Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги народни представители, да ви представя Проекта за програма за работата на Народното събрание за 1-3 април 2009 г.
Първо, предложение по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има от Парламентарната група на Движението за права и свободи: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Този законопроект е приет на първо четене на 12 март 2009 г.
От другите парламентарни групи няма постъпили предложения по реда на ал. 7.
И сега точките от седмичната ни програма:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
2. Проект за решение за освобождаване на член на Комисията за финансов надзор. (Вносител: Румен Овчаров – 25 март 2009 г.)
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. (Вносител: Министерски съвет – 23.03.2009 г.)
4. Проект за решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2009 г. (Вносител: Комисията по европейските въпроси – 26 март 2009 г.)
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. (Вносители: Христо Величков и група народни представители – 13 март 2009 г.)
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. (Приет на първо четене на 12 март 2009 г.)
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България - продължение. (Вносители: Петър Кънев, Огнян Герджиков и Йордан Цонев - 23.02.2009 г.; Министерски съвет – 6.03.2009 г.)
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата – продължение. (Вносители: Ваня Цветкова и Светослав Спасов – 11 март 2009 г.; Радослав Илиевски и група народни представители – 11 март 2009 г.; Йордан Мирчев и група народни представители – 13 март 2009 г.; Бойко Боев – 13 март 2009 г.; Александър Радославов и Иво Сеферов – 17 март 2009 г.)
9. Второ четене на Законопроекта за отбраната и Въоръжените сили на Република България – продължение. (Приет на първо четене на 6.02.2009 г.)
10. Второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението – продължение. (Приет на първо четене на 3.07.2008 г.)
11. Парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, едно процедурно предложение – второто четене на първия законопроект, предвиден по реда на ал. 7 и съответно т. 1, да бъде заедно с гласуването на съответните текстове, за да може още в следващите дни законът да бъде обнародван и да влезе в сила възможно най-бързо. Знаете, че там сроковете са критични.
С това процедурно уточнение подлагам на гласуване проектопрограмата.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 162, против 4, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Уважаеми колеги, едно процедурно уточнение във връзка с въпрос, повдигнат от народния представител Борислав Ралчев. Става въпрос за точка осма – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Господин Ралчев на предходно заседание постави въпроса за съвместимостта на три от законопроектите с чл. 69 от правилника – шестмесечния срок. Той поставя въпроса законопроектите, внесени от колегите Илиевски и група народни представители, Мирчев и група народни представители, Радославов и Сеферов, да отпаднат от разглеждане поради този конфликт.
Ще поставя на гласуване сега това процедурно предложение, тъй като във втората половина на деня, когато стигнем до тази точка, може би няма да разполагаме с необходимия брой народни представители в залата.
Затова моля, гласувайте процедурното предложение на господин Ралчев за отпадане на тези три законопроекта от седмичната програма.
Гласували 146 народни представители: за 63, против 47, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Предложение по ал. 3 има от госпожа Стела Банкова и от господин Минчо Христов.
Госпожо Банкова, Вашето предложение е за промени в Кодекса за социално осигуряване. Изтекъл е 15-дневният срок, подлежи на гласуване Вашето предложение за проект за решение.
Заповядайте да го обосновете.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път правя изключително разумно предложение, което, уверявам ви, сме длъжни да приемем. Предлагам на вашето внимание предложението, което направихме с Минчо Христов на 18 януари 2007 г.
Става дума за следното: първо, да се отмени точковата система като предварително условие за пенсиониране; второ, да се преизчислят всички пенсии; трето, да се завиши относителната тежест на всяка година трудов стаж във формулата за изчисляване на пенсиите от 1 на 1,5%, което автоматично ще повиши поне с 50% пенсиите; четвърто, размерът на пенсиите да бъде осъвременяван на всеки три години според актуалния средномесечен доход; пето, да се въведе текущо ежегодно осъвременяване на пенсиите в началото на всяка година на базата на официално обявената от Националния статистически институт годишна инфлация за предходната година.
Ако приемем тези разумни предложения, ще дадем възможност на много хора, на които не им достигат няколко точки, да се пенсионират, ако пожелаят. По този начин те ще отстъпят работни места на по-млади хора. В условията на тежка финансова криза, в която се намираме сега, мисля, че това е една полезна и разумна антикризисна мярка.
Разчитам, че ще подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 134 народни представители: за 24, против 42, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Госпожо Банкова, заповядайте за предложение за прегласуване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, моля ви да прегласуваме това предложение.
Бих искала да ви кажа, че в момента 507 300 пенсионери с минимални размери на пенсиите няма да получат увеличение. Днес в условията на тази толкова тежка финансова криза повишение няма да получат още военноинвалидите и социалните пенсии за инвалидност и старост.
Искам да ви припомня неща, които вие знаете. Върху пенсионерите ляга тежестта да заплащат най-скъпите лекарства в Европа. Върху пенсионерите ляга тежестта да заплащат тази унизителна такса лекар и да има доплащане в болниците. Всичко това ляга върху плещите на старите хора в България. С какво сме по-неспособни ние, българите, българският парламент от Румъния, която с 43% еднократно вдигна пенсиите?
Затова ви призовавам да приемем това разумно предложение за дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на госпожа Банкова.
Гласували 137 народни представители: за 33, против 37, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Второто предложение на народния представител Минчо Христов за законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Заповядайте да го обосновете, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание едно много важно предложение. Става дума за следното.
В момента някъде около 80% от хората, които живеят в големите градове, в големите жилищни квартали, не са собственици на земята под блоковете. Предложението е тази земя да бъде предоставена на гражданите, които живеят в съответните жилищни кооперации.
Това е изключително важно предложение, защото по такъв начин ще постигнем няколко основни ефекта. Първо, хората ще бъдат спокойни за своята собственост, второ, ще прекратим застрояването в междублоковите пространства, което, за съжаление, все още продължава, въпреки приетия от нас мораториум. И, трето, ще премахнем възможността на корумпирани общински чиновници и общини да рекетират хората и да искат пари за земята под техните жилища. Жилища, които са закупени преди 20 30, 40 години!
Ето това е, колеги, предложението! Съветът по законодателство, назначен от господин Пирински - той ще потвърди това, има единодушно решение, единодушно становище, че проектът е изключително важен и изключително необходим за хората. Затова ви призовавам - в рамките на пет-десет минути, можем да го гласуваме, за да направим нещо изключително полезно тази седмица за хората. Искрено се надявам, колеги от всички парламентарни групи, да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 125 народни представители: за 25, против 25, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря на тези двадесет и пет човека, които подкрепиха това предложение.
Обръщам се към онези седемдесет и пет души в тази зала, които гласуваха „въздържал се”.
Към 25-те човека, които са „против” - искрено се надявам да обяснят на техните избиратели за кого работят.
Уважаеми колеги, тези 75 души, които гласуват „въздържал се”, които явно този въпрос не ги вълнува - това е един изключително важен социален проблем. В момента много общини са започнали да искат пари от гражданите, за да купуват земята под техните блокове. Пак ви казвам, става дума за апартаменти, които са законно придобити, закупени преди 20-30-40-50 години. По същата схема общините могат да искат от хората утре да купуват въздуха, който е около техните жилища.
Призовавам ви, колеги, помислете върху това, което ви казвам! Направете едно добро дело преди да се разпусне този парламент! Имате тази възможност! Не слушайте партийните си централи! Слушайте собствената си съвест и собствените си избиратели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували 113 народни представители: за 22, против 33, въздържали се 58.
Не се приема и при прегласуването.
Уважаеми колеги, няколко съобщения.
С писмо, депозирано на 31 миналия месец народните представители Радослав Гайдарски и Симеон Василев съобщават, че на основание чл. 72 от нашия правилник оттеглят внесения от тях на 4 март Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
На 27 март т.г. от Министерството на здравеопазването е постъпил отчет за изпълнението на политиките и програмите на министерството за 2008 г. Отчетът е отправен към Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването и е на разположение на народните представители в библиотеката.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 25 до 31 март 2009 г.:
Проект за решение за освобождаване на член на Комисията за финансов надзор. Вносител е Румен Овчаров като председател на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2008 г. Разпределен е на Комисията за защита от дискриминация и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2008 г. – Икономически и социален съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за приемане на годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2009 г. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносител Деница Димитрова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии с вносители Пламен Моллов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г. Вносител е омбудсманът на републиката. Разпределен е на няколко комисии – по правата на човека и вероизповеданията, по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, по гражданско общество и медии и по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на р. Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка с вносител Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавния протокол. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по въпросите на държавната администрация и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните за учредяване на регионално представителство на организацията за Източна Европа в София. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по здравеопазването, Комисията по земеделието и горите, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Проект за Решение за откриване на Факултет по обществено здраве в структурата на Медицинския университет - Пловдив. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са Милен Велчев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Отчет на Съвета за електронни медии за 2008 г. Вносител е Съветът за електронни медии. Разпределен е на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по гражданско общество и медии.

Преминаваме към точката, включена по реда на ал. 7 в нашата седмична програма, която е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Господин Методиев – председател на Комисията по въпросите на държавната администрация, има думата да представи доклада на второ четене. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да коментират предложеното наименование от вносителя, подкрепено от комисията? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Следва неподкрепено от комисията предложение от народните представители Надя Антонова и Румен Такоров:
В чл. 2, ал. 2 да се добави „по повод изпълнение на правомощията или задълженията му по служба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има предложение от двама народни представители.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 1 има предложение от народния представител Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 8 думите „кметовете и заместник-кметовете” се заменят с „кметовете, заместник-кметовете”.
2. В т. 24 накрая се добавя „и съветниците и експертите към политическите кабинети”.
3. Точка 25 се изменя така:
„25. Служители, които изпълняват действия по управление, разпореждане, регулиране или контрол в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, в местната администрация, както и в администрацията на органи, създадени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по този текст има ли желаещи да вземат отношение? Това е предложението на комисията за окончателна редакция на § 1. Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на § 1.
Гласували 128 народни представители: за 126, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 2 има предложение от народния представител Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 8 се изменя така:
„Чл. 8. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по § 2, предложен от комисията?
Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да отбележа, че този закон въвежда една уникална терминология, която се различава твърде от възприетата юридическа терминология.
Още в § 1, само отбелязвам, че се изброява „управление, регулация” и т.н. Регулацията е част от управленската дейност. За чистотата на нормативния акт би трябвало това нещо да се забелязва от нас като народни представители.
По § 2 допълнението, което се прави: „да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба”, искам да обърна внимание и направя предложение вместо „задълженията по служба” да бъде записано „при изпълнение на функциите и задачите по служба”, защото задължението е част от правомощието. (Шум и реплики.) Разбира се, че е така!
Правомощието е правото само на органа. Тези, които нямат качество на орган – така наречените служители, персонал, без да го квалифицирам тук – изпълняват функции и задачи. Такъв е смисълът на юриспруденцията и терминологията в действащото право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Масева, бихте ли предложили отново точната редакция?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Вместо „задълженията си по служба” – „изпълнението на функциите и задачите си по служба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вместо „правомощията или задълженията си по служба”?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не, правомощията остават, защото това е правомощието на органа. Без правомощието на органа ние визираме всички други, които са под него – чиновниците, служителите, администрацията. За тях казваме, че нямат правомощия. Правомощия имат министърът, заместник-министърът по силата на закон. А тези, които са на по-ниските нива от орган, изпълняват функции и задачи по силата на нормативните актове, по силата на длъжностните си характеристики. Затова вместо „задълженията си по служба” – „изпълнение на функциите и задачите си по служба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но вижте как се получава: „при изпълнение на правомощията си или изпълнение на функциите и задачите си по служба”, тоест, имаме два пъти „при изпълнение”.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров има реплика към Вас, госпожо Масева.
Заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю. Репликата ми е – половин съгласие и половин корекция на предложеното от колежката Масева.
Предложението, което сме направили в § 2, е буквален превод, буквално превеждане на хипотезата на чл. 2, ал. 1. Има две опции: или да променим изказа, който касае тази хипотеза, в целия закон, или ще направим проблем, като направим различна дефиниция в § 2 от тази в чл. 2, ал. 1. Това ще е проблем, защото ще внушава различен подход към проблематиката.
Госпожо Масева, иначе по същество Вие сте абсолютно права. Но проблемът е, че ние вървим по хипотезата на чл. 2, ал. 1, която визира точно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Това е съображението, поради което аз моля да не се приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Масева, заповядайте за дуплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги, аз съжалявам, че не мога да направя предложение по ал. 1, тъй като това не е част от законопроекта. Все пак отправям един апел: нека поне следващият текст да уточнява за какво става дума. Тази терминология ще бъде повод за разсъждения и за приемане на актове от органи, които представляват и изпълнителната, и законодателната власт, и съда. Трябва да има чистота в изказа, за да може справедливо, точно и вярно да се отразява волята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат отношение по текста на § 2? Няма.
Господин Методиев, желаете ли да вземете отношение? – Не.
Уважаеми колеги, първо ще подложа на гласуване редакционното предложение, направено от госпожа Масева, което беше предмет на репликата на господин Димитров. То е следното: в края на текста, предложен от комисията, след думата „правомощията“ навярно трябва да бъде записано „си“ и по-нататък – „или при изпълнение на функциите и задачите си по служба“, завършва изразът.
Моля, гласувайте това редакционно предложение на народния представител Елиана Масева.
Гласували 133 народни представители: за 33, против 25, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за окончателна редакция на § 2.
Гласували 139 народни представители: за 124, против 13, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат отношение по предложението на комисията за отпадане на § 3? Няма.
Моля, гласувайте отпадане на § 3 по предложение на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат отношение по този текст?
Господин Методиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да кажа на колегите си, че съм гласувал против този текст,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Против подкрепата на вносителя?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: ... против промяната, защото в сега действащия закон „рекламна дейност“ се предлага да се замени с „търговска реклама“, а не получих никакво обяснение какъв е случаят с политическата реклама. Такава има, особено в навечерието на едни избори. Тя не трае 20 дни, както вчера се прие по закон, а трае в продължение на месеци. Може някоя политическа партия дори да го прави още по-често. Изборите се разминават година за година, няма дълги периоди, обикновено различните видове избори са през година-две и за мен това остава проблем. В понятието „рекламна дейност“ за мен се включваше и тази реклама. Сега „търговска реклама“ е нещо съвсем конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Дончева, имате думата за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, за господин Методиев пояснявам: няма регионални издания, брошури на общини, които да представят общината, някакви нейни проекти или някакви чествания, които се състояват там, без да има една снимчица на кмета на общината и пет изречения обръщение.
Извинете, явява ли се това реклама на кмета, който, заедно с ремонта на една стара къща или откриването на някакъв друг комплекс, се е сложил вътре?
Или ако чества Столичната община сто и еди-коя си годишнина след два дни и се издадат рекламни материали, и присъства снимката на кмета Бойко Борисов с едно обръщение, което е нещо нормално и естествено, това би трябвало да бъде реклама и навсякъде е реклама. Не мисля, че Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси трябва да го забранява – трябва да забранява търговската реклама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Господин Методиев, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Отговарям на госпожа Дончева: не е рекламна дейност присъствието на думите на кмета и неговата снимка в брошурката за туристическия обект в неговата община естествено и не може да се възприема като политическа реклама функцията на един кмет или министър – министъра на просветата или на образованието и науката, както е по днешната ни терминология. Има множество такива снимки - мисля, че повече от кметовете в училищни сгради например, а днешният пък министър не слиза от медиите. Аз не говоря за това. Говоря за това, че има партийно-политическа пропаганда, която се извършва чрез реклама и за мен това е част от рекламна дейност. С Вас различно тълкуваме този текст. Аз казвам моето тълкувание.
Комисията, пак повтарям, е подкрепила предложението на госпожа Дончева. Аз съм останал в малцинство с още един колега. Това е, господин председателю, нямам повече какво да кажа по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат отношение по § 4, който става § 3? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 13, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Следващият параграф е § 5. Има предложение от народния представител Яни Янев § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на колегата.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 2 думите „данни за“ се заличават;
б) т. 3 се изменя така:
„3. консултантски договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба“;
в) т. 4 се изменя така:
„4. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес“;
г) т. 5 се отменя.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Лицето по ал. 1 може да прави промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от подаване на декларацията по ал. 1.
(3) Декларация по ал. 1 не се подава при промяна на длъжността в една и съща администрация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, желаете ли да обосновете предложението си, неподкрепено от комисията? Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, напълно разбираемо е защо текстът така, както беше възприет в закона, създаваше определени смущения. Обстоятелствата, които се предвижда да бъдат декларирани в чл. 14, визират декларацията, която е по чл. 12, т. 2, тоест при встъпване в длъжност да бъдат декларирани всички обстоятелства, които са описани в чл. 14 и особено, що се касае до текстовете, които са по точки 3 и 4.
Ясно е, че действително в тази насока има един много широк обхват, който по мое мнение не е необходимо да бъде изцяло вкарван в логиката на декларацията по чл. 12, т. 2. Съвсем спокойно точките 3 и 4 от тази декларация биха могли да бъдат подчинени на логиката на възникване на конфликт на интереси ад хок, тоест в случаите по чл. 12, т. 4, който е и следващият текст по закона.
От тази гледна точка ние ще разтоварим първоначалната декларация от тези неща, които смущават много от колегите, които трябва да попълват такава. Тук става въпрос за едно наистина многообхватно понятие за търговски договори, за взаимоотношения с фирми и т.н. Това в естеството на живота и динамиката му е нещо нормално да се случва.
По-важното обаче е ние във всички случаи да сме наясно, че когато по повод на изпълнение на службата, ние попаднем в категорията на взаимоотношения с такива лица, задължително да се подава декларацията по чл. 12, т. 4. В този смисъл моето предложение е да отпадне текстът, за да не променяме съдържанието на т. 3 и 4, но по своето естество тези обстоятелства, които са по т. 3 и 4 на чл. 14, да бъдат декларирани чрез декларация ад хок, чрез декларацията по чл. 12, т. 4 – тогава, когато възниква реалният момент на конфликт на интереси по повод на изпълнението на службата или задълженията на отделното лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Янев? Реплики няма.
Заповядайте за изказване, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! По време на заседанието на комисията присъства министър Гергана Паси, която беше казала, че ще присъства и в залата, но явно е възпрепятствана. Тя е направила консултация с Европейската комисия и, за да не се учудват после колегите народни представители, когато прочетат нещо в медиите, искам да ги запозная с техническия коментар на Европейската комисия, в частност на госпожа Катрин Дей, във връзка с този текст.
Чета дословно превода: „Предложеното изменение на чл. 14, ал. 3 отново като че ли стеснява обхвата на закона. Предоставянето на консултантски услуги не е единственият вид дейност, която е несъвместима с позицията на лице, заемащо публична длъжност. Действащият текст на закона е по-ясен. Разбираме, че поправката на чл. 14, ал. 4 е била предложена, тъй като първоначалната формулировка на текста е счетена за твърде рестриктивна поради определението за свързани лица, съгласно българското законодателство. Не смятаме, че новата формулировка прави текста по-ясен”.
Моето мнение беше такова преди да се получи това писмо от Европейската комисия. Аз продължавам да го защитавам.
Смятам, че предложението на колегата Яни Янев е най-разумно – да отпадне този текст на вносителя. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Методиев? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, както може да види човек, в чл. 14 няма ал. 3 и 4, но това не е единствената причина човек да си зададе въпрос какво точно е питана Катрин Дей. За съжаление това не успяхме да проконтролираме, може би би трябвало.
По отношение на формулировката за свързаните лица – няма как да бъде вярно написаното, че първоначалната формулировка е прекалено ограничителна поради значението на свързани лица в българското законодателство. Ние не пипаме дефиницията за свързани лица с изключение на замяната на „отношения” със „зависимости”. По никакъв начин не се стеснява кръга на лицата. Това, което е направено, с промяната на т. 4 е – данни за свързани лица към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес. Тоест, това са лица, за които лицето-декларатор трябва да знае в момента на декларирането, че те по някакъв начин са в кръга на свързаните и има частен интерес по дефиницията на чл. 2. Няма да презюмира дейност, която не му е известна, и няма да го задължаваме да декларира неща, които могат да му бъдат неизвестни. Така че т. 4 в този вид е абсолютно коректна и неяснотата, за която се говори, не е свързана с дефиницията. Дефиницията за свързани лица на практика остава непроменена.
Бележката на Катрин Дей за т. 3 вероятно става дума. Досегашната редакция е „договори с лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност”, значи не може да накарате лицето да предполага с кого би се оказал конфликт.
Това, което сме предложили сега е „консултантски договори” и се спори за думата „консултантски” – „с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба”.
Ако искаме съвсем да се доближим до Катрин Дей, можем да пропуснем „консултантски” приемайки, че лицето може да има не само задължения за дълго консултиране, което е най-флагрантния случай на конфликт на интереси – когато един строителен, данъчен, бизнес, финансов, адвокатски и пр. консултант е и общински съветник и заедно с това участва във вземането на решения по ключови въпроси, но наистина договори могат да бъдат и в други области. Ако пропуснем „консултантски” мисля, че абсолютно отговаряме на всякакви видове опасения, така че предлагам редакционно в т. 3 на § 4 думата „консултантски” да отпадне и да си остане следващата фраза във вида, в който е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата по този текст на § 4?
Господин Олимпи Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Навлязохме в дълго обсъждани и коментирани промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси не само в тази зала, не само по медиите, не само в нашето общество, а вече и съвсем пряко с Европейската комисия, с нашите европейски партньори.
И аз си задавам въпроса с тези промени какво искаме да направим. Отговорът, до който стигнах е, че ние искаме да направим закон за узаконяване конфликта на интереси. Целите на промените, които са направени, касаят точно това – узаконяване конфликта на интереси и то узаконяване на конфликт на интереси на определена група хора от този парламент на брой 48. Мога да ги съобщя и сигурно ще ги съобщя малко по-късно и поименно, които не щат да подават декларации и искат да бламират закона, поради политически причини, и ни заблуждават всички нас, цялото общество, включително и европейските партньори, че или не сме разбрали, или че сме малоумни, или че не можем да четем закона, а само видите ли, само тези 48 човека могат и знаят за какво става дума, и искат да предпазят нашето общество от този закон.
Това е изводът и това е изводът за конкретния член – дайте да променим декларациите. Ако трябва с една дума да ги променим, но да ги променим така че да бъде удължен с още три месеца срокът, да минат изборите, да кажем ние на нашите другари: „Вижте, другари, колеги – партийни, вижте как ви защитаваме. Давайте, както досега си давахте – Батко, Братко, партийни поръчки на кмета, на общинските съветници, на приближените фирми. Давайте така, по този начин, ние сме зад вас!”. Това правите, уважаеми колеги - тези 48 човека! Това правите в противовес на всички останали 358 от висшия ешелон на 264 общини и на всички общински съветници, кметове и чиновници, подали такива декларации, както в изпълнителната, така и в местната власт.
Това се прави в момента. Не разбрала Европейската комисия. Ние ще й обясним. Тя не е разбрала. Да я питаме какво е разбрала? Ами питайте премиера. Премиерът нареди на министъра си да направи такова запитване. Питайте премиера. Вие с него говорите ли си? Ние от НДСВ си говорим с него. Питахме го и той не каза това, което вие казвате.
Затова нашето предложение е: категорично да не се отменя текстът на декларацията, промяната да не се прави – да отпадне § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кътев? Няма.
Желаещи да вземат думата?
Господин Казак, заповядайте за изказване. Имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Като се съгласявам с аргументите, които бяха изтъкнати от госпожа Дончева и които се съдържат и в писмото на госпожа Катрин Дей, че консултантските договори или договорите за консултантски услуги не са единствените възможни, в които може да възникне конфликт на интереси, аз просто искам да се обърна към госпожа Дончева. Дали само с отпадането на думата „консултантски” ние не разширяваме пък прекалено широко сега възможностите за задълженията за деклариране?
Всички ние, всички лица, заемащи публични длъжности, в бита си, в ежедневието си, в частния си живот сключват редица договори с фирми, например с GSM-оператори, с дружества, предоставящи комунални услуги, и т.н., и т.н. В същото време някои от тези лица, заемащи публични длъжности, могат да се окажат в ситуация, в която да участват във вземането на решения, регулиращи дейността на подобен вид дружества. Например общински съветник в Столичния общински съвет сключва договор с „Топлофикация София”. Понеже „Топлофикация София” стана 100% държавна, служител в Министерството на икономиката и енергетиката сключва договор с „Топлофикация София” за ползване на топлоенергия. Е ли той в конфликт на интереси, бивайки служител в Министерството на икономиката и енергетиката, което вече 100% управлява „Топлофикация София”? Трябва ли да декларира той този договор с „Топлофикация София”, когато си попълва тази декларация?
Мисля, че може би трябва още малко да се помисли дали само с отпадането на думата „консултантски” не отваряме прекалено широко вратите за евентуални обвинения след това в неразкриване на данни за евентуален конфликт на интереси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Колега Казак, няма пълно щастие. Както и да прецизираме текста, винаги ще остане нещичко, което накрая не е доправено.
По-добре всеки декларатор да напише отдолу: М-тел, „Топлофикация”, „Енергоснабдяване”, отколкото да рискуваме критики за нещо, което има добър замисъл. Защото аз мога да се облагодетелствам не само от консултантски договор, аз мога да бъда примерно отговорникът за обществените поръчки в едно министерство, който ще трябва да организира покупката на дограма за министерството, и покрай това да си сключа един договор за моята частна дограма, която фирмата-доставчик да ми направи без пари. Или защото ми е направила без пари, аз да им дам обществената поръчка за държавната дограма. Давам ви само един пример.
По-широко е от „консултантски” наистина. Наистина консултантските са също много широка категория, но тук става дума за облагодетелстване не само от консултиране. Това може да се направи от строителство, от всякакви видове строително-ремонтни работи, от доставката на канцеларски материали, от доставката на петрол, от доставката на други такива материални активи, които са за текуща употреба и са най-често срещаните поръчки, така че ми се струва, че ако пропуснем „консултантски”, ще сме най-близо и до идеята на законодателя, и до Катрин Дей.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Казак? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Казак? Не.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Колеги, първо, ще подложа на гласуване предложението за отпадане на § 5, което господин Янев не е оттеглил.
Комисията не е подкрепила това предложение.
Гласувайте предложението за отпадане.
Гласували 107 народни представители: за 32, против 29, въздържали се 46.
Предложението за отпадане не се приема.
Преминаваме към текста, предложен от комисията.
Първо, редакционната поправка, предложена от госпожа Дончева: в т. 1 от предложения § 4, т. 3 от текста на закона – отпадане на думата „консултантски” преди „договори”.
Гласувайте отпадането на думата „консултантски”.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 5, който става § 4, с направената току-що редакционна поправка.
Гласували 103 народни представители: за 102, против 1, въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има предложение на народния представител Яни Янев - § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението за отпадане е оттеглено.
Желаещи да вземат думата по § 6 по вносител няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласувайте § 6 по вносител, който става § 5, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстът на § 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 7 има предложение на народния представител Яни Янев, което е подкрепено по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В чл. 20, ал. 1 след думата „назначаването” се добавя „или пред съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 или 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по текста на комисията за окончателна редакция на § 7 желаещи да се изкажат няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласувайте текста на § 7. Предложен от комисията, той става § 6.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 8 има предложение на народния представител Елеонора Николова, което е подкрепено по принцип, и на народния представител Яни Янев.
Комисията, като подкрепя тези предложения, предлага нов § 7:
„§ 7. В чл. 21, ал. 1, след думите „други договори“ се добавя „за изпълнение на ръководни или контролни функции“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предложението на комисията за нов § 7 в съответствие с предложения на народни представители.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение е по-различно от това на колегата Яни Янев. Става въпрос за следното. Действително чл. 21 регулира много ясно и категорично конфликт на интереси, който настъпва след прекратяване на правоотношението с длъжностното лице на ръководна позиция, но има редица случаи в практиката, когато става въпрос за назначени длъжности. Давам пример веднага с шефовете на здравните каси по места, които са задължително лекари по образование, с шефовете на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката по места, които са задължително учители по професия. След изтичането на мандата им или след идването на съответната политическа сила знаете, че първо се сменят точно тези назначения – променят се шефове на здравни каси, шефове на инспекторати. Бързам да уточня, понеже се правят много спекулации с това, че става въпрос за хора, които не са в търговски дружества. Точно тези хора след прекратяването на договора не биха могли да работят като лекари, не биха могли да работят като учители и аз питам какво ще работят в рамките на една година? Ако ние им кажем, че те няма да работят, значи трябва да им кажем, че за времето, в което работят, трябва да си спестят за едната година.
Ето защо е разумно да възприемем опита, които имат в Словакия, една държава, която също е регулирала тези отношения. Там лицето в такива случаи би могло да започне работа по професията си като лекар или учител, ако получи разрешение от органа по назначаване. Става въпрос за шефа на НЗОК, става въпрос за министъра на образованието, който и да е той. Може би трябва да добавим „мотивирано съгласие на органа по назначаването“, за да кажем ясно и категорично, че това е принципът, когато се защитава конкуренцията. Органът по назначаването към момента, в който човекът иска вече да се върне на своята работа като лекар в съответното търговско дружество, като учител в съответното училище, преценява, че новата му позиция няма по никакъв начин да промени или да повлияе на предходната му служба и на правилното изпълнение на хората, които остават в тази служба, и дава съгласието си.
Мисля, че това е по-коректният текст. Защото какво значи да бъдеш на ръководна позиция? Не сме имали предвид ръководната позиция, аз лично съм имала предвид хората да могат да упражняват професията си, да се върнат в нея, след като вече не заемат отговорната позиция, която са имали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Николова? Няма.
Желаещи да вземат думата?
Заповядайте за изказване, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, аргументите на госпожа Николова са в правилна посока, но текстът на комисията е в посока, че не е задължително лицата, които са заемали ръководни длъжности, след това да отиват пак да стават началници. Ако искат да си упражняват професията, да отидат на трудови договори, да си станат лекари в болницата, но не да си началник в касата и догодина да си началник на болницата.
Господин председателю на комисията, нали смисълът е в тази посока?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изключително прав сте!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Затова предлагам да гласуваме текста по този начин. Как така ще вземаш съгласието на органа, от който си тръгваш? Извинявайте, но това не е ли създаване на корупционна среда? Предлагам да приемете текста на комисията. Няма нужда да си началник и след това непременно пак да си началник, упражнявай си професията като лекар, като учител. При това става въпрос само за една година.
Предлагам да подкрепим текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Николова, разбирам, че Вие не държите Вашето предложение да се подложи на гласуване?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Не, не държа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Кътев, имате думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, подкрепяйки предложението, направено от колегата Яни Янев, ние точно това искахме да изясним, да го подчертаем и да го коригираме, ако някой не е разбрал първоначалния текст на закона. Идеята беше точно тази – органи, които контролират други такива по служба, да нямат право една година след напускането на този пост да заемат управленски или контролни дейности над тези, които са регулирали. Това е европейска практика. И това е идеята, в никакъв случай идеята не е да оставим лекарите без работа или адвокатите без работа, или учителите без работа. Това е или непознаване текста на закона, или силно преувеличено, както всъщност са и голяма част от мотивите на вносителите.
Господин председателю, искам да Ви предложа нещо като водещ и залата може да го реши. Остана едно предложение на Министерския съвет, което аз просто не помня дали го гледахме в комисията или го пропуснахме. Текстът на Министерския съвет казва „в чл. 21, ал. 1, думите „12 и“ се заменят с „12, 13 и“.
Предлагам Ви, ако считате, че тази поправка може да се приеме за редакционна, да я подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинете, но ние работим по текста на доклада на комисията.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ето го текста на Министерския съвет, който е предложен към комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма такова предложение, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Как да няма такова предложение? Ето го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз чета доклада на комисията.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Няма такова предложение! Няма нужда от банкерски лобита!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това е друг въпрос дали има нужда или не, ние говорим по принцип. Има предложение на Министерския съвет.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Министерският съвет не може да прави предложения между първо и второ четене.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ето, така е записано в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е включено в доклада, който разглеждаме.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Добре, щом така преценявате.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Няма нужда да пробутваш сега Искров да бъде пак председател на банката!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Дончева, аз не пробутвам, това е твоя практика – да пробутваш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кътев, минавате в един режим, който не е приложим в пленарната зала.
Има ли други желаещи за изказвания?
Нека господин Методиев да даде пояснение на пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да кажа на колегите, че наистина от Министерския съвет са постъпили законопроекти в изпълнение на срокове, които течаха по смисъла на закона, и в тези законопроекти на Министерския съвет имаше конкретни предложения. Някои от тях са били обсъждани като възможност да бъдат предложени на второто четене от името на комисията, но тази възможност не беше възприета в комисията, затова отсъстват в доклада. Това е случаят. Текстът наистина е внесен преди три месеца в Народното събрание по друг законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текстът на комисията за нов § 7 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 8 има направено предложение от народните представители Надя Антонова и Румен Такоров, което е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Яни Янев за отпадане на част от § 8, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 преди думата „комисия” се добавя „постоянна”;
б) в т. 3 думите „комисия на съответния общински съвет” се заменят с „постоянна комисия от общински съветници”;
в) в т. 5 след думата „служител” се добавя „или служители”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Проверки по анонимни сигнали се извършват по решение на органа по избора или назначаването или на съответната комисия по ал.2, т. 1 или 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте за изказване, господин Янев, по Вашето предложение за отпадане.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, предложението за отпадане на т. 1 от § 8 е свързано с това да трансформираме подкомисията, която сега е създадена в Народното събрание, в постоянна комисия. Вероятно това има своето основание, ако бяхме в началото на мандата на този парламент. Но сега в момента, в края на мандата, при оставащата не повече от месец работа сумарно, да трансформираме подкомисията в постоянна комисия, по своето естество това означава да не приложим този закон за онези лица, които са в кръга и обхвата на дейността на подкомисията в парламента.
Затова считам, че по принцип такова предложение е разумно, но, пак казвам, нека това да бъде промяна, която да приеме, да реши следващия парламент да направи, да създаде такава постоянна комисия. Законът няма да го ограничи в тази насока и не го ограничава, ако кажем „комисия към Народното събрание”, а самото Народно събрание да реши, че това ще бъде постоянна комисия. Но ако приемем това в момента, ще наложи тази промяна, която практически ще бламира предложението на закона.
Затова предлагам точно т. 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Янев, не върви точно така да браните частен интерес. Отива тази дейност да я осъществява постоянна комисия. Тя се занимава с конфликта на интереси на президента, на министър-председателя, на министрите, на народните представители, на конституционните съдии. Не може кой да е и всяка инстанция да се занимава. Никой не е казал, че това ще бъде Комисия за конфликт на интереси. Тя може да бъде Комисията по парламентарна етика, може да бъде Комисията по правата на човека, може да бъде която си реши парламента. Но да кажем, че ще блокираме законът, защото не правим закон за двата месеца, които остават до края на мандата, а правим закон такъв, какъвто би трябвало да бъде, е нелепо. Това е статутът, който отива на тази комисия да се занимава с тия въпроси.
Дали господин Кътев ще оглавява постоянна комисия или няма да оглавява, това е истинският му мотив да скача от два месеца. Не знаех, че искате да направите това публично достояние и пред камери. Това не е резонното поведение. Дали в оставащия един месец парламентът ще се сети да кръсти комисията на господин Кътев постоянна и въобще да се занимава с нея, мисля, че това е най-вероятното нещо – никой да не се занимава с комисията на Олимпи Кътеви и тя да си върши работата. Но никой няма да започне да сменя Олимпи Кътев заради прибавката на тая дума. Но законът трябва да бъде приет като закон, който ще действа занапред, а не като някакъв закон, който следващият парламент ще трябва да почне да поправя, добавяйки „постоянна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика към господин Янев? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Никак не съм привърженик, колега Дончева, на опростяването на нещата и ще припомня, че този дебат ние го водихме и при първоначалното приемане на закона. Съображенията за това, че като че ли, когато кажем постоянна комисия, в тоя парламент се възприемаше създаването на нова, защото ще Ви върна към един друг дебат, който водихме преди време – точно това са моите опасения. Сега ние имаме вече една създадена организация с колегите, които започнаха да се занимават с този проблем. Структурирана е дейността на една комисия като подкомисия и, пак казвам, че дори и да приемем, че не е въпросът за тази подкомисия, която е на Олимпи Кътев, да приемем Вашата логика, че ще прехвърлим този ангажимент на една от постоянните комисии в парламента, отново повтарям, този закон в този парламент няма да изпълни функциите, които трябва да изпълни. За това става дума. В никакъв случай, и аз съм последния човек, който от тази трибуна ще защитя персонален интерес. Слава Богу, не съм го направил с нито едно от моите изказвания в рамките на този парламент.
Много ви моля, нека не опростяваме нещата в тяхната гледна точка, а да отиваме и да гледаме към съдържателната им страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, в това Народно събрание ние имаме опита от създаване на множество комисии и тази рационална управленска граница по отношение на техния брой отдавна е премината. Това е по обясними причини, които са повече политически, а не организационно-управленски. В бъдещ парламент наистина би трябвало да се концентрира работата, за да могат комисиите да имат относително равностойна тежест и натоварване, което би било по-ефективно за дейността.
Аз предлагам тази дискусия до голяма степен да се избегне и отправям апел към хората, които се занимават с тази материя, да се приеме предложението, което е направила комисията – именно постоянна комисия да се занимава с конфликта на интереси, защото това е постоянен проблем и в него има много важна тематика. Но за да не се прекъсва започналата дейност или да се занимаваме за месец-два до края на мандата да решаваме коя ще е тази комисия, или да се сформира друга комисия, тази разпоредба на § 8 може да започне да действа от 1 юли, тоест законът да влезе в сила веднага, а по този въпрос да се отложи неговото действие на практика за следващия парламент, защото аз не виждам нужда на финала на Народното събрание да се занимаваме с ново оформяне на комисия или с прехвърляне на функциите на тези, които сега са ги започнали.
Подкрепям текста на комисията, но предлагам, ако сметнат за целесъобразно, колегите или господин Методиев да формулират една преходна разпоредба, която да отложи влизането в сила на § 8 от средата на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Стоилов?
Молбата ми към господин Методиев е за коментар. Доколкото разбирам, в § 24 би трябвало да има запис, че разпоредбите на § 8, т. 1, буква „а” влизат в сила от 1 юли 2009 г.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще кажа моето мнение. То е по-скоро не като изказване, а като отговор на това, което господин Стоилов предложи.
Няма да влизам в изказване, защото само ДСБ защитаваше идеята за постоянна комисия – това е за протоколите, защото все пак трябва да имаме някаква фактология, към която трябва да сме коректни.
Според мен, хубаво е, че сега решаваме за постоянна комисия, но да не пипаме текстовете по една проста причина – в края се вижда, че поради някои от промените се удължават сроковете. Резултатът е ясен. За мен лично, той беше ясен още през м. януари. След като м. май, а ние сме 1 април, аз не го казвам в рамките на шегата, а в рамките на коректния тон, знаем колко работни дни ни предстоят, а те не са много, фактически сроковете, които ще започнат да текат, ако публикуваме закона в петък в “Държавен вестник”, ще приключат след Гергьовден. Тогава парламентът ще остане в предизборния си период. По всяка вероятност, както е практиката от два мандата насам, точно в тези дни депутатите са в отпуск и се занимават с предизборна кампания и Народното събрание не работи.
Наистина законът отива като функциониране, прилагане и пр., към 41-то Народно събрание. Няма защо да не го кажем ясно и открито. Човек трябва да прочете текстовете, за да види, че е така.
Господин председател, мисля, че взехме решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание и ако не ме лъже паметта 12 или 13 май е датата, на която трябва да се съберем на пленарно заседание, след ваканцията. Ако приемем, че президентът, който води в момента консултации с политическите партии, насрочи изборите за 7 юни, то между 13 май и 22 май ли ще решим всички тези въпроси? Аз мисля, че всичко това е неразумно.
Има деловодство, има система в Народното събрание, която е непрекъсната – говоря за администрацията, тя не е зависима от мандата. Тези документи се събират там. Има комисии в рамките на общинския съвет и пр., които също функционират. Онова, което трябва да се свърши тук в една постоянна комисия не е по силите на 40-ото Народно събрание. Това е моето мнение. Благодаря Ви, господин председател.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Пред кого ще се подадат декларациите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ако някой желае да направи реплика, моля да заповяда на трибуната.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не, не, аз ще отговоря, въпреки че сте абсолютно прав, че не е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Методиев, това Ваше изложение го таксувам като изказване, по което могат да се направят реплики.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли думата, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз го възприех като реплика на моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но изказването продължи три минути и нещо. Беше формулирано като въпрос, така че това е изказване и ви приканвам, господин Стоилов, госпожо Дончева и господин Бисеров, да отправите своите реплики към господин Методиев.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз смятам, че все пак моето предложение е уместно. Ако приемането на текста в този вид не се възприеме като сигнал за допълнително отлагане на действията, които произтичат от приеманите промени. Ако законът постанови, че това е постоянна комисия и разяснението на господин Методиев, общо взето точно в предстоящите събития, то тогава излиза, че когато изтече срокът за подаване на новите или коригираните декларации, защото повечето от хората, които са подали декларации няма да се наложи да ги променят, но тогава тези, които ще подадат... (Реплика от КБ.)
Не, законът дава възможност да се направи такава преценка. Тогава тези, които ще подават декларации, ще излезе, че няма пред кого да ги подадат, тъй като... Въпросът е, че вече подкомисията няма да има правомощия, няма да има постоянна комисия и този сигнал, мисля, че е твърде лош за едно фактическо отсрочване на действието на закона. Затова аз смятам, че тези, които са се занимавали с тази дейност сега трябва да продължат в оставащите два месеца и новият парламент да избере тази постоянна комисия, каквато тя наистина трябва да бъде, занимаваща се с тематиката за конфликта на интереси. Затова аз поддържам предложението си и, ако има такова становище до края на закона, то може да бъде формулирано в Преходните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да дам възможност за втора реплика, уважаеми колеги, ще дам сигнал за предстоящо гласуване и моля квесторите да поканят народните представители в залата, защото ще гласуваме предложението на господин Янев, предложението на господин Стоилов, което очевидно предполага запис в края на § 24 и е редно депутатите да имат предвид, че последния параграф на този законопроект ще изисква надлежно гласуване.
Сега давам възможност за втора реплика на господин Бисеров или не желаете реплика, а изказване?
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Да, изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изказване, добре.
Госпожа Дончева също не желае реплика.
Господин Методиев, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дупликата ми е пак във фактическото състояние на нещата. Периодът, в който нямаше подкомисия, Комисията по въпросите на държавната администрация и персоналът към нея извърши тази дейност. Затова казвам, господин председателю, че в Народното събрание има администрация, която може да поеме върху себе си този документооборот. Няма кой да прави проверки през м. май. Просто това е нелепо да го твърдим. Законът не може да влезе в пълнота в сила в рамките на 40-ото Народно събрание. Това е моето твърдение. Що се отнася до документите – има ред, по който те могат да постъпят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по отношение на сроковете, които коментира и господин Методиев. Може би, като ориентация на народните представители – както знаете ние гласувахме Народното събрание да е във ваканция от 1 до 9 май, което означава, че ще има още една пленарна седмица с три заседания в следващата седмица след 9 май. Мисля, че датите са 12-14 или 13 и 15 май. Това е възможността комисията тогава да информира Народното събрание и обществото за подадените декларации, за констатираните, заявените в тези декларации един или друг конфликт и да тръгне процедурата, за която говори и господин Методиев за проверка. Естествено пред 40-ото Народно събрание възниква въпросът как ще протичат тези процедури – дали в рамките на сега действащата временна комисия или като процедури, извършвани от администрацията на постоянна комисия. Това е въпрос, който си заслужава да бъде на вниманието ни и до края на гласуването днес със съответни редакционни уточнения, той да бъде решен.
Тук обръщението ми е към господин Методиев и към пряко ангажираните народни представители с внасянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, да предложат на пленарната зала съответните решения.
Заповядайте за изказване, господин Бисеров. Имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да подкрепя създаването на постоянна комисия и да ви кажа, че има много елегантно решение за периода на този парламент.
Първо, сроковете за подаване на декларациите ще изтекат вероятно в края на м. април, особено ако приемем накрая редакционната поправка, че този закон, който гледаме днес, влиза в сила от 31 март 2009 г., каквато борба ще има, на практика, срокът ще изтече на 1 май 2009 г. Оттам нататък трябва да има не просто администрация, а трябва да има орган на Народното събрание, който да може да разглежда, може да има сигнали, които са свързани със спешно реагиране, не можем да очакваме, че администрацията ще се занимае с това. Въпросът има много елегантно решение – просто тази функция по контрола се предава към някои от съществуващите комисии с решение на Народното събрание, което можем да го вземем утре за две минути. Това може да бъде Комисията по администрацията, която да стане Комисия по администрацията и контрол върху конфликта на интереси, би могло да бъде Комисията за борба с корупцията и контрол върху тази функция, и нещата стават – хем комисията е постоянна, което предава допълнителната и необходима тежест и стават още утре. Затова по-добре е да отклоним предложението на господин Стоилов и да дадем функцията на една постоянна комисия, която съществува сега, която изберем. Това е друг вариант, докато моето виждане за това как да излезем от... Това не е някаква конфликта ситуация, просто да решим нещата по най-правилния начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли желаещи да репликират господин Бисеров? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата, не изказвали се по този параграф? Също няма.
Аз разбирам, че от място, господин Стоилов дава знак, че оттегля своето предложение да се предвиди друг срок за влизане в сила на евентуалния, с разбирането, че предложението на господин Бисеров Народното събрание на свое заседание до края на тази пленарна седмица да разгледа и приеме проект за решение, който да възлага на една от действащите постоянни комисии, да извършва процедурите след 1 май 2009 г., свързани с обработката на подадените декларации. Това означава, че такъв проект може да бъде внесен и утре, и вдруги ден в дневния ред, по реда на ал. 5. Аз съм готов да го направя, стига парламентарните групи да съгласуват текст и да го внесат в деловодството на Народното събрание.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яни Янев за отпадане на т. 1 на § 8, неподкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 27, против 47, въздържали се 40.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля, гласувайте § 8 в редакция на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 9 има предложение на народния представител Яни Янев за отпадане на т. 1, което не се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 3 в частта относно думите „ал. 2 и 3” да се заменят с „ал. 3” и го подкрепя в останалата му част.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „съответната комисия на Народното събрание” се заменят с „комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Като страни в производството се конституират проверяваното лице и прокурорът.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата „същество” се добавя „по реда на бързото производство”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, имате думата. Има неподкрепени текстове. Няма желаещи да ги обосновават.
Господин Янев, струва ми се, че предходното гласуване до голяма степен снема актуалността на Вашето предложение по § 9, но ако желаете, ще го подложа на гласуване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев оттегля своето предложение за отпадане на т. 1 на § 9, затова няма да го подлагам на гласуване.
Виждам, че и вносителите не държат да бъде подложено на гласуване тяхното предложение в частта, която не е подкрепена от комисията.
Затова моля, гласувайте текста на комисията за § 9.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Създава се чл. 27а:
„Чл. 27а. (1) За лице, заемащо публична длъжност по чл. 25, ал. 2, т. 3, конфликт на интереси се установява от съответния административен съд.
(2) Когато при проверката се установи нарушение на този закон, председателят на съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 3 в тридневен срок от приемането на доклада сезира административния съд с искане за установяване на конфликт на интереси.
(3) Като страни в производството се конституират проверяваното лице и прокурорът.
(4) Съдът разглежда делото по същество по реда на бързото производство и се произнася с решение, с което установява конфликт на интереси, налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3 или постановява, че не е налице конфликт на интереси.
(5) Решението на съда подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по текста на комисията? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за текст на § 10.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 11 има предложение на народния представител Яни Янев - да отпаднат т. 3 и 4, което комисията не подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 5 в частта относно думите „ал. 2 и 3” се заменят с „ал. 3” и го подкрепя в останалата му част.
Комисията предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите „чл. 27” се добавя „и 27а”.
2. В ал. 1 т. 1 се отменя.
3. В ал. 2 думите „Заинтересованите лица могат да оспорват” се заменят с „Проверяваното лице може да оспори”.
4. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Янев, заповядайте за изказване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, с оглед на гласувания текст на чл. 27а аз оттеглям предложението по т. 4 - отпадане на ал. 3, тъй като с предходното гласуване това се променя.
Искам да кажа, че поддържам предложението си за това да не отпада „Заинтересованите лица могат да оспорват”. Ние практически оставяме възможността лицето, което е подало информацията за конфликт на интереси, има решение, което не удовлетворява тази информация, с изключение на случаите, когато лицето е анонимно, въпреки че ние приехме и такива текстове, по които комисията ще има възможност да се произнася, така че нека оставим по-широкия кръг. В противен случай оставяме възможността единствено само проверяваното лице да се защити и евентуално прокурорът, ако той прецени, че е необходимо от гледна точка на защита на обществения интерес. Самият човек, който е подал данните, информацията за това, че е налице конфликт на интереси, остава извън възможността да участва в процеса като заинтересовано лице.
С оглед целите и функциите на закона ми се струва, че не е редно да свиваме кръга на лицата, които биха могли да обжалват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики има ли?
Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Янев, тук дори Катрин Дей се е съгласила с вносителите на закона. Самата тя в бележките си по текстовете твърди, че значението на „заинтересовани лица” не е ясно. Тя, разбира се, не е разбрала, че ние предлагаме да отпаднат думите „заинтересовани лица”, но след като и за нея не е ясно, мисля, че не е добре да го поддържаме.
Прокурорът е достатъчно сериозна фигура, който да се ръководи от доказателства. Няма как да оставим процеса да се движи от плаващи страни и всеки, който има лично отношение към някого, да води с него дела за конфликт на интереси в няколко инстанции. Това не е разумно и е един излишен тормоз на държавната администрация. Трябва да има ефективен механизъм за контрол, възможност за вътрешна проверка, изнасяне на произнасянето извън вътрешноведомствените отношения и гаранция за прилагане. Но терминът „заинтересовани лица”, който на практика е неограничен, в който всеки един, който се изявява като бдителен гражданин, може да започне дело срещу всеки от държавната администрация, срещу всяка публична длъжност. Това не е разумно.
Даже се поставям в една друга хипотеза. Представете си във всички тези процедури по обществени поръчки, където тече обжалване по Закона за обществените поръчки, ние на практика им отваряме паралелна писта - след като са си загубили оспорванията на обществените поръчки, някой пък да започне дела по Закона за конфликт на интереси. Защо? Трябва да браним реалните конфликти.
Желаещи за втора реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Дончева, аз възприемам Вашите аргументи. Имам предвид това, че не е ограничен кръгът на заинтересованите лица, когато сме в първата инстанция на административното производство. Това винаги е бил големият проблем в административните производства в първата инстанция –определяне на кръга на заинтересованите лица и това е било нещото, което е смущавало всички.
Когато говорим за обжалването, заинтересованите лица не са заинтересовани лица, а едно или две, тези, които са инициирали самото административно производство и които са били повод за неговото образуване при първото разглеждане на проблема в рамките на комисията. Този смисъл влагам.
Мисля, че в нашата съдебна практика кръгът на заинтересованите лица, специално за второинстанционното производство, което е вече съдебното, а не в рамките на административното производство, което е на нивото на съответна администрация, е вече ясен, ограничен и не е неопределен. Това имах предвид, когато казвам изхождайки от установените вече позиции за това какво е заинтересовано лице в българското административно право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Пак се връщаме кой какво е разбрал от този закон. Явно само Дончева го разбира в тази му част с поправките, и го разбира и го казва много добре и много правилно – никой да няма право да дава сигнали. Когато заинтересованите лица пускат политически чадър върху тези, които правят нарушенията и не правят разкриване, тогава няма да има и проблем. Защо да са заинтересовани лица министрите, които застанаха като матросовци пред Братко и го защитиха и казаха: какъв конфликт на интереси, няма никакъв конфликт на интереси? Застана Гагаузов, застана и Орешарски, застана и Мутафчийски и казаха: няма такова нещо!
А този, който е заинтересовано лице – Братко, който е получил обществените поръчки, той ли ще подаде сигнала? Мълчи си и си е доволен, нали? Същото се отнася и за другите обществени поръчки. Откъде накъде кметът ще сезира някого - съда или комисията, или някой друг, когато той е наредил обществената поръчка да стане по този начин – да се даде на неговия близък приятел – дали е политически или икономически, няма значение, дали е партиен, дали е олигарх... И вие това искате да го спрете? Защото щяло нещо да се претовари – кое ще се претовари? Искате да спрете гражданското общество да няма право да сигнализира и да разкрива точно тези далавери, които искаме да спрем. Пак в потвърждение на тезата, че нямате желание този закон да проработи. Каквото и да казвате, това е изводът! Това е изводът! Не искате този закон да работи до края на този парламент.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Двете минути минаха!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това е мое изказване, Дончева, имам право на повече от две минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той прави изказване.
Говорете спокойно, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря, не, госпожа Дончева се дразни. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бива да превръщате работата по закона в междуличностен обмен.
Разбирам, че желаете реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Кътев, сменете репертоара!
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Не мога да го сменя!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: С поправките в закона по предложение на колегата Елеонора Николова дори е прието в § 8, в чл. 25, който вече гласувахме, да се извършват проверки и по анонимни сигнали по решение на органа. Така че въобще недейте да плачете за гражданското общество! Гражданското общество ще си пише донесения, както си е писало винаги! Въпросът е кой от съдебната фаза нататък да бъде конституиран като страна!
Ако не Ви е ясно правото, питайте жена си! (Възгласи: „Е-е-е!” от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика, породена от изказването на господин Кътев, освен онази, която госпожа Дончева направи? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря за разясненията. Съвсем кратък ще бъда.
Над 20 години жена ми ми дава съвети и съм благодарен, че имам жена, която да питам. Вие кого да питате, Дончева? (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кътев, говорим за закон, не си разглеждаме биографиите! Джентълменството има определени изисквания за поведение.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (встрани от микрофоните): Джентълменството е мъжко търпение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За това говоря, тъй като господин Кътев отправи жест към госпожа Дончева, макар и мълчалив.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не всеки може да е търпелив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Би трябвало.
След тази дискусия по предложенията на комисията и предложението на господин Янев, което той поддържа по отношение на т. 3, след като оттегли предложението си за т. 4, има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Яни Янев за отпадане на т. 3, която предвижда смяната на редакцията от заинтересованите лица на проверяваното лице. Господин Янев предлага да остане първоначалната редакция.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Янев, неподкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 26, против 44, въздържали се 47.
Предложението на господин Янев не се приема.
Господин Янев не желае да ползва процедурата за прегласуване, затова преминаваме към гласуване на текста на комисията, без да е нужно да гласуваме отделно неподкрепеното предложение на вносителя.
Подлагам на гласуване текста на комисията за окончателна редакция на § 11.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По § 12 има предложение от народния представител Яни Янев, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли да обосновете предложението си, господин Янев, за отпадане на чл. 29?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го, защото е свързано с предното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев оттегля своето предложение. Предните гласувания са предопределили въпроса.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за § 12, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът на вносителя за § 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има предложение на народния представител Яни Янев - § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя предложението на господин Яни Янев, за отпадане на § 13 по вносител.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 13 е прието.
Можем да пристъпим към § 14.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Преди това съм длъжен да кажа, че има предложение на народния представител Елеонора Николова, което е подкрепено по принцип и е отразено в § 8.
По § 14 има предложение на народния представител Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2 и го подкрепя по т. 1.
Комисията предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
„§ 13. В чл. 33 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Освобождаването се осъществява по реда, определен в съответните специални закони”.
2. В ал. 2 накрая се добавя „или общината”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по тези текстове.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Става дума за заплатите на лицата. В текста на госпожа Катрин Дей чл. 33, ал. 2 е възприет като средство за възпиране, където се има предвид, че предвидените в закона глоби биха могли да бъдат доста ниски в сравнение с финансовите ползи от едно пристрастно решение. Само че чл. 33 урежда следните хипотези. Първо, глоба без вносителите на законопроекта за промени да са пипали размера на глобите. Те са между 2000, 4000, 7000, 10 000, 15 000 до 20 000 лв.
Отделно от това, в ал. 3, ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси, лице, заемащо публична длъжност или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание. Тоест, облагата, спечелена от евентуалния конфликт на интереси, се отнема на основание другата алинея, която остава в закона.
На следващо място, лицето може да има конфликт на интереси в няколко случая, но то извършва и много голяма по обем друга дейност, намирайки се в някакво трудово или служебно правоотношение – работи 8,30 часа и се занимава с всякаква дейност. Има основен принцип, залегнал в редица конвенции на Международната организация на труда, че за всеки труд се плаща. Това лице не извършва едно-единствено нещо – да речем сключване на сделка в условията на конфликт, за да му отнемете възнаграждението в продължение на месеци наред.
От това нещо ще произтече, първо, противоречие с конвенции на МОТ – за полагане на труд се дължи заплата. Онова, придобито в условията на конфликт на интереси, имаме механизми за отнемане. Единият път е през ал. 3, вторият път – през глоби. Очевидно някой е дал на Катрин Дей текст, без да дава други алинеи и тя не би могла да преценява какво всъщност ние отнемаме и какво остава.
Освен това, всяко едно лице, на което така искате да вземете заплатата за положен труд, заради наличието на открит конфликт на интереси, ще ви каже, че то е обработило, да речем, сто преписки, от които 5 или 10 са в условията на конфликт на интереси. Останалите които е обработил, ще му ги платите ли, или за това, че е ходил на работа 8,30 часа, или за дето е вършил маса други работи?
Това според мен е един много чист от всякаква гледна точка – от правна и житейска, текст. Това, което трябва да се отнеме, е облагата, получена в резултат на конфликт на интереси, което урежда ал. 3 – да се наложи глобата, и казахме в какви размери е по закон, които не се променят. Разбира се, ще понесе административното и дисциплинарно наказание – освобождаване от длъжност, с всичко останало. За дисциплинарно уволнение вие не можете на хората да им отнемете заплатата, която са заработили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да направят реплика на госпожа Дончева?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние вече сме гласували тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат по текстовете?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, в рамките на заседанието на комисията се обединихме около тази теза, защото се възприе следната формула – обръщам се конкретно към колегата Дончева: периодът, в който се осъществява дейност при условията на укрит конфликт на интереси, по своето естество води до недействителност на правоотношението, което се заема. Защото извършването на дейността без конфликт на интереси е законовото изискване за осъществяването на дейност. В момента, в който лицето попада в състояние на конфликт на интерес и не декларира и продължава да осъществява дейността си при тези условия, практически превръща това правоотношение за периода на укриването на конфликта на интереси в недействително. Поради тази причина, поради противоречие със закона, ние се обединихме, че е възможно да бъде отнето трудовото възнаграждение. Говорим за периода на укриване на интереси. Този период влиза в противоречие със законовите условия за осъществяването на дейността – неотговарянето на конкретно законово условие, знаете, че по общите правила води до недействителност.
Това е основният ни аргумент, от който изходихме, за да приемем, че, пак повтарям, за периода на укриване на конфликта на интереси се отнема трудовото възнаграждение. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Дончева, да репликирате и под формата на реплика може би да се съгласите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Колега Янев, бих възприела логиката Ви, но казусът е несравнимо по-сложен.
Ако Вие твърдите, че моето правоотношение е канцелирано на базата на това, че съм се поставила в условията на конфликт, аз съм извършвала за вас и много други дейности. Аз съм решавала примерно въпроса с отпускането на парите по Пътния фонд, имам конфликт на интереси, да речем, в 20 случая от тези, които съм разглеждала. Но аз съм разглеждала общо 100. По отношение на другите 80 аз нямам никакъв конфликт. Вие не можете да обявите за недействително трудовото ми правоотношение за период от време. Защото аз в един и същи период върша дейност по отношение, на която съм в конфликт на интереси, но и дейност, по отношение на която не съм в конфликт на интереси.
Освен това, извинявайте, но тогава аз ще си искам парите като неоснователно обогатяване за вас. Дори вие да ми обявите трудовото правоотношение за недействително, няма хипотеза по Кодекса на труда, по която да не ми дължите пари за свършена работа. Няма такава! Поради това, струва ми се, че правната конструкция да обявите договора ми за недействителен не издържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Ако това длъжностно лице в периода, в който си изпълнява функциите, подаде декларацията по чл. 12, т. 4 за възникнали обстоятелства ад хок за конфликт на интереси, то продължава да изпълнява всичките си длъжности законно и без проблем. Защото подаването на декларацията и обявяването на наличието на конфликт на интереси създава условията за работодателя да прецени дали да го отстрани от длъжност или от конкретна функция, какво да направи. А тук ние какво казваме? Ти укриваш конфликта си на интереси и постфактум, защото не даваш възможност на работодателя или на комисията, която трябва да прецени има или няма такъв, ние ще ти платим на всичко отгоре и пари. Това е проблемът.
Когато имаш законосъобразно осъществяване на нещата, които предвижда законът, ще си получиш парите. Защото работодателят може да каже: „Да, добре, няма да движиш тази сделка или тази работа. Ще вършиш други работи”. Но ти си длъжен да обявиш конфликта на интереси. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Работодателят може да прецени и да каже: за периода, в който тече тази работа, защото това може да е единствената работа, с която се занимаваш в момента, да не работиш, да си отстранен. Примерно, работодателят да те пусне в отпуск или нещо друго. Тоест, законът предвижда решения при законосъобразно развитие на взаимоотношенията между страните. Именно поради това, че когато попаднем в незаконосъобразно развитие, не трябва да мислим какво би станало, ако той е изпълнявал законосъобразно работата си, за която трябва да си получи парите. Това е моята теза. Ако той спази, има право да си получи парите, защото тогава даваме възможността на работодателя и на комисията за предотвратяване на конфликт на интереси да прецени как да постъпи. В противен случай, той укрива конфликт на интереси, той е неизправна страна, отгоре на всичко му плащаме и заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И по време на изказването си на първо четене на законопроекта принципно се възпротивих на тезата да се отнемат трудови или служебни възнаграждения за осъществяване на трудово или служебно правоотношение. Както стана ясно, в закона има достатъчно санкции, които санкционират неправомерното поведение на въпросното лице, когато не е декларирало или укрило ситуация на конфликт на интереси: отнемане на облага, ако е получило такава, има глоба и дори уволнение.
Продължавам да застъпвам тезата, че ако ще се отнема нещо допълнително, което лицето е получило извън неправомерно получената облага, която е обект на ал. 3, то трябва да се отнеме само и единствено онова възнаграждение или онази част от възнаграждението, която е получена пряко от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси. Тоест, ако лицето участва примерно в тръжна комисия, например за обществена поръчка, получи възнаграждение за това, примерно тръжната комисия е определила фирмата, с която лицето е в конфликт на интереси, само възнаграждението за това му участие трябва да се отнеме, а не по принцип заплатата му за целия месец.
Или, ако примерно лицето е участвало в много процедури и само в две от тях се е оказало в конфликт на интереси, трябва да се отнеме онази част от възнаграждението, която съответства на тези две процедури, като неправомерна, наред с всички останали санкции, например глоба, уволнение и т.н. Но не и чистото му трудово възнаграждение да се отнема.
Ето защо си позволявам да направя предложение за редакционна промяна в ал. 2. След думите „възнаграждението, получено” да се добави „от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси” и останалата част от текста продължава. Тоест, възнаграждението от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил открит, се отнема в полза на държавата. По този начин се разграничава и става ясно, че се отнема не цялото му трудово възнаграждение, а само онази част или онова възнаграждение, което лицето е получило директно, пряко от правоотношението или деянието, което е извършило в ситуация на конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак, Вие правите предложението си към текста на действащия закон, по ал. 2 на действащия закон?
ЧЕТИН КАЗАК: По т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В т. 2 на вносителя се предвижда ал. 2 да отпадне.
ЧЕТИН КАЗАК: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Онова, което Вие предлагате, е да се замени този текст – „ал. 2 се отменя” с текста, който Вие предлагате? (Шум и реплики.)
ЧЕТИН КАЗАК: В текста на комисията се възприема, че не отпада ал. 2, а се прави също редакционна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие гледате текста на комисията?
ЧЕТИН КАЗАК: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тогава преди или след текста „или общината” предлагате да стане добавката?
ЧЕТИН КАЗАК: Преди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, добавя се в ал. 2?
ЧЕТИН КАЗАК: В ал. 2 след думите „възнаграждението, получено” се добавя изразът „от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси”. И в края в текста на комисията да се добави „или общината”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дайте, ако обичате, текста, който току-що прочетохте, или го напишете, за да бъде подложен на гласуване.
Господин Янев, заповядайте за реплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, ще простите, че още малко ще ви забавя с почивката, но все пак това е важно, трябва да го изясним.
Колегата Казак разбира, че наистина за периода, в който има укрит конфликт на интереси, лицето няма основание да си получава парите, но той иска да направи модулация, модификация, за това, което конкретно е свършил, да си получи възнаграждението. Трудно е, няма как да стане. В основния текст на закона е написано: „За периода на укриване на конфликт на интереси”, тоест, когато е укрит конфликтът на интереси.
Колега Казак, обръщам още веднъж внимание. Ако това лице изпълни задълженията си по закон, работодателят или комисията, която преценява наличието на конфликт на интереси, е в правото си да реши как да постъпи. Напълно възможно е този човек за този период от време да получи и цялото си възнаграждение, защото няма да има конфликт на интереси. Той може да бъде отстранен от дейност, от длъжност за периода, защото това може да бъде единствената работа, с която се занимава.
Ако ние влезем в процедурата да изчисляваме, примерно от 30 дейности, които е извършвал през този месец, в една е бил в конфликт на интереси, то една тридесета ли трябва да му се отнеме? Дали другите дейности са по-тежки, по-сложни, по-скъпи или по-евтини? Трудно би могло да се отиде към това да се конкретизира точно за дейността, при която е в конфликт на интереси, само за нея да му се отнеме възнаграждението.
Затова пак казвам: принципът на закона дава възможност при нормално изпълнение на функциите и спазването на законовите изисквания работодателят да прецени какво да направи в тази ситуация. Но когато този конфликт на интереси е укрит, тогава няма място да отидем и да мислим, да цепим на парче: това е направил законно, пък това е работил незаконно. Затова предлагам да възприемем принципа, който е заложен и както сме го предложили в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Дончева, заповядайте за реплика на господин Казак.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Казак, Вашето предложение е житейски удачно, защото на практика примирява двете становища.
Господин Янев непрекъснато ни говори за период от време. Няма период от време. Лицето може да бъде в конфликт по отношение на няколко отделни правоотношения или дори само по отношение на едно, но да извършва и много друга работа, с която не е в никакъв конфликт на интереси. И Вие не можете да отнемате на това лице възнаграждението, което е заработило. В противен случай то просто ще започне да ги търси като неоснователно обогатяване.
Не можете да кажете, че ако съществува текст в закона, било право на неговия работодател да прецени дали ще отнема или няма да отнема възнаграждението му. Неговият работодател, щом запишете и оставите текста на ал. 2, е длъжен да му го отнеме. Това не е редно, не правилно, противоречи на конвенции на Международната организация на труда и на всякаква друга житейска логика.
Не можете да си служите с периоди! Ако можехте да си служите с периоди, би било много удобно.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Това е записано в закона.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е написано в досегашния закон, но не можете да си служите с това! Лицето може да извършва отделни неща в условията на конфликт на интереси и много повече неща – без никакъв конфликт. И вие му дължите пари за това, дори по Вашата логика, защото той там не е в никакъв конфликт.
Затова може би е по-добре да приемем предложението на господин Казак. Но ако не го приемате, ще трябва да се върнете към текста на вносителите на законопроекта, които предлагат да се плаща заплатата, а всички получени облаги да се отнемат. Глобата си е глоба, отстраняването си е отстраняване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Дончева, можех и да Ви прекъсна, защото Вие и мен заблудихте, и залата. Сега поставяте господин Казак в неудобното положение да отговаря вместо господин Янев.
Пожелавам Ви успех, господин Казак. (Весело оживление.) Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Именно с цел и с грижата да се направи ясното разграничение между правомерно получено трудово възнаграждение по трудово или служебно правоотношение, което по принцип се дължи на всяко едно лице, и възнаграждението, получено конкретно вследствие на деянието или правоотношението, ако например то е сключило въпреки всичко консултантски договор с тази фирма или по някакъв друг начин се е обвързало с нея. Тогава вече нямаме деяние, имаме правоотношение.
Само това възнаграждение, което то е получило конкретно от това правоотношение, например от консултантския договор с тази фирма, или деянието, което е извършило, като е участвало в гласуването на тръжната комисия, която е определила тази фирма за победител в търга, трябва да бъде отнето, а не цялото му трудово възнаграждение за месеца или за месеците въобще, ако периодът е по-дълъг.
Аз съм представил текста на господин председателя, който ми се струва, че намира точния баланс между двете тези. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Ще преминем към гласуване. Ще си позволя да изразя на глас един въпрос, който за мен остава. Независимо от тази логика да се защитят правата, справедливо да бъде възнаградена честната част, има и една друга хипотеза, че с действията си по конфликт на интереси лицето може да е нанесло вреди за много милиони. Така че тази страна на логиката остава непокрита от аргументацията, която защитава частично или пълно запазване на правото на възнаграждение, когато е установен конфликт на интереси. Простете за отклонението – в 11,16 ч. си го позволявам.
Подлагам на гласуване първо предложението на практика на комисията за отпадане на ал. 2, защото неподкрепата на комисията означава, че комисията предлага това предложение да отпадне.
Ще подложа на гласуване предложението, което комисията де факто прави – т. 2 от § 14 да отпадне. Това означава да отпадне предложението за запазване правото на заплащане. (Реплики.)
За т. 2, която третира ал. 2. Предложението на комисията е тя да отпадне. Който е съгласен с комисията гласува “за”, който е за текста на вносителя гласува “против”. Мисля, че е ясно.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 24, против 67, въздържали се 7.
Предложението на комисията не се приема – т. 2 остава. (Реплики.) Струва ми се, че нещата са ясни.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от господин Казак. Тъй като т. 2 остава, предложението на господин Казак е следното. В текста на действащия закон, ал. 2 на чл. 33, след първите две думи “възнаграждението, получено” се добавя изразът “от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси”. Тоест той локализира отнемането на възнаграждението само до тази част от възнаграждението, което е получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Казак за добавяне на този израз в ал. 2.
Гласували 93 народни представители: за 73, против 14, въздържали се 6.
Текстът на господин Казак е приет, с което възниква обективната необходимост да се извършва разграничението между правилна и неправилна дейност.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Допълнението “и общината”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Още едно предложение ли, господин Янев? Напомнете ми. Текста на комисията безспорно – сега ще гласуваме целия текст.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 14, който става § 13, с направеното допълнение в т. 2, отнасящо се до ал. 2, предложено от господин Казак – текста на комисията с добавката на господин Казак. Предложението на комисията де факто за отпадане на т. 2 беше отклонено от пленарната зала.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2, с което текстът на § 14, който става § 13, е приет.
Почивка до 11,55 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заседанието продължава с разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Господин Кътев, заповядайте, за да докладвате следващите текстове, но преди това да поканим народните представители да влязат в пленарната зала – цели парламентарни групи ги няма в залата.
ДОКЛАДЧИК ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря, господин председател.
На стр. 8 от доклада на комисията сме.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
По § 17 има предложение на народните представители Надя Антонов и Румен Такоров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
„§ 16. В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава изречение второ: „Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на закона”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Лицата по ал. 1 могат да правят промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от изтичането на срок по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези три параграфа, а именно параграфи 14, 15 и 16.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Имам едно редакционно предложение за добавка към § 16. Става дума за § 16: „В § 2 се правят следните изменения и допълнения:”...
Към текста, изчетен от господин Кътев по т. 1, който гласи: „Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на закона”, се добавя второ изречение: „При деклариране на обстоятелствата, посочени в декларацията, за дата на избиране”... (Шум и реплики в залата.)
... се добавя запетая и добавка: „а тези по т. 2 от същата се декларират една година преди датата на влизане в сила на закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте да прочетем целия текст.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: „Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизане в сила на закона, а тези по т. 2 от същата се декларират една година преди датата на влизане в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става едно тежко изречение...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но иначе може да не е ясно. Това е само за една точка от декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, ако не е запетая, а сложим точка?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не става по-добре с ново изречение, защото се повтаря и става още по-дълго и звучи: „Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизане в сила на закона, а тези по т. 2 от същата се декларират една година преди влизане в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, идеята я разбирам, но някак по-елегантно да го кажем. (Реплики.)
Господин Бисеров, Вие подсказахте нещо, но не можах да го разбера.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз него чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, направено е предложението. Това е!
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези три параграфа?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Само една малка корекция. Предлагам целият текст да звучи така: „Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на закона, а по т. 2 от същата се декларират към дата една година преди влизане в сила на закона.”. Така вече става ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съгласни ли сме с тази редакция?
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по трите параграфа? Обръщам се още веднъж към колегите, които са в залата. Няма.
Поставям на гласуване предложението, което беше направено от народния представител Татяна Дончева с добавката и редакционното предложение на народния представител Христо Бисеров. Всъщност гласуваме окончателно това, което чухме сега от народния представител Христо Бисеров.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да гласуваме параграфи 14, 15 и 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
Има предложение на народния представител Яни Янев, което е § 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Редакционна добавка – нова т. 6 „Забележка”, със следното съдържание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, чакайте! Момент!
Да, те са пет точки. Вие искате още една точка и казвате, че е редакционно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да!
„Лицата, които заемат публични длъжности към 31 март 2009 г., декларират обстоятелствата по точки 1, 3, 4 и 5 към 31 март 2009 г., а по т. 2 - към 31 март 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това го наричате редакционно?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: То е във връзка с това, което току-що гласувахме и да е ясно първите декларации в какъв вид да са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, заповядайте. Имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, това е чисто редакционна бележка. (Шум и реплики в залата.)
Става въпрос в декларацията да се пише една забележка, която отразява текстът, който гласувахме, така че човекът, който попълва декларацията, да може да я попълни правилно, без дори да познава тънкостите на закона. За нищо друго не става въпрос. Не можем да очакваме всеки декларатор да познава тези нюанси в последните текстове на закона и затова тя е редакционна бележка, и не внася нищо ново като правило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по параграфа?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип аз съм против всякаква промяна в декларацията и продължавам да поддържам тази своя теза. Всички поправки, които се правят, променят същността и духа на закона и не са в негов интерес. Нещо повече, това, което искат колегите, да бъде заличена т. 5, а именно: „Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс”, просто не е практика в декларациите, които се подават по един или друг повод пред различни държавни и други органи.
Бих ви показал, след като се посъветвах с жена си, декларацията, която Президентството в момента разпространява за попълване на квотите за членство в Централната избирателна комисия, която в никакъв случай не е по-сложна, по-отговорна и с повече данни, ако щете, и лични данни, накрая завършва със следния текст: „Известна ми е отговорността, която нося по чл. 313 от Наказателния кодекс”. Бланка – празна. Празна бланка - Президентството.
Нека госпожа Дончева и господин Бисеров ми обяснят какво значи това: двоен аршин - един аршин за единия закон, друг за друго? Или всеки си прилага закона както иска, или в Президентството няма достатъчно кадърни професионалисти юристи, които да направят нещата както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате т. 5 да отпадне, така ли?
Господин Янев е предложил целият параграф да отпадне.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Аз предлагам § 18 да отпадне като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах.
Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Кътев, това, което четете, е написано въз основа на вашия закон. Не може юристите в Президентството да отминат текста, който вие като законодател сте им предложили и приели. Недейте да предлагате сега (реплика от народния представител Олимпи Кътев), след като има нова редакция, стари работи, както и да обяснявате при първото четене как Правната комисия единодушно подкрепила закона, а пък изведнъж сега не се харесвал на някой, след като Правната комисия подкрепила закона на Министерския съвет, който общо взето само по заглавие има нещо общо с това, което сте изкарали. Няма нужда от плоски номера. Има постановление на пленума на Върховния съд от 1980 г., има ноторно известни неща в правото кога се подава декларация под страх от наказателна отговорност.
Ако смятате, че декларацията за конфликт на интереси е нещо като декларация за семейно и имотно състояние, бихме се съгласили. Тъй като тя очевидно не е, няма нужда и да я приравняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин Кътев, едва ли тук ще си мерим знанията, придобити по повод съжителството с този или с онзи, защото аз тогава трябва да кажа, че живея с химик и за разлика от покойната проф. д-р на науките, акад. Елена Чаушеску знам как се пише формулата на водата.
Съвсем сериозно искам да Ви кажа, че не обсъждаме промяна на Наказателния закон. Член 313 си остава такъв, какъвто е и оттук нататък цялата политика по отношение на изписването на този текст 313 – предупреждението, мисля, че доста отдавна Народното събрание го изостави и аз ще дам само един пример. Това беше по повод на декларациите, които изписвахме в Закона за обществените поръчки. Ние се отказахме от тази технология, защото, когато даваш една декларация по силата на закон и в нея внесеш неверни данни или спестиш част от данните, които си длъжен да дадеш, си носиш отговорност във всяко едно отношение по чл. 313. Тъй като това не е закон за промяна на Наказателния кодекс, аз мисля, че мястото му не е тук.
Искам да кажа, че това го разбра дори госпожа Паси, дори госпожа Катрин Дей. Ние нямаме никаква забележка в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Кътев – право на дуплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Дончева, аз не Ви чета и показвам някаква друга декларация за конфликт на интереси. Аз Ви показвам декларацията на Президентството, в която се казва: „С настоящата декларация заявявам, че отговарям на условията, предвидени в чл. 12, ал. 3 във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за избиране на членове на Европейски парламент от Република България, а именно...” И най-отдолу завършва с този текст, който Ви посочих. Нерде Ямбол, нерде Стамбул? Говорите ми за конфликт на интереси. Ето Ви документ, нямащ нищо общо със сега действащия Закон за конфликт на интереси.
Нещо повече, в официално становище на Висшия съдебен съвет, изпратено в подкомисията, която все още действа, има живот още няколко дни, категорично се подчертава, че се препоръчва текстът на т. 5 да остане в сегашния му вид. Нямам намерение да споря юридически как се прилага, къде се прилага и кои го прилагат, но това е практика. Не е моя работа, не съм юрист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кътев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания параграф?
Господин Янев, заповядайте. (Шум и реплики в ДПС.)
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Съжалявам, че в условията на предходните реплики трябва да кажа това, което искам да кажа, но ми се струва, че от тази част на залата никога не е имало подвиквания за това кой колко пъти се е изказвал и за какво се е изказвал. Ако някой е решил да бъде народен представител и да бъде в този парламент, или приема правилата на парламентаризма, или не ги приема. Съжалявам, колеги.
Във връзка с декларацията, оттеглям това, което съм направил като предложение цялата точка да отпадне, защото очевидно бяха приети текстове, които правят безсмислено това предложение. Трябва да има промяна във всички случаи в декларацията, но бих обърнал още веднъж внимание, колеги, специално върху предложението, което е направено за отпадане на т. 6 от декларацията, която е свързана с т. 5 от чл. 14 на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За коя точка говорите?
ЯНИ ЯНЕВ: За т. 6 в декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В § 18 има пет точки. Тук беше направено предложение за шеста точка.
ЯНИ ЯНЕВ: Аз говоря за т. 4 – за т. 6 от декларацията. Това е възможността всяко лице, което попълва тази декларация, да излезе извън рамките на задължително декларираните неща, които са по закона, и евентуално ако прецени, че има други обстоятелства, които би желал да съобщи във връзка с дейността му като публично лице, които биха могли да породят конфликт на интереси, да има право да го направи.
Колеги, не виждам логика за това отпадане. Защо да слагаме пречка, това е един закон, който има целите и намеренията да създава откритост в дейността на публичните личности. Ние разписваме едни текстове, ясно е, че животът е много по-богат като ситуации, като възможности, като казуси, които поражда. Нека оставим тази т. 6, като изрично подчертавам и това съм го направил и в предишното изказване, когато разглеждахме законопроекта на първо четене, тази точка не може и не трябва да бъде обвързана с наказателна отговорност, защото това са обстоятелства, които се декларират по желание от лицето и то не е задължено да ги декларира по силата на закон. Именно заради това всички обстоятелства, които са до т. 5 в декларацията, трябва да попаднат под наказателната отговорност на чл. 313.
И тук отивам към другата си теза – че текстът не трябва да отпада, защото на всички юристи като че ли ни е ясно, че законът се прилага, независимо дали това изречение за Наказателния кодекс е записано или не. Обаче се оказва, че имаме редица случаи прокуратурата да отказва да разглежда дела за невярно декларирани обстоятелства, които трябва да бъдат декларирани по силата на закон, щом като в декларацията не е посочена отговорността по чл. 313. Следователно може да са ни ясни много неща, но какво пречи да съществува този текст?
Моите предложения са, на първо място, т. 4 да не отпада, тоест да остане действието на т. 6 от декларацията, както и да не отпада текстът „Известна ми е отговорността за наказателна отговорност по чл. 313”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин Янев, аз не мога да Ви разбера, а и може би и никой в залата не Ви разбира.
От една страна, Вие казвате, че трябва да остане текстът на чл. 313, тоест ясно и категорично да напомним на хората, включително и на президента, че ако не знаят закона, ако не си четат закона, носят отговорност.
Същевременно да кажем на същите тези хора, че те носят отговорност и за това, че не са оповестили някакви си други обстоятелства. Ако Вие искате да се обяснявате, тъй като евентуално господин Кътев няма да Ви разбере декларацията, и отдолу в забележка да напишете каквото си искате, няма никаква пречка за декларатора. Но ние да казваме на хората, че трябва да оповестяват други обстоятелства, без да сме ги посочили какви са, това е нонсенс.
Това е декларация, която независимо какво пишем отдолу, размества доказателствената тежест. Когато ние кажем на хората, че са длъжни да посочат такива и такива обстоятелства, ние им казваме, че не държавният орган, не някой друг ще им събира тези данни, лицето е задължено да ги събира. След като е задължено лицето да ги събира и да ги доказва, да ги прилага, да ги посочва, това значи, то си носи пар екселанс отговорност по чл. 313. Досега това обяснявахме – кой разбрал, кой не разбрал, има си Наказателен кодекс, има си постановление от 80-те години, а ние сме в 2009 г., ясно и категорично се казва, че когато едно лице в частен документ, каквато е декларацията, съобщи определени факти и обстоятелства по силата на закон и си позволи да посочи неверни обстоятелства или да спести част от тях, той си носи наказателна отговорност.
Аз смятам, че Вашите предложения са нелогични и поставят хората трудна ситуация. Защото какво значи „други обстоятелства”? Ако Вие ми обясните какво значи „други обстоятелства”, аз ще се съглася да ги оповестя и да нося отговорност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дуплика? Няма.
Господин Бисеров, заповядайте да направите Вашето редакционно предложение.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, искам да Ви припомня, че когато гласувахме § 4, в израза „консултантски договори” отпадна думата „консултантски” и остана само „договори”. Това означава, че трябва да пренесем тази поправка и в текста на декларацията, което пък означава, че в § 18, който става § 17, в т. 2 става „имам сключени договори” - отпада думата „консултантски”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на народния представител Олимпи Кътев за отпадане изцяло на § 18. Ако това предложение на господин Кътев се приеме, другите предложения стават безпредметни.
Гласуваме предложението на народния представител Олимпи Кътев.
Гласували 110 народни представители: за 11, против 72, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева за нова т. 6 със съдържанието, което тя прочете тук.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 9, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яни Янев, направено в пленарната зала, тъй като той си оттегли писменото предложение. Господин Янев направи предложение за отпадане на т. 4 и 5.
Гласували 113 народни представители: за 25, против 81, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров за отпадане на думата „консултантски” в т. 2
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Христо Бисеров се приема.
Гласуваме § 18, който става § 17, така както е по вносител и се подкрепя от комисията, с добавките, които вече гласувахме.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип наименованието и предлага следната редакция: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което в срока по § 2 от Преходните и заключителните разпоредби не е подало декларацията по чл. 12, т. 2, я подава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към 1 януари 2009 г.
(2) Лицето по ал. 1 може да прави промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от изтичането на срока по ал. 1.”
Ако правилно съм чул преди малко гласуваното предложение, тук второто изречение ще трябва да отпадне, защото вече е влязъл в сила друг текст, който преди малко беше прочетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое да отпадне?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към 1 януари 2009 г.”.
Ако искате, да оставим този параграф, за да го уточним, а да не чета следващият, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога ще го уточняваме?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Сега има желаещи от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега разглеждаме нов § 18.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, колеги, предлагам последното изречение в ал. 1 да придобие следната редакция: „Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на този закон, а по ал. 2 от същата се декларират към дата една година преди влизането в сила на този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Бисеров, моля да прочетете предложението още веднъж.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Изречение второ на ал. 1 на § 18 придобива следната редакция: „Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на този закон, а по т. 2 от същата декларация се декларират към дата една година преди влизането в сила на този закон”.
Текстът е аналогичен на § 16.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Алинея 2 си остава, нали?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Естествено, ал. 2 остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е аналогичен текст с § 16 – „... на декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на закона”.
Това е текстът на § 16, т. 1. Това ли искате да кажете? Същото правило го прехвърляте тук.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ползвам същото правило и в ал. 1 на § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, предложено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията за наименование на този раздел е прието.
Подлагам на гласуване направеното устно предложение от народния представител Христо Бисеров за второ изречение на ал. 1 на § 18.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия текст на § 18 с приетата нова редакция на второто изречение на ал. 1.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 7, въздържал се 1.
Параграф 18, изменен и допълнен, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. Лице, заемащо публична длъжност, което до влизането в сила на този закон е подало декларация по чл. 12, т. 2, може да я оттегли и да подаде нова декларация в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по текста на § 19. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване новата редакция за § 19, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 6, въздържали се няма.
Параграф 19 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията предлага да се създаде § 20:
„§ 20. Заварените към 1 януари 2009 г. производства за констатиране на конфликт на интереси по отменения чл. 251, ал. 2 от Административопроцесуалния кодекс се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по предложението на комисията за нов § 20. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на новия § 20, предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 20 е приет.
Има предложение от народния представител Елеонора Николова, което е оттеглено.
Господин председателю, след това има предложения от народните представители Надя Антонова и Румен Такоров към три закона, които са съответно § 21, 22 и 23 и са идентични като текстове. Свързани са с изменение на Закона за администрацията, Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
Предлагам да направим обща дискусия по тези текстове, ако има желание, защото те са абсолютно идентични – върху три закона, и впоследствие да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приемам Вашето предложение.
Заповядайте, господин Такоров, имате думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, оттеглям предложенията по § 7, 8 и 9.
Тъй като съм взел думата, искам да направя една редакционна поправка на предложения от комисията § 24, който трябва да стане § 21 със следния текст:
„Законът влиза в сила от 31 март 2009 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест за последния § 24?
РУМЕН ТАКОРОВ: Да, да.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Той ще стане § 21, тъй като трите предложени параграфа падат.
РУМЕН ТАКОРОВ: Правя това предложение, за да не губим парламентарно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли казали още веднъж предложението си?
РУМЕН ТАКОРОВ: Оттеглям предложенията си и предлагам в § 24 текстът да стане: „Законът влиза в сила от 31 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Кътев. (Шум и реплики в КБ.)
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз съм оттеглил предложението си. За какво ще взима думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всеки има право да вземе отношение по дискутираните параграфи. По правилник има право на 5 минути.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Има предложения на комисията, вие може сте ги оттеглили, но комисията не ги е оттеглила.
За да се ориентирам в гласуването, бих желал да разбера мотивите, с които ги оттегляте, господин Такоров. Вие бяхте на съвсем друго мнение, сега изведнъж го оттегляте. Защо ги оттегляте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кътев, не можем да искаме такова нещо. Моля Ви!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ако иска да отговори. Той е прав да отговори, но може и да не отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да спазваме правилника!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: За мен е много интересно защо ги оттегляте. След консултация ли, след какво е станало – не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Или сте добили по-широка коалиционна култура и вече спазвате коалиционните споразумения?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, нека да спазваме правилника! Всеки има право да оттегли своето предложение докато настъпи момента за гласуване. Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): За колегите, които присъстват и които не разбраха за какво става дума, искам да уточня... (Шуми и реплики.)
Господин председател, моля въведете ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма да въведа ред. Вие за какво взимате думата?
МИНЧО ХРИСТОВ: Взимам думата по конкретния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кой е той?
МИНЧО ХРИСТОВ: Взимам думата по чл. 21, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, слушам Ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, искам да се обърна към Вас съвсем добронамерено. Ставаше дума за това да се върнат възнагражденията в бордовете, където участват политически лица. Това беше една добра стъпка на вашето правителство, на вашия премиер. Вие знаете, че преди две години аз предложих това като конкретен законопроект. Сега част от управляващата коалиция искаше да върне това заплащане. Ето затова става дума.
Аз поздравявам господин Такоров, че намери сили и доблест да оттегли това срамно предложение. (Шум и реплики.) Това искам да кажа, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да допълня още нещо важно – не е морално, колеги, хора – заместник-министри да получават по сто хиляди лева на година. Имаше такъв случай миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, Господин Христов,...
МИНЧО ХРИСТОВ: Ето това трябва да знаете като зала. Благодаря.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Този текст е оттеглен, как може да говориш така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, колеги.
Преминаваме към гласуване.
Господин Такоров, Вие оттеглихте Вашето предложение.
Господин Методиев, моля да прочетете текста и продължаваме с гласуването.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Отпадат § 21, 22 и 23, след като народния представител си оттегли предложението.
Появява се параграф, който трябва да получи поредна номерация 21 и неговия текст трябва да гласи следното:
„Законът влиза в сила от 31 март 2009 г.“
Това беше редакционното предложение на колегата Такоров за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте новия параграф и новата номерация. Текстът беше представен току-що от председателя на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
И последният текст на закона е приет.
С това второто четене на закона приключи.
Приехме много важен закон, колеги – изключително важен.

Следващата втора точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Вносител е Румен Овчаров.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!

„РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на
Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и членове 3, 4 и 5 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:

Освобождава господин Тенчо Иванов Тенчев като член на Комисията за финансов надзор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, това е последното гласуване. Другите точки от дневния ред ще се гласуват през седмицата.
Имате думата по проекта за решение. Желае ли някой думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 5, въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към трета точка от дневния ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата
между Република България и Република Австрия за
избягване на двойното данъчното облагане на
доходите и имуществото, № 902-01-12, внесен
от Министерския съвет на 23 март 2009 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 25 март 2009 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчното облагане на доходите и имуществото.
На заседанието присъстваха: господин Кирил Желев –заместник-министър на финансите, госпожа Бояна Пенчева – директор на Дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз“ в Министерството на финансите и господин Иван Антонов – юрисконсулт в Дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ към Национална агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от господин Желев.
На 12 февруари 2009 г. в София беше подписана нова Спогодба между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, която актуализира правната основа, свързана с международното двойно данъчно облагане във връзка с развитието и осъществяването на икономическото сътрудничество във всички области на икономическия и обществения живот между двете държави.
Новата спогодба между Република България и Република Австрия е съобразена с актуалните данъчни законодателства на двете държави, а също така и с последните изменения на модела на Спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Необходимостта от сключване на нова спогодба с Австрия се дължи на обстоятелството, че на практика действащата спогодба между двете страни създава реални възможности за заобикаляне на дължимото данъчно облагане в Република България. По същество действащата спогодба се използва за изнасяне на доходи към и през Европейския съюз, без те да са обложени в държавата на източника – Република България, и пренасочването на тази доходи от Австрия към различни бенефициенти, местни лица на други държави от Европейския съюз и извън Европейския съюз.
Новата спогодба между Република България и Република Австрия ще бъде ефективен инструмент за регулиране на всички проблеми между Република Австрия и Република България в областта на международното двойно данъчно облагане и ще съдейства за укрепване и стимулиране на икономическото и всяко друго сътрудничество между Република България и Република Австрия във взаимен интерес.
Подписаната спогодба е съобразена с определени директиви на Европейския съюз в областта на облагането с преки данъци и обмена на данъчна информация, като по този начин тя отговаря на съответните изисквания.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 23.03.2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по законопроекта за ратификация. Има ли желаещи? Няма.
Гласуването ще стане утре или вдругиден.


Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Вносител е Комисията по европейските въпроси.
Председателят на комисията господин Червеняков го няма в залата. Има ли някой от ръководството на комисията? Няма. Член на Комисията по европейските въпроси има ли?
Господин Казак, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям ви доклада на Комисията по европейските въпроси относно Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2009 г.
“На свое заседание, проведено на 25 март 2009 г., Комисията по европейските въпроси обсъди и прие проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2009 г.
При подготовката на проекта бяха взети предвид Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2009 г., приета с Решение на Министерския съвет № 76 от 9 февруари 2009 г., законодателната и работна програма на Европейската комисия за 2009 г., работният план-график на Европейската комисия за 2009 г., предложенията на постоянните комисии на Народното събрание за включване на проекти на европейски актове в указаната работна програма.
При подбора на проектите бяха взети също предвид следните съображения:
- Приемането на новата работна програма не прекъсва процеса на наблюдение и контрол на проектите, включени в предишни годишни работни програми на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, доколкото тези проекти не са окончателно приети от Съвета на Европейския съюз.
- В работната програма се включват проекти, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да контролира участието на правителството в процеса на обсъждането и приемането на актовете в Съвета на Европейския съюз.
- Други документи на Европейската комисия (анализи, прегледи, така наречените бели и зелени книги и т.н.), могат да се обсъждат в комисиите на Народното събрание извън настоящата работна програма, като приетите по тях становища при необходимост се изпращат на Европейската комисия, за да се вземат предвид при подготовката на предложенията за законодателни актове на Европейския съюз.
- В годишната работна програма не се включват проекти, целящи единствено кодификация на съществуващи актове, тяхното опростяване или произтичащи от периодичния им преглед.
- Проекти на актове в рамките на общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз се подлагат на парламентарно наблюдение и контрол извън списъка на актовете, съдържащ се в настоящата работна програма, по силата на чл. 97е от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание или чрез изслушване в Комисията по външна политика.
След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси с 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” на основание чл. 97а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага на Народното събрание да приеме решение относно Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2009 г., както следва:

“РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 97а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2009 г.:
“Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2009 г.

Народното събрание, като се ръководи от
- приноса на съответните европейски актове за социално-икономическото развитие на Република България и за утвърждаването у нас на правовата държава, демократичната политическа система и общочовешките ценности;
- ролята на предлаганите проекти за развитието на Европейския съюз като единно икономическо пространство и като пространство на свобода, сигурност и правосъдие;
- нуждата от укрепване на глобалната роля на Европейския съюз като защитник на демокрацията и устойчивото социално и екологично развитие;
- спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес
Реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава десета от чл. 97а – чл. 97ж от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове, предвидени да бъдат предложени от Европейската комисия през 2009 г. за обсъждане и приемане в Съвета на Европейския съюз:
1. Законодателни инициативи, свързани с европейската рамка за възстановяване.
2. Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещето.
3. Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на Европейския съюз.
4. Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести за малкия бизнес.
5. Законодателна инициатива в отговор на Бялата книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО.
6. Ревизия на Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки.
7. Предложение за изменение на Рамково решение на Съвета относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.
8. Предложение за Рамково решение на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите.
9. Предложение за Рамково решение относно предоставянето на помощ на жертвите на престъпления в Европейския съюз.
10. Предложение за Рамково решение относно процедурните права в наказателни производства.
11. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Брюксел І).
12. Предложение за изменение на Директива 2004/80/ЕС на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетенията за жертвите на престъпления.
13. Законодателни инициативи за борба с киберпрестъпленията.
14. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте доклада и становището на Комисията по европейските въпроси. Чухте и текста за проекторешение. Откривам дискусията. Имате думата.
Няма ли желаещи? Няма. За съжаление трябва да закрия несъстоялата се дискусия. Гласуването ще бъде през следващите два дни.
Преминаваме към прочитане на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ. Вносител Христо Величков и група народни представители.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да Ви уведомя за мнението, което господин Пирински обяви през изминалата седмица относно разглеждането на този законопроект. Цитирам стенограмата и думите на господин Пирински: „Съгласуваното мнение на Председателския съвет е да пристъпим към обсъждането на тази точка само след постъпването на докладите и на другите две комисии: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейските въпроси.”
Тъй като тези комисии предстои да заседават – заседанието на комисията е следобед, смятам, че е в нарушение на думите на господин Пирински, по които имаше консенсус, разглеждането на точката в днешното заседание. Настоятелно моля тя да не бъде разглеждана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю! Господин Пирински това го е казал миналата сряда сутринта. Заседание на комисията на господин Спасов е имало в сряда или четвъртък следобед, тоест, едно заседание е минало и такава точка в дневния ред не е предлагана от господин Спасов, въпреки поканата на господин Пирински.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): За днес е насрочено, аз имам друг дневен ред.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Така че аз Ви предлагам да вървим по дневния ред, господин председателю. Има дебат, има време между първо и второ четене и ако има някакви съображения, могат да се направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ралчев, по процедура.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Процедура в аспект Председателски съвет – особена процедура. Бях и предната сряда, и тази сряда и много ми е трудно да приема, че в рамките на пет часа чувам две различни неща – сутринта също се говореше за това да има комисии, които да бъдат изслушани. Тази сутрин това беше казано. Сега не мога да разбера какво става. Очевидно беше, че като минат комисиите, оттам-нататък да се отвори пътят, за който ...
Вторият спорен въпрос беше, че се е състояло редовно заседание на Комисията по транспорт и дали има вот на въпросната комисия или не – един спорен въпрос, и така беше поднесен, доколкото си спомням, на Председателския съвет. Така че това малко ни изненадва, неподготвени сме, може би това е целта – нямам предвид по същността на спора, а по процедурните хватки, които се правят. Много станаха! Хайде да не прекаляваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, истината е следната. Този проектозакон е раздаден на водещата комисия – в случая Комисията по транспорт и съобщения. Има доклад от нея. Две са съпътстващите комисии, на които е раздаден Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейски въпроси. Двете комисии не са представили своите становища.
Разбира се, че господин Спасов по принцип е прав. Но не знам, отсъствах миналата седмица, защо не сте включили точката в дневния ред на първото заседание, след като господин Пирински ви е помолил?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Защото нямаше подготовка. Имаше други теми в дневния ред. Насрочено е за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Законът е чувствителен, от една страна, от друга страна, нямаме време.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Дайте един ден на комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Губим време!
От друга страна, няма кворум, за да подложа на гласуване отделните предложения – примерно Вашето предложение за отлагане.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): То не е за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Как да не е за отлагане?! Вие какво предлагате? Че няма становище на Вашата комисия ...
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Да се изпълни решението, предложено от господин Пирински миналата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински правилно е казал, че трябва да има становище. Вие защо не кажете, че държите законопроекта да мине през Вашата комисия?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Разбира се, че държим! И това е причината, че искаме да се спази казаното от господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има правилник, господин Спасов, моите уважения!
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не намесвайте господин Пирински! Каквото е трябвало, Ви го е казал. Трябвало е двете комисии – Вашата и Комисията по европейски въпроси, да се съберат още на първото заседание след това, което е казал господин Пирински и да имате становища.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): След неговите думи не сме имали заседание.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втори път – не! Моля Ви!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Не е същата, друга е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да Ви дам думата, Вие я взехте преди малко, по един и същи въпрос ...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): По друг въпрос е, не е същият!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата за да искам процедура, като се позовавам точно на Вашата реплика, че трябва да спазваме Правилника на Народното събрание, а той в чл. 69 гласи, че гледането на този законопроект в настоящия момент – до есенната сесия, е невъзможно. Говорили сме по този въпрос, да не казваме какво пише в чл. 69! Нито има съществени съображения, нито има ново съдържание, нито е настъпила новата сесия, в която да бъдем в същия състав, което, за щастие, няма да се случи.
Моето процедурно предложение е: дали ще го подложите на гласуване или не – Вашата преценка ще бъде налице, но въпросът за чл. 69 от правилника седи и ние не можем да го прескочим! Няма начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Илиевски, и спираме с процедурните изказвания.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, ако четем внимателно правилника, чл. 69 казва така: ако е отхвърлен на първо гласуване! А на първо гласуване този текст е минал и на второто гласуване е отпаднал в залата. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Да, да, да! Четете правилника, много е ясен! Така пише!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не е така, боже Господи! Това за пръв път го чувам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, не, господин Илиевски, законопроектът е на първо четене! Моля Ви!
Господин Ралчев, много Ви моля, бих желал да прочета целия текст на чл. 69 от правилника: „Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите и не по-рано от следващата парламентарна сесия.”
В случая ние не сме пред този казус, много Ви моля! Недейте подвежда, извинявайте, че така Ви казвам, но ... В случая не сме пред този казус! (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
От името на парламентарна група има думата госпожа Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): От името на парламентарната група бихме искали половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Тя ни е представила своя доклад, така че от юридическа гледна точка няма пречка да го чуем, а след това, в оставащото време, да преминем към представянето на законопроекта от вносителя господин Христо Величков.
Тук е и министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Заповядайте за процедура, господин Методиев - дано е такава, която да не изисква гласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моето желание е, когато вземам думата по процедура, да бъда полезен на залата, а не да й преча. Така че отново ще се опитам да изпълня това свое намерение, друг е въпросът дали ще успея
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това е така. Мога да го потвърдя.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, процедурата е следната.
На Председателския съвет миналата седмица и днес сутринта имаше обсъждания, свързани с този законопроект, чиято важност като че ли никой не оспорва. Проблемът е в следното. Бяха помолени от председателя на Народното събрание господин Георги Пирински две комисии да изкажат мнение и становища по първото четене на този законопроект. Докладът на водещата комисия сам по себе си беше проблематичен, поради факта, че председателят на комисията и част от депутатите са напуснали заседанието, поради техен възглед за процедура – дали те са прави, или не, не коментирам.
Става дума, че се е усложнила ситуацията около законопроект, който безспорно има своята важност. След като и министърът на вътрешните работи е тук, това само подчертава важността на темата.
Питам аз процедурно наистина своите колеги, не толкова господин Корнезов, който води заседанието – можем ли да си позволим да се държим по този начин – в 13,40 ч. да се опитваме да прочетем един доклад, след което да направим някакво обсъждане, което така или иначе ще свърши в 14,00 ч., да не изчакаме становището на тези комисии, за едно от които научавам сега, че заседанието й е днес, а не в четвъртък, както беше казано днес сутринта на Председателския съвет? Цялото това бързане от 20 минути дали ще реши въпроса с борбата с престъпността? Защото мотивът, че този закон е важен има произход и аргументация от тази тема – борбата с престъпността, борбата с бандитите в България. Можем ли да го правим в рамките накрая на един пленарен ден, в последните 20 минути? Това е моята процедура. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това по-скоро бяха въпроси.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Процедурни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно е, че до 14,00 ч. няма да можем да приключим със законопроекта.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защо го правим тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До 14,00 ч. трябва да работим. Няма пречка утре, продължавайки разискванията по законопроекта, да чуем становища на други комисии, ако има такива. Няма никаква пречка!
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Нормално е да се прочетат становищата на тези комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, докладвайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Какво да докладва? Аз съм председателят на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чуйте доклада, като искате, го прочетете. Ако искате, ще Ви дам думата после.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз съм председателят на тази комисия.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): При жив председател на комисия?! При жив председател на комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубаво, да дойде и да го прочете! Ще му дам думата!
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:

“ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за електронните съобщения № 954-01-60,
внесен от Христо Боянов Величков и
група народни представители,
внесен на 13 март 2009 г.
На редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 19 март 2009 г. бе обсъден Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Христо Боянов Величков и група народни представители.
Законопроектът бе представен от народния представител Камен Костадинов, като бяха изтъкнати следните аргументи:
1. ЗЕС разреши данните, събрани и съхранявани от предприятията, предоставящи обществени и електронни съобщителни мрежи и/или услуги да бъдат използвани само за тежки престъпления. Това е много по-тясно тълкуване на директивата на Европейския съюз, тъй като в нея се визират “сериозни престъпления”, които не са тежки по смисъла на нашето законодателство.
Определение за понятието “сериозно престъпление” е дадено в Съвместно действие от 03.12.1998 г., № 98/699 – “Правосъдие и вътрешен ред” на Съвета на Европа, прието на основание чл. К3 от Договора за Европейския съюз относно прането на пари, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпления, и в Рамковото решение на Съвета от 26 юни 2001 г., 2001/500, и това са престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за повече от една година. С оглед на това степента на обществената опасност на деянията, които са визирани като “сериозни престъпления” по общностното право, е по-ниска от понятието “тежко престъпление” по смисъла на чл. 93 от Наказателния кодекс.
2. Редакцията на чл. 251 не дава възможност за използване на данните да се използват за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, които не са тежки, но които влизат във фокуса на обществения интерес като приготовление и подбуждане към убийство; причиняване на смърт по непредпазливост; престъпления против национално и расово равенство; престъпления против политическите права на гражданите; принуда на държавен орган; бягство на затворници; обиди и клевета; склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, в това число и по интернет; престъпления против изповеданията; престъпления против кредиторите, престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите и т.н.
Липсата на възможност за незабавна реакция при тези престъпления дава възможност на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които могат да служат за доказване на деянието.
3. Дори и при тежки умишлени престъпления като отвличания, грабежи, убийства, причинени с използване на взривни вещества, за които нормата на чл. 251 дава възможност за предоставянето на данни, ще се загуби оперативността и бързината на разследването.
4. Работата по горещи следи ще бъде силно затруднена, а ефективността на разследването – значително намалена. Сложната процедура по Закона за специалните разузнавателни средства изисква получаване на разрешение от председателя на окръжния съд и това трябва да става по всяко време на денонощието – 365 дни в годината.
5. Едновременно с това възникват и следните сериозни организационни проблеми.
Съгласно Закона за специалните разузнавателни средства единствено специализираната дирекция „Оперативни технически операции” при МВР осигурява и прилага специални разузнавателни средства. В Закона за електронните съобщения обаче не е посочен субектът, чрез който събраните от операторите данни ще се предоставят на органа по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства, тоест на този, който има право да ги иска. При това положение следва, че тези данни ще се предоставят на органа по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства, тоест на службите, които имат право да ги искат, направо от оператора, който ги е събрал и ги съхранява.
Мотивираното искане до съда за предоставянето на данни от операторите съдържа информация, която подлежи на класификация като държавна тайна по смисъла на чл. 25, Приложение 1, Раздел ІІ, т. 3 и т. 22 от Закона за защита на класифицираната информация. Следователно всички оператори, предоставящи електронни услуги, в т.ч. и интернет-доставчиците, трябва да изградят звената по сигурността на информацията, да разкрият регистратури за класифицирана информация и, разбира се, служителите им ще трябва да бъдат проучени по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
Наред с това всички оператори, предоставящи електронни услуги, в т.ч. интернет-доставчиците трябва да създадат организация за непрекъсната 24-часова възможност за предоставяне на данни. В противен случай няма да изпълнят задълженията си по този закон и ще затруднят или препятстват разкриването на престъпление, което само по себе си е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, чл. 296, чл. 270 и т.н.
Шесто, не е ясно как ще се прилага предвиденият в Закона за специалните разузнавателни средства ред за унищожаване на информацията. Данните, които се съхраняват от оператора, са необходими за осъществяване на неговата дейност, а съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства те следва да бъдат унищожени, ако не се използват за изготвяне на веществени доказателства.
Проектът отстранява посочените проблеми и колизии на правни норми. Той ясно дефинира структурите в Република България, които могат да искат предоставяне на събраните и съхранявани данни, като детайлизира реда за предоставянето им.
Проектът е в съответствие с духа и буквата на Директива 2006/24/ЕО, Европейския парламент и Съвета от 15 март 2006 г., както и със Съвместното действие от 3.12.1998 г. № 98/699 Правосъдие и вътрешен ред на Съвета на Европа, прието на основание чл. К 3 от Договора за Европейския съюз относно прането на пари, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средства и облаги от престъпление и рамковото Решение на Съвета 26 юни 2001 г. 2001/500. Проектът не предвижда разход на бюджетни средства.
В подкрепа на този проект отношение взе народният представител Александър Радославов.
В резултат на тези разисквания Комисията по транспорт и съобщения предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Величков и група народни представители.
Становището на комисията е гласувано с 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев, заповядайте, Вие се председател на комисията, искахте да кажете нещо във връзка с доклада.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, ще започна с извадки от стенограмата от миналата сряда. Какво казва председателят господин Пирински, който водеше заседанието миналата седмица: „Към мен беше отправено искане за преразглеждане на внесения доклад от групата по транспорт и съобщения. Той предлага да се създаде достатъчно надежден механизъм, даващ възможност на Министерството на вътрешните работи да извършва онези действия по разпечатването на разговори, които са необходими за борбата с престъпленията, които господин Миков каза тогава в пленарната зала. Едновременно с това трябва да сме достатъчно наясно, че трябва да създадем надеждна защита срещу злоупотребата с тази възможност, тъй като по информация на министъра на вътрешните работи огромният брой разпечатки, които се искат, създават съмнения, че с тази форма се злоупотребява.” Чета 1:1 стенограмата, това не е мое изказване.
„Нека колегите от трите комисии да се постараят, да потърсят и достатъчно отговорно да разгледат този въпрос и да представят на пленарната зала предложение, което да не се превръща в повод за разделение при гласуването.
Обръщам се към колегите от Комисията по транспорт и съобщения: да се постараят в контакт с другите две комисии, които ще заседават, да намерят общо, обединяващо Народното събрание решение.”
Мисля, че това беше много точно, много коректно и правилно казано предложение.
Какво искам да споделя?
На 24 март е внесен доклад от 10 души – членове на Комисията по транспорт и съобщения, които са се подписали, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
В съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 27, ал. 1 беше насрочено редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения на 19 март 2009 г. от 14,30 ч. с предварително обявен дневен ред – обсъждане на 5 законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
След откриването на заседанието по предложение на господин Илиевски членове на Комисията по транспорт и съобщения включиха като т. 1 този законопроект в противоречие с чл. 27, ал. 1. Той означава, че за редовно заседание дневният ред се обявява 24 часа по-рано и не могат да бъдат правени предложения за допълнителни точки. Това нарушава изискването дневният ред за редовните заседания да се обявява най-малко един ден преди тяхното провеждане.
Няма да се спирам на обществената значимост на Закона за електронните съобщения, особено в частта на чл. 251. Неговото приемане само преди един месец предизвика много сериозни дебати в пленарната зала. Искам да кажа, че текстът, който само преди месец беше отхвърлен в пленарната зала, включително и от вносителите на новия законопроект, в момента се предлага 1:1 за промяна на ал. 1.
Специфичният характер и особената значимост на този законопроект изискват той да бъде разгледан на съвместно заседание на Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Днес има заседание. Не виждам защо е това бързане – днес, а не примерно утре, когато се разгледа този законопроект. Има много прости начини да се реши този въпрос. Няма да се спирам сега на тях.
Вместо задълбочено и внимателно разглеждане на законопроекта, в нарушение на правилника той е разгледан от група членове на комисията. Десет са го гласували, 10 члена на комисията са се подписали, че заседанието е редовно. С това си действие не беше допусната дискусия по този законопроект от членовете на комисията, защото никой не е очаквал, че този въпрос ще се включи в дневния ред. Още повече, да не говоря по какъв недостоен начин беше направено предложението. Заседанието мина без представители на Министерството на вътрешните работи, без участието на представители на Държавна агенция „Национална сигурност”, без участието на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, която съгласно Закона за електронните съобщения води политиката в този сектор. Не са поканени и не са присъствали неправителствени организации, но това е отделен въпрос.
Считаме, че такъв важен документ за обществото и сигурността не може да бъде разглеждан по такъв начин. От подобно поведение ще загуби и парламентът, който отново ще бъде подложен на много сериозна критика. Поради грубото нарушение на правилника и особената значимост на законопроекта, заседанието на група членове на Комисията по транспорт и съобщения в тази му част да се счита за нередовно проведено – говоря за т. 1 от това заседание, защото останалата част беше по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Специфичният характер на законопроекта е от компетентност на двете комисии и обсъждането му в пленарната зала трябва да стане въз основа на докладите на тези комисии.
Искам още един път да обърна внимание на следното. За мен нещата могат да се решат много просто. Днес на заседанието на комисията да се уточни достатъчни ли са „тежките престъпления”, както беше гласуван чл. 251, ал. 1 преди месец. Добави се Глава 9а на Наказателния кодекс за компютърните престъпления. Да се реши какво още да добавим от чл. 172, ал. 2 на НПК и да решим въпроса и го направим, както трябва, а не да ставаме за смях на всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е изказване. Аз казах – във връзка с доклада.
Вносителят има 5 минути на разположение да представи законопроекта.
Заповядайте.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм политик и не бих искал да се титулувам като такъв, но според мен това е законопроект, твърде елементарен за нещо, за което ако поотделно питаме всеки, сигурно ще каже: да, правилно е. В същото време, когато се предлага като законопроект, такива дискусии възникнаха – да се чуди човек откъде и защо.
Деветнадесет години Министерството на вътрешните работи е било разменна монета на политическите боричкания между партиите. Затова сме го докарали дотук. Всеки говори за това, че той се старае да подобри работата на Министерството на вътрешните работи и от това старание министерството едва не се спомина.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Това по законопроекта ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Величков, по законопроекта.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Това са неща точно по законопроекта.
Уважаеми колеги, въпросът е такъв: мисля, че в мотивите, които бяха изложени тук, е казано всичко. Това е едно ограничение на правата, което вече е създадено, с оглед разкриване на престъпленията, и то е създадено в Закона за специалните разузнавателни средства. Последните години, както виждате тук, особено сега във връзка с отвличанията, това действие, което сега предлагаме да бъде дадено като възможност - бързо да бъде реализирана информацията от Министерството на вътрешните работи, ще създаде условия за бърза работа по горещи следи за разкриване на престъпленията.
Защо трябва да политизираме това нещо? Аз ви предлагам да го обсъдим и да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията.
Господин Костадинов, имате думата.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че не стана ясно дали изказването на проф. Мирчев беше изказване и аз имам право да го репликирам или не, съм задължен да направя няколко пояснения, които да внесат яснота в колегите, които не са присъствали на заседанието, по изказването на проф. Мирчев.
На въпросната дата, 19 март, както спомена председателят на комисията, имаше редовно свикано заседание на Комисията по транспорт и съобщения, което беше открито и председателствано от самия проф. Йордан Мирчев. В началото на заседанието колегата Радослав Илиевски поиска думата и направи предложение за включване на нова точка в дневния ред. Председателят не възрази на това негово искане, а го подложи на гласуване. В момента, в който комисията с гласовете си реши да приеме тази точка, председателят реши да се направи на обиден и с още няколко колеги напуснаха заседанието, опитвайки се да демонстрират някакви момчешки навици, които аз лично не разбирам.
Миналата седмица бяха направени опити въпросният законопроект да бъде включен като точка в заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. За мен е много странно и, бих казал, жалко, че една уважавана и сериозна партия като НДСВ позволява на един човек като председателя на Вътрешната комисия да упражнява инатите си и всички да се въртят около него. За всички става ясно, че се опитват този законопроект да не бъде допуснат поради личното отношение на Минчо Спасов – поради това, че някой не се е съобразил с него или за мен неясно какво се случва в неговата менталност.
Нека да преминем към дискусия по въпроса. Ако на това заседание на Комисията по транспорт и съобщения имаше сериозни мотиви “против” или сериозно желание за участие в дискусията, имаше възможност законопроектът включително да бъде отложен, да се направи задълбочено обсъждане. Присъствието или отсъствието от заседание на комисия е въпрос на личен избор на всеки, на отношение към неговите избиратели, както и към неговата дейност.
Мотивите, които спомена господин Илиевски, бяха изказани от мен по време на заседанието. Няма да ги повтарям. Предложението е адекватно според мен, важно – с него се дават правомощия на Министерството на вътрешните работи, които бяха отнети по един начин от бързане и недоглеждане.
Моето предложение е да подкрепим законопроекта на първо гласуване, а между първо и второ гласуване има достатъчно време да се направят редакционни предложения и да се подобрят текстовете. На първо четене се сещам, че би могло да бъде предложено в правомощията на комисията, която е създадена по Закона за специалните разузнавателни средства, която е надведомствена и ще следи законосъобразността на прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства, да се включи и контрол върху ДОТО за законосъобразността на използваните средства по този закон.
Моят призив към колегите в пленарната зала е да подкрепим на първо гласуване предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Уважаеми колеги, сега е 14,03 ч., следователно трябва да приключим дотук.
Утре сутринта продължаваме с разискванията по този законопроект. Разбира се, първо ще трябва да направим няколко гласувания, а именно по Наказателния кодекс, по Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на проекта за Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Ще помолим при възможност министърът утре да заповяда и да вземе отношение по законопроекта, внесен от група народни представители.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)




Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев
Ясен Попвасилев