Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 3 април 2009 г.
Открито в 9,05 ч.
03/04/2009

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добро утро, уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуванията, които трябва да извършим днес, ми позволете да направя две предложения за включване на две точки в дневния ред на днешното заседание. Едната точка е за приемане на Декларация на Народното събрание във връзка с 60-ата годишнина на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Такъв проект на декларация е внесен в Народното събрание с подписите на парламентарните ръководства. Предлагам да включим тази точка в днешния дневен ред и тя да е точка първа след гласуванията. Декларацията ще бъде представена от вносителите и да я гласуваме.
Второто предложение е да включим проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Имаме доклад на водещата комисия. Вчера бяха представени докладите на Комисията по икономическата политика, на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по образованието и науката.
Вчера помолих да бъдат предупредени парламентарните групи, че днес ще направя такова предложение и да имат готовност.
Предлагам тези две точки да бъдат съответно точка първа и точка втора след извършване на гласуванията в началото на пленарния ден.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 156, против 3, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Преминаваме към гласуванията.
Предстои да гласуваме на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
В законопроекта няма спорни текстове и можем да гласуваме по няколко текста едновременно.
Предлагам на вашето внимание за гласуване наименованието на законопроекта, комисията го подкрепя и § 1 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 2 по вносител и § 3 в редакция на комисията.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 4 в редакция на комисията, § 5 също в редакция на комисията и § 6 в редакция на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 7 по вносител, § 8 по вносител, § 9 по вносител, § 10 по вносител и § 11 също по вносител.
Гласували 138 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 12 в редакция на комисията и § 13 по вносител.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има предложение на комисията § 14 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 14. Вносителите са съгласни с това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте § 15 по вносител и § 16 в редакция на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
Моля, гласувайте последните три текста: § 17 в редакция на комисията и предложението на комисията за Заключителни разпоредби в параграфи 18 и 19 – в редакция на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети. Така гласувахме всички текстове и законът е приет.
Преминаваме към гласуване на първо четене на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците.
Ще ги подложа на гласуване по реда на постъпването им.
Моля, гласувайте първия законопроект с вносители народните представители Петър Кънев, Огнян Герджиков и Йордан Цонев, № 954-01-40 от 23 февруари т.г.
Гласували 146 народни представители: за 136, против 3, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте втория законопроект с вносител Министерския съвет, № 902-01-16 от 6 март т.г.
Гласували 145 народни представители: за 120, против 23, въздържали се 2.
И този законопроект е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, сега преминаваме към гласуване на първо четене на пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата отново по реда на постъпването им.
Първият е с вносители народните представители Ваня Цветкова и Светослав Спасов, № 954-01-53.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 138 народни представители: за 58, против 44, въздържали се 36.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Има желание за прегласуване на господин Спасов.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Правя процедурно предложение за прегласуване.
Аз наистина се срамувам, че съм народен представител в този парламент. Срамувам се и от управляващото мнозинство на тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, защото те защитават ТИР-овете – убийци на пътя,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, направете предложението си.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: ... защото защитават дупките-убийци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете предложението си, господин Спасов! Не правете изказвания.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Срамота е, че примерно Младежката организация на БСП... (Говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Спасов, апелирам да направите процедурното си предложение, а не изказване. Ще включа микрофона.
Ако обичате - не правите изказване, а правите процедурно предложение. Направете предложението си, не правете изказване.
Няма да можете да направите изказване, господин Спасов, защото съм Ви дал думата за процедурно предложение, а не за изказване и не сме в процедура на изказване.
Така че ще включа микрофона, ако направите процедурното си предложение.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Правя предложение за прегласуване, защото смятам, че този парламент трябва да защити българските граждани. Не може нашата държава да е на четвърто място в света и на първо място в Европа по убити на пътя. Срамота е, държавата ни се е превърнала като луната и аз наистина се срамувам, че съм част от този парламент.
Призовавам отново народните представители да подкрепят този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви и аз.
Моля, гласувайте отново законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 56, против 37, въздържали се 59.
Законопроектът не се приема и при прегласуването.
Вторият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е с вносители народните представители Радослав Илиевски и група народни представители, № 954-01-54.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 94, против 19, въздържали се 23.
Законопроектът е приет.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е с вносители Йордан Мирчев и група народни представители, № 954-01-58.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 66, против 17, въздържали се 61.
Законопроектът не се приема.
Виждам, че господин Олимпи Кътев желае да вземе думата – вероятно за предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Все пак, както казва един колега, нека да се уважаваме, а един друг колега казва, че когато внасяме разумни предложения, нека да ги приемаме. (Реплики от КБ.)
Няма лошо в това да има различие, да има спорове по отделни текстове, но принципно, когато и в комисии, и в дебати в обществото, едни законопроекти са приети с голямо мнозинство и от управляващата коалиция, и от опозицията, би следвало да бъдат гласувани положително.
Затова призовавам колегите от БСП и ДПС да подкрепят нашето предложение, за да може да бъде прието. Защото пак казвам, то е разумно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново законопроекта.
Гласували 161 народни представители: за 78, против 19, въздържали се 64.
Законопроектът не се приема.
Четвъртият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е с вносител народния представител Бойко Боев от 13 март тази година, № 954-01-59.
Моля, гласувайте предложения от господин Боев законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет.
Уважаеми колеги, последният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е с вносители народните представители Александър Радославов и Иво Сеферов от 17 март тази година, № 954-01-62.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 13.
Този законопроект е приет на първо четене.
Така че ще очакваме от комисията обобщен доклад, за да могат да се направят предложения за второ четене.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към точка първа, ще ви информирам, че на балкона на пленарната зала са студенти от Нов български университет, които са на образователна визита в Народното събрание по покана на заместник-председателя на парламента госпожа Екатерина Михайлова.
Добре дошли! (Ръкопляскания.)
Надяваме се, че образователният процес ще бъде подпомогнат от това ваше присъствие днес тук.
Уважаеми колеги, както решихме, по точка първа от днешния дневен ред е:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ШЕСТДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР И ПЕТАТА ГОДИШНИНА ОТ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ НАТО.
Разполагате с проекта на декларация, подписан от няколко народни представители.
Кой от вносителите ще представи текста? Виждам подписите на господин Соломон Паси, на господин Лютфи, на господин Ранчев, на господин Димитров и на господин Николай Камов.
Има думата председателят на Комисията по външна политика господин Соломон Паси.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, ще прочета текста на декларацията на Четиридесетото Народно събрание във връзка с 60-годишнината от основаването на Организацията на Северноатлантическия договор и петата годишнина от присъединяването на Република България към НАТО.
„ДЕКЛАРАЦИЯ
Четиридесетото Народно събрание на Република България,
- като отбеляза 60-ата годишнина от основаването на Организацията на Северноатлантическия договор и петата годишнина от присъединяването на Република България към НАТО;
- като изразява привързаността си към общите ценности, споделяни от съюзниците от НАТО – демокрация, индивидуална свобода, върховенство на закона;
- като отбелязва със задоволство новото разширение на НАТО – трето поред след падането на Берлинската стена, с което атлантическата интеграция на Балканите, започнала през 1952 г., обхваща вече седем държави,
ДЕКЛАРИРА:
1. Увереността си, че процесът на разширението на НАТО на изток ще допринесе за пълната и ускорена интеграция на целия балкански регион в Алианса.
2. Подкрепата и ангажираността си за приоритетите на НАТО, най-вече спрямо Афганистан и Пакистан.
3. Очакването си за издигане на качествено ново ниво на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз и в тази връзка подкрепя доклада на Европейския парламент от 28 януари 2009 г. за ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на Европейския съюз.
4. Убеждението си, че един от най-важните приоритети на НАТО е битката за спечелване на общественото мнение и подкрепата на гражданите на страните – членки в целия свят, защото НАТО заслужава нов и по-добър обществен образ, който би трябвало да му донесе заслужената Нобелова награда за мир.”
Това е текстът на декларацията, който е пред мен. Тя е на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, останете на трибуната за момент, господин Паси – два въпроса към Вас: третото тире в текста, който имам пред себе си като прикачен към Вашето писмо, е, че „като потвърждава активната си ангажираност в парламентарното измерение на дейността на НАТО”, Вие не го прочетохте, а в т. 4, след текста, който завършва със „страните – членки и в целия свят”, Вие развихте една допълнителна теза за Нобелова награда на НАТО. Това Ваше решение в момента ли е?
СОЛОМОН ПАСИ: Не, господин председателю. Просто при мен има друг вариант на текста, за което съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз също съжалявам, но при това положение няма да можем да гласуваме така предложения текст, защото той се разминава с това, което аз съм получил от Деловодството като писмо с прикачен проект на декларация към него.
СОЛОМОН ПАСИ: Извинявам се, ето го, намерих правилния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз съжалявам, обаче при тази степен на неяснота, господин Паси, не мога да приканя залата към гласуване на такъв текст.
Имаме пред себе си още дни, не непременно в този ден е нужно да пристъпим към гласуване. Предлагам парламентарните групи допълнително да изяснят помежду си точния текст, той да бъде внесен и тогава ще го гласуваме в началото на следващата седмица.
СОЛОМОН ПАСИ: Господин председателю, наистина е станало техническо объркване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз също виждам, че има объркване и при това объркване не можем да гласуваме. Благодаря Ви, господин Паси. (Ръкопляскания в НДСВ и опозицията.)
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ (ТРЕТИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ - ИНСТИТУЦИОНАЛНА РЕФОРМА В СОЦИАЛНИТЕ СЕКТОРИ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Овчаров, имате думата. (Народни представители от парламентарните групи, прави между редовете, дискутират.)
Вече сме на следващата точка. Моля за вашето внимание – моля да проведете консултациите извън пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, бих направил процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министър Любомир Дацов. Няма възражения.
Моля да поканите господин Дацов в пленарната зала. (Шум и реплики в залата.)
Моля колегите да проведат консултациите си извън пленарната зала. (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
„ДОКЛАД
по Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение – Трети заем за развитие на политиките - институционална реформа в социалните сектори, между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2009 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 25 март 2009 г., беше разгледан Проекта на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение…” (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Овчаров, да изчакаме една минута.
Господин Ранчев, обръщам се към Вас – поканете колегите да излезете навън и да уточните онова, което дискутирате.
Отново се обръщам към вас, колеги! (Народни представители от НДСВ, ДПС и от опозицията излизат от пленарната зала.)
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
„Законопроектът беше представен от господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
В Стратегията за партньорство между Световната банка и Република България е предвидено на Република България да бъдат предоставени серия от три заема за развитие на политиките DPL в подкрепа на планираните от правителството реформи. Трите заема са с общ размер 450 млн. щатски долара.
Заемното споразумение за първия заем за развитие на политиките - DPL –І, е подписано на 23 март 2007 г. в гр. София от министъра на финансите и директора за България на Световната банка Анан Сет и е ратифицирано със закон от Народното събрание на 16 май 2007 г. Първият заем в размер на 114 млн. евро за развитие на политиките имаше за цел да подкрепи усилията на правителството на Република България при изпълнението на средносрочните планове за политически и институционални реформи и да подпомогне пълното интегриране на страната в Европейския съюз след присъединяването ни на 1 януари 2007 г.
Заемът DPL-ІІ е в размер на равностойността на 150 млн. щатски долара в евро с опция за отложено теглене.
След изпълнение на мерките по първия и втория заем за развитие на политиките за институционална реформа в социалните сектори – DPL - І и ІІ, правителството продължава да използва подкрепата на Световната банка по отношение на продължаването на реформите в социалните сектори, като третият заем за развитие на политиките - DPL-ІІІ, запазва фокуса именно върху тези три сектора. Програмата е в съответствие със Стратегията за партньорство и с очертаните в нея стратегически цели: повишаване на производителността и заетостта в подкрепа на растеж, чийто основен двигател е частният сектор в духа на Лисабонската програма на Европейския съюз, фискална устойчивост и подобрен капацитет за усвояване на средства по линия на Европейския съюз.
Предвижда се заемът DPL-ІІІ да бъде договорен като заем в подкрепа на платежния баланс в размер на равностойността на 200 млн. щатски долара в евро. Заемът ще бъде договорен при следните финансови условия: първоначална такса в размер 0,25 на сто от размера на заема, лихвен процент на базата на шестмесечен либор в евро, срок на погасяване – деветнадесет години, в това число седемгодишен гратисен период по отношение на главницата, която ще се погасява след изтичането му на равни шестмесечни вноски.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение – Трети заем за развитие на политиките - институционална реформа в социалните сектори между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Следва докладът на Комисията по икономическата политика.
Господин Алексиев, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „Доклад по проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можете да пропуснете уводните и описателни текстове и да съобщите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: „След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да даде съгласие правителството да проведе преговорите и да сключи Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Алексиев.
Господин Мръцков, заповядайте да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Виждам, че тук има текстове, описващи част от дискусията. Можете да ги възпроизведете, както и становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя:
„ДОКЛАД
по проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2009 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 1 април 2009 г., разгледа и обсъди проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2009 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, господин Стефан Узунов от Министерството на икономиката и енергетиката, доц. д-р Лалко Дулевски – председател на Икономическия и социален съвет, д-р Константин Тренчев – президент на КТ „Подкрепа”, и господин Лъчезар Стефанов от Министерството на финансите.
След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Местан, заповядайте да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2009 г.
На заседание, проведено на 1 април 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа този проект за решение.
Проектът за решение бе представен от господин Стефан Узунов – директор на дирекция „Обща икономическа политика” към Министерството на икономиката и енергетиката, и господин Лъчезар Стефанов – директор на дирекция „Външни финанси” към Министерството на финансите. Те подчертаха, че проектът за решение е във връзка с приетата Стратегия за партньорство между Световната банка и Република България, одобрена на 13 юни 2006 г. Стратегията предвижда сключването на три заема DPL за подкрепа на средносрочни планове на правителството на Република България за политически и институционални реформи и подпомагане на пълното интегриране на страната в Европейския съюз. Заемното споразумение има за цел да осигури финансиране на програмата DPL ІІІ, която е третата фаза от трите планирани заема в подкрепа на платежния баланс срещу конкретни ангажименти на българското правителство за развитие на политиките в образованието, здравеопазването и социалната сфера. Предвижда се заемът DPL ІІІ да бъде договорен в размер на равностойността на 200 млн. щатски долара в евро със срок на погасяване 19 години, в това число 7-годишен гратисен период по отношение на главницата.
Програмата DPL подкрепя реформите за повишаване на качеството на образованието в България чрез установяване на система за ефективно вътрешно оценяване на базата на широкомащабно използване на тестове и въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване, намаляване на броя на отпадащите ученици и по-пълен обхват на децата, подлежащи на задължително обучение, децентрализация и оптимизация на училищната мрежа и въвеждането на делегирани бюджети за всички училища.
Като резултат от използваните Първи и Втори заем по програмата DPL в сектора на образованието България отчита повишаване на капацитета на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието, обучение на 50% от училищните директори в Националния институт за обучение на директори към Министерството на образованието и науката, участие в международните тестове за оценяване на успеваемостта като PISA 2006 (Програма за международна оценка на ученици), Проучване на напредъка в грамотността за четене на литература и Международни тенденции в ученето на математика и природни науки, въвеждане на държавни зрелостни изпити по всички предмети в национален мащаб, заздравяване на позициите на базираното в училище управление, изменение и допълнение в законодателството, които гарантират възможност за образование на преждевременно отпадналите от училищата ученици, на нискоквалифицираните и на лицата без образование.
В изказванията си народните представители подчертаха, че до края на програмата DPL ІІІ по отношение на реформите във финансирането и управлението на образованието се очаква запазване на пакета от мерки и стимули в подкрепа на прилагането на единния разходен стандарт за издръжка на едно дете и един ученик. Ще се разширят правомощията на училищните директори относно изготвянето на училищните бюджети, включително и за заплатите и кадровото осигуряване, ще се намалят средните показатели на отпадащите ученици като процент от общия брой на записаните в малките общини и ще се постигне устойчивост в политиката на консолидация на училищната мрежа.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2009 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Процедурен въпрос – господин Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Имате думата за процедурен въпрос, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председател, аз мисля, че можем да проявим разбиране днес – Северноатлантическия съвет избира генерален секретар, и можем да си обясним грешката на нашия колега Соломон Паси с вълнението му по този избор, тоест бихме могли да бъдем склонни да му простим, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е своебразна процедура, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Прошката, разбира се, не е моята процедура.
Процедурата е друга – утре се навършват 60 години, утре е годишнината – 4 април, от подписването на Вашингтонския договор. И аз мисля, че ще бъде добре за страна – членка на НАТО, за страна, която навършва своите пет години от членството си в НАТО – едно успешно членство, след изчерпването на тази точка от дневния ред да се върнем към гласуването на онзи текст, който смятам, че всички подкрепяме, който е внесен в Деловодството на Народното събрание.
Молбата ми за известна снизходителност от Ваша страна, господин председателю, се дължи именно на тези обстоятелства. Затова аз Ви моля да упражните правото си на председател и след изчерпването на тази точка по даването на разрешение за преговори да се върнем към предишната точка, да изгласуваме тази декларация и с това да приключим този въпрос.
Моля Ви за разбиране, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, колеги! Два въпроса има, които трябва да се уточнят във връзка с Вашето предложение.
Първо, Вие говорихте за този текст, а не знам дали е ясно кой е текста, защото... (Шум и реплики в залата.) Даденият в Деловодството, а не онзи, който беше прочетен – това е първото. Значи това е текстът, с който разполагате, раздаденият ви от Деловодството.
Вторият въпрос е, че процедурното предложение трябва да бъде гласувано, за което е необходим кворум, затова ще направя поименна проверка, за да сме сигурни, че ще имаме надлежно гласуване.
Преминаваме към поименна проверка, уважаеми колеги.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Владимиров Баташов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - тук
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Диана Атанасова Хитова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - тук
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Мартинов Задгорски - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгений Спасов Иванов - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Георгиев Сотиров - отсъства
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Петров Сеферов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марин Йорданов Маринов - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - отсъства
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - тук
Минка Стоянова Русева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Надя Димитрова Иванова - отсъства
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Гочев Проданов - тук
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Григоров - тук
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нихат Тахир Кабил - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Димитров Попов - отсъства
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - тук
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - тук
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Ненков Гайдарски - отсъства
Радослав Теодоров Иванов - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Симеон Василев Симеонов - тук
Сияна Атанасова Фудулова - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Панайотова Маринчева - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - тук
Съби Давидов Събев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - тук
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Кирилов Попов - тук
Хюсеин Муталиб Хамди - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Уважаеми колеги, вярвам, че господин Лютфи в близките минути ще даде своя резултат, но видимо е, че разполагаме с кворум, така че той докато направи своите последни изчисления, аз ще ви представя...
Докато се готвим да гласуваме процедурното предложение, ние продължаваме с точката, в която сме – проекта за решение. Аз ще ви го прочета, за да не губим време и веднага след съобщението за кворума, ще гласуваме процедурното предложение на господин Агов.
Проектът за решение, който обсъждаме, уважаеми колеги, е: „Проект
РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките - институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките - институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на равностойността на 200 млн. щ. долара в евро при условия за последваща ратификация.”
След като гласуваме предложението на господин Агов, правя процедурно предложение, уважаеми колеги, да гласуваме този проект за решение след приключване на обсъжданията по него, ако има такива, по този текст, който ви огласих.
Какво е Вашето заключение, господин Лютфи?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сто и петнадесет или 121.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Лютфи се колебае между числата 115 и 121.
Имаше няколко народни представители, уважаеми колеги, които ми съобщиха, че са тук, без господин Лютфи в момента да беше в състояние да ги отбележи, тъй като той провеждаше консултации в залата.
По последни изчисления, включвайки тези бройки, се оказва, че има 121 народни представители в пленарната зала и ще преминем към гласуване на процедурното предложение на господин Агов – след приключването на точката Проект за решение, да се върнем на точката Проект за декларация.
Гласувайте това процедурно предложение на господин Агов.
Междувременно са влезли още 28 народни представители, което позволява да обявим следния резултат:
Гласували 149 народни представители: за 138, против 7, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля господин Лютфи да поеме председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, започваме обсъждане на текста за Проект за декларация на Четиридесетото Народно събрание на Република България във връзка с честването на 60-годишнината от основаването на Организацията на Северноатлантическия договор и петата годишнина от присъединяването на Република България към НАТО.
Моля, господин Паси, да представите проекта за текст.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
Искам да прочета точния текст на декларацията, така както тя е разпространена сред народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви сега да бъдете внимателен.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание във връзка с шейсетата годишнина от основаването на Организацията на Северноатлантическия договор и петата годишнина от присъединяването на Република България към НАТО
Четиридесетото Народно събрание на Република България,
- като отбелязва шейсетата годишнина от основаването на Организацията на Северноатлантическия договор и петата годишнина от присъединяването на Република България към НАТО;
- като изразява привързаността си към общите ценности, споделяни от съюзниците от НАТО – демокрация, индивидуална свобода, върховенство на закона;
- като потвърждава активната си ангажираност в парламентарното измерение на дейността на НАТО;
- като отбелязва със задоволство новото разширяване на НАТО – трето поред след падането на Берлинската стена, с което атлантическата интеграция на Балканите, започнала през 1952 г., обхваща вече седем държави,
ДЕКЛАРИРА:
1. Увереността си, че процесът на разширение на НАТО на изток ще допринесе за пълната и ускорена интеграция на целия балкански регион в Алианса.
2. Подкрепата и ангажираността си за приоритетите на НАТО, най-вече спрямо Афганистан и Пакистан.
3. Очакването си за издигане на качествено ново ниво на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз и в тази връзка подкрепя доклада на Европейския Парламент от 28 януари 2009 г. за ролята на НАТО в архитектурата на сигурност на Европейския съюз.
4. Убеждението си, че един от най-важните приоритети на НАТО е битката за спечелване на общественото мнение и подкрепата на гражданите на страните членки и в целия свят.” Благодаря ви.
Искам да се извиня за предишната декларация. Наистина аз съм направил грешка. Бих я нарекъл фройдистка грешка. Прочел съм един текст, който е малко по-силен от този, за което съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Камов, заповядайте. Имате думата за изказване.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми студенти! Не знам днес дали беше най-добрият урок по парламентаризъм, който ние можехме да покажем на младите колеги. Може би един ден някои от тях ще седят на тези банки. Вероятно те имат информация за това какво прави и как работи Народното събрание. Във всички случаи поне знаят, че на нашата сграда пише „Съединението прави силата” – нещо, за което тук, в залата, рядко намираме повод да олицетворим с дейността си. Но тази декларация, на която сме вносители с колегите от ръководството на Комисията по външна политика, мисля, че ни дава повод за това.
Аз ще се концентрирам само върху един въпрос. Това е третото тире от преамбюлната част, в която накратко е казано, че ние потвърждаваме активната си ангажираност към парламентарното измерение на НАТО.
Вие си спомняте, че в началото на този мандат парламентът излъчи шест депутати от шест различни партии да представляват нашия парламент в Парламентарната асамблея на НАТО. Няма такава форма, може би за съжаление, тези делегации да се отчитат за своята работа. Аз нямам намерение в момента да правя това, но бих искал да е известно, че тези шестима представители от шест различни политически сили – и от управляващите, и от опозицията, съумяхме от самото начало да забравим, да игнорираме нашите партийни и политически противоречия и през всичките тези години да представляваме България и нашия парламент по един консолидиран начин. И не само това – да завоюваме заедно с държавата си доста авторитетна позиция в асамблеята. Мога да кажа само, че всички наши народни представители, благодарение на много добра съгласувана позиция, са представени в ръководните органи – толкова, колкото почти и много по-многобройната от 34 души американска делегация.
Нещо повече, с консенсус в делегацията ние започнахме да работим в началото на миналата година и усилията ни се увенчаха с успех. Първият българин, избран за вицепрезидент на Парламентарната асамблея – той е тук, в залата, господин Асен Агов, е вече факт. Това е достижение на консенсуса на българската делегация. Ние бяхме инициатори на много инициативи, които се приеха. Например на Проекта за декларация за приемането в НАТО на Албания, Македония и Хърватска. Господин Тагарински и други колеги бяхме докладчици по важни и стратегически въпроси като енергийната сигурност. Всичко това е принос за България. Казвам го, не за да правя отчет – такова намерение нямам, както казах в началото, а за да подчертая, че е възможно България да бъде представена консолидирано, че е възможно съединението, което да ни направи по-силни.
Заедно с нашата армия, заедно със съгласуваните позиции с ведомствата, с които сме работили, а няма да бъде честно ако не спомена приноса на председателя на българския парламент господин Пирински, с когото делегацията се срещна в самото начало и който и до ден-днешен оказва пълно съдействие за нашата работа, ние стоим добре. Ние стоим много добре!
За съжаление това очертава една разлика, където България не стои добре – в Европейския съюз, а отскоро тя стои даже и несериозно. Мисля, че трябва да се замислим. Аз имам отговор на този въпрос, но ви призовавам вие да го дадете – не на партийна основа – защо името на България е толкова различно в двете организации, към които ние се стремяхме да бъдем членове толкова време? И успяхме да бъдем! Защо толкова различни са представата и отношението към нас?! Нека всеки един, не само в тази зала, да си даде отговор на този въпрос. И той е в надписа пред парламента.
Надявам се, че един ден, приемайки днешната декларация, ние ще можем да кажем същото и за другото измерение, в което новата идентичност на страната ни се очертава, а именно – Европейският съюз! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване Пламен Ранчев. Заповядайте.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да поздравя всички, разбира се, и всички български граждани с двойния юбилей, който отбелязваме днес. България извървя един впечатляващ път за относително кратко време, макар че формално погледнато премина от една организация за сигурност към друга такава за колективна сигурност. Това бе свързано с преминаване от една коренно различна система на ценности в друга, от едно мислене в друго, доста различно, а обикновено това е процес, изискващ много повече време от тринадесетте години между първия призив за напускане на Варшавския договор и приемането ни в организацията на Северноатлантическия договор.
През изминалите пет години от присъединяването ни към НАТО България успешно се утвърди като надежден партньор и увеличи своя принос за ефективното осъществяване на политиката и мисиите на НАТО на Балканите, в Афганистан и в Ирак. България е сред малкото страни членки, които поддържат желаното от Алианса ниво на финансиране на отбраната с минимум 2% от брутния вътрешен продукт. Това на практика означава привързаност към общите ценности, споделяни от съюзниците от НАТО – демокрация, индивидуална свобода, върховенство на закона. Това на практика означава воля на България да дава своя принос към общите усилия за посрещане на новите предизвикателства пред сигурността. Българската държава полага тези усилия, защото членството на България в НАТО гарантира националната сигурност и ефективното реализиране на националните интереси в областта на външната политика, сигурността и отбраната. Защото не от днес е безспорна ролята на Алианса като важен гарант за сигурността, политическата стабилност и увеличаването на чуждестранните инвестиции, а оттам - и до благосъстоянието на всяка страна член, което й осигурява подобаващо място в европейската и световната политика. Основната мотивираща сила на всяко членство в днешния свят на нетрадиционни, несиметрични заплахи и финансова криза не могат да бъдат други освен по-голямата сигурност и повече благосъстояние.
В своето писмо до страните – членки на НАТО, президентът Обама каза, че ХХІ в. е век на сериозни заплахи, но и на потенциални обещания за по-добро бъдеще. От усилията на всяка страна член зависи накъде ще се наклони балансът.
Друго важно нещо, което вече заявиха нашите северноамерикански съюзници, е, че е време за нов старт, за повече взаимно изслушване и отчитане на приноса на всяка страна към постигане на общите приоритети. Това е поредно доказателство, че нашите усилия в НАТО се отчитат и зачитат. Това също означава, че интересите ни като държава са и ще бъдат отчетени и зачетени.
Затова България ще продължава да приема приоритетите на НАТО като свои приоритети - например за необходимостта от повишаване капацитета за провеждане на операции в отдалечени райони и за противодействие срещу различни заплахи и увеличаване на способността за интегрирани политико-военни действия, също така за трансформацията на Алианса, като продължава успешно да модернизира Българската армия и да осигурява съвместимостта на нейните подразделения, въоръжение и техника с тези на партньорите от Алианса.
България подкрепя и насоките за действие на НАТО по въпросите на енергийната и кибернетичната сигурност.
Като член на Европейския съюз България очаква издигането на ново качествено ниво на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз, както и между НАТО и Организацията на обединените нации, НАТО и различните големи регионални съюзи.
България има активна политика и в Черноморско – Кавказкия регион, с която цели укрепване на сигурността и стабилността и приобщаване на страните от региона към европейските и атлантическите ценности и структури.
Както се споменава в проекта на декларация, ние се надяваме колективната сигурност да се разпростре в недалечно бъдеще върху всички балкански страни и терминът „балканизация” да отпадне от употреба. Затова България и нейният парламент винаги твърдо са подкрепяли с активни действия политиката на отворени врати на Алианса.
В заключение, не бих искал да пропусна да отбележа, че най-вероятно днешният ден е особено знаменателен за моя уважаван колега Соломон Паси. Сигурен съм, че е особено вълнуващо след по-малко от двадесет години да можеш в същата зала, в същото качество да предложиш отбелязване на годишнина от членството на страната ни в НАТО – членство, което едва ли не самостоятелно си инициирал. Искам да му пожелая успех в благородното състояние за най-високия пост в Алианса – този на генералния секретар, а и да изразя своята, а и вярвам на всички мои колеги подкрепа за това.
Уважаеми колеги, България днес е пълноправен член на Европейския съюз и на НАТО. Това е изява и доказателство на нашите неотменими стремежи, усилия и цели през изминалите години да направим така, че нашата страна да бъде неделима част от един по-сигурен, модерен и проспериращ свят, свят на мирно развитие, икономически растеж и социална справедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Преди да започна по същество, искам да Ви припомня, че връчих на председателя Пирински няколко предложения за чисто редакционни поправки. Струва ми се, че ще звучи по-добре на български. Моля да ги зачетете, когато гласуваме окончателния текст.
А сега няколко думи по повод на тази годишнина.
Демократи за силна България съвсем естествено ще подкрепят тази декларация. Ние бихме искали да видим в нея по-категорични думи на ангажимент, но всеки консенсус, постигнат в тази зала, отнема част от огъня на всеки документ. Така че ние приемаме и този документ.
Ще ми се да подчертая също така, че цялата 60-годишна история на този съюз, който опази мира в Европа, който съхрани свободата, правата на човека в част от Европа, има своите високи и своите ниски точки.
Ниските точки на този съюз, струва ми се неговият морален дълг и до този момент към историята, е неговото бездействие тогава, когато съветските танкове газеха унгарците по улиците на Будапеща, неговото бездействие тогава, когато през 1968 г. той стоеше отстрани, а съветските танкове смачкваха порива за свобода на чехите и словаците. Той стоеше настрани и тогава, когато в Полша беше обявено военно положение и десетки борци за свобода в Полша бяха вкарани в затвора. Няма как да забравим тези моменти на нисък морал на съюза, към който принадлежим сега. Но те са много поучителни.
Няма как да не отбележим, че тези моменти на нисък морал днес се връщат в съзнанието ни, когато става въпрос за членството на нови страни в Северноатлантическия договор, когато става дума за желанието и волята на грузинците да бъдат част от Северноатлантическия договор, когато става въпрос за волята на украинците да бъдат част от този Алианс.
И ние, Демократи за силна България, сме принципно категорични, че никой извън Алианса не може да има право на вето за онези, които са избрали пътя на свободата и колективната отбрана, гарантирана от Северноатлантическия договор.
Във всички случаи обаче има и точки на висок морал. Такава точка на висок морал беше спасяването на косовските албанци от геноцида, извършен от един режим, прибягнал до насилието, единствено и само за да съхрани властта на един диктатор, какъвто беше Милошевич, който пожертва страната си, за да може да остане на власт заедно със своята клика, който беше готов да избие стотици хиляди хора, само и само да съхрани тази власт. Това е много висок морален момент за Северноатлантическия договор.
Друг висок морален момент беше тогава, когато част от Корея, макар тогава под флага на ООН, но със силите на страните – членки на НАТО, беше спасена от комунистическата заплаха и днес е просперираща държава. А контрапунктът на тази просперираща държава е онзи диктатор, който плаши света със своето ядрено оръжие и в същото време подлага на мор, на гладен мор собствения си народ, за да харчи пари за никому ненужни спътници в Космоса. Ето това са тези моменти на морални пикове за Алианса, към който принадлежим.
Затова с всичките недостатъци на демократичния дебат, понякога той изтощава, понякога е фростриращ, но винаги бележи истинския дебат на една демократична организация и ние смятаме, че сега, на петата годишнина и предвид предстоящите избори, България може много по-активно да се включи в този дебат с цялата своя тежест, с новите си съюзници от Централна и Източна Европа, за да можем да гарантираме истинската си колективна сигурност. Много по-активна позиция е необходима на България и аз се надявам, че с днешната декларация ще павираме пътя за една много по-активна позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате редакционни бележки?
АСЕН АГОВ: Предадох ги на председателя, но ще запозная залата.
В названието, вместо „НАТО” - последната дума в названието на декларацията, предлагам да се запише „нея”. Защото става дума за Организацията на Северноатлантическия договор.
В първото тире накрая - „НАТО” също да стане „нея”.
И в последното тире „трето поред след падането на Берлинската стена”, да отпадне „поред”. Защото, първо, второ и трето, само по себе си е поред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това действително са незначителни редакционни бележки.
Съгласно правилника, днес е петък, сме изправени пред следната ситуация. Има две минути до 10,30 ч., когато трябва да прекратим нашата законодателна дейност и след половин час почивка – от 10,30 ч. до 11,00 ч., в 11,00 ч. да започне парламентарният контрол.
В списъка обаче, изготвен от мен, на народни представители, които желаят да се изкажат и да участват в дискусията по текста на проект за декларация на Четиридесетото Народно събрание, са записани, както следва: Четин Казак, Александър Радославов, Петър Берон, Александър Паунов, Станчо Тодоров и Минчо Христов. Това са шестима народни представители, двама от които – Минчо Христов и Станчо Тодоров, имат по пет минути, с което независимите народни представители ще приключат своето време. Останалите колеги разполагат с повече време.
Предлагам така, уважаеми колеги - днес да работим, докато приключат тези изказвания, но да се вместим във времето до 11,00 ч. Ако не, днес няма да можем да гласуваме декларацията, защото пленарната зала прие, по предложение на господин председателя на Народното събрание, да се гласува и проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на заемно споразумение.
Апелирам към вас за кратки изказвания, след това да гласуваме декларацията, да гласуваме проекта за решение за заемното споразумение, след това само 15 минути почивка и в 11,15 ч. да започне парламентарният контрол. Ако приемете това, ние ще приемем всичко, което ни предстои. Не виждам против.
РЕПЛИКА: Да гласуваме.
Заповядайте, господин Паси, за процедурно предложение.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като времето много напредва - след малко излита президентският самолет за 60-годишнината в Страсбург и Кел, нека наистина да прекратим изказванията процедурно и да преминем към гласуване.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Имам обратно процедурно предложение.
Има бележки по текста и някои въпроси, които трябва да се гласуват(съгласуват? . Досега тези, които са внесли декларацията, имаха правото да се изкажат, а тези, които имат бележки, да нямат право да се изкажат?
Правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение и обратно процедурно предложение.??
Моля, гласувайте процедурното предложение от народния представител Соломон Паси за прекратяване дискусиите по проекта за декларация.
Гласували 127 народни представители: за 110, против 17, въздържали се няма.
Предложението е прието.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има редакционни бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Христов, за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз се обръщам към вас съвсем добронамерено – да прегласувате това предложение. Ще ви кажа защо. Не е редно, ние сме парламентарна република – оставете господин Паси какви глупости говори...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, не се обиждайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не е редно ние да се съобразяваме с излитането на този или онзи самолет, уважаеми колега! Ние сме върховната власт в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правя Ви бележка, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Добре, извинявам се на господин Паси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате право да обиждате народен представител!
МИНЧО ХРИСТОВ: Добре.
Господин председател, настоявам да се прегласува. Защото бяха казани редица лъжи от преждеговорившите. В декларацията е написано, че трябва да подкрепяме мисиите в Афганистан и в Пакистан. Аз засега мисия в Пакистан не виждам.
Имайте предвид, колеги, че за времето, което ние подкрепяме тази мисия в Афганистан, производството на суров опиум се е увеличило от 185 тона на над 8000 тона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е извън темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Вие разбирате ли за каква подкрепа става дума? Засрамете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Предлагам да прегласувате текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, отново гласуваме предложението на Соломон Паси за прекратяване на дискусиите.
Гласували 120 народни представители: за 97, против 17, въздържали се 6.
Предложението за прекратяване на дискусията отново е прието.
Преминаваме към редакционните бележки.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат по текста?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, предлагам следните корекции по текста и мисля, че с това ще се подобри.
Първо, в т. 1 предлагам да отпаднат думите „на изток” и т. 1 да стане:
„Увереността си, че процесът на разширение на НАТО ще допринесе за пълната и ускорена интеграция на целия балкански регион в Алианса.”
Не виждам защо пък трябва да ограничаваме развитието на Алианса само на изток. Може пък и на запад – има и други континенти. Не смятам, че ние трябва да ограничаваме накъде да се развива Алианса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това обаче не е редакционна бележка, но аз ще подложа предложението на гласуване.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Имам и още едно предложение – в т. 4 мисля, че по-добре би звучало, ако думата „битката” се замени със „стремежът” примерно, защото чак битка не виждам да има такова нещо.
И друго, струва ми се, че тук текстът може да се подобри по следния начин – чета моето предложение:
„4. Убеждението си, че един от най-важните приоритети на НАТО е стремежът за спечелване на общественото мнение и подкрепата на гражданите на страните членки за установяване на мира в целия свят”.
Защото иначе за какво говорим – „спечелване на общественото мнение” липсва. За какво да го спечели? Точно това е целта на НАТО – за установяване на мир в целия свят.
Тоест предлагам думата „битката” да се замени със „стремежът” и допълвам изречението с думите „за установяване на мира в целия свят”, защото смятам, че това в крайна сметка е целта на НАТО.
Мисля, че тоя текст е по-добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Ще подложа на гласуване направените предложения от господин Радославов. Той предлага в т. 1 след думата „НАТО” думите „на изток” да отпаднат.
За мен това не е редакционна бележка, затова моля пленарната зала да реши проблема.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 36, против 48, въздържали се 31.
Предложението не се приема, следователно текстът в т. 1 остава така, както е предложен от вносителите.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, текстът наистина е неясен. Струва ми се, че тук има заблуждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво процедурно предлагате?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Правя предложение за прегласуване, но искам да изложа моите мотиви, тъй като не става ясно къде на изток и откъде накъде – от България на изток или от Европа на изток, или от Африка на изток. Откъде на изток ще се разширява НАТО? (Шум и весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване предложението на господин Александър Радославов за отпадане на думите „на изток” в т. 1.
Гласували 125 народни представители: за 33, против 60, въздържали се 32.
Предложението отново не се приема.
Другото предложение, колеги, наистина е редакционно.
Има ли някой против другото предложение?
РЕПЛИКИ: Няма, няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако няма други предложения, предлагам да гласуваме вече ... (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Имам въпрос към бъдещия генерален секретар на НАТО – господин Паси. Господин Паси, т. 2 – „Подкрепата и ангажираността си за приоритетите на НАТО, най-вече спрямо Афганистан и Пакистан”. За какво става дума в Пакистан? Там ще изпращаме наши войски ли, за какво става дума?
Редакционното ми предложение е думата „Пакистан” да отпадне в т. 2.
Второ, един географски въпрос – на Изток, ако отиде НАТО към Украйна как ще помогне на Балканските държави като Македония да влязат? Каква е връзката между Украйна и Македония за ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Паунов, нека бъдем разумни!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Предлагам от т. 2 да отпадне думата „Пакистан”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това предложение?
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ, от място): Аз съм против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Паунов в т. 2 думата „Пакистан” да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 70, против 44, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Паси.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Ще си позволя да помоля за прегласуване, тъй като наистина не стана ясно за какво стана дума. Пакистан е един от основните, бъдещи приоритети на НАТО. Нека веднъж Народното събрание да помисли малко занапред, а не да мисли само за назад – шестдесетата годишнина, мислене назад. Затова ви предлагам да помислим напред и да оставим Пакистан тук.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не си прав тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, моля да прегласуваме предложението на Александър Паунов за отпадане в т. 2 на думата „Пакистан“.
Гласували 126 народни представители: за 75, против 45, въздържали се 6.
Предложението е прието. Думата „Пакистан“ – отпада.
Заповядайте, господин Дилов за процедурен въпрос.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Господин председател, моля Ви, обяснете на залата какво е редакционна поправка. Отпадането на една държава от текст – не е редакционна поправка, това е същностен дебат. Ако искате направете предложение да отложим гласуването и да направим същностен дебат или да заместим Пакистан с Узбекистан – лексика – редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да не подценяваме нашите колеги.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Господин председател, това не е редакционна поправка – това е същностна поправка. (Шум и реплики.) Как ще е редакционна? Моля Ви, обяснете на предишния дебат, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да не подценяваме колегите, те са достатъчно интелигентни.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Земята е кръгла и ако тръгнеш на изток, пак ще стигнеш до запад и обратното. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, сега подлагам на гласуване изменения и редактиран текст на проекта за декларация.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Заедно с т. 4, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, с поправката в т.4.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 118, против 9, въздържал се 1.
Декларацията е приета.
Господин Георгиев, заповядайте за отрицателен вот.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Като поднеса искрените си уважения към господин Паси, аз не бих искал това събрание и целия български народ да ме смята като единство или като едно цяло в този парламент, защото аз не бих се съгласил нашата държава да бъде окупатор и да бъде назовавана от другите държави „терорист на чужди територии“. Затова гласувах против тази декларация, защото в нея много ясно се казва и постоянно се обвързва нашето Събрание с ценностите на НАТО. НАТО начело със Съединените американски щати постоянно си бърка носа там, където не й е работа и постоянно търси стратегически, жизнени и незнам какви интереси, за да може да определя политиката на други чужди държави, като нарушава техния суверенитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Христов. (Народния представител Станчо Тодоров иска думата.)
Господин Тодоров, всъщност Вие изяждате времето на вашите колеги. Няма да има време за почивка. В 11,00 часа започва парламентарния контрол. По правилник имате право, но оставям на Вас да решите.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз гласувах против по следните причини. Явно господин Паси възнамерява, заедно с другите колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За декларацията, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно за декларацията говоря.
...да се изпращат български войски и в Пакистан. Ето това е нещото, което вие като парламент днес дадохте ясна позиция и ясно становище по този въпрос. Аз не мога да подкрепя тази декларация, защото същата тази организация – НАТО, бомбардира съседна на нас държава и извинявайте, в тези бомбардировки загинаха хиляди невинни хора – както косовари, така и сърби.
Ето защо не мога да подкрепя подобна позиция. Няма да ви говоря за наркотрафика, защото практически ние в Афганистан заставаме на страната на наркотрафикантите. Колеги, казах ви – по официални данни на Организацията на обединените нации, преди окупацията на Афганистан производството беше 185 тона, а в момента е над 8000 тона. Този хероин отива в Европа, отива в Съединените американски щати, отива до нашите деца. Ето на това господин Паси трябва да даде смислен отговор.
Що се отнася до чл. 5, който господин Паси обича да коментира, ако го прочетете внимателно, ще видите, че при нападение на страна членка останалите страни могат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, моля Ви по декларацията. Член 5 е, член от договора. Много Ви моля!
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно по декларацията говоря. Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие се отклонявате от темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз се срамувам от тази декларация на българския парламент, която днес приехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура, заповядайте господин Паси.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Господин председателю, процедурно искам да благодаря на парламента за тази декларация и да кажа, че е крайно време българския парламент да издигне идеята за даване на Нобелова награда за мир на НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване. (Народния представител Станчо Тодоров иска думата.) Има право до три отрицателни вота.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Изказаха се двама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми колеги, не може отрицателен вот по отношение на текст, който приехме в парламента. Моето отношение е, че българският парламент в момента прие текст, с което, уважаеми колеги, ние приемаме за приоритет българския парламент основно като НАТО да защитава интересите. Вижте, как е записано – „на две държави” – на Афганистан и Пакистан. Това ли е основния приоритет на България? Не е възможно да се приеме такъв текст. Затова гласувах против.
Второ, сътрудничество между НАТО и Европейския съюз – това са две съвсем противоположни неща. НАТО е военен съюз, а Европейския съюз е съюз между държави. В НАТО не влизат държави, които са членки на Европейския съюз. Така че тези два текста ме вълнуват и когато отиде това наше решение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е решение , това е декларация.
СТАНЧО ТОДОРОВ: ...ще стане безсмислено, защото това е декларация, която излиза от Народното събрание, господин председател, и противоречи на мнението на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: С това приключихме тази точка.
Преминаваме към гласуване на решението за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на взаимно споразумение – трети заем за развитие на политиките институционална реформа в социалните сектори между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 92, против 3, въздържали се няма.
Решението е прието.
Обявявам десет минути почивка. В 11,05 часа започва парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпилите питания за периода 27 март – 2 април 2009 г. са следните:
Питане от народния представител Захари Георгиев към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно проблеми, свързани с развитието на Института по тютюна и тютюневи изделия в с. Марково. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 април.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно размера на окончателно усвоените средства от Министерството на финансите от бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно размера на окончателно усвоените средства от бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно размера на окончателно усвоените средства от Министерството на икономиката и енергетиката от бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно размера на окончателно усвоените средства от МРРБ от бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно размера на окончателно усвоените средства от Министерството на транспорта от бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно размера на окончателно усвоените средства от Министерството на земеделието и храните от бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно размера на окончателно усвоените средства от Министерството на околната среда и водите от бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Емел Етем – заместник министър-председател, относно размера на окончателно усвоените средства от Министерството на извънредните ситуации и агенциите от бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Добромир Гущеров към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно вписването на адрес в чужбина в българските документи за самоличност на българските граждани, живеещи предимно в чужбина. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Станчо Тодоров към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно стриктното спазване на изискванията на конституционния принцип за равнопоставеност и справедливост спрямо българските граждани от Министерството на труда и социалната политика при разработването, координирането и провеждането на държавната политика по държавното обществено осигуряване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 април.
Питане от народния представител Добромир Гущеров към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно вписването на адрес в чужбина в българските документи за самоличност на българските граждани, живеещи предимно в чужбина. Следва да се отговори писмено до 16 април.
Питане от народния представител Соломон Паси към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно отворено писмо от Георги Стоянов – председател на Инициативен комитет “Защита на правата на данъкоплатеца”. Следва да се отговори писмено до 16 април.
За връчване има писмени отговори:
- от министър-председателя Сергей Станишев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане от народния представител Трифон Митев;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос от народния представител Елиана Масева;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане от народния представите Мария Капон;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Минчо Христов.
Днес парламентарният контрол започва с отговори на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин. Тъй като той малко ще се забави, позволете ми преди това да дам възможността на госпожа Емилия Масларова да отговори на въпрос на народния представител Борис Ячев.
Преди това господин Атанасов поиска думата за процедура.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата от трибуната на Народното събрание относно поредното писмо, с което председателят на Народното събрание връща мой въпрос към министър-председателя, свързан с дейността на ДАНС. Това се превърна в негова практика, което е някакъв своеобразен чадър върху дейността на тази институция.
Конкретният въпрос, който съм задал, касае фактически действия на агенцията, които бяха широко отразени в българските медии. Начинът, по който ми се връща този въпрос, буди у мен недоумение.
Остро протестирам срещу този подход. Недопустимо е председателят на Народното събрание предварително да извършва някакви проверки по зададените въпроси и в зависимост от това дали въпросът е удобен или не на министъра или на министър-председателя, към който е зададен, тогава да взема решение дали ще му го отправи, или ще го върне. Това е пълно безобразие. Това е пети въпрос, който ми се връща, като аргументите, които се изтъкват в писмото, са несъотносими. Защото в конкретния случай поставям въпроса какви са били правните и фактически основания агенти на ДАНС на 17 март по нощите да задържат две лица – Ахмед Башев и Мурат Бошнак, да ги доведат в София и след определен престой в ДАНС да бъдат освободени.
Отговорът е, че имало прокурорска проверка. Нека си извършват проверката, аз искам да ми се отговори какви са фактическите и правните основания за фактическо задържане на лица. (Реплики от залата.) Не ме репликирайте от място. Прокуратурата не е разпоредила никой да бъде задържан. Някой е взел решение на свое основание и носи отговорност за това. Това, че не е имало правно и фактическо основание за неговото задържане държавата носи отговорност, включително и с изплащане на щети. Това е пълно безобразие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов иска думата за същата процедура. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Госпожо председател, искам да протестирам много остро по начина, по който се води парламентарният контрол. Върнат е въпрос, който е от изключително обществена важност. Става дума за проблема с хората, имащи жилищноспестовни влогове, или така наречените лихвоточки. Въпросът ми е върнат на основание, че министър-председателят няма отношение към това. Искам да ви кажа, че преди година, може би година и нещо, същият този министър-председател ми отговори точно по този проблем.
Това, което искам да попитам след като се прие законът, е: какви действия предприема правителството за решаването на проблема на тези хора?
Когато се гласуваше законът, колеги, от тази трибуна ви казах, че това е една голяма измама и ви предложих да приемете всеки, който има лихвоточки, независимо от сумата, може да са и 50,00 лв., да му се даде възможност да отиде в съответната банка и да му бъдат изплатени. Сега, в момента, вие лишихте 80% от тези 200 000 души, които имат лихвоточки, по една, друга или трета причина...
Затова се обръщам към вас, колеги от БСП, към представителите на „Атака”, които не присъстват тук. Вие направихте една предизборна измама и аз ви го казах, когато се гласуваше законът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да не е по същество, моля Ви, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Моят въпрос към министър-председателя, госпожо председател, беше: какви действия ще се предприемат, защото в София само на едно място се уреждат тези въпроси, на едно гише, има един-единствен човек. По 200-300 души чакат, а минават 10-15 души. Нима въпросът е маловажен, за да ме разигравате по този начин като председателство?
Затова настоявам въпросът да бъде пуснат към министър-председателя и да намерим решение на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ячев, моля да зададете своя въпрос към министъра на труда и социалната политика.
БОРИС ЯЧЕВ (ДН): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е свързан с проблема с лишаването от месечни помощи и помощи за отопление на лица, пътували зад граница. Съгласно правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане – чл. 11, т. 7, „месечни помощи и помощи за отопление нямат право да получават лица, пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството”.
Въведено в далечната 1998 г., това условие днес създава изключителни проблеми при прилагане на Закона за социалното подпомагане. Никъде в нормативните документи не е изяснен изразът „на собствени разноски” или съответно „на чужди разноски”. Как може да се докаже с какви средства е направено пътуването? Трябва ли да се прилагат документи и какви, които да удостоверяват кой е поел разноските по това пътуване? Правилникът не конкретизира това.
Липсата на конкретна регламентация затруднява изключително както хората, желаещи да ползват подобен вид подпомагане, така и социалните служби, които отпускат помощите.
По-същественото обаче е, че ако през 1998 г. пътуването в чужбина е било критерий за стабилни доходи – заплащане на виза, доказване на границата, че имаш съответната финансова възможност да пътуваш в чужбина и да обезпечиш престоя си там, то днес пътуването, особено в държавите от Европейския съюз, за българите вече не е лукс, а е ежедневие, много често е необходимост. Това важи с особена сила за живеещите в пограничните райони с Румъния и Гърция – държави – членки на Европейския съюз. В момента билет за автобус за живеещи в Благоевградска област до съседна Гърция е в пъти по-евтин от билет до София. Редица болни и нуждаещи се пътуват до Гърция заради факта, че някои от лекарствата там струват доста по-евтино, отколкото в България, а редица хранителни стоки, за съжаление, също са по-евтини в тези съседни държави и много хора – и то предимно социално слаби, пазаруват там, още повече, че разходите за транспорт са нищожни.
Да не говорим за организираните пътувания на възрастни хора, предимно пенсионери...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето изтече!
БОРИС ЯЧЕВ: ... които посещават родни места, близки и обикновено тези разходи се поемат от местни спонсори.
Онова обаче, което прави изискването неприложимо в момента, е, че от влизането на България в Европейския съюз по границите със страни – членки не се извършва стопроцентов контрол на преминаващите, а такъв само на базата на така наречения анализ на риска. Това означава, че при едни хора пътуването може да бъде отразено от съответните гранични органи, а при други не и съответно към едни лица ще се приложат изискванията на правилника за лишаване от помощи, а към други, които също са пътували – няма.
Ето защо въпросът ми е следният: ще промени ли Министерството на труда и социалната политика правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, за да отпадне чл. 11, т. 7, като условие за получаване на месечни помощи и помощи за отопление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да се съобразявате с времето, господин Ячев.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ячев! Министерството на труда и социалната политика и всички, които работим в социалната област, винаги сме се стремили да бъдем справедливи и в определени моменти и при определени ситуации за определени хора да се дават и съответно определени гаранции, че ще могат да преживеят един период, в който се чувстват дискомфортно.
В същото време искам да кажа, че даването на социална закрила на хората в никакъв случай не трябва да става на базата на натоварване на системата за социална закрила, защото тя е достатъчно чувствителна, достатъчно ранима и достатъчно интересна и се наблюдава от много хора. Бих могла да кажа, че при прилагането на социалното подпомагане винаги се е прилагал диференциран подход. С това се гарантира едно целево изразходване на средствата и се следи внимателно насочването на тези средства.
Философията на социалното подпомагане се основава точно на това, което ви казах – че трябва да се помогне на определени хора в определен период, които сами не биха могли да се справят с дадена ситуация.
Вие поставяте един въпрос за тези граждани, които по някакви причини посещават други страни, било то страни – членки на Европейския съюз, или други и в резултат на това в правилника е записано плюс всички други неща. Изкушавам се да кажа, че все пак има достатъчно зададени гаранции в правилника, че средствата за социално подпомагане няма да се източват.
В същото време, колкото справедливо поставяте въпроса, толкова справедливо могат да се посочат и контрапунктове. Ето, Вие казвате – отиват примерно до Гърция да си пазаруват социалнослабите, защото там е по-евтино, отколкото да отидат да пазаруват в Благоевград или отиват в Букурещ, защото там е малко по-евтино – някои от стоките.
В същото време, господин Ячев, откакто се отвори пазарът на труда и в тези съседни нам страни – и Гърция, и Румъния, а и много други страни – членки на Европейския съюз, включително и тези, които са ни сложили преходен период, всеки български гражданин може свободно да излезе в тези страни и да работи до три месеца, съвсем спокойно и съвсем безпрепятствено, да има определени доходи, с тях да се върне в страната. Тези доходи никъде не се декларират, поне досега не са декларирани, когато са излезли по този начин и тези хора, които работят в чужбина, включително и в Гърция в пограничните райони, за няколко месеца, за няколко седмици дори се наемат на работа, след това идват на опашките на „Социални грижи” и там, където действително има хора, които са крайно нуждаещи се, се изпомпват тези средства.
Убедена съм, че след време, когато постигнем консенсус по този въпрос, ще го решим. Не сте Вие първият, който го поставя. Мислехме с контролните органи как да стане така, че действително да не нарушаваме принципите на справедливостта, защото, сами разбирате, че само в изключение бихме могли да направим определени жестове към тези хора. Тези изключения Вие ги споменахте, аз няма да споменавам вече тези принципи.
Така че, колкото справедливо е това, което Вие казвате, толкова и ние сме запознати с много случаи, в които има недобронамерено отношение и източване на средствата.
Вярно е и това, че на граничните пунктове за страните – членки на Европейския съюз, не се отбелязва дали сте излезли или не, както е вярно и това, че на базата на тези документи част от социалните анкети ще бъдат справедливи, а част ще бъдат несправедливи. Ето тук може да се търси начинът на решаване на проблема.
Трудно бих могла да кажа дали това ще стане сега в рамките на следващите няколко седмици или месеци, но това е въпрос, който вече сме обсъждали и имаме някакви варианти за решение. Ще се радваме това да стане консенсусно като решение не само на управляващите, а на всички, които са в тази зала не само, а и в обществото като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо министър.
Имате право на реплика, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ДН): Госпожо министър, Вие посочихте два аспекта, които са важни при решаването на този проблем – социален и юридически, или правен, или административен, как да го нарека?
По отношение на социалния аспект – за това, че действително доста хора са се възползвали от правото да пътуват свободно и да работят в чужбина, Вие знаете, че, първо, този процес в момента е обратен към България. Много българи, които работиха месеци или дори години в страни – членки на Европейския съюз, в момента се завръщат в България и това се усеща и по ръста на безработицата, който в последните три месеца плавно започва леко да се покачва. Вижда се, че настъпват едни леки притеснения на пазара на труда.
От друга страна самият правилник, Законът за социално подпомагане и въобще цялата социална система имат достатъчно механизми за предпазване тези нелегално работещи в чужбина да не се облагодетелстват по някакъв начин за сметка на други чрез получаване на социални помощи. Най-малкото подписите, които би трябвало да полагат в продължение на девет месеца в Бюрото по труда, са един от механизмите, от бариерите за ограничаване на подобни злоупотреби.
По-важно според мен е това, което и Вие посочихте – правният аспект, защото действително в момента самата система на преминаване и пътуване от една държава в друга държава – членка на Европейския съюз, при един изключително либерален граничен контрол, създава изключителен субективизъм и несправедливост. Предполагам, че често пъти и Вас като министър са Ви занимавали с конкретни случаи. Например, от група пътуващи едни, за това че са попаднали в системата на граничния контрол и са отбелязани като преминаващи, са санкционирани, съответно лишени от месечни помощи и помощи за отопление, а други, които са пътували в същата група, не са.
В този аспект апелирам действително Министерството на труда и социалната политика заедно със сътрудници от други министерства, в случая с Министерството на вътрешните работи, да помислят или за по-прецизна система, която да бъде по-справедлива към всички, или действително мисля, че се върви към отпадане на тази необходимост. Защото, пак казвам, през последните няколко години за българите пътуване в чужбина, особено в съседни държави – членки на Европейския съюз, е нещо ежедневно и не представлява някакъв лукс, допълнителен разход, а често пъти, за съжаление, е и необходимост.
В този смисъл апелирам този член от правилника и други проблеми, които този правилник създава, да бъде модернизиран, защото наистина има архаично звучащи членове. Те създават проблеми и на вашите социални служители, които ежедневно трябва да влизат в личностни проблеми и да се обясняват със социално слабите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Не желаете дуплика, госпожо Масларова.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Първото питане към него е от народния представител Минчо Христов относно политиката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за регулиране цената на водата през първите два месеца на 2009 г.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Каква е политиката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за регулиране цената на водата през първите месеци на 2009 г.?
Ще дам няколко факти за водния проблем на София, но подобни са проблемите и на по-голямата част от българските градове. До края на 2006 г. концесионерът „Софийска вода” трябваше да намали загубите на вода от 64 на 32%. В момента те са над 60%. Тези загуби се включват в цената и се плащат от софиянци. За сравнение, загубите във Виена, Ню Йорк, Лондон, Париж, са около и под 10%.
Оказва се, че фактурираната вода през 1979 г. е повече, отколкото фактурираната вода през 2009 г., господин министър. Сам разбирате, че не е възможно София да нарасне 3-4 пъти от 1979 г. насам, а потреблението на вода да намалее. Значи, някой лъже, някой краде от гражданите на София. Няма да говоря за насилствената смяна на водомерите, което си е чист терор. Представете си пенсионери, получаващи по 150 лв. пенсия, как могат да отделят 100 лв. за смяна на два водомера?!
Лично аз не мога да проумея пасивното отношение... (Заместник министър-председател Ивайло Калфин разговаря с народния представител Георги Георгиев.)
Госпожо председател, ако трябва господин министърът да си свърши разговора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, няма да изчакаме, защото времето тече.
Господин вицепремиер, моля да слушате въпроса на господин Христов, а разговорите – след това.
МИНЧО ХРИСТОВ: Въпросът ми е: как пенсионери, получаващи 150 лв. пенсия, могат да отделят 100 лв. за смяна на два водомера?
Аз лично не мога да проумея пасивното отношение в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по отношение на „Софийска вода”, по-точно казано, ласкавото отношение на комисията към въпросната фирма. Не мога да проумея и странното поведение на Столична община, която вместо да защитава интересите на софиянци, защитава интереса на един чуждестранен концесионер.
Господин вицепремиер, ще Ви припомня, че „Софийска вода” купува един кубик вода за 2 ст., а го продава на хората за 1,40 лв., при условие че водата идва по гравитачен път, почти не се плаща за изпомпване и помпени станции; при условие че тръбопроводната мрежа в София е от преобладаващо качествени френски тръби, а не етернит, това, което наблюдаваме със „Софийска вода” наистина според мен е престъпление.
Не искам да Ви припомням за заплатите, които бяха си определили някои висши служители на тази фирма – 68 хил. лв. на месец.
Господин министър, какви действия ще предприеме подопечната Ви комисия, за която Вие отговаряте тук, в парламента, по отношение на безобразията, които извършва тази чуждестранна фирма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Както много добре знаете, това не е „подопечната ми комисия”, тя е независима комисия. И това, че аз отговарям тук пред вас за нея, съвсем не означава, че я управлявам или зависи от моите решения. Вие много добре знаете какъв е начинът да се влияе върху решенията на комисията, надявам се.
Освен това Вашият въпрос беше изпълнен с доста спекулативни числа и твърдения, като голяма част от тях си противоречаха едно на друго. От една страна, Вие твърдяхте, че загубите на вода са много, същевременно, че е по-малка консумацията и т.н. – взаимноизключващи се неща. Голяма част от нещата, за които говорите, просто няма как да са верни.
На въпроса, който ми задавате и то специално по отношение правомощията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като много добре знаете, че „Софийска вода” е общинска фирма, а Държавната комисия е регулатор.
Цените на водоснабдителните и канализационни услуги се образуват в съответствие със закона и Наредбата за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. С решение от 1 ноември 2007 г . комисията е дала указания за образуване на цени, като приема метода за горна граница – максимална цена, която фирмите могат да прилагат. „Софийска вода” е разработила въз основа на тези указания заявление за разглеждане на цените за 2009 г. до Държавната комисия. Преди цените да се приемат от Държавната комисия, трябваше да се приеме бизнес планът, тъй като също много добре знаете, че за да се намалят загубите на вода, е необходимо да се направят инвестиции. Вероятно не си представяте друг начин да се намалят загубите, без да се инвестира допълнително в тази, както Вие казахте прекрасна водоснабдителна система, която по мои данни обаче съвсем не е прекрасна, а е много остаряла, защото много години в нея не е влагано нищо.
След одобрението на бизнес плана на „Софийска вода” на 9 октомври 2008 г., в него е инвестиционната програма на дружеството, която показва как точно ще се намалят загубите на вода, на 22 декември 2008 г. са утвърдени и цените за 2009 г. Пак казвам, това е въз основа на бизнес плана и съответната инвестиционна програма, която има в него. Месец декември – преди Коледа, са утвърдени цените за тази година. Решенията на Държавната комисия – всички, които споменах преди малко, са предоставени на парламента, по-скоро на Комисията за борба с корупцията, тъй като е имало искане от парламента. Вие като член на тази комисия сте много добре запознат с тези решения и документи.
Също така сте запознат, че контрол върху дейността на „Софийска вода” – София, се извършва от специализираното звено за контрол на концесионния договор към Столична община, която е и принципал на фирмата.
По отношение на своите правомощия - комисията извършва периодични регулаторни прегледи, които включват анализ и оценка на отчетената и прогнозната информация, съответствие между параметрите на бизнес плана и предлаганите цени, проверка на прогнозните, доставени, отведени и пречистени годишни количества вода и отчетените за съответната година.
Извънредна проверка на „Софийска вода” е извършена през м. февруари т.г. – от 1 до 17 февруари. На 20 февруари е изготвен доклад, с който са представени резултатите от тази извънредна проверка.
Какво е проверявано? Проверявани са фактурираните водни количества от произволно избрани сгради в режим на етажна собственост и разпределение включително на общите разходи или как „Софийска вода” е формирала тези цени.
На второ място е проверена и е направена съпоставка на данните от кадастъра за изградената ВИК структура и на обслужваната от „Софийска вода” територия.
На трето място е направена проверка на изпълнението на инвестиционната програма за миналата – 2008 г., която има пряко отношение към намаляване на загубите.
На четвърто място е проверено спазването на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, а именно водомерите.
Господин Христов, тъй като не ме питате какви са резултатите от тази проверка, Вие вероятно знаете и за нея, мога да Ви кажа, че при поискване от Ваша страна от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще ви предоставят данните за тази проверка.
Така че ще Ви помоля с всичката си загриженост за „Софийска вода” да не спекулирате с неверни данни. Загубите на вода ще намалеят тогава, когато се инвестира в изграждане на модерна система. Освен това, ангажиментите на „Софийска вода” са свързани и с канализация, пречистване на води и т.н., които също е редно да отчитате, когато смятате цени, на които се купува и продава водата. Най-хубаво вземете, прочетете бизнес плана, прочетете с какво се занимава „Софийска вода” и тогава вече доста по-подготвен разговор можем да водим пред хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Христов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин вицепремиер, всички данни, които Ви съобщих, са верни. Взети са от Комисията за борба с корупцията. Някои от тях съм Ви цитирал в предишни мои въпроси към Вас. Знаете моето принципно отношение към приватизацията и концесиите на стратегическите предприятия – БТК, енергоразпределителните дружества, парното, водата. Аз не знам досега пример на приватизационна или концесионна сделка, която да не е ощетила много сериозно интересите на държавата и на потребителите.
Ще Ви цитирам само Челопеч, където държавата получаваше 1%, а концесионерът – 99% от златото.
Затова отдавна съм внесъл, заедно с госпожа Банкова, законопроект за ревизия на всички приватизационни и концесионни сделки. Виновните лица трябва да понесат своята наказателна отговорност. Не бива да даваме възможност на частни монополисти да надуват цените на услугите до безкрай с помощта на държавни комисии, както в случая - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ако не вземем бързи мерки, според мен наистина е възможна бурна обществена реакция.
Знаете, че съм живял дълго време в Латинска Америка. В Боливия например заради един такъв английски концесионер, който вдигна цената на водата на непосилни стойности, хората се вдигнаха на бунтове в Ла Пас и президентът беше принуден да отмени въпросната концесия.
Моят конкретен въпрос е: по какъв начин Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще защити интересите на потребителите, интересите на българските граждани? Докога ще бъде толерирана алчността на една конкретна фирма? Пак Ви казвам: за 2 ст. купува водата, продава я за 1,40 лв.
Вие добре си спомняте, че преди време тази фирма си позволяваше да спира водата на цели блокове заради това, че някои от хората, живеещи там, не са си платили сметките. Аз лично имах въпрос към Вас по този повод.
Моля Ви да ми отговорите: какви конкретни мерки ще бъдат предприети?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин Калфин, на уточняващия въпрос на господин Христов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
След дългия увод за Боливия и какво се случва там, доколкото разбирам, господин Христов пита как Държавната комисия защитава интересите на гражданите. Ако досега господин Христов не е разбрал отговора на този въпрос, който сам задава, толкова по-зле.
Държавната комисия, пак повтарям, е независим орган, избран по силата на закон, приет в това Народно събрание, която се грижи да проверява и да прави публични тези проверки на всички сметки на фирмите, които работят в тези два сектора – водния и енергийния. Включително по отношение на фирмите, свързани с водоснабдяването и канализацията. Нещо, което също добре знаете. Преди малко Ви казах и конкретните заповеди.
Комисията много внимателно проверява и изучава техните инвестиционни програми, одобрява ги или ги отхвърля. Ако не ги одобри, както беше дълго време, тъй като тя не беше съгласна с инвестиционната програма на „Софийска вода”, тогава те нямат право да увеличават цените. При положение че ги одобри и намери за разумни предложенията, които са сложени вътре, следи за постигане на резултата. Той е свързан с инвестиции, които идват именно като елемент от цените, но тези инвестиции ще намалят в бъдеще себестойността заради намаляване на загубите. Точно за това се грижи комисията и включително прави проверки. Комисията не управлява дружеството.
Дружеството има концесионер и собственик. Собственик е Софийска община, концесионер е английската фирма. Това е на практика първата концесия в България, тя действително е много чувствителна в сектора на публични услуги.
Сигурно има много неща, които трябва да се научат от тази концесия – какво трябва и какво не трябва да се прави, но ако Вие принципно имате идея да се забранят концесионирането и приватизацията, това е друг въпрос. Можете да внесете законопроект и те да се отменят. Преди малко казахте, че това Ви е принципното становище.
Когато говорим за съществуващи възможности в законодателната уредба, Ви уверявам, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране прави всичко възможно и оказва значителен натиск върху фирмите, така че те да не злоупотребяват с монополното си право, в случая за доставка и пречистване на вода в София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Господин Христов, можете да изразите своето отношение към отговора на вицепремиера.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): В едно нещо ще се съглася с Вас, господин вицепремиер, а именно, че Софийска община е собственикът и Софийска община носи основната отговорност за безобразията със„Софийска вода”. Тук сте абсолютно прав.
Що се отнася до това, че можело да се тълкува какво трябвало да се прави и какво не трябва да се прави от примера за това, което прави „Софийска вода”, аз мога да Ви кажа категорично, че „Софийска вода” е типичен пример на това какво не трябва да се прави по отношение на концесиите в България.
Само Ви припомням: поет ангажимент да смъкнеш загубите на вода от 64 на 32% в края на 2006 г., в момента са 62%! Грубо неизпълнение на договора! Въпросът е защо Софийска община още не го е развалила, но това е друга тема, към която Вие конкретно нямате отношение.
Искам да Ви кажа и друго, господин Калфин. Знаете, че аз винаги давам конкретни алтернативи, не просто критикувам. Ще Ви кажа конкретен пример. С госпожа Банкова може би преди две години и половина сме внесли конкретен законопроект, с който да ограничим загубите, които концесионерите могат да включват в цената на водата - да бъдат максимум 25%. Вие добре си спомняте, че това беше ваша позиция в миналия парламент, на вашата парламентарна група. Аз го припомням непрекъснато на Вашите колеги.
Големият въпрос е: защо постоянно се отхвърля това конкретно предложение, това разумно предложение, което ще намали автоматично цената на водата за софиянци, а и в цялата страна с поне 30-40-50% и няма да могат чужди или български концесионери, или държавни фирми ако щете, или общински фирми да крадат така безобразно, както го правят в момента, от българските граждани? Ето Ви конкретно предложение, което внесохме буквално преди две седмици. С огромно мнозинство управляващото мнозинство, а и опозицията го отхвърля. За мен това е груб лобизъм от една чуждестранна фирма върху българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият въпрос към господин Калфин е зададен от народния представител Ненко Темелков относно разкриване на гранично контролно-пропускателен пункт в община Трън.
Заповядайте, господин Темелков.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми заместник министър-председател господин Калфин, по време на посещението на президента на Република България Георги Първанов в Република Сърбия бе договорено да бъде разкрит Гранично контролно-пропускателен пункт Петачинци в района на град Трън. Разкриването му ще даде възможност на жителите на Перник, на Пернишка област, естествено най-вече на Трън, да реализират контакти с жителите на Западните покрайнини. Все още там има и разделени семейства. Разбира се, това ще помогне за развитието на добросъседските взаимоотношения с Република Сърбия и не на последно място – на икономическото развитие на този регион.
Господин заместник министър-председател, какво е извършено досега от Министерството на външните работи и на каква фаза е процедурата по разкриване на този гранично контролно-пропускателен пункт Петачинци – община Трън? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Темелков.
Господин вицепремиер, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Темелков! През последните години държавните ръководства и институциите на Република България и на Република Сърбия полагат всички усилия за динамизиране на българо-сръбските отношения. Това означава преодоляване на стагнацията, характерна за 90-те години на миналия век, освобождаване от недоверието, предразсъдъците и стереотипите от миналото.
Приоритет на нашата външна политика е насърчаването на активните контакти на населението от двете страни на българо-сръбската граница, създаването на благоприятни условия за инвестиции и социален просперитет на гражданите от двете държави, живеещи в крайграничните райони. Това са, за съжаление, едни от най-изостаналите в икономическо отношение региони и от двете страни.
През последните две-три години българските държавни институции предприеха действия за подобряване на положението на българското национално малцинство, което населява крайграничните райони на Сърбия. Това се изразява и в създаване на по-облекчен контролно-пропускателен режим от двете страни на 30-километровата гранична зона.
Ще напомня, че от 2007 г. в Република Сърбия работи ново генерално консулство на Република България в гр. Ниш.
През м. октомври 2008 г. на Република Сърбия бе предоставено в проектен вариант междуправителствено споразумение за местният граничен трафик, според което със специални стикери в паспортите гражданите от крайграничните райони ще могат да пътуват свободно, без виза в България. Очакваме от сръбска страна да приключат процедурите, защото ние имаме пълна готовност, за да можем да пристъпим към подписване на споразумението. То е в рамките на възможностите, които дава Европейския съюз по едно решение на Европейския парламент.
Както Вие казахте във въпроса си: на 27 юни 2007 г. президента на Република България господин Георги Първанов и президента на Република Сърбия господин Борис Тадич се срещнаха в рамките на съвместно военно учение „Дунавски страж“ и подписаха спогодби за откриване на два нови контролно-пропускателни пункта Салаш-Ново корито и Банкя-Петачници. Българската дипломация от доста години работи и настоява за откриването на тези пунктове. През 2007 г. в крайна сметка успяхме да постигнем съгласието и на сръбската страна. Предстои процедура по утвърждаване и влизане в сила на тези споразумения.
Изграждането на инфраструктурата, сградите и всички необходими съоръжения за функционирането на пунктовете е в компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на вътрешните работи на Република България.
По време на посещението в България на първия заместник министър-председател и министър на вътрешните работи на Република Сърбия господин Ивица Дачич на 11 март т.г. беше постигнато съгласие компетентните органи на двете страни да ускорят максимално съвместните действия за изграждане на граничния пункт „Салаш-Ново Корито“. Двете страни се договориха също така за ускоряване на работата по реализация на всички посочени по-горе двустранни документи, включително и изграждането на Банкя-Петачници, както и на най-важните инфраструктурни проекти в областта на трансграничното сътрудничество. Това, което очакваме е действително колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на вътрешните работи да ускорят работата по изграждане на инфраструктурата. Същото нещо обаче трябва да направи и сръбската страна, за да може да се открият тези пунктове. Доста обнадеждени сме от разговорите, които бяха водени по време на посещението на господин Дачич миналия месец в София, така че ви уверявам, че това е един от приоритетните проекти, с които се занимава правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Господин Темелков, имате право на реплика. Заповядайте.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Калфин, благодаря Ви за бързия отговор, който ми дадохте, и същевременно убедителния отговор, с който ми вдъхнахте увереност, че нещата са ускорени. В скоро време, аз съответно ще поставя този въпрос и пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на вътрешните работи за ускоряване изграждането на инфраструктурата, която е необходима, както за откриването на граничния пункт и контрола, който трябва да бъде осъществяван, за да се реши този проблем, който е действително жизненоважен за тези изостанали региони. Благодаря, господин вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Темелков.
Господин Калфин, вероятно не желаете думата за дуплика.
Последният въпрос към министъра на външните работи е от Минчо Христов относно действията на Комисията за регулиране на съобщенията по отношение регулиране на цените на телефонните услуги на БТК през първото тримесечие на 2009 г.
Заповядайте, за да отправите своя въпрос към министъра, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин вицепремиер, много пъти от тази трибуна съм поставял тежкия проблем с монополно високите цени на БТК.
Привеждал съм Ви факти за престъпната приватизация на тази компания от предишното правителство и по-конкретно от Вашия сегашен колега Николай Василев. Доказах Ви, че само цената на кабелите беше по-висока, отколкото цялата приватизирана БТК. Офшорката „Вива венчърс“ закупи мажоритарния пакет за 230 млн. евро, но изтегли следващата година дивидент за предходната от 45 млн., така че реално компанията бе закупена за около 180 млн. евро.
Лицензът за новия GSM-оператор „Вивател“ беше буквално подарен за смешните 27 млн. евро.
Няколко години по-късно БТК беше препродадена на цена пет пъти по-висока – над 2 млрд. лв., с което се доказа, че оценителите от „Дойче банк“ са били прави, че компанията е струвала още тогава – по време на нейната приватизация, над 2 млрд. лв.
За цялото това престъпление с госпожа Банкова сме сезирали преди три години Комисията за борба с корупцията и Главна прокуратура. Беше започнато разследване, но, за съжаление, осъдени досега все още няма.
Моля да ми отговорите считате ли, че Комисията за регулиране на съобщенията справедливо определя цените на стационарните телефони на БТК при условие, че гражданите плащат по 13,80 лв. месечна такса само за да имат телефон в къщи? Дори ако не говорят нищо те плащат тази сума. Ръководството на БТК, разбира се твърди, че има 50 безплатни минути, но разсеяно пък се забравя, че съществува и така наречената „първоначална цена“, само за да кажеш „Ало“ от 13 стотинки. Моля да ми отговорите конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Калфин. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Понеже този диалог вече доста години го водим тук, аз още един път ще кажа, както и Вие казахте, че съм съгласен с Вас, че предишното правителство не направи добра приватизация на Българската телекомуникационна компания. Тя беше очевидно силно подценена, когато беше продадена.
На въпроса, който ми задавате. Комисията за регулиране на съобщенията е извършила редица действия за регулиране на цените на телефонните услуги на Българската телекомуникационна компания, копирани в три основни направления.
Първото е предоставяне на фиксирана гласова услуга.
Задълженията на БТК, което е предприятие със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги, свързани с регулиране на цените, са регламентирани в индивидуална лицензия от 28 януари 2005 г. Съгласно правилата на комисията, операторите, включително БТК, могат да променят цените на фиксираната телефонна услуга на всеки три месеца. Цените, които са включени в кошницата, са: цени за първоначално свързване, цени за месечен абонамент и цени за разговори, включително селищни, междуселищни и международни. Нарастването на цените, което може да се прави от компанията на всеки три месеца, е ограничено от общ таван, който се изчислява по формула. Ако се интересувате, мога да Ви кажа каква.
За периода от 1 януари до 1 април 2009 г. Комисията за регулиране на съобщенията е предприела действия по отношение на регулирането на цените, както следва:
Първо, приела е предложения за изменение на цени и ценови услуги за представяне на ценови пакети „БТК Офис” и „БТК Планет”, които отговарят на нормативните изисквания.
Второ, установила е, че предложените ценови пакети за хора с увреждания, това са именно „Инвалиди”, „Ограничен”, „Социални и здравни заведения”, „Инвалиди 300” отговарят на изискванията на закона и методиката за определяне на цените. Комисията в същото време е отхвърлила предложението за ценовия пакет „Инвалиди 500 АDSL”, което е свързано и с доставка на интернет, което не отговаря на нормативните изисквания.
На трето място, Комисията за регулиране на съобщенията е задължила БТК да предостави информация за броя на сключените през периода на промоцията договори с домашни потребители, включително и сключените с хора с увреждания, в срок до един месец след приключването на промоцията.
Предприятията, предоставящи универсална услуга, представят за съгласуване в комисията общи условия на договорите с крайните потребители за тази услуга в срок не по-кратък от 30 дни, преди започване на предоставянето на съответната услуга. На 8 януари 2009 г. Комисията за регулиране на съобщенията е дала задължителни указания на БТК да преработи своите общи условия на договора между БТК и абонатите на услуги, предоставени чрез обществено фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
Второто задължение на Българската телекомуникационна компания е свързано с предоставяне на универсалната услуга. Законът за електронните съобщения ги задължава да предоставят универсална услуга, което значи да предоставят телефонна свързаност на всеки желаещ. Те са длъжни също така да публикуват на своята интернет-страница и да предоставят на комисията актуална информация за изпълнение на своето задължение. Цените на универсалните услуги са с тенденция към намаляване. Последното изменение на пакетите е през м. февруари 2009 г., когато дружеството предложи нови пакети, насочени към хора с увреждания.
На трето място, регулаторната дейност на комисията при извършване на пазарни анализи.
През 2008 г. Комисията за регулиране на съобщенията извърши анализ на пазарите на електронни съобщителни мрежи и предстои приемане на проект на решение, който да бъде нотифициран пред Европейската комисия. На БТК ще бъде наложен пакет „Специфични задължения”, включително ценови ограничения по отношение цените на дребно както за повиквания в рамките на собствената мрежа, така и за повиквания към други фиксирани или мобилни мрежи. За повикванията към мобилни мрежи се предвиждат максимално допустими цени, изчислени по формула, отчитаща цените на съответните услуги на едро. Комисията наложи и специфични задължения на едро на предприятията, предоставящи мобилна телефонна услуга, включително и на БТК. Знаете, че те имат и мобилен оператор. Като първа стъпка са наложени ценови ограничения под формата на график за плавно намаляване на цените за терминиране или за приемане на трафика.
Така че, както виждате, по отношение на цените усилията на Комисията за регулиране на съобщенията са насочени в две посоки: първо, прозрачност на начина, по който те се формират; второ, към намаляване на таваните. Това се случва и става възможно в условията на увеличена конкуренция. Българската телекомуникационна компания, слава Богу, не е единственият монополист по отношение на телефонни връзки и мисля, че достатъчно конкурентният пазар и натискът на комисията в бъдеще ще продължат да водят до намаляване на цените на разговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин вицепремиер, особено тежък е проблемът с абонатите на БТК в селата. Това са възрастни хора, които не са свикнали да боравят с новите GSM-и. Те могат да се оправят само със старите стационарни телефони. Те са ограничили до максимум обажданията, но въпреки това плащат по 13,80 лв. дори и да не говорят въобще. Това прави за 12 месеца някъде около 165 лв.
Проблемът с българските пенсионери е изключително важен и аз Ви призовавам да обърнете сериозно внимание на това. Призовавам и колегите. Знаете, че тази сряда за пореден път предложихме заедно със Стела Банкова да бъде премахната точковата система при пенсиониране и да бъдат повишени пенсиите. За съжаление не срещаме необходимото разбиране от близо три години от тази зала, но проблемът наистина е много сериозен, господин Калфин. Аз пътувам по българските села. Имайте предвид, че ако Българската телекомуникационна компания има 2 млн. абонати, по 165 лв., това прави някъде около 300 млн. лв., които се вземат от БТК, просто защото имаш телефон вкъщи, без дори да кажеш едно „Ало!”. Според мен това е чист грабеж и тук държавната Комисия за регулиране на съобщенията трябва наистина да се намеси.
Подобна е и ситуацията с мобилните телефони. Тук беше еврокомисарят по комуникации Вивиан Рединг, която също потвърди, че таксите на българските GSM-услуги са най-високите в цяла Европа.
Крайно време е също да обърнете внимание на това, че БТК отказва да изплати тези 80 милиона, които дължи на българската държава. Да обърнете внимание на факта, че БТК се опитва да разпродава ударно имоти, които са някъде над 1 млрд. – 1 млрд. и половина лв., и върхът на наглостта на тази компания беше, че се опита да продаде и телевизионните кули, и релейните станции, чрез които се излъчва Българската национална телевизия и Българското национално радио. Мисля, че това в никакъв случай не бива да бъде допускано от българската държава. Затова Ви казвам, че стратегическите отрасли задължително трябва да бъдат държавна собственост, а не да бъдем свидетели на безобразията, които направи предишното правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Калфин, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Христов, Вие доста теми смесихте. Знаете, че със средствата, за които държавата претендира към БТК, се занимава Министерството на финансите. Там ние търсим по съдебен път, разбира се, в рамките на същия договор, за който стана въпрос преди малко, който е сключван от предишното правителство, защита на държавния интерес.
По отношение на таксите и тарифите на мобилните оператори. Да, действително те са по-високи, но у нас имат една от най-стръмните скали за намаляване. Просто такова беше наследството. Виждате, и днес има в медиите протести срещу Комисията за регулиране на съобщенията, че много притиснала уважаемите оператори да свалят прекалено бързо цените.
Аз мисля, че конкуренцията, регулациите и дейността на комисията оказват благотворно влияние именно върху потребителите. Аз също пътувам из страната и не подценявам възможността на хората да работят с мобилни телефони, където не се плаща – има такива тарифи, да не се плаща месечна такса, а само разговорите. Много повече са възможностите всеки български гражданин, където и да живее в страната, да избере пакета, който иска да ползва. Това са едни от малкото цени, които имат тенденция да намаляват – на телекомуникациите.
Въпросът с БТК – начинът му на приватизация и наследството, което оставя, е много сериозен и в бъдеще заслужава да бъде обсъждан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин вицепремиер, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Предстоят отговори на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Първият въпрос към него задава народният представител Надя Антонова относно изплащане от Държавен фонд „Земеделие” на остатъчна сума от 2 млн. лв. по проект от програма САПАРД за обект „Реконструкция на водоснабдителна система на община Брегово, област Видин”.
Госпожо Антонова, имате думата да зададете своя въпрос.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, по силата на Договор № 2398 от 6 ноември 2006 г. между Държавен фонд „Земеделие” и община Брегово, област Видин, е поето задължение от фонда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура по програма САПАРД за обект „Реконструкция на водоснабдителната система на община Брегово, област Видин”. С Протокол № 27 от 23 юли 2008 г. Държавната приемателна комисия е приела обекта. От близо половин година този обект е в експлоатация и няма възражения за качеството на изпълнението на строително-монтажните работи.
Община Брегово изпълни указанията, дадени от Държавен фонд „Земеделие”, като заедно със заявката за плащане на въпросните 2 млн. 108 хил. 992 лв. е представила всички необходими документи, доказващи направените инвестиции. Общината е изпълнила своите задължения по закон и по подзаконовите нормативни актове и в законния срок е претендирала за заплащане на въпросната сума. До момента обаче община Брегово повече от шест месеца не е уведомена от Държавен фонд „Земеделие”, че са констатирани непълноти или неточности в представените от нея документи, което би било основание срокът за изплащането на помощта да бъде продължен. След като не е уведомена за непълнотите и неточностите, за община Брегово следва правото да получи от Държавен фонд „Земеделие” необходимата сума в тримесечен срок и с тази сума да се разплати с изпълнителя на обекта. Тримесечният срок е изтекъл през м. ноември 2008 г., но и до момента плащането не е извършено. С писмо с изх. № 316 от 4 февруари 2009 г. до Държавен фонд „Земеделие” община Брегово настоява за изплащане на необходимата сума, на което фондът отговаря, че средствата ще бъдат изплатени на изпълнителя след като Министерството на финансите зареди сметката на фонда с необходимата сума. Община Брегово е проявила активност и от направеното запитване в дирекция „Държавно съкровище” към Министерството на финансите става ясно, че на 9 февруари 2009 г. Министерството на финансите е заредило сметката на Държавен фонд „Земеделие” с необходимата сума, предназначена за изплащане по проекта. До момента обаче тази сума не е получена от изпълнителя.
Тази ситуация поставя община Брегово в крайно неблагоприятно положение, тъй като изпълнителят на проекта предявява обосновани претенции за заплащане на лихви за просрочие и неустойки по договора поради забавено плащане. Недопустимо е общината да отговаря имуществено, без длъжностните лица в общината да имат вина и след като добросъвестно изпълняват своите задължения.
Уважаеми господин министър, предвид изложеното от мен, аз отправям следния актуален въпрос: в качеството Ви на председател на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” възнамерявате ли да направите необходимото и спешно да се извърши незабавно плащане на безвъзмездната финансова помощ за обект „Реконструкция на водоснабдителната система на община Брегово, област Видин”, която сума Министерството на финансите твърди, че е превело за тази цел по сметката на Държавен фонд „Земеделие”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Цветанов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Антонова, във връзка с Вашия въпрос относно изплащането на безвъзмездна финансова помощ по подадена заявка за плащане по договор, сключен между община Брегово и Държавен фонд „Земеделие” за проект „Реконструкция на водоснабдителната система на община Брегово” бих искал да ви предоставя следната информация.
Обработката на всяка подадена заявка за плащане в зависимост от приложените към нея документи и предоставената допълнителна информация трябва да даде възможност за установяване допустимостта за извършването на плащане, да бъде определен конкретният окончателен размер на безвъзмездната финансова помощ, включително трябва да бъдат включени извършените допълнителни проверки и финализирана водената кореспонденция с външни институции.
По проекта на община Брегово се извършват редица допълнителни проверки, наложени от получени сигнали съгласно изричното изискване на Генерална дирекция „Селскостопанско развитие на селските райони” на Европейската комисия, поради получено оплакване за извършени проверки от страна на българските власти. Проверките са реализирани от три отдела на Държавен фонд „Земеделие” – „Европейски фирми”, „Европейско финансиране” и „Борба с измамите и противодействие на корупцията”, като за резултатите от тях е уведомена Европейската комисия.
Последващо, сведения и данни за проекта са изискани от госпожа Елизабет Шпербер, в качеството й на представител на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Отново е извършена проверка по получен сигнал за предполагаеми нарушения. Същите своевременно са предоставени от Държавен фонд „Земеделие”. Към момента не разполагаме с информация за приключване на извършената от ОЛАФ проверка, както и за резултатите от нея.
Последно, със свое заявление за предоставяне на достъп до обществена информация от 18 февруари т.г. господин Свилен Севастакиев Маринов в качеството си на управител на Гражданско сдружение „Регионално бъдеще” ни уведомява за допуснати групи нарушения на законодателството при разработването на проекта и провеждането на тръжните процедури. От Държавен фонд „Земеделие” писмено е изискано допълнителна информация за констатираните нарушения, за да бъдат сезирани компетентните за това органи.
Община Брегово писмено е уведомена за необходимостта от финализиране на допълнителните проверки, за да бъде възможно приключването на обработката на подадената заявка за плащане със същото писмо, в което е посочен ограниченият лимит от средства по Постановление № 40 на Министерския съвет от 12 март 2005 г. Предоставените средства от Министерството на финансите са за обслужване на сключени договори за временни безлихвени заеми от централния бюджет за общини със сключени договори по програма САПАРД съгласно посоченото по-горе постановление. Същите се извършват на база извършени прогнози, като не са персонализирани за конкретни общини. Редът, по който се обслужват исканията за средства от общините, е хронологичен по дати и съответства на поредността на предоставените от тяхна страна коригирани бюджети плащания.
В допълнение, съгласно нормативната уредба на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 34 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура, е предоставена възможност за разностранни дейности и алтернативни доходи, сроковете за обработка на заявката за плащане са фиксирани. Личи, че същата е подадена заедно с всички необходими документи, доказващи направената инвестиция.
От друга страна в ал. 2 на чл. 19 е фиксирано, че срокът на плащане тече през времето за установяване на непълноти или неточности по представените документи. Държавен фонд „Земеделие” и Агенция САПАРД съблюдават и изпълняват стриктно акредитираните процедури за обработка и изчисляване на допустимия размер на инвестицията.
Считам не само за необходимо, но и за задължително да бъдат разгледани всички сигнали по проекта на община Брегово, както и да бъде получена необходимата информация за финализиране на извършените проверки от други компетентни органи, за да бъде възможно вземането на обосновано решение от страна на Държавен фонд „Земеделие” относно изплащането на конкретния размер на полагащата се безвъзмездна помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Имате право на реплика, госпожо Антонова. Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, благодаря за бързия отговор на моя въпрос, който направихте днес публично, но същевременно искам да обърна най-настойчиво внимание, че реакцията на Държавен фонд „Земеделие” не е в законовите срокове. Не отричам възможността да се прави задълбочена проверка по всички възможни сигнали, които всеки в тази държава основателно или неоснователно подава. Лицето, което прави тези сигнали, е твърде добре известно във Видинска област и в общината, но въпреки Вашето право да проверявате, аз считам, че община Брегово трябва да бъде уведомена за тези сигнали и за всички извършени проверки, евентуално за неточностите. Защото общината желае да съдейства. В общината хората са добросъвестни. Управлението на община Брегово е високо компетентно и то желае да направи всичко възможно, за да съдейства на Държавен фонд „Земеделие” да прави своите проверки за съответствие.
Господин министър, общината изобщо не е уведомена за това, което Вие говорите, тъй като тя е проявила активност с няколко писма – от м. декември 2008 г. до м. февруари 2009 г., до изпълнителния директор на Фонд „Земеделие” са задавани настойчиви въпроси защо не се плаща и Държавен фонд „Земеделие” мълчи. Едва сега ние чуваме, че тук някъде някой си се оплаквал. Да, разбира се! Дайте възможност на община Брегово да Ви съдейства в тези проверки, тъй като тук всъщност става дума за едно просрочие в плащането, тук се дава възможност да се провокира едно много добросъвестно управление.
Община Брегово е една сравнително неголяма община и хората са трудолюбиви, амбициозни и способни. Както виждате, тези остатъчни плащания са на такава стойност в този проект, което надхвърля годишния бюджет на общината. Колко общини в България имат такъв капацитет, че да защитят проект, по-голям от годишния им бюджет? Смятам, че тези общини трябва да бъдат стимулирани, когато проявяват способност и когато проявяват активност да подобряват положението на своите граждани. И когато на някой му пречи това – не бива да му се съдейства.
Ето защо аз, уважаеми господин министър, не оставам удовлетворена от Вашия отговор, но въпреки това разчитам, че проверката за съответствие ще приключи в най-кратък период, за да не се налага община Брегово да отговаря без вина. Надявам се, че Вие като министър и председател на Управителния съвет на Фонд „Земеделие” няма да поставите в неблагоприятно положение жителите на община Брегово, общинското управление, тъй като те просто не заслужават това, а напротив – да бъдат поощрени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, министър Цветанов? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо народен представител, аз познавам община Брегово, допреди една година там съм правил професионално обучение. Това действително са чудесни и много свестни хора. Знам също така в какво състояние се намират общини Ново село, Брегово, Флорентин. Познавам района, знам за какво става дума.
Искам да кажа, че ще направя всичко възможно нещата да бъдат платени колкото е възможно по-бързо, но същевременно, уважаема госпожо народен представител, тези неща трябва да бъдат изчистени. Госпожа Спервер е началник отдел в ОЛАФ. Всичко трябва да бъде изчистено, точно и конкретно. Ще направя всичко възможно тази сума да стигне до общината, след като се спазят всички процедури, които предвижда проверката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос към министър Цветанов е отправил народният представител Христо Кирчев относно плана на новообразуваните парцели на местността „Боровец - Север”, кв. „Галата”, община Варна.
Господин Кирчев, имате думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, известно е, че интересът към община Варна е огромен, особено за строителство и усвояване на земи. Общината е малка по площ и гъсто населена и единствените неусвоени земи, бих казал, неразпределени в тази община останаха в местността „Боровец”, Вие знаете, това е „Аспарухово” във Варна, където гражданите даже и притежавайки нотариални актове не могат да си върнат земята. На моите приемни дни постоянно идват граждани и поставят много остро тоя въпрос, тъй като те почти нямат и компетентност как да действат, просто емоцията ги води. Те постоянно ходят до съда, подават жалби до Служба „Земеделие”, която е под Ваш контрол, и не могат да получат необходимите документи както от общината, както от Служба „Земеделие”, както и решение на съда поради това, че тоя план, видите ли, който се разработва над 7 години за тая местност „Боровец - север” в кв. „Галата”, община Варна, не е готов.
Моля, ако е по Вашите възможности, да дадете един точен срок кога ще бъде готов тоя план, защото в момента, бъдете сигурен, че много граждани, варненци, знаят за тоя въпрос и чакат Вашият професионален отговор, за да знаят кога ще могат да се справят с проблема и да си получат земите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирчев, за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се изработва Помощен план и План за новообразувани имоти. С изменението и допълнението на закона, публикувано в „Държавен вестник”, брой 68 от 1999 г. законодателят е вменил в правомощията на областния управител задължението да финансира, възлага, приема и одобрява плановете за новообразуваните имоти. Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху тях, е от компетентността на кмета на съответната община.
Във връзка с поставения Ваш конкретен и основателен въпрос е извършена проверка, която установи следното. С договор от 1999 г., сключен при цитираното по-горе изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е възложило на „Варненски териториален кадастър” ЕОД изработването на План за новообразуваните имоти за землището на кв. „Галата” местности „Боровец - Север”, „Прибой” и „Зеленика”. Фирмата-изпълнител е представила в министерството за заплащане на извършената дейност Приемателен протокол от 25 април 2002 г. за изработен План за местността „Боровец-Север” в землището на кв. „Галата”. Същият е бил изложен в общината, което е видно от обява, публикувана в „Държавен вестник”, брой 66 от 2002 г. Заинтересованите лица са имали възможност в едноседмичен срок от обнародването на обявлението да подадат писмени искания и възражения до кмета на общината на основание чл. 286, ал. 5 от Правилника за прилагането на закона.
До настоящия момент Общинска администрация – Варна, не е представила протокол от разгледаните възражения на фирмата-изпълнител на техническата дейност за окончателното изработване на плана. Това твърдение на фирмата се потвърждава от Протокол от 12 март 2007 г. от работна среща, проведена в Областната администрация – Варна, във връзка с писмо от 1 март на областния управител относно възникнали проблеми при изпълнение на техническата дейност за местността „Боровец - Север”. Също е отбелязано, че за периода 2002-2007 г. Общинската администрация на гр. Варна не е представила на фирмата-изпълнител всички заповеди за попълване на кадастралната основа и кадастралните регистри, необходими за отразяването им в плана на образуваните имоти. Констатирано е и несъответствие в границите на селищното образуване с граници на одобрение с решение на Общинския съвет Варна – Околовръстен полигон.
След повече от година отново е проведена работна среща в Община Варна. С протокол от 20 май 2008 г. е установено несъответствие между ситуацията, мястото и данните по цифровия модел на Плана за новообразуваните имоти. Решено е да се извърши основна проверка и трансформация на плана.
Във връзка с постъпилите сигнали от гражданите с наше писмо от 4 юли 2008 г. е уведомен областният управител за предприемане на необходимите действия с цел довършване на процедурите по § 4. Община Варна с писмо от 24 ноември 2008 г. е изпратила на фирмата-изпълнител допълнителен списък от 10 страници на ползватели, заплатили стойностите на имотите си, за отразяването им в плана.
След като Ви представих цялата информация по сключения договор считам, че Вашия въпрос относно срока за приемане и одобряване на Плана на образуваните имоти за местността „Боровец – Север” следва да бъде отправен по компетентност към областния управител на област Варна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, чудя се как ще ни заобичат българите. Аз лично съм ходил с граждани в община Варна, в Областна управа, да задам този въпрос. Областната управа каза: “това не е от нашата компетенция”, Общинската администрация казва: “това не е от нашата компетенция”, казват, че в компетенцията на Служба “Земеделие”, бившата Поземлена комисия, която е под Ваше ръководство. Вие в момента давате отговор, че въпросът е пак към областния управител. Чудя се, как ще станем държава?!
Аз съм народен представител и съм в омагьосан кръг, и не мога да стигна до истината – представете си обикновения гражданин, който иска да се намери решение на проблема му. Имам чувството, че накрая наистина ще започнем да се стреляме масово, както днес пише във в. “24 часа” – пълна безизходица.
Аз лично съм ходил ръка за ръка с граждани – отвсякъде посочват в другата служба, но не, че те могат да дадат решение на въпроса.
За първи път разбирам от Вас, че компетенциите са, може би, от решение на областния управител. Аз не искам да обиждам човека, той е бивш адмирал, командвал е кораби, не знам как се справя със земя, но мисълта ми е, че представяте ли си тези варненци – аз още бях кмет в 1991 г., те ме окрещяваха тогава и вече са минали 18 години – и никакво решение. Вие ми казвате, че решението ще бъде дадено от областен управител.
Страна на парадокси сме, честно да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, министър Цветанов, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирчев, проблемът на тези хора е ясен и конкретен. Аз се чух и се срещнах с адмирал Контров във връзка с проблеми, свързани с предоставяне на земя за рибарите в гр. Варна и възнамерявам в края на другата седмица да мина пак да проверя пристанищата до Царево.
Господин Кирчев, предлагам Ви да се срещнем при областния управител и да изчистим въпроса на място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият въпрос към министър Цветанов е отправила народния представител госпожа Евдокия Манева, относно контрол и ефективни действия за прилагане на Закона за защита на животните.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, през последните месеци Вие многократно бяхте питан по повод приложението на Закона за защита на животните и неслучайно, а просто защото този закон не се прилага. Тече вече втората година от приемането на закона, а резултати за съжаление няма.
Трябва да отбележа, че не само нормите за хуманно отношение към животните не се спазват, а и много важни норми, свързани с отговорността на кметовете, с отговорността на Министерството на земеделието и храните за създаване на нормална жизнена среда в градовете и в по-малките населени места, за чистотата на населените места, за отговорността на стопаните на домашни любимци. Това са теми и важни норми, чието прилагане ще създаде европейски облик на нашите градове. За съжаление, те не се прилагат.
Многократно сме се обръщали към Вас с най-различни въпроси. От тази трибуна Вие обещахте, че ще окажете помощ на кметовете, за да се справят с проблема, включително лансирахте тезата, че разполагате с 24 милиона от бюджета, част от които ще предоставите на кметовете за решаване на въпросите с приютите. Бяхте сезирани за груби нарушения в редица градове – Пловдив, в Кюстендил, в Мездра, в Русе, в Дряново – за съжаление не последваха никакви наказания. Бяхте сезиран и за проблемите в Добрич.
По улицата на всяка крачка се сблъскваме с резултатите от безотговорността на стопаните на бездомни кучета и безотговорността на кметовете на общините. За съжаление наистина вече година и половина нищо не се случва. Затова моят въпрос е: кога възнамерявате да предприемете конкретни действия и какви ще бъдат те за прилагане на Закона за защита на животните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, министър Цветанов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Проблемът за безстопанствените кучета е в центъра на обществеността през последните 15 години. През всички тези години е имало много спорове по отношение на действията, които трябва да бъдат предприети за решаване на този проблем, като съответно се променя законодателството.
Във вече приетия Закон за защита на животните през м. януари 2008 г., е предвидено прилагането на нов подход за овладяването на популацията на безстопанствените кучета, който изключва масово прилагане на евтаназия и се основава на прилагането на мерки, възпрепятстващи размножаването на популацията на безстопанствените кучета.
Законът е съобразен с препоръките на Световната здравна организация и е в синхрон със законодателството на държавите – членки на Европейския съюз.
Контролът по изпълнението на този закон, в частност безстопанствените кучета, е възложен чрез министъра на земеделието и храните на Националната ветеринарномедицинска служба. След влизането в сила на Закона за защита на животните, органите на Националната ветеринарномедицинска служба по места с подкрепата на неправителствени организации, осъществяват контрол по изпълнението чрез извършване на проверки, даване на предписания и съставяне на актове.
Съгласно чл. 40, ал. 1 е предвидено в тримесечен срок от влизането в сила, общинските съвети да разглеждат и предприемат програми за овладяване на популацията от безстопанствени кучета. При извършената проверка от органите на Националната ветеринарномедицинска служба за изпълнение на този член бе установено, че в 194 общини са разгледани и одобрени програми за овладяване на популацията безстопанствени кучета.
В осем общини програмите са разгледани на сесии, но същите не са приети и са върнати за допълнителна преработка и предстои новото им разглеждане и приемане.
В останалите 62 общини програмите все още не са приложени за разглеждане и одобрение, като при установяване на това неизпълнение на Закона за защита на животните, отговорниците по хуманно отношение от районните ветеринарномедицински служби са връчили предписания със срокове по съответните кметове по общини за незабавното им разглеждане и одобряване.
В закона е предвидено ежегодно отчитане на проблемите, за овладяване на безстопанствените кучета от кметовете на общини, пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, който от своя страна чрез министъра на земеделието внася цялостен отчет за изпълнението в Министерския съвет.
Поради факта, че в закона не са посочени регламентирани срокове, по които следва да се предоставят отчетите на кметовете, все още кметовете на общините не са представили отчети за 2008 г. за изпълнение на предприетите програми, въпреки че те са поискани от Националната ветеринарномедицинска служба.
Влизането в сила на закона от 31 януари 2008 г. и дадения тримесечен срок за разглеждане и одобряване на програмите не дава възможност за 2008 г. да бъдат предвидени финансови средства за изграждане на приюти, тъй като бюджетът на общината се приема до м. март на съответната година. Одобряването на общинските бюджети за настоящата година се извършва в момента, поради което на този етап Националната ветеринарномедицинска служба не може да предостави информация за планираните средства за изпълнение на програмите. Тази информация ще бъде налична след окончателното одобряване на бюджетите на общините.
В тази връзка генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба в писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството е поискало срок до края на м. април кметовете на общините да предоставят информация за изпълнение на задължения по чл. 40-41 от закона.
Бих искал да ви информирам, че в момента се изграждат или доизграждат 19 нови приюта. В някои общини има одобрени планове и места за изграждането им, но се очаква осигуряването на необходимите финансови средства за изграждането.
През 2008 г. са действали 43 приюта в цялата страна, като един от тях във Видин е прекратил дейността си в началото на годината, поради промяна на собствеността.
На 27 февруари 2009 г. регистърът на кучетата е предоставен от фирмата изпълнител на Националната ветеринарномедицинска служба със специализиран модул на информационна система за преглед и отразяване на възникналите забележки. Отразени са няколко такива забележки. Предвижда се даване на достъп до модула на регистрираните ветеринарни лекари с работа и одобрение на процедурата за организация и въвеждане на данни.
Уважаема госпожо Манева, контролните органи на Националната ветеринарномедицинска служба са извършили 135 проверки по отношение на спазване на изискванията, посочени в закона, като някои от проверките са извършени съвместно от представители на неправителствени организации. Издадени са 75 предписания и 5 акта за нарушение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Манева, имате право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, това, което Вие отчетохте, само потвърди моето твърдение, че законът не се изпълнява. Това беше и категоричното становище на депутатите, когато приемахме предложението за инкриминиране на жестокостта към животните. Категорично беше казано, че ще се отиде към по-строга мярка, когато в действие започне да се прилага наказателната част от Закона за защита на животните.
Всъщност какво имаме налице в момента? Имаме 194 формални програми от общини, които не се изпълняват. Няма този необходим натиск от министерството, за съжаление, за да започне освен формалната страна на изпълнение на тази разпоредба на закона, да започне действителното изпълнение на закона.
Това, че за 2008 г. не е имало средства не означава, че за 2009 г. не трябва да има средства. Вие отговорихте тук, че от тези 24 милиона, с които разполага министерството, ще заделите по определен начин, досега той не е ясен, за подпомагане на общините. Не е нужно да чакате какво самите общини предвиждат като средства, не е нужно да знаете, важно е да се знае какво Вие предвиждате като въздействие.
Регистър на домашните любимци и досега няма. Това задължение Вие имате не само по Закона за защита на животните, а и по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Без този регистър ние няма да променим ситуацията нито с бездомните кучета, нито с това безобразие по улиците, свързано с чистотата на града, нито с определени ресурси, които общината може да получи от таксите за отглеждане на животни.
И най-важното – фактически няма наказателна политика. Това, че Вие сте издали предписание, не означава абсолютно нищо. Вие имате само пет акта. Това е абсолютно нищо при масовите нарушения в страната. Колко наказателни постановления издадохте? На такъв въпрос аз никога не съм получавала от Вас отговор. Наказателни постановления няма, фактически няма наказателна политика. Законът не се прилага и това е поради Вашето бездействие. Надявам се, че най-накрая нещо ще се случи във вашето министерство и в тази сфера ще започне определена дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Всички необходими подведомствени актове към изпълнение на закона като нормативни уредби са предадени на Националната ветеринарномедицинска служба. Съвместно с неправителствената асоциация „Четирите лапи” необходимият мониторинг и контрол в момента се извършват.
Въпросът е такъв, че в момента от общините все още нямаме информация за това какви средства те са предвидили за финансовата 2009 г. Веднага след това ще имате и конкретна информация по отношение на необходимите мерки, които Националната ветеринарномедицинска служба извършва в тази дейност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следва въпрос към министър Цветанов от народния представител Елеонора Николова относно реда за преработка и продажба на пчелен мед.
Госпожо Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, по повод изнесените данни за съдържанието на природни продукти в храните, които купуваме като потребители, или по-скоро за отсъствието на краве мляко от сиренето и кашкавала, за отсъствието на месо от някои видове колбаси, граждани пчелари повдигнаха в моята приемна и въпроса относно търговията с пчелен мед.
Съгласно Наредба № 9 за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятия за преработка на восък и пчелни продукти, производителите на пчелен мед нямат пряк достъп до търговската мрежа, могат да продават своята продукция в дома си или на пазарите. Производителите на по-големи количества са длъжни да продават произведения мед на създадените за това предприятия. Това е задължително условие за получаване на земеделска субсидия.
Пчелният мед е единствената животинска продукция, която не подлежи на топлинна обработка. Загряването й до 45О води до унищожаване на витамините и другите минерали. Знае се, че при обработката специализираните предприятия добавят и фруктоза, а преработеният мед никога не кристализира. Достатъчно е да огледаме щандовете по търговските вериги, за да се убедим в това.
Господин министър, многобройната армия на пчеларите в България очаква по-справедлива уредба за тях и за потребителите. В тази връзка моят въпрос е следният: бихте ли предприели мерки за промяна на Наредба № 9 и създаване на нова регламентация, съобразно която всеки производител на мед може да се регистрира като земеделски производител, да получава субсидия за всеки пчелин, отговарящ на определени изисквания? Да се създаде възможност на регионалните ветеринарномедицински центрове да издават сертификат за качество на производителя въз основа на взета проба и право да продават директно произведеното от пчелите без посредник, без допълнителна намеса, така че да получаваме този полезен природен продукт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Съгласно чл. 36 от Наредба № 9 от 22.06.2005 г. за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, не се разрешава реализация на пчелен мед и пчелни продукти в търговската мрежа на страната и за износ без технологична преработка в преработващи предприятия, с изключение на пчелни продукти, добити от пчелини, които са сертифицирани по Наредба № 35 от 2001 г. за биологично производство на животни, животински продукти и храни от животински произход.
Задължението за хомогенизация (технологична преработка) беше въведено във връзка с получените голям брой нотификации -17 за 2003 г., от системата за бързо съобщаване при установяване на опасност, произтичаща от храни и фуражи за наличие на антибиотици и сулфонамиди в български пчелен мед, внос от страни – членки на Европейския съюз. Следващата стъпка от страна на Европейския съюз в такива случаи е забрана за внос на пчелен мед на страната–нарушител, както е случи с Китай.
Въведеното ограничение да се субсидира само пчелен мед, реализиран в преработвателно предприятие, се налага поради изискването за наличие на документи, които по недвусмислен начин доказват качеството и безопасността на произведения пчелен мед. На този етап такъв контрол се извършва в преработвателните предприятия, получили разрешение за дейност и фигурират в списъка на Националната ветеринарномедицинска служба. От 2007 г. няма ограничение преработвателното предприятие да е одобрено за износ. След въведеното ограничение, по данни на Дирекция „Качество и безопасност на храните” в министерството за 2006 и 2007 г. не са постъпвали сигнали за наличие на остатъци от антибиотици и сулфонамиди в горепосочената система.
От 1 януари 2007 г. България стана член на Европейския съюз и в този смисъл търговията в рамките на общността на се счита за износ. Търговията със суров мед (нехомогенизиран) в страните от Европейския съюз между наши производители и преработвателни предприятия извън страната е възможна с изрично записан текст в документа, придружаващ партидата, че „Пчелният мед е предназначен за преработка и не може да се прилага за директна консумация.”
Бих искал да обърна внимание, че пчеларите могат и сега сами да предлагат продукцията си без посредник в търговската мрежа. За целта трябва да имат регистрирана фирма и пчелният мед да е преработен (хомогенизиран) в преработвателно предприятие, одобрено за дейност от НВМС. Могат да го преработват на ишлеме и след това сами да го предлагат като готов продукт в търговската мрежа, включително и износ в трети страни.
В сектор „Пчеларство” към момента се прилагат две различни схеми за подпомагане, а именно:
- заварена (съществуваща) държавна помощ – целева субсидия за подпомагане на земеделските производители за произведен и продаден качествен пчелен мед и целева субсидия за производство на племенни пчелни майки;
- прилагане на мерки за подобряване на общите условия за производство и търговия с пчелни продукти, съгласно Регламент № 797/2004 на Съвета на Европейския съюз.
Целевите субсидии са нотифицирани от Европейската комисия и ще могат да се прилагат само до края на „залезния” период – 2009 г. След този период същите ще отпаднат като несъвместими с действащото законодателство в рамките на Общността.
След 2009 г. секторът ще се подпомага чрез прилагане на мерките, включени в Националната програма по пчеларство за периода 2008-2010 г., която е съобразена изцяло с Регламент 797/2004 г., и обхваща територията на цялата страна за всички пчелари, регистрирани като земеделски производители. За финансиране в програмата са включени само мерки, допустими по горецитирания регламент.
Одобреният финансов размер по години е както следва: 2008 г. – 2 млн. 370 хил. лв.; 2009 г. – 2 млн. 780 хил. лв.; 2010 г. – 2 млн. 300 хил. лв.
Програмата действа за втора поредна година. Пълният й текст, както и съществуващите документи се намират в сайта на Министерството на земеделието и храните или в сайта на Държавен фонд ”Земеделие”.
Сега действащите регламенти, уреждащи подпомагането в сектор „Пчеларство”, не позволяват получаване на субсидия за всеки пчелин или на брой пчелно семейство.
В този смисъл промяната в Наредба № 9 няма да доведе до създаване на възможност за исканото от Вас подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, всъщност акцентът на въпроса не е в това хората да бъдат подпомагани, те отдавна не очакват нищо от държавата и това е една много хубава дейност, която пчеларите извършват с много любов. Проблемът е в това, че, както винаги, в нашата държава се е наместил един посредник в лицето на тези преработвателни предприятия, благодарение на които ние не ядем естествения мед – продукти на пчелите, а фруктоза и всякакви други примеси, може би не антибиотик, може би не от забранените вещества, но, във всички случаи това не е природният продукт, който хората с такава любов произвеждат и който ние не можем да получим, и пак казвам, благодарение на създадените предприятия, които нямат нищо общо с пчеларите и всъщност развиват една търговска дейност, една посредническа дейност, която оскъпява продукта и която го лишава от качествата, които природата е вложила в него. В този смисъл явно виждам, че не желаете да промените философията, защото това, което ми изчетохте, съм го изчела и аз, за да Ви задам този въпрос. Явно е, че има възможности и шанс при добра воля да се даде регламентация, която да позволява хората директно да излизат на пазара, така както са го правили много години, да се премахне посредникът, който при всички случаи за България, незнам как е в другите държави, се превърна в недобра дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо народен представител, позволете ми да въведа малко професионална дискусия по темата.
Искам да Ви кажа първо, че въпросът в самото начало беше зададен от експертна точка погрешно. Температурата при така наречената процедура „копаж” на меда е 70 градуса.
Второто нещо, на което искам да Ви обърна внимание, е, че проблемът, който коментирах в отговора си, касае периода 2003-2005 г., в който в големи дози от изнесения български мед беше констатирано съдържание на забранения антибиотик хлорамфеникол, както и сулфонамиди, които са абсолютно недопустими вътре в глобалния европейски пазар на пчелен мед с високо качество. Именно затова се въвежда такава задължителна технологична процедура за копажиране на меда при 70 градуса.
Искам да Ви гарантирам, уважаема госпожо, че при 70 градуса се втечняват захарите на захарозата, фруктозата и глюкозата на меда и това не води до промяна в биологически активните вещества – витамини и други важни качествени параметри на меда.
Аз съм писал книга по пчеларство, ще Ви подаря една, в която тези неща са изложени конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Последният въпрос към министър Цветанов е от народния представител Васил Паница относно действията на Изпълнителна агенция по рибарство и екокултури относно прилагането на аналогичния закон в сила от 1 януари 2006 г.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Законът за рибарството и аквакултурите влезе в сила от 1 януари 2006 г. В този закон ясно е изразена волята на законодателя да делегира част от правомощията на държавата на неправителствените организации, ангажирани с опазването на околната среда, а така също и на организацията за любителски риболов.
Вече трета година се погазва законът в частта му „Национална програма за рибарство и аквакултури”. Досега няма изготвени правила, по които ще може да се кандидатства с проекти по политиките и мерките, посочени в приложението към програмата. Спазвайки Наредба 22 в сила от 10 декември 2007 г., Наредба 37 в сила от 10 ноември 2008 г., Съюзът на ловците и риболовците направи първото искане за управление на рибните ресурси в 14 водни обекта през април 2008 г. Последва ново искане за стартиране на процедура за 20 водни обекта от 27 октомври 2008 г. и трето искане по управление на рибни ресурси в 73 водни обекта отпреди месец. До момента и по трите искания нямаме никакъв отговор.
Господин министър, държавните водни обекти и реки в момента нямат реален стопанин. Това е причина за драстичното намаляване на стопански ценните видове риби, безобразното хигиенно-санитарно състояние на бреговите зони и невъзможността за упражняване на нормален любителски риболов, спорт и туризъм в продължение на много години вече. Налице е изчерпателна информация за покровителстване на групи за незаконен улов и търговия с риба, а също така нежеланието за съвместни дейности по охрана на водни обекти от страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и местните структури на Съюза на ловците и риболовците в България.
Моят въпрос към Вас е: ще имате ли волята да се разпоредите съответните отдели и служители на Агенцията по рибарство и аквакултури да прилагат законите и нормативните актове стриктно според волята на законодателя и в интерес на обществото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паница.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Паница! Във връзка с твърденията Ви погазване на Закона за рибарство и аквакултури по отношение на Националната програма за рибарство и аквакултури, бих искал да подчертая, че това не отговаря на истината. Програмата е приета с протокол 13 от 5 април 2007 г. на Министерския съвет за периода 2007-2013 г. и като приложение към нея е разработен план за действие, който е включил политики и дейности по прилагане на общата рибарска политика на Европейския съюз за осигуряване на устойчиво развитие на рибарството и аквакултурите и политиките, заложени в плана за действие. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за рибарството и аквакултурите е разработена Национална програма за подпомагане на устойчивото развитие на рибните ресурси за периода 2008-2013 г. Съгласно тази програма ежегодно се изготвят годишни планове за научноизследователски дейности, осигуряващи ефективно управление на рибните ресурси и годишните планове за подпомагане на устойчивото развитие на рибните ресурси във вътрешните водни басейни и река Дунав.
През настоящата година са проведени процедури в съответствие с Закона за обществените поръчки. Има сключен договор за доставка на зарибителен материал на стойност 650 хил. лв. Предвидени са 50 хил. лв. за други мероприятия за подпомагане на устойчивото развитие на рибните ресурси във вътрешните водоеми. Сумата за научноизследователските проекти е в размер на 120 хил. лв.
Искам да обърна внимание на факта, че Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците“ участва в процедура по доставка на зарибителен материал, има сключен договор за 180 хил. лв., така че в Съюза са наясно, че нормативната уредба, отнасяща се за рибарството, стриктно се спазва.
Въпреки че по политики и мерки по Националната програма се работи и в момента, те се нуждаят от актуализация, за което е създадена работна група, в която участват и неправителствени организации. Подходът на Министерството на земеделието и храните, в частност на ИАРА, е администрацията да си партнира с неправителствени организации. Като потвърждение на този подход е поддържането на постоянни контакти и срещи с ИАРА и неправителствени организации – както браншови, така и сдружения на любители риболовци, в т.ч. и срещи между ръководствата на агенцията и Ловно-рибарския съюз.
Що се отнася до искането на Ловно-рибарския съюз за отдаване на водни обекти за управление на рибните ресурси, и твърденията Ви, че: „няма никакъв отговор“, те изцяло са неверни.
Във връзка с първото искане на Ловно рибарския съюз за управление на рибните ресурси на 14 язовира, с моя заповед от 21 октомври 2008 г. съгласно Наредба 22 беше открита процедура, която приключи преди повече от месец. Позволете ми да Ви запозная с детайли от първата процедура... - нещата тук са ясни. Ще Ви представя писмения отговор.
По отношение на следващото искане на Ловно-рибарския съюз за управление на рибните ресурси в 19 водни обекта от 27 октомври и втората процедура за заповед от 21-и 2009 г., тя е на етап „приключил“ с оглед подаване на заявления и участие в процедурите и преговорите, определяне на представители на ведомства съгласно Наредба 22.
Комисията в едномесечен срок ще направи предложение, като огласи същото.
В заключение ще кажа, че по всички постъпили предложения за възлагане на рибни ресурси в язовирите държавна собственост, се е работило и продължава да се работи от страна на служителите на ИАРА и на ангажираните ведомства в тази връзка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Паница, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин министър, очаквах от Вас отговор на министър, а получих отговор на чиновник. Това, което са Ви дали като информация Вашите служители, не отговаря на истината. Казвате, че законът не се забавя. Ще цитирам: 1 януари 2006 г. Наредба № 22 излиза цели две години след излизането на закона. Това не е ли забавяне? Много добре знаете Наредба № 22. Наредба № 37 излиза след още една година – в края на 2008 г., три години след закона. Това не е ли забавяне, какво е това? Ще мине целият мандат на министерството и няма никакво движение.
Освен това имаме впечатление и подозрение, че умишленото забавяне се прави с цел да се избегнат обществените поръчки, да се премине към директно договаряне с производители на зарибителен материал, което несъмнено би облагодетелствало някои чиновници от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Очевидно Вие, по-точно Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури не желае подразделенията на Съюза на ловците и риболовците да стопанисват съвместно с вас, под Ваш контрол рибния ресурс. Когато има контрол е ясно, че няма да има злоупотреби.
Много добре Ви е известно какво правят вашите служители. По искане на Прокуратурата в един регионален град вашият директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е отстранен от съда за участие, забележете, в престъпна група за бракониерски улов и продажба на риба. Това е резултатът в момента, сега, а Вие отказвате сътрудничество на неправителствена организация.
Повтарям, когато има стопанин, той е задължен по Ваш контрол да изпълнява наредбите на програмата, но това за съжаление не се прави.
Господин министър, моят въпрос и моето желание е такова: да сложите ред в системата, която препятства по същество изпълнението на закона и наредбите! Знаете много добре, че в редица европейски страни обществените организации и съюзи организират любителския риболов под контрола на държавата. За съжаление това не се прави, направете това най-после!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Паница! Имам чувството, че Вашият въпрос е формулиран и зададен относително късно, вероятно не са Ви уведомили, уважаеми господин Паница, че в понеделник по мое настояване и предложение се осъществи директна среща с доц. Михайлов и ръководството на Ловно-рибарския съюз и на ИАРА. Там има нормален, жив и естествен диалог, а не това, което Вие твърдите. Нещата вече се уточняват, тръгват по своя естествен ход. Разбира се, по никакъв начин не може да се допусне монопол на каквато и да е неправителствена организация.
Що се касае до случаите за бракониерство и административни нарушения, всеки, който си е позволил такива грешки, ще си получи заслуженото, дали е неправителствена организация или е държавен служител. Аз лично по отношение на държавните служители предприемам незабавни административни мерки. Искам да успокоя Вашия плам: контактите между ИАРА и Ловно-рибарския съюз, вече са в естествен и нормален диалог. В най-скоро време предстоят конкретни уточнения вътре нещата да влязат в нормален порядък. Ще се радвам, ако те присъстват по време на всички проведени обществени поръчки, които касаят зарибителния материал.
Също така бих желал да подчертая, че дейността на ИАРА през последните две години не може да бъде окачествена като безстопанствено отношение за опазване на рибните популации. Искам да Ви помоля да помислите какво е било положението преди тези две години, за да има обективен анализ по този повод. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Цветанов, за участието в днешния парламентарен контрол.
Предстоят отговори на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков, който влиза в залата.
Първото питане към него е отправено от народния представител Станчо Тодоров относно ефективността на кадровата политика, провеждана от Министерството на вътрешните работи при спазване на принципите на конституционност, справедливост и равнопоставеност.
Господин Тодоров, имате думата да отправите своето питане към министъра на вътрешните работи.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето питане е относно ефективността на кадровата политика, провеждана от Министерството на вътрешните работи при спазване на принципите на конституционност, справедливост и равнопоставеност.
Господин министър, на 5 август 2008 г. бе приет новият Закон за Министерството на вътрешните работи. На 21 октомври 2008 г. бе приет Правилник за прилагане на Закона за МВР. Правилникът регламентира законовата разпоредба, визирана в закона. Също така той урегулира начините за прилагане на законовата нормативна база, както и сроковете, в които следва да се извършват промените, регламентирани в Закона за МВР.
До момента – вече пет месеца след публикуване на правилника и седем месеца след публикуване на законовите промени, структурните реформи в Министерството на вътрешните работи не са извършени.
Като пример мога да посоча някои действия от страна на МВР, които според мен не са структурни реформи, а по-скоро разчистване на някакви сметки. Според мен Вие се освобождавате от доказали се специалисти, а на тяхно място са назначавани хора без да имат достатъчно опит да изпълняват длъжностите, на които ги назначавате. Ще ви дам пример с няколко души, за които ще очаквам обективен отговор.
Това са: Димитър Ангелов – директор на Областна дирекция на полицията – Ямбол. Заповедта за пенсионирането му е публикувана в интернет-страницата на МВР пет дни преди да му бъде връчена лично от Вас.
Второ, Никола Михайлов – директор на ОДП – Сливен.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Не на Сливен, на Смолян.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Добре, добре, има данни, Вие ще кажете дали да или не.
Трето, комисар Жоро Стоицев и неговият заместник Петър Стоянов – директор и заместник-директор на ДОИ – МВР, пенсионирани в един ден, без да има идея как се развива тази дейност с повишаващата се престъпност. В момента в заповедта на комисар Стоицев е изписана длъжност, различна от тази, на която е назначен.
Като цяло няма ясни правила за развитие на системата за сигурност. Господин министър, хората от МВР бягат в ДАНС, която привлича традиционните Ви кадри с по-високи заплати, а МВР се обезкръвява от перспективно изградени кадри.
Моето питане, господин министър, е: кой е контролният орган в Министерството на вътрешните работи, който да следи за правилното кадрово попълнение в областните дирекции на полицията? Докога ще отлагате изпълнението на тези кадрови попълнения? Очаквам обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Миков, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Наистина това е въпрос, който си струва да бъде в процедурата питане. Сигурно този въпрос си струва и по-голяма дискусия. Ако имате време, можете да посетите министерството и най-подробно да Ви обясним и принципите, и взетите решения за реализация на тези принципи.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Поисках разрешение, но не получих.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: На първо място, намираме се в процес на преструктуриране, определен в Закона за Министерството на вътрешните работи, където се очертават няколко основни функции, а именно: криминална полиция, охранителна полиция, гранична полиция, досъдебно производство и пожарна безопасност. Тези структури очертават и функциите на главните дирекции, областните дирекции, специализираната дирекция „Оперативни технически операции”, която включва и всъщност малко засяга и личната тема, която поставихте за един от служителите – ще коментирам и нея, дирекция „Вътрешна сигурност”, специализираните административни дирекции.
Особено важно е, че за първи път разграничаваме категорично държавните служители, които имат полицейски функции и които наистина трябва да изпълняват полицейски функции, и тези, които изпълняват помощни или несъщински полицейски функции. Досега на различни места в министерството имаше хора, които изпълняваха чисто технически функции, а в същото време получаваха заплати и бяха на длъжности, които са за полицаи. Това силно се отразяваше и на възможностите за вътрешно преструктуриране на фонд „Работна заплата”. Това е продължавало с години. Не може, не бива един човек зидаро-мазач да бъде на сержантска длъжност. Не може, не бива да има началник кухня – офицер. Такива примери мога да Ви дам много.
По-нататък. Разработихме класификатор на длъжностите в Министерството на вътрешните работи, който е утвърден от 1 януари. С този класификатор веднъж завинаги ясно се разграничава специализираната администрация от администрацията, която има и полицейски функции. Нещо, за което досега никой нито е поставял въпроса, нито е правено. Преназначаването ще продължи в ритъма, в който се случва.
На първо място, трябва да Ви кажа, че никой от служителите не е оставал без заплата нито един месец. Когато поставяте въпроса, трябва да сте наясно, че всеки е бил на длъжността, която към момента е изпълнявал и е имал съответните функции.
По отношение на кадровата политика. Има около 8 хил. служители в Министерството на вътрешните работи, които са навършили възраст за пенсиониране. Вие знаете, че в системата на Министерството на вътрешните работи има възможност за по-ранно пенсиониране. Неслучайно държавата е предвидила и средства за това. Предвидила е и по 2% годишно за прослужено време.
Що се отнася до тези служители, за които Вие ми споменахте. Единият от тях примерно е бил 10 години шеф на областна дирекция. Смятам, че служителите на ръководни длъжности трябва в по-къси периоди, включително по принципите на ротацията, да минават на други ръководни длъжности. Натрупването на хора със стаж за пенсия във висока степен затормозява и кадровия растеж на по-младите служители. Или пък друг един от посочените служители, на когото му оставаха няколко месеца да стане на 60 години. Определено смятам, че системата се нуждае от едно отпушване в кадровото развитие. Това е част от кадровата политика.
Никой, който няма навършени години за пенсиониране, не е освобождаван. Същото се отнася и за другите примери, за които Вие говорите.
Противната политика означава друго – че кадрите на входа в един момент, прослужвайки дълги години на ниски позиции, без ясна перспектива за кадрово развитие, напускат системата. Смятам, че този процес трябва да бъде преодолян. Такъв е начинът на работа в съвременните системи за вътрешна сигурност в Европейския съюз.
В същото време има и назначения. Само в Столичната дирекция на вътрешните работи има конкурс, на който съм казвал, че се явиха по 5-6 души за едно място за около 200 свободни бройки – на служители със средно образование, на служители с висше, на разследващи полицаи.
Звеното за международно оперативно полицейско сътрудничество – само че там искаме по един-два езика да се знаят и висше образование. Това е част от кадровата политика, която ще продължи. Тя трябва да продължи и в следващите години, ако искаме да имаме силна и ефикасна полиция.
Ще има политика на преструктуриране и на образованието в Министерството на вътрешните работи: закриване на Факултет „Национална сигурност” и създаване на нови звена в Полицейската академия – Шенгенско право. Мениджърски умения трябва да придобиват служителите в Министерството на вътрешните работи, особено на ръководните равнища, за управление на кадри, за управление на материални ресурси, за управление на финанси. Това са дефицити, които са натрупани във времето и трябва да бъдат преодолявани. Разбиранията на един или друг служител за начина, по който се организира кадрово службата в Министерството на вътрешните работи, трябва да са съответни на политиката, която и аз лично като министър, и политическото ръководство ще продължим да отстояваме.
Принципът на справедливост. Смятам, че когато става въпрос за навършени години за пенсиониране, справедливо е тези, които имат годините за пенсиониране, да освободят място на по-младите. Неслучайно държавата като политика е заложила тези бонуси – 20 заплати при освобождаване, 2% за всяка прослужена година. Така че това са принципите, върху които стъпва кадровата политика.
Ще продължат конкурсите. Може би в следващите дни ще бъдат обявени масови конкурси, които в същото време са съпроводени и с определени пенсионирания, свързани с преструктурирането. Отпаднаха две граници на България – две граници на България станаха вътрешни. Това налага определена оптимизация на състава и структурите, които пазят вътрешните граници, за да може оскъдният ресурс в Министерството на вътрешните работи да бъде насочен към повишаване на възнаграждението, което е един от начините за по-добра мотивация на служителите. Нещо, за което обществото ни упреква.
В крайна сметка тази политика ще продължи – политика, която няма алтернатива, ако искаме да имаме по-силна и по-модерна полиция. Ако искаме да не останем в едно състояние, което е наследило структури – някои от структурите и щатната им численост са от 70-те – 80-те години на миналия век. Държавата се е променила, светът се е променил, демографски картата се е изменила. Има районни полицейски управления, в които натовареността е двойна в сравнение с други, а щатните бройки са в обратни пропорции. Това смятам, че не бива да продължава.
Затова разработихме по 14 критерия – една таблица за оценка, която трябва да покаже от какъв състав се нуждае всяка от съответните териториални структури. Имам предвид областни дирекции и районни полицейски управления. Състав по охранителна, състав по оперативна, разследващи полицаи. Така че натовареността в Силистренско, Благоевградско, Видинско и в Бургаско – на другия край на България, да бъде относително еднаква. В същото време ще полагаме усилия, включително за диференцирано заплащане, там, където е най-тежко, най-натоварено и най-отговорно. Това е част от политиката, която ще отстоявам и цялото политическо ръководство на министерството ще отстоява и налага в работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Тодоров. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Вашето изказване беше доста обнадеждаващо - че ще се прави нещо в министерството. Въпреки всичко за тази реформа не чух никакви срокове – само някакви перспективи.
Аз съм доволен от това, че наистина виждате нещата, залагате ги, но не виждам да ги изпълнявате: това, което казвате – в кухнята да сложиш офицер или пък този, който няма ценз, да го сложиш за еди-какво си, или пък да е на години служба, а да продължи.
Тъй като знаете, че в Закона за Министерството на вътрешните работи беше написан срок на служба – 60 години, един пътен полицай трябва да го държим до 60 години. Той ще гони престъпници, което въобще не трябва да съществува. Крайно време е Вие да предложите някакъв по-друг срок от тези 60 години.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Вече е променен законът.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Господин министър, смятам, че съм запознат със законите. Конкретно допълнителните въпроси, които ще Ви задам, са по това, което Вие казвате, но не изпълнявате.
Моите допълнителни въпроси са:
Господин министър, за длъжността „Началник полицейски участък”, той е и оперативен работник по криминална линия, се изисква висше образование, както е записано в длъжностната характеристика за тази длъжност.
Питам: сега заемащият длъжността в Районно управление на МВР – Пазарджик, господин Красимир Будимов отговаря ли на образователния ценз за заеманата от него длъжност, след като има завършено само и единствено средно милиционерско училище през 1980 г.? След настъпване на промените през 1990 г. му е признато цивилно средно образование, а за висше, каквото се изисква за заеманата от него длъжност, не може и дума да става. Това ми е първият въпрос – което Вие казвате, че искате, а е факт.
Вторият въпрос, господин министър – ще Ви кажа точно, по годините на служба, което Вие казахте, че държите да се изпълнява: служителката Кръстанка Петканина, пенсионирана служителка от финансовата служба в същата дирекция продължава да бъде в редиците на редовните служители на фона на безработицата в гр. Пазарджик, която в момента е 15%. С какво госпожа Петканина е пленила директора на дирекцията господин Ганчев и тя да получи неговата благословия да продължава да работи? Точен отговор искам по тези два въпроса, защото Вие казвате неща, които не изпълнявате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Тодоров, явно си идваме на думата за Станка, за Кръстанка – не мога нищо да Ви кажа. Ще проверя случая. Ако това, което Вие казвате е така, то наистина е ясно, че ще раздели с работата си.
По отношение на началника на управлението също не мога да Ви отговоря. Беше добре да поставите въпроса, щях да Ви отговоря и тук, но има случаи в Министерството на вътрешните работи от предишни години, когато длъжности за лица с висше образование са заемани – тогава не е имало такива високи изисквания, са се заемали по пагон. Това е от времето на военизираната система на Министерството на вътрешните работи. Това е процес, който постепенно също се опитваме да решаваме.
Понеже питате какво правим конкретно като срокове: на 1 януари т.г. утвърдихме Класификатора, на 1 април т.г. утвърдих новата щатна численост. Това беше преди няколко дни. Това се отнася за главните и специализираните дирекции. В момента тече процес, за който Ви казах – заемането на новите щатове. Мисля си, че до няколко дни ще бъде утвърдената примерната структура на областните дирекции, на районните полицейски управления със съответната щатна численост, която постепенно ще бъде съобразявана с условията.
Ние добре разбираме, че там където има повече не може да стане за един ден намаляването. Не може да стане за един ден това, ако хората нямат години за пенсия. Опитваме се в същото време да се с фактите и служители, които нямат навършени години за пенсия, при всички случаи в условията на тази реформа да не бъдат засегнати. И обратното, ще пуснем конкурсите, но месеци трябват, докато се проведат конкурсите, там където пък трябва да се увеличат щатните бройки.
Много ни е ясно и във времето, в следващите няколко месеца, това ще се случи, въпреки Вашите квалификации, че не искаме да се случи, че не го правим, има съвсем ясни срокове. Аз Ви каня да дойдете в министерството, за да видите каква огромна работа е свършена.
Неслучайно щатната численост вече е с около 6-7 хиляди души по-малко от тази, която обявих тук преди 6-7 месеца, но това изискваше едно прецизно вглеждане, включително и на най-ниските равнища, във функционалните характеристики на звената, в хората, които ги изпълняват, във възрастовия им състав, в квалификацията им. Това е нещо, което изисква време.
Аз даже мисля, че в едно невъзможно кратко време хората, които специално се занимаваха с това, ръководният състав, който участваше в този процес, се справиха с тази много тежка задача.
Още веднъж Ви повтарям, че това е процес свързан с преглед на всяко звено. Не може да има структури, районни полицейски управления там, където никой не живее и в същото време на места, където се е увеличило населението 2-3 пъти да има недостиг на полицейски сили. Това е процес, който сигурно ще продължи 2-3-4 години. Той няма да стане за един ден. Не може за един ден, за разлика от армията, където протече такъв процес, защото тук той трябва да става много по-внимателно – по-внимателно, защото освен механични съкращения, той трябва да води до запазване, даже повишаване на капацитета, отговаряне на новите изисквания по Шенген, на новите изисквания за международно полицейско сътрудничество.
Системата на вътрешна сигурност на България е част от европейската система на вътрешна сигурност и това е едно огромно предизвикателство не само пред политическото ръководство, но най-вече пред професионалния състав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Можете да изразите своето отношение към отговора на министър Миков.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, наистина аз ще Ви затрудня и по-нататък с въпросите, които съм Ви подготвил, но аз искрено се надявам, че това, което мислите – не само да мислите, а реално да го извършите, защото засега виждам някакви мисловни действия от Ваша страна, но реални действия не виждам и затова Ви поставям конкретни неща. И ще продължа да Ви поставям конкретни, за да видим докога Вие ще ги държите. Защото Вие знаете, че Министерството на вътрешните работи преди демокрацията беше от 25 хиляди, а сега са над 65 хиляди. Вие казвате, че сте съкратили 5-6 хиляди, това е добре, но аз не знам какво доведе до набъбване на тази цифра, което съответно наистина да накара така, че в Министерството на вътрешните работи да си изкарват хляба хора, които въобще никаква професионална подготовка, нямат професия.
И плюс това ние вдигаме на Министерството на вътрешните работи срока абсолютно за всички служители първа категория и им вдигнахме 60 години. Може ли един служител първа категория, ако е много трудна професията, да бъде на 60 години? Може ли? И той ще придобие 40 години първа категория и нагоре.
Вие трябва да поставите тези въпроси, защото наистина в отделните областни дирекции има звена, в които наистина не е необходимо въобще да има квалифициран, военизиран кадър, а трябва да бъдат хора, които се просто казано цивилни, както Вие го казвате – оформени цивилни, въпреки че Министерството на вътрешните работи си запазиха формите, пагоните и още генералуват, офицерстват: господин генерал, господин полковник, което трябва да изчезне!
Трябва да се знае в българската държава, че вече звания в Министерството на вътрешните работи няма. А те се кичат с ордени и разни там неща, които не се полагат. И кога ще вземете мерки по тези въпроси? Вземете най-накрая и въведете някакъв порядък.
Аз знам, че имате сили, но поне в оставащите няколко месеца вземете и направете така, че не да ми пушат, да вземат пример от армията, че някога запушиха, и да ми пушат, ми вземете – няма държава в света, където полицията да прави някакви искания и министърът да не взема никакви мерки. Ще вземете необходимите мерки и ще въведете ред! Това искаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Въпрос към министър Миков е отправил народният представител Ненко Темелков относно откриване на полицейски участък в кв. Църква в Перник.
Господин Темелков, заповядайте.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В кв. Църква, Перник живеят около 9-10 хиляди жители. Това е кметство, бивше село, присъединено към гр. Перник с директно избираем кмет. Наред с това, че има около 10 хиляди жители, това е район, в който се намира промишлената зона на Перник – “Стомана индъстри” и други промишлени предприятия.
Най-близкото районно полицейско управление това е Второ РПУ, което се намира в кв. “Изток” и е сравнително далече от кв. Църква. Няма достатъчно полицейско присъствие и контрол. За съжаление в този квартал криминогенната обстановка се усложнява в последните дни.
Община Перник и кметство Църква са готови да предоставят две отремонтирани помещения в кметството за нуждите на един полицейски участък на територията на кв. Църква, оборудван с Интернет и друго оборудване.
Уважаеми господин министър, какви са възможностите да се открие подобен полицейски участък в кв. Цъква в състава и щата на Второ районно полицейско управление – Перник? Това ще бъде част от почина “Полицията близо до гражданите”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Миков. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Темелков, наистина, хубаво е, че имате грижа за сигурността на гражданите, живеещи на територията на кв. „Църква”, който включва селата Студена, Кралев дол, Боснек и Чуйпетлово и се характеризира със сравнително еднаква динамика и нисък ръст на регистрираната криминална престъпност. Преобладаващите престъпления в района са кражбите на черни и цветни метали, при които, слава Богу, в условията на финансова стагнация се набелязва един спад.
През 2006 г. в района на кв. „Църква” и прилежащият селски район са регистрирани 62 криминални престъпления; през 2007 г. – 60, а през 2008 г. – 54. От началото на 2009 г. до момента са регистрирани 11 престъпления, от които 5 кражби, които са разкрити.
През 2008 г. в района са работили двама служители – оперативен работник и помощник оперативен работник от щатния състав на Второ районно управление на ОДМВР – Перник. От м. август оперативният работник е преместен със заповед за възлагане на функционални задължения в гр. Радомир и ще бъде назначен нов оперативен работник, който да се грижи за кв. „Църква”.
Квартал „Църква” и прилежащият селски район се обслужват и от полицейски инспектор и младши полицейски инспектор от Второ районно управление на ОДМВР – Перник. През почти целия период мястото на полицейския инспектор е било вакантно и районът е обслужван от младшия полицейски инспектор. В този смисъл, ще вземем мерки за усилване на присъствието там, като с благодарност ще приемем помещенията, които общината е подготвила, но силите, ресурсът, ще бъде дислоциран в рамките на необходимостта и криминогенната обстановка. Самото създаване на структури не предопределя ефикасност в борбата с престъпността. Напротив, по-важно е те да са мобилни, добре оборудвани и съответни като сили, пак казвам, освен с криминогенната обстановка и с онези още 13 критерия, които определят необходимостта от създаване на една или друга полицейска структура.
В този смисъл аз Ви благодаря още веднъж за това, което общината предлага да предостави. Това значително ще подобри условията на труд на полицаите, които работят на тази територия, а пък ние от своя страна ще положим грижи за такова полицейско присъствие, което да осигури спокойствие на гражданите, живеещи в този район на Перник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли реплика, господин Темелков? Заповядайте.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, преди да направя своята реплика, ще си позволя да изкажа благодарността на ръководството на дирекцията и обществеността на Перник за това, че от 2005 г. досега са предоставени 24 нови автомобила на областната дирекция – една нова пожарна, и че в последните дни, както и Вие казахте, ще бъде предоставен микробус с научно-техническа лаборатория за криминалистите, „Шкода” за оперативната служба, 2 „Ситроена” за охранителните служби, една „Нива” за РПУ – Трън. Разбира се, не на последно място и за заделените 4,5 милиона за изграждане на нова сграда на Първо РПУ със съвременно европейско оборудване.
Уверявам Ви, че обществеността в областта, в това число местните орани на самоуправление в Радомир и Брезник, не само в Перник, ще окажат съдействие за отремонтиране на РПУ-тата в Радомир и Брезник на стойност около 100 хил. лв., така че ще бъдат създадени добри условия за работа в тези РПУ-та. Община Перник отпусна безвъзмезден терен за изграждане на нова пожарна. И с това, което споделих във въпроса си за тези две помещения в кв. „Църква”, мисля, че съвместните усилия на министерството, на областната управа, на народни представители и на местните органи за самоуправление ще доведат до качествена промяна в дейността на министерството. Неслучайно две убийства в последно време в Перник се разкриха за много кратък период.
Още веднъж благодаря за това, което казахте, и оценете настоятелната молба за по-силно полицейско присъствие в кв. „Църква”. Както казахте, това е район немалък, заедно със селата Студена, Боснек, Чуйпетлово и Кралев дол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Темелков.
Следващият въпрос към министър Миков е от народния представител Христо Величков относно неправомерно уволнение на ръководен служител от органите на МВР.
Заповядайте, господин Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, става въпрос за една сага, която продължава повече от четири години. Майор Димитър Димитров е бил уволнен от органите на МВР с мотива, че е загубил 3 служебни документа с гриф „Строго секретно”. Майор Димитров оспорва заповедта и прави многократно опити по административен ред да докаже своята невинност, но се сблъсква със стената на бюрократичното бездушие. Накрая подава молба до главния прокурор и Военна прокуратура образува досъдебно производство срещу Димитров. В резултат на проведените процесуални действия Военна прокуратура излиза с решение за прекратяване на наказателното преследване срещу майор Димитров, тъй като няма доказателства Димитров да участва в инкриминираното престъпление. Освен това Прокуратурата е доказала безспорно, че единият от документите не е секретен, а за другите два не е могла да докаже, че са такива.
Тези два документа са съставени по нареждане на самия майор Димитров, тогава началник на РЗ „Полиция” в Добрич, и е трябвало да бъдат съставени от началника по това време на Икономическа полиция относно състоянието на оперативната обстановка по тази линия. В същото време, когато получава същите справки, той преценява, че работата е извършена формално и с едно предложение за наказание дава предложението и двата документа на директора на Областната дирекция на полицията. Предложението е отхвърлено от директора и по всички правила на документооборота тези документи е би трябвало да постъпят в архив, след като няма да се задействат.
Не е доказано и няма никакви данни документите да са получени обратно от майор Димитров. В същото време отношенията им, разбира се, не са били от най-добрите и майор Димитров подава молба за преместване. Назначен е в дирекция на Националната полиция – сектор „Наркотици”, откъдето фактически е уволнен. Освен това, след като документите са били създадени във връзка със Закона за квалифицираната информация, има заповед за прекатегоризация. Провеждат се и няколко пъти годишни проверки за наличността на секретните документи, които не са констатирали както липсата им, така и прекатегоризирането им.
Въпросът е следният: какво е Вашето решение по този казус, господин министър? Досега в отговорите на молбите – той е подал и молба да бъде възстановен, се казва: „Заповедта е правомерна, но въпреки всичко, ако искате, по общия ред може да кандидатствате”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Величков, запознат съм със случая на Димитър Димитров – бивш служител на Министерството на вътрешните работи, на който през 2006 г. е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”. Междувременно бившият служител е обжалвал пред Върховния административен съд заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи и Правилника за нарушение на правилата за опазване на класифицираната информация – нещо, което и Вие посочихте във Вашия въпрос, съставляваща държавна или служебна тайна.
Тричленен, петчленен и седемчленен състав са потвърдили тази заповед и са я оставили в сила. Следователно не е налице незаконно уволнение. Тоест то може да бъде тълкувано, но тези три инстанции остават в сила това решение.
По-нататък аз съм отговорил в свое писмо от януари и от март на господин Димитров относно тези обстоятелства. В тези писма му е разяснена възможността да кандидатства отново при спазване на нормативно установения ред. Най-малкото длъжностите, на които той би бил възстановен, знаете, че междувременно са били заети.
В случая на прекратяване на наказателното производство срещу господин Димитров, на който Вие се позовавате, не може да се приеме като ново обстоятелство, което да налага отмяна на такава заповед, което не е било известно на административния орган, тъй като то е прекратено в края на 2008 г., а заповедта за дисциплинарно наказание е наложена през 2006 г. И тази възможност сме я обсъждали с юристите в министерството.
Най-краткият ми отговор е: не съществува правна възможност потвърден от съда акт да бъде отменен по административен ред. Той е стабилизиран, преминавайки през трите инстанции на Административния съд. Няма как административният орган – министърът да отмени такъв акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Величков.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин министър, човекът е уволнен за това, че е загубил документи, а прокуратурата доказва, че той не е виновен за това. Разбирате ли къде е проблемът?! Всичко е направено както е по бюрокрацията, ама човекът не е виновен. Това, че е доказано по-късно, не е ли основание нещата да се преразгледат?!
Второ, при загубването на тези документи е трябвало още тогава да се възбуди наказателно дело. Защо не е направено? Там има някакви личностни отношения, може би свързани със службата, които не могат да бъдат доказани и аз затова не говоря за тях в конкретния случай.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Трябва да се види.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Вие казвате, че сте го уведомили. Там е подписът на Чутурков, а не Вашият. Ако иска той да предприеме някакви по-нататъшни действия Чутурков, извинявайте...
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Ще ми разкажете после за другите отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика? Не желаете.
Следващия въпрос към министър Миков е от народния представител Станчо Тодоров относно политиката, провеждана от МВР по отношение на контрола и спазване принципите на съхранение и стопанисване на финансовите средства на служителите от МВР.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е: на 29 януари 2009 г. в сградата на Районно управление на МВР – Пазарджик, бе проведено събрание на членовете на ВСК към синдикалната полицейска организация, на което събрание членовете на касата са уведомени от госпожа Лиляна Илчева, че същата е нелегитимна, незаконна и поради това следва да бъде ликвидирана. До пенсионирането си през м. декември 2008 г. госпожа Илчева дълги години е била председател на тази каса към тази дирекция. На събранието директорът на ОДП – Пазарджик, е изпратил двама служители от Икономическа полиция, които не са членове на касата. Незнайно защо, но това си е негова работа. На събранието не присъства главният счетоводител госпожа Каракунчева, на която директорът забранява да присъства на това събрание. За тази нелегитимна и незаконна ВСК, господин министър, се удържат пари по ведомост на служителите в продължение на много години. При това госпожа Илчева е получавала и допълнителни пари за водене на тази каса, като тези допълнителни пари тя не е отразявала в годишните си доклади за доходи като държавен служител. Всичко това е ставало със знанието на главните счетоводители и директорите на ОДП, чиито подписи стоят под всяко платежно нареждане за заплати на служителите от дирекцията.
Три дни по-късно, на 1 февруари 2009 г., пенсионираната служителка госпожа Илчева изготвя списъци със съответните физически и финансови задължения и дялови капитали на служителите от ОДП, които пари не отговарят на действителните суми дялов капитал.
Моето питане, господин министър, е: кой разреши цялото това безобразие и тази незаконност, окачествяваща се като пирамида в структурите на МВР? Как главният счетоводител и директорите са подписвали платежни нареждания за заплатите на служителите, в чиито заплати влизат и парите – дялови капитали за задължения по ВСК, която се оказва нелегитимна и незаконна. Кой, как и защо разполага с легитимните и законни пари на служителите, които са им удържани по ведомост? В качеството си на каква госпожа Илчева събира пари от служителите за сметка на ВСК, след като на проведеното събрание е обявила, че касата е незаконна и нелегитимна. Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Тодоров, на всички уважаеми народни представители трябва да е ясно, че взаимоспомагателните каси не са функция нито на политическото, нито на професионалното ръководство, а са синдикална функция в Министерството на вътрешните работи – на служителите по съответния ред.
Но като сме тръгнали по темата Пазарджик, Вие явно имате траен интерес към това, което се случва. След като минахме през ръководните и пенсионираните служители, отиваме вече към синдикалистите. Ще отговоря и на този въпрос.
Въпросната госпожа е работила по трудово правоотношение в Областната дирекция по 5 януари, когато трудовият й договор е прекратен поради навършване на пенсионна възраст. Това е причината за насрочване на общо събрание на членовете на Взаимоспомагателната каса на 5 февруари 2009 г. за избиране на нов касиер-счетоводител и предаване-приемане на документацията. Директорът на Областната дирекция е разпоредил на събранието да присъстват двама служители от сектор “Икономическа полиция” за установяване дали няма данни за финансови нарушения при водене на документацията на Взаимоспомагателната каса. Сами разбирате, че тяхното присъствие е по-скоро на външни лица, отколкото на членове на Взаимоспомагателната каса.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Счетоводителя го няма!
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Главният счетоводител не е присъствал на общото събрание, тъй като не е член на Взаимоспомагателната каса. Съгласете се, че и там има някакъв ред. Иначе биха присъствали и други служители, за които би трябвало да ме питате защо не са присъствали, без да са членове на Взаимоспомагателната каса. Събранието не е било проведено поради липса на кворум. Тоест хората синдикалисти не са имали кворум. До провеждането на ново общо събрание, на което да се избере нов секретар, нов касиер-счетоводител на ВСК, е останала госпожа Илчева, за да може да предаде на новия човек. Тоест те са се събрали, но не са могли да проведат събранието поради липса на кворум. По тази причина тя е останала. Взаимоспомагателната каса е събирала дялов капитал от своите членове и им е предоставяла заеми. За събиране на вноските са правени удръжки по ведомостите с правно основание чл. 36, ал. 2 от Типовия устав за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси при профсъюзните органи и организации. Удръжката са извършвани безкасово, въз основа на изрични писмени молби на членовете на Взаимоспомагателната каса.
Доколкото разбирам, тази функция на Взаимоспомагателната каса е синдикална функция на служителите и няма пряка връзка със същинските функции на Областната дирекция. Тя е свързана със синдикалната дейност на служителите на Министерството на вътрешните работи на съответното място.
Нагласата на членовете на Взаимоспомагателната каса, доколкото се разбира работата, е за преустановяване на нейната дейност, като са предприели действия по събиране на отпуснатите заеми и възстановяване на дяловия капитал, съгласно Уставът на Касата. Тъй като все още е касиер госпожа Илчева, на 27 февруари тя е тръгнала да събере тия суми. Иначе нито са си избрали нов касиер, ако освободят и стария, на кого да връщат борчовете хората, които са получили кредити?
Предстоящото преустановяване на дейността на Касата е причина директорът на областната дирекция да разпореди да се преустановят удръжките по ведомост от заплатите на служителите. Ако обаче те решат, имат пълната свобода отново или да продължат дейността на тази каса, или да си учредят по съответните правила и ред друга. Но нека да не товарим с всяка дейност на служители, особено със синдикалната, отговорността и на професионалното, и на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин министър, цялата тая дейност ми е до болка ясна, тъй като и аз съм бил командир и съм ръководил такава каса. Явно, на Вас не Ви е ясно. В тази каса подпис слагат директорът и главния счетоводител на полицията. Те носят отговорност, тъй като парите се удържат от заплатите. В края на краищата аз се чудя как този директор е освободил, как е пенсионирал тази негова служителка, когато тя не си е сдала касата и продължава да събира ... Как влиза в ОДП и събира пари на служители от МВР, когато тя вече не е служител? Как ще й подпиша аз документа за напускане, за освобождаване, когато тя не е сдала касата?! Ами че тя може още пет години да не сдаде тази каса и още пет години ще влиза в ОДБ-то да събира пари. Ето ги и ведомостите, където събира, с дати и всичко, които могат да Ви дам. (Народният представител Станчо Тодоров показва на министър Михаил Миков.) И тези ведомости, които тя ги пише, въобще не са верни. И главният счетоводител не бил член на касата, нямало да контролира тази дейност. Аз не мога да се съглася с Вас. Кой ще контролира тогава тази дейност? Тя може да събира колкото си иска и както си иска и да си прави каквото си иска. Не считам това за верен отговор. Тя не може да влезе вече в ОДП, тя е пенсионирана служителка, господин министър. Тя не може да влиза когато си иска и да събира пари от служителите на МВР. А в същото време разходната ведомост там, знаете, обходният лист, където минава, тя го е взела, директорът е дал подпис за освобождаване, а в края на краищата тя си има още правоотношения с Министерството на вътрешните работи. Как допуска това този директор? Аз исках да чуя отговор по този въпрос, защото това е наистина нещо, което аз не виждам, освен да получа по-точен отчет, защото тази служителка наистина дава показания, викате я тук, така и така, обаче това не е вярно. Тя си е ходила, има подписи, има всичко. Мога да Ви ги предоставя. Недейте да защитавате директора, ами го накарайте да си върши работата и той да присъства, когато се прави събрание и да накара главната счетоводителка, а не да й каже: няма да ходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, министър Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Тодоров, при цялото ми уважение към Вас и грижата за Пазарджик, не мога да накарам нито пазарджишкият областен, нито кой да е директор в Министерството на вътрешните работи да се занимава със синдикална дейност – да отговаря за взаимоспомагателните каси и да установява ред там. Сами разбирате, че като Конституция в България е уредено, че там има една относителна автономност и самостоятелност. Въпросната госпожа няма никакви служебни правоотношения повече с Министерството на вътрешните работи. Казах Ви, тя е пенсионирана. Тя има отношение с хората, които са създали тази Взаимоспомагателна каса, да събере вересиите, да равни сметките и да се отчете пред тях. Ако тя не стори това, то тогава тя ще носи отговорност. И нито е задължение на главния счетоводител да поддържа, защото в едно поделение може да има две, три, пет взаимоспомагателни каси.
По времето, когато Вие сте били, сигурно е имало командирски функции по отношение на тия синдикални организации. Сега едни такива функции са противопоказни, защото веднага ще има обвинение към професионалното ръководство, че то се бърка в автономността на упражняване на социални и трудови права. Така че не мога да изпълня това Ваше желание директорът на областната дирекция да се бърка пряко в тия отношения. Там има достатъчно интелигентни люде, които са членове на Взаимоспомагателната каса, нека се съберат, ако трябва, да вземат на кратък договор един счетоводител и един юрист, да си оправят сметките и да се разделят спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, няма да имаме възможност в рамките на следващите пет минути за питането на госпожа Цветкова. Виждам Ви, че стоите по време на целия контрол, госпожо Цветкова, но следващия път.
С това парламентарният контрол за днес приключва.
Следващото редовно пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ