Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Бих искал да кажа „Добре дошла” на министъра на правосъдието. Добре дошла, госпожо министър. Ще Ви помоля за известно разбиране и извинение във връзка с промените, които ще направим в програмата, и във връзка с точката, към която имате отношение и Вие. При положение, че програмата бъде приета, тя ще бъде разгледана малко по-късно.
Уважаеми колеги, ще ви представя проекта за програма, който беше съгласуван на току-що приключилото заседание на Председателския съвет. Ще направя известни пояснения.
Проект за Програма за работата на Народното събрание за 15 и 16 април 2009 г.
1. Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия. (Вносители: Мария Капон и група народни представители, 14 април 2009 г.)
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (Вносители: Румен Овчаров и Милен Велчев, 8 април 2009 г.)
3. Проект за Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в гр. София. (Вносител: Диана Хитова, 13 април 2009 г.)
4. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. (Вносители: Донка Михайлова и Хасан Адемов, 9 април 2009 г.)
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. (Вносител: Министерският съвет, 8 април 2009 г.)
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. (Вносител: Георги Божинов, 31 март 2009 г.)
7. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. (Приети на първо четене на 20 февруари 2009 г.) – продължение.
8. Тържествено заседание, посветено на 130-годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция (четвъртък, 16 април 2009 г., от 9,00 ч.) – приемане на Обръщение на Народното събрание.
Ще направя две процедурни уточнения във връзка с този проект.
Първо, уважаеми колеги, предлагам след приключване на обсъжданията по точки от първа до шеста включително, да извършим и гласуванията на първо четене на тези законопроекти.
Второ, тържественото заседание – точка осма, да гласуваме отсега да бъде предавано пряко по Националната телевизия и Националното радио. С тези две уточнения предлагам програмата на вашето внимание.
Може би в хода на заседанието ще се направи предложение – намерението от заседанието на Председателския съвет беше да се постараем да приключим обсъждането на точка седма днес в пленарния ден, което може да означава продължаване на заседанието след 14,00 ч. Знам, че има заседания на комисии, знам, че има насрочени срещи, но нека колегите да имат готовност за такова предложение и да преценят доколко то е реализуемо.
С тези уточнения, моля, гласувайте проекта за програма.
Гласували 176 народни представители: за 145, против 23, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Предложения по ал. 3.
Първото е на народните представители Димитър Абаджиев и Яне Янев за изслушване на министъра на икономиката и енергетиката.
Господин Абаджиев, заповядайте да развиете предложението.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (РЗС): Благодаря, господин председател.
Още преди един месец с колегата Яне Янев имахме среща с ръководството на „Булгаргаз” – с господин Гогов. Там стана ясно, че „Булгаргаз” очевидно със знанието на принципала – Петър Димитров, подготвя предложение за сключване на нови договори за доставка с „Газпром”, независимо че сегашните изтичат през 2010 2012 г. Още там, а и пред медиите ние изразихме своите опасения, че в контекста на намаляващите цени на газа по сегашната формула има огромна опасност да бъде нарушен българският национален интерес и интересът на българските потребители. Затова заявихме позицията си, че е абсурдно преди парламентарните избори да се прави нещо подобно. Заявихме, че трябва това предложение да се представи в Народното събрание, независимо от аргументите за търговска тайна, което до този момент не беше направено.
Затова с оглед посещението на министъра в Москва ние считаме, че се водят такива преговори. Искаме това да бъде публично пред Народното събрание. Затова предлагаме да се включи нашето предложение – изслушване на министър Петър Димитров в тази пленарна седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 56, против 53, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Бакалов за проекти за решения за промени в състави на комисии.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение от Обединените демократични сили е да бъде променен съставът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, защото колегата, който оглавяваше комисията, напусна нашата парламентарна група. Вие знаете, че още в началото на този парламент при разпределението на комисиите ръководството на тази комисия беше определено за Парламентарната група на Обединените демократични сили. Нашето предложение е свързано точно с това. Мисля, че то не би трябвало да създаде кой знае какъв проблем от гледна точка на гласуването при включването на тази точка в дневния ред, защото това е прието още в самото начало. Мисля, че досега то се спазва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 166 народни представители: за 84, против 41, въздържали се 41.
Предложението се приема.
Господин Янев, заповядайте за предложение за прегласуване.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо бих искал да напомня, че на практика Парламентарна група „Обединени демократични сили” няма. Има само една политическа партия, останала в ОДС, и това е Съюзът на демократичните сили. Квотата за председателското място на Комисията по жалбите и петициите на гражданите беше на Обединените демократични сили. Тя не е квота на Съюза на демократичните сили. Затова предлагам да прегласувате това предложение на колегата Бакалов, което е некоректно. Ние настояваме господин Йорданов да остане председател на комисията, защото той е достатъчно последователен, коректен и си върши съвестно работата. Това, че тук има някакви политически съображения от страна на Съюза на демократичните сили, не им дава право да оттеглят господин Йорданов от председателското място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте втори път направеното предложение.
Гласували 185 народни представители: за 63, против 45, въздържали се 77.
Предложението при прегласуването не се приема.
Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов за включване проект на декларация.
Господин Дилов ще направи предложението. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес е Велика сряда. Утре честваме 130 годишнината на българското Велико Народно събрание. Предлагам и смятам, че това е една подходяща седмица, в която можем най-после да приемем нещо, което отлагаме 8 години, а специално депутати от парламентарната група, която в момента се казва „Напред”, вече 4 години подред предлагаме Декларация за осъждане на геноцида над арменския народ, който се отбелязва традиционно на 24 април. В тази зала можем да поемем много грехове на българската политическа класа, но бихме искали ясно, с гласуване по тази тема, да бъде направена демаркация, разделение между тези, които са склонни да фалшифицират историята, и тези, които не могат да го направят.
Не бихме искали да носим срама заради нежеланието България официално да признае първия за ХХ век геноцид – изтребление, проправило пътя на холокоста и на Червените кхмери, на Културната революция в Китай - престъпления против човечеството, повторени след това в Руанда, Уганда и Босна.
Само ви припомням, че Европейският парламент и Съветът на Европа признаха и осъдиха избиването на арменците. Че това е именно геноцид, а не нещо друго, е официално признатото становище на Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана, Италия и Великобритания. Извън Европа държави като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай, Бразилия също официално признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, които те са обитавали повече от 8 века.
На вашето внимание, ако приемете да влезе в дневния ред, е декларация, която осъжда геноцида над арменския народ през 1915 1917 г. и изтреблението на над 100 хил. българи, прогонването на над половин милион цивилни българи от Македония, Мала Азия, Източна и Западна Тракия през периода 1903-1913 г. Искаме правилно да ни разберете – това не е акт, насочен срещу нашите колеги от ДПС или срещу турската държава. Това е акт, произтичащ от едно просто изречение, чийто смисъл и повеля можете да намерите и в Корана, и в Новия завет, и във всички религиозни книги на света – а именно, че истината ще ни направи свободни! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: за 61, против 81, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Господин Дилов, заповядайте за предложение за прегласуване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да разбера вашето упорство.
Обръщам се към БСП. Как ще погледнете в очите тракийските българи, от които традиционно очаквате гласове на изборите? Какво ще им кажете за 4 години отказ да признаете тяхната съдба и сходна съдба?!
Обръщам се към колегите от НДСВ. Уважаеми колеги, бащата на вашия почитаем патрон отвори границите, за да прибере арменците в България. Какво ще му кажете на него? Те бяха дошли тук, за да участват в изборите за Симеон ІІ ли? Или по някаква друга причина са идвали в България? Помислете още веднъж, моля ви, и гласувайте отново!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 148 народни представители: за 67, против 19, въздържали се 62.
Предложението отново не се приема.
Има предложение на народния представител Яни Янев за включване на Законопроект за отбраната и въоръжените сили.
Господин Янев, заповядайте да обосновете предложението си.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, искам да обърна вашето внимание, че това е изключително важен законопроект, който стоеше в дневния ред редица седмици. За мен е напълно ясно, че обемът на този законопроект е неподходящ в рамките на днешния ден да бъде разискван, но правим това предложение, защото трябва да е ясно, че парламентът трябва да намери времето този законопроект да бъде разгледан и приет.
По тази причина той вече три седмици се включва в дневния ред и не се стига до него. Това е крайно несериозно, защото Българската армия е изключително организирана институция като цяло и не може ние непрекъснато да подлагаме тези хора на изпитани – дали законопроектът ще бъде приет или не, ще стигне ли времето на българския парламент да се приеме този законопроект.
Обръщам се към председателя: във всички случаи незабавно след приключване на Великденските празници да се изработи график на законопроектите, които трябва да бъдат приети до края на работата на настоящото Народно събрание, и да е ясно кога ще приключим с този законопроект.
Следващото – трябва да сме наясно с крайното време, до когато Народното събрание ще работи. Не може в последната минута на последните седмици Народното събрание всеки ден да има нови законопроекти, а ние да не сме свършили нашата стара работа, която е започната и в която сме хвърлили безкрайно много усилия.
Затова предложихме този законопроект да бъде включен в дневната програма, независимо, че сме със съзнанието, че времето не е достатъчно той да бъде разгледан и приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 137 народни представители: за 72, против 20, въздържали се 45.
Предложението за включване в дневния ред се приема.
Господин Янев, предлагам точката да бъде включена като нова т. 8 и веднага след подновяване на работата след Великденската ваканция да пристъпим с предимство към нейното разглеждане. Виждам, че и господин Дъбов е съгласен.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): С оглед на това, че този законопроект, уважаеми колеги, е от най-отдавна от всички останали неща, които са включени в днешния дневен ред, предлагам той да бъде първа точка в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за включване като точка първа.
Гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 53, против 62, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
В такъв случай тази точка ще бъде сложена на крайно място в програмата за седмицата.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за Законопроект за енергийната ефективност.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, искам да ви призова да подкрепите предложението, което ще ви направя, поради особената му важност. Всеки един от вас с начина, по който гласува, ще реши дали този проблем е важен или не.
Става дума за следното. Над един милион български семейства са ощетени пряко от един закон, който приехме – Закона за енергийната ефективност. В първоначалния вариант всички обществени сгради трябваше да бъдат сертифицирани, за което се плаща по около 2 лв. на квадратен метър. Между първо и второ четене беше направена една поправка, аз съм ви казал, че това наистина е една криминална поправка, която направи така, че отпадна думата „обществени“ и сега всички сгради, жилищни блокове, кооперации трябва да плащат тази сума.
Колеги, става дума за около 180-200 млн. лв. общо, които ще бъдат взети от българските граждани. Всяко семейство, което живее в жилищни блокове, ще трябва да плати между 150 и 200 лв. заради тази поправка. Медиите писаха по този въпрос, вестник „24 часа“ например имаше огромен материал на първа страница. Господин Пирински също имаше изявление, че този закон трябва да бъде поправен.
Предвид празничната атмосфера, в която сме сега, колеги, мисля, че всички трябва да загърбим всякакви лобистки интереси. Нека да направим едно добро дело. Поправката може да бъде приета за пет минути, тъй като става дума само за прибавяне на една думичка, нищо повече. Нека да направим това добро дело! Призовавам ви, колеги, всеки да гласува по съвест! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 36, против 8, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Разбирам мълчанието на залата, разбирам срама, който витае тук и ви съчувствам, колеги. Тридесет и шест души подкрепиха това предложение, което аз ви казах, че е напълно разумно. Сега разбирам защо мнозинството, а и част от опозицията отхвърли предложението ми разпечатките от гласуванията да бъдат явни.
Господин председател, обръщам се и към Вас, защо мълчите, защо не кажете важността на проблема? Над един милион български семейства със съдействието на българския парламент ще бъдат ограбени от шепа лобисти, от шепа мафиоти, от шепа енергийни фирми. Предлагам ви да поправим това зло, което парламентът допусна. Вие, колеги, които не подкрепихте това предложение, сте съучастници на енергийната мафия. От всяко семейство вие ще отмъкнете между 150 и 200 лв. и ще ги дадете на шепа мафиоти. Разберете това и се засрамете!
И пак ви призовавам, колегите, които имат малко мозък и малко срам, да не слушат политическите си партии, да гласуват по съвест. Защото тук са ви избрали хората да защитавате техните интереси, а не интересите на мафията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново предложението.
Гласували 136 народни представители: за 39, против 43, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря.
Господин председател, много Ви моля да спазвате правилника! Не може народен представител да излиза тук и да обижда цялата зала. Всеки си има мнение по въпроса, всеки си гласува по съвест. Кой бил мафиот, кой не – народът ще каже.
Много Ви моля, придържайте се към правилника и на тези, които нарушават правилника, налагайте санкции!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, към мен имаше критики от две страни. Господин Христов ме обвини в позорно мълчание, господин Юсеин – в престъпна пасивност. Що се отнася до конкретното му възражение, господин Христов не назова колегите с термина, който той употреби, а отправи упрек, че народните представители обслужват такава група – не знам дали можем да ги наречем граждани, но индивиди. Така че господин Юсеин не беше съвсем точен. Аз се стремя да следя кой какви изрази употребява. Господин Христов, когато се обосновава, понякога разгръща красноречие. В определени случаи се старая да го ограничавам, но тогава когато ми се струва, че е в рамките на допустимото в широкия смисъл, не се намесвам.
Точка шеста е отново предложение за проекти за декларации във връзка с онова, което господин Дилов обоснова. Нямам основание повторно да подлагам на гласуване това предложение, то е внесено от господин Сидеров. Освен това, уважаеми колеги, аз допуснах гласуване на това предложение, независимо че не е изтекъл 15-дневният срок. Имайте предвид, че проектът за декларация е разпределен на две комисии в Народното събрание. Това са въпроси, които заслужават достатъчно сериозно и отговорно разглеждане, те не могат да се вкарват в дневния ред инцидентно. Очевидно е, че тези въпроси са на вниманието на народните представители. Имам предвид декларациите, които господин Дилов представи пред вас.
Други предложения по реда на ал. 3 няма.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 8 -14 април тази година:
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносители – Румен Овчаров и Милен Велчев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисия по европейските въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносители – Донка Михайлова и Хасан Адемов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за промени в състава и ръководството на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Вносител – Йордан Бакалов.
Проект за решение за промени в състава и ръководството на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Вносител е отново народният представител Йордан Бакалов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Проект за решение относно резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. за Европейската съвест и тоталитаризма. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по европейските въпроси.
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в град София. Вносител – Диана Хитова.
Проект за Декларация за осъждане на геноцида над арменския народ през 1915-1917 г. и изтреблението на над 100 хил. българи и прогонването на над половин милион цивилни българи от Македония и Мала Азия, Източна и Западна Тракия през периода 1903-1913 г. Вносител – Красимир Каракачанов. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносители – Радослав Илиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители – Тодор Кумчев и Донка Михайлова. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Проект за декларация за осъждане на геноцида... Това е отново същият текст, този път с вносител Волен Сидеров. Разпределен е на същите комисии, на които е разпределен този проект за декларация.
Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по престоя в Република България на Сретен Йоцич (Йосич), гражданин на бивша Югославия, арестуван на 21 юни 2002 г. с международна заповед за задържане и екстрадиран в Кралство Холандия, както и да проучи твърденията на горепосоченото лице за евентуална съпричастност и покровителство от страна на българските държавни органи за периода на пребиваването му у нас. Вносители – Мария Капон и група народни представители.
Това са съобщенията, уважаеми колеги.
Пристъпваме към точките от приетата от нас програма за седмицата.
Точка първа е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ПРЕСТОЯ НА СРЕТЕН ЙОЦИЧ (ЙОСИЧ) В БЪЛГАРИЯ.
Кой ще представи предложението? Госпожа Мария Капон. Преди това има искане за процедурен въпрос. Нека да дадем възможност на господин Българинов за процедурата.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (РЗС): Уважаеми колеги, взимам процедура по създаването на временната комисия. Оттеглям подписите, които сме положили аз и господин Яне Янев по следните причини.
На първо място, бяха ни представени информация и мотиви, които впоследствие след информацията, която ни беше подадена от Министерството на вътрешните работи, се оказа, че не отговарят на истината.
На второ място, тази комисия с преобладаващи подписи на мнозинството явно иска да вкара всеки един конкретен казус, във всяко едно изказване, независимо на кого, в определена казуистика и по този начин да отклони темата и вниманието на българските граждани от сериозните проблеми, които съществуват в държавата ни.
Това са мотивите ни да се откажем от подписите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляне на два подписа на двама народни представители.
Заповядайте, госпожо Капон, да обосновете Вашето предложение.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз се надявам да мога да кажа на всички мотивите, които смятам за изключително важни.
На 21 юни 2002 г. бе арестуван с международна заповед за арест и екстрадиран за Кралство Холандия Сретен Йосич, гражданин на бивша Югославия. Тогава стана ясно, че лицето е пребивавало в България продължително време.
На 9 април 2009 г. в българските средства за масова информация се появиха публикации с твърдения, че Сретен Йосич е бил покровителстван със съпричастността на висши представители на държавните институции по осигуряване пребиваването и съответно дейността му в Република България. Тези твърдения сериозно ерозират доверието на българските граждани и на европейските ни партньори в българските държавни органи, отговорни за вътрешния ред и сигурността.
Това са мотивите, които са представени официално. Ще кажа още няколко допълнителни.
В България беззаконието е основен проблем за обществото. Затова е нужно да знаем истината по обвиненията на Йосич. За името ни пред света покровителството над международни престъпници е ужасно обвинение. Както искахме да знаем истината по „Случая Куйович” и тогава разпитвахме сегашния ни колега Румен Петков, така днес сме длъжни да махнем от българските служби всяко съмнение за позор. Има опит да се урони авторитетът не просто на един български офицер, а на самите български служби.
Другата много важна причина за нас от опозицията, които смятаме, че е важно да участваме в събитията, а не да се оттегляме и това да означава, че признаваме, че по един или друг начин че сме подписали само заради едно лице, е да докажем, че в такава комисия няма да има съмнение за използване на материали за предизборна саморазправа и омаскаряване на политически опоненти. Заради това трябва да се създаде тази анкетна комисия. Защото в опозицията не трябва да се стоварват събитията, а да ги посрещнем челно и да гарантираме, че анкетата ще е почтена в името на българските институции. И това е най-важното. Могат да се маскарят всякакви институции и хора и затова е нужна комисията – не просто едно физическо лице да има документ, а да бъде казано за българските институции какво се е случило. Затова смятам, че е важно и апелирам към колегите от опозицията да не абдикираме от ситуацията и да се отделяме от нея, а да участваме в тази комисия, за да имаме информацията и да сме сигурни, че гарантираме прозрачност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, бихте ли прочели самия проект за решение, за да може да се обсъжда едновременно и да се гласува.
МАРИЯ КАПОН: Уважаеми колеги, аз смятам, че всеки е намерил своята причина, поради която смята, че е важно да се подкрепи тази комисия. Това е едно проекторешение, на което, разбира се, на базата на дебат могат да бъдат променени параметрите:
„РЕШЕНИЕ
1. Създава Временна анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по престоя в Република България на Сретен Йосич, гражданин на бивша Югославия, арестуван на 21 юни 2002 г. с международна заповед за задържане и екстрадиран в Кралство Холандия, както и да проучи твърденията на горепосоченото лице за евентуална съпричастност и покровителство от страна на българските държавни органи за периода на пребиваването му преди това в рамките на четири години у нас.
Временната анкетна комисия да проучи цялата информация, в това число и оперативна, с която да разполагат българските държавни органи.
2. Комисията се състои от 16 народни представители: 5 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на НДСВ (които отскоро време са почти от опозицията), 2 от Парламентарната група на ДПС, 1 от БНД, ДСБ, „Напред”, ОДС, РЗС, „Атака” и 1 независим.
3. Избира състав на комисията както следва: председател и членове. (Съставът на комисията вече е въпрос на дебат.)
4. Временната анкетна комисия се избира за срок от два месеца.”
Това е формалният срок, който винаги сме поставяли, но тъй като сега не е ясно докога работи Народното събрание, аз смятам, че експедитивността трябва да е в рамките на следващите три седмици, в които комисията да може да даде отговори за това дали българските институции са били замесени и да оправдаем доверието на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане.
Господин Софиянски, заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че влизаме в един абсурден спор за едно решение. Давате ли си сметка как оценяваме българския парламент? С какво ще се занимаваме ние? Един сърбин, сигурно престъпник, хванат от сръбските власти, някъде в Белград, в някой съд казал нещо, засегнал един висш български чиновник и един български бизнесмен и това нещо, което става на хиляди места, където има такива съдебни процеси – някой казва: аз имам приятели в България или аз имам … И сега ние, парламентът, ще се занимаваме с това нещо, правим анкетна комисия, ще губим парламентарно време, ще правим дебати?!
Чакайте, има си съответни органи, има си официално становище на МВР. Ние сега тук ще правим анкетна комисия от 16 души и тия 16 души ще се занимават с това какво казал някакъв гамен – не го знам и аз какъв е, в сръбския съд. Става доста несериозно. Нека да се уважаваме и изобщо да не стигаме до такива случаи.
Ако е толкова важно, има си Комисия по вътрешна сигурност, нека да разгледа този случай, нека ни каже нещо. Но ние да институционализираме речника на един сърбин в сръбския съд в рамките на комисия мисля, че е под нашето достойнство.
Ще гласувам категорично „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Софиянски? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Китов, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, категорично пак след дъжда слагаме качулка и на всичко отгоре за пореден път пак ще направим за смях този парламент. Остава да сложим и срок от три или пет месеца да действа тая комисия, като свърши и мандатът на Народното събрание. Да не говорим, както правилно отбелязаха някои и господин Божинов: то е свършило.
От друга страна, какво казваме ние сега, уважаеми колеги? Че българските служби, че българското правосъдие, че българската съдебна система изобщо не си вършат работата и ние трябва да го разгледаме. Извинявайте, това е несериозно и категорично прозира опит за една политическа пропаганда преди изборите.
Аз също не приемам тази теза и ще гласувам „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изключително съм учуден, че като първа точка на днешното пленарно заседание ние сме поставили предложението на госпожа Капон, при положение че в държавата имаме да поставяме толкова много проблеми – отново политическо клеймо на нещо, което вчера, предполагам всички от вас добре чухте изявлението на МВР в лицето на главния секретар Павлин Димитров.
Считам, че отново се политизира и се прави политически опит от управляващите, използвайки част от така наречената псевдоопозиция, за да се вкара в момента в парламента една точка, която не е в дневния ред на нашия живот.
Искам да кажа, че аз съм за прозрачност, за изчистване на името на нашата държава за това ангажиментите, които са поети, да бъдат спазвани. Но нека да дадем възможност на тези институции, които са пряко ангажирани, да се произнесат и да свършат своята работа. Считам, че случаят, за който беше казано тук, между Куйович и Сретан Йосич, няма нищо общо.
Нещо повече, бих искал да кажа тук на вас, уважаеми колеги. Считам, че със създаването на тази комисия бихме поставили под заплаха живота на един човек. Мисля, че всички тук от нас, ако трябва да бъдем откровени и да се гледаме в очите, знаем много добре за какво става въпрос – за един международен терорист, който е с присъди и който, апропо, ако някой не знае, е освободен под парична гаранция. Така че не знам доколко парламентът ще измие очите и ще защити името на страната по един, бих казал, твърде съмнителен начин.
Обръщам се към вас и ви призовавам, колеги: нека всяка институция да поеме своята отговорност. Нека всеки един от нас да спазва законите и да гласува по съвест.
Аз ще гласувам категорично „против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика има думата господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин Иванов, аз съм много учуден от Вашето изказване, тъй като само преди няколко дни лидерът на вашата партия заяви, че иска нещата да станат ясни, да излязат наяве. Само преди няколко дни лидерът на вашата партия заяви, че: да, такива неща са се случвали преди той да стане главен секретар на МВР.
Тази комисия, както каза госпожа Капон, цели да провери престоя на господин Йосич, който е завършил с арест и екстрадиране, осъществено от лидера на вашата партия.
Разбирам подвикването от място на господин Атанасов, защото, когато той е бил шеф на НСС, господин Йосич, по информация, която сочат медиите, е живял в България необезпокояван и се е занимавал с контрабанда. В случая тази комисия, доколкото разбирам от мотивите, аз, като един от подписалите я, макар и малко по-назад, считам, че има за цел да изчисти имената на българските служби, на хората, които са участвали, както каза и бившият главен прокурор, а тези, които са били виновни, ако има такива, нека да бъдат посочени. Освен да провери твърденията на въпросния мафиот, както казахте, тя цели да провери и цялата налична информация в държавата за периода на пребиваването му, който завършва през 2002 г. Така че Вашето поведение сериозно ме учудва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядате за дуплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Господин Костадинов, обръщам се към Вас, тъй като доста рядко Ви срещам напоследък в парламента, но вчера, при събирането на подписите, бяхте твърде активен. Това, първо.
Второ, считам, че преди няколко дни имахте право да кажете това. Но след като вчера в 14,00 ч. беше прочетено официалното постановление на МВР, считам, че оттук нататък всичко онова, което се каже, мисля, че ще бъде най-малкото един политически скалъпен… (Реплика от народния представител Камен Костадинов.)
Ако обичате, имате право да се изказвате от трибуната и не ме репликирайте.
Господин председател, моля да не ме репликират от място.
По-нататък бих искал да споделя следното нещо, когато говорим за загриженост. Колко години минаха, господин Костадинов, от случая, а го разглеждаме точно в навечерието на предстоящите избори и го разглеждаме точно, когато в държавата абсолютно всичко е наред – МВР се е произнесло по случая, но Вие отново искате тези неща да бъдат ровени?
Пак казвам, считам, че всеки един от вас има право да гласува както съвестта му повелява, а не емоцията и не етническата принадлежност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас, не толкова като ваш колега депутат, а като журналист. Искам да ви кажа направо две неща – как изглежда идеята за тази комисия в очите на хората, които не са в тази зала и как изглеждат два акта на управляващите от последните дни. Изглеждат така, като че ли непрекъснато си намирате някаква хора да ви свършат мръсната работа.
Почитаемият господин Янев внесе 8-процентна бариера. Вчера в официално изявление премиерът Станишев казва: „Ние с Ахмед Доган се разбрахме за 8-те процента”. Тогава защо Яне ги внася, като сте се разбрали? Имайте доблестта да си ги внесете!
В момента, при цялото ми уважение и обич към госпожа Капон, нещата изглеждат по същия начин. Ако някой в тази зала, аз подозирам, че някой знае и има информация, че по времето, когато Сретен Йосич е бил в България и е имало организация за неговото насилствено освобождаване, да излезе и да го каже, за да знаем ние, че трябва да правим такава комисия. Иначе изглеждаме несериозно. Това, което журналистите говорят, това, което се говори по улиците от години, че имало такова нещо... Излезте и кажете: „Да, ние имаме информация, че имало нещо подобно”. Тогава има смисъл да направим комисия, която да разследва нашите органи за сигурност. В противен случай изглеждаме нелепо и смешно. Някакъв бандит казал нещо и всички се събираме тук и започваме да треперим, и да правим парламентарна комисия. Излезте, имайте доблестта и го кажете: „Да, ние знаем, ние имаме информация, не сме сигурни, не можем да я докажем, но имаме нещо подобно.”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Дилов, искам да Ви уверя, че съм пълнолетна, че съм поставила подписа си с пълното съзнание и съм изработила документи, и днес съм изработила допълнително мотиви, защото вярвам, че всички в тази зала са първо държавници, после – политици от някакви политически партии. Днес говорим за авторитета на България. Това е важното! Затова казвам, че във всеки един момент, в който съм поставила подписа си, след каквото и да е обаждане, от който и да било – не махам подписа си и не го оттеглям, защото някой ми се е обадил, било то от някаква служба или от „Московска”, или отнякъде другаде. Това е. Искам да го разберете ясно и правилно. Мисля, че в рамките на четири години с цялата тази острота съм го доказвала, защото България е над всичко. Това в момента е най-важното – да докажем, че в България в рамките на 4-годишен престой при залавянето на Сретен Йосич не е имало покровителство от българската държава. Това е въпросът! А не дали едно физическо лице има индулгенция или не. Извинявайте, аз не смятам, че в тази зала трябва да се разправяме с всяко едно физическо лице каква индулгенция има и дали трябва да му я създаваме. Говорим за България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Госпожо Капон, аз само казах, че така изглежда, че Вашето поведение прилича на това на Яне Янев, не казах, че е същото.
Искам да репликирам две неща – всеки път, когато авторитетът на българската държава е бил поставян в някаква зависимост от сръбската преса, най-добре въпросът с този авторитет се е решавал през „Сливница”. От една страна, не мисля, че трябва да обръщаме толкова внимание на сръбските вестници. От друга страна, по отношение на това дали българската държава покровителства форми на организираната престъпност. Да, покровителства! Категорично ви го казвам! Имам изключително доказателство за това. Ямболска гроздова ракия се продава в магазините за 6 лв. Това означава, че една бутилка ямболска гроздова е дотирана от производителя с 2,10 лв. – благотворителна акция от страна на производителя. Това е покровителстване на организираната престъпност. Отивате в магазина и си купувате гроздова ракия за 6 лв. Няма как да струва 6 лв. Невъзможно е, ако е платен акциз, да струва 6 лв.! Ето ви ярък пример за покровителство на организирана престъпност, за който, ако искате можем да направим комисия. Но да правим комисия, че сръбският вестник казал нещо...
Репликата ми не е към Вас, а към управляващите. Излезте и кажете: имате ли данни, че е имало опит да бъде освободен Сретен Йосич, който се е провалил? Кажете го и ще направим комисия. Тоест, аз ще гласувам за нея с чисто сърце. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, взимам думата, за да заявя следното. Демократи за силна България няма да участват в предизборното активно мероприятие на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи, подпомогнато от отделни депутати от „Атака” и от някои други парламентарни групи или не. Няма да участваме във вашата игра! Няма да играем ролята на ваш чадър и да ви даваме алиби! Правете си предизборната кампания, правете си мръсните игри, но сами! Ние от опозицията, от Демократи за силна България в тази игра няма да влезем! Надявам се и останалите колеги да направят същото. Да паднат маските! Да се види кой, кой е! Крайно време и за мен е истинско удоволствие да наблюдавам последните дни на този парламент, когато маските падат една след друга. Кой играе с БСП и ДПС? Кой играе с тях за избори, за изборни закони, за дискредитиране на хора, за вадене на светло на думи и действия на чужди престъпници? Играйте тази игра! Ваша воля! Ние няма да участваме в нея, няма да дадем представител за участие в тази комисия. Това е, което исках да заявя. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други реплики има ли?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми дами и господа, заставам на тази трибуна, за да заявя и позицията на Парламентарната група на НДСВ, която също няма да участва в тази комисия и няма да подкрепи предложението за създаване на временна комисия. Колеги, не това е най-важното в края на този парламент. Съжалявам, че разпиляваме така драгоценното парламентарно време с това да се занимаваме с неща, които са несериозни от гледна точка на формата, в която се предлагат.
Второто, което е, начинът, по който това се предлага, подсказва за едни двойни аршини, които прилагаме. Днес сме много загрижени за българската държавност, а когато имаме доказателства за това, че определени бизнесмени са финансирали кампанията на президента, защо не бяхме загрижени за българската държавност на държавния глава? Защо тогава не направихме временна комисия, за да установим това вярно ли е или не? (Ръкопляскания от опозицията.) Днес това най-малко вълнува българските граждани. Предлагам да престанем да губим парламентарно време с такива несъществени въпроси.
Колеги, имаме започната работа в този парламент, която е почтено да довършим! Почтено е да довършим започнатата работа! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Управляващото мнозинство се опитва да печели дивиденти в последния момент по стар сценарий чрез интриги и чрез внушаване в обществото, че опозицията е разделена. Ако тя е разделена, тя е разделена само по един критерий и този критерий се нарича корупция. Там е демаркационната линия. От едната страна са тези, които през целия 20-годишен преход грабиха и с участието си във властта доведоха държавата до това трагично състояние. От другата страна са тези, които все пак и въпреки всичко са останали почтени.
Вчера, когато положих подписа си под тази комисия, нямаше нито един от управляващото мнозинство, след което разбрах, че до края на деня подписката се е попълнила с депутати от управляващото мнозинство и най-вече от ДПС. По този начин не може да се прави политика.
Парламентарната група „Ред, законност и справедливост” няма да участва в тази комисия, няма да има свой представител и по един категоричен начин ще кажа защо. Защото, ако трябва да се създадат подобни комисии, трябва да се започне от всички кражби, извършени през този 4-годишен мандат. Много по-голям смисъл има да има такива комисии за кражбите в Министерството на финансите, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в Министерството на труда и социалната политика и т.н.
Така че и да разигравате подобни сценарии няма как да се случат друг път. Още повече, че вчера късно следобед в сайта на Министерството на вътрешните работи се появи конкретна информация по този казус и всякакви опити за някакво ново разследване се обезсмислиха по категоричен начин.
Затова още веднъж от името на Парламентарната група „Ред, законност и справедливост” заявявам, че ние няма да излъчим наш представител в подобна комисия.
Искам и друго да уточня. Тук не става въпрос за защита на една или друга личност, тук някой се опитва да продължи престрелките в медийното пространство между БСП и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. От това може да спечели само Бойко Борисов. Така че, каквото и да правите в опитите си да го дискредитирате, още повече се получава нещо, което и самите вие не съзнавате.
Така че истината е много елементарна – тогава, когато се режисират сценарии, които нямат нищо общо с обществените нагласи и потребности, това е лабораторна и кабинетна политика, от която обществото не печели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, да разбирам ли, че Вие се отказвате от Вашия подпис?
ЯНЕ ЯНЕВ: Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да бъде ясно, защото виждам, че сте се подписали на четвърто място.
За реплика думата има господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Янев, чудя се как да го кажа по-меко, но няма да си служа с определения. Вашият подпис обаче се намира след подписа на Атанас Мерджанов, а Вие току-що казахте, че когато сте подписали този проект, нямало никой от властта.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС, от място): Защо лъжеш? След това съм се подписал.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Как след това? (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Янев, такова чудо не бях видял, доживяхме и това да видим. Ако утре се сетите, че трябва да го поддържате, ще бъдете ли на друго становище? Имате подпис тук, Вие сте мъж, дръжте си на подписа. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Янев, Вие наистина сте една от ярките личности и борци против корупцията, но не можах да разбера едно, прощавайте – в този казус Вие наистина виждате идея за борба с корупцията, подкрепяте я, но впоследствие се отказвате, защото корумпираните от ДПС също са се подписали, или се отказвате, защото, както Вие сам казахте, това е PR акция на господин Бойко Борисов? Не можах да разбера поради каква причина. Моля Ви да кажете защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика има господин Янев. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз казах по еднозначен начин, че това е опит на управляващите да разиграят поредния сценарий, чрез който искат да трупат политически дивиденти, но няма да им мине номерът. Иначе тук са познати сценариите – определени стари политически лисици са тръгнали на мен да задават въпроси. Стига, ние гледаме вашите номера 20 години. Това са номера, които няма как да минат.
Нещо повече, питате ме за подписа – отпред имаше празни полета, това го видяха колегите и могат да го удостоверят. (Смях и реплики в залата.)
Така че, Китов, аз не съм и няма да бъда председател на постоянна парламентарна комисия, когато управляват БСП и ДПС. Най-малко хора като теб имат право да отправят подобни реплики. Ще мълчите и ще ръкопляскате! Нищо друго не можете да направите! (Реплики от народния представител Борислав Китов.) Това е истината. (Реплики от народния представител Борислав Китов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, спокойно!
ЯНЕ ЯНЕВ: Сигурно Ковачки ти е дал инструкция, която няма как да прокараш, но съжалявам. (Шум и реплики от залата.)
И последно, което искам да подчертая. Ако трябва, уважаеми дами и господа, да кажа какво е моето мнение, защото ми беше зададен въпросът и за господин Бойко Борисов, ще кажа по категоричен начин, че предпочитам сто пъти Бойко Борисов пред БСП, ДПС и НДСВ. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Колеги, изясни се, че няма основание в това малко време, което имаме, да се занимаваме с този въпрос. Аз също смятам, че не трябва да се създава тази комисия, въпреки че съм се подписал.
Искам да кажа, че часът е 10,20, сутринта на Председателския съвет се чудехме как да разпределим на минути днешния последен работен ден преди Великден, тъй като има множество важни законопроекти, които се отнасят до европейски санкции, социални последици и други, и трети. Това време ни е важно и ценно, а ние загубихме час и половина с празни работи досега. Това е.
Оттеглям си подписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Берон заяви, че си оттегля подписа.
Думата има господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на първо място, искам да призова колегите от опозицията за разум и консолидация, а не тук да ни гледат сеира бившите комунисти. Това им е стар маниер – да всяват разпри в противника си. Моля ви си, бъдете разумни.
Сега по същество.
Уважаеми дами и господа, вчера беше съобщено публично през медиите, а днес навсякъде е отразено, че Районната прокуратура е прекратила разследванията за смъртта на Ахмед Емин. Спомняте ли си, че опозицията предложи анкетна комисия по този случай? Или сте забравили? Отказахте ли тогава вие? Защо?
Опозицията предложи анкетна комисия за смъртта на Божидар Бойчев, който беше намерен в кабинета си в Националната разузнавателна служба. Защо не подкрепихте тогава това искане? Опозицията предложи ли от тази парламентарна трибуна анкетна комисия за полицейския произвол по отношение на студентите, които бяха пребити на площада тук, отпред? Защо отказахте да подкрепите тази анкетна комисия тогава?
И редица други случаи за изключително важни обществени въпроси. Защо отказахте вие, дами и господа управляващи, да подкрепите в тези случаи опозицията? А сега се опитвате да вплетете отделни представители на опозицията във вашите интриги? Какво ще се занимаваме през последните десет дни и както справедливо беше казано тук от колеги, тогава, когато тази комисия свърши работата си, този парламент ще е разпуснат! Изобщо, с какво се занимавате?
А защо не се занимавахме тогава, когато имаше толкова остри сигнали със съответните доказателства в публичното пространство за корупцията на управляващите? Защо не създадохме анкетна комисия, която да разследва всички скандали, съпътстващи оставката на Румен Петков? Защо не разследвахме колко стотици милиони са отишли в партийните ви каси в резултат на неплащането на акциз за производството на алкохол? Защо не се занимавахме с тези случаи?
От тази трибуна искам да ви кажа за един конкретен случай, който заслужава да бъде предмет на анкетна комисия. Отварям скоба: когато ние сме предлагали такива анкетни комисии, обикновено сте казвали: има компетентни органи, има следствие, има прокуратура, защо да се намесваме в независимата съдебна власт? А сега в коя власт се намесвате? И с какво се занимавате?
Съвсем сериозно ви казвам: вашите дългосрочни връзки по линия на Коминтерна със сръбските бандити са известни.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Ти откъде знаеш?
АТАНАС АТАНАСОВ: Това го пише в историята. Много хора знаят, да не отиваме до Септемврийското въстание и т.н. (Шум и реплики от КБ.)
Но тук, в този случай става ясно, че Сретен Йосич работи за вас. Това ли става ясно?
Да ви припомням ли вашият президент Гоце Първанов какви писма написа на Слободан Милошевич, който създаде тези бандити? Да ви припомням ли това?
А и сегашният ви министър на вътрешните работи има дълготрайни връзки с бившите комунисти в Югославия и редица други такива примери.
Но да се върнем на случаите с корупция в България. Миналата година под обществен натиск, разбира се, бяха образувани няколко следствени дела за корупция в особено големи размери, за акциз, за алкохол, тютюн и други неща. Стана известно през последните дни, че едно от тези дела, което е било образувано с № 59 от 2008 г. по описа на Националната следствена служба, е било смачкано, защото следователят си е позволил да призове и да разпита като свидетели двама ваши депутати – шефове на комисии: Димитър Дъбов и Младен Червеняков! Следователят е заплашен с уволнение и делото е смачкано. Ние трябва ли по този въпрос да искаме анкетна комисия, питам аз? Става въпрос за стотици милиони левове! Установено е безспорно в разработката, наречена „Хотела”! Установено е безспорно, че по 1 милион на месец са влизали в партийните ви каси! Не трябва ли за това анкетна комисия? С какво ще ни занимавате вие днес тук и ще се опитвате от това да правите някаква предизборна кампания?
Заради корупцията ще си отидете и след това – съд! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ и независими депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплика?
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин Атанасов, естествено, че по сериозни неща няма да се направи анкетна комисия!
Виж, ако поискате да се направи една анкетна комисия, която да разследва къде са белите петна – преди подписа на господин Янев или в неговото съзнание, може и да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Китов, нали осъзнавате, че това не е реплика?
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН, от място): На грешна позиция е, не може да иска нещо за сериозни неща ....
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Дуплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплика, ама да има дуплика ...
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да повторя това, с което започнах! Бъдете разумни от опозицията да не се поддавате на тези провокации на бившите комунисти! Недейте сега да си изостряте отношенията, защото ни чака много тежка битка на тези избори срещу стотици милиони откраднати левове, разбирате ли? Да, за това става дума!
Така че много ви моля, нека страстите тук да утихнат!
Тези провокации сме ги гледали толкова години, българският народ да оценява кой какви ги върши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пинчев, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато вчера господин Камен Костадинов дойде да коледува в парламентарната група за наши подписи във връзка със създаването на тази анкетна комисия, аз му казах: господин Костадинов, не влизайте в мръсните игри на една партия преди изборите, която репресира по възможно най-жестокия начин цялото турско население в България! И не подобава на ДПС да бъде проводник на тези предизборни хватки на Българската социалистическа партия! Аз очаквах такъв предизборен ход, вероломен, замислен от „Позитано” 20, защото премиерът се свлече до положението да ходи на Петте кюшета и да се занимава с предизборни боклукчийски истории!
Господа от БСП, ако на някого трябва да се сърдите, че днес имате един могъщ противник извън парламента, който ще спечели следващите парламентарни избори, сърдете се на вашия бивш вътрешен министър, който създаде невъзможни условия на главния секретар Бойко Борисов да работи в Министерството на вътрешните работи. Припомням един факт, рядък в българската политическа история: когато в Пловдивски 17 многомандатен район Бойко Борисов спечели няколко депутатски места начело на листата, отказа се да дойде тук да бъде депутат, а искаше да си върши работата в Министерството на вътрешните работи. Но вашият министър, тоест вашата партия, си създаде този противник.
Призовавам българския парламент да не влиза в мръсните предизборни комбинации на една изпитана в тези хватки партия през целия период, от който е създадена! Вероломни удари под кръста!
Уверявам ви, че това, което правите срещу Бойко Борисов, ще падне обратно срещу вас! Колкото повече го плюете, толкова повече плюнките падат върху вас! И му изграждате образа на мъченик! Кого искате да използвате като доказателство – един престъпник, когото той залови? Прочетете интервюто от онзиден на бившия главен прокурор във в. „Труд”, който казва точно какво е било положението! Сретен Йосич – той е вашият аргумент! Това е падение за вашата партия! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Много се извинявам, че губя парламентарното време, но съм принуден да репликирам колегата, когото много уважавам.
Уважаеми колега, попитайте вашия бъдещ коалиционен партньор защо е напуснал МВР – в знак на протест, че трябва да бъде деполитизиран ли, и тогава направете сметка и разлика между тях и него. Това, първо.
Второ, в онези години, когато ни репресираха, партията е правила грешки. Една от най-големите грешки е допуснала, когато е пратила преподавател от Висшето полицейско училище господин Бойко Борисов да пази житото в Дулово.
Идете в Дулово и питайте какво е ставало центъра на Дулово и колко човека са сакати и сега са пенсионери по болест. Така че, когато седнете на масата, ако сте истински антикомунист, питайте го за тези неща. Благодаря. (Реплики на народния представител Лъчезар Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (РЗС): Многоуважаеми господин Юсеин, по затворите съм лежал с десетки турци–земеделци, прекрасни човеци. Аз се запознах с един от тях миналата година, Бог да го прости, той почина.
Знаете моето отношение към възродителния процес. Прекланям се пред тези невинни жертви, паднали от ръцете на една жестока диктатура, и положих цвете пред паметника на вашите жертви. Защото искам преди всичко да бъда човек и мисля, че човечността трябва да доминира в Нова България.
И на вас ви казвам още един път: не бъдете проводници на удари срещу една партия, която утре ще управлява, и един човек, чийто дядо е убит като куче на нивата, като земеделец–Николапетковист - дядото на Бойко Борисов. И семейство му е криело години наред от него кой е убил дядо му. (Шум и реплики. Реплики между народния представител Александър Паунов и Георги Пинчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има едно предложение, като решение за създаване на тази комисия, има и мотиви към него. За разлика от моите колеги аз няма как да говоря за човек, който в момента го няма в тази зала, и как някои се опитват да завъртят в тази посока. Защото всеки, който направи нещо, което не е по закон, има институции за тази работа. Тези институции вече се произнесоха, доколкото аз чух и разбрах. Тук вече е ролята и на самия контрол.
Защо се създават тези анкетни комисии? За тези, които все още може би не са разбрали, независимо че са минали четири години от мандата, ще кажа, че контролът е няколко вида.
Първият контрол е съдебен контрол. Има такова решение, има и такова становище.
Вторият контрол е от изпълнителната власт в лицето на министъра на вътрешните работи и специалните служби, които също се произнесоха.
Третият е парламентарният контрол.
Сега, тук вече се питаме защо толкова години по-късно, след като това събитие се е случило, в един момент някои се сетиха да се създават анкетни комисии? Защото анкетните комисии се създават само и единствено, когато има необичайни обстоятелства и случаи. Въпросът е дали този случай в момента е необичаен. За да се разбере това, отново трябва да се произнесат компетентните органи. В случая Народното събрание не е компетентният орган, колкото и някои да са приносители на това предложение за решение пред Народното събрание.
В интерес на истината, виждайки решението, предложено на Народното събрание, само в първата част има определена стойност – това, което фактически касае самото пребиваване на въпросния Йосич, а именно начина му на престой. Защото не той влиза в страна, която не е член на Европейския съюз, а в страна, която има специален пропускателен режим, влиза в една страна, която е член на Европейския съюз с фалшиви, доколкото се разбра, документи. Питам аз: защо анкетната комисия в този случай, която е предложена от колегите, не беше в посока на това? Защото това не е първият случай, уважаеми колеги! Нека да не забравяме и Куйович. Това не е първият случай – начинът на преминаване през българската ни граница! И физически ли е само преминаване на хората или и стоковото преминаване? Защо не разгледаме през толкова години точно този толкова важен въпрос? Защо не попитаме Гранична полиция, защо не попитаме министъра на вътрешните работи как става така? Защо не попитаме митничарите как става така, че нашата европейска граница си я минава всеки, който, както си иска, и откъдето си поиска? Това е главният въпрос. Това е държавническият въпрос.
Тук вече отиваме към основния въпрос за липсата на държавност. Обаче тази липса на държавност не сме я направили ние, колегите от опозицията. Разрушаването на държавността, уважаеми колеги, особено през последните осем години, е абсолютно категорична. Тя е свързана с всичко онова, което казах преди малко, което е същественото, което е свързано с финансовите приходи, което е свързано с контрабандата, което е свързано с финансирането на политическите партии, разбирай управляващите. Това е основният въпрос, а не че въпросното лице било заявило еди-какво си, при положение че компетентните органи вече са се произнесли точно и единствено в тази посока.
Преди мен колегите обявиха желанието на опозицията за създаване на определени анкетни комисии. Аз бих добавил, примерно, желанието на опозицията за проверка по определени случаи, които отново са свързани с партията, майка - в кавички, разбира се. Примерно Мариониколовия случай, източването на парите по определени европейски програми. Категоричен отказ! Въпросът след това, доколкото знам, даже присъства на конгреса на Българската социалистическа партия. Защо тогава беше отказано примерно да се направи един такъв анализ? Защо примерно не се види как точно се развиват тези процеси? Как стана така, че България загуби милиарди, продължава да губи и ще губи, ако вие продължавате да управлявате – милиарди, които се полагат на българската държава, но, забележете, не на българската комунистическа–социалистическа партия или на ДПС. Те се полагат на всеки един български гражданин. Това е важното.
Примерно, в мотивите е записано, че твърденията сериозно ерозират доверието на българските граждани и европейските партньори в българските държавни органи, отговорни за вътрешния ред и сигурност.
Уважаеми колеги, това доверие се гради с години, само че за голямо съжаление вие много бързо го разрушихте. Вие даже допуснахте за първи път в новата ни история, а и в старата ни и в още по-старата ни история, полицаите да стачкуват. Полицаите стачкуват - точно тези хора, които трябва да пазят държавата и държавността!? И тогава отново имаше предложения от опозицията да се видят причините - да видим защо се стигна дотук, да видим как евентуално можем да помогнем на този процес да приключи и наистина държавността да се пази от хората, които са оторизирани да я пазят. И тогава имаше отказ.
Ето защо, съзирайки политическите мотиви особено във втората част на решението, няма как ние да участваме в една такава анкетна комисия, която ще бъде използвана само и единствено с политически цели и нищо друго.
От нашата парламентарна група няма да предложим човек, който да участва в анкетната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Господин Бакалов, останал съм с впечатление, че Вие сте разумен човек, специалист по национална сигурност, доколкото знам, наскоро се хабилитирахте в тази област.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Да.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Имам усещане за Вас, че сте честен човек.
В момента, четейки мотивите, първо, се вижда, че въпросното лице е екстрадирано от България 2002 г., пребивавало е доста преди това, когато България се управляваше от вашия министър-председател Иван Костов, а вътрешното контраразузнаване се управляваше от Атанас Атанасов. Аз разбирам неговия плач и вой да не се разследва този период, защото може би ще се окаже, че той е покровителствал въпросното лице да влиза и излиза, покровителствал е контрабандата, с която се е занимавало.
Но не мога да разбера Вас именно поради определенията, които дадох в началото, които са мое вътрешно убеждение, защо не желаете да влезете в тази комисия и истината да излезе наяве? Никой не говори за 2005-2006-2007-2008 г., това са други случаи. Ако искате, можете да говорите за тях, но на друго място и по друго време.
Недейте да принизявате професионализма си с, повтарям, приказката за краставицата на Мирче Кришан. В случая имаме конкретен въпрос и конкретни мотиви. Лицето е пребивавало няколко години в България, когато е било издирвано от Интерпол. Как се е пребивавало, с кого се е занимавало и покровителствал ли го е някой? Никой не говори нито за Бойко Борисов, нито за която и да е друга персона.
Прочетете внимателно мотивите и ми отговорете като професионалист, а не като лидер на опозиционна парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костадинов! Много добре съм прочел мотивите, както и решението, което се предлага. Ако ви направи впечатление, аз акцентирах върху решението, акцентирах и по престоя. Ако само това беше предложението – да се разследва как той е влязъл и престоял в България, сигурно щяхте да получите подкрепа – точно това имах предвид.
Но във втората част на вашето решение вече съзирам политически мотиви, които и преди малко казах. Ако имате съмнения за времето преди 2001-2002 г., знаете какъв е редът, не е нужно аз да ви уча. Но компетентните органи се произнесоха и за този период, ако това не ви е направило впечатление: не е имало покровителство от гледна точка на държавните институции.
Какво остава при това положение? Остават определени политически мотиви, нищо друго.
Много добре съм прочел мотивите, но решението ви не е точно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Когато чух за изявленията на Сретен Йосич, си представих, че той ще направи такива изявления и те ще бъдат използвани в предизборната обстановка от всеки, както намери за добре.
И останах смаяна, когато една серия от бивши ръководители на правораздавателни органи и специални служби започнаха да правят изявления, че в българските служби нямало никаква информация за Сретен Йосич, който не е гамен, господин Софиянски, не Ви виждам къде сте, а международен престъпник, специален обект на разработване от страна на няколко европейски държави, който се подозира в извършване на над 30 поръчкови убийства. Счита се, че това е един от наемните убийци на Европа, най-опасните наемни убийци на Европа. И тогава не обърнах внимание.
Но се запитах защо, след като никой не пита шефа на българското разузнаване нищо, по никакъв въпрос, той изведнъж реши да излезе с прессъобщение, в което да обясни, че българското разузнавано не знаело нищо по въпроса. Но България не издържа служби нищо да не знаят по въпроса, а за да знаят по въпроса!
Когато вчера ми беше възложено от председателя на парламентарната група да направя консултации между вас как би се ползвала с подкрепа една такава комисия, си представяте как днес част от мъжете отдясно изглеждат в очите ми, защото бях при всеки от вас. На мен няма нужда да ми говорите с патетиката, която я използвахте тук. Но в духа на махленския разговор ще ви кажа нещо, което не знаете: половин час след като проведох разговорите с петимата от лидерите ме потърси журналистка на в. „Труд”, за да ме попита вярно ли е, че съм инициатор на комисията за разследване на престоя на Сретен Йосич, защото бившият главен прокурор Никола Филчев вече е позвънил в редакцията на вестника.
Тогава се запитах: добре, от какво се интересуваме ние? Защо подменяте темата с Бойко Борисов? Бойко Борисов е висш служител на МВР след победата на НДСВ на парламентарните избори, дори от късната есен. Но Сретен Йосич е в България от три години преди това. Какви ангажименти има Бойко Борисов в българската държава преди тези три години, за да изкарате, че тази парламентарна комисия се занимава с Бойко Борисов? (Реплика от опозицията.)
Тази комисия на може да се занимава с Бойко Борисов. Сретен Йосич може да се занимава с каквото си иска. Ако той е клиент на сръбското правосъдие, може да говори още и разбира се, никой не може да попречи на световните агенции да тиражират неговите изявления.
Но не ви ли прави странно впечатление как органите, които наричате компетентни, до един се занимаваха досега само с прессъобщения, че нямали нищо общо и нищо не знаели за тези три години. Ами, тогава в българската държава може да бъде всеки! Чий ангажимент е било да се знае кой е тук? И ако за Куйович имаше по-друга биография или твърдяхте, че той е известен от по-късни времена, тук какво е обяснението?!
Да, опозицията може да бъде единна, дори е задължително да бъде единна, преди избори е особено важно да бъде единна. Но ако тя е единна безпринципно, благодарим за позицията.
Да, това правителство може да не е създало серия анкетни комисии, но ако твърдите, че има материали, сделки, корупция и други неща, пресата ги изважда.
Но тук вие показвате един абсолютно различен аршин по отношение на този въпрос: възможно ли един международно издирван човек, за който се твърди, че е един от най-големите поръчкови убийци на Европа, да пребивава в България три години и българските компетентни в кавички органи да не знаят нищо за това? И дори към днешна дата – 10 години след това – да продължат да твърдят, че не бива да знаят? Това не ви ли тревожи?
Парламентът е този, който трябва да провери голите факти: кога е влязъл Йосич, докога е стоял, а не да се занимава с въпроса дали е имало заговор за неговото освобождаване. Ако излязат и такива данни – добре. Но как ще обясните престоя му преди това? Той вероятно е влизал не един път, влизал е под различни имена, някъде е пребивавал – къде? С нещо се е занимавал – с какво, от какво е изкарвал пари? Тази работа може ли да стане за едно такова лице без покровителство на специалните служби? Значи те или не са специални служби, или не стават за нищо, или са му съучастници – това са двата отговора.
И няма защо, господин Бакалов, да подменяте темата. Между първата и втората част на изречението няма никаква разлика. Този човек е бил тук и трябва да се види как. А дали от начина, по който той е влизал и излизал, пребивавал, местонахождение, бизнес и т.н., можем да направим заключение, че има чадър на специалните служби, това е друга тема. Вие много добре знаете, че анкетната комисия не е единственият начин, по който може да се извади информация за това, но трябва да ни интересува.
И ако опозицията се обедини под егидата, че в името на единството тя няма да се интересува как е възможно в българската държава, макар и преди десет години да пребивава няколко години международно издирван престъпник, за който се твърди, че е един от най-големите поръчкови убийци на Европа, здраве му кажи!
Що се отнася до другия пейзаж, няма нужда, господин Атанасов, от патетика! Какъв чадър, какви пет лева?
Госпожа Елена Костова въртеше бизнес с горива по време на югоембаргото със сръбски граждани. (Силен шум и реплики от ДСБ: „Е-е-е”.) Не си скъсявайте паметта умишлено. И не ни препращайте към Коминтерна, Социнтерна и всякакви други интерни. Въпросът е принципен: ръководител на контраразузнаването в тези години сте Вие. И би трябвало да можете да обясните имате ли причастност, нямате ли причастност. (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)
Не намесвайте в тази работа Бойко Борисов! И не се присламчвайте към никакъв ГЕРБ! Бойко Борисов е казал: „Когато съм бил длъжностно лице, съм арестувал въпросния Йосич. Когато не съм бил длъжностно лице, е известно какъв е бил”. Както виждате, нови факти към това едва ли биха се добавили.
А какво разследване и какви компетентни органи? Компетентните органи първи се постараха да направят прессъобщения. Ама, извинявайте, българската държава не може да издържа специални служби, които не са в час. По-голямо признание от това, че не са в час, аз не съм виждала. (Реплики от н.п. Йордан Бакалов.)
Що за претенции на НДСВ за принципна позиция, като знаете дейността на господин Спасов, който е поискал комисия за какво ли не и кога ли не? И сега изведнъж ние ще бъдем солидарни, за да не губим парламентарното време?!
Но какво парламентарно време, господин Янев?! Не отваряйте Лайпцигски процес! Просто си поискайте справка от всички институции кога, къде, като какъв, под какво име, в кой хотел, на кой адрес, с кого е имал бизнес! Всичко това ще ви извадят писмено, докато, между другото, гласувате законите и си ги четете.
За господин Яне Янев не искам да говоря.
Накрая за мен остана въпросът: кой от вас петимата успя да уведоми за по-малко от половин час бившия главен прокурор Никола Филчев, който нито е участник в политическия живот, нито е конкурент на Бойко Борисов, нито на БСП, нито на някоя от парламентарните партии? Единственото, което ми идва наум, драги другари, които днес панически оттеглят подписи, след като вчера ги положиха с особен ентусиазъм и блясък в очите, е, че има някаква връзка между вас, бившия главен прокурор и, бих казала, една посредническа агенция, която ви захранва с материали и сензации. Само че мисля, че е доста по-широк кръгът на тези, които са причастни. Не искам да ги търся по земляческа, шуро-баджанашка, партийна или някаква друга линия. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика, господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (РЗС): Уважаема госпожо Дончева, това, което говорите в момента и което искате да направите, е да замажете едно управление, което в крайна сметка не можа да постигне целите, за които беше създадено, едно управление, което докара МВР до такова състояние, че въпросите, които Вие поставяте тук и които сме поставяли в залата като прокурори, а не като народни представители, тези въпроси, които представихте, трябва да бъдат установени от Министерството на вътрешните работи, от Националната разузнавателна служба, от ДАНС. Не националният парламент да се занимава с дребнави работи: дали е влязъл един престъпник, както се говори, че е престъпник, кога е влязъл, къде е спал, с кого е спал, с кого се е срещал. Не службите, които вие назначихте и министърът на вътрешните работи, когото назначихте, да казва: „Ние не знаем, нямаме информация”. А парламентът да е този, който да събира информация и да я предоставя на МВР – това най-малкото е срамно. Нека да влезем в своите рамки и да изпълняваме своите правомощия, а не да влизаме в правомощията на изпълнителната власт и на службите за сигурност.
И това, че нямате волята и желанието да създадете парламентарна комисия, която да контролира службите за сигурност по принципи и начини, по които се създават в цял свят, това не означава, че парламентът трябва да се занимава с всеки един конкретен случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, няма да Ви изнасям лекция от парламентарната трибуна с какво се занимава контраразузнаването и кой пази границите.
Вземам думата по друг повод. Имате абсолютно основание да се тревожите от поведението на шефа на разузнаването господин Кирчо Киров. И аз бях изумен как шефът на разузнаването скочи веднага в медиите с някакви изявления. Ама, питайте Гоце Първанов за това, защото той му е началник!
Искам да Ви кажа, че преди сегашната история имаше един много по-фрапиращ случай, който налагаше намесата на президента – по отношение контрола върху Националната разузнавателна служба. Когато Кирчо Киров излезе в националния ефир по най-гледаните телевизии и каза, че той заедно с президента грубо са нарушили либийските закони, употребявайки алкохол в един от хотелите в Либия, за което в тази държава се налага лишаване от свобода в големи размери. От това негово изявление му затвориха кранчето и досега той не е излизал в медиите, сега за първи път излиза. Защо тогава не поискахте да направим анкетна комисия, за да установим дали има влошаване на българо-либийските отношения за това, че шефът на българското разузнаване публично е признал, че с президента грубо са нарушили чуждо законодателство, за което се предвижда наказателна отговорност? Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика – заповядайте, господин Жеков.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (ДН): Уважаема госпожо Дончева, дори да искам да се съглася с Вас, в мен изниква един въпрос: Вие осем години тук в парламента ли бяхте или сливи брахте? Та сега се сетихте за всички тези работи, които ги говорите.
Извинявайте, колеги, за пореден път станахме за смях. Нека да прекратим с тези предизборни кьорфишеци, когато в България в момента ежедневно се уволняват хиляди хора, доходите падат и проблемите в бюджета са такива, че следващото управление не го виждам направо! За пореден път тук разиграваме разни циркове, които обслужват не знам кого.
За мен още нещо обаче е важно и се обръщам персонално към Мария Капон, Атанас Мерджанов и Павел Шопов: вие ли излъгахте Яне Янев, като му пробутахте празен лист да се подписва или Яне Янев излъга тук за пореден път пред цялото събрание? Този парламент трябва да има малко достойнство – като излизаме, да погледнем българите в очите! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Имах един състудент, който се яви на изпит по международно публично право, знаейки един въпрос. Той беше нещо за ООН. Професор Александър Янков, лека му пръст, един изключителен юрист и дипломат, обаче му гледа билета и вика: ама Вие имате еди-какви си въпроси. Обаче той знае един от тях и от десет въпроса за ООН, които са други, си говори за първия.
Вашата работа наистина е като Мирча Кришан с краставицата.
Ние говорим за конкретно решение по конкретна тема. Има кога – изборите идват, два месеца ще говорите за каквото искате, но сега има конкретно решение по конкретна тема.
Ако вие не искате тези факти да излязат през анкетна комисия, има поне три форми на парламентарен контрол, с които те могат да бъдат извадени. Но това ще означава да бъдат извадени без ваше участие. Вие няма по никакъв начин да можете да влияете върху това, което се събира. Освен това, заедно обединени, ще станете обединени за това да дадете чадър на българските служби, които спали четири години, а вероятно и до момента. Ако някой има личен интерес от това, не знам. Големият интерес, политически, личен и всякакъв на по-голямата част от вас – да изглеждате напълно безпринципни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, почивка до 11,30 ч.! (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме след почивката с разискванията по същата точка от днешната програма.
Имаше няколко заявки за изказвания от преди почивката.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала.
Както беше съобщено, освен това решение, имаме още няколко точки в програмата, които трябва да гласуваме днес, тоест вървим по схемата „разисквания – гласуване”.
Моля, не ме принуждавайте да правя поименна проверка – още веднъж се обръщам към народните представители, които са извън пленарната зала, че е необходимо да влязат в нея и да участват в работата на парламента.
Господин Михайлов, имате думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (независим): Господин председател, уважаеми народни представители. Този дебат ми се струва неуместен, защото е предизборен, в края на парламентарния мандат.
Тези въпроси, които той предполага да бъдат решени, не могат да намерят своето разрешение в границите на този мандат. Това е очевидно за всички, следователно идеята е, малко или повече, даже напълно, предизборна. В този смисъл нашият дебат има характера на предизборна кампания. Гласовете, които звучат отляво и отдясно могат да бъдат интерпретирани в духа на предизборното поведение, което означава, че ние чуваме гласове отляво и отдясно, които почиват върху една класическа за нашия фамозен преход гузност. Тя прави този тип тематизации просто безсмислени.
Въпросът за обвързаността на държавата с българската корупция е фундаментален въпрос на прехода. Сега, на 15 април 2009 г., този въпрос изниква в българския парламент по повод на конкретен казус, свързан с лице, което е традиционно обсъждано в тази перспектива. Това не е ново. Въпросът е, че около тази фигура – говоря сега, разбира се, за столичния кмет, има въпроси, които бяха систематично задавани от различни позиции, основно от медиите, разбира се и от българската десница в красивия период на нейното опозиционно, спрямо този лидер, настроение. Тя беше специализирана да го атакува за корупция.
Основни фигури на тази десница наричаха това лице с имена, които сега аз се тревожа на свой ред да произнеса. Това всичко е забравено по конюнктурна логика. Сега се атакува левицата, защото тя стои, ще повторя пак – предизборно, зад идеята да се каже нещо лошо за това лице и да увисне във въздуха като подозрение за това, което и бездруго хората знаят. Като го знаят дали има някакъв ефект върху тяхното електорално настроение? Едва ли. Следователно това, което протича сега, е по-скоро система от жестове в предизборна обстановка.
Десницата няма право да говори за корупция, свързана с този казус, не може да се позовава на това, че левицата е в невъзможност да съобщава за корупция, защото я практикува. Всички политически партии без изключение имат участие в този процес, имат собствената си гнойна диря, имат какво да крият и в този смисъл всяко позоваване на корупцията от позицията на непричастност е крайно неубедително и деморализира.
Аз искам да кажа това: ние не можем да произведем този дебат в 40-ото Народно събрание. Не зная кога това би могло да се случи.
Аз се питам следното обаче: имаше един швейцарски доклад, поръчан от Държавния департамент, който беше публикуван в Интернет, в пресата, беше четен, но не беше обсъждан, включително и в Народното събрание никой не поиска комисия. Татяна Дончева говори, че това лице Йосич, което сега е обсъждано, е свързано с 30 убийства. Нещо такова спомена. Аз помня, че този доклад, адресиран до Държавния департамент, споменаваше също тази цифра – 30 поръчкови убийства, свързани с главното действащо лице в доклада. Някой направи ли тогава комисия? Българската нация погрижи ли се да реши този въпрос? Не.
Сега цялата десница, подредена от първия до последния ред в перспективата на своята амбиция да управлява през една коалиция, драматично смени отношението си към тази фигура - за неин срам, ще кажа аз, и това е смисълът на моето изказване сега. Просто разговорът за корупция в този контекст, в този парламент, от тези политически сили, е срамно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Михайлов, аз бих се съгласил с част от Вашите аргументи, че една подобна дискусия в края на 40-ото Народно събрание носи един особен привкус на предизборната ситуация, в която очевидно вече се намираме, но ми се струва, че не сте много убедителен, защото забравяте един основен факт. Това е фактът, че сегашното предложение за създаване на такава анкетна комисия, която ние подкрепяме като парламентарна група, не е прецедент.
Ако не беше случаят, при който имахме създадена временна анкетна комисия с общото настояване, в това число и на представители на тези парламентарни групи, които днес странно получават тази амнезия много услужливо, че е необходимо да бъдат изследвани законовите и подзаконовите нормативни актове, които позволяват онова лесно влизане и издаване на документи на едно лице пак със сръбски произход, да изследваме зависимостите, които се създават като впечатление в резултат на тези действия на представители на български държавни институции или най-малкото да се опитаме да изчистим петното, което с една подобна ситуация се лепва върху България, върху българските специални служби. Тогава всички говорихме за това, че е необходимо да бъде създадена такава временна парламентарна анкетна комисия.
Тогава особено от Вашата бивша парламентарна група бяха изключително активни – и със създаването на анкетната комисия, и с активност във Вътрешната комисия, която днес също странно мълчи.
Ето, затова казвам, че щяхте да бъдете по-убедителен, ако не бяха тези обстоятелства, които ми се струва, че са еднакво валидни и тогава, и днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Пинчев, репликата означава несъгласие.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (РЗС): Ще направя реплика на господин Михайлов, но повод ми даде господин Найденов.
Господин Михайлов, твърде много Ви уважавам, но не знам дали се усетихте, че влязохте в хора на лявата страна. Хубаво е, че имате някаква позиция, която продължавате да защитавате. Обективно погледнато парламентът не е барикада, но заставате от другата страна на барикадата. И после, когато говорите за морални принципи и преценявате не само лявата, средната, но и дясната част на залата, не забравяйте, че така наречената българска опозиция след 10 ноември беше създадена от Държавна сигурност и дори ние, репресираните, вървяхме след главатарите на тази опозиция, която ни доведе до това положение. Вие бяхте от тези, които вървяха след тези хора.
Много деликатна е тази история – някой да излезе тук като висш морален съдник. Аз се надявам, че Вие нямате такава претенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (независим): Господин Найденов, все пак мисля, че нищо няма да произлезе от една такава комисия - тя няма технологично време да работи задълбочено. Резултатът, който ще произведе, ще бъде резултат в контекста на кампанията. Следователно парламентът едва ли би се съгласил да участва в обслужването на лявата политическа кампания, освен ако тя самата не се реши на всяка цена да постигне своето - практика, която от последните няколко дни наблюдаваме, с много лош обществен резонанс.
Сега да кажа няколко думи на господин Пинчев. Вижте, въпросът за корупцията, организираната престъпност и за срастването на политическите партии, на държавната власт с тази престъпност, трябва да се постави независимо. От хора, които не са, така да се каже, арестувани от собствените си политически сили.
Имах удоволствието да се окажа накрая „независим“. Аз знам много добре как се стилизират възприятията на един политик, обитаващ политическа сила, която се отказва да мисли независимо, честно и според правилата на елементарната почтеност. Тази игра не може да обсъжда въобще въпроса за корупцията и организираната престъпност. Ще трябва да се одързостяваме. То не е въпрос на претенция, особено на някаква претенция за окончателна морална присъда, да говорим нещата такива, каквито са. Този въпрос въобще не може да бъде поставен адекватно, още по-малко разрешен от никоя политическа сила, защото всяка една политическа сила има собствената си причастност към тази преходна престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Радославов, заповядайте за процедурно предложение.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, аз мисля, че българският парламент отдели достатъчно време по тази точка. Чуха се тези, антитези, даже се разрасна дискусията. Лично за мен едно е ясно. Изглежда, че традицията ще продължи в този дух - няма виновни за нищо и корабът си пътува.
Предлагам да прекратим дебатите и пленарната зала да реши дали ще има такава комисия или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да поставя на гласуване Вашето предложение, тъй като това е първо четене и всяка парламентарна група има съответното време, дадено й в правилника. Така че не можем да прекратим дебатите, докато не се изчерпи времето. Да са мислили тези, които са написали точката като точка първа. Прекратяване на дебатите може да е възможно при второ четене, а това е решение, което минава на едно четене.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Всички колеги в залата знаят, че не става дума за някакъв хулиган или просто престъпник, а за бос от международен мащаб, свързан с наркотрафик и убийства. Дотук никой не е отрекъл, че този човек свободно се е разхождал в България в твърде дълъг период от време. Изправени сме пред две хипотези – или българските служби не са знаели за това, или са знаели.
Знаем и още нещо. Тук ще си позволя да цитирам Бойко Борисов, който се позовава на Холандската прокуратура - искам това да го повторя няколко пъти, където колегите му са заявили, че от дълго време са знаели и са искали той да бъде арестуван, но никой не го е направил. Сторил го е чак той в качеството си на главен секретар, заедно с отряда на баретите.
Когато добавим към тези публично известни твърдения така наречените изявления на Сретен Йосич пред Белградски съд, че бил покровителстван от службите в България, нормално е човек да събере две и две и у него да възникне съмнение, което трябва да бъде изяснено. Понеже сме парламентарна, надявам се, а не полицейска република, логично е да се направи парламентарна анкетна комисия. МВР в България с удивителна скорост започна да дава отговори за това кой има и кой няма връзки със Сретен Йосич. Може би бързат, за да избегнат комисия.
Интересува ли се някой от обективната истина в тази страна или ще си играем, както обикновено досега, на управляващи и опозиция, в зависимост от обстоятелствата? Аз не знам защо някои колеги вдясно искат да посрещнем създаването на такава комисия като жертвени агнета, и ви го казвам абсолютно коректно, вместо да препятстват възможността да се злоупотреби с един парламентарен инструмент или да се злоупотреби с нечий политически авторитет. Някой се опитва да измести дебата в персонална посока, а не се обръща внимание, че е поставен под въпрос престижът на българските специални служби, престижът на български бизнесмени, престижът на български политици. Нека бъдем на ясно – не само на политици, споменати от лицето Сретен Йосич, а и на политици, които са били на власт в периода му на пребиваване в България, защото, пак припомням, ние сме парламентарна, а не полицейска република.
По мое виждане на опозицията не трябва да й се стоварват събитията, а трябва да ги посреща челно и да гарантира, че анкетата ще е почтена в името на България, на нейния международен авторитет и на авторитета на държавата пред собствените й граждани. Управляващите имат интерес просто да се пусне една информация в пространството, но не и да се извади може би истината на бял свят. Така истината винаги ще остане скрита, а съмнението ще тегне. Точно това е начинът за политическа манипулация. Сега някой оттегля подписа си. На практика означава, че се е включил в инициативата, в тази комисия по политически и персонални причини.
И последно, господин председател. Тъй като тачъризмът и консерватизмът са много модерни в последно време, ще ви цитирам Маргарет Тачър, която казва, че зад смелостта трудно ще намериш поддръжници сред своите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Независимите народни представители изчерпаха своето време.
Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам защо толкова много време трябваше да загубим, след като правим извънредни заседания по важни закони, с тази анкетна комисия. Тази комисия е доста излишна, защото мисля, че основните въпроси, които се поставят в това проекторешение, са ясни на всички. Госпожа Дончева каза, че службите не били в час. Мисля, че нашите служби са много в час. Въпросът е дали тя не е в час или се прави, че не е в час. И въпросът не опира само до лицето Сретен Йосич. Въпросът опира до един принципен проблем.
Ако парламентът трябва да направи анкетна комисия и да има политически разговор в него, защото той е висшият политически орган на държавата, разговорът трябва да бъде много по-сериозен. Въпросът би трябвало да бъде следният. Той следва и от въпроса какво търси Сретен Йосич в България.
Госпожо Дончева, Сретен Йосич е офицер от комунистическите сръбски служби, който е дошъл да се види с колегите си от българските комунистически служби. (Оживление в опозицията.) Големият проблем е с хората, които са подведомствени на другаря Първанов, който е другар на другаря Милошевич.
Госпожо Дончева, хубаво е тези неща да ги чуете! Големият проблем на целия преход в България, на това, което се случва в нашия регион, е, че голяма част от хората, които са работили за така наречените служби за сигурност, за комунистическите служби, голяма част от офицерите, които са работели за тези служби, са шефове на българската мафия, на сръбската мафия, на балканската мафия, които са се превърнали в интернационална мафия. Това е въпросът, който трябва да обсъждаме и дебатираме тук. Защото в България почти няма бос на престъпна групировка, за който да не са излезли данни, че е офицер или сътрудник на службите – на старите нови служби, защото има приемственост. За тези 20-ина години се смениха имената на службите, но кадровият състав, висшият офицерски състав, включително и на ръководни длъжности в ДАНС пак са хора, работили за старите служби. И ако ние не си отговорим на този въпрос, няма защо да се занимаваме със Сретен Йосич, с Куйович и така нататък, с конкретни казуси, защото това е работа на службите. Въпросът трябва да се реши принципно, да се освети целият механизъм, по който се трансформира политическата власт от преди 10 ноември в икономическо-олигархична власт точно по тази схема за тези служби. Защото няма как някой да ме убеди мен или който и да е било разумен човек в тази държава, че службите за сигурност в България се борят срещу организираната престъпност, която се оглавява от хора, които са били част от тези служби и продължават под някаква форма да работят за тези служби.
Това трябва да бъде обект на анкетна комисия, госпожо Дончева – как старите нови служби за сигурност в България се борят срещу организираната престъпност, ръководена от хора, които са били част от службите. В България трудно може да се разбере вече кой от коя страна на барикадата е, кой е в службите и каква част от службите работят с престъпния свят, със сенчестия бизнес, с олигархията, с политическите кръгове от управляващата коалиция, която също е обвързана с тези групировки. Това е сериозният политически въпрос, който трябва да бъде обсъждан, а не с анкетна комисия. Трябва да има сериозен политически дебат.
Иначе посещението на господин Йосич – то е съвсем логично, госпожо Дончева. Той е дошъл да види своите другари от българските служби. Това е отговорът и няма смисъл да си губим времето и да правим анкетни комисии. То е очевидно.
Ако в конкретната ситуация търсите да се заяждате с някои от вашите политически противници, да изкарвате, че в определено време те са участвали по някакъв начин и са били свързани, че носят отговорност за неговите посещения, това е друг въпрос. Но вие, от Българската социалистическа партия, основно от Българската социалистическа партия трябва да дадете отговор на този политически въпрос!
Не виждам колегата Юсеин, който малко ме озадачи. Може би аз не съм го разбрал. Той каза, че проблемът на възродителния процес не е бил проблем на самия възродителен процес и че били пратили неквалифициран човек да охранява някакви посеви или нещо такова. Съжалявам, че в залата го няма господин Юсеин, за да даде уточнение на този въпрос. Най-големият проблем, че Българската социалистическа партия е организирала възродителния процес, е, че е пратила неподходящи хора на неподходящо място да го реализират. Така разбрах изказването на господин Юсеин. Хубаво е да даде отговор, защото знам, че тази тема е много чувствителна за техните избиратели, за избирателите на Движението за права и свободи, за разлика от елита на Движението за права и свободи, който добре съжителства с тези, които им сменяха имената на базата на икономическа симбиоза. Като гледам колко са се променили от БСП, убеден съм, че ако им падне, пак ще ви сменят имената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, нека да се съсредоточим върху решението.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ще сменим имената и на хората от Съюза на демократичните сили.
ИВАН СОТИРОВ: А, и на СДС ще се опитате да смените имената, госпожо Дончева! Много сте откровена. Правите тези опити, може и да успеете. Като четем докладите на европейските ни партньори за разделението на съдебната и изпълнителната власт и парламента, може да се опитате и да ни смените името. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин председател, не се сърдете на залата, че губим време. Това е вярно, но изгубихме това време от конспиративни подписки, които, уважаеми господин Сотиров, вчера госпожа Дончева направи по време на почивките. Няколко пъти по време на това Народно събрание прави конспиративни подписки на крак, на ръка, набързо – белким някой се хване. След това се отказват. Това е типично в неин стил. Тя умее да прави това, но не винаги сполучливо. Тя нарече един наш колега „провинциален адвокат”. Аз не бих казал, че е провинциална прокурорка, мьеко изказване. Тя ни вкара в тези капани. Сигурен съм, че това не е позицията на Парламентарната група на Българската социалистическа партия, на Движението за права и свободи, но така или иначе този дебат е необходим. Трябва да го изкараме докрай. Така че, господин Сотиров, не й отдавайте толкова голямо значение във Вашето изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Трябва човек да може да се надскочи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Сотиров, заповядайте, имате право на дуплика. Отказвате се.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (РЗС): Благодаря, господин председател.
Очевидно е, че проектът за това решение е изцяло политическа атака на управляващите. Фактът, че беше включена набързо като т. 1 от дневния ред, е достатъчен, за да се прецени, че това е така. Аз ще гласувам против него.
Няма да представям аргументи, но ще обърна внимание на едно нещо.
Ще се съглася с господин Атанасов, че опозицията трябва да се успокои и не трябва да се поддава на манипулации в този момент. Ще се съглася с това, че не трябва да се прехвърля отговорност в опозицията. Господин Атанасов, Ваша колежка преди Вас каза, че й било много забавно да наблюдава в последните дни, че са паднали маските за това кой работел с Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия за изборното законодателство, без да спомене за маските, свързани с работата с президента. И днес паднаха част от маските, когато бе гласувано нашето предложение да се изслуша Петър Димитров за новите договори с „Газпром”. И днес паднаха такива маски!
В тази връзка ще се съглася и с Вас, че ако управляващите бяха искрени, щяха да внесат днес в дневния ред и други проекти за решения за временна анкетна комисия – именно това, което цитирахте – проект на решение за временна анкетна комисия за смъртта на Ахмед Емин.
Беше коректно и в контекста на това, което се каза дотук, да се спомене, че този проект беше внесен от председателя на Парламентарната група „Ред, законност и справедливост” Яне Янев. Аз съм се подписал втори, господин Лъчезар Иванов също се е подписал. Беше коректно това да се спомене. Но аз също ще потвърдя, щях да повярвам в искреността на управляващите, че действително искат да се разкрие истината по този казус, ако бяха внесли едновременно и такъв проект за решение да се разгледа за създаване на временна анкетна комисия като този, който ние внесохме за временната комисия за Ахмед Емин.
Очевидно е, че атаката е политическа и аз категорично ще гласувам против този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма други желаещи народни представители.
Обявявам дискусията за приключила.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
Госпожо Капон, бихте ли прочели проекта за решение, който е раздаден на колегите народни представители? Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим):
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 и 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по престоя в Република България на Сретен Йоцич (Йосич), гражданин на бивша Югославия, арестуван на 21.06.2002 г. с международна заповед за задържане и екстрадиран в Кралство Холандия, както и да проучи твърденията на горепосоченото лице за евентуална съпричастност и покровителство от страна на българските държавни органи за периода на пребиваването му у нас.
Временната анкетна комисия да проучи цялата информация, в това число и оперативна, с която разполагат българските държавни органи.
2. Комисията се състои от 16 народни представители, от които: 5 от ПГ на КБ, по 2 от ПГ на НДСВ и ДПС и по 1 от ПГ на БНД, ДСБ, „Напред”, ОДС, РЗС, „Атака” и 1 независим.
3. Избира състав на комисията.
4. Временната анкетна комисия се избира за срок от два месеца.”
Моето предложение е временната комисия да се избере за срок от три седмици, а не два месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие предлагате заместващ текст на т. 4: „Временната анкетна комисия се избира за срок от три седмици.”
В такъв случай трябва да гласуваме първо заместващия текст на т. 4.
Подлагам на гласуване т. 4 – вместо два месеца срокът да бъде три седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 96, против 81, въздържали се 10.
Приема се предложението за срок три седмици.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): А ако няма комисия, какви са тези три седмици? (Шум и реплики в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване цялото решение, така както беше прочетено, плюс т. 4 с промяната в срока, без състава на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 120, против 79, въздържал се 1.
Решението се приема.
За процедура – господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин председател, вземам думата по начина на водене на заседанието. Вие подложихте на гласуване първо срока преди да се определи дали има комисия. Мисля, че е редно най-напред да бъде определено дали ще има комисия, а след това срокът. Вие подложихте на гласуване обратното. Освен това голяма част от народните представители – моля за извинение! – не разбраха точно за какво беше първото гласуване и след това второто гласуване.
Това е единият ми аргумент, поради който аз желая прегласуване на цялостното решение.
Второ, обръщам се към Вас, днес загубихме три часа тук, в парламента, за да разгледаме тази първа точка. Считам, че в момента проблемите на държавата са много по-големи, а ние отделихме три часа на един проблем, по който Министерството на вътрешните работи вчера официално се произнесе.
Така че, моля, господин председател, да поставите на прегласуване решението, гласувано преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го поставя на прегласуване.
И с колегите постъпихме, разбира се, както повелява правилника.
Госпожа Капон направи предложение за заместващ текст. Най-напред се гласува заместващият текст и след това се гласува … - това сме го правили хиляди пъти.
Поставям на гласуване т. 1, 2 и 4 от Проекта за решение. Съставът е т. 3.
Гласували 197 народни представители: за 116, против 80, въздържал се 1.
Решението се приема.
Уважаеми народни представители, следователно приехме и т. 2. А т. 2 гласи:
„2. Петима народни представители от Коалиция за България.”
Имате ли готовност от Коалиция за България?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Коалиция за България правя предложение в комисията да бъдат включени следните колеги: Кирил Добрев, Сияна Фудулова, Радослав Илиевски, Атанаска Тенева и Надка Балева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Двама от Парламентарната група на НДСВ”.
От Парламентарната група на НДСВ ще предложите или няма да предложите? Виждам, че господин Моллов дава знак, че няма да бъдат предложени представители от НДСВ.
Господин Янев го каза в изказването си. Няма да предложите? Добре.
„От Парламентарната група на ДПС – двама”.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Движението за права и свободи предлага Христо Бисеров и Камен Костадинов, като предлагаме Христо Бисеров за председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „По един – от Парламентарната група „Нова демокрация”.”
Ще предлагате ли или не?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Ще се произнесем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога ще се произнесете – като свърши парламентът?
„От Демократи за силна България – един”.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Няма да предложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група Движение „Напред”?
АСЯ МИХАЙЛОВА (ДН, от място): Не, няма да предложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „От Парламентарната група на ОДС – един”.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Не, няма да предложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „От Парламентарната група „Ред, законност и справедливост”.”
РЕПЛИКА ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „РЕД, ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ”: Няма да предложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Парламентарната група на „Атака”?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Нашият представител ще бъде Павел Шопов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Един независим народен представител.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): То е ясно, че съм аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Представител на част от независимите предлагаме да бъде госпожа Мария Капон.
Колеги, учудващо е, когато се гледат документи, че не се доглежда кой внася, кой е авторът, кой е инициаторът. Това е един от инициаторите на тази идея. Наистина хулите, които се стовариха тук срещу една достойна жена, една жена, показала всичките тези четири години една принципност и т.н. … (Шум и реплики.)
Аз бих искал да кажа, че най-смайващото е, че мъже, които вчера слагат подписа си, днес се отказват от него. Извинявайте, мъжкото не е да се носи панталон, а мъжкото е да има поведение, да има достойнство всеки мъж. За съжаление, няма такива достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, още веднъж се обръща към вашата парламентарна група: ще посочите или няма да посочите?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност, Коалиция за България посочи петима народни представители – господин Мерджанов ги прочете; Парламентарната група на ДПС посочи двама народни представители, като предложи господин Христо Бисеров за председател; Парламентарната група на „Атака” посочи Павел Шопов за член и независимите посочиха народния представител Мария Капон. С други думи, девет човека.
Поставям на гласуване състава на комисията с председател Христо Бисеров и членове: Кирил Добрев, Сияна Фудулова, Радослав Илиевски, Атанаска Тенева, Надка Балева, Камен Костадинов, Павел Шопов и Мария Капон.
Гласували 132 народни представители: за 120, против 12, въздържали се няма.
Съставът от девет човека, заедно с председателя, е приет.
Заповядайте за процедура, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим с два часа работното време и днешното заседание да продължи до 16,00 ч. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля гласувайте процедурното предложение за продължаване на днешното пленарно заседание до 16,00 ч.
Гласували 128 народни представители: за 102, против 22, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с точка втора от днешната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносители са народните представители Румен Овчаров и Милен Велчев.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми колеги, искам да ви напомня, че тази сутрин парламентът реши, че след приключване на дискусиите по всяка точка от дневния ред, които ще бъдат обсъдени днес, ще има гласуване. Имайте предвид това. Моля народните представители да бъдат в пленарната зала.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на финансите господин Кирил Желев.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Кирил Желев да заеме своето място в пленарната зала.
Господин Иванов, преминаваме към представяне на становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 954-01-81, внесен от народните представители Румен Овчаров и Милен Велчев на 8 април 2009 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 9 април 2009 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите и господин Красимир Стефанов – изпълнителен директор на Национална агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от господин Овчаров.
Със законопроекта се предлага преминаването на дейности и функции от Агенцията за държавни вземания към Националната агенция за приходите да бъде отложено и да се реализира от 1 януари 2010 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо и второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 954-01-81, внесен от народните представители Румен Овчаров и Милен Велчев на 8 април 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Председателят на парламента не е дал законопроекта на други комисии, затова няма други становища.
Откривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Имате думата, уважаеми колеги.
Моля, колегите да заемат местата си. (Част от народните представители стоят изправени и разговарят по между си.) Моля ви, колеги, заемете местата си в пленарната зала.
Имате думата за дискусия. Няма желаещи.
Закривам несъстоялата се дискусия на първо четене.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите да поканят народните представители в пленарната зала.
Уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте да преминем към второ четене на законопроекта на това заседание.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се. 1
Предложението се приема.
Господин Иванов, моля да представите закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, § 954-01-81, внесен от народните представители Румен Овчаров и Милен Велчев на 8 април 2009 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за параграф единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по наименованието на закона и текста на параграф единствен.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА АКТОВЕ И ДЕЙСТВИЯ, С КОИТО Е УРЕДЕНА СОБСТВЕНОСТТА И НАЧИНЪТ НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТИ В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД В ГР. СОФИЯ.
Вносител е народният представител Диана Хитова.
Госпожо Хитова, заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
„РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в гр. София
Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава с един месец срока на действие на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град.
Временната анкетна комисия на свое заседание на 8 април 2009 г., на базата на досега извършената проверка, с оглед на събрания голям обем документи и материали и необходимостта от допълнителни проучвания и анализ на същите, единодушно реши и предлага на Народното събрание да вземе решение за удължаване с един месец срока на действие на комисията.”
Само две думи искам да кажа още, колеги. Тъй като в срока на действие на комисията се включва и времето за реакция на различни институции, към които ние сме се обърнали с молба да ни предоставят документи и материали, е необходимо действително да бъде удължен срокът на работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме към дискусия на проекта на решение, внесен от народния представител Диана Хитова.
Имате думата.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, знаете моето принципно отношение за проблемите около застрояването не само в Студентския град, а и в големите български градове. Знаете и ви благодаря за подкрепата, която оказахте за приемането на мораториум върху застрояването.
Въпросът, който искам да поставя тук, е следният. Вие удължавате срока на действие на комисията, но ви питам ясно и простичко: колко реално време остава до края на този парламент? Въпросът ми е риторичен, но искрено ще се надявам някой да отговори от тази трибуна. Не е ли това начин да се избегне оповестяването, даването на отговори около въпроса по какъв начин е проведена тази криминална реституция в Студентския град? Не само в Студентския град, навсякъде в българските градове е по този начин и вие тук предлагате удължаване на срока. Добре, след като на парламента му остават десетина дни или по-малко, за кога го отлагате? Това не е ли възможност да скриете това, което все пак е излязло на бял свят? Не е ли по-добре, ако трябва, комисията да заседава извънредно, да се откажем от тази ваканция, която гласувахте вие? Нека този парламент да завърши с ясни и категорични позиции, да се види кои криминални съдии са реституирали тези междублокови пространства в Студентския град. Защо ограничавате само в Студентския град? Навсякъде в България е така.
Те са десетина-двадесет корумпирани български съдии, които петнят името на българския съдия. Дайте да ги хванем тези хора и да ги разследваме. Какво толкова има да се удължава срокът, да се прехвърлят документи оттук, оттам. (Реплики от КБ.)
Не ме апострофирайте, колега от БСП. Не ме апострофирайте, елате тук да се изкажете и си кажете мнението. (Реплики от КБ.)
Господин председател, моля Ви да въведете ред в групата на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължавайте, ако обичате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Визирам господин Радославов от Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, продължавайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Въведете ред, моля Ви се, аз говоря важни неща, а ме апострофират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ред има.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не стига, че се опитват да прикрият разследването, което се направи в парламента, освен това имат и наглостта да ме апострофират. Как не ви е срам! Това на нищо не прилича.
Колеги, връщам се на темата, която ви поставих: за кога отлагате тази комисия? За кога? Колко време остава на този парламент? Не е ли смешно това? Не е ли по-добре на първото заседание утре, ако трябва, да приемете законопроекта, който съм ви предложил, за пълна ревизия на реституцията във всички големи български градове? Това не е ли по-добре, не е ли по-разумното, вместо да се опитвате сега да прикривате фактите, които излизат около тази криминална реституция?
Не визирам конкретно Вас, госпожо Хитова, а принципа, по който се работи в този парламент, по който работят българските партии в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, конкретно за тази временна комисия говорим.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно за тази комисия говоря, господин председател, Вие добре ме чухте в началото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Парламентът има мандат до 25 юни. Защо смятате, че няма време?
МИНЧО ХРИСТОВ: За кога я отлагате? Кога ще излезе?
Нека госпожа Хитова да излезе тук и да каже ангажира ли се с конкретен срок този парламент преди да се разпусне, да излезе с конкретните резултати! Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за първа реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колега! Аз се опитах да Ви кажа, но Вие изглежда не можахте да асимилирате и едва ли не гневно се отнесохте персонално към мен, че Ви репликирам. Исках да Ви кажа, че имаме конкретна комисия с конкретна задача за Студентския град. А Вашата идея е едва ли не тази комисия да разследва изцяло България за подобни случаи и то няма как да стане. Тази комисия е предназначена само за Студентския град, така гласувахме. Затова се опитах да Ви кажа, че разширявате предмета, което означава, че срокът трябва да се удължи още повече, ако се разшири предметът на дейност. Така че да гледаме това, което е предмет на дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, господин Христов.
Действително нека да говорим за предложението за скъсяване на срока от два месеца на две седмици!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, предполагам, че няма да ми дадете написано слово, което да искате да прочета тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, действително Вие решавате обсега...
МИНЧО ХРИСТОВ: Мисля, че говоря точно и изключително по темата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, заповядайте!
МИНЧО ХРИСТОВ: Говоря ви конкретно. Поставях един въпрос: ангажира ли се комисията да приключи с резултатите преди да се разпусне този парламент, да бъдат оповестени пред медиите?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ангажира се!
МИНЧО ХРИСТОВ: За кога и защо толкова време вече се тутка тази комисия, извинявайте? Това, първо.
Второ, господин Радославов, на Вас отговарям конкретно. Вие знаете колко пъти поставям въпроса за строителството в междублоковите пространства. Знаете колко пъти Вие конкретно, ама Вие конкретно – като коалиционен партньор на Българската социалистическа партия и част от Коалиция за България сте правили всичко възможно да стопирате тези мои усилия! Говоря за налагането на мораториум върху строителството в междублоковите пространства, говоря за провеждането на пълна ревизия – все законопроекти, които съм внесъл и отлежават тук с години! Пълна ревизия на тази криминална реституция!
Пак принципно, господин председател, Ви казвам: ние трябва да подходим към криминалната реституция не само в Студентския град, във всяко кътче на нашата страна, във всички големи градове, във всички квартали, защото сигналите продължават.
Вчера внесох един сигнал в Комисията за борба с корупцията точно по тази тема – криминално застрояване на междублоковите пространства! Ако не е направено това, което трябва като парламент, какво искате да правим?
Искам да Ви припомня, господин Радославов, още нещо, но хубаво го запомнете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече! Ако обичате!
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.
Вашата парламентарна група внесе един криминален законопроект, с който се опита тайно, задкулисно да премахне мораториума – чл. 24а от Закона за етажната собственост, говорил съм тук по тези неща. Не ви ли е срам?
РЕПЛИКА ОТ КБ: А теб не те ли е срам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за други изказвания?
При това положение, уважаеми колеги, закривам дискусията по текста на проекта за решение, внесен от председателя на временната комисия, да не чета наименованието на комисията, вие го знаете много добре.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на законопроекта правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени заместник-министърът на труда и социалната политика господин Димитър Димитров и госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля представителите на министерството да заемат своите места в пленарната зала.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта № 954-01-82, внесен от Донка Михайлова и Хасан Адемов на 9 април 2009 г. за първо гласуване
Комисията по труда и социалната политика на извънредно заседание, проведено на 10 април 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
На заседанието присъства и взе участие господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Донка Михайлова, който е един от вносителите. Тя подчерта, че вследствие негативните отражения на световната криза върху българската икономика са настъпили промени в пазара на труда, като се е увеличил броят на освободените от работа лица. Наблегнато бе на факта, че в Националния план за действие по заетостта за 2009 г. съкратените лица са основна целева група и са планирани различни действия, за да не се допусне масова и продължителна безработица и да се съхрани заетостта.
С предлаганата в законопроекта промяна се цели безработните лица с право на обезщетение да се включват в обучение, финансирано със средства от европейските и други международни фондове, при това без да се прекратява регистрацията им като безработни лица. Те ще продължат да получават полагащите им се обезщетения за безработица. С тази промяна основание за прекратяване на регистрацията на безработните лица е само включването им в заетост по програми и проекти, но не и включването им в обучение. По този начин допълнително ще се стимулира участието на безработните с право на обезщетение в различни видове обучения, финансирани от европейските фондове.
След проведеното обсъждане и гласуване с резултати „за” - 11 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 954-01-82, внесен от Донка Михайлова и Хасан Адемов на 9 април 2009 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към дискусия на първо четене.
Заповядайте да представите законопроект от името на вносителите, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, чрез този законопроект заедно с колегата д-р Хасан Адемов предлагаме промяна в чл. 20 ал. 3 т. 5 от Закона за насърчаване на заетостта. Съобразно този текст регистрацията на безработните лица следва да се прекратява в случаите, в които те участват в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Съгласно текста, който предлагаме, се въвежда ограничение и съществуващото ограничение в досегашния текст остава само по отношение на заетостта, осигурена в рамките на международни програми.
Нашето съображение да предложим на Народното събрание тази програма е свързано с една несправедливост, която създава този текст. На практика безработните лица, които са ангажирани с обучение и квалификация по международни програми, трябва да прекратят регистрацията си като безработни и по този начин се лишават от право на обезщетение за безработица.
Сега съществуващия текст създава среда, която демотивира безработните лица да работят за своята квалификация и ги поставя в неравнопоставено положение – от една страна спрямо останалите безработни лица, които не са включени във форми за квалификация, а от друга страна, спрямо безработни лица, които са включени във форми за квалификация, финансирани с бюджетни средства.
Чрез промяната на практика се създава възможност регистрацията на безработните лица да не се прекратява, те да продължат да получават обезщетението за безработица, заедно с това да бъдат включени в програми, финансирани от европейски и други фондове и да получават полагаемата се по съответните проекти стипендия. По този начин считаме, че се създават по-добри възможности за реинтеграция на безработните лица на пазара на труда и по-добра възможност за финансиране на хората, които са в състояние на временна безработица.
Намираме, че нашето предложение е в пълно съответствие с целите на Националния план за действие по заетостта, свързан е и с недопускането на продължителна безработица на лицата, които биват съкращавани в резултат на икономическата криза.
Нашето предложение е и част от антикризисните мерки на пазара на труда, които управляващата коалиция провежда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Откривам дискусията на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Има думата. Няма желаещи.
Закривам дискусията и поставям на гласуване на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Правя процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене в рамките на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, поставям на гласуване процедурното предложение – второто четене да стане на това заседание. Законопроектът има само един параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Адемов, моля да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
„ЗАКОН
за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта
(обн. ДВ...)
Параграф единствен.
В чл. 20 ал. 3 т. 5 след думите „както и в“ се добавя „заетост по“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Намираме се на второ четене на законопроекта. Желае ли някой да се изкаже? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Закона за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка пет от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси и становище на Комисия по европейските въпроси.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ще направя процедурно предложение за допуск в залата на заместник-министъра на финансите господин Кирил Желев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Моля, поканете заместник-министъра Кирил Желев в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 8 април 2009 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 9 април 2009 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, и господин Красимир Стефанов – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Елкова.
С цел избягване на несъответствието с европейското законодателство, посочено в официално уведомително писмо – Нарушение № 2008/2053, и последващо мотивирано становище по нарушението от Комисията на Европейските общности относно освобождаването от облагане на доходите от лихви и отстъпки от облигации е направеното предложение за изменение на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Към настоящия момент съгласно разпоредбата тези доходи са освободени само, когато лихвите или отстъпките са от български държавни, общински или корпоративни облигации. С промяната е предложено освобождаването да се прилага и за лихви и отстъпки от облигации, издадени съгласно законодателството на друга държава членка.
Предлага се промяна в данъчните облекчения за дарения с оглед недопускане на дискриминация на лицата, в полза на които са направени даренията. Данъчното третиране на направените дарения не трябва да зависи от мястото на установяване на лицето, в полза на което е направено дарението (Република България или друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство). Според официалното уведомително писмо – Нарушение № 2008/2181, от Комисията на Европейските общности разпоредбите на чл. 22 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане противоречат на членове 12, 18, 39 и 56 от Договора за Европейската общност и на техните съответстващи членове от Споразумението за Европейското икономическо пространство дотолкова, доколкото третират по-неблагоприятно даренията, извършени в полза на определени юридически или физически лица, установени или регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, и в държавите от Европейското икономическо пространство/Европейската асоциация за свободна търговия, отколкото онези дарения, направени в полза на подобни юридически или физически лица, установени или регистрирани в България. Поради това данъчното третиране на направените дарения в полза на български физически и юридически лица следва да се изравни с това на даренията, направени в полза на лица, установени в други държави – членки на Европейския съюз. В тази връзка е предложено данъчните облекчения за дарения (по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и на Закона за корпоративното подоходно облагане) да се ползват и за дарения, направени в полза на идентични или сходни лица или граждани на друга държава членка, когато дарителят притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното гласуване и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо и второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 8 април 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има становище на Комисията по европейските въпроси.
Госпожа Фатме Илияз – заместник-председател на комисията, ще представи становището.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 8 април 2009 г.
На извънредното заседание, проведено на 14 април 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие Кирил Желев – заместник-министър, и Даниела Влъчкова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Един от основните принципи, върху които се гради Европейският съюз, е забраната за дискриминация на национална основа (чл. 12 от Договора за създаване на Европейската общност). Равноправието на гражданите на Съюза е закрепено и с чл. 18 на Договора за създаване на Европейската общност. Свободното движение на лицата и на капитала са други важни договорености, записани, съответно в чл. 39 и чл. 56 на Договора за създаване на Европейската общност. Всички тези основополагащи разпоредби се отнасят и за държавите – членки на Европейското икономическо пространство.
Съгласно действащия у нас Закон за данъците върху доходите на физическите лица от облагане с доход са освободени доходите от отстъпки от български държавни, общински или корпоративни облигации, а така също е създадена възможност за данъчни облекчения при дарения на определени български физически и юридически лица. Според Европейската комисия по този начин се нарушават посочените по-горе разпоредби на Договора за създаване на Европейската общност. Това е посочено в официално уведомително писмо (Нарушение № 2008/2053) и в съответното мотивирано становище.
За да се отстрани нарушението се предлага освобождаването от данък на отстъпките от облигации да се разпростре и върху облигации, имитирани, съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (§ 1). Предлага се също така данъчните облекчения за дарения на определените в закона лица да се разпрострат и върху дарения за същия кръг лица, когато те са установени в друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (§ 2).
Предлаганият законопроект отговаря на ангажиментите, поети от нашата страна във връзка с членството ни в Европейския съюз и цели да отстрани посочените нарушения.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси единодушно предлага (с 10 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 8 април 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица на първо четене.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Закривам дискусията, която не се състоя.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Правя процедурно предложение Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица да бъде гласуван днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има постъпило процедурно предложение второто четене на законопроекта да стане на настоящото пленарно заседание.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Господин Иванов, има шест параграфа, моля да ги представите на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги!
„Доклад за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 8 април 2009 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
По Заключителните разпоредби комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие имахте процедурно предложение за гласуването?
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, предлагам гласуването на всички параграфи заедно с наименованието на законопроекта и наименованието „Заключителни разпоредби” да стане на едно обсъждане и гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против? Няма.
Моля да гласуваме направената процедура – всички параграфи да бъдат гласувани едновременно, от наименованието на законопроекта до § 6 включително.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Процедурата е приета – всички параграфи заедно с наименованието на законопроекта да бъдат гласувани едновременно.
Имате думата за дискусия на второ четене по законопроекта – по наименованието му и текстовете на параграфите. Няма желаещи за изказване.
При това положение преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте наименованието и всички текстове от § 1 до § 6 включително.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание:
Съобщение:
„На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпило Решение № 93 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 14 април 2009 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители се връща за ново обсъждане.
Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители съгласно правилника указа на президента и мотивите към него.”
Сега ще председателства господин Корнезов. Заповядайте, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам във връзка с обсъжданата точка, ако няма възражения, да поканим в залата господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Цветанка Димитрова – директор на Дирекция „Води” в същото министерство, а така също и заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Димчо Михалевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Няма.
Моля да поканите представителите на изпълнителната власт.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията по околната среда и водите е определена от председателя на парламента господин Пирински като водеща.
„ДОКЛАД
относно първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за водите, № 954-01-73, внесен от народния представител Георги Божинов на 31 март 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 април 2009 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за водите, № 954-01-73, внесен от народния представител Георги Божинов.
На заседанието присъстваха: господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от същото министерство, господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Румен Рашев – кмет на Велико Търново, член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините, представители на сдружението и представители на Националния браншови синдикат „Водоснабдяване”.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Георги Божинов – вносител на законопроекта, който посочи необходимостта от приемането на предлаганите текстове. Той подчерта, че те отразяват националната позиция по въпросите на водоснабдяването и канализацията и отчитат изискванията на Европейската комисия в тази област.
Основната причина за предлаганото изменение и допълнение на Закона за водите е необходимостта от уреждане на обществени отношения, свързани с водностопанските системи и съоръжения, и реформиране на сектора „Водоснабдяване и канализация“.
Няколко са главните цели, които е необходимо да се постигнат чрез реформирането на сектора „Водоснабдяване и канализация“:
Първо, регулиране на обществените отношения свързани с планирането на изграждането, управлението, стопанисването и оперирането на ВиК системите и съоръженията;
Второ, подобряване на качеството, обхвата и устойчивостта на предоставяните ВиК услуги за потребителите (граждани, реален сектор, туризъм и др.);
Трето, покриване изискванията на Директивата на Съвета за пречистването на градските отпадни води 91/271 и Директива 2000/60 за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, което е ангажимент по Договора за присъединяването на Република България към Европейския съюз;
Четвърто, разширяване на съществуващата ВиК инфраструктура за питейни и отпадни води, в подкрепа на инвестиции в реалния сектор и услугите, което има пряко значение за гарантиране на устойчив и дългосрочен растеж на икономиката.
Настоящият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите има за цел да предложи необходимите законодателни промени, които от своя страна са обосновани от възникналата висока обществена потребност:
– да се определят ясни правила за собствеността и експлоатацията на водоснабдителната и канализационна инфраструктура;
– да се регламентират водоснабдителните и канализационни услуги като дейности от обществен интерес;
– да се подобрят качеството и ефективността на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги и покрие съответствието с европейското законодателство;
– да се балансират отговорностите на държавата и общините при изграждането на ВиК инфраструктурата и взаимоотношенията им с ВиК операторите;
– да се създадат условия за привличането на инвестиции за развитието на сектора „Водоснабдяване и канализация“ чрез ефективно и ефикасно оползотворяване на европейското и националното финансиране, а също и на финансиране чрез модел на публично-частно партньорство.
Предложеният законопроект на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите има за цел чрез уреждане на обществените отношения в сектор „Водоснабдяване и канализация“ да улесни изпълнението на проекти за изграждане, рехабилитация и/или модернизация на ВиК мрежите и съоръженията, финансирани от различни източници, в т.ч. и от фондовете на Европейския съюз.
Представителят на Националното сдружение на общините господин Рашев приветства влизането в недния ред на законопроект, уреждащ собствеността на ВиК системите, което е изключително важно с оглед работата по Оперативна програма „Околна среда“. Той направи някои предложения за прецизиране на текстове, които ще бъдат представени с официалното становище на Сдружението за обсъждането на второ гласуване, като още веднъж помоли за бързо приемане на законопроекта и изказа готовност представители на Сдружението на общините да вземат участие в работата по подготовката на закона за второ четене.
Двамата заместник-министри господин Димчо Михалевски и господин Чавдар Георгиев подкрепиха законопроекта като посочиха постигането на съгласуваност на позициите между двете министерства.
В последвалата дискусия бяха обсъждани въпроси, свързани с управлението на водите на басейнов принцип, поставени от народния представител Евдокия Манева, съгласуването на регионалните планове с плановете за управление на речните басейни, баланса между функциите на Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, финансиране на дейности по изграждане и реконструкция на ВиК системите, отношението на Европейския съюз по тези въпроси и др.
Вносителят народния представител Георги Божинов отбеляза, че управлението на ценния ресурс води е водещо. Той подчерта също така, че чрез настоящият законопроект се постига баланс между функциите и отговорностите на двете министерства, като предложените текстове се вписват добре в действащия Закон за водите. Държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите при спазване на бесейновия принцип при интегрираното управление на водите.
Дискутиран беше въпросът за запазване на публичната държавна собственост върху комплексните и значими язовири и събирателните им деривации и тяхното разграничаване от водоснабдителните системи по смисъла на внесения законопроект.
От всички, взели участие в дискусията бе изказана подкрепа на законопроекта и необходимостта от скорошното му приемане. Народният представител Борислав Великов подчерта и необходимостта от участие в дискусията на представители на Националната асоциация по водите, в която членуват много от ВиК дружествата в страната.
Беше обсъждана и забележката в становището на Комисията по европейските въпроси и по нея ще бъдат привлечени допълнително експерти за второ гласуване.
Комисията по околната среда и водите отбеляза, че с приемането на този законопроект ще се направят необходимите стъпки за отстраняване на посочените проблеми и постигане на адекватно прилагане на изискванията на европейското законодателство в областта на водите и изпълнение на поетите ангажименти за реализация на програмата за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води на населените места. Посочи се също, че този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите е съобразен изцяло с националната позиция на правителството на Република България по принципите и управлението на сектор „Водоснабдяване и канализация“.
След проведеното гласуване с 13 гласа „за“, без „против“ и 2 „въздържали се“, Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-73, внесен от народния представител Георги Божинов на 31 март 2009 г., като бъде изготвен обобщен законопроект, заедно с приетите вече на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите, с вносител Евдокия Манева и група народни представители, законопроект № 854-01-137, с вносител Георги Тодоров Божинов и законопроект № 854-01-161, внесен от народния представител Ненко Темелков и група народни представители“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да представите становището на Комисията по европейските въпроси – заповядайте, госпожо Илияз.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, представям на вниманието ви становището на Комисията по европейските въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-73, внесен от Георги Тодоров Божинов на 31 март 2009 г.
„На заседанието, проведено на 9 април 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от народния представител Георги Божинов.
В заседанието взеха участие Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, Цветанка Димитрова – директор на Дирекция „Води”, и Васил Маргаритов – директор на Дирекция „Кохезионна политика” в Министерството на околната среда и водите.
Политиката на опазване на околната среда, провеждана от Европейския съюз, и по-специално политиката за водите включва и норми на обществено ниво, които са свързани със събирането, отвеждането, пречистването и изпускането на отпадъчни води от населени места. На този аспект от общностното право е посветена Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г., а от гледна точка на цялостното управление на процесите въпросът попада и в периметъра на действие на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г.
Директива 91/271/ЕИО въвежда график за създаването и надлежното функциониране на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на отпадъчните води в държавите членки. Съгласно този график общите урбанизирани територии (агломерации) в Европейския съюз с население над 10 000 еквивалентни жители, които изпускат пречистените отпадъчни води в екологично чувствителни зони, са длъжни да притежават съответните канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения до края на 1998 г.; агломерациите с население над 15 хил. еквивалентни жители, които изпускат пречистените отпадъчни води в зони с нормален екологичен статут – до края на 2000 г.; и агломерациите с население между 2000 и 10 000 жители, изпускащи водите в екологично чувствителни зони, и тези с население между 2000 и 15 000 еквивалентни жители, които изпускат пречистените води в зони с нормален екологичен статус – до края на 2005 г.
В хода на преговорите за присъединяването на страната ни към Европейския съюз е договорено чрез дерогация от чл. 3, 4 и 5, § 2 от споменатата по-горе директива, изискванията за канализационните мрежи и за пречиствателните станции да се приложат, както следва:
- за агломерациите с население повече от 10 000 еквивалентни жители – до 31 декември 2010 г.;
- за всички останали случаи – до 31 декември 2014 г.
Действащият в момента Закон за водите е хармонизиран с европейските правни норми. Ето защо предлаганият законопроект няма хармонизиращи функции, а цели да създаде условия за покриване на поетите ангажименти, свързани с нашето членство в Европейския съюз, и по-специално по отношение на изграждането на канализационни системи и пречиствателни съоръжения, гарантиращи съответните характеристики на изпусканите пречистени отпадъчни води.
Предлага се Министерският съвет да приеме Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за период не по-малък от десет години (§ 2 от проекта). Предвижда се също така да се създаде и поддържа Единна информационна система на ВиК услугите и регистър на ВиК операторите (нов чл. 198у в Закона за водите). Министърът на регионалното развитие и благоустройството, областните управители, общинските съвети и кметовете да получат нови разпоредителни и координационни компетенции в областта на ВиК системите и съоръженията. Предвижда се общините да приемат програми за развитие на ВиК в съответствие с националната стратегия и регионалния генерален план в тази област. Създава се и нова глава в Закона за водите, изцяло посветена на планирането, изграждането, управлението и оперирането на ВиК системите и пречиствателните съоръжения. В основата на предлагания в проекта модел за устройство на ВиК сектора у нас лежи разделянето на страната на обособени територии за нуждите на ВиК системите. В рамките на всяка една обособена територия се предвижда да действа един оператор, а тогава, когато има няколко собственици на ВиК системи и съоръжения в рамките на една обособена територия, те ще се обединяват в Асоциация по ВиК. Целта на избрания модел е да се създадат по-благоприятни условия за привличане на инвестиции поради големия обем на необходимите финансови средства за покриване на европейските норми.
Както вече бе изтъкнато, предлаганият законопроект няма хармонизиращи задачи, а цели изпълнение на поети от нашата страна ангажименти във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз. Той не противоречи на европейските правни норми, тъй като изборът на инструменти за реализиране на целите на посочените по-горе европейски директиви е суверенно право на държавите членки. Преценката дали предложеният в проекта модел е най-удачният е извън компетенцията на Комисията по европейските въпроси.
Към проекта може да се направи следната бележка. В § 16 се предлага т. 7 от § 1 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите да гласи, че отписването от баланса на търговските дружества ВиК оператори на стойността на имуществото и активите, публична държавна и/или публична общинска собственост, ще става без да се дължи данък добавена стойност. Това предложение може да се разглежда като предоставяне на държавна субсидия и е необходимо предварително да бъде съгласувано с Европейската комисия.
На базата на гореизложеното и като се отчита направената бележка, Комисията по европейските въпроси предлага единодушно (с 11 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-73, внесен от Георги Божинов на 31 март 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Уважаеми народни представители, законопроектът е разпределен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тя не е водеща комисия и независимо че няма доклад на тази комисия, няма пречки, каквато е традицията в българския парламент, да преминем към разисквания.
И така, откривам дискусията по законопроекта.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, поводът за спешната подготовка на изменението и допълнението на Закона за водите, които днес разглеждаме, е спирането на сключването на договори по оперативната програма „Околна среда” за водните обекти и фактически спирането на финансирането на изграждането на водни обекти в България, най-вече пречиствателни станции. Отдавна е известно – с този проблем се занимавахме още в началото на 2007 г., че в България въпросът за собствеността на водните съоръжения, оттам и отговорността при вземане на решение и тяхната експлоатация е доста недобре уредена, много неясна. Това всъщност е причината Европейският съюз да изпитва сериозно безпокойство какво ще се случи с парите, които се отпускат за финансиране на пречиствателни станции, които съвсем не са малко. Вие чувахте от изявленията на министъра на околната среда и водите, че специално за водите са над милиард и половина, а той вече е успял да сключи договори за 700 милиона.
Проблемът за собствеността на водните съоръжения обсъждахме, подчертавам още веднъж, през 2007 г., когато беше внесен нов проект на Закон за водите, който беше спрян именно по тази причина, че между двете ведомства - Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не можа да се реши въпросът за собствеността на водните съоръжения. Сега под натиска на Европейския съюз това е единственият въпрос в този закон, който всъщност е решен, независимо че, както отбелязаха от Асоциацията на общините, има редица практически въпроси, които все още не се изясняват с този закон и които неизбежно трябва да бъдат решени, ако искаме да функционират нормално, включително и новите асоциации, които ще се създават като собственици, опериращи със собствеността на ВиК съоръженията.
Законът обаче не решава изключително сериозни проблеми и фактически създава проблеми, тъй като се намира в противоречие с Директивата за басейново управление. Аз смятам, че въпреки твърденията на двамата заместник-министри – на околната среда и на регионалното развитие, едва ли, ако този текст се приеме във вида, в който е поднесен, ще бъде приет безпроблемно от Европейския съюз.
Ще кажа, че страшно се бърза да бъде приет този закон, защото се смята, че ако ние го приемем, средствата моментално ще потекат. Това не е така. Моето твърдение се потвърди и от заместник-министър Михалевски. Трябват още две сериозни доказателства, за да се възстанови финансирането, а именно да е ясно как се определят приоритетите на финансиране и дали са ефективни проектите. Тоест сумите, които се отделят и които се определят за отделните проекти, да осигуряват необходимата ефективност. Вие знаете, че има нормативи на Европейския съюз за това – средно около 1500 евро на човек от населението за един проект. За всички проекти досега, за всички сключени договори тези показатели са значително завишени, което означава, че всички договори ще трябва да бъдат преразгледани. Тоест да не си правим илюзии и много бързайки да приемем този закон, че ще започне финансирането.
Но все пак нека да отбележа сериозните пропуски на този закон.
На първо място, отново се нарушава принципът за единно управление на водите. Това е един от основополагащите принципи, който би трябвало да бъде гарантиран с нашето законодателство. Това не се случва и в този закон. Нещо повече, много по-категорично се вижда, че две министерства, които и досега работиха недобре в синхрон, си поделят функциите, като Министерството на околната среда управлява ресурса и пречистването на водите, а въпросът за канализацията и водоснабдяването се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тоест в областта на инвестиционната политика няма как да имаме ясни и синхронизирани приоритети – това, което е един сериозен проблем изобщо на разпределението на инвестициите в страната и особено в областта на водите. Това се затвърждава като основен недостатък, включително и ако сравните, че в текстовете на този закон се предвижда в следващите две години да се разработят регионални генерални планове, а в следващите три години –генерални планове за агломерация, в които, разбира се, ще бъдат предвидени и инвестиции. В същото време до края на годината ще бъдат приети плановете за управление на водните басейни – 4 басейнови дирекции и 4 плана за управление на водите.
Басейновият принцип, най-важният и основният принцип за управление на водите, който е възприет в процеса на хармонизация на нашето законодателство и са създадени 4 басейнови дирекции, тук изцяло тотално е погазен. Можете да видите какво пише в § 3, в който са вменени функции на министъра на регионалното развитие. Той одобрява краткосрочни, средносрочни програми, длъжен е да ги съгласува с приетата Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването с различните други документи, но не е длъжен да ги съгласува и да бъдат в пълно съответствие с плановете за басейново управление на водите – най-важният документ за управление на водите на съответния регион. Също липсва такова задължение и в § 4, което е задължение на общинския съвет да утвърждава съответните регионални генерални планове, когато собствеността е общинска. Този изключително важен въпрос е потъпкан с новите текстове за отговорността на министъра на регионалното развитие – за държавната собственост, и на общинските съвети – за общинската собственост.
Ако прочетете какви са сроковете, очевидно е, че бъдещото сключване на договори, което трябва да приключи сигурно в средата на следващата година, е съвсем изолирано от разработването на регионални планове, а още по-малко на конкретните инвестиционни програми, за които сроковете са следващите три години. В същото време плановете за управление на речните басейни, които приключват, вече са в процедура на обществено обсъждане и ще бъдат одобрени до края на годината, в която са заложени всички инвестиции, практически няма да играят необходимата роля. Това противопоставяне и в този закон на двамата министри е изключително пагубно за политиката в това направление.
Единственото възможно решение е ясно да бъде очертано единното управление на водите и ролята на министъра на околната среда, като управляващ водните ресурси в България, да бъде закрепена с ясни текстове, включително в провеждането на държавната политика за водоснабдяване и канализация. Не може средната компонента от цялостния процес на управление на водите да бъде делегирана на един министър, а от тези решения да бъде изолиран министърът на околната среда, който управлява ресурса. В това отношение законът е изключително слаб. В края на закона има само едно много срамежливо текстче, в което се препоръчва съгласуване на някои от плановете с плановете за басейново управление, но това не е решение на въпроса, защото във фундаменталните текстове за правата и отговорностите на министъра на регионалното развитие и на общинските съвети няма такива задължения.
Независимо, че двамата заместник-министри в процеса на съгласуване на обсъждане в комисията заявиха в един глас, че законът е намерил баланс между правомощията на двамата министри, всеки, който не е предубеден и чете професионално текстовете, ще види, че това не е така. Този въпрос трябва да бъде обсъден много бързо и сериозно. Да бъдат намерени точните формулировки, гарантиращи, на първо място, единно управление, като се подчертае ролята на водещото министерство в този процес на всички етапи на съгласуване, включително и одобряване на тези регионални планове за управление.
На второ място, много категорично и еднозначно и в тези текстове на закона, независимо че в други членове има общи постановки за басейновото управление, трябва да има текстове, които да гарантират практическото приложение на басейновия принцип. Тези текстове също да бъдат променени, за да имаме и този елемент на утвърждаване на принципите на управление на водите.
Аз много се изненадвам, че Комисията по европейските въпроси изобщо е пропуснала този важен момент за басейново управление на водите. Тук нишката в това изменение на закона е прекъсната.
Съгласна съм, че трябва да положим всички усилия поне една от предпоставките за възстановяване на финансирането да бъде отстранена, но има един важен момент, който този закон също осигурява. Той е: текстове, които да гарантират, че има държавна политика в областта на определяне на приоритетите при финансиране на обектите във водния сектор.
В този закон се вижда, че не е ясно кой определя държавните приоритети. Държавната политика като такава в областта на инвестициите всъщност тук липсва. Какво ще се изгражда? Конкретните инвестиционни програми се съгласуват от този, който упражнява собствеността. Има някакъв процес на съгласуване с басейновите дирекции, както казах, много срамежливо, и няма единна политика в областта на инвестициите.
Ние много добре знаем, че за да представим за финансиране един проект в Брюксел, трябва одобрение от Министерския съвет или от органа на Министерския съвет, който е оторизиран да оперира със съответната програма. За една част от инвестициите това е министърът на околната среда и водите, за друга част от инвестициите министърът на регионалното развитие и благоустройството. Фактически и сега ние нямаме единна политика за определянето на приоритетите в изграждането на водните съоръжения. Ако си спомняте какво се прави през последните години в областта на изграждане на пречиствателни станции, ще видите, че даже и в това направление двамата министри паралелно финансират, не е ясно кои са държавните приоритети, щом като има два центъра за финансиране и резултатите са ясни. Имаме три пречиствателни станции, които си точат от 2001 г. – това са Хасково, Димитровград и Стара Загора. Практически две пречиствателни станции са пуснати в експлоатация в Горна Оряховица, която и досега е с капацитет 25% от възможностите си, поради неизградена канализация; Пазарджик, който също не работи както трябва; предстои Благоевград. Изключително затруднена дейност за усвояване на средствата. Това ще продължи, ако не променим начина на финансиране и определяне на приоритетите, отговорностите на съответните министерства и един ясен орган, който да ръководи този процес и да носи отговорност, а не да се прехвърля топката. Мисля, че между първо и второ четене трябва сериозно да се поработи по текстовете, ако наистина искате да освободим финансирането за водните обекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да дадем думата на представителите на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желаят, разбира се.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Обявявам разискванията за приключени.
Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата. Предстои гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Има желаещ да се изкаже от министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вече приключихме с разискванията. Три пъти се обърнах към залата, никой не вдига ръка. Край, казах, че приключихме. Предстои ни гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Господин председател, след Великден ще ви представим обобщения доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, с вносител Георги Божинов.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 5, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Продължаваме с точка седма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Уважаеми народни представители, докладвани са от § 1 до § 31 включително, но не са гласувани.
Днес на Председателския съвет обсъждахме този въпрос – как да постъпим, и в края на краищата не се стигна до решаване на въпроса.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо министър, госпожо Мингова, уважаеми колеги! Продължаваме с доклада на комисията по § 32.
Първото предложение по § 32 е оттеглено.
Следващото предложение е на Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Елеонора Николова, което по принцип е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32:
„§ 32. Член 149 се изменя така:
„Чл. 149. (1) Националната следствена служба се състои от следователи.
(2) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 33 има предложение от същата група народни представители, които са оттеглили своето предложение.
Има предложение на Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено.
Има предложение на Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което е подкрепено по принцип и е отразено в § 97.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33:
„§ 33. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и негов заместник.
(2) Създава се ал. 2:
„(2) Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Мога ли да попитам нещо, за да е ясно? Тук е написано: „Директор на Националната следствена служба е и заместник на главния прокурор”. Той заместник-главен прокурор ли е?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Щом е заместник – да, с такъв статут е на заместник-главен прокурор.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Той е със статут на заместник-главен прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, това е един текст, който допълнително дава пояснение колко е опасно да се извършва реформа на парче и колко неогледани са тези политически намерения следствието да премине към прокуратурата и в частност в детайли. Става дума за това, че Националната следствена служба административно се подчинява на прокуратурата, както и органът на национално ниво, шефът на Националната следствена служба, който е и заместник-главен прокурор, така и началниците на окръжните следствени служби също са подчинени на окръжния прокурор.
Това, което е изключително важно според нас и което е било изтъкнато тук още в началните текстове за извършването на тази реформа е, че все пак българската Конституция разграничава процеса на разследване от държавното обвинение. Това, което правим наистина, е много опасно, защото едни са правомощията, функциите и задачите на обвинението, на прокуратурата, съвсем различно обаче е мястото в досъдебната фаза на следствието.
Тази подчиненост на следствените служби, на главния прокурор и на окръжните прокурори може да доведе до изкривяване на процеса и до неспазване на един от важните принципи – обективността в разследването. Така че аз смятам, че тази съподчиненост в § 33 трябва да отпадне.
Когато се коментираше в Комисията по правни въпроси съотношението между прокуратура и следствие при тази взаимовръзка, която вие искате да постигнете, представителите на прокуратурата цитираха, че става дума за отделен орган към прокуратурата. Явно и те нямат разбирането за това, което се върши със закона, и за това, че те ще бъдат съподчинени на прокуратурата. Струва ми се, че тази връзка е изключително опасна. Затова предлагам § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 33?
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Във връзка с Вашия въпрос, господин председател, предлагам текстът на ал. 1 накрая да гласи: „който е и заместник главен прокурор по разследването”. Защото е казано, че главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна и Върховната административна прокуратура. Този текст въвежда заместник по разследването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 33? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 34 има предложение, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34:
„§ 34. Член 151 се изменя така:
„Чл. 151. (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се състоят от следователи.
(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели се определя от административните ръководители на съответните окръжни прокуратури.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 35 има предложение, което е оттеглено.
Има и предложение от народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. Член 152 се изменя така:
„Чл. 152. Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на окръжната прокуратура.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 36 има предложение, което е оттеглено.
Има и предложение от народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. Член 153 се изменя така:
„Чл. 153. (1) Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от главния прокурор, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура.
(2) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура.
(3) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури:
1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела;
2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвят шестмесечен и годишен доклад за дейността на отдела, който предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ето какво е проявлението на тези предложения, които са направени в предни текстове за административната подчиненост на следователите, които минават под шапката на прокуратурата, казано образно. Аз съм изумен от тези текстове. Дайте да закрием Висшия съдебен съвет, да се назначават само председателите на съдилищата и главният прокурор и оттам надолу те да назначават всички останали. Защото предлагате шефовете на отдели в националното следствие и в окръжните следствени служби да се назначават от главния прокурор, респективно и от окръжните прокурори. Какво е това? Няма ли да бъдат избирани тези хора? Или игнорираме принципа на изборност, те са магистрати и даваме административна възможност еднолично, по какви критерии никой не знае, може би по лична симпатия на главния прокурор и на окръжните прокурори, да бъдат назначавани тези хора. Това е пълен абсурд.
Да не говорим за предните текстове, по които се игнорира напълно принципът за водене на делата по вътрешно убеждение, защото на практика, освен процесуален ръководител, което е съвсем различно, прокурорът става административен началник на този следовател. Тук става ясно, че прокурорът ще го назначава – още една зависимост, което на практика е, че няма никаква свобода за провеждане на всестранно, обективно и пълно разследване от следователите. Пълна подчиненост на прокуратурата!
Не искам да откривам друга тема, защото се занимаваме с конкретни текстове, но българската прокуратура в настоящия момент е една черна дупка - всички дела от обществен интерес се завихрят и изчезват някъде. Години се води някакво разследване и след това изчезват, тоест, за да се забрави, и сега им даваме следователите на абсолютна подчиненост. Какво се случва с тази институция изобщо?
Предлагам текстовете на § 36 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, имате предвид § 36 ли?
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, § 36 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Още едно съображение за отпадането на § 36. Този закон много волно изземва правомощия на Висшия съдебен съвет. Когато казвахме, че Висшият съдебен съвет става правителство на съдебната власт, която съгласно Конституцията на Република България е независима власт, не сме си представяли точно конституционната норма, а може би в желанието да се регулира и да се регламентира в детайли системата, структурата и функциите на съдебната власт, се увлякохме дотам, че със Закона за съдебната власт се определят не само постовете, но и заплатите на магистратите. Приравняваме по възнаграждение на еди-кой си в ал. 1 и 2, и в още много текстове в Закона за съдебната власт. Даже определихме и заплати на експерти, които са част от администрацията към Инспектората. Казахме колко получават, на кого са приравнени. Мисля, че това е едно увлечение, което не бива да се адмирира по никакъв начин. Трябва веднъж завинаги да решим със Закона за съдебната власт ще назначаваме, ще освобождаваме и ще определяме възнаграждения или ще поставяме основополагащи принципи, благодарение на които тя да е ефективна, бързо да извършва производството, но да бъде и независима.
Затова предлагам § 36 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие считате, че тази дейност, ако се възприеме преминаването на следствието към прокуратурата, трябва да се извършва от Висшия съдебен съвет?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не да преминава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Завеждащи отдели и т.н. …
ЕЛИАНА МАСЕВА: Кой каква длъжност и каква заплата да получава като част от магистратурата да се определя от Висшия съдебен съвет, а не от закон, приет от Народното събрание, от законодателната власт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Мингова, ще вземете ли отношение?
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Масева, уважаеми народни представители! И сега текстът на Закона за съдебната власт приравнява определени възнаграждения и ние тук не правим нищо различно от това, че приравняваме възнаграждението на ръководител на окръжен следствен отдел на заместник на окръжния прокурор. Няма никакъв проблем, защото пък възнаграждението на заместник на окръжния прокурор се определя от таблица на Висшия съдебен съвет. Така че тук не определяме възнаграждението, а говорим за принципни неща. Не може един параграф да отпадне, а друг да остане. Тук нещата са в цялата цялост, когато касаят окръжните следствени служби. Това, което правим със закона сега, е вместо окръжна следствена служба като юридическо лице с директори и заместник-директори, а някъде имаме един директор, един заместник-директор и нямаме друг следовател – това са две служби в страната… Тези факти на вас са ви поне достатъчно известни. Сега правим отдели и няма нищо по-логично от това началниците на отделите да не се избират от Висшия съдебен съвет, а да се назначават от главния прокурор, защото и сега в Националната следствена служба ръководителите на отделите се назначават от директора на Националната следствена служба. Това е технологията на избор. Когато правим специализирани и окръжни отдели, просто приравняваме назначаването. И сега шефовете на специализирани отдели се назначават от директора на Националната следствена служба. И не се опитваме да сложим следствието на подчинение на прокуратурата, а продължаваме, госпожо Масева, една реформа, която започнахме през 1998 г., със закриването на окръжните следствени служби като юридически лица, след това дадохме крачка назад – възстановихме, след това видяхме, че следствието не работи, а след това 5 хил. лв. заплата, а пък никакви дела. Сега се опитваме да намерим баланса. Ако прокурорът е господар на процеса, за което никой в тази зала няма съмнение, за каква обективност на разследването и намеса на прокуратурата в работата на разследващите органи става дума, когато всеки наблюдаващ прокурор може да даде указания както на разследващия полицай, така и на следователя по конкретни дела?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Едно е да указва, друго е да ръководи!
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Няма да мога да Ви чуя оттам като реплика, колкото и да се напъвам да го направя.
Въпросът е, че сега се предлага един модел, който вероятно не е най-съвършеният, но в рамките на тази Конституция това е моделът, който може да засили капацитета на досъдебната фаза, да има следователи, които да работят, а не да има следователи, които да са най-скъпо платените пенсионери.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Вие сте виновни да са най-скъпо платените пенсионери!
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА (встрани от микрофоните): Или по-скоро вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Призовавам колегите, които досега изразиха отношение към текста, да помислим още, без да се въвличаме отново в принципната дискусия за ролята и мястото на следствието.
Това, което е посочено в § 36, буди дискусия по друга причина – до каква степен ръководителите на следствени отдели да бъдат доближени по своя статут до другите административни ръководители и да бъдат избирани по общия ред или те имат незначителна ръководна функция при преименуването на окръжните и други следствени служби в отдели? Според мен не е оспорим текстът в частта, която определя и приравнява положението на ръководителите на следствени отдели с определени прокурори. Това, което обаче аз предлагам на обсъждане, е не да отпадне целия текст, а в него евентуално да се обсъди отпадането само на думите в ал. 1 и 2 „които се назначават от главния прокурор” и, респективно, в ал. 2: „които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури”.
Спорът тук е дали Висшият съдебен съвет трябва да се произнася за тях. Защото този въпрос в момента не е уреден в Закона за съдебната власт. Такива отдели не са съществували.
В Закона за съдебната власт, относим към случая, и то донякъде, е само чл. 30, ал. 1, т. 5, в която се казва за Висшия съдебен съвет, че определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители на съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава. Тоест, ако следствените отдели са структури и техните началници – определени ръководители, тогава те се доближават по своето положение до това, което Законът за съдебната власт казва – ръководители на съответните органи на съдебната власт. Твърде дискусионно е, че вече са органи, това, пак казвам, е много дискусионна теза, но ако трябва да обсъждаме нещо, именно това е – дали да минат през Висшия съдебен съвет, което да подчертае в по-голяма степен тяхната относителна самостоятелност при изпълнение на техните функции или другия вариант, който е бил предложен досега в комисията – те да бъдат назначавани по-скоро като вид административни служители, които изпълняват ръководни функции.
Затова предлагам, ако има някакви изказвания по-нататък, възражения или одобрения, да се чуе мнение по този въпрос и да се ориентираме след това при взимането на решения дали да се подкрепи текстът на комисията или той да бъде съкратен в тази му част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Мингова, за трети път се обръщам към Вас, но никакво внимание… Желаете ли да вземете отношение по разглеждания проблем?
Поставя се въпросът не е ли това в правомощията на Висшия съдебен съвет... (Уточнение между председателя Любен Корнезов и докладчика Янаки Стоилов.)
Като се назначават от главния прокурор, значи е безсрочно.
Госпожо Масева, имате думата за реплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Реплика се прави при несъгласие, но аз ще започна със съгласие, за това, което предложи председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов. Това е много по-добро и много по-справедливо решение на спора, който повдигнахме тук.
Репликата ми е в друго отношение. Искам отново пред присъстващите тук народни представители да подчертая колко е опасна тази съотносимост и назначаемост на разследващия следовател от прокурора. Едно е прокурорът да бъде господар на разследването, на досъдебното производство, друго е обаче в неговите ръце да е гилотината на уволнението, когато примерно не изпълнява инструкциите. (Реплика на министър Миглена Тачева.) И да са несменяеми, това означа, че винаги административният ръководител, който назначава, може да изпълнява в пълен обем правомощията си.
Това, което господин Янаки Стоилов предлага, е всъщност намаляване на възможността за подобна угроза над разследващия. Така че бихме могли да подкрепим предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Мингова, още веднъж се обръщам към Вас – ако желаете, имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, ако бъде възприета концепцията, заложена в законопроекта, предлаганият текст не би създал проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това го нямаше в законопроекта.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това е направено като предложение в законопроекта между първо и второ четене. След като е в общия проект и е предложено от Комисията по правни въпроси, това е текстът, който се обсъжда. Това са съгласувани помежду си предложения.
Конкретният § 36 коментира единствено начина, по който началниците на отдели се назначават. Висшият съдебен съвет няма правомощия, когато става дума за лица, които имат това качество.
Висшият съдебен съвет осъществява кадрови правомощия за административните ръководители и техните заместници. Ако тук концепцията е такава, че тези лица нямат това качество, защо трябва само тези завеждащи-отдели да бъдат назначавани, понижавани и т.н.? Тоест, това не се въвежда като вид административна ръководна длъжност, за да може Висшия съдебен съвет да има правомощия. В този смисъл аз не счетох за нужно, че трябва да добавя нещо различно от това, което е предложението на комисията.
По отношение на възнагражденията, което не е предмет на този текст, не е предложение на Висшия съдебен съвет. Народните представители са в правото си да решат какви точно правомощия да възложат на Висшия съдебен съвет със закон и какви правомощия да предоставят на самия него да реши. В този смисъл ако искате, може да не бъде посочено това в закона, да го обсъжда съветът. Но това не са административни ръководни длъжности и Висшият съдебен съвет няма правомощия по закон, така че тук само за такива да се въвеждат негови правомощия би било в разрез с логиката на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А мога ли да попитам: директорът на Националната следствена служба, който сега става заместник-главен прокурор, от Висшия съдебен съвет ли е или по силата на самия закон става заместник?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Законът го назначава. (Реплики на народния представител Елиана Масева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като е административен, как ще стане заместник-главен прокурор по силата на закона?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Той екс леге става заместник на главния прокурор, защото не променяме качеството му на директор на Националната следствена служба. Когато бъде избран нов, като му изтече съответният 5-годишен мандат по чл. 173, струва ми се, от Закона за съдебната власт, тогава като заместник на главния прокурор по разследването или както се приеме, очевидно това е ръководна длъжност и той ще бъде по същия начин избиран от Висшия съдебен съвет. Сега запазва качеството си на директор на Националната следствена служба.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не е дискусионен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да е ясно, остава в протокола.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Той е административна ръководна длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той е директор, заместник-главен прокурор по разследването, но няма да се избира като заместник-главен прокурор, защото е избран като директор. Това, правилно или не, с гласуването ще го определим.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете, по § 36? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Затова, господин председател, аз направих това предложение, което дава повече възможности, за да се определи при гласуването това, което вече се смята за по-правилно от гледна точка на статута, който имат тези лица, които имат ръководни функции, но за някои са ръководители, а за други не са ръководители.
Преминаваме към § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
По § 39 има предложение на народните представители Мая Манолова, Христо Бисеров, Ангел Найденов, Пламен Моллов и Лютви Местан, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39:
„§ 39. В чл. 163 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите „окръжна следствена служба“ се заменят с „окръжен следствен отдел“.
2. В т. 5 думите „младши прокурор и младши следовател“ се заменят с „и младши прокурор“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези три параграфа. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 40 има предложение на народните представители Мая Манолова, Христо Бисеров, Ангел Найденов, Пламен Моллов и Лютви Местан, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено.
Има подкрепено предложение на народния представител Любен Корнезов.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40:
„§ 40. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „окръжна следствена служба“ се заменят с „окръжен следствен отдел“.
2. В ал. 2 след думата „съд“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а след думата „прокуратура“ се добавя „и следовател в окръжен следствен отдел“.
3. Ал. 7 се изменя така:
„(7) За стаж по ал. 1-5 се зачита и стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите и органите на Европейския съюз, в международните правораздавателни органи или организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 43 има предложение на народните представители Мая Манолова, Христо Бисеров, Ангел Найденов, Пламен Моллов и Лютви Местан, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. В чл. 167, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „който е и заместник на главния прокурор“;”
Тук може би трябва да уточним редакцията: „който е и заместник на главния прокурор по разследването“.
„2. В т. 3 думите „и директор на окръжна следствена служба“ се заличават;”.
По § 44 има предложение от народния представител Янаки Стоилов, което е подкрепено.
Има предложение от народния представител Любен Корнезов.
Има предложение от група народни представители, което е оттеглено.
Има и още едно подкрепено предложение на Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пропуснахте неприетото предложение на Любен Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Споменах, че има Ваше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм поласкан, че ме споменахте, но понеже предложението не е подкрепено, трябва да го прочетем.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението е следното: в § 44, т. 1, ал. 1 думите „5 години стаж” да се заменят с „3 години юридически стаж като съдия, прокурор или следовател”.
Текстът на комисията, която по принцип подкрепя вносителя, е следният:
„§ 44. В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и положителна оценка от последната атестация.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За административен ръководител на окръжен или на административен съд и на окръжна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 4 и има положителна оценка от последната атестация.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря Ви.
Може би едно малко изяснение, макар и в по-късна фаза. Става въпрос за юридическия стаж, който да бъде 5 години и да има атестация – това са ясни неща.
Господин председател, Вие имате едно предложение за три години юридически стаж като съдия, прокурор или следовател. Дали бихме могли да получим по-голяма конкретизация във връзка с чл. 169 от настоящия действащ закон, който не е пипан, и който казва: „За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и за негов заместник се назначава съдия, прокурор или следовател”.
Не се ли бият тези текстове? Може би не го разбирам. (Реплики от министър Миглена Тачева.) Член 170 въвежда категорията 5 години юридически стаж. Господин Корнезов казва поне 3 години да бъдат съдии, а пък изискването на чл. 169 е категорично, че на тези длъжности не могат да бъдат назначавани само тези магистрати, които са съдии, прокурори или следователи. Нищо не разбирам.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Кое не разбираш?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Нищо. Пояснете го все пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както е по вносител, се иска, цитирам „5 години стаж”, не се казва „юридически”.
Това, което предлага комисията, е „юридически стаж”. А сега действащият текст изисква три години стаж. Тоест, вдигаме от 3 на 5 години.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не, не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Член 169 казва: за да станеш административен ръководител, трябва преди това Висшият съдебен съвет да те е избрал за съдия, прокурор или следовател. Там става дума за административен ръководител не на съд, а въобще за административен ръководител в орган на съдебната власт.
Следващият текст, за който говори вероятно колегата Ралчев – чл. 164 или чл. 167, сега имаше задължителност за общ стаж 10 години за председател на районен съд. Това, което сега правим ние, е 5 години за председател на районен съд и на съответните нива за прокуратура – 5 години и 10 години или 8 години за председател на окръжен съд.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Годините са ясни.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Само това е разликата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): И запазвате пак абсолютната задължителност да си бил съдия.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не да си бил, а в момента да си съдия, за да станеш председател на съд. Трябва да си прокурор, за да станеш окръжен прокурор или заместник на окръжния прокурор. Няма как да си прокурор и като действащ прокурор да те изберат за председател на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко е ясно.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по разглежданите текстове?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само едно пояснение, което да успокои колебаещите се. Сега изискването за административен ръководител на районен, окръжен и административен съд е изискването по чл. 164, ал. 4, знаете ли какво е то?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Десет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10-годишен стаж. Това ли е ал. 4?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. Десет години стаж, а сега ние казваме, че са достатъчни 5 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е така.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така е.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Така е.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вашето предложение сега не го обсъждаме, господин председател. (Реплики от министър Миглена Тачева.) Три години специализиран стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: 10 години е за апелативен съд.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Те са приравнителни.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той препраща към тях изискването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук изискването е за административен и районен съд.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Намаляваме необходимия юридически стаж от 10 на 5 години без в случая да говорим за тясноспециализиран магистратски стаж. (Реплики от народния представител Борислав Ралчев.) Това е промяната.
Следващото предложение е от народния представител Елеонора Николова, което по принцип е подкрепено.
Комисията предлага да се създаде нов § 45:
„§ 45. В чл. 171, ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Накрая се добавя „и с явно гласуване”.
2. Създава се изречение второ: „Решението се мотивира.”
Става дума за решенията, които Висшият съдебен съвет взема за назначаване, освобождаване на административни ръководители.
Накрая в ал. 1, за разлика от избора на магистрати, който по Конституцията задължително е таен, в случая се предлага и комисията е подкрепила гласуването за административни ръководители да става явно – това е предложението. Ако има някакви коментари по него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По § 45 предлагам т. 1 да отпадне – добавянето „явно гласуване при избор на административни ръководители”.
Две са съображенията ми:
Първото е, че Законът за съдебната власт не бива да изпада в такива детайли, може би в стремежа си да разрешава спорове.
Второто съображение е, че явното гласуване е по-недемократично гласуване. Най-демократичното гласуване е тайното гласуване – това е един от фундаментите на демокрацията, установен от цивилизациите.
Не считам, че явното гласуване по този закон специално при тази изразена воля на Народното събрание може да бъде приветствано въобще или като някакво демократично завоевание, да не говорим. Мисля да не се срамуваме повече. Четохме едно решение на Софийския градски съд, където съдията обсъжда, че тайното гласуване било срамота за партийните организации.
Не смятам Народното събрание да изпада в такава конфузия и да определя формата на гласуване.
Отново в заключение ще кажа, че тайното гласуване е демократичното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, ако Вашето предложение обаче се приеме – т. 1 да отпадне, би следвало да отпадне и т. 2. При тайното гласуване никой не знае какво е гласувал, какво ще мотивираме?
„Решението се мотивира.”
Кой ще го мотивира, кой ще пише, как тайно гласуване ще мотивираш?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Ако има свързаност, да отпадне и т. 2, но моля да се гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да разделим въпросите дали е по-целесъобразно административните ръководители в тези условия да се избират с явно или тайно гласуване. Това е въпрос, по който ние трябва да се произнесем и да преценим кое надделява. Тоест това е открит въпрос. Да се заявява, че тайното гласуване е по-демократично, е вярно, но то е вярно, когато гласуват гражданите. По този логика парламентът, когато гласува да избира ръководители както на своите вътрешни органи, на различни институции…
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Правили сме го.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Правили сме го, но го правим като изключение, а не като правило. Така че няма пренасяне на принципите на масовата демокрация към правилата, по които работи един орган и приема специализирани решения.
Така че спекулативно е в случая твърдението, че едното е демократично, а другото е недемократично. Защото това са своеобразни представителни органи. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират от магистратурата, другата част – от парламента. Народните представители се избират от гражданите. Правителството се избира от парламента. Не може органи, на които са делегирани някакви функции, да се приравняват към самите граждани или органите, които извършват тази делегация. Така че недейте да бъркате тези неща и да водим дискусията в случая без клишета, защото тук принципите на масовата демокрация не се отнасят в своята цялост, когато става дума за вземане на решения от определени органи в рамките на техните функции.
Затова аз предлагам наистина да обсъждаме въпроса от гледна точка на това как ще се гарантира по-голяма отговорност на административните ръководители чрез начина на избор и как ще се намалят страничните влияния в процеса на този избор, понякога идващи дори извън средите на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, госпожо Масева. Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Съвсем накратко, колебаех се дали да отговоря, на ако принципите на масовата демокрация се различават от парламентарната демокрация, аз няма какво да кажа. Това Народно събрание също е приемало решения, с които е изразявало тайна на вота. Защото именно в тайната на вота се състои елиминиране на контролирания вот и свободно изразяване на мнението. Така че продължавам да поддържам становището си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не само този парламент. И предишните парламенти.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Да, имам предвид българския парламент, на Четиридесетото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ние сме го искали, особено когато сме опозиция, искаме да е тайно.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не е лошо и като управляващи да искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз си мислих, че поне днес ще излезем от партийната си дреха и ще се държим професионално и отговорно в залата.
Първо, да кажем какво е Висшият съдебен съвет. Висшият съдебен съвет е специален орган, като една от важните му функции е да бъде и орган по назначаването. Той е рекрутиран по сложен начин. Една част се избира с явно гласуване от Народното събрание – членовете на Висшия съдебен съвет, една част се избира от магистратите и по този начин така създаденият Висш съдебен съвет има отговорността пред нацията – подчертавам пред нацията – да назначи такива ръководители на съдебната система, че те да дадат продукт, който да не възмущава същата тази нация за това, че правото отсъства от този продукт и ние да го констатираме във всички решения, които получаваме от Европейската комисия, че съдебната система не се справя, че има редица пропуски, че има корупция, че има неграмотност. И сега, когато ще се подменят ръководителите на същите тези съдебни органи, всички очакваме те да се случат по едни ясни правила, така че оттук нататък административните ръководители на звената на съдебната власт да не наложат такава политика, от която думите корупция, неграмотност и пристрастност към политически или други фигури …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това ще го реши явното и тайно гласуване?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: След като сме казали, че Висшият съдебен съвет носи отговорност, това значи, че този Висш съдебен съвет трябва да се държи на това ниво и да взема решение след дискусия, след обсъждане на качествата или отсъствието на качествата на ръководителите на съдебната власт. И когато вземе решение, да го мотивира. Защото няма немотивирано решение и то пада във Върховния административен съд. Няма как органът, който носи отговорност за назначаването и за качеството на назначените ръководители в момента, да няма мотиви защо е назначил Иванчо, а не Драганчо. Да не би да го е назначил затова, защото е удобен или че управляваща политическа сила чрез своите хора е натиснала свои пет човека в своята квота вътре, за да бъде назначен точно този човек, а защо е отхвърлен друг, който има висок професионализъм, който го е доказал, който Инспекторатът е отишъл, проверил му е делата, видял е, че са написани в срок, написани са качествено, показва култура, показва израстване. Нали ние трябва да видим по каква причина един човек се назначава, а по друга се отказва. Това няма нищо общо с демократичността на вота. Демократичността е спазена тогава, когато магистратът с тайно гласуване е назначен като такъв. Значи дали да станеш магистрат или не – този избор се прави тайно.
Когато обаче на n-ския съд се решава кой да бъде председател, кой да бъде окръжен или апелативен прокурор, Висшият съдебен съвет трябва да направи дебат, който дебат да бъде записан в протокола. Трябва да стане дискусия. Трябва да се говори защо единият има повече качества, а другият по-малко. А не както се случи във Варненския административен съд – председателят на Върховния административен съд, който носи отговорност за продукта, който дават съдилищата, които са му подчинени, предлага една съдийка и с тайно гласуване, без нито един звук да се изрече в заседанието на Висшия съдебен съвет, се назначава друга. Вие можете ли, госпожо Масева, да кажете защо е предпочетена другата съдийка?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Не мен ли говорите?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз казвам, че когато казваме „демократичност”, нека зад тази дума ние да не крием други неща. Защото демократичност има тогава, когато всяка една норма, всяко едно правило е наситено с демократизъм, когато хората, които прилагат това, са демократи по същество, а не на думи. Затова аз казвам така: когато съм предложила явно гласуване, съм имала предвид именно това – да стане дискусия за качествата на хората, които ръководят отделните системи в съдебната власт, да се знае кой е качественият окръжен прокурор, да се знае, че неговата работа е проверена, че прокуратурата, която той ръководи, е дала най-качествени обвинителни актове, да се каже, че няма постъпили сигнали за корупция. Това да стане ясно в един дебат.
Поради което, господин председател, аз смятам, че тези съображения, които съм имала – за явна дискусия, за мотивирано решение, могат да бъдат редактирани по друг начин, защото идеята ми е била такава - не да наруша традицията, не да злепоставим хората, а да дадем възможност за дебат. И най-вече моята идея винаги е била такава – Висшият съдебен съвет този път да застане на отговорността на времето, което има и да направи дискусията.
Поради което предлагам в чл. 171 след последната дума да се сложи запетайка и да се каже „след дискусия, с мотивирано решение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можете да налагате дискусия!
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Може, защото иначе се мълчи, никой нищо не казва, 5-6 човека гласуват. Не се знае по каква причина гласуват. Нека да се обсъдят качествата на ръководителите.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Ще го направим гласуването да бъде с бюлетина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах Ви идеята.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как ще ги задължим да водят дискусия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се. Как можеш да ги задължиш да се изкажат?!
Имате думата, министър Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Нека да продължа това, което говори госпожа Николова. Ние много дълго обсъждахме тайния, явния вот – как се провежда, равнопоставеност на кандидатите, защото за някои административни ръководители на орган на съдебната власт към този момент имаме 5 кандидатури. Ще дойдат председателите на районни съдилища – там ще станат около 10, защото всеки има право и да се самопредлага. Няма лошо за това.
Това, което госпожа Николова предлага като нова редакция, е по-добро, защото ще отпадне явното гласуване. Ще се гласува с бюлетина, когато са повече от един. Когато е един, ще гласуваме електронно, защото такава е системата във Висшия съдебен съвет.
Казваме „задължителна дискусия”. Защо? Защото всички очакват във Висшия съдебен съвет да се проведе дискусия за единия, за втория, за третия, за петия кандидат. След това на една бюлетина един член на Висшия съдебен съвет да има право да гласува за един. Случвало се е във Висшия съдебен съвет членове на ВСС да гласуват за повече от една кандидатура, когато става дума за последователно гласуване и тогава нямаме равнопоставеност на кандидатите.
Новата редакция, която предлага госпожа Николова, е по-добра, защото дава възможност за публичност и прозрачност на самия избор, тоест на дискусията защо този, а не другият кандидат. След това с бюлетина, когато са повече от един, да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако е с бюлетина, става тайно. Поне така го разбирам.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз предлагам или да отстояваме някакъв принцип, или да не си играем. Ако госпожа Николова поддържа своето предложение, нека да го поддържа в неговия представен вид. Ако не го поддържа, да каже. Аз разбирам, че част от членовете на Висшия съдебен съвет изразяват притеснение от гледна точка на технологията, а не на самото явно гласуване, ако това наистина е така.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не само технология, и принципи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как така ние ще записваме някакви безсмислици в закона, че определени решения се приемат след дискусия? Никой не може да бъде бит, за да се включи в дискусията. Така че ние трябва да посочим как се взема решението. По правило то се взема след някакво обсъждане, но ние не можем да наложим насила обсъждането.
Ако вие искате и не оспорвате явното гласуване, можем да въведем нещо, което никога не се е случвало, но е възможно в съдебната система – „и с явно гласуване” и да добавим „което може да бъде и с бюлетини”. Тоест всеки си попълва с тези пет имена бюлетината, като гласува за предпочитания кандидат, но неговата бюлетина става публично достояние. Тогава гласуването пак е явно. Ако някой оспорва явното гласуване, да го каже.
Технологичните причини не могат да отменят дискусията „за” или „против” явното гласуване. Аз не твърдя, че едното е само добро, а другото – само лошо, но в даден момент трябва да се формира воля по посока на едното или на другото решение.
Модифицираният вариант на предложението всъщност обезсмисля предложението за една техника, която е прилагана многократно в последните години в съдебната власт. Така че ние трябва да сме наясно какво гласуваме, а не че гласуваме нещо, от което нищо не произлиза.
Остава текстът на комисията. Ако въпросът е технологичен, аз бих приел да се добави „което може да бъде и с бюлетини” в този именно смисъл всеки да гласува едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом е явно – явно ще гласуват: ако искат с вдигане на ръка, ако искат – с бюлетина.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото се твърди, че има система, която позволява нещо или друго не позволява, че има последователност на гласуванията, които могат да повлияят и да поставят кандидатите в неравностойно положение. Ако този вот се упражнява едновременно по начин, който технологично е избран от Висшия съдебен съвет, няма проблем да се приложи принципът. Ако се оспорва принципът, нека явно оттук това да се казва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние като гласуваме тук с тази система, всъщност гласуването е явно.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, а тяхната е тайна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може утре да си сложат като нашата. (Весело оживление.)
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Няма равнопоставеност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте да разберем тук: явно или тайно – и за едната страна има аргументи, и за другата. Като гласуваме, ще разберем кое надделява.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, аз искам да благодаря за думите, които чухме тук от госпожа Николова, за отговорността, която действително носи и трябва да носи Висшият съдебен съвет като кадрови орган на системата, и за уточнението на смисъла на нейното предложение.
Единствената възможност, ако се приеме, че гласуването е явно, да има равнопоставеност при гласуването между възможните кандидати, които обикновено са няколко, и равнопоставеност при гласуването, която да е и по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет един спрямо друг, е когато гласуването при повече кандидати се провежда с бюлетини. Очевидно при явното гласуване това биха били поименни бюлетини за членовете на Висшия съдебен съвет, но само при едновременност на избора. Само тогава всеки ще посочи един кандидат, който за него е предпочитаният. Само тогава, ако никой не бъде избран с 13 гласа, ще може да се проведе балотаж по същия начин между първите, получили най-много гласове.
Коментарът на подобна единствена възможност, за да има равнопоставеност, пак повтарям, доведе до уточняването, което направи госпожа Николова, тъй като поименна бюлетина на практика няма да гарантира повече откритост и прозрачност, отколкото непоименна бюлетина, но когато открито и прозрачно е направена дискусията и решението е мотивирано. Всъщност аз така разбрах уточнението, което госпожа Николова направи.
В този смисъл акцентът на нейното предложение очевидно не е явният вот сам по себе си, а явен вот в смисъла на открит и прозрачен вот, което означава открита и прозрачна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Скрита дискусия как да има?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Открита и прозрачна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тайна.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тайна дискусия има, ако тя се провежда не-публично. Висшият съдебен съвет е единственият орган, при който мониторите са включени и всички журналисти, и всеки, който иска, наблюдава. Впрочем не единственият, защото и Народното събрание така провежда заседанията.
Говоря за друг орган извън парламента – в орган на изпълнителната власт, министерства, агенции, Министерски съвет няма такава прозрачност, каквато има тук и каквато има във Висшия съдебен съвет.
Идеята, ако е тази, искам да ви кажа, че със своите правила, които са акт на Висшия съдебен съвет, Висшият съдебен съвет вече проведе няколко подобни избора с бюлетини, в които мотивирано в дискусията пред тези, които наблюдават на мониторите, е защитена кандидатура, която е избрана, или пък, ако не е избрана кандидатура, това е станало ясно, защото са изложени качествата на другия кандидат, който е бил предпочетен. Това е заложено в нашите правила.
Затова аз не бих искала да мотивирам народните представители кое точно предложение да приемат и с какви мотиви – това е въпрос на ваша воля. Но бих помолила да се включи част от предложенията, които госпожа Николова уточни тук, и да се предложи на пленарната зала това нейно уточнение, за да се гласува. Ако не бъде прието, няма да бъде прието.
Още нещо искам да ви помоля: нека, господин председател, при гласуването да се гласуват поотделно предложенията в този текст, защото няма покриване между идеята за явно гласуване или за дискусия и за мотивирано решение. Мотивирано решение може да бъде и тайно взетото решение, защото чл. 30 от Закона за съдебната власт именно това постановява. Именно тайното решение трябва да бъде мотивирано според чл. 30. Това беше част от Вашия въпрос и аз Ви отговарям на него. Тайното решение също е вид мотивирано решение.
Моля ви да гласувате поотделно тези предложения и да имате предвид тези мои обяснения в смисъла на гласуването, като по-скоро идеята е да бъде направено с обяснение защо даден избор се е състоял, отколкото нищо да не случи в залата на Висшия съдебен съвет, а при явната поименна бюлетина да се окаже кое е надделяло. Просто помислете какво повече е нужно на обществото като внушение от дейността на нашия орган.
Затова просто правя тези две предложения, при гласуването да ги подложите отделно на гласуване двете предложения на госпожа Николова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега това е друга тема.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не е друга темата, защото някой може да приема мотивирането, а да не приема явното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Николова си е направила писмено предложението, което е пред мен.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: То се състои от две части, господин председател. И предложението на комисията се състои от две части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, от две части, но по едната част се направи предложение пък от Елиана Масева да отпадне. Когато гласуваме – ще гласуваме всяко едно предложение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Добре, гласувайте всяко едно предложение. Аз съм длъжна това да го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз Ви благодаря, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: И се надявам това да бъде отразено в протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само че не можах да разбера за явно ли сте, за тайно гласуване ли сте. (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Явна дискусия, но тайно гласуване.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз не крия. Тук вземам думата от името на колективен орган и затова този орган със своите правила, които вече е приел, е взел своето становище.
Ние смятаме, че дискусията и бюлетината, която не носи името на този, който я попълва е достатъчна гаранция, а мнозинството от членовете на Съвета не приемат явното гласуване – предавам мнението на колегите ми, по съображенията, които тук пред вас изложи госпожа Масева. И това не е тайна за никого, защото ние като орган също имаме позиция по тези въпроси. Това не е тайна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря Ви.
Мисля, че трябва да преминем напред.
Господин Янев, и Вие ли искате думата? Остава един час, за да можем да свършим законопроекта. Ако можем, да ги докладваме до 16,00 ч.
Ако имате още аргументация, разбира се, че имате право да вземете думата.
Има думата господин Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Аз ще предложа на вашето внимание, колеги, само няколко допълнителни съображения.
Когато се правят сериозни промени по начина на формирането на ръководните органи на съдебната власт ние трябва да си даваме сметка и по отношение на конституционните параметри на този проблем.
Моето лично опасение е, че ако в момента променим изцяло правилата за правенето на избора, това може да предизвика именно въпроса за това и до каква степен тази промяна е конституционосъобразна. Какви са аргументите ми?
Изрично в Конституцията е казано, че тримата големи в съдебната власт се избират от Висшия съдебен съвет с тайно гласуване, тоест ние прилагане по отношение на първите ръководители в съдебната власт принципа за тайното гласуване и това изрично е посочено в Конституцията. Питаме се трябва ли да има различен ред за административните ръководители по-надолу? Редно ли да бъде променен подходът за избора на административните ръководители по-надолу?
И тъй като въпросът за това кое е задължен да прави Висшия съдебен съвет като тайно гласуване, а именно избирането на магистратите, преместването им, повишаването им в длъжност и повишаването им изобщо. Дискусионен остава въпросът дали тук говорим за повишаване само в ранг или повишаване и в длъжност. И това може да бъде поставено като тема, която да породи изискването за произнасяне на Конституционния съд по този въпрос.
Аз смятам, че в никакъв случай не би трябвало с тези промени в момента да създаваме условия да има последващо дестабилизиране на съдебната система именно по повод на един такъв дебат, който не е невъзможно да се случи, имайки предвид, че само след три месеца ние имаме избори; имайки предвид, че ще има вероятно различни конфигурации в управлението на страната ни, които могат да използват този повод именно за решаване на чисто кадрови въпроси в рамките на съдебната система.
От тази гледна точка за мен предложението, което прави колегата Елеонора Николова, е разумно, защото е много по-важно да спрем анонимността именно във връзка с това да няма избрани кандидати, зад които да не стои мотив защо са избрани. А това е задължението за дискусия. И да не се счита, че е възможно да се приеме решение от Висшия съдебен съвет, което по никакъв начин да не бъде мотивирано.
Вносителят, когато се е самопредложил, няма как да си напише мотивите. И когато бъде избран самопредложил се вносител и бъде избран без да има и едно изказване в негова подкрепа, то тогава какви ще бъдат мотивите на Висшия съдебен съвет? Ето това е големият проблем, че когато никой не се е произнесъл за някого, не е ясно той защо е избран.
И тогава аз бих казал, нека да го кажем от тази трибуна, колеги, че когато никой не е изразил съгласие в подкрепа на самопредложил се кандидат това означава, че има решение без мотиви, което е равностойно на нищожност на решението за избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как така нищожност?!
ЯНИ ЯНЕВ: Ами, нищожно е, разбира се! Как така?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Недейте така, бе! (Шум и реплики в залата.)
ЯНИ ЯНЕВ: Моля Ви се! Трябва да са мотивирани, това е. Има законово изискване за мотиви и когато няма, кой ще ги измисли мотивите, когато никой не е казал нищо?
В другите текстове, в които са правилата за дейността на Висшия съдебен съвет се казва: ако има отказ, за мотиви на отказа се ползват изказванията, които са направени в зала. Ами, когато има избиране и няма мотиви за избирането, какви са мотивите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, разбрахме, че Вие сте за тайно гласуване?
ЯНИ ЯНЕВ: За тайното гласуване с варианта, който предложи госпожа Елеонора Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи, да спорим явно и тайно да гласуваме, добре! Само че госпожа Николова е направила тъкмо обратното предложение. (Оживление, реплики.)
Как ще е редакционна поправка от тайно на явно и обратното?!
Ще го поставим на гласуване и това е. (Шум и реплики в залата.)
Господин Ралчев, до утре сутринта можем да говорим кое е по-хубавото и кое е по-лошото. (Народният представител Борислав Ралчев говори встрани от микрофоните.)
РЕПЛИКИ: Излез на микрофоните! Не се чува, излез на микрофоните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давайте, преминаваме към § 46!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 46:
„§ 46. В чл. 172 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда, завеждащ отдел в прокуратурата, завеждащ специализиран отдел в…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждате ли сега тук – тогава не може да го назначава главния прокурор!
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Има разлика между административен ръководител и административна длъжност. Има разлика между едното и другото!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„(1) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда, завеждащ отдел в прокуратурата, завеждащ специализиран отдел в Националната следствена служба и завеждащ окръжен следствен отдел в окръжна прокуратура”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Председателите на отделения в съда, завеждащите отделите в прокуратурата, завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури се назначават от съответния административен ръководител”.”
Тук пак се връщаме на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Връщаме се на този въпрос, но го обсъждахме.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Решението по единия въпрос би трябвало да бъде и решение и за другия, поне в рамките на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да вървим напред!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народния представител Елеонора Николова.
Комисията не подкрепя предложението, а то е:
„§ 46. В чл. 176 след думата „прокурор” се добавя и „съдебен помощник, прокурорски помощник”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 46 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
По § 48 има подкрепено от комисията предложение от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48:
„§ 48. В чл. 178 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „следствената служба” се заменят със „следствените органи”.
2. В ал. 2 думите „следствената служба” се заменят със „следствените органи”.”
По § 49 и по § 50 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение за отпадане частично, което е подкрепено.
Има подкрепено предложение от народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51:
„§ 51. В чл. 189, ал. 1 думите „следствените служби” се заменят със „следствените органи”.”
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов - § 52 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 52 да отпадне.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов - § 53 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 53 да отпадне.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 52:
„§ 52. В чл. 194, ал. 1 накрая се добавя „след три поредни класирания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, до този текст.
Професор Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми народни представители, по § 46 – за промяна на чл. 176, който не е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага да отпадне.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз разбирам, комисията не подкрепя заложената идея, това е право на комисията. Но ако остане действащият чл. 176 и се приеме идеята, че няма да има младши-следователи, трябва да се включи параграф, който да отрази корекция в действащия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
„Чл. 176. (1) За заеманите длъжности се провежда централизиран конкурс:
1. младши съдии, младши прокурори и младши следователи.”
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Понеже навсякъде са променени с конкретните норми, просто нека да отпадне в този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако отпадне въобще предложението за § 46, трябва да отпаднат думите „младши следователи”.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Имайте предвид това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отбележи – чл. 176, ал. 1, т. 1.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Накрая има един общ параграф, който сочи текстовете, в които отпадат тези думи, така че ще го сверим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 53:
„§ 53. В Глава девета, Раздел ІІ се създава чл. 194а:
„Чл. 194а. (1) Лице, което е било освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател, след като я е заемало повече от пет години, може да бъде назначено от Висшия съдебен съвет в органите на съдебната власт без конкурс.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато лицето е било освободено от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 или 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи?
Госпожо Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 53 от доклада на комисията за създаването на чл. 194а. Този текст отразява една идея, която поначало може да бъде споделена и подкрепена. Лица, които са били магистрати определен брой години и са напуснали системата, да могат да се върнат, но идеята е те да не държат онзи конкурс за първоначално назначаване, по който сега можеха да се върнат в системата. Единственият друг начин, по който могат да се върнат в системата, е вторият възможен способ - конкурс чрез атестиране. Няма трети начин като възможен модел в закона и не се и предлага сега с измененията външни да могат по някакъв начин да заемат място.
Всичките свободни длъжности, които се обявяват, се делят на две – 80% за кариерно израстване чрез атестация, 20% за първоначално назначаване. И ако тези няма да са първоначално, те трябва да бъдат по другия ред. За да бъдат по другия ред обаче, тук е написано „без конкурс”, защото чл. 189 този друг ред го урежда като конкурс чрез провеждане на атестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То пак е конкурс, защото за едно място може да има 5, 6, 7 кандидати, само че те кандидатстват за тези 80%.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Но ще кандидатстват за тези 80%. Мисля, че това беше и насоката на дискусията в Комисията по правни въпроси.
Затова аз ще помоля да бъде като редакционна поправка. Разбира се, председателят на комисията може да предложи как - дали да допълним „с конкурс чрез атестиране”, или да посочим текста „по реда на чл. 189”. Това ги прави конкурентоспособни. Иначе ако остане така текстът, те няма как изобщо да участват с възможност да се върнат в системата, защото „без конкурс” ще означава нито един от двата възможни способа. А трети няма как да измислим за сега. Разбира се, по-нататък при тази наредба ще стане ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека това да бъде прието като направено предложение за уточняване на финала на текста: „органите на съдебната власт по реда на чл. 189”.
Преминаваме към § 54.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54:
„§ 54. В чл. 195, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз”.”
По § 55 има предложение на народния представител Янаки Стоилов за отпадане.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 55 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55:
„§ 55. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 2:
„2. брой и продължителност на командировките;”;
б) досегашните точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно точки 3, 4, 5, 6, 7 и 8.
2. Създава се ал. 3:
„(3) При атестирането се взема предвид и времето, прослужено като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието, както и като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Оценката за този период се дава от Управителния съвет на Националния институт на правосъдието, съответно от главния инспектор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата до § 55.
Професор Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Мисля, че и за това стана дума, но само с госпожа Тачева го споделих преди заседанието.
В ал. 3 на предлагания § 55 по комисия: „При атестирането се взема предвид...”.
За постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието това е ясно като идея, редно е да е така. Но: „както и като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет” и оценката, която се дава от главния инспектор.
Не мога да разбера каква е идеята на предложението, защото според чл. 50 на ЗСВ не само главният инспектор, но и инспекторите в Инспектората запазват длъжностите си, от които идват, така както членовете на Висшия съдебен съвет. И няма логика да има някакво атестиране, защото те, когато престанат да бъдат инспектори, се връщат на местата си. А ако става дума за атестиране веднага, тогава нека да се включат и членовете на Висшия съдебен съвет. Там има 20 магистрати – не броя себе си, които са действащи и които, когато се върнат, както инспекторите, могат да искат да бъдат атестирани, вместо да чакат една година, за да получат атестация от помощна комисия. Така че да се види коя е идеята. Ако идеята е втората, нека тогава тук да се добавят и изборните членове на Висшия съдебен съвет, които, разбира се, са били магистрати. Или да отпадне това за инспекторите, тъй като между двата статута има равнопоставеност. Така че вие преценете каква е идеята на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да отпадне от тук.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, тъй като вземам думата и по реплика на госпожа Тачева, тъй като се предвижда по-нататък, че тази атестация – методиката, показателите за нея, редът ще се приемат с наредба, това е предвидено по-нататък и е прието от комисията, нека в тази наредба да се измисли как ще се приложат критериите, тоест какви ще са показателите и редът, именно в тези случаи, в които имаме влизане в системата при завръщане както за НИП-а, така и за инспекторите. И нека тогава Висшият съдебен съвет да има дискрецията там да реши как ще приложи критериите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие предлагате да отпадне ал. 3.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Да отпадне целия § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще остане сегашния чл. 198 както си е.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Едното от предложенията е за отпадане на целия параграф. Нека да се смята за направено предложение и да се има предвид при гласуването.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 57 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 58 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 59 и предлага следната редакция на § 59, който става § 56:
„§ 56. В чл. 207, ал. 1 накрая се добавя „която не подлежи на самостоятелно обжалване”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 57.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 58:
„§ 58. В Глава девета, Раздел ІV се създава чл. 209а:
„Чл. 209а. Висшият съдебен съвет приема наредба за методиката и редът за атестиране, която се обнародва в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по представените параграфи?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Искам да се изкажа по § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние приключихме тази дискусия. Даже уточнихме да бъде по реда на чл. 189.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Съжалявам много, искам да се извиня, уважаеми господин председателю и колеги, че влязох точно, когато чух заключителните слова на проф. Мингова по § 53. Но считам, че така, както е формулиран, нито е ясен, нито може да оправдае каквато и да било цел със създаването на тази норма, ако лицето е било освободено. Ама преди колко години освободено? Ако е преди 15, преди 20 или даже преди 5 години, какво означава само с атестиране? Той е загубил професионалните си качества. Съжалявам много! Липсва един критерий – преди колко години да е било освободено.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Това ще бъде в наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е за наредба.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Щом законът допуска такава привилегия, хубаво. Аз не чух аргументи нито в Правната комисия какво се цели с това – дали дефицитът от юридически кадри, не знам какво. Но ако 10 години е работил примерно като търговец, изведнъж да се върне в съдебната власт, това е голямо изпитание за човек, който е отсъствал и 2 години.
Затова аз предлагам един минимум – след думата „длъжност” да се добави „лице, което е било освободено от длъжност преди не повече от две или четири години”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм съгласен.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не сте съгласен, но как ще стане? Може ли такова нещо? Ще се наредят на опашка за атестиране хора, които са освободени преди 25 години. Недейте да залагаме на хипотеза пенсиониране. Аз ви предлагам да бъде „които са освободени не по-късно от 4 години от датата на кандидатстване от длъжност съдия, прокурор”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото четири години е мандатът на народния представител. С това ли да го мотивираме?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не! Нека тогава да са две години, за да няма конфликт на интереси. Нали идеята е квалифициран кадър да бъде въведен в съдебната система. Ако е повече от четири години, според мен, забравете. Как ще го атестираме, на база на какво? Той е работил, дадох такъв пример в Правната комисия, в „Плод-зеленчук”.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Ако е работил в „Плод-зеленчук”, Висшият съдебен съвет няма да му разглежда молбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да го назначи и толкова.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Моля ви, недейте с такива фриволни разсъждения! Тогава единият вариант е до две години, а другият вариант е да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по § 58, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Ще моля да направим едно редакционно уточнение във връзка с коментарите, които бяха направени предварително. В чл. 198 и чл. 199 са заложени общите и специфични критерии за атестирането, поради което е редно наредбата, която ще се приеме с новия текст на чл. 209а, по свое естество да бъде Наредба за показателите и за реда на атестацията, което по същество ще бъде Наредба за прилагането на законовите критерии. От тази гледна точка предлагам следната редакция на текста на § 62, който става § 58: „Висшият съдебен съвет приема Наредба за показателите и реда за атестация по чл. 198-201”. Много е важно да е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте текста и, разбира се, ще го гласуваме.
ЯНИ ЯНЕВ: В този смисъл ще ви кажа само две думи, колеги. Не без основание е и това, което каза преди малко колегата Масева. С риск да ви подразня, но не заради друго, а защото, преглеждайки специалните критерии, които са заложени в чл. 198, и специфичните – в чл. 199, за мен наистина остава неясно как колегите, които ще се върнат в системата по реда на чл. 194а ще бъдат оценени. Нещо трябва да кажем в закона. Може да е една дума, но нещо трябва да кажем, за да има основание в тази наредба да бъдат доразвити тези показатели към критериите на връщането в съдебната система. Иначе ще остане празнота и ще направим един текст, който ще бъде реално неприложим. Затова предлагам това да се осмисли още малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В случая остава само да поясня, тъй като имаше възражения от залата. Идеята е, че показателите ще бъдат измерители на самите критерии. Тоест критериите са заложени в закона, а показателите ще определят тяхната тежест и съответно реда, по който ще се прилагат, така че не става дума за някакво разширяване на основанията, при които ще се прави атестирането.
Преминаваме към § 59:
„§ 59. В чл. 227 се създава ал. 4:
„(4) Органът, в който е назначен магистратът, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е назначен, както и разликата до размера на по-високо възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован.”
Тук е ясно, че той няма да получава две заплати, а ще получава заплатата от органа, от който е назначен, и само разликата от другия.
По § 63 има предложение от народния представител Любен Корнезов - § 63 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 60.
По § 64 има няколко подкрепени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 61:
„§ 61. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „окръжна следствена служба” се заменят с „окръжен следствен отдел”.
2. В ал. 2 след думите „в градския съд в гр. София” се добавя „и в Административния съд – гр. София”.”
По § 65 има предложение за отпадане, което е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 65 да отпадне.
По § 66 има предложение за отпадане.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 66 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 64.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 65:
„§ 65. В чл. 240 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „младшият прокурор и младшият следовател” се заменят с „и младшият прокурор”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Младши съдия със стаж над 2 години може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 67.
По § 73 има направено предложение, което е подкрепено, и едно предложение, което е неподкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 68, като в него думата „районният” се заличава.
По § 74 има направено предложение за отпадане, което е прието.
Има направено предложение от народния представител Елеонора Николова, което е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 74 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 70.
Има предложение от народния представител Яни Янев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 71:
„§ 71. В чл. 264 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудителното изпълнение на частни притежания и принудително събиране на публични вземания.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Комисията предлага да се създаде нов § 72:
„§ 72. В чл. 267 накрая се добавя „и имат най-малко 3 години юридически стаж”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ще помоля да се възприеме една редакционна корекция на текстовете, които възприехме – говоря за § 71 относно текста на чл. 264, като всъщност тази ал. 2 бъде разделена на две изречения.
Първото изречение на ал. 2 е: „Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притежания”.
Второто изречение: „Държавата може да възлага на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаи, определени със закон”.
Това е предложението за редакционна корекция на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 73:
„§ 73. В чл. 276 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Възнаграждението на държавния съдебен изпълнител е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.”
2. Досегашният текст става ал. 2 и в нея след думата „години” се добавя „и положителна атестация”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Атестирането на държавните съдебни изпълнители се провежда:
1. при достигане на изискуемия по ал. 2 стаж на длъжността;
2. периодично на всеки 5 години от последното атестиране до достигане на пенсионна възраст;
3. при назначаване на ръководна длъжност.
(4) Атестирането на квалификацията на държавните съдебни изпълнители се провежда по правилата за атестиране на съдиите, прокурорите и следователите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение е да гласувате против текстовете от § 71 до § 74 включително, защото те не внасят нищо различно от това, което се случва сега като статут на съдебните изпълнители и на съдиите по вписванията.
Първо, те и сега получават 90% от възнаграждението.
Второ, не можем да правим атестация на държавни съдебни изпълнители по правилата на атестиране на съдии, прокурори и следователи.
Трето, не можем да възложим сега със закон на държавните съдебни изпълнители да осъществяват принудително изпълнение на частни притежания.
Не можем да им възложим да осъществяват и принудително изпълнение на публични вземания, без това да е съгласувано и с министъра на финансите, защото имаме цялостна система на Агенцията за държавни вземания, която се създаде точно за да събира принудителните вземания на публичните.
Сега да го запишем само в закон, защото искала тази или онази асоциация, и да кажем с друг закон, че ще определим какви точно такси ще събират държавните съдебни изпълнители ми се струва неточно.
В момента обсъждаме реформа до 2013 г. за съдебното изпълнение като цяло и ми се струва, че е по-добре сега тия текстове да не се пипат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест само ал. 1 да остане, госпожо министър?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: От § 71 до § 74 всичко да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тоест да останат сегашните текстове, следващи реда.
Заповядайте за процедура, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя едно процедурно предложение. Предлагам на 21 април 2009 г. от 14,00 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание при дневен ред:
1. Закон за публичното радиоразпръскване.
2. Второ четене на Закона за отбраната и въоръжените сили – продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за извънредно заседание на 21 април, вторник от 14,00 часа.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 2, въздържали се няма.
Предложението се приема, което означава във вторник в 14,00 часа отново в залата.
Остават 15 минути. Така като гледам може би няма да можем да приключим.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Докъдето стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Четете по-бързо.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да се има предвид, че от § 73 и 74 най-важното ще остане. Това ще го уточним в процедурата на гласуване.
Приема се предложението за частично отпадане, но нека да формулираме точно кои от точките и алинеите ще отпаднат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 75:
„§ 75. В чл. 297, ал. 3 се изменя така:
„(3) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, по ред, определен от председателя на окръжния съд.“
Параграф 80 е по вносител, който става § 76.
Има предложение за отпадане, което не е подкрепено и остава текста на вносителя.
Параграф 82 се подкрепя по вносител и става § 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 86.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 87:
„§ 87. В чл. 338 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В т. 9 накрая се добавя „и следователите в окръжен следствен отдел.“
2. Точка 13 се изменя така:
„13. Главният прокурор – за прокурорите във Върховната касационна прокуратурата и във Върховната административната прокуратура за апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор и директора на Националната следствена служба;“
3. В т. 14 думите „за всички следователи“ се заменят с „за следователите от Националната следствена служба.“
По § 92 комисията подкрепя предложението.
Предполагам, че до тук няма някакви бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, няма. Аз поглеждам, ако има някой, желаещ да се изкаже, веднага ще му дам думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на Янаки Стоилов:
„§ 92. Чл. 340, ал. 3 се изменя така:
„(3) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет или органите на Съдебната власт са:
1. Служители, чиято дейност непосредствено е свързана с осъществяване на правомощията на органите по ал. 1 – съдебни служители;
2. Служители, които осъществяват дейности по административно обслужване на съдебната власт или по материално изпълнение.
Комисията не подкрепя предложението.
Господин председател, искам да кажа няколко изречения по този съществен въпрос. Аз съм го внесъл. Мисля, че тази идея е актуална, но в случая оттеглям предложението, защото засега, за съжаление не виждам критична воля нито в управлението на съдебната власт, нито в изпълнителната, нито в парламента да се заемат достатъчно настоятелно с въпроса за определяне на статута на служителите, които работят в държавата. Убеден съм, че трябва да бъде направен единен класификатор на длъжностите в държавата, който да бъде съобразен с ролята и мястото на тези от служителите, които работят в съдебната власт, защото системата у нас през последните години се формира по-скоро като при феодална организация, отколкото при модерна държава. Тоест правят се закони, в които се създава отделен статут на различни категории служители, данъчни, в Търговския регистър, съдебна власт и всъщност с всяка една система се стреми да генерира повече приходи и повече допълнителни права за своите служители, вместо да се поставят общи изисквания и само това, което отговаря на спецификата на тяхната дейност да бъде добавено или отнемано по отношение на общия статут.
Това е един въпрос, за който надявам се, следващия парламент да промени тази практика, натрупваща се от годините, която вместо до подобряване, води до задържане на състоянието до сегашното положение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 88:
„§ 88. В чл. 340, ал. 2 думите „окръжните следствени служби“ се заменят с „окръжните следствени отдели“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 89.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 94, който става § 90.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 91.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 96, който става § 92:
„§92. В чл. 357 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „на главния прокурор и на Националната следствена служба“ се заменят с „и на главния прокурор“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.“
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Конкурсът се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурсът за главен секретар или съдебен администратор.“
4. В ал. 7, т. 2 думите „прокуратурата и следствената служба“ се заменят с „и прокуратурата“.”
По § 97 има едно неприето предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 93.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 94.
Комисията предлага да се създаде нов § 95:
„§ 95. В чл. 365 думите „Националната следствена служба“ се заличават.”
Комисията предлага да се създаде нов § 96:
„§ 96. Член 377 се изменя така:
„Чл. 377. Висшият съдебен съвет в съответствие със Закона за статистиката предоставя на Националния статистически институт статистически данни за публикуване.“
По § 99 е подкрепено по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 99, който става § 97:
„§ 97. Чл. 378 се изменя така:
„Чл. 378. (1) Единната информационна система за противодействие на престъпността е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързана със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти и в цялост осъществяват Единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.
(2) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите при изискванията на ал. 3 създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от Единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността, или обменят информация с нея.
(3) Органите по ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използване и развитие на ведомствените компоненти на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
(4) Редът и начинът за изграждане, поддържане, използване и развитие на Единната информационна система за противодействие на престъпността, както и на взаимодействие на органите и институциите по ал. 2 за осигуряване и функционирането на системата, се уреждат с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.
(5) Органите и институциите чиито автоматизирани информационни системи се свързват с Единната информационна система за противодействие на престъпността, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на тази система.“
Комисията предлага да се създаде нов § 98:
„§ 98. В чл. 379 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Министерството на правосъдието“ се заменят с „прокуратурата в Република България“.
2. В ал. 2 думите „Министерството на правосъдието“ се заменят с „прокуратурата в Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 99.
Тук има едно предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 101, който става § 100:
„§ 100. Чл. 383 се изменя така:
„Чл. 383. (1) Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от междуведомствен съвет.
(2) Съставът и дейността на междуведомствения съвет се определя с наредба по чл. 378, ал. 4.“
Комисията предлага да се създаде нов § 101:
„§ 101. Чл. 385 се изменя така:
„Чл. 385. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет, със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чрез осигуряване на достъп на органите на съдебната власт до националната база данни „население“, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.
(2) Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал. 1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чрез предоставяне на достъп до национална база данни „население“ се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 104:
„§ 104. В чл. 388, ал. 2 след думата „наеми” се добавя „застраховки и преоценки”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 105, 106, 107 и 108.
По § 109 има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 109:
„§ 109. В чл. 401 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „председателят на Административния съд и директорът на окръжната следствена служба” се заменят с „и председателят на Административния съд”.
2. В ал. 2 думите „главният прокурор и директорът на Националната следствена служба” се заменят с „и главният прокурор”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 110 и § 111.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, няма нужда от процедури, тъй като имаме не повече от 10-12 минути, за да довършим закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за подразделението на закона „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 112 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 113, който става § 112:
„§ 112. Прокуратурата в Република България е правоприемник на активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби към датата на влизане в сила на този закон.”
Има предложение от народните представители Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров, което е подкрепено.
Комисията предлага да се създаде нов § 113:
„§ 113. (1) Директорът на Националната следствена служба продължава да изпълнява задълженията си на административен ръководител до края на мандата, за който е избран.
(2) Директорите на окръжните следствени служби се преназначават без конкурс на длъжност завеждащи окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и продължават да изпълняват задълженията си на административни ръководители до края на мандата, за който са избрани.
(3) Висшият съдебен съвет преназначава без конкурс следователите от окръжните следствени служби в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
(4) Трудовите правоотношения на служителите от окръжните следствени служби се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.”
Има предложение, което е подкрепено.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено.
По § 114 също има подкрепено предложение, което е отразено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 114 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 115, който е отразен на систематичното му място в новия § 113.
Текстът на вносителя отпада, оттам и моето предложение, защото то вече не е актуално с оглед на приетите промени. Така че аз си оттеглям предложението.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 116.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 117, който става § 114:
„§ 114. Висшият съдебен съвет преназначава без конкурс заварените младши следователи от окръжните следствени служби, които към деня на влизането в сила на закона не са изкарали тригодишния стаж, на длъжност младши прокурор в съответните районни прокуратури.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 118, който е отразен на систематичното му място в новия § 113.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 119 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 120 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 115.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 122, който става § 116.
Има предложение на Пламен Славов, което не е подкрепено.
Искам да направя разяснение, че не съществува проблем с разследващите полицаи, защото те още със самия Закон за Министерството на вътрешните работи са признати по техния юридически стаж, а това е уредено като преходно правило само по отношение на дознателите във връзка с трансформацията, която се извърши. Така че и дознателите, и разследващите полицаи, и другите лица имат юридически стаж на длъжността, която изпълняват, които са с висше юридическо образование и то им се признава за заемане на длъжностите, за които той се изисква. Това да бъде ясно на всички.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 123, който става § 117.
Във връзка с оттегленото мое предложение за категоризирането на служителите в съдебната власт това предложение също трябва да отпадне, то се оттегля.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 124 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 125, който става § 118:
„§ 118. Трудовите възнаграждения на експертите при Инспектората към Висшия съдебен съвет, определени преди влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие с чл. 55, ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 119.
Комисията предлага да се създаде нов § 120:
„§ 120. Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за административни ръководители на следствените органи, които не са приключили, се прекратяват.”
Тук мисля, че също има едно преходно правило, което трябва да бъде записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, това трябва да бъде ал. 2 в § 120: „Неприключилите до влизането в сила на този закон атестации се извършват по досегашния ред”. Това да бъде ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ще бъде ал. 2, а ал. 1?
ЯНИ ЯНЕВ: Има я, защото за следователите практически няма да извършваме атестации, те се преназначават. По отношение на останалите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте текста.
ЯНИ ЯНЕВ: Аз казах: „Незавършилите процедури за атестации до влизането в сила на този закон се приключват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте ми точния текст.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Става дума за това, че трябва още едно преходно правило във връзка с действието на чл. 208, тъй като е даден срок за приемане на наредбата. (Реплики от залата.) Не, няма да отпадне, защото той урежда други въпроси за качествените показатели. Въпросът е да има застъпване и сега да може да се прилага тази методика до издаването на новата наредба, тоест същият срок. (Реплики от залата.) Ние не сме приели това предложение. Така че, ако е необходимо, единствено преходно правило до влизането на новата наредба в сила. По същество няма спор, но да не се пропусне застъпването на двата режима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви уточнете текста спокойно.
Господин Стоилов, продължете с докладването.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 127 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 121:
„§ 121. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Висшият съдебен съвет одобрява Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители и приема наредбата по чл. 209а.”
По § 128 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 122.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 129 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 123:
„§ 123. В Наказателнопроцесуалния кодекс в чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) При извършване на разследването разследващите органи по ал. 1, т. 1 имат правата по чл. 46, ал. 2, т. 2.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Това е текстът на закона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Казахме, че няма да гласуваме в момента, ще гласуваме вероятно другата сряда. Вижте текста спокойно, дайте го и ще го гласуваме.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, тъй като при гласуването следващата седмица, ако се приеме размерът на заплащането на съдебните изпълнители и на съдиите по вписването да бъде 90% от размера на заплащането на районните съдии, това е разход, който, макар и министърът да казва, че в момента са толкова, така или иначе влиза като елемент на закона. Ако този текст бъде гласуван, моето предложение е тези разпоредби да влизат в сила от 1 януари 2010 г., за да не компрометираме бюджета.
В този смисъл предлагам да има нов § 124... (Реплики.)
В § 124 разпоредбите на чл. 276, ал. 1 и на чл. 291, ал. 1 влизат в сила от 1 януари 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не стане така сега да им намалим на хората заплатите?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Няма.
Този текст ще бъде актуален, ако се приемат предходните текстове, но трябва да го има, за да не го правим като предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Има ли още нещо по този закон? Няма. Приключихме.
Гласуването ще бъде следващата седмица – сряда или четвъртък, ще се уточним допълнително.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 16,08 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи


Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов