Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, ще започнем с гласуване на трите Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, след това ще преминем към втора точка – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки, и ще продължим по дневния ред със задачата да гласуваме всяка една от точките, за да могат да текат и съответните срокове за правене на предложенията за първо и второ четене, за да могат да бъдат приети като законопроекти.
Няколко съобщения:
На основание чл. 72 от нашия правилник народните представители Петър Мръцков, Христина Велчева и Ердоан Ахмедов оттеглят внесения от тях Законопроект за Кодекса на труда.
На 29 април в Народното събрание е постъпил доклад в Министерството на труда и социалната политика относно действията за изпълнение по точка 2 от решение на Народното събрание на Република България, приет на 26 февруари 2009 г., задължаващо министъра на труда и социалната политика да внесе в срок до 30 април 2009 г. в Народното събрание информация за динамика на безработицата и ефективността на действия на мерките и програмите на Националния план за действие по заетостта за 2009 г. Решението е прието след проведени разисквания по питане на народния представител Донка Михайлова относно антикризисните мерки, засягащи трудовия пазар.
Докладът е раздаден днес, 30 април 2009 г.
И така, уважаеми народни представители, поставям на гласуване Законът за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс с вносители Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова. Законопроектът е подкрепен от Правната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 137, против 14, въздържали се 13.
Законът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс с вносители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Законопроектът е подкрепен от Правната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 139, против 11, въздържали се 10.
И този законопроект е подкрепен на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс с вносител Министерския съвет, който е подкрепен от водещата комисия по правните въпроси и от Комисията по европейските въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 129, против 17, въздържали се 9.
Законопроектът е приет.
Следователно с третия законопроект Правната комисия трябва да изготви единен законопроект съобразно правилника, който да бъде раздаден на народните представители, от този момент ще започне да чете срокът за направата на предложение между първо и второ четене.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Текстовете от законопроекта са приети с изключение на отложените § 19, 20 и т.н.
Имате думата, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както му е редно, позволете ми да направя процедурното предложение за допуск в залата на д-р Стоян Стоянов – заместник-министър на здравеопазването, на проф. Христо Куманов – директор на Изпълнителната агенция по трансплантация, на д-р Момчил Енчев – държавен експерт в отдел „Контрол на достъпа и качеството на медицинските дейности“ в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите представителите на Министерството на здравеопазването в залата.
Господин Кънев, имате думата за процедура.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, едно процедурно предложение по молба на ръководството и лично по моя молба – моля т. 10 от дневния ред да стане т. 3. Това е технически закон, който касае вкарване на евродирективи по технологията за преброяване на населението. Крайният срок поне за първо четене е да мине до края на месеца. Нямаше дебати – ние вчера го гледахме. Мина през една комисия, вчера мина и през нашата комисия – единодушно се прие. Пак повтарям, законопроектът е технически. Молбата ми е да го изтеглим като т. 3, за да имаме време след празниците да го гледаме между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да ни отнеме повече от 10, максимум 15 минути, а трябва да го приемем.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Кънев.
Гласували 124 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Доктор Кумчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви запозная с:
„ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към Доклад за второ гласуване на общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 953-10-17, внесен на 6 март 2009 г., изготвен на основата на Законопроект за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 754-01-161, внесен от Лъчезар Иванов на 22 ноември 2007 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 802-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2008 г., относно отложени за гласуване текстове от общ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 953-10-17, внесен на 6 март 2009 г.
Уважаеми господин председател, Комисията по здравеопазването на свое извънредно заседание, проведено на 15 април 2009 г., повторно разгледа текстовете на § 19, ал. 8, § 21, § 34, т. 1, § 35 и § 36 от горепосочения общ проект, постъпилите от народни представители предложения по реда на чл. 71, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание за второ гласуване следните отложени текстове:
І. По отложения текст на § 19, ал. 8.
Тук има предложение от народния представител Радослав Гайдарски, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 19, ал. 8:
§ 19. „(8) В случаите по ал. 3 и 5 дейностите по вземане на костен мозък се извършват след получаване на разрешение от Етичната комисия по трансплантация по чл. 12, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 19, ал. 8 – така както ни се предлага от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: „ІІ. По отложения текст на § 21.
Тук имаме предложение.
Комисията подкрепя предложението от народния представител Лъчезар Иванов и предлага да се създаде § 20а, който става § 21.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да бъде отразено на съответното му систематично място…
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Може да има разлика в страницата, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „По отложения текст на § 21” – стр. 2 от Допълнителния доклад.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител и предлага да бъде отразено на съответното му систематично място като § 4а, който става § 5, със следната …
Извинявайте, …
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По настояване на отдел „Финални текстове” на Народното събрание е сменена страницата – при Вас сигурно не се е получила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпросът не е само до мен. Въпросът е какво имат народните представители и какво гласуваме сега.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Нека да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте да го видя. Въпросът е по същество да е…
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ:
„§ 21. В Глава трета се създава Раздел ІІа „Национална публична донорна банка за стволови клетки” с членове 29а-29г:
Раздел ІІа
Национална публична донорна банка за стволови клетки
Чл. 29а. (1) Създава се Национална публична донорна банка за стволови клетки към министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, това не е ли предложение на народния представител Лъчезар Иванов?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Не, това е предложение общо на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде е този текст?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, комисията предлага следната окончателна редакция за § 21, който систематично да бъде отразен като § 5, и следващите параграфи се преномерират съответно. (Уточнения между председателя Любен Корнезов и докладчика Тодор Кумчев.)
Уважаеми колеги, молим за извинение – малко стиковка в докладването.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 21, който систематично да бъде отразен като § 5, и следващите параграфи се преномерират съответно.
Комисията предлага § 21 да отпадне.
„§ 5. Създава се чл. 10а:
„Чл. 10а. (1) Министърът на здравеопазването определя със заповед публична донорна банка на стволови клетки и костен мозък, която е структура на лечебно заведение за болнична помощ, извършващо вземане, експертиза, обработка, преработка, съхраняване, етикетиране и транспортиране на стволови клетки и костен мозък за трансплантации.
(2) Лечебното заведение по ал. 1 отговаря на следните критерии:
1. е със 100% държавно участие в капитала;
2. има разрешение за дейностите по ал. 1, издадено по реда на чл. 47 от Закона за лечебните заведения;
3. е акредитирано по реда на чл. 86, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(3) Донорната банка, определена по реда на ал. 1 и 2 е Национална публична донорна банка и има за цел да осигурява стволови клетки и костен мозък в национален мащаб за трансплантация на лица, страдащи от заболявания, при които други методи на лечение са с по-малка ефективност или не са приложими.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Във връзка с приетата редакция на § 4а, който става § 5, комисията предлага § 21 да отпадне. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Колеги, тъй като в процеса на обсъждане в комисията и в пленарната зала бяха отложени няколко текста, предложени от мен относно § 21, бих искал да се възползвам от правото си като вносител на предложението за създаване на Национална публична донорна банка, и от трибуната в пленарната зала да направя предложение за допълнение на приетия от комисията текст по § 5, а именно:
По § 5 - в чл. 10а се създават алинеи от 4 до 8:
„(4) Дейността на Националната публична донорна банка се извършва съгласно Правилник за устройството, дейността, вътрешния ред, утвърден от министъра на здравеопазването.
(5) Националната публична донорна банка създава и поддържа национален донорен регистър за стволови клетки като събира, обработва, съхранява и предоставя информация във връзка с генетичния материал и генома на стволовите клетки или на наличните стволови клетки.
(6) Обстоятелства и данни, които се вписват в регистъра по ал. 4, редът за вписване и ползване на информация, се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.
(7) Приходите на Националната публична донорна банка за стволови клетки се формират от:
1. субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването;
2. дарения и помощи;
3. други приходи.
(8) Средствата по ал. 4 се разходват за обезпечаване дейността на Националната публична донорна банка за стволови клетки”.
Мотиви:
Първо – по ал. 4. Съгласно разпоредбата на чл. 28б, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, дейността на Тъканната банка се извършва съгласно Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от ръководителя на лечебното заведение.
Считам, тъй като Тъканната банка, която създаваме, е със статут на Национална тъканна банка, би било логично и редно Правилника за устройството и дейността да бъде утвърден от министъра на здравеопазването, а не от ръководителят на лечебното заведение, в чиято структура ще бъде създадена. Все пак нека не забравяме, че в чл. 10, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки ясно е разписано, че министърът на здравеопазването е този, който провежда държавната политика в областта на трансплантацията.
Второ - по ал. 5 и 6. Съгласно европейските критерии изискванията за осъществяване на международен обмен на стволови клетки, Националната публична донорна банка трябва да създаде Регистър за стволови клетки.
Убеден съм, че Министерството на здравеопазването веднага ще опонира необходимостта от подобен регистър с аргумента, че съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и т. 3, Изпълнителната агенция по трансплантация вече е създала и към момента функционира публичен служебен регистър. Бих искал обаче да отбележа, че и в публичния, и в служебния регистър се събира, обработва, съхранява и предоставя информация във връзка с трансплантацията като цяло.
Не съм напълно убеден, че информацията, която се съдържа и в двата регистъра на ИАТ, съгласно Наредба № 21 от 03.05.2007 г., отговаря на изискванията за осъществяване на международен обмен, специално що се касае за стволовите клетки.
Трето – по ал. 7 и 8. Отново във връзка със статута на Националната донорна банка и тъй като не беше възприето моето предложение тя да бъде Тъканна банка по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения мисля, че е коректно в закона да бъде ясно разписано как ще се формират приходите на Националната банка, съответно за какво ще се разходват средствата, с цел гарантиране финансирането на Националната здравна тъканна банка.
Считам, че така направените предложения са резонни и не променят – повтарям: не променят, приетият от комисията смисъл на § 5. Напротив, те допълват съдържанието на чл. 10а с цел по-голяма яснота, прецизност на разпоредбите, чрез които се създава Национална донорна тъканна банка.
Уважаеми колеги, считам, че по този изключително важен законопроект би трябвало да се обърнем и към председателят на комисията проф. Кумчев за становище по направените от мен предложения, тъй като те са изключително важни и ще направят действително работещ този законопроект. В противен случай ние отново ще запишем едни текстове, които няма да дадат възможност закона да бъде ефективен и работещ.
Още нещо искам да кажа в заключение – при създаването на тази Национална банка ще има възможност да се осъществява международен обмен – нещо изключително важно. Този международен обмен ще даде възможност на българските граждани при разминаване на генома при събрания материал, да може да бъде направен един обмен. Благодаря ви за търпението и вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още сега трябва да отговоря на господин Лъчезар Иванов. Съгласно чл. 71, ал. 2 при второ гласуване, цитирам: „се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са само редакционни поправки“.
Господин Иванов сега ни предлага четири нови алинеи. Това при всички случаи не е редакционна поправка, така че не мога да ги допусна до гласуване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, встрани от микрофоните): Искам да обясня. Дайте ми думата, за да обясня!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да Ви дам думата!
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): За Избирателния закон само редакционни изменения ли предложихте като го гледахме в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога! Това са четири нови алинеи, които за пръв път ги чуваме тук.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, встрани от микрофоните): Искам да обясня нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, казах, няма да Ви дам думата. Няма какво да обяснявате.
Законодателството си има свои правила, но ще предложа да гласуваме предложението на народния представител Лъчезар Иванов, така както той го е направил между първо и второ четене и е в Допълнителния доклад. Това ще подложа на гласуване, но не мога да подложа на гласуване, абсурдно е да гласуваме четири алинеи само дето сме ги чули тука и то по толкова деликатна материя. Така че няма да обсъждаме тези нови четири алинеи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, встрани от микрофоните): Господин председател, вижте становището на Правната комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Становището на водещия заседанието го чухте. Отворете чл. 71 и ще го видите.
Има ли някой желаещ да вземе думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов, което е на стр. 2 от Допълнителния доклад и е направено своевременно, съгласно чл. 71. Това, което е в писмена форма - това гласуваме. Чухте също и доклада. (Шум и реплики в залата.)
Доктор Кумчев, обяснете сега, Вие водите заседанието...
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Но нали сме в процедура на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми колеги, още веднъж искам да повторя, че комисията подкрепя предложението на народния представител Лъчезар Иванов и предлага да се създаде § 20а, който става § 21, но след станалите разисквания комисията предлага § 21 да отпадне. (Силен шум в залата, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега няма как аз да ви го разясня! Разберете, че чак малко неудобно ми става. Нали Допълнителният доклад е раздаден? Раздаден ли е? Отдавна е раздаден.
Комисията предлага да се създаде § 5, който създава нов чл. 10а, но има предложение по-горе на народния представител Лъчезар Иванов. Аз съм длъжен да подложа на гласуване предложението. (Шум и реплики в залата.)
Моля, гласувайте! Гласуваме предложението на народния представител Лъчезар Иванов. (Реплики на народния представител Руденко Йорданов.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Едно е да си доктор, друго е да си политик! Гласувайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 112 народни представители: за 37, против 35, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Сега вече имате право господин Иванов. Единствената процедура е до две минути и можете да се мотивирате за прегласуване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Просто ви моля да погледнете на предложенията, които аз направих и зачетох съвсем надлежно пред вас. Обръщам се към вас, когато в момента гласувате, да забравите политическите пристрастия, и да гласувате в пълнота този законопроект. В противен случай този закон, който ние в момента гласуваме, просто няма да бъде работещ.
По този закон в момента, аз помолих да вземат отношение и от Министерството на здравеопазването, както и от Изпълнителната агенция по трансплантации, дали това, което аз предлагам, е работещо, дали би могло да се осъществи, но не им беше дадена думата.
Обръщам се към вас – моля ви да подкрепим предложението, за да може да се получи един работещ закон. Нещо повече, опитваме се да създадем една Национална банка за стволови клетки. Това е бъдещето. Както има Кръвна банка, така да има и Национална стволова банка, която да може да бъде ползвана от всички граждани. Затова отправям просто апел към вас – моля ви, подкрепете тези предложения. Те са абсолютно издържани и в тях няма никаква политика. Повярвайте!
Моля ви, подкрепете предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов, така както е направено в Допълнителния доклад в писмена форма.
Гласували 135 народни представители: за 56, против 34, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 5.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 2, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
Тук се казва: „Във връзка с приетата редакция на § 4а, който става § 5, комисията предлага § 21 да отпадне”.
Доктор Кумчев, трябва ли да гласуваме отпадането на § 21?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Аз мисля, че трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 21.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Параграф 21 отпада.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: „ІІІ. По отложения текст на § 34, т. 1:
„§ 34. В Закона за лечебните заведения се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 1 думите „и Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта и тъканна банка „Национална публична донорна банка за стволови клетки”.”
Във връзка с приетата редакция на § 4а, който става § 5, комисията не подкрепя текста на § 34, т. 1 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласувайте това, което предлага комисията – отпадане на § 34, т. 1.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 34, т. 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: „ІV. По отложения текст на § 34, който става § 35:”
Тук има предложение на народния представител Атанас Щерев, което комисията не подкрепя:
„В § 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. Създава се нов чл. 130а със следното съдържание:
„Чл. 130а. (1) В Изпълнителната агенция по трансплантация се създава дирекция „Асистирана репродукция” .
(2) Дирекцията по ал. 1 има за цел да осигурява дейността на Изпълнителната агенция по трансплантация по управление, координация и контрол на дейностите по асистирана репродукция.
(3) Служителите на дирекцията по ал. 1 са лица с висше медицинско образование или висше образование „Биология”.
(4) Предвид спецификата на дейностите по асистирана репродукция, за изпълнение на служебните си задължения, служителите по ал. 3 провеждат базово обучение в центрове за асистирана репродукция в България и структури на Европейския съюз, както и продължаващо обучение по ред и условия, определени в устройствения правилник на Изпълнителната агенция по трансплантация.
(5) При изпълнение на своите функции дирекцията по ал. 1 се подпомага от външни консултанти, които са признати специалисти в областта на асистираната репродукция и лечение на стерилитета”.
2. Точка 2 става т. 3 и в нея се правят следните допълнения:
а) в ал. 3 след израза „по ал. 2” се добавя изразът „Дирекция „Асистирана репродукция” към”;
б) в ал. 11 след израза „се контролират от” се добавя изразът „Дирекция „Асистирна репродукция” към”.
3. Точка 3 става т. 4 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след израза „ал. 11” се добавя изразът „Дирекция „Асистирана репродукция” към;
б) в т. 4 изразът „на всеки три години” се заменя с „всяка година;
в) в т. 5 изразът „на всеки три години” се заменя с „всяка година”;
г) създава се нова т. 6 със следното съдържание:
„6. изисква от лечебните заведения, извърващи дейности по асистирана репродукция, ежегодно подаване на информация за дейностите по асистирана репродукция и резултатите от тях, по критерии, приети от Комисията за европейски „ин витро” мониторинг към Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология.”;
д) предоставя всяка година данните по т. 6 на Комисията за европейски „ин витро” мониторинг към Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Тук се занимаваме с предложението на колегата Щерев, което по принцип е разумно. Много от идеите са възприети. Тъй като в този закон не можем по императивен начин да преустройваме една изпълнителна агенция, то възприемайки идеите, заложени в текстовете на колегата Щерев, в тази агенция вече е създаден отдел, който ще извършва голяма част от дейностите, заложени в текстовете на колегата Щерев. Редно е да ги отхвърлим, защото процедурно не е коректно да ги приемаме по този начин в този закон, но трябва да му благодарим същевременно за рационалните предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 13, против 29, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 34, който става § 35, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 6, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Последният параграф е § 36:
„§ 36. Разпоредбите на § 21 и § 34, т. 1 влизат в сила от 1 януари 2010 г.”
Комисията предлага § 36 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще отпадне, защото няма § 21 и § 34. Ние го гласувахме.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте за отпадането на § 36.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 2, въздържали се няма.
Параграф 36 отпада.
Уважаеми народни представители, с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.



Уважаеми народни представители, както гласувахме в началото, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Моля господин Кънев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, правя процедурното предложение да поканим в пленарната зала Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт, и Мустафа Зинал – заместник-председател на НСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, който е съгласен с процедурното предложение, да гласува.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ДОКЛАД
На Комисията по икономическата политика по Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд на Република България през 2011 г. № 902-01-25, внесен от Министерския съвет на 15 април 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 април 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.
На заседанието присъстваха госпожа Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт, господин Мустафа Зинал – заместник-председател на Националния статистически институт, и господин Веселин Василев – юрист в същото ведомство.
Законопроектът беше представен от госпожа Мариана Коцева – председател на НСИ.
Република България като страна – членка на Европейския съюз, е обвързана с определени ангажименти, произтичащи от Регламент № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд. С провеждането на преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г., България ще изпълни тези задължения.
Законопроектът за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. има за цел да уреди подготовката, организацията и провеждането на преброяването. Със закона следва да се установят общите правила за събиране, обработване и разпространение на данни за населението и жилищния фонд, получени от преброяването.
Преброяването има самостоятелно значение като метод за събиране на изчерпателна информация за постоянното население на България през определен период от време. Чрез него се установява общият брой на населението и неговото териториално разпределение по области, общини и населени места. Най-важното условие за производството на такава статистическа информация е ясната законова рамка за подготовката, организацията и провеждането на преброяването като съвкупност от сложни дейности, подчинени на основната идея да се събере, обработи и разпространи необходимото количество статистическа информация. Чрез наличието на статистическа информация се цели осигуряване на възможност за адекватно планиране, разработване, прилагане и мониторинг на националните политики и политиките на Европейския съюз. Институциите, политиците, бизнесът и гражданското общество разчитат в голяма степен на качествена, обективна и навременна статистическа информация, която преброяването може да осигури и която описва колкото е възможно по-точно развитието на икономиката, социалната и културната сфера.
Преброяването осигурява данни за наличния сграден и жилищен фонд – информация, която е база за оценка на цялостната политика на държавата в тази област в периода между две преброявания.
Преброяването осигурява периодични статистически данни, необходими за планиране на общественото и икономическото развитие. Без значение за коя област става дума – заетост, образование, здравеопазване, обществено осигуряване, транспорт и др. – правителството не може достатъчно добре да планира и осигурява развитието без информация за броя, възрастта, пола, териториалното разпределение и местонахождението на лицата в страната.
Преброяването е единственият източник на информация за домакинствата и семействата в страната, за техния състав, вид и размер, както и за демографските и икономическите характеристики на лицата, които ги съставляват. И не на последно място, установяването на етническия състав на населението е възможно единствено с провеждането на преброяването.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Становище на Комисията по европейските въпроси. Има ли народен представител, член на Комисията по европейските въпроси?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЙОРДАНОВ:

„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за преброяване на населението и
жилищния фонд в Република България през 2011 г.
№ 902-01-25, внесен от Министерския съвет на 15 април 2009 г.
На заседанието, проведено на 23 април 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие Мариана Коцева – председател, и Мустафа Зинал – заместник-председател на Националния статистически институт.
Може да се приеме, че предлаганият законопроект не противоречи на европейските правни норми и е предназначен да изпълни ангажименти на страната ни, произтичащи от действието на Регламент ЕО № 763/2008.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси единодушно предлага с 10 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за преброяване на населението и жилищния фонд, № 902-01-25, внесен от Министерския съвет на 15 април 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, законопроектът е разпределен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тази комисия не е представила доклад, но тя не е водеща, следователно няма юридическа пречка да започнем разискванията по законопроекта.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? (Пауза.)
Още веднъж се обръщам към народните представители, които са в залата, има ли желаещи да вземат отношение?
Госпожо Коцева, желаете ли думата?
МАРИАНА КОЦЕВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля гласувайте на първо четене законопроекта за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кънев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Процедурното ми предложение е срокът за предложения между първо и второ четене да бъде тридневен, предвид причините, които казах в самото начало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка трета от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката.
Обръщам се още веднъж към народните представители, които са в залата, и към тези, които са извън залата: гласуваме текст по текст!
Имате думата, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Представям ви доклад на Комисията по образованието и науката относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2009 г. и приет на първо гласуване на 27 март 2009 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по наименованието на закона, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 1 на вносителя има предложение от народните представители Атанаска Тенева и Снежана Гроздилова, подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 1 със следното съдържание:
„§ 1. В чл. 9, ал. 2, след думата „общини” се добавя „висши училища”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Камбуров, заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Повечето от направените от народните представители предложения са по-скоро козметични с изключение на предложението на народните представители Тенева и Гроздилова, за което става реч. Те предлагат висшите училища да имат право да се преподава професионално обучение. А тези училища всъщност какво правят? Същото.
Освен това не знам как са ползвали текста в Закона за професионалното образование и обучение, но на страницата на Министерство на образованието са ползвали думата „общини”. В блок 9 ал. 2 липсва. Въобще това предложение не е добро, защото има вече професионален бакалавър и това си е професионално висше образование. За какво професионално образование става дума тук – университетите да произвеждат средни техници?!
Ако става дума за професионално висше образование, то тази материя е разработена в Закона за висшето образование, а не за средното професионално образование. Ако искаме да ги обединим, което е разумно, то не става с една промяна в закона, а с нова концепция в Закона за професионалното обучение във всички степени и форми на образованието – прогимназиално, средно, висше, от една страна, и формално и неформално – от друга, което ще рече и Законът за образованието на възрастни или продължаващо обучение.
Аз смятам, че във всеки случай висшите училища нямат място в този закон по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господни председател.
Аз подкрепям предложението на колегите Атанаска Тенева и Снежана Гроздилова, защото то цели да се реши, доколкото това е възможно, един огромен проблем в образователната ни система като цяло. Аз не говоря отделно за системата на средното и на висшето образование. Проблемът на България е, че между средното и висшето образование има една огромна пропаст. Ако погледнете образователните системи на редица други държави, може би най-силно това е застъпено, да речем, в една Канада, ще видите, че между средното и висшето образование има редица образователни структури, които без да дават степен на висше образование предлагат образователни услуги в посока именно на професионална квалификация на младите хора. Това са едни изключително гъвкави форми за придобиване на професионална квалификация по професии, които не изискват непременно придобиването на степен от висшето образование.
Всъщност идеята на този закон и въобще на ал. 2 на чл. 9 от действащия закон изменение, в който се предлага с настоящата норма, е именно и в България министерства, общини, организации на работодателите, организации на работници и служители, отделни работодатели да могат да предлагат такива съвременни гъвкави образователни услуги.
Въпросът е: защо това да не го правят и висшите училища? Естествено, ако идеята е завършилите тези форми на обучение, организирани от висшите училища, да придобият степен на завършено висше образование, би трябвало да сме против това предложение. Но предложението не цели подобно нещо. То цели именно да се създадат и в България гъвкави форми на придобиване на професионална квалификация. Това е в съответствие с доста европейски директиви, ако щете, и с принципа за обучение през целия живот, който принцип не е отговорност само на висшето образование.
Мисля, че е повече от естествено и логично това предложение на колегите и заслужава да се подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбрах, че един университет ще дава средно образование. (Реплики от народните представители Снежана Гроздилова и Анелия Атанасова.)
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Една реплика, понеже възприех това, което каза господин Корнезов, като изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да е ясно. Софийският университет ще дава средно образование?!
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това предлагате.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако това е висше училище, което е в областта на професионалното образование, ще провежда форми на професионална квалификация, използвайки огромната си материално-техническа база. Това е абсолютно тривиална практика в много европейски и неевропейски държави. Бяло петно е в България. Ново е и затова се затрудняваме. Разбира се, че няма да дава диплома за средно образование, тези кадри вече са завършили средно образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Софийският университет каква диплома, за какво образование? Не разбрах.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю Корнезов, ако бяхте слушали внимателно нашия председател на комисията господин Местан, и Вие, и високоуважаваният от мен проф. Камбуров, и всички представители на академичната общност тук, щяхте да разберете добре, че става дума за обучение, а не за образование. Тук става дума за използване капацитета – и материален, и преподавателски на висшите училища така, както и на изброените институции в сега действащата норма, която беше така добър да припомни господин Местан, на висшите училища за обучение, за придобиване на професионална квалификация. Господин Местан много обосновано и много осъвременено ви представи необходимостта от създаване на такива гъвкави форми на обучение. Няма как да не останете доволни от възможността и висшите училища да получат правото да осъществяват такова обучение за придобиване на професионална квалификация. Не става дума и за образователна степен. Става дума за професионална квалификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще дава ли документ, диплома?
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Уважаеми проф. Корнезов, аз дълбоко уважавам цялата академична общност. Нещо повече, дълбоко съм респектирана във всеки момент от Вас, но позволете ми този път да си подтиснете малко суетата. Тук става дума за професионално обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като има обучение нали накрая ще му дадат диплома? И Софийският университет ще дава диплома за основно образование – за огняр, за ковач, за строител и т.н.?!
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Професор Корнезов, аз ще направя една реплика на госпожа Гроздилова, за да сложим точка на тези, според мен, излишни дебати.
Вашият въпрос: ще дават ли диплома за средно образование висшите училища, които провеждат обучение по ал. 2 на чл. 9 на този закон, е съотносим и към това дали министерството, уважаеми господин Корнезов, общините, организациите на работодателите, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, както е сега текстът на ал. 2.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... на работници и служители ще дават диплома за средно образование. Разбира се, че не дават диплома за средно образование. След придобита диплома за средно образование те ще дават възможности за обучение с цел придобиване на допълнителна професионална квалификация. Те могат да издават някакви свидетелства, но не и дипломи за завършено ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Свидетелство, диплома – пак същото.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, има разлика, уважаеми господин Корнезов, между свидетелство за професионална квалификация и диплома за завършено средно образование.
Дипломите се издават единствено и само от средните професионални гимназии в страната. Този въпрос е уреден в Закона за народната просвета. Естествено е, че висшите училища дават диплома за завършено висше образование. Онова, което обаче и работодателски организации, и общини, забележете, и министерства могат да правят, е да организират някакви курсове за допълнително професионално обучение. Ако това могат да го правят общините, министерствата, работодателските организации, гилдиите, ако щете, защо да не могат да го правят онези образователни структури, които имат най-големия капацитет за това, без това да подменя основната им функция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много добре знам какво ще стане – за да могат да плащат, нали, и после висшето образование ще го направим ПУЦ. (Реплики от залата.)
Объркахме правилника и аз се извинявам, нямам право, но такова чудо! Две дами са ни подхлъзнали.
За реплика думата има господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Професор Корнезов, ние с Вас ясно разбираме какъв е подходът. Ще повторя едно изречение - ако става дума за професионално висше образование, то това е материя, разработена от Закона за висшето образование, а не за средното професионално. Всичко това, което се предлага в момента, вместо отделни фирмички да дават някакви документи за правоспособност на фризьорки, на дърводелци, на средни техници, на шивачки и т.н., и т.н., да го правят университетите, като за това получават пари. Това е цялата работа.
Смисълът на университета, на университетското образование е консервативност. Това е същественото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 1? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1.
Гласували 107 народни представители: за 94, против 11, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 2 и 3 по новата номерация.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 3 има предложение от народните представители Атанаска Тенева и Снежана Гроздилова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 4? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 4 има предложение от народните представители Атанаска Тенева и Снежана Гроздилова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „са юридически лица, получили” се заменят със „се откриват от юридическите лица, които са получили”.
2. В ал. 3 думите „са еднолични” се заменят със „се откриват от едноличните” и думата „юридически” се заменя с „юридическите”.
3. В ал. 4 думите „са регистрирани” се заменят със „се откриват от регистрираните”.
4. В ал. 5 думите „са чуждестранни” се заменят със „се откриват от чуждестранни”.
5. Създава се нова ал. 6.
„(6) Центровете за професионално обучение и центровете за информация и професионално ориентиране не могат да се управляват и представляват от лица, които са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление.”
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
7. Създава се нова ал. 8:
„(8) До 31 януари на всяка календарна година центровете за професионално обучение и центровете за информация и професионално ориентиране са длъжни да представят в Националната агенция за професионално образование и обучение информация за извършената дейност през предходната календарна година.”
8. Създава се ал. 9:
„(9) Националната агенция за професионално образование и обучение определя индикатори за предоставяне на годишната информация по ал. 8.”
По § 5 има предложение от народните представители Атанаска Тенева и Снежана Гроздилова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се отменя.
2. Създава се т. 2а:
„2а. осъществява контрол на дейността на лицензираните институции в системата на професионалното обучение;”.
3. Точка 5 се отменя.
4. Точка 6 се изменя така:
„6. въз основа на анализ на дейността на центровете за професионално обучение и центровете за информация и професионално ориентиране прави предложения за усъвършенстване на системата на професионалното образование и обучение;”.
5. В т. 10 накрая се добавя „и за издадените и отнетите лицензии”.
6. Точка 11 се отменя.
7. Създават се т. 12 и 13:
„12. определя индикатори за предоставяне на годишната информация по чл. 22, ал. 8;
13. разработва и утвърждава формуляри и образци на документи за лицензиране.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфите до 11 включително, така както се докладваха от председателя на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
Има предложение на Атанаска Тенева и Снежана Гроздилова…
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: … по т. 1.
Предложението по т. 2 е отразено систематично като § 17.
„§ 12. Член 49а се изменя така:

Лицензия
Чл. 49а. (1) Лицензията дава право за извършване и удостоверяване на персонално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация или за извършване на информиране и професионално ориентиране.
(2) Лицензия се издава на лицата по чл. 22, ал. 2-5, когато заявената от тях дейност отговаря на държавното образователно изискване за придобиване на квалификация по съответната професия или на изискванията за извършване на информиране и професионално ориентиране относно:
1. осигуряване на качествено и ефективно провеждане на професионалното обучение и/или информиране и професионално ориентиране, включително чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;
2. ресурсно осигуряване – материални и човешки ресурси, с които се гарантира качествено провеждане на професионалното обучение и/или информиране и професионално ориентиране.
(3) За удостоверяване на изискванията по ал. 2 към заявлението по чл. 49б, ал. 1 се прилагат документи, определени в Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.
(4) Лицензията съдържа:
1. името, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или на юридическото лице, получили лицензията; единен идентификационен код – за търговците или код по БУЛСТАТ за лицата, които не са търговци;
2. наименование и адрес на центъра за професионално обучение или на центъра за информация и професионално ориентиране.
3. предмет на лицензията;
4. професиите, за които е издадена лицензията за извършване и удостоверяване на професионално обучение;
5. дата на издаване на лицензията.
(5) Правата по издадената лицензия не могат да се прехвърлят или преотстъпват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 12, който става § 13, има предложение от народния представител Пламен Славов:
В § 12, чл. 49б, ал. 2, т. 7 да отпаднат думите „или други документи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Атанаска Тенева и Снежана Гроздилова, което по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и т. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 13:
„§ 13. Създават се чл. 49б, 49в и 49г:
Ред за издаване на лицензия
Чл. 49б. (1) Лицензията се издава по подадено писмено заявление на лицата по чл. 22, ал. 2-5.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. формуляр по образец;
2. удостоверение, издадено от съответния съд по регистрацията или Агенцията по вписванията, удостоверяващо актуалното състояние на заявителя;
3. единен идентификационен код – за търговците или код по БУЛСТАТ – за юридическите лица, които не са търговци;
4. свидетелство за съдимост на лицето, което ще представлява и управлява центъра;
5. правилник за устройството и дейността на центъра;
6. документация за професионално обучение – учебни планове и учебни програми за обучение по професиите съгласно чл. 13;
7. документи за собственост или други документи, доказващи наличието на материално-техническа база, в която ще се извършва професионалното обучение или дейността по професионално ориентиране;
8. документи, издадени от компетентните органи за съответствието на материалната база със здравните изисквания и с изискванията за пожарна и аварийна безопасност;
9. справка за преподавателския състав, към която се прилагат и копия от документите за завършено образование и професионална квалификация и декларации за съгласие;
10. документ за платена такса.
(3) За издаване на лицензия за чуждестранни юридически лица по чл. 22, ал. 5, освен документите по ал. 2, т. 1, 4, 6-10 към заявлението се прилагат и документи за идентификация на юридическото лице съгласно законодателството на държавата, в която е регистрирано. Когато документите са на чужд език, те се представят заедно със заверен превод на български език.
(4) До три месеца от постъпването на документите по ал. 2 председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение издава или отказва да издаде лицензията въз основа на докладите на съответните експертни комисии.
(5) Когато в подадените документи за лицензиране се констатират непълноти или нередовности, председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение уведомява заявителя да ги отстрани или да предостави допълнителна информация. Заявителят може да отстрани нередовностите и/или да предостави допълнителна информация най-късно в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
(6) Срокът за произнасяне по ал. 4 спира да тече до отстраняване на несъответствията от заявителя или до изтичане на срока по ал. 5.
(7) Ако заявителят не отстрани несъответствията в срока, председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение отказва издаването на лицензия.
(8) Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение отказва издаването на лицензия, когато:
1. не са представени всички документи по ал. 2 или 3, представените документи са непълни или не са в определения вид или форма и нередовностите не са били отстранени в срок;
2. когато не са спазени изискванията на чл. 49а, ал. 2.
(9) Отказът за издаване на лицензия може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Условията и редът за издаване на лицензията по ал. 1 се конкретизират в Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.

Последващ контрол
Чл. 49в. (1) Националната агенция за професионално образование и обучение осъществява последващ контрол относно изпълнението на изискванията по чл. 49а, ал. 2 и представяне на информацията по чл. 22, ал. 8 от центровете за професионално обучение и от центровете за информиране и професионално ориентиране.
(2) Контролът по спазване на изискванията на този закон и за извършване на дейностите по професионално обучение или професионално ориентиране в съответствие с условията на получената лицензия се осъществява от длъжностни лица на Националната агенция за професионално образование и обучение, определени със заповед на нейния председател.
(3) За осъществения контрол по ал. 1 и 2 се съставя констативен протокол, който съдържа препоръки и срок за изпълнението им.
(4) При констатирани нарушения по реда на ал. 2 председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение издава мотивирана заповед за временно или за окончателно отнемане на издадената лицензия по чл. 49а, ал. 1 при условията и по реда на този закон.

Прекратяване и отнемане на лицензията
Чл. 49г. (1) Издадената лицензия е безсрочна.
(2) Правата по лицензията се прекратяват:
1. със смъртта на физическото лице – едноличен търговец или с прекратяване на юридическото лице;
2. с отнемането на лицензията.
(3) Лицензията се отнема временно за срок от 3 до 12 месеца, когато съответният център:
1. допусне нарушение на изискванията на този закон;
2. извършва професионално обучение или професионално ориентиране в нарушение на условията на получената лицензия;”
По ал. 3, господин председател, предлагам, ако ще използваме цифри, и три да е с цифра – от 3 до 12.
„3. не представя в Националната агенция за професионално образование и обучение информацията по чл. 22, ал. 8;
4. откаже достъп или съдействие за извършване на проверка на длъжностните лица по чл. 49в, ал. 2.
(4) В случаите, когато бъдат констатирани нарушения по ал. 3, издадената лицензия за професионално обучение или професионално ориентиране се отнема временно, когато те не бъдат отстранени в срока по чл. 49в, ал. 3.
(5) След изтичане на срока на наказанието по ал. 3 отнетата лицензия се връща, ако съответният център е отстранил нарушението.
(6) Лицензията се отнема окончателно, когато съответният център:
1. не е започнал да осъществява разрешената дейност не по-късно от 12 месеца от издаването на лицензията;
2. преустанови извършването на разрешената дейност за повече от 12 месеца;
3. извършва съществени нарушения на изискванията на този закон;
4. извършва професионално обучение или професионално ориентиране при съществено нарушение на условията на получената лицензия;
5. не отстрани констатираните нарушения по ал. 3 в определения по чл. 49в, ал. 3 срок;
6. допусне повторно нарушение по ал. 3;
7. е представил неверни данни, въз основа на които е издадена лицензията.
(7) В заповедта за окончателно отнемане на лицензията се определя срок, в който лицето не може да се кандидатира за нова лицензия и който не може да бъде по-малък от една година.
(8) Лицензията се отнема със заповед на председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение въз основа на доклади на експертните комисии и на констативните протоколи по чл. 49в, ал. 2 в случаите по ал. 3, т. 1 и 2 и по ал. 6, т. 3-6.
(9) Лицето, представляващо съответния център за професионално обучение или центъра за информиране или професионално ориентиране, на когото е отнета временно или окончателно лицензията по чл. 49а, ал. 1, е длъжно в 7-дневен срок от уведомяването си за издадената заповед по ал. 8 да преустанови извършваната дейност и да върне в Националната агенция за професионално образование и обучение издадената лицензия, за което се съставя протокол.
(10) Заповедта за отнемане на лицензията може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, разбирам, че господин Славов е съгласен с редакцията на комисията, което означава, че оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 13, както е докладван от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, ако има идея да продължим с доклада по този законопроект, ще предложа в пленарната зала да бъде допусната заместник-министър Ваня Добрева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли против? Няма.
Моля, поканете госпожа Добрева в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
По § 14 има предложение на народните представители Атанаска Тенева и Снежна Гроздилова, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думата „Министерството” се заменя с „Министърът”.
2. В ал. 2, т. 1 думите „хигиенно-епидемиологичните инспекции” се заменят с „регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Комисията предлага да се създаде нов § 16а, който става § 17:
„§ 17. В чл. 60 ал. 2 се изменя така:
„(2) За издаването, изменението или допълнението на лицензията по чл. 49а, ал. 1 Националната агенция по професионално образование и обучение събира такси в размер, определен в тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване текстовете до § 17 включително.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Няма постъпили предложения за наименованието на главата.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 16 има предложение от народния представител Пламен Славов, което е подкрепено от комисията по т. 1. Комисията отхвърля предложението на колегата по т. 2.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 18:
„§ 18. (1) Учениците, постъпили в VІІІ клас през учебната 2004-2005 г. за обучение по програма „В” за придобиване на трета степен на професионална квалификация с продължителност 6 години след завършен VІІ клас, и учениците, постъпили в ІХ клас през учебната 2005-2006 г. за обучение по програма „В” за придобиване на трета степен на професионална квалификация с продължителност 5 години след завършено основно образование през учебната 2009-2010 г., се обучават и завършват VІІІ клас в самостоятелна или задочна форма на обучение.
(2) Учениците, постъпили в VІІІ клас през учебната 2005-2006 г. за обучение по програма „В” за придобиване на трета степен на професионална квалификация с продължителност 6 години след завършен VІІ клас, и учениците, постъпили в VІІІ или ІХ клас през учебните 2006-2007 г., 2007-2008 г. и 2008-2009 г. за обучение по програма „В” за придобиване на трета степен на професионална квалификация с продължителност 5 или 6 години, завършват обучението си за придобиване на професионално образование с придобиване на трета степен на професионална квалификация в ХІІ клас.
(3) Учениците по ал. 2 продължават и завършват обучението си по училищни учебни планове, разработени за всеки випуск.
(4) В училищните учебни планове по ал. 3 се преразпределя годишният и/или седмичният брой учебни часове при запазване на наименованието на учебните предмети/модули в утвърдения от министъра на образованието и науката учебен план за професията.”
Господин председател, ако позволите, едно пояснение. Тази преходна разпоредба урежда въпроса какво става с ХІІІ-ия клас и децата, които вече са се записали да учат по програми, които предвиждат 13-годишен цикъл на обучение. Мисля, че го решава достатъчно добре. Няма да има вече ХІІІ клас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Текстовете са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители ги разбират.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте „Преходни и заключителни разпоредби”, § 18 така, както го докладва председателят на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22.
По тези параграфи няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по параграфите до § 22? Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 23:
„§ 23. Разпоредбите на параграфи 2, 3, 4 и 21 влизат в сила от учебната 2009-2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 23.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.

Остават 15 минути до почивката. Нека продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносители са Захари Георгиев и група народни представители.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отсъстват председателят и заместник-председателите на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Балева, заповядайте като член на комисията да докладвате.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА:
„На редовно заседание, проведено на 22 април 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Захари Георгиев и група народни представители.
От името на вносителите народният представител Захари Георгиев разви мотивите на законопроекта. Посочи, че е свързан с някои изменения в Закона за устройство на територията и с предшестващи изменения на Закона за общинската собственост. Изтъкнато бе, че през последните години е създадена нормативна възможност за изграждане на социални жилища в големите градове. Те се създават при облекчен устройствен и строителен режим, за да се задоволят нуждите на хора с нисък социален статус.
Същевременно ограничаването на замените на общински имоти води до затруднения и пречки да се реализират социални проекти в областта на жилищната политика. Поради това такива социални проекти не могат да се осъществят, тъй като в преобладаващия брой случаи става дума за замяна на отделни жилища, за отчуждаване на жилище и строеж на социални жилища. Необходимо е да се оползотворят наличните финансови ресурси на Оперативна програма „Регионално развитие” за изграждане на социални жилища в големите градове. Става дума за отделни случаи на замяна на равностойни жилища по техните данъчни оценки в рамките на съществуващи програми на общинските съвети.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 954-01-79 от 3 април 2009 г., внесен от Захари Димитров Георгиев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, законопроектът е разпределен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тя не е представила свой доклад, но не е водеща комисия и съобразно нашата практика няма юридическа пречка да разгледаме, респективно да гласуваме този законопроект.
Господин Георгиев, моля да представите законопроекта накратко. Той е от два параграфа.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В доклада на Правната комисия беше казана ясно целта на този законопроект. Действително през миналата година, бих казал и с мое участие, ние приехме едни ограничителни мерки за замени на собственост в общините, поради появилите се тогава недобри практики за замени, несъответстващи на обществения интерес. Крайната мярка за премахване на замените обаче пречи на реализацията на някои проекти. Това наложи внасянето на този проект за изменение на закона с колегите, тъй като на практика се блокира възможността да се реализират предвидените в Закона за устройство на територията възможности за изграждане на социални жилища в по-специфични райони и квартали на големите градове.
Този законопроект като резултат от разговорите, които сме водили, среща подкрепата на колегите от Комисията по местно самоуправление и регионална политика, както и на Сдружението на общините. Нещо повече, това до висока степен ще облекчи последиците от икономическата криза, които не позволяват те да направят тези инвестиции при отчуждителни и други процедури, за да възмездяват директно едно към едно тези жилища, в много случаи това на практика това е и невъзможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Откривам дискусията по законопроекта. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Закривам дискусията.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедура, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, тъй като по време на ваканция срокът не тече, затова предлагам, тъй като законопроектът е само два параграфа, срокът да се намали на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Абаджиев, заповядайте – изявление от името на парламентарна група.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председател.

От името на Парламентарната група „Ред, законност и справедливост”
Двадесет и двама депутати ще бъдат разпитани в Столичното следствие заради теч на секретна информация от парламента. Всички са имали достъп до секретен доклад на шефа на ДАНС Петко Сертов, съхраняван в строго охраняваната секция за класифицирана информация в Народното събрание.
Сертов е докладвал пред Комисията „Антимафия” за развоя на разследването по аферите на хасковския кмет Георги Иванов. Седмица по-късно кметът разпространи пред журналисти основните пунктове на доклада.
Това накара председателят на комисията да поиска разследване, както и да предприеме пакет от мерки за по-доброто съхраняване на информацията. Единодушно той и неговите колеги поискаха прокуратурата да разследва случая и впоследствие да се поиска снемането на депутатския имунитет на „къртицата”.
Скандалът е на път да стане още по-голям, защото най-вероятно разпитването на толкова много депутати е заради съмнения за изчезнали записи от скритите камери в Секретната секция.
Още в самото начало на аферата председателят на комисията е наредил да бъдат проверени записите и на тях ясно личало, че само един от депутатите, и то от БСП, си е водил записки. Името на депутата е публична тайна и дори той вече е мъмрен от своите колеги от парламентарната група.
Абсолютно недопустимо е, когато има проверки, и най-вече е била сезирана прокуратурата, видеозаписите от охранителните камери на Секретната секция да се пипат. Ако се окаже, че записите са изчезнали, то това очевидно е станало със съдействието на администрацията, може би и на ръководството на администрацията, но ще е тежък удар за авторитета на институцията Народно събрание. Така също ще е лошо послание, че няма пречки за престъпния свят да има достъп до класифицирана информация.
Парламентарната група „Ред, законност и справедливост” остро протестира срещу разтварянето на политически чадър над обвиняеми, самозабравили се кметове феодали и настоява ръководството на Народното събрание и лично председателят Георги Пирински незабавно да разпореди вътрешна проверка по случая за изясняване на персоналната отговорност и предаването на виновните на компетентните органи! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Найденов, заповядайте за процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата за процедура, като Ви предлагам, господин председателю, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване предложение да пристъпим към разглеждане на проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Става дума за предложения, свързани с промени в основни текстове на Решението за създаване на Комисията за контрол върху дейността на Държавната агенция „Национална сигурност”. Очаквам, че представителите на различните парламентарни групи ще предложат съответно и народни представители за попълване на състава на тази комисия съобразно предварителното решение на Народното събрание за състав от 6 народни представители.
Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, искам да кажа, че в продължение на два дни проведохме консултации с различните парламентарни групи. Стигнахме до някакво решение – то ще проличи от начина на гласуване и съответно от отношението и позициите на парламентарните групи.
Аз искрено се надявам, че още днес можем да имаме и промени в решението за създаване на Комисията за ДАНС, и съответно попълване на състава на Комисията за контрол върху дейността на Държавната агенция „Национална сигурност”.
Второто процедурно предложение, господин председателю, е за извънредно заседание на Народното събрание на 12 май 2009 г., вторник, от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за публичното радиоразпръскване.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
3. Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г.
4. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2008 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо поставям на гласуване процедурното предложение за извънредно заседание на 12 май 2009 г. от 14,00 ч. с дневния ред, който господин Ангел Найденов току-що ви предложи.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието, следователно, уважаеми народни представители – извънредно заседание на 12 май от 14,00 ч.
На основание чл. 40, ал. 5 предлагам в днешната ни програма, преди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, да разгледаме и този проект за решение.
Моля, гласувайте предложението за включването му в програмата ни.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 2.
Приема се.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Госпожо Балева, имате думата да докладвате.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА (КБ): Колеги, с оглед изпълнение на разпоредбите на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и за осигуряване на действен парламентарен контрол върху ДАНС, съобразно с утвърдените практики в страните – членки на Европейския съюз, предлагаме на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно Комисията за контрол върху Държавна агенция „Национална сигурност”.
Предложението ни е за решение в два параграфа със следните текстове:
„§ 1. В чл. 17, ал. 5 думата „включително” се заменя с „и”.
§ 2. В чл. 17, ал. 6, т. 3 от правилника се изменя така: „Решенията за осъществяване контрол върху приключили оперативни дела се вземат с мнозинство”.”
Едно допълнение, с което мисля да приключа и представянето на проекта – на практика със създаването на тази комисия вече не е в правомощията на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред контролът върху Държавна агенция „Национална сигурност” и се изпълняват наистина изискванията на закона. Затова ви моля да подкрепите направеното предложение за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Балева, моля да ми дадете това, което прочетохте.
Имате думата, уважаеми народни представители, по предложението за промяна на правилника. Междувпрочем имаме и още едно решение и аз не разбрах какво прочетохте сега. Ние имаме и друго решение – за избиране на Комисия за контрол на Държавната агенция „Национална сигурност”. То остава ли? Остава, то не се променя.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Тук вече се ориентирахме – в чл. 17, ал. 5 от правилника се предлага „включително” да се замени с „и”. Става така: „Комисията за контрол на Държавната агенция „Национална сигурност” се състои от 6 народни представители – трима представители на мнозинството и трима представители на опозицията и независимите народни представители”. Така ли ще стане? Добре.
С други думи, трима народни представители, като се включи опозицията и независимите народни представители, общо трима.
В ал. 6 т. 3 да се измени, защото в момента е: „Тази комисия взема решение с консенсус за осъществяване на контрол върху оперативни дела. Контрол върху текущи оперативни дела, се осъществява само в изключителен случай”, а сега става: „Решението за осъществяване контрол върху приключили оперативни дела се взема с мнозинство”. Това ли е цялата работа? Добре.
Има ли още желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте за решението, което беше прочетено тук от госпожа Балева.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Има ли други предложения? Няма. (Шум и реплики в залата.) Е, как може да няма?!
Уважаеми колеги, като правим една работа, нека да не е до половината.
Има решение от 13 ноември 2008 г., да не чета заглавието му:
„РЕШИ:
1. Избира Надка Балева Янкова за член и председател на Комисията за контрол на Държавната агенция „Национална сигурност”.
2. Избира и членовете Касим Дал и Минчо Спасов”.
Ще се допълва ли това решение? Членовете трябва да бъдат шест.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): От името на „Атака” предлагам за член на комисията Волен Сидеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Аз предлагам Елеонора Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за още един народен представител от опозицията, за да се попълни съставът.
Има ли предложение? Няма.
Ще гласуваме само двамата народни представители като членове – Волен Сидеров и Елеонора Николова, като ясно е, че остава едно свободно място, което е за опозицията.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Господин председател, да гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Предложението на господин Шопов от „Атака” е: за член на комисията да бъде избран господин Волен Сидеров.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 69, против 16, въздържали се 14.
Господин Волен Сидеров е избран за член на тази комисия.
Поставям на гласуване предложението госпожа Елеонора Николова да бъде избрана за член на тази комисия.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 2, въздържали се няма.
Госпожа Николова е избрана за член на комисията.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Българинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Правя предложение за допускане до залата на господин Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи, Габриела Теофанова – главен юрисконсулт на дирекция „Миграция”, и Росица Грудева – също главен юрисконсулт на дирекция „Миграция” към МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласувайте процедурното предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете представителите на Министерството на вътрешните работи.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Ще представя доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така:
„(1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) Точка 6 се изменя така:
„6. вложили над 1 милион лева или увеличили вложението си с този размер, чрез придобиване на:
а) акции на български търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар;
б) облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата или от общините с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца;
в) право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
г) дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружество по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
д) българска интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн;
е) права по концесионни договори на територията на Република България;”.
б) Създават се нови т. 7 и 8:
„7. вложили сумата по т. 6 в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години;
8. вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 милиона лева;”.
в) Досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно 9, 10 и 11.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Редът за установяване от Министерството на финансите на обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 7 и 8 се определя с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване наименованието на закона и § 1 и § 2, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: По § 3 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Огнян Герджиков, което не е подкрепено от комисията. Ще го прочета:
„По § 3:
1. Вариант І отпада.
2. Във Вариант ІІ:
а) в т. 1 думите „когато е получил разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, точки 6 или 7” се заменят с „в случаите на получилите разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, точки 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби, или”;
б) в т. 2 накрая се добавя „освен в случаите на получилите разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, точки 6, 7 или 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби, или”.”
Комисията предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 26 ал. 2 се изменя така:
„(2) Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България или друга държава – членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, т. 6. Пребиваването на територията на друга държава членка се доказва от лицето с документ, издаден от тази държава членка, или с декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, проф. Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Искам да обърна внимание на народните представители, че текстът, който не беше подкрепен от комисията, всъщност е естествено продължение на предходния, който е подкрепен от комисията. Би станало абсолютно неоправдано разкъсване на хипотезите, в които чужденецът, който е инвестирал, ще има това право за постоянно местопребиваване. Това би изглеждало твърде странно и няма как да го обясним на инвеститорите – защо в едни хипотези ще може да има тази привилегия, а в други, аналогични, няма да има.
Затова апелирам да подкрепите нашето предложение с господин Йордан Цонев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 3? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Йордан Цонев и Огнян Герджиков.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението на двамата народни представители е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Според мен се приема Вариант ІІ.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Но това е коренно различно! Нека представителите и на министерството да обяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата заместник-министърът на вътрешните работи господин Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря, господин председател.
От името на вносителя правя уточнението: поддържаме редакцията, която се подкрепя от комисията, с добавката, която предлага господин Герджиков – след т. 6 да се добавят точки 7 и 8, тоест този режим да обхване по-широк кръг отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, дайте ми текст, който да подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Ако в редакцията на комисията към чл. 25, т. 6 се добавят точки 7 и 8, ще влезе предложението, което дадоха господата Герджиков и Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но ние вече гласувахме предложението на господин Герджиков.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Трябва да гласуваме и основния текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И какво ще стане?! Това е абсурдно! Натискаме копчетата за гласуване, без да разбираме какво правим!
Заповядайте, господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз се радвам, че представителят на министерството подкрепи онова, което е в основата на предложението ни с господин Цонев – към т. 6 да се добавят точки 7 и 8. В нашето предложение отсъства онова, което е в редакцията на комисията – за период от 12 последователни месеца. Така че ако се прибави изразът „в период от 12 последователни месеца” и се съгласува с редакцията на комисията - с допълнението по т. 7 и 8, което е основата на нашето предложение, ще се получи нещо, което удовлетворява всички и ще бъде точното решение. С тази редакционна поправка бих помолил да разпоредите гласуването на текста на комисията с добавка на точки 7 и 8, които да се добавят след т. 6. Да се добави и „членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби...”.
Значи влиза „за период 12 последователни месеца”, което е в предложението на комисията и за което пледират от Движението за права и свободи, добавят се точки 7 и 8 плюс изразът „членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Веднъж вече имаме гласувано и прието точно това, което господин Герджиков и господин Йордан Цонев предлагат и което е записано тук. Следователно трябва да го прегласуваме, да го отменим и да поставя на гласуване предложението на комисията с добавката, която направи господин Герджиков, за да стане текст. Иначе няма текст.
Прегласуваме предложението на господин Цонев и господин Герджиков.
Гласували 90 народни представители: за 29, против 7, въздържали се 54.
Предложението не се приема, но се приема идеята.
Моля, прочетете сега § 3 в редакцията на комисията с добавката, която проф. Герджиков направи. Нека да прочетем това, да се стенографира, за да стане текст.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ:
„§ 3. В чл. 26 ал. 2 се изменя така:
„(2) Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България или друга държава – членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, точки 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби. Пребиваването на територията на друга държава членка се доказва от лицето с документ, издаден от тази държава членка, или с декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Удовлетворява ли ви този текст?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ, от място): Да, прекрасно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друг желаещ народен представител да се изкаже? Няма.
Гласуваме текста, който току-що беше прочетен и който съчетава всъщност в себе си предложението на комисията и предложението на проф. Герджиков, писмено и устно.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: По параграфи 4 и 5 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези два параграфа, които са по вносител. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Създава се чл. 39б:
„Чл. 39б. (1) В заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, точки 1 и 2, се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да напусне доброволно страната.
(2) За предоставяне на срок за доброволно напускане за повече от 30 дни чужденецът подава молба до съответния компетентен орган, издал заповедта по ал. 1, който се произнася и уведомява чужденеца в тридневен срок. В тези случаи се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като продължителност на престоя, наличие на посещаващи училище деца и други семейни и социални връзки.
(3) Когато е разрешено доброволно напускане, но съществува опасност от укриване на чужденеца, компетентният орган, издал заповедта по ал. 1, може да издаде заповед за ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.
(4) В случай че лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, съответният компетентен орган не предоставя срок за доброволно напускане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Няма желаещи.
Гласуваме § 6, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
Параграф 7 има два варианта.
Има предложение на господата Цонев и Герджиков. Прочетете го в неприетата му част, тоест точки 3 и 4.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Предложение от народните представители Йордан Цонев и Огнян Герджиков:
„3. Вариант първи отпада.
4. Във вариант втори:
а) в т. 6 буква „а” думите „когато е получил разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, т. 6 или 7;” се заменят с „в случаите на получилите разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, т. 6, 7 или 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби, или”;
б) в т. 6, б. „б” накрая се добавя „освен в случаите на получилите разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, т. 6, 7 или 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби.”
Комисията предлага следната редакция:
„§ 7. В чл. 40, ал. 1, се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „чл. 25, точки 2 и 6” се заменят с „чл. 25, ал. 1, точки 2, 6, 7 и 8”.
2. В т. 4 след думите „чл. 25” се добавя „ал. 1”.
3. В т. 5 думите „чл. 25, т. 6” се заменят с „чл. 25, ал. 1, точки 6, 7 и 8”.
4. В т. 6 думите „през предходната календарна година най-малко шест месеца и един ден” се заменят с „или друга държава – членка на Европейския съюз, за период дванадесет последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, т. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Тук по същия начин, както преди две минути просто трябва да се добавят точките, които вече гласувахме – точки 7 и 8 и семействата им по смисъла на Допълнителните разпоредби. Редакцията да бъде същата, за да бъде стикована.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Редакцията на т. 1 е „чл. 25, точки 2 и 6” се заменят с „чл. 25, ал. 1, точки 2, 6, 7 и 8 и членовете на семействата по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби”.
В т. 4 след думите „чл. 25” се добавя „ал. 1”.
(Уточнения между председателя Любен Корнезов, Борислав Българинов и Огнян Герджиков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви се, седнете и редактирайте текста ясно, за да знаем какво гласуваме!

Сега сме на § 7.
Точка 1 няма промяна; т. 2 няма промяна; т. 3 няма промяна.
Кажете сега за т. 4.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: „4. В т. 6 думите „през предходна календарна година най-малко 6 месеца и един ден” се заменят с „или друга държава – членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено пребиваване по чл. 25, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение?
Професор Герджиков, в такъв случай да не поставям на гласуване Вашето предложение?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ, от място): Не, само тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 7, както е по комисия, с добавката, която беше прочетена тук – след „т. 6” да се добави „т. 7, 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби”.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
По § 9 има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – в чл. 42з, ал.3 накрая се добавя „в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1-3” и се създава изречение второ: „Във всички останали случаи забраната е до пет години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, един изключително важен текст – спорен, по който искам да обърна внимание. Разбира се, аз си позволявам да твърдя, че това е текстът „Майкъл Чорни” и ще се опитам да се обоснова, като считам че направеното от нас предложение решава проблема.
Става въпрос за чл. 43з, ал. 3, където се урежда максималният срок, за който могат да бъдат налагани административните ограничителни мерки по този закон.
По сега действащият закон този срок е до 10 години. Вносителите твърдят, че в съответствие с Европейска директива този срок трябва да бъде намален до 5 години като се посочи изключение, че в случаите, когато става въпрос за сериозна заплаха за обществения ред и за националната сигурност този срок може да надвишава 5 години. Забележете, че не се поставя ограничение за горна граница, което означава, че този срок може да бъде и 100 години по така внесения текст. Тоест сега имаме точно фиксирано ограничение, че административната ограничителна мярка, която може да се налага, било то лишаване от право да пребивава на територията на страната и т.н., може да бъде до 10 години. Сега вносителите предлагат този срок да стане до 5 години, тоест намалява се два пъти, и се добавя едно изречение, че срокът може да надвишава 5 години в еди-кои си случаи, но не се посочва обаче колко може да надвишава. Това е една много странна хипотеза, която оставя горната граница отворена, и органът може да наложи ограничителна мярка колкото си иска. Това е единият парадокс.
Основанията за тези ограничителни мерки, които се налагат по този закон, са уредени в чл. 10 и чл. 11 на действащия закон. Тези основания са 26 на брой. В чл.10 основанията са 16, в чл. 11 са още 10 основания.
Текстът, който се предлага, казва, че в случаите, в които може да надвиши срока от 5 години и ограничителната мярка, може да бъдат, когато това представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. Тоест тези 26 основания, които не се променят, се свеждат в този текст до две, което е правен абсурд. Няма как да се даде възможност на административно наказващият орган да си избира в кой от тези 26 на брой случаи ще приложи едното или другото. Не бива да се дава, първо, такава свобода на административно наказващия орган. На него трябва да му се фиксират точно основанията, в които може да се налага ограничение до пет години и в които може да се налага над пет години.
Затова ние предлагаме един коректен текст, с който казваме, че както е текстът на чл. 43з, ал. 3, че административните ограничения могат да бъдат до 10 години в случаите по чл. 10, ал. 1, точки 1-3 и добавяме едно изречение: „А във всички останали случаи забраната да бъде до пет години”, за да бъде в съответствие с посочената директива.
Иначе този текст, който се предлага от комисията, който за мое учудване тя подкрепи, от една страна, преразглежда всички случаи, в които има наложени ограничителни мерки към този момент – до 10 години, автоматично ги преразглежда и дава възможност в случай, какъвто е случаят с Чорни, моментално, автоматично да се намали ограничителната мярка, която сега е 10 години – да стане 5. И не е само този случай, има маса такива случаи.
Второто, което е, административнонаказващият орган оттук нататък по свое усмотрение ще си избира къде да комбинира по чл. 10 и чл. 11 да се приложи ограничителна мярка до 5 години и къде да реши да е над 5 години без ограничение.
Така че много ви моля да подкрепите нашето предложение, защото то е коректно. В противен случай създаваме опасност за административен произвол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 43, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
За прегласуване думата има господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, моля да подложите на прегласуване направеното от нас предложение.
Колеги, моля ви да обърнете внимание, виждам, че 38 народни представители са гласували „въздържали се”. Текстът, който ние предлагаме, е коректен и ще фиксира точно възможностите, които има административнонаказващият орган в конкретния случай. Иначе формулировката е разтеглива и дава възможност, пак ви казвам, за административен произвол. Административнонаказващият орган – това са органите основно в МВР и в ДАНС – да решава в кои случаи да подхожда по-либерално и в кои случаи да бъде много по-строг. Това е недопустимо при условие, че хипотезите, отново ви обръщам внимание, в които може да се налагат тези ограничения, са 26 на брой, посочени в чл.10 и чл. 11 на закона.
С този текст на практика се дава възможност на административнонаказващия орган да комбинира тези хипотези в чл. 10 и чл. 11 с това дали да счита в единия случай, че има заплаха за националната сигурност, а дали в друг случай няма заплаха за националната сигурност. Не бива да позволяваме на административнонаказващия орган той да избира как да действа.
Второто, което отново искам да ви кажа, е, че по този начин с този текст се пререшават всички заварени случаи досега, в които има наложени административно ограничителни мерки до 10 години. Ясно е кои ще бъдат облагодетелствани от този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева.
Гласували 94 народни представители: за 21, против 59, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Искам да взема отношение по текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право. На второ четене имате право да говорите 5 минути. Вие говорихте точно 5 минути.
Докладва се § 9, докладва се и Вашето предложение и Вие се изказахте 5 минути. Всеки народен представител има право до 5 минути да вземе думата по текста.
Поставям на гласуване параграфи 8, 9 и 10 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 7, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. Създава се нов чл. 46а:
„Чл. 46а. (1) Заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 3-дневен срок от фактическото настаняване пред административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.
(2) Съдът по ал. 1 разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Явяването на лицето не е задължително. Решението на съда е окончателно.
(3) На всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него, поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом.
(4) След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението на съда не подлежи на обжалване.
(5) Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване или определи освобождаване на чужденеца, той се освобождава незабавно от специалния дом.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 12, 13, 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте от § 11 до § 15 включително.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 2, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя до § 17 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфите до 17-и включително.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграфите до 17-и включително и наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” се приемат.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря, господин председател.
Касае се за едно техническо уточнение аналогично на преди гласуваните добавки – в § 17 след думите „пребиваване на основание чл. 25, т. 6” да се добави „7 и 8 и членовете на семействата”, за да е в синхрон с преди това гласуваните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, още веднъж гласувайте точката, която сега е 6, 7 и 8 и членовете на техните семейства съгласно Допълнителните разпоредби”.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието с тези добавки.
Поставям на гласуване § 18, който комисията предлага да отпадне, и § 20, който комисията също предлага да отпадне.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Двата текста отпадат.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 19, който става § 18.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа.
Моля квесторите да поканят народните представители, защото до края на днешното пленарно заседание ще четем и ще гласуваме.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Вносителите са: Ваньо Шарков и група народни представители; Атанас Щерев и група народни представители – те предлагат два законопроекта за изменение и допълнение, Лъчезар Иванов; Борислав Китов, още един законопроект от Лъчезар Иванов, Тодор Кумчев и Донка Михайлова.
Има доклад за първо четене на Комисията по здравеозпазане.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ДОКАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Логично е да направя процедурното предложение за този законопроект – да ви помоля в залата да бъдат допуснати заместник-министъра на здравеопазването д-р Стоян Стоянов, доц. Стоян Александров – директор на дирекция „Медицински дейности” в Министерството на здравеопазването и госпожа Веселина Мандраджиева от дирекция „Правна” на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение? Не виждам никой да е против.
Моля поканените представители на Министерството на здравеопазването да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, запознавам ви с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения под № 854-01-3, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 г., № 854-01-5, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 16 януари 2008 г., № 854-01-7, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 17 януари 2008 г., и № 854-01-26, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 17 март 2008 г .
На три свои редовни заседания, проведени на 13 февруари, 27 март, 17 юли 2008 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди посочените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
На заседанията присъстваха вносителите на законопроектите д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, господин Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, представители на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика, на Националната здравноосигуритела каса, на Националното сдружение на общините в Република България, на съсловните, синдикалните и неправителствени организации в сферата на здравеопазването.
І. По законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-3, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 г., и № 854-01-7, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 17 януари 2008 г.
И двата законопроекта предлагат законова уредба на обществени отношения, свързани с условията и реда на приватизация на лечебните заведения държавна и общинска собственост.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-3, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 г., предвижда възможност за преференциално участие на работещите в лечебното заведение при откриване на процедура по приватизация и изискване за запазване дейността на приватизираното лечебно заведение за срок от 20 години.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-7, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 17 януари 2008 г., предвижда общ приватизационен режим за болничните лечебни заведения и специален – за извънболничните, както и запазването на предмета на дейност на приватизираните извънболнични лечебни заведения. Народните представители бяха запознати с неподкрепящи законопроекти становища на Министерството на здравеопазването и на Министерството на икономиката и енергетиката, както и с неподкрепящото Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители, становище на Министерството на финансите.
И в трите становища беше изрично подчертано, че приватизацията на лечебните заведения и техни обособени части следва да се извършва при спазване разпоредбите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В хода на дискусията народните представители изразиха категоричната си подкрепа за стартиране на приватизацията в сферата на здравеопазването с цел да се осигурят инвестиции в сектора и да се създадат условия за конкуренция, което ще доведе до повишаване на качеството на предлаганите услуги. Мнозинството от изказващите се подкрепиха идеята за преференциално участие на работещите в лечебните заведения при приватизацията им като най-сигурна гаранция за запазване дейността и бъдещото развитие на приватизираното лечебно заведение.
На заседанието, проведено на 27 март 2008 г., бе взето решение гласуването на горепосочените законопроекти да бъде отложено до приключване на дебатите и окончателно приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-02-5, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2008 г.
Въз основа на проведените обсъждания и след гласуване при следните резултати: “за” – 5, без „против” и „въздържали се” – 6, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-3, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 г.
Въз основа на проведените обсъждания и гласувания при следните резултати: “за” – 3, без „против” и „въздържали се” – 9, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-7, внесен от Атанас Щерев и група народни представители на 17 януари 2008 г.
ІІ. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-26, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 17 март 2008 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя Лъчезар Иванов. В изложението си той посочи, че целта на предлагания законопроект е да се прецизира действащата нормативна уредба в частта относно учредяване и дейността на самостоятелни медико-технически лаборатории. Той подчерта, че е необходимо видовете профили на самостоятелните медико-технически лаборатории, както и видовете дейности, които има право да извършва всяка една от тях, да бъдат законово определени. Това, според д-р Иванов, ще създаде предпоставки за по–добър контрол върху дейността им, съответно по-голяма защита за крайните потребители на произвежданите от тях продукти. Народните представители бяха запознати с подкрепящо законопроекта становище на Министерството на здравеопазването.
Въз основа на проведеното обсъждане, след единодушно гласуване “за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-26, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 17 март 2008 г.
ІІІ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-5, внесен от Атанас Димитров Щерев и група народни представители на 16 януари 2008 г.
В хода на заседанието на Комисията по здравеопазването, проведено на 17 юли 2008 г., вносителят на законопроекта доц. д-р Атанас Щерев изрази волята си да оттегли посочения законопроект преди гласуването му”.
Уважаеми господин председател, колеги! Представям ви:

„ДОКЛАД
на първо гласуване относно Законопроекта за
допълнение на Закона за лечебните заведения
№ 854-01-62, внесен от Борислав Китов на
3 юни 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 юни 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-62, внесен от народния представител Борислав Китов на 3 юни 2008 г.
На заседанието присъстваха: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, проф. Доан Зия – декан на Факултета по дентална медицина на Медицинския университет – гр. София, д-р Николай Шарков – председател на Българския зъболекарски съюз, представители на Агенцията за ядрено регулиране, експерти от Министерството на здравеопазването, представители на съсловни и неправителствени организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от вносителя доц. Борислав Китов. В изложението си той поясни, че с предлаганите поправки се цели по безспорен начин да се уреди нормативно възможността лекари по дентална медицина да извършват образна диагностика на зъбите и челюстите на пациентите в лечебните си кабинети, след получаване на необходимата правоспособност по реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Народните представители бяха запознати с подкрепящи законопроекта становища на Министерството на здравеопазването и Българския зъболекарски съюз.
В хода на обсъждането членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че предлаганите поправки са необходими, както и че между първо и второ гласуване ще бъде направена редакция на разпоредбата на законопроекта, като отпадне изискването лекар по дентална медицина да притежава удостоверение за самостоятелна работа с дентални апарати за образна диагностика, а издаденото по Закона за безопасно използване на ядрената енергия удостоверение за правоспособност ще бъде достатъчно условие за извършване на образна диагностика на зъбите и челюстите.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 17, без „против”, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-62, внесен от Борислав Китов на 3 юни 2008 г.”
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, представям ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-80, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8 юни 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 854-01-80, внесен от народния представител Лъчезар Богомилов Иванов на 8 юни 2008 г.
На заседанието присъстваха: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, представители на висши медицински училища, на университетските болници, на съсловни и неправителствени организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от вносителя му д-р Лъчезар Иванов.
Предлаганите изменения и допълнения са в следните основни направления:
Първо, университетските болници от търговски дружества се определят като юридически лица на бюджетна издръжка по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Второ, болниците, които нямат статут на университетски, ще придобиват право да обучават студенти, докторанти и специализанти след получаване на положителна акредитационна оценка за срока на акредитацията.
Трето, преподавателският състав, работещ в университетските болници, преминава на основен трудов договор към висшите медицински училища.
Четвърто, допълват се източниците на финансиране на университетските болници и се променя механизмът на финансирането им.
Пето, променя се начинът на избор на ръководство на университетската болница, като се въвежда изискване директорът да е хабилитирано лице и се отчита мнението на академичната общност.
Шесто, отменя се изискването катедрите на висшите медицински училища да съгласуват учебните си планове и програми с изпълнителните директори на болниците, чиято база използват за обучение.
Седмо, предлага се механизъм на преобразуване на лечебните заведения от търговски дружества в юридически лица на бюджетна издръжка по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Предвижда се през периода на преобразуването си университетските болници да осъществяват дейността си по досегашния ред.
Народните представители бяха запознати с неподкрепящи законопроекта становища на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката и подкрепящо законопроекта становище на Съвета на ректорите на висшите медицински училища.
По представения законопроект се проведе дискусия, по време на която участие взеха госпожа Добрева, представители на Академичната общност и народни представители. В хода на дискусията бяха изказани следните становища.
Университетските болници в момента срещат сериозни трудности поради неадекватно финансиране на специфичните им дейности. Лечебните заведения за болнична помощ, определени по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, са тези, на които държавата делегира част от своите специфични функции. В този смисъл университетските болници отговарят напълно на съществуващата нормативна практика. Конфликтът между ръководствата на университетите и ръководствата на съответните университетски болници е факт, като предпоставките за него са заложени в действащата нормативна база. Не е редно финансирането на специфична лечебна дейност, осъществявана от университетските болници, да е единствено от Националната здравноосигурителна каса. Сегашният статут на университетските болници пречи за развиване на науката и усъвършенстване на учебния процес поради съсредоточаване на усилията на работещите в тях единствено върху лечебния процес, причината за което е финансирането на базата на брой изпълнени клинични пътеки и липсата на всякакви стимули за преподавателския състав да развива научна и учебна дейност.
Болницата „Лозенец” в момента е пример за университетска болница, определена по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, като нейният правен статут не само не създава затруднения, а осигурява съществено предимство поради допълнително финансиране от държавния бюджет.
Въз основа на проведените обсъждания и след гласуване при следните резултати: „за” 8, „против” 1, „въздържали се” 5, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 854-01-80, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 8 юли 2008 г.”
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лечебните заведения, № 954-01-83, внесен от
народните представители Тодор Михайлов Кумчев и
Донка Иванова Михайлова на 14 април 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 април 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 954-01-83, внесен от Тодор Михайлов Кумчев и Донка Иванова Михайлова на 14 април 2009 г.
На заседанието присъстваха вносителите на законопроекта, заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, представители на Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и съсловните организации в здравеопазването.
Законопроектът предвижда срокът по § 6, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителни разпореди на Закона за лечебните заведения за придобиване на специалност по обща медицина, който изтича през месец юли 2009 г., да бъде удължен с шест години, тъй като към настоящия момент от общия брой общопрактикуващи лекари, около 4800, без придобита специалност и незачислени за специализация по обща медицина са повече от 40%. От друга страна, чрез предлаганите промени се дава право на лекарите, които са открили лечебно заведение за индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ до 31 декември 2008 г., по силата на § 6, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби, и които имат призната специалност по вътрешни болести, детски болести, спешна медицина, хирургия или акушерство и гинекология, да осъществяват дейност като индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ без да придобиват специалност по обща медицина. Предложените промени произтичат от факта, че програмите за обучение по тези специалности са сходни с програмата за обучение по обща медицина и тези програми включват усвояването на необходимите знания и умения за осъществяване на дейности като индивидуална или групова практика.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища по представения законопроект.
Мотивите на вносителите са основателни, тъй като в последно време малка част от лекарите се насочват към специалността общопрактикуващ лекар. С предложената промяна се компенсира периодът от четири години, в който нямаше възможност за придобиване на специалност по обща медицина.
Действително в рамките на четири години системата за специализация беше блокирана, но законопроектът предвижда удължаване на срока с шест години. Тук възникват два основни въпроса, които следва да бъдат обсъдени. Първият се отнася до причината за предлаганите допълнителни две години, а вторият касае тези лекари, които вече са положили усилия да придобият специалност при същите условия. Логично би било да се потърси симетрия между срока, през който не е имало възможност за придобиване на специалност, и срока, с който се удължава възможността за придобиване на специалност.
Предложеният законопроект трябва да бъде подкрепен, защото в противен случай ще настъпи хаос в системата с изтичането на срока след по-малко от два месеца. На първо гласуване се подкрепя философията на предлаганите промени, а между първо и второ гласуване винаги могат да се направят необходимите редакции за по-голяма прецизност на текстовете.
Становището на Министерството на здравеопазването беше представено от д-р Валери Цеков, който изтъкна, че предлаганите промени са изключително навремени с оглед наближаващото изтичане на срока през месец юли т.г. Към момента около 3300 общопрактикуващи лекари нямат специалност „обща медицина”, като тези лекари няма начин да успеят да вземат специалност до 12 юли 2009 г. Това означава, че от 13 юли 2009 г., ако не се направят промени в закона, тези хора няма да имат право на договор с Националната здравноосигурителна каса, респективно ще отпаднат от системата и няма да могат да изпълняват своите служебни задължения. Това е изключително важно съображение, което следва да се има предвид, докато тече дискусията, имайки предвид оставащото парламентарно време. Относно възможността лекарите, които са регистрирали общопрактикуващи практики към 31 декември 2008 г. и притежават някои специалности, Министерството на здравеопазването счита, че изброените специалности са подбрани напълно адекватно. Доктор Цеков подчерта, че подобна практика има не само в нашата страна и въвеждането й няма да доведе до някаква съществена колизия в съществуващото към момента положение. В заключение д-р Цеков информира членовете на комисията, че Министерството на здравеопазването напълно подкрепя представения законопроект.
В качеството си на представител на Националната здравноосигурителна каса д-р Глинка Комитов изрази безпокойство, че ако срокът не бъде удължен, от 13 юли 2009 г. НЗОК няма да има възможността да сключи договори с онези общопрактикуващи лекари, които към тази дата не са придобили специалност по обща медицина, което ще доведе до сериозни сътресения в системата, особено за пациентите.
Думата беше предоставена и на д-р Любомир Киров - председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Той изрази известно притеснение, че предложените два текста в законопроекта до известна степен си противоречат. Първият текст коригира времевия дефицит поради нулевите години, което определено е необходимо. По този начин ще се даде възможност на тези общопрактикуващи лекари, които не са успели до момента да специализират, да придобият необходимата квалификация. Вторият текст обаче приравнява специалност „обща медицина” с „вътрешни болести”, „детски болести” и т.н., което е прецедент и въвежда една порочна практика. Доктор Киров подчерта, в случай че тази промяна бъде приета, лекарите, които вече са придобили специалност с цел по-висока квалификация, ще се почувстват ощетени и подведени.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” 12, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 954-01-83, внесен от народните представители Тодор Кумчев и Донка Михайлова на 14 април 2009 г.”



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да уточним, д-р Кумчев – внесени са осем закона за изменение и допълнение на закона. От тях един е оттеглен. Значи ние водим дискусия по седем законопроекта.
Вносителите сега ли ще вземете думата или по време на дискусията? По-късно.
Откривам дискусията на първо четене по седемте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Има думата народният представител Лъчезар Иванов.
Заповядайте да представите своите два законопроекта.
ЛЪЧЕ3АР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново заставам пред вас във връзка със Законопроект № 754-01-106, който законопроект е от изключително важен за здравеопазването в България, а именно Законопроектът за университетските болници. Предлаганите изменения и допълнения са в следните основни направления.
Първо, университетските болници са търговски дружества и се определят като юридически лица на бюджетна издръжка по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Статутът на лечебните заведения като университетските болници предлагам да се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката след решение на съвета на съответното висше училище. Смятам, че участието на двамата министри – на здравеопазването и на образованието и науката, е необходимо, защото университетската болница осъществява две основни функции – образователна и лечебна. С това предложение се отчита и мнението на академичната общност при определяне на една болница за университетска.
Второ, предлага се механизмът на частните болници също да имат право да обучават студенти, докторанти и специализанти след получаване на положителна акредитационна оценка за срока на акредитацията им. По този начин законопроектът е съобразен с един от основните критерии в предходния, внесен от мен законопроект.
Трето, преподавателският състав, работещ с университетските болници, преминава на основен трудов договор към висшите медицински училища, като за извършена учебна дейност се сключва договор на допълнителен трудов договор при друг работодател по реда на чл. 111 от Кодекса на труда. Така преподавателите ще получават адекватно заплащане на труда си, основно трудово възнаграждение за осъществяване на основната си дейност – преподаването и допълнително възнаграждение, според извършената учебна дейност по клинични пътеки. Също така се осигурява възможност университетът сам да вземе решение за броя и състава на преподавателите си. Днес сме свидетели на една абсурдна ситуация, която, от една страна, има законови изисквания за определен брой хабилитирани лица и преподаватели в дадена катедра, а от друга в зависимост от университета от това дали съответната болница ще открие необходимите щатни бройки при положение, че за нея това е допълнителен разход.
Четвърто, допълват се източниците на финансиране на университетските болници и се променя механизмът на финансирането им. Според предлагания законопроект университетските болници ще получават финансиране: първо, от съответния университет по договор за осъществяване на клинично и следдипломно обучение на студенти и специализанти и докторанти; второ, от първостепенния разпоредител на бюджетните кредити, който предлагам да е от Министерството на здравеопазването със специфичните дейности, осъществявани от университетските болници; трето, от НЗОК за извършване по договор на лечебна дейност в обхвата на задължителното здравно осигуряване; четвърто, от кешови плащания и други източници; и пето, от европейски грандове.
Пето, променя се начинът на избор на ръководство на университетската болница, като се въвежда изискване директорът да е хабилитирано лица и се отчита мнението на академичната общност. Предлага се директорът на университетската болница да се назначава от министъра на здравеопазването след съгласуване на министъра на образованието и науката въз основа на предложението на академичния съвет, на основание висше медицинско училище.
Шесто, отменя се изискването кадрите на висше медицинско училище да съгласуват учебните си планове и програми с изпълнителния директор на болницата, чиято база използват за обучение. Според мен това изискване е абсурдно и унизително за академичната общност в противоречие с академичната независимост на висшите учебни заведения и вреди на качеството на учебния процес.
Седмо, предлага се ясен механизъм на преобразуване на лечебните заведения от търговски дружества в юридически лица на бюджетна издръжка и по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, съобразявайки се с отправените към конструктивните критерии при преходния законопроект, направен в консултации с няколко водещи юристи в областта на медицинското и търговското право, които предложиха като единствена възможност механизма за преобразуване този, определен с § 15 от законопроекта, а той е в Министерския съвет от 1 януари 2009 г., за да се съобразим с бюджетните процедури да се създадат държавните университетски болници по чл. 5, ал. 1, определени от болниците по чл. 9, ал. 6. Тези, които ще осъществяват учебната дейност, без да са университетски да се прекратят съответните търговски дружества, като дейността им, имуществото, правата на лечебните задължения, търговски дружества се разпределят към съответните университетски болници. Предвижда се през периода на преобразуването си университетските болници да осъществяват дейността си по досегашния ред, за да не се наруши лечебният и съответно учебен процес.
В заключение искам да обърна внимание на всички, които в момента ме слушат, че съществува Университетска болница, регистрирана по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, а това е именно База „Лозенец“.
Уважаеми господа депутати, колеги! Обръщам се към вас, тъй като това е може би последното представяне на този законопроект. Аз го представям на вашето внимание за трети път. И двата пъти законопроектът не успя да мине: първия път – с 4 гласа, втория път – с 6 гласа.
Обръщам се към вас с апел. Аз няма да се спирам на негативните оценки, които са дадени на някои от университетските болници в гр. София. Те са негативни, тъй като отгоре беше спусната наредба, която да обясни на тези ректори, че ако се приеме този законопроект, то броят на университетските болници, който в София е 19, може да намалее до 3, тоест да загубят своите места като ръководители.
Ще посоча един пример на проф. Горчев, когото изключително много уважавам, който е направил един изключително задълбочен анализ. Професор Горчев, който е един от водещите наши специалисти и ректор на Плевенския университет, подкрепя напълно този законопроект. И всички онези, които са вникнали в дълбочината на предложението, което правя, са го подкрепили.
Нека дадем шанс отново на науката, на академичността да се върнат в университетите, в университетските болници, за да могат преподавателите да подготвят достойни кадри в областта на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това беше представяне на двата законопроекта, които е внесъл господин Иванов.
Реплики?
Вие също имате един законопроект и искате да го представите. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който внасяме заедно с народния представител Тодор Кумчев.
В началото бих искала да припомня на народните представители, че на 12 юни т.г. изтича срокът по § 6, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, съобразно който лекарите, които не са завършили курс или не са придобили специалност „Обща медицина“, нямат възможност да продължат да упражняват тази работа в индивидуална или групова практика за първична извънболнична помощ. Тази законова постановка би създала огромни проблеми в доболничната помощ в страната, тъй като от 4800 общопрактикуващи лекари към настоящия момент специалност са придобили не повече от 40%. Големи територии от страната се обслужват от общопрактикуващи лекари, които нямат придобита специалност, а има такива райони, в които 70% от лекарите нямат специалност. Прилагането на тази законова разпоредба на практика би означавало, че тези територии ще останат без обслужване в доболничната помощ.
Поради тази причина ние предлагаме ново удължаване на срока, в който лекарите от доболничната помощ могат да упражняват работата си без придобита специалност „Обща медицина“, с още шест години. Предлагаме и още нещо – лекари, които имат призната специалност по вътрешни болести, детски болести, спешна медицина, хирургия или акушерство и гинекология, да могат да осъществяват дейност като индивидуални и групови практики за първична медицинска помощ, без да придобиват специалност по обща медицина.
Аргументите ни в тази посока са основно два. Първо, както вече казах, неприемането на нашето предложение би оставило без обслужване в доболничната помощ големи територии от страната и много български граждани на практика няма да могат да бъдат обслужвани от общопрактикуващ лекар. От друга страна, известна е европейската практика, прилагана в голяма част от страните - членки на Евросъюза, съобразно която всеки лекар, упражнявал определена специалност повече от три години, придобива автоматично правото да упражнява тази специалност, без да придобива изрично специалност във форми на учене през целия живот. Тази практика ни дава основание да търсим нейното приложение и в страната.
Ние съзнаваме, че нашето предложение задава поне два въпроса. Първият е: не е ли твърде дълъг срокът на удължаване? Това е въпрос, по който можем да дискутираме между първо и второ четене. Съображението удължението да бъде с шест години е свързано с възможността тези лекари, за които говорих, да бъдат обхванати от съществуващите форми за специализация.
Вторият въпрос, който стои отворен и ние напълно го съзнаваме, е, че нашето предложение не стимулира тези лекари, които работят за повишаване на собствената си квалификация.
В хода на обсъждането в Здравната комисия тези проблеми бяха ясно дефинирани и бяха обсъдени възможности за решаването им. Ние сме отворени да продължим дискусията между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И аз Ви благодаря.
Има ли други вносители, които желаят да представят своите законопроекти? За съжаление ги няма в залата.
Преди да открия дискусията на първо четене по законопроектите, искам да коригирам информацията – законопроектите са осем, не са седем.
Доктор Щерев устно е заявил пред комисията, че оттегля единия законопроект, но зад него стоят 12 подписа, заедно с неговия. Така че на дискусия подлежи и законопроектът, който също ще бъде гласуван, независимо че комисията няма становище „за“ или „против“ него.
Имате думата.
Професор Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 854-01-80, внесен от д-р Лъчезар Иванов. Във връзка с този законопроект бих искал да кажа в самото начало, че по време на разискванията, които станаха в Здравната комисия, бяха изказани изключително много и различни становища.
Тогава се опитахме да убедим привържениците на тази идея - ректорите на висшите учебни заведения да бъдат ръководители на лечебните заведения, като по чл. 5, ал. 1 от Закона за здравните заведения отговорността на лечебните заведения се прехвърли от директорите на лечебни заведения към ректорите.
Разбира се, аз не се съмнявам в добрите намерения и добрите идеи, които би имало при такава възможност ректорите, тоест принципалът, да бъде един и същ. В момента се получава действително едно раздвоение – ректорът управлява преподавателите, директорът управлява лечителите, сестрите, санитарите и, разбира се, преподавателите, защото голямата част от тях по принцип са назначени и работят на щат под ръководството на съответния директор.
Откъде обаче идва невъзможността за изпълнението на тази идея? Това нещо можеше да стане и беше станало на времето, когато съществуваше Медицинска академия, която беше под егидата на Министерството на здравеопазването. Тогава ректорът беше принципалът, директорът беше подчинен на съответния ректор на учебното заведение и нямаше никакви проблеми. Сега обаче ситуацията е коренно различна. Ректорът е подчинен на министъра на просветата, тоест на друго министерство. Директорът е подчинен на Министерството на здравеопазването, на министъра на здравеопазването. Сега си представете какво ще се случи, ако ние приемем този закон, който се предлага от д-р Иванов. Ректорът ще бъде подчинен на министъра на просветата, а съответното лечебно заведение ще бъде подчинено на министъра на здравеопазването. Ами, хайде представете си какво ще се случи тогава.
Освен това, многократно този въпрос беше поставян и разискван между ректорите, между ръководствата на двете министерства – Министерството на здравеопазването и Министерството на просветата. Многократно! Не казвам „веднъж”, а „многократно”! И ние стигнахме до извода, и това беше решението, в края на краищата, взето от двете министерства, че това нещо не трябва да се случва и че не е възможно да стане. Министър Вълчев, и аз като тогавашен министър, бяхме категорични за това нещо и уведомихме всички. Ректорите се съгласиха с нас, обаче някой непрекъснато дава идеята, защото това действително е една примамлива идея за ректорите, виждате ли, те да бъдат принципалите. В случая те ръководят само учебната работа, не са шефове на тези лечебни заведения и естествено е, когато им се говори, че, виждате ли, с този закон ние ще ви дадем такава възможност вие да ръководите лечебните заведения, това ги примамва.
Най-накрая, след като вече се бяхме уговорили с тях, бяхме се разбрали, че това не може да стане по никакъв начин и не е възможно, независимо от добрата идея, тъй като съществуват ето тези административни разпоредби и закони, успяха да проагитират ректорите. Разбира се, те с удоволствие приемат тази идея, но ако това се приеме, това е една изключителна глупост!
Това е невъзможно! Категорично го подчертавам – невъзможно е да стане, защото вижте само за какво става въпрос. Преподавателският състав, работещ в университетските болници, това е т. 3, преминава на основен трудов договор към висшите медицински училища. Много хубаво, ако, разбира се, имаше едно министерство, но това са две министерства. И какво се получава? Всички лекари ще бъдат подчинени на ректора, всички лекари ще бъдат подчинени на министъра на просветата, а не на министъра на здравеопазването.
След това – вижте сега какво се получава, друго. Променя се начинът на избор на ръководство на университетската болница. Това е т. 5. Въвежда се изискване директорът да е хабилитирано лице – на кого? На кого ще бъде хабилитирано лице? Професор или съответният доцент ще бъде ръководител на сестрите и на санитарите. Той не може да ръководи вече лекарите, защото те минават под егидата и под ръководството на съответния ректор.
Отменя се изискването катедрите на висшите медицински училища да съгласуват учебните планове и програми с изпълнителните директори на болниците, чиято база използват за обучение. Ами, тогава как ще работят тези хора? Как ще работят? Това възможно ли е - да няма съгласуване между катедрата, която е учебното звено, и лечебното звено?
Значи, аз съм директорът на болницата, има си ръководител на катедра, той въз основа на неговите си планове, които ще прави, той ще работи в тази болница и няма да съгласува с никого плановете си. Ама, моля ви се!? Аз ви казвам, че тези точки, които са написани тук са абсолютна глупост. Аз не мога да си представя, че това нещо е разумно, че е разсъждавано върху всяка една от тях. Категорично го подчертавам! Няма такова нещо! Няма съгласие между двете министерства за такова решение, категорично!
Отново се връщам в началото на изказването си – и двете министерства са категорично против този закон. Освен това в чл. 5, ал. 1 от Закона за здравеопазването прехвърля цялата отговорност и финансиране на съответното министерство.
И аз питам: кой ще финансира по чл. 5, ал. 1, след като искат тези здравни заведения – 22 университетски болници, да бъдат с такъв статут и да бъдат поставени в чл. 5, ал. 1? Кое е министерството? Значи, един път ще ги ръководи Министерството на просветата, а следващият път парите ще бъдат давани от Министерството на здравеопазването.
Казвам ви: аз такова чудо и такова объркано нещо никога не мога изобщо да си го представя. И това нещо се представя тук, пред народното представителство, като нещо едва ли не гениално, много добро за здравните заведения, независимо че сега, и в момента, те се намират в тежка финансова ситуация. Ами, хайде да ги объркаме още малко. Тъкмо ги пооправихме малко, тъкмо стъпиха на краката си, дайте сега да ги пообъркаме още малко.
Благодаря ви за вниманието, но ви казвам, че такова нещо не съществува никъде. Може да стане единствено, ако Народното събрание реши да прехвърли медицинските университети към Министерството на здравеопазването. Тогава няма да има абсолютно никакви проблеми, но при тази ситуация, при която учебната работа е подчинена на Министерството на просветата, а лечебната – на Министерството на здравеопазването, това, което се предлага, е каша и глупост! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Има ли реплики по изказването на проф. Гайдарски? Няма.
Заповядайте за изказване, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам на този етап да не се подкрепя законопроектът на д-р Лъчезар Иванов, касаещ преструктурирането на университетските болници.
Кои са основните ми мотиви за това?
Аз лично смятам, че трябва да караме стъпка по стъпка. Не е нормално в България да имаме 22 университетски болници. Редно е да се направи преструктуриране на болниците като цяло, да се реши колко ще бъдат те – университетски. Дали ще бъдат 4-5 или 6, след което е редно да се каже ясно и точно по какъв начин те ще бъдат финансирани. И тук е прав проф. Гайдарски – в момента университетските болници се финансират по два начина, изключвам третия начин – допълнителни такси и т.н.
Първо, по извършен реално обем медицинска дейност по клинични пътеки и, второ, университетът получава допълнителни средства от Министерството на образованието и науката. Вярно е, че това двойно финансиране невинаги е добро. Вярно е, че те трябва да преминат към едно министерство, примерно, и съвсем ясно и точно проф. Гайдарски каза: да преминат към Министерството на здравеопазването с всички положителни и отрицателни последици от това, но не може без да преструктурираме университетските болници в момента да ги обърнем от търговски дружества към държавни. Няма как те да получават пари от държавата, защото ако системата на финансиране на болниците в България по клинични пътеки в момента не е най-добрата, редно е да преминем към американската система „диагностично свързани групи”. След като се премине към друга система, то тогава може вече да се мисли за друго.
Искам да споделя с вас. Това, че болниците са търговски дружества, дава голяма свобода на ръководствата на съответните университетски болници както за размера на работните заплати, така и за начина на издръжката и начина на изразходване на средствата.
В този смисъл аз още веднъж искам да помоля. Здравеопазването е консервативна система, уважаеми колеги народни представители. Тя не може непрекъснато да бъде местена от една позиция на друга, на трета, на четвърта, на пета. Днеска търговско дружество – утре държавна, от държавна в търговско дружество, някак не върви. Трябва да стабилизираме системата, а стабилността на системата може да започне едва след като тя бъде преструктурирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Професор Камбуров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател! Аз чух края на изказването на проф. Гайдарски. Безспорно е, че хора като нас, които са работили в тази система, знаят нейните несъвършенства и едновременно с това знаят нейните предимства.
Несъвършенство е, първо, съществуването на 22 университетски болници, което каза и д-р Кумчев. Това е недопустимо. Моето желание и очакване беше те да се редуцират максимално, като останат за София 4-5 и във всички останали университетски градове - Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен, по една. Това беше радикално решение.
Това безспорно има голямо значение и във връзка с учебния процес. Не можем да разглеждаме една университетска болница само от гледна точка на това, което тя върши като лечебна дейност, защото тя в края на краищата е и място за преподаване, място, където се обучават и създават бъдещите лекари, стоматолози, фармацевти и така нататък. Не може един ректор да няма представа върху състава си и непрекъснато да се консултира с изпълнителния директор във връзка с назначаването на един асистент. До него има доклад от шефа на катедрата, който му заявява, че има нужда от асистент. Той сондира мнението си с изпълнителния директор ще има ли половин бройка или три четвърти бройка да го назначи, за да може да обяви конкурс, и ако той каже: „Аз не мога да го приема”, конкурсът отпада. Това е несъвместимо, невъзможно.
Не може един лекар асистент – младши, старши, да бъде на постоянен трудов договор към болницата, а шефът на катедрата да бъде към университета. В този смисъл, в този хаос трябва да се сложи някакъв порядък.
Професор Гайдарски каза университетските болници да минат към Министерството на здравеопазването. Защо да не минат? Защо да не минат, след като те ще се редуцират максимално и ще останат 9 или 10 в страната? Мигар по-рано, като работихме и ние по този начин - имаше само една болница, да речем, беше лошо? Напротив, имаше порядък. Имаше такава съвместимост между учебния и лечебния процес, че нямаше никакви луфтове. Сега изпълнителният директор определя кога и как да се определи обявяването на конкурс.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще ви дам пример. Обявява се конкурс за асистент. Предварително лекарят е назначен на половин длъжност в клиниката. Идват при мен като шеф на състава на комисията и ми казват: „Този трябва да бъде избран, професоре, защото той се води на половин длъжност в болницата. Не може да изберете от другите трима един, защото трябва този, който е вече назначен, да го изгоним от болницата”.
Моля ви, това са такива безобразия, че достигаме понякога до парадокса да се съмняваме по отношение легитимността на избора, който е най-висшата степен на оценка на започващ преподавател в един университет, и много други несъвършенства безспорно. До голяма степен е обезличен и ректорският състав на един университет. Той се превръща в послушник, на който се определя по какъв начин и как ще се развива по-нататък кадровият потенциал на университета. Това, което ви говоря, са истини и може би също трябва да се има предвид.
Вярно е, че ние сме в края на парламента и няма никакво време по-нататък да мислим как да го направим, но и когато се предлагаха тези неща, ние ги знаехме отдавна. Още когато проф. Гайдарски беше министър, сме ги говорили тези неща на Съвета на ректорите, който за съжаление вече се обезсмисли. Говорили сме ги много отдавна. Това не може да продължава по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики по изказването на проф. Камбуров? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Обявявам за приключила дискусията на първо четене по осемте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Пристъпваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала.
Уважаеми колеги, започваме гласуването на осемте законопроекта, както следва – по хронологичен ред, по датите на постъпване в канцеларията на Народното събрание.
Подлагам на гласуване Законопроект № 854-01-3, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители.
Комисията не подкрепя този законопроект.
Гласували 94 народни представители: за 10, против 21, въздържали се 63.
Законопроектът не се приема.

Преминаваме към гласуване на Законопроект № 854-01-5, внесен от Атанас Щерев и група народни представители. Беше обявено, че е оттеглен, но всъщност няма становище на комисията за това. Доктор Кумчев не обяви становището на комисията.
Затова моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 100 народни представители: за 9, против 36, въздържали се 55.
И този законопроект не се приема.
Преминаваме към третия законопроект с вносител народния представител Атанас Щерев под № 854-01-7.
Комисията не подкрепя законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 45, въздържали се 43.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроект на народния представител Лъчезар Иванов с № 854-01-26, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект № 854-01-62, внесен от Борислав Китов, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
И този законопроект е приет на първо четене.
Преминаваме към законопроект, внесен от народния представител Лъчезар Иванов под № 854-01-80, който е подкрепен от комисията с резултати при гласуване в комисията: за 8, против 1, въздържали се 5.
Моля гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 59, против 29, въздържали се 41.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас за пореден път днес: това е изключително важен законопроект за университетските болници. Цялото общество, всички са недоволни, когато има лекарски грешки. Цялото общество е недоволно от ниската степен на качеството на медицинското обслужване. Ако не върнем възможността на университетските болници да обучават лекарите висококачествено, с хабилитирани лица, които обръщат внимание на своите студенти, специализанти и лекари – няма как да се случи.
Обръщам се към вас: два пъти гласувахме този законопроект. Първия път не мина с 4 гласа, втория път – с 5 гласа. Обръщам се към вас: изключително важно е да дадем ход на науката в България в областта на здравеопазването. Не може да запазваме търговските дружества. Моля, подкрепете този законопроект при прегласуването, да мине поне на първо четене. След това ще намерим допирни точки.
Пак казвам: ректорите, сред които проф. Горчев, но да не ги изброявам, и Академичният съвет подкрепят това решение.
Тук някои се опитаха да кажат, че комисията не подкрепя това решение. Напротив, Комисията по здравеопазване и трите пъти подкрепи предложението за университетските болници.
Предлагам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, гласувайте отново законопроекта на Лъчезар Иванов, който е подкрепен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 68, против 40, въздържали се 25.
Законопроектът се приема. (Оживление в залата.)
Думата за отрицателен вот има проф. Гайдарски.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Но той се е изказал по същество. (Уточнения).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Гайдарски, Вие взехте думата и съгласно правилника нямате право на отрицателен вот. Току-що се обадиха от Правния отдел. Нямате право. Такава е логиката на правилника. Щом сте взел думата, нямате право. Съжалявам много. Сега бихте повторили някои неща от Вашето изказване.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Аз исках да кажа само две изречения: гласувахме голяма глупост, това е! Казах го преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така и предполагах.
Подлагам на гласуване Законопроект № 954-01-83 с вносители Тодор Кумчев и Донка Михайлова.
Законопроектът е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това завърши днешното пленарно заседание.
Пожелавам ви приятна ваканция!
Следващото пленарно заседание е на 12 май, вторник, от 14,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,03 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Станчо Тодоров