Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов


Секретари: Борис Николов и Станчо Тодоров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, в седмичната ни програма днес няма парламентарен контрол, но след почивката ще бъдат раздадени писмените отговори на министрите на зададените около 20 въпроса и питания от народни представители.
Днес ни предстоят гласувания, включително и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Моля всички народни представители да бъдат в пленарната зала, за да можем да гласуваме законите, които ни предстоят.
След съгласуване на основание чл. 40, ал. 5 от правилника правя предложение: да преминем към т. 9 – Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Смятам, че въпросът е безспорен и би могъл да мине бързо.
След това да преминем към Отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2008 г. – т. 12 от седмичната ни програма.
На основание чл. 40, ал. 5 предлагам да разгледаме на първо четене, понеже има съответните доклади, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите; Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; Законопроект за допълнение на Закона за администрацията; Проект на решение за даване съгласие за водене на преговори за сключване на Заемно споразумение между Република България и Нордик банк за държавен заем за финансиране на Третия етап от проекта „Изграждане на интегрирана комуникационна инфраструктура на МВР”; Проект на решение за определяне статута на Регионалния секретариат за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България; Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд на Република България през 2011 г. и Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за изясняване обстоятелствата по престоя в Република България на Сретен Йосич – гражданин на бивша Югославия.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 158, против 5, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Преди да преминем към днешния парламентарен ден, ще направя няколко съобщения.
Във връзка с предстоящите избори на органи, конституирани изцяло или частично от Народното събрание, информирам народните представители и парламентарните групи, че могат да внасят своите предложения до 19 май 2009 г., вторник, до 18,00 ч. Внесените предложения трябва да бъдат придружени с изискваните от съответните закони документи и предложените кандидатури да отговарят на изискванията на закона.
Предстоят избори, а оттук - могат да се правят и предложения до 19 май 2009 г. до 18,00 ч. за следните органи:
1. Комисия за защита на конкуренцията – изцяло: един председател, двама заместник-председатели и четирима членове. Мандатът на комисията е изтекъл.
2. Комисия за финансов надзор – изцяло: един председател, трима заместник-председатели и трима членове. Мандатът на комисията e изтекъл.
3. Управител и подуправител на Националния осигурителен институт. Мандатът е изтекъл.
4. Член на Надзорния съвет по приватизация за попълване състава на Надзорния съвет на мястото на починалия господин Никола Койчев.
5. Член на Сметната палата за попълване на Сметната палата на мястото на починалия Кадир Кадир. Изборът ще се проведе след постъпване на предложения от председателя на Сметната палата. По силата на закона председателят на Сметната палата прави това предложение.
6. Членове на Комисията за регулиране на съобщенията – трима членове. Изборът ще се проведе след обнародване на Закона за публичното радиоразпръскване. Към този момент законът е приет от Народното събрание, но не е публикуван.
7. Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – председател, зам.-председател и трима членове. Срокът за предложенията е изтекъл. В ход е процедурата по проучване на предложените кандидати. Изборът ще бъде проведен след приключването на процедурата по чл. 34г от Закона за специалните разузнавателни средства.
Още веднъж се обръщам към всички народни представители и парламентарни групи: предложенията могат да бъдат правени до 19 май 2009 г., вторник, до 18,00 ч.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Кой определи тази дата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съобщение. На 14 май 2009 г., вчера, е постъпил и днес е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, приети на първо четене вчера, 14 май 2009 г. Проектът е изготвен от Комисията по бюджет и финанси на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Съобщението се прави с оглед срока за писмените предложения за второ четене.
Още едно съобщение. Вчера, 14 май 2009 г., е постъпил и е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приети на първо четене на 30 април 2009 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Съобщението се прави с оглед срока за писмените предложения за второ четене.
Госпожо Михайлова, заповядайте за процедура.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми колеги, правя възражение по начина на водене и по процедурите, които предстои отново да бъдат нарушени от българския парламент в края на мандата.
Моят въпрос от място, но сега искам да го задам от трибуната, беше: първо, кой определи тези срокове и защо тези срокове изтичат на 19-ти и откъде накъде тези срокове ни се съобщават по този начин?
Известно е, че сроковете текат според законите, които са приети. Има процедури, по които те също се реализират, има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Изведнъж днес сутринта, в петък, ни беше направено съобщение, че във вторник изтичат сроковете за правене на предложения за попълване състава на изключително важни държавни институции в България.
Това, което мога да направя като извод сега, е, че явно има договаряне между БСП и ДПС – незнам дали участва НДСВ, но от реакцията им разбирам, че не участва – накрая на мандата каквото могат да спазарят и да си раздадат на заслужили свои другари. Само че това не е правова държава. Това е, което искам да кажа.
Искам да кажа, че няма такава процедура и не можете да го направите по тоя начин.
Искам да кажа още нещо. Чух, че ще се попълват дори органи, за които законите още не са влезли в сила. Просто театърът на абсурда продължава. Държа да остане в стенограмите на Народното събрание това, което казвам, за да има реакция на всички абсурдности, които предприемате. Все пак, ако предприемете такива действия, когато ги атакуваме, да има и реакцията, която е записана като позиция и в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Поне аз останах с такова впечатление вчера и днес сутринта, разбира се, когато разговаряхме за дневния ред, че има известна степен на съгласуваност между парламентарните групи за срока за правене на предложения... (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Спокойно, господин Костов!
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Защо все Вас Ви карат да правите тия работи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, съдба!
...но се оказа, че няма такава степен на съгласуваност. Но на редица комисии, аз съвсем добросъвестно ви казах къде са изтекли сроковете по силата на закона и, разбира се, че парламентът трябва да избере съответните членове на тези комисии. Добросъвестно ви съобщих, че примерно за Комисията за регулиране на съобщенията законът още не е публикуван.
Идеята е, за да могат да се направят предложенията, евентуално другата седмица да се разискват и да се гласуват. Но след като няма такова съгласуване и общо мнение в парламента, ще подложа на гласуване предложението до 19 май 2009 г., вторник, до 18,00 часа всяка парламентарна група, всеки един народен представител може да направи предложение. Това да бъде решение на парламента, а не съобщение. (Шум и реплики от ДСБ.)
Има закон, изтекли са сроковете. Кажете какво трябва да се направи? Остават ни максимум две седмици.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, първо, за да гласуваме решение, то трябва да е внесено. Има ред в правилника, по който се внасят решения и пленарната зала ги приема.
Господин Корнезов, такова решение няма и няма какво да гласуваме. Затова имам обратно процедурно предложение, от една страна.
От друга страна, всичко това, за което Вие говорихте като съобщение, означава, че съответните предложения трябва да постъпват в парламентарните комисии на Народното събрание – по ресорите, те да казват своето мнение и със съответния доклад вече да се гласува тук, в пленарната зала.
Сам си давате сметка, че в следващите шест работни дни това е фактически невъзможно, освен ако не работим от сутрин до вечер, за да назначаваме хора. Това е повече от абсурд. Незнам, такова нещо може би е правено само в ЦК на БКП, предполагам – денонощно да назначават хора. Това е абсурд! Това е наистина невъзможно.
Освен това, уважаеми колеги от мнозинството, давате изключително много аргументи на Четиридесет и първото Народно събрание, където вие няма да сте мнозинство, тези решения да паднат веднага. Те ще паднат просто за секунди, защото сте нарушили всички правила, всички процедури и следващото мнозинство с много ясни аргументи ще освободи тези хора още в началото на м. август, преди да е излязло във ваканция. Защо правим това нещо? Какъв е смисълът някой да отиде в една институция, да постои там през юни и юли и през август да си тръгне? Какъв е смисълът, при условие че го правите срещу правилата, срещу всичко онова, което сме наредили дотук в тия двадесет години все пак като някакви процедури?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Изтекли са срокове.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изтичането на сроковете е ваша грешка, че не сте си попълнили съставите навреме. Така или иначе сте го допуснали, това е свършен случай.
Господин Корнезов, няма какво да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо, необходим ли е проект за решение? Категорично не е необходим, това е процедурно предложение. По процедурни предложения от този характер никога досега не са внасяни предварителни проекти за решения. Предложенията се правят до председателя на Народното събрание, както ви е известно, председателят на Народното събрание, съответно конкретният случай и конкретният закон, защото тези комисии са по различни закони, ще реши дали да ги разпредели на съответната комисия. Затова, разбира се, е необходимо време. Затова трябва да се определи някакъв срок, до който народните представители могат да правят предложения.
Поставям на гласуване предложението до 19 май 2009 г., вторник, до 18,00 часа да се направят предложения от народни представители, респективно от парламентарни групи за органите, които прочетох преди това.
Гласували 184 народни представители: за 121, против 49, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедура, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, във връзка с оповестения и раздаден днес общ Законопроект за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс правя предложение срока за предложенията между първо и второ четене да бъде четири дни.
Умолявам вносителите на такива предложения да ги представят и в електронен вид, защото вероятно заседанието на комисията ще бъде в сряда и в последният момент ще трябва да изготвим доклада въз основа на тези предложения.
Искам да обърна внимание също, че след като тази седмица явно няма да завърши обсъждането на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, би следвало следващата седмица, още в челото на седмичната програма да бъде поставен и неговото представяне да бъде окончателно завършено.
Припомням, че ни предстои разглеждането на голям и важен законопроект, какъвто е Семейният кодекс. Надявам се, че до края на работната дейност на Народното събрание, макар и в последните дни, ще успеем да обсъдим и този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за скъсяване на срока между първо и второ четене относно обобщения Законопроект на Гражданския процесуален кодекс на четири дни.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 114, против 7, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение срокът между първо и второ четене за нови предложения по Законопроекта за обществените библиотеки да бъде три дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте това процедурно предложение. Не виждам желаещи за обратно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за скъсяване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за обществените библиотеки на три дни.
Гласували 132 народни представители: за 107, против 13, въздържали се 12.
Това процедурно предложение е прието.
Вчера народният представител Борислав Ралчев направи процедурно предложение, но не беше гласувано – срокът за писмените предложения по приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност да бъде намален на три дни.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка девета от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносители са народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров.
Господин Стоилов, моля да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Както вчера се ангажирахме, на заседанието на Комисията по правни въпроси беше обсъден проектът за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров.
Представям ви доклада на комисията.
„Комисията не подкрепя § 1 от проекта”, тоест да се направи промяна в предмета на дейност на Комисията за борба с корупцията и да се допълни с „установяване на конфликт на интереси”.
„Подкрепя предложението по § 2, който се отнася до формалното премахване на подкомисията, която се занимава с установяването на конфликт на интереси.
Предвид на краткия оставащ период за дейност на Четиридесетото Народно събрание, с оглед избягване на прехвърлянето и новото обработване на документацията, след проведената дискусия Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители функциите на постоянна комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси да се възложат на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Дейността по предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси се възлага на Комисията по въпросите на държавната администрация.”
Точка втора всъщност се отнася до промяна в правилника:
„2. В чл. 22 ал. 5 се отменя.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Подлагам на гласуване решението така, както ни се предлага от Комисията по правни въпроси.
Гласували 121 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 11.
Решението е прието.

Преминаваме към точка дванадесета от седмичната ни програма:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2008 Г.
Вносител е председателят на Народното събрание Георги Пирински.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, предлагам да допуснем в пленарната зала господин Огнян Аврамов – главен секретар на Народното събрание, господин Мирон Гаврилов – административен секретар, и госпожа Бойка Цонкова – директор на Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля, поканете лицата да заповядат в пленарната зала.
Господин Овчаров, имате думата.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

„ДОКЛАД
по отчета за изпълнението на бюджета на
Народното събрание за 2008 г. № 950-06-145,
внесен от народния представител Георги Пирински
на 30 април 2009 г.

На редовно заседание, проведено на 14 май 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2008 г.
На заседанието присъстваха: господин Огнян Аврамов – главен секретар, господин Мирон Гаврилов – административен секретар, и госпожа Димка Александрова – началник на отдел „Плащания” в Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси” в Народното събрание, проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, и Валери Апостолов – член на Сметната палата.”
Уважаеми господин председател, тъй като съм убеден, че народните представители са добре запознати с работата на парламента и с отчета…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, той е раздаден, както и вашето становище.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: … ще си позволя да прочета само заключението.
„Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2008 г., внесен от народния представител Георги Пирински на 30 април 2009 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа “за”, без „против” и „въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ
по отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание
за 2008 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, от Конституцията на Република България, чл. 2б от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за „Държавен вестник”
РЕШИ:
1. Приема Доклада на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2008 г.
2. Приема Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2008 г. (Приложение № 1).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
И така, имате думата, уважаеми народни представители, по отчета на Народното събрание за 2008 г. и предложения проект за решение.
Още веднъж се обръщам към народните представители: има ли желаещи да вземат отношение по тази точка от нашата програма? Няма желаещи.
След като няма желаещи, ще подложа на гласуване проекта за решение.
Моля, гласувайте проекта за решение, което господин Овчаров докладва пред вас преди малко.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Преминаваме към предложените точки по силата на чл. 4о, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Обръщам се още веднъж към народните представители, най-вече към тези, които са извън залата, да заповядат в пленарната зала. Предстоят ни редица гласувания и обсъждане на няколко, макар и кратки, законопроекта. След това ще преминем и към гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Господин Цонев, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
насърчаване на инвестициите, № 902-01-32, внесен от
Министерския съвет на 30 април 2009 г.
На заседание, проведено на 13 май 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката Анна Янева, изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев и др.
Законопроектът беше представен от госпожа Анна Янева и от госпожа Лили Витошка.
Основни моменти в законопроекта са: предлага се икономическите дейности за инвестиции от клас „А” и клас „Б” в приложното поле на закона по чл. 12, ал. 2, т. 2, да се определят с правилника за прилагане на закона. Намаляват се праговете за инвестиции във високотехнологичните дейности и в необлагодетелстваните региони за инвестиции от клас „А” и клас „Б”; разширява се приложното поле на закона с въвеждането на приоритетни инвестиционни проекти, отнасящи се за всички допустими икономически дейности по Регламент № 800/208 на Комисията, дефинирани като особено важни за икономическото развитие на Република България; разширяват се и се прецизират петте мерки за насърчаване на инвестициите от клас „А” и клас „Б” по чл. 15, ал. 1; предлага се приоритетните инвестиционни проекти да могат да се насърчават с пакет от мерки, които включват както всички предвидени мерки по чл. 15, така и тяхното по-разширено прилагане.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има становище на Комисията по европейските въпроси.
Господин Казак, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател.

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
насърчаване на инвестициите
Законопроектът цели стимулиране на инвестициите в съответствие с изискванията на Регламент № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на чл. 87 и чл. 88 от Договора, включително във връзка с отмяната на Регламент № 1628/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и чл. 88.
Предвидените в законопроекта мерки за насърчаване на инвестициите са съобразени и със Съобщение на Комисията – Временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза.
Икономическите дейности се определят съгласно действащата Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност.
Прецизират се условията и изискуемите документи за прилагането на схемите за регионална помощ и помощ за обучение във връзка с изискванията на Регламент № 800/2008.
Мярката за придобиване на право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти – частна държавна или частна общинска собственост, ще се прилага при по-благоприятни условия за някои приоритетни инвестиционни проекти, когато са изпълнени всички условия за прилагане на схемата за регионална инвестиционна помощ по Регламент № 800/2008.
В чл. 22е се дефинират приоритетните инвестиционни проекти, за насърчаването на които е предвиден разширен пакет от мерки. Тези проекти могат да се отнасят до всички сектори на икономиката съгласно изискванията на Регламент № 800/2008.
В съответствие с чл. 5 от Регламент № 800/2008 приоритетните инвестиционни проекти могат да се насърчават с пакет от мерки, които включват както всички мерки по чл. 15, така и тяхното по-разширено прилагане, като финансово подпомагане за изграждането на необходимата техническа инфраструктура. Тези проекти могат да се насърчават и с друга прозрачна помощ, като субсидии за подпомагане на дейността, мерките по чл. 22а, алинеи 9-11, и институционална подкрепа или публично-частно партньорство по чл. 22ж.
В Допълнителните разпоредби са прецизирани понятията за високотехнологични дейности. За някои понятия се препраща към Регламент № 800/2008.
С Преходна разпоредба е предвидено до 31 декември 2010 г. да се прилагат временни мерки за държавни помощи, съвместими с общия пазар въз основа на чл. 87, § 3, б. „б” от Договора, ако Комисията е уведомена и са спазени всички условия съгласно съобщение на Комисията – Временната общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза.
В законопроекта са включени и правила, които нямат отношение към правото на Общността, но не му противоречат. Правилата и мерките за насърчаване на инвестициите се усъвършенстват на основата на натрупания практически опит. Предвижда се намаляване на праговете за инвестиции във високотехнологични дейности и икономически необлагодетелстваните райони.
В заключение може да се приеме, че законопроектът е насочен към прилагане на правилата на Регламент (ЕО) № 800/2008. С него се създават условия и за прилагане на нови временни мерки за държавни помощи в съответствие със съобщението на комисията. Разпоредбите, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага единодушно (с 10 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 30 април 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Откривам дискусията по този законопроект на първо четене.
Уважаеми народни представители, имате думата. Има ли народни представители, желаещи да вземат думата по този законопроект?
Моля, народните представители да заповядат в пленарната зала. Предстои гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала. Още в началото съобщих, че предстоят гласувания. Това са първи четения, за да могат да текат сроковете за второ четене и евентуално другата седмица да могат да се приемат. Няма желаещи.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, с вносител Министерският съвет.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Цонев, заповядайте за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, правя процедурно предложение срокът за този законопроект за внасяне на предложения да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от програмата, която приехме:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за
приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-29,
внесен от Министерския съвет на 24 април 2009 г.

На заседание, проведено на 13 май 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на транспорта Красимира Мартинова, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов и други.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова.
Със законопроекта се предлага допълване на забранителния списък по чл. 3, ал. 1 от закона. Предвижда се включване в НЕК „Български морски квалификационен център” ЕАД – Варна, „Транспортен диагностично-консултативен център” ЕООД – Бургас и Варна, „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД – Варна, „Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация „Вита” ЕООД – Велинград и „Национална компания индустриални зони” ЕАД – София. Мотивите за предлаганите изменения са, че предвид специфичния предмет на дейност на посочените дружества и тяхното значение за състоянието и развитието на транспортния сектор и обслужващия го човешки ресурс, на този етап следва да се запази едноличната собственост на държавата върху капитала им заедно с произтичащите от нея правомощия на съответния министър.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законопроектът е разпределен само на водещата Комисия по икономическата политика.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, за тридневен срок за предложения по Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Следващият законопроект, който също е на първо четене е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, С ВНОСИТЕЛИ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ, ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ.
Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Председател на комисията е народният представител Веселин Методиев. Не виждам господин Методиев в пленарната зала, както и цялата парламентарна група.
Има ли член или заместник-председател на Комисията по въпросите на държавната администрация?
Господин Бисеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на
Закона за администрацията

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 13 май 2009 г.
В заседанието взеха участие представители на вносителите и на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Законопроектът бе представен от народния представител Христо Величков.
Законопроектът цели въвеждането на задължителен срок, не по-дълъг от 30 дни, за извършване на административни услуги по искане на физически и юридически лица, тъй като липсата на такъв срок създава благоприятна среда за развитието на корупционни практики и създава затруднения на гражданите и представителите на бизнеса.
Беше представено становището на Министерството на държавната администрация и административната реформа, което подкрепя направеното предложение, като предлага то да бъде въведено като нова ал. 5 на чл. 5а от Закона за администрацията със следната редакция:
„Длъжностните лица, на които със закон е възложено предоставянето на определени административни услуги, са длъжни да ги предоставят в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон не е предвиден друг срок.”
От името на вносителите господин Величков заяви, че приема направените бележки.
В хода на обсъждането народните представители изразиха своята подкрепа за предлагания законопроект.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията № 954-01-92, внесен от Христо Величков, Йордан Величков и Георги Георгиев.
Становището на комисията е прието на 13 май 2009 г. с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Господин Величков, желаете ли да представите законопроекта?
Заповядайте, господин Величков.

ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, става дума за законопроект, който допълва някои пропуски в други специални закони в страната ни. Освен всичко друго този законопроект съкращава известни възможности за развитие на корупционни практики, свързани с това, че след като няма срок за изпълнение на определени задължения от администрацията, тя може да ги протака до безкрайност.
Мисля, че повече не е необходимо да се говори за този законопроект. Аз благодаря на колегите от комисията, че го подкрепиха изцяло. Призовавам и останалите колеги в залата да подкрепят този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Величков.
Откривам дискусията по законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Действително на заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация беше разгледан този законопроект, внесен от колегите. Парламентарната група на НДСВ счита, че предложението е разумно и би могло да се подкрепи.
Господин председател, ако прецените, че е възможно сега да се гласува този законопроект на първо четене, бих предложил срокът между първо и второ четене да е три дни. В този съкратен срок да обединим този законопроект със законопроекта, който миналата седмица гледахме и мина. Двата са достатъчно малки като текст и не биха затруднили дейността.
Така че Ви моля, ако прецените, че е възможно, да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кътев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. В законопроекта е само „за допълнение”, но в доклада е записано „Закон за изменение и допълнение”, но това е технически въпрос.
Моля, гласувайте законопроекта, внесен от народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Георги Георгиев.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
В изказването на господин Кътев имаше процедурно предложение срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
Нали така, господин Кътев?
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Олимпи Кътев.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението на господин Кътев е прието.

Следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НОРДИК ИНВЕСТМЪНТ БАНК ЗА ДЪРЖАВЕН ЗАЕМ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ЕТАП ОТ ПРОЕКТ „ИЗГРАЖДАНЕ НА ИНТЕГРИРАНА КОМУНИКАЦИОННА ИНФРАСТРУКТУРА НА МВР”.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Кой ще го представи?
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
по проект за Решение за даване на съгласие за водене на
преговори и сключване на Заемно споразумение между
Република България и Нордик инвестмънт банк за държавен
заем за финансиране на третия етап от проект „Изграждане на интегрирана комуникационна инфраструктура на МВР”,
№ 902-03-5, внесен от Министерския съвет на 12 май 2009 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 14 май 2009 г., беше разгледан проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Нордик инвестмънт банк за държавен заем за финансиране на третия етап от проект „Изграждане на интегрирана комуникационна инфраструктура на МВР”.
На заседанието от Министерството на вътрешните работи присъстваха: Румен Андреев – заместник-министър, и Иван Димитров – директор на Дирекция „Комуникационни и информационни системи”, и от Министерството на финансите: Стефан Сотиров – началник на отдел в Дирекция „Външни финанси”, и Росица Михайлова – държавен експерт в Дирекция „Външни финанси”.
Законопроектът беше представен от господин Андреев.
Наличието на съвременна комуникационна инфраструктура е един от най-важните фактори за развитие на информационната дейност на Министерството на вътрешните работи и осигуряване на надеждно оперативно управление на структурите от всички нива.
Проектът отразява насоките на развитие на комуникационната инфраструктура на Министерството на вътрешните работи в условията на новите реалности, като отчита динамичното развитие и появата на съвременни цифрови технологии в световен мащаб и наличните ресурси на страната.
С изграждането на проекта се цели:
- изграждане и развитие на нова комуникационна инфраструктура на Министерството на вътрешните работи на базата на модерни цифрови технологии;
- цялостна модернизация на мрежата, подобряване на качеството и разширяване обхвата на предлаганите услуги в дългосрочен аспект с крайна цел – пълната цифровизация;
- повишаване на сигурността и защитеността на обменяната информация;
- интегриране с комуникационните и информационните мрежи на други държавни органи на територията на страната, съседни държави и международни организации при спазване изискванията на нормативната уредба;
- оптимизация на капиталовите инвестиции и експлоатационните разходи;
- ефективно използване на предоставените на Министерството на вътрешните работи честотни ленти и назначения.
Единната преносна инфраструктура на Министерството на вътрешните работи ще осигури свързаност на всички структури на министерството (над 900 точки) и техните подразделения на територията на цялата страна.
Успешната реализация на проекта ще доведе до осигуряване на надеждни и сигурни комуникации на всички структури на Министерството на вътрешните работи. Развитието на проекта „Изграждане на интегрирана комуникационна инфраструктура на МВР” е продължение на комуникационната свързаност, изграждаща се по българо-турската и черноморската граница, като част от шенгенските граници на Република България.
Проектът „Изграждане на интегрирана комуникационна инфраструктура на МВР” предвижда изпълнението да се реализира в периода 2009-2011 г. От Нордик инвестмънт банк е постъпило предложение за сключване на Заемно споразумение за заем в размер 35 млн. евро (68 454 050 лв.) при следната финансова схема с данък върху добавената стойност: 35 млн. евро (68 454 050 лв.) заем от Нордик инвестмънт банк.
В хода на получаване на средствата по заема ще възникнат и ежегодни бюджетни разходи за изплащане на дължими суми по лихви.
След изтичане на гратисния период за погасяване на главницата – 2011 г., с бюджетни средства ще се изплаща и разходът за погасяване на главницата. Косвено въздействие върху бюджетните разходи в дългосрочен план ще има чрез намаляване на експлоатационните разходи за ползване на телекомуникационната инфраструктура на Министерството на вътрешните работи.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Нордик инвестмънт банк за държавен заем за финансиране на третия етап от проект „Изграждане на интегрирана комуникационна инфраструктура на МВР”, № 902-03-5, внесен от Министерския съвет на 12 май 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цонев, ще Ви помоля да прочете и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

„РЕШЕНИЕ

за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Нордик инвестмънт банк за държавен заем за финансиране на третия етап от проект „Изграждане на интегрирана комуникационна инфраструктура на МВР”

Народното събрание на основание чл. 84, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение между Република България и Нордик инвестмънт банк за държавен заем в размер до 35 млн. евро при условие за последваща ратификация.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване проекта за решение, както беше прочетен от господин Цонев.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУТА НА РЕГИОНАЛНИЯ СЕКРЕТАРИАТ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са: Ангел Найденов, Станимир Илчев, господин Колчаков и Лютви Местан.
Има ли някой от вносителите в залата? Недопустимо е.
Заповядайте, господин Христов, за процедурно предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, виждам, че в залата липсват хора за тези законопроекти, които, странно защо, не са в седмичната програма. Ние гласувахме в сряда една ясна седмична програма, в която влиза т. 13 – първо четене на Законопроекта за кредитните институции. Става дума за това, колеги, да отпадне наказателната лихва за предсрочно връщане на ипотечни кредити.
Моля, господин председател, предвид тази ситуация, в която се намираме, а и предвид на това, че Народното събрание гласува в сряда като точка от дневния ред за тази седмица въпросната точка, моля да преминем към разискване на т. 13, а именно: първо четене на Законопроекта за кредитните институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, т. 13 си е в седмичната програма, може би днес ще стигнем и до нея. Тя е на първо четене. Не знам бяхте ли тук сутринта, в края на краищата гласувахме днес да започнем с тези решения и закони на първо четене, за да могат да текат сроковете. Така че не мога да изменя решението на парламента.
Господин Илчев, Вие сте един от вносителите на законопроекта.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Това е решение на парламента от сряда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Днес сутринта има гласувано решение, господин Христов!
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

„Р Е Ш Е Н И Е
за определяне на статута на Регионалния секретариат
за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България

Народното събрание на основание чл. 77, ал. 1, т. 6 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 8, ал. 1, т. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в съответствие с решението на специалния координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа господин Ерхард Бусек от 27 март 2007 г., потвърдено от Шестата конференция на председателите на парламентите на държавите, участнички в процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, състоял се в Загреб от 15 до 17 април 2007 г., и от Меморандума за разбирателство по парламентарното сътрудничество в Югоизточна Европа, приет в София на 14 април 2008 г.
Р Е Ш И:

Чл. 1.(1) За организиране изпълнение на дейностите, осъществявани във връзка с избора на Народното събрание на Република България за център на парламентарното сътрудничество в Югоизточна Европа възлага на председателя на Народното събрание да обособи съответната административна структура с наименование „Регионален секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България” - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание .
(2) Регионалният секретариат по ал. 1 осъществява следните дейности:
1. Поддържа оперативни контакти с Председателството на ПСЮИЕ, под чието политическо ръководство осъществява своята дейност с Тройката на ПСЮИЕ и със Секретариата на Съвета за регионално сътрудничество.
2. Изпълнява годишната парламентарна програма на Югоизточна Европа в консултации и сътрудничество с Председателството и Тройката, както и със Секретариата на Съвета за регионално сътрудничество.
3. Поддържа постоянна връзка с националните координатори по регионалното парламентарно сътрудничество, определени от националните парламенти или парламентарни камари на страните от Югоизточна Европа.
4. Изготвя проект за Годишна парламентарна програма на Югоизточна Европа, консултации и тясно сътрудничество с Председателството на Тройката, както и със Секретариата на Съвета за регионално сътрудничество, която се приема от председателите на парламенти в Югоизточна Европа на годишната конференция на председателите на парламенти на държавите, участнички в процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа.
5. Поддържа връзки и сътрудничество с Европейския парламент и други партньори, които са изразили готовност да подкрепят инициативи на регионалното парламентарно сътрудничество.
6. Служи като център за страните от региона по отношение на сътрудничеството с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на ОССЕ, Парламентарната асамблея на НАТО, Асамблеята на ЗЕС, Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество, Интерпарламентарния съюз, Евросредиземноморската парламентарна асамблея, Парламентарното измерение на ЦЕИ, ЦЕФТА и донорската общност.
Чл. 2. (1) Издръжката на Регионалния секретариат по чл. 1, ал. 1 се формира от:
1. бюджетни средства за издръжка на административната структура;
2. приходи от постъпления от националните парламенти и парламентарни камари на страните от Югоизточна Европа, определени въз основа на постигната обвързваща международноправна договореност между тях, дарения и други източници за организиране и провеждане на дейностите, извършвани от Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа.
Чл. 3. Структурата, дейността и организацията на работа на Регионалния секретариат по чл. 1, ал. 1 се уреждат с правилник, утвърден от председателя на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този проект за решение. Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение така, като беше прочетен от господин Илчев и е внесен от група народни представители.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка, както я гласувахме:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г.
Разпределен е на Комисията по икономическата политика.
Този проект, който също е безспорен, струва ми се, няма постъпили никакви предложения от народни представители между първо и второ четене, но сега се намираме на второ четене, така че трябва да направим няколко гласувания.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, една кратка процедура за допуск в залата на Мустафа Зинал – заместник-председател на Националния статистически институт, и Веселин Василев – началник на Правния отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който е против допускането на представителите, практически на вносителите? Няма.
Моля да заповядат.

ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
„Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.“
Комисията подкрепя предложението на вносителя относно наименованието на законопроекта.
„Глава първа – Общи положения.“
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 1, за чл. 2 и за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До чл. 3 има ли желаещи да се изкажат народни представители? Няма.
Моля, гласувайте до чл. 3 включително.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава втора – Обект и единици на наблюдение.“
Член 4 е по вносител, комисията подкрепя предложението на вносителя за този член.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 5, за чл. 6, за чл. 7, за чл. 8, за чл. 9, за чл. 10, за чл. 11 и за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение до чл. 12 включително? Няма желаещи.
Моля, гласувайте до чл. 12.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава трета – Органи на преброяването.“
Член 13 е по вносител и комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 14, чл. 15 и членове 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членовете до чл. 23 включително.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава четвърта – Ред и начин на провеждане на преброяването.“
Член 24 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за членове 25, 26, 27 и 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До член 28 има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава пета – Поверителност на данните и опазване на тайната.“
Член 29 е по вносител и комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за членове 30, 31 и 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до чл. 32 включително.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава шеста – Финансиране на преброяването.”
Член 33 е по вносител и комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до чл. 34 включително.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава седма – Административнонаказателни разпоредби.”
Член 35 е по вносител и комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 36, за чл. 37 и за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1, за § 2 и за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Заключителни разпоредби.”
По § 4 комисията подкрепя предложението на вносителя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, чието системно място е в Допълнителните разпоредби като § 3а.
Комисията подкрепя също предложението на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Не е ли по-елегантно, вместо да пишем § 3а в нов закон - параграфи с букви, бихме могли да го вкараме като ал. 2. Букви се слагат, когато има един закон и искаме да допълним нещо ново. Въпросът е технически, ще го видим при окончателното оформяне на законопроекта.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене и Законът за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България за 2011 г.

И последната точка от тези, които гласувахме по реда на чл. 40, ал. 5:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ПРЕСТОЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СРЕТЕН ЙОЦИЧ (ЙОСИЧ), ГРАЖДАНИН НА БИВША ЮГОСЛАВИЯ, АРЕСТУВАН НА 21.6.2002 Г. С МЕЖДУНАРОДНА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ И ЕКСТРАДИРАН В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ, КАКТО И ДА ПРОУЧИ ТВЪРДЕНИЯТА НА ГОРЕПОСОЧЕНОТО ЛИЦЕ ЗА ЕВЕНТУАЛНА СЪПРИЧАСТНОСТ И ПОКРОВИТЕЛСТВО ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА ПЕРИОДА НА ПРЕБИВАВАНЕТО МУ У НАС.
Вносител е Христо Бисеров.
Кой ще докладва този проект за решение?
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:

„РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по престоя в Република България на Сретен Йоцич (Йосич), гражданин на бивша Югославия, арестуван на 21.6.2002 г. с международна заповед за задържане и екстрадиран в Кралство Холандия, както и да проучи твърденията на горепосоченото лице за евентуална съпричастност и покровителство от страна на българските държавни органи за периода на пребиваването му у нас.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на дейността на Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по престоя в Република България на Сретен Йоцич (Йосич), гражданин на бивша Югославия, арестуван на 21.6.2002 г. с международна заповед за задържане и екстрадиран в Кралство Холандия, както и да проучи твърденията на горепосоченото лице за евентуална съпричастност и покровителство от страна на българските държавни органи за периода на пребиваването му у нас с четири седмици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да прочетем и мотивите.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: „Срокът на дейност на Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по престоя в Република България на Сретен Йоцич (Йосич), гражданин на бивша Югославия, арестуван на 21.6.2002 г. с международна заповед за задържане и екстрадиран в Кралство Холандия, както и да проучи твърденията на горепосоченото лице за евентуална съпричастност и покровителство от страна на българските държавни органи за периода на пребиваването му у нас, изтича на 18 май 2009 г. Считам, че същият следва да бъде удължен. Все още очакваме отговори на изпратени от нас писма и искания. Припомням, че с решение на комисията поискахме от министъра на вътрешните работи да разсекрети класифицирана информация относно имената и самоличностите, които е ползвал Сретен Йосич при многобройните му влизания и излизания през граничните пунктове на страната и престоя му у нас. Тази информация е от решаващо значение за установяване на факти и обстоятелства по поставената задача пред временната комисия. Тъй като разсекретяването отнема известно време, забавянето не е неочаквано.
С оглед на това считам, че е уместно срокът на работа на комисията да се удължи с четири седмици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Чухте предложението за удължаване срока на действие на тази временна комисия. Чухте и мотивите. Имате думата, уважаеми народни представители. Чухте и проекта за решение.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както го прочете господин Казак.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Следва да преминем към гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Започваме гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вчера приключиха дебатите и беше съобщено, че днес ще гласуваме този законопроект.
Моля, гласувайте наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето”.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Поставям на гласуване параграфи 1, 2 и 3, които са в редакция на комисията; § 4, който е в редакция по вносител, подкрепен от комисията; параграфи 5, 6 и 7, които са в редакция на комисията; параграфи 8, 9, 10 и 11, които са по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Господин председател, да допуснем в залата заместник-министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние сме гласували допускането – това означава включително и при гласуването.
Уважаеми народни представители, по § 12 д-р Щерев, не го виждам тук, направи предложение в залата – в § 12, чл. 28б, ал. 2 думите „Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице ...” да се заменят с „Пациентът има право с нотариално заверено заявление да упълномощи друго лице”.
Моля, гласувайте предложението на д-р Щерев.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Юридически е неточно. Има заверка на подпис – това е нотариалната заверка, а не заверка на заявление. Такова чудо в правния мир няма. Гласували сте го – приема се. Сега ще накараме болните да ходят при нотариусите. Разбрахте ли какво направихте?
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Наглед въпросът не е съществен, но сега се иска с писмено съгласие – пише, подписва се и представляваш, няма проблем. Защо ще трябва да караме болните пациенти да тръгнат по нотариусите и да плащат?
Има направено предложение за прегласуване.
Отново поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев по § 12 – така както го прочетох.
Гласували 93 народни представители: за 2, против 62, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 12, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
Комисията предлага § 13 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 13 – съдържанието му е отразено във вече гласувания § 12.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Параграф 13 отпада.
Като отпадна § 13, номерацията стана друга – в момента сме с един параграф по-назад.
Поставям на гласуване § 14, който става § 13; § 15 – така както ни го предлага комисията; § 15, който става § 14; § 16, който става § 15; § 17, който става § 16; § 18, който става § 17; § 19, който става § 18; § 20, който става § 19, и § 21, който става § 20 – така както са по вносител и се подкрепят от комисията. По тях няма други предложения.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 22 вчера имаше разгорещена дискусия. Виждам д р Китов. (Оживление и реплики от КБ.)
Има предложение от народния представител Борислав Китов. Пред вас е, аз вчера го четох. (Шум и реплики.) Горе-долу да си остане сегашният режим – това казва д-р Китов. Вчера десет пъти човекът го обясни.
Моля, гласувайте предложението на д-р Китов, което де факто е сегашното положение.
Гласували 119 народни представители: за 50, против 39, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Господин Кътев, заповядайте за процедура. (Реплики между народните представители Весела Драганова и Олимпи Кътев.)
Правилно, господин Кътев. Чух какво казахте на госпожа Драганова – тук въпросът не е до партийна принадлежност.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз искам прегласуване не от името на Парламентарната група на НДСВ, а лично от мое като пушач и като радетел за бизнеса – първо, на коалиционния партньор ДПС. Вчера колеги казаха, че ако трябва веднага да се прекрати пушенето, какво ще правят техните гласоподаватели – тютюна се отнема? Недейте така!
Второ, бизнесът. Казваме, че ние сме туристическа страна, която искаме да привлича много туристи. Дайте да не ги ограничаваме още повече, отколкото са ограничени в момента.
Трето, другарката Масларова откъде ще пълни социалните фондове, ако няма акцизи върху цигарите, бензина, бирата?
Колеги, не гледайте само собствените си права, а гледайте правата на всички българи, включително и на тези, които се облагодетелстват от това, че ние имаме пороци. Ние си признаваме, плащаме си за пороците, но не ни ограничавайте, не ограничавайте и вашите, и нашите права! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване на предложението на народния представител доц. Борислав Китов.
Моля, гласувайте.
Моля всеки да гласува само със своята карта!
Гласували 139 народни представители: за 66, против 58, въздържали се 15.
И този път предложението не се приема, но въпросът не е решен окончателно.
Уважаеми народни представители, § 22 по вносител, с който се отменя ал. 2 на чл. 56, тоест изключенията, става § 21. Ако се гласува – ясен е резултатът; ако не се приеме – пак е ясен резултатът.
Моля, гласувайте § 22, който става § 21.
Гласували 113 народни представители: за 64, против 30, въздържали се 19.
Параграфът се приема.
Доктор Китов, имате думата за процедура, защото въпросът никак не е лек за решаване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! То е ясно, че може би след няколко години това гласуване ще стане без значение, но ми се струва, че е безсмислено да бързаме в момента, пак го казвам. (Шум и реплики в залата.)
Още повече, Сашо, при цялото ми уважение към теб, пак припомням българската народопсихология, аз и господин Пантев винаги ще си пушим лулите навсякъде! Когато видиш уважаемия акад. Пантев да излезе отвън, ела да ми кажеш: „Ето един човек, от който трябва да се учим!”. (Оживление.)
Искам прегласуване! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може след поискана процедура за прегласуване да има други процедури. Няма друга процедура освен прегласуване. Няма такава! Не научихме ли правилника?!
Гласувайте § 22, който става § 21, така както ни се предлага от вносителите и се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 71, против 32, въздържали се 12.
И този път параграфът е приет. Това е положението!
Имате думата за отрицателен вот, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, да – страстите се нажежиха, но може би точно в момента, в който страстите достигат точка на кипене, не се вършат добри неща.
Аз бих споделил това, че на практика ние с това гласуване на предложението на доц. Китов и респективно на комисията, с много чевръстност надделяха хората, които направиха така, че два милиона или два и половина милиона българи априорно ги обявиха за престъпници и за нарушители. Ние сме наясно, че това няма да се случи – ще започнат санкции, да не говорим за чужденци, стотици хиляди, които ще ги изкараме от барове, от кръчми, от увеселителни заведения. Какво направихме?
Лично за мен това е едно непремерено решение, което ще има тежки последици. Няма закон в Република България, който да е насочен срещу два милиона и половина българи, ако щете и да са пушачи. Кой е този закон? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е, когато се гласува с емоции.
Има още няколко гласувания, уважаеми народни представители.
Да гласуваме § 23, който става § 22, който е по вносител и е подкрепен от комисията, § 24, който става § 23, който е по вносител, подкрепен от комисията, § 24а става § 24, така както ни се предлага от комисията, § 25 е по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте текстовете до § 25.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
От стр. 11 до стр. 14 има три предложения на народния представител Атанас Щерев, които не се подкрепят от комисията.
Гласувайте тези неподкрепени предложения на д-р Щерев.
Гласували 80 народни представители: за 3, против 4, въздържали се 73.
Предложенията на д-р Щерев не се приемат.
Господин Кътев, заповядайте да направите едно уточнение, което не е по този закон.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя едно уточнение и моля да бъде отразено в протокола. Предложението, което направих преди малко, за три дни срок за Законопроекта за администрацията, моля да се разбира и да се отнася и за Законопроекта за администрацията, който гласувахме вчера, тоест да бъдат обединени в доклад за второ четене. Тридневният срок да се отнася и за двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички гласувахме „за”, ако си спомняте, точно с това съзнание, че се отнасят и за двата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Но от Правния отдел помолиха да се уточни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, уточняваме го.
Има ли някой „против”, че не се отнася за двата законопроекта? Няма, за това гласувахме.
Моля да се отрази в протокола, за да бъдат спокойни от Правния отдел.
Подлагам на гласуване § 26 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 26 е приет.
От стр. 14 до стр. 18 следват три предложения на д-р Щерев, които не се подкрепят от комисията.
Гласувайте предложенията на д-р Щерев.
Гласували 81 народни представители: за 1, против 15, въздържали се 65.
Предложенията не се приемат.
Гласувайте § 27, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Параграф 27 е приет.
На стр. 18 има предложение на д-р Щерев, което е до стр. 22. Това предложение не се подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за няма, против 28, въздържали се 52.
Предложението на д-р Щерев не се приема.
Сега настъпи часът на народния представител Руденко Йорданов. (Смях.)
По § 28 вчера д-р Йорданов направи две предложения по същество, които са редакционни: в т. 12 думите „лечението си” да се заменят с „лечението му”, а в т. 13 думата „касаеща” да се замени с думите „свързана със”.
Гласувайте предложенията на народния представител Руденко Йорданов.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложенията на народния представител Руденко Йорданов се приемат.
Поставям на гласуване § 28, така както е по вносител, подкрепен от комисията, с вече гласуваните редакционни подобрения в текста, предложени от народния представител Руденко Йорданов.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Обявявам почивка до 11,30 ч.
Обръщам се към народните представители, които са в залата, но най-вече към тези, които са извън залата – продължаваме с гласувания, моля в 11,30 ч. да бъдат в залата. Моля и ръководствата на парламентарните групи да направят необходимото.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме.
Заповядайте за процедура, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин председател, правя процедурното предложение Народното събрание да заседава извънредно в понеделник – 18 май, или евентуално във вторник – 19 май, за да може да приеме Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Както знаете, на 21 май изтича срокът, в който могат да бъдат поискани обезщетения. В момента има страхотно напрежение – както сред българските спестители, които са около 2 милиона, така и в администрациите, които не са в състояние да обслужат този наплив от хора. Знаете, че има два пътя, по които хората бяха насърчавани да влагат парите си в държавата. Единият е вноската за леки автомобили, където 1500 лв. стояха в продължение на 15 години, докато се получи заветният „Москвич”, или пък „Лада”.
Другият начин, по който хората подпомагаха държавата, бяха жилищно-спестовните влогове, където баби, дядовци, майки и бащи в продължение на много години внасяха своите левчета, за да може тяхното дете да добие един ден – след 30-40-годишно чакане, евентуално едно жилище. Ето защо този въпрос е дълбоко социален и справедлив. Затова си заслужава да направим усилие, за да дадем знак на хората, ако приемем този текст, който има подкрепа в Комисията по икономическата политика, че евентуално има нов 6 месечен срок, в който те трябва да се погрижат за това, което са сторили техните майки и бащи.
В този смисъл поддържам предложението си.
Господин председател, моля то да бъде подложено на гласуване.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Законопроектът е приет на първо четене на заседание на Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи законопроектът не е приет на първо четене от пленарната зала. Казвате, че има становище на комисията. Знам Вашето пристрастие към тази тема. Вие сте вносител.
Докладваха ми, че до този момент няма депозирано становище на Комисията по икономическата политика.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Току-що мина заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Становището трябва да бъде на разположение 24 часа преди това.
Второ, виждате в какво състояние е залата. Как да подложа на гласуване това извънредно заседание?!
Трето, когато правим извънредно заседание, то обикновено е от 14,00 до 19,00 ч. Нормално е да имаме още няколко точки, а не само тази, която е с два параграфа, макар и много важни. Но да правим извънредно заседание на целия парламент за два параграфа, които макар и изключително важни, могат да бъдат приети за не повече от половин час, надали е целесъобразно. Затова обикновено на извънредните заседания слагаме още няколко точки, за да запълним работния ден.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Има и други законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вчера се обсъждаше въпросът да правим ли извънредно заседание във вторник или да не правим – със съответния дневен ред и така нататък. Бе установено, че поради ред причини парламентарните групи имат други ангажименти и се отказаха да има извънредно заседание във вторник.
Разбира се, че бихме могли в дневния ред да вкараме и други закони. Направено е процедурно предложение от госпожа Николова. Ще се опитам, ако има кворум, да го гласуваме. Не мога да откажа това.
Заповядайте за процедура, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (РЗС): Господин председател, понеже се чудите с какво да запълните дневния ред, от много отдавна се отлага една изключително важна точка – второто четене на Законопроекта за референдумите. Предлагам на това извънредно заседание като т. 2 да влезе точката за референдумите – Законопроект за прякото участие на гражданите в управлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димов.
Законопроектът за референдумите е с друго наименование. Той е в седмичната ни програма. Вчера започна разглеждането му. Може би днес ще го продължим. Има и други закони. Не са само тези.
Моля, поканете народните представители да влязат в залата. В противен случай ще бъда принуден да направя поименна проверка.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Аз ги преброих. В залата има 28 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно в момента нямаме кворум!
И така, ето писмените отговори.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Метин Сюлейманов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Петър Берон.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане, зададено от народния представител Георги Анастасов.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон.
Писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон.
Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, е отговорил писмено на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков.
Министър Петър Димитров дава втори отговор на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков.
Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, е отговорил на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров е отговорил писмено на въпрос, зададен от народния представител Красимир Каракачанов.
Министър Петър Димитров е отговорил на втори въпрос, зададен от народния представител Красимир Каракачанов.
Министърът на финансите Пламен Орешарски е отговорил на въпрос, зададен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов е отговорил на въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов е отговорил на втори въпрос на народния представител Минчо Христов.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров е отговорил писмено на въпросите на народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации Емел Етем отговаря на народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Министър Петър Димитров отговаря на въпросите на народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров отговаря на народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Министърът на вътрешните работи Михаил Миков отговаря на въпросите на народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев отговаря на народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев отговаря на въпросите на народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова отговаря на въпрос, зададен от народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Министърът на здравеопазването Евгений Желев отговаря на народните представители Сияна Фудулова и Никола Гочев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Димитър Дъбов.
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев отговаря на народния представител Димитър Дъбов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев отговаря на въпрос на народния представител Димитър Дъбов.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров отговаря на въпрос, зададен от народния представител Димитър Дъбов.
Заместник министър-председателят и министър на извънредните ситуации Емел Етем отговаря на въпрос, зададен от народния представител Димитър Дъбов.
Министърът на вътрешните работи Михаил Миков отговаря на народния представител Димитър Дъбов.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова отговаря на въпрос, зададен от народния представител Димитър Дъбов.
Министърът на отбраната Николай Цонев отговаря на въпрос, зададен от народния представител Димитър Дъбов.
Министърът на здравеопазването Евгений Желев отговаря на въпрос, зададен от народния представител Димитър Дъбов.
Министърът на финансите Пламен Орешарски отговаря на въпрос, зададен от народния представител Димитър Дъбов.
Има думата господин Димов за процедурен въпрос.
НЕНО ДИМОВ (РЗС): Господин председател, аз искам да Ви помоля чрез Вас ръководството на парламента да изиска от министър Орешарски отговор на въпрос, който отговор чакам вече трета седмица. Аз съм задал този въпрос писмено, защото Вие помолихте да не претоварваме финала на Народното събрание с устни въпроси, но се касае за потенциално разхищение на 50 млн. лв. Необходима е сериозна информация, за да могат да бъдат сезирани респективно органи, които да проверят дали става дума наистина за това прахосване. А 50 млн. лв. са твърде много.
Настоявам да получа отговора в законния срок, който вече е изтекъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поемам ангажимента след като приключи заседанието, да проверя лично случая и лично ще говоря с министъра защо не е отговорил в този срок и ще Ви уведомя.
Поименна проверка.
НЕНО ДИМОВ (РЗС, от място): Започнете отзад напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Янко Александров Янков - тук
Яни Димитров Янев - отсъства
Яне Георгиев Янев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Юсеин Аптула Джемил - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юксел Али Хатиб - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Хюсеин Муталиб Хамди - отсъства
Христо Кирилов Попов - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - тук
Христо Боянов Величков - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Фидел Димитров Беев - тук
Фатме Муса Илияз - тук
Трифон Димитров Митев - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Съби Давидов Събев - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Стоян Витанов Витанов - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Станчо Николов Тодоров - тук
Станка Панайотова Маринчева - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Соломон Исак Паси - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Сияна Атанасова Фудулова - отсъства
Симеон Василев Симеонов - тук
Силвия Тодорова Стойчева - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Радослав Теодоров Иванов - отсъства
Радослав Ненков Гайдарски - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Василев Славов - отсъства
Пламен Александров Панайотов - тук
Петя Илиева Гегова - отсъства
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Димитров Попов - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Павел Димитров Шопов - отсъства
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Олег Григоров Попов - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Нихат Тахир Кабил - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Георгиев Григоров - тук
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Аврамов Свинаров - тук
Никола Гочев Проданов - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Ненко Викторов Темелков - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Надя Димитрова Иванова - тук
Надя Антонова Кочева - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Митко Иванов Димитров - отсъства
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Минчо Христов Куминев - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Минка Стоянова Русева - отсъства
Мима Тодорова Василева - отсъства
Милен Емилов Велчев - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Марко Николов Мечев - отсъства
Мария Станчева Вълканова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Василева Капон - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марин Йорданов Маринов - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Костадин Александров Кобаков - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Йордан Петров Величков - отсъства
Йордан Петков Йорданов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иво Петров Сеферов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Матеев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Желев Илчев - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Ива Петрова Станкова - отсъства
Златко Тонев Златев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евгений Спасов Иванов - отсъства
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Добромир Мартинов Задгорски - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Диана Атанасова Хитова - тук
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Веселин Методиев Петров - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Ася Величкова Михайлова - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Андрей Владимиров Баташов - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Владимиров Радославов - отсъства

В залата има 99 народни представители. Следователно нямаме кворум и не можем да гласуваме. Не можем да продължим с гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на здравето, както и Вашето процедурно предложение, госпожо Николова.

Можем да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО, продължение.
Ще продължим с доклада на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов, без да гласуваме, което, както знаете, го позволяват Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към „Раздел ІІІ – Местен референдум.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, ал. 1 и 2:
„Предмет
Чл. 26. (1) Местен референдум се произвежда в община, район или кметство, за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството.
(2) Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:
1. на общинския бюджет;
2. относно размера на местните данъци и такси;
3. на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Предложение за произвеждане на местен референдум
Чл. 27. (1) Местен референдум се произвежда по предложение на:
1. поне 1/5 от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;
2. кметът на общината, съответно кметът на кметството или района;
3. инициативен комитет с подписите на не по-малко от 1/20 от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра.
(2) Местен референдум се произвежда задължително когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 1/10 от гражданите с избирателни права на съответната община, район или кметство.
(3) Ако в срок до един месец след обявяване на решение на общинския съвет не по-малко от 1/10 от гражданите с избирателни права на съответната община поискат чрез подписка да се произвежда референдум за одобряване на решенията, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в срок до два месеца от постъпване на искането.
(4) Предложението се адресира до председателя на общинския съвет, който в тридневен срок от постъпването му е длъжен да уведоми общинските съветници за него.
(5) Кметът на съответната община организира създаването на публичен регистър, в който се завеждат предложенията за произвеждане на местен референдум.
(6) В предложението за местен референдум се включват един или няколко въпроса, на които гласоподавателите отговарят с „да” или „не”. Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат думата?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз имам няколко редакционни предложения.
В ал. 2 на чл. 27 предлагам да се добави „общинският съвет, приема решение и местен референдум се провежда...” и текстът продължава.
Следващото е допълнение в ал. 3 – „в срок до един месец след обявяване на решението на общинския съвет и не противоречи на ограниченията по чл. 26, ал. 2...” Това може да се изведе в тълкуване, но е по-добре да го запишем в текста.
Там, където е казано „чрез подписка” – „инициативният комитет с подписка, съдържаща подписите на...” и текстът продължава.
Следващото допълнение е в ал. 4 – след думите „да уведоми общинските съветници”, да се добави „и кметът на общината”.
В ал. 5 думите „кметът на съответната община” да се заменят с „председателят на общинския съвет”, защото за националния референдум ние изискваме подписката да се води при председателя на Народното събрание. Мисля, че е редно при местните референдуми тази подписка да се завежда при председателя на общинския съвет, тъй като той ще бъде длъжен да я внесе за разглеждане в общинския съвет. Това са допълненията, които ще ви предоставя писмено, с оглед на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Христо Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, за да направя две предложения. Първото е по чл. 23, по редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, ние минахме чл. 23. Сега започнахме от Раздел ІІІ, вчера е минал този член.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз ще направя предложение по чл. 23 и то е следното: редакционна промяна в ал. 1 – „30 на сто” да се чете „50 на сто”.
Правя предложение по чл. 27 в редакция на комисията – да отпадне ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направени две предложения. Едното, разбира се, при всички случаи е в рамките – за отпадане на алинея. По чл. 23, когато дойде време за гласуването, тогава ще трябва да отговорим допустимо ли е или не. Сега ще го приемем като предложение.
Заповядайте, госпожо Михайлова, за реплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Бисеров, току-що Вие направихте предложение по същество смисълът на закона да бъде заличен. Тъй като предложенията, които Вие правите, са предложения, които съществуват в Закона за допитване до народа и това са на практика рамките, които възпрепятстват този закон да бъде действащ. Намирам за абсолютно нецелесъобразни предложенията Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика не виждам.
Имате право на дуплика, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Дупликата ми е в смисъл, че не трябва да ви изненадва това предложение. То е в рамките на позиция, която ние защитаваме от началото на закона, че трябва да има референдуми, че тези референдуми трябва да се провеждат често, че трябва да има регламент, но за да не бъдат противоконституционни – не други, а противоконституционни, каквото между другото е и становището на консултативния съвет към председателя на Народното събрание. Не трябва да има задължителен референдум само по силата на подписка. Всички референдуми трябва да минават през съответния орган – когато са на национално ниво да минават през националния парламент, когато са на местно ниво да минават през местните органи на власт – това са общинските съвети. Затова моето предложение не препятства референдума, а прави всички процедури сигурно конституционни. За това става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Към поименната проверка да отбележим и господин Агов. Нека да отразим в протокола, че в момента той е тук.
Искам да направя едно съобщение, тъй като трябва да тече срокът:
Днес е постъпил общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, приет на първо четене на 30 април. Проектът е изготвен от Комисията по здравеопазване на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Съобщението се прави с оглед срока на писмените предложения за второ четене.
Господин Местан, заповядайте за изказване.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, този закон е адски необходим. Наистина е чудесно, макар и в последните дни на мандата на Четиридесетото Народно събрание, че ние сме на път да финализираме работата си по него. Но ако искаме този законопроект наистина да се прилага на практика, ако искаме да избегнем риска някои от разпоредбите му да бъдат отменени от Конституционния съд и практически да се отложи прилагането на закона, добре е още веднъж да прочетем и становището на Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание. Става въпрос за фигурата на задължителния референдум, а не дали е необходим референдум.
Проблем е, че в България за 20 години няма проведен национален референдум. Това е ужасен дефицит на българската демокрация. Само че дали решаваме по конституционносъобразен начин въпроса с референдума? Без да е пред мен, ще се опитам да спра вниманието ви на няколко акцента от едно много дълго становище на Консултативния съвет.
В Раздел „Конституционносъобразност” на законопроекта Консултативният съвет е коректен да каже, че законопроектът като цяло е конституционносъобразен, с едно изключение в частта за задължителността на референдума и, забележете, не толкова дали е възможен задължителният референдум. Сам по себе си задължителният референдум не би бил противоконституционен.
Господин Стоилов, ако трябва, моля Ви да вземете отношение.
Нещо повече, Консултативният съвет по законодателството казва: задължителният референдум е възможен, дори казва – е необходим, но само ако е установен по конституционен ред, тоест с изменение на самата Конституция.
Защо си затваряме очите пред този откровен конституционен казус? Обръщам се и към Вас, госпожо Михайлова. За това иде реч – че сам по себе си задължителният референдум е възможен, дори смятам, че може да се окаже и необходим. Но ако искаме 600 хил. подписа или една десета, когато става въпрос за местен референдум, да направят задължителен референдума, този въпрос можем да го решим с изменение на самата Конституция. Ако не ме лъже паметта, това е чл. 84, който урежда изчерпателно правомощията на Народното събрание.
Парламентарната група на Движението за права и свободи, това ще се види и при гласуването, ще подкрепи всички текстове от законопроекта, защото той е необходим и би бил чудесен завършек на работата на Четиридесетото Народно събрание. Но молбата ни е тези текстове – мисля § 9 или § 10 беше, да бъдат редактирани по начин, който да избегне противоконституционността не толкова на съдържанието на предложените разпоредби, а с оглед на ранга на акта, с който те се предлагат. Трябва да бъдем честни пред себе си и да признаем, че този проблем съществува.
В рамките на действащата Конституция ние друго не бихме могли да сторим освен да кажем, че еди-колко си стотин хиляди подписа, даже тук сме склонни, ако има съгласие, независимо чие предложение е по същество, нека не са 600 хиляди, нека са по-малко, определен брой подписи да задължат парламента да разгледа искането за провеждане на референдум. Уверявам ви, че няма Народно събрание, няма отговорна политическа сила, която да откаже, която да гласува „против” подобно искане, зад което стоят толкова много подписи на български граждани и ще подкрепят всички подобни искания за провеждане на референдуми.
Но за да бъдем в съзвучие с Конституцията, нека да задължим парламента непременно да разгледа искането за референдум, да го обвържем със срок. В действащия Закон за допитване до народа няма уредени срокове, в които парламентът да е длъжен да разгледа искане за референдум. Точно затова и нямахме референдуми. Мисля, че е огромна стъпка, ако кажем: примерно 500 хил. подписа задължават Народното събрание да разгледа искането и това се прави в срок не по-късно от, да речем, един месец. Това е огромна стъпка напред към въвеждане реално на фигурата на референдума.
Това е конкретното ми предложение – такава редакция на онези текстове, които са оспорени от Консултативния съвет не толкова като съдържание на разпоредбата, а с оглед на ранга на акта, с който се предлага да бъдат приети. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Местан и господин Бисеров отново повдигат един от най-важните и, съгласявам се, дискусионни въпроси в законопроекта. Аз искам да отговоря не за първи път, но без да повтарям изцяло аргументите, да се изкажа в подкрепа на това, което съдържа законопроектът.
Казва се, че в много случаи би било целесъобразно референдумът да задължава по същество Народното събрание за неговото провеждане, но такъв запис в Конституцията липсва. Да, това не е записано изрично като конституционна разпоредба. Но аз имам друго разбиране за тълкуването и прилагането на Конституцията в тази й част от специалистите в Консултативния съвет, които са дали становище.
Сега не е работа да се впускаме в теоретични дискусии, но ви поставям въпроса: ако квалифицираме това като пропуск или празнота в Конституцията, следва ли да се даде възможност тази празнота да бъде преодоляна чрез предвиждане на съответна законова разпоредба, въпреки че класическото преодоляване на празнотите се извършва по друг начин – чрез прилагане на принципите на правото? Но може ли вие да кажете, че не трябва да приложим един конституционен принцип, бих казал върховния конституционен принцип? Кой е според нас този върховен конституционен принцип на Конституцията от 1991 г.? Кой е този принцип? Това е принципът на народния суверенитет. Разбира се, никой не може да претендира изцяло, че олицетворява суверенитета, но участието на гражданите означава, че техните права не могат да бъдат ограничавани от съществуващите правомощия на държавните органи.
Следователно записването на такъв текст е конкретна реализация и прилагане на принципа на народния суверенитет. И тези, които са инициатори, не вземат крайното решение, но те изискват да се извърши произнасяне.
Затова, ако говорим за допълнение на текста, аз го направих, че в този случай това няма да става автоматично и че в рамките на предвидената процедура тези неколкостотин хиляди подписа трябва
да бъдат предоставени на Народното събрание, то да обсъди въпроса, да прецени дали този въпрос е в рамките на предвиденото от Конституцията и закона като предмет на искането. Защото ако това искане се отклонява от правомощията, които са дадени, за провеждането на референдум, тогава Народното събрание ще обяви искането за недопустимо. То няма да бъде задължено да приеме решение, което противоречи на закон.
И, на второ място, Народното събрание, респективно общинският съвет, запазва едно много силно право, което го няма почти никъде там, където се прилагат референдумите – правото на последна редакция на въпроса, защото по този начин въпросът може да бъде освободен от неговата тенденциозност, от подвеждащо съдържание, така че въпросът трябва да бъде зададен коректно, за да може да се отговори с „да” или „не” на него. Така че това е предвидено.
За да дам и другия важен аргумент – може би сте забравили, че в сега действащия Закон за допитване до народа, без да цитирам номерацията на разпоредбата, по отношение на местните референдуми мисля, че една четвърт от имащите право на глас в съответната община могат да искат провеждането на референдум и тогава е задължително насрочването му. Следователно тази разпоредба досега не е била атакувана като противоконституционна, тя съществува, но почти никога не е била реализирана. Така че, ако тази разпоредба е конституционна по отношение на органите на местното самоуправление, тя е също толкова конституционна и по отношение на парламента, защото става дума за два симетрични института.
Смятам, че ако изключим пряката възможност на гражданите да се обръщат към парламента, но той да бъде ангажиран с вземането на съответно решение, и ако запазим изискването за 50% участие в изборите, всъщност изваждаме двете най-съществени промени, които да демократизират и да направят реално провеждането на референдумите. Тогава, без да подценявам някои процедурни допълнения, които се съдържат в законопроекта, това вече няма да бъде законопроектът, на който ние сме вносители. Тогава не бих се ангажирал, че това е решителната стъпка по посока на пряката демокрация, за която видяхме, че има голяма подкрепа и се радвам, че много млади хора, които участваха по друг повод в такива дискусии, наистина мислят по начин, който ми дава надежда, че в България отношението към този институт наистина ще се промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Естествено е, че тези редакции, които предложихте, трябва да бъдат оценени като редакции, които правят опит да се преодолее усещането за противоконституционност, пак повтарям, с оглед именно на акта, с който се предлага да бъдат изменени или допълнени определени положения, които не се съдържат в основния закон. Но няма да се съглася с потърсената от вас пряка симетрия между местния и националния референдум. По-добре от мен знаете, че така както се предлага, националният референдум практически се превръща в някои случаи в една законодателна инициатива. А резултатът е със силата на законодателен акт, докато подобни функции въобще не са присъщи за местните референдуми.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ (встрани от микрофоните): Има наредби.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, разбира се, но има огромна разлика между наредба, която има отношение към проблемите на една местна власт, и един законодателен акт, именно защото инициативата за референдума - вече част от една законодателна процедура, е добре действително, ако ще се въвежда фигурата на задължителния референдум, това да стане с изменение на Конституцията.
Но съм съгласен, че направените от Вас не само редакционни, а изменения по същество на дискутираните разпоредби, са именно, че Народното събрание все пак преценява доколко формулировката на въпроса или искането за референдум не противоречи или покрива кръга от проблеми, по които може да се провежда референдум. Правото на Народното събрание на окончателна редакция на въпроса, по който ще се произнася суверенът, мисля е стъпка в правилната посока и в зависимост от наистина окончателната редакция, това е предпоставка за постигане на съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Надявам се, че сближаването на позициите наистина ще ни доведе до положително решение, дори се ангажирам, след като завършим представянето на закона още веднъж да бъдат писмено изписани раздадени и прочетени всички допълнения, защото някои от тях, освен редакционни, изясняват и смисъла на това, което се съдържа и този смисъл е бил в нас, но ние трябва експлицитно да го изразим, за да няма колебания в такава чувствителна материя. Мисля, че това ще направи още по-открити и ясни проблемите.
Но моят призив е, господин Местан, да не се фокусираме главно върху дискусията за конституционност, без никак да не я подценявам.
Ще Ви дам един скорошен пример, който мисля, че ще Ви убеди, че този терен е много хлъзгав. Последното решение на Конституционния съд – Вие наистина ли бихте излезли тук и да кажете, че водещите мотиви на Конституционния съд са били юридически?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не бих могъл да твърдя подобно нещо.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава нека, когато искаме да решим един обществен проблем и затова намираме съответните сериозни юридически и конституционни основания, да дадем предпочитание на това тълкуване, което води до решаване на проблема, защото вече многократно, когато определени конституционни въпроси са стигали до Конституционния съд, решенията след това вместо да намаляват, са увеличавали споровете.
Така че, ако имаме общото съзнание и парламентът подкрепи убедително тази идея, смятам, че тя самата е достатъчно респектирана за всеки конституционен орган, който упражнява контрол върху решенията на Народното събрание. Забелязал съм, че в много случаи пренасянето на дискусията в друга плоскост извън основното направление може по-скоро да разколебае, да подведе и да отслаби силата на решения, които имат своите и политически, и солидни конституционни юридически измерения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Инициатива за произвеждане на местен
референдум чрез подписка
Чл. 28. (1) Инициативата за произвеждане на местен референдум по чл. 27, ал. 1, т. 3 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани с избирателни права, състоящ се от 3 до 7 членове, включително председател.
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира подписката, като:
1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2. след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите;
3. уведомява писмено председателя на общинския съвет и кмета на общината за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4. комплектова необходимите документи и внася подписката в общинския съвет.
(3) Бланката, на която се събират подписите, съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
1. трите си имена;
2. единен граждански номер;
3. постоянен адрес;
4. подпис.
(5) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „Забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гражданин с постоянен адрес на територията на съответната община, район или населено място може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон.
(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, единен граждански номер, постоянен адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2. мотиви на предложението;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до три месеца от уведомяването на общинския съвет подписката не бъде внесена в него, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на общинския съвет.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от шест месеца от прекратяване на процедурата по ал. 8 или от една година от решението на общинския съвет, с което той отхвърля предложението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, като има незначителни редакционни уточнения по решенията за произвеждане на местен референдум. В ал. 3 да се чете:
„(3) Проектът за решение:“
Отпада думата „съдържа“ и текстът е без номерацията за т. 1 и т. 2:
„Одобрява предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването; или отхвърля мотивирано предложението.“
Това е точната подобрена редакция.
По чл. 31 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за ал. 1:
„Чл. 31. (1) Общинският съвет може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението за произвеждане на местен референдум въпрос или въпроси, както и тяхната поредност. Ако общинският съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, с мотивирано решение отказва произвеждането на местен референдум.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по докладваните текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 32 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, 34, 35. Това са организацията и финансиране на референдума, информационна кампания, правомощия на кмета, бюлетини за произвеждане на референдума.
По чл. 36 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, ал. 2:

„Бюлетини за гласуването
(2) Всяка бюлетина съдържа:
1. надпис „Местен референдум“ и наименованието на общината, района или кметството, в които се произвежда;
2. въпроса или въпросите, на който гласоподавателите трябва да отговорят, срещу който има две оградени полета и думите „да“ и „не“, изписани с еднакъв едър шрифт;”
По чл. 37 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 2 думата „избирателят“ да се замени с „гласоподавателят“. Тук ще се наложи още веднъж да прегледаме дали да не се замени с „гражданин с избирателни права“ или „гласоподавателят“ в зависимост от контекста. Нека да го имаме предвид.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38 с наименование „Недействителност на бюлетината“.
По чл. 39 „Отчитане на резултатите от гласуването“ комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 1, т. 1 думите „района, кметството, населеното място или квартала;“ да се заменят с „района или кметството;“.
По чл. 40 „Протокол на общинската комисия“ Комисията по правни въпроси подкрепя по принцип текста на вносителя за члена, като предлага следната редакция на чл. 40, ал. 1:
„Чл. 40. (1) Общинската комисия за референдумите, на основата на протоколите от секционните избирателни комисии, обобщава данните за общината, съответно района или кметството, и ги отразява в протокол, в който се посочват наименованието на общината, района или кметството и броя на:
1. секционните избирателни комисии;
2. секционните избирателни комисии, представили протоколи;
3. гражданите с избирателни права в общината, района или кметството според избирателния списък;
4. гласувалите според подписите в избирателния списък;
5. действителните бюлетини;
6. недействителните бюлетини;
7. подадените заявления, жалби и взетите по тях решения.“
По чл. 41 „Обявяване на резултатите от референдума“ комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в ал. 2 думата „избиратели“ да се замени с „граждани с избирателни права“.
По чл. 42 „Оспорване на резултатите от референдума“ комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава трета – Гражданска инициатива.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44 и предлага следната редакция:

„Национална гражданска инициатива
„Чл. 44. (1) Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.
(2) Националната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45 и предлага следната редакция на чл. 45, ал. 1 и 2:

„Организиране на национална гражданска инициатива
Чл. 45. (1) Националната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.
(2) Събранието:
1. одобрява предложението до Народното събрание – тук предлагам да се добави „или до централен орган на изпълнителната власт“, след което текстът продължава – за което да се събират подписи на граждани;“
Правим това, за да има симетрия така, както е в чл. 44:
„2. избира инициативен комитет от участващите в събранието лица, който се състои от 3 до 7 членове, включително председател;
3. одобрява бланката за събиране на подписите;
4. определя срока и реда за събиране на подписите, местата за събиране на подписите се определят след съгласуване със съответния кмет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:

„Местна гражданска инициатива
Чл. 46. (1) Чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината, на района или на кметството или до областни или регионални органи на изпълнителната власт за решаване на въпроси от местно значение.
(2) Местната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:

„Организиране на местна гражданска инициатива
Чл. 47. (1) Местната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права, с постоянен или настоящ адрес на територията на съответната община, район, кметство или населено място.
(2) Събранието:
1. одобрява предложение до общинския съвет, кмета на общината, района или кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт, за което да се събират подписи на граждани с избирателни права;
2. избира инициативен комитет, който се състои от 3 до 5 членове, включително председател;
3. одобрява бланката за събиране на подписите;
4. определя срока и реда за събиране на подписите; местата за събиране на подписите се определят след съгласуване със съответния кмет.
(3) За събранието на гражданите по ал. 2 се съставя протокол, към който се прилага списък с имената, постоянните адреси, ЕГН и подписи на участвалите в събранието граждани.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:

„Провеждане на подписка за гражданска инициатива
Чл. 48. (1) Национална и местна гражданска инициатива се извършва чрез подписка.
(2) Подписката се провежда в срок, определен от събранието по чл. 45, ал. 2 или чл. 47, ал. 2, но не по-дълъг от три месеца от провеждането на събранието за организиране на национална гражданска инициатива, и два месеца – за местната гражданска инициатива.
(3) Всеки гражданин с избирателни права може да положи подписа си еднократно в подписката, включително и на място, различно от неговия постоянен адрес – за националната гражданска инициатива, а за местната гражданска инициатива – в съответствие с постоянния или настоящия му адрес.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:

„Подписка
Чл. 49. (1) Подписката съдържа:
1. одобреното предложение, което е обект на подписката;
2. протокол по чл. 45, ал. 3 или чл. 47, ал. 3;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(2) Бланката за подписката по чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 съдържа на всеки лист:
1. наименованието на общината, района, кметството или населеното място, където се събират подписите;
2. пореден номер.
(3) В бланките гражданите с избирателни права вписват трите си имена, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и полагат саморъчно подпис.
(4) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за гражданската инициатива. В графа „Забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:

„Информационна кампания
Чл. 50. Инициативният комитет организира информационна кампания и обществени дискусии във връзка с предложението, по което се провежда подписката.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:

„Внасяне на подписката
Чл. 51. (1) В срока по чл. 48, ал. 2 инициативният комитет внася подписката в Народното събрание или в съответния орган на изпълнителната власт – за националната гражданска инициатива, или в общинския съвет, до кмета на общината, района или кметството, или до областните или регионални органи на изпълнителната власт – за местната гражданска инициатива.
(2) Подписката е придружена от списък с имената, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52:

„Разглеждане на подписката и предоставяне на информация
Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение в своите интернет-страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.
(2) Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет-страницата на общината и в един регионален вестник.
(3) Органите по ал. 1 и 2 са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по докладваните текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава четвърта – Общо събрание на населението”.
Комисията подкрепя текста на комисията за наименование на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54:

„Общо събрание на населението
Чл. 54. (1) Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, компетентността за чието решение по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет.
(2) Общинският съвет и кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец от приемане на решението на общото събрание на населението в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.
(3) Общинският съвет предприема необходимите действия за срок до един месец от приемане на решението на общото събрание на населението в населеното място или квартала.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:

„Състав на общото събрание
Чл. 56. (1) Общото събрание се състои от всички граждани с избирателни права на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или кметство преди определената за събранието дата.
(2) Кметът на общината на района или на кметството изготвя и поддържа актуализирани списъци на гражданите с избирателни права от състава на общото събрание по ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:

„Инициатива за свикване на общото събрание
Чл. 57. (1) Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района или кметството по:
1. негова инициатива;
2. решение на общинския съвет;
3. искане на не по-малко от 1/50, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 инициативата с подписка за свикване на общо събрание на населението се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 3 до 5 членове, включително председател.”
Предлагам тук да бъде по-голям броят – до 9 членове, тъй като е свързан със значителна по обем работа, независимо от по-малките територии, на които се провежда.
(3) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за общото събрание. В графа „Забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(4) Всеки гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката трите си имена, ЕГН, постоянен или настоящ адрес, подпис. Той може да положи подписа си еднократно в подписката.
(5) Инициативният комитет внася подписката при кмета, който в посочения в нея срок е длъжен да свика общото събрание на населението.
(6) Съобщението за свикване на общото събрание съдържа:
1. деня и часа на събранието;
2. мястото на провеждане;
3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.
(7) Съобщението се разгласява, като оповестяването трябва да бъде не по-късно от 15 дни преди насрочената дата за провеждане на събранието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:

„Кворум
Чл. 60. (1) Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от 1/4 от гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала.
(2) В населени места с до 150 жители за провеждане на общо събрание на населението е необходимо да присъстват поне 1/3 от гражданите с избирателни права в съответното населено място.
(3) Когато в определения час не се е събрал посоченият брой граждани, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой вече не може да бъде по-малък от 1/10 от всички граждани с избирателни права.
(4) Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието гласоподаватели.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 61, като предлага в ал. 1 думата „избиратели” да се замени с „граждани с избирателни права”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64:

„Обжалване
Чл. 64. (1) Когато кметът не свика общо събрание в срока по чл. 58, мълчаливият отказ може да се обжалва в 7-дневен срок пред 3-членен състав на съответния административен съд. В 14-дневен срок от получаване на жалбата съдът се произнася с окончателно решение.
(2) Законността на общото събрание и на неговите решения могат да се обжалват пред 3-членен състав на съответния административен съд в 7-дневен срок от провеждането му. Съдът решава спора в 14-дневен срок от получаване на жалбата и неговото решение е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Редакционно „и се произнася с окончателно решение”.
Имате думата до тук, уважаеми народни представители. Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, като предлага думите „териториална единица” да се заменят с „обособена територия”.

„Преходни и заключителни разпоредби”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Господин председател, дали с последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не се приеха промени, които засягат този текст, тъй като нашият доклад е изготвен преди гласуването на последните промени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз предлагам все пак да го прочетем, а да се направи справка, тъй като сега няма да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но нека в този текст, който ние ще предоставим, да се направи още веднъж справка дали това е актуално, за да се съобразим със следващата редакция.
Комисията предлага да се създадат параграфи 4 и 5:
„§ 4. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Обн., ДВ, ...) в чл. 24, ал. 11 думите „чл. 48а от Закона за допитване до народа” се заменят с „чл. 57 от Закона за пряко участие на гражданите в управлението”.
§ 5. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (Обн., ДВ, ...) в чл. 17 ал. 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще се направи справката и при гласуването ще докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В такъв случай за следващото заседание за сряда ще раздадем в писмен вид всички прочетени редакционни поправки, дори ако се налага още веднъж ще бъдат докладвани и тогава ще преминем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Докладван е Законопроектът за прякото участие на гражданите в управлението, включително и дебатите, които имаше по текстовете. Остава той да бъде гласуван.

Последната точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова.
Кой от Комисията по бюджет и финанси ще прочете становището на комисията?
Заповядайте, господин Георгиев.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за кредитните институции № 954-01-85,
внесен от Минчо Христов и Стела Банкова
на 16 април 2009 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 29 април 2009 г., беше разгледан Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. На заседанието присъстваха представители на Министерство на финансите, на Българска народна банка, на Асоциация на банките в България на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Законопроектът беше представен от господин Христов. Със законопроекта се предлага да се даде възможност на потребителите на ипотечни кредити да погасят предсрочно своите задължения към банките без да плащат за това наказателни лихви или такси, като това би подобрило ликвидността на банките и стабилизира допълнително банковата система, ще се увеличи и конкурентното начало между самите банки, което е от изключителна полза за потребителите.
Представителите на Българска народна банка и Асоциацията на банките в България не подкрепиха внесения законопроект.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати – 1 глас „за”, 8 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 954-01-85, внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Ангелова Банкова на 16.04.2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Вносителите ги няма и не могат да представят своя законопроект.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването на законопроекта ще бъде следващата седмица.
Уважаеми народни представители, искрено благодаря на тези, които сте тук, изчерпахме дневния ред за седмицата, включително и приетите днес пет нови законопроекта.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,09 ч.)




Заместник-председател:

Любен Корнезов



Секретари:

Борис Николов

Станчо Тодоров