Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Пенко Атанасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, по програма предстои да продължим със следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ.
Продължават разискванията по заглавието на законопроекта и § 1. Няма желаещи да вземат думата по заглавието и по § 1.
По § 1 има неприето предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Господин Йорданов, поддържате ли предложението си?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руденко Йорданов по § 1 от Законопроекта за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове – предложение, което комисията не е подкрепила.
Гласували 131 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 59.
Предложението се приема.
Господин Цонев, при положение че това предложение е прието ще трябва да гласуваме § 1 с приетото предложение на господин Руденко Йорданов.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, искам прегласуване на това предложение. Правя процедурно предложение за прегласуване по съображения, които изказахме в хода на приемане на първо и второ четене на законопроекта.
Целта на този законопроект беше да променим срока. В условията на такъв времеви дефицит и липса на каквито и да било разчети относно влиянието на тези предложения върху бюджета, меко казано е доста волунтаристично от наша страна да приемаме предложения, които са свързани с изменение на обхвата, начина на изчисляване и каквото и да било друго по съдържанието на този закон.
Затова аз предлагам да прегласуваме предложението, да бъдем и в последните дни внимателни и отговорни пред бюджета и пред всичко онова, което сме правили досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложение на господин Руденко Йорданов.
Гласували 138 народни представители: за 56, против 1, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и § 1 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 104, против 12, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за изказвания по § 2.
Моля, гласувайте § 2 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Текстът на § 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова за нов § 2а:
„§ 2а. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 3, 4 и 5 се отменят.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Собствениците на спестовни числа могат да получат левовата им равностойност при поискване.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, считам, че този параграф, който ще гласувате след малко, е най-важният в закона. Става дума за следното. Предложението ми е всички притежатели на лихвочисла при поискване да получат левовата им равностойност без никакви условия, без да ги делим на правоимащи и на правонямащи, без да изискваме от тях абсурдни условия, като например през последните 30 години да не са прехвърляли апартамент, да си закупят жилище – вие знаете кой може да закупи жилище в тези трудни времена и могат ли пенсионерите, които в продължение на десетилетия са кредитирали държавата, да купят жилище в този момент.
Ето защо предложението ми е, пак повтарям, всеки, който има лихвочисла, да отиде и да си ги получи. Нека тези пенсионери, които в момента мизерстват, които не могат да си купят кисело мляко, а камо ли апартамент, да получат това, което държавата им дължи – тези лихви, които държавата не е изплащала в продължение на десетилетия. Ето това е моето предложение.
Ако не го приемете, вие осъждате близо 150 000 души, които притежават лихвоточки, никога, ама никога да не получат нищо, нито стотинка. Ето защо ви казвам, че ако не приемете предложението, за мен този закон ще бъде една предизборна измама с цел да заблудите хората точно преди изборите – това е, колеги.
Считам, че след като остават броени дни до края на парламента, можете да го приемете и да решите веднъж завинаги този тежък проблем: хора, които са кредитирали в продължение на години държавата, хора, на които държавата дължи тези пари, просто да си ги получат. Нека пенсионери, които имат 500 и 1000 лв., да си ги вземат, да ги използват както намерят за добре – това е моето предложение.
В противен случай, така се получава на практика, вие помагате на богатите, на супербогатите, които имат възможност да си купят жилища. А онези другите, които мизерстват, какво за тях?! Тези 150 000 души, които ще се разделят с възможността да получат някога своите пари, които, пак ви казвам, държавата им дължи – това е моето предложение, надявам се да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата за реплика или изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова за нов § 2а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 30, против 13, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Господин Христов – за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, обръщам се към вас: дайте глътка въздух на тези хора! Защо се подигравате с тях, защо ги мамите по този безобразен начин, защо, колеги?!
Вчера приехте един закон, с който облагодетелствахте имотната мафия. Сега отказвате на 150 000 души, които имат право на тези пари, държавата ги дължи на тези хора, вие им отказвате категорично да получат това, което държавата им дължи. Защо, колеги?!
След малко ще се гледа Законът за гарантиране на влоговете. Приехте го на първо четене. Виждам, че комисията е отхвърлила всичко онова, което парламентът прие на първо четене.
Господин Цонев, господин Овчаров, към вас се обръщам, защо облагодателствате финансовата мафия? Защо?!
Колеги, от какво се притеснявате? Парламентът свършва. Загърбете партийните централи, които ви внушават това, престъпните решения, които гласувате. Гласувайте по съвест! Нима нямате роднини или родители, които имат лихвоточки? Защо го правите?
Моля да се прегласува това предложение.
Колеги, обръщам се към вас: направете нещо човешко в този парламент, стига сте облагодетелствали мафиотите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 108 народни представители: за 38, против 22, въздържали се 48.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Отново правя забележка на господин Христов. И вчера той разгърна подобен род пледоарии без всякаква мяра в изразите, които употребява. При следващ подобен опит да обоснове свое поредно предложение, ще му отнема думата. Добре е да му го предадете. Тук няма подобни настроения и нагласи, каквито той обявява. Очевидно е, че такива решения се вземат отговорно, с преценка на възможностите за реализацията им. Очевидно някои колеги просто не са способни да преосмислят поведението си.
Господин Цонев, заповядайте за § 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
В § 3 по обобщения законопроект има направени два варианта – от народния представител Захари Георгиев и втори вариант – от народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1 от вариант първи, вариантът на народния представител Захари Георгиев, и по принцип подкрепя текста на вносителя по т. 1 от вариант втори. Тоест, и от двата варианта подкрепя т. 1.
По т. 2 от вариант първи предложението беше оттеглено на заседание на комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2 от вариант втори – от народния представител Мария Капон.
Тя гласи следното:
„2. В § 12:
а) в ал. 1 думата „преустановяват” се заменя със „запазват”.
б) ал. 2 се изменя така:
„(2) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон, ако желаят, гражданите могат да върнат на областния управител временните удостоверения за притежание на жилищни компенсаторни записи, по които не са извършени операции”.”
Комисията не подкрепя текста на този вариант. Както добре разбирате, става въпрос за компенсаторни записи. Ние смятаме, че това е извън предмета на законопроекта.
Предложението на комисията за § 3 е следното:
„§3. В § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ДВ., бр. 100 от 2008 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „В шестмесечен срок” се заменят с „В срок до 31 декември 2009 г., включително”.
2. В ал. 2 думите „В срок до една година от влизането в сила на този закон” се заменят с „В срок до 30 ноември 2010 г., включително”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Има ли желаещи? Няма.
Преминаваме към гласувания.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон по § 3 в частта на т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 24, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 8, въздържал се 1.
Текстът на § 3 е приет.
Господин Цонев, заповядайте за последните текстове.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Няма предложения за промяна в наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
По § 5 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 5. Законът влиза в сила от 20 май 2009 г.”
Съображение, свързано със срока, уважаеми колеги – промяната в § 5 е свързана с това, че променяме срока, който вече е изтекъл и затова законът трябва да влезе в сила от 20-и.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест със задна дата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В доклада няма предложение на господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е негово предложение като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест той оттегля предложението си, че законът влиза в сила в деня на обнародването му и остава да гласуваме предложението на комисията.
Подлагам на гласуване заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” по вносител, § 4 по вносител, и § 5 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети, с което и целият закон е приет на второ четене.
Заповядайте за процедура, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да разгледаме последователно точки 11, 13 и 17 от дневния ред, предвид на това, че са привлечени хората, които са активирани във вземането на решения по тези точки. Това не изисква много време.
Предлагам да вървим по тази последователност, след това да вървим по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, процедурното предложение е следващите три точки от днешния дневен ред да бъдат точки 11, 13 и 17 от седмичната ни програма.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Христов.
Разбира се, отново Ви предупреждавам за начина, по който ще го обосновете.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, няма нищо по-важно към настоящия момент от това да се гарантират реално спестяванията на българските граждани. Мисля, че това е далеч по-важно, отколкото да си избирате ваши хора на някакви постове като председател на БНБ и т.н. Най-важното е да гарантираме влоговете. Затова настоявам програмата да продължи в същия порядък, а постовете, господа, ще ги дебатираме, когато им дойде времето. Не сега.
Мисля, че това, което ви казвам е изключително важно и затова настоявам програмата да продължи в същия порядък. Ако някой не иска Законът за гарантиране на влоговете да дойде в тази зала, нека да излезе от тази трибуна и да го каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е резонна обосновка на обратно мнение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Моллов.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 100, против 17, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към единадесета точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
Предложението е направено от председателя на Сметната палата, както изисква законът. Това е предложение, направено на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за Сметната палата. Депозирано е предложение на председателя.
Има думата господин Валери Димитров – председател на Сметната палата.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за Сметната палата, правя предложение за избиране на член на Сметната палата.
Предлагам Проект на решение за избиране на член на Сметната палата, автобиография на предложения нов член на Сметната палата, заедно с документи, удостоверяващи спазване изискванията на закона.
Проектът за решение за избиране на член на Сметната палата, който предлагам:
„Народното събрание, на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 2 от Закона за Сметната палата и във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 5, чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 5 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Прекратява предсрочно пълномощията на Кадир Джалил Кадир – член на Сметната палата.
2. Избира Лидия Петкова Руменова за член на Сметната палата.”
Няколко думи за кандидатката за член на Сметната палата – госпожа Лидия Петкова Руменова.
Госпожа Руменова е юрист с дългогодишен професионален стаж. Работила е последователно в Министерството на външната търговия, била е прокурор в Прокуратурата на Република България, работила е като експерт в Министерския съвет, в Националния комитет на българските жени. Също така е била главен юрисконсулт в Министерството на труда и социалните грижи. Работила е и в Министерство на отбраната като главен юрисконсулт, след това в Центъра за масова приватизация, в Радио-телекомуникационната компания „Мобиком”. Работила е и в момента е консултант в консултантска група „Интегра” ООД и в Министерския съвет на Република България като съветник на министър-председателя. Дълга и успешна професионална биография. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преминаваме към обсъждане на предложената кандидатура за избор за член на Сметната палата.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз ще подкрепя предложението за решение с чиста съвест. Искам да изложа съображения за това, защото според мен е важно. Познавам Лидия Руменова от много време в битността й не само на прокурор, но и на човек, който работи в различни сфери на правото. Искам да кажа своето виждане, че това е изключително задълбочен, прецизен човек, който работи добре в екип, и човек, който носи отговорности.
Мисля, че това е удачно предложение и бих призовал своите колеги да гласуват за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми колеги, в такъв случай да считаме обсъждането на кандидатурата за приключено.
Преминаваме към гласуване. Проекторешението, което ви представи господин Димитров, както разбирате, е от две точки. За жалост, тази първа точка за предсрочно прекратяване на пълномощията на господин Кадир се налага във връзка с неговата кончина. Нужно е да споменем с добра дума и с благодарност работата на нашия бивш колега в Народното събрание Кадир Джелил Кадир.
Моля, гласувайте проекта за решение за избиране на член на Сметната палата, внесен от председателя на Сметната палата господин Валери Димитров.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Госпожа Лидия Петкова Руменова е избрана за член на Сметната палата.
Предстои госпожа Руменова да положи клетва. Моля да я поканите в пленарната зала.
Честито, госпожо Руменова! Моля, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
ЛИДИЯ РУМЕНОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на поверените на Сметната палата функции, като се ръководя от принципите за независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Честито!
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка, която гласувахме:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Има проект за решение, внесен от народните представители Ангел Найденов, Пламен Моллов и Йордан Цонев. Кой ще представи проекта за решение?
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
„Проект
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11 и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
Избира Иван Ганчов Искров за управител на Българската народна банка с мандат шест години.”
Господин председател, правя процедурно предложение към този текст да бъде включено: след думите „шест години” – запетая и „който започва на 10 октомври 2009 г.”, тъй като мандатът на господин Искров изтича на 9 октомври т.г.
Използвам повода, че съм на трибуната, да помоля, господин председател, за процедурата господин Искров да бъде поканен в залата, за да може да слуша дебата за неговия избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли „против” да бъде поканен господин Искров в пленарната зала? Не виждам.
Моля, поканете господин Иван Искров в залата.
Предложението, което бе направено за решение по тази точка, беше представено от господин Моллов, който предложи текстът след израза „мандат шест години” да бъде продължен с израза „който започва на 10 октомври 2009 г.”.
Уважаеми колеги, господин Кирчев има думата за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, аз съм твърде учуден защо този въпрос се поставя сега за решение от Народното събрание, след като мандатът на господин Искров изтича на 10 октомври. Повече от три месеца по-рано този въпрос се разглежда от Народното събрание. Не ми е ясно защо тази процедура се предлага толкова рано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кирчев? Няма.
Господин Методиев има думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители! Изборът на управител на Българската народна банка от много, много години, от столетия е бил един голям политически ден в Народното събрание, тъй като управителят на Централната банка наистина е водеща фигура в институционалния живот на страната. Говоря за времето, когато България е била демократична, тоест преди 1944 г., и в последните двадесет години.
Това, което се случва в момента, е против законите на страната. Даже предложението на господин Моллов го направи още по-смехотворно, защото след тази запетайка можем да сложим още една, да кажем „считано от” и да сметнем шест години напред, примерно от 2015 г. след 10 октомври.
Такъв вид избори са абсурдни! Те показват прекалена политическа целесъобразност, а не институционален разум, от една страна. Второ, хвърлят сянка върху професионализма на всеки човек, който е предложен за съответната позиция. В случая става дума за господин Искров, който в последните години е защитавал името на банката, на управител на банката и се е старал да удържа тази позиция професионално.
Сега се случва следното. Създавате идеален прецедент следващото Народно събрание да се позове на това, което вършите в момента и вече в съответния законов срок, между 9 юли и 9 октомври, да избере управител на Народната банка. Това правите в момента и бъдете сигурни, че следващото мнозинство ще го направи.
Не само това. След като правите този прецедент, отваряте вратата на следващото мнозинство още по-лесно да извърши промени върху всички тези позиции за назначения, които изсипахте тук за няколко дни.
В закона е записано „не по-рано от три и не по-късно от два”. Когато има такъв текст, той не е препоръчителен, както се опитаха някои колеги да кажат пред медиите – той е задължителен! Всеки срок в месеци и седмици в законодателството е задължителен срок. Той не носи със себе си препоръки! Той задължава изпълнителите на съответното действие в такива хронологични рамки.
Много е лесен казусът, много е простичък и много добре ще даде възможност на следващото мнозинство да извърши политическа промяна. Изключително лесно. Което е на гърба на един човек – в случая на професионализма на една институция и прочие.
Естествено е да гласуваме „против”, защото не можем да гласуваме срещу закона. Недейте да го обърквате сега много бързо с личните качества на човека, който в момента е на тази позиция и който вие предлагате да бъде фактически преизбран. Не е там проблемът, не е персонален, в този смисъл не е и партийно-политически. Той е изцяло законов и институционален.
Когато парламентът си позволява да върши такива неща, какво остава за останалите институции в страната? Ще спазват текстове на закони, след като парламентът може да ги нарушава – този, който е създал тези закони?! Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Червеняков.
Заповядайте.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Методиев, в рамките на това Народно събрание може би се наблюдава един принцип – човек да се изказва обикновено по въпроси, които най-малко разбира. Може би заради това често пъти сте чували аз да взeмам становище по темата „Енергетика”, но в крайна сметка така се случва някой път.
Въпросът, който Вие поставяте, е изключително важен и мисля, че Народното събрание е длъжно да вземе решението си с пределната яснота за същината на спора.
Навремето един мой професор – проф. Таджер, казваше, че 90 на сто от споровете в правото са терминологични. Също така той беше написал един голям раздел в учебника си по Гражданско право, касаещ сроковете. Сроковете в правото биват инструктивни, преклузивни и задължителни. Срокът, който е посочен в Закона за Българската народна банка, е инструктивен срок. Още повече че в момента, в който започне да тече този срок – 9 юли, най-вероятно няма да има Народно събрание или орган, който може да извърши този избор.
Затова, господа народни представители, уважаеми колеги, призовавам ви с пълното убеждение, че няма никакво нарушение на закона, да гласуваме това решение, което беше предложено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Методиев? Няма.
Вашата дуплика, господин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, колеги, господин Червеняков! Когато човек няма аргументи, преминава в лични нападки. Моята компетентност в някаква степен е проблем на десницата, а не на левицата, защото колегите, които разчитат на моята компетентност, за да се вземат решения, не сте вие – за радост, първо.
Второ, когато ми давате пример с времето, в което юристите нагласяха всичко в полза на партията-държава, много Ви е слаб аргументът от професионална гледна точка. (Реплики от КБ.) Ако ми бяхте дали аргументи на професори по право, каквито достойни фигури има в българския ХХ век, които аз съм чел внимателно, мисля, че ги познавам сравнително добре и съм цитирал от тази трибуна, като Баламезов, като Гергинов, като Владикин, тогава щях да кажа – да. Но когато ми казвате за юристи, които направиха Конституция, в която написаха, че чл. 1 ще бъде, че БКП-то ще управлява всичко в държавата, за същите тези юристи, за техните ли приноси в теорията на правото ще говорим днес? Малко е, как да кажа, нелепо, защото говорим за една демократична държава, която се стреми да прави правов ред, да подрежда своите институции и прочее. Така че успокоението, което ви вдъхна господин Червеняков, е нулево успокоение, тоест то не работи. (Реплики от КБ.) Още по-малко за колеги, които се обаждат от лявата страна на залата и които са се хванали на облог, че 36 мандата, пряко сили, ще вземе Коалиция за България в следващия парламент, и май ще спечелят този облог.
Така че истината е следната. Създавате прецедент, този прецедент ще даде възможност на следващото мнозинство, което няма да е ваше лявоцентристко – това е сигурно и за децата в България, да извърши промените в тези висши държавни институции, включително и в ръководството на Българската народна банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за изказване има господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, имам едно конструктивно предложение. За да спестим неудобството на господин Искров, ви предлагам вносителите, които са внесли това предложение, да го изтеглят.
Вие чухте преди малко, тук става дума за следното. Мандатът на господин Искров изтича на 10 октомври, вие искате сега през м. май да го изберете. Това е скандално, колеги!
Сега ще карам по същество. Защо няма да подкрепя - призовавам и вас да не подкрепите, кандидатурата на господин Искров?
Господин Искров, обръщам се към Вас. Няма нищо лично тук, аз ще говоря само принципно. Когато се гласуваше миналата година Законът за премахване на наказателните лихви при предсрочно връщане на потребителските кредити, за което аз ви благодаря, колеги, че приехте моето предложение, господин Искров и негови заместници се появиха в медиите и започнаха да дават оценки колко лошо било това. Колко лошо за кого, господин Искров? За банките? Лошо за банките, но добре за хората. Вие все пак сте шеф на Българската народна банка. Вие не сте сложен там да обслужвате интересите на банките, които и без това имат печалба за миналата година 1 млрд. и 400 млн. лв. Малко ли Ви се струва това?!
Ето защо, господин Искров, аз исках среща с Вас в Българската народна банка да Ви попитам: защо защитавате интересите на банките, а не на хората? Така и не се състоя тази среща.
Има и други аргументи, колеги, конкретни аргументи. Наредба № 6 на Българската народна банка – в нея се казва следното: че при финансова криза Българската народна банка може да рефинансира, тоест да дава заеми на банките, ако тези заеми са обезпечени с валута, със злато и, забележете, с български държавни ценни книжа. Всеки второкурсник по икономика, колеги, добре знае, че в условията на криза българските държавни ценни книжа струват точно толкова, колкото и левовете, в които те са деноминирани. Значи, при финансова криза Българската народна банка дава възможност едни хартийки да бъдат заменяни за други хартийки. Всеки знае какво може да последва от това за спестяванията на хората.
Искам господин Искров тук да обясни тази Наредба № 6 и точно този момент, който аз посочих.
Два пъти питах министър Пламен Орешарски от тази трибуна. Веднъж той излъга, че такава наредба няма, втория път призна, но каза, че досега тя не била използвана. Въпросът е, че ако бъде използвана, тя създава предпоставки за ограбването на българските граждани. Ето това аз не приемам.
Защо, господин Искров - моля да ми обясните от тази трибуна, лихвите по кредитите в България са 3-4 пъти по-високи, отколкото в съседни нам страни - същите банки, отколкото в банките в Гърция, в Австрия? Каква е политиката на Българската народна банка? Защо не защитава хората? Защо допуска това безобразие, този грабеж? Ето това искам да чуя от тази трибуна от господин Искров.
Господин Искров, аз Ви помолих за официално становище преди години по Закона за гарантиране на влоговете. Вие отказахте въобще да дадете писмено становище и аз разбирам защо. Защото утре прокуратурата може да започне да Ви разследва. Става дума за това, че в Закона за гарантиране на влоговете е записано, че Фондът за гарантиране на влоговете започва изплащането до 45 дни от деня на фалита.
Никъде не е записано кога завършва това изплащане. Това ще разглеждаме след гласуването на тази точка.
Ето затова, господин Искров, се надявам да отговорите тук, от тази трибуна, на тези конкретни въпроси.
Аз ще гласувам против Вашето избиране, но пак Ви казвам – тук няма нищо лично.
И още един конкретен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма време. Съжалявам.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моля господин Христов да ми отговори...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма повече време за Вашето изказване. (Изключва му микрофоните.)
МИНЧО ХРИСТОВ (Встрани от микрофоните): Колко е заплатата на господин Искров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Искров ще има възможност да отговори на въпросите, поставени от господин Христов, както и на други въпроси, отправени към него.
Реплики към господин Христов? Няма. Давам думата на господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Въпреки всички съображения, казани тук – част от тях основателни, аз смятам да подкрепя кандидатурата на господин Иван Искров за този пост, защото по върховете на нашата държава има твърде малко хора, за които нищо лошо не е казано до ден днешен, има твърде малко професионалисти и читави хора. За мен Иван Искров е точно такъв човек. Опасявам се, че след изборите на този пост ще има партийно назначение, което ще бъде друго. Аз като български гражданин бих желал Иван Искров да бъде управител на Българската народна банка, тъй като той е човек с авторитет сред хората, които ръководи, с авторитет в банковите среди.
Нямам намерение да се правя на специалист по банково дело или по право, но като гражданин бих желал човек, показал независимост и патриотизъм, да продължи да ръководи нашата народна банка. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз умишлено не взех реплика на господин Методиев и на господин Минчо Христов, защото в структурата на моето изказване ще засегна това, което те казаха.
Първата ми бележка е във връзка с една неточност при тълкуването на закона от уважавания от мен господин Методиев. В тази зала той каза, че според него изборът на управител на БНБ трябвало да се случи в периода от 9 юли до 9 октомври т.г. Законът обаче твърди друго, а именно: „Изборът се извършва не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца на изтичането на мандата на действащия“. Тоест времевият диапазон, който Народното събрание има, не е от 9 юли до 9 октомври, а е от 9 юли до 9 август. При това положение ако направим справка с парламентарната практика и с реалностите, които се изправят пред нас, когато ще имаме избори на 5 юли, когато знаем, че формирането на едно правителство отнема поне месец и половина – два, за да започне да функционира след това и Народното събрание, се оказва, че сега ние поставяме Четиридесет и първото Народно събрание в условията на програмирано закъснение.
Спомням си, че миналата седмица колегите от опозицията изтъкваха аргументи в полза на това колко е вредно закъснението на изборите на членовете на органите, които бяха избирани. Ако те поддържат тази си позиция, не би трябвало да бъдат против днес, когато искаме да спазим духа на закона. А какъв е духът на закона? За да не бъда обвинен в партийна пристрастност, искам да цитирам думи, казани от представителите на опозицията при избора на госпожа Емилия Миланова, която е станала подуправител през април 2001 г. В мотивите към господин Соколов тогавашният управител господин Гаврийски е казал: „Народното събрание да обсъди този проблем и с оглед осигуряване на нормалното функциониране на БНБ и стабилната банкова система в страната в период на избори, по наше мнение изборът на нов подуправител, ръководещ банковия надзор, следва да бъде направен от Тридесет и осмото Народно събрание с оглед осигуряване приемственост на управлението на БНБ и банковата система. Считаме, че това решение е правилно, законосъобразно и необходимо.“
Със същите съображения, уважаеми колеги, че бихме вкарали не само банковата система, но и цялата държава в условията на програмирано закъснение, трябва да видим какъв е смисълът на закона. За да излезем отново от нашия собствен политически дебат, нека да видим каква е европейската практика. Във всички европейски законодателства е заложен предварителен избор на управителя на банката като една от основните институции, гарантиращи финансовата стабилност. Сигурно за малко от вас е известно, че например в Австрия през февруари беше избран управител на банка, който встъпи в длъжност през септември. Такава е на практика законодателната уредба не само в България, но и в другите европейски държави. Мотивът, както цитирах, е посочен още от господин Гаврийски.
Няма да коментирам твърденията на господин Минчо Христов, които бяха свързани с личната му битка. Дали тя е правилна или не – не мога да кажа, но нека да гледаме духа на закона, а той е: инструктивен срок, създаден за дисциплиниране на Народното събрание и той трябва да бъде използван според духа на закона, за да бъде осигурена приемственост и стабилност на нашата финансова система.
Ето защо, колеги, гледайки в предстоящото бъдеще, когато в рамките на 9 юли – 9 август т. г. е абсурдно да бъде спазен срокът, считам, че ние напълно спазваме духа на закона, избирайки управител на банката сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Спасов? (Минчо Христов иска думата за реплика.)
Господин Христов, Вие нямате време за реплика. Съжалявам. Изказването Ви е пет минути. Нямате повече време. Други колеги от независимите могат да се възползват от останалото време, но не Вие.
Има думата за изказване господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! В никакъв случай не трябва да се подценяват аргументите, които се повдигат от тази трибуна по отношение на законосъобразността на избора, който ще проведем днес. Аз ще се върна към тази тема не заради друго, а защото съм с пълното съзнание за това, че не трябва да има никакво съмнение по отношение на законосъобразността на избора на управителя на Българската народна банка, защото това е едно от обстоятелствата, които са гарант за стабилността на банковата система и което обстоятелство е от изключително значение, когато това съвпада с времето на протичаща световна финансова и икономическа криза.
Уважаеми дами и господа, въпросът за избора на управител на Националната ни банка е регламентиран в два закона – на първо място във висшият закон на Републиката, в Конституцията, която казва, че правомощието да бъде избран гуверньорът на Националната ни банка е на Народното събрание. Но вие самите знаете, че Конституцията не разграничава правомощията на народните събрания. Всяко Народно събрание е еднакво компетентно да реши въпросите, които са заложени в Конституцията и които са определени като компетенция единствено и само на Народното събрание. Конституцията не ограничава с време кога точно трябва да се направи това. Единствено е ясно, че ние имаме мандат, който не може да бъде нарушен, и това е 6-годишният мандат. Ето защо, когато е приет Законът за Българската народна банка, този срок, който е определен – не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата, съвсем основателно колегата Младен Червеняков го посочи като инструктивен срок. Не заради друго, а защото следващият текст веднага след този срок допуска възможността, че ако случайно не бъде избран гуверньорът на Националната ни банка точно в този период, то следващият, този, който е действащият, ще продължи да действа дотогава, докато бъде избран новият. Което категорично подсказва, че ние нямаме задължителен срок, а имаме един инструктивен срок, който стимулира главно дейността на Народното събрание в посока да бъде избран предварително новият управител на Националната банка, за да може той своевременно да влезе в стъпките на стария управител, ако това е различна личност, да се гарантира приемствеността в дейността на Националната ни банка. И всички тези обстоятелства към настоящия момент могат да бъдат увеличени по отношение на тяхната значимост с оглед на обстоятелството, че ние се намираме в състояние на финансова криза.
Ето защо еднакво компетентно е да направи този избор и настоящото, и бъдещото Народно събрание. Но логиката на събитията, които са пред страната ни, налагат ние да заложим върху духа на закона за по-ранното избиране от гледна точка именно гарантирането на сигурността.
Преди малко и колегата Спасов в своята аргументация подсказа, че именно попадането на срока, в който може да бъде избран, спазвайки текста на закона, и ако приемем, че това е задължителен срок, в периода между 9 юли и 9 август, напълно ясно е, че и следващото Народно събрание няма да спази този срок, който е в закона. Е, ще бъде ли в този смисъл решението и на следващото Събрание по някакъв начин компрометирано? Естествено, че не. Тук се касае за общата компетентност на българското национално събрание, което неспазвайки, условно казано, на този срок не води под никаква форма компрометирането на действителността на направения избор.
От тази гледна точка и от тази позиция аз считам, че не трябва да имаме никакви притеснения в това, че ще направим този избор предварително, естествено в някакъв кратък период от време, който ще бъде преди инструктивния срок, който сме заложили, но пак подчертавам, че с оглед на конкретната ситуация в България и в света е много важно да бъдат гарантирани функционирането и стабилността на банковата система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за реплики.
За изказване има думата господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Искров, уважаеми колеги! За съжаление, за пореден път се плъзгаме встрани от дискусията, която трябва да водим в тази зала. Много важен е изборът на управител на Българската народна банка и ние трябва да се съсредоточим върху оценката на работата на банката и знака, който даваме с избор на управител сега. Затова моето изказване няма да се занимава със законосъобразност или незаконосъобразност. Аз смятам, че ние като парламент в момента трябва да дадем знак дали подкрепяме работата на Българската народна банка с този избор. Ще се аргументирам.
Българската народна банка в днешните условия на финансова криза, предизвикана от слабата работа на икономическия екип на правителството, е единственият стабилизиращ икономически фактор в страната ни. Ние трябва да признаем и да отдадем заслуженото на екипа на господин Искров за неговата работа за поддържането на тази финансова стабилност дотолкова, доколкото я има в момента, и с избора си днес да дадем мандат, за да може в условията на предстояща смяна на правителството, на предстояща политическа криза в страната да запазим единствения, отново подчертавам, стабилизиращ икономически фактор – Българската народна банка, чиято стабилна роля в момента се дължи на работата на господин Искров и на неговия екип.
Затова, колеги, нека с избора си днес да покажем волята на Народното събрание икономическата стабилност в България да бъде закрепена.
Призовавам ви да гласувате с пълно съзнание, давайки добра оценка на работата на екипа на господин Искров. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и единични – от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за изказване има господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин управител на Българската народна банка! Има една книга на Фукуяма, която се казва „Основи на държавата”. В тази книга най-важното нещо, което ни препоръчват световни политолози и хора, експерти в строежи на държавите, анализирайки техния опит, се казва, че силата на една държава се гради на силата на нейните институции – на административния капацитет и съответно на хората, които могат да организират този административен капацитет.
Присъединявайки се към думите на господин Софиянски, мога да кажа съвсем уверено, че пътят, по който трябва да върви държавата, е в изграждане на силни институции – институции, на които хората вярват. За съжаление, казвам го със съжаление, през последните осем години единствената институция, в която се наблюдава административен капацитет и доверие на хората в нея, се казва Българска народна банка. Това се дължи както на предишния управител, така и на настоящия, който е предложен да продължи своя мандат.
ВМРО като легитимистка организация, която винаги е подкрепяла силните институции в България, застава зад тази кандидатура, защото този екип, който в момента ръководи банката, показва, че тя може да действа добре по време на криза. Ще припомня само два факта, които мисля, че са достатъчни за абсолютно всички, пък и за цялото българско общество да потвърдят, че институцията, наречена Българска народна банка, действа адекватно в настоящите условия и, ако е рекъл Господ, да продължи да действа и оттук-нататък.
Първо, ако си спомняте, преди по-малко от година – в края на миналата година, така наречения скандал по отношение на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Хората тогава не вярваха на българското правителство и на премиера, който ги уверяваше, че няма проблем с банковата стабилност, но повярваха на Българската народна банка, когато управителят с неговия екип излязоха и казаха, че проблем с банката няма, влоговете са гарантирани. Това даде спокойствие на пазара. Банката работи страхотно и в момента. С този акт мисля, че Българската народна банка показа, че контролира банковия и финансовия капацитет и стабилност на държавата.
Второто нещо, което мисля, че всички пропускаме или поне сме забравили, улисани в предизборни битки и улисани в партийни залитания – че благодарение на институцията, наречена Българска народна банка, понеже се намираме в европейска кампания, на европейската банкнота евро, ще се изписва на български „евро”. Това е заслуга не само на българското правителство, а заслуга на Българска народна банка и именно на този екип.
Мисля, че тези два факта са достатъчни да покажем, че когато институциите работят и се ръководят от хора, които са адекватни дори и по време на кризи, а тогава трябва да са и още по-адекватни, доверието е задължително. Защото без да даваме доверие и без да легитимираме институциите, държавата не може да върви напред. Тя може да се лута, да търси едни или други точки, а, повярвайте ми, те са вредни.
Затова ние от „Напред” подкрепяме тази кандидатура, абстрахирайки се от всички политически борби и всички оспорвания от законна гледна точка. Стабилността на банковата система е по-важна от партийните пристрастия, по-важна от всеки един от нас. Затова само така може да се върви напред. Успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата за изказване на народния представител Георги Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председателю.
Смятам, че ще извърша грях към съвестта си, ако не изляза от тази трибуна и като народен представител да изразя категоричната си подкрепа за господин Иван Искров. Познавам го много отдавна още преди да навлезе в политиката, познавам го като човек, познавам го като ерудит, а и всички вие се убедихте, че за периода откакто той ръководи най-важната финансова институция на Република България, се доказа като неин перфектен и безпристрастен ръководител.
Ще си позволя да кажа и още нещо за какво го подкрепям. Когато по време на 38-то Народно събрание един финансов министър си позволи да го уволни от заместник-шефското място в ДСКаса, аз бях вероятно единственият народен представител, който отиде при този финансов министър – Муравей Радев, да протестира и да му кажа, че върши груба грешка. Позволете ми за политическия момент, който ще възпроизведа – министърът стана от стола си, погледна ме със сините си очи и ми каза: „Господин Пинчев, знаете ли, че Вие сте дошъл да защитавате един комунист?”. Аз му казах: „Господин министър, аз съм дошъл да защитя един перфектен специалист в областта на финансите.” Доволен съм, че след това господин Искров се доказа като изключителен специалист в тази област и цяла България трябва да му бъде благодарна. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за изказване има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебат като днешният, когато се изказват представители на различни партии и подкрепят със силата на своите аргументи една кандидатура за един от най-високите постове в страната, самият дебат и тези изказвания стават повод и за национално самочувствие, защото показват, че могат да се преодолеят политическите различия и пристрастия, да се оценят достойнствата на един човек и да се подкрепи една национална институция.
Спомням си преди шест години дебата в тази зала за избора на Иван Искров за първи мандат. Двама сериозни кандидати се състезаваха. Безспорно беше, че другият кандидат има качества и за да се наложи едната или другата кандидатура, бяха приведени в действие всички политически страсти и аргументи. Дилемата беше – може ли човек в ръководството на една партия да напусне позициите на своите политически пристрастия и на другия ден да стане държавник. Тези, които помнят, знаят яростните защитници на тази теза. Другата теза беше, че тежко и горко е на държава, която не дава право на ръководителите на политическите партии да станат държавници и да заемат най-високите постове. Тогава аз бях опозиция на мнозинството и партията, на която Иван Искров беше заместник-председател.
Ако си спомняте, лишен от възможността да говоря, за пръв път проговорих след месеци мълчание и лансирах тезата, че ще сгрешим, ако се присъединим към първата доктрина. Тогава пожелах на Иван дано оправдае това доверие, дано от заместник-председател на партия да стане държавник и той го оправда, за което му благодаря. Днешните изказвания показват, че това напълно е оправдано, този път е извървян. И ще повторя – няма друг резерват за държавници освен партиите и техните ръководства и затова трябва да умеем след като сме спорили, след като човек има качества и заслужава да бъде подкрепен, това да се изрази, така както днес го направиха представителите на всички партии.
Успехът на Иван Искров е успех на политическия елит на България. На добър път за новия мандат, Иване! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по силата на ал. 6 на чл. 41, когато парламентарна група пожелае, неин представител има право на изказване в рамките на 7 минути от името на парламентарна група. Такова желание е изразено от Парламентарна група „Атака”.
Давам думата на господин Сидеров за изказване от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, дами и господа журналисти! Правя декларация от името на Парламентарната група на партия „Атака” по повод бандитското поведение на лидера на ДПС Ахмед Доган спрямо журналисти.
На 27 май, сряда, на митинг в „Долни воден”, квартал на Асеновград, активисти на ДПС нападнаха и биха екип на телевизия СКАТ. Двама оператори и журналистката Силвия Трендафилова са снимали поредния предизборен митинг на мюсюлманската партия ДПС, който е открито публично събитие и не изисква специално разрешение за неговото снимане.
Забелязвайки екипа на телевизия СКАТ, лидерът на ДПС Ахмед Доган, както и присъстващите на трибуната кандидати за евродепутати, забележете, лидерът на ДПС Ахмед Доган дава разпореждане към партийната охрана на ДПС, сочейки към екипа на СКАТ. Веднага след неговото разпореждане 5-6 човека активисти на ДПС, облечени с тениски с надпис „ДПС” и шапки със същия надпис, нареждат на екипа да извади касетата и да им предаде записа. Естествено, екипът отказва да предаде записа, защото това е грубо вмешателство на една свободна медия. При това положение активистите на ДПС започват да блъскат и да удрят оператора и репортерката на СКАТ. След това отнемат противозаконно камерата и микрофона на екипа на телевизия СКАТ.
Уплашени за живота и здравето си от бандитското нападение на депесарите екипът на СКАТ тръгва към колата си. Пътят им обаче е преграден от около 30-40 активисти на ДПС, които започват също да удрят, блъскат, ритат и да отнемат ключовете на колата на екипа на СКАТ.
До този момент нито един полицай не се намесва, за да предотврати физическото насилие над журналисти от една национална медия. Нито един от нападателите над екипа на СКАТ не е задържан за хулиганското си и противозаконно поведение. Когато след време все пак се появява един-единствен служител на МВР и екипът на СКАТ се обръща към него с молба за помощ, за предотвратяване на насилието и за подкрепление, служителят на МВР отказва с обяснението, че нямал батерия на телефона, а радиостанция пък изобщо нямал.
В личен разговор с шефа на РПУ-Асеновград Илия Трайков аз като лидер на политическа сила попитах дали е задържан някой, дали е установен извършител на хулиганство и получих отговор, че няма нито един задържан депесар за хулиганското нападение над журналисти.
Партия „Атака” призовава народните представители от Четиридесетото Народно събрание и лично Вас, господин председател, да заклеймят с декларация вандалското нападение над журналисти от активисти на една парламентарно представена сила, каквато е ДПС, нападение, извършено под личната команда на лидера на ДПС Ахмед Доган.
От трибуната на парламента сезираме и главния прокурор на Републиката да поиска сваляне на имунитета на Ахмед Доган и започване на следствени действия за подбудителство към физическо насилие и саморазправа. Сезираме и Комисията по етика към Четиридесетото Народно събрание да разгледа случая с хулиганското поведение на депутата Ахмед Доган. Ще сезираме също така и Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент за хулиганското поведение на лидера на ДПС, член на този Алианс.
Настояваме министърът на вътрешните работи господин Миков да разпореди веднага проверка на случая и да отстрани от служба началника на РПУ-Асеновград Илия Трайков, който не е взел необходимите мерки за опазване на реда по време на митинга и неговите служители умишлено са бездействали, наблюдавайки безучастно побоя над журналисти от страна на над 30 лумпени от ДПС, след което не задържат нито един от тези депесарски бандити.
Заявяваме най-отговорно, че българските патриоти няма да търпят изродското поведение на депесарските гангстери и щом полицията гледа безучастно как у нас турчеещи се лумпени бият журналистите на една национална телевизия, то българските патриоти ще вземат нещата в свои ръце и ще отвърнат адекватно на Догановите безчинства. Не за първи път лумпени на Доган нападат журналисти на телевизия СКАТ,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сидеров, изразите, които употребявате, са неуместни.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ... нападат активисти на „Атака” и българи, които просто не споделят башибозушката и антибългарска политика на Доган и ДПС.
И тъй като това е партията, с чийто мандат се управлява България, ние от политическа партия „Атака” смятаме, че за настоящото положение в България, при което управляващата партия в лицето на своя лидер и активисти бият журналисти от една независима телевизия, са виновни: на първо място, президентът Георги Първанов, който даде мандат на тази партия, както и така наречените коалиционни партньори на ДПС, които безучастно гледат вече осма година безчинствата на башибозука, наречен ДПС, и са съучастници в престъпленията на тази партия, наследник на терористична организация, която взривяваше вагони с майки и деца през 1985 г. Нека депесарските бандити, упражнили насилие над журналисти, да знаят, че техният край идва и те ще плащат за всички свои престъпления.
Да живее свободна от турски лумпени и бандити България! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сидеров, както съзнавате, изразите, които употребихте, са изцяло недопустими от парламентарната трибуна.
Твърденията, които се съдържат в декларацията, са достатъчно сериозни и предполагат изясняване на обективната истина.
Бих приканил Комисията по гражданско общество и медии да прецени по какъв начин ще установи обективните факти и ще информира Народното събрание.
Отново подчертавам, че подобни твърдения и случаи по никой начин не бива да се превръщат в повод за разпалване на омраза и приканване към незаконни действия в Република България.
Продължаваме с изказванията.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разискванията по избора на управител на Българската народна банка ни правят оптимисти, че българският парламент може да стои значително по-високо от онези десетина процента доверие, на които напоследък, в кавички, се радва.
Най-голямото достойнство на тези дебати е, че те са във връзка с една кандидатура, която не случайно получава подкрепа много по-широка от тази, която би могла да му осигури управляващата коалиция. Това означава, че българският политически елит във важни моменти може да надскочи тяснопартийните си пристрастия и да се обедини около верни решения. Затова изразявам своя респект от изказванията, които направиха господин Мурджов, господин Петър Берон и господин Пинчев.
Искам да благодаря на господин Искров, че неговата кандидатура за пореден път прояви ясна разграничителна линия между конструктивното начало в българската политика и самоцелната деструкция, която се чу от крайно дясно.
В този смисъл, понеже и аз не подценявам чисто формалната аргументация, зад която крайно дясното се опита да скрие априори деструктивното си отношение към всеки акт, предложен от управляващото мнозинство, ще кажа, че датата 10 октомври, на която изтича мандатът на управителя на банката, е дата, която всъщност има отношение към един много важен институт – това е институтът на мандатността на органите, които Народното събрание избира. Ясно е, че мандатността е законовият, не рядко и конституционният механизъм, защитен механизъм срещу по-продължителното пребиваване във властта, отколкото това е конституционно или законово уредено, както и защитният механизъм срещу опитите нова политическа конюнктура да прекъсне мандата на избраните органи. Ще се съгласите ли с мен, че е много по-голямо нарушение на принципа на мандатността по продължителното, отколкото е конституционно и законово уредено, пребиваване във властта на избраните органи?
Господин председател, за съжаление и Четиридесетото Народно събрание даде лоши примери за съхраняване във властта на редица органи, далеч след като техният мандат е бил изтекъл вече. Между другото, това се е случило и с предишния управител на Българската народна банка. Нека припомня, че мандатът на господин Гаврийски изтече на 6 юни през 2003 г., а господин Искров беше избран едва м. октомври, тоест след три месеца.
Питам, кое е по-голямото нарушение – три месеца преди това с оглед стабилността на тази много важна институция да посочим кой ще изпълнява функции на управител през следващите шест години, без да посягаме на мандатността, да определим следващия управител, не е господин Искров, ако не получи подкрепа, явно ще минем към избора на друг кандидат, или ако предвид очертаваща се политическа ситуация отново допуснем избора на управител на БНБ да отиде месеци отвъд мандата, който сега е даден на господин Иван Искров?
Искам още веднъж да припомня, че в такива ситуации Парламентарната група на ДПС винаги е подхождала достатъчно отговорно. Аз не обвинявам мнозинството, което предложи кандидатурата на господин Гаврийски за управител на БНБ, за това, че на него му се наложи още три месеца да управлява Българската народна банка. Това беше наша отговорност като тогавашно управляващо мнозинство. Но една от причините да се забави този избор беше именно дългият анализ дали не трябва да се даде шанс за още един мандат на господин Гаврийски. Искам да призная този факт. Защото той проявява отговорното ни отношение към подобни избори. Сега с удоволствие констатираме, че не сме сгрешили с избора си за господин Иван Искров и затова го предлагаме за още един мандат да ръководи Българската народна банка.
Ако господин Божинов не беше ме изпреварил с изказването си, наистина щях да започна с неговото поради здравословни причини трудно артикулирано, но много отговорно и държавнически издържано изказване отпреди шест години. Искам още веднъж да го поздравя за това! И затова с призива да бъдем отговорни, да бъдем коректни към Конституцията и към законите и най-вече да не заместваме същинските дебати по избора на господин Иван Искров с чисто процедурни хватки, предлагам да пристъпим наистина към избирането му, защото смятам, че през следващите шест години Българската народна банка наистина ще бъде в надеждни ръце. Благодаря за вниманието.
Господин председател, като заместник-председател на парламентарната група искам да Ви уведомя, че парламентарната група упълномощава господин Ахмед Юсеин да направи изявление от името на парламентарната група, защото той е сред колегите, които са били на този митинг, във връзка с който лидерът на „Атака” за пореден път избълва от тази висока трибуна множество лъжи. Мисля, че българската общественост трябва да чуе позицията на наш колега, който е бил на този митинг. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера бях на двата митинга – в Пловдив, Столипиново, и в Долни Воден, Асеновград. И на двата митинга имаше журналисти. Тъй като тези, които следят предаванията на „СКАТ“, от всички симпатизанти на отделните политически сили, виждат какво е поведението на тази медия от 3-4 години и самите хора, които присъстваха на митинга, като разбрали, че екипът е от „СКАТ“, имаше някакви пререкания помежду им, нищо друго не се е случило. Не мога да разбера, ако имаше такъв голям инцидент, другите медии, които бяха там, защо не са го отразили. Това, което се изля днес и сме свикнали да слушаме от 3-4 години по наш адрес като представители на едно малцинство, по адрес на нашия лидер, са пълни лъжи.
Господин председател, никога Комисията по парламентарна етика не е сезирана от Вас като ръководство на парламента относно действията на Волен Сидеров от тази трибуна, относно негови приказки, а за един дребен случай да бъде сезирана комисия, аз не съм съгласен!
Толерантността е известна в България, но търпението на някои хора относно поведението на някои политици и някои телевизии, виждате, от ден на ден се нажежава. Търсеха някакъв повод... Този журналист, който е бил изгонен от хората, които са били на митинга, няма нищо общо с тези, които бяха на трибуната и тези, които се изказаха и т.н. Във всички медии днес са отразили как е бил митингът в Столипиново. Ако някой е имал нещо против екипа на „СКАТ“, можеше и там нещо да се случи. Самите хора не ги искат. Това е причината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще си позволя един кратък коментар. Както сте свидетели, обсъждането на една кандидатура и на един въпрос, който се радва на национално съгласие и се отбелязва от всички, се преплита с повдигането на възможно най-остри въпроси и проявяването на крайни позиции и изрази, далече отвъд партийните пристрастия, отиващи в екстремални съждения и призиви. Струва ми се, че всички сме длъжни да си дадем сметка дали наистина укрепваме институции и стабилизираме държавата или се занимаваме с обратното. Народното събрание има достатъчно механизми, призовах Комисията по гражданското общество и медиите да изясни обективно фактите. Виждам, че господин Атанасов е в залата и следи онова, което казвам, и бих го призовал утре сутринта да има готовност да информира парламента и обществеността за това, което е установил. Призовавам всички – и при провеждането на публични мероприятия, и при тяхното коментиране, да проявяват нужната степен на отговорност, за да не дават повод за провокации и, разбира се, провокациите да бъдат пресичани.
В тази връзка, за дълбоко съжаление, във връзка с това, че не можем да се изолираме от онова, което става извън тази пленарна зала, съм длъжен да ви направя едно съобщение за информация, получена в Пресцентъра на Народното събрание. Днес малко преди 9,00 часа е станал тежък пътен инцидент с автобус, пътуващ от хижа „Дружба“ на връх Бакаджик към Ямбол, който се ударил в дърво вляво по посока на движението и се е преобърнал. По първоначална информация има много пострадали и загинали, вероятно не само от автобуса, но и от хора в местността, присъствали там за предстоящ днес събор по повод Спасовден. Екипи на Пътна полиция, полицаи от Областната дирекция на вътрешните работи, пожарникари и Спешна помощ са на мястото, предприемат всички възможни необходими действия. Към момента информацията е, че жертвите са 13, възможно е и да порасне това число. Считам, че всички народни представители – и от област Ямбол, и от специализираните комисии на Народното събрание незабавно трябва да се информират за хода на операцията по подпомагане на пострадалите и да предложат, ако е необходимо, действия от страна на Народното събрание.
Предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Една дискусия, която би трябвало да бъде освободена от емоции, да бъде базирана около аргументите на числата, на логиката на действията, се оказа преди всичко емоционална, емоционално натоварена със събития, които се случват в страната и от които ние не можем да бъдем отделени.
Все пак ми се иска да върна дискусията там, където тя трябва да бъде. Ние избираме управител на Българската народна банка, не избираме артист № 1 на България. Затова е редно, когато коментираме този избор, да се спрем върху числата, върху аргументите на логиката на действията на управителя от необходимостта от продължаване на тази логика или от нейната промяна. В този смисъл аз ще си позволя да кажа някои неща, които може би няма да прозвучат в унисон с това, което слушахме досега. Иван Искров със сигурност не е най-добрият теоретик на банковото дело в България. Той със сигурност или поне може да се спори по въпроса дали е най-добрият банкер–практик в България, или дали е най-добрият макроикономист в страната. Въобще играта с епитетите от типа „най-добрият”, „най-заслужилият”, „най-уважаваният” в дадената ситуация е ирелевантна към избора, който трябва да направим.
Иван Искров със сигурност обаче е един добър банкер, един добър управленец, един добър мениджър, който успява в една трудна ситуация да гарантира финансовата стабилност на България, добрата работа на банките, да гарантира, ако щете, добрите резултати на страната като цяло. Това между другото беше признато и от много от изказалите се тук народни представители от опозицията. Те, разбира се, се опитаха да разграничат действията на банката от действията на икономическия екип на правителството. Да, разбирам ги – трудно можеш да похвалиш икономическия екип на правителството за това добро състояние на банковата и на финансовата система в страната, но хвалейки банката, те на практика хвалят това, което прави икономическият екип на правителството и коалицията, като цяло. Тоест, обективната оценка за работата на банката е, че тя като елемент от управлението на страната гарантира финансовата стабилност на страната – с точни, своевременни и конкретни действия и през лятото на миналата година, и през есента на тази година. И това може да се види по финансовото състояние на България, поне нейните валутни резерви, по финансовото състояние на банките, по тяхната печалба от миналата година, по тяхната капиталова адекватност и по тяхната ликвидност. Българската финансова система е в много добро състояние.
И аз, уважаеми дами и господа, ви предлагам, когато разсъждаваме за това да избираме или да не избираме Иван Искров, да разсъждаваме от тази гледна точка – как да гарантираме сигурността на България, на нейната финансова и икономическа система.
Ние говорим за един месец по-рано или един месец по-късно, коментираме прецедента, който се е случил тук преди повече от 7-8 години – два месеца по-рано избран. Добре, кой е казал, че става дума за един месец? Ако се окаже, че ние не изберем управител не само до м. август, ако се окаже, че едно нестабилно мнозинство в Народното събрание не може да избере управител на БНБ и до края на годината или до началото на следващата, кой ще гарантира финансовата стабилност на България тогава? При едно нестабилно мнозинство в парламента, едно правителство в оставка или без необходимата подкрепа в парламента, един нелегитимен управител на БНБ, някой представя ли си тогава какво ще се случва в България?
Затова, използвайки точно тази логика и този аргумент за стабилността на българската банкова, финансова и икономическа система, аз си мисля, че нямаме никакво основание да се съмняваме в правилния избор и този правилен избор в момента се нарича Иван Искров. Затова от името на Парламентарната група на Коалиция за България аз ще подкрепя тази кандидатура. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Искров, с удоволствие подписах предложението и без никакви професионални колебания, с абсолютно чиста професионална съвест.
Искам да споделя с вас, че имах своите колебания относно срока и това, че в закона има предвидени точно определени процедури. Ще ги споделя не толкова за протокола, а защото те са част от начина, по който ще изберем, по-точно ще преизберем – надявам се, сегашния управител на БНБ. Те са и послания за финансовите институции и изобщо към международната инвестиционна общност.
Моите колеги се постараха да изяснят юридическите факти и обстоятелства около това защо е допустим този избор сега. Аз бях убеден предварително от тях, получих ги дори в писмен вид, няма да ги повтарям и да се спирам на тях. Само ще кажа, че ако можем да си позволим от гледна точка на закона легитимността на един орган, на такава институция да бъде известно време под съмнение, както си го позволихме в предния мандат, когато мандатът на тогавашния управител на БНБ господин Гаврийски беше изтекъл, аз мисля, че е абсолютно недопустимо дори като хипотеза да си помислим. В условията на изключително тежката криза, която в момента е връхлетяла не само българската, основно европейската и световната, икономика и основно финансовите институции и пазари, в която криза основен фактор е доверието, ние нямаме никакво право изобщо да се замисляме дали трябва да предприемем това действие, или не. Защото политическата стабилност или нестабилност, хипотезите около вероятни мнозинства и онова, което може да се случи в следващото Четиридесет и първо Народно събрание, в никакъв случай не може да позволим да бъдат пренесени върху най-важния от гледна точка на преодоляването на кризата орган в Република България в момента, а това без съмнение, безусловно е Българската народна банка.
Няма да се спирам по никакъв начин на защита на качествата на Иван Искров. Аз имах възможност през целия този мандат да се убедя в тях, дори ще ви кажа, ще споделя с вас, че сме имали спорове при възникването на кризата, в хода на кризата, а и преди това. Когато се ограничаваше кредитирането, аз като икономист, който винаги съм защитавал стимулите за икономически растеж, съм бил в голяма степен против ограничаване, против административните мерки, които Българската народна банка предприема срещу разрастването на кредитирането. Но искам да призная, че кризата опроверга мен и потвърди правилността на действията на господин Иван Искров. Слава Богу, че БНБ, когато всички искахме растеж, когато всички помпахме с политически, с икономически и всякакви средства растежа, защото той влиза в нашите планове, в перспективата за развитие на България, тогава господин Искров и оглавяваната от него институция беше на висотата на отговорностите и не позволи онова кредитиране, онова разрастване на кредитирането, което сега щеше да направи кризата със съвсем други измерения в България. Така че ние дължим на него и на управляваната от него институция голяма благодарност, дължим му, и държа да го кажа, признание за професионализма, прозорливостта и отстояването на принципите. И ние трябва да я изразим днес не само към него, а и към предизвикателствата, които стоят пред цялата българска финансова система, пред българската икономика. Без никакво колебание аз ви моля да изоставим тук срокове, юридически хватки и т.н. – това е личност, която трябва да подкрепим, това е институция, на която ние трябва да дадем стабилност. Това е сигнал към световната инвестиционна общност, че ние гледаме като на първостепенна наша цел осигуряването на стабилността на тази институция и е извън нестабилността на политическата система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, ще продължим малко времето на първата половина на сутрешното ни заседание до изчерпването на работата по тази точка. Моля да имате готовност за това.
Има думата за изказване народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, поколебах се дали да вземам думата, но от всичко това, което чух до този момент, съм длъжен да го направя – на първо място, като юрист, на второ място, като парламентарист и народен представител.
В голямата си част от своите изказвания вие фиксирахте вниманието на залата и на обществеността върху личните качества на гуверньора на банката. Не искам да обсъждам тези въпроси.
Но искам да ви кажа, че за пореден път се погазва законът и това трябва да се посочи непременно: когато искаме от българските граждани да спазват правилата, които се коват в тази зала, на първо място тези правила трябва да се спазват от тези, които ги коват! Неслучайно е фиксиран срокът в закона. Преди малко един от преждеговорившите казваше: „Кое е по-голямото нарушение?”, тоест вие признавате, че съществува нарушение на закона с предложението, което правите, и с решението, което искате да гласувате. Това е големият проблем: ако бяхте толкова загрижени за икономическата криза в страната и че това е инструмент за преодоляването й, да бяхте имали смелостта да предложите изменения в закона, за да не го газим днес. В противен случай това, което правите, е част от цялостната ви кадрова търговия, с която сте заети през последните две-три седмици. Само с това се занимавате напоследък – аз на тебе, ти на мене. За това става дума.
Нарушен е законът, тоест ще бъде нарушен с това решение, което ще гласувате след малко с единодушието, което чувам, че има в залата, и това ще бъде основание решението впоследствие да бъде атакувано от един нов пленарен състав на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата за реплика или за изказване? Не виждам. Няма желаещи. Обявявам обсъждането на предложеното решение за приключено.
Бих предложил на господин Искров, ако желае, да вземе отношение по някои от въпросите. Той не желае в момента. Навярно при един или друг изход от гласуването ще го направи.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение по разглежданата от нас точка. Отново повтарям диспозитивната част от решението:
„Избира Иван Ганчов Искров за управител на Българската народна банка с мандат шест години, който започва на 10 октомври 2009 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 165, против 6, въздържали се няма.
Решението е прието. (Силни ръкопляскания.) Господин Искров е преизбран за управител на Българската народна банка.
Има предложение за прегласуване на това решение. (Силен шум и реплики.)
По правилник господин Христов има право на това предложение. Моля за тишина, нека чуем аргументацията на господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, преди гласуването помолих господин Искров да отговори на няколко конкретни въпроса:
Първо, защо БНБ защитава интересите на банките, а не на хората? (Шум и реплики от мнозинството.)
Второ, защо господин Искров се обяви против отмяната на наказателните лихви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обосновете предложението си за прегласуване!
МИНЧО ХРИСТОВ: И трето, колко е заплатата на господин Искров?
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Е-е-е!
МИНЧО ХРИСТОВ: Надявам се той да отговори на тези конкретни въпроси тук, защото не е морално един подуправител на БНБ да взима в пъти – три-четири-пет-шест пъти повече от българския президент. Това са моите въпроси. Надявам се той да отговори конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие не направихте предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не съм склонен да Ви бъда говорител за това предложение.
Давам думата на господин Искров. (Народният представител Минчо Христов се връща на трибуната и говори при изключени микрофони.)
Нямате думата, господин Христов.
Имате думата, господин Искров. (Шум и реплики.)
Не беше направено предложение. Господин Христов приключи изказването си без да направи предложение за прегласуване, господин Атанасов.
Има думата господин Искров – управител на БНБ.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди всичко да благодаря за това конституционно мнозинство, с което бяха подкрепени банката и управителят й Иван Искров в този момент. Приемам това огромно доверие като огромен ангажимент върху моите плещи и върху плещите на моя екип и за следващите шест години да осигуряваме стабилност на финансовата система в Република България. Така го приех и през 2003 г., когато бях избран за първи път за управител на Централната банка.
Искам само да обърна внимание, че и тогава изразих своето дълбоко убеждение, че финансова стабилност и икономически растеж в страната може да има единствено при наличие на траен политически консенсус по отношение на основните въпроси на икономическата, финансовата и надзорната политика. Това нещо, което поисках като управител в моя първи мандат, аз получих от вас, уважаеми дами и господа, за което съм много благодарен и искам да го заявя на висок глас. През целия този период съм имал привилегированото положение на един от малкото управители на банки в Европейския съюз и извън Европейския съюз да бъде подкрепяна политиката на Централната банка от три последователни, независими парламента и три различни парламентарни мнозинства, започвайки от десния сектор, християндемократи, минавайки през либерали и към днешна дата парламент, доминиран от социалисти и социалдемократи. Това съм подчертавал винаги, в множеството си изказвания, дебати, спорове с имена от световно значение – не само банкери, но политици и други отговорни лица. Винаги съм получавал възхищение към страната ми, не към мен, след такъв дебат, тъй като не много страни могат да се похвалят с такъв консенсус, когато става въпрос за финансовите фундаменти на страната. Това е възможно само при съгласие.
Уважаеми господин председателю, само това ще отговоря тук на господин Христов. Тъй като работя винаги в съгласие, в консенсус, решенията, откакто съм управител на Централната банка, се вземат с консенсус. Не се вземат решения, когато има проблеми с гласуване на един или двама членове. Винаги членовете на Управителния съвет трябва да бъдат убедени, че гласуват по съвест и са убедени в решението, което трябва да вземат.
Говорейки за съгласие и уважавайки този парламент, част от който, за щастие, съм бил преди години, искам да кажа, че за шестте години, откакто аз съм управител, няма една отказана среща на народен представител от Народното събрание – било от Тридесет и деветото, било от Четиридесетото народно събрание. Не си спомням господин Христов да е поискал среща с мен и да съм му отказал. Няма да коментирам неговите тези, тъй като според мен са дълбоко погрешни и всяват неправилни изводи. Това съм го заявявал много пъти, включително и публично.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди шест години в тази зала казах три ключови думи, с които ще се постарая да се запомни моята работа в Централната банка – независимост, прозрачност и предвидимост. Днес се изправям пред вас и с чиста съвест искам да отчета, че през целия си мандат спазвах тези принципи. Това са принципи не само в моята работа, но принципи в дейността на всички централни банки по света. И споделям едно лично чувство – бях готов да напусна институцията на 10 октомври с изпълнено чувство за дълг, с чувство на удовлетворение от свършената от мен работа, но получавам, уважаеми дами и господа, тази конституционна подкрепа, за която още веднъж благодаря.
И днес отново искам да заявя, че и вторият ми мандат ще бъде подчинен на същите принципи или на златното правило, за което току-що говорих – независимост, прозрачност, последователност. Искам да обърна внимание, тъй като вероятно ще има и други конфигурации в следващото Народно събрание, не съм допускал никаква политическа намеса в дейността на банката. И искам категорично да заявя, че няма да допусна такава намеса, независимо от някои заявки – наблюдавам внимателно всички изказвания в последните дни в медиите, ако щете, в предизборните кампании – няма да допусна предизборна намеса и в следващия мандат.
В същото време искам да декларирам, че както съм работил досега, по същия начин всички български институции и всички легитимни политически субекти и техни представители, независимо от коя част на политическото пространство са – дали са от дясно, крайно дясно или ляво, до центъра, винаги са добре дошли в Централната банка да обсъждаме всякакви проблеми, стига това да бъде в интереса на стабилността на нашата държава, в частност на банковата система.
Уважаеми дами и господа, накрая и в контекста на всичко, казано не само от мен, но и от уважаемите колеги оратори преди мен по време на дебата, смятам, че най-важното е да има предсказуемост в този момент. Предсказуемост, тъй като светът е пълен с всякакви – извинете, че го казвам от тази висока трибуна – шмекери и спекуланти. Изключително важно е в момента да бъдем предсказуеми не само избирайки управител, но и показвайки ясно нашите ангажименти по отношение на основния режим – монетарния режим на страната, който е нашият валутен борд, фиксираният курс, за да е ясно, за да няма никакви въпроси, за да не се поставя въобще на масата било в инвестиционни банки в Лондон, било в Ню Йорк, било някъде тук, в нашата скъпа Татковина.
Поради това, уважаеми дами и господа, след консултация с Правната дирекция на Централната банка – уважавам всеки един юрист, но от вас съм чувал, мисля, че господин Ралчев го е казвал: „Колкото юристи, толкова различни мнения”, аз уважавам всеки един, но най-много уважавам Правната дирекция на Централната банка, която не ме е подвела шест години, не е подвела и моя предшественик – тълкувайки закона в светлината на оставане в Европейската централна банка и европейската система от централни банки, които са неразделна част от Договора за Европейския съюз от Маастрихт от 1992 г., смятаме, че няма никакво юридическо основание за притеснение за избора и на подуправител на Централната банка, който аз ще направя незабавно, подуправителя, чийто мандат също изтича с моя мандат, за да има отново предсказуемост. Само след минути ще депозирам в канцеларията на председателя на Народното събрание предложение за подуправител – ръководител на Управление „Емисионно”.
Ще предложа достойна кандидатура без политическа обремененост, добре позната на академичните и професионалните среди, бивш член на Управителния съвет на Централната банка, един от изявените млади академици в България с множество трудове, дълбоко уважаван на Запад. Ще предложа проф. Николай Неновски – преподавател в УНСС, наш дългогодишен член на Управителния съвет и понастоящем член на Историческия съвет в Централната банка, който се занимава с изследвания. Ще го предложа за подуправител и ръководител на Управление „Емисионно”, с единствената цел да дадем предсказуемост по отношение на борда, на принципите на борда, предлагайки един, бих казал, яростен привърженик на борда, господин председател.
Благодаря, уважаеми дами и господа за доверието, което получих! Ще се постарая по никакъв начин да не давам основание всеки един от вас, който е гласувал за мен, да се притеснява или срамува от това свое действие. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Искров и от ваше име, и от мое и му желая успешен втори мандат! На добър час, господин Искров! Всичко най-добро!
Едно съобщение.
Комисията по околната среда и водите ще проведе извънредно заседание на 28 май, четвъртък, веднага след края на първата част от сутрешното заседание в зала „Огледална”, при дневен ред - второ четене на Закона за водите.
Почивка до 11,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващата точка, така както гласувахме сутринта, е точка седемнадесета по програмата ни:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ИСТОРИКО-ЮРИДИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” В ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ И ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ.
Вносител - Министерският съвет.
Имаме доклади на Комисията по образованието и науката и Комисията по правни въпроси.
Не виждам господин Местан – председателя на Комисията по образованието и науката.
Давам думата на заместник-председателя на комисията госпожа Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю.
Колеги, предлагам ви:
„ДОКЛАД
относно проект за Решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 22 май 2009 г.
На заседание, проведено на 27 май 2009 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за Решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 22 май 2009 г.
В заседанието участваха доц. Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, и проф. Пламен Легкоступ – ректор на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.
Проектът бе представен от доц. Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Той подчерта, че проектът за Решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация на заседание, проведено на 30 април 2009 г. (Протокол № 15), е дал положителна оценка на проекта.
Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий” включва в структурата си седем факултета. В Историко-юридическия факултет се обучават 2524 студенти. Академичният съвет на висшето училище е взел решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет, като се обособят два самостоятелни факултета – Исторически и Юридически.
В Историческия факултет ще се обучават студенти за придобиване на образователно-квалификационните степени „Бакалавър” и „Магистър”, както и за придобиване на образователната и научна степен „Доктор”. Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет е 630 студенти за обучение в редовна и задочна форма. Обучението ще се осъществява от 56 преподаватели на основен трудов договор, от които 32 хабилитирани. Историческият факултет разполага с добра материална и информационна база за обучение и изследователска дейност – 28 кабинета, една аудитория, обзаведена с електронна техника, и собствена библиотека. Спортният комплекс на висшето училище предоставя възможности за обучение и извънаудиторни занимания със спортни дейности.
В Юридическия факултет ще се обучават студенти по специалността „Право”, регулирана професия по смисъла на § 4в от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, за придобиване на образователно-квалификационната степен „Магистър”, както и за придобиване на образователната и научна степен „Доктор”. Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет е 1000 студенти за обучение в редовна и задочна форма. Преподавателският състав на факултета отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование и включва 48 преподаватели на основен трудов договор, от които 25 хабилитирани. Факултетът разполага с добра материална база. За практическото обучение на студентите е осигурена и специфична учебна база:
- учебна съдебна зала, в която ще се провеждат семинарни занятия на студентите и ще се пресъздават симулативни съдебни процеси;
- Правна клиника, предназначена за приемна на граждани и обучение на студентите за придобиване на практически знания и умения;
- обучението ще се провежда и в залите на Съдебната палата на Велико Търново за осъществяване на връзката между теорията и практиката.
Студентите от специалност „Право” ще ползват библиотечно-информационните и образователно-културните центрове от единната библиотечно-информационна система на университета.
Юридическият факултет ще осъществява международна дейност чрез партньорство по европейски и международни програми за междуфакултетно и академично сътрудничество.
В изказванията си народните представители подчертаха, че Великотърновският университет е първият извънстоличен университет и през изминалите години се е утвърдил като учебен и научен център с национален и международен престиж. Квалифицираният научно-преподавателски състав и добрата съвременно обзаведена материално-техническа база са предпоставка за високо качество на обучението при подготовката на студенти и докторанти.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по образованието и науката с консенсус подкрепя проекта за Решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 22 май 2009 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Богданова, благодаря Ви. За да изпълните ангажиментите си докрай, може ли да прочетете и решението, което ще трябва да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Преобразува Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в Юридически факултет и Исторически факултет.
2. Студентите от преобразувания факултет продължават обучението си съответно в Юридическия факултет или в Историческия факултет при условията и по реда, по които са приети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има доклад и на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Балева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: „На редовно заседание, проведено на 27.05.2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проект за решение № 902-03-7 за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в Юридически факултет и Исторически факултет, внесен от Министерския съвет на 22.05.2009 г.
Проектът бе представен от госпожа Ваня Добрева, заместник-министър на образованието и науката. Госпожа Добрева посочи, че предлаганото преобразуване отговаря на законовите изисквания. Обособяването на два отделни факултета ще позволи подобряване качеството на учебния процес предвид и на обстоятелството, че специалността „Право“ води до упражняването на една от регулираните професии. От друга страна, чрез преобразуването ще се подпомогне и развитието на специалностите от професионално направление История и Археология. Госпожа Добрева подчерта, че на основен трудов договор в Юридическия факултет ще бъдат 44 преподаватели, от които 23-ма хабилитирани, а в Историческия факултет - 46 преподаватели, от които 32-ма хабилитирани.
Госпожа Надка Балева посочи, че предложението следва да бъде подкрепено, тъй като промяната ще подобри качеството на обучението.
Господин Янаки Стоилов изрази подкрепа на проекта за решение, като изтъкна, че очакванията са развитието на двата факултета да продължи възходящо.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Проект за решение № 902-03-7 за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в Юридически факултет и Исторически факултет и предлага на народните представители да го приемат.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този проект за решение.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Моля квесторите да поканят народните представители, предстои гласуване. Пускам и звуков сигнал.
Още веднъж се обръщам към народните представители – има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
И така, уважаеми народни представители, проектът за решение беше прочетен от госпожа Богданова. Знаете, че решенията се приемат на едно гласуване.
Поставям на гласуване Решение за преобразуване на Историко-юридическия факултет в структурата на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в Юридически факултет и Исторически факултет.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Моля народните представители да заповядат в пленарната зала.
Както приехме, съответните текстове се докладват на второ четене и се преминава направо към гласуване.
Господин Мечев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да предложа в залата да бъде допусната госпожа Нели Кордовска – директор на Управление „Банков надзор“ в Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който не е съгласен да допуснем госпожата в залата? Няма.
Моля да поканите госпожа Кордовска.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Някой желае ли да вземе отношение по наименованието и § 1? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Обръщам се още веднъж към квесторите – от цели парламентарни групи няма нито един представител в пленарната зала.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Наименованието и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, т. 1, 2, 3.1, 5 и 6 и не подкрепя т. 3.2 и 4 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 числото „15“ се заменя с „3 работни“, а думата „писмена“ се заличава.
2. В ал. 4 думите „до 15 дни от получаването на информацията по ал. 3“ се заменят с „не по-късно от 7 работни дни преди започване изплащането на суми от фонда“.
3. В ал. 5 числото „45“ се заменя с „20 работни“.
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) При наличие на изключителни обстоятелства фондът може да удължи срока по ал. 5 с не повече от 10 работни дни.“
5. Досегашните ал. 6-10 стават съответно ал. 7-11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, става дума за § 2. На първо четене аз ви предложих изключително съществена промяна. Без тази промяна реално вие не гарантирате по никакъв начин влоговете на гражданите. Става дума за 20 млрд. лв.
Защо ви казвам това? Уважаеми колеги, в закона пише, че Фондът за гарантиране на влоговете при фалит на дадена банка започва да изплаща сумите по влоговете не по-късно от 45 дни. Сега вие ги правите 20. Какво означава обаче това? Това означава, че Фондът за гарантиране на влоговете може да започне изплащането, да изплати на пет човека, а останалите стотици и хиляди могат да чакат в продължение на 50 години. Това означава!
Директно ви казвам, че това е умишлено заложено в закона, когато той е писан – още през 1997 г., с цел да бъдат присвоени от шепа олигарси спестяванията на българските граждани.
По какъв начин ще стане това? След като премахнахме наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити, уважаеми господа, голяма част от кредитите са необезпечени. Те са раздадени на шепа олигарси. Тази шепа ще направи всичко възможно да срине валутния борд, за да открадне парите на българските граждани. Техните заеми ще бъдат обезценени, а влоговете на гражданите – също. Затова ви казвам, че е изключително важно да приемете следното: „При поискване изплащането на суми от фонда се извършва не по-късно от 20 дни от датата на решението на БНБ”.
Колеги, какво лошо има в това?! „Извършва се” е едно, а „започва изплащането” е коренно различно. Затова преди малко, когато избирахте господин Иван Искров, му поставих тези конкретни неща. Пак казвам, шепа мафиоти са написали Закона за БНБ и Закона за гарантиране на влоговете по този начин, че да могат да ограбят 20 млрд. лв. от хората. Това е! Искам да го променим. Благодаря, че на първо четене вие приехте това предложение, въпреки че ви го предлагам от четири години. Все пак го приехте миналата седмица.
Но какво се получава сега? Комисията нарушава Конституцията на България. Залата е приела че трябва да има реален срок за изплащане. Не „започва”, а кога „ще завърши” изплащането. Залата приема решение, а комисията си позволява да отхвърли решение на залата на първо четене. Това е грубо нарушение на Конституцията. Господин Любен Корнезов, ако има достойнство, веднага ще ме подкрепи. Как комисията ще си позволява да отхвърли законопроект, приет на първо четене от парламента?! Колеги, по-голям скандал от това няма! То е грубо нарушение на Конституцията! Нека тук да дойде шефът на комисията, а не да се крие! Да дойде тук и да обясни по какъв начин, по какъв странен начин решение на парламента на първо четене се появява като текст, който не е подкрепен от комисията?!
Колеги, нямам думи! Толкова ли е силна тази банкова мафия?! Вие преди малко чухте – поставих на господин Искров няколко конкретни въпроси: „Защо лихвите по кредитите в България са 3-4 пъти по-високи отколкото във всички европейски страни? А и 4, 5, 6 пъти в някои случаи?” Той не ми отговори!
Колеги, помислете как гласувате. Разпечатката е поименна. Ако утре стане нещо с депозитите, с влоговете на гражданите, вие ще носите отговорност за това, включително и наказателна. Не искам да използвам силни думи, но след като българският парламент при тези аргументи, които ви давам, отхвърля предложението, значи вие, тези, които гласуват против това предложение, представлявате организирана престъпна група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, мерете си думите!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Корнезов, не съм ли прав?!
Колеги, моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето ви изтече.
Кажете кое предлагате, за да го подложа на гласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ: Втори вариант. „Алинея 5 се изменя така:”. Бих добавил: „При поискване изплащането на суми от фонда се извършва не по-късно от 20 дни от датата на решението на Българската народна банка по ал. 2.”
„Алинея 4 се изменя така: „ При влог от чуждестранна валута на вложителя се изплаща гарантираният размер на влога в съответната валута”, а не както е сега – в левове. Хората са си вложили валутата, а вие искате да им се изплаща в левове!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да разбирам, че Вие предлагате втория вариант по вносител, и ал. 6, но не както е на комисията, а както се намира най-горе на стр. 2. Така ли?
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно така. Двете неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но ал. 6 се подкрепя. „Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 по точки...”, включително и т. 6 и не подкрепя по 3.2 и ал. 4.
МИНЧО ХРИСТОВ: Подложете на гласуване това, което комисията си е позволила да отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 2? Няма.
Господин Христов направи предложение, което чухте. То е на стр. 1. Там пише първи вариант, втори вариант. Господин Христов държи да гласуваме т. 3.2 и т. 4.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 98 народни представители: за 21, против 15, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов. Имате възможност за една-единствена процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, ако някой може да ми даде един-единствен аргумент против моето предложение, нека да излезе и да го каже от тази трибуна. Предлагам ви: хората, които са си вложили валутата в банките, ако тези банки фалират, да им бъде изплатена съответната валута. Предлагам когато „гръмне” някоя банка, Фондът за гарантиране влоговете в банките да изплати реално сумите, а не да пише „започва да изплаща”.
Пак ви казвам, това може да продължи 10, 20, 50 години и хората да не получат парите си, влоговете им да бъдат блокирани. Обяснявам го ясно. Вие против това ли сте? Ако някой има доблестта, нека да излезе и да каже: „Да, аз съм против”. Излезте и го кажете! Недейте да се спотайвате. Недейте да слушате партийните си централи! Слушайте гласовете на собствената си съвест и на собствените си избиратели! Това ви предлагам. Помислете и моля да прегласувате този текст, да защитите интересите на вложителите, а не на банковата мафия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 96 народни представители: за 18, против 31, въздържали се 47.
И този път предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 2 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се. 2
Параграф 3 отпада.
Параграфи 4 и 5, които стават съответно параграфи 3 и 4, са по вносител и се подкрепят от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване тези два параграфа.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
„Заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 8, и предлага следната редакция:
„§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 2 и § 5, т. 1, буква „б”, които влизат в сила от 1 септември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието „Заключителни разпоредби” и съответните параграфи, които бяха докладвани.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това, уважаеми народни представители, е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Стигнахме до т. 9 от дневния ред.
Тук чух две становища, господин Мирчев, Вие сте председател на комисията. Едните настояват законопроектът да се гледа, а другите имат възражения. Залата трябва да реши.
Това е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Ще се направи ли някаква процедура? Аз не мога да решавам сам въпроса.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете какво се случи тази сутрин около Ямбол.
Моето процедурно предложение е следното: този законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е изключително спорен. В същия му вид веднъж беше отхвърлен от Народното събрание. Внесени бяха текстове. Още при разглеждането на първите текстове на законопроекта стана ясно, че има много спорове относно безопасността. А оттук нататък има още по-сложни текстове.
Аз ще изразя лично мое мнение, че този законопроект не решава проблемите на безопасността. И предварителната информация от трагедията в Ямбол е, че не се спазва законът, а не че няма формулировки в закона. Автобусът „Чавдар” е на 30 години, по всяка вероятност е минал на 12 май формален периодичен преглед. Това са неща, които са много ясно и точно формулирани в закона, а ние се опитваме в този закон по-нататък в административните разпоредби да махнем работещи текстове и да сложим други текстове, които въобще не решават проблемите.
В памет на тези, които загинаха днес, а има и много тежко ранени, считам, че е крайно неподходящо днес да разглеждаме едни изключително спорни текстове, които, казвам, по мое мнение, не решават проблемите на безопасността на движението.
Предлагам този законопроект да не се разглежда днес и утре, когато е обявен национален траур. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев направи предложение да се отложи разглеждането на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че от случилата се тази сутрин трагедия и всички ние с вас споделихме своята скръб към това, което е станало и което трябва да бъде предотвратено с усилията на цялото общество, не трябва да се правят каквито и да е манипулации и машинации. Законопроектът е много важен, още повече, че в него има текстове, които са изискване на Европейския съюз. Но не това е всъщност важното тук.
Ако ние продължим да гледаме днес законопроекта, това е ясен знак, че българският парламент е загрижен за състоянието на движението по пътищата и за състоянието и техническата изправност на българския автомобилен парк. Ние трябва да продължим да гледаме законопроекта.
Господин председателю, не само че правя обратно процедурно предложение да продължим да гледаме закона, а правя и процедурното предложение до изчитането на закона и неговото обсъждане да удължим днешното заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо е направено процедурно предложение за отлагане на разглеждането на т. 9. Другото процедурно предложение има друг характер. Не можем да гласуваме и двете едновременно.
Моля народните представители да заповядат в пленарната зала. Предстои ни гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Мирчев за отлагане разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Гласували 113 народни представители: за 45, против 58, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
След като не се приема, преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Уважаеми народни представители, този закон стана исторически, ако мога да употребя тази дума. Докладвани са заглавието и параграфи от 1 до 7, който става 10, включително.
Продължаваме с § 8 от стр. 6, от доклада.
Тези докладвани текстове не са гласувани, следователно ще продължим с недокладваните текстове от § 8 без да се гласува. Само ще има доклад и разисквания по съответни текстове. Това не означава, че ако успеем преди 14,00 ч. да приключим, следващата точка трябва да я гласуваме, защото следващото са други законопроекти.
За процедура, заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, видимо има две противоречиви тези по отношение на този законопроект и явното неприсъствие на народните представители в парламента налагат в момента да поискам поименна проверка от името на парламентарна група. (Шум и реплики.)
Всички законопроекти, които сме приели днес, са с гласуване. Досега всички ги гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилникът е ясен и категоричен – поименна проверка може да се поиска от председателя или председателстващия Народното събрание в момента, или от името на парламентарна група.
Направено е искане от името на парламентарна група. Аз съм длъжен да направя поименна проверка, а дали ще продължим и как ще продължим това е друга тема.
Започваме поименната проверка:
Александър Владимиров Радославов- тук
Александър Димитров Паунов- тук
Александър Манолов Праматарски- отсъства Алиосман Ибраим Имамов- отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев- тук
Ангел Петров Найденов- тук
Андрей Владимиров Баташов- тук
Андрей Лазаров Пантев- отсъства
Анелия Христова Атанасова- тук
Антонела Ангелова Понева- тук
Антония Стефанова Първанова- отсъства
Ариф Сами Агуш- тук
Асен Йорданов Агов- отсъства
Ася Величкова Михайлова- отсъства
Атанас Димитров Щерев- отсъства
Атанас Петров Атанасов- тук
Атанас Тодоров Мерджанов- отсъства
Атанаска Михайлова Тенева- тук
Ахмед Демир Доган- отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин- тук
Бойко Иванов Ватев- отсъства
Бойко Николов Боев- отсъства
Бойко Стефанов Великов- отсъства
Борис Стефанов Николов- тук
Борис Янков Ячев- тук
Борислав Георгиев Владимиров- отсъства
Борислав Димитров Китов- отсъства
Борислав Иванов Българинов- тук
Борислав Любенов Великов- отсъства
Борислав Николов Ралчев- тук
Борислав Янчев Ноев- отсъства
Ботьо Илиев Ботев- отсъства
Валентин Николов Милтенов- отсъства
Валентина Василева Богданова- тук
Ваньо Евгениев Шарков- тук
Ваню Стефанов Хърков- тук
Ваня Крумова Цветкова- тук
Васил Димитров Паница- отсъства
Васил Миланов Антонов- отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано- тук
Венелин Димитров Узунов- отсъства
Венцислав Василев Върбанов- отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева- отсъства
Веселин Витанов Близнаков- тук
Веселин Методиев Петров- отсъства
Владимир Михайлов Дончев- отсъства
Волен Николов Сидеров- отсъства
Георги Владимиров Юруков- тук
Георги Георгиев Пирински- тук
Георги Йорданов Димитров- отсъства
Георги Миланов Георгиев- отсъства
Георги Петков Близнашки- тук
Георги Пинчев Иванов- отсъства
Георги Тодоров Божинов- тук
Георги Чавдаров Анастасов- тук
Даринка Христова Станчева- отсъства
Даут Идриз Осман- отсъства
Деница Ивайлова Димитрова- тук
Деница Стоилова Гаджева- отсъства
Димитър Енчев Камбуров- отсъства
Димитър Иванов Абаджиев- отсъства
Димитър Иванов Димитров- отсъства
Димитър Николов Гъндев- тук
Димитър Стоянов Дъбов- отсъства
Димитър Цвятков Йорданов- тук
Добромир Мартинов Задгорски- тук
Добромир Христов Гущеров- отсъства
Долорес Борисова Арсенова- отсъства
Донка Иванова Михайлова- тук
Дончо Стефанов Цончев- отсъства
Евгени Стефанов Чачев- тук
Евгений Гинев Жеков- отсъства
Евгения Тодорова Живкова- тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова- тук
Екатерина Иванова Михайлова- отсъства
Елеонора Николаева Николова- тук
Елиана Стоименова Масева- тук
Емил Константинов Георгиев- отсъства
Енчо Вълков Малев- отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов- отсъства
Жори Йорданов Алексиев- тук
Захари Димитров Георгиев- тук
Златко Тонев Златев- отсъства
Ива Петрова Станкова- тук
Иван Атанасов Колчаков- тук
Иван Георгиев Иванов- отсъства
Иван Георгиев Сотиров- тук
Иван Георгиев Стаматов- тук
Иван Добромиров Гороломов- отсъства
Иван Желев Илчев- тук
Иван Йорданов Костов- отсъства
Иван Матеев Иванов- тук
Иван Николаев Иванов- тук
Иван Николов Гризанов- тук
Иван Петков Даков- тук
Иван Славов Иванов- тук
Иво Петров Сеферов- тук
Иво Първанов Атанасов- отсъства
Иглика Димитрова Иванова- тук
Илиян Вълев Илиев- отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов- отсъства
Илко Димитров Димитров- тук
Ина Тодорова Димитрова- тук
Йордан Димитров Костадинов- отсъства
Йордан Иванов Бакалов- отсъства
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Йордан Мирчев Митев- тук
Йордан Петков Йорданов- тук
Йордан Петров Величков- тук
Камелия Методиева Касабова- тук
Камен Костов Костадинов- отсъства
Касим Исмаил Дал- отсъства
Кирил Николаев Добрев- отсъства
Константин Стефанов Димитров- отсъства
Коста Димитров Цонев- отсъства
Костадин Александров Кобаков- тук
Красимир Дончев Каракачанов- отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян- тук
Лидия Сантова Шулева- тук
Лъчезар Благовестов Тошев- отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов- отсъства
Любен Андонов Корнезов- тук
Любен Любенов Дилов- отсъства
Лютви Ахмед Местан- отсъства
Маргарита Василева Кънева- тук
Маргарита Спасова Панева- отсъства
Марин Йорданов Маринов- тук
Марина Борисова Дикова- тук
Марио Иванов Тагарински- тук
Мария Василева Капон- отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева- тук
Мария Радославова Стоянова- тук
Мария Станчева Вълканова- отсъства
Марко Николов Мечев- тук
Мартин Димитров Димитров- отсъства
Мая Божидарова Манолова- отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов- тук
Милен Емилов Велчев- тук
Мима Тодорова Василева- тук
Минка Стоянова Русева- тук
Минчо Викторов Спасов- отсъства
Минчо Христов Куминев- тук
Мирослав Димитров Мурджов- отсъства
Митко Иванов Димитров- отсъства
Митхат Сабри Метин- отсъства
Младен Петров Червеняков- отсъства
Муса Джемал Палев- тук
Надежда Николова Михайлова- отсъства
Надка Балева Янкова- тук
Надя Димитрова Иванова- тук
Неджми Ниязи Али- отсъства
Нено Ненов Димов- отсъства
Несрин Мустафа Узун- отсъства
Нигяр Сахлим Джафер- отсъства
Никола Гочев Проданов- отсъства
Николай Аврамов Свинаров- отсъства
Николай Боянов Михайлов- отсъства
Николай Георгиев Григоров- тук
Николай Георгиев Камов- отсъства
Николай Петров Кънчев- отсъства
Николай Симеонов Малинов- тук
Нина Стефанова Чилова- отсъства
Нихат Тахир Кабил- отсъства
Огнян Стефанов Герджиков- тук
Олег Григоров Попов- тук
Олимпи Стоянов Кътев- тук
Павел Димитров Шопов- отсъства
Павел Михайлов Чернев- тук
Пенко Атанасов Атанасов- отсъства
Петър Георгиев Кънев- отсъства
Петър Георгиев Мръцков- отсъства
Петър Димитров Попов- отсъства
Петър Кирилов Берон- тук
Петър Станиславов Манолов- отсъства
Петя Илиева Гегова- отсъства
Пламен Александров Панайотов- отсъства
Пламен Василев Славов- тук
Пламен Георгиев Ранчев- тук
Пламен Неделчев Моллов- отсъства
Радослав Георгиев Илиевски- тук
Радослав Ненков Гайдарски- отсъства
Радослав Теодоров Иванов- отсъства
Рамадан Байрам Аталай- отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким- отсъства
Ремзи Дурмуш Осман- отсъства
Росен Златанов Владимиров- отсъства
Руденко Радев Йорданов- тук
Румен Асенов Ангелов- отсъства
Румен Иванов Такоров- отсъства
Румен Йорданов Петков- отсъства
Румен Стоянов Овчаров- отсъства
Рупен Оханес Крикорян- тук
Светослав Иванов Спасов- отсъства
Светослав Христов Малинов- отсъства
Силвия Николаева Алексиева- тук
Силвия Тодорова Стойчева- тук
Симеон Василев Симеонов- тук
Сияна Атанасова Фудулова- отсъства
Снежана Великова Гроздилова- отсъства
Соломон Исак Паси- отсъства
Станимир Янков Илчев- отсъства
Станислав Тодоров Станилов- отсъства
Станка Панайотова Маринчева- тук
Станчо Николов Тодоров- тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова- отсъства
Стефан Антонов Софиянски- тук
Стойко Илиев Танков- тук
Стоян Витанов Витанов- тук
Стоян Проданов Иванов- отсъства
Съби Давидов Събев- тук
Татяна Дончева Тотева- отсъства
Татяна Стоянова Калканова- отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска- тук
Тодор Михайлов Кумчев- тук
Тодор Николов Батилов- отсъства
Тома Янков Томов- отсъства
Трифон Димитров Митев- отсъства
Фатме Муса Илияз- отсъства
Фидел Димитров Беев- отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов- отсъства
Хасан Ахмед Адемов- отсъства
Христина Христова Велчева- отсъства
Христо Боянов Величков- тук
Христо Дамянов Бисеров- отсъства
Христо Йорданов Кирчев- тук
Христо Кирилов Попов- тук
Христо Любенов Георгиев- тук
Хюсеин Муталиб Хамди- отсъства
Четин Хюсеин Казак- тук
Юксел Али Хатиб- тук
Юнал Саид Лютфи- отсъства
Юнал Тасим Тасим- тук
Юсеин Аптула Джемил- отсъства
Янаки Боянов Стоилов- тук
Яне Георгиев Янев- отсъства
Яни Димитров Янев- тук
Янко Александров Янков- тук
Ясен Димитров Попвасилев- тук
Уважаеми народни представители, при поименната проверка се оказа, че има 107 народни представители в залата, следователно нямаме кворум. Това означава, че днес не можем да гласуваме. Можем да продължим само с докладване и разискване, но не и с гласуване.
Господин Илиевски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има предложение от народния представител Борислав Ралчев § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
В § 8 се говори за ЕО одобрение на типа на моторни превозни средства и за индивидуални типови одобрения. Надявам се, че до две години заводът в Ловеч ще започне да произвежда леки коли.
Моето предложение е следното: в ал. 4, след думите „условията и реда” да се добави „ЕО одобрение”, което съответства точно на директивата, и накрая да се добави „национално типово одобрение”.
Защо България да не произвежда леки коли, отговарящи на националното типово одобрение, и да се предлагат по-евтино за български граждани на българския пазар?
Същото се отнася и за ал. 5, където да се създаде т. 5: „национално типово одобрение”.
Ако тези две предложения се подкрепят, то трябва да се създадат алинеи 7 и 8 със следното съдържание:
„(7) Пускането на пазара и регистрация на нови превозни средства се извършва с валиден сертификат за съответствие ЕО одобрение на типа (което го има и в досегашния текст), сертификат за съответствие за национално одобрение на типа на превозни средства, за които не се изисква ЕО одобрение, или сертификат за индивидуално одобрение.
(8) Изпълнителният директор на Национална агенция „Автомобилна администрация” създава и поддържа актуална база данни с одобрените типове превозни средства и я представя на органите на Министерството на вътрешните работи, които регистрират пътните превозни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 8? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има предложение от народния представител Борислав Ралчев § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
Има предложение от народния представител Борислав Ралчев § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Моето предложение е по § 10, който става § 13.
Защо от действащия закон думите „пътни превозни средства” се заменят с „моторни превозни средства”?
Досега всички нови превозни средства, автомобили и ремаркета се освобождаваха от първоначален преглед. С тази поправка, която се предлага тук, се освобождават само моторните превозни средства, а всички нови ремаркета, включително и полуремаркетата не се освобождават. Някой трябва да обясни защо става това – защо за едните се решава въпросът, а за другите – не.
Същото се отнася по-нататък и за чл. 143.
В чл. 143, ал. 5 се говори за моторни превозни средства, които не се регистрират, но ако то не е обявено за издирване и не е ясна собствеността му, ще се регистрира ли или няма? Това не значи ли, че не се регистрират всички с неизяснена собственост, независимо от това дали са обявени или не за издирване?
Моето предложение е в чл. 143, което произтича и от чл. 140, в ал. 5 т.1 се изменя така:
„1. нови моторни превозни средства и ремаркета с невалиден сертификат за съответствие за ЕО одобрение на типа национално типово одобрение или индивидуално одобрение.”
Създава се ал. 6:
„(6) Органите на Министерството на вътрешните работи по регистрацията поддържат актуална база данни във връзка с регистрацията на превозните средства, определени в Директива 99/37 на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Реплики има ли? Няма.
Искам да ви съобщя, че при поименната проверка при повторното преброяване на списъка се оказаха не 107, а 109 народни представители, а сега и с госпожа Гроздилова стават 110 народни представители. Пак нямаме кворум, положението е същото.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, имам забележка срещу текста на § 10.
В § 10 е записано така: „В чл. 140, ал. 2, изречение първо думата „Редът” се заменя с „Условията и редът”, което е нормално, а в изречение второ думите „фабрично новите пътни превозни средства” се заменят с „новите моторни превозни средства”.
Тази поправка не мога да я приема. Правя и процедурно предложение да се гласува заместваща дума – вместо „моторни” да бъде „пътни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма ли да бъде пак същото? Нека да ни разяснят каква е разликата всъщност: пътни превозни средства, моторни превозни и фабрично нови.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Съгласно досегашния текст, където пише „новите пътни превозни средства”, означаваше, че от първоначален преглед се освобождават както моторните превозни средства, така и ремаркетата, които не са моторни превозни средства. Смисълът на „пътни превозни средства” беше, че се освобождават както новите моторни превозни средства, така и новите ремаркета. Сега изведнъж под претекст за велосипеди, но всъщност причината е друга, се оказва, че новите ремаркета, които, отново повтарям, не са моторни превозни средства, ще трябва, както и полуремаркета, да преминават на преглед дори и като нови, закупени от чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо? Ако са от България?
ИВАН Н. ИВАНОВ: Също и от България, но няма такова производство. Основно се касае за закупени от чужбина, доставени нови моторни превозни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има представителство и можеш да отидеш в един магазин и да си купиш.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Разбира се, също и когато е чрез представители, трябва да премине на преглед ремаркето или полуремаркето. Защо – защото не знам на кого му е дошла мисълта да замени новите „пътни превозни средства” с новите „моторни превозни средства”, без да си даде сметка... Поне от реакцията на заместник-председателя Радослав Илиевски разбирам, че тук се имало предвид, че велосипедите не трябвало да минават на преглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като си купиш нов велосипед и ще отидеш да ти го проверяват?! Кой ще го проверява?
ИВАН Н. ИВАНОВ: Да, естествено.
Считам, че текстът би трябвало да си бъде „новите пътни превозни средства”. Иначе нека ми се отговори какво става с ремаркетата и полуремаркетата, които са нови и които не са моторни превозни средства, а ще трябва да бъдат реално пускани на преглед дори когато се купят фабрично нови. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Представителите на Министерството на вътрешните работи, елате да обясните кому е необходимо това и какво целим!
Комисар Стратиев, заповядайте.
АЛЕКСИ СТРАТИЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Става въпрос за техническия преглед. Това не е наше предложение. Предложението не е на Министерството на вътрешните работи и касае техническия преглед на ремаркетата. Лично аз не възразявам и от името на министерството да остане старият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрахме, че това не е ваш текст и не възразявате да остане старият текст.
От Министерството на транспорта няма ли хора тук?
Има думата заместник-директорът на „Автомобилна администрация” Любомир Христов.
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Не мога да коментирам мотивите на вносителите във връзка с предложението да бъде коригиран текстът и при първоначалния преглед за регистрация да отпадне изискването да бъдат проверявани пътните превозни средства. В случая говорим за ремаркета и полуремаркета. Няма пречка от гледна точка на Министерството на транспорта този преглед да се осъществява, както това се случва към настоящия момент от органите по регистрацията. Би могло да остане старият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой го написа този нов текст? Не го е готвило Министерството на вътрешните работи, не е техен този текст, и този текст не е ваш… Не ви упреквам, но как така?
Заповядайте, господин Ралчев.
За едни ремаркета тук сигурно два часа ще приказваме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Господин председател, на мен ми се струва, че независимо в каква фаза се намират институциите и какво е присъствието им в залата, трябва да бъдат уважавани.
Първо, Вие знаете, че има един регламент, който допуска в зала тези лица, вносители на закони или съпричастни към тях, които имат някаква длъжност, някакъв сан или отношение към закона. Нали разбирате, че директор или не знам какъв беше господинът, с уважение към него, не може да представлява институцията? Той се явява тук и казва: не е наш, другият казва: не е наш. А чий е?
До този момент по едни текстове, които явно ще ги глътнем, и аз знам защо, отправихме три питания и нямаме един отговор! Какво става с парламентарната практика, питам аз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Малко остана още.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Е тогава да си ходим, но да не вършим във финалната фаза големи глупости с големи бели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прав сте! Ако не министър, поне заместник-министър трябва да има тук от вносителите, който може да поема отговорност, може и ясно да разясни. Нека да има и специалисти, но това е парламент, бе, хора, ей! Да не знаем текстът откъде е дошъл и да няма кой да ни каже и то на второ четене, когато е минал през комисии и т.н.! И като го гласуваме, ще усложним работата на стотици хора. (Реплика.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Ей тъй ще мине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам, това е опасно. Ако можехме сега да гласуваме да го махнем, но не можем.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): След шест месеца пак ще го променяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, с цялото ми уважение към комисията, не може така! Ще гласуваме това, което предложихте.
Заповядайте, но сигурно ще ми предложите да гласуваме, а не можем. Но ще чуем процедурата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, направих едно предложение в комисията при гласуване на второ четене на текстовете, които са предложени. Като имам предвид, че предложените текстове са една компилация от различни формално внесени законопроекти и от различни вносители на тези законопроекти, включително различни министерства, виждате, че се изправяме пред трудно решими проблеми. Зная текстовете, които следват. Уверявам ви, че по по-голямата част ще има тежки и дълги дискусии, които не подхождат за последните два или три работни дни на парламента независимо че може да се съберем след десетина дни.
Моето предложение в комисията беше, повтарям го и тук, дори и да не се гласува в момента, да се гласува утре сутринта при наличие на кворум, текстовете на законопроекта да останат само тези, по които България е приела един твърд времеви ангажимент и той е свързан с одобряването на типа моторни превозни средства. Там трябва да съобразим нашето законодателство, в случая Закона за движение по пътищата, с европейски директиви. И е подходящо наистина Четиридесетото Народно събрание да завърши с гласуване на тези текстове. Тогава беше отхвърлено с равенство на гласовете – 5 на 5. По тази причина се реши да продължи гледането. Има много текстове, които, откровено казано, не са за последната работна седмица на парламента. Трябва да се огледат, трябва да се изчистят, защото в противен случай и аз, и проф. Мирчев, и господин Ралчев ще вземаме думата почти по всеки текст с очевидни и ясни забележки.
Ако ли пък продължи тази процедура – гледане на промените в пълния им вид, тогава наистина правя ясно процедурно предложение, което е в съответствие с правилника: да дойдат ресорните министерства поне на ниво заместник-министър, да дойдат ресорните министерства – на вътрешните работи и на Министерството на транспорта. Да бъдат така добри да се представят тук и да защитават текстовете си, защото имам уважение към хората, които са дошли като експерти и специалисти в залата, но аз самият знам, по голяма част от текстовете не са вносители. Реално те не са вносители!
Затова, господин председателю, считам, че най-лошият вариант е да продължим по този начин разглеждането на законопроекта.
Подновявам моето предложение, което бях направил процедурно в комисията. Ако не, наистина трябва да дойдат от двете министерства на ниво заместник-министри да си защитават текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще продължим с разглеждане на този законопроект утре сутринта в 9,00 ч. В залата е задължително да бъдат или министрите, или най-малко заместник-министрите, разбира се, и със специалистите, които са тук, за да можем ясно и категорично да отхвърляме текстовете и да се ориентираме кое ще гласуваме и как да гласуваме.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Има ли представител на Комисията по бюджет и финанси? Преди малко гледахме измененията по Закона за гарантиране на влоговете в банките и имаше представител на комисията. Не виждам председателя.
Заповядайте, господин Мечев, да представите доклада на комисията. Няма да гласуваме, само ще разискваме.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители - наименование на закона и текстовете до § 5. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Има предложение от народния представител Стоян Витанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5а със следното съдържание:
„§ 5а. В чл. 21 се създава ал. 5:
„(5) Не се дължи акциз при унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Има предложение на народните представители Ариф Агуш и Милен Велчев – да се създаде нов § 7а със следното съдържание:
„§ 7а. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 7 думите „с код по КН 2207 20 00” се заличават.
2. В ал. 2, т. 4 думите „с код по КН 2207 20 00” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Има предложение на народния представител Стоян Витанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 10а, 10б и 10в:
„§ 10а. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, след думите „алкохолно съдържание” се добавя „равно и”.
2. В ал. 10, след израза „чл. 21, ал. 1, точки 1- 6” се добавя „и т. 14”.
§ 10б. В чл. 66 се създава нова ал. 2:
„(2) В случаите по ал. 1, когато поради спецификата на стоките не е възможно физическото им разграничение, разграничаването на стоките се извършва само в материалната отчетност.”
§ 10в. В чл. 67 се създава т. 5:
„5. транспортирането на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Има предложение на народния представител Стоян Витанов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 11а със следното съдържание:
„§ 11а. В чл. 78 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1, буква „а” думата „суров” се заличава.
2. В ал. 3 думите „производство и складиране на” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Има предложение на народния представител Стоян Витанов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 12а и 12б със следното съдържание:
„§ 12а. В чл. 100, ал. 1 след думите „алкохолно съдържание” се добавя „равно и”.
§ 12б. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „алкохолно съдържание” се добавя „равно и”.
2. В ал. 3 след думите „алкохолно съдържание” се добавя „равно и”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Има предложение от народния представител Стоян Витанов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 13а:
„§ 13а. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 изразът „с отнетите в полза на държавата акцизни стоки” се заменя с „и транспортирането на отнетите в полза на държавата стоки по алинеи 1, 2 и 3 и изоставените акцизни стоки по чл. 106а”.
2. Създават се алинеи 5, 6 и 7:
„(5) Отнетите и изоставени в полза на държавата акцизни стоки са под контрола на митническите органи и подлежат на преработка или унищожаване.
(6) В случаите на унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки действията се извършват от органа, който ги е задържал под контрола на митническите органи.
(7) Митническите органи имат право да налагат мерки за обезпечаване на вземания по съставен акт за установяване на акцизни нарушения по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Има предложение на народния представител Стоян Витанов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 15а:
„§ 15а. Министерският съвет в срок до 31 октомври 2009 г. да направи или да предложи промени в съответните нормативни актове, с които да определи условията и реда за компенсиране на намалението на приходите от отменения акциз върху автомобилите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Има предложение от народните представители Ариф Агуш и Милен Велчев, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Предложението е следното: в § 16 накрая да се добави „Параграф 7а влиза в сила от 1 юли 2009 г.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 16. Параграфи 1-5 и параграфи 7-13 влизат в сила на 1 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой измисли този текст, господин Мечев? А другите параграфи кога ще влязат в сила?
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: От обнародването на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, то остава само § 6? Другите влизат в сила от 2010 г., а ние бързаме да приемаме закона.
Имате думата. Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предлаганите оригинални текстове? Няма.
Уважаеми народни представители, с това докладът на второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове приключи. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Моля ръководствата на парламентарните групи да направят необходимото, за да има кворум.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Комисията по правни въпроси има доклад.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси по „Закон за допълнение на Закона за Търговския регистър”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става Параграф единствен:
„Параграф единствен. В чл. 34 от Закона за Търговския регистър се създава ал. 3:
„(3) Документите по чл. 33, ал. 1 и 2 могат да се издават и от нотариус, който удостоверява датата и часа на изготвянето им и съответствието им със записите в Търговския регистър.”
Само искам да поясня, че в предвидения срок не бяха постъпили писмени предложения. Бяха направени такива предложения в хода на дискусията в Комисията по правни въпроси. Там бяха поставени редица въпроси, обсъдиха се различни предложения, но мнозинството от членовете не ги подкрепиха и затова на вашето внимание е предложението, останало от първоначалния текст на вносителя, отразено сега като доклад на второ четене.
Аз предложих и на представителите на Министерството на правосъдието, и на ръководството на Търговския регистър, да продължат дискусията в пленарна зала. В Комисията по правни въпроси тя беше оживена, с доста аргументи, включително противоречиви становища за това по какъв начин да се даде възможност на нотариусите наред със служителите от Търговския регистър да извършват тази удостоверителна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не Ви разбрах много ясно, господин Стоилов, надали можем в залата сега на второ четене да приемем съвсем нови текстове.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само уточняващо редактиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, господин Стоилов има предвид, че имам готовност с предложение за редакция, която се надявам, че ще бъде одобрена от колегите в залата.
Големият дебат, който се проведе на първо четене както тук в залата, така и в комисиите, повдига главния въпрос във връзка с възможността тези удостоверения за състоянието на отделните търговци да се издават от Търговския регистър, която информация се получава, и тези удостоверения да могат да бъдат издавани и от нотариусите. Главният въпрос, пак подчертавам, е по отношение на удостоверителната стойност на тези удостоверения и верността на информацията, която се удостоверява в тях.
До голяма степен привържениците на непромяната на първоначално предложения текст главно в лицето на колегата Ранчев и други колеги, които го подкрепиха, водиха дебата в посока на това, че видите ли, основната загриженост на колегите от Агенцията по вписванията и тези, които са в Търговския регистър, е за ограничаването на възможността за приходите, които биха се получили вследствие на издаването на такива удостоверения именно от представителството на Търговския регистър, където се заплаща съответна държавна такса.
Искам да оставим този дебат на заден план. Моята позиция в дебата, която изразих и на първо четене в тази посока, не е била подчинена на въпроса, че Търговският регистър ще бъде лишен от определени приходи.
По-важното е другото – да създадем условия за правна сигурност при функционирането на системата. Естествено е, че когато вменяваме във функции на нотариусите нещо, което не им е разписано в закона, и това, което правят, а именно да удостоверяват факти, волеизявления и действия, извършени пред тях, тук се разминаваме именно по отношение на основните параметри на правната форма на документ, който трябва да бъде издаден и удостоверен от самия нотариус. Очевидно е, че действия и документи, издадени или съставени не пред нотариуса, той няма как да удостоверява тяхното съдържание. От тази гледна точка и фактическото ползване на информацията от електронния търговски регистър всъщност не може да дава правата на нотариуса да удостоверява съдържание, а единственото, което той може да направи, е да удостовери датата, часа, времето и мястото, където е направена тази справка от Търговския регистър.
Тъй като не са подкрепени другите предложения, които можеха да доразвият тази тема в посоката, за която говорих, и да се направи допълнителна гаранция, че информацията, която издава нотариусът, действително е почерпена от Търговския регистър, който може да бъде единственият информационен източник за данните, които впоследствие ще бъдат предоставени на хората, моето редакционно предложение е след края на текста, предложен като редакция от комисията, да се постави запетая и се добави следната фраза: „след регистрирането му в информационната система на Търговския регистър”.
Това означава, първо, че нотариусът ще вникне и ще проникне в системата на информационния регистър на базата на притежавания от него електронен подпис.
Второ, това ще остави следа, че действително този нотариус е направил тази справка от електронния регистър.
Трето, това ще даде допълнителна сигурност както за гражданина, така и за нотариуса за удостоверяването на фактите и обстоятелствата, които са получени, както и гаранция за това, че последващите вписвания са непротивопоставими на дадена в определен ден, час и минута информация, за която е издадено удостоверението.
Пак подчертавам, след края на изречението се добавя „след регистрирането му в информационната система на Търговския регистър”.
Надявам се, че с този вариант създаваме макар и минимална, но допълнителна сигурност по отношение на фактите и обстоятелствата, които нотариусът ще удостоверява с даденото от него удостоверение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо, процедурно поставям на вниманието ви дали направеното предложение е редакционно или по същество. Лично моето мнение и на тези, които са запознати с тематиката, е, че това не е редакционно предложение, а е предложение по същество, което съществено изменя смисъла на първоначалния текст какъвто е бил внесен и какъвто в крайна сметка е одобрен от водещата комисия по правни въпроси.
Мисля, че всички въпроси относно сигурността и така нататък, са необосновани и нямат сериозни причини да съществуват, тъй като в първоначално предложения текст, какъвто е одобрен окончателно от Правната комисия, ясно е посочено, че нотариусът трябва да удостовери датата и часа на изготвянето на съответната справка и съответствието им със записите на Търговския регистър. Вие знаете, че нотариусите носят особена отговорност съгласно чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност за истинността и достоверността на фактите и обстоятелствата, които те удостоверяват чрез своя подпис и печат.
Второ, всички ние знаем, че данните от Търговския регистър са публични, тоест всеки без никаква регистрация може да влезе в базата данни на Търговския регистър и да почерпи цялата информация, която касае данните за юридическите лица, за търговците и субектите, които фигурират в него. Единствената разлика е, че с това предложение се дава възможност на нотариуса, използвайки тази публична информация, да удостовери със своя подпис и печат, че тя отговаря на истината. И това удостоверение да послужи пред някои органи и институции, които все още изискват подобно удостоверение, въпреки възможността те да се ползват от тази информация пряко, чрез справка в електронната база данни на Търговския регистър.
Именно поради тези съображения мнозинството членове на Правната комисия счетохме, че няма нужда от подобни допълнения и изменения в първоначално внесения текст. Така формулиран, той съдържа ясни задължения и ангажименти за нотариуса. Така фактически ще се позволи на нотариуса да улесни в значителна степен значителен брой български граждани, които живеят далеч от областните центрове, където се намират териториалните звена на Агенцията по вписванията, и ще им спести средства за получаването на подобни справки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре сутрин.
Преминаваме към петнадесета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Кой ще докладва? Заповядайте, господин Попвасилев.
ДОКЛАДЧИК ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ:
„Закон за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”.
„§ 1. В чл. 5 ал. 2 се изменя така:
„(2) Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
„§ 2. В чл. 30, ал. 3 цифрата „500” се изменя на „1000”, а цифрата „2000” на „5000”, а в ал. 4 – цифрата „1500” се изменя на „5000”, а цифрата „5000” се изменя на „10 000”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „500 до 2000” се заменят с „1000 до 5000”.
2. В ал. 4 думите „1500 до 5000” се заменят с „5000 до 10 000”.”
„Преходна разпоредба”
§ 3. Отменя се чл. 47, ал. 9 от Закона за обществените поръчки.”
Предложение на народния представител Йордан Цонев – Преходната разпоредба да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага наименованието „Преходна разпоредба” и § 3 да отпаднат.
„Заключителна разпоредба”
§ 4. (1) Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и министъра на правосъдието, които в срок до 6 месеца от влизането му в сила да приведат информационните системи и съответните структурни звена на министерствата в съответствие със закона.
(2) В срок до един месец от влизането на закона в сила министърът на финансите и министърът на правосъдието издават наредби за условията, реда и организацията за изпълнението на закона.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 4, който става§ 3:
„Заключителна разпоредба”
§ 3. (1) Изпълнението на този закон се възлага на министъра на финансите и на министъра на правосъдието, които в срок до 6 месеца от влизането му в сила да приведат информационните системи и съответните структурни звена на министерствата в съответствие с изискванията му.
(2) В срок до 6 месеца от влизането на този закон в сила, министърът на финансите и министърът на правосъдието издават наредби да условията, реда и организацията за изпълнението му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Чухте и доклада на Комисията по икономическата политика.
Имате думата. Няма желаещи.
Гласуването ще бъде утре сутрин.
Уважаеми колеги, преди малко ви се раздаде Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие на „Проект за развитие на общинската инфраструктура” с вносител Министерски съвет. Този проект за решение е разпределен на три комисии и няма становище на нито една от тях по обясними причини – беше внесен от Министерския съвет буквално преди минути. Следователно, днес не можем да разглеждаме тази точка от дневния ред.
Подобно е положението и със следващата точка – Проект за решение за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, приет с решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси, но комисията не е представила своя доклад. Следователно и тази точка не може да бъде разглеждана днес.
В оставащите минути единственото, което можем да разгледаме от седмичната ни програма, е Второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите. Не виждам господин Божинов в залата.
Утре – 29 май 2009 г. ще проведем гласуване:
1. Гласуване на второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението – отложени текстове.
2. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
3. Гласуване на второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за Търговския регистър.
4. Гласуване на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанските дейности.
След това ще преминем към Закона за движение по пътищата.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,42 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Пенко Атанасов
Ясен Попвасилев