Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Уважаеми колеги, регистрацията приключи. Регистрирали са се 160 народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, моля ви да насочите вниманието си към представения проект за програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 ноември 2005 г. Проектът ви е раздаден. Той съдържа седем точки и Парламентарен контрол.
Разбира се т. 5 ще бъде централна в работата ни през тази седмица. Това е първото четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., без, разбира се, да подценявам значението на нито един от другите законопроекти на вашето внимание. Предложението е т. 5 да бъде т. 1 на утрешното заседание на Народното събрание – на 17 ноември т.г., четвъртък, и както разбираме това заседание ще бъде с удължено работно време.
Предложението, което ви правя след консултациите в Председателския съвет тази сутрин, е за тази програма за работата на Народното събрание за 16-18 ноември 2005 г.
След като разгледаме и приемем тази програма ще направя предложение по реда на ал. 5 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване на нова точка от дневния ред, но първо трябва да приемем този проект за програма.
Ако няма коментари и предложения, позволете ми да изчета проекта за програма за работата на Народното събрание за 16-18 ноември 2005 г.:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносител Тодор Кумчев и група народни представители от 2 ноември т.г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията, приет на първо четене на 26 октомври т.г.
3. Второ четене на Законопроекта за защита на потребителите, приет на първо четене на 19 октомври 2005 г.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пътищата с вносители Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев, внесен на 27 юли т.г.; и на Министерски съвет, внесен на 28 септември т.г.
5. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г. с вносител Министерски съвет от 31 октомври т.г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати с вносители Борислав Великов, Георги Божинов и Росен Владимиров от 4 ноември т.г.
7. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и Протокола към нея от 1996 г. с вносител Министерски съвет от 31 октомври т.г.
8. Парламентарен контрол.
Ако нямате забележки и съображения по този проект, моля гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 154, против 3, въздържали се 5.
Проектът за програма за работата на Народното събрание през тази седмица е приет.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя предложение за включване на нова точка в нашата програма за седмицата, която да бъде нова т. 6: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от парламентарната група на Коалиция “Атака” в началото на работата на Народното събрание в тази му сесия, в тази конфигурация. Това е предложение, което миналата седмица, както ви беше съобщено, беше разгледано на Председателския съвет като въпрос за включване в дневния ред с разбирането, че тази седмица законопроектът ще бъде включен в проекта за дневен ред.
Парламентарната група на Коалиция “Атака” не беше внесла до 18,00 ч. вчера по съответната алинея на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание необходимото предложение за включване в дневния ред. На Председателския съвет тази сутрин приех, че ангажиментът на Председателския съвет беше такова предложение да бъде гласувано и включено в дневния ред. Затова сега поставям на вашето внимание, с оглед то да бъде гласувано, предложението ми този законопроект да бъде включен като нова т. 6 в дневния ред от програмата за работата на Народното събрание тази седмица.
Имате ли коментари? Не виждам.
Моля, гласувайте включването на нова т. 6 в дневния ред, а току-що получавам и самия законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 71, против 34, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Има ли желание за прегласуване? Не виждам.
В програмата за работата на Народното събрание се включва нова т. 6 – Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Парламентарната група на Коалиция “Атака” на 26 август 2005 г.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към изпълнението на нашата програма, моля за вашето внимание по един въпрос, който е централен в дискусиите и в дейността и на държавни институции, и на обществото ни, не само у нас, вече дни, седмици и месеци.
След произнасянето на смъртните присъди срещу петте български медици и техния палестински колега животът на нашите сънароднички виси на косъм.
Вчерашното решение на Върховния съд на Либия за отлагане на делото дава още малко време, за да възтържествува правосъдието и справедливостта. През последните дни и седмици още веднъж станаха пределно ясни няколко безспорни факта: че трагедията, сполетяла либийските деца, се дължи на дълбоки проблеми в либийското здравеопазване и че българските медици са напълно невинни; че показания, изтръгнати с мъчения, нямат абсолютно никаква правна стойност, както и че други основания за задържане и съдене на нашите сънароднички липсват.
Българските парламентаристи и в Парламентарната асамблея на Европа, и в други международни форуми, и в двустранни контакти успяха да съдействат за мобилизирането на широко парламентарно и обществено мнение за спасяването на живота на сънародничките ни и тяхното освобождаване.
Днес ние отново категорично заявяваме, че ще продължим ежедневно да следим хода на процеса срещу нашите сънароднички като категорично настояваме пълното оправдаване на българските гражданки и завръщането им в страната.
Призоваваме всички български граждани, държавни институции и обществени структури, както и всички съпричастни към гарантирането на човешките права, свободата и достойнството на българските медици да удвоят усилията си, за да може на 31 януари следващата година да възтържествува правдата и да падне заплахата за живота и свободата на нашите сънароднички.
Надявам се, че с тези думи изразявам нашата единна воля да направим абсолютно всичко необходимо, за да могат българските медицински сестри да се завърнат в страната свободни.
Заповядайте за процедура, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моята процедура е свързана с уточняването на дневния ред. От името на народни представители от нашата парламентарна група вчера, съгласно чл. 40, сме внесли предложение за решение на Народното събрание по Доклада на Европейската комисия. Дали ще го поставите на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има такова, господин Методиев, прав сте. Ако желаете, можете да го представите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съм внесъл предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за тази седмица – от 16 до 18 ноември, проект за решение на Народното събрание относно Доклада на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. за напредъка на България.
Ние имахме тук едно изслушване на министър-председателя, в което процедурата даде възможност да се зададе по един въпрос в рамките на парламентарна група. Според нас това все пак е твърде малко за българския парламент по такъв важен въпрос. Необходимо е да има решение на парламента, особено в тези посоки, в които България чувствително изостава и има проблеми. Ние сме предложили на вашето внимание такова решение, което засяга работата на изпълнителната и на законодателната власт.
За изпълнителната власт предложението, което отправяме за разискване и взимане като решение от Народното събрание, е да се извършат необходимите структурни и персонални промени, произтичащи от текстовете на Доклада от това, което е записано там. А по отношение на парламентарната работа, на законодателната дейност – да се създаде комисия, която е по европейските въпроси, но не тази, която само съгласува законодателството, а тази, която контролира правителството, каквато все още няма в българския парламент, и да започне да работи и Конституционна комисия във връзка с необходимите промени в Конституцията.
Смятаме, че това е пълен приоритет, казано на езика на политиката, за българския парламент и е редно да се проведе заседание, което да обсъди това решение и то да стане факт.
Конкретното ми предложение, господин председателю, е след точката за бюджета да бъде включено това решение относно Доклада на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение на господин Методиев за нова точка шеста, а именно проект за Решение относно Доклада на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. за напредъка на България.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Методиев за нова точка шеста.
Гласували 161 народни представители: за 46, против 96, въздържали се  19.
Това предложение не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам да удължим срока за предложенията за второ гласуване на приетия вече на първо четене Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите с две седмици. Законът е под № 554-01-39, внесен от господин Щерев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за удължаване с две седмици срока за предложения за второ четене на законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, който е приет на първо четене и срокът тече.
Гласували 154 народни представители: за 151, против 2, въздържал се  1.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Утре, 17 ноември, изтича срокът за предложенията по Закона за управление на водите. На същото основание, на което подкрепихте предложението на колегата Кумчев, предлагам да удължим този срок със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за удължаване със седем дни срока за предложенията за второ четене на Закона за управление на водите.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 136, против 2, въздържали се  7.
Предложението е прието.
Има ли други процедурни предложения? Няма.
Чуйте постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 9-15 ноември 2005 г.
Законопроект за изменение на Закона за политическите партии с вносители Анастасия Мозер и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. По него работи и Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. По него работи и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия относно окончателния доклад на независимата комисия, назначена от генералния секретар на ООН, разследваща машинациите с програмата "Петрол срещу храни" по време на режима на Саддам Хюсеин с вносители  Иван Костов и група народни представители.
Проект за решение за налагане мораториум върху ползването на специалния режим на движение на автомобилите на Народното събрание с вносител Владимир Кузов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата с вносител Владимир Кузов. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт (ревизирана) с вносител  Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. По него работи и Комисията по външна политика.
Преминаваме към точка първа от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са Тодор Кумчев и група народни представители.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред едно процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, и Йордан Христосков – управител на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували  117 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Поканете представителите на министерството и на НОИ в залата.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 554-01-71, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2005 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 554-01-71, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 2 ноември 2005 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, заместник-министърът на финансите Любомир Дацов, директорът на НЗОК д-р Иван Букарев, управителят на НОИ господин Йордан Христосков, представител на Министерството на труда и социалната политика, представители на Българския лекарски съюз и на Съюза на стоматолозите в България.
Законопроектът беше представен от доц. Кумчев, съвносител на законопроекта. В изложението си доц. Кумчев посочи, че с измененията на Закона за здравното осигуряване от 1 юни 2005 г. се създаде възможност за лицата, които  дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка и имат средномесечен доход на член от семейството до 200 лв., да поискат разсрочване на плащането на задълженията си, като в срок до 31 октомври 2005 г. подадат молба-декларация по образец в НОИ. Въпреки това, към момента общо около 1 222 000 български граждани все още са с невъзстановени здравноосигурителни права.
В тази връзка внесеният законопроект предлага удължаване на срока за разсрочване на задълженията за здравноосигурителни вноски до 31 декември 2005 г. Също така се предлага да се създаде нова разпоредба, с която да се задължат териториалните поделения на Националния осигурителен институт да изпратят задължителни предписания до всички лица за размера на техните задължения.
Становището на Министерството на здравеопазването беше представено от министър Гайдарски, който подкрепи предложението за удължаване на срока за разсрочване на дължимите здравноосигурителни вноски с аргумента, че с преминаването на финансирането на болничната помощ изцяло към Националната здравноосигурителна каса  от 1 януари 2006 г. лицата с прекъснати здравноосигурителни права ще трябва да заплащат изцяло лечението си в болниците, което е непосилно за голяма част от тях.
По време на дискусията част от изказалите се народни представители изразиха съмнение, че предлаганото удължаване на срока само с два месеца е достатъчно и ще доведе до решаването на проблема с несъбраните здравноосигурителни вноски. В хода на обсъждането народните представители се обединиха около виждане, че проблемът със здравноосигурени лица следва да намери своето дефинитивно решение с последващите промени в Закона за здравното осигуряване, които да отчетат спецификата на всяка една от групите на лицата с прекъснати здравноосигурителни права, които най-общо са социално слаби лица, неполучаващи енергийни помощи, български граждани, трайно пребиваващи в чужбина, самоосигуряващи се лица.
Въз основа на проведената дискусия и след проведеното гласуване - "за" 17 народни представители, без "против" и "въздържали се", Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона   за здравното осигуряване № 554-01-71, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 2 ноември 2005 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Благодаря на господин Китов.
Законопроектът не е разпределян на други комисии. Това е единственият доклад по този законопроект.
Преди да дам думата на господин Кумчев, искам да ви припомня,  уважаеми колеги, всяка парламентарна група с какво време разполага при първо четене на законопроекти, без продължаване на времето: КБ – 30 мин.; НДСВ – 24 мин.; ДПС – 20 мин.; ОДС – 17 мин.; "Атака" – 16 мин.; ДСБ – 16 мин.; БНС – 15 мин., и четиримата независими – общо до 15 мин.
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми  госпожи и господа народни представители! Началото на реформата на българската система на здравеопазване се сложи с приемането  от Народното събрание на няколко закона, които определиха основната рамка за реформиране на системата. Законът за здравното осигуряване от 1998 г. беше първият.
За съжаление обаче, госпожи и господа, днес, години по-късно, един от основните проблеми на страната са проблемите с така наречените здравнонеосигурени лица. Към 30 октомври т.г. общо за страната тези лица са над 1 222 000 български граждани. Както знаете, срокът за подаване за разсрочване на задълженията на здравноосигурителните вноски, дължими до 1 юни 2005 г., изтече на 31 октомври 2005 г. В тази връзка с предложения за разглеждане законопроект предлагаме този срок да се удължи до 31 декември т.г.
На следващо място, в хода на предизборната ни кампания при срещите  с редица граждани станаха известни факти, в смисъл, че много от тези хора нямат обективна информация за своя здравноосигурителен статус. Това е и смисълът на предложената чрез този законопроект за обсъждане нова разпоредба, с която се задължават териториалните поделения  на Националния осигурителен институт в страната да изпратят задължителни предписания до всички лица за размера на техните задължения.
Този законопроект, уважаеми госпожи и господа, е в интерес на лицата с ниски доходи, които до момента не са подали молби за разсрочване на своите задължения.
В контекста на гореказаното и фактите, уважаеми госпожи и господа народни представители, ви моля да подкрепите този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кумчев.
Уважаеми колеги, тези 2 мин. и 11 сек. на изложението на господин Кумчев са в рамките на десетте минути, които се полагат на вносителя на законопроекта,  и не влизат във времето на неговата парламентарна група.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Кой желае думата?
Господин Минчо Христов има думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Законопроектът на господин Кумчев отлага решението на проблема. Това е едно от четирите отлагания на този проблем. Заедно с разглеждането на законопроекта на господин Кумчев  от Комисията по здравеопазване беше разгледан и един друг проект за решение, който има пряко отношение към проблема, който се разисква.
Става дума за моето и на госпожа Банкова предложение за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработните български граждани от бюджетния излишък за първото полугодие на 2005 г. Казвам това, защото внесохме това свое предложение в първия работен ден на това Народно събрание. Явно някои законопроекти се придвижват по-бързо от други, но не в това е въпросът.
Нашето проекторешение предлага да се възложи на Министерския съвет на Република България незабавно да приведе необходимите средства от държавния бюджет на Националната здравноосигурителна каса, като с тях се покрият неплатените здравноосигурителни вноски на социално слабите и трайно безработните български граждани. Подчертавам, че не става дума за всички 1 200 000 българи, които са с правно неуреден здравен статус, става дума само за социално слабите и за трайно безработните български граждани.
Мотивите за нашето решение са, че липсва сума от няколко десетки милиона лева, която би могла да бъде поета от българската държава. Българската държава би могла да определи кои точно граждани са социално слаби и трайно безработни.
Друг основен мотив е, че според Конституцията българската държава е длъжна да се ангажира с опазването на живота и здравето на българските граждани.
Трети мотив е, че бюджетният излишък за първото полугодие, когато беше внесен този проект за решение, възлизаше на около 1 млрд. лв. Това са основните наши аргументи.
Освен това искам да ви кажа, че всички ние сме свидетели на проблема, който възникна през последните месеци, за огромните дългове на болниците в България. Тези дългове имат пряко отношение към проблема, който разискваме сега, защото много хора в тежко състояние, които са с неуреден правно-здравен статус, са приемани от съответните болнични заведения, лекувани са и именно това е причината да бъдат натрупани тези огромни дългове.
С уреждането на здравния статус на голяма част от трайно безработните и социално слабите, мисля, че проблемът с болничните дългове ще бъде решен в определена степен.
Това, което ме учуди при разискването на нашето проекторешение беше, че становището на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на социалните грижи беше, че в България няма определение за социално слаб. Мисля, че ако те не могат да направят определение, Комисията по здравеопазването и  Комисията по труда и социалната политика биха могли да се съберат и да направят такова определение. Мисля, че това е в интерес на страшно много български граждани.
Апелирам към вас да помислим върху този проблем. В Комисията по труда и социалната политика нашият проект за решение беше разискван и само един член на комисията се обяви против – д-р Кумчев, ако се не лъжа. Това показва, че все пак има някаква загриженост от страна на депутатите и се надявам да вземете тези мои думи предвид при обсъждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, Вие всъщност се изказахте по същество по Вашия проект за решение. Не Ви обърнах внимание, защото въпросът наистина е от особена важност. Това, което можете да направите, е между първо и второ четене да направите предложения за допълнения в законопроекта, който разглеждаме в случая.
Заповядайте за реплика, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, колеги! Господин Христов, искам да кажа нещо, което е много важно.
Финансирането на болничната помощ в страната от 1 януари 2005 г. е в резултат на отчитане на дейността ежемесечно и тя се представя по електронен и книжен път към съответните финансиращи институции - Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването.
С Вашия проект за решение Вие се опитвате да решите един еднократен акт.
Моят конкретен въпрос и репликата ми към Вас е: какво ще стане след това? Какво ще стане с тези хора, които са редовни платци до този момент и какво ще стане с финансирането на болничната помощ, господин Христов, само след 45 дни, когато финансирането на всички болници в страната ще бъде от един-единствен източник и това е Националната здравноосигурителна каса, по правила, които вече са приети от Народното събрание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов!
И в комисията подчертах, всъщност в двете комисии - Комисията по здравеопазването и  Комисията по труда и социалната политика, че оценявам Вашата загриженост за съдбата на тези хора. Но това още не означава, че е най-правилното решение, тъй като във Вашия законопроект Вие твърдите, че на социално слабите и трайно безработни български граждани, които не са си заплатили дължимите здравноосигурителни вноски, вноските ще бъдат поети от преизпълнението на приходната част на бюджета.
Предметният обхват на Вашия законопроект е сбъркан, защото социално слабите български граждани по принцип ги осигурява и сега държавният бюджет, което означава, че няма какво да им се опрощава.
На второ място, в българското законодателство няма категория “трайно безработни”. Безработните са дефинирани в допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на заетостта. Там има категории “безработен”, “продължително безработен”, “лице, което активно търси работа” и “групи в неравностойно положение на пазара на труда”.
Много Ви моля, да не злоупотребявате с това, че в българското законодателство нямало определение за социално слаби. Има Закона за социално подпомагане, има правилник за неговото приложение, където са изброени по надлежен ред всички, които получават социални помощи. Те могат да ви кажат за чл. 9 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, където подробно са изредени критериите за социално подпомагане.
На заседанието на комисията и сега в изказването си не отговорихте и аз отново Ви задавам въпроса: ако сега без подоходен критерий се изплатят тези дължими неплатени здравни вноски, каква е гаранцията, че тези хора следващата година отново няма да натрупат тези дългове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Адемов.
Не виждам трета реплика.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Действително това е един еднократен акт, който ние предлагаме. Това е решение за натрупаните досега проблеми.
Дали ще се натрупат отново – това зависи от всички нас, от решението, което ще вземе Народното събрание.
Повтарям, ние предлагаме едно решение. Проблемът е, че никой друг не предлага никакво решение. Ние не казваме, че нашето решение е най-доброто. Готови сме да подкрепим всяко едно друго решение, което бъде предложено. Просто очакваме друго предложение.
Господин Адемов каза, че няма понятие “трайно безработен” в българското законодателство. Бих го запитал: има ли понятие “трайно безработен” в българската действителност? Мисля, че това е по-важното.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Няма, но има понятие “трайно мързелив”! (Шум и оживление.)
МИНЧО ХРИСТОВ: В този смисъл ще обясня какво сме имали предвид, когато…
Тук колегите казват, че имало понятие “трайно мързелив”. Не е достойно да го казвате, колеги!
Под понятието “трайно безработен” ние разбираме хората, които след като престанат да получават помощи за безработни, остават фактически такива. Кой е парадоксът в случая? Докато безработните получават няколко месеца помощи за безработни, на тях им се плащат здравните осигуровки. В момента, в който те престанат да получават всякакви помощи, българската държава със задна дата започва да изисква от тях съответните такси, за които говорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Ботев.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото на своето изложение ще кажа, че нашата парламентарна група – на НДСВ, ще подкрепи проекта.
Но смея да продължа с израз на един песимизъм относно решението на този проблем, който е само временно отлагане във времето, а в дългосрочен аспект той пак няма да намери своето решение. Защо? Защото в практиката излизат нерешените проблеми на здравноосигурените, на голяма част от тях, едва когато се допре до решаването на някои неотложни техни проблеми. Едва тогава неосигуреният се усеща, че не се е съобразил със законите, които ние творим, и че изниква проблем, който няма как да разрешим. Това нещо е една рефлексия, с която нашият гражданин все още не може да скъса, защото той е свикнал някой друг да се грижи за неговото здраве и за всички финансови проблеми, свързани с удовлетворяването му.
По някакъв начин ние трябва да поставим най-после пред гражданството проблема, който зависи от самите тях. Не може безотговорно да слушаш да се говори все за здравно осигуряване, а ти самият да не си потърсил правото си на това. И при решаване на индивидуалните проблеми на всеки един, който си е потърсил решение на проблема, голяма част от неосигурените могат да бъдат осигурени, защото се вместват в някакъв параграф, но те просто не са си потърсили правото. Няма лекар, който да откаже медицинска помощ на неосигурения. Но това в последна сметка изправя пред един сериозен проблем нашето здравеопазване – инсуфициентността на набирането на финансовия ресурс, който лежи в основата при задвижването на всички процеси в нашето здравеопазване. Има много механизми, които би трябвало да бъдат заангажирани в привличането и ликвидирането на този процес.
Примерно, може да бъде осигурена работа и да бъде назначен, ако си представи здравната осигуровка. Ще бъде допуснато излизането му в чужбина, ако си представи здравната осигуровка. Просто по някакъв начин трябва да бъде ангажирано вниманието на всеки един отделен български гражданин, че здравното осигуряване е преди всичко негов проблем. Оттук трябва да се тръгне. Всичко друго е едно отместване на решаването на проблема, повод за различни популистки изказвания и предложения, които никога няма да намерят своето решение.
Освен всичко друго, в последна сметка имаме ли ние точна информация относно броя на неосигурените и класифицирането им по групи? Кой работи в чужбина: кой работодател не плаща здравните осигуровки на хората, които работят при него, кои са трайно безработните; кой не може и няма финансовите възможности да си плаща осигуровките - всички тези неща само се бистрят в пространството, а няма точна информация.
Говорим за тази прословута информационна система – оттук трябва да се започне. Не можем да решим един проблем, без да започнем с информацията относно структурирането на здравно неосигурените. За какво тогава само си губим времето?! Най-после въпросът трябва да бъде поставен пред цялото българско гражданство и да бъде решен дефинитивно и то с решителни мерки, които трябва да бъдат най-напред посочени от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Ботев.
Има ли реплики към него? Няма.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези от вас, които бяха и в предишното Народно събрание и следяха нещата, знаят, че този проблем се поставя за четвърти път. Четвърти път срокът се отлага.
Знаете също така, че с предишните отлагания ефектът беше минимален. Разбира се, в хода на времето бяха предприети няколко поправки, които разшириха групата на хората – как да се изчистват задълженията. Имам предвид преди всичко работещите в чужбина. Това удължаване с тези два месеца няма да направи нищо.
Единственото положително нещо обаче е, че тези хора ще бъдат известени, ще бъдат напълно наясно, ще им бъде изпратено писмо, което им казва какво дължат и какво ще се случи с тях, ако не се издължат.
Аз мисля, че е крайно време да се престане да се спекулира, че държавата била длъжна. Държавата – това сме ние. Държавата оперира с нашите пари и в крайна сметка тя поема близо 48%, може би господин Адемов ще ме поправи, ако греша, от здравните осигуровки на хората.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Близо 60%.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Д-р Адемов, който е по- в час за тези неща, ме поправя, че са близо 60%.
Извинявайте, мисля, че това е повече от достатъчен процент на солидарност, който всички ние поемаме през държавата, плащайки нашите данъци. Не може до безкрай, защото здравето, освен да се получава, е и задължение. И това е написано и в Конституцията. Така че в крайна сметка всеки български гражданин е задължен да си плаща осигуровките. Още повече, пак повтарям за тези, които не знаят, че за една голяма група хора вноските бяха намалени наполовина и са равни на шест лева.
При това положение аз мисля, че не може до безкрай да се отлагат тези неща и ние да се правим, че, виждате ли, държавата трябва непрекъснато да разширява, да разширява обема и практически ние от фондово здравеопазване пак би трябвало да се върнем към здравеопазване на дотации. Не казвам, че и това не е възможно, но е безсмислено да извървим един път, за да се върнем обратно.
От друга гледна точка, аз бих искал да подчертая, че в закона има и наказателна отговорност. В смисъл административна отговорност за тези, които не плащат. И е крайно време, след като това е задължително осигуряване, да се прилагат всички мерки на закона, ако искаме да бъдем правова държава.
От друга гледна точка, на тези хора, които преценяват, че не желаят да плащат, или хора, на които и близките им не плащат за това, в крайна сметка трябва да бъдат съвсем наясно, че от 1 януари 2006 г. участието на държавата в болничната помощ се свежда преди всичко и само до психиатричната диспансерна помощ и всичко останало става по клинични пътеки, което значи, че който не е осигурен, ще трябва да си плаща. И единственият смисъл на закона е, че тези хора се предупреждават какво ще им се случи от 1 януари 2006 г.
Що се отнася до първата част на законопроекта, да се надяваме, че една голяма част от тези хора ще влязат отново доброволно в системата, според мен е твърде оптимистично. Но така или иначе тази крачка е необходима, най-малкото, за да се предизвестят българските граждани, че от 1 януари 2006 г. източникът на финансиране на болничното здравеопазване е само по клинични пътеки през Националната здравноосигурителна каса и те ще останат извън системата, ако не влязат в нея.
Това е смисълът, поради който аз ще подкрепя този законопроект с ясното съзнание, разбира се, че не бива по първата част да очакваме увеличение на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз съм съгласен с преждеговорившите, че трябва да се постави някакъв ред в здравеопазването и че здравеопазването е отговорност на всеки български гражданин, но не само лично, а и на обществото, защото има хора, които не могат да се грижат сами за себе си. Това е ясно. Има ги във всички общества.
Но искам да напомня на преждеговорившите, които много строго гледаха през очилата си българския народ, да им напомня само това, че за тези 15 години българските законодатели сътвориха такова здравеопазване, такова здравно законодателство, че то сега е в трагично състояние и това всички го знаят. Ако всичко беше наред, нямаше постоянно да се сменят закони, да се подменят подзаконови актове и т.н. Идете по здравноосигурителните каси и вижте как техните сгради са направени в суперлукс, погледнете ги какви коли карат и какви заплати имат. И каква част от вноските на българските граждани и от нашите данъци се харчат за издръжка на този чудовищен апарат за изсмукване на ресурс. И тогава направете една внимателна сметка и ще видите, че и оттам могат да излязат пари. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Без да ме репликирате, защото знаете, че нещата не са в ред. Ако нещата бяха в ред, ние нямаше да бъдем на първо място в Европа по смъртност на българските граждани. Това искам да ви кажа и не желая да обсъждам никакви подробности. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Китов, съгласен съм с Вас, че тези, които наистина имат възможност и скриват тези здравни осигуровки, трябва да намерим начин, да намерим схема, за да бъдат вземани от тях. Но тези, които нямат? Говоря за тези, които са трайно безработни, както каза колегата Минчо Христов. Има такива хора, държавата е в икономическа криза, това не е тайна за никой. Има хора, които днес не могат да свържат двата края, нямат пари за хляб. От тези хора как ще вземем пари за осигуровки?
При нас в бюрата за безработни се плащат шест или седем месеца някакви помощи, през които шест или седем месеца държавата плаща здравните осигуровки. Нека да направим като в една Германия, където тези помощи се изплащат повече време, докато безработният си намери работа. По този начин ще решим проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма трета реплика.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Господин Станилов, не се излагайте, като говорите тези неща тук. Първо, цялата база на здравноосигурителната каса беше изградена със средства от международните фондове и грандове.
Второ, прочетете в закона, за да видите, че издръжката на касата, господин Станилов, професор човек сте, се гласува от Народното събрание. Тя е под 3% и за тази година ще бъде около 2%. Недейте да говорите, че това е един чудовищен апарат, защото се оказа, че именно контролът е недостатъчен и има известно разхищение на средства. Това обаче в никакъв случай не е, защото този апарат е раздут. И естествено е да не искате да обсъждате един важен въпрос, който обаче разбира се е извън популизма и има само едно-единствено решение.
Господин Димитров, 60 на сто от хората поема държавата. Проблемът не е в непрекъснатото увеличаване и поемане на техните вноски, а да направим така, че те да могат да си плащат вноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Китов.
Има думата за изказване госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа, жалко, че това наше обсъждане не се предава директно по Българската национална телевизия, за да могат да чуят тези, които сглупиха и ви изпратиха тук, че за вас е много по-важно, за всички политически сили тук е много по-важно и много по-морално да продължават да текат стотици милиони български левове в Ирак и в другите ни чуждестранни мисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, моля Ви по законопроекта.
СТЕЛА БАНКОВА: Момент, пряко свързано е.
Защо никой не отваря дума за тези стотици милиони на фона на тези 30 милиона, които са нужди за здравните осигуровки, повтарям пак, на социално слабите и трайно безработните български граждани? Защо те трябва да бъдат обречени на смърт заради безхаберието на няколко български правителства, които не са определили дефинитивно понятията “социално слаб” и “трайно безработен”? Защо никой не отговори на нашите възражения каква ще бъде съдбата на хората, които излязат от системата, както се изразихте Вие, тоест след като престанат да получават социални помощи? Те са двойно наказани – хем нямат пари, лишени от социални помощи, хем ще бъдат задължени да си плащат здравните осигуровки и то със задна дата. Кой ви упълномощи по този начин да осъждате българите на геноцид?
Аз моля да се отговори на нашите въпроси. Какви са мотивите да не се отделят тези 30 милиона от бюджетния излишък,  след като този бюджетен излишък в предишния парламент беше пропилян неморално за чешмички и за алеи на общуването?  Тази управляваща сила сега е в тройната коалиция, а в същото време се оказва, че сме неспособни да помогнем  на този един милион или може би няколкостотин български граждани, които наистина ще бъдат без здравни осигуровки и няма да имат достъп до болничните заведения. Вестниците са пълни със съобщения и с информации за български граждани, които не са приети в болниците, защото нямат здравна осигуровка.
Вие четете ли на последната страница информациите за самоубилите се български граждани от немотия и от липса на възможност да се лекуват? Аз ще направя всичко възможно да информирам българските граждани за дебата, който се проведе в Комисията по труда и социалната политика, в Комисията по здравеопазването и сега,  на това заседание. Да чуят българите, които ни изпратиха тук, че точно овластените народни представители говорят за "трайно мързеливи" български граждани, окачествиха нашето предложение като позорно предложение – депутат от НДСВ. Депутат от БСП нарече предложението ни евтин популизъм.
Имате ли куража да се изправите пред българите и да наречете това популизъм пред тях? Кой ще ми отговори какви са били съображенията да се отделят 830 000 лв., за да се изпратят съобщения на трайно безработните и социално слабите български граждани, да им се разясни колко важно е да платят от празния си джоб, колко здравни осигуровки могат да се платят с тези 830 000 лв.? Хората са достатъчно информирани, знаят, че трябва да платят, но нямат тези средства.
Какво ще отговорите например на едно сливенско село - Желю войвода,  с три хиляди души население, което още в миналия мандат изпрати такъв огромен куп с подписите на всичките три хиляди души? Те протестират отчаяни и заявяват, че не могат по никакъв начин да платят тези здравни осигуровки.
Имате ли куража вие, народните представители от Сливен, да отидете там и да изложите вашите мотиви, да им кажете, че са "трайно мързеливи" и че това, което се иска за тях, е евтин популизъм? Какво ще отговорите на българските граждани, след като стана ясно, че тази мярка за отлагане, за разсрочване не дава резултати? След третото разсрочване само 26 000 души платиха  здравните си осигуровки.
Сега в навечерието на тази чудовищно тежка зима колцина ще могат да си ги платят? Вие колко души очаквате, че ще могат да ги платят? Ще разговаряме с вас след 1 януари, за да видим каква е рекапитулацията от това палеативно решение, което предлагате. То впрочем не е решение, скриваме си главите в пясъка – разсрочване. На фона на тази тежка зима кой ще има пари да плати здравни осигуровки със задна дата? Защо вменявате  вина на българските граждани, които са жертва на това чудовищно разграбване на България, в което разграбване участваха всички политически сили петнадесет години?
Умолявам ви,  изправете се пред българските граждани не тук,  от трибуната на парламента, където сте защитени от стените на Народното събрание, отидете сред българските граждани и мотивирайте вашия отказ да отделим или от бюджетния излишък, или от милиардите, които отиват в Ирак и за други мисии, за превъоръжаване!
Отказваме да отделим 30 милиона. Аз не съм съгласна, че ние не предлагаме решение с това, че искаме на този етап да се отделят тези пари, да се решат проблемите на хората, които нямат здравни осигуровки.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място):  След три месеца  пак са неосигурени.
СТЕЛА БАНКОВА: След 1 януари управляващата коалиция трябва да направи така, че да отдели достатъчно средства за социалната сфера и за здравеопазването, защото аз ви уверявам, колеги,  Бог да ви е на помощ след този нечовешки бюджет, който предстои да се приема, особено в сферата на здравеопазването! Той граничи с изтребление на българите! На фона на този бюджет, който трябва да се приеме, и на отказа ни да помогнем, простете ми, с някакви си 30 милиона на трайно безработните и социално слабите български граждани не реагирайте на думите ми с досада, уважаеми колеги, а намерете кураж пред хората да обясните, че нямаме механизми за някакви си 30 милиона! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика към госпожа Банкова – господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС):  Уважаеми господин председател,  уважаема госпожо Банкова! Вие сама знаете, че от тези милион и двеста хиляди души има доста хора, които първо не знаят, че трябва да плащат вноски, има и недобросъвестни хора.  Що се отнася до комисията, вие не искате да разберете, че категорията социално слаби сега по закона се осигурява. Разбира се, при категорията трайно безработни, която наистина не съществува, в законодателството е казано, че това би следвало да се поеме солидарно от работещия съпруг. Когато си говорим тези неща тук, трябва да сме съвсем наясно.  Освен това трябва ясно да кажете на българските граждани от с. Желю войвода, че именно по предложение, не Ваше, тяхната вноска беше направена наполовина. Става въпрос за 20 ст. на ден, госпожо  Банкова.  (Реплика от народния представител Стела Банкова.)
Извинявайте, госпожо Банкова, това е истината за нещата и когато излезем пред тази трибуна, особено пред хора, които разбират,  нека да не говорим така. Дори да приемем че плащаме тези 30 милиона, имайте предвид, че само след три месеца ефектът на лавината ще бъде по-голям и няма да са милион и двеста неосигурени, а ще бъдат около два милиона, защото оттам насетне много хора ще кажат: защо на  еди кой си, който не плаща, ще му се опрощават, а аз трябва да плащам? Ето това обяснете и, че с тези 30 милиона нещата не се решават дефинитивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ботев, заповядайте за втора реплика.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става ми много мъчно, задето отприщихме яростта при решаването на един толкова  сериозен проблем  и допускането на такива квалификации, като геноцид към собствената си нация и какви ли още не други, които наистина се вграждат само в понятието "популизъм".
Е, добре! Ние сме наясно – има хора, които не са в състояние да си плащат здравните осигуровки, но кое им пречи да отидат и да поставят въпроса пред съответните институции,  а се сещат в момента, в който влязат в нашите заведения и търсят нашите услуги?
И следващото нещо – какъв геноцид е този, когато ти му извършваш здравната услуга, след като предварително си наясно, че той не е осигурен и че това става за сметка на тези, които са били честни и почтени платци? Е, кое е популистичното? И  кой  е този, който е отказал на някой, който не е осигурен, каквато и да е медицинска помощ? Няма такъв!
Ние се стремим да решим най-после един проблем, скрепен със законодателство, и не можем да избегнем потребността да осъзнаем, че в последна сметка това е задължение на всеки един от нас. Не трябва той да търси решение на проблема си, едва когато допре до потребността от нашите действия и услуги, които и без това не са достатъчно подкрепени с материален и финансов ресурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ботев.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Китов, обстоятелството, че съобщихте такава добра вест за намаляване цената на здравните осигуровки за хората от с. Желю войвода означава, че де факто Вие признавате, че има една огромна категория от български граждани, които наистина по никакъв начин няма да могат да платят тези здравни осигуровки.
Аз наистина ще изчакам 1 януари, ще изчакаме разчета, за да видим колко хора са се възползвали от това разсрочване и тогава да видим как ще се изправим лице в лице с тези вероятно няколкостотин български граждани, които наистина няма да могат да платят.
Вие ми казвате, че са социално осигурени. А тези, които вече изпадат от системата, така както се изразихте? Аз за тях питам. Тези, които престават да получават социални помощи, какво ще правят? (Шум и реплики в залата.)
Има хора, които не отговарят с 50 стотинки,  с 1 лев на условията, те са страшно много. Хората не могат да бъдат виновни за това, че ние не сме направили определение за социално слаби и трайно безработни до този момент.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е спекулация! Има цял закон!
СТЕЛА БАНКОВА: Добре, аз приемам това, но аз искам да се изправим всички след 1 януари,  точно в средата на  тази тежка зима, за която зима вина имаме всички ние – управниците, за да видим какво ще отговорим тогава на българите.
Аз продължавам да твърдя по информация от пресата, от моите обиколки в страната и от приемните ми дни, че има десетки и десетки случаи, в които се отказва медицинска помощ на хората, защото нямат здравни осигуровки. По закон отказът  е правилен, но ние не сме изпратени тук, само за да спазваме закона. Ние сме изпратени тук да опазваме живота и здравето  на българските граждани и да се търсят механизми за това. Няма да се уморя да  повтарям и да искам отговор на въпроса: защо за Ирак ще има един милиард за преки и косвени разходи, а сме неспособни да се справим с проблема за здравните осигуровки? Уверявам ви, че този въпрос ще ви бъде зададен директно от българите и то в скоро време. Трябва да бъдем готови да  им отговорим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да дам думата на следващия за изказване, госпожо Банкова, напомням Ви във връзка и с основното Ви изказване, и на репликата Ви, че ал. 4 от чл. 67 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание  предвижда, че на първо гласуване  законопроектът се обсъжда по принцип и народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
Във Вашето изказване Вие смесвате въпросите на законопроекта с Ваши квалификации за поведението на народни представители и степента на тяхната отговорност, което е пряко нарушение на нормата, затова Ви напомням да я спазвате стриктно!
Има три заявки за изказвания – на господин Янаки Стоилов, на господин Васил Паница и на господин Руденко Йорданов.
Давам думата на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Макар че в този законопроект става дума само за удължаване за пореден път на срока за лица, които не са издължили своите здравни вноски, да направят това – темата, както се чува и както се усеща, е много по-сериозна и сложна, защото тя опира до системата на здравното осигуряване в България.
Според мен има безспорни факти,  от които трябва да се търси решението на проблема. Тези факти са, че в България има голям брой неосигурени лица. Причините за тяхното неосигуряване са много различни – за една голяма категория от тези лица това се дължи на недобросъвестно отношение към изпълнение на техните задължения, макар че те разполагат с финансови възможности за самоосигуряване.
Други лица просто нямат интерес за участие в системата на здравното осигуряване, защото смятат, че разполагат с достатъчно възможности за лечение, независимо от това, че са извън системата.
И има трета категория лица, които не са в състояние,  поне през определени периоди, да заплащат за своето здравно осигуряване, макар че те попадат в категорията на задължените лица. Тук аз не говоря за тези, които са официално признати за социално слаби и на които осигуряването се поема от държавата. Действително, има категория лица, и те са поне десетки хиляди, а може би и над сто хиляди, които без да имат право на социално подпомагане, без да са обхванати от държавата за  заплащане на техните здравни осигуровки, имат задължения, които  обаче те, поради липса на доходи или недостатъчно доходи, и не могат да изплащат своите здравни осигуровки. Затова именно отлагането на решението на проблема може да има само частично значение.
Трябва да  сме наясно също така, че в България се съчетават две явления, които наглед не би трябвало да съществуват едновременно. Има все още високо ниво на безработица, но факт е също, че има лица, които са трайно безработни без да търсят работа и да са готови да полагат труд, за да получават доходи от труд.
Всеки, който сериозно анализира социално-икономическата ситуация в България, трябва да разбере това. Не са едни и същи причините за безработицата. В България вече дори има  формирано поколение хора, които не са приучени и не желаят да се трудят. И в същото време вие виждате как от година на година разходите на социалното министерство за социални плащания растат. Тази политика даже може някои да я упрекнат, че е пасивна, защото тя не води към промяна на тези нагласи и към създаване на условия за труд. Според нас главното трябва да бъде да създаваме условия за труд на хората, а не просто те да бъдат подпомагани за това, че не работят през определен период от време.
И третият факт, той е най-трудно доказуем, но мисля, че също е трудно опровержим, че на много места ръководствата на Здравната каса, в добро взаимодействие с ръководствата на лечебни заведения, харчат парите за здравеопазване не по най-рационалния начин, за да не кажа със значителни злоупотреби. Защото е създадена една система да се описват колкото е възможно по-голям брой дейности, да се осигуряват повече пари, които влизат от Здравната каса към лечебните заведения, без във всички случаи тези средства изцяло, реално да отиват за лечението на болните. Значи тук ние веднъж имаме недофинансиране на клиничните пътеки и в същото време – правене на разходи, които ефективно не отиват за лечение и за подпомагане на тези, които най-много се нуждаят. Поради тази причина ние постоянно увеличаваме парите за здравеопазване, а качеството на здравната помощ в България като цяло не се повишава през тези години.
Какво решение можем да търсим на проблема? Според мен, ние трябва да подкрепим сега на първо четене удължаването на срока. Но лично аз правя тази подкрепа условно, защото този срок – до края на годината, няма да бъде достатъчен, за да се намери по-добро решение от сегашното. Затова аз смятам да предложим този срок да бъде удължен поне до началото на пролетта, не просто затова, че през следващите 3-4 месеца много ще се увеличи броят на хората, които ще платят дължимите здравни осигуровки.
В самия Закон за здравното осигуряване трябва да се предвиди създаването, бих го нарекъл, на определен гаранционен фонд, който да покрива разходите за лечение на определена категория лица, които не попадат в системата на социалното подпомагане, лица обаче, които ясно да бъдат определени и разграничени от тези, които трябва и поради това са длъжни да плащат. Дали този фонд ще бъде формиран към Министерството на здравеопазването, към Министерството на труда и социалната политика или към самата Здравна каса е отделен въпрос. Той в някаква степен е производен и не е най-важното, ако за него бъдат заделени необходимите средства. Това обаче предполага ръководството на Министерството на здравеопазването и Здравната каса ясно да разграничат категориите лица и да може да се идентифицира защо те не заплащат. В момента това не може да бъде направено, не само поради динамиката и промяната на социалния статус на лицата, но защото Здравната каса в момента не е в състояние да предостави такава добра информация. И ако това не бъде направено в първите месеци на следващата година - и от ръководството на Здравната каса и от министерството, ще се затвърждава впечатлението, че това умишлено не се прави в България вече 7-8 години, след като са приети законите за здравното осигуряване. Няма обяснение това да не става, освен че има или крайно лошо управление, или користни мотиви да не бъде дадена тази информация, която позволява управление на процеса.
Така че аз призовавам ние да подкрепим удължаването на срока. По-нататък, както казах, ще предложим този срок да бъде удължен поне до началото на пролетта, за да не останат лицата, които се нуждаят от здравно обслужване, в най-тежкия период без тази помощ и в същото време този срок активно да бъде използван и от парламента, и особено от споменатите две институции - Здравната каса и Министерството на здравеопазването, за да предложат трайно решение именно за тази категория лица, които, както казва Конституцията, имат право на здравно осигуряване. Вярно, че грижата за здравето трябва да бъде грижа на всеки един човек, но искам да припомня, че в България е прокламирано право на здравно осигуряване с оглед всеки, който има нужда и е добросъвестен, да може да получи поне минимално необходимата здравна помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплика – господин Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Благодаря и на господин Янаки Стоилов за този дух на конструктивизъм, който чухме преди малко. По същество той подкрепи нашето предложение. Това, което ние настояваме, е именно да бъдат разграничени онези хора, онези българи, които не могат да си платят тези осигуровки, нямат възможност. Те са социално слабите и трайно безработните, пак повтарям.
По същество той се разграничи от мнението на една своя колежка, аз няма да цитирам нейното име, за да не я излагам, която в Комисията по труда и социалната политика каза, че всички трябва да си плащат услугите, които получават – парното, топлата вода, тока и здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, Вие не правите реплика, а се съгласявате с оратора и правите коментар на друга народна представителка. Това, което казвате, няма нищо общо с понятието реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да ви припомня, колеги, че според българската Конституция здравеопазването трябва да бъде достъпно за всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма нужда нищо да припомняте, репликирайте господин Стоилов или освободете трибуната. Благодаря.
Господин Китов, заповядайте за втора реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! По същество още в комисията аз също предложих удължаване на срока. Но в хода на дебатите стана съвсем ясно, че то не бива да се прави по простата причина, че ако удължим с няколко месеца срока през следващата година, трябва ясно да кажем кой ще плаща за лечението на тези болни. Защото Касата вече няма да плаща! Аз оттеглих своето предложение именно с този мотив, че не можем да кажем на болниците: работете! Това значи да им кажем: трупайте дългове! Нещо, което не бива да правим.
Разбира се, с останалата част от изказването съм съгласен, че трябва да се търси някакво решение. Но повярвайте ми, съвсем откровено, аз също се убедих, че не бива да се прави удължаване, защото наистина започва един нов начин на финансиране, по който Касата няма да финансира, след като си неосигурен. Тогава трябва да кажем на болниците: работете! Но за чия сметка? Ето как от трибуната на Народното събрание им казваме да правят дългове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Димитров. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Стоилов, добре – удължаваме срока до пролетта. Ако до пролетта не намерим нужния механизъм за излизане от положението, какво правим оттам нататък, защото проблемът ще остане налице?! Просто искам да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Стоилов.
Напомням на народните представители, че съгласно правилника, репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Христов, Вие назовавате проблема, но не сте в състояние да предложите достатъчно ефективно решение, така че аз не Ви упреквам. Ролята на тези, които управляват, е главно да намират решенията, така че Вие имате право да поставите този остър проблем. Но нека да не се твърди, че той предлага наистина достатъчно решение, именно защото не може, каквото и да е названието на това проекторешение, да разграничи ясно категориите лица, които то обхваща. Но това именно изисква да се търси решението на въпроса, който господин Китов също поставя.
Искам ясно да се разбере, че това решение на проблема, което виждам, е едновременно да бъдат осигурени средства за лечението на тези болни, така че да не се декапитализират болниците, защото някой трябва да плати за това лечение, макар че те няма да са платили своите здравни осигуровки. Именно заради това трябва да се предвиди тази система и затова е необходимо да се удължи повече срокът. Защото в тези два месеца, когато обсъждаме бюджета, данъчните закони и когато има други приоритети в предстоящите седмици, това решение няма да може да бъде намерено и няма да бъде прието от парламента.
Така че това се отнася и до въпроса на господин Димитров какво става, ако не се намери решението след изтичане, макар и на удължения срок? Проблемът ще остане с още по-голяма острота и аз затова апелирам. А това решение аз не мога да го взема сам, това трябва да стане чрез усилията на правителството и на парламента, и се надявам, че ще се намери мнозинство за това решение. Защото първата стъпка, която можем да направим, е да увеличим, макар и незначително средствата, които има в бюджета – те са около 16 млн. и отиват главно за лицата, които имат право на социално подпомагане. Ако тези средства бъдат завишени, тогава в предстоящите месеци няма да възникне проблем.
Оттам нататък трябва да се намери трайното решение по категории лица и този фонд трябва да служи като буфер. В някои случаи фондът ще плати за лечението на лицата, но ако се установи, че те не попадат в тази категория, която трябва да бъде подпомагана, по-нататък фондът може, включително и по принудителен ред, да събира своите средства, ако – пак казвам – тези лица не попадат в категорията, която трябва да получи подкрепата на обществото и държавата чрез тези финансови средства.
Затова мисля, че такова решение трябва да бъде търсено от всички ни. Време все още има, но не може да се остава на нивото на безкрайните отлагания, които имаше, или на простото изваждане на всички тези хора от системата на здравното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Това е проблем, който възникна през 2003 г. като гръм от ясно небе. Защо? Защото тогава вероятно информационната система на НОИ не беше зацепила както трябва, а и до момента няма информационна система на Касата, което е много жалко, въпреки че имаше готова информационна система в края на 2001 г.
Какъв е основният проблем обаче?
Първо, трябва да кажем кой кой е в тези 1 200 000 души. Тези 1 200 000 души в никакъв случай не са социално слаби, които не са регистрирани. В никакъв случай! Има една голяма плаваща група по данни на МВР – между 500 и 700 000 души, които непрекъснато напускат страната и се връщат за различни срокове от време.
Има една немалка група, които имат средствата, но не се осигуряват, не осигуряват и работниците си. Познаваме хора, които са реституирали имоти и които също не си плащат осигуровките. Вярно е, че това е много по-малка група.
Основният проблем е да се реши кои са тези, които реално имат нужда от тази помощ от държавата. Доколкото имах разговори с господин Христосков, в НОИ имат ясна картина към момента кой кой е от тези 1 200 000 души. Според тях от тази обща цифра около 200 000 души имат реална нужда. Това вероятно ще се прецизира, но първият проблем е да се уточни кой има нужда от помощ.
Всяко по-нататъшно отлагане на този проблем води до задънена улица. Ако вземете стенограмите от предишните три разисквания, ще видите, че всички се въртяха около това каква е диагнозата, а никой не даваше решение. И днешният дебат в продължение на два часа е същият. Няма решение. Трябва да кажем, че това е един етичен проблем, защото той демотивира редовните платци. Има голяма група хора, които трябва да плащат, но не плащат и разстройват редовните платци. Към тях не трябва по никакъв начин да бъдем дори милостиви. Друг е въпросът за тези, които не могат да си плащат.
Вторият въпрос е, че се сменя финансирането на болниците. Както знаете, цялото финансиране минава към Касата и вече няма кой да плаща лечението на тези хора. Лично министър Гайдарски на предпоследното заседание на Комисията по здравеопазването каза: “Аз не мога да задължавам болниците, които са търговски дружества, да плащат на хора, които не са осигурени”. И е абсолютно прав!
Така че нашата задача е: първо, да определим хората, за които вече имаме ориентировка от НОИ, че са около 200 000 души, и второ – да намерим решение какво да се прави с тях и по какъв начин държавата да им помогне. Всичко друго са празни приказки. Всяко отлагане е абсолютно излишно, защото то не решава проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Паница.
Не виждам желание за реплика.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, аз съм един от съвносителите на законопроекта и съм го направил с ясното съзнание, че това е една палиативна мярка. Тази палиативна мярка обаче ни дава възможност във времето, което ни остава за срока, който поставя законопроектът, да търсим решение и на тези проблеми, които поставиха колегите от “Атака”, макар и с един апломб, който аз не споделям, защото в крайна сметка има и технология, с която всичко това трябва да бъде направено.
Разделям проблема на три:
Едната страна е политическата, която ни задължава ясно и категорично да кажем по отношение на срока, който даваме: “Дотук с компромисите. Приключваме в този срок и оттам нататък здравноосигурителната система, системата, по която става разплащането с изпълнителите на медицинска помощ, е тази, която сме приели, и не можем да допускаме някакъв смесен тип, в който разделяме категориите здравноосигурени лица – които плащат, за тях прилагаме здравноосигурителната система, а за една друга, засега звучаща имагинерно категория, която има възможност, но няма да плаща, тя получава медицинско обслужване извън правилата, които ние сме създали”.
Проблемът има и друга, финансова страна. При бюджет на Касата от 1 млрд. 357 млн. лв. ние трябва да осигурим медицинска помощ, която струва не по-малко от 2 млрд. лв. Няма как това да се случи, от една страна правейки компромиси и разрешавайки на определени категории хора да тълкуват законодателството и да дозират поведението си не така, както законите повеляват, а както на тях им отърва, и същевременно да искаме от тази система да осигури 2 млрд. лв. за здравното обслужване на населението.
Третият въпрос е технологичен, който може би недобре колегите от “Атака” са осъзнали. Те внесоха проект за решение, което дава идеята, но няма отношение към механизма, а той е разписан в сега съществуващата нормативна база – Законът за социалното подпомагане, Правилникът за приложението му и Наредба № 5 за топлинното подпомагане, където са определени категориите лица, имащи право да бъде осигурено здравното им осигуряване за сметка на републиканския бюджет.
Къде става разминаването? Тази наредба изброява много критерии, по които се определя кой отговаря на социалните условия. Тези критерии са финансови, имуществени. Дотук – лесно.
Трудното идва тогава, когато тази наредба постави и условия – значи отговаряш на критериите, но има такива и такива условия, които те ограничават от възможността да се възползваш от критериите, на които отговаряш. Затова технологичният проблем е да се създаде по-голяма възможност на социалните работници да бъдат активна страна при създаването на контакт с хората, които отговарят на критериите, и същевременно да ограничим до известна степен условията за подпомагане при здравното осигуряване на тази категория лица. Някои я наричат маргинална категория, маргинална група. Аз не споделям това понятие, но въпреки всичко това са хора, които имат права, но недобре могат да се възползват от тях. Именно към тях чисто технологично ние трябва да отработим механизма, с който да си послужат.
На финала държа да кажа на колегите от “Атака”, че ние, колегите  от Коалиция за България, също бяхме пред парламента – д-р Кумчев, д-р Станкова, колегата Великов от НДСВ. Ние споделяме болките на хората и в никакъв случай не сме от тези, които ще си заровят главата в пясъка и няма да се вслушат във всичко това, което става около нас.
Но от друга страна, не смятам, че с шумотевица и с това, което някои от нас наричат популизъм, ние ще стигнем по-лесно до решенията. Ние създаваме обществената атмосфера за търсене на изход, но и ние сме хората, които трябва да намерят този изход в интерес на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще се опитам да бъда максимално кратък и ще кажа това, което не беше казано досега.
На първо място, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи така предложения законопроект с ясното съзнание, че се дава възможност да се търсят начини, средства и методи този проблем да бъде решен дефинитивно.
Какво се предлага на практика? Предлага се възможността за разсрочване на тази категория български граждани, които не са успели в определените срокове да внесат дължимите, но неизплатени здравноосигурителни вноски.
На второ място, предлага се Националният осигурителен институт да уведоми всички длъжници със съответни писма и на практика да отпадне обвинението, че няма информация за това какви средства се дължат.
От гледна точка на досегашната практика разсрочването помага, но в известна степен. Знаете, че от последното разсрочване към дата 26 октомври – тук имаме информация от Националния осигурителен институт – 28 390 български граждани са се възползвали от тази възможност. Въпросът е следният.
Искам да се върна малко назад. През 1998 г., когато се приемаше Законът за здравното осигуряване, се прие един подход на задължително здравно осигуряване, който стъпи на принципа на гражданственост, осигуряване по гражданство. Тоест всички български граждани, които се възползват от правата си на такива, трябва да бъдат така добри да си изпълняват и задълженията, които им дава това гражданство. В този смисъл беше приет подходът за задължително здравно осигуряване и за осигуряване по гражданство. След като си български гражданин, ти имаш задължението да се осигуряваш по този закон. Тогава обаче още не се говореше за свободно движение на хора, не се говореше за Регламент или Директива 1408/71 на Европейския съюз, която дава възможност за преносимост на осигурителни права.
Пропуснах да кажа, че българският Закон за здравно осигуряване е един от най-строгите, тъй като до миналата година или до 2003 г., ако не се лъжа, когато бяха едни от поредните промени, този, който не беше платил повече от три здравноосигурителни вноски, се лишаваше от осигурителни права. Такава строга санкционираща мярка няма в почти нито едно европейско законодателство. Последните промени, които бяха направени в тази насока, дадоха възможност на тези, които в последните 15 месеца имат повече от три неплатени здравноосигурителни вноски, да загубят здравноосигурителните си права. Това все пак е един по-благоприятен режим в сравнение с това, което беше прието в началото.
Какво е решението на проблема сега? Не е вярно, господин Паница, че в Националния осигурителен институт няма информационна система и няма регистър. Има регистър на здравноосигурените лица. И не е вярно това, че информациите не са засечени, а вярното е това, че в Националната здравноосигурителна каса нямаше регистър на български граждани, които са си избрали общопрактикуващ лекар. И когато се направи този регистър в Националната здравноосигурителна каса, бяха засечени информациите и се оказа, че има такава категория български граждани, които към този момент са над 1 млн. 100 хил. души.
Не е вярно и нещо друго – че тези хора не са категоризирани. Ето я категоризацията, аз съм я показвал няколко пъти и вие знаете, Националният осигурителен институт много пъти е казвал, че не може да се извърши на 100 процента точна категоризация във всички групи, защото български граждани променят своя статут и плаващият статут няма начин да бъде фиксиран в такъв тип документи.
Следващият въпрос, на който искам да обърна внимание, е едно решение или по-точно един извод от заседание на Икономическия и социален съвет. Икономическият и социален съвет беше сезиран чрез председателя на 39-ото Народно събрание и там има конкретни предложения за решаване на този казус. Едното от предложенията е осигуряването да не бъде на принципа на гражданство, а да бъдат спазени основните принципи на социалното осигуряване и тези принципи да бъдат прехвърлени към здравното осигуряване.
Какво имам предвид? Задължително осигурени да бъдат единствено и само тези, които имат доходи от труд, или тези, които са в трудовоправни и произтичащи от тях отношения, плюс тези, които са в служебни отношения, естествено и групата на самоосигуряващите се. За всички останали български граждани задължението за осигуряване да не бъде задължително. Тогава обаче възниква един много естествен въпрос. Тези, които не отговарят на критериите за социално подпомагане, тези, които не отговарят на критериите за енергийно подпомагане, с какъв статут са? Те са със статут на самоосигуряващи се. Самите самоосигуряващи се обаче са разделени в много категории. Ако трябва да говорим за тази категория, която най-често е предмет на нашите дискусии, това е категорията на маргинализиралите се български граждани, които по някои информации са около 200 хиляди, които нямат коректни отношения с никакви държавни институции – нямат лични карти, нямат местоживеене, нямат адреси и т.н.
Какъв трябва да бъде подходът към тези граждани? Господин Янаки Стоилов и господин Руденко Йорданов споменаха за някакъв гаранционен фонд. Аз не мисля, че въпросът трябва да бъде решен по този начин. Това, което аз смятам и съм убеден, че това трябва да стане, е да се включат доброволните фондове в доброволното здравно осигуряване, за да може да се подпомогне задължителното здравно осигуряване. Въпросът е кой ще плаща на тези доброволни фондове. Има няколко механизма. Ако на тези български граждани се даде възможност да изберат доброволни фондове, бъдете сигурни, че самите доброволни фондове ще направят всичко възможно, така както направиха универсалните и професионални пенсионни фондове, за да издирят всички тези хора и те ще бъдат включени в техните схеми. Само че тук  Министерството на труда и социалната политика и преди всичко Министерството на здравеопазването трябва да се погрижат за това да се изготви извън така наречения основен пакет от здравни услуги, един социален пакет, за да може тези български граждани да се осигуряват по този начин. В този основен пакет да влизат жизненоважни манипулации, да влиза един минимален пакет от услуги, които да бъдат гарантирани от държавата. Всякакви други според мен предложения няма да решат дефинитивно въпроса, само ще отложат решаването му. Но и каквито и предложения да се направят, каквито и решения да се вземат, проблемът с натрупаните досега дългове няма да бъде решен, включително и с начините и с предложенията, за които говорих преди малко.
Така че моята надежда е в този двумесечен срок институциите и министерствата, които са ангажирани с този проблем, включително и комисиите в Народното събрание, и самото Народно събрание да направят всичко възможно. Защото по този въпрос е имало многократни събирания, работни групи, срещи и т.н., но трябва да има  институции и аз предлагам това да бъдат Министерството на здравеопазването заедно с Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса най-после дефинитивно да решат този наболял проблем, който периодично се включва в дневния ред на обществото, когато възникнат условия за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Моята реплика към д-р Адемов е свързана с текста от Закона за здравето, който казва, че никое лечебно заведение не може да откаже оказването на спешна помощ. Като прибавя освен това и проблема с бременността, раждането, следродовия период би било грях на тази категория лица ние да кажем: “Вие нямате права, вие не сте осигурени!”. Затова този гаранционен фонд, както искате го наречете, този финансов ресурс трябва да играе ролята на буфер за определен вид заболявания или за определен вид състояния, които в периода 2006-2007 г., когато болничната помощ е изцяло финансирана от Касата, да може да се буферира точно тази категория лица и тези състояния, за които ние нямаме готовност сега да предложим вариант за тяхното медицинско обслужване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз считам, че д-р Адемов е слушал, но не е чувал някои неща, защото казах, че информационната система на НОИ зацепи някъде към 2003 г., за да имаме тогава информацията. Здравното осигуряване е от 1998 г.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От 2000 г.
ВАСИЛ ПАНИЦА: През 2000 г. имаше ли някаква информация за здравнонеосигурените? А 2001, 2002?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): НОИ!
ВАСИЛ ПАНИЦА: Изведнъж, като гръм от ясно небе паднаха 1 200 000 души!
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Над два милиона!
ВАСИЛ ПАНИЦА: Или колкото бяха тогава – над два милиона към 2003 г. А това, че Касата имала някакъв регистър, трябва да ви кажа, че ако не е информационната система на НОИ, този регистър на Касата абсолютно нищо не струва, тъй като нямат реална информационна система, която да е синхронизирана с тази на НОИ и докато нямат – проблемът ще е същият. НОИ има заслугата, че установи тези хора, а не Касата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Ботев.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Осмелявам се още веднъж да взема думата по отношение на този кардинален проблем, защото в момента дискусията се разгръща само от гледна точка на заинтересованите здравнонеосигурени лица, но ние всъщност обсъждаме формирането на финансовия ресурс, който след Нова година с цялата си тежест ще изправи на нокти здравните заведения, които няма да са в състояние да извършват своята основна дейност, за което са необходими средства.
Д-р Адемов си позволи да каже 2,5 млрд. лв. Аз спокойно мога да ви кажа, че преди осем години един екип – това са хора, които са компетентни и са вътре в нещата, изследва колко струват всички здравни дейности на територията на България – 3 млрд. 800 млн. лв.. Затова тези три месеца трябва да бъдат най-рационално използвани от нас, които ще решим по какъв начин ще се осигури наборът на финансовия ресурс, за да не катастрофира тотално здравеопазването, което ние се готвим законово да извършим. Няма кой после да ни отлага с месеци, защото здравните заведения ще получават средства за сметка на извършваната дейност само от Касата. А след като наборът на средствата, на финансите е порочен, ясно е, че инсуфициентността  най-после ще отпочне дълго мечтания от някои хора деструктивен структурен процес в нашето здравеопазване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Д-р Адемов – за дуплика. Имате възможност да вземете отношение по три пълноценни реплики.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да се възползвам от трите минути, но искам да кажа следното нещо.
Господин Йорданов, Вие прекрасно знаете, че спешната помощ е приоритет на държавата и държавният бюджет плаща за спешната помощ. Друг е въпросът, че няма пълно разграничение между това що е спешна помощ и що е неотложна помощ. Това са друг тип проблеми.
Аз за разлика от Вас, а пък може би мисля точно като Вас, смятам че за се решат всички  проблеми на бременността, раждането, майчинството и демографската политика, трябва да има един отделен закон, в който да се регламентират всички тези въпроси, свързани с бременността, раждането и отглеждането на дете, майчинството и така нататък. Но това е съвсем друг въпрос и аз Ви благодаря, че ми припомнихте за тази моя стара идея.
Д-р Паница, не само че съм Ви слушал, но съм Ви разбрал добре. Трябва да Ви кажа следното нещо. Когато Националният осигурителен институт имаше информационна система, изобщо никой не знаеше, че ще има Национална здравноосигурителна каса. Нещо повече, един от първите законопроекти за здравното осигуряване предвиждаше Националната здравноосигурителна каса или Националният осигурителен институт да извършват дейности, които сега извършва НЗОК.  Не НОИ, не НЗОК, а Сметната палата и Държавен финансов контрол  след техните ревизии накараха НЗОК да структурира този регистър и след като той беше изграден, при засичането му с регистъра в НОИ, се разбра, че има такава категория български граждани. И Вие прекрасно знаете това, господин Паница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, наближава 11,00 ч. Има ли още желаещи да продължат изказванията, или бихме могли да се ориентираме към тяхното приключване и гласуване на първо четене на законопроекта? Няма непреодолимо желание да се вземе думата.
Обявявам приключване на разискванията и преминаваме към гласуване на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-71, внесен от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители на 2 ноември 2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми народни представители, моля чуйте процедурно предложение на д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за вашите предложения между първо и второ четене на току-що приетия законопроект да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за тридневен срок за предложения между първо и второ четене. Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на д-р Кумчев за тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 116 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Обявявам 30 минути почивка до 11,30 ч.
 
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието. (Звъни.)
Преминаваме към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
Има думата председателят на Комисията по икономическа политика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Във връзка с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията моля да бъдат допуснати в пленарна зала Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Олга Манафова – заместник-председател на Държавната агенция по метрология и технически надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма обратно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала на представители на изпълнителната власт.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за измерванията.”
По заглавието и по § 1 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на закона и § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По заглавието и § 1 има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава втора с нейните три раздела.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2 като предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. Глава втора се изменя така:
“Глава втора
Държавно управление в областта на измерванията
Раздел I
Държавна политика в областта на измерванията
Чл. 8. (1) Държавната политика в областта на измерванията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката и се изпълнява от председателя на Българския институт по метрология и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съобразно правомощията им по този закон.
(2) При разработването на политиката в областта на измерванията министърът на икономиката и енергетиката се подпомага от председателя на Българския институт по метрология и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
(3) Председателят на Българския институт по метрология и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор осъществяват правомощията си като се ръководят от принципите за осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията в страната.
(4) Министрите и ръководителите на ведомства организират дейностите по осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията в ръководените от тях юридически лица.
Раздел II
Органи на управление
Чл. 9. Органи на управление в областта на измерванията са председателят на Българския институт по метрология и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Чл. 10. (1) Създава се Български институт по метрология като юридическо лице към Министерския съвет на бюджетна издръжка със седалище София, специализиран за:
1. изпълнение на функциите по този закон, включващи:
а) създаване, съхраняване и усъвършенстване на националните еталони на Република България;
б) организиране изграждането и развитието на националната система за сертифицирани сравнителни материали;
в) осигуряване проследимост на измерванията в страната;
г) осъществяване контрол на средствата за измерване;
д) извършване на метрологична експертиза на средствата за измерване;
2. подпомагане органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия по въпроси, свързани с измерванията;
3. провеждане на метрологични изследвания и предоставяне на услуги, свързани с измервания и със средства за измерване, в области от обществен, научен и икономически интерес;
4. провеждане на дейности по международно признаване на резултатите от извършваните в Република България измервания.
(2) Българският институт по метрология се ръководи от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.
(3) При осъществяване на своите правомощия председателят на Българския институт по метрология се подпомага от заместник-председател, който се определя с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на института и се назначава от министър-председателя.
(4) За председател на Българския институт по метрология се назначава лице с българско гражданство с висше образование по природни или технически науки с образователно-квалификационна степен “магистър”, с трудов и/или служебен стаж не по-малко от 10 години в областта на измерванията и с изявени професионални качества в областта на метрологията.
(5) Дейността, структурата, организацията на работата и численият състав на Българския институт по метрология се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 10а. (1) Дейността на Българския институт по метрология се финансира от държавния бюджет и от собствени приходи.
(2) Българският  институт по метрология администрира по бюджета си средствата от таксите, събрани по този закон, и от собствени приходи от:
1. приходи от измервания, метрологични изследвания и консултации;
2. калибриране и оценяване съответствието на средства за измерване;
3. отпечатване и разпространение на официалния бюлетин на Българския институт по метрология и други специализирани в областта на измерванията печатни материали (списание, ръководства, методически указания и др.);
4. отпечатване и разпространение на преводи на документи на международните органи и организации по метрология;
5. курсове и семинари, провеждани в Учебния център по метрология;
6. дарения;
7. лихви;
8. средства по национални и международни програми, проекти, договори и споразумения;
9. други източници.
(3) Председателят на Българския институт по метрология определя със заповед служителите, които имат право на допълнително материално стимулиране, и индивидуалният му размер по ред, определен с Устройствения правилник на Българския институт по метрология.
(4) Средствата  по ал. 3 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата по бюджета на института и се осигуряват от преизпълнение на приходите.
Чл. 10б. (1) Председателят на Българския институт по метрология:
1. предлага на Министерския съвет утвърждаването на националните еталони на Република България;
2. предлага на Министерския съвет за приемане дългосрочна програма за развитие на националните еталони;
3. приема дългосрочна програма за развитие на националната система за сертифицирани сравнителни материали, координира нейното изпълнение и издава сертификати за сертифицираните сравнителни материали;
4. одобрява и отнема одобряването на типа средства за измерване;
5. представлява Република България пред международните органи и организации по метрология;
6. изпълнява и координира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от членството й в международните органи и в организации по метрология;
7. сключва, изменя и прекратява двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество и взаимно признаване в областта на измерванията;
8. издава указания и препоръки за прилагането на документите на международните органи и организации по метрология;
9. организира издаването на официалния бюлетин на Българския институт по метрология;
10. определя размера на цените за предоставяните от Българския институт по метрология  услуги по чл. 10а, ал. 2, т. 2.
(2) По искане на председателя на Българския институт по метрология служители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, предложени на председателя, могат да вземат участие в работата по изпълнение на задълженията по ал. 1, т. 6. Правата и задълженията на служителите се определят със заповед на председателя на Българския институт по метрология и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за всеки конкретен случай.
Чл. 10в. (1) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София към министъра на икономиката и енергетиката, осъществяващо метрологичен надзор съгласно този закон.
(2) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор:
1. определя периодичността на проверка на средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол, по предложение на председателя на Българския институт по метрология;
2. оправомощава лица за извършване проверки на средства за измерване;
3. предлага на председателя на Българския институт по метрология отменяне одобряването на типа на средствата за измерване, когато при метрологичния надзор се установи, че е налице основание по чл. 36, ал. 1.
Чл. 10г. Поддържането и повишаването на  професионалната подготовка на лицата, които изпълняват функции и задачи в областта на измерванията, се осъществява в Учебния център по метрология към Българския институт по метрология.
Раздел III
Консултативни органи по метрология
Чл. 10д. Консултативни органи по метрология са Националният съвет по метрология към министъра на икономиката и енергетиката и  Научният съвет по метрология към председателя на Българския институт по метрология.
Чл. 10е. (1) Националният съвет по метрология разглежда проекти на нормативни актове, програми и  концепции за развитие на метрологията и дава становища и предложения по други въпроси,  поставени от министъра на икономиката и енергетиката.
(2) Националният съвет по метрология се състои от 26 членове и включва:
1. по един представител на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Българския институт по метрология, Изпълнителна агенция "Българска служба  за акредитация" и на Българския институт за стандартизация, определени от съответния министър или ръководител на ведомство;
2. петима представители на научната общност, определени по споразумение между председателя на Българската академия на науките и председателя на  Съвета на ректорите;
3. четирима представители на национално представените организации на работодателите по чл. 35 от Кодекса на труда,  определени по споразумение между тях;
4. двама представители на сдруженията на потребителите, определени по споразумение между тях;
5. двама представители на сдруженията на метролозите, определени по споразумение между тях.
Чл. 10ж. (1) Научният съвет по метрология разглежда проектите на дългосрочната програма за развитие на националните еталони и дългосрочната програма за развитие на Националната система за сертифициране сравнителни материали и докладите по изпълнението им и консултира председателя на Българския институт по метрология по въпроси, свързани с националните еталони, метрологичните изследвания и обучението в областта на метрологията.
(2) В Научния съвет по метрология се включват учени и специалисти в областта на метрологията, като числеността му не може да надвишава 10 членове, а съставът се определя със заповед на председателя на Българския институт по метрология.
Чл. 10з. (1) Членовете на Националния съвет по метрология и на Научния съвет по метрология не получават възнаграждение за участието си в работата им.
(2) Съветите по чл. 10е и  10ж приемат правила за своята работа и заседанията им се ръководят съответно от министъра на икономиката и енергетиката и от председателя на Българския институт по метрология.
(3) Организационно-техническото обслужване на работата на съветите по чл. 10е и 10ж се осигурява съответно от Министерството на икономиката и енергетиката и Българския институт по метрология."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  По § 2 има ли желаещи за изказване?
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Правя редакционна поправка, господин председател,  в чл. 10а, ал. 2, т. 1. Изречението на ал. 2 завършва с "и от собствени приходи от:" и би следвало в т. 1 думите "приходи от" да паднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Да, мисля, че това е безспорно. Благодаря Ви.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева в чл. 10а, ал. 2, т. 1 думите "приходи от" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували  100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували  96 народни представители: за 94, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по  принцип, като предлага редакция на § 3 и създаването на нови параграфи 3а до 3д:
"§ 3. В чл. 15, ал. 2 думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 3а. В чл. 17 навсякъде  думите "Държавната агенция по метрология и технически надзор" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 3б. В чл. 18 думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 3в. В чл. 19 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология".
2. В ал. 3 думите "Държавната агенция по метрология и технически надзор" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 3г. В чл. 20 думите "Държавната агенция по метрология и технически надзор" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 3д. В чл. 22. се правят следните изменения:
1. В ал. 1, 4 и 6 думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология".
2. В ал. 7 думите "Държавната агенция по метрология и технически надзор" се заменят с "Българския институт по метрология"."
Господин председател, ще продължа да чета следващите параграфи, тъй като са аналогични.
Ако прави впечатление, че някъде заменяме абревиатурата,  а другаде цялото наименование, това е така, защото така са изписани в предните закони. Това го давам като пояснение.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип, като предлага неговата редакция и създаването на нови параграфи 5а – 5д:
"§ 5. В чл. 31, ал. 1 думите "Държавната агенция за  метрология и технически надзор" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 5а. В чл. 32 навсякъде думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 5б. В чл. 33 думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 5в. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Държавната агенция за  метрология и технически надзор" се заменят с "Българския институт по метрология".
2. В ал. 2 думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 5г. В чл. 36, ал. 1 и 4  думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология".
§ 5д. В чл. 37 думите "ДАМТН" се заменят с "Българския институт по метрология"."
Комисията подкрепя  текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
"§ 6. Член 38 се изменя така:
"Чл. 38. Първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
“§ 7. В чл. 40 думите “ДАМТН” се заменят с “Българския институт по метрология”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
“§ 8. В чл. 43 ал. 4 се изменя така:
“(4) Периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в “Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.”
Комисията предлага следната редакция за § 9:
“§ 9. В чл. 44, т. 3 думите “ДАМТН” се заменят с “Българския институт по метрология”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли предложения по параграфите от 3 до 11 включително? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграфите до 11 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция и създаването на нови параграфи 12а-12в:
“§ 12. В чл. 48 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”
§ 12а. В чл. 49 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 12б. В чл. 50, ал. 1 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 12в. В чл. 51 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”.”
Комисията предлага следната редакция на § 13:
“§ 13. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “съгласно наредбата по чл. 28 и условията в заповедта за оправомощаване”.
2. В точки 2, 3 и 4 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”.”
По § 14 комисията предлага следната редакция:
“§ 14. В чл. 53 навсякъде думите “ДАМТН” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.”
Комисията предлага следната редакция на § 15:
“§ 15. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Ежегодно до 31 март в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор се публикува информация за административните звена на Българския институт по метрология и за оправомощените лица, които извършват проверките на средствата за измерване.”
По § 16 комисията предлага следната редакция и създаването на § 16а и § 16б:
“§ 16. В чл. 56 думите “ДАМТН” се заменят с “Българския институт по метрология”.
§ 16а. В чл. 57 думите “ДАМТН” се заменят с “Българския институт по метрология”.
§ 16б. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите “ДАМТН” се заменят с “Българския институт по метрология”.
2. В ал. 3 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология.”
Комисията предлага следната редакция на § 17:
“§ 17. В чл. 65, ал. 2 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”.
Имате думата, уважаеми народни представители, от § 12 до § 17.
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): В § 15 се казва, че досегашният текст става ал. 1, като думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция по метрологичен и технически надзор”. А какво е това ДАМТН? (Реплики.)
Това са жонглирания, които са съвсем излишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Берон получи някакъв отговор, който, разбира се, не го удовлетворява.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Моля, гласувайте параграфите до 17.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 18. В Глава шеста Раздел III се изменя така:
“Раздел III
Одобряване на идентификационните знаци на
производителите на бутилки и уведомяване от
лицата, които произвеждат или внасят предварително
опаковани продукти
Чл. 67. (1) Лицата, които произвеждат или внасят бутилки, преди започване на дейността си, подават пред Държавната агенция за метрологичен и технически надзор писмено заявление за одобряване на идентификационния знак, който се поставя върху бутилката.
(2) В заявлението се посочват:
1. наименованието, седалището и адресът на управление на заявителя и видът на дейността, която извършва – производство или внос;
2. единният идентификационен код БУЛСТАТ;
3. видовете течности, за които са предназначени бутилките, които заявителят произвежда или внася;
4. местата на производство или съхраняване на бутилките.
(3) Към заявлението по ал. 2 производителят прилага графично изображение на избран от него идентификационен знак, а вносителят – графично изображение на поставения от производителя на бутилката идентификационен знак. Графичното изображение се представя на хартиен и магнитен или на оптичен носител.
(4) Избраният от заявителя идентификационен знак се одобрява, ако не се повтаря с вече одобрен идентификационен знак.
(5) В 7-дневен срок от подаване на заявлението председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице одобрява със заповед идентификационния знак или издава мотивиран отказ, ако не е спазено изискването по ал. 4.
(6) Лицата, получили одобрение за идентификационен знак по ал. 5 в 14-дневен срок от настъпване на промяна на обстоятелството по ал. 2 или на графичното изображение на одобрения идентификационен знак, писмено уведомяват Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
(7) Промяната на одобреното графично изображение се извършва по реда на ал. 2-5.
Чл. 68. (1) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор води публичен регистър на одобрените идентификационни знаци на производителите на бутилки.
(2) Информация за одобрените идентификационни знаци се публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Чл. 69. (1) Лицата, които произвеждат или внасят предварително опаковани продукти, са длъжни да уведомят Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за дейността си.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава в 14-дневен срок след започване на съответната дейност и съдържа:
1. наименованието, седалището и адреса на управление на заявителя и вида на дейността, която извършва – производство или внос;
2. единният идентификационен код БУЛСТАТ;
3. видовете продукти, които заявителят произвежда или внася;
4. местата за производство или съхраняване на продуктите.
(3) При прекратяване на съответната дейност лицата са длъжни в 14-дневен срок да уведомят Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за това.”
Комисията предлага следната редакция на § 19:
“§ 19. Създава се чл. 71а:
“Чл. 71а. (1) Изискванията на чл. 60, чл. 70, ал. 2 и чл. 71, ал. 2 не се отнасят за предварително опаковани количества продукти, които са произведени в държава-членка на Европейския съюз, и отговарят на изискванията, установени в тази държава.
(2) В случаите по ал. 1 вносителят е длъжен при поискване от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да представи документи, доказващи съответствието на внесените продукти с изискванията към тях.”
Комисията предлага следната редакция на § 20, заедно със създаването на § 20а:
“§ 20. В чл. 74 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 20а. В чл. 75, ал. 1 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 21.
По § 22 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфа и предлага следната редакция, както и създаването на нов § 22а:
“§ 22. В чл. 77, т. 4 и 5 думата “ДАМТН” се заменя с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 22а. В чл. 80 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”.”
По § 23 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 23. Член 82 се изменя така:
“Чл. 82. (1) За контрол на средствата за измерване и за метрологична експертиза се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) За оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване и за одобряване на идентификационен знак на производители на бутилки се събират такси, определени с Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрология и технически надзор, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, …).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по параграфи от 18 до 23 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 24. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите “чл. 77” думите “ал. 1” се заличават.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор определя със заповед служителите, които имат право на допълнително материално стимулиране, и индивидуалния му размер по ред, определен с Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
(3) Средствата по ал. 2 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата по бюджета на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и се осигуряват от преизпълнение на приходите.”
По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 26 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
“§ 26. В чл. 89, ал. 1 след думите “по чл. 70” се добавя “или които са с нетни количества, различни от тези, осигурени от производителя или вносителя”.”
По § 27 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 27. В чл. 90 думите “задължението си за регистрация по чл. 67, ал. 2” се заменят със “задълженията по Глава шеста, Раздел III”.”
Комисията предлага създаване на нов § 27а:
“§ 27а. В чл. 91 думите “чл. 67, ал. 4” се заменят с “чл. 67”.”
По § 28 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 28. В чл. 94 думите “ДАМТН” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.”
Има предложение на комисията за нов § 29:
“§ 29. В § 12 от Преходните и заключителните разпоредби думите “председателят на Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “министърът на икономиката и енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи от 24 до 29 включително.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 29 и предлага следната редакция и създаването на нови параграфи 29а и 29б:
“§ 29. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 29а и 29б, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
§ 29а. (1) Държавната агенция за метрология и технически надзор се преобразува без ликвидация в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор след отделянето от нея на Главна дирекция “Национален център по метрология” и Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, които се преобразуват в български институт по метрология в едномесечен срок от обнародването на закона.
(2) Българският институт по метрология поема архива, активите и пасивите на дирекциите по ал. 1 по разделителен протокол, утвърден от председателите на Българския институт по метрология и на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
(3) Правата и задълженията по сключените договори от Държавната агенция за метрология и технически надзор във връзка с дейността на дирекциите по ал. 1 преминават към Българския институт по метрология.
(4) Правата и задълженията по служебните и трудовите правоотношения на служителите от преобразуваната Държавна агенция за метрология и технически надзор се уреждат съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител, съответно съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
§ 29б. Министерският съвет приема Устройствения правилник на Българския институт по метрология и изменя Устройствения правилник на Държавната агенция за метрология и технически надзор в едномесечен срок от обнародването на закона.”
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя.
Същото важи за § 31.
По § 32 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната редакция и създаването на нови параграфи от 32а до 32н за съответни изменения на други закони:
“§ 32. В чл. 11а на Закона за акцизите (обн., ДВ, …) думите “Държавната агенция по стандартизация и метрология” се заменят с “Българския институт по метрология”.
§ 32а. В Закона за хазарта (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 1, т. 7 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.
2. В чл. 23, ал. 2 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.
3. В чл. 32 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.
4. В чл. 41, ал. 3 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.
5. В чл. 51, ал. 1 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с думите “Българския институт по метрология”.
6. В чл. 54, ал. 2 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.
7. В чл. 55, ал. 5 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.
8. В чл. 59, ал. 6 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.
9. В чл. 79, ал. 1 и 2 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.
10. В чл. 80, ал. 1 думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с “Българския институт по метрология”.”
Точка 11 отпада.
“§ 32б. В чл. 210, ал. 2 на Закона за далекосъобщенията (Обн., ДВ, бр. ...) думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32в. В чл. 102, ал. 4 на Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. ...) думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32г. В чл. 200, ал. 1 и ал. 2 на Закона за енергетиката (Обн., ДВ, бр. ...) думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32д. В чл. 10, ал. 2 на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (Обн., ДВ, бр. ...) думите “Държавната агенция по стандартизация и метрология” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32е. В Закона за опазване на околната среда (Обн., ДВ, бр. ...):
1. В чл. 110а, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
2. В чл. 157а, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32 ж. В Закона за техническите изисквания към продуктите (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 8, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
2. В чл. 9, ал. 1 и 3 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
3. В чл. 12, ал. 1, 2 и 3 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
4. В чл. 12а, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
5. В чл. 14а думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
6. В чл. 14в, ал. 3 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
7. В чл. 18 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
8. В чл. 19 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
9. В чл. 20а, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
10. В чл. 27, ал. 2 и 3 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
11. В чл. 30в, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
12. В чл. 30ж, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
13. В чл. 31, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
14. В чл. 34, ал. 1, 2 и 4 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
15. В чл. 34, ал. 1, т. 1, ал. 8 и 9 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
16. В чл. 34б, ал. 1 и 4 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
17. В чл. 36, ал. 1, ал. 6 и 7 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
18. В чл. 36а, ал. 1, 4 и 5 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
19. В чл. 37 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
20. В чл. 45, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
21. В чл. 54, ал. 1 и 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
22. В чл. 58, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
23. В чл. 58а, ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
24. В § 1, т. 4 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
25. В § 3, ал. 1 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
26. В § 4 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.”
Точки 27, 28 и 29 вече са нанесени в съответните закони.
“§ 32з. В чл. 99, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (Обн., ДВ. бр. ...) думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32и. В Закона за устройство на територията (Обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 238, ал. 2, т. 4 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
2. В чл. 239, ал. 1, т. 5 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32к. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (Обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 8, ал. 1 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
2. В чл. 18а, ал. 7 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
3. В чл. 30 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
4. В чл. 30б думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
5. В чл. 30в, ал. 1, т. 6 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
6. В чл. 34г думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
7. В чл. 43а,  ал. 2 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32л. В Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (Обн., ДВ. бр. ...) в Приложение № 2 към чл. 15, ал. 4 думите “Комитета по стандартизация и метрология” се заменят с “Българския институт по метрология”.
§ 32м. В Закона за автомобилните превози (Обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 24б думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
2. В чл. 89, ал. 1 думите “Държавната агенция по метрология и технически надзор” се заменят с “Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”.
§ 32н. В чл. 9, ал. 5 на Закона за тютюна и тютюневите изделия (Обн., ДВ. бр. ...) думите “съгласувано с Държавната агенция по стандартизация и метрология” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Текстовете до § 32н включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “§ 32. Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката.”
Комисията предлага § 32 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте за отпадането на § 32.
Гласували 90 народни представители: за 90, против няма, въздържали се няма.
Параграф 32 отпада.
С това приехме на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Има думата отново председателят на Комисията по икономическата политика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин председател, във връзка с второто четене на Законопроекта за защита на потребителите, моля достъп до залата за господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и господин Дамян Лазаров – председател на Комисията по търговия и защита на потребителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам обратното предложение.
Моля, гласувайте за допускане в залата на тези господа.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
“Закон за защита на потребителите. Глава първа – Общи положения.”
По наименованието на закона и на Глава първа няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Ще ви прочета първите три члена от Глава първа.
По чл. 1 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено по принцип.
Комисията дава следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.
(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:
1. право на информация за стоките и услугите;
2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
3. право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при заблуждаваща, непочтена и неразрешена сравнителна реклама, нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;
4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;
6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;
8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.”
По чл. 2 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 2. При провеждане на държавната политика в отделните отрасли и сектори на икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на потребителите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по заглавието на законопроекта,  на Глава първа – “Общи положения”, членове 1, 2 и 3. Няма желаещи народни представители да вземат отношение.
Следователно моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Глава втора – Информация, предоставяна на потребителя. Раздел I – Общо задължение за предоставяне на информация.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора и Раздел I .
По чл. 4 има предложение на народния представител Йордан Цонев, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и  това предложение със следната редакция:
“Чл. 4. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, позволяваща му да направи своя избор, която включва:
1. всички характеристики на стоката или услугата, които трябва да бъдат известни на потребителя, включително състава, опаковката, както и инструкция за ползване, комплектовка и поддържане;
2. цена, количество, начин на плащане и други договорни условия;
3. наличие на стоката или услугата;
4. опасностите, свързани с обичайната употреба, ползване или поддръжка на стоката или услугата;
5. условията за употреба на стоката или услугата; влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или ползване;
6. условия и срок на гаранцията;
7. срок на годност.”
По чл. 5 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.
(2) Информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема.
(3) Информацията по чл. 4 не трябва да заблуждава потребителя, да оставя впечатлението за наличие на определени характеристики, които стоката или услугата не притежава, или да внушава, че стоката или услугата притежава специални качества, които са присъщи на всички стоки или услуги от този вид.”
По чл. 6 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в  търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага:
1. употребявани стоки;
2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
4. стоки с намалени цени.”
По чл. 7 и чл. 8 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези два члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, от чл. 4 до чл. 8 включително, заедно със заглавието, разбира се. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Раздел II, чл. 9 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 10 има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов, което комисията е приела.
Комисията подкрепя предложението и текста на вносителя със следната окончателна редакция:
“Чл.10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава – върху самата стока.
(2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос – за предоставянето на тази информация отговаря вносителят.
(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката й или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.”
По чл. 11 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по  друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.”
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, от чл. 9 до чл. 12 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Раздел III – Указание за употреба на стоките."
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел III.
По чл. 13 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага следната редакция:
“Чл. 13.   (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.
(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасно използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.
(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.”
По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начинът на нейното действие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по заглавието на Раздел III, по чл. 13 и 14. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Раздел IV – Обозначаване на цените на стоките и услугите."
Комисията подкрепя наименованието на Раздел IV.
По чл. 15 има предложение от народните представители Нено Димов и Асен Агов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 15 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 15.   (1) Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната цена.
(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да гласуваме заглавието на раздела и чл. 15, ако няма други предложения, разбира се. Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Заглавието на Раздел IV и чл. 15 са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
“Чл. 16. Продажната цена и цената на единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.”
По чл. 16 има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов:
В чл. 16 думите “цена и” се заменят с “цена и/или”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези текстове, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 15, против 51, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 16, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 2, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 17 има две предложения – едното е от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията, и другото – от народните представители Нено Димов и Асен Агов, което по принцип се подкрепя от комисията.
Окончателният текст, който комисията предлага като подкрепя и предложението на вносителя е:
“Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.”
Текстът на чл. 18 на вносителя е подкрепен от комисията.
Няма да го чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме чл. 17 в редакцията на комисията и чл. 18 с текста на вносителя.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 19 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Мариана Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията и което има следния текст:
В ал. 4 думите “стоки и услуги” се заменят с “стоки и/или услуги за тази стока”.
Комисията не подкрепя предложението.
Окончателният текст, който предлагаме за редакция на чл. 19, е следният:
“Чл. 19.   (1) Цената на стоката трябва да бъде посочена в български левове.
(2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея или за брой.
(3) Когато обявяването на продажната цена за единица мярка е неподходящо, тя може да бъде обявена в десетични производни.
(4) В търговския обект обявената продажна цена и цената за единица мярка трябва да включват:
1. данъка върху добавената стойност и всички други допълнителни данъци и такси и
2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя в случаите, когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца.
(5) Обявяването на различни цени за един и същи вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Костадинова.
Имате думата за изказване по чл. 19. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов и господин Агов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  79 народни представители: за 9, против 50, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за редакция на чл. 19.
Гласували  72 народни представители:  за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 20 комисията приема текста на вносителя.
По чл. 21 също няма предложения и приемаме текста на вносителя.
По чл. 22 има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и окончателната редакция на чл. 22 е следната:
"Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставя върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.
(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.
(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена."
По чл. 23 няма предложения.
По чл. 24 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция:
"Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно, поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й.
(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26."
По чл. 25 няма предложения и комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 20 до чл. 25 включително, подкрепени от комисията.
Гласували  78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 26 има предложение от народния представител Йордан Цонев – в ал. 1 думите "е длъжен" се заменят  с "може".
Има предложение на народния представител Мариана Костадинова, което оттеглям.
Има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов – чл. 26 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Окончателният текст, който комисията предлага за чл. 26, е следният:
"Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално.
(2) Офертата трябва да включва:
1. името и адреса на търговеца;
2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени;
3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил;
4. срока на действие на офертата.
(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето й."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 26? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов и господин Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  77 народни представители: за 19, против 40, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 26 в редакция, предложена от комисията.
Гласували  73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 27 има предложение от народните представители Нено Димов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Има ли изказвания по чл. 27? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Димов и господин Агов,  което не е подкрепено от комисията.
Гласували  78 народни представители: за 7, против 62, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 27.
Гласували  76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 28 има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов, което е подкрепено от комисията.
Окончателният текст на чл. 28 е следният:
"Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа."
По чл. 29, чл. 30 и чл. 31 няма предложения от народните представители и предложенията на вносителя са подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези четири текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 28 на комисията,  чл. 29, чл. 30 и чл. 31 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували  79 народни представители: за 75, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Глава трета – Заблуждаваща, непочтена и сравнителна реклама.
Раздел I – Общи разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованията на Глава трета и Раздел I.
По чл. 32 има предложение на народния представител Йордан Цонев – чл. 32 се изменя така:
“Чл. 32. Разпоредбите на този закон имат за цел да защитят потребителите, както и обществения интерес от заблуждаваща реклама и нейните последствия и да определят условията, при които сравнителната реклама е разрешена.”
Комисията не подкрепя предложението, като предлага окончателна редакция на чл. 32:
“Чл. 32. Разпоредбите на тази глава имат за цел да защитят потребителите и лицата, които упражняват търговска, производствена и занаятчийска дейност или свободна професия, както и обикновения интерес от заблуждаваща и непочтена реклама и последиците от нея и да определят условията, при които сравнителната реклама е разрешена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Цонев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 13, против 49, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме наименованията на Глава трета, Раздел I и чл. 32 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 33 комисията подкрепя предложението на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл.33. (1) Реклама е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения.
(2) Забраняват се заблуждаващата или непочтената реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.”
По чл. 34 има предложение на народния представител Йордан Цонев, който си го е оттеглил на заседание на комисията, и предложение на народните представители Димов и Агов, което е подкрепено по принцип по т. 2 и не е подкрепено по т. 1 – “В ал. 2 думите “физическо или юридическо” да отпаднат.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 34, като предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 34. (1) Рекламодателят и рекламната агенция, изготвила рекламата, носят отговорност за заблуждаваща или непочтена реклама и за неразрешена сравнителна реклама.
(2) Всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, може да поиска писмено от Комисията за защита на потребителите да забрани реклама, която счита за заблуждаваща или непочтена, или неразрешена сравнителна реклама.
(3) Комисията за защита на потребителите се произнася по направеното искане и уведомява лицето по реда на чл. 180.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов и господин Агов по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 8, против 56, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме текстовете на чл. 33 и 34 в редакцията на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 35 има предложение на народните представители Димов и Агов, което не е подкрепено от комисията. Ще го прочета.
“В чл. 35:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. забранява разпространяването на рекламата.”
2. В ал. 2 думите “може да задължи” се заменят с “изисква”, а думите “в  кратък срок” се заменят с “в срок до 3 месеца”.
3. В ал. 3 думите “може да разпореди” се заменят с “разпорежда”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага окончателен вариант на чл. 35:
“Чл. 35. (1) Когато установи, че рекламата е заблуждаваща, непочтена или неразрешена сравнителна реклама, председателят на Комисията за защита на потребителите издава заповед, с която:
1. забранява разпространението на рекламата, преди да е станала публично достояние, когато рекламата не е разпространена още, но разпространението й е предстоящо и неизбежно;
2. спира разпространението на рекламата.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи рекламодателя да докаже съдържащите се в рекламата твърдения, а при сравнителна реклама - да разпореди представянето на доказателствата да се извърши в определен от него кратък срок.
(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди на рекламодателя и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин заповедта по ал. 1 или част от нея, както и съответната коригирана реклама.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1-3 служебно или по повод на направено искане по чл. 34, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 35? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Агов и господин Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 24, против 46, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 35.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 36 има предложение от народните представители Димов и Агов, което е подкрепено от комисията.
Окончателният текст е следният:
“Чл. 36. (1) В заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите задължително се посочват основанието и мотивите за забрана или спиране на разпространението на рекламата.
(2) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(3) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.”
По чл. 37 няма предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 36 на комисията и чл. 37 на вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Раздел II – Заблуждаваща реклама”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 38 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 38. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.
(2) За да се прецени дали една реклама е заблуждаваща, трябва да се имат предвид всички нейни страни, включително:
1. характеристиките на стоките и услугите, като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;
2. цената или начинът на формирането й и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите;
3. данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 38?
Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Раздел II и текста на комисията за чл. 38.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Раздел III – Непочтена реклама”.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел III.
По чл. 39 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя по т. 1 и 3 и не подкрепя т. 2 -   създава се нова т. 7:
“7. е насочена към или има за резултат компрометирането на аналогични стоки и услуги, като прави подвеждащи твърдения.”
Има предложение на народните представители Димов и Агов, което комисията подкрепя по принцип по т. 1 и 2 и не подкрепя в т. 3, която гласи:
“3. досегашната т. 7 става т. 8.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 39 и предлага следната редакция:
“Чл. 39. Непочтена е всяка реклама, която:
1. съдържа елементи на дискриминация или накърнява човешкото достойнство;
2. цели да предизвика безпокойство или страх или използва тези чувства и липсата на опит от страна на потребителите;
3. обещава лесни печалби;
4. чрез представянето й по начин, посочен на този на известни производители, създава объркване сред потребителите на стоката или услугата;
5. може да причини морални или умствени смущения у деца;
6. използва данни за превъзходството на рекламираните стоки или услуги, които не могат да бъдат проверени;
7. използва елементи на насилие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Цонев по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 12, против 32, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Агов и господин Димов по т. 3, което не е подкрепена от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 15, против 54, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 39.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Раздел IV – Сравнителна реклама”.
Комисията подкрепя заглавието на Раздел IV.
По чл. 40 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 41 има предложение на народния представител Цонев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 41 и предлага следната редакция:
“Чл. 41. Сравнителната реклама е разрешена, когато:
1. не подвежда лицата, до които е адресирана или достига;
2. сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел;
3. сравнява обективно съществените, сравнимите и характерните черти на сравняваните стоки и услуги, включително техните цени;
4. не води до объркване на рекламодателя с неговите конкуренти или на търговски марки, търговски имена, други отличителни белези, стоки или услуги на рекламодателя с тези на неговите конкуренти;
5. не води до дискредитиране или опетняване на търговските марки, търговските имена, други отличителни белези, стоките, услугите, дейностите или положението на конкурентите;
6. сравнява стоки с едно и също наименование за произход;
7. не извлича нелоялно предимство от известността на търговската марка, търговското име или други отличителни белези на конкурентите или от наименованието за произход на конкуриращи се стоки;
8. не представя стоките или услугите като имитация или копие на стоки или услуги със запазена търговска марка или име.”
По чл. 42 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по текстовете от Раздел IV? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Раздел IV, чл. 40 на вносителя, чл. 41 в редакцията на комисията и чл. 42 на вносителя.
Моля, гласувайте трите текста.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
Глава четвърта
“Търговски практики и способи за продажба
Раздел I
Договор, сключен извън търговския обект”.
Комисията подкрепя заглавието на Глава четвърта и на Раздел I.
По чл. 43 има предложение на народните представители Димов и Агов – в чл. 43 ал. 2 отпада и става точка в § 13.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 43, като предлага следната редакция:
“Чл. 43. (1) Договор, сключен извън търговския обект, е договорът между търговец и потребител за доставка на стоки или услуги, сключен:
1. при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома на потребителя или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя;
2. по време на пътуване, организирано от търговеца.
(2) Търговец по ал. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Димов и господин Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 8, против 68, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Глава четвърта, Раздел I, чл. 43 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 44 комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 44.
По чл. 45 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 45. Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на договор:
1. на стойност под 120 лв.;
2. за строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти;
3. за редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба;
4.  за доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:
а) сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;
б) предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка;
в) каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период,  без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;
5. за застраховка;
6. с предмет ценни книжа.”
По чл. 46 няма предложения. Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 46.
По чл. 47 също няма предложения, но комисията предлага текст със следната редакция:
“Чл. 47. (1) Потребителят може да се откаже писмено от сключения извън търговския обект договор, без да дължи обезщетение или неустойки, като уведоми търговеца за отказа си в  7-дневен срок от деня, в който е  получил информацията по чл. 46, ал. 1.
(2) Потребителят се освобождава от задълженията си, произтичащи от договора, сключен извън търговския обект, от датата на уведомяване на търговеца  съгласно  ал. 1.
(3) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информацията по чл. 46 ал. 1,  срокът  за отказ от договора е 3 месеца от датата на сключване на договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 44 до чл. 47 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1. 
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Раздел II – Договор за продажба от разстояние.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 48 и предлага следната редакция:
“Чл. 48. (1) Договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора страните не са във физически контакт помежду си. 
(2) Доставчик по ал. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва договор за продажба от разстояние с потребител.
(3) При отправяне на предложение от страна на доставчика и на поръчка от страна на потребителя за продажба от разстояние се използват средства за комуникация от разстояние, като:
1. адресирани и неадресирани печатни материали;
2. стандартно писмо;
3. реклама в пресата с купон за поръчка;
4. каталог;
5. телефон (с или без участието на човек);
6. радио;
7. телевизия;
8. видеотелефон;
9. видеотекст;
10. компютър;
11. електронна поща;
12. интернет;
13. факс.
(4) Средство за комуникация от разстояние е и всяко друго средство извън посочените в ал. 3, което може да се използва за сключване на договор за продажба от разстояние.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 49.
По чл. 50 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 50. (1) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на договорите:
1. сключени чрез използването на автомати за продажба или на автоматизирани търговски помещения;
2. сключени с телекомуникационни оператори чрез използването на улични телефони;
3. за строителство и продажба на недвижими имоти или договорите с предмет други права върху недвижим имот с изключение на договорите за наем.
(2) Разпоредбите на чл. 52, 54, 55 и 58 не се прилагат по отношение на договорите:
1. за доставка на хранителни стоки, напитки или други стоки за ежедневна употреба в дома на потребителя на посочен от него адрес или на работното му място при извършване на редовни  доставки;
2. за предоставяне на следните услуги: настаняване, транспорт, хранене и услугите, свързани със свободното време, при които доставчикът се задължава при сключването на договора да предостави тези услуги на определена дата или в рамките на определен срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел II и чл. 48 до чл. 50 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 51 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 51 и предлага следната окончателна редакция на чл. 51:
“Чл. 51. Забранява се продажбата на лекарства, хранителни добавки, хомеопатични и други продукти, представяни с лечебно въздействие, чрез сключване на договори от разстояние.”
По чл. 52 няма предложения. Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 52.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 53.
По чл. 54 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 54. (1) Доставчикът потвърждава в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1, т. 1-9, не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора.
(2) Информацията, предоставена на потребителя в писмена форма, трябва да съдържа:
1. името на доставчика и служебния адрес, на който потребителят може да изпраща жалби;
2. правото на потребителя да се откаже от сключения договор, условията и начина за упражняването на това право;
3. условията за прекратяване на договора, когато той е сключен за неопределен срок или за срок по-дълъг от една година;
4. данни за предоставяните услуги след продажбата и за предоставените гаранции.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за услуги, чието изпълнение се осъществява чрез използването на средство за комуникация от разстояние, когато тези услуги се предоставят еднократно и се фактурират от оператора на средството за комуникация от разстояние.
(4) Оператор на средство за комуникация е всяко физическо или юридическо лице, чиято търговска или професионална дейност включва предоставянето на разположение на доставчика на едно или няколко средства за комуникация от разстояние.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 55 и предлага следната редакция:
“Чл. 55.          (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка  и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни, считано от:
1. датата на получаване на стоката от потребителя, когато са изпълнени изискванията на чл. 54 – за стоки;
2. датата на сключване на договора, а когато задълженията по чл. 54 са изпълнени след сключването на договора – от деня на тяхното изпълнение, но не по-късно от срока по ал. 3 – за услуги.
(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на следните видове договори.
1. за предоставяне на услуги, чието изпълнение е започнало с изричното съгласие на потребителя и е приключило преди изтичането на срока по ал. 1;
2. за доставка на стоки и предоставяне на услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които доставчикът не е в състояние да контролира;
3. за доставка на стоки, изработени съобразно изискванията на потребителя или по негова индивидуална поръчка;
4. за доставка на стоки, които поради своето естество не могат да бъдат върнати или подлежат на бързо разваляне, или има опасност от влошаване на качествените им характеристики;
5. за доставка на аудио- и видеозаписи или програмни продукти, разпечатани от потребителя;
6. за доставка на вестници, списания и други периодични издания;
7. за хазартни игри и лотарии.
Потребителят може да упражни правото си на отказ от сключен договор от разстояние за финансови услуги в срок 14 дни.
(3) Потребителят може да упражни правото си на отказ от сключен договор от разстояние за финансови услуги в срок 14 дни.
(4) Когато доставчикът не изпълни задълженията си по чл. 54, потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок три месеца, считано от датата на получаване на стоката или от сключването на договора за предоставяне на услугата.
(5) Когато информацията по чл. 54 е предоставена на потребителя в рамките на срока по ал. 4, срокът по ал. 1 започва да тече от датата на предоставянето и.
(6) Доставчикът е длъжен да възстанови на потребителя в пълен размер заплатените от него суми не по-късно от 30 дни, считано от датата, на която потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор.
(7) Потребителят е длъжен да съхранява получените от доставчика стоки, тяхното качество и безопасност по време на срока по ал. 1.”
По чл. 56 комисията подкрепя предложението на вносителя.
По чл. 57 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 57 и предлага следната редакция:
“Чл. 57.   (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор от разстояние за финансови услуги, той е длъжен да заплати на доставчика в 7-дневен срок единствено:
1. цената на действително предоставените финансови услуги, когато цената може да бъде предварително определена преди сключването на договора, или
2. пропорционална част от общата стойност на финансовите услуги, изчислена за периода от датата на сключването на договора до датата, в която е упражнено правото на отказ, когато цената на финансовите услуги не може да бъде предварително определена от доставчика преди сключването на договора.
(2) Доставчикът е длъжен да информира потребителя по подходящ начин преди сключването на договора за стойността, която служи като основа за изчисляване на дължимата цена по ал. 1, т. 2.
(3) Когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор от разстояние за финансови услуги и доставчикът не може да докаже, че го е информирал за цената на финансовите услуги, потребителят не дължи заплащане на получените услуги.”
Комисията подкрепя  текста на вносителя за чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предлагам да преустановим представянето дотук, тъй като по следващия текст има неприето предложение.
Преди да подложа текстовете на гласуване, господин Берон забеляза тук, на стр. 36 от доклада, където започва едно изречение, което не е номерирано с алинея, а след това ал. 3 има същото съдържание като предходното изречение. Дали е въпрос на техническа грешка?
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Мисля, че да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прави впечатление: две изречения с едно и също съдържание. Едното е ситуирано в самостоятелна ал. 3, а пред нея, в началото на страницата на доклада, е същото изречение, което няма номерация и е като край на ал. 2.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Това е нова алинея, ще бъде коригирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Една и съща – просто ал. 3 с това съдържание.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 51 до 58, включително, подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се  няма.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 59 има предложение от народните представители Нено Димов и Асен Агов – в чл. 59, ал. 1 думите “и да възстанови платените от него суми” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 59 и предлага следната редакция:
“Чл. 59.   (1) Когато доставчикът не може да изпълни задълженията си по договора поради това, че не разполага с поръчаните стоки и услуги, той е длъжен да уведоми потребителя и да възстанови платените от него суми, в срок до 30 дни от датата, на която доставчикът е следвало да изпълни задължението си по договора.
(2) Доставчикът може да достави на потребителя стоки или услуги със същото качество и цена, когато тази възможност е била изрично предвидена преди сключването на договора или в самия договор. В този случай той уведомява потребителя по ясен и разбираем начин за промяната в изпълнението на договора.
(3) Когато при условията на ал. 2 доставчикът изпълни друго вместо дължимото и потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор, разходите по връщането на стоките са за сметка на доставчика, за което потребителят трябва да бъде уведомен.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 60.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димов и Агов по чл. 59, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 28, против 61, въздържали се  8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете за чл. 59,  60 и 61, които комисията подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се  1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Раздел III – Способи за продажба.”
Комисията подкрепя наименованието на раздел III.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 62.
По чл. 63 комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 63, който се разделя на чл. 63 и чл. 63а:
“Чл. 63. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:
1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените.
2. условията, при които се извършва намалението на цените;
3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.
Чл. 63а. Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:
1. чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или
2. чрез думите “нова цена” и “стара цена”, последвани от съответните суми, или
3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 64.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел III и членове от 62 до 65 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Има предложение на народните представители Димов и Агов в чл. 66 накрая да се добави  “освен ако стоката не е изчерпана изцяло”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 66 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 66 има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 66 по предложение на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Член 66 отпада.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 67 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 67.
Комисията предлага следната редакция на чл. 67:
“Чл. 67. Забранява се предлагането на две или повече стоки или услуги с една обща цена, без наличието на съществена връзка между предлаганите стоки или услуги, освен в случаите, когато:
1. всяка от стоките или услугите, предлагани заедно, може да бъде закупена в търговския обект поотделно на своята обичайна цена, и
2. потребителят е информиран за възможността по т. 1, както и за индивидуалната цена на всяка от стоките или услугите.”
Има предложение на народния представител Йордан Цонев чл. 68 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 68:
“Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Цонев по чл. 68, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 15, против 44, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 67 и чл. 68 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и първата част на доклада по законопроекта.
Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: И аз благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Заповядайте, господин Илиевски, да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 502-01-35, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2005 г.
На редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 3 ноември 2005 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 502-01-35, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2005 г.
На заседанието присъстваха господин Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация",  и господин Велико Желев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Пътища". Законопроектът беше представен от господин Киров и от господин Желев.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата бе регламентирана възможността за събиране на винетни такси. По време на техническите консултации с представители на Европейската комисия в Брюксел, които се състояха на 27 януари 2005 г. и на 2 май 2005 г., бе установено, че разпоредбите в тази част не са достатъчно ясни и се затруднява прилагането им относно тежкотоварните пътни превозни средства.
Становището на представителите на Европейската комисия е, че съгласно посочената директива за пътните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса 12 и повече тона, на територията на една държава би могло да бъде въведен само един от двата вида пътни такси – винетни такси или тол такси. Към настоящия момент в България функционира само система за събиране на винетни такси, като първият републикански път, за който се предвижда събирането на тол такси, ще започне да функционира не по-рано от 2007 г.
Във връзка с това е необходимо да бъде изменен Законът за пътищата, който предвижда забрана за тежките пътни превозни средства (12 и повече тона) да бъде въвеждана на територията на Република България едновременно със системата на тол таксите и на винетните такси, като се предвиди, че за посочените пътни превозни средства ще се събират само винетни такси.
Новата разпоредба на чл. 10д предвижда да не се заплаща винетна такса за колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ бр. 79 от 1998 г., изм. и доп. бр. 22 от 2003  г. и бр. 74 от 2005 г.).
След проведените дебати и направените предложения с цел усъвършенстване на определени текстове от него, Комисията по транспорт и съобщения с 11 гласа "за" и 1 глас "против" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 502-01-35, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2005 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата."
Госпожо председател, преди да ви запозная и с доклада по другия законопроект, предлагам да бъдат допуснати в пленарната зала господин Велико Желев – ръководител на Агенция  "Пътища", госпожа Светлана Чаушева и господин Христо Минков от "Автомобилна администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до залата на изброените лица.
Гласували  73 народни представители: за 67, против 6, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля Ви да докладвате следващия доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 554-01-16, внесен от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев на 25 юли 2005 г.
На редовно заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 3 ноември 2005 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 554-01-16, внесен от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев.
На заседанието присъстваха господин Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, и господин Велико Желев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Пътища”.
Законопроектът беше представен от господин Володя Киров.
С въвеждането на винетната система със Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата бе установено събиране на винетни такси и за пътищата от второкласната и третокласната пътна мрежа. Това обстоятелство създаде сериозни затруднения на селскостопанските производители за придвижването на селскостопанската и горската техника. Те са задължени да закупуват винетки за преминаване на техниката по пътищата от второкласната и третокласна пътна мрежа. В голяма част от страните-членки на Европейския съюз съществува практика за освобождаването от пътна такса на този тип машини с цел подпомагане и облекчаване дейността на селскостопанските и горските производители.
След проведените дебати и направените предложения с цел усъвършенстване на определени текстове в законопроекта, Комисията по транспорт и съобщения с 11 гласа “за” и 1 глас “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 554-01-16, внесен от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев на 25.07.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция. Не виждам заместник-председателя на комисията.
Законопроектът е подкрепен с единодушие от Комисията по европейска интеграция, което означава, че е хармонизиран и не представлява проблем.
Имате думата, уважаеми дами и господа, за изказвания по тези два законопроекта – единият с вносител Министерският съвет, другият с вносител Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По отношение на двата внесени законопроекта преди всичко искам да направя две забележки.
Първата забележка е, че се говори за Закона за пътищата – закон, който през изминалите народни събрания беше, така да се каже, администриран от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По неизвестни за мен причини в момента това изменение в Закона за пътищата беше гледано единствено в Комисията по транспорт и съобщения. Редно беше да се гледа и в Комисията по регионалното развитие, тъй като там бяха гласувани промените в закона преди две години, които сега предизвикват гласуването на промените, представени в пленарната зала.
Втората ми забележка е, че когато се гледат изменения в закона, редно е, и ние това сме го заявявали многократно, в пленарната зала да присъства представител на политическия кабинет на министерството. Това означава министър или когато се касае за изменителен закон, може и заместник-министър, който е ресорен. Една лоша практика от 39-ия парламент, срещу която беше протестирано от сегашния министър на транспорта господин Петър Мутафчиев, който многократно, взимайки думата протестираше, че в залата няма нито министър, нито заместник-министър на транспорта, сега той продължава с още по-голяма сила.
По никакъв начин не подценявам ролята на експертите в министерството, но е редно заместник-министър да защити позициите по този законопроект, ако по законопроекта наистина има отговорност това министерство.
Неслучайно припомних, че се занимаваме с промени, които произтичат от един друг изменителен закон, гласуван преди две години. В последните дни на 2003 г. набързо бяха приети определени промени и те бяха довършени в началото на 2004 г. Още тогава беше ясно казано пред тогавашния министър Валентин Церовски, защото той защитаваше законопроекта, че законопроектът се прави с една единствена цел: да се отвори вратата и да се създаде възможност за отдаване на концесия на магистрала “Тракия”, защото тези текстове тогава бяха включени.
Законът обаче, така гласуван, влезе в противоречие с Директива 99-62 на Европейската комисия. Това, което е записано в мотивите, лесно може да бъде оспорено. В мотивите е казано, че в тези промени, направени тогава, е предвидено изрично, че за един и същи участък от пътя от потребителите могат да се събират две такси – тол такса и винетна такса. Смисълът обаче на Директивата на Европейския съюз не е такава, защото ако се тълкува и приложи законът, който ние бяхме гласували, това означава, че товарните моторни превозни средства с конструктивна маса над 12 тона, влизайки в страната, ще плащат винетни такси, от която такса са изключени участъците, за които ще плащат тол такси. И минавайки през такъв участък, има се предвид магистрала, ще плащат разделно и тол такса, и ще бъде изпълнен българският закон, че за един и същи пътен участък от едно и също превозно средство не се събират двете такси.
Съвсем основателно тази година на две работни срещи в Брюксел през м. януари и през м. май Европейската комисия настойчиво поиска чрез своите експерти законът да бъде променен. След като няма политическа воля ние да си го променим, трябва отвън да ни бъде наложено, така както стана с Иван Славков. Трябваше да бъде отстранен отвън, за да бъде отстранен след това в България. Същото е и с този закон, по който в момента се изказвам.
Това, което сега се предлага – да, това е коректно и това е принципът в Европейския съюз – от всички моторни превозни средства с конструктивна маса над 12 тона, които са предназначени и използвани за превоз на товари, се събира единствено винетна такса.
Това е по отношение на първата ми забележка и, бих казал, предисторията, за да се направи тази промяна. Тя засяга единствено законопроекта, който ни беше предложен от Министерския съвет.
Втората точка в промените, която обхваща и текста, предложен от Министерския съвет, и текста, предложен от двама бивши народни представители, съответно днес единият министър, другият заместник-министър на транспорта, разглежда случай, който също така е скандален, но все пак там имам един допълнителен коментар.
Няма да споря, че е безумие, че на изхода на почти всяко село, през което минава републиканската пътна мрежа, бяха поставени табели “винетки” и хората със собствената земеделска техника, отивайки да обработват собствените си места в землището на съответното село, трябваше да бъдат снабдени с винетка, защото често пъти, за да се достигне до съответната им собственост, трябваше да минат няколко километра от второкласната републиканска пътна мрежа и особено от третокласната.
Това трябва да се премахне и аз напълно съм съгласен с мотивите на вносителите и в двата законопроекта. Но ще направя едно уточнение – има случаи, когато, бих казал, даже чисто с не търговска цел, притежатели на земеделска техника се ангажират в рамките на сеитбена кампания или на жътвена кампания и из цялата страна изпълняват платени услуги, което до голяма степен представлява техния бизнес., Тогава те попадат категорично в някои от разпоредбите на чл. 10а, че се събират такси, като те се използват за отстраняване на вредите, причинени от различни категории пътни превозни средства. Затова ще обмисля допълнително дали между първо и второ четене да не се внесе ограничителен текст, че освобождаването от винетни такси е когато се придвижва земеделска техника или горска техника в рамките на дадена община – там, където се намират и съответните собствености на дадените лица или дори, бих казал, в рамките на областта. Но питам има ли логика тази техника, която често пъти силно разрушава републиканската пътна мрежа и която в случаите, за които говоря, се използва именно за бизнес, да бъде освобождавана от такива такси.
С тези забележки, госпожо председател, аз заявявам, че ще подкрепя направените предложения, като първото от тях можеше изобщо да не бъде внесено сега, ако преди две години беше послушана тогавашната опозиция в парламента, част от тях е и сегашна опозиция, и бяха гласувани качествени текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът с вносител Министерски съвет е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата с вносител народните представители Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
И вторият законопроект е приет на първо гласуване.
Съобщения:
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание на 16 ноември от 16,00 ч. в зала 248.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 16 октомври от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 16 ноември, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание на 17 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията за борба с корупцията ще има заседание на 17 ноември, от 14,30 ч. в зала 132.
Знаете, че утре ще разглеждаме законопроекта за държавния бюджет и не се знае до колко часа ще продължи заседанието.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 14,00 ч.)
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Секретари:
Светослав Спасов
Светослав Малинов