Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Петър Берон
Секретари: Кристиан Вигенин и Димитър Стоянов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, вчера под председателството на господин Берон Народното събрание завърши първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Както си спомняте, по предложение в залата срокът за писмени предложения беше удължен на две седмици след датата на приемането му. Обосновката беше, че в този срок евентуално ще бъде приет Административно-процесуалният кодекс, което е една твърде амбициозна задача, която си е поставила Комисията по правни въпроси.
Днес предстои да продължим нашата работа със следващите точки от дневния ред, който беше актуализиран вчера сутринта.
По досегашния дневен ред следва законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията.
Има направено предложение вчера, уважаеми колеги – предложение за решение на Народното събрание за избиране на директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Предложението е внесено в деловодството, регистрирано е вчера в 11,40 ч. То ви е раздадено, разполагате с този проект за решение за избиране на директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
Предлагам по реда на ал. 5 на чл. 40 този проект за решение да стане първа точка от нашия дневен ред тази сутрин. Агенцията отдавна е без титуляр, излъчен от Народното събрание. Смятам, че е редно Народното събрание да разгледа и приеме решение по този въпрос.
Ако няма възражения по това предложение, ще го подложа на гласуване.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Кажете му поне името!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще го обявя, разбира се, госпожо Банкова, стига да включим точката в дневния ред.
Моля, гласувайте предложението за включване като точка първа в дневния ред на проект за решение за избиране на директор на Агенцията за чуждестранна помощ.
Гласували 154 народни представители: за 91, против 57, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, предлагам да се прегласува, тъй като, доколкото разбрах, няма договореност между основните парламентарни групи да бъде вкаран този въпрос в дневния ред.
Предлагам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по предложение на господин Великов моля да гласувате повторно включването на тази точка в дневния ред.
Гласували 170 народни представители: за 84, против 81, въздържали се 5.
Предложението не се приема и не се включва в дневния ред.
Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСТВОТО.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 105, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Ганев в залата.
Има думата господин Стоилов за доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2005 г.:
“На редовно заседание, проведено на 30 ноември т.г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството. На заседанието присъстваха госпожа Гергана Грънчарова – заместник-министър на външните работи, и госпожа Ана Караиванова - заместник-министър на правосъдието, която от името на вносителя Министерски съвет запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
Съгласно мотивите към законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството този международноправен акт е подписан от Република България на 15 януари 1998 г. Конвенцията съдържа принципи и норми, които се отнасят до всички аспекти на гражданството. Нейната цел е да улесни придобиването и възстановяването на гражданство по произход, да ограничи възможностите за загуба на гражданство, да гарантира справедливи процедури по отношение на молбите, свързани с гражданството, както и да уреди правното положение на лицата, за които съществува опасност да останат без гражданство. В конвенцията са уредени случаите на множествено гражданство, военните задължения в случай на повече от едно гражданство и сътрудничеството между държавите членки. Конвенцията се ръководи от следните основни принципи: предотвратяване случаите на лица без гражданство, недискриминация и зачитане правата на лицата, постоянно пребиваващи на територията на държавата.
Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Европейската конвенция за гражданството на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията със следните резерви:
Резерва по чл. 11 от конвенцията. Република България в съответствие с чл. 29, т. 1 от конвенцията си запазва правото да не прилага разпоредбата на чл. 11 от конвенцията. В случая се определят редът и условията за вземане на решения, свързани с придобиване, запазване, загубване, възстановяване на гражданство или издаване на удостоверение за гражданство, които следва да бъдат мотивирани в писмен вид, което изискване е в противоречие със Закона за българското гражданство.
Резерва по чл. 12 от конвенцията, който влиза в противоречие със Закона за българското гражданство, който не предвижда възможност за обжалване на решенията за промяна на гражданството и за установяване на гражданство.
Резерва по чл. 16 от конвенцията, доколкото тази разпоредба влиза в противоречие със Закона за българското гражданство – чл. 12, т. 6, който изисква едно от условията за придобиване на българско гражданство по натурализация да бъде лицето да е освободено от досегашното си гражданство.
Резерва по чл. 17, т. 1 от конвенцията. По смисъла на тази резерва Република България няма да прилага по отношение на гражданите на Република България, които притежават друго гражданство и които пребивават на територията на Република България, правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство. Тази резерва се основава на разпоредбите на чл. 65, ал. 1 и чл. 110 от Конституцията, чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд, чл. 126 от Закона за съдебната власт, чл. 193 от Закона за МВР и чл. 116, ал. 1, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили, които предвиждат специални хипотези за заемане на служба или длъжност от лица само с българско гражданство.
Предлаганият законопроект предвижда и декларация по чл. 22, буква “б” от Конвенцията, с която се посочва пределната възраст за повикване на наборна военна служба в Република България – 27 години, съгласно чл. 97, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Валентин Милтенов и Янаки Стоилов, които подкрепиха предложения законопроект, като подчертаха, че Конвенцията има самостоятелно значение в областта на регулацията на проблемите, свързани с гражданството като част от общата политика на Съвета на Европа.
След гласуването Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо и второ гласуване законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Стоилов.
Следва становището на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Вигенин, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2005 г.
На редовно заседание, проведено на 7 декември 2005 г., Комисията по външна политика разгледа законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството. Конвенцията определя съвкупност от принципи и норми, отнасящи се до всички аспекти на гражданството. Нейната цел е да улесни придобиването и възстановяването на гражданството по произход, да ограничи възможностите за загуба на гражданството и да възпрепятства произволното отнемане на гражданство, да гарантира справедливи процедури по отношение на молбите, свързани с гражданството, както и да уреди правното положение на лицата, за които съществува опасност да останат без гражданство. В Конвенцията са уредени случаите на множествено гражданство, военните задължения в случай на повече от едно гражданство и сътрудничеството между държавите членки.
Конвенцията се ръководи от следните основни принципи: предотвратяване на случаите на лица без гражданство, недискриминация и зачитане на правата на лицата, постоянно пребиваващи на територията на държавата.
Република България изразява резерва и по чл. 12 от Конвенцията, съгласно който държавата – страна по Конвенцията, следва да осигури условия, при които решенията за придобиване, запазване, загуба и възстановяване на гражданството или издаване на удостоверения за гражданство, да подлежат на административно или съдебно обжалване в съответствие с вътрешното й законодателство. Съгласно действащата законова уредба, в Закона за българското гражданство не е предвидена възможност за обжалване на решенията за промяна в гражданството и за установяване на гражданство. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, според която при настоящата законова уредба не могат да се оспорват по съдебен ред отказите за придобиване на българско гражданство.
Поради изискването на чл. 12, т. 6 от Закона за българското гражданство, съгласно която едно от условията за придобиване на българско гражданство по натурализация, е лицето да “е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българското гражданство”, Република България си запазва правото да не прилага разпоредбата на чл. 16 от Конвенцията като изразява резерва по този текст.
Резерва се изразява и по чл. 17, т. 1 от Конвенцията. По смисъла на тази резерва Република България няма да прилага по отношение на гражданите на Република България, притежаващи друго гражданство и които пребивават на нейна територия, правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство. Това се налага поради обстоятелството, че Конституцията в чл. 65, ал. 1 поставя изискването едно лице да има само българско гражданство, като условие то да бъде избрано за народен представител. Същото условие е поставено и към членовете на Министерския съвет – чл. 110 от Конституцията. В други закони също се съдържа това изискване – в чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд като условие за избиране на конституционен съдия, в чл. 126 от Закона за съдебната власт за назначаване на съдия, прокурор и следовател, в чл. 193 от Закона за Министерството на вътрешните работи – за държавни служители в МВР, в чл. 116, ал. 1, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за приемане на кадрова военна служба.
В законопроекта за ратифициране на ратифициране на Конвенцията е предвидена и Декларация по чл. 22, буква “б” от Конвенцията, с която се посочва пределната възраст за повикване на наборна военна служба в Република България – тя е установена на 27 години, съгласно чл. 97, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за гражданството, подписана от Република България на 15 януари 1998 г. в Страсбург, с направените резерви и Декларация.
Становището бе прието единодушно.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Вигенин.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, № 502-02-10, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 декември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, № 502-01-10, внесен от Министерския съвет. На заседанието на комисията законопроектът беше представен от господин Маргарит Ганев - заместник-министър на правосъдието. На заседанието присъстваха Антония Ангелова и Веселин Цанков – експерти в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Европейската конвенция за гражданството e открита за подпис на 6 ноември 1997 г. за държавите – членки на Съвета на Европа, и за държавите, които не са членки на тази организация, но са участвали в изработването на този международен договор. Конвенцията е подписана от Република България на 15 януари 1998 г. и влиза в сила на 1 март 2000 г. за държавите, които са я ратифицирали.
Европейската конвенция за гражданството цели да уреди основните принципи, разпоредби и процедури относно гражданството, както и случаите на множествено гражданство и сътрудничество на държавите членки по Конвенцията.
Член 5, т. 2 от Конвенцията предвижда обвързване на държавата – страна по Конвенцията, с принципа за недискриминация между нейните граждани, независимо дали те са нейни граждани по рождение, или са придобили нейното гражданство впоследствие. Според Обяснителния доклад към Конвенцията, този принцип е формулиран препоръчително и изразява декларация на намерение. Затова разпоредбите на чл. 25, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от Конституцията на Република България, които предвиждат не еднакво третиране, основано на белега “гражданство по рождение”, не са пречка за ратифициране на Конвенцията.
В законопроекта са предвидени резерви по четири от разпоредбите на Конвенцията, разрешени по чл. 29, т. 1 от Конвенцията. Предлага се Република България да си запази правото да не прилага разпоредбите на:
а) членове 11 и 12 от Конвенцията, свързани с изискването за мотивиране на решение относно придобиване, запазване, загуба или възстановяване на гражданство и за право на административно или съдебно обжалване на тези решения;
б) член 16, отнасящ се до освобождаването от друго гражданство като условие за придобиване на гражданството на държава – страна по Конвенцията;
в) член 17, като се предлага Република България да не прилага по отношение на нейните граждани, притежаващи друго гражданство, правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство.
Законопроектът предвижда декларация по чл. 22б от конвенцията, в която Република България заявява, че пределната възраст за повикване на наборна военна служба е 27 г. Изразените резерви и декларации към конвенцията са съобразени с разпоредбите на Конституцията на Република България и действащото българско законодателство. Европейската конвенция за гражданството не е част от acquis communautaire. Независимо от това нейното ратифициране допринася за приобщаване към европейските стандарти и за подпомагане на международното сътрудничество в тази област.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 7 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството № 502-02-10, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Уважаеми колеги, чухте трите становища за първо четене на този закон.
Има ли желаещи да се изкажат? Нещата са доста ясно написани, обсъдени от три комисии.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството.
Гласували 136 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, нека да подложим на гласуване възможността да преминем към приемане и на второ четене на конвенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 127 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 13.
Преминаваме към обсъждане и гласуване на второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството
Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за гражданството, подписана от Република България на 15 януари 1998 г. в Страсбург със следните резерви и декларация:
1. Резерва по чл. 11. Република България в съответствие с чл. 29, т. 1 от Конвенцията си запазва правото да не прилага разпоредбата на чл. 11 от Конвенцията.
2. Резерва по чл. 12. Република България в съответствие с чл. 29, т. 1 от Конвенцията си запазва правото да не прилага разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията.
3. Резерва по чл. 16. Република България в съответствие с чл. 29, т. 1 от Конвенцията си запазва правото да не прилага разпоредбата на чл. 16 от Конвенцията.
4. Резерва по чл. 17. Република България в съответствие с чл. 29, т. 1 от Конвенцията си запазва правото да не прилага разпоредбата на чл. 17, т. 1 от Конвенцията.
По смисъла на тази резерва Република България няма да прилага по отношение на гражданите на Република България, притежаващи друго гражданство и които пребивават на нейна територия правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство.
5. Декларация по чл. 22б. Във връзка с чл. 22б от Конвенцията Република България заявява, че в Република България пределната възраст за повикване на наборна военна служба е 27 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, чухте целия текст на този кратък законопроект.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 6.
Законът за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството е приет на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство за второ четене относно общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, изработен въз основа на приетия на първо гласуване на 19 октомври 2005 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от народните представители Евгени Чачев, Иван Иванов и Костадин Паскалев, Марко Мечев и Йовко Йовков.
Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията."
Комисията подкрепя предложението на вносителите за заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение на народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов за създаването на нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителите и предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова ал. 4:
"(4) При липса на съгласие на собственика на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска при спазване на изискванията на ал. 3, изречение второ, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
3. Създава се нова ал. 6:
"(6) При денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти над 1,5 м височината на плътната част на оградата е до 0,6 м спрямо котата на по-високия прилежащ терен."
4. Досегашните алинеи 5 и 7 стават алинеи 7 и 8;
5. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и се изменя така:
"(9) Строителството на огради в случаите по алинеи 3 и 4, както и в отклонение от изискванията по алинеи 2, 5 и 7, се разрешава за обекти на културно-историческото наследство, а в останалите случаи – съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство, от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект и след заключение на общинския експертен съвет."
Текстът на § 1 на вносителя е следният:
"§ 1. В чл. 56 ал. 3 се отменя."
Има предложение на народния представител Ангел Тюркеджиев.
Предложението бе оттеглено.
Има предложение на народния представител Борислав Владимиров.
Предложението бе оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
"§ 2. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "разполагат" се заменя с "поставят", а думите "които не са трайно свързани с терена" се заличават.
2. Алинея 3 се отменя."
"§ 2. В чл. 57 ал. 2 се отменя."
Има предложения на народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Владимиров, които са оттеглени на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли някой да се изкаже по първите три параграфа от този законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте първите три параграфа от законопроекта.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Първите три параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 3 има предложения на народните представители Борислав Владимиров и Марина Дикова.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Борислав Владимиров по точки 1, 2 и 3, а предложението по т. 4 бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Марина Дикова.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителите и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
"§ 4. Създава се чл. 57а:
"Чл. 57а. (1) Обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато:
1. са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение;
2. са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало;
3. не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията;
4. не отговарят на изискванията по чл.169, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 6;
5. представляват реклама, забранена със закон;
6. срокът на разрешението за поставяне е изтекъл;
7. не отговарят на други изисквания, определени с наредбата по чл. 56, ал. 2.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в 3-дневен срок от връчването му.
(3) В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта.
(4) Когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай със заповедта по ал. 3 кметът на общината задължава собственика на имота да ги премахне за своя сметка.
(5) Когато собственикът на обекти по ал. 1, поставени в имот – общинска собственост, е неизвестен, констативният акт и заповедта за премахване се поставят на видно място върху обекта в присъствие на двама свидетели и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(6) В заповедта по ал. 3 кметът на общината определя срок за премахване на обекта и разпорежда на дружествата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект.
(7) При неспазване на срока за премахване, определен в заповедта по ал. 3, обектите се премахват принудително по реда на § 2 от Допълнителните разпоредби.
(8) При необходимост принудителното изпълнение на заповедта по ал. 3 се осъществява със съдействието на полицията."
По чл. 4 предложението на вносителя е следното:
"§ 4. В чл. 93 се създава ал. 4:
"(4) Обществените далекосъобщителни мрежи, които в съответствие с издадените за тях индивидуални лицензии ще се изграждат на територията на цялата страна, за да осигуряват равнопоставен достъп до далекосъобщителни услуги и до Интернет, са обекти с национален обхват и значение."
Има предложение на народния представител Ангел Тюркеджиев и от народния представител Борислав Владимиров параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя тяхното предложение и предлага § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Тук няма ли някаква грешка?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Няма грешка, господин председател, позволете да поясня.
По § 3 има предложение на народния представител Борислав Владимиров и комисията подкрепя по принцип предложенията му по точки 1, 2 и 3, а предложението му по т. 4 бе оттеглено.
Имаше предложение на народния представител Марина Дикова, също подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителите и предлага текста на § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: А § 4 на вносителите отпада.
След това сложно обяснение моля да гласуваме изчетения текст, който става § 4.
Моля, гласувайте § 4 по предложението на комисията и § 5, където комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля да обясните още малко.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, ние гласувахме § 4, тъй като § 4 по вносител отпадна. Гласувахме и § 5, както е по вносител, и сега продължаваме по § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да, продължаваме с § 6, където текстът на вносителя е подкрепен от комисията и има предложение на народни представители, което не е подкрепено от комисията.

ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “§ 6. В чл. 127, ал. 9 се създава ново изречение второ: “Заповедта е окончателна и не подлежи на обжалване.”
Има предложение на народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов в чл. 127, ал. 7 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Чачев, заповядайте да защитите предложението си.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Тъй като не става ясно за какво се отнася § 7, това е общият устройствен план на София да бъде приеман от Народното събрание. Този текст противоречи с Конституцията на Република България и противоречи с Европейската харта за местно самоуправление. В тази връзка ви призовавам § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Става въпрос за ал. 7 от чл. 127 на закона:
“(7) Общият устройствен план на София се приема при условията и по реда на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София.”
Има ли някой да поясни защо не се подкрепя това предложение? Няма.
В такъв случай гласуваме предложението за отпадане на ал. 7 от чл. 127 на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 37, против 66, въздържали се 31.
Не се приема предложението.
Моля, гласувайте текста на вносителите за § 6.
Гласували 103 народни представители: за 78, против 22, въздържали се 3.
Приема се § 6, както е по вносител и подкрепен от комисията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Подкрепя се текстът на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте § 7, както е по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 7.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ако няма коментар, гласуваме така, както е предложила комисията.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Параграф 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: За § 9 по принцип се подкрепя предложението на вносителите.
Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
“§ 8. В чл. 157, ал. 2 след думите “се извършва” се добавя “при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на служители по чл. 223, ал. 2”, а след думите “за обекта” се добавя “или от техническия ръководител за строежите от пета категория”.”
По § 10 има направено предложение на народния представител Марина Дикова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
“§ 9. В чл. 158, ал. 2 изречение първо се изменя така:
“Лицето, упражняващо строителен надзор или техническият ръководител за строежите от пета категория, в 3-дневен срок от съставянето на протокола по ал. 1, а когато такъв не се изисква – преди започването на строежа, заверява заповедната книга на строежа и уведомява писмено в 7-дневен срок от заверката общината, специализираните контролни органи и регионалната дирекция за национален строителен контрол.”
По § 11 има предложения на народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов, на Борислав Владимиров. Те оттеглиха своите предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 11, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 12, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Осман.
Колеги, ако нямате бележки по тези четири члена, моля да ги гласуваме.
Моля, гласувайте до § 12 включително, който става § 11.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Тези четири параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 13 има направени предложения от народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Владимиров. Те оттеглиха своите предложения по време на дискусията в комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
“§ 12. В чл. 178, ал. 3 се създава т. 4:
“4. не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи съгласно чл. 69 в курортите, ваканционните селища, голф селищата, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 14, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 15, който става § 14.
По § 16 има направено предложение от народния представител Марина Дикова. Предложението е оттеглено по време на дискусията в комисията.
Комисията подкрепя на вносителите за § 16, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Нека да гласуваме тези текстове, ако няма бележки.
Моля, гласувайте текстовете до § 16, който става § 15.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 17.
По текста на § 17 предложението на народния представител Борислав Владимиров е прието, а предложението на народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
“§ 16. В чл. 221 се създава ал. 6:
“(6) Средствата, набрани от отчисления в размер на 50 на сто от събраните по този закон от Дирекцията за национален строителен контрол приходи за бюджета, представляващи такси, глоби и имуществени санкции, се разходват само за премахване на незаконно строителство, за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите на дирекцията при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имате думата, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз в комисията направих едно предложение, което не се възприе, но искам да го направя и в пленарната зала.
Моето предложение е от текста да отпаднат думите “за развитие на материалната база”. В комисията аргументирах предложението си с това, че е хубаво парите, които остават за решаване на проблемите с незаконното строителство, да остават целево само за премахване на това незаконно строителство и за стимулиране на служителите, които се занимават с него.
Създаването на възможност част от тези средства да отиват за развитие на материалната база създава предпоставки голяма част от средствата, а може би дори и всичките, да отидат за ремонтиране на административни сгради, за екстри, които няма да имат пряко отношение към това, което търсим, а именно, ефективното премахване на незаконното строителство чрез целевото предоставяне на средства само за това и за стимулиране на служителите, които се занимават с премахване на незаконното строителство, поради това, че не знаем точно какви ще бъдат критериите, приети от министъра.
С тези аргументи предлагам думите “за развитие на материалната база” да отпаднат. Това е предложение за отпадане само на част от текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това наистина може да се приеме като редакционна поправка. Ще го гласуваме отделно.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Не, по принцип това не е редакционна поправка! Променя се смисълът на текста!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: По принцип – да, но горе-долу минава за редакционна поправка.
Има ли някой, който да изкаже противно становище за тази поправка?
Господин Владимиров, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви помоля да не се съобразите с така наречената “редакционна поправка”. Тя в никакъв случай не е редакционна. Не би могла Дирекцията за национален строителен контрол да изпълнява своите задължения, след като я няма материалната база, която трябва да й бъде осигурена. Това са компютри, това са нормални условия за работа.
Благодаря Ви, господин председател, но смятам, че това не може да бъде прието за редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Разбира се, не е в моята власт да определям кое е редакционна поправка и кое – не. След като залата протестира срещу тази формулировка... (Реплики.)
Има ли желаещи да се произнесат по това дали това е редакционна поправка или не?
Заповядайте, господин Осман, защото моментът наистина е спорен.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моите уважения към господин Сотиров, но умолявам залата да не приеме това предложение. Не можем да говорим за борба с незаконното строителство, ако няма условия за работа на служителите и работниците в Дирекцията за национален строителен контрол.
Ние сме дискутирали този въпрос надълго и нашироко в комисията. Предложението не е редакционно, то е по същество и променя целия смисъл на ал. 6 от чл. 221.
Колеги, не бих се ангажирал да кажа, че без добра материална база ще може да има добри условия за работа. Стимулирането трябва да бъде не само за униформи, за дрехи, за други допълнителни неща, но трябва да бъде и за самата материална база. Тя е част от тяхната работа. Това господин Сотиров много добре го знае като член на нашата комисия. При отсъствие на добра материална база няма да има добри условия за работа на самите служители.
Друг е въпросът, че в близкото минало в някои от организациите имаше злоупотреби. По тази причина ние навсякъде чуваме, че някакво ведомство е злоупотребявало със средства. Чуваме, че го има в някои държавни ведомства, но това не означава, че непременно и предварително трябва да заложим текстове в този смисъл. Няма гаранция, че след като има такъв текст, те ще използват средствата само за материална база. Това не е така. Това пак е борба с незаконното строителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Сотиров, текстът трябваше да фигурира като предложение и тук да се гласува, само че той не фигурира в доклада. Не мога да приема това за редакционна поправка, наистина.
Имате право да направите дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин председател, аз имам право по правилник да предложа да отпадне и цял текст. Аз не правя предложение за редакция, а правя предложение за отпадане на част от текст, след като имам право да предложа и целият текст да отпадне.
Искам пак да обясня точно за какво става въпрос – няма никъде яснота и гаранция, че министърът на регионалното развитие и благоустройството ще предвиди някакви прецизни съотношения. Има хипотезата една голяма част от тези средства да остане, за да може административното лице, което управлява сградите примерно на Дирекцията за национален строителен контрол, да предвиди огромна част, примерно 90% от парите, да отидат за ремонт на фасадата. Това е една масова практика, която съществува. По този начин ще се подмени волята на законодателя. Ние искаме да стимулираме борбата с незаконното строителство, а не да дадем възможност на определени чиновници за злоупотреби. Знаем каква е масовата практика в страната. За съжаление, това не са случаи, които са изключение. Намират се близки фирми, възлага им се да се направят луксозни ремонти и средствата, вместо да отидат за това, за което ние планираме, отиват за други цели. Затова именно предлагам ние точно да фиксираме за какво отиват парите, а не да даваме възможност министерство или други служби да ги преразпределят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Сотиров, съчувствам изцяло на Вашата позиция, но трябваше това да фигурира в текста на доклада като предложение за отпадане. Така ад хок то не може да се направи.
Пояснете ситуацията, все пак, господин Осман. Вие сте докладчик по законопроекта.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Аз исках да взема думата по онова, което колегата каза.
Господин Сотиров, част от материалната база не е ли техниката, която използват служителите в Дирекцията за национален строителен контрол? И автомобилите са част от материалната база. Материалната база не е само сградата, прозорците и вие го знаете много добре. Умолявам Ви наистина да размислите.
Вие сте прав да предложите това, защото такива са Вашите виждания, но когато тези условия бъдат определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, парламентът има възможност за парламентарен контрол над изпълнителната власт. Ние това сме го правили и в комисията, и в Народното събрание. Тази наредба, преди да бъде приета съвсем, спокойно можем да я разгледаме в комисията. В нашето законодателство има десетки, стотици случаи, когато в наредби се определят правилата. Такава е логиката. Ако не трябва да прехвърляме към наредбите нищо и всичко да трябва да бъде изписвано в закон, тогава тези закони ще представляват едни големи тухли. Нека да има повече оперативност, господин Сотиров, когато се изменят някои условия, да се реагира бързо. Това става с делегиране на правомощия на съответния министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Добре, господин Осман. Ние наистина не можем да изхождаме от презумпцията за евентуални злоупотреби. Може да има такива, а може и да няма.
Чухте аргументите на господин Сотиров. Чухте и аргументите на господин Осман.
Гласуваме отпадането на текст по предложение на господин Сотиров. Той предлага да отпаднат думите “за развитие на материалната база”. Гласуваме!
Гласували 111 народни представители: за 22, против 76, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме текстът на § 17, който става § 16 така, както е предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 8.
Параграфът е приет във вида, в който е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 18 има предложение на господин Борислав Владимиров - § 18 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Госпожа Дикова оттегли своето предложение.
Комисията предлага § 18 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте отпадането на § 18.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 9.
Параграф 18 отпада.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 19 има направено предложение от народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Владимиров. Те оттеглиха своите предложения по време на дискусията в комисията.
Предложението на госпожа Марина Дикова се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите на законопроекта и предлага следната редакция на § 19, който става § 17:
“§ 17. Създава се чл. 222а:
“Чл. 222а. Кметът на общината:
1. спира строежи, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи, при условията и по реда на чл. 224 и дава разрешение за продължаването им след отстраняване на нарушенията и заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции;
2. забранява достъпа до строежи по т. 1 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите;
3. забранява захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на строежи по т. 1;
4. предписва изпълнение на укрепителни, възстановителни и други мерки за недопускане на аварии и щети на строежи или на части от тях, за които е спряно строителството;
5. налага предвидените в закона глоби и имуществени санкции.”
Направените предложения по § 20 са оттеглени от страна на колегите Борислав Владимиров и Ангел Тюркеджиев.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 20, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте двата параграфа.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 21 има предложение на господин Ангел Тюркеджиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение и на господин Борислав Владимиров, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Марина Дикова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а в останалата му част предложението беше оттеглено по време на дискусията в комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 21, който става § 19:
“§ 19. В чл. 224 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът на алинеята се изменя така:
“(1) Кметът на общината, с мотивирана заповед, спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж, който се извършва:”;
б) точка 1 се изменя така:
“1. без одобрени инвестиционни проекти и/или без влязло в сила разрешение за строеж.”;
в) в т. 5 думите “ниво и без” се заменят с “ниво и/или без”.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта по ал. 1 се издава в 3-дневен срок от изтичане на срока по изречение второ. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта на кмета се поставят на обекта и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Копия от констативния акт и от заповедта по ал. 1 се изпращат на началника на Дирекцията за национален строителен контрол и на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол.
(3) Когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с констативен акт, съставен от органите за национален строителен контрол, заповедта по ал. 1 се издава от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или от упълномощени от него лица. Копия от констативния акт и от заповедта се изпращат на кмета на общината.”
3. В ал. 5 се създава изречение второ:
“В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 4, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна.”
4. Създава се нова ал. 6:
“(6) В 3-дневен срок от констатиране на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от служителите по чл. 223, ал. 2, кметът на общината изпраща преписката на началника на Дирекцията за национален строителен контрол за образуване на производство по чл. 225.”
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
По § 22 има направено предложение от господин Борислав Владимиров, то е оттеглено по време на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 22, който става § 20.
Има предложение на народния представител Борислав Владимиров за създаване на нов параграф.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
“§ 21. В чл. 234, ал. 1 след думите “по чл. 232” се добавя “и по чл. 233”, а числото “2000” се заменя с “5000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има ли бележки по трите параграфа, които бяха прочетени? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 21 и 22, които стават 19 и 20, и новия § 21.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 23 има предложение, направено от госпожа Марина Дикова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 23, който става § 22:
“§ 22. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
“1. на извършител, възложител или строител на строеж, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до 50 000 лв.”;
б) създава се нова т. 2:
“2. на извършител, възложител, строител или лице, упражняващо строителен надзор на строеж по чл. 224, ал. 1 – в размер от 1000 до 10 000 лв.”;
в) досегашните точки 2, 3 и 4 стават съответно точки 3, 4 и 5;
г) досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така:
“6. на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор е допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 30 хил. до 150 хил. лв.;”;
д) досегашната т. 6 става т. 7.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Кметът на общината налага имуществена санкция на юридическо лице или на едноличен търговец, както следва:
1. на извършител, възложител, строител или лице, упражняващо строителен надзор на строеж, спрян с негова заповед по чл. 224, ал. 1 – в размер от 1000 до 10 000 лв.;
2. на извършител, възложител или строител, продължил да изпълнява строителни и монтажни работи на строеж по т. 1;
3. на доставчик на електрическа или топлинна енергия, вода или газ, неизпълнил разпореждане по чл. 57а, ал. 4 или по чл. 22а, т. 3 – в размер от 5 хил. до 50 хил. лв.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите “по ал. 1” се добавя “и ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли някой желаещ да коментира тези глоби? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 24 има направено предложение от госпожа Марина Дикова, оттеглено на заседание на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на § 24, който става § 23:
“§ 23. В чл. 239, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 2 след думите “проектиране, строителство” се поставя запетая и се добавя “недопускане и отстраняване на незаконно строителство”.
2. Създава се т. 6:
“6. от кмета на общината – в случаите по чл. 232, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4 и 6 и по чл. 233 – когато актовете за установяване на нарушенията са съставени от служителите по чл. 238, ал. 2, т. 1, както и в случаите по чл. 237, ал. 2.”
По § 25 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 25, който става § 24:
“§ 24. В § 5 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 32 думите “в урбанизираните територии” се заличават.
2. Точка 41 се изменя така:
“41. “Промяна на предназначението” на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли някой желаещ да коментира тези два параграфа? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Тези параграфи са приети.
И така, Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е приет.
Благодаря на господин Ремзи Осман за положения труд.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО.
Има думата госпожа Нина Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати господин Иван Токаджиев - заместник-министър на културата, госпожа Полка Александрова и госпожа Мила Петак от Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Моля да поканите тези лица в пленарната зала.
Има думата за процедурно предложение господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председател, моля предложенията, които носят моето име в законопроекта, който ще бъде четен, да бъдат оттеглени, като се дискутират останалите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това не се гласува. То не е процедурно предложение, а волеизявление.
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
“ДОКЛАД
относно обсъждане на второ гласуване на законопроекта за меценатството, № 554-01-65, внесен от Нина Чилова и група народни представители, разгледан на заседание на Комисията по културата на 30.11.2005 г.
Закон за меценатството”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли съображения по наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте названието на закона.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 със следната окончателна редакция:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с безвъзмездно предоставяне на помощ от физически и юридически лица, наричани по-нататък “меценати”, за създаване, съхранение и популяризиране на произведения на културата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте наименованието на Глава първа, чл. 1 и чл. 2.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Първите два члена са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 3 има предложение от народния представител Николай Михайлов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има и предложение от народния представител Мария Капон по чл. 3, което не е подкрепено от комисията:
"Чл. 3. Произведение на културата по този закон е всяко произведение на литературата или изкуството, създадено или намерено по българските земи, или свързано с българското културно-историческо наследство, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. движими и недвижими паметници на културата;
2. литературни произведения;
3. публицистични произведения;
4. музикални произведения и звукозаписи на музикални произведения;
5. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
6. сценични произведения;
7. филми и други аудио- и аудиовизуални произведения;
8. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
9. произведения на архитектурата;
10. произведения на художествената фотография;
11. произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърна програма;
12. изпълнения на артисти-изпълнители."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 със следната окончателна редакция:
"Чл. 3. (1) Произведение на културата по този закон е всяко произведение на изкуството, създадено в резултат на творческа дейност и изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения и преводи на литературни произведения;
2. публицистични произведения;
3. музикални произведения и звукозаписи на музикални произведения;
4. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
5. сценични произведения;
6. филми и други аудио- и аудиовизуални произведения;
7. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
8. произведения на архитектурата;
9. произведения на художествената и документалната фотография;
10. произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърна програма;
11. изпълнения на артисти-изпълнители.
(2) Дейностите по извършването на археологически проучвания, реставрация и консервация, свързани с опазване на културно-историческото наследство, са творческа дейност и за тях може да бъде предоставяна безвъзмездна помощ по смисъла на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, подлагам на гласуване първо неподкрепеното от комисията предложение на госпожа Мария Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 16, против 67, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 3 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 4 има предложение от народния представител Николай Михайлов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 със следната окончателна редакция:
"Чл. 4. (1) Меценат по смисъла на чл. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата при условията и по реда на този закон.
(2) Лице, получател на безвъзмездна помощ от меценат, дължи само изпълнение на предмета на договора, определен съгласно чл. 11, алинеи 6 и 7.
(3) По смисъла на този закон не са меценати:
1. държавата;
2. общините;
3. търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие;
4. държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
5. юридическите лица с нестопанска цел с държавно или общинско участие;
6. бюджетни предприятия.
(4) Подпомагането не може да бъде в полза на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 - 8. от Допълнителните разпоредби на Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи за изказвания по чл. 4? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 5 има предложение от народния представител Николай Михайлов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Мария Капон, което също не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 със следната окончателна редакция:
"Чл. 5. Меценатство е безвъзмездно предоставяне на помощ за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата пряко и/или чрез организации, подпомагащи културата, регистрирани по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Михайлов оттегля предложението си.
Госпожа Капон не е в залата, така че моля да прочетете нейното предложение.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Предложение на народния представител Мария Капон за редакцията на чл. 5:
"Чл. 5. Меценатство е безвъзмездно предоставяне на помощ за създаване на произведение на културата или съществена част от него или за съхранение или популяризиране на произведения на културата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 15, против 74, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме дефиницията на меценатството в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте, колеги.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По Глава втора има предложение от народния представител господин Михайлов, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията предлага следната окончателна редакция на Глава втора: "Глава втора – Компетентност на министъра на културата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте заглавието на Глава втора – "Компетентност на министъра на културата".
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Глава втора е прието.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви запозная с новопостъпилите питания в периода 2 декември – 8 декември т.г.:
- от народните представители Филип Димитров и Димитър Йорданов към министър Нихат Кабил относно ползването на 30 кв. км земи, включващи и горски фонд около гр. Елена в Стара планина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2005 г.;
- от народния представител Мартин Димитров към Николай Василев – министър на държавната администрация, относно мерки за подобряване на законодателството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2005 г.;
- от народния представител Павел Чернев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно режима на регистрация на нетрадиционни вероизповедания в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2005 г.;
- от народния представител Иван Николаев Иванов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно българското участие в проекта “Галилео”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2005 г.;
- от народния представител Мария Капон към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно неучастие на България във финансовия инструмент на Европейския съюз в областта на околната среда, програма “Лайф”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 декември 2005 г.
Преминаваме към връчване на писмени отговори от министри:
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народните представители Иван Костов и Васил Паница;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Елиана Масева;
- от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на земеделието Нихат Кабил на въпрос от народния представител Васил Калинов;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Бойко Великов.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС, от място): Вие не ми отговорихте защо министърът на културата днес няма да отговори на моя въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямаме такава практика да разговаряме.
Заповядайте на трибуната за процедурен въпрос. Има правилник и трябва да го спазваме.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Исках да разбера защо днес министърът на културата няма да отговори на моя въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямам такава информация.
БОЙКО ВАТЕВ: Знам, че има рожден ден и “Честито!”, но трябва да има такава информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямам такава информация. Не мога да Ви отговоря на този въпрос. Вероятно е спазен текстът от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за отлагане с една седмица на отговорите на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, но ще проверя и ще Ви информирам.
Има думата господин Яне Янев от името на парламентарна група. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги народни представители, преди близо четири месеца 29 народни представители, практически цялата Парламентарната група на Обединени демократични сили, внесохме проект на Решение за създаване на парламентарна анкетна комисия с мандат да извърши проучване на всички документи, предоставени от наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ във всички държавни органи по общините и поземлените комисии; на документите, съхранявани в Държавния архив или от частни лица, както и на действащото законодателство, и да направи предложение за законодателно решаване на проблема за правото на собственост на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
Питам председателя на Народното събрание господин Георги Пирински и председателя на Законодателната комисия господин Янаки Стоилов: къде в дебрите на парламентарната демокрация потъна този проект? Не ги питам: защо. Отговорът стана повече от ясен преди по-малко от седмица, когато царят им стана другар и в прекия и в преносния смисъл на думата! Нали БСП щеше да връща на народа царските имоти или това беше нужно, докато влезе във властта!? Очевидно сега целта е друга!
Цивилизованите държави уважават историята си и според възможностите си са финансово толерантни към нейните символи – било то отречени или зачитани. Съседна Гърция отдавна изгони крал Константин, но го възмезди с поносимата сума от 10 млн. евро. Испанците сметнаха, че монархията е добра за страната им и днес Хуан Карлос разполага с имущество от същия порядък.
Някой в България реши да се пишем може би пт католици от Папата и бедната ни страна позволи на бившия монарх да получи имоти за близо половин милиард лева! Ако те наистина му се полагаха по закон и по право, щяхме да бъдем пример за демократична и правова държава. Но това не е така!
Наличните документи говорят, че огромна част от предоставените му дворци, гори, терени и пр. винаги са били и продължават да бъдат собственост на държавата, тоест на българския народ, и наследникът на династията като частно лице няма никакви права над тях. Той добре знае това. Затова ние не бива да позволяваме известният граф Рилски да се превръща в секач Рилски. Затова от рилските гори не бива да допускаме денонощно да се изнася ценна дървесина, не бива да допускаме сърцевината на горския масив да бъде разсипвана по необратим начин – да се дере до корен лес, който от векове е бранище. Така не постъпва нито уверен в себе си собственик, нито грижлив стопанин.
От тази трибуна заявявам това, което винаги на висок глас съм казвал: Симеон се завърна от изгнание не да спасява България, а да я присвоява. И като пропаднаха апетитите му да я има цялата, може би с корона на глава, сега иска да я къса парче по парче. Той обикаля незаконно придобитите имоти може би със законно придобит джип и това е най-вероятно журналистическа атракция, но парламентът и изпълнителната власт мълчат и не се произнасят. Налице е съществен законов проблем и национален интерес от особено голямо значение, законодателят не бива да мълчи. Действията на въпросното лице много приличат на квалифицирана измама в особено големи размери, а съдебната власт също мълчи. За изпълнителната власт няма какво да говорим – тя беше негова четири години и той продължава да е основен фактор в нея. Редно е да разберем каква е причината правителството и парламентът да не предприемат действия, за да върнат имотите в патримониума на държавата.
Сакскобургготски, за разлика от други в тази зала, няма имунитет. Вие, господа социалисти, би било редно да дадете отговор още сега. Ако го очаквате след конгреса да се качи и на Бузлуджа, значи този законопроект няма да влезе изобщо нито в комисията, нито в пленарната зала.
Симеон разполага с така наречените царски имоти, като се позовава от днешна гледна точка на исторически и династични мотиви, без да има достатъчно юридически основания, и това се допуска от всички официални власти в страната. Засегнати са принципите на законността и правовата държава. Той се добра до огромна част от въпросните имоти, докато беше премиер на България и напълно контролираше работата на парламента чрез послушното си мнозинство. Ако нямаше тази позиция, едва ли щеше да получи тези имоти. С това той не само застана над закона, но и постави в неравностойно положение всички останали граждани на Република България. Грубо е унижено достойнството на българския гражданин, дори не в стила на монархията, а на тоталитарната епоха. Авторитетът на държавните институции, който и без това е катастрофално нисък в очите на народа, може съвсем да се срине, ако продължава царският слугинаж.
Уважаеми колеги, наш дълг е да изчистим това петно от лицето на държавата и българския парламентаризъм. Необходимо е час по-скоро да се избере парламентарна анкетна комисия, която да си свърши работата и да се приеме специален закон, който ясно, справедливо и юридически обосновано да регламентира статута на така наречените царски имоти. Неправомерно предоставените следва да се върнат на държавата, а онези, за които има неоспорими доказателства, да останат частна собственост срещу законно установения данък, но не само на Симеон Сакскобургготски, а на всички наследници на династията.
Предлагам и настоявам проекторешението за създаване на парламентарна анкетна комисия и законопроектите, касаещи така наречените царски имоти, да влязат в дневния ред на законодателната комисия още на следващото й заседание, за да спасим и рилската природа, и честта на българския парламентаризъм, и достойнството на държавата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от народния представител Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група думата има госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Поучителни неща се случват в Четиридесетото Народно събрание. Само че уважаемите колеги, които изведнъж се разтревожиха за незаконно присвоените имоти, безценни късчета българска земя и гора от Симеон Борисов, ги питам: къде беше тревогата на нашите колеги в миналия парламент, тогава когато стана ясно, че слуги в лицето на кметове и областни управители незаконно върнаха имотите на господин Симеон Борисов.
Аз трябва да припомня на авторитетната парламентарна аудитория, защото сега надпреварването по темата “Царски имоти” е много активно, че в Тридесет и деветото Народно събрание аз внесох законопроект. Обърнете внимание, уважаеми колеги, не предложих комисии, които по същината си са безплодни, не предложих мораториум, както колегите от БСП предложиха, аз предложих Закон за конфискация на незаконно присъденото имущество на господин Симеон Борисов.
Добре би било да попитам уважаемата аудитория защо в Тридесет и деветия парламент и особено оторизираните комисии не допуснаха този закон в пленарната зала? Може би сте си подготвяли почвата за тази екзотична коалиция, която сега ни управлява.
В Четиридесетото Народно събрание още в първия ден, уважаеми колеги, които сега сте така пристрастни към царските имоти, заедно с колегата Минчо Христов внесохме отново този законопроект за конфискация, за отнемане на незаконно присъдените имоти на господин Симеон Борисов.
Аз се присъединявам към всичко, разбира се, което каза господин Янев, към всичко, което излезе вчера в пресата, но бих искала да ви подхвърля една тема за размисъл. Може би трябва да разсъждаваме за сполучливата словесна игра, която направи господин Янев - за граф Рилски и за секач Рилски, но искам да попитам дали трябва да говорим само за изсичането, за посичането на рилските гори, дали не трябва да говорим за посичането на цялата ни държава?
Обръщам се към ръководството на съответните комисии, към ръководството на парламента и настоявам да се прекъсне тази незаконна, неморална практика да има избирателност на законопроектите, които внасяме. Недопустимо беше в предишния парламент този закон да не беше предложен на пленарната зала. Защо до този момент не сме получили отговор? Защо закон, внесен в първия работен ден на Четиридесетото Народно събрание, все още някъде отлежава? Разбира се, причината е проста: ключът се крие в тази тройна коалиция.
Но ако вие, уважаеми колеги от тройната коалиция, видно е, сте загубили политическото мъжество и кураж да кажете, че тази безценна земя в голямата си част принадлежи на интендантството и на българската държава и не желаете това да го изговорите на глас и да го поставите тук, от трибуната на парламента, уверявам ви, че българските граждани ще ни принудят да сторим това.
Още веднъж се обръщам с настояване към ръководствата на комисиите и ръководството на парламента да не се допуска никога повторен инцидент, за който в момента говоря.
Искам само да ви напомня, макар че няма нищо общо с тази тема, че по същия начин ръководството на парламента държа във фризера и нашето проекторешение за здравни осигуровки, за да дойде време, когато услужливо трябваше да бъде претопено и да излезе предложението за удължаване на срока на здравните осигуровки.
Завършвам не само с молба всичко, което ние внасяме в пленарната зала, да се разглежда тук, но и изразявам остър протест, защото по същество тази политика на репресивност спрямо определени закони, която водеше предишното Народно събрание и предишното ръководство, за съжаление е позорна и сполучливо се продължава от ръководството на това Народно събрание.
Няма логично обяснение защо първият закон за така наречените “царски имоти” стои и отлежава в съответните комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания от името на парламентарни групи?
Господин Олимпи Кътев, имате думата от името на…
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Не е заместник-председател на парламентарна група.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Упълномощен съм от председателя на Парламентарната група на НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Упълномощен е.
Моля ви, колеги! Текстът в правилника гласи: “председатели, заместник-председатели или упълномощен от ръководството на парламентарната група народен представител”.
Заповядайте, господин Кътев. (Шум и реплики от ДСБ и КА.)
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Не знам защо колегите ги е страх от моите думи. Няма да кажа нищо лошо.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Миналата седмица не допуснахте. Защо нарушавате правилника?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Двойни стандарти!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Нарушавате правилника!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми колеги, като дойде петък, като се включи телевизионната камера и поникват крила на депутати, които почват една стара песен на нов глас – я преди конгрес, я преди някакви… Дали да ги изберат или не. (Шум и реплики от ДСБ и КА.)
Моля, господин Иванов, не ме прекъсвайте!
РЕПЛИКА ОТ КА: Нарушавате правилника!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Това е нарушение на правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Седнете си на мястото, ако обичате!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Започва да се бълва какво ли не срещу бившия премиер, срещу неговото семейство, срещу неговия морал, срещу неговите, ако щете, имоти. Това е безпрецедентно в българската история.
За съжаление тези хора, които се изказват от трибуната, не са си дали труда поне нещо малко да прочетат от историята на България, поне да се запознаят с някои факти, поне да са прочели Търновската конституция. И това се отнася за господина от първия ред, дето говори неща без да е прочел!
Уважаеми колега Янев, Вие водихте три дела, Вие лично, и трите ги изгубихте. Какво повече искате? Българският съд се произнесе, какво повече искате?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Този съд го назначихте вие!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ние сме назначили съда, да, а Вие тогава имахте неблагоразумието точно това да кажете, че ние сме назначили съда и че съдът е отсъдил просто ей така. Това е груба обида за независимия български съд!
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Да, вие назначихте шефа на Върховния административен съд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Янев!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ако имате проблеми с българския съд, отнесете се към него, но не занимавайте с Вас и Вашите проблеми Народното събрание!
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Не е даден ход на делото, пак заблуждавате!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Просто се запознайте какво означава "интендантство", в Търновската конституция пише. А Вие давате интервюта, в които казвате, че три четвърти от царските имоти са били на интендантството. Няма да Ви изнасям тук лекция, защото е под моето достойнство да ви уча.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Това е държавна институция.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Дайте си Вие труда и Вашите съветници, и се разберете кой е първовносителят на темата за царските имоти – дали госпожа Банкова, дали Вие, дали другите колеги, няма значение.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: БСП е вносителят!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: На българското общество му омръзна да го занимавате с това. (Шум и тропане по банките от ДСБ.)
Вътре няма нищо. Няма да излезе теле под този вол. И съдът го каза, но вие пак продължавате.
Искам да напомня на цялата зала: още през 2000 г., когато имаше СДС, дето пееше Тодор Колев и ДСБ нямаше даже, нямаше и ССД, а имаше едно ССД с Командира, с Класната, с Кмета, те започнаха процедурата по връщането на царските имоти! Те върнаха Врана! Госпожа Масева, бившият министър Чачев. Преписките седят, документите седят, така че да не мислят, че измислят нещо ново и ще заблудят обществото и ще кажат: царят заграби българските земи!
Има ли един човек от Самоковско, който да излезе и да каже: царят ми заграби 2 дка гора или 2 дка земя, или Царска Бистрица беше не на царя и на неговото семейство, а на дядо ми! Няма такива.
Емисарите на Яне Янев и Кръстьо Петков обикаляха Самоковско, по 100 лв. даваха, само и само да се намери такъв човек, но не се намери.
Така че, колеги, престанете с тази тема. Просто тя не е актуална, никакъв хит не може да се измисли от нея! Песен на стар глас. Благодаря. (Реплика от народния представител Стела Банкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е написан, за да бъде спазван от всички!
Господин председателю, Вие нарушихте правилника по драстичен начин! Чета чл. 41, ал. 6: “Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи или на техните заместници по въпроси, извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 7 минути.”
По този начин всъщност ние чрез правилника сме регламентирали кой може да вземе думата. Господин Олимпи Кътев не е член на ръководството на парламентарна група, поради което, господин председателю, настоявам да се извините пред народното представителство, защото беше нарушен правилникът на Народното събрание.
И ако ми позволите, няма да превиша дадените ми две минути, но искам в крайна сметка да отбележа, че е грозно, когато се лъже откровено от трибуната на Народното събрание, защото на господин Кътев ще му покажа списъка с върнатите имоти, така както е даден от министрите в правителството на Сергей Станишев – министър Гагаузов, министър Орешарски, министър Нихат Кабил. Всичките се върнати през 2002-2004 г. дворец “Царска Бистрица” - на 18 октомври 2002 г.; хижа “Саръ гьол” на 18 октомври 2002 г.; дворец “Врана”, върнат от кмета на София на 23 януари 2004 г.; дворец “Баня”, върнат на 28 декември 2004 г.
Господин Кътев, грозната лъжа винаги лесно бива разобличена! Моля Ви се, Вие знаете докога управляваше правителството на Иван Костов – до юни 2001 г. Така че не лъжете народните представители, не лъжете и хората, които ни гледат и слушат по телевизията и Националното радио! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, в момента Вие взехте думата по процедура и грубо нарушихте правилника. (Оживление.)
Грубо нарушихте правилника, но Вие знаете, че в демократичните парламенти трябва да спазваме по принцип правилника. Но, както виждате, в дадения случай Вие бяхте пример, вземайки думата за процедура, направихте всъщност реплика на преди това говорилия от името на парламентарна група.
Алинея 5 от същия член, който Вие цитирахте – чл. 41, говори друго, но това е друг въпрос.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Това не е основание Вие да не се извините!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Очакваме на балкона да се появи официалната делегация, водена от председателя на Събранието на Република Македония господин Люпчо Йордановски и госпожа Йордановска, които всеки момент ще бъдат в ложата на нашия балкон.
Уважаеми народни представители, преминаваме към въпрос от народния представител Минчо Христов Куминев относно наличието на тайни затвори на ЦРУ на територията на Република България. Въпросът е към господин Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
Господин Христов, заповядайте да развитие Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Бих искал само да кажа на господин Кътев, че той най-малко има правото да говори за царските имоти, тъй като…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви отнема думата, ако Вие още веднъж нарушите правилника!
МИНЧО ХРИСТОВ: … беше назначен от господин Кобургготски, а върна неговите имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, имате 2 минути! Сложете си картата и много Ви моля, преминете към конкретния Ваш въпрос!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви прекъсна. (Шум и реплики от КА.)
РЕПЛИКА ОТ КА: Моля Ви, не го закачайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви прекъсна, ще Ви извадя от залата! Дръжте се прилично! Моля!
Моля, моля Ви, обърнете се, ако обичате, и продължете! (Шум и реплики:”Картата!”)
Моля да се обърнете напред към народното представителство!
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Картата!
МИНЧО ХРИСТОВ: Според председателя на Комисията по външни отношения на Европейския парламент Елмар Брок планираното за 1 януари 2007 г. присъединяване на България към Европейския съюз трябва да бъде поставено под въпрос, ако бъде потвърдено, че на територията на България е имало тайни затвори на ЦРУ. Министър Петканов опроверга наличието на подобни затвори. Министър Веселин Близнаков обаче уклончиво уточни, че няма подобна информация. Държавният секретар на САЩ онзи ден също доста витиевато заяви, че няма подобни затвори, но ако случайно такива се намерят, то виновниците щели да бъдат наказани.
Господин премиер, европейските институции реагираха особено остро и за транспортирането на задържани лица от самолети на ЦРУ. Генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис официално изиска информация от всички страни членки дали са предоставяли свои летища за подобни полети. Няма ли тази остра реакция на Европа към действията на правителството на САЩ да накара българското правителство да преосмисли своята политика и в частност разполагането на американски военни бази в България, доколкото тези бази биха могли при определени обстоятелства да се превърнат в пречка пред членството на България в Европейския съюз?
И така, господин премиер, съществували ли са на територията на Република България тайни затвори на ЦРУ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, времето Ви изтече!
МИНЧО ХРИСТОВ: Кацали ли са на българска територия самолети на ЦРУ? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос. Разполагате с 3 минути, уважаеми господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Първо, искам да обърна внимание, че в изложението на Вашия въпрос Вие се отклонявате от въпроса, който е зададен, и смесвате две различни неща, намесвайки темата за съюзническа военна инфраструктура на територията на Република България, която евентуално може да бъде разположена. Но все пак, да се върнем към същинския въпрос, който Вие задавате.
Съгласно чл. 9 от Закона за изпълнение на наказанията местата за лишаване от свобода – затвори, затворнически общежития и следствени арести, се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието. На територията на страната функционират 12 затвора, 1 поправителен дом за непълнолетни, 22 затворнически общежития от открит, преходен и закрит тип, както и 51 следствени ареста, които са обявени със заповед на министъра на правосъдието и тяхното местонахождение е публично известно.
В местата за лишаване от свобода се настаняват български и чужди граждани, осъдени от български съдилища, с влязла в сила присъда, обвиняеми, подсъдими и други лица, задържани по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. В тях се изпълняват присъди, издадени и от чуждестранни съдилища, признати за изпълнение в България по реда на чл. 449а и следващите от НПК.
Министърът на правосъдието не е разпореждал да бъдат създавани места за лишаване от свобода, които да не са обществено известни. В този смисъл не са му възлагани правомощия и от страна на Министерския съвет.
Уважаеми господин Христов, аз имам доверие на министрите, с които работя, и потвърждавам известната Ви вече информация, че компетентните служби от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи също не разполагат с информация за наличието на тайни затвори на ЦРУ на територията на Република България. Нещо повече, считам, че създаването на атмосфера на подозрение по тази чувствителна и важна тема, и то в българския парламент, може да злепостави страната ни не само в международен план, а най-вече и пред българските граждани, защото ние живеем в правова държава – България, и правителството трябва да спазва законите. И това се прави. Убеден съм, че всеки народен представител е добросъвестен в търсене на истината, но е добре да си дава сметка и за отзвука, който има всяка негова инициатива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Христов, желаете ли думата за реплика? Заповядайте. Имате думата, в рамките на 2 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми господин премиер, не ми отговорихте на въпроса…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може ли картата? Тези дребни хитрини не Ви отиват, Вие сте интелигентен човек!
МИНЧО ХРИСТОВ: …съществували ли са такива затвори на територията на Република България!
Доколко има връзка между тайните затвори на ЦРУ и американските военни бази – мисля, че случаят с Гуантанамо ясно сочи това.
Ще ви прочета и нещо, което казва еврокомисарят по човешките права Алваро Хил Роблес. Той официално заяви, че през 2002 г. е посетил американската база “Бонд стийл” в Косово. Там той е видял, цитирам “затворници от средноизточен произход, облечени в оранжеви дрехи и държани в клетки”.
Какво би станало, господин премиер, ако в някоя бъдеща база на САЩ у нас забележат подобно нещо?
Според еврокомисаря по правосъдието Франко Фратини, цитирам “всяка страна – членка на Съюза, за която се докаже, че е имала подобни затвори, може да бъде лишена от правото на глас в Съюза”.
Господин премиер, преди дни в Комисията по външна политика бе разгледан проект за решение, забраняващ разполагането на чужди военни бази у нас. За съжаление, всички представители на БСП гласуваха “против” това предложение.
Добре знаете, че тези бази могат да служат за нападение върху трети страни, че силно ще увеличат опасността от терористични акции, че чуждите войници ще имат имунитет у нас.
Посланик Лофтис призна, че “самолетите и корабите на САЩ няма да се подлагат на митнически контрол” – цитирам точно.
Господин премиер, руският министър на отбраната Сергей Иванов официално заяви, че новите американски бази влизат в противоречие с Договора за ограничаване на конвенционалните въоръжения в Европа. Вие сте руски възпитаник. Струва ли си според Вас да влошаваме приятелските си отношения с Европейския съюз и Русия ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече, господин Христов. Времето изтече, ако обичате.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... заради усърдието да се харесаме на Съединените американски щати. Готов ли сте да проведете референдум по тази тема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, времето Ви изтече! Вече 15 секунди сте над времето. (Народният представител Минчо Христов продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Христов, бъдете любезен, ако обичате да си заемете мястото. Благодаря Ви.
Преминаваме по-нататък.
Следва въпрос от народния представител Станислав Станилов относно постановление на Министерския съвет за отмяна на задължението длъжностните лица на Агенция “Митници” да подават ежегодна декларация за имуществото и доходите. Въпросът е към министър-председателя.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Постановление № 111 на Министерския съвет от 23 март 1997 г. задължава служителите от Агенция “Митници”, с изключение на техническия обслужващ персонал, да подават ежегодно до 15 февруари декларация за имуществото и доходите си. Това безусловно е направено за ограничаване на очевидната и безспорна за цялото общество корупция сред тях.
На 29 декември 2004 г. обаче Министерският съвет отменя горното постановление, “Държавен вестник”, бр. 3 от 11 януари 2005 г., при което в достъпната документация липсват мотивирани аргументи за това. За мен остава вън от всякакво съмнение, че целта на такъв акт е да се премахне една преграда срещу корупцията в Агенция “Митници” и по този начин да бъде осигурено перо за финансиране на управляващите партии на предстоящите парламентарни избори тогава.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е следният: ще отмени ли председателстваният от Вас Министерски съвет Постановление № 361 от 29 декември 2004 г. и какви още мерки срещу корупцията сред митническите служители имате предвид за периода на своето управление? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Господин министър-председател, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Както знаете, Министерският съвет на основание и в изпълнение на Конституцията и законите осъществява своите правомощия, като приема постановления, разпореждания и решения. С постановления се приемат правилници и наредби или се уреждат обществени отношения, които не подлежат на законова уредба съобразно компетентността, установена в Конституцията и законите на страната.
Считам, че не е наложително Министерският съвет да отмени Постановление № 361 от 29 декември 2004 г . и ще се аргументирам защо мисля така.
В заключителната разпоредба на Постановление № 361 е предвидена отмяна на Постановление № 111 на Министерския съвет от 1997 г. за длъжностните лица от Агенция “Митници”, които ежегодно подават декларация за имуществото и доходите си, тъй като в Закона за митниците, в чл. 10, ал. 5 е предвидено митническите служители ежегодно да декларират своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи или съпруги и на ненавършилите пълнолетие деца.
Освен в този закон, правомощията и задълженията на митническите органи са регламентирани и в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Закона за държавния служител, Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден от министъра на финансите, Устройствения правилник на Агенция “Митници” и Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция “Митници”. Във всички тези актове са определени и задължителни норми за поведение на митническите служители и за неспазването им те носят съответните отговорности.
Уважаеми проф. Станилов, за извършеното от правителството в борбата му срещу корупцията аз вече няколко пъти съм отговарял на питания и въпроси на народни представители, а и времето за отговор не ми позволява да бъда изцяло изчерпателен. Ето защо ще посоча само, че този сериозен проблем за българското общество е трупан от години и ще бъде решаван с целенасочени и общи усилия на Народното събрание, на всеки един народен представител, на правителството и на цялото общество, за да можем да кажем на българските граждани, че си вършим добре работата, да преодолеем тази язва, която разлага българското общество, да живеем в една истинска европейска страна и това ще бъде един от важните приоритети на българското правителство, което нееднократно е заявявано и което се показва и с конкретни действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Станилов, заповядайте. Имате думата за реплика към отговора.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин министър-председателю, в този вид Вашият отговор не може да не предизвика удовлетворение у мен. Аз всъщност няма защо да се ровя и да питам онзи председател на Министерския съвет, който Министерски съвет е взел Решение № 111, защо. Като има закон, като има правилник, защо са приели и специално постановление на Министерския съвет?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По-късно е приет законът.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук се обадиха колеги от залата, че законът е приет по-късно и това е удовлетворително. Надявам се, че пред това Народно събрание Вие още много пъти ще отговаряте на въпроси за корупцията и че от тези Ваши отговори ще има някакъв резултат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство относно назначаването на заместник-министрите и съветниците към Министерския съвет и критериите за тези назначения.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин премиер, Вие не ми отговорихте на предишния въпрос. Останах с впечатление, че Вие криете нещо, но всъщност Вие си знаете.
Уважаеми колеги, господин премиер! Преди да започна своя въпрос, искам да Ви помоля нещо. Миналия петък изнесох пред министър Николай Василев редица факти, които той отрече. Един от тях се отнасяше до госпожа Гергана Сърбова, която даде лиценз за трети GSM оператор без търг и без конкурс за смешните 27 млн. евро. Днес тя е финансов директор на БТК. Господин Василев отрече, че госпожа Сърбова е била член на неговия политически кабинет. Ето ви справката (показва справката), ще ви я предоставя.
Обърнете внимание на господин Василев повече да не лъже от трибуната на Народното събрание, защото той излага себе си, пък и Вас като негов началник. (Оживление и смях в Коалиция за България.)
Господин премиер, Вие, според Конституцията, назначавате заместник-министрите. С Ваша заповед за заместник-министър на държавната политика за борба с бедствията и авариите е назначен господин Делян Пеевски. Този 25-годишен младеж изглежда е вундеркинд. На 21 година, като студент второкурсник, той е парламентарен секретар на Министерството на транспорта и шеф на най-голямото пристанище в България – пристанище “Варна”. Освен че е бил начело на жълтия комсомол, той е известен с това, че е син на доскорошната шефка на Спортния тотализатор Ирена Кръстева.
Господин Пеевски се свързва и с една нашумяла скандална сделка, при която 25-годишната госпожица Маргарита Донкова – негова секретарка, закупува половината от зала “Универсиада”. Днес тази криминална сделка се разследва от българската прокуратура.
Ще Ви дам и друг пример – за заместник-министър на икономиката е назначена Нина Радева. В същото време обаче нейният съпруг Йордан Радев се явява шеф на Международния панаир в Пловдив и се явява неин подчинен.
Смятате ли, че подобна семейственост отговаря на законовите, а и морални норми? Не сме ли свидетели тук на един жесток конфликт на интереси?
Бившият началник кабинет на министър Валентин Церовски господин Калин Рогачев, който е един от архитектите на скандалната сделка около магистрала “Тракия”, днес е заместник-министър…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трите минути изтекоха. Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Има ли изработени ясни критерии, по които Вие, господин премиер, назначавате заместник-министрите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин премиер, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Преди да отговоря на въпроса Ви следва да направим две съществени уточнения.
Първо, правителството не може да има самоцелна политика относно назначаване на заместник-министри, още по-малко на съветници. Правителството има една политика с ясно разписани управленски приоритети. Тя е обективирана в наскоро приетата програма на управление. Въпросът за назначаването на заместник-министри не е въпрос на политика, а въпрос на подбор на подходящите хора, които могат да оформят работещия екип във ведомствата, за да реализират вече утвърдена от кабинета политика.
Второ, правителството е съставено от три различни политически формации. Общата отговорност, която те носят за управлението, естествено изисква и общ контрол върху действията във всички министерства. В този смисъл това, което Вие наричате във въпроса си квотен принцип, разпределящ постове между различните коалиционни партньори в правителството, всъщност на сериозен политически език означава принцип, разпределящ отговорностите и гарантиращ контрола вътре в коалицията. Да, такъв принцип съществува и той е аксиоматично задължителен за всяка сериозна коалиция. И Вие можете да направите справка за това как се правят коалиции и се осъществява взаимен контрол между политическите сили в европейските страни, за да не бъде което и да е ведомство затворена ниша за една единствена политическа сила.
В настоящия момент кабинетите на моите колеги министри са в състав, който ще им позволи да изпълняват политическата програма на правителството с необходимата професионалност, компетентност и отговорност. Кадровите решения са резултат от политическо споразумение между Коалиция за България, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи за създаването и функционирането на коалиция за съвместна законодателна дейност и съвместно управление с приоритети европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Мотивите, принципите и ангажиментите на трите партии, посочени в споразумението, са известни на българската общественост и не е нужно да ги коментирам за кой ли пореден път. Ще напомня, че заместник-министрите, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за администрацията, подпомагат министъра при изпълнението на неговите пълномощия.
Със заповед той определя техните правомощия и определя функциите. Заместник-министрите се назначават и освобождават от министър-председателя.
В администрацията на Министерския съвет работят съветници държавни служители. Длъжността “съветник” е свързана с изготвянето на становища и оценки по секторните политики, с разработването на общонационална концепция и стратегия в съответната област на управлението, проекти на нормативни и други актове и съдействие за тяхното прилагане. Съветникът носи пряка отговорност за дейността си. Тази длъжност се среща единствено в администрациите на Народното събрание, президента и Министерския съвет. Конкурсната процедура за назначаване на съветници е задължителна. Свободните длъжности се обявяват в регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт. Има и интернет страница и адрес на тази тема. Те се обявяват едновременно с това и в централен ежедневник. Изискванията към тях са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. За да бъде назначено едно лице за съветник то трябва да има завършена образователна степен “Магистър”, минимален ранг “Първи младши”, или девет години професионален опит.
Към политическите кабинети на министър-председателя и заместник министър-председателите се назначават съветници по трудов договор от министър-председателя, респективно заместник министър-председателя. Тази категория съветници няма статут на държавни служители и техните правомощия се прекратяват с прекратяване пълномощията на органа на изпълнителната власт. Тези служители не изпълняват функции на управление, а подпомагат дейността на политическия кабинет чрез изготвяне на анализи, становища и подготвяне на информация. При назначенията се определят още професионалните и делови качества, организационната компетентност, придобитият опит, знание и умение, познаване и използване на нормативната уредба, владеенето на чужди езици и уменията за работа в екип. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Господин Христов, имате думата в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, наистина не бих искал да бъда на Ваше място. Честно Ви го казвам. (Оживление и реплики от КБ: “Няма и как!”.)
Времето едва ли ще ми стигне да изброя странните назначения във Вашето правителство. Ще Ви посоча например госпожа Бужка Лукич – заместник на Николай Василев. Освен необичайното си име, тя има и една необичайна за длъжността си професия – фризьорка. Относно нейното назначение ще Ви цитирам бивш депутат от Коалиция за България, който каза: “Това е безотговорен подбор и аз наистина не мога да разбера защо БСП назначава такива кадри!”. А господин Александър Паунов - заместник-председател на вашата парламентарна група в момента, заявява: “Това е възмутително! Как ще убеждаваме нашите симпатизанти, че администрацията ще се реформира?”.
Давам Ви и още един пример – господин Димитър Пейчев. Бившият депутат от НДСВ днес е заместник-министър на земеделието и ще управлява десетки милиони евро годишно. Той е известен с това, че закупи едно бивше предприятие – “Тракия РМ” за 1,5 млн. лв., след което, малко преди изборите предишното правителство му отпусна близо 9 млн. лв. за обезщетение на екологични щети. Коментарът оставам на Вас.
Какво бихте направили Вие, господин премиер, за да можете да избирате наистина достойни и можещи заместник-министри? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин министър-председател, имате думата да отговорите в рамките на три минути на последния уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Искам да се върна отново на фундаменталния въпрос, който засяга работата на правителството, аз бих казал и съотношението на Народното събрание в управлението на страната. Формирането на тристранна управленска коалиция е пряк резултат на свободния избор на българските граждани, които са дали пълномощия на народните представители и на политическите сили, на които те имат доверие.
За мен формирането на управляващата коалиция, в която участват партии с различни политически биографии и идеологически отличия, е израз на тяхната отговорност пред българските граждани, пред нашата страна в един решаващ момент от нейното развитие – близо една година преди членството в Европейския съюз, и в решаващия период на интеграцията на практика в дейността на европейските институции. Това изисква преди всичко политическа стабилност на институциите. Това изисква силно правителство и парламентарно мнозинство, които разполагат и с политическата воля, и с обществената и парламентарна подкрепа, за да реализират необходимите реформи. На този принцип е създадено и функционира правителството и управляващото мнозинство. Принципите са прозрачни и ясни и са заявени преди много месеци в политическо споразумение.
Отново ще подчертая, че присъствието на представители на всяка една от политическите сили в управлението във всяко едно ведомство в качеството на заместник-министри за мен е полезно явление, тъй като дава възможност да не се фрагментизира управлението, тъй като дава възможност на взаимен контрол и отчетност. Това е един принцип, който е основополагащ за ефективна демокрация и между институциите, и вътре в институциите.
Като министър-председател аз имам доверие към предложенията, които се правят от коалиционните партньори, и смятам, че предложените от тях кандидатури имат право на шанс, за да се покажат и докажат като успешни управленци в качеството, което им е отредено от политическата сила. Нито един – нито министър, нито заместник-министър, нито дори министър-председателят, са венчани за съответната длъжност. В зависимост от резултатите ще бъде оценявана и тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Христов, преди да Ви дам думата, за да изразите Вашето становище за получените отговори, ми позволете да приветстваме делегацията на Събранието на Република Македония, водена от председателя й – господин Люпчо Йордановски. (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Господин Христов, имате думата, за да изразите Вашето становище към получените отговори.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, искрено се надявам, че скоро ще оцените по достойнство заместник-министрите, които Ви съобщих преди малко, а вероятно и много други.
Знаете, че обичам да говоря с факти, затова ще ви дам още един пример. В Министерския съвет като Ваш съветник, доколкото знам, работи госпожа Ценка Василева, която по моя информация е била заместник-областен управител по време на правителството на господин Любен Беров. Въз основа на ревизионен акт тя е отстранена на закрито заседание на тогавашното правителство, заради финансови злоупотреби. Този доклад в момента по моя информация се намира в деловодството на Министерския съвет. Призовавам Ви, господин премиер, да се поинтересувате от този доклад.
В заключение ще Ви прочета един документ на Българската социалистическа младеж: “Назначенията на висши постове на хора, които не притежават необходимата образователна подготовка, професионален опит и обществено доверие не допринасят за успеха на лявоцентристкото управление.”
Аз просто нямам какво да добавя към това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към два въпроса, които има народния представител Иван Костов. Първият е въпрос относно възстановяване и предотвратяване на вреди от действия на изпълнителната власт.
Господин Костов, заповядайте, имате думата за да развиете Вашия въпрос.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател!
В доклад на Дирекция “Ревизионна” на Министерството на вътрешните работи за извършен тематичен финансов одит на Национална служба “Гранична полиция” № Х1-421 от 12 август 2005 г. е посочено, че в резултат на неправомерни действия от служители на МВР са причинени вреди в размер на 13 млн. 725 хил. 702 лв. С тази сума интересите на държавата са увредени в особено големи размери по времето, когато министър на вътрешните работи е сегашният министър на правосъдието Георги Петканов.
В същото време министърът на вътрешните работи Румен Петков поиска пълен достъп до търговската информация на фирмите, намираща се в Държавна агенция “Митници” на Министерството на финансите. Едно министерство, в което, както се вижда, корупцията е основен проблем, иска да контролира друго или всъщност под претекст за борба с корупцията иска пълен достъп до фирмена информация, която то съхранява.
Ще напомня, че в момента има механизъм за достъп до конкретна информация на дадена фирма, когато срещу нея или нейните ръководители са предприети следствени действия или се прави прокурорска проверка. В тази връзка ще се съгласите ли Министерството на вътрешните работи да получи пълен достъп до информацията на Държавна агенция “Митници” на Министерството на финансите? Въпросът вълнува огромното мнозинство от българските работодатели.
Второ, какви мерки ще предприеме правителството, за да възстанови причинените на държавата вреди и да потърси отговорност от виновните длъжностни лица? Задавам втория въпрос, тъй като министърът на вътрешните работи Румен Петков не предприе нищо срещу посочените в ревизионния акт лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Костов.
Господин министър-председател, имате думата, за да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов!
Съгласно § 1, т. 24 от Допълнителната разпоредба на Закона за митниците, конкретните индивидуализирани данни, вписани в митническите декларации и приложени като документи, с изключение на данните, включени в публичните регистри, представляват служебна тайна. Предоставянето на тези данни според чл. 17, ал. 1, т. 6 от същия закон се осъществява единствено по писмено искане на държавен орган, и то само в случаите, когато това е предвидено със закон.
Въз основа на тази разпоредба и в съответствие с чл. 57 от Закона за МВР, Агенция “Митници” оказва съдействие на органите на МВР като по тяхно искане ежедневно им предоставя информация, заверени копия от документи, както и резултати от извършени проверки по конкретни сигнали и разработки. От началото на 2005 г. в Централното митническо управление от МВР са постъпили 364 запитвания. На 308 е отговорено, а по останалите проверката продължава. Основната част представлява запитвания за моторни превозни средства, митнически нарушения, внос и износ на валута, кафе, цигари, нефт и други. Обменът на информация между митническата администрация и органите на МВР за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения и престъпления е ясно и изчерпателно регламентиран както в Закона за митниците, така и в подписаната от министъра на финансите и министъра на вътрешните работи съвместна инструкция за взаимодействие.
Установеният в тях механизъм почива на принципа, че информацията, събирана от митническите органи, като съвкупност от лични и търговски данни, следва да бъде представена на други държавни органи при спазването на точно определени условия и ред и с оглед изпълнение на възложените им със закон функции.
Още един факт – от Агенция “Митници” е изпратен за съгласуване до директора на Националната служба за борба с организираната престъпност проект за съвместна заповед за оперативен и по-ефективен обмен на информация между двете служби. Изброявам всичко това, не за да отчета дейност или да преувеличавам стореното, а да подчертая, че е необходима още по-добра координация и оперативност в действията на всички органи и служби, които имат отговорности по тези проблеми. В тази посока са и наскоро приетите от Съвета по сигурност съвместни мерки на Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите за борба с организираната престъпност и корупцията. Тези мерки, които продължават да бъдат усъвършенствани, целят по-добра нормативна база, подобряване на оперативните действия и съвместимост и имат конкретни срокове за изпълнение. В тях се предвижда Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите да подобрят механизма за обмен на информация. Службите на МВР, които непосредствено противодействат на организираната престъпност и корупцията, ще имат необходимия достъп до митническата система за документиране на конкретни сигнали на престъпления.
Уважаеми господин Костов, правителството се е заело с една действително трудна, сложна и продължителна задача. Ние неведнъж сме декларирали политическата воля, че ще водим открита, безкомпромисна и системна борба с организираната престъпност и корупцията. Убеден съм, че всички разбираме, че тя е без алтернатива и в този процес са необходими действително общите усилия на всички държавни институции и на народното представителство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, имате думата за реплика към получения отговор на Вашия въпрос.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, аз не получих конкретен отговор. Вие споменахте, всъщност разказахте механизма на достъп, който в момента има и който ми е известен, така че не ми отговорихте конкретно ще се съгласите ли с искането на министъра на вътрешните работи да получи пълен достъп. Но, хайде, да приемем, че Вие така негласно казвате, че няма да се съгласите. Така го разбрах аз. Ако не съм Ви разбрал правилно, можете да ме поправите.
Не съм доволен от отговора Ви, защото Вие въобще не отговорихте на другия ми въпрос. Моля Ви, когато Ви готвят въпросите, да ги изчитате предварително и когато от администрацията не са Ви подготвили отговор на даден въпрос, да търсите обяснение и да ги карате да Ви напишат поне нещичко.
Въпросът, който не получи отговор, е: тъй като министърът на вътрешните работи Петков не предприе нищо срещу посочените в ревизионния акт лица, какви мерки ще предприеме правителството, за да възстанови причинените на държавата вреди и да потърси отговорност от виновните длъжностни лица за присвояване или за загуба на 13 млн. 725 хил. 702 лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър-председател, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Първо, искам отново да подчертая необходимостта не да се води борба между ведомствата за това кое чия територия е, а действително да се подобри ефективно механизмът на взаимодействие между различните ведомства, в това число и между Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите. Именно това цели политиката на правителството и подобряването на механизма на размяна на информация между двете ведомства, включвайки и Агенция “Митници”. Това трябва да стане на ясна, добре уредена нормативна основа, а не по желание на който и да е служител от едното или от другото ведомство.
Що се отнася до втория Ви въпрос – за възстановяването на причинените на държавата вреди, за които става дума в доклада за проверката на Националната служба “Гранична полиция” и търсенето на отговорност от виновните длъжностни лица, мога да Ви напомня, че министърът на вътрешните работи преди две седмици информира Народното събрание, като посочи, че документите са предоставени на прокуратурата за предприемане на съответните законови действия срещу виновните лица. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Костов, заповядайте да изразите Вашето становище по получения отговор.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Което ще рече, че няма да се наложат административни санкции, господин министър-председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! На 10 ноември 2005 г. в Благоевград в резултат на разпоредена от министъра на вътрешните работи акция служители на МВР убиха по особено жесток начин Ангел Димитров-Чората. Това убийство става след като министърът на вътрешните работи направи подстрекателското изказване да се действа на ръба на закона, а министърът на правосъдието го подкрепи, заявявайки, че властите може би и прескачат малко закона.
След убийството са направени редица манипулации за прикриване на деянието, не са извършени неотложните следствени действия. За да се омаловажи убийството и да се заблуди общественото мнение, МВР разпространи версия за престъпно минало на убития, който е представен като наркопласьор и сутеньор. Главният съдебномедицински експерт на Българската армия издава акт с невярно съдържание, в който скрива истинската причина за смъртта. Този акт е обявен на специална пресконференция от директора на РДВР в Благоевград, в присъствието на окръжния прокурор и директор на Окръжната следствена служба.
Най-възмутителното и най-притеснителното е, че в прикриването на деянието участва лично главният секретар на Министерството на вътрешните работи, който заявява, цитирам: “Действията на полицията при задържането на Чората са били изцяло правомерни и употребата на физическа сила от страна на полицията не е причинила смъртта му.”
В тази връзка питам: какви мерки ще приложите към отговорните министри и техните служители, за да предотвратите нови убийства, извършени от служители на властта, и какви мерки ще предприемете срещу подстрекателството и прикриването на престъпленията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин министър-председател, моля да отговорите в рамките на 3 минути на зададения въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Преди да Ви отговоря по същество, искам да изкажа моите искрени съболезнования на близките на господин Ангел Димитров. Искам още веднъж да подчертая, че за мен лично е изключително важно България да е правова държава, в която над всичко стои законът, и този закон да се отнася до всички граждани, независимо от заеманата от тях длъжност или ведомство, към което принадлежат.
Според информацията от Министерството на вътрешните работи на 10 ноември т.г., на територията на РДВР – Благоевград, съобразно утвърден план е проведена специализирана полицейска операция за респектиране на определени лица, сред които е и Ангел Димитров с прякор Чората. В операцията са взели участие служители на регионалното звено “Борба с организираната престъпност”, Районното полицейско управление в Благоевград и Специализираното тактическо звено за бързи действия при РДВР – Благоевград. Към 20,50 ч. полицейските служители са засекли автомобила, с който се е движел господин Димитров, и са подали сигнал за спиране със светлоотразителна полицейска палка. Той не се е подчинил, увеличил е скоростта и принудително е спрян от полицейски автомобил. Господин Димитров е направил опит да избяга към близката жилищна сграда, като не се е подчинил на полицейското разпореждане, подадено със задължителни в такива случаи гласови команди. При задържането му той е оказал яростна съпротива. Това, което споменавам, по никакъв начин не оправдава и не извинява действията, които са извършени по-нататък.
След смъртта на господин Димитров на местопроизшествието е изпратена дежурна оперативна следствена група, която установява, че той лежи неподвижно без видими реакции. Свалени са му белезниците и веднага е повикан екип на Спешна медицинска помощ, който при извършения преглед, установява, че човекът е починал. Димитров е транспортиран до Многопрофилната болница в Благоевград, направена му е електрокардиограма, но не е установена сърдечна дейност. По случая е образувано следствено дело № 743 по описа на Окръжна следствена служба в Благоевград.
Първоначално изнесените данни са базирани на следствените действия, извършени на място от военния прокурор господин Крумов, военен следовател и военен съдебен лекар. Първоначалната съдебномедицинска експертиза констатира травматични увреждания по главата, лицето и тялото. Изнесените в публичното пространство, включително и от висши полицейски ръководители обяснения, че Ангел Димитров е починал от кардиогенен шок на базата на увреждане на аортата, са взети от съобщението за смъртта, което не е експертизно заключение.
Впоследствие е поискана от близките и – подчертавам – подкрепена от ръководството на Министерството на вътрешните работи нова петорна съдебномедицинска експертиза, резултатите от която бяха оповестени на 7 декември 2005 г. След това министърът на вътрешните работи е подписал незабавно рапортите за освобождаване на директора на РДВР – Благоевград, началника на Регионално звено “БОП” и Регионално звено “Полиция”. Случаят ще бъде поет от Военна прокуратура.
Трагичният случай със смъртта на Ангел Димитров предизвика широк отзвук, който е обоснован. Той се използва обаче и за извличане на политически дивиденти, спекулации и обвинения в заблуда за общественото мнение и прикриване на случая. Правителството категорично отхвърля тези безпочвени внушения, както и от опитите да се заиграва със скръбта на близките на господин Димитров.
Смятам, че всички служители на органите на реда, които са нарушили закона, трябва да понесат своята отговорност и ще бъдем безкомпромисни в това отношение.
Правителството наред с това подкрепя усилията на МВР и застава с цялата сила на закона срещу престъпниците и нарушителите на закона. Поради това смъртта на Ангел Димитров не може да бъде повод операция “Респект” да бъде обезсмислена или още по-малко – да бъдат принизени усилията на хилядите почтени и всеотдайни служители на МВР, които съвестно изпълняват своите задължения в служба на обществото. Добрите резултати от техния труд заслужават признанието и подкрепата на всеки човек.
Вчера, както ви е известно, министърът на вътрешните работи господин Петков имаше нелека среща с близките на Ангел Димитров. Той е поднесъл своите извинения за неправомерните действия на служителите от РДВР, информирал ги за кадровите промени и последващите ги конкретни мерки в дирекцията. Министърът ще търси отговорност от служителите си при констатиране на нарушения със същата сила, с която той застава зад тяхното изпълнение на задълженията им към държавата и обществото.
В заключение още веднъж ще подчертая, че в борбата срещу престъпността правителството ще се ръководи единствено от закона и няма да служи за защита на неговите нарушители, независимо от тяхното място в обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Костов, имате думата за реплика към премиера. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, от Вашия отговор разбрах, че в нашата страна няма да стане както в европейските страни – последствията да се понесат от политически отговорните лица.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Откъде го разбра това нещо?!
ИВАН КОСТОВ: Това го казвам не аз, казва го президентът на Европейската конфедерация на полицията Хайнц Кифер. При нас отговорността ще се поеме на ниско ниво, няма да се търсят оставки от министри, особено от министър Румен Петков, няма да предложите главния секретар, който е участвал в прикриване на убийството, да бъде освободен. Следователно виждаме подстрекаване, убиване, прикриване, извиняване и след това отново продължава операция “Респект” на ръба на закона и отвъд него. Това ми отговорихте – продължавате, след като сте се извинили, на ръба на закона и отвъд него.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Това ли ти е политиката?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Костов.
Господин министър-председател, имате 2 минути за дуплика на направената реплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Искам отново да подчертая, че за мен ключово важно е България да бъде правова държава и законите да важат за всички граждани, независимо от тяхното положение. Политическа отговорност носи всеки един от членовете на кабинета, но аз категорично искам да отхвърля тезата, която вие налагате днес в пленарната зала, че имало усилия и опити за прикриване от страна на политическото ръководство на МВР. (Реплики от Атанас Атанасов и Иван Николаев Иванов)
Напротив, лично министър Петков подкрепи петорната експертиза и веднага след нейното приключване реагира, защото трябваше да реагира – така е редно – при подобни случаи.
Тъй като Вие говорите много за политическа отговорност, бих искал да Ви напомня, че по време на управлението на Обединените демократични сили под Ваше ръководство е имало 14 подобни случаи. Само в един от тях – офицер със служебен пистолет убива двама и ранява четирима граждани. Аз питам: кой от правителството Ви понесе отговорност за това? (Реплика от госпожа Екатерина Михайлова.)
Вярно е, че не всички тези случаи получиха такава публична разгласа, както последният случай, за който говорим днес. То е само още един пример за това, че правителството няма намерение да крие кирливите ризи в което и да е ведомство и който е нарушил закона, ще носи отговорност пред него. Благодаря. (Реплики в блока на ДСБ, ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър-председател.
С това приключи парламентарният контрол към министър-председателя. Благодаря му за участието в контрола на Народното събрание.
Преминаваме към питане към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Питането е отправено от народния представител Павел Чернев относно религиозната школа в с. Устина.
Господин Чернев, заповядайте да развиете Вашето питане.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин премиер, господин Велчев, от няколко години в с. Устина съществува място за обучение, което по установените си функции не може да бъде точно определено нито по съществуващата нормативна уредба, в момента действаща в България, нито по установените регистрационни документи, които се установиха при наша проверка. Там се изучава ислям, а по регистрационни документи се установи, че там е установена езикова школа за изучаване на турски език. Тамошната управа твърди, както и Главното мюфтийство, че след изкарване на този курс лицата, които са минали през него, стават имами, тоест ислямски духовници. Но тази школа не е създадена като духовно училище по надлежния законоустановен ред.
В тази школа едновременно се обучават лица под 14 години и лица, навършили дори 23-годишна възраст. Странно как ведомствената книга, от която може да се види кои са дарителите и дарителските актове, се води на турски език – забележете – и именно с това основание не ми бе предоставена.
Моето питане е какъв е статутът за подобен вид образование и как е уреден той по отношение именно на мястото в Устина? Редно ли съгласно регламента, визиран в Глава пета от Закона за вероизповеданията, подобни места за религиозно образование и обучение да се създават със санкцията и под контрола на Министерството на образованието и науката? И не е ли редно всички лица, обучаващи се в подобни школи, да имат задължителното за Република България основно образование? Говоря за лица, които ще придобиват свещенически сан по съответното изповедание, деноминация, регистрирана в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Има думата господин заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев да отговори на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Благодаря за отправеното питане. В него Вие поставяте въпроса за правния статут и правото на образователна дейност на мястото за религиозно обучение в с. Устина. През последните месеци темата действително се ползва с голям интерес и от страна на обществото, и от страна на медиите, и от страна на представители на политическите сили. Използвам предоставената ми възможност, за да внеса яснота относно ролята на Министерството на образованието и науката при контрола върху създаването и дейността на подобни места.
Първо, бих искал да кажа няколко думи как стои въпросът по принцип – нещо, което Вие споменахте във Вашия въпрос. Духовни училища в Република България се откриват по искане на регистрираните вероизповедания в съответствие с чл. 33, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, с разрешение на министъра на образованието и науката и в съответствие със Закона за народната просвета.
В България към момента действат легално пет такива средни духовни училища, от които две семинарии – в гр. София и в гр. Пловдив, и три ислямски училища – в гр. Русе, в гр. Шумен и в Момчилград. В двете духовни семинарии – “Свети Иван Рилски”, София, и “Св. Св. Кирил и Методий”, Пловдив, обучението е пет години с прием на ученици след завършен седми клас. В трите ислямски училища, съответно в Шумен, Русе и Момчилград, обучението е пет години след завършен осми клас. Учебните планове на тези духовни училища се утвърждават от министъра на образованието и науката, в тях се изучават предмети и от общообразователната подготовка, и специални богословски предмети. Успешно завършилите училището получават диплома за средно образование, а също така и възможност да работят в институциите на съответната религиозна общност по нейните вътрешни правила.
Как стои въпросът по отношение на мястото за религиозно обучение в с. Устина и подобните на него структури? Първо искам да кажа, че в момента в страната по наша информация, придобита от Главното мюфтийство, има седем такива места, едното от които в с. Делчево, област Разград, в момента не функционира.
Тези курсове са открити, доколкото на нас ни е известно, на основание чл. 6, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за вероизповеданията, за да могат да получават религиозно образование и език по свой избор – това е едно право, закрепено в Закона за вероизповеданията - и да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения при спазване на законовите изисквания.
Мястото за религиозно обучение в с. Устина и подобните на него структури не са училища по смисъла на Закона за народната просвета, искам съвсем ясно да го подчертая, те не отговарят на изискванията на Закона за народната просвета и процедурно не са открити по него. В този смисъл те не могат да бъдат разглеждани и като част от системата на народната просвета, която осигурява образование според Държавните образователни изисквания. Тоест дотук Министерството на образованието и науката не би могло да се намеси нито контролирайки, нито при създаването на подобни институции. Но Вашият въпрос е основателен в друго. Съгласно чл. 53, ал. 2 от Конституцията на Република България училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. И в този смисъл обучението в такива места за религиозно образование не би могло да се разглежда като алтернатива на светското образование. Ние бихме могли да извършим проверка по едно единствено нещо – дали децата, които са под 16-годишна възраст, в момента посещават и училище, тоест те придобиват и ще придобият в съответствие с Конституцията и съответно образование до 16-годишна възраст.
Проблемът, господин Чернев, се състои в това, че в България към момента в различните випуски между една трета и една четвърт от българските деца не завършват средно образование. В този смисъл, повярвайте ми, на нас ни е много трудно ние да установяваме във всеки един конкретен случаи кои от децата посещават и кои не посещават училище. Иначе конкретна проверка, разбира се, ние бихме могли да направим, но тук става въпрос за стотина деца, така че според мен това не е обществено важният въпрос.
Друг е въпросът дали според уважаемите госпожи и господа депутати се налагат някакви законодателни промени, които да уредят и тези форми на обучение. Към момента – още веднъж да подчертая – те не са част от системата на народната просвета и в този смисъл единственият контрол, който ние бихме могли да извършим, е по отношение на това дали децата под 16-годишна възраст посещават и училище, а не по отношение на това какво се преподава, по какъв начин се преподава, как се издържат тези школи и всички други въпроси, които Вие повдигнахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Чернев, имате думата за уточняващи въпроси.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уточняващият ми въпрос е относно възникването правоспособността у лица, които са минали този курс, да станат свещенослужители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Аз не съм сигурен, че докрай мога да отговоря на този въпрос, защото в крайна сметка правото да се осъществява дейност като свещенослужител, поне доколкото аз съм информиран, зависи от правилата на съответното вероизповедание. Така че аз не бих могъл да кажа дали едно лице, в конкретния случай имам, трябва да има средно, основно или висше образование. Това не зависи от системата на светските правила. Така както не бих могъл да кажа и за другите вероизповедания, които съществуват в България.
Това, което обаче според мен е сигурно, е, че ние би трябвало да настояваме спрямо тези деца да има възможност да се осъществява обучение и възпитание до 16-годишна възраст. Доколкото ние сме информирани от страна на Главното мюфтийство, всъщност деца под 18-годишна възраст има единствено в такива места за религиозно обучение в с. Билка и с. Люляково. В останалите случаи, поне такава е информацията, няма лица под 18-годишна възраст. Така че този въпрос по отношение на останалите не би могъл да бъде поставен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Чернев, заповядайте да изразите Вашето становище към получените отговори.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Почитаеми господин министър, благодаря за Вашите изчерпателни отговори. Считам, че при така установената фактическа и правна обстановка се получава нещо като квазидвоен стандарт. От една страна, религиозни духовници по правилник и по правилата на съответната деноминация се обучават в духовни училища и семинарии, които са създадени от вашето ведомство и под контрола и съобразно критериите на вашето ведомство и общите правила на българската държава за средното образование, включително и духовното такова.
Същевременно в създадени други форми за обучение, макар и от легитимни деноминации, също се подготвят кадри със същата, ако мога така да се изразя, правоспособност. Считам, поне лично аз и колегите от моята парламентарна група, че е необходимо и ние ще поработим върху внасянето на ясен регламент, водещ до ясни правила за това кой би могъл да бъде духовник в една деноминация, да изпълнява свещенослужителските функции и така дори да не се дава и повод за обществени или медийни спекулации на тази тема. С оглед на това благодаря за вашите отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Други въпроси към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката няма, затова нека да му благодарим за участието в Парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Миланов Георгиев към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил относно мерките, предприети от Министерството на земеделието и горите, срещу повсеместното изсъхване на горите вследствие на дървесните вредители.
Господин Георгиев, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 мин.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Моят въпрос ще бъде относно мерките, предприети от Министерството на земеделието и горите, срещу повсеместното изсъхване на горите вследствие на вредители.
Уважаеми господин министър, от няколко години в цялата страна сме свидетели на едно явление, предизвикано от различни видове инсекти – бръмбари, живеещи под кората на дърветата, гъсеници, изяждащи листната маса, и други, или по-точно изсъхване на цели горски масиви. Ако това явление продължи, без да се вземат спешни мерки, ще се стигне до екологична катастрофа – ерозия на почвата, свлачища, наводнения, промени в климата!
Както е известно на всички, това ще рефлектира върху флората и фауната, в това число и на човека като индивид.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки предвижда Министерството на земеделието и горите и кога ще бъдат взети те, тъй като битува мнение, че всяко закъснение е в интерес на някакви икономически групировки, занимаващи се с дърводобив и дървопрерабработка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на 3 мин.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Ежегодно над 60 вида са факторите, причиняващи повреди, изсъхване или физиологическо отслабване на горите в страната. Най-големи стопански загуби нанасят листоядните и стъблени вредители в горите, както и повредите от природни аномалии, причиняващи съхнене на дървесните видове.
Един от важните приоритети на Министерството на земеделието и горите, респективно на Националното управление по горите, е опазването на гората от вредители, болести и други повреди с цел поддържане на устойчиви и високопродуктивни гори. В тази връзка се провеждат редица лесозащитни дейности с употребата на биологични и интегрирани методи и средства за борба с вредителите.
При планиране на необходимите дейности и извеждане на борбата основополагащ принцип е тяхната екологосъобразност. Използването на химични средства с пряко действие се предвижда само по изключение и при липса на други възможности.
В момента санитарното състояние на горите в страната общо взето е добро. Докато през 1997 и 1998 г. силно нападнатите площи от насекомни вредители в нашите широколистни и иглолистни гори са били съответно 1 млн. 300 хил. дка – през първата, и 3 млн. дка през втората година, като по-голямата част от които са третирани със скъпоструващи препарати за растителна защита, то тези площи към 2005 г. са намалели десетократно, до 300 хил. дка.
Засегнатите площи от насекомни вредители в горския фонд на страната по данни от лесопатологичните обследвания на горите през последните години е, както следва: през 2000 г. - 770 хил. дка, през 2001 г. – 140 хил. дка, през 2002 г. – 130 хил. дка, през 2003 г. – 130 хил. дка, през 2004 г. – 170 хил. дка и през 2005 г. – 300 хил. дка, както споменах преди малко. Всички тези площи са третирани с препарати и средства, като само за тази година за тези мероприятия са изразходвани над 1 млн. лв.
В някои високопланински райони на страната все още се наблюдават съхнещи иглолистни дървета, което е предизвикано най-често от стъблени вредители, но тези съхнения не обхващат големи площи и не застрашават общото санитарно състояние на дървостоите в целия горски фонд. С постоянното извършване на инвентаризации и събиране на сухата и паднала дървесина се гарантира по-доброто здравословно състояние на тези насаждения.
Изключение обаче прави проблемът с биорезервата "Бистришко бранище" в природен парк Витоша. Специалният статут на резервата не позволява изнасянето на повалената дървесина и това доведе до разширяване на зоната, заселена с корояди, което застраши през лятото на миналата година санитарното състояние на насажденията, разположени в съседство с него. Това наложи спешно приемане на мерки от Националното управление на горите за овладяване на ситуацията и подобряването на състоянието на гората. През м. октомври миналата година бе извършено теренно обследване с участието на експерти от заинтересованите ведомства. Мога да ви ги изброя, те са много, включително от науката - БАН, Лесотехническия университет. Всички специалисти оцениха положително извършеното до момента.
За ограничаване на разрастването на нападенията от корояди и намаляване на екологичните и стопански щети от началото на 2005 г. на територията на Природен парк Витоша, в тези площи са инвентаризирани 14 500 куб. м дървесина, като до момента от тях са усвоени 56% и този процес продължава. В ход е също изпълнението на предвидените лесовъдски мероприятия за възобновяване на освободените след санитарна сеч площи и създаване на млади гори от местни видове, типични за територията на природния парк.
На конкретния въпрос за мерките, които се предприемат от НУГ – първо, всяка година във всички гори в горския фонд на страната се извършват обследвания от страна на структурите на НУГ.
Второ, регионалните управления обобщават данните и ги изпращат в лесозащитните станции. Има три такива в страната. Те изготвят прогнозите за очакваните вредители и болести. Този процес е регламентиран с Наредба № 56.
Трето, в срок до 20 декември всяка година лесозащитните станции представят прогнозата в Националното управление по горите, която се защитава от Националната комисия по лесозащита.
Четвърто, началникът на Националното управление по горите утвърждава тази прогноза.
Пето, искам да ви кажа, че за 2006 г. във връзка с очакваната прогноза са предвидени около 900 хил. лв. за борба срещу вредителите и болестите в горите на цялата страна.
Уважаеми господин Георгиев, аз искам да изкажа благодарност за проявената от Вас загриженост и ангажираност за съхраняването на българските гори и искам да Ви уверя, че Националното управление по горите ще продължи да провежда необходимите действия и лесовъдски дейности по Наредба № 56 за поддържане и подобряване на здравословното състояние на българските гори.
Проблемът стои и ние продължаваме да работим по него, защото екологичният баланс в една гора, където равновесието е много сложно между здравното състояние на горите от една страна, и абиотичните и биотични фактори – от друга страна, които оказват въздействие върху това състояние, е един сложен процес и той търпи динамика и развитие във времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Кабил.
Господин Георгиев, имате право на реплика към министъра на земеделието. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Няма да му отправям реплика, а ще разговаряме в интерес на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще направите реплика, следвайки процедурите на правилника.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Във Вашия отговор имаше изобилие от данни, с които съм съгласен. Няма да се съглася обаче, че нещата са опаковани, както казвате, и са спрени.
Един пример: по пътя между София и Пловдив, около Ихтиман, може да си направите труда да погледнете вляво и вдясно и да видите такива райони, където все още съхнат горите.
Нещата стоят по друг начин, каквито са моите факти в разговор със специалисти.
При законоустановената сеч до 4 млн. куб. дървесина или дървен материал се секат незаконно още над 6 млн. куб. дървен материал. Аз смятам, че Вие ще обърнете внимание на схемата, по която се извършва цялото това действие и ще я прекъснете: когато се маркират дърветата, се обявява санитарна сеч, тоест сече се около маркираните дървета качествена дървесина в големи количества и изсъхналата маса остава, за да може следващата година процедурата по така наречената “санитарна сеч” да се повтори. Досега схемата е такава. Надявам се Вие да пресечете тази порочна практика.
Законно и логично е по най-бърз начин да се извърши истинска санитарна сеч и изсечената суха маса да се извози бързо на безопасно място.
Господин министър, Вие и подчиненото Ви министерство имате ли политическата, моралната и гражданската воля да пресечете тези безобразия, беззакония и диво изсичане на горите, да приложите закона с пълната му сила и строгост и да се вземат спешни мерки, за да бъдат защитени горите на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Георгиев.
Министър Кабил, заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Аз никога не съм твърдял и няма да твърдя, че проблемите на българската гора са решени - нито по отношение на борбата с вредителите, нито по отношение на незаконната сеч. Най-вероятно Вие имате конкретни данни и ще бъда признателен, ако ги имаме.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Да, имам ги и ще Ви ги дам.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: А що се отнася до политическата воля, искам да кажа, че ние имаме тази воля. Искам също така да подчертая, че предстои да приемем нова стратегия за развитие на националното богатство гори в нашата страна и то в комплексния вид, съчетано с водите – много важен въпрос. Защото реформата в горите, която започна към средата на 90-те години, спря и в момента цялата система е в режим на изцяло бюджетно финансиране, което е изключително трудно. В Европа вече има съответни адекватни модели – австрийския модел, баварския модел, който е развитие и усъвършенстване на австрийския модел. Не със сегашната система при лесосечните дейности да се направи съответна тръжна процедура, по която фирма, която е спечелила, примерно вместо 500 кубика, незнайно колко да изсече. Тук вече въпросът за контрола стои много остро. Не отричам, че някъде системата има и корупционни елементи, най-вероятно, които много трудно се доказват, разбира се.
Наблягаме и развиваме много сериозно системата на горската стража. Там също имаме известни проблеми, което също изисква много сериозно финансиране.
Целият комплекс от мерки, които да доведат до адекватна горска реформа, щото националният субект, който ще управлява това национално богатство, да възложи не търг за изсичане на дадена дървесина или с бюджетни средства, които не достигат, да извършва лесозалесителни мероприятия по лесоустройствените проекти, а да се правят процедури за услуга. Собствеността след процедурата да не се прехвърля, за да спрат посегателствата върху горите.
В смисъла на тази реформа, ще бъда много доволен, ако вие ме подкрепите, ще искам криминализация на деянието посегателство върху българската гора. В момента въпросът се решава само с административни актове, с глоби, а не криминализация. В света има и положителни примери за това: в първия случай – административно наказание; във втория случай и по-нататъшен рецидив на деянието да се получават и ефективни присъди, както е и по закон, който трудно се спазва.
Понеже малко изместихме темата от листните вредители към управлението на горите и сечите, искам да ви кажа, че в нашата страна има хора с десетки, десетки актове, които не плащат и няма да платят, защото нямат възможност, но това не ги спира да посягат върху българската гора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Кабил, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Елеонора Николова към министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева.
Госпожо Николова, заповядайте да отправите своето питане относно сериозните предупреждения към българското правителство в доклада на Европейската комисия. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моето питане е свързано с доклада на Европейската комисия за България. От 25 април 2005 г. - в момента на подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния от 25-те държави – членки на Европейския съюз, ние практически навлязохме в период на парламентарни избори. Безспорният успех за България бе използван и като основно въоръжение от НДСВ по време на продължителната кампания. През целия период на избори, по време на продължилите два месеца преговори за правителство и последвалия период на предизборна риторика за частични местни избори въпросът за присъединяването и по-скоро изоставането в определени сфери бяха изоставени или като че забравени.
Нещо повече, създаде се илюзорната представа, че с приемането на нов Наказателнопроцесуален кодекс, който предварително е съгласуван с Брюксел, с приемането на няколко текста в областта на дружественото право и няколко текста в Закона за чужденците, ангажиментът на правителството е изпълнен и можем спокойно да чакаме доклада. Голямата изненада дойде първо с формата на доклада. Вместо кратко и сбито изложение и посочване на областите на изоставане, получихме обстоен доклад, в който се изброяват свършените и несвършените неща, и безпощадно се показват неизпълнени ангажименти в 13 области. Формата на доклада показва, че той не е последен, тоест създава се у нас обусловената предпоставка и очакване, че процесът на мониторинг ще продължи и след дадения нов срок.
Тази тревожност в доклада намира потвърждение в констатацията на комисаря по разширяването Оли Рен. На срещата с министрите Ивайло Калфин и Меглена Кунева на 15 октомври 2005 г. той буквално заяви: “През последните години имаше значителен напредък за България. След приключването на преговорите обаче България загуби позиции по прилагането на реформите и изпълнението на поетите ангажименти.”
В дух на обективност аз не мога да не видя големите усилия, които Вие полагате, госпожо министър. Не мога да споделя виждането Ви, че не можете да заместите своите колеги министри на терена, когато става въпрос за приложение на вече прието законодателство. Въпреки че това е точно така, смятам, че работата на министъра и преговорния екип е не само да води преговори, но да прави и вътрешно наблюдение за изпълнение на договореностите.
Конкретният ми въпрос е: защо не създадохте съответната среда на нетърпимост по отношение изоставането с реформата в администрацията? Защо не уведомихте парламента, че България изостава в голяма степен и в областта на пресичане на трафика с хора и че продължава да е сочена като страна на произход на трафика на хора за целите на сексуалната експлоатация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Имате думата за отговор, министър Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Николова, действително измина доста време от момента, в който Вие бяхте задали оригинално въпроса към мен, но поради напрегнатия контрол, на който е подложено правителството, който е много полезен, въпросът, който съм получила, доста закъсня. Вероятно затова Вие сега го изменихте при устното представяне.
Въпросът, който Вие сте ми задали, е, че в доклада се третират и области, за които ние не сме били информирани, че изоставаме и трябва да се положат специални усилия. ”Защо спестихте – питате Вие, на българските граждани истината и с това намалихте времето за реакция?”. Освен това ме питате: “Можете ли да посочите мерките, които правителството и лично Вие ще предприемете за преодоляването на изоставането в рамките на дадения нов кратък срок”.
По отношение на трафика на хора смятам, че въпросът, който поставяте, е много важен, но той не е бил предмет на вашето питане и ми се струва, че ако го зададете, има много голяма вероятност да бъде разпределен към тези министри, които отговарят пряко за това. Разбира се, аз ще се опитам да направя всичко възможно, за да ви дам сега информация. Нямам нищо против да продължим да правим това не само от парламентарната трибуна, но и по-нататък в режим на сътрудничество.
Най-напред ще ви кажа, че действително по отношение на работата, която трябва да се извърши от държавата и от нас, политиците, съм говорила неведнъж по различни поводи и пред различни аудитории, както и в медиите през последните пет години. Никога не съм си позволявала да спестя истината и съм отговаряла максимално точно и честно, без да избягвам неудобни въпроси или чувствителни теми.
Моето убеждение е, че политиката е работа, отговорност, да не се страхуваш, да стоиш зад работата, която вършиш и зад решенията, които взимаш. Вярвам, че информираността на обществото по въпросите, свързани с европейското ни членство, е от изключителна важност и не съм спирала да работя в тази посока.
Специално бих искала да Ви благодаря за Вашето съдействие в качеството Ви на кмет на град Русе, когато лично се присъединихте към информационната кампания “Европа – предай нататък”, и оказахте неоценимо съдействие за организиране на срещи и дискусии, включително и с представители на съдебната система, за което продължавам да съм Ви благодарна.
На 9 юни 2005 г. бе получено писмото от господин Фабрицио Барбасо – тогава генерален директор на Дирекция “Разширяване”, в което изрично бяха споменати пет области. Те са повече от публични: свобода на предоставяне на услуги, дружествено право, земеделие, околна среда, правосъдие, вътрешен ред.
На следващия ден след превода на писмото на български език писмото беше публикувано в интернет на страницата на МВнР по мое настояване и предоставено на всички медии и заинтересуваните институции, включително и, разбира се, много граждани. Не вярвам някой да отрече, че това беше фокус на вниманието, права сте, наистина, включително и по време на предизборната кампания, която ние двете с Вас имахме възможност да изпитаме и в нашия избирателен район в Русе.
Всички партии направиха заявка за приоритетност на въпросите, свързани с присъединяването на България. Дори и за миг не искам да вярвам, че тази заявка е била просто предизборно бреме и не се е основавала на познаване на проблематиката и готовност за поемане на предизвикателства и изпълнение на поетите ангажименти.
Нито едно българско правителство, струва ми се, от началото на преговорите не е подценявало и пренебрегвало сигналите в която и да е област от преговорните глави на европейките ни партньори както в процеса на преговорите, така и в процеса на подготовката за присъединяване. Не мога да не използвам случая да благодаря на всички и на народните представители.
Междупрочем това, което вчера направихте с приемането на Кодекса за задължителното застраховане, свали изключително голяма част от напрежението по Глава “Свободно предоставяне на услуги”, защото действително там имахме доста сериозни притеснения, че няма да успеем да се вместим във времето.
Държа да отбележа също, че благодарение именно на тези усилия от така наречената “червена кутия” отпадна Глава 22 “Околна среда” между времето, когато се публикува писмото на господин Барбасо на 13 юни и публикуването на Мониторинговия доклад.
Вярно е, права сте – фокусът беше поставен в областта "Правосъдие и вътрешен ред", но това не е новост нито за това правителство, нито за българските политици. Нека да си припомним редовните доклади от 1998 до 2004 г. и няма да е необходимо да се спирам на въпроса защо това наистина е основна област.
Междупрочем искам да ви кажа, че продължавам упорито да вярвам, че ако постигнем успех по Глава “Правосъдие и вътрешен ред”, действително ще се промени възприемането на нашата страна, защото в тази глава има включително и подзаглавия, като например “Корупция”, които засягат функционирането на вътрешния пазар. Ако прочетете писмото на Оли Рен след публикуването на доклада, което е адресирано до министъра на външните работи, ще видите, че изрично се свързва функционирането на правосъдието и вътрешния ред, на доброто представяне по тази глава с вътрешния пазар – това е сам по себе си факт, върху който искам изключително сериозно да обърна вашето внимание.
Не е нужно аз да казвам на българската общественост, че забележките към България в процеса на присъединяване са основно по Глава 24 “Правосъдие и вътрешен ред”. Ние сме убедени в това и дори без да ни го казват от Брюксел. Инвеститорите също ни го казват.
В Мониторинговия доклад Европейската комисия изважда пет области, в които са необходими незабавни усилия – тези, които знаем от писмото, без обаче “Околна среда”, плюс “Регионална политика”. Областта “Правосъдие и вътрешен ред” отново е сред проблемните области и към нея всички имат основателни и най-високи претенции.
По въпроса за мерките, които предприема правителството за наваксване в изостаналите области ще припомня, че структурите в администрацията работят по установен координационен механизъм, който вие можете да видите в Постановление № 145 на Министерския съвет от 2005 г. Работим на всички нива, всеки вторник се събираме, за да отчитаме мерките. На всяко 15-о число информирам всичките си колеги. Разглежда се и на заседание на Министерския съвет веднъж на месец, понякога на месец и половина, там, където е необходима допълнителна по-стриктна координация отгоре, а не следваща, естествено, от отработения координационен механизъм.
На 1 декември приехме план за действие. Този план засяга 2006 г. Вече е на интернет страницата на Министерството на външните работи в тази част, която е страницата на европейския министър.
Съвсем скоро имах възможност да оповестя, включително и публично, че за плана за 2005 г. досега – към 1 декември, са изпълнени около 80% от мерките. Мерките за 2005 г. са 766. Мисля, че наистина, въпреки изборния период, се справихме в прилични темпове. Хубаво е, че с няколко добри промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има все повече поводи за спешни реакции от страна на парламента, тоест, работата на парламента върви в добро темпо. Радвам се, че днес виждам и моите колеги тук, на парламентарен контрол. Ние, разбира се, сме на ваше разположение всеки в областта си, сектор по сектор. Вие можете като парламентаристи наистина да засилите контрола върху нас. Мисля, че това е много съзвучно с това, което Вие казахте.
По отношение на трафика на хора, преди две заседания беше определен заместник министър-председателят и министър на образованието господин Даниел Вълчев като координатор по тази тема, така както и предишният кабинет имаше министър-координатор на темата. Тази тема, която Вие споменахте, също е част от Глава 24 “Правосъдие и вътрешен ред”.
Струва ми се, разчитайки на Вашето добро познаване на материята, ще се съгласите, че ако съдебната ни система и системата за сигурност в страната са както трябва, това би могло да има много силен ефект върху всяка една от мерките, ако щете и дружествено право, и правото на установяване, което пак е свързано с работата на Министерството на вътрешните работи до голяма степен и борбата с наркотиците, което до голяма степен също е част от тази преговорна позиция и вътрешния пазар, както е написано в писмото на Оли Рен.
С една дума, въпреки че не подценявам нито една сфера, на мен ми се струва, че това, върху което има най-много нужда от политически усилия, е все пак Глава “Правосъдие и вътрешен ред”.
Колкото до Глава “Дружествено право”, с приемането на Закона за оптичните дискове, както често бива накратко назоваван, с още няколко акта на администрацията, които затягат митническия контрол, на мен ми се струва, че в следващите партньорски проверки ще мога да Ви уверя, ако отново ме попитате мен, разбира се, как са протекли и че България е напреднала в тези области. По същия начин е и по отношение на свободното предоставяне на услуги.
Бих искала да обърна внимание на уважаемия парламент, че през следващата седмица Министерският съвет ще приеме една концепция за избягване на дискриминацията, която все още нашето законодателство прави по отношение на граждани на страни – членки на Европейския съюз. Хубаво е, че променихме Закона за туризма и избягнахме това, но има още няколко закона, които е необходимо да бъдат променени – “Свободно предоставяне на услуги”.
Това са въпроси, които са технически, по които мисля, че няма да се срещне съпротива в парламента и лесно биха могли да излязат от червената зона.
Пак ще кажа, че вашият контрол ни е много нужен и много стимулиращ в областта “Правосъдие и вътрешен ред” и специално Ви благодаря за въпроса, който зададохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Госпожо Николова, имате възможност да отправите до два уточняващи въпроса към министъра.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо министър, искам да Ви уверя, че присъединяването към Европейския съюз и за мен не е само предизборна риторика, а едно същностно отношение по това как се развива България. И като парламентарист винаги съм застъпвала позиции в посока ние като опозиция да изпълним ангажиментите си, които поехме в първите дни на парламента, гласувайки декларация и оповестявайки, че присъединяването към Европейския съюз ще бъде наш приоритет.
В този смисъл искам да Ви кажа, че ние имахме и вътрешнопартийна опозиция и разминаване с БСП, но аз като юрист настоявах нашата парламентарна група да подкрепи промените в НПК, защото за мен промените в НПК бяха тази стъпка, която ни приближава към изпълнението на ангажиментите.
В такъв смисъл искам да схващате моите въпроси не като едно противопоставяне между опозиция и управляваща коалиция, а точно в областта на европрисъединяването като една наистина съществуваща тревога от това, че ние изоставаме и че Вие сте човекът, който трябва да дрънчи тази камбана, да звъни тази камбана навсякъде и във всеки един момент, в който ние изоставаме!
Не може да не се съгласите, че докладът в определен смисъл ни изненада, защото той за първи път сочи не само това, което трябва да приемем като законодателство, а той за първи път прави наистина едно изследване, след като сме приели едно законодателство, как сме го осмислили и дали то е станало част от нашия дневен ред.
В този смисъл Вашите ангажименти се утежняват, защото Вие трябва, от една страна, да следите дали ние изпълняваме ангажиментите, които сме поели, но от друга страна, все пак Вашият екип е този, който трябва да следи и обстоятелството дали, след като сме променили законодателството, ние сме променили и нашата практика, ако и да има други министри, които трябва да сътрудничат за това.
В този смисъл аз ще продължа да задавам въпроси, защото елейното и лежерно отношение и чакане, че нещата ще бъдат приети като добри, виждаме, че ни представят все по-големи изненади, и изискванията, и летвите, които се вдигат пред нас, са по-високи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Кунева, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Николова, аз още един път ще използвам възможността като колега юрист да Ви върна към това, което координационният механизъм ми дава възможност да правя – това е Съветът за координация и мониторинг, който е под мое председателство. Знаете, че ведомствената компетентност е един от основните принципи, на които е изградена нашата администрация. Иначе ще започнем повече да си пречим, отколкото да си помагаме.
Мисля, че дадох примери за това колко често съм успявала да ударя тази камбана и това е нещо, което ще продължа да правя и публично.
Междупрочем, речникът, с който обикновено говорим за Европейския съюз, е малко по-батален, а не толкова, как да кажа, църковен. Думата “елейно”, която Вие употребихте, която използвахте като Ваш избор, по никакъв начин не съвпада с тона, с който ние говорим обикновено за спешността на задачите.
Докладът за първи път е мониторингов и действително благодарение на него и на партньорските проверки, които се правят, всеки може да види в своята област какво следва да се случи, за да можем този Европейски съюз да го живеем, а не да остане само като политическа цел.
Още един път Ви благодаря за въпроса. И всеки път, когато има нужда от тази парламентарна трибуна с Ваша помощ да ударим заедно камбаната за спешните акции, аз ще се радвам да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Госпожо Николова, ще изразите ли своето отношение към отговора на министъра? Правилникът на Народното събрание Ви дава тази възможност.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Да, благодаря за изчерпателните отговори на госпожа министъра. Мисля, че не съм била некоректна с това, че съм задала за месец и половина време два уточняващи въпроса, защото всичките 13 или малко повече области, в които изоставаме, допускам, че са Ви добре познати и не бих могла да Ви злепоставя, когато трябва да дадете експромпт отговор.
Разбира се, аз бих могла да поставя и въпросите за изоставането в областта на хората с физически и психически отклонения и най-вече с липсата на методология, по която да бъдат защитени техните права, ако те са отнесени към институция, която не съответства на тяхната степен на физическо увреждане. Бих могла да Ви задам и въпроса как ще бъдат обучени, примерно, в нашата област митничарите, съдиите и всички останали, които трябва да приложат защитата на интелектуалната и индустриална собственост, но ще си запазя това право за в бъдеще.
Винаги в нашата критика, която ще отправяме, ще присъства и този стимулиращ елемент – ние да свършим заедно работата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Следва питане към министър Кунева, отправено от народния представител Минчо Христов относно развитието на евроинтеграционния процес в България.
Имате думата, господин Христов, за да отправите своето питане – в рамките на 3 минути, моля.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Вие сте единственият министър, който запази старото си работно място в днешното правителство. Предполагам, че Съветът на тристранната коалиция, както и премиерът Станишев са оценили подобаващо Вашия принос в евроинтеграционните процеси.
Бързането на предишното правителство да затваря преговорни глави и приемането на всички условия на Европейския съюз Ви спечелиха името “мадам “Йес” – човек, който винаги казва “да”. Дори един румънски премиер констатира, че Вашият екип “буквално си е свалил гащите пред емисарите от Европейския съюз”.
Не мога да подмина и резултатите от тези договорености. Според мен, госпожо Кунева, Вие и Вашият бивш колега господин Соломон Паси, както и господин Симеон Кобургготски трябва да отговаряте за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Това обаче не е само мое мнение. Вашият сегашен коалиционен партньор господин Любен Корнезов публично призна, че господин Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс – общо между 11 и 23 години затвор, заради затварянето на глава “Енергетика”.
През м. февруари 2004 г. Вие съветвате: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото”. На друго място Вие казвате: “Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ “Козлодуй”, защото ядрената енергетика няма перспектива”.
Няма да коментирам тук тези Ваши думи, само ще кажа, че на фона на препоръките на Евросъюза да се търси по-гъвкав подход за закриването на трети и четвърти блок тези думи ми звучат цинично.
Нямам отговор и защо заблуждавахте, че нещо зависи от така наречената партньорска проверка и че “нищо не е договорено, докато всичко не е договорено”. Нямам отговор и защо, след като един неизвестен чиновник фалшифицира доклада на партньорската проверка, добавяйки, че трети и четвърти блок не могат да бъдат модернизирани, Вие, госпожо Кунева, и Вашите представители в Брюксел не реагирахте и не защитихте интересите на българския народ и българската държава.
Моят въпрос към Вас е: защитават ли се днес тези интереси? Съществува ли опасност да бъде задействана така наречената отлагателна клауза за приемането ни в Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Имате думата за отговор на отправеното питане, госпожо министър.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Христов, има голямо раздвоение в стила на Вашия въпрос. В първата си част, във Вашата прелюдия-обяснение към въпроса, което междупрочем няма нищо общо със самия въпрос, всъщност Вие не искате България да влезе в Европейския съюз, защото този Европейски съюз не Ви харесва.
От Вашия въпрос става ясно, че на Вас не Ви харесват правилата на Европейския съюз, защото на тези правила България е казала “да”. Казала е “да” по същия начин, по който са го казали всички 25 страни досега. Аз съжалявам, че моите експерти не са успели, макар че поне Ви бяха обяснили, че няма Министерство по евроинтеграцията и още няколко други грешки, които бяхте направили в опита си да зададете въпроса, но изглежда не сте стигнали дотам да разберете какво означава регламент, какво означава директива и какво означава една страна да иска да се присъедини към Европейския съюз.
Едва ли ще имам време в рамките на тези 5 минути да обясня всичко, но няма специален договор за България, така както няма специален договор за Румъния, няма специален договор за която и да е от другите страни. Има едни области, в които България може да получи ограничени на брой преходни периоди. Ние сме страна шампион по преходните периоди, сравними само с Полша междупрочем. Невинаги това е добра атестация и не е единствената добра атестация за преговорите, защото пък, от друга страна, когато преходните периоди стават твърде много, тогава страните членки биха могли да кажат, както често се случва, ако вие искате толкова преходни периоди, значи всъщност вие не сте готови за членство, защото отлагате приложението на правилата за по-късен момент.
Очевидно не въпросът за отлагателната клауза е този, който Ви интересува. Аз нямам нищо против да говоря и по самия договор, но вие сами разбирате, че българският парламент го е ратифицирал. Това до голяма степен намалява смисъла му.
Искате да говорим за Козлодуй – нямам нищо против това, имате право да задавате своя въпрос, но може би е хубаво това да се направи в някакъв друг публичен форум. Има достатъчно много такива, на които аз отговарям на въпроси.
Какво е можело България да направи е трябвало да се запитаме 1993 г., когато сме подписвали Гаранционното споразумение тук, в този парламент междупрочем е ратифицирано, и когато всъщност сме казали в това Гаранционно споразумение, че малките блокове не са безопасни. Това е написано черно на бяло в Гаранционното споразумение.
1998 година има меморандум, който изважда пред скоби въпросите, които не са свързани с директиви. Единствено по директиви и регламенти се преговаря. По това е преговарял и нашият екип.
По въпроса за ядрената енергетика. Вие цитирахте абсолютно некоректно тази статия. Ще Ви помоля там, където се казва, че ядрената енергетика няма бъдеще и цитирате мен, да ми дадете цялата статия, за да можем публично да прочетем точно тази част, която Ви е възмутила. Точно обратното – един от малкото български политици съм, който е разговарял със Зелените. Високо Ви препоръчвам в Европейския парламент да разговаряте със Зелените и да се опитате да ги убедите в нашите български тези. Разговаряла съм в Австрия, разговаряла съм в Германия, в Швеция, в Дания, за да мога да обясня перспективите пред българската енергетика. Нееднократно съм казвала, че ядрената енергетика е част от решението на енергийните проблеми в България и имам удоволствието още веднъж да кажа това пред вас. Междупрочем това е и политиката на НДСВ. Неслучайно директорът на ядрената електроцентрала “Козлодуй” е член на нашата парламентарна група.
По въпроса за предпазната клауза. Да, предпазната клауза може да бъде задействана. Тогава може би ще се очаква за една година, ако 3 и 4 блок продължат да работят в тази година, когато не сме членове на Европейския съюз, ние да получим тези милиарди, които Вие твърдите, че се получават от работата на централата всяка година.
Наистина е жалко, че в парламента не говорите помежду си. Бихте могли от директора на централата да получите много добра информация за това какви са намеренията и на НДСВ, и на парламентарното мнозинство да развива ядрената енергетика. Ако това ще успокои Вашия патриотизъм, искам да Ви кажа, че аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”.
Смятам да използвам и за в бъдеще резултатите от партньорската проверка, защото за да се появи сега текстът за гъвкаво решение в доклада на Джефри ван Орден, уверявам Ви, този текст се дължи на партньорската проверка, която моят преговорен екип успя да извоюва. Това за първи път се е случило в историята на Петото разширяване. Нито Словакия, нито Литва са имали такава възможност. Хубаво е това също да не се забравя.
Ще ви кажа още няколко думи за предпазната клауза. Ако всички страни единодушно подкрепят отлагането, предложено от Европейската комисия, ако България е неготова в редица области, то това може да се случи. Това е за предпазната клауза за една година отлагане, така наречената “суперпредпазна клауза”. Има още три, които са свързани с общата предпазна клауза, клаузата “Вътрешен пазар” и “Правосъдие и вътрешен ред”.
Налагането или не на тази клауза е въпрос на решение от всички страни членки, включително на такива страни като Австрия например, които знаете, че имат специфично отношение по повод на ядрената енергетика. Австрия е следващото председателство.
Господин Христов, аз разширих своя отговор, защото Вие не искахте да ми зададете въпроса за предпазната клауза, а за “Козлодуй”. Затова моят отговор е също толкова непропорционален, колкото беше непропорционално и Вашето питане. Говорих по-малко за предпазната клауза и повече за “Козлодуй”.
Съжалявам, че парламентът не може да ми предостави в момента повече време - мисля, че го изчерпих, госпожо председател, за да продължим този разговор. На всеки открит форум аз съм готова да водя този разговор с Вас, както, надявам се, и Парламентарната група на НДСВ, където наистина имаме блестящи енергетици, включително и ядрени. Радвам се, че те са подкрепени и от уменията на Българската социалистическа партия, на Коалиция за България, и на Движението за права и свободи, които могат да вземат отношение по този въпрос, и да вървим заедно напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Кунева.
Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса към министър Кунева. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър! Тук не става дума за никаква политизация, за никакъв патриотизъм, тук става дума за елементарните интереси на всички български граждани и на българската държава – закриването на АЕЦ "Козлодуй". Няма да Ви казвам разбирам или не нещо от Европейския съюз – аз съм доцент по политология и преподавам в Университета "Политика на Европейския съюз". Мисля че не това е основното, което тук трябва да разискваме.
Тук са имената на изключително известни ядрени специалисти: Кенет Брокман, Андре Маисьо, Питър Хаук, които ясно и категорично заявяват, че ядрената ни централа може да работи безпроблемно до 2030 г. според тях.
Вие сте министър на евроинтеграцията, госпожо. В този смисъл съвсем коректно бих искал да Ви попитам няколко неща.
Наскоро бе приет докладът на Комисията по външна политика на Европарламента, в който се призовава Европейската комисия, цитирам: "за един по-гъвкав подход при затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". С оглед предстоящата енергийна криза много европейски правителства преразглеждат своята политика към атомната енергетика. Дори Германия, дори Зелените, госпожо Кунева, започват вече да преразглеждат своята позиция.
Вие добре знаете, че 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" имат действащ лиценз до 2011 и 2013 г. съответно.
Като министър какво бихте направила Вие за запазването на тези мощности, особено като се има предвид изключително благоприятната международна обстановка?
Ще Ви попитам и нещо друго, тъй като премиерът не ми отговори – какво е Вашето лично отношение към изявлението на председателя по външна политика на Европейския парламент господин Брок, според който планираното за 1 януари 2007 г. приемане на България в Европейския съюз трябва да бъде поставено под въпрос, ако се докаже, че на територията на България е имало тайни затвори на ЦРУ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Госпожо Кунева, заповядайте, за да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Христов, тъй като очевидно тече един съвсем свободен разговор между нас, аз ще се върна малко към предишния Ви въпрос, защото и аз усетих, че нещо не съм успяла да дообясня. То е за това дали бързо или бавно е преговаряла България.
Само си представете, ако България не беше приключила преговорите тогава, когато ги приключи, и не бяхме подписали договор на 25 април, точно днес как бихме се чувствали? Дали би приключила България преговорите сега, дали България би подписала сега договора, след двата отрицателни референдума, с липсваща Конституция и с твърде затегнат разговор по финансовата рамка, както и все по-негативното отношение на страни членки към по-нататъшно разширяване изобщо. Така че едно от нещата, които българската политика успя да направи в последните години, разбира се, и с помощта на парламента, това е да развие много точното чувство за време. И аз искам да благодаря на всеки в тази зала, който е имал чувство за време и по отношение на работата по законите, и по отношение на подкрепа на този договор, който днес ни дава възможност да участваме в разговорите за финансирането на Европейския съюз, който днес ни дава възможност за разговори, свързани с бъдещето на ядрената енергетика, включително в Съюза.
Ще ви кажа какво мисля аз по този въпрос – за ядрената енергетика. Както вече декларирах и се надявам това някъде да го видя също така отчетливо цитирано от Вас в пресата, че аз съм за това ядрената енергетика в България да бъде основен стълб на развитието ни. Ако Европейският съюз успее да направи общи правила, директиви за безопасността на ядрената енергетика, животът на всички ни много би се облекчил.
Аз бях на смесен парламентарен комитет заедно с наши парламентаристи. Между другото, вие също имахте представител, от вашата парламентарна група “Атака”. Попитайте го него какво казах по отношение на ядрената енергетика и точно по отношение на “Козлодуй”.
Не бих искала аз да го повтарям, защото изглежда, че ще се самоцитирам, това никак не е интелигентно, но ще Ви бъда благодарна, ако наистина получите информация от него за това колко настоявах да има такъв тип директива и че никой българин, както аз казах, не е убеден в решението, което Европейският съюз е предложил на България като предусловие за започване на преговорите, а това е именно меморандумът, подписан през 1998 г.
Това е, според мен, нашият шанс. Това би могло да бъде използвано от България вече като страна членка.
По отношение на новата финансова рамка – от м. юни насам аз неизменно настоявам да бъдем допълнително подпомогнати за строежа и на новата ни централа, и за компенсиране на тези щети, които ние ще понесем, така както беше с Литва, със Словакия, от предварителното извеждане от експлоатация на енергийни мощности.
Разбира се, че съм наясно за лиценза. Това, между другото, е много силен аргумент в подкрепа на българската теза.
Колкото до комисията на господин Брок, аз очаквам това да е не само на ниво комисия, а този доклад да се приеме и на ниво Европейски парламент и тогава вече ние ще можем да огледаме заедно текста и с помощта на парламента да предприемем по-нататъшни действия, които ще стабилизират ядрената енергетика в Европейския съюз.
Вашата любезна покана да заменя, да заместя отговора от министър-председателя, ми разрешете да отхвърля на този етап. Освен това смятам, че той отговори по повод на базите. Мисля, че няма смисъл, когато няма данни, когато няма факти, ние просто да се упражняваме от толкова висок форум, какъвто е парламентарната трибуна, за нещо, което все още не е станало факт. Това не помага на националната ни кауза, не помага на самочувствието ни като българи. Затова по този въпрос специално аз ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Кунева.
Господин Христов, имате думата, за да изразите своето отношение към отговора на министъра.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз съвсем не съм искал да замествате господин премиера. Просто Ви попитах за Вашето лично мнение, лично отношение.
Аз не съм против Европейския съюз, госпожо Кунева, и Вие добре го знаете. Аз съм против влизането в Европейския съюз по този начин – без 3 и 4 блок, и сериозно казвам – без 1 и 2 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Те трябва да бъдат защитени.
Ще Ви цитирам нещо, госпожо министър: “Не може хората, които доведоха България до тази ситуация, които на практика отказаха да защитават националните интереси, да се занимават със защитата на тези интереси. Мисля, че тези хора оттук нататък нямат право да водят преговорите с Еврокомисията. Става дума за Соломон Паси и Меглена Кунева”, край на цитата.
Това не са мои думи. Това са думи на господин Румен Овчаров, естествено преди да стане Ваш колега и коалиционен партньор. Според мен тези думи са доста точни и уместни. Жалко, че господин Овчаров се отказа от тях и днес позицията му е друга.
Наистина е жалко, че той се отметна и от други свои думи, казани на 10 януари 2003 г., а именно: “Необходим е референдум за АЕЦ “Козлодуй”, заяви той. И още: “Не е редно политическите сили да говорят едно, парламентът да приема друго, а министър Паси да си приказва и да подписва нещо трето.”.
Това мисля, че се отнася и до Вас, госпожо министър. Ако трябва да бъда искрен, това се отнася и до самия господин Овчаров.
Само преди месеци господин Овчаров беше за отварянето на Глава “Енергетика” и предоговаряне на закриването на 3 и 4 блок. Днес той вече е против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Питане към министъра на правосъдието е отправила народният представител Мария Капон, относно спиране на корупционния натиск върху българския данъкоплатец.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз ще взема последните думи на госпожа Кунева – министър на евроинтеграцията.
Моят въпрос е не само като народен представител, а е въпрос, който поставям и като евродепутат.
Наистина, България има в момента проблем и този проблем не е времето, не е навременният договор. Това е, че ние загубихме времето да направим истинската реформа.
В редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България се показа ясно, че страната ни е на крачка от това да се задейства предпазната клауза, а именно за датата 1 януари 2007 г. Датата 1 януари 2007 г. е нашата дата. Винаги съм го казвала на десницата в България.
Една от основните области, в които трябва да положим максимални усилия е точно ефикасната борба срещу корупцията и аз си мисля, че Вие го знаете най-добре като бивш министър на вътрешните работи. Неблагоприятният ефект на корупцията има различни измерения – икономически, морални и обществени, така също поставя и самата демокрация в опасност. Корупцията е явление, което затормозява общественото функциониране и развитие, социалната динамика, и същевременно е много трудно изкоренима.
Проблемът с корупцията има световно измерение и ние всички сме наясно с това. Той се отразява изключително отрицателно върху конкурентоспособността на българската икономика, на цялото пазарно стопанство, намалява бюджетните приходи, увеличава разходите по сделките, оттам и себестойността на всеки един продукт. Силен негативен ефект корупцията има върху доверието в държавните институции. Доверието в българските институции е много ниско точно заради корупцията, заради това че всички говорим за корупция, а реално наказан за корупция няма.
Корупцията руши цялата ни ценностна система и ние многократно тук, в това Народно събрание, сме били изправени пред нашите избиратели за това, че всички в тази държава, като държавни институции, са корумпирани, но явно няма ефект от приказките, които са в обществото.
Това не ни е спестено от страна на Европейската комисия в редовния доклад. Не е важно само времето, важен е резултатът. От нас се очакват резултати. Ние може да си приемаме закони ежедневно и да интегрираме България. Ние може да се съгласяваме или не, факт е, че Европейската комисия само след няколко месеца ще има последната дума. Госпожа Кунева каза лично, че наистина корупцията и Глава “Правосъдие” изобщо е най-голямата опасност за задействане на предпазната клауза за членството ни в Европейския съюз.
Питам Ви, тъй като Вие многократно в последните месеци отговаряте на тема корупция за различни сфери, относно корупцията на служители от обществената сфера, която се оказва пряко или косвено върху гражданите. И това, че говорим за корупция, основно е видно за всеки гражданин, защото той бива изправен очи в очи с нея. Това е въпросът ми. И какви са антикорупционните усилия, които ще предприемете не само към работата на обществените служители, но и към гражданите и правата, които те имат като потребители на обществени услуги? Говорим за мерки – истински и реални мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Въпросът за противодействието на корупцията е от изключителна важност както по отношение процеса на присъединяването на България към Европейския съюз, така и по отношение осъществяване управлението на страната и функционирането на държавната администрация. В този смисъл откровено признавам, че поставеният от Вас въпрос е изключително актуален.
В стремежа към изграждането на единна, институционална, законова, информационна, антикорупционна среда правителството е извело като един от основните си политически приоритети именно борбата с корупцията. Споделям мнението Ви, изразено в направеното от Вас питане, че корупцията е явление, което трудно може да бъде изкоренено, и е твърде наивно да се очаква подобен бърз резултат, от което и да е правителство. Безспорна е обаче необходимостта от предприемането на такива мерки, които да доведат до ограничаването й в нормалните рамки за една демократична страна.
Както ви е известно, министърът на правосъдието е председател на Комисията за координация на работата по борба с корупцията, чиято дейност е ориентирана в няколко основни насоки във връзка с поставения въпрос.
Първата от тях е превенция на корупцията. Пример за превантивни действия е приемането и стриктното спазване на етичните кодекси на служителите в администрацията. Вчера Министерският съвет прие такъв кодекс за министрите и членовете на политическите кабинети.
Други мерки са свързани с изработването и приемането на детайлни правила и процедури за работата на администрацията: повишаване прозрачността и отчетността; намаляване на административното регулиране на стопанската дейност; продължаване на действията по въвеждане на електронното управление в страната и други подобни. Искам да Ви уверя, че правителството в това отношение полага необходимите усилия.
Работи се също така активно по обучението на държавните служители по противодействие на корупцията в държавната администрация, което е част от програмата на Института по публична администрация и европейска интеграция. До момента през тези обучения са минали около 600 държавни служители, като през 2006 г. този процес ще продължи.
Друга основна насока, по която ще продължим да работим, е свързана със засилване на вътрешния контрол и санкционирането на констатирани случаи на корупционни действия. В правомощията на изпълнителната власт е да налага само дисциплинарни санкции, поради което обръщаме внимание главно на това. Доколкото зависи от правителството, ние ще направим възможното за усъвършенстване на процедурите и ще съдействаме в пълна степен за това всеки, който е нарушил закона, да понесе своята отговорност. Въпрос на доказване обаче е дали дадено лице е взело участие в такива действия.
В контекста на обсъжданата тема разбирам основанието Ви да поставите въпроса за повишаване информираността на гражданите за случаи, при които те пряко зависят от поведението на съответен държавен служител. В тази връзка искам да Ви информирам, че едни от непосредствените цели на антикорупционната политика в стопанската сфера са насочени именно към прозрачност, публичност и отчетност на действията, в които се преплитат обществените и частните интереси. Накрая, темата е действително важна и когато се обсъжда въпросът за корупцията, моля Ви да знаете едно – между корупция и подкуп има разлика.
В заключение ще подчертая, че усилията ни са насочени към това хората да почувстват промяна в общуването с администрацията, като усетят, че нейните действия са предсказуеми и те получават това, на което имат право. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петканов.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Капон. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви за отговора, господин министър.
И в процеса на Вашето уточнение за разликата между корупция и подкуп се сетих за това, че наистина може би е корупция да дадеш лиценз за GSM-оператор и след това да бъдеш назначен като административен директор в БТК. Това говори за корупция и за партийни сделки. Това е, което създава пропастта между нас и гражданското общество.
Напълно сте прав, ние можем да правим обучение как държавните служители да не вземат пликове или как да не ги искат, но как ще променим точно тази корупция, която и Вие, и част от това правителство на НДСВ, в което бяхте, реално доказаха на нашите граждани, че съществува. Няма да Ви задавам повече въпроси, защото смятам, че този разговор е безсмислен при отговора, който получих.
Искам да Ви кажа, че имате четири месеца срок - точно в името на това, което каза и вашият министър госпожа Кунева. Имате четири месеца, в които трябва да докажете, че в България има наказани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Петканов, ще вземете ли отношение? Заповядайте, имате право.

МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, аз съм не по-малко разтревожен от Вас от явлението корупция и се опитвам това, което е възможно в рамките на моите правомощия, да го правя. Корупцията обаче е трудно за изкореняване явление и вярвам, че всички присъстващи тук в залата са убедени в това.
Още през 2001 г. е приета Национална стратегия за борба с корупцията и бих посочил като положителен резултат факта, че международните неправителствени организации, които отчитат този факт, през 1998 г. посочиха индекс 2,9% при нула процента най-корумпирана държава и 10% - без корупция. През 2003 г. този процент е 3,9%, през 2005 г. е 4%. Така че макар и бавно, мисля, че България се предвижва напред.
Тази положителна тенденция е отразена и в доклада от м. май 2004 г. на групата държави срещу корупцията. Индексът ни – около 4 на сто за 2005 г., съвпада със средния за страните от Централна и Източна Европа. Това обаче не бива да ни успокоява, че сме постигнали кой знае колко много. Очакват ни още много усилия, които трябва да положим, и макар и бавно, аз съм убеден, че ние се предвижваме напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петканов.
Под формата на отношение към отговора на министъра, имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър, че Вие явно искате да съзнаете за какво става въпрос, но аз ще се върна към още един пример за корупция – този пример, който реално стои над главите на всички. Четири години колегите от ляво говориха за магистрала “Тракия”. Четири години ставаше въпрос, че този договор има корупционен характер. И днес двете противоположности се сляха. Днес всички забравихме какво ще струва на българите този договор за магистрала “Тракия”. Така че Ви предстои много работа. Пак Ви напомням, имате четири месеца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
В следващите осем минути, които остават до края на парламентарния контрол, ако спазвате правилника, смятам, че ще се справим.
Господата Филип Димитров и Димитър Йорданов са отправили питане към министър Чакъров относно нарушението на правото на собственост и на свободно придвижване в Еленския Балкан.
Господин Димитров, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме запазили този надслов над своето питане, за да се помни, че всъщност това е питането, което четири пъти отправяхме до премиера на България и председателят на това Народно събрание отказа да му даде ход, понеже не засягало цялостната политика на правителството. Затова ние викаме един по един четирима министри тук, за да можем след това отново да поставим въпроса пред премиера на България – за това дали смята да установява или поне да поддържа установяването на феодални порядки в смисъл на заграждане на парцели земя. В случая се касае за около 30 кв. км земя в Еленския Балкан без всякакво правно основание и в нарушение на всички законови разпоредби от най-различно естество.
Миналата седмица чухте реакцията на министъра на вътрешните работи, който по същество призна съществуващите нарушения. Предполагам, че ще чуете реакцията и на други министри в следващите заседания.
А сега, уважаеми господин министър Чакъров, нашият въпрос е: на този терен в Еленския Балкан, който вече стана добре познат на българския парламент, между другите нарушения, които се констатират, извършвани ли са проверки за незаконно строителство в санитарната зона на язовир “Йовковци” и устието на р. Веселина, както и за други нарушения на нормативните актове, свързани със санитарно-хигиенните изисквания? Ако са констатирани такива нарушения от РИОСВ в гр. Велико Търново, извършени ли са някакви действия досега? Хубаво е да ни кажете кога са констатирани нарушенията и какво е извършено досега. И какво смятате да предприемете в бъдеще? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Димитров и Йорданов, във връзка с вашето питане бих искал да ви информирам за следното.
Министерството на околната среда и водите чрез РИОСВ – Велико Търново, и Басейнова дирекция “Дунавски район” многократно е провело проверки, както е инициирало и съвместни проверки с редица държавни, областни и общински ведомства, като областната управа в община Елена, РПУ – Елена, Районна дирекция “Национален строителен надзор” – Велико Търново, Държавно лесничейство – гр. Елена, Районно управление на горите – гр. Велико Търново, ХЕИ – Велико Търново (сега вече РИОКОЗ). По настояване на РИОСВ – Велико Търново, областният управител е назначил Междуведомствена комисия, която на 28 септември 2001 г. е извършила оглед на място и е препотвърдила констатациите на предишната проверка от 5 септември 2001 г. за неправомерно оградена територия и незаконно извършено строителство. Въз основа на тези констатации е издадена Заповед № 134 от 2 октомври 2001 г. на директора на РИОКОЗ за спиране на строителството и експлоатацията на вече построените обекти. При последващата съвместна проверка на РИОКОЗ с РИОСВ и ВиК през м. август 2002 г. е констатирано, че не се изпълнява заповедта за спиране на строителството, дори строителството се разширява. Не е била изпълнена и заповедта на областния управител от 27 август 1998 г. за спиране на всякакви видове строително-ремонтни работи и ново строителство на територията, не по-малко от 500 м от акваторията на язовир “Йовковци”, до учредяване на санитарно-охранителна зона, за което с писмо № 3117 от 12 август 2002 г. е информирана Районната прокуратура в гр. Елена.
Вследствие на съвместна проверка от РИОСВ и РИОКОЗ на място, извършена на 28 януари 2003 г., двете институции с писмо от 5 февруари 2003 г. отново са информирали всички необходими институции и органи за констатирани нарушения, установени при многократните проверки, с молба да се предприемат мерки за решаване на проблема съобразно тяхната компетентност.
Във връзка с предприетите от прокуратурата и от органите на Министерството на вътрешните работи мерки вие сте получили вече отговор.
Позволете ми да представя на вашето внимание хронологията на проекта за санитарно-охранителната зона на язовира. През м. март 2001 г. МОСВ е възложило изготвяне на проекта за санитарно-охранителната зона. Процедурата по учредяване на санитарно-охранителните зони предвижда при наличието на противоречиви предложения и възражения проектът да се разглежда на заседание на Басейнов съвет съгласно нормативната база за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, издадено от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
На заседание на Басейновия съвет на 5 май 2004 г. е разгледан проектът за санитарно-охранителната зона язовир “Йовковци”, както и всички постъпили възражения. Съгласно т. 8 от заповедта Басейнова дирекция “Дунавски район” от 28 декември 2004 г. за учредяване на санитарно-охранителна зона на язовир “Йовковци”:
Първо, в пояс втори на санитарно-охранителната зона се забранява създаването на нови и разширяването на съществуващи селищни територии за постоянно и сезонно ползване без изградени канализационни и пречиствателни съоръжения, съответстващи на техническите изисквания, изграждане на животновъдни ферми, къмпинги, лагери, почивни станции и други извън населените места.
Второ, за частта на язовир “Йовковци”, попадаща в пояс втори на санитарно-охранителната зона на основание чл. 13, т. 1 от Закона за водите, областният управител на област Велико Търново да издаде акт за публична държавна собственост на земите, попадащи на територията на водни обекти след изпълнението на предвидената процедура по Глава трета от Закона за държавната собственост и земите, подробно описани в Приложение № 5, което е неразделна част от заповедта за учредяване. Такава заповед все още не е издадена.
Трето, за преценка на самопречиствателната способност на язовирното езеро е разпореден тригодишен мониторинг за определени 13 пункта за пробонабиране. На 21 ноември 2005 г. е извършена проверка на място от експерти на РИОСВ – Велико Търново, и Басейнова дирекция “Дунавски район”. Установено е, че в северозападния край на територията, която следва да е част от акта за публична държавна собственост по т. 5 от заповедта за учредяване на санитарно-охранителната зона, се изгражда нова сграда с предназначение за хотел. За тази сграда от страна на кмета на община Елена не е издавано разрешение за строеж. Не са представени и одобрени проекти за канализационна система и пречиствателни съоръжения. Направено е предписание до 20 декември 2005 г. одобрените проекти част “ВиК” за изградените новостроящи се сгради в имота да бъдат представени в Басейнова дирекция “Дунавски район” за преценка на влиянието върху учредената санитарно-охранителна зона. Съставен е и констативен протокол, ще бъде уведомена и Дирекция “Национален строителен контрол” – гр. София, за проверка по компетентност.
В заключение бих искал да подчертая, че по отношение на незаконно извършеното строителство Министерството на околната среда и водите не е компетентен орган, но както е видно от изложеното по-горе, многократно е инициирало съвместни проверки и е уведомявало РДНСК – Велико Търново, областния управител и Областната прокуратура за проблема.
Мога да ви уверя, че в рамките на моята компетентност и задължения, Министерството на околната среда и водите, РИОСВ – Велико Търново, и Басейнова дирекция “Дунавски район” ще продължат да извършват проверки и контрол на качеството на водите и почвите около имота. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Господин Йорданов ще отправи два уточняващи въпроса към министъра.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Чакъров! Просто не знам откъде да започна! Това, което чух сега, това, което чух миналия път от министър Румен Петков, ме навява на мисълта, че държава няма. На тази територия от 30 кв. км в Еленския балкан просто няма държава. Там има някакво лице с неговите фирми, с неговите охранители и те притежават част от територията на Република България. Няма министър-председател, няма министър на вътрешните работи, няма министър на околната среда и водите, няма министър на регионалното развитие и благоустройството, няма кмет, няма никой!
Просто не знам какво да питам. Понеже имам формално правото да Ви задам допълнителни въпроси относно нашето питане, може би да Ви попитам, тъй като яз. “Йовковци” е един от големите язовири в България, от който ползват питейна вода над 300 хил. човека в област Велико Търново и околните области, известно ли Ви е, че в язовира се извършва промишлен риболов с моторници и големи мрежи? Правени ли са проверки в тази посока? Установявани ли са нарушители, тъй като всички знаем, че в язовир, който е за питейна вода, такова нещо не може да има, и предприети ли са някакви мерки от Ваша страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Господин Чакъров, ще вземете ли отношение към допълнителните въпроси? Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Йорданов! От това, което аз казах в отговора на Вашето питане, и от това, което е казано от министъра на вътрешните работи Румен Петков, е видно, че има редица констатации и от негова страна е изказана готовност и воля да бъдат предприети необходимите мерки и действия, с които вие много добре сте запознати. От изложението, което направих в отговор на Вашето питане, е видно, че и Министерството на околната среда и водите, включително чрез регионалните си структури – РИОСВ и Басейнова дирекция – извършва необходимите проверки, изпълнява контролните си функции и даже извън обхвата на своите компетенции многократно се е обръщало към съответните институции и органи, така щото да бъдат взети най-адекватните мерки, решения и действия всичко това да бъде преодоляно. Аз още веднъж подчертавам в качеството си на министър на околната среда и водите, че ние ще продължим да изпълняваме изключително коректно и съвестно както нашите правомощия, така и нашите задължения, така че да бъдат спазени всички законови норми. Естествено за това ще бъде необходимо всички регионални структури също да предприемат необходимите действия и мерки. Аз съм по-скоро оптимист, че ще се намери решение на казуса.
Уверявам ви, че цялото ни правителство - и министър-председателят, и всички ресорни министри, ще вземат необходимото отношение и ще предприемат необходимите действия.
Що се отнася до въпроса ви за извършен риболов, аз в момента не мога да ви отговоря, нямам данни, които да съм изискал, не е правена проверка точно в такъв аспект, но това ще бъде направено. И без това предстои да получите отговор от министъра на земеделието и горите, убеден съм, че там той ще изнесе необходимите констатации и ако има нарушения, също ще бъдат предприети необходимите мерки и действия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Чакъров.
Господин Йорданов, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Аз, противно на очакванията, ще кажа, че съм доволен от отговора, доколкото наистина господин министърът беше достатъчно откровен и каза нещата, които ние всъщност знаем.
Не съм доволен обаче от това какви очаквания можем да имаме оттук нататък. Ние имаме питане и към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил, което също беше върнато още веднъж, за да спазим правилата на председателя на Народното събрание. То беше само върнато, но, слава Богу, сега вече е заведено и в близките няколко седмици министърът на земеделието и горите ще ни отговори. Всъщност Министерството на земеделието и горите е основният партньор, да го кажа така, на лицето Гео Дундаров и основният виновник или невиновник – това ще разберем по-късно – за това този човек да се разпорежда с тази територия, засягайки интересите, меко казано, на голяма част гражданите там и давайки предпоставки доста министри да се занимават с този проблем, извършвайки нарушения в различна посока – и в екологична, и в строителна, и най-вече в нарушаване правата на собственост, на придвижване и правата на личността на хората в Еленския балкан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
С това днешният парламентарен контрол приключва.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели: Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Петър Берон
Секретари:
Кристиан Вигенин
Димитър Стоянов