ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 22 декември 2005 г.
Открито в 9,00 ч.
22/12/2005
Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Петър Берон
Секретари: Кристиан Вигенин и Димитър Стоянов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно решението на Народното събрание от вчера днес продължаваме с редовно пленарно заседание с една единствена точка – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Има предложение за включване на точки в дневния ред на Народното събрание за периода 21-23 декември т.г. от господин Филип Димитров, но то имаше място да бъде подложено на гласуване във вчерашния ден. Днес вече то не може да бъде гласувано.
Затова продължаваме със:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – продължение.
Моля, господин Илиевски да продължи с доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера стигнахме до § 7 на законопроекта.
По този параграф са направени независимо едно от друго, но с еднакъв текст и съдържание, предложения от народния представител Апостол Димитров, от народните представители Евгени Чачев, Иван Иванов, Светослав Малинов и Димитър Камбуров и от народните представители Румен Ангелов и Мирослав Мурджов.
Разрешете ми да ви запозная с текста на техните предложения, което всъщност е едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илиевски, те навярно ще представят своите предложения, ако желаят. Предлагам Вие да запознаете пленарната зала с окончателната редакция на комисията.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Неприетите предложения трябва да се прочетат от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, въпросът, който повдигате, се нуждае от изясняване. Заповядайте да направите своето процедурно възражение от трибуната.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не само практика, но бих казал и в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е предложенията на народни представители между първо и второ четене, които са приети изцяло или по принцип, да не се четат, защото са инкорпорирани в окончателния текст, предложен от комисията, но всички неприети предложения се четат от трибуната на Народното събрание, от докладчика на законопроекта на второ четене. След това вносителят се изказва по същността на направеното предложение, но той разполага с пет минути, в които трябва да изложи мотивите, а не в тези пет минути той да започне да чете части от направеното от него предложение. Мисля, че най-малкото ще ме подкрепи господин Корнезов, защото обсъждахме този въпрос, когато правехме Правилника за организацията и дейността на Четиридесетото Народно събрание. Това е правило.
Затова моля докладчикът господин Илиевски да чете отхвърлените от комисията предложения на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
За сведение на народните представители – този въпрос беше предмет на дискусия преди 1-2 дни в консултациите с колегите заместник-председатели, с експертите от Правната дирекция. Господин Иванов се позова на правилника. В него, господин Иванов, в най-добрия случай в имплицитен вид се съдържа това, което казвате, защото не се постановява, че се четат, но се казва, че ако няма писмени предложения, текстовете не се четат. Тоест от двете отрицания може да се изведе, че ако има, се четат.
Знам добре, че практиката в парламента е била да се четат тези текстове. Да се придържаме към практиката и да дадем възможност на господин Илиевски да прочете и тези предложения.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Предложението на народния представител Апостол Димитров е в § 7 да се направят следните промени:
“1. Член 103в се изменя така:
“Чл. 103. (1) Корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и специализираните пристанища по чл. 107-109, заплащат пристанищни такси. Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището и включват:
1. канални такси;
2. тонажни корабни такси;
3. кейови такси;
4. светлинни такси;
5. такси за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
(2) Таксите по ал. 1, т. 1 и 4 се събират от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и се разходват за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и специализираните пристанища по чл. 107-109, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, буйове, фарове, навигационни знаци, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата. Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” превежда на Министерството на отбраната частта от светлинните такси, която е пропорционална на поддържаните от него огньове.
(3) Таксите по ал. 1, т. 2, 3 и 5 се определят и събират от пристанищния оператор/концесионера на пристанищата за обществен транспорт с национално значение или собственика на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и специализираните пристанища по чл. 107-109 и се разходват целево само за поддържане, модернизиране и развитие на пристанищната инфраструктура.
(4) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта определя размера на таксите по ал. 1, т. 1 и 4, реда и случаите, при които те се събират.
(5) Пристанищният оператор/концесионер на пристанище за обществен транспорт с национално значение, както и собственикът на пристанище за обществен транспорт с регионално значение или на пристанище по чл. 107-109 може да освободи от заплащане на такси по ал. 1, т. 5 кораб, който:
1. разполага с достатъчен капацитет за съхраняване на борда на съществуващите отпадъци, както и на тези, които ще бъдат генерирани до следващото пристанище, или
2. плава по установена корабна линия и има сключен договор за предаване на отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност, в някое от пристанищата по линията.
(6) Освобождаване по ал. 1, т. 5 не се допуска, когато следващото пристанище не е известно или не разполага със съоръжение за приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
(7) Цените на услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт, се определят и събират от лицата, които извършват услугите."
Това, което е различно между предложението на народния представител Апостол Димитров и предложенията на Иван Иванов и група народни представители и на Мирослав Мурджов и група народни представители, е, че господин Апостол Димитров предлага чл. 103г да се отмени.
Тези предложения не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да придобие следната редакция:
"§ 7. Създават се чл. 103в и чл. 103г:
"Чл. 103в. (1) Корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси. Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището и включват:
1. канални такси;
2. тонажни корабни такси;
3. линейни кейови такси;
4. светлинни такси;
5. такси за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
(2) Таксите по ал. 1, т. 1-4 се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и се разходват за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" превежда на Министерството на отбраната частта от светлинните такси, която е пропорционална на поддържаните от него огньове. Осемдесет на сто от събраните такси се използват за поддръжка и развитие на инфраструктурата на пристанището, където са събрани.
(3) Таксите по ал. 1, т. 5 се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и се разходват за покриване на разходите, свързани с предоставянето на услуги за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
(4) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта определя размера на таксите по ал. 2 и 3, реда и случаите, при които те се събират, както и случаите на освобождаване от заплащане на такси за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
(5) Когато Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" обезпечава достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107-109 чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях, както и когато собствениците на пристанищата по чл. 107-109 използват пристанищна инфраструктура на пристанище за обществен транспорт с национално значение, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" събира таксите по ал. 1, точки 1, 2 и 4. В тези случаи линейните кейови такси се определят по размер и се събират от собствениците на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и от собствениците на пристанищата по чл. 107-109.
(6) За правото на ползване на акваторията собствениците на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и на пристанищата по чл. 107-109 заплащат акваториална такса в размер, определен от Министерския съвет.
(7) Цените за услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт, се събират от лицата, които извършват услугите.
Чл. 103г. (1) Корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, заплащат такса за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
(2) Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището, определят се по размер и се събират от собственика на пристанището и се разходват за покриване на разходите, свързани с предоставянето на услуги за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
(3) Собственикът на пристанище може да освободи от заплащане на такси по ал. 1 кораб, който:
1. разполага с достатъчен капацитет за съхраняване на борда на съществуващите отпадъци, както и на тези, които ще бъдат генерирани до следващото пристанище, или
2. плава по установена корабна линия и има сключен договор за предаване на отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност, в някое от пристанищата по линията.
(4) Освобождаване по ал. 1 не се допуска, когато следващото пристанище не е известно или не разполага със съоръжения за приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Илиевски.
Имат думата колегите, които са направили предложения, да ги мотивират.
Заповядайте, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Преди да се изкажа по същество, искам да припомня, че този закон се явява на поправителен изпит в Народното събрание, което е доста деликатно за неговите автори, които са автори и на втория законопроект. Но в известен смисъл поставят в деликатно положение и цялото Народно събрание.
И второ, аз бих искал да обсъждаме законопроекта като браншови законопроект, без да го политизираме.
Защо е съществен чл. 103в? Защото до голяма степен от това кое предложение ще бъде подкрепено от Народното събрание, се определя цялата философия и логика на законопроекта до края. Всъщност имаме два подхода при формирането на законопроекта. Първият подход, който е предложен от Министерството на транспорта, предполага финансова централизация, на второ място, държавно администриране с усилен разрешителен режим, на трето място, неравнопоставеност между различните видове пристанища и, на четвърто място – ще доведе до размиване на функции и отговорности между Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" и пристанищата оператори. Още повече, че поставя в неизгодно положение тези пристанища оператори, които са с национално значение и които работят като търговски дружества, чийто принципал е Министерството на транспорта
Вторият подход, който предлагам аз и други народни представители, цели:
Първо, равнопоставеност на собствеността на различните видове пристанища.
На второ място, разграничаване на отговорностите между различните юридически субекти, участващи в експлоатационата дейност на пристанищата.
За да стане по-ясно, ние предлагаме до кейовата стена, до водата всички дейности, изцяло, да се поемат от пристанищните оператори, като, пак повтарям, в момента те са ЕАД-та, чийто принципал е Министерството на транспорта. А всичко, което е в акваторията на водата, да се поеме от Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”.
На трето място, направените предложения водят до либерализация на услугите в пристанищната дейност, като се отнема монополното право така, както е предложено в основния законопроект, държавното предприятие да издава разрешителните и лицензионни режими.
Аз мисля, че ако се приеме основният вариант, той ще доведе до сериозни проблеми при функционирането на кейовите места и пристанищата като цяло.
От тази гледна точка подкрепям внесеното предложение за изменение на чл. 103 т. “в”, което би озонирало бизнес средата в пристанищната дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, моля всички уважаеми народни представители, които взимат отношение по този текст, по силата на чл. 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да заявят имат ли някакви интереси или нямат такива.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вие нямате, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е молба към народните представители.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е молба, то е задължение по чл. 103. Член 103 изисква всеки народен представител да каже има ли интерес или няма.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ, от място): Нямам интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма да го подлагам на гласуване.
Ако някой от другите народни представители, които имат предложения, а не желае да ги защитава, има думата господин Божинов за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Аз ще бъда първият човек, който ще каже, че има интерес.
Уважаеми господин председател, аз имам интерес и той е да стане един добър, работещ закон в съответствие с най-добрите практики по света и в този смисъл ще бъде и моето изказване. Никакъв друг интерес нямам!
Разглеждаме чл. 103в, ал. 1, в която се посочва, че корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт, ще плащат такси, които имат пет компонента, според мен, така ги наричам. Едната такса, единият компонент, е за управление на отпадъците, резултат от корабоплавателната дейност.
По-нататък в ал. 7 четем, че цените за услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт, се събират от лицата, които ги извършват услугите. Сам по себе си този текст е дълбоко неразбираем. Цените се събират! Но да оставим настрана това.
От цялата тази материя разбирам, че Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” ще менажира всички отделни дейности, а някой друг ще я извършва и паричните потоци ще се разпределят към този, който извършва дадените услуги. Може би така е добре! Може би така е правилно, но за отпадъците, регламентът, който е даден в ал. 3, според мен, не е удовлетворителен. Пише така: “Таксите по ал. 1, т. 5 се събират от Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” и се разходват за покриване на разходите, свързани с предоставяне на услуги за управление на отпадъците, резултат от корабната дейност.”
Смятам, че трябва да се запише много категорично и еднозначно и понеже имам възможност само за редакционни поправки по тази форма предлагам ал. 3 да бъде така: “Таксите по ал. 1, т. 5 се събират от Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” и се разходват за управление и обезвреждане на отпадъците, резултат от корабоплавателната дейност”. А това предприятие ще отговаря пред компетентните органи по законите на страната, че ги управлява и ги е обезвредило, а на кого ще предоставя да му прави услугата, на кого колко ще плаща, си е негова работа. Но законът трябва да му вмени дълг, че щом събира таксата за тази дейност, той ще трябва да я извърши и да ги обезвреди, и да отговаря – повтарям, пред компетентните органи, че това е станало. Иначе, той дал на един да докара отпадъка от кораба, на друг – не знам какво да го направи, трети - събрал цената, и отговорността е размита.
Предлагам същата редакция да бъде и за чл. 103г, ал. 2, където в края на изречението отново се говори за разходи, свързани с предоставяне на услуги. Това словосъчетание да отпадне и да остане, че “са разходи за управление и обезвреждане на отпадъците, резултат от корабоплавателната дейност”. Ясен ли бях, господин председател, какво предлагам да се гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Божинов, разбирам, че тук вие правите три редакционни поправки – първа, втора и една трета, защото наистина цени не могат да се събират. “Цените” трябва да се замени с “таксите”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, това е парадокс.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има директива.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Каква директива? Това не е българско. Каква е тази европейска директива да се събират цени?!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всяка услуга има цена.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако повторите два пъти услугата, цената ли ще вземете или броя услуги по цената? Това е абсолютен парадокс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Вие предлагате “цените” да се замени с “таксите”, така ли?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тук не предлагам нищо. Тук казвам, че така не може да се гласува. Моите две редакционни предложения са за ал. 3 на чл. 103в и за ал. 2 на чл. 103г., а другото вносителят да го коригира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли тук някой граматик, който да каже могат ли цени да се събират? (Реплики в залата.)
Събират се такси, не се събират цени.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А таксите какво са? Пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли други изказвания по този член?
Господин министър, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Логически, ако се каже: “събирам цените” - не върви, но тук се казва: “цените на услугите”. Аз не съм юрист, но се доверявам на юристите. На мен също ми направи впечатление и смятам, че текстът, господин Божинов, е правилен. Цените на услугите се събират. Да, може да се замени примерно с “таксите”, но това не е нещо, което да създава някакъв сериозен проблем.
В този смисъл аз специално не мисля, че има някакъв проблем по ал. 7 – “цените на услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт се събират от лицата, които извършват услугите”. Напълно нормален текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Не могат ли цените да се заплащат на лицата, които извършват услугите?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, “които заплащат”. Цените не се събират, те се плащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин председател, има логическо противоречие.
Тук се пише, че държавното предприятие събира таксите, а цените ще ги събира този, който прави услугата. Абсолютно противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма ли вносителите да направят някаква корекция?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Затова исках да говоря в края на § 7, но понеже господин Божинов ме предизвиква. Господин Божинов, това дава също свободата за смесените функции по директивата, която ратифицирахме в Народното събрание между Министерството на транспорта и Министерството на екологията. Точно този текст. Аз мисля, че той в момента е по-удобният текст, така че ако тази функция се изпълнява от Министерството на екологията, съответно тези цени за тази услуга да се събират там. Разбирате ли? За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение, първо, по редакциите на ал. 3 на чл. 103в и ал. 2 на чл. 103г. Първо, не съм съгласна, че трябва да се пише “управление и обезвреждане”, защото обезвреждането е елемент на управлението. Така че абсолютно ненужно е да се записва “обезвреждане”.
Второ, ако ние предоставим на държавното предприятие посредническа функция в областта на управление на отпадъците, защото няма абсолютно никакви пречки корабът да сключва директно договори с този, който му обезврежда отпадъците. Това е общината – за твърдите битови отпадъци, и това е предприятието за преработка сантинни води. То може да бъде на пристанищното предприятие, може да бъде самостоятелно предприятие. След като ние натоварваме държавното предприятие с посредническа функция, тогава ал. 7 абсолютно не е нужна. Не само че не е нужна, но тя е в грубо противоречие с философията на това, което правим. Така че не министърът на околната среда събира таксите, а този, който непосредствено извършва услугата. Тогава ал. 7 наистина противоречи. Няма свобода и решение на въпроса. Категорично трябва да отпадне. В противен случай трябва да се промени ролята на държавното предприятие и тогава или трябва да отпаднат ал. 3 и ал. 2, или трябва да отпадне ал. 7. Иначе има противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Манева, сега не можем да правим големи трансформации на текста. Единствено бихте могли да направите предложение за отпадане…
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз предлагам да отпадне ал. 7, защото това е абсурд. Не може веднъж този, който предоставя услугите, да събира таксите и втори път да казваме, че този, който предоставя услугите, е държавното предприятие, а държавното предприятие не е във всички случаи структурата, която предоставя услугите. Има и директни с други органи, които предоставят услуги. Затова ал. 7 трябва да отпадне.
И да отпадне думата “обезвреждане”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Явно се създаде някакво недоразумение и бих искала да обясня, че става дума за две различни неща. По чл. 103в, ал. 1 това са таксите, които са инфраструктурни такси и които се събират и разходват за поддържане на инфраструктурата от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Разпоредбата на ал. 7 от същия текст касае цените на услугите. Става дума за морско-техническите услуги, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт и които се предоставят от съответните пристанищни оператори. А именно това са услуги като обработка на товари, поща, влачене, пилотаж, буксировка. Става дума за две различни неща – инфраструктурни такси и едни чисто търговски услуги, които се предоставят от съответния пристанищен оператор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, трябва да кажа дали имам интерес – така бях призован. Да, имам интерес поне в две посоки. Първата е това, което говоря тук, е в интерес на хората, които са ме подготвили и са ме помолили, а тези хора са хората от Бургас. Аз съм народен представител от Бургас и в предварителните обсъждания на този законопроект, повторението на обсъждането му, което започна на изнесено заседание на Комисията по транспорта в Бургас, аз не чух нито един морски човек да подкрепи закона във вида, в който е внесен от вносителя. Това е първият интерес – интересът ми на бургазлия, интересът на човек, който живее в район, където има пристанище, където има моряци, а не оператори. Защото моряците са там и според мен те разбират от това.
Тук има един парадокс – че с предложението, което внасям, както и други мои колеги, които също са от морето и от различни политически сили, парадоксалното е, че защитавам интересите на много депутати в БСП, включително в Четиридесетото и от Тридесет и деветото Народно събрание. На тези депутати от БСП, които дадоха на Конституционен съд същия този закон. Включително защитавам интереса и на господин министъра на транспорта, който, като член на Комисията по транспорта в Тридесет и деветото Народно събрание, е един от хората, който даде този закон на Конституционен съд. Съвсем малка е промяната във вида на двата закона от Тридесет и деветото Народно събрание и този, който предлагате в момента. Така че това са поне два интереса, които защитавам.
Колегата Апостол Димитров така добре аргументира предложенията, че едва ли бих могъл да прибавя нещо кой знае какво съществено към неговите думи. Но искам да кажа, че разликата между това, което ние предлагаме, и това, което предлага Министерският съвет, е проста – единият вариант е да се събират всички такси в София, в пристанище София и след това 80% от тях да се дават на операторите в Бургас, Варна и Русе. Другият вариант е без първа и четвърта, поред от таксите, всички останали такси да се събират от самите оператори, макар те да са и концесионери след време. Това е разликата.
Аз считам, че никога централизирано събиране не води към добро. Това е монопол, поради което си поддържам предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на господин Ангелов.
Има думата проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, разглеждаме един изключително важен закон и не трябва да постъпваме формално при неговото разглеждане. Някои членове на комисията обърнаха мнението си от понеделник обратно във вторник, но няма да се спирам на това нещо.
Въпросът се свежда едва ли не до § 7 – кой да събира тези 20 милиона от такси. От тях 5 милиона ще отидат за създаване на поредната администрация - § 8. Говорим за 15 милиона.
Аз искам да говоря от друга гледна точка. Този закон трябва да прави политика за развитието на бизнеса в българските пристанища. Задаваме ли си въпроса защо всички транзитни товари вървят през Констанца за Централна и Западна Европа? Защо Констанца обработва четири пъти повече контейнери от пристанище Варна и три пъти повече от всички български пристанища? Защо? (Реплики от министър Петър Мутафчиев.)
Моля Ви, Вие сте тук, за да слушате. Защото, ако бяхте слушали, законът щеше да бъде много по-добър.
Защо всички контейнери в България влизат през Солун? Защо нито килограм, нито тон не е превозен по веригата море-река – Варна-Русе? Това, че ще правим стратегии, оперативни планове и т.н., не решава въпроса. Тези въпроси трябва да бъдат решени със закон.
Защо този закон не се подкрепя от морската общност? Този закон не се подкрепя от големите инвеститори в България, които са основните товародатели в българските пристанища.
Господин Пирински, при Вас има документи от всички тези структури. Защо този закон не се подкрепя от директорите на българските пристанища? Който имаше смелостта да каже своето мнение, вече не е директор.
Връщам се и на това, което Конституционният съд отмени. Аз мисля, че той правилно отмени създаването на Национална компания “Пристанища”. Защото ние тогава постъпихме по същия начин – давай на галоп. Тогава от бързане сбъркахме функциите – какво е пристанище и какво е пристанищна инфраструктура. Аз и тогава казах: ако създаваме, ще трябва да създадем Национална компания “Пристанищна инфраструктура”, за да разделим дейността на инфраструктурата от операторската дейност.
Някои казват, че ще решим въпроса с концесиониране. Защо никой не се яви на конкурса за концесионер на терминала “Варна-запад” за контейнери? Защо никой не се яви на търга за изграждането на терминал за опасни товари? Дават пример “Лесспорт – Варна” – явили се 10 души. Да, един с четири фирми и още един с три собствени фирми. Това ли ще сочим за пример?
Концесионираме правилно – Силистра, Оряхово, но българският бизнес не е в тези пристанища. Той е във Варна, в Бургас, в Русе и в Лом. За голямо съжаление българските пристанища са празни. Аз мога да ви кажа вчера сутринта колко кораби имаше във Варна, в Бургас, в Русе и в Лом. Никога не е било да няма кораби. До празните пристанища ние нареждаме администрация до администрация – морска, пристанищна, пристанищна инфраструктура, а в Русе още една за поддържане на р. Дунав.
Защо създаваме държавното предприятие? Това е безспорно. Въпросът е: ние искаме да преразпределяме тези 20 милиона? Аз мисля, че законът трябва да решава следните въпроси: как да увеличим товарите в българските пристанища; не 10 или 12 милиона, а да ги напълним с кораби; как да увеличим приходите от тонажни такси, от канални такси, тоест всичко, свързано с подхода на корабите. Ние обикновено започваме: как така ще дадем на еди-кой си да събира кейовата такса или тонажната такса, откъде накъде ще му даваме 10 милиона лева. Хайде да направим така: той има един определен обем, който е постигнат, и казваме: за всяко нарастване на трафика и т.н., който привлече част от товарите от Констанца и от Солун да минават през Бургас и Варна, нека му дадем двата милиона. Той си ги е заработил. Това трябва да решава този закон. Ще ги заработи, защото той ще търси да използва капацитета на пристанищата, а не да чака наготово някой да му докара кораби.
Аз мисля, че единственият мотив да се бърза с този закон е, че националната компания я няма. С решение на Министерския съвет се създаде Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, която продължава да съществува. Мисля, че от м. май досега българските пристанища не са загубили от това, че няма държавно предприятие, а от други фактори.
Виждате какъв проблем възниква между Министерството на транспорта и Министерството на околната среда и водите по така наречените такси, свързани с отпадъците. Не мога да разбера защо вчера, 10 минути преди законът да влезе в пленарната зала, възникна този въпрос: кой от кого крие тези въпроси? Отново стигаме същността на закона да я свеждаме само до това кой да събира таксите - Министерството на транспорта чрез държавното предприятие или Министерството на околната среда и водите на базата на Закона за управление на отпадъците.
Това, което господин Божинов тук предлага, не са редакционни поправки. Те касаят промяна на текстовете на половината от закона.
Уважаеми колеги, не искам да давам лоши примери за предни години, когато последния ден сме гледали такива закони, за които славата се носи още. Обръщам се с молба към вас: нека да отложим разглеждането на този законопроект за м. януари и да го подготвим във вид, който да служи за българския бизнес и да решава проблемите на нацията, а не на Варна, Бургас, Русе, Лом и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Направено е много кардинално предложение от проф. Мирчев – да се отложи законопроектът за м. януари.
Професор Мирчев, държите ли на това предложение?
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Трябва да се гласува.
Има ли обратно предложение?
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Принуден съм да направя обратно процедурно предложение. Законът достатъчно дълго време се въргаля от комисия в комисия. Законът беше обсъждан и с морската общност в Бургас на изнесено заседание. Не по вина на комисията, естествено законът сега влиза в пленарната зала. Но така или иначе достатъчно технологично време имаше законът да бъде решен.
Аз мисля, че тази процедурна хватка не води към добро, а води към затормозяване работата на цялото министерство в сектора на водния транспорт. Така че правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има направено процедурно предложение за отлагане разглеждането на този законопроект за м. януари. Има и противно предложение.
Моля, гласувайте предложението законопроектът да се отложи за м. януари.
Гласували 203 народни представители: за 70, против 109, въздържали се 24.
Предложението за отлагане не се приема.
За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. С ясното съзнание съм, че в днешния ден, когато 80% от хората тук не могат да вземат пряко отношение по този проблем, гласуването на тези важни текстове може да даде крайно негативни резултати върху развитието на българските пристанища.
Искам да припомня на хората в залата – тези, които са били в Тридесет и деветия български парламент, че обикновено в последния ден преди Коледа винаги се гласуват некачествени закони. Така беше гласуван Законът за вероизповеданията и вие знаете, че вече трета година той се оспорва и от български, и от международни организации.
Така беше гласувано прочутото изменение в Закона за пътищата на господин Валентин Церовски, свързано с концесиите и оттогава три пъти досега променяме тези текстове и не се знае колко пъти още ще ги променим, защото бяха некачествени и си остават такива.
Бях направил предложение по време на заседанието на комисията – през четирите месеца имаше достатъчно време законът да бъде внесен, да бъде разгледан, да бъде обсъден детайлно и да се намери приемливо решение, господин министър!
Господин министърът казва, че на 12 октомври се е провело заседание на комисията в Бургас, на което не съм присъствал и това е забавило закона. Това не е вярно, защото оттогава са минали повече от два месеца, а, както каза председателят на комисията, едва на 7 и 8 декември законът е бил внесен в Народното събрание.
Освен това, уважаеми колеги, вижда се, че има сериозно разделение в мненията, които се изказват от народните представители. Когато това е налице, това означава, че действително има върху какво да се помисли.
По тази причина апелирам настойчиво към вас – нека отложим с две седмици закона, от това той ще спечели, ще спечели и българското законодателство като цяло, и най-вече развитието на пристанищата. Няма смисъл от силово налагане последния ден преди Коледа на гласуването на тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Иванов.
Предложено е прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 72, против 100, въздържали се 29.
Заповядайте, господин Чернев, за процедурно предложение.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): От името на Парламентарната група на "Атака" искам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Чернев, в 10,00 ч. е казано да се направи половин час почивка. Така че, ако искате, поименната проверка може да стане след почивката, тъй като имаме още 5 мин. Ако я започнем сега…
Поименната проверка трае 20 мин. (Шум и реплики в залата.)
РЕПЛИКА ОТ КА: Длъжен сте да направите поименна проверка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Знам, че съм длъжен, почивката ще се отложи за по-късно.
Моля, дайте списъците.
РЕПЛИКА ОТ КБ: В процес на гласуване сме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това не е процедура, в процес на поименна проверка сме, поискана от заместник-председател на парламентарна група и аз съм длъжен да я проведа. Това е.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - отсъства
Волен Николов Сидеров - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - тук
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - отсъства
Иван Желев Илчев - тук
Повече от явно е, че има кворум.
Обявявам половин час почивка до 10,30 ч., да се успокоят духовете. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: В залата има 163 народни представители. Така показва мониторът.
Продължаваме разглеждането на този законопроект, който предизвика много емоции.
И така, реши се да продължи разглеждането на закона. Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Ангелов, за процедура, предполагам, тъй като той се изказа по този параграф.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Искам да ви прочета едно писмо от областния управител на Бургаска област господин Панталеев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е като илюстрация на Вашето процедурно предложение?
РУМЕН АНГЕЛОВ: На базата на това писмо предлагам разглеждането на § 7 да бъде отложено. (Шум и възражения в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма да можете да прочетете писмото.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Щом не мога да прочета писмото, това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има писмо от областния управител на Бургас, който е назначен от вас. Но след като не желаете да го чуете, процедурното предложение е § 7 да остане за след ваканцията.
Има обаче готовност за обратно процедурно предложение.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Правя обратно процедурно предложение по простата причина, че § 7 е възловият, който формулира философията на цялата промяна в закона, и оттук нататък е безсмислено да разглеждаме закона, ако отложим § 7.
Така че моля да не се приема процедурното предложение на господин Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Гласуваме процедурното предложение на господин Ангелов за отлагане на § 7 за след Нова година.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 61, против 108, въздържали се 23.
Предложението на господин Ангелов не се приема и дебатите по § 7 продължават.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Мислех да взема думата накрая на дебата, но ми се струва, че в залата бяха изкривени доста нещата, свързани с целите, които § 7 си поставя.
Най-напред ще започна с малко история. Кога беше направен този закон и защо беше направен?
Предложението дойде от предишното правителство, като целта на закона беше да се консолидират средства в една компания, която да се занимава с изграждането на инфраструктурата и с поддържането на пристанищната инфраструктура. Защо? Защото по време на предишното правителство таксите, които се събираха и оставаха при оператора, бяха прехвърлени към бюджета с един сериозен мотив: че в пристанищата не се инвестираше от предприятията, които извършваха оперативната дейност там. Сега тези пари трябваше да се прехвърлят в национална компания, която да изработи и да предложи програма на Министерството на транспорта, на правителството и на базата на нея да се развиват българските пристанища. Подобна беше структурата, която се наложи през 2001 г. в железопътната инфраструктура. “Железопътна инфраструктура” е държавното предприятие, което събира железопътните такси за ползване на тази инфраструктура.
Да, господин Мирчев говореше, че, видите ли, ние тогава бяхме против. Да, ние бяхме против, защото имаше противоконституционни текстове. Да, бяхме против, защото имаше други варианти, по които можеше да се изработи стратегията за развитие на българските пристанища. И аз категорично искам да заявя пред вас, че развитието на пристанищата е работа на българската държава и то не може да бъде оставено чисто и просто само на частната инициатива.
Защо сега лично аз като министър подкрепям тези текстове? Защото законът е задвижен, той е приет на първо четене. Защото е намерен един от пътищата, защото с текстовете, които ви предлагаме, отстранихме противоконституционните текстове. А основният текст беше защо националната компания ще има съответно функции, които досега имаше “Пристанищна администрация”. В стария закон нямаше “Пристанищна администрация”, с това се занимаваше националната компания. Сега ние оставяме “Пристанищна администрация” с много малък брой хора, а същевременно компанията или държавното предприятие, както вече я наричаме, ще се занимава само с поддръжка и строителство на инфраструктура.
Какво касае § 7? Става дума за няколко вида такси, които са от порядъка на 19 млн. Най-голямата такса е таксата “Тонажни корабни”. Мисля, че тя е от порядъка на 14 млн., ако не се лъжа.
В комисията, включително и председателят казваше, че виждате ли, нямало да има интерес от страна на концесионерите. И ако не беше се намесила теорията за концесиониране на пристанищата и кейовите места, като че ли нямаше да има никакъв проблем.
Защо няма да има интерес? Защото държавата щяла да събира таксите, съответно концесионерът ще трябва да поддържа кейовото място, което също е инфраструктура. Да, това е вярно.
До момента имаме един сключен договор за концесиониране и още няколко процедури, които се оспорват, тоест предстои сключването на договори за концесиониране на пристанищата. Да, това е така. Но взаимоотношенията между държавата и концесионера се опират основно на договор, разбира се, вече и на новия закон. Оттам нататък ще видим. Ако определени функции се изземат от оператора, тогава националната компания ще внася средства при тях, ако това е ангажиментът на държавата, който ние сме приели.
Какво предлагат народните представители? Те предлагат държавна такса да отиде в концесионера, без да има съответно какъвто и да е друг ангажимент. Става дума за разпределението на тези средства от порядъка на около 17 млн., а в държавата да останат само 3 милиона.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Кои народни представители?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Говоря за тези, които са направили предложението, господин Божинов.
Аз не казвам това и за да обидя някой. Моля, не го приемайте по този начин.
Какво по принцип ще се случи при тази ситуация? Държавата няма да има средства. И досега таксите не са достатъчни. Попитаха ме дали са разходоориентирани. Ако тези такси са разходоориентирани, то тогава нито един кораб няма да влезе в българските пристанища. Те са ниски, приети са от Министерския съвет, утвърдени са от Министерския съвет и това е такса, която трябва по някакъв начин да подпомага развитието на тази инфраструктура. Така че държавата ще дава още достатъчно средства на националната компания, за да може да се развива и изпълнява функциите, които ще й бъдат предоставени за развитие на пристанищата с програмата, която по принцип трябва да приеме.
Отивайки средствата в концесионера, оттам нататък функцията на държавата по този въпрос ще бъде сериозно застрашена за изпълнението на ангажиментите, които ние като правителство и министерство ще поемем за развитието на пристанищната инфраструктура.
Искам да споделя и да знаете, тъй като стана дума, че нямало да има интерес, каква е разликата в таксите, които се събират. Казах, че приблизително 19 млн. лв. са общо таксите, които се събират в цялата страна за влизане в пристанищата, за осветление, това, което е написано в тези няколко точки от закона. А за Бургас само от товаро-разтоварна дейност оборотът на оператора е 26 млн. лв. Струва ми се, че към 30 млн. лв. е оборотът за Варна. Много по-зле са нещата в речните пристанища. Там товарите са много по-малко и приходите, разбира се, са много по-малко – два-три милиона.
Нашата цел с този закон е българската държава да успее да създаде добри условия за привличане в нашите пристанища на кораби. По какъв начин? Като изгражда съответно достатъчно съоръжения, които предпазват кейовите места, като удълбочава пристанищата, за да могат да влизат повече кораби, и това ще създаде предпоставка за обработката на повече товари не от друг, а от оператора, без значение дали е концесионер или е държавно дружество, както в момента са пристанищата Бургас, Варна, Русе и така нататък, разбира се, да се грижи и за отпадъците, където също има ангажимент, и да инвестира в съоръжения. Тук ние също имаме проблем и това всеки може да ви го каже.
И в никакъв случай целта с тези си действия не е да попречим съответно на операторите, които ще навлязат в пристанищата като частни оператори.
Честно да ви кажа, аз се учудвам от този мотив и не мога да приема и данните, които сведе тук господин Мирчев, че виждате ли, няма кораби в нашите пристанища. Аз ще се постарая и ще изпратя не само на господин Мирчев, а и на всички парламентарни групи един отчет за дейността на Бургас и Варна. Искам да ви кажа, че през последните три години има увеличение на обработката на товари и приходите на тези пристанища. И подобни твърдения от трибуната на Народното събрание за мен са безотговорни или целят нещо друго.
Не мога да разбера мотивите. Честно да ви кажа, аз също водих дълги разговори. Тук се хвърли упрек към министерството, че то бавило много нещата. Да, през месец октомври ние бяхме разработили няколко варианта за новите промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Тези варианти бяха предоставени тогава на комисията и лично на нейния председател. По моя молба беше направен дебат в комисията заедно с обществените организации, които председателят трябваше да покани на това заседание. Да, за съжаление там се намесиха много интереси. И всеки дърпаше чергата към своята страна. Това наложи дълго време да се разговаря с тях, включително да очакваме предложения. И когато законът беше готов, ние тогава го предложихме на Народното събрание.
Накрая, искам да ви прочета един текст, без да споменавам кой го е внесъл. Това ме кара да мисля, че волята не е до голяма степен в интерес на всички. Това е текст, който касае закона. Ще помоля юристите да кажат това възможно ли е и какво означава. В текста се казва: “Концесионните договори, сключени преди влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие с него в 3-месечен срок от влизането му в сила.”
Това е парадокс, който никое Народно събрание не си е позволявало до този момент. Това е парадокс и за европейското законодателство. Не знам по какъв начин ще погледнат на нас европейските ни партньори, когато ние с всеки закон можем да променяме всеки договор в тази държава. Това е абсурдно, абсурдно не за друго, а защото дава нестабилност точно на частния бизнес. Или, не знам, може би има някакъв друг интерес. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, госпожа Шулева. Сега госпожа Шулева ще ни поясни някои неща.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да взема отношение по този въпрос на една принципна основа. И тя е за това каква е точната концепция за концесиониране на пристанищата и какво точно искаме да концесионираме. Искаме да концесионираме публична държавна собственост или дейност? Според мен това е ключът в този казус, за който днес говорим.
Защото ако искаме да концесионираме дейност, то законът е перфектен и трябва да го гласуваме незабавно. Но ако искаме да концесионираме пристанища и ако искаме да привлечем частни капитали за развитие на инфраструктурата на пристанищата, то тази концепция не е такава, каквато е предложена в закона. И ми се струва, че това е принципният въпрос, който си заслужава да бъде обсъждан, да бъде оглеждан, защото е изключително важен. Той засяга темата искаме ли ние в нашите пристанища да се вложат много пари, да бъде развита инфраструктурата или искаме чисто и просто да приватизираме най-хубавото нещо – дейността, и пак да остане отговорност на държавата, която и господин Мутафчиев, и всички ние сме убедени как “абсолютно перфектно ще си свърши дейността и няма нужда от концесиониране”.
Каква е задачата, която искаме да решим? Какво точно искаме да направим? Дали искаме да вкараме частния капитал в пристанищата за развитие на инфраструктурата, както е по целия свят, защото неслучайно публична държавна собственост се отдава на концесия? Защо се отдава? Защото държавата не може сама да се оправи с тези инвестиции в инфраструктурата. Ако ние ще приватизираме, тоест концесионираме публична държавна собственост, пристанище като цяло, съвсем логично, нормално и естествено е всички пристанищни такси да отидат при този, който ще прави инвестициите. Тук се задава въпросът: дали тогава концепцията, която е предложена кей по кей, аз не съм специалист и не искам да навлизам в дълбочина, но тогава вече въпросът е дали трябва да концесионираме цялото пристанище и да вменим на концесионера задължение да направи инфраструктурата на цялото пристанище и след това да се преотдава дейност или искаме обратното. Въпросът според мен е много концептуален, той заслужава внимание, защото ни се привеждат примери от други страни, но те се привеждат във вида и в частта, в която обслужва определен интерес.
Ние трябва да си зададем въпроса: какво иска България? България иска ли да бъде врата на Европейския съюз на пристанищата Бургас и Варна и как това нещо може да стане? Или България ще има пристанища със затихващи функции, в които няма да бъдат вложени необходимите инвестиции, от които те се нуждаят. Няма съмнение, че нашите пристанища се нуждаят от големи инвестиции. Защото ако те бяха направени като Ротердам, тогава нямаше защо да говорим за концесиониране или за каквото и да било. Всичко щеше да бъде наред и ние щяхме да си отдаваме на концесия дейност.
Проблемът е, че нещата не са точно така, че ние имаме нужда от огромни инвестиции в тези пристанища, за да бъдат те притегателен център и да не отиват хората в Констанца или в Солун.
Може би в момента с този закон ние няма да решим точно този концептуален въпрос, който поставям, но този въпрос е изключително важен според мен, защото той е важен за България, не за някой частен интерес. Важно е къде искаме да привлечем инвестициите и в какво. Ако ние дадем на концесия дейност, пак ще повторя най-сладката част от всичко това, питам: кой, кога и по какъв начин ще намери парите, за да направи пристанищата такива, каквито трябва да бъдат? Това е основният въпрос, на който трябва да си отговорим. Мисля, че по този въпрос заслужава в комисията доста неща да се говорят, да се обсъдят и да намерят решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Шулева.
Госпожо Банкова, заповядайте за процедура.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Виден е стремежът всички печеливши структури да минават под ножа на концесионирането, така както, за жалост, направи кабинетът Кобургготски и обезкръви икономиката на България. Тъй като тук вече има много лобистки изказвания в полза на концесионирането, нека господин председателят да бъде така добър и да моли народните представители да декларират, че нямат личен интерес по темата, която се обсъжда. Много моля, това е важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Банкова.
Това беше казано от господин Корнезов, но аз не мога да ги накарам насила. Ако бъдат така любезни да декларират, ще декларират естествено.
Господин Борислав Ноев има думата.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, господин министър, дами и господа! Искам да се изкажа като единствения капитан, който се намира в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Слушайте единствения капитан, който се намира в тази зала.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Има и други!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така казва господин Ноев, но той не знае дали няма и някои други.
БОРИСЛАВ НОЕВ: Има една Наредба № 6 за компетентност на морските лица и ако я прочетете, ще видите, че действително морските лица не са в състояние да определят това, за което се спори – в смисъл тук се спори кой да прибере парите. Според мен това е един спор парите в коя фирма да отидат.
Трябва да ви уведомя, че нито капитанът, нито корабособственикът се интересува на кого плаща. Там принципът е: пристига корабният агент и парите се превеждат по някакви банкови сметки. Ако стане така, че да не отидат в държавната хазна, а се разпределят по различни фирми, ще се получи едно разпокъсване и няма да се постигне модернизацията на пристанищата.
Ще ви кажа точно каква е причината корабите да избягват Варненското и Бургаското пристанище и да се насочват към Солун и Констанца. Варненското пристанище обработва около 1500 тона на денонощие, докато Солунското обработва около 1050 тона на час, значи около девет пъти по-бързо. Тоест един среднотонажен кораб от около 20 хил. тона във Варна ще се обработва две седмици, в Солун ще се обработва едно денонощие. Това означава, че търговецът вече ще си е получил стоката, ще я е продал и ще е дал нова поръчка. Затова се отправят натам корабите. За Констанца не мога да ви кажа, защото нямам сведения.
Според мен държавата, като добър стопанин на такива стратегически обекти като пристанищата, ще може да вложи необходимите средства за подобряване на инфраструктурата и обслужването на корабите.
Нашата група подкрепя предложението на вносителя. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Доста дълго дискутираме темата за пристанищата въобще, за това как да бъдат определени таксите и с какви методи да бъдат разпределяни. Този дебат започна още в миналото Народно събрание и още тогава ние приехме поведение, линия, в която е естествено държавата да събира таксите, а на всички, които искат да работят на пристанищата, да им се даде възможност това да го извършват чрез концесиониране. Тоест услугите, които се предлагат в пристанищата, да могат да се концесионират, а таксите за достъп да се съсредоточат върху новосъздаденото държавно предприятие. Дали ще го наречем пристанищна инфраструктура или по друг начин няма значение. Целта беше именно такава – всички средства, които идват от такси, да се събират в това предприятие, след това да се връщат за реализиране на инфраструктурата в предприятията. Факт е, че от така известните около 20 млн. такси единствено 2 до 3 млн. се връщат в пристанищата, когато тези такси минават през държавния бюджет. Естествено това ни доведе до мисълта, че тези средства трябва да бъдат съсредоточени и да бъдат върнати на пристанищата за реализиране на инфраструктурата. Иначе това би довело до една още по-негативна тенденция – разпокъсване на тези такси като стойност и като количество и преминаването на част от тях, както някои сега искат, в ръцете на концесионерите. Това естествено, че ще наруши баланса и инфраструктурата в големите пристанища, за които говорим сега.
Тъй като искам да приключа с общата част, със становището си аз ще подкрепя предложението на комисията и на Министерския съвет, защото това според мен дава именно възможността държавните такси да бъдат разпределяни от този, който е строил тези пристанища, и този, който има възможност съответно да ги управлява.
Ще се спра съвсем накратко на предложението на комисията за чл. 103, ал. 2, последното изречение: осемдесет на сто от събраните такси се използват за поддръжка и развитие на инфраструктурата на пристанището, където са събрани.
Уважаеми колеги, ние сме хората, които трябва да внесат баланс на интересите в пристанищата и, доколкото е възможно, да пренасочваме средства чрез законите в различните пристанищни комплекси.
Моето виждане е, че в голяма степен това ще доведе до увеличаване на средствата от тези такси в големите пристанища и същевременно ще доведе до замиране на инфраструктурата в малките пристанища.
Затова моето предложение, господин председател, е последното изречение от ал. 2 да отпадне от проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Костурски.
Господин Мирчев, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Как държавата процедира за летище София – заем. Държавата със специален текст даде на летище София всички летищни такси да обслужват външния заем и да допълва с тези такси участието си във финансирането на летище София.
Пристанище Бургас е много сходен пример – инвестиции, реализирахме един терминал. Някой трябва да покрива, да обслужва тези заеми. Трябват 38 млн. лв. за подход към терминала. Трябват средства за нов вълнолом. Затова парите трябва да останат в пристанищата, говоря специално за Бургас. Затова ние подкрепихме предложението на господин Стойко Танков, защото това пристанище ще започне да функционира тогава, когато има подход за корабите към него и когато се изградят и другите съоръжения. Ако няма пари, както тук се предлага, то ще си остане само с терминал и там в близките години кораб няма да застане.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Нали знаеш, че морето не се отдава на концесия? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Илиевски, заповядайте за втора реплика.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Действително предложението на господин Танков и на госпожа Любчева е вярно, но погледнато от регионален аспект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това реплика на господин Костурски ли е?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Именно господин Костурски направи тук едно предложение и аз правя реплика.
Погледнато държавнически и погледнато от гледна точка на балансите в държавата и на избягване на онези диспропорции, които ще се случат при един такъв подход 80 на 20 в полза на пристанището, което прави по-голям оборот, господин Костурски, аз Ви питам: нали рационалното е това да отпадне? Така че трябва да подкрепим това Ваше предложение – изречението 80 на 20 да отпадне – това, което комисията е предложила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Костурски, заповядайте за дуплика.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено, господин Мирчев, трябва да има някаква база за сравнение, но трудно можем да сравним едно летище, където става въпрос за съвсем други принципи за работа и за изпълнение на отделните ангажименти с това, което се приема в морските закони. Това, което Вие казвате, е вярно. Но е вярно и друго – ако всички ние стигнем до извода, че на един концесионер, който ще ползва даден кей на пристанище Варна, му дадем въобще да събира таксите от него, какво ще стане тогава? За това става въпрос тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Костурски.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, съжалявам, че не приехте моето предложение да отложим този дебат след Нова година, защото целият християнски свят от Игнажден до Коледа е в смирение. Може би само българският парламент е в тази ожесточена дискусия, която е предизвикана от правителството буквално два дни преди Бъдни вечер.
В същото време искам да декларирам, както се изисква от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съгласно чл. 103, че нямам никакъв – не само финансов, какъвто и да е друг интерес както в морския, така и във всякакъв друг бизнес в страната и извън нея.
Зная много добре и до голяма степен изостреното ми обоняние чувства това във въздуха на Народното събрание, в пленарната зала, че има големи, бих казал, може би огромни интереси. Вероятно и от едната, и от другата страна. Знам, че тези дебати наподобяват един айсберг, когато видимата част - речите, които тук се произнасят, нямат нищо общо с това, което е отдолу. То остава невидимо и това са неведомите пътища на част от българските народни представители с бизнеса – чист или сив. Впрочем такива са и неведомите пътища на висшите представители на изпълнителната власт с този бизнес.
Аз декларирам, че нямам никакви такива връзки! Нито имам болница във Видин, нито имам тирове, с които изплащам заемите за строителството на тази болница.
Господин министърът преди малко при една оживена дискусия, която имах с него, заяви, че аз съм изменил на принципите си. Не, господин министър, не само не съм изменил на принципите си, но не съм изменил и на клетвата, която съм дал, влизайки в Народното събрание. Аз не мога да имам за принцип автоматичното гласуване като машинка за гласуване, без да знам, че текстовете, които се предлагат, защитават действително националния интерес.
Тук не съм убеден и не съм убеден, защото това, което ни се предлага, почива върху два принципа, които българското общество постепенно отрича в тези петнадесет години. Предложените от вносителя - Министерския съвет, текстове изискват краен централизъм и държавен монопол. Добре ли е това за морския бизнес? Не.
И ще ви дам два примера. Първият пример е, че бизнесът, имам предвид браншовите организации на този бизнес, са категорично против тези текстове.
Извинете, не е нормално да считате, че хората, които вадят парите си с един бизнес, ще се противопоставят на нещо, което ще развива този бизнес. Има логика и тази логика явно тук според господин министъра не се спазва. Няма обяснение, че бизнесът ще иска да закопае пристанищната инфраструктура. Няма логика, защото това ще и лиши от техния собствен бизнес.
На второ място, когато говорим за такава национална компания, свързана с инфраструктурата, по определен начин министърът намеси една компания, железопътна инфраструктура. Добре, господин министър, предлагам да тръгнем с Вас да се разходим и да видим тази държавна компания разви ли железопътна инфраструктура? Идете в гарите – студени, с износена мебелировка, олющени, с изпочупени стъкла – на човек да му е неудобно да влезе там.
Аз считам, че по определен начин и пристанищната инфраструктура няма да може да се развие в резултат на тези промени в закона. Знам, че има дългове към железопътната инфраструктура, такива ще има и към пристанищната инфраструктура, и пак това ще бъде обяснението.
След една или две години ще видим, че нищо добро няма да се случи в пристанищната инфраструктура. Но какво да се прави - българските правителства работят на принципа “проба – грешка”, дай Боже, някой път да се стигне до верния резултат от първия път. В което много се съмнявам.
Няма да се спирам на конкретни текстове, първо, защото нямам време и, второ, защото много хора се изказаха и достатъчно ясно ги осветлиха. Най-основният принцип е този – в акваторията до кейовата стена, таксите за инфраструктурата трябва да се събират от държавата, а от кейовата стена навътре - от оператора, който поддържа пристанището. Това определяше и нашите предложения. Каза се, че първите такси били малки, а вторите – големи. Едни такси, за да бъдат ясно мотивирани, трябва да бъдат разходноориентирани. Ако първите такси, господин министър, не достигат за поддържането на каналите, за светлинните уредби – да бъдат по-високи. Ако другите такси са прекалено високи, да се намалят, защото държавата ще реши техния размер. Това го предлагам сега и наистина държа на това.
Какво ще се случи? Ще се създаде администрация. Тази администрация ще разпределя по определен начин, който има типично български привкус. Ще залинее инфраструктурата и това наистина ще стане, след което, тези, които са по бордовете, ще се явят концесионери и ще изкупят за жълти стотинки тази инфраструктура. Това ще стане, Вие може да не сте министър, но този филм вече сме го гледали. Вместо сега да се даде възможност пристанищата да развиват своята инфраструктура…
Само ще кажа, че текстовете, които сега се гласуват, отново ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. Защото, господин министър, съгласно чл. 115м, ал. 1, т. 3, 6 и ал. 2, това Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” не само осигурява достъпа, събира, а както разбираме, и разпределя тези такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Иванов, Вашата реч не е много смирена.
ИВАН ИВАНОВ: Искам да защитя интереса на страната, затова не е смирена.
Но в същото време, господин министър, изрично е записано, че съгласно ал. 2 се осъществява стопанска дейност и ако прочетете решението на Конституционния съд, там изрично е записано, че с предоставянето на държавно предприятие, в което съществува стопанска дейност с такива функции, се нарушава чл. 1, ал. 2 от Конституцията, според който държавната власт се осъществява не чрез държавни предприятия, а чрез органи, предвидени в Конституцията. Не са изчистени основните забележки на Конституционния съд.
Уважаеми колеги, няма да подкрепя този текст не от лобистки интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, първо, призовавам ви да следвате призива на господин Иванов за предколедно смирение и смирено да гласувате каквото ще си гласувате.
Второ, призовавам ви най-настойчиво да се придържате по време на изказванията в определеното за това време.
Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Иванов, мисля, че Вие нямаше нужда да правите декларация – за Вас се знае. И ако правилникът в бъдеще позволи, бихме могли да Ви канонизираме. Така че не това е проблемът. Проблемът, господин Иванов, е друг и аз Ви предлагам вместо да се разхождаме по жп линиите, за да видим резултата от държавната собственост, да прескочим до “Софийска вода”. Изключително актуална тема - това е най-дългият период на концесиониране и да видим тези значителни инвестиции на концесионера и как се реши проблемът на софиянци, и как беше сменена водопроводната мрежа. Изобщо разбираме, че София, благодарение на концесионирането на “Софийска вода”, е едно райско място. И Вие предлагате да създадем още няколко, като предлагате държавната такса да отива в частния концесионер.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не съм предложил в частния концесионер.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тогава да си сложим цени на услугите, но, ако това ще е държавна такса, тя по самото си наименование вероятно принадлежи на българската държава, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димитров.
Господин Мирчев, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Явно, че някои не са чели закона и не правят разлика между услуга и такси.
Използвам репликата си, господин Димитров, за да кажа, че точно това, което ще се гласува по § 7, означава, че кейовата такса отива в частните оператори, а не в държавата. И аз мисля, че в това няма нищо лошо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Ако примерът със “Софийска вода” е един наистина неизгоден - не, а бих казал и криминално сключен концесионен договор, пример за регионално ощетяване на българските граждани, то примерът с концесионния договор за автомагистрала “Тракия” е пример за национално престъпление от стопански характер в особено големи размери. Аз се надявам вие и там да заемете позицията, която преди малко изразихте. Ще бъдем на една линия.
Що се касае до текстовете, никъде не говорих за концесиониране и концесионери. Аз говоря преди всичко за оператори, защото, ако текстовете влезнат такива, каквито например са в моето предложение, в момента няма концесиониране и пристанищните оператори ще се възползват от това. Там има държавни предприятия – пристанище Варна, пристанище Бургас. Моята цел е те да развиват инфраструктурата на място. Опазил ме Бог да говоря сега в момента за концесиониране. Това е първото нещо. И второто, ако се приеме текстът на господин Танков за 80-те процента, аз питам: защо трябва да се събере таксата, да отиде в София и след това 80% да се върнат. Не може ли да се събира на място и 20-те процента да се отчисляват за …
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: При кой?
ИВАН ИВАНОВ: При този, при който сега се събират 80-те процента.
Ето това е моята цел, защото ние сме гледали филма как една национална държавна компания, за която се правят такива лелеяни планове за бъдещето, каквато реч произнесе министърът, след това се оказа просто един кьорфишек и носи загуби в национален мащаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Мога да ви цитирам в продължение на половин час списъка за криминалните концесии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля Ви, господин Христов, говорете по закона.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, ние сме парламентарна република, ние сме български парламент и като такъв би трябвало да защитаваме държавните, а не лобистките интереси на някои концесионери или фирми. Прави ми впечатление, че хората, които защитаваха най-яростно проекта за магистрала “Тракия”, днес защитават концесионирането на пристанищата.
Искам да ви кажа, че имах възможност да държа в ръцете си анекса към договора за магистрала “Тракия”. Там пише, че държавата се задължава да довърши определени отсечки, след което да ги предаде в ръцете на концесионера, за да може той да ги експлоатира. Колеги, това е все едно да построя един апартамент и да го предам в ръцете на някой, който да взема наем от него.
Обръщам се към вас – нека да защитим поне този път държавните интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Христов.
Има думата за реплика господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Когато говорим, че трябва да има равнопоставеност, то има два вида пристанища, господин Христов – пристанища за обществено ползване с национално значение и пристанища за обществено ползване с регионално значение. Прочетете какво пише в § 7. Правилно е държавното предприятие да събира кейовата такса. Правилно! За частните пристанища по Приложение № 2 на закона – 24 пристанища, е записано, че те не само събират, но определят сами и събират кейовата такса. Говорим за неравнопоставеност между отделните видове пристанища.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Но те са собственици!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Христов, искате ли дуплика? Не искате.
Заповядайте за изказване, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие не сте първият, а няма да сте и последният министър, който като е бил депутат говори едно, а като стане министър – говори точно обратното. За съжаление тук вляво има много примери на депутати, които когато бяха в опозиция предния мандат, по този закон и по други теми като автомагистрала “Тракия”, по темата за тъй наречените царски имоти говореха едно, а сега говорят съвсем друго.
Слушайки колегите от “Атака”, хората отляво и Вас, господин министър, ще кажа: дайте да забраним въобще концесионирането, да направим една голяма национализация на всичко, за да можем да защитим държавния интерес.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Този закон не касае изобщо концесионирането.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Или както беше преди в един лозунг: “Национализация, електрификация и съветска власт”. Това е! (Шум в залата.) Когато говорите, че таксата по ал. 1 е държавна, първо вижте, че собствениците на регионални пристанища я събират и определят. Как така таксата ще е държавна?!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): На едно и също основание.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Когато госпожа Шулева обясни дали отдаваме пристанища или отдаваме дейности на концесия като инфраструктура, то това беше най-доброто изказване и най-добрият въпрос към министъра. Защото ако отдаваме пристанищата, не можем да ги лишим от правото, каквото право имат да речем собствениците на пристанища – да събират такса за ползване на пристанищата. Пристанищната такса, а и петте вида такса не са нищо друго освен такса за ползване на пристанищата, а не за държавни услуги от министерството или други структури на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има ли реплика към изказването на господин Йорданов? Няма.
Има думата господин министърът.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да отговоря на въпроса на госпожа Шулева. Няма да отговарям нито на господин Иванов, нито на СДС, защото там нещата са ясни. Да погледнем какво направиха за железницата – със закона и със 135-те милиона, пък тогава да говорим защо тя е в лошо състояние.
Госпожо Шулева, Вие сте напълно права, но не точно този закон трябва да реши един много голям съществуващ проблем, но не само в пристанищата. Съществува и в магистралите, съществува и в летищата, съществува в цялата инфраструктура на страната. Но това е въпрос, който трябва да бъде решен по друг начин в Закона за концесионирането. Там му е мястото. Надявам се, че Вашата реплика не беше за това да провалим закона, тъй като тук се касае, уважаеми господа от десницата, за държавна такса, касаеща конкретни ангажименти на държавата – по удълбочаване, по изграждане на стени, по създаване на добри условия за корабите да отидат до концесионера.
Понеже господин Мирчев злоупотреби, ще ви кажа една цифра. Господин Мирчев каза, че ако идват таксите, които се събират от пристанище Бургас, в оператора на пристанище Бургас, по-бързо ще бъдат изградени вълноломът и каналът. Общата стойност е около 110 млн. лв. Общо за всички пристанища за година е около 19 млн. лв., във Варна е почти колкото в Бургас. Колко години, господин Мирчев, ще инвестира операторът, ако не се намеси държавата? И тази намеса на държавата Вие за монополизъм ли я имате, когато тя си изгражда инфраструктурата, което е изцяло неин ангажимент?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към гласуване. Ще гласуваме подред постъпилите неприети предложения, след това ще гласуваме редакционните поправки и накрая ще гласуваме текста, предложен от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Апостол Димитров, което беше прочетено и което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 48, против 81, въздържали се 70.
Предложението на народния представител Апостол Димитров не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгени Чачев, Иван Иванов, Светослав Малинов и Димитър Камбуров, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 43, против 125, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Ангелов и Мирослав Мурджов, което също не е подкрепено от комисията.
Всички тези предложения са почти идентични.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 47, против 130, въздържали се 19.
И това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложените редакционни поправки.
Първо, по чл. 103в, ал. 2 – последното изречение “80 на сто от събраните такси се използват за поддръжка и развитие на инфраструктурата на пристанището, където са събрани”, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 138, против 67, въздържали се 4.
Предложението е прието. От предложения текст на комисията в ал. 2 отпада последното изречение – “80 на сто от събраните такси...” и пр.
Подлагам на гласуване предложението на господин Божинов, който приема поправката на госпожа Манева. Предложението е ал. 3 на чл. 103в да гласи така: “Таксите по ал. 1, т. 2 се събират от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и се разходват за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.”
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 174, против 11, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Евдокия Манева за отпадане на ал. 7 на чл. 103в.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Колеги, предложението ми беше да отпадне ал. 7. След като се изказа представителят на Министерството на транспорта, стана ясно, че противоречието е само с т. 5 от чл. 103в, ал. 1. Следователно, за да сме прецизни, трябва да кажем, че цените на услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт, се събират от лицата, които извършват услугите, с изключение на таксите по т. 5, ал. 1. Защото те се събират от посредник, а не от тези, които предоставят услугата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Приемаме това за редакционна поправка.
Предложението е: “Цените на услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт, се събират от лицата, които извършват услугите, с изключение на таксите по ал. 1, т. 5”.
Моля, гласувайте за това продължение на изречението в ал. 7.
Гласували 165 народни представители: за 33, против 106, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Гласували 201 народни представители: за 156, против 44, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
Давам думата на господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! От името на мюсюлманите от нашата парламентарна група ви честитим вашия голям празник Рождество Христово. Сега, в навечерието на коледните празници, искаме да ви пожелаем да бъдете живи и здрави – вие и семействата ви, да бъде щастлива и плодотворна Новата 2006 г. както в личен план, така и в обществения и държавен живот!
Честито и весели празници! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕРЪТ БЕРОН: Много благодаря на господин Юсеин и на цялата Парламентарна група на ДПС за тези поздравления.
Има думата господин Миков от името на парламентарна група.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Днес приключва първата сесия на 40-ото обикновено Народно събрание – сесия, напрегната, изпъстрена с усилена работа по хармонизация на законодателството с това на Европейския съюз. Постигнати бяха резултати, които говорят сами по себе си. През периода юли-декември 2005 г. Народното събрание прие общо 90 закона. От тях нови са 16, включително и три кодекса – Наказателнопроцесуалния кодекс, Кодекса за застраховането и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Законите за изменение и допълнение на действащите закони са 48, за ратификация на международни договори – 27. Приетите закони, произтичащи от поетите ни ангажименти към Европейския съюз, са общо 47, от които нови 10, а законите за изменение и допълнение на действащи закони са 33, ратификациите – 4.
Народните представители от Коалиция за България са внесли общо 43 законопроекта, от които самостоятелно 17, а останалите 26 – съвместно с народни представители от други парламентарни групи.
Зад сухата статистика категорично е видно, че тази сесия надхвърля традиционните политически стъпки по структуриране на парламентарното политическо пространство и излъчване на мнозинство и правителство. В основата на това беше вотът на избирателите, който наложи търсенето на съгласие в името на националните интереси и европейската перспектива на България.
Първоначалният скептицизъм, съзнателно налаган от опозицията, беше опровергаван непрекъснато с все по-убедителни действия на мнозинството и правителството.
Дами и господа народни представители, аз без всякакви колебания трябва да кажа, че оценката за дейността на правителството може да бъде позитивна. Решенията и действията на правителството са успешни, въпреки неоспоримия факт, че от първия ден на своето създаване то непрекъснато трябваше да преодолява една или друга криза.
Намирането на работещи механизми за взаимоотношения между коалиционните партньори в управляващото мнозинство се превърна в една от основните предпоставки за стабилността и успеха на управлението. Част от този механизъм е компромис, но не компромис с цената на отказ от принципи и основни ценности, не и с цената на отказ от социалните ангажименти и това, което Коалиция за България и народните представители поехме пред избирателите. Въпреки трудностите и ограничените финансови възможности, наред с европейската интеграция, поддържането на финансовата стабилност и гарантиране на условия за икономически растеж, социалната отговорност остана наш приоритет и отличителна черта на парламентарната ни група.
Могат да бъдат намерени и думи, отчитащи приноса на опозиционни политически формации в законодателната дейност на парламента. Да, имаше противопоставяне, но звучаха и съдържателни аргументи, за което благодарим!
Уважаеми дами и господа народни представители, обичайна част от парламентарната атмосфера са сблъсъците на различни гледни точки, различията и дискусиите. Имаше моменти на напрежение. Имаше и непремерени реакции. Не могат да бъдат намерени и трябва да бъдат казани думи и отчитащи приноса на опозиционните политически формации в законодателната дейност на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, днес беше внесен проектът за третото изменение и допълнение на Конституцията, свързан с изпълнение на нашите европейски ангажименти за реформа в съдебната власт. Надяваме се, че през следващата сесия на Четиридесетото Народно събрание, тя ще бъде законодателен факт, подкрепен от внушително мнозинство народни представители, защото това се налага не от тяснополитическите интереси на партиите, представени в Народното събрание, а от интересите на България.
Уважаеми колеги, с благодарност за положените усилия, накрая ние, от Коалиция за България, искаме да ви пожелаем здраве и сили, за да можем заедно, въпреки политическите различия, да представляваме интересите на българските граждани в Четиридесетото Народно събрание!
Весели коледни и новогодишни празници! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Миков.
Господин Илиевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:
По § 8 има предложение от народния представител Йордан Мирчев – в § 8 думите “Пристанищна администрация” се заменят с “Морска и пристанищна администрация”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз имам едно-единствено предложение по този законопроект. Приехме § 7. Ние създаваме три структури в София; три - във Варна; три - в Бургас; три - в Лом и три - в Русе – морска администрация, пристанищна администрация, държавно предприятие. При 20 милиона лева приходи от таксите, поне 5 милиона отиват за издръжка на администрацията.
Моето предложение е не само да говорим, че ще съкратим администрацията с 10%, а парламентът да приеме още сега и да даде пример да обединим функциите на морската и пристанищната администрация.
Това е моето предложение, което е съвсем в правилата и може да се осъществява дейността по Кодекса на търговското корабоплаване, вътрешните водни пътища и морските пространства, именно от тази Изпълнителна агенция “Морска и пристанищна администрация”.
В комисията действително само с един глас не беше подкрепено това предложение, но тъй като става дума само за един глас, мисля, че тук е редно и предлагам да се обединим, да дадем пример, че не трябва да създаваме поредните структури за увеличаване на администрацията. Сигурно 15 души ще останат без началнически места, но мисля, че е в интерес тези две агенции да ги обединим в една. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Мирчев.
Има ли реплики на господин Мирчев? Има ли желание за изказване по § 8?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз искам да спомена пред вас, че като функции не можем да ги обединим – струва ми се доста некомпетентно като изказване. Като звена – можем да ги сложим под една шапка, но какъв ще е резултатът? Четиридесет и пет души остават в “Пристанищна администрация”. В момента са 140 души. Тогава ще имаме една дирекция, която ще се нарича “Пристанищна администрация” и ще има същите тези хора, които по принцип са необходими, и са свързани с европейските директиви, пак по същите тези места, но ще се водят под един ръководител. Това, което може да стане, вие ще прецените дали може да го приемете, един началник горе няма да го има, който да отговаря за двете неща. Това ще е резултатът от обединяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Има ли други желаещи за изказвания по § 8? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Мирчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 32, против 105, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 8, подкрепен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 130, против 11, въздържали се 6.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: По § 9 има направени няколко отделни предложения от народни представители, но с еднакво съдържание – от господата Евгени Чачев, Иван Иванов, Светослав Малинов и Димитър Камбуров и от Румен Ангелов и Мирослав Мурджов – да отпадне § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Ангелов, заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оттеглям предложението си по § 9 и всички предложения, които съм направил от § 9 до края на законопроекта, тъй като те вече нямат смисъл след гласуването по § 7. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз също оттеглям както предложението по § 9, така и всички останали предложения, тъй като се смени философията на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димитров.
Господин Чачев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: И господин Чачев го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Всички предложения по § 9 са оттеглени, ако няма желаещи за изказвания, ще преминем към гласуване.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Искам да направя една редакционна бележка по § 9, ал. 2 – да отпадне “свързани с предоставянето на услуги”, а да остане: “за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателната дейност”. Това произлиза от предходното - § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Изречението става: “... и се събират от собственика на пристанището и се разходват за покриване на разходите за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност”.
Подлагам на гласуване тази редакционна поправка.
Гласували 125 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 7.
Поправката е приета.
Подлагам на гласуване целия § 9 с приетата вече поправка.
Гласували 134 народни представители: за 125, против 8, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
За § 10 разбирам, че всички предложения са оттеглени.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има само една редакционна бележка, произтичаща от предните – където пише: “подходящ план” и “подходящи пристанищни”, да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това не е необходимо да се гласува, защото е вече гласувано – от ал. 2 отпадат думите “подходящ” и “подходящи”.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): В резултат на съгласуването, което стана между екипите на двете министерства – на транспорта и на екологията, предлагам накрая на изречението да поставим запетая, за да бъде редакционна поправката, и да добавим: “плановете се утвърждават от министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това не е редакционно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Знам, че не е редакционно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма как да го подложа на гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тъй като тези планове висят и с никой не ги съгласуват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Логично е, но нямам право да го подложа на гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Повтарям: аз не казвам да сложим точка и да прибавим ново изречение, а предлагам да се постави запетая и редакционно да прибавим тези няколко думи: “плановете се съгласуват с министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Божинов.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 3, въздържал се 1.
Редакционната поправка е приета.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, подкрепен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 3.
Параграф 10 е приет.
По § 11 има едно предложение на господин Мирчев, което вече не беше прието и няма да го поставям на гласуване.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Господин председател, предлагам да гласуваме анблок параграфи 11, 12, 13, 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: По тези параграфи има предложения на народни представители, които казаха, че ги оттеглят, както и на проф. Мирчев – думите “Пристанищна администрация” да се заменят с “Морска и пристанищна администрация”, което предложение беше отхвърлено.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 11, 12, 13, 14 и 15.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Единственото предложение, което е подкрепено от комисията по § 16 е от народните представители Стойко Танков, Маруся Любчева и Пенко Атанасов по т. 2, а т. 1 е оттеглена от вносителите.
Другите предложения, направени от народни представители, бяха оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, като предлага чл. 115л, ал. 1 да се измени така:
“Чл. 115л. (1) Образува се Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” – юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, със седалище София и с клонове – териториални поделения, както следва:
1. пристанище Бургас с район на действие от географския паралел на българо-турската граница до географския паралел на нос Емине;
2. пристанище Варна с район на действие от географския паралел на нос Емине до географския паралел на българо-румънската граница;
3. пристанище Лом с район на действие от километър 645 до километър 845,650 от българския участък на р. Дунав;
4. пристанище Русе с район на действие от километър 374,100 до километър 645 от българския участък на р. Дунав.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли бележки по § 16? Няма.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Параграф 16 е приет.
Господин председател, аз Ви предлагам да гласуваме ан блок параграфи 17, 18, 19, 20 и 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте параграфи от 18 до 21 включително.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Има предложение от народния представител Ботьо Ботев да се създаде нов § 23.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 23 със следното съдържание:
“§ 23. В Приложение № 2 към чл. 103а, в ал. 1, т. 2 се създава т. 14а:
“14а. “Дубъл Ве Ко” – Русе.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте § 22 и новия § 23.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Стигаме до “Допълнителна разпоредба”.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Аз предлагам да гласуваме наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 23 на вносителя, който става § 24.
Има предложение на народния представител Йордан Мирчев, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, гласувайте наименованието “Допълнителна разпоредба”, подкрепено от комисията, и текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.
Господин Божинов има думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Аз предлагам да прегласуваме т. 39 на § 22.
Аз предлагам в т. 39 на § 22 да отпадне думата “подходящ” и да остане така, както редакционно го приехме навсякъде.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Ние го направихме.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие го направихте, но какво предлагам аз, ако още не е късно:
“39. “План за управление на отпадъци – резултат от корабната дейност” е план, който удовлетворява изискванията за опазване на околната среда и дава възможност…” и т.н. Тоест това да бъде редакционната добавка към т. 39 на § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Добре, думата “подходящ” отпада отвсякъде.
Моля, гласувайте редакционното предложение на господин Божинов. Тази поправка е редакционна и е разумна наистина.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, разбирам отегчението на колегите в залата, но мисля, че в Допълнителната разпоредба към закона това е отразено, а всъщност то е в § 22. Ако си спомняте това, което вчера гласувахме, ние премахнахме дефиницията за “Подходящи пристанищни приемни съоръжения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да, така е.
ИВАН ИВАНОВ: Добре. Но в § 22 променили ли сме нещо?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Да.
ИВАН ИВАНОВ: Какво именно сме променили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Отвсякъде е отпаднало.
ИВАН ИВАНОВ: Какво сме променили? Аз искам да знам какво гласуваме.
По отношение на пристанищните съоръжения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Също.
ИВАН ИВАНОВ: Като от т. 40 “Подходящи пристанищни приемни съоръжения” се прехвърля към т. 38 – “Пристанищни приемни съоръжения” – това, което дефинира смисълът, който ние сме вложили още в § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Правилно сте разбрали.
ИВАН ИВАНОВ: Добре, чудесно. Исках да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Стигаме до “Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Има предложение на народния представител Апостол Димитров, което не е подкрепено.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Апостол Димитров оттегля предложението си.
Всичко е оттеглено по другите параграфи. Само трябва да прочетете текста на § 28, който става § 29.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага § 28, който става § 29 да придобие следната редакция:
“§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването, с изключение на § 4, 5, 6, § 7 (относно чл. 103в, ал. 1, т. 5 и ал. 3 и чл. 103г), § 9, § 10 (относно чл. 110, ал. 2 в частта му “и пристанишни приемни съоръжения за отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност”), § 16 (относно чл. 115м, т. 11), § 17 (относно чл. 116, ал. 1, т. 1), § 20 и § 24, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Предлагам да подкрепим с гласуване първо заглавието “Преходни и заключителни разпоредби”, което е подкрепено от комисията, а след това съдържанието на параграфите от 24 до 28 по вносител, който става § 29.
Имате ли някакви бележки по тези параграфи? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Тези параграфи са приети, а с това и целият закон.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Извинявам се, но се получи една неяснота и моля, ако съм прав, да бъдат допълнени в чл. 115м т. 1 и т. 4, защото преди това гласувахме, че плановете за управление трябва да се съгласуват с министъра на околната среда и водите – по предложението на господин Божинов, а тук, където това трябва да стане, не разбрах дали го гласувахме или го пропуснахме.
Моля, господин председател, ако сме го пропуснали, да го добавим, за да не се получава противоречие с останалите членове.
Повтарям, чл. 115м, т. 1 и т. 4, да се добави “дейностите по тази точка се съгласуват с министъра на околната среда и водите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така, както беше вече гласувано, просто да има симетрия в текстовете.
Гласували 140 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 6.
Който иска да ръкопляска за новия закон, може да го направи! (Ръкопляскания.)
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Да си пожелаем весела Коледа и щастливо посрещане на Новата година, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преди всичко да благодарим и на Петър Берон за днешното председателство и за работата му през тази сесия! (Ръкопляскания.) Той достойно доведе последния пленарен ден до успешен край.
Искам да ви пожелая от все сърце весела Коледа, весели празници и успешна Нова година, да ви уверя, че и през тези дни, когато няма да има пленарни заседания, в администрацията ще има достатъчно хора, които да отговарят на ваши въпроси или да свършат работа, която желаете да бъде свършена.
Искам също да спомена, че на 25-и всички ще очакваме онова, което ще се случи в либийския съд. Нека да се надяваме, че доказаната невинност на нашите сънароднички и еднозначното мнение на всеки добросъвестен и политик, и юрист най-накрая ще бъде отразено и в становище на либийския съд. Но при всички случаи ще имаме готовност да реагираме на всяко едно решение, така както то следва да бъде коментирано.
Още веднъж ви благодаря за работата през тази сесия и весели празници!
Онези от вас, които имат възможност, да заповядат в 17,00 ч. в зала “Света София”.
Следващото заседание е на 11 януари, сряда, 2006 г. Весели празници! (Звъни.)
(Закрито в 12,15 ч.)
Председател:
Георги Пирински
Заместник-председател:
Петър Берон
Секретари:
Кристиан Вигенин
Димитър Стоянов