ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


ДВАДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 19 юли 2013 г.
Открито в 9,05 ч.

Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Деница Златева и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, вчера отложихме разглеждането на т. 6 – Избор на председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Днес министър-председателят е тук. Направено е предложение в съответствие със закона. Биографията на предложения кандидат е разгледана. Затова предлагам да разгледаме т. 6 от седмичната програма.
Има искане за процедура от господин Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в дневния ред на днешното заседание да бъде включен за първо четене Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол със следните мотиви.
В Закона за приватизация и следприватизационен контрол има текстове, които според Европейската комисия представляват нарушение на Договора за функциониране на Европейския съюз. В частност става дума за чл. 9, който регламентира свободата на установяване, и чл. 63, който регламентира свободното движение на капитали.
Към настоящия момент е приключил последният етап от досъдебната фаза от процедурата на неизпълнение на задължение на Република България по отношение на Договора за функциониране на Европейски съюз. Предлаганите промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол имат за цел да се елиминира възможността Европейската комисия да пристъпи към евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз срещу България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Имамов.
Има ли други предложения за формиране на днешната програма?
Господин Михалевски, Вие имахте някакво предложение. Ще го направите ли?
След това ще преминем към клетва, която трябва да се положи. Очевидно програмата се променя.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа! Предлагам да включим в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Важно е да можем да го приемем днес на първо четене и в рамките до края на настоящата сесия – на второ четене, тъй като това ще отвори възможност на общините да ползват данъчен кредит при изпълнение на проектите по Оперативна програма „Околна среда“, касаещи ВиК системите и съоръженията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз благодаря.
Преди да предложа така формиращата се програма за деня, още веднъж ще се обърна към народните представители и председателите на комисии – да се опитат по-своевременно да изготвят становищата и докладите на комисиите, за да можем във вторник-сряда да формираме програмата, а не по средата на седмицата, тоест да има извънредни заседания на комисиите, а не пленарната зала да съобразява програмата си. Моля да се съобразявате с това до края на сесията.
Преди да подложа на гласуване направените предложения, искам да Ви запозная с едно решение на Централната избирателна комисия.
„На 17 юли 2013 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България с решение на Четиридесет и второто Народно събрание предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Емил Кирилов Иванов, избран от 26. многомандатен изборен район – Софийски, издигнат от Политическа партия „Движение за права и свободи“ в Четиридесет и второто Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 26. многомандатен изборен район – Софийски, Александър Христов Методиев от листата на Политическа партия „Движение за права и свободи”.”
Моля квесторите да поканят избрания кандидат за полагане на клетва. (Всички стават прави.)
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ (ДПС): Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, с оглед направените предложения ще подложа на гласуване следната промяна в седмичната програма:
Точка 11 – Избор на председател на Държавната агенция „Национална сигурност“, тоест т. 6 от седмичната ни програма става т. 11; т. 12 – Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; и т. 13 – Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.
Не видях да има предложение тези точки да не влизат в дневния ред, но преди да подложа промените на гласуване, има ли възражения срещу тези промени в седмичната програма?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, аз нямам възражение срещу мотивите на народните представители, които предложиха включването на тези точки в седмичната програма, но парламентарният правилник предвижда една-единствена възможност за включване на нови точки, които не са били приети при гласуването на програмата в сряда. Това е по предложение на председателя на Народното събрание. За да можем да гласуваме включването на тези точки в дневния ред, би било коректно Вие да направите предложение от свое име по реда на ал. 5 и по този начин ще бъдем изрядни по отношение на парламентарния правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз Ви благодаря. Моля точно така да разбирате направеното предложение, с изключение на разместването на т. 6. И предложението на господин Имамов, и предложението на господин Димчо Михалевски моля да възприемете като мои предложения. Затова ги обобщих накрая, а не ги подлагам на гласуване поотделно, както и предложението за разместване, което обективно се налага. Него също го тълкувайте като мое предложение, макар че не е направено от отделен народен представител. Благодаря.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Приема се. Благодаря.

Преминаваме към точка12 от седмичната програма:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”.
Господин Мерджанов, ще Ви дам думата за процедура, след като направя две съобщения:
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането на формирования на въоръжените сили на Република България на територията на Федерална република Германия за участие в съвместна ротационна подготовка/учение 13-07 MRE за подготовка за мисии в Центъра за подготовка на американската армия – Хохенфелс, Федерална република Германия за времето от 22 юли 2013 г. до 28 август 2013 г.
На 18 юли 2013 г. от Сметната палата в Народното събрание е постъпил Доклад от резултатите за осъществения последващ контрол за изпълнение на препоръките, дадени с доклад за извършен одит за изпълнението на мониторинг на оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за периода 1 юли 2008 г. до 30 юни 2011 г. В Библиотеката тези от Вас, които я посещават, могат да се запознаят с доклада. Благодаря.
Заповядайте, уважаеми господин Мерджанов, за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители, от името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да направя две процедурни предложения.
Поради изключителния обществен интерес предлагам разискванията по точка 12, а именно избор на председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Второ, в залата да бъде допуснат изпълняващият длъжността председател на Държавна агенция „Национална сигурност” господин Владимир Писанчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Тези предложения са от Ваше име, не са от мое, затова ще ги подложа на гласуване поотделно.
Моля Ви, режим на гласуване за пряко излъчване на днешното заседание по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Ще помоля Българската национална телевизия и Българското национално радио да включат своите технически средства – камери и микрофони, за директно излъчване на днешното заседание.
Моля Ви, режим на гласуване за допускане в залата на временно изпълняващия длъжността председател на Държавна агенция „Национална сигурност” Владимир Писанчев.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Моля да поканите в залата господин Писанчев.
Преди да дам думата на министър-председателя да представи кандидатурата, отново се обръщам към съответните комисии, на които е разпределен докладът за дейността на Комисията за конфликт на интереси за 2012 г.
Във връзка с публикации в печата за отстраняването на председателя на Комисията за конфликт на интереси, изключително скандалните факти в публичното пространство, ще помоля в спешен порядък да бъдат разгледани тези доклади в съответните комисии, на които са разпределени. Народното събрание дължи и институционален отговор как функционират такива органи, в които ние имаме излъчени свои квоти, дори имаме такъв конституционен ангажимент във връзка с промените от 2007 г.
Уважаеми господин министър-председател, заповядайте да представите кандидатурата за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” Ви предлагам кандидатурата за председател на Държавна агенция „Национална сигурност” на Владимир Богданов Писанчев.
Уважаеми господа народни представители, кандидатурата е на Ваше разположение. Бих искал само да отбележа, че господин Писанчев от първите години на своя трудов стаж е работил в системата на МВР – от инспектор, през началник сектор, началник отдел, директор и след 2008 г., след създаването на ДАНС, е неизменно служител на ДАНС, като в системата на ДАНС също е заемал различни ръководни длъжности, в това число към настоящия момент изпълняващ длъжността председател на ДАНС.
Бих искал обаче да обърна внимание на няколко аргумента, с които да мотивирам предложението си пред Вас.
В последните седмици направих интервюта с няколко потенциални кандидати за длъжността председател на ДАНС. Двама от тях, в това число и господин Писанчев, бяха изслушани и в Парламентарната комисия за ДАНС със свои концепции и виждания за ръководство на агенцията.
Изборът ми, на първо място, на вътрешен човек от системата, до голяма степен е мотивиран от високата обществена чувствителност към тази длъжност. Всъщност предложението ми в момента е в определена степен запазване на статуквото. Предлагам за титуляр настоящия изпълняващ длъжността.
Силно се надявам кандидатурата, която предлагам, да се справи с огромните отговорности, които стоят пред тази позиция. За мен най-добрият критерий за оценка на неговата дейност ще бъде степента на сътрудничество с приходните агенции и степента, в която в следващите месеци видим подобряване събираемостта на приходите. Затова ще наблюдавам лично дейността на председателя на ДАНС, както и на приходните агенции, разбира се, и ще държа председателят на ДАНС периодично да се отчита не само пред мен, а и пред специализираната парламентарна комисия.
Силно се надявам да подкрепите кандидатурата и аз също периодично ще включвам в отчетите ми пред Вас и раздел – как върви основно събираемостта на приходите, и къде са проблемите, които към съответния момент не сме успели да решим. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Уважаеми колеги, откривам дебата по проекта за решение.
Думата за изказване има господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители! Днешното гласуване за председател на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) ще се проведе в наистина тежка обстановка. Продължаващите в момента протести показват, че обществото е свръхчувствително към този избор. Справедливите очаквания за прозрачно взимане на решение ескалираха до радикални искания за граждански номинации и едва ли не за налагане на кандидатури отвън. Народното събрание отново понесе обвинение в задкулисие, че кадрува на тъмно, не зачита волята на суверена за прозрачност и отчетност. Част от българските депутати отказват да носят отговорност за пълноценното протичане на парламентарните процедури, в които решенията на поддържащите управлението срещат коректива на опозицията.
Давам си сметка, че в тази обстановка трудно ще се срещне разбиране на обяснението, че изборът на шеф на Агенцията, чиято основна дейност е контраразузнаването, е наистина специфичен случай, че не само в световната практика, но и националният интерес налага в този случай процедурата по избора да не излезе от строгата рамка на държавните институции, определена изрично в закона.
Следвайки именно тази логика, председателстваната от мен Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения осъществи процедура по предварително парламентарно изслушване на кандидатите за председател на ДАНС, с които резултати бих искал да Ви запозная.
Такава процедура при избора на ръководител на контраразузнаването се прилага за първи път. При назначаването на нито един от предишните ръководители на ДАНС, а преди това и на Националната служба за сигурност не е консултирано Народното събрание. В интерес на истината, не е имало и искания на обществото за това. Широката публика научаваше името на новия председател едва от президентския указ за неговото назначаване. Част от философията на промените в Закона за ДАНС, с които изборът се възложи на Парламента, беше именно тази – председателят на Агенцията да се избира от най-представителната от трите власти. С това се целеше да се осигури максимална възможност за публичност на тази чувствителна дейност.
Конкретното предложение за изслушване на кандидатите на заседанието на комисията, която контролира службите за сигурност, с широко участие на други институции, имащи отношение към националната сигурност, дойде от министър-председателя господин Пламен Орешарски. Това стана с писмо, получено в комисията в късния следобед на миналия петък, 12 юли 2013 г. В него бяха предложени двете кандидатури – тази на изпълняващия длъжността „председател на ДАНС” – господин Владимир Писанчев, и директорът на Специализираната дирекция в Агенцията – господин Недялко Недялков. Бяха приложени и техни подробни кадрови справки.
В най-краткия възможен срок – на 16 юли 2013 г., вторник, се проведе извънредно заседание на комисията, на което присъстваха вицепремиерът с ресор „Сигурност” и министър на вътрешните работи, секретарите на президента по вътрешните работи и по правните въпроси, председателите на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по отбрана.
Поставената цел на изслушването не бе да се избере единият от двамата кандидати, защото правото да предложи на Народното събрание кандидат, според Закона за ДАНС, принадлежи единствено на министър-председателя.
Членовете на комисията и поканените за участие в заседанието представители на други институции трябваше да преценят дали двамата кандидати отговарят на законовите изисквания и дали имат професионалните качества за председател на ДАНС.
В първата част на заседанието двамата кандидати имаха възможност да направят експозета, в които изложиха концепциите си за управлението и развитието на агенцията. Експозетата трябваше да съдържат в себе си и отговори на четири предварително зададени от комисията тематични кръгове от въпроси.
Тази част от заседанието беше открита за акредитираните в Народното събрание представители на медиите. Такова нещо се допусна отново за пръв път за българската парламентарна практика в заседание на комисията, която контролира службите за сигурност, откакто съществува такава отделна комисия. Целта беше обществото да получи информация за визията за развитие на ДАНС на всеки един от кандидатите.
Втората част на заседанието беше закрита и според изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и от вътрешните правила на комисията. В продължение на близо два часа кандидатите отговаряха изчерпателно на въпроси, които им поставят членовете на трите парламентарни комисии, които присъстваха на заседанието. По много от тях се разви дискусия. Част от обменената информация съдържа елементи на класифицирана информация, с оглед естеството на работа на ДАНС. По тази причина в залата ще Ви запозная най-общо с някои от най-важните обсъждани теми.
1. Бе обсъден въпросът за интегрирането на бившата Главна дирекция БОП в структурата на ДАНС. Бе изразено опасение от възможността ГДБОП да премине само под шапката на ДАНС като остане де факто агенция в агенция. За предотвратяването на това се посочи, че е необходимо да се търси баланс между една сравнително обособена в автономна структура дейност и пълното сливане на функциите, както и премахването на дублиращите функции в досегашната структура на ДАНС.
Кандидатите описаха механизмите за преминаването на служителите от ГДБОП, което ще стане не механично, а след доказване, че всеки един от тях отговаря на условията за работа в агенцията, включително и с преминаване на психологически тест и изследване с полиграф.
Изпълняващият длъжността „председател на ДАНС” докладва за няколко случая на доказано нелоялно поведение, както и за служители, които доброволно се отказват да преминат на работа в новата служба.
2. Друг свързан със структурата въпрос бе за звеното, експлоатиращо СРС-тата в ДАНС, и дали то няма да дублира новосъздадената Държавна агенция „Технически операции”?
Кандидатите считат, че със запазването на това звено може да се постигне взаимен контрол на службите, но че все пак това е въпрос на законодателно решение.
3. Постави се въпрос за прогнозируемите ползи за бюджета от предотвратените икономически и финансови престъпления, както и на обсъждането на механизъм за материално стимулиране на служителите на Агенцията при разкриването на нарушения и престъпления, така както е в системата на НАП.
4. Много чувствителен въпрос бе за прекратяване на всички практики за използване на ДАНС за политически поръчки и политически чадър, както и за разследване на всички такива случаи, за които има сигнал от близките години, които нанесоха немалко вреди на авторитета на тази служба.
5. Кандидатите дадоха информация за партньорството на ДАНС с аналогични служби както от евроатлантическите страни, така и от Черноморския район и за степента на координация и взаимодействието с тях.
6. Потърсена бе информация за най-голямата разузнавателна активност на чужди държави срещу България и всички рискове за националната сигурност, свързани с това.
7. Бе попитано за противодействието срещу засилващото се влияние на съседна държава към България.
8. Друга подобна тема бе за заплахата от развитие на ислямския фундаментализъм в страната.
9. На фона на навършването на една година от атентата в Сарафово кандидатите бяха подробно разпитани и отговориха за изводите на ДАНС след този терористичен акт и за мерките срещу международния тероризъм, незаконното разпространение и притежаване на оръжие и общоопасни средства, пролиферацията, защитата на държавните граници и границите на Европейския съюз.
10. Бяха зададени и въпроси за безпристрастните действия на ДАНС срещу местни олигарси и бе изразена готовност от кандидатите, че подобни действия биха се предприели при подаване на конкретни сигнали за доказване на престъпна дейност.
11. Не бе спестен и въпросът за информационното дело „Галерия”. Питането отправи председателят на Парламентарната група на Коалиция за България господин Станишев. Господин Владимир Писанчев получи възможност да обясни участието си в разработката по начин, който постави извън съмнение името му. Той също докладва пред комисията, че всички материали по нея вече са публикувани в интернет, с изключение на частите, които съдържат лична информация.
Имаше и много други обсъдени теми, които няма как сега да намерят място в това изложение.
След изслушването комисията прие становище, че и двамата кандидати – господин Писанчев и господин Недялков, отговарят на законовите и професионалните критерии да бъдат избрани за ръководител на ДАНС.
Становището бе изпратено чрез председателя на Народното събрание до президента на Република България господин Плевнелиев и до министър-председателят господин Пламен Орешарски.
От името на Министерския съвет вчера бе внесено предложение за избор на председател на ДАНС на господин Владимир Писанчев.
Уважаеми колеги, аз от своя страна, на база на проведеното в Комисията за контрол над службите за сигурност изслушване, мога с увереност да Ви призова да подкрепите неговата кандидатура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Дъбов, моля да докладвате и становището на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
На свое извънредно заседание, проведено на 16 юли 2013 г., с процедура, предложена от министър-председателя на Република България господин Пламен Орешарски, Комисията проведе изслушване на предложените от него кандидати за председател на Държавната агенция „Национална сигурност”. След изслушване на кандидатите Владимир Богданов Писанчев – заместник-председател и изпълняващ длъжността „председател на ДАНС”, и Недялко Недялков – директор на специализирана дирекция „Ц” в ДАНС, комисията единодушно стигна до следното решение:
И двамата представени от министър-председателя кандидати отговарят на съответните критерии за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли други реплики към изказването на господин Дъбов? Не виждам.
Има ли други изказвания? Няма.
Има думата господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, има една небългарска поговорка, която казва: „Глупак е не този, който се спъва веднъж в камък, а който два пъти се спъва в същия камък”. Много силно се надявам, че няма да се спънем два пъти в един и същи камък. Преди около месец направихме едно гласуване, с което обществото много ясно ни показа, че сме сбъркали. И урокът, който трябваше да си извлечем от него според мен беше, че всяка бъдеща кандидатура на такива важни позиции, не само за ДАНС, а за където и да е, трябва да отговаря на изключително високи професионални и етични качества. Не мога да съдя за професионалните качества на господин Писанчев, нито съм работил с него, нито разбирам от тази дейност, не претендирам, предполагам, че е добър професионалист, след като целия си живот е дарил на тази служба.
Силно се надявам на това, което каза министър-председателят, че основният критерий за работата на бъдещия председател на ДАНС ще бъде икономическата сфера, събираемостта на повече приходи, макар че приходите се събират от НАП и Агенция „Митници”, безспорно е, че без взаимодействие и то перфектно взаимодействие с МВР и ДАНС, с партньорски служби трудно могат да се съберат приходи в България и трудно може да се води противодействие на контрабандата.
Обезпокоен съм от участието на господин Писанчев в разработката „Галерия”. Това е разработка, която формално е водена за намиране на авторите на един сайт, всъщност зад себе си е имала идеята за контролиране на политически лица, висши служители на съответните служби и журналисти. Свободата на изказване, свободата да кажеш това, което искаш, е основно човешко право и по никакъв начин не бих подкрепил каквато и да е разработка, която е в посока ограничаване на тази свобода.
Чух аргументите, които господин Писанчев е казал на комисията, и те са, че е просто изпълнител. Не приемам тези аргументи поради простия факт, че когато човек счита, че нещо не е както трябва, не го изпълнява. Аз съм живият пример за това нещо.
През 2007 г. след като прецених, че не искам да изпълнявам нещата, които ми бяха възлагани и не бях съгласен с някои от тях в Министерството на финансите, просто си подадох оставката.
Както виждате, няма нищо драматично в това, животът продължава, човек си намира работа в някаква друга сфера.
Поради тази причина, уважаеми колеги, не съм убеден, че кандидатурата, която ни се предлага, отговаря на етичните стандарти. Имам своите резерви в тази посока. Не съм убеден в обратното, поради което, както заявих и на заседанието на парламентарната група, не мога да подкрепя кандидатурата.
Последното, което казвам, е: и на заседанието на парламентарната група, и сега в изказването на народния представител Димитър Дъбов беше казано, че ДАНС в миналото е изпълнявала политически поръчки. Който и да стане председател, силната ми надежда е, че политически поръчки, независимо срещу каква политическа партия, няма да бъдат изпълнявани. Не бих искал утре в някакво тефтерче на председателя на ДАНС или заместник-председателя да пише „ГК да бъде ударен”, „СС да бъде смачкан” и така нататък. Тук отговорността е на всички нас – контрола на Народното събрание, избора на председател, който отговаря на тези стандарти, и гаранцията и на министър-председателя, че това ще бъде спазвано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има думата господин Костадинов за реплика.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кадиев! Много е добре, когато човек има собствена позиция и я отстоява, но е добре, когато прави изказване по една толкова важна тема, която е добила и популярност в обществото, и по която обществото е чувствително, да направи усилия да се запознае с това, за което прави коментара.
Разработката „Галерия” се намира в секретното деловодство на Народното събрание от може би четири години.
Комисията за контрол на ДАНС в предното Народно събрание в период от може би шест месеца се занимаваше с разработката „Галерия”. Нито едно от нещата, които Вие току-що казахте, не отговаря на истината. Разработката „Галерия” не е правена, за да се подслушват журналисти и да се ограничава свободата на изказвания на мнения, а е правена с цел да се разкрие течът на класифицирана информация от Държавната агенция „Национална сигурност”.
Ако Вие в качеството на журналист можете да правите подобни твърдения, които направихте преди малко, според мен в качеството си на народен представител трябва да си давате сметка, че подобни внушения, които току-що направихте, първо, не е коректно, и второ, направено от народен представител, създава съвсем други усещания в обществото, което не прилича на един народен представител. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Дуплика ще има ли? Не.
Заповядайте за изказване, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Писанчев, обръщам се към Вас, както се обърнах към Вас, когато Ви изслушвахме на закрито заседание в зала „Изток”. Знаете, че във Вашите ръце се съсредоточава огромна власт. Огромна власт, която през изминалите четири години привидно беше делегирана на Министерството на вътрешните работи, на ГДБОП и на други институции. Сега във Вашите ръце е тази власт.
Какво означава тази власт? Това означава отговорност. Колкото е по-голяма отговорността, толкова трябва да е по-голяма и Вашата отговорност, отговорността пред българския народ. По всичко личи, съдейки по изказванията, че Вашата кандидатура ще бъде подкрепена от ДПС и от БСП. Отсега казвам, че ние от „Атака” ще се въздържим и ще обясня в изказването си защо.
Вашата кандидатура, избирането Ви в момента се наблюдава от целия български народ, по радиото, по телевизията, след това ще бъде по вестници, по репортажи, ще бъде обсъждана надълго и нашироко. Разберете, че хората имат очаквания от Вас. След малко оттук – в пряк национален ефир, те ще чуят как Вие ще се закълнете да работите за интересите на българския народ – изключително важни думи, изключително важна клетва, защото - и ние, политиците знаем, защото представляваме народа си; и гражданите на България знаят – няма сектор в България, където да няма корупция. Корупцията е пропита навсякъде. Можем да обвиняваме предишното управление на ГЕРБ, може да върнем нещата двадесет и кусур години назад и ще сме прави. Навсякъде в България има корупция – където и да погледнеш, в който и сектор да погледнеш.
Ето пресния пример от онзи ден – тефтерчето на Златанов. Как така стана от тефтерчето на Левски да стигнем до тефтерчето на Златанов? Давате ли си сметка за това? Давате ли си сметка какви очаквания има и към Вас, и към нас като народни представители? Трябва да работим за това просто да покажем и да кажем „Край, корупции в България, манипулации – това нещо повече да го няма!”. Това са очакванията към Вас. Където и да погледнеш, има корупция – на държавно ниво, тук, в София, в България, в провинцията, във всички населени места. Спреш ли един човек на улицата, веднага ще ти даде пример – като почнеш от селския кмет и стигнем до президента.
На изслушването Ви казах, че човек на този пост трябва да има куража да работи за това, за което се е заклел, въпреки всичко, на всяка цена. На всяка цена!
ГЕРБ направи така през изминалите години, че който град на България да посочиш, се знае кой е човекът, който управлява града. Прекрасно го знаете всички. Кажете ми град, ей така, от обща култура, ако щете, аз ще Ви кажа кой е съответният местен феодал. Дадох Ви примера от Бургас, където съм избран като народен представител. В Бургас има нещо, което, ако продължи да се развива, ще стане заразно. Цялата страна ще бъде обзета от подобен тип модели. Хора, които се изживяват като олигарси, хора, които на всяка цена искат да успяват в бизнеса и ползват за това медии, ползват за това и политика.
Дадох Ви примера с господин Валери Симеонов – собственикът на телевизия СКАТ. Проверете и ще разберете, че няма институция в Бургас, Бургаска община, Бургаска област, която да не е сезирана от граждани, от бизнес, от икономически конкуренти, ако щете, нека и така да е, но няма институция в Бургас, която да не е сезирана за престъпления, извършени от този човек и групата около него. Няма такава институция, проверете го това!
Какво се прави? Нищо. Този човек развива политическа дейност, развива икономическа дейност и то от позицията на крайния моралист, от позицията на морала. Затова Ви казах – за да се пребори подобен тип явление, Вие ще трябва да се изправите срещу икономическа мощ, срещу медийна мощ и, естествено, ще понесете удари, но трябва да сте готов за това, като започнем от местния феодал и продължаваме нагоре. Аз Ви казах, че трябва да имате куража, трябва да имате силата да се изправите, ако щете, и срещу президентската институция – не институция, простете, не беше правилно – срещу президента, срещу човека, който в момента изпълнява длъжността президент. Човек, който, добре знаете, четете вестници, информирате се – човек, който е обвързан с всякакви икономически зависимости от национални олигарси. Вече говорим за офшорни сметки, говорим за международни икономически зависимости, ако щете, с германски едри фирми, с местни бизнесмени, които са избягали в момента от България. Но изключително силен гръб има този господин – и медиен, и икономически. И срещу това трябва да се изправите.
Тази позиция, която ще заемете, господин Писанчев, Ви дава юридическото, законовото право да водите тази битка. Когато Ви зададох тези въпроси в комисията, Вие казахте: „Ако постъпят сигнали, ние ще работим по тях”. Ами, изпълнявате длъжността шеф на тази служба – вече колко време? – аз си мислех, че Вие вече работите по такива сигнали. Вашата служба вече трябваше да знае за това.
Стана въпрос за това, че дотам докарахме нашата родина България, че чужди държави – много бегло беше коментирано това в изложението на господин Дъбов, но чужди държави влияят на политиката в България. Давам Ви пример с партията на Корман Исмаилов – Партията „Движение, справедливост...” – забравих й името. (Реплики.) Тази партия на Корман Исмаилов, знаете, и на Касим Дал – партия, която по време на предизборната кампания, нейните лидери ходиха на посещение в Турция. Самата турска държава каза: „Ние работим тази партия да влезе в Българския парламент”. Какво означава това? Означава директна намеса на чужда държава във вътрешните работи на Република България. В момента този господин Корман Исмаилов, представете си, участва в създаването на реформаторски блок – реформаторския блок новото дясно, гласът на хората на улицата. И на този господин в момента общественото мнение му ръкопляска, защото той е ново, свежо лице в българската политика. Така трябва да си мислим за него. Така ли?! Вашата служба досега трябваше да е изобличила например този господин.
И тази практика политици да се срещат нерегламентирано, ако щете и тази дума ще използвам – неконтролирано, с чужди фактори, с чужди агенти на влияние, разузнавания и така нататък. Вие като контраразузнавателна служба трябва да сте пределно наясно кои държави и по какъв начин влияят на политиката в България, ако щете и на това – как се гласува в тази зала, как се манипулират хората коя партия да припознаят, коя партия да отрекат медийно. И за тези неща трябва да си даваме сметка.
Знам, че доста неща изброих, предизвикателствата са доста пред Вас, но както казах и по-рано, ние ще се въздържим да подкрепим Вашата кандидатура. Тези доклади, които ще постъпват и в Комисията за контрол на ДАНС, които ще постъпват тук, в Народното събрание, ще ги четем и ще ги анализираме внимателно. Както се казва, запазваме си правото в бъдеще да подкрепяме работата Ви. Силно се надявам да бъде такава работата Ви, че да заслужи нашата подкрепа, но от нас няма да получите удобното гласуване „за”, просто за да Ви успи. Ние ще бъдем коректив на Вашата работа, изисквайки и контролирайки по парламентарен начин Вашата дейност.
Нямаме време за губене! Демографската картина в България е такава, ситуацията е такава, че трябва да се действа. В България демографският срив е ужасяващ. Защо е ужасяващ демографският срив? Защото българското население има семейно планиране, защото хората си планират и си дават сметка колко деца могат да си позволят според финансите, които получават. Защо финансите са малко в България? Ами, защото пак се връщаме на това, с което започнах – защото има корупция, защото има кражби на всички нива на управлението. Кражби! Ето, ако спрете това, ако се ограничат тези неща и контрабандата, безразборното източване на капитали – ако спрете ето това и тези финанси да отидат при хората, да се повиши и подобри демографската картина – ето това да направите за този мандат, който имате, ние от „Атака” ще Ви ръкопляскаме.
Това е, което имах да Ви кажа, това е съвсем краткото изложение, което имахме да направим, защото, пак Ви казвам – по сектори да погледнем, по различни министерства, ако щете, да погледнем, има страшно много работа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, има ли реплики към изказването на господин Чуколов? Не виждам.
Разискванията продължава. Има ли други изказвания?
Господин Аврамов, заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Господин Писанчев, преди да се обърна към Вас с някои конкретни въпроси за обстановката в България и специално за някои, така наречени „специфични райони” на страната, искам да се върна с няколко думи на вчерашното съвместно заседание на три комисии, които имат пряко отношение към националната сигурност.
Там беше разгледан един доклад по националната сигурност на бившето правителство на ГЕРБ, който наистина е създаден твърде нескопосано, макар че в него има няколко отделни текстове, които, ще го кажа отново, се доближават до истината. На това заседание направих изказване с конкретни много тревожни факти, за българската държава и за това, което става в някои райони. Казах част от истината, много малка част от истината, а истината е за угрозата, която тегне просто не само върху България, а върху българската държавност. Някои колеги там реагираха малко нервно, мисля че беше прекалено, защото ние трябва да се изслушваме, трябва да се говори за тези неща без преднамереност и, разбира се, уважавайки мнението на другия.
Искам да кажа още нещо по този повод на някои наши опоненти. Според мен не бива да робувате на един порочен стил, който беше наложен в нашето политическо пространство и в политическото говорене напоследък – да се отрича истината априори. Този стил има един основен принцип – не е важно какво се говори и дали това е истина, а кой го казва. Щом го казва „Атака”, значи нещата трябва да бъдат поставени най-малкото под съмнение.
Сега към господин Писанчев. Вие сте вече една мегаструктура, която има огромни отговорности за опазването на българската национална сигурност в държавата. Вие би трябвало да имате пряко отношение и достатъчно информация за онова, което става в така наречените „смесени райони” в България и в Родопите. Там тече един все по-агресивен сепаратизъм. Там текат много опасни процеси, които са на път да федерират българската държава, да я разпокъсат на автономни области и мюсюлмански анклави. Там има огромен натиск върху българите мохамедани да бъдат турцизирани. Има вече и резултати, това статистиката го показа, не знам дали знаете, но ние можем да Ви я предложим.
Паралелно с това върви и друг процес – нахлуването на емисари на половин дузина фундаменталистки групировки. Една част от нейните съидейници са в процеса в Пазарджик, който някои политически сили решиха, че е репресия срещу мюсюлманите в България. Не е вярно това! Там има доста знаменателни фигури в този процес в Пазарджик. Някои от тях бяха арестувани преди време, някои от тях бяха създали…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Аврамов, ако се отклоните от темата, ще Ви отнема думата. Разбрахте ли?
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Това е темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Аврамов, ако се отклоните от темата, ще Ви отнема думата.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Ние говорим за ДАНС, говорим за национална сигурност, това, което говоря, е част от националната сигурност. Продължавам.
Има един процес в тези региони, който не само турцизира българите мохамедани, той върви паралелно с друга доктрина, нека да го кажа отново, това е така нареченият „турско-ислямски синтез” – етносът се идентифицира с религията. Не можем да останем безучастни към това, към този сепаратизъм, не можем да останем безучастни тогава, когато в българска държава се прокарва така наречената „ислямска дъга”, която трябва да промени религиозния облик на българската държава.
Господин Писанчев, Вие би трябвало да имате информация и за нашествието на чужда агентура в тези региони. Ние можем да Ви предоставим имената на част от тази агентура. Разполагаме с един куп секретни документи и разработки на наши и чужди специални служби, включително и на турските специални служби, главно на МИТ – турската разузнавателна централа, и можем да Ви бъдем полезни. Някои от тях сме публикували и ще продължим да публикуваме. Ние ще говорим истината такава, каквато е, без да се съобразяваме с ничии политически вкусове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Аврамов.
Реплики има ли? Няма.
Продължаваме разискванията, ако има и други изказвания, разбира се. Не виждам.
Напомням, че господин Писанчев има право да се изкаже, ако желае.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ПИСАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както казах по време на изслушването ми в Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения считам, че основната заплаха за националната сигурност на страната е икономическата криза. Тя намалява доходите на хората, покупателната им способност, повишава безработицата, намалява възможностите за развитие на малкия и среден бизнес, води до намаляване на раждаемостта. Това ограничава възможностите на държавата да осъществява функциите си и намалява доверието на хората в способността й да защити интереса им. Общото обедняване на нацията води до увеличаване на престъпността, на корупцията и възможността за деструктивни външни влияния както в политически, така и в икономически план. Това е пряка заплаха за националната сигурност.
Затова считам, че е особено важно работата на агенцията да бъде насочена към икономическите престъпления, като ДДС измамите, данъчните измами, акцизите, начините на усвояване на еврофондовете, изпирането на пари, контрабандата, организираната престъпност и не на последно място корупцията. Борбата с този вид престъпления изисква координация между институциите, отговарящи за правораздаването и сигурността на държавата, особено общата работа на прокуратурата, ДАНС и МВР. Израз на тази работа и съвместни усилия са създадените съвместни екипи за борба с корупцията, контрабандата, финансовите престъпления и наркотрафика.
Уважаеми дами и господа, вчера присъствах на възпоменателна церемония във връзка с навършването на една година от атентата в Сарафово. Няма нищо по-безсмислено и по-жестоко от един терористичен акт, тъй като отнема невинен живот. След този атентат България е друга и тероризмът не е нещо, което се споменава в новините и касае някого другиго. Тероризмът е реална и основна заплаха за националната ни сигурност. Поуките от този атентат трябва да бъдат много внимателно анализирани. Готови ли сме да реагираме адекватно на терористична заплаха? Какво сме успели да направим и какво не, за да отговорим на заплахата за нов терористичен акт? Трябва да се работи целенасочено за създаване на организация за превенция и адекватни мерки за неутрализиране на терористичната заплаха на държавно ниво, включваща както всички институции, така и частния сектор. Държавната агенция „Национална сигурност“ трябва да развие капацитета си в тази насока, като част от системата за сигурност, която да гарантира живота и безопасността на хората.
В България функционира обществен модел, изграден на принципа на етническа и религиозна толерантност. Въпреки това ние сме подложени на риск от прояви на радикален естремизъм и противоконституционна дейност, на националистическа, религиозна и социалнорадикална основа. Това създава рискове за единството на функциониране за нацията, за конституционно установения ред, демократичното функциониране на обществото и институциите, а също върху икономическата, социалната среда и културната перспектива на българското общество.
Във връзка с това работата на ДАНС трябва да бъде насочена към систематично обобщаване и оценка на постъпващата информация, свързана с такава дейност, и реализиране на комплекс от мерки, насочени към превенция и недопускане на действия, които могат да предизвикат социално напрежение, физически сблъсъци, етнически или религиозни конфликти.
Не бива да се пренебрегва рискът от разпространение на оръжия за масово унищожение, общоопасни средства, трансграничната организирана престъпност, които заедно с тероризма и екстремизма създават асиметрични заплахи. Държавната агенция „Национална сигурност“ следва да усъвършенства системата за ранна идентификация на асиметричните заплахи и да развива работещи механизми за оценка, анализ и противодействие на риска от тях.
Държавната агенция „Национална сигурност“ приоритетно ще работи и по противодействие на чужди специални служби, предотвратяване на посегателство срещу функционирането на критично важни системи в икономиката, енергетиката, транспорта, комуникациите и социалната сфера. Разкриване, предотвратяване и пресичане на посегателства срещу националната система за защита на класифицирана информация. Разкриване, предотвратяване и пресичане на незаконна международна търговия с оръжия, изделия или технологии с двойна употреба.
Отчитайки голямата динамика на средата за сигурност, както и възможност за инциденти и кризи, в Държавна агенция „Национална сигурност” е създадена организация за непрекъснат мониторинг и оценка за идентифициране и на други рискови заплахи за националната сигурност извън изброените.
Основна задача за агенцията в момента е организацията по преминаване на бившата ГДБОП в ДАНС. Концепцията е двете служби да запазят функционалните си задължения, без те да бъдат смесвани в оперативен информационен план, тоест двете служби ще бъдат относително независими една от друга по отношение на специфичната си оперативна работа, но ще имат обща администрация.
Създадена е организация и графици за преминаване на процедурите от служителите на ГДБОП за назначаване на работа в ДАНС. Във връзка с това са осигурени допълнителни средства от Министерството на финансите, тъй като агенцията няма ресурс самостоятелно да осъществи процеса за проучване на служителите, като същевременно се вмести в законоустановения срок. При създадената към настоящия момент организация и наличния ресурс ДАНС ще може да завърши този процес до 1 октомври 2013 г.
Много ясно ще бъдат разписани сферите на дейност на МВР и БОП, където те се доближават, както и начинът на обменяне на информация с цел по-добра координация и избягване на дублиране на дейност.
Трябва да отбележа, че въпреки че контраразузнаването и БОП ще работят в относителна независимост една от друга, те ще бъдат подчинени на общи цели и задачи, особено когато става дума за корупция, икономически и финансови престъпления, тъй като тези сфери на дейност пряко засягат сигурността на хората.
В изпълнение на законорегламентираната си дейност ДАНС поддържа активно международно сътрудничество – както двустранно, така и в рамките на членство на агенцията в редица организации и форуми на специалните служби. В този формат особено внимание се обръща на работата по международния тероризъм, контрапролиферация, пране на пари и други.
Считам за целесъобразно да се работи в посока засилване на двустранните и многостранни връзки между страните в региона, особено по отношение на трансграничната организирана престъпност, трафика на хора и незаконния трансфер на капитали и наркотици.
Също така считам, че е важно да се обърне особено внимание на координацията между службите вътре в страната. Тя е на много добро ниво, но се нуждае от задълбочаване и разширяване. В тази връзка изключително голяма роля ще има Съветът по национална сигурност към Министерския съвет, който ще формира общата политика по информационното обслужване на държавното ръководство, както и съгласуваните действия на службите за сигурност, МВР и други държавни институции при инциденти, кризи или други заплахи за националната сигурност.
Особено внимание смятам да отделя на медийната политика. Да, до този момент 99% от работата и постигнатите резултати на агенцията, поради нейния характер и специфика, са неизвестни за хората. Повишените изисквания за прозрачност могат да бъдат удовлетворени чрез адекватна медийна политика, която да показва резултатите от дейността на ДАНС. Това изисква създаване на структурно звено, което в съответствие със законовата уредба на агенцията ще представя информация за работата и ще контактува с медиите.
Искам специално да отбележа, че в ДАНС работят всеотдайно почтени и обичащи работата си служители, чиито труд често остава незабелязан и недооценен. Те трябва да бъдат подкрепяни и стимулирани, защото дават всичко от себе си за сигурността на хората и държавата.
В заключение искам да кажа, че един от основните принципи на агенцията е политическа независимост и необвързаност. Държавната агенция „Национална сигурност” не служи на интересите на нито една партия. Държавната агенция „Национална сигурност” служи на интересите на нацията и хората, независимо от тяхната политическа и религиозна принадлежност и се води единствено от върховенството на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Изказване от господин Местан.
Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин премиер, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложената от Вас кандидатура на господин Владимир Писанчев за председател на Държавната агенция „Национална сигурност”.
Господин Писанчев очерта няколко групи рискове пред националната сигурност на България, като на първо място посочи икономическата криза, корупцията, тероризма и нетолерантността, забележете. Аз споделям този анализ, господин Писанчев.
Убеден съм, че и като заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност” вече са Ви ясни причините за огромния ръст на контрабандата, която се явява хранителната среда на престъпността и корупцията.
Убеден съм, че като човек от системата знаете и как да противодействате на тези порочни практики, а за резултатите ще съдим по това с колко е намаляла контрабандата. Това беше основната задача, която постави министър-председателят.
Аз обаче, като председател на Движението за права и свободи, взех думата, провокиран от Вашето заключително изречение. Вие казахте нещо, което много силно ни впечатли, че Държавната агенция „Национална сигурност” служи на България, на всички нейни граждани, без значение на техния етнически или религиозен произход. Отправям призив към Вас да е вярна и обратната посока на тази теза. Така, както ДАНС служи на всички български граждани без разлика на техния етнос и религия, нека всички български граждани без разлика на своя етнорелигиозен произход да могат да служат в ДАНС. (Ръкопляскания от ДПС.) Тоест крайно време е тази служба да се отвори за представителите на етническите, религиозните малцинства в България, за да се сложи край на онези митологеми за Бог знае какви страшни неща, които се случват в населени места с преобладаващо малцинствено население.
Господин Писанчев, етнорелигиозните различия не са риск сами по себе си. Риск е радикализмът, независимо откъде идва този радикализъм. Затова ние очакваме най-сетне една промяна в подхода на държавата към различията, не да ги дефинира като риск и така държавната политика да има за цел контрола върху различията, а в различията да видим богатството и ресурса за развитие, да заменим идеята за контрол с интегративния модел, който ще осигури така необходимите баланси за устойчиво развитие на българската държава. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан. (Реплика от народния представител Магдалена Ташева.)
Реплика ли искате? Времето на групата изтече.
Заповядайте за реплика, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА-ВАНИОТИС (КБ): Добър ден!
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Местан, уважаеми колеги! Репликата ми е относно Вашите финални заключителни думи, базирани на казаното от господин Писанчев, че ДАНС служи на България.
Аз все пак искам да Ви попитам: господин Местан, сигурен ли сте, убедени ли сте, че ДАНС винаги е служила или сега служи, или ще служи на България? Защото всички в тази зала, а и извън нея, знаем много примери в обратната посока. Така че, тъй като Вие граматически много често внасяте яснота, наистина ли смятате, че е вярно това изречение и точното граматично време на глагола „служа”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева.
Други желаещи за реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаема госпожо Буруджиева, колеги! Всъщност аз не мога да не се съглася с тезата, която се съдържа в репликата на госпожа Буруджиева. Дори ми се стори, че чух господин Писанчев да използва бъдещето време. Държавната агенция „Национална сигурност” ще служи на България, защото през последните четири години, особено след измененията в закона през есента на 2009 г. ДАНС май служеше на едни персони, които бяха заменили демократичната институционалност с еднолична власт.
И нека тази Ваша реплика всъщност да бъде призивът това радикално да се промени и Държавната агенция „Национална сигурност” да служи на България и на нейните граждани. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Писанчев! Днес предстои да направим важен избор за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Искам да припомня, че държавната агенция беше създадена през 2007 г. действително с най-добри намерения за укрепване сигурността на държавата, за натоварване на предишната Национална служба „Сигурност” с допълнителни функции и отговорности, в това число не само контраразузнавателни, не само от гледна точка на вътрешната сигурност на страната, но с ясни пълномощия и по отношение на борбата с организираната престъпност и свързаната с нея корупция, специално по високите етажи на властта.
Но не всяко добро намерение намира добра реализация. За съжаление, както и в по-предишни години, Държавната агенция „Национална сигурност” не успя да се превърне в такъв инструмент на държавата, който ясно да убеждава българските граждани, хората на страната не само че сигурността на страната е достатъчно осигурена, не само че имаме добро партньорство с нашите партньори от Евроатлантическата общност и от Европейския съюз, но също така че постига конкретни резултати по отношение на корупцията, организираната престъпност, а също така постигане на убеденост в българските граждани, че това наистина е агенция, която работи най-вече за държавата.
През последните четири години редица дефекти в работата на Държавната агенция „Национална сигурност” бяха, бих казал, засилени. Защо? Поради политически причини и поради характера на предишното управление – авторитарно, което се стремеше ДАНС като независима държавна агенция да бъде обезсилена, да бъде преподчинена на волята на двама души начело на правителството – министър-председателят и министърът на вътрешните работи, и да се въведе повече политическа целесъобразност. На това трябва да се сложи край.
Структурната реформа, която беше проведена още в началото на това Народно събрание, целеше, първо, деконцентрация на властта в системата за сигурност – система от взаимен контрол и, разбира се, добро взаимодействие.
Второ, натоварване на Държавната агенция „Национална сигурност” с допълнителни отговорности, именно по отношение на организираната престъпност и борбата с корупцията. Това остава приоритетна задача в този тежък икономически и политически момент за българската държава и за хората.
Наистина и недоверието, и очакванията са високи. Има изключително остра необходимост ръководството и председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”, който вярвам, че ще бъде подкрепен от Народното събрание, да покажат не само високи професионални качества, но и достатъчно политическа воля за реализация на тези пълномощия и тези отговорности, с които държавната агенция е натоварена вече, тъй като самият кандидат господин Писанчев изтъкна като нов по същество и първи приоритет борбата с източването на държавния бюджет, борбата срещу неплащането на ДДС и акцизи. Тук действително трябва да се покажат във взаимодействие с прокуратурата, с Министерството на вътрешните работи в кратки срокове убедителни резултати. Това е от огромно значение, за да се разширява авторитетът на тази важна държавна институция.
Обнадежден съм също така от изявлението на господин Писанчев, че ДАНС не е институция на една или друга партия. Това трябва да се превърне наистина в държавна агенция, която работи за държавата и за хората.
Много са предизвикателствата. Вярвам, че с добра воля, със сериозна работа, с отговорност и, разбира се, с отчетност пред министър-председателя и пред Народното събрание могат да бъдат постигнати добрите и очаквани от обществото резултати. Защото трябва с много труд, стъпка по стъпка, да се преодолява пропастта между хората и институциите в България, натрупани в продължение на повече от 20 години, за което сигурно всички политически партии, всички обществени фактори, в това число и медии, и неправителствени организации, и институции, разбира се, носят своята отговорност. Това е къртовска работа и тя няма да се постигне за един ден. Но този път трябва да започне да бъде извървяван, в това число Държавната агенция „Национална сигурност”. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
Реплики? Не виждам.
Други желаещи за участие в разискванията? Не виждам.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, ще Ви запозная с:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Държавна агенция „Национална сигурност”
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 8, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и по предложение на министър-председателя на Република България
РЕШИ:
Избира Владимир Богданов Писанчев за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Моля, режим на гласуване.
Гласували 119 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието – господин Владимир Богданов Писанчев е избран за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Моля господин Писанчев да дойде за полагане на клетва.
Господин Писанчев, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
ВЛАДИМИР ПИСАНЧЕВ: „Кълна се при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения, като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Успешна работа!
Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Уважаеми народни представители, искам да се обърна още веднъж по направените предложения – голяма ли е спешността да преминем днес тези два законопроекта или можем ли да ги отложим за другата седмица?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Има наказателна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, благодаря Ви.
Да преминем към приетия дневен ред, ще удължим заседанието, ще забавим Парламентарния контрол.
Ще помоля обаче народите представители да се съобразяват с времето.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Господин Имамов, заповядайте да докладвате изменението.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждания законопроект правя процедурно предложение за допускане в зала на следните представители на Министерството на икономиката и енергетиката: Десислава Георгиева – началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Лъчезар Борисов – началник на отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавно участие“, и господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли възражения срещу процедурното предложение? Няма.
Моля, колеги, гласувайте направената процедура от господин Имамов за допускане в залата.
Гласували 66 народни представители: за 62, против 3, въздържал се 1.
Предложението за допускане в зала е прието.
Моля, поканете допуснатите лица в залата.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и Лъчезар Борисов – началник на отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ в същото министерство, Емил Караниколов – изпълнителен директор, и Руси Статков – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, представители на КТ „Подкрепа“ и граждански организации.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изготвен във връзка с получено Мотивирано становище на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2012/4002, касаещо разпоредбите на § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които не съответстват на заложените в Договора за функциониране на Европейския съюз принципи на свободно движение на капитали и свобода на установяване.
В разпоредбите на § 8 е предвидено право на държавата при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори да учредява законна ипотека и да налага обезпечителни мерки върху имуществото на приватизираното дружество. Възприетото в § 8, ал. 1 и 2 законодателно решение е продиктувано от съображения за оптимизиране на осъществявания от агенцията следприватизационен контрол и за реализиране на целите, залегнали в чл. 2, ал. 1 от закона, за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.
В полученото мотивирано становище Европейската комисия поддържа позицията си, че разпоредбата на § 8 нарушава интересите на инвеститорите от Европейския съюз. Според правния анализ, направен от Европейската комисия, с прилагането на тези ограничителни разпоредби България нарушава правата, с които се ползват инвеститорите от Европейския съюз съгласно чл. 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предвижда възможността при неизпълнение на задълженията по приватизационен договор държавата да учреди ипотека и да наложи други обезпечителни мерки не само върху имуществото на купувача, но и върху имуществото на приватизираното дружество.
Предвидената в § 8, ал. 1 и 2 възможност държавата да обезпечава вземанията си чрез учредяване на ипотека върху активи на приватизираното дружество заради задължения на лице, различно от собственика на приватизираното дружество, засяга икономическите интереси на останалите акционери и нарушава тяхното право на установяване и ограничава свободното движение на капитали. Същевременно инвеститорите от Европейския съюз, придобили контролен дял от приватизирано дружество в България, могат при неспазване на приватизационно задължение от друг акционер да бъдат възпрепятствани да вземат управленски решения и да се разпореждат с активите на дружеството. Европейската комисия счита, че разпоредбата не може да се разглежда като подходяща и пропорционална мярка, приета във връзка с легитимна цел от общ интерес.
Въз основа на това е направен изводът, че България не е изпълнила задълженията си по чл. 49 и чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и приканва страната в двумесечен срок от датата на получаване на писмото да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище.
Аргументите на българската страна в защита на действащата разпоредба на § 8 не са възприети от Европейската комисия.
Предвид факта, че получаването на мотивирано становище е вторият и последен етап на досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията, съгласно чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и с оглед на това да се предотврати възможността комисията да пристъпи към евентуално сезиране на Съда на Европейския Съюз, е изготвен настоящият законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, предвиждащ отмяната на § 8.
Според мотивите, изтъкнати от вносителя, отмяната на § 8 няма да лиши държавата от възможността при неизпълнение от насрещната страна на поети по приватизационния договор задължения да търси обезпечение на вземанията си. Възможността за това е уредена в § 11д от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който гласи, че за обезпечаване изпълнението на задължения по приватизационен договор органите за приватизация, съответно Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, като ипотеката може да бъде само законна. Същевременно в българското законодателство са предвидени и други възможности за обезпечения на вземанията чрез налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс или чрез прилагане разпоредбите на чл. 149-182 от Закона за задълженията и договорите, където е регламентиран режимът на залог и ипотека.
Председателят на комисията Алиосман Имамов посочи, че са изпратени писма за становища по законопроекта от Министерството на икономиката и енергетиката, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, КНСБ и КТ „Подкрепа”, като отговори съответно са получени от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската търговско-промишлена палата.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол господин Емил Караниколов посочи, че според агенцията като орган, който прилага закона, разпоредбата на § 8 не противоречи на чл. 49 и чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и не следва да бъде отменена. Той посочи, че според тях инвеститорите не са ограничени по никакъв начин, тъй като ипотеката по своята същност представлява привременна обезпечителна мярка, предвидена в полза на кредитори с несъбрани чрез доброволно изплащане от длъжника вземания. Отбелязано бе, че нормата на § 8 гарантира събираемостта на вземанията на държавата, възникнали от неизпълнение на задълженията по приватизационните договори, и се прилага само в случаите на констатирано неизпълнение от недобросъвестни купувачи.
По отношение на възможността на държавата да търси обезпечение на вземанията си по реда на § 11д от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол той поясни, че тази норма дава възможност само при сключване на приватизационния договор страните да обвържат поетите задължения, подлежащи на следприватизационен контрол, като за обезпечение може да служи само и единствено имуществото на купувача, но не и на приватизираното дружество. Докато разпоредбата на § 8 дава възможност не само при сключването на договор, но и при констатирано впоследствие неизпълнение на задължение, поето с него, да бъде учредена законна ипотека върху имуществото както на купувачите, така и върху имуществото на приватизираното дружество. Това гарантира събираемостта на вземанията на държавата, а отмяната на § 8 би довела до значително намаляване на приходите от събирането на присъдени с влязло в сила решение суми, които пък, от своя страна, се разпределят изцяло в полза на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. В заключение той обобщи, че ако § 8 бъде отменен, то трябва да бъдат уредени заварените, преди влизането в сила на отмяната, случаи.
Народният представител Петър Кънев изказа мнение, че при приемането на законопроекта от изключителна важност е предоставянето на информация относно това за колко случаи става въпрос, какъв е размерът на сумите, за които се претендира, кои са правните субекти, за да могат народните представители да бъдат обективни и да вземат най-доброто решение.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около мнението между двете гласувания на законопроекта да бъде направено изменение в § 8, така че да се защити максимално държавният интерес, като едновременно с това страната ни се съобрази със становището на Европейската комисия, за да се избегне сезирането на Съда на Европейския съюз. Това становище беше подкрепено и от представителите на Министерството на икономиката и енергетиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, които изразиха готовност за съвместна работа при приемането на законопроекта.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Постъпило е и становище от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Моля представител на комисията да ни запознае с него.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол
На заседанието, проведено на 17 юли 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
Настоящият законопроект произтича от полученото Мотивирано становище на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2012/4002 за липса на съответствие между разпоредбите на § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и заложените в Договора за функциониране на Европейския съюз принципи на свободно движение на капитали.
Следва да се има предвид, че Европейската комисия е изразила горепосочените съображения в официално уведомително писмо.
В Мотивираното становище Европейската комисия поддържа позицията си, че § 8 въвежда специално държавно право, което нарушава интересите на инвеститорите от Европейския съюз, не отговаря на изискванията за пропорционалност и е неподходящ за създаване на условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.
Получаването на Мотивирано становище е вторият и последен етап на досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията съгласно чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. За да се избегне евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз от страна на Европейската комисия, със законопроекта се предлага да бъде отменен § 8, алинеи 1 и 2 от Преходните разпоредби на ЗИД на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Това няма да отнеме на държавата възможността при неизпълнение на задължения от насрещната страна, поети по даден приватизационен договор, да търси обезпечение на вземанията си.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове със 7 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-6.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Уважаеми колеги, откривам дебата по Законопроекта за промени на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Същият е внесен от Министерския съвет. Има ли желание някой от представителите на съответните министерства? Засега не.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал да подчертая нещо, което е много важно. Трябва да се има предвид, че евентуалното отпадане на § 8 от закона, за който става дума, поставя някои проблеми – в смисъл, че съществува опасност българската държава да не може да събере вземания от повече от половин милиард лева, поради което, както стана дума по време на разискванията в Икономическата комисия, взехме решение между първо и второ четене екип от експерти от Министерството на икономиката и енергетиката, Икономическата комисия и заинтересованите институции да потърси възможности за редакция на § 8, така че българското законодателство да е в хармония със законодателството на Европейския съюз.
В крайна сметка ние сме длъжни да защитим интересите на българската държава – както стимулираме чуждите инвеститори, както споделяме, че българските и чуждите инвеститори трябва да са равнопоставени, така интересите на българската държава и на българското общество трябва да са равнопоставени с чуждите инвеститори.
Убеден съм, че между първо и второ четене ще направим необходимото за хармонизирането на закона при условие запазване интереса на българската държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Румен Гечев? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Както стана ясно миналата седмица, по внесения законопроект в Икономическата комисия имахме голям дебат относно § 8.
Позволете ми да не се съглася с това, че ние да можем да махнем следприватизационния контрол по едно искане на Европейската комисия. Европейската комисия не е била тук, за да гради тези предприятия, които бяха приватизирани години наред. Европейската комисия обаче иска да защити своите интереси под формата да защити своите фирми, така наречени „инвеститори”, които идват в България и извършваха приватизация и груби нарушения на договорите по приватизацията.
Премахването на § 8 изцяло, без неговата редакция ще позволи ние реално да узаконим това действие. Това че Еврокомисията иска да води съдебно производство срещу България, не означава автоматично ние да премахнем изцяло текста, а ние можем да го редактираме и да го направим даже по-добър.
Давам пример по справка, която днес пристигна, срещу „Дару металс”, „Финметал холдинг”, която е приватизатор на „Кремиковци”, който беше приватизиран за един долар по времето на Костов, в момента има производство за 398 милиона – в предприятие, което ние сме приватизирали за един долар, ние в момента имаме производство 398 милиона. Ако позволим да загубим тези пари, както и пари от редица други предприятия, то тогава ние какво правим в тази зала и защо народът ни е пратил тук, при положение, че по този начин можем да позволим да съсипем труда на тези, които са зад нас и бъдещето на тези, които са пред нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Има ли други заявки за изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз силно се надявам наистина между първо и второ четене да се намери някакво решение, което да удовлетвори както интересите на българската държава, така и да убеди Европейската комисия да прекрати наказателната процедура срещу България.
Уважаеми колеги, искам да се обърна към двамата колеги, които се изказаха, че не трябва да се подценява по никакъв начин тази процедура и евентуалните последици за България, за българската държава – подчертавам, ако тя продължи и ако тя се финализира.
Както спомена и в доклада си председателят на комисията, тя е вече във финалната фаза, в етап на досъдебната фаза, тоест от тук нататък предстои, ако ние не се съобразим и ако Европейската комисия не бъде убедена, че ние сме премахнали съмненията и възможностите, които в момента тя е констатирала, за нарушение на общностното право, тя ще заведе иск пред съда в Люксембург – Съда на Европейските общности в Люксембург. Там следват вече сериозни санкции, които санкции могат да бъдат измерени в стотици милиони евро. Има финални санкции, има санкции ежедневни. Може да бъде наложена ежедневна санкция на България – до премахване на нарушението ежедневно България да търпи санкции. Просто искам да имате това предвид.
И наистина трябва много внимателно да се подходи към казуса, да се претеглят плюсовете и минусите. Нека да се види в момента от действието на този текст например какви са били реалните последици за защита на държавния интерес, какво България, българската държава и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е успяла реално да получи, да събере от купувачите на приватизирани предприятия, въз основа на наложените обезпечителни мерки по този текст. Дали тези средства, които е набрала Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, са съизмерими с евентуалните санкции, които биха последвали отново върху държавния бюджет, върху българската държава, ако наказателната процедура продължи и се финализира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването?
Има ли други желаещи да се включат в дискусията? Няма. В такъв случай закривам дебата.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, за да гласуваме Закона за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Ще изчакам няколко минути преди да започнем гласуването, защото очевидно в залата няма кворум.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 5, въздържал се 1.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е приет на първо гласуване.
Моля господин Димчо Михалевски окончателно да реши дали ще настоява за разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите днес.
Заповядайте за процедура, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – срокът за писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол да бъде намален на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, колеги, гласувайте направеното от господин Имамов процедурно предложение за срока за предложения между първо и второ четене на закона.
Гласували 69 народни представители: за 56, против 2, въздържали се 11.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ако някой иска прегласуване, да го направи от парламентарната трибуна.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагам прегласуване. Според мен този резултат е необясним. Ако желае някой, който е гласувал против, да застане на трибуната и да го мотивира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, няма процедура, по която да се мотивира отрицателен вот по процедурен въпрос, но има формално предложение за прегласуване, така че моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 7.
С това процедурното предложение на господин Имамов е прието – срокът за предложения между първо и второ четене на Закона за приватизация и следприватизационен контрол ще изтече в понеделник в 18,00 ч.
Уважаеми колеги, обявявам кратка почивка.
Парламентарният контрол ще започне в 11,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, проявих максимален толеранс към народните представители във връзка със събирането в пленарната зала.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо ще Ви информирам за новопостъпилите питания за периода 12 юли – 18 юли 2013 г.
Постъпило е питане от:
- народните представители Петър Василев Мутафчиев и Георги Гьоков към Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно настоящето и бъдещето на БДЖ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 юли 2013 г.;
- народните представители Страхил Ангелов и Деница Златева към Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, относно комплексни мерки за преодоляване на проблеми, които могат да възникнат вследствие на променената концепция за третирането на ДДС за водните проекти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 юли 2013 г.;
- народните представители Страхил Ангелов и Деница Златева към Петър Чобанов – министър на финансите, относно мерки за преодоляване на проблеми, които биха могли да възникнат вследствие на променената концепция за третирането на ДДС за водните проекти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 юли 2013 г.
От „Парламентарен контрол” са дублирали двете питания. Те са внесени на различни дати, но на практика имат идентично съдържание.
Постъпило е питане от Емил Костадинов към Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, относно Проект за изграждане на депо за твърди битови отпадъци – регион Благоевград. Следва да се отговори писмено до 1 август 2013 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на питане на народния представител Семир Абу Мелих;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Добрин Данев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Деница Златева;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева Райнова на въпрос от народния представител Деян Дечев;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Милка Христова;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Деян Дечев;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на питане от народните представители Димитър Бойчев и Иван Вълков.
Уважаеми колеги, според обявлението за днешния парламентарен контрол трябва да започнем с разисквания по питането на народния представител Корнелия Нинова към министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов, относно изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Има ли искания за изявления от парламентарни групи, или ще ги направите по-късно?
Заповядайте, господин Минчев – изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По Светия календар на Българската православна църква утре е Илинден – ден, наречен на Светията, комуто в небесните поселения подвластни са стихиите и гръмотевиците. Иконописците го изобразяват с колесница, теглена от буен конен впряг по калдъръма на облаците. Но в българската история отблясъците от подковите на конете и искрите от страховития громол на колелата бледнеят пред оглушителния гръм и ослепителния блясък на порива за свобода, изригнал като вулкан в душата на българския народ преди 110 години.
В четири часа сутринта на 2 август 1903 г. по старостилния календар пламва фитилът на великия подвиг на саможертвата на въстаналия роб, за да избухне той като звезда в българската история и памет с непомръкващото зарево на вечната слава.
Само за дни огънят на бунта от Смилево завързва в пламтящия възел на отприщената ярост всички селца и паланки на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии и на крилете на надеждата изплита венеца на народния възторг и мъченичество в Крушево с прокламирането на славната Крушевска република.
На 19 август – Преображение, въстанието избухва в Одринския революционен окръг. Освободени са десетки села в Странджанско, както и крайморските градове Василико и Ахтопол. Ражда се и Странджанската република и цели 26 дни тя удържа свирепия юруш на многохилядните войски на империята.
В Серския революционен окръг въстанието е насрочено за Кръстовден – 14 септември, но избухва по-рано, за да запише с кръвта на хиляди жертви паметните свидетелства на жестокия сблъсък в Серско, Мелнишко, Горноджумайско и Драмско и да роди чутовния подвиг на четата на войводата Радон Тодев.
На 22 септември цялата смъртна дружина от 70 човека заставя свещеника на църквата в Банско противно на християнския канон да ги опее приживе като мъртъвци.
После четата се изтегля и заема позиция в местността „Света Богородица”, край село Годлево. Там момчетата на Радон Тодев водят пет часа сражение с 600 души аскер; водят сражение до смърт в изпълнение на своята клетва, но със своята саможертва успяват да спасят жителите на град Разлог, поели по бежанския път към свободните български предели.
Никъде в преписки на жития и светци, и християнските мъченици не може да се намери податка за подобен пример, но в него е събрана цялата истина за несъкрушимата роля на илинденци и преображенци да заживеят свободни в единение със своите братя. И така те създават не легендата, създават основанието, правдата и честта на българските Термопили.
Равносметката на Илинден и Преображение е славна и страшна! В Македония и Тракия в 289 сражения 26 хиляди въстаници се изправят срещу 350-хилядна турска войска. Загиват не легион, загиват 994 поборници, 4694 мъже, жени и деца са избити, изклани и изгорени живи от разярените табори на властта; 3122 жени и млади момичета са насилени и озлочестени; опожарени са 201 села и са изпепелени 12 440 къщи. Без дом остават 70 835 души, от тях над 30 000 успяват да стигнат до своите братя в България. Жертвите от страна на поробителя са 5325.
И ако трябва да поясним за безпаметните днес, всичко започва от онзи злощастен конгрес през 1878 г. За него Симеон Радев с покруса записва: „Никой народ не бе минавал с тъй бърз преход от упоението на една сбъдната мечта в ужаса на една катастрофа. Целокупна България, осъществена за миг в Сан Стефано, бе раздробена на три части, чието единство си запазваше само скръбното причастие на една общо понесена неправда”.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., въпреки помръкналата надежда, че националното обединение е възможно, даде основание на войводата Яворов да изповядва своето верую: „И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще кажем: тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота, непременно е нужен един връх, ние ще го назовем: Македония”.
Уважаеми народни представители, примерът на илинденци и преображенци, и на всички, които със своята кръв и себеотрицание са създали най-красивите и страшни страници в българската национална история, трябва да подсеща и предупреждава и днес всеки българин, че България стои над всички нас, другото са само горчиви преходи по пътищата на историята.
Мощното движение за присъединяването на българите от Тракия и Македония към Българското Отечество и мъченическият път на една народна Голгота, чиито връх е Илинденско-Преображенското въстание, 110-годишнината от което ще честваме утре, този път, както споменах, тръгна от берлинския диктат, премина през разгрома в Кресна и Разлог, продължи през учредяването на тайната Македонско-одринска революционна организация, зави през върховния Македонски комитет и мощното екзархийско движение. По-късно този път преля в други измерения и борците с други средства, и в други условия водиха борба, уви и срещу други поробители. Но и за героите от освободителните войни, за войниците от завоя на Черна и Каймакчалан, от Дойран и Криволак, от Булаир и Чаталджа, делото на илинденци и преображенци винаги е било пример и вдъхновение!
Днес, докосвайки се до епопеята на Илинденско-Преображенското въстание, е невъзможно да не изпитваме едновременно и потресна горест, и синовна гордост – гордост от саможертвата на дедите и горест от бляновете на едно поколение българи, които не търсиха основание за своята кръв и за своята памет в легендите за митични завоеватели, възседнали своя Буцефал, или в преситените мечтания за бюргерско доволство.
От Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море народът положи своя жертвен кръст в името на свободата. И Гоце Делчев, и Михаил Герджиков, и Георги Кондолов и Кръстьо Асенов, и Борис Саратов и Стамат Икономов, и Пере Тошев и Лазар Маджаров, и Марко Лерински и Гьорче Петров, и Дамян Груев и Иван Гарванов, и Питу Гули и Никола Карев, и хилядите знайни и незнайни синове на България повтаряха клетвените стихове на поета: „Ще бъда твой! Кълна се майко, кълна се в хилядите рани на твоята снага разбита! Кълна се и в мечтите твои за бъдещност честита! С кръвта си кръст ще начертая от Дунав до Егея бял и от Албанската пустиня до Черноморските води! И тоя кръст на дух свободен всегдашния ще бъде път!”
Нека не обраства с тревата на забравата този път! Нека помним делото на тези достойни синове на България! Те бяха велико поколение, което знаеше какво е цел, какво е мъжка чест и как се живее и умира за отечеството!
Да почетем със ставане на крака и минута мълчание тяхната памет и да повторим: „Жив е подвигът на Илинден и Преображение!
Да живее България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, предлагам да почетем паметта на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Господин Местан, заповядайте за изявление от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Налага се да се пренесем от героиката на Илинденско-Преображенското въстание в по-скоро тъжната политическа реалност в България.
Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да представя официална позиция по последните разкрития на българската прокуратура.
Уважаеми госпожи и господа, тефтерчето, което българската прокуратура намери в председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, съдържа технологията на властовата система на ГЕРБ. Това е технологията на злото, което ни управляваше през последните четири години.
Вероятно ще Ви изненадам, ако кажа, че съдържанието на това тефтерче е и уникалният, и последен шанс на господин Бойко Борисов да се разграничи от инициалите в него, ако, разбира се, е в състояние. Ако го направи – добре! Ако не го направи обаче, понеже не е в състояние – ще се окаже част от всичко това. И не просто част, а главатарят!
Бих призовал господин Бойко Борисов да не подценява събуденото гражданско общество и да не се крие зад удобното „не знам какво означава ИФ или ЦЦ”. Никой няма да повярва, че ИФ може да бъде Искрен Фидосов, а ЦЦ да е Цветанка Цветанова, понеже изключвам да е Цецко Цачев.
Тъй като протестите днес са за ценности, пак в този смисъл имаме призив и към основния говорител на ценностите – господин Росен Плевнелиев, който, за съжаление, и тук съм искрен, се оказа един от списъчния състав в тефтерчето. Да се ангажира с това тефтерче, защото трябва да го е усетил на гърба си, че няма по- арогантна гавра с ценностите на правовата държава от съдържанието му. Нека господин президентът не се ограничи с оправданието, че всичко му е чисто, а да изрази отношение към нечистотиите в тефтерчето. И понеже напоследък ни насърчава: „Добродетелният живот е наше упование и надежда”, ние сме готови да чуем гласа на протестиращите, но трябва да чуем гласа и на президента за съдържанието на това тефтерче.
В него, в тефтерчето, е персонализацията на институционалния цинизъм на четиригодишното управление на ГЕРБ, на извратената от ГЕРБ и нейните лидери демокрация. Не вярвам протестите навън, които са срещу кабинета Орешарски, наред с това да са за реставрация на тъжната действителност от тефтерчето. Не вярвам! Не вярвам, че събуденото гражданско общество ще допусне енергията на протеста да се използва за реализирането на сценария за дестабилизация и бързи избори, след които инициалите от тефтерчето да вземат своя реванш. Това би била престъпна експлоатация на енергията на протестите от последните 35 дни.
Ние сме наясно, че в една пулсираща демокрация не могат да бъдат самоцел нито пълният мандат на което и да е правителство, още по-малко обаче не може да бъде самоцел чиято и да е идея за незабавни избори.
Днес българското общество е разделено. Никой няма право да чува гласа само на протестиращите срещу кабинета, защото има не по-малка част, които подкрепят кабинета в името на мерките, които кабинетът Орешарски не просто огласи като намерение, а които изпълнява и които отчита точно пред народа в края на всеки месец от тази висока трибуна.
Аз днес не се наемам да броя кои са повече – протестиращите срещу кабинета или подкрепящите кабинета. Това не е въпрос и на социологическите сондажи. Това е въпрос от изключителните компетенции на суверена. Това се преценява на избори. Изборите бяха съвсем скоро. Кога ще бъдат следващите? Повтарям, не е въпрос на самоцелно решение, а въпрос на отчитане на публичния интерес, на националния интерес. Ако има воля, може да се намери пресечната точка на националния интерес, но за това е необходим диалог, парламентарен диалог.
Затова очакваме освободената от грозни инициали партия ГЕРБ да заеме мястото си – това, което й е отредено от суверена, и да започне разговорите за националните приоритети.
Всеки има своето задължение, независимо дали е управляваща партия или, по волята пак на суверена, й е отредена ролята на опозиция. Така е в демокрацията. Не можем да прегръщаме само статута си на управляващи. Налага се, и това е очарованието на демокрацията, да прегърнем и ролята на опозиция. Който не е в състояние да го направи, ще загуби и остатъчната си легитимност.
Ние сме готови за парламентарен диалог без условия, в името на най-добрите решения за България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Други искания за изявления? Не виждам.
Да пристъпим към обявения предварително парламентарен контрол.
Ще започнем с разисквания по питане на народния представител Корнелия Нинова към министъра на труда и социалната политика господин Хасан Адемов относно изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Ще припомня на народните представители, че министър Адемов отговори на питането на госпожа Нинова на 12 юли 2013 г., миналия петък. На същото заседание 62-ма народни представители от парламентарната група на Коалиция за България и парламентарната група на Движението за права и свободи внесоха предложение за разисквания по същото питане с приложен Проект за решение.
Съгласно парламентарната процедура, разискванията бяха насрочени от председателя за днешното пленарно заседание в началото на парламентарния контрол.
Своевременно, също според изискванията на правилника, предложенията за разисквания по питането и Проектът за решение бяха раздадени на народните представители на 17 юли 2013 г., сряда.
Уважаеми колеги, ще Ви припомня накратко и каква е парламентарната процедура.
Първо ще дам думата на някой от вносителите да представи в рамките на 10 минути мотивите и Проекта за решение по питането към министър Адемов. След това, в рамките на един час, парламентарните групи ще могат да изразят своето отношение по темата на питането, като парламентарното време е съответно: ГЕРБ разполагат с 25 минути, Коалиция за България – с 21 минути; Движението за права и свободи – с 9 минути; „Атака” – с 5 минути.
След изявленията и изказванията на парламентарните групи министърът на труда и социалната политика, извън рамките на този час, ще има възможност да отговори на поставените въпроси и да изрази своето отношение към представения Проект за решение, след което Проектът за решение ще бъде гласуван от пленарната зала, което означава, уважаеми народни представители, да останете тук след приключването на тези дебати, за да гласуваме Проекта за решение. Освен това в рамките на парламентарната процедура по разискване ще можете да правите корекции и предложения за промени в текста на самия Проект за решение.
Госпожо Нинова, от името на вносителите Вие ли ще представите Проекта за решение и аргументите на Вашето питане?
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Преди това, уважаема госпожо председател, моля на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата госпожа Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Наталия Ефремова – директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това предложение ще трябва да се гласува.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Корнелия Нинова да бъдат допуснати представители на Министерството на труда и социалната политика в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Преди да започнете, госпожо Нинова, уважаеми колеги, искам да Ви помоля да проследите дебата в пленарната зала и да участвате в гласуването на проекта за решение след неговото приключване.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поискахме тези разисквания заради притеснението си, че има риск България да загуби средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, въпреки че в сравнение с другите програми тя е една от най-добре развиващите се засега.
За нашите зрители и за слушателите, които проявяват интерес към тази тема днес, позволете накратко да представя какво е Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси”.
„Развитие на човешките ресурси” е рамка за усвояване на финансови средства от Европейския социален фонд и от националния бюджет за периода 2007-2013 г. Общата стойност на програмата е 2 млрд. 374 млн. лв. В рамките на оперативната програма са обхванати три важни политики: пазарът на труда, образованието и социалното включване.
Приоритетните оси по програмата са:
- Приоритетна ос 1: насърчаване на икономическата активност на безработните лица;
- Приоритетна ос 2: повишаване на производителността и адаптивността на заетите лица;
- Приоритетни оси 3 и 4: подобряване на качеството и достъпа до образование;
- Приоритетна ос 5: социално включване и социална икономика;
- Приоритетна ос 6: институции на пазара на труда, социални и здравни услуги;
- Приоритетна ос 7: транснационално и междурегионално сътрудничество;
- Приоритетна ос 8: техническа помощ.
Програмата беше утвърдена от Европейската комисия през месец октомври 2007 г. Към месец юли 2009 г. програмата беше на 14 то място по усвояване на средства, а в момента е предпоследна, зад нас е само Румъния. Четири години се говореше, че през 2009 г. програмите са били спирани.
Уважаеми колеги, никога средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” не са спирани, през целия период, по никаква причина. В същия момент през последните години имаше пълно разминаване между планиране и реално усвояване на предвидените средства.
Ще Ви информирам за състоянието на програмата по години: за 2011 г. бяха планирани да се усвоят общо 334 млн. лв., а са усвоени едва 174; през 2012 г. са планирани 584 млн. лв., а реално са усвоени 370; за 2013 г. са планирани 730 млн. лв., до момента са усвоени около 300 милиона.
Средствата от Европейския социален фонд не служеха за надграждане в последните години, а за заместване на бюджетни средства. Четири години парите по Националния план за действие по заетостта бяха намалявани три пъти в сравнение с 2009 г. при огромен ръст на безработицата. Постоянно се променяха правилата и екипите, свързани с реализирането на отделните схеми, даваха се противоречиви указания, с месеци се бавеше възстановяването на средствата. За цялата 2010 г., уважаеми колеги, Министерството на образованието и науката бездейства и не договори нито един нов проект по Приоритетни оси 3 и 4.
Правителството говореше за високи темпове на усвояване и не виждаше постепенното изоставане и изправянето пред риск от загуба на средства през 2013 г. През това време нивата на безработицата се удвоиха – от 6,9% през 2009 г. на 13,8 през 2013 г. Безработните и обезкуражените лица достигнаха 640 хиляди, което е над 20% от работната сила. Заетите български граждани, които имаха доходи от труд, намаляха с 400 хиляди. Увеличи се бедността, изостри се социалното напрежение в редица региони на страната и различията вместо да се намаляват се увеличават. Не се предприеха никакви действия за повишаване качеството на образованието и обвързването на образователните програми с реалните нужди на българската икономика. При наличието на толкова остри социални проблеми България, както казах, е изправена пред риска да загуби средства от Европейския социален фонд.
Още малко числа: изпълнението на програмата към 30 юни 2013 г. Общият бюджет за периода 2007-2013 г. е 2 млрд. 374 милиона, договорени средства – 2 млрд. 265 милиона, тоест, близо 95%; разплатени средства: 1 млрд. 76 милиона, 45% от програмата; верифицирани разходи: 871 милиона, тоест 37% от програмата, и сертифицирани разходи 816 милиона – 34%.
Казвам тези факти и числа, защото 2013 е последната година от първия програмен период, когато трябва да завърши разработването на проекти и договарянето им. Има още две години до края на 2015 г. за довършване и разплащане на проекти, но от данните към месец юни е видно, че няма проблеми до края на годината да бъде договорен общият бюджет. С разплащането, признаването и възстановяването от Европейската комисия на направените разходи обаче има проблем и състоянието към момента е твърде тревожно. С основание поставяме въпроса дали договореният ресурс ще бъде усвоен до края на периода. За оставащото време трудно ще бъде компенсирано многогодишното цялостно изоставане, загубата на средства ще има много негативен ефект върху цялата социална сфера. За да не се загубят тези средства, до края на 2013 г. трябва да се сертифицират общо над 1 млрд. 200 млн. лв. От началото на програмата до 30 юни 2013 г. са сертифицирани общо 816 млн. лв. За останалите пет месеца трябва да се сертифицират останалите 20%.
Част от прогнозите за загубата на средствата са, че в края на годината ще има неизпълнение на финансовата цел от около 70 млн. евро. Реалните прогнози обаче са, доколкото горната сума отчита прогнозите на междинните звена, че минималната сума ще бъде около 72 млн. евро, а максималната близо 100 млн. евро. Това зависи преди всичко от темповете на верификация до края на годината. Неусвояването на предвидените средства по приоритетните оси за системата на образованието поставя и още един важен въпрос – поставя под допълнителен риск утвърждаването на самостоятелна програма за образование и наука за следващия период 2014-2020 г.
Ето заради тези причини днес търсим разискванията, господин министър, за да обединим усилията си – законодателна и изпълнителна власт, да преодолеем проблемите и да направим така, че България да загуби най-малко. Виждаме, че са необходими мерки да нарасне плащането, верифицирането и сертифицирането на разходите. Необходима е сериозна оценка и оптимизация на проектите, особено рисковите, анализи и пренасочване към проекти с високи темпове на изпълнение, когато е видно, че ресурсът няма да бъде усвоен. Очакваме да се опростят процедурите и да се скъси до минимум времето за обработка на документите и отчитането на разходите. Тъй като образованието е ключов приоритет и рискът от загуба е най-голям, може би е необходим специален анализ за проектите в Министерство на образованието и науката. Вярваме, че ще осигурите и висока мобилизация на всички експерти от управляващия орган и междинните звена.
Днес ги няма колегите от ГЕРБ тук, за да чуем техните аргументи – причините защо се стигна дотук. Защото очевидно аргументът „На тях им ги спираха, на нас ни ги пускаха” – вече не работи. Истината е друга, уважаеми колеги.
Затова след днешните разисквания предлагам:
„Проект
РЕШЕНИЕ
на Народното събрание във връзка с разискванията по питане № 354-05-22 от 26 юни 2013 г. от народния представител Корнелия Нинова към министъра на труда и социалната политика доктор Хасан Адемов относно изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като взе предвид, че:
- Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е стратегически документ за усвояване на средства от Европейския социален фонд;
- средствата от Европейския социален фонд са насочени към сферите на заетостта, образованието и социалното включване, където през последните години има остър недостиг на бюджетни средства;
- е натрупано изоставане, което поставя България на предпоследно място по усвояване на средствата от Фонда;
- 2013 г. е критична за усвояването на средствата за програмния период 2007-2013 г. и подготовката на новия програмен период 2014-2020 г.,
РЕШИ:
1. Министърът на труда и социалната политика да предприеме спешни мерки за преодоляване на изоставането през последните четири години в усвояването на средства от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
2. Министърът на труда и социалната политика да ускори подготовката на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за програмния период 2014-2020 г. в изпълнение на предварителните условия по Проекта за споразумение за партньорство между България и Европейската комисия за периода 2014-2020 г.
3. Министърът на труда и социалната политика да информира Народното събрание за резултатите от предприетите действия по т. 1 и 2 в срок до 10 септември 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Парламентарните групи могат да изразят своето отношение към предмета на питането с изказвания и въпроси. Първи започват народните представители от Коалиция за България.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Членството на България в Европейския съюз ни предостави нови и значителни по своя обем възможности за активни действия, насочени към бързия и устойчив растеж на жизнения стандарт. Тези възможности намират най-конкретно изражение в размера на средствата, определени от бюджета на Съюза за България за програмния период 2007-2013 г. Нетният размер на тези средства надхвърля сумата от 7 млрд. евро и те се предоставят от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
Министерството на труда и социалната политика е управляващ орган на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, а самата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е стратегически документ, който е рамка за усвояване на финансовите средства в размер на 1 млрд. 214 млн. евро, съфинансирани от Европейския социален фонд на Европейския съюз и Националния бюджет. Междинни звена, отговорни за изпълнението на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, са Министерство на образованието и науката, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика. През 2009 г. по степен на програмиране, договориране и усвояване Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” беше на четиринадесето място в Европейския съюз и на второ място в България сред оперативните програми. В момента е предпоследна, след нас е само Румъния.
Четири години слушахме как предходното правителство и неговите пропагандатори правеха нелепи сравнения за напредъка по време на тяхното управление с началните етапи на програмата, а фактите показваха, че например към края на 2011 г. дори не са усвоени договорираните 340 млн. лв., които остави предното правителство на тройната коалиция, а са усвоени общо 309 милиона или 13% от общо предвидените 2 млрд. 374 млн. лв. Това им пречеше да видят реално натрупващото се изоставане и последствията от това са големи – огромно изоставане по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, което в момента – през 2013 г., може да доведе реално до загуба на средства по програмата.
И така на общия фон по усвояване на европейски средства, стоящата през последните години в златната среда Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през 2012 г. изведнъж се превърна в част от силна рекламна кампания, подета от тогавашното правителство, отчасти за да прикрие изоставането и отчасти като опит да се въздейства върху тежките проблеми на огромната безработица, която вилнее в страната. Незнайно защо тогава – година и половина-две преди крайния срок по договаряне на парите от първия програмен период, Министерството на труда и социалната политика се сети, че трябва ударно да се договарят и ударно да се усвояват пари. Може би защото закъснението е огромно, или защото, както се казва в една хубава българска поговорка: „По-добре късно, отколкото никога”. Ако обаче направим един дори не толкова задълбочен анализ на причините, ще видим, че цялото това закъснение изцяло се дължи на сгрешената политика за развитие на икономиката ни през последните четири години, тоест по време на управлението на предното правителството, факт, който няма как да не се отрази на начина и скоростта на усвояване на средствата по отделните оперативни програми, финансирани от европейски фондове.
Политиката, водена от ГЕРБ, с която се приоритизираше развитие на инфраструктурата, или простичко казано, с техните думи: „Строим магистрали”, доведе до фаворизиране на оперативните програми „Транспорт”, и „Регионално развитие”, а програми като Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, особено Оперативна програма „Конкурентоспособност”, изостанаха. И последствията не закъсняха. Единствената вървежна стопанска дейност стана строителството на инфраструктура или по-точно – магистрали, а хиляди малки и средни фирми, по данни на статистиката близо 100 хиляди от реалната икономика, фалираха. И още един очакван от това резултат – увеличената безработица.
Тази ситуация в реалната ни икономика обяснява и резултатите, които са постигнати по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. От една страна, програмата е добре позиционирана по отношение на договарянето и без да мога да твърдя със сигурност, но по този показател се нарежда на трето място след „Транспорт” и „Регионално развитие”. А моето скромно мнение, че тези резултати се дължат в по-голямата си част на добрата работа на Агенцията по заетостта, като междинно звено, което е по-резултатно от останалите междинни звена по програмата.
Не така стои въпросът с усвояемостта по оперативната програма. Тя е едва около 16% от целия ресурс към 31 декември 2011 г. и нарежда „Развитие на човешките ресурси” на предпоследно място преди „Околна среда”.
Какво е изпълнението на програмата към края на месец юли 2013 г.? Данните, които съм ползвал, се различават малко от данните на госпожа Нинова, тъй като са към 26 юни 2013 г., а нещата са динамични.
Договорирани са 2,22 млрд. лв., което представлява 94% от общата стойност на програмата. Изплатени са общо 976 млн. лв., което представлява 41% от договорираните средства, както следва: за пазара на труда по приоритетни оси 1 и 2 са усвоени 428 млн. лв. или 46%; за образование по приоритетни оси 3 и 4 – 293 милиона, а това са 34%; за социално включване по Приоритетна ос 5 са усвоени 199 млн. лв. или това са 58%.
Верифицирани са 827 млн. лв., което представлява 34%. Верификацията е проверка, признаване и плащане на разходи от управляващия орган на оперативната програма със средства от аванса на Европейската комисия и националния бюджет.
Сертифицирани са 650 млн. лв., което представлява 27% от общата сума. Сертифицирането означава проверка и признаване на плащанията от „Национален фонд” в Министерството на финансите, което е основание за възстановяване на средствата от Европейската комисия.
Както се вижда от беглия преглед на резултатите по програмата, е ясно, че договорирането е добро и дотук са добрите неща.
Не така стои въпросът с изплатените, верифицираните средства и с възстановените средства. Ножицата между договорираните и разплатени средства е твърде, твърде отворена. Това не е най-лошото.
Най-лошото е, че през 2013 г. се събира по правилото N+3 и N+2, тоест до края на 2013 г. изтича срокът за сертифициране и искане за възстановяване на средствата от Европейската комисия, предвидени за усвояване през 2010 и 2011 г. Простичко казано това означава, че за да не се загубят средствата до края на 2013 г., трябва да се сертифицират общо 1 млрд. 220 млн. лв., като се има предвид, че от началото на програмата до месец юни 2013 г. са сертифицирани общо 650 млн. лв.
Тук е мястото да се отбележи и фактът, че при нива на договорираните средства, близки до 100-те процента, по данни към 26 юни са 94%. Загубата на средства в такъв размер ще има много тежко отражение върху бюджета на договарящите органи, защото договорите, сключени с бенефициентите, са си договори и трябва да бъдат изпълнявани, а средствата няма да бъдат сертифицирани, възстановени от Европейската комисия и ще останат за сметка на националния бюджет.
Става ясно, че има реална опасност България да загуби средства от Европейския социален фонд и това няма да бъде по вина на сегашното правителство. Между другото, за тази опасност алармираха още през месец април тогавашният служебен вицепремиер, отговарящ за еврофондовете, Илияна Цанова и тогавашният служебен министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова. Ако искаме да не загубим тези средства и да изпълним плана за сертифицирането до края на 2013 г., е необходимо да се верифицират още 393 млн. лв., и то до месец ноември.
От старта на програмата през 2008 г. досега са верифицирани 827 млн. лв., а за оставащите 5 месеца трябва да се верифицират по близо 80 млн. лв. на месец. Няма как да не си зададем въпроса: „Възможно ли е това да се случи?” Според мен е много трудно да се отговори на този въпрос. Може би няма да загубим парите за пазара на труда и за социалното включване, но и тези за образованието. На този въпрос трябва да отговорите Вие, господин министър.
Пак според мен, както се очертава картината към момента, през тази критична 2013 г. много е вероятно България само по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” да загуби финансиране от Европейския социален фонд над 100 млн. лв., и то основно от предвидените за образование.
По план до края на 2013 г. трябва да се верифицират 440 млн. лв. от предвидените за образование, а от началото на програмата до момента са верифицирани 234 млн. лв. Тоест за оставащите месеци на 2013 г. за образование трябва да се верифицират още над 200 млн. лв. или по 41-42 млн. лв. месечно. Но като се има предвид, че от януари 2013 г. до момента са верифицирани 56 милиона, това едва ли ще е възможно.
Неусвояването на парите за образование по мнение на експертите ще се отрази фатално на желанието на България да има утвърдена самостоятелна програма за образование и наука през следващия програмен период 2014–2020 г., която сме нарекли Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Уважаеми господин министър, заявете ясно от трибуната на Народното събрание днес дали темповете, с които са били усвоявани средствата от Европейски социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през последните три-четири години при управлението на предходното правителство, гарантират усвояването на средствата, предвидени за програмния период 2007–2013 г.? Ако това не стане ясно днес, в края на годината от противниците на сегашното правителство ще се заговори, че то е виновно за загубата на средства от Европейския съюз, въпреки че това няма да има нищо общо с реалните факти. Да си припомним и това, че 4 години се лансираше неистината, че на тройната коалиция са спирани европейските програми, въпреки че и това няма нищо общо с реални факти.
Уважаеми господин министър, моля да изразите мнението си и по следните въпроси: каква е ситуацията към днешна дата? Какво сте предприели до момента и какво предстои да предприемете за преодоляване или по-скоро за намаляване на риска от загуба на средства? Как ще се отрази загубата на средства през програмния период 2007–2013 г. на договарянето на средствата за следващия програмен период 2014–2020 г., при условие че Европейската комисия ще следи процента усвояемост на средствата, но не само това, а и постигането на заложените цели и конкретните резултати?
Един такъв въпрос: ще потърсите ли отговорност на служителите, отговорни за това състояние и за загубата на средствата? Макар за много кратък период на съществуване на това правителство, има ли напредък по подготовката на стратегическите и плановите документи, на чиято база ще се програмират и планират средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за следващия програмен период? Опасявате ли се, че през 2014 и 2015 г. може да се получи свръх предлагане на средства от Европейския съюз по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” , тъй като тези две години са последните, през които трябва да завърши усвояването на средствата от предходния период, който, между другото, е и първият програмен период, защото те са близо 1 млрд. лв.? Как, пречупено през визията на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, ще се реализира така наречената Инициатива „Младежка заетост”, по която България ще получи 100 млн. евро?
В заключение искам да кажа, че ще подкрепя проекта за решение и моля да бъде подкрепен от всички народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Разглежданата програма действително е една от програмите с по-високи стойности на усвояемост в сравнение с другите програми. Естествено, това си има своето обяснение и не ни дава никакво основание да твърдим, че тази програма е изпълнена или ще бъде изпълнена 100%, и най-важното – че ще постигне целите, заложени в нея.
А целите са свързани с това, че програмата осигурява средства за подобряване стандарта на живот без да обвързва процеса с икономическото развитие на страната. Това е особено важно, защото при наличието на значително големи социални групи от хора, които са бедни, с ниски доходи, безработни, неусвояването на тези средства е непростимо от наша гледна точка.
Това засяга безработни и заети: безработни – по отношение на това да могат да си намерят работа, заети – по отношение на това да могат да повишат своята квалификация; засяга деца, ученици и студенти; засяга специални групи деца от етническите малцинства и деца със специална образователна потребност. В България има значителен брой подобни групи, нуждаещи се от такава помощ.
Високите нива на заетост също е цел на тази програма. Цел на програмата, както беше споменато от преждеговорившите, е, че трябва да се търсят начини тя да окаже някакво влияние върху повишаване на производителността на труда, да осигури достъп до качествено образование и да засили социалното включване на представителите на бедните слоеве в обществото.
Основният проблем тук, уважаеми господин министър, според мен, е обстоятелството, че оценката на ефективността на използването на тези фондове, независимо от това, че като относителен дял, процент е висок, оценката на ефективността по отношение на целите не е достатъчно ясна. В един материал за състоянието на тази програма забелязвам странни и трудно обясними тенденции по отношение изпълнението на основните индикатори на оперативната програма. Например, индикатора „лица, включени в заетост”. Целевата стойност е 130 хиляди, общо включени до този момент – 76 хиляди. Далеч, далеч от целевата стойност. Нещо повече, по години 2012 г. лицата, включени в „заетост” са били 50 хиляди – обърнете внимание, а 2011 г. – 21 хиляди. Една значителна разлика.
Не знам как се връзва тази силна тенденция, защото, ако изчислите процента, ще видите едно високо изпълнение на този показател, с безспорно съществуващата у нас тенденция на нарастване на безработицата и свиване на заетостта.
Заети лица, включени в обучение – целева стойност 285 хиляди. Достигната е стойност – 220 хиляди. За 2012 г. тук има обратна тенденция. Този показател е 48 хиляди. Обърнете внимание – за 2011 г. е 70 хиляди, за 2010 г. – 60 хиляди. Смятам, че е необходимо, господин министър, да проверите точно този показател за 2011 г. и за 2010 г., разбира се, дали не са раздавани пари с друга мотивация, защото знаете, че тогава имаше избори. Разликата е огромна – 48 хиляди в 2012 г. и 70 хиляди в 2011 г. Ако всичко това отговаря на действителността, очевидно е, че ние имаме много, много по-висока степен обучени безработни в страната. Какво ще правим с тях? Повишили са квалификацията, но те са останали безработни.
По отношение на лицата, ползващи социални услуги, целевата стойност е 27 хиляди. Тук има едно много голямо нарастване, което според мен също е необяснимо. Общо включени за петте години – 60 хиляди. Разпределението по години също се нуждае от специален анализ, за да може да се отговори по-ясно и категорично на въпроса: каква е ефективността на използването на тези средства, постигнати ли са целите, за които те са предназначени, целите, които са залегнали в самата програма? Иначе тук бяха споменати много числа по отношение на риска до края на годината. Доколкото разбирам от информацията, която имам, рискът се измерва с около 388 млн. лв. за неусвояване до края на годината. Дали това е вярно, господин министър? Вие ще кажете и какви са намеренията да намалите тази сума, която трябва да влезе в българското общество и да се ползва от хората, които имат остра нужда от подобни средства. Защото, както вървят нещата, най-големият риск за програмата е вероятната загуба на тези средства по автоматичното правило за отпадане, което означава, че Европейският съюз ще си вземе от нас парите, дори без да ни пита, ако не са изпълнени определени условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Имамов.
Госпожо Пенева, заповядайте за изказване. Имате думата.
ЖАРА ПЕНЕВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Адемов! В отговор на питане към Вас Вие коментирате, че работата по отношение на изпълнение на оперативна програма за развитие на човешките ресурси в последните години е незадоволителна, което не дава гаранция, че България няма да загуби средства от европейските фондове за следващия програмен период. Ясно е, че причините за това са комплексни, но основните са провежданата през последните три години и половина непоследователна политика от политическа партия ГЕРБ, което води и до непрекъснати грешни управленски решения. Бяхме свидетели на чести смени на екипи, стартиране на процедури, след това прекратяването им по Закона за обществените поръчки, преобразуване на дейности и/или добавяне на нови.
Същите тези управляващи, които нямаха нито воля, нито капацитет, нито нужно управленско ниво, не успяха адекватно да подготвят и новия програмен период, който касае 2014-2020 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Същите тези управляващи планираха средства, но не успяваха да ги усвояват. Недопустимо е за 2011-2012, в частност и 2013 г. от планираните средства да бъдат усвоени едва 50%.
Най-жалкото е, че европейските социални фондове служеха не за надграждане, а за заместване на бюджетни средства. Четири години средствата по Националния план за действие по заетостта бяха намалявани три пъти, в същото време безработицата растеше главоломно. Четири години министър Тотю Младенов самоуверено правеше сравнения с начални етапи от развитието на програмата, а не със средни нива на страните членки за периода, демонстрираше високи темпове на усвояване, а някак си му убягваше реалността, която ясно е показвала риска от загуба на средства от европейските социални фондове през 2013 г.
За съжаление, същият този министър Тотю Младенов отчиташе усвоените средства, а не анализираше какъв е ефектът от това за сферите на пазара на труда, за сферите на пазара на образованието и социалното включване. При положение, че ясно е заявена основната цел на европейските средства, а именно – да съдейства за икономическо и социално развитие на България, пред нас се очерта следната картина: високи нива на безработица, те достигнаха над 640 хиляди. В последните четири години България е на едно от първите места в Европа по увеличаване на безработицата. На четвърто място сме по увеличаване нивото на младежка безработица. Увеличи се бедността и се изостри социалното напрежение в редица региони на страната.
При наличието на всичките толкова остри социални проблеми България е изправена пред риск да загуби средства от Европейския социален фонд. Знаем, че това е резултат от провеждана грешна политика през мандата на ГЕРБ по отношение на усвояването на средствата. Пред всички нас и пред Вас, господин Адемов, стои трудният въпрос за преодоляване на тези ясни социални проблеми. Отдавна е ясно, че 2013 г. е кризисна за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и има реална опасност от загуба на средства. Голяма част ще са основно от тези, които са предвидени за образование. За тази опасност предупредиха и служебният вицепремиер, отговарящ за еврофондовете, и служебният министър на образованието.
В последната година на програмния период 2007-2013 г., остава открит въпросът как да се подобри темпът на усвояване и как влаганите средства наистина да носят желания и очакван от всички български граждани положителен ефект върху развитието на страната. Ако този въпрос продължава да стои без задоволителен отговор, то не можем да очакваме, че картината на усвояването на средства от структурните фондове на Европейския съюз ще се подобри съществено през следващия програмен период, който започва януари 2014 г.
В тази връзка, господин Адемов, си позволявам да задам няколко въпроса.
На първо място, има ли риск от автоматична загуба на средства, по кои приоритетни оси на оперативната програма и в какъв размер към настоящия момент? В този контекст – кои са основните причини според Вас България да губи тези средства?
Вторият ми въпрос, който е изключително сериозен, тъй като правителството на ГЕРБ не направи необходимото за усвояване на средства за образование, ако България загуби от тези средства за образование по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, а в същото време целият размер на средствата е разпределен по изпълнявани проекти, има ли опасност извършените по тях разходи да бъдат поети за сметка на бюджета? И не сме ли изправени пред ситуация, която да нанесе щети на бюджета? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Пенева.
Остават три минути на парламентарната група на Коалиция за България.
Има ли други желаещи да участват в дискусията? Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми господин министър, заповядайте да вземете отношение, имате думата.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в рамките на един обобщен отговор ще се опитам да дам отговор на поставените от Вас въпроси и в същия момент ще се опитам да направя анализ за цялостното развитие на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” от гледна точка на програмиране, изпълнение на поставените цели и рискове за автоматична загуба на средства. Въпроси, които бяха тревожно поставени от всички народни представители, участващи в хода на дискусията.
На първо място, по отношение на връзката между равнището на безработица в България, тенденцията през последните години ръстът на безработицата да е над средните европейски нива и усвояването на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Общо 927 милиона по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са насочени към намаляване на безработицата и насърчаване на заетостта. В рамките на схема „Развитие” се извършва обучение чрез ваучери за придобиване или повишаване професионалната квалификация на безработните лица. Предвидените средства за реализация на тази операция са в размер на 260 млн. лв., като към края на месец май тази година са обучени над 57 хил. лица, а ново работно място е осигурено за над 54 хил. души.
Поради големия интерес от страна на работодателите предстои увеличаване на бюджета на схемата с още 31 млн. лв.
Основен принос в подобряване квалификационното равнище и ключовите компетентности на заетите лица има схемата „Аз мога” и продължението й „Аз мога повече”. До този момент по операциите са включени над 149 хил. лица, а броят на успешно завършилите обучение надхвърля 105 хил. души.
Реализират се и редица мерки за намаляване на младежката безработица.
Усилията на Министерството на труда и социалната политика и управляващия орган на оперативната програма са насочени към стартиране на интервенции, допринасящи за предотвратяване изпадането в продължителна безработица на младежите след успешното приключване на средно или висше образование. По оперативната програма са заделени близо 76 млн. лв. само за подкрепа на мерки, насочени към интеграция на безработни младежи на пазара на труда. Те ще дадат възможност в обучение да бъдат включени над 15 хил. младежи, а над 13 хиляди да започнат стаж или платена заетост.
Реализират се мерки, които гарантират плавен преход на младежите от образование към заетост, както и възможност за натрупване на ценен първи професионален опит.
Оперативната програма осигурява възможност за стажуване при работодател без стаж по специалността на безработния до 29 годишна възраст, като тук схемата е „Създаване на заетост за младежи чрез осигуряване на възможност за стаж”. Тя е с бюджет 35 млн. лв., с продължителност девет месеца.
Тази година стартира и изпълнението на схема, по която ще бъде предоставена възможност на 600 безработни младежи до 29 годишна възраст от групите в неравностойно положение на пазара на труда – със завършено висше образование, но без стаж по специалността, да се включат в кратковременни деветмесечни платени стажове в администрациите от системите на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.
В рамките на операция „Ново работно място” с бюджет 18 млн. лв. работодателите биват стимулирани да наемат млади безработни, като им се предоставят средства за покриване на обучение, за заплати и осигуровки.
По отношение на Приоритетна ос № 5, за която стана въпрос, „Социално включване и развитие на социалната икономика”. Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” предоставя редица възможности за насърчаване на заетостта, достъп до качествено образование, обучение и социално включване на хората с увреждания. В сферата на пазара на труда хората с увреждания участват като приоритетна целева група по всички схеми. Една от най-подходящите се нарича „Ново работно място”, по която работодателите могат да наемат млади безработни младежи до 29-годишна възраст за период между 6 и 12 месеца.
В сферата на образованието и обучението директно по схеми, насочени към децата със специални образователни потребности, са насочени близо 22 млн. лв. по общо 42 проекта на училища, общини и неправителствени организации. В сферата на социалното включване хората с увреждания се включват в трудова заетост, получават обучение, развиват своите специални социални умения и компетенции. Една от най-актуалните схеми, по която оперативната програма дава принос към усилията да бъдат създадени условия за хората с увреждания, да водят независим живот, е схемата „Помощ в дома”. По нея са сключени 165 договора за малко над 32 млн. лв.
Освен „Помощ в дома”, оперативната програма допринася и за подобряване достъпа до една от най-важните за хората с тежки увреждания услуга – личен асистент. По програмата се изпълнява схема „Алтернативи”, по която към момента около 10 хил. лица получават услугата „Личен асистент в дома”.
По отношение финансовото изпълнение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” на фона на останалите оперативни програми. Оперативната програма „Човешки ресурси” е с относително високо ниво на договаряне – 95,4% от ресурса на програмата вече е договорен, а останалите 4,6% са в процес на договаряне.
Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” заема четвърто място сред седемте оперативни програми, но само на 3% от лидера в това отношение – Оперативна програма „Транспорт”. При сравнение на изпълнението на оперативните програми обаче следва да се вземат предвид характерът на подкрепяните дейности и броят на финансираните проекти.
Оперативната програма „Човешки ресурси” се характеризира със сравнително добро изпълнение, измерено чрез размера на получените траншове от Европейската комисия. Към настоящия момент по програмата са получени траншове в размер на 801 млн. лв. или 39,7% от бюджета на програмата. Размерът на траншовете от Европейската комисия ще достигне 43,4% от бюджета на програмата, като по този начин ще се нареди на четвърто място след Оперативна програма „Административен капацитет”, ниво на изпълнение – 44,15%. Разбира се, лидер в това отношение са Оперативна програма „Транспорт” и Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.
Какво лично и екипът, който оглавявам в Министерството на труда и социалната политика, сме предприели до момента, за да намалим риска от загуба на средства?
На първо място, конкретните действия са в няколко посоки – оптимизиране на контролните механизми, включително извършените промени в наръчниците за работа на управляващия орган и междинните звена. На второ място – задължаване на конкретните бенефициенти да внасят ежемесечни отчети за изпълнение на проектните дейности. На трето място – стриктно съблюдаване за сроковете за верификация и извършване на плащания съгласно разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 179 от 10 август 2010 г. Провеждане на регулярно обучение на служителите на управляващия орган и на междинните звена за извършване на техническа и финансова верификация, включително извършването на проверки на място.
Предоставяне на ръководства на бенефициентите за изпълнение на проекти – като приложение към насоките за кандидатстване, и изискванията за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната процедура.
Освен това, се предвижда изменение на финансовия план на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” с цел да се пренасочат средства по схеми, които не допринасят достатъчно за финансовото изпълнение на оперативната програма, към работещите схеми, генериращи годни за верификация разходи на регулярна база, като част от това намерение е планираното пренасочване на средства между приоритетните оси на оперативната програма.
Управляващият орган на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” предвижда да се извърши промяна в програмата в периода август-септември 2013 г., като пренасочи средства от Приоритетна ос № 6 „Повишаване ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравни услуги” и Приоритетна ос № 8 „Техническа помощ” към оси с висока степен на финансово изпълнение.
По отношение на приоритетната ос, която се занимава с проектите, които трябва да подкрепят реформата в сферата на деинституционализацията на лицата – през 2009 г. българското правителство прие Национална стратегия „Визия за на деинституционализацията на лицата в Република България”.
Реализират се пет проекта, три от които – директно свързани с на деинституционализацията на лица от домовете за деца с увреждания, деца от домовете за медико-социална грижа, деца от домовете за деца, лишени от родителска грижа, както чрез полагане на приемна грижа и укрепване капацитета на отделите за закрила на детето.
Следващият въпрос, на който искам да спра Вашето внимание: „Как оценяваме изпълнението на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”?
Тази програма се изпълнява сравнително добре на фона на останалите оперативни програми. Нивото на договаряне е над 95%. До края на годината ще доближи близо 97-98%. Това поставя програмата в добра изходна позиция по отношение на използването на средствата за следващите години от този програмен период 2014 2015 г.
На фона на останалите програми е идентифицирана и възможността от допълнително ускоряване темповете на нарастване на плащанията, верифицираните и сертифицираните разходи. Това е така, доколкото рискът от автоматично освобождаване на средства за 2013 г., която е най-тежка в целия програмен период, все още не е напълно елиминиран. Въпреки това трябва да се отбележи, че от началото на годината оперативната програма е програмата с най-голям ръст на плащанията и траншовете от Европейската комисия.
Данните, с които разполагаме към края на месец юни показват, че плащанията към бенефициентите са нараснали с над 29% при средно 16% за всички останали оперативни програми, а траншовете от Европейската комисия – с близо 18%, при средно 7% за всички оперативни програми.
По отношение на въпроса каква е прогнозата за параметрите, характеризиращи финансовото изпълнение на програмата до края на 2013 г. – както бе посочено, към настоящия момент по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” не се предвижда стартиране на нови процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Основният акцент в работата на управляващия орган и междинните звена ще бъде поставен върху изпълнението на програмата. В тази връзка предвиждаме договорените средства да нараснат от 95,4% до 97,1% от общия бюджет на програмата или от около 2 млрд. 266 млн. лв. до 2 млрд. 304 млн. лв.; плащанията да нараснат от 45,5% до около 60% от общия бюджет на програмата – от 1 млрд. 80 млн. лв. до 1 млрд. 404 млн. лв.; верифицираните разходи да нараснат от 874 млн. лв. до 1 млрд. 137 млн. лв., или от 37% на около 48% от общия бюджет на програмата; сертифицираните разходи да нараснат от около 816 млн. лв. до 1 млрд. и 86 млн. лв., тоест от 34,4% до 46% от общия бюджет на програмата.
Това са целите, които по финансов план следва да постигнем до края на годината. Държа да отбележа, че това означава всичко, свършено за пет години до момента, трябва да се случи в рамките на една година, тоест през 2013 г. или оставащите шест месеца до края на тази година.
По отношение на въпроса ще бъдат ли загубени средства или ако се загубят средства, ще се отрази ли това негативно на бюджета на Министерството на труда и социалната политика, доколкото нивото на договаряне на програмата е над 95%.
Разбира се, надяваме се, че по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” няма да бъдат загубени средства. Въпреки това прогнозите не са особено оптимистични, но каквото и да се случи, ние няма да допуснем да се създадат условия бюджетът на Министерството на труда и социалната политика или държавният бюджет да понесат допълнителна тежест.
Ако се стигне до загуба на средства, причините ще бъдат анализирани и при необходимост ще бъдат прекратявани проекти или значително ще бъдат редуцирани бюджетите на онези проекти, поради чието бавно изпълнение се е стигнало до този негативен сценарий. В случая визираме единствено проекти, чиито бенефициенти са структури на държавната администрация и по които няма ангажименти към работодатели, обучителни организации или други юридически лица от частния сектор.
По отношение – и с това завършвам, на финансовото изпълнение на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” към днешна дата, това което можем да кажем е, че общият бюджет на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” е 2 млрд. 374 млн. 100 хил. лв. Договорените средства са 2 млрд. 262 млн. 400 хил. лв. и това представлява 95,3% от целия бюджет на програмата. Разплатените средства са 1 млрд. 80 млн. 500 хил. лв. или това представлява 45,5% от бюджета на програмата. Верифицираните средства са 873 млн. 700 хил. лв., като това представлява 36,8% от бюджета на цялата програма. Сертифицираните средства са 816 млн. 300 хил. лв., като това представлява 34,4% от бюджета на цялата оперативна програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Има ли още желаещи за изказване? Няма.
Да преминем към гласуване на Проекта за решение, който ще Ви прочета:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане от народния представител Корнелия Нинова към министъра на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов относно изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като взе предвид, че:
- Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е стратегически документ за усвояване на средства от Европейския социален фонд;
- средствата от Европейския социален фонд са насочени към сферите на заетостта, образованието и социалното включване, където през последните четири години има остър недостиг на бюджетни средства;
- е натрупано изоставане, което поставя България на предпоследно място по усвояване на средствата от фонда;
- 2013 г. е критична за усвояването на средствата за програмния период 2007-2013 г. и подготовката на новия програмен период 2014-2020 г.
РЕШИ:
1. Министърът на труда и социалната политика да предприеме спешни мерки за преодоляване на изоставането през последните четири години в усвояването на средства от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
2. Министърът на труда и социалната политика да ускори подготовката на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за програмния период 2014-2020 г. в изпълнение на предварителните условия по проекта за Споразумение за партньорство между България и Европейската комисия за периода 2014-2020 г.
3. Министърът на труда и социалната политика да информира Народното събрание за резултатите от предприетите действия по т. 1 и 2 в срок до 10 септември 2013 г.”
Това е проектът за решение, уважаеми народни представители.
Да преминем към гласуване на този проект за решение.
Заемете местата си и, моля, гласувайте!
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Приключихме с разискванията по внесеното питане и проекта за решение.
Уважаеми народни представители, преминаваме към парламентарния контрол, следващата му част, защото и разискванията, и приемането на решението бяха в неговите рамки.
Предстои отговор от министър-председателя...
(Влиза министър-председателят Пламен Орешарски.)
Заповядайте, господин Орешарски.
... на питане от господин Сергей Станишев и господин Лютви Местан относно преговорите за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и българската позиция.
Кой ще развие питането?
Заповядайте, уважаеми господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, дами и господа народни представители! Питането ни с господин Местан се отнася до един от най-важните въпроси, които засягат интересите на България като страна – член на Европейския съюз. През месец февруари тази година приключи преговорният процес между страните членки и Европейската комисия в рамките на Европейския съвет за следващия бюджет на Европейския съюз 2014-2020 г. Този процес винаги е труден, защото, естествено, всяка страна търси увеличаване на ресурса – средствата, които й се полагат. Всяка страна формулира своите интереси, своите червени линии. Труден е този процес, защото е труден балансът между 27 страни членки, а вече е включена и Хърватия – 28. Има страни бързо развиващи се, има страни богати, има страни бедни, Западна Европа, Източна Европа, нови и стари страни членки.
Нееднократно в предишния Парламент Парламентарната група на Коалиция за България е повдигала въпроса пред правителството на господин Борисов: с какъв мандат, с какви приоритети, с какви цели, с какви червени линии отива българското правителство на тези изключително важни и засягащи всеки българин преговори? Никога не се проведоха дебати в Парламента на тази тема. Те бяха проведени постфактум, след като от медиите научавахме и научихме решенията на Европейския съвет.
След неуспешен опит да се постигне споразумение през есента на 2012 г., рамката и общата сума на бюджета на Европейския съюз и средствата, които се полагат за всяка една страна, бяха договорени на 7-8 февруари 2013 г. Затова е добре все пак в началото да припомня с какви амбиции тръгна българското правителство на Борисов към тези изключително важни преговори.
Министърът по европейските фондове господин Дончев беше заявил през есента на 2012 г., че България ще получи 18-19 млрд. евро за следващата финансова рамка. Това беше заявката. Като приоритет беше изведена инфраструктурата, кохезионните фондове. Беше заявено, че България ще се противопостави много остро на намерението да се ограничат, да се сложи хоризонтален таван на средствата за всяка една страна по отношение като дял на брутния вътрешен продукт, защото каза, че таванът от 2,5%, който беше планиран за България в първото предложение, е неизгоден за България, не дава възможност да усвоим всички фондове, които биха ни се полагали, и правителството каза, че ще се противопостави.
Правителството излезе със заявка, че ще поиска ускорено увеличаване на директните плащания за българските земеделски производители, за изравняване със средствата, които получават фермерите в старите страни членки, тъй като към момента – 2013 г., един български производител получава 60% от средствата на единица площ, която получава френски или гръцки фермер. Такава беше заявката преди началото на преговорите. Постигнато ли е това?
Българското правителство на господин Борисов поиска 450 млн. евро за този период за компенсация за предсрочното спиране на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”.
Това бяха малкото приоритети, заявени от господин Борисов и неговите министри, затова Ви поставяме това питане. Всъщност от тези приоритети какво е договорено? Постигнати ли са тези 18-19 млрд. евро като рамка за следващия финансов период? Отстояно ли е да няма такъв ограничителен таван като дял от брутния вътрешен продукт? Увеличават ли се средствата за земеделски производители ускорено, а не така, както е договорено през 2005 г. – стъпка по стъпка до 2016 г. до получаване на 100% от това, което получават и фермерите в старите страни членки? И последно не по значение: в крайна сметка компенсациите за предсрочното закриване на АЕЦ „Козлодуй” постигнати ли са в обем, който беше заявен като българска позиция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
Има думата министър-председателят господин Орешарски за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станишев, уважаеми господин Местан! На 7 и 8 февруари тази година на заседание на Европейския съвет държавите членки одобриха позицията на Съвета на Европейския съюз по предложението на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка за следващия програмен период 2014-2020 г., включително и националния пакет финансиране за България.
Кои са най-общите параметри и характеристики?
Първо, средствата по фондовете за сближаване за България възлизат на около 7 млрд. евро по цени от 2011 г. Сумата е подобна на тази през текущия финансов период. Ще припомня – 6,85 млрд. евро, но поради натрупаната за периода от 2005 г. до 2011 г. инфлация покупателната способност на тези средства е около 10 на сто по-ниска. Същият резултат, измерен като относителен дял спрямо брутния вътрешен продукт, показва, че нетният баланс е влошен. За програмния период 2007 г. до настоящата година балансът беше 4,3% от брутния вътрешен продукт, докато за програмния период 2014-2020 г. същият е в размер на 3,99, закръглено 4 на сто.
Второ, за предстоящия програмен период 2014-2020 г. нарастват директните плащания на земеделските производители с около 2 млрд. лв., което беше обявено за голямо постижение в преговорите. Това нарастване обаче бе договорено още през 2005 г. Тогава беше утвърдена схема за стъпковидно увеличение на директните плащания за земеделските производители за периода от 2007 г. до 2016 г. С други думи, през месец февруари тази година правителството не договори нищо по отношение на преките плащания, като остана в сила договорената още преди присъединяването схема от 2005 г.
Трето, различно от директните плащания е финансирането по Програмата за селските райони, където договарянето е било в края на миналата година. През следващия програмен период средствата за развитие на селските райони ще намалеят с около 10 на сто, имайки предвид документ на Европейската комисия от 3 юни тази година относно разпределение на средствата по държави членки.
Съгласно този документ от 2 млрд. 642 млн. евро за периода 2007 г. до тази година, средствата за България за следващия период намаляват на 2 млрд. 383 млн. евро за периода 2014-2020 г.
Бих искал да отбележа обаче, че за някои държави членки се очаква да бъдат отпуснати допълнителни суми в абсолютен размер за развитие на селските райони, но България не е в този списък.
И още нещо – сумите действително стават известни сега, през юни, но са договаряни в края на миналата година.
Четвърто, в договорните решения почти всички страни членки получават допълнителни бонуси или поощрения, за да приемат рамката. С най-голяма тежест са допълнителните средства за по-бедните и изоставащи райони. Българската делегация не е договорила подобни средства, въпреки че най-бедните европейски райони са именно в България.
Ето една илюстрация в тази връзка. Държавите членки са успели да договорят допълнително средства, както следва: Гърция – 1 млрд. 375 млн. евро; Португалия – 1 млрд. евро; Ирландия – 100 млн. евро; Испания – 1 млрд. 874 млн. евро; Италия – 1,5 млрд. евро; Франция – 200 млн. евро; Белгия – 133 млн. евро; Германия – подчертавам, за бедните си райони – 710 млн. евро; Унгария – 1 млрд. 560 млн. евро; Чехия – 900 млн. евро; Словения – 75 млн. евро. България не успява да защити необходимостта от получаване на допълнителен ресурс, макар пет от шестте наши региони да са на последните места в целия Европейски съюз. Не успяваме да получим допълнително финансиране дори за Северозападния район, който безспорно е най-бедният в целия Европейски съюз.
Ето втора илюстрация. За следващия програмен период ще отпадне правилото М+2, и ще се отнася само правилото М+3 за всички държави членки. Това означава три вместо две години период за реализиране на проектите след датата на тяхното контрактуване. В същото време обаче правилото М+2 остава в сила за нас и през настоящия програмен период, докато Румъния и Словакия са успели да договорят изключение и за периода от 2007 до тази година, тоест за действащия програмен период, или увеличават шансовете си да усвоят по-добре средствата през действащия програмен период.
Ето, България ще получи 260 млн. евро за финансиране на изваждането от експлоатация на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” – първите четири блока, което е половината от исканата сума или приблизително половината, и по-малко от една трета от предвидените разходи. За сведение – първоначалното предложение на Европейската комисия е било за 185 млн. евро, като финалното решение е с 40 на сто повече – 260 млн. евро. В същото време Литва и Словения – страни, които също закриха ядрени мощности, успяват да увеличават крайното финансиране на затворените техни ядрени централи с 90 на сто повече от първоначалното предложение на Европейската комисия.
Шесто, България не е заявила готовност за проекти по първата фаза на инструмента за свързване в Европа, което силно намалява възможността за получаване на допълнителни извън рамката средства за инфраструктура, които се разпределят на европейско равнище, и са извън коментираните досега средства – не само за нас, но и за останалите страни.
Седмо, в договореностите през февруари са налице и някои условности, които могат да доведат до ограничаване на общите размери на финансирането за нашата страна, като хоризонталният горен лимит на средствата по структурните и по Кохезионния фонд от 2,35 на сто от брутния вътрешен продукт. В аналогична посока действат и редица условности, включително свързани с макроикономически характеристики и Европейския семестър, които увеличават риска от загуба на средства.
В обобщение – изнасям тези факти не за да оспорвам договореното през февруари, а за да внеса повече яснота и да пресека опитите да се превъзнася периодът „преди” и да се атакува периодът „сега”. В истинското обобщение от всички кохезионни страни, тоест страни, които получават помощи по Кохезионния фонд, интензитетът на помощта е най-нисък за нашата страна, тоест на глава от населението ние получаваме най-малко средства в сравнение с всички останали страни в Европейския съюз.
А за договореностите – да, те са такива, каквито са постигнати през февруари тази година от предходното правителство. Ангажимент на настоящото правителство е при така договорените параметри да турнира следващия програмен период по начин, който да осигури възможно най-доброто разпределение на средствата и най-ефективното им усвояване в полза на всички наши съграждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Орешарски.
Господин Станишев има възможността да зададе два уточняващи въпроса.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! Не може тези данни да ме радват, тъй като в отговора на министър-председателя всъщност чух, че от тези приоритети, които бяха заявени, почти нищо не е изпълнено. Нито са постигнати 18-19 млрд. евро като обща рамка за България, нито са постигнати 450 млн. евро за предсрочното извеждане на блоковете от „Козлодуй”, нито е постигнато това да няма такъв таван ограничител като дял от брутния вътрешен продукт на страната, който се отчита като еврофондове. Това е много тежка характеристика и сериозен извод, който трябва да бъде направен от Вашето правителство, от Българския парламент и българското общество – че когато не се знае какво се иска точно, няма ясни приоритети, няма червени линии, зад които да не се отстъпва, които са публично огласени, и няма мандат с широка подкрепа, която господин Борисов можеше да получи от Парламента, ако се беше явил и казал: „Това е важно за България. Искам мандат от Парламента”. Това, реално погледнато, е много тежък резултат. Вярно е, че никоя страна не постига всичко в тези преговори. Всеки прави своите отстъпки, само че аз не можах да разбера, господин премиер, всъщност кое е постигнато от първоначалните заявки, от тези шумно огласени намерения и приоритети? Оказва се, че това, което е постигнато като допълнителни средства за директни плащания, е договорено през 2005 г. и нищо не се променя! Оказва се, че по Програмата за селските райони България – земеделска страна, има намаление: от 2 млрд. 692 млн. евро на 2 млрд. 383 млн. евро. Това е намаление от 14% – по-малко за развитие на селските райони за следващия период.
Искам да Ви попитам, господин министър-председател, във връзка с тези данни, които изнесохте: тъй като за да подкрепят общата рамка, всяка страна си поставя специфичните условия на финала, всъщност българското правителство на господин Борисов поставяло ли е изобщо въпроса за тези допълнителни средства извън рамката за кохезионна политика за своите най-бедни райони, или не? Има ли такава информация? Защото не мога да разбера как Германия получава 700 млн. евро за своите по-изостанали райони, как Гърция получава 1 млрд. 375 млн. евро за своите изостанали райони, как Унгария получава 1,5 млрд. евро за своите изостанали райони, а най-бедната страна в Европейския съюз не получава никакви допълнителни средства за своите най-бедни райони. А всички български райони, за съжаление, са в тази категория.
Особено остро стои въпросът и сме го поставяли в предишния Парламент – за Северозападна България, която всички в България наричат, за съжаление – Северозападнала.
Направено ли е усилие от господин Борисов и неговия преговорен екип да бъде постигнато нещо повече или просто им е отказано, или всъщност не е поискано?
Второ, след като Румъния и Словакия тогава, като част от своите условия да одобрят общата рамка, са казали: „Добре, не ни давате допълнително средства, поне ни дайте възможност в тази рамка, където сега усвояваме средствата, да удължим с една година периода за усвояване на средствата за различни инфраструктурни проекти и други проекти по Европейския съюз”, от българска страна поставян ли е този въпрос? Отказано ли ни е, или просто не сме си поискали и сме отишли с нагласата – каквото ни се даде, все е добре, защото е по-добре от нулата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин премиер, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, от цялата документация, която гледах, по преговорите през февруари тази година, както и от разговорите с експертите и посланика ни в Брюксел, не останах с впечатление въпросите, които визирахте – за допълнителни средства в подкрепа на бедните региони в България, по аналогия на практически всички кохезионни страни, да е бил поставен като въпрос. Не е поставяно също и условието да се удължи с още една година или да влезе в сила правилото „N+3” за действащия програмен период, така че да облекчим особено настоящата година от риска да загубим сериозни суми в евро по европейските програми.
Казвам с известна условност, защото е възможно да е поставян в неформални разговори, но крайният резултат показва, че те са били неуспешни. Защото нито единият кръг – нарекох бонуси и поощрения помощта за бедните райони, която в някои страни се измерва с милиарди евро, а в другия случай, поне облекчаване, както за Румъния и Словакия, на условията за по-пълно усвояване за парите от този програмен период, не са налице. Това показва, че и да са водени неформални разговори, крайният резултат е негативен. А за формални, такива искания от наша страна не са поставяни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: За отношение думата има господин Местан.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги! Мисля, от отговора на министър-председателя става ясно защо годините на управление на ГЕРБ поставиха на изпитание дори най-здравата психика. Защото всеки един български гражданин беше изправен пред две паралелни реалности.
Едната – виртуалната реалност, това е светът на ГЕРБ, в който се случват чудеса от храброст. Усвояват се евросредства, защитават се национални интереси в преговорния процес, строят се магистрали, българските граждани благоденстват и така нататък, и така нататък.
Вторият – реалният свят, е в отговора на министър-председателя. Това е светът на замразените пенсии, това е светът на фалитите, на десетките хиляди млади семейства, които емигрират в онези бедстващи страни на стара Европа, които получават средства по формулата „N+2” защото са бедстващи, а най-бедната в Европа държава по официална статистика на ЕВРОСТАТ получава нула.
Ние не отричаме ничие добро наследство, включително отново ще чуем онова, с което ни се проглушиха сетивата: „Бяха Ви спрели фондовете, аз ги отпуших” и така нататък, и така нататък.
Въпросът ни е за нещо пределно конкретно: как са договорени от българска страна условията за следващия програмен период? Защо България като най-бедна страна единствена не получава бонуси за бедстващи райони? Поискано ли е, или са били уморени нашите държавници, които участваха в това заседание? Какво са правили?
Няма как да изчерпим, господин министър-председател, господин Станишев, в кратката процедура на питане и отговор тази тема. Има необходимост, дължим го на българските граждани, от по-сериозни разисквания по тази тема. Затова на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията и чл. 99, ал. 1 със събраните необходими подписи, господин председател, ние внасяме предложение за нарочни разисквания по тази тема, на които каним отсъстващата опозиция. Не е нужно да търсят други поводи, достатъчен е и този повод, за да има истински диалог, за да отговорят на тези тежки въпроси, зададени не от господин Станишев и господин Местан, а въпроси, които си задават преди всичко българските граждани от 5-те бедстващи района на България. Благодаря за вниманието.
Моля, господин председател, да насрочите специални разисквания по отправеното питане от нас с господин Станишев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, има редовно внесено искане под № 354-02-70 от 19 юли тази година и за това на основание чл. 99, ал. 2, изречение първо, насрочвам разисквания за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол относно преговорите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за 2014–2020 г. и българската позиция. (Министър-председателят Пламен Орешарски напуска пленарната зала.)
Господин премиер, благодаря за участието.
Сега е ред на господин Адемов.
Питане към господин Адемов от госпожа Мая Манолова относно спешни мерки за социално слабите.
Госпожо Манолова, заповядайте, ще засечем времето Ви и без карта.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин Адемов! Повод за днешния въпрос е разговор, по-точно опит за разговор с протестиращи около Парламента.
Казвам „опит за разговор”, защото многобройните ми срещи с протестиращи около Парламента протичат при един и същи сценарий – след дежурното, агресивно: „Кога подаваш оставка?”, има възможност за няколко свързани изречения, след което започват свиркания, сирени, вувузели – който с каквото разполага.
Преди десетина дни, когато идвах на работа, попаднах на група протестиращи около Парламента и сценарият започна, докато една нахакана млада девойка не ми изстреля буквално в лицето: „Докога ще се размотавате из Парламента? Какво изобщо правите там?”
Прилежно и чинно обясних с какво се занимава Парламентът, какви законопроекти разглеждаме през въпросната седмица. Обясних и за мерките на правителството, като казах, че намаляваме цената на тока, увеличаваме енергийното подпомагане, увеличаваме майчинството, мерките за млади семейства, които имат първокласници, предприели сме мерки срещу младежката безработица, отменихме данък „колиба”, предстои да увеличим обезщетенията на работниците от фалиращи предприятия.
С изумление чух срещу себе си категоричното: „Вие просто хвърляте прах в очите на хората. Кой се интересува от това? За какво изобщо става дума? За колко души се отнася, по колко, какво е увеличението на тези помощи за отделния човек?”
Поясних ясно за колко хиляди български граждани се отнасят тези мерки и какво е увеличението от енергийното подпомагане например за българските семейства.
Насреща оценката беше категорична: „Ясно! Вие продънвате бюджета на държавата! Пилеете безобразно, раздавате безразборно пари на най-бедните български граждани. Това е безобразие!”
Повече не успях да кажа, защото се включи групата със сирената, с вувузелите, със свирките – който с каквото имаше и отговорът ми остана да виси в пространството.
Мисля, че тук е подходящото място, подходящият начин и Вие сте човекът, който да отговорите и на протестиращите, и най-вече на всички останали български граждани за колко български домакинства се отнасят мерките, които предприемат правителството и Парламентът и колко струват те на държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте, за да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, спешните социални мерки, насочени към първокласниците, семействата с деца до 2-годишна възраст и лицата, които се нуждаят от помощ за заплащане на разходите си за отопление, са част от стабилизационните и неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и демократизиране на управлението, които бяха одобрени от Парламента на 19 юни 2013 г.
В изпълнение на приетия пакет социални мерки на 21 юни 2013 г. Министерският съвет прие постановление, с което еднократната целева помощ за ученици, записани в първи клас на държавно или общинско училище през учебната 2013-2014 г., се определя в размер на 250 лв., което е със 100 лв. повече в сравнение с предходните няколко учебни години. Чрез тази помощ ще се подкрепят семействата на минимум 45 хиляди първокласници, за да могат те да получат равен старт в училище. Допълнително необходимите средства са в размер на 4 млн. 900 хил. лв. Те ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на труда и социалната политика.
Другата спешна мярка бе увеличението на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст. С приетия на 20 юни 2013 г. от Народното събрание Закон за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване от 1 юли 2013 г. размерът на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст вече е 310 лв. Безспорно е, че мярката е изключително важна за намаляване на риска от бедност сред семействата с малки деца. Очаква се лицата, които ще получат увеличения размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст, да бъдат около 40 хиляди. Допълнително необходимите средства, които са в размер на 17 млн. лв., ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите в рамките на утвърдения бюджет на държавното обществено осигуряване.
Най-широката като обхват спешна мярка е свързана с разширяването на обхвата на лицата и семействата от най уязвимите социални групи, които ще получат помощ за енергийно подпомагане през предстоящия отоплителен сезон. Това се осъществи чрез промени в Наредба № РД-07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, с които от 1 юли 2013 г. се увеличи доходната граница за достъп до програмата за всички рискови групи с 15 лв. Кампанията за приемане на Молба декларация започна на 1 юли и ще продължи до края на месец октомври. Очаква се броят на подпомаганите лица и семейства да се увеличи с около една четвърт. С колко точно ще се увеличат подпомаганите лица и семейства зависи изцяло от активността на правоимащите, тъй като целевите помощи за отопление се отпускат след подаване на Молба-декларация. Затова хората трябва да бъдат активни и да се обръщат за съдействие към дирекциите „Социално подпомагане”. Към настоящия момент, в началото на кампанията, е трудно да се направи точен разчет на необходимите средства, тъй като той зависи от цената на електроенергията на базата, на която се определя размерът на помощта. При запазване на цената на електроенергията за битови потребители на сегашното равнище или в случай на понижение, каквото вече ще се случи, се очаква минимално допълнително отваряне на бюджета, което при необходимост ще бъде компенсирано чрез вътрешно преструктуриране на бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
В заключение искам да подчертая, че предприетите спешни мерки имат висок социален ефект без сериозно отражение върху държавния бюджет. Само с изпълнението на тези три спешни социални мерки подкрепа се очаква да получат над 300 хиляди лица, като е важно да се има предвид, че помощта ще достигне освен до тях и до техните семейства. Размерът на цялата помощ до края на годината е около 27 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Адемов, благодаря за отговора. Ще си позволя да го повторя от тази трибуна.
Вие казахте, че около 40 хиляди български семейства ще се възползват от повишеното майчинство; 45 хиляди млади семейства ще получат със 100 лв. по-високи помощи за своите първокласници; около 80 хиляди български граждани и домакинства ще получат по-високи енергийни помощи – така изчислих представеното от Вас. Тук мога да добавя, че 71 хиляди български младежи ще бъдат подпомогнати при намирането на работа в резултат на мерките, които Парламентът предприема за стимулиране на работодатели за наемане на млади хора на работа, и още няколкостотин хиляди българи ще бъдат облекчени от неплащането на данък „колиба”. Колко българи ще получат два пъти по-дълго обезщетение при фалити на предприятия, аз не съм готова да кажа, но това също ще засяга няколко десетки хиляди български граждани. Тоест буквално за месец работа и на Парламента, и на българското правителство реална подкрепа от държавата са получили няколкостотин хиляди български граждани, при това без това да натоварва бюджетът за 2014 г. и при това повечето от тези мерки, като изключим данък „колиба”, влизат в сила веднага. Тоест хората ще получат това облекчение и грижата от държавата незабавно, без да се чака следващия бюджет.
Само за сравнение ще посоча какви бяха харчовете на предишното правителство в рамките на този бюджет. Ще припомня, че в последните заседания на Министерския съвет правителството на Бойко Борисов преразпредели над 300 млн. лв. – 309 млн. лв., по министерства и близки общини, които се похарчиха свръх предвиденото в този бюджет. Само ще цитирам господин Орешарски, който каза, че около 490 млн. лв. са допълните ангажименти, които правителството на Борисов е поело по отношение на този бюджет.
Тук няма да се позовавам на 50-те милиона, които похарчи служебното правителство, защото, признавам, не знам каква е тяхната ефективност, но те бяха насочени към най-бедните български граждани. Тоест нашето правителство и Парламентът успяхме за месец да подпомогнем няколкостотин хиляди български граждани, без да харчим пари от бюджета, а предишното правителство натовари бюджета с над 700 млн. лв., без това да бъде почувствано от хората на нашата държава. Това, според мен, трябва да се казва. Това е един много силен аргумент. Ако протестиращите не искат да го слушат, аз съм убедена, че останалите български граждани искат да го знаят, пък в крайна сметка по делата ни ще ни съдят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! Очевидно е, че мерките и усилията на правителството в условията на криза и в условия на вече приет от предишното правителство бюджет, могат да бъдат насочени единствено и само към най-уязвимите съсловия от българското общество. Въпросът за ефективността на разходите, които предвиждаме, е изключително важен и от гледна точка на това какъв кръг от български граждани ще могат да се възползват от предприетите мерки. Очевидно е, че с този минимален социален пакет, който до края на годината ще струва около 27 милиона, се подпомагат достатъчно на брой – около 300 хиляди лица и семейства в България. Подкрепата, пак повтарям, трябва да бъде точно към тези, които са в затруднено положение, тези, които не могат сами със своите доходи да се справят. Ясно е, че личният проект на всеки един от българските граждани и особено тези в по-млада възраст не трябва да бъде свързан единствено и само с подкрепа от държавата, а трябва да бъде свързан с доходи от труд, с повишаване на образователната подготовка, с повишаване на квалификацията, за да могат сами да се реализират на първичния пазар на труда, а тези, които не могат да се справят сами, да бъдат подпомогнати с точно такъв тип мерки от страна на държавата.
Убеден съм, че и в следващия бюджетен период, в следващата бюджетна година правителството на Пламен Орешарски ще вземе мерки към тези, които могат да се справят сами от гледна точка на тяхното стимулиране, на стимулиране на предприемачеството. А за тези, на които е трудно да се справят в условията на криза, държавата ще продължи с мерките за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питане от госпожа Жара Пенева към министъра на труда и социалната политика господин Хасан Адемов относно мерките, които предприема Министерството на труда и социалната политика по отношение на специализираните институции за деца с увреждания.
Заповядайте, госпожо Пенева.
ЖАРА ПЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми господин Адемов! Обръщам се към Вас с въпроси, които касаят мерки, които предприема Министерството на труда и социалната политика по отношение на специализираните институции за деца с увреждания. В България има много хора и специалисти, и родители, които са убедени, че децата би трябвало да се отглеждат в семейна среда, но има много деца, които живеят в специализирани институции, отделени от семейства поради бедност, увреждане или невъзможен достъп до услуги. Целта е да подобрим техния живот и да имат шанса да получат по-високо качество на грижа, която е съобразена с техните индивидуални потребности.
Преобладаващата част от домовете за деца с увреждания се намират в много малки населени места, в които липсва адекватна инфраструктура от здравни и социални услуги, далеч от семейства и приятели. Голяма част от децата са с множество увреждания и имат нужда от специализирани и комплексни здравни и социални услуги. Около 1600 деца и младежи с увреждания са настанени в домове. Вече няколко години България реализира национална стратегия, визия за извеждане на децата от институциите, стратегия, която цели основно промяна на философията на грижа за деца с увреждания. Най-уязвима е групата на децата в институциите.
Какво реално се случва по изпълнението на стратегията досега? Една от основните цели на стратегията е извеждане на децата от институции и настаняването им в подходяща семейна среда. На какъв етап е този процес и какъв ще е Вашият подход към децата в риск?
Оказа се също така проблем в частност и приемната грижа. В регистъра за приемни семейства са вписани малко лица, а в същото време домовете са пълни с деца. Каква е причината за този дисбаланс и какви мерки ще предвидите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин Адемов.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Пенева! Децата с увреждания, отглеждани в специализирани институции като специфична уязвима група, са застрашени от социално изключване в много по-голяма степен. Именно поради това ключов приоритет на държавата, и в частност на Министерството на труда и социалната политика, е осигуряването на комплексна подкрепа за тези деца, подпомагане и разширяване на възможностите им за социално включване, достоен живот в общността и пълноценна реализация. Основни елементи на тази подкрепа са деинституционализацията на грижата за деца и предоставяне на качествени и достъпни услуги в общността и семейна среда, включително и услуги за ранно детско развитие.
Независимо от предприетите действия в посока подобряване на грижата за децата, темповете, с които се закриват специализираните институции за деца с увреждания, не бяха задоволителни. В резултат на това реформата в областта на грижите за деца стартира с подготовката и извеждането от институциите на децата с увреждания, защото те са в най-уязвимо положение. Ето защо първият проект „Детство за всички“ от плана за действие за изпълнение на националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ е насочен към близо 1800 деца над 3-годишна възраст и младежи с увреждания, настанени в 24 дома за деца с умствена изостаналост и 30 дома за медико-социални грижи за деца. Към момента е направен преглед и анализ на оценките на потребностите на 1797 деца и младежи с увреждания. На тази основа бе разработена Карта на услугите за 2076 деца и младежи. Картата обхваща 81 общини, като понастоящем тя се актуализира. През периода октомври 2012 – април 2013 г. е изготвена и задълбочена оценка на децата от домовете за деца с умствена изостаналост с оглед на оптималното разпределение на децата в новите резидентни услуги, подготовка на индивидуален план за извеждане на всяко едно дете от институцията съгласно неговите потребности и умения. Целта е да се закрият сегашните домове за деца с увреждания, като съгласно разработената карта на услугите ще бъдат изградени нови 149 центъра за настаняване от семеен тип, във всеки от които ще бъдат настанени до 12 деца.
В рамките на проекта се предвижда още да се изградят като съществуващи услуги един дневен център за деца с увреждания, 8 нови центъра за социална рехабилитация и интеграция и 36 защитени жилища. За периода на изпълнение на проекта е проведено изследване на желанията и възможностите на родителите да поддържат контакт с детето си. С оглед обезпечаване на процеса на деинституционализация през последните години се забелязва разширяване на мрежата от социални услуги за деца в общността, като през 2008 г. техният брой е 70, през 2009 г. – 108, през 2010 г. – 143, през 2011 г. – 187 и към края на месец май 2013 г. достигат 220. Тези услуги включват дневни центрове за деца с увреждания, центрове за социална рехабилитация и интеграция за деца, центрове за настаняване от семеен тип и преходни жилища.
Важно значение за успешно реализиране на процеса по деинституционализация на децата има изпълнявания от Агенцията за социално подпомагане и партньорство с 83 общини проект „И аз имам семейство“, финансиран по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“.
Една от специфичните цели на проекта е децентрализиране на услугата „приемна грижа“ и разгръщането й на общинско ниво като инструмент за превенция на настаняването в специализирани институции – чрез създаване и реализиране на устойчив модел за развитие на алтернативна семейна среда и грижа за децата.
Към месец май 2013 г. в приемни семейства са настанени 1631 деца, в това число 543 деца, изведени от специализирани институции. Следва да се отбележи, че от началото на 2011 г. се наблюдава тенденция в увеличаване на броя на утвърдените приемни семейства.
През 2011 г. са утвърдени общо 395 приемни семейства, през 2012 г. – 645, в края на месец май 2013 г. техният брой достига 1610, като 547 от тях са отново по проект „И аз имам семейство“.
За периода на изпълнение на проекта „Детство за всички“, благодарение на работата на системата за закрила на детето 162 деца от целевата група на проекта са осиновени, 35 деца са настанени в приемни семейства, 40 деца и младежи са реинтегрирани, 15 младежи са настанени в защитени жилища, 7 младежи са настанени в преходни жилища, а 32 деца и младежи са настанени в центрове за настаняване от семеен тип.
В момента по проект „Детство за всички“ 50 общини изпълняват строителни дейности, а останалите 31 са на различен етап при избора на изпълнител. Като конкретни предстоящи дейности и мерки се предвижда подготовката и преместването на децата и младежите с увреждане в новите услуги в общността и разширяване на обхвата на приемната грижа. Предвидени са обучение и супервизия на екипите в новите услуги, както и провеждането на национална информационна кампания за положителна промяна на нагласите към процесите на деинституционализация.
Важно е да се отбележи, че проектите по Плана за действие се реализират с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез така нареченото „кръстосано финансиране”, което е пилотна практика и за самия Европейски съюз. Меките мерки се финансират с инструментите на Европейския социален фонд, а инфраструктурата на новите социални услуги, които ще заменят институциите, се изграждат с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие. Принос за изпълнението на Националната стратегия има и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Средствата за финансиране на проектите са над 100 млн. евро.
В заключение бих искал да подчертая, че за да бъде успешен процесът на деинституционализация, е изключително важно да продължи добрата координация между институциите на всички нива, както и да се гарантира неговата приемственост и устойчивост, включително и с инструментите на следващия програмен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Пенева, имате право да зададете два уточняващи въпроса.
ЖАРА ПЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, господин Адемов! Знаем, че Стратегията за извеждане на децата от институциите се финансира и от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Един от основните проблеми, който се открои и в днешната дискусия за изпълнението на тази програма, е липса на напредък по подготовка на стратегически и планови документи. На базата на тях се програмират и средствата по Оперативната програма. За извеждане на децата от институциите липсва яснота как ще се осъществи втората фаза. Сега със задоволство разбирам, че Вие сте започнали да актуализирате плановия документ, с оглед напредъка през настоящия програмен период.
Във връзка с това въпросът ми е: какво се случва с проектите, които подкрепят реформата; колко средства от този програмен период са заделени по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и каква част от тях са договорени и реално усвоени; идентифицирате ли Вие забавяне на средства по тези проекти и по кои мерки от тях това е така и какви са причините за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Пенева, по отношение на Плана за действие към „Визия за деинституционализация на децата в Република България”, приет през 2010 г., мога да Ви предоставя следната допълнителна информация.
Тя е по Проект „Посока: семейство”, който се изпълнява от Министерството на здравеопазването в партньорство с Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Осигурено е финансиране в размер на 1 млн. 972 хил. 503 лв. Проектът цели преструктуриране на домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3-годишна възраст, чрез извършване на целенасочена подготвителна дейност в осем пилотни области – Габрово, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, София, Русе и Търговище.
Общият бюджет на Програма „Детство за всички” е в размер на 4 млн. 960 хил. 400 лв. и 13 млн. лв. за финансиране на новите услуги. До този момент са разплатени 1 млн. 902 хил. 140 лв., от които са верифицирани 1 млн. 614 хил. 240 лв. Останалите 3 млн. 58 хил. лв. предстои да бъдат усвоени за изпълнение на останалите дейности.
По Проект „И аз имам семейство” одобреното финансиране е в размер на 14 млн. 989 хил. лв. Най-важното нещо, което трябва да се каже по отношение на деинституционализацията, е, че в следващия програмен период и след изтичане на тези проекти трябва да бъде осигурено устойчиво финансиране, което да гарантира предоставянето на социалните услуги. Защото, ако Оперативната програма „Регионално развитие” гарантира изграждането на инфраструктура, а Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” гарантира изпълнението на така наречените „меки мерки”, от тук нататък обаче, след като изтекат тези оперативни програми, е изключително важно да продължат устойчивите механизми за финансирането на тези социални услуги.
Това е предизвикателство, което стои пред нас. Очевидно е, че с националните стратегически документи, за които и Вие говорихте по време на задаването на допълнителните въпроси, ние сме в състояние да подготвим следващата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през следващия програмен период по начин, по който тези социални услуги и изпълнението им да бъде адекватно финансирано и през следващия период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Адемов.
За отношение, госпожо Пенева, имате възможност да го изразите в рамките на две минути, ако желаете.
ЖАРА ПЕНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, господа министри, господин Адемов! Първо, искам да Ви благодаря за оптимизма, който дадохте по отношение на децата, чиято съдба не е благосклонна към тях. Те всъщност са нашите деца и държавата е необходимо да се грижи за тях, давайки им възможност да живеят в среда, която е далеч по-благоприятна от тази в институциите.
Деинституционализацията е доста сложен процес, не е лесно да изведеш деца от специализираните институции. Той е важен процес, защото в себе си включва и процеса на превенцията, тоест развитието на такава мрежа от услуги, която да бъде подкрепяна от семейство и деца в риск, така че семействата да продължават да се грижат за децата си и да не ги изоставят в специализирани институции.
Реформата за грижата за деца с увреждания е реформа, която засяга цялото общество. Случващата се положителна промяна е знак, че работата в тази посока трябва да продължи и да се осигурят подходящи условия за развитието им. Необходимо е ясно да осъзнаваме, че деинституционализацията е необратима и затова е важен ангажиментът на правителството за продължаване подкрепата на този процес.
Коментарът Ви за Проект „Детство за всички” показва намерения от Ваша страна да се създаде устойчив модел за грижа за децата с увреждания, които ще бъдат изведени от специализираните институции. Апелирам към провеждане на ясно и точно планиране на услугите и насочване на децата според техните медицински, социални или образователни потребности. Надявам се в откритите вече центрове за настаняване от семеен тип и жилища съвсем скоро да бъдат настанени деца и младежи с увреждания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенева.
С това участието на министъра на труда и социалната политика господин Адемов в днешния парламентарен контрол приключи. Благодаря Ви, господин министър.
Сега идва ред на господин Петър Чобанов, министър на финансите, който ще отговори на едно или две питания, в зависимост от това как ще се разположите във времето с въпросите и отговорите.
Първо ще пита Димчо Михалевски относно политиката на правителството за по-ефективно и ефикасно прилагане на принципа на програмното бюджетиране при управление на публичните финанси.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Принципът на програмното бюджетиране е един от важните принципи, който е въведен преди десет години като пилотна схема на бюджетиране в България, а от 2006 г. практически е разположен върху всички институции в страната и те прилагат този принцип.
Моят въпрос към Вас е, първо, каква е оценката след 10 годишно прилагане от началото на пилотния проект и след по-мащабното прилагане от 2006 г. насам, като ефекти от това програмно бюджетиране?
Ще припомня за нашите зрители и слушатели, че принципът на програмното бюджетиране е ориентиране към ефектите от различните програми, които изпълняват отделните ведомства. Тоест задължително условие е да се оцени в края на съответния период дали са постигнати съответните резултати, доколко ефективни и ефикасни са били усилията на администрацията и на изпълнителите на тези програми и проекти, за да могат да постигнат целите на бюджетирането.
Това е изключително важно особено днес, когато непрекъснатото нарастване на абсолютния размер на бюджетите, отчитайки реалните процеси на инфлацията, поставят въпроса за тази ефективност и ефикасност и винаги, разбира се, недостатъчността на публичните средства, които се прилагат. Според мен това е един от големите резерви, които има всяка публична администрация – правилно да подрежда и отчита своите програми, да отчита техните резултати и в непрекъснат диалог с гражданите да може да пренасочва и препрограмира именно този подход. Защото, и след малко ще говорим за актуализацията на бюджета, именно това е един от съществените резерви според мен, с който Вие като инструментариум разполагате.
Затова моят въпрос към Вас е: как отчита администрацията на Министерството на финансите резултатите за периода на прилагане на програмното бюджетиране и какви биха били следващите стъпки за по-ефективно и ефикасно подобряване на този подход?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Госпожо Андреева, благодаря, че дойдохте на днешния парламентарен контрол – приятно ни е, че сте тук, но ще Ви информирам, че до отговор на въпросите, поставени към Вас, днес няма да се стигне, защото контролът ще приключи в 14,18 ч., какъвто е парламентарният правилник. Господин Чобанов ще успее да отговори евентуално и на двете питания, отправени към него.
Господин Чобанов, имате възможност за отговор в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря.
Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожо министър, уважаеми господин Михалевски! Както коректно отбелязахте, през настоящата година се навършват 10 години от въвеждането на програмното и ориентираното към резултати бюджетиране в България.
Избраният тогава подход представлява първата стъпка в развитието на подходите на бюджетиране и осигурява плавен преход от планиране, основано на исторически данни и класификация от икономически тип, към планиране на бюджета въз основа на целеви стойности за резултати от политики.
Няколко години са необходими на Министерството на финансите да обхване разработваните и провежданите от министерствата и държавните агенции политики и да ги преведе на бюджетен език, като обвързва цели, резултати и ресурси.
През целия този период процесът протича успоредно с традиционния подход на бюджетиране. Въведена е практика Народното събрание да одобрява разходите на министерствата и държавните агенции, включително по политики, Министерският съвет да утвърждава бюджетите им по програми, а отчетите на програмните бюджети да се изпращат в Министерството на финансите и в Народното събрание, както и да се одитират от Сметната палата.
Влизащият в сила от началото на следващата година Закон за публичните финанси, за съжаление, не добавя допълнителни изисквания към подхода, оставяйки го на същото ниво на развитие. Дава се законова възможност за разширяване на обхвата и за включване на други първостепенни разпоредители с бюджетни кредити в този процес, включително и на общините.
През изминалите години в Министерството на финансите не е правена конкретна оценка за прилагането на подхода. Той е оценяван по-скоро от международни финансови институции в контекста на усъвършенстването на бюджетната процедура, повишаването прозрачността на бюджетните документи и вземаните управленски решения. Спорен обаче остава въпросът доколко настоящият начин на прилагане на подхода на програмно бюджетиране допринася за повишаване качеството и ефективността на предлаганите публични услуги. Следва да се отбележи, че през последните години се наблюдава сериозно отстъпление по отношение на ключови за прилагане на подхода елементи, изразяващи се в липса на подходящи показатели за изпълнение, на отговорност по отношение на постигането на заложените целеви стойности по тях, както и на неясно формулирани политики и визия за тяхното развитие в средносрочен план.
На това до голяма степен се дължи наблюдаваното изместване на фокуса на диалога, който се води както в Министерството на финансите, така и в Министерския съвет, а също и в Народното събрание – вместо обсъждането да се фокусира върху конкретните резултатите от политиката и съответните ефекти за обществото, дебатът се концентрира единствено върху търсенето на решения за удовлетворяване на натиска за финансиране.
Във връзка с това от съществено значение е отговорът на Вашия въпрос доколко правителството ще се ангажира със засилване и укрепване ролята на този инструмент, осигуряващ възможност за приоритизиране на политики в рамките на фискалните ограничения, наложени от една функционираща бюджетна рамка. Правителството вече декларира набора от инструменти, които ще използва за повишаване на ефективността на публичните финанси. Сред тях е и подходът на програмното бюджетиране. Министерството на финансите има решаваща роля за реалното функциониране, стоейки от страната на търсенето на информация, за вземането на добре информирани бюджетни решения. Естествено, това е необходимо, но недостатъчно условие за повишаване качеството на публичните финанси.
Това, което ни предстои в близко бъдеще, освен възстановяване реалното функциониране на този подход на бюджетиране, който в последните години на практика не беше прилаган, е и постепенното обвързване на остойностяването на предоставените публични услуги с конкретни измерители за тяхното качество. Именно тогава подходът ще намери реалното си приложение, а няма да се имитира използването му.
В заключение считам, че текущото състояние на публичните финанси, както и това на икономиката ни, далеч се различава от възможностите. Ето защо непосредствен ангажимент на правителството, наред със спешните мерки за подобряване събираемостта на приходите, за противодействие на корупционните практики, за облекчаване на административната тежест, стоят и задачите за отстраняване на натрупаната при разпределение на разходите неефективност, на създадената култура за налагане на дисциплина без осигуряване на условия за предсказуемост и приоритизиране, както и на натрупаното закъснение в осъществяването на ключови за страната реформи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Михалевски, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, благодаря.
Така стоят нещата, за съжаление – въпреки въведеното програмно бюджетиране, историческият принцип на правене на бюджета продължава, още повече продължава историческият принцип на управление в отделните министерства и агенции.
Вие споменахте, че приетият миналата година закон, който ще действа от 1 януари 2014 г. – Законът за публичните финанси, дефакто не въвежда нови изисквания спрямо наложилите се практики по отношение гарантиране на по-добра резултатност на принципа на програмно бюджетиране. Това за всички на популярен език означава по-добри крайни резултати за всеки български гражданин и за цялата ни държава.
Моят въпрос е: Вие бихте ли подкрепили и участвали в конкретни промени, които да инициираме в рамките на следващите месеци, в Закона за публичните финанси, за да засилим това начало?
И вторият въпрос, свързан с първия, е: не считате ли, че наложилата се практика за управление на европейските средства по извънбюджетна сметка и извън цялата система на публичните финанси всъщност не е много състоятелна вече и трябва да има съответния контрол както от Народното събрание, така и от цялото бюджетиране, за да можем по-правилно да насочваме тези проекти и да ги ускоряваме, което и без това в днешните разисквания показа, че резултатът не е много добър?
Аз разчитам на Вашия отговор, за да можем да сме сигурни, че едни промени в Закона за публичните финанси могат да допринесат за по-добрата ефикасност и ефективност на публичния ресурс и, разбира се, да присъединим към тях и европейските средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Господин министър, заповядайте – имате възможност да отговорите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Вие правилно отбелязахте, вследствие на моя отговор, че Законът за публичните финанси се нуждае от някои промени като това, което беше направено с него, е да се въведе набор от правила, които да осигурят фискална стабилност. За съжаление бяха въведени два набора от правила: един – национален, един – европейски, и могат да възникнат ситуации, в които тези цели взаимно да си противоречат. Освен това начинът, по който той е зададен, наистина с нищо не ни помага по отношение на програмното бюджетиране. Затова Министерството на финансите е отворено по посока на дискусия как да подобрим този закон. Основната критика по време на приемането му беше, че той всъщност развързва ръцете на министъра на финансите да прилага практики, добре известни от близкото минало, които често ставаха обект на допълнителни въпроси от страна на Сметната палата, но които с този вариант на Закона за публичните финанси в действителност се прилагат.
Естествено, че управлението на европейските средства и по-ефикасното им изразходване, ориентирано към реални резултати, които да доведат до по-добро благосъстояние и по-добри възможности като цяло за развитие на икономическите агенции, също трябва да бъде включено в този кръг въпроси при евентуална промяна на Закона за публичните финанси, която се оказва, че е необходима. Като цяло отношението ни към европейските средства трябва да се промени в тази посока.
Промяната трябва да започне от самия процес на програмиране и реалното обвързване на политиките, тъй като до момента се считаше, че едва ли не в определени области само европейските средства са възможност за провеждане на политика. Добре знаем, че това не е така и противоречи на основни принципи, на които се базират тези европейски фондове.
Смятам, че това, което Вие посочихте, напълно съответства на един по-добър стил и начин на управление не само на националните, но и на европейските средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Чобанов.
Господин Михалевски, можете да изразите отношение към отговорите на господин министъра.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря.
Господин министър, съвсем накратко – приемам Вашия отговор като готовност съвместно изпълнителната и законодателната власт да предприемем действия в тази посока, още повече, според мен, трябва да се опитаме, разбира се, гарантирайки съответните стандарти в различните сектори, защото например секторите на образованието и здравеопазването са изключително важни, а там сигурно има редица примери, показващи, че приложените програми не дават най-добрите резултати, но дори трябва да се опитаме да създадем междусекторна конкуренция, за да могат всички да бъдат мотивирани в едно състезание да показват по-добри крайни резултати.
Само ще дам един пример: Програмата за развитие на кадастъра в България, която годишно носи на бюджета 18 или 19 млн. лв, но през последните три-четири години Министерството на финансите възстановяваше така да се каже в рамките на разходните лимити, които отпуска на кадастъра, 10 милиона. По този начин спираше възможността да се развива кадастралното покритие на територията, което е изключително важно, при една изключително добра програма – след направените инвестиции между 2005 и 2009 г. тя носи на държавата всяка година 19 млн. лв. Това е добър пример, но той, разбира се, е и частичен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Бих попитала Вас, господин Чобанов, и Вас, господин Михалевски, остават още 7 минути, а 15 минути са Ви необходими за развиване на питането. Сега ли искате да го направите?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря.
Мисля, че въпросът е изключително важен, тъй като предстои актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България, защото още когато го приемахме миналата година, беше ясно и ние заявихме, че, за съжаление, този бюджет няма да може да изпълни своите цели през настоящата година. Още повече, правителството приложи и реализира вече амбициозна програма за корективни мерки, насочени към най-уязвимите групи в България. Още повече, имаше реплики в публичното пространство, че актуализация на бюджета не се налагала и можело, както е структуриран бюджетът, той практически да издържи и да се прилага до края на годината.
Във връзка с това, преди да задам въпроса, искам да обърна внимание върху следните факти.
През последните цели три бюджетни години – 2010 г., 2011 г. и 2012 г., нито един от бюджетите, приети от предходното Народно събрание и изпълнявани от тогавашния Министерски съвет, не бе изпълнен нито в приходната, нито в разходната му част. Беше фетишизиран подходът и крайната цел, която според мен е важна, но не най-важната – да има определен паритет на дефицита, което стана за сметка на недофинансирането на ключови сектори в държавата и в крайна сметка спъна развитието на България.
Ще припомня, че двата основни инструмента, с които „се балансираха” тези показатели, бяха огромното неизпълнение всяка година на планираните капиталови разходи, в това число на европейските средства, насочени към развитие и модернизация на страната, неизпълнението на приходите от акцизи и задържането на огромни количества данък добавена стойност, които не се възстановяваха навреме на българските фирми.
Във връзка с това, господин министър, искам да Ви попитам за три ключови неща: как оценявате изменените показатели на макрорамката към настоящия момент в сравнение с тези, при които е структуриран бюджетът за 2013 г.? Какви са последствията за Закона за държавния бюджет на Република България от тази промяна? Какви са мерките, които Вие смятате за приложими и биха могли да подобрят състоянието, като едновременно в тази ситуация гарантират фискалната стабилност и целите, които си е поставило правителството – да стимулира икономическия растеж?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Господин министър, можете да отговорите в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Актуалната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите е разработена през месец март 2013 г. и сериозно ревизира заложената в бюджета макрорамка, което, естествено, има отражение и върху възможностите за изпълнение на бюджета. Основните промени са: намаление на реалния растеж в размер от 1,9% на един процент; намаление на номиналния брутен вътрешен продукт с около един милиард и половина лева; намаление на потреблението с един млрд. лв., изместване на структурата и факторите на растежа в посока увеличаване на приноса на износа, което, разгледано в съвкупност, се отразява негативно на възможностите за получаване на данъчни приходи.
Неслучайно самата Европейска комисия в своите пролетни прогнози, оценявайки тази ситуация, казва, че вероятно бюджетният дефицит няма да бъде изпълнен. Нейната оценка при непромяна на политиките е, че бюджетният дефицит ще достигне 1,6-1,7% от брутния вътрешен продукт, което е съизмеримо с влиянието върху бюджета – това показваме и ние при актуализацията, която предстои.
С приетия в началото на месец декември 2012 г. Закон за държавния бюджет за 2013 г. тогавашното правителство декларира стремеж за по-бързо възстановяване на икономиката и осигуряване на устойчива макроикономическа среда. То пое ангажимента да осигури основни дейности за постигане на целите на приоритетните си политики, като води благоразумна фискална политика. Бюджет 2013 г. бе афиширан широко тогава като поредната стъпка за приближаване към целта за постигане на балансиран бюджет през 2015 г. и за запазване на ниски нива на дълга.
Първите официални оценки за последиците обаче от изпълнението на бюджета още от месец февруари 2013 г. се проявиха чрез емитирането на извънредна емисия от шестмесечни сконтови бонове в размер от 800 млн. лв., което изчерпа гъвкавостта на лимита за поемане на нов държавен дълг. Подобна липса на предвидимост и последователност при провеждането на емисионната политика, при която решенията са предопределени от преследването на краткосрочни цели, неминуемо води до объркване на участниците на пазара и в крайна сметка не отчита ефектите в дългосрочен план.
Вторият сигнал, че следва да се очаква напрежение в изпълнението на Бюджет 2013 г., се получи именно по линия на актуализацията на макрорамката. Към настоящия момент анализите за очакваното неизпълнение на приходите посочват като основни причини както оптимистичните допускания по прогнозата за макрорамката, така и недооценените ефекти от нормативни промени в режими и срокове за деклариране и внасяне на някои данъци, свиващото се вътрешно търсене, динамиката на вноса и износа и промените в някои конюнктурни пазарни показатели. Влиянието на тези фактори, както и ниската събираемост се отразяват върху постъпленията на данък добавена стойност и акцизите. Силно са надценени и постъпленията от данъка върху доходите от лихви.
Предприетите до момента мерки осигуриха възможност за ревизиране на първоначалните оценки на приходните агенции в размер на 980 млн. лв. до, макар и с поставяне на напрегнати цели, неизпълнение на данъчните приходи по републиканския бюджет в размер на около 555 млн. лв.
Бюджет 2013 г. не прави изключение по отношение непоследователността в решенията, водени от амбиция за консолидация, без да се отчитат процикличните ефекти върху икономиката, тоест бюджетът влияе в посока забавяне на растежа, както и недофинансирането на бюджетни системи, при това без те да са реално реформирани. Независимо от предприеманите през годините мерки, тази политика доведе до превръщането на проблема с просрочените задължения в хроничен, поставяйки бизнеса в много трудна ситуация с неразплатени вземания.
Затова мерките, които предприемаме в тази посока, са да преодолеем натиска върху разходите от тези нефинансирани задължения към бизнеса и да предвидим ресурс в размер на 160,4 млн. лв., или 0,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт, които ще са предназначени главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, натрупани основно в няколко големи системи.
Предвиждат се също така и допълнителни средства за инвестиции, както и средства за земеделските производители. Предприетата актуализация в никакъв случай не нарушава фискалната стабилност, тъй като се побира в рамките както на посочения в Закона за устройството на държавния бюджет, така и в Закона за публичните финанси дефицит в размер до 2% от брутния вътрешен продукт.
Освен това бяха предприети редица мерки за оптимизиране на разходите на министерства и намаляване на някои разходи с 5%, което освободи един буфер и осигури по-голяма гъвкавост в размер на около 66 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Михалевски, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, актуализацията на бюджета е един от инструментите и той е направен така, поне по предварителни данни, както сте ги публикували, че едновременно да не намалява стимулите за растежа, да освободи по-голям икономически периметър на реалните субекти, за да може моторът на България да заработи – нещо, което не се случваше през последните години. От тази трибуна може би пет пъти съм питал Вашия предшественик, министър Дянков, какъв е задържаният размер на ДДС? Тъй като от месец ноември 2009 г. беше спряно официалното оповестяване на данните, периодично се появяваха изявления, че невъзстановеното ДДС е от порядъка на 250-270 млн. лв.
В момента имаме истинската картина, ще Ви я оставя, тя е от Вашите служби (показва справка) и от нея се вижда, че истинският размер на невъзстановеното ДДС, което включва както просроченото, така и актуално наличното, се е движило за съответните периоди от над един милиард и четиридесет милиона от началото на 2010 г. със съответните пикове – незнайно защо винаги през месец януари, тоест задържаме винаги през месец декември възстановяването, за да можем да „вържем” бюджета. Бюджетът отново е един милиард в началото на 2011 г. и съответно по 850-860 млн. лв. в началото на 2012 г. и 2013 г.
Особено обезпокоително е, че от началото на годината в тези месеци, когато избухна и България, очевидно е водена политика, която не мисли за бъдещето и не мисли да се изпълнява бюджетът, защото от момента просроченото ДДС клони между 350 и 380 милиона до идването на новото правителство, а общият размер е „стабилизиран” на около 700-770 милиона. Това е истинската картина. Така се е управлявал бюджетът на България и така се е задържало развитието на фирмите.
Затова моят въпрос към Вас е: ще можете ли чрез амбициозната програма, която заложихте и в мерките за актуализация на бюджета, да свалите предвижданото неизпълнение на приходите от 980 на 550 милиона да се случи? И имам един конкретен въпрос – имало ли е сектори и министерства, в които в началото на година са извършени действия от техните ръководители, така че да утежнят бюджета с непланирани средства в рамките на настоящата година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Господин Чобанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, благодаря Ви за изнесените данни, които показват ясно каква е била точната картина и как се е постъпвало по отношение на бизнеса. От началото на юли предприехме ускорени мерки по отношение на това да възстановим ДДС и за дванадесет дни възстановихме 454 милиона, което е съизмеримо със средномесечния размер на възстановяване от началото на годината досега, като обърнахме специално внимание на малките фирми, за които това е жизнено важно и на 1215 малки фирми възстановихме над 60 милиона ДДС.
Дали ще се справим с натегнатите прогнози за приходите, които са доста амбициозни по отношение на приходните агенции? Смятам, че да и се предприемат необходимите действия за това, включително и по отношение на несъбрани до момента данъчни вземания, като се провежда активен диалог с тези, които ги дължат и се предприемат мерки и създаване на едни планове за близко разположение във времето на възможностите те ефективно да се разплатят. Това е съчетано с мерки за подобряване работата на приходните администрации, намаляване на административната тежест на бизнеса за работата с тях. Работи една работна група между министерството, Националната агенция по приходите, работодатели, синдикати, всички заинтересовани страни, които очаквам следващата седмица да обявят добри резултати по отношение на постигането на ключови мерки.
Иначе по отношение на Вашия въпрос – да, има такива ведомства, които в началото на годината са постъпили по този начин и най-красноречивият пример в това отношение е Министерството на вътрешните работи, където със заповед на министър Цветанов са увеличени средства, които неговите служители получават, без те да са бюджетирани. Не казвам, че това е неправилно, не казвам, че те не заслужават тези средства, но това категорично не е начинът, по който трябва да се действа при една нормална фискална дисциплина. Не може министър само със своята заповед да натовари бюджета допълнително със значителен обем разходи, които не са планирани, но които така или иначе вече се извършват, от които възникват задължения към бизнеса. И неслучайно една основна част от актуализацията по отношение разплащането на задълженията към бизнеса засяга и системата на Министерство на вътрешните работи, и плащането на подобни небюджетирани разходи, които възникват единствено по волята на министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Чобанов.
Господин Михалевски, имате думата за отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Искам да насърча Вас и всички приходни агенции на държавата да продължите с подхода. Защото подходът за развитие на България, за стимулиране на икономиката, за стабилност на бюджета е точно този – да се възстановява ДДС, да се привличат средства, които са дължими от ДДС, за да може всеки да знае и да има правилата. Защото ще кажа още едно число – от началото на годината до встъпването на това правителство настъпилият падеж за дължимо ДДС, но несъбрано и едновременно с това невлязло в наказателна процедура за това, че не е събрано, е над 540 милиона. Това е колосално число.
И в момента аз Ви благодаря за числото, което посочихте за първите дванадесет дни на правителството, където сте възстановили – 447 милиона, за да опровергаем спекулациите, които се появиха в публичното пространство за това, че премиерът Орешарски „бил манипулирал” данните. Няма как при онези данни, които посочваха от 319 дължимо ДДС, Вие да възстановите 447. Очевидно числото, което е вярно, е това, което посочи премиерът – 776.
Искам да посоча още нещо – за първи път в момента в средата на юли имаме драматично в добрия смисъл на думата намаляване на дължимото ДДС към българските фирми. И те го усещат, както ще усетят и в следващите седмици работата, която в момента извършвате и аз в аванс ще я заявя по отношение на намаляване на системата за единната сметка. Така трябва да се работи – фирмите да усещат подкрепата на държавата, за да бъдат лоялни граждани и лоялни данъкоплатци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Благодаря на господин Чобанов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Това беше последното питане, последните отговори. Приключваме днешното пленарно заседание.
Следващото заседание ще бъде през следващата седмица в сряда – 24 юли, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,26 ч.)


Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров


Секретари:
Деница Златева
Шендоан Халит