Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Валери Симеонов и Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Юлиан Ангелов, Слави Нецов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля, режим на регистрация.
По същата процедура, като вчера – ще извиквам по имена колегите, които са тук с нас онлайн, за да могат и те да се регистрират.
Започвам с господин Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Анна Александрова не я виждаме, има проблем с камерата, но е тук.
Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Апостолов има проблем, ще го включим по-късно.
Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Митко Полихронов?
Силно, господин Полихронов, да чуем. Микрофонът пуснете, господин Полихронов, за да чуем.
МИТКО ПОЛИХРОНОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Росен Иванов?
РОСЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
Имаме 8 колеги, които са регистрирани онлайн, и 121 в залата. Регистрирани са 129 народни представители. Има кворум. (Звъни.)
Моля, колегите, които са онлайн, да останат, за да участват в гласуването по първа точка.
Колеги, за да даде информация, тук при нас е министърът на здравеопазването професор Константин Ангелов.
Господин Министър, заповядайте.
Моля, квесторите, поканете министъра да ни запознае с обстановката в страната! (Реплика от заместник-председателя Емил Христов.)
Никой не каним вече. Тези, на които им се работи, са в залата. Не можем да каним, все пак, господин Христов, ние сме на работа. Няма как да каним някой да дойде на работа. Не е сватба.
Моля, поканете министъра.
Заповядайте, господин Министър.
Министърът ще ни даде информация за обективната обстановка с COVID-19.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на пандемичната обстановка Министерството на здравеопазването инициира редица действия, в това число и нормативни промени, с цел създаване на организация за осигуряване на лечението на засегнатите и ограничаване на разпространението на заразата – Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, изменения в Закона за здравето, регламентиращи реда за действие, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемичното разпространение. Предвид опасността за здравето на нацията се наложи да бъдат предприети редица бързи и целенасочени мерки за преструктуриране на здравната система, най-вече на лечебните заведения за болнична помощ.
Реорганизацията на здравната система е най-голямото предизвикателство, пред което се е изправил екипът на Министерството на здравеопазването и страната ни като цяло, а настоящата ситуация за бързо развитие на епидемията изисква действия, чието своевременно и ефективно изпълнение е от ключово значение за запазване на живота и здравето на нацията.
За мобилизиране на болничния капацитет в страната още в началото на епидемията през март бяха определени болници за лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19 със съответните структури към тях, за да се гарантира предоставяне на адекватна медицинска грижа на засегнатите от епидемията лица. За ограничаване на експозицията на вируса бяха отменени плановите операции, детските и женските консултации, профилактичните прегледи, ваксинациите и други медицински услуги, които не изискват спешно лечение.
През летните месеци беше разработен и внесен в Комисията по здравеопазването към Народното събрание План за организация на работата и финансирането на лечебните заведения при обявена извънредна епидемична обстановка, изготвен в съответствие с актуални препоръки и насоки на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията и на Световната здравна организация за надзор и контрол на заболяването.
Основната цел на този план е определяне на оперативни процедури за готовност в зависимост от развитието на епидемията от COVID-19 и създаване на адекватна организация за своевременно предприемане на необходими действия за ограничаване на ефектите от COVID-19, насочени към: своевременно откриване и изолиране на случаи на COVID-19, проследяване и идентифициране на контактни; лабораторна диагностика на COVID-19; ефективен отговор при взрив от COVID-19; осигуряване на постоянна достоверна и актуална информация за обществото относно хода на грипната епидемия и предприетите мерки; координиране на отговор на национално и регионално ниво; прилагане на своевременни и подходящи противоепидемични мерки за намаляване на предаването на причинителя и контрол на спорадичните случаи; подготовка на здравната система за намаляване на свързаната с COVID-19 смъртност; поддържане на основните здравни услуги и защита на здравните работници; План за непрекъснатост на функционирането на основни служби и обществени функции.
Със заповед на министъра на здравеопазването от месец юли беше възложено на директорите на РЗИ да създадат организация и координират действия по региони, като са определени минималният брой болнични легла, които да се поддържат в пълна готовност за прием на пациенти с COVID-19 при отчитане на динамиката и разпространението на заболяемостта при следните сценарии:
Сценарий 1: Ситуация с ограничено местно разпространение при среднодневен брой на новорегистрираните случаи за последните седем дни под 150, като лечебните заведения за болнична помощ са в нормален режим на работа и в готовност за прием на пациенти.
Сценарий 2: Ситуация при среднодневен брой на новорегистрираните случаи между 150 и 350, като се определят единични структури в няколко лечебни заведения за лечение на пациенти с коронавирус, например отделения по инфекциозни болести, по вътрешни болести и така нататък.
Сценарий 3: Ситуация с устойчиво предаване на инфекцията при среднодневен брой на новорегистрираните случаи над 350 през последните седем дни, като се увеличава броят на лечебните заведения, които участват с обособени структури при обслужването на пациенти с коронавирусна инфекция.
Тези сценарии са при 14-дневна заболяемост до 150 на 100 хиляди население.
Сценарий 4: Включва ангажираност на цялата здравна система при бързо нарастване на разпространението на инфекцията. Основната задача в тази фаза е все още да се смекчи въздействието на епидемията върху населението и да се пристъпи към цялостно мобилизиране на потенциала за оказване на необходимата помощ на всеки нуждаещ се пациент.
При този сценарий са разработени три посоки на поведение:
Първо ниво: При 14-дневна заболяемост над 150 на 100 хиляди население за всички лечебни заведения се определя минимално 10% от легловия фонд за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция. Организират се триажни пунктове пред лечебните заведения с оглед преглед, диагностика, оценка и сортиране на постъпващите пациенти.
Второ ниво: При 14-дневна заразеност над 300 на 100 хиляди население се увеличава болничният капацитет за лечение на болни с COVID-19. На национално ниво се определя минимум 20% от легловия капацитет на всички лечебни заведения, като при необходимост се определят лечебни заведения, които да отделят минимум 50% от легловия си капацитет за лечение на инвектирани пациенти с COVID-19. На този етап се предвижда и активно включване на общопрактикуващите лекари и специализираната извънболнична помощ както за преглед, диагностика, оценка и сортиране на пациентите, така и за проследяване на неусложнените случаи в домашна изолация.
Трето ниво: При 14-дневна заразеност над 600 на 100 хиляди население, което страната към настоящия момент не е достигнала, рязко се увеличава броят на лицата, нуждаещи се от хоспитализация, за което се предвижда определянето на лечебни заведения, които да определят пълния си леглови капацитет 100% за лечение на инфектирани пациенти. За лечението на пациенти, които не са заразени се определят многопрофилни лечебни заведения, така наречените чисти болници. По този начин се гарантира наличието на всички профилни специалности в съответната административна единица.
В отговор на пандемичната обстановка при всеки един от гореописаните сценарии поетапно и в различна степен се въвеждат по предложение на Главния държавен здравен инспектор редица противоепидемични мерки. Въвеждането на мерките може да става на териториален принцип или национален, според равнището на 14 дневната заболеваемост на 100 хиляди население, интензивността на епидемичното разпространение на COVID-19 по области, седмичната правопродължителност на тестовете, тенденцията за нарастване на броя на лицата с COVID-19, при които се налага лечение в лечебно заведение за болнична помощ, както и на пациентите, нуждаещи се от интензивни грижи и реанимация поради влошаване на здравословното им състояние и настъпили усложнения, вследствие на новия коронавирус.
По отношение на индиректните планирани мерки, свързани с подкрепа и стимулиране на дефицитния медицински персонал, се подготвят кандидатури за европейско финансиране по следните направления:
Инвестиции в медицинско образование. Така например на последното правителствено заседание специалността „Професионалист по здравни грижи“ във висшите училища и по специално в медицинските колежи стана приоритетно направление, което означава, че всички висши училища, които разкрият допълнителни бройки за обучение на медицински сестри и професионалисти по здравни грижи, ще получат допълнително финанасиране, а съответно студентите – допълнителни средства към стипендиите до достигане на така наречените двойни стипендии.
Дейността при всички нива на заболяемост. РЗИ-тата продължават да осъществяват основната си роля по координиране на дейностите за осигуряване на болнични легла за лечение на пациенти със или без коронавирусна инфекция, в зависимост от конкретната необходимост в областта.
Дейността на центровете за спешна медицинска помощ и комуникацията с лечебните заведения се подпомага и координира от нарочно създадени координационни центрове на местно ниво, отчитайки гъстотата на населението в съответната област. В случай на необходимост се предвижда създаването и на Национален координационен център, за който, освен гореописаните дейности на национално ниво, се предвижда и изпълнение на дейностите по комуникация и тясно сътрудничество с всички структури на местната и държавната администрация, ангажирани в борбата с COVID-19.
Към 12 ноември 2020 г. потвърдените с коронавирус случаи са общо 87 311, като от тях активни са 58 699. Излекуваните лица са 26 714. Пациентите с доказана коронавирусна инфекция, настанени в лечебни заведения за болнична помощ, в момента са 4478, като от тях 276 се намират в интензивни структури.
Най-голям е делът на засегнатите от коронавирус на лица в България в най-активните възрастови групи между 30 и 69 години. По данни на Националната информационна система за COVID-19 заразените у нас медицински специалисти са 3459, като 1275 от тях установени при лекари, 1094 при медицински сестри, 449 при санитари, 86 при фелдшери, 555 при друг медицински персонал. От всички медици 121 са хоспитализирани и 9 са в интензивен сектор.
Според данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяването към 11 ноември 2020 г. 14-дневната заболяемост от COVID-19 в България е 580.93 на 100 хиляди население, което ни нарежда на 14-то място в Европейския съюз, докато в Чехия този показател е 1370 на всеки 100 хиляди от населението, Люксембург е с 1359 на 100 хиляди, Белгия е 1185 на 100 хиляди, Лихтенщайн – 1105 на 100 хиляди, Словения – 1015 на 100 хиляди, а Франция е с 942 на 100 хиляди.
По отношение на регистрираните смъртни случаи с COVID-19 към 11-и четиринадесетдневната смъртност в страната е 9,86 на сто хиляди, което определя седмото място на страната сред държавите в Европейския съюз.
Финансиране на мерките и дейностите по източници.
Лечебни заведения за болнична помощ. С изменение на Наредба № 3 на медицинските дейности извън обхвата на Закона за здравното осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения, е създадена възможност клиники и отделения по инфекциозни болести в държавни и общински болници да бъдат субсидирани за поддържане готовност за оказване на медицинска помощ в случаите на епидемично разпространение на заразни болести. Такава субсидия могат да получат и други болници с разкрити клиники и отделения по инфекциозни болести през периода на обявеното извънредно положение или на обявена извънредна обстановка.
В тази връзка по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. са предоставени допълнителни средства в размер на 9 млн. и 600 хиляди за субсидиране на държавни и общински лечебни заведения. Предвижда се по този ред да се финансират близо 1200 легла.
Във връзка с развитието на заболеваемостта и увеличеният брой на новозаразените лица с COVID-19, достигайки нивата на сценарий четири, второ ниво, се пристъпва към реорганизация на здравната система, като се осигуряват допълнителни възможности болничната система да реагира на нарастващите потребности на населението от медицинска диагностика и лечение.
В изпълнение на плана, разработен от Министерството на здравеопазването, с Постановление на Министерския съвет № 370 от 10 ноември 2020 г. е одобрено финансирането на мерки, като се предвижда средства в размер на 50 млн. лв. да се предоставят на лечебни заведения за болнична помощ, които ще осигурят над 50% от легловия си капацитет за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция.
Националната здравна каса създаде необходимите условия за финансова подкрепа на изпълнителите на медицинска помощ за периода на извънредното положение и обстановка. Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения, определени със заповед на министъра на здравеопазването за изпълнение на изследвания на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19. За периода 1 август – 30 ноември 2020 г. НЗОК заплаща на изпълнителите на извънболнична помощ по нови увеличени цени. За периода 1 август – 31 декември НЗОК увеличи с по 20 лв. цената на всички клинични пътеки и цената на 104-та клинична пътека на 120 лв. В информационната система на НЗОК е създадена структура 77.00 – структура с легла за лечение на пациенти с COVID-19, с цел проследяване на тези пациенти, които са постъпили в лечебното заведение.
Лаборатории и извършване на тестове.
В подкрепа на капацитета на лабораториите Министерството на здравеопазването осигури допълнителни средства по бюджетите на РЗИ в размер на 7 млн. лв. за закупуване на реактиви за PCR тестове за доказване на COVID-19. Предоставени са средства за оборудване, необходимо за производство на реконвалесцентна плазма от преболедували COVID-19 чрез плазмафереза и от цяла кръв за нуждите на Националния център по трансфузионна хематология.
Допълнително са предоставени средства в размер на 15 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г., с които ще се осигури финансирането на закупуването на бързи антигенни тестове, които ще се предоставят на РЗИ-тата за осигуряване потребностите на центровете за спешна медицинска помощ, филиалите за спешна помощ, COVID звената в ДКЦ-тата, както и тестовете на хора със симптоми, отишли за преглед в новоразкритите към големите болници пунктове за тестване – тип фургони.
Мотивация на персонала.
Министерството на здравеопазването предприе действия за увеличаване възнагражденията на персонала на администрации към Министерството на здравеопазването, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията от COVID-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол на терен с пряк контакт на други лица. За целта са осигурени допълнителни средства по бюджета в размер на 10 млн. 526 хил. 900 лв. Допълнително са осигурени средства за извънреден труд, осигуряване на дежурства в празнични дни и положен труд на персонала на РЗИ, ЦСМП, Националния център за заразни и паразитни болести.
Министерството на здравеопазването сключи административен договор за безвъзмездна помощ в изпълнение на проект „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за обществото, общественото здраве, от COVID-19, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, на обща стойност 120 млн. лв. Нетното допълнително възнаграждение, което трябва да получи всяко от лицата, работещи на първа линия за борба с коронавируса, е 1000 лв. Към 11 ноември 2020 г. са сключени договори със 135 лечебни заведения за болнична помощ и с 34 лаборатории за извършване на лабораторно потвърждение на COVID-19. Предстои сключването на договори с над 200 лечебни заведения в страната.
Лични предпазни средства и оборудване.
Министерството на здравеопазването предприе действия за предотвратяване на разпространението на COVID-19 и лечението му, като осигури средства за закупуване на предпазни средства за COVID-19, термокамери, системи за дезинфекция и друга апаратура. За целта са одобрени допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. в размер на 7 млн. лв. Със средствата, след извършен анализ на епидемичната ситуация и потребностите, предстои да се закупят медицински изделия и лични предпазни средства, както следва: 1 млн. 100 хил. хирургични маски, еднократни защитни гащеризони – 25 хиляди, 14 милиона ръкавици, 1 милион калцуни, 67 хиляди литра спирт, 90 хиляди литра дезинфектант. На база на изразходваните лични предпазни средства от лечебните заведения и РЗИ за месец септември 2020 г. е изчислено, че количествата, които ще закупи Министерството на здравеопазването, ще обезпечат системата поне за шест месеца.
Министерството на здравеопазването изпълнява проект, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж“. Общият бюджет на проекта е 40 млн. лв. Към момента със средства по проекта са закупени апарати за белодробна вентилация и други медицински консумативи, апаратура, лични предпазни средства, необходими за обезпечаването на цялата система.
Лекарствени продукти.
Предвид извънредните обстоятелства в условията на усложнена епидемична обстановка от COVID-19 и с оглед превенция и защита на здравето на пациентите, се налага своевременно осигуряване на лекарствения продукт ремдесивир. Министерството на здравеопазването извърши анализ на потреблението на наличните количества на продукта и прогнозните количества, необходими на лечебните заведения. В тази връзка и на база подписания рамков договор между Европейската комисия и Gilead seiences, Министерството на здравеопазването предприе действия по финансиране обезпечаването на нуждите от лекарствения продукт, като за целта са одобрени допълнителни средства по бюджета за 2020-а и 2021 г. в размер на 26 млн. 400 хил. лв., необходими за закупуването на 32 593 флакона.
Със свои заповеди министърът на здравеопазването е разпоредил всички болнични заведения да създадат условия за хоспитализация на пациенти, заразени с COVID-19, в отделения, в които да се лекуват пациенти в условията на изолация, тъй като често може да се наложи например спешно оперативно лечение при заразен пациент, провеждане на раждане за пациентка, заразена с коронавирусна инфекция. Различните области на страната изискват различни подходи за определяне на основните здравни услуги и ангажиране на компетентни на здравната система за поддържане на тези услуги, тъй като е необходим баланс между ползите от осъществяване на тези специфични дейности и рисковете, които представляват за предаването на коронавируса.
Обезпеченост с медицински специалисти.
В лечебните заведения и здравни заведения в страната от системата на здравеопазването към 31 декември 2019 г. на основен трудов договор работят 125 549 души. Броят на практикуващите на основен трудов договор лекари е 26 612, което е намаление с 0,2% спрямо предходната 2018 г., като техният брой тогава е бил 26 667. Осигуреността с лекари през 2019 г. се увеличава на 42,6 на 10 хиляди души от 42,4 през 2018 г. и надвишава средните европейски показатели.
В сравнение с държавите – членки на Европейския съюз, осигуреността с медицински сестри в България е доста ниска. Страната ни е с втория най-нисък дял на медицинските сестри в Европейския съюз след Гърция, по данни на Евростат.
Обезпеченост, организация и логистика на доставките.
Обезпеченост, организация и логистика на доставките на лекарства. Обезпеченост с ремдесивир. До момента, на база сключените договори, в страната са получени на три доставки общо 8593 флакона. Преди сключването на договора за закупуване на лекарствения продукт същият беше осигурен в страната със средства на Европейската комисия по Механизма МСРИ. В складовата база на Булбио като дарения постъпиха 2906 флакона. Лекарственият продукт се разпределя ежеседмично към лечебните заведения за болнична помощ в страната, провеждащи терапия на пациенти с COVID-19.
Обезпеченост с нискомолекулни хепарини.
Поради включването на нискомолекулни хепарини в терапевтични схеми за лечение на COVID-19 в болнични условия, част от количествата, предназначени за откритите аптеки, са насочени към лечебните заведения. Поради това в някои области се наблюдава дефицит на този вид лекарствени продукти в аптечната мрежа. След среща на министъра на здравеопазването с притежателите на разрешения за употреба получихме уверения, че 12 хиляди дози от лекарствените продукти ще бъдат разпределени към четирите най-големи дистрибутора в страната. Търговците на едро се ангажираха да доставят цялото налично количество в аптеки във всяка област на страната. Информация за аптеките, в които е наличен лекарственият продукт, е публикувана на интернет страницата на ИАЛ, заедно с линкове към съответните търговци на едро, които са ги доставили. Бременните с вродена тромбофилия ще могат да получат предписаното им количество от продукта от посочени предписания от лекуващия лекар.
Обезпеченост с антибиотици.
Към настоящия момент поради възприетата от голяма част от медицинските специалисти схема за лечение в извънболничната помощ на COVID-19 се наблюдава повишено търсене в аптечната мрежа на конкретна група антибиотици. Поради това повишено търсене и презапасяване на някои граждани, в отделни региони в страната се наблюдава липса на определени търговски марки антибиотици от групата на макролидите – азитромицин. Налични са обаче лекарствени продукти от същия EN, но на други производители. След проведена среща с търговци на едро и притежатели на разрешения за употреба получихме уверение, че към настоящия момент на аптечния пазар като цяло не се установява недостиг на терапевтични групи лекарства и в частност антибиотици. От български производител получихме уверения, че предстои пускането на аптечния пазар на ново произведено количество от 60 хиляди опаковки от лекарствения продукт от тази група.
Като мерки за осигуряване на достъп на всеки пациент до предписана терапия ще предложим и внесем в Народното събрание редица законодателни мерки.
Разширяване на производството на кръвна плазма от възстановяващи се пациенти.
Плазмата, събрана от пациенти, излекувани от инфекциозно заболяване, е била преливана в продължение на много десетилетия за профилактика или лечение на различни инфекциозни заболявания, въпреки че доказателствата за нейната ефективност и безопасност се ограничават предимно до емпирични доклади. В тази връзка към момента реконвалесцентна плазма се произвежда и се дарява на две места в страната – Националния център по трансфузионна хематология и Центъра по трансфузионна хематология на ВМА.
Към настоящия момент продължават да се изпълняват дейности, осигуряващи по-комфортни зони на чакащи дарители и краткотрайно установяване на процедура. За приемането на дарителите е създадена необходимата организация с оглед всички, желаещи да дарят плазма, да бъдат обслужвани, включително и през почивните дни.
Предвиждаме прогнозно поетапно стартиране на дейности по производство на реконвалесцентна плазма от центровете за трансфузионна хематология. В регионите се предвижда в следния ред: ЦТХ-Варна има готовност за края на месец ноември. Очакваме в понеделник да започнат раздаването на първите произведени количества от Центъра на нуждаещи се пациенти. ЦТХ-Стара Загора очаква доставка на апаратура и възможно стартиране на дейност от началото на месец декември 2020 г. с дарение и финансова помощ от Министерството на здравеопазването. ЦТХ-Пловдив също очаква доставка на апаратура и възможно стартиране на дейност в края на месец ноември-началото на месец декември 2020 г. с дарения и финансова подкрепа от Министерството на здравеопазването. ЦТХ-Плевен работи по Програма на Европейската комисия с начало края на месец февруари 2021 г., но се планира да стартира и по-рано с финансова и техническа подкрепа от Министерството на здравеопазването.
Интегрирането на доболничната помощ.
За облекчаване на натиска върху болниците и ЦСМП-тата, мярката, която ще бъде въведена, е обособяване на ковид зони, както в някои от столичните ДКЦ-та така и в такива в по-големите градове на страната.
Към тези структури общопрактикуващите лекари ще насочват пациенти за клиничен преглед, тестване за COVID-19, лабораторно изследване на кръв и по лекарска преценка – образно изследване.
Национална информационна система за борба с COVID. Знаете, че в началото на месец май Министерството на здравеопазването въведе в експлоатация Националната информационна система за борба с COVID-19, която осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички диагностицирани и карантинирани лица и предоставя функционално обезпечение на всички компетентни институции, свързани с борбата с COVID-19. Националната информационна система се състои от редица модули.
Последният вкаран интегриран модул в Националната информационна система е модулът за заетост на болничните легла, определени за лечение на пациенти с основна или придружаваща инфекция с COVID-19. Системата е интегрирана между заинтересованите страни, свързани с борбата с COVID-19, в това число Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, гранично-пропускателните пунктове на Република България. Достъп до системата имат РЗИ-тата и други национални организации.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател! Няма да Ви лъжа – време е за обединение, защото думите, които са написани под герба: „Съединението прави силата“, не са просто някакви слова. Ако не вярвате на мен, повярвайте на девиза, който ни идентифицира като нация. Той ще ни надживее, но нека ние го изживеем.
Положил съм клетва пред българския народ „във всичките си интереси да се ръководя от интересите на народа“. Затова искам да Ви кажа, че ще направя дори невъзможното, за да овладеем тази ситуация. Но това зависи от общите ни усилия. Със своята дисциплина и мисъл за другия всички заедно можем и ще определим бъдещето на нашето общество. Ще ни е трудно, но съм сигурен, че ще успеем. С малки крачки, спазвайки мерките всеки ден, ние ще спечелим битката с коронавируса. Затова и Мартин Лутър Кинг казва: „Най-голямото мерило за човек е не как той стои в моментите си на комфорт, а начинът, по който се справя във времена на предизвикателства и противоречия“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, продължаваме. (Реплики.)
Предлагам точка първа в Програмата за днес – 12 ноември 2020 г., да стане: Първо гласуване на Законопроекта за българския жестов език. Вносител – Министерският съвет, 17 октомври 2020 г.
Останалите точки, предвидени за заседанието, да се преномерират. (Народният представител Георги Свиленски иска думата за декларация.)
Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като залата е видимо пълна, предвид изказване на бивш председател на Народното събрание и предвид предстоящото гласуване, предлагам поименна проверка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - тук
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Найденов Марешки - тук
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Николов Вергиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - тук
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Митко Костадинов Полихронов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - тук
Николай Асенов Тишев - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства.
Колеги, дотук имаме 133-ма – има кворум, продължаваме заседанието.
Благодаря на колегите, които са онлайн, но имената им не бяха прочетени. (Народният представител Георги Свиленски иска думата за декларация.)
Има декларация от името на група, но преди това гласуваме допълнението на точката за днешния дневен ред.
Моля, режим на гласуване.
Колеги, докато върви гласуването по дневния ред, Александър Ненков, за включване на точка първа, която току-що прочетох – за българския жестов език, как гласувате?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Апостолов? Не успяваме да го включим.
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Полихронов?
МИТКО ПОЛИХРОНОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов?
РОСЕН ИВАНОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, колеги.
Имаме осем гласа „за“ допълнително към гласуването в залата.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 138 плюс 8 стават 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Още една добавка към дневния ред:
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работата на Народното събрание да бъде включена следната точка: Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ. Вносител – Министерският съвет на 10 ноември 2020 г., като предлагам да стане точка първа за пленарното заседание в петък, 13 ноември 2020 г.
Колеги, гласуваме.
Господин Александър Ненков?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Александрова – не се чува. Изключвам госпожа Александрова.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Полихронов?
МИТКО ПОЛИХРОНОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Росен Иванов?
РОСЕН ИВАНОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаме 7 гласувания: 7 пъти за от онлайн платформата.
Гласували 135 народни представители плюс 7, които са онлайн, 142 народни представители: за 98, против 9, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Заповядайте за декларация, господин Михайлов, от името на група.
Колеги, кворумът е 65. Може би пропуснах в началото да кажа – 129. Моля за протокола да бъде отбелязано на съответното място.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В началото на декларацията искам да благодаря задочно на професор Ангелов, само че Вие окепазихте целия дебат, който трябваше да се случи тук по съответната процедура. Той дойде и постави своята информация. Разбира се, че това беше осакатено от Вас – не знам защо, професор Ангелов не е рохко яйце да го пазите. Това е декларирано от името на цялата ни парламентарна група и можеше да бъде направен един разговор.
Сега във връзка с това, което той прочете, аз искам да Ви кажа няколко неща от името на нашата парламентарна група, които смятам, че са много сериозни и трябва да се има предвид във взимането на решенията по отношение на сериозния въпрос с COVID 19, който се разиграва на територията на целия свят, включително и в нашата страна.
От всички репортажи, които вървят в момента по националните телевизии, Вие виждате, че има сериозни проблеми в първи план – тестването и установяването на пациенти, не пациенти, а заразоносители, тъй като тук много често се бърка между позитивни и хора, които са болни. Тези проблеми са много сериозни, тъй като на територията на континент Европа още през лятото, а сега и в Словакия, както видяхте в последната седмица, бяха създадени условия и ние предлагаме това да се случи.
Не да се стоварват контейнери пред болниците, не да се правят ковид звена, от които в София в момента работят точно три, и изследванията по нареждане на общината – днес беше заявено това по Националната телевизия, трябва да се заплащат от гражданите, а изследванията трябва да бъдат безплатни за всички български граждани, да бъдат създадени изнесени пунктове, на които хората без никакви притеснения, без опасност за тях с оглед на това да се нареждат на опашки по 200 – 300 души – предполагаемо болни със симптоми, и хора, които се съмняват, но са здрави, и така се създават условия за контаминация, това беше създадено в други страни на Европа, сега беше създадено току-що в Словакия, затова ние настояваме това да се случи, тези пари да бъдат отделени. Много пъти се заявява от Вас, че има пари в държавата. Това не са изключително много големи средства, но, разбира се, са милиони, които трябва да бъдат отделени.
На второ място, което е много важно, и на което искаме да обърнем внимание на всички, разбира се, които се интересуват от проблема. Натикването във всяка болница на ковид отделения и на ковид пациенти създава реални условия, колеги, и това вече е издигнато като теза и от пациентски организации, и от професионални организации да бъдат все повече и повече контаминирани колеги от медицинския персонал. Знаете, че процентът на медицинския персонал, който в момента е контаминиран, е доста висок.
Затова нашето предложение е да бъде създаден – това сме го говорили и сме го споделяли и помежду си, и с хора, които се занимават с този проблем в здравеопазването, да бъдат създадени свободни лечебни заведения, които се занимават само с лечението на ковид инфекциите. Такъв пример има в света и този пример е успешен. Той беше наложен, така бяха овладяни и бяха запазени здравето и живота на специалистите, които работят в здравната мрежа.
И на трето място, което е много важно, трябва да се проведе една сериозна, мащабна, от името на държавата, разяснителна кампания, която да представи реалните параметри на тази инфекция в българското общество, а не да се говорят небивалици, нито за форми на лечение, които не са доказано ефективни, нито за проценти на смъртност, които не са верни, тъй като тази паника се създаде напълно изкуствено в българската нация и сега ние черпим плодовете на тази паника. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Ако искате нещо да кажете, колега, елата на трибуната.
Така че да не превръщаме в грозотия една декларация. Ние молим всичко това в интерес на българските граждани да бъде изпълнено, тъй като в противен случай нещата ще продължат да се задълбочават и ще стигнем до нивàта, за които говореше в своето изказване професор Ангелов. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Декларация от името на група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако държавата не постави децата и семейството като основен приоритет, нищо друго няма значение, защото тези политики би трябвало, уважаеми колеги, сами да разбирате, че вече са въпрос на национална сигурност.
Какво по-страшно от това да четем европейски доклади за висока детска смъртност в България, за огромен брой деца, растящи в бедност, за липса на профилактика и достъп до лекарства на нормални цени. България се топи, а пари за децата и семействата все няма.
Сега ние от ВОЛЯ имаме инициатива за безплатни лекарства за пенсионери над 65-годишна възраст, ученици до IV клас, и 50% по-евтини лекарства за ученици от IV до VIII клас. До момента обаче нито една партия не е изразила позиция по тази тема. Четири години подред в четири държавни бюджета ние предлагаме: еднократна помощ при раждане на дете за майките, навършили 18 години със завършено средно образование – 1000 лв. при първо дете, 2000 лв. при второ дете и 3000 лв. при раждане на трето дете, а също така и безплатни детски градини; обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да бъде в размер на минималната работна заплата; месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, да е за всяко дете, независимо от доходите на семейството. Едва в този бюджет се предлагат детски за всички, но въпросът не е тази промяна да е за една година, а да е държавна политика.
Колеги, знам, че приемаме закони от различно естество и едва ли всички 240 народни представители имаме еднакви експертизи. Давам си сметка, че при непознаване на съответната материя гласувате партийно, но когато става въпрос за децата на България, ако не се вложи сърце, ако не се гласува със сърце, никой няма да го прости. Надявам се да не са нужни още години да осъзнаете нашите идеи, защото ние от ВОЛЯ сме поставили на първо място семейството, а децата са основата на семейството.
Накрая искам да Ви поздравя за първата крачка, която заедно направихме – подкрепеното предложение на ВОЛЯ да се забрани употребата, продажбата, както и предлагането на всички видове нетютюневи изделия за пушене и устройства на лица под 18-годишна възраст. Благодаря на всички колеги, които вложиха разум и подкрепиха предложения законопроект. Вярвам, че точно с тези си действия показваме наистина, че здравето на децата е на първо място за нас и в подобна ситуация няма място за политически противоречия, а напротив, имаме нужда единствено от обединяването около тези добри каузи.
Това, колеги, е победа не на ВОЛЯ, това е победа за децата и на децата, в името на техния по-добър живот и запазване на здравето им, защото грижата за тях не се измерва с единица мярка мандат. Грижата за децата, за тяхното здраве, образование и възпитание – това е бъдещето на цял един народ. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Георгиева.
Съобщение:
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 29 септември – 21 октомври 2020 г. и Протокол № 32 от заседанието на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 26 октомври 2020 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК.
С Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае госпожа Ангелова.
Заповядайте. (Докладите и изказванията се превеждат на жестов език.)
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на глухата и сляпо-глухата общност!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 28 октомври 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за българския жестов език.
На заседанието присъстваха: Таня Михайлова – заместник- министър на образованието и науката, Адриана Стоименова – заместник-министър на труда и социалната политика, експерти от Министерството на образованието и науката, експерти от Министерството на труда и социалната политика, представители на организации на и за глухи хора.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Адриана Стоименова. С отговори на въпроси се включи в обсъждането и заместник-министър Таня Михайлова.
В мотивите към Законопроекта за българския жестов език е посочено, че основните цели на Закона са:
- признаване на българския жестов език за естествен самостоятелен език;
- осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица;
- признаване на културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица и формиране на нагласи за уважение към тях чрез българския жестов език;
- формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот и за използване на българския жестов език с оглед на осигуряване на равни възможности на глухите и сляпо-глухите лица за тяхното пълноценно приобщаване и участие в обществения живот;
- прилагане на българския жестов език в системата на предучилищното и училищното образование и на висшето образование;
- подготовка на специалисти за обучение по български жестов език;
- осигуряване на комуникация с помощта на съвременните информационни технологии чрез българския жестов език.
В Закона са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. Предвидена е възможност за ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляпо-глухите деца и ученици чрез българския жестов език. За родителите на глухи или сляпо-глухи деца са определени консултации, свързани с осигуряването на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. За родителите е предвидена и възможност за обучения по български жестов език.
Предоставена е възможност за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес съобразно потребностите на глухите и сляпо-глухите деца и ученици.
Също така е регламентирана възможност при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование глухите и сляпо-глухите деца и ученици съобразно индивидуалните си потребности да имат право да използват българския жестов език.
Уредено е право на ползване на преводачески услуги на български жестов език за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език.
В Закона е уредена възможност за създаване на Съвет за българския жестов език с консултативни функции, който да подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език.
С приемането на Закона за българския жестов език ще се изпълни Стратегическа цел 4.2. „Въвеждане на жестовия език“ от Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН (2015 – 2020 г.).
Законът ще въведе разпоредби, отнасящи се до признаването и равностойното прилагане на българския жестов език в различни сфери на обществения живот. Чрез него ще се промени в положителен аспект образователната, социалната и културната среда на глухите лица в България, а оттам ще се повиши качеството на живота им.
Към Законопроекта е приложен Доклад за цялостната предварителна оценка на въздействието на Законопроекта за българския жестов език.
Също така е приложена Справка за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации по Законопроекта.
В Комисията по труда, социалната и демографската политика постъпиха становищата на Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на финансите, Протокол от проведено заседание на Националния съвет за хората с увреждания, общо становище на 18 неправителствени организации на и за хора с увреждания и становище от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Всички становища са подкрепящи и съдържат конкретни предложения за второто четене на Законопроекта.
В обсъждането с въпроси към вносителите се включиха народните представители Георги Гьоков, Светлана Ангелова, Хасан Адемов, Александър Сиди, Весела Лечева и Надя Клисурска. Всички народни представители заявиха, че намират достатъчно основания за подкрепа на Законопроекта.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 19 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за българския жестов език, № 002 01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Доклад на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Люртова.
ДОКЛАДЧИК ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за българския жестов език, № 002 01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2020 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
В заседанието взеха участие: от Министерството на образованието и науката: Таня Михайлова – заместник-министър, Йорданка Петрова – парламентарен секретар; от Съюза на работодателите в системата на народната просвета: Данко Калапиш; от Независимия учителски синдикат – Радостина Момчева; представители на неправителствени организации на глухите.
Законопроектът бе представен от госпожа Таня Михайлова, която подчерта, че Проектът на закона за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език, както и неговото равностойно прилагане в различни сфери на обществения живот. В Закона са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език. Предвижда се ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляпо-глухите деца и ученици чрез българския жестов език, както и консултации и обучение за техните родители. Предоставена е възможност за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата. При текущите изпитвания и изпитите, както и при педагогическите ситуации глухите и сляпо-глухите деца и ученици могат да използват българския жестов език.
Със Законопроекта се предлага създаване на Съвет за българския жестов език с консултативни функции, който да подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език.
Уредено е право на ползване на преводачески услуги на български жестов език за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език. Предвижда се включване на лицата, извършващи преводачески услуги от и на български жестов език, в Списък на преводачите на български жестов език. Списъкът ще се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Милена Дамянова, Веска Ненчева, както и представители на неправителствените, синдикалните и работодателските организации.
Адвокат Симона Велева, в качеството си на представител на глухата общност, представи обобщеното становище на неправителствените организации на глухите. Глухата общност наброява близо 120 хиляди души, които са обединени в различни организации. Тези организации имат няколко важни и ключови предложения за промени. Първото е за отпадане на чл. 2 от Законопроекта, тъй като той не предписва права, нито вменява конкретни задължения. Целта на Законопроекта е да бъде създаден Закон за българския жестов език така, както другите комуникационни системи съществуват. Българският жестов език е автономен. Той е единственият признат в България с научни изследвания като съществуващ със своя граматика, своя лексика, със свои езикови правила.
Второто искане е преводач да е възможно да бъде не само лице с придобита професионална квалификация, но и лице с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Български жестов език“.
Третото искане е Съветът по български жестов език, който ще е консултативен орган към Министерството на образованието и науката, да се състои от нечетен брой членове и глухите да имат мнозинство в него.
Четвъртото искане на глухата общност е чрез българския жестов език да се осигури достъп до пазара на труда.
Господин Данко Калапиш представи становището на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България. Организацията подкрепя създаването на Закон за българския жестов език, чиято философия и акцент са към равнопоставеност на глухите лица, подобряване качеството им на живот и интегриране в различните социални сфери. От гледна точка на работещите с деца и ученици възникват няколко въпроса, на които Законът не дава отговор, като например защо изучаването на български жестов език в средното образование не се осъществява на принципа на изучаването на майчиния език по чл. 16 на Закона за предучилищното и училищното образование. Предвижда се профилиран ресурсен учител и/или преводач за всеки ученик за пълноценно участие в образователно-възпитателния процес, както и такъв при текущо оценяване и провеждане на изпити. Становището на Съюза на работодателите е, че през 2025/2026 г., когато Законът ще влезе в сила, няма да има достатъчно педагогически кадри, които да реализират предвидените възможности за използването на български жестов език в детските градини и училищата.
Госпожа Радостина Момчева, представител на Независимия учителски синдикат и психолог в училище за ученици с увреден слух, предложи да се прецизира формулировката „профилиран ресурсен учител“. Да се конкретизира какъв специалист следва да се включи при обучението на децата и учениците и в кои ситуации да бъде преводач, учител по български жестов език или ресурсен учител.
Господин Ашод Дерандонян от фондация „Заслушай се“ подчерта, че българският жестов език е доказан като самостоятелен и естествен език благодарение на научно изследване, направено съвместно с Министерството на образованието и науката. Автентичността на жестовия език е важна и трябва да се започне създаването на всякакви ресурси, свързани с българския жестов език. Той посочи, че практиката от миналото е използването основно на калкираща жестова реч, която няма нищо общо с българския жестов език. Целта на Закона за българския жестов език е да се въведе иновация, вече признатият естествен български жестов език на глухите хора да влезе в обществения живот. Изказа желанието на глухата общност за създаване на ефективни методики за качествен жестов превод, за качествени преподаватели по жестов език, така че този език да стане равнопоставен, както е българският словесен език. Изучаването на специалност „Български жестов език“ да бъде със статут на филология като всеки чужд език.
Народният представител Милена Дамянова изрази подкрепа за Законопроекта, като подчерта, че предложението за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Български жестов език“ трябва да се обсъди с висшите училища.
Народният представител Веска Ненчева изрази своята съпричастност към усилията на глухата общност и проявената упоритост от тяхна страна в отстояването на изконните им права. Тя изказа и готовност за подкрепа на Законопроекта.
След проведено гласуване със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Люртова.
Кой ще представи Доклада на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите?
Заповядайте, господин Гьоков.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на хората със слухови и говорни увреждания!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на Република България на 7 октомври 2020 г.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 29 октомври 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на Република България на 7 октомври 2020 г.
На заседанието на Комисията Законопроектът бе представен от госпожа Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката. При представянето бе отбелязано, че Проектът на закона за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език и зачитането на правото на глухите лица на изразяване, на информация и на своя идентичност чрез българския жестов език. До настоящия момент в Република България жестовият език се използва в образованието като помощно средство. За да се осигурят условия за усвояването на естествения жестов език, а не само на калкиращата реч се изисква решаването на редица сериозни въпроси – изследване на лексиката и граматиката на българския жестов език, разработване на методически ръководства към българския жестов език.
През 2015 г. министърът на образованието и науката е утвърдил концепция по прилагането на чл. 21 „Свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъп до информация“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН – „Въвеждане на жестовия език“.
След направен анализ на действащата европейска рамка в областта на свободата на изразяване и на мнения приоритетните мерки са заложени в Плана за действие за прилагане на Конвенцията, като една от тях е и признаване и популяризиране на българския жестов език като езикова система.
С приемането на Закона ще се насърчи и подкрепи провеждането на научни изследвания, свързани с лексиката и граматиката на българския жестов език. Признаването на жестовия език за естествен самостоятелен език е основен приоритет на глухата общност по целия свят.
Основни цели на Закона са: признаване на българския жестов език за естествен самостоятелен език; осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица; признаване на културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица и формиране на нагласи за уважение към тях чрез българския жестов език.
Сред приоритетите са: формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот и за използване на българския жестов език с оглед на осигуряване на равни възможности на глухите и сляпо-глухите лица за тяхното пълноценно приобщаване и участие в обществения живот; прилагане на българския жестов език в системата на предучилищното и училищното образование и на висшето образование; подготовка на специалисти за обучение на българския жестов език, осигуряване на комуникация с помощта на съвременните информационни технологии чрез българския жестов език.
В Закона са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно загуба на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. Уредено е и право на ползване на преводачески услуги на български жестов език за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език.
В Закона е уредена възможност за създаване на Съвет за българския жестов език с консултативни функции, който да подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език. Средствата за дейностите, предвидени в Законопроекта, ще бъдат предоставени от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика, от бюджета на институциите по чл. 21, ал. 4, т. 2 и чл. 25, и за сметка на лечебните заведения по чл. 21, ал. 4, т. 1 от Закона, от бюджета на държавните и общинските детски градини и училища, центровете за подкрепа за личностното развитие по чл. 49, ал. 1, т. 4 и специализираните обслужващи звена по чл. 50, чл. 1, т. 5 от ЗПУО, както и по европейски и международни проекти и програми и от други източници.
С приемането на Закона за българския жестов език ще се изпълни Стратегическа цел 4.2 „Въвеждане на жестовия език“ от Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН 2015 – 2020 г.
По Законопроекта е постъпило писмено становище от 18 неправителствени организации на хора с увреден слух, които го подкрепят и предлагат промени в текстовете, които смятат, че са ключови точки в Закона.
В представеното становище от името на Обществения съвет към Комисията бе отбелязано, че Проектът е от обществена значимост за глухата общност в България. Съветът е приел изработването и приемането на такъв закон като един от приоритетите за работата още в началото на мандата си. Предвид изложеното Общественият съвет призовава Комисията да подкрепи на първо гласуване предложения Законопроект на Закон за българския жестов език.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Георги Гьоков и Крум Зарков.
Господин Гьоков заяви, че в Република България живеят над 130 хиляди души с различна степен на увреден слух, от тях около 50 хиляди ползват български жестов език. С приемането на Закона всички тези хора ще имат достъп да качествено образование, публични услуги и заетост.
В изказването си народният представител Крум Зарков изрази становище, че парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи Законопроекта, тъй като с изготвянето му е извършена огромна по обем работа и той е изключително необходим.
Въз основа на представения законопроект и след последвалото гласуване Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на Република България на 7 октомври 2020 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Следващият Доклад е на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 29 октомври 2020 г., беше обсъден Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха Адриана Стоименова, заместник-министър на труда и социалната политика, експерти от Министерството на труда и социалната политика, представител на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и представители на организации на и за хора с увреден слух.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Адриана Стоименова.
С предложения законопроект се предлага уреждането на обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език, за естествено самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език.
Законопроектът е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, която е ратифицирана със закон, приет от 41-ото народно събрание на 26 януари 2012 г. С тази конвенция се признава и идентичността на общността на лишените от слух и се насърчава използването на жестовия език.
В Комисията по културата и медиите са получени становища по Законопроекта от Министерството на културата, Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
От името на председателя на Комисията – господин Вежди Рашидов, беше направено предложение да се вземат предвид получените становища и след първо гласуване на Законопроекта в пленарната зала да се предложи § 6 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне. Аналогичен текст, съобразен с транспонирането разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги, е включен в Законопроекта за радиото и телевизията, одобрен от Министерския съвет на 21 октомври, който предстои да се разгледа в Народното събрание.
В изказването си народните представители Анастас Попдимитров от „БСП за България“ и Христиан Митев от „Обединени патриоти“ изразиха позиция, че ще подкрепят това предложение.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Цветкова.
Следва Докладът на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, господин Александров, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на общността на глухите!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 4 ноември 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
На заседанието присъства госпожа Адриана Стоименова – заместник-министър на труда и социалната политика.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Адриана Стоименова.
Законопроектът на Закона за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език и зачитането на правото на глухите лица на изразяване, на информация и на своя идентичност чрез българския жестов език.
В България се наблюдава тенденция към задълбочено изучаване на жестовия език и засилване на ролята му в познавателното и личностното развитие на децата със слухова загуба, както и на неговия потенциал да подпомогне ученето на говоримия български език. Отчита се необходимостта от ученето и използването на жестовия език както от глухи лица, така и от всички български граждани.
В изпълнение на задълженията на Република България по Конвенцията за правата на хората с увреждания е предвидено на глухите и сляпо-глухите лица да бъде осигурен достъп до информация и комуникация чрез преводачески услуги на български жестов език с осигурен годишен лимит, финансиран от държавата.
Министерството на труда и социалната политика организира и координира дейностите, свързани с предоставяне, отчитане и финансиране на преводаческите услуги на българския жестов език, които са с определен лимит. Глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит, както и право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър за глухи и сляпо-глухи студенти и докторанти.
Извън осигурения лимит глухите и сляпо-глухите лица получават безвъзмездна преводаческа услуга и при хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, както и при извършване на процесуално-следствени действия по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Също така държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждането на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица със слухова загуба и на сляпо-глухи лица, когато лицата предварително са поискали преводач от и на български жестов език.
Законът въвежда и осигуряването на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио-визуални медийни услуги.
Постигането на всички горепосочени цели гарантира не само достъп до информация, но и достъп до образование, по-добра реализация и социализация на глухите лица, а оттам и по-добро качество на техния живот.
Средствата за дейностите, предвидени в Проекта на закона за българския жестов език, ще бъдат предоставени от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика; от бюджета на държавните институции и органите на местното самоуправление; от бюджета на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове; от бюджета на държавните и общинските детски градини и училища, центровете за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 4 и специализираните обслужващи звена по чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, както и по европейски и международни проекти и програми и от други източници.
По Законопроекта е постъпило становище от Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, с което изразяват безпокойство относно предвидения механизъм за финансиране на тази услуга, а именно тя да е за сметка на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират единствено за извършена лечебна дейност по договор с Националната здравноосигурителна каса. В становището се изказва мнение, че преводаческата услуга следва да е безвъзмездна за лицата със загубен слух, но да се финансира целево с бюджетни средства.
Българската асоциация на помощник-фармацевтите изразява в свое становище принципната си подкрепа по Законопроекта, като заявява готовност да информира своите членове за евентуално разработени от компетентните органи програми за такава квалификация. Целта е помощник-фармацевтите, които проявяват интерес, да придобият знания и умения, с които да са полезни на глухи и сляпо-глухи лица при предоставяне на фармацевтична грижа.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 13, без „против“ и „въздържал се“, Комисия по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Александров.
От Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – заповядайте, господин Динев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости от общността на глухите в България!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 21 октомври 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха госпожа Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Грета Ганчева – директор на дирекция „Приобщаващо образование“ в Министерството на образованието и науката, експерти и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката.
Законопроектът за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. В плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания 2015 – 2020 е заложено признаване и популяризиране на българския жестов език като езикова система. Основната цел на Законопроекта е признаване на езиковия статут на българския жестов език и зачитането на правото на глухите лица на изразяване на информация и на своя идентичност чрез българския жестов език.
В Законопроекта са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако обичате, доктор Жаблянов – не говорете високо, пазете ред в залата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Извинявайте!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: „Уредено е право на ползване на преводачески услуги на български жестов език за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език.
Предвижда се създаване на Съвет за българския жестов език с консултативни функции, който да подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език, както и нов режим по отношение на преводаческите услуги.
Държавните институции и органите на местното самоуправление се задължават да осигуряват превод на български жестов език при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждането на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица със слухова загуба и на сляпо-глухи лица, когато лицата предварително са поискали преводач от и на български жестов език. Законът въвежда и осигуряването на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио-визуални медийни услуги.
С приемането и прилагането на Закона ще се промени в положителен аспект образователната, социалната и културната среда на глухите лица в България, а оттам и ще се повиши качеството на живота им.
В Комисията бяха представени становища от неправителствени организации на глухите и на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги, в които бе изразена принципна подкрепа на Законопроекта, като същевременно бяха направени и предложения за прецизиране и допълване на отделни разпоредби.
В хода на дискусията народните представители единодушно подкрепиха необходимостта от приемането на Законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Динев.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на глухата и сляпо-глухата общност в България! Днес на нашето внимание е един дългоочакван законопроект, който вчера трябваше да се гледа като точка пета в пленарна зала, но, за съжаление, отново бяхме свидетели на поредния грозен сценарий от страна на опозицията – на БСП и на ДПС, които провалиха кворума. По този начин тези хора напразно се разходиха до Народното събрание, чакайки с нетърпение приемането на Законопроекта за българския жестов език, но останаха разочаровани в резултат на безотговорното отношение на БСП.
Този закон е една голяма победа за глухата и сляпо-глухата общност, човешко право, за което се борят от години хората с различна степен на увреждане на слуха. Над 100 хиляди българи ще имат възможност да ползват жестов език, да им се даде възможност да го научат, да комуникират помежду си и да бъдат извадени от социална изолация. Едва една пета от глухата и сляпо-глухата общност в България владеят жестовия език, защото останалите няма къде да го изучават и няма къде да го научат. Дори в специализираните училища възможността за научаване на жестовия език са ограничени, защото жестовият език в България законово до момента не съществува и не може да бъде официален предмет.
Използвам възможността да се обърна и да благодаря на представителите на глухата и сляпо-глухата общност за тяхната ключова роля в участието на работната група към Министерството на образованието и науката по отношение изготвянето на Законопроекта за българския жестов език, защото те най-добре знаят проблемите на хората с увреден слух. Те бяха равноправни и активни членове в работната група по изготвянето на самите текстове.
Законопроектът за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и зачитане правото на глухата и сляпо-глухата общност на изразяване, на информация, на комуникация и на своя идентичност чрез българския жестов език.
Премахването на всякакви ограничения при общуването на глухите и сляпо-глухите лица е изключително важно за по-добрата им реализация и социализация, а оттам и до по-доброто качество на живот.
В Комисията по труда, социалната и демографската политика постъпи становище от 18 организации на сляпо-глухите и глухите с предложение за редакция между първо и второ гласуване. Ние от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ се запознахме с това становище. Считаме, че част от исканията са основателни и заслужават да бъдат подкрепени и ще се вземат предвид като предложения между първо и второ четене – както по отношение на чл. 2, така и по отношение включване на изучаване на нова специалност във висшите учебни заведения „Български жестов език“, както и по отношение да има превес представителство от страна на общността на глухите и сляпо-глухите хора в Съвета за българския жестов език.
В заключение, бих искала да кажа, че не бива да оставаме с илюзията, че с узаконяването на българския жестов език ще се решат всички проблеми, натрупани с годините, и ще се преодолее липсата на единно мнение по много аспекти, свързани с жестовия език. Законът не би могъл да въведе единен режим, но би позволил по-широка употреба и изучаване на българския жестов език от глухите и сляпо-глухите лица, което би улеснило тяхната комуникация и разбиране за околния свят Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли реплики?
Реплика – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, вземам думата за реплика само за да изразя несъгласие с Вашето заядливо отношение по въпроса.
Не си представях, че Вие ще направите такова изказване и още в началото на изказването си ще споменете, че БСП били безотговорни и не знам си какво, защото вчера са провалили кворума заради Закона за жестовия език. Това, което правите и внушавате, е срамно. Много добре знаете защо вчера БСП поиска преброяване на кворума, за да възпрепятства приемането на срамните текстове, които узаконяват експлоатацията на българския работник с промените в Кодекса на труда.
Последното, което искам да Ви кажа, а иначе Законопроектът е консенсусен и няма смисъл да го водим този диалог, е, че заради БСП Законът се забави с един ден, но заради ГЕРБ и „Обединени патриоти“ приемането му и уреждането на въпросите на хората със слухови и говорни увреждания се забави с три години, да не казвам с пет, защото е предложение от предното Народно събрание.
Така че, когато законопроектите са консенсусни, спестете си заядливия тон и отношение към другите, а другите имат самочувствието на хора, които предлагат добри решения за българите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Втора реплика има ли? Няма.
От обсъждането на Законопроекта на първо четене го обърнахме на политическа дискусия, и то точно, защото Вие я започнахте. Надявам се да не завършите по този начин.
Дуплика – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на глухите и сляпо-глухата общност! Уважаеми господин Гьоков, вметнах тези думи в моето изказване не да се заяждам, а да кажа самата истина.
Действително тези хора – представители на няколко организации на глухите и сляпо-глухите, от вчера сутринта бяха в Народното събрание и с трепет и вълнение очакваха приемането на първо гласуване на Закона за българския жестов език, а Вие вместо да водите дебатите с мислене, които са експертни, предпочетохте да напуснете залата с мотива, че ние сме предлагали лобистки закони. Това ли е лобисткият Закон за българския жестов език, който е дългоочакван и който се подкрепя от всички хора?
Не Ви прави чест, защото Вие имате вина Законът за българския жестов език да не се гледа вчера в залата и днес тези хора пак да дойдат тук, но аз се надявам, че този закон ще бъде подкрепен от всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Господин Гьоков – изказване.
Ако искате, може да отстъпите на госпожа Желева, все пак е дама.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на глухата и на сляпо-глухата общност в България! Искам първоначално да припомня, че един от първите проекти на парламентарната група на БСП беше именно Законът за българския жестов език, който беше отхвърлен на 7 юни 2017 г. Няма да навлизам в подробности от кои колеги в тази зала беше отхвърлен, но отлагането му и узаконяването му наистина засяга България и я лишава от възможността да се нареди сред европейските държави, официално уредили законовия статут на жестовия език като комуникационно средство на хората без слух.
С признаването на жестовия език се създава една надежда, казано бе преди малко, чакана с години – Законът за българския жестов език да се узакони като комуникационно средство и чрез него те да получават възможност за достъп във всички сфери на обществения живот, където е възможно. Приемането на Закона за жестовия език и професионалния жестов превод би имал няколко основни предимства: би поставил България в числото на европейските държави, уредили със закон приемането на жестовия език като комуникационно средство на граждани със специфични слухови потребности; би уредил регламента за професионалния жестов превод съобразно европейските практики за обучение и използването на жестови услуги на местно, регионално, национално и международно ниво; би позволил по-широкото навлизане на жестовия език в обществения живот като образователно средство в сферата на социалните услуги, заетостта, здравеопазването, транспорта, обществените услуги, телекомуникациите, медийните услуги и други. Създаването на този закон беше дълъг процес, така е, но надеждата на тихата общност в България е, както казах, да се наредим до европейските държави, легализирали със законодателството си жестовия език.
Законопроектът обаче има и някои недостатъци, бяха изразени в становищата, които всички ние получихме. Някои от тях би следвало да спомена, за да сме коректни. Увеличена е административната тежест, а именно уреждането на преводаческите услуги може да създаде излишна административна тежест за хората със слухови дефицити, ползвателите на жестови услуги ще трябва да доказват с документация слуховия си статус – всичко това е с огромни срокове за одобряване и документация, и ще създаде по-голяма административна тежест в този процес.
В образователен аспект – въпреки прокламираните в Проектозакона добри намерения за усвояване едновременно на българския книжовен език и на жестовия език, като го има и сега в някои специализирани училища, грамотността ще бъде под въпрос. ВУЗ-овете ще бъдат задължени да осигуряват жестови услуги, макар че много малко от глухите хора се записват във висши учебни заведения, а тежко чуващите нямат приобщаваща среда и няма да им бъдат осигурени така нужните субтитри. В Проектозакона такова предложение изобщо не е застъпено.
Като цяло има и други предложения, които бяха споменати преди мен. Това по-скоро е в препратката, която се прави в Закона за радиото и телевизията, може би това ще бъде отстранено между първо и второ четене. Също така ще се вземат под внимание и някои забележки, които ние обсъдихме в Комисията. Но всичко това, което се случва днес и което е постигнато с много усилия, е наистина в посоката дългоочакваният Закон за българския жестов език да бъде вече реалност, за да може да осигури равни права и равни условия на заетост и социално включване. Надявам се, че днес ще можем да се поздравим, че ще бъде законоустановен като комуникационно средство в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Има ли реплики? Няма.
Господин Гьоков, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Отново благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на хората със слухови и говорни увреждания! Вие знаете, но да кажа за колегите: в България живеят над 120 – 130 хиляди хора с различна степен на увреждане на слуха и говора. За преобладаващата част от тези хора този език е основното, а в някои случаи и единственото средство за комуникация и за пълноценно осъществяване на техните човешки и граждански права.
Липсата на държавна политика за признаване, регламентиране и развитие на българския жестов език до момента се явява пречка за интеграцията на хората с увреден слух в обществото, за достъпа им до качествено образование, публични услуги и заетост. Българският жестов език се ползва едва от около 50 хиляди човека със слухови и говорни увреждания. Наред с другите причини, основната причина за това е, че към настоящия момент Република България е една от двете държави в Европейския съюз, която не е признала на законово ниво жестовия език. Другата страна е Люксембург. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина и ред в залата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: В някои държави жестовият език дори е признат на конституционно ниво и такива са Австрия, Португалия, Финландия.
Факт е, че България ратифицира със закон, приет от Четиридесет и първото народно събрание на 26 януари 2012 г., Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, а тя е в сила за Република България от 21 април 2012 г. Споменавам това не за да отварям темата, макар че са минали близо девет години от ратификацията, имаме още много да работим, за да синхронизираме законодателството с тази конвенция, а за да отбележа, че там се признава езиковата идентичност на общността на глухите. Като цяло се насърчава използването на жестовия език и ни задължават като законодателна власт да предприемем действия и да предприемем закон, който да насърчава, закриля и гарантира на хората със слухови и говорни увреждания пълноценното и равноправното упражняване на всичките им човешки права и основни свободи, като зачита човешкото им достойнство.
От парламентарната група на „БСП за България“ приветстваме внасянето на този закон, защото жестовият език е потребен на хората със слухови и говорни увреждания за повишаване на тяхната независимост и взаимодействие във всички сфери на живота. Затова е наложително използването на българския жестов език да бъде регламентирано със закон.
Сега аз ще се върна пак на нашето предложение, но не го считайте отново за заяждане, а за добронамерено напомняне, че понякога трябва да се вслушвате и в предложенията на опозицията. Ще Ви припомня, че още в началото на този мандат – 17 май 2017 г., от парламентарната група на „БСП за България“ внесохме Законопроект за българския жестомимичен език. Внесохме го с разбирането, че българският жестомимичен език е традиционно и масово използвана форма в България – визуално-жестикуларна езикова система, която се осъществява с помощта на ръцете, пръстите и с мимиката на лицето. Жестов или жестомимичен? Прието е в европейската практика да се нарича жестов език, но в България във всички подзаконови нормативни актове се споменава като жестомимичен език и затова нарекохме така нашия законопроект.
Смятахме, че чрез него в много голяма степен се уреждат обществените отношения, свързани с използването на жестомимичния език като средство за общуване на хората с увреден слух, за да се създадат условия за тяхната пълноценна реализация и интеграция в обществото, както и за тяхното обогатяване с информация от околния свят, че в съответствие с този закон българския жестомимичен език ще бъде признат като пълноценен начин за общуване наравно с говоримия и писмения български език.
Смятахме, че и Проектът ще бъде консенсусен. Много добре го мотивирахме и обосновахме, изразиха се много становища от институции и от неправителствени организации – в по-голямата си част положителни, в нито едно от тях не се отхвърляше необходимостта от това българският жестомимичен език да се признае като пълноценен език за общуване наравно с говоримия писмен български език, но въпреки това бе отхвърлен от мнозинството. От гласувалите 213 народни представители „за“ бяха 102, „против“ 1 и „въздържал се“ 110 – същите тези, които днес трябва да приемат този законопроект.
В духа на днешния консенсус по повод на Законопроекта за жестовия език няма да правя изводи затова, защото тогава през 2017 г. беше отхвърлен. Но ми се иска да кажа, че ако бяхме приели този законопроект през 2017 г., сега щяхме да сме напред с три години и голяма част от проблемите, които са свързани с използването на жестовия език, неговото развитие и налагане, ако щете наличие на преводачи и наличие на квалификационни обучения, вече щяха да бъдат преодолени.
Така или иначе всичко е добре, когато свършва добре. Надявам се, че с внасянето на този законопроект и консенсусното му приемане на практика ще дадем един силен старт на процеса по признаване на жестовия език като потребен за хората със слухови и говорни увреждания и като гаранция за повишаване на тяхната независимост и взаимодействие във всички сфери на живота. Няма да свършат проблемите на хората със слухови и говорни увреждания само с приемането му.
Надявам се между първо и второ гласуване предложенията, направени в становищата на организациите на хората, които са пряко зависими от Закона, а също и тези, които ние ще направим, да бъдат взети предвид. Надявам се абсолютно единодушно да приемем Законопроекта, с който българският жестов език да се признава като пълноценен начин за общуване и наравно с говоримия и писмения български език.
Призовавам всички народни представители абсолютно консенсусно и с един глас „за“ да приемем този законопроект, за да покажем, че мислим за хората, които са зависими от нашите решения. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С един глас „за“ ли казахте? Няма да стане с един глас.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Всеки по един глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всеки да даде по един глас?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Препоръчвам да се ограничим в изказванията, особено от гледна точка на това, че Законът е приемлив и консенсусен от всички. Освен това преводачките хванаха мускулна треска. (Оживление.)
Надявам се да няма повече изказвания. Не виждам. Благодаря.
Прекратяваме разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
Господин Полихронов, как гласувате?
МИТКО ПОЛИХРОНОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Вашата подкрепа е безценна.
Гласували 127 плюс 1 онлайн – 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет. Честито! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ.
Вносител – Министерският съвет на 22 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 5 ноември 2020 г.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по бюджет и финанси?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Най-напред моля за процедура за допуск в залата на Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Режим на гласуване за допуск в залата на заместник-министъра на финансите госпожа Росица Велкова.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля госпожа Велкова да заеме мястото си в залата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо думата „само“ се заменя с „при извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 или“.
2. В ал. 3 накрая се добавя „а при извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 – през годината, следваща отпадането им“.“
По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 цифрата „2“ се заменя с „3“.
2. В ал. 5 думите „и при условие, че не се надвишава максимално допустимият размер на дефицита на сектор „Държавно управление“ по чл. 25, ал. 2“ се заменят с „по чл. 24, ал. 3“.“
По § 4 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 28, ал. 1 се създава изречение второ: „В обхвата на разходите по изречение първо не се включват разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, както и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 4, включително свързаното с тях национално съфинансиране.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 37, ал. 1, т. 4 думите „за които това е предвидено в закон“ се заменят с „които са предвидени в закон или произтичат от международни задължения на Република България и/или от правото на Европейския съюз“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по заглавието, както и по параграфи от 1 до 5? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване заглавието на Законопроекта, § 1 по вносител и параграфи 2, 3, 4 и 5 по редакция на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 15.
Прието е заглавието, както и параграфи от 1 до 5.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители:
„Създава се § 5а:
„§ 5а. Чл. 55а се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като думите „една седмица“ се заменят със „7 дни“.
Предложение на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители:
„Създава се § 6а:
„§ 6а. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Показателите по ал. 2 се приемат в следната последователност: първо показателите по т. 2 – 6, след което – показателите по т. 1.“
2. Досегашните ал. 3 – 6 стават съответно ал. 4 – 7.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители:
„Създава се § 6б:
„§ 6б. В чл. 88 думите „ал. 3“ в двете употреби се заменят с „ал. 4“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители:
„Създава се § 6в:
„Създава се чл. 90а:
„Чл. 90а. При приемането на бюджетите по чл. 89 и 90 се спазва принципът на чл. 86, ал. 3.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители:
„4. Създава се § 6г:
„§ 6г. В чл. 109, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът след думите „ал. 3 и 4“ до края на изречението се заменя с „в размер до 1 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и/или от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на консолидираната фискална програма“.
2. Създава се изречение второ: „Допълнителни разходи/трансфери над размера по предходното изречение и при условията по него се одобряват от Народното събрание.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители:
„5. Създава се § 6д:
„§ 6д. В чл. 110, ал. 10 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители:
„6. Създава се § 6е:
„§ 6е. В чл. 112, ал. 6 в уводното изречение и в т. 2 думите „чл. 86, ал. 3“ се заменят с „чл. 86, ал. 4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители:
„7. Създава се § 6ж:
„§ 6ж. В чл. 117, ал. 1 и 3 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания?
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Първо, уважаеми господин Председател, тъй като ще говоря по няколко параграфа, моля след пет минути да не ми…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само казвайте по кои ще говорите.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: По § 5а, по § 6б, § 6г и така нататък, тъй като не спряхте докладващата, за да можем да вземем отношение, сега ще се наложи да изразя нашето становище поне по три от тях.
Първо, ние предлагаме да отпадне чл. 55а, който е прословутият член в Закона за публичните финанси, който дава възможност на Министерския съвет по свое усмотрение да разпределя с ПМС-та финансови средства към българските общини. Например за 2019 г. с такива постановления на Министерския съвет са разпределени 347 млн. лв., от които над 200 млн. лв. за инфраструктурни проекти. По какви критерии се разпределят тези средства, кой прави анализ коя община има нужда от тях и коя не – ние нямаме никаква яснота. Явно единственият критерий, който се доказа през последните години, е „наши“ и „Ваши“ общини, тоест общини, които се управляват от ГЕРБ или от техните официални или неофициални партньори, получават финансови средства на калпак, а другите общини, които се управляват от опозицията, трябва да се спасяват както могат. За нас това е отвратително отношение към българските граждани, които живеят в общини, управлявани от БСП или от други партии, различни от управляващите. Дори бих си позволил да кажа, че това е дискриминация. (Шум.)
В Комисията беше поставен въпрос и от представителя на Министерството,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата, ако обичате! Прекратете разговорите! Ораторът трябва да се чува ясно.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: …че по този член се разпределят и други средства към общините, които са нужни, и че ако той, видите ли, отпадне, тогава например финансово подпомагане за учителите, които пътуват между различни населени места, за да преподават, няма да бъде възможно.
Това не е така, защото по-надолу в Закона има и други членове, които дават възможност от централния бюджет да се пренасочват средства към общините и няма никакъв проблем тези средства за транспортни разходи на учители, за помощи за надарени деца, за лекари, ако щете, за субсидии да бъдат трансферирани от централния бюджет към общините.
Това са нашите аргументи чл. 55а да отпадне.
В чл. 86 предлагаме следното:
Предложението за въвеждане на поредност при приемането на показателите на бюджета, а именно обобщените показатели за съответния бюджет да се приемат след разглеждането и приемането на неговите конкретни отделни параметри. Такава поредност съответства на логиката, осмисля процедурата по приемането на бюджета.
Може би повечето от Вас си спомнят, че при всяка бюджетна процедура, когато приемаме бюджета на второ четене, ние правим такова предложение в залата, което, естествено, не се приема. Само че неприемането на подобно предложение, тоест приемането на общата рамка на бюджета: приходи и разходи в началото, в чл. 1 на практика обезсмисля дискусията, обезсмисля дебата в пленарната зала, включително, ако щете, обезсмисля законодателната инициатива, ограничава законодателната инициатива на народните представители, тоест вкараните предложения между първо и второ четене, тъй като тезата е, че след като общата рамка е приета, нищо надолу не може да се променя.
Само за информация – може би повече от Вас са били общински съветници, общинските бюджети се приемат точно така. Първо се гласуват различните пера в бюджета, след това с предложенията, които допълнително са влезли в залата, или в комисии, предложени от общинските съветници, които са били приети, се допълва общата рамка на бюджета. Това ще предотврати още една порочна практика през годините.
Спомняте си, почти на всяка бюджетна процедура на второ четене, имаме казуси, които изискват измъчването на Правилника на Народното събрание – определени еквилибристики. Защо един текст и едно предложение на опозицията, което случайно е минало, да не бъде прието?
Спомняте си преди две години предложението за ремонт на български православни храмове за 2 милиона и половина беше прието след като общата рамка на бюджета беше приета. След това какво настана в пленарната зала? Имаше председателски съвети, имаше прекъсване на заседанията, първо гласуване, второ гласуване… (Реплики.) Третото беше миналата година.
Наистина е проблем, когато общата рамка на бюджета се гласува веднъж. После, естествено, управляващите веднага искат прегласуване и тя се фиксира, тоест не може да се променя.
Имаше, разбира се, и контрааргументи в Комисията от Министерството, че ние не можем и не трябва да нарушаваме бюджетното салдо, което е прието. Само че във всеки един бюджет и съответно, разбира се, когато народен представител предложи промяна в някой показател – приходи или разходи, трябва да каже откъде да дойде това финансиране, в кое друго перо да увеличим или да намалим съответно приходите или разходите.
Това, разбира се, има решение. Във всеки един бюджет има заложени буфери. Като пример ще Ви дам чл. 1 в разходите на бюджета, където в т. 5 стои едно перо, което последните седем –осем години остава непроменено. То е резерв за непредвидени и/или неотложни разходи.
Тоест, ако в дебата на второ четене на бюджета, все пак някое случайно предложение на опозицията мине за увеличаване на даден разход, съвсем естествено в т. 5 тези извънредни разходи могат да бъдат намалени със съответната сума. Тогава няма да има проблеми и салдото ще бъде запазено. Мисля, че изказахме достатъчно аргументи защо. Най логично и най-правилно е, след като бъдат обсъдени всички предложения, накрая да бъде фиксирана общата рамка на държавния бюджет.
Не на последно място в чл. 109 ние правим следното предложение, за да не ме подведе паметта, ще цитирам: „Конституцията дефинира бюджетните обществени отношения като основни с най-висока степен на важност. Въвежда принципа – нормативните актове, които регулират тези отношения, да не могат да бъдат други освен законни.“
Единствено закон може да уреди първично тези отношения. Недопустимо е първична уредба – с подзаконов нормативен акт. Още по-малко допустима е възможността за уредба с един ясен и неопределен акт на Министерския съвет, въз основа на който правителството може да променя бюджетните взаимоотношения.
В досега действащата разпоредба на чл. 109, ал. 3, тя урежда възможността Министерският съвет да одобрява допълнителни разходи и трансфери при единствено условие и ограничение – да не се нарушава салдото на държавния бюджет, като естествено това създава реални предпоставки за порочна практика. Тоест в зависимост от партийните си пристрастия и политически предпочитания Министерският съвет да дава на едни, а да не дава на други. Затова ние искаме да го дефинираме само като изключение. Такива допълнителни разходи и трансфери да бъдат в размер през година до 1% от разчета на приходите по консолидираната фискална програма. Всичко останало ние смятаме, че трябва да минава като актуализация през Народното събрание.
Сега ще Ви дам малко факти за това. През последните три години – 2017-а, 2018-а и 2019 г., каква част от бюджетните разходи, приети със Закона за държавния бюджет, са били преразпределени после с постановление на Министерския съвет?
Разходите в Закона за държавния бюджет за 2017 г. са малко над 11 млрд. лв. В същото време през същата 2017 г. с постановление на Министерския съвет са преструктурирани по централния бюджет и с вътрешно компенсаторни разходи 2 млрд. 273 млн. лв. Това е 20% от разходите, които са утвърдени с акт на Народното събрание, с приемането на Закона за държавния бюджет.
През 2018 г. почти 12 милиарда заложени разходи – над 3 млрд. 200 млн. лв. преструктурирани разходи от централния бюджет с решение на Министерския съвет – тоест 27%.
Сега обърнете внимание на предходната – 2019 г. При положение че в началото на декември сме приели за държавни разходи малко над 13 млрд. 300 млн. лв., през самата 2019 г. с постановление на Министерския съвет са преразпределени 4 млрд. 500 млн. лв. Това е 33,8% от разходите, които ние сме утвърдили, тоест една трета от разходите, които с решение на Народното събрание сме разпределили по съответните пера. След това Министерският съвет си е решил нещо друго.
Питам аз, какво бюджетиране? Каква прогноза е тази, която дава Министерството на финансите, и внася бюджета на Република България, съответно и другите два по-малки бюджета, след като после с постановление на Министерския съвет извън Народното събрание разпределя повече от една трета от тях?
Затова, и с това приключвам, нашето предложение е до 1% от приходите да може да бъде разпределян от Министерския съвет. Всичко друго да влиза в Народното събрание, да бъде обсъждано, да бъде анализирано, да бъде преценено за кого, колко, кога и с акт на Народното събрание да бъде вземано като решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Тишев.
Има ли реплики по изказването на господин Тишев? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Призовавам да се подкрепи предложението, което представи господин Тишев преди малко, защото трябва да си даваме сметка, че Законът за държавния бюджет не е врата в полето. Няма как да приемаме тук с Вас едни разходи на държавата за следващата година, а след това някой друг без каквато и да е мотивировка, без каквото и да е обяснение да харчи парите на хората, които ние разпределяме и които събира държавата през данъците, платени от тях, за нещо друго, каквото той някъде, по-някакъв неясен начин е сметнал за необходимо.
Това, което е направено в момента в Закона, което го има като законов текст в Закона за публичните финанси, дава наистина възможност на Министерския съвет да прави извънредни разходи, когато държавата има нужда от тях. Вижте какво се случва. От месец юни до месец септември с постановление на Министерския съвет под формата на извънредни разходи държавата е изхарчила над 2 млрд. лв. Предимно, както каза колегата, по схемата от прозореца на джипа на премиера.
Какво обаче включват тези извънредни разходи? Близо 900 млн. лв. от тези 2 млрд. 100 хил. лв., изхарчени за три месеца, са били дадени за ремонт и строителство на пътища. Какво извънредно има в тази ситуация? Кое точно не можем да планираме, когато става въпрос за ремонт и строителство на пътища и пътна инфраструктура?
Затова ние призоваваме наистина да се върнем към онази дисциплина, към онзи ред, създаден в парламентарната ни Република, където решенията се взимат тук в Народното събрание и ограничим възможността да се харчат пари по един безразборен начин. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Данчев.
Реплики има ли към изказването на господин Данчев? Не виждам.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колегите се опитаха преди мен доста обстойно, да не кажа академично, с цифри, с аргументи да Ви обяснят защо тези промени в Закона за публичните финанси са крайно необходими. Ще направя още един опит, дано да ме разберете.
Следваща седмица, уважаеми колеги, предстои гласуване на държавния бюджет. Една част от промените, които днес коментираме с това, което е внесено от групата на „БСП за България“, касае именно приемането на държавния бюджет. Най просто казано се опитваме да Ви спестим главоболията и цирка, който Вие сами ще сътворите следващата седмица. Какво имам предвид?
Вие приехте на първо четене един бюджет, който се оказа, че не е бюджетът на Република България. Оказа се, че това не е бюджетът, който е в главата на министър-председателя, защото в тази държава в момента въпросът е сериозен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Иванов, Законът е за публичните финанси…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Обяснявам, господин Председател, какво касаят промените в Закона за публичните финанси. Те касаят начина на приемане на Закона за държавния бюджет. Колегите да могат да вникнат в това, което говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мисля за Вас да не се отплеснете.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, не се отплесвам, господин Председател.
Прочетете малко по-внимателно параграфите и ще разберете за какво говоря. Много внимателно ги прочетете, защото те касаят именно начина на приемане на държавния бюджет, който се прави другата седмица на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължавайте, не си изразходвайте времето.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Точно така. Да не водим диалог с Вас от трибуната.
Защото се оказва, колеги, че този бюджет, който се прие на първо четене, не е Вашият бюджет, това е бюджетът на министър-председателя. За съжаление, ние отдавна не сме парламентарна република. Имаме някакъв хибрид и сме го казали – гумен печат.
Оказа се, че между първо и второ четене Вие ще внесете куп предложения. Опасността да нарушите изобщо рамката на бюджета е много голяма. Говоря за тази промяна, която предлагаме сега, първо да се гласуват промените по различните министерства, по параграфите и тогава да се гласува общата рамка на бюджета.
Всяка година, уважаеми колеги, имаме случай, в който се приема, включително и на опозицията, предложение, и се чудите после как да го оправите. Правим тройно, четворно, петорно прегласуване. Правим го най-малкото заради Вас, за да си спестите неудобствата. Защото, доколкото разбирам министър-председателя, никак не Ви е харесал това, което сте внесли, като предложение за бюджет на първо четене, внесли сте и куп други предложения. Ще направите един хаос, който тук не до 5,00 ч. сутринта, и три дена денонощно да стоим не може да се оправим. Затова приемете нашите предложения.
Първо да се приемат всички тези промени в Закона за държавния бюджет, които касаят предложението между първо и второ четене. После да се приеме общата рамка, за да не влизаме в тези хипотези – да пускаме жалби в Конституционния съд, което сме правили и преди. (Реплики, шум.)
Друго, колеги, ако този начин на управление на държавата Ви харесва, на българските граждани никак не им харесва. Вие ще го усетите само след няколко месеца, но да се върнем на темата.
Другата част – харченето на пари от Министерския съвет. Извинявайте, но най-малко мислете за живота и здравето на всички министри и заместник-министри, които се возят с джипката с господин министър-председателя, защото от последното му возене една купчина министри и заместник-министри влязоха в болница с COVID-19. Най-малко от Народното събрание да спестим тези…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Хайде, ако обичате конкретните текстове…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да, този текст, господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре. Предупреждавам Ви, че се отклонявате прекалено много.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …вземаме решение, в което може да вземем решение днес – Народното събрание да харчи тези пари, които в момента ги харчи министър-председателят. Затова говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Второ четене имате – текст по текст, раздел по раздел. Къде отидохте в джиповете? (Реплики.) Моля Ви се, имате текстове, по които да се изкажете.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Точно така е. Защото тези 2 милиарда бяха изхарчени през джипове, господин Водещ на заседанието. Бяха изхарчени! Да спестим това неудобство на всички други и да могат колегите народни представители от Бюджетна комисия, от Комисията по икономическа политика и всички останали народни представители да бъдат съпричастни в бюджетния процес. Те да могат да се занимават със своите райони, да разпределят тези средства тук, и всеки един да вземе отношение по това, което трябва да се изхарчи от държавния бюджет, който гласува това Народно събрание, и Вие, колеги. За това говорим.
И Ви моля, трета поредна година апелираме към едно самосъзнание – Вие да се обърнете към своите избиратели, като народни представители на своя район, и тук да гласувате тези разходи. Не да ги прехвърляте към Министерския съвет и там безконтролно да се харчат и никой да не може да каже: „Абе тези пари как ги дадоха на този, пък на другия не дадоха!?“ Вие да бъдете тези, които носите ангажимент и отговорност. За това става въпрос. Ако разбирате и разберете говорещия преди, ще гласувате „за“. В противен случай Вашето присъствие тук наистина се обезсмисля и всички ще бъдете на този екран тук – онлайн. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви, господин Иванов. Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам.
Госпожа Илиева, заповядайте за изказване.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз ще се опитам, без претенции за академичност, да се придържам към експертността. Всъщност имам опасение, че някои от колегите не са разбрали точно какви са предложенията за изменение в Закона за публичните финанси, защото те са непосредствено свързани с бюджетния ефект, разходите, свързани за преодоляване на ковид кризата и едва ли ще учудя някой, ако кажа, че става въпрос за една извънредна ситуация.
Но, така или иначе, тъй като приехме този начин на говорене по всички предложения наведнъж, аз ще се спра само накратко на някои от предложените от колегите текстове, като обоснова защо всъщност те са неприемливи.
Може би няма да вървя подред, но ще започна с предложението за промяна в поредността на така наречения чл. 1 или т. 1, посочена в Закона за публичните финанси, която дава общата бюджетна рамка. Да се обоснова защо, колеги, това не е просто едно число, така както Вие смятате, и че изброените надолу… Всъщност съдържанието на бюджета, разходите, които са посочени, не е една математическа формула, това не е А + В = С, така че да търсим една резултативна величина, а става въпрос за финансови показатели и за фискална политика. И тук ще Ви напомня, тъй като имаше повдигнат въпрос чие е правомощието за определяне на бюджета, какво всъщност представлява бюджетът –бюджетът е финансова рамка, бюджетът е план, който реализира на практика политиките на правителството, в случая на управляващото мнозинство. Така че едва ли можем да упрекнем Министерския съвет за това, че той внася бюджета в Народното събрание.
Искам също така да напомня, освен че не е резултативна величина чл. 1, той е резултат, на първо място, от политика, както казах, фискална политика. На второ място, съобразяване с макроикономически показатели, с макроикономическа прогноза, с бюджетна средносрочна прогноза, което означава, че това не е просто едно число за определен момент, това е част от една цялостна визия, обикновено тригодишна средносрочна бюджетна прогноза, непосредствено обвързана с конкретни политики. И разпоредбите на чл. 86, в който Вие искате промяна, всъщност определят показателите, по които се приема държавният бюджет и неговото съдържание. Те не определят поредност. Но логиката на приемане на бюджета по този начин е именно тази, че най-напред се дава рамката.
След това – не е вярно, че не могат да се правят предложения. Разбира се, че могат да се правят, само че те трябва да бъдат съобразени с цялостното запазване на салдото на бюджета. В този смисъл тези показатели, пак казвам, са водещи, те определят фискалната политика и приравняването им, като резултативната величина крие риск от нарушаване на баланса по бюджета.
Що се отнася до притесненията на колегата относно противоконституционност на текстовете, ще си позволя да Ви цитирам решение на Конституционния съд от 2018 г., което казва следното: „С Бюджетния закон се приема план-сметка за управление на публичните финанси, изградена върху обективни показатели и прогнози за икономическото развитие в определен период от време. Основен принцип в бюджетирането е постигането на баланс между приходите и разходите, при който всеки разход има ясно определен финансов източник. Закон, който предвижда изразходването на средства извън възприетата обща бюджетна рамка, включваща и утвърденото салдо, би бил вътрешно противоречив и в този смисъл несъвместим с принципа на правова държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.“ Така че, колеги, няма как ние да не гласуваме най-напред рамката и след това да продължим със съдържанието.
По отношение на текста, който предлагате – да отпадне чл. 55а, уреждащ взаимоотношенията на централния бюджет и общините, ще направя следните пояснения: да, така е, взаимоотношенията на общините с централния бюджет са уредени в чл. 51. Те включват основната субсидия, изравнителната субсидия, капиталовата субсидия, само че това не са всички разходи на общините, които се случват в един отчетен период. Общините имат много повече функции, много повече дейности, част от тях делегирани от държавата, като например политики в конкретни области, да речем, в областта на предучилищното и училищното образование. Защо тези средства не могат директно да се бюджетират по техните бюджети? Защото тези средства се осъществяват и се управляват от Министерството на образованието, в случая с тази политика, която цитирам. Тоест политиката се изпълнява от друг орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Защо не може да се направи предварително? Защото зависи от натурални показатели, които са променливи във времето.
Също така, колеги, пак по повод на Вашите притеснения, че, виждате ли, раздавали са средства на общини по усмотрения, които са субективни, искам да Ви припомня, че през 2018 г. Народното събрание възложи извършването на одит на съответствие на разходите, раздадени с допълнителни трансфери, с Постановление на Министерския съвет и този одит на Сметната палата не установи закононарушения. Нещо повече, в Одита беше казано, че има ред, по който се определя допълнителното преразпределяне на средства и че 40 първостепенни разпоредители не са получили средства не защото това са наши или Ваши общини, както Вие ги нарекохте, а защото не отговарят на определените критерии, тоест има определен ред.
И върху последния текст, по който колегите искат промяна – чл. 109, ал. 3. Основното, което Вие посочвате в този текст, е да не се нарушава балансът на Консолидираната фискална програма.
Колеги, в момента текстът, който е в Закона за публичните финанси, се отнася до салдото по държавния бюджет. И аз наистина имам усещането, че не правите разлика между държавен бюджет и консолидирана фискална програма. Затова, за да стане ясно на всички колеги в залата, ще направя само едно уточнение: държавният бюджет е част от консолидираната фискална програма, безспорно, само че към него влизат централния бюджет, влизат бюджетите на съдебната власт, на Народното събрание, на органите на изпълнителната власт. Но консолидираната фискална програма е доста по-широкообхватна. В нея влизат бюджетите на социално осигурителните фондове, влизат бюджетите на общините, влизат бюджетите на автономни органи, които са създадени по специални закони. Тоест, разширявайки този обхват, било той до 1%, Вие навлизате в едни автономни бюджети, които са създадени по специални закони. Така че това е още една причина този текст да не бъде приет.
И пак казвам, колеги, запознайте се с Доклада на Сметната палата, за да видите, че тези разходи са законно обосновани, че не са установени нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Когато се изказвате, е добре да обявите по колко параграфа ще говорите, защото Вие говорихте по три параграфа. Затова Ви удължих времето.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Илиева, благодаря Ви за експертизата и лекционния начин, по който се опитахте да ограмотите опозицията, но аз искам само да Ви задам няколко въпроса. Ако ми отговорите, ще възприема.
Първо, моля да ми отговорите: между първо и второ четене, тоест другата седмица, какво ще приемете по т. 1 от Закона за държавния бюджет? Какво ще внесете и какво ще приемете? Какво ще приемем оттам нататък – надолу, защото Вие самите не знаете. Аз съм убеден в това нещо. Ще Ви дам малко примери: Законът за бюджета на МВР – ами той се оказа, че не е този, който Вие сте внесли. Оказа се, че министър председателят има друго виждане. (Реплики от ГЕРБ.) Не се знае. Ако вътре в залата се случи нещо и Ви се обади господин премиерът, а Вие сте приели първа точка с една рамка, и той Ви каже: абе няма да увеличаваме заплати с 15%, а с 30% , какво правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Иванов, какво е Вашето несъгласие по изказването преди Вас?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Защото, господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво е несъгласието Ви?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: … когато се приеме т. 1 от държавния бюджет, оттам нататък не могат да се променят бюджетите на различните министерства. Вие сте били сам свидетел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние го знаем това, но въпросът е какво е Вашето несъгласие?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Точно така. За това говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В момента имате реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Опитвам се да убедя колегите, че не съм съгласен с госпожа Илиева, с нейните твърдения, че когато се приеме т. 1, няма проблеми след това да стават грешки, което е проблем. Защото те самите не могат да ми обяснят. И госпожа Илиева ако ми обясни какво точно ще внесат другата седмица, какво ще гласуваме в тази зала, аз ще я разбера. Аз съм сигурен, че тя не може да ми обясни.
И друго, госпожо Илиева, обяснете ми как кметът на община хикс застава до кмета на община n и община x е получила четири милиона, а община n е получила нула милиона лева, защото не е имала достъп до подходящия човек – до министър председателя, и джипът не е отишъл там. Как да му обясним на единия кмет, че той е получил четири милиона за зала, а другият е получил – нищо, защото никой не го е качил на джипа?!
Ето това искам да ми обясните: каква е разликата между x и n? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
На въпроси и отговори можете да си играете извън тази зала.
Имате право на реплика – несъгласие. Вие задавате въпрос. (Реплика на народния представител Иван Валентинов Иванов встрани от микрофоните.)
Госпожа Илиева може да не Ви отговори, ако иска, на въпроси, може и да отговори – както реши тя.
Заповядайте, господин Тишев. Изложете Вашето несъгласие по изказването.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Илиева, аз с интерес изслушах Вашето изказване. Ще взема отношение по една от Вашите тези, че обобщените показатели на бюджета трябва да се гласуват първи. Ами да Ви кажа, това е в пълен разрез с тезата, която и миналата година, и по-миналата година господин Горанов, докато беше министър на финансите, защитаваше от тази трибуна. Неговата теза беше, че веднъж приета рамката, повече нищо надолу не може да се пипа и затова всички предложения на опозицията бяха отхвърлени, и не само на опозицията, включително и на Вашите коалиционни партньори.
Ние го правим това предложение, както каза и господин Иванов, за да Ви спестим някои мъки, защото миналата година, ако си спомняте, на второ четене, когато променихме размера на субсидиите – един час заседание на двете ръководства – на Патриоти, и на ГЕРБ, нали така?! И господин Симеонов също участваше в него, нали?! Защото не може да се променя рамката, а пък има други разходи, и след това се върнахме, че второ, че трето гласуване и така нататък. Ако рамката беше оставена за последно, съвсем спокойно и ние можеше да я коригираме с тази сума, която мнозинството в Народното събрание прие, и нямаше да има такива среднощни заседания.
Ние затова го предлагаме, а не да се заяждаме, или за нещо друго. Плюс това, това е най-логичното, а не да си извиваме ръцете и веднъж мине ли чл. 1, след това да се казва: това предложение не може да мине, нарушава се салдото, другото предложение не може да мине. Това е нашата идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Друга реплика има ли? Няма.
Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз се опасявам, че не съм била достатъчно добре разбрана от колегите, като казах, на първо място, че общата рамка на бюджета не е просто едно число, тя не е резултативно число от сумите надолу по бюджетите. Това не е формула А + Б = С, отново го повтарям. Това е фискална политика, това са фискални показатели, които са съобразени, отново повтарям, с макроикономическата рамка, с макроикономическите показатели.
И не на последно място, изминат е един дълъг съгласувателен път на тази рамка с всички първостепенни разпоредители с бюджет. Защото такава е бюджетната процедура. Бюджетът се съгласува с първостепенните разпоредители с бюджет.
Що се отнася до това дали може, или не да се правят впоследствие някакви промени – да, може, и аз го казах в изказването си. Може, но при запазване на общата рамка на бюджета. Това е основен принцип в бюджетирането, колеги, основен принцип в публичните финанси и аз се извинявам за експертността, която се налага да проявявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Прекъсвам заседанието за 30 минути.
Изказването Ви ще бъде след прекъсването – в 12,30 ч.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме заседанието.
Има заявено изказване от депутат, който отсъства в момента, така че считаме, че се е отказал от изказване.
Други изказвания има ли? (Реплики от ГЕРБ: „Няма!“) Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложения нов § 5а, отхвърлен от Комисията във връзка с чл. 55. Предложението е на народния представител Валентин Ламбев и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 11, против 72, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 6 по редакция на Комисията.
Моля, включете биометрията на колегите от БСП, защото нещо масово не могат да гласуват. Цели двама човека не могат да гласуват, те са четирима както виждам.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България, от място): Как точно са четирима?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, поставете си маската, както препоръча господин Иван Иванов от Вашата група, да не се видите горе на екрана. (Реплики от „БСП за България“.) Маската си сложете!
Прекратете гласуването.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентин Ламбев, Николай Тишев, Светла Бъчварова, Иван Иванов и Георги Свиленски за създаването на нов § 6а – отхвърлено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 19, против 77, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на същите народни представители за създаването на нов § 6б, отхвърлено от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 19, против 81, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, слизайки по стълбите): Процедура за прегласуване. Прегласуване! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На трибуната, ако обичате. (Шум и реплики.)
Господин Зарков, думата се дава при поискване от място с вдигане на ръка. Не може да викате от стълбите.
Заповядайте, трибуната е Ваша.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, моля за процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Прегласуване на предложението на народните представители Валентин Ламбев, Николай Тишев, Светла Бъчварова, Иван Иванов и Георги Свиленски за създаването на нов § 6б.
Гласували 117 народни представители: за 29, против 83, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): По групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво искате? По групи – покажете по групи, ако обичате.
Подлагам на гласуване предложението на същите народни представители за създаването на нов § 6в, отхвърлен от Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 29, против 81, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на същите народни представители за създаването на нов § 6г, отхвърлен от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 28, против 82, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на същите народни представители за създаването на нов § 6д, отхвърлен от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 31, против 77, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на същата група народни представители за създаването на нов § 6е, отхвърлен от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 30, против 78, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
И последното предложение на същите народни представители е за създаването на § 6ж, отхвърлен от Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 28, против 78, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 68, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „и по инструменти на Европейския съюз“.
2. Създава се чл. 102:
„Чл. 102. Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличения на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, в т.ч. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет по държавния бюджет за финансиране на дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19.“
Параграф 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 7; и текста на вносителя за § 8.
Гласували 117 народни представители: за 90, против 25, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Процедура – господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, процедура на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно срока за предложения по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност със сигнатура 002 01-57, внесен на 27 октомври 2020 г., и гласуван на първо четене в залата на 5 ноември 2020 г., срокът да бъде осем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Вносител – народният представител Маноил Манев и група народни представители.
Имате думата, уважаеми господин Ципов, за представянето на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в пленарната зала да бъдат допуснати: господин Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи, старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“, и главен инспектор Ангел Димитров – началник-сектор „Контрол на общоопасните средства“ в Главната дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Моля, продължете, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Богданов:
„Създава се §...
„§ ... В чл. 4, ал. 2 думите „или може да бъде преработено“ се заменят с „или е преработено“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 думите „констативен протокол, издаден от лицата по чл. 133 и маркиране“ се заменят с „издаване на констативен протокол и маркиране на оръжието от лицата по чл. 133“.
2. Създава се ал. 9:
„(9) Техническите спецификации за огнестрелното оръжие с ограничено действие трябва да гарантират, че същите не могат да бъдат преработени така, че да произведат изстрел с куршум или снаряд чрез действие на взривно вещество с боеприпас, различен от този, за който са проектирани и произведени. Съответствието с техническите спецификации се удостоверява със сертификат от производителя.“
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 4а, ал. 4 думите „ремонт, извършва“ се заменят с „ремонт и лицата по чл. 133 извършват“ и се създава изречение второ: „Когато проверката се извършва от лицата по чл. 133, същите гарантират, че е налице ясно разделение на тези задачи и на физическите лица, които извършват дезактивирането.“
По § 2 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители – § 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 5 накрая се добавя „и оръжейна сбирка“.
2. В ал. 2 след думата „колекциониране“ се добавя „и оръжейна сбирка“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „за самоотбрана“ се заличават, числото „51“ се заменя с „44“, а накрая се поставя запетая и се добавя „късоцевни огнестрелни оръжия с ограничено действие за самоотбрана с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие“.
2. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 след думата ,.колекциониране“ се добавя „и оръжейна сбирка“;
б) в т. 2 числото „300“ се заменя с „500“;
в) в т. 5 след думата „колекциониране“ се добавя „и оръжейна сбирка“;
г) създава се т. 7:
„7. за самоотбрана късоцевни огнестрелни оръжия с ограничено действие с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие.“
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители:
„Създава се § ...
„§ ... В чл. 9, ал. 2 след думата „колекциониране“ се добавят „и оръжейна сбирка“.“
Комисията не подкрепя предложението.
По § 3 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
По § 4 има предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дилян Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „автоматизиран“ се добавя „електронен“, а накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на производството на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия“.
2. В ал. 2, т. 1 думите „и данни за издадените удостоверения по чл. 13, ал. 4“ се заменят със „с изключение на данни за разрешенията, отказите и удостоверенията, издадени по реда на глава втора“.
3. Създава се ал. 6:
„(6) Данните по ал. 2 се събират, съхраняват и обработват по електронен път.“
Предложение на народния представител Пламен Тачев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. Създава се чл. 11а:
„Чл. 11а. (1) В Министерството на икономиката се създава и поддържа регистър на физическите и юридическите лица, получили разрешение или удостоверение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. данни за издадените разрешения по чл. 13, ал. 1, отказите за издаване и данните за издадените удостоверения по чл. 13, ал. 4;
2. данните, включени в разрешенията/удостоверенията, идентифициращи лицата, на които са издадени;
3. дата и номер на разрешението/удостоверението, чието действие е прекратено поради прекратяване дейността на лицето;
4. идентификационни данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, идентификационни данни на взривните вещества и категорията на пиротехническите изделия, включени в издадените разрешения/удостоверения, както и данни за вида, марката, калибъра и серийния номер на пневматичните и на предупредителните и сигнални оръжия;
5. данни за всички преработвания или модификации на огнестрелно оръжие, водещи до промяна в неговата категория;
6. данни за количествата взривни вещества и пиротехнически изделия и за броя огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, включени в издадените разрешения/удостоверения;
7. данни за бракувани и унищожени взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси; данни за оръжия и боеприпаси – обект на утилизация;
8. данни за извършените административни нарушения, наложените за тях наказания и/или принудителни административни мерки по този закон.
(3) Данните по ал. 2 относно взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия се съхраняват за срок 20 години след датата на вписването им в регистъра. Данните по ал. 2 относно огнестрелните оръжия и основните компоненти, включително свързаните с тях лични данни, се съхраняват за срок 30 години след датата на унищожаване на огнестрелните оръжия или основните компоненти.
(4) Данните по ал. 2 относно огнестрелните оръжия и основните компоненти може да бъдат предоставени при поискване на митническите органи за срок до 10 години след датата на унищожаване на огнестрелното оръжие или на основните му компоненти, а на органите на наказателното производство – за срок до 30 години.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 накрая се добавя „с изключение на дейностите по реда на глава втора“;
б) в т. 3 накрая се добавя „и издаване на разрешения и удостоверения за дейностите по реда на глава втора“.
2. В ал. 2 думите „ал. 1, т. 1 – 8а“ се заменят с „ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 8а“, а след думите „на МВР“ се поставя запетая и се добавя „средствата по ал. 1, т. 3 постъпват по бюджета на Министерството на икономиката“.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Таксите по ал. 1 може да се заплащат по електронен път.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 4 думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Процедурата по искане и издаване на разрешение за производство може да се извършва по електронен път.“
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 15, ал. 1 думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 16 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“, а думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“, а думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В ал. 3 и 5 думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 17а, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 18, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“, а думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което съм направил във връзка с формулировката на понятието „огнестрелно оръжие“ – това, което предлагам да бъде променено, ще се отрази върху дейността на военно-патриотичните организации, клубовете за исторически възстановки, колекционерите.
В предложения законопроект формулировката е „оръжие, което може да бъде преработено така, че да произведе изстрел“, но тъй като ние не виждаме в този случай извършен акт, тоест има или няма намерение, или хипотетично може да се случи това нещо, но то не е извършено като акт, предлагам формулата да бъде променена в следния вариант „което е преработено да произведе изстрел“. Тогава вече въпросното оръжие може да подлежи на такава регистрация по съответния закон, което да бъде определено като огнестрелно, но в случай че вече е преработено, за да може да произведе изстрел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Богданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Красимир Богданов.
Гласували 102 народни представители: за 17, против 18, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1, и предложението на Комисията за създаване на нов § 2 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 30, против 52, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 2, който става § 3, и предложението на Комисията за създаване на нов § 4 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Милен Михов.
Гласували 108 народни представители: за 17, против 3, въздържали се 88.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 3 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 4, който става § 5; предложението на Комисията за създаване на нов § 6 с текста по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 7 с текст по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на два нови параграфи 8 и 9 с текст по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 10, 11, 12 и 13 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 77, против 22, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 5 има предложение на народния представител Иван Иванов – § 5 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 14:
„§ 14. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „министъра на вътрешните работи“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В ал. 2, изречение второ думите „министъра на вътрешните работи“ се заменят с „министъра на икономиката“, а накрая се добавя „съобразно възложените с този закон и други нормативни актове функции на представените в комисията ведомства“.
3. В ал. 3 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.
4. В ал. 5 думите „Директорът на ГДНП на МВР“ се заменят с „Министърът на икономиката“, а след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
По § 6 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители – § 6 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 15:
„§ 15. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „ГДНП на МВР“ се заменят с „Министерството на икономиката“.
2. В ал. 2 думите „ГДНП на МВР“ се заменят с „Министерството на икономиката“, а след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.
3. В ал. 4 думите „Директорът на ГДНП на МВР“ се заменят с „Министърът на икономиката“, а след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
По § 7 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители – § 7 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 16:
„§ 16. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „уведомява“ се добавя „писмено или по електронен път“, а думите „ГДНП на МВР“ се заменят с „Министерството на икономиката“.
2. В ал. 4 думите „Директорът на ГДНП на МВР“ се заменят с „Министърът на икономиката“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 17:
„§ 17. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“, а думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В ал. 2 думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.
3. В ал. 4 думите „Директорът на ГДНП на МВР“ се заменят с „Министърът на икономиката“.“
По § 8 има предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители:
„Параграф 8 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 18:
„§ 18. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „директора на ГДНП на МВР“ се заменят с „министъра на икономиката“.
2. В ал. 3 думите „органите на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Министерството на икономиката“.
3. В ал. 4 думите „съответния орган на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Министерството на икономиката“.
4. В ал. 5 думите „чл. 11“ се заменят с „чл. 11а“.“
По § 9 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители:
„Параграф 9 – отпада“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1:
„Създава се нов параграф:
„В чл. 33:
1. в ал. 2 след думата „изделия“ се добавят „писмено или по електронен път“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 19:
„§ 19. В чл. 33 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите „органите на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Министерството на икономиката“.
3. В ал. 5 думите „съответния орган на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Министерството на икономиката“.
4. В ал. 6 думите „чл. 11“ се заменят с „чл. 11а“.“
По § 10 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители:
„Параграф 10 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 20:
„§ 20. В чл. 34, ал. 2, в текста преди т. 1 думите „органите на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Министерството на икономиката“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 21:
„§ 21. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Боеприпаси кл. 1.4 съгласно препоръките на ООН за превоз на опасни товари могат да се съхраняват в складове за съхранение на оръжия, отговарящи на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията и в съответствие на Закона за опазване на околната среда.“
2. Създава се ал. 7:
„(7) Процедурата по искане и издаване на разрешение за търговия се извършва писмено или по електронен път.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. В чл. 37, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 23:
„§ 23. В чл. 38 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.
2. В ал. 4 след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 24:
„§ 24. В чл. 40, ал. 1 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 25:
„§ 25. В чл. 41 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „уведомява“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 4 след думата „отразява“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 26:
„§ 26. В чл. 42 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 4 след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ципов.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 111 народни представители: за 33, против 69, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 5, който става § 14.
Гласували 102 народни представители: за 76, против 22, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 31, против 72, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 6, който става § 15.
Гласували 100 народни представители: за 74, против 20, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 25, против 67, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 7, който става § 16.
Гласували 105 народни представители: за 80, против 16, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Сега гласуваме предложението за създаване на § 17 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 82, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 103 народни представители: за 26, против 72, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция на текста на § 8, който става § 18.
Гласували 105 народни представители: за 83, против 20, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 77, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов в неподкрепената от Комисията част.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 47, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция за текста на § 9, който става § 19.
Гласували 101 народни представители: за 75, против 19, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Иван Иванов.
Гласували 101 народни представители: за 30, против 68, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 10, който става § 20; предложението на Комисията за създаване на нов § 21 с текст по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 22 с текст по Доклада на Комисията; предложение за създаване на нов § 23 с текст по Доклада на Комисията; предложение за създаване на нов § 24 с текст по Доклада на Комисията; предложение за създаване на нов § 25 с текст по Доклада на Комисията и предложение за създаване на нов § 26 с текст по Доклада на Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 79, против 24, въздържали се 4.
Предложените текстове са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Председател, преди да продължим, позволете ми да предложа процедура да бъде удължено работното време на пленарната зала до обсъждането и приключването на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 100 народни представители: за 79, против 15, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, продължете със Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 27:
„§ 27. В чл. 45 ал. 2 се отменя.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 28:
„§ 28. В чл. 46 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „попълва“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 2 след думата „предоставя“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 29:
„§ 29. В чл. 50 се правят следните допълнения:
1. В ал. 4 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Подаването на заявление за издаване на разрешение за придобиване и/или съхранение на огнестрелни оръжия, взривни вещества и пиротехнически изделия и получаването на разрешението се извършват писмено или по електронен път.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 30:
„§ 30. В чл. 51 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „законодателство на друга държава членка“ се добавя „физически лица, които са граждани на трета държава“ и след думата „получаване“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 2 и 3 след думата „получаване“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народния представител Маноил Манев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 31:
„§ 31. Създава се чл. 53а:
„Чл. 53а. За копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3 не се изисква издаването на разрешение за придобиване.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. В чл. 54 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България“ се добавя „физически лица, които са граждани на трета държава“ и след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.
2. В ал. 2 след думата „уведомят“ се добавя „писмено или по електронен път“.
3. В ал. 4 след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 33:
„§ 33. В чл. 55 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 34:
„§ 34. В чл. 56 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „получаване“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 3 след думата „издадено“ се добавя „писмено или по електронен път“.
3. В ал. 4 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народния представител Маноил Манев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 35:
„§ 35. Създава се чл. 56а:
„Чл. 56а. (1) Лицата по чл. 56, ал. 1 – 3 могат да съхраняват копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3, без да е необходимо да им се издава разрешение за съхранение.
(2) Лицата по чл. 56, ал. 1 – 3 могат да използват копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3 за културни цели, възстановки или спортни дейности след получаване на разрешение за носене и употреба, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по постоянен адрес на лицето.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 36:
„§ 36. В чл. 57, ал. 1 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.“
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1.:
„Създава се нов §…:
§ ... В чл. 58, ал. 1:
1. в т. 2 думите „или срещу него има обвинение за такова престъпление“ се заличават.“
Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. В чл. 58, ал. 1, т. 10 след думата „колекциониране“ се добавя „и оръжейна сбирка“.“
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители:
„Създава се нов §…:
„§ ... В чл. 59 се създава ал. 4:
„(4) Лица, които са намерили или съхраняват огнестрелни оръжия и основни компоненти от системи, произведени или разработени до края на Втората световна война, са длъжни да ги регистрират в 7-дневен срок в ГДНП на МВР или в РУ на МВР по постоянен адрес. При регистрирането лицето, намерило оръжието, може да:
1. поиска да му бъде издадено разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие по съответния ред и оръжието да остане негова собственост;
2. предостави оръжието в полза на лице, което притежава разрешително за съхранение на огнестрелно оръжие;
3. дари намереното оръжие в полза на избран от него музей;
4. дари оръжието в полза на държавата.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 38:
„§ 38. В чл. 61, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 39:
„§ 39. В чл. 62, в текста преди т. 1 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 40:
„§ 40. В чл. 63а, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 41:
„§ 41. В чл. 64, в текста преди т. 1 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 42:
„§ 42. В чл. 65, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 43:
„§ 43. В чл. 68 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „При постъпване“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 2 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.
3. В ал. 5 след думите „РУ на МВР“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 44:
„§ 44. В чл. 69 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „издават“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 2 след думите „пиротехнически изделия“ се добавя „се издават писмено или по електронен път и“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ципов.
Има ли изказвания по предложените текстове?
Господин Михов, елате да заявите, че оттегляте предложението си и да кажете кое точно, защото Вие имате няколко предложения.
МИЛЕН МИХОВ (ОП, от място): Оттеглям предложението си за чл. 58 на § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, оттегляте цялото предложение.
Други изказвания има ли?
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текстовете по предложение на Комисията за създаване на параграфи 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35 и 36 включително съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов по отношение на чл. 58, ал. 1 в неподкрепената му част.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 25, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на § 37 – напомням, че господин Михов оттегли своето предложение, неподкрепено от Комисията; създаване на нов § 38; създаване на нов § 39; създаване на нов § 40: създаване на нови параграфи 41, 42, 43 и 44 съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 13.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 45:
„§ 45. В чл. 70 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „получило“ се добавя „писмено или по електронен път“ и след думата „уведомява“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 2 след думата „представя“ се добавя „писмено или по електронен път“.
3. В ал. 4 след думата „отразява“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 46:
„§ 46. В чл. 71, ал. 1 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2 и 3 и не го подкрепя по т. 4:
„4. създава се ал. 8:
„(8) За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси с ограничено действие в заявленията по ал. 1 и ал. 2 не се посочва основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна, съобразно текста на ал. 3 т. 3.“
Комисията предлага да се създаде § 47:
„§ 47. В чл. 76 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „постоянно пребиваващи на територията на Република България“ се добавя „физически лица, които са граждани на трета държава“ и след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 2 след думите „територията на друга държава членка“ се добавя „физически лица, които са граждани на трета държава“ и след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.
3. В ал. 5 накрая се добавя „или съответния орган на третата държава, чийто гражданин е лицето“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 48:
„§ 48. В чл. 77 се правят следните допълнения:
1. В ал. 4, изречение второ след думата „представят“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Подаването на заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси и получаването на разрешението се извършват писмено или по електронен път.“
Предложение от народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 49:
„§ 49. В чл. 78, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „получават“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 50:
„§ 50. В чл. 78а, ал. 1 и 3 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 51:
„§ 51. В чл. 79 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. Създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) В складовете към търговските обекти, както и в самите търговски обекти, лицата по ал. 1 могат да съхраняват боеприпаси за всеки калибър нарезни огнестрелни оръжия, както и за всеки калибър и размер на сачмите за ловните гладкоцевни оръжия в стандартни производствени опаковки (кашон или кутия) в количества не по-големи от 100 кг за 20 м2 разгъната застроена площ пропорционално, изчислени като барутно съдържание на боеприпаси.
(6) В складовете към търговските обекти, както и в самите търговски обекти лицата по ал. 1 могат да съхраняват до 20 кг барут за 20 м2 разгъната застроена площ, пропорционално изчислени.
(7) Изискванията по Наредба № Iз-895 от 2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, и условията за извършване на търговия и по Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както и изискванията за физическата им защита, регламентирани в Закона за устройство на територията, не се прилагат по отношение на обекти, в които се съхраняват единствено и само боеприпаси и барути с клас на опасност 1,4S.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 52:
„§ 52. В чл. 81 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, 2 и 5 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 6 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Физически лица, притежаващи разрешение за носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана, могат да закупуват разрешеното количество боеприпаси за съответната единица огнестрелно оръжие.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 53:
„§ 53. В чл. 81а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „боеприпаси за тях“ се поставя запетая и се добавя „включително и карабини“.
2. В ал. 2 след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
3. В ал. 3 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 54:
„§ 54. В чл. 83 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.
2. В ал. 5 след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 55:
„§ 55. В чл. 84 се създава ал. 5:
„(5) В 7-дневен срок преди изтичане на срока на съответно разрешение органът, издал разрешението, известява по електронен път (чрез SMS или електронна поща) лицето, че срокът на разрешението изтича.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 56:
„§ 56. В чл. 86 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „уведомява“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 4 след думата „отразява“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росен Малинов и група народни представители:
„Създава се § 12а:
„§ 12а. В чл. 87, ал. 1 т. 3 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 57:
„§ 57. В чл. 87, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „подава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 58:
„§ 58. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „водят“ се добавя „електронен“.
2. Алинея 2 се отменя.“
Предложение на народния представител Милен Михов за създаване на нов параграф за промени в чл. 95.
МИХАИЛ МИХОВ (ОП, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 59:
„§ 59. В чл. 96 се създава ал. 5:
„(5) Държавните служители на МВР, ДАНС, ДАР, ДАТО, Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, служителите от Бюрото по защита при главния прокурор и военнослужещите от въоръжените сили, офицерите и сержантите от НСО, както и служителите по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и държавните служители от ДКСИ, осъществяващи дейността по чл. 9, т. 18 от Закона за защита на класифицираната информация, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, могат да закупуват боеприпаси за съответно притежаваното късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия след представяне на разрешението, документ за самоличност и служебна карта.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Малинов, имате думата.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с предложението, което направихме и което Комисията не прие – в чл. 87 т. 3 от досегашния закон да отпадне, искам да дам някои разяснения. Няма никаква политика, няма абсолютно нищо, което е свързано с дейността на политическите партии.
За какво става въпрос? През месец май 2019 г. е създадена тази т. 3 в чл. 87, която казва, че всеки един, който притежава късоцевно огнестрелно оръжие, на пет години се подновява разрешителното, трябва при подмяната да представи протокол, че е изстрелял минимум 50 боеприпаса. Това е един абсолютно безсмислен и ненужен текст. Абсолютно безсмислен и ненужен текст, който не носи нищо.
Първо, това, което носи, е допълнително усложняване на административната тежест и процедура върху притежателя на дадено оръжие.
Второ, с нищо не подобрява качеството на съответния носител.
Когато бяха дебатите в Комисията, колегите дадоха аргумент, че по този начин хората поддържали формата си. И по-важното е, че са карали курсовете, когато са придобили правоспособност при един калибър и един клас оръжие, а след това, виждате ли, те са купили друго оръжие и трябвало затова да се упражняват върху него.
Крайно несъстоятелно по една проста причина. Ще Ви дам пример, който е по-приемлив и за тази част, която не разбира от оръжие. Когато извадите Вашата шофьорска книжка, Вие карате курсовете на един тип автомобили. След десет години Вие подменяте книжката, карате съвсем друг тип и клас автомобил. Това означава ли, че трябва отново да карате курса? Не. Това е едното.
Второто, по същата тази логика, когато се подменя книжката, когато изтекат десетте години, по логиката на тази т. 3, ако се направи тази аналогия, трябва да отида да взема от оторизирана бензиностанция или сервиз, че съм минал еди-колко хиляди километра. Абсолютно несъстоятелно и ненужно на никого!
В този текст понамирисва, искам да го кажа по-деликатно, за едно леко намигане и толериране на търговците с боеприпаси по една проста причина, че притежателите на късоцевно оръжие са доста, някъде около 138 хиляди, по 50 патрона и съответната сума, която е различна за различните боеприпаси – сметнете Вие за какво количество пари става въпрос.
Това е предложението ми. Моля внимателно да го обмислите и да подкрепите отпадането на този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Малинов.
Реплики има ли?
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 45 и 46.
Гласували 84 народни представители: за 65, против 14, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди, Йордан Йорданов в неподкрепената от Комисията част. (Реплики.)
Моля, отменете гласуването.
Колеги, ще повторя отново какво гласуваме.
Подложих на гласуване и ще подложа още веднъж на гласуване предложението на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди, Йордан Йорданов в неподкрепената от Комисията част.
Гласували 84 народни представители: за 11, против 23, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55 и 56 съгласно Доклада на Комисията
Гласували 91 народни представители: за 78, против 10, въздържали се 3.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от Комисията на народния представител Росен Малинов.
Гласували 90 народни представители: за 19, против 60, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 57, 58 и 59 съгласно Доклада на Комисията.
Тук напомням, че господин Михов оттегли своето предложение.
Гласували 92 народни представители: за 77, против 12, въздържали се 3.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народните представители Симеон Найденов и Слави Нецов.
„Създава се нов §:
„В чл. 99 се създава нова ал. 8 със следното съдържане:
„(8) Лица, получили разрешение за търговия по чл. 35, ал. 1, транспортират на територията на Република България придобитите огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия със съответното разрешение за търговия“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и т. 3 и не го подкрепя по т. 1.
„1. Създава се нов параграф
„В чл. 99:
1. В ал. 1, т. 10 след думата „колекциониране“ се добавят „и оръжейна сбирка“.“
Комисията предлага да се създаде § 60:
„§ 60. В чл. 99 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 4 навсякъде след думата „колекциониране“ се добавя „и оръжейна сбирка“.
3. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Оръжейна сбирка или част от нея може да бъде транспортирана и експонирана на изложения и експозиции от собственика си, който притежава разрешение за съхранение, получено по реда на този закон. Експонирането на сбирката или част от нея може да бъде за участие в културни мероприятия, научни и образователни събития. Транспортирането и експонирането на сбирката или част от нея става след подаване на заявление до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат експонирани оръжията и получаване на разрешение за транспортиране. В заявлението се посочват: оръжията, които ще бъдат транспортирани и експонирани; периодът, за който ще бъдат експонирани; мястото, на което ще бъдат експонирани; маршрутът на транспортиране; данни за осигурена охрана.“
„(9) Подаването на заявление за издаване на разрешение за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България и получаването на разрешението се извършват писмено или по електронен път.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 61:
„§ 61. В чл. 101, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 62:
„§ 62. В чл. 102 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.
2. В ал. 4 след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 63:
„§ 63. В чл. 103, ал. 2 думите „три дни“ се заменят с „един ден“.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Сиди, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 64:
„§ 64. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Неогнестрелни оръжия могат да бъдат транспортирани във вид на колетни пратки по всички видове транспорт единствено между търговци, притежаващи съответните разрешения за търговия, при спазване на строги изисквания за опаковане и съхранение.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
„Създава се нов параграф:
„В чл. 115:
1. В ал. 1 след думите „други държави членки“ се добавят „трета държава“.
2. В ал. 3, т. 2 след думите „държава членка“ се добавят „или трета държава".
3. В ал. 6, в края се добавят думите „или трети държави“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 65:
„§ 65. В чл. 120 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да закупуват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България с разрешение за придобиване и с Европейския паспорт за огнестрелно оръжие, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка, в която са пребиваващи, след предварително писмено съгласие от МВР.
(6) Лица, пребиваващи на територията на други държави, могат да закупуват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България с разрешение за придобиване, издаден от съответния компетентен орган на държавата, в която са пребиваващи, след предварително писмено съгласие от МВР.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 66:
„§ 66. В чл. 121 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „след получаване на“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 2, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.
3. В ал. 9 след думата „представя“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 67:
„§ 67. В чл. 121а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „получаване“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 3, в текста преди т. 1 след думите „ГДНП на МВР“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 68:
„§ 68. В чл. 122 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „получаване“ се добавя „писмено или по електронен път“.
2. В ал. 2, в текста преди т. 1 след думата „подават“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 69:
„§ 69. В чл. 124 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път“.
2. В ал. 4 след думата „издава“ се добавя „писмено или по електронен път“.“
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 70:
„§ 70. В чл. 132 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думите „огнестрелните оръжия“ се добавя „дезактивирането и маркирането на дезактивираните оръжия“.
2. В ал. 3, т. 1 след думата „колекциониране“ се добавя „и оръжейна сбирка“.“
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 71:
„§ 71. В чл. 145, ал. 1, т. 3 след думата „колекциониране“ се добавя „и оръжейна сбирка“.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 72:
„§ 72. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „полицейските органи“ се заменят с „органите“.
2. В ал. 4 се създава изречение второ: „Условията и редът за осъществяване на контрол от комисията по чл. 19, ал. 2 върху дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 се определят с наредба на министъра на икономиката.“
Комисията предлага да се създаде § 73:
„§ 73. В чл. 162 ал. 1 и 3 се отменят.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 74.
„§ 74. В чл. 215 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „полицейските органи“ се заменят с „органите“, а накрая се добавя „а за нарушения по глава втора и от министъра на икономиката или оправомощени от него длъжностни лица“.
2. В ал. 2 след думите „министъра на вътрешните работи“ се добавя „или министъра на икономиката“, а думата „него“ се заменя с „тях“.“
Комисията предлага да се създаде § 75:
„§ 75. В чл. 216, ал. 1, в изречение първо след думата „постановление“ се добавя „издадено от орган на МВР“ и думите „в МВР“ се заличават, а в изречение второ думите „на МВР“ се заличават.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 76:
„§ 76. В допълнителните разпоредби, в § 1 се създават т. 40, 41 и 42:
„40. „Огнестрелно оръжие с ограничено действие“ е огнестрелно оръжие, специално проектирано и произведено, за да произведе изстрел с боеприпас, който е специално проектиран и изработен с цел невъзможност за нанасяне на поражения и/или наранявания, причиняващи смърт, и е снаряден с куршум или снаряд, произведен от еластичен материал – каучукова/гумена смес без метална сърцевина и/или метални елементи в него, с кинетична енергия не по-голяма от 91 джаула.
41. „Боеприпас за огнестрелно оръжие с ограничено действие“ е боеприпас, който е специално проектиран и изработен с цел невъзможност за нанасяне на поражения и/или наранявания, причиняващи смърт, и е снаряден с куршум или снаряд, произведен от еластичен материал – каучукова/гумена смес без метална сърцевина и/или метални елементи в него.
42. „Оръжейна сбирка“ е сбирка от огнестрелни и/или хладни оръжия, които не се явяват културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 4, т. 2 от Закона за културното наследство.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 77:
„§ 77. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В § 18, в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на образците на документи, издавани по реда на глава втора, които се утвърждават със заповед на министъра на икономиката“.
2. В § 31 след думите „Министерския съвет“ се поставя запетая и се добавя „министъра на икономиката“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Симеон Найденов и Слави Нецов.
Гласували 91 народни представители: за 8, против 2, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители в неподкрепената му част.
Гласували 88 народни представители: за 8, против 4, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на параграфи 60, 61, 62, 63 и 64 – текстът на изброените параграфи, съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 11.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Гласували 87 народни представители: за 12, против 2, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на следните параграфи: 65, 66, 67, 68 и 69 – текстът на изброените параграфи, съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 9.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция за текста на § 11, който става § 70; създаването на § 71; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 12, който става § 72; предложението на Комисията за създаване на нов § 73; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 13, който става § 74; предложението на Комисията за създаване на нов § 75; предложението на Комисията за създаване на нов § 76; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 14 по вносител, който става § 77. Текстовете на новопредложените параграфи са съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 7.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 15 има предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 78.
„§ 78. В Закона за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ДВ, бр. 37 от 2019 г.) в Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 67, ал. 2 думите „31 декември 2020 г.“ се заменят с „31 декември 2022 г.“.
2. В § 68:
а) в ал. 2 след думите „за културни цели“ се добавя „или спортни дейности“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Копията на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3, употребявани за културни цели, се обезопасяват само при наличие на конструктивна възможност за това.“
Комисията предлага да се създаде наименование: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Има неподкрепено предложение от народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов за създаване на нов параграф. (Народният представител Александър Сиди иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам думата, господин Сиди. (Реплика от народния представител Александър Сиди.)
Оттегляте предложението, което е свързано…
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: …със създаването на нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби за § 7, който придобива следната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах, за протокола.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народния представител Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 79:
„§ 79. Издадените до влизането в сила на този закон разрешения и удостоверения по реда на глава втора запазват действието си.“
Предложение на народния представител Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 80:
„§ 80. Неприключилите до три месеца след обнародването на този закон производства по издаване на разрешения или удостоверения за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се довършват по досегашния ред.“
Предложение от народния представител Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 81:
„§ 81. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон информацията от регистъра по чл. 11, отнасяща се до дейностите по Глава втора и архивът, съхраняван в ГДНП на МВР, се предоставят на хартиен и електронен носител на Министерството на икономиката, като ГДНП на МВР запазва копие на същите.“
Предложение на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди и Йордан Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 82:
„§ 82. (1) В срок до три години от влизането в сила на този закон Министерството на вътрешните работи създава електронния регистър по чл. 11.
(2) В срок до три години от влизането в сила на този закон Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката осигуряват техническа възможност за подаване, получаване и издаване на съответните документи по Закона по електронен път.“
Предложение на народния представител Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 83:
„§ 83. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на икономиката издава наредбата по чл. 152, ал. 4.“
Предложение на народния представител Пламен Нунев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 84:
„§ 84. (1) Параграфи 5 – 11 включително, параграфи 13 – 18 включително, § 19, т. 2, 3 и 4, § 20, § 72, § 74, § 75 и § 77 влизат в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(2) Параграф 55 влиза в сила три години след обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 15, който става § 18; предложението на Комисията за създаване на Преходни и заключителни разпоредби; оттеглено е предложението на народните представители Александър Сабанов, Александър Сиди, Йордан Йорданов; предложението на Комисията за създаване на нов § 79; предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 80, 81, 82, 83 и 84. Посочените параграфи са с текст по Доклада на Комисията.
За протокола само да уточня, че § 15 става § 78.
Гласували 88 народни представители: за 80, против 8, въздържали се няма.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Сега ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол на 13 ноември 2020 г. след приключване на законодателната част от заседанието.
1. Министърът на финансите Кирил Ананиев ще отговори на един въпрос от народния представител Николай Тишев.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на четири въпроса от народните представители Дора Янкова, Любомир Бонев, Теодора Халачева; Кольо Милев; Николай Иванов; Никола Динков и Виолета Желева, и на едно питане от народните представители Георги Свиленски, Манол Генов и Димитър Данчев.
3. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева ще отговори на един въпрос от народните представители Веска Ненчева и Виолета Желева.
4. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на един въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Теодора Халачева.
5. Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов ще отговори на четири въпроса от народните представители Кольо Милев; Евгени Будинов; Георги Михайлов, Георги Гьоков.
6. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на два въпроса от народните представители Маноил Манев и Радостин Танев; и Георги Гьоков.
7. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на четири въпроса от народните представители Светла Бъчварова; Кольо Милев – два въпроса, и Стоян Божинов.
8. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на един въпрос от народния представител Деан Станчев.
9. Министърът на икономиката Лъчезар Борисов ще отговори на три въпроса от народните представители Румен Гечев; Жельо Бойчев, Надя Клисурска.
10. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на едно питане от народните представители Николай Иванов и Васил Антонов.
11. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Никола Динков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на едно питане от народните представители Димитър Данчев и Иван Валентинов Иванов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос, с писмен отговор от народния представител Георги Стоилов;
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов – на четири въпроса от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев; Манол Генов; Веска Ненчева, Георги Йорданов; Красимир Янков, Николай Иванов, Лало Кирилов, Валери Жаблянов, Димитър Стоянов, Георги Андреев и Чавдар Велинов.
Поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- едно питане от народния представител Павел Шопов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова;
- един въпрос от народния представител Теодора Халачева към министъра на културата Боил Банов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова и заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Следващото редовно пленарно заседание е от 9,00 ч. на 13 ноември съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,39 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров