Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Явор Хайтов и Явор Нотев

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, във връзка с домакинството на Парламентарната асамблея по франкофония на мероприятие, което ще се проведе в Народното събрание, както и че след избирането на Корнелия Маринова за кмет на община Ловеч съставът на тази парламентарна делегация не е попълнен, предлагам на Вашето внимание да включим извънредна точка първа в програмата ни днес на основание чл. 50, ал. 5 за промени в състава на постоянната делегация.
Моля да гласуваме.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА И РЪКОВОДСТВОТО НА ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ ПО ФРАНКОФОНИЯ.
Уважаеми колеги, с писмо № 654-02-21 от 25 февруари 2016 г. председателят на Парламентарната група на ГЕРБ господин Цветан Цветанов е внесъл следният

„Проект!
РЕШЕНИЕ:
за попълване състава и ръководството на
Постоянната делегация на Народното събрание
в Парламентарната асамблея по франкофония

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Кирил Добрев Добрев за член и заместник-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония.”
Изказвания по представения Проект за решение? Няма.
Подлагам на гласуване Решението.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ – продължение от вчерашния пленарен ден.
На второ гласуване са приети заглавието и параграфи от 1 до 31 по вносител, който става § 33 включително. Предстои да се докладва § 32 по вносител. Според предложението на Комисията, той би станал § 34.
Слушаме Ви, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, тъй като по параграфи от 32 до 40 по вносител няма направени предложения, предлагам да бъдат гласувани анблок и съответно ще станат параграфи от 34 до 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласуваме параграфи по вносител от 32 до 40 включително, които са подкрепени изцяло от Комисията и стават параграфи от 34 до 42 включително в нейния доклад.
Гласували 118 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 15.
Параграфи от 34 до 42 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 41 има предложение от Иван Вълков и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41, който става
§ 43, и предлага следната редакция:
„§ 43. Член 137 се изменя така:
„Чл. 137. Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. лице, което не предостави информация, поискана от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, за капацитета на железопътната инфраструктура, начина за неговото разпределяне и неговия резултат, референтния документ, достъпа, предоставянето на услуги и налагането на инфраструктурни такси и такси за услугите в обслужващите съоръжения, разходите за инфраструктурата и всички други данни и факти, свързани с изпълнението на регулаторнитe и контролните функции на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 41, който е подкрепен от Комисията и след редакция от нейна страна става § 43.
Гласували 111 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 13.
Параграф 43 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 42 по вносител, изцяло подкрепен от Комисията и ставащ § 44 в нейния доклад.
Гласували 105 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 13.
Параграф 44 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 43 има предложение от народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски:
„В § 43 се правят следните изменения и допълнения:
„1. в т. 6 се правят следните изменения:
„а) създаваната нова т. 44 – отпада.
б) създаваната нова т. 45 се изменя така:
„т. 45. „Услуги за тежка поддръжка” са ремонтни дейности, които се извършват на превозно средство след изваждането му от състава на влака и осигурен достъп до ремонтен коловоз или обслужващо съоръжение за техническа помощ;”.
в) създаваната нова т. 48 се изменя така:
„т. 48. „Обслужващо съоръжение” е инсталация, която е специално изградена цялостно или частично, така че да позволява предоставянето на една или повече посочени в наредбата по чл. 115 услуги;”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение от народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 29, против 34, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 43, изцяло подкрепен от Комисията и намиращ място като § 45 в нейния доклад.
Гласуваме § 45 по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 14.
Параграф 45 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46, като в
ал. 2 думата „следва” се заменя с „трябва”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 47.
Предложение от народния представител Петър Петров:
„В Допълнителните разпоредби се създава нов § 46:
„§ 46. В Закона за администрацията (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
„В член 19а се създава нова ал.3:
„(3) Чл.19а, ал. 2 не се прилага за изпълнителните агенции, на които са възложени регулаторни функции със специален закон.”
И съответно сегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Създава се подразделение – Преходни и Заключителни разпоредби:
„Преходни и заключителни разпоредби
§ 46. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ., бр. ...) в чл. 17 се създава ал. 9:
„(9) Разписанията на автобусните линии от републиканската и областните транспортни схеми се съгласуват и координират с графика на движение на влаковете по смисъла на алинеи 6 и 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на подразделението „Допълнителни разпоредби”, параграфи 44 и 45 по вносител, които стават, след подкрепа от страна на Комисията, параграфи 46 и 47 в нейния доклад.
Гласуваме наименование на подразделението „Допълнителни разпоредби”, както и параграфи 46 и 47 по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 13.
Наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби”, параграфи 46 и 47 по доклада на Комисията са приети.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Петър Петров, което не е подкрепено от Комисията.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 96 народни представители: за 26, против 25, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
И още едно предложение – неподкрепено от Комисията, което е направено от народните представители Георги Свиленски, Димитър Горов и Георги Търновалийски.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 101 народни представители: за 26, против 49, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
С това приключихме със Законопроекта, който е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а тя е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА КРЕДИТНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СТРУКТУРЕН ПРОГРАМЕН ЗАЕМ (БЪЛГАРИЯ, СЪФИНАНСИРАНЕ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2007–2013 Г.) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще Ви запознае заместник-председателят на Комисията Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги,
„ДОКЛАД
На свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 2016 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2007–2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.
Законопроектът с вносител Министерски съвет бе представен от господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите.
Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2007–2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка (кредитно споразумение) е сключено на 14 декември 2007 г. с цел осигуряване на необходимия ресурс за национално съфинансиране на проектите, изпълнявани със средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз през програмния период 2007–2013 г.
Средствата от заема са за подкрепа на платежния баланс, постъпват по сметка на централния бюджет и са предназначени за осигуряване на националното съфинансиране по проекти, изпълнявани по Оперативна програма „Транспорт”, Оперативна програма „Околна среда” и Оперативна програма „Регионално развитие”, които отговарят на критериите на Европейската инвестиционна банка за допустимост. Разпределените от Европейската инвестиционна банка до момента средства от кредитното споразумение са в общ размер 561 420 282 евро (1 098 042 630 лв.). Общата сума на усвоените средства от заема е 447 154 136 евро (874 557 474 лв.).
Изменението на Кредитното споразумение цели удължаване на сроковете за усвояване, преразпределение и връщане на средства от заема. Промяната е обусловена от обвързаността на финансирането от кредитното споразумение с приключването на програмния период 2007–2013 г., както и от факта, че голяма част от проектите, за които Европейската инвестиционна банка е одобрила ползването на средства от заема, все още са в процес на изпълнение и по тях предстоят плащания в частта „Национално съфинансиране”, а все още се очаква одобрение от Европейската инвестиционна банка по изпратени проекти.
Влизането в сила на изменението ще даде възможност за оптимално използване на отпуснатите от Европейската инвестиционна банка средства по Кредитното споразумение и приключване на дейностите по него при минимални разходи за бюджета.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България изменението подлежи на ратификация от Народното събрание със закон.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 14 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение
№ 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае народният представител Евгения Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.
На своето заседание, проведено на 17 февруари 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър, госпожа Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”, както и госпожа Росица Димитрова – държавен експерт в същата дирекция.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, подписанo на 28 ноември 2015 г.
II. Кредитното споразумение за структурен програмен заем между Република България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е сключено на 14 декември 2007 г., като целта му е била за програмния период 2007 – 2013 г. да се предвидят източници за националното съфинансиране на проектите, които се изпълняват със средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Финансовите ресурси са насочени към проекти по Оперативна програма „Транспорт”, Оперативна програма „Околна среда” и Оперативна програма „Регионално развитие”, отговарящи на критериите за допустимост на ЕИБ. По данни на вносителя средствата, разпределени от Европейската инвестиционна банка, до момента възлизат на 1 098 042 630 лв., като общата сума на усвоените средства от заема е 874 557 474 лв.
III. Целта на предлаганото Изменение № 1 на Кредитното споразумение е удължаване на сроковете за усвояване, преразпределение и връщане на средства от заема. То е продиктувано, от една страна, от взаимовръзката между финансирането и приключването на програмен период 2007 – 2013 г., а от друга – от обстоятелството, че голяма част от проектите, по които е одобрено използването на средства от ЕИБ, са в процес на изпълнение.
Не на последно място, с горепосоченото Изменение се гарантира приключване на дейностите по Кредитното споразумение с ЕИБ в условия на оптимално изразходване на средствата и минимални разходи за държавния бюджет.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно със 17 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Алексиева.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 602-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2016 г., е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин председател, моля да подложите на второ гласуване току-що приетия Закон за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преди да го подложа, трябва да го разгледам.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за разглеждане на Законопроекта и гласуването му на второ гласуване.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Йорданова, да представите доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение
за структурен програмен заем (България,
съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.)
между Република България и Европейската инвестиционна банка
Член единствен. Ратифицира Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка, подписано от българска страна на 28 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Имате думата за изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване Закон за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2007 – 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка е приет на второ гласуване, с което се превръща в Закон.

Продължаваме със следващата точка от дневния ни ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМ ЗА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЕГИПЕТ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА УНГАРИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО НАЦИОНАЛНАТА ФРАНКОФОНСКА ИНИЦИАТИВА (2015-2018) В РАМКИТЕ НА ПРОГРАМАТА „ФРЕНСКИЯТ ЕЗИК В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ”.
С доклада на Комисията по външна политика ще ни запознае народният представител Христо Гаджев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, преди да Ви запозная с доклада на Комисията по външна политика, искам да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на Александър Савов – посланик със специални поръчения по въпросите на франкофонията към дирекция „Права на човека”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение от парламентарната трибуна.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 3, въздържали се няма.
Моля, поканете господин Савов в пленарната зала.
Имате думата, господин Гаджев.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за партньорство между правителството на Република Албания, правителството на Република Армения, правителството на Република България, правителството на Република Хърватия, правителството на Република Египет, правителството на Република Гърция, правителството на Унгария, правителството на Република Латвия, правителството на Република Литва, правителството на Румъния, правителството на Република Словения и Международната
организация на франкофонията относно Националната франкофонска инициатива (2015-2018) в рамките на Програмата ,,Френският език в международните отношения”, № 602-02-2, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2016 г.
На заседание, проведено на 17 февруари 2016 г., Комисията по външна политика разгледа въпросния Законопроект.
Мотивите на Законопроекта бяха представени от г-н Румен Александров – заместник-министър на външните работи.
През 2015 г. Международната организация на франкофонията започва изпълнението на новата програма на дирекция „Френският език и езиковото многообразие” към МОФ – „Национална франкофонска инициатива 2015-2018”. Тази програма дава възможност на всички 80 страни – пълноправни членове, наблюдатели и асоциирани страни в МОФ, да кандидатстват на конкурентни начала с проект, в който да определят вида на обученията по и на френски език за техните държавни служители и дипломати за период четири години.
Българската страна успешно представя своя проект през март 2015 г. Акцентът е поставен върху „План за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018”, мярка 8 – „Разработване на програма за обучение на екипа на Председателството”, където е заложено обучението на френски език.
Държавите партньори се споразумяват да си сътрудничат в областта на засилване компетентността по френски език на дипломатите и държавните служители, натоварени с международни дела, в съответствие с разпоредбите на настоящия меморандум за партньорство, чрез национален проект, наречен „Национална франкофонска инициатива”. МОФ и подписващата държава стават партньори по проекта до 31 декември 2018 г. Проектът посочва конкретната форма на действия – оригинални и допълнителни, по предложените дейности, възприети за подсилване на преподаването, употребата и видимостта на френския език и франкофонията в държавните администрации. Проектът ще бъде оценяван всяка година и бюджетите ще могат да бъдат актуализирани с оглед да останат в границите на наличните ресурси.
Държавите партньори определят национален политически координатор, натоварен с формулирането, координирането и осъществяването на проекта, както и с взаимоотношенията с екипа по програмата на МОФ. При необходимост държавите партньори могат да посочат национален технически координатор от обществена институция за продължаваща квалификация (национално училище за администрация, институт или дипломатическа академия), натоварена да подкрепя националния политически координатор в осъществяването на програмата. Националните координатори – политически и технически, могат да бъдат подпомагани от национален ръководен комитет, който обединява представители на министерствата партньори и чиято роля ще е да подпомага идентифицирането на потребностите и на целевите участници
Дейностите, провеждани в рамките на проекта „Национална франкофонска инициатива”, одобрен от МОФ чрез селекционна комисия, ще бъдат финансирани през времето на действие на Меморандума за партньорство. За обучение по френски език в столиците на държавите членки и държавите, асоциирани към МОФ, максималното участие на МОФ е 75 на сто, а минималното участие, очаквано от държавата партньор, е 25 на сто.
Меморандумът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае нейният заместник-председател народният представител Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„На редовно заседание, проведено на 4 февруари 2016 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандум за партньорство между правителството на Република Албания, правителството на Република Армения, правителството на Република България, правителството на Република Хърватия, правителството на Република Египет, правителството на Република Гърция, правителството на Унгария, правителството на Република Латвия, правителството на Република Литва, правителството на Румъния, правителството на Република Словения и Международната организация на франкофонията относно Националната франкофонска инициатива (2015-2018) в рамките на Програмата „Френският език в международните отношения”, № 602-02-2, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2016 г.
През 2015 г. Международната организация на франкофонията започна изпълнението на новата програма на дирекция „Френският език и езиковото многообразие” към МОФ – „Национална франкофонска инициатива 2015-2018”. Тази програма дава възможност на всички 80 страни – пълноправни членове, наблюдатели и асоциирани страни в МОФ, да кандидатстват на конкурентни начала с проект, в който да определят вида на обученията по и на френски език за техните държавни служители и дипломати за период четири години. Република България представи успешно проект през март 2015 г. и беше поканена и подписа Меморандума по време на срещата на Министерската конференция на франкофонията на 10 октомври 2015 г. в Ереван.
Проектът съдържа цялостна информация за досегашните франкофонски инициативи, статистика и множество данни за франкофонската общност в страната и, в частност, в държавната администрация. Акцентът беше поставен върху „План за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018”, Мярка 8: „Разработване на програма за обучение на екипа на Председателството”, където е заложено обучението на френски език.
Съгласно чл. 5 дейностите, провеждани в рамките на Проекта „Национална франкофонска инициатива”, одобрен от МОФ чрез селекционна комисия, ще бъдат финансирани през времето на действие на Меморандума за партньорство, като за обучение по френски език в столиците на държавите членки и държавите, асоциирани към МОФ, максималното участие на МОФ е 75 на сто, а минималното участие, очаквано от държавата партньор, е 25 на сто.
По силата на изискванията на националното ни законодателство Република България следва да ратифицира Меморандума на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: с 15 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за партньорство между правителството на Република Албания, правителството на Република Армения, правителството на Република България, правителството на Република Хърватия, правителството на Република Египет, правителството на Република Гърция, правителството на Република Унгария, правителството на Република Латвия, правителството на Република Литва, правителството на Румъния, правителството на Република Словения и Международната организация на франкофонията относно Националната франкофонска инициатива (2015 – 2018) в рамките на Програмата „Френският език в международните отношения”, № 602-02-2, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания. Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандум за партньорство между правителствата на изброените държави в заглавието на Закона и Международната организация на франкофонията относно Националната франкофонска инициатива (2015-2018) в рамките на Програмата „Френският език в международните отношения”.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от нашия Правилник правя процедурно предложение Законопроектът, който току-що приехме, да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев.
Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за разглеждане и гласуване на Законопроекта и на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е допуснат до второ гласуване.
Имате думата, уважаеми господин Гаджев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандум за партньорство между правителството на Република Албания, правителството на Република Армения, правителството на Република България, правителството на Република Хърватия, правителството на Република Египет, правителството на Република Гърция, правителството на Унгария, правителството на Република Латвия, правителството на Република Литва, правителството на Румъния, правителството на Република Словения и Международната организация на франкофонията относно Националната франкофонска инициатива (2015-2018) в рамките на Програмата „Френският език в международните отношения”
Член единствен. Ратифицира Меморандума за партньорство между правителството на Република Албания, правителството на Република Армения, правителството на Република България, правителството на Република Хърватия, правителството на Република Египет, правителството на Република Гърция, правителството на Унгария, правителството на Република Латвия, правителството на Република Литва, правителството на Румъния, правителството на Република Словения и Международната организация на франкофонията относно Националната франкофонска инициатива (2015-2018) в рамките на Програмата „Френският език в международните отношения”, подписан на 10 октомври 2015 г. в Ереван.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме на второ четене докладвания от господин Гаджев Законопроект.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.

Следва да продължим с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Вносител е Министерският съвет. Приет на първо гласуване на 9 октомври 2015 г.
Господин Христов, слушаме доклада Ви.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г., приет на първо гласуване на 9 октомври 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „прилагането му” се заменят с „прилагането им”.
2. В ал. 4 думата „земеделие” се заменя с „производство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 6 се изменя така:
„6. издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, отнемане и ограничаване на обхвата на разрешение, прехвърляне на разрешение и издаване на временно разрешение, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица;”;
б) създава се нова т. 7:
„7. изпълнението на задълженията по чл. 23, ал. 1 на контролиращите лица, осъществяващи контрол за спазване на правилата на биологичното производство;”;
в) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и чл. 25в” и накрая се добавя „и при внос”.
2. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. издаване на разрешение за контрол за съответствие на земеделските продукти и на храните с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната, издаване на временно разрешение, както и за надзор върху контролиращите лица;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 2? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията на Комисията, колеги.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Единодушно подкрепено предложение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на Комисията, колеги.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думите „ЕN 45 011, съответно ISO/IEC Guide 65” се заменят с „ЕN ISO/IEC 17065:2012”.
2. В ал. 3:
а) точка 1 се изменя така:
„1. процедури за извършване на контрол, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контролната дейност, и гаранции за неговата обективност съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство;”;
б) точка 2 се изменя така:
„2. копие на договор с акредитирана лаборатория, която ще извършва анализи;”;
в) в т. 4 след думата „оборудване” се добавя „необходимо за изпълнение на контролните дейности”;
г) в т. 5 след думите „лице и” се добавя „доказателства”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по § 4 по вносител? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 по доклада на Комисията – това е в новата номерация, и в редакцията, предложена ни от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 5 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 4:
„§ 4. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата „страна” се заменя с „ трета държава”.
2. В ал. 3:
а) в т. 1 думата „страна” се заменя с „ трета държава”;
б) в т. 3 думите „ЕN 45 011, съответно ISO/IEC Guide 65” се заменят с „ЕN ISO/IEC 17065:2012” и думата „страна” се заменя с „държава”.
3. В ал. 4:
а) точка 1 се изменя така:
„1. процедури за извършване на контрол, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контролната дейност, и гаранции за неговата обективност съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство;”;
б) точка 2 се изменя така:
„2. копие на договор с акредитирана лаборатория, която ще извършва анализи;”;
в) в т. 4 след думата „оборудване” се добавя „необходимо за изпълнение на контролните дейности”;
г) в т. 5 след думите „лице и” се добавя „доказателства за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 4 от доклада? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 8.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 5:
„§ 5. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато при проверката се установят непълноти и/или несъответствия, длъжностните лица по ал. 1 в 14-дневен срок от констатирането им уведомяват писмено заявителя и му дават 10-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или несъответствията.”
2. В ал. 5 се създава изречение второ: „Разрешението за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство може да се прехвърля на трето лице, отговарящо на условията по чл. 19 и 20, с разрешение на министъра на земеделието и храните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 5? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията на Комисията, колеги.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов
§ 6:
„§ 6. Създава се чл. 21а:
„Чл. 21а. (1) Не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащото разрешение контролиращото лице подава заявление по реда на чл. 19 или 20. Новото разрешение се издава по реда на чл. 21 с номера на разрешението, чийто срок е изтекъл.
(2) След подаване на заявление по ал. 1, министърът на земеделието и храните издава временно разрешение на контролиращото лице, което е в процедура по преакредитация, удостоверено с документ, издаден от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация”, съответно от органа за акредитация на държавата – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или органа за акредитация в държава, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум. Временно разрешение не се издава на контролиращи лица, които не са изпълнили задължение по чл. 23.
(3) Временното разрешение се издава за срок от изтичането на действащото разрешение до приключване на процедурата по преакредитация, но не по-дълъг от 6 месеца, и има същия обхват като разрешението, чийто срок е изтекъл.
(4) В 10-дневен срок от издаването на сертификата за преакредитация, но не по-късно от срока по ал. 3, контролиращото лице представя в Министерството на земеделието и храните нотариално заверено копие от него за издаване на ново разрешение.
(5) В тридневен срок от получаването на отказ за предоставяне на преакредитация контролиращото лице уведомява писмено министъра на земеделието и храните, който издава заповед за прекратяване на временното разрешение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 6? Няма.
Подлагам на гласуване § 6, докладван от председателя на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7:
„§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 след думите „разрешението” се добавя „или ограничава неговия обхват”;
б) в т. 5 накрая се добавя „ал. 1, т. 1”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) При изтичане на срока, отнемане, ограничаване обхвата или прекратяване на разрешението контролиращите лица, за които се установи, че не са спазили изискването на ал. 1 и/или се установи обстоятелство по
ал. 3, нямат право да подават заявление за издаване на разрешение за извършване на контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, съответно за дейността, за която е ограничен обхватът, в срок три години от влизането в сила на заповедта по ал. 5.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „за предсрочно прекратяване или за отнемане на разрешението” се заменят с „по ал. 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 7? Няма.
Гласуваме § 7.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8:
„§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 2 накрая се добавя „в определените от него срокове”;
б) в т. 7 думите „всеки сключен и за всеки прекратен договор” се заменят със „сключването, измененията и прекратяването на всеки договор”;
в) точка 9 се изменя така:
„9. подават заявление за ново разрешение не по-късно от два месеца преди изтичането на действащото разрешение;”;
г) създават се т. 10 и 11:
„10. извършват незабавно проверки, предприемат необходимите действия и предоставят информация на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 в определените от него срокове за нарушения от оператори, с които имат сключен договор за контрол и сертификация;
11. уведомяват писмено операторите, с които имат сключен договор за контрол и сертификация, за изтичане на срока на разрешението по чл. 18, ал. 1 в срок до 30 дни преди датата на неговото изтичане; копия на уведомителните писма се изпращат и в Министерството на земеделието и храните.”
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Когато в Министерството на земеделието и храните не бъдат получени копия от уведомителните писма по ал. 1, т. 11, компетентните служители предприемат необходимите мерки и действия за информиране на операторите, с които контролиращото лице има сключен договор за контрол и сертификация, за изтичането на срока на действащото разрешение в срок, не по-кратък от 15 дни преди датата на неговото изтичане.
(3) При отнемане, ограничаване или прекратяване на разрешението по чл. 18, ал. 1 или прекратяване на временното разрешение по чл. 21а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните предприема незабавно необходимите мерки и действия за информиране на операторите, с които контролиращото лице има сключен договор за контрол и сертификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9:
§ 9. В Глава четвърта, Раздел ІІ се създава чл. 25в:
„Чл. 25в. Официалният контрол при внос на биологично произведени земеделски продукти и храни по Регламент (EО) № 834/2007 се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните. В случаите на внос на биологично вино контролът се осъществява въз основа на становище от Изпълнителната агенция по лозата и виното.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме, колеги.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Теодора Георгиева:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 10, 11 и 12:
„§ 10. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „Министерският съвет” се заменят с „Министърът на земеделието и храните”.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. одобряване на прилагаща организация на обикновени промоционални програми;” .
3. В т. 3 думата „промоционалните” се заменя с „обикновени промоционални”.
4. В т. 4 след думата „одобрените” се добавя „обикновени”.
§ 11. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Министерството на земеделието и храните” се заменят с „Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните на Европейския съюз”.
2. В ал. 2 думите „избор на” се заменят с „обикновени”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Министърът на земеделието и храните одобрява прилагащата организация на обикновени промоционални програми.”
§ 12. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „комисия” се добавя „обикновени”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Разплащателната агенция контролира изпълнението на обикновените промоционални програми и изплаща финансовата помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (ОВ, L 317/56 от 4 ноември 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1144/2014”, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1831 на Комисията от 7 октомври 2015 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ, L 266/14 от 13 октомври 2015 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 на Комисията от 23 април 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ, L 266/3 от 13 октомври 2015 г.).”
3. В ал. 3 думите „чл. 13 от Регламент (ЕО) № 3/2008” се заменят с „чл. 10, 15 и 19 от Регламент (ЕС) № 1144/2014”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 10? Няма.
Гласуваме анблок предложението на Комисията за създаване на три нови параграфа, съответно с номера 10, 11 и 12.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 12 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 12 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В Глава пета Раздел II с чл. 48 – 55 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е: „с членове 48 – 55 се отменя” – отменя се целият Раздел ІІ от Глава пета.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 13.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 14 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 14 по вносител. Според новата правна техника в тази Комисия отивал на тринадесета позиция.
Гласуваме!
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14, като в ал. 1 пред думите „Глава трета” се добавя „Дял ІІ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 16 – предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено:
„В § 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 в създаваната нова ал. 2 след думите „отглеждат до” се добавя „две млечни крави” и се поставя запетайка”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
„§ 15. В чл. 55б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Суровото мляко от производител се доставя и изкупува на територията на страната въз основа на сключен договор за доставка с първи изкупвач. Договорът за доставка се сключва в писмена форма.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат по отношение на разрешени директни продажби и за производители, в чиито стопанства се отглеждат до четири кози майки и до девет овце майки за производство на мляко.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Договорите по ал. 1 се сключват по реда на и съдържат клаузите по чл. 148, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Недействителни са споразуменията, с които се отменят някои от задължителните клаузи.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „производител и” се добавя „първи”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1-4” се заменят с „ал. 1-5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Трябва да подчертаем, че това е един от законите, който мина почти с пълен консенсус по отношение на това какви трябва да бъдат регламентите по общата организация на пазарите, но точно тук – по отношение на това кои и кой трябва да сключва договори с първите изкупвачи за мляко, не беше постигнат консенсус.
Дължа да отбележа, че в Комисията заместник-министър Цветан Димитров обеща да предостави допълнителна информация с оглед прилагането на регламент на Европейския съюз, но това не беше направено.
За какво става въпрос? Има изключително императивно изискване всички да сключват договори за изкупуване на мляко с първи изкупвач, като изключенията, които предлага Министерството на земеделието и храните, са, че за стопанства, които отглеждат до 4 кози и до 9 овце майки, това не се отнася.
Предлагаме в тази категория да бъдат включени също така и стопанства, които отглеждат до две крави. Защо? Защото в България традиционно в личните стопанства се отглеждат едно-две животни с цел по-доброто социално положение на тези домакинства. По данни на Министерството на земеделието и храните от последния аграрен доклад, искам да отбележа, че такива стопанства са 46 700. В тези стопанства има 58 200 крави. Какво правим с възможността и изискването да се сключва договор? Правим следното: закриваме въобще личните стопанства в дворовете, което според мен не е честно, защото най-малко хората, които отглеждат тези животни, имат нужда да добавят доходите си, да ползват за лично потребление това, което получават като продукция, и изискването да сключват договор ще влезе в противоречие с изкупвачите. Няма изкупвач, който за стопанства с едно и две животни да отиде и да сключи договор – това, което се предполага с прилагането на този Регламент.
Освен това Регламентът дава правото всяка държава да избере дали да прилага изцяло договорната система. Регламент (ЕС) № 1308 казва: „Държавата може да избере да прилага договорната система, но може да има и друго решение.” Ние не сме в противоречие с Европейския регламент.
Нашето предложение е да бъде освободена тази група стопанства от задължителното договориране. Ако може, няма проблем, но ако не могат да сключат договори, трябва съответно да затворят техните стопанства. Струва ми се, че това е разумно от гледна точка на ситуацията, която съществува в България относно млечното говедовъдство.
И не на последно място, в България много се говори за кратките вериги. Има Наредба № 26, която казва, че всеки земеделски стопанин може да доставя директно на пазара при определени условия. Така записан текстът: че всички трябва да имат договори, означава, че аз ако имам стопанство даже и с по-голям брой животни, трябва да сключа договор със себе си ли?! Защото в противен случай по-нататък има санкции, които са непосилни, независимо от това какви са стопанствата за подпомагане. Искам да обърна внимание – това са около 100 хил. човека, които ще бъдат засегнати, ако смятаме всяко домакинство по двама. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Реплики към изказването? Няма.
Други изказвания, колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 35, против 10, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението, подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 73, против 7, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
Параграф 18.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, буква „г”, а останалата част е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17:
„§ 17. В Глава пета се създава Раздел IIв с чл. 55д и чл. 55е:
„Раздел IIв
Първи изкупвачи на мляко
Чл. 55д. (1) Суровото краве, овче, козе и биволско мляко се изкупува от първи изкупвачи – физически или юридически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, и/или използват при изкупуването специализирани транспортни средства, регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) Суровото мляко по ал. 1 може да се изкупува и от първи изкупвачи, регистрирани в други държави – членки на Европейския съюз, когато се доставя на тяхна територия.
(3) Лицата по ал. 1 подават в Министерството на земеделието и храните заявление за регистрация по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията на лицето по чл. 12 от Закона за храните или от регистрацията на транспортните средства по чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(4) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа публичен електронен регистър на първите изкупвачи на сурово мляко по ал. 1, който се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.
(5) Министърът на земеделието и храните определя реда за регистрация и водене на регистъра на първите изкупвачи на сурово мляко и за подаване на месечните декларации от първите изкупвачи за общото количество изкупено сурово краве мляко с наредбата по чл. 55в.
Чл. 55е. Първите изкупвачи по чл. 55д, ал. 1 са длъжни да:
1. сключват договори за доставка на сурово мляко с производителите, включително от други държави – членки на Европейския съюз, при условията и по реда на чл. 55б;
2. издават документ за всяка доставка на всеки производител;
3. подават месечни декларации в Министерството на земеделието и храните за общото количество краве мляко, изкупено въз основа на договори, регистрирани съгласно наредбата по чл. 55в;
4. предоставят месечно информация за изпълнението на задълженията им по договорите за доставка – плащания;
5. съдействат на Държавен фонд „Земеделие” при извършването на проверки на сключените договори за изкупуване на сурово мляко от производителите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18:
„§ 18. В чл. 58а, ал. 5 думата „регистър” се заменя с „база данни”, думата „който” се заменя с „която”, а съюзът „за” се заменя с „през”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.
Параграф 22.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21:
„§ 21. В чл. 63, ал. 1 след думите „ал. 1” се добавя „или не подаде декларация по чл. 55е, т. 3”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 64 ал. 3 се изменя така:
„(3) На контролиращо лице, което не изпълни или наруши задължение по чл. 21а, ал. 5 или по чл. 23, т. 2 – 11, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”
Господин Председателю, тук имаме една редакционна поправка. На основание чл. 81, ал. 1, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в нов § 22...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Нека да гласуваме параграфите дотук, за да можем да внесем корекцията в новия параграф.
Гласуваме анблок параграфи 17, 18, 19, 20 и 21 по вносител. Няма направени предложения. Текстовете са подкрепени от Комисията.
Всъщност гласуваме и § 22, защото редакционната поправка е към чл. 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 64 ал. 3 се изменя така:
„(3) На контролиращо лице, което не изпълни или наруши задължение по чл. 21а, ал. 5 или по чл. 23, т. 2-11, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000. лв.”
Тук имаме редакционна поправка – след думите „чл. 23” се добавя „ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
По § 24 има предложение на Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3, а в останалата част предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. Чл. 72а се изменя така:
„Чл. 72а (1). На лице, което изкупува сурово мляко с цел преработка или препродажба от производител без регистрация като първи изкупвач и/или без договор, регистриран по реда на чл. 55б, ал. 5, освен в случаите по чл. 55б, ал. 2 се налага глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
(2) На производител на сурово мляко, който доставя мляко без договор с регистриран първи изкупвач, освен в случаите по чл. 55б, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
„1. Точка 5 се изменя така:
„5. „Доставка” е всяка продажба на сурово мляко, произведено в стопанството на производителя, на първи изкупвач.”
2. Точки 8, 9, 12, 13 и 22 се отменят.
3. Създават се т. 32 и 33:
„32. „Коза-майка” е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.
33. „Овца-майка” е всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Колеги, гласуваме новия § 22 с направеното редакционно предложение.
Моля, отменете гласуването.
Първо ще гласуваме предложението за редакционна поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Сега гласуваме новия текст на чл. 22 с редакционната поправка, както и текстовете до § 26, докладвани от името на Комисията и подкрепени от нея.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 27 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 27. Одобрените изкупвачи до влизането в сила на този Закон се вписват служебно в регистъра по чл. 55д, ал. 4.”
По § 28 има предложение на народния представител Теодора Георгиева.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2.
„§ 28. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на:
1. параграфи 11а, 11б и 11в, които влизат в сила от 1 декември 2015 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28:
„§ 28. Законът влиза в сила от 1 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Колеги, гласуваме неподкрепеното предложение по т. 1.
Гласували 92 народни представители: за 20, против 5, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението по вносител, подкрепено от Комисията, за заглавието на раздела, както и отнасящо се до датата на влизане в сила на Законопроекта – § 27 и § 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Колеги, почивка до 11,00 ч., след което продължаваме с парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 19 февруари до 25 февруари 2016 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Вили Лилков към Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, относно иновативна технология за обработване на битови отпадъци в община Бургас и ефектът от нейното приложение. Следва да се отговори писмено до 9 март 2016 г. ;
- народния представител Искрен Веселинов към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно финансирането на обекти от пътната инфраструктура по региони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 март 2016 г.;
- народния представител Таско Ерменков към Николай Ненчев – министър на отбраната, относно политиката на Министерството на отбраната за осигуряване на неприкосновеността на българските граници. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 март 2016 г.
Уважаеми колеги, имам удоволствието да поздравя с „Добре дошли!” група студенти, които днес са ни на гости. Те са възпитаници на най-големия университет в България и в Югоизточна Европа – Университета за национално и световно стопанство. Всички те са дейни студенти, а в голямата си част са членове на Студентския съвет при УНСС. (Ръкопляскания.)
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Методи Андреев и Никола Хаджийски;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Антони Тренчев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос от народния представител Петър Владиславов Славов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Петър Владислав Славов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на 11 въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Галя Симеонова Георгиева;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на питане от народния представител Иван Костадинов Станков;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Иван Костадинов Станков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Костадинов Станков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Борислав Събинов Иглев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Красимир Илиев Богданов.
Допълнителна информация към писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Свиленски.
Писмен отговор от:
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на два въпроса от народния представител Димитър Шишков.
Колеги, днес участие в парламентарния контрол ще вземе министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
В момента е в среща, която продължава, затова ще започнем с господин Горанов. В момента, в който премиерът влезе в залата, ще прекъснем отговорите на господин Горанов и ще преминем към обявения Ви предварително ред – първо, премиерът Борисов, след него госпожа Кунева. Търсих я, не успях да се свържа с нея, затова започваме с господин Горанов. По-късно ще бъде и госпожа Кунева тук.
Първи ще зададат своя въпрос на Владислав Горанов – министър на финансите, народните представители Светла Бъчварова и Кирчо Карагьозов относно предоставяне на държавна помощ на земеделските производители.
Госпожа Бъчварова ще развие въпроса.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Поводът да се обърнем към Вас е в резултат на това, че многократно Министерството на земеделието и храните през 2015 г. обещаваше държавна помощ – възстановяване акциз за горивата. В медиите има някъде около 45 публикации на тази тема на министъра на земеделието.
С колегата зададохме на два пъти въпроса, но всички отговори бяха насочени към Вас като компетентния орган, тоест Министерството на финансите, което трябва да направи необходимите стъпки за признаването или разрешението от Европейката комисия на тази държавна помощ.
За какво става въпрос? До 2014 г. земеделските производители получаваха по една наистина много сложна система, както всички останали фермери в Европейския съюз, възстановяване на акциза за горивата, което е индиректна помощ по отношение на доходите на земеделските стопанства.
През 2015 г. това не се случи, а в 2016 г. отново сме свидетели на прехвърляния на отговорността между двете министерства кой е отговорен тази помощ да бъде разписана и предложена пред Европейската комисия за разрешение.
Какви ще бъдат параметрите на тази държавна помощ, защото пак трябва да подчертаем, че отговорът от Министерството и от компетентните органи показва, че тя ще бъде коренно различна от тази през 2014 г. – ще се направят съответните изводи за трудностите при нейното прилагане.
Въпросът с колегата ни е: ще бъде ли възможно държавната помощ да бъде одобрена от Европейската комисия през 2016 г. – да се прилага за подпомагане на земеделските производители? Ще получат ли земеделските производители възможност наистина да бъдат конкурентни на пазара?
Съгласете се, че и блокадата сега, която е в Гърция, виждате какво подпомагане имат гръцките фермери, а българските са на 50% спрямо тяхното субсидиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Бъчварова, Проектът на схема за държавна помощ, ползвана за земеделските производители, в основната си част е изготвен. Към настоящия момент се подготвят предложения за промени в нормативните актове. Доколкото ми е известно, те също са готови като изменение в Закона за акцизите и данъчните складове и в Закона за подпомагане на земеделските производители.
По същество Проектът на схемата предвижда подпомагане на земеделските производители чрез прилагане на намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство до 2020 г. За разлика от предходната схема за държавна помощ, при новата не се предвижда ползването на ваучери за гориво, а разликата между стандартната и намалената ставка за газьола ще се възстановява на получателите на помощта въз основа на прозрачни и обективни критерии, след извършване на контролни проверки от Държавен фонд „Земеделие” и Министерството на земеделието и храните и след определяне на отстъпка от стандартната акцизна ставка, за всеки отделен земеделски производител разликата ще бъде възстановявана от Агенция „Митници”. Очаква се новата схема за държавна помощ значително да намали административната тежест и разходите за бизнеса. За допустими или приемливи разходи по схемата ще се считат разходите за акциз върху горивото газьол, използвано за целите на първичното селскостопанско производство.
При изготвянето на схемата възникнаха въпроси относно съвместимостта й с европейското законодателство. В тази връзка на 7 октомври 2015 г. беше изпратено запитване до Европейската комисия за разясняване на определени разпоредби от Регламент ЕС 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Към настоящия момент все още не е получен отговор от страна на Комисията.
Следва да се има предвид, че след получаване на отговор от Комисията, че схемата е съвместима, тя не е необходимо да бъде допълнително нотифицирана пред Европейската комисия по реда на чл. 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Оценката се извършва на национално ниво по реда на чл. 9 от Закона за държавните помощи и Европейската комисия трябва да бъде уведомена, че Република България ще се възползва от възможността да прилага схема за държавни помощи под формата на намалена акцизна ставка за газьол, използван при първично селскостопанско производство.
Искам да Ви уверя, че още при съставянето на Закона за държавния бюджет за 2016 г. сме взели предвид поетите многократно ангажименти към земеделските производители за съществуването на подобна помощ. Измененията в правилата обаче, настъпили в средата на 2014 г., приложими към новата схема, ни накараха да се обърнем към Комисията за разясненията, от които имахме нужда, по отношение на правилата за отпускане на тази помощ. За съжаление, все още нямаме окончателен отговор от Европейската комисия, независимо от това, че многократно министърът на земеделието и службите на Министерството на финансите са се обръщали настойчиво към службите на Европейската комисия да побързат с отговор в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Горанов. Изключително коректно – на третата минута заковахте края на отговора си.
Заповядайте за реплика, господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, изслушах с огромно внимание отговора Ви. В крайна сметка дотук аз и вероятно тези, които наблюдават контрола – земеделските стопани, не разбрахме 2016 г. ще получат ли тази помощ или няма да я получат.
Вие сам казахте, че промяната на правилата е настъпила в средата на 2014 г. Вие сте отправили питането месец октомври 2015 г. Ако го получим месец ноември 2016 г., това означава, че те няма да имат помощ и за 2016 г.
Нека бъдем по-конкретни! Ако има някаква надежда, просто я кажете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам да подчертая ясно и да ме разберете, че всъщност ние нямаме спор с Вас по целесъобразността и волята да се отпусне такава помощ. Съгласете се обаче, че ако тя не е отпусната по правилата, рискуваме не само щета за българската държава от неправомерно отпусната държавна помощ, рискуваме да увредим интересите на земеделските производители, които в един момент може да се окаже, че ако не е отпусната по правилата, са я получили недължимо. Тоест в смисъл след това да се налага да бъде възстановявана.
Искрено се надявам, че независимо от това, че европейските служби работят консервативно и често доста бавят подобни отговори, в 2016 г. помощта може да бъде реализирана в обемите, в които е разчетена в годишния Закон за държавния бюджет. Ще продължим с усилията да настояваме пред Комисията бързо да получим отговор.
Това, което цитирате, е коректно от гледна точка на сроковете, но новата схема на практика трябва да се нотифицира по новите правила, променени в средата на 2014 г. Вероятно това, че правилата са променени в средата на 2014 г., затруднява Комисията да даде ясно тълкувание как се процедира по тях – по-новите правила.
Уверен съм, че ресурсът, който сме заделили в държавния бюджет, ще може да стигне до земеделските производители. Иска ми се, ако може веднага, но ако не спазим правилата за отпускане на тази помощ, ще бъде по-лошо отколкото ако вземем едно решение по целесъобразност да я отпуснем в несъответствие с европейските правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Следва въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров относно оповестяване пълните данни за лицата, придобили вземания от КТБ АД – цесионери след налагане на специален надзор.
Въпросът ще развие господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, нашият въпрос, както стана ясно, касае цесиите и прихващанията след специалния надзор в КТБ – тези толкова проблемни цесии и прихващания.
Уважаеми господин Министър, неотдавна Фондът за гарантиране на влоговете обяви изготвените от синдиците на КТБ списъци по чл. 62 от Закона за кредитните институции относно лицата, извършили разпоредителни сделки с влоговете си в КТБ АД след поставянето й под специален надзор, както и прихващания с такива вземания. Прави впечатление, че в списъците фигурират само лицата прехвърлители, тоест цедентите по влоговете, а не и лицата, с които те са договаряли или така наречените „цесионери по тези сделки” – другата страна по сделките. Последното не е в интерес нито на публичността, каквато е целта на тези законови разпоредби, нито на изясняване на обстоятелството около това кои лица са увредили масата на несъстоятелността с подобен род сделки и са ощетили кредиторите на КТБ, в това число и държавата чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките и кредита, който Фондът получи от държавния бюджет от над 2 млрд. лв.
Нещо повече, не става ясно дали оповестените списъци съдържат лицата – цесионери, които от своя страна са извършили последващо прехвърляне на придобитите с цесия вземания на други трети лица за извършване на прихващане с кредити към КТБ.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: Каква е причината в списъците по чл. 62 от Закона за кредитните институции синдикът да е посочил само едната страна по сделките – по цесиите, след специалния надзор на КТБ? Посочен е само цедентът, но не и лицето, придобило вземането, така нареченият „цесионер”?
Включени ли са в тези списъци лицата, които след придобиване на вземане от своя страна също са извършили разпореждане с него в срока на специалния надзор, прехвърляйки го на трети лица с цел прихващане с кредити от банката и така самите те на практика са извършили цесии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
И господин Славов беше точен за двете минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, господин Димитров! При осъществяване на правомощията си синдикът на банката в несъстоятелност е длъжен в законоустановения срок да оповести информацията по чл. 62, ал. 12, т. 3 от Закона за кредитните институции и във връзка с чл. 62, ал. 16, т. 3 от същия Закон. Съгласно посочената законова норма синдикът на КТБ е оповестил физическите и юридически лица, които са съобщили за прехвърляне на вземането си или са направили волеизявление за прихващане след поставяне на банката под специален надзор.
Оповестената на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките информация съдържа имената на физически лица, наименованията и правната форма на юридическите лица, едноличните търговци и неперсонифицираните правни субекти, които са съобщили за прехвърляне на вземането си, както и вида и стойността на сделката. Информацията съдържа данни за лицата-прехвърлители (цеденти) по сделките, доколкото съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор съобщава на длъжника за прехвърлянето.
В отделни списъци е оповестена информация за лицата, които са направили волеизявление за прихващане, след поставяне на банката под специален надзор. Информацията за лицата, направили волеизявление за прихващане, на практика съдържа данни за цесионерите по сделки за прехвърляне на вземания, предвид това, че същите са направили волеизявленията за прихващане до банката по реда на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. Законът изрично посочва какви данни и на кои лица следва да бъдат оповестени, като в разпоредбите не се съдържа възможност за включване в списъците на данни за други лица по преценка на синдика.
В този смисъл и понеже текат много дебати във връзка с информацията, която може и следва да бъде оповестена от банката, смятам, че съвместно с нас или пък като самостоятелна законодателна инициатива на отделен народен представител не съществува никаква пречка така да бъдат формулирани законовите текстове, че да се предостави информацията, която смятате за нужна.
Съгласете се обаче, че синдиците не могат да излязат извън рамката, поставена от самия Закон. В случая нормите, с които им е възложен обемът информация да бъде разкрит, са спазени. Ако имаме претенция за допълнителна информация, трябва да им възложим, по силата на Закон, допълнителна задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, аз съм абсолютно съгласен с Вас, че синдикът трябва да действа в рамките на Закона, но сами видяхме как изведнъж се появиха едни грешки в списъците, които очевидно не са разписани да се правят в Закона и това беше доста смущаващо. В случая ми се струва, че синдиците – в рамките на Закона и както е разписано, не е необходимо да се правят законодателни промени, за да предоставят пълната информация. Ще Ви кажа веднага моя аргумент.
Както Вие посочихте, те считат, че в списъците, които са представили, от една страна, посочват цедентите, тоест лицата, които са прехвърлили своето вземане, а от друга страна, посочват и лицата, които са извършили прихващания с изкупените вземания, тоест считат, че по този начин са си изпълнили работата на сто процента.
Това, което ние питаме и което в случая липсва: ако по веригата между цедента и лицето, което прихваща, се окаже, че има и други лица. Тогава интересно защо тези лица не фигурират в тези списъци? Тъй като, както на всички ни става ясно, тези така наречени „изкупвачи на цесии” – самите те са извършили цесия и са ги прехвърлили на лицата, които прихващат. Тоест, предвид че самите тези лица, изкупили цесиите, извършват цесия в срока след специалния надзор, те попадат в предмета на закона и също трябва да бъдат посочени.
Това беше смисълът всъщност и на нашия въпрос. Тъй като в списъците на синдиците имаше само една колонка и пишеше: „Лица” и там бяха поставени всичките, без да е разделено на групи. Дали са от групите, които са изкупували и веднага прихващали, или става дума за лица, които са изкупували вземания, концентрирали са ги по някакъв начин и след това са ги продавали вече на лица, които са прихващали? Но във всички случаи и едните, и другите извършват цесия по веригата на тези сделки и според мен попадат в предмета на закона, така че е редно да бъдат посочени.
Аз това не можах да разбера от списъците: всъщност има ли ги, или ги няма тези междинни звена? Така че може би трябва като допълнителен въпрос да се постави към синдика, но ми се струва, че това е важно да се изясни и е в рамките на техните законови задължения и понастоящем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Горанов?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има аргументи в това, което казвате. Въпросът е, че тълкуването на Закона от тези, които го прилагат, в случая синдиците, е тяхно право, което аз не мога да променя.
Готов съм да отправя нов въпрос към тях с конкретната информация, която днес доразвихте в репликата, която отправихте. Предполагам, че с прецизирането на Вашето разбиране за техните правомощия можем да получим допълнителна информация. (Министър-председателят Бойко Борисов влиза в пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Тук ще прекъснем Вашите отговори. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Процедура – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Вземам процедура по начина на водене или по-точно по начина, по който селектирате въпросите, които народните представители задават към министър-председателя.
Аз не знам дали българските граждани, включително и техните народни представители, не трябва да търсят връзки с българската емиграция в чужбина, за да зададат въпроси, които през някое посолство да стигнат до министър-председателя. Остро възразявам по начина, по който селектирате въпросите, защото има въпроси, които са изключително важни за обществото и те не получават своите отговори.
Аз преди известно време поставих въпрос пред Вас: защо правителството на господин Бойко Борисов е назначило за генерален консул в Солун бившия председател на ДАНС Владимир Писанчев? Кои са личните и професионални качества, за да бъде предпочетен? Вие върнахте въпроса, защото ставало въпрос за лични данни. Аз питам за качества, а не за лични данни. Така че такива важни назначения, които са спорни, би следвало да получат своя отговор, и то от този, който е поставил въпроса. Защото тук напоследък разбирам, че за заместник-председател на новата Разузнавателна агенция е назначено едно лице, което е близко до сарайско-библиотекарската групировка, без нито един ден стаж в ДАР. И сега, като пусна въпроса, и него ли ще ми върнете?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Атанасов, търпеливо Ви изслушах и не Ви прекъснах, въпреки че процедурата Ви е абсолютно недопустима.
В нашия Правилник има изрични текстове в случаи, в които народен представител има върнат въпрос от председателя. Има възможност в тридневен срок да се отнесе към Председателския съвет. Вие не сте извървял тази процедура, което означава, че първоначално сте бил съгласен с отговора, който сте получили от мен.
Мина време, спомням си Вашия въпрос, но до момента не сте реагирали. Странно защо точно в този момент искате процедурата по начина на водене?!
От името на група, заповядайте. (Шум и реплики отдясно.)
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги народни представители!
Вчера в медиите и в социалните мрежи широка популярност доби видеоклип, на който се вижда как двама мъже, въоръжени с гумени палки, с жестокост удрят по ръцете и през лицето шофьора на друг автомобил. Случката, за жалост, е банална. Всеки ден по улиците на София или в по-малките населени места, често посред бял ден и пред очите на всички, някои бият, а други биват пребивани.
По-рано пък тази седмица в много посещаван столичен магазин беше извършен въоръжен грабеж, стреля се с автомат „Калашников”. Новината дори не предизвика учудване. Лошото е, че не само премиерът на страната обръгна към куршумите и заплахите. Обществото ни като че ли свиква с насилието, започва да го приема за нормално и дори понякога да го оправдава, особено когато става дума за саморазправа.
С настоящата декларация Парламентарната група на БСП лява България категорично осъжда варварската агресия и поведение на вчерашните биячи. Съзнаваме обаче, че проблемът е по-дълбок, а в случая той е и политически.
Към обичайните фактори на банализираната и организирана престъпност, каквито са ширещата се мизерия, ниската култура и чувството за безнаказаност, в последната година се появи – не за пръв път, но сякаш по-силно от всякога – още един феномен. Става дума за откровената и обществено осезаема липса на компетентно политическо ръководство в Министерството на вътрешните работи. Създаде се качествено нова среда на безредие и хаос, в която побойници и крадци триумфират над нормалните хора.
За цяла година госпожа Бъчварова не съумя да убеди, че има способност да ръководи МВР. Нещо повече – тя не показа и особено желание за това. Счита, че критиките към МВР са посегателство срещу националната сигурност.
Професионалното ръководство, което би трябвало да й помага, също не е на висотата на своите отговорности.
Вместо да реформира системата, Бъчварова и нейният екип влязоха с полицейските синдикати в абсолютно ненужен конфликт, който и днес изглежда без изход.
Вместо да съсредоточат усилията на МВР върху основната му дейност, а именно опазването на обществения ред, те решиха да създават фирми и да търсят дарения. Две практики – исторически доказали се като порочни.
Вместо да търси средства за повишаване на материалния статус, мотивацията и обучението на служителите на МВР, те организират поръчка за никому ненужни нови лични карти, струващи стотици милиона лева.
Вместо да продължат програмата на предишното правителство срещу битовата престъпност, при която в охраната на малките населени места (оживление, смях и реплики в ГЕРБ) и полските площи се включваха и жандармерия, и безработни – те я спряха. Спряха онази програма, но не измислиха друга.
Вместо да засилят охраната на границата, отзоваха командированите полицаи. Последва обещание за попълване и увеличение на личния състав на Гранична полиция, но нищо такова не се случи досега.
Вместо да се подобри системата за видеонаблюдение на граничната бразда, се установи, че и там, където такава система има, тя доста често не работи.
Година и половина, вместо да се удължава оградата, расте цената й. Преди време, когато „стабилността” още не беше символ верую на ГЕРБ, те, в ролята си на опозиция, направиха всичко възможно да саботират строежа на защитното съоръжение. Дори сезираха прокуратурата за това. Днес има поне 100 млн. лв. причини повече да се шуми за този процес около оградата. Но не това искаме от БСП. Ние искаме оградата да се вдигне. Дори подкрепихме закон това да стане по-бързо.
Приказките, че нашата граница е най-добре охраняваната в Европа, са като говоренето на правителството за „реформи”. Те служат единствено за запълване на ефирно време. Истината е друга. Европа се огражда. Може да съжаляваме за този факт, но не можем да го отричаме. В Европа се планира да заработи нова агенция за защита на Шенгенските граници, а нашите граници още не са такива. България рискува да се озове приклещена между държави с милиони бежанци в тях и херметично затворения Шенген. Последствията ще са пагубни. Затова, преди да се обяснява как Европа трябва да затвори всичките си външни граници, би било добре министър-председателят да се увери, че България е способна при нужда да затвори своята граница.
Ние, народните представители от БСП лява България, отправяме към управляващото мнозинство и изпълнителната власт три конкретни предложения, за изпълнението на които сме готови да съдействаме в името на националния интерес.
Първо – промяна на политиката на Министерството на вътрешните работи, която да издигне в основен приоритет противодействието на битовата престъпност и вандализма. Това включва преустановяването на и без това яловите опити за промяна на законодателството в частта му, засягаща социалните права на служителите в системата. Тези псевдореформи водят единствено до напрежение и недоволство сред личния състав на МВР. Имаме нужда от мотивирани, а не изнервени полицаи.
Второ – увеличаване на числеността на Гранична полиция и организиране на ползотворно сътрудничество на полицейските с въоръжените сили от Българската армия, съгласно новите законови разпоредби, които единодушно приехме вчера.
Предупреждаваме от сега, че ще реагираме изключително остро, ако идеята на Министерството на отбраната да обезоръжи нашите войници, докато изпълняват мисията си на границата, се реализира. Подобна идея може да хрумне само на министъра Николай Ненчев, който не спира с демонстрациите на своята категорична несъстоятелност.
Трето – провеждане на целенасочена и категорична политика за включване на българо-турската граница в обсега на действие на заплануваната нова Европейска агенция за гранична и брегова охрана.
Настояваме също така българският парламент да бъде информиран по-обстойно и редовно за приоритетите на българското правителство в Европейския съюз, за да не се стига до „грешки в превода”, както за т.нар. „горещи точки”.
За тези конкретни мерки ще държим отговорен персонално министър-председателя господин Борисов, защото с избора на госпожа Румяна Бъчварова за вътрешен министър той сам пое тази отговорност. За съжаление този му ход се оказва грешен, а подобни грешки се измерват с опасни инциденти и синини от гумени палки.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първи свой въпрос към министър-председателя господин Борисов ще зададе господин Явор Хайтов. Те имат общ въпрос заедно с народния представител Красимир Каракачанов относно блокада на българо-гръцката граница.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Повече от 20, а може би вече 30 дни продължават протестите на гръцките фермери и поради тези техни протести границата между България и Гърция е затворена. Тя се отваря за съвсем кратък период от време нерегулярно. Българските превозвачи – транспортни фирми, търговци и производители, търпят неимоверни загуби заради блокада на границата. Също така... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, не давате възможност да чуят въпроса, който се задава в момента.
ЯВОР ХАЙТОВ: Също така страда и българският туризъм, тъй като нито гръцките граждани могат да посещават зимните ни курорти в разгара на зимния сезон, нито други чуждестранни туристи да влизат в България през гръцко-българската граница.
Нашият въпрос с уважаемия народен представител Красимир Каракачанов е: какво прави българското правителство, за да може по нормален начин да се осъществяват търговско-икономическите, туристически и транспортни връзки между нашите две страни и кога най-сетне ще отпадне тази блокада, която нанася неимоверни щети на българската икономика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Хайтов, господин Каракачанов! Мислех си как да построя отговора си, но е най-лесно да се отговори с една дума. Просто с тези хора вече не знам и ако някой тук счита, че може да ми даде съвет, съм готов да го изслушам, не знам какво да направя повече.
Два пъти, три пъти говоря с техния премиер, говоря с опозицията на Гърция, с председателя на Европейската комисия, с комисарите, с колегите от Европейския съвет. Единственото, което получавам като отговор: нямаме контрол върху тях.
Всеки ден пишем писма от Външно министерство, подписани от външния министър. Безобразие и... Нямам друга квалификация за действията по нашата граница.
Всички форми на дипломация, на министри, на полицейски началници, на молби, на каквото щете, сме ги изчерпали. Дори вчера с това, че се дърпат, за да минат бежанците и след това затварят границата и пътя за нашия транспорт... Нямам логично обяснение.
Повтарям, официалните власти казват, че нямат никакъв контрол, водели преговори, резултатът е затворена граница. Европейската комисия казва: ама това е все пак проблем между две държави, ние какво да направим? Всеки ден ги информираме. Всеки ден пишем и то даже последните писма аз съм ги диктувал на външния министър, че това има само едно: да започне с „безобразието продължава и са нарушени всички европейски принципи”.
Но положението в нашата съседка и с бежанската вълна, и със стачките е такова, че няма адекватна реакция.
Ако считате, че трябва с още някой да говоря или още нещо да направим, с радост ще Ви чуя.
Вече дори няма на кой да се обадиш. На всички сме се обадили по пет-шест пъти, на всички сме се молили. На всички сме обяснили – снимки, материали, записи, ципури, танци, всичко каквото може, сме изказали, и колегата каза: „Извинявай, нямам контрол”. Викам: „Вкарайте полицейските сили, направете кордон, за да минават хората, да минават... Това е геноцид към нашите хора”.
Просто съжалявам, че отговорът ми е такъв, но действително се чувствам в абсолютна безизходица. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър-председател, може би е шанс, че колегата Каракачанов отсъства, защото вероятно като историк ще постави въпроса дали не е време да преразгледаме Ньойския договор при такова поведение на нашите съседи. Но аз като юрист ще Ви кажа, че може би има една стъпка, един ход и това са дела. Едно време народният представител от СДС Георги Марков казваше: „Избори – до дупка! ”, може би нашите южни съседи трябва да усетят дела до дупка на всички нива.
Утре има Общо събрание на Висшия адвокатски съвет и аз ще помоля колегите да са максимално благоразположени, като юридическа мисъл и подкрепа на българските стопански субекти, на българските фирми, да окажат необходимата помощ, защото наистина е срамота през ХХІ век, когато ние истински се радвахме и бяхме щастливи, че, видите ли, няма визи, няма тази граница, която беше по време на режима преди 1989 г. – българските превозвачи, транспортни фирми и целият български бизнес страда и получава неимоверни загуби, защото няма механизъм, по който да бъдат компенсирани. В края на краищата всички ние сме загрижени за българския бизнес, защото от техните данъци са всъщност и нашите заплати. От там идват и част от парите за българските магистрали, жп линии. Така че, само дела и много Ви моля ангажирайте цялото правителство с всички свои възможности, за да се предотврати и най-накрая да бъде вдигната блокадата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин Премиер?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Нямам какво да кажа повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос от народния представител Янаки Стоилов относно предложение до министър-председателя Министерският съвет да изисква обновяването на българската Военна авиация да се съчетава с проекти за икономическо развитие на страната.
Слушаме Ви, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър-председател! В близка перспектива предстои правителството да приеме решения за закупуване на военни самолети – изтребители. Решаването на този въпрос, разбира се, изисква да бъдат преценени военнотехническите характеристики на вида самолет, срокът на неговата експлоатация, цена, условия за поддръжка и други показатели. Смятам обаче, че този проблем е толкова важен, че той не може да бъде решаван само като военен и в рамките на Министерството на отбраната. Той трябва да се използва за икономическото развитие на страната. Това изисква от министрите, които имат отношение към икономическата тематика, да представят свои виждания и предложения към Вас, така че те да бъдат обсъдени от правителството и да бъдат съчетани с възлагането за окончателното решение.
Убеден съм, че ние трябва да получим поне няколкостотин милиона лева при приемането на такова решение, защото то е решение не само за повишаване капацитета на Българската армия, но е крайно необходимо за възстановяване на възможностите на българската индустрия и подобряване на инфраструктурата.
Затова, господин Министър-председател, искам да разбера дали Вие сте получавали такива предложения от Ваши министри и по-скоро дали Вие ще изисквате от тях те да ги представят и съответно при приемане на окончателното решение, Вие да изисквате от страната доставчик да поеме договорни ангажименти за финансови средства и инвестиции в българската икономика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стоилов, благодаря за въпроса. Военните имат мандат да намерят най-доброто решение за Българската авиация. Взимането на това решение трябва да включва няколко компонента – цена, качества, многоцелеви технически възможности, дълготрайност за използване, съвместимост. Не са много компаниите, произвеждащи военни самолети, всички те се стараят да дават възможно най-добри условия, съответно някои от тях дават възможност да има съпътстващи дейности, свързано с големия договор за финансиране на такава сделка.
Много сме далече от времето, а и аз единственото, което съм поставил като задача на военния министър, а и на военните, е все пак да има и мнението на самия летателен състав, на пилотите, надали има някой по-добре от тях да познава техниката, тъй като много от тях вече са летели на различни типове самолети – и руски, и западни. Така че нека да напреднат в даването на оферти, в разговорите и мисля, че тогава бихме могли – това е авиация за дълги години, това са дългосрочни договори, защото тук се включва поддръжка, въоръжение, самите системи, самите ракети, цените им впоследствие. Виждате какви са парите за ремонт – дали ще има заводи, които да ги поправят и ремонтират в България, дали трябва да се карат на друго място. Сиреч, още в много начален вариант, в смисъл в началото е тази работа.
Поемам ангажимент, когато имам повече информация или напреднат, или получат оферти от повече места, може би и в Комисията в парламента да се даде – тук има хора, които са големи специалисти в авиацията, това решение ще го вземем заедно и няма да допусна нещо, което да бъде в ущърб на държавата, а точно обратното – ще търсим най-добрия икономически ефект от подобна сделка. Така или иначе, дават се много пари, но нашият разчет е това да стане след няколко години и тогава ще има преговори. Благодаря, ще Ви държа в течение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър-председател, Вие всъщност не отговаряте на моя въпрос. Той не е въпрос как да се стигне до избора на конкретния самолет от гледна точка на военните изисквания към него, защото разликите между тези, които произвеждат и предлагат такива самолети, така или иначе не са много големи.
Моят въпрос е как ще използваме решаването на проблема за обновяване на българската Военна авиация с решаване на проблеми на българската икономика? Очаквам, ако направите дуплика, да кажете, че поемате ангажимент да възложите на министрите на икономиката, на регионалното развитие, на транспорта, на енергетиката или на други министри, които смятате, да Ви дадат предложения за преки чуждестранни инвестиции, те да бъдат обсъдени, координирани в Министерския съвет и когато се стигне до решението за това какви са военните изисквания, което е работа главно на Военното министерство, те да бъдат поставени заедно с тях. Това е дори повече от така наречените „офсетни програми”, които съчетават различни производства, когато се обсъждат въпроси за доставката на военно оборудване. Това е един голям въпрос, който трябва да бъде поставен пред всяка една държава, която очаква ние да обърнем сериозно внимание на нейното предложение. Защото това решение е по-скоро политическо. То не е просто икономическо задание и провеждане на някаква обществена поръчка.
Затова искам да разбера дали възприемате този подход, защото ние само при съчетаване на решението за обновяването на авиацията със сериозни икономически проекти, които пряко да бъдат финансирани от тези, които очакват да получат поръчка от българската държава, ще приемем като решение, което ангажира всички нас. Това искам да разбера и това е важният въпрос, който може да се превърне в едно от средствата за преодоляване на сегашната икономическа и социална ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, тъй като има европейски директиви, които ме карат да бъда по-внимателен в изказа за привързването на икономическите принципи и за защита на икономиката, или инвестициите, които искате да има в икономиката, с пряко обвързване с дадена сделка, затова съм по-внимателен и затова казах, че в преговорите и във вземането на решение ще бъде коментирано всичко това и когато дойде да се вземе решението, то ще бъде съобразено и с този ангажимент.
Ако сега Ви отговоря: „Да, ще го направим”, аз мога да Ви прочета: „…има Директива № 346 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и при сключването на междуправителствени договори и договори за доставка в трети страни. Тези изключения обаче са много ограничени, могат да се ползват единствено и само за защита на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната, които не могат да бъдат защитени чрез предвидените в националното законодателство процедури” и така нататък, и така нататък.
Търсех отговор по-дълбоко в това, което ме попитахте. Да, разбира се, ако можем да се възползваме и покрай подобна сделка да дойдат и инвестиции – това е прекрасно за икономиката, но не мога да заявя, че това ще бъде нашата позиция, поради тази причина. И затова поех ангажимент в зависимост от това как вървят преговорите, когато бъда информиран, да Ви запозная и Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Премиер, за участието Ви в парламентарния контрол.
Очакваме Ви следващата сряда – 2 март, на блицконтрол. Заповядайте отсега. (Оживление.)
Преминаваме към въпросите и отговорите на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката.
Първи ще зададе своя въпрос Слави Бинев относно проблеми, свързани с подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Слушаме Ви, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Нямаше как да не забележа, че в Плана за подготовка на българското председателство, както и в Отчета за свършеното досега липсват данни относно процедурите по назначаване на служители, които да вземат участие в подготовката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
СЛАВИ БИНЕВ: В Мярка 30 от плана – формиране на екип на председателството, не са посочени критерии, въз основа на които ще се избират и назначават служители. Не е изрично упоменат и конкурсният принцип за осигуряване на персонала. Нима тези критерии не са съществени за качественото и ефективно провеждане на председателството?
Освен това редица специалисти споделиха своите притеснения, че българската държава е закъсняла с организацията в сравнение с други държави – членки на Европейския съюз, които по-рано са започнали своята подготовка.
Така ли е наистина, според Вас? На какъв принцип избирате кадрите, които ще осъществят организацията на може би най-значимото събитие от приемането на Република България в Европейския съюз? И дали проблемите, които споменах преди малко, са решими? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, първо, искам да кажа, че Ваши гости днес в Народното събрание са студенти от Софийския университет и аз много се радвам, че те могат пряко да наблюдават работата и да чуят в Народното събрание отговора към господин Бинев, свързан с председателството. Разчитам, разбира се, че и оттук нататък ще продължите да осъществявате своя контрол на това, което правим, за председателството.
И така, какво сме свършили досега по отношение на екипа?
Абсолютно сте прав, че добрата репутация и доверието в страната ни се гради от нашата администрация. Формиран е екипът на председателството, господин Бинев. Той включва близо 900 членове, които са предложени от 40 ведомства. Това са държавни служители, които и в момента работят в държавната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Отделните институции са определили служителите на база опита им в процеса по вземане на решения в рамките на Европейския съюз, владеенето на чужд език, преговорни умения. Списъкът, разбира се, подлежи на актуализация, но по-голямата част от хората вече са определени. Осемдесет и пет процента от позициите са определени. Това е важно и наистина не може да бъде оставено за последния момент, защото всеки един от тези служители ще бъде специално обучен отново в това, което му липсва – било преговорни умения, било втори западен език.
В края на миналата година беше извършена и проверка на езиковите умения на служителите от екипа на Председателството чрез онлайн тест на Британския съвет, а в началото на настоящата година беше извършена оценка на техните професионални качества и умения въз основа на две методологии.
На база на резултатите Институтът по публична администрация и Дипломатическият институт ще проведат обучение за хората от екипа за подобряване на тяхната квалификация. След това служителите ще бъдат оценени отново, за да се провери ефективността на обученията. Списъкът с членовете на екипа не е окончателен и при необходимост има възможност за промени в състава.
По въпроса за принципа за набиране кадрите за екипа на Председателството, което очевидно е сърцевината на Вашия въпрос, не е налице специфичен отделен механизъм за назначаване на служители, който да е изключение от общите правила за назначаване на служители от държавната администрация. За тези от тях, които ще бъдат допълнително наети за Председателството, на общо основание ще се прилага конкурсният принцип. Такива все още не са наети, защото не сме идентифицирали нужда от тях в определените работни групи. Всички правила са залегнали в нормите на действащото право, постъпването на държавна служба задължително се предхожда от конкурс, а назначаването се извършва чрез конкуренция на професионалните и делови качества на кандидатите. В тази връзка напълно споделям тезата Ви, че тези критерии са съществени за качественото и ефективно провеждане на председателството.
И накрая бих искала да Ви уверя, господин Бинев, че организацията на българското председателство не е закъсняла, а върви по график. Вече сме в активна фаза на подготовка. Сега най-важни са въпросите за сградите за провеждане на събитията на Председателството и за екипа на председателството.
Особено ценя Вашата парламентарна активност по въпросите на Председателството и Ви приветствам за това, че допринасяте с въпросите си за нашата подготовка. Благодаря Ви.
Ако искате, аз мога да Ви представя и допълнителна по-дълга версия на моя отговор писмено, защото моето време изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Уважаеми господин Бинев, заповядайте за реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Извън репликата, имам чисто процедурна забележка към Вас, господин Заместник-председател.
Мисля, че трябва да въдворите ред в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На няколко пъти призовах колегите да поддържат необходимия ред.
СЛАВИ БИНЕВ: Не знам какви са Вашите възможности по Правилника, но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма как да ги изгоня всичките.
СЛАВИ БИНЕВ: Трябва нещо да направите – не знам Вашите привилегии по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нямам такива.
СЛАВИ БИНЕВ: В такъв случай трябва да се помисли за промяна на Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате право на инициатива в тази посока.
СЛАВИ БИНЕВ: Мисля, че най-добре е Вие пръв да направите нещо по този въпрос, защото това е неуважение въобще към разговора, който се води, както и към председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съгласен съм.
Моля Ви да продължите с репликата.
СЛАВИ БИНЕВ: Госпожо Вицепремиер, всъщност сърцевината на моя въпрос е непрозрачността на тези процедури, които са извършени към момента, тяхното неогласяване. От загриженост казвам този факт, защото всички знаем, че един от големите проблеми, които имаме и пред правителството, и въобще пред държавната организация като цяло, е административният капацитет. Тоест нетърсенето на най-подходящите хора, търсенето на партийни назначения или набирането на хора от някакъв по-специален кръг е нещо, което трябва да бъде избегнато. Аз съм водил този разговор във Вашия кабинет, ако си спомняте, говорихме по този въпрос. Казах няколко пъти, че всички, които сме имали дългогодишни отношения въобще с европейските институции, можем да помогнем за решаването на тези проблеми. Всички знаем, че има проблем в административния капацитет и че това Председателство, което ще имаме за шест месеца, е изключително важно за България. Много от въпросите, които имаме като държава, могат да бъдат решени по това време, ако имаме умело Председателство.
В същото време извън тези конкурси, които според мен не са достатъчно транспарантни или открити – едно от нещата, които се изискват от Европа, знаете за цирковете около НДК, които се случват в момента. Трябва да се намерят някакви решения, защото е опасно, ако всички тези циркове започнат да се случват във всяка от брънките по време на нашето Председателство. Трябва да се вземат много смели решения от компетентни, смели хора и достатъчно добре подготвени, защото смятам, че тези шест месеца ще бъдат най-важни за България, откакто членува в Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Бинев, нека да си припомним какво представлява работата на една работна група, която ще вземе участие в Председателството.
Представете си Министерството на икономиката или Министерството на вътрешните работи – те имат най-много работни групи. За да може да преговаря тази работна група от името на Председателството, хората, които са в нея, трябва да познават много назад законодателството в съответната област на Европейския съюз и да са част от администрацията на това ведомство. Няма как по друг начин това да се свърши.
Така че да се назначат нови хора, извън решението на ведомството – въпросите на вътрешния пазар най-добре се познават от Министерството на икономиката; въпросите, свързани с вътрешния ред, най-добре се познават от Министерството на вътрешните работи. Тоест ако мислите, че като национален координатор ще назначавам в тези работни групи хора през главата на съответните министри, това просто няма как да стане. На нас ни трябват експерти и моя задача е да съм сигурна, че те са надградили над капацитета си, за да могат да участват в работните групи.
Друг е въпросът примерно за служителите, които ще организират събития, които ще осъществяват връзките с делегациите.
Повярвайте ми, аз съм не по-малко притеснена дали ще успеем в срок с ремонта на НДК. Там има принципал – моят колега вицепремиерът Дончев, той наистина наблюдава много изкъсо нещата, както и министър Лиляна Павлова. Убедена съм, че те ще направят всичко възможно, за да може сградата да бъде готова и да посрещнем нашето Председателство, по време на което ще имаме около 200 събития в София. Ако министерствата преценят, могат да поканят колегите си на неформален съвет и на други места.
В момента наистина съм се концентрирала върху административния капацитет, доброто познаване на материята и се надявам, че точно там ще направим най-силното впечатление. Ако обаче имаме проблем със сградния фонд, това наистина ще бъде много тежко. Следя въпроса.
Ако по някои от елементите на подготовката на сградния фонд имате конкретни въпроси, бих Ви помолила да ги назовете, а не да казвате, че това са циркове, защото не е коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Следва питане от народния представител Явор Хайтов относно изпълнение на Решение № 42 от 26 януари 2015 г. на Министерския съвет на Република България за приемане на Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г., в частта на Глава осма.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Нормално е една политическа партия или коалиция от партии да има предизборна програма, предизборна платформа и, разбира се, още по-нормално е да има програма, по която да се движи управлението на страната. Това до известна степен слага рамка и ни спасява от хаос – да не се знае какво прави един министър във взаимоотношенията си с другите свои колеги.
Като новоизбран министър на образованието отправям настоящото питане, уважаема госпожо Кунева.
Измина повече от една година, откакто функционира настоящото правителство. С Решение № 42 от 26 януари 2015 г. на Министерския съвет на Република България е приета Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. Глава осма от тази Програма е „Образование и наука”, в нея са посочени 18 приоритета и 35 цели.
Моето питане към Вас е: какво от посоченото в приоритетите и целите е изпълнено от управленската Програма на правителството до момента? Какво предвиждате да бъде изпълнено след избирането Ви за министър на образованието и в какви срокове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Хайтов, благодаря Ви за въпроса. Отново имам повод да кажа, че този контрол структурира добре не само моите публични усилия за добра работа, заедно с парламента, но и работата на администрацията. Работата на администрацията в момента можете да видите обективирана в 57 страници отчет, които са приготвени специално за Вас.
Вероятно Вашата грешка е неволна – Министерството е на образованието и науката. Науката е много съществена част от нашите усилия и от нашите тревоги, защото ако има място, където България много отчетливо трябва да настигне европейските си партньори, безспорно това е и науката.
Вие сте прав – 17 приоритета, 35 цели, 109 мерки. Значителна част от тези мерки обаче е споделена и с други министерства – на икономиката, на финансите, на земеделието и храните.
Тъй като имам ограничено време, ще Ви дам моето виждане по отделните направления, по които работи Министерството, най-напред свършеното в предучилищното и училищното образование. Ще откроя приемането на Закона, който е въпрос на законодателна инициатива от Народното събрание, от народните представители. Без съмнение е една от най-важните крачки в областта на образованието през последните години. Нека да припомня, че той беше чакан повече от десет години и сега нямаме никакво основание да отлагаме неговото много стриктно прилагане.
На основа на новия Закон са приети три държавни образователни стандарта. Действително имаше известно забавяне в последните месеци. Опитваме се да го настигнем и смятам, че ще успеем.
Тези три стандарта за общообразователна подготовка, учебен план и учебници правят възможно утвърждаването на учебните програми за първи и пети клас по всички предмети и е обявена процедура за създаване на учебници за тези класове.
В областта на професионалното обучение са приети три ключови наредби: за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа – това е дуалното обучение; осигуряване качеството на професионалното образование и обучение; и за валидиране на професионални знания, умения и компетентности. Това беше и темата на последния съвет „Наука”, който се състоя в Брюксел преди един ден.
Приети са осем държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия.
По-важното в областта на висшето образование.
През 2015 г. е приета Стратегия за развитие на висшето образование и е разработено Петото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, в което са актуализирани индикаторите за определяне качеството му.
Преди две седмици Народното събрание прие много важните промени в Закона за висшето образование, които ще позволят финансирането и приемът във висшите училища да се определят на основата на качеството – в онези направления, където отделните висши училища са по-силни, те ще получават и по-силна подкрепа от държавата.
Науката.
Осъществена е партньорска проверка на системата на науката в рамките на Европейската програма за научни изследвания „Хоризонт 2020”. Това е един пилотен проект, който най-напред е правен за нашата страна, и е нещо като безплатна консултация, която можем да ползваме много плътно в изработването на план как да направим от науката движеща сила. Имаме независимата оценка и, ако правилно я прочетем и осмислим, ще можем да направим много по-модерна и ефективна научна политика. Издаден е Правилник за наблюдение и оценка за научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания”.
Няма как да не Ви кажа в отговор на този въпрос по какво работим в момента, защото това е съществена част от усилията ни – какво правим, откакто аз съм министър.
В момента текат обсъждания по проектите за учебни програми за ІІ, VІ и VІІ клас. В рамките на десет дни проведохме пет национални обсъждания по проекти на програми, покриващи всички области, в които се включиха над 500 участници. Поради засиления обществен интерес удължих срока, който трябваше да изтече на 22-ри този месец, до средата на март. След обобщаване на постъпилите бележки и мнения, учебните програми ще бъдат утвърдени, за да може да стартира процедурата за създаване, оценяване и разпространяване на учебници за учебната 2017 – 2018 г.
В понеделник ще представим публично Проекта на държавно образователен стандарт за предучилищно образование. Изключително важен стандарт, който касае възпитанието и обучението на децата в най-ранна възраст.
Създадохме организация за ускорена работа по работните групи по останалите стандарти. Те заседават по-често, докладват ми всяка седмица и нещата са под контрол.
В процес на пробиране е и механизъм за професионално и кариерно развитие на педагогическите специалисти, работим по Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение и продължава работата в следните направления на висшето образование и наука. Най-напред подзаконовите актове, които осигуряват изпълнението на Закона за висшето образование. В понеделник ще проведа среща с ректорите на висшите учебни заведения. Ще обсъдим възможностите, които промените на Закона дават за висшите училища. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Държа да подчертая, че става дума за възможност, споделям разбирането, че реформата е да се съкращават разходи и вече поех определен ангажимент в това, че тази реформа всъщност ще засили качеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Една минута сте извън времето, госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Само да спомена работата по Закона за висшето образование с акцент „Акредитация и управление”, Закона за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав и актуализацията на Стратегията за научни изследвания и Правилника на Фонд „Научни изследвания”. Остава Оперативната програма „Наука за образование и интелигентен растеж”, но може би мога да се надявам на специални въпроси по всяка една от тези теми, за да има повече време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Господин Хайтов, имате две минути за до два уточняващи въпроса.
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, коректно в своето обръщение към Вас и във въпроса съм подчертал, че Вие сте и министър на науката. Така е, защото наистина това е важен сектор, който трябва да се развива.
Наясно съм, че в рамките на предвидените пет минути в Правилника едва ли може пълно и всестранно да се засегнат всички наболели проблеми, които така или иначе са в обсега на дейността Ви като министър на образованието и науката.
В моите два допълнителни въпроса процесуално ще Ви дам възможност да доразвиете отговора си. Вие коректно засегнахте част от нещата, които съм рамкирал в тях, а те са: наследихте сериозни проблеми в изпълнението и подготовката на образователните стандарти в приетия като национален приоритет Закон за предучилищно и училищно образование, който влиза в сила от 1 август тази година. Моят въпрос е: ще успее ли екипът на Министерството на образованието и науката да произведе адекватно решение за новите учебни програми и учебници за І и V клас? Всички ние сме родители, извън това се срещаме и с наши избиратели, които поставят тези въпроси, вълнуват ги.
На следващо място, заявен е приоритетен нов Закон за професионалното образование. В какви срокове ще бъде готов? Какво ще бъде мястото на дуалното образование, както и на професионалните колежи, така силно оповестени от Вашия предшественик, че е необходимо да функционират.
Благодаря Ви за подробните отговори.
Основните въпроси, разбира се, ще коментираме и занапред, защото образованието е приоритет на всички ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Госпожо Заместник министър-председател на Министерския съвет, заповядайте. Имате 2 минути за отговор, тъй като едната я изразходвахте при предишния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. Ще се опитам да говоря още по-бързо.
Абсолютно прав сте, господин Хайтов. Действително въпросът с учебниците за І и V клас е сериозен. Търся решение. Откакто поех поста на министър на образованието и науката, това беше първата задача, с която се захванахме, наясно съм с последиците от всяко решение. Опитваме се да направим така, че да има най-малко риск, да преценим внимателно какви са рисковете и да намерим работещо решение.
Зная, че Вие знаете за забавянето и до какво може да доведе. Сигурна съм, че сте наясно, че и във Върховния административен съд има жалба срещу заповедта на министър Танев, но трябва да се справим с две ограничения, които имаме. Първото, да няма напрежение в системата, децата да имат учебници. Второто, да не се създаде никакъв хаос. Това са моите основни критерии за това как ще се справим.
Търсим решение с издателите, и днес имаше среща с тях. Три вече са направени с всички издатели по отношение на учебните предмети, за които има по-големи промени в Програмата. Това са „История” например за V клас, широко известно е.
За промените в Закона за професионално образование и обучение.
Съгласно новия Закон за предучилищното и училищно образование до 1 май сме длъжни да внесем в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и да го приведем в съответствие с новия Закон. За тези промени ще спазим срока.
По-голямата тема – за по-дълбока реформа в професионалното образование, колегите завършват един вариант на законопроект, който очаквам да видя в близките дни, който държа да мине на широка дискусия. Говорила съм и с проф. Танев, моя предшественик, познавам идеята, има много рационални елементи. Въпросът е как да се изпипат всички детайли, така че да има силен практически ефект.
Дуалното обучение.
То вече е регламентирано както в действащия Закон за народната просвета, така и в новия Закон за професионалното образование и обучение. Имаме и специална наредба как се организира дуалното обучение. Имаме три проекта, по които работим с Швейцария, с Австрия, с местен бизнес. Посоката е положителна. До миналата година имахме 5 училища, в които се осъществяваше, сега са 12. Смятам, че тази програма ще се развива и виждам много голям смисъл в нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Вицепремиер.
Господин Хайтов, имате възможност да изразите отношение към отговорите на министъра.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Наистина от позицията на опозиционен депутат е много лесно да кажем, че всъщност изоставате, че се движите бавно, с недостатъчно бързи темпове. Разбира се, ситуацията е такава, че просто на Вас не се полага онзи толеранс от сто дни, който се полага на новоизбран министър или на новоизбрано правителство, защото правителството функционира, както казах, повече от една година – 15-16 месеца. Още повече, Вие сте част от правителството и тези проблеми не би следвало да са Ви чужди.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Хайде, поне 50 дни!
ЯВОР ХАЙТОВ: Затова аз подхождам кавалерски, джентълменски, но следих внимателно това, което заявихте като срокове и намерения. Бъдете уверена, че наистина ще ги следя, а и каквито функции имат и народните представители – ще ги контролираме дотолкова, доколкото може, защото, между другото, да не стане като прословутия Закон за борба с корупцията по високите етажи на властта. Знаете как беше рекламиран, как спихна и как всъщност народните представители казаха, че това е нещо неподходящо за разискване.
Благодаря Ви за вниманието и Ви пожелавам приятна работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря. С това приключихме тази процедура.
Сега преминаваме към въпрос от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев относно взаимодействието на Министерството на образованието и науката с общините при приемането на общинските бюджети за 2016 г., във връзка със Закона за предучилищно и училищно образование.
Господин Мирчев ще постави и обоснове въпроса.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ни е свързан с общините във връзка с преминаването от стария Закон за народната просвета към новия Закон за предучилищното и училищното образование. И това поражда няколко въпроса, няколко проблема, на които Министерството трябва да помогне в разрешаването.
През 2016 г. общините приеха бюджетите си в областта на образованието на базата на отпадналия Закон за народната просвета. От 1 август влиза в сила новият Закон за предучилищно и училищно образование, който предвижда редица промени, тоест вече имаме едно несъответствие в приетите бюджети, и тъй като са приети по стар закон, а трябва да бъдат изпълнявани по нов.
През месец май кметовете трябва да предложат на общинските съвети, които да приемат и да се произнесат за промяна на статута на общински училища, наложени пак от новия Закон. Знаете, че вече основното образование не е до осми, а е до седми клас.
Има общини в сравнително добро финансово състояние, които ще реагират безпроблемно на горните сътресения, които коментирах, но има и такива, за които финансовите затруднения могат да доведат до закриване на съответни училища, на институции в системата на образованието в България.
Предвид горното, въпросът ми към Вас е: как Министерството на образованието и науката взаимодейства с общините при приемането на общинските бюджети за 2016 г., за да гарантира предвижданото в Закона за предучилищно и училищно образование преструктуриране на образователните системи и на образователните институции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Мирчев, разбира се, най-краткият отговор е: съгласно Закона, но нека да кажа какво разбирам под това.
Ще започна с нормативната уредба. Съставяне, приемане, изпълнение, отчитане на общински бюджети се извършва по реда и условията на Закона за публичните финанси. Съгласно този Закон кметовете на общини отговарят за съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините.
Взаимодействието с Министерството на образованието и науката се извършва на етап „Съставяне на държавния бюджет за следващата бюджетна година”, а стандартите за делегираните от държавата дейности се разработват съвместно с Националното сдружение на общините в Република България и Министерството на финансите. Това е първото ниво на взаимодействие, първият път, в който това се случва.
След приемането на Закона за държавния бюджет на Република България-2016 г., разпределението на средствата за делегираните от държавата дейности по функция „Образование” се извършва по специфични правила, които са разписани в действащия до 30 юли 2016 г. Закон за народната просвета и пренесени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Принципът на разпределение на средствата за делегираните дейности по образование на общините е въведен в 2008 г. и Министерството на образованието и науката ежегодно оказва методическа подкрепа чрез срещи с общинските администрации и директорите на образователни институции и ще продължим да го правим.
Всяка година министърът на образованието и науката и министърът на финансите съвместно издават писмо-указание за прилагане на системата за делегирани бюджети, с което се подпомагат общините при разработването на общинските бюджети в частта „Делегирани от държавата дейности по образование”.
Съгласно § 58, ал. 2 на Преходните и заключителните разпоредби на новоприетия Закон, за детските градини, училища и обслужващи звена от системата на народната просвета през учебната 2015/2016 г. това се организира, осъществява и контролира по досегашния ред. До 1 януари
2017 г., когато влиза в сила Глава шестнадесета „Финансиране и имущество”, се прилагат съответно разпоредбите на отменения Закон за народната просвета, тоест тук празнота в правото няма.
Искам да направя на основата на тези няколко нормативни източници следните изводи: първо, новият Образователен закон не внася промени в принципите и механизмите на финансиране на образователните институции, тоест взаимодействието между Министерството и общините остава същото; второ, промените, свързани с преобразуване на училища, за да отговарят на новата образователна структура, което Вие казахте – завършване в седми клас и така нататък, ще се случат от учебната 2017/2018 г.
Срокът за внасяне на предложенията по Закон е до 31 май 2017 г., като пак подчертавам – принципите на финансиране остават същите. Основната формула за разпределяне на средствата е разходен стандарт за издръжка на един ученик умножен по броя на учениците.
Трето, държавата подкрепя финансирането на образованието, най-напред като го определя като делегирана дейност, тоест гарантирана и независеща от желанията на местните власти, но и по различни целеви програми, например, Програма за оптимизация на училищната мрежа тази година. Добрата новина за общините е, че държавният бюджет ще поеме разходите за обезщетение на заетите в детските градини при пенсиониране на 100%.
И последно, що се отнася до това как Министерството на образованието и науката ще обяснява новия Образователен закон – нееднократно съм имала възможност да кажа, че ще говоря колкото е необходимо, където е необходимо и абсолютно с всички, а с Националното сдружение на общините – с особено удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожа Бояджиева ще направи реплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, поставяме към Вас този въпрос, защото ситуацията наистина е различна спрямо други години, тъй като в рамките на тази година ще започне да се прилагат част от изискванията на новия Закон за предучилищно и училищно образование и в този смисъл според нас, ние и друг път сме поставяли този проблем, че при прилагането на новия Закон все още според нас има много неясноти, включително поради липсата на стандартите.
Това, че стандартът за физическата среда и за финансирането не са готови, при всички случаи ще повлияе на точната преценка. Явно преструктурирането ще върви в рамките на бюджета за 2016 г. и на приетите бюджети на отделните общини. Няма да има проблем там, където общините имат свой финансов резерв, но тези, които нямат достатъчно средства, според нас ще имат проблеми.
Вече започна, има примери на обединяване на детски градини в община Видин, такива данни излязоха в пресата, но също така и на някои професионални училища. Такъв въпрос предстои да бъде зададен тук от нашия колега за община Брезово.
Освен това, общините бяха натоварени допълнително с новия Закон – 87 професионални гимназии в сферата на земеделието, според новия Закон ще бъдат прехвърлени от държавата, от Министерството на земеделието и храните към общините. В този смисъл това е свързано и с бюджетни разходи, и, разбира се, с опасност за закриване на училища, а според Световната банка всяко закриване на училище води поне 5 до 10% увеличаване на броя на отпадащите ученици.
И в този смисъл ние се обръщаме към Вас: Министерството на образованието и науката наистина да проведе разяснителна кампания и по въпросите, с които трябва да информира обществото от гледна точка за предстоящи промени в училищната мрежа, защото това изключително много вълнува и родителите, тъй като касае и техните деца.
Според нас Министерството трябва да е наясно кои училища и колко ще бъдат тези, които ще бъдат преструктурирани или закрити, и наистина да бъдат подпомогнати общините, общинските съвети в тази дейност, включително, ако се налага и обучение на служители – държавни, общински, училищни, които ще прилагат разпоредбите на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Бояджиева, мисля, че Ви цитирах законите и Ви казах, че институциите са наясно и са готови да продължат да работят, както и досега. Няма вакуум в правото, нито пък в нашите институционални усилия.
Взех думата обаче, за да мога да помоля всички, предполагам, че много други народни представители гледат нашия Контрол, но и тези, които са в залата: моля Ви, недейте да създавате чувство, че новият Закон ще влезе с лошо темпо в действие. Всички правим необходимото, за да може този Закон да работи добре. Създаването на съмнения, че Законът ще проработи добре, според мен не върши работа нито на българския ученик, за който Вие мислите, нито на българския учител, така че дайте да направим необходимото.
Казах Ви какви гаранции мога на този етап да Ви дам. Казах Ви, че правим много обсъждания. Цитирах Ви и специално по отношение на училищното образование, че с повече от 500 души сме се видели в рамките на 10 дни. Смятам, че това трябва да се оцени, и че трябва на 1 август да кажем на този Закон „На добър час!”.
Да, зная, че има затруднения. Зная, че е имало забавяне на заповед, но всички в момента сме се впрегнали, за да можем да направим така, че всичко да бъде наваксано. Този Закон е необходим и аз няма да допусна, след като 10 години се е бавил, в момента някой да разклати доверието в него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Приключихме с отговора на този въпрос.
Следващият е от народния представител Манол Генов относно преобразуване на Професионална гимназия „Златю Бояджиев” в град Брезово, Пловдивска област.
Имате думата, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, моят въпрос към Вас е относно преобразуване на Професионална гимназия „Златю Бояджиев” в град Брезово, Пловдивска област.
В началото на месец февруари кметът на община Брезово съобщи за получено от Вашия предшественик проф. Танев писмо с искане до 31 март 2016 г. държавната Професионална гимназия „Златю Бояджиев”, с 213 ученици, обучавани по две специалности – готвач и механик на селскостопанска техника, да се преобразува от държавна в общинска, или да бъде закрита.
Към настоящия момент изцяло новият Закон за предучилищното и училищното образование не е влязъл в сила, все още действат Законът за народната просвета и Правилникът за прилагането му. Действащата правна уредба предвижда, че: „Държавните детски градини, училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката, след становище на регионалния инспекторат по образованието. Становището на регионалния инспекторат по образованието се изготвя след извършена проверка на съответното училище, детска градина или обслужващо звено. Заповедта за откриване, преобразуване или закриване на държавни детски градини, училища или обслужващи звена, за които министърът на образованието и науката не е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, се издава по мотивирано предложение от финансиращия орган.”
Неясно остава как и защо се налага преобразуването на професионалната гимназия? Във връзка с това действие на Вашия предшественик идват и редица други неясноти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Задайте въпроса.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ако професионалната гимназия не се преобразува в общинска, къде ще се пренасочат учениците, които вече се обучават в нея? Това е единствената професионална гимназия в общината. Кой ще плаща разходите за транспорт на учениците до новото им учебно заведение и евентуално таксата им за пансион? Има ли изготвен експертен доклад от специалисти, мнение на местния бизнес, както изисква и действащият Закон за народната просвета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Генов, може би въпросът се свежда дали въобще няма да бъде закрито училището? Формулирайте го, защото времето изтече.
МАНОЛ ГЕНОВ: И накрая: какви възможности, ако всичко това се случи или не се случи все пак, за квалификация и реализация на младите хора предвижда да предостави Министерството на образованието и науката? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, госпожо Министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Генов, смятам, че точно това е нашата задача като политици – да виждаме голямата политика през закона, да виждаме всяка една конкретна съдба. Благодаря Ви за този въпрос.
Запознах се внимателно с казуса. Нека най-напред да кажем каква е общата картина. През последните години Министерството на образованието и науката провежда трайна политика, насочена към децентрализация на отговорностите по отношение на училищата, и едно от проявленията на тази политика е преминаване на училищата от държавни в общински. Тоест промяна във финансиращия орган, а не преобразуване, държа да се подчертае, защото училището остава абсолютно със същия статут, имаме само промяна на финансиращия орган.
За периода 2008 – 2014 г. 68 училища са станали общински, от тях 49 са професионални гимназии. В справката, която с интерес видях, това училище е професионална гимназия с паралелки от ІХ до ХІІ клас, с професии „Производство на кулинарни изделия” и „Механизация в селското стопанство”. Общ брой ученици 213 в следните форми: дневна, задочна и самостоятелна – шест.
Впрочем интересно е, че сегашният кмет е бивш директор на училището, поне това ми обясниха моите колеги. Хубаво е, че той толкова добре познава проблемите на образованието и вече като кмет би могъл да реагира. Логиката е много ясна тук: общината финансира. Тя има по-големи възможности да развива регионалната политика и сегашният кмет, независимо от неговата предишна професия, има възможност да го направи – да търси връзки с местния бизнес, затова Ви прочетох с какво се занимава гимназията, да влияе върху приема, да прави предложения за пренасочване на бройки от една специалност в друга и така нататък.
В продължение на тази линия, в началото на месец януари 2016 г. Министерството на образованието и науката е изпратило писма до 14 общини с предложение за промени на финансиращия орган на 15 професионални гимназии. Това е част от тези случаи. Едно от тези училища е Професионалната гимназия „Златю Бояджиев”. Писмото до кмета на общината господин Радньо Манолов е изпратено на 8 януари 2016 г. В него се отправя запитване към общината относно желанието и готовността да промени статута и финансирането на професионалната гимназия.
Веднага искам да уточня, че съгласно Закона – и действащия, и новия Образователен закон, решение за такава промяна може да вземе само общинският съвет. Министерството на образованието и науката не може да наложи такава промяна, инициативата е на общината.
Срокът за отговор на писмото е 31 март 2016 г. До момента няма обратна информация от кмета. От останалите общини имаме проявено желание професионалните гимназии да преминат на общинско финансиране. Те могат да ползват и програмата „Региони в растеж”, изобщо, смятам, че това би било добра възможност за тях.
Община Брезово ще вземе своето решение. Каквото и да е то, ние ще спазим закона. Нямам намерение да закривам училището. То има достатъчен брой ученици – 213, има проблеми с финансирането. Голяма част от учениците – 89, са в задочна форма, а стандартът за издръжка там е по-нисък. Тъкмо затова преминаването на общинско финансиране ще даде по-големи възможности и за допълване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Кунева, първо, кметът никога не е бил директор на училището. Бъркате го с председателя на Общинския съвет, някой Ви е дал невярна информация.
Тук възниква друг въпрос: ако общинският съвет не вземе такова решение, какво ще се случи?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ще спазим закона.
МАНОЛ ГЕНОВ: Общинският съвет не иска да вземе такова решение. Вие ми кажете какво ще се случи по-нататък? Уверена ли сте, спазена ли е процедурата по това преобразуване, както го казахте, или незакриване?
Искам да питам и още нещо. 155 са такива училища, а Вие казахте: 15 училища в 14 общини. Окей, добре. Имате ли информация, че тези училища притежават собственост? Притежават техника, притежават бази, притежават земи. Какво ще се случи с тях? Ще ги прехвърлите на общините, или ще ги оставим, като много „положителни примери” в това отношение, и те ще бъдат разграбени?! Имате ли представа въобще и някаква сериозна концепция по отношение собствеността на тези училища? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Първото нещо, което трябва да се направи, господин Генов, е да видим какво решение ще вземе Общинският съвет. Много хубаво, че уточнихте, че председателят на Общинския съвет е решаващият орган, който е натоварен да вземе това решение. Когато пристигне решението от тях, когато те са преценили всички последици, тогава Министерството ще направи своя анализ и аз ще бъда в състояние да Ви отговоря абсолютно конкретно, защото към този момент аз не знам какво притежава това училище и все още нямам повод да го коментирам. До 31 март аз трябва да получа отговор от тях. На основата на техния отговор ще се направят следващите стъпки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър, за участието Ви в парламентарния контрол.
Без да се променят финансиращите органи, ще се промени финансирането в някои от училищата поради завършването на основната образователна степен – вече в VІІ клас, и с това, което вече коментирахте – за прехвърлянето на много от професионалните училища от национални към общински. Този анализ предстои и може би ще бъдат коментирани тези теми.
Благодаря Ви още веднъж за участието Ви в парламентарния контрол.
Преминаваме отново към отговори на въпроси от министъра на финансите Владислав Горанов.
Има два въпроса, които ще имат общ отговор.
Първият въпрос ще бъде зададен от народния представител Жельо Бойчев относно заема, отпуснат на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за изплащането на гарантираните депозити на вложителите в Корпоративна търговска банка АД.
След това ще имат думата народните представители Петър Славов и Мартин Димитров относно възстановяване на получен заем от Фонда за гарантиране на влоговете.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Горанов, на 2 декември 2014 г. Министерският съвет взема решение и одобрява заем от държавния бюджет към Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно процедурата по фалит на банката и обявяването на Корпоративна търговска банка в несъстоятелност с цел покриване на дефицита във Фонда за изплащане на гарантираните депозити. В тази връзка на Вас Ви се възлага да подпишете този заем и да контролирате процеса оттук нататък.
Моят въпрос е: какъв е точният размер на заема? Какви са лихвените плащания към момента по него? И може би най-важният въпрос за българското общество – какви са резултатите от действията на Фонда за гарантиране на влоговете относно процедурата по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка?
Припомням, господин Министър, че вече мина повече от една година. През това време Народното събрание удовлетвори всички искания, включително и на Министерския съвет и Ваши за гласуване на специализирано законодателство. Свидетели сме на непрекъснато движение на собственост, на активи, свързани с Корпоративна търговска банка. Имам предвид и сделките, които станаха с БТК, имам предвид и редица сделки по стратегически за българската индустрия предприятия в оръжейната промишленост – все предприятия, които са били финансирани от Корпоративна търговска банка.
Знаете, че този заем е част от държавния бюджет.
Затова бих искал да кажете една година и няколко месеца след това какви са резултатите и какво предприема държавата, за да прибере част от тези средства с процедурата по несъстоятелност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Кой ще зададе въпроса?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа! Общественият интерес, интересът на парламента, интересът на правителството е тези около 2 милиарда, които бяха дадени назаем на Фонда за гарантиране на влоговете, да бъдат върнати обратно в бюджета.
Затова първият и много конкретен въпрос е: до момента за целия изминал период какво е върнато? Ние знаем, че е малко, но искаме да знаем дали процесът на връщане е започнал и какво е върнато обратно като лихви и като главница към януари или към февруари, каквито данни имате, господин Министър?
Крайно обезпокоително е в едно дело, което водим с Фонда за гарантиране на влоговете, че техни представители твърдят, че Фондът не е държавен орган, първо, и второ, твърдяха по време на самото дело, че държавата едва ли не няма управленски контрол над тяхната работа, а едновременно с това са получили 2 млрд. лв. Тоест някой, който е получил 2 млрд. лв., казва, че не е държавен орган. И другото, което е по-важно – че държавата няма управленски контрол върху тяхната работа.
Затова възниква логичният въпрос: при това положение изпълняват ли добросъвестно своите задължения по обслужване на кредита, който са получили от страна на държавата, който беше даден съвсем основателно, за да бъдат изплатени гарантираните депозити по закон? Въпросът е сега дали има обратен процес – на връщане на тези средства, и какво е върнато до момента, господин Министър? Ако може да ни дадете и перспектива за развитието до края на годината, ще бъде полезно.
Ако не ме лъже паметта, ангажиментът за лихвените плащания беше около месец април от страна на Фонда за гарантиране на влоговете. Ако не си спомням правилно, Вие ще ме коригирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Министър, имате възможност да отговорите на двата въпроса.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, господин Бойчев, господин Славов, общата сума на усвоените средства по договора за заем между Република България и Фонда за гарантиране на влоговете в банките, подписан на 3 декември 2014 г., е за 1 млрд. 675 млн. лв. Толкова се оказаха необходимите средства за ликвидна подкрепа на Фонда с оглед своевременното изплащане на гарантираните влогове.
Средствата са усвоени на траншове през периода декември 2014 г. – март 2015 г., и са използвани за изплащане на гарантираните влогове в КТБ. Съгласно условията на договора лихвените плащания се извършват веднъж годишно на 15 април.
Първото лихвено плащане е извършено на 15 април 2015 г. и е в размер на 16 млн. 574 хил. 554, 80 лв.
Следващото лихвено плащане от страна на Фонда следва да бъде извършено на 15 април 2016 г.
Съгласно договора за заем, погасяването на главницата следва да се извърши еднократно на падеж 15 април 2020 г., като договорът предвижда възможности за частично или пълно предсрочно погасяване на заема по всяко време на неговото действие.
По отношение на действията на Фонда в процеса по банковата несъстоятелност на КТБ, включително и с цел погасяване на заема, следва да се има предвид, че Фондът упражнява своите правомощия в зависимост от етапа, в който се намира производството по несъстоятелност.
В тази връзка се осъществява постоянен контрол на ежедневна база върху законосъобразното и целесъобразно изпълнение на правомощията на синдика, регламентирани в Закона за банковата несъстоятелност.
За тази и за следващите фази от развитието на процеса по банковата несъстоятелност на КТБ всеки може да се информира в ежеседмичните отчети на синдика, публикувани на страниците на Фонда.
На 16 февруари изтече срокът за оспорване пред съда по несъстоятелност на решенията на синдиците, а процесът по осребряване имуществото на Банката все още не е започнал. Всяко лице, направило възражение срещу списъка на приетите вземания, може да оспори пред съда по несъстоятелността решенията на синдика. Съдът по несъстоятелността следва да се произнесе по направените възражения в законоустановения срок от получаването им, а едва след това може да се изготви частична сметка за разпределение по смисъла на чл. 95, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност и да се извърши задължителното разпределение, когато в масата на несъстоятелността се събере сума, надвишаваща 10% от общия размер на вземанията по поредния ред кредитори.
Към настоящия момент събраната сума е достатъчна, тоест над 10%, но не е изготвена сметка за разпределение поради неизчерпване на предвидения в Закона ред за оспорване списъка на приетите вземания и няма влязло в сила решение на съда по несъстоятелността за одобряване списъка на приетите вземания.
Бих искал да обърна внимание върху факта, че погасяването на заема към държавата не е обвързано само с получените средства от разпределение на осребреното имущество. Фондът разполага и с други източници на набиране на средства, които са посочени в Закона, в допълнение към посочените в Закона източници за попълване на Фонда за гарантиране на вземанията.
Само ще Ви информирам, че са предприети действия и са на много напреднал етап преговори за издаване на държавна гаранция за Фонда за гарантиране на вземанията, с което той да си осигури външно финансиране от международни финансови институции в размер на около 600 млн. евро – до тук са договорени предварително.
Като минат ратификационните процеси и завършат преговорите с банките, този ресурс също ще се влее във Фонда и може да послужи като източник или за поддържане ликвидност във Фонда, или за погасяване на задълженията към държавата – преценка, която ще бъде направена по целесъобразност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Сега народните представители, които зададоха въпросите, имат възможност да репликират отговора.
Господин Бойчев, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря за информацията, господин Министър.
Стана ясно, че милиард и шестстотин седемдесет и пет милиона са усвоени от този заем, стана ясно колко са лихвените плащания. Разбирам, че управлението на Фонда за гарантиране на влоговете в банките има особена роля в процедурата по несъстоятелност и тя е последваща може би, когато приключи със съдебни решения.
В крайна сметка нас ни интересува възстановяването на тези средства. Знам, че има други източници, по които може да се финансира Фондът и те се събират от търговските банки по определени правила. Ние обаче като народни представители според мен и Вие, като министър, дължим на обществото отговор на въпроса – дали направихме всичко възможно да бъдат възстановени тези пари от КТБ?
Моята и молба, и забележка на това, което виждам като работа досега, господин Министър, е, че голяма част от тези предприятия имат и доста стратегическо значение за българската икономика. Струва ми се, че държавата – поне аз бих искал да видя много активна роля на държавата. Предполагам, че правите много действия, но ми се струва, че те трябва да имат много по-публичен характер. Поне аз бих искал да видя в такава светлина действията на изпълнителната власт, така че да направим всичко възможно държавата да получи това, което е дължимо. Пак казвам: като законодателство всичко беше направено.
Лично аз, като народен представител, оставам с лошо впечатление, когато следя по медиите смяната на собствеността на един актив, свързан с КТБ, и никъде не виждам отношение или роля на държавата. Струва ми се, че тук сме длъжници и трябва да правим всичко възможно да не оставяме поредното разпределение на икономически активи в България, за пореден път пред очите на всички да се случва преминаване на една собственост в друга, и да оставим усещането в обществото, че потърпевши ще бъдат данъкоплатците. Струва ми се, че Вие имате изключителна роля в този процес. Молбата ми е за по-активна роля в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Господин Димитров, заповядайте и Вие да коментирате отговора.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, колеги. Общественият интерес е парите, които държавата даде на Фонда за гарантиране на влоговете, да бъдат върнати. Убеден съм, че това е интересът и на Министерството на финансите, и на българския парламент.
Във връзка с това си задавам въпрос – дали Фондът за гарантиране на влоговете е сключил договор с международна компания за връщането на парите, тоест за участие на международна компания във възстановяването на пари в масата по несъстоятелност, или казано простичко – да участва в събирането на лоши или невъзвръщаеми кредити?
Понеже Фондът за гарантиране на влоговете, както разбрах от делото, което водим срещу тях, не са държавен орган и държавата няма управленски контрол над тях – те така твърдят, надявам се, съдът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но ги назначава държавата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...да реши друго, но тези хора така твърдят. Кой да ги попита сега дали са сключили договор с такава чуждестранна компания – същата, която прави аналитичния доклад, или друга? Вие, господин Министър, имате ли представа дали са сключили такъв договор, или на Вас също са Ви казали, че поради липсата на управленски контрол няма да Ви отговорят на въпроса? Надявам се, че не се е случило така, че са Ви дали сериозен отговор, и че Вие знаете дали международна компания участва в събирането на средства оттук нататък по отношение на КТБ.
Виждам опита на Ирландия, на Съединените щати – там имаше подобни случаи като КТБ от друг характер, разбира се. Злоупотребите бяха по-различни, но пак бяха злоупотреби. Участието на международни компании по събирането на вземания доведе до много добри резултати. Да, те не винаги участват пряко в събирането, но участват косвено с това, че измислят методология и присъстват на всеки един етап. Измислят конкретен способ. Според мен договорът с тях трябва да бъде на следния принцип: колкото съберат, част от това е възнаграждението. Ако нищо не съберат – никакво възнаграждение не получават. Тоест да има стимул, да има събираемост. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че много е важно, говорейки за заема, който държавата е дала на Фонда за гарантиране на влоговете, дали такъв договор е сключен, за да очакваме оттук нататък по-добра събираемост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Министър, имате думата.
Всъщност въпросът е: заемът е сигурен, връщането на парите – несигурно. Дали в някаква степен могат да се успоредят тези процеси?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин Председателю, за разясненията.
Искам категорично да заявя, че, първо, заемът от Фонда за гарантиране на влоговете към държавата ще бъде върнат, независимо от кой източник. Тук идва въпросът, който ни обединява: каква част от имуществото, отклонено от патримониума на КТБ, откраднато, похабено, както искате го квалифицирайте, ще може да бъде възстановено в патримониума на КТБ?
Аз благодаря на всички народни представители, защото през месец февруари 2015 г. със съвместни усилия и подкрепено от всички парламентарно представени партии може би с изключение само на една, променихте законодателството, така че да се създадат максимални възможности да бъдат атакувани сделки, които са съставени и сключени единствено и с цел да се прекъсне връзката между активите на банката и закупените с отпуснатите кредити активи.
През последните месеци – от края на миналата година, и първите месеци на 2016 г. в Софийския градски съд са входирани стотици искови молби за разваляне, за обявяване за нищожни на прихващания, които са имали за цел увреждане на масата на несъстоятелността, даващи предимство на едни кредитори пред други. Има реализирани запори и обявени огромен брой дела за несъстоятелност на длъжници на банката.
За съжаление, голяма част от средствата по времето, по което банката е управлявана извън добрите практики и стандарти, са изразходвани още на този етап – на етапа, на който са се случвали отпусканията на необезпечените кредити. Затова и коментарите какъв ще бъде потенциалният размер на възстановяване са обичайно умерено песимистични.
Скоро ще изготвя и предоставя писмен отговор на зададения от Вас писмен въпрос по отношение на това какъв е обхватът на договора между „Аликс партнърс” и КТБ в несъстоятелност. Мога да Ви уверя, че той е доста повече от това, което предписва законът като обхват, доста повече от това, което в Закона за банковата несъстоятелност написахме като препоръка за обхват на разследването.
Иначе искам да Ви уверя, че не пестим нито време, нито средства, за да водим тежките и сложни съдебни дела, обвързани с възстановяването на имуществото на банката. Ако имате конкретни сигнали или конкретни претенции, мога всеки ден пред Вас да коментирам и да давам отчет по тази тема. Полагаме всички усилия в тази посока. Сами разбирате правната сложност на процесите, големия материален интерес и големия брой дела, които трябва да се водят за връщане на средствата в масата на несъстоятелността.
Години наред хора са работили обратно. Интелигентни, разумни хора, но злонамерени са работили срещу интересите на Корпоративна търговска банка и са сключвали много сделки с една-единствена цел – да не можем да съберем и да възстановим парите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за отговора.
Следващият въпрос е от народния представител Слави Бинев относно държавен дълг на Република България и прозрачността във фискалната и дълговата политика.
Имате думата, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, уважаеми колеги, наскоро изненадващо беше поет нов дълг от външните пазари в размер на 50 млн. евро. Икономически експерти споделят мнението, че поредният изненадващ ход на правителството ще доведе до загуба на доверие от страна на инвеститорите. Това противоречи и на намеренията на кабинета да се подложи на гласуване в Народното събрание на дългосрочна емисионна програма.
Освен това предшественикът Ви на поста – господин Симеон Дянков, заяви, че България вече плаща по-високи лихви по кредитите си и държавата е поела по пътя на дълговата спирала.
Заплашени ли сме от свръхзадлъжнялост и до каква степен се е влошило финансовото състояние на държавата, че да се налагат последователни поемания на нови задължения? Цари пълна неяснота по отношение на финансовата политика.
Какви ще бъдат последиците от предприетите от Министерството на финансите действия по отношение на държавния дълг и какво налага последователното изтегляне на нови кредити?
Какви мерки ще предприемете за гарантиране на пълна прозрачност във фискалната и данъчната политика?
Споменатото от Вас евентуално вдигане на данъците не означава ли всъщност, че държавната хазна е празна, както твърдят редица специалисти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Бинев, заемната политика на правителството се провежда в съответствие с планираните средносрочни фискални цели, Стратегията за управление на държавния бюджет и дълговите ограничения, заложени в Закона за държавния бюджет за съответната година.
В контекста на необходимостта от осигуряване на дългови източници за финансиране на бюджетните дефицити, рефинансиране на дълга в обръщение и поддържане стабилността на фискалния резерв през 2015 г. Република България стартира глобална средносрочна програма за издаване на облигации на международните капиталови пазари, благодарение на която се осигури значителна гъвкавост при предлагането на държавни ценни книжа чрез многократни траншове и с различни параметри. Осъществената на 13 ноември 2015 г. транзакция по преотваряне на емисия 20-годишни еврооблигации от типа частно пласиране на дълг е стандартен инструмент в практиката и не представлява прецедент при използването на различни техники за управление на държавния дълг. Постигнатата доходност и съответно цена са пазарни, което налага извода, че потенциалните ефекти от предприетата операция не ощетяват бюджета.
В подкрепа на казаното е и е фактът, че доходността по преотварянето е съпоставима с емитираните в края на месец октомври 2015 г. 20-годишни еврооблигации от Румъния, която, за разлика от България, притежава изцяло инвестиционен клас рейтинг.
В обобщение, резултатите от провежданата от страна на Република България дългова политика не говори за загуба на доверие от страна на инвеститорите, а точно обратно. Към днешна дата България остава една от страните – членки на Европейския съюз, с най-ниско ниво на съотношението консолидиран дълг на сектор „Държавно управление” към брутния вътрешен продукт като пред нас по този показател са само Естония и Люксембург. Продължаваме да се финансираме от местния и международния пазар при благоприятни условия.
По отношение на данъчната политика на правителството бих добавил, че тя изцяло е ориентирана към създаване на макроикономическа и бюджетна стабилност. Основните приоритети са намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите; стимулиране на инвестиционната активност и заетостта и повишаване на бюджетните приходи; ефективна превенция и борба с данъчните измами и отклонения от данъчното облагане. Данъчната политика е съобразена с изискването на правото на Европейския съюз и международните договори, страна по които е Република България.
По отношение на данъчните ставки политиката е запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, растеж и заетост, и повишаване на данъчните ставки за определени категории акцизни стоки, съобразно най-ниските, заложени в европейското законодателство.
Извън експертният отговор бих искал да коментирам, че показваме доста прилични стандарти за публичност и информираност. Информацията за ежемесечното изпълнение на консолидираната фискална програма бихте могли да намерите за всеки един период от управлението на сегашното правителство на страницата на Министерството на финансите. В този смисъл неяснотата може да се дължи на липса на интерес. А иначе на тези, които се интересуват от публични финанси, смятам, че е дадена достатъчно информация, за да могат да направят своите оценки дали е достатъчно коректна или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Бинев, заповядайте за реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, уважаеми колеги, всъщност всяко едно заболяване има своите симптоми. Когато има икономически проблем, почват обири, почва нервност в обществото. Така че всички прекрасно осъзнаваме дали сме в някакъв проблемен момент или се намираме в добър икономически подем. Мисля, че това е ясно. Не е нужно човек дори да го знае като принцип. Достатъчно е да го възприеме на подсъзнателно ниво. Така че ние определено имаме някакъв икономически проблем и това е ясно, видимо е по сигналите, които се дават. Просто човек, когато е болен от нещо, му се зачервява гърлото. Както и да е.
Относно взимането на средства. Знаете, че когато трябваше да се взима заем, бях „за” това да се взима заем, но едно от най-важните неща, когато се взима заем, е той да бъде инвестиран в правилната посока, тоест парите да могат да се върнат, парите да са създали достатъчно повече пари, а не да се пълнят дупки. Говоря Ви като човек, който идва от бизнеса. Не знам дали имате бизнес опит, но трябва да Ви гарантирам... Примерно една държава може да бъде разглеждана като една голяма корпорация. Ако един контрагент почва да взима заеми от по 50 млн., каквото примерно би било един човек да взима заеми от по 5 лв., означава, че му е спукана работата. Той няма да има инвестиционно доверие. Така че ако наистина се взимат заеми, те трябва да бъдат такива, че да отговарят на принципите и на стратегическото развитие на една страна, защото всичко останало би могло да породи недоверие към един – който, дето се вика, иска постоянно да закърпи положението. Хората биха дали средства наистина, когато има стратегическо развитие, когато има инвестиционен план и когато има ясно одобрена финансова политика. Разбира се, не биха дали на никого пари просто ей така, за да оцелее. Дано сте разбрали смисъла на моя въпрос, тъй като той е едно предупреждение, когато наистина се взимат заеми, те да бъдат такива, че да не поставят под съмнение добрата ни инвестиционна политика.
Всъщност всички знаем, че в България имаме проблем с преките чуждестранни инвестиции, ако гледаме тяхната целесъобразност, а не само цифрите, които понякога могат само да допълнят и да бъдат част не от една статистика, а от една стъкмистика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Министър Горанов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господи Бинев, изключително съм удовлетворен от дълбочината на познания по темата и от това, че я повдигате днес. Това е един много сериозен дебат, който съм готов да водя с Вас. Излязох за дуплика само за да Ви кажа, че подходящ момент е да се включите и в дебата за разходите по бюджета, да заявявате категорична позиция за консервативното разходване на средствата и да балансираме максимално добре между потребностите на държавата, която аз не мога да разглеждам като корпорация, тъй като тя има чисто социални функции, когато приоритизираме разходите и когато полагаме усилия, за да събираме повече приходи.
Дебатът за дълга е следствие, той не е причина. Той е следствие от водената политика по отношение на събираемостта и на стремежа и желанието на политиците да харчат.
Това, което предлагам като фискална стратегия за следващите няколко години: последователно да намалим нашия дефицит, да намалим превишението на разходите над приходите по нашия бюджет, без да променяме данъчната система, така че дебатът за дълга да не стои. Разчитам на Вашата подкрепа в тази посока. Проблемът не е във вземането на дълга, проблемът е, че харчим повече, отколкото изкарваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. (Народният представител Слави Бинев иска думата.)
Процедура? (Реплика от народния представител Слави Бинев.)
Няма как да Ви дам думата. Мога да Ви дам процедура само по начина на водене, ако сте недоволен.
Следващият въпрос е от народните представители Георги Божинов и Иван Валентинов Иванов относно финансово осигуряване на Част първа на целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, „Странджа-Сакар”, по граничните, планинските и полупланински слабо развити райони.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Вашето правителство се ангажира с Програма за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2028 г. Приоритет 13.1 на тази Програма е преодоляването на икономическата изостаналост на отделни региони, в това число и Северозападна България. В целенасочената Програма за преодоляване на тази изостаналост в Част първа са включени – след много дълги обсъждания в общините, в областите и в министерствата, проекти, които трябва да бъдат финансирани с бюджетни средства 2016-та и следващите две индикативни години до 2018 г. Вървят нескончаеми обсъждания на тази Програма във Видин, Враца, Монтана по инициатива на областни управители, министри, парламентарни комисии. Има два проблема.
Първият е, че въпреки интензивното разясняване на Програмата, няма решение на правителството.
Втората е, че винаги дискусиите завършват със заключението: „А няма и пари”. Наистина в Бюджет 2016 в явен вид не е включен нито един лев за тази Програма, която трябва да финансира проекти в същата 2016 г., но има едни 2,5 милиарда за капиталови разходи, които бяха приети тук в парламента при неясни обстоятелства и без индикативен списък.
Нашият въпрос с колегата Иванов е, при положение че тези 2,5 милиарда се изразходват с конкретни решения на Министерския съвет за преструктуриране на разходите – има ли идея, има ли виждане част от тези 2,5 милиарда да бъдат насочени към въпросната целенасочена Програма за развитие на Северозапада и по-точно на нейната първа част проекти, които трябва да се финансират 2016 г.? Защото втората част, координиращата, ще стъпи на тези проекти, които са финансирани през 2016 г., ще се търси съфинансиране с европейски средства и постигане на целите на Програмата. Ако го няма стартът 2016 г., всичко е обречено или отложено във времето. Надявам се на един конструктивен и позитивен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Божинов, Проектът на Целенасочена инвестиционна програма е разработен, както и във Вашия въпрос се съдържаше, в изпълнение на Програмата на правителството.
Основна цел на Програмата е да подпомогне икономическото развитие на изостаналите райони, като се привлекат инвестиции и се открият нови работни места. Чрез въздействие върху регионалната икономика и пазара на труда се очаква да се редуцират частично негативните демографски тенденции – обезлюдяване, отлив на млади хора от района, ниски доходи и висока безработица.
В Програмата е предвидено основно финансиране на проекти с регионално и национално значение, съдържащи предпоставки за съживяване на икономиката, да бъдат европейските структурни и инвестиционни фондове чрез оперативните програми през периода 2014 – 2020 г. Предвижда се тези проекти да имат финансиране и от други европейски и национални фондове, както и от публично-частно партньорство и частни инициативи.
Създадена е междуведомствена работна група от ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработване на критерии и показатели за избор на проектни предложения, финансирани със средства от държавния бюджет за изпълнение на Целенасочената инвестиционна програма. На този етап средствата са индикативни и ще се разчитат в рамките на бюджета за съответната година, съобразно възможностите на държавния бюджет и в съответствие с изпълнението на параметрите по консолидираната фискална програма.
В момента, в който работната група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството идентифицира и предложи проекти, които не са допустими под финансиране на отделните оперативни програми, в рамките на правителството ще протече дебатът, а защо не и с участието на народни представители от отделните райони, които попадат в обхвата на Програмата, за приоритизирането и финансирането на идентифицираните приоритети.
От последното заседание на правителството, макар и в относително ограничен размер, предоставихме допълнителен ресурс за община Монтана, община Видин, община Кула на база неидентифицирани приоритети от страна на местната общност.
Това, което е по-голямо обаче и е в рамките на Програмата, трябва да бъде свършено с един по-широк дебат с местните власти в рамките на работната група към МРРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В интерес на истината, очаквахме малко по-конкретен отговор на зададения въпрос, защото лично аз имах възможността да бъда в този район само преди няколко дни в рамките на изнесено заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, където направихме срещи с представители на местната власт, с представители на бизнеса, присъстваха и различни експерти от съответните министерства, включително от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Един от основните въпроси, който ни беше задаван, е именно стартирането на тази Целенасочена инвестиционна програма и там тя ни беше презентирана като нещо, което е почти готово.
За съжаление, се оказа, че се очертава едно прехвърляне на топката между Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството като едното министерство е отговорно за разработката на тази Програма, а другото министерство трябва да осигури съответно средствата. Говореше се някъде за сума около 320 милиона, която трябва да бъде инвестирана в определени проекти, които, както Вие споделихте, не попадат в обхвата на финансиране от европейските програми, но, за съжаление, оставаме с усещането, че това е едно добро пожелание, особено на фона на прекъснатите и лишени от европейско финансиране – железопътен проект, пътя примерно между Видин и София. Вярвайте ми, там положението е повече от отчайващо. Имах възможността с очите си да го видя. Надявам се, Вие да сте имали възможността да ходите например между Монтана и Видин, за да видите в какво състояние е пътят, да видите намаления обем на железопътен транспорт към „Дунав мост 2” – по-нисък от очакваното, от това, което е заложено, при първоначалното изграждане на моста в тези финансови показатели.
Вярвайте ми, ние очакваме от Вас по-засилена дейност и най-малко като министър на финансите да окажете натиск върху своите колеги и с целия кабинет да направите всичко възможно тази Целенасочена инвестиционна програма да стартира особено за този регион, защото хората там наистина са отчаяни. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Дуплика, господин Министър? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Кирилов Иванов относно тежкото финансово състояние на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.
Имате думата, уважаеми господин Иванов.
ИВАН К. ИВАНОВ (РБ): Благодаря ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър на финансите Горанов, уважаеми колеги! Въпросът ми, както вече разбрахте, е свързан с тежкото финансово състояние на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Той е един от трите висши учебни заведения на територията на област Велико Търново и в голяма степен неразривно е свързан с икономиката на града.
Към мен се обърна ректорът на Великотърновския университет с молба за съдействие от държавата, като ме запозна с тежкото финансово състояние, което обрича на фалит и затваряне на този университет с история в областта. Бюджетът на Университета за 2016 г. е орязан с 1 млн. 130 хил. лв. По този начин не се покриват дори разходите за работни заплати на преподавателите и служителите и капиталовите разходи. Причините са две.
Първо, неотложните ремонти за поддръжка на сградите. Последните години предвидените разходи за ремонти са били крайно недостатъчни, дори за спешни ремонти. Сградата е публична държавна собственост, но държавата осигурява минимално финансиране, а Университетът е длъжен да поддържа тези сгради като го прави чрез дофинансиране на капиталовите си разходи, защото, в противен случай, Вие знаете, сградите стават опасни за студенти, преподаватели и така нататък.
Второ, утежнената финансова ситуация на Университета е във връзка с незаетите бройки за държавна поръчка от 350 студенти годишно за последните три години, което, разбира се, се дължи на демографската и икономическа криза.
Успоредно с това през последните пет години Великотърновският университет е изпълнил строителна дейност в размер на около 4 млн. лв., за които държавата е поела ангажимент – най-вероятно при предишното правителство, да се разплати, но този план не е изпълнен и тези средства не са преведени.
В опит за справяне със ситуацията новото ректорско ръководство иска заем от Министерството на образованието и науката за безлихвен кредит, но е получен отказ, най-вероятно поради липса на бюджет. Орязаният достъп до европейски програми и фондове, спрените капиталови разходи, неразплатените задължения за заплати са причина за кризисното състояние на университета и вземане на заем от банка в размер на 1 млн. лв., за да се осигурят тези средства.
Накратко: университетът е в тежко финансово състояние, а в голяма степен е доведен дотам от предишното ръководство, от предишния ректор и ако не получи държавна помощ, ще затвори поради невъзможност да изплати натрупаните задължения за работни заплати, а това ще се отрази негативно на града, на областта и на държавата. След студентите, и преподавателите, и служителите най-вероятно ще напуснат района, а те са, общо взето, около 13 хиляди души.
В тази връзка Ви питам: ще дофинансира ли Министерството на финансите с 1 млн. 936 хил. 316 лв. Великотърновския университет, който е огромно значение за региона? Става въпрос за 1 млн. 130 хил. лв., както казах, орязан бюджет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Една минута и тринадесет секунди просрочвате времето!
ИВАН К. ИВАНОВ: Плюс 800 хил. лв. капиталови разходи за една от петте години?
Благодаря Ви, господин водещ заседанието, за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър Горанов – имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Иванов! Ние също сме запознати с проблемите на Великотърновския университет и въобще с проблемите на държавните висши училища, които са натрупани в последните години къде поради естествени процеси в демографията и липса на желание за адаптация от страна на висшите училища, къде заради лоши управленски практики.
Академичната автономия се оказа концептуално правилна. Но тя доведе до много пороци в управлението на едни по същество публични обществени институции, каквито са държавните висши училища – проблем, който трябва да намери по-дългосрочно решение. Радвам се, че в Образователната ни комисия тече този дебат.
Това, което трябва да се направи във Великотърновския университет като помощ от страна на държавата, ние ще го свършим. В активна комуникация сме с тях и обсъждаме и други възможни мерки за оптимизация на работата на това държавно висше училище, разбира се, без намеса в неговата академична автономия.
Ще Ви цитирам обаче няколко числа, за да разберете защо е необходимо да се задълбочи и ускори реформата във висшето образование. Ако гледаме приема на студенти в първи курс по регистър от 2010 г. – 1922 редовно, 602 задочно, постепенно стигаме до 2015 г. – 1628 редовно и 643 задочно, а 2016 г. са 1618 редовно и 707 задочно.
Не така обаче стои въпросът за разходната част на бюджета на университета. При намаляващ прием разходите за персонал от 12 милиона и половина през 2010 г., отиват на 14 милиона и двеста през 2015 г. Знаете, че финансирането на висшите училища се организира и по смисъла на Закона се осъществява на база на приети студенти и диференцирани нормативи по професионални направления. И това се отнася за абсолютно всички държавни висши училища, без да се държи разлика за това дали е Търновският университет, или някакво друго държавно висше учебно заведение.
В този смисъл как ще се разходва този ресурс и как се организира обучението, така че тези средства да стигат, е въпрос и на управленска компетентност и управленска мощ.
Прави впечатление обаче, че при влошаване на едни показатели – говорим за приетите студенти, не е извършвана досега никаква реорганизация в начина на организация на обучение.
В този смисъл – завършвам, ние сме в активна комуникация с ръководството на държавното висше училище и в следващите месец-два планираме да решим проблема, който ще ескалира в края на годината, когато финансовата дупка ще се прояви на практика чрез липса на средства в университета. Този ангажимент сме поели още при първата среща между министър-председателя, ректора и мен като финансов министър, проведена в началото на месец февруари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за дуплика, господин Иванов.
И двамата с министъра просрочихте времето, надявам се, че ще компенсирате със съкратена реплика и дуплика.
ИВАН К. ИВАНОВ (РБ): Разбира се, господин Председател.
Благодаря за дадената дума.
Уважаеми господин министър Горанов, няма да скрия, че съм изключително удовлетворен от Вашия отговор. Смятам, че академичната общественост в града със сигурност ще приеме добре Вашата заявка за това, че ще подпомогнете процеса на финансово оздравяване. Няма да скрия и че Вашите размисли, свързани с академичната автономия и проблемите, свързани с финансовото управление като частен случай, са изключително важни. В тази посока знам, че с предишния министър на образованието – министър Танев, а и с госпожа Кунева сякаш се обсъжда вариант за това освен ректорско ръководство може би там да бъдат назначавани и финансови мениджъри, които по някакъв начин, ненарушавайки принципите на автономно взимане на решения на университета, да следят за финансовата целесъобразност на харченето на средствата.
На второ място, това, което се питаме: зная, че специално във Великотърновския университет са пуснати различни финансови проверки, констатирани са нарушения, включително и от Финансовото министерство, при условие че не са оповестени резултати, няма досъдебни производства, няма наказани, аз се питам това не е ли в някаква степен действително прахосничество на публични средства? Сякаш е важно в тази посока какво може да направи Министерството, за да може действително да дисциплинира висшите учебни заведения, които, разбира се, използвайки своята автономия, все пак харчат публични средства и трябва да го правят по един дисциплиниран начин.
Отново ще кажа: благодаря за позитивния отговор и желая успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Министър Горанов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съвсем кратка дуплика. Аз съм сигурен, че академичната общност в Търново ще бъде удовлетворена, защото ще й бъде решен проблемът. Но това е еднократно решаване на проблема, а не е окончателното му решаване. И по-важната роля тук е и на народните представители от отделните райони, които си защитават и лобират в добрия смисъл на думата в полза на съответните държавни висши училища да помагаме заедно в процеса на подобряване на финансовото управление – нещо, което, ако не се реши от Великотърновския университет и неговото новоизбрано ръководство, проблемът ще остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Кадиев относно пряка реклама на хазартни игри по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за хазарта в електронните медии и телевизии.
Заповядайте, господин Кадиев, да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е по отношение на пряката реклама на хазартни игри.
През последните месеци сме залети и всеки от Вас е видял реклама на хазартни игри било по интернет, било по националните медии, специфично по Нова телевизия. В тази връзка рекламите на лотарийните игри „Билетът Мега Пакет” и „Билетът „Мега Милиони” на „Национална лотария” и „Лото 6 от 47” се излъчват през цялото време. Те представляват пряка реклама на хазартни игри и са в нарушение на Закона за хазарта, като приканват към участие в хазартни игри, а именно създават впечатление, че с участието си в играта потребителите ще постигнат финансово благополучие и приканват гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби. Член 10, ал. 1 от Закона за хазарта недвусмислено забранява пряката реклама на хазартни игри, а чл. 10, ал. 4 забранява на юридическите лица и едноличните търговци да публикуват, излъчват или разпространяват информация по отношение на хазартни игри извън посочената в ал. 2. А посочените в ал. 2 изключения касаят само и единствено датата и часа на предаването с лотарийна игра, както нейното наименование. И нищо повече!
В случай на такъв тип публикуване, излъчване или разпространяване на реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, ал. 4, законът изисква налагане на административно наказание с имуществена санкция в размер от 10 хил. лв. до 30 хил. лв., а съгласно чл. 85, ал. 1, когато организаторът на хазартни игри възложи или извърши реклама в нарушение по чл. 10, Държавната комисия по хазарта прилага принудителни административни мерки, а именно – отнемане за срок от 3 до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри.
В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси:
Налагано ли е административно наказание с имуществена санкция по Закона от Държавната комисия по хазарта на който и да е организатор на хазартните игри и в какъв размер? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Налагано ли е административно наказание – отнемане на издадения лиценз за хазартни игри? Кога е първото наложено административно наказание, по отношение на коя реклама и в какъв размер? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В случай, че до този момент наказания не са налагани, каква е причината Държавната комисия по хазарта да не санкционира систематичното закононарушение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Кадиев, просрочвате времето, бъдете по-внимателен, съобразете го.
За отговор – заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Кадиев! На този етап Държавната комисията по хазарта не е идентифицирала информация, разпространявана медийно от дружества, организиращи хазартни игри на територията на страната, която да противоречи на цитираната от Вас законова забрана. В този смисъл е и последното уведомително писмо на Съвета за електронни медии, получено през месец март 2015 г., за резултатите от мониторинга на телевизионните предавания на организаторите на лотарийни игри.
Следва да се отбележи, че нормативната уредба по Закона за хазарта не предполага Комисията да осъществява постоянен контрол на електронните медии за забранена от Закона реклама. Съветът за електронни медии е компетентният орган, който осъществява контрола на доставчици на медийна услуга относно съответствието на техните програми с принципите и изискванията на Закона за радиото и телевизията и националните етични правила за реклама и търговска комуникация, включително по Раздела за реклама на хазарта.
По отношение на отправените въпроси, Ви информирам, че Държавната комисия по хазарта не е установила нарушения и председателят й не е налагал административни наказания по реда на чл. 105 от Закона за хазарта на „Национална лотария” ООД, няма наложени принудителни административни мерки по реда на чл. 85 от Закона за хазарта на организатора.
След влизането в сила на действащия закон, първото административно наказание за извършено нарушение на чл. 10 от него е глоба в размер на
500 лв. и същата е наложена с наказателно постановление от 29 януари
2014 г.
В заключение искам да направя уточнението, че съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за хазарта държавният надзор на хазарта се осъществява от Държавната комисия, подпомагана от администрация. Независимо че министърът на финансите назначава председателя и членовете, част от тях по предложение на други органи, Законът изчерпателно определя областта на компетентност както на Комисията като колективен орган, така и на нейния председател.
Същевременно законодателят не е предоставил правомощия на министъра на финансите във връзка с дейността на Комисията с изключение на делегацията за издаването на някои наредби.
Казаното не ме оправдава, но означава, че отговорността по прилагането на Закона за хазарта е възложена изцяло на Държавната комисия по хазарта като самостоятелен и независим в упражняването на нормативно определените й функции надзорен орган. При необходимост други държавни органи – прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, ДАНС, НАП, Българският институт по метрология дължат съдействие на Комисията и нейните служители по упражняването на нейната дейност.
Допълнителна информация, която мога да Ви споделя, е, че на основание
чл. 105 от Закона за захарта за нарушения на чл. 10, ал. 1, изречение първо от Закона за хазарта са наложени 10 административни наказания – 7 глоби и 3 имуществени санкции; за нарушение по чл. 10, ал. 4 по Закона за хазарта е наложена една имуществена санкция. Принудителни административни мерки по реда на чл. 85 от Закона за хазарта са налагани на три дружества – организатори на хазартни игри в игрално казино, и на четири дружества – организатори на хазартни игри с игрални автомати.
В допълнение само ще припомня, че съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за хазарта, независимо от общата забрана за пряка реклама, се допуска обявяването на наименованията на игрите, регистрираната търговска марка на организатора, резултатите от игрите и спечелените печалби, както и тегленията на тиражите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Точно три минути – благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика! Нямате такава.
Продължаваме с последния предвиден в днешното заседание отговор на въпрос на министъра на финансите и той е от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров относно грешно обявени данни от синдиците на КТБ за депозитите на политическите партии.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моят въпрос е отново по темата КТБ и касае грешно обявените данни от синдиците на КТБ. Неотдавна всички си спомняме как излизаха едни списъци на депозанти в банката, а после се оказа, че имало грешки, а едни милиони не били милиони, а били 50 лв. и така нататък, които наистина бяха изключително притеснителни данни и въобще неща, които не трябва да се случват.
Уважаеми господин Министър, на 9 февруари 2016 г. синдиците на КТБ публикуваха списъци на депозанти в банката, включително на публични фигури и политически партии. Още на следващия ден синдиците признаха грешки и драстично промениха данните за депозитите на политическите партии. Подобна грешка буди огромно недоумение и възниква въпросът дали има и други неточности и кой носи отговорност за достоверността на останалите списъци? Възможно ли е определени публични фигури да са целенасочено пропуснати в тях и кой ще провери автентичността на данните?
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос:
Ще поискате ли от представителя на Министерския съвет във Фонда за гарантиране на влоговете в банките да поиска вътрешна проверка на обявените списъци, както и ако се наложи, смяна на синдиците на KTБ, ако се докаже, че става въпрос за серия от допуснати неточности?
Пояснявам, че всъщност Фондът за гарантиране на влоговете в банките е този, който назначава синдика, включително по предложение на министъра на финансите, така че има такава възможност, ако се наложи предприемане на действия при недобросъвестни такива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Славов, господин Димитров! С въвеждането на разпоредбата на чл. 62, ал. 12 от Закона за кредитните институции се разреши синдикът на банката в несъстоятелност да оповести информация, представляваща банкова тайна. Сведенията се публикуват на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките незабавно след получаването им от синдика.
На 9 февруари Фондът в изпълнение на законовия текст оповести последните списъци, които бяха изпратени от синдика на КТБ. На 10 февруари синдикът на КТБ представи на Фонда коригиран списък за размера на влоговете и кредитите на политическите партии.
Предвид извършената корекция в списъка за размера на влоговете и кредитите на политическите партии във връзка с упражняване на функциите и правомощията си по закон на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за банковата несъстоятелност председателят на Управителния съвет на Фонда издаде заповед от 12 февруари, с която изиска писмени обяснения от синдика на КТБ с цел извършване на проверка по случая. Изисканите писмени обяснения са за причините, довели до изготвянето на списъка за размера на влоговете и кредитите на политическите партии, съдържащ некоректна информация, както и отговорните за това лица и предприетите от синдика действия за отстраняване на подобни пропуски. На синдика на КТБ е възложено да провери коректността на информацията във всички подадени от него списъци по чл. 62, ал. 12 от Закона, както и да предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките писмени обяснения относно предприетите действия и резултатите от тях.
Към настоящия момент проверката не е приключила, но от събраните данни този неприятен пропуск, който постави под съмнение коректността на цялата информация, която излиза от синдиците към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, тече анализ. Аз съм готов да упражня правомощията си по чл. 29, ал. 1, т. 7 от Закона за банковата несъстоятелност и да препоръчам определени действия на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Вероятно подобно решение ще бъде взето в рамките на днешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Обезпокоителното в случая е, че синдиците готвиха дълги месеци тези списъци, а работата на синдиците в КТБ е доста сложна, включително оспорване на прихващания, работа по възстановяване на кредити, които са част от дълги и сложни порочни схеми. Тоест, ако тези хора не могат да се справят с простото публикуване на списък, уважаеми господин Министър, как да очакваме същите тези хора да се справят с много по-сложни задачи?
И идва логичният въпрос. Правилно сте постановили проверка, само че ако те сами се проверяват, както разбрах от Вашите думи, че фондът чрез Вас е възложил на синдиците сами да се проверят, има опасност проверката да не бъде достатъчно добре направена и достатъчно пълна, защото, ако очакваме едни хора, които са допуснали неточности, сами да открият допълнителни свои грешки, има опасност това да не се случи. И възниква и другият въпрос – възможно ли е част от информацията да не е съобщена и да липсва? Затова е необходимо да има вътрешна проверка от трети независими лица, които да видят дали публикуваните данни от въпросните синдици са пълни. И ако установите, че и тук има неточности след една такава проверка от трето независимо лице, господин Министър, моето лично мнение е, че не трябва да се колебаете и да поискате смяната на тези хора с други хора, които да си вършат изключително внимателно и съвестно своите задължения и да няма никакви съмнения за тяхната работа.
И накрая искам пак да Ви кажа следното нещо. Публикуването на списък, който готвиш месеци, е елементарна работа. На един добър ученик като му се каже да публикува един списък, се справя относително добре. Рядко би допуснал грешки. А синдиците са много висококвалифицирани хора или поне би трябвало да бъдат такива. Когато те допускат грешки в тези списъци, няма как у нас да няма едни много тежки съмнения, които до момента не са разсеяни и продължават да тежат със зловеща сила, бих казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Дуплика желаете ли? Не.
С това изчерпахте участието си в днешния парламентарен контрол. Пожелавам Ви приятна работа.
Преминаваме към отговори на министъра на отбраната господин Николай Ненчев.
Първият отговор е на въпрос на народния представител Петър Славов относно напредък към края на 2015 г. на предаването на архива на разузнавателните служби на Българската народна армия на така наречената „Комисия по досиетата”.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос касае наистина напредъка по предаването на този архив на така наречената „Комисия по досиетата” – един процес, за който си говорим още от миналата година и който напредва след много години на забавяне.
Уважаеми господин Министър, след многогодишно забавяне и то в нарушение на закона, най-после в средата на миналата година започна активна работа по предаването на архива на разузнавателните служби на Българската народна армия на НРБ, стопанисван понастоящем от служба „Военна информация” към Министерството на отбраната, на оправомощения по Закон орган – Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
По получена информация към месец ноември са били предадени близо 11 хиляди архивни единици.
За сравнение, от началото на годината до месец май предадените единици бяха едва 800. Става дума за 2015 г. Процесът по предаване на останалите около 22 хиляди архивни единици се очакваше да приключи до края на 2015 г.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: какъв е броят на предадените на така наречената „Комисия по досиетата” архивни единици на разузнавателните служби на Българската народна армия към края на 2015 г.? На колко възлизат все още непредадените единици? И в какъв срок очаквате те да бъдат предадени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
За отговор – министърът на отбраната господин Николай Ненчев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Наследството на репресивните структури на обявения за престъпен комунистически режим трови нашия обществено политически живот вече две десетилетия и половина. Скритите зависимости не позволяват на държавните институции да работят прозрачно и ефективно и че общественото доверие към тях е на критично ниски нива, в никакъв случай не бива да бъде подлагано на съмнение. Затова винаги съм разглеждал осветляването на най-мрачните страници от комунистическия режим като основен елемент от националната сигурност в демократична България.
След многогодишно забавяне на изпълнението на Закона за достъп и разкриване на документите, обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия, Министерството на отбраната предприе необходимите действия, за да бъде спазен Законът. С моя Заповед от 28 май 2015 г. тази дейност беше регламентирана и се създаде необходимата организация за нейното ускорено изпълнение. Освен това беше подписано споразумение с председателя на Комисията господин Евтим Костадинов, в рамките на което бяха определени работата и приемо-предавателните комисии.
Своевременно в служба „Главна информация” беше създадена необходимата организация, в резултат на което през изминалата 2015 г. се подготвиха и предадоха на Комисията общо 21 191 архивни единици, от които 2308 архивни дела, 18 696 отчетни картона и 187 единици литература, което представлява около две трети от всички налични.
Съгласно актуалната информация към днешна дата за подготовка и предаване остават общо 7221 архивни единици. Обработката на делата се извършва от оперативен състав, който, освен че работи допълнително по дела, продължава да изпълнява основните си функции, както знаете, външната среда за сигурност през втората половина, а и през 2015 г. беше изключително динамична и сложна.
Независимо от това искам да Ви уверя, че от месец май 2015 г. досега няма промяна в темпа на работа на експертите, които подготвят за предаване архивните единици. Звеното, отговарящо за предаване на архивните материали, беше подсилено допълнително с кадри и са налице всички условия за предаване и на останалите документи. В тази връзка очакванията ми са процесът да приключи до края на месец май тази година. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за този отговор. Наистина много ми допадна това, с което започнахте: проблемът на всички тези зависимости на прехода, които, както и Вие сам казахте, вече 25 – 26 години продължават да тровят обществото и да са пречка в това България да се превърне в една нормална държава и да скъса с това тежко наследство на тоталитарния комунистически режим.
За нас безспорно приключването на този процес на предаване на това наследство на комунистическите тайни служби е нещо наистина изключително важно и аз се радвам, че повече от две трети наистина са предадени на компетентния държавен орган, така наречената „Комисия за досиетата” и, както Вие казахте, остават около 7000 архивни единици, които да бъдат предадени. Много се надявам, както и Вие споменахте, до месец май процесът да успее да приключи успешно. Немалък е този брой от 7000 единици, но ако екипът работи със същите темпове, с които е работил от средата на миналата година досега, когато Вие активно се намесихте, спомняме си всички подписаното споразумение с председателя на „Комисията по досиетата” и подкрепата, която получихте от много мои колеги народни представители. Така че искрено се надявам да финализираме този процес, както Вие споменахте, до месец май и тази черна страница от историята ни да бъде затворена, но преди това да бъде прочетена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Михо Михов относно незаети длъжности, изискващи висши офицерски звания в Българската армия и други национални служби, прилагащи Закона за отбраната и въоръжените сили.
Генерал Михов, имате думата.
МИХО МИХОВ (АБВ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на отбраната, господа народни представители! В сложната среда за сигурност напоследък ние констатираме, че динамиката, нарастващата непредсказуемост на рисковете и заплахите се отразява пряко и на състоянието на въоръжените ни сили. Това поставя сериозни предизвикателства пред редица военни формирования с недостатъчни ресурси и окомплектованост с личен състав, техника и въоръжения да изпълняват своите конституционни задължения за гарантиране суверенитета и териториалната цялост на страната, както и съюзническите ни ангажименти. Тази констатация не е пресилена, но аз държа да кажа, че най-важният елемент в изпълнението на тези задачи са хората в отбраната и най-вече офицерите, които притежават военна експертиза, лидерски качества и опит в мисии и операции на Българската армия.
В тази връзка бих желал да получа отговор, господин Министър: какви длъжности, изискващи висши офицерски звания към 25 януари тази година във въоръжените сили, не са заети и, ако има такива, каква е причината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, през 2015 г. с указ на Президента са заети 14 длъжности, изискващи висши офицерски звания, сред които: заместник-началник на отбраната, командващ на Съвместното командване на силите, заместник-командир на Сухопътните войски, командир на Военноморските сили, командир на 68-а бригада „Специални сили”, командир на 61-ва бригада, командир на 24-та авиационна база и други.
Към 25 февруари 2016 г. вакантните длъжности са само четири: първо, началник на Щаба на Сухопътните войски; второ, директор на дирекция „Операции и подготовка” в Щаба на отбраната; трето, директор на дирекция „Логистика” в Щаба на отбраната; и четвърто, съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност.
За окомплектоването беше предвидено разглеждането на кандидати на заседанието на Съвета по отбрана, проведено на 21 декември 2015 г. На същия Съвет се предвиждаше и разглеждане на предложените за промяна, по-конкретно в Указ № 85 от 28 февруари 2012 г., за утвърждаване на длъжности. По предложение на тогавашния началник на отбраната разглеждането на материалите беше отложено и Вие сте информиран за това.
След като беше избран нов началник на отбраната, на 24 февруари 2016 г. се проведе Съвет по отбрана, на който се взе решение към длъжностите по Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. да бъдат добавени две нови длъжности. Първата е „директор” на Служба „Военна информация”, която съответства на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване и изисква висше военно звание. Втората длъжност е „началник” на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров”, която ще изисква длъжност „комодор”.
На същото заседание беше решено да бъдат заличени от Указа длъжностите „главен инспектор” на Министерството на отбраната, както и „директор” на Националната разузнавателна служба.
Освен това, Съветът по отбрана взе решение да започне процедура по издаване на Указ на Президента на Републиката за назначаване висши офицери на две длъжности – „началник” на Военноморското училище „Никола Йонков Вапцаров” и „директор” на Служба „Военна информация”.
По вакантните длъжности в Щаба на отбраната и Щаба на Сухопътните войски очаквам предложения от началника на отбраната.
За длъжността „съветник” на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност все още нямаме постигната съгласуваност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър.
Реплика – народният представител господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Господин Председател! Господин Министър на отбраната, аз Ви благодаря за отговора, а и на тези, които са го готвили. Моето питане беше към 25 януари – вярно е, че вече трети път не мога, не по Ваша вина, да получа този отговор и въпросите ми ферментираха, но се радвам, че предизвикателният ми въпрос и това, което сте решили на Съвета по отбраната, поправят много сериозен проблем, тъй като вече сме наясно с дефицита в средства, бойна техника, подготовка, но дефицитът на кадри в Министерството на отбраната не е изчерпан и силно се надявам, че моралният дух – там, където има командири, ще бъде компенсаторен. Мисля, че това искахте да споделите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Дуплика? Няма да се възползвате от правото си.
Преминаваме към въпрос от народния представител Христо Гаджев относно доставка на бронирана високопроходима автомобилна техника за нуждите на Служба „Военна полиция”.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На 15 януари тази година бе обявена процедура за доставка на бронирана високопроходима автомобилна техника за нуждите на Служба „Военна полиция” или, образно казано, за шест броя автомобили плюс техниката за тях на стойност около 16 млн. лв. Това, което ме предизвика да задам този въпрос – тъй като във всичките планове и програми, които приехме в Народното събрание, впоследствие и в Министерския съвет, подобни процедури за модернизация и по-скоро за окомплектоване на Служба „Военна полиция” не съществуваха. Преди близо две години Службата дари на Министерството на вътрешните работи подобни машини, които бяха на разположение на Службата, точно поради причината, че бяха с излишна необходимост за изпълнение на нейните дейности.
Накратко бих искал да Ви задам въпроса: защо се стигна до такава процедура? Каква е необходимостта от тези машини, за какво ще бъдат допълнени способностите на Служба „Военна полиция”? Защо трябваше да се изберат кратки срокове за процедурата, тъй като срокът за подаване на оферти беше до 15 февруари?
Впрочем тук сигурно ще е любопитно да се разбере колко фирми са подали документи за участие в процедурата. Това ли е най-целесъобразният начин за изразходване на средствата, при положение че всички сме коментирали в Комисията по отбрана необходимостта за окомплектоване с бронирани машини за Сухопътни войски, още повече за Силите за специални операции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, на първо място, бих искал да Ви благодаря за въпроса, той е изключително важен и се надявам в отговора да разберете какви са били нашите мотиви.
Обявената от Министерството на отбраната обществена поръчка за доставка на бронирана високопроходима автомобилна техника с необходимото оборудване е свързана с разработен инвестиционен проект, включен в портфолиото от проекти на Министерството на отбраната като втори приоритетен проект. Процедурата предвижда сключване на тригодишен договор за придобиване на необходимото количество от бронирани машини, като е заложено заявяването на конкретно количество да се извърши след осигуряване на финансови средства за това.
Рота „Военна полиция” е сертифицирана по стандартите на НАТО, но с недостиг на способности по отношение на наличната техника съгласно кодовете и способностите на НАТО. С осигуряването на бронираните високопроходими автомобили за техническо наблюдение се цели преодоляване на недостига от способности. Тази техника ще допринесе за много компетентно разузнаване, денонощно патрулиране и наблюдение на обекти, както и търсене, спасяване, включително и някои хуманитарни аварийно-спасителни операции.
С оглед на изменената външна и вътрешна среда за сигурност ние сме изправени пред движение на големи групи от бежанци и повишен риск от терористични атаки. Министерството на отбраната трябва да има готовност да разполага със способности за бърза и адекватна реакция, която е налична, и съобразно с рисковете, пред които сме изправени.
В последните години трябваше да се справяме с природни бедствия, със случаи на неконтролирани взривове на боеприпаси и при възникване на всяка от тези ситуации ние бяхме едни от първите, които се отзоваха.
Във връзка с безвъзмездното предоставяне на два броя автомобили тип „пустинна котка” през 2010 г. на Министерството на вътрешните работи Ви информирам, че те не са с отпаднала необходимост за Служба „Военна полиция”, а са за оборудване на Специализирания отряд за борба с тероризма съгласно т. 12 на Раздел III от Националния план за противодействие на тероризма, сектор „Издирване и задържане”.
В заключение Ви уведомявам, че придобитите машини ще бъдат собственост на Министерството на отбраната и респективно ще са на пряко разпореждане на министъра на отбраната. В тази връзка при възникване на кризисна ситуация министърът на отбраната може да ги предоставя както на Служба „Военна полиция”, така и на 68-а бригада „Специални сили” – нещо, което е изключително необходимо и навременно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гаджев, заповядайте за реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, благодаря, че споменахте втория приоритетен проект – това е точно „Придобиване на бойни машини” за пехотата.
Колкото до сертифицирането на ротата – една рота бива сертифицирана по стандартите на НАТО, когато е окомплектована напълно със своето въоръжение и техника. За да получи тази сертификация, явно е имало машини, които са били зачислени в нея. Тук става въпрос дали после са били преместени в някои от другите формирования на Службата.
Трябва да се отбележи, че бойните машини, които се използват от страна на „Военна полиция”, винаги помагат при неконтролирани взривове, каквито е имало и на Петолъчката, и в Горни Лом. Наистина хората бяха първите, които реагираха, за което трябва да им бъдем благодарни.
Споменавам за „Военна полиция”, тъй като в самите документи е посочено, че те ще бъдат ползвателят на машините. Доколко ще бъдат подходящи за другите формирования на армията би трябвало да бъде предмет на последващ анализ.
Друго нещо, което бих искал да разбера, тъй като срокът за подаване на оферти приключи – ако имате информация, как върви поръчката към момента и дали има подадени оферти за участие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Гаджев, надявам се, че и Вие много добре разбирате необходимостта от тази придобивка. Вече споменах средата за сигурност, атентатите, които се случиха в някои европейски столици, границата, на която предстои да изпратим Българските въоръжени сили, така че надявам се всички сме убедени от необходимостта от придобиването на тази техника.
Що се касае за сроковете, не мога категорично да Ви кажа в този момент кога и как ще се осъществят. Това е свързано с една сложна процедура. Бих искал да Ви уверя, че всичко, което касае тази сделка, ще бъде прозрачно и ще бъде предоставена подробна информация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Тъй като имаше декларации от парламентарните групи, парламентарният контрол ще продължи до изчерпване и на следващия въпрос. Той е от народния представител Борис Станимиров относно позиции и участие на Министерството на отбраната във възстановяването на паметните плочи на Първи и Шести полк в София. Имате думата.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, през 1934 г. върху фасадите на казармените стени на Първи и Шести полк в София са осветени три Мемориални стени с паметни плочи на загиналите офицери, подофицери и войници от Първи и Шести и производните им полкове на Първа софийска пехотна дивизия, останала в народната памет като Желязната дивизия заради непоколебимия си боен дух и величието на победите си. В тези полкове служат поколения софиянци и жители на Софийска област. На Мемориалните стени са изписани имената на над 3000 загинали на бойното поле.
При строителството на Националния дворец на културата в края на 70-те и началото на 80-те години на 20 век табелите с имената са демонтирани, а Мемориалът e разрушен. На негово място е построен комплексът „1300 години България”. Монументът се руши и става опасен за минувачите, затова е ограден и повече от 30 години не функционира. Днес от него са останали само металното скеле и малка част от мраморните обшивки.
През месец август 2014 г. Столична община обявява обществено обсъждане на конкурс за устройство на зоната около полуразрушения комплекс „1300 години България”. Незабавно започва обществена инициатива за възстановяването на Мемориалните стени на Първи и Шести полк на тяхното първоначално място. В групата в социалните мрежи активно участват над 7000 български граждани. Върху оградата на полуразрушения паметник по инициатива на граждани бяха монтирани копия на табелите с имената на загиналите и мястото започна да събира граждани на възпоменания по случай важни исторически дати, в това число и на тържествени чествания с участието на представителни съединения и оркестъра на Националната гвардейска част.
През септември 2014 г. четирите военно-патриотични съюза и още десет родолюбиви организации дариха безвъзмездно идеен проект за възстановяване на Мемориала на оригиналното му място и в максимално близък до началния му вид.
С Решение № 842 от 18 декември 2014 г. Столичният общински съвет реши да възстанови Мемориала на загиналите военни чинове от Първи и Шести полк на историческото му място. Със свое Решение № 322 от 12 януари 2016 г. Върховният административен съд отхвърли окончателно на последна инстанция жалбата на проф. Старчев, препятстваща възстановяването на Мемориала.
Уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: ще се ангажира ли Министерството на отбраната и ръководството на Българската армия с ясна позиция за бързото възстановяване на Мемориалния комплекс на Първи и Шести полк във взаимодействие със Столична община, областната управа на град София и обществения инициативен комитет за тази кауза? Предвижда ли Министерството на отбраната да отпусне средства, с които да участва в изграждането на паметника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Заповядайте, господин Министър.
Господин Станимиров, отчетете факта, че Ви дадох възможност да развиете въпроса си почти една минута извън Правилника.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Станимиров, краткият отговор на Вашия въпрос е „да”.
Министерството на отбраната добре познава въпроса за съдбата на историческия Мемориал „Паметни плочи на загиналите герои от софийските Първи и Шести пехотни полкове”. През годините основно по инициатива на военно-патриотичните съюзи бяха подемани различни инициативи за възстановяване на Мемориала. Всички тези инициативи бяха подкрепени от Министерството на отбраната.
През 2014 г. инициативата за възстановяването на Мемориала беше възобновена и във Фейсбук група. След редица срещи на ръководителите на тези съюзи в Столичната община и Министерството на отбраната беше създаден Инициативен комитет и Министерството на отбраната, чрез писмо на министъра Велизар Шаламанов до столичния кмет Йорданка Фандъкова, изрази категоричната си подкрепа за възстановяване на Мемориала на историческото му място.
След окончателното решение на съда по делото, заведено от проф. Веселин Старчев, за когото Вие споменахте, срещу решението на Столичния общински съвет за премахването на останките на „1300 години България” основните военно-патриотични съюзи отново декларираха подкрепата си за възстановяване на Мемориала на историческото му място.
Във връзка с гореизложеното Ви уверявам, че Министерството на отбраната категорично поддържа и подкрепя възстановяването на Мемориала на историческото му място, където е възникнал през 1934 г. в оригиналния си вид, и ще съдейства чрез законовите си възможности за реализиране на тази инициатива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, удовлетворен съм от Вашия отговор и се надявам, че в рамките на 100-ната годишнина от участието на България в Първата световна война, където Желязната дивизия има своите най-ярки успехи, ще успеем да открием този Мемориал, който чака вече много години паметта на над 3000 български герои да бъде почетена достойно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика – няма да ползвате.
Това беше последният въпрос в днешния парламентарен контрол поради изчерпване на времето, предвидено за отговори на министрите.
Следващото заседание на Народното събрание ще се проведе на 1 март
2016 г., вторник, от 12,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,11 ч.)

Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Димитър Главчев

Янаки Стоилов

Явор Хайтов

Явор Нотев



Секретари:
Юлиан Ангелов

Чавдар Пейчев