Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, след обсъждане на Председателския съвет минути по-рано днес, предлагам на Вашето внимание следния Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 20 до 22 април 2016 г.
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на животните. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 29 октомври 2015 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект на решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2016 г. Вносители: Димитър Главчев, Кирил Цочев, Красимир Велчев и Найден Зеленогорски.
4. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Валентин Радев и група народни представители.
6. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители: Валери Симеонов, Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Борислав Великов, Красимира Ковачка и Явор Хайтов. Предвиден е като първа точка за четвъртък, 21 април 2016 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс – общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 10 март 2016 г. законопроекти с вносители: Валери Симеонов и група народни представители, Явор Хайтов и група народни представители, Лютви Местан и група народни представители, Настимир Ананиев и група народни представители, Михо Михов и група народни представители; втори Законопроект на Настимир Ананиев и група народни представители, Петър Славов и Мартин Димитров; Димитър Делчев и група народни представители, втори Законопроект на Димитър Делчев и група народни представители, Цветан Цветанов и група народни представители, Корнелия Нинова и група народни представители. Предвидени са като втора точка за четвъртък, 21 април 2016 г.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 16 март 2016 г.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител е Иван Станков.
Моля да гласуваме.
Гласували 146 народни представители: за 118, против 15, въздържали се 13.
Програмата е приета.
Има постъпили две предложения по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото по време е на госпожа Мариана Бояджиева – народен представител от Парламентарната група на БСП лява България, която предлага като точка в дневния ред за тази седмица да бъде включено Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона и за радиото и телевизията, № 554-01-136 от 16 юли 2015 г., с вносители Стефан Данаилов и група народни представители.
Госпожо Бояджиева, имате две минути да представите предложението си.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обръщам се към Вас отново с предложение от името на Парламентарната група на БСП лява България да бъде включен в програмата и да бъде разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който предвижда въвеждането на нови норми, които да ограничат възможността за излъчване на програми, които включват жестокост и насилие. Такава практика вече има в редица европейски страни. Такива програми, които не подлежат на абсолютна забрана, но могат да навредят на физическото и психическото развитие на младите хора, да бъдат ограничавани по отношение на тяхното излъчване в определени часови граници. Предлагаме това да бъде в часовете от 7,00 ч. сутринта до 22,00 ч. вечерта.
Следващият важен момент в нашето предложение е свързан с изменение в Закона по отношение Съвета за електронни медии. Предлагаме той да се обновява на три години с един нов член от квотата на Народното събрание и от квотата на президента, а на всяка шеста година – с двама нови членове от квотата на Народното събрание.
По този начин след законовите промени от 2010 г., когато беше нарушен принципът за системно обновяване на членовете на Съвета за електронни медии, може да бъде поправена тази несправедливост.
Третият важен момент в нашия Законопроект е свързан със силата на звука на търговските реклами. Много хора се оплакват от силата на звука, когато се излъчват реклами в телевизионните предавания. Затова предлагаме да бъде въведена европейската норма, с единен стандарт за регулация на нивата на звука в рекламите. Той предвижда три нива на измерване височината на звука и по този начин мисля, че може да бъде решен и големият въпрос с недоволството от недостатъчния контрол на Съвета за електронните медии по отношение на гърмящите реклами в телевизионните предавания.
И последно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), с нашия Законопроект предлагаме да не се допуска детските предавания да бъдат прекъсвани от реклами.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е само процедурно, госпожо Бояджиева. В момента изпълнявате процедура, а Вие ни представихте Законопроекта от името на вносител. Добре. Благодаря Ви и аз.
Колеги, гласуваме това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 57, против 4, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е на госпожа Светла Бъчварова, народен представител от Парламентарната групата на БСП ЛБ, която предлага като точка в седмичната програма да бъде включено първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 554-01-52, от 13 март 2015 г. с вносители Светла Бъчварова и група народни представители.
Слушаме Ви, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагаме в дневния ред да бъде разгледано предложението ни, свързано с промяна в Закона за арендата.
Както беше и споменато, този Закон е внесен в Народното събрание преди една година. Беше обсъден в Комисията по земеделието и храните, беше направен много добър дебат, в който се откроиха основните проблеми, свързани с арендните отношения в българското земеделие. Затова ние предлагаме този Законопроект да бъде включен в програмата на парламента за тази седмица, тъй като считаме, че обсъжданията ще дадат основание и възможности да се коригират в Закона действия и практики, които не са относими и не са в интерес на собствениците на земеделска земя.
Искам да кажа, че Законът за арендата е приет преди девет години като рамков Закон, който урежда определени обществени отношения в аграрния сектор. В същото време, през тези девет години се появиха изключително много проблеми най-вече в сферата на защита на собствеността на земеделската земя.
От тази гледна точка ние предлагаме редица промени, свързани именно със защитата на собствениците и създаване на ред в наемните отношения.
Искам да Ви обърна внимание, че близо 12 млн. декара земя са обект на арендни отношения и всяка година има проблеми от гледна точка на правото на ползване на тази земя и редица проблеми с възможността тя да бъде прилагана и да бъде реализирана като договорни отношения, в които собственикът и ползвателят да бъдат в отношения на равнопоставеност.
Предлагам да подкрепите тази наша инициатива, защото дебат е необходим. Ние трябва да направим нужното за промяна на тези правила, които в практиката са създали предпоставки за злоупотреби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Колеги, режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 45, против 14, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Господин Казак – процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, и на Председателския съвет поставих въпроса относно дневния ред за основанията, поради които е предложено включването на т. 7 в седмичната програма – измененията в Изборния кодекс.
Правната комисия заседава ударно и в понеделник. Снощи поне до полунощ, доколкото имам информация...
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): До 12,30 ч.
ЧЕТИН КАЗАК: До 12, 30 ч. при реално присъствали пет, шест човека. Такова ударно приемане на текстовете – по всеобщо мнение на един от най-важните Закони за страната – ми се струва абсолютно неоснователно и необяснимо.
Защо е това бързане? Ако Правната комисия има да изпълнява някакви срокове, те не се отнасят за пленарната зала. Няма никакъв аргумент, свързан с какъвто и да е предстоящ референдум, който да обоснове такова прибързано, ударно приемане на толкова важни и съществени изменения в изборното ни законодателство, каквото ни се предлага с тази седмична програма и каквото намерение е декларирано.
Ние предлагаме т. 7 да отпадне. Да има възможност текстовете, които снощи до полунощ са приемани, за които най-малкото съществува съмнение относно тяхната синхронизираност, добра обмисленост и не на последно място – огромната част от членовете на Правната комисия не са имали възможност да се запознаят и да участват в обсъждането им. Какво остава и за пленарната зала?
Нека да подходим сериозно към Изборния кодекс. Ако предстои обсъждането на референдума, то нека да се обсъди тази точка (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и съобразно решението, във връзка с референдума, да преценим какви изменения в Изборния кодекс трябва да бъдат приети, а не обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Казак, както и на Председателския съвет, така и сега давам отговор на Вашите въпроси.
Включването на второто четене на Законопроекта за промени в Изборния кодекс по общия доклад на подкрепените на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс са обвързани с решение на Народното събрание, преди всичко произтичащо от проведения едновременно с местните избори миналата година референдум по инициатива на президента на Републиката и сроковете, които самите ние – Народното събрание, сме се задължили в това гласувано от нас решение относно времевия график за приемане на промените в изборното законодателство.
На второ място, този срок е обвързан и с внесения от ГРАО...
Времето, моля Ви, двете минути. Две минути имам право за отговор.
Вторият аргумент е обстоятелството, че на 11 април тази година от ГРАО постъпи в Народното събрание подписката за иницииране на национален референдум, свързано отново с въпроси по изборното законодателство. Колеги, там също сме обвързани със срокове. Месечният срок изтича на 11 май, който е първият пленарен ден след Великденската ваканция на Народното събрание.
По тези аргументи и с оглед обстоятелството, че Правната комисия работи, имаме готовност, няма пречки докладът да бъде предоставен за второ четене в пленарната зала. Затова и вече с гласуване приехме решение т. 7 да бъде в седмичната програма. (Реплика от народния представител Четин Казак.)
Вие предлагате точката да отпадне? Аз не чух такава процедура, по-скоро беше въпрос. Приемам, че от място правите такава процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Предложих го, направете справка със стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложихте го, добре. Извинявам се.
Значи моето го приемете като обратно мнение – или в двете минути за отговор на процедура.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак – т. 7 да отпадне от седмичната ни програма.
Гласували 146 народни представители: за 51, против 73, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 13 до 19 април 2016 г.:
- Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са Манол Генов и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм;
- Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители са: Валери Симеонов, Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Борислав Великов, Красимира Ковачка и Явор Хайтов. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение за приемане на Годишния доклад за дейността на Служба „Военна информация” за 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределението предстои;
- Проект за решение за предложение до президента на Република България за награждаване с орден „Стара планина” І-ва степен. Вносители са Даниела Дариткова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазването;
- Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2016 г. Вносители са: Димитър Главчев, Кирил Цочев, Красимир Велчев и Найден Зеленогорски;
- Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Предстои разпределение.
С писмо № 654-00-68 от 15 април 2016 г. съм уведомена от народните представители Манол Генов, Дора Янкова, Радослав Стойчев, Чавдар Георгиев, Кирчо Карагьозов и Иван Валентинов Иванов от Парламентарната група на БСП лява България, че на основание чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят внесения от тях Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на териториите, № 554-01-175, внесен на 11 ноември 2015 г.
От Министерския съвет на основание чл. 105, ал. 3 от Конституцията на Република България в Народното събрание са постъпили за сведение:
- Конвергентна програма на Република България 2016 – 2019 г., одобрена с Решение № 280 на Министерския съвет от 2016 г;
- Актуализация за 2016 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”, одобрена с Решение № 284 на Министерския съвет от 2016 г.
С мое писмо материалите са предоставени на всички постоянни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Събранието.
На 19 април 2015 г. от Сметната палата в Народното събрание е внесена актуализираната Годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2016 г. Актуализираната Годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ.
Господин Христов, заповядайте с доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Предлагам на Вашето внимание:
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 г. и приет на първо гласуване на 29 октомври 2015 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на животните”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Колеги, гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 11 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Има предложение на народния представител Радан Кънев и народния представител Румен Христов.
Комисията на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не обсъди и не гласува предложението, тъй като е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кънев има думата.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Оттеглям текстовете, които са приети от Комисията за извън обхвата на първоначалния Законопроект, тъй като те ще бъдат внесени в отделен законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбираме, че това е предложението Ви за нов § 2 и 3? И по трите параграфа оттегляте предложенията? Да.
Благодаря Ви, господин Кънев.
Продължаваме с § 1 по вносител.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 1 има предложение на народния представител Цвета Караянчева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Георги Божинов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 40 се изменя така:
„Чл. 40 (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България.
(2) Министърът на земеделието и храните издава наредба за прилагане на Националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.
(3) Общинските съвети приемат програма за изпълнение на Националната програма и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2.
(4) Кметовете на общини организират изпълнението на Програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на Програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(5) Министърът на земеделието и храните ежегодно до 30 април внася за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на Националната програма.
(6) Националното сдружение на общините в Република България, Българският ветеринарен съюз и организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните, участват при изготвянето на Националната програма и на наредбата по ал. 2.
(7) Органите на изпълнителната власт и организациите по ал. 6 съдействат на органите на местното самоуправление при изпълнението на Националната програма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 1, колеги?
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е § 1 да бъде гласуван във варианта по вносител, а не с измененията, направени в Комисията, основно по аргумент от чл. 40, ал. 3 от редактираното предложение на Комисията, където се предлага общинските съвети да приемат собствена програма за изпълнение на Националната програма и отпада изискването да издават наредба за изпълнение на Националната програма. Считам, че тук се създава предпоставка за сериозни противоречия между общинските и националните програми за овладяване на популацията, като още повече при отпадане на изискването да се приема наредба, дори в случай на такова противоречие не биха могли да се обжалват общинските програми дори поради несъответствие с наредбата, утвърждаваща Националната програма. Смятам, че това сериозно ще размие границите на отговорността, ще създаде предпоставки за хаос и за противоречие между различните общински програми, а тук държа да подчертая, че има една особеност при безстопанствените кучета, че те не знаят границата между различните общини в България, а и трудно се съобразяват с разликите в различните общински програми.
Така че основната идея на първоначалния Законопроект, неговото рацио легис – да се създаде единна национална програма, сериозно се застрашава от приемането на тази редакция.
Моето предложение е да отхвърлим редакцията на Комисията и да гласуваме „за” по вносител по текста на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кънев? Няма.
Други народни представители желаят ли участват в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Кънев да бъде отхвърлена редакцията на § 1 на Комисията по нейния доклад.
Гласували 90 народни представители: за 15, против 13, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 1 за промени в чл. 40 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 2 има предложение на народни представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Георги Божинов.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
„2. В създавания чл. 40б:
а) точка 2 - отпада;
б) точки 3 и 4 стават съответно т. 2 и 3.”
Предложение на народния представител Румен Христов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Създават се чл. 40а и 40б:
„Чл. 40а. (1) Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се основава на следните принципи:
1. постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните;
2. управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация.
(2) Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България съдържа:
1. цели и задачи;
2. оценка на състоянието и динамиката на популацията на безстопанствените кучета;
3. мерки за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета чрез кастрация;
4. мерки за подпомагане изграждането на регионални приюти за безстопанствени кучета;
5. мерки за контрол върху развъдчиците, търговците на кучета, пазарите за животни, зоомагазините и кучетата, отглеждани като компаньони;
6. изисквания за ръководство, координация, контрол и изпълнение на програмата;
7. изисквания за управление и оценка на програмата, докладване и отчетност, уведомяване на обществеността;
8. очаквани резултати;
9. мониторинг на средата чрез индикатори за изпълнение;
10. коригиращи действия при констатиране на несъответствия при изпълнение на програмата;
11. други мерки и дейности, свързани с т. 1-10.
Чл. 40б. Изпълнението на дейностите по Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се финансира със средства от:
1. държавния бюджет;
2. общинския бюджет;
3. дарения от физически и юридически лица;
4. международни програми и проекти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имаме две предложения по този параграф, от които едното е оттеглено. Става въпрос включително и оттеглено предложение, което е намерило място обаче в редакция на Комисията. Говорим за Националната програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета, където се предлагат мерки за подпомагането на изграждането на регионални приюти за безстопанствени кучета. Оттеглихме предложението и това наше искане в резултат на дебата, който беше проведен в Комисията и с представителите на различни организации, особено от неправителствения сектор, които подчертаха, че при изграждането на регионални приюти първото, което ще се случи, е, че е един огромен финансов ресурс ще бъде насочен не към овладяване и мерки за спиране на популацията на безстопанствените кучета, а за изграждането на различни съоръжения, които няма да имат каквато и да е било полза за прилагането на Закона.
Вторият техен мотив, който аз и ние приемаме – представителите, които сме внесли Законопроекта и тези предложения, е, че няма да има абсолютно никакъв контрол, тъй като регионалните приюти ще бъдат на територия различна или стояща далеч от конкретното място на общината и това ще създаде предпоставки наистина да не се осъществи контрол.
Така че държа оттегленото предложение с частта т. 4 в редакция на Комисията да отпадне.
Другото наше предложение, което не беше прието, е свързано с изпълнението на Националната програма за овладяване на популацията. Записано е, че средствата, които трябва да бъдат осигурявани за изпълнение на Националната програма, се осигуряват от държавния бюджет, включени са и общинските бюджети. Аз разбирам, че общини, които имат значителен финансов ресурс, сигурно няма да имат проблем да осигурят финансиране на Националната програма по места, но има много общини, които нямат абсолютно никаква финансова възможност да изпълнят Програмата и следователно да прилагат мерките, които се изискват по прилагането на тази Програма.
Затова нашето предложение във финансирането е да отпадне „общински бюджет” и държавният бюджет според рамката, която се приема в Националната програма, да осигури финансирането на основните дейности, които са залегнали за изпълнение на Програмата. Считам, че по този начин наистина ще имаме един работещ Закон, по който ангажиментите на държавата и на Министерския съвет с приемането на Програмата ще създадат предпоставки да бъде Програма, която ще се изпълнява и ще се реализират именно тези направления и политики, които цели промяната в Закона.
Иначе като цяло приемаме, че е необходима национална програма. Министерският съвет приема тази Национална програма, но финансирането й е един от елементите, на който според нас трябва да бъде обърнато особено внимание и общините да не се натоварват именно с такива отговорности и да осигуряват бюджет за нейното изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова. (Уточнения между председателя Димитър Главчев и народния представител Светла Бъчварова.)
Реплики?
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Да, действително в хода на работата на Комисията предложението беше оттеглено от проф. Бъчварова, но впоследствие при гласуването на текста, предложен от Комисията в цялост, за целия параграф, текстът остана. Искам да подчертая, че § 2, чл. 40, ал. 4 е гласуван от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам от редакцията на Комисията да отпадне чл. 40а, ал. 2, т. 4: „Мерки за подпомагане на изграждането на регионални приюти за безстопанствени кучета”. Тук споделям в голяма степен и разумните аргументи на госпожа Бъчварова, които тя току-що изложи.
Искам и аз да изложа няколко кратки аргумента.
Първо, систематичното място на този текст, ако има решение за изграждане на регионални приюти, не е тук. Това не е елемент от стратегията за овладяване популацията на безстопанствени кучета. Приютите по принцип не овладяват популацията.
На второ място, има детайлна уредба в досегашния Закон, в досегашния текст на Закона, започваща от следващия текст – вчл. 41, който в този текст остава непроменен. Гласуването на текста за регионалните приюти ще доведе до тежки затруднения в работата, вместо до улеснения.
По действащия Закон в текстове, които в момента не променяме, има поредица от отговорности на кметовете на общини, свързани с общинските приюти. Никаква идея по какъв начин тези отговорности ще се отнасят към регионалните приюти. Следователно те освен систематично – не на мястото си, увисват и са в сериозно противоречие с поредица от добри и разумни разпоредби на досегашния Закон, чието прилагане ще бъде много сериозно затруднено.
На следващо място, не е ясно кой ще отговаря за регионалните приюти. Не можем просто да приемем текст за тяхното изграждане, без да е ясно кой ще ги финансира оттук нататък, кой ще поеме всички отговорности, които общинската власт има към настоящия момент към общинските приюти.
В заключение, остава впечатлението, че просто бързаме да приемем един текст, за да започне да кипи строителна дейност и да започнат да се усвояват едни пари! Смятам за неразумно да оставаме това впечатление в обществото, а не дай Боже, да тръгнем наистина по този път – да изхарчим едни големи пари, след което, вместо да се подобри работата по овладяване на популацията и решаването на проблема с безстопанствените кучета, тя да се затрудни и затъне в хаос и липса на отговорност.
Смятам за разумно да отхвърлим този текст, а ако на следващ етапа някой има подробна и разумна идея по какъв начин да бъдат управлявани регионалните приюти и как те да допринесат повече от досега съществуващите общински приюти, тогава можем да го обсъдим в неговата систематична цялост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложение от народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Георги Божинов, което в едната си част е подкрепено, подлагам на гласуване неподкрепената от Комисията част по т. 2.
Моля, гласувайте неподкрепената от Комисията част от предложението на народните представители. (Уточнения между председателя Димитър Главчев и докладчика Румен Христов.)
Гласували 78 народни представители: за 24, против 12, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Имате думата, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Правя предложение за техническа редакция. Пропуснати са думите „собственици на” – „собствениците на кучета”. Става дума за т. 5 от § 2, чл. 40а, ал. 2:
„5. мерки за контрол върху развъдчиците, търговците на кучета, пазарите на животни, зоомагазините и кучетата” – е сега текстът, а предлагаме да се добави: „и собствениците на кучета”. Пропусната е думата „собственици”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След това текстът продължава ли?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Да, след това продължава същият текст „отглеждани като компаньони;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добавят се думите „собствениците на” след „зоомагазините”, нали?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване предложенията, направени от народните представители Светла Бъчварова и Радан Кънев за отпадане на т. 4 в ал. 2 на чл. 40а.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 31, против 21, въздържали се 35.
Предложенията не са приети.
Сега подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Румен Христов от парламентарната трибуна – в т. 5 след „зоомагазините и” да се добавят думите „собствениците на”. След това изречението продължава „кучета, отглеждани като компаньони;”.
Моля, гласувайте предложението, както Ви беше представено.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е единодушно прието.
Точка 5 гласи следното:
„5. мерки за контрол върху развъдчиците, търговците на кучета, пазарите за животни, зоомагазините и собствениците на кучета, отглеждани като компаньони;”.
Сега подлагам на гласуване целия § 2, както Ви беше представен в доклада на Комисията, заедно с току-що приетото редакционно предложение от народния представител Румен Христов.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 9.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
Параграф 3.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. Създава се чл. 40в:
„Чл. 40в. Мерките за овладяване на популацията и ветеринарномедицинските манипулации на безстопанствени кучета се осъществяват в регистрирани ветеринарномедицински амбулатории, като на животното се осигурява престой за възстановяване не по-малко от 24 часа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3 със съответното му съдържание по доклада.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 41, ал. 1 думите „ал. 2 и 4” се заменят с „ал. 4 и 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който е подкрепен от Комисията и след редакция от нейна страна става § 4 в доклада й.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Следват предложения от народните представители Радан Кънев и Румен Христов, които са оттеглени.
Предложение от народните представители Радан Кънев и Румен Христов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 3.
Параграф 4.
Предложение от народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Георги Божинов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. Член 69 се изменя така:
„Чл. 69. Кмет на община, който не организира изпълнението на програмата и плана по чл. 40, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който е подкрепен и редактиран от Комисията, и става § 5 в нейния доклад.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 3, въздържали се няма.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение от народните представители Радан Кънев и Румен Христов:
„Създава се § 4а:
„§ 4а. В § 1 на Допълнителните разпоредби се създава нова т. 10а:
„10а. „Кастрационен център” е ветеринарномедицинско заведение по смисъла на чл. 26, т. 1 и 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Радан Кънев и Румен Христов, което не се подкрепя от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 84 народни представители: за 24, против 18, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение от народните представители Радан Кънев и Румен Христов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. Параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 6 в редакцията, която бе докладвана от председателя на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 7 по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. Параграф 17 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на животните (ДВ, бр. 92 от 2011 г.) се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме нов § 8 по доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който е отразен на систематичното му място в нов § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета, приета от съответния общински съвет до влизането в сила на този закон, се прилага до приемането на програма по чл. 40, ал. 3, доколкото не противоречи на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9 в редакцията и номерацията по доклада на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Параграф 9 по доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 8 има предложение от народния представител Цвета Караянчева, направено по реда начл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България.
(2) В срок до 31 декември 2016 г. министърът на земеделието и храните издава наредбата по чл. 40, ал. 2.
(3) В 6-месечен срок от приемането на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България общинските съвети приемат програмите и плановете по чл. 40, ал. 3.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който е подкрепен от Комисията и редактиран от нейна страна, и става § 10 в доклада й.
Гласуваме § 10 по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 1, въздържал се 1.
Параграф 10 по доклада на Комисията е приет.
Следва предложение на народните представители Радан Кънев и Румен Христов, което беше оттеглено от парламентарната трибуна, и с това Законопроектът е приет на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, моля за процедура – да гласуваме в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, госпожа Десислава Трифонова, госпожа Розалия Димитрова – директор Агенция „Митници”, госпожа Цеца Дочева – началник отдел дирекция „Митническо разузнаване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението, направено от народния представител Менда Стоянова за допускане в залата на посочените от нея лица.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 1, въздържал се 1.
Моля, поканете лицата в залата.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 8 април 2016 г.
На заседание, проведено на 14 април 2016г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 8 април 2016 г.
Законопроектът бе представен господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
Изменението и допълнението на Закона за митниците е продиктувано от необходимостта за привеждане на националното законодателство в съответствие с митническото законодателство на Съюза и прецизиране на разпоредбите с цел улесняване на практическото им прилагане. В тази връзка са относими Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, влязъл в сила на 30 октомври 2013 г.; Делегираният регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, публикуван на 29 декември 2015 г. в бр. L 343 на „Официален вестник” на Европейския съюз и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Основните предложения за промени в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците са следните: привеждане на националното законодателство в съответствие с регламентите в митническото законодателство на Съюза и прецизиране на разпоредбите за улеснeние на практическото им прилагане; улесняване на дейността на икономическите оператори и намаляване на административната тежест, предвидено чрез нотариалната заверка на подписите да бъде задължително изискуема единствено в случаите, когато физическо лице представлява друго физическо лице пред митническите органи.
С цел процесуална икономия и повишаване ефективността на работа изрично е определена компетентността на митническите органи при издаването на решенията. По този начин за икономическите оператори ще е изначално известно къде да подадат заявление за издаване на исканото от тях решение и кой е компетентният орган, който следва да го издаде.
Въведена е и нова възможност за връчване на решенията по Закона – електронно връчване. Прецизирани са административнонаказателните разпоредби с цел ускоряване на административнонаказателното производство, ефективност и своевременно събиране на публичните държавни вземания.
Във връзка с преходните мерки за периодите, необходими на държавите членки да разработят или адаптират митническите електронни системи, с цел осигуряване най-късно до 31 декември 2020 г. на необходимото изискуемо ниво на обмен на информация между митническите администрации и икономическите оператори, както и между митническите администрации на държавите членки и на Европейската комисия, в Законопроекта са предвидени преходни разпоредби, които предвиждат за обработване на заявленията, както и за подаване и обработка на декларациите да се използват формуляри на хартиен носител и на съществуващите национални системи.
След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане. Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципна подкрепа за така предложения Законопроект.
След обсъждане се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, без „против“ и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 8 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, дебатът е открит.
Народни представители, които желаят да участват в него?
Заповядайте.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, по-голямата част от нас или може би всички мислят, че точките, които съдържа предложението за изменение, са свързани основно с директиви на Европейския съюз. С това съм съгласен, но знаете ли, колеги, много често Европейският съюз няма реална представа за социалното и икономическото състояние на българина, особено в последно време?
Мисля, че въпросът с митниците и най-вече темата с бюджета от контрабандата, която в последната година стана особено популярна в медийното пространство, благодарение най-вече и на премиера, мисля, че заслужава едно по-голямо внимание като цяло от българското общество и разпределението заслужава една по-голяма прозрачност като цяло.
Така предложените промени са свързани, разбира се, с директиви на Европейския съюз, които касаят различни административни процедури и така нататък. Има две точки, според мен, по които биха могли да се направят корекции, да се направи промяна в тях в интерес на обществото като цяло.
Примерно, § 78 за чл. 239, ал. 4, цитирам: „Отнетите и изоставените в полза на държавата стоки по този Закон, за които има декларация на притежателя на право върху интелектуална собственост, че са произведени без негово съгласие или разрешение, са унищожават от митническите органи”.
Такава е била практиката и досега. Тук има само лека корекция в текста.
Колеги, ние сме свидетели на това, което заяви и премиерът в последно време, че само за миналата година в бюджета са влезли около 2,3 млрд. лв. от контрабандата. Той каза, че 50 млн. лв. са дадени на пенсионерите миналата година за добавки, 50 млн. лв. на учителите и 100 млн. лв. за магистрали. Другите близо 2 милиарда остават в бюджета.
Сега конкретно по тази точка – може би добре би било да се помисли, финансистите по-добре ще кажат, под формата създаването на някакъв фонд и нещо подобно, но конкретно за приходите от стоките, които се конфискуват и за които има декларация на притежателя на право върху интелектуалната собственост, че са произведени без негово съгласие – ами, колеги, сега тук ако става въпрос за някакви стоки, които са за няколко милиона или десетки милиони, защо просто ей така да се унищожат?
Ако тези стоки, примерно се преопаковат, ако се наеме подобна фирма в бранша и тези стоки се преопаковат, сложи се един бял етикет на тях, примерно: „Агенция „Митници”. Конфискувано” или нещо подобно, защо тези стоки да не бъдат пуснати на пазара? Да има определени критерии, примерно с до 20%, не по-ниска цена, примерно от пазарната, с цел пък да не подбие прекалено много тя за конкурентните фирми в тази област? Защо тези стоки примерно да не бъдат пуснати и да влязат някакви пари – било то от вътрешния пазар, още повече пък от международния?
Ако за тези стоки се направи една сертифицираща оценка и те отговарят като качество, като стандарти са годни и се сложи върху тях бял етикет – „Агенция „Митници”. Конфискувано”, примерно купувачът да знае, че това е конфискувана стока. Ако тя е годна за употреба, за консумация, за прилагане в определени сфери в обществото, особено пък на външния пазар, защо пък да не я пуснем и да влязат някакви пари в бюджета от нея?
Мисля, че това е една рамка, с която ние прекалено много се стягаме и се ограничаваме, защото аз не знам тези два милиарда и половина откъде са влезли точно, но може това също да има някакво сериозно присъствие. Така че мисля, че е добре това да го обсъдим с колегите финансисти, може би в Комисията. След това ние ще помислим с колегите да направим някои предложения, защото, ако става въпрос за няколко милиона или за десетки милиони, които влизат, а не да се изгарят, да се хвърлят някъде в складове, да се горят в пещи само заради това, че Европа ни е казала, ами Европа – добре, ама Европа сутрин не стои на спирките и да гледа как бедният българин яде баничка и чака автобуса.
Сега с Европа, ние виждаме, трябва да се съобразяваме, но Европа се мени вече всеки ден. Ние трябва да уважаваме европейските ценности, но в същото време да се борим и да защитаваме и нашите интереси, които в случая биха дали приходи в нашия бюджет.
Също така по ал. 5: Стоките по ал. 1, с изключение на тютюн, тютюневи изделия и алкохол и алкохолни напитки, могат да се предоставят безвъзмездно за социални нужди на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата евентуално.
Тук не знам защо примерно да не включим текст, който да бъде: „могат да се предоставят на министерства и общини”? Защо общините да нямат право да получават от тези конфискувани стоки? Общините също са част от държавата, общините също носят приходи, общините усвояват средства от европейските фондове, общините кандидатстват към европейските фондове, защо да не включим тук и тях?!
Но да се върна на основния въпрос, който е най-важният – за тези 2,3 млрд. лв., които са влезли от контрабанда от митниците. Колеги, мисля, че на тези средства от контрабандата трябва да се даде по-голяма публичност. До средствата от контрабандата трябва да имат достъп и българските общини, защото днес…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Илиев, извинете ме, но тук вече отиваме в дебат по Закона за бюджета – как да се разпределят приходите в държавата. Вие казахте, че тези средства отиват там, да, но тук да се концентрираме върху философията на Законопроекта. Правилно казахте, че е във връзка с транспониране на европейски норми.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Да.
В тази връзка и това, с което кореспондира и самото предложение, ще имаме предвид да направим своите предложения, защото считаме, че когато се прави промяна в определен закон, която съобразяваме с европейски директиви и критерии, трябва да съобразяваме и фактическата ситуация, такава каквато е в нашата страна.
Вижте, колеги, най-лесно е да направим една-две промени според директивите, но след това пати българският народ. Ние преди всичко винаги трябва да следим интереса на нашето общество и да го синхронизираме с европейското.
Относно ал. 5, не знам дали това не може да бъде предложено, защото текстът гласи следното: „Стоките по ал. 1, с изключение на тютюна и тютюневи изделия, могат да се предоставят…”
А защо „могат”? Не може ли да го предложим директно: се предоставят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете, господин Илиев, да направите предложение между първо и второ четене, когато конкретно ще обсъждаме редакцията на всеки отделен текст.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: …на министерствата и на общините? Защото това „могат” малко звучи двусмислено. Ако решат, могат да ги дадат. Ама ако не решат, какво правят? Доставят ги в складовете на митниците и после къде отиват, кой ги взема, кой ги разпределя, нищо не се знае?!
Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще направим своите предложения с цел повече прозрачност, повече публичност на стоките и на средствата от контрабанда в митниците. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Разбирам, че след като ще направите предложение, на първо четене подкрепяте Законопроекта.
Реплики към господин Илиев?
Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Илиев, не смятах да Ви правя реплика, но последните заключителни Ваши думи ме провокираха към това. За мен е недопустимо от тази трибуна да се хвърлят думи, да не кажа, обвинения, че в момента, видиш ли, никой не знае какво се случва със стоките в складовете на митниците и за по-голяма прозрачност Вие ще правите предложение между първо и второ четене да се дават на общините, министерствата и така нататък.
Направете си предложение, в това няма нищо лошо, ще го обсъдим, но тук, от тази трибуна, да казвате, че няма ред, че няма отчетност, че няма яснота какво се случва с конфискуваните стоки, аз не мога да го приема, защото това не е така. В Закона има ясно регламентирани правила за начина, по който се изземват тези стоки, по който се отчитат, съхраняват и унищожават. Защото унищожаването е задължителен елемент, гласуван още 2013 г. в Европейски регламент № 608, и ние като членове на Европейския съюз сме длъжни да прилагаме пряко нормите на Европейския регламент.
Това Ваше разсъждение в началото, че европейските чиновници, че европейските нормативни документи невинаги отговарят на нашата обстановка, на нашите интереси, които Вие споменахте, смятам, че може да има и правота във Вашите думи, но не е мястото българският Закон за митниците, за да се справяме с европейски нормативни документи, които не е подходящо да бъдат прилагани за България. Друго е мястото, и то е в Брюксел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И при спазване на специалното законодателство относно защита на интелектуална собственост и така нататък.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Илиев, ще ползвате ли?
Заповядайте.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Нямах предвид, че няма ред и не искам да подценя работата на всички служители в Агенция „Митници” или в Министерството на финансите. Имах предвид, че е добре да се даде по-голяма прозрачност, и в интерес на по-реална и по-прозрачна усвояемост на тези средства евентуално да имат достъп и българските общини, не само отделните министерства. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По отношение на въвеждането и транспонирането на изискванията на Регламента за изпълнение на Митническия кодекс, ясно е, че тези разпоредби трябва да бъдат въведени в българското законодателство. Но аз искам да обърна внимание на една част от разпоредбите, които прецизират това законодателство. Именно това е разпоредбата, свързана с внасяне на яснота по отношение на разпоредбите за придобиване на непреференциален произход и издаването на сертификати, които съгласно Регламента могат да бъдат издавани както от компетентни органи, така и от оправомощени организации.
Според вносителите и Агенция „Митници” в България не е уреден в закон, или в подзаконов нормативен акт, този проблем и митническата администрация не са делегирали правомощия на нито един орган, извън митническата администрация, което е странно, тъй като години наред тези сертификати се издават от Българската търговско-промишлена палата и от Българската стопанска камара. Агенция „Митници” е контролирала този процес, доколкото знам, и досега не е възниквал проблем.
Сега с предложението на вносителите, освен сертификатите, които се издават за преференциалните сертификати, такива само Агенция „Митници” ще издава за стоките с непреференциален произход. Това не е увеличение на правомощията, изисквани по Регламента, защото той допуска те да бъдат издавани и от външни органи и организации, но Агенция „Митници” смята, че с това ще се подобри обслужването на бизнеса, няма да доведе до повече разходи за администрацията, с което не съм съгласен.
Тези сертификати щели да бъдат безплатни и да защитават интереса на българския бизнес. Може би в това има доза истина. Между първо и второ четене трябва да помислим, защо не – нека има конкуренция, като Стопанската камера и Търговско-промишлената палата също да имат право да издават, макар и платени, такива сертификати. Това ще подобри работата на двете страни.
По отношение на практиката в Европейския съюз, в мотивите, които са дали от Агенция „Митници”, единствено Полша с митническата администрация издава тези сертификати. Практиката в различните страни е различна. За повечето сертификати, за непреференциален произход, се издават от външни организации.
Между първо и второ четене трябва да помислим по тези проблеми и да ги решим по начин, добър – на първо място за държавата, а след това и за бизнеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Търновалийски? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение в дебата? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 8 април 2016 г.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието. Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЕЛИКДЕНСКАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2016 Г.
Вносители са Димитър Главчев, Кирил Цочев, Красимир Велчев и Найден Зеленогорски.
От името на вносителите Проекта за решение ще ни представи господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 43, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Великденската ваканция на Народното събрание за 2016 г. е от 29 април до 8 май 2016 г. включително.”
Позволете да Ви припомня, че съгласно чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са определени три ваканции на Народното събрание. Две от тях са посочени с конкретни дати, докато за Великденската е записано единствено, че са десет дни по Великденските празници. Парламентарната практика е всяко Народно събрание да определя дните конкретно като дати в зависимост от това кога са Великденските празници. Предложението е изцяло съобразено с действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и неподкрепата му означава, че не се подкрепя действащият Правилник за дейността на Народното събрание.
Това сме имали предвид с колегите, с които сме направили предложението. Това са народните представители Кирил Цочев, Красимир Велчев и Найден Зеленогорски, включително и аз. Ако предложението не се приеме, би следвало да се определят други дати или да има изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Има думата господин Велизар Енчев. (Шум и реплики в залата.)
Колеги, моля без подвиквания от място.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! За трети път заставам на тази трибуна от началото на този парламент, за да предложа промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, свързана с Великденските и Коледните празници и по-точно с Великденската и Коледната ваканция на българските народни представители.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Добре, че няма промени на празниците.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Надявам се този трети път да е успешен.
Позовавайки се на чл. 43, ал. 3, която гласи, че по изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени, предлагам… Вече съм го предложил и съм го внесъл като решение, но то трябва да мине първо през Комисия, но и миналата година го внесох, и отново не мина през Комисия, което означава, че народните представители умишлено саботират това мое предложение и се страхуват да го вкарат в пленарната зала, за да не види българската общественост как гледаме ние на народа, как гледаме на своите привилегии.
Повтарям, позовавайки се на този чл. 43, ал. 3 смятам, че Народното събрание може да реши дните на ваканцията да бъдат променени.
Не се ли приеме това мое предложение, а то няма да се приеме, мога да прогнозирам, затова в аванс Ви задавам серия от въпроси, на които, надявам се, някой от Вас да отговори като реплика: защо смятате, уважаеми колеги, че народните представители са привилигировани спрямо останалата част от българския народ и ще почиват 11 дни, докато българските граждани ще почиват само до 2 май включително? С какво един народен представител е повече от лекар, учител, военен, та да почива толкова дълго? И не смятате ли, уважаеми колеги, които след малко ще отхвърлите това мое предложение, че Вие отправяте едно изключително обидно послание към българския народ – „Ние, народните представители, се изживяваме като патриции и по тази причина може да гласуваме съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание толкова дълга ваканция – от 11 дни, а Вие, народът, сте плебс, който ще почива толкова, колкото реши Министерският съвет на Република България, с решение на Министерския съвет от началото на годината, тоест ние сме патриции, Вие сте плебс”?
Ето, това са обидните послания, които Вие след малко ще отправите към българския народ, когато отхвърлите за трети път това мое предложение, на което, надявам се, Правната комисия най-после да му обърне внимание... Къде е господин Кирилов? И не само да му обърне внимание, а да вземе решението да влезе в пленарната зала. Фактът, че отново няма да влезе в пленарната зала, означава, че Правната комисия не желае, тъй като се страхува българският народ да не види какво мислим ние, по точно Вие, не аз, за своите привилегии (оживление в залата), които трябва да бъдат премахнати.
Ако някой се опитва да ме укори в репликата, ако реши да вземе отношение защо говоря така сега, като народен представител, искам да Ви припомня, уважаеми колеги в средната и дясната част на залата, че извън парламента в продължение на много години съм говорил това, което говоря сега тук – че не можем да имаме привилегии и не можем да се изживяваме като богоизбрани патриции, а да гледаме на българския народ по отношение на официалните празници като на втора категория хора.
Затова официално предлагам, позовавайки се на този член, да имаме същите почивни дни, каквито имат българските граждани, тоест първият ни работен ден да бъде на 3 или по-точно на 4 май тази година. Благодаря за вниманието. Разчитам на Вашата подкрепа и зная, че няма да я получа. (Смях и ръкопляскания в залата.)
Но зная също така, че българският народ рано или късно ще прозре кой е изпратил в Народното събрание. Изпратил е хора, които дискриминират избирателите, благодарение на които Вие сте в този парламент. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Популизмът е хубаво нещо. Като влезете в Гугъл, ще разберете обаче каква дума е популизъм – чрез измама, да се стремиш към любовта на избирател или на хората, но чрез измама. Такива хора, които вършат измами, знаете как ги наричат. Сега няма да ги наричам с истинските им имена.
Защо съм един от вносителите? Защото този популизъм – ние изобщо не се считаме, и аз не мисля, че съм повече от един учител, от лекар. В какво е популизмът? В това, че се втълпява на хората, че ние имаме отпуск например повече и от лекарите, и от учителите.
Ще говоря с цифри и искам да Ви кажа, че за миналата година нашата отпуска, събрана за цялата година, е 32 дни. Вие знаете, че имаме около 12 – 13 извънредни заседания, така че отпуската ни за миналата година не е повече от 20 дни – колкото на всички останали български граждани, дори много от тях и държавни служители са с много по-голям отпуск.
Преди малко тук се предложи да дойдем на работа на 4 и 5 май. Добре.
РЕПЛИКА: Догодина.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Догодина, да. Те предлагат една година отпуск, но ние няма да се съгласим на това нещо – да дойдем догодина.
На практика няма да имаме две заседания – сряда и четвъртък. И да се прави на въпрос от национално значение е смешно, и няма смисъл да му обръщате внимание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит – преминаваме към гласуване.
Господин Енчев, правите ли конкретно предложение по Проекта на решението? Вие защитихте предложението си за изменение на Правилника и правилно казахте, че то е разпределено на Комисия. По този Проект на решение какво предлагате?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): До 2 май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До 2 май.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Велизар Енчев Проектът на решение да гласи: „Великденската ваканция на Народното събрание за 2016 г. е от 29 април до 2 май 2016 г. включително.”
Режим на гласуване.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 48, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проекта на решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2016 г. по вносители.
Гласуваме Проекта на решение по вносител, съобразен с Правилника на Народното събрание.
Гласували 98 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА В КАЧЕСТВОТО НА БЕНЕФИЦИЕНТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КАЧЕСТВОТО НА ГАРАНТ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Слушаме госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за процедура – по тази точка в залата да бъде допуснат господин Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Гергана Беремска – директор, дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите, и госпожа Захарина Тодорова – представител на Българската банка за развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Поканете лицата в залата.
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 14 април 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.
Законопроектът бе представен от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
С решението по т. 4 от Протокол № 5 от заседанието на Министерския съвет на 3 февруари 2016 г. Министерският съвет е одобрил проекта на Гаранционно споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на финансите да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на правителството на Република България при условие на последваща ратификация.
Гаранционното споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа е сключено чрез размяна на писма от 24 февруари 2016 г. в Париж и от 29 февруари 2016 г. в София във връзка е с Рамковото споразумение за заем между „Българска банка за развитие” АД и Банката за развитие на Съвета на Европа за частично финансиране на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и е подписано чрез размяна на писма на 17 февруари 2016 г. в Париж и на 23 февруари 2016 г. в София.
Националната програма за енергийна ефективност е приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2015 г. и е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност. Програмата има за цел намаляване на разходите за електроенергия на домакинствата, удължаване на жизнения цикъл на сградите, както и осигуряване на по-добри условия на живот, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.
Основните параметри на заема от Банката за развитие на Съвета на Европа са: размер на заема – 150 000 000 евро; срок на заема – 10 години, с 3 години гратисен период; лихвен процент – плаващ или фиксиран; период на усвояване – до 30 юни 2017 г.; заемът се отпуска на траншове, като първият транш не може да е повече от 30 на сто от заема, или 45 000 000 евро.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Гаранционното споразумение подлежи на ратификация от Народното събрание със закон.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по енергетиката ще ни запознае народният представител Александър Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 април 2016 г. Комисията по енергетика разгледа законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.
Мотивите към Проекта на закон за ратифициране на Гаранционното споразумение между Българската банка за развитие и Съвета на Европа в качеството на бенефициент бяха представени от заместник министъра на финансите госпожа Карина Караиванова.
Издаването на държавни гаранции за финансиране изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е в съответствие с чл. 73 от Закона за държавния бюджет за 2016 г. В него е предвидено, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие в размер до валутната равностойност на 1 милиард лева при спазването на законодателството.
Гаранционното споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа е в размер на 150 млн. евро. Заемът от Банката за развитие на Съвета за Европа е за десет години, с три години гратисен период. Заемните средства се отпускат на траншове при плаващ или фиксиран лихвен процент, като първият транш не може да надвишава 30% от размера на заема или 45 млн. евро. Периодът на усвояване на средствата по заема е до 30 юни 2017 година.
Националната програма за енергийна ефективност е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност. Програмата има за цел намаляване на разходите за електроенергия за домакинствата, удължаване на жизнения цикъл на сградите, както и осигуряване на по-добри условия на живот, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнена среда. Икономическият ефект се изразява в създаването на допълнителни възможности за икономическа активност на бизнеса чрез участие в изпълнението на програмата в цялата страна. Специалният ефект от нея се проявява чрез осигуряване на допълнителна трудова заетост, а оттам – и създаване на повече работни места.
В резултат на проведеното обсъждане и последвало гласуване, Комисията по енергетика с 15 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, вх. № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Анна Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.
На свое заседание, проведено на 13 април 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите: госпожа Карина Караиванова – заместник-министър, госпожа Гергана Беремска – директор на Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”, и госпожа Галина Папушева – началник на Отдел „Европейски финансови институции”; от Българска банка за развитие: господин Билян Балев – заместник-председател на Управителния съвет и изпълнителен директор, госпожа Захарина Тодорова – началник на Управление „Международни финансови институции и Европейски фондове”.
Законопроектът беше представен от госпожа Караиванова, която посочи, че проектът на Гаранционното споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа е одобрен на заседание на Министерския съвет на 3 февруари 2016 г. при условията на последваща ратификация. Споразумението предвижда Република България да изплати гарантираните суми, в случай че „Българска банка за развитие” АД не изпълни задължението си по Рамковото споразумение за заем между нея и Банката за развитие на Съвета на Европа.
Предмет на Рамковото споразумение е предоставянето на целеви заем в размер на 150 млн. евро за срок от 10 години с 3 години гратисен период, като средствата са предвидени за частично финансиране на Националната програма за енергийна ефективност, насочена към обновяване на многофамилни сгради чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и намаляване на разходите за електроенергия на домакинствата, удължаване на жизнения цикъл на сградите, както и осигуряване на по-добри условия на живот, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.
Ратификацията на Гаранционното споразумение се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не разбирам защо трябва да теглим този заем, при положение че от близо половин година министър-председателят обяснява как имаме едни огромни излишъци, как едва ли не толкова добре работят приходните агенции – то веднъж са един милиард, два милиарда, онзи ден чух, че е и три милиарда излишъкът, сега ние де факто трябва да натоварваме Българската банка за развитие да изпълни едно политическо обещание на Политическа партия ГЕРБ. Защо е необходимо това? Нали всичко е наред, нали имаме толкова много пари? Мисля, че ако е така, ако това е истината, че ние преизпълняваме, че имаме един, два, три, хайде четири милиарда да бъдат, как всичко върви и как вече едва ли не нямаме контрабанда, то тогава ми обяснете защо трябва да натоварваме Българската банка за развитие?! Може би тези приходи са една статистическа стъкмистика и ни е удобно да я вадим в определен период, но в действителност това не отговаря на истината.
Второ, уважаеми дами и господа, тук вече започваме да говорим и да гласуваме един нов заем от приблизително 1 млрд. лв. Това няма нищо общо с тези 8 милиарда, които бяха преди това. Тук говорим за един нов заем! Първият транш е от 150 милиона. Вторият транш е от 250 милиона с Европейската инвестиционна банка, ако не ме лъже паметта. Третият ще бъде допълнителни 150 милиона, с частни банки.
Питам – може би госпожа Стоянова ще ми отговори: каква е лихвата? Ние сега ще гласуваме един документ, без да знаем каква ще бъде лихвата. Поне да има някакъв интервал. Вярно е, че има държавни гаранции – някой ще каже, че лихвата няма да бъде висока. Разбира се, чудесно е. Аз също съм бил привърженик на държавните гаранции.
Питам: защо не мерим с еднакъв аршин, когато става въпрос за държавни гаранции за Българския енергиен холдинг? Какво повече е именно този заем, отколкото заемът за Българския енергиен холдинг, на който ние трябваше да подпомогнем държавните дружества да заемат финансов ресурс на ниска цена, а някои от тях дори да създадат активи? Какво лошо има в това?
Само, че това се казва: не, ние в никакъв случай няма да подпомагаме холдинга, той сам да се оправя. Тук за топлоизолация ние трябва да дадем държавна гаранция. Неслучайно наблягам на думата „топлоизолация”.
Ние от БСП лява България нямаме нищо против енергийната ефективност и сме „за”, още повече, когато става въпрос за предприятия, когато става въпрос за производство, когато става въпрос защо не и за публични сгради. Но сега ние де факто – както Вие се изразявате, и както премиерът каза, на тези хора остава само да им изчистим прозорците. Едва ли не всичко е безплатно. Да де, ама се оказва, че не е безплатно. Оказва се, че сега ще започне да се начислява една сметка, която някой трябва да плати. И няма нищо безплатно, тоест тогава Вие излъгахте хората.
Наистина не знам от тази топлоизолация какъв ще бъде ефектът. Защо казвам топлоизолация?
Защото, уважаеми дами и господа, това, което се прави, най-вече на тези сгради, е да се смени дограмата и да се налепи стиропор. Точно така! Ако някой от Вас ми каже жилищна сграда, от която е изселен целият блок, за да бъде направена наистина енергийна ефективност, ще си върна думите назад. Покажете ми една, така както го направиха в Източна Германия, където извадиха целия блок, направиха абсолютно всичко, както трябва по европейски стандарти, за да се получи наистина енергийна ефективност.
Ние в България направихме топлоизолация. И изведнъж големият успех и въпросът е кой плаща сметката? А някой ще трябва да я плати. И тук не става въпрос за тези осем милиарда. Тук навлизаме в нова спирала. Когато говорите на хората, бъдете честни – да, това ще се плати. Но, питам аз, защо натоварваме Българската банка за развитие с една чисто популистка мярка, вместо тази банка да изпълнява наистина своите функции – да подпомага фирмите, които се занимават примерно с износ на българска продукция? Защо примерно не подпомагаме, тази банка да не я натоварим със стимули за българско производство, а ние сега – държавна гаранция за енергийна ефективност? Просто не разбирам това Ваше предложение. Ние сме го критикували, но най-важното – онзи ден премиерът каза, че има три милиарда излишък. Ами хайде де, вземете ги оттам тези пари! Вземете ги! Защо трябва да се увеличават заемите? Значи не е истина. Или пък истината е, че се хвърля прах в очите на хората и не се казва каква е истината или временно се оправят числата само и само да покажем някакъв политически ефект?
Истината е съвсем друга и Вие много добре я знаете. Държавата наистина затъва. И най-важното е, че ни трябва наистина работеща икономика. На Българската банка за развитие това й е основната функция – именно да подпомага българските предприятия, а не, разбира се, такива идеи, с които Вие я натоварихте с неприсъщи за тази банка дейности. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма никакво съмнение, че проблемът с енергийната ефективност в сградния фонд на България е изключително голям. Даже ще си позволя да дам малко статистика за колегите, които седят, натискат копчетата и не знаят за какво става въпрос, но са смели в изказвания от място. (Реплики от ГЕРБ: „Ааа, без такива!)
Според статистически данни в България са построени 80 хиляди многофамилни сгради по най-различен строителен способ, като към процеса на обновяване пряко ще се ангажира вниманието на над два милиона български граждани. Между другото, става въпрос за обновяване, което означава и мерки по енергийна ефективност, но не е само това.
Общо панелните жилища в България са разположени в 18 900 панелни блока и в 120 жилищни комплекси в страната, и представляват 40% от всички жилища, като в тях живее една трета от българското население. По експертна оценка групата жилища в три и повече етажни сгради, нуждаещи се от обновяване и намеса в следващите 15 години, съдържа около 680 хиляди жилища, от които около 360 хиляди панелни, 150 хиляди стоманобетонни и 170 хиляди машинни постройки. Тези цифри, както вече Ви казах, още един път ни показват значителния обществен, социален и икономически интерес на българските граждани към инициативи, свързани с обновяването на този огромен жилищен фонд.
Разбирам, че колегите от ГЕРБ, водещи началото си от средата на 2005 година, считат, че всичко започва от тях. Да не говорим за председателя на партията, който се счита за алфата и омегата на всичко що е под слънцето, но все пак България е съществувала и преди Вас, колеги! И проблемите с енергийната ефективност също са били на вниманието ни далеч преди Вашето появяване на политическата сцена. Защо го казвам? Защото Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, ако това въобще може да бъде програма – това, което сте направили, разработена от правителството на ГЕРБ, не е съобразена с вече приети решения на Министерския съвет, а уж трябва да има последователност в политиката, както Ви казах, в нещо, което е изключително важно.
Кои са тези решения, с които Вие въобще не сте се съобразявали?
Това е, първо, Националната жилищна стратегия на Република България, приета с Решение № 395 от 14 май 2004 г. на Министерския съвет. Това, че е била преди Вас, не означава, че не трябва да я познавате. Национална програма за обновяване на жилищните сгради в Република България, приета с Решение на Министерския съвет от 20 януари 2005 г. Стратегия за финансиране на изолацията на сгради за постигане на енергийна ефективност и план-програма за изпълнението й, приета с решение на Министерския съвет от 14 юли 2005 г. Всички тези програми и стратегически документи са правени с анализи, разчети за постигане на оптимален резултат, вложени средства, постигнати ефекти и планове за изпълнение по приоритети!
Освен всичко друго, хайде да кажем, за тези не сте ги знаели, че Ви е нямало, но сега нали приехме един Закон за енергийна ефективност и Вашата програмка, която я наричаме „програмка”, за да има все пак някакво название, за енергийна ефективност, не е съобразена и с действащия Закон за енергийна ефективност. Това, което Вие го предлагате, искам да Ви попитам в кой от трите национални плана, предвидени в Закона за енергийна ефективност и към кое е съотносителен – към Националния план за сгради с нулево потребление ли е, към Националния план за подобряване на енергийните характеристики на сгради държавна собственост ли е, или към Националния план за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частен национален жилищен фонд и търговския сграден фонд – съответно това са членове на 26, 27 и 28 от Закона за ефективна ефективност? Към кой план го отнасяте това, което го правим? С какво ще финансираме? Какво сте приготвили?
Защото, колеги, това, което Вие го обявявате като абсолютен приоритет за енергийна ефективност, е непознаване на това какво означава енергийна ефективност. Енергийна ефективност не са изолацийките и не са само дограмите. Това са едни добри начини за постигане на някакви външни резултати и, може би, естетично подобряване на съответните блокове, но не води до големи икономии. Енергийна ефективност е комплекс от всякакви мерки.
Между другото и в докладите, които прочетохте, една от целите на тази програма е да се удължи срокът на експлоатация на съответните сгради. С какво го удължавате? Къде са конструктивните изменения, подобрения и други, които трябва да бъдат финансирани? Във Вашата програма това го няма! Във финансирането това го няма! В момента лепите изолация върху някой път компрометирани конструкции и се получава така, че изолацията ще държи конструкцията, вместо да е обратното. И за всичкото това недоразумение, извинете, искате да теглим един милиард лева и за това да дадем държавна гаранция! Колеги, дайте я тази държавна гаранция на БЕХ, да си изтегли заемът, за да се оправим с американските централи! Дайте я там! Недейте да я давате за неща, от които няма да има никаква полза, освен че няколко приближени фирми ще успеят да свършат малко работа и да усвоят едни пари, които после да разпределят по веригата! Резултат от тази програма няма да има.
Освен всичко друго, къде е солидарността?! Защо трябва целият български народ, който едва ли ще може да се възползва от тази Програма, защото, както виждате, числата от 1 милиард са абсолютно недостатъчни за такова решение, ще трябва да плаща?! Защото всички ще плащаме за заема, но не всички ще се възползваме от него. Защо примерно баба Къна от някое село ще трябва да плаща на някого в София за това, че неговата сграда е оправена?! Къде е справедливостта, къде е социалността, къде е отговорността на всички към бюджета?!
Последното, което искам да Ви попитам, колеги, е следното. Аз съм убеден, Вие ще гласувате това нещо. Няма как да не го гласувате, защото иначе ще го закършите, няма какво да усвоявате и да разпределяте.
Накрая обаче, когато теглите чертата, дали резултатите, които ще постигнете, няма да бъдат дори по-лоши, отколкото е сега положението?! Защото при приоритизирането на сградите бихте могли да обърнете внимание преди всичко на онези, които са построени в период на по-старо строителство, да обърнете внимание и да започнете енергийна ефективност, съчетана с подобряване на сградния фонд на онези места, където имаше земетресения и където все още хората живеят в така наречените временни постройки, да не казвам фургони.
Освен всичко друго, ще постигнете нещо, което едва ли е добро за българите! В момента сградите, за които се изпълняват мерки за енергийна ефективност, са в долната графа на клас „С” по енергопотребление. С мерките за слагане на изолации и дограми Вие ще ги вдигнете в средната или в горната част на клас „С”, но те ще продължат да бъдат в клас „С”. По принцип тези сгради, ако не се използва финансиране от европейски и държавни средства, биха могли да бъдат освободени от данък сгради. С това, което правите, не само ще разходвате пари, не само че всички ще плащат за тази малка част от сградите, но и хората, които имат право да бъдат освободени от данък, няма да са освободени и ще трябва да плащат този данък сгради.
Затова, колеги, няма как да подкрепим нещо, което нито ще доведе до по-добро качество на живота на хората, нито ще успее да оправи енергийната ни ефективност, нито отговаря на нито един от критериите на Закона за енергийната ефективност! Единственият резултат е, че българинът ще бъде натоварен допълнително с още1 милиард, а той ще бъде усвоен от близки до Вас фирми! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще започна своето изказване от там. Много е хубаво да се говори за стратегии, планове, колко документи сме приели в желанието си да направим по-енергийноефективна нашата заобикаляща среда, индустрията, жилищните сгради, но реално трябват действия!
Преди да започне Националната програма за енергийна ефективност, нека направим ретроспекция докъде бяхме стигнали с плановете, за които говориха преждеговорившите. Доникъд, до нулата! Защо?
През изминалия програмен период по Програмата за регионално развитие имаше възможност многофамилните жилищни сгради да се възползват от съфинансиране по структурните фондове. Ако си спомняте, първоначално бяха 25% безвъзмездно, 75% се покриваше от хората, живеещи в тези сгради. Какво се получи? Нищо! Хората не проявиха почти никакъв интерес.
След това Програмата се промени, промениха се критериите, даде се възможност не 25, а 50% да бъдат безвъзмездни с идеята все повече хора да се възползват и да се даде по-голяма глътка въздух. Оказа се, че и това не е достатъчно.
Защо казвам това нещо? Защото когато приехме да създадем Програмата „Енергийна ефективност”, изключвайки популисткото говорене на преждеговорившите, ние сме в сериозна критична ситуация, бих казал. Защо? Защото за тези 80 хиляди блока, за които става въпрос, всеки един от живеещите в тях, някой си е направил топлоизолация, някой е направил други подобрения за своя апартамент, но в крайна сметка общият ефект е никакъв! Защото, първо, тези сгради със сигурност имат необходимост от създаване на паспорти, да се види дали конструктивно има необходимост някъде сградата да се укрепи. Много от тях се водят извън експлоатационния срок на годност.
Следователно, създавайки тази Програма, си давахме ясна сметка, че да, тя е на принципа на солидарния модел. Вярно е, че някои хора ще се възползват от модела, а програмата ще бъде за сметка на цялото общество. Ще поправя обаче преждеговорившите: безплатно нещо няма! По принцип не съществува понятие като „безплатно”.
Работата на управляващите е да разпределят публичния ресурс. Единият вариант е да ги разпределим в безсмислен проекти, като АЕЦ „Белене”, като „Цанков камък”, където отиде 1 милиард, но без никакъв видим ефект! Другият вариант е да отидат в тези хора.
Как фирмите на ГЕРБ щели да управляват и да печелят поръчки – абсолютно несериозно е това! Десетки и стотици фирми са необходими, за да се създаде и изгради такава система за работа. Много нелепо, популистко и евтино е да се говори, че фирми на ГЕРБ щели да управляват и да работят по тези сгради.
Създавайки Програмата, избрахме варианта тя да бъде безвъзмездна на първия етап. При положение, че вече има подписани близо 1500-1600 договора, ако не ме лъже паметта, ще се види реалният ефект от Програмата.
Молбата ми е към говорилите преди мен. Когато започне да се случва Програмата за тези блокове, за тях ще има обследване, ще има паспортизация, предвиждат се конкретни мерки за енергийна ефективност, за да се достигне ниво клас „С”, има и конструктивни мерки. Не беше правилно изказването, че няма да има такива конструктивни мерки. Има допустими конструктивни мерки, които трябва да се изпълнят, ако са необходими такива. Проверете внимателно критериите и допустимостта какво може и какво не може да се прави в тези сгради.
Смисълът да бъде безвъзмездно на първия етап, а на втория да се търси някакво съфинансиране, е именно останалите граждани да видят какъв е ефектът. Да видят, че чрез тази Програма консумацията на електро- и топлоенергия ще падне значително. Виждайки примерите от съседния блок, да може да се прояви по-голям интерес и по-голяма, по-добра колаборация между живеещите в тези сгради, защото това е един от най-сериозните проблеми, независимо че големият процент беше безвъзмезден.
По принцип и моето разбиране е, че трябва да има съфинансиране. Вярвам, че в бъдеще това трябва да стане. Живеем в икономика и държава, където частната собственост е неприкосновена. Всеки, който притежава частна собственост, има както права, така и задължения. Негово задължение е да поддържа сградата в необходимия за това вид и да прави подобрения за сметка на своя бюджет.
Надявам се в следващия период това, което ще се очаква, е да има съфинансиране. То още не е уточнено, но със сигурност ще има такова.
Искрено се надявам, че тази Програма ще приключи с успешен край.
Парите, за които ставаше въпрос – този 1 милиард, който в момента ще се разходва и предстои да се ратифицира на етапи от Народното събрание, е гласуван в бюджета за 2016 г. Това не са пари, които просто сега сме решили да дадем и държавата да даде гаранции на Банката за развитие. Това са пари, които сме гласували още в края на миналата година и следва да бъдат разходени.
Надявам се, когато Програмата приключи и видите ефекта от нея, че дори и Вие няма да има какво да кажете!
Освен енергийната ефективност, ние трябва да помислим за тези 80 хиляди сгради, които със сигурност трябва да бъдат паспортизирани и се направят и необходимите им конструктивни укрепвания.
Много далеч от истината е изказването, че енергийната ефективност е топлоизолация. Няма такова нещо! Има клас „С”, който трябва да бъде постигнат чрез мерки за енергийна ефективност. Те са залегнали в доклада от обследването на сградата. Това трябва да бъде крайният ефект!
Нека се въздържаме от такива популистки изказвания как сме излъгали хората, че било безплатно. Безплатно нещо няма. Държавата не е някаква химерна крава, която дава пари за щяло и нещяло. Това са пари, които данъкоплатецът изработва със своя труд ежегодно. Въпросът е в отговорността на правителството как ще изразходи тези средства. Ние сме избрали точно модела, който ще стигне най-пряко до хората, ще има най-пряк ефект, не само че тези хора ще подобрят своята енергийна ефективност, а че десетки и стотици фирми ще участват в процеса. Ще има създаване на нови работни места, тоест по-голяма заетост, по-добро потребление, покачване на потреблението, повишаване на покупателната способност на тези хора. Имотите след тези мерки ще станат по-ценни, по-скъпи. Аз не виждам нищо лошо в това.
Вие уж като „социална партия”, по-скоро Вие трябваше да сте инициатори на подобен вид мерки, а в годините само говорехте за стратегии, но дадохте милиарди за енергийни проекти без абсолютно никаква икономическа изгода за страната.
Миналия мандат, понеже говорите за прозрачност, дадохте едни 500 милиона. Ако ми покажете къде отидоха тези 500 милиона, а говорите за прозрачност, именно при Програмата за насърчаване на потреблението, на инвестиции?
Излиза, че тук говорите хубави приказки, но на практика реално има голи обещания и пари на вятъра. Това направихте за последните години, за които говорите, че не е започнал светът с ГЕРБ и няма да свърши. Да, така е, факт! Ние обаче сме решили и сме поели като отговорност да тръгнем в тази посока – да стартираме с безвъзмездно финансиране на сградите, след това да търсим съфинансиране от хората, живеещи в сградите, за да постигнем реален ефект, който ще бъде очевиден за всички. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Стойнев – първа реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Ненков, нека да не говорим за енергийните проекти, защото все още арбитражът не е свършил. Само да кажа, че Вашето правителство приемаше фактурите и оборудването по този арбитраж.
Второ, относно това, което се говори за 500-те милиона, мога да Ви уверя, че до ден-днешен обектите, на които министър председателят реже лентичките – в Русе, в Дупница, в Бургас, във Варна, са именно оттам, абсолютно са оттам.
Трето, не мога да разбера защо говорим за популизъм. Напротив, ние казваме следното: при положение че има три милиарда излишък – нали така, или Вие ще опровергаете премиера, някой от Вас смее ли да го опровергае, защо се тегли този заем? Значи има някакво заблуждение или се лъжат хората!
Четвъртото, което искаме да кажем. Разбира се, че сме за енергийната ефективност, но Вие казвате на хората, че е безплатно! Оттогава заявявахме, че не е безплатно и затова Ви казахме, че Вие правите популизма, а не ние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Ненков, Вие хвърлихте поредния наръч слама в огъня на невежеството. Освен да използвам думите на Джордано Бруно към старицата, хвърлила наръч дърва в неговата клада: „O, sancta simplicitas”, няма какво повече да Ви кажа.
Ще се опитам да Ви върна към неща, които са абсолютно неверни. Това, което Ви казах като планове и стратегии, които сме направили, благодарение на финансовите средства, отпуснати в периода 2005 – 2009 г. за обследване на сгради, общинска и държавна собственост, за обследване на малки и средни предприятия и тези обследвания – направени, Ви даде възможност във Вашия мандат да приложите програмите за енергийна ефективност и по „Регионално развитие”, и по „Конкурентоспособност”, защото тези обследвания бяха задължителен документ и бяха финансирани от бюджета.
Така че недейте да говорите, че само сме писали планове и програми и нищо не сме вършили. За разлика от Вас, ние водим последователна политика и не считаме, че всичко започва от нас. Хубаво е и Вие да не считате, че всичко започва от Вас, защото тези, които мислят така, не завършват добре – свършват със себе си много скоро.
Бъдете последователни в политиката в България, учете се от грешките, но гледайте и тези неща, които са хубави. Иначе ще продължите да си вярвате, че правите нещо хубаво и накрая, когато казвате „Надяваме се, че ще”, ще останете с едни голи надежди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, много далеч съм от мнението, че започва нещо. Преди малко в изказването си казах, че нищо не започва и не свършва с ГЕРБ. Много точно споменах, че няма лошо за тези стратегии – не съм изразил нещо против това. Съвсем обективно казах, че независимо от това, сме стигнали до такова развитие, което ни дава основание да се притесняваме, че нещата не вървят в правилна насока. Иначе е хубаво да си говорим за стратегии и за планове, но реално в крайна сметка някой трябва да поеме отговорността.
Господин Стойнев, безплатно, безвъзмездно ще е за хората, които реално ще се възползват от услугата, от тази възможност, която им дава Програмата. И преди малко казах – не сте ме слушали, че тези пари са от данъкоплатеца. Да, тук е малко принципът на солидарния модел – много точно се изразих, че и аз вярвам, че трябва да имаме съфинансиране.
На първо място, частната собственост означава да имаш права и задължения, а задължението е част от тези неща. Не сте ме разбрали правилно. Просто казах, че тази Програма е необходима и трябваше да стане много отдавна. Други държави, за които давате пример – Германия е богата държава, може да си позволи много повече, може да изнесе хората от жилищата, да направи, ако ще, и два нови блока, не един. Само че ние живеем в нашите си условия, с нашите възможности, които са доста по-ограничени.
На фона на това сме предвидили този 1 милиард в бюджета за 2016 г. да бъде разходван именно с тези мерки. Ще видите и съм убеден, че все повече хора ще се възползват и ще искат да участват в Програмата.
Господин Ерменков, ще завърша моята дуплика с това. Когато човек започва да обижда колеги и се държи непристойно към тях, не ги уважава, първо, няма кой да ни уважава извън тази сграда и, второ, означава, че нямате достатъчно солидни аргументи, с които да защитите своята теза. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Моля народните представители да влязат в залата. Цели парламентарни групи отсъстват.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант.
Гласували 79 народни представители: за 67, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Госпожа Стоянова – процедура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, моля да подложите на гласуване процедурата да гласуваме Законопроекта за ратификация и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Стоянова и за второ гласуване в рамките на едно пленарно заседание на този Законопроект за ратификация.
Квесторите, моля поканете народните представители в залата.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант
Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, сключено чрез размяна на писма от 24 февруари 2016 г. и от 29 февруари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания за второ гласуване? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 10, въздържал се 1.
Законопроектът за ратификация е гласуван и на второ четене.
Колеги, след 30 минути прекъсване, в 12,00 ч. ще продължим с първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, точки 6 и 7 са за утре, ако остане време, ще продължим с второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
Прекъсване до 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля поканете народните представители в залата – времето за почивка изтече.
Уважаеми колеги, заседанието продължава.

Следващата точка е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: Валентин Радев и група народни представители.
Представени са докладите на комисиите, на които е разпределен Законопроектът. Това са: Комисията по правни въпроси – като водеща, и съпътстващи – Комисията по отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
С доклада за първо гласуване на Правната комисия ще ни запознае госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 6 април 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25 март 2016 г.
С проекта на Закон за допълнение на Наказателния кодекс се предлага въвеждането на квалифицирани състави на престъпленията по чл. 337 – 339 от Наказателния кодекс, когато предмет на престъпленията са касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. По-високият размер на наказанията за извършване на дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини в нарушение на законовите изисквания в сравнение с конвенционалните боеприпаси и оръжия се предлага с оглед на тяхната специфика.
Предвид липсата на ефективност при прилагането на разпоредбата на ал. 6 в чл. 13 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, въведена със Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, се предлага нейната отмяна.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Сега ще чуем доклада на Комисията по отбрана.
Господин Михов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25 март 2016 г.
На открито редовно заседание, проведено на 7 април 2016 г. Комисията по отбрана обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25 март 2016 г.
На заседанието присъстваха 13 народни представители от Комисията по отбрана.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Валентин Радев.
В представянето на мотивите той наблегна на това, че с допълненията към Наказателния кодекс се инкриминира осъществяването на всякакви действия с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини извън обхвата на даденото разрешение или без издадено такова.
Подобна регламентация е необходима с оглед спазване на изискванията на влезлите в сила за Република България конвенции, така и въвеждане на наказателни санкции за извършване на дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.
Предложенията са за създаване на квалифицирани състави на престъпленията по чл. 337 – 339 от Наказателния кодекс със съответстващите им наказания, които следва да са по-високи от тези, определени за конвенционалните боеприпаси и оръжия.
Със Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфер на противопехотни мини и за тяхното унищожаване беше предложено изменение в чл. 13 от Закона за оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, като е добавена нова ал. 6.
При опитите за прилагане на тази норма от тази нова ал. 6 са получени отрицателни резултати и се предлага нейното отпадане и заличаване от посочения Закон.
В провелото се обсъждане на предложените промени в Наказателния кодекс и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия взеха участие народните представители Ангел Найденов, Янко Янков и Михо Михов. Те се обединиха около мнението, че наказанията са завишени поради опасността от използването на тези боеприпаси за терористична дейност и високата опасност от това.
След изслушване на мотивите и направените изказвания се проведе гласуване, в което участваха 13 народни представители. С 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Михов.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ще го представи господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, колеги: ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 13 април 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25 април 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър и Емил Ангелов, началник служба КОС, ГДНП и от Министерство на отбраната – Тодор Колимечков, главен експерт в отдел „Оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия”.
Законопроектът за допълнение на Наказателния кодекс бе представен от народния представител Валентин Радев. В изложението си той подчерта, че с приемането на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване се въвеждат императивни норми, които предвиждат забрана за извършване на дейности, с изключение на разрешените по силата на влязлата в сила за Република България на 1 октомври 2011 г. Конвенция за касетъчните боеприпаси. Със Закона се въвежда императивна забрана за извършване на всякакви дейности, с изключение на разрешените по силата на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотни мини, с касетъчни боеприпаси, взривни бойни елементи, които са специално проектирани да бъдат разпръснати или освободени от разпръскващи устройства, за които е предвиден специален разрешителен режим. По този начин празнотата в нормативната уредба по отношение на специфичните бойни и взривоопасни мини, боеприпаси, противопехотни мини беше попълнена.
В съответствие с приетите норми в Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване внасяме предложение за допълнение на Наказателния кодекс със създаване на квалифицирани състави на престъпленията по чл. 337–339 и съответни наказания, съобразени с действащите наказания в посочените престъпни състави. Считаме, че наказанието за извършване на дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини с оглед спецификата и характера им следва да бъдат по-високи от тези, определени за конвенционалните боеприпаси и оръжия.
Законопроектът беше подкрепен от заместник-министъра на МВР господин Красимир Ципов, началника на служба КОС господин Ангелов и от господин Колимечков от Министерство на отбраната.
По внесения Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс взе отношение председателят на Комисията господин Цветан Цветанов, който отбеляза, че инкриминирането на дейности, които са общественоопасни, извършени в нарушение на действащите норми за касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, е наложително. В същото време подчерта, че в основните текстове по чл. 337, ал. 1, чл. 338, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 следва да се допълнят с „унищожава”, за да се осъществи и за това общественоопасно деяние съответна наказателна отговорност.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за”, без „против” и „ въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Радев и група народни представители на 25 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Петров.
Становище на вносителя – заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Общите неща ги чухте в доклада. В мотивите си към предложеното допълнение на Наказателния кодекс ще обърна внимание само на някои неща.
Както знаете, през декември миналата година приехме Законопроекта за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Тогава юристите ни казаха, че промените в наказателната част на този Законопроект не е добре да бъдат приемани с такъв Законопроект, а да бъдат отделно, с промени в Наказателния кодекс. Затова го внасяме сега.
Тези промени касаят, както казаха колегите, три члена.
Една подробност. Предлагаме увеличение на наказанията, ако някой си позволи да използва касетъчните боеприпаси и противопехотните мини извън разрешеното в този Законопроект, тоест извън целта за унищожаването им, което разрешава транспортиране, внос, износ и трансфер, да бъде наказан с по-високо наказание, средно от една до три години от съществуващите в момента наказания от лишаване от свобода в Наказателния кодекс. Това е нюансът.
Втората част на това допълнение е, че предлагаме да се отмени ал. 6 от чл. 13 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, която беше апробирана вече половин година, но се оказа, че не води до положителен резултат. Предлагаме тя да отпадне от Закона. Алинеята гласи, че лицата, получили разрешение за производство на боеприпаси, могат да извършват утилизация само на произвежданите от тях боеприпаси. В България такива боеприпаси няма. Може би 92% от боеприпасите не са произведени от български фирми. Така че предлагаме да отпадне тази алинея, която тогава беше приета под натиска основно на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Радев.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Патриотичният фронт ще подкрепи този Законопроект най-малкото, защото имаме изключително последователна позиция по отношение на утилизацията и унищожението на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Заявявали сме своята категорична позиция в тази посока – против вноса сме на такива боеприпаси. В същото време няма как да не подкрепим увеличаването на наказателната санкция за такива нарушения.
Въпросът е принципен, макар че по отношение на отпадането на ал. 6 дори и да има логика – тя имаше възпиращ характер от гледна точка на това, че не допускаше безразборно утилизиране на такъв род боеприпаси.
Специално за отпадането на ал. 6 ще помислим още дали на второ гласуване да отпадне наистина, или да остане. Пак повтарям: господин Радев сигурно има право, че голяма част от тези боеприпаси не са производство на български производители, но пък голяма част от тези боеприпаси са внос. Отпадането на ал. 6, чрез снемането на наказателна отговорност, дава зелена светлина по неведоми пътища да бъдат внасяни, утилизирани, унищожавани на територията на България на нови количества боеприпаси, което не знам дали е най-доброто и най-правилното решение.
Първо, защото, пак повтарям: чрез тези боеприпаси България се превръща в лесна мишена на терористични организации. За огромно съжаление, сигурността в тази посока е изключително ниска. Ако чрез снемането на наказателна отговорност, премахвайки ал. 6 в Закона за боеприпасите, има опасност, пак казвам: да заредим български складове на фирми, които нямат капацитета, нямат подготвени кадри – за съжаление, никой не извършва контрол върху подготовката на тези кадри, което показва, че дейността по утилизацията на боеприпаси е опасна въобще като цяло.
В останалата част, чисто принципно, ще подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да участват в разискванията? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Радев и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Законопроектът е гласуван на първо четене.
Точки 6 и 7 от програмата ни са предвидени за утрешния ден съответно като т. 1 и т. 2.

Сега ще дебатираме и гласуваме:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ.
Доклад за второ гласуване на Комисията по правни въпроси – господин Кирилов.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 502-01-74, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията да бъде отхвърлен § 1 по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Чавдар Георгиев – създава се § 1а:
„§ 1а. В Чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. създава се нова ал. 2:
„(2) Ако закон противоречи на Конституцията, правораздавателните органи не го прилагат, а прилагат Конституцията.”
2. досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Чавдар Георгиев – Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 85 народни представители: за 5, против 36, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 1.
„§ 1. Член 17 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1 със съдържание по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
„§ 2. В глава първа се създават чл. 18а и 18б:
Чл. 18а. При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета.
Чл. 18б. (1) Резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието.
(2) Въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания, колеги? Няма желаещи.
Гласуваме § 2 в редакцията на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 3 има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„§ 3 – отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 5.
Има предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се нова Глава втора с нови членове от 19 до 23:
„Глава втора
Оценка на въздействието на нормативни актове
Чл. 19. (1) Съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон.
(2) Оценката на въздействието е предварителна и последваща. Оценката на въздействието изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати.
(3) Народното събрание определя методология за извършване на оценка на въздействието на проектите на закони и кодекси, внесени от народните представители.
(4) Министерският съвет определя с нормативен акт условията и реда за планиране и извършване на оценка на въздействието на проектите на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Обхватът и методологията за извършване на оценката на въздействието се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 20. (1) Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна.
(2) Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.
(3) Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при:
1. изработване на нови закони и кодекси;
2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици.
(4) Извън случаите по ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта.
Чл. 21. (1) Законодателната инициатива на Министерския съвет се осъществява въз основа на законодателна програма, а приемането на подзаконови нормативни актове – въз основа на оперативна програма. Законодателната и оперативната програма се приемат от Министерския съвет за 6-месечен период.
(2) Включването на проекти на закони и кодекси в законодателната програма и на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет в оперативната програма се осъществява след извършена предварителна оценка на въздействието.
(3) Министерският съвет разглежда проекти на закони и кодекси и на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, които не са включени в законодателната и оперативната му програма, ако са придружени от предварителна оценка на въздействието.
(4) Законодателната и оперативната програма на Министерския съвет заедно с предварителните оценки на въздействието се публикуват на Портала за обществени консултации.
(5) Предварителните оценки на въздействието по ал. 2 и 3 се съгласуват с администрацията на Министерския съвет.
Чл. 22. (1) Органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.
(2) Последващата оценка на въздействието се извършва в срок 5 години след влизането в сила на новия закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет или в по-кратък срок, определен от органа по ал. 1.
(3) Последващата оценка на въздействието, извършена от орган по ал. 1, се публикува на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни от изготвянето й.
(4) Когато орган на местното самоуправление е извършил последваща оценка на въздействието, тя се публикува на интернет страницата на общината в срок до 30 дни от изготвянето й.
Чл. 23. Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, до които са отправени искания за сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да окажат съдействие на органа, който организира извършването й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Чавдар Георгиев и група народни представители § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 10, против 32, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за наименованието за създаване на нова Глава втора с членове от 19 до 23, наименованието на главата „Оценка на въздействието на нормативните актове” ведно с членове от 19 до 23. Гласуваме § 3 в редакцията по доклад на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 0, въздържали се 6.
Параграф 3, наименованието на Глава втора, заедно с новите членове, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 4 се правят следните изменения:
1. т. 2 отпада.
2. т. 3 става т. 2, като от нейното съдържание отпада създаването на ал. 5.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Госпожо Председател, в доклада е записано „Работната група подкрепя по принцип текста”, но се има предвид „Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точно така.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „... и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност” се заменят с „необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта” се заменят с „и предварителната оценка на въздействието по чл. 20” и се създава изречение второ:
„Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.”
4. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.
(5) След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по § 4? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 16, против 35, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 4 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 27, ал. 1 след думата „изпраща” се добавя „заедно с предварителната оценка на въздействието по чл. 20”, а накрая се добавя „както и на Националното сдружение на общините в Република България, ако проектът е свързан с правомощия на общините”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по предложението на Комисията за нов § 5 в редакцията на Комисията? Няма.
Гласуваме новия § 5.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„Параграф 5 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4. т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „доклада към него” се добавя „и предварителната оценка на въздействието по чл. 20”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Проектът на закон или кодекс, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, се придружава и от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 2” се добавя „и предварителна оценка на въздействието съгласно Глава втора, а за проект на закон или кодекс - и справка по ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители за отпадане на § 5.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 5, против 38, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 6 в редакцията на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и Емил Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. След чл. 51 се създават „Допълнителни разпоредби” с нов § 1 и § 1а:
„Допълнителни разпоредби
§ 1. „Портал за обществени консултации” по смисъла на този Закон е централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването на проекти на нормативни актове за обществени консултации, изготвени от орган на изпълнителната власт или от орган на местното самоуправление. В портала за обществени консултации се създава раздел, в който се вписват физическите и юридическите лица, на които е възложено от държавата или общините да изработят проекти на нормативни актове, оценки на въздействието, както и размерът на възнаграждението им.”
§ 1а. Глави втора и трета, с изключение на изискването за мотиви по чл. 28, ал. 1, не се прилагат за:
1. законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и за проекти на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет;
2. законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията;
3. законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори;
4. проектите на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 7 с редакция по доклада, а това е създаване на „Допълнителни разпоредби” с параграфи 1 и 1а.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 6 по вносител – предложение от народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Досегашният § 1 става § 1б.
2. В § 5 числото „17” се заменя с „16”.
3. Параграф 6 се отменя.”.
„Допълнителна разпоредба”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител, подкрепен от Комисията, в нейна редакция, параграфът става § 8.
Гласуваме § 8.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба” и предлага то да бъде отхвърлено.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне наименованието на тази разпоредба.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Предложението на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията. (Уточнение между председателя госпожа Цецка Цачева и докладчика госпожа Анна Александрова.)
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, както и § 8 по вносител, подкрепен изцяло, но с нова номерация – § 9.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 10 има предложение от народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на предложението на господин Митев за отхвърляне на § 10.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с него и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове на второ гласуване.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Постъпил е доклад от Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от Иван Станков на 6 април 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 13 април 2016 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654 01-48, внесен от народния представител Иван Станков на 6 април 2016 г.
В работата на Комисията взеха участие:
- от Министерството на земеделието и храните: Тодор Тодоров – началник на отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”;
- от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ): Емил Кръстев – директор на дирекция „Правна”.
Със Законопроекта се предлага отмяна на разпоредбата, която предвижда лицата, които осъществяват дейност във ветеринарна клиника, ветеринарна амбулатория (кабинет) или ветеринарна лаборатория на висше училище, да не членуват в Българския ветеринарен съюз.
Министерството на земеделието и храните подкрепя Законопроекта, тъй като това ограничава правото на тези ветеринарни лекари да упражняват професията си извън рамките на ветеринарномедицинските заведения към висшите учебни заведения и ги възпрепятства да регистрират собствени ветеринарни лечебни заведения. Освен това, с отмяната на текста се постига синхрон със Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, според който лекарите, упражняващи ветеринарномедицинската професия, следва да членуват в Българския ветеринарен съюз.
В заключение, Комисията по земеделието и храните със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от Иван Станков на 6 април 2016 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
От името на вносителя има думата господин Иван Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложеният Законопроект е от два параграфа, както вече чухте, които могат да бъдат прочетени за по-малко от минута, но тъй като във ветеринарната медицина има много проблеми, малко по-подробно ще разгледам нашето предложение.
Първо, ще припомня, че в приетия съвсем наскоро Закон за ветеринарномедицинската дейност, публикуван в „Държавен вестник”, бр. 14 от 19 февруари 2016 г., има един изключително важен за ветеринарномедицинската наука, образование и практика чл. 46л, с който най-после, след дълги очаквания, се определи статут на ветеринарномедицинските клиники, каквито има само в два университета – Тракийския в Стара Загора и Лесотехническия в София.
Член 46л, ал. 1 определи, че ветеринарномедицинската дейност се осъществява във ветеринарна клиника, ветеринарна амбулатория или кабинет, или ветеринарна лаборатория на висше училище, а ал. 2 гласи следното: „Лицата, които осъществяват дейности в обектите по ал. 1, не членуват в Българския ветеринарен съюз”, което е именно проблемът.
Това беше от съществено значение за държавните висши училища, които подготвят кадри по ветеринарна медицина. В тях, освен лечебна дейност, се осъществява научноизследователска, образователна, следдипломна квалификация. Така че обикновените клиники на практикуващите лекари и държавните висши училища, само две в България, са много различни, но тази част се оспорва от Българския ветеринарен съюз. Считат, че трябва да бъдат равнопоставени.
Академичната общност и в Тракийския, и в Лесотехническия университет реагира много остро срещу това. Не може едни ветеринарномедицински клиники със съвременно оборудване, с подготвени кадри да бъдат приравнени към тези на частно практикуващите лекари.
Нямаме нищо против това, дълбоко уважаваме нашите колеги, които ние сме подготвили като кадри, но знак за равенство там не може да се слага, защото във ветеринарномедицинските клиники, които вече имат статут на университетски, се извършват много специфични дейности, каквито не могат да се извършват на други места, в други клиники в България.
Ние отстояваме това наше предложение. По него спорове сега няма, не се налага вето, но Българският ветеринарен съюз продължава да твърди, че тези клиники трябва да бъдат равнопоставени. Определено считаме, че по този въпрос дискусия не може да има.
Второто, което се оспорва, е императивното поставяне на проблема, че тези, които работят по ал. 1 – преподавателите, не членуват в Българския ветеринарен съюз. Ние го поставихме императивно, защото това създава много проблеми на университетите.
Проблемът е в това, че след като един асистент спечели конкурс, за да започне работа, да си върши учебната дейност, трябва да отиде да се регистрира не в националната, а в областната ветеринарна клиника, да получи разрешение оттам и да се съобразява с всички правила, които са определени за Българския ветеринарен съюз, а те съществено се различават от тези на университета и са подчинени на законите за висшето образование, за развитие на академичния състав и другите закони, свързани с образователна дейност.
Другото. Тези асистенти са с ниски заплати – те трябва да плащат членски внос, за да си вършат учебната работа.
Още един проблем, който ни накара да предложим императивно това правило – че идва специализант, най-често от Русия, желае да получи диплом, и от Европейския съюз идват при нас за месец-два. За да могат да упражняват дейността, те трябва да станат членове на Българския ветеринарен съюз, което е неразумно. Всичко това ни накара да направим предложението.
Но веднага възниква другият въпрос, защото това противоречи на Закона за съсловната организация, където е казано, че всеки, който упражнява ветеринарномедицинска дейност, трябва да бъде член на Българския ветеринарен съюз. Това ни накара да направим предложението за етапа, тази ал. 2 да бъде отменена, а заедно с това, ние да започнем работа за промяна на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.
Уважаеми колеги, ненормално е в България да има два ветеринарномедицински съюза – на ветеринарномедицинските, практикуващите, и на държавните, които са в непрекъснат конфликт. Вижте какво се получава – в резултат на това не можем да изпълним профилактичната програма.
В България пламна ново заболяване, всички Вие го знаете – нодуларен дерматит. Налага се да се унищожават маса животни. Това е голям проблем и може да стане страшно огнище, което да се пренесе извън страната. Но дали е правилно решението всички животни да се унищожават? Явяват се много, много противоречиви дейности между двата съюза. Затова решихме за етапа – нека бъде отменена ал. 2, за да могат нашите преподаватели да работят и в частни клиники, да упражняват ветеринарномедицинска дейност извън университета, а да се подготви нов закон със съсловната организация, да се направи Федерация на ветеринарните лекари, на първо време, и вече да се търсят по-сполучливи решения на проблемите във ветеринарната медицина.
Това е нашето предложение. Моля за подкрепа и разбиране защо се е получило така и защо трябва да бъде отменена тази алинея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станков.
Колеги, откривам дебата.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще подкрепим този Законопроект, защото това е въпрос на последователност. Още при приемането на Закона за ветеринарномедицинската дейност, колега Станков, ако си спомняте, ако сте забравили – може да си припомните от стенограмите, аз изрично подчертах, че текстът на чл. 46л, на първо място, е противоконституционно. Няма такъв закон, който да забранява на когото и да било да членува в даден вид организация. Текстът, който Вие предложихте тогава, е именно това задължение да не членуваш. Нещо, което е в ущърб на Конституцията и нарушаване на изконни човешки права. Подчертах го изрично. Предложих да отпадне този текст още тогава. Радващото е, че много бързо сте се осъзнали, реагирали сте, че това е нещо, което пречи.
Няма да влизам в детайлите на проблемите, които са във Ветеринарномедицинския съюз, но ще го подкрепим, защото е правилно да отпадне ал. 2 от чл. 46л. Това пак е въпрос на последователно действие, виждане по въпроса и мислене, което ние сме изразили още при приемане на тези текстове. Хубаво е, че се реагира бързо, защото поразиите щяха да са много по-големи от това, което Вие казахте в становището Ви на вносител. Още по-хубаво е, че именно Вие го внасяте, тъй като Вие бяхте и човекът, който предложи този текст. Радвам се, че сте осъзнали, че сме били прави. Добре е да се слушат мненията на други народни представители, които се вижда, че винаги са били правилни и на място, но не са били уважени, което пък води до нещо по-лошо – до девалвация в законодателната дейност. Когато не се вслушваме, когато не приемаме другото мнение, се получава това – девалвация на законодателната дейност.
Същото това Народно събрание, което само преди няколко месеца прие този текст, сега ще трябва да го отмени, защото той е противоконституционен. Аз съм го заявил ясно и категорично и с многото други допълнения, които съм казал, още при първото разглеждане на Закона, но ние ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики, колеги? Няма.
Други народни представители? (Шум и реплики.) Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Предлагам на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване приетия Законопроект за второ гласуване, а именно Законопроект за ветеринарномедицинска дейност, № 654-01-48, внесен от народния представител Иван Станков на 6 април 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, в разискванията по първото гласуване не бяха заявени намерения за предложения между първо и второ гласуване. Изпълнено е условието по Правилника, поради което подлагам на гласуване предложението на господин Румен Христов за гласуване на първо и второ четене в едно пленарно заседание на този Законопроект.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Доклад за второ гласуване, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Предложение за разглеждане на Законопроекта за второ гласуване, а именно Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Правя предложение за редакционна поправка в наименованието на Закона, а именно думите „и допълнение” да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като става дума само за изменение, не се правят допълнения.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Румен Христов наименованието на Законопроекта да бъде: „Законопроект за изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност”.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ:
„§ 1. В чл. 46л ал. 2 се отменя.
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по докладваните два параграфа? Няма.
Анблок предлагам на гласуване § 1 и § 2 по вносител, без направени редакционни предложения по тях.
Гласуваме, колеги.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно, а с това и на второ гласуване Законопроекта за изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, правя предложение по Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление срокът за подаване на предложения да бъде увеличен с 10 дни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Уважаеми колеги, съгласно приетата по-рано днес седмична програма, т. 6 – Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки с вносители Валери Симеонов, Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Борислав Великов, Красимира Ковачка и Явор Хайтов, е предвидена като точка първа за утре, но тъй като изчерпахме възможните законопроекти за днес, Ви предлагам да продължим работата си днес с този Законопроект.
Съображението да бъде посочен като точка първа за утре е фактът, че докладът на Комисията бе представен вчера около 15,00 ч. Считам, че всички сме се запознали с него подробно и макар и формално 24-часовият срок да не е спазен, в крайна сметка в предходния ден е внесен докладът. Имаме готовност в момента да обсъдим този Законопроект.
Има ли обратно предложение? Няма.
Моля да гласуваме процедурното ми предложение да продължим днешното пленарно заседание с първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки.
Гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Доклад за първо гласуване на Комисията по правни въпроси.
От името на вносителите моля господин Валери Симеонов да дойде в залата, за да представи Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 654-01-55, внесен от Валери Симеонов Симеонов, Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Борислав Любенов Великов, Красимира Арангелова Ковачка и Явор Илиев Хайтов на 13 април 2016 г.
На свое заседание, проведено на 18 април 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 654-01-55, внесен от Валери Симеонов Симеонов, Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Борислав Любенов Великов, Красимира Арангелова Ковачка и Явор Илиев Хайтов на 13 април 2016 г.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Христиан Митев.
С предложения Законопроект се предвижда изграждането на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница да бъде изключено от обхвата на Закона за обществените поръчки. Това е необходимо с оглед ускоряване на завършването на защитното инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница.
Законодателните изменения са необходими и с оглед задълженията на Република България по охрана на външните граници на Европейския съюз.
В обсъждането участие взеха народните представители Филип Пипов, Данаил Кирилов, Свилен Иванов, Петър Славов, Христиан Митев, Митхат Метин.
В хода на дискусията народният представител Филип Попов посочи, че предложеното допълнение ще доведе до отпадане на контрола по отношение на цената, на която се строи оградата и че разходването на средства трябва да се прави прозрачно. Останалите депутати изразиха подкрепата си за предлаганото допълнение на закона. Господин Кирилов подчерта, че то не противоречи на европейското законодателство и е било съгласувано с Агенцията за обществени поръчки. Господин Метин заяви, че защита на границата на Република България, която е и външна граница на Европейския съюз, е от изключително значение.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 1 гласа „против“ и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 654-01-55, внесен от Валери Симеонов Симеонов, Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Борислав Любенов Великов, Красимира Арангелова Ковачка и Явор Илиев Хайтов на 13 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
От името на вносителите Законопроектът ще бъде представен от господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми колеги, предлагаме на Вашето внимание поправянето на един пропуск, който сме допуснали всички ние при обсъждането и гласуването на последните промени в Закона за обществените поръчки. Това е същият онзи текст около който миналата година, януари месец се обединихме и с който текст даваме възможност за извършването на възлагане на строителни дейности за защитното съоръжение по границата с Република Турция, без да се прилага Законът за обществените поръчки с всичките негови клаузи и изисквания. Така че нищо ново няма.
Текстът е с един-единствен параграф. Чета:
„Закон
за допълнение на Закона за обществените поръчки
Параграф единствен. В чл. 13, ал. 1 се създава нова т. 18:
„18. договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1-13 и ал. 4, т. 1, свързани с изграждане на инженерните съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазването на държавната граница”.”
Излишно е да се аргументирам колко е необходимо от гледна точка на ситуацията с бежанския поток и развитието й, завършването на тази ограда.
Конкретно поръчките, които трябва да бъдат организирани и реализирани, са свързани с един участък от около 77 км – 65 км по течението на река Резовска, които не са проектирани даже, и 12 км в района на Хасковска област, по течението на река Тунджа, които също не са проектирани.
Това е основанието. Това са и мотивите.
Моля ви да не спираме реализацията на защитното съоръжение, защото към настоящия момент областните управители са принудени леко да не спазват закона, да Ви го кажа направо, за да не спира изграждането на тази защитна преграда.
Така че умолявам Ви още веднъж да гласуваме този текст. Той вече веднъж е гласуван и да дадем възможност да не се спира строителството на защитното съоръжение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Дебатът е открит.
Първи участник в него – господин Таско Ерменков.
Втори – господин Иван Иванов.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние не оспорваме опасността, която представляват бежанците, още по-малко оспорваме необходимостта да има защитни съоръжения. Но не мога да разбера какво е правило правителството от миналата година февруари месец 2015 г., когато приехме промените в Закона за обществените поръчки, когато трябваше да бъдат направени тези обществени поръчки, в това число проектиране, в това число знаехме за коя граница става въпрос? Река Резовска и тези 12 км по река Тунджа не са се появили завчера, нали? Те са географска даденост, откакто България съществува, и са на същата тази граница, на която трябваше да бъде изградено защитно съоръжение.
Година и половина ни главичката, че всичко там се прави както трябва, всичко било наред – съоръженията се строяли, вземат се всички необходими мерки, ходим по границата, чужди премиери ни тупат по рамото, хвалят ни какво правим и изведнъж се оказва, че 65 км не сме ги проектирали, защото не знаем дали са граница, или не са може би.
Преди малко си позволих да говоря нещо за така нареченото „невежество”, но чак пък до такава степен да не знаем къде е границата на България с Турция и какви поръчки трябва да бъдат правени една година, и сега да се налага пак да правим пожарни изменения в току-що приет Закон за обществени поръчки, ми се струва най-малкото несериозно, бих казал, безотговорно. Правителството според мен трябва да ни даде ясен отговор какво още е пропуснало да направи за осигуряване на българските граници? Сега са 65 км по реки, които съществуват от не знам кога си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коритото се мени, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: О, да, извинете. Някак си пропуснах, че тази река се е появила скоро, защото коритото й се меняло. То се мени постоянно. Дайте да изчакаме да спре да се мени това корито и тогава да строим съоръженията.
Колеги, призовавам Ви да бъдем сериозни и да търсим отговорност на това правителство, което, нищо че е излъчено от Вашето мнозинство, видимо една година си е клатило краката и нищо не е правило, за да има 65 км пропуснати. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Или може би става въпрос за това, че тогава не са се разбрали точно кой от всичките ще строи тези 65 км? Сега сме се разбрали и за да можем да изберем него, без да има никакви проблеми, правим тези промени.
Или може би онзи, който е строил онези 65 км по-рано, днес го няма в България и сега трябва да си намерим нов, който трябва да ги строи, и заради това правим тези промени?! Иначе не мога да си го обясня!
Наистина не мога да си обясня как може да бъдат пропуснати 65 км от границата да бъдат проектирани и сега да се налага да правим пак промени в Закона за обществените поръчки, който трябваше да бъде прозрачен, трябваше да гарантира да няма проблеми с цените, да няма избрани наши хора, да бъде всичко на конкурсно начало?! Е, благодаря за Вашата последователност! Да сте живи и здрави! Дано така не продължавате да пазите и в бъдеще границата на България, че ще се окажем един ден съвсем без граници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Ерменков най-вероятно изобщо не разбира за какво става въпрос. В предишния Закон за обществените поръчки направихме тази промяна, за да могат да се проведат процедурите и по най-бързия начин да се изгради оградата. Наш пропуск е, че в новия Закон за обществените поръчки не предвидихме това нещо, което предизвиква и внасянето на този Законопроект от колегите.
Искам да спомена, че тук става дума за истински съоръжения, които са направени по проекти и изглеждат масивно. Може да дойде някой чужд премиер, да му ги покажем с удоволствие и той да ги види и оцени, че са направени както трябва. Тук не става дума за някакви 65 км, а процедурите да могат да продължат и да се направят такива съоръжения, които да пазят нашата граница.
В дебата на Правната комисия възниква понятието „казанлъшка ограда”. Вие си направете сметката за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В Законопроекта няма предложена легална дефиниция. (Смях и оживление.)
Втора реплика?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ерменков, колеги народни представители! Въпросът трябва да се раздели на две части. Аз го казах, но съжалявам, че трябва да го повторя. Единият е пропускът на законодателя при приемането на последните промени в Закона за обществените поръчки и за него носим отговорност всички ние. Всеки един от нас, народен представител, е пропуснал.
Причината да не бъдат изградени тези 65 км. Все пак има обстоятелства, които до известна степен обясняват този пропуск. Да си спомним, че тази ограда не е предвидена в бюджета на страната. Тя се прави инцидентно, спешно, с оглед на развитието на огромния бежански поток. Слава Богу, България е най-защитената държава в настоящия момент, в сравнение с всички останали от Европейския съюз. От тази гледна точка е съвсем обяснимо, че има пропуски, тъй като нещата се решават в движение и нямаше осигурен бюджет за това.
И в момента няма осигурен бюджет за завършването на оградата тази година. Сигурен съм, че ние ще бъдем на една позиция и ще настояваме тази година, живи-умрели, Министерството на финансите и правителството да осигурят средства за изграждането на тази ограда, в противен случай – влизаме в не знам каква въртележка.
Тук сме на една позиция, но отново повтарям молбата си към Вас, към Вашата група – да не спъваме това решение, да го приемем и на второ четене, за да можем да не спъваме работата по изграждането на съоръжението, а пък има начин да си разчистваме помежду си политическите сметки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се спра на втората реплика. Първата някак си ми излезе извън контекста на това, което си говорихме, така че няма смисъл да Ви губя времето с отговор по нея.
Господин Симеонов, съгласен съм, че трябва да има мерки – аз го казах – и да се правят съоръжения, които да ни пазят, но пак попитах: година и половина какво правим?
И второ, Вие сам казвате, че все още няма пари в бюджета, но ние ще променяме Закона. Дайте по-добре да си пуснем обществена поръчка по стария закон и докато дойдат средствата по бюджета...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Новият Закон е в сила.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По новия Закон имам предвид.
Съвсем спокойно, докато финансираме, докато осигурим средствата за тази поръчка, ще минат всички срокове, ще си мине по начина, по който трябва да бъде. Няма нужда от екстрено законодателство.
Плюс това, когато говорим за обекти за национална сигурност, искам да попитам: обектите за национална сигурност включват ли бази, включват ли други военни обекти, които са свързани? Тях ще ги правим ли по същия начин, по който предлагате сега – без обществена поръчка? Обект на националната сигурност е въоръжението на страната. Би ли могло да влезе в този контекст някой път малко по-разширено? Когато гледаме тогава фрегати, самолети, и тях ли по този начин ще ги купуваме?
Опасно заиграване правим с това да отваряме вратата за поръчки, които са извън нормалните конкурсни начала. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Съвсем сериозно го казвам. Нямам нищо против и никакви политически сметки не разчистваме. Искаме да има прозрачност. Искаме държавният ресурс, и без това оскъден, да се разпределя прозрачно, за да може хората да знаят къде и за какво плащат данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов има думата.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не разбирам защо днес трябва да гласуваме подобна промяна, тъй като в дебатите по промяната на Закона, който сега влиза в сила, когато приемахме тази промяна, беше ясно, че няма да има нужда да се приема такъв текст. Категоричните уверения бяха, че оградата ще бъде завършена в срок и на цена, която няма да ощети държавния бюджет. За съжаление към днешна дата преградното съоръжение не е завършено. Стана ясно на заседанието на Вътрешната комисия, че за това нещо никой не носи отговорност. Изненадан съм, че част от вносителите, които са подписали, предлагат подобен текст, при положение че дори за тях не е ясно кога ще бъде завършено това преградно съоръжение. Нито областните управители, нито министърът на вътрешните работи поемат ясни ангажименти, че това преградно съоръжение ще бъде завършено. Да не говорим за цената, която главоломно расте в сравнение с първия вариант, който беше започнат още по време на кабинета Орешарски.
Но тук възниква още един въпрос. Защо трябва с този Законопроект да внасяме промяна в новия Закон за обществените поръчки? Не е ли това отваряне на широка врата, за да започваме да строим преградно съоръжение на границата с Гърция, каквито предложения вече се чуха в политическото пространство? Това ще бъде поредното падение на нашата държава – да започнем да строим преградно съоръжение по вътрешна граница на Европейския съюз. Тук нещата трябва да бъдат прецизирани много внимателно! Това, което беше изнесено като информация в последните дни от областните управители и от Министерството на вътрешните работи, че до месец юни преградното съоръжение ще бъде завършено, то какъв е смисълът да приемаме този текст?
Господин Симеонов, извинявам се, че Ви намесвам тук, но Вие присъствахте на това заседание, където имахме пълното уверение, че това ще бъде завършено в срок до края на юни, и ще бъдат проектирани и започнати обществените поръчки – докато влезе новият Закон – от сега действащите областни управители, които имат правомощие по стария Закон. Да бяха завършили процедурите. Това означава, че в момента даваме възможност на лица, които са били отговорни за извършването на определени дейности, да излязат сухи от цялата тази работа. Според мен трябва да потърсим отговорност от лицата, които са извършили тези действия, които са бездействали през това време, не са извършили необходимите процедури и са допуснали сега да правим промени в този Закон с неясно бъдеще. Какво ще допуснем да се прави през следващите години?
Тук са съмненията ми, че може би ще тръгнем да строим преградно съоръжение по границата с Гърция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, не знам какъв човек трябва да си, за да излезеш от тази трибуна и да говориш как е строена оградата. Ами как е строена оградата, която падна и в момента трябва да я построим отново? От какъв човек беше избран по интервент Ваш председател на организацията в Казанлък, господин Иванов? Не си спомням как точно бяха нещата.
Това съоръжение, господин Иванов падна и трябва да се изгради отново. Факт! Нека да гласуваме, колеги, и да приключим с тези разправии тук. Няма смисъл от тях. Няма смисъл да се заяждаме, да ми обяснявате, че наши хора ще я правят, Ваши хора ще правят. Да, Ваши хора я правиха, падна. Сега няма да се случи това нещо. Новата ограда няма да падне. Затова предлагам да гласуваме и да спрем да се заяждаме за дребни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Единственото правилно нещо, което каза господин Иванов, е, че те строиха ограда, а ние строим съоръжение.
Като става дума за срокове, имайте предвид, че Вие построихте 30 км за десет месеца, които при силен вятър падат, а искате 170 км да ги построим в по-кратък срок. Пак казвам, това не е ограда, а техническо съоръжение, което изпълнява своята роля да пази границата от незаконно преминаващи граждани.
Господин Иванов, на никой не може да е ясно в тази зала как преди няколко месеца гласувате едно решение с другите групи и го подкрепяме единодушно, за да може по най-бърз начин да се изгради съоръжението, а няколко месеца по-късно започвате да вадите от девет кладенеца вода – дали топла или студена, никой не знае – за да се провали, може би, ангажиментът, който сме поели – да направим това съоръжение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Предлагам да направите ограда от рози.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изненадан съм от поставянето на темата на друга плоскост. От това, което Вие коментирате – за качеството на преградното съоръжение, каквото било строено преди и каквото се строи сега от Вашето правителство, може би ще бъде обект на последващи разговори, когато видим устойчивостта на построеното от Вас.
Тук не става въпрос, а и не знам защо Вие не го разбирате – за налагане на ново извънредно законодателство – нещо, с което бяхме съгласни да бъде въведено с предишния Закон за обществени поръчки с цел прекратяване на незаконното преминаване на българската граница. Сега в момента ни се предлага отново подобен текст, при положение че в дебатите по приемането на този Закон, който сега искате да го премените, невлязъл още в сила, което означава, че се замисля нещо по-мащабно. Това искам да разберат народните представители.
На преждеговорившите, които ме реплекираха, пак искам да напомня, че техният председател на групата постави сериозно под въпрос начина на строеж на това съоръжение и отговорността, която се носи за там. Изненадан съм защо в момента те подкрепят подобна позиция. Вместо да се търси отговорност на лицата, които бавят строежа на това преградно съоръжение, които са забавили извършването на процедурите по обществени поръчки, избора при тези облекчени условия, а сега ни поставят пред свършен факт, видите ли, дайте наново да променим Закона и да позволим в бъдеще да се правят подобни своеволия.
Извинявайте, но ние сме правова държава и не трябва да работим по извънредно законодателство.
Качеството на преградното съоръжение ще бъде обект на друга дискусия, защото и там има съмнения по начина, по който се прави това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е извън обсега на предлагания Законопроект, господин Иванов. При цялото ми уважение Вие смесвате...
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Председател, Вие позволихте на преждеговорившия да влезе в тази тема и аз отговарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първите изказвания, основно, които са от Вашата парламентарна група, смесват фактически направеното до момента с конкретен Законопроект. Има процедури, има други закони, по които може да се търси отговорност.
По този конкретен Законопроект от Вашата група не чух нищо против.
ИВАН ИВАНОВ: Напротив, казваме, че сме против извънредно законодателство, при положение че беше дадена достатъчна възможност да се направи това преградно съоръжение по стария действащ Закон. Какъв е смисълът сега да се прилага нов Закон, за да замазваме нечия несвърешена работа?! Смисълът на това, което предлагаме да се направи, е да не се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди година и половина почти парламентарната зала единодушно, включително и представителите на БСП, подкрепихме това извънредно законодателство и тази промяна, даваща възможност тъй нареченото „защитно съоръжение” да бъде възлагано за изпълнение без процедурата по Закона за обществени поръчки. Припомням, това беше преди година и половина.
Искам да Ви кажа, че в момента представителите на БСП няма да подкрепят това предложение, защото най-малкото някой трябва да обясни какво е направено за година и половина. В тази зала Четиридесет и второто народно събрание месеци наред започваше с искане за Анкетна комисия, забележете, за това какво е направило правителството на Орешарски и защо изгражда защитно съоръжение. Но то за няколко месеца изгради 30 км за 7 млн. лв. Ако на някой от Вас му се струва, че 100 млн. лв. – близо сумата, която е похарчена до момента, е малка и за нея не трябва да се дава обяснение, мисля, че не му е мястото тук. Това е огромна сума за българския бюджет. Не считам, че можем да въвеждаме отново извънредно законодателство, което е имало една цел, зад която сме застанали, и да разписваме един празен чек на някой, без да е ясно какво направено, колко струва на линеен километър това съоръжение, а отделен е въпросът за качеството, който виждам, че се поставя тук.
Между другото, Вашият премиер Борисов, мисля, че води Дейвид на това съоръжение, което беше строено по времето на господин Орешарски. Да знаете тези неща! (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Ако мислите, че някой с лека ръка може да гласува, а някой да продължи да си изпълнява или по-скоро да не изпълнява обществени поръчки, да възлага строителство на такъв тип съоръжения, и никой да не дава отчет за този ресурс, искам да Ви кажа, че нашата политическа група няма да подкрепи това предложение.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Вие сте пет човека.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (встрани от микрофоните.) Пет, пет! Вие като сте повече, приемете си го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте господин Гаджев – първа реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Бойчев! Има едно смислено нещо, което казахте – че оградата за защитното съоръжение започна да се строи по времето на правителството Орешарски. Решението беше взето през месец ноември, а оградата е приета за ползване от „Гранична полиция” в края на месец август – около 10 месеца след началото на строителството, за 30 км.
Оставащите около 180 км от границата е логично, че няма как да се построят за по-малко от 10 месеца – едно на ръка.
Второ, начинът, по който се проведе процедурата – никога в нашата парламентарна група не сме били против създаването на гранично съоръжение, което да помогне за овладяване на мигрантския приток към страната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гаджев, извинявам се и към Вас.
Не дебатираме строителството на ограда. Предложението е за конкретна промяна в Закона за обществените поръчки.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Ще се конкретизирам в същата тема. Имайки предвид, че навремето постигнахме консенсус за приемането на поправката в предишния закон, сега е логично да продължим – все пак, дали има за довършване от оградата. Пак казвам: толкова голямо количество терен няма как да се покрие за толкова малко време. Не става въпрос само за строене на съоръжението, а и за довеждащите пътища, за сградния фонд за самите граничари, и за всички съпътстващи съоръжения. Не е само една телена ограда.
Седемте милиона, за които казахте, бяха предназначени единствено и само за оградата, за материала за телта и за бетона. Всичко – работа, амортизация и така нататък, остава за сметка на Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Станислав Иванов.
Само не ни информирайте за размера „фи” на телта. Говорим по Закона.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
По Закона, госпожо Председател.
Уважаеми господин Бойчев, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бойчев, при предишната промяна в Закона за обществените поръчки текстът, доколкото си спомням, беше същият като текста, който в момента предлагаме – „договори за услуги, доставка или строителство, сключвани от възложител по чл. 5, ал. 2, точка от 1 до 13, ал. 4, т. 1, свързани с изграждане на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница”. Точка!
За какви промени в Закона за обществените поръчки, за какви други неща говорим? Тук конкретно се говори за възпрепятстващи съоръжения по преминаването на българската граница, господин Бойчев. Кажете ми каква е разликата между сега предлагания текст и в предишната промяна на Закона за обществените поръчки? Няма такава!
Пак апелирам към Вас: дайте да подкрепим това предложение и да приключат дебатите. Няма смисъл да дебатираме нещо, което сте подкрепили преди известно време, а сега се отричате. Не мога да Ви разбера логиката. Ако някой от Вас стане и обясни как може преди няколко месеца да е бил „за”, а сега защо е „против”, ще му бъда безкрайно благодарен. Вие обаче не можете да се аргументирате.
Казвате, че ще се направят промени в Закона за обществените поръчки, които ще разширят ножицата и така нататък. Няма такива неща! Говорим само за конкретни съоръжения, господин Бойчев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Свилен Иванов – отказвате се.
Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Бойчев, уважаеми колеги! Очевидно във Вашето изложение не можахте да обясните на колегите защо сме против. Против сме, господин Бойчев, защото някой трябва да понесе отговорността за това, че навреме не е завършено това преградно съоръжение, за което министър Бъчварова ни се кълнеше, че ще бъде завършено до месец юни. Сега се налага наистина да вкарваме извънредно законодателство.
Моля Ви, обяснете още веднъж на колегите да схванат защо е това нещо. Защото някой не си е свършил работата! За това се прави това нещо, а не заради нещо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов, разбрахме.
ИВАН ИВАНОВ: Ние бяхме „за” предишния път, но сега отново се предлага извънредно законодателство, без ясни мотиви за какво се прави това нещо. Моля, господин Бойчев, да се опитате да обясните на колегите защо се случва тази работа. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте в реплики от място!
Дуплика ще ползвате ли, господин Бойчев?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
На колегите Иванов и Гаджев искам да припомня, че тази промяна беше направена през месец януари 2015 г. В момента сме месец април 2016 г.! Тази промяна даваше възможност всички процедури, необходими за изграждане на преградното съоръжение, да бъдат възложени, проведени и да бъде в ход вече неговото изпълнение. Съвсем нормално е в момента – година и половина след това, да задаваме въпросите: до къде е стигнало това и какви пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бойчев, това е за парламентарен контрол към представителите на изпълнителната власт, а не в дебатите.
Извинявам се, но не се издържа вече!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ами, не се издържа, но става въпрос за 100 милиона, госпожо Председател! Става въпрос за 100 милиона, които в момента трябва да разпишем пак някой да продължи да си ги харчи! За това става въпрос.
Относно съоръжението, надявам се, че колегата Найденов ще вземе думата, тъй като тук имаше спекулации какво и как е било правено преди година и половина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание до гласуване на разискваната точка.
Освен всичко, искам да приканя колегите да спрем с този безсмислен дебат. (Реплики от БСП ЛБ.)
Ще Ви обясня защо, колеги! Когато Законът за обществените поръчки се гледаше на второ четене, лично аз направих такова предложение в тази зала, от тази трибуна, и Вие от БСП го подкрепихте. Не мога да разбера сега каква е тази метаморфоза. Вие го подкрепихте – има стенограми, може да си ги прочетете. Не мога да разбера как тогава го подкрепихте, а сега сте против. Защо трябва да правим нещо безсмислено?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Байрактаров.
Гласували 100 народни представители: за 71, против 22, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Думата за изказване има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Откровено казано, вероятно и сега част от парламентарната група, в частност аз, бях готов да подкрепим това предложение. И да обясня – имахме тази нагласа и, разбира се, осъществихме тази подкрепа при гласуването на предложението по Закона за обществените поръчки.
Защо обаче няма да подкрепим сега предложеното изменение на Закона? Защото наблюдаваме пълна безпомощност от страна на вносителите на предложението за изменение и допълнение да ни обяснят аргументите, които налагат промяната към този момент.
Защо защитното съоръжение, което в момента се строи, въз основа на предишното изменение в Закона за обществените поръчки, да не може да бъде довършено по реда, по който е започнато – тоест с възлагане от страна на областните управители, при положение че имаме одобрен първоначален проект, при положение че имаме шест фирми, избрани към този момент, които участват в изграждането на отделните участъци на територията на трите области? Кое налага тази промяна? Стои ли зад тази промяна разбирането, че ще се строят нови участъци по границата ни било с Турция или пък, да кажем, с Гърция, каквато хипотеза беше заявена към този момент? Ако нямат това обяснение, каква е логиката тогава на предложението?
Всъщност, дами и господа, съоръжението можеше да бъде изградено без да се променя и предишният Закон за обществените поръчки, който предвиждаше ограничена процедура, в това число с участие на фирми, на базата на покана и съответно преговори с тях.
Подкрепихме първото изменение на Закона за обществените поръчки с разбирането, че това е една необходимост от гледна точка на рисковете и от гледна точка на по-ефективното противодействие на нелегалния трафик и ограничаване на бежанската вълна. Според министър-председателя – там, където има изградено защитно съоръжение, съответно способността за намаляване и пресичане на трафика и на бежанската вълна е седем пъти. Разбира се, изграждането на защитното съоръжение означава и по-малко физическа сила, съответно по-малко като брой участие на гранични полицаи и на военни части.
Няма да пропусна и това, което чух, по отношение на предишното съоръжение в рамките на 30 километра. Откровено незнание, за да не кажа и поредица от глупости, извинявайте, колеги, които бяха споделени от парламентарната трибуна.
Първо, да Ви обясня – строителството на тези 30 километра започна в края на февруари месец 2014 г. и беше завършено в края на месец юни 2014 г. Съоръжението е по проект, изработен, възложен от Министерството на вътрешните работи и то е защитно съоръжение, изработено във вида, в който е поръчано от този, който е собственикът и който ползва защитното съоръжение, в лицето на Министерството на вътрешните работи. Защитното съоръжение беше изградено в най-пресечения участък по българо-турската граница и беше изградено, за да даде възможност на граничните полицаи да реагират овреме при забелязване на приближаващи бежанци. В тези участъци нито термонаблюдението, нито видеокамерите ги улавяха във време, което позволяваше на граничните полицаи да се намесят. Беше изградено в такъв участък, в който механизацията нямаше достъп и, ако не знаете, което е непростимо за членовете на Комисията по отбрана – бетонът се носеше на ръка, строителните материали се носеха на ръка от българските военнослужещи, за разлика от участъците, в които сега се изгражда защитното съоръжение. Съвсем естествено е в тези участъци да има естествена ерозия на почвата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): За една година, егати ерозията.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Не е паднало от вятъра – не говорете глупости, не обиждайте хората, които са строили! В резултат на ерозията имаше наклоняване на 80 метра! Чуйте добре – 80 метра! Ако това е драма, какво да кажем за случващото се по магистралите на България – с дупките, с пропадналите участъци? Какво да кажем за новите участъци от магистралите?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е тема на разговора.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Още веднъж ще кажа: не обиждайте хората, които са участвали в това строителство. Гаранцията и обслужването на защитното съоръжение е предвидено в изграждането. Седем милиона и половина е стойността на защитното съоръжение – един милион и половина са възнагражденията, които се полагаха на българската армия. Това е стойността на защитното съоръжение – платени от държавата седем милиона и половина за защитното съоръжение! Малко повече от четири месеца – 30 километра. Петнадесет месеца вече, изграждане на строителството – няма и 60 километра. Имаше въпроси към госпожа Бъчварова колко е изградено и тя не знаеше колко е изградено. Колко били изградени, какви били подготвени... Дори да приемем към момента, че са изградени 60 километра – имате гласувани веднъж 65 милиона и ново решение за 30 милиона.
Моля да удължите времето на групата.
Колко ще стигне цената? Двеста и петдесет хиляди лева е линейният километър на старото защитно съоръжение. Възпрепятстващо инженерно техническо съоръжение е наименованието в проекта, а не ограда. Няма особена разлика. Не ми обяснявайте, че разликата е във времето за гаранция. И тогава, и сега има гаранция на защитното съоръжение! И тогава, и сега изпълнителите отговарят! И тогава, и сега, дебелината на телта е една и съща! Каква толкова е голяма разликата, че има четири пъти по-висока цена, за да се стигне до един милион линеен километър сега? Каква е разликата? Какви материали се влагат точно?
Сега да обясня за избора на фирмите. Сега в момента в строителството участва втората фирма, която навремето участва в конкурса по избор на изпълнителите от страна на инженерната част – втората – едни и същи фирми. Единствен производител на режеща тел в България беше този, който беше избран. Единствен производител! Всички останали бяха вносители. В това число сегашната фирма-изпълнител беше предложила единствено паркова ограда, а не режеща тел. Разбира се, има различия в това, което предлагат фирмите. Кой да бъде избран? Кой да бъде избран, ако не тази фирма, която е единствен производител на режещата тел? Не спекулирайте с тези аргументи.
В заключение, нямате никакви основания за абсурдните нападки към първите 30 километра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предметът на дебата, господин Найденов, е законопроект. Друг е дебатът днес.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Никакви аргументи не черпите от факта, че дебатирате темата, свързана с първите 30 километра. Разбира се, няма как да пропуснем да не обясним всичко онова, което е предмет на Вашите нападки. След като към този момент не давате никакви нови аргументи за новото си предложение, защо тогава да даваме, един вид, бланкетното разрешение, без да е ясно за какво? Това е и своеобразно извинение за всичко, което е направено до този момент. В такъв случай, най-малкото, на което можете да разчитате от страна на парламентарната група, е да се въздържите при гласуването на този текст. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Единствено по начина на гласуване и по същество.
Януари 2015 г. – гласуваме „за”. Обоснована е необходимостта от решаване на обществено значима задача като не се върви по дългата процедура – гласуваме „за”. След това господин Байрактаров предлага в Закона за обществените поръчки, обосновава го – гласуваме „за”.
Днес виждаме резултатите – те станаха ясни от тази трибуна. Договарянето се използва като възможност за харчене на много средства, без да се постига целта. Затова и единствено по тази причина, ние преставаме да подкрепяме този ред за постигане на договореност за решаването на тази значима задача и това е причината нашата парламентарна група днес да се въздържи и да Ви предложим с гласуваните възможности и пари да свършите тази задача, която е предвидена, а оттук нататък, ако трябват други задачи, да вървим по реда на обществените поръчки. Това е изводът. Това е причината за нашето поведение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 654-01-55, от 13 април 2016 г.
Гласували 103 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ПФ.)
Господин Валери Симеонов – процедура.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като не бяха направени конкретни предложения по Законопроекта, предлагам да се подложи на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Припомням текста на чл. 77, ал. 2: „Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание”. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на Законопроекта. Налице са условията на Закона – нашия Правилник, който е с ранг на закон.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 85, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Доклад за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки
Параграф единствен. В чл. 13, ал. 1 се създава нова т. 18:
18. договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 13 и ал. 4, т. 1, свързани с изграждане на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания за второ четене? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 4. (Ръкопляскания от ПФ.)
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Колеги, утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Димитър Главчев

Секретари:
Георги Търновалийски
Калина Балабанова