Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Алиосман Имамов

Секретари: Димитър Делчев и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, няколко съобщения:
На 28 юли 2016 г. в Народното събрание постъпи препис от Решение № 9 от 28 юли 2016 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 8 от 2016 г.
С Решението си Конституционният съд се произнася по искане на Президента на Република България и обявява за противоконституционно Решение за произвеждане на национален референдум, прието от Четиридесет и третото народно събрание на 12 май 2016 г., в частта по точки 2, 4 и 6, с която са приети въпросите, както следва:
- по т. 2: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?“;
- по т. 4: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?“;
- по т. 6: „Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система, с абсолютно мнозинство в два тура?“.
На 28 юли 2016 г. с вх. № 602-00-52 в Народното събрание е постъпил Доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз по време на Нидерландското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари – юни 2016 г.) и за основните приоритети по време на Словашкото председателство на Съвета на Европейския съюз (юли – декември 2016 г.) и Шестмесечна програма на Съвета по европейските въпроси с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Словашкото председателство на Съвета на Европейския съюз (юли – декември 2016 г.), приети с Решение № 621 от 2016 г. на Министерския съвет. Материалите са предоставени на народните представители на електронната им поща.
На 28 юли 2016 г. с писмо от председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в Народното събрание са постъпили: Отчет относно изпълнение на функциите по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 юни 2016 г. – 24 юли 2016 г. и Протокол № 32 от заседание на Управителния съвет на Фонда, проведено на 25 юли 2016 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С мое писмо Отчетът и Протоколът са предоставени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители и в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила Информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите през юли 2016 г. Материалът е на разположение на всички колеги в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Гечев – процедура.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам първа точка от дневния ред днес да бъде Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на „Летище София“ ЕАД. Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Бързате за Бузлуджа ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за промяна в поредността на точките за днешното пленарно заседание.
Гласували 132 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ ПРИ ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД.
Постъпил е Доклад от Комисията по бюджет и финанси, който ще ни бъде представен от госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на „Летище София“ ЕАД, № 654-02-67, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 юли 2016 г.
На заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект за решение.
На заседанието присъстваха представителите на Сметната палата: господин Цветан Цветков – председател, и господин Тошко Тодоров – заместник-председател.
В мотивите към Проекта за решение вносителите посочват, че „Летище София“ ЕАД е водещо българско международно летище, обслужващо около 4 милиона пътници годишно. Като важен стратегически обект, то има отношение и към националната сигурност на страната. Дружеството генерира приходи по две основни направления: от една страна, като летищен оператор, който събира държавните такси, а от друга, като търговско дружество, което обслужва наземно авиокомпаниите, отдава площи под наем и стопанисва магазините и паркингите.
През последните години българската държава е вложила милиони левове в обновяването на материалната база и инфраструктурата на летището, като се изгради връзката на софийското метро до Терминал 2.
Въпреки огромните държавни инвестиции за модернизиране на най-голямото българско летище, се наблюдава тенденция към понижаване на финансовите показатели на Дружеството.
В тази връзка възлагането на Сметната палата на одит за съответствие при финансовото управление на „Летище София“ ЕАД ще допринесе за повишаване прозрачността на управленските решения, ще отговори на съмненията за злоупотреби при разходването на средства от Дружеството, ще защити и гарантира интересите на гражданите и обществото.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на „Летище София“ ЕАД
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на „Летище София“ ЕАД за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2016 г.
2. Срокът за извършване на одита е от 1 септември 2016 г. до 28 февруари 2017 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е до 31 март 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който Ви бе предложен от госпожа Стоянова от името на Комисията по бюджет и финанси, единодушно подкрепен от нейните членове.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа за днес, предвидена по нашата програма преди промяната на поредността, случила се с нарочно решение на пленарната зала, а именно:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има три проекти за решения.
Първият по време, е с вносители Корнелия Нинова и група народни представители, вторият – с вносители Мустафа Карадайъ и група народни представители, третият с вносители – Цветан Цветанов, Красимира Ковачка, Станислав Станилов, Румен Йончев, Красимир Каракачанов, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Валери Симеонов, Данаил Кирилов и Димитър Танев.
Колеги, тъй като решенията се различават само по датата, ако не възразявате, мога да Ви предложа да ги изчета и трите едновременно и тогава да проведем разискванията.
Държите ли лично да представите проектите?
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България
Народното събрание на основание чл. 84, т. 4, чл. 86, ал. 1, чл. 93, ал. 5 и чл. 94 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Насрочва избори за президент и вицепрезидент на Република България на 23 октомври 2016 г.”
Това е Проектът на госпожа Нинова и група народни представители от Парламентарната група на БСП лява България.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България
Народното събрание на основание чл. 84, т. 4, чл. 86, ал. 1, чл. 93, ал. 5 и чл. 94 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 4 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Насрочва избори за президент и вицепрезидент на Република България на 30 октомври 2016 г. – неделя.”
Вносители са господин Мустафа Карадайъ и група народни представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
И третият Проект за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България
Народното събрание на основание ч. 84, т. 4, чл. 86, ал. 1, чл. 93, ал. 5 и чл. 94 от Конституцията на Република България, и чл. 4, ал. 4 от Изборния кодекс
РЕШИ:
Насрочва избори за президент и вицепрезидент на Република България на 6 ноември 2016 г. – неделя.”
Вносители – изброявам всички подписали се, тъй като са от различни парламентарни групи: Цветан Цветанов, Красимира Ковачка, Станислав Станилов, Румен Йончев, Красимир Каракачанов, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Валери Симеонов, Данаил Кирилов, Димитър Танев.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение, или с гласуването ще се произнесем по датите?
Все пак искате думата.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Въпреки че е последният работен ден, все пак става въпрос за насрочване на дата за избори за президент и вицепрезидент на Република България и ми се струва, че така само, без дебат, не е най добрият начин да мине тази дискусия.
Парламентарната група на БСП направи предложение изборите да бъдат на 23 октомври, не толкова защото това беше датата от 2011 г., когато се проведоха последните президентски избори, а по-скоро водени от това, че в края на годината българският парламент трябва да приеме най-важния закон за своята работа за всяка една година, а именно Закона за държавния бюджет за 2017 г. Знаете, че самата парламентарна процедура по обсъждане и приемане на бюджета на Републиката е доста дълга, доста отговорна задача в работата на Народното събрание.
Съвпадането на президентската кампания с тази процедура, знаете какви са емоциите и страстите във време на предизборната кампания, според мен ще реши възможността в парламента да бъде проведена съдържателна дискусия по този въпрос. Това беше един от аргументите, по който се водехме при направеното предложение изборите да бъдат на 23-ти, тъй като знаете, че обикновено президентските избори преминават и на два тура, за да може в началото на месец ноември да имаме избран президент и парламентът след това да може да си свърши работата по приемането на процедурата за държавния бюджет.
Не на последно място ми се струва, че 23 октомври е дата, която отговаря и на очакванията на българското общество час по скоро да бъде избран нов президент след ерата на назначения от ГЕРБ президент Плевнелиев през тези пет години. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Когато и да бъде избран, ще встъпи в длъжност на 22 януари.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за насрочване избори за президент и вицепрезидент на Република България на 23 октомври 2016 г.
Това е проектът на госпожа Нинова и група народни представители от БСП лява България.
Гласували 149 народни представители: за 21, против 99, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Следващият Проект на решение е на господин Карадайъ и група народни представители от групата на ДПС, а той е:
„Народното събрание реши:
Насрочва избори за президент и вицепрезидент на Република България на 30 октомври 2016 г. – неделя“.
Гласували 154 народни представители: за 24, против 95, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Последният Проект на решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България на 6 ноември 2016 г., с вносители от останалите шест парламентарни групи.
Гласуваме.
Гласували 155 народни представители: за 133, против 14, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Изборите са насрочени с Решение на Народното събрание за 6 ноември 2016 г., неделя.

Преминаваме към следващата точка, предвидена като втора за днешното пленарно заседание, а именно:
ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ И ПОДУПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 29 юни тази година.
Постъпил е доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Доктор Адемов, очаквам да ни запознаете с доклада.
Преди това да припомня т. 5 от нашето Решение – Избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт. Заседанието се излъчва в реално време по интернет страницата; изслушваме доклада на Комисията; вносителите на предложения представят кандидатите за управител и подуправител за две минути; разискване; гласуване и с оглед резултата от гласуване, различни хипотези по нашето решение.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Преди това правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Бисер Петков и госпожа Весела Караиванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
относно представянето и изслушването на кандидатите за управител и подуправител на Националния осигурителен институт
Комисията по труда, социалната и демографската политика на заседание, проведено на 28 юли 2016 г., проведе изслушване на предложените кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт по реда на Раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-надолу „Процедурни правила“.
След откриване на заседанието, председателят на Комисията припомни основните точки от Процедурните правила за провеждане на изслушването. Той отбеляза, че са спазени изискванията на Глави първа, втора и трета от Процедурните правила, проверени са представените документи, кандидатите отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжностите, за които са предложени.
Във връзка с Глава трета от Процедурните правила, с писмо от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика е поискана предварителна проверка на кандидатите по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В отговор е получено писмо от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, подписано от нейния председател господин Евтим Костадинов, от което е видно, че към настоящия момент не са открити данни, установяващи принадлежност по чл. 1 от специалния Закон.
Беше направен извод, че кандидатите за управител и подуправител на Националния осигурителен институт отговарят на изискванията на Кодекса за социално осигуряване и Процедурните правила за заемане на съответната позиция, за която са предложени. Във връзка с това кандидатите следва да бъдат допуснати до изслушването, което се проведе в открито заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика и се излъчи в реално време в интернет, чрез интернет страницата на Народното събрание.
За управител на Националния осигурителен институт е издигната кандидатурата на доц. д-р Бисер Христов Петков.
Кандидатурата е предложена от народните представители Цвета Караянчева, Светлана Ангелова, Менда Стоянова, Красимира Ковачка, Диана Йорданова, Димитър Байрактаров, Борислав Великов, Найден Зеленогорски, Димитър Танев, Михо Михов, Кирил Цочев, Руслан Тошев, Клавдия Григорова-Ганчева, Венка Стоянова, Ралица Ангелова и Галя Захариева.
Кандидатурата на господин Петков бе представена от народния представител госпожа Светлана Ангелова.
Бисер Петков е завършил висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Икономика и организация на вътрешната търговия“. Професионалния си път започва през 1988 г. като преподавател в Университета за национално и световно стопанство. В периода от 2002 г. до 2003 г. е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет. През месец март 2003 г. е избран от Народното събрание за заместник председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. В това си качество отговаря за регулацията и надзора на допълнителното социално осигуряване до месец май 2009 г. С Решение на Народното събрание от 8 септември 2011 г. е избран за управител на Националния осигурителен институт.
Бисер Петков е доктор по икономика, преподавател в УНСС, където през 2012 г. е избран за доцент и ръководител на катедра „Икономика на търговията“ във факултет „Икономика на инфраструктурата“. Има над 40 научни публикации, специализации и обучения в Австрия, Англия и Института на Световната банка във Вашингтон по въпросите на публичните финанси, пенсионната реформа и капиталовите схеми.
Избран е за член на бюрото на Международната асоциация по социално осигуряване през месец ноември 2013 г. и е добре познат в международните професионални среди.
Член е на Управителния съвет на Националната агенция по приходите от 2011 г. до момента.
За подуправител на Националния осигурителен институт е издигната кандидатурата на госпожа Весела Николова Караиванова Начева.
Кандидатурата е предложена от народните представители Цвета Караянчева, Светлана Ангелова, Менда Стоянова, Красимира Ковачка, Диана Йорданова, Димитър Байрактаров, Борислав Великов, Найден Зеленогорски, Димитър Танев, Михо Михов, Кирил Цочев, Руслан Тошев, Клавдия Григорова-Ганчева, Венка Стоянова, Ралица Ангелова и Галя Захариева.
Кандидатурата на госпожа Караиванова бе представена от народния представител от Парламентарната група на ГЕРБ госпожа Светлана Ангелова.
Весела Караиванова е завършила висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Счетоводна отчетност“. Професионалния си път започва през 1989 г. като икономист. В периода от 1992 г. до 2004 г. последователно заема различни длъжности в данъчната администрация.
Народен представител в Тридесет и деветото народно събрание. Член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, парламентарната Комисия по земеделие и гори и Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни от други държави.
Избрана е за подуправител на Националния осигурителен институт през 2005 г. и преизбрана през 2009 г. с Решение на Народното събрание. От месец април 2011 г. до месец юни 2016 г. госпожа Караиванова съвместява функциите на директор на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“, наред с изпълнението на основните си задължения като подуправител на Националния осигурителен институт. Компонентен лидер е по проект „Провеждане на оптимизация в държавните институции“, член на Управителния съвет на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, член на Консултативния съвет на Националната агенция за приходите, член на Националния съвет за закрила на детето.
Съобразно Процедурните правила кандидатите за управител и подуправител на Националния осигурителен институт представиха своите концепции.
Своята концепция за управление на Националния осигурителен институт за периода 2016 – 2020 г. господин Бисер Петков изложи в няколко части. В първата част той представи основните резултати от управлението на НОИ през настоящия мандат от месец септември 2011 г. до месец юли 2016 г. На първо място, бяха изложени основните показатели при изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за периода 2012 – 2015 г. През четирите години на изминалия период ръководството на Националния осигурителен институт е изпълнявало бюджета на ДОО в рамките на плановете си. Стремежът е бил да не се натоварва допълнително държавният бюджет.
На второ място, господин Бисер Петков акцентира върху повишаване на удовлетвореността на потребителите на услугите на НОИ. Като основни резултати той посочи: съкращаване на нормативно определения срок за отпускане на пенсия в действителен размер – от 6 на 4 месеца; съкращаване на срока за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност – от 15 на 10 работни дни; разработена и внедрена Интегрирана система за електронен обмен на документи и данни за изплащане на парични обезщетения от ДОО; повишаване на информираността на клиентите на НОИ чрез предоставяне на електронни справочни услуги и чрез дейността на създадения през 2012 г. Контактен център на Националния осигурителен институт.
По отношение на повишаване на ефикасността в дейността на осигурителната администрация бяха направени следните констатации: НОИ, изпълнявайки промените на КСО, е бил отговорен за повече дейности, които е изпълнявал с по-малки финансови ресурси. Правени са икономии в разходите за издръжка. Има увеличение на средната работна заплата като мотивация за работещите в администрацията на Националния осигурителен институт.
На следващо място, г-н Бисер Петков направи анализ на силните и слабите страни, възможностите и рисковете пред НОИ (ЗУО1; анализ). Той раздели анализа в четири направления: потребители; процеси; развитие и ресурси; финанси.
По отношение на потребителите силните страни са свързани с добре развита териториална мрежа за обслужване с възможности за използване на различни канали за доставка. Възможностите са свързани с развитие и разпространение на електронните административни услуги. Слабите страни в това направление са липсата на единен стандарт на обслужване и неизползвания потенциал на електронните услуги. Рисковете са свързани с нежелание или неподготвеност на голяма част от клиентите да използват електронните услуги.
По отношение на процесите силните странни са в действащите вътрешни правила и работни инструкции, които обхващат основните бизнес процеси. Възможностите са в оптимизиране на работните процеси чрез внедряване на процесно-ориентирания подход. Слабите страни са излишно бюрократизиране и неефективно взаимодействие между бизнес и IТ звената. Рисковете в това направление – чести законови промени с кратки срокове за влизане в действие.
По отношение на направление „Развитие и ресурси“ силните страни са свързани с наличието на квалифициран персонал и развитата информационна система. Възможностите са свързани с развитие на организационен модел, водещ до по-висока оперативна ефикасност чрез използване на икономията от мащаба и специализацията. Слаби страни в това направление са неразвита система за информационна сигурност, както и унифицирана организационна структура на териториалните поделения, без отчитане на мащаба. Рисковете се крият във високо текучество на персонала и поемане на нови дейности без необходимата обезпеченост с ресурси.
По отношение на финансите силните страни са добре развита система за финансова отчетност и контрол на разходите. Възможностите ще се търсят в обвързване на финансовата информация с информацията на изпълнението на задачите. Слабите страни в това направление се проявяват в слабостите в процеса на анализ и планиране на потребностите, а рисковете, които биха могли да се появят, са свързани с налагане на бюджетни ограничения.
В последната част на концепцията си г-н Бисер Петков очерта стратегическите цели, които трябва да се преследват, задачите и действията за постигането им.
Цел № 1: Повишаване на потребителската удовлетвореност.
Цел № 2: Оптимизиране на работните процеси в НОИ.
Цел № 3: Повишаване на организационната ефикасност.
Цел № 4: Прозрачност и контрол при изразходване на публичния ресурс.
За тази цел ще се извърши:
- Прилагане на проактивни и превантивни мерки с цел намаляване вероятността и размера на последствията от настъпване на осигурените социални рискове;
- Засилване на организационната ефективност, секторното взаимодействие и междуинституционалното сътрудничество за разкриване на осигурителни измами и ограничаване на неправомерните осигурителни плащания;
- Засилване на контрола върху разходите на института, основан на подхода „разходи – ползи и резултати".
Кандидатът за подуправител на Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова представи концепцията си за развитие на института в периода 2016 – 2020 г. Тя започна представянето си с постигнатите резултати в досегашната й работа като подуправител на НОИ. Тя акцентира на дейностите и ефективността на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители" при несъстоятелност на работодателя и на Осигурителния архив. Като успех тя посочи преминаването на функция „Събиране" от Националния осигурителен институт в Национална агенция за приходите и изплащането на паричните обезщетения и помощи директно от НОИ на правоимащите лица.
Тя подчерта личния си принос в превръщането на НОИ в компетентната българска институция в областта на социалното осигуряване и социалната сигурност в Европейската общност, както и активно участие на НОИ в процесите за намаляване на административната тежест в НОИ. Във времето, когато тя е била подуправител, е разработена вътрешна информационна система за въвеждане и съхранение на структурирани електронни документи, създаден е информационен център за клиентите, пенсиите и добавките се изплащат чрез електронен изплащателен картон във всички пощенски станции, органите на Медицинската експертиза представят данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им по електронен път.
Според госпожа Караиванова визията за доброто управление на НОИ може да се определи чрез следните акценти:
- Националният осигурителен институт да се превърне в гарант за законосъобразно и прозрачно управление на публичния ресурс на държавното обществено осигуряване;
- да се усъвършенства прилагането на комплексното административно обслужване;
- да се постигне добро представителство пред външни институции и външни лица;
да се подобри ефективността на вътрешния комуникационен процес;
- да се изгради среда на взаимно доверие на всички нива в управлението.
Тази визия може да бъде реализирана чрез следните действия:
- НОИ трябва да стане активна институция в електронното правителство на България;
- Активно участие в международните процеси в областта на социалното осигуряване;
- Превенция и последващ контрол;
- Повишаване на организационната ефективност, секторното взаимодействие и междуинституционалното сътрудничество чрез традиционни подходи;
- Експертите в НОИ да се превърнат в надежден партньор при предоставянето на осигурителни услуги;
- Експертите на Института да имат важна роля за постигане на целите и поддържането на интегритет;
- Лидерите на Института да се стремят към високо обществено доверие;
- Да се изгради лидерство на всички нива в организацията;
- При прилагането на осигурителното законодателство да се спазват високи стандарти на поведение и ценности, за които лидерите и експертите са лично отговорни и това поведение влияе върху общественото доверие и имиджа на институцията.
Ако се изпълнят всички набелязани задачи, в края на предстоящия мандат могат да се очакват следните резултати:
- Намаляване на дефицита и натиска върху публичните финанси;
- Пенсионирането – предвидимо, достъпно, с данни, предоставени по електронен път;
Електронизиране изцяло на процеса по отпускане на обезщетенията за безработица;
- Институция с минимум на брой жалби и заведени съдебни дела;
- Институция, привлекателна за работа, развитие и добър микроклимат;
- Добра материална база и условия на труд;
- Високо обществено доверие и удовлетвореност на потребителите на системата.
В проведената дискусия бяха зададени въпроси от народните представители Радан Кънев, Ралица Тодорова, Димитър Байрактаров, Георги Гьоков, Георги Кадиев и Руслан Тошев. Въпросите се отнасяха до: очакванията и рисковете от прехвърлянето на партидите на осигурените лица от универсалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт; какво се предвижда в политиката по краткосрочното осигуряване; ще се промени ли формулата за изчисляване размера на пенсиите; ще бъдат ли преизчислени старите пенсии с размерите на средния осигурителен доход и кога; какви нови електронни услуги ще се въведат през следващите години; какви мерки се предприемат по отношение на забавеното изплащане на пенсиите на българите, работели в Гърция; има ли напредък в преговорите с Русия по отношение на пенсиите на българските граждани, работили в Русия; предвиждат ли се промени в законите, отнасящи се до по-ефективната работа на Фонда за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя; ще се облекчат ли процедурите при регистрацията на безработните лица за получаване на обезщетения при безработица?
Кандидатите за управител и подуправител отговориха прецизно и изчерпателно на всички въпроси, в рамките на определеното от процедурните правила време.
След приключването на дискусията с народните представители председателят на Комисията, д-р Хасан Адемов обяви, че до народните представители и ръководствата на парламентарните групи в 43-то Народно събрание, както и до Комисията по труда, социалната и демографската политика е получено предложение на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите за кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт. В него се посочва: „Решаването на натрупаните проблеми и предприемането на необходимите промени в социалноосигурителния модел, изискват при реализацията на следващия четиригодишен мандат на ръководството на НОИ да бъде гарантирана необходимата приемственост на натрупания опит и професионализъм.
Досегашната работа на организацията и ръководството на НОИ от страна на господин Бисер Петков – управител, и на госпожа Весела Караиванова – подуправител, се отличава със стриктно спазване на осигурителното законодателство, експертност и иновативност при подготовката на необходимите правни и институционални промени, с компетентност и балансираност при изпълнение на функционалните им отговорности.
В тази връзка и по повод решението на Народното събрание от 29 юни 2016 г. за приемане на правила и условия за предлагане, изслушване и избор на кандидати за управител и подуправител на НОИ, национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите декларират подкрепа за кандидатурите, както следва: на господин Бисер Петков за управител на НОИ, на госпожа Весела Караиванова – Начева, за подуправител на НОИ.“
Предложението е подписано от Васил Велев – Председател на АИКБ, Божидар Данев – изпълнителен председател на БСК, Цветан Симеонов – председател на БТПП, Кирил Домусчиев – председател на КРИБ, Пламен Димитров – президент на КНСБ, Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“.
В съответствие с чл. 89, ал. 3 от ПОДНС на Народното събрание и т. 6 на глава IV от Процедурните правила председателят на Комисията по труда, социалната и демографска политика покани представителите на неправителствените организации и представители на медиите да зададат своите въпроси към кандидатите или да направят коментари по концепциите им.
Президентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов обяви подкрепата си за господин Бисер Петков и госпожа Весела Караиванова, като изрази и задоволството си от досегашната работа на управителя и подуправителя на НОИ. Изрична подкрепа изрази и господин Цветан Симеонов – председател на Българката търговско промишлена палата.
Главният секретар на Българската асоциация на пенсионерите господин Димитър Кисимов зададе въпроси, свързани с функционирането на Обществения съвет към НОИ и промяна на размера на всички видове пенсии. Отговорите бяха в посока на това, че в зависимост от компетентностите и отговорностите на НОИ ще бъдат предприети необходимите мерки.
След приключване на дискусията и въз основа на изслушването Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да разгледа, обсъди и гласува по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на НОИ, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание кандидатурите на господин Бисер Христов Петков и госпожа Весела Николова Караиванова-Начева съответно за управител и подуправител на Националния осигурителен институт“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да представите и проектите за решения.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Проектите за решение, госпожо Председател.
„РЕШЕНИЕ
за избиране на Управител на Националния осигурителен институт
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Избира Бисер Христов Петков за управител на Националния осигурителен институт за срок четири години.
2. Решението влиза в сила от приемането му.“
„РЕШЕНИЕ
за избиране на подуправител на Националния осигурителен институт
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Избира Весела Николова Караиванова-Начева за подуправител на Националния осигурителен институт за срок четири години.
2. Решението влиза в сила от приемането му.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно процедурата вносителите на предложения трябва да предложат кандидатурите в рамките до 2 минути, но те бяха представени много подробно в доклада на Комисията. Мисля, че нищо ново няма да споделите с нас, поради което откривам дебата.
Има ли народни представители, които желаят при толкова обстоен и коректно подготвен доклад да вземат думата?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е закрит. Предстои гласуване.
Приканвам народните представители в залата.
Квесторите, моля за съдействие. (Народни представители влизат в пленарната зала.)
Подлагам на гласуване Проект на решение за избиране на управител на Националният осигурителен институт:
„Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Бисер Христов Петков за управител на Националния осигурителен институт за срок 4 години.
2. Решението влиза в сила от приемането му.“
Гласуваме, колеги.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието единодушно.
Честито, господин Петков!
Проект на решение за избиране на подуправител на Националния осигурителен институт:
„Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Весела Николова Караиванова-Начева за подуправител на Националния осигурителен институт за срок 4 години.
2. Решението влиза в сила от приемането му.“
Гласуваме!
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието единодушно.
Успешен нов мандат на управителя и подуправителя на НОИ!

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ С ВЪПРОСИ:
1. ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА СЕ ВЪВЕДЕ РЕГУЛАЦИЯ НА ПАЗАРА ЗА ГОРИВАТА, ТАКА ЧЕ ДА СЕ ГАРАНТИРАТ ПО-НИСКИ ЦЕНИ В БЕНЗИНОСТАНЦИИТЕ?
2. ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕМАХНЕ ОГРАНИЧЕНИЕТО ЕДНО ЛИЦЕ ДА МОЖЕ ДА ОТКРИЕ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТИРИ АПТЕКИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ЗА ДА СТАНЕ ПАЗАРЪТ ПО-КОНКУРЕНТЕН И ДА СЕ НАМАЛЯТ ЦЕНИТЕ В АПТЕКИТЕ?
3. ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА ОТПАДНЕ НАПЪЛНО ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ?
4. ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ БРОЯТ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДА БЪДЕ НАМАЛЕН ОТ 240 НА 120?
5. ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА ОТПАДНЕ ИМУНИТЕТЪТ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ?
Ще чуем докладите: първо, на Водещата комисия по правни въпроси; след това на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения; Комисията по икономическа политика и туризъм; Комисията по енергетиката и Комисията по здравеопазването.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, с молба за процедура по допуск за господин Веселин Марешки и господин Стефан Августинов от Инициативния комитет „Референдум 2016“.
Моля за процедура по допуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите в залата.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
„ДОКЛАД
относно предложение за произвеждане на Национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от четири аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции.
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли…“ – тук, господин Председател, правя редакционна поправка на текста в доклада – верният въпрос така, както е зададен и както ще го чета и моля да се отразява впоследствие е:
„5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?“ № ПГ-539-01-11, внесен от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
На свое заседание, проведено на 29 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Веселин Марешки – председател на Инициативния комитет, и господин Стефан Августинов – представител на Инициативния комитет; от „Българска петролна и газова асоциация“: госпожа Мария Йорданова – организационен секретар, госпожа Цвета Динкова – експерт, и господин Светослав Бенчев – юрист.
Предложението за произвеждане на национален референдум беше представено от господин Стефан Августинов, който в отговор на постъпилите становища и в допълнение на мотивите към предложението за произвеждане на национален референдум добави по първия поставен въпрос, предлагащ регулация на пазара за регулация, че в други стопански отрасли законодателството предвижда регулация на цените и даде за пример правомощията на: Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Комисията по енергийно и водно регулиране, определянето на общинските съвети на минимални и максимални цени за таксиметров превоз и др. Той добави, че горивата са стоки от първа необходимост и въвеждането на регулация ще облекчи крайните потребители.
По втория поставен въпрос – за отпадане на забраната за откриване на повече от 4 аптеки от едно лице, господин Августинов изложи становището, че законовата разпоредба нарушава принципа на свободната стопанска инициатива, уреден в чл. 19 от Конституцията на Република България. Той посочи, че внесеното Предложение за произвеждане на национален референдум може да се разгледа по реда на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (Закона).
Председателят на Комисията по правни въпроси посочи, че Предложението за произвеждане на национален референдум е внесено в Народното събрание на 3 февруари 2016 г. с вх. № ПГ-539-01-11.
На 24 март 2016 г. е постъпило писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е представен протокол от 18 март 2016 г. за извършена от главния директор на Главна дирекция ГРАО проверка, която констатира, че броят на установените коректни записи по отношение на данните на гражданите, участвали в подписката, е 310 078 лица.
С писмо от 28 март 2016 г. председателят на Народното събрание уведомява членовете на Инициативния комитет, че следва да отстранят нередностите в подписката в едномесечен срок.
С молба на Инициативния комитет от 3 май 2016 г. са представени допълнителни бланки със събрани подписи в подкрепа на Предложението за произвеждане на референдум, като в молбата се твърди, че с внесените допълнителни подписи се доказва подкрепата на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона.
С писмо от 6 юни 2016 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява Председателя на Народното събрание, че след извършена проверка, отразена в протокол от 2 юни 2016 г., от Главна дирекция ГРАО е установено, че от допълнително представените 125 292 записа, 87 278 броя са коректни.
Председателят на комисията по правни въпроси съобщи, че общият брой на установените коректни записи е 397 356 (310 078 + 87 278) и с това е под нормативно изискуемите в чл. 10, ал. 2 от Закона 400 000 подписа на граждани с избирателни права. Следователно Народното събрание не приема решение за произвеждане на национален референдум при условията на обвързана компетентност, а може в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона да одобри Предложението за произвеждане на национален референдум или мотивирано да го отхвърли.
Господин Кирилов припомни, че Комисията по правни въпроси на основание чл. 79, ал. 2 от Конституцията на Република България е орган, подпомагащ дейността на Народното събрание, и следва да бъде извършена преценка за допустимост и анализ на съдържанието на въпросите, по които се предлага произвеждане на референдум, като насочи вниманието към чл. 9 от Закона, според който се допуска Национален референдум за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение и акцентира върху ограниченията за произвеждане на референдум в хипотезите на ал. 2, 3 и 4 от Закона.
В допълнение той посочи, че към Предложението за произвеждане на национален референдум и в изпълнение на изискванията на чл. 12, ал. 1 от Закона е представена подписка от Инициативния комитет, състоящ се от най-малко 5 члена, както и бланки, удостоверяващи гражданите, подкрепили въпросите.
Във връзка с изискването на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за определяне и съгласуване с кмета на общината на общодостъпни места за събиране на подписите, господин Кирилов информира народните представители за постъпило становище от „Български фармацевтичен съюз“, с което се твърди, че са нарушени процедурата и редът за събиране на подписите от страна на Инициативния комитет, тъй като подписите и агитацията в подкрепа на Националния референдум са събирани в помещенията на аптеки и липсва предварително съгласуване с кмета на общината за определяне на общодостъпни места, където ще се събират подписите. В становището се съдържат данни, че аптеките са администратори на лични данни и предоставянето на търговски отстъпки или други преференциални условия на потребителите на лекарствени препарати може да повлияе на решението им да се включат в подписката и следователно е недопустимо чрез използването на стимули да се търси подкрепа за произвеждане на национален референдум.
По отношение на първия Въпрос: (Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?) господин Кирилов съобщи, че е постъпило отрицателно становище от Министерството на икономиката до Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, според което въвеждането на регулация би било в противоречие с правилата на конкуренцията и с принципите на пазарната икономика, като са изложени съображения, че в момента има три регулационни органа на пазара на горивата: Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Български институт по метрология и Комисия за защита на конкуренцията, като в правомощията на КЗК е регулирането на пазарната среда и запазването на правилата на свободната конкуренция по Закона за защита на конкуренцията и Договора за функциониране на ЕС. Освен това е посочено, че в ЕС нито една държава не е наложила подобна регулация на пазара на горивата.
По този въпрос в Комисията по правни въпроси е получено отрицателно становище и от Българска петролна и газова асоциация, в което се съобщава, че създаването на регулация на пазара на горивата, би довело до непоправими вреди на пазара, би дало негативен сигнал на българските и чуждестранни инвеститори, противоречи на свободната стопанска инициатива, принципите на честна и лоялна конкуренция и свободния вътрешен пазар.
По отношение на втория Въпрос: (Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?) е постъпило отрицателно становище от Министерството на здравеопазването до Комисията по здравеопазването, според което въпросът съдържа недоказано, декларативно и подвеждащо твърдение, което може да заблуди участниците в референдума, че пазарът ще стане по-конкурентен и ще се намалят цените на лекарствените продукти.
Господин Кирилов информира народните представители, че поставените въпроси 3 и 4 (Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?“ и „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?“) се припокриват с поставените с референдума на Инициативния комитет на Слави Трифонов въпроси, за които вече има решение на Народното събрание от 12 май 2016 г. и обърна внимание, че Президентът на Република България е повдигнал въпроса по отношение на Въпрос 4 („Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?“) до Конституционния съд на Република България за проверка относно евентуалното му противоречие с Конституцията на Република България.
По петия поставен въпрос („Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?“) бе изложено разбирането, че същият е по същество неясен. По силата на чл. 69 от Конституцията на Република България е налице забрана за търсене на наказателна отговорност от народните представители за изказаните от тях мнения и за техните гласувания, като забраната се отнася и за действия, свързани с изпълнението на техните функции. Освен в разпоредбата на чл. 69 от Конституцията на Република България имунитетът е уреден и в чл. 70, където се регламентира наказателната неприкосновеност на народните представители, изразяваща се в забрана за задържане под стража, лишаване от свобода, „домашен арест“, предварително задържане от полиция, започване на наказателно преследване срещу народните представители с изключение на престъпления от общ характер и тежки престъпления. От поставения въпрос не може да се изведе волята на инициаторите на Предложението за произвеждане на национален референдум, дали се има предвид и двата уредени имунитета, или само един от тях. Видно от мотивите към Предложението за произвеждане на национален референдум се иска отпадане на имунитета, за да може народните представители да носят наказателна отговорност, като в същото време това искане се обосновава с липсата на риск народен представител да бъде репресиран заради своите политически възгледи и убеждения, което по същество представлява функционалния имунитет, уреден в чл. 69 от Конституцията на Република България. Ето защо тази неяснота не може да бъде отстранена чрез редакция по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона и така поставеният въпрос е неясен и от него няма да може да се изведе валидна воля на избирателите, ако се постави въпросът.
В обсъждането взеха участие народните представители: Чавдар Георгиев, Явор Хайтов, Емил Димитров, Димитър Делчев, Данаил Кирилов.
Господин Георгиев посочи, че следва да се зачете становището на българските граждани, но посочи, че според него третият и четвъртият въпрос са противоконституционни и направи процедурно предложение за разделното им гласуване.
Господин Хайтов приветства инициативата за произвеждане на национален референдум.
Господин Димитров изказа становището, че първият и вторият от поставените въпроси са въпроси, тясно свързани със стопанската дейност на господин Марешки и целят чрез поставянето им да утвърдят лични стопански интереси и следователно нямат за предмет прякото решаване от гражданите на въпроси от национално значение.
Господин Делчев декларира, че парламентарната група на „Реформаторския блок“ винаги е подкрепяла института на пряката демокрация и допитването до хората по принципни въпроси от национално значение, но изрази становището, че първите, поставени с Предложението за произвеждане на национален референдум въпроси, не са от национално значение, а отразяват частни стопански интереси. По отношение на останалите въпроси той отбеляза, че същите са били предмет на обсъждане в Народното събрание и то вече ги е допуснало с Решение от 12 май 2016 г. Освен това той изрази становището, че ако към бъдещия референдум се поставят и тези въпросите, поставени с Инициативата, избирателите могат да бъдат затруднени да отговорят на толкова много въпроси.
В допълнение към становището, постъпилото от „Българска петролна и газова асоциация“, господин Бенчев съобщи, че регулирането на цените на горивата няма да постигне търсения ефект, а напротив, ще доведе до съкращаване на разходи, а от там до съкращения на работни места. Той припомни, че до средата на 90-те години на миналия век е имало регулация на горивата от Министерския съвет, в резултат на която е липсвал чуждестранен инвеститорски интерес и е нямало възможност за инвестиции в сектора с цел подобряване на предлаганите продукти.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за”, 5 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, прие процедурното Предложение за разделно гласуване на поставените с Предложението за произвеждане на национален референдум въпроси.
В резултат от проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси:
- с 2 гласа „за”, 3 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да отхвърли въпроса: „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?“;
- с 3 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да отхвърли въпроса: „Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?“;
- с 0 глас „за”, 0 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да отхвърли въпроса: „Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?“;
- с 1 глас „за”, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да отхвърли въпроса: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?“;
- с 3 гласа „за”, 2 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да отхвърли въпроса: „Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?“
- и с 10 гласа „за”, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание следния проект на решение за отхвърляне на Предложението за произвеждане на национален референдум:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
относно Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
Народното събрание, като взе предвид резултата от гласуването, изразените мнения и становища в доклад на Комисията по правни въпроси, и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
РЕШИ:
Отхвърля Предложението за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?“;
2. „Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?“;
3. „Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?“;
4. „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?“;
5. „Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?“, № ПГ-539-01-11, внесен от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Следващият доклад е от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Заповядайте, госпожо Маринска.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаеми господин Председател, колеги.
„ДОКЛАД
на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
На свое редовно заседание проведено на 23 юни 2016 г., разгледа и обсъди Предложение на Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11 от 3 февруари 2016 г. На заседанието на Комисията присъстваха: господин Веселин Марешки – председател на Инициативния комитет и господин Стефан Августинов.
Мотивите към предложението за произвеждане на национален референдум, което съдържа пет въпроса, бяха представени от господин Веселин Марешки. В изложението си по въпрос № 1 от предложението за произвеждане на национален референдум, свързан с въвеждането на регулация на пазара на горива, бе изразено становище, че по-ниските цени на пазара на горива на дребно биха довели до понижаване на цените на почти всички останали стоки и услуги. Доколкото горивата са стоки от първа необходимост и без реална пазарна алтернатива, е целесъобразно да се въведе регулация на пазара, която да ограничи търговските практики.
Вносителите на предложението считат, че е справедливо да бъдат въведени ограничения на максималната надценка, при която търговците могат да продават горивата на дребно.
По отношение на поставения втори въпрос във връзка с предлаганото предложение да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, вносителите считат, че чрез въвеждането на ограниченията се нарушава принципът на свободна инициатива, уреден в чл. 19 от Конституцията на Република България, както и се нарушава свободната конкуренция на пазара на лекарствените продукти.
Относно въпрос № 3 за пълно отпадане на годишната държавна субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции. При представянето на въпроса представителите на Инициативния комитет изразиха становище, че тази разпоредба от Закона създава неоправдано предимство за партиите и коалициите, получили определен брой гласове на последните парламентарни избори, пред новосформираните политически субекти.
Във връзка с поставения за национално допитване въпрос № 4 в подписката относно намаляване на броя на народните представители от 240 на 120, вносителите на предложението смятат, че поради твърде големия брой народни представители на практика се губи връзката между тях и избирателите. Значителна част от българските граждани не могат да посочат народните представители, избрани от техния район. Тe смятат, че намаляването им наполовина ще осигури възможност в състава на Народното събрание да участват единствено експерти, притежаващи необходимата компетентност, чието мнение и глас ще има реална тежест при приемането на законите.
По отношение на въпрос № 5 – да отпадне имунитетът на народните представители, вносителите изразиха мнение, че в съвременното демократично общество рискът определен народен представител да бъде репресиран заради своите политически възгледи и убеждения е твърде малък. Поради отпадането на този риск не съществува основание за привилегията, която имунитетът дава на народните представители, а именно да не могат да бъдат задържани и срещу тях да не може да се възбужда наказателно преследване, освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава – на председателя на Народното събрание.
От представения протокол на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ от 18 март 2016 за резултатите от извършената проверка на подписката на Национална гражданска инициатива от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се установяват 404 485 броя проверени записи, като от тях 310 078 броя са на гражданите с коректно вписани данни, 94 407 броя са некоректните записи. При проверката е извършена съпоставка на данните за лицата от подписката (имена, ЕГН, постоянен адрес) с данните им, съдържащи се в регистъра на населението – Национална база данни „Население“. Проверено е дали лицата в подписката отговарят на законовите изисквания за участие в същата, да имат избирателни права: да са български граждани, навършили 18 години, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода (по данни, предоставени от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерство на правосъдието), както и да фигурират само веднъж в подписката.
С писмо на Председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева уведомява Инициативния комитет да отстранят нередностите в подписката по отношение на броя на гражданите с избирателни права.
Инициативният комитет с писмо от 3 май 2016 г. изпълнява дадените указания, и в срок отстранява нередностите в подписката.
От представения протокол от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване от 2 юни 2016 за резултатите от извършената проверка на подписката на Национална гражданска инициатива от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се установяват 125 292 броя проверени записи, като от тях 87 278 броя са на граждани с коректно вписани данни, и 38 014 броя са некоректните записи. При проверката е извършена съпоставка на данните за лицата от подписката (имена, ЕГН, постоянен адрес) с данните им, съдържащи се в регистъра на населението – Национална база данни „Население“. Проверено е дали лицата в подписката, отговарят на законовите изисквания за участие в същата, да имат избирателни права: да са български граждани, навършили 18 години, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода (по данни, предоставени от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерство на правосъдието), както и да фигурират само веднъж в подписката.
В полученото писмено становище от Министерство на икономиката по отношение на въпрос № 1, относно въвеждането на регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите, е изразено мнение, че от формулировката на въпроса не става ясно каква регулация ще бъде предложено да се въведе на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите – регулация, пряко свързана с процесите на формиране и определяне на крайните продажни цени или някакъв друг вид регулация. В момента съществуват три различни вида регулация на пазара на горива в България, а именно: контрол на качеството на течните горива, метрологичен контрол, регулиране на пазарната среда и гарантиране спазването на правилата на конкуренция. Направеният извод е, че към момента търговията с течни горива подлежи на всички възможни видове регулация и контрол. Въвеждането на регулация, по силата на която държавни органи и институции да имат правото и/или задължително да следят и/или регулират процеса на ценообразуване във фирмите и предприятията и търговия на стоки и услуги (в това число и течни горива) на територията на Република България би било в противоречие с правилата на конкуренция и с принципите на пазарната икономика.
В полученото становище от Министерство на здравеопазването по отношение на въпрос № 2 във връзка с премахване на ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, е отбелязано, че въпросът съдържа недоказано, декларативно и подвеждащо твърдение за участниците в референдума, а именно, че „пазарът ще стане по-конкурентен и ще се намалят цените на лекарствените продукти“. Подобна формулировка не е въпрос, а съдържа необосновано твърдение, което не може да бъде подложено на допитване в този вид, тъй като участниците имат възможност не да изразят суверенна воля, а да потвърдят тезата на Инициативния комитет, внесъл въпросите за референдума. В резултат на това Министерство на здравеопазването вижда необходимост да се преформулира внесения за референдум въпросът или евентуално – същият да бъде отхвърлен като недопустим.
В обсъждането на предложението за произвеждане на национален референдум взеха участие народните представители: Бойка Маринска и Снежана Дукова. В изказванията си народните представители изразиха становище, че поставените въпроси не са добре мотивирани, не са добре построени като яснота и като изискуема позиция, на което би могло да се отговори по най- адекватен и правилен начин. Госпожа Маринска обърна внимание на факта, че не достигат 2644 подписа, изискуеми съгласно чл.10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да може Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум.
Въз основа на представените мотиви и след последвалото гласуване, Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите без „за“ и „против“ и 7 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме Предложението на Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум, № ПГ 539-01-11 от 3 февруари 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Маринска.
Следва доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли отпадане на имунитета на народните представители, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.“
На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм обсъди Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ 539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха Пламен Христов – представител на Инициативния комитет, представители от Министерство на икономиката и Българска петролна и газова асоциация.
Предложението беше представено от господин Пламен Христов. По първия въпрос от предложението той отбеляза, че горивата са стоки от първа необходимост и въвеждането на регулация на цената, при която търговците могат да продават горива, ще доведе до облекчаване на финансовата тежест върху крайните потребители за сметка на печалбата на търговците.
От Българска петролна и газова асоциация господин Светослав Бенчев изрази становище, че създаването на регулация на пазара на горивата ще доведе до непоправими вреди на пазара и противоречи на свободната стопанска инициатива. Той изрази притеснение как държавата би компенсирала производители и вносители, в случай че регулираната цена на готовите нефтопродукти е по-ниска от пазарната и това доведе до загуби за икономическите оператори.
По отношение на втория въпрос във връзка с ограничението относно броя на аптеките, които едно лице може да открие на територията на страната, вносителите считат, че се нарушава принципът на свободната стопанска инициатива и свободната конкуренция на пазара на лекарствени продукти.
По отношение на въпросите: „Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?“ и „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?“, народните представители отбелязаха, че те се съдържат в Предложението за национален референдум на Инициативния комитет на Слави Трифонов, за което вече има решение на Народното събрание.
По отношение на петия въпрос вносителите считат, че в съвременното демократично общество не съществува основание за привилегията, която имунитетът дава на народните представители.
В хода на дискусията народният представител Мартин Димитров отбеляза, че ще направи предложение в пленарна зала първият въпрос от Предложението за произвеждане на национален референдум да се измени така: „Смятате ли, че трябва да бъдат премахнати пречките пред пазара на горивата?“. Комисията по икономическа политика и туризъм прие неговото процедурно предложение първият въпрос да бъде гласуван отделно.
Комисията по икономическа политика и туризъм не прие процедурното предложение на народния представител Димитър Байрактаров за отделно гласуване на всеки от останалите въпроси от Предложението за произвеждане на национален референдум.
След представяне и обсъждане на Предложението за произвеждане на национален референдум се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
- по въпроса „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?“: „за“ – 8, без „против“ и „въздържали се“ – 7 народни представители;
- по 2, 3, 4 и 5 въпрос от Предложението за произвеждане на национален референдум: „за“ – двама, без „против“ и „въздържали се“ – 13 народни представители.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да одобри въпроса „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?“ и да отхвърли 2, 3, 4 и 5 въпрос от Предложението за произвеждане на национален референдум“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Гeоргиева.
Следва доклад на Комисията по енергетика.
Господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г., заедно с:
- протокол от 18 март 2016 г. за проверка на подписката на граждани, които го подкрепят, извършена от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, постъпил в Народното събрание на 24 март 2016 г. с писмо, вх. № ПГ-539-01-11, от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
- писмо, изх. № ПГ-539-01-11 от 28 март 2016 г., на председателя на Народното събрание;
- молба, вх. № ПГ-539-01-11 от 3 май 2016 г., на Инициативния комитет;
- протокол от 2 юни 2016 г. за проверка на допълнително внесени подписи на граждани, които подкрепят предложението, извършена от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, постъпил в Народното събрание на 6 юни 2016 г. с писмо, вх. № ПГ-539-01-11, от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
На заседание, проведено на 30 юни 2016 г., Комисията по енергетика разгледа Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“, и господин Бончо Бонев – началник на отдел „Техническа хармонизация, машини и електрическо оборудване, храни и хоризонтални въпроси“, от името на Инициативния комитет за провеждане на национален референдум – господин Пламен Христов.
От предложените пет въпроса, от компетенциите на Комисията е въпрос № 1, относно въвеждане на регулация на пазара за горива, поради което проведената дискусията беше свързана изцяло с този въпрос.
Предложението за произвеждане на национален референдум и мотивите към него бяха представени от господин Пламен Христов, член на Инициативния комитет. По въпроса, предлагащ регулация на пазара за горива, той посочи, че в други стопански отрасли законодателството предвижда регулация на цените и даде за пример правомощията на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Комисията по енергийно и водно регулиране, определянето на минимални и максимални цени за таксиметров превоз от Общинските съвети. Той добави, че горивата са стоки от първа необходимост и въвеждането на регулация ще облекчи крайните потребители.
Отношение по темата взеха господин Светослав Бенчев – представител на Българска петролна и газова асоциация, и госпожа Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“ в Министерство на икономиката. Асоциацията не подкрепя въвеждането на регулиран пазар, защото свободният пазар дава възможност за предоставяне на качествени и конкурентни услуги. Становището на Министерството гласи, че определянето на минимални и максимални цени на горивата би било противоречие на договора за функциониране на Европейския съюз.
По време на дискусията народният представител Таско Ерменков направи процедурно предложение за отделно гласуване на въпрос № 1 и общо гласуване за въпроси от № 2 до № 5. С 13 гласа „за“, без „против“ и без „въздържали се“ процедурното предложение беше прието.
В резултат от проведеното гласуване, Комисията по енергетика:
- с 4 гласа „за“ , 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да отхвърли въпроса „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?“ от предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
- без „за“, с 1 глас „против“ и 11 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да отхвърли въпроси от № 2 до № 5 от предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ 539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.“
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Добрев.
Последният доклад е от Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г., заедно с: протокол от 18 март 2016 г. за проверка на подписката на граждани, които го подкрепят, извършена от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, постъпил в Народното събрание на 24 март 2016 г. с писмо с вх. № ПГ-539-01-11 от министъра на регионалното развитие и благоустройството; писмо с изх. № ПГ-539-01-11 от 28 март 2016 г. на председателя на Народното събрание;
молба с вх. № ПГ-539-01-11 от 3 май 2016 г. на Инициативния комитет; протокол от 2 юни 2016 г. за проверка на допълнително внесени подписи на граждани, които подкрепят предложението, извършена от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, постъпил в Народното събрание на 6 юни 2016 г. с писмо с вх. № ПГ-539-01-11 от министъра на регионалното развитие и благоустройството
На свое редовно заседание, проведено на 30 юни 2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, представители на неправителствени организации, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
От предложените пет въпроса, от компетенциите на Комисията е въпрос № 2 относно премахване на ограничението едно лице да може да открива не повече от 4 аптеки на територията на страната, поради което представените становища и проведената дискусията бяха свързани изцяло с този въпрос.
От представения протокол от 18 март 2016 г. за резултатите от извършената проверка на подписката на Инициативен комитет с председател Веселин Марешки, от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се установяват 404 485 броя проверени записи, като от тях 310 078 броя са на гражданите с коректно вписани данни, а 94 407 броя са некоректните записи. При проверката е извършена съпоставка на данните за лицата от подписката (имена, ЕГН, постоянен адрес) с данните им, съдържащи се в регистъра на населението – Национална база данни „Население“. Проверено е дали лицата в подписката отговарят на законовите изисквания за участие в същата, да имат избирателни права: да са български граждани, навършили 18 години, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода (по данни, предоставени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерство на правосъдието), както и да фигурират само веднъж в подписката.
Въз основа на резултатите от горепосочената проверка с писмо на Председателя на Народното събрание Инициативният комитет се уведомява, че в едномесечен срок следва да бъдат отстранени нередовностите в подписката по отношение на броя на гражданите с избирателни права.
Инициативният комитет отстранява нередовностите в указания срок с писмо от 3 май 2016 г.
От представения протокол от 2 юни 2016 г. за резултатите от извършената проверка на подписката на Инициативен комитет с председател Веселин Марешки, от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се установяват 125 292 броя проверени записи, като от тях 87 278 броя са на гражданите с коректно вписани данни, а 38 014 броя са некоректните записи.
Предложението за произвеждане на национален референдум и мотивите към него бяха представени от господин Пламен Христов, член на Инициативния комитет. Той информира народните представители, че разпоредбата на чл. 222 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина противоречи на принципа на свободна стопанска инициатива, уреден в чл. 19 от Конституцията на Република България. Съгласно мотивите, законодателството в сферата на здравеопазването следва да установява еднакви правни условия за стопанска дейност, което означава равнопоставеност на всички икономически субекти. Ограничаването на това право с цел защита на общественото здраве и интересите на потребителите е необосновано, тъй като не се постига предотвратяване на нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно положение.
Господин Христов уточни, че чрез въведеното ограничение в закона, с което едно лице може да открива не повече от 4 аптеки на територията на страната, се нарушава свободната конкуренция на пазара с лекарствени продукти, което от своя страна води до по-високи цени за крайните потребители. Той посочи, че тъй като здравеопазването безспорно е сфера от национално значение и засяга интересите на всички български граждани, те следва да се произнесат по въпроса дали въведено ограничение трябва да отпадне.
Становището на Министерството на здравеопазването беше представено от д-р Бойко Пенков, който посочи, че разпоредбата на чл. 222 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина попада в тясната отраслова компетентност на определен сегмент от здравната система, а именно търговията на дребно с лекарствени продукти, поради което е дискусионен въпросът до каква степен тази законова уредба е от национално значение. Той допълни, че законово допустимият брой аптеки, които един търговец може да открие, е свързан единствено с търговската дейност на този стопански субект, но не и с другите отношения в областта на лекарствените продукти, засягащи пациентите, медицинските специалисти, публичните финанси за лекарствени продукти и другите участници на фармацевтичния пазар.
Според Министерството на здравеопазването въпросът съдържа недоказано, декларативно и подвеждащо твърдение за участниците в референдума, а именно, че „пазарът ще стане по-конкурентен и ще се намалят цените на лекарствените продукти“. Доктор Пенков поясни, че подобна формулировка не представлява въпрос, а съдържа необосновано твърдение, което не би могло да бъде подложено на допитване в този вид, тъй като гражданите имат възможност не да изразят суверенната си воля, а да потвърдят тезата на Инициативния комитет, вносител на въпросите за референдум. Във връзка с гореизложеното, министърът на здравеопазването изразява становище, че предложеният за референдум въпрос № 2 следва да бъде преформулиран или да бъде отхвърлен като недопустим.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов отправи конкретни въпроси, свързани с методите и местоположенията на събиране на подписите от Инициативния комитет. Той посочи, че в процеса не са спазени изискванията на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, тъй като не са предварително съгласувани по надлежния ред местата, където ще се събират подписите. По данни на съсловната организация, дейността по политическа и обществена агитация по събиране на подписи за произвеждане на национален референдум се е осъществявала в помещения на здравни заведения – аптеки, което не се включва в дейностите, които те могат да извършват съгласно чл. 219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
В заключение, проф. Гетов призова народните представители за стартиране на законодателна инициатива за промяна на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, с която да се забрани събирането на подписи в лечебни и здравни заведения, както и да се въведе ограничение по отношение на лицата, собственици на лечебни и здравни заведения да не могат да председателстват инициативни комитети за произвеждане на национални и местни референдуми.
В хода на дискусията, председателят на Комисията по здравеопазването изтъкна, че не е спазено законовото изискване за наличие на 400 000 подписа на български граждани с избирателни права за произвеждане на национален референдум. Съгласно предоставените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството протоколи, броят на гражданите с коректно вписани данни е 397 356, което е с 2644 по-малко от законоустановения брой.
Доктор Дариткова поясни, че действащата разпоредба на чл. 222 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е в съответствие с конституционните норми, тъй като снабдяването с лекарствени продукти не е обект на свободна стопанска инициатива. Въведената регулация е в съответствие с националната здравна политика по отношение гарантирането на достъпна и качествена фармацевтична помощ за всички български граждани. Тя посочи, че предложеният за референдум въпрос № 2 е подвеждащ и съдържа необосновано твърдение, произтичащо не от конкретни данни и факти, а от личното мнение на определена група хора.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – няма, „против“ – 6, „въздържали се“ – 5, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме Предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Добрев.
От името на вносителите желае ли някой да представи предложението?
Господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаеми дами и господа народни представители! Народни представители – представители на народа, а не на картелите, на монополите, на корупцията и всички тези, които правят така, че българският народ да живее …
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Говорете по Вашето предложение конкретно, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Аз само започвам по някакъв начин, или да не се обръщам към народните представители с „уважаеми“?
Инициирахме Референдум 2016 с ясното съзнание, че политическата система е изчерпана, че политическият елит тотално се е откъснал от начина на живот на българския народ, от неговите желания, от неговите виждания и че референдумът е най мощната сила, с която българският народ не само че трябва да бъде питан, а след като бъде питан – да бъде чут и за неща, които го касаят, особено жизнено важни такива, да бъдат взети решения, които да са в негова полза, защото никой не е по-голям от тези хора, които с тяхното гласуване са направили така, че Вие да стоите на тези банки.
Няма да обръщам внимание на разногласията на различните комисии – едната казва: да има регулация на пазара на лекарства; другата да казва: не трябва да има никакви регулации на пазара на горива, да се стига дотам, че някакъв професор на някакъв фармацевтичен съюз да не познава Закона и да го цитира грешно и да не знае, че когато в частни помещения се правят подписки, не трябва те да се декларират и обявяват никъде. Това са други теми. Това е просто още един начин, с който показваме, че картелът е толкова силен и ограбването е толкова голямо, че може даже да накара един уж уважаван професор да говори неверни и незаконосъобразни неща.
Няма да обръщам внимание на въпроса за броя на народните представители. Сами виждате, че в момента няма 240 народни представители в залата. Няма да обръщам внимание и на въпроса за имунитета. Ние не говорим за имунитета във връзка с изказванията, говорим за имунитета във връзка с наказателната отговорност, защото считаме, че всеки един български гражданин, пък бил той и депутат, трябва да носи наказателна отговорност за наказателни престъпления. И това няма нужда да бъде искано разрешение от колегите му, за да му се търси такава отговорност, а не за неговите изказвания.
Няма да отговорим за субсидията. Ясно е за всички, че субсидията е толкова голяма и се използва не по предназначение, и не довежда до демократизирането на политическия процес в България, напротив – води до неговото изкривяване.
Няма да обръщам внимание и на въпроса за броя на аптеките, защото той просто е противоконституционен. Вие днес казвате, че други въпроси са противоконституционни и ги изваждате от референдума, а този въпрос, който също е противоконституционен, толкова години подред никой не изпълнява закона и да го направи конституционен.
Ще обърна обаче внимание на основния въпрос, а основният въпрос е: може ли да бъдат въведени такива регулации – може би думата „регулация“ ние не сме използвали правилно – не толкова регулация от типа на Комисията за енергийно и водно регулиране, а по-скоро сме имали предвид регулация от типа, въведена в ценообразуването на лекарствоснабдяването. И тук хората, които са в тази система, много добре познават Закона. Въведена е такава възможност, въпреки че през всичките тези години, аз съм историята на фармацевтичния пазар от далечната 1991 г., може би единственият оцелял оттогава, през всичките тези години браншът се е опитвал законово даже да си издейства картелиране и създаване на равни, еднакво високи цени в българските аптеки. Тук народните представители през годините са поели своята отговорност и не са допуснали да се случи такова нещо. Същият този пример, а той мисля е само с четири-пет точки в Закона за лекарствата, със същите тези точки могат да бъдат въведени максимални надценки в търговията с горива, които да не допускат нелоялни практики, при желание на участващи в търговията с горива да се получава така, че да се получават маржове от 50, 60, че и повече процента.
И тук веднага ще Ви дам пример как един конкурент в един град, когато ние показахме, че липсата на правила може да доведе до ограбването на българския народ, излезе и каза: „Да, ама той като продава по-евтино, при нас ние ще трябва да освободим двама трима човека от нашата бензиностанция“. А тези 50 – 60 хиляди съграждани, които той е ограбвал, за да може да даде заплата на двама-трима човека повече, и то недостойна заплата, някаква заплата? Ние ще бъдем за интереса и ще защитим интереса на българския народ, или ще защитим интереса на няколко частни собственици на бензиностанции? Даже ако това бяха български граждани – частни собственици на бензиностанции, да кажем, че щеше да има някакъв смисъл, но тук говорим за международни компании, които правят милиарди обороти и, както се твърди навсякъде, от години с тези милиарди обороти, независимо че продават с такива големи надценки, генерират загуби и не внасят никакви пари в бюджета на България.
Затова ще Ви помоля основният въпрос, решаването на който може да доведе дотам, че между милиард и половина и 3 млн. лв. да останат в българския гражданин, в българския бизнесмен, в българската държава, да бъде отделен от останалите въпроси, и да го подложите на отделно гласуване. Надявам се на Вашата съвест – да дадете възможност на българските граждани да се изкажат.
Нищо не губите, ако се вслушате в желанието на българския народ. Не само не губите, считам, че с парите – няколко милиона, които не остават примерно в органите на МВР, а отиват в частни джобове, водят до това да няма достатъчно – може да има повече полицейски коли, повече полицаи в малките населени места и те да имат възможност по-качествено да вършат своята работа в полза на гражданите. Това касае и здравеопазването, и Бърза помощ, касае и земеделските производители – всеки един сектор в България е пряко следствие от цените на горивата.
Ако направим така, че липсата на контрол да не довежда до странни надценки и странни ситуации на пазара на горива, считам, че българският народ ще живее много по-добре в много по-добре уредена държава.
Бях приятно изненадан, когато чух резултатите и видях, че в една от основните комисии – по икономическа политика и туризъм, все пак се е стигнало дотам, че първият въпрос, касаещ цените на горивата, е подкрепен.
Искам да Ви кажа, че ще направим всичко възможно всеки български народен представител чрез името и визията му да достигне до всеки негов избирател с начина на гласуване на решението по първия въпрос. Анонимността в този случай няма да помогне Вие да вземете решение, което да е в ущърб на българския народ и да води дотам, че създаваме хора, поставени до ръба на стената и поставени там, стават лесна плячка на онова, което виждаме, че се случва в момента в целия свят. Че един човек е бил в България, поставен на ръба, отишъл в Германия – прави престъпление. Друг човек – в Ница.
Ние живеем добре – виждам добре облечени, добре сложени, добре изглеждащи хора, но не всички в България са така. Тези от Вас, които не са от София, а живеят в по-малки населени места, знаят как живее българският народ в така наречената „провинция“.
Още веднъж – бъдете на висотата на думичката „народен“ представител и защитете интереса на българския народ и българската държава. Благодаря Ви и Ви пожелавам успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложих на Икономическата комисия разделянето на въпросите и отделното гласуване на първия въпрос. Предложих неговата редакция, която сега ще Ви прочета и ще предоставя на ръководството на Народното събрание. Искам да благодаря на колегите от Икономическата комисия, които подкрепиха редакцията и разделното гласуване на този въпрос.
Предлагам редакцията на първия въпрос да бъде следната: „Смятате ли, че трябва да бъдат премахнати пречките пред конкуренцията на пазара на горива?“.
За мен това е истинският въпрос. С регулация няма да стане. С допълнителни регулации въпросът няма да бъде решен. Цените на горивата в България ще бъдат по-ниски през повече конкуренция, през премахване на пречките. Икономическата комисия е комисията, която защитава конкуренцията или би трябвало да бъде такава, и често е такава. Колегите ми гласуваха „за“.
Искам да призова сега Народното събрание да постъпи по същия начин – да приеме разделното гласуване и да подкрепи редакцията на този въпрос, която сега давам на… (Обръща се към председателя Цецка Цачева.)
Малко грозно написана – с извинение, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но пък изразително я прочетохте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: …но пък изразително прочетена.
Днес проверих, уважаеми дами и господа, средните цени на горивата в България, без данъците. Много пъти съм обяснявал от тази трибуна, че за да има сравнимост на едни цени, акцизът и ДДС-то трябва да бъдат извадени. С днешна дата средните цени на бензина и дизела в България отново са над средноевропейските, както беше няколко години поред. Това за борсова стока е ненормално, това е неадекватна ситуация. Тя показва проблеми с конкуренцията. Няма как за една борсова стока цените в България да бъдат над средноевропейските!
Днес това отново е така: за бензина – с около 4 стотинки, за дизела – с 3 стотинки.
Колеги, ако имате колебания как да гласувате сега, ще Ви задам следните много конкретни въпроси:
Как така с днешна дата в Австрия бензинът е с около 20 стотинки по-евтин от този в България, без данъците? Как става така, колеги?
Как така с днешна дата в Полша бензинът е с около 40 стотинки по-евтин от този в България, без данъците?
За дизела ситуацията е подобна. С днешна дата дизелът е с около 3 стотинки по-скъп в България от средните нива в Европейския съюз!
И да Ви питам конкретно: как така, колеги, в Литва дизелът е с около 20 стотинки по-евтин, отколкото в България днес?
И как така в Испания с около 30 стотинки дизелът днес е по-евтин, отколкото в България?
Всичко това показва, че има проблеми с конкуренцията и че те трябва да бъдат обект на разрешаване – всеки на нивото на отговорност, което има. Парламентът да направи това, което може.
Многократно задавам въпроси и с колегата Славов водим дело в съда, защото Министерството на финансите отказва да ни каже кой притежава акцизните складове в България! Това били лични данни! Отказва да отговори на този въпрос! С колегата Славов се принудихме да ходим в съда и водим дело, за да разберем кой притежава в момента акцизните складове в България!
Това защо е важно? Защото ако преминаването през акцизен склад значително оскъпява горивата, би било сериозно ограничително условие за конкуренцията в България.
Тъй като от Министерството на финансите не ни беше предоставена информацията – на наши многократни въпроси, първо зададохме въпроса с колегата Славов и не получихме отговор. После зададохме въпрос с колегата Делян Добрев, като ръководство на Комисията по енергетика – отново не ни беше отговорено!
Твърде любопитно е да Ви кажа, че през 2011 г. министър Дянков дава отговор на този въпрос и отговорът е крайно обезпокоителен! Министър Дянков отговаря на писмен такъв въпрос! Сега министър Горанов не отговаря – нито когато го питаме с колегата Славов, нито когато го питаме с колегата Делян Добрев. Казва, че тази информация била лични данни. Така че по въпроса ще чакаме решението на съда.
Но какво ще се случи, ако Народното събрание днес отхвърли първия въпрос? Това ще бъде, уважаеми дами и господа, много лоша атестация, защото ние ще си затворим очите за съществуването на проблема. За нас е важно да разберем дали българският народ смята и вижда тези пречки пред конкуренцията на пазара на горива. Евентуалният отговор „да“ ще бъде сигнал за нас и за всички компетентни органи – всеки да си свърши работата на своето ниво на отговорност оттук нататък, а не да си заравя главата в пясъка.
Да, ние избрахме нова Комисия за защита на конкуренцията. Имаме големи надежди тази Комисия да бъде отговорна, сериозна, мотивирана по отношение на защита на конкуренцията и мерките срещу съмненията за злоупотреба с монополно положение, мерките срещу съмненията за картели и така нататък.
И най-накрая, колеги!
Днес имаме две решения.
Аз, не познавам господин Марешки и никога не съм разговарял с него. Никога не сме се виждали.
Но днес имаме две решения. Едното решение е да постъпим, както постъпихме в Икономическата комисия – принципно и отговорно. Въпросът е важен, въпросът ще бъде подкрепен. Ако имате по-добра редакция на този въпрос, дайте тази редакция. Ако смятате, че това, което аз съм Ви предложил, не е най-добрата редакция, имате по-добра, дайте нея ще гласуваме. Другата възможност – да си заровим главата в пясъка, да не признаем проблемите на пазара на горива и нещата да продължат по старому.
И накрая искам да Ви кажа само едно нещо.
Питах новата Комисия за защита на конкуренцията един въпрос: има ли друга борсова стока, само една, друга борсова стока, за която цените в България трайно да бъдат над средноевропейските, както е при горивата? Дайте ми друг пример! От всичките кандидати не се намери нито един, който да ми отговори. Замислете се защо? Замислете се дали имаме проблем?
В крайна сметка ще има референдум, ще има отговори на въпроси и аз Ви питам: има ли по-сериозен въпрос от този? Има ли по-сериозен въпрос от този, който да бъде зададен на българските граждани?
Призовавам да постъпите по съвест и отговорно в своето решение днес. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от гостите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Гостите, моля без аплаузи в залата. Поканени сте за гости, имахте думата, слушате оттук нататък!
Господин Кирилов, господи Ананиев, господин Байрактаров – трите реплики.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми колега Димитров! Моята реплика е изцяло по процедура и във връзка Вашето предложение за преформулиране на въпроса. По Вашето предложение той трябва да звучи: „Смятате ли, че трябва да бъдат премахнати пречките пред конкуренцията на пазара на горива?”.
Смятате ли, че този въпрос въобще отговаря на проблема, който се опитвате да обясните, и който в множество изказвания Вие, по един или по друг начин, сте изразявали становище и сте правили коментари?
В Конституцията ни в чл. 19, ал. 2 разпоредбата изрично казва: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя“.
Кои са пречките? Кои са пречките, които според Вас пречат? Ако знаете тези пречки и можете да ги посочите, дефинирайте точно и кажете: „Проблемът е този, пречката е тази.”! Иначе въпросът съдържа отговора. Въпросът, преформулиран по Вашата логика, означава следното: „Искате ли да се спази законът на цялото ни законодателство?”. Включително Законът за защита на конкуренцията цели да се предотвратят и всички най-общо, и конкретните пречки, и посочва конкретни нарушения, които водят до изкривяване на конкурентността в пазара. Ако твърдите, че има такава пречка, дефинирайте пречката! Няма да коментирам дали е редно в този случай да се преформулира, но винаги можете да поставите този въпрос по един коректен според Вас начин, но и коректен спрямо Закона начин. Защото няма смисъл да питате, да задаваме въпроси от рода: „Искате ли да спазим Конституцията, искате ли да спазим Закона?“.
Ами, ние сме длъжни да го направим!
Извинявам се за времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Да, въпросът, който Вие дадохте като редакция, наистина е много странен, защото това, което Вие казахте: „Когато получим отговор „да“, ще получим ясен сигнал, че институциите трябва да работят“.
Ами, те трябва да работят и сега институциите! Защо трябва да попитаме 1, 2, 3 милиона българи, които да кажат: „Ами да, свършете си работата!“. Новата КЗК трябва да дойде, да си свърши работата, ако има картел, да го разбие. Всички знаем, че цената на бензина трябва да е по-ниска. Разбирам, че и това се цели, но даже и редакцията на господин Марешки, който е записал цената на бензина да е по-ниска – ами, разбира се, че искаме да е по-ниска, ами, разбира се, че искаме пенсиите да са 1000 лв., ами, разбира се, че искаме минималната заплата да е 5 хил. лв. може би, но да попитаме хората и по тези въпроси. Няма смисъл от въпроси, които са популистки. Нека институциите да си свършат работата!
Аз ще подкрепя която редакция кажете. Въпросът е, че тук търсим някой да си свърши работата, а не какво да попитаме 2, 3 милиона българи – да губим време, ресурси, финанси да ги питаме такива въпроси. За мен това е несериозно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Димитров, взех реплика по повод Вашето изказване, тъй като то беше крайно некоректно и непочтено по отношение на членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм. Защо беше некоректно?
Първо, опитахте се с Вашето изказване да вмените вина на една току-що избрана, новосформирана Комисия за защита на конкуренцията, на която зададохте въпрос, на който много добре знаехте, че няма да получите отговор, но все пак, за да бъдат информирани колегите, тъй като аз съм присъствал на цялото изслушване като заместник-председател на тази Комисия, участниците бяха безкрайно коректни да Ви отговорят, че те не могат да Ви отговорят, поради простата причина, че не разполагат със съответната информация.
Нещо повече! По мое предложение Комисията по икономика – тук е и уважаваният председател господин Кънев, направи предложение след три месеца, когато заработи Комисията, след като са се снабдили със съответната информация, да дойдат хората и да видим какви законодателни промени трябва да бъдат направени. Това беше коректното поведение, което Вие изопачихте.
Второ некоректно поведение.
Казахте, че Вие сте предложил разделно гласуване на въпросите. Вие предложихте разделно гласуване на един въпрос в Комисията. На един въпрос! А за разделно гласуване по всеки въпрос предложение направих аз, което Вие не подкрепихте.
Защо го направих това предложение за всеки един въпрос? За да може ясно и конкретно да се направи дебат в Комисията. Знаеше се, че ще има въпроси, които ще бъдат обявени за противоконституционни, защото те са явно противоконституционни, какъвто е случаят с намаляване броя на народните представители, знаеше се, че има въпроси, които са откровено популистки, защото например въпросът за аптеките… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам! Прощавайте, госпожо Председател.
… може да бъде формулиран: „Искате ли да получавате безплатно лекарства в аптеките?”. Дали ще има някой да се откаже? Няма да има. Затова исках отделно, разделно гласуване на тези въпроси. Благодаря.
Бъдете коректни, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дълбоко съм разочарован! Очаквах от Вас, колеги, да кажете: не ни харесва тази редакция, ние от ГЕРБ или от Патриотичния фронт ще дадем много хубава редакция на въпроса и ще гласуваме „за“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това се прави в комисиите, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А Вие търсихте мотиви…
Аз и на Комисията съм предложил редакция, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите предложение и в залата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: И в залата правя, и пред Икономическата комисия съм го направил и там беше подкрепено.
Уважаеми колеги, в момента Вие си търсите причини и поводи да не подкрепите този въпрос и той да отпадне. За това става дума. За нищо повече, за нищо по-малко. Това е!
А колкото до това какви са пречките пред конкуренцията на пазара на горива, те са описани в стотици страници в доклада на Комисията за защита на конкуренцията. Описани са детайлно за хората, които се интересуват от темата. Ако този въпрос бъде включен към въпросите за референдума, по този доклад на КЗК и по десетките възможни пречки на пазара на горива ще има обществен дебат. Тогава в рамките на един такъв референдум няма как да се избяга от основния въпрос, който задаваме и на който не ни отговаря министърът на финансите, кой притежава данъчните складове. И на следващо място, с колко се оскъпява литър гориво, като премине през данъчен склад, и дали това ограничава евентуално вноса? В рамките на един такъв дебат няма да може да се избяга от всички тези отговори, така че, колеги, хайде да не си говорим за популизъм, а да си кажем истината. Явно има хора, които не желаят този въпрос да бъде зададен на българските граждани, и не желаят да има дебат по същество относно пречките пред конкуренцията на пазара на горива.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Кажи каква е пречката!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не желаят да се разбере кой притежава данъчните складове в България.
Аз Ви призовавам, ако не предложите по-добра редакция от моята, ако имате по-добро редакционно предложение, ние ще Ви подкрепим, готови сме да Ви подкрепим. Но ако просто искате да отхвърлите този въпрос, защото го намирате за неудобен и самия дебат го намирате за неудобен, ще бъде наистина твърде жалко за Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Енчев, заповядайте.
След него господин Имамов и господин Стоилов.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Понеже обичам да говоря с имена и факти, бих казал следното: може би въпросът на господин Марешки, ако трябва да бъдем откровени и директни, трябва да бъде променен и да звучи така: искате ли да спре ценовият терор на пазара на горивата на бургаския нефтокомбинат, чието име мнозина, много народни представители се страхуват да произнесат, тъй като или зависят от него, или се страхуват от него?
Публична тайна е, че „Лукойл България“ или „Нефтохим Бургас“, или както искате го наречете, е монополистът на пазара на горивата в България. Ако това мое мнение не Ви харесва и смятате, че съм пристрастен, спомнете си какво каза в средата на миналата година говорителят на Комисията за защита на конкуренцията господин Марио Гаврилов, цитирам: господин Марио Гаврилов след обстойна проверка, която направи КЗК, заяви, че има монополист на пазара на едро на горивата, затова цените са високи. Но и той не спомена името на тази богопомазана частна фирма, наречена „Лукойл България“.
Още една мръсна тема ще кажа от тази трибуна – че държавата, независимо кой е на власт, кое правителство е на власт: ляво, дясно или центристко, толерира този монополист на пазара на горивата в България, защото как е възможно, когато в цял свят цената на горивата падат, в България да остават на същото високо ниво или дори да се вдигат?!
Преди малко господин Мартин Димитров даде много точни и актуални данни за цените на горивата в европейски държави и в България, които би трябвало да отворят очите и на най-пристрастните народни представители. Аз дори Ви призовавам още в самото начало Вие да подкрепите изцяло първия въпрос и по този начин да задоволите очакванията на нашите, на Вашите избиратели.
Как е възможно една фирма в България, това е същата бургаска фирма, да държи 80% от данъчните складове и ние да не я наречем монополист? При това тя не разрешава, тъй като има картел, друг да влезе на този пазар.
Когато преди три години по улиците на София и на големите градове в България едно гражданско движение „Сила“ организира много силни, масивни, внушителни протести, тогава като че ли политическият елит беше готов да преразгледа всички тези положения, които поставят в благоприятно положение „Лукойл България“. Но не е нормално да се внася на лев и четиридесет гориво и да се продава два лева – 40% е разликата! Това, което направи господин Марешки, е истинска революция в тази област. Аз се надявам, че той ще открие бензиностанция в българската столица, за да видят гражданите на София – два милиона души, какво означава реална конкуренция.
С две думи: Комисията за защита на конкуренцията не си върши работата. А не си върши работата, тъй като се страхува не от правителствата, не от българския парламент, който я назначава, страхува се от монополиста „Лукойл България“. „Лукойл България“ помага на депутати да влязат в българския парламент. „Лукойл България“ пречи на определени парламентарни групи да влязат в българския парламент. „Лукойл България“ дирижира българската политика. Нима не го знаете това?! Доскоро една парламентарна група вдясно отстояваше много пламенно, последователно и принципно тази позиция, и аз се надявам след мен нейните представители да вземат думата отново, още повече че са от Бургас, и да подкрепят тази моя позиция.
Нека се разделим със страха от „Лукойл България“! Тя не е държава в държавата, и не може да бъде. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев? Няма.
Думата за изказване има господин Имамов.
Да се готви Янаки Стоилов, след него Радан Кънев.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък и ще взема отношение отново по първия въпрос, касаещ цените на горивата.
Искам да заявя, че нямам абсолютно никакви интереси в този бранш – нито свързани с производителите, нито свързани с тези, които правят подобни референдуми. Като обикновен български гражданин аз също искам цените на горивата да бъдат ниски, поносими, особено цените на онези социални горива, които пекат хляба и с които се движи българската икономика, и това е съвсем нормално.
Първият ми въпрос по отношение на цените на горивата е следният. Въпросът, даден от господин Марешки, и този от господин Димитров, са в пълно логическо противоречие, защото премахването на пречките пред свободната конкуренция в никакъв случай не означава каквито и да било регулации. Въпросът е процедурен – дали изобщо може един въпрос да бъде заменен с друг, който е в пълно логическо и съдържателно противоречие на първия? Това е въпрос на онези, които са участвали в референдума, а не на някой народен представител тук, или на който и да било друг.
Второ, мисля, че не е редно да правим подобни сравнения на цените. Става дума за това какви видове цени сравняваме и какви внушения правим – дали става дума за цени на производител, цени на едро, паритетни цени, забележете, регионални цени? Цените на горивата зависят преди всичко от тенденциите и трендовете на регионалните цени – на цените, които са в района. Така че подобни сравнения внасят елементи на подвеждане и това не може да бъде основание за вземане на каквито и да било решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Имамов? Няма.
Господин Янаки Стоилов има думата за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, настъпи модата на референдумите. В последно време виждаме случаи както на злоупотреба с референдумите, така и страх от страна на много от политиците от осъществяването на пряката демокрация.
Ще се спра на темата, която предизвиква разбираемо най-голямо внимание, формулирана в първия въпрос от предложението за регулацията на цените на горивата, за гарантиране на пазара на горивата. Ще се абстрахирам от разсъждения за качествата на инициаторите, за начините, по които се постигат значително по-ниски цени. Ще се абстрахирам от качествата на управляващите, тоест на тези, които трябва да регулират пазара на горивата така, че такъв да съществува и те да са по-благоприятни за потребителите.
У нас в момента цените на основните горива – и на бензина, и на дизела, са около два лева, след като цените на петрола на международния пазар продължават да бъдат на доста ниски нива. Имаше периоди, в които те бяха на рекордно ниски нива за цялата нова история. Тогава крайните цени на дребно намаляха, но не пропорционално на разходите, които правят тези, които произвеждат и предлагат тези горива.
Част от възраженията, които дават представители на държавни институции, са, че и сега имало три регулации на горивата, като, забележете, за такава регулация те смятат метрологичния контрол. Това че има някакви изисквания към бензиноколонките, означава ли регулация на горивата?
Единственият регулаторен орган, който има отношение, е Комисията за защита на конкуренцията, но тя явно не е намерила аргументи и главно сили, за да установи картелните споразумения. Вече беше казано, че след като акцизните складове са почти под монополен контрол, след като от едни и същи места трябва да се закупуват горивата, то независимо от голямото многообразие от вериги бензиностанции, почти всички на практика продават на едни и същи цени.
Наличието на множество субекти на пазара все още не е доказателство, че съществува пазар. И това трябва да се разбере! Защото ние сме свидетели на ограбването на българския потребител по цялата верига – от закупуването на автомобила, през неговата експлоатация, до неговото предаване за рециклиране. Как става това?
Преди няколко дни имаше тема в парламентарния контрол за екотаксите, които заплаща всеки, който си купува автомобил, защото има задължителни организации за рециклиране. Тоест самата държава е създала подобни монополни, привилегировани картели, които да прибират пари, без даже да е доказано, че те извършват дейност в мащабите, за които се получават тези средства, след като има други субекти, които на пазарни, на свободни начала предлагат тази дейност и успяват да се издържат.
По-нататък човекът, който е ограбван още в цената при закупуването на лекия автомобил, отива на бензиностанцията и този процес продължава. Ясно е и беше добре казано: когато повечето от цените в България са все пак по-ниски, отколкото средноевропейските, точно в цената на горивата те са същите, в някои случаи и по-високи, при това, говорим за държави, които не са производители, нямат собствени източници за добив на петрол. Е, как така при държавите със значително по-висок стандарт, които изцяло разчитат на вносни горива, нещата стоят по подобен начин или по по-добър, отколкото в България?
Това е голяма тема и тук опираме до това как държавата да регулира цените на горивата. Има два метода на регулация.
Единият е прякото участие на държавата на пазара. Той дори за мен би дал по-бързи резултати и би бил по-ефективен, защото без сложни механизми на законови и подзаконови правила, ако държавата или общините се намесят на този печеливш пазар, ще видите как рязко ще спаднат цените. Защото в лицето на държавата или на публичните субекти, потребителите ще имат ясния сигнал коя е реалната пазарна цена, в която е гарантирана определена печалба, но тя не е нито свръхпечалба, нито е постигната с някакви средства, които могат да будят съмнение. Това обаче българската държава трайно отказва да прави, а го правят други държави, които имат вериги от бензиностанции в България.
Другият метод е, когато държавата въведе определени правила на ценообразуването. Мнозина казват: това не може да съществува. За лекарствата може – да, там, ще кажат, това е свързано с живота и здравето на хората, но всичко друго, което държавата регулира, противоречи на принципите на свободната пазарна икономика, засяга правилата на Европейския съюз.
Апелирам по-предпазливо да се използват тези аргументи, защото както лековато се изтъква това във всяка една дискусия, българските граждани ще започнат все повече да намразват Европейския съюз, защото освен това, за което той наистина в този си вид не трябва да бъде харесван, Вие му приписвате и функции, с които умишлено карате хората да смятат, че се намират под някакво икономическо робство.
Как да се регулира? Има примери вече във финансовия сектор. Защо лихвите на банките подлежат на регулация и ние успяхме с големи усилия да кажем какъв е този базов процент, какви са индексите, които могат да събират банките?! Тоест в най-чувствителните сектори, които могат да изпомпват големи печалби за сметка на потребителите, на бизнеса или пък, които подлежат на подобна картелизация, защо държавата да не може да въведе такива формули, след като се знае каква е цената на суровината, какви са по-нататък разходите?! Да не говорим, че в България и акцизите, които се начисляват върху горивата, са върху крайната цена, тоест за едно и също нещо от хората се вземат два пъти пари.
Това са въпроси, които стоят на дневен ред. И затова въпросът, който са поставили инициаторите, е принципно резонен. Може не винаги да се стигне до по-ниска цена на горивата, защото тя се влияе от обективни фактори, но това трябва да бъде целта, която се поставя и без да се предпоставя винаги крайният резултат, това да бъде начинът на регулирането.
Ние като лява партия трябва да подкрепим този въпрос. Надявам се и мисля, че няма да има никакви възражения той да бъде гласуван отделно. В този смисъл дори изразявам одобрението си на тази тема, защото за първи път, при голямата експлоатация на темата за референдумите, се поставя въпрос, който засяга устоите на социално-икономическата система. Всички други си играят в някакви политически теми, по които дори и да се постигнат промени няма да се променят корените на този социално-икономически модел, който не допуска нито икономическо развитие, нито защитава интересите на гражданите. Напротив, виждаме вече усъвършенстване на техниките на грабежа. Те не са спирали през нито едно управление.
В последните дни получаваме нови свидетелства на такива сделки, ръководени от правителството или, които се развиват по бизнес линия, които показват съединяването на икономически кръгове, които, няма да се изненадам, ако след няколко месеца ни доведат и до нови политически проявления. Политиците ще бъдат уведомени, когато настъпи времето за това. Аз Ви го съобщавам, за да не кажете, че сте изненадани, защото едно от свойствата на българските политици през годините на прехода е, че те късно разбират, осъзнават грешките си, а в повечето от случаите дори не ги отбелязват, да не говорим, че не се и разкайват за тях.
Само няколко изречения накрая ще кажа и по въпроса за цените на лекарствата. Мисля, че след като трябва да има регулация за горивата, трябва да има регулация и в лекарствения сектор. Това че се определят определен брой аптеки, може да бъде дискусионен въпрос. Преди вече 7-8 години направих компромисно предложение – всяка една аптека след четвъртата, или всяка аптека, кратна на пет, да бъде разкривана или в населено място, където няма аптека, или където няма денонощна аптека, за да може отново държавата, общините да се включат в този процес. Сега имаме свръхпредлагане в няколко най-големи градове и липса на аптечно обслужване, на предлагане на лекарства за останалите хора. Това е големият въпрос. Ако се махне въобще изискването колко аптеки да се притежават, нали знаете, че този въпрос няма да се реши.
Затова апелирам да се търсят решения на реалните проблеми. Това, че ще може да има повече аптеки или някой може да притежава повече аптеки, не отговаря на най-острите социални въпроси, които засягат живота и здравето на хората.
Мисля, че от така поставените въпроси, ще бъде достатъчно ясен знак, ако се подкрепи първият и това никак няма да усложни нещата, защото той просто може да се добави към въпросите на предстоящия с президентските избори референдум.
Това е моето предложение, което да покаже, че парламентът търси решение на истинските въпроси, не е просто пленник на определени икономически групи и мисли преди всичко за българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов? Няма.
До момента желание за изказване са заявили господин Радан Кънев и господин Байрактаров.
Ще направим прекъсване до 12,00 ч. Ако беше само господин Кънев, щяхме да го изслушаме и да закрием дебата, но има и други желаещи.
Тридесет минути прекъсване.
В 12,00 ч. продължаваме с изказването на господин Кънев.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля поканете народните представители в залата. Времето за прекъсване изтече. Чува се и звуковият сигнал.
Колеги, заседанието продължава.
Думата за изказване има господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, аз също ще се спра на темата за разделното гласуване на първия въпрос от така предложените въпроси за референдум.
На първо място искам да кажа, че изцяло приемам аргументите на колегата Кирилов, както и споделени от залата аргументи и на други колеги, например господин Лазаров, по отношение на това, че монополът, конкуренцията, картелите следва да бъдат предотвратявани по силата на Конституцията и на специалното законодателство от конкретни и оправомощени за тази цел национални институции и че гласуването на национален референдум не може да предотврати монопола. Няма такъв инструмент – нито правен, нито политически.
Ще се съглася и с господин Янаки Стоилов за това, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е органът в най-голяма степен натоварен с отговорността за предотвратяване на монополите и на картелите. Но към това бих добавил и доста повече, а най-вече, че лицензиите за данъчни складове не се издават от Комисията за защита на конкуренцията, а се издават от Агенция „Митници“ и Министерството на финансите заедно. Така че повече от един ключов държавен орган трябва да се грижи за това на пазара на горива, пък и на всеки друг пазар да няма картели и монополи.
Но искам да обърна внимание на нещо друго. Вярно е, че има институции, които трябва да се грижат за такава политика. Вярно е и това, че Министерският съвет като орган, който осъществява изпълнителната власт, има свои основни функции много преди да стигнем до темата за законодателството, а камо ли до темата за референдумите. Но е вярно и друго – то е, че от повече от пет години се извършват непрекъснато политически усилия в българския политически живот тази тема да бъде повдигната, на нея да бъдат намерени решения и всеки път те се сблъскват с отказ на тези институции да се справят с проблема. Сблъскват се с това, че в новия състав на Комисията за защита на конкуренцията с най-голямо мнозинство в тази пленарна зала беше избран човек, за който има най-резонни съмнения, че обслужва ключовия монополист на пазара на горива. Вярно е също така, че по решение на Министерския съвет господин Румен Овчаров продължава да представлява българската държава в „Лукойл“. Вярно е също така, че и Министерството на финансите, и Агенция „Митници“ при различни свои ръководители не успяват да се справят с очевидния монопол при данъчните складове. Варно е, че КЗК в различни състави не успява да се справи с този монопол. Напротив, виждаме и други опасни монополи, например актуалната напоследък тема за монопола при рециклиране на употребявани автомобили, който тежко се задълбочава. Виждаме конкретни примери – че от борбата с монополите и конкретно с монопола на горивния пазар към настоящият момент са абдикирали Народното събрание, Министерският съвет, Комисията за защита на конкуренцията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да удължим времето на групата, господин Кънев?
РАДАН КЪНЕВ: Да, моля за удължаване.
…Министерството на финансите и Агенция „Митници“ и трябва да приемем, че в момента, в който в продължение на години постоянно различни държавни институции абдикират от конституционните си законови отговорности, може би тогава идва моментът, в който суверенът трябва да им напомни за тези отговорности.
Тук ще се съглася със самия господин Марешки, че неговият първи въпрос е много зле формулиран. Аз не бих го подкрепил с тази формулировка, защото тази формулировка за нови регулации ще бъде използвана от същите душмани, които установяват монополи. Но редакцията на господин Мартин Димитров е изключително трезва и без да представлява пряк юридически инструмент за премахване на монополите, би представлявала инструмент за мощен обществен натиск върху институциите, които съзнателно или несъзнателно, според нас съзнателно, не се справят с един много тежък и засягащ всеки български гражданин проблем.
По тази причина горещо подкрепям разделното гласуване и редакцията на господин Мартин Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кънев? Няма.
Думата за изказване има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Честно да си призная, нямах намерение да се изказвам. Поводът за моето изказване са речите на някои от преждеговорившите, които с назидателен тон говориха на колеги и се изкарваха по-светци от светците. Чухте различни мотиви. Колеги, случайно обаче не чухте, че „Лукойл“ беше приватизиран по времето на правителството на Костов – случайно пропуснат факт! Случайно! В същото време чувам хора, които говорят с комсомолски ентусиазъм за провеждане на референдуми, само че, уважаеми колеги, тук, в тази зала, има хора, които са пионери в провеждането на референдум, включително и от партия ГЕРБ, и държа да го подчертая – колегите Диана Йорданова, Иван Вълков, но проведохме референдум в Бургас. Това беше първият референдум, който касаеше наистина сериозен въпрос и спасяването на цял един отрасъл, който днес носи над 15% от брутния вътрешен продукт на държавата, тоест българският туризъм. Този референдум, забележете, който се проведе в един кучешки студ – изключително студено време, колегите си спомнят, може да Ви разкажат, имаше 90% подкрепа от участвалите в него. Понеже и от ляво чувам едни приказки, те случайно забравиха, че те са писали същия Закон за референдумите, за справедлив референдум, с които практически той стана нелегитимен или не изпълни условията на Закона, но така или иначе спасихме българския туризъм.
Защо няма да подкрепя предложението за редакция, направено тук, в залата на колегата Димитров? Подтекста на това предложение, уважаеми колеги, всъщност означава: „Искате ли да се спазва законът?“ Да, искаме, защото по волята на българския народ ние пишем закони, ние приемаме закони и е напълно нормално, че ние ще искаме тези закони да се спазват. Друг е въпросът, че прилагането на Закона се извършва от съответни институции, които са част от изпълнителната власт. Друг е въпросът, че прилагането и спазването на Закона се следи от съдебната система, за което ние тук нямаме компетенции. Няма компетенция и дори негово Величество българският избирател, защото той също е длъжен и би следвало да пропагандира спазването на Закона.
Неслучайно започнах с референдума в Бургас, за да можете да отсеете и да направите разликата, когато провеждаш референдум, който засяга стотици хиляди български граждани, който засяга един основен отрасъл в българската държава, и ти се бориш да бъде спасен този отрасъл, провеждаш огромна информационна кампания и когато искаш да проведеш референдум с цел популизъм, с цел трупане на незнайно какъв актив, това вече опорочава и принципа, и прилагането на пряката демокрация. Ние днес трябва да си зададем един много важен въпрос: нормално ли е да опорочаваме принципа на пряка демокрация с популизъм?
Ще Ви припомня преди няколко месеца как един дългокос некъпан мъж тук ни държеше назидателни речи и слагаше всички под общ знаменател с какви ли не епитети и определения. Сега, днес се оказа, че според същите тези господа в държавата не трябва да има законност, а трябва да има анархия, защото видите ли, на тях не им харесва решението на Конституционния съд, което, между другото, всички знаехме, тези, които имат поне малко юридическа грамотност, че тези три въпроса ще бъдат отхвърлени и отменени от Конституционния съд. (Реплика: „Защо го приехте тогава?“)
Приехме го обаче, за да покажем, да демонстрираме, че тук народното представителство не е срещу провеждането на референдуми. Когато вече с добрата принципна воля даваш условия да се създаде практика на провеждане, на прокарване на популизъм, на прокарване на нихилизъм, на прокарване на най-страшното нещо – това, за което Ви говорих преди малко, на анархия, това вече става опасен прецедент и ние нямаме право да допускаме този опасен прецедент. Казвам го от позицията на човек, който е участвал, който е давал силите си за провеждане на първия референдум в тази държава и това е референдумът в град Бургас.
Едва ли някой може да ни обвини, че ние не сме радетели и не сме хора, които искаме да има пряка демокрация. Тази пряка демокрация трябва наистина да бъде по важни и принципни въпроси. Нищо не ми пречи и аз сега да направя една редакция и въпросът да бъде: „Искате ли да бъдете млад, красив и с два милиона в банкова сметка?“ (Реплики.) Има ли нормален тук, който да каже, че не иска? Естествено, че няма. Това е несериозно. Това не бива да се допуска, не бива да създаваме прецеденти. Това е, което исках да Ви кажа, а иначе всеки може да гласува както реши, съобразно своята съвест и своите разбирания. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Байрактаров? Няма.
Думата за изказване има господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще бъда много кратък. Ще се вслушам в призива на колеги от залата, радвам се, че господин Кирилов точно влиза, тъй като той беше най-активен, може би, когато коментирахме предложената от колегата Димитров редакция, че била много обща.
Ще се опитам да предложа една друга редакция на първия въпрос, която ми се струва, че е достатъчно прецизна и конкретна, може би да се хареса на повече от колегите.
Госпожо Председател, моята молба е това да се гласува, при условията на алтернативност, тоест ако отхвърлим предложението на колегата Димитров, тогава нека гласуваме и моето. Ето, давам Ви го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако той споделя Вашето твърдение, че това е по-добро...
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Нека да гласуваме и двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И двете.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Сега ще го прочета. Колеги, ще помоля за още малко внимание.
Предлагам въпросът да добие следния вид след редакцията: “Подкрепяте ли да се въведе регулация в режима на данъчните складове за горива, която да гарантира достъпа и свободната конкуренция на пазара на горива?“. Мисля, че става ясно, мисля, че адресира най-наболелия проблем и всъщност основната пречка, която всички сочат като пречка пред достъпа на този пазар, а именно режимът на данъчните складове. Именно тази информация, както чухте вече, е предмет на съдебно дело, което водим. За съжаление, от страна на Министерството на финансите остава пълна тайна кой контролира данъчните складове в България, как се дава достъп до тях. Нямате ли достъп до данъчен склад, очевидно нямате достъп и до пазара на горива.
Това, което ще Ви подсетя, ако сте забравили, в доклада на Комисията за защита на конкуренцията – в началото на годината самата КЗК написа на стр. 8, че над 80% от данъчните складове за горива в страната се контролират от две дружества. Имаме поне тази констатация от началото на годината, която се надявам да Ви накара да се замислите и да Ви покаже наистина, че нова регулация е необходима, и то такава регулация, която да даде възможност за свободен достъп и конкуренция. Както знаем, свободната конкуренция сваля цените. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Славов, това, което ми дадохте на мен, се различава от това, което прочетохте, липсва „режимът“.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ще го прочета пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напишете ми го, защото го четете по различен начин.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Права сте, госпожо Председател, изпуснал съм една дума в това, което Ви дадох. Коректно сте го допълнила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Бойчев. (Шум и реплики: „Еее!“)
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, ще успокоя колегите от ГЕРБ. Ще отидем и на Бузлуджа и там ще си поставим задачите, но в момента уважаваме подписката на стотици хиляди български граждани, които я внесоха в Народното събрание, с искане за този референдум. Дебатът тук показа, че те са напипали един от основните проблеми в българското общество.
Искам да изразя позицията на Парламентарната група на БСП, която също ще подкрепи разделното гласуване, и ще настояваме първият въпрос да се гласува отделно от референдума.
Няма да си позволя, госпожо Председател, да правя редакция на въпроса, тъй като бяха направени достатъчно редакции в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да. Струва ми се, че в крайна сметка трябва да се съобразим и с желанието на гражданите, подписали тази подписка.
По-важното за нас е, че която и да е от редакциите на този въпрос се приеме, стремежът да бъде въведен ред в пазара на сектора на горива в България е големият въпрос. Очевидно е, че там имаме проблем. Очевидно е, че разбирането за свободен пазар и конкуренция само по себе си не работи. Това дава пряко отражение както на крайните потребители, така и на българската индустрия. Свидетелство за това са и двете производства, които имаше Комисията за защита на конкуренцията в сектора на горивата, които, за съжаление, завършиха без резултат към момента.
Струва ми се, че в момента с гласуването в залата може да покажем волята на българския парламент, че той иска категорично да се намеси в разбиването на този монопол и картел на пазара на горива в България. Така че Парламентарната група на БСП ще подкрепи първия въпрос от референдума във всичките му възможни редакции, които бяха предложени тук в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Бойчев? (Силен шум.)
Господин Славов, надявам се, че дебатът, който водите в залата, е по същата тема. (Шум и реплики.)
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Квесторите, поканете, ако има народни представители в кулоарите, предстои гласуване.
Постъпи процедурно предложение за разделно гласуване на първия въпрос от подписката, който гласи: „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?“.
С оглед на резултата от гласуването, ще бъдат подложени различните редакционни предложения, които чухме тук, направени от парламентарната трибуна.
Подлагам на гласуване предложението за разделно гласуване на първия въпрос, споделено в изказванията на няколко народни представители. Това предложение първи го направи по време господин Славов.
Гласуваме процедурно предложение за разделно гласуване само на първия въпрос от останалите общо пет въпроса.
Гласували 114 народни представители: за 31, против 21, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Божинов.
Очаквате колеги от Вашата група да влязат да гласуват, вероятно? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов: „Няма никаква връзка между отделните въпроси.“)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя формално предложение за прегласуване.
Няма никакви разумни аргументи, това че един или два от въпросите не търсят и не намират подкрепа, да бъде отказано на голяма част от народните представители да подкрепят първия въпрос, за който тук говориха десетина народни представители, подкрепиха го, намериха го за необходим и полезен за българското общество, предложиха редакции и с това гласуване Вие правите невъзможно подкрепата на този въпрос. Моля да прегласуваме и Ви моля за много сериозно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 110 народни представители: за 33, против 52, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Бяха направени предложения за редакция на първия въпрос.
Първо, ще подложа на гласуване редакцията на господин Славов, а тя е: „Смятате ли, че трябва да бъдат премахнати пречките пред конкуренцията на пазара на горива?“. (Шум и реплики от РБ.)
Извинявайте, това е на господин Димитров. Той направи и първото предложение за разделно гласуване.
Извинявайте, господин Димитров, лиших Ви от авторство.
Гласуваме редакцията на господин Мартин Димитров.
Гласували 109 народни представители: за 23, против 32, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Славов за редакция, а именно: „Подкрепяте ли да се въведе регулация на данъчните складове за горива, която да гарантира достъпа и свободната конкуренция на пазара на горива?“.
Гласуваме редакцията на господин Славов.
Гласували 108 народни представители: за 26, против 12, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
По начина на водене.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо председател, моята процедура е по начина на водене, а тя е свързана оттам с начина на гласуване. Това, че Вие ни предлагате след малко да гласуваме в пакет един резонен според нас въпрос, с един въпрос, обявен от Конституционния съд за противоконституционен, кажете ми как трябва да се гласува, ако народни представители имат различно отношение към тези въпроси? Ако това не е само претекст в общия кюп, да кажем, има много неща, които са неуместни.
Затова преценете, ние направихме това предложение, то вече беше гласувано, вкарвате ни в една абсурдна процедура, при която ние единствено можем да кажем, че няма да участваме в този абсурд, защото между отделните въпроси няма никаква тематична връзка, за да бъдат гласувани заедно, защото те са по 3-4 различни теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Стоилов, не аз съм предложила различни по тема въпроси в една подписка за един референдум. Това, което е в моите правомощия, при постъпило искане за разделно гласуване, всички слушахме дебата много внимателно, само по отношение на първия въпрос, да го допусна до гласуване и да се произнесе с решение пленарната зала. Ако Вие считате, че сте възпрепятствани в една или друга посока да гласувате общо, никой не Ви пречеше да направите предложение за отпадане изобщо от проекта на решение на въпроса, който вече е обявен по наше предходно решение, че противоречи на Конституцията. Но такова предложение в залата не беше постъпило. Ако Вие бяхте на мое място (реплика от народния представител Янаки Стоилов.), аз съм убедена, че щяхте да процедирате абсолютно по същия начин, защото друга алтернатива няма. Ръководещият заседанието следва процедурните предложения на народните представители от залата.
Проектът на водещата комисия – това е Правната комисия, който ни предложи господин Данаил Кирилов, ще го повторя за онези, които не са го чули или с оглед на продължителността на дебата не могат да го възпроизведат.
„Проект
РЕШЕНИЕ
относно предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от инициативен комитет на 3 февруари 2016 г.
Народното събрание, като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
РЕШИ:
Отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара за горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народни представители?“
Подлагам на гласуване Проекта на решение на Правната комисия.
Гласували 105 народни представители: за 88, против 6, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА.
Има доклад на Комисията по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател!
„Проект
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 602-03-14, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 14 юли 2016 г., обсъди Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 602-03-14, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
Проектът за решение беше представен от госпожа Красимира Филипова, съветник на министъра на културата по проблемите на сценичните изкуства.
Проектът на решение се предлага на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Съгласно Закона, държавните парични награди за особени заслуги са: пожизнени, периодични и еднократни. Средствата, необходими за изплащането на пожизнени държавни парични награди за особени заслуги, се изплащат чрез бюджета на Министерството на културата.
С Решение № 553 от 7 юли 2016 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата на:
Проф. Пенчо Цветанов Стоянов – композитор;
Проф. д-р Савка Михайлова Шопова-Маркова – пианист и педагог;
Проф. Симеон Борисов Щерев – композитор;
Илка Василева Зафирова – актриса;
Николай Стефанов Николаев – актьор;
Акад. Николай Янков Кауфман – етномузиколог;
Александър Димитров Балкански – цирков деятел.
Комисията по културата и медиите единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 602-03-14, внесен от Министерския съвет на 8.07.2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ:
1. Отпуска държавни парични награди пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер 700 лв. месечно, съответно на:
Проф. Пенчо Цветанов Стоянов;
Проф. д-р Савка Михайлова Шопова-Маркова;
Проф. Симеон Борисов Щерев;
Илка Василева Зафирова;
Николай Стефанов Николаев;
Акад. Николай Янков Кауфман;
Александър Димитров Балкански,
за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
2. Възлага изпълнението на Решението на министъра на културата.“
Едно пояснение: наименованието на Решението е: „Решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нация“.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Последна точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, който ще бъде докладван от народния представител Иван Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Валери Борисов и на директор-дирекция „Правна“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията госпожа Красимира Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 654-01-92, внесен от народните представители Иван Вълков, Станислав Иванов и Павел Христов на 19 юли 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 20 юли 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 654-01-92, внесен от народните представители Иван Вълков, Станислав Иванов и Павел Христов на 19 юли 2016 г.
Основната цел на Законопроекта е да се гарантира приемственост и да се защити правната сигурност при упражняването на държавните функции в сферата на електронното управление в рамките на преходния период на структуриране на Държавна агенция „Електронно управление“.
Със Законопроекта се допълва разпоредбата на § 46, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. С допълнението се предвижда до влизането в сила на правилника за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция „Електронно управление“, функциите и дейностите по електронното управление да се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по досегашния ред.
При представянето на Законопроекта вносителите заявиха, че изричното посочване, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да продължи да упражнява функциите на Агенцията до приемането на нейния устройствен правилник от Министерския съвет ще създаде яснота и безспорност в отношенията и процесите, подлежащи на регулиране в преходния период.
В хода на дебатите се изказаха мнения, че приемането на Законопроекта е от значение както за другите държавни институции, предвид необходимостта от гарантиране на мрежовата и информационната сигурност, така и за гражданите и юридическите лица, които имат интерес от изграждането на предсказуема и отговорна администрация.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 11 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 654-01-92, внесен от народните представители Иван Вълков, Станислав Иванов и Павел Христов на 19 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Като вносител ще предложите ли Закона или мотивите са възпроизведени в доклада, с който ни запознахте?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Възпроизведени са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тази тема?
РЕПЛИКИ: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване – тук обаче се налага, може би, така както е внесен – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 654-01-92, внесен от народните представители Иван Вълков, Станислав Иванов и Павел Христов на 19 юли 2016 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме на второ четене току-що приетия на първо четене Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за гласуване и на второ четене на Законопроекта, приет на първо четене днес, в едно и също пленарно заседание.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Единодушно.
Слушаме Ви с доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление „Обн. ДВ, бр. …)“
Правя процедурно предложение да отпадне „изменение и“ и да остане само „Закон за допълнение на Закона за електронното управление“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, колеги. Всъщност имаме един параграф, а параграф 2 е кога влиза в сила – няма изменения на действащи норми в Закона. Точната редакция е само „Закон за допълнение“.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Редакционно?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение от господин Вълков наименованието на Закона да бъде „Закон за допълнение на Закона за електронното управление“.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„§ 1. В § 46, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за електронното управление (обн. ДВ, бр. 50 от 2016 г.) се създава изречение второ:
„До влизането в сила на Правилника за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция „Електронно управление“, функциите и дейностите по електронното управление се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по досегашния ред.“
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 1 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, тук в § 1, където се възпроизвежда наименованието на Законопроекта по вносител, господин Вълков правилно при доклада съобрази вече гласуваното от пленарната зала наименование, а именно „Закона за допълнение“.
Подлагам на гласуване § 1 с тази промяна – „Закон за допълнение на Закона за електронното управление“, и § 2 ведно с наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
Отменете гласуването.
Експертите твърдят, че в § 1 трябва да остане „Закона за изменение и допълнение“, защото това е обнародваният Закон в бр. 50 от 2016 г., където е и за изменение и там не трябва да има „допълнение“.
Подлагам на гласуване § 1 и § 2 ведно с наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ по вносителите.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Единодушно са приети и тези предложения, а с това и Законопроектът на второ гласуване.
Уважаеми народни представители, с последното гласуване приключихме законодателната ни програма за тази седмица, а и за настоящата лятна сесия на Четиридесет и третото народно събрание.
Следващото редовно пленарно заседание е на 31 август, сряда, 9,00 ч.
Дотогава – искрени пожелания на всички за добра почивка, в която да съберем сили за есенната сесия!
Закривам пленарното заседание. (Звъни. Ръкопляскания.)

(Закрито в 12,53 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Алиосман Имамов

Секретари:
Димитър Делчев
Калина Балабанова