Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер
Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Колеги, добро утро!
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, постъпили са предложения за промени в постоянните комисии. Предлагам на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включена в седмичната Програма следната допълнителна точка, която да стане точка трета за днешното пленарно заседание: Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносител е народният представител Даниела Дариткова на 19 април 2019 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съобщения:
На 17 април 2019 г. на Народното събрание е предоставена разработена и приета от Икономическия и социален съвет резолюция на тема: „Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз 2021 – 2027 г.“. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по икономическа политика и туризъм и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител e народният представител Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г. Приет е на първо гласуване на 4 април 2019 г.
Кой ще ни запознае с Доклада за второ четене?
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Позволете ми най-напред да направя процедурно предложение за допуск в залата на господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Петя Малакова – началник-отдел в Министерството на труда и социалната политика; госпожа Снежана Малакова и господин Драгомир Драганов – директори на дирекции в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно приетия на първо гласуване на 4 април 2019 г. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …).“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона:
„Закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона със съответната редакция, подкрепен от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По Параграф единствен има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Хасан Адемов и Калин Поповски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Параграф единствен:
„Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22ц:
„§ 22ц. (1) До 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.
(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова за изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заедно с колегите народни представители доктор Хасан Адемов и доктор Калин Поповски сме направили допълнение в Законопроекта, с което се гарантира правото на лицата да получат по благоприятния, по-високия размер на пенсията в случаите, когато са подали заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г., в случаите, в които им предстои пенсиониране до 1 януари 2023 г., направили са избор размерът на пенсията им да бъде изчислен с индивидуалния пенсионен коефициент по действащата нормативна уредба до 31 декември 2018 г. и са представили документи за три последователни благоприятни и избрани от тях най-добри години преди 1997 г.
Едновременно с това служителите от Националния осигурителен институт ще изчислят и размера на пенсията с индивидуалния пенсионен коефициент на база осигурителния доход от 2000 г. до датата на пенсиониране на лицето. Двата размера ще бъдат съпоставени и служебно ще бъде определен по благоприятният, по-високият размер на пенсията, така че да бъде в полза на лицето, което ще се пенсионира.
Също така с настоящия законопроект искам да напомня за една важна разпоредба, че след влизането в сила на това допълнение в Кодекса за социално осигуряване лицата, които са подали заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г. или на които им е отпусната пенсия, ще имат право да направят избор и да подадат заявление в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, като новият размер на пенсията им ще бъде отпуснат от същата начална дата. Това могат да го направят до 6 месечен срок от влизане в сила на тази нова разпоредба.
Този законопроект, който след малко се надявам, че ще бъде подкрепен от народните представители, има положителен ефект за всички заинтересовани лица, за тези, които са подали заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г. и им предстои пенсиониране. С промяната, която правим, лицата ще имат право на избор, което ще гарантира в максимална степен справедливост и защита на техните осигурителни права.
Искам още веднъж да подчертая и да стане ясно, че нито едно лице, което е подало заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г. и на което му предстои да се пенсионира, няма да бъде ощетено с нито една стотинка. Българските граждани могат да бъдат спокойни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което правим с колегите, и Законопроектът, който е предложен на Вашето внимание, на практика тушира напрежението, което беше създадено след Нова година във връзка с новия начин на изчисляване на индивидуалния коефициент, при който влизаха единствено и само годините след 1 януари 2000 г. до датата на пенсиониране. На практика никой няма да бъде ощетен при изчисляването на размера на пенсията. Всички български граждани, на които им предстои да бъдат пенсионирани през тази и през следващите години, трябва да бъдат спокойни, че няма да им се намали размерът на пенсията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Параграф единствен по Доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и съответната промяна.
Преминаване към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика въз основа на приетите на първо гласуване на 3 април 2019 г. законопроекти с вносители: Искрен Веселинов и група народни представители, 6 март 2019 г.; Цветан Цветанов и група народни представители, 19 март 2019 г.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Позволете ми да направя предложение за допускане в залата на господин Людмил Димитров – държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Тонислава Сотирова – началник-отдел в дирекция „Социално включване“ на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 3 април 2019 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-13, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 6 март 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-15, внесен от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който Комисията подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 1 в два варианта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2 ал. 4 се изменя така:
„(4) Получаването на месечни социални помощи се обвързва със:
1. полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани в дирекция „Бюро по труда“, и участието им в обучение за ограмотяване и/или повишаване на квалификацията, освен в случаите на майчинство или когато здравословното състояние на лицето не позволява това;
2. редовното посещаване на детска градина или училище от детето или ученика в задължителна предучилищна или съответно училищна възраст съобразно формата на организация или на обучение, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Колеги, искам само да напомня – това, което приемаме в Закона: в момента възлагаме на Агенцията за социално подпомагане, защото този Закон за социално подпомагане се администрира от Министерството на труда и социалната политика, че АСП никога не е извършвала обучение за ограмотяване. Това се прави от структурите на Министерството на образованието и науката. Никога Министерството на труда и социалната политика не е провеждало каквито и да са форми на ограмотяване! Така че това, което сме записали тук, в никакъв случай не означава, че може да бъде изпълнено, тъй като те нямат административния капацитет да извършват онова, което сме записали в текста.
Иначе трябва да отбележим, че през последните пет години с 40% са намалени месечните социални помощи. Социално подпомагане по Закона за социално подпомагане в България получават по-малко от 30 хиляди човека средногодишно, като за 2019 г. са предвидени около 32 милиона. Тоест тази група български граждани, които самостоятелно не могат да задоволят основните си жизнени потребности, в никакъв случай не са тези, които източват по какъвто и да е начин осигурителната система.
На следващо място, искам да запозная народните представители с едно публикувано решение на Европейския комитет по социални права на 27 март 2019 г. Става въпрос за следното.
На 27 март 2019 г. беше публикувано решение на Европейския комитет по социални права по жалба срещу България, с което Комитетът установява, че прекратяването на месечните помощи за деца, които не посещават училище, противоречи на Европейската социална харта на Съвета на Европа. С решението си Комитетът намира нарушение на чл. 16 от Хартата, гарантиращ правото на семействата на социална, правна и икономическа закрила. Той посочва, че мярката по спиране за срок от една година и евентуалното прекратяване на семейните помощи за деца поради отсъствие от училище има наказателен характер и увеличава икономическата и социална уязвимост на засегнатите деца. По тази причина Комитетът единодушно приема, че съответната законова мярка не е пропорционална на иначе легитимната цел, която преследва борбата с отпадането от училище.
Искам да заявя ясно: никой от „Движението за права и свободи“ не е против това децата да посещават училище от най-ранна детска възраст. Ясно е, че това трябва да бъде направено с търсене на баланс между санкциониращите и подкрепящите мерки. Според нас такъв баланс не е направен в тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, не съм съгласна с една част от Вашето изказване, а именно, че АСП не изпълнява програми за обучение и ограмотяване.
В текста, който разглеждаме и който е на нашето внимание – чл. 2, ал. 4, става въпрос, че получаването на социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд от безработните лица в трудоспособна възраст, регистрирани в Бюрото по труда, и участието им в обучение за ограмотяване или повишаване на квалификацията.
Никъде в текста не е визирано, че Агенцията за социално подпомагане извършва тези обучения за ограмотяване или повишаване на квалификацията. Този текст се отнася само по отношение на критерии за изплащане на месечни помощи от АСП.
Агенцията за социално подпомагане само насочва тези лица към бюрата по труда за включване в програми за обучение, за повишаване на квалификацията и за ограмотяване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Няма такива програми и никога не е имало.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Тези програми могат да бъдат по Оперативната програма, има такива схеми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, в Националния план за действие по заетостта, но това не се прави от Агенцията за социално подпомагане. Никъде в текста не е визирано. Това се прави от Агенцията по заетостта.
Текстът касае само изплащането, критерии за изплащането на месечните социални помощи. Смятам, че текстът е коректен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Други реплики?
Втора реплика – госпожа Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми доктор Адемов, моята реплика ще е по втората част от Вашето изказване. Хубаво е, че цитирате това решение, но е хубаво също така да кажем, че то трябва да се прегледа изключително задълбочено от юристи и да се прецени дали всъщност става въпрос за нарушаване на социални права и за чл. 16 от Хартата – да прегледаме много внимателно чл. 16.
Освен това, когато се дават становища – разбира се, този процес вече е приключил, към подобни институции, комитети, те трябва да се дават изключително аргументирано и обективно, защото тук нямаме – в предложенията, които правим, Вие казвате, че не е намерен балансът. Не мога да се съглася, че не е намерен балансът, защото него не трябва да го търсим само в този закон. Балансът е свързан и със Закона за предучилищното и училищното образование.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Сега приемаме този закон.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но нали говорим за интегрирани политики, доктор Адемов?! Мерките за подкрепа за децата са разписани много ясно в Закона за предучилищното и училищното образование. Подкрепяме ги с учебници, със закуска, с плод, зеленчук, мляко, транспорт, стипендии, награди – всичко, което се сетите. В крайна сметка обаче децата имат и задължението, но и правото да посещават училище и детска градина.
Нещо повече, какво правим, включително и с предложението, което сме направили с колегите между първо и второ четене и което е малко по-нататък в Законопроекта? На практика ние казваме, че не отнемаме пари, много ясно сме го казали. Тези пари остават при детето и се използват за конкретните му нужди. Те могат да бъдат използвани за дрехи, за обувки, за транспорт, могат да бъдат използвани дори за…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: В междучасието учителите отиват и купуват обувки.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Те и сега купуват обувки, доктор Адемов, но със собствените си пари. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Докато в същото време родителите какво правят – с тези пари си купуват алкохол, така ли е? (Оживление, реплики.) Така че това е балансът.
Ние искаме парите, които държавата отпуска като помощи за децата и за тяхното образование, да отиват и да бъдат при децата – да се използват ясно за техните нужди. Когато е доказано, че родителите са безотговорни и не могат да използват тези средства за нуждите на децата, ние прехвърляме тези пари към училището и към детската градина, за да гарантираме правата на децата, повтарям. Благодаря. Извинявам се за просрочването. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
По отношение на първата реплика – искам да Ви благодаря за тези реплики преди това, никога Министерството на труда и социалната политика в нито една програма не е извършвало обучение за ограмотяване – едно е ограмотяване, друго е квалификация и преквалификация! Никъде, в нито една програма на Министерството на труда и социалната политика – било то на Агенцията по заетостта или на която и да е структура, няма програма за ограмотяване! Вярно е – ако искате, мога да Ви го докажа.
На следващо място, по отношение на това, което каза госпожа Дамянова – просто цитирам решението на Комитета, който се е произнесъл по текстовете от българското законодателство. Дали е коректно или не – има си хора, които преценяват. Не сме ние тези, които преценяваме дали тези текстове са коректни или не.
На следващо място, Вие казвате, че парите не ги спираме, а те отиват за конкретните нужди на детето. Кажете ми механизма, който е разписан – в кой закон, как тези пари стигат до детето? В момента парите стигат до училището и никой не знае – няма механизъм, по който да е ясно тези пари дали се използват за заплати, дали се използват за парно, за водоснабдяване!
Къде е разписан такъв механизъм? Има ли разписан механизъм тези 40 лв. как ще стигнат до конкретните потребности на детето? В кой закон са разписани конкретните потребности на детето? Можете ли да ми кажете? Няма такъв закон или такъв нормативен акт!
Вие казвате в момента – това, за което Ви ръкопляскаха колегите: учителката в междучасието преценява, че детето има нужда от маратонки, отива до най-близкия магазин и за 40 лв. купува маратонки, пергел или тетрадка. Това ли ми казвате в момента?! Не сте го разписали по конкретния начин!
Тази дискусия е проведена в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Колегите от Тристранния съвет искат да има ясно разписан механизъм в законодателството, който да казва как тези пари ще достигнат до детето, а не да се влеят в общия бюджет на системата на образованието, на конкретното училище. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Адемов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми колеги, интересен дебат си отворихме с този закон.
Първо, да кажа по повод на това, което казахте, господин Адемов: ами, ако няма такива програми за ограмотяване, да ги създадем! Защото е ясно, че когато някой не е завършил IV клас, или не е ходил въобще на училище, колкото и социални помощи да му плащаме, той няма да влезе на пазара на труда. Това всъщност е идеята на текста, който ние внесохме, на който направихме редакция, знаете, между първо и второ четене, с идеята да се опитаме да направим така, щото социалните плащания да бъдат до едно време и след това тези хора да ги върнем обратно на пазара на труда, където съответно да продължат пък те да плащат своите социални осигуровки и да има плащане за другите хора. Това е идеята на този текст и това беше и причината още преди няколко седмици ние да го внесем с колегата Искрен Веселинов, за да се опитаме да решим проблема с така наречения социален паразитизъм, с това, че има едни хора, които дълго време стоят изцяло и само на социални помощи, без да се опитват да се ограмотят, без да се опитат да направят някаква своя квалификация или да повишат тази квалификация и да се върнат обратно на пазара на труда.
Това беше целият смисъл на този закон. Направихме корекциите в текста според това, което говорихме и с Вас, и с всички други колеги, с идеята да бъде един работещ текст, който аз се надявам, че в крайна сметка, гласувайки този закон, този текст ще намери начин да бъде работещ.
Пак казвам: ако няма програми – и да, може би не е мястото им в Министерството на труда и социалната политика, този тест не задължава категорично който и да било орган да го прави, но това не пречи да създадем, ако трябва през Министерството на образованието, такива системи, за да може тези хора да се ограмотят, да се научат най-малкото да четат, да пишат и да говорят правилен български език, за да могат да се впишат обратно на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Реплика?
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Сиди, аз не искам по никакъв начин да оставя впечатлението, че някой от тази пленарна зала и от българското общество е против това всички деца да бъдат обхванати в системата на образованието от ранна детска възраст.
Защо казвам това? Защото аз продължавам да смятам, че децата трябва да бъдат подкрепяни. Добре, има подкрепящи мерки. Защо обаче казвам, че Министерството на труда и социалната политика не може да изпълнява ангажиментите си по ограмотяване? Защото няма административния капацитет – няма нито учители, нито може да ги наемем, ще кажете. Но този закон се администрира от Агенцията за социално подпомагане, от Министерството на труда и социалната политика. Оттам се администрира, оттам е финансирането на този закон! Нещо повече, Вие казвате, че сега полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани в бюрата по труда и участието им в обучение и така нататък, е условие за получаване на месечни социални помощи.
Кое е новото? В действащото законодателство има ангажимент на всички, които са в трудоспособна възраст, да упражняват общественополезен труд в рамките на 14 дни, 4 часа дневно. Това го има в действащото законодателство! В действащото законодателство, в Закона за насърчаване на заетостта, има текст, че който откаже повторно или който откаже предложен му курс за квалификация, за преквалификация, за включване в мерки, в програми на Агенцията по заетостта, му се отнема регистрацията. Когато му се отнеме регистрацията, за една година – при повторно нарушение дори и за две години, той няма право да получава месечни помощи, защото условието да получиш месечни социални помощи е да имаш регистрация в Бюрото по труда. Тоест – действащото законодателство казва: за да получаваш месечни социални помощи, трябва да полагаш общественополезен труд – изключвам тук изключенията, които са казани в Закона. И второто нещо, което е казано, е, че не трябва да отказваш програми и мерки за квалификация, преквалификация и обучение. Тези неща ги има в действащото законодателство!
Какво променяме? Някаква генерална промяна има ли за тези текстове? Няма такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Адемов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги! Уважаеми колега Сиди, във Вашето изказване ми направи впечатление, когато засегнахте това българските деца после да пораснат, да получат образованието, специализацията, от която имат нужда и която им е дадена по право. И задължения обаче има в контекста, който коментираме днес – техните родители да им осигурят такова образование.
Защото засегнахте темата – да се върна първоначално, защо взех тази реплика към Вас – именно да станат интегрирани граждани в българското общество, да се влеят в пазара на труда и съответно със своята дейност, работа и инициативи да подпомагат социалната и здравната система в бъдеще. Защото не трябва да произвеждаме, макар и в този демографски момент, в който наистина българската икономика има нужда от работна сила, не може да си позволим да загубим дори едно дете от образователната система и да произведем български гражданин, който няма да има принос за цялото общество.
Абсолютно мисля, че всички заради това сме задължени да подкрепим този законопроект и тази инициатива. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ (от място): Който нищо не казва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Дуплика?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви за репликите.
Доктор Адемов, аз дълбоко уважавам Вашата експертиза. Това обаче, за което спорим и водим разговор, по темата, продължавам да смятам, че за точка втора – аз говорих по-скоро за точка първа, това и към колегата Иванов – за тези, които вече сме загубили от системата на образованието, говоря за тези, които е трябвало да бъдат в училище преди време, не са ходили и днес единственото, което получават, са социалните помощи. Тези, които, така или иначе, днес не са обхванати от пазара на труда.
Втората точка говори за бъдещето – за тези, които не трябва да изпускаме днес. Първата точка обаче говори за тези, които вече са изпуснати, които са на 18 – 20 и нагоре години, които получават социални помощи, и ги получават години наред, защото просто не могат да се впишат на пазара на труда по най-различни причини: било то това, че не могат да говорят и четат правилно, или това, че пък не могат и съответно нямат трудовите навици. Така че за това говорих и това казах аз, че проектът, който внесохме от ВМРО, беше с идеята да спрем именно този социален паразитизъм днес. За другото, за бъдещето, за децата – смятам, че там наистина също няма никакъв спор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Друго изказване?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, когато трите законопроекта почти като пакет, почти едновременно влязоха в Народното събрание за разглеждане, аз много се надявах, че ще минат с консенсус, че този дебат „за“ и „против“, който в момента тече, няма да се състои. Всъщност нека да направим едно отграничение и да видим кой е „за“ и кой е „против“. Радостното за мен е, че всички български партии в Народното събрание са, под една или друга форма, за това, което правим, което въвеждаме или което достигнахме между двете четения.
И Законопроектът на колегите от БСП е в подобна насока. Той дори беше най-радикален и мисля, че, за голямо съжаление, ще бъде приет без тяхно участие. Но те губят! Те трябваше да бъдат в залата, за да участват в приемането на нещо, към което ние, „Патриотите“, отдавна се стремим.
Когато преди 14 години от „Атака“ заявявахме подобни намерения, правихме внушения, правихме законопроекти в тази насока, бивахме обвинявани в най-черни грехове и ни се прикачваха най-ужасните съществителни и прилагателни. Дойде време в българското Народно събрание против подобни законопроекти и идеи да бъде само ДПС. И не е учудващо, не е изненада за мен.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не е вярно, че сме против! Не е вярно това!
ПАВЕЛ ШОПОВ: „Движението за права и свободи“ в момента се опитва да мине за защитник на този електорат, на тези части от българския народ, които разчитат безрезервно, както и досега е било, на социални помощи. Всичко тук като опониране става – включително и в медиите, включително и в обществения дебат навън, под знака на това, че се посягало на права на български граждани, че това било дискриминация. Празни приказки, разбира се, без да се вникне в същността на всичко това!
От началото на промените и в настоящото либерално време съществуват едни внушения, едни заблуди относно правата на човека, на хората, на общностите и тук сме пред един типичен пример в това отношение. Правата на хората, на общностите, на отделните граждани се определят и по Конституция, разбира се, но и със закон. Законът решава техния обем! Законът решава границите, в които са тези права!
Иначе, ако водим едностранно и спекулативно този дебат, как ще обясним и нещо друго?
Уважаеми колеги, за деца, чиито родители имат доход, по-голям от една установена граница, всички знаем, не се дават детски надбавки. В такъв случай може ли да говорим за засягане на права на хората, на гражданите, на децата? Ами, това не е по-малък дебат, това е даже по-важният, по-големият дебат. Защото в България вече са повече, съобразно тази граница, която е определена, онези деца, за които не се дават детски надбавки предвид доходите на родителите им! В тази връзка обаче опонентите на това, което правим в момента, на това правило, което възприемаме, не казват дума. Те мълчат! За мен това е големият дебат, по-големият дебат! И тук, в тази зала, има родители, които не получават за децата си детски надбавки по тази причина. Няма засягане на права на граждани, на отделни хора, на общности тогава, когато законът е в определени граници (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), когато законът ги засяга, както е в случая. Тук става въпрос отново за намигване към един електорат, към едни хора и опит на една политическа сила в България да заяви защита за нея и да я приобщи към себе си като гласоподавател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение от народните представители Милена Дамянова, Галя Захариева и Венка Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 12, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 думите „и учебната“ се заличават.
2. Създава се нова т. 6:
„6. включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование;“.
3. Досегашните т. 6 и 7 стават съответно т. 7 и 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 4.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 5.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Създава се нов § 4:
„§ 4. В чл. 15, ал. 1 думите „т. 1 – 7“ се заменят с „т. 1 – 8“.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 15, ал. 1 думите „т. 1 – 7“ се заменят с „т. 1 – 8“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 4.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение от народния представител Калин Поповски, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 14:
„14. „Недобросъвестно получени средства от социални помощи“ са налице, когато за получаването им не са изпълнени или са нарушени изискванията на този закон или други норми на действащото законодателство, които имат отношение към определяне на правото на подпомагане, включително, когато получателят притежава имущество, или прави разходи, които не съответстват на заявените от него доходи, което е установено с влязъл в сила акт на съответните компетентни органи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми колеги! Създадохме този текст с колегата Искрен Веселинов, с колегите от ВМРО и „Обединени патриоти“, за да можем да направим най-накрая легална дефиниция на това какво са недобросъвестно получени средства. Мисля, че между първо и второ четене коригирахме текста и вече е по-добър и работещ. Това всъщност е част от цялата онази стратегия, за която ние говорим от месеци и години насам – че трябва да се опитаме да спрем изтичането на социалната система към недобросъвестни граждани.
Конкретно в този случай, което сме направили като текст, беше предизвикано от шумни сватби на различни хора, които ги правят, и се събират в най-различни места в държавата – сватба от 300, 400, 500 човека, които обаче са на социални помощи, или случаят с онези – мисля, че бяха в Плевен, български граждани, които са на социални помощи, но карат изключително скъпи автомобили и така нататък.
По този начин с разпоредбата най-после правим една легална дефиниция на проблема и съответно хората, които демонстрират стандарт на живот по-различен от този, който им позволяват доходите, ще могат най-после да бъдат спирани да получават тези помощи и съответно ще трябва да намерят друг начин за легализация на своите доходи. Затова се надявам да подкрепите текста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Заповядайте, доктор Адемов, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Сиди, действително предложеният текст между първо и второ четене е по-коректният текст – да се надяваме, че той ще работи. Но и сега преди да се отпусне месечна социална помощ, съответните служители от Агенцията за социално подпомагане проверяват доходи, имущество и всичко останало, за което Вие говорите. Ако Вие предлагате този текст, това означава, че се съмнявате в това, което и сега правят служителите на Агенцията за социално подпомагане. Ако те не си изпълняват задълженията, това е въпрос на административни мерки, а не на законодателни промени. И сега има условия за получаване на социални помощи – или отговаряш на тези условия, за да получиш, или някой си позволява да напише нещо друго в заповедта за отпускане на месечна социална помощ – това твърдите в момента. Как така този човек, който има скъпи коли и прави пищни сватби и така нататък, ще бъде на месечни социални помощи? Къде са социалните работници, които правят социалната анкета? Обвинявате Вашите служители, колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика ще има ли? Не.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 5 по Доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме по § 7.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение от народните представители Милена Дамянова, Галя Захариева и Венка Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов:
„В § 7 се правят следните изменения:
„l. B т. 1, букви „а“ и „в“ цифрата „5“ се заменя с числото „10“.
2. В т. 2, буква „б“ цифрата „5“ се заменя с числото „10“.“ Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 11 т. 2 се изменя така:
„2. когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини;
б) в ал. 12 след думата „прекратяването“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
в) в ал. 13 изречение второ се изменя така: „Помощта не се отпуска, ако ученикът е допуснал в рамките на един месен от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
г) в ал. 14 думите „спиране и/или“ се заличават;
д) в ал. 17 думите „или спряна“ се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „както и/или за осигуряване на достъпа до образование на съответното дете или ученик според конкретните му нужди.“
2. В чл. 10а:
а) създава се нова ал. 6:
„(6) Помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.“
б) досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Помощта се възстановява, ако:
1. детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на първи клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
3. В чл. 14, ал. 3 думите „чл. 10, ал. 6“ се заменят с „чл. 10а, ал. 7“
4. В допълнителните разпоредби се създават т. 10 и 11:
„10. „Уважителни причини за допуснати отсъствия от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование“ са налице, ако:
а) за отсъствията е представена медицинска бележка, документ от спортния клуб, в който детето членува, документ от ръководител на танцова, музикална или друг вид художествено-артистична формация/група, в която детето участва;
б) отсъствията са до 10 дни за периода 15 септември – 31 май с уведомление от родителя;
в) отсъствията са за периода 1 юни – 14 септември.
11. „Уважителни причини за допуснати отсъствия от ученик“ са определените по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, доктор Адемов, за изказване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Предложението, което съм направил, е съгласувано с Националната мрежа за децата, но след като чухме аргументите в Комисията по труда и социалната политика, аз оттеглям това предложение. Идеята беше да смекчим малко санкционния режим, който се предлага с този законопроект.
Искам обаче да обърна внимание на нещо друго. Колеги от ГЕРБ, какво правите с предложението за пет учебни часа в рамките на един месец? Това означава, че с четири учебни часа няма санкциониращ режим. Ако пресметнем, че в рамките на една учебна година имаме осем или девет месеца, това означава, че Вие позволявате неизвинени отсъствия между 30 и 40 учебни часа. Това е, което предлагате. Ако така сте го замислили, значи текстът е коректен. В противен случай трябваше да има промяна и в този текст, защото идеята децата да посещават училище по никакъв начин не се връзва с това, което казвате. Едно е пет учебни часа в рамките на един календарен месец, друго е като сборуваш часовете се получават между 30 и 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Адемов.
Реплика?
Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Адемов, благодаря, че оттегляте предложението след аргументите, които са изложили колегите в Комисията. Опитваме се наистина на всеки един кворум и при всяка една възможност да изразяваме тези аргументи.
Прав сте обаче и за това, което казвате, че на практика един ученик може да прави всеки месец по четири отсъствия, но тук пак ще се върна на нашия Закон за предучилищното и училищното образование. Аз го казах и в нашата комисия, ще го повторя и тук, в залата.
Двата закона, в случая тези конкретни мерки трябва да се разглеждат в цялост и заедно, защото в нашия закон много ясно е записано, че когато едно дете е в риск, а тук става въпрос за деца в риск, веднага трябва да сработи екипът за подкрепа за личностно развитие. В тях са разписани ясните механизми, по които това да се случи – как се сформира екипът, в него участват психолози, участват специалисти, участват социалните служби и така нататък. Този екип има много ясна задача – да определи план за подкрепа за това дете. Когато имаме риск и видим, че има такъв риск от отсъствия, много важна е превенцията. Ето това е превенцията – екипът за подкрепа в училището и в детската градина, заедно с родителите, това са мерки, които, разбира се, че трябва да се обсъждат с тях, план за подкрепа за детето, така че да не се допускат тези отсъствия, за които Вие казвате с право, че ще се получат с натрупване. Това не трябва да се допуска. Има много ясно разписани механизми в Закона за предучилищното и училищното образование и в Наредбата за приобщаващо образование как да се случи. Остава, разбира се, системата да изпълнява тези мерки, които са разписани. Сигурно ще ѝ трябва време за това, но това е пътят.
В крайна сметка трябва да наблягаме на превенцията основно, а не на санкциите, които са вече крайната мярка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Дамянова, аз разбирам, че интегрираните мерки, интегрираният подход е този, който може да доведе до връщането обратно на децата в училище и до задържането им. Неслучайно тези 1100 екипа, които Вие изградихте, върнаха 40 хиляди деца, но искам да отбележа, че, ако не се лъжа, около 5 хиляди деца отново са напуснали училище, което означава, че санкциониращите мерки и тяхното превалиране – защото тук става въпрос точно за това, над подкрепящите мерки, в никакъв случай не може да доведе до резултат.
Надяваме се ние да не сме прави, но не съм убеден в това, че тези мерки са мерките, които ще върнат децата в училище. Защото същите деца, които в България отказват да ходят на училище, отивайки в страните от Европейския съюз, ходят на училище, техните родители ходят и на работа, получават доходи от труд.
Ето това е големият проблем – защо има такава разлика? Защо в България не искат да посещават системата на образование и не ходят на работа, а същите хора, като отидат в Европа, са тези, които са най-редовни на училище и ходят на работа, като получават доходи от труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Имаме ли други изказвания, колеги?
Доктор Дариткова, заповядайте за изказване.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето дълбоко убеждение е, че именно с комплексни мерки и усилия ще постигнем връщането в училище и образоването на децата, защото само това е гаранцията за една добре образована нация, която пък да бъде гарант на една просперираща държава.
Тук се появи темата за медицинските бележки и декларирайки конфликт на интереси в контекста на това, че аз работя, практикувам и издавам такива бележки, искам да отразя един друг аспект на решението на проблема, който търсим с посещението на децата в училище и в задължителна предучилищна подготовка.
Смятам, че съществува риск да се оказва натиск върху издаващите медицински бележки с оглед на това да се оправдаят неизвинени отсъствия и затова бих апелирала, за да можем да постигнем по-голяма ефективност на мерките, които сега тук залагаме в този закон, да се потърси решение, да се постави някакво ограничение и за броя неизвинени отсъствия, които децата могат да имат.
Разбирам, че съществува риска някои наистина болни деца да се поставят в положение, в което да бъдат затруднени да представят бележка за отсъствие от училище за по-дълъг период от време, но пък съществуват медицински комисии, които могат да се произнесат в тези случаи.
Смятам, че наистина Комисията по образование може да предложи адекватно място на тези мерки. Може би те трябва да бъдат в някакъв подзаконов нормативен акт, например в наредба, защото е разумно наистина, от една страна, да дадем възможност на действително болните деца да могат да запазят правата и за социално подпомагане на своите родители, и да получат адекватна помощ и образование в училище, а от друга страна, да минимизираме риска за натиск върху лекарите, които издават медицински бележки за удостоверение на здравословното състояние на децата. Балансът в търсенето на добри решения е гаранция за реализирането на нашите намерения да образоваме по-добре подрастващите, децата и учениците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариктова.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема доктор Дариткова, първо, бих искала да изразя уверението си в това, че лекарите наистина винаги са обективни, но пък от друга страна, ще Ви подкрепя във Вашето предложение за ограничаване на броя на отсъствията, които имат право да правят учениците и децата с медицинска бележка.
Лично аз винаги съм смятала, между другото, това е практика в много държави, практика е например и тук, в България – в Американския колеж, че отсъствията не трябва да се делят на извинени и неизвинени, защото отсъствието си е отсъствие. Детето отсъства, то губи учебен материал, губи от това, което трябва да получи и което му се полага по право в училище и в детската градина, но това е една друга тема, която може би тепърва трябва отново да започнем да дискутираме и с колегите от Министерството на образованието и науката, и с цялата гилдия, тя не е нова. Дори преди няколко години имаше консенсус по тази тема.
Ние с колегите от Комисията по образованието и науката ще предложим промени на министъра на образованието в Наредбата за приобщаващо образование, където са регламентирани всички тези възможности за отсъствия.
В заключение бих искала да кажа, по-скоро това не е към Вас, а е в продължение на това, което каза доктор Адемов, че най-голямото предизвикателство пред всички нас е задържането на децата в училище и мерките, които трябва да приложим. Да, връщаме ги, някои от тях механично, но това е първата и по-лесната стъпка. По-трудната и тази, която изисква време и наистина усилия от всички, е задържането им и мотивацията на децата за учене, защото те няма как да бъдат успешни, ако не са мотивирани да се образоват и да получат знания, които след това да им гарантират добра реализация на пазара на труда.
Пак ще се върна на Закона за предучилищното и училищното образование, на Плана за подкрепа на тези деца. Предстои аз да направя едно запитване към Министерството как се изпълняват тези текстове от Закона, защото това е изключително важно. Когато те са приемани и когато са записани там, това е с определена визия и философия.
Ако планът за подкрепа на личностно развитие се изпълнява, с времето наистина и мотивацията на тези деца, които са в риск от отпадане, ще бъде по-добра и не само тяхната, но включително и на техните родители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Друга реплика? Не виждам.
Дуплика няма да има.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване наименованието на подразделението и след като доктор Адемов оттегли своето предложение, което не е прието, подлагам на гласуване и редакцията на § 7, който става § 6 по Доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема необходимите промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 8, който става § 7, по Доклада на Комисията и текста на вносителя за § 9, който става § 8.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към трета точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Пламен Дулчев Нунев за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.“
Вносител е народният представител Даниела Дариткова, председател на парламентарната група на ГЕРБ.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Вторият
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Анна Василева Александрова за председател на Комисията по правни въпроси.
2. Избира Александър Койчев Иванов за член на Комисията по правни въпроси.“
Вносител е народният представител Даниела Дариткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следва:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Красимир Митков Събев и Запрян Василев Янков като членове на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
2. Избира Анна Василева Александрова за член на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“
Вносител е народният представител Даниела Дариткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следва:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Валентин Алексиев Николов за председател на Комисията по енергетика.
2. Избира Димитър Бойчев Петров за заместник-председател на Комисията по енергетика.
3. Избира Станислав Иванов Стоянов и Васил Цветков Цветков за членове на Комисията по енергетика.“
Вносител е народният представител Даниела Дариткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следва:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Александър Койчев Иванов като член на Комисията по здравеопазването.
2. Избира Красимир Митков Събев за член на Комисията по здравеопазването.“
Вносител – Даниела Дариткова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следва:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по икономическа политика и туризъм
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Анна Василева Александрова като член на Комисията по икономическа политика и туризъм.“
Вносител – доктор Даниела Дариткова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Последното проекторешение за промяна в комисиите:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по отбрана
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Пламен Дулчев Нунев като член на Комисията по отбрана.
2. Избира Запрян Василев Янков за член на Комисията по отбрана.“
Вносител – доктор Дариткова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред на пленарното заседание.
Продължаваме с Парламентарен контрол в 11,00 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 12 до 18 април 2019 г. няма.
Писмени отговори от:
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Христо Грудев;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Милена Дамянова, Галя Захариева, Светлана Найденова и Венка Стоянова.
Заявена е декларация от името на група.
Заповядайте, имате думата.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес най голямата християнска църква в света чества своята Пасха. В навечерието на най-светлия християнски празник католическата общност в България е обзета от особен трепет и вълнение в очакване на събитието, което ще озари нашето ежедневие с особен заряд и емоция – събитие, което ще остави трайна следа в живота на всички нас, миряните, имали щастието да се докоснат до харизмата и жизнената енергия на Светия отец.
Така, както нашите предци са носители на изконния завет, напомнящ на света, че има един героичен народ, жадуващ за своята свещена свобода, така Негово Светейшество папа Франциск ще напомни на българския народ, че свободата и мирът са изначални човешки ценности за цялото цивилизовано общество.
Посланието „мир на земята“, което съпровожда Светия отец в неговия апостолически път, е ясен знак и оценка за мирното съжителство на хора от различни етноси и религии на територията на нашата родина, оценка за старанието ни да споделяме доброто с нашите съседи. Доброто, което сме получили в наследство, е плод на усилията на много хора – усилия, пренесени към нашите две ръце, както ясно може да се види от логото на посещението.
Папа Франциск ще посети страната ни в светлината на спомена от пребиваването на папския легат монсеньор Анджело Ронкали от 1925 г. до 1934 г. в България. По това време бъдещият папа се среща с неколцина не-католици и не-християни и работи с всички общности в страната еднакво усърдно. По-късно като духовен водач на Католическата църква българският папа свиква Втория ватикански събор, който отваря Католическата църква за диалог с другите християни и с другите религии.
В наши дни българите католици живеят в мир с всички. Славят се с пословичното си трудолюбие и жизненост, не пестят енергия и сили, раздавайки цялата си обич за напредъка на родината.
Завършвайки, ще цитирам думите на Светия отец, които са част от неговото традиционно обръщение към християнския свят Urbi et Orbi, което в превод означава „Към града и към света“.
Исус е предсказал смъртта и възкресението си, използвайки образа на житното зърно. Той каза: „Ако житото не падне на земята и не умре, то остава самò, но ако умре, то дава много плод.“ И точно това се случи: Исус – житното зърно, засято от Бога в браздите на земята, умря убит от греха на света. Той остава два дни в гроба, но смъртта му съдържаше божията любов с цялата си сила, освободена и проявена на третия ден – деня, в който днес празнуваме Великден на Христос.
Също така умоляваме плодовете на мъдростта за онези, които имат политически отговорности в нашия свят, че винаги могат да уважават човешкото достойнство, да се посветят активно на преследването на общото благо и да гарантират развитието и сигурността на собствените си граждани.
Честит празник! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
Честити светли празници и на Вас!
Започваме парламентарния контрол с отговорите на госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.
Първо ще отговори на въпрос от народния представител Джема Грозданова относно защита на правата на лицата, принадлежащи към българското национално малцинство на територията на Украйна.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Знаем, че на територията на Украйна живее една от най-големите исторически общности от етнически българи зад граница. По неофициални данни тя наброява повече от 250 хиляди души, по голямата част от които населяват Одеска област, и по-специално Болградския район. Общността на нашите сънародници е сравнително добре интегрирана в социалния и икономическия живот на Украйна, но динамично протичащите политически процеси в страната неминуемо оказват влияние върху нейните малцинствени права.
Във връзка с това бих искала да Ви попитам: по какъв начин се отразява приетият неотдавна Закон за образованието в Украйна, който цели утвърждаването на украинския език в образователната система, както и протичащата административно-териториална реформа, която застрашава единството на българската общност в Болградския район? Това всъщност са два различни въпроса. С оглед на това моля да ни информирате за предприетите до момента от страна на Министерството на външните работи действия в защита на правото на етническите българи в Украйна да изучават своя майчин език в украинските държавни училища.
Знаем, че някои държави имат сериозни притеснения заради този закон. Съветът на Европа в лицето на Венецианската комисия, след като украинската страна го даде за консултации, препоръча отлагане на прилагането на този закон, но всъщност ние знаем, че той вече се прилага.
Моля също така и за информация относно това дали са били предприети мерки за съхраняване на Болградския район в настоящите му административно-функционални граници.
Тъй като казах, че това са два обширни въпроса, няма да взимам реплика. Може да използвате и времето за дуплика, с което разполагате, за да отговорите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Това уточняваме ние. Ако, разбира се, заместник министър-председателят е съгласен, бихме могли да обединим времето.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Заместник-председател.
Уважаема госпожо Грозданова, дами и господа народни представители! Искам да започна с благодарност към българския парламент, който активно следи тази политика и подкрепя усилията на българското правителство за това да гарантира правата на една от историческите български общности зад граница.
Както Вие, госпожо Грозданова, във Вашия въпрос казахте, българската общност там наброява по неофициални данни около 250 хиляди души, които са наистина добре интегрирани в обществения и икономическия живот на Украйна. Едно от доказателствата за това е, че децата от български етнически произход традиционно показват най-добри резултати на зрелостните изпити по знания на държавния украински език в сравнение с останалите малцинствени групи.
Ще започна първо с отговор на въпроса за изучаването на майчин език. След приемането на новия закон, всъщност още преди това, ние сме изразявали нашите притеснения и настояване новият закон да не попречи на изучаването на майчин език в украинската държавна система на образование. Припомням, че има разлика между начина, по който се изучава български език в тези училища и училищата, например в Унгария. Тя е една от държавите, която изразява най-сериозни притеснения от начина, по който се изучава унгарски език в Украйна.
В Украйна българският език като майчин език, тоест втори език, се изучава към момента в 42 украински държавни учебни заведения. В същото време ние имаме изключително добре развита система от неделни училища в Украйна, които са 75, към български организации. С приемането на новия закон анализът и на посолството, и нашия, и на Министерството на образованието и науката на Република България, показва, че той всъщност дава повече възможности за изучаване на повече предмети освен българския език в украинската образователна система.
Въпреки това ние настояваме и съвсем скоро – в началото на месеца, се проведоха консултации на ниво заместник-министри на външните работи в Украйна, където се направи преглед на въпросите, които са важни за България, единият от които е изучаването на майчин език.
Миналата година, както знаете, между министерствата на образованието се подписа и една Декларация, с която украинската държава гарантира, че новият закон няма да промени и няма да попречи на изучаването на майчин език. След тази Декларация обаче трябва да се подпише и предстои подписването на протокол към нея.
По покана на българския заместник-министър на образованието в началото на май се очаква заместник-министър на образованието на Украйна. Надявам се това да се случи и да се финализират преговорите по въпросния протокол. Моята лична оценка е, че подписването на протокола се забавя не от българска страна, а от страна на украинската държава.
Към момента е гарантирано изучаването. Предстои откриването на ново училище, както се договориха президентът на Украйна и българският министър-председател в Одеса. Имаме предоставени няколко сгради, но все още не са удовлетворителни за нас. Изцяло ново българско училище в Одеса е договорено между българския министър-председател и украинския президент, като предстои уточняване дали това училище ще бъде част от украинско училище с много засилено изучаване на български език, българска литература, българска история и други предмети, или ще бъде частно българско училище.
Гарантирано е изучаването на майчин език. Разбира се, ние постоянно повдигаме този въпрос и го следим. Сигурна съм, че то ще се гарантира в още по-пълна степен след подписването на протокола към Декларацията между министерствата на образованието на двете държави.
По отношение на административно-териториалната реформа мога да Ви уверя, че абсолютно на всяка среща, включително и на срещата, която се състоя между българския министър-председател и украинския президент, между българския президент и украинския президент, както и аз на всяка среща с министъра на външните работи, темата е повдигана. И то не само на двустранни срещи, а във всичките международни форуми ние повдигаме въпроса и настояваме административно-териториалната реформа да не засяга и да не разпокъсва българската общност в Украйна. Имаме устни гаранции, че това няма да се случи, но аз считам, че ние трябва много внимателно да продължим да наблюдаваме този въпрос. Разбира се, всяка държава има право да извърши административно териториална реформа, но тя не бива да бъде насочвана така, че да се разпокъсват регионите, в които е концентрирано българското малцинство там.
Още веднъж благодаря за активната дейност на всички парламентарни групи и се надявам с общи усилия да предотвратим бъдещата административно-териториална реформа да намали представителността на българската общност в регионалните и в централния парламент на Украйна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Декларация от името на група – господин Сиди. Заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми дами и господа! Репресии, уволнения, заплахи, изключване на студенти, несъгласие с мнението на ръководството. Не, това не е университет в Северна Корея. Това е Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 2019 г.! Един самозабравил се ректор, с покровителството на една управляваща партия и една етническа такава, грубо гази законите на страната и всички правила на академичната и студентската автономия. Гази утвърдените норми и правила, вкопчил се в своето его и жажда за власт. Този ректор управлява Великотърновския университет един мандат, но това управление е управление, белязано с уволнения и репресии.
Уволнен заместник-ректор по кариерно развитие – настоящ заместник-министър на правосъдието, а по късно уволнен и като преподавател. След съдебно дело e възстановен на работа.
Уволнен помощник-ректор, който е народен представител и като такъв е в неплатен отпуск – възстановен от съда.
Заплаха с дисциплинарно уволнение на декана на най-големия факултет – Педагогическия, който е и основен кандидат-опонент на сегашното ръководство.
Промени в правилниците на университета и Общото събрание, които касаят процедурата по избор на ръководство, приети неприсъствено, на подпис, в абсолютен разрез със законите в страната.
Поредица от незаконни отстранявания на студенти и докторанти, членове на Академическия и Студентския съвет, част от които водят дела, по които адвокатите на университета не се явяват, за да бавят процедурата.
Академическият съвет заседава без студентско представителство, в абсолютен разрез със закона.
Членовете на Студентския съвет са официално заплашени, че ще бъдат отстранени, в писмо, подписано от ректора.
Ръководството на Университета неправомерно изразходва средства от бюджета на Студентския съвет, без разрешение на ръководството на Съвета, в разрез с чл. 72, ал. 5 от Закона за висшето образование. Но въпреки това ректорът не одобрява разходи на Студентския съвет за произвеждане на избори във филиала и колежа в Плевен и Враца.
Вчера по разпореждане на ректора беше осуетено произвеждането на избори за представители на студентите в Общо събрание в разрез с чл. 72, ал. 2 от Закона за висшето образование. Беше направен опит за запечатване на Студентския съвет, а представители на Съвета отново бяха заплашени с изключване. Срещу студентите беше изпратена охрана.
Отбелязваме факта, че Софийската районна прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпление по чл. 316 и във връзка с чл. 309, ал. 1 от Наказателния кодекс, а именно за документна измама.
Затова настояваме министърът на образованието да дойде в Народното събрание и даде обяснение – какво може да направи Министерството за запазване на студентската автономия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше декларация от името на група.
Адмирал Манушев дали е тук? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, уважаема госпожо Вицепремиер.
Продължаваме с въпросите към господин Владислав Горанов – министър на финансите.
Министър Горанов ще отговори на питане от народния представител Александър Иванов относно резултатите от дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция – изпълнението на правомощията за защита на финансовите интереси на Република България, произтичащи от Закона за държавната финансова инспекция при осъществяването на последващия контрол по спазване на законодателството в областта на обществените поръчки.
Господин Иванов, очакваме да зададете Вашето питане.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, моето питане е: какви са резултатите от осъществяване дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция и какъв е резултатът от последващия контрол, а именно в проверките, осъществени по законодателството в областта на обществените поръчки? Каква е защитата на финансовия интерес и ресурса на Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Горанов, заповядайте, имате възможност да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Иванов, засилването на контрола, осъществяващ се от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция върху възлагането на обществени поръчки и изпълнението на договорите, е една от целите на правителството за защита на финансовите интереси. Приоритет за Агенцията за финансова инспекция е осъществяването на последващ контрол по спазване законодателството в областта на обществените поръчки. След промените в закона от 2012 г. този контрол се извършва въз основа на утвърден годишен план. Периодичността за извършване на финансовите инспекции и конкретните възложители, подлежащи на контрол през годината, се определят на базата на анализ на информацията за дейността по възлагане изпълнението на обществените поръчки, оценката на рискови фактори и съобразно административния капацитет на Агенцията.
При планирането се използва информация, получена от Министерството на финансите, Агенцията за обществени поръчки и други държавни органи и управляващите органи на оперативните програми, Търговския регистър, информация от регистрите на Държавната финансова инспекция и други.
В този мандат в Годишния план на Агенция за държавна финансова инспекция за 2017 г. са включени 175 финансови инспекции, а за 2018 г. – 183, или общо 358 инспекции и проверки по спазване на Закона за обществените поръчки.
Освен в изпълнение на утвърдения годишен план за инспекции, в това число и относно законосъобразността на възлагане на обществени поръчки, се извършват и по искане от Министерския съвет и министъра на финансите, от органите на прокуратурата, по сигнали от дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ към Министерството на вътрешните работи, по молби, жалби, сигнали и искания от други държавни органи, физически и юридически лица.
За визирания период Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила общо 926 финансови инспекции, от които 541 са свързани с проверки на възлагането и изпълнението на обществени поръчки или 58% от общо извършените инспекции.
От органите на Агенцията за държавна финансова инспекция през 2017 г. и 2018 г. са проверени общо 2342 обществени поръчки, при които са разходвани средства на стойност над 2,6 млрд. лв. Обект на проверка са приблизително 10% от средногодишния брой на откритите от възложителите обществени поръчки.
От проверените обществени поръчки нарушения са установени при 743 от тях. Установените нарушения са относно неспазване на принципите за публичност и прозрачност, свободна конкуренция и равнопоставеност. Установени са и нарушения, свързани с поставяне на условия или изисквания към участниците, които дават предимство или необосновано ограничават участниците в обществените поръчки, както и нарушения, свързани с незаконосъобразно изменение на сключени договори за възлагането на поръчки.
При проверките са констатирани 169 случая на непроведени процедури за възлагане на обществени поръчки при наличие на всички законови основания за това.
При извършените инспекции през 2017 г. и 2018 г. са съставени общо 1607 акта за установяване на административни нарушения, от които 849 са във връзка с възлагане на обществени поръчки. За установените нарушения са предприети последващи мерки в рамките на компетентните органи на Агенцията за държавна финансова инспекция.
От проверките може да се направи изводът, че при 3% от средногодишния брой открити от възложителите обществени поръчки са установени нарушения. Резултатите от инспекционната дейност на Агенцията за държавна финансова инспекция показват, че последващият контрол по спазване на законодателството в областта на поръчките следва да продължи и да бъде приоритетен.
На този етап смятам, че Агенцията за държавна финансова инспекция успешно и ефективно изпълнява възложените ѝ от закона функции и играе важна роля при осъществяването на контрола по възлагането на обществени поръчки и изпълнението на сключените договори.
Агенцията системно работи и в посока на разширяване на сътрудничеството и взаимодействието с другите държавни институции, отговорни за защита на публичните финансови интереси, с което се подобряват координацията и обменът на информация, опитът и добрите практики.
Министерството на финансите играе важна роля за укрепване на административния капацитет на контролните органи и за оптимизиране структурата на Агенцията. В тази посока са и последните изменения и допълнения на Устройствения правилник на Агенцията, предложени от моя страна и приети от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Два уточняващи въпроса – заповядайте, господин Иванов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора.
Удовлетворени сме от изложените от Вас данни, показващи успешното изпълнение от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция на задачите и правомощията, които тя има, възложени ѝ по закон. Оценявам това, че Агенцията за държавна финансова инспекция се ползва с доверието на обществото предвид обстоятелството, че изпълнява основната си функция, а именно защитата на публичния финансов ресурс.
Правят впечатление докладваните от Вас резултати от контрола по отношение спазването на законодателството в областта на обществените поръчки. Посочихте също, че резултатите от инспекционната дейност показват, че контролът по отношение на възлагането и изпълнението на обществените поръчки следва да продължи и занапред да бъде приоритет на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Съгласен съм също, че трябва да се укрепва административният капацитет на Агенцията във връзка с осъществявания контрол и правомощията на Агенцията.
В изложеното от Вас посочихте, че Агенцията за държавна финансова инспекция ще има промяна в Устройствения правилник, произтичаща именно от решение на Вашето Министерство.
В тази връзка е и моето допълнително питане към Вас: в каква насока са предложените изменения по отношение на Агенцията за държавна финансова инспекция и ще се отразят ли те на държавния бюджет? Въпросът ми е: ще доведе ли това до нови разходи в издръжката на държавната администрация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на поставения уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Иванов, предложените и вече приети изменения в Устройствения правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция предвиждат увеличаване на числеността на специализираната администрация за сметка на общата администрация. С основните контролни функции на Агенцията след промяната, която вече е в сила, ще бъдат ангажирани 86% от служителите, като се намалява относителният дял на общата администрация до 11%. С оптимизирането на структурата се цели да се подобри управлението и дейността на Агенцията, като се повиши ефективността при осъществяване на контролните дейности. Няма влияние върху държавния бюджет дотолкова, доколкото всички изменения са вътрешно компенсирани в рамките на бюджета на Агенцията, без да се засяга дори и бюджетът на първостепенния разпоредител – министърът на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Горанов.
Отношение ще изразите ли, господин Иванов?
Заповядайте – имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговора и на допълнителния ми въпрос.
И в първия отговор Вие споменахте увеличаващата се бройка на финансовите инспекции – от 175 през 2017 г. по отношение на Закона за обществените поръчки, през 2018 г. – 183. Смятам, че именно намаляването на общата администрация в процеса на осъществяване на дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция в сферата на проверяващите колеги ще доведе до още по-положителен резултат при провеждането на дейността на Агенцията. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Продължаваме с питане от народния представител Ирена Димова относно въвеждане на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки.
Заповядайте, уважаема госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както всички знаем, от 1 ноември 2019 г. в Закона за обществени поръчки се въвежда и се предвижда процесът по възлагане на обществени поръчки да се осъществява изцяло с електронни средства чрез използване на електронната платформа. Това задължение се отнася до всички държави членки и произтича от европейските директиви в областта на обществените поръчки.
Във връзка с това моето питане към Вас, уважаеми господин Министър, е следното: каква е готовността на страната ни по изпълнение на посочения ангажимент и по-конкретно – какво е направено до момента, какво предстои във връзка с въвеждането на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Димова, Законът за обществените поръчки въвежда изискване след 1 ноември 2019 г. всички поръчки да бъдат възлагани чрез електронни средства посредством използване на централизирана платформа. Ангажиментът е на Агенцията по обществени поръчки.
Централизираната платформа е разработена по Проект „Разработване, внедряване и поддръжка на единна национална електронна уеб-базирана платформа“, който е финансиран по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския социален фонд.
С реализирането на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки се отговаря на изискванията на директива, съгласно която страната ни следва да осигури електронно обявяване, изцяло електронна комуникация в процеса на възлагане и възможност за подаване на електронна оферта като минимално ниво на услугата. В допълнение, Европейската директива за електронно фактуриране при обществените поръчки регламентира задължение за възложителите да приемат електронна фактура, ако тя отговаря на приетия европейски стандарт и е изпратена в съгласие с одобрения електронен формат.
Системата се изгражда на модулен принцип, като в пълната си функционалност ще съдържа 32 модула. Първият етап от разработване на системата включва 16 модула, част от които са служебни, а друга част включват основните функционалности, необходими в процеса на възлагане. До края на 2020 г. ще бъдат разработени, тествани и пуснати в експлоатация още 16 модула, с което ще се електронизира целият процес на възлагане. Тези модули ще се включат в продукционната система постепенно, като се осигурява необходимата информация за потребителите. Работата в новата среда ще изисква използване на квалифициран електронен подпис за всички действия с правно значение, като решение за откриване на обществени поръчки, за удължаване на срокове, за прекратяване и други действия, описани в Закона.
Системата е вградена услуга за удостоверяване с времеви печат на важни действия, като изпращане или оттегляне на оферта, публикуване, разяснение и други. Времевият печат гарантира точното контролиране на сроковете.
От особена важност е осигуряването конфиденциалността на офертите и предложенията на кандидатите преди настъпване на срока за отваряне на офертите. Реализирани са високи степени на защита по отношение на сигурността на информацията. Системата не позволява неправомерно манипулиране на документите от страна на възложителите и участниците. Заявленията за участие и офертите на стопанските субекти в системата са максимално защитени и преди да изтече срокът за тяхното отваряне се съдържат в базите данни само в криптиран вид. Те ще бъдат двойно криптирани с уникални ключове, генерирани автоматично от Системата. Те от своя страна ще се криптират чрез ключ, генериран в интернет браузъра на потребителя. Този ключ ще бъде известен само на участника. Технически е невъзможно да се отвори заявление или оферта в Системата без изрично допълнително действие по предоставяне на ключа за декриптиране от страна на стопанския субект, участник в процедурата.
Платформата е преминала през оценка на информационна сигурност и са взети всички необходими мерки за ограничаване рисковете от злонамерени атаки или загуба на информация. Данните се архивират периодично като са предвидени и процедури за тяхното възстановяване при необходимост.
Системата е налична в режим 24/7 и линкът към нея е на портала за обществени поръчки. Предоставянето на експертна техническа помощ за потребителите се осъществява от създадения Център за обслужване на крайни потребители. Осигурени са и електронни ръководства за възложителите и стопанските субекти.
Участниците в пазара на обществените поръчки в страната включват повече от 6500 възложители и над 29 хиляди изпълнители и всички те следва да бъдат обучени за работа със Системата. Това е огромно предизвикателство, което следва да бъде преодоляно с провеждане на разяснителни кампании, подходящи обучения, издаване на указания и други подходящи действия. Тя е разработена от консорциум, като консорциумът включва няколко компании. Изпълнителят предоставя експертизи в областта на електронното възлагане чрез участието на българския клон на холандската компания „Матрикс“, която е утвърден доставчик на услуги по провеждане на обществените поръчки по електронен път в Европа и в света. Софтуерните решения на фирмата вече се използват от възложители в Холандия, Белгия и Германия, а извън рамките на общия европейски пазар – в САЩ, Австралия и Македония.
Пред екипа на Агенцията по обществени поръчки стоят редица предизвикателства, свързани с развитието на Системата, реализиране на обмен на данни с други регистри и системи, както и осъществяване на оперативна съвместимост при съществуващи софтуерни решения, използвани от централните органи за обществени поръчки в Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Горанов.
Госпожо Димова, заповядайте – имате възможност да зададете уточняващи въпроси.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Преди да използвам възможността да взема отношение по питането ми, бих искала да задам следния уточняващ въпрос.
От отговора Ви става ясно, че има потенциал на повече от 35 хиляди организации, възложители и стопански субекти, в рамките на които има още повече крайни потребители на Системата.
Във връзка с това бих искала да Ви попитам: смятате ли, че тези лица ще имат готовност да използват разработените функционалности към 1 ноември 2019 г., когато влиза в сила законовото задължение за електронното възлагане на поръчки? Дали това няма да затрудни по някакъв начин възложителите и бизнеса и да блокира поръчките в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Димова – съществен въпрос.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Към момента са разработени и приети първите 16 функционалности, както коментирах. Те са достатъчни за електронно обявяване на поръчки и покриване на всички необходими действия до получаване и отваряне на електронна оферта. Агенцията вече е предоставила свободен електронен достъп до платформата чрез портала за обществени поръчки за тестване. Тази мярка е предприета седем месеца по-рано именно защото се отчита сериозността и мащабът на промяната, както и предизвикателствата, които тя поставя пред всички участници в процеса на възлагане.
За периода до месец ноември 2019 г. Системата ще е на разположение за тестване на всички възложители, стопански субекти и други крайни потребители. Те ще имат възможност да направят своята регистрация, да създадат екипи за подготовка и провеждане на поръчките. През този период те следва да обновят своите вътрешни правила и да ги адаптират към новия начин за възлагане. Потребителите на платформата ще получат достъп до разработените модули и ще се запознаят детайлно с наличните функционалности. Те ще имат възможност да дават препоръки и предложения за подобрение, като крайната цел е за 7-месечния период всички участници да придобият опит и знания за практическото ѝ прилагане с оглед осигуряване на плавен преход към електронно възлагане. Този период ще продължи и ще послужи за тестване на натоварването на Системата, така че да се генерират достатъчно заявки, за да проверим нейната стабилност и надеждност. Имаме уверение от техническите изпълнители, а и работата в тестовия период досега показва, че Системата е достатъчно надеждна и може да понесе значително натоварване.
През годините Агенцията полага последователни и постоянни усилия за електронизиране на процесите. Понастоящем обявяването на поръчките е изцяло електронно, с използването на цифров подпис. Може да се каже, че в известна степен възложителите вече са подготвени за промяната, както и част от стопанските субекти, които участват в поръчките на централните органи за възлагане.
В този контекст специално внимание ще бъде отделено на бизнеса, за който са предвидени и вече се провеждат отделни обучителни мероприятия. Успехът на Информационната система зависи до голяма степен и от доверието на крайните потребители, затова се надяваме чрез своевременно предприети действия да ги убедим в стабилността на платформата, в предимствата на електронното възлагане и като цяло да се постигне подобряване на бизнес средата, конкуренцията и публичността. Липсата на възможност за намеса на човешкия фактор допълнително гарантира справедливо състезание, което е висшата цел на възлагането на обществените поръчки за достигане на максимална защита на обществения интерес при разходването на публични средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Димова, заповядайте да изразите отношението си към този отговор.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор на тази толкова важна тема за обществото.
Както всички знаем, електронното възлагане е част от по-дългия път към електронното правителство, което обаче се случва на много стъпки – някои по-големи, други – по-малки. Факт е, че кореспонденцията на хартия трябва да остане в миналото и в рамките на годината да бъде на база на изцяло електронна свързаност.
Процесът за въвеждане на електронната платформа за възлагането на обществените поръчки, както чухме всички ние, е сложен и дълъг.
От отговора Ви разбрахме, че има повече от 35 хиляди реални участници и още много потенциални потребители. Затова Ви приветствам, че са отчетени сериозността и мащабът на реализираната промяна и е дадена възможност седем месеца по-рано заинтересованите лица да тестват първите приети 16 функционални модула на платформата.
Според мен, и Вие го казахте, това ще осигури спокойствие, опит и сигурност на всички участници в процеса и плавния преход към електронното възлагане.
От изключителна важност също така е осигуряването на конфиденциалността на офертите и предложенията на кандидатите преди настъпване на крайния срок за отваряне на офертите, затова бях удовлетворена да чуя, че и в тази посока са реализирани високи защити, които ще защитят сигурността на информацията, и това отново ще осигури нужното спокойствие и вяра на крайните потребители.
Приветствам и възможността, която е дадена на потребителите, в рамките на 7-месечния тестови период да имат възможността да дадат препоръки и предложения за подобрение на електронната платформа.
Удовлетворена съм да чуя и факта, че Агенцията по обществени поръчки полага последователни и постоянни усилия да отдели специално внимание на бизнеса, с което да убеди крайните потребители в стабилността на платформата и в предимствата на електронното възлагане. Затова вярвам, че всички своевременно предприети действия от Агенцията ще допринесат за успешното въвеждане на централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Вярвам, че чрез нея ще се постигне подобряване на бизнес средата, публичността, прозрачността и, както Вие казахте, свободната конкуренция.
Още веднъж Ви благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Димова.
Позволете ми да благодаря на господин Владислав Горанов – министър на финансите, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министър Бисер Петков – министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на въпрос от народния представител Даниела Савеклиева относно нивата на безработица на територията на област Благоевград и мерките за преодоляването ѝ.
Заповядайте, уважаема госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е свързан с нивата на безработица на територията на област Благоевград и мерките за преодоляването ѝ.
Уважаеми господин Министър, по данни на НСИ за 2017 г. област Благоевград заема шесто място сред 28-те области в страната, като средногодишният брой наети лица по трудово и служебно правоотношение е 89 746, което представлява 3,9 от общия брой на наетите в страната. Най-голям е броят на наетите в област София – конкретно в столицата – 739 хиляди, а най-малък е в област Видин – малко над 16 хиляди.
Във връзка с това Ви моля да ми отговорите: каква е актуалната информация за нивата на безработица за 2018 г. в област Благоевград като цяло и за всяка от общините в частност и какво показва сравнителният анализ за последните години? Какви мерки и програми предлагат регионалните структури на Министерството за намаляване на безработицата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Уважаеми министър Петков, заповядайте да отговорите на поставения въпрос – имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, в условията на икономическо оживление Министерството на труда и социалната политика реализира политика по заетостта за повишаване качеството на работната сила в регионите, от една страна, и от друга – за намаляване на регионалните различия и безработицата сред неравнопоставените групи на местните трудови пазари.
Конкретно по Вашия въпрос. В област Благоевград безработицата е ниска – 4,7% за 2018 г. по данни на Националния статистически институт, и е под средното равнище за страната, което е 5,2% за миналата година. Следва да се отбележи, че е налице благоприятна тенденция.
От 2014 г. досега равнището на безработица в областта е намаляло с 9,4 процентни пункта. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта за 2018 г. показват, че в област Благоевград регистрираните безработни лица са 14 474, като от всички безработни в страната 7,4% са в тази област.
Равнището на безработица по общини силно варира, като най-ниско през месец март тази година е в общините с развит туризъм – Банско, Сандански, Разлог, и в по-големите градове – Благоевград, Петрич, Гоце Делчев.
Най-високо е равнището на безработица в община Белица – 39,8%, и община Якоруда – 30,2%, като и там се наблюдава тенденция за намаление.
Средствата за активна политика се разпределят по области в зависимост от равнището на безработица и броя на безработните. За област Благоевград за тази година са осигурени от държавния бюджет 4 млн. 786 хил. 458 лв., с които ще се осигури заетост на 885 безработни лица и обучение на 1095 лица. Към месец март вече са заети 310 безработни лица.
По-конкретно – по Програма „Старт на кариерата“, 73 безработни младежи работят в областната и общинските администрации; 72 лица с увреждания са включени в заетост по съответната програма от Националния план за действие по заетостта; 39 продължително безработни лица са назначени по Програмата за продължително безработните, а по Програма „Помощ за пенсиониране“ 36 лица на възраст над 58 години ще получат недостигащия им стаж.
По проектите на социалните партньори ще бъдат обучени 1043 безработни и вече започна обучението на 111 от тях.
По Програмата за активиране на неактивните лица работят двама ромски медиатори, четирима младежки медиатори, кейс-мениджър, психолог и 16 организатори на общественополезен труд.
В насърчителни мерки за заетост до края на месец март са включени 209 безработни от планирани 300. Обучават се 24 безработни лица, като до края на годината ще бъдат включени още 22 лица.
През месец май ще бъде утвърдена и Регионалната програма за заетост на област Благоевград, по която с 569 хил. 797 лв. ще се осигури заетост на около 130 безработни в различни дейности на общините. Областта ползва средства не само от държавния бюджет, но и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Реализират се девет проекта, като е осигурена заетост на 4527 безработни, от които 649 са хора с трайни увреждания; 1003 са младежи до 29 години; 311 лица са включени в обучение, а 3062 заети лица са получили ваучери за професионално обучение.
В заключение, след многото данни, които приведох в отговор на Вашия въпрос, бих желал да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да реализира и развива политика за насърчаване на заетостта за всички безработни лица, в това число и за област Благоевград. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Савеклиева, заповядайте, имате думата за реплика.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, въпросът ми беше свързан най-вече с появили се твърдения, че нашата област – Благоевград, в частност и община Благоевград, едва ли не е в колапс именно заради това, че хората не могат да си намерят работа – безработицата е висока.
От Вашия отговор се вижда, че това съвсем не отговаря на истината, напротив, областта като цяло е под средното равнище за страната като безработица. Моите наблюдения също показват, че много от работещите фирми изпитват по-скоро трудности да намерят работна ръка и това всъщност ги възпрепятства да разширяват своята дейност.
Благодаря Ви за отговора, удовлетворена съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Няма да се възползвате от това право.
Позволете ми да благодаря на министър Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Александър Мацурев, относно Програма DESIREE Gas.
Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Госпожо Министър, Програма DESIREE Gas е насочена към насърчаване подмяната на нискоефективните енергоизточници, използвани в българските домове, в това число електроенергията, дървата и въглищата, с по-ефективната екологично чиста енергия от природен газ. Програмата има за цел да осигури финансиране, безвъзмездна помощ и техническа помощ за проекти за преход от въглеродно-интензивната електроенергия към природен газ в българските домакинства.
В тази връзка моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: как се развива изпълнението на Програмата към днешна дата и какъв е срокът, в който българските потребители ще могат да се възползват от нея?
Като народен представител от област Благоевград бих искал да получа повече информация за изпълнението на Програмата на територията на област Благоевград. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, Програма DESIREE Gas се финансира от Международен фонд „Козлодуй“, администрирано от Европейската банка за възстановяване и развитие, и се изпълнява от Министерството на енергетиката.
Програмата подпомага преминаването от въглеродно-интензивни източници към по-благоприятния природен газ. Поради това важен ефект от Програмата е намаляването на потреблението на енергии и мисии на въглероден диоксид в жилищния сектор. Очакваното намаляване на емисиите на парникови газове е 70 хиляди тона въглероден диоксид.
Чрез Програмата гражданите могат да получат безвъзмездна помощ за газифициране на своя дом, като общият размер на средствата е 10 млн. евро, които ще бъдат достатъчни за газифицирането на около 10 хиляди домакинства.
Програмата стартира през 2016 г., като в началото размерът на безвъзмездната помощ беше определен от финансиращата институция на 20% от допустимите разходи без данък добавена стойност. Също така, част от необходимите разходи не се считаха за допустими, поради което не бяха обхванати от тези 20% грант. По тази причина Програмата спестяваше на собствениците реално около 16% от всички разходи по газифицирането на дома.
Средният размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ през този период беше между 350 и 400 евро.
Наблюдавайки темпа на изпълнение през първата година, Министерството на енергетиката анализира пречките пред по-активното включване на гражданите и предприе действия за предоговаряне на условията с финансиращата институция и Европейската комисия, която е основен донор на Международен фонд „Козлодуй“. Благодарение на това от лятото на 2018 г. Програма DESIREE Gas се изпълнява при по-атрактивни условия, предоставяне на 100% от цената за присъединяване без данък добавена стойност, като допустим разход за безвъзмездна помощ, тоест пълна субсидия, и увеличаване нивото на безвъзмездната помощ на 30% от останалите допустими разходи. По този начин собствениците получават над 30% от всички разходи по газификацията, като повечето бенефициенти към момента стигат до максималния допустим размер на гранта от 1200 евро. Важен момент тук е, че за собствениците, които са се включили при старите условия, е осигурен механизъм за компенсиране на месечните сметки, така че и те да се възползват от увеличения размер на гранта.
Допустим бенефициент по Програмата са собственици – физически лица, които искат да преминат от дърва, въглища, ток или нафта на природен газ. Всеки потребител може да кандидатства индивидуално, не е необходимо сдружаване. Административната процедура по кандидатстването е изключително улеснена и при максимално кратки срокове за одобряване.
Срокът на Програмата е до месец юни 2020 г., като заявления за газификация ще се одобряват до изразходване на финансовия ресурс, като принципът е „първи по ред, първи по право“.
От 7 юли 2016 г., когато беше отворена Програмата, до момента са подадени 6753 заявления – 4637 са изцяло завършени, тоест жилищата са газифицирани и вече се възползват от екологично чисто гориво.
По отношение на Вашия въпрос за област Благоевград, по Програмата са подадени 117 заявления, тоест 117 домакинства, от тях 72 домакинства вече използват природен газ, останалите са в процес на изпълнение. Тридесет и девет заявления са подадени от град Благоевград, като всичките 39 домакинства са одобрени, а в 21 от домакинствата дейностите вече са приключили. Седемдесет и едно са подадените заявления от Петрич, шест от Банско и едно от Сандански.
Както вече споменах, Програмата е отворена до средата на следващата година, така че всички желаещи биха могли да кандидатстват и да се възползват от предоставянето на тази безвъзмездна финансова помощ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Мацурев, заповядайте, имате възможност за реплика.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, изключително съм възхитен от справката, която получих в момента. Това е една много добра Програма, от която гражданите на страната ни могат да се възползват. Впечатлен съм, че от област Благоевград има толкова много заявления, а също от Банско и региона. От изнесената тук информация става ясно, че все повече хора имат интерес към тази програма.
Имам един доуточняващ въпрос към Вас: в случай че наличният финансов ресурс бъде изчерпан, има ли опция за увеличаване на средствата по Програмата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мацурев.
Уважаема министър Петкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, много актуален въпрос. Имайки предвид предимствата, които дава природният газ като една екологично чиста суровина, която осигурява необходимата енергия за бита, за промишлеността, това наистина е изключително важно по отношение на Програмата DESIREE.
Това, което със сигурност мога да кажа, че съществува опция, ако този ресурс бъде изчерпан, ние да заявим допълнително към донорите искане за увеличаване на ресурса. Ако ресурсът бъде изчерпан – дано да се стигне до там, защото това означава, че повече домакинства ще бъдат газифицирани, съществува възможност ние да поискаме допълнително финансиране от страна на донорите. Така че няма да има проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема министър Петкова.
Продължаваме с въпрос от народния представител Димитър Бойчев относно Програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“.
Заповядайте, уважаеми господин Бойчев, да поставите въпроса.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“ беше насочена към повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници за отопление на сгради, производство на горива от биомаса, както и дейности за обучение и популяризиране на мерките в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия.
През изминалия програмен период в град Бургас беше реализиран най-големият проект по така наречената Норвежка програма. В рамките на Програмата беше финансиран проект на стойност 835 хил. лв. за цялостна модернизация на Районната отоплителна централа в бургаския квартал „Меден рудник“. Новото съоръжение е с голяма мощност за изгаряне на биомаса и благодарение на него днес се отопляват две детски градини и едно училище.
Ползите от Програмата са безспорни. Близо 28 млн. лв. е финансовият ресурс, който беше вложен на територията на цялата страна за различни мерки за енергийна ефективност, в това число за използването на ВЕИ за отопление на сгради, производство на горива от биомаса и други такива.
Във връзка с това моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: в какви срокове се очаква стартирането на новата програма за енергийна ефективност и ясни ли са нейните параметри; какъв ще бъде нейният финансов ресурс и кои ще бъдат потенциалните бенефициенти; ще могат ли българските общини отново да се възползват от възможностите на тази програма? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, както Вие правилно отбелязахте, положителният ефект от предходната програма за енергийна ефективност беше наистина много сериозен, беше значителен. Факт е, че близо 28 млн. лв. бяха разходвани за различни мерки за енергийна ефективност и бенефициент на тези мерки бяха именно българските общини. Бяха сключени и изпълнени 52 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като бяха изпълнени енергоефективни дейности в 115 сгради общинска собственост, от които 40 училища, 55 детски градини, 8 медицински центрове, 12 социални институции и административни сгради.
Друг важен резултат от Програмата са, разбира се, спестените емисии от въглероден диоксид в размер на 71 809 тона. Спестената енергия на годишна база е около 5605 мегават часа и съответно увеличеното производство на енергия от възобновяеми източници е с 43 280 мегават часа.
Министерството на енергетиката е програмен оператор и на новата Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г. Програмата е с бюджет от близо 33 млн. евро, от които 28 млн. евро, или 85% е безвъзмездна финансова помощ, и около 5 млн. евро, или 15% национално съфинансиране, тоест това е два пъти повече в сравнение с бюджета в предходния програмен период.
По-конкретно на Вашия въпрос за бенефициентите по Програмата. Да, българските общини ще бъдат отново бенефициенти и по новата програма, като предвиденият финансов ресурс на процедурите, които ще бъдат отворени за общините, е близо 27 млн. евро, като 3,5 млн. евро от този ресурс е заделен за ВиК дружествата, които са също част от общинската инфраструктура, така че ще има възможност и върху този сектор, който е изключително важен, да бъде оказана такава финансова подкрепа. Ще бъдат финансирани дейности за улично осветление, оползотворяване на геотермалната и водната енергия, повишаване на енергийната ефективност на сградите, с цел постигане на енергиен клас „А“ или сгради с близко до нулевото потребление на енергията. Всичко това са мерки за българските общини и те единствени могат да бъдат бенефициенти по тези процедури.
В този програмен период има обособена процедура и за бизнеса, който също ще бъде бенефициент по Програмата. Това, което е предвидено, е подкрепа за внедряване на мерки за подобряване на енергийната ефективност в индустрията. Смятам, че това е един нов момент спрямо предходния период. Това ще даде много добри резултати от гледна точка на енергоинтензивността на българската индустрия. Това означава, че колкото по-малка е тя, по-малки разходи ще бъдат правени за този тип ресурси и съответно ще могат да бъдат заделени по-големи ресурси за инвестиции. Това е една нова и много добра стъпка напред.
Други бенефициенти по Програмата ще бъдат и обучителните организации, за които са предвидени малки грантови схеми за различни обучения, свързани с тематичните области на Програмата. Така че и по отношение на такъв тип дейности, свързани с обучение, с това да се разясни и какъв е ефектът от съответните мерки, те също ще могат да бъдат бенефициенти. Така че сме се постарали в този втори програмен период да може да бъде обхванат целият процес и да има максимално голям ефект от тази програма. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Бойчев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Радвам се, че финансовите възможности на тази програма са увеличени, защото това е една много важна програма, а както разбирам сега, увеличени са възможностите и бенефициентите, които могат да кандидатстват по нея. Това е много важно за бизнеса.
Енергийната ефективност е бъдещето ни и всички трябва да се стремим да правим много повече усилия в тази посока. Знаем каква е стойността и на емисиите, които плащаме, така че Програмата е много важна. Вече общините натрупаха административен капацитет и интересът към Програмата е голям, а и възможностите им с летящ старт да влязат в този нов програмен период също е голям. Поздравления за по-големите възможности, които давате в този програмен период.
Моят конкретен въпрос е: кога ще дадете официален старт на Програмата, за да могат все пак да се подготвят предварително различните бенефициенти, за да може да се кандидатства веднага след старта на Програмата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, да, много важен въпрос, който е свързан с реалния старт на Програмата. Реалният старт на Програмата ще бъде даден на 22 май 2019 г., като очакваме непосредствено след това – в първата половина на месец юни, да бъде даден стартът и на първия лот от Програмата, който е свързан с изпълнение на мерки по отношение на уличното осветление. Така че на 22 май 2019 г. ще бъде даден официалният старт.
Може би е важно да кажа и това, че в рамките на събитието ще присъстват и нашите норвежки партньори. Ще има компании от Норвегия, които могат да влязат в партньорство с българските общини и с българските компании. Така че ще има и такава възможност, защото смятам, че едно такова партньорство е изключително важно и поне в предходния програмен период то даде изключително добри резултати. Поради тази причина смятаме, че и сега е изключително удачно да бъде продължена тази политика по отношение на мерките и дейностите, които трябва да бъдат извършени съвместно с норвежките партньори. На събитието на 22 май ще има възможност за осигуряване на непосредствена възможност за контакти и за съвместна дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
С това завършихме с въпросите към министър Петкова. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с министъра на икономиката – Емил Караниколов. Той ще отговори на въпрос от народния представител Даниела Савеклиева относно преките чуждестранни инвестиции на територията на област Благоевград.
Имате думата, уважаема госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е свързан с преките чуждестранни инвестиции на територията на област Благоевград като цяло и за общините в частност.
Уважаеми господин Министър, в последните месеци много се коментира делът на инвестициите в България. Това бе тема и на последното Ви изслушване в Народното събрание.
Област Благоевград, откъдето съм народен представител, е една от големите области в България и тази тема е особено актуална. С напредване изграждането на автомагистрала „Струма“ очакванията на хората са свързани именно с увеличаване на инвестициите.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са: разполагате ли с актуална информация за нивата на инвестициите в област Благоевград, която да ни предоставите? Какво показва сравнителният анализ за последните години? Каква е структурата на тези инвестиции? Има ли планирани инвестиции по сертифицираните проекти в област Благоевград?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, първо, искам да Ви благодаря за въпроса. Ще отговоря на поставения от Вас въпрос, както и ще предоставя последните данни на БНБ за размера на преките чуждестранни инвестиции. Мисля, че ще бъде интересно. Още веднъж Ви благодаря за въпроса.
Искам да подчертая, че преодоляването на регионалните различия в икономическото развитие и насърчаване на икономическия растеж във всички региони е един от ключовите приоритети на политиката, провеждана от правителството и от Министерството на икономиката. В това отношение важни за инвестиционната активност са проектите, финансирани със средства от Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“.
От началото на програмния период от 2014 г. по ОПИК на територията на област Благоевград се реализират проекти на обща стойност над 31 млн. лв., от които близо 15 млн. лв. са безвъзмездно финансиране и 16 млн. лв. – собствени инвестиции на дружествата. Това са общо 32 бенефициента по Оперативната програма от всички общини в областта. Изплатената безвъзмездна финансова помощ към настоящия момент възлиза на над 6 млн. лв.
На второ място, искам да очертая общата картина по отношение на инвестициите. Отчитаме положителна тенденция за увеличаване на броя и размера на проектите, осъществявани в България както от чуждестранни, така и от местни компании. Това положително развитие намира изражение и в макроикономическите показатели, измерващи инвестициите – преки чуждестранни инвестиции, отчитани от Българската народна банка, бруто капиталообразуване на основен капитал в размер на ДМА, отчитани от Националния статистически институт.
Искам да обърна внимание, че преди около 20 дни излезе една от първите прогнози на Българската народна банка, която показваше, че преките чуждестранни инвестициите за 2018 г. възлизат на 1 млрд. 532 млн. евро. Преди няколко дни излезе новата прогноза, която показва, че инвестициите за 2018 г. към момента възлизат на 1 млрд. 740 млн. евро, което още един път показва ръст.
Разбира се, длъжен съм да отбележа, че това е предварителна 15-месечна прогноза.
Това обаче, на което искам да обърна внимание, е информацията, която излезе за 2017 г. – тук вече са минали почти 15 месеца и считам, че това са окончателни прогнози. Допреди 20 дни преките чуждестранни инвестиции в България за 2017 г. се отчитаха на 1 млрд. 390 млн. евро. По последна информация от Българска народна банка инвестициите в България за 2017 г. са над 2 млрд. 300 млн. евро., което е с около 1 млрд. евро повече от средната за последните 10 години. Обръщам внимание, че и Народното събрание, и правителството са от средата на 2017 г., тоест този положителен ръст го направихме за малко повече от шест месеца.
В област Благоевград се наблюдава положителна тенденция за привличане на преки чуждестранни инвестиции в реалния сектор. Националният статистически институт отчита удвояване на техния размер за периода 2010 – 2017 г. от 252 млн. евро през 2010 г. на 474 млн. евро за 2017 г. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема осмо място от общо 28 области в страната.
През 2017 г. най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите – 245 млн. евро. В предприятията от сектор „Индустрия“, с изключение на строителството – обръщам внимание, в областта са вложени 135 млн. евро преки чуждестранни инвестиции. В областта общо двата сектора формират над 80% от всички преки чуждестранни инвестиции – най-много те са направени в предприятията на територията на община Петрич.
Друг показател, който измерва инвестициите, са разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. За 2017 г. в област Благоевград те са 487 млн. лв.
С изграждането на магистрала „Струма“ се увеличава потенциалът на региона да привлича инвестиции не само в туризма. В това отношение и местните инициативи спомагат за по-пълно използване на възможностите за развитие на областта. Тук искам да направя само няколко коментара.
Първо, в момента като председател на тази комисия със съдействието на правителството разработваме план за индустриални зони в България, които тепърва ще се развиват, и Благоевград също влиза в този проект. Надявам се, че до няколко месеца ще бъдем готови.
Имам също и един апел към местното самоуправление – да предоставят информация за терени, които са предназначени за инвестиции, за да може Агенцията за насърчаване на инвестициите и „Национална компания индустриални зони“ да правят презентация на тези терени и все повече, тъй като в момента изключително много се забелязва интерес към инвестиции в България, българската държава да ги презентира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, удовлетворена съм от отговора. Той е във връзка и с предишния ми въпрос към министъра на труда и социалните грижи за реалната ситуация в областта, от която съм народен представител, а именно област Благоевград. Цифрите говорят най-добре. Именно тези твърдения, които показват, че едва ли не инвестиции не се случват и областта ни е в много тежко положение, същото важи и за град Благоевград като община, но цифрите, които казахте, наистина са фрапиращи. Радвам се, че Вашата работа е целенасочена и продължавате да мислите именно в тази посока – за увеличаване на инвестициите. Още повече че област Благоевград, както и Вие казахте, е на осмо място от 28-те области като преки и чуждестранни инвестиции, от които 245 млн. евро са инвестирани в услугите, 135 млн. евро – в строителството, 487 млн. лв. – за придобиване на дълготрайни материални активи за 2017 г. Така че, когато цифрите говорят, мисля, че всякакви други инсинуации и фалшиви твърдения се обезсмислят. Още веднъж Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Господин Министър – дуплика? Няма да има.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Караниколов от народния представител Кръстина Таскова относно изразходвани средства от капитала на Българската банка за развитие.
Уважаема госпожо Таскова, заповядайте – имате думата да зададете въпроса.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Уважаеми господин Министър, на 26 юли 2017 г. парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ даде своята подкрепа за приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, с която управляващ на капитала на Българската банка за развитие вече ще е министърът на икономиката, а не министърът на финансите. Доводите ни за това бяха, че с оглед на целите и дейностите, за които е създадена Българската банка за развитие и компетенциите, които има министърът на икономиката, по този начин ще се подобрят координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средни предприятия и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика като цяло.
В тази връзка поставям два въпроса пред Вас, единият от които е: как използвахте тези ресурси до момента и как се развива българският бизнес? И вторият въпрос е: колко фирми са финансирани към днешна дата и с какъв предмет на дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Таскова, уважаеми гости на Народното събрание на Република България! При осъществяване на своята дейност Българската банка за развитие последователно изпълнява поставените със Закона за Българската банка за развитие цели и задачи, които допълват държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и допринасят за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Бизнес моделът на Българската банка за развитие като банка за развитие е специфичен. Банката прилага политики за развитие, които спазват пазарни и финансови дисциплини, без да се стремим да максимализираме печалбата си. Българската банка за развитие не ползва държавни гаранции нито върху формирания от нея кредитен портфейл, нито върху ресурса, който привлича по пасива си, с изключение на мандата в Национална програма за енергийна ефективност.
През периода Българската банка за развитие разумно управлява капитала, с който разполага, и поддържа стабилен дългосрочния си инвестиционен кредитен рейтинг – най-високия за опериращите в България банки „BBB“, със стабилна, перспективна, равна на суверенния. В дейността си Българската банка за развитие поставя специален фокус върху кредитирането на малки и средни предприятия, микро- и стартиращи компании.
Със своите заеми, микрокредити, микролизинг и портфейлни гаранции – както директно, така и индиректно, чрез дъщерните дружества от Групата на Българската банка за развитие – Националния гаранционен фонд, Микрофинансиращата институция „Джобс“ и търговски банки-партньори, Групата осигурява финансови ресурси, необходими за развитие на малкия и среден бизнес.
Чрез двата си основни подхода, към края на 2018 г. делът на малките и средни предприятия надвишава 95% от общия брой на кредитополучателите, получили финансиране, предоставено пряко или индиректно от и чрез Групата на Българската банка за развитие. Размерът на активите на Банката към 31 декември 2018 г. достига 3 млрд. 24 млн. лв. в сравнение с края на 2017 г. – 2 млрд. 472 млн. лв.
По он-лендинг програмите на Българската банка за развитие са подписани 23 договора с 14 финансови институции, с пет банки и девет небанкови институции с обща стойност на усвоения ресурс 244 млн. лв. и остатъчен дълг от 157 млн. лв. Със средствата от тези програми са финансирани 1574 кредитни и лизингови продукти за малки и средни предприятия. Това са: Програма „Напред“, Програма за микрофинансиране „Прогрес“, Програма за лизинг „Уайн“, Програма KfW, както и програмата на Европейския инвестиционен фонд – Програма за целево финансиране на земеделските производители; Продуктова линия за оперативен лизинг.
Българската банка за развитие осигурява финансов ресурс от Европейския фонд за стратегически инвестиции по Плана за инвестиции за Европа, популярен като Планът „Юнкер“, в помощ на българския бизнес като банка партньор.
През третото тримесечие на 2018 г. Българската банка за развитие сключи първия договор за индиректно финансиране с банка партньор, включващ поемане на гаранции до 100% с лимит на плащания до 30%. Програмата е насочена към микро-, малки и междинни предприятия.
Българската банка за развитие допринася за реализация на мащабната инвестиционна програма „Национална програма за енергийна ефективност“ за обновяване на жилищния фонд в съответствие на ангажимента на България за намаляване на вредните емисии, загуби на енергия и енергийните разходи на домакинствата. Програмата се прилага в 265 общини от цялата страна.
От стартиране на Програмата до края на 2018 г. Българската банка за развитие е сключила споразумения на обща сума 1 млрд. 843 млн. лв., включително ангажимент по одобрено, но неусвоено все още финансиране в размер на 110 млн. лв. и е отпуснала 1973 кредита. Към края на месец декември 2018 г. са погасени общо 1 млрд. 259 млн. лв., като погасяването на кредита по Програмата се извършва съгласно реда на отпускането им.
Към 31 декември 2018 г. действащите кредити са 717, с което е формиран портфейл в размер на 472 млн. лв. Към края на месец декември 2018 г. брутният размер на портфейла от директно предоставени кредити към нефинансови клиенти се увеличава номинално с 334 млн. лв. спрямо 2017 г., достигайки 1 млрд. 121 млн. лв., или ръст от 42%.
През изминалия период Българската банка за развитие подкрепи и финансира проекти на иновативни фирми от различни сектори на икономиката, между които: въздухоплаване и транспортни услуги; аквакултури; консервна промишленост; информационни услуги и микроелектроника; земеделско производство; мебели; полиграфска промишленост; производство на целулоза и хартия.
Българската банка за развитие инвестира в третата по ред облигационна емисия на Българския енергиен холдинг, с което подкрепи инициативата му за секторни реформи и постигане на по-висока финансова устойчивост на дружеството. В изпълнение на Закона за Българската банка за развитие през 2018 г. бе създаден Фонд за капиталови инвестиции с първоначален капитал от 65 млн. лв.
В началото на 2019 г. Групата на Българската банка за развитие бе разширена и с дружествата „Българска банка за развитие Лизинг“ и „Българска банка за развитие Факторинг“. Нова насока в развитие на дъщерното дружество – инструментът „Джобс“, е концентрирането в нишата на най-малките кредити в размер до 100 хил. лв. От началото на дейността си то е предоставило финансиране в размер на почти 35 млн. лв. на общо 679 микро- и малки предприятия. В момента Националният гаранционен фонд има три действащи гаранционни програми, по които са планирани общо 17 финансиращи институции.
Към 31 декември 2018 г. Националният гаранционен фонд има издадени гаранционни ангажименти в общ размер на 469 млн. лв. – към края на 2017 г. те са били 394 млн. лв.
Със създаването на Фонда за капиталови инвестиции Българската банка за развитие изпълнява стратегическата си задача за подкрепа на българския бизнес в заложени от законодателя с приемане на Стратегия 2017 – 2020. Следва графа с разбивка на всичко това, което казах. Благодаря Ви за въпроса – беше изключително важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Аз също Ви благодаря, уважаеми господин Министър, за изчерпателния Ви отговор и предоставената ни информация, защото Министерството, което Вие оглавявате, изключително много засяга важни въпроси въобще за конкурентоспособността на българската икономика.
От отговора, който предоставихте, по-скоро оставам с впечатление, че подкрепата, която сме дали за Законопроекта и преминаването на Българската банка за развитие към Министерството на икономиката, е била изключително обективна и правилна и Ви пожелавам успех. Нека всички български предприятия да се усещат по-конкурентоспособни и да се развива икономиката в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Дуплика? Няма.
Благодаря Ви за участието днес в парламентарния контрол, уважаеми господин Министър.
Следващото редовно пленарно заседание – от 9,00 ч. на 24 април 2019 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 12,25 ч.)
Председател:
Цвета Караянчева
Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов