Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин
Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни.): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, ще Ви представя Проект на програма за работата на Народното събрание на 31 юли 2019 г.:
„1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Вносител е Министерският съвет на 28 юни 2019 г. Приет е на първо гласуване на 17 юли 2019 г.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет на 22 май 2019 г. Приет е на първо гласуване на 5 юни 2019 г.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите. Вносител е Министерският съвет на 9 май 2019 г. Приет е на първо гласуване на 19 юни 2019 г.
4. Проект на решение за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията. Вносител е Министерският съвет на 25 юли 2019 г.
5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители са Стефан Апостолов, Галя Захариева, Владимир Вълев и Валентин Милушев на 19 април 2019 г. Приет е на първо гласуване на 25 юли 2019 г.
6. Парламентарен контрол.“
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 24 юли 2019 г. до 30 юли 2019 г.:
Законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Вносител е Емил Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за здравето. Вносител е Валери Симеонов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносител е Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. Вносител е Кристина Сидорова и група народни представители. Водеща е Комисията по културата и медиите. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Вносител е Кръстина Таскова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Дора Христова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по бюджет на финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Кръстина Таскова. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект за решение за осигуряване на средства и организация за безплатна смяна на лични документи на гражданите, пострадали от пробива в информационните системи на Националната агенция по приходите. Вносител е Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Отчет за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори през 2018 г. Вносител е Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането на военен кораб с щатно въоръжение и екипаж военнослужещи за участие в операция на НАТО за морска сигурност в Средиземно море в учението на Военноморските сили на Република Турция и учение с кораб на Военноморските сили на Израел. Общото време за плаване е планирано от 19 октомври до 22 ноември 2019 г., включително датите за преход.
За времето от 8 до 28 август 2019 г. включително ще се проведе ротационна подготовка в центровете за съвместна подготовка на силите на САЩ в Германия. В подготовката ще вземе участие формирование от Сухопътните войски и 68-ма бригада „Специални сили“ с личен състав военнослужещи с щатно въоръжение, снаряжение и екипировка. Подготовката се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учение в страната и чужбина през 2019 г. и не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други – на друга държава или организация, въоръжени сили.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води на Република България и посещение на пристанище Варна в периода от 7 до 10 август 2019 г. включително на учебен кораб от състава на Военноморските сили на Република Гърция с кадети на брода. Визитата на кораба е с рутинен характер и е свързана с реализацията на учебно лятно плуване, което се организира ежегодно в акваториите на Средиземно море и Черно море с цел повишаване на подготовката и придобиване на практически умения от кадетите.
Уведомленията са постъпили съответно на 25 и 26 юли 2019 г., с входящ № 903-09-40, входящ № 903-09-41 и входящ № 903-09-42. Предоставени са на Комисията по отбрана.
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнение на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 юни 2019 г. до 21 юли 2019 г. и Протокол № 29 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 23 юли 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 5 юли 2019 г. за: индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно“, без търговия с автомобили и мотоциклети през май 2019 г.; индекси на промишленото производство през май 2019 г.; индекси на строителната продукция през май 2019 г.; инфлации и индекси за потребителските цени за юни 2019 г.; стопанска конюнктура – юли 2019 г.; индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността – юни 2019 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към първа точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАБРАНА НА ХИМИЧЕСКОТО ОРЪЖИЕ И ЗА КОНТРОЛ НА ТОКСИЧНИТЕ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА И ТЕХНИТЕ ПРЕКУРСОРИ.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо ще помоля за Вашето внимание за допуск в залата.
Предлагам на основание на чл. 49, ал. 2 от нашия Правилник да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър, и Иван Пенчев – директор на дирекция „Международна контролирана търговия и сигурност“; от Министерството на отбраната: Анатоли Величков – заместник-министър, и Елица Попова – началник-отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск.
Гласували 137 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическите оръжия и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 902-01-34, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г., приет на първо гласуване на 17 юли 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическите оръжия за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И § 1.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 1 има предложение от народния представител Румен Гечев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
„(1) На лице, което извършва трансфер в нарушение на чл. 10, ал. 7 или 8, се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 15 000 до 25 000 лв.“
2. Досегашният текст става ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 2.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби“.
2. Създава се § 1а:
„§ 1а. Заявленията и декларациите по този закон се подават в Междуведомствената комисия, подпечатани с печата на съответното физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, редакцията на § 1 по Доклада на Комисията и редакцията на § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 3 има предложение от народните представители Александър Сабанов, Даниела Савеклиева и Димитър Бойчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 2 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 32, ал. 7“.
2. В чл. 32 се създава ал. 7:
„(7) Алинеи 1 – 6 не се прилагат в случаите на временен износ и свързания с него реимпорт на продукти, свързани с отбраната, за изпълнение на задължения по външнотърговски договори или споразумения за ремонт или модернизация, сключени от Министерството на отбраната за нуждите на въоръжените сили на Република България. В тези случаи се прилага Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (OB, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.).“
3. В § 5 от допълнителните разпоредби:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Заявленията, удостоверенията и декларациите по този закон се подават, подпечатани с печата на съответното физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон.“
По следващия параграф има предложение от народните представители Александър Сабанов, Даниела Савеклиева, Димитър Бойчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 4 и 5:
„§ 4. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, образувани по представени от Министерството на отбраната удостоверения за износ на продукти, свързани с отбраната, за изпълнение на задължения по външнотърговски договори или споразумения за ремонт или модернизация, сключени от Министерството на отбраната за нуждите на въоръжените сили на Република България, се прекратяват.
§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 и новосъздадените параграфи 4 и 5, подкрепени от Комисията. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За изказвания пропуснах ли да попитам?
Отменете гласуването.
Заповядайте за изказване.
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме съгласни с предложенията, които се правят тук, но става въпрос за „Преходните и заключителните разпоредби“, където има промени в работата на Междуведомствената комисия.
Моят въпрос е към председателя на Събранието, госпожа Цвета Караянчева. Става въпрос за ремонта на двигателите на самолетите Су-25, ние отказахме ли се твърдо от ремонта им в „Авионамс“, както стана въпрос преди посещенията в Русия?
Второ, виждаме вече, че има възможност министърът на икономиката да не се подписва в удостоверенията за употреба на части и изделия с двойна употреба. Това означава ли, че сделката за ремонта на Су-25 в Беларус ще се случи? Тъй като Законът отменя всички процедури до неговото влизане в сила, искаме да знаем дали тази сделка е 100% осигурена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Вземам думата по така направените промени и още веднъж да обърнем внимание на факта, че в измененията в „Преходни и заключителни разпоредби“ на едни закони, които се предлагат на народните представители, се правят препратки за промени в други закони, които регламентират много важни дейности в сферата, както става въпрос в момента, на търговията със стоки с двойно предназначение.
Очевидно тук имаме някакъв проблем с една конкретна поръчка, свързана с ремонта на изтребители Су-25. Имаме определена процедура, която с години е утвърдена и в която Министерството на икономиката е водещо ведомство, което разрешава, издава удостоверения за износ, внос, търговия със стоки с двойна употреба, включително и всичко, касаещо търговията с оръжие и такива изделия. А сега в момента виждаме, че се прави едно изменение, с което и Министерството на отбраната започва да играе някаква роля в този процес.
Имаме Междуведомствена комисия, която се занимава с тази работа. Защо се налага една утвърдена процедура, която работи, само заради един конкретен казус да бъде променяна? Така ли ще управляваме и занапред държавата? Ние няма как да подкрепим подобно предложение, още повече, че то очевидно касае някакъв спор, който има в Министерски съвет между министрите.
Тук искам да попитам и нещо друго. Всъщност правителството има ли единна политика, която да изпълнява, да провежда, включително и в областта на отбраната и сигурността, или всеки министър си действа за себе си – къде в обществена, къде в частна полза? Този конкретен случай и препратката към измененията на този закон, който правим, касае двама министри, разнобоя между тях?
Между другото, Вие самата се намесихте, госпожо Председател на Народното събрание, в този спор между двамата министри. Ние продължаваме да твърдим, че всъщност, когато сме придобили – държавата, правителството, един завод, който е с особени функции за ремонт на военна авиация, че този завод, който е придобит за 27 милиона, трябва да бъде използван рационално.
Искам да Ви припомня и думите на министър-председателя преди няколко години, че там, където излитат и кацат нашите бойни самолети, те е логично да бъдат и ремонтирани там. Сега какво правим? Създаваме един прецедент само за да решим този казус с ремонт на самолетите.
Искам и нещо друго да кажа тук, че доколкото ми е известно, проблемът с издаването на удостоверения за ремонта на Су-25 касае и европейски регламенти, и ембарго, което е наложено на Беларус от Европейския съюз. Имаме становище на Външно министерство по този въпрос. Те, доколкото ми е известно, не разрешават също тази сделка. Тук говорим за нещо много по-голямо – за европейските директиви, които трябва да имаме предвид, да следваме, защото те са преди националното законодателство.
Затова апелирам да спрете по този начин да управлявате държавата. След като има разнобой между министрите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Цонков!
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: …не е това начинът тук да хвърляте горещия картоф в Народното събрание, за да решаваме по този начин проблемите на правителството и на отделни министри, които не могат да се разберат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонков.
Реплики?
За реплика – заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонков, от групата на БСП имате председател на една комисия, когото можеше да го попитате най-малкото. Няма разнобой.
Двете министерства в работна група изчистиха самите те текстовете и предложиха вариант, който виждате в момента и който след малко ще гласуваме, който е уеднаквен и за двете министерства. Няма разнобой, няма проблем! Времето тече и ако сега не мине това, не се знае кога и какви неустойки ще бъдат платени. Има договори все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Да, така е, има работна група, обаче аз искам да попитам нещо друго: защо вносителите и правителството не предложиха промените, а трябваше да се сформира работна група и тук сега да правите препратка до Комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание в случая, когато правителството е необходимо да си свърши работата? Очевидно правителството бяга от отговорност, както винаги. Нещо повече, правителството очевидно е неспособно дори един такъв конкретен случай да реши.
Министерският съвет не мисли дори и за българската отбранителна индустрия, защото, както казах, вместо да натоварим един държавен завод, да го развиваме и да създаваме заетост в България на българските предприятия, ние търсим начин как да натоварим в случая един беларуски завод.
Не мисля, че е правилно и в крайна сметка още веднъж питам: защо вносителите и правителството не направиха необходимите промени и защо въобще се налага Министерството на отбраната след толкова много години, в които не е имало кой знае какви правомощия по отношение на внос, износ, търговия със стоки и изделия с двойно предназначение сега точно, когато имаме един конкретен проблем, да се правят подобни изменения в законопроекти, които дори пряко не касаят в случая основната цел, основното предназначение на този закон, който съществува и е приет от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
Господин Цонев, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук, при тези предложения, за пореден път се сблъскваме с двойните стандарти, които се прилагат и от ръководството на Народното събрание, и на комисиите от мнозинството. Очевидно е, че предложенията, които са направени в Преходни и заключителни разпоредби, противоречат на приетия на първо четене Закон. Само да Ви припомня, че той се състои в изменения на глобите. Какво общо имат тук лицензионните режими с основното предложение на приетия на първо четене Закон? Нищо, разбира се!
Съвсем прясна е практиката от миналата седмица, когато и Комисията по бюджет и финанси, и мнозинството в Народното събрание отхвърлиха предложения, за които беше доста спорно, тъй като са в Закона за бюджета, дали не са в обхвата на приетия на първо четене Закон, но ги отхвърлиха с аргументите на чл. 84, ал. 2, където е казано, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект, не се обсъждат и не се гласуват.
Сега питам ГЕРБ: ще спазваме ли чл. 84, ал. 2 от Правилника, или ще го спазваме само когато е удобно на мнозинството? Предния път, когато аз се противопоставих от трибуната на това и дори казах, че този член от Правилника е буквално мъртъв, защото той не се прилага, Вие ми излязохте с аргумента, че си има Правилник. Точка. Няма мъртъв, няма жив! Сега Ви питам: ще прилагаме ли чл. 84, ал. 2? Ако ще го прилагаме, аз предлагам на това основание да подложите на гласуване отпадане, необсъждане и неприемане на тези предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Уважаеми господин Цонев, точно кои предложения имате предвид, защото те са… (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
В Преходни и заключителни разпоредби има три текста. Единият е по § 3, вторият е редакцията, която се предлага на § 3, и създаването на два нови параграфа – 4 и 5. Кои точно бихте искали да подложа на гласуване за отпадане?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Направените предложения остават, само тези, които са направени от вносителя. Направените предложения от народните представители Сабанов, Савеклиева и Бойчев са извън…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви. Параграфи 4 и 5 бихте искали…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
А в § 3 има направено също предложение за изменение и аз предлагам тези предложения за изменение също да не се гласуват, а да остане само предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви. Всъщност Вие предлагате редакциите на § 3, 4 и 5 да бъдат подложени на гласуване.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев за отпадане на текстовете на § 3, 4 и 5.
Гласували 172 народни представители: за 73, против 45, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Ще подложа на гласуване следните текстове: първият е на вносителя за наименованието на подразделението; следващият е редакцията, която Комисията предлага за текста на § 3; и създаването на два нови параграфа – 4 и 5, с текст съгласно Доклада на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 169 народни представители: за 104, против 23, въздържали се 42.
Предложенията са приети.
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
С Доклада ще ни запознае госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за процедура – в залата да бъдат допуснати госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск.
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., приет на първо гласуване на 5 юни 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 34, ал. 5 думите „седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът“ се заменят с „постоянния адрес или седалището на жалбоподателя“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона и създаването на нов § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 80, няма против, въздържали се 27.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение на народния представител Георги Търновалийски:
„В § 1 в съдържанието на създаваната глава осма „а“ се правят следните изменения:
„1. B чл. 71а ал. 3, 4 и 5 – отпадат.
2. В чл. 71б се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите „местно досие“ се заменят с „документация за трансферно ценообразуване“;
б) в ал. 4 думите „Местно досие“ се заменя с „Документация за трансферно ценообразуване“;
в) в ал. 5 в уводното изречение думите „местно досие“ се заменят с „документация за трансферно ценообразуване“;
г) в ал. 9 думите „Местно досие“ се заменят с „Документация за трансферно ценообразуване“;
д) ал. 10 – отпада.
3. В чл. 71в се правят следните изменения:
а) заглавието се изменя така: „Обхват на документацията за трансферно ценообразуване“;
б) в ал. 1 се правят следните изменения:
- в уводното изречение думите „Местно досие“ се заменят с „Документацията за трансферно ценообразуване“, т. 1 – отпада;
- т. 2 става т. 1, като в нея се правят следните изменения:
- в уводното изречение думите „предмет на местното досие“ и тирето преди тях – отпадат;
- б. „а“ и „б“ – отпадат;
- б. „в“ става б. „б“;
- б. „г“ става б. „а“;
- б. „д“ – „р“ стават съответно б. „в“ – „о“;
- т. 3 става т. 2;
в) ал. 2 и 3 – отпадат.
4. В чл. 71г се правят следните изменения:
а) заглавието се изменя така: „Обхват на документацията за трансферно ценообразуване за случаите на многонационална група предприятия“;
б) уводното изречение се изменя така: „Когато лицето по чл. 71б, ал. 1 е част от многонационална група предприятия, документацията за трансферно ценообразуване съдържа и:“;
в) т. 5 – 12 включително – отпадат.
5. Чл. 71д – отпада.
6. Чл. 71е – отпада.
7. Чл. 71ж става чл. 71д.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2, а именно:
„2. В параграф 1, в чл. 71д, в ал. 1 думите „31 март“ се изменят с думите „30 септември“, а алинея 2 се отменя.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В дял първи се създава Глава осма „а“ с чл. 71а – 71ж:
„Глава осма „а“
Документация за трансферно ценообразуване
Предмет
Чл. 71а. (1) Тази глава урежда правилата за изготвяне на документация за доказване, че условията на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица съответстват на условията, които биха били установени между независими лица при съпоставими обстоятелства, включително, че сделките са осъществени по пазарни цени („документация за трансферно ценообразуване“).
(2) За целите на тази глава сделките, с които се установяват търговски и финансови взаимоотношения между свързани лица (сделки между свързани лица), се наричат контролирани сделки.
(3) Документацията за трансферно ценообразуване включва местно досие и обобщено досие.
(4) Местното досие съдържа обща информация за дейността на лицето и собственика или собствениците на акциите или дяловете му, както и данни за контролираните сделки и за прилаганите методи за определяне на пазарните цени.
(5) Обобщеното досие съдържа информация за организационната структура и дейността на многонационалната група предприятия, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване.
Задължение за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване
Чл. 71б. (1) Местните юридически лица, чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, и едноличните търговци, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, са задължени да изготвят местно досие, когато осъществяват контролирани сделки.
(2) Алинея 1 не се прилага за:
1. лицата, които са освободени от облагане с корпоративен данък по част втора, Глава двадесет и втора, Раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. лицата, които извършват дейност, подлежаща на облагане с алтернативен данък по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане;
3. лицата, които към 31 декември на предходната година не надвишават следните показатели:
а) балансова стойност на активите – 38 млн. лв., и
б) нетни приходи от продажби – 76 млн. лв., или
в) средна численост на персонала за отчетния период – 250 души;
4. лицата, които извършват контролирани сделки единствено в страната.
(3) Лицата по ал. 2, т. 1 и 2, които извършват и дейности, подлежащи на облагане с корпоративен данък, изготвят документация за трансферно ценообразуване при условията и по реда на тази глава само във връзка с тези дейности.
(4) Местно досие не се изготвя за контролирани сделки с физически лица извън случаите на еднолични търговци.
(5) Лицата по ал. 1 изготвят местно досие за извършваните от тях контролирани сделки, когато за съответната година:
1. стойността на сделката без данъка върху добавената стойност и акцизите превишава:
а) при сделки с предмет продажба на стоки – 400 хил. лв.;
б) за всички останали сделки – 200 хил. лв.;
2. независимо от т. 1, размерът на получен, съответно предоставен заем, надвишава 1 млн. лв. или размерът на начислените лихви и другите свързани със заема приходи или разходи превишава 50 хил. лв.
(6) Праговете по ал. 5 се изчисляват отделно за всяка контролирана сделка.
(7) Когато лицето по ал. 1 извършва две или повече контролирани сделки с едно или повече свързани лица и предметът и условията, при които се осъществяват тези сделки, са съпоставими до степен, която позволява обединяване на тези сделки и прилагане на един метод за определяне на пазарните цени спрямо съвкупността от сделки, праговете по ал. 5 се изчисляват за общата стойност на тези сделки, съответно за общия размер на получените/предоставените заеми.
(8) За целите на изчисляване на прага по ал. 5 се обединяват и сделки с едно и също свързано лице, които имат различен предмет, но са свързани по начин, при който не могат да бъдат разделени и надеждно оценени самостоятелно. В този случай при изчисляване на прага по ал. 5 се взема предвид прагът за тази сделка, чиято стойност има най-голям дял в общата стойност на сделките, а когато такава не може да бъде надеждно определена – прагът за сделката, която е най-значима за страните по нея.
(9) Местно досие се изготвя само за тази сделка или съвкупност от сделки, за които е превишен прагът по ал. 5, независимо че лицето може да е страна и по друга сделка или съвкупност от сделки, за които не е достигнат съответният праг.
(10) Когато са част от многонационална група предприятия, лицата, задължени да изготвят местно досие, трябва да разполагат и с обобщено досие, изготвено от крайното предприятие майка или друго лице от групата.
Местно досие
Чл. 71в. (1) Местното досие трябва да съдържа следната информация:
1. информация за лицето по чл. 71б, ал. 1:
а) описание (схема) на управленската и организационната структура;
б) идентификационни данни на собственика или собствениците на акциите или дяловете на лицето;
в) имена и длъжност/позиция на физическите лица, пред които органите на управление отчитат дейността си, както и юрисдикцията или юрисдикциите, в които тези лица изпълняват основно задълженията си;
г) подробно описание на дейността и бизнес стратегията (включително настъпили промени спрямо предходната година), данни дали е участвало във или е засегнато от преструктурирания на дейността или сделки с нематериални блага, както и обяснение на начина, по който тези сделки оказват влияние върху дейността на лицето по чл. 71б, ал. 1;
д) основни конкуренти;
2. информация за контролираните сделки – предмет на местното досие:
а) описание на сделките и обстоятелствата, при които се извършват, включително тяхната стойност;
б) идентификационни данни на свързаните лица и качеството, в което участват в сделките по буква „а“;
в) размер на получените и изплатените суми за сделките, разпределени по видове и юрисдикции на платците или получателите;
г) копия на договорите, уреждащи контролираните сделки;
д) подробен анализ на съпоставимостта, включващ характеристики на предмета на контролираната сделка, договорни условия, икономически условия, описание на прилаганите бизнес стратегии и функционален анализ, отнасящ се за лицето по чл. 71б, ал. 1 и съответните свързани лица – страни по контролираните сделки, както и на настъпилите промени във факторите на съпоставимост спрямо предходни години;
е) описание на избрания метод за определяне на пазарните цени на сделката/сделките и причините за този избор;
ж) посочване на избраното за тествана страна свързано лице (страната по контролираната сделка, по отношение на която се прилага съответният метод за определяне на пазарните цени) и обяснение на причините за неговия избор;
з) обобщение на важните допускания, направени при прилагането на метода за определяне на пазарните цени;
и) обосноваване на причините за анализ на период, по-голям от една година, когато анализът обхваща период от няколко години;
к) списък и описание на избраните съпоставими сделки (вътрешни и външни) между независими лица, когато такива са налице, и информация за съответните цени и/или финансови показатели на съпоставимите лица или сделки, на които се основава анализът на трансферното ценообразуване, включително описание на методологията за търсенето им, както и източника на тази информация; финансовите показатели се определят в зависимост от избрания метод за определяне на пазарните цени;
л) описание на всяка корекция, извършена с цел постигане на по-добра съпоставимост, и пояснение дали е направена спрямо резултатите на тестваното лице, на съпоставимите независими лица или и на двете;
м) описание на базата (ключовете) за разпределение в случаите на вътрешногрупови услуги и причините за избора на съответната база (ключ);
н) описание на използваните фактори за разпределение на комбинираната оперативна печалба/загуба при метода на разпределената печалба, причините за избора на съответния фактор и начинът на определяне на относителната тежест на всеки фактор, когато са използвани повече от един фактор;
о) описание на причините, поради които след прилагане на избрания метод за определяне на пазарните цени лицето е приело, че резултатът от съответните контролирани сделки е определен в съответствие с чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
п) обобщение на ценовите данни и/или финансовите показатели, използвани при прилагането на избрания метод за определяне на пазарните цени;
р) копие на съществуващите едностранни, двустранни и многостранни предварителни споразумения за ценообразуване и други данъчни становища, издадени от компетентен орган на друга държава или юрисдикция и които са свързани с контролираните сделки – предмет на документацията;
3. финансова информация:
а) годишен финансов отчет за съответната година;
б) информация (справки и таблици) и изчисления, показващи начина, по който финансовите данни, използвани при прилагането на метода за определяне на пазарните цени, са свързани със или произтичат от годишния финансов отчет;
в) обобщение на ценовите данни или финансовите показатели на избраните независими съпоставими сделки или лица, използвани при анализа, и източника на съответните данни.
(2) В местното досие се включва информацията по ал. 1, която е приложима за конкретното лице по чл. 71б, ал. 1, извършваните от него сделки и избрания метод за определяне на пазарните цени.
(3) Когато в обобщеното досие липсва информация, изисквана съгласно чл. 71г, тази информация може да се включи в местното досие.
Обобщено досие
Чл. 71г. Обобщеното досие трябва да съдържа следната информация:
1. описание и диаграма/схема на правната и организационната структура на групата, списък на свързаните лица в групата, както и юрисдикцията, на която всяко от тях е местно лице за данъчни цели, или, когато не е местно лице на нито една юрисдикция, юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено;
2. общо описание на дейността на групата, включващо:
а) основни фактори, които влияят върху формирането на печалбата;
б) описание, схема или диаграма на веригата на доставките на петте най-важни стоки, услуги и/или нематериални блага, определени на базата на приходите от тях, както и на всички други стоки, услуги и/или нематериални блага, които формират повече от 5 на сто от консолидираните приходи на групата;
3. общо описание на контролираните сделки, включващо:
а) движение на стоки, услуги и/или нематериални блага;
б) движение на фактурите;
в) стойност на стоките, услугите и/или нематериалните блага по буква „а“;
4. политиката за трансферно ценообразуване, прилагана от групата, или описание на методологията за трансферно ценообразуване на групата, която обосновава пазарния характер на цените по контролираните сделки;
5. списък и кратко описание на най-съществените за дейността договори за услуги между свързаните лица в групата, с изключение на договорите за услуги в областта на научноизследователската и развойната дейност; в описанието се посочва и информация за капацитета на основните звена, които предоставят тези услуги, и за политиките за трансферно ценообразуване на групата за разпределение на разходите за услуги и определяне на цените на вътрешногруповите услуги;
6. описание на основните пазари по географски региони, на които се предлагат стоките, услугите и/или нематериалните блага на групата, посочени в т. 2;
7. кратък функционален анализ, описващ приноса на отделните свързани лица в групата при създаването на стойност (изпълнявани ключови функции, поемани значителни рискове и използвани важни активи), включително описание на промените във функциите и рисковете спрямо предходната данъчна година, ако такива са налице;
8. описание на важните преструктурирания, придобивания и отделяния през данъчната година;
9. описание на бизнес стратегиите, както и на промените, настъпили в сравнение с предходната данъчна година;
10. информация за нематериалните блага:
а) общо описание на стратегията на групата за разработване, притежаване и използване на нематериалните блага, както и местоположението на основните центрове за научноизследователска и развойна дейност и местата, откъдето тя се управлява;
б) списък на нематериалните блага (патенти, търговски марки, ноу-хау и т.н.) или групи от нематериални блага, които са важни за целите на трансферното ценообразуване, начислените за тях авторски и лицензионни възнаграждения, както и информация за техния собственик;
в) списък на договорите между свързаните лица, уреждащи предоставянето или прехвърлянето на нематериални блага по буква „б“, включително споразумения за разпределяне на разходите и договори за научноизследователска и развойна дейност;
г) общо описание на политиката за трансферно ценообразуване на групата по отношение на научноизследователската и развойната дейност и нематериалните блага;
д) общо описание на сделките с нематериални блага по буква „б“ между свързаните лица през данъчната година, включително дължимото възнаграждение, участващите свързани лица, юрисдикцията, на която всяко от тях е местно лице за данъчни цели, или, когато не е местно лице на нито една юрисдикция, юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено;
11. информация за финансовите дейности на групата:
а) общо описание на източниците на финансиране на групата, включително съществените за дейността споразумения за финансиране с несвързани лица;
б) посочване на свързаните лица, които на централно ниво изпълняват функция по финансиране в групата, включително юрисдикцията, съгласно чието законодателство всяко от тях е местно лице за данъчни цели, или, когато не е местно лице на нито една юрисдикция, юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено;
в) общо описание на политиката за трансферно ценообразуване на групата по отношение на дейностите по финансиране между свързаните лица;
12. финансови и данъчни резултати на групата:
а) годишния консолидиран финансов отчет за данъчната година, за която се отнася обобщеното досие;
б) списък и кратко описание на съществуващите едностранни предварителни споразумения за ценообразуване и други данъчни становища, свързани с трансферното ценообразуване, издадени по отношение на свързаните лица в групата.
Срокове за изготвяне на документацията за трансферно ценообразуване
Чл. 71д. (1) Местното досие се изготвя до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася.
(2) Когато е подадена коригираща годишна данъчна декларация по чл. 75, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане, водеща до промяна на данните в местното досие, то се обновява във връзка с направената корекция. Обновяването на местното досие се извършва в 14-дневен срок от подаване на коригиращата декларация, но не по-късно от 30 септември на текущата година.
(3) Лицето по чл. 71б, ал. 10 трябва да разполага с обобщено досие за данъчната година на крайното предприятие майка на многонационалната група предприятия, започваща на 1 януари или по-късно през годината, за която се изготвя местното досие по чл. 71в, не по-късно от изтичането на 12 месеца след срока по ал. 1.
Съхраняване и обновяване на документацията за трансферно ценообразуване
Чл. 71е. (1) Документацията за трансферно ценообразуване се съхранява от лицата по чл. 71б, ал. 1 и 10 и се предоставя по искане на орган по приходите в рамките на осъществяван данъчно-осигурителен контрол.
(2) Местното и обобщеното досие се изготвят ежегодно.
(3) При липса на значими промени във факторите на съпоставимост по отношение на контролираните сделки извършенoто проучване на съпоставими независими сделки и/или лица се обновява най-малко веднъж на всеки 3 години. Независимо от изречение първо финансовите данни на сделките или лицата, определени за съпоставими на базата на проучването, трябва да се обновяват ежегодно.
Особени случаи
Чл. 71ж. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и за трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната.
(2) За целите на тази глава неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще преминем към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Търновалийски.
Гласували 123 народни представители: за 37, против 71, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване неподкрепената част от Комисията на предложението на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Гласували 128 народни представители: за 21, против 9, въздържали се 98.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1, който става § 2.
Гласували 126 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 32.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5 В чл. 75, ал. 2, изречение първо думите „компетентния орган по приходите“ се заменят с „органите по ал. 1, т. 1 и 2“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията текстове за § 2, който става § 3; § 3, който става § 4; § 4, който става § 6; § 5, който става § 7, и създаването на нов § 5 с текст, съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 35.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8, като предлага в чл. 134е ал. 4 да се измени така:
„(4) С постигнатото споразумение окончателно се решава спорният въпрос, а решението, издадено въз основа на него, е задължително за всички органи и институции и има изпълнителна сила за засегнатото лице, когато то:“
По § 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. В чл. 142б, ал. 6 думите „да я събира по реда на друг закон“ се заменят с „или не е била задължена да я събира по друг ред“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 8 с редакционните поправки, предложени от Комисията; редакцията, която Комисията предлага за § 7, който става § 9; текста за § 8, който става § 10, подкрепен от Комисията, и текста на § 9, който става § 11, подкрепен от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 31.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 147, ал. 3, изречение първо думите „по местонахождението на решаващия орган“ се заменят с „в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14 В чл. 156, ал. 5, думите „по местонахождението му“ се заменят с „в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 12 с текст съгласно Доклада; текста на вносителя за § 10, ставащ § 13, и предложението на Комисията за създаване на нов § 14 с текст съгласно Доклада.
Гласували 119 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 33.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По параграф 11 има предложение на народния представител Георги Търновалийски – § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители:
„В параграф 11:
а) в новосъздадената ал. 5 на чл. 278а на края на първото изречение се допълват думите „но не повече от 5000 лева“.
б) в новосъздадената ал. 6 думите „в размер от 5000 до 10 000 лева“ се заменят с думите „в размер от 1500 до 5000 лева.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83. ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 15, като в чл. 278а ал. 5 думите „в размер 0,5 до 1 на сто“ се заменят с „до 0,5 на сто“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Търновалийски.
Гласували 113 народни представители: за 31, против 54, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Гласували 110 народни представители: за 22, против 11, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Сега ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 11, който става § 15 с редакционните поправки, предложени от Комисията; и текста на вносителя за § 12, който става § 16, подкрепен от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 27.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. Образуваните в административните съдилища до влизане в сила на този закон съдебни производства по чл. 34, ал. 5, чл. 75, ал. 2, чл. 147, ал. 3 и чл. 156, ал. 5, се довършват по досегашния ред.“
Параграфи 13, 14, 15 и 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 13 до 16 включително, които стават съответно параграфи от 18 до 21 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на подразделението, предложението на Комисията за създаване на нов § 17 с текст съгласно Доклада на Комисията и текста на вносителя, подкрепен от Комисията за параграфи 13, 14, 15 и 16, които стават съответно параграфи 18, 19, 20, 21.
Гласували 117 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 31.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Мария Илиева и Евгения Ангелова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. В Закона за вътрешния одит в публичния сектор се правят следните допълнения:
1. В чл. 40, ал. 5 накрая след думата „година“ се добавя „чрез Информационната система за финансово управление и контрол и вътрешен одит“.
2. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 10:
„т. 10. „Информационна система за финансово управление и контрол и вътрешен одит“ е електронна система, поддържана от министъра на финансите, съдържаща информация за звената за вътрешен одит в публичния сектор, сертифицираните вътрешни одитори, реда и начина за организиране и провеждане на изпити за придобиване на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“, законодателството и методологията, свързани с осъществяването на финансовото управление и контрол и вътрешния одит в публичния сектор.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В Закона за корпоративното подоходно облагане се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47в ал. 4 се изменя така:
„(4) Алинея 1 не се прилага за:
1. данъчно задължено лице, което се облага по реда на част пета от този закон;
2. контролирано чуждестранно дружество, което за дейността си в държавата, в която е местно лице за данъчни цели, се облага с алтернативни форми на облагане.
2. В чл. 47г :
а) В ал. 3 след думите „приспада последователно“ се добавя „до изчерпването ѝ през следващите 5 години“ и в края на изречението думите „през следващите 5 години“ се заличават.
б) В ал. 7 след думите „с помощта на“ се добавя „необходимите за съответната дейност“ и след думите „активи и“ се добавя ,,/или“.
3. В чл. 172 ал. 1 се изменя така:
„Чл. 172. (1) Правото на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон и при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.“
По § 17 е направено предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 24:
„§ 24. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, § 15, § 16, т. 1 и § 18, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на два нови параграфа 22 и 23 с текст съгласно Доклада на Комисията и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 17, който става § 24.
Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Гласували 110 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 32.
Предложенията са приети, с което и Законът на второ гласуване.
Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МАГИСТЪР-ФАРМАЦЕВТИТЕ С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Докладът е на Комисията по здравеопазване за второ гласуване.
Заповядайте, уважаема госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 9 май 2019 г., приет на първо гласуване на 19 юни 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има направено предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, много е шумно, много Ви моля!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 думите „провежда и регистрира“ се заменят с „провежда, регистрира и контролира“.
2. В т. 10 думата „сродни“ се заличава.
3. В т. 11 след думата „членове“ се добавя „и техните семейства в случай на нужда“.
4. В т. 12 думата „извършва“ се заменя с „осъществява“.
5. Създават се т. 13 и 14:
„13. оказва съдействие на държавните органи, органите на съдебната власт и на длъжностни лица при или по повод изпълнение на техните правомощия;
14. осъществява други дейности, посочени в закон.“
По § 2 е направено предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Колеги, ако имате нужда от прекъсване, ще го направя, но Ви моля, запазете тишина в залата! Не се чува това, което докладчикът чете. Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1, и предложението на Комисията за отхвърлянето на § 2 по вносител.
Гласували 124 народни представители: за 77, против 25, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 3 е направено предложение от народния представител Иван Ибришимов и група народни представители:
„В § 3 се правят следните изменения:
а) т. 1 – отпада;
б) т. 2 – 4 стават съответно 1 – 3.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Представителите по ал. 1 се избират от общите събрания на регионалните колегии при норма на представителство един делегат на 15 членове. При брой на членовете на регионалната колегия, който е с повече от 5 души над нормата на представителство, броят на делегатите се увеличава с един.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Делегатите по ал. 2 се избират не по-късно от 30 дни преди определената дата на провеждане на заседанието на конгреса на БФС.“
3. Създават се ал. 4, 5 и 6:
„(4) Когато в срока по ал. 3 са избрани по-малко от половината делегати по ал. 2, по данни на регионалните фармацевтични колегии, според списъчния състав по националния електронен регистър на членовете на БФС, конгресът се отлага с два месеца.
(5) Когато след изтичането на двумесечния срок по ал. 4 не са избрани повече от половината делегати по ал. 2, по данни на регионалните фармацевтични колегии според списъчния състав по националния електронен регистър на членовете на БФС, конгресът на БФС се свиква от министъра на здравеопазването в едномесечен срок.
(6) Членовете на органите на БФС на национално равнище вземат участие в заседанията на конгреса по право, като имат право на глас, ако са избрани за делегати от съответната регионална колегия, в която членуват.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги?
За изказване имате думата.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Като цяло парламентарната група на БСП е против този закон. Ще гласуваме „против“ и „въздържал се“, защото смятаме, че този закон и въобще намесата на парламента в организацията на съсловните организации, в техния живот, поставя под съмнение автономията им. Но така или иначе ние имаме нашите предложения, Законът е внесен, и едното от тях е, когато се касае за представителност, за избор на членове, на делегати на Конгреса на Българския фармацевтичен съюз, Министерският съвет предлага нормата на представителност да бъде един делегат на 20 членове, тоест намалява се квотата.
Ние сме за запазване на стария текст, който е работил досега, а нормата на представителност да бъде едно към десет и това е нашето предложение. Защото то е предложение, направено и изцяло в защита на малките районни фармацевтични колегии, в защита на фармацевтите, които имат по-малко аптеки, по-малки вериги, по една, по две аптеки и същевременно в никакъв случай не е срещу Софийската районна фармацевтична колегия и срещу големите вериги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибришимов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Имате думата, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В никакъв случай не се намесваме в работата на Фармацевтичния съюз, а ние сме тези, които правим рамката на Закона, по който функционира една независима организация. Това е ролята на Народното събрание.
И в никакъв случай не бива да допускаме пък политизиране и някакви пристрастия по отношение на фармацевтичните колегии, деление на малки и големи. Логиката на това предложение от Министерския съвет е свързана с промените, които са настъпили в годините в числения състав на Българския фармацевтичен съюз. Законът е създаден през 2006 г., след това броят на магистър-фармацевтите, членуващи задължително в Българския фармацевтичен съюз, се е увеличил с над хиляда. В този смисъл се е получил и значителен дисбаланс в разпределението на членовете в различните регионални фармацевтични колегии.
И ако има наистина малки фармацевтични колегии с представителство до 200 члена, има и такива, които са много големи. Ние трябва да имаме еднаква норма на представителност, независимо от това дали са и големи, и малки, а тук пък обвързването с аптеки и вериги е абсолютно некоректна, защото по принцип фармацевтите работят в много други нива на фармацевтичното обслужване в България и не може да говорим покрай този закон в никакъв случай само за търговия на дребно с лекарствени продукти. Това се регламентира по съвсем различен начин.
Искам да посоча като аргумент практиката в останалите съсловни организации, които също са регламентирани със закон: при Българския лекарски съюз представителството в Конгреса е едно на 75 члена, при Българската асоциация на помощник-фармацевтите представителството отново е едно на 75 члена, при зъболекарите е едно на 25 члена. Във връзка с промяната в числеността на Фармацевтичния съюз ние предлагаме компромисно решение – да не е на 20 члена един представител в Конгреса, както е първоначалното предложение на Министерския съвет, а ние предлагаме 15.
Смятам, че това може да бъде подкрепено от народните представители, защото по този начин се облекчава функционирането на националния форум на Българския фармацевтичен съюз и в никакъв случай не се ограничават правата на фармацевтите. Смятам, че няма нужда да водим такива спорове, защото най-важното е каква е подкрепата за ръководството на Българския фармацевтичен съюз. В това отношение ние имаме абсолютно подкрепено решение и сме съобразили нашето предложение с мненията и становищата на съсловната организация на магистър-фармацевтите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Реплики?
Заповядайте, господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дариткова, да, права сте, че Фармацевтичният съюз е нараснал с около 1000 члена, но това е в рамките на 10 г. – от 2006 г. до ден-днешен. Като бройка тези членове са нараснали най-вече в големите фармацевтични колегии в София, в Пловдив и най-вече в София, тоест с тази цифра отново даваме превес на голямата организация – Софийската. За малките организации, като Кюстендилската, Благоевградската, Силистра, моето предложение, направено на базата на техен апел към мен, е да ги подкрепим. Те остават без представителство и не се увеличават като численост, а намаляват.
Преди малко цитирах вериги и собственици на аптеки. Знаете, че всички се борим и знаете, че когато отидем в малките населени места, повечето жители се оплакват от липсата на аптека, например в една малка община. Всички сме „за“ тези аптеки да ги има, да съществуват, но по този начин премахваме тяхната значимост. Затова е моето предложение, защото в малките населени места, в малките райони числеността на членовете на Българския фармацевтичен съюз намалява, а не се увеличава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЕЧВА: Благодаря, уважаеми господин Ибришимов.
Заповядайте – за втора реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Дариткова, аз ще направя паралел със Закона за съдебната власт и начина на избор на Общо събрание на всички съдии, прокурори и техни представители във Висшия съдебен съвет. Тогава Вие, Вашето правителство и Вашият министър на правосъдието на практика предложи един мини Изборен кодекс, като в две последователни съботи се организира всеки един съдия и прокурор в страната да може да гласува и да избере своя представител във Висшия съдебен съвет. Това го направихте с оглед на по-голямата представителност, това бяха мотивите Ви, въпреки че съдиите и прокурорите в България са доста повече като численост от фармацевтите.
Това е възможно да се случи, може да се направи, а именно с Вашите доводи за тогавашните предложения за този мини изборен кодекс – за определяне членовете на Висшия съдебен съвет, по аналогия може да се направи и да се приеме предложението на колегата Ибришимов, с оглед по-голямата представителност на тези фармацевти, които членуват в по-малките организации, в по-малките населени места в провинцията, за да могат те да защитят достойно своите интереси в представителните органи на организацията си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема доктор Дариткова, Вие казахте, че ние не се месим в съсловния живот на Съюза на фармацевтите в България. Редовният конгрес на тази организация трябваше да бъде проведен до 1-ви октомври по простата причина, че предишният конгрес беше проведен на 1-ви октомври.
До този момент не ми е известно Управителният съвет на съсловната организация на Съюза на българските фармацевти да е предприел организационни мерки, които да предполагат провеждането на конгреса, а в това време Вие предлагате мерки, които правят възможно провеждането на конгреса някъде около средата на февруари, според мен, и срокове, които трябва да бъдат спазени – за избор на делегати на регионални колегии и на национално равнище.
Аз мисля, че удължаването на срока за провеждането на конгреса на съсловната организация на българските фармацевти с шест месеца представлява недопустима намеса в съсловния ѝ живот. Още повече, публична тайна е, че тази организация има тежки вътрешни проблеми. Затова аз считам, че конгресът трябва да бъде проведен във времето, в рамките, когато трябва да се проведе, тоест до 1-ви октомври тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Дуплика – заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, именно защото не се месим във вътрешно-съсловните работи, ние не следим датата на Конгреса на Българския фармацевтичен съюз. Ако пък проследите това, което сме предложили като текстове, ще видите, че даваме срок – до два месеца районните фармацевтични колегии да се приведат в съответствие с този закон, да предложат своите представители и да проведат съответните събрания, така че кумулативният срок да бъде не повече от четири месеца. Не повече! Така че, ако съсловната организация на магистър-фармацевтите направи добра организация, може да се вмести и в срока, който Вие визирате.
Освен това смятам, че е важно да дадем възможност оперативно всички тези събрания да се случат успешно. Защо не съм съгласна с първия колега, който твърди, че така се отнемат права от малките колегии? Направих проста сметка с числеността на Фармацевтичната колегия в Кюстендил, която е 95 човека. При нормата на представителството досега те са имали 9 представители в конгреса на Българския фармацевтичен съюз, а като ги разделим на 15 – съгласно нашето предложение, ако имаме 5 човека над нормата, се увеличава представителството с 1 и се получава 7 броя. Тоест на Районната фармацевтична колегия – Кюстендил, с двама делегати се намалява представителността в Конгреса на Българския фармацевтичен съюз.
По отношение на Софийската колегия, в интерес на която Вие смятате, че се прави тази промяна – какви са разчетите? При 2200 члена на Софийската фармацевтична колегия, досега те са имали 220 представители, а при представителство 15 члена на един, се получават 150. Тоест тук е по-голямо намалението и пропорционално представителността на малките колегии ще остане същата, така че и този аргумент е несъстоятелен.
По отношение на другата асоциация – просто няма какво да я коментирам, защото направих аналогии със съответните закони на съответните съсловия, които са регулирани професии в сферата на здравеопазването. Няма как да се прави аналогия между съдебната система и системата на здравеопазването по отношение на законите на съсловните организации, защото и функциите на съсловните организации на регулираните професии са коренно различни, отколкото функциите на съдиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Ибришимов и група народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 61, против 66, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 85, против 53, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 4 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „представители“ се заменя с „по реда на чл. 7, ал. 2 делегати“.
2. В ал. 2 думите „от делегатите“ се заменят с „от общия брой на делегатите“, а след думата „присъстващите“ се добавя „на заседанието“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При липса на кворум конгресът се отлага с един час, след което се провежда с присъстващите делегати, които не могат да бъдат по-малко от половината от общия брой на делегатите на регионалните фармацевтични колегии според списъчния състав по националния електронен регистър на членовете на БФС.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, който става § 3.
Гласували 150 народни представители: за 89, против 47, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 5 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите „всяка година“ се заменят с „ежегодно и се обнародва в „Държавен вестник“.
2. Създават се т. 9, 10, 11 и 12:
„9. приема правила за водене и поддържане на регистрите на членовете на БФС;
10. осъществява други дейности, предвидени в устава на организацията;
11. оказва съдействие на държавните органи, органите на съдебната власт и на длъжностни лица при или по повод изпълнение на техните правомощия;
12. осъществява други дейности, посочени в закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5, който става § 4.
Гласували 139 народни представители: за 86, против 43, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Колеги, предлагам да гласуваме удължаване на работното време до изчерпване на парламентарния контрол.
Гласували 139 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 6 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 14, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „съвет“ се добавя „на БФС“.
2. Създават се нови т. 2 и 3:
„2. контролира съответствието на взетите от управителния съвет на регионалните колегии на БФС решения с решенията на органите на национално равнище и тяхното изпълнение и в случай на несъответствие сезира контролната комисия на съответната регионална фармацевтична колегия;
3. свиква общо събрание на регионалната фармацевтична колегия, в случай че контролната комисия на съответната регионална фармацевтична колегия не свика такова при условията и в срока по чл. 27, ал. 2, т. 4; общото събрание се свиква чрез публикуване на покана на интернет страницата на БФС не по-късно от 30 дни преди определената дата на събранието;“.
3. Създава се т. 4:
„4. разглежда отчетите по чл. 22, ал. 1, т. 7 и се произнася по тях;“.
4. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 5 и 6.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 16, ал. 2 се създава т. 6:
„6. осъществява контрола по чл. 5, ал. 1, т. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 5, и новия § 6.
Гласували 136 народни представители: за 86, против 42, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 7 има предложение на народния представител Иван Ибришимов и група народни представители.
В § 7 се правят следните изменения и допълнения:
„а) създава се уводно изречение: „В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:“
б) създава се т. 1:
„1. Ал. 1 се изменя така:
(1) Общото събрание на регионалните фармацевтични колегии с до 200 членове се състои от всички членове на колегията. За регионалните фармацевтични колегии с над 200 членове общото събрание се формира на делегатски принцип, при норма на представителство един делегат на двама членове.“
в) Досегашният текст става т. 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. (1) Общото събрание на регионалната фармацевтична колегия се формира на делегатски принцип при норма на представителство един делегат на трима членове.
(2) Общото събрание се свиква на редовни заседания веднъж годишно и на извънредни заседания.
(3) Редът за свикване на общо събрание по ал. 2, правилата за работа и за вземане на решения се определят в устава на регионалната фармацевтична колегия.
(4) Поканата за свикване на редовно заседание по ал. 2 се публикува на интернет страницата на БФС не по-късно от 30 дни преди определената дата на заседанието.
(5) Поканата за свикване на извънредно заседание по ал. 2 се публикува на интернет страницата на БФС не по-късно от 14 дни преди определената дата на заседанието.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук нашето предложение отново е в посока защита на малките фармацевтични колегии по региони. В сега действащия текст е записано, че всеки член на фармацевтичната колегия участва в общото събрание. Проявяваме разбиране, че в големите колегии, като София и Пловдив например, числеността на колегията се е увеличила и трудно се събира кворум. Затова предлагаме кворумът да бъде подсигурен с намаляване на броя на членовете, но той да бъде едно към две. Считаме, че това е достатъчно и е в подкрепа и на малките общини, които все още имат аптеки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибришимов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Ибришимов.
Гласували 133 народни представители: за 54, против 60, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 80, против 46, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
„5. приема отчетите за дейността на контролната комисия и на комисията по етика и качество на колегията и взема решения по тях;“
2. Създава се нова т. 7:
„7. приема годишния отчет за дейността на колегията и годишния отчет за изпълнението на бюджета по т. 2 на колегията и ги изпраща на контролната комисия по чл. 14, ал. 1;“
3. Досегашната т. 7 става т. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на § 8, подкрепен от Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 82, против 42, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 8 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. Член 23 се изменя така:
„Чл. 23. (1) Общото събрание на регионалната фармацевтична колегия се смята за законно проведено при присъствието на две трети от избраните делегати. Уставът се приема с квалифицирано мнозинство от две трети от избраните делегати, а всички останали решения – с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието делегати.
(2) При липса на кворум заседанието се отлага с един час, след което се провежда с присъстващите на заседанието делегати, които не могат да бъдат по-малко от половината от общия брой на делегатите на общото събрание.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 6:
„6. изготвя годишен отчет за дейността на колегията и годишен отчет за изпълнението на бюджета на колегията и ги предлага за приемане от общото събрание по чл. 22, ал. 1;“.
2. Досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 7, 8, 9 и 10.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9 и § 10, които стават § 11 и § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване: редакцията на § 8, който става § 9 по Доклада на Комисията; създаването на § 10; и съответно текста на вносителя за § 9, който става § 11; и § 10, който става § 12, подкрепени от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 79, против 30, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 11 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В чл. 32, ал. 5 се изменя така:
„(5) В срок до един месец от вписването в регистъра по чл. 31, ал. 1 управителният съвет на БФС издава членска карта по образец, утвърден от БФС.“
По § 12 има предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
„§ 14. В чл. 33 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Управителният съвет на съответната регионална фармацевтична колегия уведомява управителния съвет на БФС за всички вписани обстоятелства в регистъра ѝ чрез отразяването им в националния електронен регистър в съответствие с правилата по чл. 12, т. 9.“
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт, пред които следва да се установят обстоятелства, вписани в националния електронен регистър по чл. 5, ал. 1, т. 4, или на които са необходими данни, налични в националния електронен регистър по чл. 5, ал. 1, т. 4, приемат удостоверяването на обстоятелствата и данните с писмено посочване на уникален идентификационен номер от националния електронен регистър на членовете на БФС в съответното искане и/или заявление, уведомление, декларация или друг документ, с който започва съответното производство, без да изискват от заявителите и/или от подателите представяне на доказателства за вписани в регистъра обстоятелства и данни.“
Предложение на народния представител Иван Ибришимов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 11, който става § 13, и редакцията на § 12, който става 14.
Гласували 112 народни представители: за 75, против 32, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „Преходна разпоредба“.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението на Закона.
„Заключителни разпоредби“.
По § 13 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
„§ 15. (1) Регионалните фармацевтични колегии на БФС провеждат избор на делегати за общо събрание на колегията в съответствие с чл. 21, ал. 1 в срок до два месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Регионалните фармацевтични колегии на БФС провеждат общи събрания за избор на делегати в съответствие с чл. 7 в срок до 4 месеца от влизането в сила на този закон, като избраните делегати формират следващото редовно заседание на конгрес на БФС.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 16:
„§ 16. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 259, ал. 1, т. 4:
1. Думата „утвърждава“ се заменя с „приема“.
2. Създава се изречение второ: „Фармако-терапевтичните ръководства се приемат с наредби и се обнародват в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на наименованието на подразделението на Закона, редакцията на § 13, който става § 15, и новосъздадения § 16.
Гласували 119 народни представители: за 80, против 33, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
Колеги, обявявам 30 минути почивка.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, започваме работа.
Следваща точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНА ПАРИЧНА НАГРАДА ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА.
Комисията по образованието и наука представя Доклад.
Уважаема госпожо Дамянова, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията, № 902-03-14, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 31 юли 2019 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект на решение за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията.
На заседанието присъстваха Таня Михайлова – заместник министър на образованието и науката, и Нели Ненчева – главен експерт в дирекция „Политики за стратегическо развитие“.
От името на вносителите Проектът бе представен от заместник-министър Таня Михайлова. Отпускането на държавната парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията се предлага на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица с особени заслуги към българската държава и нацията. Наградата е за изключителни постижения и цялостен принос в областта на образованието.
Стоянка Настева работи в областта на народното творчество и издирва произведения, подходящи за децата, включително и по темата „Народни игри за деца“. Тя участва активно в експериментирането и приемането на програми за деца от предучилищна възраст.
Особените заслуги на Стоянка Настева в образователната област са свързани с утвърждаване на принципите на обучението в образователно направление „Музика в детската градина“. С личния си пример тя провокира креативността на младите детски учители, прави ги свои последователи в обучението и възпитанието на малките деца чрез прилагане красотата на музиката и танците. Тя е пример за един съвременен български будител и човек, посветил живота и делото си на българското образование.
За професионалната си и всеотдайна педагогическа дейност Стоянка Настева получава много награди, сред които орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен, „Отличник на Министерството на образованието и науката“, награда „Русе“ – за образование. Тези награди са доказателство за цялостния принос в сферата на образованието. Постигнатите резултати са допринесли съществено за развитието на предучилищното образование с акцент върху музикалното обучение в детската градина.
В последвалото обсъждане народните представители препоръчаха на Министерството на образованието и науката да разработи механизъм за подкрепа и награждаване на изявени учители. Единодушно бе подкрепен внесеният Проект на решение за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията на госпожа Стоянка Настева.
След проведено гласуване с резултат 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме внесения Проект на решение за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията, № 902-03-14, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г.“
Сега ще представя Проекта на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ:
1. Отпуска държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията пожизнено в размер 500 лв. месечно на Стоянка Иванова Настева за изключителни постижения и за цялостния ѝ принос в областта на образованието.
2. Възлага изпълнението на решението на министъра на образованието и науката.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Председател, ако позволите, да гласуваме допуск в залата на Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Изказвания, колеги?
Имате думата, уважаеми господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от „БСП за България“ ще подкрепим отпускането на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията на госпожа Настева.
Считаме, че наше морално право е наистина да подкрепяме подобни българи, които са дали всичко от себе си в своя професионален път да обучават българските поколения.
Тук обаче, уважаеми дами и господа, идва големият въпрос: колко са тези български граждани, достойни българи, които получават 219 лв. пенсия? Ако не знаете, аз ще Ви кажа – те са 850 хиляди български граждани. Някои от тях могат да имат по-малки заслуги, други може да имат още по-големи заслуги, но питам: къде е ролята на българската държава и какво е отношението на българската държава именно към тези български граждани, които имат, забележете, една-единствена вина, една-единствена вина, и тя е, че са се пенсионирали преди 2000 г.!?
Вие от управляващата коалиция имате ли решение на този въпрос?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Имаме!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие имате решение само ако някоя съсловна организация или Вие се сетите, евентуално, за някои от тези хора, Народното събрание да гласува конкретния законопроект.
Ние от опозицията имаме решение на този въпрос и преди няколко седмици Ви го предложихме. Вие обаче го отхвърлихте, без да дадете нужното обяснение и в същото време Вие нямате и решение на този въпрос.
Да, ние ще подкрепим, пак казвам, и този законопроект, и всички други законопроекти за тези наистина честни, достойни българи, но считаме, че това не е справедливо. Всеки път, ако в залата водим дебати и гласуваме, считаме, че по този начин институциите не вършат своята работа, а най-голямата институция това е българският парламент, който кове законите и който внася още по голяма несправедливост.
Крайно време е да преизчислим пенсиите, уважаеми дами и господа! И това е решението на голяма част от проблемите. Не казвам, че всички проблеми ще бъдат решени. Още повече, че подобна стъпка е правена през 2008 г.! И не разбирам защо Вие в момента не предлагате подобна мярка, или по-скоро не подкрепяте подобна мярка? Ако идва от опозицията – добре, ние сме готови да премълчим само и само да бъде Вашето, но в крайна сметка за нас са важни животът и съдбите на българските граждани. Шестдесет процента са българските пенсионери, които живеят под прага на бедност!
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): Не сменяй темата!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, не – това е темата. Защото стигаме дотук – да гласуваме подобен законопроект заради Вашето нежелание да преизчислите пенсиите! И това трябва да бъде ясно казано! Ако някой човек има огромен принос и получава максималната пенсия, Вие съгласни ли сте да му дадете допълнителен бонус от 500 лв.? Искам да Ви попитам. Не, защото по-скоро Вие гледате от материална гледна точка.
Затова ние от левицата казваме, че всеки един български гражданин трябва да бъде подкрепен, всеки един български гражданин трябва да получава необходимото, така че да живее един достоен живот и всеки, който наистина е дал своя принос и живота си за развитието на тази страна, ние трябва да му бъдем благодарни. Това обаче, което правим в момента, показва, че нямаме законодателство, което да гарантира един достоен живот на тези български граждани!
Пак казвам, БСП ще подкрепи този закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Реплики? Няма.
По начина на водене – заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, може би трябваше да прекъснете господин Стойнев с неговото изказване, защото не беше по темата. Той опорочи едно добро предложение, което предстои да бъде прието единодушно от Народното събрание.
Казахте, че ще подкрепите предложението за госпожа Настева, която е един изявен детски музикален педагог, с особени заслуги в своята област, а говорихте за пенсии, господин Стойнев. Може би сте забравили – като председател на Социалната комисията до месец януари 2013 г., че този чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване за особени заслуги…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Към Христов е процедурата, не към мен!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Защото Вие говорите за пенсии. Това не е пенсия! Това не е пенсия и може би затова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, не се намесвайте!
Слушам внимателно, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Господин Стойнев през цялото си изказване говореше за пенсии. Това не е пенсия!
В края на 2012 г. чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, който касаеше (шум и реплики) пенсиите за особени заслуги, беше отменен и от 1 януари 2013 г. действа Законът за награждаване на лица за особени заслуги към държавата.
Господин Стойнев, това не е пенсия. Това е (реплика на народния представител Драгомир Стойнев) държавна награда, която сме приели да се получава от лица, които имат особени заслуги, и тя може да бъде периодична, може да бъде месечна, може да бъде еднократно, може да бъде пожизнена.
Затова правя тази забележка към председателя, водещ днешното заседание на Народното събрание, че господин Стойнев беше некоректен и не се изказа по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова.
По начина на водене – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Подобна забележка по-скоро трябваше да е към Вас, отколкото към мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тя беше към мен, аз слушах внимателно.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, но постоянно се споменаваше моето име.
Аз казвам, че ще подкрепим това решение. Проблемът обаче е, че тези хора трябва да водят един достоен живот и не трябва да разчитат на решение на парламента, а просто системата трябва да работи. Това беше целта на моето изказване. А системата не работи заради Вас от ГЕРБ! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тя не оспори това, което казахте.
Имаше още по начина на водене.
Отказвате се, господин Попов.
Продължаваме с изказванията.
Заместник-министър Михайлова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Нашите мотиви, за да предложим това решение за отпускане на държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията, са на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица с особени заслуги към българската държава и нацията. Ето защо предлагаме Народното събрание на Република България да приеме Решение за отпускане на тази награда, като тя е за изключителни постижения и за цялостен принос в областта на образованието.
Стоянка Настева е родена на 10 октомври 1947 г. и завършва полувисше образование със специалност „Предучилищна педагогика“ с професионална квалификация „Учител по музика“. Тя е придобита в Института за детски учители в Русе през 1967 г.
Госпожа Настева е придобила и втора професионална квалификационна степен по специалност „Музика“ в Департамент за повишаване на квалификацията на учителите във Варна през 2003 г.
Тя е известна на русенската общественост със своите изключително интересни и новаторски подходи в подготовката на децата за концерти и сценични изяви. Работи в областта на народното творчество, издирва произведения, подходящи за деца, включително по темата „Народни игри за деца“.
Госпожа Настева е участвала активно в експериментирането и приемането на програми за обучение и възпитание на децата от предучилищна възраст. Изнася открити уроци и работи по експерименталната тема „Детското творчество“.
Особените заслуги на госпожа Настева в образователната област са свързани с утвърждаване принципите на обучението по образователно направление „музика“ в детската градина, отчитайки неговата специфичност с развитието на музикални умения, навици и знания от децата и най-вече – разгръщане на музикалните им способности и на цялостната им изява.
С личния си пример тя провокира креативността на младите детски учители, прави ги последователи в обучението и възпитанието на малките деца чрез прилагане красотата на музиката и танците. Тя е пример за един съвременен български будител и човек, посветил живота и делото си на българското образование.
В работата си тя работи активно и с Националното училище по изкуствата „Професор Веселин Стоянов“ в град Русе и поставя на сцена спектакли за деца като „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Цар Лъв“ и други.
Превежда и адаптира за деца песни от Световния фестивал за детски песни „Златната монета“ в Италия.
През 2005 г. Стоянка Настева посреща заедно със своя колектив много гости от Северна България за спектакъла „Великден“, като за пореден път с тази програма тя представя достойно град Русе.
За професионалната си всеотдайност Стоянка Настева получава много награди, сред които орден „Св. св. Кирил и Методий“ – втора степен; „Отличник на Министерството на образованието и науката“; наградата „Русе“ – за образование, и други.
Тези награди са доказателство за изключителните ѝ постижения в областта на образованието и признание за цялостния ѝ принос в тази обществена сфера, който се изразява в нейната дългогодишна високопрофесионална педагогическа дейност, постиженията ѝ в методиката на преподаване и най-вече за участието ѝ в подготовката на млади педагогически кадри.
Постигнатите от нея резултати съществено са допринесли за развитието на предучилищното образование с акцент върху музикалното обучение в детските градини.
А орденът „Св. св. Кирил и Методий“ е награда, която отдава дължимото уважение към госпожа Настева като дългогодишен деец на българското образование.
Уважавана и ценена, госпожа Настева радва много поколения русенци и им отдава младостта и енергията си, спечелвайки обичта на деца, родители и общественост.
Наградата за особени заслуги към българската държава и нация е за изключителните ѝ постижения и цялостния ѝ принос в областта на образованието.
С приемането на едно такова решение ще бъде изразено уважение към високата професионална и всеотдайна педагогическа дейност на госпожа Настева, към нейната отдаденост на обучение и възпитание на поколения български ученици и учители от град Русе и областта и за цялостния ѝ принос в областта на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Продължаваме с изказванията, колеги. Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който беше представен на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: Предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносител е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с подадена оставка от Пламен Георгиев Димитров като председател на Комисията на 31 юли 2019 г.
Предлагам да бъде включена като точка шест за днешното пленарно заседание – 31 юли 2019 г., като останалите точки се преномерират.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка пета за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам допуск в залата на заместник-министър Николай Павлов и експерта Славка Ангелова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-27, внесен от Стефан Апостолов, Галя Захариева, Владимир Вълев и Валентин Милушев на 19 април 2019 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 21, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „или предоставени от член на международна спортна организация права за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт, ако има такива“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Внесените промени към Закона за физическото възпитание и спорта, които касаят по същество режима за лицензиране на спортните организации, предизвикаха доста дебати и дискусии по време на заседанието на първо четене и по време на заседанието на Комисия на второ четене.
Смятам, че така представените промени и така редактираният текст внасят по-скоро повече възможности за тълкувание и повече възможности в утрешния ден да има, бих казала, субективизъм или по-скоро административен произвол, от който ние искаме да се предпазим, и особено, когато касае спортните организации и начина на функциониране на спортното движение в България, затова предлагам следната редакция към текста, ние вече го дискутирахме с колегите от Спортната комисия, който гласи и звучи така: „или предоставяне от член на международна спортна организация права в съответствие с нейния устав за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт, ако има такива“. Смятам, че тук се преплитат членски права и права, предоставени за организацията на спортни дейности. Именно за да преодолеем тази колизия смятам, че този текст ще съумее да уточни, да конкретизира за какви точно права става дума. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Лечева.
Реплика ще има ли, господин Атанасов, или ще направите изказване? Не.
Няма друго изказване.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване създаването на § 1. (Шум и реплики.)
Първо ще гласуваме редакционната поправка, която направи госпожа Лечева, и след това цялостния текст.
Гласуваме редакционната поправка на госпожа Лечева.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Да гласуваме създаването на нов § 1 със съответната редакционна поправка, която гласувахме преди малко.
Гласували 125 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 22, ал. 4 думите „и спортни обекти“ се заменят със „спортни обекти, както и членство в международна спортна организация или предоставени от член на международна спортна организация права за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Лечева. Ако е за Вашата добавка, ние ще я слагаме във всеки един член, където е необходимо, така че не е необходимо да я отбелязвате.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Моля да гласуваме редакцията на § 1, който става § 2, плюс редакционната поправка на госпожа Лечева, която направи в § 1, той е съотносим и към § 2. Същата редакционна поправка ще направим и в § 3.
Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 24, ал. 1, т. 12 накрая се добавя „или с отнети от член на международната спортна организация права за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги!
Въпросът ми е повече процедурен. В чл. 24 не можем да добавим добавката на госпожа Лечева за устава, в никакъв случай. Там става въпрос за отнемане на лиценз и това да отговаря по устава на федерацията, на която отнемаме лиценза, е нонсенс. Това исках да отбележа само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, значи без добавката. Благодаря, господин Манев.
Други изказвания? Не виждам.
Гласуваме редакцията на § 2, който става § 3, без добавката.
Гласували 130 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 134, т. 2 след думата „медалисти“ се добавя „и призьори“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 4.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „медалисти“ се добавя „и призьори“, а след думата „увреждания“ се добавя „както и треньорите и длъжностните лица, пряко свързани с тяхната подготовка“.
2. В ал. 2 думата „Условията“ се заменя с „Критериите, условията“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, който става § 5.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата, много е шумно!
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, аз предлагам да гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, подкрепено от Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. Децата на олимпийските медалисти, чието право на пожизнена месечна премия по чл. 59б, ал. 2, т. 5 от отменения Закон за физическото възпитание и спорта е прекратено поради смърт преди 18 януари 2019 г., имат право на месечна парична помощ по чл. 134, т. 4, ако отговарят на изискванията на чл. 137, ал. 1 или 2. Паричната помощ се отпуска по реда на чл. 137, ал. 3 – 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5, който става § 6 по Доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предложение на народните представители Анна Александрова и Иглика Събева.
Комисията предлага да се създадат параграфи 7 и 8:
„§ 7. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се създава чл. 22а:
„Чл. 22а. Условията и редът за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните ѝ служби се определят с наредба на министъра на правосъдието.“
§ 8. В Закона за съдебната власт в чл. 393 се създава ал. 3:
„(3) Условията и редът за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Охрана“ и териториалните ѝ звена се определят с наредба на министъра на правосъдието“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване създадените нови параграфи 7 и 8, подкрепени от Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 131, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предложение на народните представители господин Иван Ченчев и госпожа Весела Лечева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
„§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. параграфи 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 март 2020 г.;
2. параграф 6, който влиза в сила от 18 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Ченчев, за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря, че постигнахме консенсус по нашето предложение с колежката Весела Лечева, с което за пореден път доказваме, че в България спортът не е политизирана тема и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Тук даваме възможност, след влизане в сила на новия закон, който Вие изготвихте, да мине годишният гратисен период от една година. Благодаря Ви за вниманието и за консенсуса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Подлагам на гласуване, колеги, редакцията на § 6, който става § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Едно изречение.
Благодаря на всички парламентарни групи, на целия парламент за толерантността към тези промени. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Колеги, преминаваме към следващата точка:
ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО.
В Деловодството на Народното събрание е постъпило писмо от заместник-председателя на КПКОНПИ:
„Уважаема госпожо Караянчева, приложено, изпращаме Ви Решение на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с изходящ № ЦУ 01-РД-05-230 от 31 юли 2019 г.“
Решението е следното:
„Днес, 31 юли 2019 г., в град София Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в състав:
За Председател: Антон Славчев
Член: Пламен Йоцов
Член: Силвия Къдрева,
УСТАНОВИ:
Във връзка с постъпило заявление с входящ № ЦУ 01-16510 от 31 юли 2019 г. от Пламен Георгиев Димитров, председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, на основание чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и след като разгледа заявлението, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
РЕШИ:
На основание чл. 11, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество предлага на Народното събрание да приеме оставката и прекрати предсрочно правоотношението на Пламен Георгиев Димитров – председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
Ще Ви прочета и служебния Проект на решение, и ще дам думата за изказвания, ако има.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и по предложение на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, съгласно нейното решение от 31 юли 2019 г.
РЕШИ:
Предсрочно прекратява правоотношението на Пламен Георгиев Димитров като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко с аплодисменти приехме един закон и можеше така да свърши тази сесия, но само за две минути квесторите минаха по коридорите, раздадоха хвърчащо листче от друга институция – не от Народното събрание, а от Комисията за противодействие на корупцията. Две минути по-късно Вие питате: има ли дебат, има ли изказвания по тази точка?
Какви изказвания може да има от хора, които преди пет минути нямаха и представа, че ще обсъждат не какво да е, а съдбата на председателя на КПКОНПИ?! КПКОНПИ, който преди две години тук в продължение на часове ни беше описван като онзи вездесъщ орган, който ще пречупи корупцията в България. КПКОНПИ, която се споменава под път и над път всеки божи ден! Ще бъде решена съдбата на нейния председател между редовете, без никой да има представа защо този човек подава оставка; какво е свършил дотук; какво не е успял да свърши; защо не е успял да го свърши?
Спешността е дотолкова по-неразбираема, че ние от БСП сме предложили предсрочно прекратяване на мандата на господин Пламен Георгиев още на 4 април тази година. Значи, за тези няколко месеца Вие не намерихте време да обсъдим сериозно въпроса за това какво се случи, какво се случва, какво продължава да се случва в тази институция, но решихте сега, малко преди да започне последният парламентарен контрол и преди да излезем във ваканция, да ни уведомите, че Комисията спешно се е събрала и ни предлага да го освободим.
Не мислите ли, че е редно човекът, който Вие защитавахте, човекът, срещу който ние се противопоставяхме, поне да му дадете шанс да дойде, да каже какво е свършил и какво не? Не мислите ли, че е редно да се проведе нормален и ясен дебат за това дали очакванията, с които бяха натоварени в тази комисия, се сбъднаха, дали тя не създаде повече скандали, отколкото нещо друго? Не мислите ли, че е редно, че въпросът за институционалната борба с корупцията изисква нещо повече, отколкото очевидното нагласяне на постове тук и там?
Уважаема госпожо Председател, намирам процедурно за абсолютно недопустим начинът, по който се предлага тази точка в дневния ред. Считам, че нито един от народните представители не е в състояние да вземе информирано отношение по нея. Считам, че трябваше поне да бъде разпределено на ресорната комисия. За тези, които не помнят, ние в парламента имаме такава ресорна комисия, която се занимава с тези въпроси. Тази ресорна комисия преди няколко месеца отказа да разгледа нашите предложения, защото не са свършили други процедури, включително проверки. Те още не са свършили.
За съжаление, всичко това показва, че към тези постове се гледа само като на капии – капии, които един разрушава и друг овладява. Ние в това няма да участваме. Потвърждава се още една тенденция – за специалните органи, които ще преборят корупцията. Всеки път едно и също: евродоклад – институция – скандал – оставка – евродоклад! Аман!? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя процедурно предложение.
Уважаемият господин Георгиев все още е председател на Комисията. Той е депозирал оставка. Никой от нас не разбра мотивите и причините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата?
ФИЛИП ПОПОВ: Процедурата ми е да бъде поканен тук, в Народното събрание, да чуем неговите мотиви за тази оставка, защото ние говорим за модела, говорим за КПКОНПИ, за едноименния закон, който сто пъти се променя, и сигурно още толкова ще се промени.
Имахме процедура по отношение на оставката на председателя и на заместник-председателя. Какво се случи с тази процедура, с тази парламентарна комисия? Нямаме отговор! Както нямаме отговор и на тази бърза процедура в рамките наистина на две-три минути да се гласува оставката на председателя на Комисията. Той беше избран от Народното събрание. Депозирал е оставката си пред Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата?
ФИЛИП ПОПОВ: Следва тук пред Народното събрание да дойде да обясни мотивите си за тази оставка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа на гласуване Вашата процедура.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Само да припомня, че се движа строго по Закона, който е приет в тази зала – Закон за противодействие на корупцията. Там е записано в чл. 11, ал. 1: „Правомощията на член на Комисията се прекратяват предсрочно от Народното събрание при подаване на оставка.“
Гласували 151 народни представители: за 106, против 32, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Продължаваме с разискванията. (Шум и реплики.)
Имате ли процедура, господин Попов?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Вие искате да продължим с разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ФИЛИП ПОПОВ: Нека да спрем точката, докато дойде. Току що гласувахме да дойде председателят. Няма смисъл, ние няма какво да разискваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласувахме против – беше отхвърлено предложението.
ФИЛИП ПОПОВ: Правя процедурно предложение да спрем разискванията до идването на председателя на КПКОНПИ господин Георгиев. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека да заповяда и тогава да продължим разискванията в негово присъствие. Затова ще е тук, за да каже какви са мотивите му за тази оставка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, гласувахме Вашата процедура да поканим господин Георгиев. Залата не иска (силен шум и реплики от „БСП за България“) господин Георгиев да присъства. Продължаваме с разискванията. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Процедура.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Процедурата ми е по начина на водене, защото допуснахте да се гласува поканване на Пламен Георгиев, който е направил лично волеизявление с подаване на оставка. По принцип досега такава процедура не се прави, а просто се кани въпросното лице по искане на колегите от „БСП за България“. В този смисъл не смятам, че е коректно да прекъсваме заседанието, защото ние не сме го задължили да присъства, а ще го поканим. Има достатъчна възможност (шум и реплики от „БСП за България“) по време на разискванията да се отправи покана към господин Пламен Георгиев и ако той пожелае да дойде, да присъства. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
В какво очаквате да се състои неговото присъствие тук? Той няма да си оттегли вероятно оставката. Така или иначе вече имаме практика на Конституционния съд, който предвижда, че подадени по този начин оставки просто се препотвърждават от Народното събрание.
Много моля да продължи заседанието и да бъдете особено внимателни, когато проявявате благосклонност към безкрайните процедури на колегите отляво. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, отправям устна покана на господин Георгиев... (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Добре, по начина на водене.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Госпожо Председател, моля, направете справка с нашия Правилник. Когато Народното събрание приеме решение, всички граждани на Република България са задължени да дойдат тук. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вие защо гласувахте „за“? (Силен шум и реплики.)
Той вече е задължен и следва да дойде в Народното събрание. Затова моля за пет минути почивка.
Вижте си Правилника и го прилагайте! Да не стане като миналата седмица, моля Ви се. Този Правилник следва да се спазва, защото има силата на закон.
Съгласно нашия Правилник, когато има решение на Народното събрание и се извика в Народното събрание който и да е гражданин на Република България, той е длъжен да дойде. (Силен шум.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, ще Ви изчета Закона за противодействие на корупцията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чл. 11: „Правоотношението на член на Комисията се прекратява предсрочно от Народното събрание при подаване на оставка.“
Това е лично волеизявление. Господин Георгиев е подал оставка, Комисията е приела неговата оставка, ние го каним да дойде в залата. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Продължаваме с разискванията.
Заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Процедурата ми е по начина на водене.
Колеги, нека в последния ден и в последните часове на заседанието да не качваме напрежението. Решенията на Народното събрание са закон в тази държава. Всеки един български гражданин, призован в тази зала с решение на народните представители, трябва да изпълни решението на Народното събрание.
Във връзка с това Народното събрание – дали се объркахте, или не се объркахте, дали съзнателно или несъзнателно, но Народното събрание е взело решение господин Пламен Георгиев да се яви в тази зала (силен шум), взело е решение да бъде в тази зала. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Канят се, уважаеми колеги, канят се министрите, за които не се взема решение, а за всички останали граждани – Вие знаете, се взема решение на Народното събрание. Във връзка с това моля да спазите Правилника. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Давам 10 минути почивка.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме с разискванията по оставката на господин Георгиев.
Имате думата за изказвания. (Шум и реплики.)
Няма изказвания? (Силен шум и реплики.)
След като няма изказвания, закривам разискванията и преминаваме към гласуване. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Закривам разискванията. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Закрих разискванията, господин Ерменков. Ще имате право на отрицателен вот.
Моля, режим на гласуване по Проекторешението, което прочетох преди малко.
Решението е за предсрочно прекратяване на правоотношенията на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Гласували 126 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и оставката на господин Георгиев.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
Заповядайте – по начина на водене.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам възможността съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отбележа по начина на водене арогантното отношение към дебата от страна на Вас, госпожо Председател, с прекратяване и недаване възможността за изразяване на отношение по подадената оставка.
Беше дадена почивка, за да пристигне господин Пламен Георгиев и да чуем мотивите му за неговото волеизявление. Вие не дадохте възможност нито той да изрази своето отношение, нито да продължи дебатът. Аз разбирам, че това е стратегически резерв, пазен от Бойко Борисов – подаването на оставката и прекомерно дълго изчакване, като коз за отклоняване на общественото внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Янков! Благодаря Ви.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Завърших, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Бях казала – 10 минути ще чакаме, трябваше да бъдете в залата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Колко минути чакате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чакаме толкова, колкото е необходимо. На няколко пъти подканих за разисквания. Нямаше вдигната ръка за изказване от народните представители и прекратих разискванията.
По начина на водене – госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, аз също съм възмутена от начина, по който водите заседанието. Имахте 40 минути, докато чакахме господин Пламен Георгиев да дойде, за да си намерите бъклица и дрян, за да може да поканите колегите отляво (ръкопляскания от ГЕРБ) да бъдат в залата, пък да вземат и думата. Може би трябваше да минете, госпожо Председател, по стаите преди това или в стола? Може би щеше да Ви се наложи да отидете до заведението от северната страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Без реклама.
МЕНДА СТОЯНОВА: Но Вие сте длъжна, госпожо Председател, да осигурите дебат, след като сме извикали господин Пламен Георгиев тук! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Още един по начина на водене – заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, по начина на водене! Не знам дали си мислите, че се подигравате на нас – Вие се подигравате на българските граждани (силен шум и реплики от ГЕРБ), подигравате се на човека, който избрахте и сега гоните, подигравате се на стотиците инспектори в КПКОНПИ, които не знаят какво им се случва, подигравате се на абсолютно всички, които са извън тази зала! (Силен шум и реплики.)
По начина на водене: идеята за нашата почивка беше да дойде господин Пламен Георгиев и да заяви, първо, че наистина подава оставка (силен шум и реплики от ГЕРБ), че това волеизявление е направено свободно, че за това има причини, да каже какво е успял да постигне, да каже какво не е успял да постигне и защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, по начина на водене.
КРУМ ЗАРКОВ: Това не е дебат опозиция – управляващи, това е изслушване на един от най-важните органи в тази страна, поне според Вас. (Реплики от ГЕРБ: „По начина на водене!“)
Това е процедурата по начина на водене и това беше идеята за тази почивка. Не бързайте да си ходите! Два месеца има да почивате оттук нататък. Сега си свършете работата! (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): По групи да покажете кой как е гласувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да покажем по групи.
Не знам можем ли да покажем вече. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Ще направим опит да покажем по групи.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, Вие толкова бързахте да минете тази процедура и тази оставка, че дори не поканихте господин Георгиев в залата. Той дойде тук в парламента и седи някъде в кулоарите. (Силен шум и реплики от ГЕРБ: „Ето го! Тук е!“)
Не го допуснахте в залата, не подложихте на гласуване тази процедура. Трябваше да подложите на гласуване тази процедура – господин Георгиев дори да влезе в залата и да го изслушаме. (Силен шум.)
Не е въпросът нас да ни изслушате – не подаваме Вие или ние оставките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, прочетете си Правилника.
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Георгиев си е подал оставката и той трябваше да дойде тук, на трибуната, за да обясни своите мотиви. Вие не дадохте тази възможност изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ние сме гласували и сме дали право на господин Георгиев да влезе в залата. Той седи на задния ред. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
С процедурата, която направихте… (Силен шум от „БСП за България“.)
С приемането на предложението. (Шум и реплики.)
По начина на водене – господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! В хаоса на влизане на народни представители, в това число и от управляващото мнозинство, Вие не забелязахте, че бях вдигнал ръка за изказване, и то много навреме. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако искате, може да прегледате – правят се записи.
Ще Ви помоля в тази връзка, ако имате и малкото уважение към българския народ, ако имате и малкото уважение към парламентаризма, ако имате и малкото уважение към този основен бич в България и борбата с него – имам предвид по-точно уважение към борбата с корупцията в България, да отмените това гласуване и да ни дадете възможност да направим съответните обсъждания!
Защото това, което Вие правите в момента, госпожо Председател, е замитане на проблемите под килима, но, за съжаление, всяко такова замитане вдига такъв прах, че има опасност да задушите с този прах демокрацията в България. Моля Ви, отменете гласуването и да направим съответните изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Няма такава процедура, няма да отменя гласуването.
Благодаря, господин Георгиев.
Преминаваме към Парламентарен контрол. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Кой е гласувал отрицателно? (Реплика от народния представител Милко Недялков.)
Гласували ли сте отрицателно? (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Милко Недялков.)
Да, заповядайте – отрицателен вот.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С това искам да кажа, че слушах много внимателно какво обеща председателят на Народното събрание – че който не е могъл да се изкаже, ще има право на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ето, дадох Ви го!
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Моят отрицателен вот е за това, че с цялата процедура, която беше претупана в Народното събрание, ние още един път унижихме органите, които се създават от Народното събрание. Унижихме Закона, който приемаме, унижихме работата на малкото останали съвестни хора, които работят в тази огромна борба срещу корупцията, срещу превенцията. (Реплики от ГЕРБ.) Да, малко са! Защото с всичко тук ние показахме, че е една игра, игра пред обществото, което никога няма да повярва и на това Народно събрание, че то е някакъв фактор в борбата с корупцията! Така и членове на Комисията, на която съм член, така и членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Дори и малкото, което бяхте направили днес, Народното събрание с тази процедура го зачеркна! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Втори отрицателен вот? Не виждам.
Колеги, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преминаваме към писмените отговори от:
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Антон Кутев и Валентина Найденова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Милен Михов;
- министъра на регионалното развитие Петя Аврамова на два въпроса от народните представители Александър Иванов и Александър Ненков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Георги Йорданов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Ангел Исаев;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Иван Ибришимов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Атанас Костадинов и Илиян Тимчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народния представител Емил Димитров;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Тишев.
Първи ще отговаря Младен Маринов – министър на вътрешните работи, на въпрос на народния представител Веска Маринова Ненчева относно полицейски участък в село Розино, община Карлово.
Заповядайте, господин Кутев, за процедура.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене и е свързана с питане до министър-председателя Бойко Борисов, което съм пуснал още преди около месец. Питането ми беше върнато от Вас със странния довод, че не се отнася до министър-председателя, а се отнася, забележете, до двама вицепремиери – Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева.
Искам да напомня, че вицепремиерите в тази държава са четирима. И когато едно питане се отнася до двама вицепремиери, това означава поне половината от работата на правителството. Когато става дума за сфера на сигурност, която пък е единствената сфера, която Бойко Борисов е оставил за себе си в разпределението на отговорностите в правителство, пък съвсем нямате никакво основание да ми върнете питането!
Питането ми се отнася до нещо изключително важно, между другото, и това са правителствените политики в областта на националната сигурност в контекста на една изостряща се глобална геополитическа среда. И по-конкретно става дума за това, че на 2 август окончателно се очаква Съединените щати да излязат от Договора за ракетите със среден обсег на действие, което ще направи и Русия. Тоест световната среда за сигурност, която през последните 30 години съществуваше, се променя абсолютно. Оттук нататък тя ще става съвсем различна. Това касае България особено много, защото България е една от онези държави, която се намира точно на такова разстояние от Русия, че тези ракети са главното, което касае нас.
Ние сме член на един колективен орган за сигурност, какъвто е НАТО и членове на Европейския съюз, но в същото време не сме направили нищо, което по някакъв начин да осигурява сигурността ни след разпада на един от основните ключови договори, които касаят съвременната ядрена сигурност. И при това положение Вие считате, че това не е въпрос, който се отнася към Бойко Борисов, което според мен е скандално и нарушава изобщо… Тоест Вие нямате право да го правите, а като председател на Народното събрание да не говорим, че нямате и моралното право да си го позволите. Но още по-скандалното в цялата работа е, че на 12 юли аз все пак съм пуснал този въпрос към външния министър Екатерина Захариева, но до ден-днешен тя няма възможност да дойде да ми отговори. Междувременно мина месец, а само след няколко дни, както казах, на 2 август се получава излизането на Съединените щати и на Русия от Договора. Тоест за половин година, за която се развива тази драма, българското правителство не знае къде се намира по този въпрос и няма мнение, поне съдейки по развитието, което виждаме в момента. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Обръщам се към Вас, спазвайте си задълженията, не можете да ми връщате въпрос, когато той очевидно е насочен към този, към когото трябва – министър-председателя, и няма как това да е вярно, че когато това касае двама вицепремиери – това е половината правителство. Естествено, че тогава отговорен трябва да бъде министър-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Доколкото разбрах въпроса, Вие сте го обжалвали по чл. 107, аз съм го върнала, Вие сте го обжалвали и сте го адресирали към министър Захариева. Така че очаквайте отговор от нея – ще дойде. (Реплики.) Има ангажименти.
Декларация от името на група – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Приключва и тази сесия на Народното събрание. Днес имаме последно заседание, последен работен ден. В първия обикновено всички парламентарни групи тържествено представяме приоритетите и какво ще свършим за България и за хората.
В последния обикновено мълчаливо си тръгваме и отиваме във ваканция. Би било добре тази практика да се промени и затова днес ние от „БСП за България“ ще направим оценка на сесията, на управляващото мнозинство и самооценка, разбира се. Когато имаш претенции да оценяваш другите, трябва да имаш силата да се самооцениш.
Уважаеми управляващи, правителство и депутати от мнозинството! Внеслите сте двадесет и един закона, без ратификациите. Можем да спорим дали са добри, или лоши от наша или от Ваша гледна точка. Най-добре е обаче да ги оценим как те повлияха на България и на българските граждани – ще откроя по-важните. Ще започна с икономика и финанси като основата на всяка политика.
Приехте Закон за концесиите, макар да се отнасяше за Черноморското крайбрежие – отвори отново темата за концесия на летище София. Дадохте концесията на летището. Резултатът за България – най-големите европейски авторитетни компании и държави – Германия, Франция и Великобритания, обжалват тази концесия – това Ви е оценка от Европа за начина, по който я провеждате. Питам Ви: има ли друга обществена поръчка в България, която да е обжалвана от всички участници, освен от спечелилия я? Не.
За значението за националната сигурност за България от тази сделка много пъти сме говорили. Но ето това направихте.
Закон за енергетиката. Резултатът: работодателите изразиха позиция за чудовищни пазарни манипулации, заради които българският бизнес плаща най-висока цена на тока в Европа. Част от предприятията затвориха и освободиха работниците си. Ефектът от този закон за потребителите е повишаването на цената на тока.
Закон за устройство на Черноморското крайбрежие. Резултатът: българските плажове пустеят, България загуби от туристическия бранш и от туристическия сектор приходи. За сметка на това пък обаче тапите по границите за Гърция или на влизане в България от българите, които си идват от Европа, са чудовищни поради лошата организация на българското правителството.
По-нататък, приехте във финансовата сфера Закон за мерките срещу изпиране на пари. Резултатът: държавата прехвърли върху физическите лица отговорността да следят за пране на пари – счетоводители, адвокати, а в първоначалния вариант читалища и детски градини. Ефектът от този закон – досега нито една учителка в детска градина не е хванала пране на пари и няма и да има такъв ефект от този безумен закон.
Актуализирахте бюджета на страната – ефектът за държавата е близо 2 милиарда нов дефицит и 500 – 600 милиона дълг. Ефектът за българите – ще трябва да го плащат някой ден от джоба си.
Да видим какво направихте в здравеопазването. Затварят се болници, цените на лекарства растат, хората нямат достъп до здравеопазване – нищо през тази сесия, освен отново един модел за реформа в здравеопазването, което се отхвърля от абсолютно всички засегнати съсловия от него. И то само на думи модел на реформа.
Транспорт – Закон за пътищата, отложихте тол системата. Какъв е ефектът? Лишихте хората от месечните винетки, накарахте ги да плащат седмични – тоест плащат по-скъпо. Това е резултатът от този закон.
Земеделие – при всички тези проблеми за земеделските производители приехте Закон за подпомагане на земеделските производители с една-едничка цел – да замажете резултата от къщите за гости, затова променихте цял закон. Това е ефектът и от този закон, но има и друг за България – 10 млн. лв. глоба. Кой ще я плаща? Българските граждани.
Посегнахте на правата на българските граждани, като им отнехте машинното гласуване. Изхвърлихте политическия живот в задкулисие, като дадохте възможност на бизнеса и на олигархията да финансира политическите партии. Ето това свършихте за тази сесия, уважаеми управляващи.
Какво направи БСП? Ясна и конкретна алтернатива – по всички тези теми – „против“ с много силни аргументи. Не ни чухте.
Внесохме следната алтернатива: намаляване на ДДС на лекарства и храни, помощи за младите работещи семейства за отглеждане на дете, данъчни облекчения за работещи родители за децата им, преизчисляване на всички пенсии. Какво щеше да струва на държавата? Близо 2 млрд. лв. На колко хора щяха да помогнат тези закони на БСП? На близо над 2 милиона. Ще кажете – няма пари. Миналата година изхарчихте 2 милиарда извън бюджета, тази година само за полугодието сте на малко над 1 милиард. Пари има – важно е кой за какво ги харчи. Току-що казах Вие за какво и нашата алтернатива за какво е.
Алтернативата е ясна и наесен тя ще проличи, но сега за сегашното – това беше миналите месеци. В какъв момент приключва сесията? С две тежки кризи – с теч на данни от НАП, резултатът е, че 5 милиона българи са хвърлени в несигурност за собствеността и за личните си данни. На България беше дадена тежка оценка на правителството, че една цяла нация е хакната.
Втората криза е чумата по свинете. Европа Ви даде оценка – тя каза, че правителството не си е свършило работата и България може да изгуби цялото свиневъдство заради небрежността на управляващите. Това е ефектът от тези кризи, но има и последващ. Цените тръгнаха леко нагоре. Ще се увеличи вносът, което ще повлияе на търговското салдо на България и на икономическото състояние.
Ето това е моментната картина, в която ние си тръгваме от парламента, но и никой не понесе отговорност за тези две кризи. Друг път поне от кумова срама казвате оставка – ние носим отговорност и подаваме оставки. Този път нищо! Правителството е в ступор на фона на тези кризи. Премиерът се скри. Единственият коментар, който е правил през това време, е да коментира събора на Бузлуджа.
Ние знаем, че всяка година на този ден господин премиерът изпада в депресия. Но да коментираш събора на левицата, а да не излезеш пред народа си в тези кризи, връхлетели страната, и то по твоя вина, е безотговорно. Всички парламентарни въпроси към него са върнати с несъществени аргументи и се оказва, че в момента в държавата няма лидерство. Той държи кормилото на влак, на катер, на електрокар, на тротинетка може би, но няма кой да държи кормилото на страната. Той изпусна кормилото на държавата.
Ключовата дума за нас за този сезон, след тези факти, е несигурност – национална несигурност и несигурност на всеки български гражданин във всичките ѝ измерения.
Предстои ни обаче и в близкото бъдеще наесен избори за кметове и общински съветници, бюджет и избор на главен прокурор. Знаем, че цялата политическа енергия ще се хвърли в изборите, но и те ще минат, и ще застане най-важният въпрос – за бюджета, за стимулите за икономиката, за увеличаване на доходите, за намаляване на неравенствата, за общинско и държавно здравеопазване, за справедливостта и съдебната реформа. Мислете отсега, че октомври бързо ще дойде – как ще решаваме тези въпроси!
Като казах „съдебна реформа“, искам да кажа и няколко думи за избора на главен прокурор. Прави впечатление, че всички са се вторачили в БСП. Всички питат БСП. Всички очакват какво ще каже БСП и никой не пита този единствен когото трябва и от когото зависи този въпрос. Той се казва Бойко Методиев Борисов. И сега ще Ви кажа защо!
Единственият човек, който можеше да осигури състезание между двама кандидати – поне състезание! – е Бойко Борисов. За зрителите и слушателите, които очакват БСП да вземе решение по тази тема, просто да кажа, за да знаят, защото не се знае – по закон единствените, които могат да предлагат главен прокурор, са или независимите прокурори, или министърът на правосъдието, тоест правителството. Нито партии, нито депутати, нито ние от БСП можем да направим такова предложение. Ако можехме, щяхме!
И така. Каква е ситуацията? Изчакахме 29-и, заявявайки, че ще спазим процедурата и ще уважим правилата. Но всъщност ги изчакахме, за да разберем и надявайки се дали Борисов ще прояви здрав разум и ще внесе втора кандидатура. Уви, тежките му зависимости не му позволиха тази смелост. За нас той е участник в договорката за издигане на един-единствен кандидат. БСП в такива сговори не участва!
В момента протестират десните. И те викат БСП на помощ. И чакат БСП какво ще каже. Искам да припомня за какво става дума. Същите тези десни бяха част от правителството на Борисов. Същите тези десни направиха този модел реформа в съдебната система. Спомняте ли си, уважаеми колеги, че разделихме ВСС на прокурорска и съдийска квота по предложение на тези десни? Спомняте ли си, уважаеми българи, че БСП беше против това разделение и тогава, и сега? Казахме Ви и тогава, и сега, че ще стигнете до тази задънена улица. Пак не ни послушахте! В момента двете групи, които изградиха този модел съзнателно, се сбиха кой да го оглави. И се обръщат всички към БСП и казват: „А Вие сега, какво?“ Ами, ние същото! Както преди една година! Както и преди една!
Предлагаме промяна в модела. Както и да се биете за този или онзи като име, докато не променим модела, нищо не решаваме. Отново представям пред Вас нашето предложение, което ще внесем през септември. Единственият начин за справедливост и за правосъдие и реформирана съдебна система – ей в тази зала да проявим единодушие и да наложим съдебен контрол върху актовете на прокуратурата. Казва се: промяна в Закона за съдебната власт! Това е решението. Ако очаквате БСП да предложи решение по казуса „Главен прокурор“, това е решението. Да Ви видя наесен дали ще го подкрепите.
Зададох много теми за ваканцията – малко като в училище, когато преди да се разделим, ни даваха списък с книги за четене през лятото. Четете и мислете! Че ни чака гореща есен. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво, браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Нинова.
Сега струва ми се вече можем да продължим с парламентарния контрол.
Първият въпрос е към министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов от народния представител Веска Маринова Ненчева относно полицейски участък в село Розино, община Карлово.
Заповядайте, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Господин Председател, уважаеми народни представители, господин Министър! На 21 юни 2019 г. станахме свидетели на поредното грубо нарушаване на обществения ред от страна на две ромски фамилии в село Розино, община Карлово. Жителите на село Розино и на съседните селища за пореден път изживяха ужаса на посегателството и заплахата за сигурността и живота им.
Въпросът ми към Вас е: Кога ще бъде открит полицейски участък в село Розино? Не приемам отговор с известната за всички вече информация за работа върху откриване на две полицейски приемни. Питам за полицейски участък! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Ненчева.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Искам да кажа, че ще гледам стриктно да спазваме времето, тъй като парламентарният контрол днес е доста дълъг.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Ненчева, дами и господа народни представители! Във връзка с настъпили инциденти в село Розино, община Карлово, Ви уверявам, че Министерството на вътрешните работи предприема целенасочени мерки за обезпечаване сигурността на гражданите, намаляване на битовата престъпност и недопускане на нарушения на обществения ред в ромските общности.
Областната дирекция на МВР в Пловдив активно си взаимодейства с всички институции, имащи отношение към проблемите и темите, свързани с разрастващите се компактни ромски общности на територията на община Карлово.
По линия на тази инициатива от началото на 2019 г. до момента са проведени общо пет срещи с участието на Министерството на вътрешните работи, общинския кмет и кметове на населени места, представители на инициативни комитети и административния ръководител на Районна прокуратура – Карлово.
По време на последната проведена среща от 12 юни 2019 г. бяха обсъдени конкретно всички въпроси, касаещи обществения ред и сигурност в района, включително изграждането на приемна. Съобразно направен анализ на криминогенната обстановка на територията на населените места с преобладаващо ромско население се отчита необходимост от изграждането и обособяването на полицейски пункт за изпълнение на патрулно-постова дейност и приемна за граждани по примера с ромската махала в Асеновград. По този начин ще бъде осигурена превенция и повишаване на явното полицейско присъствие в село Розино и ще се подобри достъпът на граждани до полицейските услуги.
Предложението срещна одобрение както от представители на инициативния комитет, така също и от общинския кмет. На 27 юни 2019 г. в Общинския съвет на община Карлово е внесено и съгласувано предложение за определяне на терени и отпускане на средства за поставяне и оборудване на полицейски пункт, а Министерството на вътрешните работи има готовност, след като полицейският пункт бъде изграден, да осигури необходимия брой служители при оптимално постигане на целите за опазване на обществения ред и превенция на територията на населеното място.
Следва да се посочи, че предвид предприетите превантивни мерки от страна на Областната дирекция на МВР – Пловдив, криминогенната обстановка на територията на Районно управление – Карлово, за последните четири години се подобрява, като регистрираните престъпления за 2018 г. спрямо 2016 г. са близо със 100 по-малко – 714 през 2016 г., и 607 – към 2018 г., а разкриваемостта е над 60%.
Във връзка с гореизложеното, както и след настъпилите инциденти на 22 и 23 юни 2019 г. в село Розино се провежда специализирана полицейска операция с няколко основни задачи: поддържане на засилено полицейско присъствие на територията на ромските махали, установяване на лица и вещи, съпричастни към извършена престъпна дейност, установяване и задържане на лица – издирвани за извършени криминални престъпления, вещи и части от моторни превозни средства, както и мерки по подобряване безопасността на движението чрез осъществяване на пътен контрол, проверки на адреси за наличие на незаконно притежание и съхранение на огнестрелно оръжие, боеприпаси и други забранени вещи.
От така изпълняваната специализирана полицейска операция към настоящия момент се отчитат следните резултати: проверени са 175 къщи и прилежащи постройки, проверени са и е снета самоличността на общо 385 лица, проверени са 124 моторни превозни средства… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би след това ще си довършите.
Имате думата за дуплика, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, аз не получих отговор на въпроса, който конкретно Ви зададох. Става въпрос за неща, които вече се знаят за обществеността. Знаем, че на последната общинска сесия Общинският съвет в Карлово е гласувал 36 хил. лв. от бюджета на община Карлово за изграждането на полицейска приемна по примера на община Асеновград. Такава приемна предстои да бъде изградена и в квартал „Стряма“ в град Баня. Но това не дава отговор на въпроса какво се случва с очаквания полицейски участък, защото Вие самият знаете, че функциите на едното и на другото имат малко по-различна степен на въздействие, при положение че в дадената ситуация от 21, 22 и 23 юни има задържани 52 души за 24 часа, незаконно иззети пушки, боеприпаси и газови пистолети. И каквато и статистика да ми давате тук, напрежението в района продължава да бъде сериозно, засиленото полицейско присъствие – разбира се, че го има, особено който пътува по подбалканския път, може да разбере и всичко това, цялото това напрежение може да бъде овладяно с допълнителни полицейски щатове. Това може да се случи единствено и само с откриване на полицейски участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Ненчева.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
Заповядайте, имате две минути.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Ненчева, дами и господа народни представители! Не довърших отговора на въпроса, но, както разбрах от народния представител госпожа Ненчева, най-вероятно статистиката не е интересна, въпреки че говори за подобряване на оперативната обстановка в това населено място, а и не само там.
По отношение разликата между приемна и полицейски участък, наистина това са две различни неща. Но на базата на направения анализ е прието решението, че на този етап приемна в това населено място ще постигне необходимия ефект. Още повече имаме пример от приемната, изградена в този квартал в Асеновград.
За нас е по-важно да има полицейско присъствие на терен сред хората, а именно приемната дава възможност силите, които работят, да не се вкарват в дежурни части, в административно обслужване изцяло, а да работят на терен. В същото време приемната дава възможност за по-бърз достъп на гражданите до подаване на съответните сигнали и получаване на конкретна информация и насоки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Следват два въпроса с общ отговор.
Първият въпрос от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно мерки за решаване на проблема със задръстванията на Граничен контролно-пропускателен пункт Маказа.
Заповядайте, господин Йорданов, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господа министри! Тъй като двата въпроса са с една и съща тематика, аз предлагам, ако не възразите, да ги обединим. Още повече съм оторизиран от колегите Манол Генов и Илиян Тимчев това да стане.
Уважаеми господин Министър, поставям за пореден път въпрос, който касае ситуацията на ГКПП „Маказа“. Въпросът е поставян нееднократно, и то все в летния период на годината. Просто е учудващо толкова ли е безсилна българската държава, за да не направи нищо. В крайна сметка се касае за една ситуация, която е между 20 – 25 дена в годината и се знае точно кои дни са, в кои часове има проблеми на пункта. Касае се за пункт, който на вход е подложен на вероятна мигрантска вълна. Тоест трябва да се вземат мерки. В крайна сметка липсват елементарни условия, като стационарна тоалетна или като място, където можеш да си купиш една вода.
Моят въпрос, тъй като там има хроничен проблем с преминаващите през пункта във вход или изход от България, е: планирате ли да направите нещо, за да облекчите ситуацията в този пункт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Йорданов – да разбирам, че народните представители Генов и Янкова няма да се възползват от двете си минути, за да развият своя въпрос.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря.
Господин Председател на Народното събрание, аз съм обединил отговорите – ако може да ползваме малко повече време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, разбира се, имате право на шестте минути, както Ви се полага.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, ще се справя и по-кратко.
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господа Йорданов и Тимчев, уважаема госпожо Янкова и господин Генов, уважаеми дами и господа народни представители! В началото на активния летен сезон през тази година трафикът от България към Гърция е увеличен с повече от 25% в сравнение с миналата година. В същото време в 65% от преминаващите автомобили пътуват малолетни и непълнолетни лица, които, знаете, подлежат на специален режим и проверка.
През почивните дни, особено интензивен е трафикът на леки коли, без ГКПП „Кулата“ и ГКПП „Маказа“, които са и двата най-натоварени контролни пропускателни пункта от общо шест на българо-гръцката граница.
В отговор на поставения въпрос Ви уверявам, че както професионалното, така и политическото ръководство на МВР инспектират и на място се запознават с проблемите, предизвикани от значително увеличения трафик към Република Гърция.
В резултат своевременно са предприети работещи мерки за преодоляване на затрудненията, в това число и на ГКПП „Маказа“. Само от началото на юли, за осигуряване на нормалната пропускателна способност на българо-гръцката граница, са предприети следните конкретни мерки: на първо място, командировани са допълнително служители от „Гранична полиция“; мобилни екипи работят в зоната за контрол, а дирекция „Комуникации и информационни системи“ към Министерството на вътрешните работи е създала организация за пускането на мобилните модули, които да работят извън зоната на КПП-та, с цел повишаване пропускливостта на пунктовете; създадена е организация автобусите да бъдат отделяни и проверявани с мобилни устройства на място, след което директно да преминават през съответното КПП, без да затрудняват преминаването на леките автомобили; при възможност трасетата се разделят на такива – за граждани на Европейския съюз, тъй като при тях контролът преминава по-бързо и проверките са по-леки и по-бързи, и такива – за граждани на трети страни, където международните договори и участието в изпълнение на задачите, които произтичат от Шенген, налагат по-сериозни проверки.
Информацията за трафика и натоварването на граничните пунктове в реално време се качва на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи и на страницата на „Гранична полиция“, а при наличие на интензивен трафик се посочват алтернативни възможности за преминаването през други пунктове на съответната граница. Правят се постъпки за синхронизиране на системата за управление на трафика с Агенция „Пътна инфраструктура“ с цел използване информационните възможности на тяхната система.
Що се отнася конкретно за ГКПП „Маказа“, Ви информирам, че е взето решение за облекчаване на засилените гранични проверки. Решението на България е обявено по съответния ред пред останалите държави от Европейския съюз, Европейската комисия и Европейската агенция за гранична и брегова охрана.
На Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол от 4 юли тази година е решено да се направи предложение в Министерския съвет – осигуряване на финансиране за разширяване на ГКПП „Маказа“, както и за допълнителни бройки за служители.
Във връзка с летния туристически сезон на пункта са осигурени служители за всички налични работни места за извършване на гранични проверки на първа линия, а преди началото на сезона са проведени срещи с представители от Гръцката гранична служба. На тях е взето решение и през този летен сезон да продължи гъвкавото използване на трасетата за гранични проверки, като същите – в зависимост от натоварването и посоката на трафика на моторни превозни средства, могат да се използват едновременно за влизане и за излизане от България. От нашата страна отново е поставен въпросът за осигуряване на реципрочен брой гръцки служители за гранични проверки на първа линия. Гръцката страна е поела ангажимент за осигуряване на реципрочност за месец юни, а за месеците юли и август няма потвърждение. За подобряването на организацията на движение в зоната на пункта е осигурен допълнителен служител, който да регулира потока от пътните превозни средства.
Относно поставения въпрос от госпожа Янкова и господин Генов – за подобряване на условията за работа на екипите на гранични полицейски служители на ГКПП „Маказа“, както и създаването на нормални битови условия за водачите и пътниците от преминаващите автомобили през граничния пункт, Ви уведомявам, че с Постановление на Министерския съвет, № 104 от 20 май 2002 г., е приета Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове.
Съгласно чл. 7а от същата наредба: „Поземлени имоти, на които са изградени ГКПП-та, урегулирани поземлени имоти, определени за ГКПП-та, и сградите, построени върху тях, както и техническата инфраструктура, които не са представени за управление на министри или ръководители на други ведомства за изпълнение на функции, свързани с извършването на граничен контрол, се управляват от директора на Агенция „Митници“. В зоната на ГКПП директорът на Агенция „Митници“ осигурява поддържането, преустройството и управлението на сградния фонд и на терените публично-държавна собственост.“
В заключение, искам да Ви информирам, че предприетите своевременно мерки вече дават резултат и през последните седмици се наблюдава сериозно нормализиране на преминаването както през ГКПП „Кулата“, така и през ГКПП „Маказа“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Господин Йорданов, имате две минути за реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, и аз Ви благодаря.
Явно е, че в Министерството на вътрешните работи се мисли по така поставения въпрос, но въпросът е, че мерките не са толкова ефективни. Аз съм съгласен с Вас, те са взети, но, ако отидем в събота сутринта, ще видите за какво става дума и Ви препоръчвам да отидете да видите за какво става дума.
Ясно е, че тук имаме една часова диференциация. Ясно е, че в сутрешните часове потокът е от България към Гърция, а следобедните – обратно. Мисля, че тези ленти могат ефективно да се разменят, за да станат нещата по-бързо. Вие просто го дължите на българските граждани и не само на българските, а и на румънските, които са основният пътникопоток.
Във Ваше лице благодаря и на служителите, които наистина си вършат перфектно работата и способстват ситуацията донякъде да бъде овладяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Йорданов.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Николай Тишев относно ограничителните знаци за скорост от 90 км/час между 168 и 208 км в двете посоки на автомагистрала „Тракия“.
Заповядайте, господин Тишев, имате две минути.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, поради компрометиране, разбирайте пропадане, неравности, бубуни и така нататък, а на трасето между 168 и 208 км в двете посоки на автомагистрала „Тракия“ са поставени ограничителни знаци за скорост от 90 км/час.
В отговор на парламентарен въпрос през месец март 2019 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява, че с Решение на Областното пътно управление – Стара Загора, ограничението на скоростта е въведено със Заповед, № 1330 от 19 декември 2018 г. до 31 март 2019 г. Впоследствие срокът за ограничаване на скоростта е увеличен отново и този път е до месец септември 2019 г. Като основен аргумент е посочена липсата на съответния финансов ресурс – около 60 млн. лв., необходим за осъществяването на ремонта. Трябва да отбележа, че е компрометирана само дясната лента за движение в двете посоки, докато лявата лента не представлява проблем.
Почти ежедневно в началото на съответния участък и в двете посоки се наблюдава присъствие на Пътна полиция с автоматизирани технически средства за контрол на скоростта, в резултат на което водачите на МПС са глобявани за превишаване на скоростта над 90 км/час, независимо че се намират на автомагистрала.
Съгласно българското законодателство ограничението на скоростта би трябвало да е 140 км/час, тоест вместо по аутобан с ограничение от 140 км/час българските граждани, които с данъци си са платили построяването на магистралата, се движат дори не по скоростен път с ограничение 120 км/час, а по някакъв междуградски, междуселски път с ограничение от 90 км/час.
Въпросите ми към Вас са следните: колко водачи на моторни превозни средства са глобени за превишена скорост в горепосочения участък в рамките на действащото ограничение от 90 км/час? При положение че лошото състояние на настилката в дясната страна и в двете посоки е причина за наложеното ограничение на скоростта, тоест само в дясната лента, има ли възможност за по-гъвкавото прилагане на това ограничение в посочения участък? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Тишев.
Господин Министър, имате възможност да отговорите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Тишев, уважаеми дами и господа народни представители! Пътната мрежа в Република България включва два вида пътища, а именно Републиканска пътна – автомагистралите, и местни пътища, биващи общински и частни. Управлението на пътищата се осъществява, както следва: републиканските пътища от Агенция „Пътна инфраструктура“, общинските пътища от кметовете на съответните общини, частните пътища от техните собственици.
Според чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата собствениците или администрацията, управляваща пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия, като те се въвеждат след съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи.
Органите на Министерството на вътрешните работи имат правомощия за работа по Закона за движение по пътищата и осъществяват пряк контрол на движението по автомагистралите. Във всички случаи, при които има въведена временна организация на движението от Агенция „Пътна инфраструктура“, контролните органи на МВР издават съответните индивидуални административни актове спрямо нарушителите на Закона за движението по пътищата.
Във връзка със зададения от Вас въпрос – колко водачи на моторни превозни средства са глобени за превишена скорост в посочения участък на автомагистрала „Тракия“, в рамките на действащото ограничение от 90 км/час, Ви предоставям следната информация:
За периода от 19 декември 2018 г. до 30 юли 2019 г. в района на автомагистрала „Тракия“ е въведената временна организация на движението от км 168 до км 208+100 във връзка с осъществяването на контрол при ограничение на скоростта от 90 км/час и са били санкционирани общо 4546 водачи на моторни превозни средства.
Относно втория Ви въпрос – за по-гъвкавото прилагане на това ограничение в посочения участък, Ви информирам следното:
Съвместно със служителите на Областното пътно управление – Стара Загора, е обмислен вариант за промяна на временната организация на движението с различни скорости, скоростни ограничения в лявата и дясната, но становището на Областното пътно управление – Стара Загора, е било, че ще бъде създадена опасност за движението в посочения участък и не са предприемани действия по промяна на временната организация на движението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Имате право на реплика – господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! За мен това, което се случва, мога да го нарека държавен рекет. Държавата сама създава проблем, като не ремонтира дадения участък и с това свое бездействие въвежда абсурдни ограничения, в случая 90 км по магистрала, и след това започва да глобява българските шофьори и водачи за неспазването на това ограничение.
Както споменахте, Законът за движението по пътищата дава възможност точно за такива пътища – за ограничаване на допустимата максимална скорост за отделна пътна лента, като се използват два знака – няма да ги цитирам сега, но те са Д1 и Б26, тоест в този участък за дясната и за лявата лента могат да се поставят различни ограничения. Като министър на вътрешните работи най-добре знаете, че тези ограничения не се спазват, тоест в дясната лента така или иначе шофьорите не могат да карат с повече от 90 км, защото ще си разбият автомобилите, а в лявата лента карат със 130 – 140 км, тъй като тя не е проблемна. Не знам какъв е този съвет, който се е събрал, какъв анализ е направил, за да се вземе решение за ограничение – и за лявата, и за дясната лента, да е едновременно 90 км.
И Областното пътно управление – Стара Загора, и Вашите представители в Стара Загора и в Пловдив, и Министерството на вътрешните работи знаят, че тези ограничения, поради тяхната абсурдност, не се спазват в лявата лента.
Не знам дали е правен анализ след въвеждане на ограниченията, има ли разлика в ПТП-та в този участък на магистралата и в другите, но моят съвет е, тъй като отговорът на министъра на регионалното развитие е подобен – март месец, когато му е зададен този въпрос, които имате отношение към този казус – съберете се и го решете! В момента много добре знаете, че в лявата лента ограничението не се спазва и единствената реакция е глоби, глоби, глоби! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Тишев.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Георги Гьоков относно прилагането на нерегламентирани условия и изисквания при издаване на български лични документи.
Заповядайте, господин Гьоков – две минути да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, господа министри!
Господин Министър, формално въпросът ми е за нарушение. Вие ще го чуете въпроса, но аз ще започна с това, че постоянно променяме законодателството, което касае нарушенията на правилата за движението по пътищата, и една от посоките е увеличаване на глобите. Драстичното увеличаване на глобите, което предприехме законодателно в последните години, едва ли има особен ефект, ако не се увеличи събираемостта.
Статистиката показва, че шофьорите масово не плащат фишовете за нарушение. Без да претендирам за точност, в момента събираемостта е едва около 30%, докато в другите европейски държави е 80 – 90%. В България даже има хора с повече от 100 – 150 наказателни постановления и с натрупани глоби от над 20 хил. лв. Аз одобрявам усилията на МВР да повишава събираемостта на тези глоби, но всичко трябва да е регламентирано в законови и подзаконови нормативни актове.
Моят въпрос към Вас е провокиран от появилата се в медиите информация, че при подаването на документи за задгранични паспорти гражданите получават известия, че имат неплатени глоби по Закона за движение по пътищата. За да им бъде издаден паспортът, трябва да заплатят глобата, която им е наложена от КАТ. Потърпевшите са в неведение, защото получават само едно уведомление, а не фиша – няма номера, няма информация каква е и за какво е наложена глобата, няма информация за начина и мястото на плащането ѝ.
Въпросите към Вас, господин Министър, са: на какво законово или друго основание обвързвате плащането на глобата, наложена от КАТ по Закона за движението по пътищата, с издаването на български документи за самоличност по Закона за българските лични документи? Има ли други такива скрити и неизвестни на гражданите изисквания и условия за издаване на български лични документи на български граждани? Има ли други услуги, предоставяни от поделенията на Министерството на вътрешните работи, които регламентирано или не са обвързани с плащането на наложените глоби?
Отново Ви обръщам внимание, че въпросът, който Ви задавам, е по-скоро формален, но основният въпрос е за събираемостта на глобите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Маринов, имате три минути да отговорите.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за българските лични документи урежда условията и реда за тяхното издаване, ползване и съхранение. Съгласно чл. 1, ал. 3 от същия закон, отказът за издаване на български лични документи, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, се уреждат със закон.
В действащото законодателство не са на лице основания, на които да бъдат ограничени правата на гражданите, както по отношение на подаване на заявление за издаване на лична карта или паспорт, така и при получаване на съответния документ. Ограничение съществува единствено по отношение издаване и връчване на свидетелство за правоуправление на моторното превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от Закона за движение по пътищата не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнетото свидетелство не се връща до заплащане на изцяло дължимите глоби.
С цел подобряване административното обслужване и с оглед постигане на необходимия превантивен ефект от налаганите санкции по Закона за движение по пътищата Министерството на вътрешните работи е предприело действия, с които гражданите да бъдат по добре информирани.
Осигурена е възможност при подаване на заявление за издаване на български лични документи – документ за самоличност, лична карта на български гражданин, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство да се прави автоматизирана проверка за наказателни постановления, които не са връчени, и за глоби по Закона за движение по пътищата, които не са заплатени доброволно.
Предвидено е да се връчва уведомление, в следствие на което лицето да бъде насочено към звената „Пътна полиция“ и да му бъдат разяснени сроковете за доброволно плащане на глобите, както и последиците от евентуалното им незаплащане.
Акцентирам още веднъж, че в случаите на подадено заявление за издаване на лична карта или паспорт правата на гражданите не са ограничени и не е налице правно основание за отказ от издаването и връчването им. На първо място, целта на този вид проверка е лицата да бъдат уведомени своевременно, че срещу тях има издадени и невръчени наказателни постановления и фишове, което, между другото, може да става и на съответния сайт на Министерството на вътрешните работи.
На второ място, цели се недопускане прилагане на разпоредбите на съответния член. Имайки тази предварителна информация, няма да стигнем до хипотезата да се приложи чл. 171, т. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство до заплащане на дължимите глоби.
Създадената организация наистина има за цел своевременно информиране на гражданите по всякакъв законен начин с цел избягване именно прилагане на чл. 171, и в подкрепа на това, което казвате – усилията ни да повишим събираемостта на наложените глоби, тъй като това е гаранция за ефективността на съответните норми и на съответните глоби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Преди да Ви дам думата за реплика, господин Гьоков, да Ви кажа, че трябва да се готвите и за следващия си въпрос, тъй като министър Горанов ще отговаря преди министър Ананиев.
Да се подготвят и останалите колеги.
Заповядайте, имате две минути за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, благодаря Ви за отговора и съм доволен, че мислите за събираемостта.
Искам отново да Ви кажа и да отбележа, че аз твърдо стоя зад идеята да се повишава събираемостта от глобите. Недопустимо е да не се събират глобите, но не по-малко допустимо е те да се събират по неприемлив, нерегламентиран начин. Смисълът е да има събираемост, която да води до превенция да няма рецидиви, защото, ако санкцията не се прилага ефективно, всеки си мисли, че може да прави каквото си иска, да нарушава всички закони и ако веднъж му се е разминало, ще му се разминава всеки път.
Имате експерти, направете анализ къде можем да повишим събираемостта, защото не е нормално в България тя да е 30%, а в другите европейски страни да е 80 – 90%. Предлагайте мерки. Мисля, че няма да има човек в залата, който да не ги подкрепи, стига те да са читави.
Не съм привърженик на обвързване на неплатените глоби с административни услуги. Ако някой има нужда, давам за пример случая с паспортите. Надявам се наистина да е така, както казвате – да не им е отказана услугата. Тоест да им е издаден паспортът и това да не е условие за плащането на глобата, защото можем да стигнем дотам – да имате нужда от документ от Националния осигурителен институт, но да го получите само, след като изчистите задължението си за неплатената глоба, което за мен е недопустимо.
По обясними причини не одобрявам участието в целия този процес и на частните съдебни изпълнители. От 2006 – 2007 г. Законът позволява на частните съдебни изпълнители да събират глоби. Подобна практика не се прилага от „Пътна полиция“ – МВР. Аз приветствам това, защото при такова участие на частните съдебни изпълнители глобата ще стане двойна, а при по малките глоби стойността на разноските за частен изпълнител ще надскочи десетократно размера им. Все пак глобата е, за да има възпитаващ и въздържащ ефект, а не да храни частните съдебни изпълнители.
Може би мярка от рода на тази МВР да отнема книжките на шофьори с неплатени глоби повече от 45 дни след връчването на фиша, тоест, когато данните за дължимите пари се изпращат за събиране в приходната агенция – Национална агенция за приходите, ще свърши работа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Налагат се мерки, но разбирате, че, ако не ги прилагаме, няма да има ефект от глобите, колкото и да ги увеличаваме законово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Гьоков.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
С това се изчерпва контролът към министъра на вътрешните работи Младен Маринов. Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към въпросите към министъра на финансите Владислав Горанов.
Първият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно неудобства, свързани с преминаване и престой на Граничния контролно-пропускателен пункт „Маказа – Нимфея“ между България и Гърция.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Горанов, въпросът ми е за неудобства, свързани с преминаването и престоя на Граничния контролно-пропускателен пункт „Маказа – Нимфея“ между България и Гърция. Знаете къде е пунктът, знаете колко време е строен, знаете инфраструктурните параметри на пункта – няма да ги повтарям, както съм си ги изложил във въпроса.
Само ще си позволя да кажа за натовареността. Натовареността през летните месеци е голяма. Статистиката от миналия летен сезон – за 2018 г. показва, че средно на денонощие през Маказа са преминали 3411 превозни средства. Техният брой за 24 часа през месец юли е бил 4208, а през август е 4678. Средно те са били по 195 на денонощие, 143 на час. Така съм ги сметнал, значи 2,4 автомобила на минута. Много!
В случая всичко изброено е само статистика, но пунктът се е превърнал в място, което е предпочитано като може би най-близкото до гръцкото крайбрежие, и се използва от все повече хора. Необяснимо е там да няма тоалетни и елементарни условия за пребиваване на този пункт. На входа и изхода са сложени така наречените химически тоалетни, но заради тяхното хигиенично състояние е невъзможно ползването им.
Аз съм извадил снимки, които мога да Ви покажа, но едва ли е необходимо да се размахват тук тези снимки. В момента там няма никакви възможности за елементарни санитарни условия.
Това по всякакъв начин разбива туристическия имидж на България, да не говоря за причинените неудобства, въпреки че там не минават тежки камиони. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Всичките тези хора, които са тръгнали да извършват някакъв туризъм – от България за Гърция, от Гърция за България, включително и всички румънци, страдат от това и то удря по имиджа на българската държава. Мисля, че е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Горанов, заповядайте за отговор – имате три минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Вигенин, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, прав сте, че в последните години има голямо предизвикателство по отношение на състоянието на граничните контролно-пропускателни пунктове, които много се оживиха, но, за съжаление, не във връзка с туризма в България, а по-скоро с желанието и възможността на много български граждани да посещават северния бряг на южната ни съседка. Това е една изключително важна тема, свързана със състоянието и управлението на граничните контролно-пропускателни пунктове в България.
Една от основните причини да променим нормативната база, регламентираща тази материя, беше стремежът да се определи ясен собственик и отговорен стопанин.
По моя инициатива през 2015 г. всички гранично контролно-пропускателни пунктове бяха прехвърлени като отговорност на Агенция „Митници“, за да може един централен орган да носи отговорност за инфраструктурата и състоянието на тези пунктове. Между другото, има доста стартирали проекти за модернизация на пунктовете, но, разбира се, работим по приоритет от по-големите и по-значимите към по-малките.
Вече имах възможност в писмен отговор към господин Петър Кънев да засегна темата за състоянието на Граничния контролно-пропускателен пункт „Малко Търново“. Аналогичен е случаят и с Граничния контролно-пропускателен пункт „Маказа“. С Решение № 486 от 15 август 2013 г. на Министерския съвет и на основание Наредбата за гранично контролно-пропускателните пунктове е дадено съгласие за откриване на подобен пункт. Със заповеди от 2014 г. – 2 на брой, на заместник-министъра на регионалното развитие е одобрен „Проект за изменение на парцеларния план за граничен преход „Маказа“. Агенция „Митници“ прие движимите вещи, предадени от областната администрация, намираща се на територията на поземления имот, а за самия поземлен имот е издаден акт за държавна собственост № 3168 от месец декември 2018 г. с предоставени права за управление на Агенция „Митници“.
Предприехме всички необходими действия за осигуряване на чистотата и поддръжката на пункта. Предвиждаме през следващата година да започне реализация на Проект за разширяване на Пункт „Маказа – Нимфея“, който ще бъде предвиден единствено за лекотоварен трафик на този етап. Средствата за проектиране и авторски надзор са заложени в бюджетната прогноза за следващата година. След изготвяне на Проекта и съгласуване на нормативно определения ред предвиждаме при възможност още през следващата година да бъде осъществено строителство, което включва доизграждане на навес над съществуващите трасета за пътнически трафик, изграждане на осветление над навеса за пътническия трафик, доставка и монтаж на светещи надписи на Република България, поставяне на герба и решаване на всички други битови, ще ги нарека, въпроси.
До завършване на разширяването на Граничния пункт ще осигурим необходимото обслужване, за да бъдат създадени условия за пребиваване на Пункта през туристическия сезон и най-вече по време на интензивния пътникопоток през границата с Гърция през летните месеци.
Осъзнавам, че години наред не е инвестирано достатъчно в тези пунктове. Трябва да се има предвид и че интензивният трафик през голяма част от тях възникна като явление през последните няколко години и има нужда по-интензивно да инвестираме в пунктовете, свързани с южната ни съседка Гърция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Горанов, аз Ви благодаря за отговора. Не съм проследил отговора до Петър Кънев, като казвате, че е аналогичен, но моят въпрос е продиктуван от това, че изключително много хора се възмущават в социалните мрежи. На всичко отгоре, в приемната ми в Стара Загора идваха една групичка, която изрази такова възмущение. Те казват, че тези лоши условия, заедно с километричните опашки от коли, камиони и хора, чакащи в продължение на много часове да минат проверка при температури над 30 градуса, е невъзможно да ползват тоалетната и това ни отдалечава не само от Европа, но и от всякакви цивилизационни норми. Хора – българи, гърци, турци, румънци, молдовци и така нататък, не спират да се възмущават и да сипят обиди срещу страната ни.
Аз слушах много внимателно отговора Ви и разбрах за ангажимента Ви. Между другото, освен Финансовото министерство ангажименти към гранично пропускателните пунктове трябва да имат Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но не знам, Вие сте поели ангажимент. Аз чух обещанията Ви. Извинявайте за това, което ще кажа, но аз не вярвам, че това ще се случи за този туристически сезон. По-скоро ние повдигаме въпроса, за да може да бъде решен за следващия сезон, и то още от късна пролет и ранно лято, за да могат да тръгнат нещата. Иначе отново Ви благодаря за отговора. Мисля, че специално на този контролен пункт, същите тези хора казват, че има изградена тоалетна – тоалетна е условно казано, с всичко необходимо за един по-цивилизован престой на границата. С много малко усилия, може би само административни, а не материални и финансови вложения, може да се пусне тази тоалетна, за да облекчим малко тези хора.
Не знам дали е така, защото лично аз само веднъж съм бил на Гранично контролно-пропускателния пункт и не знам какви са възможностите за такова нещо, но, ако е възможно дори и облекчаване, дайте да го направим сега, хората да почувстват нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Гьоков.
За дуплика, господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Осъзнатата необходимост от придаване на по-добър вид на гранично контролно-пропускателните пунктове доведе до решението да се възложи на един орган в държавата да ги обслужва и преценихме, че Агенция „Митници“ и Министерството на финансите са подходящият такъв.
Поемам личен ангажимент към Вас, че ако действително може да се намери бързо решение, до десет дни отсега то ще бъде намерено. В момента, в който изляза от пленарната зала, ще създам тази организация.
Отговорът ми беше свързан към по-дългата тема – как този пункт да бъде дългосрочно направен в по-удобен за потребителите му вид. Огромни са необходимите инвестиции. Съсредоточили сме се в най-големите пунктове. Тече проект и скоро ще започнат строително-монтажни работи, съобразяваме ги, разбира се, със сезона на територията на ГКПП „Кулата“. На финала сме на такъв проект с отчуждителни процедури, защото, за съжаление, с много години е имало натрупани частни обекти на територията на ГКПП, които затрудняват възможността да се направи хубав проект и да бъде разширена пропускливостта и по отношение на Пункта на Калотина. Знаете, че Пунктът „Капитан Андреево“ е може би един от най-големите в Европа по отношение на сухопътен трафик, свързан с ТИР-ове. Поемам ангажимент до няколко дни най-елементарните битови условия да бъдат подобрени на територията на този пункт.
И все пак нека всички ползватели добросъвестно да използват създадените от държавата удобства, защото прави впечатление, че много бързо тези удобства се заличават от недобросъвестното им ползване. Но Ви обещавам, че до десет дни ще получите информация за първоначалните възможни промени. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля не от залата, уважаеми колеги!
Благодаря, господин Горанов, за участието в парламентарния контрол. Повече въпроси към министър Горанов няма.
Преминаваме към въпросите към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Първият въпрос е от народния представител Георги Михайлов относно финансиране на лечението на деца.
Заповядайте, господин Михайлов, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаеми министър Ананиев, този въпрос престоя по субективни причини повече от месец и половина, но това не променя неговата актуалност.
Спомняте си нелицеприятния случай в края на месец юни, когато и тук в залата, и в Здравната комисия обсъждахме един трагично завършил инцидент по повод кончината на едно дете, което се нуждаеше от сериозна форма на лечение и поради различни, изключително неприятни административни неуредици, бяха създадени много проблеми около неговото семейство и неговите родители. Не искам да влизам в тази дисекция на конкретния случай, които бяха много сериозно обсъждани в Здравната комисия.
След това станахме свидетели на редица протести на родители на деца с онкохематологични заболявания, на срещи между тях и ръководството на Министерството. Междувременно станахме свидетели и на още един проблем, който възникна около 12 юли, за цяла серия откази за лечение извън територията на страната на деца с много специфични автоимунни заболявания, ако си спомняте увеит, ревматоиден артрит на територията на Република Германия, по които нямаше отговор от НЗОК, тъй като тя с Ваше решение, с Ваше предложение пое тези функции на Фонда за лечение в чужбина.
Моят въпрос към Вас, аз ще го доразвия след това, е: какви конкретни мерки, тъй като до момента нещата не са завършили като наредбова основа, се предприемат от НЗОК, която се превърна в инициатор на тези мерки, но все пак те трябва да бъдат съгласувани и с Министерството на здравеопазването, за да може действително лечението на тези деца да бъде облекчено. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, професор Михайлов.
Заповядайте, господин Ананиев, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, отговорът, който съм подготвил, е дълъг и е свързан с ангажиментите, задълженията на органите, които са свързани с решаването на този проблем, но аз мисля, че Вие сте запознат даже по-добре и от мен с нормативната уредба.
Ще Ви кажа какво направихме в последните седмици, за да облекчим всички тези проблеми, за които Вие говорите.
Разпоредбите от Наредба № 2/2019 г. относно използването на средства от наличните набирателни и дарителски сметки за лечението на децата предизвика сериозен дебат. Такъв беше проведен през последните седмици и между Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и представители на родители на деца с онкохематологични заболявания и на лечебни заведения, в които тези деца се лекуват. С всички тях започнах изключително конструктивен диалог, който е безпрецедентен за последните 10 години.
В момента Министерството на здравеопазването и представители на другите страни в диалога разработват проект на промени в Наредба № 2/2019 г. в този смисъл.
Предлага се занапред в процедурите пред Националната здравноосигурителна каса относно одобряването на финансиране на лечение на деца по Наредба № 2 да не се изследва и да не се взема предвид по никакъв начин въпросът за наличието или липсата на набирателна и дарителска сметки в полза на лечението. Ще оптимизираме обхвата на документите, сроковете за подаването им, както и взаимоотношенията между отделните лечебни заведения и институциите при осигуряване на необходимите лекарствени продукти. Родителите няма да се занимават повече с документи. Това ще се случва на ниво болница – Здравна каса.
Срокът, който сме си поставили с родителите, лекарите и лечебните заведения, за да финализираме промените в Наредба № 10 за заплащане лечението на деца в чужбина от Националната здравноосигурителна каса и Наредба № 2, е до края на месеца. Целта е до края на август да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“ и от септември да са в сила. Процедурите и редът ще бъдат оптимизирани, така че да се осигури необходимото лечение на децата не само за тези заболявания, а и за заболявания, които изискват повтарящо се лечение на по-голяма група от пациенти. Болниците ще могат да правят своите заявки за по-продължителен период от време – от 3 до 6 месеца, като планират необходимите количества и договарят същите с притежателите и търговците. Целта е да не се стига до недостиг или липса на лекарствени продукти.
По отношение отпадането на някои лекарствени продукти за онкологични заболявания на деца от Позитивния лекарствен списък и по време на срещите стана ясно, че лекарствата отпадат не по вина на администрацията, а поради липса на доставка на лекарствени продукти от притежателите на разрешения за употреба или оттеглянето им от Позитивния лекарствен списък. За лечението на деца е предвиден и друг ред с Наредба на министъра на здравеопазването, съгласно който за деца се доставят нерегистрирани лекарства и по този механизъм е осигурена възможност болниците да се снабдяват с тях.
Нашата цел е да елиминираме бюрократичната тежест за родителите на деца с онкологични заболявания в резултат на конструктивния диалог, който провеждаме, и се надявам да продължим с всички заинтересовани страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Оставих Ви повече време поради важността на въпроса.
Заповядайте, професор Михайлов, за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз внимателно изслушах Вашия отговор. Той касае нещо, което ще се случи до края на месец август. Този въпрос има две основни страни и аз много пъти съм Ви ги споделял и в Здравната комисия, и в лични разговори с Вас. Едната страна на въпроса са утежнените процедури, за които тези наредбови документи действително биха могли да изиграят някаква роля, защото беше изключително унизително за родителите да подават молби за отделни лекарствени продукти, от които нито те разбират, нито могат да преценят как точно стоят нещата около техните деца. Но проблемът има и друга страна. Проблемът е свързан с част от лекарствената политика на България и аз много пъти съм засягал този болезнен въпрос.
Наредба № 10 фактически стоварва върху болничните заведения задачата на медикаментите, които не са, както Вие отбелязахте, в Позитивния списък да бъдат търсени, договаряни, независимо в какви количества, сега ще кажем, че може вече да се договарят по-големи количества като преговорни отношения между тях и дистрибуторите.
Много пъти съм Ви споделял като човек, който е бил десетки години в тази ситуация, че лечебните заведения не са в състояние да извършват такава дейност и че е крайно време Министерството на здравеопазването или Националната здравноосигурителна каса респективно, но мисля, че органът, който трябва да се занимава с това нещо, и институцията е Министерството на здравеопазването, да осигурят свое подразделение, което да се занимава с излезлите от Позитивния списък по едни или други причини, няма да ги коментираме какви, лекарствени средства. Иначе проблемът с навременната им доставка, спирането на тези доставки по много субективни причини, които нямам време тук да ги обсъждаме като професионалисти и Вие знаете като човек, който много години работи в Националната здравноосигурителна каса като ръководител, не са в състояние да бъдат решени от лечебните заведения.
Затова се обръщам към Вас с настойчивото предложение Министерството на здравеопазването да погледне от този ъгъл на въпроса за грешките, допускани до момента в лекарствената политика, и възможността те да бъдат поправени на национално ниво, а да не се оставят в ръцете на отделни лечебни заведения. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Михайлов.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Джевдет Чакъров относно критики към системата на здравеопазването в Доклад на Европейската комисия за 2019 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.
Заповядайте, господин Чакъров, да развиете въпроса си в рамките на две минути.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, на 21 юни тази година медиите оповестиха данни от Доклад на Европейската комисия за 2019 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. В частта за здравеопазването Европейската комисия отбелязва, че много българи все още са изправени пред значителни пречки при достъпа до здравно обслужване. Повече от 10% от населението няма здравни осигуровки, а сред ромското население това е над 50%. Лицата без осигуровка използват болниците и спешните медицински центрове за достъп, а това впоследствие намалява ефективността и качеството като крайна медицинска услуга.
Освен това публичните разходи покриват само 50% – се посочва в Доклада – от общите разходи за здравеопазване, в сравнение средно за Европейски съюз, където е 77%. Това посочва, че почти половината от средствата, необходими за здравеопазване, представляват преки плащания от страна на пациентите, което пък е най-големият дял в Европейски съюз.
Освен това в Доклада се посочва, че има сериозен недостиг, което е обсъдено и по време на презентациите на Вашите идеи за реформи, пък и предходната седмица тук в Народното събрание, 50% са нашите общопрактикуващи лекари, средно за Европейския съюз това е 23%. Недостиг с медицински сестри, които са 440 на 100 хиляди души, при средно 840, почти двойно, за Европейския съюз.
В Доклада също се посочва нещо, което ние много добре знаем и много пъти сме апелирали, да се надяваме, че в следващия бюджет ще бъде заложено – изравняване на диспропорцията в доболнична помощ, защото по този начин считаме, че наистина ще се подобри ефективността на здравеопазването.
В Доклада се посочва, че вследствие на тези проблеми средната продължителност на живота в България е 74,9 години, а в Европейския съюз е 81 години. Посочва се, че трябва да се насърчи профилактиката на здравето и подобряването на резултатите като цяло може да се постигне по този начин. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Моят въпрос към Вас е:
С оглед на представените въпроси не се очаква тези диспропорции да бъдат преодолени. Каква е Вашата политика към преодоляване на вече посочените компоненти при представянето на моя въпрос към Вас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Чакъров, всъщност Вие ми задавате пет въпроса, всеки един от които достойно заслужава по три минути.
Ще започна с първия, втория въпрос – докъдето стигна, после в дупликата, но, ако не успея да Ви отговаря на всичките въпроси, ще Ви изпратя писмен отговор, за да имате информация по тях.
По отношение мерките за увеличаване на публичните разходи за здравеопазване и намаляване на преките плащания от страна на пациентите.
В съответствие с приоритетите на правителството и при съобразяване с фискалните правила и цели здравеопазването е един от секторите, в който публичните разходи се увеличават ежегодно. Такова увеличение е залегнало и в индикативните разчети по средносрочната бюджетна прогноза за 2020 – 2022 г. – увеличението за всяка една от бюджетните години е от 250 до 330 млн. лв.
В изпълнение на препоръката за предприемане на мерки за намаляване на преките плащания от пациентите ежегодно се разширява пакетът от дейности, заплащани от бюджета на НЗОК, които се осигуряват финансово в рамките на увеличението на разходите по бюджета на НЗОК, като за 2019 г. увеличението е с 490 млн. лв. спрямо 2018 г.
С цел намаляване на преките плащания от страна на пациентите и осигуряване на достъп до безопасни, ефективни и качествени жизненоважни лекарства са предприети следните действия: разписан е механизъм, който дава възможност на притежателите на разрешения за употреба да предоставя на Националната здравноосигурителна каса отстъпки за частично реимбурсираните лекарствени продукти, която да се разпределя изцяло в полза на пациента с оглед компенсиране на доплащането. Регламентирано е за срок от две години притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители да не могат да заявяват увеличаване на регистрираните цени на лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание, с по голям процент от статистически отчетената инфлация за периода на действие от последната регистрира цена.
Други мерки за намаляване на преките плащания от страна на пациентите, предприети от Министерството на здравеопазването, са свързани с промените в подзаконовата нормативна уредба, чиято цел е усъвършенстване на механизмите за контрол върху дейността на лечебните заведения и разширяване на правомощията на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Извън обхвата на здравното осигуряване Министерството на здравеопазването осигурява финансиране със средства от държавния бюджет за приоритетни медицински дейности за определени групи от населението, като: дейности, свързани с бременност и раждане на здравно неосигурените жени; провеждане на скринингови програми за новородени деца и бременни с цел профилактика, ранно откриване и навременно лечение на вродени заболявания за всички новородени деца и за бременни жени, независимо от здравноосигурителния им статус; финансово-организационно подпомагане за лечение на деца и възрастни в чужбина, когато съответният вид лечение не може да бъде осигурен своевременно в България; дейности, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, както и с асистирана репродукция; субсидиране на лечебни заведения за болнична помощ, за медицинска помощ при спешни състояния за продължително лечение на пациенти със сърдечно-съдови, неврологични и белодробни заболявания в лечебни заведения, разположени в труднодостъпни райони; за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания и други. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Може ли само да довърша първата тема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, разбира се.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Въведено е задължение за лечебните заведения да издават на пациентите финансов документ за всички заплатени от тях суми във връзка с лечението им. Създаден е и нов механизъм за контрол върху управлението на лечебните заведения, които са задължени да прилагат Наредба № 5 за утвърждаване на стандарти за финансова дейност на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ.
Държавата осигурява средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигури лично участие в здравноосигурителния процес. За подобряване на здравните резултати на населението през 2019 г. и намаляване на преките плащания от страна на пациентите ще продължи процесът на разширяване на обхвата на дейностите, гарантирани от бюджета на НЗОК, включително на дейностите в извънболничната помощ, както и на промотивните и профилакични дейности.
Всичко това предстои да се обсъди в хода на преговорите на Националния рамков договор за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Чакъров, за реплика – две минути.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, давам си сметка, че сме предвидили 5% от нашия бюджет специално за здравеопазването от БВП, като това е 7% за европейските страни, но има възможности, които трябва да бъдат реализирани.
Виждам изключителна добронамереност от Ваша страна. Коректно е да се каже, че тези данни, които се посочват в Доклада на Европейската комисия, не са от тази и от преходната година, те са наследени и натрупани в годините, но това не значи, че не трябва да се вземат мерки.
Убеден съм, че Вие, като един изключително добър финансист и мениджър, и човек, който навлиза, и вече е в материята по отношение на здравеопазването, ще положите всички необходими усилия. Всичко това трябва да бъде постигнато.
Виждам доста положителни крачки, като Вие за първи път – от години наред се говори за реформи в здравеопазването, предложихте идеи, които се обсъдиха. Сега няма да се впускам в тях. Те трябва да бъдат реализирани с усилията на всички политически сили, на цялото ни гражданско общество, защото е безспорно, че системата на здравеопазването се нуждае от реформиране. Всички тези бележки, които са отправени, или статистики, ние можем и трябва да ги преодолеем в името на по-добро и качествено обслужване в системата на здравеопазването.
Добра е и крачката, която правите по отношение на специализацията на лекарите. Трябва да Ви кажа обаче, че от страна и на академичната общност, и на лекарската гилдия има бележки. Вие сте диалогичен човек, добре е да ги чуете, да ги обсъдим и занапред – но това е тема на следващи въпроси, с които бих искал да представим позициите ни пред обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика или да продължите отговора.
Към следващите въпроси ще бъда по-стриктен.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Чакъров, предлагам да прескоча въпроса, свързан с мерките за решаване на проблема с недостига на медицинските сестри и общопрактикуващите лекари, тъй като имаше специално разискване по кадровите проблеми на система. Ако трябва в писмото, с което ще Ви отговоря на всичките въпроси, ще включа и този раздел.
Тритият въпрос, който поставихте, е непропорционално финансиране на болничната и извънболничната помощ.
Със Закона за бюджета на НЗОК през 2019 г. са предприети действия за увеличаване на финансовите средства, предвидени за здравноосигурителни плащания в извънболничната помощ. Така за първичната медицинска помощ през настоящата 2019 г. са заложени със 17 млн. 800 хил. лв. повече в сравнение с 2018 г., за специализираната извънболнична медицинска помощ са над 28 млн. лв. повече в равнение с 2018 г., за медико-диагностичните изследвания и дентална помощ с по 10 млн. лв. увеличение спрямо предходната година.
За преодоляване на диспропорциите в потреблението и съответно на това на финансирането между болничната и извънболничната помощ са предприети нормативни промени, с които се залага задължителен характер на Националната здравна карта, както и условия и изисквания при промяна от страна на лечебните заведения в броя на болничните легла.
По следващия въпрос – изграждане на обекти за достъпни първични здравни грижи, включително и дългосрочни, за подобряване на достъпа до здравни услуги и специализирана медицинска помощ на пациенти в спешни състояния, продължава изпълнението на Проект в подкрепа за развитие на системата на спешната медицинска помощ, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, чрез който ще се модернизират и обновят спешните отделения, центрове за спешна медицинска помощ и техните филиали.
С изпълнението на Проекта за 98% от населението ще бъде осигурен до 30-минутен достъп до спешна медицинска помощ за 24 часово лечение и наблюдение.
Предприети мерки за стимулиране развитието на първичната медицинска помощ и осигуряването от бюджета на НЗОК на допълнително финансиране за практики с неблагоприятно условие на работа.
Държавната политика по отношение създаването на условия за развитие на дългосрочните грижи намира израз в планираните потребности от легла за продължителна лечение и легла за палиативни грижи, определени в Националната здравна карта. С оглед идентифицирания сериозен недостиг на болнични легла за продължително лечение и за палиативни грижи в Националната здравна карта са определени потребности от 5866 легла при съществуващи 2494.
Последният въпрос – Мерки за насърчаване на профилактиката.
С цел подобряване на достъпа до здравни грижи и в изпълнение на заложените от Националната здравна стратегия 2020 г. мерки ежегодно се актуализират наредбите за определяне на пакет от здравни дейности и за профилактичните прегледи в диспансеризацията, гарантирани от бюджета на НЗОК, като се разширява обхватът на медицинските промотивни и профилактични дейности.
Осъществява се непрекъснат контрол върху извършените задължителни имунизации съгласно утвърдения имунизационен календар за страната ни. Изпълняват се и редица национални програми с профилактични и промотивни мерки в различни насоки: за подобряване на оралното здраве на децата, за подобряване на майчиното и детското здраве, за профилактика за хроничните незаразни заболявания, за профилактика на заразни заболявания.
Въведената потребителска такса е с минимален размер и не зависи от стойността на ползваната услуга. За лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, потребителската такса е една трета от утвърдената, а разликата се покрива от държавния бюджет. С освобождаването на определени групи граждани от потребителска такса се гарантира достъпът до най уязвимите групи от обществото до здравни услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване.
С Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2014 – 2020 г. чрез здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве, които се разкриват във всички областни градове, се предоставят консултации от медицински специалисти, психолози, социални работници на бременни с повишен медицински риск, с патология на бременността или с хронични заболявания и увреждания, както и на деца с увреждания и хронични заболявания.
Благодаря и на Вас, господин Председател, и на Вас, народни представители, затова, че ми позволихте да завърша въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Като заместник-министър на финансите не бяхте толкова щедър към нас. Получихте два пъти повече време от предвиденото. Може би е добре във Вашия кабинет да преценяват колко може да представите за две плюс три минути. Разбира се, темата е твърде важна и народните представители трябва да се съобразяват.
Следващият въпрос също е от народния представител Джевдет Чакъров относно критики към предложение на Министерството на здравеопазването за реформиране на системата на здравно осигуряване в България в Доклад на Европейската комисия за 2019 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, не мога да не изразя одобрението от предприетите от Вас мерки относно предходния въпрос по компоненти, по които отговорихте, и най-вече в частта за профилактиката – това е едно сериозно перо. Аз като лекар знам, че профилактиката е много важна в тези аспекти на медицината, където е по-добре да има добра профилактика и превенция.
В този си въпрос бих искал да обърна внимание, че в посочения доклад се прави анализ на представените от Министерството на здравеопазването за обществени обсъждания два варианта. Обсъжданията минаха и ще ни е интересно днес да ни представите с оглед на бележките, които Европейската комисия е дала, а те са в частта, че се посочва, че и двата варианта са да дават възможност за конкуренция между съществуващата Национална здравноосигурителна каса като единствен платец и частните застрахователни дружества, като настоящите равнища на вноските да останат непроменени. Тук си позволявам да кажа позицията на ДПС – ние винаги сме били за това да има конкурентност. В конкурентна среда да има по-ефективно разходване на средствата и, естествено, постигане на по-добри цели, по-голяма ефективност.
В Доклада пише, че един от вариантите включва увеличаване на финансирането на системата чрез въвеждането на задължително здравно осигуряване под формата необвързана с имущественото състояние фиксирана вноска, чиято цел е да се намалят преките плащания, както преди малко Вие посочихте, от страна на пациентите. Мнението на Европейската комисия е, че необвързването на размера на тази вноска с доходите ще доведе до по голяма финансова тежест за групите с ниски доходи. Ние трябва да се съобразяваме със социалния вектор и министърът трябва да обърне внимание на тези бележки.
От Европейската комисия посочват още, че освен това преките плащания може да се увеличат поради предложените ограничения за публичното финансиране на болничните грижи и специализираните извънболнични грижи.
В Доклада се препоръчва да се запази възможността за сключване на допълнителна доброволна здравна осигуровка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Посочва се, че административните разходи биха могли да се увеличат. Какви са Вашите позиции относно бележките, които са отправени, особено след обсъжданията, които са правени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Чакъров, разбира се, че Министерството на здравеопазването е запознато с изводите и препоръките в Годишния доклад на Европейската комисия за България за 2019 г. и мога да Ви уверя, че те са подробно анализирани с оглед подобряване на проблемните области в сектора в хода на работата по обобщаване на предложенията от проведената широка обществена дискусия по представените през септември 2018 г. два варианта за реформиране на системата на здравно осигуряване.
Именно на база систематизиране на препоръките на участниците в дискусиите и посочени в Доклада на Европейската комисия резерви към някои от предложенията в двата варианта за реформа се подготви новото публично представяне на модела за финансиране на здравеопазването.
На 15 юли тази година Министерството на здравеопазването организира и проведе кръгла маса, посветена на състоянието на системата на здравеопазване в България и необходимите промени в здравноосигурителния модел за осигуряване на по-добро и устойчиво здравеопазване. В нея взеха участие представители на всички заинтересовани страни – Народното събрание, правителството, съсловни и пациентски организации, синдикати, застрахователи, на изпълнители на медицинска помощ и на медиите. Дискутираха се предимства и недостатъци на възможните промени, за да се постигне консенсус по отношение на посоката на изграждане и развитие на ефективно работещ модел, който се подкрепя от обществото.
На кръглата маса бяха поканени за участие експерти на Федералното министерство на здравеопазването на Федерална република Германия и експерти на Министерството на здравеопазването, социалните грижи и спорта на Кралство Нидерландия, които споделиха своята експертиза за разработване на модел, който да отговори в най-висока степен на нашите потребности на основата на добрите практики и опита на държавите в тази област.
Какъв да бъде моделът? Ние категорично заявихме на кръглата маса, че той, първо, трябва да бъде солидарен модел на здравеопазването; модел, който дава право на избор на пациентите за следното: кой да управлява здравните му вноски, къде да се лекува при най-добри условия на територията на страната, пълна информираност за обхвата и цената на медицинските и денталните услуги и лекарства; модел, който осигурява контрол върху качеството на услугите и гарантира достъпни услуги и модел, който е финансово устойчив.
На този етап все още не бих могъл да дам категоричен отговор на Вашия въпрос относно възможностите новият модел за финансиране на здравеопазването да започне да действа през 2020 г., защото не всичко зависи само от Министерството на здравеопазването. Сам знаете, че има технологични процеси, които изискват време.
В заключение, бих желал отново да подчертая, че нов модел на здравното осигуряване следва да се въвежда само, ако се постигне широк обществен и професионален консенсус по основните принципи на задължителното и доброволното здравно осигуряване и при максимално съобразяване с очакванията за по-добро здравеопазване от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Господин Чакъров, желаете ли реплика?
Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, няма как да не приветстваме първите положителни стъпки в правилната посока относно това, което предлагате, това, което беше обсъдено на кръглата маса, и това, което и днес доста обстойно посочвате – действително е необходимо.
Изцяло споделям и приветствам това, което казвате – че трябва да има обществен консенсус и подкрепа. Аз добавям: и надпартиен политически консенсус трябва да има за всичко това, защото години наред ние, политиците, сме длъжни по отношение на реформата, която трябва да се реализира в здравеопазването. Това е необходимост за всички нас, които живеем в тази прекрасна страна, да има по-добро здравеопазване. Стъпките са в правилната посока, аз приветствам, че има готовност за диалог и диалогичност от Ваша страна и от Вашия екип.
Аз Ви уверявам, че ние ще продължим да участваме активно в реализацията на тези реформи с наши позиции, ако е необходимо даже и те да бъдат критични. Важното е да постигнем целите, които са пред нас в името на по-добро здравеопазване, по-голяма ефективност. Длъжници сме в това отношение и трябва да го направим. Естествено, на Вас се пада изключително голяма отговорност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Не.
Благодаря за спестеното време.
Сега въпрос от народния представител Кольо Милев относно сградния фонд и терена на „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен“ ЕООД в ликвидация.
Заповядайте, господин Милев, да развиете въпроса си.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е свързан с процеса на ликвидация, съдбата и сградния фонд на терена на „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен“ ЕООД в ликвидация.
Преди нова година, уважаеми господин Министър, Вие обещахте в тази зала, че ще бъде сменен екипът – доколкото знам е сменен, и ще отделите необходимите средства за приключване на финансовите проблеми за решаване на въпроса по ликвидацията. Моят въпрос към Вас е: на какъв етап е процесът по ликвидация на „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен“ ЕООД и какви са намеренията Ви по отношение на сградния фонд и терена около него? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Милев.
Заповядайте, господин Ананиев, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милев, с решение на едноличния собственик на капитала на „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен“ ЕООД от 2010 г. дружеството е прекратено чрез ликвидация. Процесът на ликвидационната процедура е затруднен по няколко причини: липса на парични средства в дружеството, неизпълнение на задължението по договор за възлагане на ликвидацията по отношение на имуществото и документацията на дружеството от ликвидаторите и липса на активни действия от тяхна страна за довършване на процедурата.
Уведомени сме, че към настоящия момент е налице проверка в областната дирекция на МВР – Сливен, по прокурорска преписка № 285 от 2019 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен, във връзка със съмнения за неправомерни действия по ликвидационната процедура.
Теренът, върху който са разположени сградите на лечебното заведение и „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен“ ЕООД в ликвидация, не е собственост на дружеството, а е държавна собственост и същият се управлява от областния управител на област Сливен. В този смисъл Министерството на здравеопазването няма отношение към неговото стопанисване.
Що се касае до сградите, налице са активни действия от страна на Община Сливен по обследване и издаване на предписания, тъй като същите са в лошо състояние поради липсата на средства в дружеството за стопанисването им и поради това, че процесът на ликвидация продължи значително. Предписани са и действия за консервиране на основната болнична сграда, която има статут на недвижима културна ценност.
Министерството на здравеопазването ще направи анализ за размера на средствата, които са необходими, за да бъдат изпълнени тези предписания. Тоест на двете неща, които бях обещал – смяна на ръководството и осигуряване на необходимия финансов ресурс – да, ние ще го осигурим, след като получим съответните предписания за действията по консервиране на сградата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Господин Милев, заповядайте за реплика – две минути.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора на въпроса. Наистина той е много важен за община Сливен, тъй като се намира близо до 4-то Основно училище, близо до два парка – градската градина и парк „Юнак“, и сградният фонд е в плачевно състояние. Освен това, както Вие казахте, е паметник на културата.
Аз считам, че Вие ще намерите начин как да се осигурят тези 43 хил. лв., за които ставаше въпрос, дори да са малко повече, и областният управител заедно с Общината да могат да си изпълнят задълженията, за да може този район да се облагороди и да има някакво бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Милев.
За дуплика? Не.
Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Валентина Найденова относно критерии за откриване на спешни отделения в лечебните заведения за болнична помощ независимо от вида собственост.
Заповядайте, госпожо Найденова, да развиете въпроса. Две минути.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ е заложена като стратегическа цел подобряване структурата на системата чрез интеграция на двете ѝ основни части – извънболнична и болнична спешна медицинска помощ, което да позволи непрекъсваемост на обслужването на спешния пациент и да гарантира своевременност и качество на оказваната спешна медицинска помощ.
Изграждането на интегрирания модел за развитие на спешната медицинска помощ представлява структурна промяна, която в някои случаи изисква разкриване на спешни отделения в лечебните заведения за болнична помощ независимо от вида собственост.
Господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса: какви са критериите, по които се разкриват спешни отделения в лечебните заведения за болнична помощ независимо от вида собственост? Съобразени ли са тези разкривания с Националната здравна карта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Найденова.
Заповядайте, господин Ананиев, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, системата за спешна медицинска помощ в България е неразделна част от общата здравна система и следва да се разглежда като функционално обединение на дейности и структури във връзка с диагностиката и лечението на лица със спешни състояния, осъществявани в извънболнични и болнични условия.
По смисъла на Закона за лечебните заведения лечебни заведения могат да се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица, като всички лечебни заведения са равнопоставени независимо от собствеността им. Дейността на лечебните заведения – на медицинските и други специалисти, които работят в тях, следва да се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Спешното отделение е структура на лечебно заведение за болнична помощ за активно лечение, в която екип от лекари с помощта на друг медицински и немедицински персонал извършва непрекъсната денонощна медицинска дейност при спешни пациенти в обхвата на специалността „Спешна медицина“ при спазване на медицинския стандарт „Спешна медицина“.
Критериите за разкриване на спешно отделение в лечебно заведение за болнична помощ са изчерпателно регламентирани в Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, домовете за медико-социални грижи и медицинския стандарт по спешна медицина.
Също така разкриването на спешно отделение в лечебно заведение за болнична помощ следва да е съобразено и с реалните потребности на населението от спешна медицинска помощ в Националната здравна карта.
В тази връзка разкриването на структура за прием на спешни пациенти в медицинския стандарт „Спешна медицина“ е обвързано и с капацитета на лечебното заведение за болнична медицинска помощ, обслужваното население – пациентите, и възможностите на спешното отделение да осъществява дейността си във функционално взаимодействие с други болнични структури в обхвата на други медицински специалности в спешния им компонент, формиращи спешен болничен комплекс.
Лечебните заведения за болнична помощ осъществяват дейност след издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност от министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на основание чл. 46, ал. 2 и 4, чл. 47 и чл. 50, ал. 2 и 3 от Закона за лечебните заведения.
Разкриването на спешно отделение в структурата на лечебно заведение за болнична помощ, което не е осъществявало досега дейност по медицинска специалност „Спешна медицина“, представлява промяна в обстоятелствата на издаденото разрешение за осъществяване на лечебна дейност на съответната болница чрез осъществяване на нова медицинска дейност и независимо от собствеността на лечебното заведение следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за лечебните заведения, включително при спазване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Промените в разрешението за осъществяване на лечебна дейност на лечебното заведение за болнична помощ чрез вписване на нови медицински дейности се извършват само след издадена заповед на министъра на здравеопазването.
В хода на административната процедура по чл. 37б от Закона за лечебните заведения на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е възложено да оценява потребностите на населението от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта и предоставените от лечебното заведение документи, както и от съответствието на спешното отделение с изискванията на медицинския стандарт.
В заповедта на министъра на здравеопазването, с която се разрешава извършването на нови медицински дейности от лечебното заведение за болнична помощ, се определя: видът на новите медицински дейности, структурите, в които ще се осъществяват, предвижданият брой легла за болнично лечение и нива на компетентност на съответните структури, както и срокът за реализиране на проекта, до който лечебното заведение може да подаде заявление за промяна на обстоятелствата.
В заключение, бих желал да Ви уверя, че нашата цел е да гарантираме на българските граждани равнопоставен достъп до здравни услуги чрез интеграция на двете основни части на системата – извънболнична и болнична спешна медицинска помощ, съответстваща на най-добрите европейски практики и изисквания за своевременност, непрекъснатост, достъпност, качество и безопасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, колеги!
Аз бих искала да погледнем под един друг ъгъл. Вашият отговор, господин Министър, е строго административен и абсолютно точен, за което Ви благодаря, но нека погледнем въпроса и от страна на новия модел, който Вие предлагате.
Между лечебните заведения за болнична помощ като търговски дружества съществува конкуренция за пациенти. Конкуренцията обхваща и работата на спешните отделения там, където те са разкрити. Новият модел, който Вие предлагате, господин Министър, ще засили този процес и няма да се гарантира, че болничната спешна помощ ще остане в същия вид, отразена като потребност в Националната здравна карта.
Ето защо трябва да са ясни какви са критериите за разкриване на спешно отделение в лечебните заведения за болнична помощ независимо от вида на собствеността им и те да са съобразени с националната ни здравна сигурност и достъпа на всеки нуждаещ се пациент. Тази наредба е от 2010 г., вече сме 2019 г. Изминали са девет години, господин Министър, и аз си позволявам да Ви обърна внимание на това, защото процесите на конкуренция – било то лоялна или не, процесите на несъстоятелност и фалит на търговски дружества са част от пазарните отношения в здравеопазването ни и те могат да застрашат или да разрушат този интегриран модел на спешна медицинска помощ, за което ние трябва да имаме разработени предварителни превантивни мерки това да не случи, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Найденова.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема доктор Найденова, аз мисля, че доста подробно описах критериите, на които трябва да отговаря лечебното заведение, за да има открито спешно отделение.
Не съм сигурен във Вашата констатация, че новият модел може да окаже някакво негативно влияние върху откриването или закриването на съответните спешни отделения. Така или иначе, новият модел трябва да гарантира равнопоставен достъп на населението до всякаква медицинска помощ: извънболнична, болнична, спешна помощ, така че здравните фондове, които сключват договори с лечебните заведения, трябва да осигурят тази лечебна дейност на всички български граждани, и то равнопоставено на територията на цялата страна.
Освен това, за да не се притеснявате, че може да се получи някакъв срив във системата, Вие знаете, че изпълняваме този Проект за спешната помощ, който ще даде възможност на 237 точки в страната да бъдат създадени такива спешни центрове, които ще бъдат модернизирани и ще бъдат оборудвани с най-модерна техника, с най-модерните линейки и, както казах в един отговор преди това, в рамките на 30 минути, те ще могат да осигурят на всички български граждани необходимото спешно лечение и въобще необходимото лечение.
Така че нека да продължим дебата по новия здравноосигурителен модел. Ние още не знаем какъв консенсус ще постигнем и какъв модел ще приложим, тогава вече можем да говорим и за връзката между фактическата реализация на този модел и спешното отделение, но аз мисля, че какъвто и да е моделът, той в никакъв случай няма да постави под риск дейността на спешните отделения независимо от формата на собственост. Въпросът е българският гражданин да има достъп до тези спешни отделения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Георги Гьоков относно прилагане на Директива 2011/62 ЕС от 8 юли 2011 г. за изменение на Директива 2001/83 ЕО за утвърждаване на Кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба по отношение на предотвратяването на навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти в законната верига на доставка.
Надявам се две минути да Ви стигнат да развиете въпроса си. Заглавието му е доста дълго.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
Европейската статистика показва, че между 1 и 4% от лекарствата в Европа са фалшиви. В България поне аз не знам да има статистика, но със сигурност този процент е много по-висок. Измами се правят най-често със съдържанието на медикаментите и често се подправя и информацията, която дават опаковките и листовките.
Ясно е, че мерки срещу търговията с фалшиви лекарства са необходими и затова бе приета и влезе в сила Директивата, която да гарантира, че всеки медикамент, който стига до пациентите, е истински. Става въпрос за цитираната от председателя Директива на Европейския парламент и на Съвета, с която беше изменена пък друга Директива за утвърждаване на Кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба по отношение на предотвратяването на навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти в законовата верига за доставка.
За България Директивата влезе в сила от 9 февруари 2019 г. и така всяко лекарство, което купуваме с рецепта, трябва да има уникален номер, който да показва дали е фалшиво и който трябва да бъде проверен преди продажбата пред пациента. По този начин със системата за верификация българските граждани ще са гарантирани, че получават истински лекарства, признати на територията на Европейския съюз.
Сега, след влизането на Директивата в сила, Вие, господин Министър, ще Ви цитирам точно думите, заявихте: „Ние ще направим плавен старт на въвеждането на системата за верификация, който ще бъде най-малко шест месеца, през които няма да бъдат санкционирани аптеките затова, че не са я въвели още“. Тоест не трябва да има никакво притеснение от тяхна страна – няма да се затваря нито една аптека, няма да се лишава нито един пациент от лечение, а обратно, идеята е да се гарантира лечението на гражданите с верифицирани лекарства, признати на територията на Европейския съюз. Идеята е през това време да се тества системата и да се анализират всички казуси и проблеми, свързани с нейното прилагане. Шестмесечният срок изтича на 9 август 2019 г.
И в тази връзка моят въпрос към Вас е: какво показват тестовете и на какъв етап е въвеждането на системата за верификация на лекарства в българските аптеки? Как ще осигурите точното и в пълнота прилагане на изискванията на Директивата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте, господин Ананиев, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господни Гьоков!
Директива 2011/62 ЕС относно лекарствени продукти за хуманна употреба по отношение на предотвратяването на навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти в законната верига на доставка е транспонирана в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с промените в него от 21 декември 2012 г.
Процесът по създаването, внедряването и осигуряването на постоянно действаща фиктивна, сигурна и достъпна система за верификация на лекарствените продукти в Република България се осъществява от Сдружение „Българска организация за верификация на лекарствата“ в сътрудничество с Европейската организация за верификация на лекарствените продукти.
Основен приоритет на Сдружението е да съдейства за постигане на целите на Директивата, в това число осигуряване на снабдяването на пациентите с автентични лекарствени продукти и предотвратяване на търговията с фалшифицирани лекарствени продукти. Делегираният Регламент 2016/161, влязъл в сила от 9 февруари тази година, се прилага пряко във всички държави – членки на Европейския съюз. Той изисква наличие на работещи национални системи за верификация като част от единната европейска система, както и готовност на участниците във веригата на лекарствоснабдяването за свързване със системата и проверка и дезактивиране на лекарствените продукти с нанесени показатели за безопасност.
Към момента системата за верификация се администрира и поддържа от Българската организация за верификация на лекарствата като данни от периодичните доклади на Европейската организация за верификация постъпват и в ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата). Те показват наличието предимно на технически грешки в системата. Това води до генериране на сигнали, като основните причини са допуснати грешки при качването на данните за лекарствените продукти от производителя в Европейския хъб, грешки в кодирането, грешки в надстройката на баркод, скенерите, допуснати неточности в софтуера и други.
В повечето европейски държави беше въведен стабилизационен период след 9 февруари, за да може да се гарантира плавното внедряване на изискванията и да не се затруднява достъпът на пациенти до лекарства. В зависимост от особеностите на всяка държава продължителността му варира.
В България беше определен шестмесечен период. Към момента близо 2200 аптеки са свързани към системата, което представлява 95% от броя на аптеките, които имат договорни отношения с Националната здравноосигурителна каса, и близо 65% от общия брой на аптеките, които трябва да се свържат със системата. При осъществяване на текущия контрол Изпълнителната агенция по лекарствата напомня и прави предписания на обектите, които все още не са се включили. Целта е всички отговорни участници и институции да се включат в този процес с ясното разбиране за значимостта му от гледна точка на безопасност при лекарствените продукти.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което Министерството на здравеопазването подготвя, се създават и условия в националното законодателство за прилагане на делегиран Регламент 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83 ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба.
Текстовете ще се обсъдят в парламента след преминаването на публичното им обсъждане и при одобрение от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Гьоков, за реплика – две минути.
Напомням времето на всички.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Да, от отговора разбрах горе-долу, че около 40%, може би малко по-малко, не са свързани със системата срещу фалшивите лекарства. Това са около 1500 – 1600 аптеки още. Твърди се също във фармацевтичните среди и в медиите, че от Министерството на здравеопазването предлагат глоби от 1000 до 3000 лв. за нарушителите. Аз не чух такова нещо от Вашия отговор, дано да е така.
Като първоначална инвестиция за тази система за разпознаване на лекарствата от страна на една аптека е закупуване на софтуер програма „Баркод четец“, което струва около 500 лв. по непотвърдени данни, може би е толкова, и освен това всеки месец някаква такса минимална за поддръжка на този софтуер. Това разбира се за големите аптечни вериги е нищо, непренебрежимо ниска цена разход, но за една малка аптека това си е сериозен разход и стигаме до населените места, където въобще няма аптеки или има за няколко населени места една аптека, която едва издържа на ръба на фалита.
Аз за теста разбрах – ще има проблеми, винаги ще има проблеми с една нова система. Те са нормални, съпътстващи системата и мисля, че ще ги преодолеем, но има сериозен въпрос: има ли опасност от закриване, затваряне на аптеки заради новите изисквания? Има ли опасност райони, в които единствената аптека, която работи там, да затвори и населението от този район да остане без медикаменти и без лечение?
Изразявам загриженост от едно такова възможно закриване на аптеки, но в същото време считам, че срещу търговията с фалшиви лекарства трябва да се вземат изключително сериозни мерки и да има нулева толерантност към продажбата на фалшиви лекарства, защото българите не са второ качество хора, за да се лекуват с фалшиви лекарства.
Вие сте министърът на здравеопазването, Вие трябва да намерите баланса между това да накараме българските аптеки да не продават фалшиви лекарства, да елиминираме тази възможност и в същото време да осигурим достъп до лекарства на всички българи равноправно. Сложна задача, но не невъзможна и Вие трябва да се справите с това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте, господин Ананиев, за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гьоков, ние в Министерството на здравеопазването работим в посоките, които посочихте във Вашето изказване. Накрая на моето изказване казах, че сме подготвили промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, където много важно място ще заемат показателите за безопасност на лекарствата – това, от една страна.
От друга страна, виждаме, че всеки месец, всеки период, който наблюдаваме и отчитаме за броя на аптеките, които се включват в тази система, той се увеличава. Макар и бавно, той се увеличава. Няма да затворим аптека, поради това че тя не се е включила в тази единна система. Разбира се, ще отправяме призиви, ще казваме какви неща трябва да се направят, ще подпомагаме аптеките, но само заради това няма да бъдат закрити аптеки.
Също така си мисля, че малките аптеки, които в момента смятат, че нямат достатъчно ресурс, усещат, че българските граждани, българските пациенти се насочват в контекста на своята сигурност към аптеките, които вече са се включили в тази система на верификация. Самите те в един момент ще осъзнаят потребността да се направи този еднократен разход, за да може да имат сигурността, че гражданите, които обслужват, ще дойдат при тях, за да си закупят съответните лекарства.
И не на последно място, в този проект на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина ние предвиждаме и някои неща, които ще облекчат лекарственото снабдяване на населението в отдалечените, малките и труднодостъпните населени места. Това ще бъде дебат, който може би, след като се върнете от Вашата ваканция, ще го водим първо в Комисията по здравеопазването, и след това, разбира се, тук, в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ананиев.
И последен въпрос към Вас от народния представител Валентина Найденова относно извършени проверки в Центъра за спешна медицинска помощ – град Русе, през 2017 г. до месец март на 2019 г.
Заповядайте да развиете въпроса.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, във връзка с възникнало напрежение в Центъра за спешна медицинска помощ – град Русе, в края на март, преминаването на служителите от осем на седем часов работен ден в сила от 1 май 2019 г., сигнали за незаконосъобразно определяне и осчетоводяване разходите за заплати, проблеми със заплащането на извънредния труд и други от Вас бе назначена спешна проверка на дейността на Центъра за периода 2017 г. – началото на март 2019 г. от дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на здравеопазването. Обявено бе, че и финансови инспектори на АДФИ също ще извършат проверки в Центъра.
Уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса: какви са констатациите от извършените проверки и какви мерки е взело Министерството на здравеопазването за стабилизация на Центъра за спешна медицинска помощ – град Русе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Найденова.
Господин Ананиев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, в Центъра за спешна медицинска помощ – град Русе, е извършен вътрешен одит за консултиране през 2019 г. относно: анализ и оценка на законосъобразното определяне, осчетоводяване и отчитане на разходите за заплати и установяване наличието и ефективността на контролните дейности по отношение на тях, както и дали разписаните контролни дейности, касаещи тяхното определяне, начисляване и изплащане, са адекватни и ефективни.
Установени са редица пропуски и нарушения, основните от които са: във вътрешните правила за работна заплата за целия проверяван период не е разписан редът за планиране на средствата за основни работни заплати и допълнителни възнаграждения за незаетите длъжности; липсва изградена цялостна система за оценка на трудовото изпълнение на служителите и техния принос за постигане резултатите на Центъра; не са определени измерими показатели за оценка на служителите; не е разписано по какъв начин се оценява трудовото изпълнение на служителите и как това влияе върху работната заплата и допълнителните възнаграждения.
В поименните разписания за одитирания период, представени на одиторския екип, е съставяна рекапитулация на необходимите средства за работна заплата за месец. В рекапитулацията не са планирани суми за извънреден и нощен труд и за работа на официални празници, въпреки че това са присъщи плащания, свързани с организацията на труда в ЦСМП. Неправилното изготвяне на разчетите за необходимите средства за работна заплата създава риск от недостиг на средства за изплащане на част от работните заплати на персонала. При разпределението на средствата за определяне на индивидуални основни работни заплати са допуснати сериозни диспропорции, като за някои от административните длъжности процентът на завишение спрямо началната работна заплата е значително по-висок от този на медицинския персонал.
В същото време съществуват длъжности, за които получаваните работни заплати са под началните, определени в КТД за отрасъл „Здравеопазване“. Допълнително материално стимулиране за постигнатите резултати за 2017 г. и 2018 г. е определено на служителите пропорционално на индивидуалните основни заплати и отработените дни, без да се оценява трудовото изпълнение на служителите и приносът им за постигане на целите на Центъра.
Във връзка с извършения одитен ангажимент в ЦСМП – Русе, от директора е изготвен план за действие за изпълнение на дадените препоръки в одитния доклад. Планът за действие се изпълнява.
В ЦСМП – Русе, е извършена финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция за периода през 2018 г. със следния обхват: проверка на законосъобразност на отчетените през 2018 г. разходи за доставка на лекарствени продукти във връзка със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки; проверка за законосъобразност на отчетените през 2018 г. разходи за доставка на медицинска апаратура; проверка за законосъобразност на отчетените през 2018 г. разходи за болнично хранене и безплатна храна на персонала. В доклада на АДФИ за извършената финансова инспекция в ЦСМП – Русе, не са установени нарушения.
При желание от Ваша страна бих могъл да Ви предоставя копие от доклада на звено „Вътрешен одит“ в Министерството на здравеопазването и доклад на АДФИ за извършените проверки в Центъра за спешна медицинска помощ.
Уверявам Ви, че Министерството на здравеопазването предприема всички необходими мерки за стабилизиране на центровете за спешна медицинска помощ в страната, в това число и този в Русе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря, че много спешно реагирахте още в края на месец март, изпращайки в Центъра свой представител в лицето на заместник-министъра.
Искам в личен план да благодаря на хората, които извършиха независима външна проверка, но въпреки тези констатации има нещо, което може би няма да бъде казано днес. За мен като народен представител остава неясно защо новото ръководство не е запознало работещите в Центъра за спешна медицинска помощ – Русе, с констативните протоколи от тези проверки, за да се приключи веднъж завинаги с неяснотите в отношенията не между собственик, който е Министерството на здравеопазването, и работещи, а между работодател и работещи, което е предизвикало и този конфликт?
Неясно е защо при тази липса на медицински специалисти – около 200 души за цялата система на спешна помощ, само преди два-три дни е съкратен от същия този център медицински фелдшер на възраст далеч под пенсионната?
Неясно е защо броят на лекарите в Центъра за спешна медицинска помощ – град Русе, е приблизително равен на административно стопанските длъжности? Надявам се, че с времето тези и други неясноти Вие като представител на държавата ще ги изясните, за да се постигне пълна стабилизация на Центъра за спешна медицинска помощ – Русе, за да може работещите там да работят спокойно, знаейки, че държавата застава зад техния гръб, особено след протестите, които вече отшумяват. Ние като народни представители много внимателно ще следим този процес и аз Ви уверявам в това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Найденова.
Това не беше дуплика, както казах, а реплика. На дуплика има право министър Ананиев. Няма да се възползва.
Това беше последният въпрос към него в днешния парламентарен контрол. Да му благодарим за участието.
Преминаваме към въпросите към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос е от народния представител Ахмед Ахмедов относно републиканската пътна мрежа в границите на община Кубрат, област Разград.
Заповядайте, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Днешният ми въпрос е относно състоянието на републиканската пътна мрежа на територията на община Кубрат.
Госпожо Министър, Вие сигурно сте запозната, че като цяло републиканската пътна мрежа на територията на Разградска област е много компрометирана. Става въпрос за пътищата Разград – Завет, Разград – Исперих, Разград – Кубрат, но нека да се върна към днешния въпрос, а той касае, както Ви обясних, състоянието на републиканската пътна мрежа в община Кубрат.
Към моето питане съм приложил и списък с пътища. Става въпрос за път II-23 Русе – Кубрат – Исперих – Дулово в участъка от 31 до 34 км от границата с Областно пътно управление – Русе, острия завой преди кариерата в Тертер до началото на село Беловец. Този участък е натоварен по отношение на транспортирането на стоки, хора и услуги от и до град Русе. По него ежедневно пътуват ученици, жители на общината, които работят в град Русе, земеделски производители, както и тежкотоварни автомобили. Изключително лошото му състояние блокира така важния достъп до населените места в района и е сериозна предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Този участък е и от съществено битово и стопанско-икономическо значение за общините Завет и Кубрат. Бюрата по труда, Районният съд, както и общинската болница в Кубрат обслужват населението на двете общини. Участъкът е важен и за развитието на търговските и бизнес връзки, както и за земеделските.
Вторият път е Търговище – Разград – Кубрат – Тутракан, а именно в участъка от 54 до 63 км, който преминава през селата Точилари и Каменово.
Другият участък от същия път е от 79 до 89 км – от отклонението за село Бисерци до границите между Тутракан и община Кубрат. Лошото състояние на този път затруднява достъпа до Дома за стари хора в село Тертер и по този начин възпрепятства доставките на хранителни продукти, горива и други, както и придвижването на персонала, който работи там. Пътят е от съществено значение и за земеделските производители. По данни на Районното полицейско управление в Кубрат пътнотранспортните произшествия в района са зачестили.
Третият път е Сливо поле – Черешово – Юпер – Божурово – Бисерци, а именно участък от 15 до 31 км. Този участък обслужва най отдалечените села в община Кубрат и по него се движат ученически автобуси, извозващи ученици до средните училища в района, както и работници и земеделски производители. Пътят е от съществено търговско значение.
Четвъртият път е Писанец – Глоджево, участък от 31 до 33 км от границите между община Ветово и община Кубрат. Този път осигурява достъпа до общинската болница в град Кубрат, която обслужва и населението в град Глоджево. Лошото му състояние блокира също така търговските и бизнес връзки в района.
В община Кубрат и Ветово съвсем основателно са регистрирани подписки от граждани с искане за завършване на започнатото строителство. Искрено се надявам, че в рамките на Вашите пълномощия ще направите необходимото, за да се осигури финансиране и рехабилитация на тези участъци.
Уважаема госпожо Министър, в тази връзка моят въпрос към Вас е следният: повереното Ви ведомство предвижда ли финансиране за рехабилитация и основен ремонт на тези участъци и, ако предвижда, кога стартират ремонтните дейности по него? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ахмедов.
Заповядайте, госпожо Аврамова, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ахмедов, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна своя отговор с една истина, която всички Вие знаете – че през последните години поради системен недостиг на средства се е налагало, и сега се налага все още, Агенция „Пътна инфраструктура“ внимателно да планира ремонтната си програма.
Въпреки тези ограничения бих искала да обърна внимание, че Агенцията вложи немалко средства за подобряване на републиканската пътна мрежа в област Разград. През 2018 г. са ремонтирани участъци с обща дължина около 124 км, от тях около 31 км второкласна пътна мрежа и около 93 км третокласна пътна мрежа. Разходени са средства в размер на 41 млн. 458 хил. 499 лв.
От третокласната мрежа са ремонтирани път III-204 Разград – Попово, път III-2005 Самуил – Подайва, път III-4902 Побит камък – Завет и път III-702 Пристое – Къпиново – Лъвино. От второкласната пътна мрежа са ремонтирани път II-51 Дралфа – Чудомир – Лозница и път II-49 Търговище – Разград – Кубрат – Тутракан.
Относно конкретно поставените от Вас въпроси Ви информирам следното: първо, републикански път II-23 Русе – Кубрат – Исперих – Дулово на територията на област Разград е с дължина около 62 км – от км 31+761 до км 94+200, като дължината на участъка в община Кубрат е около 20 км – от км 31 до км 52. Пътят преминава през село Беловец, град Кубрат, село Медовене, село Брестовене, центъра на град Завет, село Малък Поровец, село Драгомъж и достига до град Исперих.
Път II-23 Русе – Кубрат в участъка от км 21 до км 46 с обща дължина 25 км в области Русе и Разград е включен в обхвата на лот 33 по Оперативната програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. За обекта са обявени тръжни процедури за избор на изпълнители на строителство и строителен надзор. Към момента работата на комисиите по двете тръжни процедури продължава. Разглеждат се техническите предложения на участниците и се оценяват подадените оферти.
Индикативната стойност на строително-монтажните работи е 22 млн. 332 хил. лв. с ДДС, като на този етап средствата по Оперативната програма по тази ос са изчерпани и очакваме спестеният финансов ресурс да бъде пренасочен, така че да можем да финансираме и тези обекти, които останаха недофинансирани от целия списък, заложен по Оперативна програма „Региони в растеж“.
В обхвата на лота попада 15-километров участък от пътя на територията на община Кубрат, включително и трасето от км 31+761 до км 34+926, който е обект на Вашето питане.
През миналата година по пътя са изпълнявани ремонтни дейности по текущо поддържане на стойност 60 хил. 855 лв.
Второ, републикански път II-49 Търговище – Разград – Кубрат – Тутракан на територията на Разград е с дължина около 80 км, като дължината на участъка в община Кубрат е около 33 км – от км 56 до км 89. Пътят преминава през село Топчии и село Каменово, град Кубрат, село Задруга.
За първия участък, който е обект на Вашето питане, с дължина около 9 км – от км 54 до км 63, има изготвен технологичен проект, който предвижда ремонт на пътната настилка, отводнителни дейности, изрязване на храсти и дървета, полагане на хоризонтална маркировка, нова вертикална сигнализация и ограничителни системи. Индикативната стойност за изпълнение на дейностите е 7 млн. 300 хил. лв.
Към момента Агенция „Пътна инфраструктура“ не разполага с необходимите средства за възлагане на ремонт.
През миналата година на участъка са изпълнени ремонтни дейности на стойност 54 хил. 650 лв.
Вторият участък, отново с дължина около 9 км – от км 79 до км 89, е част от трасето, на което започна ремонт през 2017 г. През миналата година в участъка е положен биндер (неплътен асфалтобетон) и временна хоризонтална маркировка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
За обекта са разходени 2 млн. 390 хил. 975 лв. и поради недостиг на средства ремонтните работи са били преустановени, като за довършване на обекта са необходими 1 млн. 400 хил. лв., с които ще се изпълни: полагане на плътната асфалтова смес, попълване на банкети, доставка и монтаж на ограничителни системи, полагане на постоянна хоризонтална маркировка.
Към настоящия момент участъкът е с добро експлоатационно състояние.
Ако трябва в дупликата, ще допълня своя отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, бях твърде щедър в първия въпрос и към колегата Ахмедов, и към Вас. Ще се коригирам за следващите въпроси.
Заповядайте за реплика, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз останах доволен от Вашия отговор, най-вече в частта му, че Вие констатирахте, че заделените средства за Разградска област са недостатъчни и имате евентуални намерения да бъдат рехабилитирани тези пътища.
Аз искам да Ви благодаря, евентуално и когато те бъдат рехабилитирани, но днес използвам тази най-висока трибуна, а именно трибуната на Народното събрание, за да Ви предоставя подписите, които са над 4000, на жителите на община Кубрат. Надявам се тази тяхна надежда да бъде осъзната и осмислена от Ваша страна. Нека републиканската пътна мрежа в община Кубрат да придобие това състояние, което жителите желаят. Благодаря Ви още веднъж. (Народният представител Ахмед Ахмедов дава папката с подписите на министър Петя Аврамова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ахмедов.
За дуплика – заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин Ахмедов, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и Агенция „Пътна инфраструктура“ отчита значението на всеки републикански път, независимо от неговия клас, стопанско значение и неговата натовареност. В тази връзка ние полагаме усилия съобразно финансовите рамки, ремонтните програми да осигуряват безопасност за движение по републиканската пътна мрежа.
Тези усилия ще продължават в настоящата година и в следващите години, като се надяваме средствата, с които ще разполагаме, да бъдат в такъв размер, че ние да можем да ремонтираме и всички пътища, които са в лошо експлоатационно състояние съгласно нашите наблюдения, съгласно Вашите такива и на хората, които живеят в тези населени места. Така че разчитам и на Вашата подкрепа, както и на подкрепата на правителството за допълнителни целеви средства, с които да можем да отговорим на очакванията на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова.
Сега преминаваме към въпрос от народния представител Любомир Бонев относно състоянието на пътните съоръжения по път I-6 на територията на област Перник.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, републикански път I-6 е първокласен път от републиканската пътна мрежа на България с направление от запад на изток, преминаващ по територията на девет области – Кюстендилска, Пернишка, София, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска. Общата дължина на пътя е 508 км, от които 58 км са на територията на Пернишка област.
На територията на област Перник на км 83+200 се намира съоръжение – мост, което е в окаяно състояние и има нужда от спешна рехабилитация. Това трасе е от огромно значение за Пернишка и Кюстендилска област, свързвайки и двете области със столицата, а също така е от национално значение, свързвайки ни с ГКПП „Гюешево“.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е: направени ли са обследвания на съоръженията на път I-6 на територията на област Перник, какво е моментното им техническо състояние и какви ремонтни действия са предвидени евентуално през 2019 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Бонев.
Заповядайте, госпожо Аврамова, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бонев, съоръженията по републикански път I-6 Гюешево – София на територията на област Перник са 14 броя. При извършваните периодични огледи от специалисти на Областно пътно управление – Перник, е констатирано, че общото им състояние към настоящия момент е добро.
На четири от съоръженията при км 80+670, км 80+920, км 81+289 и км 83+200, които попадат в чертите на урбанизираната територия на град Перник, липсват парапети. На съоръжението при км 83+200 липсва и ограничителната система.
Тук обръщам внимание, че възстановяването на парапетите и ограничителните системи на тези съоръжения съгласно разпоредбите на Закона за пътищата и Правилника за неговото прилагане поддържането на платното за движение на съоръженията се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“, а тези елементи извън платното за движение са ангажимент на съответната община, в това число ограничителните системи и парапети.
До момента общината, вероятно поради липса на финансови средства, не е предприела действия за тяхното възстановяване, като от областно пътно управление има изпратено писмо до община Перник.
Изключение от общото добро състояние на съоръженията по път I-6 в област Перник прави надлезът при км 83+200.
Както Ви уведомих, през месец февруари тази година на съоръжението бе извършено обследване от специалисти на Института по пътища и мостове към Агенция „Пътна инфраструктура“. Такова обследване бе направено и през месец май тази година. Детайлните огледи показаха, че надлезът е във влошено експлоатационно състояние.
Областно пътно управление – Перник, е предприело действия по изкърпване на повредите по настилката в частта, която е най-компрометирана – около фугите.
В дългосрочен план е необходимо да бъдат извършени ремонтно-възстановителни дейности на съоръжението, като за целта ще се възложи изработването на технически проект.
В предходния си отговор до Вас по проблема Ви информирах, че Агенция „Пътна инфраструктура“ при планиране на инвестиционната си програма през тази година ще вземе под внимание необходимостта за изработка на проектна документация за ремонта на надлеза и при възможност до края на годината ще стартира процедурата за избор на проектант. Ограниченията в бюджета наложиха преструктуриране на първоначалните планове. Голяма част от обектите, които бяхме заложили и които се нуждаят от проектно обезпечение и ремонт, засега са в застой, като в тях е и надлезът при км 83. Това обаче не означава, че Агенцията подценява проблема, напротив. Влошеното състояние на съоръженията, въпреки недостига на средства, ще се търсят възможности за финансиране и извършване на дейностите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, това е трети въпрос, който задавам за това съоръжение, находящо се на км 83+200. Това е съоръжение, което попада в урбанизираната територия на град Перник. От Вашия отговор разбрах, че община Перник и кметът на община Перник не са взели съответните мерки за обезопасяване на парапетите. Това го разбирам от Вас, току що го потвърдихте. Това, първо.
Второ, пред себе си държа доклад от АПИ от 9 март 2018 г. Ще Ви прочета точните повреди, а именно: „Повреди на връхната конструкция и на долното строене, пукнатини в стълб № 6, вертикални пукнатини на устоите, опасност от продънване на пътната плоча.“
Това е доклад на АПИ. Ето го доклада (показва).
Задавал съм въпрос и към предишния министър. Получих отговор, че ще прави проект. Задавам въпроса към Вас за втори път и получавам отговор, че се изготвя проект за това съоръжение.
Сама казвате в интервю, че това е едно от най-натоварените трасета на Пернишка област. Двадесет и седем хиляди автомобила минават в рамките на деня – 27 хиляди автомобила, две области обслужва!
Така че, госпожо Министър, няма как да се разминем с едно кърпене на дупки. Трябва да поемете точен и ясен ангажимент кога в най-кратки срокове ще се случи укрепването на това съоръжение, защото в крайна сметка ние изцяло сме призвани да пазим живота и здравето на всички пътуващи по републиканската пътна мрежа на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Бонев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Бонев, по това, че трябва да осигурим безопасността на движението, както и на мостовите съоръжения, с Вас сме на едно мнение – както знаете и в момента се извършват ремонтни дейности на виадукти и мостови съоръжения в цялата държава.
Наистина и Вие, и аз сме притеснени от състоянието на това съоръжение. Това, което мога да поема като ангажимент, е до края на 2019 г. да бъде обявена обществената поръчка и да бъде избран изпълнител, както и да търсим допълнителни средства и помощ от бюджета на държавата, така че да можем да финансираме най належащите ремонтни дейности по републиканската пътна мрежа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова.
Следващият въпрос е от народния представител Севим Али относно републикански път III-208 Провадия – Дъскотна – Айтос от км 51+130 до км 82+650, в териториален обхват граници на община Руен – област Бургас, и скален тунел, намиращ се на 56-ти километър от този участък.
Заповядайте, господин Али, две минути.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Аврамова, на 15 ноември 2018 г. за пореден път по настояване на жителите и ръководството на Община Руен на вниманието на ръководеното от Вас Министерство на регионалното развитие и благоустройството поставих изключително сериозен проблем, касаещ републикански път III Провадия – Дъскотна – Айтос с обща дължина 33,5 км и скален тунел между селата Билка и Добромир, който се намира на 56-ти километър и обслужващи както Бургаска, така и Варненска област, които са в изключително лошо експлоатационно състояние.
На 23 ноември 2018 г. получих удовлетворяващ отговор от Вас за това, че, първо, установените несъответствия между количествено-стойностната сметка и публикуваните проекти за посочената обществена поръчка са отстранени и новата прогнозна стойност на поръчката за двете обособени позиции е на стойност 19 млн. 671 хил. лв. без ДДС.
Второ, обществената поръчка с предмет определяне на изпълнител за строителство на двата обекта лот 29 и лот 30 е обявено отново на 20 ноември 2018 г. и срокът за получаване на офертите на участниците е до 14 януари 2019 г.
Видно от сайта на АПИ, в профила на купувача на 15 февруари 2019 г. е публикуван Протокол № 1 за отваряне на оферти на участниците, който гласи, че са депозирани осем оферти.
От месец февруари до настоящия момент, въпреки че е минало достатъчно технологично време за получаване на изисканите документи и за произнасяне на Комисията по съответствие на участниците, все още не е обявена дата за отваряне на ценовото предложение, а това, от своя страна, излага на ежедневен риск здравето и безопасността на ползвателите на пътната отсечка, както и изчерпва тяхното търпение.
В тази връзка моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, е: каква е причината за забава на работата на Комисията по разглеждане и оценка на офертите и кога ще приключи работата на Комисията по процедурата за определяне на изпълнител, и в какви срокове ще започне строителството на двата обекта лот 29 и лот 30? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Али.
Заповядайте за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Али, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с поставения въпрос относно обществената поръчка с предмет определяне на изпълнител за строителството на два обекта – лот 29 и лот 30 на Оперативна програма „Региони в растеж“, обособено позиция I, лот 29, път III 208 Провадия – Дъскотна от км 49 до 65 с обща дължина 16,7 км, области Бургас и Варна и обособена позиция II, лот 30, път III-208 Дъскотна – Айтос от км 65 до 82 с обща дължина 16,8 км област Бургас, бих искала най-напред да направя едно уточнение. Протокол № 1 от работата на Комисията за отваряне на офертите за участие по реда чл. 54 и следващия от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки е съставен и подписан от членовете на Комисията на 15 март 2019 г., а не както е посочено във Вашия въпрос – на 15 февруари.
На 8 февруари са отворени офертите на осем участника в процедурата, като четири от тях са консорциуми. След проверка на документите на участниците Комисията е констатирала пропуски в офертите. Протокол № 1 от работата на Комисията е на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за обществените поръчки за съответствие с изискванията на възложителя за лично състояние и критерии за подбор. След като участниците в процедурата са представили коригирани документи съгласно констатациите в Протокол № 1, Комисията е прегледала и е оценила тяхното съответствие с изискванията и е пристъпила към оценка на техническите предложения на участниците в процедурата съгласно критерии за възлагане оптимално съотношение качество-цена, което се извършва в момента.
Обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най-изгодна оферта. Комплексната оценка за всяка оферта, за всяка обособена позиция поотделно се формира като сбор от предлагана обща цена за изпълнение на поръчката и оценка на нивото на изпълнение на строителството, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации.
Комисията работи на етап оценка на техническите предложения, тоест оценява нивото на изпълнение на строителството, предложено във всяка оферта. Тази оценка е в три етапа, в съответствие на предложената технология и организация на всички видове работи и дейности от количествената сметка с линейния график, включително подготвителни работи и всички други съпътстващи, които гарантират качествено и в срок изпълнение, две съответствия на предложената от участника организация и мобилизация и разпределение на използваните технически ресурси, и три предложени от участника план за организация по осигуряване на материалите, необходими за извършване на строително монтажните работи, включени в количествената сметка, показвали способност за доставянето им в срок.
За да постави обосновани оценки, е необходимо Комисията да се запознае подробно с техническия проект за пътните отсечки и след това да пристъпи към прегледа на представените оферти.
Комисията извършва оценки по горепосочените показатели.
Когато се оценява предложение на участник в поръчката, който е консорциум, това допълнително усложнява оценката, защото се преглеждат поотделно предложенията на участниците в него.
Независимо от това, че посочените по-горе етапи изискват повече време за задълбочено и прецизно разглеждане на документацията и формиране на оценки, Агенция „Пътна инфраструктура“ изразява увереност, че работата на Комисията ще приключи в съвсем скоро време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова.
Имате възможност за реплика, господин Али – две минути.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, първо, бих искал да благодаря за отговора, който ми давате на изключително сериозния и наболял през годините проблем, който се отнася за лошото експлоатационно състояние на пътната отсечка Провадия – Дъскотна – Айтос.
Съвсем отговорно от тази висока трибуна Ви заявявам, че търпението на хората, които ползват тази пътна отсечка, е изчерпано и те заявяват готовност за ефективни стачни действия, в това число и затваряне на пътя за движение на моторни превозни средства, тъй като, повярвайте ми, госпожо Министър, ако се движите в момента с над 30 или 40 км/час в тази пътна отсечка Провадия – Дъскотна – Айтос, първо, рискувате да претърпите пътнотранспортно произшествие и, второ, в най-добрия случай буквално да Ви се разпадне автомобилът. Да, тази пътна отсечка е от изключително важно значение за жителите на община Руен, тъй като преминава през територията на община Руен, но има един важен факт, който не трябва да се забравя – тази пътна отсечка е основна главна пътна артерия между две области, между Бургас и Варна, и в този смисъл се ползва много интензивно от жителите и на двете области. И, ако е необходимо, госпожо Министър, потърсете отговорност от Вашите служители, Вашите подчинени, които са пряко ангажирани с провеждането на тази процедура, тъй като всяко забавяне на тази процедура, на ремонта и рехабилитацията на тази пътна отсечка, излага на риск здравето и сигурността на хората, които ежедневно ползват тази пътна отсечка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Али.
Желаете ли дуплика? Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Кольо Милев относно свлачището в местността „Пещерата“ на път II-53 до село Бяла, община Сливен.
След това ще дадем възможност на господин Ячев да зададе въпрос към министър Ангелкова по Споразумение между министрите.
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Независимо от многократните обещания и декларирани действия в посока ликвидиране на свлачището в местността „Пещерата“ на път II-53 до село Бяла, община Сливен, в това число и във Ваши отговори в рамките на парламентарния контрол, с днешна дата продължава да е факт изключително сериозното и опасно състояние на републикански път 253 в участъка село Бяла, град Сливен.
Въпросът ми към Вас е: кога най-накрая ще бъде решен проблемът по ликвидиране на свлачището в местността „Пещерата“ и ликвидирането на свлачищните проблеми? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Милев.
Заповядайте, госпожо Аврамова, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Милев, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече Ви отговорих, господин Милев, по време на парламентарния контрол, проведен на 23 ноември 2018 г., свлачището на км 107+200 на републикански път II-53 Елена – Сливен – Ямбол, между село Бяла и град Сливен, местността „Пещерата“ е включено в приоритизирания списък със свлачища към приоритетна ос 4 – превенция и управление на риска от наводнения и свлачища на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, по която Агенция „Пътна инфраструктура“ е конкретен бенефициент. Процедурата е превенция и противодействие на свлачищните процеси за ограничаване на риска по тях, включително по републиканската пътна мрежа.
Към настоящия момент има изготвен и одобрен Технически проект за обект „свлачище“ на път II-53 Елена – Сливен – Ямбол, км 107+200, включително количествено-стойностна сметка.
Стойността за предвидените за изпълнение строително монтажни работи е 2 млн. 245 хил. 374 лв. За техническия проект има издадено предварително съгласие за строителство по реда на чл. 96, ал. 3 на ЗУТ, издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на укрепителни и геозащитни мерки и дейности, и решение за ОВОС.
Предстои да се изготви комплексен доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите.
В процес на подготовка са документациите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител, за извършване на СМР и строителен надзор, като същите ще бъдат публикувани на интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки до месец септември 2019 г.
До края на месец октомври 2019 г. предвиждаме да се сключи административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Агенция „Пътна инфраструктура“ и управляващия орган на Оперативна „Околна среда 2014 – 2020“.
Успешната реализация на обект свлачище на път II-53 Елена – Сливен – Ямбол, км 107+200, включен в обхвата на проектното предложение с предмет „превенция и противодействие на свлачищните процеси“ по републиканската пътна мрежа фаза 2, ще допринесе за изпълнение на основната цел на проектното предложение, а именно намаляване на риска от свлачища, опазване живота и здравето на населението, инфраструктурата и околната среда чрез изпълнение на геозащитни мерки и дейности в свлачищните райони.
Индикаторът, който следва да бъде постигнат от укрепване на свлачището, е 1,03 хектара от общо предвидените за целия проект 9,61 хектара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Министър.
За реплика, господин Милев? Заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за отговора. Разбирам, че вече са преодолени проблемите по отчуждаването на районите около свлачището и около този републикански път, остава процедурата по възлагане на строителството.
Имайки предвид, че септември-октомври наближава и зимният период, да се надяваме, че за пролетта ще имаме готов обект, който е завършен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Милев.
Сега, както обявих, давам думата на народния представител Борис Ячев да развие въпрос относно насърчаване на Черноморския туризъм към министър Ангелкова.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър! От края на месец юни 2019 г. досега по всички български телевизии са показвани огромни задръствания по граничните ни пунктове с Гърция поради струпването на български граждани, които искат да почиват в нашата южна съседка.
В същото време многобройни са репортажите от Българското Черноморие, където се виждат огромни плажове, за съжаление, с рехав брой туристи и с празни шезлонги и чадъри. В голяма част от публикациите по медиите е отбелязана и Вашата пряка отговорност за неизпълнението на предложената от Вас в началото на първия Ви мандат концепция за безплатни чадъри и шезлонги, която тогава представихте пред медиите и туристическия бранш.
При създаване на Министерството на туризма и прехвърлянето на концесионирането на морските плажове от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към него Вие многократно декларирахте, че за нарастване на черноморския ни туризъм следва, цитирам: „базисната прогнозируема цена на 1 брой чадър или 1 брой шезлонг да е 2 лв., в населени места с около и над 10 хил. души – 3 лв., а при националните курорти – 4 лв.,“ което заявихте и след приемане на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие от Министерския съвет на 28 декември 2016 г.
Във връзка с това на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на 14 януари 2016 г. Вие казахте, че предвиждате групиране на плажовете за намаляване цената на чадърите и шезлонгите. За съжаление, това групиране и до този момент не е осъществено въпреки многократните промени на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В крайна сметка Министерството на туризма го публикува за обществено обсъждане на 8 август 2018 г. и не го внася чрез последните промени в Закона 2019 г., с които увеличавате основно само глобите на плажовете. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В момента на плажовете, които отдадохте през 2018 г. в националните курорти – Златни пясъци един чадър и един шезлонг са с цена по 12 лв., а в Слънчев бряг – по 10 лв., а извън националните курорти между 6 и 7 лв. за чадър и шезлонг. Тези цени са равни на цената на една стая в 2- и в 3-звезден хотел и отблъсква голяма част от българските туристи, особено на тези, които са семейни и решили да посетят родното Черноморие и ги кара да отидат в други държави, където за 6 евро получават 2 шезлонга, чадър и напитка. Поради тази причина и българските хотелиери вече не продават в пакетите си почивка с чадър и шезлонг на плажа и те се явяват допълнителен разход за всеки турист. На плажа „Перла“, Приморско, за един чадър – 25 лв., а в Черноморец два шезлонга и чадър – 40 лв.
В тази връзка, госпожо Министър, искам да попитам: как смятате да намалите цените на чадърите и шезлонгите, за да върнете българските и чуждестранните туристи на нашето Черноморие след като Вашата методология за отдаване на концесии не може да намали цената на чадърите и шезлонгите, като само на два плажа „Нестинарка“ и „Бургас-север“ се стигна до ниски цени, но по решение на самите концесионери, а не на концесионен конкурс?
Не считате ли, че с ниски цени на чадъри и шезлонги и безплатни паркинги у нас бихме привлекли българските туристи по родното ни Черноморие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ячев.
Заповядайте, госпожо Ангелкова, за отговор на въпроса на господин Ячев.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ячев! Първо бих искала да припомня, че дейността по управление на морските плажове бе прехвърлена към министъра на туризма на 15 март 2016 г., като няколко месеца след това – на 20 юли 2016 г., на заседание на Министерския съвет бяха приети Постановление за изменение и допълнение на Методиката за определяне на минимален размер на концесионното плащане за морските плажове, както и решение за утвърждаване на минимални критерии за комплексна оценка на офертите за участие в конкурс за определяне на концесионер на морски плаж.
При откриване на последващите процедури за определяне на концесионери на морски плажове се прилагат тези критерии за комплексна оценка. В Решението на Министерския съвет бе заложена 40-процентна тежест за минимална предлагана цена за 1 брой чадър и 1 брой шезлонг при кандидатстване за отдаване на даден плаж на концесия.
Въвеждането на това изискване регулира съотношението между концесионното плащане и предлаганите услуги, като и двете компоненти са определени от самия участник и гарантира регулиране на цените на тези основни плажни принадлежности.
Целите и мотивите на тези актове са въвеждане на комплексен подход при последващи концесионни процедури, при които да се отчитат с необходимата тежест допълнителните критерии – цени на плажни принадлежности и предлагани допълнителни услуги, с което да се постига намаление на цените на чадъри и шезлонги, предлагане на качествени допълнителни услуги и обективна първоначална базисна оценка за концесионната такса на всеки плаж.
Подчертавам, че преди стопанисването на морските плажове да премине към Министерството на туризма, в сключените преди това договори няма заложен какъвто и да е инструмент, обвързващ условията по концесионния договор, с максимални цени на плажни принадлежности.
Голяма част от действащите към настоящия момент договори за концесии са сключвани именно в края на 90-те години и началото на новото хилядолетие в условията на липсващ механизъм и законен способ за регулиране на максималните цени за чадър и шезлонг. Именно поради тези причини категорично не приемам опитите за приравняване на всичко под общ знаменател. Не е коректно да се прави сравнение между контрола по изпълнение на договорите и клаузите по тези договори с ясното съзнание, че клаузите са различни поради различните законови условия, при които са възникнали договорните отношения.
От 2017 г. насам във всички новосключени договори за концесии или наем е включена клауза за максимална цена на чадър и шезлонг, отново подчертавам – предложена от самия участник, която е фиксирана и не може да бъде надвишавана за целия период от договора. При нарушаване на обявената ценова офертна стойност се налага неустойка по договора и при последващи нарушения същият може да бъде прекратен.
Доказали сме, че прилагане на стриктен и безкомпромисен контрол и откакто Министерството на туризма е натоварено със задачата за управление на морските плажове, са прекратени над 10 концесионни договора и има ръст на събраните концесионни възнаграждения. Само миналата година приходите от концесии и наеми на морските плажове е с цена от 18 млн. лв. при около 13 млн. лв. по времето, когато са били към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Налагаме изключително голям брой неустойки за неизпълнение. Само за миналата година над 420 хил. лв. бяха събрани от неустойки по констатирани неизпълнения.
С цел коректен прочит по отношение на общата ценова картина Ви информирам, че от общо 143 морски плажа, които се стопанисват – 85 под наем, и 58 – на концесия, средната стойност на цена за чадър и шезлонг към този момент е за чадър около 6,50 лв., за шезлонг – около 5,60 лв.
Освен посочените примери за ниски цени на „Нестинарка“ и „Бургас-север“, Ви давам и други подобни примери: Морски плаж „Обзор-юг“ – 3 лв. на чадър, 3 лв. на шезлонг; (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), „Поморие-Централен“ – 3,60 лв. на чадър, 3,60 лв. на шезлонг; „Кабакум-север“ – чадър 2 лв., шезлонг 2 лв.; „Шкорпиловци“ – чадър 2 лв., шезлонг 2 лв.; къмпинг „Китен“ – 4 лв. чадър, 4 лв. шезлонг, и така нататък.
На някои родни плажове също се предлагат безплатни чадъри и шезлонги срещу консумация. Такива са „Атанасовска коса“, „Батовски плаж“, Созопол – част 2, „Лахана 1“, „Рибарски минерален басейн – юг“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ориентирайте се към приключване, госпожо Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да, приключвам.
Държа да отбележа, че българският туризъм от много години работи изцяло в пазарна среда и конкуренцията между пазарните субекти е тази, която определя цените. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
За реплика – господин Ячев, имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, цитираните от Вас наказания под формата на глоби и сумите, които са събрани, да Ви кажа честно, не впечатляват – 420 хил. лв., събрани от глоба на неизрядни концесионери, това сигурно е половин сезонната печалба на един по-сериозен концесионер по Южното ни Черноморие.
В крайна сметка обаче Министерството на туризма не бива да се превръща в пъдар, не бива да се превръща в орган, който само санкционира. Ваше задължение е превантивно да приемете такива нормативни документи, които, между другото, са заложени във Вашата нормативна база, които да предотвратят подобно нарушение от страна на концесионерите, съответно понасяне на глоба, но онова, което е по-важно – които да върнат отново туристите на Българското Черноморие.
В тази връзка един доуточняващ въпрос: кога ще публикувате на сайта на Вашето министерство изискване, подписано от Вас, относно оформлението и съдържанието на схемата за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, включително допълнителни търговски площи на територията на морския плаж, които стоят без подпис, може би от ноември месец 2017 г., но, на които въпреки всичко, всички концесионери и наематели 2 години си правят схемата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ячев! Изискванията за схемите за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения са ясно описани в Закона. Указанията, които ние сме дали на сайта на Министерството, нямат силата на законов или друг нормативен документ, а са с цел улеснение работата на концесионерите и наемателите във връзка с изпълнението на техните изисквания по закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Естествено, че не съм удовлетворен от протоколния отговор. Със сигурност не са удовлетворени и българските граждани, които обичат нашето Черноморие и биха искали да почиват на него, да го изберат пред чужди плажове.
Госпожо Министър, аз се надявам, че разговорът, който ще водим в края на този и в началото на следващия политически сезон, ще бъде по-позитивен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ячев.
Госпожо Ангелкова, хубав ден!
Продължаваме с въпроси към министър Аврамова.
Въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно откриване на нов граничен контролно-пропускателен път между България и Северна Македония.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония внесе нова динамика в отношенията между двете страни. Беше поставен фокус върху реализацията на конкретни проекти, които да бъдат от полза за гражданите.
Такъв проект безспорно е откриването на граничния контролно-пропускателен пункт „Клепало“ между общините Струмяни и Берово, за което двете страни се договориха през далечната 1999 г. За целта е необходимо да се доизгради българският участък от пътя до границата, респективно да се рехабилитира пътят от македонска страна, като дейностите се изпълняват и в момента.
В тази връзка бих искал да Ви попитам: на какъв етап е изпълнението на българския участък и има ли индикативна дата за приключване на дейностите и откриване на новия граничен контролно-пропускателен пункт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вигенин, уважаеми дами и господа народни представители! Транспортната връзка с планирания за изграждане граничен контролно-пропускателен пункт „Клепало“ на границата с Република Северна Македония се осъществява чрез републикански път III-1008 /I-1/ Струмяни – Раздол – граница Република Северна Македония с обща дължина около 30 км.
От изграждането на републиканския път до миналата година не бяха изпълнявани ремонтни дейности по трасето, а само частични изкърпвания и полагане на баластра. През 2018 г. бе извършен превантивен ремонт на път ІІІ-1008 /I-1/ Струмяни – Раздол – граница Република Македония, обхващащ два участъка: участък 1: от км 0 до км 15, с дължина 15,4 км, и участък 2: от км 15 до 22 с дължина 6,6 км.
Изпълнението на превантивния ремонт включва: земни и скални изкопи, студено рециклиране на пътната настилка, полагане на асфалтобетонова настилка в три пласта.
Средствата за превантивния ремонт са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ по Програма „Текущ ремонт и поддържане“. Стойността на обекта е 15 млн. 429 хил. 219 лв. с ДДС, от които са усвоени 14 млн. 459 хил. 644 лв. с ДДС, тъй като в село Микрево, община Струмяни, остана неремонтиран участъкът от км 0 до км 1+720.
Общината предвижда изграждане на водопровод и канализация в населеното място, като след завършването на обекта има ангажимент да възстанови асфалтобетоновата настилка.
В останалата част от третокласния път, ремонтиран превантивно по линия на текущото поддържане, от км 1+720 до км 22+062 предстои полагане на хоризонтална маркировка и монтиране на вертикалната сигнализация, а също така и ограничителни системи. На пътя е изпълнено частично монтиране на ограничителна ограда. Стойността на оставащите видове ремонтни дейности не е включена в стойността на заданието за превантивен ремонт.
Проблемът за привеждане на целия път към съвременните изисквания за транспортна комуникация и комфорт на пътуването обаче остава, тъй като в останалата част от третокласния път – от км 22+062 до км 30+800 с дължина на участъка около 8,8 км, е необходимо изпълнението на ново строителство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Ситуационното и нивелетно развитие на съществуващия път предполага извършване на цялостна реконструкция, следствие на което ще се наложи изработване на парцеларен план, провеждане на процедури по реда на ЗОС и отчуждителна процедура.
В Проекта на бюджета на Агенцията за проектиране през 2019 г. беше планирано стартирането на обществената поръчка, а поради ограничената финансова рамка тя се отложи във времето. Стойността на строително-монтажните работи ще бъде определена след наличието на завършения и одобрен технически проект.
В дупликата, госпожо Председател, ще допълня своя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Вигенин, заповядайте – за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, може би в дупликата ще има и малко повече конкретика по отношение на времевата рамка така, както си я представяте, но не съм много удовлетворен от отговора, който ми давате. Добре е, че имаме тези технически детайли, за които ни информирахте.
Фактът, че все още няма готовност да почне изграждането на участъка от пътя, който фактически e ново строителство и е най-големият проблем, и мен лично ме притеснява. Всъщност именно този път и отварянето на Граничния контролно-пропускателен пункт беше едно от конкретните неща, за които се договориха двете правителства през есента, доколкото си спомням, след подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Идеята беше, че трябва да се покажат някои конкретни резултати от нормализирането на отношенията, някои стъпки, които да покажат на гражданите от двете страни на границата, че инвестирането в добри добросъседски отношения има смисъл и дава резултат за самите хора.
Като Ви слушам, не само че Проектът няма да се изпълни до края на годината, както беше обмислено и както бяха поети ангажименти, доколкото си спомням, но вероятно няма да се случи и преди края на следващата година, а това мен лично ме притеснява.
Наистина се надявам да намерите необходимите ресурси, да положите необходимите усилия и поне нещо конкретно да се случи в отношенията между двете страни. Говорят се големи неща, на софийската среща по време на нашето Председателство се коментираха големи проекти, които имат хоризонт поне пет-шест години, че и повече, ако говорим за железопътната връзка, но дайте да се опитаме нещо конкретно да направим. Иначе остава усещането, че всичко е едни големи приказки, а пък като се опре до конкретните неща – или няма пари, или няма желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
За дуплика – госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Вигенин, за мен е важно да допълня своя отговор, който е в унисон с това, което току-що казахте в своята реплика. Търсим възможности за реализиране на Проекта докрай и за отваряне на Граничния контролно-пропускателен пункт, като в рамките на своята компетенция дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ проучва възможностите за финансиране на стратегически проекти по програмите за териториално сътрудничество.
В новия програмен период сред потенциалните проекти подадат и граничните контролно-пропускателни пунктове, обсъждаме ги, в частност Клепало, Струмяни и Берово. Преговорите са в първоначален етап и предстоят дискусии с националния партниращ орган на Република Северна Македония, а съвсем наскоро проведохме разговор с новия министър на Ресорното министерство, което е сродно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От негова страна имаме подкрепа за това да се съсредоточим на такива проекти, които имат стратегическо значение за България и за Република Северна Македония. Говорихме специално за Граничния контролно-пропускателен пункт „Клепало“, така че търсим възможности за реализация, търсим финансови инструменти, с които да можем да реализираме този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос отново е от народния представител Кристиан Вигенин относно етапна реализация на „Обходен път Ямбол – юг“.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, в средата на месец април в рамките на предкампанията на ГЕРБ за европейските избори Вие посетихте област Ямбол и обещахте редица щедри бъдещи придобивки за региона. На пресконференцията с областния координатор на ГЕРБ и кмет на Ямбол – господин Георги Славов, заявихте: „Ще се пристъпи към доизграждане на южния обход на град Ямбол“, като уточнихте, че стойността на Проекта е в размер на 17 млн. лв., от които 12 млн. лв. са за изграждане на жп прелеза.
В тази връзка бих желал да Ви попитам: осигурено ли е финансиране за Проекта и какви средства планирате да се реализира? Включен ли е Проектът в Инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2019 г.? Ако – да, кога се предвижда началото на строителните дейности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Вигенин, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обходният път на Ямбол беше част от Проекта „Транзитни пътища V“, финансиран с държавно гарантиран заем от Европейската инвестиционна банка. Проектът приключи в края на 2016 г., а поради ограничения бюджет на Програмата през годините строителството на отсечката не се реализира.
Агенцията „Пътна инфраструктура“ е извършила всички изискуеми процедури по реда на Закона за устройство на територията и е налице одобрен подробен устройствен план, определящ засегната от трасето на обекта площ на всеки един имот. Отчуждителните процедури са приключили. Участъкът „Обходен път на Ямбол – юг“ обхваща от км 146+590 до км 160+150, като отсечката от км 146+590 до км 148+890 е ново строителство, а от км 148 до км 160 е рехабилитация.
За изграждането на републикански път II-53 Ямбол – Средец и обходен път на Ямбол – юг няма осигурени средства за обекта поради ограничената финансова рамка на Агенция „Пътна инфраструктура“ и няма приоритетна Инвестиционна програма за 2019 г. към настоящия момент. За актуализирането на Техническия проект и провеждането на процедура за избор на изпълнител за строителство на обекта се търсят финансови възможности и реализация, като индикативната стойност на Проекта е 100 хил. лв., а за строително-монтажните работи – 19,3 млн. лв. Както и досега, така и в бъдеще поетапно ще се възлагат ремонтни дейности с оглед осигуряване на безопасното движение по републиканската пътна мрежа в Ямбол.
В тази връзка Ви информирам, че е приключила обявената обществена поръчка за изработване на Технически проект за ремонтно- възстановителни дейности на над жп линия при км 145+631 на път II-53 Сливен – Ямбол – Средец. На 10 юли 2019 г. е подписан и договор с изпълнителя „Консулт 2000“ ООД на стойност 76 хил. 200 лв. с ДДС.
Ангажиментите, които поех към жителите на Ямбол, към кмета на Ямбол, са ангажиментите, които продължавам да следвам – за осигуряване на финансов ресурс. Разчитам и на съответна помощ от държавния бюджет поради ограничения ресурс на Агенция „Пътна инфраструктура“, за да може всички ангажименти, които сме поели към Вас като народни представители – по времето на парламентарния контрол, а и при нашите посещения в градовете, да бъдат изпълнени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
За реплика – заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, разбирам, колко е сложно Вашето положение. Честно казано, винаги се учудвам понеже често във Вашите отговори присъства „липса на финансов ресурс“. Не знам как се случва така, че се планират едни неща, а след това се оказва, че за част от тях няма финансов ресурс, въпреки че конкретният ресурс, за който казахте, приключва през 2016 г., имало е заем, планирано е изграждането, а някак си ресурсът не е стигнал точно за Ямбол.
Като казвате, че ще се пристъпи към доизграждане на южния обход преди изборите, трябва да кажете: ще се пристъпи, ама друг път, тъй като преди всички избори общо взето се обещават едни неща, но все не се случват. Сигурен съм, че сега ще наближат местните избори и Вие, или ГЕРБ в Ямбол, пак ще обещаете, че ще пристъпите към доизграждане на обхода, но няма осигурени пари за тази година. Доколкото разбирам, няма да е приоритет и за следващата и поне така ми звучи от това, което сега казвате.
Смятам, че гражданите не трябва да бъдат лъгани и ако нещо се прави, то наистина да се прави. Да бъдем честни към тях, защото се създават очаквания, които са във вреда и на Вас, и на Вашата политическа сила, която представлявате, руши се и доверието към институциите. Този участък от пътя наистина е проблематичен. Това, че от време на време се правят кърпежи на дупките, не решава главния проблем, който имат гражданите на Ямбол – не само на Ямбол, а и на региона. Той е част от областната пътна инфраструктура и е важен за всички общини в областта.
Нямам доуточняващи въпроси, но наистина апелът ми е: когато нещо няма да стане, не казвайте, че ще стане, защото така, както зачестиха изборите – април, ще дойде септември-октомври и какво ще им кажете – не знам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
За дуплика – госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Вигенин, аз не съм от министрите, които се славят с големи обещания, а, напротив, много съм пестелива, когато поемам конкретни ангажименти. Времето, в което мога да ги изпълня, вероятно не е това, което хората очакват от мен – за един или два месеца реално да стартира строителството.
Разбира се, много добре знаете като народен представител, че трябва да се ограничаваме с бюджета, който Вие сте приели за Агенция „Пътна инфраструктура“, така че ангажиментът не е отпаднал. Продължавам да работя по тази тема там, където съм поела такива ангажименти, така че тя да стане факт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следва въпрос на народните представители Даниел Йорданов и Красимир Янков относно постоянни и системни проблеми с водоснабдяването на община Добричка.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, към нас като народни представители се обърнаха десетки граждани, алармиращи за сериозни проблеми при водоснабдяването на много села от община Добрич. По техните твърдения има системни проблеми при водоподаването по цели трасета, като в определени населени места липсва такова, а като причини се посочват ниското или непостоянното налягане.
На въпроси на гражданите към ръководството на дружеството се отговаря: аварии няма! Независимо от подадените сигнали цели населени места остават без вода в продължение на дни. По информация на жителите на село Паскалево е нямало водоподаване в последните десет дни.
На 4 юли 2019 г. пред сградата на дружеството се събират 40 души – кметове, кметски наместници, общински съветници от община Добричка, за да се запишат за приемен ден, на който да изразят своето недоволство от това каква услуга предлага дружеството. Изненадан от присъствието на толкова хора пред сградата на ВиК, думите на директора на предприятието – цитирам от публикации в медиите, са: „Аз не знам от какво е продиктувано това нещо, нямаме спиране на вода, никъде. Не знам за какво е целият този панаир и за какво са се събрали кметовете, но знам, че предстоят избори.“
Ако обърнете внимание от репортажите на местните медии, ще видите, че има кметове от всички политически партии, което коренно противоречи на мнението на директора на ВиК за политизиране на проблема. Хората просто нямат вода! На 9 юли 2019 г. няколко фирми от Добрич протестират, че нямат вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към въпроса, господин Йорданов.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Да, госпожо Председател.
Вчера на 30 юли 2019 г. се проведе и протест в селата Кардам и Спасово. Провокирани от посочените проблеми, въпросите ни към Вас са следните: колко са аварийните спирания на водата? Какъв е броят на абонатите, останали без вода от началото на годината? Какво е състоянието на ВиК – Добрич? Обслужва ли клиентите си според нормативната уредба и Конституцията на страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Йорданов, уважаеми господин Янков, уважаеми дами и господа народни представители! Регионалният ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация Добрич“, предоставя ВиК услуги на потребителите на основание Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги на потребителите, сключен с Асоциацията по ВиК – Добрич. Експлоатираните от дружеството външни водопроводи и вътрешна мрежа са с висока степен на физическа амортизация поради това, че мрежата е изградена в периода 1955 – 1980 г. и за това често аварира. ВиК операторът извършва необходимите дейности за възстановяване на водоподаването, спазвайки нормативните изисквания за уведомяване на потребителите. По данни на ВиК Добрич, въпреки увеличаването на подаваните водни количества в населените места на общината, се получава недостиг на питейна вода поради ползването ѝ за поливане и други селскостопански дейности.
От дружеството се осъществяват непрекъснати действия и мерки за подобряване на енергийната ефективност на водоснабдителните системи, като оптимизиране на водоснабдителната система с изключване на високоенергийни водоизточници, оптимизиране на работата на помпите, смяна на помпени агрегати и други. Повишаване събираемостта на вземанията се извършва чрез подобряване на измерването на изразходваните водни количества, навременно уведомяване на клиентите за просрочени задължения, непросрочване на тригодишния давностен срок, своевременни мерки за търсене на просрочените задължения, подобряване на организацията и възможностите за заплащане на услугите, минимизиране на физическите и търговските загуби чрез регулиране на налягането, установяване и прекъсване на нерегламентирани връзки към водопроводните мрежи, рехабилитация и подмяна на най амортизираната част от водопроводната мрежа.
Според възможностите на дружеството се извършват инвестиции по общини, включително и на територията на община Добричка, съгласно инвестиционната програма към сключения договор. За 15-годишния срок на договора дружеството следва да направи инвестиции на обща стойност 6 млн. лв., разпределени по общини съгласно потребностите на водоснабдителната система. Задължения за инвестиции се реализират и съгласно одобрения от Комисията за енергийно и водно регулиране бизнес план на дружеството, като за настоящия регулаторен период 2017 – 2021 г. същите са на обща стойност 11,5 млн. лв. и се влагат в публична инфраструктура и собствени активи.
Освен инвестиционната програма дружеството планира и изпълнява ежегодно планова ремонтна програма, която е свързана с рехабилитация на водопроводи, съоръжения и арматура, като възникналите аварии се отстраняват съгласно нормативните срокове. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В допълнение Ви информирам, че за обособената територия на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ е разработено Регионално прединвестиционно проучване. Операторът е подал проектно предложение на стойност около 113 млн. лв. за финансиране от Оперативна програма „Околна среда“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
За реплика – господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, Вие четете ли въпросите, които Ви задаваме, или механично прочитате каквото са Ви подготвили експертите?
Да Ви повторя въпроса: колко са аварийните спирания на водоподаването и какъв е броят на абонатите, останали без вода от началото на годината? Вие нищо не казахте! Какво е състоянието на ВиК – Добрич, и обслужва ли според нормативната уредба и Конституцията на страната клиентите си? Аз мога да Ви отговоря на този въпрос – не!
Пред Вас изложихме факти за населени места, в които няма вода в продължение на повече от седмица! От Вашия коментар разбираме, че сериозни проблеми няма. Всичко върви по план според инвестиционната програма.
При задаването на въпроса споменахме само едно село Паскалево, но проблеми има в село Победа, Крагулево, Плачидол и много други. Точно това е причината, между другото, кметовете, кметските наместници да се интересуват от проблемите с водата и да са отишли на срещата с управителя на ВиК. Не е нормално при подаване на сигнали от граждани да се неглижират с лека ръка и да се загърбва правото им да получават услуга, за която плащат, която трябва да им е гарантирана.
Искам да Ви подчертая дебело, че в момента, в който ние сигнализираме за проблема, тече жътвена кампания и представете си как се чувстват хората, участващи в нея, при температура от над 30 градуса и без капка вода!? Каня Ви, между другото, заедно с колегата Ви каним в Добруджа, Вие не сте идвали, за да видите как живеят хората без вода.
Няма обяснение изявлението на управителя на ВиК – Добрич, по повод политизиране на темата. Един въпрос към Вас: той политическо назначение ли е, или е експерт? Вие нямате отговорност при назначаването му, но носите отговорност за изпълнението на служебните задължения на ръководството. От Сандански предишният министър назначи управител в Добрич. Какъв ангажимент има се вижда. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В заключение, моля да ми отговорите, първо, конкретно на въпроса. И, второ, какви мерки ще предприеме повереното Ви Министерство и респективно Вие за подобряване на услугата, за да имат гражданите в област Добрич – специално в община Добричка задаваме въпрос, но предстои да зададем въпрос и за другите общини – за да имат вода? Ще има ли финансов ресурс за трайно отстраняване на проблемите, госпожо Министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Янков, в целия мой отговор се съдържаше информация за наличие на проблеми и за това какво прави дружеството, за да минимизира проблемите и да осигури питейна вода на жителите. Това, което не успях да кажа в своя отговор, и което Вие в своята реплика всъщност зададохте като допълнителен въпрос, е: как ще осигурим по-натам достатъчно финансиране, така че да направим необходимите ремонтни дейности и да има качествено водоподаване?
Това, което не успях да кажа, е, че ВиК операторът е подал своето към Оперативна програма „Околна среда“. В рамките на регионалното прединвестиционно проучване са идентифицирани мерки за постигане на съответствие с европейските директиви за населените места на територията на област Добрич с население от 50 до 2000 жители. За община Добричка са определени 16 проекта за реконструкция на външни водопроводи и вътрешни водопроводни мрежи с обща дължина 26 км и изграждане на две съоръжения за пречистване на питейна вода. Общата стойност на инвестицията е над 11 млн. лв. За финансиране на проектите ще се търсят тези средства.
В заключение, считаме, че ВиК операторът като регионален ВиК оператор осъществява своята дейност и усилията на ръководството на дружеството, на неговите акционери и собствениците на публичните активи са в посока осигуряване на добра услуга и отговорно отношение към потребителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Димитър Величков Георгиев относно необходимостта от сериозни радикални реформи в структурата и организацията на работа на ДНСК.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, уважаема госпожо Министър, господин Министър! В последните месеци активно се коментира в общественото пространство работата на Дирекция за национален строителен контрол. Противоречиви и непоследователни решения във връзка с казуса при строителството на сграда „Златен век“ предизвикаха доста коментари със съмнения за предубеденост и мъгливо обяснение относно редовността на издаването на строителното разрешение.
Дирекция за национален строителен контрол упражнява контрол по спазване на Закона за устройство на териториите и нормативните актове по прилагането му, при проектиране на строителство, в това число влагане на качествени материали в строителството, оглед на осигуряване на сигурност, безопасност, достъпност и други нормативни изисквания към строежите, обследва, документира авариите в строежите.
Дирекция за национален строителен контрол упражнява контрол по законосъобразността на изпълнението и ползването на строежи от първа, втора и трета категория, осъществява контрол за издаването на строителни книжа, всички категории на строежите, както и на действията в общинската администрация, участието в инвестиционния процес за спазване на разпоредбите по устройство на територията, всички категории строежи.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: какви мерки сте предприели и ще предприемете за подобряване на работата на поверената Ви дирекция, която има изключително важно значение по обезпечение на контрола по целия инвестиционен процес в държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Георгиев.
Заповядайте, госпожо Аврамова, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми дами и господа народни представители! С Постановление № 127 от 22 май 2019 г. на Министерския съвет бе приет нов Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол. С постановлението се извърши промяна в структурата и организацията на работа в ДНСК.
Съществуващите до 31 май 2019 г. шест регионални дирекции за национален строителен контрол, които включваха двадесет и осем регионални отдела „Национален строителен контрол“, се преструктурираха в двадесет и осем регионални дирекции „Национален строителен контрол“ в съответствие с действащия чл. 221, ал.1 от ЗУТ. Създаването на 28 РДНСК в областните центрове ще подобри контрола в строителния сектор и координацията на административното обслужване на физическите и юридическите лица в страната. Ползата за обществото ще се изразява в недопускане въвеждането в експлоатация на строежи, изпълнени в нарушение на изискванията на Закона за устройство на територията, със строителни продукти, несъответстващи на основните изисквания към строежите.
Мотивът за приемане на нов Устройствен правилник на ДНСК беше да се изгради по-стегната и по-добре работеща административна система на Дирекцията, която да облекчи цялостното администриране на работния процес. С новата структура се цели, първо, намаляване на административната тежест съгласно решение на Министерския съвет на Република България, и, второ, във всеки областен град да е ситуирано административно звено – РДНСК. По тази начин ще се улеснят гражданите, живеещи на територията на самата област, да имат непосредствен контакт със структурите на Дирекцията за Национален строителен контрол. Устройственият правилник влезе в сила на 1 юни 2019 г.
Създадена беше дирекция „Строител контрол“, която да изпълнява контролни функции, съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията, включващи дейности по устройствен, вътрешен и строителен контрол.
Създадена бе и дирекция „Въвеждане в експлоатация и консултанти“, която изпълнява дейността по въвеждане на строежите в експлоатация и контролира дейността на лицата, упражняващи строителен надзор.
Отделно от горното, с цел подобряване на работата на ДНСК, месец юли 2017 г. ДНСК се пресертифицира по международния стандарт БДС EN ISO 9001:2015. От въвеждането на системата за управление на качеството през 2008 г. ежегодно на ДНСК се извършват контролни одити от външната немска сертифицираща организация „ОМИ ОйроСерт ГмбХ“ – Магдебург, Република Германия, за прилагане на разработените процедури от системата за управление на качеството, в резултат на което се заверява сертификацията на системите на управление в ДНСК.
Що се касае до изложените твърдения относно противоречиви и непоследователни решения във връзка с казуса спиране строителството на сградата „Златен век“ мога да Ви уведомя следното:
Във връзка с извършена проверка от ДНСК бе установено, че строително-монтажните работи на строежа се изпълняват при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти по смисъла на чл.154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, без да е спазена процедурата по чл. 154, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ.
В тази връзка на 15 април 2019 г. от началника на ДНСК е издадена мотивирана заповед на основание чл. 224 от ЗУТ за спиране на извършван от „Артекс инженеринг“ АД строеж „Златен век“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Едно изречение, господин Председател.
Заповедта за спиране на строеж „Златен век“ е съобщена на заинтересованите лица, в това число и публикувана на страницата на ДНСК. Обжалвана е от „Артекс Златен век“, даден е ход на делото по същество и се чака решение на Административен съд София град като първа инстанция. В този смисъл считам, че не трябва да коментирам повече казуса „Златен век“, преди да се произнесе компетентният орган. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Георгиев, за реплика.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, господин Министър, колеги! Няма да акцентирам върху точно този проект, защото може да се помисли, че има и някакъв конфликт на интереси, но предполагам сте запозната с шокиращия Доклад № 90-05-10-99 от края на 2018 г., който констатира доста длъжностни нарушения за недостатъчен контрол при изразходване на публичните средства на ДНСК.
Закупени са компютри, които са без лиценз на Windows, нямат конфигурация, архивът на хартиен носител липса, архивът за електронен носител липсва, счетоводният софтуер е ненадежден, деловодната система също е ненадеждна – и това са само малка част от доклада за несвършена добре работа.
Вие знаете, че бюджетът на поверената Ви служба ДНСК е около 10 милиона и работят над 400 служители. Ние обаче считаме, че ефективността не е задоволителна и Ви препоръчваме по-конкретно да обърнете внимание на ръководството на ДНСК да си върши както трябва работата и съответно да има максимално по-малко изгубени дела, които се водят срещу ДНСК. Имаме информация, че доста от делата, които водят ДНСК примерно, както казахте несвършена добре работа от строителя или от изпълнителя, в крайна сметка делата ги печелят изпълнителите, а не Агенцията.
По този начин препоръката ни е да обърнете сериозно внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Георгиев.
Госпожо Аврамова, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Георгиев, казусът, който Вие визирате с доклада, който изтече по неведоми пътища към медиите, това е доклад, който е входиран в Министерството на регионалното развитие и благоустройството – аз не зная по какъв начин той е стигнал до медиите и Вие го цитирате – да, там бяха написани констатации, според пишещия доклада, за нередности в ДНСК.
Моята резолюция върху този доклад е за извършване на одит в структурите на ДНСК, така че вътрешният одит на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с моя заповед извършва одит в Дирекцията за национален строителен контрол. В края на месец август, когато трябва да приключат с проверката, ще имам доклад по извършените проверки в цялата структура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова. Това беше последният въпрос към Вас.
Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроса към Данаил Кирилов – министър на правосъдието, от народния представител Надя Клисурска относно реформата в детското правосъдие.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! За поредна година системата за работа с деца в конфликт със закона продължава да не отговаря на международните стандарти, а залегналата в редица стратегически документи реформа в сферата на детското правосъдие да не се случва.
Въпреки установените от Министерството на правосъдието пороци на сега действащата нормативна уредба системна промяна няма, а десетки хиляди деца в България продължават да са обект на противоречаща на международните стандарти система. Нещо повече – още през 2016 г. бе създадена в Министерството на правосъдието междуведомствена работна група, която да изготви Проект на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, целта на който е да отмени остарелия от 1958 г. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и да въведе ново законодателство в крак с международните стандарти за работа с деца правонарушители, което гарантира правата на децата.
До момента работата по Законопроекта не постига развитие. Липсва политическа воля за изграждане на консенсус в полза правата на децата и това обрича реформата, а в случая трябва да има консенсус и съгласие между институциите в лицето на Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката.
През 2018 г. на портала за обществени консултации бе публикуван един консултационен документ по новия закон и дотам. Общо взето има неяснота кога Министерството предвижда да внесе този законопроект с оглед на притеснението ни от това, че през юни месец 2019 г. изтече и срокът за транспониране на Директива 2016/800, която е относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, на какъв етап е подготовката по новия законопроект, след като вече пет години той явно се прехвърля от работна група на работна група или от чекмедже на чекмедже. Най-вероятно, надявам се, защото в приоритетите на Министерството – едва ли не вече две години, залагате като приоритет този нов закон, да ни отговорите положително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Клисурска.
Заповядайте, господин Министър за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, аз Ви благодаря за този въпрос. Ще си спестя изложението на някои от фактите и обстоятелствата, които Вие правилно посочихте, като например публикуването в портала за обществени консултации на този консултативен документ, който съдържаше основните проблеми, по които искахме становище на заинтересованите организации на гражданското общество. Вие самата казахте, че това е въпрос, който е бил многократно дискутиран. Аз ще се присъединя към тази Ваша констатация. Ще припомня, че и в предходния парламент даже, ако не се лъжа, беше приет на първо четене законопроект в този смисъл, който касае така нареченото детско правосъдие.
От фактологическа страна ще кажа, че и тогава – на 14 март 2018 г., на заседание на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система бяха докладвани резултатите от общественото обсъждане по консултационния документ, както и Докладът към цялостната предварителна оценка на въздействието по Законопроекта, изготвен от сформирания към Министерството на правосъдието екип.
През месец януари 2019 г. експертна работна група, включваща в състава си представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи и неправителствения сектор възобнови работа по този законопроект. В работната група бе постигнат консенсус относно необходимостта от изграждане на система от мерки за защита на най-добрия интерес на непълнолетния правонарушител при зачитане на неговото достойнство, както и достойнството на пострадалия от нарушението чрез индивидуализация на мерките за възпитателно въздействие при съобразяване на физическото, интелектуалното, нравственото и социалното развитие на непълнолетния правонарушител, както и на правото му на образование, прилагане на най-малко ограничаващата мярка, чрез която може да се постигне целта на Закона.
Вие вероятно сте възприели поне на фаза „Проект“ всички теми и проблеми, затова няма да ги възпроизвеждам.
Продължават дебатите по отношение на обхвата на Законопроекта, от чието приложно поле към момента са изключени малолетните лица, и в тази връзка е евентуалната необходимост от доразвиване на подходящи консултативни и подкрепящи услуги по отношение на тях, както и по предложената със Законопроекта възпитателна мярка „Специален надзор от приемно наследство“.
Ако имам време, ще разширя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би в дупликата, ако искате да го направим, че времето напредва.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В дупликата.
Запазвам, господин Председател, правото си в дупликата да уточня и моето лично виждане по движението на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за разбирането.
Госпожо Клисурска, имате думата за реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз се радвам, че тук е и министърът на труда и социалната политика – правя го като отклонение от темата, но тъй като въпросът е свързан и с дейността на повереното му Министерство, се радвам, че той ще чуе дебата по този въпрос.
В този консултативен документ, уважаеми господин Министър, бяха включени няколко ключови въпроса за обсъждане, които до ден-днешен не намират яснота. Един от тези въпроси е: кои органи ще налагат възпитателни мерки, взето ли е решение по този въпрос и включването на непълнолетни в подходящи възпитателни програми?
Още повече е необходимо да бъде изяснена ролята на социалните служби и ресурсното обезпечаване на техните отговорности в подкрепа на децата, след като Вие споменахте, че малолетните лица отпадат от обхвата на Закона. В крайна сметка с оглед на предвидените законодателни промени по начина, по който Вие ги изложихте в първата част, става ясно, че ще има насочване на всички лица под 14 години, извършили престъпление или административно нарушение, към системата за закрила на детето.
Аз имам едно притеснение, защото съм запозната със становището на Министерството на труда и социалната политика, за липсата на капацитет на системата за работа с тези деца – ще бъдат ли предвидени в държавния бюджет средства? С оглед на притеснението, както споменах, надявам се да изясните това. В крайна сметка на 11 юни 2019 г. изтече срокът за транспониране на тази директива, която по-рано споменах, а именно 2016/800, която има пряко отношение към това законодателство. С оглед на това смятам, че Вие ще ми отговорите и се налага да направим и съответните изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, които да вървят паралелно.
В тази връзка изяснете в цялост виждането на Министерството и дайте план за действие кога реално ще се случат нещата, защото изтичането на тези срокове по директивите – аз не искам да споменавам и други директиви, на които сроковете изтекоха, могат да доведат и до други по-сериозни наказателни процедури. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Клисурска.
За дуплика – господин Кирилов, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Клисурска! Ще кажа следното: миналата седмица председателят на работната група, която е поела работата и по подготовка на новия законопроект, и по измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, които кореспондират съответно създаването на нов закон в тази връзка, ми докладва, че работната група е приключила работа със следното уточнение – работата по безспорните въпроси е приключила, по тези, по които е могло да се достигне консенсус, е постигнат консенсус, но остават поне три групи въпроси, които би следвало да се решат не на ниво работна група.
Вие правилно отбелязахте, и реферирахте към министъра на труда и социалната политика, в комуникация между министъра на правосъдието, министъра на образованието, министъра на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето.
Поел съм ангажимент да проведа такива разговори и министър Бисер Петков – в интерес на истината, той ме изпревари в това си желание, и на миналия Министерски съвет постави енергично въпроса, защото и ние съобразяваме движението на сроковете.
Вие пак бяхте права по въпроса за институционалното разпределение на компетентностите в тази комплексна работа по отношение на непълнолетните правонарушители и, да, няма как да пропусна, за съжаление, че сте права, че въпросът касае и ресурсната обезпеченост.
Поемам ангажимента пред Вас до края на месец септември тази година, тоест в началото на следващата Ваша парламентарна сесия, да направим в изпълнителната власт и с участието на гражданското общество тази комуникация, за да можем да внесем консенсусен проект в Министерския съвет.
Оттук нататък ще разчитаме и на Вашето активно и съдържателно участие, защото това е много сериозна промяна по отношение на режима за взаимодействие с непълнолетните правонарушители и с основание и Вие, и ние се притесняваме, че трябва да намерим работещи и ефективни решения, които да отговарят на актуалния европейски стандарт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Кирилов, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика.
Първият въпрос е от народните представители Надя Клисурска и Георги Стоилов относно анализ на законодателството и политиките, свързани с приемната грижа.
Вие ли, госпожо Клисурска, ще развиете въпроса?
Заповядайте, имате две минути.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, както всички сме наясно, до 2025 г. трябва да бъдат закрити всички домове за настаняване на деца в риск. В тази връзка една от алтернативните услуги, които държавата предлага, е приемната грижа. Тя е възможност, но, независимо че тази услуга действа в България и се развива, има много въпроси, които остават, много въпроси, които са задавани от приемните родители, от Асоциацията на приемните родители, както и от социалните работници. В тази връзка са и нашите въпроси.
Към края на 2018 г. в приемни семейства са настанени около 2300 деца, като едва четири от тях са в доброволни приемни семейства. Пак към края на миналата година броят на утвърдените приемни семейства е малко повече – около 2450, от които само 7 доброволни.
За 2018 г. най-големият брой на децата, настанени в приемни семейства, е тези на възраст от 6 до 14 години. Не е ясно защо в крайна сметка остава по-малък броят на децата от нула до три години?! По отношение на приемните родители виждаме, че има около 400 приемни родители като статистическа информация, които нямат настанени при тях деца с оглед на техни изисквания за възрастта на детето.
Още през миналата година Консултативният експертен съвет към проекта „Приеми ме“, който беше с удължен срок на действие към края на 2020 г., представи една своя препоръка с оглед обученията и надграждането на тези приемни семейства, но и изменението на Наредбата за кандидатстване и методиката за изработване на необходим стандарт.
В тази връзка има редица въпроси, свързани с приемната грижа, които от години не взимат своето решение. Един от тях е свързан с това, че наетите лица по приемна грижа са приети по два вида правоотношения. Общо взето изкристализира въпросът с изработването на Единен финансов стандарт за приемна грижа. Това се отлага и не се реализира.
Разработването на такъв стандарт е от ключово значение за устойчивостта на приемната грижа след края на проекта „Приеми ме“ (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), който единствен финансира с европейски средства тази грижа.
В тази връзка нашият въпрос е следният: какви са основните проблеми, с които Вие се сблъсквате? Имате ли изготвен анализ по тези проблеми? Какви стъпки предприемате по отношение на идеята за въвеждане на Единен финансов стандарт с оглед качеството и ефективността на услугата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Клисурска.
Заповядайте, господин Петков, за отговор – три минути.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, настаняването в приемно семейство е само временна мярка за закрила, която се предприема, в случай че е установена необходимост от настаняване на детето извън семейството, но няма семейство на роднини и близки, които да се грижат за него.
Именно благодарение на развитието на мерките за настаняване в семейство при роднини и близки и в приемно семейство понастоящем 65,3% от децата, които са настанени извън семейството, се отглеждат в семейна среда. За сравнение ще посоча, че през 2010 г. 80% от тези деца са били настанени в резидентни услуги. Считам, че за всяко дете е по-добре да расте в семейство, а не в резидентна грижа, особено в специализирана институция.
По отношение на конкретния въпрос относно анализа на приемната грижа и срещаните проблеми бих искал да посоча, че основните трудности са идентифицирани в приетия от Министерския съвет през месец октомври 2016 г. Актуализиран план за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“.
За преодоляването им в Плана са заложени съответни мерки, като например: развитие на специализирана приемна грижа за деца с увреждания, деца жертви на насилие или трафик и непридружени деца бежанци.
Друга мярка е насочена към подобряване на работата на центровете за обществена подкрепа с цел осигуряване на по-качествени обучения, консултации, оценка на рисковете и потребностите, проследяване на развитието на детето, включване на медиатори и други.
В подкрепа на тези мерки се изпълнява и операция „Приеми ме 2015“, за която Вие споменахте във Вашия въпрос, финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за програмния период 2014 – 2020 г. Координаторите по организации и мониторинг към проекта са задължени също така да осъществяват периодичен и текущ мониторинг и анализ.
По отношение на тази част от въпроса – относно въвеждане на единен финансов стандарт за приемната грижа, бих искал да подчертая, че за първи път в Закона за социалните услуги, който, както е известно, ще влезе в сила от 1 януари 2020 г., е регламентирано, че дейностите за набиране, оценяване и обучение на кандидати за приемни семейства, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето от семейства на роднини или близки или приемни семейства ще се финансират от държавния бюджет като една социална услуга по общ стандарт.
В рамките на Консултативния експертен съвет към Проект „Приеми ме 2015“ е създадена работна група, която изготвя конкретно предложение за стандарт за приемна грижа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, господин Стоилов, за реплика.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Господин Председател, господин Министър, колеги!
Господин Министър, благодаря за отговора, но според нас той не е пълен. Какво имам предвид? Само за една година над 250 приемни семейства са заличени от регистъра, което означава, че средно по 21 кандидат-родители губят правото да вземат дете за отглеждане.
Разбира се, случаите за премахване от регистъра са различни. Около 60% са доброволни поради различни причини. Около 10 – 15% от случаите, които са за отказ, за премахване от регистъра, са поради смърт на приемен родител или заради доброволно отказване. Останалите обаче 25 – 30% са премахнати поради лоша грижа, тормоз, насилие или неглижиране на детето. Това е силно притеснително, изключително тревожно и неприемливо. Явно при оценката за кандидатстване не се взема предвид важността и отговорността на приемния родител. Взема ли се предвид, че тази услуга, тази приемна грижа е свързана освен с грижа, но и с възпитание на детето или децата?
Не искам да навлизам в направлението с финансовата част, защото тя е доста чувствителна и парите никога не стигат, обаче ще наблегна на друго: обучението на кандидат-приемните родители е задължително за всички и, разбира се, по документи всички са го преминали, но дали това е достатъчно?!
Запознати ли сте, че процентът на преминалите надграждащо обучение е трагичен? Защото тук основното е, че чрез знанията и уменията на приемните родители, чрез тяхната мотивация, възпитание и чувства се подготвя част от бъдещото поколение на страната ни. И ако не заложим в основата на този проблем, на тази приемна грижа, услуга, да включват нещо повече от осигуряване на основните потребности на детето, то този проблем наистина ще се задълбочава. Тази услуга е в зависимост от възрастта и ключова за развитието и възпитанието, за уменията и знанията за нашите деца.
Господин Министър, наясно сме, че няма как да предложите генерално решение за проблемите от такъв характер. Трудно е и изисква много време, тъй като е свързано с промяна в разбирането и нагласите на различни роли и участници в процеса – на териториалната агенция „Социално подпомагане“, на областния екип по приемна грижа, регионалната дирекция по социално подпомагане, приемните семейства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля Ви, господин Стоилов, ориентирайте се към приключване.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Във връзка с казаното досега нашите уточняващи въпроси са: предвиждате ли изменение на нормативните актове в посока премахване на възможността за кандидатстване на приемните родители да определят възрастта на детето, регламентиране на отношенията с приемните родители, както и въпроса с обучението? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господни Стоилов.
Заповядайте, господин Петков, за дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, да, във Вашата реплика посочихте наистина длъжността на приемната грижа като мярка за закрила на детето. Аз искам тук да подчертая, че това е мярка за закрила, която е регламентирана в Закона за закрила на детето, а не е социална услуга.
Всъщност социални услуги са изброените в отговора на въпроса дейности, свързани с обучението, подготовката на приемните семейства за тази високоотговорна мисия, бих казал, като натам са насочени усилията и в рамките на текущия Проект „Приеми ме 2015“, а така също и подготовката, както споменах в отговора, на разработването на единен финансов стандарт за финансиране на тези дейности от страна на държавата.
Предвиждането на достатъчно средства за финансирането на тези социални услуги, а именно подготовката, обучението, включително и надграждащо, на приемните семейства би гарантирало качеството на приемната грижа, защото за последните години тя се разрасна като мащаб. Аз споменах каква е драстичната промяна в съотношението на децата, които са настанени в семейна среда, които са извън своето биологично семейство, и децата, които са настанени в резидентна грижа. Това е тенденция, която ще продължава да се развива, защото, както спомена и госпожа Клисурска, има конкретни срокове – края на 2021 г. е срокът за закриване на всички институции за деца в Преходните разпоредби на Закона за социалните услуги.
Така че приемната грижа е своеобразна алтернатива всъщност на настаняването в институции, в домове. Натрупаното в реализирането на проекта „Приеми ме 2015“ е основата, по която вече се работи от Консултативния съвет, за да може да се гарантира устойчивост на тези дейности чрез финансиране на бюджета след завършване на този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос също е от народните представители Надя Клисурска и Георги Стоилов относно Единна информационна система за хората с увреждания.
Заповядайте, господин Стоилов, надявам се да се впишете в двете минути.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, колеги! Уважаеми господин Министър, в края на миналата година и началото на тази беше прието изцяло ново законодателство, свързано с хората с увреждания. В новия Закон за хората с увреждания е регламентирано създаването на Единна информационна система за хора с увреждания, което е предпоставка оттук нататък воденето на държавна политика в тази сфера да стане много по-ефективно в посока гарантиране правата на тези хора.
Регламентирано е поддържането на публичен портал с информация за работодатели, достъпна среда, проекти и услуги на Агенцията за хората с увреждания. Освен регистър на хората с увреждания информационната система ще съдържа също стратегически данни, информация по държавни политики и проекти.
През март на портала на обществените консултации бе качен и Проектът на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания и в частност създаване, водене, съхранение и използване на различни база данни, отнасящи се до хората с увреждания, а именно горецитираната информационна система за хора с увреждания.
Въпросът ни е провокиран от позиция, изразена от майките от „Системата ни убива“, в която те излагат редица проблеми, свързани с функционирането на регистъра, от друга страна – и със запитване от страна на работодателите за възможността да я ползват за свои нужди.
Въпросът ни към Вас е: на какъв етап е въвеждането на Единна информационна система на хора с увреждания? Има ли и какви са проблемите, свързани с внедряването ѝ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Петков, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, една от регламентираните в Закона за хората с увреждания и специфични функции на Агенцията за хората с увреждания е да води и поддържа информационна система за хората с увреждания. Тук искам да подчертая, че разработването и внедряването на такава информационна система е процес, започнат през 2013 г.
Информационната система за хората с увреждания следва да съдържа данни относно тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности, социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус, демографски и други данни. Тези данни служат за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания и за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности и за разработване на секторни политики.
Към настоящия момент Агенцията за хората с увреждания поддържа информационна система за хората с увреждания с включени 16 модула. В резултат на провежданите в различен формат дебати през 2018 г. в хода на разработването на Закона с хората с увреждания и по настояване на организации на и за хора с увреждания се възприе информационната система за Агенцията за хората с увреждания да поддържа профил на всеки човек с увреждания с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация.
Агенцията за хората с увреждания разработи и имплементира нова част в информационната система, а именно профил за лицата с увреждания. Чрез този профил се осигурява достъп до данни за предоставяне персонално за хора с увреждания и услуги от страна на Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане, Националната агенция за приходите, Агенцията по заетостта, Министерството на образованието и науката.
Осъществява се автоматизиран обмен на данни с посочените институции. Профилът е достъпен чрез уеб интерфейса на системата за електронно връчване за регистрирани потребители. Услугата предоставя достъп на всеки човек с увреждания с регистрация в системата за сигурно електронно връчване с персонален идентификационен код на НОИ или с електронен подпис до съхраняваните за него данни в регистри на предишните администратори на данни посредством изградените уеб услуги в профила.
В профила се актуализират данните за хората с увреждания, администрирани и поддържани от посочената институция. Целта е да се създаде възможност за осъществяване на проверка на личните данни, както и за актуализирането им чрез осъществяване на връзка с институциите – първични администратори на данните. За достъп до профила е необходимо наличието на експертно решение на ТЕЛК и за удостоверяване на извършена медицинска експертиза.
В тази връзка е изготвено съобщение с информация за възможността за подаване на заявления в НЕЛК, на база на което да се актуализират данните на съответното лице в информационната система на НЕЛК. За улеснение на потребителите е разработено и публикувано ръководството за работа с профила на хората с увреждания.
Информационната система предоставя възможност за попълване и данни за достъпност на обекти на държавни, общински, частни и други органи и организации, както и други заложени данни. Всяка заинтересована организация или институция може да попълва данни за достъпните си обекти в информационната система, вследствие хората с увреждания могат да получат информация за ползване на съответните места и услуги в случаите на възникнала необходимост, както и да организират свободното си време по отношение достъпването на културни, туристически и други обекти.
Предвидено е усъвършенстване на информационната система с оглед предоставяне на възможност за опериране със заложената функционалност от административни структури, работещи в областта на правата на хората с увреждания.
Към момента по данни на Агенцията за хората с увреждания не са констатирани проблемни области по отношение на функционирането на системата, но тя е в процес на непрекъснато подобряване както всяка информационна система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Ще продължите в дупликата.
Заповядайте за реплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както вече споменахте тази информационна система е разработена и внедрена от 2013 г. и за наше голямо съжаление, надявам се наистина нещата, както казахте и Вие, да са в процес на развитие и тя да бъде усъвършенствана.
Всеки, който отвори страницата на Агенцията за хората с увреждания и влезе в бутона „Профил на хора с увреждания“, това, което е показано в този профил, и указанията, които са дадени, не дават тази информация за наше голямо съжаление. Да, действително в указанията – такива каквито са дадени на страницата на Агенцията, е, че ще има информация от всички тези институции, които Вие споменахте, но там, където е отразено какъв е профилът на човека с увреждане, никъде не виждаме компилирането на цялата тази информация, свързана с Министерството на образованието, НАП, Агенцията за хората с увреждания и други.
Виждаме на фигура 8 – така е означена в страницата на Агенцията, виждаме едно експертно ТЕЛК-ово решение, което е транспонирано в този регистър. Още повече четем забележките, които са свързани с профила на това лице и в тези забележки четем: „в случай, че лицето има издадено и валидно ТЕЛК-ово решение, но то не е регистрирано в електронната система на НЕЛК, то лицето следва да подаде заявление до директора на НЕЛК за проверка. Ако такива данни са налични, то ще бъдат коригирани по служебен път. Ако такива данни липсват, то лицето ще бъде уведомено.
От тази забележка става ясно, че се създават още едни предпоставки, свързани с бюрократични процедури на лицата с увреждания, което ще ги усложни.
Уважаеми господин Председател, дайте ми десет секунди – искам да задам и следващ конкретен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Доста време Ви дадох.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Въведохме квоти, уважаеми господин Министър, и в Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания въпросът е изключително важен. Въвели сме квоти за работодатели. Тези квоти работодателите трябва да започнат да изпълняват от 1 или 2 юли 2019 г., каквито са по правилник – три месеца след обнародването на Правилника. И работодатели изпратиха към Вас за съдействие по отношение изпълнението на определени препоръки, свързани с тези квоти. Те дават препоръки по отношение достъпността до регистъра, естествено, с валидното съгласие на лицата.
В тази връзка какви действия ще предприеме Министерството и по отношение изпълнение на тези квоти, които ние приветстваме, но смятаме, че чрез Правилника не са регламентирани достатъчно добре и не дават яснота на работодателите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Клисурска.
Заповядайте, господин Петков, ако желаете за дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, в отговор на Вашата реплика бих искал да уточня, че Агенцията за хората с увреждания не е притежател, а е администратор на данните за хората с увреждания.
Тези данни се събират от други институции и се обменят с Агенцията за хората с увреждания, като честотата на този обмен е различна. Примерно с Министерството на образованието и науката по отношение на децата с увреждания този обмен е на шест месеца. С други институции този обмен е в онлайн режим.
Работи се по този въпрос и по отношение на актуалността на данните, които съответно в системата на Агенцията за хората с увреждания се поддържат, като отново подчертавам, данните са от регистрите на съответните администратори, които ги предоставят на Агенцията за хората с увреждания.
Съгласен съм, че може би начинът на поднасянето им в профила за хората с увреждания трябва да бъде по-разбираем, по-достъпен съответно за хората с увреждания. Със сигурност има какво да се направи в тази посока, а по отношение на цитираните от Вас забележки тук искам да подчертая, че данните, които се предоставят от Националната експертна лекарска комисия, са за експертни решения, които са издадени след 2015 г. Отново тук проблемът не е в Агенцията за хората с увреждания и затова една от възможностите, които дава системата – ако едно лице с увреждания, което има ТЕЛК-ово решение, съответно системата не показва, че има данни на Агенцията за хората с увреждания, то да може съответно да заяви, за да бъде попълнена системата своевременно.
По отношение на другия въпрос – за възможностите, които тази система би могла да предостави като данни на работодателите. Да, ще се работи по този въпрос, но тук искам да подчертая, че това, което сме отговорили и на питането на работодателските организации, те биха могли да получат информация за лицата с увреждания, които са назначени при тях, от службите по трудова медицина, които следят здравословното състояние и пред които лицата, ако са добросъвестни, би трябвало да декларират съответния си статус. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря на министър Петков за отговора и за участието в днешния парламентарен контрол.
Минаваме към въпросите към министъра на околната среда и водите Нено Димов.
Първият въпрос е от народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков относно рекултивация на депо за неопасни отпадъци в землището на село Гложене, община Тетевен, област Ловеч.
Заповядайте, господин Недялков, да развиете въпроса – имате две минути.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател, гледам, че Ви раздадоха медали с F-16, имате такава брошка. (Оживление.)
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Експлоатацията на депото в село Гложене, Тетевенско, е преустановена със заповед на РИОСВ – Плевен, в началото на май 2016 г. и оттогава е забранено депонирането на всякакъв вид отпадъци.
Достъпът по-късно бе ограничен чрез поставянето на бариера и предупредителни и забранителни табелки. Освен че е забранено изхвърлянето на отпадъци, бе констатирано, че влизането в депото е опасно и вредно за здравето.
Общината, която трудно можеше да се справи с тези мерки – община Тетевен, прие решение, с което да налага глоби до 500 лв. за изхвърляне на отпадъци, но напоследък отново зачестиха случаите на нерегламентирано изхвърляне на боклуци на старото сметище.
Известно е, че общината има разработен проект за закриване и рекултивация на старото депо в село Гложене, който беше внесен за финансиране в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Във връзка с Ваше писмо с изх. № 02-00-41 от август, преди две години, относно рекултивацията на това депо е казано, че Проектът е получил съгласуване по Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивация на нарушени терени и предстои да бъде представено на Управителния съвет на ПУДООС за разглеждане и взимане на решения.
Ние молим да отговорите на следния въпрос: какви мерки е предприело и ще предприеме Министерството на околната среда и водите за пълната рекултивация на депото за неопасни отпадъци в землището на село Гложене, община Тетевен? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Недялков.
Господин Министър, заповядайте за отговор – имате три минути.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Найденова, господин Недялков, в съответствие с изпратения от нас отговор на писмото, което и Вие цитирахте – Проектът за закриване и рекултивация на старото депо за твърди битови отпадъци, община Тетевен, област Ловеч, е на обща стойност 908 819,20 лв. Разгледано е на проведено заседание на 18 септември 2017 г. от Управителния съвет на ПУДООС с Протокол № 3 от 18 септември 2018 г. и е прието Решение да бъде отпуснато на община Тетевен безвъзмездна финансова помощ в размер на 547 303,26 лв. с ДДС за неговата рекултивация.
Сумата представлява разликата между стойността на Проекта и дължимото обезпечение по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците и Решението съответства на приетите от Управителния съвет на ПУДООС приоритети – безвъзмездната финансова помощ да се отпуска за финансиране на проектите за рекултивация на депа с прекратена експлоатация, обект на процедурата по нарушение, № 2012 от 2082 за неизпълнение на задълженията от страна Република България на изискванията от Директива 1999/31/ЕО на Съвета относно депониране на отпадъците.
Тъй като община Тетевен не е в състояние да осигури необходимото съфинансиране на Проекта, на заседание, проведено на 10 септември 2018 г., с Протокол № 3 от същата дата Управителният съвет на ПУДООС взема решение да бъде отпуснат на община Тетевен – област Ловеч, безлихвен заем в размер на 361 хил. 515,94 лв. с ДДС, необходими за цялостната рекултивация на Проект „Закриване и рекултивация на старото депо за твърди битови отпадъци в община Тетевен – област Ловеч“.
Проведена е процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на Проекта. По информация, която имаме от община Тетевен, е избран изпълнител за изпълнение на Проекта, като, поради наличие на жалба от един от участниците, Проектът в момента е във ВАС и той е насрочил заседание за 17 септември 2019 г., с което се надяваме изпълнителят да бъде окончателно одобрен. Зависи от решението на съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика – заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие наистина очертахте какъв е проблемът. Хубаво е, че Министерството и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда са намерили два пътя, с които да могат да финансират обекта. Единият е да се доплати разликата и вторият – да се предостави безлихвен заем на общината, която да може да реализира Проекта.
Моята молба към Вас обаче е дано да завърши процедурата правилно и дано започне рекултивацията, защото жителите на Гложене ни сигнализираха отново за неправомерното изхвърляне на различни отпадъци, дори и строителни, на това старо депо и продължаване на неговото функциониране. То се явява като едно безплатно депо за близкия регион за изхвърлянето на отпадъци, което не трябва да допускаме и във връзка с европейските наблюдения, които имаме към нашата страна.
Моят апел към Вас е – по всички обекти, с които поне аз съм запознат, да има по-голяма гласност. Например в областния център Ловеч отново беше рекултивирано едно старо депо. В него са вложени огромно количество пари спрямо това, което е в село Гложене, което беше общинското депо на Тетевен. Но оттук нататък за състоянието на депото, за вложените пари и за другите компоненти, които бяха там – биологично пречистване и така нататък, няма никаква гласност сред хората на областния град. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, Министерството е осигурило две трети горе долу от средствата като грантова схема. Една трета намерихме възможност да финансираме с безлихвен заем, за да улесним общината, но нейна работа е да си събира отчисленията по чл. 60. Тя трябва да има грижата за собствените си финансови постъпления и съответно очевидно губи, слагайки на нерекултивираното депо.
Това, което мога да Ви гарантирам, е, че в момента, в който съдът приключи с решение и има избран изпълнител, ние няма да чакаме нито минута и ще започнем финансирането на този проект, но все пак това е в рамките на отговорност на кмета на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Вторият въпрос е от народния представител Кристиан Вигенин относно задълбочаващи се проблеми при експлоатацията на Регионалното депо за битови отпадъци – град Ямбол.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, през 2015 г. са въведени в експлоатация два обекта, реализирани от община Ямбол по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“: „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Ямбол“ на стойност 7 млн. 548 хил. 73 лв.; изграждане на клетка 1 и съпътстващата инфраструктура и съоръжения за регионална система за управление на отпадъците – регион Ямбол, на стойност 9 млн. 138 хил. 773 лв.
Проблемите възникват още с пускането в експлоатация, когато става ясно, че замърсяването на околната среда продължава, но община Ямбол отказва да изпълни предписанията на контролните органи: РИОС – Стара Загора, и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив. Заедно с това, от самото начало новоизградената клетка 1 на Регионалното депо работи непрекъснато в аварийно състояние, тъй като рекултивацията е извършена без изолационна мембрана по дъното и без да бъдат обхванати всички изтичащи замърсени води. Вследствие на това се налага непрекъснато изпомпване на инфилтрат от ретензионния басейн и превозването му в пречиствателната станция в Сливен, за което жителите на петте общини, ползващи депото – Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стралджа и Тунджа, заплащат непредвидени около четвърт милион лева годишно.
Не по-малко тревожен е и фактът, че капацитетът на клетка 1, определен в комплексното разрешително, вече е изчерпан и в момента там се депонират отпадъци на практика незаконно, тоест без да има разрешение от Министерството на околната среда и водите. След като се установява продължаващо замърсяване на повърхностни и подпочвени води, управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда“ отказва окончателно разплащане по Проекта в размер на близо 3 млн. лв. Община Ямбол обжалва този отказ, а по-късно, в началото на 2017 г., без проблемът да е отстранен, е постигнато извънсъдебно споразумение – делото е приключено, а сумата е разплатена.
Както става ясно от това кратко описание, в случая става дума за некачествено изпълнен проект, за неефективно изхарчени и европейски, и национални средства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Три минути имам, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате време, да, да.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: …за заплаха за здравето на гражданите, за продължаващо замърсяване на природата, за системно неизпълнение на предписанията на контролните органи от страна на община Ямбол и заедно с това, за мълчалив отказ на контролните органи да изпълнят докрай функциите си, за недалновидно планиране и ненавременно изграждане на допълнителен капацитет на депото. Граждани и организации са подавали поредица сигнали до институциите без особен резултат.
В тази връзка бих желал да Ви попитам:
Първо, какви предписания е изпълнила община Ямбол, което да позволи управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда“ да приеме извънсъдебно споразумение и да извърши окончателното разплащане на средствата по Проекта?
Второ, смята ли Министерството на околната среда и водите да предприеме мерки за преодоляване на усложняващата се ситуация около Регионалното депо за битови отпадъци и да защити интересите на гражданите?
Трето, доколкото видимо е налице състав на престъпления по цялата верига от дейности, възнамерява ли Министерството на околната среда и водите да предизвика разследване, с което отговорните да бъдат идентифицирани и наказани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
За отговор – министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, във връзка с приключване на Проекта, с писмо от 26 юли 2016 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ бенефициентът уведомява община Ямбол за резултата от приключилия процес на верификация на окончателното искане за средства. От настоящото писмо става ясно, че управляващият орган не верифицира разход в размер на 2,9 млн. лв. – Вие казахте: около три, горе-долу толкова – по договора за Проект „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Ямбол“, поради констатиран проблем при окончателна проверка на място с изтичане на замърсени води, които не са обхванати от изградената дренажна система и охранителните канавки. Община Ямбол завежда дело, както и Вие самият казахте, № 491/2016 г. в Административен съд – Стара Загора, срещу Уведомлението за резултата от приключилия процес на окончателна верификация.
Във връзка с констатациите в периода 8 ноември 2016 г. – 9 ноември 2016 г. е извършена проверка на място от управителния орган на ОПОС и е отправена препоръка да се предостави информация за действията, които са предприети за отстраняване на причината, довела до изтичане на дренажни води. С писмо от 28 декември 2016 г. главният директор на Оперативната програма изпраща за произнасяне по компетентност до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда и до директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, резултати от извършен анализ на води в района на Регионален център за управление на отпадъците – Ямбол. В отговор от изпълнителния директор на ИАОС е получено писмо на 17 януари 2017 г., че резултатите от така представените протоколи не надвишават заложените норми.
С писмо от 20 декември 2016 г. Басейнова дирекция – Пловдив, уведомява управляващия орган на Програмата за резултатите от проведения мониторинг и извършените оценки на състоянието на повърхностни и подземни води в района на Регионалния център за управление на отпадъците – Ямбол, констатирайки минимален воден отток или липса на такъв в пунктовете за мониторинг. Резултатите от проведените анализи показват превишение на индивидуални емисионни ограничения, които при описаните обстоятелства, а именно минимален отток или липса на такъв, могат да се определят като инцидентни.
Във връзка с горното е изготвено извънсъдебно споразумение между кмета на община Ямбол и управителния орган на ОПОС по административното дело, по силата на което неверифицираните разходи от 2,9 млн. лв. подлежат на възстановяване на община Ямбол, тъй като разходите са действително извършени и допустими по смисъла на Закона.
Във връзка с подаден сигнал до Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите от Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, информират управителния орган на Оперативна програма „Околна среда“ за резултатите от проведена проверка през периода 5 юни – 6 юни 2019 г. за изпълнение на условията на Комплексно разрешително на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа с оператор община Ямбол, констатирайки, че: не са регистрирани неорганизирани емисии или запрашаване; извън границите на работната клетка в района на площадката и извън нея не са установени миризми, характерни за дейността; формираният от съоръжението инфилтрат (от рекултивираната част на старото депо и клетка 1) се отвежда в ретензионен басейн и се използва в затворен оборотен цикъл; не е установено нерегламентирано изливане на инфилтрат в дерето и околните терени.
Регионалната инспекция по околната среда и водите констатира, че експлоатацията на Регионалното депо се извършва, спазвайки изискванията на Наредба № 6/27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване на отпадъци. Регионалната инспекция следи за спазване на условията, постановени с Комплексното разрешително, като във връзка с подадени сигнали и жалби относно експлоатацията на депото от 2016 г. до момента се осъществява постоянен контрол и проверки на място. Само Оперативна програма „Околна среда“ е извършила повече от осем в този период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса, господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, част от информацията, която предоставихте, всъщност се съдържаше и в моя въпрос, можехте да си я спестите. Част от нещата, които споделихте, за мен са малко учудващи, защото да наречете системното изпускане на инфилтрат в ретензионния басейн инцидентно за мен е учудващо. Не знам как са стигнали до тези изводи. Аз самият съм ходил в това депо. Всъщност причината за постоянното събиране на инфилтрат, както казах, е некачественото изпълнение на Проекта и именно заради това Регионалното депо е постоянно в авариен режим.
Не казахте нищо по въпроса, че системно се налага да се изпомпва вода от ретензионния басейн. Не знам кое наричате „затворен цикъл“, но оттам тя се изпомпва и се носи в Сливен, заради което жителите на петте общини плащат близо 250 хил. лв. годишно, което не е предвидено по никакъв начин в Проекта. Тоест виждаме, че е реализиран един проект, който не е устойчив.
Ако може, да уточните все пак как стои въпросът с капацитета на клетка 1, защото според информацията, с която разполагам, нейният капацитет, определен в комплексното разрешително, е надвишен? Това че няма запрашаване, не е причина там, против планираното, да продължава складирането на битови отпадъци. Смятам, че това би трябвало да бъде специално на Вашето внимание като министър, тъй като и от хронологията, която изброихте, имам чувството, че е направено усилие да се постигнат резултати, които да дадат възможност за това извънсъдебно споразумение. Но проблемите продължават и становищата, които идват от различните институции, които споменахте, не могат да убедят гражданите, че проблеми с депото няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Вигенин, нека да започна с това. В следствие на Вашия въпрос аз ще направя малко по-сериозен преглед, независимо от отговора, който давам в момента, и независимо от това, че се казва, че комплексното разрешително не е нарушено. Обемът е част от комлексното разрешително.
Самият факт, че народен представител от района ми задава толкова такива въпроси означава, че трябва да има допълнителна проверка. Нищо, че са направени осем проверки от управляващия орган за последните три години, нищо, че е направен практически почти непрекъснат контрол от РИОСВ – Стара Загора, ще бъде направена още веднъж проверка.
Това е информацията, с която аз разполагам, и я изнесох в първата част на отговора.
Единственото, което мога да кажа и ще се опитам да Ви държа в течение, преди да сте ме извикали тук още веднъж, какво е направила поредната проверка. Това е към този момент – комплексното разрешително действа и се спазва – това е официалната информация.
Какво означава затворен цикъл – малко ме хванахте неподготвен. Аз не съм техническо лице и не знам. Предполагам, че е нещо, което се оползотворява на място, но ще видя какъв е този затворен цикъл – може би ще бъде интересно и на двама ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Вигенин, заповядайте за отношение.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз съм наясно, че този въпрос и отговорите – елементи от тях, са доста технически и може би за по-широката публика нищо не говорят, а и за хора като нас, които не са специалисти в такава степен. Като народен представител от района и Вие като министър ни се налага да навлизаме в детайли в такива проблеми.
Аз благодаря за ангажимента Ви да проследите по-внимателно ситуацията с регионалното депо. Може би си спомняте, че аз индикирах проблемите при едно изслушване в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Смятам, че това питане днес в по-голяма степен насочва вниманието – както Вашето, на институциите, така и на хората в региона, към този проблем.
Разчитам лично да се ангажирате, защото това е една язва, която тревожи гражданите на областта от доста време и е въпрос, който не може да продължава да съществува по този начин, тоест просто да удължаваме една агония. Трябва да видим какви конкретни мерки могат да се предприемат, за да се компенсират недостатъците от самата реализация на проекта.
Надявам се в най-близко време да предоставите малко по-подробна информация по този въпрос и, разбира се, при необходимост ще продължим нашия диалог било тук в парламента, било и в региона, ако трябва.
Пак казвам, гражданите са притеснени от това, което се случва около депото. Решенията са нужни и си мисля, че едно Ваше посещение на място в депото, ако не сте го правили, направете го, ще даде една малко по-ясна представа, включително и среща с граждани, които се занимават с този проблем, ще Ви даде една по-ясна представа за реалните проблеми, тъй като сухата информация, която Ви дават институциите, понякога може да се окаже подвеждаща и за министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Благодарим на министър Нено Димов за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието, храните и горите госпожа Десислава Танева. Първият въпрос е от народния представител Светла Бъчварова относно контрола при прилагане на схемите за обвързана подкрепа в сектора „Плодове и зеленчуци“.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е свързан с необходимостта от засилване на контрола по отношение на обвързаната подкрепа към чувствителните сектори, в това число и за сектор плодове и зеленчуци. Това беше едно добро начинание, добра политика в новата обща селскостопанска политика, която даде възможност земеделски стопани, които се занимават и инвестират в този сектор, да получат допълнително средства за продукция, която са произвели и реализирали на пазара.
В същото това време се появиха и така наречените фалшиви фермери, които се опитват по всякакъв начин да усвояват субсидии, особено в сектора „Зеленчуци“.
Прави впечатление, че от 2016 г. и данните за 2018 г., които имам, сочат например, че площите с картофи са се увеличили с 2,2 пъти, с моркови – 3,6 пъти, а последният хит за тези, които усвояват средства, са пъпешите и там площите се увеличават в рамките на една година със 76%.
На фона на увеличаването на площите, което не е свързано директно с факта, че предлагането се увеличава и на пазара българската продукция е в по-големи количества, Вие нямате друг начин, освен със заповеди всяка година да определяте ставките за обвързана подкрепа. Например за 2018 г. те са по-малко спрямо 2017 г., именно на тази база, която се явява обективна основа, тоест площите, които са заявени.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството за коректно отчитане на производството на плодове и зеленчуци при обвързаната подкрепа за 2019 г. и съответно в тази връзка ще предприеме ли някакви действия Министерството на земеделието за улесняването на достъпа на български плодове и зеленчуци на пазарите в страната и присъствието на българска продукция да бъде увеличено през 2019 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаема професор Бъчварова, разбира се, аз съм съгласна с Вас, че обвързаната подкрепа е една много добра подкрепа за чувствителните и недофинансирани сектори и между другото, те ни позволиха чувствително спрямо 2015 г. да подкрепим тези производства, като в последните три години се запазват нивата.
Преди да отговоря на въпроса, или може би след това, искам да Ви дам данни, които са за заявените площи от 2015 г. до 2019 г., като, пак казвам, в последните три години има сравнително еднакви площи, за да разсея съмненията, че културите, които изредихте, като картофи, пъпеши, са култури за вземане на субсидии.
Истината е, че през 2015 г. общо заявените площи като хектари за зеленчуците са 13 302 хектара. За 2019 г. заявените площи са 31 342 хектара. Това дава отговор на въпроса как е повлияло прилагането на обвързаната подкрепа от 2015 г.
За 2018 г. тези площи са били 33 498 хектара, даже повече.
За 2017 г. са били 29 547 хектара.
Може да се каже, че в последните три години има едно устойчиво ниво на заявените площи.
От нашия анализ и за плодовете, и за зеленчуците, има едно непостоянство, което варира в рамките на около 3000 хектара, което се мести в различни групи – явно според размера на субсидиите. Специално за картофите имаме намаление спрямо предходната година. (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.) Да, за 2019 г. спрямо 2018 г.
За пъпешите е същото, имаме намаление 2019 г. спрямо 2018 г., макар и минус 4% само, а при картофите този процент е минус 33%. Тоест, в никакъв случай не можем да говорим, че тези две култури са някакво източване.
Пак казвам, ако заявените площи 2019 г. са 31 342 хектара, а на плодовете са 33 477 хектара, от всички тези площи само 10% от тях или около 3000 хектара сме установили, че мигрират в различните култури, за което може да се предполага, че тази миграция е базирана на нивото конкретна подкрепа, която се получава предходен сезон. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Примерно, тази година е за полските домати.
По отношение на тази миграция, която предполага евентуално насочване към дадената култура не заради културата, като вид производство и доходност, а заради размера на субсидията, ние сме взели допълнителни мерки тази година, които ще приложим с цел субсидията да се дава именно на земеделските производители, с цел конкурентоспособност, а не с цел усвояване на средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Танева. Благодаря Ви.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, акцентът беше контролът, и то за 2019 г.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Времето ми свърши.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Аз имам информация за 2018 г., която мога да сравня.
Искам да Ви обърна внимание върху информационните масиви на Министерството на земеделието, храните и горите. В оперативната информация например за 2018 г. на Министерството на земеделието реколтираните площи от картофи са 103 000 декара, а в същото време обвързана подкрепа картофи – 123 000 декара. По същия начин при пъпешите – 20 000 са обвързана подкрепа, 15 000 е оперативната информация на Министерството.
При черешите 80 000 са реколтираните площи, сега са 99 520. Тоест има някакво разминаване между това, което са действителните площи, и това, което се отчита в обвързаната подкрепа, това са информационни масиви в Министерството на земеделието, храните и горите.
Другият ми въпрос към Вас е: достатъчно ли е Фонд „Земеделие“ единствено да осъществява този контрол, който може да увеличи проверките, но не е ли необходимо да се включат и другите агенции към Министерството – Изпълнителна агенция ИАСАС, която е свързана с това дали картофите семепроизводство действително са вложени в производството, Агенцията по храните, за да може контролът наистина да се осъществява, и тези, които действително работят на терен, които действително произвеждат, да не са ощетени от тези, които усвояват средства, защото разходите на единица площ са най-ниски, а субсидиите са най-високи. Оказа се при пъпешите например тази година, че това е проблемът – разходът за производство е никакъв, но виждате ли, субсидиите са доста по-високи и съответно натам се върви в търсенето на възможност да се отглеждат тези продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема професор Бъчварова, аз не отговорих, но конкретно за мерките мога да кажа какво сме предприели за тази година, даже проверките са в процес на извършване заради времето и заради това да Ви кажа какви са данните за 2019 г. за заявени площи и да видите, че и картофите, и пъпешите са намалели. Тези данни за заявени площи от последните четири години ги има качени на сайта на Министерството на земеделието.
Контролът, който ще завишим, е по отношение на проверките, че те ще станат от 5% през миналата година на 20% през 2019 г.
Планирано е Разплащателната агенция да направи около 6000 проверки. И отново с цел завишаване на контрола е предвидено през настоящата година въз основа на моя заповед да се извършат допълнителни проверки на място по заявители на схемите за плодове и зеленчуци, базирани на анализ на данните за подадените заявления през кампания 2019 г. и конкретно определени рискови критерии.
Целта на проверките е установяване на реално производство и прибиране на заявените за подпомагане плодове и зеленчуци.
Кандидатите за директни плащания, попаднали в извадката за допълнителни проверки, ще бъдат проверявани съвместно от експерти на ОДЗ-тата и общинските служби по земеделие и на Техническия инспекторат към Фонда.
Предвидени са и проверки на място дали трайните насаждения са започнали плододаване и дали няма такива, които вече са изсъхнали извън плододаване. Това предполага засилен контрол от страна на Министерството чрез значително по-голям брой проверки.
По отношение на разминаването на данни, които цитирате, аз мога да изредя, тъй като за агростатистиката методите на събиране на информация са статистически методи, къде е разминаването, като реколтирани площи и заявени площи.
Реколтирани площи за 2018 г. са съгласно агростатистиката за зрял кромид лук са 3675 хектара, а заявените площи са 3696 хектара. Тоест имаме реколтирани площи с около 20 хектара по-малко. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Двадесет хектара по-малко – за това разминаване говорите.
Другите култури, при които е налице това разминаване, а именно реколтираните площи да са по-малко от заявените. Това са вишните – 1184 хектара по агростатистика за 2018 г. при заявени 1212 хектара. Именно затова ще са тези проверки. При тези разминавания те са конкретно установени бенефициенти, които ще бъдат проверени на място.
При малините има реколтирани площи 2102 при заявени 2381 хектара.
По агростатистика за сливите имаме 7357 хектара, а заявени площи за 2018 г. – 8315.
Това са разминаванията при тези култури и те ще бъдат проверени на място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следва въпрос от народния представител Светла Бъчварова относно разпределението на бюджета на Селскостопанската академия между институтите за 2019 г.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е свързан с функционирането и дейността на Селскостопанската академия и конкретно за това как е разпределен бюджетът за 2019 г.
На 1 април 2018 г. беше променен Законът за Селскостопанската академия, на който беше дадена финансова независимост и възможност за автономност на бюджета. В същото това време бяха направени някои структурни промени, но факт остана, че Управителният съвет на Селскостопанската академия разпределя бюджета и съответно с Решение на Управителния съвет той се предоставя на институтите. За 2019 г. бюджетът е 23,5 милиона.
Трябва да Ви кажа, че аз лично бях много изненадана, когато видях механизма и начина за разпределение на бюджета. Оказа се, че в някои от институтите – 70% от тях, не само че нямат субсидии, но при дължима субсидия за извършване на научна и експериментална дейност, тя се намалява с така наречения общ доход от използваните материални активи. Разбирайте, че това е земеделска земя, която е предоставена на институтите, остойностена под някаква форма с действаща рента и съответно това, което се получава като доход от рента, и то незнайно защо се преразпределя за Централно управление или отива в институти, които нямат обработваема земя. За първи път срещам такъв феномен при разпределението на бюджета на Селскостопанската академия.
Моят въпрос към Вас е: дали успяхте да видите точно как и по какъв начин е взето това решение? Защото, ако има някакъв проблем в средата или края на годината по отношение на недофинансиране на научни проекти, това ще бъде следствие именно от факта, че през месец март е прието едно разпределение, при което институти, които работят, от тях ще изискваме да връщат много повече средства, а не да имат субсидия за наука. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
За отговор, госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаема професор Бъчварова, съгласно чл. 1 от Закона за Селскостопанската академия Академията е национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите и съставя, изпълнява и отчита бюджет като част от консолидираната фискална програма по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Органите на управление на Академията съгласно чл. 3 от Закона за Селскостопанската академия са председател и Управителен съвет, като Съветът се състои от председател и осем членове. Председателят на Академията е и председател на Управителния съвет.
Със заповед от 28 юни 2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите са назначени по предложение на председателя членове на Управителния съвет. Съгласно чл. 18, т. 5 от Устройствения правилник на Селскостопанска академия Управителният съвет по предложение на председателя утвърждава принципи за разпределение на бюджета на Академията и структурните ѝ звена. С чл. 23 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. е утвърден трансфер на Селскостопанска академия чрез бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите в размер на 25 млн. 11 хил. 500 лв.
На свое заседание на 18 април 2019 г. Управителният съвет на Академията взе решение за принципите на разпределянето на трансфер от държавния бюджет между структурните звена на Академията. На база на утвърдените принципи е бил определен вътрешен трансфер за всяко структурно звено. Принципите за разпределение на трансфера са следните:
Първо, броят на научния състав на институтите и центровете – професори, доценти, главни асистенти, асистенти, е в основата на определянето на вътрешния трансфер.
Второ, за всеки институт-център е определен коефициент за технически персонал, отразяващ спецификата на работа. При определяне на индивидуалния коефициент е взета предвид дейността на института – научно, научно-приложна, експериментална, иновативна или образователна; отрасълът, в който се развива дейността – животновъдство, растениевъдство, храни и други, както и районът, в който се осъществява тази дейност – равнинен, планински или полупланински. С този коефициент се коригира общият брой на научния състав. Изчислена е субсидията за получаване на един служител и умножена по коригирания брой на научния състав.
Трето, от получения за всеки институт трансфер е изваден общият доход от използване на материални активи, който представлява за 2019 г. обработваемата земя, умножена по средната наемна цена на земята в дадения регион, и е получен трансферът за 2019 г. за всеки институт.
Четвърто, заделен е оперативен резерв в размер на 3 млн. лв., който да се използва по решение на ръководството на Селскостопанска академия или на Управителния съвет за неотложни ремонти, закупуване на дълготрайни активи и други разходи. Това е органът, който на практика може да вземе решение за трансфера и да определи критериите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, с този въпрос исках да обърна внимание върху това, че, първо, Селскостопанската академия е към Министерството на земеделието, храните и горите.
Второ, такива своеволия за мен, при което работещи институти да бъдат санкционирани и да не получават средства за научна дейност ми се струва в хипотезата, в която ние тези институти ги отписваме, защото това са 22 института, които трябва да заплатят суми на Централно управление.
Отделно от това, в един Ваш отговор, където Ви задавам въпроса: „Каква е средната работна заплата в Централно управление“, казвате – 1260 лв., и с тази средна работна заплата имаме колкото хора, толкова и дирекции, а в същото време средната работна заплата в институтите е 860 лв.
Следващ въпрос – за държавното предприятие. Държавното предприятие по Закон следва да има договор с институтите, защото то трябва да изпълнява научна, експериментална, производствена и всякаква друга дейност. Такива договори не са сключени, което означава, че това държавно предприятие е обречено на фалит.
Моята молба е наистина да се обърне внимание върху начина на разпределение на субсидията, защото, когато тя не е справедлива, когато създава предпоставки добре работещи структури да отидат на дъното по отношение на своите приходи, задължения и работа, ще създаде, предполагам, проблеми и на Вас, независимо от автономността, която се гарантира, а приходите, които реализират институтите – има институти, които реализират 2000 лв. приходи, а получават 110% субсидия. Тук също – над разходите, които са им необходими. Има някакъв субективизъм, който за мен е непонятен и създава напрежение в системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Професор Бъчварова, Вие сама казахте, че Селскостопанската академия е автономна организация. Подробно обясних, включително и спорния критерий, който е за Вас, че това е гласувано и прието на Управителния съвет.
Единствено, което мога да направя и ще направя, е да обърна внимание на новия председател за тези критерии и за убеждение, че това са справедливи критерии за разпределението на бюджета. Надявам се, че то може да бъде обосновано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Въпрос от народния представител Румен Георгиев относно политика на Министерството на земеделието, храните и горите за отглеждане на ароматни и лечебни растения.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! България е надарена с уникална природа. Никъде няма такава комбинация от почва, слънце и вода.
По отношение на биологичното разнообразие страната ни е на едно от първите места в света. У нас могат да се видят над 4100 висши растения, от които над 750 са лечебни, а 250 вида от тези растения се използват интензивно в официалната и народната медицина. В това отношение можем да се мерим със страни като Индия и Китай, чиято територия е многократно по-голяма от нашата.
През 2018 г. европейската статистика отбелязва, че България е на първо място по отношение на отгледаните ароматни и лечебни растения. В България са добити общо 81 хиляди тона билки, което е почти двойно спрямо втория най-голям производител в Европейския съюз – Полша, където са добити 44 хиляди тона. Испания пък е на трето място с 32 хиляди тона добити растения.
Основната част от продукцията на билкарите и билкосъбирачите отива за износ, като главни пазари са страните от Европейския съюз, но има експорт за САЩ и за Латинска Америка, за съжаление, като първичен продукт, суровина без добавена стойност, без да се преработва в България. Пазарът на билки в България може да поеме 15 – 20% от производството и събирането на ароматни растения. У нас основно се култивират видове, като лавандула, маточина, мента, шипка, кориандър, бял трън.
По разнообразие култивираните билки са по-малко на брой в сравнение с диворастящите, които се събират, но по обем са равни. С най-голяма икономическа значимост сред дивите видове имат 100 растения, които се събират от природата по утвърдени правила.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: каква е конкретната политика на Министерството на земеделието, храните и горите за отглеждането на ароматни и лечебни растения в България? Благодаря за вниманието.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Георгиев, Вие подробно разказахте за биологичното разнообразие в България, за богатството и видовото разнообразие. Предполагам, че Вашият въпрос касае култивираните ароматни лечебни растения.
В този смисъл мога да кажа, че Министерството на земеделието, храните и горите – отдел „Агростатистика“, наблюдава шест вида култивирани ароматни и лечебни растения. Това са роза, лавандула, маточина, кориандър, резене, бял трън. В други ароматни и медицински са включени мента, валериана, анасон, градински чай, шипка, лайка, медицинска ружа, невен и други.
Площите, средните добиви и производството на някои ароматни и медицински растения за 2018 г. са, както следва: маслодайната роза – засети площи 4670 хектара, лавандулата – 11 881 хектара, маточината – 2097 хектара, кориандърът – 10 695 хектара, резенето – 4501 хектара, бял трън – 2637 хектара, други ароматни и медицински – 5218 хектара, или общата площ на култивираните лечебни растения и билки възлиза на 41 689 хектара. Вземайки предвид почвените и климатични условия на различните региони, традициите сред населението и търсенето на пазара, условно е направено райониране за култивираното отглеждане на билки в България.
Райони с традиции в отглеждането на различните видове са, както следва: за маслодайната роза това са розопроизводителните райони Казанлъшки, Карловски, Стрелчански, Зелениковци и Чирпански; за лавандулата – Търговище, Бургас, Благоевград, Монтана, Пловдив, Стара Загора, Варна, Добрич, Русе, Шумен. Ще се въздържа от по-нататъшното изброяване, тъй като ми свършва времето.
Каква е подкрепата на тези сектори? Както е известно, основният инструмент за подкрепа на различните сектори в земеделието е подпомагането по Програмата за селските райони. Земеделските стопани, отглеждащи етерично-маслени и медицински култури, имат възможност да се възползват от подкрепа, по-широк спектър от мерки и подмерки, включени в Програмата за развитие на селските райони в настоящия програмен период, като например подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“; подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематичната подпрограма за развитие на малки стопанства“; подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“. Чрез различните мерки и подмерки от Програмата земеделските стопани могат да получат подпомагане за развитие на стопанствата си, както и инвестиции за модернизиране на стопанствата, включително финансиране за създаването на многогодишни етерично-маслени култури. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само да дам статистика.
По основната инвестиционна подмярка 4.1 са одобрени 128 проекта, свързани с отглеждането на етерично-маслени култури, с размер на одобрената финансова помощ 43,9 млн. лв. Проект има и по подмярка 6.3. Допълнителна информация ще дам в другото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който повдигам от парламентарната трибуна, е за да се види, че това е земеделски сектор с огромен потенциал за развитие в България. Чистата храна, билките, климатът и природата ни – това е предимството на България пред останалите страни в Европа и извън Европа, особено след изменението на климата и проблема с глобалното затопляне. Аз много се надявам, че в националния стратегически план, който се подготвя във връзка с новата обща селскостопанска политика, това ще намери значение, тъй като според мен държавата в лицето на Министерството на земеделието трябва да има по-агресивна политика в тази връзка.
И ще дам малко данни какъв е размерът на бизнеса с лечебните билки в световен план. През 2018 г той е бил към 200 милиарда евро и всяка година се увеличава и това са само и единствено продажбите на концентрати на лечебни билки, които в България растат навсякъде и се отглеждат, разбира се, и култивирано. В същото време в световен мащаб пазарът на иновационните лекарства през 2018 г. е бил около 1,4 трилиона или 1400 милиарда евро – производство на лекарства, с които България се гордееше преди 1989 г.
Ще дам само един пример. Забележете, Холандия има три пъти по-малка земеделска площ от България, но в същото време произвежда толкова много земеделски продукти, че успява да изнася за 100 милиарда евро годишно.
На какво трябва да се обърне внимание в тази връзка? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо Председател.
В заключение, за утвърждаване на страната ни като рай за полезните растения и оползотворяването на ресурсите, с които разполагаме, няколко са основните стъпки, които трябва да извървим. Три изречения.
Най-важното е да подобрим качеството на основните продукти, като ги предлагаме на пазара не само първично обработени, но и с висока добавена стойност, което ще доведе до много по-високи доходи на сектор.
Важно е също така да се разработи и нишата с биологичното производство, което има бъдеще в целия свят. Само залагайки на чистото производство и събиране, страната ни може да остане лидер в тази сфера. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми Господин Георгиев.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Иванов относно местата за съхранение на отпадни води и нерегламентирано заустване на отпадни води от свинекомплекс в село Слънчево, община Аксаково, област Варна. Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, въпросът ни е провокиран от редица задавани преди това въпроси под писмена форма във връзка не само с този обект, а и с други, от които отговори се получиха доста разминавания, във връзка с капацитета на животновъдния обект, отделяните торови маси, но конкретно за този обект ще задам въпросите направо. Отпадналото количество течна торова фракция от свинекомплекса с капацитет 39 900 свине в периода от 5 юни 2018 г. до 5 юни 2019 г. надвишава ли частично незапълнените обеми на седемте от общо 12 земно-насипни лагуни в събирателните резервоари и ваните за събиране на отпадни води, помещения за отглеждане на свине? Какъв е методът, по който е установено наличието на 40 хиляди кубични метра течна фракция оборска тор в общо дванадесетте земно-насипни лагуни при извършената проверка на 8 юни 2018 г. от Министерството на земеделието, храните и горите и какъв е броят на подпомогнатите свине майки и прасета за угояване в схемата за държавна помощ, още позната като хуманно отношение към свинете, в периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
За отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стоилов и господин Иванов! Във връзка с Вашия въпрос Областната дирекция по безопасност на храните – Варна, на 15 юли е извършила проверка на свинекомплекс в село Слънчево, при която е констатирано следното:
По точка едно: количеството на генерираните отпадъчни води от дейността на свинекомплекса в цитирания от Вас едногодишен период е около 80 хиляди кубични метра. През последните години акционерното дружество, което е собственик на свинекомплекса, е предприело мерки за намаляване на количеството на производствените отпадъчни води, а именно: отделени са напълно дъждовните от производствените отпадъчни води, измиването на помещенията се извършва изцяло с водоструйки, пароструйки след края на всяка производствена група. Променена е системата за поене на животни с водоспестяваща такава. Изцяло е подменена водопреносната мрежа. Действията на ръководството на свинекомплекса са довели до прекратяване на изтичането на отпадъчни води след лагуните. В потвърждение на това през месец май 2018 г. е извършено трайно прекъсване чрез бетониране на канала, служещ за отвеждане на отпадъчните води в Харамийско дере в участъка между пета и шеста лагуна. На канала преди точката на заустване в Харамийско дере допълнително са изградени на две места земно-насипни бентове. През цитирания от Вас период не е установено нарушаване на целостта на цитираните бентове, бетонен и земно-насипни. В същия период не е допуснато установено от извършените контролни проверка от компетентните органи заустване на непречистени отпадъчни води в Харамийско дере съгласно представени констативни протоколи на РИОСВ – Варна. На практика част от отпадъчните води след механично пречистване посредством два сепаратора и престой в лагуните се инфилтрира и изтича в пясъчната основа, а друга, по-малка част, се изпарява.
Това е установено и докладвано в РИОСВ – Варна, и Министерството на околната среда и водите след изготвяне експертна оценка през месец септември 2017 г. за проведено наблюдение, геоложка и хидрогеоложка характеристика на района на лагуните на свинекомплекса в село Слънчево.
За решаване на проблема с отпадъчните води акционерното дружество е изготвило инвестиционна програма, представило е необходимата информация в РИОСВ – Варна, Изпълнителната агенция по околна среда и МОСВ и е получила комплексно разрешително № 244 от 2008 г., актуализирано с решение № 2_302 на Комисията от 15 февруари 2017 г. съгласно Директива 2010/75 на Европейския парламент и на Съвета, дава отлагателен срок до месец февруари 2020 г. на действащите свинекомплекси да бъдат приведени в съответствие с изискванията и най-добрите налични техники.
Акционерното дружество, собственик на свинекомплекса, се е ангажирало до края на 2020 г. да изгради нова пречиствателна станция на отпадни води и да спазва националните и европейските изисквания за опазване на околната среда. Към средата на месец август 2019 г. ще бъде изпробвано новото механично стъпало – първа степен на новата пречиствателна станция за отпадни води, което ще отстрани около 80% от неразтворените вещества. След изграждане на пречиствателната станция за отпадни води към края на 2010 г. ще бъде прекратено ползването на лагуните, които са стари и амортизирани съоръжения.
По втория Ви въпрос за всяка от 12-те земно-насипни лагуни са снети приблизителни размери чрез измерване. Извършено е замерване на дължина, ширина и височина за изчисляване на свободния обем. Разликата между известния ни пълен обем от 93 000 кубични метра и установен свободен обем от 53 000 кубични метра дава приблизителна информация за наличен обем от 40 000 кубични метра.
Само още една цифра, за която бях попитана. За периода 1 януари – 31 декември 2018 г. по схема на държавна помощ – помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете, броят на подпомогнатите свине майки и прасетата за угояване, отглеждани от акционерното дружество, възлиза съответно на 2998 и 74950.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, доволен съм от отговора – доста изчерпателен и точен. Искрено се надявам наистина предприетите мерки от страна на собствениците на дружеството на свинекомплекса да са реални. Даже единият от допълнителните въпроси беше именно свързан с Харманлийско дере и дали е констатирано нерегламентирано заустване от него в Белославското езеро по-нататък. Това е наистина добре, ако това заустване е затапено чрез бетон, както казахте.
Само един уточняващ въпрос: уведомено ли е Министерството за факта относно използвани земно-насипни лагуни за съхранение на торова маса, които не са включени в разрешителното? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (от място): Нямаме такава информация. Ние не сме компетентният орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
И последният въпрос от днешния парламентарен контрол: въпрос от Георги Стоилов и Светла Бъчварова относно забавяне в разглеждането на заявления по мерки и подмерки на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Госпожо Председател, госпожо Министър! Това е една тема, която е доста деликатна и притеснителна за голяма част от обществото. Имам предвид в доста от мерките и подмерките, които са по ПРСР 2014 – 2020, започнатите приеми така и не са… Завършени са приемите, но така и няма одобрени договори, нито плащания. Притеснително е примерно по 4.2, приключило май 2018 г., има забавяне повече от една година. По 6.4 също така – декември 2018-а още е на етап предварителна оценка, неразпределена за административна, забавяне над 6 месеца и се очаква също да отиде година. Това също по 4.1, 6.4, 6.1, която е доста известна като „Млад фермер“. Там има от март 2018 г., вече година и половина хората не са получили договори, има одобрения, но така стои в системата, която може да проверят, но няма никакви данни дали изобщо ще се сключат тези договори. Това, разбира се, впоследствие води до неосъществяване на заложените в бизнес плановете ангажименти, свързани с наети лица, със закупуване на техника. Ако закъснее този договор, както знаете, последват допълнителни анекси, утежнения за всички страни по веригата. Затова въпросът ни е какви навременни действия и мерки ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите относно подобряване работата на Държавен фонд „Земеделие“ и Министерството във връзка с оптимизиране на работата за одобрение на заявленията по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
За отговор, госпожо Министър. Последният отговор за този парламентарен контрол.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стоилов! Във връзка с поставения въпрос относно забавяне на разглеждането на заявление по мерките от Програмата за селските райони бих искала да Ви уверя, че обработката на проектните предложения по проведените приеми от Програмата е основен приоритет за Министерството и Държавен фонд „Земеделие“, към който са насочени всички усилия и са предприети мерки за наваксване на сроковете. Вие сте прав, има значително забавяне.
Това, между другото, беше една от първите ми задачи, когато влязох в Министерството – да предприемем съответните мерки за наваксване, то няма как да се навакса, но за приключване на приемите. Една от основните причини за забавяне е извършената административна реформа за въвеждането на електронно кандидатстване и управление на проектите по програмата чрез ИСУН и прехода на Програмата за развитие на селските райони към прилагане на Закона за управление на средствата на европейските структурни и инвестиционни фондове. Вследствие на проведената реформа настъпиха дълбоки промени в механизмите на прилагане на Програмата. Внедряването на новата информационна система и прилагането на ЗУСЕСИФ доведоха до промяна на основните организационни процеси и до разработването на изцяло нови вътрешни правила на Фонда за одобрение на проектните предложения.
Тези изменения водят до забавяне в обработката на проектите и изискват нова акредитация на процедурните правила за оценка и рамкиране на проектите. Именно акредитациите на отделните процедури бяха най-честата причина за забавените приеми и усилията в началото бяха насочени точно към тези акредитации.
Акредитациите на правилата е процес, който отнема време, за да гарантира съответствие с европейските регламенти. За да се преодолее натрупаното забавяне, се изготви План за действие, съвместно с Фонда, с необходимите мерки и действия и набелязани срокове за тяхното изпълнение.
Една от основните мерки в Плана е насочена към разработването на нови процедурни правила за административното съответствие и допустимост за техническа и финансова оценка на Проекта и получаване на необходимата акредитация за тях.
Тези действия бяха успешно финализирани през изминалите два месеца и в набелязаните за тях срокове. Към настоящия момент основните подмерки от стартиралите приеми имат разработени и акредитирани най-вече процедури за одобрение на проектните предложения. Тоест това ще позволи на Фонда да продължи работа и да извърши цялостна оценка на постъпилите проекти.
В допълнение, на база на получената информация от Държавен фонд „Земеделие“ е изградена система за регулярен мониторинг на изпълнение на Програмата. На месечна база се докладва постигнатият напредък в обработката на проектните предложения.
Ние работим на практика по план с Държавен фонд „Земеделие“ и управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони по отношение на приключването на отделните мерки. Ако има интерес за конкретна мярка, мога също да кажа в какви срокове сме планирали тяхното приключване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Заповядайте за реплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожо Министър, колеги! Въпросът с моя колега беше продиктуван наистина от неизвестността, която имат доста от бенефициентите, свързана с договорирането на проекти, които може би година, година и половина се забавят. Един от проблемите е, че няма достатъчно информация и няма възможност да бъде получена, тоест каква е конкретната причина. Казвате за акредитацията и ИСУН, това са неща, за които се знаеше, че ще има проблеми, съответно една от причините за забавянето на договорирането, но все пак това е действителността. ИСУН е в основата и на следващите приеми и следващото договориране.
Междинната оценка на Програмата за развитие на селските райони показва към края на 31 декември 2018 г., че са платени 662 млн. евро при общ бюджет от 2,9 млрд. евро. Пак в информация, която прочетох, в края на месец август Европейската комисия на базата на тази междинна оценка ще обяви кои от целите на Програмата не са постигнати. Вие имате ли информация и Ваш анализ кои от целите на Програмата не са постигнати и как ще бъдат евентуално оттук нататък управлявани средствата от гледна точка на това да бъдат прехвърлени към мерки, които има нужда българското земеделие, и да бъдат по начин оползотворени, така че в програмния период да бъдат оползотворени максимално тези, които ни се полагат като възможност за развитие на земеделието? Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаема професор Бъчварова, безспорно част от анализа при встъпването ми сега в мандат по повод забавените приеми беше управлението на средствата по Програмата за развитие на селските райони, така че да има наистина максимален ефект от нея. Тъй като избягвам да употребявам думата „усвояване“, безспорно в настоящия програмен период изобщо не следва да смятаме, че би имало проблем, освен от административни неизпълнения, тъй като интересът към Програмата и към отворените приеми е многократно по-висок от наличния бюджет. Е, един от големите проблеми е, че в отделни приеми удовлетвореност има в рамките на 25% – говоря за частните бенефициенти, при публичните удовлетвореността е малко по-висока, но на практика неудовлетвореността на проектните предложения е значително висока.
Има мерки, които до момента не са отворени, а в същото време други са в процес на приключване. Ние сме направили такъв първоначален анализ и сме комуникирали изключително и с бранша известно пренасочване на тези бюджети, като един от тях е по незатворения втори прием на мярка 4.2. Бюджетът, който можем да прехвърлим, можеше да удовлетвори още 89 проекта под черта. За този прием по мярка 4.2 нашият срок, за който да го приключим, за да можем да увеличим освободения бюджет, е краят на месец август.
По мярка 4.1.2 – там приключихме акредитации и сме си поставили в работния ни план срок до края на месец септември. Пак казвам, само ако има интерес, бих отговорила конкретно за всеки прием, защото няма как да Ви запозная. За всяка мярка имаме конкретен срок, като първият етап беше да приключим с акредитациите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Много държа да кажа и за мярка 10, и за мярка 11. Това сме го комуникирали и с браншовите организации, с които минахме консултативни съвети по два – единият беше за общото състояние и управление на Програмата и политиките, а вторият беше в спешен порядък по повод обвързаната подкрепа и схемите. Добре знаете, че от 1 август е срокът – ако има промени, да се нотифицират.
Комуникирали сме и за мярка 10 – възможността и желанието и на практика действията, които ще предприемем за шеста година по ангажиментите, и за мярка 11 – биологично производство, която беше най-интересна. За мярка 10 дори имаше остатъчни бюджети, докато за мярка 11 има много малък недостиг, който от корекциите на практика би се компенсирал, но там темата е с одита, който ни чака в края на месец ноември – за биологичното производство. Ако той е успешен, от мерки, които не са отворени, но са за постигане на същите цели, ние сме намерили ресурс, който да прехвърлим. Комуникираме предварително и ако имаме успех с одитите, ще прехвърлим и съгласно нашите политики за подкрепа на чувствителните сектори откъм финансиране и малките, и средните стопанства и с консултация в бранша бихме ги бюджетирали за следващата година.
Имаме, бих казала, много ясна представа накъде бихме прелокирали средства под условията на някои изпълнения на мерките към момента и на одита, който ни чака в края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Нека да благодарим на министър Танева.
Колеги, благодаря и на Вас.
Желая Ви приятна ваканция! Очаквам Ви с много положителни емоции, готови за работа!
Следващо пленарно заседание – на 4 септември 2019 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 19,02 ч.)
Председател:
Цвета Караянчева
Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин
Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов