Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Нигяр Джафер и Кристиан Вигенин

Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника предлагам включване на нови точки в седмичната ни Програма – Проекти на решения за промени в комисии и делегации на Народното събрание, вносители са народните представители Драгомир Стойнев, Даниела Дариткова, Джема Грозданова, Искрен Веселинов и Валентин Касабов, като точка втора за днешното пленарно заседание.
Поради големия обем на парламентарния контрол, предвиден за днес, предлагам парламентарният контрол да започне веднага след приключване на законодателната част на днешното заседание, като заседанието продължи до изчерпване на въпросите.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 156 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.

Започваме с първата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АНЕКС КЪМ РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ „ТРАДУКИ“ ОТНОСНО ПОДКРЕПА И ПОСРЕДНИЧЕСТВО ЗА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРОЕКТА ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2019 Г. – 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г., ПОДПИСАН ОТ БЪЛГАРСКАТА СТРАНА НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. В СОФИЯ, № 902-02-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Доклад на Комисията по културата и медиите.
Госпожо Чеканска, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 142 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА:
ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 12 септември 2019 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Петър Миладинов – директор на Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, и Людмила Харизанова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно нормативна дейност и обществени поръчки“.
Законопроектът беше представен от господин Петър Миладинов.
Проект „Традуки“ представлява Европейска мрежа за литература и книги за подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа. През последните 10 години български книгоиздатели и преводачи са получавали финансова подкрепа от програмата, но участието им в нея не е било постоянно, като самата програма не е много известна в страната.
На 14 декември 2018 г. в София Анексът е подписан между Република България и организацията, управляваща Проекта – Фондация „Самуел Фишер“, Берлин.
Присъединяването на България към Проекта „Традуки“ като равноправен член дава възможност за: подпомагане участието на българските книгоиздатели в международни панаири на книгата; български автори да представят произведенията си на европейска сцена; популяризиране на българските автори и произведения чрез превод на разнообразни езици; разпространяване на националната ни литература чрез участие на български автори, преводачи, издатели, библиотекари и критици в срещи и представяния в Европа.
В съответствие с § 8 на Рамковото споразумение и т. „б“ от Анекса считано от 2019 г. годишният финансов принос на Министерството на културата на Република България към Проект „Традуки“ е 10 000 евро. Разходите са за сметка на бюджета на Министерството на културата за съответната година.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Споразумението трябва да се ратифицира със закон.
В резултат на проведено гласуване единодушно с 14 гласа „за“ Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Чеканска.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми господин Иванов, имате думата да ни представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание е
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Анекса към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София., № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 12 септември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Анекса към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Проект „Традуки“ представлява Европейска мрежа за литература и книги, в която участват пълноправно Федералното министерство за Европа, интеграцията и външните работи на Република Австрия, Министерството на външните работи на Федерална република Германия, Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, „Култур Контакт“, Австрия (по възложение на Федералното канцлерство на Република Австрия), Гьоте институт, Фондация „Самюел Фишер“ (Берлин), Словенската агенция за книгата, Министерството на културата на Република Хърватия, Ресор „Култура“ в правителството на Княжество Лихтенщайн, Фондацията на Лихтенщайн за култура, Министерството на културата на Република Албания, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, Министерството на културата и националната идентичност на Румъния, Министерството на културата на Черна гора, Лайпцигският панаир на книгата и Министерството на културата на Република Северна Македония.
На 14 декември 2018 г. в София Анексът е подписан между Република България и Фондация „Самюел Фишер“ – Берлин (организация, управляваща проекта), като всички останали страни партньори подписват последователно Анекса дистанционно. Това позволява българската страна и в частност книжният сектор – автори, издателства, литература, превод, библиотеки, панаири на книгата, да имат значителни предимства от присъединяването на България към Европейската мрежа „Традуки“ като равноправен член, а именно: подпомагане участието на българските книгоиздатели в международни панаири на книгата; възможност за български автори да представят произведенията си на европейска сцена; популяризиране на българските автори и произведенията чрез превод на разнообразни езици; популяризиране на националната ни литература чрез участие на български автори, преводачи, издатели, библиотекари и критици в срещи и представяния в Европа.
В съответствие с § 8 на Рамковото споразумение и т. „б“ от Анекса считано от 2019 г. годишният финансов принос на Министерството на културата на Република България към Проект „Традуки“ се определя на 10 000 евро. Разходите са за сметка на бюджета на Министерството на културата за съответната година (2019 – 2020 г.).
Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Анекса към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София., № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Госпожа Александрова ще ни представи Доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
На свое заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на културата на Република България: господин Петър Миладинов – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, и госпожа Людмила Харизанова – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“.
Законопроектът беше представен от господин Миладинов, който посочи, че Проект „Традуки“ представлява Европейска мрежа за литература и книги и има за цел да поощри интелектуалния обмен и диалога между Югоизточна Европа и немско говорящите страни.
Присъединяването на Република България към Европейската мрежа „Традуки“ като равноправен член ще осигури значителни предимства на автори, издателства, библиотеки и панаири на книгата, като се подпомага участието на българските книгоиздатели в международни панаири на книгата и се предоставя възможност на български автори да представят произведенията си на европейска сцена и да популяризират произведенията на българските автори чрез превод на други езици.
Господин Миладинов отбеляза, че годишният финансов принос на Министерството на културата на Република България към Проект „Традуки“ е в размер на 10 000 евро и е за сметка на бюджета на Министерството на културата за съответната година (2019 – 2020 г.).
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Анекс към Рамково споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.“
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, уважаема госпожо Чеканска.
РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Анекс към Рамково споразумение за Проект „Традуки“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА:
„ЗАКОН
за ратифициране на анекс към рамковото споразумение за проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София.
Член единствен. Ратифицира Анекса към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: първият е наименованието на Закона, вторият е съдържанието на член единствен по вносител.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, правя процедура приетият вчера на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържища, срокът между първо и второ четене да бъде максимален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОМИСИИ И ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще Ви представя проектите за решения.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по културата и медиите
Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Донка Димова Симеонова като член на Комисията по културата и медиите.
2. Избира Анастас Маринов Попдимитров за член на Комисията по културата и медиите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Донка Димова Симеонова за член на Комисията по енергетика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция по приходите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4 и чл. 37, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Явор Руменов Божанков като член на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция по приходите.
2. Избира Жельо Иванов Бойчев за член на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция по приходите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Евгени Генчев Будинов за заместващ представител в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава и ръководството на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Волен Николов Сидеров като член и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие.
2. Избира Милен Василев Михов за член и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Маргарита Николаева Николова като член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония.
2. Избира Йордан Апостолов Апостолов за член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям следващия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава и ръководството на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Николай Александров като член и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива.
2. Избира Валери Симеонов като член и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Представям последния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Десислав Чуколов като член на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз.
2. Избира Александър Сиди като член на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 13 септември до 19 септември 2019 г.:
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката по националната сигурност, свързана с приемането на страната в Шенген. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 септември 2019 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Боил Банов – министър на културата, относно политиките на правителството за гарантиране свободата на словото в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 септември 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Първо трябва да връча тази внушителна папка с писмени отговори от:
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Христо Грудев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народните представители Георги Свиленски, Димитър Данчев и Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Станислав Владимиров и Любомир Бонев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Михаил Христов;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Христо Грудев;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Елхан Кълков, Имрен Мехмедова и Севим Али.
Уважаеми колеги, продължаваме с парламентарния контрол.
На въпроси на народни представители пръв ще отговаря господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването.
Въпрос към него ще постави Валентина Найденова относно вида на Националната здравноосигурителна каса и новите финансиращи субекти в националната здравна система – осигурителни фондове или застрахователни дружества, в предложения нов модел на здравеопазването.
Заповядайте, уважаема доктор Найденова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! По време на дискусия на кръглата маса, проведена на 15 юли тази година в НДК, на тема „Нов път на здравеопазването“ бяха използвани термини като „осигуряване“, „застраховане“, „осигурители“, „застрахователи“, „фондове“, „застрахователни дружества“ и така нататък. Възникна неяснота относно съответствието в управлението на публичните финансови ресурси за здраве с изискването на чл. 52 от Конституцията на Република България, където се използва терминът „осигуряване“, а не „застраховане“.
Уважаеми господин Министър, как ще бъдат управлявани набраните задължителни финансови ресурси за здраве – само чрез Бисмарковия солидарен осигурителен модел, само чрез индивидуалното застраховане или чрез смесена осигурително застрахователна система, къде е началото и краят на единия, както и началото и краят на другия, при условията на демонополизация на Националната здравноосигурителна каса, която Вие възнамерявате да направите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема доктор Найденова.
Господин Министър, заповядайте, имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, както е известно на 15 юли тази година на втора кръгла маса за реформа на здравноосигурителния модел представих за обсъждане втория етап от разработките за нов модел на здравеопазването ни. Направих това предложение след проучване на практиките в Европейския съюз и след дискусия, която протече в няколко работни групи след първата кръгла маса през месец септември 2018 г.
Основната цел на представения модел е да дава право на избор на пациента за следното: кой да управлява здравните му вноски; къде да се лекува при най-добрите условия на територията на страната; пълна информираност за обхвата и цените на медицинските услуги и лекарствата. Целта е да се въведе такъв модел, който да осигурява контрол върху качеството на услугите, да гарантира достъпност и финансова устойчивост.
Основното при този модел е пълната демонополизация на Националната здравноосигурителна каса и въвеждането на здравните фондове – НЗОК и частните фондове. Същите ще се конкурират равнопоставено и следва да отговарят на всички изисквания за платежоспособност, финансова устойчивост и ще подлежат на регулация съгласно общия режим на европейското законодателство.
Министерството на здравеопазването ще определя медицинските стандарти, контрола върху медицинските дейности и тяхното качество чрез Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Министерството на здравеопазването одобрява основния пакет от здравни дейности, който се съгласува със съсловните организации и се покрива от здравните вноски на българските граждани. Цените на дейностите в основния пакет ще подлежат на договаряне между фондовете и изпълнителите на медицинска помощ, а съсловните организации ще изготвят правилата за добра медицинска практика и продължаващо обучение.
Лечебните заведения ще формират цени за дейностите извън основния пакет, като същите ще се покриват от доброволното здравно осигуряване или чрез плащания от пациентите. Не се предвижда промяна в размера на здравноосигурителната вноска, а лицата следва доброволно да изберат в кой фонд да се запишат. Националната агенция за приходите ще събира вноските на всички здравноосигурени лица и средствата от здравните вноски ще се разпределят ежемесечно към здравните фондове.
Размерът на средствата ще е равен на броя на записаните във всеки фонд осигурени лица, умножен по усреднения размер на здравната вноска за всички здравноосигурени лица. Няма да има значение кой е платецът на вноската и за чия сметка се осигурява лицето. Моделът ще стартира от определена начална дата на съответната финансова година, през която се е лицензирал първият фонд или първите фондове.
Уважаема доктор Найденова, поставеният от Вас въпрос включва трите възможни варианти на разходване на финансовите ресурси за здравеопазване – сега действащият модел, и представените варианти на двете кръгли маси. Кой от тези варианти ще бъде предпочетен, е въпрос, на който не бих искал да давам все още категоричен отговор, тъй като няма обществен и политически консенсус за избор на модел за финансиране и организация на здравеопазването.
Надявам се на база на нашата работа върху средата и нормативната уредба, при която функционира сегашната здравна система, включително остойностяването на медицинските дейности, добрите европейски практики, които можем да заимстваме, и не на последно място по значение сближаване на позициите на политическите сили около един вариант, който да бъде подкрепен с консенсус на българските граждани, да бъде предложен работещ модел за по-добро здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Доктор Найденова, заповядайте за реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, от казаното дотук разбирам, че сте избрали фондовия принцип както в частния сектор, така и по отношение на Националната здравноосигурителна каса, тъй като терминологията „застрахователи/застраховане“ твърде много обърка абсолютно всички.
Искам да Ви обърна внимание на две неща, които на нас ни правят впечатление.
Първо, по отношение на основния пакет. Вие казвате, че проучвате и се базирате на практиките на Европейския съюз. Знаете ли, че в Холандия самият пациент, отивайки при своя личен лекар, избира какво да бъде включено в основния пакет, който ще покрива със средствата, на които се осигурява? Спирам дотук. Поставям Ви го като въпрос, тъй като в един основен пакет има както час за профилактика, така и за лечебна дейност, така че техният опит мисля, че може да бъде използван.
Второто, което бързам да Ви кажа. Значи ли това, че Националната здравноосигурителна каса ще остане като каса, а ще се пререгистрира като фонд, тъй като Вие приемате само фондовете, защото Касата е едно, а фондът е съвсем друго?
От „БСП за България“ още в началото декларирахме, че сме против демонополизацията на Касата и предполагам, че няма да променим позицията си, но виждам, че и Българският лекарски съюз също се замисли за последствията от една демонополизация на Касата и е против. Вие дадохте отговор дали Касата ще продължава да съществува под тази форма, както досега, или като фонд, но все пак се притеснявам, че няма да бъде направено нищо в тази посока и тя ще бъде свита в сегашната си дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Разбрахме Вашите притеснения.
Господин Министър, имате думата да потвърдите тези притеснения или да ги разсеете.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема доктор Найденова, правилно цитирахте модела в Холандия, но той е много специфичен и единствен по рода си в цяла Европа. Ние сме използвали практиката и опита на повечето, да не кажа на почти всички европейски държави, в които има многофондово финансиране, така че нашето не е изключение, а обратното – Холандското е изключение, това първо.
Второ, Националната здравноосигурителна каса ще се лицензира и като застраховател, така че да има всички условия за конкуренция с останалите фондове. Няма да я оставим с ограничена дейност и да не може да влиза в конкуренция с останалите фондове – в това може да бъдете сигурни, нито ще допуснем в Националната здравноосигурителна каса да отидат болните – да речем от тежко заболяване, старите, нуждаещите се, с висока стойност на финансиране.
Има правила, по които ще регулираме движението на пациентите в зависимост от всички критерии, които са свързани с него. Няма да има разделение по пол, възраст, заболявания, така че бъдете спокойна – Здравната каса ще бъде равностоен партньор с всички останали фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народния представител Джевдет Чакъров относно възможностите за решаване на проблема с недостигащите общопрактикуващи лекари за така наречените неблагоприятни практики по критериите на Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, доцент Чакъров – имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Ананиев, ние имахме възможността с Вас, и то на парламентарен контрол, нееднократно да обсъдим не само Доклада на Европейската комисия от месец юни с оглед на макроикономическите дисбаланси в частта за здравеопазването, откъдето беше и видян – това го знаем, много сериозен дисбаланс по отношение на общопрактикуващите лекари.
За съжаление, нашата страна се нарежда на едно от последните места – само Гърция е след нас, по отношение на обезпеченост на населението на 100 хиляди жители с общопрактикуващи лекари, като в нашата страна цифрата е 64, в Гърция е 42.
Тревожно е това, че има много области в страната, където в последните 10 години няма открита нито една практика. За София можем да дадем пример, че през 2000 г. има към 1000 общопрактикуващи лекари, а в момента те са 800. Особено тревожна е ситуацията и състоянието в някои области и градове. Например в Харманли има само един общопрактикуващ лекар, който е и педиатър, а другият личен лекар е прекратил практиката си.
Но критичен недостиг на общопрактикуващи лекари има в Кърджалийско – обезлюдяването на селата, застаряващото население, но въпреки бонусите на местната власт има много незаети места. Кърджалийска област е с най-сериозен недостиг на общопрактикуващи лекари. Особено критично е състоянието в община Крумовград, където от 17 практики, 11 са незаети, тоест само 6 са заети.
Друга община, където се полагат много сериозни усилия и която подпомага да се разкрият практики, е община Ардино, където от нейна страна към субсидията от 800 лв. се добавят още толкова, но въпреки това не дава резултат.
В разговори с кметовете от област Кърджали се обръщат и към Вас, и към Националната здравноосигурителна каса, да се направи необходимото с оглед на това да има практики – общопрактикуващи лекари, изпълняващи своите задължения и функции на предния фронт на здравеопазването.
С оглед на това моят въпрос към Вас е: след дискусията, дебатите, които имахме, какво се прави за области като Кърджали, където състоянието е критично с оглед на обезпечаването на общопрактикуващите лекари, за да бъдат на предния фронт на здравеопазването? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доцент Чакъров, Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса с Решение от 3 май 2018 г. прие Методика за определяне на месечното заплащане за работа в населени места с регистрирани в регионалните здравни инспекции адреси с неблагоприятни условия за работа на изпълнители на първична медицинска помощ. Методиката е съгласувана с Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Списъкът на населените места и възнагражденията за работа в тях, месечните суми, заплащани от Националната здравноосигурителна каса на общопрактикуващите лекари, определен на база на Методиката, е в сила от 1 април 2018 г. Методиката позволява при всяка промяна на обстоятелствата по индивидуалните договори между общопрактикуващите лекари и с Националната здравноосигурителна каса след проведена среща със съответната районна лекарска колегия на Българския лекарски съюз списъкът да бъде изменян и допълван.
По постъпили предложения на директорите на районните здравноосигурителни каси от 1 април 2018 г. досега това се е случило седем пъти от датата на влизане в сила на Методиката. През 2018 г. за работа в неблагоприятни условия от Националната здравноосигурителна каса са заплатени общо 4 млн. 816 хил. 291 лв. или 2,33% от разходваните средства за първична извънболнична медицинска помощ. На национално ниво през 2018 г. е отчетено нарастване на заплатените средства спрямо предходната година.
Договореният оптимален размер за 2019 г. за плащания за практики, определени като неблагоприятни, е в размер на 5 млн. лв. За периода януари – август 2019 г. Националната здравноосигурителна каса е заплатила 3 млн. 293 хил. 293 лв. За същия период на предходната година средствата са 3 млн. 189 хил. 238 лв.
Националната здравноосигурителна каса е отворена за обсъждане при разработване на новите методики за разпределение на тези средства през бюджетната година. В тази връзка очакванията са по време на преговорния процес за изготвянето на Национален рамков договор за медицински дейности за 2020 г. да бъдат обсъдени предложения, нови критерии за по справедлив начин на разпределение на средствата за работа при неблагоприятни условия.
Същевременно бих желал да Ви информирам, че след широко обществено обсъждане на 23 юли 2019 г. беше одобрена и обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. С разработеното изменение и допълнение на Наредбата се въведе ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти в съответствие с установените потребности от специалисти в страната и по региони.
Предвидено е Министерството на здравеопазването да субсидира базите за обучение на местата, финансирани от държавата, по клинични специалности, като по този начин процесът по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда активно с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения.
Отчитайки необходимостта от стимулиране на интереса към придобиване на специалност „Обща медицина“, Министерството на здравеопазването направи промяна в условията за специализация в контекста на създадената възможност за субсидиране на базите за обучение, а именно – специализацията по Обща медицина вече се осъществява по общия ред за клинични специалности въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, с което ще бъде разрешен основният проблем с липсата на доходи по време на специализацията.
Уважаеми дами и господа, считам, че за да бъде повишен интересът към специализацията по „Обща медицина“, е необходимо не само подобряване на условията за обучение, а и наличието на добра професионална реализация след завършване на обучението. За разлика от финансовите и материалните ресурси човешките не подлежат на механично или задължително териториално разпределение. За оптималното им преразпределение е необходимо създаване на благоприятна среда, предоставяща възможности и стимули, които да произведат в самите медицински специалисти желание за промяна на работното и населеното място. Такива стимули могат да бъдат създавани – привлекателни условия на труд, подходящи възнаграждения, добри условия за професионално развитие, благоприятни условия за обучение и развитие на децата на медицинските специалисти, за работа на останалите членове на семейството и други. Тук, освен държавата, важна отговорност и роля имат органите за местно самоуправление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Доцент Чакъров, заповядайте за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, видно е, че се полагат усилия – онова, което е направено май месец, безспорно е крачка; изключително в положителна посока е уреждането на заплащането, новата форма и формулировка за специализациите в страната. Но за да имаме краен ефект – това, което бих искал да споделя тук пред Вас, е, че трябва да видим дали е достатъчно това. В Кърджалийска и в подобни области не само фокусът не е, но с оглед на това, че там има най-сериозна необезпеченост, с оглед на неблагоприятните практики на общопрактикуващите лекари може би е добре – виждам, че има готовност от Ваша страна, надявам се и от страна на НЗОК – заедно с представителите на общопрактикуващите лекари в съответната област, с оглед на специфичните условия, както посочихте накрая във Вашия отговор, и представителите на местната власт, тоест и седемте общини в Кърджалийска, естествено, и в другите области, да се намери диференциран подход за решаването на тези проблеми. Едва ли е необходимо да посочвам колко е важно на предния фронт общопрактикуващите лекари какви задължения имат и доколко може да се подобри дейността на системата на функциониране на здравеопазването. Така че си заслужават усилията. Разчитам на диалогичност от Ваша страна и готовност този диалог да продължи.
Естествено, сега сме в навечерието на местни избори – това е най-добре да стане веднага след провеждането им, но не бива да се отлага много във времето, защото не търпи отлагане. Действително е притеснително с оглед на картината, която всички ние виждаме. Надявам се със съвместни усилия да има добри резултати и да се намери формулировка, така че да има покриване на местата, където наистина има неблагоприятни практики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само едно изречение, госпожо Председател.
Доцент Чакъров, ще повторя това, което казах преди малко, което отговаря и на Вашето предложение. Ние започваме преговорите с Българския лекарски съюз за 2020 г. Споменах също, че ще предвидим и някои нови, специфични критерии, които да отчитат онова, за което Вие говорите. Надявам се съвместно, заедно, наистина в добра колаборация да стигнем до онези критерии, които ще отчитат точно регионите, териториите и населените места, където има такъв проблем.
Още със самото влизане в Министерството на здравеопазването направих анализ на човешките ресурси в системата. За съжаление, голямо намаление на броя на общопрактикуващите лекари, въобще на медицинския персонал във всичките му видове – най-ниската точка е някъде около 2000 – 2002 г. След това, и моите колеги преди това, пък и аз – мисля, че продължавам тази тенденция, правим крачки, но е много трудно да възстановим онова, което е било в годините до 2000-та. Така или иначе това ни е целта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Михайлов относно разкриването на лечебно заведение на територията на град Габрово.
Заповядайте, уважаеми професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През миналия месец обществеността стана свидетел на решение на Министерския съвет за разкриване на многопрофилно лечебно заведение на територията на град Габрово и област Габрово.
Моят въпрос конкретно към Вас е: какви са аргументите, представени от Министерството на здравеопазването, за разкриване на това лечебно заведение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Министър Ананиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, с промени в Закона за лечебните заведения от 1 април 2019 г. лечебните заведения за болнична помощ се създават с решение на Министерския съвет въз основа на комплексна оценка на потребностите на населението от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта, приета с решение на Министерския съвет от 2018 г., и на представените документи от заявителя по реда на Закона за лечебните заведения. Комплексна оценка се извършва от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Когато в представените документи от заявителя е посочено, че лечебното заведение ще се финансира със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по процедурата се изисква и становище на НЗОК за възможностите за финансиране на съответните дейности. С решението на Министерския съвет, с което се одобрява създаването на лечебно заведение за болнична помощ, се определят: видът на лечебното заведение за болнична помощ, структурата, предвижданият брой легла за болнично лечение, медицинските дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури и срокът за реализиране на проекта, до който може да се подаде заявление за издаване на разрешение по реда на Закона за лечебните заведения.
В съответствие с гореизложените промени в Закона за лечебните заведения МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово, е лечебно заведение за болнична помощ, което следва да се създаде с решение на Министерския съвет. Съгласно представения от заявителя проект новото лечебно заведение ще бъде многопрофилна болница за активно лечение, ситуирана в самостоятелна сграда, специално проектирана и изградена за целта, а тригодишният бизнес план за развитие на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово, предвижда лечебното заведение да разполага със 107 легла и да изпълнява медицински дейности в обхвата на медицинските специалности по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, кардиология, гастроентерология, нефрология, ендокринология и болести на обмяната, нервни болести, физикална и рехабилитационна медицина и образна диагностика.
В рамките на процедурата по Закона за лечебните заведения е изразено становище от НЗОК, според което е нецелесъобразно увеличаване на финансирането на лечебните заведения за болнична помощ в област Габрово за заплащане на дейности, които се изпълняват от съществуващите лечебни заведения. С оглед на това дейността на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово, ще се осъществява при условията на чл. 59, ал. 1а от Закона за здравното осигуряване.
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е изготвила оценка на потребностите въз основа на Националната здравна карта, според която в област Габрово напълно са изчерпани възможностите за разкриване на нови легла по някои от заявените медицински специалности, като гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, нервни болести, а по останалите заявени медицински специалности потребностите са ограничени.
По реда на административната процедура, регламентирана изчерпателно в чл. 37а от Закона за лечебните заведения, въз основа на комплексна оценка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и предложението на министъра на здравеопазването е взето Решение № 513 от 26 август 2019 г. на Министерския съвет, с което се одобрява създаването на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово, и което ще осъществява дейност само по медицинските специалности, за които е установена потребност по Националната здравна карта, с общо 47 легла.
Със същото решение на Министерския съвет е отказано да се одобри извършването на дейности по медицинските специалности гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната и нервни болести, за които не е установена потребност по Националната здравна карта и извършената комплексна оценка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Срокът, до който управителят на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово, може да подаде заявление до министъра на здравеопазването за издаване на разрешение за осъществяване на лечебната дейност по реда на чл. 47 от Закона за лечебните заведения, е определен също с Решението на Министерския съвет – в срок до три месеца от приемането му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Професор Михайлов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, пред мен са данните на Националния статистически институт, които са публикувани официално. Област Габрово е със 112 хиляди жители – в момента броят на болничните лечебни заведения е пет, с това ще станат шест. По брой на легла на 1000 души от населението на области в България, по данни на НСИ за 2018 г., тя се намира в средно положение – с 4,55 легла, като София, която е с близо 2 милиона жители, превъзхожда само с една единица област Габрово. А по отношение на преминал брой болни тя се намира в тройката на първенството – на трето място след София и Плевен. Тоест категорично – Вие си спомняте нашата дискусия за елементите, конфликтните точки при създаването на Националната здравна карта, как те бяха трактувани от Лекарския съюз, от регионалните комисии на Лекарския съюз, които участваха в тяхното формиране – не виждам никакъв смисъл дори в тези 47 легла, за които е получила разрешение болницата.
При всички усилия, които се правят и от Здравната комисия, и от колегите в залата при гласуването на бюджета на НЗОК, за ограничаване на броя на леглата в България и на лечебните заведения, защото ние се намираме на първо място по брой на легла на глава от населението в Европа, намираме се на незавидно, едно от първите места по брой на хоспитализации – над милион и двеста хиляди, при всичките усилия на НЗОК и на Министерството за намаляването им през последните години, за мен е абсолютно странно това решение – то е необосновано.
Това поставя още по-големия въпрос, който ние поставихме тогава при обсъждането на Заключителните разпоредби – по този повод, и не само по този, сме внесли нашата жалба в Конституционния съд: откъде накъде Министерският съвет ще взема решение за откриването на една или друга болница, като това е изцяло в компетенциите на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми професор Михайлов, от Вашето изказване разбирам, че Вие поставяте под съмнение принципите и правилата, при които Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването е приел това решение.
Ако добре си спомняте, защото виждам, че наистина тук има много добри специалисти в областта на здравеопазването, в първоначалния вариант бях предложил откриването на болниците, както се откриват и висши учебни заведения, да става от Народното събрание. Тогава Вашите мотиви бяха, че нямате тази компетентност и няма как Народното събрание това да го прави. А сега всъщност Вие излизате и казвате, че онова решение не е правилно. Ами като имате тази компетентност, защо отхвърлихте моето предложение тук да одобрявате откриването на новите болници? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
За съжаление, нямате възможност за отговор и отношение, професор Михайлов.
Продължаваме със следващия въпрос, който сте задали – въпрос от народния представител Георги Михайлов относно трансплантационно лечение на български граждани извън територията на страната.
Заповядайте – актуална тема.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в рамките на парламентарния толеранс и правила аз няма да се възползвам сега от дадената ми дума…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Недейте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …за да правя реплика на дупликата на господин министъра, а ще премина към следващия въпрос.
През последните седмици станахме свидетели, като общественост, на две, коментирани широко от медиите, събития. Едното беше представянето на успешно трансплантирани български деца извън територията на страната – не искам да коментирам къде точно и с какви здравни проблеми са били те, като беше изтъкнато, че са събрани значителен брой средства, които практически са изтекли извън територията на страната. На фона на всичко това отново от медиите, и то с основание, беше коментирано задържането на група хора, които са предвиждали извършването на незаконна трансплантация в съседна нам държава по правила, които абсолютно противоречат на Закона.
На 1 февруари 2019 г. с решение на Народното събрание ние Ви натоварихме за съставянето на бързи мерки, последва и анализ от Ваша страна, за подобряване състоянието на Трансплантационната програма в България във всичките ѝ направления.
В рамките на академичния толеранс, така да го нарека, с двумесечно закъснение на 28 май Вие представихте в Народното събрание Доклад, по който имахме дебат. Сега през последните 30 дни освен с тези нелицеприятни факти според мен станахме свидетели и на още един факт, за който аз не смятам, че Вие носите някаква лична отговорност – прекъсването на контактите ни с болницата във Виена, която беше влязла в колаборация с българското Министерство по отношение на белодробните трансплантации.
Позволих си да прочета публикувания от така наречената Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – анализ на трансплантационната дейност. Аз не бих нарекъл това анализ – това са данни от статистиката, и те продължават да затвърждават у мен, а и във всички хора, които са се занимавали и се занимават с трансплантационната дейност в Република България, впечатлението, че ние стоим в един много сериозен застой и беглите опити за анализ, които са цитирани тук, не биха могли да удовлетворят желанието и на добре подготвените български трансплантационни екипи, както и на цялата нация, за решаването на толкова важни проблеми, каквито са проблемите на болните, нуждаещи се от трансплантация.
Моят въпрос към Вас е: споделете като принципал на Министерството на здравеопазването какво е състоянието на Националната програма в момента? Това, което е качено на сайта на Министерството, касае само насърчаване на донорството, но то не касае глобалния проблем в Трансплантационната програма в България. Как виждате Вие неговото решаване в обозримо близко бъдеще? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Михайлов! Проектът на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2019 – 2023 г. обхваща всички видове органи на трансплантация на български граждани в България независимо от тяхната възраст и предвижда мерки за идентифициране на всички потенциални донори. В този смисъл чернодробната трансплантация за деца може да бъде провеждана на територията на Република България при наличието на подходящ донор, включването на българския пациент в списъка на чакащите в България и при спазване на всички изисквания за качество на здравните грижи във всеки един етап на трансплантацията – предтрансплантационна дейност, трансплантация, следтрансплантационна дейност с изследвания, наблюдения и лечение на реципиентите.
Проектът на Националната програма беше публикуван за коментари и бележки на 14 август 2019 г. на официалната интернет страница на Министерството на здравеопазването, като към момента се обсъждат постъпилите предложения по документа.
Между другото, аз промених и заповедта – вкарах и двама представители на пациентските организации. Те ще дойдат с конкретни предложения и наистина ще подобрим съдържанието и качеството на Програмата.
За изпълнението на планираните мерки е предвидено и осигуряване на средства както за предтрансплантационните, така и трансплантационния и следтрансплантационния период – наблюдение, лечение, изследвания и други, за необходимата апаратура и стимулиране на координаторите по донорство – трансплантационните екипи и медицинския персонал, ангажиран с дейността. За целта ще се търсят възможности за осигуряване и на европейски средства. Независимо от това, с проектобюджета на Министерството на здравеопазването аз съм направил своята заявка пред Министерството на финансите.
С предложените промени в Наредба № 2 – това е новото, което, надявам се, сте видели, разработени съвместно с представители на НЗОК, на родители на деца с онкохематологични заболявания и на лечебните заведения, в които тези деца се лекуват, е облекчен достъпът на българските граждани, в това число и на децата, до качествена и навременна медицинска помощ. В момента извършването на трансплантация на органи, хемопоетични стволови клетки в чужбина може да бъде финансирано само в Европейския съюз, европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария или в държави, с които България има сключен договор.
Министерството на здравеопазването предлага това ограничение да отпадне и в случаите, когато трансплантацията не може да бъде извършена в България, такава да бъде финансирана в най-подходящото за пациента лечебно заведение в чужбина. Грижата за контакт и комуникация с трансплантационните центрове ще бъде не на пациента, а на отговорните публични институции – Националната здравноосигурителна каса и Изпълнителната агенция „Медицински надзор“. Извършените по този ред трансплантации ще бъдат финансирани от държавата. Промените са публикувани на сайта на Министерството на здравеопазването и до края на месец септември ще приключи обсъждането им.
Страната ни полага всички необходими усилия, за да засили сътрудничеството за обмен на органи и да се присъедини към Евротрансплант като равноправен партньор. Показателно в това отношение е, че след създаването на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ България е предоставила по линията на Евротрансплант седем органа, четири от които бял дроб. Страната ни се присъедини и към FOEDUS – електронна платформа за обмен на органи между членовете на организацията.
Предвид липсата на специалисти в страната, които могат да провеждат белодробна трансплантация, продължава сътрудничеството с отделенията по гръдна хирургия към Многопрофилна болница – Виена, за обучение на български специалисти. Четирима наши лекари вече преминаха краткосрочното обучение във Виенската болница, а през месец януари 2020 г. ще започне дългосрочното обучение на 16 наши специалисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
След отговора следва реплика.
Заповядайте, професор Михайлов – имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в личен разговор с Вас помолих в този анализ и в мерките, които се предприемат, да се обърне сериозно внимание на клетъчната трансплантация. Аргументирах се пред Вас. След това имаше заявка от страна на Ваш заместник към основната структура, ангажирана с този проблем в България, но отново в този анализ и отново всичко това, което се говори в България, клетъчната трансплантация, която е стратегически фрагмент от цялата Трансплантационна програма по моя преценка, а тя е съвсем обективна като специалист, се неглижира.
Затова Ви моля в началото на моите бележки да обърнете сериозно внимание на това и надявам се в следващите месеци, когато се формира бюджетът, наистина да се обърне внимание и на този фрагмент от Програмата.
Колкото до това, което Вие отбелязахте, не бих се съгласил всяка позитивна промяна в Република България по отношение на здравеопазването да става след печален случай. Вие си спомняте случая, който се коментира юни месец, спомняте си фактите, които бяха изнесени по този случай – не искам сега тук да занимавам и колегите, и уважаемите зрители, и слушатели на парламентарния контрол с печалните факти тогава около историята на заболяването на едно българско дете, та чак тогава да стигнем до идеята какви нонсенси се извършват в осигуряването на достъпа на подобни пациенти до лечение, участието на техни родители в механизма за достигане до лекарства и така нататък.
Пожелавам Ви от все сърце – и на Министерството, и на България, тези проблеми предварително да се решават в страната, а не да се стига до тяхното решение, след като се случи един или друг печален факт. По-важното в случая обаче е – и затова се надявам да има диалогичност, но истинска диалогичност сега, при конструирането на бюджета. Ние сме внесли, знаете вероятно, Законопроект за изменение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, в който се опитваме с най-добронамерено желание да улесним част от логистиката, не казвам цялата логистика на трансплантационния процес, като в Закона, който предлагаме, изменението на Закона, изрично е записано финансирането, нарочното финансиране на тази програма.
За мен ще бъде изключително удоволствие, надявам се да го получа, членовете на Здравната комисия, нашата парламентарна група да получат достъп до дискусиите за бюджета в това отношение и когато стигнем до неговото приемане, предварително на заседанията на съответните комисии да не се стига до това галопиране през цифри, с които със силата на мнозинството да се решават нещата, а наистина по един консенсусен начин ние да намерим това решение в бюджета, което трябва да реши тези толкова сериозни и толкова раними проблеми на здравеопазването в Република България. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми професор Михайлов, може да бъдете сигурен, че не съм от хората, които обичат да вървят след събитията – поне досега не съм го показал като поведение. Защо сега променяме Наредба № 2? Защото до лятото ние бяхме сключили Споразумение с Виенската болница не само за обучение, но и за трансплантации на български граждани.
За съжаление, не само в Австрия, във всички европейски държави извършването на трансплантации на чужди граждани беше прекратено. Не е български проблем. Това е проблем на Европа. То бе прекратено по две причини: първо, поради липса на достатъчно донори, второ, поради липса на персонал. Забележете – на сестрински персонал, поради което всичките трансплантационни центрове изпратиха писмо до всички останали държави, че спират приемането за трансплантации на чужди граждани, защото не могат да обслужват и собствените си граждани.
Това ми даде правото и основанието веднага да задействам промяната в Наредба № 2 и, както виждате, тя буквално след 10 дни, като свърши общественото обсъждане на сайта на Министерството, ще я подпиша и тя ще стане факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми колеги, преди да продължим, ще прочета едно съобщение.
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба, посветена на 70 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Китай. Тя представя творбите на шестима китайски и седем български художници, които отразяват естеството на културите на двете страни. Експозицията разкрива приятелските връзки между България и Китай.
Всички народни представители са поканени на откриването.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Въпрос от народния представител Георги Гьоков относно въздействието на опасните количества серен диоксид във въздуха върху здравето на българите.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! В средата на миналия месец излезе едно изследване на „Грийнпийс“ – Индия, озаглавено „Глобалната база данни в най-горещите точки на замърсяване със серен диоксид“. Въпреки че то остана някак си настрани от общественото любопитство, от него става ясно, че България е единствената държава в Европейския съюз, класирана в топ 20 на най-големите замърсители със серен диоксид в света, въпреки че – за сравнение мога да го кажа, по територия заемаме 111 място, а по население 101 място.
Серният диоксид е изключително опасен замърсител на атмосферния въздух и постъпва в организма чрез респираторната система. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90% в горните дихателни пътища, по-малко в ниските отдели на дихателната система, действа силно дразнещо върху очите, лигавицата, кожата и дихателните пътища. При тежки отравяния може да се наблюдава бронхоспазъм, белодробен оток, остра обструкция на дихателните пътища и пневмония.
Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушаване на имунната защита на белия дроб и увеличаване на съществуващите белодробни и сърдечно-съдови заболявания. Това са неща, които трябва да будят тревога у здравните власти в България, и у тези, които се занимават с екология, разбира се.
Уважаеми господин Министър, аз си задавам въпроса с ясното съзнание, че няма как да не Ви тревожат тези неща, но все пак трябва да излезем пред българската общественост с някаква ясна позиция по тези обгазявания на хората. Затова Ви питам: притеснява ли Ви изнесеното в данните на „Грийнпийс“ – Индия, има ли изследвания и анализи за въздействието на серния диоксид върху здравето на българите, конкретни изследвания за българите по райони – в рисковите райони най-вече?
Най-важният въпрос, господин Министър, е: какви превантивни мерки за опазването на здравето на българите от въздействието на опасните количества серен диоксид във въздуха ще набележи и приложи Министерството на здравеопазването и, разбира се, в какви срокове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Министър Ананиев, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, националният компетентен орган по въпросите на околната среда, включително превенцията и контрола на замърсяващите въздуха емисии, е Министерството на околната среда и водите.
Основният нормативен документ относно качеството на атмосферния въздух е Законът за чистотата на атмосферния въздух. Съгласно Закона Министерството на околната среда и водите провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух за осигуряване на устойчиво развитие, а неговите териториални контролни органи – регионалните инспекции по околната среда и водите, и общинските власти осъществяват контрола и управлението на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия.
В изпълнение на хоризонталната политика по опазване на общественото здраве е издадена и Наредба № 12 от 2010 г., с която се урежда и установяването на алармени прагове за серен диоксид, азотен диоксид и озон, както и информационен праг за озон.
Отчитайки медицински доказания факт, че замърсяването на въздуха безспорно вреди на човешкото здраве, Министерството на здравеопазването чрез териториалните си структури – регионалните здравни инспекции, и експертизата на Националния център по опазване на общественото здраве изготвя препоръки към общинските власти, които следва да бъдат включени в действащите и актуализирани общински програми за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.
Ефективни мерки, с които би се постигнало редуциране на нивата на атмосферните замърсители и ограничаване на вредните им въздействия върху здравето на населението, следва да са насочени към: основните регионални емитери, свързани с внедряването на най-добрите налични техники и пречиствателни съоръжения; газифициране на населените места с оглед намаляване на емисиите на прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от битовото отопление; регламентиране на стандарти за качеството на твърдите горива и ефективността на отоплителните уреди; залесяване на общинските терени; възстановяване и поддържане на озеленителните пояси; преустановяване и недопускане на нерегламентирано изгаряне на опасни отпадъци, и други.
Бих искал да Ви информирам, че в изпълнение изискванията на чл. 10 от Закона за чистотата на атмосферния въздух Министерството на околната среда и водите разработи Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030 г., приета от Министерския съвет на 11 септември тази година – само преди няколко дни.
В Програмата са предвидени редица политики и мерки, които следва да бъдат проведени за намаляване на емисиите в периода 2020 – 2030 г. Включени са всички държавни органи и ведомства, регламентирани са ангажиментите им за опазване на факторите и компонентите на околната среда, а оттам и за опазване на общественото здраве.
Уважаеми господин Гьоков, убеден съм, че с общи усилия отговорните институции, общинските и областните администрации ще успеят да създадат необходимата организация и ще предприемат съвместни действия за подобряване качеството на живот и осигуряване на условия за увеличаване продължителността на живота на българските граждани в добро здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков, отново имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, благодаря Ви за отговора.
След като излезе изследването, аз съм задал въпрос и към Вас, и към министъра на околната среда и водите, ще задам същия въпрос и към министъра на енергетиката.
Във Вашия отговор се съдържаха повече мерките, които са взети и се вземат от страна на държавата в лицето на Министерството на околната среда и водите, но знам, че няма как Министерството на здравеопазването да няма отношение по този въпрос, още повече че през месец юли тази година има вече заведено второ дело срещу страната ни пред Съда на Европейския съюз във връзка с качеството на въздуха от Европейската комисия и то именно за серния диоксид, и това, след като страната ни беше осъдена през 2017 г. за високи норми на фини прахови частици. Може би трябваше да Ви питам във въпроса си какви са резултатите от високото съдържание на фините прахови частици, защото по-нататък ще Ви кажа няколко цифри, които Вие няма как да не ги знаете, но според Годишния доклад на Евростат за смъртността в Европейския съюз, обобщават данните за 2015 г., България е начело на статистиката на Европейския съюз по смъртност на населението. При средно около 1000 починали на 100 000 население в Европейския съюз, в България те са 1600.
През 2019 г. нещата надали са се придвижили в положителна посока, по-скоро са се задълбочили. Най-честата причина, наред със сърдечните удари, инсултите и онкологичните заболявания, е заболяванията на дихателната система. Затова действията на серния диоксид върху дихателната система като правило се съчетават с влиянието на праха и се получава една убийствена комбинация.
Няма да се спирам, тъй като няма и време, на продължителността на живота в България, но хубаво е, когато се борим против тези замърсявания, да има едно обединение на всички засегнати страни. В случая – Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на енергетиката, ако щете и Министерството на икономиката, за да може да се набележат комплексни мерки, да защитим българина и да направим така, че малко повече да живее и малко по-здрав да бъде. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Министерствата не са засегнати страни – те са отговорните страни за проблема.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Гьоков, наистина това е хоризонтална политика – опазването на въздуха и грижата за здравето на българските граждани. Затова и ние преди една седмица – на 11, приехме Национална програма, в която, ще Ви помоля да я отворите, да видите всички ангажименти на институциите, които са свързани с този процес.
Ангажиментът на Министерството на здравеопазването на този етап е да даде указания, когато се достигне критичната точка на замърсяването да дадем указания на местните власти – те да отразят мерките, които предвиждаме в техните местни програми. Ние наистина си изпълняваме абсолютно стриктно нашите задължения, но трябва да обединим усилията на всичките институции. Това мисля, че сме го постигнали с Националната програма и аз съм убеден, че ще има добър ефект от нейното изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народните представители Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев относно състоянието на сградата, избрана за новата педиатрична болница.
Доцент Йорданов, виждам, че Вие се насочвате към трибуната – заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Министър, един от основните Ви приоритети, който подкрепихме единодушно, беше изграждането на Национална педиатрична болница. След дълги разисквания, емоционални на моменти, беше избрана и подходяща според Вашия екип постройка – недостроена сграда на територията на Александровска болница, в резултат на което Вие продължихте процедурата и пуснахте обществена поръчка на база инженеринг.
Още в началото обаче се появиха мнения от компетентни специалисти, които поставиха под въпрос възможностите тази сграда да изпълни предназначенията, които ще ѝ бъдат възлагани.
За какво се касае? Появиха се мнения, че спирането на строежа навремето, преди повече от 30 години, е било на базата на едно потъване, на поддаване на почвата в местността, в която тя е построена. Това следва да се установи с конструктивно обследване.
Затова моят въпрос към Вас е: преди всичките дейности по пускане на обществената поръчки, направено ли е конструктивно обследване на сградата за нейните възможности, защото наистина елементът премахване на горните два етажа, за да не увеличим товара на сградата, ми звучи малко като неспециалист, не много добре? Ако е направено конструктивното обследване, какви са резултатите от него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Йорданов.
Уважаеми министър Ананиев, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема професор Клисарова, доцент Йорданов и доктор Тимчев, сградата, определена за нова педиатрична болница, е обследвана през месец февруари 2019 г., като заключението от конструктивното обследване е, че строежът може да бъде завършен след извършване на строително-възстановителни дейности. Препоръчано е да бъде извършено възстановяване на целостта на сечението на стоманобетонните елементи, както и да се усилят подовите конструкции и стоманобетонните шайби. Изготвени са количествени сметки за препоръчаните видове работи и същите са част от дейностите, включени в обществената поръчка за извършване на инженеринг – проектиране, строителство и авторски надзор на Националната многопрофилна детска болница.
Резултатите от конструктивното обследване са публикувани в електронна преписка на обществената поръчка на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и всеки, който иска, може да се запознае с тях.
В обществената поръчка е посочено, че всеки, който иска да се запознае с пълното конструктивно обследване, може да го направи на място в сградата на Министерството на здравеопазването през целия срок за подаване на офертите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Доцент Йорданов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Ще се радвам нещата да протекат без проблеми. Ние ще следим, защото хората, които биха изявили желание, по тяхно мнение в медиите, считат, че сумата, която е определена, не е достатъчна именно поради необходимостта от допълнителни мерки, които трябва да се предприемат, за да бъде укрепена сградата.
Искрено желаем тя да се случи и ще направим възможно то да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Дуплика, господин Министър, заповядайте – имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми доцент Йорданов, изграждането на Детската болница е един от основните приоритети не само на Министерството на здравеопазването, а на редица поколения, които чакаха нейното изграждане.
Финансовият ресурс няма да бъде пречка за изграждане на болницата – каквото трябва, ще се направи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
Продължаваме с въпрос от народните представители Илиян Тимчев, Анелия Клисарова и Георги Йорданов относно изпълнение на Проект „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“.
Доктор Тимчев, заповядайте – имате думата.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в съответствие с един от приоритетните проекти на Вашето управление – „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“, би следвало до края на годината да приключи обучението на около 7000 медицински специалисти в спешната помощ.
Въпросът ми към Вас е: смятате ли това за реалистично и какъв е Вашият график за изпълнение на Проекта? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви – точен, кратък въпрос.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Може ли да използвам от неговото време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР:Можете да използвате част от неговото време, не цялото.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема професор Клисарова, дали ме чува, не зная…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Да предположим, че Ви чува.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: …доцент Йорданов и доктор Тимчев, Министерството на здравеопазването в качеството си на конкретен бенефициент по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ изпълнява проект „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“ с основна цел подобряване качеството на предоставяната спешна медицинска помощ чрез инвестиции в човешкия капитал. Общият бюджет на Проекта е 7 млн. лв., които са сто процента безвъзмездна финансова помощ.
В изпълнение на дейностите по Проекта е изграден и оборудван Национален център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ, създаден с Постановление на Министерския съвет № 239 от 2016 г. като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването.
До момента са изпълнени всички подготвителни дейности – доставено, монтирано, и пуснато в действие е заложеното в Проекта специализирано и технологично оборудване, и обзавеждане. Избран е изпълнител, който ще проведе обученията на служителите от центровете за спешна медицинска помощ и на служителите от спешните отделения. Предстои сключване на договора с избрания изпълнител.
Поради отказ от страна на класирания на първо място участник по проведената обществена поръчка с предмет „Осигуряване на логистика“, става въпрос за пътни, нощувки, хранене, кафе паузи за обучаващите, Министерството на здравеопазването обяви обществена поръчка в условията на спешност, позовавайки се на чл. 74, ал. 4 от Закона за обществените поръчки за избор на нов изпълнител.
С цел оптимизиране на дейностите и постигане на допълнителни ползи за системата на спешната медицинска помощ като резултат от изпълнението на Проекта, същият бе изменен, като пред Управляващия орган Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ успешно бяха защитени допълнителни дейности, като създаване на онлайн система за дистанционно обучение чрез разработване на специализиран софтуер за осигуряване на теоретично и практическо обучение на участниците в обученията, закупуване на високотехнологично оборудване и създаване на диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми.
Крайният срок за изпълнение на Проекта е 31 декември 2019 г. С цел успешно изпълнение на горецитираните дейности между Министерството на здравеопазването и Управляващия орган – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“, тече процес на подписване на анекс към Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с който срокът на Проекта ще бъде удължен до 31 декември 2020 г. Това ще гарантира успешното провеждане на първоначалното и периодичното обучение на служителите от системата на спешната медицинска помощ съгласно заложените индикатори в Проекта.
По отношение графика на изпълнение на Проекта Ви информирам, че към момента същият се изпълнява текущо, като изцяло е приключено изпълнението на част от дейностите по Проекта. Изготвен е анализ на нуждата от обучение на служители от системата на спешната медицинска помощ, създадени са методика и програми за първоначално и периодично обучение на всички категории персонал от центровете за спешна медицинска помощ и спешните отделения и са разработени методики за първоначална и периодична оценка на професионалните компетентности в спешната медицинска помощ. След сключването на Допълнително споразумение, касаещо удължаване на срока за изпълнение на дейностите, графикът на Проекта ще бъде актуализиран спрямо новия срок – 31 декември 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Ананиев.
Доктор Тимчев, заповядайте за реплика.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, не знам дали знаете, но аз имам специалност „Спешна медицина“ и в 17-годишната си практика като такъв лекар съм провел два такива курса, организирани точно от Министерството на здравеопазването.
Това, което ми говорите за онлайн обучение, и то практическо, не мисля, че ще бъде приложимо точно за практическото усъвършенстване и придобиване на уменията, които трябва да имат работещите в Спешната помощ. Това трябва да се осъществява в такъв един учебен център и това е хубаво.
Имаше проблеми с този учебен център. В момента има ли директор този учебен център и колко човека работят там? Исках да чуя някакъв график: как ще преминат тези 7 хиляди работещи в системата на спешната медицина до края на тази година, като казвате, че всичко друго е осъществено? Всъщност една голяма сума, която ще осигури битовизмите на командированите тук, в София, за да се обучават, е пречката да се осъществи това обучение. Сигурен съм, че и учебните програми са направени.
Има ли опасност въобще този проект да бъде загубен и ще търпи ли Министерството неустойки по изпълнение на този договор? На това също трябва да отговорите, защото работещите в системата дори не са чули, че ще има такъв обучителен курс. Въобще нещо ще се предприема ли и така нататък?
Та исках и това беше целта и на моя въпрос – все пак да осветлите докъде е стигнал този проект. И тъй като аз за втори или за трети път Ви задавам този въпрос, явно с още една година ще го удължим. Дано до края на този мандат все пак този проект се осъществи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика и отговор на поставените уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми доктор Тимчев, нямам спомен от периода, в който съм в Министерството, да съм върнал пари нито в бюджета, нито в Европейската комисия. Така че можете да бъдете сигурен, че и тези пари няма да върна. Може да бъдете сигурни, че Проектът ще бъде изпълнен.
Спомняте си, в началото на мандата всички проекти в Министерството бяха замразени. Сега всички се изпълняват. И ако не са обжалванията по Закона за обществените поръчки, след три месеца щяхме да имаме и електронна карта, и електронна рецепта и електронно направление. За съжаление, обжалванията удължават срока за изпълнение на проектите, но така или иначе те ще бъдат изпълнени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Следва въпрос от народния представител Валентина Найденова относно изплащането на медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания от Националната здравноосигурителна каса, считано от 1 януари 2020 г.
Уважаема доктор Найденова, заповядайте, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги народни представители! С бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. се направиха изменения и допълнения в членове 23 и 45 от Закона за здравното осигуряване, с което Касата се задължава да изплаща медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хора с увреждания.
Във връзка с това моля, господин Министър, да ми отговорите: ще бъде ли изпълнен заложеният срок в § 43, т. 3 от Закона за бюджета на Националната каса за 2019 г.? Каква е готовността на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса да изпълни законовите текстове, свързани с чл. 23 и чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, и необходими ли са допълнителни законови промени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Найденова!
Министерството на здравеопазването е предприело необходимите организационни и подготвителни действия с оглед въвеждането и изпълнението на цитираните от Вас членове 23 и 45 от Закона за здравното осигуряване, в това число и в изпълнение на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, съгласно който Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно изработват и утвърждават механизмите и стандартите по чл. 73, ал. 3 от същия закон в срок до края на месец септември 2019 г.
Създадена е Междуведомствена работна група със задача на основание чл. 73, ал. 4 от Закона за хората с увреждания да изработи механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания по чл. 73, ал. 3 от същия закон, както и да анализира необходимостта от иницииране на други нормативни промени по осигуряване условията за прилагане на подхода за финансиране и предоставяне на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, които от 1 януари 2020 г. ще се осъществяват от системата на здравеопазването.
Междуведомствената работна група включва представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и Изпълнителната агенция по лекарствата. Обсъдени са опитът, трудностите и проблемите, които среща социалната система при предоставяне на помощни средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, както и обстоятелствата, налагащи прехвърлянето на финансирането към здравната система. Разгледани са разписаните в чл. 73, ал. 4 от Закона за хората с увреждания понятия „механизъм и „стандарти за качеството на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия“ с оглед дефиниране на тяхното съдържание.
На база на извършен анализ и на натрупания опит, трудности, проблеми при предоставяне на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се изготвят съответните нормативни промени, свързани с финансирането и предоставянето им в Националната здравноосигурителна каса.
Механизмите и стандартите за качеството на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания по чл. 73, ал. 3 от Закона за хората с увреждания ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването за обществени консултации в законоопределения срок.
В момента същите се финализират като промени в съответните два подзаконови нормативни акта, а именно Наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия и Наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване.
На този етап е идентифицирана необходимостта от правно прецизиране на разпоредбата по чл. 73, ал. 3 от Закона за хората с увреждания и съответната промяна с предложена заключителна разпоредба в Проекта на закона за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, като се предлага точното посочване в разпоредбата на подзаконовите нормативни актове, в които следва да бъдат включени механизмите и стандартите.
Срокът на общественото обсъждане на Законопроекта приключи на 18 септември 2019 г. Предстои финализирането му и внасянето му за одобрение в Министерския съвет. Министерството на здравеопазването ще предприеме необходимите мерки с оглед осигуряване прилагането на чл. 23 и чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, така че той да влезе в сила от 1 януари 2020 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Доктор Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, Вие чухте, че Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, както и Националната здравноосигурителна каса нормативно са готови за този процес.
Уважаеми господин Министър, искам и на нещо друго да Ви обърна внимание и си позволявам да го направя – нещо малко по-скромно, а то е: има ли Националната здравноосигурителна каса чисто административна готовност да посрещне това предизвикателство? В личен план смятам, че тази готовност все още не е изпълнена, тъй като знаем, че Националната здравноосигурителна каса се намира предимно в павилионни помещения, на павилионен принцип, да не говорим, че някои структури все още се намират в апартаменти под наем.
Аз и моите колеги имаме притеснение за това как от месец януари хора с увреждания ще застанат, ако има такива изградени чакални, в Националната здравноосигурителна каса, за да могат да получат нещата, които по закон им се полагат.
Още нещо, ще отида и по-нататък. Мисля, че трябва отсега да се подготвим за по-добро обслужване, защото ще възникнат жалби, ще възникнат проблеми с контрола, със санкциите, които Касата трябва да упражнява. Ето защо смятам, че в тази насока не би трябвало да се изпуска Вашето внимание.
Ние сме готови да подкрепим всяко нещо от законодателна гледна точка, но ще помолим и другата част, за да могат хората да бъдат посрещнати така, както е редно – да бъдем готови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Господин Министър, не желаете да се възползвате от правото на дуплика.
Продължаваме със следващия въпрос от народния представител Валентина Найденова относно бъдещи действия по стабилизацията на Многопрофилна болница за активно лечение „Професор Параскев Стоянов“ АД – град Ловеч.
Заповядайте, отново имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, Вие предприехте твърде много мерки за стабилизация на Многопрофилна болница за активно лечение „Професор Параскев Стоянов“ АД – град Ловеч, нещо, за което ние с моя колега Милко Недялков сезирахме отдавна.
Моля да ми отговорите на следния въпрос: предвиждате ли да бъдат приватизирани отделни обособени части и дейности в същата болница?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви – кратък и ясен въпрос.
Очакваме отговора – заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, Многопрофилна болница за активно лечение „Професор Параскев Стоянов“ АД – град Ловеч, е лечебно заведение, търговско дружество със смесено държавно и общинско участие, в което държавата притежава 69,92 на сто от капитала, а останалата част е разпределена между общините от региона.
Условията и редът за осъществяване на приватизационна процедура нормативно са уредени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. По отношение на търговските дружества с държавно участие в капитала в чл. 1, ал. 2 от Закона е дефинирано понятието „приватизация“, а именно: „прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала, или на чуждестранни лица на дялове или акции, собственост на държавата или общините от търговски дружества; дялове или акции, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала; обособени части от имуществото на търговските дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала“.
Посочих всичките възможни опции, които предвижда Законът за приватизация и следприватизационен контрол. В тази връзка следва да се има предвид, че всички лечебни заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала, са включени в Забранителния списък за приватизация съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като редът за продажбата на обособени части от тях е императивно уреден – в чл. 28, алинеи 9 и 10 от същия.
В допълнение – т. 2 от § 2 от Допълнителните разпоредби на този закон дефинира и понятието „обособена част от лечебното заведение“. Тя е такава, която не е свързана пряко или чрез нея не се осъществява лечебна дейност на същото лечебно заведение и може самостоятелно да осъществява стопанска дейност, недвижим имот, както и незавършени обекти на строителство – собственост на лечебното заведение.
И накрая, по въпроса, който най-много Ви интересува. Предвид гореизложеното Ви информирам, че в Министерството на здравеопазването не е инициирана процедура за продажба на обособени части, недвижими имоти на МБАЛ „Професор Параскев Стоянов“ АД – град Ловеч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Доктор Найденова, заповядайте за реплика – имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря за отговора, че в Ловешката болница няма инициирана процедура за приватизация, още повече че ние вече виждаме първите решения на Министерския съвет за продажба на активи на Министерството на здравеопазването в тази посока и това беше поводът да Ви задам този въпрос.
Аз не получих отговор за бъдеща приватизация вече на дейности, защото активите са едно, а дейностите са друго. Вие ми казахте само и ми отговорихте за активите, че не се предвижда такава приватизация или обособени части.
Какво ще стане с дейностите? Няма да давам пример за това което беше забранено, което се стопира от Ваша страна, откакто Вие сте министър, за което всички Ви благодарим, във Врачанската болница. Все пак процесът за приватизация на дейности – той стои и евентуално точно в тези болници, които са най-застрашени, би могло това да се случи и затова втората част от моето питане беше и по отношение на приватизация за дейности, за което бих искала да чуя и за там един сериозен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Заповядайте за отговор, министър Ананиев, по отношение на приватизацията на дейности.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема доктор Найденова, на този етап няма вероятност или действие от страна на Министерството на здравеопазването да извършваме приватизация на дейности.
Това не означава, че ние заедно с ръководството на болницата, заедно с обществеността в града няма да обсъждаме въпрос за оптимизиране на дейности и повишаване ефективността на тези дейности, но за приватизация на дейност на този етап нямаме такова намерение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Станислав Владимиров относно състояние на центровете за спешна медицинска помощ на територията на област Перник.
Заповядайте, уважаеми господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, за пореден път ще Ви задам въпрос, свързан със състоянието на спешната медицинска помощ в Перник.
За съжаление, за времето от началото на мандата до днес почти нищо не се е променило към по-добро. На територията на област Перник функционират пет центъра за спешна помощ в общините Перник, Радомир, Трън, Земен и Брезник. Те продължават да разполагат с остаряла апаратура, която е крайно недостатъчна, и има недостиг на линейки и специалисти. Проблемите на спешните центрове в малките общини се задълбочават, а за възможността на Центъра за спешна медицинска помощ в Перник да функционира нормално, помага единствено това, че се намира в сградата на Многопрофилната болница „Рахила Ангелова“. В спешните центрове в Трън, Земен, Брезник и Радомир има лекари, които не са мобилни, когато линейката е на адрес. Поради това достъпът не само до болнична, а и до спешна помощ на жителите на малките общини е изключително затруднен. Често се налага болните да се извозват с лични автомобили повече от 50 км до областната болница.
Въпреки всичките заявки за подобряване на нивото на спешната помощ в област Перник от Ваша страна и на директора на Центъра за спешна медицинска помощ в Перник хората често не могат да получат адекватна помощ.
Уважаеми господин Министър, за пореден път Ви задавам въпроса: ще бъдат ли предприети мерки за подобряване на материалната база на центровете за спешна медицинска помощ на територията на област Перник? Какви и кога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров.
Министър Ананиев, заповядайте. Имате думата за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, Център за спешна медицинска помощ – Перник, е създаден с Постановление № 195 от 11 октомври 1995 г. Същият е структуриран с пет филиала за спешна медицинска помощ, разкрити в градовете Перник, Радомир, Земен, Брезник и Трън. (Шум и реплики.)
За осигуряване на спешна медицинска помощ в Центъра са структурирани осем мобилни екипа – един транспортен домедицински екип и четири стационарни екипа, разкрити във филиалите, в които няма лечебни заведения за болнична помощ с разкрити спешни отделения.
За осъществяване на дейността си Центърът за спешна медицинска помощ е оборудван с 18 броя линейки, 10 от тях са основни, с които мобилните екипи изпълняват ежедневните си дежурства, и осем са резервни; 14 от линейките са закупени през 2007-а, 2008-а и 2009 г.; две през 2015 г. и две през настоящата година.
Ръководството на Центъра е разпределило наличните линейки, съобразно теренните условия за всеки един филиал за спешна медицинска помощ. Разпределението по две линейки за всеки филиал извън град Перник позволява осигуряването на адекватна спешна медицинска помощ на обслужваното население по всяко време на денонощието.
Наличното медицинско оборудване в линейките и стационарните екипи е достатъчно за диагностика и реанимационни действия. Във всяка линейка е налице ЕКГ-апарат, дефибрилатор, апарат за механична вентилация, аспиратор, реанимационна чанта, кислородна инсталация, глюкомер, пулсоксиметър.
Създадено е погрешно впечатление, че наличното медицинско оборудване е старо и амортизирано, но поради ниската му натовареност във филиала от типа на тези в област Перник то е напълно годно и използваемо.
Анализирайки състоянието на материалната база и човешките ресурси в системата за спешна медицинска помощ от страна на Министерството на здравеопазването, се предприеха конкретни мерки, а именно: за подобряване заплащането на труда на работещите в системата на спешната медицинска помощ в рамките на бюджета на Министерството за периода от 2015-а до 2019 г., ежегодно се осигуряват допълнителни средства, като през 2019 г. увеличението достигна 63% спрямо изходното ниво през 2014 г.
За подобряване на материалната база е разработен голям инвестиционен Проект в подкрепа за развитие в системата за спешна медицинска помощ, по който ще се осъществи изграждането на нови, обновявани и реконструирани сгради, в които са разположени центровете за спешна медицинска помощ и цялостна промяна на автопарка и медицинското оборудване в него.
За Центъра в Перник е предвидено изграждане на нова сграда в двора на областната болница, в която ще са разположени администрацията на Центъра и Филиалът за спешна медицинска помощ. За останалите филиали в Радомир, Земен, Брезник, Трън, е предвидено преустройство и реконструкция на съществуващите сгради. За Центъра за спешна медицинска помощ – Перник, по проект е предвидено доставка на 9 броя линейки – напълно оборудвани с медицинска апаратура, разпределени за всички мобилни екипи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Владимиров, имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер!
Уважаеми господин Министър, неслучайно започнах въпроса си с това, че аз този въпрос Ви го задавам за пореден път в рамките на две години и няма никаква разлика в отговора Ви. Единствената разлика, е, че мобилните екипи са намалели от 14 на 11 и тенденцията не е позитивна, такава каквато Вие я казвате.
Аз знам, че това е проблем в цяла България, но в област Перник ние закрихме всички болници и остана само Окръжната болница „Рахила Ангелова“. И можете да си представите, особено малките населени места, които са отдалечени от областния център, през какви препятствия минават, за да могат да получат адекватна помощ. Единственият им шанс е през спешната помощ и това, което на Вас Ви дават за пореден път от Перник като информация не е коректно – че има оборудвани линейки, че има екипи, които постоянно могат да реагират.
В малките общини, ако екипът е на адрес с линейка, ако има евентуално екип, той не е мобилен. А за Проекта, който за пореден път ми отговаряте, аз вече две години слушах. Преди две години Вие ми казвате, че Проектът се движи много добре. Той изтича 2020 г. – това е само след … (Реплики на министър Кирил Ананиев.)
Две години Вие ми отговаряте… За отговора – ще извадя стенограмата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Добре, от февруари 2018 г. извинявайте, година и седем месеца! Февруари 2018 г. е първият отговор.
Надявам се, хубаво е, че и господин Борисов в момента е тук, в дупликата си действително малко по-конкретно да ми отговорите, защото ролята на народния представител, когато задава въпрос на министъра, е да може след това, отивайки в региона си, ние действително да отговаряме конкретно на въпросите, които ни задават ежедневно. Надявам се в дупликата да бъдете по-конкретен, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: В един мой предишен отговор имах възможността да Ви кажа, че когато постъпих на този пост, всичките проекти в Министерството на здравеопазването бяха замразени. В рамките на един много кратък период от време аз успях да възстановя и да не загубя нито един лев европейски пари, само и само тези проекти да бъдат изпълнени, и то за защита здравето на хората.
За Перник специално в момента сме подготвили обществената поръчка, която е свързана с ремонта, строителството и реконструкцията на тези сгради, за които казах преди малко. Линейките се дават по график, за апаратурата, която ще бъде оборудвана и е за самите центрове, обществената поръчка тече и в най-скоро време ще бъде обявен съответно победителят, който ще изпълнява тази поръчка.
Не съм виновен аз, че няма обществена поръчка в България, която да не се жали. Процедурата по жаленето води дотам, че проектите закъсняват с няколко месеца, а да не кажа по някой път и с година. Цялата организация от Министерството е направена, всичко ще бъде направено както трябва, нямаме оплакване до този момент, че някой човек е пострадал, не дай си боже, с фатален край, заради това че Спешната медицинска помощ на територията на област Перник не си е свършила работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с питане от народния представител Антон Кутев към господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
Имате думата, уважаеми господин Кутев, да развитието питането.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер! Ще започна питането си с малко история.
Само преди четири-пет години, в 2015 г. в едно от предаванията тогавашният Ваш шеф на кабинета – Румяна Бъчварова, говори за това – за българо-руските отношения и как се променя Вашата позиция през това време – затова започвам така, говори с доста нескрита гордост, че премиерът Бойко Борисов спря три големи енергийни проекта – за газопровод, за нефтопровод и ядрен проект.
Тя каза: „Това е силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори в световно отношение, това е изключително важно решение“, и говори куп други неща, няма да се спирам на тях.
Няколко месеца по-късно пред американската Търговска камара Вие казвате същото. Цитирам дословно: „Признали сме „Хизбула“ за терористична организация, спрели сме три големи руски проекта, спрели сме руски самолети над морето“, и така нататък. Това е началото, сигурно има и преди това Ваши изказвания, но не искам да се връщам назад. Това е началото, от което тръгваме – 2015 г.
Междувременно това нещо успява да предизвика даже реакцията на Лавров – външния министър на Русия, който казва, че е изумен как хората, има предвид Вас, не се срамуват от подобни изявления и че той би се срамувал на Ваша страна, пред гражданите на страната си.
Казвам това, защото очевидно от тогава – от 2015-а до 2017 г. някаква част от Вашата русофилска същност е проговорила, защото нещата се променят рязко.
През 2017 г., между другото, оттам започва един процес на много стабилно стопляне на отношенията с Русия, който процес очевидно е държавен, защото освен Вашите посещения, които са изключително важни, и Вашите срещи, които лично направихте в този период, там имаше срещи и на президента Радев, и на председателя на Народното събрание и общо взето те показаха съвсем друго отношение към Русия и към руските проекти. Това очевидно е дало резултат, защото аз съм убеден, че тази политическа активност и отношение към руската страна са били целенасочени и сега виждаме резултата, защото към днешна дата имаме реални шансове да възобновим поне два от тези спрени проекта. Единият от тях, разбира се, е проектът за АЕЦ „Белене“ и по-важният е това, което те наричат турски поток, пък ние наричаме балкански поток в едната му част. Очевидно предстои и има възможности да бъде стартиран, за което Ви поздравявам. Смятам, че това стопляне е важно.
Искам да подчертая, че поставянето от моя страна на въпроса за отношенията с Русия няма нищо общо с това, с което обикновено се спекулира – с промяна на евроатлантическа ориентация и с подобни спомени. Искам да подчертая, че БСП е партията, при която ние влязохме в Европейския съюз и премиерът Станишев тогава беше този, който подписваше договорите. Ние участвахме в това да имаме ориентация към НАТО. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател.
Във връзка с всичко това искам да Ви задам въпроса: накъде отиват българо-руските отношения, особено в контекста на силно променливите Ви геополитически нагласи, както видяхме досега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Уважаеми господин Борисов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа! Уважаеми господин Кутев, сигурно през годините с Вас още от Столична община сме правили какви ли не изказвания и ако се върнем в тях, кой знае какво още можем да прочетем, но аз винаги, като съм в парламента, приемам добронамерената част на въпроса или какво би следвало за държавата.
Да, имаше такъв период и ако трябва да Ви върна към него, ние не знаехме тогава колко е ескалационният индекс, колко ще струва централата, имахме огромни задължения и арбитражен съд в Париж. Ние нямахме подписан договор да знаем каква ще е цената и колко ще се оскъпи през времето. Затова бяхме против. В момента са подадени 12 – 13 оферти, но няколко от тях действително заслужават нашето внимание, защото, от една страна, са Държавната енергийна китайска компания, Южнокорейската ядрена и един консорциум, който е сглобен от страна на „Росатом“, тъй като ние през това време си платихме реакторите, спасихме 90 милиона лихви. На практика хипотезата сега е съвсем различна от преди за Белене. Ние имаме два български реактора, наша собственост, на държавата. И към нея се присъединява „Росатом“, защото без тях не може да се построи, като носители на технологията на проекта, „Дженерал Електрик“ със своите турбини „Арабела“ и свое финансиране, „ФранАтом“ – това е бившата „Areva“, държавната компания на Франция, и една немска компания. Няма повече да се спирам върху това, за да не кажат, че имаме някаква намеса в тристепенните преговори, които сека текат между тези компании. И както Денис Мантуров завчера каза: просто прекрасно сглобени проекти. Тогава вече можем да мислим, да дойдем в парламента и да Ви попитаме: колко и какво да бъде участието в държавата в един такъв проект – миноритарно, мажоритарно, „златна акция“, да участваме ли с пари, да не участваме ли? Можем да вземем това решение за десет години напред, така че ще го вземе парламентът.
Това е по АЕЦ „Белене“ и виждате, че на българо-руската смесена търговска комисия резултатите, освен че бяха добри и отлични, и всички техни представители се изказаха изключително ласкаво и дори не пожелаха аз да слагам темата, не, че те не са сложили, ние изобщо не говорим за шпионски скандал, русофили и подобни.
Що се касае за Южен поток, знаете защо беше спрян, няма да го коментирам, за да не дразня, но на практика огромният натиск и на Щатите, и на голямата част от държавите в Европа, и срещу Северен поток 2, и срещу Южен поток, го правеха невъзможен. Положихме огромни усилия и президентът Путин, и премиерът Медведев, и съответно с колегите от Саудитска Арабия, за да може да се сглоби така проектът, че вече тръбите ги разнасят по трасето. Той реално днес се строи. Срокът е много кратък – до 1 януари. Аз мисля, че и колегите в Сърбия няма да успеят, зависи и зимата каква ще бъде, но така или иначе, както и Вие казахте, той стартира за над милиард евро. Ще текат процеси, или както сутринта финансовият министър ми каза: най-малкото ДДС ще вземем в полза на държавата.
Освен това той беше ключов и го наричаме „балкански“, защото преминава през територията на България, преминава през Сърбия, през Унгария отива за Австрия, а и има възможности да му се увеличава капацитетът. И балкански звучи много по-добре от турски. Не че имам нещо против името на Турция, да не ме разберете грешно, но газовият ни хъб се казва „Балкан“, цялата стратегия е за присъединяване на Балканите към Европейския съюз и някак си думата Балкани в Европа се приема много позитивно. Затова го наричаме „Балкански поток“, за да го вържем и с газов хъб „Балкан“, който е разрешен от Европейската комисия.
Единственият проблем, който имаме, да не се връщаме на религиозни, културни, исторически и всякакви други неща, които знаете, даже днес в Силистра има туристически българо-руски форум, е проблемът, който и при Ваши правителства винаги са поставяли от руската страна, това е с лицензиите на оръжейните заводи. И съм убеден, че и колегата Стойнев, ако го попитаме, няма да си изкриви душата, че винаги са поставяли този въпрос, ние винаги сме го отделяли настрани. Пак го поставиха, ние пак го отдалечихме във времето, но така или иначе един ден, господин Кутев, трябва да седнем и да кажем какъв компромис може да се постигне между нас и Руската федерация по тази тема, защото със сигурност вече над 14 – 20 години, може би и повече, това е нерешим проблем.
Друго нерешено, неразрешимо, даже само преди две седмици в Тюркменистан с премиера Медведев бяхме заедно, възможно най-добри отношения имаме, каквито имаме и със Съединените щати, каквито имаме с Европа и с всички страни на Балканите. Ние се стараем да водим балансирана политика.
Ако ми позволите да използвам и времето, защото в рамките на няколко дни бяха гръцките външен министър и вътрешен министър, действително проблемът с миграцията и заплахата, която върви, след като в Турция повече не искат, след като Европейският съюз не си плащаме за задържането на мигрантите там. Колегата Младен Маринов каза, че 440 днес са влезли.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: До 11,00 ч.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: До 11,00 ч. Сега натискът е изцяло върху Гърция. Към нас турците спазват ангажимента си, имаме нула миграция. Затова идват гърците – да направят всичко възможно и ние да се включим да помагаме, да видим как можем да решим този проблем. Явно вниманието на европейците е насочено към средното Средиземноморие – Италия, и много малко внимание се отделя на това, което се случва на границата и Егейско море с Гърция и Турция. Но казвам, че това е днес. Благодаря. Ако има въпроси, ще продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Имате думата за уточняващи въпроси, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Борисов, българо-руските отношения имат много измерения. За добро или за лошо ние имаме и културни, и исторически наслагвания, както казахте, така че аз не мисля, че всичко това може да бъде започнато или приключено с Балкански поток, нито с атомната централа. Именно затова поставих сега въпроса, защото, без категорично да подлагам на съмнение евроатлантическата интеграция на България, която за никого и никога за БСП не е била под въпрос и не смятам, че ще бъде, за мен отношенията с Русия са важни именно в контекста на евроатлантическата интеграция, защото България може именно като член на НАТО и на Европейския съюз да постигне много неща през един диалог с Русия, който за много държави в Европа е невъзможен. Това е смисълът на моето питане към Вас в момента.
Дотук добре, докарахме го донякъде – отричахме се, вричахме се и накрая стигнахме дотук. Въпросът е как продължаваме нататък? Тоест кои са онези стъпки, които ще предприемем? Защото извън Турски поток, или Балкански поток, както си го наричаме, извън атомната централа имаме туризъм. Ние с форума в Силистра няма да решим проблемите на туризма, а спадът на руски туристи за България е очевиден за тази година. Имаме промишленост, която не се изнася натам. Имаме търговия. Има един куп неща, които касаят реално държавата в момента. И те са въпрос на разговори и на добри отношения. И ако има държава в Европа, която реално в момента да може в рамките на евроатлантическата интеграция да поддържа някакви отношения с Русия, които да ѝ помагат и на нея, и на Европа, защото според мен примерно въпросът за санкциите е европейски проблем, той пречи не само на България, той пречи на много държави в Европа.
Затова моят въпрос е: какви са конкретните неща, с които ще продължим? Дотук с две години международни посещения вървяхме добре, свършихте добра работа, има резултати. Само че нас ни чака още много работа. Това изобщо не изчерпва обема на възможностите на нашата икономика, въпроса за нашата сигурност, ние по него си разговаряхме преди две-три седмици с госпожа Захариева. Тези въпроси не се изчерпват по този начин. Така че конкретният ми въпрос към Вас е: как продължаваме нататък, включително по въпроса за санкциите? И как ще стане в рамките на това говорене, защото аз виждам, че има напрежение, ясно е, че има напрежение и периодично дали Външно министерство ще направи някакво странно за мен изказване, което не вижда смисъл… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател.
…в контекста на всичко, не знам защо, дали изведнъж ще се окаже, че ДАНС и МВР ще направят някакви странни арести на професори и на издатели. Това не влиза в същата политика. Затова въпросът е към Вас, а не към външния министър, защото тя касае Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Имате думата за отговор, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа! Уважаеми господин Кутев, въпросът със санкциите не е по силите на България и ако някой си мисли, че може да го придвижи да паднат санкциите, заблуждава хората. Много държави се изказват срещу санкциите, но абсолютно всички гласуват в Съвета за санкциите, без изключение. Сиреч има едно малко лицемерие, мога да го нарека – отвън пред медиите излизат лидерите на големи европейски държави… Между другото, Австрия се опита да направи такова посредничество и видяхте какво ѝ се случи.
Един ден може би Вие да успеете, но сега да кажа, че ние ще направим така, че да паднат санкциите, това е наивно и не бих го казал. Още повече – текат много процеси. Мисля, че отношенията с новия президент на Украйна и Руската федерация леко-полеко се нормализират. Ако Минските споразумения се спазят, то тогава ще паднат санкциите. Но виждате, че в момента светът, големите държави се бомбардират със санкции една срещу друга: Щатите – Китай, Китай – Щатите, Щатите – Русия, и подобни, Европа – Русия. Това във всички случаи, както казвате, влияе страшно много и на търговията, и на отношенията.
Дори този поток нямаше да стане, ако не го бяхме избродирали, или както каза руският посланик, можете да го попитате – гросмайсторски ход. Вчера или завчера, когато бяха при мен. Иначе нямаше как да стане. Основният производител на тръби на Русия е в най-черния списък, а те правят най-хубавите тръби.
Позволете ми да се движим в някакви рамки, в които да не съборим нещо, направено с толкова труд. Убеден съм, че и колегите, които са от Вашата страна на залата, са полагали огромни усилия и знаят какво и как може да се случи. Така че нека, както Вие казахте, да оценим това, което е направено досега, и да се опитаме във външнотърговските си отношения главно – сега обсъждаме варианта Новоросийск – Бургас, ферибот да се пусне, за да може руските туристи, или руснаци, закупили жилища в България, по-лесно да могат да си идват за ваканция с колите. Това го поставиха от руска страна и ние ще направим всичко възможно да се случи. Така че, докато важат санкциите, много от нашите възможности са ограничени.
Голям интерес има към фармацията. Много добре ни се развиват отношенията и там трябва да наблегнем според мен с нашите частни компании, които имаме, защото това е голяма възможност. Подготвя се посещение на руския президент догодина във връзка със 140-годишнината…
Мисля, че дотогава може да понапреднем и с другите теми, които да станат добри. Така че тук въобще не става въпрос за евроатлантически ориентации или, че някой ги нарушава. Ние винаги сме казвали, че Европа и НАТО са нашите стратегически партньори и правим всичко възможно да го поддържаме в пълен обем.
Още доста неща сме направили в полза на Руската федерация, няма да ги коментирам. Тяхното ръководство високо ги оценява. Както виждате, нямаше никакви реакции, включително и по шпионския скандал. А и Краси Велчев присъства на „Копринка“, доколкото знам.
Така че прагматично, точно, на базата на взаимната изгода продължаваме да работим нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Имате думата за изразяване на отношение, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Борисов, колеги, уважаеми господин Председател! Пак се връщам на това, че въпросът ми беше зададен с идеята, че особено отношенията с големи сили, каквато е Русия, трябва да бъдат дълготрайни и една последователност в тези отношения е изключителна важна. Тоест на мен ми се искаше днес да чуя от Вас намерения. Това, което чух, общо взето – да, Вие потвърждавате намерение за добро развитие там. Надявам се това да стане така, защото обратите и връщанията назад водят до влошаване на нашите интереси. Докато при Южен поток ставаше дума за 63 млрд. куб. м газ годишно, тук става дума – при Балканския поток, вече за 15 млрд. куб. м газ, тоест става дума за четири пъти по-малко нещо и това е само в наш ущърб. Как е можело да стане, как не е можело, това историята ще отсъди, но сигурно и това няма да стане.
Въпросът е, че непоследователността на позициите, когато се връщаме назад или, когато се обезгръбначваме по някакъв повод, винаги вреди.
Във връзка с това все пак Ви предлагам, ние неслучайно сме внесли решението – предложение на Народното събрание, за санкциите, в което неслучайно изобщо не предвиждаме никакви ангажименти за Министерския съвет и за Вас. Но, както Франция примерно и френският парламент се обявяват против санкциите – едно е да се обявиш вътре, в парламента, против санкции и да кажеш, че това е жест към Русия, и той, между другото, не води до Ваше задължение да сваляте санкциите в Европа, но е жест, който е достатъчно показателен.
И както казвате Вие, че можете за шефа на радиото да кажете на парламентарната си група, на която, твърдите, че сте председател, по същия начин би трябвало да може да го направите и за санкциите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм председател на председателя на парламентарната група.
АНТОН КУТЕВ: Да, няма лошо. Добре, съгласен съм, стига тя да е съгласна. (Оживление.)
Моят апел към Вас е да употребите тази своя сила, власт и воля, за да направим тази важна крачка напред. Предложението за отмяна на санкциите трябва да влезе, надявам се, в близката седмица Това зависи от мнозинството и от председателя на Народното събрание. Пак казвам, това е становище на парламента за отмяна на санкциите. Това не води до ангажименти пред Европейския съюз – Ваши, но води до ясно определяне на приоритети от наша страна и до мнение как трябва да продължи България нататък. Така че това е нещото, което смятам, че трябва и би следвало да направите оттук нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Благодаря за участието днес в контрола, уважаеми господин Борисов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Кутев, използвам оттук да Ви отговоря и по темата за радиото.
Аз съм председател на председателя на парламентарната група и като председател на партията. Така че, дайте да не си играем с тези неща. Не може, след като съм председател на партията, да не мога да кажа на партията, която сме излъчили в парламента, мнението си или каквото и да било. То и при Вас е така, предполагам. Навсякъде е така.
Относно Националното радио съм помолил председателя на парламентарната група да Ви подкрепи Анкетната комисия и предлагам, ако може да гласувате в залата, Сметната палата да влезе също в Националното радио, за да види как са разходвани и средствата там през годините, защото това е независима организация и може да го направи, докато тече проверката и от прокуратурата. Така че още днес може да приключим тази тема и да не се заяждаме.
Микрофони изключихме – моля Ви, предайте и на госпожа Нинова – само защото председателката на Европейската комисия не е влязла във функциите си, италианците още не бяха изпратили комисар, не искаше да отговаря на никакви въпроси, за да не създаде някакъв проблем в Европа.
Иначе микрофони – всеки ден, никога не са прибирани, за да кажете, че това било диктатура – в ден, в който председателят на Европейската комисия е дошъл да чуе и нашето мнение и да предложи нещо по ресора.
Що се касае за санкциите към Русия. Нека нашият председател се срещне и с председателите на нашите коалиционни партньори, да разговаря с тях, и ако имаме общо мнение, парламентът може да си вземе самостоятелно решение, каквото трябва. Но първо говорете с тях. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с въпрос към госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Станислав Станилов относно съобщение на Министерството на външните работи на Република България.
Имате думата, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос има близо триседмична давност, но събитието, за което аз Ви задавам този въпрос, остана и се прояви в контекста на предишния отговор на министър-председателя.
Уважаема госпожо Захариева, в съобщението на Министерството на външните работи на Република България по повод намерението на посолството на Руската федерация да открие в Руския културен център изложба под наслов „Седемдесет и пет години от освобождението на Източна Европа от нацизма“ Вие заявявате, че нямате никакво отношение към проявата и не заемате позиция в подкрепа на историческата теза.
Също така казвате, че 9 септември и неговите последици трябва да останат достояние за историците и историческата наука, а правите по-нататък точно обратното. До края на съобщението Вие се занимавате само с този и единствен проблем и оценявате определени факти като ясни, тоест деветосептемврийския преврат, временната окупация на България от ССР, съюзниците ѝ и последиците за България от горното събитие.
В тази връзка моля да ми отговорите какво цели Министерството на външните работи на Република България с това съобщение, което нито по форма, нито по съдържание съответства на принципите на поддържането на приятелски отношения между две държави в интересите на българския народ и неговата легитимност в руското общество? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Станилов, дами и господа народни представители! Прав сте, че има връзка и с предишното питане, и с питане преди две седмици от господин Кутев по отношение на сигурността.
Искам да започна с това, че сте напълно прав, че развитията на приятелски отношения трябва да се базират на взаимно сътрудничество и при взаимно зачитане на интересите особено със съседни и близки на страната ни държави, сред които е и Русия. Това е приоритетна задача на българската външна политика.
Точно поради тази причина считам, че е необходимо да престанем с налагането на разделителна линия по оста Русия – България, и то по исторически теми, за които българският парламент, подчертавам, преди много години, а именно 9 септември 1944 г., е взел ясно отношение.
Уверявам Ви, че българското правителство има желание да бъде приятел, при това на основата на взаимно зачитане на суверенитета, взаимния интерес, ненамеса във вътрешнополитическия живот на друга страна, уважение и зачитане на различията в позициите по отношение на оценките на фактите и събитията от миналото. Мисля, че е крайно време да престанем да разделяме държавата на каквито и да било фили и фоби.
В позицията на Министерството на външните работи изрично се признава огромната роля на Съветския съюз за разгрома за нацистка Германия през Втората световна война. Не оспорвам изхода от войната, каквито интерпретации имаше в някои, бих казала, недоброжелателни коментари. Няма и намек за каквото и да е съмнение в антихуманната, престъпна същност на националсоциалистическия режим в Германия и на неговото управление. Не се подлагат на съмнение извършените от този режим престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Декларацията е насочена към конкретно действие, което сме преценили, че преминава границата на допустимото от страна на представители на друга държава. Става въпрос за организиране на проява, внушаваща едностранна и некоректна интерпретация по отношение на тълкуване на факти и събития от нашата история, които, за съжаление, все още имат дискусионен характер и не толкова сред историците ни, защото като че ли за историците нещата са ясни, а по-скоро са предмет на вътрешнополитически дебати и различни оценки на политически партии.
Отнася се по-специално за начина, по който е организирана, и датата на организиране на изложбата. Ако беше на 9 май, нямаше може би да реагираме. Както казах, Министерството на външните работи нямаше никакъв друг вариант освен да реагира, и то, при положение че е организирана така, че противоречи на законодателно закрепена официална позиция на българската държава по темата. Неслучайно и самото посолство смени заглавието на изложбата след нашата реакция.
Нека да припомня: Народното събрание със закон е дало своята оценка на тези събития и на техните последици за българската държава. Това е Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Законът е от 5 май 2000 г., много преди Политическа партия ГЕРБ да съществува. Законодателят ясно е посочил какъв е този режим – чл. 1, ал. 1 и ал. 2. В ал. 2 се използва думата, че „от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. управлението на Българската комунистическа партия е довело страната до национална катастрофа“. (Реплики от „БСП за България“.) Това е Закон, приет от Народното събрание, цитирам текста на Закона… (Реплики от „БСП за България“.) В 2000 г. Вашата партия е била тогава в парламента.
Нещо повече, на 9 септември 2004 г., годината, в която се навършват 60 години от установяване на комунистическия режим в България, Народното събрание приема много по-остра декларация от изказването на Министерството на външните работи. Там се използват думи като „потисничество“, „беззаконие“, „насилие“, „масови убийства“ и така нататък.
Нека да завърша с това: мисля, че българското Външно министерство е длъжно да реагира, когато има опити за вземане на позиция или намеса във вътрешната политика на страната, на която и да е държава, и това в никакъв случай не би трябвало да пречи на приятелските отношения. Напротив, когато изразяваш позиция в защита на националния си интерес, би трябвало другите повече да те уважават.
Българското Външно министерство е реагирало два пъти преди това на изказвания, свързани с българската история, свързани със спасяването на българските евреи и с българската азбука от страна на изказвания на Русия. Както виждате, това не доведе до влошаване на отношенията, напротив, мисля, че доведе до взаимно уважение. Реагирало е и на други държави и ще продължи да реагира независимо от кого и от коя държава идват.
Подчертавам, че е крайно време да престанем да създаваме разделителна линия, и то по период, по който българското Народно събрание се е произнесло със закон през 2000 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Министър, аз мисля, че не аз съм се объркал, а Вие.
Русия не е комунистическа държава и в тази изложба, и във всички теми никъде не се пледира за въвеждане на комунизъм, за всякаква комунистическа идеология. Напротив!
Това, че Съветският съюз тогава е бил комунистическа държава и че във всички европейски държави, в които съветската армия е заела – не във всички, разбира се, а в някои, защото не всички остават комунистически, това не е само нейно дело, а е дело и на западните ѝ съюзници, които на Ялтенската конференция просто са си поделили Европа, сега непрекъснато да се спекулира с това, че руснаците са въвели комунизма в България, това е чиста спекула с онези жертви, които руският народ е дал за ликвидацията на фашизма – 50 милиона.
Руското общество е имперско общество и до ден днешен. То е изключително чувствително на подобни инвазии и, когато Вие казвате: ние съветваме руското посолство еди-какво си, в Русия избухва антибългарска кампания. Българофобите се надигат и започват да ругаят не мен, не Вас, не народните представители, но ругаят България. Те просто са такива! Вие в известен смисъл ми дадохте някакви съвети по тези тълкувания. Аз пък Ви съветвам да не дърпате руската мечка за опашката!
Тези движения са излишни. Аз познавам руското общество. Аз съм заместник-председател на Националното движение „Русофили“ и познавам руското общество добре исторически. Действително не съм учил в Русия, не съм руски възпитаник, нямам нищо общо, но моята русофилия не идва от някакви емоции от Освобождението и прочее, и прочее, тя е плод на дълбоко философско, историческо познание по този проблем.
България винаги е имала едно лице на Запад и едно на Изток и нейното благосъстояние и благоденствие е зависело винаги от това как си изиграва картите в тази позиция.
Мисля, че господин Борисов каза няколко ясни приказки тук и неговите приказки, и това, което стана тук, и този разговор е в разрез с тази декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дуплика, госпожо Вицепремиер?
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми професор Станилов, не бих го нарекла точно дуплика.
Не съм казвала, че Русия е комунистическа държава, Руската федерация в момента. Неслучайно в изказването си подчертах, че изложбата и реакцията беше заради датата, която е разделителна очевидно, със съжаление, пак казвам, все още за българското общество, въпреки, че от международноправна и историческа гледна точка, тя е ясна – 9 септември 1944 г. е наименованието на изложбата „Освобождение“. Ако беше на 9 май, пак подчертавам Денят на победата, българското Външно министерство нямаше да реагира.
В никакъв случай не считам, че тогава, когато българското Външно министерство защитава ненамеса във вътрешната политика и очевидно взимане на страна на едната от хипотезите и тълкуванията за периода от 45 години, организирайки изложба на 9 септември, няма как да не реагираме.
Подчертавам, че по никакъв начин тази реакция не е била свързана с отричане на огромната роля и саможертва, която руският народ извърши за спасяване на света от зверствата на нацистка Германия, напротив, с това започва нашето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Благодаря Ви и за участието в контрола днес.
Продължаваме с последния въпрос към министър Ананиев. Той е от народния представител Антон Кутев и е относно реимбурсирането на кислородолечението в домашни условия.
Имате думата, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, по този въпрос с представители на Министерството вече сме говорили преди година и половина според мен беше. Тогава беше някой от заместник-министрите и си спомням, че се опитвахме под въздействието на няколко неправителствени организации остро да поставим въпроса за кислородолечението в дома.
Същите организации между другото същите организации се опитаха съвсем наскоро по някакъв начин да стигнат до информация за това всъщност какъв е броят. Защото, за да говорим за реимбурсиране и изобщо за финансовите параметри на една отговорност на държавата към този проблем, трябва да имаме ясни представи за обема.
Оказа се всъщност, че поне засега на мен не ми е известно някой да им е отговорил – нито НОИ успя да им каже колко, нито Министерството. Така че първото и главното нещо е да разберем какъв е обемът и колко човека имат тази нужда. За мен няма никакво съмнение от многото си срещи с организации, включително и от срещите с Министерството, които направихме в рамките на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации, че реимбурсирането е полезно за обществото.
Ако то се прави от държавата и ако се прави по някакъв ред, то всъщност ще струва много по-малко, отколкото струва на всички тези отделни граждани, които го правят. Тоест реално погледнато ние ще спестим обществен ресурс. Вярно ще го плати държавата, а не гражданите, но това е важно. Още повече че често пъти тези уреди се оказват прекалено скъпи за хората, които изпадат в ситуацията да имат нужда от тях.
Недостигът на кислород е изключително болезнен и той наистина обърква целия начин на живот. Така че, въпросът е много важен да постигнем реимбурсирането.
В интерес на истината, на тази среща преди известно време – аз си спомням много добре, че някой от заместник-министрите, който присъстваше там, пое ангажимент, че Министерството може да предприеме стъпки, за да го направи и аз честно казано очаквах още с миналия бюджет, тоест бюджетът за 2019 г., който се изпълнява, това да бъде направено.
Така че, моят въпрос към Вас е: всъщност какъв е обемът на проблема, колко са хората, които се нуждаят, колко струва това и как може да се придвижи в рамките на следващата бюджетна процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, Националната здравноосигурителна каса е предприела конкретни действия във връзка със заплащането на кислородолечението в домашни условия, а именно:
1. По постъпило заявление от Асоциацията на българите, боледуващи от асма, алергия и ХОББ, както и по заявление от Асоциация „Муковисцидоза“, Асоциацията на родителите на деца с епилепсия и Националния алианс на хора с редки болести е предложено включване в списъка на НЗОК на реимбурсиране – ползването на кислородни концентратори.
2. Във връзка с тези заявления е одобрено включването на тези медицински изделия в спецификацията на медицинските изделия в извънболничната помощ, приета с Решение на Надзорния съвет на НЗОК на 18 декември 2018 г.
След проведено договаряне с производители и дистрибутори, търговци на едро, кислородните концентратори са включени в списъка с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, съставен по реда на Наредба № 10, в сила от 1 януари 2019 г.
Групата е определена като: „медицински изделия за кислородотерапия“, като се предвижда НЗОК да заплаща за ползването на тези кислородни концентратори при условията на чл. 14, ал. 5 от Наредба № 10, съгласно която НЗОК заплаща не по-рано от шест месеца от влизането в сила на списъка, тоест предстои заплащането на разходите за кислородотерапия след 1 декември 2019 г., като е в ход процес на изготвяне на медицински критерии и алгоритъм за проследяване на пациенти при провеждане на кислородотерапия.
3. Във връзка с изготвянето на медицинските критерии и алгоритъм за проследяване на членовете на експертния съвет по пневмология и фтизиатрия, определени със Заповед № еди-кой си на министъра на здравеопазването, е изпратено писмо с искане за становище относно определяне на обективни критерии за започване и провеждане на кислородотерапия; видовете клинични, лабораторни и образни изследвания с конкретни параметри; определяне на режим на наблюдение и проследяване на ефекта и състоянието на пациента; специалист; специалност; ниво на компетентност; периодичност и обем на определени изследвания; прогнозен брой пациенти за 3-годишен период 2020 – 2022 г., подходящи за кислородотерапия; информация за консенсусни и фармакотерапевтични ръководства, в които е включена посочената терапевтична стратегия – национални, европейски или международни.
От приемането на становище по така поставените въпроси зависи стартирането на заплащането на медицински изделия за кислородотерапия от 1 декември 2019 г.
В предстоящите преговори по НРД 2020 – 2022 г. също ще се търсят възможности за финансиране на това направление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, ако правилно разбрах всичко, което ми казахте, в една материя, в която аз не претендирам да разбирам много, би трябвало всъщност от края на тази година вече поне апаратите да бъдат реимбурсирани и да се влезе в процедура, която вече да осигурява финансирането.
Това означава, че все пак в рамките на тази година и половина сме успели да постигнем някакви резултати. Аз искам да благодаря за това, защото е важно. Надявам се наистина да стартира, защото, знаете, това е общата тематика с белодробните трансплантации, в които, за съжаление, въпреки общите усилия успяхме да докараме, доколкото ми е известно, само до една трансплантация, след това спряха и тепърва този въпрос стои пред Вас.
Аз се заех с въпроса в контекста на тези трансплантации всъщност, защото те са пряко свързани с тези болести и хората, които страдат, са едни и същи. Доколкото засега очевидно проблемът с трансплантациите ще се затегне и ще иска много повече време и работа, за съжаление, което коства човешки животи, поне това, ако успеем да свършим до края на годината, ще бъде крачка напред, която е важна за всички пациенти. Наистина се надявам да решим проблема до края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Дуплика? Не.
Благодаря Ви за участието в контрола днес, господин Министър.
Ние продължаваме с въпрос към господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи. Той е от народния представител Теодора Халачева и е относно българските документи за самоличност, организация в Министерството на вътрешните работи и бързото и качествено обслужване.
Имате думата, уважаема госпожо Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Зададох въпроса си, базирайки се на изнесените в медиите информации, че валидността на документите за самоличност на голям брой български граждани изтича – на 500 хиляди – през тази година, на милион и шестотин хиляди – през 2020 г., на милион шестотин и осемдесет хиляди – през 2021 г.
Рискът да се повторят масовите струпвания от 2010 г., е огромен. Такива вълни на смени има на всеки 10 години в България, защото повечето издадени документи в периода 1999 – 2001 г. са със срок на валидност 10 години.
През 2015 г. в моя избирателен район се оказа, че за да се сдобиеш с нов документ за самоличност, трябва да си осигуриш двудневен отпуск. Също неотдавна в дигиталното пространство изтекоха личните данни на милиони български граждани, което ги мотивира да сменят личните си документи.
Ето защо моят въпрос към Вас е: създадена ли е организация за бързо и качествено обслужване на този голям брой български граждани за недопускане на опашки и други затруднения при издаване на новите лични документи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Халачева, дами и господа народни представители! Най-напред да Ви благодаря за отправения въпрос и важността на темата, която поставяте.
Предвид очакваното значително увеличение на броя на подадените заявления за издаване на български лични документи, свързано с големия брой лични карти, изтичащи през 2020 – 2021 г., от Министерството на вътрешните работи са предприети необходимите организационни и административни мерки и действия, които целят непрекъсваемост и качеството на процеса по обслужване на българските граждани да бъде в нормални нива.
Част от водещите мерки предвиждат работещите звена „Български документи за самоличност“ да преминат на плаващо или удължено работно време при спазване на разпоредбите на Наредбата за административно обслужване и други относими нормативни актове. С цел избягване на опашки пред звената, издаващи български документи за самоличност и приемащи заявления, същите ще подлежат на ежедневен контрол. В случай на по-голям брой чакащи български граждани по преценка могат да бъдат организирани работни места на двама служители за всяко гише.
Имаме готовност за създаване на специфичен и организиран прием на заявления по постъпили искания от институции, ведомства, кметства и други, за да имат възможност групово да подадат документи, което изключва ходенето на всеки един от тях до звената. Организираният прием ще се извършва посредством мобилни биометрични станции при спазване на разпоредбите на нормативните и поднормативните актове, имащи отношение към българските лични документи.
В помощ на звената „Българските документи за самоличност“ могат да се пренасочат служители и от други звена на Министерството. Предвидили сме информацията за електронните административни услуги, издаване на лични карти на български граждани, издаване на паспорти на българските граждани да се популяризира чрез средствата за масово осведомяване и поставянето на подходящи места в звената „Български документи за самоличност“.
Гражданите ще бъдат своевременно информирани и относно промяната в работното време и организирания прием чрез мобилни биометрични станции. Осигурили сме също така възможността за подаване на заявления за издаване на български лични документи във всяко едно районно управление за български граждани с постоянен адрес на територията на съответната областна дирекция, което смятаме, че значително ще улесни, ще даде възможност на гражданите да подадат документи във всяко едно районно управление в областта, в която живеят.
Освен гореизложеното, предприети са и действия за осигуряване на допълнителни помещения и разкриване на работни места в административните звена на други държавни органи и местната власт. В тази връзка директорите на СДВР и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи са предприели действия за предоставяне от областните управители на подходящи помещения за изграждането на административни центрове, осъществяващи прием на заявления за издаване и връчване на български лични документи.
Към представители на съдебната власт сме изпратили молби за осигуряване на места, находящи се в сградите на Съдебната палата и Софийския районен съд, които също да бъдат използвани за приемане и издаване на български документи за самоличност. По този начин служителите и гражданите, посещаващи горецитираните институции, ще се възползват от по-гъвкавата възможност при подаването и обработката на техните заявления.
Допълнителни действия сме предприели и по отношение обезпечаване… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: После ще продължите в репликата, може би. Днес се уточнихме, че ще бъдем стриктни в контрола, тъй като е много интензивен.
Заповядайте, госпожо Халачева, за реплика.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Маринов, радвам се за създадената организация, но въпреки това смятам, че трябва да разбирате, че нищо не е в състояние да компенсира десетките хиляди български граждани за загубеното време и психична енергия за издаване на новите лични документи.
Документът на всеки един български гражданин е неговата връзка с нашата държава. Той е част от нашата национална идентичност. Поради това процедурата за неговото придобиване и подмяна трябва да вдъхва уважение, трябва да вдъхва гордост, а не да създава битови затруднения, които са свързани през предходните години с липсата на елементарни условия за удовлетворяване на естествени човешки потребности пред гишетата за издаване на личните документи.
Господин Министър, надявам се да се възползвате от моя въпрос и да реализирате всички мерки, които са заложени, с оглед да улесните процедурата за издаването на новите лични документи на десетки хиляди български граждани. Ако е нужна и законодателна промяна, в мое лице ще имате подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Халачева, дами и господа народни представители! Това всъщност е и втората част, която не успях да изложа във времето, свързана с битовите условия и с ремонт на помещенията, в които ще бъде извършвана тази дейност. Разбираме това, което и Вие казвате, че българските лични документи са част от принадлежността на гражданите към държавата, към България. Стремим се по всякакъв начин това да става максимално лесно, бързо и със зачитане на необходимото достойнство на всеки един гражданин, който обслужваме в този процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващ въпрос от народния представител Георги Гьоков относно закъсняваща адекватна реакция за регламентация на електрически задвижвани скутери, тротинетки, многобройните техни алтернативи.
Заповядайте, господин Гьоков – две минути, за да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, от известно време в света се работи в посока към създаване на екологични, леки и удобни за придвижване в градска среда возила. Инвеститорите се ориентират към многобройните им алтернативи и форми. Българските градове вече са завладени от треската за скутери, тротинетки и други подобни. В София се появи и стартъп кампания, която предлага под наем подобни возила в градски условия. Дори, ако не се лъжа, вече са три такива компании. Всичко това е в подкрепа на засилващия се интерес към алтернативните методи за предвиждане в градската среда и е част от Стратегията за подобряване на качеството на въздуха.
Съвсем скоро скутерите и тротинетките ще станат по-скоро неизменна част от движението в София и в останалите български градове. В същото време, господин Министър, Ваши служители заявяват в медиите, че електрическите тротинетки нямат право да се движат по пътищата в София, а тези, които ги управляват, съответно се водят, че управляват нерегистрирано моторно превозно средство и обясняват, че пътните полицаи ще санкционират водачите. Срамно е. А извън София имат ли право да се движат по пътищата и ще бъдат ли санкционирани?
Сами разбирате нелепостта на едни такива заявления. При така създалата се ситуация, в която МВР според мен закъснява с адекватна реакция за законова регламентация на всички електрически задвижвания, скутери, тротинетки и многобройните техни алтернативи, възникват редица въпроси.
Господин Министър, ще излезете ли с единно становище относно ползването на тези екологични, леки, удобни за предвиждане в градска среда возила до законната им регламентация?
Следващ въпрос: какво означава твърдението, че докато стане законовото регламентиране, тези возила ще бъдат разглеждани по сега действащия Закон като моторни превозни средства? Кога, в какви срокове може да очакваме предложение за една законова регламентация от страна на МВР? Въпреки че знам, че вече има такива в тази посока, но в репликата си ще кажа повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Заповядайте, господин Маринов, за отговор – три минути.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Гьоков, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред Ви благодаря за въпроса, който поставяте, и важността на темата, придобиваща широк обществен отзвук.
От Министерството на вътрешните работи отчитаме тенденциите за електрическите превозни средства и тяхната популярност в България и други европейски страни. Без съмнение липсата на ясни правила при използването на електрически скутери е съществен фактор и предпоставка за настъпването на пътнотранспортни произшествия. В тази връзка е необходимо извършване на промени в действащия Закон за движение по пътищата.
Информирам Ви, че след проведени работни срещи разработихме Проект, който към настоящия момент е в процес на обсъждане с Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Проектът предвижда изисквания към индивидуалните електрически превозни средства и техните водачи, обвързани със съответните санкционни разпоредби.
Няма да влизам в конкретика и детайли относно обсъжданите предложения. Ще си позволя да спомена само по-важните от тях, както следва: обсъжда се водачите на този тип превозни средства да ползват каска и светлоотразителни елементи на облеклото при управлението им, да се движат по изградените велоалеи, а при липса на изградени велоалеи да се движат възможно най-близо до дясната граница на пътното платно за движение, да не се движат по пътища и улици, на които максимално разрешената скорост за движение е над 50 км в час, да не превишават максимално допустимата скорост от 25 километра в час, да са на възраст не по-малко от 16 години и притежаващи една от категориите в чл. 150а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Обсъждат се редица изисквания за индивидуалните електрически превозни средства, включително въвеждане на регистрация за по-големите от тях.
Що се касае до действията на Министерството на вътрешните работи към настоящия момент Ви информирам, че в случаите на установени нарушения при придвижване с електрически превозни средства по пътната мрежа в страната към водачите следва да се прилагат санкции, произтичащи от действащото законодателство. Съгласно чл. 180, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на правилата за използване на пътното платно водачите се санкционират с глоба от 20 до 150 лв., когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно чл. 185 от същия закон се налага глоба от 20 лв. в останалите случаи на неправилно разположение на пътното превозно средство на пътното платно.
Искам още веднъж да Ви уверя Вас и гражданите, че в Министерството на вътрешните работи сме за правно регламентиране на този вид нови моторни превозни средства, но не сме против развитието на по-екологичния транспорт. Като институция категорично подкрепям бъдещето, което вече е пряко свързано с електрическите двигатели, щадящи околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Маринов.
Заповядайте, господин Гьоков, за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Изказвам задоволство, че МВР осъзнава, че тези, както казах, екологични, леки, удобни за придвижване в градска среда возила са с бъдеще като алтернативен начин за придвижване в града и като част от възможностите за подобряване на качеството на въздуха. Преди малко беше въпросът ми към министър Ананиев на здравеопазването, че българина го мори замърсеният въздух, включително и от превозните средства.
Видях публикуваното на страницата на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ на 17 септември тази година за обществено обсъждане предложение за Регламент за движение на електрическите тротинетки. Този регламент за движение на електрическите тротинетки на практика е Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Запознах се в детайли с този документ. Проведох срещи и разговори с много собственици и ползватели на електрически тротинетки или както там се наричат в документа – индивидуални електрически превозни средства. Трябва да Ви кажа, че в голяма степен те одобряват тези промени, които регламентират движението на тези индивидуални електрически превозни средства, накратко тротинетки, и смятат, че така стават пълноценен участник в движението по пътищата.
Пак казвам, с всичко, което казахте, съм съгласен и благодаря за отношението по проблема и по въпроса, но на мен ми се искаше да може да заявите от тази трибуна, че докато влязат тези промени в тази регламентация, първо, ще отмените всички наложени до момента глоби, които не са в духа на публикуваното за обществено обсъждане предложение за Регламент за движение на електрическите тротинетки – например на онзи човек, който е глобен, защото не му е била регистрирана тротинетката, а пък то няма регламент, по който да се регистрират тези тротинетки. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
На второ място, органите на МВР и на „Пътна полиция“ ще Ви помоля негласно да не глобяват безогледно и безпринципно ползвателите на тези екологични, леки и удобни за придвижване средства и същите тези органи да се придържат към публикуваните за обществено обсъждане предложения, докато влязат в сила. Просто да се придържате към тях. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Гьоков, дами и господа народни представители! В отговор на Вашата дуплика по отношение на наложените санкции аз в качеството си на министър нямам правомощия да отменя такива санкции. Те се прилагат от съответните полицейски органи и се спазва административният ред.
По отношение на това да не прилагаме към момента действащия Закон за движение по пътищата бих задал въпроса: да, придвижването е вид нарушение, но ако вследствие на това придвижване настъпи пътнотранспортно произшествие с пострадали, и не дай си боже и по-тежко, тогава какво да направим? Така че в момента наистина сме в една ситуация, в която настъпва бъдещето. За съжаление, винаги по-бавно реагира законодателството, но аз се надявам това да стане в кратки срокове, така че всички, които имат ангажимент към този проблем, да се чувстват от страната на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Маринов.
Преминаваме към питане от народния представител Антон Кутев относно политиките на Министерството на вътрешните работи за гарантиране на конституционните права на гражданите.
Заповядайте, господин Кутев, да развиете питането си.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, дами, колеги! Питането ми е във връзка с проведената на 9 септември 2019 г. акция по подозрение в шпионаж, довела до ареста освен на председателя на Движение „Русофили“ и на още осем други членове на ръководството на организацията.
Ако правилно си спомням, когато предишния път дадохте обяснение тук в Народното събрание, Вие използвахте думите „задържани и отведени за разпит“ за тези осем човека. За мен, когато осем човека от ръководството на Движение „Русофили“ – което и да е движение, това е гражданско движение, бъдат отведени за разпит, Вие сигурно ще ми издекламирате след малко някой член на закона, според който е било много важно да ги разпитате. Ама, защо пък трябва да ги арестувате и защо трябва разпитът да стане през арест?
Защо трябваше в 7,00 ч. сутринта на някой професор – защото ставаше дума за бивши депутати, за издатели, за журналисти, за професори филолози – на професор филолог Ваня Добрева, какво налагаше на вратата ѝ да се появят полицаи в 7,00 ч. сутринта, за да я отведат съответно на разпит?
Има поне два проблема – те са доста, но аз нарочно съм говорил за конституционните права на гражданите, защото първият проблем се съдържа в чл. 4, ал. 2 от Конституцията, където се говори, че Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободното развитие на човека и на гражданското общество, доколкото „Русофили“ е гражданска организация.
Член 38 от Конституцията казва: „Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.“
Според мен в случая тези два члена от Конституцията са най-малкото проблематични.
Пак казвам, предполагам, че Вие ще имате обяснение, ще ми кажете, че там има тежък разузнавателен шпионаж и така нататък. Затова ще говоря може би при следващото ми включване, защото така и не разпознах шпионажа в цялата работа и си даваме сметка, предполагам, че всичко това ще завърши в Страсбург и не в полза на държавата. Вече сме виждали такива дела, но нека да не предпоставяме и да видим как ще се развият нещата.
Във връзка с всичко това моето питане към Вас е: какви са политиките на Министерството на вътрешните работи за гарантиране на конституционните права на гражданите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Заповядайте, господин Министър, имате пет минути за отговора.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Кутев, дейността на Министерството на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите в Република България. Основните ни функции и задължения са продиктувани от принципи, сред които са спазване на Конституцията и законите на страната, обективност, публичност и отчетност на дейността и постигнатите резултати. При изпълнение на своите задължения полицейските служители се водят от безпристрастност, политически неутралитет, зачитане на достойнството на гражданите и гарантиране на конституционните им права.
В конкретния случай, за който се отнася питането, действията на МВР са законосъобразни и са извършени под надзора на прокуратурата – органът, на който е възложено да следи за спазване на законността в страната – чл. 127, ал. 1 от Конституцията.
На 9 септември 2019 г. служители от Столичната дирекция на вътрешните работи са участвали в действия по разследване, огледи, претърсване и изземване, лични обиски и други, възложени с постановление на Специализираната прокуратура по досъдебно производство № 133/2019 г. по описа на следствения отдел при Специализираната прокуратура. То е образувано за престъпление по чл. 105, ал. 1, предложение второ от Наказателния кодекс. Процесуално-следствените действия са извършени на територията на градовете София, Перник и Брезник. При условията на чл. 72 и чл. 73 от Закона за МВР със заповед са задържани осем лица за срок от 24 ч.
Вие сам знаете, че при всяко ограничаване на правото на свободно придвижване на гражданин се издава заповед от полицейския орган, което всъщност е начин да дадем право на задържаното лице да ползва правата си и да обжалва по административен ред. Ние сме длъжни при всяко едно ограничаване на правото на свободно придвижване да издаваме такава заповед за срок до 24 ч.
В рамките на срока на задържането лицата са конвоирани до сградата на следствения отдел към Специализираната прокуратура и предадени на следствените органи, които в конкретния случай са компетентни да продължат работа с лицата. Действията на служителите на МВР в разглеждания случай са извършени в съответствие с изискванията на Наказателно процесуалния кодекс и на Закона за Министерството на вътрешните работи. Няма установени нарушения на правата на задържаните лица, както и оплакване от тяхна страна във връзка със законосъобразността на предприетите полицейски действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Маринов.
Заповядайте, господин Кутев, за уточняващи въпроси.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги!
Уважаеми господин Министър, нямам съмнение, че в този случай Вие сте имали чисто документално съответните заповеди и съответното взаимоотношение с прокуратурата. Аз лично не съм достатъчно голям специалист във Вашата област, за да мога да разгранича къде е проблемът – дали има проблем в прокуратурата, в ДАНС, или в МВР. Доколкото знам трите служби заедно сте организирали съответното нещо, а и не мисля, че това е моя работа. Задавам това питане с идеята Вие да го разграничите. За мен проблемът е, че под някаква законна форма и под формата на някаква борба със шпионажа, който, честно казано, особено в графата – мисля, че беше чл. 105 от Наказателния кодекс, ако не се лъжа, е много трудно доказуем, и според мен на практика това ще се провали като резултат по много причини, но на фона на всичко това Вие правите де факто арест на хора, които не подлежат изобщо на подобно третиране.
Пак се връщам, че не може един професор филолог като Ваня Добрева на практика да бъде арестувана, като Ви трябва за разпит? Аз не разбрах защо не я извикахте. Нямаше ли да дойде? Подозирахте, че Ваня Добрева или Юрий Борисов – издател и журналист, между другото е издател и на „Монд дипломатик“, освен че е русофил, тоест там очевидно има различни неща като визия за света, защо не ги извикахте, за да дойдат? Защо трябваше да отидете и да ги събудите в 7,00 ч. сутринта с полицията и да ги отведете в районните? Това категорично не е част от разследване – под предлог, че Вие разследвате шпионаж, всъщност притискате политически хора заради убежденията им. Именно затова цитирах чл. 38 от Конституцията, защото това е проблемът.
Как се е получило така, че Министерството на вътрешните работи се е оказало в цялата работа? Пак Ви казвам, че очевидно има взаимодействие между прокуратурата, ДАНС и Вас. Някъде в това взаимодействие има грешка. Ами, това си е абсолютно оказване на натиск върху хора, по убеждения. По същия начин можете да го направите и с куп други хора. Да, правите си едно разследване или има реално разследване и аз приемам, че трябва да довършите разследването примерно за Николай Малинов. Каквото докажете е окей, там е едно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател. Николай Малинов е заподозрян, за който прокуратурата казва, че има доказателства и е нещо, което разбирам, че го правите. Ама, да арестувате осем човека от „Русофили“ като свидетели, това е абсолютно недопустимо!
Затова Ви питах какви са политиките, защото тук не става дума за конкретния акт, а става дума за това как да сме сигурни, че в това общество никой няма да бъде преследван за убеждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господи Кутев.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Кутев, дами и господа народни представители! Политиките са точно такива – да спазваме буквата на закона.
В случая, пак обръщам внимание, действията на Министерството на вътрешните работи са продиктувани от съответното постановление и законов повод, издаден от следствения отдел на Специализираната прокуратура. В това постановление са описани съответните действия, които полицейските органи трябва да извършат. Извършвайки тези действия, ние спазваме Закона за МВР, който казва, че на всяко едно лице, на което бъдат нарушени правата за свободно придвижване, трябва да се издаде заповед за задържане до 24 часа. Обръщам внимание, че това всъщност е документът, който дава възможност на лицето да обжалва тази заповед по административен ред. Пак казвам, че в тази си дейност органите на МВР са спазили изключително закона, както и отношението към лицата, срещу които са били насочени.
По отношение на политиката, точно това е политиката – да спазваме закона. Не винаги, когато се провежда и се действа по извършване на процесуално-следствени действия, абсолютно винаги се издават такива заповеди на лицата, на които временно са им били ограничени правата. Смятам, че това трябва да се прилага като принцип и го прилагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Кутев, можете да изразите отношение към отговора.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, може би съм вече прекалено дълго в тази – тук има хора с много по-голям парламентарен опит от мен, а за мен вече е уморително да припомням и на колегите, и на изпълнителната власт, че всеки от нас, заемайки някаква длъжност, има ветрило от възможности. Аз знам, че в силови ведомства като Вашето тя е по-малка. Знам, че Вие имате определен ред и йерархия, които трябва да се спазват и че Вие не можете да си позволите никакви отклонения, но знам, че това, което виждам, е очевидно и за мен, а според мен и за 90% от българските граждани, че то е определено политическо въздействие.
Пак Ви казвам, аз не твърдя, че парламентарният контрол е механизъм, по който аз мога да Ви извикам. Не мога да извикам главния прокурор или шефа на ДАНС. Това е механизмът на държавата и като викам Вас и Вие ми казвате: „Ама, ние всичко сме си изпълнили, не е при нас“ – е, не знам къде е.
Резултатът е, че от осем почтени хора, срещу които прокуратурата няма повдигнато обвинение, има един с повдигнато обвинение, а другите седем са били задържани, отведени са за разпит, третирани са като престъпници буквално, още повече че голямата част от тях са публични личности и хора, пак казвам, бивши депутати, издатели, журналисти, професори, филолози. Това е начин на третиране, който е само на крачка от това след време да бъде използван по много различни начини, и ние с Вас като участници в този процес трябва да намерим нашите начини на съпротива, защото по начина, по който се прави сега срещу тях, после ще се направи срещу други.
Ако обществото не е в състояние да се противопостави, а то как ще се противопостави освен през депутатите и чрез властта – няма как иначе, ние сме техните представители, това може да се случи и ще се случи на много други. Това е въпрос на нашата отговорност, на всеки един от нас, стоейки на банките на властта, независимо на кое ниво сме. Много моля да си направите изводите за това кое е възможно и кое не е.
Разбирам, че Вашата конкретна работа е строго йерархична, че Вие имате отговорности, които са специфични, че Вие сигурно не можете да излизате извън тях, но ако продължим по същия начин, това ще се случи и с други хора, а това ще доведе до тежки проблеми за демокрацията в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно миграционен натиск по българо-турската граница.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е продиктуван от няколко неща. Разбира се, тази тема отдавна не беше влизала в дневния ред, но очевидно темата е актуална.
На първо място, моят въпрос е продиктуван от това, че имаме една ситуация с това Споразумение между Европейския съюз и Република Турция, като днес и господин премиерът загатна в парламентарния контрол, че очевидно има проблеми. Очакваме такъв проблем.
На второ място, моят въпрос е продиктуван и от изявленията на господин вицепремиера Каракачанов, който отговаря за националната сигурност, и каза, че очевидно се случва нещо по границата и армията има готовност да изпрати мигновено 2000 души, които да реагират. Това буди не само моето любопитство, но и на медиите, защото имаше републикации по този въпрос.
Мисля, че е съвсем редно тук да ни отговорите: с какъв интензитет е нелегалният и законодопустимият миграционен поток на българо-турската граница през месеците юли, август, септември на 2019 г.?
Какви мерки се вземат към днешна дата, за недопускането на нелегални емигранти на територията на Република България? Имате ли данни за предстоящо увеличаване на нелегалните емигранти през следващите месеци, разбира се, на база на тази информация, която беше изнесена от трибуната от министър-председателя, защото знаете, че тази тема е изключително болезнена? В минали периоди сме имали много сериозен миграционен натиск и това предупреждение на турския президент, че не спазвайки уговорките си с Европейски съюз, ще пусне този поток от мигранти, на който сме били свидетели през годините. Дали в момента сме изправени пред подобна заплаха и каква е готовността, разбира се, на държавата да реагира в тази ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, господин Министър за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Иванов, дами и господа народни представители! През месеците юли и август и до средата на месец септември 2019 г. по подадена от българските гранични патрули информация до турските гранични власти са задържани общо 119 лица на съседна територия.
След като са установили наличието на български патрули и постове по линия на границата, други 816 лица самостоятелно са се завърнали във вътрешността на Република Турция.
Българските гранични власти са задържали общо 63 лица, незаконно преминали границата. За сравнение със същия период на 2018 г. се наблюдава намаление с около два пъти на броя на задържаните лица и опитите за незаконно навлизане на територията на страната.
По подаден сигнал от българските гранични патрули турските гранични власти са задържали 365 лица на съседна територия, а други 2105 лица самостоятелно са се завърнали във вътрешността на Република Турция. Служителите на „Гранична полиция“ са задържали 113 лица. За противодействие и снижаване нивата на миграционен натиск на българо-турската граница се прилага комплекс от охранителни и оперативни мероприятия, отчитайки неговата сила и интензитет. По-важните са: със заповед на министъра на вътрешните работи от началото на 2019 г. е продължено провеждането на специализирана полицейска операция за противодействие на незаконната миграция, като същата се реализира в съответствие с утвърден от главния секретар на МВР план, с посочени мероприятия и задачи; осъществява се постоянно наблюдение за своевременно разкриване на миграционните групи на съседна територия; чрез Тристранния контактен център на гранично контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ се осъществява непрекъснат обмен на информация с турските гранични власти за установяване и задържане на нелегални емигранти в съпределната територия; изграденото в края на 2017 г. временно възпрепятстващо съоръжение по цялата дължина на българо-турската граница над 235 км оказва съществен възпиращ ефект по отношение на предприетите опити за незаконно навлизане на територията на страната; активно се използва интегрираната система за наблюдение, изградена по границата с Република Турция; за обезпечаване на граничното наблюдение се използват допълнителни технически средства и системи – мобилни системи за наблюдение, осъществяват се полети с хеликоптерите на Специализирания отряд за въздушно наблюдение към „Гранична полиция“, излъчват се гранично-полицейски наряди, осигурени са ръчни термовизионни камери, преносими системи за наблюдение и прибори за нощно виждане.
Активна подкрепа от граничното наблюдение на българо-турската граница оказва и Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex. В условията на съвместна операция гъвкави и оперативни дейности по югоизточните граници се командироват сили и средства от други държави – членки на Европейския съюз.
Министерството на вътрешните работи няма данни за предстоящо увеличаване броя на нелегалните емигранти, опитващи се незаконно да влизат на територията на страната с оглед на метрологичните условия – късна есен и наближаваща зима.
Искам да Ви уверя, че Министерството на вътрешните работи съумява надеждно да гарантира обществения ред и сигурност – основен приоритет в политическата програма на Политическа партия ГЕРБ, и повишаване капацитета на охраната на държавните граници чрез комплекс от мерки и активно сътрудничество със съседните държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Маринов.
Дадох Ви малко повече време, може в репликата после да довършите.
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Малко останах шокиран от част от Вашето изказване. Мислех, че Вие сте непартиен министър и едва ли Министерството на вътрешните работи е собственост на Политическа партия ГЕРБ. Надявам се да се коригирате в репликата си.
По отношение на отговора Ви, на първо място, искам да разбера къде е действителната истина, защото по информация от Министерството на вътрешните работи, с която разполагам, от 1 януари 2019 г. до 13 септември 2019 г. са върнати близо 6 хиляди души, направили опит да влязат в страната. На територията на страната по същите справки са заловени близо 1000 души, нелегално пребиваващи, които са влезли отнякъде.
На следващо място, не разбирам този оптимизъм, че няма, надявам се да е така. Как да разбирам разминаването от Вашата информацията във Вашата справка и казаното от министър-председателя само преди половин час тук с казаното от вицепремиера Каракачанов преди седмица. Винаги съм казвал мнението си, че ефикасността на това възпрепятстващо съоръжение малко е под съмнение, защото преди седмица-две, всички бяхме свидетели в мрежата как изтичаха кадри – с една стълба мигрантите си минават, все едно влизат в съседния двор.
В тази връзка, моля да бъдете по-обективен и да разберем къде е истината – това, което каза министър-председателят, или това, което казвате Вие?
Пак апелирам: бъдете професионалист, работете в Министерството за българските граждани, а не за една политическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! По първия въпрос – аз съм министър в правителството на господин Бойко Борисов и като такъв изпълнявам програмата на Политическа партия ГЕРБ в управлението и залегналите в нея приоритети, които касаят Министерството на вътрешните работи.
По отношение на данните, които изнесохте, отново ще обърна внимание: моята информация беше само за българо-турската граница. Данните, които Вие имате, са общо за границата ни, включително и вътрешната граница, която е с Гърция.
Не ми стигна времето да продължа, но ще Ви обърна внимание, че процесите, за които Вие говорите, всъщност са факт благодарение на изграденото съоръжение. Ние ефективно противодействаме на тези процеси, което обаче ги насочва по посока на по-трудната за охрана турско-гръцка граница. Естествено, когато в Гърция има проблем с незаконната миграция, той важи и за нас, тъй като знаете между Гърция и България има сухоземна зелена граница, която обаче няма изградено съоръжение, и няма как да има, тъй като сме страни – членки на Европейския съюз.
В продължение на това, ще потвърдя думите на премиера. Преди да дойда за контрола, имах среща с новия министър по политиките на миграцията на Гърция. Поканих го на първата среща на министрите във Финландия, тъй като проблемът наистина е сериозен. С него обсъдихме и какви инициативи трябва да предприемат България, Гърция и Кипър, тъй като сме държави в един регион и сме в трудна ситуация. Наистина до 11 ч. бяха преминали незаконно турско-гръцката граница 440 лица, което е изключително притеснително.
Уверявам Ви, че съоръжението наистина върши сериозна работа. Лицата, които доброволно са се върнали, са в следствие точно на ефективността на това съоръжение и смятам, че работим в правилната посока. За съжаление, има обективни причини, които са извън територията на България, извън политиката на България, включително и трудно за влияние от политиката на Европейския съюз, които са някъде далеч в трети страни и които ние се мъчим чрез двустранни споразумения и срещи да балансираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Маринов.
С това се изчерпват и въпросите към министъра на вътрешните работи.
Предстоят девет въпроса към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Започваме с въпрос от народния представител Джевджет Чакъров относно необходимостта от предприемане на спешен и неотложен ремонт, реконструкция и рехабилитация на третокласен път „Юговски разклон – Лъки“, III-861, Бачково – Хвойна, Югово – Лъки – Джурково – местност Здравец – местност – Момина вода – местност Рожен – Чепеларе – Соколовци, в община Лъки, област Пловдив, до границата с област Смолян.
Господин Чакъров, заповядайте да развиете въпроса си.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Аврамова, обръщам се към Вас за пореден път във връзка с изключително лошото състояние на третокласен път „Юговски разклон – Лъки“, Джурково – местност Здравец – местност – Момина вода – местност Рожен, в община Лъки, област Пловдив, до границата с област Смолян.
Както нееднократно съм посочвал и в предишни мои въпроси към Вас и преди това, този път е единствената връзка на община Лъки с областния център и вътрешността на страната. По принцип пътят, особено след валежите през месеците май и юни, а и преди това, е бил в изключително лошо състояние и се нуждае от спешен и неотложен ремонт, реконструкция и рехабилитация.
Представил съм преди това пред Вас и пред цялата общественост питанията от страна на общината и лично на кмета на община Лъки, както и на бизнеса там не само към мен, а и към другите народни представители от област Пловдив за необходимостта и неотложността, с оглед на рисковете, които крие, и дай боже да няма произшествия, които да бъдат със сериозни последици.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: предвиждат ли се спешни и неотложни ремонти, реконструкция и рехабилитация на този път? Между впрочем, питам Ви, защото в предходни отговори ми е казвано за предстояща процедура по проектиране и по принцип за процедури, които касаят проектиране и в последствие строителство, както и осигуряване на финансиране не само за рехабилитация, а и разширение на този път. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Чакъров, уважаеми госпожи и господа народни представители! През месеците май и юни проливните валежи действително нанесоха щети по банкетите и пътното платно на път III-861 Югово – Лъки – Здравец. Щетите се отстраняват по договора за текущ ремонт и поддържане като ориентировъчната стойност на необходимите дейности е около 50 000 лв. с ДДС. Отделно от това експлоатационното състояние на участъка от км 5+416 до км 5+574 вляво е влошено в резултат от падналите проливни валежи от дъжд в посочения период. Опасният участък се намира между две последователни хоризонтални криви след село Югово. Той е в предаварийно състояние. Придошлите повърхностни води са причинили свличане на банкета и са подкопали пътното тяло. Специалистите от Областно пътно управление – Пловдив, са констатирали частично разрушение на конструкцията на пътя, свлечен банкет и насип от страната на откоса, надлъжни пукнатини на ширина една лента, висяща ограничителна система за пътища – 5 звена по 4 м дължина. През по голямата част от трасето на пътя преминава оптичен кабел, обслужващ „Национална система 112“ на Министерството на вътрешните работи, който е застрашен от повреда при продължаване на геоложките процеси.
По информация от Областно пътно управление – Пловдив, при следващи проливни валежи и преовлажняване на откосите на пътя съществува реална опасност от свличане на ската и пътната конструкция при повредения банкет и слегнало пътно тяло.
Във връзка с гореизложеното и във връзка с Вашия въпрос и притесненията Ви относно този път и с цел опазване живота и здравето на хората, използващи републиканските пътища, експертите от Областно пътно управление – Пловдив, своевременно са изготвили документация, която е изпратена в Агенция „Пътна инфраструктура“, за предприемане на действия пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет за предоставяне на целеви средства от републиканския бюджет за възстановяване на нанесени щети, настъпили при бедствия или констатирано опасно състояние на участъци от републиканската пътна мрежа. Необходимите средства са в размер на 389 984,62 лв. с ДДС.
През месец август Агенция „Пътна инфраструктура“ е стартирала процедура по одобрение на подготвената документация и е възложено на поддържащата фирма изготвянето и изпълнението на технологичен проект за укрепване на компрометирания участък, като очакваме строителните дейности да стартират до края на този месец.
По отношение изработването на техническия проект за основен ремонт и частична реконструкция на обекта път III-861 Югово – Лъки – Здравец от км 0 до км 31+040 и упражняване на авторския надзор по смисъла на Закона за устройство на територията и действащите подзаконови нормативни актове, на всички части на техническия проект, възложени на фирма изпълнител след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, бих искала да Ви информирам, че е изработен и допълнен втори междинен етап от проекта. Този етап обхваща освен изработката на техническия проект за основен ремонт и реконструкция, и изработване на подробен устройствен план – Парцеларен план.
Приемането на правилно техническо решение от гледна точка на удовлетворяване изискванията на трафика, който в момента ползва този маршрут, като се отчитат тенденциите за превръщането му в алтернативен маршрут на път II-86 се оказа предизвикателство за експертите. Беше нужен мотивиран и подробен анализ на ползите и разходите при реализация на проекта с оглед намиране на балансирано решение, от една страна, поради големите капиталовложения за пълна реконструкция на пътя и значителните площи за отчуждаване, а, от друга страна, постигане на задоволителни от гледна точка на безопасност на движението технически параметри за път III-861. Именно затова възложителят подходи внимателно към прегледа на представения проект и изиска от изпълнителя да бъдат предоставени допълнителни решения.
Предстои разглеждане на допълнения втори междинен етап от проекта на експертен технико-икономически съвет към Агенция „Пътна инфраструктура“ и след окончателното приемане на проекта от възложителя и одобряване на подробния устройствен план от Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно изискванията на ЗУТ ще се изработи комплексен доклад за оценка… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател.
…на съответствието със съществените изисквания към строежите, включително технически контрол по част „Конструктивна“ на проекта. Следват отчуждителни процедури, които отнемат, знаете, значителен времеви период, и след тяхното приключване можем да издадем разрешение за строеж на основен ремонт на този пътен участък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Министър.
Две минути и половина повече Ви дадох. Това беше бонусът за този парламентарен контрол.
Заповядайте, господин Чакъров, за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Аврамова, аз Ви благодаря за отговора в частта, в която посочвате констатациите, че действително е тревожна ситуацията по отношение на този път и се налагат спешни мерки. Искрено се надявам, че накрая на този месец ще стартират ремонтните дейности. Нека да не забравяме, че това е планински участък и само след месец-два ситуацията би била много сериозна и да не стане така, че достъпът до тази община да бъде прекъснат. Рисковете са големи. Лично аз съм видял свлачищата, там ситуацията наистина е много притеснителна и тревожна. Да не станат и някои случаи, които никой не би желал.
По отношение на процедурата, която представихте, видно е, че се работи. Апелът ми е това да стане по-ускорено, защото и в тази част, и на този тип пътища трябва да се обръща внимание, още повече че тук потребността е много сериозна. От областната управа имаме информация, че инвестиционният процес в община Лъки ще бъде много сериозен. Бизнесът изцяло подкрепя реализацията на този проект, но той е оправдан с оглед и на следващия въпрос, който ще Ви задам. Нека да създадем условия за добър бизнес, за добро икономическо развитие и за възможност за добра достъпност на всички региони с оглед на обезлюдяването, което наблюдаваме.
Бих Ви помолил, ако можем да знаем индикативно проектиране – всички тези процедури на какъв времеви етап, рамка биха се придвижили, така че да се стигне до строителното разрешение? Добре е да се строят магистрали, дано оттук нататък по-качествено да се строят, а също така да има строителство на подобен тип пътна инфраструктура в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, ще бъда съвсем кратка, за да компенсирам времето от моя отговор.
Уважаеми господин Чакъров, разбира се, че безопасността за движение по републиканската пътна мрежа, както и по общинските пътища е основен приоритет за всички нас – и за Вас като народни представители, и за нас като правителство е основен приоритет. Стараем се с оглед ограничените средства на Агенцията да приоретизираме пътищата в България, които трябва да бъдат направени, да осигурим проходимост както по магистралите, така и по другите второкласни и третокласни пътища. Аз Ви уверявам, че този път е важен. Ние го осъзнаваме и аз го осъзнавам, така че ще бъдем максимално бързи в процедурите, които трябва да проведем съгласно Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Следващ въпрос отново от народния представител Джевдет Чакъров относно политиката за спиране обезлюдяването в малките населени места.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Аврамова, на 30 май медиите съобщиха, че на Международна архитектурна конференция Вие сте заявили, че сега основна задача на правителството е да спре обезлюдяването и да се създадат по-добри условия на живот в малките населени места, защото продължава свръхурбанизацията и в скоро време ние да не се окажем в ситуацията на някои съседни на нас страни – 30, 40 до 50% от населението да бъде концентрирано само в няколко големи градове, а в страната тенденцията е това да бъде в градове – близо 30% и нагоре да живеят в шест града с население над 100 хиляди души.
В тази връзка моите въпроси към Вас са:
Планира ли се създаването на специална програма за спиране на обезлюдяването на малките населени места? Ако да, бихте ли посочили основните акценти в нея?
Второ, какви конкретни мерки предвижда да реализира Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в какви срокове за спиране на обезлюдяването в малките населени места? В какви проекти конкретно ще се инвестира?
И трето, какви ще са източниците за финансиране на мерките за спиране на обезлюдяването на малките населени места и в какъв размер?
Само Ви припомням, че предизборно ПП ГЕРБ бяха обявили, че относно малките и средни населени места ще има специални политики, даже беше посочена една много сериозна финансова рамка, така че да има инвестиции и в инфраструктура, а това изцяло корелира с това, което Ви питам. В това отношение: каква е позицията на Министерството и какво бихте ни представили, защото е важно, както е в Европа и относно регионализма, да има инфраструктура, каквато има в големите градове, да има и в малките и средните населени места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Чакъров, уважаеми госпожи и господа! Териториалното разположение на населението се определя от естествения прираст, както и от вътрешната и външната миграция. По официални статистически данни в края на 2017 г. в градовете живеят 5 181 755 души, или 73,5%, а в селата – 1 868 279 души, или 26,5% от населението на страната. С население над 100 хиляди души са шест големи града, в които живеят 34,1% от населението на страната.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството определя политиката за регионално развитие, която има пряк ефект върху демографията, но не следва да се прилага изолирано, тъй като демографските проблеми са общи, имат хоризонтален характер и налагат предприемане на мерки от всички политикоправещи структури и ведомства, имащи отношение към демографското развитие.
Националният механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на хоризонталната, междуинституционална и междусекторна демографска политика се осъществява чрез създадения Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет.
Приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика са формулирани в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. и са насочени към реализиране на стратегическата цел за забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Прилага се интегриран подход за максимално обхващане на демографските проблеми. Основната цел на работата в сферата на демографската политика е ограничаване на негативните въздействия на демографските дисбаланси върху публичните финанси и социалните системи.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството предприема действия за подобряване на ефективността на регионалната политика в България чрез възприемането на нов подход при изработването и прилагането ѝ, като предвижда синхронизиране и по-тясно обвързване на стратегическото планиране на регионалното развитие с програмирането на европейските фондове. Като резултат от новия подход в регионалната политика се очаква и намаляване на дисбаланса в развитието както на вътрешнорегионално, така и на междурегионално ниво, което ще допринесе за създаване на предпоставки за по-добри условия за живот в населените места, респективно за намаляване на темповете на обезлюдяване и миграционните процеси.
Новият подход в прилагането на политиката за регионално развитие ще се осъществява и чрез разработването на стратегическите и програмни документи за периода след 2020 г., като ще се отчете не само наличието на големи диспропорции в развитието на българските райони, но и ще се очертаят подходящи мерки за тяхното преодоляване. Предвижда се стратегическите документи да са с ясна насоченост и фокусирани върху специфични цели с повишена съдържателност, ефективност и приложимост, тясно ориентирани към нуждите и спецификите на конкретните територии.
В компетенциите на Министерството е оказване на въздействие върху демографските баланси чрез изпълнението на Оперативната програма за регионално развитие и на програмите за териториално сътрудничество. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще продължа в дупликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова.
Заповядайте, господин Чакъров, за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, няма как да изразя удовлетвореност от отговора Ви с оглед на това, че това, което Вие казахте, е така и Ви уверявам, че ние сме запознати, включително и аз, с това, което представихте. По-скоро от Вас очаквах с оглед на заявеното през месец май, да има малко по-голяма конкретика, за каквато бих Ви помолил.
Далеч съм от мисълта, че даже с това, което Вие бихте направили с Министерството на околната среда и водите по отношение на инфраструктурата, че това ще е панацея, така че да задържим хората, но надявам се, че сте съгласни, че по този начин бихме създали условия, каквито биха привлекли даже и млади хора да останат там и някои даже да се връщат в тези населени места. България би била много по-красива, ако тази пропорция, която представихте, тя далеч не е от най-добрите по отношение на 26% в селата, а едва ли е необходимо да посочвам какви са тенденциите. Естествено, като няма инфраструктура, като няма заетост хората…
Аз споделям, че това не е само във Вашите компетенции, има и други министерства, които имат своите компетенции, формират политики, които трябва да прилагат, и то успешно, за да спрем процеса на обезлюдяване на малките и средните населени места.
Наистина се надявам тези документи, както разбрах от Вашето изложение, предстои тепърва да бъдат подготвени. Заслужава си, няма значение кой е управляващ, кой опозиция, тези документи да бъдат изпълнени със съдържание, да бъдат ефективни, да се направи в една широка дискусия и дебати и те да бъдат ефективни, работещи, действащи без оглед на това кой е управляващ занапред, така че условията за живот, качество и стандарт да бъдат нормални и в големите, и в малките и средните населени места.
На този етап считам, че има много неща, които трябва да бъдат направени по отношение на качеството на стандарт и живот в малките и средните населени места. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател!
Казвам това не само като представител на ДПС, защото това влиза в рамката на политиките и полезрението на ДПС, а защото имаме много хора, които живеят по селата, и считам, че ние, политиците, сме много длъжни и задължени да направим всичко това заедно. Надявам се да има по-голяма конкретика в перспектива и от Ваша страна като министър. Би било добре да чуем точно какви стъпки предстоят, уважаема госпожо Министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Чакъров, в допълнение на това, което казах до момента, ще заявя, че се предвижда новата Оперативна програма за регионално развитие да бъде с фокус върху териториалната цел и да се работи в посока засилване ролята на регионалното ниво при вземането на решения. Тоест да се насърчи гражданското участие и подходът от долу нагоре при определяне на ключовите за територията публични инвестиции, като се отчитат местните специфики и икономическите потенциали за развитие.
Исках да го допълня, защото нашата цел е да няма бели петна, такива, каквито се получиха в този програмен период, така че да можем да обхванем цялата територия, всички региони и да намерим правилните проекти – тези, които ще доведат до икономически растеж на целия регион и на всяко едно населено място. Ще бъдем прозрачни в определянето на всички стратегически документи, така че ще имаме възможност да ги коментираме с Вас в следващите месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Трети въпрос от народния представител Джевдет Чакъров относно доизграждане на път Белица – Загражден от км 10+430 до км 18.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Аврамова, обръщам се към Вас, както съм се обръщал и към Ваши предшественици относно пътя Белица – Загражден. Този пътен участък е с дължина от 7,6 км – мога да посоча техническите данни и параметри, но те са за специалисти, и се строи от 1961 г., като са отпускани средства в различни етапи. Така или иначе този път не е достроен, а включва комуникация със село Белица, след село Белица – община Лъки, към селата Загражден, Давидково, Вълчан дол, Глогино, Планинско, Рибен дол, Баните, Две тополи и други, които се намират на територията на Пловдивска и Смолянска област. За съжаление, спира не само икономическото развитие на тези населени места, но и нормалният контакт, защото пътят е много затруднен, особено зимно време, и след валежи и свлачища, които се получават, почти е непроходим.
Няма да се аргументирам много обстойно защо е необходим този път. И други колеги от областите Пловдив и Смолян са задавали въпрос към Вас относно строителството на пътя, но искам да припомня, че в отговор на парламентарен въпрос на 1 февруари 2019 г. Вие обявихте, че на 4 декември 2018 г. е възложена обществена поръчка и е подписан договор за инженеринг за доизграждането на пътя с конкретни параметри – няма да ги посочвам, те се знаят и са публично достояние, за проектиране и за строителство за изпълнение.
Надявам се, че всичко това е в ход и са осигурени средства, за да се построи най-накрая този път, защото наистина е много важен и буквално би съживил региона и населените места, които посочих. Ще ни бъде много интересно и се надяваме на положителен отговор: по какъв начин върви проектирането или евентуалното възлагане на строителните дейности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, съгласно договора, сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Дружеството „ИСА 2000“ ЕООД за инженеринг на път III-8611 Белица – Загражден от км 10+430 до км 18 на територията на област Пловдив, изпълнителят следва да извърши проучвателно-проектантски работи, да изработи технически проект и да изпълни строително монтажните работи.
В рамките на срока, определен за проектиране, изпълнителят извърши нужните проучвателно-проектантски работи и изработи технически проекти за обекта. Проектната документация беше внесена в Агенция „Пътна инфраструктура“ и след разглеждане от експертите на Агенцията бе установено, че тя не отговаря на изискванията на възложителя, посочени в заданието за проектиране. Агенцията уведоми изпълнителя за констатираните несъответствия и върна проекта за корекция и допълване. Очакваме в най-кратък срок изпълнителят да представи окончателната проектна документация за ремонта на пътя на територията на област Пловдив и след нейното одобрение ще стартират всъщност строително монтажните работи. Това е обект, за който има осигурени бюджетни средства в размер на близо четири милиона лева.
По отношение на участъка от третокласния път в област Смолян. Агенцията е предприела действия и е възложила ремонтни работи в отсечка с дължина километър и половина между границата с област Пловдив и Заграждан от км 18+050 до км 19+600, като ремонтът трябва да бъде завършен до началото на месец ноември тази година. За неговото изпълнение са осигурени бюджетни средства в размер на 732 хил. 272 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Чакъров, заповядайте за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Аврамова, този път – за разлика по предходния въпрос, бих казал, че съм удовлетворен от отговора. Като народен представител от областта имам молба – защото това касае не само Пловдив и селата от област Смолян, корекциите в проекта да бъдат изпълнени своевременно и да започне строителството, защото идва зимен период и да не стане така, че като се започне отново, да има компрометиране на строителството. Така че тези средства да отидат по предназначение и да се постигне целта за изграждане на пътна инфраструктура такава, каквато е необходима и се полага. Може би подходът трябва да бъде именно по този начин за откъснатите места.
Ще си позволя отново да кажа няколко думи за пътя от Юговско ханче до Лъки. До голяма степен това е продължение на пътя. Тази част на Родопите е изключително красива. Освен това да не забравяме, че освен бизнеса, освен населението, което живее там, над Лъки е и Кръстова гора. С оглед на посещаемостта там трябва да има едни нормални условия, да няма рискове от катастрофи, от произшествия и инциденти – там свлачищата са изключително рискови. Пътят наистина е в изключително критично състояние и аз Ви приветствам, че Вие и Агенция „Пътна инфраструктура“ сте отделили средства за ремонт на най неотложните дейности, за да има поне една нормална проходимост. Ще следя процеса относно проектирането на другите части от пътя, така че да се придвижват своевременно. Да се надяваме, че ще се предвидят средства в бюджета за следващата година за строителството на такъв тип пътна инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Чакъров, това е един от особените случаи в нашата работа, в който има осигурено финансиране и реално не можем да започнем строителни дейности. Искам да ви уверя, че в случай че изпълнителят не представи окончателна проектна документация, Агенция „Пътна инфраструктура“ ще разглежда варианти за законосъобразно разрешаване на проблема и възлагане на необходимите дейности във възможно най-кратки срокове, така че да изпълним ангажимента, който сме поели към гражданите, и да оправим тази отсечка между Белица и Загражден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Преминаваме към въпрос от народните представители Станислав Владимиров и Владимир Бонев относно състоянието на язовир „Студена“.
Господин Бонев, заповядайте да развиете въпроса.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Язовир „Студена“ осигурява над 90% от водоснабдяването на община Перник. Съоръжението е изградено в средата на 50-те години на ХХ век, а обемът му е 25,2 милиона кубични метра. За времето от пускането му в експлоатация до днес язовирът продължава да е основният водоизточник на град Перник и на населените места на територията на община Перник.
Въпреки обилните дъждове през пролетта и в началото на лятото от няколко седмици перничани системно остават без водоподаване за повече от 24 часа. В някои от кварталите на Перник и селата от общината, когато има вода налягането е толкова ниско, че чешмите стават неизползваеми. При оглед на място установихме, че количеството вода в язовир „Студена“ е намаляло драстично и там, където се предполага, че би следвало да има водни обеми, в реалност има тревиста растителност. Перничани са поставени под скрит, а може би вече и явен воден режим поради обстоятелството, че в рамките на няколко дни част от населението на по-малките села нямат и вода. Никой не обяснява на съгражданите ми защо чешмите им остават сухи за толкова големи периоди от време.
В тази връзка, госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: какво е състоянието на язовир „Студена“? Какво е количеството на водата в язовир „Студена“? Какви мерки ще предприемете за нормалното водоподаване в населените места както за град Перник, така и за селата около Перник? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бонев, уважаеми господин Владимиров, язовир „Студена“ е построен в периода 1953 – 1955 г. Предназначен е за осигуряване на питейна вода за населението на град Перник, град Батановци и прилежащите села, както и за промишлено водоснабдяване. Язовирната стена е бетонова с височина 53 м и дължина по короната 259 м.
С финансиране чрез инвестиционен заем от Световната банка и съфинансиране от държавния бюджет се извършва рехабилитация на язовирната стена, с която ще се продължи експлоатационния ресурс и сигурността на язовира, особено отчитайки комплексната му значимост за региона, като стойността на строително монтажните работи е 32 млн. лв. Тъй като за жителите на Перник и Батановци няма друго алтернативно захранване с вода за питейни нужди, рехабилитацията на водния откос на язовира се изпълни под вода от водолази без прекъсване на водоподаването към потребителите.
Към момента строителните дейности по стената са завършени, реконструкцията на водоземната кула ще започне месец октомври. Ниските нива на водата в язовирното езеро не са свързани със строително-монтажните работи по съоръженията, а са в резултат на продължителното засушаване и липсата на валежи на територията на водосборната област през това лято.
В момента котата на водното ниво е 828 метра, при кота преливен ръб 840 метра. Общият обем на язовира е 25 милиона кубически метра, а наличният обем към момента е 10 милиона кубически метра.
Поради продължилата суша и образувалите се сериозни пукнатини в почвата наистина има нарушаване на връзките на водопроводите, увеличаване с над 150 на авариите спрямо предходния период. Технологичното време за отстраняване на повредите и напълване на системата е причина и за зачестилите спирания на водоподаването към някои квартали на населените места.
Водите от комплексните и значими язовири се използват на база утвърден от министъра на околната среда и водите график. В графика за месец септември е отчетено за цялата страна, че наличните завирени обеми в язовирите през месец август са намалели чувствително спрямо предходния месец, но е посочено също така, че всички язовири за питейно-битово водоснабдяване са с обеми, достатъчни да обезпечат нуждите на водоползвателите през месец септември.
С цел подобряване на водоснабдителните и канализационни услуги на 28 август 2019 г. „Водоснабдяване и канализация“ – Перник, подписа договор за изграждане на ВиК инфраструктура по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ на стойност 106 млн. лв. Близо 40 млн. лв. от тези средства са за обекти, с които ще се направи подмяна на водопроводи и като резултат ще се намалят и прекъсванията на водоподаването от зачестилите аварии. С реализацията на този мащабен проект се очаква и значително подобряване на водоподаването в населените места от област Перник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Заповядайте за реплика, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, във Вашия отговор се опитахте да изместите фокуса върху проблема, който Ви акцентирахме – че населени места в община Перник, квартали в град Перник в големи периоди – седмици, близо месец, са без качествена питейна вода. Затова Ви казах, че ние очаквахме тук с Вас да обсъдим един проблем, който стои пред перничани – вижда се, че не се очакват сериозни валежи, който може би ще се задълбочи.
Вие цитирахте, че обемът в момента е около 10 милиона – аз имам отговор от Вашия колега Нено Димов и обемът на водата, който той ни казва, че е в момента в язовир „Студена“, е доста по-нисък; а пък сведението, което ние имаме от Перник, е, че вече водата в язовир „Студена“ е някъде около 8 милиона. При месечен обем, който се ползва за нуждите на община Перник – около милион и половина, това означава, че в рамките на месец-два ще изпаднем в доста по-сериозна криза от момента, в който ние имаме скрит воден режим, както каза и колегата Бонев.
Цитирахте, че това е суха година. Данните, които ми предостави Вашият колега, са, че за месец юни във водосборната област, която Вие цитирахте, са паднали 153 литра на квадратен метър. Това е огромно количество. Тук не трябва да се оправдаваме, както доста често администрацията се опитва да се оправдава със субективни фактори, а трябва да търсим обективните причини дали язовир „Студена“ е бил управляван добре, за да не изпадаме в тази водна криза, която е в Перник. В такъв скрит воден режим не сме изпадали десетки години – поне аз не помня – в Пернишко.
Ако може, в последващия отговор по-конкретно да ни обясните: какви мерки ще предприемете Вие; добре ли се управлява язовир „Студена“; подходящ ръководен кадър ли е директорът на ВиК, защото той е с образование, което не е сходно с това, с което трябва да заема този пост; има ли виновни във ВиК дружеството в Перник, за да изпадне Перник в тази водна криза, която е в момента; и какви ще бъдат Вашите действия? Моля Ви за по-конкретни отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Владимиров, искам да Ви уверя, че проблемът с нивата на язовирите – не само на язовир „Студена“ в Перник, е в почти цяла България и че такъв проблем със зачестили аварии по повод намалени водни количества съществува и на други места. Всеки инженер – топлотехник или ВиК инженер, може да Ви каже, че при всяка авария, която се е получила по водопровод или топлопровод, тъй като те работят под налягане, всяко пускане и спиране, когато имаме стара и амортизирана мрежа, води до своеобразни хидравлични удари и това увеличава броя на авариите.
Искам да подчертая, че проблемът с намаляване на водните количества наистина е проблем за цяла България поради трайното засушаване.
Ако Вие имате конкретни данни за недобро управление на язовира, с каквито аз не разполагам, моля да ми бъдат предоставени – ще направя проверка по този Ваш сигнал. Към момента причината е трайното засушаване и зачестилите аварии, които са във връзка с това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Николай Тишев, относно влагане на нерегламентирани материали при строителството на пътя Бургас – Слънчев бряг.
Заповядайте, господин Тишев, да развиете въпроса си – две минути.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С искане на „Бургаспътстрой“ АД Общинският съвет на община Поморие, по предложение на кмета Иван Алексиев, определя места за депониране на земни маси от строежа на пътя Бургас – Слънчев бряг. Сред тях е обект „Симеонова могила“ край град Каблешково. По данни на местни жители, които ми сигнализираха, вместо депониране на земни маси, в момента се изземва материал от Могилата и той се влага като основа в леглото на пътя. Материалът е с нерегламентирани показатели. Вече повече от година настоявам пред Агенция „Пътна инфраструктура“ международна лаборатория да провери качеството на материалите, вложени в изградени вече магистрали, а в горепосочения случай виждаме, че при строителството на нови пътища се използват некачествени материали, които много бързо ще компрометират пътната настилка и ще създадат опасност за движението, както и за здравето и живота на водачите и пътниците.
В тази връзка моите въпроси към Вас са: кой орган или институция е разрешил използването на материали от нерегламентирани кариери и, втори въпрос, какъв контрол ще осъществите, какви санкции ще наложите и на кого, като имате предвид, че местността „Симеонова могила“ има и историческа стойност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Тишев.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор – три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Тишев, строителството на обект път І-9 Слънчев бряг – Бургас с обход град Поморие – участък от км 217 до км 222+849, започна през пролетта на тази година, като общата стойност на проекта е 20 млн. 923 хил. 664 лв. Средствата са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, като строително-монтажните работи на обекта се изпълняват от ДЗЗД „Поморие 2015“, а строителният надзор – от „Пътконсулт 2000“.
Относно първия въпрос Ви заявявам, че в изпълнението на обекта не се влагат нерегламентирани материали. Нормите при строителството на пътища от републиканската пътна мрежа и на пътните съоръжения са регламентирани в техническа спецификация на Агенция „Пътна инфраструктура“. Те представляват комплект от инструкции и съдържат съответните утвърдени технически изисквания и условия за материали и строително-монтажни работи. Техническата спецификация е неразделна част от всички договори за строителство, които сключва Агенцията. Към настоящия момент фирмата изпълнител на обхода на град Поморие е предала за проверка в Агенция „Пътна инфраструктура“ първи междинен отчет и в него е сертифицирано извършването на земни и пътни работи. Земните работи включват изпълнение на насипи с материал, отговарящ на изискванията съгласно техническата спецификация.
Обръщам внимание, че към сертификата строителят е длъжен да приложи декларация за експлоатационните показатели и протоколи за изпитване на материала от акредитирана пътностроителна лаборатория и такива са приложени към настоящия отчет. Също така при изграждане на насипа е упражнен постоянен стриктен контрол от приобектова лаборатория както за качествата на материала, така и за начина на полагане и на уплътняването му.
Относно втория Ви въпрос, касаещ контрола и санкциите при депониране на материал в местата за рекултивация, Ви информирам, че във връзка с изпълнението на обхода на град Поморие през месец май тази година строителят на обекта е внесъл в община Поморие заявление за рекултивация на поземлен имот 35-033.10.315 по кадастралната карта на град Каблешково, представляващ земеделска земя, която е общинска собственост, и общината е дала разрешение за рекултивация на имота.
През месец юни изпълнителят внася и проект за рекултивация на посочения имот, който предвижда депониране на хумусен пласт от строежа на обхода на Поморие. Проектът е разгледан и приет на заседание на Експертен съвет на 25 юли 2019 г. и е издадено разрешение за строеж от главния архитект на град Поморие за обекта за рекултивация.
Относно изложеното във Вашия въпрос – при изпълнение на обхода земните маси се депонират в местността „Симеонова могила“, Ви информирам, че със заповед на министъра на културата са определени границите и режимите за ползване на териториите и охранителната зона на археологическия паметник на културата „Козарева могила“. Тази зона отстои на около километър и половина западно от поземления имот, определен за рекултивация.
След извършена проверка на експерти от община Поморие в техническия архив на общината не е открита заповед на министъра на културата за обявяване на паметник и определяне на граници и режими на какъвто и да е обект, попадащ в местността „Симеонова могила“.
В допълнение – на 17 септември във връзка с твърденията за влагане на нерегламентирани материали при строителството на пътя се провежда извънредна работна среща, на която са присъствали възложителят, надзорът и Областно пътно управление – Бургас. След издаването на разрешението за строеж, за рекултивация и одобряване на предварителните изпитвания на почвите от инженера по материалите е започнала и доставката на материалите за зона Б от пътното легло – обектът е „Обход – град Поморие“. Ще довърша в дупликата си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Заповядайте, господин Тишев, за реплика.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, не съм удовлетворен от отговора. Защо? Защото в по-голямата си част той включваше въпроса за депонирането на земни маси, а това не е проблемът – аз не съм го поставил като проблем. Също така дали местността има исторически статут или не – в случая, когато става дума за безопасността на шофьорите, на пътниците и на движението, не е от чак толкова голямо значение.
Аз обаче не разбрах: всъщност някой от Министерството отиде ли на място да провери този сигнал, който жителите на Каблешково ми подадоха, или просто някой представител на възложителя се е срещал с изпълнителя и с надзора, а надзорът също си получава парите от тази поръчка, казано му е: да, няма проблеми и всичко е приключило? Някой на място провери ли сигнала? Има ли видими следи, че от тези хълмове се изземва земна маса? А пък Вие знаете, там, освен скална маса, има глина, има варовик, има пръст – затова тези пътища след това се слягат и създават проблем за движението.
На този въпрос не ми беше отговорено: някой на място направи ли проверка? Защото тогава с физически контрол за пет минути щеше да се установи дали това, за което хората са ми сигнализирали, е вярно или не.
Получава се така – едната от страните явно не казва точно каква е истината. Според мен хората, които ми сигнализираха, едва ли са ме търсили специално, защото нямат какво да правят и с какво да се занимават. Направихме среща, алармираха ме, дадоха ми информация, за да задам аз въпрос на министъра. Тоест, според мен, те казват истината. Какво казва другата страна – вече е въпрос, на който очаквам да ми отговорите. Но след като няма някой от Вашите служители, който да е отишъл на място да провери и да установи, как може тогава да дадем коректен отговор на въпроса, който зададох? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Тишев.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Тишев, току-що казах, че на 17 септември във връзка с твърденията за влагане на нерегламентирани материали е проведена работна среща, проверка на място на обекта, където възложител, надзор и Областно пътно управление – това са представители от Министерството, от Агенция „Пътна инфраструктура“, са направили проверка.
За издаването на разрешението за строеж за рекултивация и одобряване на предварителните изпитвания на почвите от инженера по материалите е започнала доставка на материал, както казах, за зона „Б“ на обекта. Добитият материал от рекултивацията, за каквато изпълнителят има разрешение, покрива изискванията и за изграждане на долни пластове от насип за пътищата – това е зона „Б“.
Почвите от рекултивацията са предварително изпитани и проверени в Акредитирана пътна строителна лаборатория – Айтос, като има издадени протоколи за показателите. При добиването на материал и изгражданията на насипа се упражнява постоянен контрол от лабораторията както за качествата му, така и за начина на полагане и уплътняване на обекта. За проведените изпитания надлежно са оформени и протоколи.
Поемайки поста министър на регионалното развитие и благоустройството, започнах с думите, че ще държа за качеството на изпълнение на обектите, които са към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В заключение, искам да Ви уведомя, че по мое разпореждане Научно-изследователският строителен институт, който е дружество със 100% държавно участие и е нотифициран орган, определен от Европейската комисия за изпълнение на задачи, свързани с оценяване на съответствието на строителните продукти в съответствие с изискванията на Регламент № 305/2011, ще извърши изпитване на материалите, влагани в строителството на обхода на Поморие, като за резултатите лично ще Ви уведомя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Павел Шопов относно нови ленти за движение в двете посоки на автомагистрала „Тракия“ в отсечката Пловдив – София.
Заповядайте, господин Шопов, да развиете Вашия въпрос. Имате две минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, ако можем да направим едно степенуване за най-важния път в страната – това е Виа Диагоналис на практика, пътят, свързващ Европа с Азия, път, който съществува и е легендарен от две хиляди години.
Преди две години и половина, в началото на това управление, на този мандат, в медиите, а имаше за това и разговори с Вашия предшественик, се заговори за нова, трета лента на движение в участъка Пловдив – София. Всъщност преди 60 години, когато е проектиран този път – магистралата, и преди около 50 години, когато е почнало строителството, се е стигнало до Нови хан, докъдето има трета лента за движение.
В последните години участъкът Пловдив – София стана изключително интензивен като трафик – има задръствания, стават много често инциденти и въпреки поддръжката на участъка, изключително много се налага в България да се направи една решителна на досега съществуващите магистрали реконструкция в участъка Пловдив – София.
Продължи ли работата, за която се говореше по проектиране на такава реконструкция между Пловдив – София и ако има продължение, както се говори тогава, че вече е почнала работата по проектирането, докъде се е стигнало? Ако не е така, има ли някакви индикации, намерения за това да стане тази реконструкция с три активни ленти за движение в участъка Пловдив – София? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Шопов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди всичко бих искала да Ви уверя, че в основата на всички инвестиционни намерения за развитие на пътната инфраструктура стои презумпцията за осигуряване на условия за безопасно и скоростно придвижване, за безпроблемна транспорта комуникация и комфорт при пътуването. Това са водещи принципи при планирането и изпълнението на строително-ремонтната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е съобразена също и със стратегическите документи, касаещи транспорта, инфраструктурата на национално ниво.
Преди да се пристъпи към реализацията на една такава идея, каквато е осигуряването на трета активна лента на автомагистрала „Тракия“ в участъка София – Пловдив, следва, разбира се, да се направи задълбочен анализ както от гледна точка на възможностите, които осигурява съществуващото трасе – пропускливост, носимоспособност, така и да се намери техническо издържано решение за разширение на трасето. Резултатите от тези действия ще обосноват финансовите параметри за осъществяването на инвестиционното намерение. Разширяването на магистралата ще изисква, разбира се, много средства и аргументи в посока ефективност, разходи, ползи.
Автомагистралата в участъка София – Пловдив е със значителен, постоянен трафик, в това число и тежкотоварен. Движението нараства в предпочивни дни, активния летен сезон, когато към българското Черноморие пътуват значителен брой леки автомобили. За да бъде решен въпросът с осигуряване на още една активна лента за движение, би следвало да се направи проучване за възможностите за нейното изграждане. Усвояването на аварийната лента и превръщането ѝ в лента за активно движение е хипотеза, която не е издържана от техническа гледна точка, а това е така, защото при проектиране на автомагистрално трасе, задължително трябва да се предвиди лента за принудително спиране. В същото време в близкия обхват на пътните възли аварийната лента се трансформира в шлюз – ускорителен и забавителен, на съответния пътен възел. Трябва да бъде проверена и възможността през отворите на съществуващите надлези и подлези да бъде реализирана още една пътна лента. По същия начин трябва да се направи и проверка дали е възможно да бъде изградена още една пътна лента през виадуктите, вероятно за сметка на аварийната лента.
Не без значение е и обстоятелството, че през равнинната част на автомагистралата в близост до нейния обхват са разположени действащи напоителни и отводнителни канали, обслужващи оризища. През периода на изграждане на автомагистралата имаше и тенденции за изпълнение на олекотена пътна конструкция на аварийната лента. Това предположение трябва да бъде потвърдено.
От горното следва изводът, че без сериозно проучване не би следвало да се предприемат действия да се преминава към вземане на техническо решение. Именно поради това на този етап не са предприети конкретни стъпки, свързани с подготовка на проект за изграждане на нови ленти за движение в двете посоки на автомагистрала „Тракия“ по отсечката Пловдив – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Наистина отговорът Ви е буквално отчайващ.
Надеждите ми бяха – след интензивното говорене преди две години, че има нещо реално, че се случва нещо конкретно, а от Вашия отговор се вижда, че трябва да се проучи, да се помисли, да се проектира, все в бъдещо време. В моя въпрос изобщо не ми минаваше през ума вариантът сегашната резервна, за принудително спиране лента, да се превръща в активна лента за движение.
Идеята преди две години, а и моят въпрос беше за изграждането на съвсем нова лента за активно движение, която ще облекчи трафика. Всеки обаче, който пътува в тази отсечка, е наясно, че трафикът става все по-тежък, дори в някои моменти е кошмарен и се налага да се направи една такава реконструкция, за каквато се заговори – пак повтарям, преди две години. В тази връзка много оптимистично се изказваше и Вашият предшественик. Явно, че тогава всичко това е било добро намерение или говорене, или съобщение в медиите на журналисти, които са направили своите материали пожелателно, но няма нищо конкретно в тази насока.
С този въпрос нищо повече не мога да постигна освен да се опитам да заостря вниманието на Министерството, на Пътната агенция, на факторите, от които зависи това, и да поставя въпроса ребром с цялата си отговорност, че такова действие рано или късно трябва да бъде осъществено. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това се налага от самия живот, от трафика и колкото по-рано се случи това, толкова по-добре. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) А пречките са си ясни – трябва да бъдат отстранявани и със съоръженията около пътя, и с отворите в планинската или в равнината част, въпрос на проектиране, на финансиране и на осъществяване на този не чак толкова сложен, но много важен път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Дуплика, госпожо Министър? Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Шопов, няма спор. Съвсем наскоро и премиерът на България – господин Бойко Борисов, каза, че някои магистрали вече са отеснели. Това е факт и по този въпрос трябва да се работи. Има обаче и други приоритети, свързани с пътния сектор, които ние следваме. Неслучайно в момента приоритет е изграждането на магистрала „Хемус“, която е в Северна България, и това – Вие ще се съгласите с мен, трябва да бъде приоритет заради развитието на Северна България и догонване развитието на Южна България.
В същото време приоритет са и вертикалните връзки, тази която трябва да свърже Видин и Дунав мост 2 с магистралите „Хемус“ и „Тракия“ – важна за Северозападна България пътна връзка. Всички тези обекти изискват много средства, много усилия както на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и време за всички процедури, които трябва да бъдат извършени. Така че разширението на магистрала „Тракия“ не е обект, по който не се мисли, но трябва да приоритизираме в България – в пътния сектор трябва да направим план за действие и да приоритизираме. Това обаче не означава, че не се съгласявам с Вас, че действително магистралата е отесняла. Това пък говори, че имаме граждани, които могат да си позволят интензивно пътуване по пътищата на България, за което работим – да имаме добри пътища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Аврамова е от народния представител Смиляна Нитова-Кръстева относно качеството на водата в Симеоновград, област Хасково.
Имате думата, за да зададете въпроса.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, от 12 години водата в Симеоновград е забранена за пиене и готвене и причината за това са наднормените стойности на манган в нея. Единственото решение на проблема е да бъде построена пречиствателна станция за питейни води, защото в района не могат да бъдат открити други водоизточници.
През 2008 г. е започнала процедура от Вашето Министерство за строежа на нова пречиствателна станция, но е прекратена. През 2015 г. е възложена процедура за изготвяне на предварително проучване за пречиствателно съоръжение за обезманганяване на водата, но до този момент проблемът все още не е решен.
Въпросът ми е: кога ще бъдат осигурени средства за изграждането на пречиствателна станция за пречистването на водата в Симеоновград?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Кръстева, водоснабдяването на град Симеоновград е от подземни води – от терасата на река Марица. Водоснабдителната система се състои от 10 броя тръбни кладенци, две помпени станции, четири броя напорни водоеми с общ обем 4170 кубични метра, външните водопроводи – 10,33 километра, и вътрешна разпределителна мрежа – 51 километра. Населението на град Симеоновград е около 6700 човека.
При мониторинга на питейната вода в град Симеоновград е установено действително повишаване на стойностите на показателя манган, поради което от 7 август 2019 г. Водоснабдяване и канализация – Хасково, доставя вода с питейни качества с цистерни на регламентирано за целта място.
Показателят манган е с индикаторно значение, като повишението му води до промени в органолептиката на питейната вода. Променят се цвят, мътност, мирис и вкус. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково ще доставя вода в цистерни за питейни нужди до нормализиране на стойностите на мангана във водоснабдителната система.
Отбелязвам, че ВиК операторът извършва мониторинг на водата в системата, съгласувано с Регионалната здравна инспекция – Хасково. Качеството на питейната вода се контролира по цялата верига от водоизточника до крана при потребителя. При несъответствие с нормативните изисквания, органите на държавния здравен контрол преценяват дали съществува здравен риск и изискват предприемане на действия.
По отношение на намаляването на мангана във водоснабдителната система на Симеоновград и подобряване на водата Министерството е финансирало проект на Община Симеоновград за извършване на оценка на състоянието на подземните водни тела в района на град Симеоновград и селата Преславец, Брягово, Александрово, Нова Надежда, Константиново и Поляново за осигуряване на водни количества за питейно-битово водоснабдяване на тези населени места.
С Проекта са направени шест сондажа за търсене на водни количества за питейно водоснабдяване, но, за съжаление, в пет от тях водата не отговаря на стандартите по отношение на химичен и радиологичен състав и не е пригодна за питейно-битови цели. Водата от шестия сондаж е със задоволително качество, но с недостатъчно количество за задоволяване на нуждите.
Изграждането на пречиствателна станция не би могло да се финансира чрез цената на предоставените в града услуги предвид малкото население и ниското потребление. Подобен проект може да се реализира със средства от общинския бюджет, от държавния бюджет или от фондовете на Европейския съюз при условията на финансиращите програми.
За изграждане на пречиствателна станция за питейни води Министерството поиска от Община Симеоновград да предостави актуална информация за проектната готовност към момента, както и размера на необходимите средства за реализиране на инвестиционното намерение. Очакваме да получим тази информация, за да можем да планираме целесъобразно средства в зависимост от възможните източници на финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Госпожо Министър, обърнах се към Вас с този въпрос, защото той е важен не само за здравето на гражданите на Симеоновград, но и представлява социален проблем, тъй като много хора напускат града и по тази причина – качеството на водата.
От Вашия отговор разбрах, че ВиК Хасково предоставя и ще предоставя питейна вода до нормализиране на качеството на водата и нивото на мангана. Не получих отговор обаче кога и как ще стане това, защото гражданите на Симеоновград очакват решение на този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Нитова.
Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Току-що казах, че очакваме информация от Община Симеоновград, която да ни даде възможност да разберем степента на проектна готовност и това колко би струвало изграждането на пречиствателна станция, с която да се реши проблемът с мангана.
След предоставяне на тази информация от Общината, ще търсим източници на финансиране, на изграждане на пречиствателната станция и с Вас може да бъдем в работен режим, за да Ви предоставим тази информация, така че ще търсим решение на проблема, след като имаме яснота за проектната готовност и стойността на такъв проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър. (Смиляна Нитова от „БСП за България“ иска реплика.)
Реплика няма как. Може би ще Ви дам думата за следващия въпрос и в рамките на развиването на въпроса може да започнете с нещо друго. Не е забранено.
Въпрос от госпожа Смиляна Нитова отново относно водоснабдяването на град Хасково.
Заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, през месец април 2017 г. са установени завишени нива на уран над допустимите норми в питейната вода на град Хасково. През месец май същата година правителството отпусна 2 млн. лв. за изграждането на нови кладенци. От Общината твърдят, че кладенците са готови и на 15 април тази година, трябваше да бъдат пуснати в експлоатация обектите от допълнителното водоснабдяване в Хасково. В същото време разходите за минерална вода на Общината наближават 1 млн. лв. за обслужване на нуждите на детски гради, болници и училища.
Въпросът ми е: защо вече две години и пет месеца след установяването на завишените нива на уран в град Хасково не са пуснати в експлоатация обектите за допълнително водоснабдяване, а именно новите кладенци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Кръстева, на 11 май 2017 г. Министерският съвет прие Постановление № 91 за одобряване на допълнителни трансфери в размер на 1 млн. 930 хил. лв. за община Хасково за финансиране на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване“ в град Хасково.
На основание Постановлението и на чл. 112, ал. 3 и чл. 129, ал. 2 от Закона за публичните финанси е подписано Споразумение на 11 юли 2017 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Община Хасково за трансфер на средствата. Съгласно Споразумението всички ангажименти за изпълнението на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване“ на град Хасково са на Община Хасково.
Обектът „Допълнително аварийно водоснабдяване“ включва пет подобекта: дублиране на четири броя кладенци в обсега на санитарно-охранителна зона „Северна зона“, дублиране на три броя кладенци в района на вододайна зона „Източна зона“, дублиране на един брой тръбен кладенец в района на вододайна зона „Узунджово 2“ и изграждане на напорен водопровод от кранова шахта на напорен водопровод от помпена станция „Северна зона“ и помпена станция „Извор“ до водоем 30 хиляди кубични метра, изграждане на част от напорен водопровод от помпена станция „Източна зона“ до черпателен резервоар 4 хиляди кубични метра на помпена станция „Юг“.
Три от подобектите – четири броя сондажни кладенци в „Северна зона“, ремонтираните участъци на два главни водопровода са завършени, и за тях има издадено разрешение за ползване. Към настоящия момент са завършени останалите четири броя сондажни кладенци. Процес на учредяване на санитарно охранителни зони за тези обекти тече в момента, като след това ще бъдат предприети действия по въвеждането им в експлоатация.
По отношение на това в каква степен ще се подобри качеството на водата, анализ може да бъде извършен, след като бъдат въведени в експлоатация всички обекти. Проверките относно качеството на водата за питейни нужди ще бъдат извършени от органите на Министерството на здравеопазването.
В този смисъл, след като приключи изпълнението на целия проект и се извършат необходимите проби, ще представим информация по този жизненоважен за населението на град Хасково въпрос.
В изложението си Вие посочвате, че разходите на Общината за минерална вода са значителни. Тук смятам, че приоритет е животът и здравето на хората, за което трябва да се полагат грижи. Всъщност в отговорност на Община Хасково е да приключи този проект, който изпълнява. Министерството и правителството са отпуснали средствата, но всъщност възложител по изпълнението на този проект е Община Хасково. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, моля да ми отговорите допълнително има ли фиксиран срок, в който окончателно трябва да бъде завършен този процес и всички кладенци като нормални водоизточници ще бъдат пуснати в експлоатация в град Хасково, или отговорността остава в управлението на Общината?
Същият въпрос се отнасяше и за завършване на крайния процес за доставяне на годна минерална вода в Симеоновград. Има ли фиксиран срок за пускане в експлоатация на тези съоръжения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
За дуплика, госпожо Аврамова – имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Кръстева, ние като Министерство, което е принципал на ВиК дружествата и към което има дирекция „ВиК“, следим процеса. Осигурили сме средствата и нашето желание е максимално бързо да приключат дейностите по изпълнение на целия проект и въвеждане и на останалите кладенци в експлоатация. Ще продължим да следим процеса. Ние искаме информация за това от Община Хасково, която изпълнява обекта.
Това, което имаме последно като информация, е, че се учредява санитарно-охранителна зона и останалите кладенци ще могат да бъдат пуснати в експлоатация, така че ще следим заедно този процес. Ние ще продължаваме нашата комуникация с Общината за по-бързо въвеждане в експлоатация на обектите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова.
Последен въпрос към Вас от народния представител Николай Иванов относно ремонтните дейности и ограничаването на движението по автомагистрала „Хемус“.
Имате думата да развиете своя въпрос, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Аврамова, отново ще си говорим за срокове. През месец август Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви, че е завършила един от важните ремонти на автомагистрала „Хемус“. Става въпрос за реконструкцията на виадукта при 37-и километър. В същото време продължава ограничението на движението по автомагистралата заради ремонтни дейности в други участъци. От информацията, с която разполагам, става въпрос за четири участъка, като включим към тях, разбира се, и такива в част от тунелите.
Това увеличи и без това сериозните затруднения в трафика. Едва ли има български гражданин, който да не е изпитвал дискомфорт от това с ясното съзнание, че важността на тези ремонти е голяма.
Въпросът ми към Вас, е: кои участъци и какви ремонтни дейности се извършват в момента? По-важното е в какви срокове те ще бъдат завършени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, през месец август тази година наистина беше пуснато движението по виадукта – разлив на 51-ви километър на автомагистрала „Хемус“. Извърши се ремонт на дясното платно на съоръжението – долно и горно строене. Лявото платно беше ремонтирано през 2017 г.
За възстановяване на състоянието на виадукта, който в резултат на дългогодишната си експлоатация бе силно амортизиран, бе извършено премахване на всички пластове от настилката, асфалтобетоново покритие, предпазен бетон, хидроизолация, изравнителен пласт, премахване на бетона по тротоарните блокове. Направена е нова изравнителна бетонова плоча, нови тротоарни блокове, нови дилатационни фуги, смяна на лагери, нова хидроизолация, асфалтобетонни пластове, предпазна ограда и парапет.
По долното строене се изпълни възстановяване на стълбове и вериги.
На 18 септември приключиха възстановителните работи по връхната конструкция и долното строене на виадукта при 37-и км – ляво платно. Ремонтът включва премахване на всички пластове от настилката, асфалтобетоновото покритие на предпазния бетон, хидроизолация, изравнителен пласт, премахване на бетона по тротоарни блокове, премахване на фугите при стълб 4, нови свързващи плочи при стълб 4 и така нататък – основен ремонт, като стойността на възстановителните дейности на виадукта при 37-и км е в размер на 7 млн. 13 хил. 909 лв.
Към днешна дата продължават ремонтните дейности на четири обекта от автомагистрала „Хемус“. Това са: пътен тунел „Витиня“ – лява тръба при 32-и км; виадукт при 19-и км при село Потоп; виадукт „Коренишки дол“ при 36-и км и участъкът Шумен – Варна от км 393 до км 400 – дясно платно.
Тези ремонти са наложителни и това произтича от факта, че съоръженията не са ремонтирани от тяхното построяване, което е твърде дълъг експлоатационен период.
Автомагистрала „Хемус“ е важна пътна артерия и по нея се провежда движението за Северна и Североизточна България и повече не можеше да се отлага извършването на ремонтно-възстановителни мероприятия, с което да се гарантират безопасни условия на движение. Благодарение на осигурените средства от държавния бюджет, реализацията на ремонтите стана възможна – обект след обект. Техническите качества на магистралата се повишават, като ремонтираните виадукти ще осигурят не само комфорт при пътуване, но ще отговарят и на най-високите европейски критерии за устойчивост при земетресение.
Създадена е организация на движение, която включва пълно затваряне на ремонтираното платно и обособяване на двупосочно движение на другото, като за някои участъци е въведено реверсивно движение в зависимост от очакваната интензивност на трафика в предпразнични почивни дни.
Движението от км 30 до км 35 е ограничено за моторни превозни средства над 12 т само в посока София поради ремонтно-възстановителни дейности в тунел „Витиня“, като движението се осъществява по обходен маршрут през път I-1 Ботевград – София.
Всички ремонтно-възстановителни дейности на посочените обекти, с изключение на тунел „Витиня“ – лява тръба, е предвидено да приключат най-късно до средата на месец декември тази година. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Срокът за завършване на ремонта на лявата тръба на тунел „Витиня“ е до края на 2020 г., като ще Ви дам малко допълнителна информация, ако има време, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Сега няма, но предлагам да го направите в дупликата, тъй като вече отговаряте една минута повече.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема министър Аврамова, благодаря Ви за отговора. Вие, разбира се, ще продължите с актуалната информация по конкретните ремонтни дейности във Вашия отговор на моята реплика.
Надявам се, че тези срокове ще бъдат спазени, защото вече нетърпението на шофьорите е голямо. Наистина в почивни и предпразнични дни километричните задръствания са изключително тежки, още повече когато се случи пътнотранспортно произшествие или друг проблем на пътя, отклоняването на движението през прохода „Витиня“ – нека така да го кажа, също създава изключително тежки условия на придвижване. Там състоянието на пътя е изключително лошо.
Надявам се, че тези срокове ще бъдат спазени, макар че срокът за завършване на тунел „Витиня“ – в края на 2020 г., не е много оптимистичен. Хората остават с впечатлението, че изпълнителят работи бавно, а вече и народният фолклор ражда анекдоти от сорта: „Този, който помни движение по автомагистрала „Хемус“ без ремонти и с отворени тунели, е твърде стар“.
Ясно е, че тези ремонтни дейности са изключително важни. Моят апел към Вас е да осъществите контрол по изпълнението не само на качеството на строителните дейности, но и на сроковете, така че най-сетне този важен участък от автомагистрала „Хемус“ да бъде изцяло отворен за движение, защото е изключително важен за Северна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Аврамова, имате думата за реплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, тъй като с Вас сме съграждани и пътуваме в една посока, уверявам Ви, че и аз следя изпълнението на тези ремонти по виадуктите и на тунела. Само кратка информация ще добавя към това, за което току-що Ви информирах.
Всички дейности по горното строене на виадукта при 19-и км трябва да завършат до 15 декември и да бъде възстановено движението по този виадукт. За виадукт „Коренишки дол“ при 36 и км до 30 ноември 2019 г. трябва да завършат дейностите по горното строене, за да можем да възстановим движението.
В участъка Шумен – Варна всички дейности по горното строене ще завършат на 30 октомври, за да възстановим нормалното движение.
И кратка информация за тунел „Витиня“, който, както Вие посочихте, е с по-дълъг срок на завършване. Там се извършват сериозни ремонтни дейности. През 2017 г. са завършени ремонтно- възстановителните дейности на дясната тръба. Лявата, която в момента ремонтираме, е със завършени частични ремонтно- възстановителни дейности. Системите са преминали на единични изпитания, като се планира и е възложено изработването на проект за следните системи: пътна система за отвеждане на леснозапалими течности; технологии, изменения и допълнения за разрушаване на третична облицовка; конструкции; конструкции с изменения и допълнения след аварията при кампада 94, геодезия, пожарогасене, план за безопасност и здраве, и така нататък; конструкция за окачване на вентилаторите, управление на движението, вентилация, като към изпълнение на предвидените дейности ще се пристъпи след осигуряване на необходимия финансов ресурс.
Искам да Ви кажа, че в изпълнение на европейска директива на тунел „Витиня“, който е над 1000 м, трябва да изпълним и връзка между двете тръби на тунела, като трябва да направим както пешеходна връзка, така и пътна връзка за пожарни автомобили, което прави ремонта на тунела още по-сложен.
Работим и се надявам до края на 2020 г. наистина да завършим този тежък ремонт на тръбата, а всъщност и връзката между двете тръби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
С това се изчерпват въпросите към Вас. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Ако мога да си позволя един съвет към Вас и екипа Ви, просто да се съобразяват при подготовката на отговорите с ограниченията на Правилника, защото иначе се налага ние да Ви ограничаваме. Благодаря Ви още веднъж.
Сега преминаваме към въпросите към министъра на образованието Красимир Вълчев.
Първият въпрос е от народния представител Теодора Халачева относно превенция на разпространението в публичното пространство на реклами на нелицензирани детски градини.
Заповядайте, госпожо Халачева, да развиете въпроса си.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, поводът, за да задам въпроса си, беше изключително травмиращ. Няма да го припомням, за да не връщам както обществото, така и семейството към шока.
Причината за въпроса ми обаче остава. Дигиталното пространство е пълно с всякакви форми на грижа за деца, използващи наименованието „детска градина“, които не са лицензирани от ръководеното от Вас Министерство и това създава реална заплаха както за живота, така и за здравето на българските деца.
Затова моля да ми отговорите: съществува ли в Министерството на образованието и науката практика за превенция на появата в публичното пространство на реклами на нелицензирани детски градини и заведения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева.
Имате думата за отговор, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Халачева, Министерството на образованието и науката поддържа публичен регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Регистърът съдържа данни за държавните детски градини, държавните и общинските училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа и специализираните обслужващи звена, духовните училища, частните детски градини и частните училища.
Достъпът до информацията в регистъра се осигурява чрез интернет страницата на Министерството и всеки заинтересован би могъл да извърши проверка и да се информира дали съответното детско заведение действително е частна детска градина.
Вписването на частни детски градини в публичния регистър е съгласувана процедура, разписана в чл. 331 от Закона за предучилищното и училищното образование.
В конкретния случай с пострадалото дете е извършена проверка в регистъра, която не е идентифицирала детското заведение, поело ангажимент да се грижи за детето, да фигурира като частна детска градина, нито като друга институция в системата на предучилищното и училищното образование.
Заявление за вписване в регистъра на институциите от регистрирано юридическо лице на това детско заведение също не е постъпвало в Министерството. Съгласно чл. 251, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Детските заведения, регистрирани по Търговския закон, които не са институции по смисъла на Закона и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас, ако издават документ за завършена предучилищна подготовка, се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция от 5 до 10 хил. лв. в съответствие с чл. 348, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.
За постъпващите в МОН проекти, записвани в регистъра на частните детски градини и частните училища, стриктно се спазват процедурите, описани в Държавния образователен стандарт за институциите и в Закона за предучилищното и училищното образование.
Ако трябва да обобщя, имаме регистрационен режим, имаме публичен регистър и можем да осъществяваме контрол само върху регистрираните институции. В повечето случаи не се ползва наименованието детска градина, ползва се занимални. Имаме много юридически лица – било школи, или други организации, които организират дейности с деца. Основната превенция, която можем да направим, е като реагираме на всеки един случай, когато се ползва името за детска градина.
Нямаме възможност да проверим тези институции, но можем да кажем, че в този случай имаме заблуждаваща реклама, тъй като понятията „детска градина“, „училище“ имат легален смисъл, те вървят с целия обем от права, задължения, които са разписани в Закона и подзаконовата нормативна уредба. Институциите с обща компетентност като Комисията за защита на потребителите, Държавната агенция за закрила на детето и други могат да реагират във всеки един конкретен случай.
Разбира се, ние не можем да направим така, че докрай да заменим отговорността на родителите. Родителят, особено когато става въпрос за детето му, трябва да бъде предпазлив, максимално предпазлив в избора на детска градина и да направи тази проверка при наличието на публичен регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Желаете ли думата за реплика?
Заповядайте, госпожо Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, поставих своя въпрос, за да обърна внимание както на институциите, така и на обществото, че за жалост явно сме пуснали „търговците в храма“, и то в най-светлия храм, а именно, който се грижи за нашите деца, за техния живот, здраве и нормално развитие.
Няма да коментирам занимални, лагери, кооперативи, за които и Вие говорихте, които не подлежат на никаква нормативна регулация или се регистрират по Търговския закон.
Господин Министър, предлагам въпреки всичко да осъществявате активна превенция на злоупотребата с термина „детска градина“. Ако е необходимо, насреща съм, за да направим и законодателни промени, така както например МВР издава документи за управление на автомобили, шофьорски документи, а също следи за спазване на използването им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева.
Желаете ли думата за дуплика? Не. Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Станислав Станилов относно Българска национална база данни за академични цитирания.
Заповядайте, господин Станилов, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър!
От няколко години Министерството на образованието и науката провежда реформа, която има официална цел да направи българската изследователска университетска общност пълноценен участник в европейското академично пространство. Прилагат се различни инструменти за повишаване и дейността на българската наука. Един от тези инструменти насърчава българските учени да публикуват издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. Подобен инструмент дава добър резултат в силно глобализираните области като медицина, природни науки или технически науки, за които езиковите и културните граници нямат съществено значение.
Едновременно с това има опасност да се получи обратен ефект при хуманитарните и социалните науки, които по своята същност следва да творят на родния си език, да проучват теми, които не са интересни за външната публика, но са извънредно важни за националната идентичност.
В тази връзка като особено остра се идентифицира нуждата от система, която да проследява цитиранията на публикации на български език. Проблемът е поставен през последната година на няколко дискусии, в които е участвал заместник-министър Ангелиева. От името на Министерството тя е изразила готовност за създаване на национална система за проследяване на цитиранията, национален индекс на цитираност. Положително становище е изразил и заместник-министър Николов, който отговаря за прилагане на Закона за академичния състав.
Подобен подход не е прецедент. Две големи научни школи – и руската, и южнокорейската, които не пишат на латиница, са създали свой национален индекс и едновременно с това са го интегрирали в световноизвестната база данни с научната информация Web of Science. Представителите на същата база данни у нас са запознати с дискусията и са дали принципно съгласие за интегриране на евентуален български индекс в тяхната система за проследяване на цитиранията.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите: какво е направено от Министерството на образованието и науката досега за създаване на Национален индекс на цитираност и какви средства се планират в бюджет 2020 за финансовото му осигуряване? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станилов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, това, което изложихте, е много точно и безспорно.
Политиката на Министерството на образованието и науката за осигуряване на достъп на научната общност в България до най-високо оцененото световно съдържание на електронни и научни публикации е регламентирана в Закона за насърчаване на научните изследвания. Информацията, съдържаща се в базата данни, служи за извършването на съвременни и висококачествени научни изследвания в полза на обществото и икономиката. На този етап все още няма утвърдена практика в България за проследяване на цялата цитатна и публикационна активност на авторите в обхвата на социалните и хуманитарните науки, което да позволи по-справедливото измерване на тяхната публикационна активност. Популяризирането на научните резултати на българските учени, свързани с националната идентичност, е предпоставка за повишаване на цитируемостта на публикациите на български език.
От месец март до момента Министерството организира и проведе редица дискусии с научната общност по темата. Бяха обсъдени конкретни възможни решения и се постигна съгласие да бъдат предприети действия от страна на Министерството както за прецизиране на действащата нормативна уредба в полза на по-качествена наука, така и възможни подходи за решаване на проблемите с видимостта, категоризиране на българските научни издания и оценка на качеството на публикациите в областта на социалните и хуманитарните науки.
На 10 септември 2019 г. в Министерството беше проведена поредната дискусия с научната общност, на която освен представените добри практики за наблюдение и оценка на научните резултати от други европейски страни, беше представен и напредъкът по изпълнението на Проект „Проектиране и разработване на прототипна информационна система“ – Указател за цитируемост на публикациите от български език, обществени науки, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ за периода 2018 – 2020 г. на обща стойност близо 120 хил. лв. Чрез него се разработва модел на информационна система за повишаване видимостта на публикациите на автори от България и постигане на по-висок персонален индекс в сферата на хуманитарните и обществените науки.
Системата ще съдържа и цитатен указател, чрез който да се осигурява непрекъснат достъп до информацията за цитираните публикации на български език от български автори. След приключването на Проекта Министерството ще дискутира с научната общност възможностите за разработване и внедряване на единна национална база данни за цитирания. Чрез нея ще се усъвършенстват процесите, както за безпристрастно и прозрачно оценяване на постигнатите научни резултати, така и ще се създадат най-добри условия за провеждането на национални политики за кариерно израстване на учените в България.
Междувременно през настоящата година се предприеха действия за създаването на институционални хранилища чрез стартиралата през 2018 г. Национална научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ и Национално хранилище и портал за достъп до отворени база данни с научна информация, заложени в изпълнение на Националния център за информация и документация.
По този начин Министерството, от своя страна, ще предостави свободен читателски достъп до научните публикации и научните данни за обществото и бизнеса, а, от друга, ще изпълни ангажиментите на страната за участие в изграждането на европейския облак за отворена наука.
Ако трябва да обобщя, задължително трябва да направим такава платформа с базата данни. Това е трудно начинание и изисква време, тъй като тя трябва да бъде достатъчно пълна и надеждна. Работим в тази посока, поставил съм задачата още в края на миналата година на заместник-министър Ангелиева. Готови сме да отделим средства от бюджета, когато това е необходимо, освен това което Ви изложих, че в момента осигуряването по Националната програма и Проекта е финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Станилов? Няма да вземете думата. Благодаря.
С това се изчерпват въпросите към министъра на образованието и науката. Благодаря Ви за участието.
Господин Станилов постави един въпрос основателно – в съобщението за парламентарен контрол неговият въпрос е поставен преди този на госпожа Халачева, но в официалния списък, който имам пред себе си, е обратно. Ще проверя защо се е получило това разминаване.
Преминаваме сега към въпросите на министър Нено Димов – министър на околната среда и водите.
Преди това, ако позволите, от името на народните представители да го поздравим за неговия рожден ден и да му пожелаем здраве и успехи!
И заедно с това да минем и към първия въпрос на народния представител Джевдет Чакъров относно политиката за спиране на обезлюдяването в малките населени места.
Заповядайте, господин Чакъров.
Да видим дали ще има разминавания във вижданията на двамата министри, които питахте по същата тема днес.
Заповядайте, за да развиете въпроса.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Димов, да, важен е въпросът. И отговорът, надяваме се, който ще получим, господин Председател, да е удовлетворителен за всички нас и най-вече за хората, които живеят в средните и малките населени места.
Аз съм оптимист, че ще получим подобаващ отговор от Министерството на околната среда и водите, но все пак да кажем, че месец май по време на архитектурна конференция министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова при нейното участие там обявява, че ще се работи за спиране на обезлюдяването на средните и малките населени места.
Ние споделяме една такава позиция, защото тя е важна с оглед на създаване на условия. Тя може би е имала предвид на първо време изграждането на така необходимата инфраструктура в тези населени места и компетенции в това отношение има повече Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но Министерството на околната среда и водите е с доста сериозни възможности, които има.
На този етап населението е концентрирано. Тя самата посочи днес: близо 34% живеят в шест големи града с население над 100 хиляди, а тенденциите не са никак добри, както това е в Гърция и други страни.
С оглед на това, господин Министър, моите въпроси към Вас са: планира ли Министерството на околната среда и водите чрез Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) или по друг начин да предприеме конкретни мерки за спиране на обезлюдяването или противодействието му в средните и малките населени места? Ако да, какви са тези мерки и в какви срокове се предвижда да се случи това? Финансират ли се в момента по ПУДООС проекти на средни и малки населени места? Ако да, бихте ли посочили къде са типовите проекти, съответно с конкретния финансов ресурс, предвиден за тях, и би ли се включил ПУДООС с конкретни мерки в една национална инициатива за спиране или противодействие на обезлюдяване на малки и средни населени места? Ако да, с какви мерки?
Има ли вече визия с оглед спирането или противодействието на обезлюдяването на средните и малките населени места и дали в следващия програмен период МОСВ ще включи сред бенефициентите по бъдещата Оперативна програма „Околна среда“ такива населени места и със средствата, с които разполага в бюджета си от държавния бюджет?
Искам да припомня и на Вас предизборно Политическа партия ГЕРБ анонсира, че ще има един сериозен фонд за изграждане на инфраструктура точно в средните и малките населени места, така че в цялостната макрорамка какво е предвидено? Какво би могло да се случи действително, за да подпомогнем с инфраструктура?
Естествено, трябва да има и други мерки и действия, с които да се подпомогне борбата за спиране и противодействие на обезлюдяването на малките и средните населени места с оглед на подобряване на качеството и стандарта на живот, така че да има едно балансирано развитие на всички региони в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Вигенин. Чрез Вас да благодаря на всички народни представители.
Господин Чакъров, аз предполагам, че Вие сте запознат с Националната стратегия и с документите, затова няма да се спирам върху тях. Ще се опитам да фокусирам отговора върху четирите направления, по които Министерството на околната среда и водите има конкретни ангажименти и по-скоро какви са те, като отсега казвам, че отговорът ми не може да бъде изчерпателен заради времето, но аз тук ще оставя по-изчерпателен писмен отговор. Просто трите минути ме ограничават.
Четирите области, за които става дума, това е подобряване на чистотата на околната среда, а именно въздух, води, почви, развитие на националната система за мониторинг на околната среда, намаляване на емисиите на парникови газове чрез финансирани програми по Националния доверителен екофонд и ползване на природни ресурси от защитените територии и националните паркове.
Във връзка с това Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда финансира няколко направления – започна с направлението „Подобряване чистотата на околната среда – въздух, води, почви“, като там са финансирани няколко мерки.
Първата е „Опазване и подобряване състоянието на водните ресурси“. Със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда се изпълняват проекти в малки водоснабдителни обекти, водопроводната и канализационната мрежа с близо 56 млн. лв. и обхващат около 651 хиляди жители, като тук са включени Бургас с два проекта, Кирково, Перник, Вълчедръм, Девин, Лесичово с два проекта, Гоце Делчев, Добрич, Мъглиж, Мирково и Главиница, Якимово и Горна малина, Раковски, Самоков, Бургас с още един проект, Септември, Правец, Гоце Делчев, Севлиево, Варна, Стамболийски, Етрополе, Мадан, Дупница, Суворово, тоест виждате най-различни – и големи, и малки, и средни.
Следващата мярка е изграждане на регионално съоръжение за екологосъобразно третиране и обезвреждане на отпадъци. Със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и държавния бюджет се изпълняват проекти за изграждане и доизграждане на регионални депа за твърди битови отпадъци на стойност 21 млн. лв., които обхващат население от 480 хиляди жители. Тук между общините, които мога да цитирам, са Бяла – Русенско, Благоевград, Смолян, Оряхово и Петрич.
Следващата мярка е „Закриване и рекултивация на съществуващи депа или съоръжения за битови отпадъци, които не отговарят на изискванията на действащите нормативни актове“. Към месец август 2019 г. са отпуснати 52 млн. лв. на общо 31 проекта за общини.
Следващата е „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни отпадъци от домакинствата“. Проектът се изпълнява по Българо- швейцарската програма и е на стойност от около 15 млн. лв. Обхванати са 360 хиляди жители, като тук говорим за общините Шумен, Левски, Разград, Созопол, Съединение, Велики Преслав, Смядово, Каспичан, Хитрино, Лозница, Самуил, Исперих, Завет, Цар Калоян, Пордим, Никопол, Белене, Марица, Калояново, Хисаря.
Последната мярка, за която ще спомена е „Изпълнение на мерки за екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“, също по Българо-швейцарската програма, с бюджет 40 млн. лв., като обезвреждането е за 4387 тона и ще обхване население от над 2 милиона и 200 хиляди жители.
За последните 15 години, знаете много добре, че Предприятието провежда и кампанията „Чиста околна среда“, като бенефициенти в нея са общини и кметства с финансиране в размер до 10 хил. лв. и училища и детски градини с финансиране до 5 хил. лв., като всяка година се отделят 3,5 млн. лв. за тази програма.
През текущата година финансиране са получили 475 проекта, 326 са в населени места под 10 хиляди жители.
Конкретно за Общинска програма за опазване на околната среда, ако ми зададете допълнителен въпрос, ще се вместя във времето, но мисля, че то вече поизтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имате рожден ден днес, няма да Ви прекъсвам, но може в дупликата наистина да продължите. (Оживление.)
Заповядайте, господин Чакъров, за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Димов, аз Ви благодаря за отговора, но бих искал същевременно да направя една бележка.
Всъщност е добре, че има доста средни населени места, малки населени места, Вие посочихте и големи населени места, и във въпроса, който Ви зададох, визирах наистина за следващия програмен период да се включат реално и действително средни и малки населени места. Естествено, това зависи от подготовката, от консултациите и диалога, който ще се проведе с Европейската комисия, но на настоящия етап относно големите градове, които посочихте, те имат възможности по редица оперативни програми да кандидатстват, така че източниците на финансиране в максимална степен трябва да бъдат използвани и реализирани по този начин.
Целта на моя въпрос е да видим какви възможности има с оглед на директен ефект върху качеството и стандарта на хората, на нашите съграждани, които живеят в средните и малките населени места. Когато зададох въпрос и на колежката Ви Аврамова по време на парламентарния контрол, казах, че е добре да се направи стратегия освен от тези две министерства и от други министерства, които имат компетенции, за формиране на съответни политики.
Това е сериозен проблем пред всички нас. Тук не бива да гледаме теснопартийно и ние наистина не гледаме само през рамката на политиките и интересите за хората, които представляваме, от ДПС. Обезлюдяването е много сериозна тенденция, това е сериозен, национален проблем и казус.
С оглед на това считам, че е добре да се изгради стратегия, но тя да бъде съдържателна и ефективна и да постигнем резултати относно подобряване качеството и стандарта на хората, да задържим младите хора дори да ги върнем в средните и малките населени места, да има развитие на всички региони. Ако се концентрираме в големите градове, това води след себе си, първо, обезлюдяване на тези места, второ, допълнителни проблеми за големите градове. И без това имаме сериозни проблеми по отношение на чистотата на атмосферния въздух, комуникацията, по отношение на трафика, замърсяването на околната среда във всичките компоненти, така че казусът наистина е много сериозен и е много сериозно предизвикателство.
Тук не бива да се делим на управляващи и опозиция. Добре е да имаме сериозна дискусия и дебати, с които да изградим такава стратегия, както преди малко казах, да бъде съдържателна, ефективна, да се постигат целите, а те са именно подобряване на качеството и стандарта на хората, които живеят в тези населени места, между другото, както е в повечето страни – членки на Европейския съюз. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Когато пътува – да не посочвам конкретни страни, човек не може да направи разлика между инфраструктурата в големите населени места в Европа и средните, и малките, че дори и в села, отдалечени от големите центрове. Трябва и ние да постигнем това в името на по-добър живот, дори и да върнем в България наши съграждани, които в момента са извън страната. Надявам се всички заедно да го постигнем, а Вие, господин Министър, в случая сте конкретно отговорен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Чакъров, напълно съм съгласен с Вас. Това не е въпрос на ляво, дясно, център, това е въпрос на национална идентичност, сигурност и бъдеще. Така че от тази гледна точка съм напълно съгласен. Знаете, че това е един от приоритетите на „Обединени патриоти“ в частност на ВМРО, който представлявам.
Едно от нещата, конкретно, които направих, просто нямах време заради ограничението, но сега ще се възползвам. Знаете, имал съм случаи да Ви отговарям на блицконтрол в Комисията, че от 1 януари тази година дадохме възможност по ПУДООС да се финансират от две до десет хиляди, нещо, което до миналата година не беше влязло. Тоест това е изцяло насочено в тази посока.
Като цяло, гледайки развитието на Оперативната програма и това, което ще бъде възложено в следващия програмен период, местните общности са ключов елемент, защото местната общност е тази, която живее на всяко едно място и трябва да взима решенията на това място. Като вземеш решение, трябва да го изпълняваш, което означава, че трябва да имаш финансов ресурс да го направиш. Естествено, че тук съчетаването между националната политика, ако щете и европейската политика, от една страна, и регионалната или местната, е изключително трудно. Ние трябва да намерим тази синегрия и тук не говорим само за водите, които бяха основно застъпени, тук говорим за кръговата икономика, която на практика обхваща всички сфери на влияние.
В рамките на Министерството мислим много активно в тази посока. Разбира се, това трябва да бъде направено не от управляващите или от опозицията, наистина съм съгласен, и максимално широк разговор, в който и гражданите да вземат отношение, за да може да бъде най-близък до това, което целим, а именно запазването и по-точно спирането и възстановяването на демографската криза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос за днешния парламентарен контрол от народния представител Станислав Владимиров относно замърсяването на язовир „Пчелина“.
Имате думата, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, в последните няколко седмици отново получаваме десетки сигнали от граждани за замърсяването на язовир „Пчелина“, измиране на рибата в язовира и в река Струма.
На 30 август граждани алармираха за мрежести петна от пяна, за замътнена и кафява вода в язовира, както и за мъртва риба в близост до брега. Риболовци пък от няколко дни, включително и през изминалата седмица, сигнализираха за множество мъртви риби във водите на язовир „Пчелина“, както и в река Струма. През цялото това време различни сдружения продължават да подават сигнали към институциите, но по думите им реални действия за предотвратяване на замърсяванията няма.
Уважаеми господин Министър, припомням, че река Струма под язовир „Пчелина“ попада в защитена зона по Директива за местообитанията, определена за опазване на приоритетни видове и местообитания.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки са предприети от страна на Министерството на околната среда и водите по отношение на трайното решаване проблемите със замърсяването на язовир „Пчелина“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Владимиров! Министерството на околната среда и водите още през 2010 г. е заложило дългосрочни мерки за трайно решаване на проблемите със замърсяването на водите в страната, включително и водите на язовир „Пчелина“.
През 2010 г. бяха приети първите планове за управление на речните басейни, които на всеки шест години се актуализират. В тези планове за всяко едно тяло се определя екологичното и химическото състояние или по-скоро потенциалът.
Язовир „Пчелина“ е водно тяло, оценено с лош екологичен потенциал съгласно действащия план за управление на речните басейни. Отклоненията са на биологичните елементи за качеството и основните физико-химични показатели.
След последния постъпил сигнал на 6 септември на 9 септември Изпълнителната агенция извършва нови измервания. Установено е, че разтвореният кислород е под минимално допустимия праг. Отчетена е висока температура на водата – 23,6 градуса на повърхността, 21,3 градуса на 7 метра дълбочина. Превишенията на показатели – биологична потребност на кислород, азот и фосфор показват битово-фекално замърсяване, а превишаването на амониев азот – за прясно битово-фекално замърсяване. Нормата за амоняк е надвишена 18 пъти в пробата от повърхностната вода и 7 пъти при дълбочинната проба на 7 метра.
За трайно решаване на проблемите със замърсяването на водите може да се говори след приключване на изграждането, реконструкцията и модернизацията на канализационната система и Градската пречиствателна станция за отпадни води в град Перник.
През месец август тази година подписах договор с ВиК – Перник, за изграждане на водна и канализационна инфраструктура. С реализирането на Проекта ще бъде разширено събирането на отпадъчните води, ще се намалят загубите на вода във водоснабдителната мрежа и ще бъде подобрено водоснабдяването на населението. По Проекта ще бъде изградена и реконструирана канализационната мрежа за отвеждане на водите до реконструираната Пречиствателна станция в град Батановци.
Реализираните дейности ще подобрят екологичното състояние на водосбора, а именно на река Струма. Общият размер на инвестицията е 105 млн. лв., от които 78,6 милиона са от Оперативна програма „Околна среда“.
Освен това започва преразглеждане на разрешителните за заустване и комплексните разрешителни. Изрично съм възложил стриктен контрол на всички разрешителни и при неспазване на условията да се предприемат незабавни мерки.
Още нещо, през месец октомври миналата година възложих да се определят индивидуални емисионни ограничения за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти. След като бяха готови, започна процедура по изменение на Наредба № 2 от 8 юли 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Така ще бъдат заложени по-строги норми за отпадъчни води, заустване в повърхностните водни обекти. Изпълнението на всички тези мерки са ключови към трайното подобряване на състоянието на язовир „Пчелина“.
Анализът на резултатите от изпълнението на мерките ще бъде включен в новите планове за управление на речните басейни, които се разработват в момента, заедно с Международната банка за възстановяване и развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, частично съм удовлетворен, че не тръгнахте в посока да ми отговаряте по начина, по който отговаряха Вашите подчинени от Басейнова дирекция и от РИОСВ – Перник. Нелепите обяснения, че липсата на кислород в язовир „Пчелина“ е от това, че язовирът е презарибен и рибите са си издишали въздуха, мисля, че е несериозно да бъде обяснение от служители и от чиновник, който има претенциите да има компетенции.
Радвам се, че сте установили, че има замърсяване на язовира, че правите първи стъпки за откриване на тези извършители, защото и днес, аз Ви казах преди малко, имам сигнал, че река Струма тече в черен цвят в градската част и че местното РИОСВ за пореден път е с хаотични действия и не с конкретика, за да се установи кой е виновният. Подготвил съм Ви поредната серия фотосесия с мъртви риби, с различните цветове, с които тече река Струма. Ще Ви ги предоставя.
Ще следя всяко едно действие на Вашето Министерство и особено на РИОСВ – Перник, защото, аз Ви казах, това е едно от най-слабите места във Вашето Министерство.
Миналата седмица се занимавахме с качеството на въздуха. Вашето звено в Перник, за съжаление, не виждам енергия, не виждам воля действително превантивно да решава проблемите, а не да ходи след събитията, какъвто е случаят с този геноцид, както го нарече едно сдружение, което се опитва да стопанисва и да охранява от бракониери язовир „Пчелина“.
Също така се радвам, че Вие не влязохте в тона пак на Вашите подчинени, които искаха да прехвърлят вината на тези доброволци, които на доброволни начала се опитват да прекратят дългогодишното бракониерство в язовир „Пчелина“ и да установяват всички онези извършители, които замърсяват язовир „Пчелина“. Надявам се тези хора да Ви бъдат партньори, а не Вашите подчинени едва ли не да прехвърлят от здравата на болната глава, както беше случаят – да обвинят тези хора, че са виновни за липсата на кислород в язовир „Пчелина“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, няколко неща.
Първо, Вие знаете, че самият язовир „Пчелина“ е проектиран като утаечен язовир.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България, от място): Той е станал такъв. Бил е производствено-утаечен.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, производствено-утаечен. Доколкото съм информиран, от 1970 г. е бил проектиран да събира водите и да се утаяват от цялата тежка индустрия, която тогава имаше в Перник и в Радомир.
Това, което знам, е, че около 60% от полезния му обем всъщност вече не е, той е запълнен, той е затлачен.
Когато говорим за мерките, които трябва да се вземат, трябва да имаме предвид и това замърсяване. Колегите нямат основание да говорят за зарибяване и презарибяване, доколкото ние нямаме компетентност в тази сфера и не може компетентно да се произнасяме.
Това, което знам със сигурност, е, че нито с Районната инспекция, нито с Басейнова дирекция е съгласувано, защото пробите от доста време показват и замърсяване, което цитирах днес и което е проблемно за живота на рибите – и нисък кислород, и съответната температура. Когато се прави подобно зарибяване, е добре да бъде съгласувано, за да може да знаят хората, които зарибяват, с какво разполагат, за да могат да предвидят какъв тип риби да сложат. Пак казвам, ние нямаме компетентност в тази сфера и не е редно да бъде коментирана. Разбирам забележката Ви, ще я предам по подобаващия начин.
Това, което споменах, че още миналата година възложих да бъдат направени по-строги норми. Наредбата е от 2011 г., в момента сме 2019 г. За осем години не е имало актуализиране. Ще има по-строги норми и те вече са направени. Просто Наредбата трябва да бъде променена и по този начин ще можем да променим и разрешителните, за които говорих, комплексите и тези зауствания, за да има по-строг критерий. Пак казвам, толкова доколкото битово-фекалното замърсяване – и прясно, и старо, основното, което се вижда, е, че ние трябва да решим този проблем. Започнали сме и съвместни проверки с ВиК. Така или иначе ще Ви държа в течение както и за другите казуси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
С това приключихме и парламентарния контрол за днес.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 25 септември 2019 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,45 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Кристиан Вигенин

Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев