Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Станислав Иванов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работа на Народното събрание следната допълнителна точка:
Проект на декларация по повод 150 години от създаването на Българската екзархия. Вносители: народните представители Цвета Караянчева, Милен Михов, Даниела Дариткова, Йордан Цонев, Кръстина Таскова, Драгомир Стойнев, Валери Жаблянов и Валери Симеонов, на 27 февруари 2020 г.
Предлагам това да стане точка първа за днешното пленарно заседание, 28 февруари 2020 г., а досегашната точка първа да стане съответно точка втора.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 182 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Ще Ви запозная с две съобщения:
В Народното събрание е постъпило Решение № 152 от 13 февруари 2020 г. по преписка № КЗК-82/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е приет Секторен анализ на конкурентната среда на пазара на търговия на едро с електроенергия по свободно договорени цени в Република България. В материала е заличена информацията, посочена от участниците на пазара като търговска тайна. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по енергетика и Подкомисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране към Комисията по енергетика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Решението е публикувано на интернет страницата на Комисията.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: наети лица и средна брутна работна заплата през четвъртото 3-месечие на 2019 г., брутен вътрешен продукт през четвъртото 3-месечие на 2019 г. – експресни оценки, основни резултати от наблюдението на работната сила през четвъртото 3-месечие на 2019 г., инфлация и индекси на потребителските цени за януари 2020 г. – предварителни данни. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД 150 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ.
Господин Михов, заповядайте да представите Декларацията – Вие ще ни запознаете с мотивите и ще изчетете Декларацията.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател на Четиридесет и четвъртото обикновено народно събрание! Уважаемо Събрание, уважаеми госпожи и господа! Тази декларация е свързана с едно събитие – значимо и историческо, което не е обгърнато с драматична мантия на победа или трагедия, но то заема едно изключително важно място в новата ни история.
Точно преди 150 години на този ден дейците на българското национално, културно и църковно движение в Цариград получават подписания на предходния ден императорски указ, султански ферман, с който се създава самостоятелна българска църковна организация под името Българска екзархия.
Това не е въпрос само на конфесионална самостоятелност. В рамките на империята, в рамките на обществения и политическия живот тогава това събитие носи характера на признаването на българската националност в нейните етнически граници, в рамките на империята и произтичащите от това духовни, просветни, културни и административни права на самоуправление. С други думи признаването на Екзархията и създаването на тази църковна самостоятелност е форма на културно-просветна автономия на българите в Османската империя. Тя е продукт на повече от пет десетилетия национално движение, което обхваща всички български краища – от Битоля и Вéлес до Добруджа, Тулча и Бабадаг, от Видин, Прилеп и Ниш до Лозенград и Одрин. Повече от пет десетилетия българите се стремят за постигането на тази църковна самостоятелност.
Днес ние имаме възможност в този юбилеен ден да направим една крачка към величието, достойнството, постоянството и усилията на онези българи, които далеч в по-трудни обстоятелства водеха националната борба, водеха българите към своите въжделения за културна, духовна и политическа самостоятелност.
Създаването на Екзархията от съвременната българска историография е определено като създаване на държава преди държавата, а границите на Екзархията – като проекция на бъдещите граници на независима България.
Затова ние, вносителите, апелираме да подкрепим тази декларация със самочувствие и достойнство и да направим една малка крачка до величието на нашите предшественици!
Позволете ми да прочета текста:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
по повод 150 години от създаването на Българската екзархия
Всяка модерна нация и държава има върхови изяви, които не само будят гордост и подкрепа сред съвременниците на събитието, но оставят трайни следи на възхищение и признателност сред бъдните поколения. Подобно събитие, което се откроява и бележи важен етап от обществено-политическото и духовно развитие на българския народ, е учредяването на Българската екзархия. Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 г. и оповестена броени часове по-късно сред българите в Османската империя, тя узаконява връх в борбите на българското църковно-просветно движение и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна църква.
От деня на подписването на фермана Екзархията се превръща в единствената легитимна институция, която представлява българския народ пред османското правителство и пред външния свят до създаването на българската държава през 1878 г. В първоначалния ѝ обхват, посочен в чл. 10 от учредителния ферман, редом с другите български епархии в нейния диоцез влизат Нишка, Пиротска и Вéлешка епархия.
Територията на Екзархията ясно очертава земите на българската народност. Малко по-късно, по свое волеизлияние, към Екзархията се присъединяват и българите от три епархии – Скопска, Охридска и Битолска. Народното допитване показва, че повече от две трети от населението в тези земи категорично желае български учители и свещеници, въпреки че името България все още отсъства от картата на Европа.
Устремът на българските духовни водачи не е спрян и след решението на Вселенската патриаршия да обяви Българската православна църква за схизматична през 1872 г. Съображенията са политически, но са представени пред външния свят като канонически и се отстояват дълголетно.
След появата на бленуваното от векове свободно Отечество Екзархията още по-настойчиво подкрепя желанието на българите, останали извън пределите на Княжеството, за духовно обединение. Екзархийските духовни и просветни центрове се превръщат в ковачница на строители на българската държава – интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци и не на последно място – смели революционери. Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и другаде, самите те преки участници в българското националноосвободително движение, обучават хиляди деца не само на четмо и писмо, но и на беззаветна преданост и отдаденост към род и родина, език и вяра.
Ние, народните представители от Четиридесет и четвъртото народно събрание, имайки предвид огромната роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме убедени, че 150-годишният юбилей заслужава особено внимание, защото раждането и развитието на тази свята духовна институция възстанови мястото на България не само като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, но и като неотменим европейски цивилизационен фактор.“
Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „БСП за България“, „Обединени патриоти“ и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
Колеги, ще подложа на гласуване текста на Декларацията, който беше подкрепен от представители на всички парламентарни групи в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Гласували 177 народни представители: за 177, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
Предложението е прието.
Мисля, че заслужава ръкопляскане това гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „БСП за България“, „Обединени патриоти“ и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)

Колеги, преминаваме към втора точка за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Господин Веселинов, заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще Ви помоля преди да започна с Доклада за второ четене на Законопроекта да направя процедурно предложение по допуск на заместник-министър Деница Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 159 народни представители: за 156, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Николова в залата.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие“ (обн., ДВ, бр. ...)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 1 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. С този закон се уреждат планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 2 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 2 накрая се добавя „за насърчаване на инвестициите, конкурентоспособността и иновациите“;
б) в т. 3 накрая се добавя „и интеграция на трансграничните райони“;
в) създават се т. 4, 5 и 6:
„4. осигуряване на териториална основа за устойчиво регионално и пространствено развитие и за прилагане на интегрирани териториални инвестиции;
5. подобряване състоянието на териториите с неблагоприятни социално-икономически, географски и демографски характеристики;
6. адаптиране към климатичните промени и намаляване на риска от бедствия.“
2. В ал. 3, т. 5 думата „структуроопределящи“ се заменя със „секторни и хоризонтални“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 4 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „ниво 1“ се добавя „са статистически зони“ и се поставя запетая.
2. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 след думите „ниво 2“ се добавя „са региони за планиране“ и се поставя запетая;
б) в т. 5 думите „Софийска и София“ се заменят със „София и София (Столична община)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Глава втора „а“ „Планиране на пространственото развитие“ с чл. 7а, 7б, 7в, 7г и 7д се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 4; текста на вносителя за § 5; и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 6.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Член 8 се изменя така:
„Чл. 8. (1) Стратегическото планиране на регионалното развитие интегрира регионалното и пространственото развитие и обхваща разработването и актуализацията на система от документи за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия при отчитане на териториалния потенциал, включително осигуряване развитието на трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество.
(2) Системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие обхваща:
1. Национална концепция за регионално и пространствено развитие;
2. интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2;
3. план за интегрирано развитие на община.
(3) Документите по ал. 2 се намират в йерархична съподчиненост и се разработват, както следва:
1. Националната концепция за регионално и пространствено развитие – за срок до 15 години, с изключение на елементите на техническата инфраструктура, които се планират за период до 30 години;
2. интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 – за срок 7 години, с изключение на елементите на техническата инфраструктура, които се планират за период до 30 години;
3. планът за интегрирано развитие на община – за срок 7 години.
(4) Документите по ал. 2 служат за:
1. определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за развитие на районите, общините и населените места, които се отчитат при разработването на инвестиционни програми и финансови инструменти, включително съфинансирани от фондовете на Европейския съюз;
2. идентифициране на проекти, допринасящи за постигане на националните цели и приоритетите за регионално и местно развитие;
3. планиране и изпълнение на интегрирани подходи за териториално и градско развитие;
4. координиране на секторните и хоризонталните политики на териториално ниво чрез отчитане на териториалните им измерения;
5. осигуряване на съгласуваност на провеждането на държавната политика за регионално развитие със стратегическите документи на национално ниво;
6. координиране развитието на националната територия и акватория в съответствие с Морския пространствен план на Република България.“
§ 8. Член 9 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение по § 9, с който Вие отменяте стратегическото планиране на ниво област – на ниво 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не сме стигнали до § 9.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (към докладчика Искрен Веселинов): Вие прочетохте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, чл. 9 прочете, извинявам се, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Член 9 отменя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, § 8 отменя чл. 9. Дотук сме. (Оживление. Уточнения между народния представител Надя Клисурска и докладчика Искрен Веселинов.)
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Коментарът ми е по: „§ 8. Член 9 се отменя.“ Какво имам предвид?
Със Закона за изменение на Закона за регионалното развитие, първо, предвижда се въвеждането на този двустепенен модел на управление на регионалните съвети за развитие, който включва управленски и експертно-технически съвет. С промените се разширяват функциите и правомощията на регионалните структури в районите от ниво 2, които ще изпълняват функции, свързани с изпълнението на програми, съфинансирани от Европейски структурен и инвестиционен фонд.
Това, което пишете, е, че настъпилите промени няма да повлияят съществено на останалото национално законодателство.
Защо прочетох част от мотивите? Защото сме длъжни да отбележим, че с това, което правим с отмяната на чл. 9 и този нов модел на управление, регионалното развитие предполага, на първо място, радикална конституционна промяна. Защо го казвам?
Член 142 от Конституцията на Република България регламентира, че областта е административно-териториална единица за провеждане на регионалната политика за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
Управленски нонсенс е, когато Конституцията определя областта като административно-териториална единица за провеждане на регионална политика за осъществяване на държавно управление по места и осигуряване на съответствие между националните и местните интереси, възлагайки управлението на областен управител, подпомаган от областна администрация, с функция да осигурява провеждането на държавната политика, да отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и за осъществяването на административен контрол, и това да става без стратегия и план!
Именно с това, което предлагате в § 8, отменяте възможността областните управители да изготвят такива стратегически документи, а именно Конституцията е регламентирала, че регионалната политика се осъществява от областните администрации.
Такъв отговор дадох и в Комисията по труда, социалната и демографската политика, понеже този въпрос не получи отговор от съответното Регионално министерство. Той по никакъв начин не е получил отговор и в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
В тази връзка предлагам, уважаеми дами и господа народни представители: нека да не отменяме възможността областните управители да участват в стратегическото планиране на документите, защото Конституцията го е регламентирала! И това, че областните управители ще участват в регионалните съвети по начина, по който сега се въвежда с настоящото изменение, не отменя необходимостта от това те да правят стратегическо планиране!
В тази връзка предлагам § 8, който регламентира отмяната на чл. 9, да не бъде приет от Вас, защото ще нарушим Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване два текста: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 7; и текста на вносителя за § 8.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България, от място): Нека да не е заедно!
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колежката предлага параграфите да се гласуват отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това не беше предложение – беше призив.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България, от място): По начина на водене! (Оживление, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, ще ги подложа поотделно на гласуване – не го разбрах като предложение, извинете ме.
Колеги, ще подложа поотделно двата текста на гласуване.
Първо гласуваме редакцията, предложена от Комисията за текста на § 7.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8.
Гласували 109 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 9 има предложение от Дора Янкова и група народни представители.
В § 9 в новото съдържание на чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 6 думата „приема“ се заменя с „одобрява“, а накрая на изречението се добавя „и се приема от Народното събрание“.
2. Създава се ал. 7:
„(7) В процеса на разработване на Националната концепция за регионално и пространствено развитие задължително се провеждат предварителни консултации със заинтересованите страни. Проектът на концепцията се подлага на задължителни онлайн обществени консултации чрез Портала за обществени консултации, поддържан от Министерския съвет.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като в ал. 4, т. 11 думите „статистическите райони“ се заменят с „регионите за планиране“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето предложение – на група народни представители, е по повод ал. 6 в предложения § 9, което е изменение в чл. 10. Ние предлагаме Националната концепция за регионално и пространствено развитие да се приема от Министерския съвет, но след дискусия в Народното събрание.
Защо предлагаме дебат в Народното събрание? Защото смятаме, че един дълъг период до 15 години, който касае регионалното развитие на Република България, е твърде дълъг период и може би е един от въпросите, по който Събранието след дебат, след енергията на всички политически семейства като предложение, може да има съгласие, един от въпросите за съгласие, за бъдещото развитие на страната. Вие виждате тези два планови периода какви дълбоки разделителни регионални линии и контрасти създадоха. Ако правителството има ангажимент да продължи да задълбочава тези проблеми, които са свързани с регионалното развитие, то ще остане само и ще поеме още и още ангажименти като негатив. Затова нека да дадем възможност тази национална концепция за регионално и пространствено развитие да бъде дебатирана в парламента, още повече, че се позоваваме на предложението на Националното сдружение на общините от 17 януари 2020 г.
Вижте какво предлагат на Народното събрание: „За осигуряване на приемственост и устойчивост на хоризонталната по характер и с планирано дългосрочно въздействие върху територията на страната Национална концепция е удачно същата да бъде обект на приемане от Народното събрание“, тоест българските общини също ни предлагат да приемем тази национална пространствена концепция. Няма логика органът, където е събрана най-много енергия от народа, да бяга и да прави отказ, и да оставя това на Министерския съвет.
Затова се обръщам, уважаеми членове на парламента, да подкрепите нашето предложение в ал. 6 думата „приема“ да се замени с „одобрява“ и накрая на изречението да се добави „и се приема от Народното събрание“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Има ли реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сигурно ще повторя част от аргументите на моята колежка Дора Янкова, но наистина, ако въпреки недостатъчно добрия дизайн на Законопроекта се обединим около това наше предложение и то бъде подкрепено, ще бъде постигнат един сериозен успех, защото такъв стратегически документ като Националната концепция за регионално и пространствено развитие може би ще има по-голямо значение от самия законопроект.
През годините се създаваха на различни нива – общинско, областно и национално, различни стратегически документи, които в крайна сметка бяха мъртвородени, не произведоха реални регионални политики и стигнахме до това състояние, до което сме днес, с още по-тежки различия между регионите.
Затова дебат и одобряване от парламента на подобен стратегически документ след приемането му от Министерския съвет ще бъде значим ход на законодателната власт по отношение на политиките за регионално развитие и сближаването на социално-икономическите характеристики на регионите.
Ще дам пример за лоша практика. Спомняте си много добре целенасочената инвестиционна програма за определени региони в страната, за която в началото беше открит един много широк дебат на всички нива. Наистина беше изхарчена огромна институционална и обществена енергия. В крайна сметка, когато трябваше органът, който трябва да я приеме – Министерският съвет, да финализира целия този дебат, да я приеме и да я приложи на практика, в крайна сметка това спря и не се случи нищо.
Явно е необходима, както казах в изказването си по първото четене на Законопроекта, концентрацията на голяма обществена енергия на неправителствения сектор, на всички заинтересовани страни, разбира се, и на всички институции, за създаването на един реално работещ стратегически документ за регионално развитие.
Аз, също като Дора Янкова, Ви призовавам да подкрепите това наше предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Гласували 104 народни представители: за 26, против 25, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9 с предложенията за заместване в теста, направени от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 10 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 11 се изменя така:
„Чл. 11. (1) За регионите за планиране от ниво 2 се разработват интегрирани териториални стратегии за развитие.
(2) Интегрираната териториална стратегия за развитие на регион за планиране от ниво 2 определя средносрочните цели, приоритети и перспективи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния регион за планиране в съответствие с предвижданията на Националната концепция за регионално и пространствено развитие и другите секторни и хоризонтални политики, както и връзките му с други региони за планиране от ниво 2 в страната и в съседните държави в макрорегиона.
(3) Интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 координира предвижданията на секторните стратегии и документи на регионално равнище в областта на икономическото развитие, здравеопазването, образованието, науката, социалните услуги, транспорта, водния сектор, енергетиката, широколентовите комуникации, туризма и околната среда и отчита регионалните им специфики и териториалните им измерения.
(4) Интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 отчита предвижданията и инвестиционните намерения за развитие за територията на района и се използва като основа при разработването на схеми за регионална държавна помощ.
(5) Интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 съдържа:
1. анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2;
2. прогнози, алтернативни сценарии и пространствени модели за развитие;
3. визия, цели и приоритети за регионално и пространствено развитие на региона за планиране от ниво 2;
4. пространствена структура с централни, силно урбанизирани територии, периферни и селски слабо урбанизирани територии, територии за защита на природните и културните ценности и територии със специфични характеристики и проблеми;
5. функционално-йерархична структура на мрежата от населени места с градове центрове и с идентифицирани зони за индустриално развитие и бизнес, за отдих и туризъм, за прилагане на интегрирани териториални инвестиции;
6. главни и второстепенни оси на урбанистично развитие с национално и регионално значение и връзки с осите на развитие в макрорегиона;
7. транспортни и инфраструктурни коридори и обекти с национално и регионално значение и връзки със съседните райони в страната и в съседните държави;
8. мерки за интегрирано териториално възстановяване и развитие;
9. мерки и дейности за адаптиране към климатичните промени и за намаляване на риска от бедствия;
10. индикативен списък на важни за региона за планиране от ниво 2 проектни идеи с индикативни бюджети и оптимален график на изпълнение;
11. обща оценка на необходимите ресурси за реализация на стратегията, конкретизирана по години съобразно оптималния график за изпълнение на проектните идеи;
12. необходими действия и индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие.
(6) Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се изработват от специализирано търговско дружество със сто на сто държавно участие в капитала, в което правата на държавата се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(7) Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се одобряват от регионалните съвети за развитие.
(8) Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след одобрението им от съответните регионални съвети за развитие.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение за последен път и отново ще предупредя в тази зала, че с това, което правим в момента, с отменянето на чл. 12 от Закона за регионалното развитие, съществено нарушаваме конституционната разпоредба на чл. 142.
Искам и нещо друго да прочета. Конституцията на Република България в чл. 135, казва: „Територията на Република България се дели на общини и области.“
С това, което правим, с отмяната на чл. 12, който регламентира областните стратегии за развитие – нека да бъдат наименувани по начина, по който сега го въвеждаме в Закона за регионалното развитие, но нека да бъдат интегрирани такива областни стратегии, нека да бъдат обединени пространствените и проектите за развитие, които бяха преди това регламентирани в Закона за регионално развитие, но нека не отнемаме конституционната разпоредба на това областта да бъде фактор. Това, че областните управители, отново ще го кажа, ще бъдат част от регионалните съвети на ниво 2, по никакъв начин не кореспондира с Конституцията, уважаеми дами и господа народни представители, и аз смятам, че тези текстове ще бъдат, трябва да бъдат оспорени по конституционен ред.
В заключение какво ще кажа? От съществено значение е да посочим, че Конституцията възлага осигуряването на съответствието между националните и местните интереси и това да става на областно ниво 3, а не на ниво 2. Това отново изисква стратегия и работа на орган, който чрез представителство да обединява, първо, едноличните териториални органи на изпълнителна власт, областен управител и кметове на общини и, второ, органите на местно самоуправление. Това произтича от Конституцията, уважаеми дами и господа народни представители, така че аз отправям последен апел към Вас – този член да не бъде отменян и нека не го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Предполагам, че отново ще предложите да гласуваме разделно.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (встрани от микрофоните): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре.
Има ли реплики? А други изказвания? Няма реплики. Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 10.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за §11.
Гласували 94 народни представители: за 68, против 21 и въздържали се 5.
Предложението се приема. (Уточнения между председателя и докладчика Александър Ненков.)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Председател, ако може, тъй като не успяха всички колеги да гласуват, да подложите отново § 11 на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на прегласуване текста на вносителя за § 11.
Гласували 108 народни представители: за 81, против 19 и въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 12 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
§ 12. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Планът за интегрирано развитие на община определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво развитие на общината и връзките ѝ с други общини в съответствие с интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 и общия устройствен план на общината.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Планът за интегрирано развитие на община осигурява пространствена, времева и фактическа координация и интеграция на различни политики и планови ресурси за постигане на дефинираните цели за трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на общинската територия.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Планът за интегрирано развитие на община съдържа:
1. анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на съответната община;
2. цели и приоритети за развитие на общината за определен период;
3. зони за прилагане на интегриран подход за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие и на възможностите за сътрудничество с други общини;
4. мерки за ограничаване изменението на климата и мерки за адаптиране към климатичните промени и за намаляване на риска от бедствия;
5. партньорите и заинтересованите страни и формите на участие в подготовката и изпълнението на плана при спазване на принципите за партньорство и осигуряване на информация и публичност;
6. индикативен списък за важни за общината проектни идеи с проектобюджети и оптимален график на изпълнение;
7. обща оценка на необходимите ресурси за реализация на плана, конкретизирана по години съобразно оптималния график за изпълнение на важните за общината проектни идеи;
8. програма за реализиране на плана за интегрирано развитие на общината;
9. необходими действия и индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „Общинският план за развитие“ се заменят с „Планът за интегрирано развитие на община“.
5. Създава се ал. 5:
„(5) Одобреният план за интегрирано развитие на община се представя от кмета на общината пред съответния областен съвет за развитие в срок до три месеца от неговото приемане от съответния общински съвет.“
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията на Комисията, предложена за текста на § 12, и текста на вносителя за параграфи 13 и 14.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 15 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15.
„§ 15. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Министерският съвет приема Националната концепция за регионално и пространствено развитие и интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите от ниво 2 по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
2. В ал. 2 думите „Националната концепция за пространствено развитие и целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие“ се заменят с „Националната концепция за регионално и пространствено развитие и интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепената от Комисията част в предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 42, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на §15.
Гласували 97 народни представители: за 82, против 8, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 16 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, като в т. 3 думите „статистически райони“ се заменят с „регионите за планиране“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Спираме дотук.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16 с предложението за заместване, направено от Комисията в текста на § 16.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 17 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. Член 18 се изменя така:
„Чл. 18. (1) В регионите за планиране от ниво 2 се създават регионални съвети за развитие.
(2) Регионалният съвет за развитие координира провеждането на държавната политика за регионално развитие в съответния регион за планиране от ниво 2.
(3) Регионалният съвет за развитие се състои от председател, заместник-председател и членове и се подпомага от експертен състав.
(4) Членове на регионалния съвет за развитие са:
1. областните управители на областите от съответния регион за планиране от ниво 2;
2. кметове на общини и/или председатели на общински съвети от съответния регион за планиране от ниво 2.
(5) Представителите на общините в регионалния съвет за развитие се определят от представителите на общините, членове на съответния областен съвет за развитие, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(6) Броят на представителите на общините в регионалния съвет за развитие се определя, както следва:
1. за областите с население до 200 000 души – двама представители;
2. за областите с население от 200 001 до 300 000 души – трима представители;
3. за областите с население от 300 001 до 400 000 души – четирима представители;
4. за областите с население от 400 001 до 500 000 души – петима представители;
5. за областите с население над 500 000 души – шестима представители.
(7) Председателят на регионалния съвет за развитие:
1. ръководи заседанията на регионалния съвет за развитие;
2. осигурява прозрачност на работата по изпълнение на функциите на регионалния съвет за развитие;
3. осигурява условията за провеждане на заседанията на регионалния съвет за развитие, като спазва принципа за безпристрастност при осъществяване на процеса на вземане на решения от членовете на регионалния съвет за развитие.
(8) Председателят на регионалния съвет за развитие се определя при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. По решение на регионалния съвет за развитие за председател на съвета може да бъде избран член на съвета или лице, което не е член на съвета. Когато председател на съвета е лице извън състава по ал. 4, той няма право на глас при приемането на решения от регионалния съвет за развитие.
(9) Заместник-председателят на регионалния съвет за развитие подпомага председателя на регионалния съвет за развитие в изпълнение на неговите функции.
(10) Заместник-председателят на регионалния съвет за развитие се определя при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(11) Секретар на регионалния съвет за развитие е началникът на териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за стратегическо и пространствено планиране и координация на регионалното развитие в съответния регион за планиране от ниво 2. Секретарят на съвета:
1. организира и обезпечава административно-техническата работа на регионалния съвет за развитие;
2. участва в заседанията на регионалния съвет за развитие без право на глас при вземането на решения.
(12) В изпълнение на функциите си председателят се подпомага от териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за стратегическо и пространствено планиране и координация на регионалното развитие в съответния регион за планиране от ниво 2. Експертният състав на регионалния съвет за развитие се състои от три отделни звена със специфични функции: звено за медиации, звено за публични консултации и звено за предварителен подбор.
(13) В заседанията на регионалния съвет за развитие с право на съвещателен глас, в качеството им на наблюдатели участват:
1. представител на дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет;
2. представител на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ към Министерството на финансите;
3. по един представител от всяко министерство;
4. представител на Националния статистически институт;
5. представител на Българската академия на науките;
6. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
7. представители на национално представените организации на работодателите, които имат свои членове на територията на съответния регион за планиране от ниво 2;
8. представители на национално представените организации на работниците и служителите;
9. представители на висшите училища в съответния регион за планиране от ниво 2;
10. представители на икономическия сектор в съответния регион за планиране от ниво 2.
11. представители на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза на територията на съответния регион за планиране от ниво 2.
(14) Наблюдателите по ал. 13, т. 6 – 11 имат право на глас при приемането на решения по чл. 19, ал. 1, т. 3.
(15) Процедурните правила за определяне на поименния състав на представителите по ал. 13 се определят с правилника за прилагане на закона.
(16) Средствата, необходими за дейността на регионалния съвет за развитие и за укрепване на административния му капацитет, могат да се предвиждат като ресурси по линия на оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и със средства от държавния бюджет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По същество това, което се предлага за промяна на чл. 18 чрез § 17, е именно в регионите за планиране ниво 2 да се създадат регионални съвети за развитие. Сега по нашата Конституция и изобщо по регионалната политика или политиката, която възлага Министерският съвет, се прави от държавни органи. Тук ние правим един колективен орган с изключително сериозни ангажименти и не знам дали не правим безотговорен орган, зад който да се крият неудачите за следващия планов период, който предстои, за нещата, които няма да се случат.
Стъпката, която може би през този закон можеше да се направи, е да се направи второто ниво на самоуправление – добре е разписано, да минем през избори на губернатори или на областни управители на ниво район за планиране, или както там да го наречем, дори да направим промяна в Конституцията, да им дадем пари – дела, който се полага за региона, и съответно те да поемат отговорност.
Сега парите са в правителството, в управляващите органи, паралелно с това опитваме чрез тези регионални съвети политиката, която ще бъде свързана те да координират и да ръководят. Че какво ще координират и ръководят? Нали ще има приета Национална пространствена концепция?! Нали тази концепция ще падне върху района за планиране?! И те какво ще правят, забележете – в следващата точка ще правят политическото сито на проектите, които ще отиват към управляващите органи. Как ще се прави това сито на никого не е ясно, защото то трябва да стане евентуално ясно през правилник, който ще бъде приет от Министерския съвет.
Затова ние направихме някакви възможности за подобрение, но категорично не приемаме това, което се предлага като предложение – „представители на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза на територията на съответния район за планиране на ниво 2“. Знаете ли колко са тези неправителствени организации? Тук дори не пише какъв ще бъде подборът им – огромна група неправителствени. Дори се обръщам към българския народ: правете неправителствени организации в обществена полза и кандидатствайте да бъдете членове на регионите за планиране! Кой ще ги отсее и как ще бъдат отсети?
Затова тук има едно подобрение на предложенията – дори отделните институции да бъдат със съвещателен глас. В Регионалната комисия малко сме се опитали да направим подобрения.
Уважаеми колеги, в момента този голям орган ще обезкърви областите, ще обезкърви функциите, областните управители ще станат фигуранти. Те ще бъдат в този регион за планиране и като се върнат в Смолян, в Пазарджик, в Кърджали или където и да е, ще клатят глави и ще казват: „Аз не успях да се преборя, не успях съответно да привлека внимание към нашия регион.“
Ако се замислите отговорно към това, което в момента се прави, да, ние сме привърженици в следващия планов период да търсим възможности да се изравнят различията, които се задълбочиха, които са проблемни, да има по хоризонталните секторни политики взаимодействие, но аз и в Комисията споделих – имам голямото притеснение, че така както Дунавската концепция не се случи, а тя беше замислена по същия начин за въздействие и Северозападът остана един от най-бедните, в момента имам притеснението, че тези органи ще бъдат представителни органи – едни хора ще клатят главите, от тях нищо няма да зависи, ще има провокации за спиране на проекти и това е голяма отговорност, която ние приемаме. Тъй като нашето предложение не е прието по този начин, по който ние смятаме и дебатирахме, ние няма да подкрепим това предложение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Али.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от „Движението за права и свободи“ също няма да подкрепим този параграф, защото смятаме, че при наличието на регионални съвети, където ще се вземат важни решения, и то решения, от които зависи развитието на определени региони, не може неправителствени организации, регистрирани с нестопанска цел, да вземат решения за стопански проекти, тоест за средства, които ще бъдат разпределяни между общини – региони за развитието на тези общини, които са в определените региони.
Много е важно да бъдат със съвещателен глас, да се ползват техните идеи, да казват според техните статистики кой регион е по-слаб, коя община е по-слаба финансово и не е развита, да могат да се разпределят, да ползваме техните умения в тази връзка и техните статистики, които ще подават, но не и да вземат решения или да имат право на глас в тези съвети по региони. Това е нашето предложение. Няма да подкрепим по този начин и се надявам да не го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Има ли реплики?
Имате думата за реплика, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Али, съгласен съм с това, което казахте, и Ви правя реплика под формата на въпрос: при тази структура на регионалните съвети, при тези функции, които ще имат за подбор на проекти, за одобряване, за включване в съответните програми и при този състав, който е определен със Закона, няма ли да бъдат ощетени малките общини, когато се разглежда концепцията за развитие на съответния район? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Динков.
Има ли други реплики?
Дуплика – господин Али, имате думата.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега, моята дуплика е в тази връзка. Въпросът е много резонен. Точно малките общини наново ще бъдат ощетени, защото досега там, където имаше регионални съвети, малките общини бяха представени от кметове на общини, там не се вземаха такива решения, освен стратегически планирания, в които от години наред се опитваме да въведем някакъв ред и да има статистически документи, които сега се предлагат. В крайна сметка те само бяха информатори към централната власт. Нищо конкретно не се свърши.
Законът е много добър, именно затова се правят тези промени – с идеята да се подобрят нещата. Убеден съм, че при такова статукво, което се предлага, при такива „мощни регионални съвети“, където да присъстват всички, винаги големите общини, големите региони ще надделяват над малките. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Има ли други изказвания?
За изказване – заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз също искам да засиля Вашето внимание върху риска от политически подбор на проектите, които ще бъдат разглеждани в регионалните съвети, разбира се, и ролята на неправителствения сектор.
Ясно е това, което колегите преди мен коментираха, че съществува огромен риск малките общини реално да нямат свое представителство или своя тежест в тези регионални съвети при вземането на решения за подбора на проектите, но другият риск, за който говорих и при дебата по първото четене на Законопроекта, е това, че тези регионални съвети могат по политически критерии да осъществяват подбора на бъдещите проекти.
Когато преди малко Ви призовавахме да разширим процедурата по одобряване на Националната концепция за регионално и пространствено развитие с включването на всички заинтересовани страни и неправителствения сектор в дебата по изготвянето и приемането ѝ, Вие не го приехте, а сега в регионалните съвети се дава една сериозна тежест на неправителствения сектор по отношение на формирането на държавната политика в конкретния регион.
Според нас рискът и конфликт на интереси дори с участието при подбора на проектите на представители на неправителствения сектор – юридически лица с нестопанска цел на територията на конкретния регион, още повече при липсата на критерии за подбора на тези организации за участието им в регионалните съвети, е много голям. И може цялата идея за създаването на такова второ ниво за формиране на регионални политики и, естествено, уплътняването им с конкретни регионални проекти да се срути, да бъде блокирана или пък ефектът заради риска от политически подбор на добрите идеи за регионални политики да бъде опорочен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики?
Реплика – господин Динков, имате думата.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Иванов, от така направеното предложение в Закона за формирането на регионалните съвети се вижда, че големите области – например във Вашия район, като Бургаска, Варненска и други, ще имат изключително много представители в Регионалния съвет. Това само по себе си създава възможност за вземане на решения в полза на по-големите области в сравнение с по-малките области. Така е и там, където ще бъдат включени и Южен централен район, и Югозападен район. Например една Хасковска област със своите представители не може да бъде сравнявана с област като Пловдив или другите.
Как мислите: има ли опасност при вземане на решения в регионалните съвети да има различни критерии и да се вземат решения, които да облагодетелстват определени области? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Втора реплика – госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Аз правя реплика, може би и колегите да чуят, тъй като неправителствени организации в обществена полза на територията на един район за планиране, колеги, са и читалищата. И тъй като в Закона няма начин, по който те ще бъдат определени, това означава ли, че секретарите или председателите на читалищата ще влязат в регионалните съвети и ще имаме по 40 човека от тях в тези съвети, или 50, или 60, или в един голям район за планиране – 100 човека? Тук Законът не е прецизен.
Прав сте, колега, че това може да бъдат поръчковите хора, които ще спират държавна политика, ще бъдат лобистите. Ние каква гаранция имаме? Разбираме, че тук се направиха някакви подобрения – кметът има статут на избран от населението, областният управител – назначен от държавата, вкарваме неправителствените организации като членове на този орган.
Ние искаме или те да отпаднат, или да бъдат със съвещателен глас като редовен член и той ще участва и ще гласува, без да има редукция колко да бъдат от цялата територия на региона за планиране. И тук искам да помислим или да се направи почивка – имам процедурно предложение, Председателю, по част от предложенията там, където е държавата, общините, ние ще ги подкрепим, но в другата част, където нашите предложения не се приемат, ние няма да ги подкрепим и да не го предлагате гласуването анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Преди да Ви дам думата за дуплика, госпожо Янкова, така представен текстът от Комисията не дава възможност да се разбере кои са подкрепените и кои не са подкрепените текстове. Не бих могъл аз лично да идентифицирам и да подложа, така както обикновено е практиката и е съгласно изискванията на Правилника. Затова ще подложа на гласуване текста така, както е предложен от Комисията, а Вие вече бихте могли да гласувате така, както решите.
Дуплика – господин Иванов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема колежке Янкова, уважаеми колега Динков! Прави сте. Ще повторя отново, ако досега тези регионални съвети донякъде имаха формална роля – обсъждаха стратегически документи, извършваха оценка и наблюдение на изпълнението и отчитаха изпълнението им, съставът и функциите им беше някак си прието без кой знае колко конфликтни дискусии и мнения по отношение на функциите им, сега натоварването им с тези отговорности по отношение на подбора на проектите, чрез които да се реализира държавната политика в конкретния регион, имайки предвид предложения им състав в текста на Закона, определянето на функциите им с правилник на Закона, вече създава, както казахме, този риск от дисбаланси по отношение на интересите на конкретни области в регионалните съвети, и както вече казахме, по отношение на интересите на по-малките общини, които вероятно няма да могат да повлияят по никакъв начин на регионалната политика в конкретния регион за планиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 17.
Гласували 123 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 32.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 18 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) Регионалният съвет за развитие:
1. обсъжда и одобрява проекта на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2;
2. изпълнява функции по управление, координиране, наблюдение и контрол на изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2;
3. участва в процеса на подбор на проекти, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове от други европейски фондове и финансови източници, включително финансови инструменти и от съответното национално съфинансиране в изпълнение на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2, когато са му делегирани правомощия от съответните управляващи органи/национални партниращи органи;
4. представя писма за подкрепа във връзка с участието на български партньори в проекти по програмите за трансгранично сътрудничество, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове и инструменти за предприсъединителна помощ на Европейския съюз при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
5. осъществява консултативна функция при изготвянето на плановете за интегрирано развитие на общините в региона за планиране от ниво 2;
6. разглежда и обсъжда въпроси, които имат отношение към развитието на региона за планиране от ниво 2.
(2) Организацията и дейността на регионален съвет за развитие се определят с правилника за прилагане на закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По последното предложение на Комисията се обръщам към Вас да го разделите процедурно – по т. 3 категорично няма да подкрепим, по т. 4 като предложение ще подкрепим изменението на чл. 19.
Мотивите ни са следните. Колеги, предлага се на парламента да даде санкция този регионален съвет да прави „подбор на проекти, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове и други европейски фондове в изпълнение на интегрираната териториална стратегия за развитие на статистическия район от ниво 2, когато са му делегирани правомощия от съответните управляващи органи/национални партниращи органи“.
По какъв критерий? В Управляващия орган кандидатстваш с проекти и ти имаш критерий, по който ти го връщат. Тук кандидатстваш пред колективен орган и по какъв критерий ще има възможности да се участва в процеса на подбор – какво ще каже големият колективен орган? Този проект не ни харесва, този проект не отговаря на пространствената концепция и той няма да стигне до Управляващия орган, а няма да има и как да го обжалват. Тоест това да се създаде след това с правилник от Министерския съвет, Вие какво доверие имате кой Управляващ орган какво ще делегира и какво ще даде на този колективен орган – Регионален съвет?
Затова се обръщам към Вас да подкрепим предложението на председателя на Комисията за изменение по т. 19: да остане всичко, което е написано в предложението на Министерския съвет – точки 3 и 4 да отпаднат, което сега е обединено в т. 3, и да подкрепим предложението на председателя, но без т. 3. Моля, Председателю, това да го разделим. Защото дори в момента може да сте щастливи, че ще доминирате в тези регионални съвети да дойде пъстра коалиционна група, която ще управлява. Знаете ли, какво ще представляват тези регионални съвети, какви центробежни сили ще има вътре, как ще се санкционират проектите, които ще отиват към управляващите органи? Вие, просто не можете да си го представите. Ако се опитате да си представите, помислете си в следващите седем години каква власт делегираме на един такъв колективен орган! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Да уточня – Вие предлагате в текста на чл. 19, ал. 1, т. 3 да бъде гласувана отделно от всички останали. Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА (встрани от микрофоните): Първо да гласуваме т. 3 и след това да продължим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Точно така ще постъпя.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Ще преминем към гласуване.
Ще подложа първо на гласуване т. 3, както предложи госпожа Янкова, по чл. 19, ал. 1.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването!
Понеже стана неразбиране – госпожа Янкова предложи разделно гласуване на чл. 19, ал. 1, т. 3, която тя не подкрепя. И аз съгласно Правилника подлагам на разделно гласуване т. 3. Първо ще я гласуваме нея, след което ще гласуваме целия предложен текст от Комисията по § 18.
Има ли някой, който да се изкаже? Не.
Продължаваме.
Подлагам на гласуване т. 3 от чл. 19, ал. 1. Ако тя бъде приета, продължаваме с целия текст. Ако не бъде приета – ще продължим с целия текст без т. 3. (Реплики.)
Гласували 117 народни представители: за 77, против 39, въздържал се 1.
Точка 3 е приета.
Сега ще подложа на гласуване целия текст в редакцията, която се предлага от Комисията за текста на § 18, като вътре влиза и гласуваната вече т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Гласували 122 народни представители: за 84, против 29, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Продължете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Преди да продължа, моля да направя една процедура – да удължим днес законодателната си дейност до приемането на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за удължаване на работното време до приключване на законодателната дейност. (Шум и реплики.)
Не на работното време, а на работата по законодателната част на Програмата ни. (Реплики.)
Отменете гласуването!
Само да уточним какво се предлага.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предлагам до приемането на Закона за регионалното развитие, който гледаме в момента, дотогава да продължи заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Отменете сегашното гласуване!
Подлагам на гласуване предложение за удължаване на работата по законодателната дейност до приемането на този законопроект.
Гласували 118 народни представители: за 90, против 21, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя в редакцията на Комисията за § 19, който вече е бил прочетен.
Гласували 110 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 20 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В чл. 21 се правят следните изменения:
1. Точки 1, 2 и 4 се отменят.
2. Точки 5 и 6 се изменят така:
„5. подпомага общинските администрации на общините на територията на областта при разработването и прилагането на плановете за интегрирано развитие на общините чрез предоставяне на консултации и препоръки;
6. оказва съдействие при изпълнението, наблюдението и оценката на съответната интегрирана териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2;“.
3. В т. 8 думите „областната стратегия за развитие и общинските планове за развитие“ се заменят с „интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2 и плановете за интегрирано развитие на общините на територията на областта“.
4. Точка 9 се изменя така:
„9. съдейства за осигуряване на информация и публичност на територията на съответната област относно изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2;“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението в редакция на Комисията по § 20 и съответно § 21.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 22 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „общинския план за развитие“ се заменят с „плана за интегрирано развитие на общината“.
2. В т. 2 думите „общинския план за развитие“ се заменят с „плана за интегрирано развитие на общината“.
3. В т. 4 думата „наблюдението“ се заменя с „наблюдение“ и думите „общинския план за развитие“ се заменят с „плана за интегрирано развитие на общината“.
4. В т. 5 думите „общинския план за развитие“ се заменят с „плана за интегрирано развитие на общината“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване текста на § 22 в редакцията на Комисията, § 23 и § 25 по текста на вносителя, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 25 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
„2. подготовка и актуализация на Националната концепция за регионално и пространствено развитие и на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2;“
б) в т. 3 след думите „Европейския съюз“ се добавя „и международни финансови източници“;
в) точка 4 се отменя;
г) точки 5 и 6 се изменят така:
„5. извършване на наблюдение и оценка на прилагането на Националната концепция за регионално и пространствено развитие и на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2;
6. осигуряване на комуникационна стратегия на политиката за регионално развитие.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Подготовката, актуализацията, наблюдението и оценката на плановете за интегрирано развитие на общините се финансират от бюджетите на съответните общини и/или чрез средства от фондовете на Европейския съюз и други финансови източници, като кметовете на общини ежегодно планират необходимите за целта финансови ресурси.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Ежегодно министърът на регионалното развитие и благоустройството, като компетентен орган за разработването на документите по чл. 8, ал. 2, т. 1 и 2, планира необходимите финансови ресурси за изпълнение на дейностите по разработване, актуализация, наблюдение и оценка в рамките на бюджетната процедура. Средствата се осигуряват в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и/или чрез средства от фондовете на Европейския съюз и други финансови източници.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз изрично не питам дали има желаещи за изказване, но се надявам енергично да дадете знак, ако има такива.
Подлагам на гласуване § 25 в редакцията на Комисията, § 26 по вносител с подкрепа от Комисията и § 27, също подкрепен от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 28 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28:
„§ 28. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. (1) Наблюдението на изпълнението на Националната концепция за регионално и пространствено развитие се извършва въз основа на резултатите от наблюдението и оценката на изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и на плановете за интегрирано развитие на общините.
(2) Наблюдението на изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и на плановете за интегрирано развитие на общините се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. Глава седма „Наблюдение на пространственото развитие“ с чл. 38, 39 и 40 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 28 в редакцията на Комисията; параграфи 29, 30, 31, 32, 33 и 34 по текст на вносителя, подкрепен от Комисията; и § 35, подкрепен от Комисията, но с редакция от нея.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 36 има предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. „Териториално сътрудничество“ е рамка за изпълнение на съвместни действия и обмен на политики между национални, регионални и местни участници от различни държави членки, които имат трансграничен, транснационален и междурегионален характер, включително за изграждане на мрежи за обмен на информация и опит между заинтересованите страни.“
2. Точка 3 се отменя.
3. Точка 4 се изменя така:
„4. „Оперативни програми“ са документи, съдържащи стратегията на държавата в определени сфери на политиката, чрез които се изпълнява Кохезионната политика на Европейския съюз.“
4. Точки 6 – 13 се отменят.
5. Създават се т. 15 и 16:
„15. „Секторни политики“ са съвкупност от принципи и действия, които засягат определени сектори на държавното управление, като транспорт, околна среда, енергетика, икономика, здравеопазване, образование, социални услуги, култура, туризъм, жилищна политика и други.
16. „Трансгранични райони“ са територии (райони от ниво 3), граничещи по суша или по вода със съседна държава – членка на Европейския съюз, или с трета държава по външните граници на Европейския съюз.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 36 в редакцията на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте за изказване.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Конкретно визирам разпоредбите на § 38, който по един или друг начин, с вписаното в текста, отменя необходимостта от оценка както на стратегиите за регионално развитие 2014 – 2020 г., така и на областните стратегии 2014 – 2020 г., без извършване на последваща оценка. На път сме, а може би в по-голямата си част Законът вече е приет. Дава се изцяло нов начин на уплътняване и реализиране на регионалните политики, но в крайна сметка ние няма да разберем какъв е постигнатият напредък, изобщо има ли напредък по тези стратегии, които действаха в периода 2014 – 2020 г., така че е необходимо да не подкрепяте разпоредбите на § 38, за да придобием представа и пълна картина какво се е случило по тези стратегии, и същите на база анализа, който може би ще се направи от тях, ще послужат за следващия програмен период.
Иначе всичко, което сме приели до настоящия момент, се обезсмисля, тоест тръгваме в един изцяло нов програмен период, с един изцяло нов закон, без да знаем какво е произтекло в миналия период. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Тоест Вие предлагате да гласуваме отделно § 38?
ЛЮБОМИР БОНЕВ (встрани от микрофоните): Точно така – § 38 отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Точно така, да.
Някакви възражения? Не виждам.
Тогава предлагам да направим три гласувания, за да е чисто.
Първо подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, подкрепено от Комисията; и § 37, също подкрепен от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване § 38, подкрепен от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 10.
Предложението е прието, тоест параграфът е приет.
Подлагам на гласуване параграфи 39, 40, 41, 42, 43, 44 и 45 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 6, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 46 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46:
„§ 46. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 10в, ал. 1, т. 1 думите „общинския план за развитие и програмата за реализация на общинския план за развитие“ се заменят с „плана за интегрирано развитие на общината и програмата за реализирането му“.
2. В чл. 149, ал. 2 думите „плановете за регионално развитие“ се заменят с „интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2“.“
По § 47 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47:
„§ 47. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 12, ал. 3 думите „регионалните планове за развитие на съответните райони“ се заменят с „интегрираните териториални стратегии за развитие на съответните региони за планиране от ниво 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Предлагам да гласуваме тези два параграфа – 46 и 47, в редакцията на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 48 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48:
„§ 48. Закона за малките и средните предприятия (обн., ДВ, бр. …) в чл. 19, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „плановете за регионално развитие“ се заменят с „интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
По § 50 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50:
„§ 50. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 16:
а) в ал. 2 думите „районите за планиране“ се заменят с „регионите за планиране от ниво 2“;
б) в ал. 3 думите „района за планиране“ се заменят с „региона за планиране от ниво 2“.
2. В чл. 17:
а) в ал. 3 в основния текст думите „плановите икономически райони“ се заменят с „регионите за планиране от ниво 2“;
б) в ал. 5 думите „планов икономически район“ се заменят с „регион за планиране от ниво 2“.
3. В чл. 81, ал. 3 думите „общинските планове за развитие“ се заменят с „плановете за интегрирано развитие на общините“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 48 в редакцията на Комисията; § 49 по вносител, подкрепен от Комисията, и § 50 в редакцията на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 51 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 51:
„§ 51. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. …), в чл. 14а, ал. 3 думите „със стратегиите, прогнозите, програмите и плановете за развитие на съответната област и община“ се заменят с „интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и плановете за интегрирано развитие на съответните общини“, а думите „с националните стратегии, прогнози, програми и планове за развитие“ се заменят със „с Националната концепция за регионално и пространствено развитие и стратегии и програми на национално ниво“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Предлагам да гласуваме тези три параграфа.
Подлагам на гласуване § 51 в редакцията на Комисията, параграфи 52 и 53 по текста на вносителя, подкрепени от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 54 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54:
„§ 54. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. …) в чл. 14, ал. 2, т. 4 думите „плановете за регионално развитие“ се заменят с „интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55:
„§ 55. Правилникът за прилагане на закона се привежда в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване § 54 в редакцията на Комисията, § 55 в редакцията на Комисията и § 56 по вносител с подкрепата на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети, а с това и Законът.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 21 февруари до 27 февруари 2020 г. от:
- народните представители Георги Гьоков и Драгомир Стойнев към Мариана Николова – заместник-министър председател по икономическата и демографската политика, относно политиката на Българското председателство за гарантиране на трудовите права на българските работници и служители в контекста на стартиралите тристранни разговори, целящи договаряне на мерки за реформи в ключови области. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 март 2020 г.;
- народния представител Георги Йорданов и група народни представители към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно кадровата политика в сферата на здравеопазването. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 март 2020 г.
Колеги, писмените отговори ще Ви раздам малко по-късно.
Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, ще отговори на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно защитата на интересите и правата на българската етническа общност в Украйна при провеждането на административно-териториалната реформа в страната.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! В Украйна предстои провеждането на административно-териториална реформа, която би могла да доведе до нарушаване на административната самостоятелност на региона с най-голяма концентрация на българи в страната – Болград.
Това от своя страна може да има като пряка последица невъзможността българският език да бъде използван като административен в новосформираните административни териториални структури, а в по-дългосрочен план – и до постепенна загуба на идентичност. За това алармираха представители на организациите на българите в Украйна, като очакват подкрепа и съдействие от българските институции.
В тази връзка моля да ми отговорите на следния въпрос: какви действия е предприело или смята да предприеме Министерството на външните работи, за да защити интересите и правата на българите в Украйна във връзка с предстоящата административно-териториална реформа в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вигенин, дами и господа народни представители! Искам да Ви уверя, че Министерството и българското правителство се отнасяме приоритетно към въпроса за правата и интересите на нашите сънародници в Украйна особено по отношение не само на протичащата административно-териториална реформа, знаете, и по отношение на изучаването на българския език и история.
Всъщност процедурата за тази административно-териториална реформа, изобщо обсъждането, тече от години наред. Това, което е важно, поне информацията, която имаме до момента, е, че новото административно-териториално деление ще запази Одеска област в сега съществуващите ѝ граници, но значително ще намали районите, от които е съставена.
Определената норма за броя на населението на новите окрупнени райони според новия украински Проектозакон за децентрализация не трябва да наброява по-малко от 150 хиляди души. Това би могло да се превърне в основна пречка за запазването на Болградския район, тъй като населението в момента там е 70 хиляди души.
За нас е важно да не се допусне раздробяването на Болградския регион и приобщаването на български общини към населени места, доминирани от други етнически групи, което ще доведе и до размиване на етническата идентичност на българското национално малцинство в Украйна. По наша информация към момента новата административно-териториална реформа в Украйна предвижда разделянето на този район на две обединени териториални общини/громади – Болградска и Кубейска.
Както е добре известно, Болград е доказаната културна столица на българите в Украйна, а втората община е с център село Кубей – типично голямо българско село от региона, родно място на редица родолюбиви българи, сред които и видният български учен – езиковед академик Александър Тодоров Балабанов.
От значение е да се отбележи, че в Украйна текат значителни законодателни процеси, включително и в областта на децентрализацията, които все още са обект на активно обсъждане и нямат окончателен вид и ясно отражение върху съдбата на нашите сънародници. Ние постоянно следим процесите и чрез посолството, включително и с поддържане на общностите там, които са разделени. Ако трябва да съм честна по този въпрос, част от тях считат, че това, което Ви казах за двете общини, ще бъде по-добре и няма да окаже влияние, но депутатите, които се избират оттам, пък имат друго мнение.
В този контекст искам да подчертая, че от години наред многократно сме повдигали въпроса, включително и на най-високо равнище, и от украинска страна са поемали ангажимент за запазване на територията на Болградския район. Последният разговор беше на 31 януари тази година по инициатива на българската страна. Българският министър-председател Бойко Борисов проведе телефонен разговор по този въпрос с президента на Украйна Зеленски, който отново потвърди, че правата и интересите на българското национално малцинство в Украйна ще бъдат запазени и защитени.
Съгласно и моята програма през месец май ми предстои официално посещение в Киев и в Одеса, където отново, разбира се, това ще бъде една от основните теми.
Извън въпроса искам да кажа, че ние многократно, и България е една от първите държави, които винаги е изразявала подкрепа за Украйна и по отношение на териториалната ѝ цялост, и по отношение на стремежите ѝ за по-близко сътрудничество с Европейския съюз. В отговор на тази наша подкрепа ние очакваме и съответни добронамерени действия от украинската държава в духа на ценностите, които споделяме, и основният въпрос – запазване интересите на българската общност там.
Ще посоча, че по отношение на езика, за който съм отговаряла на въпрос – изучаването на българския език, не само че успяхме да съхраним изучаването на българския език в резултат на реформата там, но успяхме и да увеличим броя на часовете за изучаване на българския език, но и броя на предметите, преподавани на български език в украинските държавни училища – нещо, което е много важно.
Мога да Ви уверя, че следим внимателно този въпрос – и ние, и нашите служби, и Министерството на външните работи, и на всички нива, последното от което на най-високо – министър-председател, президент. Последният разговор беше на 31 януари тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Реплика, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, благодаря за отговора, макар че, струва ми се, можеше да бъде малко по-подробен.
Радвам се, че следите тези въпроси и не са оставени без внимание. Поставих го, защото в последните седмици имаше различни изслушвания, интервюта, коментари. Очевидно българите в района се притесняват от това, което може да последва.
Смятам, че наша основна задача като държава е да защитим техните права – тук ще имате нашата пълна подкрепа, ако действате достатъчно фокусирано и навреме. Може би, ако направите дуплика, ще ми бъде интересно да знам дали сте коментирали тези въпроси и с останалите страни – членки на Европейския съюз, преди всичко, които имат свои малцинства там и вероятно тази реформа засяга и тях. Винаги е по-успешно, когато се водят съвместни дейности, невинаги се постига резултат. Конкретно в случая с България, подчертавам и аз, че ние сме били коректни към Украйна от самото начало и като страна – членка на Европейския съюз, сме подкрепяли всички европейски инициативи за сближаване на България и Украйна и съответно на Украйна с Европейския съюз.
Българската общност в Украйна е интегрирана, тя е част от украинската държава, никога не е имала някакви сепаратистки или други настроения, така че едно наистина позитивно и коректно отношение от страна на украинската държава към българската общност, смятам че е важно. От моя гледна точка, това ще определя за в бъдеще и отношението на България към Украйна и нейното желание да се сближава все повече с Европейския съюз.
Тази тема ще продължим да я следим. Аз целенасочено исках на този ранен етап и сега да повдигнем тази тема и в българския парламент. Тя беше обсъждана в Комисията за работа с българите в чужбина, ако се налага в бъдеще отново ще поставяме въпроса. Надяваме се и от Ваша страна, и в Комисията по външна политика, и в Комисията по политиките за българите в чужбина да ни предоставяте периодично информация за напредъка по това, ако се налага и ние да предприемаме наши парламентарни инициативи. Когато институциите работят заедно, по-лесно се постигат резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Дуплика?
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Съгласна съм с Вас. Няма защо да взема думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер, успешна работа днес.
Колеги, преди да продължим с министър Аврамова, ще предоставя писмените отговори от министрите към народните представители.
Писмени отговори от:
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Иван Валентинов Иванов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Славчо Атанасов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Александър Симов и Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Георги Гьоков, Александър Паунов, Дора Янкова, Иван Ченчев, Манол Генов, Румен Георгиев и Николай Александров;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Стефан Бурджев.
Продължаваме с въпроси към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос към нея е от народния представител Евдокия Асенова относно предаварийно състояние на един от основните водоизточници, снабдяващи с питейна вода град Радомир.
Имате думата да зададете въпроса си, уважаема госпожо Асенова.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, един от основните водоизточници, снабдяващи с питейна вода град Радомир, е в предаварийно състояние и е необходим спешен ремонт на довеждащия водопровод от помпена станция „Опалово“ до града. Информацията е на кмета на общината.
Последните 20 дни се наблюдава и тревожна тенденция на непрекъснато изключване на помпите поради намаляване на водата във водоизточника. Това е водоизточникът, който снабдява ниската зона на град Радомир и квартал „Върба“, селата Борнарево и Николаево.
По информация на управителя на ВиК – Перник, общината трябваше да въведе режим на водоподаване на част от ниската зона на град Радомир. Инженерните проучвания показват, че довеждащият водопровод показва над 40% загуби и са отстранени за последните месеци над 50 аварии. В същото време, от средата на миналата година със заповед на кмета на общината, има режим на водоподаване и за високата зона на град Радомир. Всичко това дава основание да считаме, че водоснабдителната система на град Радомир е изправена пред риск.
В тази връзка е и въпросът ми към Вас: какво ще предприеме Министерството на регионалното развитие, за да бъде предотвратена водна криза и в община Радомир?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Асенова.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Асенова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Град Радомир е с население 14 494 жители и се водоснабдява от няколко водоизточника, обслужващи три водоснабдителни зони на града: висока, средна и ниска.
Високата зона на Радомир се водоснабдява от каптаж „Сиреняците“ с капацитет 37 литра в секунда, който е разположен при село Стефаново. При необходимост, за тази зона доскоро се е подавала вода и от извор „Врелото“ чрез помпена станция „Крапец“, но само при разрешение, вписано в месечния график за ползване на комплексните и значимите язовири, в частност за язовир „Студена“, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Към момента, поради въведения режим на водоподаване в град Перник, не е разрешено подаване на вода от язовир „Врелото“ към Радомир. Поради намален дебит на водоизточника каптаж „Сиреняците“ със заповед на кмета на община Радомир от декември 2019 г. е въведен режим за високата зона, като се подава вода от 5,00 до 23,00 часа.
Средната зона на Радомир се водоснабдява от каптаж „Извора“ с капацитет 50 литра в секунда. От него се подава вода и към ниската зона.
Ниската зона на Радомир, която включва и селата Николаево и Борнарево, се водоснабдява предимно от карстов извор „Опалово“ с капацитет 50 литра в секунда, който е разположен в село Друган.
Чрез препомпване по стоманен водопровод с диаметър фи 400 мм водата се довежда в преходен резервоар. Вследствие продължителните засушавания дебитът на водоизточника извор „Опалово“ е намалял, поради което със Заповед от февруари 2020 г. на кмета на Радомир, е въведен режим в част от ниската зона – квартал „Върба“, като в отделни улици се подава вода през 24 часа.
За град Радомир гравитачно вода се подава и от каптаж „Растова глава“, който е с малък дебит.
С писмо от декември 2019 г. господин Алексиев – кмет на община Радомир, ни информира за проблем във водоснабдяването на висока зона на града и отправи искане за целево финансиране за доставка на помпи. В отговор на това, чрез Споразумение, в края на 2019 г. МРРБ предостави на община Радомир 77 хил. лв. за предотвратяване на проблема.
Със следващи писма от януари 2020 г. и от 10 февруари 2020 г. господин Алексиев ни уведоми за проблема с довеждащия водопровод от помпена станция „Опалово“ до град Радомир, като отбеляза и необходимостта от реконструкцията му с цел намаляване загубите на вода.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството незабавно информира кмета на Радомир с писмо от 13 февруари 2020 г., че предвид продължителното засушаване и намаления воден ресурс Министерството би подкрепило мерките, с които в рамките на бюджетните възможности ще се осигури устойчивост на водоснабдяването на населените места, в това число и на град Радомир.
За тази цел уведомихме господин Алексиев да предостави подробна информация за обектите, които е необходимо да се изпълнят, за наличие на изготвени проекти, респективно издадено разрешение за строеж, както и на каква стойност възлизат строително-монтажните работи. Полезна би била информацията за възможност за етапно изграждане на обектите, подготвени или проведени тръжни процедури.
На 17 февруари в МРРБ е получено писмо от господин Емил Костадинов – председател на асоциацията по ВиК на обособената територия и обслужване от „Водоснабдяване и канализация“ – Перник, в което се поставя същият въпрос за ремонт, довеждащ водопровод от язовир „Опалово“.
Отбелязвам, че горецитираният отговор от страна на МРРБ от 13 февруари до кмета на община Радомир е изпратен до всички заинтересовани страни, в това число и до господин Костадинов в качеството му на областен управител.
Същевременно акцентирам върху факта, че в рамките на изготвените с европейски средства по Оперативна програма „Околна среда“ регионални прединвестиционни проучвания за обособената територия на „Водоснабдяване и канализация“ – Перник, са разработени идейни проекти за ВиК инфраструктурата с агломерации над 10 хиляди еквивалент жители, които съответно в област Перник са град Перник и град Радомир.
В проекта за град Радомир е разгледан и вариант на решение на проблема с компрометирания водопровод от извор „Опалово“, като е предложено изграждане на нов транзитен водопровод от каптаж „Извора“, като през времето на изграждането му ще е възможно подаване на вода по макар и остарелия водопровод от извор „Опалово“. За този вариант има изготвен проект и е включен в общата сума, която ще бъде финансирана основно с европейски средства по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“
Уведомявам Ви, че на 21 август 2019 г. „Водоснабдяване и канализация“ – Перник, сключи договор с Министерството на околната среда и водите за безвъзмездна финансова помощ от европейските фондове за изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от ВиК – Перник. Общата стойност на проекта възлиза на 104 млн. 913 хил. 130 лв., в това число безвъзмездната финансова помощ от Оперативна програма „Околна среда“ в размер на 78 милиона и собствено финансиране от ВиК оператора в размер на 26 милиона.
За град Радомир са предвидени следните мерки: реконструкция на водопроводи с обща дължина 12,17 км; реконструкция и разширение на канализационна мрежа с обща дължина 6,77 км; два броя канализационни помпени станции; нови канализационни тласкатели с дължина осем километра.
В заключение отбелязвам, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще продължи да оказва съдействие на община Радомир за подобряване на водоснабдяването в рамките на своите бюджетни възможности, като очакваме от общината да ни бъде предоставена поисканата допълнителна информация във връзка с проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имате думите за реплика, госпожо Асенова.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, за съжаление, от Вашия отговор гражданите на Радомир няма да разберат докога ще бъдат на режимно водоподаване. Всичко, което изброихте, е отложено в бъдещето и ако правилно съм Ви разбрала – общинската администрация и кметът на община Радомир все още не са изпратили към Министерството необходимата документация, за да бъдат отпуснати средства за ремонт на довеждащия водопровод.
В същото време и днес стана ясно, че все повече населени места в общината остават без вода, и то за продължителен период от време. Вече имаме горчивия опит на провалено финансиране на проект с евросредства и много се надявам този път община Радомир да бъде на нивото на очакванията на гражданите на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика?
Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Асенова, само няколко думи за начина, по който Министерството на регионалното развитие и благоустройството отпуска средства за ВиК проекти.
В капиталовата програма на Министерството има ограничени средства. Исканията от общини са много повече от възможностите на Министерството, но ние винаги приоритизираме и съобразяваме със степента на необходимост и на спешност, когато отпускаме и сключваме такива споразумения.
За тази цел трябва да получим проект или количествено-стойностна сметка, от която е видно какви средства и за какви дейности са необходими, за да можем да предприемем действия за сключване на споразумение с общините, сключваме такива споразумения, така че да могат да бъдат извършени и съответните действия, като за тази цел трябва да бъде избран и изпълнител, което отнема време.
В тази връзка общините обикновено подготвят проекти, пускат обществена поръчка и пускат искане за отпускане на средства, така че да вървят нещата в синхрон и да не се губи време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Аврамова е от народния представител Дора Янкова относно подобряване състоянието на третокласен път III-863 Соколовци – Момчиловци – Виево – Славейново – Малка Арда – Оряховец – Баните до пътно кръстовище Стояново, граница с област Кърджали.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема министър Аврамова, моят въпрос е относно подобряване на състоянието на път III-863 Соколовци – Момчиловци – Виево – Славейново – Малка Арда – Оряховец – Баните до пътно кръстовище Стояново, границата с област Кърджали.
Този въпрос го поставих и във второто правителство на Борисов – на министър Павлова, поставих го и на министър Нанков, правих предложение за рехабилитация на този път и в Закона за бюджета. За съжаление, мнозинството не го подкрепи. Тъй като знам, че има поименен списък в Агенция „Пътна инфраструктура“ за проекти, които са приоритетни, моят въпрос е свързан с това: какъв финансов ресурс е предвиден за 2020 г. за рехабилитация на този третокласен път – 863?
Като член на парламента въпросът многократно ми е поставян от жителите в тези селища, от кметовете на общини и кметски наместници, от много предприемачи, кооперативни дейци, които имат дейност в този район, от представители на туристическия бранш, защото в тази локализация на община Смолян има туристически инициативи, а паралелно с това и от горски предприемачи, представители на неправителствения сектор. Като поминък част от инициативите на община Баните са свързани с минералната вода, със санаториума, но за ходене на такова място е необходимо да има добър път.
Не ми се иска местните жители и жителите в този район да направят изводи, че правителството няма желание да ги подкрепи, виждайки развитието на пътната инфраструктура, където държавата се грижи. Не мога да не кажа, че в Смолянска област се понаправиха доста неща, но именно тази част на областта е неглижирана, може би заради липсата на сериозни политически лобисти. Ако реално няма финансов ресурс, тогава да се обърнем към министър-председателя с подписки или по друг начин, за да може да се потърси и да се привлече вниманието.
Много ми се иска да ми отговорите на този въпрос положително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, път III-863 преминава през областите Смолян и Кърджали. Участъкът Соколовци – Момчиловци – Славейново – Малка Арда – Баните – Стояново – пътно кръстовище Стояново. На територията на област Смолян е с дължина около 41 км.
Очертават се два основни проблема, които затрудняват и ограничават възможностите за извършване на ремонти в необходимия обем, които да подобрят трайно експлоатационните качества на участъка. Първият е известен и той съществува от години. Това е системният недостиг на бюджетни средства за поддържане на републиканската мрежа, а вторият е дължината на участъка, който трябва да бъде ремонтиран. Четиридесет километра са сериозно предизвикателство при планиране на бюджетните разходи за годината.
През годините в отделни участъци от третокласния път чрез Програма „Текущ ремонт и поддържане“ на Агенцията са извършвани ремонтни работи на асфалтовата настилка. Само през последните две години са извършени дейности на обща стойност 540 хил. лв.
По експертна оценка към 31 декември 2019 г. състоянието на настилката на пътя с обща дължина 41,2 км е: 8 км – добро, 18,6 км – средно, 14,6 км – лошо състояние. Областното пътно управление – Смолян, е предложило участъците от пътя в лошо състояние за превантивен ремонт.
Освен Вас, госпожо Янкова, и областният управител на Смолян е лобист в тази посока, който също предлага включване на пътя в Програмата за поддържане на Агенция „Пътна инфраструктура“ през 2020 г.
По предварителна оценка за превантивния ремонт ще са нужни 10 млн. 220 хил. лв. с ДДС. Предложенията ще бъдат обсъдени. Все още няма изготвен окончателен списък за приоритизираните участъци за 2020 г.
Предложенията ще бъдат обсъдени от експертите в Агенция „Пътна инфраструктура“, като при планиране на ремонтните дейности ще се търси възможност да се заделят средства за изработката на технологичния проект и поетапно ремонтиране на участъците, като се започне от тези в лошо състояние, при които е отчетено, че това състояние трябва да бъде по-спешно ремонтирано. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика, госпожо Янкова – имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Господин Председател! Уважаема госпожо Министър, по този начин са ми отговаряли и други министри – добронамерено, технологичен проект, пет години и накрая нищо – малко изкърпване. Не ми се иска да отидете да видите как се прави напролет – едно малко валяче, една кола с лопатите и съответно това става понякога по-голям проблем. Да, има малки участъци като политика в частта „Камбаните“, когато се готви празникът за Гергьовден. Искам да Ви помоля с тежестта си на министър да ми кажете в момента колко пари ще бъдат заделени за тази година, за да може като първа стъпка това да бъде извършено поне в част от лошите участъци.
На следващо място, пътят да се запише действително в приоритетните. Ако това не се случи, правителството по този начин съдейства да оттичат общини – малки, незащитени, като Баните, и част от Смолянска община да се обезкървява. Вие сигурно си давате сметка, че именно в тези райони, където сме само на колела, е необходимо да се финансират преди всичко пътища.
И на следващо място, знаете ли, не ми се иска – тук преди две години питах министър Нанков, той ми отговори по същия начин – „Горди Загражденци“ казаха, че ще затворят пътя на Югово, Дончо Атанасов отиде, направи среща с населението и през натиск – при затваряне на път, да се осигуряват средства. Моето желание е Вие като министри да тежите, да поемате ангажименти, да знаете какво и как ще се случи, а не това да се случва през натиска от населението.
Затова от името на всичките тези хора, които ги представлявам, а и Вие ги представлявате посвоему, защото ни избират по един и същи начин – Вас Ви овластяват като изпълнителна власт, настоявам да се намери ресурс и в лошия участък, поне като първа стъпка тази година, да има финанси, за да има асфалт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, съгласна съм с Вас, че недостигът на средства налага приоритизиране и ние се принуждаваме да приоритизираме пътищата в България – не само в област Смолян, по степен на техническа възможност за преминаване по тях.
Всъщност област Смолян е една от областите, която е във фокуса на Агенция „Пътна инфраструктура“. По Оперативна програма „Региони в растеж“ се ремонтират няколко лота от област Смолян – път III-866 Михалково – граница Областно пътно управление, път III-866 граница Областно пътно управление – Пловдив – Кричим, лот 24 Смолян – Стойките – Широка лъка. Няма да изброявам и другите отсечки, които са ремонтирани.
Поемам ангажимента при изготвяне на списъка и приоритизиране на обектите за тази година както за текущ ремонт и поддържане от това перо в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и за основните ремонти да направя среща с Вас и да Ви информирам за възможностите и каква сума е отделена от бюджета, за да започне ремонт в най-лошите участъци от този републикански път. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Аврамова от народния представител Смиляна Нитова относно качеството на питейната вода в Хасково.
Имате думата, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, алфа-активността във водата в Хасково е била до 9 пъти над нормата. Това показват данни на ВиК. При норма 0,1 бекерела на литър тя е достигнала до 0,962 бекерела на литър на 29 март във вода, взета от Помпена станция „Узунджово“, шести кладенец – тръбен.
През цялата минала година изследване на водата е правено на 18 февруари, 29 март, 1 април и на 12 декември. От месец март с едно изключение пробите са с много висока активност. Те са вземани от кладенци в Източната зона, помпени станции в Ябълково и Узунджово, кафене в „Република“ и магазин в квартал „Болярово“. От предоставените данни не е ясно вземана ли е вода от нови кладенци, за които бяха похарчени близо 2 млн. лв. Данните не са качени на сайта на водното дружество, за да могат гражданите да се запознаят с тях.
А ето и какво е алфа-излъчването. То възниква при разпадането на нестабилните изотопи – радиоизотопи, на химични елементи, в конкретния случай на уран. В клетките на живите организми, наред с йонизацията, алфа-излъчването разрушава тъканта, довеждайки до различни повреди в живите клетки. От всичките видове радиационно излъчване, алфа-излъчването има най-малка проникваща способност, но последствията от облъчването на живите тъкани с този вид радиация са най-тежки и значителни в сравнение с другите видове излъчвания.
Облъчване с радиация във вид на алфа-излъчване може да стане при попадане на радиоактивни елементи вътре в организма. Например чрез въздуха, водата или храната, попадайки в организма тези радиоактивни елементи се разнасят чрез кръвния поток из целия организъм, натрупват се в тъканите и органите, оказвайки им мощно енергийно въздействие. Доколкото някои от радиоактивните изотопи, излъчващи алфа-лъчи, имат продължителен живот, те попадайки вътре в организма, са способни да предизвикат сериозни изменения и да доведат до израждане на тъканите и мутации.
Водата в Хасково е забранена за пиене и готвене от месец април 2017 г. заради завишени количества уран. Спешно правителството отпусна 2 млн. лв. за строежа на нови осем кладенеца. Според общинската администрация в Хасково последните четири кладенеца са пуснати през месец декември миналата година, но водата все още е забранена за пиене и готвене.
Уважаема госпожо Министър, какъв е ефектът от строежа на новите съоръжения; защо са похарчени 2 млн. лв., като след въвеждането на новите кладенци водата в Хасково остава негодна за ползване? Защо ВиК Хасково няма поръчани изследвания за наличието на уран във водата на новите кладенци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Нитова, към настоящия момент обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на град Хасково“, финансиран с Постановление № 91 на Министерския съвет от 11 май 2017 г., чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2017 г., е завършен и въведен в експлоатация. Изградени са осем тръбни кладенеца и два водопровода за включването им към водоснабдителната система. Всички подобекти са с разрешение за ползване и са предадени на „Водоснабдяване и канализация“ – Хасково, за стопанисване, поддръжка и експлоатация. Резултатите от проведения през месец декември от регионалния ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ – Хасково, мониторинг на качеството на питейната вода по показател „уран“ в девет пункта в града, при включени във водоснабдителната система на града четири от новите кладенци, са добри.
Резултатите са предоставени на Регионалната здравна инспекция Хасково на 17 декември 2019 г. От края на месец януари 2020 г. всички нови съоръжения работят и водата от тях постъпва във водопреносната мрежа на града.
На 5 февруари 2020 г. са взети проби от питейната вода за контролен мониторинг, изпълняван от органите на държавния здравен контрол. В зависимост от резултатите, които по информация на ВиК оператора се очакват в средата на месец март, регионалното подразделение на Министерството на здравеопазването ще даде предписания относно ползването на водата от водопроводната мрежа на град Хасково.
По отношение на изпитване на качеството на подземните води, което е в компетенциите на Министерството на околната среда и водите, Ви информирам, че при регулярния мониторинг на подземните води, изпълнен през месец септември 2019 г., в пунктове Хасково, помпена станция „Източна зона“ и помпена станция „Узунджово“ (нова) е констатирано превишаване на контролното ниво на показател обща алфа активност, определено с Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Допустимите стойности на показателите обща алфа активност и уран, съгласно Наредба № 1 и съгласно Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, се различават, предвид това, че суровата вода се третира, обработва по подходящ начин преди да достигне до потребителите. Подобряване на показателите се постига и чрез смесване на вода от различни водоизточници. При превишаване на контролното ниво по показател алфа активност се предприемат действия за определяне на показателя индикативна доза.
С оглед ограниченото количество подземни води в района, както и влошеното им качество, е предприета инициатива за търсене на повърхностни водоизточници с добри показатели на качеството на водата. В тази връзка Министерството на регионалното развитие и благоустройството организира и в момента провежда процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет проучване на възможностите за използване на язовир „Тракиец“ за водоснабдяване на град Хасково с питейна вода. В резултат от нея се очаква набиране и анализ на информация за качеството на водата в язовир „Тракиец“, идентифициране на необходимите дейности за включването му към водоснабдителната система на Хасково и определяне на индикативната им стойност.
В допълнение Ви информирам, че през месец ноември 2019 г. беше сключен договор между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ за изпълнение на проект „Подкрепа регионалното инвестиционно планиране в отрасъл ВиК – етап 2“, с основен предмет на дейност изготвяне на шест регионални прединвестиционни проучвания, едно от които е и за област Хасково. В регионалното прединвестиционно проучване по отношение на водоснабдяването ще бъдат обхванати всички населени места. В резултат ще бъдат приоритизирани необходимите инвестиции за развитие на водоснабдителната инфраструктура за постигане на съответствие с европейските директиви за питейната вода, както и ще се определят обектите, които ще се изградят с финансиране от фондовете на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър! Преди малко ми отговорихте, че направените проби през месец декември миналата година за качеството на питейната вода в Хасково са добри, но не посочихте параметри и дали тези параметри отговарят на изискванията на чл. 7 от Наредба № 9 за качеството на питейната вода. И защо при такива според Вас добри параметри в град Хасково водата продължава да бъде забранена за питейни нужди и за готвене?
Не чух отговор на въпроса защо никой не алармира обществеността за лошото качество на водата, за опасната радиоактивност в нея и защо изследванията не са качени на сайта на ВиК – Хасково, за да могат гражданите да имат достъп до тези данни?
И накрая, кой носи отговорност за тези похарчени два милиона държавни пари, тъй като разбрах, че резултат от това няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Нитова! Всички институции в България, които отговарят за качествата на питейната вода, както Регионалната здравна инспекция, така и ВиК операторът, съвсем отговорно се отнасят към проблема. Аз преди малко в информацията, която изнесох, съобщих, че на 5 февруари са взети проби, като резултатите от тях се очакват през месец март. Така че няма как да уведомим населението. Хубаво е да се вземат проби през известен период от време, така че да сме сигурни в качествата на водата и тогава да дадем възможност на населението да ползва тази вода за питейно-битови нужди, както и Вие споменахте. Така че месец март, когато излязат пробите, ще имаме повече информация, която можем да Ви предоставим, както и на населението на Хасково. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Аврамова е от народния представител Николай Бошкилов относно автомагистрала „Струма“, участък Кресненско дефиле.
Имате думата, уважаеми господин Бошкилов.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, множество са въпросите, свързани с изграждането на автомагистрала „Струма“ в най-тежкия ѝ участък – Кресненското дефиле. Аз ще се опитам да ги синтезирам до три.
Първият ми въпрос към Вас е: ще се строи ли този лот през Кресненското дефиле и кога?
Вторият ми въпрос: подсигурено ли е финансирането за изграждането на така наречения кървав участък, след като България се отказа от европейско финансиране неотдавна? Това означава ли, че губим парите, определени по проекта? И резонно е да попитам санкционирани ли сте?
Госпожо Министър, Вие лично преди около месец казахте, че ще се подготви нов вариант за строителство на трасето, съобразено с Европейската комисия. Значи ли това, че Европейската комисия не е била одобрила така наречения източен вариант, срещу който протестират местната власт в Кресна, жителите и не на последно място неправителствените организации? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бошкилов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бошкилов! На 15 януари тази година българската страна информира Европейската комисия за решението си да оттегли формуляра за кандидатстване за финансиране на лот 3 – 2 „Крупник – Кресна“ от Кохезионния фонд на Европейския съюз, който беше подаден за одобрение на 9 август 2019 г. Оттеглянето на апликационната форма не е нито оттегляне от проекта, нито се отказваме от европейско финансиране. То е свързано с изпълнение на препоръките на Европейската комисия за намаляване на въздействието на увеличаващия се трафик върху околната среда.
Продължаваме работата по участъка „Крупник – Кресна“, като целта е да отговорим на приоритетите на новата Европейска комисия и приетия наскоро от нея Европейски зелен пакт. Европейската комисия приветства поетия от България ангажимент до края на 2020 г. да осъществи поредица от смекчаващи мерки, с които да намали въздействието върху обекти от „Натура 2000“ по съществуващия път Е-79. Не се подготвя нов вариант на проект за този участък и това не е заявявано нито от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, нито от Агенция „Пътна инфраструктура“. Продължаваме работата по избрания източен вариант на трасе Г10.50, за който имаме влязло в сила Решение по ОВОС. Вариантът е най-балансираното решение по отношение на опазване на околната среда, сигурността и безопасността на жителите, както и от икономическа гледна точка.
Знаете, че по проект отсечката през Кресненското дефиле ще има две самостоятелни платна. Съществуващото в посока Кулата ще бъде рехабилитирано, а другото, в посока София, ще се изгради изцяло ново трасе. Тази година ще се изпълнят поредица мерки, които вече са планирани в Доклада за ОВОС при рехабилитацията на съществуващото трасе на път Е-79, но те трябваше да се реализират при завършено ново платно в посока София. Промяната е в последователността на планираните дейности. Тази година започваме работа по екологичните мерки, за да се гарантира пълното спазване на юридическите, технологичните, екологичните аспекти в европейското законодателство. Формулярът за кандидатстване за финансиране на проекта от Кохезионния фонд ще бъде подаден след отстраняване на забележките на Европейската комисия, като по този начин ще се гарантира финансирането и завършването на автомагистрала „Струма“ с европейски средства.
Срокът, в който смятаме, че ще бъде реализиран участъкът през Кресненското дефиле, е до средата на 2027 г., а именно да е готово новото платно в посока София и да е рехабилитирано съществуващото трасе в посока Кулата. Затова продължаваме и с процедурите по избор на изпълнител, така че, когато получим финансирането, да можем да сме готови да строим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика, уважаеми господин Бошкилов.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, отговорихте на част от въпросите ми. Но искам да Ви уверя, че жителите на град Кресна са един от застрашените видове в Кресненското дефиле. Тъй като Вие няколко пъти споменахте екологичните организации, точно в понеделник тази седмица те протестираха пред офиса на Европейската комисия в София. Дали Ви е ясно какви условия там са поставили и какви отговори са им били дадени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бошкилов.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бошкилов! В своя отговор дадох подробна информация, че България не се отказва от финансиране на този участък от пътя. Добре премислено е изтеглянето на апликационната форма, така че да бъде премислено всичко и да бъдат изпълнени тези действия, които Европейската комисия намира за приоритетни в Кресненското дефиле.
Многократно сме казвали, че освен природата, освен всички местообитания, които има в Кресненското дефиле, за нас много по-важни са хората, които преминават по този път и жертвите по този път са във фокуса на вниманието на правителството. Така че нашите усилия ще бъдат да се изпълни проектът за изцяло магистрала от София до Кулата, така че да се пътува безопасно. Безопасността на пътя за нас е най-важният приоритет.
И не на последно място, знаете, че вариантът, който е избран – източният вариант, е многократно обсъждан на множество срещи с експерти, с жители. Избран е като най-целесъобразен и този вариант има изготвена ОВОС. Така че продължаваме работата, която е необходима за изпълнение на този последен участък от магистралата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Аврамова е от народния представител Смиляна Нитова относно проблеми със спрелите тирове на автомагистрала „Марица“ и достъпа им до Граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“.
Заповядайте, имате думата, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър! Във връзка с отговора Ви на питането ми в парламентарния контрол на 31 януари тази година по повод километричните опашки от тежкотоварни автомобили на автомагистрала „Марица“ преди Граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ отговорихте, че въпросът ще се реши с пренасочване на тези тирове на старата отбивка на автомагистралата към Капитан Андреево, известно като паркинг „Генералово“ в района.
Общинският съвет в Свиленград в своя декларация категорично се противопостави на това решение и подкрепя подписката на местните жители на селата, засегнати от това решение. Теренът, който е под отбивката, е с площ 10 декара, като в него има стари, порутени и неугледни търговски обекти, без необходимите условия за целта. Създават се предпоставки за ограничаване достъпа на земеделските производители до земите им от спрелите тирове. От сектор „Пътна полиция“ Хасково също са отказали да съгласуват проекта за отварянето на пътната връзка. Местните жители са в готовност за гражданско неподчинение към момента, в който съм задала въпроса към Вас, а то и имаше такова гражданско неподчинение.
Въпросът ми е как ще решите създалата се ситуация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нитова.
Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кръстева! По повод предходния въпрос относно построяване на паркинг за тирове на Граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“, и по-конкретно предвижда ли се финансиране и построяване в спешен порядък на така необходимия паркинг, се постарах да обясня и разгранича отговорностите на институциите, като ще ги повторя пак.
Паркингите представляват търговски крайпътни обекти, чиято функция е обслужване на пътуващите и пътните превозни средства. Инициативата за построяване на подобен крайпътен обект, включително осигуряване на финансовия ресурс, този случай е изцяло в ръцете на заинтересованото лице, което след предварителни проучвания на ситуацията в района и съобразно действащото към момента законодателство, би могло да пристъпи към реализация на инвестиционното си намерение. За целта трябва да премине през редица процедури и по-голямата част от тях пряко не са свързани с дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Както и в предходния си отговор обясних, изграждането и експлоатацията на търговски крайпътни обекти, на пътни връзки към тях е на специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата и подлежи на разрешителен режим. В обхвата на компетентност на Агенция „Пътна инфраструктура“ е единствено да разгледа и съгласува проекти за пътни връзки на търговски крайпътни обекти към републиканските пътища. След приключване на процедурата Агенцията издава на съответния инвеститор за обекта разрешение за специално ползване.
Тъй като проблемът с образуването на километрични опашки от тежкотоварни превозни средства по автомагистрала „Марица“ преди зоната на Граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ съществува от години, а напоследък още повече се изостря, Министерството и Агенцията търсят възможност за облекчаване на положението съобразно своите правомощия в Закона.
В края на миналата година в АПИ са получени писма от кметовете на Свиленград, Капитан Андреево, Генералово и Чернодъб с искане да бъде отворена етапната връзка „Генералово“, като по този начин да се подобри транспортното обслужване и да се повиши безопасността на движение в района. В тази връзка беше изработен проект за организация на движение за пътната връзка „Генералово“ – автомагистрала „Марица“ при км 107+600 към път I 8 при км 377+740, който беше изпратен за съгласуване в Областната дирекция на МВР – Хасково.
От страна на сектор „Пътна полиция“ е издадено отрицателно становище за отваряне на пътната връзка. Министерството и Агенция „Пътна инфраструктура“ ще се съобразят със становището и новата организация няма да бъде изпълнена.
Освен увеличаване на пропускателната способност на граничния пункт преобладаващо е мнението за изграждане на буферен паркинг като една устойчива мярка за безопасно и безпроблемно придвижване в района.
Към момента в Агенция „Пътна инфраструктура“ са постъпили: Инвестиционно намерение за изграждане на ТИР паркинг в землището на село Капитан Андреево от консорциум „Интернейшънъл Бордър Тир Терминал“ ДЗЗД – България, както и комуникационно-транспортен план към ПУП за имот с идентификатор 36110.31.668, местност Кючук Чаир, землище на село Капитан Андреево, община Свиленград, за обект: Крайпътен търговски комплекс на автомагистрала „Марица“ – Свиленград – Граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ при км 111+000, дясно, от друг възложител – „Прогресив билдинг 2016“ ЕООД.
В заключение, искам да подчертая, че Агенцията разглежда максимално бързо всички постъпили проекти за пътни връзки за изграждане на ТИР паркинг в землището на село Капитан Андреево, които са надлежно окомплектовани и отговарят на условията, предвидени в Наредбата за специално ползване на пътищата. Намиране на решение, свързано с премахване на километричните опашки от тежкотоварни превозни средства по автомагистрала „Марица“ преди зоната на Граничния пункт „Капитан Андреево“, както и оптимизиране на дейността и увеличаване на пропускателната способност на Гранично контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ и управлението на трафика в зоната на пункта не е в пряката компетентност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“, но ние подхождаме с отговорност и съвместно с другите ангажирани институции полагаме усилия за преодоляване на този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, за 24 часа около 2000 до 2500 пътнотранспортни средства преминават българо-турската граница. И сега са налице километричните опашки от тежкотоварни автомобили, които достигат до 15 км. От Вас чух преди малко, че Министерството полага усилия за решаване на този въпрос чрез инвестиционна политика, но считам, че така представеният отговор от Вас и по отношение на инвестиционната политика няма да реши въпроса, защото разбрах, че имате оферти и от частни лица, което не е лошо да участват в решаването на този въпрос. Но основният ангажимент е този на държавата, тъй като държавата решава въпроса с организацията на движението.
Да, вярно е, че освен Вашето министерство тук ангажимент имат и Министерството на вътрешните работи, Транспортното министерство и всички заедно трябва да решават този въпрос. Но отново повтарям, имаше гражданско неподчинение и гражданите няма да търпят решаването и отлагането във времето на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Само в допълнение – държавата не разполага с държавни или общински терени, които да може да ползва в района на граничния контролно-пропускателен пункт. Частните инвеститори, които са подали своите искания към Агенция „Пътна инфраструктура“, която трябва да им издаде разрешенията за специално ползване на пътищата, притежават декари – едното от предложенията, мисля, че беше около 100 декара. В този случай търсим възможност както ние, така и останалите компетентни институции – Агенция „Митници“, „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи, за намиране на начин за използване от трафика на тези частни паркинги, които ще бъдат изградени в зоната на граничния пункт, така че да бъдат използвани за престой на тежкотоварния трафик, както и за логистика и излизане от паркинга при освобождаване на граничния пункт, за да може да се обслужи и следващото превозно средство. Така че сме в непрекъснат диалог с колегите и търсим решение на въпроса как организираме използването на този паркинг, който ще бъде изграден – един или два, за да решим проблема с престоя на пътните превозни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Аврамова е от народните представители Манол Генов, Георги Свиленски и Димитър Данчев относно обхвата на републиканската тол система, в която влизат пътища, улици и булеварди на територията на община Столична.
Господин Данчев, имате думата да зададете въпроса.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, нашият въпрос, разбира се, е свързан с това прословуто решение на Министерския съвет от края на 2018 г., с което е определен обхватът на пътната мрежа, която попада под контрола на АПИ във връзка с винетките и за която е необходимо пътните превозни средства до 3,5 т да бъдат обезпечени с винетен стикер или с електронна винетка от началото на 2019 г.
Ясно е, че благодарение на натиска, който беше оказан към правителството, включително и след вчерашното изслушване на премиера, и Вашето, въпросът донякъде е решен, но за нас като народни представители представлява интерес: кога Вие научихте за този проблем; откога всъщност съществува този въпрос, и защо едва вчера – буквално, се взе решение за решаването му, въпреки че премиерът в началото на 2019 г. беше разпоредил, казвам уж разпоредил, отношенията между общините и Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъдат уредени. Знаете, че още преди година той беше повикал кмета на град София госпожа Йорданка Фандъкова и разпореди населените места около София да бъдат изключени от обхвата на тази винетна система, така че техните жители да могат свободно да влизат в центъра на град София.
Затова, ако може, да ни дадете разяснение: откога наистина знаете за този проблем и защо едва сега се предприеха мерки за неговото решаване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, господин Свиленски и господин Данчев! През януари 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпратила писма до кметовете на всички общини в страната за определяне границите на урбанизираните територии и актуализиране на устройствените планове, като по този начин общините ще отговарят за поддържането и ремонта на републиканските пътища, преминаващи през урбанизираната територия и съответно тези участъци ще бъдат освободени от електронна винетка за преминаване през тях.
В отговор на това писмо Столична община е информирала Агенцията, че ще сформира работна група за изясняване на казуса и след вземане на решение ще представи необходимата информация относно границите на урбанизираната територия на общината. Знаете, че през 2029 г. премиерът Борисов каза, че всички общини, които искат да освободят от винетни такси част от пътищата в рамките на съответната община, да вземат тези пътища и да осигурят тяхната поддръжка.
През 2019 г. шест общини подадоха своите искания за преквалифициране на част от държавни пътни отсечки в общински такива. През 2019 г. и началото на 2020 г. са проведени доста срещи и преговори между Столична община и Агенция „Пътна инфраструктура“, малко по-трудни преговори във връзка с това, че освобождаваме от винетна такса част на тези отсечки, но част от тях Агенция „Пътна инфраструктура“ не е съгласна да освободи от тол такси, тъй като по част от тях преминава дори и транзитен трафик.
През 2020 г., в началото, от Столична община бяха предложени 11 пътни участъка с дължина 152 км, които да бъдат освободени от електронна винетка, като съответно Общината да поеме разходите за поддръжката на тези участъци. Пътните отсечки, предложени от Столична община, няма да бъдат освободени в цялост от тол такса за превозни средства над 3,5 т.
На 27 февруари 2020 г. с решение на Министерския съвет бяха приети промени в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура – винетна такса. С промените за 115 км пътни участъци около София, включително Софийски околовръстен път и Северната скоростна тангента, няма да се дължи винетна такса.
За информация на гражданите ще изброя тези участъци: в участъците около София попадат отсечките: София – Владая, София – Долни Богров – Горни Богров – Елешница, София – село Пролеша, пътят от Софийски околовръстен път до Нови Искър. Винетка няма да е необходима за пътя София – Волуяк, Кокаляне – Долни Пасарел, Софийски околовръстен път – Панчарево, за двата третокласни пътя София – Банкя, както и за отсечката от Софийски околовръстен път в района на квартал „Суходол“ до автомагистрала „Струма“ при пътния възел за Мало Бучино.
Предстои подписване на споразумение между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Столична община, в което освен списъка с участниците от републиканската пътна мрежа на територията на общината, за които няма да е необходима винетка, ще се конкретизират и финансовите условия за поддръжката на тези пътища.
На вчерашното заседание на Министерския съвет бяха приети участъците от републиканската пътна мрежа на територията на община Варна, които ще бъдат освободени от винетни такси. Продължава разглеждането на документите от работната група в Агенция „Пътна инфраструктура“ за още 12 общини, които са подали своите искания за освобождаването от винетна такса и за поемането на ремонта, поддръжката и зимното поддържане на тези пътни отсечки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Реплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към последния въпрос към госпожа министър Аврамова.
Въпросът от народния представител Кольо Милев е относно свлачището в местността „Пещерата“ на път II-53 до село Бяла, община Сливен.
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, както разбрахте, моят въпрос е относно свлачището в местността „Пещерата“ на път II-53 до село Бяла, община Сливен.
Уважаема госпожо Министър, въпреки изтичащите срокове и многократно декларираното предприемане на действия в тази посока, в това число и от Вас, продължава да е факт изключително сериозното и опасно състояние на републикански път II-53 в участъка на село Бяла, град Сливен, в местността „Пещерата“, който е пропаднал поради свлачищни процеси.
Въпросът ми към Вас е: на какъв етап е процедурата по възлагане на строителството и кога най-накрая ще бъде решен проблемът? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Милев.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Милев, бих искала отново да напомня, че свлачището при км 107+200 на републиканския път II-53 Елена – Сливен – Ямбол между село Бяла и град Сливен в местността „Пещерата“ е включено за изпълнение в приоритизирания списък със свлачища към Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, по която Агенция „Пътна инфраструктура“ е бенефициент. Подадено е проектното предложение за финансиране, превенция и противодействие на свлачищните процеси по републиканската пътна мрежа фаза 2, част от което е и свлачището на път II-53.
Сключването на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Агенция „Пътна инфраструктура“ и управляващия орган на Оперативната програма „Околна среда 2014 – 2020“ се забавя поради проблем с отчуждението на един от обектите, включени във фаза 2, а именно на обект с регистрационен номер GAB 29.65927.13. Това е път I-4 Коритна – Български извор – Микре, пътен възел Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище от км 84+795 до км 84+905 и откосът от южната му страна, който е неделима част от проектното предложение. След приключване на отчуждителните процедури ще продължи процедурата по одобрение на свлачището и сключването на договора. На този етап за укрепване на свлачището на републикански път II-53 има изработен Технически проект и се очаква до един месец да има издадено разрешение за строеж. Обявени са тръжните процедури за избор на изпълнителя за строителство и строителен надзор на обекта: „Укрепване на свлачището на път II-53 Елена – Сливен – Ямбол при км 107+200, област Сливен.“
На 24 януари 2020 г. са отворени офертите за избор на изпълнител на консултантска услуга, а тези за избор на изпълнител на строителство – на 18 февруари 2020 г. В момента и двете комисии разглеждат подадените оферти. Междувременно отсечката между село Бяла и град Сливен ежедневно се обхожда от специалисти на Областно пътно управление – Сливен, и при констатиране на големи слягания се попълва веднага с фрезован материал с цел осигуряване на безопасността на движението. Пътният участък е сигнализиран с необходимите пътни знаци, въведено е целогодишно ограничение и забрана за движение на моторни превозни средства над 10 т от км 72+200 до км 112+550, като за самия участък има ограничение на скоростта от 50 км в час. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
За реплика – господин Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаема госпожо Министър, това, което чухме днес, е малко повече от това, което беше през есента. Аз се радвам, че процедурите – след четири месеца закъснение, постепенно се придвижват и имаме отворени оферти за избор на изпълнител. За съжаление, ако така вървят темповете, може и лятото да не стигнем да изберем изпълнител, ако има и някакви обжалвания.
Този участък е много важен за пътя, който Вие споменахте, а включването на Проекта в много други такива обекти, където се налага отчуждаване, може би ще забави и самото строителство. До Нова година се знаеше, че всички отчуждителни мероприятия на пътя в местността „Пещерата“ са решени, но сега разбирам, че ние зависим и от други участъци по републиканския път. Ще се радвам, ако Вие направите всичко възможно нещата да се придвижват много по-бързо и през пролетта да започне строителството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Да благодарим на министър Аврамова за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите от народните представители към министъра на финансите. Той ще отговори на питане от народния представител Павел Шопов относно влизането на страната ни в Еврозоната.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Въпросът за влизането на България в Еврозоната стои пред българското общество вече десетина години, а от време на време се говори и добива острота, както стана последния път при приемането на поправките в Закона за Българската народна банка и относно курса евро – лев, при който евентуално ще влезем в Евросъюза. До този момент въпросът не е обсъждан официално с мандат на българското Народно събрание.
За мен винаги е будило недоумение това, че се осъществяват командировки, контакти с международните финансови институции, с другите страни и с техните представителни органи за паричен съвет – без българските представители да са били оторизирани, без ясни параметри за това, на които да отговарят, защото е постоянна практика българското Народно събрание да дава мандати по далеч по-малко важни теми. Много често тези параметри се изработват тук в залата и на представители на правителството се дават съответните пълномощия.
По тази тема, по този въпрос се коментира в каква ли не връзка и често произволно – с аргументи „за“ и „против“, но в настоящия момент не говоря за и против това, но говоря за официалността и за това, че за тази тема, за тези стъпки, за тези действия трябва да бъдат осъществени действия, които са съобразно конституциите и законите.
Затова моите въпроси са: водят ли се преговори и консултации за влизане на Република България в Еврозоната и откога се водят? Кое е първото правителство, кой е първият финансов министър, който го е направил? Кои са институциите и оторизираните лица, които водят тези преговори в настоящия момент? Какъв е мандатът и какви правомощия са дадени от съответния орган за водене на преговори за влизане в Еврозоната?
Моля Ви, не ми отговаряйте, че това са преговори, които се водят, че тези стъпки се осъществяват едва ли не по презумпция и че сме влезли в Европейския съюз и от това произтича, видите ли, нашето автоматично влизане в Еврозоната, защото, разбира се, не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Ще отговаря министърът на финансите господин Владислав Горанов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, работата по бъдещото приемане на еврото датира от времето на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз.
В официално заявената преговорна позиция и допълнителната информация към нея по глава ХI „Икономически валутен съюз“ от 2001 г., както и с предприсъединителните икономически програми на Република България за периода 2002 – 2004 г. и 2005 – 2007 г., България е поела ангажимент за членство в Еврозоната. В съответствие с този ангажимент на 25 ноември 2004 г. е подписано Споразумение между Министерския съвет на Република България и Българската народна банка за въвеждане на еврото в Република България. От страна на българското правителство Споразумението е подписано от министъра на финансите в този мандат Милен Велчев, а от страна на Българската народна банка – от тогавашния управител Иван Искров.
В Споразумението са разписани политиките и ангажиментите, които се следват в процеса на въвеждане на еврото в България. Впоследствие ангажиментът за бъдещото приемане на единната европейска валута е препотвърден и в договора за присъединяване, обнародван в Официалния вестник на Европейския съюз от 21 юни 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г. В продължение на процеса на подготовка за бъдещото влизане в Еврозоната, с Постановление на Министерския съвет № 168 от 3 юли 2015 г. е създаден координационен съвет за подготовката на България за членство в Еврозоната.
Трябва все пак да имаме предвид, че в съответствие с чл. 105 от Конституцията на Република България Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията и законите, и в допълнение на чл. 6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация се предвижда, че Министерският съвет ръководи и осъществява външната и вътрешната политика на основата на приетата от него Програма за управление на страната.
Програмата за управление на Република България за периода 2017 – 2021 г. е приета с Решение № 447 на Министерския съвет от август 2017 г. В Програмата присъединяването на България към Валутeн механизъм II и Еврозоната е изведено като приоритет в Глава VI „Финанси“. По текста на гореизложеното и съгласно приетото решение на Министерския съвет от март 2018 г. министърът на финансите е упълномощен да проведе преговори за бъдещото присъединяване на Република България към Валутен механизъм II.
С Решение № 429 от юни 2018 г. е одобрено писмо за намерението за участие на Република България в Единния надзорен механизъм, чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, по смисъла на Регламент № 1024 от 2013 г. и намерението на страната за кандидатстване във валутно-курсовия механизъм. Писмото е изпратено официално на 29 юни 2018 г. на европейските партньори и в него са формулирани конкретните ангажименти във връзка с подготовка на икономиката ни за безпроблемно участие във Валутния механизъм II и в механизма за тясно сътрудничество по линия на банковия съюз. Писмото ни получи политическата подкрепа на Еврогрупата и на заседанието от 12 юли 2018 г., като тогава държавите от Еврозоната – Европейската централна банка, Европейската комисия и Дания, подкрепиха България в намерението ѝ за присъединяване към Валутен механизъм II.
Обръщам внимание, че според правилата на Европейски съюз решенията за присъединяване на дадена държава членка към Валутен механизъм II, а впоследствие към Еврозоната се взимат във формата, в който участват министърът на финансите и управителите на централните банки на държавите от Еврозоната плюс Дания, която в момента е единствената държава в ERM II.
Вследствие на намеренията на Република България за присъединяването към Валутен механизъм II и към банковия съюз с Решение № 611 от август 2018 г. Министерският съвет одобри план за действие за присъединяването, включващ мерки в отговор намеренията на Република България към валутния механизъм.
В него са включени мерките за засилване на рамката за надзор в банковия сектор, за подобряване на макропруденциалната рамка и засилване на надзора върху нея и банковия финансов сектор, подобряване на рамката за несъстоятелността, засилване на рамката за борба с изпирането на пари, модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия, ратифициране от Народното събрание на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. Към края на миналата година всички мерки от плана са изпълнени. Цялата информация за този процес е публично достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Министър, както и предполагах, нещата остават в правомощията на правителството и съответно онова, което е делегирано и прехвърлено като компетенции, по отношение на Министерството на финансите. Много отдавна се е случило това в тази единствена точка. Знаех, че на това ще се опрете, но това е толкова отдавна, че нещата много са се променили до настоящия момент. Въз основа на това, твърде абстрактно и много неопределено не задължение, а поемане на някакви ангажименти, вече няколко правителства едно след друго градят тази своя политика в пълно противоречие на онова, което българските граждани желаят, господин Министър.
Имаше една последна анкета, където 62% от българските граждани не желаят замяната на лева с евро. От страна на БСП са 80%, колеги от БСП, несъгласните Ваши членове, на ГЕРБ несъгласни са само 55%, а 18% са за приемане на еврото – единствено тези 18% в България. Другите не се определят. Даже либерални икономисти, на които аз не съм фен, разбира се, също дават много основателни доводи и се обосновават много сериозно против въвеждането на еврото.
При това положение никой до този момент не е поставил, а мисля, че е добре Вие да го направите – да се даде мандат и в настоящия момент, в 2020 г., 15 – 16 години след онези ангажименти, които твърдите, че сме поемали, най-после да се намери легитимност в тези действия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Аз обаче имам един допълнителен въпрос към Вас и ще завърша с тази част от нашия дебат: гарантирате ли Вие лично като добър макроикономист…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и финансов министър, че българските граждани – техните спестявания, няма да пострадат от преминаването от лев към евро? Това е основният въпрос, който вълнува българите. Другите неща, които се излагат като доводи в полза, са абстрактни и твърде неопределени. На този въпрос отговорете конкретно, моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, в рамките на тази парламентарна процедура едва ли ще мога да Ви убедя в ползите от замяната на българския лев с евро, но ние това решение сме го взели още с обвързването с фиксиран валутен курс на лева към еврото. За мен продължава и това, между другото, се споделя в политическите програми на по-голямата част от системните български партии, че преминаването от лев към евро е безспорно икономическо предимство с много позитивни ефекти, които няма нужда да обяснявам под формата на отговор.
Самият факт, че в българския парламент без „против“, с „въздържал се“ се даде много категоричен и ясен мандат за участие на представителите на българските държавни власти – в случая министъра на финансите и управителя на Българската народна банка, за единствения начин, по който те могат да защитават позиция във форматите, в които се взимат решения по отношение ERM II. Няма абсолютно никаква заплаха за спестяванията на българските граждани, защото в момента ние сме с фиксиран валутен курс на лева спрямо еврото, по силата на действащия валутен борд. България ще излезе от валутния борд, само когато влезе в Еврозоната, и то само с курс 1,95583 – курс, с който Германия се присъедини към еврото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Шопов, за отношение – заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Разбира се, че няма да ме убедите, господин Министър, затова че българските граждани няма да пострадат – техните спестявания, че цените на стоките няма да тръгнат нагоре и животът да стане по-скъп. Навсякъде това се е случвало – във всички страни, в които е ставала тази промяна от национални валути в евро. Малко ме тревожите с това, като говорите за системни партии. Аз съм абсолютно несъгласен с този термин кои партии са системни, кои не са системни. Това е излишен спор. Има критерии за избирани партии от българския народ, които са в Народното събрание, и такива, които не са. Може би някакви други критерии имате предвид за системност и несистемност на партиите? Това е политологически въпрос, разбира се, и политически.
Тук и колегите от БСП не ме разбраха в дебата за Българската народна банка, когато поставих проблема, че трябва, първо, като преюдициален, в правото има такъв термин – тоест предварителен, да се разглежда ли изобщо въпросът за това България да влезе в Еврозоната или не. Това е първият въпрос, който трябва да се постави и да се разглежда.
След това е другият, който се постави в онзи дебат преди около месец, за съотношението на курса на лев – евро при влизането на България в Еврозоната – много хипотетично, далечно, бъдещо, абсолютно несигурно събитие. Всъщност аз имам подозрението и чувството, че тази тема, този въпрос, тази промяна в Закона беше вкарана, за да създаде единствения до този момент легитимен акт. Причина, според която да може да се действа, да се работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Направете референдум. Това е най-добрата форма българският народ да бъде убеден. Да има дебат – това е нещото, за което ние от „Атака“ ще пледираме за в бъдеще. Най малкото поискайте от българското Народно събрание мандат, за да бъдете легитимни при тези преговори и да имате по-голямо основание за това да получите по-добри условия за тази много голяма промяна в обществото. Тук не се касае за малък и дребен въпрос, който днес, утре, вдругиден ще отмени проблема. Тук се касае за много голям въпрос, който касае българския суверенитет, разбира се, дотолкова, доколкото е останал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Вторият въпрос е от народния представител Румен Гечев относно огромни щети за бюджета от несъбрани такси от фирми в хазартния бизнес.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Горанов, уважаеми колеги! На 23 януари тази година министър-председателят господин Борисов оповести резултати от проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция във фирми от хазартния бизнес. Той изнесе данни, цитирам, че над 200 млн. лв. не са постъпили в хазната заради различно третиране на лотарийните оператори.
На 14 февруари тази година Държавната комисия по хазарта е наложила четири акта на фирми от сектора, възлизащи общо на 700 млн. лв., а ден по-рано Националната агенция по приходите е запорирала в Търговския регистър дялове на четири фирми на господин Божков.
Очевидно е, че поради некадърност или още по-лошо – със съмнения за умишлено бездействие – държавните институции, в това число и тези, които са на Ваше пряко подчинение – Държавната комисия по хазарта, Националната агенция по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция, години наред са допускали загуби за държавния бюджет в размер на стотици милиони левове.
В тази връзка моля да отговорите на следните взаимосвързани въпроси: на коя дата е започнала проверката на Държавната финансова инспекция във фирмите, чиито данни от нейния доклад изнесе премиерът господин Борисов? На основата на каква информация и по каква причина е инициирана тази проверка? През последните пет години Агенцията за държавна финансова инспекция проверявала ли е въобще фирми от този рисков за бюджетните постъпления сектор – кога, кои фирми, с какви резултати? Какви са били функциите на представителя на Националната агенция по приходите в управлението на Държавната комисия по хазарта? Като имаме предвид огромния потенциал на въпросния сектор за осигуряване на значими приходи в бюджета, би следвало Националната агенция по приходите да е изпратила там висококвалифициран представител. Защо той и съответните звена в Националната агенция по приходите, отговарящи за големи данъкоплатци, не са реагирали години наред? Според Вас това поради некадърност ли е било, или е правено умишлено? В сайта на Държавната комисия по хазарта на основата на нормативните документи е записано: Държавната комисия по хазарта е помощен орган на министъра на финансите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам.
През последните пет години Вие как осъществявахте координацията и надзора върху работата на Държавната комисия по хазарта? Как оценявате кадровата Ви политика в тази институция? Осъществявали ли сте координация с представителите на Министерството на правосъдието и Министерството на икономиката? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, разбирам Вашата теза, изложена в отправения към мен въпрос, но тя е невярна, грешно структурирана и неподкрепена от нормите на действащото българско законодателство.
Законът за хазарта, независимо какво пише на нечий сайт, не предвижда за министъра на финансите ангажимент да следи за спазването на законодателството в областта на хазарта или да упражнява контрол върху осъществяваните от Комисията производства, като издаване, прекратяване, отнемане на лицензи и разрешения, приемане на общи задължителни изисквания и правила, установяване размера на дължимите по Закона държавни такси, реализиране на административнонаказателна отговорност и други.
Няма и нормативни основания да се приеме, че министърът на финансите има правомощията по Административнопроцесуалния кодекс на по-горестоящ административен орган да решава въпроси от компетентността на Комисията и да се произнася по оспорване на административните актове на Комисията, тъй като не е налице изискваното изрично законово овластяване за това.
Правомощията на министъра на финансите по Закона за хазарта са ясно очертани: назначава състава на Комисията – чл. 18; издава предвидените от Закона нормативни административни актове по прилагането на Закона за хазарта; предлага на Министерския съвет приемането на нормативни административни актове по прилагането на Закона за хазарта; съгласува проекта на наредба на министъра на младежта и спорта за определянето на условията и реда за предоставяне и отчитане на средствата за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища; утвърждава образец на декларация по чл. 30, ал. 6 – за деклариране на таксите по чл. 30, ал. 3 и 4; съгласува използването на приходите от дейността на „Български спортен тотализатор“, утвърждавана от министъра на младежта и спорта; съгласува назначаването и освобождаването от министъра на младежта и спорта на органите за управление на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“; разрешава унищожаване на негодното игрално и комуникационно оборудване, отнети или изоставени в полза на държавата.
Държавната комисия по хазарта е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, чиято дейност се организира и ръководи от председател и се подпомага от обща и специализирана администрация. Независимо че тя е ситуирана като второстепенен разпоредител към бюджета на министъра на финансите, тя е специализиран държавен орган – централен колегиален орган на изпълнителната власт, за осъществяване на държавния надзор върху хазарта с определени в Закона за хазарта функции и правомощия – лицензионни и контролни по прилагането на Закона. Председателят на Държавната комисия по хазарта осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране на хазартните игри, както и върху дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване.
Питате как оценявам кадровата си политика в тази институция? Както отбелязах преди малко, в изпълнение на своите правомощия съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за хазарта министърът на финансите назначава състава на Комисията. Председателят е избор на министъра на финансите, но другите членове са номинирани от министъра на правосъдието, министъра на икономиката, изпълнителния директор на Националната агенция по приходите и председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“. Ако изключим представителя на Националната агенция по приходите, защото е от структура към министъра на финансите, то в Комисията е имало представители на още три институции, които е можело, ако са подозирали, че има нещо нередно или ако са виждали празнотата в Закона, да алармират своите ръководители.
Публично известно е, че от 3 февруари Държавната комисия по хазарта е с изцяло нов състав и има трудната задача да осигури нормалното функциониране по правилата на целия хазартен сектор при силно компрометирания имидж на институцията.
По отношение поставените въпроси, свързани с проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция, тя стартира на 3 януари 2020 г. в Държавната комисия по хазарта, а не в юридически лица, осъществяващи дейност по Закона за хазарта. Възложена е по разпореждане на министъра на финансите във връзка с получен в Министерството на финансите сигнал. С постановление от 6 януари 2020 г., по прокурорска преписка по описа на Специализираната прокуратура, също е възложено извършването на финансова инспекция от Агенцията за държавен и финансов контрол на Държавната комисия по хазарта.
Относно поставения въпрос дали са проверявани юридически лица, осъществяващи дейност по Закона за хазарта, Ви информирам, че АДФИ няма правомощия да извършва проверки на търговски дружества, които не попадат в обхвата на чл. 4 от Закона за държавната финансова инспекция. В този обхват попада единствено Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.
Моят извод от това, с което съм запознат досега за начина, по който е работила Комисията – волно или неволно, дали мотивирана по други причини или не, Комисията е приела правила, предложени от съответните организатори на хазартни игри, които са напълно в разрез със Закона за хазарта и не се съдържат дори и съмнения по начина на прилагане в нито една от хипотезите на действащия чл. 30, регламентиращ начина, по който се налагат такси върху организирането на хазартни игри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Горанов, въобще не Ви завиждам – всеки на Ваше място би изпитал огромно затруднение!
Първо, на лицензиите на комисиите по хазарта, които сте издали, пише: „Министерство на финансите – Държавна комисия по хазарта“. Вие назначавате председателя на Комисията, а Комисията е към Министерството на финансите. Аз съм изумен, че Вие казвате, че нямате нищо общо с Комисията по хазарта! Даже и да нямахте нищо общо, господин Министър, Вие отговаряте за бюджета на Република България. Как така пет години 700 млн. лв. ги няма и на Вас не Ви прави впечатление? Един министър на финансите! Вие на първите 20 фирми-данъкоплатци трябва да им пращате проверка по пет пъти на годината! Пет години в хазарта си трупат пачките със стотици милиони, без никой от държавата да отиде и да провери! А в Държавната комисия по хазарта са си затворили и двете очи – назначавани от Вас лично, от Министерството на икономиката, от ДАНС са вътре, и досега не е наказан нито един човек! Вие поне уволнихте ли представителя на Националната агенция за приходите? Какво прави там този представител от „Големи данъкоплатци“? Той освен третата си заплата, която получава, дали не получава картички – така за пролетта, в милиони? И нагоре чувалите къде вървят? Защото едва ли някой ги е оставил така да крадат в Комисията по хазарта! Следователно Вие не сте положили усилия като човек, който отговаря за хазната на Република България, и сте оставили на самотек целия сектор.
Освен това последното постановление на Министерския съвет за таксите е от 13 декември, уважаеми колега! Вие сте го внесли в Министерския съвет! Ами, като внасяте за таксите, не следите ли какво влиза в бюджета на държавата?
Освен това прави впечатление, уважаеми колега – с най-добри чувства! – значи, от премиера излиза, че загубата е от 200 млн. лв., по оценка на кое? На АДФИ, която проверява Комисията по хазарта! След това мизата се вдигна на 500 млн. лв. Сега като начало само от няколко фирми на господин Божков е на 700 млн. лв., както твърдите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ами другите фирми?
Така че няма извинение тук! Цялото българско правителство е представено в Комисията по хазарта. Нищо не сте направили и сте лишили бюджетните приходи – училища, детски градини, университети, инвестиции, засега от 700 млн. лв., а сигурно са и повече. Това е безобразие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Господин Министър?
Продължаваме със следващия въпрос, който е от народния представител Георги Гьоков и група народни представители относно координирано третиране против насекоми за дунавските общини.
Заповядайте, господин Зарков – Вие сте един от вносителите.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Да, няколко народни представители сме задали този въпрос. Общото между нас е, че сме избрани и представляваме общини, които граничат с Дунава и всяка година един и същи проблем трови живота на хората. Говорим за нашествието всяка година от комари и други насекоми, потенциални преносители на вируси, които могат да повлияят и на здравето на хората в тези трансгранични райони между България и Румъния.
Естествено, причините за този проблем са много. Те са свързани както с географското положение, така и с климатичните условия – влажност, съчетана с оптимални температури, които могат да допринесат за размножението на популациите на комари в областта. Разбираме сложността на проблема. Точно затова го отправяме, господин Министър, днес към Вас, както и към много Ваши колеги, тъй като една от причините за повторяемостта на този проблем е отсъствието на координация в прилаганите мерки за неговото решаване. Трябва координация от различни ведомства и министерства, от една страна, но също така координация между България и Румъния, от друга страна.
Всякакви некоординирани действия, които всяка община се опитва да приложи сама по себе си, са неефективни, струват доста пари, разходва се публичен ресурс, а проблемът изниква отново и отново. Нужна е пълна оптимизация на дезинфекционния процес, нужно е тя да бъде направена навреме. Затова въпросът ми към Вас е: ще предприемете ли и какви действия за постигането на координация, ще бъдат ли осигурени финансови средства в обосновани срокове за това координирано третиране против насекоми за дунавските общини?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Зарков, безспорно проблемът е от много години и през тази година ще се опитаме да го решим по-навреме и по-адекватно.
Имах няколко разговора с господин кмета на Русе Пенчо Милков, който от името на Сдружението на дунавските общини постави остро въпроса от гледна точка не само на координацията, а и на – няма да използвам чуждицата timing, търся думата на български език – подходящия момент, в който да стартира подобно третиране.
Имам увереност и сме в координация с министъра на здравеопазването, че в следващите седмици, и вече сме създали подобна организация между звената на Министерството на здравеопазването за възлагане на единна обществена поръчка за осигуряване на ресурси и химикали за третиране на всички 12 области, разположени или засегнати от потенциалното разпространение на комари, в резултат на което и опасности от нилска треска и други заболявания, които могат да се разнасят от тези насекоми.
Имам увереност от министър Ананиев – той също ще участва в парламентарния контрол с подобен въпрос, че организацията е в ход и е адекватна. В момента, в който са готови и индикативните разчети, а те ще бъдат готови до няколко дни, имаме готовност от Комисията по бедствията и авариите в частта „Превенции“ да осигурим ресурс по бюджета на Министерството на здравеопазването, за да се възложат и изпълнят още през началото на месец март тези дейности.
Говорих с кмета на Русе и по отношение на възможните координационни мерки с отсрещния бряг. Мисля, че добрата комуникация между кметовете на българските общини по поречието на река Дунав и техните колеги от румънския бряг ще ни помогне и в тази посока. Но, пак казвам, лично съм се ангажирал с този процес заедно с колегата Ананиев. От гледна точка на ресурса нямам притеснения. От гледна точка на организацията мисля, че тази година ще дадем добър пример как можем да превантираме този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, аз съм удовлетворен от този отговор. Действително кметът на Русе проявява активност по този въпрос. Като кмет на най-голямата и най-населената община в района, той е длъжен да го направи. Другите кметове, независимо от политическата им сила, със сигурност също са много активни по въпроса. Така че координацията на три нива между общини, от една страна, между министерства, от друга страна, и между двете гранични държави – България и Румъния, е от ключово значение.
Надявам се и тук се обръщам към Вас не само като към министър на финансите, а и като един от най-влиятелните хора в този кабинет, да следите за този процес лично. Макар че ние ще продължим да упражняваме нашия парламентарен и приятелски натиск по въпроса и към другите отговорни министри.
По отношение на подходящия момент, истината е, че подходящият момент е сега, тъй като до края на март трябва да бъдат предприети първите такива действия, за да не бъдат обречени по-нататъшните ни опити. Никой няма интерес, още повече в сегашната ситуация със сериозни притеснения за различни видове болести, които тревожат населението, от онези снимки, които всяка година се тиражират – на тераси, почернели от комари, и още по-лошо – на хора, мъже, жени и деца, покрити от главата до петите с насекоми. Вие можете да разчитате както на кметовете, така и на народните представители от тези области, за съдействие да се вземат привременни, ефективни и достатъчно добре координирани мерки. Благодаря Ви за отговора. Той засега ни удовлетворява, но действително това, което ще очакваме от Вас, са резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, ще има ли дуплика? Не.
Благодарим на министър Горанов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров.
Заповядайте, господин Министър, да заемете мястото си.
Въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно строителство на завод за преработка на отпадъци в община Шумен.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Настоящият въпрос е свързан с избирателния район, от който и Вие бяхте преди да станете министър, разбира се. Надявам се по тази причина да бъдете по-акуратен и да вземете въпроса повече под внимание, отколкото би трябвало по принцип.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан със следното. Администрацията на община Шумен обяви постъпило намерение за частен инвеститор, който иска да строи завод за преработка на отпадъци. Това ме подтикна да задам въпроса. Знаете, че темата за отпадъците в последно време беше изключително популярна, а не мисля, че и към днешна дата е отпаднала, още повече със случаите за внос на чуждестранен боклук и тенденцията България да се превърне в сметище не само на Европа, а и на целия свят.
Шуменското гражданство следи с голям интерес темата. Вече, поради многото неясноти, има и подписка в посока против изграждането на този завод. Обществото е настръхнало, още повече това е предвидено да се построи в един от шуменските квартали. Така че се надявам тук да ни дадете по-точна и детайлна информация какво се случва и дали във Вашето ведомство е постъпила такава информация.
Моля да ми отговорите: постъпила ли е информация в Министерството на околната среда и водите и нейното поделение в Шумен какъв ще бъде капацитетът на този завод, какви отпадъци ще се преработват, с каква технология ще се работи, отговаря ли тя на нашето и на европейското законодателство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, във връзка с поставения въпрос беше извършена проверка по деловодната система на Министерството на околната среда и водите, при която констатирахме, че няма постъпило уведомление за инвестиционно предложение за строителство на завод за преработка на отпадъци в община Шумен. В Министерството няма постъпила и друга информация, отнасяща се до изграждането на такъв завод.
Съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение за изграждане на завод за преработка на отпадъци министърът на околната среда и водите е компетентният орган, в случай че обектът е определен като обект с национално значение с акт на Министерския съвет; засяга територия, контролирана от две или повече РИОСВ или е разположен на територията на резервати, национални паркове и поддържани резервати; предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава. В останалите случаи компетентният орган за произнасяне по реда на Закона за опазване на околната среда за строителство на завод за преработка на отпадъци в община Шумен е директорът на РИОСВ – Шумен.
По този повод изискахме информация и от Регионалната инспекция, съгласно която след извършена проверка в системата за документооборот и обмен на електронни документи, е установено, че към настоящия момент в РИОСВ – Шумен, не е постъпило уведомление за инвестиционно предложение за строителство на закон за преработка на отпадъци в община Шумен, считано днес, към 10,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Информацията, която изнесохте към днешна дата, че е актуална към 10,00 ч., до известна степен обнадеждава шуменци. Само че искам да Ви запитам следното: откога общинската администрация, и в частност кметът на община Шумен изземва функциите на РИОСВ?
Защото от кабинета на кмета и посредством пресконференция заедно с възложителите, тоест с тези, които ще строят завода, се обявява, че ще се строи такъв завод, продадена е вече такава земя в един от кварталите на Шумен – „Дивдядово“, където има компактно население, обявена е технологията.
Вчера на сесия също кметът много яростно е защитавал и обяснявал какво ще се строи, как ще се строи това нещо – ако искате ще Ви дам, за да не го цитирам от трибуната, колко некомпетентни и немарливи са всички, които се изказват против този завод за боклук, който ще се строи там, как е жизненоважен. Озадачава ме фактът, че Министерството и Вашите подчинени не знаят нищо на тази тема, а в Шумен вече се събира подписка против него.
Най-вече искам да Ви запитам, защото е обявено на обществено обсъждане, което се е провело, което би трябвало да го прави РИОСВ, а го е направила общината заедно с този инвеститор – пак неясно защо изземва функциите на Вашето министерство, че ще се работи по технологията Аленго, която основно ще се прилага в завода в Шумен и в момента се използва от 20 предприятия, основно в Мексико.
Очевидно ще вземем някакъв мексикански челен опит, а аз поне, което знам за Мексико – там се живее върху едни купчини от боклук, върху които строят къщи, и после всеки един от обитателите им използва този боклук. Твърде вероятно, може би това се има предвид – шуменското депо да го населят с някого и той да започне да си взема материал отдолу – от собствената къща, с който да строи, защото аз това разбирам от Мексико.
Ако може, да ми отговорите: каква е тази технология Аленго и защо се позволява на общинска администрация да изземва функциите на Вашето министерство и на Вашите подчинени от РИОСВ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Иванов, аз Ви заявих, че при нас, в нашата електронна система няма никакво предложение, а Вие сега ме питате – вероятното при Вас, за което Вие имате информация, дали е било актуално или не, дали технологията била правилна или не. Вие може всеки ден да имате информация – аз трябва да гадая кой, къде, кога и защо.
За принципната позиция, че е хубаво да има завод за отпадъци навсякъде, където има регионални депа.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, отивайки към трибуната): Господин Министър, това са извадки от медиите – да прочетете медийните изяви на лицата. (Подава папка с материали на министър Емил Димитров.)
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Доживяхме в парламента, когато искате справка какво има в нашите регистри да ме питате какво има и в медиите. Благодаря. Министерството на околната среда и водите очевидно ще осинови и медиите.
Принципната ми позиция е, че там, където има регионални депа, е хубаво да има и завод за преработка на отпадъци. В противен случай всички, които са против този завод, да си посочат дворовете и там да ги оставяме. Безотпадна технология все още няма, независимо че много хора, които стачкуват, не искат да има депа, не искат да има отпадъци, не обясняват къде да отидат те. Да отидат в дворовете им, но дали съседите им ще са съгласни?
Имаме регионално депо. Това депо е хубаво да си компостира, да си преработва отпадъците, да ги дава за изгаряне и така нататък. Много е хубаво в единия град да кажеш: „Аз не желая тук да се горят отпадъците!“ Ами дръж си ги в двора! Те все някъде трябва да се изгорят. Затова е хубаво да се комбинират няколко регионални депа там, където има такива мощности, защото те много трудно се строят наново, а където има – да ги използват и да усвояват отпадъците, да произвеждат електроенергия или каквото и да било друго. И най-важното – да не задръстват набързо депата, които са направени за десет-петнадесет години, а те за три, четири, пет, шест години ги напълнят.
Вие имате нещо против този завод. Добре, слагайте си ги в дворовете, трупайте. Ако заводът не Ви харесва като технология, каквато Вие смятате, когато дойде този завод, когато дойде това предложение, измислете пό друга, финансирайте я, направете я. При нас няма регистрирано нищо, но Вие държите аз да се произнеса по това „нищо“, което го няма.
Много се извинявам, но хубаво е да има заводи за преработка. Те се извършват в съответствие с нормативната уредба. При нас такъв засега не е заявен. Когато бъде заявен, ще вземем отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Николай Иванов относно складираните в градовете Враца и Мизия отпадъци.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, първо ще започна с това, че вчера се сложи старт на един много важен проект за общините Враца и Мездра – изграждането на компостираща инсталация, с която системата за управление на двете общини безспорно ще бъде една от най-пълните и най-комплексните в цялата страна. Но заедно с това, особено в последните месеци, съществуват и текущи проблеми.
Знаете много добре, а ние научихме и след медийни репортажи и публикации, впоследствие след проверки от Регионалната инспекция по околната среда и водите, че на територията на област Враца, по-точно в градовете Враца и Мизия, са складирани и се съхраняват отпадъци, които вероятно са опасни, или най-малкото вносът или съхранението им, или и двете са незаконни. Бяха извършени, безспорно, проверки на документацията за произход на отпадъците, на съдържанието им, както и на площадките, на които са складирани.
Основателни са тревогите на моите съграждани. Затова е добре чрез Вашия отговор, чрез парламентарната трибуна те да получат отговор на следните въпроси: какви са констатациите от проверките по тези случаи? Ясни ли са вносителите и собствениците на отпадъците и площадките? Извършили ли са нарушения? Опасни ли са отпадъците? И какво към този момент са предприели или ще предприемат Вашите служители от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Враца? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за отговор, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, вчера присъствах на една хубава церемония – направихме първа копка на нов завод между Мездра и Враца. Там също имаше хора, които – както в предишния въпрос – идваха и казваха: „Ние не искаме отпадъци под прозорците си.“ Аз не знам къде да ги отнесем. Правим нова мощност, откриваме нов завод, но идват едни хора с едни плакати – някои от тях наши служители от РИОСВ, които са си взели специално почивен ден, за да могат да дойдат и саботират РИОСВ – и казват: „Ние не искаме отпадъци.“ И аз не знам къде да ги откараме тези отпадъци. Благодаря поне, че БСП този път е заела правилната позиция, че е хубаво да има такива заводи.
По отношение на отпадъците, които някой е внесъл в България. На 4 и 6 януари 2020 г. в РИОСВ – Враца, са извършени проверки на складова площ, находяща се в град Враца, собственост на фирма „Присма 1“ ЕООД, от които се констатира наличие на около 50 тона негодни за употреба тонер-касети, които са складирани от началото на месец декември 2019 г.
За проверяваната складова площ няма издавани разрешителни или регистрационни документи за извършване на дейност с отпадъци. Фирма „Присма 1“ ЕООД е отдала под наем въпросната складова площ на фирма „Рецикла“ ЕООД. Съгласно предоставени документи за трансграничен превоз по Регламент ЕС 1013/2006 изпращач на отпадъка е италианската фирма „Онлайн сервиз“, а получател е фирма „ЕкоРе“ ЕООД. Съгласно представен договор получател на отпадъка е фирма „Рецикла“ ЕООД, което е недопустимо съгласно Регламент ЕО 1013/2006, защото е регистрирана единствено като търговец и брокер на отпадъци и не притежава документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците.
На фирма „Рецикла“ ЕООД е дадено предписание площадката да бъде почистена от отпадъците, като ги предаде на лицензирана фирма. Поради неизпълнение на предписанието предстои съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В допълнение е съставен акт за установяване на административното нарушение и е издадено наказателно постановление за извършване на дейности с отпадъци без налични разрешения или регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците, с което е наложена и санкция в размер на 10 хил. лв.
На фирма „Присма 1“ ЕООД, като собственик на площадката, също е съставен акт за установено административно нарушение за отдаване под наем на недвижим имот за складиране на отпадъчни тонер-касети на дружество, което не притежава необходимия документ за извършване на дейности с отпадъци по Закона за управление на отпадъците. Предстои издаване на наказателно постановление.
Фирмата получател на отпадъците – „ЕкоРе“ ЕООД, има разрешение за извършване на дейности с отпадъци, издадено от РИОСВ – Враца.
На 17 януари 2020 г. от РИОСВ – Враца, е извършена проверка на фирма „ЕкоРе“ на площадката на дружеството на територията на град Мизия. Съставен е акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление за предаването на отпадъците на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците. Наложена е санкция в размер на 10 хил. лв.
На 7 февруари 2020 г. е направено предписание на фирма „Рецикла“ ЕООД да проведе изпитване на отпадъка с цел установяване наличието или липсата на опасни свойства. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
В случай че се установи, че отпадъкът притежава опасни свойства, това е допълнително основание превозът да бъде считан за незаконен съгласно Регламент 1013/2006, тъй като е извършен с Анекс 7, а не с нотификация и съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Имате думата за реплика, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за подробния отговор. Безспорно към този момент са предприети действия от Регионалната инспекция по околната среда и водите по отношение на тези два цитирани случая. Знаете много добре, че има и подобна процедура, която по подобен начин вълнува нашата общественост във Враца, във връзка с откритите вероятно опасни химически вещества в бившия завод „Гаврил Генов“.
Въпросът според мен обаче е – без да коментирам вътрешноведомствените проблеми в Регионалната инспекция, които Вие трябва да решите и да направите така, че този екип от хора наистина да си върши работата отговорно и без да има пречки за това, че като че ли комуникацията между Регионалната инспекция във връзка с предприетите действия по тези проблеми и обществеността е нарушена, а това поражда и притеснения, поражда и недоверие към действията.
Другият въпрос, който остава да виси за решаване, е решаването на проблема с извозването на тези отпадъци, особено отпадъците, които са във Враца – на двете проблемни места. Това се очаква от врачанската общественост да се случи максимално скоро.
Декларирайки подкрепата за действията Ви по отношение на контрола по управлението на отпадъците, което включва и управлението на отпадъците от българските граждани, и контрола по вноса, смятам, че действията на подопечните Ви регионални инспекции са от изключително значение за това да се стигне до подобряване на този контрол и подобряване като цяло на проблема с управлението на отпадъците на територията на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
Продължаваме със следващия въпрос – от народния представител Даниела Димитрова – относно закриване и рекултивация на старите общински депа за битови отпадъци на територията на област Добрич.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 21 март 2015 г. беше официално открито регионално депо за неопасни отпадъци – Стожер, построено като Проект № DIR-5112122-18-31 „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Добрич“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“.
Депото обслужва девет общини в Североизточна България. Новото съоръжение включва оборудване и площадки за третиране, рециклиране и обезвреждане на неопасни отпадъци. Депото е с полезна площ от 217 хектара и планираният експлоатационен срок е 30 години. В обхвата на Проекта са включени осемте общини от област Добрич с 215 населени места, в това число шест града, и община Никола Козлево от Шуменска област с 11 села.
Освен регионалното депо за отпадъци при село Стожер бяха изградени и претоварни станции за отпадъци в Балчик и Тервел.
В тази връзка въпросите ми са: на какъв етап са закриването и рекултивацията на старите общински депа за битови отпадъци на територията на общините, които новото съоръжение обслужва? Осигурено ли е и по каква линия финансиране за това? Има ли установени на територията на област Добрич нерегламентирани депа за отпадъци? Съхраняват ли се на територията на област Добрич отпадъци, които са внесени от други страни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димитрова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Димитрова! В страната вече не се експлоатират депа, неотговарящи на нормативните изисквания, както беше спазен договореният срок с Европейската комисия – до 31 декември 2017 г., което предотврати завеждането на нова наказателна процедура и огромни санкции срещу страната ни. Министерството на околната среда и водите подпомага общините в изпълнение на задължението им за закриване и рекултивация на старите общински депа, които не отговарят на законовите изисквания. Поетапно се осигуряват необходимите средства за изпълнение на проектите за рекултивация. През 2019 г. са осигурени над 190 млн. лв. от държавния бюджет и Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ с цел довършване на рекултивацията на депата.
На територията на област Добрич са налични шест общински депа, подлежащи на закриване и рекултивация, а именно: Балчик, Генерал Тошево, Каварна, Крушаре, Тервел и Шабла. Финансирането на рекултивацията на общинските депа на Балчик, Крушаре и Шабла е осигурено от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда – ПУДОС, към настоящия момент рекултивацията е на различен етап на изпълнение. Изпълнена е техническата и биологичната рекултивация на депото на Балчик и предстои издаване на акт 16. На депото на община Крушаре са изпълнени техническата и първа година биологична рекултивация. Техническата рекултивация на депото на община Шабла е в процес на изпълнение. Европейската комисия одобри предложените промени в Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ на 19 януари 2019 г., с което се осигуриха необходимите средства за изпълнение на техническата рекултивация на 58 депа за неопасни отпадъци. Трите общини: Каварна, Генерал Тошево и Тервел са подали проектните си предложения в определения срок до 9 декември 2019 г. и към момента са в процес на оценка.
По данни на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, на територията на област Добрич не са установени нерегламентирани депа за отпадъци при осъществени от РИОСВ – Варна, текущ и последващ контрол, не е установен обект, на който се съхраняват отпадъци, предмет на трансграничен превоз към България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Желаете ли думата? Не. Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Кольо Милев относно предприетите мерки от Министерството на околната среда и водите за осигуряване на питейна вода от язовир „Асеновец“ за град Сливен.
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е относно предприетите мерки от Министерството на околната среда и водите за осигуряване на питейна вода от язовир „Асеновец“ за град Сливен.
Уважаеми господин Министър, град Сливен се снабдява с питейна вода от два независими водоизточника, като единият е от сондажните кладенци по протежението на река Тунджа чрез помпи до общи резервоари, която е значително по-чиста и от построения по-късно основно за промишлени нужди язовир „Асеновец“ водата, в който е с повишено съдържание на манган. Същият се нуждае от пречистване в пречиствателна станция за питейни води, която още не е довършена. Чистотата на питейната вода в Сливен зависи от правилното смесване в общи резервоари от тези основни водоизточници.
Въпросът ми към Вас е: за колко месеца е осигурено водоподаването от язовир „Асеновец“ и спазва ли се утвърденият от Вас график за ползване на вода от различните водоизточници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Милев! Проблемът с този язовир си го знаем – точат, докато могат, след което – хората на улицата, за да не платят дълговете.
В отговор на Вашия въпрос Ви предоставям следната информация: за питейно-битово водоснабдяване на град Сливен са необходими 22 млн. куб. м вода годишно, като доставката на води се осигурява от „ВиК – Сливен“ – ООД. На ВиК дружеството от страна на МОСВ са издадени разрешителни за водовземане от язовир „Асеновец“ с годишен лимит до 22 милиона и за водовземане от още пет водоснабдителни системи, разположени и използващи подземни води от терасата на река Тунджа с общ годишен лимит в размер на 14 млн. 772 куб. м, съответно водоснабдителните системи Тунджа, Гергевец, Мечкарево – лява тераса, Мечкарево – дясна тераса, и Мечкарево – разсадника.
Освен язовира виждате, че имате още пет системи, от които може да се водоснабдявате, но приоритет е, разбира се, ако може само от язовира, напорно, че е по-евтино.
Язовир „Асеновец“ е едногодишен изравнител и регистрираният приток в язовира през 2019 г. е 14,07 млн. куб. м, който е характерен за суха година, като за същата година ВиК дружеството е използвало 22 млн. 351 куб. м вода от язовира, без да бъдат използвани алтернативни водоизточници. Тоест миналата година сме точили язовира непрекъснато, без да ползваме алтернативи, в резултат на което тази година язовирът е с по-ниско ниво. Предвид намаляващия обем на язовир „Асеновец“ през месец ноември 2019 г. управителят на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД е информиран за необходимостта да бъдат предприети действия за включване на алтернативно водоснабдяване от подземните водоизточници, изброени преди малко, с цел ограничаване водовземането от язовира и недопускането на водна криза в град Сливен.
В тази връзка с месечния график за използване на водите от язовир „Асеновец“ започна постепенно редуциране на месечните лимити, като през месец декември са разрешени 1,8 млн. куб. м, през месец януари – 1,5 млн. куб. м, а през месец февруари – 0,709 млн. куб. м. От извършения контрол на Басейнова дирекция е констатирано, че няма нарушения на лимитите до месец януари 2020 г. включително.
Към 19 февруари 2020 г. язовир „Асеновец“ е с обем 7 млн. 898 куб. м. Регистрираният приток за месец януари е в размер на 0,209, което е три пъти по-малко от прогнозния приток за много суха година. Той се пълни много по-плавно и с много по-малък дебит, отколкото се изпразва.
На „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД и Община Сливен е препоръчано с цел осигуряване на допълнителни количества за питейно-битово водоснабдяване на град Сливен да предприемат спешни действия по реконструкция и включване в експлоатация на речното водохващане на река Колешница, в което по данни на ВиК протичат между 346 и 500 литра в секунда – това е една възможност за Вашия град да възстанови водоползване, което преди години го е имало, преди да се изгради язовирът.
При анализиране на приток през 2010 г., характерен за много суха година и при използване от язовир „Асеновец“ на води с месечен лимит до 0,500 куб. м, водоподаването ще бъде осигурено за над 12 месеца. Ако пускаме по половин милион на месец, ще имате за цяла година, ако включите и помпите. През този период останалото количество, необходимо за питейно-битово водоснабдяване на град Сливен, следва да се осигурява от алтернативните подземни водоизточници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Всички разбрахме, че няма дисциплина в работата на ВиК – Сливен. Вярно е, че има много сондажни кладенци, много възможности да се ползва чиста вода по поречието на река Тунджа, но там се изразходва и много електроенергия. И за да не се изразходва тази електроенергия и да се спестяват пари, се тровят гражданите на Сливен с водата от язовир „Асеновец“ и се е достигнало до критичния минимум, който наближава 6 млн. кубика. Вие казвате, че в момента има седем и нещо, което вече е проблем.
И аз Ви питам: Вие какви мерки ще вземете, разбира се, с Регионалното министерство, да се спазват графиците, които Вие утвърждавате? И това, което се говори, че толкова много водоизточници и толкова много вода – ние да се надяваме на стари водоизточници от река Колешница и други, мисля, че в момента не стои на дневен ред, а би следвало да се обърнем с лице към дисциплината по отношение на разходването на водата и неизписването на големи течове, а вземане на мерки за недопускане на нейното изтичане, също така и най-бързо придвижване и завършване на пречиствателната станция за питейни води, което ще позволи в Сливен да пият по-чиста вода. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Имате думата за дуплика, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Милев, точно така е – ние разрешихме половин милион, за да може да стигне за цяла година. Не знаем следващата година как ще бъде. Не искаме да оставим хората на Сливен без питейно-битово водоснабдяване. Също така Сливен е малко по-особен град – там икономиката не ползва ресурс на ВиК, така че няма какво да ограничим. Ако на други места, като примерно Перник и други сме спрели заводите, даваме само за питейно-битово, да могат да се изкъпят хората, но нищо друго за технологични цели, в Сливен тази мярка не би могла да сработи, тъй като те вече имат самостоятелно водоснабдяване. Затова ние сме разпоредили системите Тунджа, Гергевец, Мечкарево – лявата тераса, Мечкарево – дясната, и разсадника да бъдат използвани помпите и да допълват, тоест ние даваме 500, останалото до милион и 800 да бъде подадено от тези помпи. Знаете, че самият язовир има три деривации, които през камера пълнят самия язовир и може много точно да се изчисли притокът в язовира. В момента, в който ние разрешихме половин милион да се дава всеки месец, за да може да подпомогнем ВиК-то да не трупа дългове, притокът се оказа, че рязко се увеличи, десетократно, което в известна степен буди съмнение – отведнъж толкова много да започне да тече в язовира. Но така или иначе ние контролираме, на този етап не сме забелязали някакви огромни разминавания.
Това, което мога да Ви кажа е, че ако на ВиК-то се подават средно 800 – 0,8 от милиона месечно, и останалото го осигурят със собствени помпи, градът би могъл да изкара цяла година. Проблемът е, че Вие искате, ако може, и повече. Искате, ако може, язовирът за три месеца, за пет месеца, за шест месеца да бъде източен и после да включите помпите. Проблемът е на самото ВиК, че когато то включи помпите, трупа дългове. Това е проблем за ценообразуването – всъщност те добиват водата на по-скъпа цена, от която имат възможност да я продадат после на гражданите.
Така че проблемът е комплексен. Ние ще съхраним язовира в тази си част да може да изкара цяла година, останалото трябва да бъде през всичките тези деривации и водохващания, включително подземни, с които Вие може да оперирате.
А тази река Колешница, тези литри не са Ви излишни да допълнят системата на града, защото имате и много загуби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Николай Тишев относно количество питейна вода в язовир „Камчия“ и ВиК мрежа в община Бургас.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! През последните седмици се появиха редица статии в регионални и в национални медии за намаление на количеството вода в язовир „Камчия“. Като се има предвид, че предстои летен туристически сезон, през който се повишава потреблението на вода в региона, възникват редица притеснения сред жителите на област Бургас.
И в тази връзка имам няколко въпроса. Какъв е необходимият обем на язовира, нужен за нормалното водоснабдяване на Бургас и Варна? Какъв е наличният полезен обем към момента и за какъв период ще стигне, както и какъв е бил наличният полезен обем на язовира през месец февруари 2019, тоест преди една година? Ползва ли се вода от язовир „Камчия“ за промишлени нужди, както и какъв е процентът на загуба на питейна вода във водопреносната мрежа на община Бургас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Тишев, в отговор на Вашите въпроси Ви информирам следното: язовир „Камчия“ е комплексен и значим язовир, включен в Приложение № 1 на Закона за водите и използването на водите му се осъществява чрез годишни и ежемесечни графици, с които се разпределят водите между титулярите на разрешителни за водовземане. В съответствие с издадените разрешителни от язовир „Камчия“ вода се използва за питейно-битово водоснабдяване с разрешени годишни лимити, както следва: „Водоснабдяване и канализация“ ООД, град Бургас – до 61 млн. куб. м годишно; „Водоснабдяване и канализация – Варна“ – до 68,9, „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ – до 0,200. Годишният график се изготвя за три сценария: при влажна обезпеченост – 50, суха – 75, и много суха година – 95. Очакваният прогнозен приток за годината съгласно разработка на НИМХ е съответно: 37,67 млн. куб. м за много суха година с обезпеченост 95%; 83,05 млн. куб. м за суха година с обезпеченост 75% и 155,26 млн. куб. м годишно за средна по влажност година с обезпеченост 50%. Наличният обем в язовира към 28 февруари 2020 г. е 151,538 млн. куб. м вода, или с процентно запълване 64,88. Предвид, че мъртвият обем на язовира е 49,90 млн. куб. м наличният полезен обем към 28 февруари 2020 г. е 101,638 млн. куб. м.
За сравнение към 28 февруари 2019 г. наличният обем е бил 196,658 куб. м, или 84,2% спрямо общия обем. Язовирът – има суша, изпразва се.
При удовлетворяване на исканията на ВиК количества за питейно-битово водоснабдяване от 100 млн. куб. м годишно водата в язовира ще стигне за 24 месеца. От язовир „Камчия“ не се ползва вода за промишлени нужди.
Въпросът с процентните загуби на питейна вода във водопреносната мрежа на община Бургас не е от компетенцията на МОСВ, но ние провеждаме политика по управление на водите на национално и басейново ниво, но не провеждаме отраслова политика в сектор „Водоснабдяване и канализация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Желаете ли думата за реплика, господин Тишев?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, наистина се надявах на малко по-положителен отговор. Оказа се, че в сравнение с една година, тоест по същото време миналата година, язовирът е бил на практика два пъти по-пълен, отколкото е в момента.
Моята реплика ще бъде под формата на призив към Вас: следете, Вие казахте, че има изготвени графици, но моля, следете нивото на язовира, тъй като, както посочих и във въпроса, рязко се увеличава потреблението на питейна вода през лятото. Основно заради курортите на територията на област Бургас, най-вече, разбира се, Слънчев бряг, който през лятото става един средностатистически областен център, че и повече.
Във връзка с последния въпрос, който зададох, най вероятно ще трябва да го задам към министъра на регионалното развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Тишев, какво по-подробно? Излиза от язовира, минава през пречиствателната станция, която е най-голямата след Софийската и отива за двата огромни града Бургас и Варна в Северното и Южното Черноморие, на „Китка“ се разделя на две. Има и един друг язовир, който във времето е изоставен и не е в списъка по Приложение № 1, даже незначим. Той е с едно старо комунистическо име. Няма да го споменавам, за да не излезе, че се занимавам с политика. Ние го знаем „Цонево“, но всъщност оригиналното име е съвсем друго.
Варна освен от този язовир се захранва и от Девня.
Бургас – Южното Черноморие, освен от язовир „Камчия“ се захранва и от „Ясна поляна“, тоест от Черноморец надолу имате язовир, от Черноморец нагоре ползвате „Камчия“.
Ние тази година в нашите графици разпределяме обемите на количествата точно така, както са ползвани миналата година, като разчетът е да може да стигне за две години – за 24 месеца занапред.
Появиха се огромни желания да пускаме допълнително технологични цели и технологични нужди за самата Помпена пречиствателна станция. Не сме ги допуснали. Разрешихме количества точно в този обем, както са били миналата година. Водата ще стигне, а това, че се ползва лятото повече, всички го знаем. Надявам се, не ни предлагате да ограничим Слънчев бряг лятото. Всички трябва да имат, за да не срутим туристическия сезон.
Бургас е захранен от два язовира, тоест Южното Черноморие ползва два язовира. Северното също ползва достатъчно много възможности. Алтернативните източници трябва обаче да се използват също в много по-голяма степен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Манол Генов относно нерегламентирано изпускане на отпадни води и изтичането им във водите на река Марица на територията на община Стамболийски.
Заповядайте, господин Генов, да развиете Вашия въпрос.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, моят въпрос към Вас е относно нерегламентирано изпускане на отпадни води и изтичането им в река Марица на територията на община Стамболийски.
От доста години по Оперативна програма община Стамболийски имаше изградени колектори, канализация. Предстои да бъдат включени няколко села към нея и към тази пречиствателна станция обаче по цялата схема на канализацията на община Стамболийски преди пречиствателната станция има един преливник, така наречен номер едно. По информация от регионални медии този преливник има сериозна авария и отпадните води от канализацията на община Стамболийски директно изтичат в река Марица. Реално пречиствателната станция не пречиства, защото няма води, които да влязат в нея.
През това време, господин Министър, извършвани ли са проверки от подопечните Ви служби, които контролират водите? Има ли данни, ако са извършени такива проверки, за степента на замърсяване? Съответно, съобразно степента за замърсяване налагани ли са санкции, глоби? Приемани ли са някакви други административни мерки в тази посока? Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Имате думата за отговор, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, благодаря Ви и на Вас, че поне този път не казахте, че някой от Басейнова дирекция е компрометирал този преливник, защото щеше да е в повече. Говорим за същата Басейнова дирекция в Пловдив. За обект „Канализационна система“ на град Стамболийски. (Реплики.) Защото и аз не съм дошъл от София да Ви повредя преливника, а пък Вие сега ме питате мен какво става там?
За обект „Канализационна система“ на град Стамболийски – Градска пречиствателна станция за отпадни води, има издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води в повърхностен воден обект с титуляр Община Стамболийски от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив.
Оператор на обекта е „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – град Пловдив. Обектът е включен в плана за контролната дейност на РИОСВ – Пловдив, и подлежи на задължителен контрол два пъти годишно, на основание заповед на министъра на околната среда и водите за провеждане на мониторинг на качеството на заустваните отпадъчни води.
В тази връзка през месец ноември 2019 г. при извършена планова проверка – два пъти в годината ги правим, от експерти на РИОСВ – Пловдив, на пречиствателната станция, в частност на дъждопреливник, намиращ се преди станция е установено заустване на непречистени отпадни води в река Марица, което напълно съответства на изнесеното от Вас, което е нарушение на условията за разрешителното за заустване. На управителя на „ВиК“ ЕООД е дадено предписание за предприемане на технически мерки за подобряване състоянието на преливника с цел преустановяване, заустването на непречистени отпадни води в реката.
На 5 февруари тази година във връзка със сигнал от жители на град Стамболийски, писмо от РПУ – Стамболийски, за изтичане на отпадъчни води от дъждопреливника в река Марица е извършена съвместна проверка от експерти на РИОСВ – Пловдив, Басейнова дирекция – Пловдив, Регионална лаборатория – Пловдив, и РПУ – Стамболийски. Констатирано е, че продължава заустването на непречистени отпадни води в реката.
За констатираните две нарушения на Закона за водите – преливане на отпадъчни води през дъждопреливника и заустване на пречистени отпадъчни води в река Марица, от РИОСВ – Пловдив, е стартирана административнонаказателна процедура за съставяне на два акта на управителя на „ВиК“ ЕООД.
На 11 февруари тази година в изпълнение на даденото от РИОСВ – Пловдив, предписание в Инспекцията е получено писмо от управителя на „ВиК“ ЕООД, съгласно което има осигурено финансиране за ремонт на дъждопреливника, като се очаква строителството да започне до края на месеца.
От РИОСВ – Пловдив, ще бъде осъществен стриктен, последващ контрол по изпълнение на предписанието и при констатирано неизпълнение ще бъде съставен и трети акт на управителя на „ВиК“ ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Желаете ли реплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Джевдет Чакъров, Ахмед Ахмедов, Адлен Шевкед, Ерол Мехмед, Севим Али и Джейхан Ибрямов относно екологосъобразното обезвреждане на излезлите от употреба пестициди с изтекъл срок на годност от склада в село Звиница, община Кърджали.
Заповядайте да развиете въпроса.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, публична информация е и се знае, че през 1984 г. в село Звиница, област Кърджали, е построен склад за пестициди, в който през 1985 г. и през 2001 г. са депонирани над 105 тона пестициди с изтекъл срок на годност.
Имало е обещание, разбира се, пестицидите да бъдат премахнати от този склад още през 2004 г., но впоследствие се оказва, че не са могли да бъдат осигурени необходимите средства. След това подобно обещание е дадено и през 2010 г. със същия резултат.
През 2013 г. пак е обещано складът да бъде включен в обхвата на приключилия вече наскоро Проект „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“, финансиран по Българо-швейцарската програма за сътрудничество, но това също не е направено.
На 18 декември 2019 г. на среща между предишния министър на околната среда и водите господин Нено Димов и кмета на община Кърджали с наше участие, както и с представители на село Звиница той заяви, че складът в село Звиница е включен в предварителния списък за настоящата 2020 г. за решаване на проблема с пестицидите в страната, който трябва да се финансира от ПУДООС и, за който са предвидени – 5 млн. лв.
Общественото напрежение към настоящия момент в село Звиница, господин Министър, е голямо и населението е убедено, че голяма част от появилите се болести, включително различни видове онкологични заболявания, както и зачестилите смъртни случаи през последните години, са пряко свързани с депонираните пестициди в този склад. Многократно са настоявали да се предприемат категорични мерки за премахване на този склад от селото.
Следва да отбележим, че с пестицидите има проблеми, които също се нуждаят от бързи решения и в областите Бургас, Ловеч, Разград.
Във връзка с това е и нашият въпрос към Вас: кога ще се осигури финансиране за екологосъобразното обезвреждане на излезлите от употреба пестициди с изтекъл срок на годност от склада в село Звиница, община Кърджали, и кога реално ще се премахнат тези пестициди от селото? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Мехмед.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Чакъров, господин Мехмедов, госпожа Шевкед, господин Мехмед, господин Али, господин Ибрямов, надявам се после в реплика, дуплика да мога да Ви отговоря и по-подробно за Швейцарската програма и за това какво правим. Сега ще Ви прочета въпроса. Проектът „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“, реализиран в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, приключи на 7 декември 2019 г., така както бяха заявили швейцарските партньори.
Посоченият от Вас в село Звиница, община Кърджали, е част от складовете, които бяха включени в Проекта. В хода на изпълнение на Проекта в складовете бяха установени значително по-големи количества пестициди от първоначално предвидените. Това е в цялата страна, включително имаше загробени под земята.
По своята същина работата в рамките на Проекта, като това е изискване на донорите от швейцарската страна, е започналото почистване на един склад да бъде завършено преди да бъде започната работата по следващите. Именно значително по-голямото количество пестициди възпрепятства обработката и почистването на всички складове поради изчерпване на финансовия ресурс. Това е причината складът в село Звиница да не бъде почистен. Проектът приключи, но проблемът е сериозен и именно в тази връзка е взето решение работата в складовете, които са били част от Проекта, но не са почистени, да бъде обезпечена финансово със средства от ПУДООС. Оставащите складове са 84, като тук се включват основните и резервните складове от Проекта, тоест това са всички идентифицирани складове към периода на стартиране на Българо-швейцарската програма.
През месец декември 2019 г. по предложение на министъра на околната среда и водите е взето решение от Управителния съвет на ПУДООС през настоящата 2020 г. да бъдат предприети действия за възлагане на дейностите по почистване на оставащите складове.
Възлагането ще бъде извършено на съответните фирми. Размерът на финансовия ресурс, който ще бъде предоставен от ПУДООС е 5 млн. лв. с ДДС. Към настоящия момент се извършва анализ на база състояние местоположение и количеството отпадъци в останалите складове. На база на този анализ и разполагаемия финансов ресурс ще бъдат определени складовете, които попадат в обхвата на поръчката.
Съгласно установената практика на първото за годината заседание на Управителния съвет на ПУДООС се приема отчетът за дейността на предприятието за предходната година, план за дейността на предприятието, разпределение на бюджета за приходите, трансферите и разходите, както и планът за обществените поръчки за текущата година.
На предстоящото заседание на Управителния съвет ще бъде представен, обсъден и гласуван Проект на плана за обществените поръчки за 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние от високата трибуна на Народното събрание се обръщаме към нашите съграждани, в чиито общини, населени места има такива пестициди, както беше много коректно представено от колегата Ерол Мехмед.
На базата на информацията, господин Министър, която имаме чрез Националното сдружение на общините в Република България, където заместник е кметът на община Кърджали – господин Хасан Азис, е видно, че на доста места в нашата страна има такива пестициди. Визирам област Кърджали, Разград, Бургас, Ловеч, Шумен и други.
Искам да изразя нашата загриженост и не само загриженост, и притеснение относно дейностите, които трябва да бъдат извършени, така че да бъдат изведени и обезвредени тези отпадъци от територията на съответните общини, че и в национален мащаб.
Ние Ви благодарим за информацията, която ни представяте. Бих искал да Ви кажа, че ние сме запознати, естествено, с Българо-швейцарската програма и че тя е приключила на 7 декември 2019 г. В това отношение, господин Министър, ние се обръщаме към Вас и към Министерството, което Вие ръководите и управлявате, и политиките, които се реализират там, и към правителството да се направи необходимото тези отпадъци да бъдат изведени и обезвредени. Доколкото знам това ще става, и е ставало, извън страната чрез инсинериране.
Ще си позволя да коментирам, без да имам конкретни цифри и разчети пред себе си, че това, което Вие предвиждате и казвате като финансова рамка от 5 млн. лв., които се предвиждат, едва ли ще бъдат достатъчни за тази дейност. Добре е да се предвидят средства и да не се отлага във времето. Бих Ви помолил за една времева рамка и срокове, в които това би могло да се извърши. В това отношение Вие бихте ли могли да разчитате на законодателния орган там, където е необходимо, на всички народни представители, включително на депутатите от нашата парламентарна група и от съответните региони? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Чакъров! Нека да уточним – от 1984 г. са хранилищата, но в момента има огромна обществена нетърпимост. Докато не започнахме да ги изнасяме, всичко беше нормално, но изведнъж обществената нетърпимост стана огромна. Всички сме яли храна, третирана с пестициди в миналото, всички знаем, че тези складове седят по 30 – 40 години, някои от тях са загробени. И в момента, в който започнахме да ги изнасяме – ама може ли по-бързо, ама може ли веднага, ама може ли сега на момента? Опитваме се всички складове, които са започнати, да ги довършим.
Разбира се, че не можем да направим всичко едновременно. Разбира се, че искаме успешно да завършим Швейцарската програма, да верифицират разходите и да направим, ако е възможно, и втора Българо-швейцарска програма. Затова дължим уважение на тези хора, които ни дадоха пари, ние да можем да се отървем от тези пестициди. Кубовете биха могли да издържат, но за хранилищата е хубаво да бъдат изчистени.
С тези допълнителни пет милиона ще се опитаме да изчистим тези складове, които вече са започнали. Вие самият знаете, че имаше едни количества, а когато отидоха да ги изнасят, се оказаха много повече. Безспорно този проблем с пестицидите стои и ние ще го решаваме. Но, ако имаме втора програма – българо-швейцарска, ще можем много по-голяма част от всичките тези складове, които са до момента. А сега става едно състезание – защо моят склад, а не неговият, защо неговият, а не третият, защо не веднага и защо се забавихте?
Но искам пред Вас, Вие както казахте „от тази висока трибуна“, позволете ми и аз да кажа три думи само. Когато наетите фирми да обработват тези пестициди отиваха в тези складове, те не можеха вътре в самите помещения да вадят и да слагат в контейнерите, с които ще се транспортират на Запад, за да се унищожат, а трябваше да направят едни временни площадки отвън – покрити, закрити съответно. Изведнъж се започнаха едни масови брожения – ама Вие правите нови складове, ама Вие докарвате чужди пестициди, ама Вие какво точно правите? А просто трябваше новите контейнери да не се заразяват вътре в средата, защото те после с външността си ще пътуват на Запад. И се създава едно брожение – защо ги преместихте там? А то е, за да може да се транспортират с камион и да се качат. Защо ги направихте до склада? А то е, за да могат да се обработят, да се напълнят в контейнерите и да тръгнат. И стана така, че навсякъде, където си работил, така те посрещат, че да не искаш втори път да стъпиш там, камо ли да доизчистиш.
Разбира се, ние ще свършим поставените ни задачи така, както трябва.
И в заключение, много се извинявам за инсинераторите. Имаме два, в София не искаме да горим, всички останали бяха в чужбина, имаме един при морето. Веднага започнаха стачки пред него – ние не искаме и той да работи. Ако може, всичко да ни стане два пъти или три пъти по-скъпо заради транспортните разходи. Нека да не си пречим един другиму в тази дейност. А ние искаме да помогнем да изгорим всичките или да ги унищожим и да ги изнесем в чужбина.
Благодаря Ви за Вашето предложение за законодателна инициатива. Имаме нужда, имаме рамка за кубовете, за да излязат в чужбина. Предвидени са за 100 години, аз се съмнявам, че ще изкарат толкова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
И остана последният въпрос за днешния парламентарен контрол от народния представители Джевдет Чакъров относно наказателна процедура срещу България заради екологичната мрежа „Натура 2000“.
Заповядайте, господин Чакъров, да развиете Вашия въпрос.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз ще развия настоящия си въпрос, но бих искал да кажа още няколко думи.
Господин Министър, ние се обърнахме към Вас да видим един реалистичен времеви хоризонт и срокове. Много добре знаем, че от днес за утре няма да стане това. Но има много складове – не искам да всявам притеснение сред обществеността, по-скоро го казвам, за да вземем мерки – които даже не се охраняват. Има много пестициди, които трябва да бъдат поставени в съответните кубове. Затова наистина Ви умоляваме и се обръщаме към Вас това да бъде сторено, за да успокоим нашите съграждани и да се предприемат всички необходими мерки, защото има притеснение. Естествено, като се изнасят едни, а други остават, впоследствие да се извърши тази дейност, хората са притеснени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Правите дуплика на дупликата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По настоящия въпрос. През декември миналата година от доклад на Сметната палата става ясно, че Европейската комисия е стартирала наказателна процедура срещу България, свързана с изграждането на екологичната мрежа „Натура 2000“. За съжаление, МОСВ си е спестило огласяването на тази информация тогава. Причината за стартирането на наказателната процедура е, че МОСВ не е издало в срок необходимите заповеди за обявяването на голяма част от защитените зони в България. До 31 юли 2019 г. министърът на екологията трябваше да издаде заповеди за обявяването на 211 защитени зони от общо 341, одобрени от Европейската комисия като екозони в България. За повечето зони без заповед този срок обаче е изтекъл. Поради забавянето на заповедите за обявяване на защитените зони не са определени режими за опазването им, което е причина за стартирането на наказателната процедура.
В доклада си Сметната палата констатира, че е създаден сериозен риск за бъдещ разход на публичен финансов ресурс поради неизпълнение на целите на екологичната политика на Европейския съюз, а също така, че управлението на мрежата на „Натура 2000“ с цел защита на околната среда и местното население все още не е ефективно.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви мерки е предприело Министерството на околната среда и водите, така че тази наказателна процедура да не прерасне в съдебна процедура срещу страната ни? За колко заповеди срокът вече е изтекъл? Има ли заповеди, които вече са напълно готови за подписване, и ако да, колко са и как върви подписването им, в какъв срок МОСВ може да издаде всички заповеди, за които срокът вече е изтекъл? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Чакъров, в съответствие с поетите от Европейската комисия ангажименти е разработен документ за целите на „Натура 2000“ от международен екип от учени на Австрийската агенция по околна среда, от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Документът съответства изцяло на указанията на Европейската комисия, определя конкретните и специфичните цели на мрежата на „Натура 2000“ на три нива – биогеографско, мрежово ниво и ниво „защитени зони“. Той залага рамките на заповедите за обявяване на защитените зони и дава насоки за разработването на плановете за управлението им.
В съответствие с този документ и посочените от Европейската комисия недостатъци в досегашното съдържание на заповедите за обявяване на защитени зони са направени съответните промени в текстовете на подготвените заповеди, така че във възможно най-пълна степен да се конкретизират целите и приоритетите на опазването във всяка защитена зона.
Далеч съм от мисълта, че работата в това Министерство започва от мен, но понеже зададохте по този начин въпроса, създадена е необходимата организация за подготовката и издаване на заповедите за обявяване на защитени зони по реда на Закона за биологичното разнообразие. Законът беше приет вчера от Министерския съвет и предстои да бъде внесен в Народното събрание.
Към момента е в ход подготовката на заповеди за обявяване на 91 защитени зони за опазване природните местообитания, за които е приключил процесът по уточняване на границите им по имотни граници в съответствие с изискванията на решенията на Министерския съвет за приемане на списъци на защитени зони. Предстои поетапното им публикуване за обществен достъп. За останалите защитени зони е в ход процес по прецизиране на границите спрямо актуалните имотни граници от Кадастралната карта и Картата на възстановената собственост. Поетапно след приключване на този процес ще започне подготовката и на текстовата част на проектите и на заповеди за тяхното обявяване. Възложил съм да стане в максимално бърз порядък, но сме зависими от други институции.
Това е в съответствие с представения към момента график на Европейската комисия, като е поет ангажимент същият да бъде актуализиран и през месец май 2020 г. Към момента трябва да бъдат издадени 216 заповеди за обявяване на защитени зони за местообитанията, за които определеният шестгодишен срок по Директивата за местообитанията и по националния закон вече е изтекъл.
Също така трябва да бъдат направени изменения на 13 заповеди за обявяване на защитени зони с цел обявяването на вече обявени зони по Директивата за птиците и като защитени зони съгласно Директивата за местообитанията, тъй като границите на зоните по двете директиви съвпадат. За тях също шестгодишният срок е изтекъл. Всичко ние трябва да свършим.
Срокът за обявяване на общо 229 защитени зони за местообитанията е изтекъл, тъй като Законът не беше приет – вчера го приехме. Надявам се на разбиране и от Ваша страна. Една година е чакал, а преди това години наред се е подготвял.
Към момента няма заповеди, които да са готови за официално издаване, тъй като не е преминала процедурата по обществено обсъждане на проектите на заповеди. Имаме изготвени вече много заповеди.
За последните две публикувани за обществен достъп заповеди едномесечният срок за подаване на мотивирани писмени становища, възражения и предложения по забраните и ограниченията на дейности по заповедите изтича на 29 февруари 2020 г.
Съгласно Закона, заповедите за тези две защитени зони следва да бъдат подписани – в едномесечен срок ще бъде направено.
Предвидено е всички заповеди за обявяване на защитените зони за местообитанията, за които срокът е изтекъл, да бъдат издадени до средата на 2021 г.
Относно въпроса за наказателната процедура Ви информирам, че към момента процедурата е в досъдебна форма. Получено е официално уведомително писмо в началото на миналата година. Изпратена е позиция от страна на България. Това е хоризонтална процедура, която Европейската комисия е стартирала и срещу други държави членки. Процедурата се намира на различен етап срещу отделните държави, като срещу Португалия има постановено съдебно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Желаете ли реплика, господин Чакъров?
Заповядайте, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Така е, господин Министър, има много сериозни закъснения, както и Вие констатирате, каквато е и констатацията на Сметната палата в одитния доклад за Министерството на околната среда и водите – че липсва стратегическа визия и виждане за развитието на съвременни екологични политики от страна на Министерството, за съжаление, и в сферата по отношение на опазване на биологичното разнообразие и издаването на тези заповеди.
Моят въпрос към Вас щеше да бъде основно какви мерки се предприемат, но е видно, че се предприемат мерки. Аз Ви пожелавам успех в името на нашата страна.
Същевременно бих искал да Ви обърна внимание, че по отношение на индикаторите към края на 2018 г. те са под 65 или около 65% изпълнени. Съществувал е сериозен риск и по отношение на спиране на плащанията по трета ос – опазване на биологичното разнообразие. Освен това са правени опити за релокация, за пренасочване на средства от тази ос към управление на дейностите, свързани с отпадъци, към другата ос. При условие че има огромни подробности по тази ос, те даже са недостатъчни с оглед на закъснението, което се реализира, добре е и аз се надявам, че ще има адекватно и ускорено развитие на тези мерки и реализации, така че тези средства да не бъдат загубени от Оперативната програма, а да се реализират по предназначение, по същество, така че тези политики да бъдат на висотата, каквито са в рамките на Европейския съюз и съвременните световни тенденции. Надявам се, че ще се работи това да бъде по този начин.
Освен това Зеленият пакт на Европейския съюз предвижда даже разширяване на защитените зони на Европа до 2015 г. Ние няма как да бъдем встрани от тези процеси. В интерес на всички ни е да опазим страхотното биологично разнообразие, което имаме в нашата страна, и по двете директиви – за местообитанията и хабитатите. Освен това и с ясни режими за съответните защитени зони да има балансирано развитие по отношение на реализация на икономика, на бизнес и на по-добри условия на живот на всички нас в България.
Аз Ви пожелавам успех и ще следим реализацията на тези политики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
С това да благодарим на министър Димитров за участието в парламентарния контрол. Благодаря и на Вас, колеги, за присъствието и за участието.
Следващото заседание – 4 март, сряда, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Станислав Иванов
Симеон Найденов