Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието.
Колеги, предлагам Ви Проект за програма за работата на Народното събрание за 28 февруари – 2 март 2018 г.:
"1. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители са Данаил Кирилов и Христиан Митев на 19 февруари 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. Вносител е Министерският съвет на 9 февруари 2018 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия. Вносител е Министерският съвет на 23 януари 2018 г. Приет е на първо гласуване на 8 февруари 2018 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Вносител е Министерският съвет на 2 януари 2018 г. Приет е на първо гласуване на 2 февруари 2018 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители са Искрен Веселинов, Емил Христов и Дора Янкова на 15 декември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 24 януари 2018 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител е Министерският съвет на 4 декември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 31 януари 2018 г. – точка първа за четвъртък, 1 март 2018 г.
7. Парламентарен контрол – петък, 2 март 2018 г. от 9.00 ч., включващ:
7.1. Разисквания по питане № 854-05-4 от 31 януари 2018 г. от народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов до министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката в областта на ядрената енергетика.
7.2. Отговори на въпроси и питания."
Подлагам на гласуване така прочетения Проект за програма за работа на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 120, против 55, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Попов – процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, това управление генерира нестабилност и вихрушка от скандали. В една демократична, нормална правова държава за такъв скандал като ЧЕЗ правителството би следвало да поеме политическа отговорност. Вместо това тук чрез този мегаскандал с ЧЕЗ се опитвате да прикриете друг скандал – един спорен законопроект. Той се изразява в първа точка – първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки, абсолютно спорен Законопроект. Миналата седмица така и не стигнахте да го гледате. Тази седмица той е точка първа в нашата седмична програма.
Предлагам този законопроект да отпадне от седмичната програма. Не влизайте отново в поредица от скандали. Мисля, че са Ви достатъчно на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Подлагам на гласуване процедурата на господин Попов за отпадане на точка първа от днешния дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 78, против 95, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Колеги, на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от госпожа Корнелия Нинова да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно продажбата на активите на чешкото дружество „ЧЕЗ груп“ в България.
Заповядайте, господин Стойнев, да ни запознаете с предложението.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с оглед на скандала, който в момента тресе държавата, считаме за най-нормално министър-председателят да дойде тук, в парламента, и да отговори на конкретни въпроси на народните представители. Ние сме парламентарна република и съответно всяка една парламентарна група има право да задава въпроси, защото, ако за управляващите скандалът с ЧЕЗ не е проблем, за хората, за българските граждани това е основен проблем. Нека министър-председателят да отговори: поемала ли е ангажименти българската държава по въпросната сделка? По какъв начин при тази сделка са защитени интересите на хората и на държавата? Това са въпроси, на които наистина трябва да получим отговор.
Нещо повече, от вчера министър-председателят бе изключително изнервен. Затова искаме днес по културен начин да отговори на въпросите, а именно: „ще ги гоня до дупка“. Кого ще гони до дупка? Кои са „те“? Кой клати правителството? Ние сме държава, която в момента е председател на Съвета на Европейския съюз. Считаме, че министър-председателят трябва да дойде и на спокойствие да отговори на тези въпроси, защото наистина скандалът е огромен. По тази причина призоваваме днес, сега министър-председателят да дойде и да обясни, и да отговори на страховете, които имаме от вчера, защото наистина е информиран човек. Да обясни кои са „те“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Взимам думата за процедура, за да изразя обратно становище на това, което чухме току-що.
Във вчерашния ден министър-председателят дойде в Народното събрание и депозира данните, които беше получил… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …от премиера на Чешката република. На тази база се вижда, че колегата Стойнев подробно се е запознал с изявленията.
По отношение установяване на фактите и обстоятелствата за тази сделка в утрешния ден е насрочено съвместно заседание на две компетентни по въпроса комисии – на Комисията по енергетика и на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. В утрешния ден членовете на тези комисии ще имаме възможност да поставим всички въпроси към всички органи, които ще бъдат поканени на това изслушване, за да установим от първо лице с какви данни разполагат съответно те. Едва след това би имало логика – след установяване на тези факти и обстоятелства, да правим един или друг коментар.
По отношение на опитите за клатене на правителството, погледнете около себе си, запитайте себе си и Вашата парламентарна група и отговорите са налице. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте, господин Стойнев – по начина на водене. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябваше веднага да прекъснете господин Кирилов, защото той се опита да обиди парламентарната група на БСП. Ние тук искаме, господин Кирилов, да разберем от министър-председателя отговора на въпроса кои са „гадовете“ – вчера така бе произнесено. Искаме да разберем кои са „гадовете“? Затова призоваваме министър-председателят да дойде тук и да отговори на парламентарните въпроси. В крайна сметка ние сме парламентарна република. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Подлагам на гласуване предложението на основание чл. 113 за включване на точка в дневния ред за изслушване на министър-председателя.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
Гласували 190 народни представители: за 82, против 98, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): По начина на водене, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Към Вас се обръщам, госпожо Караянчева! Като пръв сред равни Вие трябва да утвърждавате доверието в българския парламент и Вие многократно реагирахте, когато някой си позволи да оспори работата на българския парламент.
Как може да има доверие една институция, която с гласуването, което направи в момента, отхвърли да се занимава с най-големия проблем?! Очаквах лично от Вас, госпожо Председател, Вие да подкрепите това искане. Кажете ми какво трябва да се случи в държавата, какъв по-голям скандал трябва да стане, за да може българският парламент да се занимава с него?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това е по начина на водене към госпожа Караянчева – разочарование за това, че тя за пореден път се подчини на мнозинството. Не Ви отива, госпожо Председател! Кажете ми какво трябва да се случи в държавата, какво искане трябва да направя към Вас, за да дойде министър-председателят и да отговори на който и да е въпрос? Вчера той в коридорите на българския парламент каза, че има заговор и се готви преврат срещу правителството. Какво повече трябва да се случи, за да дойде господин Борисов тук? Оставете скандала с ЧЕЗ, явно там не Ви интересува, няма как да обясните мълчанието си досега и това, че Вие очевидно стоите зад тази сделка, но – има заговор срещу правителството…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз лично, господин Бойчев, или…
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Какво друго, госпожо Караянчева, трябва да се случи, освен всички други скандали и искания?! Какво да направим, за да дойде господин Борисов тук? (Шум. Ръкопляскания от ГЕРБ за прекъсване на изказването.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Имаше направена процедура по разискване по чл. 113. (Влиза заместник министър-председателят Валери Симеонов и поздравява председателя с личния й празник. Ръкопляскания.)
Имаше процедура по разискването, която подложих на гласуване. Дали гласувам „за“ или „против“, е въпрос на мой личен избор като народен представител. Колеги, мнението на залата е да не бъде поканен министър-председателят, а утре да бъдат изслушани съответните компетентни институции в комисиите.

Преминаваме към първата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 854-01-8, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Христиан Радев Митев на 19 февруари 2018 г.
Кой ще ни запознае с доклада от Комисията по правни въпроси?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-8, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Христиан Радев Митев на 19 февруари 2018 г.
На свое заседание, проведено на 21 февруари 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-8, внесен от Данаил Кирилов и Христиан Митев на 19 февруари 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – господин Красимир Ципов – заместник-министър, господин Бисер Костадинов – заместник-директор на Главна дирекция „Гранична полиция“; господин Вълчо Чолаков – областен управител на Бургас, господин Станислав Дечев – областен управител на Хасково, и господин Димитър Иванов – областен управител на Ямбол.
Законопроектът беше представен от господин Христиан Митев, който отбеляза, че с него се цели разширяване обхвата на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 18, като от приложното поле на Закона за обществените поръчки бъдат изключени и договорите за дейности, свързани с поддръжката на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип. Предложеното допълнение цели да спомогне за облекчаване процеса на поддържане на съоръжението и своевременно възстановяване на нарушения, причинени от различни по вид и интензитет природни бедствия или вследствие действията на трети лица.
Временното препятстващо съоръжение е определено за стратегически обект с Постановление № 236 от 2017 г. на Министерския съвет на Република България и неговата експлоатация е част от системата за опазване и охрана на държавната граница.
Заместник-министър Ципов и областните управители на областите Бургас, Ямбол и Хасково изразиха подкрепата си за внесения законопроект.
В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Данаил Кирилов, Хамид Хамид, Крум Зарков, Пенчо Милков, Явор Божанков и Тодор Байчев.
Господин Попов постави въпрос дали е направена оценка на необходимите средства за годишна поддръжка на инженерните съоръжения от възпрепятстващ тип. В отговор господин Чолаков посочи, че за област Бургас има направен проект на количествена стойност и прогнозната стойност за 127 км е в размер на 500 хил. лв. с включено ДДС.
Господин Ципов уточни, че необходимостта за поддръжка на инсталираните технически съоръжения, като камери и сензори, не са предмет на настоящия законопроект.
В отговор на поставения от господин Кирилов въпрос относно компенсирането на разходите, направени от областните управители, в следствие на бедствия и аварии, господин Ципов отбеляза, че те следва да се съобразят с бюджета си и ако има необходимост, да отправят искане към Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
Господин Хамид постави въпрос във връзка с правилата, които ще се прилагат за избор на изпълнител, и дали ще се следват принципите на публичност и състезателност.
В отговор областните управители посочиха, че ще проучат техническите възможности на изпълнителите и ще поискат оферти, за да постигнат най-добрия възможен резултат за държавата.
Народният представител Крум Зарков заяви, че няма да подкрепи Законопроекта, тъй като според него в Закона за обществените поръчки са предвидени достатъчно възможности за поддръжка на съществуващото инженерно възпрепятстващо съоръжение при бедствия и аварии.
В отговор на поставения от господин Милков въпрос господин Ципов посочи, че инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип не представлява строеж по смисъла на Закона за устройство на територията.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси, с 9 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-8, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Христиан Радев Митев на 19 февруари 2018 г.“
Уважаеми господин Председател, завърших доклада, но правя процедурно предложение за допуск на заместник-министъра на Вътрешните работи господин Красимир Ципов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 113 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Ципов в залата.
След доклада на Комисията – господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми народни представители! Ще Ви представя мотивите за внасяне на Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки:
„Решението за изграждане на възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница е взето в плана с мерки, одобрен от Министерския съвет на Република България на 6 ноември 2013 г., като целта му е възпрепятстване на незаконно преминаващи през държавната граница лица и пътни превози средства.
Изграждане на първия участък от инженерното възпрепятстващо съоръжение с дължина 29 307,5 м – между Гранична пирамида 206 и Гранична пирамида 268, е извършено през 2014 г. от инженерните подразделения на Сухопътни войски към Министерството на отбраната по възлагане от Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Гранична полиция“.
С Постановление № 55 от 12 март 2015 г. Министерският съвет е определил реда и условията за възлагане на изграждането на инженерно възпрепятстващо съоръжение по протежение на цялата българо-турска граница. По смисъла на чл. 1, ал. 2 от Постановлението временното възпрепятстващо съоръжение представлява временно разположени съоръжения, изкуствени препятствия и пътища, комуникации и други. Изграждането на инженерно възпрепятстващо съоръжение по протежение на останалата част от българо-турската граница е извършено в периода 2015 – 2017 г. по възлагане от областните управители на области Хасково, Ямбол и Бургас. Изпълнителите по сключените договори за изграждане са задължени да осигурят гаранционното поддържане на съоръжението в петгодишен срок съгласно изискването на чл. 2, ал. 2 от Постановление на Министерския съвет № 55/12 март 2015 г.
На заседание на 20 април 2016 г. от 43-тото народно събрание е прието допълнение на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. ...), с което в чл. 13, ал. 1 се създава нова т. 18 с текст: „договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 13 и ал. 4, т. 1, свързани с изграждане на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница“.
Редът за възлагане на изграждането на инженерното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница, като изключение от Закона за обществените поръчки, спомогна за ускоряване сроковете за изграждане и изпълнение на задълженията на Република България по охрана на външните граници на Европейския съюз.
Изграденото инженерно възпрепятстващо съоръжение оказва съществено въздействие върху намаляване на миграционния натиск към границите на Република България.
През 2015 г. са регистрирани опити на над 95 хиляди граждани на трети страни да преминат на територията на Република България през границата на страната, което е почти три пъти повече спрямо същия период на 2014 г. Миграционният натиск по българо-турската граница представлява 94,4% от общия миграционен натиск на границите на Република България.
През 2016 г. са регистрирани опити на над 42 хиляди граждани на трети страни да преминат на територията на Република България през границата на страната, което е намаление с 56% спрямо същия през 2015 г. Миграционният натиск през 2016 г. по българо-турската граница представлява 96% от общия миграционен натиск на границите на Република България.
От началото на 2017 г. до 31 декември 2017 г. са регистрирани опити на над 8000 граждани от трети страни да преминат през границите на страната. От тях над 700 лица са задържани от българските гранични власти при опит да влязат нелегално в страната. При сравняването на данните за същия период на 2016 г. се отчита намаление с 81% за настоящия период. Миграционният натиск по българо-турската граница представлява 86% от общия миграционен натиск на границите на Република България.
По своя характер инженерно-възпрепятстващото съоръжение е част от системата за опазване и охрана на държавната граница, изграждането му по българо-турската граница е инициирано като допълнителна мярка за овладяване на кризисната ситуация, в плана с мерки, одобрен от Министерския съвет на Република България в края на 2013 г. на най-чувствителните участъци от границата. В изпълнение на Плана от 2013 г. се провежда специализирана полицейска операция по българо-турската граница и в прилежащия участък от границата с Република Гърция – в зоната за отговорност на Гранично полицейско управление – Ново село, в която в голям период от време бяха ангажирани голям брой служители на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Изграждането на инженерното възпрепятстващо съоръжение доведе до значително намаляване на броя на ангажираните в специализираната полицейска операция служители на двете министерства, а от там и на необходимите средства за издръжката и осигуряването им.
При експлоатацията на изграденото инженерно възпрепятстващо съоръжение са налице множество случаи на компрометиране на участъци от съоръжението от трети лица, следствие на миграционния натиск по българо-турската граница.
Нарушенията на целостта на съоръжението не са предмет на гаранционното поддържане, защото са в резултат на умишлени действия. Същевременно е необходимо непрекъснато възстановяване на нарушения, причинени от различни по вид и интензитет природни стихии – разрушени решетки от налягането на водата, затлачени водостоци и други, съчетано с други дейности по поддръжка – почистване на канавки, водостоци, третиране на растителността, находяща се в близост до съоръжението, подмяна на катинари, възстановяване на обслужващата инфраструктура и други, които също са извън обхвата на гаранционното поддържане.
Тези обстоятелства налагат възлагането на конкретни дейности по поддръжка, пряко имащи отношение към прилаганите комплексни мерки за повишаване сигурността и охрана на границите. Необходимо е те да бъдат реализирани в максимално кратки срокове, без необосновани удължавания във времето, с цел недопускане повишаване рисковете, застрашаващи националната сигурност и адекватно противодействие на незаконната миграция. Приложението на съответните процедури по Закона за обществените поръчки би ограничило в значителна степен предприемането на необходимите своевременни действия по поддръжка, като съществена и неотложна мярка за запазване функционалността на съоръжението.
С Постановление № 236 от 20 октомври 2017 г. на Министерския съвет на Република България за допълнение на Постановлението на Министерския съвет № 181 от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, „Временното възпрепятстващо съоръжение“ е определено за стратегически обект, съгласно Списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност по чл. 1, ал. 1 от Постановление № 181 на Министерския съвет от 20 юли 2009 г.
Предвид статута на инженерното възпрепятстващо съоръжение, при прилагане на действащия Закон за обществените поръчки съществува възможност за възлагане поддръжката на изграденото инженерно възпрепятстващо съоръжение по реда на Наредбата за критериите и реда за определяне наличието на основни интереси в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 13, букви „а“, „е“, и „ж“ и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, които трябва да бъдат защитени при сключване на договор за обществена поръчка или при провеждане на конкурс за проект (обн., ДВ, бр. ...). Прилагането на реда за възлагане поддръжката на изграденото инженерно възпрепятстващо съоръжение по реда на Наредбата не е целесъобразно, тъй като липсва опит по приложение на Наредбата, както от страна на Министерството на вътрешните работи – в частност Главна дирекция „Гранична полиция“, така и от страна на областните управители на трите области. При избор на този вариант ще се налага периодично – най-вероятно ежегодно, провеждане на процедура по Наредбата и съответна преценка от страна на Министерския съвет за наличие на основен интерес, свързан със сигурността на страната – за всеки конкретен случай по предложение на съответния възложител.
С предложеното допълнение на Закона за обществените поръчки се цели разширяване на обхвата на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 18, като от приложното поле на Закона за обществените поръчки бъдат изключени и договорите за дейности, свързани с поддръжката на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип.
Предложеното допълнение ще спомогне за облекчаване процеса на поддържане и възпрепятстваща способност на съоръжението и своевременно възстановяване на нарушения, причинени от различни по вид и интензитет природни стихии, съчетано с други дейности по поддръжката, което пряко ще окаже положително влияние на противодействието и предотвратяване на незаконен миграционен натиск по българо-турската граница.“
Към тези мотиви ще допълня, че действително и единственото нещо, за което можем да бъдем упрекнати, е, че това допълнение не го направихме още през 2015 г., когато беше направено допълнението на Закона за обществените поръчки и когато, за да се отговори на засиления миграционен натиск, се налагаше спешна промяна, именно с цел ускоряване изграждането на възпрепятстващо съоръжение. Още тогава трябваше да включим това допълнение, което правим днес в Закона, за да защитим държавната граница на Република България и да съхраним националната сигурност.
Призовавам Ви да подкрепите този законопроект – така гласувате в полза на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев, за представянето на Законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Господин Вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По стечение на житейските обстоятелства се оказа, че аз съм доста тясно свързан с тази ограда още отпреди влизането ми в парламента, но това е друг въпрос. Така или иначе, тук съм, за да аргументирам и да подкрепя предложената промяна в Закона за обществените поръчки.
Спомням си 43-тото народно събрание, когато февруари месец гласувахме първата промяна на Закона, за да облекчим изграждането на оградата и да не губим време за провеждане на дълги и евентуално обжалваеми обществени поръчки.
В тази зала в момента виждам немалко представители на опозицията, включително един от Вас, уважаеми господа от БСП, се изказа в началото и каза, че защо не трябва да влизаме в пореден скандал. Да, но точно Вие тогава я подкрепихте и това го има в стенограмите, в протоколите на Народното събрание го има, Вие подкрепихте такава промяна! Да, подкрепихте я! Всички Вие я подкрепихте, защо?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Защото нямаше да има ограда!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, нямаше да има ограда, но защото и моментът беше такъв – тогава на ден преминаваха или бяха връщани 1000, че и повече от 1000 човека.
Самите факти са достатъчно показателни, че 2015 г. има върнати около 100 хиляди човека. Това са тези, които са констатирани. Другите не са били констатирани, преминали са, тъй като, когато няма ограда, охраната на целия този 230-километров участък е много трудна.
Вие тогава постъпихте отговорно и аз не виждам каква е промяната, след като ние сега искаме да добавим, да поправим една грешка, както каза господин Митев, че не е включена поддръжката. Защо? Вече имаме ограда. Бежански наплив няма. Никой не е преминал през последния месец нито един човек, не е констатирано такова нарушение, редно е да поправим тази грешка. Редно е поддръжката също да влезе в режим, в какъвто е оградата, с други думи, да не е по общия законов ред, защото в противен случай се губи страшно много време за обжалване, а оградата е едно съоръжение, което има собствения си живот. Това е съоръжение, което непрекъснато е подложено на климатични, на атмосферни влияния, на стихии и така нататък.
Към настоящия момент имаме няколко места, сега няма да Ви кажа колко, където имаме вековни дървета, паднали и повредили оградата. Да правим обществена поръчка, това просто е безумие.
Апелирам към Вас да проявите същия разум и отговорност, и патриотизъм, какъвто проявихте през 2015 г., и да подкрепите тази промяна, защото тя е крайно необходима за България.
Защо е необходима? Вече мисля, че е излишно да се аргументирам. Само последен фрагмент бих добавил, че към настоящия момент от онези 160 млн. евро, които бяха издействани от министър-председателя господин Борисов от Европейския съюз, все още не са поставени камерите, просто защото има обжалване на поръчките. Това е, когато се кара по стандартния ред, е така.
Зная, че тази тема ще бъде използвана за политически атаки и кампания, но все пак, на първо място, Ви призовавам да помислите за това, че съоръжението чака, съоръжението има нужда от поддръжка и в настоящия момент.
До момента вече са минали близо 10 месеца, откакто оградата е завършена и изградена изцяло. Имало е, както знаете, стихийни бедствия, имало е повреждане на оградата, има и снимков материал, има и видеоматериал. Всички знаете това. Всички тези повреди по оградата до момента са отстранявани от фирмите, които са изградили оградата, без да им бъде заплащано, на добра воля. Това не може да продължава. Трябва да дадем възможност да има един регулярен ред, по който областните управители, които са стопани на оградата, да предприемат незабавни действия по отстраняването на повредите и на авариите.
Зная, че ще има упреци по отношение на бъдеща корупция. Не мога да оспорвам и мисля, че е неуместно да се отправят такива намеци или твърдения в бъдеще време, че ще има корупция. Мога да Ви кажа, че до настоящия момент няма корупция. Това мога да Ви уверя като човек, който съм бил плътно до тази ограда от самото започване на изграждането до момента. Мога да Ви уверя, че за това може да се убедите от докладите на АДФИ, в които има само пет констатирани нарушения и петте са свързани с просрочване, със забавяне на срока за изпълнение, но не и с констатирани нарушения.
Нещо повече, даже на места са констатирани повече вложени материали, отколкото е трябвало да има по проект.
Зная, че Вие ще се позовете на Доклада на ДАНС. Мога само да Ви информирам, че за разлика от АДФИ, които проверяваха в продължение на три месеца, извършваха проверки, обиколиха цялата ограда, ДАНС не си направиха труда да отидат даже да видят къде се намира оградата. Констатациите, които са ги направили, са от кабинет. Мога да Ви уверя, че констатациите, поради които в момента предмет на изграждането е, че оградата е дадена на Специализирана прокуратура, не са свързани с изграждането й.
Повече няма да Ви кажа нищо, но това го приемете, ще се убедите в това, след като приключи разследването и досъдебното производство.
По отношение на евентуалните упреци, че могат да бъдат извършени злоупотреби при поддръжката, с други думи, да бъдат определени, избрани фирми на някои хора или пък че ще бъдат извършвани срещу завишени цени и така нататък, не се притеснявайте. Прекалено много внимание е съсредоточено върху тази ограда, прекалено много обществен интерес е фокусиран върху нея. Искам да Ви кажа, че самата дейност ще се възлага от областните управители. Областните управители Вълчо Чолаков, Стефан Дичев и Димитър Иванов, те вече трета година си изпълняват задължението като областни управители. Те не са от една политическа сила, уважаеми дами и господа. Срещу нито един от тях до момента няма и два реда написани обвинения за корупция. Това мисля, че е достатъчно показателно, за да нямате основание да се съмнявате, че в бъдеще тези хора ще извършват някакви корупционни сделки. (Ръкопляскания.)
В тази връзка, предварително Ви благодаря за гласуването на тези промени. Оградата извършва своята дейност. Тя е крайно необходима, защото, ако в момента нямаме някакъв значим натиск, не знаем утре какво ще стане, но оградата и пътищата към нея са действително обект от стратегическо значение за националната сигурност и трябва да направим така, че те да бъдат поддържани своевременно. До момента искам още веднъж да подчертая, че в последния месец няма нито един преминал.
Нещо, което малко го забравихме, но в Странджанския район за изминалата година няма нито един случай на болести по животните като чума, като шап и така нататък, и това също се дължи на плътното преграждане на невъзможността за преминаване на животни от едното място на другото.
Това е, което искам да Ви кажа. Благодаря Ви за вниманието и още веднъж благодаря за това, че ще приемете Закона. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ. Единични тропания по банките от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Действително през 2015 г. БСП подкрепи изключването от Закона за обществените поръчки на строежа на възпрепятстващото съоръжение, за по-кратко – оградата. Това е така, защото БСП е ангажирана и ще остане ангажирана с този процес. Само че тогава, уважаеми господин Вицепремиер, ние не знаехме, че когато изключим тази процедура от обществените поръчки, за да стане по-бързо, това ще се преведе и в преминаване на оградата от двуредова в едноредова, в завишаване на цените и в крайна сметка на съмнение за престъпления, които са довели до сериозно разследване на Специализираната прокуратура. Ако това е така, моля Ви недейте да обръщате нещата, че, видите ли, ние сме против да се защитава българската граница. Българската граница може да бъде защитена само и единствено със спазване на българските закони.
Какво предлагате да направим днес? Уверявам Ви, че в сегашния текст, без тази промяна, има всички основания да се правят спешни ремонти и други действия по поддръжката, без да се минава през обществена поръчка. Има специален текст в Закона, има специална наредба в нея. Къде обаче е уловката? За да се спази тази наредба и да бъдете освободени от изискванията на Закона за обществените поръчки, трябва да се мине през Министерския съвет. Това, което правите сега, е да освободите Министерския съвет от отговорност, да натоварите с тази отговорност единствено областните управители, които, когато се случи поредният скандал, защото той явно ще е неизбежен, да изгорят като бушони, както наблюдаваме е една честа практика във Вашето управление.
Фактът, че Министерският съвет бяга от отговорност, е видим и от начина, по който е внесен този законопроект. Защо той не дойде от Министерския съвет? Чест Ви прави, господин Вицепремиер, че сте тук и го защитавате, можехте да се скатаете, както други го правят, но истината е, че той минава през народни представители по една изпитана вече техника, за да стане бързо и да не мине съгласувателната процедура.
Истинската цел на този законопроект според нас не е да улесни поддръжката на оградата, а да улесни прикриването на следи, които са обектът на разследване, и да продължи едни порочни практики, които също са обект на разследване.
В по-генерален смисъл, Законът за обществените поръчки започва все повече и повече да прилича на швейцарско сирене. Тази процедура не е направена, за да пречи на управляващите. Тя е направена, за да гарантира на гражданите прозрачност и честност при изразходването на тези средства, и от нея има смисъл. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики?
Има ли реплика? Няма.
Други изказвания?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Вие вкарахте скоропостижно това изменение в Закона за обществените поръчки, без да има каквито и да е било становища, без да има наистина оценка на въздействието и реално изразени финансови параметри. Това го направихте именно защото той не беше вкаран от Министерския съвет, който следваше да поеме отговорност за този закон, а от народни представители.
Уважаеми народни представители, тук не става въпрос за форсмажорни обстоятелства – природни стихии например, а за поддръжка, изразяваща се в една постоянна целогодишна дейност за отводняване, за отстраняване на растителност и така нататък. Сега има възможност в Закона при форсмажор да не се минава по процедурите на ЗОП и това вече е предвидено в самия закон.
Аз не мога да си представя и да повярвам, че вносителите са изтъкнали като мотив „липса на опит на МВР и на областните управители да прилагат Закона, липса на опит в институциите на Република България да спазват и да прилагат Закона“?! Вие сериозно ли сте изтъкнали това като мотив? Очевидно да, тъй като го представихте във Вашите мотиви.
Проблемът обаче е друг. Приблизителната стойност за 127 км от оградата на година е половин милион и това е без форсмажорите, които не могат да се предвидят. За 206 км колко ще бъде? Как ще се разпределят тези средства, без да има състезателна процедура? Какви проверки ще се извършват, след като няма да има база за сравнение? Защо например за целогодишната поддръжка на тази ограда е избрана фирма Хикс, а не фирма Игрек? Целите на това изменение са поне две: от една страна, да се прикрият далаверите по построяването на оградата, и тези далавери да продължат и при самата поддръжка.
Уважаеми господин Вицепремиер! Там е извършено престъпление, и то на високо ниво, защото Специализираната прокуратура (реплики от ГЕРБ) е образувала досъдебно производство, което означава, че има достатъчно данни за извършено престъпление – злоупотреба с публични средства. Въпреки това Вие вкарахте този закон набързо и спешно, което води до извода, че не искате прозрачност, не искате състезателност, за да се прикрият далаверите там и да продължат. Ние няма да допуснем това и заявявам, че ще направим предложения между първо и второ четене по този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Сигурен съм, че още от първия момент, в който е започнато изграждането на оградата – дали от Строителни войски, дали по реда, който след това е възприет, сте били наясно и Вие, и хората преди Вас, които са изпълнявали тези функции, че оградата ще бъде поддържана и трябва да се поддържа. Така че и аз изразявам недоумение от това скоропостижно законодателстване – на 19 февруари внасяме Законопроекта, днес го обсъждаме.
По сега действащия Закон за обществените поръчки съществува ред – това го казвам точно, защото съм абсолютно патриотично настроен. Ред съществува и в момента – отговарящите за оградата да я ремонтират, защото терминът е „да се ремонтира“. Ще стигнем и до това какво означава „поддръжка“. Редът съществува, защото изменението през 2016 г. включва всички видове обекти по чл. 3 от Закона за обществените поръчки. „Всякакво строителство, всякакви услуги и всякакви доставки“ – това е текстът на т. 18, която вече съществува. Тоест лицата, които отговарят за оградата и за защитата на страната, могат и към момента да извършат необходимите действия.
Изключително неумело е законодателстването с думата „поддръжка“. Няма как да бъде по друг начин, то е набързо. „Поддръжка“ си има легален термин – вид текущ ремонт. С текущ ремонт не може да изпълните това – каза го и господин Митев, като вносител, и Вие в изказването си, господин Вицепремиер. Текущият ремонт не предполага замяна на компоненти от оградата. Това е основен ремонт.
Няма становища към Законопроекта. Всъщност може би има, защото на Правната комисия господин Кирилов ги показа в ръцете си, но не са качени в сайта на Народното събрание. Ние не сме се запознали със становищата.
Областните управители, присъстващи на Правната комисия, не изложиха нито една конкретна причина, конкретен случай, в който действащата нормативна уредба е пречка. Едно много голямо уточнение: действащата нормативна уредба към момента не означава провеждане на дълга обществена поръчка от месец, два, три, шест при обжалване за ремонт на тази ограда. Изобщо не означава това.
Съществува много по-облекчен ред, казаха го и колегите преди мен, по който оградата може и да се построи, и да се ремонтира. За отпускане на средствата за това единствено е необходимо санкция от Министерския съвет.
Няма как да не се спрем и на това, че основен мотив за законодателстването е липсата на опит за прилагане на текст, който и вносителите признават, че го има. Има текст за поддръжка на оградата, цитирали сте го, не го откривам аз – чл. 13, ал. 1, т. 13, буква „ж“. Звучи сложно, но го има, а Вие изтъквате, че основен аргумент е липсата на опит в Министерството на вътрешните работи и на областните управители, колеги. След като съществува възможност, предлагам да им дадем възможност да натрупат опит и да поправят оградата, където е необходимо, защото думата „поддръжка“ не обхваща основни ремонти.
Още един аргумент. Ако включим думата „поддръжка“ в т. 18, трябва да я включим и в други точки от изключенията в Закона за обществените поръчки, където е дадена възможност за извършване по всички видове обекти по Закона за обществените поръчки, а именно строителство, доставки и услуги, и където има „строителство“, ще добавяте и думата „поддръжка“. Това е нонсенс.
Отново искам да наблегна: към момента тече разследване за дейности, които са обхванати, по изграждането на тази ограда. Приемането на такъв текст ще даде възможност да се създаде неяснота. Поради тази причина считам, че трябва да завърши разследването, Специализираната прокуратура и съдът да определят кой какво е извършвал, а ние да се придържаме към съществуващото право, което Ви дава възможност да ремонтирате, да поддържате, основно да ремонтирате, текущо да ремонтирате тази ограда. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Изказвания от другата част на залата? Няма.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Слушам внимателно изказванията и от няколко дни – коментарите по тази тема. Откровено Ви казвам, че сме се превърнали в сапьори – не ние, а Вие, управляващите народни представители, защото нашата работа и днес е да търсим и да се предпазим от взривяването на поредната мина. Законът за обществените поръчки, който ни предлагате да приемем, е поредната мина, защото той по нищо не се различава от скандала с продажбата на ЧЕЗ.
Какво имам предвид? 250 милиона и повече бяха изхарчени по тази ограда. Терминът, под който българските граждани вече я познават, е „златната ограда“. Днес сме на път да създадем „златната дупка“, защото тази промяна в Закона е нищо друго освен да санираме една грандиозна кражба. Нищо повече! И в сега действащия Закон за обществените поръчки – всеки, който се занимава с него, знае, пределно ясно му е, че в него има хиляди възможности да се избере изпълнител на пряко договаряне – било поради форсмажорни обстоятелства, било да се направи рамково споразумение. Кому е нужно това? Отговорът е един и е много простичък: в момента се прави опит именно да се санира, да се покрие, да се скрие, пак казвам, една грандиозна кражба. Това е нищо друго освен днес да създадем – така ще го кръстим – „Закон за създаването на златната дупка“, защото искаме да създадем една огромна златна дупка. Това е положението. Моля да удължите времето на групата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания?
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми колеги! Ако това беше еднократен акт, можеше да го разгледаме като грешка, но всъщност това е визията на управляващите не само за оградата. Помним, че в това Народно събрание гласувахме отпадане на съдебни инстанции, сега гласуваме отпадане на процедури. Няма да преувелича, ако кажа, че на управляващите им пречи правният ред, пречи им правовата държава. Да, по-лесно е да не провеждаме поръчки, по-лесно е еднолично да решаваме. Общото между оградата, както се изказа и колегата, и скандалът в енергетиката, е всъщност отношението на управляващите към проблеми от значение за националната сигурност. Ако за ЧЕЗ вече се изговори достатъчно и тепърва ще се говори, тук трябва да кажем следното: визията на управляващите е решенията да се взимат на тъмно и еднолично.
Какво имам предвид? Напомням изказване в Правната комисия на областния управител на Бургас. На въпрос на народни представители как ще се гарантира най-доброто качество и най-добрата цена, той отговори: „Аз предпочитам да работя със стари фирми, дето съм им взел страха.“ Аз – казва той.
Това ли е процедурата, с която ще харчим парите на българските граждани, при положение че колегата Милков преди малко ясно изложи тезата, че и в момента съществува ред такива решения да бъдат взети? Така ли ще управляваме България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Реплики към господин Божанков?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божанков! Вашата работа днес, а и не само Вашата, и моята, и на преждеговорившите е: „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?!“ Изумен съм от бездушието на управляващите, на вносителите. Не вземат дума по тази тема. Траят си, мишкуват и се прикриват единствено под мотива „некомпетентност на МВР и некомпетентност на възлагащите“.
Уважаеми! Какво правим тогава? За какво гласуваме тук закони? За какво назначавате областни управители, министри, заместник-министри и каквито се сетите, и се прикривате зад тяхната некомпетентност? Уволнете ги, да му се не види! Вземете отношение по тази тема и спрете този закон.
Господин Божанков, Вие не можахте да ги убедите. Опитайте се още малко да им обясните на тези хора, че този закон не трябва да се приема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Реплика, колеги. Макар да правим всичко възможно да се въздържаме на необоснованите атаки, очевидно трябва да Ви се отговори. Няма смисъл да си правите мними реплики – имате достатъчно време да възразявате.
Не съм съгласен, че в мълчание и в мишкуване ли, сме предлагали тези промени. Колеги, три часа обсъждахме този законопроект в Правната комисия. Като председател на Правната комисия Ви осигурих присъствието и на тримата областни управители. Интервюирахте ги, разпитвахте ги както намерите за добре, за да имате възможност за пряк досег до източниците, до органите, които биха прилагали този закон. Мисля, че областните управители Ви убедиха и в процедурните основания, и в логиката на действията, които са предприемали и досега.
Не повтаряйте и твърдението, че сме казали, че администрацията нямала опит. Прегледах мотивите, прегледах и оценката. Това са свободни интерпретации и моля да не злоупотребявате така елементарно и повърхностно. Ако на колегите им липсва нашето становище, ще повторя огромна част от нашите аргументи в дебата на Правната комисия и от позициите на областните управители. Оставихме Ви да говорите сами, моля Ви, не злоупотребявайте с истината и с вниманието на залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Друга реплика? Няма.
Господин Божанков, имате думата за дуплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов! Много точно: „Оставихме Ви да си говорите сами“, както много пъти правите – оставяте опозицията да си говори сама. Дезертирате от дебата! Не само от този дебат.
По отношение на репликата Ви – тя не беше лично към мен, направихте реплика на четири, пет човека едновременно.
Господин Кирилов, ако се върнем към дебата в Правната комисия – изказването на Вашите областни управители, не мисля, че е във Ваш интерес. Ще си позволя да Ви го напомня: „Аз предпочитам да работя с фирми, дето съм им взел страха!“ Тази ли процедура ще използваме, за да гарантираме на българите, че техните пари, нашият обществен ресурс се изразходва по най-оптималния начин? (Реплики.) Прочетете го от стенограмата, ако сте го забравили. Аз лично считам за ненормален този начин за разходване на средства и ненормално отношение към националната сигурност на България. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Други изказвания?
Имате думата, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както става ясно, ние, от Българската социалистическа партия, няма да подкрепим този законопроект като философия, идеи и насоченост, заради това, че не виждаме абсолютно никаква целесъобразност в него.
В този законопроект определено липсва състезателно начало и както става ясно от него – заинтересовани лица са само и единствено областните управители в лицето на държавата, и неизвестно кой. Казвам „неизвестно кой“, тъй като се минава на пряко договаряне.
Под благовидния предлог за национална сигурност ние влизаме в една колизия с останалата част от законодателството и за пореден път ни се предлага договаряне на четири очи и създаване на корупционна среда.
Оставам с едно впечатление, че сега действащият Закон за обществените поръчки и всички правилници и наредби към него по-скоро пречат, отколкото да помагат на изпълнението и строежа на тази ограда. Какво имам предвид?
В Закона има установени минимални гаранционни срокове, чиято продължителност зависи от обекта на строителство. Например в резултат на бързите действия, които е трябвало да се предприемат, не е било изискано „гаранция на земната повърхност под обекта“ и ние това не го натякваме, въпреки че това беше причината впоследствие да има пропадане на основата на препятстващото съоръжение, примерно на Малко Търново.
Участниците в строителния процес – възложител и строител, могат да се споразумеят за други срокове за съответния строителен обект в договора между тях, но както забелязваме в настоящия случай – тези срокове са намалени.
Най-много платени средства за оградата са на територията на област Бургас, където до лятото на 2017 г. са сключени договори за около 108 млн. лв., без да бъде проведена абсолютно никаква поръчка, следствие на което ДАНС в своя доклад прецени, че са нарушени условията по контрола и са завишени цените, в резултат на което има образувано и досъдебно производство, за което ние в момента, не разбирам защо, се правим, че не разбираме за какво става въпрос, а именно – цената, на която армията изгражда защитното съоръжение, е от порядъка на около 250 хил. лв. на линеен километър. И в единия, и в другия случай, тоест когато армията изпълнява защитното съоръжение, и сега възложител е Министерството на вътрешните работи. Възложител и съответно структурата, която стопанисва това съоръжение, е пак МВР.
Проектът, по който се изпълнява защитното съоръжение, се изработва въз основа на задание на МВР, тоест разликите в този смисъл имат значение, но това така или иначе е избор и резултат от решението на Министерството на вътрешните работи.
Дълбоко се съмнявам, че тези разлики определят четири пъти по-висока цена на линеен километър. Разбира се това е вече въпрос, който тепърва ще се доказва от Прокуратурата.
На мен ми е интересно защо при положение че миграционният натиск е спаднал, както каза колегата Митев, а сега чуваме и от вицепремиера, дано това да е така, че вече клони към нула, се предприемат тези екстремни мерки? Или натискът продължава, или да се възползват от сега действащото законодателство, а именно, че когато въведеният обект в експлоатация по надлежния ред – по реда на чл. 177 от Закона за устройство на територията, обектът е от първа категория „от национално значение“, следва ремонтните дейности да се извършват от фирмата изпълнител, гарантираща качеството на изработка и материала.
Естествено това ни прехвърля и към чл. 178: при нарушение на ал. 1 и ал. 4, свързани с отбрана и сигурност на страната, съответният министър, в случая министърът на МВР, с мотивирана заповед забранява ползването му или строежа на обекта, и разпорежда необходимите действия по привеждането му в съответствие.
Аз бих искал да Ви направя един сравнителен анализ, като Ви дам заданията за две огради, а именно: и за двете огради договорът е подписан на 8 април 2016 г. И при двете трябва да се оказва текущ контрол при изпълнение на договора, без това да пречи на самостоятелността на изпълнителя, но за едната ограда има утежняващо условие: „както и да тества доставените компоненти за съответствие с техническото им задание“.
Друго нещо пак по двете огради: „да изисква от изпълнителя сертификати за произход на материали, влагани в строителството“, тоест използвана е императивна форма. При другата ограда се използва същото, но с пожелателен характер: „изпълнителят да предостави на възложителя“.
За едната ограда отново има утежняващи условия: „гаранционните срокове на извършените ремонтни дейности са 10 години и започват да текат от деня на подписването на Акт образец 15“, докато във втория случай гаранцията е намалена с пет години.
Само да Ви кажа, че по-утежнените условия естествено не са за оградата по границата, а са за ограда, която се изгражда по източната граница на парцела на къмпинг „Чайка“, като възложител е Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“.
В резултат на всичко изброено до момента може би наистина националната ни сигурност е застрашена предвид критериите, които са използвани при строежа на оградата и още повече – сега, както научихме, Държавна агенция „Национална сигурност“ не си върши работата, прави кабинетни разследвания и изобщо – кое е сигурно в нашата държава? Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Реплики? Реплики има ли към господин Байчев? Няма.
Изказвания?
Имате думата за изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Във връзка с така направеното предложение – скорострелно, извънредно като законодателство, за промяна в Закона за обществените поръчки, така както, между другото, се оказа, че извънредно ще променяте и Закона за енергетиката, ми направи впечатление в мотивите този прах в очите на народните представители, а и чрез нас – към българското общество, статистиката, която използвате, за да аргументирате направеното предложение.
В 2015 г. 95 хиляди граждани преминават през територията на Република България, в 2016 г. – 42 хиляди, 2017 г. – 8 хиляди. За да е ясно на всички, става въпрос за чужди граждани, които не преминават само през държавната граница, която е защитена с охрана и инженерно-възпрепятстващо съоръжение, но и през гранично-пропускателните пунктове. И Ви обръщам внимание, че и към днешна дата, и сега, основният поток е през тези гранично-пропускателни пунктове.
И понеже ми прави впечатление, че в залата присъства представител на Министерството на вътрешните работи, но всъщност Вие защитавате така предложения Законопроект, въпреки че сте вицепремиер, отговарящ за националната сигурност и за МВР – Вашият колега Красимир Каракачанов, не сте вътрешен министър, явно, че работите в екип, и Ви призовавам да обърнете внимание именно на организацията на работата на гранично-пропускателните пунктове, където не е приложен методът за проверка на една линия и има пропуски, и преминават нелегално чужди граждани.
Тъй като и в самите мотиви сте записали, уважаеми колеги вносители, че по своя характер инженерно-възпрепятстващото съоръжение е част от системата за опазване и охрана на държавната граница, какво значи „ е част“? И колко голяма част?
Господин Вицепремиер, Вие така – мимоходом, преминахте през процедурата, с която се изгражда интегрираната система за наблюдение на държавната граница, която не е изградена, която е основната част, гарантираща и обезпечаваща сигурността на държавната ни граница.
Пак Ви призовавам, като работещи в екип, Вие лично се ангажирайте с изграждането – цялостно, на тази интегрирана система, след като сте загрижен за това инженерно-възпрепятстващо съоръжение, тип „ограда“, за да не будите съмнение, че Ви интересува само това възпрепятстващо съоръжение, а Ви интересува действително опазването на държавната граница. Става въпрос за голям периметър. По-малка част от държавната граница е изградена, господин Цветанов я открива като вътрешен министър.
Доколкото се запознахме от отговори на министъра на вътрешните работи – има проблем с поддържането на изградената част, но все пак имайте в предвид, че ще е озадачаващо, ако предложите и включително изграждането на интегрираната система за наблюдение да минава по този ред – без обществени поръчки, без да има конкурсно начало, защото, както чухте от колегите, изключително притеснително е.
Няма как да успокоите нас и обществото, че няма корупционен елемент, че не създавате корупционна среда. Още повече, че това е пряк удар срещу премиера, срещу Бойко Борисов, тъй като областните управители се назначават еднолично с негов акт. Лично Бойко Борисов назначава областните управители. (Реплика от докладчика Данаил Кирилов: „Става с решение на Министерския съвет.“)
Възможно е Вие да ги препоръчвате. Дали гарантирате за тях? Самият Бойко Борисов прави предложението за Министерски съвет. Никой не възразява и той носи отговорността Вие да не би да създавате условия назначените от Бойко Борисов областни управители пряко да рефлектират с действията си върху неговия авторитет. С тази корупционна среда, с която давате възможност, предложеният текст дава възможност, Вие или смятате, че е необходимо да открехнете вратата без обществени поръчки и занапред да се възлага и да се разходва публичен ресурс, или слагате динена кора на Бойко Борисов. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Има ли желаещи за други изказвания?
Ако няма желаещи за други изказвания, закривам дебата и подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-8, внесен от народните представители Данаил Кирилов и Христиан Митев.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 103, против 65, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Благодаря Ви за участието в заседанието днес, господин Вицепремиер.


Уважаеми народни представители, продължаваме с втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО ОТ КИГАЛИ НА МОНРЕАЛСКИЯ ПРОТОКОЛ ЗА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО НАРУШАВАТ ОЗОНОВИЯ СЛОЙ.
Вносител е Министерският съвет на 9 февруари 2018 г.
Доклад на Комисията по околната среда и водите – госпожо Василева, моля, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване процедура за допуск в залата за господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 4, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете господин заместник-министъра да влезе в залата.
Моля, продължете с доклада, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, № 802-02-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2018 г.
На заседание, проведено на 22 февруари 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, № 802-02-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2018 г.
На заседанието от страна на Министерството на околната среда и водите присъстваха: Красимир Живков – заместник-министър, Георги Михайлов – началник-отдел „Опазване чистотата на въздуха”, и Деница Спасова – главен експерт в отдел „Опазване чистотата на въздуха”.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Красимир Живков, който посочи, че с Решение № 84 от 9 февруари 2018 г. на Министерския съвет в Народното събрание е внесено предложение за ратифициране на изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. Монреалският протокол е ратифициран с Указ на Държавния съвет на 17 октомври 1989 г. и влиза в сила от 18 февруари 1991 г., като в периода 1998 – 2002 г. са извършени още няколко ратификации – на Лондонските, Копенхагенските, Монреалските и Пекинските изменения.
Господин Живков обърна внимание, че по време на 28-та среща на страните по Монреалския протокол (Кигали, Руанда) през октомври 2016 г. е прието решение за изменение на Монреалския протокол (Изменението от Кигали), с което се въвеждат мерки за поетапното намаляване на производството и употребата на някои флуоро-въглеводороди (HFC), целящи ограничаване въздействието на тези вещества по отношение на изменението на климата. Основните очаквани резултати от измененията от Кигали, посочени от господин Живков, са: поетапното намаляване на производството и употребата на някой флуоро-въглероди с цел ограничаване на въздействието на тези вещества върху климатичните промени, като за държавите – членки на Европейския съюз, в това число и България, намаляването трябва да се извърши през периода 2019 г. – 2036 г. Към 2036 г. намалението на производството и употребата на флуоро-въглероди трябва да намалее с 85% спрямо базовата им стойност; въвеждане на лицензионни системи за внос и износ на HFC; извършване на мониторинг и докладване на количествата произвеждани и употребявани флуоро-въглеродни вещества; въвеждане на забрана на търговията с флуоро-въглероди на всички страни, които не са ратифицирали решенията от Кигали, която ще влезе в сила от 1 януари 2033 г.
Господин Живков обърна внимание, че с изключение на забраната за търговия през 2033 г., измененията в Кигали ще влезнат в сила от 1 януари 2019 г., тъй като броят на държавите, които са ратифицирали вече измененията, надвишава минималния брой, който е 20, и Европейският съюз е поставил условие тези изменения да бъдат приети от страните до края на 2018 г. Европейското законодателство по флуоро-съдържащите парникови газове установява по-строги изисквания по отношение на поетапното намаляване на флуоро-въглерода до 2030 г., като процентно, след 2030 г., ще бъде анализиран Регламент № 517/ЕС/2014 за предприемане на конкретни мерки за намаляването след 2030 г.
Заместник-министърът посочи още, че компетентен орган по измененията и решенията от Кигали е министърът на околната среда и водите, като не се предвиждат промени в националното законодателство за транспониране на Регламент № 517/2014 г. и няма да бъдат засегнати предприятията, търговците, вносители, износители, производители, сервизни техници, фирми, както и оператори на оборудване с транспонирането на тази директива.
Отношение по Законопроекта взеха народните представители: Атанас Костадинов, който посочи, че последователните, поетапни и усърдни действия на озоновия Секретариат на ЮНЕП дават резултати, държавите вече стъпват на задължителната законова рамка и тези промени трябва да бъдат подкрепени; Ивелина Василева, която обърна внимание, че усилията на организацията към ООН са изключително ефективни през годините и вече дават резултат и такъв документ няма как да не бъде подкрепен. Тя зададе и въпрос относно въздействието върху бизнеса и тяхното становище, както и за финансовото въздействие по отношение на членския внос по Монреалския протокол, получил отговор от господин Живков; Румен Георгиев, който зададе въпрос относно включването на темата в дневния ред на Европредседателството, получил отговор от господин Живков, че няма такива ангажименти, и допълнен от господин Михайлов, че по-голяма част от страните членки вече са ратифицирали измененията; Николай Пенев зададе въпрос относно ангажиментите по мониторинг и контрол, получил отговор от господин Живков.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по околната среда и водите с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, № 802-02-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Кой ще представи доклада на Комисията по външна политика?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСТИН ТАНЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, № 802-02-5 от 9 февруари 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 февруари 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2018 г.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите.
Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, към Виенската конвенция за защита на озоновия слой е международен договор между 197 страни, имащ за цел да предотврати изпускането в атмосферата на вещества, разрушаващи озоновия слой в стратосферата на Земята.
Той е създаден през 1987 г., а за България е в сила от 1991 г.
Народното събрание е ратифицирало предишните изменения, нанесени в протокола. Новите изменения на протокола от 15 октомври 2016 г. са приети в Кигали, Руанда, но се предвижда да влязат в сила на 1 януари 2019 г., ако към този момент поне 20 държави са ратифицирали измененията. Към момента вече 25 държави са ратифицирали измененията, от които 7 са държави – членки на Европейския съюз.
Измененията предвиждат поетапно намаляване на производството и употребата на някои флуоровъглеводороди, използвани досега в климатици, хладилна техника и други технологии. Целта на протокола е да се поощрят страните при производството на такава техника да заместват тези хидрофлуорокарбони с други вещества, които са щадящи за озоновия слой.
Предвижда се въвеждането на лицензионни режими за внос и износ на такива вещества. А за страните, които към 1 януари 2033 г. не са ратифицирали измененията, се предвижда и забрана на търговията с такива вещества от страна на държавите – страни по споразумението.
САЩ и Европейският съюз ще започнат да прилагат тези мерки от 2019 г., с намерение целите да бъдат постигнати към 2036 г. За други развити страни този период ще е 2020 – 2036 г. За развиващите се страни периодите са съответно 2024 – 2045 г. и 2028 – 2047 г.
За страните от Европейския съюз постепенното намаляване на производството и употреба на халогенирани флуоровъглеводороди е осигурено чрез Регламент (ЕС) № 517/2014 г. Въз основа на този регламент след 2022 г. ще бъде направен преглед на ситуацията в страните – членки на Европейския съюз, и ще бъде определен график за намаляване в периода до 2030 г. Формата и средствата за подаване на доклада са определени с Регламент № 1191/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, съответно и Регламента за изпълнение № 2017/1375 за изменението му.
За Република България компетентен орган по прилагането на Монреалския протокол е Министерството на околната среда и водите. Ратифицирането на измененията няма да доведе до промени в нашето национално законодателство, нито ще наложи увеличаване на административната тежест за изпълнението му.
Очаква се ратификацията на споразумението за измененията в протокола да доведат до увеличаване на членския внос на Република България с 15 до 40% спрямо членския внос в периода 2015 – 2017 г. Възможно е в следващия период членският внос да продължи да се увеличава. Тези разходи за България ще бъдат осигурявани чрез бюджета на Министерството на околната среда и водите. Научните изследвания на озоновия слой в стратосферата на Земята показват, че така наречените озонови дупки над полюсите на планетата започват да намаляват, което показва, че предприетите досега мерки за ограничаване на емисиите на газове, разрушаващи озоновия слой, дават резултат.
При успешното прилагане на измененията на Монреалския протокол от Кигали, целящи намаляване за развиващите се страни с 80% – до 2045 г. и 85% за развитите страни – до 2036 г. на такива вредни емисии, прогнозата е, че това ще предотврати повишаването на глобалната температура на планетата с 0,5 градуса по Целзий до 2100 г. Освен това прилагането на тези изменения ще насърчат внедряването на нови технологии, които ще бъдат по-малко енергоемки и ще бъдат по-ефективни от досега използваните такива.
След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „за“ Законопроекта гласуваха 14 народни представители, без „против“ и „въздържали се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, № 802-02-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, № 802-02-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2018 г.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Процедура – госпожа Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде разгледан и на второ гласуване Законопроектът за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Не виждам други мнения.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за второ гласуване на внесения законопроект.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„Закон за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой.
Член единствен. Ратифицира Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, прието на 15 октомври 2016 г. в Кигали, Руанда.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта или по-скоро Закона за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към следваща точка от програмата:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 23 януари 2018 г., приет на първо гласуване на 8 февруари 2018 г.
Доклада на Комисията по земеделието и храните ще представи госпожа Ирена Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура за допускане до залата на професор Васил Николов – председател на Селскостопанската академия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, поканете професор Николов.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2018 г., приет на първо гласуване на 8 февруари 2018 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя и от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По параграф 1 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Селскостопанската академия е национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите за научни изследвания, за научно-приложна, иновативна и образователна дейност в областта на земеделието и храните.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Селскостопанската академия е юридическо лице със седалище София и съставя, изпълнява и отчита бюджет като част от консолидираната фискална програма по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси.“
3. В ал. 4:
а) в т. 1 думата „субсидии“ се заменя с „трансфери“;
б) в т. 4 накрая се добавя „помощи и други безвъзмездно получени средства“.
4. Създават се нови ал. 5 и ал. 6:
„(5) Лицата, които предоставят безвъзмездно помощи и средства на Селскостопанската академия, подават декларация за произход на средствата съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(6) Бюджетът на Селскостопанската академия и отчетът за неговото изпълнение се приемат от управителния съвет.“
5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея след думата „училища“ се добавя „и научни организации“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текст на § 1.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2 (1) Министърът на земеделието, храните и горите провежда политиката на държавата за развитие на научноизследователската, научно-приложната, експерименталната и производствената дейност в областта на земеделието и храните.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на образованието и науката осъществява контрол върху дейността на Селскостопанската академия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2 с текст, който се предлага от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
По § 3 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 – 4 се изменят така:
„(1) Органите на управление на Селскостопанската академия са:
1. председателят;
2. управителният съвет.
(2) Председателят на Селскостопанската академия е хабилитирано лице, което се назначава и освобождава от министър председателя по предложение на министъра на земеделието, храните и горите.
(3) Председателят на Селскостопанската академия:
1. представлява академията;
2. ръководи и организира дейността й;
3. свиква и ръководи заседанията на управителния съвет;
4. изпълнява и други правомощия, свързани с дейността на Селскостопанската академия.
(4) Управителният съвет се състои от председател и 8 членове. Председателят на Селскостопанската академия е и председател на управителния съвет. Членове на управителния съвет могат да бъдат хабилитирани лица от Селскостопанската академия."
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Членовете на управителния съвет се назначават от министъра на земеделието, храните и горите по предложение на председателя на Селскостопанската академия.“
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „Председателят на управителния съвет" се заменят с „Председателят на Селскостопанската академия".
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми колеги, по време на първото четене, аз обърнах внимание на § 3, ал. 2, което ме притеснява, че с така направената промяна в управлението, след като премахваме в управителния съвет така наречените външни представители, тези девет представители – двама от БАН, Лесотехническия университет, Аграрния, Тракийския, с тези промени се притеснявам, дали няма да засилим политическото за сметка на научното? Тоест с направеното предложение в Комисията по земеделие ни се обясняваше, че досега Селскостопанската академия била затворена, че имало случаи, в които се дублират проекти с други университети, с БАН.
Питам аз: след като е имало до този момент представители на тези институции, как така е ставало дублиране? Нали затова са тези управителни съвети, за да се види по даден проект кои ще кандидатстват, дали заедно ще кандидатстват по някой по-голям научен проект? А с така направените промени, напротив, струва ми се, дали сега Селскостопанската академия не се затваря в себе си, защото как ще знаят тези осем представители в така наречения управителен съвет, да кажем БАН в сферата на земеделието дали няма да кандидатства заедно със Селскостопанската академия, или Тракийския университет, или Лесотехническия?
Това е моето притеснение и се надявам, че колегите са мислили, когато са го предлагали. Отново казвам, надявам се политическият елемент да не се засили, тъй като и тези осем представители на управителния съвет ще бъдат предлагани от председателя на Селскостопанската академия. Тоест получава се един затворен кръг, вместо да има едно широко обсъждане от хората, които се занимават с наука в научните центрове в страната. Това е моето притеснение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване два текста.
Първи текст – текст на вносителя за § 2, който става § 3 и който се подкрепя от Комисията, и втори текст – редакцията, която предлага Комисията на текста на §3, който става § 4.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „съвет“ се добавя „на Селскостопанската академия“.
2. В ал. 2 след думата „съвет“ се добавя „на Селскостопанската академия“.
3. Алинея 3 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 4, който става § 5.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думата „председателят“ се добавя „на Селскостопанската академия“.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Изпълнителното бюро продължава да изпълнява своите функции и след изтичането на мандата на председателя до назначаването на ново ръководство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 5, който става § 6.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 6 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „институти“ се добавя „и научни центрове“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) За осъществяване на експериментално-производствената, приложната и научно-приложната дейност на Селскостопанската академия към нея се създава държавно предприятие „Научно-производствен център“. Предприятието е юридическо лице със седалище София, със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Дейността по съхранение и опазване на културно-историческото наследство в областта на земеделието се осъществява от Националния земеделски музей, който е юридическо лице на бюджетна издръжка и се ръководи от директор, назначен от председателя на Селскостопанската академия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 6, който става § 7.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. Структурните звена по чл. 6, ал. 1 се ръководят от директори, които са хабилитирани лица и се избират чрез конкурс за срок 4 години.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 7, който става § 8.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 9.
По § 8 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „държавните предприятия“ се заменят с „държавното предприятие“;
б) в т. 1 след думата „работа“ се добавя „и научно-приложна дейност“.
2. Създават се ал. 2 – 8:
„(2) Държавното предприятие по ал. 1 може да осъществява и други дейности, свързани със или подпомагащи основния предмет на дейност. Средствата и операциите на предприятието се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.
(3) Държавното предприятие има двустепенна структура:
1. централно управление;
2. специализирани поделения.
(4) Директорът на държавното предприятие ежегодно изготвя и предлага на председателя на Селскостопанската академия за утвърждаване годишен план за дейността на предприятието.
(5) Специализираните поделения по ал. 3, т. 2 въз основа на утвърдения годишен план организират и реализират научно-приложна, експериментална, демонстрационна и обслужваща дейност в сътрудничество и на договорна основа с институтите и научните центрове на Селскостопанската академия.
(6) Специализираните поделения по ал. 3, т. 2 се ръководят и представляват от директори, назначени от директора на държавното предприятие за срок 4 години. Специализираните поделения:
1. сключват от свое име и за своя сметка договори в рамките на предоставените им правомощия;
2. водят счетоводство и представят в централното управление годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството;
3. имат банкови сметки и свой печат;
4. са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
(7) Имуществото на държавното предприятие се състои от имущество, предоставено от Министерския съвет, министъра на земеделието, храните и горите, от международни институции, местни и чуждестранни физически, юридически лица и други организации, както и от имущество, придобито от предприятието в резултат на дейността му.
(8) Устройството, организацията и дейността на държавното предприятие по чл. 6, ал. 2, както и наименованията, седалищата и районите на дейност на неговите специализирани поделения се определят с правилника по чл. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, отново искам да обърна внимание, тъй като се прокрадва в научните среди – от научните центрове, от опитните станции, притеснение за земите, за терените в тези опитни станции, които в момента се обединяват. Доколкото сме запознати, в момента тече инвентаризация.
Обръщам внимание, тъй като тук специално записваме, че в § 9, ал. 2, т. 5 специализираните поделения въз основа на утвърдения годишен план организират или реализират научно-приложна, експериментална, демонстрационна и обслужваща дейност. Да не се окаже в един момент, че част от опитните станции няма да имат земи, терени, върху които да правят тези научни експериментални опити и дейности. Затова обръщам внимание върху този факт – внимателно да се наблюдават тези процеси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Има ли други реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 8, който става § 9.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 9 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „държавните предприятия“ се заменят с „държавното предприятие“;
б) в т. 3 думите „съответното държавно“ се заменят с „държавното“.
2. Алинея 2 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 9, който става § 10 със съответната редакция по Доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. В чл. 11 ал. 3 думата „академията“ се заменя със „Селскостопанската академия“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на § 10, който става § 11 в редакцията на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 11 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Управителният съвет на държавното предприятие по чл. 6, ал. 2 се състои от трима членове, включително директора на предприятието.
(2) Председателят на Селскостопанската академия назначава директора и членовете на управителния съвет на държавното предприятие и сключва с тях договори за управление при условия и ред, определени в правилника по чл. 8. Договорите за управление с членовете на управителния съвет се сключват за срок 4 години.
(3) Председателят на Селскостопанската академия:
1. освобождава от отговорност по договорите за управление директора и членовете на управителния съвет на държавното предприятие;
2. утвърждава годишния план на държавното предприятие;
3. утвърждава структурата, длъжностното разписание и средствата за работна заплата на държавното предприятие в съответствие с годишния план;
4. съгласува годишния отчет на държавното предприятие и го представя на министъра на земеделието, храните и горите;
5. предлага на министъра на земеделието, храните и горите предприемане на действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост;
6. осъществява и други функции, определени в правилника по чл. 8.
(4) Управителният съвет на държавното предприятие:
1. разработва стратегии за развитие на експерименталната, демонстративната и производствената дейност;
2. разработва годишния план на държавното предприятие;
3. осъществява и други функции, определени в правилника по чл. 8.
(5) Директорът на държавното предприятие:
1. представлява предприятието пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. осъществява оперативното ръководство на предприятието;
3. сключва договори за дейностите, извършвани от предприятието;
4. изготвя и представя за съгласуване от председателя на Селскостопанската академия годишния отчет;
5. изготвя и представя годишен доклад за дейността на предприятието;
6. прави предложение за бракуване на дълготрайни материални активи;
7. изпълнява и други функции, свързани с управлението на предприятието, определени в правилника по чл. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 11, който става § 12 в редакцията на Комисията, която току-що чухте.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Държавното предприятие по чл. 6, ал. 2 не може да учредява ипотеки и залози върху предоставеното му за управление имущество.
(2) Имуществото на държавното предприятие не може да служи за обезпечаване задължения на трети лица.
(3) Държавното предприятие не може да участва в търговски дружества, както и да създава такива.
(4) Държавното предприятие може да кандидатства по оперативни програми и научноизследователски проекти, както и по международни, национални и регионални търгове и програми и може да бъде равнопоставен участник в процедури по Закона за обществените поръчки.
(5) Срещу държавното предприятие не може да се открива производство по несъстоятелност.
(6) Държавното предприятие отговаря за задълженията си до размера на предоставеното му за управление имущество.
(7) Държавното предприятие не подлежи на приватизация.
(8) Дейността на държавното предприятие, както и имуществото му не могат да бъдат обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 13.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 12 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в редакцията на § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 13 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението и предложението на Комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 13 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в систематичното му място в § 20.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преди да продължим със следващия текст, моля да поздравим гостите в Народното събрание днес. Те са ученици от училище „Емилиян Станев“ – град Велико Търново. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 14 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Венка Стоянова и народния представител професор Светла Бъчварова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. (1) От датата на вписването му в търговския регистър Държавно предприятие „Научно-производствен център“ е правоприемник на активите и пасивите, както и на архива на държавните предприятия, както следва:
1. Опитна станция по земеделие – Видин;
2. Опитна станция по земеделие – Лом;
3. Опитна станция по кайсията и земеделието – Силистра;
4. Опитна станция по соята – Павликени;
5. Опитна станция по земеделие – Лозница;
6. Опитна станция по земеделие – Хан Крум;
7. Опитна станция по лозарство и винарство – Варна;
8. Опитна станция по земеделие – Поморие;
9. Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик;
10. Опитна станция по земеделие – Сливен;
11. Опитна станция по тютюна – Хасково;
12. Опитна станция по земеделие – Кърджали;
13. Опитна станция по лозарство – Септември;
14. Опитна станция по картофите – Самоков;
15. Опитна станция по земеделие – Ямбол;
16. Система за агропазарна информация САПИ – София.
(2) От датата на вписването в търговския регистър на Държавно предприятие „Научно-производствен център“ се заличава регистрацията на съответните държавни предприятия по ал. 1.
(3) Трудовите правоотношения със служителите от държавните предприятия по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като председателят на Селскостопанската академия професор Николов е тук, обръщам се с призив към него. В § 15, колеги, бяха изчетени опитните станции и виждате с каква палитра държавата разполага във всяко едно отношение – и земеделие, и лозарство, и животновъдство. В същото време ние внасяме почти всичко от чужбина. Едва 15% е българско производство.
Молбата ми, и на моите колеги от парламентарната група на „БСП за България“, е Селскостопанската академия с този научен потенциал, с който разполага, да направи така, че изхранването на нацията да бъде на първо място с наша българска продукция, както беше допреди време.
Професор Николов, това ми е молбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Всъщност отправихте молба към професор Николов. Надявам се той да е чул тази молба.
Има ли реплики към изказването на господин Георгиев? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме текста на § 14, който става § 15 в редакцията на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 15 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители – в § 15, т. 1 се създават т. 5 и 6.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на т. 5, а по т. 6 предложението е оттеглено в залата.
Предложение от народния представител Венка Стоянова и народния представител професор Светла Бъчварова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. (1) Считано от 1 април 2018 г.:
1. Държавно предприятие – Опитна станция по бубарство и земеделие – Враца, се преобразува в Научен център по бубарство – Враца, към Селскостопанската академия;
2. Държавно предприятие – Опитна станция по земеделие – Търговище, се преобразува в Научен център по земеделие – Търговище, към Селскостопанската академия;
3. Държавно предприятие – Опитна станция по земеделие – Средец, се преобразува в Научен център по земеделие – Средец, към Селскостопанската академия;
4. Държавно предприятие – Опитна станция по животновъдство и земеделие – Смолян, се преобразува в Научен център по животновъдство и земеделие – Смолян, към Селскостопанската академия.
(2) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на държавните предприятия по ал. 1 преминават към Селскостопанската академия.
(3) Трудовите правоотношения със служителите от държавните предприятия по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 15, който става § 16, в редакция на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. (1) Считано от 1 април 2018 г.:
1. Експериментална база – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен, се преобразува в научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен;
2. Експериментална база – държавно предприятие към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян, се преобразува в научно звено – експериментална база към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян.
(2) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на държавните предприятия по ал. 1 преминават към съответния институт.
(3) Трудовите правоотношения със служителите от държавните предприятия по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 16, който става § 17, в редакция на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 17, който става § 18.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на § 18, който става § 19.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията предлага да се създаде § 20:
„§ 20. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие със Закона правилника по чл. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на последния § 20.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
С това приехме на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия с вносител Министерският съвет.
Предлагам второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност да бъде след почивката.
Едно съобщение:
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата: „Епопея на незабравимите български опълченци“. Фотографската експозиция е посветена на 140 години от Освобождението на България.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 2 февруари 2018 г.
Заповядайте, господин Шопов, за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, правя процедурно искане за отлагане на гледането на Законопроекта. Много е важен, особено чл. 7 – тук става въпрос евентуално за това, което в Германия се нарича „гастарбайтери“. От тази гледна точка има голям спор. В момента текат и совалки за достигане на някакво съгласие по въпроса.
В Събранието са дошли представители на работодателските организации и е редно тук, сред нас, да бъдат и представителите на профсъюзите, на диаметрално противоположни позиции. Нещата не са изчистени и от всяка гледна точка е добре гледането на Законопроекта на второ четене да бъде отложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Направено е процедурно предложение.
Още едно процедурно предложение, или? Обратно предложение.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С оглед на факта, че със Закона се въвежда Директива на Европейския съюз, по която текат срокове, и има опасност от наказателна процедура, правя обратно предложение Законопроекта да бъде разгледан в днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Имаме предложение за отлагане на Законопроекта и предложение, което беше обратно на това.
Гласуваме предложението на господин Шопов.
Гласували 90 народни представители: за 27, против 56, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Моля, доктор Адемов, започнете да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Преди доклада на Комисията ми позволете да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика – господин Лазар Лазаров, и държавният експерт в Министерство на труда и социалната политика – Атанас Колчаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Направено е процедурно предложение за допуск до залата на заместник-министър Лазар Лазаров и господин Колчаков.
Гласуваме допуск в залата.
Гласували 104 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 2 февруари 2018 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания за наименованието на Закона и § 1? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона и текста на § 1.
Гласували 98 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение от народните представители Христиан Митев, Данаил Кирилов, Анна Александрова, Борис Ячев, Калин Поповски, Искрен Веселинов и Петър Петров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „по-свободно“ се заменят с „в областта на свободното“, а думите „Глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел“ се заменят със „Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
2. В ал. 3 накрая се добавя „който разглежда всички въпроси във връзка с прилагането на този закон“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, продължете, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Христиан Митев и група народни представители за създаване на нов § 2а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 5, ал. 2 накрая се добавя „освен в предвидените в този закон случаи“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаването на нов § 3 с текста, който беше предложен за добавяне в края на чл. 5, ал. 2.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 по вносител има предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
,,1. В ал. 1, в т. 1 в края на изречението след думата „труда“ в нейната втора употреба се поставя запетая и се добавя „в това число в дирекция ,,Бюро по труда“ по мястото на полагане на труда“.
2. Сегашните т. 1 – 4 стават съответно т. 2 – 5.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 числото „10“ се заменя с „20“, а накрая се добавя „а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто“.
2. В ал. 2 след думите „като командировани“ се добавя „или изпратени“.
3. В ал. 5 думата „продължен“ се заменя с „продължаван общо“, а накрая се добавя „освен в случаите по чл. 33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България“.
4. В ал. 6 след думите „необходими за“ се добавя „регистрация на заетостта и за“.
5. В ал. 11 след думите „пребиваване и работа“ се поставя запетая и се добавя „когато са единен документ“ и се поставя запетая.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Изказвания?
Имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Зад официално заявената цел на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и идеята да въведем Директива 2016/801 на Европейския парламент относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на устно изследване за стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти, се правят опити, особено между първо и второ четене, да се премахнат всички бариери за внос на работници от трети страни. Твърденията и оценките на различни експерти за нуждите на бизнеса от кадри и добрите условия на труд, които ще привлекат работна ръка от трети страни, са безпочвени.
Официалните данни сочат, че достъп до българския пазар на труда през 2017 г. са получили 5156 работника от 52 държави извън Европейския съюз, като близо 4 хиляди са регистрираните за краткосрочна заетост, сезонна заетост и командировани за 10 дни.
Направихме предложение с колежката Виолета Желева с изменение на чл. 7, ал. 1, т. 1 всички работодатели да бъдат задължени, когато искат да наемат работна ръка от трети страни и за длъжности, за които не се изисква българско гражданство, да бъде въведено задължението тези свободни вакантни места задължително да бъдат обявявани в бюрата по труда. Считам, че именно там е мястото, където кандидат-работодателите и безработните в крайна сметка ще се срещнат. Там е мястото, където работодателите са задължени да обявят не само характера и позицията, за която има вакантно работно място. Там е мястото, където работодателят ще обяви, ще осветли съответното възнаграждение, което ще получава работникът.
Не е случаен фактът, че в момента българските безработни лица не ползват бюрата по труда като евентуален инструмент за намиране на работа.
Въпреки всичко в момента имаме 2300 безработни…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: 237 хиляди.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …237 хиляди ме контрира тук господин Адемов, за което му благодаря, което е още по-трагично и само 9100 са обявените работни места в бюрата по труда.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: В държавните бюра по труда.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаеми колеги народни представители, в момента за едно работно място се борят около 23 човека с идеята, че всяко едно от тези обявени работни места в крайна сметка намира своя работник в рамките на месец, най-много – до два.
С привличането и със създаването на предпоставки да внасяме работници от трети страни и с бариерите, които в момента падат по отношение на работници от трети страни, ще създадем предпоставки действително за свободното вакантно работно място да има по-голяма конкуренция. Тя предпоставя отново замразяване размера на заплатите на съответните работници. Защото в момента предпоставката, че 23 работника се борят за едно място предпоставя необходимостта от повишаване на тези възнаграждения. С тези изменения, които правим ние в момента, замразяваме заплатите на българския пазар, защото за тези работници, които идват от Украйна, тези работници, които идват от Молдова, тези работници, които идват от трети страни – при тях стандартът и нивата на възнаграждения са значително по-ниски от тези, които са на българския пазар. Това ще създаде предпоставка да замразим заплатите. Това ли е патриотичното, уважаеми господа, които в 17,00 ч. без 10 минути внесохте тези предложения, които правите по § 3?
Българското законодателство не задължава работодателя да публикува свободните си работни места в бюрата по труда. От това следват няколко проблема. Първо, позволява се разцвет на алтернативни места за търсене на работа, където не се обявяват предлаганите възнаграждения, работното време и другите условия на труд. Поради това работникът не може да направи ясен и категоричен избор и да сравни оферти. Нежеланието да се намеси решително поставя трудещите се в подчинено положение спрямо работодателите.
Второ, няма такава възможност да се създаде ясна картина на пазара колко кадри в каква професия се търсят.
В тази връзка, уважаеми колеги народни представители, не приемайте предложенията, внесени от колегите Патриоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Реплика – доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, моята реплика е в частта, в която Вие искате да задължите работодателите задължително да обявяват свободните работни места. Опитвам се да разбера Вашите аргументи от гледна точка на осветляване и на гласност, само че не можем допълнително да натоварим нашите работодатели с допълнителна административна тежест, първо.
Второ, в никакъв случай не можем да пренебрегнем факта, че елементът „доверие“ между работодателите и работниците, по-скоро безработните, към публичните служби – забележете, отбелязвам - публичните служби по заетост, е на такова ниво, че нито работодателите вярват, че могат да си намерят работна ръка от публичните служби по заетост, нито безработните вярват, че държавните бюра по труда могат да им намерят съответно работа. Ако го няма този елемент на доверие и този елемент на недоверие е доказан в едно изследване на работодателски организации, където посочват, че публичните служби по заетост са на четвърто място по интерес на безработните, тоест работодателите не вярват на бюрата по труда, за съжаление – казвам го с огромно съжаление, от друга страна, безработните не вярват на бюрата по труда, че могат да им намерят съответно работа.
И още нещо, всяка година в рамките на Европейския семестър по отношение на препоръките към Националната програма за реформи на България към Социалното министерство се отправят едни и същи препоръки. Една от тях е, че Европейската комисия настоява за модернизиране на публичните служби по заетост – нещо, което кореспондира с елемента „доверие“.
Докато не се модернизират по начин, по който да бъдат адекватни на очакванията на безработните лица, няма как да очакваме и няма как да задължаваме работодателите задължително да регистрират безработните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Други реплики? Няма.
Дуплика – госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Адемов, благодаря Ви за направената реплика. За мен тя е абсолютно основателна с оглед модернизацията на службите по заетостта. Това наистина е един сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание, защото действително в момента безработните, както и работодателите, не намират аргументи в това да използват бюрата по труда, така както държавата им създава тези възможни предпоставки пред Закона за насърчаване на заетостта. Това не означава, че ние не трябва да върнем доверието по отношение на това, което е регламентирано в Закона за насърчаване на заетостта по отношение на функциите на бюрата по труда в страната. Така че това трябва да бъде една целенасочена политика по отношение създаване на такива предпоставки от държавата, че бюрата по труда да бъдат наистина на първо място и алтернатива за намиране на адекватни работници, намиране, обявяване и осветляване на всички възможни работни места в България, необходими за бизнеса. Защото това ще стимулира възможността на много хора, които в момента са трайно безработни или търсят работа, да използват тези ресурси на държавата.
И още нещо, което искам да добавя. В Правилника за прилагане на трудовата миграция и трудовата мобилност – чл. 4, ал. 1, който препраща към чл. 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, така или иначе регламентира, че предварителното проучване на пазара на труда по чл. 7, ал. 1, т. 1 се извършва от работодателя в национални и местни средства за масово осведомяване, включително в дирекции „Бюро по труда“ по месторабота на работника – гражданин на трета държава.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Нямах време да го кажа.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Така че тази необходимост им е законово регламентирана в момента в действащия правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, остро се противопоставям на така направените предложения в този и в следващите няколко параграфа. Според мотивите на вносителя – Министерския съвет, заявената цел на Законопроекта е въвеждане на Директива 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научни изследвания, научна работа и така нататък.
По първоначалните цели и мотивировката на измененията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от парламентарната група на „БСП за България“ подходихме с разбиране и съгласие и нямахме различия с вносителите.
Но какво се случи между първо и второ гласуване? Уважавани от мен народни представители от парламентарната група на „Обединени патриоти“ и един от ГЕРБ си позволиха, в абсолютно противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да внесат едни предложения, които най-малкото будят недоумение, да не говоря с по-силни думи, че са силна проява на лобизъм. А още по-уважаваната от мен Комисия по труда, социалната и демографската политика си позволи под натиска на същите тези народни представители с мълчаливото съгласие на представителите на Министерството на труда и социалната политика и вицепремиерът по икономическата и демографската политика не само да обсъжда въпреки настоятелното противопоставяне от народните представители, от опозицията и социалните партньори в лицето на синдикатите, но и да гласува, и да ги вкара в работния доклад на Комисията. За да не съм голословен, цитирам чл. 84, ал. 2 от нашия правилник: „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект, не се обсъждат и гласуват“. Ама кой да чете Правилника?!
Сега ми кажете какво общо има това и другите по-нататък предложения с принципа и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект? Ако се спазваха законовите принципи, нямаше да се стигне въобще до разглеждане на тези предложения по същество, а щяха да бъдат отхвърлени по формален повод поради противоречия с правилата.
При приемането на това предложение ще имаме увеличаване квотата на наетите работници от трети държави от 10% на 20% – за големите предприятия, и от 10% на 35% – за малките и средни предприятия. Забележете, никъде не се споменава за висококвалифицирани кадри. Може да са и общи работници.
Надявам се да не Ви убягват от внимание многократно цитираните факти, че делът на малките и средни фирми в България е 99,8%, а през последните 18 месеца само 10 работодатели са поискали да наемат граждани от трети държави над законоустановената квота от 10%, като всички от тях са макро- или малки предприятия. Според мен това въобще не доказва потребност от такава промяна в законодателството.
За да добиете представа какво правим с тези предложения, ще ви дам един пример за голяма фирма с 1000 работници и служители – ще има възможност да се наемат 200 чуждестранни работника, разбира се, нискоквалифицирани, защото няма фирма в България, на която да са й нужни 200 висококвалифицирани работници и които да ги няма в България.
Няма и категорични доказателства, че в България няма кадри, които биха заели свободните позиции. Следя внимателно статистиката на Агенцията по заетостта за безработицата у нас. В момента около 230 – 250 хиляди души са безработните, регистрирани в бюрата по труда. От тях повече от една трета са продължително безработни, а обявените в Агенцията работни места са едва около 15-ина хиляди. Стигам до категоричния извод, че на българския бизнес не му е нужна чуждестранна работна ръка от трети страни. По-скоро става въпрос за опит за трудов и социален дъмпинг в България – убеден съм в това! – да сдържаме растежа на работната заплата, на доходите от труд, че да се плаща по-малко за труд.
И един въпрос за размисъл: защо, като липсва работна ръка в България, нашите работодатели не я наемат от страните – членки на Европейския съюз? Няма ограничение, няма забрани, няма квоти! Защо не държат нормални заплати и да привличат обратно в страната излязлата навън българска работна ръка? Много просто! Вкарваме евтина нискоквалифицирана работна ръка от трети страни, която, тъй като няма друга алтернатива за работа, работи на ниско възнаграждение в рамките на в пъти по-ниско от средното за Европа, а българите заминават да бъдат експлоатирани в други държави, най-вече от Европа.
И тук бих възкликнал към групата на Обединените патриоти: „Много държавнически подход – няма що!“ И какво му е патриотичното на това, още повече че е предложен от Вашата парламентарна група. Само питам за едни приятели, дето гласуваха на последните избори за Вас. Няма да пропусна да отбележа, че по този начин е заобиколен Националният съвет за тристранно сътрудничество, защото предложенията между първо и второ гласуване не е задължително да минават през него. Това не е ли миниране на социалния диалог? (Възгласи от ГЕРБ.)
Като едни от малкото защитници на правата на българските работници и служители сме обезпокоени от такива действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, моля Ви да завършвате.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не подкрепяйте това предложение, направено на тъмно, непрозрачно, лобистко, в противоречие с правилата и в ущърб на българската работна ръка. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Правите решителни крачки към премахване на защитите на пазара на труда. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за изказване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Във връзка с така предложения § 4 в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в чл. 7, ал. 1 – направеното предложение за промени, числото „10“ се заменя с „20“ а накрая се добавя „а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто“.
Ако до този момент не сте чули професионално изразените аргументи на колегите за проблема, който се създава с този текст, Ви обръщам внимание, че пак извънредно в „дванадесет без пет“, между първо и второ четене, с предложение от народни представители изпълнявате поръчка на правителството на Бойко Борисов и лично на Бойко Борисов, и може би наведено, точно повече колеги от „Обединени патриоти“ са направили предложението.
Смятате ли, колеги вносители, и тези, които сте готови да подкрепите това предложение, че в България няма безработни? Вие знаете ли, че с това предложение давате възможност на работодателите да замразят работните заплати, а даже и да ги намалят? С този внос на работници от трети страни Вие, за сметка на безработните българи, давате възможност на българския бизнес, на работодателите, без да има санкционираща или контролираща функция в лицето на синдикатите или на държавата, на тези работни места да работят (реплики) тези, които са готови да конкурират българските труженици.
Обръщате ли внимание на совалките на премиера Борисов? Чувате ли какво говори, или той вече не Ви прави впечатление? Защото Бойко Борисов се среща с българските общности по света и обяснява, че ще създаде условия да се върнат в България, и това, което Вие предлагате, противоречи на намерението на Вашия излъчен премиер.
Прави ми впечатление, че самият Борисов съзира заплаха срещу властта, срещу него, че ще бъде свален заради проблемите, които се създават със сделката с ЧЕЗ, и ни връща към периода февруари 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, придържайте се към темата!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Председател, не ме прекъсвайте, изслушайте ме и ще разберете каква е връзката…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, длъжен съм по Правилник.
КРАСИМИР ЯНКОВ: …с това, което казвам. А тя е именно политиката на доходите през 2013 г. Забравихте ли, че на протестите основният плакат, който носиха българските граждани, изразявайки свободно, демократично волята си, беше: „Долу Дянков, долу ГЕРБ!“ – именно заради политиката на замразените доходи от финансовия министър. И сега Вие залагате капан на това управление. Политиката на замразените доходи, политиката на създадените условия работодателите да намалят работните заплати е големият проблем в България.
Българските граждани живеят мизерно и Вие с всеки закон, пълзящо, създавате условия за задълбочаване на тази мизерия. Нима не разбирате това? Нима смятате, че когато създавате изкуствени скандали и мощната фигура на Борисов с голям гръб, зад която Вие можете да се скриете, ще успокои хората, които мизерстват, които са бедни и стават все по-бедни? Не мислите за тях, колеги. Може да преосмислите с гласуване това свое предложение и да не го приемете.
Призоваваме Ви за това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Янков.
Има ли реплики? Няма.
Доктор Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няма да влизам в това своеобразно противопоставяне между труда и капитала. Разбирам мнението на колегите от „БСП за България“, че застават на страната на труда, но искам да кажа нещо друго: аз и ние от „Движението за права и свободи“ в никакъв случай не искаме да противопоставяме нито безработните, нито труда, нито работодателите, нито капитала, защото за нас е важно да се развиват хармонично както трудът, така и капиталът, в интерес на развитието на българската икономика. Това е най-важният извод, който може да бъде направен от тази дискусия, от този опит за противопоставяне между работници и служители и работодатели.
Нека да се върнем към конкретното предложение. Искам да Ви прочета действащия текст от Закона. На първо място, забележете, много важно условие, че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишават 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, и в тези случаи може да се надвишава тази квота с 10%. Сега какво е предложението? Предложението е тези 10% да нараснат на 20%, а за малки и средни предприятия, съгласно Закона за малките и средни предприятия, малки и средни предприятия са тези, които са с численост на персонала 250 човека, разбира се, има и изисквания за търговския оборот.
За какво става въпрос сега? Когато българският работодател на българския пазар на труда не намери подходящата работна сила, в момента му даваме възможност да търси от трети страни.
В Директивата става въпрос за висококвалифицирана заетост, за научно-изследователски и така нататък, да не изброявам всички елементи от Директивата, но възможността е продиктувана от факта, че на българския пазар на труда не може да бъде намерена тази работна сила.
Ще се опитам с числа да аргументирам това, което казвам. През 2016 г. новоотпуснатите пенсии са 107 хиляди, 107 хиляди са излезли от пазара на труда. Завършилите средно образование са само 54 хиляди. Четири хиляди е броят на нетните емигранти, които са напуснали страната, съгласно националната статистика. На 100 излизащи от пазара на труда, 63 са тези, които влизат на пазара на труда.
Смятате ли, че ако българският работодател на българския пазар на труда може да намери съответната квалифицирана работна ръка, ще тръгне, ако става въпрос за висококвалифицирана работна ръка с тип „синя карта“ – тези с висше образование от трети страни, да плаща една и половина средни заплати минимум, плюс квартира, плюс всички останали разходи за транспорт и така нататък, ако на българския пазар на труда има такива специалисти?
Уважаеми дами и господа, задайте си този въпрос. Що се отнася до възможността за социален или какъвто и да е дъмпинг – вижте Глава трета от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, където в 10 точки са изброени всички елементи на равнопоставеността между всички тези, които влизат от трети страни, и всички тези, които работят на територията на Република България. Така че нека да се замислим не в интерес на работодателите, не в интерес единствено и само на безработните, а да се замислим дали и как българската икономика може да догони европейския ръст на брутния вътрешен продукт, как българската икономика може да направи така, че с помощта на тези висококвалифицирани специалисти и друга работна ръка да догони европейския ръст на брутния вътрешен продукт, защото по-голяма заетост означава по-висок брутен вътрешен продукт, повече приходи в държавното обществено осигуряване, повече приходи в данъчната система.
Ако не си даваме ясна сметка за всичко това, което изброих преди малко, означава, че се подчиняваме на някакъв конюнктурен интерес, който, за съжаление, е против българския национален интерес и интереса на българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер!
Уважаеми доктор Адемов, ние не се различаваме от Вас по разсъжденията си за пазара на труда в България и сме на мнение, че в България наистина липсва квалифицирана работна ръка.
Различаваме се в това, че по този начин, с тези предложения, които смятам, че Вие не подкрепяте в този им вид, но даваме възможност на българската държава да абдикира от задълженията си, например да създаде адекватно за българската икономика образование, да отделя повече пари, включително и в Националния план за действие по заетостта, на повече средства за квалификация и преквалификация на работната ръка в България. Не се съмнявам, че следите много внимателно статистиката на Агенцията по заетостта и за структурата на безработицата. Виждате, че там има сериозна армия и резерв от стотина хиляди безработни, които са с много ниска или пък с неподходяща квалификация за пазара на труда. Защо държавата не насочи усилия и средства в преквалификацията на тези хора, а с лека ръка позволяваме на чужди граждани да влизат в държавата?
Ще изразя още едно съгласие с Вас, че наистина по този начин се създава дъмпинг на работната ръка – такъв дъмпинг, какъвто прави българската работна ръка, която излиза в западноевропейските и другите страни – членки на Европейския съюз.
По това се различаваме в общи линии и се надявам вносителите да размислят и да гласуват против това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Гьоков, далеч не смятам, че ако тези предложения, които се правят, бъдат приети, ще решат всички проблеми на пазара на труда. Далеч съм от тази мисъл и мога да се аргументирам.
През миналата година с европейската карта – тип „синя карта“, в България са намерили препитание и допълнително работа 170 висококвалифицирани специалисти. Тоест няма специалисти и друга работна ръка от трети страни да се юрнат, извинявам се за тази дума, към българския пазар на труда и да го наводнят. Такова очакване едва ли имаме. Освен това съм убеден, че този законопроект, тези промени, които се предлагат, в никакъв случай няма да решат дефинитивно проблемите на пазара на труда, пак повтарям. Това е частична, временна мярка, която се опитва да подпомогне българската икономика в един критичен момент за пазара на труда.
Връщам се назад: в годините, във времето от 1990 г., ако бяха извършени всички реформи в системата на образованието, ако образованието беше на ниво, което да подготвя за българския пазар на труда кадри с необходимата квалификация, с необходимия профил, който да задоволява потребностите на бизнеса, за да се избегне това прословуто разминаване между очакванията на бизнеса и това, което предлага образованието, нямаше да стигнем до това. Казвам това с цялата отговорност на всички правителства от 1990 г. до сега, защото в системата на образованието мерките, които трябва да се предприемат, са непопулярни и затова се изисква политическа воля.
За съжаление, стигнахме ситуация, в която да кърпим със спешни мерки пазара на труда, за да можем да решим проблемите на икономиката.
Молбата ми е всички да се обединим около това, да направим възможното на този етап да подпомогнем българската икономика, защото тя има нужда и има капацитет, ако притежава необходимите човешки ресурси, да генерира по-висока добавена стойност и оттам по-високи доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Веселинов, заповядайте за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа! Имам чувството, че някои колеги от БСП все още живеят във времената на Коминформбюро, Комунистическия интернационал, че работодателите все още ги смятат за криминални престъпници, а пък управляващите за някаква шайка злодеи, които са готови да изпият кръвта на работниците, да им намалят доходите (реплики от „БСП за България“) и да ги осъдят да живеят в мизерия. Мисля, че такива драматични изказвания може да са много ефектни по принцип от трибуната, може да им симпатизират много хора, които са вяли някога по манифестациите червени знамена, но като цяло те са далеч от тематиката по принцип. Ако колегите от БСП са забравили, България е в една ужасна демографска криза, която има своите злокобни последици във всички сфери на обществения живот, защото намаляващото количество на работната ръка и влошаващото й се качество води действително до сериозно препятствие пред икономиката, а пък неработещата икономика не може да позволи растеж на доходи, не може да позволи растеж на заплати, на пенсии и всичко останало. Да развяваме лозунги и да заемаме някакви клиширани тези според мен не е подходящо.
Факт е, че ние имаме 200 хиляди маргинални безработни и всички го знаем. Факт е, че тези 200 хиляди маргинални безработни са продукт на социална система, която беше градена в последните десетилетия, която поощряваше възпроизводството именно на несоциализирани хора. Факт е, че правим първи стъпки да променяме тази тенденция, но доста години ще ни отнемат, за да се справим с нейните зловредни последици.
Като патриоти, като отговорно мислещи хора това, което ние предлагаме, е да погледнем към естествения резерв на българската нация. Става дума за българските общности в чужбина, които не бихме приели да бъдат определяни като хора от Украйна и Молдова, защото са част от нашата национална общност. Затова сме внесли тези поправки, затова проявяваме желание да отворим пазара на труда за хората от български произход, независимо дали чрез този текст, или другите, които въвеждат регистрационен режим и прочие.
Политиката на доходите продължава да бъде наш приоритет и повишаването на доходите продължава да бъде наша цел, като то се гарантира не само от тези 150%, които би трябвало да плати този работодател, но и от растящата минимална работна заплата и от ред други неща, така че да не смесваме всичко в една манджа.
Политиката на доходите на БСП я знаем. Помня времето, когато БСП ни докара до три долара пенсия и четири долара заплата. Това е истината. Това го обяснете, не обяснявайте другото, защото и аз съм работил за четири долара на месец.
Това, което може би в настоящия текст би имало нужда от лека корекция и аз правя такова редакционно предложение, за да бъде ясно, че при това увеличение на квотите става дума за лица от български произход – след думите „20 на сто“ да добавим „от които 10 на сто лица от български произход“ и след думите „35 на сто“ да добавим „от които 10 на сто лица от български произход“, с което да успокоим евентуалните Ви тревоги, че това е някакъв внос на не знам какви неидентифицирани субекти. Цялата идея на всички предложения, които са направени между първо и второ четене, е именно тази: да подкрепим демографски България, и то с хора, които са близки по произход на нея. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Веселинов, разбирам идеята на предложението, което правите. Очевидно търсите партийна идентичност в това предложение. Няма лошо, всяка една политическа формация използва възможността да търси такава идентичност, но това, което правите, е не подпомагане на българската общност, а ограничаване, защото по принцип Вие предлагате квота в квотата. От тези 20% ако 10% са с доказан български произход, това означава, примерно, един работодател в Пампорово има възможност да наема 20 човека от Западните покрайнини, от Молдова или с доказан български произход, само че Вие го ограничавате до 10 и останалите 10 той трябва да търси от трети страни. Разбирате ли абсурда на това предложение?
Това предложение на практика връща към действащия в закона текст в момента. Ваша е волята да приемете, да подкрепите или не, но тази квота, която Вие предлагате, на практика ограничава, а не да подпомага наемането на чужденци с доказан български произход.
Тази Ваша идея е застъпена в два от параграфите. Тези, които са с доказан български произход, имат регистрационен режим до получаване на единно разрешение за пребиваване и работа. Няма никакъв проблем във Вашата идея. Тя е намерила място в Законопроекта по предложение на вносителите. Това, което сега искате, нека да кажат и вносителите на Законопроекта, господин Вицепремиерът е тук, колегите от Министерството на труда и социалната политика, но според мен това е ограничение. Ваша е волята дали да го подкрепите или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Адемов.
Друга реплика?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Веселинов, внимателно Ви изслушах. Не знам защо почнахте с тази увертюра: БСП живеела в миналото и не знам какво. Значи ли защитата на националния пазар на труда и на българската работна ръка, че хората живеят в миналото? Малко ми е странно, че Вие казвате „драматично изказване“. Няма никакъв драматизъм в изказванията. Има прагматизъм. Има желание за защита на българския пазар на труда. БСП никога не е била против българския бизнес и сме го доказвали нееднократно, но това е друга тема, извън темата в момента и няма да продължавам в тази посока. Ако искате, можем да предизвикаме дискусия и да видим българския работодател кой познава и припознава за негов защитник – дали „Обединени патриоти“, или Българската социалистическа партия.
Провокирахте ме с това, че няколко пъти твърдите, че сте патриоти. Първо, не можах да разбера какво патриотично има в това да премахваш защитата на българския пазар на труда. И Вие сега, за да избягате от това, което направихте и с което сте разобличени, включително с изказванията тук и в медийните си изяви сте разобличени, че това правите и няма никакъв патриотизъм в това, вкарвате едно условие – квота в квотата, 10% за хора с българска идентичност, доказана и не знам какво.
Първо, по нашия правилник това не е редакционна поправка в никакъв случай. Това променя смисъла на предложението и не можете да го минавате като редакционна поправка, но Вие сте свикнали така да правите нещата, така че сигурно ще продължите да настоявате за това предложение. Само че като цяло предложението Ви е извън всякаква логика и всякакви норми. Съжалявам, че го казвам, но помислете малко какво правите, защото българският пазар на труда не е експериментално поле за действията на патриотите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
И трета реплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Веселинов, какво да Ви кажа?! Тази поправка, която предлагате, противоречи на Правилника и няма как да бъде приета, но това не е толкова интересно и важно. Вие като млад човек не би трябвало обаче да имате проблем с паметта. През време на правителството на Тройната коалиция доходите бяха увеличени на всички двойно – пенсии, заплати. Оттам се повиши вътрешното потребление, повиши се производството на леката промишленост. Има смисъл в увеличаването на доходите.
Що се отнася до това да се направи вътрешна квота в квотата, на мен ми е интересно, при положение че някой ще иска да направи внос на двама работника, кои точно 10% ще бъдат от български произход и по какъв начин? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Дуплика – господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): На господин Адемов отговарям, че 10% е минимално число.
По отношение на другите две реплики не виждам никакъв смисъл да ги правят колегите, защото освен епитети и някакви стигми по отношение на „Обединени патриоти“ не чух нищо друго. И аз мога да кажа, че нищо социалистическо няма в Социалистическата партия, която е на практика капиталистическа, но това по никакъв начин няма да допринесе за дебата, затова и няма да го правя. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
По начина на водене – заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви направя забележка, защото допускате колеги в залата, народни представители, да коментират изказвания, да слагат епитети и след това да се оправдават за своите неадекватни позиции. (Оживление.) Това, което направиха като предложение за изменение с така наречената редакционна поправка, нарушава чл. 84, ал. 2, защото, ако си прочетем, уважаеми господин Председател – и Ви правя забележка – допустими са предложенията, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Може ли? Не ми правете забележка. Забележките ги правя аз, а Вие можете да ми обърнете внимание. (Оживление, смях и ръкопляскания в ГЕРБ и ОП.) Благодаря Ви.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаеми господин Председател, следете залата, защото колегите коментират неадекватни позиции на народни представители и вкарват епитети, които не им приличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Желева, имате заявено изказване – заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Още малко ще Ви отнема от времето и се надявам да ме изслушате спокойно, защото темата е много сериозна.
Законът за трудова миграция и трудовата мобилност е приет преди по-малко от две години и вече няколко пъти е изменян. В момента сме в процедура отново по изменение на този закон. В същото време до момента органът, който следи за прилагането му, не е направил изискваната оценка за въздействието, тоест няма предпоставки за обстоятелствени изменения, особено за тези предложения, които направиха колеги народни представители в последния момент. Сега се позволява да правят други предложения, които не са в съответствие с нашия правилник.
Появяват се предложения за някакви проценти и тук няколко пъти ги споменахме – от 10 на 20, сега пък предложение върху предложението, но дали те са основателни и обосновани? Няма анализи, няма и факти. Затова казваме, че е спорно. Как ще направим такава сериозна стъпка без оценка на въздействието в редица сфери на обществения живот?
Вносът на работници от трети държави е краткосрочна мярка и не носи социална и икономическа сигурност на обществото. Българският пазар на труда е изправен пред липсата на работна сила, но по определени професии и специалности, не заради някакви проценти и ограничения, които бизнесът заявява, а защото вече няколко години не се справяме с реформата в образователната система. И тук искам да подкрепя господин Адемов, че липсват кадри за високотехнологично производство. Затова сега се чудим как с някакви временни мерки да запушим пробойните като някаква панацея, но това е от ден до пладне.
Не е ли редно при установен недостиг, ако има такъв наистина, на работна сила, работодателите да увеличат възнагражденията и да обучават нашите кадри, а не да стимулират вноса на чужди такива от други държави?
Недостигът на кадри, първо, трябва да бъде доказан с официални данни и с анализи, каквито в момента няма. Затова пък аз ще си позволя да използвам официално становище на Агенцията по заетостта и ще ми позволите да зачета:
„За периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2017 г. в рамките на три месеца от обявяване на свободно работно място не се насочват търсещи работа лица, регистрирани в Дирекция „Бюро по труда“ към следния брой места:“, забележете, „1142 инженери в промишленото производство към 69 места; 2144 за машинни инженери към 128 места“ и така нататък. Няма да изброявам.
Към 30 септември в Дирекция „Бюро по труда“ в страната са регистрирани 2880 безработни, отговарящи на гореспоменатите професии.
Понеже тук много пъти сте ни обвинявали, че не използваме факти и говорим голословно, ето това са официални данни на Агенцията по заетостта. (Показва лист с данни.) Виждате какво е отношението на обявени свободни места за 28 февруари 2018 г. – 12 789; регистрирани безработни към 15 февруари 2018 г. – 237 хиляди.
Както виждате от тази графика… (Показва лист с графика. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не се вижда.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Обещавам, ще Ви я покажа лично, господине, на Вас, след като завърша изказването си. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Драматичните дисбаланси на трудовия пазар не са конкретни. Данните на Агенцията по заетостта показват значителен превес на броя на безработните спрямо обявените свободни места.
Масовият внос на работници ще доведе до обратния резултат – за едно работно място вече ще се конкурират и български, и чужди граждани. Така основният проблем – изтичането на мозъци и хора в активна възраст, ще се задълбочи.
По-важно е тук да се работи в посока да се стимулират българските граждани да останат тук, в страната си, със семействата си. Това няма как да стане, ако продължаваме да работим с такива временни мерки, няма как да върнем два милиона българи, които работят извън страната ни.
Говорим, че няма хора, говорим, че няма работна сила. Попитайте тези два милиона дали тук ще бъдат удовлетворени от заплащането си, дали имат работа? Не, нямат! Затова са напуснали страната ни. (Шум и реплики от ГЕРБ. Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имах още какво да кажа, но искам само да Ви кажа, че ако приемете тези промени – вносителите на предложенията, ще Ви държим отговорни, ако…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева, много превишихте времето.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: …ако настъпят негативни последици за българските граждани.
Уважаеми народни представители, български патриоти, Вие ще сте отговорни, ако днес приемете тези предложения. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! По традиция вече в началото чухме драматичната, апокалиптична картина, която колегите от БСП ни описаха, и най-вероятно в техните очи тя е истина и изглежда точно така.
Благодаря на доктор Адемов за изнесената експертна информация. За да не я повтаряме толкова често, ще говоря от името на народен представител от конкретния регион, от който съм избран, а това е Габровска област. Габровска област е регионът с най-лоши демографски показатели в България. В същото време показва, първо, че няма достатъчно работна ръка.
Второ, в Габрово безработицата е 4,3%, което показва, че няма свободна работна ръка.
Трето, за да не кажете, че с внасянето на хора от чужбина искаме да се направи дъмпинг на заплатите, Габрово, сравнен с 28 те области, е на седмо място по средна работна заплата за България, което показва, че заплатите са относително добри. Всичко това показва обаче, че въпреки това бизнесът изпитва изключително голям проблем с липсата на кадри. През средата на март месец ще се проведе поредната, мисля, четвърта среща на най-големите фирми от региона, които са представители на различни сектори от икономиката, за да се обсъжда проблемът с липсата на кадри. Това е един въпрос, с който повече от една година бизнесът занимава институциите в региона. Тази мярка е искана от бизнеса и мисля, че бизнесът е достатъчно интелигентен, голяма част от Вас в залата са бизнесмени и разчитаме… (Шум, възгласи и реплики от „БСП за България“.)
Точно така, особено от вашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви!
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: И точно те могат най-добре да преценят дали е по-лесно и по-изгодно икономически да се внесе работна ръка от чужбина, или да бъдат наети българи? Така че това е мярка, която в момента решава спешно проблем, който имаме към настоящата дата. Впоследствие, разбира се, когато се докаже, че тази мярка е излишна, тя винаги би могла да бъде отменена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сираков.
Реплики? Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Сираков, картината наистина е драматична и апокалиптична. Липсва работна ръка, демографската криза е изключително сериозна. По тези въпроси нямаме разминаване. Никакви разминавания нямаме по тези въпроси. Изцяло се съгласявам с Вас.
Наистина 4% безработица в Габрово. На седмо място по средна работна заплата. Ама като знаете какво е нивото на средната работна заплата в България и че е най-ниското в Европейския съюз, това за хвалба ли е? Не знам!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): При Вас как беше, бе Гьоков?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: При нас беше малко по-добре. (Шум, възгласи и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не репликирайте от залата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Някои хора викат насреща…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, не влизайте в разговор.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинявам се, господин Председател, но моля да Ви кажа две думи по този въпрос.
Някакви хора викат насреща, а не дойдат да кажат от парламентарната трибуна какво мислят по въпроса, а се крият зад викания от залата. Не го смятам за нормално.
Господин Сираков, ние се различаваме с Вас по това как искаме да решаваме проблема с работната ръка в България. Нашият подход е защита на националния пазар на труда, защита на българската работна ръка, като желаем държавата да влезе в ролята си и да направи всичко възможно българите, които в момента са с неподходяща, ниска квалификация, да бъдат квалифицирани.
Искате ли да Ви кажа, господин Сираков, може би не сте запознат с това, че към областните управители има една Комисия по заетостта, в която участват освен всички държавни институции, разбира се, и общините, и работодателските, и синдикалните организации. Така ли тези работодателски организации вчера забелязаха, че липсвала работна ръка? Защо не сигнализираха, че нашето образование върви по грешна посока? Защото в тези комисии се утвърждава план приемът по различните специалности, включително и за професионалното образование. По тези неща трябва да помислим, не за друго. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря ви, господин Гьоков.
Заповядайте за реплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сираков, да погледнем на въпроса и от друга гледна точка. Вие в момента коментирате и съм сигурна, че нито един народен представител няма да опровергае това, че действително демографската криза е ужасяваща. Подчертавам, ужасяваща! Ама къде забравихме всички българи, които във всеки един момент са на Терминал 2? Къде ги забравихме? С какви мерки и стимули държавата задържа тези млади хора в България?
С това предложение в този законопроект, извинявайте, уважаеми господа народни представители, няма да върнем българите от Терминал 2. И защо няма да ги върнем? Защото в момента, в който създадем предпоставки за внос на работници от трети страни и крещящата нужда на работодателите от работна ръка, окей, извинявайте, внасяме си от трети страни и запазваме нивата на възнагражденията за всички български работници. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Естествено, че те ще изтичат от Терминал 2, защото в крайна сметка тези крайно ниски нива на възнаграждения и това предложение в този законопроект създава точно тази предпоставка. По този начин и с тези мерки, които въвеждате, ние си гоним нашите млади, високообразовани българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Заповядайте за трета реплика, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сираков, чухме Вашите аргументи от страната на работодателите. Може ли в дупликата да изразите мнението си, гледайки проблема от страна на работещите, от страна на безработните, тези с ниските доходи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря ви, господин Янков.
Дуплика, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Господин Гьоков, бил съм областен управител, така че процедурите са ми известни.
Колеги, прави сте в това, което казвате. Това са Вашите виждания. Като дойдете на власт, ги приложете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сираков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин председател, дами и господа, искам да заявя своята подкрепа на това редакционно предложение, което направи господин Веселинов, което наистина ще успокои страстите. Ако БСП са малко по-национално отговорна партия, няма да оспорват процедурите, а ще защитят интереса на българските общности зад граница и даването на възможност… (Реплики от „БСП за България“.)
Като се изказвахте, не съм Ви подвиквал конкретно на Вас, така че моля Ви да ме изслушате. Вие говорите 30 минути от трибуната, така че слушайте малко! Някои пък може и някоя дума да научат.
Това, което искам да кажа, е, че всички тези неща, които бяха споделени от страна на БСП, просто не отговарят изцяло на истината. Страхове има – да, има възможности, има плюсове, има минуси. Така е, факт е. Затова беше направено и това предложение.
Чухме от страна на БСП и от изказващи, че в тяхно лице българският бизнес виждал защитник. Или българският бизнес е забравил какво им се случи след 9 септември 1944 г., или просто лъжете?! Не мога да проумея как българският бизнес може да види защитник във Ваше лице?! Това просто е абсурдно!
Другото, което искам да добавя. Тук се говореше за това, че един вид и от тези български общности, ако дойдат хора да работят, щели да се намалят доходите или нямало да се повишават доходите.
Искам да Ви попитам: след падането на Берлинската стена, когато Германия и Австрия си прибраха милиони германци от бившите съветски републики, Румъния и от цяла Източна Европа, милиони, които започнаха да работят там, доходите паднаха ли?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Да.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Къде, къде паднаха доходите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: В Източна Германия.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: В Източна Германия няма как да паднат доходите от това, което е било падането на Берлинската стена.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ(БСП за България): Два пъти е паднал в момента.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Така че тези неща, които казвате, просто не са верни.
Затова за нас наистина е важно тази редакционна поправка да мине, за да може да защитим интереса на българските общности.
Още повече да Ви припомня няколко факта. Днес може би този разговор – мислех да не го споменавам, но щом подвиквате, ще Ви го кажа, защото това двулично отношение от Ваша страна просто не е нормално и не е приемливо. Ще Ви го кажа.
Ако по време на правителството на Орешарски и след това донякъде на последния служебен кабинет Вашата партия и Вашето управление не беше спряло процеса на получаване на българско гражданство на лица от български произход – десетки хиляди спряхте Вие и това е безспорен факт. Хиляди българи от чужбина се събраха пред Министерството на правосъдието да протестират срещу Вашето управление на Орешарски по тази причина. Това сте го забравили. Ако тези хора бяха получили българско гражданство, днес те щяха или да живеят, или да работят, или да учат в България. Вие ги ограничихте.
Да, проблемът вече е решен – те получават, но дълъг период от време имаше десетки хиляди откази на българи от чужбина и забавяне на разглеждане на молбите от Украйна, Молдова. Това е факт. Днес нямаше да си говорим тези неща, защото тези хора щяха да получат българско гражданство и да имат възможност да работят и живеят тук.
Ние променяме тази политика към българските общности и ще Ви кажа, за да го разберете добре. През последните три години по наше настояване беше увеличена бройката на българите студенти от чужбина – вече 2000 човека имат право, стипендиите включително, облекчаване на режима за получаване на синя карта и така нататък. Нека тези млади хора да идват в България, да учат, да живеят и да останат тук да работят. Всички тези хора, които получиха българско гражданство и имат някакъв бизнес в Македония, Албания, Сърбия, Украйна или Молдова, преместиха своите фирми в България и ги регистрираха тука, плащат данъци в България. Вие стопирахте този процес по времето на Орешарски. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Да, по времето на Орешарски обаче тези, които нямаха право да получават българско гражданство – изселени по различни спогодби с Турция, получаваха. Ето това е истината! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Първа реплика – доктор Адемов, втора реплика – госпожа Клисурска, трета реплика – господин Гьоков.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ангелов, не знам дали разбирате изобщо смисъла на тази дискусия, свързана с трудовата мобилност и трудовата миграция? (Шум. Реплика от народния представител Юлиан Ангелов. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е друг. Не тези проценти, не тези квоти, защото в другите текстове на Законопроекта има такава преференциална опция за гражданите с доказан български произход – те са на регистрационен режим, но по-главният въпрос, който се изплъзва от тази дискусия, е следният: 237 000 по официална информация на Агенцията по заетостта са регистрираните безработни, още близо 400 000 са тези, които са така наречените продължително безработни и неактивните, които нито учат, нито работят, разчитат на – не знам какво, но не и на социалната система, защото не са и в социалната система. Това е големият проблем.
От една страна, безработни колкото искате – очевидно с неподходяща квалификация, и, от друга страна, работодатели, които търсят с всички възможни средства, включително и напоследък, извиняваме се за думата – с кражба на работници с квалификация, за да могат да попълнят своите потребности. Ето това е голямата дискусия. Тя е доста по-съдържателна и доста по-смислена. Ако я разберем и ако търсим причините, защото сме стигнали до тази ситуация, в която с такива спешни мерки да се опитаме да подпомогнем пазара на труда, ще бъдем по-полезни на дискусията. В противен случай, само ще се противопоставяме и ще си говорим, без да има ефект от нашата дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ангелов, ако сте прочели внимателно именно кой член променяте, аз ще започна с редакцията на чл. 7, че достъпът до пазара на труда на работници и граждани на трети държави се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство. В каква хипотеза влизаме в момента? (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Уважаеми господин Ангелов, много добре разбирам Вашите предложения, само че те не са предмет на конкретното предложение.
Другото нещо, което искам да кажа, е за принципа, който Вие въвеждате в момента. Член 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично регламентира как се правят предложенията и как се правят измененията. Това, което правите Вие в момента – и аз говоря за принципа, не говоря за това то дали е добро, или лошо, говоря за принципа – Вие, в момента нарушавате Правилника, защото предложенията Ви противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Трета реплика – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ангелов, не Ви е редакционна поправката. Помислете малко и вижте, че въобще не е редакционна, защото променяте духа на предложението.
Аз го казах в предната реплика на колегата, а сега ще го кажа и на Вас, че правите това предложение единствено и само за да замажете положението. Защото оплескахте нещата, извинявайте за израза, с това предложение пред избирателите си, пред хората, които Ви симпатизират. С това въобще непатриотично предложение, което правите в момента, е в ущърб на българската работна ръка и затова сега по някакъв начин се опитвате да вкарате в него някакъв патриотичен елемент – едва ли не на половината от тези, дето ще ги пускаме, ще им вменяваме да са от български произход. И като нямате аргументи в подкрепа на това предложение, намесихте какво се е случвало преди 9 септември, на 9 септември и не знам какво. Ако искате, можем да се върнем и на основаването на българската държава, но това няма да Ви даде тези за подкрепа на Вашето предложение.
Давате примери и с Германия. Ако искате, можете да си направите една справка – и до момента в източните провинции получават доста по-сериозно ниски заплати, отколкото средната за Германия, но това е една друга тема.
Тъй като аз нямах намерение да засягам този въпрос, но Вие го повдигнахте в основното си изказване, ще Ви кажа какво направи Орешарски. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Не е това трагедия, което Вие казвате – какви протести е имало, от тези, които ги говорите Вие. Орешарски 2013 – 2014 г. – за една година, оправи задълженията на държавата към бизнеса. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.) Или не си спомняте каква беше задлъжнялостта на държавата към бизнеса и извиването от страна на Симеон Дянков на ръцете на бизнеса?! Не си спомняте, но аз ще Ви го припомня!
Освен това Орешарски постави началото на намаляване на административната тежест за бизнеса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Сега колкото и да се тупате в гърдите за това, началото е поставено от други, така че малко по-скромно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
За дуплика – господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, по първата реплика, мисля, че трябваше да направите забележка на доктор Адемов, защото той се изказа по същество, а не ми направи реплика по никакъв начин. Той направи изказване. Няма какво да му отговоря, защото беше изказване, а не беше реплика и това е факт.
На другите двама колеги от „БСП за България“, които ме репликираха, ще кажа следното, че този закон не третира лица с българско гражданство, но казах, че ако тези неща не бяха предприети от кабинета Орешарски и десетки хиляди българи от чужбина не бяха лишени от българско гражданство, а бяха получили българско гражданство, тези хора можеха да влязат на пазара на труда в България и днес нямаше да се занимаваме с това. Само че на Вас явно не Ви е ясно за какво става въпрос! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Тук не говорим за лицата, които имат българско гражданство – те имат право да работят, където си пожелаят в България, но казваме, че ако тези десетки хиляди, които имаха откази и бяха спрени от кабинета Орешарски, което е факт – няма как да го оспорите, и това не било голям проблем според един от репликиращите. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Напротив, това касае Закона. Казвам, че нямаше изобщо да говорим за тези промени днес, ако не беше стопиран този процес. Това е факт.
Относно другата реплика, която ми беше направена. Знам, че господин Гьоков е вещ по всички въпроси и най-добре ги разбира (оживление, смях), но нека все пак да има и други мнения освен Вашите, може би в тях има и някаква истина. Особено за доходите в Германия, за които говорите.
Извинявайте, какви доходи в Източна Германия сравнявате със Западна Германия? Защо не сравните доходите отпреди падането на Берлинската стена в Източна Германия и в Западна Германия? (Шум и реплики от „БСП за България“.) И когато, аз Ви казах, милиони лица от германски произход бяха прибрани от Германия и Австрия от бившия Съветски съюз и Източна Европа – това не намали доходите в тези държави, напротив, увеличи ги. Това е факт и няма как да го оспорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Процедура, първо, от господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Аз правя процедурно предложение, вземайки повод от констатацията, която уважаваният председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика господин Адемов констатира. Действително дебатът вече не е конструктивен, действително едни и същи тези се представяха повече от три пъти, дори от едни и същи оратори. Мисля, че в пленарната зала всеки един от нас вече формира окончателното си становище по този проблем и по предложенията, които бяха направени.
По тази причина правя процедурно предложение за прекратяване на дебата, който продължи повече от час и двадесет минути, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Янков има обратно предложение.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Господин Кирилов, ето по този начин управлявате – без да чувате аргументи и без да искате да разберете проблемите на хората! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Именно поради тази причина ще нарека управлението Ви арогантно и самовлюбено! Правя обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов да прекратим разискванията по този параграф.
Гласували 150 народни представители: за 98, против 50, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Разискванията по тази точка са прекратени.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева.
Гласували 158 народни представители: за 54, против 88, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакционната поправка на господин Веселинов.
Гласували 161 народни представители: за 22, против 48, въздържали се 91.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 3, който става § 4, по доклада на Комисията.
Гласували 152 народни представители: за 99, против 53, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължете, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 по вносител има предложение от народните представители Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „и чл. 24в“ се заличават.
2. В ал. 2, т. 2 думата „искането“ се заменя със „заявлението“.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3 след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, който става § 5 по Доклада на Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 и 6 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване съответно § 5, който става § 6, и § 6, който става § 7 по доклада на Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и Николай Сираков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4 след думата „Швейцария“ запетаята се заменя със съюза „или“, а думите „с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или“ се заличават;
б) в т. 6 думите „искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3“ се заменят със „заявлението“ и думите „чл. 76, ал. 1“ се заменят с „чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2“;
в) в т. 7 след думата „уведомление“ се добавя „по реда на чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта“ и думите „внасянето на искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3“ се заменят с „подаване на заявлението“;
г) в т. 10 думите „внасяне на искането“ се заменят с „подаване на заявлението“;
д) създават се т. 12 и 13:
„12. исканата продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност без прекъсване на територията на Република България по чл. 7, ал. 5 или за съответния вид разрешение;
13. работодателят има влязло в сила наказателно постановление по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда в предходните 12 месеца преди подаване на заявлението.“
2. В ал. 2 думите „3, 5, 6, 7, 8, 9 и 10“ се заменят с „3 и 5 – 13“.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва регистрация на заетостта на граждани на трети държави в случаите по ал. 1.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7, който става § 8 по Доклада на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията го подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 115, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 9 има предложение от народните представители Георги Гьоков, Александър Паунов, Милко Недялков и Кристина Сидерова:
Параграф 9 отпада.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева:
Параграф 9 отпада.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепа текста на вносителя за § 9, който става
§ 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който става § 10, който Комисията подкрепя.
Гласували 127 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 10 има предложение от народните представители Георги Гьоков и група народни представители:
Параграф 10 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Надя Клисурска Жекова и Виолета Желева:
Параграф 10 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 10 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 10.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, без въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 по вносител има предложение от народните представители Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Решението по ал. 1 се предоставя в 20-дневен срок при спазване изискванията на чл. 7, ал. 1 за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа, или
2. притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Срокът на решението по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 12 месеца при условията на чл. 7, ал. 5, когато няма прекъсване на заетостта.“
4. В ал. 4 т. 1 се отменя.
5. В ал. 5 думите „тригодишния срок“ се заменят със „срока“, а накрая се поставя запетая и се добавя „без да се прилага условието по чл. 5, ал. 2“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 11 по Доклада на Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата „предоставянето“ се заменя с „предоставяне“, а накрая се добавя „или изпращането“.
2. В т. 2 думите „продължително пребиваване за целите на“ се заменят с „лице, преместено при“.
3. Създава се нова т. 5:
„5. получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз;“.
4. Досегашната т. 5 става т. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 12 по Доклада на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Христиан Митев и група народни представители за създаване на нов § 12а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 17, ал. 2 в текста преди т. 1 думите „чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4“ се заменят с „чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Бавно и полека стигнахме до следващия спорен момент в Законопроекта, така наречения пазарен тест. Излишно е да казвам, защото го споменах при първото си изказване при предишния случай за процентите, че това предложение е направено в абсолютно противоречие с нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Тук с § 12а много сложно и много завъртяно се предлага една промяна, която на практика означава следното: да не се търсят български работници за висококвалифицирани позиции. Това е отмяна на предварителното проучване на пазара на труда, което за краткост наричаме „пазарния тест“ в случаите, когато става въпрос за разрешение за пребиваване и работа тип „синя карта на Европейския съюз“, която се издава от Министерството на вътрешните работи.
Сега да Ви кажа какво отменяме с конкретния текст при издаване на така наречената Синя карта за конкретно работно място за упражняване на висококвалифицирана заетост. Премахване изискването на чл. 7, ал. 1, т. 1 от този закон, който гласи: „достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемате на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда, след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда“, така наречения пазарен тест.
Аз сега не виждам какъв е проблемът на вносителите, какво пречи тук да защитим интереса на българската работна ръка, на българския пазар на труда с един пазарен тест. Не знам дали са наясно народните представители, но минималният срок, цялата продължителност на пазарния тест е 15 дни. Той се състои в обявяването на работните места в публичното пространство – ще го нарека така – в медиите, по друг начин за търсене на работна ръка, и след като не се явят кандидати или се явят, но неподходящи кандидати, да се говори, че в случая няма кандидати български граждани за това място с такава квалификация. Толкова много ли ще забавим работодателите с две седмици, за да бъде гарантирано, че няма кандидати българи за тази висококвалифицирана заетост?
Имайте предвид, че тук не важи току-що приетото ограничение от 20 или 35% за фирмите. Тук всъщност няма никаква квота. Тоест веднъж сме премахнали квотата за висококвалифицираните работници, а сега премахваме и пазарния тест. Хубаво е да улесняваме въпросните работодатели, обаче това няма ли да принуждава и малкото останали млади българи – висококвалифицирани кадри, да търсят реализация навън, в друга държава, да извеждат и семействата си навън? Чии проблеми решаваме с тези неразумни предложения – на българската държава, която се тресе от демографски проблеми, или на същата тази държава, която ако предлагаше малко по-добри условия на живот, щеше да се напълни с имигранти, или на няколко едри български работодатели, които желаят да осигурят дъмпинг на заплащането на българската работна ръка?
Хайде да вложим малко повече мисъл в това гласуване и да отхвърлим предложението. Призовавам Ви да отхвърлим предложението, защото не е в интерес нито на работодателите, нито на работната ръка. За работната ръка е ясно. Премахвайки пазарния тест, правим така, че работното място при съответния работодател, който иска да наеме чужденец, въобще не достига до така наречената „работна ръка“. В България има 230 – 250 хиляди безработни и още обезсърчени на пазара на труда неактивни лица и тези заявки за работни места няма да стигнат до тях по никой начин.
Твърдя, че една такава регистрирана заявка за работно място в бюрото по труда може чрез системата на Агенцията по заетостта да достигне почти до всички безработни. Няма друг такъв ресурс, като бюрата по труда, за привеждане на заявките в известност за всички, които могат да ги ползват.
Казах, че, от една страна, нанасяме ущърб на българската работна ръка, а от друга страна, на работодателите, които наистина не могат да намерят българска работна ръка, за която да плащат по-малко средства, отколкото ако внесат работна ръка отвън. Силно се надявам, че разумът ще надделее, и това нещо няма да бъде прието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам, колеги, други изказвания.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 12а по вносител, който Комисията подкрепя и става § 13.
Гласували 124 народни представители: за 88, против 35, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 13 има предложение от народния представител Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Член 18 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! В момента с това предложение, което правят ГЕРБ и „Обединени патриоти“, предлагат отпадане на списъка от професии, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Това означава, че ще се улесни вносът на работници с всякакви специалности.
С изменението на § 13 и отмяната на чл. 18 се премахва, пак ще подчертая, списъкът на единичните групи професии, който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, въз основа на мотивирано предложение на национално представените организации на работодателите и както е регламентирано в чл. 18 – до края на месец януари.
Само в края на миналия месец бяха утвърдени – 30 януари 2018 г., от министъра на труда и социалната политика нови три единични групи професии – за инженери в промишленото производство, за инженер-химици и електроинженери. Какво правим с това предложение, уважаеми дами и господа? Премахнахме списъка и в настоящия момент, ако нещо Ви притеснява, вече има въведени 13 единични групи професии, по които се дава възможност да бъдат наети работници без пазарен тест на повече от хиляда различни длъжности. Ами, ето така – широко да си отворим вратите, да кажем на всички работници от трети държави: „Заповядайте в България, защото нашите български работници могат да си изтичат на терминалите и да работят в Западна Европа! На нас ни трябва евтина работна ръка!“ Не подкрепяйте това предложение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики към изказването на госпожа Клисурска? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми Вицепремиер, уважаеми народни представители, аз си мисля дали има смисъл от тези изказвания, които правим…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не, не!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами при този спонтанен отговор виждам какви са настроенията и те не са в полза на българската работна ръка. Много е добре, че правите такива спонтанни изблици от Ваша страна, за да разберат хората на чия страна сте, защото това предварително проучване на пазара на труда, пазарният тест, е трън в очите на така наречените „вносители“ на предложенията между първо и второ гласуване, което аз твърдя, че е в нарушение на нашия правилник и така заобикалят Националния съвет за тристранно сътрудничество – да не минават тези предложения през социалните партньори, за да не могат да си кажат те мнението по въпроса.
Казвам „така наречените вносители“ защото, както стана ясно при разглеждане на внесените от тях предложения между първо и второ гласуване, самите те не са много наясно с тях и как би се отразило тяхното приемане на пазара на труда. Затова нито едно от тях не бе мотивирано и защитено или поне аз не чух някой да стане и да ги мотивира и защити. Същото се получава и в залата. Остана открит въпросът: чии всъщност са тези предложения? Сигурно е някой много силен в момента, защото от работодателските организации още преди да се приемат предложенията, доста преди днешното гласуване, обявиха, без да се притесняват, по медиите, че са извоювали по-лесен и тройно по висок внос на работна ръка от страни, извън Европейския съюз, при облекчени условия.
По същество с това предложение за отпадане на чл. 18 се премахва списъкът на единични групи професии, който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, въз основа на мотивирано предложение от национално представените организации на работодателите. Това означава още, че издаването на синя карта за упражняване на висококвалифицирана заетост от работници – граждани на трета страна, няма да има списък, няма да има пазарен тест, няма квоти, няма да се търсят български граждани. Е, честито на българската работна ръка!
И пак ще попитам: нормално ли е това предложение да бъде направено от народни представители, наричащи себе си „патриоти“? Какво патриотично има в това да премахнеш защитата на националния пазар на труда, която цели единствено да защити интереса на българската работна ръка? Тоест ако има кандидат за работното място български гражданин или гражданин на Европейския съюз, отговарящ на изискванията, да не може да бъде изместен от чужденец – гражданин на трета държава. Пазарният тест сме го свели до 15 дни и дори няма задължение мястото да се обявява в Агенцията по заетостта, а тя от своя страна да го пусне във всичките си структури, за да се информират българите, които търсят работа със собствените си възможности.
Помислете, уважаеми народни представители, да отхвърлим предложението, защото е неаргументирано, вредно и премахва защитите на националния пазар на труда. Аз отново Ви казвам, че то не е в полза нито на работодателите, нито на работниците.
Мисля, че с тези предложения, направени в последния момент чрез народни представители, работодателските организации тестват системата или тестват как ще прозвучи едно бъдещо отнемане на още права на работната ръка. Не само подозирам, ами съм убеден в това и сигурно в най-скоро време ще завалят предложения за отменяне на минималните осигурителни прагове, на минималната работна заплата и така нататък.
Не го правете това, уважаеми госпожи и господа народни представители, защото така принизяваме парламента до едно обикновено лоби, пък ако ще и на българския работодател да е то. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 13, който става § 14.
Гласували 138 народни представители: за 96, против 42, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, ще продължим утре с първа точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,57 ч.)




Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов