Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги.
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, предлагам на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за 12 – 14 юни 2019 г.:
„1. Доклади на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност за 2017 – 2018 г. Вносител е Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 31 май 2018 г. и на 30 май 2019 г.
2. Годишни доклади за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните на Закона за електронните съобщения през 2017 и 2018 г. Вносител е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на 8 юни 2018 г. и 30 май 2019 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 6 юни 2019 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 16 май 2019 г.
5. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представяне и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по културата и медиите на 10 юни 2019 г.
6. Изслушване на министъра на образованието и науката на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно Националните програми като инструмент за реализиране на политики в сферата на образованието. Вносители са Милена Дамянова и Галя Захариева на 11 юни 2019 г. – първа точка за четвъртък, 13 юни 2019 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Вносител е Министерският съвет на 26 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 28 март 2019 г. – точка втора за четвъртък, 13 юни 2019 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносители са Мария Белова и група народни представители на 31 май 2019 г., приет на първо гласуване на 5 юни 2019 г. – точка трета за четвъртък, 13 юни 2019 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител е Министерският съвет на 28 май 2019 г., приет на първо гласуване на 6 юни 2019 г. – точка първа за петък, 14 юни 2019 г.
10. Парламентарен контрол.“
Колеги, моля режим на гласуване по така прочетения Проект за дневен ред.
Гласували 191 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 38.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за публичните предприятия с вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за марките и географските означения. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по икономика, политика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по земеделието и храните и Комисията по бюджет и финанси.
Доклад относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представяне и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по културата и медиите.
Съобщения:
На 6 юни 2019 г., с вх. № 902-00-13, в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е постъпил консолидиран Годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и на Подкомисията по отчетност в публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 6 юни 2019 г., с вх. № 902-00-14, в Народното събрание е постъпил Отчет за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: индекси на цените за производител в промишлеността през април 2019 г.; стопанска конюнктура май 2019 г.; брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2019 г. – предварителни данни; производителност на труда заети лица и отработено време за първото тримесечие на 2019 г.; индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно“ без търговията с автомобили и мотоциклети през април 2019 г.; индекси на промишленото производство през април 2019 г.; индекси на строителната продукция през април 2019 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ДОКЛАД НА НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ИЗВЪРШЕНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2017 г. и 2018 г.
С Доклада ще ни запознае господин Лазаров – председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специализираните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, преди да Ви запозная с Доклада на Комисията, моля да подложите на гласуване за допуск в залата на господин Пламен Колев – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, господин Илко Желязков – заместник-председател, и членовете: господин Илия Ганов, господин Огнян Янакиев и господин Огнян Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, гласуваме предложението за допуск в залата, направено от господин Лазаров.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Господин Лазаров, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г., № 809-00-1, внесен на 31 май 2018 г., и Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г., № 909-00-1, внесен на 30 май 2019 г.
На заседание, проведено на 6 юни 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения изслуша доклади на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г. и 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Пламен Колев – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет; господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България; господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, и господин Цветан Китов – председател на Държавна агенция „Технически операции“, както и господин Желязков – заместник-председател, и членовете на Бюрото господин Ганев, господин Янакиев и господин Атанасов.
От името на вносителя докладите на Националното бюро за извършената дейност през 2017 г. и 2018 г. се представиха от господин Пламен Колев. В изпълнение на чл. 34б, ал. 7 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) докладите са внесени за изслушване и приемане от Народното събрание. В тях се съдържат обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства (СРС).
I. При осъществяването на дейността си през 2017 г. Националното бюро е провело 46 заседания и е взело 780 решения. Извършило е 323 проверки на органите по чл. 13, 34н, 15 и 20 от ЗСРС за спазване процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС. Извършило е 128 проверки на дейността на ДАТО и 95 на СДТО – ДАНС.
През 2017 г. са осъществени процедури със СРС по отношение на 2748 лица, а през 2016 г. на 2749 лица, като е отчетена трайна тенденция към намаляване на броя на лицата, контролирани със СРС, спрямо предходни години. Поисканите за прилагане оперативни способи са общо 17 714 броя, като през 2016 г. те са били 14 382 броя.
В Доклада е отразен броят на поисканите видове оперативни способи. В 261 случая СРС са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС. За 640 лица прилагането на СРС е започнало по реда и условията на чл. 17 от ЗСРС и за 28 лица по чл. 18 от ЗСРС. През 2016 г. лицата са били съответно 685 и 49. През 2017 г. исканията за използване на СРС са 5939, по които са постановени 1315 отказа и 4624 разрешения. Най-често СРС са използвани за разкриване на престъпления по чл. 321 от НК – организирана престъпна група, чл. 354а от НК – наркотични вещества, чл. 234 от НК – акцизни стоки, чл. 209 от НК – измама, чл. 195 от НК – кражби, и чл. 301 от НК – подкуп. Относителният дял на заявителите към общия брой инициирани процедури е най-висок при МВР, Прокуратура, ДАНС и Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната.
Националното бюро е констатирало, че през 2017 г. съдебният контрол върху използването и прилагането на СРС е значително завишен, за което свидетелства по-големият брой и добре мотивирани откази.
По отношение на информацията, непослужила за изготвяне на веществени доказателствени средства, е направен извод, че същата се унищожава в законоустановения срок, в резултат на своевременно упражняван контрол от ръководителите на органите по чл. 13 и чл. 20 от ЗСРС. В резултат на прилагане на СРС са изготвени 1670 броя веществени доказателствени средства, при 1431 броя през 2016 г.
В Доклада са посочени още данни за постъпилите сигнали за незаконосъобразно прилагане на СРС и за съдебните дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, заведени от граждани за претърпени от тях неимуществени вреди. Изложени са и съответните предложения за усъвършенстване на правната уредба на процедурите, свързани с използването на СРС.
II. В Доклада за извършената дейност през 2018 г. се отбелязва, че Националното бюро е провело 32 заседания, взело е 468 решения и е извършило 133 проверки за спазване процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез СРС. Извършило е 80 проверки на дейността на ДАТО и 73 на СДТО – ДАНС.
През 2018 г. са използвани СРС по отношение на 3046 лица. Поисканите за прилагане оперативни способи са общо 16 002 броя. В Доклада е отразен броят на поисканите видове оперативни способи. В 279 случая СРС са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни и основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС, чийто анализ на данни показва относителна стабилност на тези специфични процедури. За 607 лица прилагането на СРС е започнало по реда и условията на чл. 17 от ЗСРС и за 7 лица по чл. 18 от ЗСРС.
През 2018 г. исканията за използване на СРС са 6099, по които са постановени 771 отказа и 5328 разрешения. Запазва се тенденцията СРС да се използват най-често за разкриване на престъпления по чл. 321 от НК – организирана престъпна група, чл. 354а от НК – наркотични вещества, чл. 234 от НК – акцизни стоки, чл. 209 от НК – измама, чл. 195 от НК – кражби, и чл. 301 от НК – подкуп. Запазва се относителният дял на заявителите към общия брой инициирани процедури – МВР, Прокуратура, ДАНС и Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната. Информацията, непослужила за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава в законоустановения срок, а изготвените веществени доказателствени средства са 1714 броя, което увеличение свидетелства за ефективността на прилаганите СРС.
В Доклада се съдържат още данни за образуваните преписки по постъпили сигнали за незаконосъобразно прилагане на СРС, за съдебните дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и за изводите и предложенията за усъвършенстване на правната уредба на процедурите, свързани с използването на СРС. Посочени са и основните стратегически цели на Националното бюро за периода 2019 г. – 2024 г.
В рамките на дискусията членовете на Комисията изразиха пълната си подкрепа за докладите, които съдържат достатъчно данни и постигат основната си цел за обективна информираност на Народното събрание и обществото, за резултатите от упражнения контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията с 4 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме с решения Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г., № 809-00-1, внесен на 31 май 2018 г., и Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г., № 909-00-1, внесен на 30 май 2019 г.“
Позволете ми, господин Председател, да прочета и проектите на решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, ще Ви помоля да ни запознаете с проектите за двете решения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г.“
И вторият Проект на решение.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Отривам разискванията.
Има ли изказвания?
Уважаеми народни представители, запознахме се с Доклада за работата на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2017 г. и 2018 г.
Не виждам желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Някой от гостите има ли желание?
Думата има господин Пламен Колев – председател на Бюрото.
Заповядайте, господин Колев, слушаме Ви внимателно.
ПЛАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Международните и европейските стандарти, както и решенията на Европейския съд по правата на човека изискват и насърчават прозрачност по отношение на процедурите при прилагане на специални разузнавателни средства с цел регулиране на предпазни механизми срещу произволни действия на държавните структури.
За обезпечаване на дейността си по осъществяване наблюдение на процедурите по искане, разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно използване на СРС Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства изготвя годишен доклад, който е обществено достояние, и съдържа подробни прегледи на системите за контрол.
Публикуването на годишните доклади повишава прозрачността чрез редовно информиране на парламента и обществото относно работата на Националното бюро за осъществяване на контрол и предоставя статистически данни относно броя на лицата, които са били под наблюдение през отчетния период.
Няма да се спирам подробно на всички данни, които са изложени в докладите за 2017 и 2018 г., а ще Ви представя само тези, които считам, че ще дадат възможност да придобиете представа за това как се развиват процедурите със специални разузнавателни средства и дейността на органите, имащи отношение по прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства.
Както спомена и господин Лазаров, през 2018 г. специални разузнавателни средства са използвани по отношение на 3046 лица при 2748 през 2017 г. През 2018 г. заявителите са поискали прилагане на общо 16 002 броя оперативни способи и са приложени 8607. Забелязва се тенденция от периода 2011 – 2015 г. към намаляване броя на лицата, контролирани със специални разузнавателни средства. Само за информация за 2018 г. те са около 43 на 100 хиляди. Това според нас е следствие на повишените изисквания и контрол на ръководителите на органите, които имат право да искат използване на специални разузнавателни средства съгласно чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства, за целесъобразното им използване, както и изискванията на съдиите заявителят да предоставя всички материали, на които се основава искането. Наложени са и завишени критерии и стандарти от страна на съдиите, което също води до намаляване броя на лицата, спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства. Немаловажна роля е извършването на наблюдение и контрол на процедурите, осъществявани от Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства и ресорната парламентарна комисия.
През 2018 г. относителният дял на заявителите към общия брой инициирани процедури е следният: МВР – 60,78%, Прокуратурата – 34,27%, ДАНС – 4,82%, Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната – 0,13%, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – 0,53%. И през 2018 г. Служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната и Държавна агенция „Разузнаване“ не са искали и съответно няма данни да са прилагали специални разузнавателни средства. Тук сравнителният анализ показва, че през последните няколко години се вижда голямо намаление в дела на процедурите по искане на Държавна агенция „Национална сигурност“ – от 31,5% през 2014 г. към 4,82% през 2018 г. Като обективни причини, които е откроило Бюрото, са промените в сроковете по чл. 21, ал. 1, т. 2, в които за предотвратяване на тежки умишлени престъпления по Глава първа от особената част и защита на националната сигурност, използването на СРС е допустимо до 2 години, може да бъде продължено до 3 години общо, както и прехвърляне на правомощия във връзка с влезлия в сила Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.
През 2018 г. в 3325-те процедури по отношение на лица и обекти са били изготвени 6099 искания. За сравнение през 2017 г. те са 5939.
Следва да направя уточнение, тъй като имаше различни информации в медиите, че исканията за използване на специални разузнавателни средства надвишават значително броя на лицата, спрямо които е прилагано специално разузнавателно средство. Това е така, защото за едно лице са изготвени повече от едно искания за прилагане на специални разузнавателни средства – или във връзка с прилагането на допълнителен способ, или установен нов комуникатор, или искане за продължаване на срока за прилагане на специални разузнавателни средства.
Бюрото подкрепя и приема за правилна тази практика, която се прилага през последните години, тъй като считаме, че всички действия спрямо лицата, които се извършват със специални разузнавателни средства, следва да бъдат поискани и разрешени от съда съгласно разпоредбите на Закона с цел упражняване на контрол и недопускане на произволни действия от страна на заявителите.
Както спомена господин Лазаров, най-голям брой специални разузнавателни средства са използвани за разкриване на престъпления по чл. 321, чл. 354, чл. 209 и чл. 242.
Данните недвусмислено сочат, че през 2018 г. използването на СРС по чл. 321 от Наказателния кодекс се е увеличило с около 25% в сравнение с предходните години.
През 2018 г. съдиите от общо 6099 искания са дали разрешения по 5328, като 3909 са по първоначални искания и 1419 за продължаване на срока.
Данните показват, че 68,1% от разрешенията са дадени от Специализирания наказателен съд, Окръжен съд – Пловдив, и Окръжен съд – Стара Загора. И през 2018 г. Специализираният наказателен съд се е произнесъл по най-много искания – 52,91% от всички постъпили в съдилищата.
В докладите е констатирано, че предвид на това, че Специализираният наказателен съд се произнася по най-много искания, а материално-техническото и кадрово обезпечение на дейността му не отговаря на натовареността, следва да бъдат предприети съответните действия. В тази връзка съобразно правомощията си Бюрото е уведомило Висшия съдебен съвет и председателя на Върховния касационен съд за констатираните проблеми и към 2018 г. са предприети съответните мерки.
В докладите за 2017 и 2018 г. Бюрото е извършило задълбочен анализ на постановените откази и мотивите, с които съдиите отказват прилагане на специални разузнавателни средства, и са установени няколко групи системни пропуски и недостатъци в исканията на заявителите. Няма да се спирам подробно на тях, само ще кажа, че към настоящия момент Бюрото констатира, че тази информация е анализирана от структурите, които искат използване на специални разузнавателни средства, и са предприети конкретни действия. В тази връзка по инициатива на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата са организирани семинари, работни срещи и обучения, чиято цел е повишаване на капацитета на служителите и отстраняване на лошите практики. Бюрото, от своя страна, има намерение да продължи работата в тази насока и при осъществяване на наблюдение на процедурите своевременно да информира ръководителите на съответните структури при констатиране на пропуски и дефицити в дейността по прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства.
По отношение на оперативните способи – общият брой разрешени за прилагане оперативни способи е 16 002, като реално са приложени 8000 броя. Разпределението е по видове, както следва:
- чл. 5 – наблюдение: разрешени са 4622 броя, а са приложени 1669 броя;
- чл. 6 – подслушване: разрешени са 5154 броя, като са приложени 5124;
- чл. 7 – проследяване: разрешени са 4609 броя, като са приложени 1638;
- чл. 8 – проникване: разрешени са 712 броя, като са приложени 60 броя;
- чл. 9 – белязване: разрешени са 231 броя, като са приложени 29 броя;
- чл. 10 – проверка на кореспонденцията: разрешени – 615 броя, приложени са 47;
- чл. 10а – контролирана доставка: разрешени са 7 броя, приложени са 2;
- чл. 10б – доверителна сделка: разрешени са 25 броя, приложени са 16; и
- чл. 10в – служител под прикритие: разрешени са 27 броя, като са приложени 22 броя.
През 2018 г. са приложени 53,72% от разрешените оперативни способи. За сравнение: през 2017 г. те са 58,78%; през 2016 – 55,67%.
Анализът на приложените оперативни способи показва, че продължава практиката най-често използваният способ да е подслушването съгласно чл. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства, но същевременно през последната година се наблюдава увеличаване при прилагането на оперативните способи доверителна сделка и служител под прикритие. Това са два от най-сложните за подготовка и трудни за изпълнение оперативни способи, но пък за сметка на това ефективността при тях е най-голяма и резултатите са неоспорими.
Показател, който показва, че службите се стремят да развиват своя капацитет, умения и уменията на служителите си и чрез по-активни действия да работят за разкриване и предотвратяване на престъпни деяния.
През 2017 и 2018 г. органите по чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства – тези, които прилагат специални разузнавателни средства, са приложили хипотезата на чл. 22, ал. 3, т. 1 – когато прилагането на СРС не започва или се прекратява, в три случая: по едно искане за разкриване на престъпление извън посочените от Закона, а по две – за допуснати явни фактически грешки.
По отношение на резултатите – в резултат на прилагане на СРС през 2018 г. са изготвени 1714 броя веществени доказателствени средства, което е с 2,63% повече от 2017 г.
Съотношението между броя изготвени ВДС и броя на лицата с временно ограничение на правата със специални разузнавателни средства е 56,27%. За сравнение: през 2017 г. това съотношение е 55,52%. Анализът показва, че ефективността по този относителен критерий е над 50%.
В заключение, искам да Ви представя дейността на Бюрото, свързана с работа по сигнали на граждани. През 2018 г. в Бюрото са образувани 115 преписки за проверки на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства. От тях 106 са по сигнали на граждани. В пет случая Бюрото се е самосезирало, а от други институции – ресорна парламентарна комисия, прокуратура и Окръжен съд – София, са препратени по компетентност четири сигнала. За сравнение: през 2014 г. са образувани 29 преписки, през 2015 г. – 123, през 2016 г. – 88, през 2017 г. – 146.
Към 31 декември 2018 г. са решени 104 преписки и съответните граждани са уведомени за резултата.
През 2018 г. Бюрото не е констатирало случаи на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства. Това в известна степен се дължи на факта, че през периода 2014 – 2017 г. гражданите са уведомявани за неправомерни действия спрямо тях, които са извършени преди създаването на Бюрото.
С повишаване на контрола върху процедурите намалява и рискът от възможни нарушения на Закона. През 2018 г. две дела са завършили по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, които са заведени от граждани, по преписки на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
По първото Върховният касационен съд е присъдил на гражданина да заплати сумата от 4 хил. лв., а по второто дело Софийски градски съд осъжда орган по чл. 13 да заплати сумата от 5 хил. лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
Основни стратегически цели на Националното бюро за периода 2019 – 2024 г. Те ще бъдат насочени главно към:
- активно наблюдение на процедурите по искане, разрешаване и прилагане на специални разузнавателни средства и организацията по съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, чрез промяна на формата и честотата на извършваните проверки на структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства;
- активна работа по сигнали, получавани от граждани и неправителствени организации, с оглед на това, че подаването на сигнали за нередности е съществен източник на информация с цел установяване на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства;
- подобряване на комуникацията и съвместната работа с неправителствени организации с цел формулиране и анализиране на констатирани пропуски, нарушения и несъответствия при използване на специалните разузнавателни средства, и търсене на решения, които да водят до повишаване защитата на конституционните права на гражданите;
- изучаване и анализиране на международен опит, законодателни решения и добри практики в други държави, свързани със защита правата и свободите на гражданите, с цел усъвършенстване на националното законодателство и процедури, свързани с прилагане на СРС; и
- въвеждане на електронен регистър в структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Колев.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на решенията, с които да изразим оценката си за изнесените доклади.
Гласуваме Проект на решение по Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г.
Ще повторя текста, с който ни запозна господин Лазаров:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г.“
Квесторите, поканете народните представители от кулоарите.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Докладът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г. е приет.
Преминаваме към гласуване на Проект на решение по Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г. Проектът гласи:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Докладът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г. е приет.
Поздравления, господин Колев! Поздравления и за членовете на Бюрото! Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ГОДИШНИ ДОКЛАДИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРЕЗ 2017 Г. И 2018 Г.
С докладите ще ни запознае председателят на Комисията господин Димитър Лазаров.
Заповядате, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) през 2017 г.
Настоящият доклад обхваща периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г. и е изготвен в изпълнение на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на 44-то Народно събрание, чл. 34з, ал. 1 от ЗСРС и чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС.
Констатациите, оценките и изводите, съдържащи се в Доклада, са направени въз основата на обсъжданията и гласуванията по време на заседанията на Комисията, касаещи проблематиката, резултатите от извършените проверки на органите, имащи отношение към прилагането и спазването на законовите разпоредби, както и от предоставената информация от Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Държавната агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Разузнаване“, Държавната агенция „Технически операции“, Министерството на отбраната, Комисията за защита на личните данни, както и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
1. Анализ на данните относно използването и прилагането на специалните разузнавателни средства.
През 2017 г. по данни на Висшия съдебен съвет в съдилищата са постъпили 6012 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени общо 4619 разрешения – първоначалните разрешения са 3597 и 1022 са за продължаване на срока. Отказите са 1362.
За сравнение, през 2016 г. разрешенията са 4885, като от тях 3772 са по първоначални искания и 1113 са за продължаване на срока. Постановените откази са 1061.
В 389 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност – чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС.
По чл. 17 от ЗСРС в неотложни случаи са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 447 лица.
По чл. 18 от ЗСРС в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 27 лица.
През 2017 г. изготвените веществени доказателствени средства (ВДС) са общо 1538, от които 582 са приложени в наказателните производства.
По данни на Върховна касационна прокуратура през 2017 г. са изготвени 2211 искания за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти. Дадени са общо 1769 разрешения – първоначалните разрешения са 1414 и 355 са за продължаване на срока. Постановени са 441 отказа.
В 75 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС.
По чл. 17 от ЗСРС в неотложни случаи са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 288 лица.
По чл. 18 от ЗСРС в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 10 лица.
В резултат на използваните специални разузнавателни средства през 2017 г. са изготвени 754 веществени доказателствени средства, като от тях 750 са приложени в наказателните производства.
По данни на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства през 2017 г. са изготвени 5939 искания за прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти. Дадени са общо 4624 разрешения – първоначалните разрешения са 3640 и 984 са за продължаване на срока. Постановените откази са 1315.
За сравнение, през 2016 г. разрешенията са 4885, като от тях 3772 са по първоначални искания и 1113 са за продължаване на срока. Постановените откази са 1061.
Разпределението на процедурите между органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС е в следното съотношение: 72,40% от Министерството на вътрешните работи, 27,20% от Прокуратурата, 0,40% от Държавната агенция „Национална сигурност“.
През 2017 г. са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 2748 лица. Сравнението показва, че през 2016 г. броят на лицата е 2749.
В 261 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност, или по реда на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС.
По чл. 17 от ЗСРС в неотложни случаи са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 640 лица, в сравнение с 2016 г. са 685.
По чл. 18 от Закона в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 28 лица, като през 2016 г. са 49.
В резултат на използваните специални разузнавателни средства през 2017 г. са изготвени 1670 веществени доказателствени средства, в сравнение с 2016 г. са 1431.
От общия брой разрешения за използване на специални разузнавателни средства 2040 броя са за престъпления по чл. 321 – организирана престъпна група, 684 са за престъпления по чл. 354 – разпространение и притежаване на наркотици, и за престъпления по чл. 234 от НК са 114.
Това е по справка Приложение 1.
По данни на Държавната агенция „Технически операции“ за 2017 г. постъпилите в Агенцията разрешения за използване на специални разузнавателни средства са общо 4410, от които първоначалните разрешения са 3477 и 933 са за продължаване на срока.
За сравнение, през 2016 г. разрешенията са общо 4683, като за продължаване на срока са 1043.
В 277 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС, като от тях първоначалните разрешения са 261 и 16 са за продължаване на срока.
По чл. 17 от ЗСРС в неотложни случаи са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 640 лица.
По чл. 18 от ЗСРС в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 21 лица.
През 2017 г. в резултат на използваните специални разузнавателни средства са изготвени 1599 веществени доказателствени средства, като през 2016 г. техният брой е 1401.
По данни на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2017 г. от Агенцията са направени 388 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени общо 278 разрешения – първоначалните разрешения са 196 и 82 са за продължаване на срока. Отказите са 110.
За сравнение, през 2016 г. исканията са 566, разрешенията са общо 391 и 173 са отказите.
Няма използвани специални разузнавателни средства по отношение на обекти за установяване самоличността на лица по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС и по чл. 17 от същия закон.
По чл. 18 от ЗСРС в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 7 лица.
В резултат на използваните специални разузнавателни средства са изготвени 71 веществени доказателствени средства, като от тях 26 са приложени в наказателните производства.
Следва да се направи уточнението, че разликата в посочените данни от органите по чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС идва от различието на времето на регистриране на искането, респективно на разпореждането и прилагането на специалните разузнавателни средства.
От посочените данни може да се направи изводът, че през отчетната година в сравнение с 2016 г. се наблюдава спад в броя на исканията за използване на специални разузнавателни средства и увеличение в броя на постановените откази. Тези обстоятелства сочат за завишен съдебен контрол по отношение на даването на разрешения за използване на СРС.
2. Анализ на данните и констатациите от проверките по отношение на спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения.
Анализ на данните по Закона за електронните съобщения.
По данни на Висшия съдебен съвет през 2017 г. във всички нива на съдилищата – районни и окръжни, включително Специализираният наказателен съд, постъпилите искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС по реда на чл. 251г, ал. 7 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК от наблюдаващи досъдебните производства прокурори за предоставяне на трафични данни от предприятията са 25 252 броя. Дадени са 23 895 броя разрешения и са постановени 1449 броя отказа.
За сравнение, през 2016 г. броят на постъпилите искания е 24 758, като от тях разрешенията са 23 352 броя и 1395 са отказите.
През 2017 г. във всички нива на съдилищата – районни и окръжни, включително Специализираният наказателен съд, постъпилите искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС и по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС са общо 13 233 броя. Дадени са 14 597 броя разрешения и 1313 отказа.
За сравнение, през 2016 г. исканията са били 15 805 броя, като от тях разрешенията са 16 638 броя и 2084 броя са отказите.
През 2017 г. исканията по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС и по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са общо 36 516 броя, от които 31 211 броя са явни и 5302 броя са класифицирани.
Следва да се направи уточнението, че броят на исканията не отговаря на сбора от броя на разрешенията и отказите, тъй като в редица случаи по едно искане съдът се произнася с повече от едно разпореждане, а в други случаи разпорежда частично разрешение или отказ.
Справка Приложение 2.
По данни на Върховната касационна прокуратура през 2017 г. от прокуратури на всички нива в страната – районни и окръжни, включително Специализираната прокуратура, са изготвени общо 25 444 броя искания от наблюдаващи досъдебните производства прокурори за достъп до трафични данни по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК. Дадени са 24 018 броя разрешения и 1394 броя са откази.
За сравнение, през 2016 г. исканията са 26 187 броя, от които 24 833 броя са разрешения и 1403 броя са откази.
Следва да се направи уточнението, че разликата в посочения от Висшия съдебен съвет и Върховна касационна прокуратура брой на исканията за достъп до трафични данни по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс идва от различието във времето на изпращане и постъпване от и в органите на съдебната власт.
По данни на Комисията за защита на личните данни като наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС, същата е получила информация през 2017 г. от 93 предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. За отчетния период в предприятията са постъпили 65 420 броя искания и разпореждания за достъп до трафични данни, като в 65 073 случая е предоставена, а в 347 случая е отказано предоставянето на такава.
По данни на Министерството на вътрешните работи през 2017 г. са изготвени общо 18 650 броя предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
От всички структури на МВР са направени 8639 броя искания за достъп до данните по чл. 251б от Закона за електронни съобщения по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС. От тях 7778 броя са разрешения и 861 броя са откази.
За сравнение, през 2016 г. исканията са били 8452 броя, от които 7953 броя са разрешенията и 863 броя са отказите.
През 2017 г. общо предложенията от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал.1 от НПК и исканията по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС са 27 193 броя, от които 24 559 броя са явни и 2720 броя са класифицирани.
В Главна дирекция „Национална полиция“ за 2017 г. са изготвени общо 352 предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс и искания по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС. По внесените искания от наблюдаващи досъдебните производства прокурори са дадени 290 броя разрешения и 62 броя са откази.
За сравнение, през 2016 г. предложенията от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания са общо 297 броя, от които по внесените искания са дадени 248 броя разрешения и 61 броя отказа.
В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и териториалните сектори са изготвени 1306 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 1205 разрешения и 152 отказа.
За сравнение, през 2016 г. исканията са 1384 броя, по които са дадени 1174 разрешения и 210 отказа.
По реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са изготвени 96 броя предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания, от които по внесени искания от наблюдаващи досъдебните производства прокурори са дадени 95 броя разрешения и 1 брой отказ.
За сравнение, през 2016 г. предложенията от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания са били 73 броя, от които по внесени искания от наблюдаващи досъдебните производства прокурори са дадени 72 броя разрешения и 1 брой отказ.
В Главна дирекция „Гранична полиция“ за 2017 г. са изготвени общо 349 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 465 броя разрешения и 22 броя са откази.
За сравнение, през 2016 г. исканията за достъп до данни са 73 броя, по които са дадени 72 броя разрешения и 1 брой отказ.
По реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са изготвени 51 броя предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания, по които са дадени 50 броя разрешения и 1 брой отказ.
В Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ във връзка със случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия по отношение на данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 от ЗЕС за 2017 г. по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС са изготвени 10 броя искания, по които са дадени 11 броя разрешения.
В Дирекция „Вътрешна сигурност“ за 2017 г. са изготвени 90 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 229 броя разрешения и 14 броя са откази.
За сравнение, през 2016 г. исканията са 111 броя, по които са дадени 239 броя разрешения и 28 броя са откази.
По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ през 2017 г. са изготвени 2462 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 3321 броя разрешения и 215 броя са откази.
За сравнение, през 2016 г. исканията са 2616, по които са дадени 3907 броя разрешения и 348 броя са откази.
По данни на Министерството на отбраната за Служба „Военна полиция“ през 2017 г. са изготвени 31 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 84 броя разрешения и 4 броя са отказите.
За сравнение, през 2016 г. исканията са били 111 броя, по които са дадени 239 броя разрешения и 28 са отказите.
По данни на Министерството на финансите за Агенция „Митници“ през 2017 г. са изготвени 47 броя предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК, по които са дадени 50 броя разрешения и 1 брой отказ.
По данни от мобилните оператори – „Теленор“ ЕАД, „А1“ ЕАД и „БТК“ ЕАД през 2017 г. са постъпили общо 66 582 броя съдебни разпореждания и искания за достъп до трафични данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС и по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК. В 371 случая мобилните оператори са отказали да предоставят трафични данни, с оглед неспазени процедури и изисквания на ЗЕС и НПК.
За сравнение, през 2016 г. постъпилите разпореждания и искания са 65 839, като в 681 случая мобилните оператори са отказали да предоставят достъп до трафични данни, с оглед неспазени процедури и изисквания на ЗЕС и НПК.
От посочените данни може да се направи изводът, че през отчетната година в сравнение с 2016 г. се наблюдава спад в броя на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1 от НПК.
2.2. Констатации от проверките по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по ЗЕС.
В изпълнение Решения № 1/08.06.2017 г., № 2/02.11.2017 г. и № 3/01.02.2018 г. на Комисията към Четиридесет и четвъртото народно събрание, в съответствие с чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС за осъществяване на парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС експертният състав, подпомагащ работата на Комисията, е извършил проверки по спазване на процедурите по разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл.159а, ал. 1 от НПК.
Проверките са извършени в общо 302 структури за обществен ред и сигурност и органи на съдебната власт, попадащи на територията на град София и 17 области в страната: Бургас, Варна, Добрич, Разград, Русе, Шумен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Търговище, Перник, Благоевград, Ямбол, Смолян, Кърджали, Пазарджик и Плевен.
Предметът на проверките касае различни периоди от време на 2017 г. и посоченият брой данни по направените констатации е към момента на извършването им.
2.2.1. При извършените проверки на процедурите по разрешаването и осъществяването на достъп до данните са констатирани следните постановени откази от съда, мотивирани:
- с липса на изискуемите се реквизити по чл. 159а, ал. 2 – 5 случая от подадените искания:
1. Липсват данни за разследване на тежко умишлено престъпление съгласно чл. 159а, ал. 2 от НПК – 42 броя;
2. Липса на информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на данни за трафика съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 1 от НПК – 42 броя;
3. Липса на описание на обстоятелствата, на които се основава искането, съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 2 от НПК – 59 броя;
4. Липса на данни за лицата, за които се изискват данни за трафика – всички входящи и изходящи повиквания и текстови съобщения на клетки на посочена територия/адрес съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК – 59 броя;
5. Периодът от време, който да обхваща справката съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2 от НПК – липсва начален и краен момент, като същият остава определяем от страна на мобилните оператори – „до момента на изготвяне на справката“, „до датата на получаване на настоящото запитване“, „до момента на изготвяне на справката от оператора, но не повече от шест месеца“, „до шест месеца преди момента на изготвяне на справката“ – 64 броя;
6. Липса на разследващ орган, на който да се предоставят данните, съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 5 от НПК – 16 броя;
7. Период от време, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца, съгласно чл. 159, ал. 5 от НПК – 71 броя.
8. С липса на изискуемите се реквизити с чл. 251в, ал. 3, т. 1 – 5 от ЗЕС в подадените искания – общо 154 броя.
Констатиран е случай, в който съдия от Районен съд – Благоевград, поставя резолюции върху исканията, подадени от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС, които имат характер на разпореждане. В същите се дава 3-дневен срок за отстраняване на нередностите и исканията се оставят без движение. Мотивите за това са, че в исканите данни се съдържат и такива по смисъла на чл. 251а от ЗЕС (обявен за противоконституционен от Конституционния съд на Република България – ДВ, бр. 23 от 2015 г.) – 10 броя. Исканията на органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС са по образец, приложение към Задължителните указания по чл. 261а, ал. 3, т. 2 от ЗЕС на Комисията за защита на личните данни.
При проверките са констатирани случаи на разнородна съдебна практика в органите на съдебната власт по отношение прилагането на разпоредбите на:
- чл. 251б, ал. 1, т. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 251и, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕС;
- чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК;
- чл. 251в, ал. 3, т. 4 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 3, т. 4 от НПК.
Констатирано е, че наблюдаващите досъдебни производства прокурори не изготвят предложения за унищожаване на справките, съдържащи данни, които не са свързани с обстоятелствата по делото и не допринасят за тяхното изясняване, съгласно чл. 159а, ал. 6 от НПК.
Констатирано е, че липсват данни при разследващите органи относно изготвените от тях предложения до наблюдаващите досъдебни производства прокурори за отправяне на искания за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК, респективно данни за дадените разрешения и постановените откази на съда, както и за постъпилите справки от предприятията. (Справка Приложение 3.)
2.2.2. Констатирани са съдебни разрешения, постановени при формално неспазване на изискванията на ЗЕС и НПК, както следва:
1. по административни дела – 1 брой;
2. по граждански дела – 12 броя;
3. без изискуемите реквизити по чл. 159а, ал. 4, т. 1 – 3 от НПК – 2 броя;
4. при липса на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – 3 броя;
5. за достъп до трафични данни за период, извън 6-месечния срок за съхранение – 19 броя;
6. Съдебно разпореждане за бъдещ период – 1 брой. (Справка Приложение 4.)
2.2.3. Констатирани са случаи на поискани справки за трафични данни от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС и от органите по досъдебни производства без постановен съдебен акт по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС и по реда на чл. 251г, ал. 7 във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК до предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги –75 броя (Софийска градска прокуратура, Следствен отдел – 4 броя, Специализирана прокуратура, Следствен отдел – 2 броя, окръжни прокуратури, Следствен отдел – 6 броя, Военно-окръжна прокуратура – София, 1 брой, Държавна агенция „Национална сигурност“ – 1 брой, ГДБОП – 3 броя, Териториална служба БОП Благоевград – 1 брой, ОДМВР – 12 броя, РУ – ОДМВР, 18 броя, СДВР – 10 броя, РУ – СДВР 17 броя). (Справка Приложение 5.)
В предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги – „Теленор“ ЕАД, „А1“ ЕАД и „БТК“ ЕАД, е създадена организация и вътрешни правила за реда, условията за водене и достъп до регистрите съгласно разпоредбите на Закона за електронните съобщения.
Констатирани са случаи, в които предприятията, спазвайки изискванията на ЗЕС и НПК, са отказали да предоставят справки за трафични данни по искания, без съдебни разпореждания.
В други случай предприятията са отказали да предоставят справки за трафични данни по разпореждания на съда, в които:
- срокът е извън установения 6-месечен за съхранение;
- липсват реквизити по чл. 159а, ал. 4, т. 1 – 3 от НПК;
- липсват данни за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- периодът е следващ датата на разпореждането;
- данните са за нуждите на граждански и административни дела.
При локалните интернет доставчици е констатирано, че не се водят специални регистри съгласно изискването на чл. 251е, ал. 1 от ЗСРС, като разпорежданията се регистрират в общата деловодна система на предприятията или изобщо не се регистрират.
Установени са случаи на постъпили искания от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС и от органите по досъдебни производства без съдебно разпореждане, както следва: 8 броя – от структурите на МВР – Велико Търново; 1 брой – от Окръжна прокуратура, Велико Търново, Следствен отдел; 3 броя от ТС БОП – Велико Търново; 1 брой – от Окръжна прокуратура, Габрово, Следствен отдел; 1 брой – от ТС БОП – Благоевград; 1 брой от ТД на НАП – София; 5 броя – от районни управления на МВР, Ямбол; 1 брой от ГДБОП; 13 броя – от СДВР на МВР; 1 брой от ОДМВР – Пловдив, и 1 брой от РУ – Ботевград.
3. Предложения за усъвършенстване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по ЗЕС.
В резултат на извършените проверки и констатираните факти могат да се направят предложения по целесъобразност за подобряване на работата в следните насоки:
1. В прокуратурите и съдилищата да се въведе единна практика относно броя на изготвяните искания и на постановяваните съдебни разпореждания, касаещи едно и повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и за реда на изпращане на дадените разрешения до предприятията.
2. Необходимо е да се упражнява по-ефективен контрол над органите, наблюдаващи и водещи досъдебните производства, по които е получен достъп до данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК относно спазване на задължението за унищожаване на справките, съдържащи данни, които не са свързани с обстоятелствата по делото и не допринасят за тяхното изясняване, съгласно чл. 159а, ал. 6 от НПК.
3. В Министерството на вътрешните работи да се въведе единна практика относно регистрирането и отчетността на изготвените и изпратени до прокуратурата предложения за искания по чл. 159а, ал. 3 от НПК на дадените разрешения и постановените откази на съда, както и на постъпилите справки от предприятията.
Следва да се отбележи, че в Доклада за дейността на Комисията през 2016 г. са направени същите препоръки за подобряване на работата в посочените органи и структури, които не са били взети предвид от съответните адресати.
По повод приетите Задължителни указания по чл. 261а, ал. 3, т. 2 от ЗЕС с решение по Протокол № 5/2016 г. на Комисията за защита на личните данни и след проведена среща между председателите на Комисията и Комисията за защита на личните данни е взето решение за тяхното изменение и допълнение в частта, касаеща предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и отмяната им в останалата част.
4. Жалби и сигнали от граждани и организации.
Съгласно Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения Комисията разглежда жалби и сигнали на граждани и организации по отношение на действия и актове на служителите на службите за сигурност и във връзка с използването на специалните разузнавателни средства и трафични данни.
За периода на 2017 г. в Комисията са постъпили 7 броя жалби и сигнали от физически лица срещу неправомерно използване на специалните разузнавателни средства и трафичните данни. От осъществения парламентарен контрол не е констатиран незаконосъобразен достъп до данните по ЗЕС, както и неправомерно прилагани специални разузнавателни средства.
5. Законодателни промени и предложения за подобряване на дейността по Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения.
През периода на 2017 г. не са постъпвали предложения за подобряване на дейността по ЗСРС и ЗЕС, основани на опита в практиката по прилагане на действащата уредба.
Като водеща Комисията е разгледала и гласувала внесени предложения за законодателни промени в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за защита на класифицираната информация.
Със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 754-01-55, от 13 септември 2017 г. е въведен срок за заемане на длъжността „председател“ на Държавна агенция „Технически операции“.
Със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 754-01-88, от 15 декември 2017 г. е създаден механизъм за предоставяне и обмен на класифицирана информация с други държави или международни организации и без наличието на влязъл в сила международен договор за защита на информацията.
Комисията е приела и становища по годишните доклади и бюджетите на службите за сигурност. Регулярно е изисквала тематични доклади за работата на службите за сигурност и за състоянието на отделните компоненти на националната сигурност.“
И следват, господин Председател, пет приложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: И Проекта за решение, ако обичате, прочетете.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2017 г. с приложения № 1 – 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Предстои да чуем Доклада за 2018 г.
Вие ли ще ни го докладвате, или член от Комисията?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз ще го докладвам.
„ДОКЛАД
за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г.
Годишният доклад е изготвен в изпълнение изискванията на чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и четвъртото народно събрание и чл. 17, т. 10 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията във връзка с компетентността на Комисията по чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
В Доклада са обобщени и анализирани данните за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г., предоставени от Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура, Държавната агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Разузнаване“, Държавната агенция „Технически операции“, Министерството на отбраната, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Констатациите, изводите и препоръките, съдържащи се в Доклада по отношение достъпа на данните по ЗЕС, са направени въз основа на резултатите от извършените проверки от специализираното звено в рамките на специализираната администрация на Народното събрание, подпомагащо работата на Комисията.
1. Обобщена и анализирана информация относно използването и прилагането на специалните разузнавателни средства.
По данни на Висшия съдебен съвет в съдилищата от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС и от наблюдаващите прокурори са постъпили общо 6096 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 5333 разрешения и 752 отказа. Разрешенията по първоначалните искания са 3575, а тези за продължаване на срока са 1758.
В сравнение с 2017 г. исканията за използване на специални разузнавателни средства са 6012, по които са дадени 4619 разрешения и 1362 отказа. Разрешенията по първоначалните искания са 3597, а тези за продължаване на срока са 1022.
Исканията за използване на специални разузнавателни средства от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са 3799, по които са дадени общо 3299 разрешения и 489 отказа. Разрешенията по първоначалните искания са 1659, а тези за продължаване на срока са 1640.
Исканията от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС за използване на специални разузнавателни средства по чл. 13, ал. 3 от ЗСРС за престъпления, осъществени от съдия, прокурор или следовател, са 43, по които са дадени 33 разрешения и 10 отказа.
За предотвратяване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 – чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗСРС исканията на органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са 54, по които са дадени 45 разрешения и 9 отказа.
В 7 случая на непосредствена опасност по чл. 18 от ЗСРС е разрешено на органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС използване на специални разузнавателни средства.
Получените веществени доказателствени средства са 1395.
Докладите за унищожаване на събраната информация чрез специални разузнавателни средства са 4305.
Органите по чл. 13, ал. 1 – 4 от ЗСРС са изпратили до орган от друг съдебен район 136 искания, по които са дадени 127 разрешения и 9 отказа.
Сравняването на данните от 2018 г. с тези от 2017 г. показва, че исканията за използване на специални разузнавателни средства от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС и от наблюдаващите прокурори са се увеличили с 84, разрешенията са се увеличили със 714, а отказите са намалели с 610.
От направения анализ се налага изводът, че увеличението на броя на разрешенията и намалението на броя на отказите се дължи на прецизната работа на органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС и на наблюдаващите прокурори при изготвянето и мотивирането на исканията за използването и прилагането на специалните разузнавателни средства.
По данни на Върховната касационна прокуратура от наблюдаващите прокурори са изготвени 2325 искания за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти, по които са дадени 2054 разрешения и 271 отказа. Първоначалните искания са 1765, а тези за продължаване на срока са 560.
В сравнение с 2017 г. исканията са 2211, по които са дадени 1769 разрешения и 441 отказа. Първоначалните искания са 1414, а тези за продължаване на срока са 355.
Изготвените искания за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от съдии, прокурори и следователи по чл. 174, ал. 5 от НПК, са 7.
Исканията за използване на специални разузнавателни средства по чл. 173, ал. 2, т. 3 от НПК са спрямо 1293 лица и 57 обекта.
Спрямо 45 свидетели по наказателни производства, дали съгласието си за установяване на престъпна дейност на други лица, по чл. 173, ал. 5 от НПК и за опазване на живота или имуществото на 44 лица, дали писмено съгласие за това, по чл. 173, ал. 6 по НПК са използвани специални разузнавателни средства.
В 245 неотложни случая по чл. 17 от ЗСРС са използвани специални разузнавателни средства.
В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 776 веществени доказателствени средства, като през 2017 г. те са 754.
Докладите от прокуратурата по чл. 175, ал. 7 от НПК са 642.
Разпорежданията на съда за унищожаване на събраната информация от използването на специални разузнавателни средства са 625.
Молбите за правна помощ от чужда държава по чл. 34н, ал. 1 от ЗСРС са три, по които са изготвени пет искания и съответно толкова са разрешени.
Сравняването на данните с предходната година показва, че исканията за използване на специални разузнавателни средства са със 114 повече, разрешенията са с 285 повече, а отказите са със 170 по-малко.
От направения анализ на данните се налага изводът, че увеличението на броя на исканията се дължи на работата на Специализираната прокуратура, тъй като тя обуславя повече от половината от общия им брой.
По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ като орган по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са изготвени общо 283 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 232 разрешения и 53 отказа. Първоначалните искания са 205, а тези за продължаване на срока са 78.
В сравнение с 2017 г. исканията са 388, по които са дадени 278 разрешения и 110 отказа. Първоначалните искания са 196, а тези за продължаване на срока са 82.
Исканията по чл. 13, ал. 4 от ЗСРС за предотвратяване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 – чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс са 35, по които са дадени 30 разрешения и 5 отказа.
По отношение на 182 лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗСРС, и по отношение на 2 обекта за установяване самоличността на лицата по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС са използвани специални разузнавателни средства.
За опазване на живота или имуществото на едно лице, дало писмено съгласие за това по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС.
В 5 неотложни случая по чл. 17 от ЗСРС са използвани специални разузнавателни средства.
В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 43 веществени доказателствени средства, като 22 от тях са приобщени към наказателни производства.
При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 3 и чл. 29, ал. 7 от ЗСРС са изготвени 107 протокола за унищожаване на справки и са изпратени до съда 121 доклада.
Сравняването на данните с предходната година показва, че исканията за използване на специални разузнавателни средства са намалели със 105, разрешенията – с 46, а отказите – с 57.
По данни на Служба „Военна полиция“ са изготвени 9 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 8 разрешения и 1 отказ. Първоначалните искания са 4 и толкова са за продължаване на срока.
Исканията за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС, са 5.
В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 2 веществени доказателствени средства, които са приобщени към наказателните производства.
При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 29, ал. 7 от ЗСРС са изготвени и изпратени до съда 4 доклада.
По данни на Министерството на вътрешните работи от структурите са изготвени общо 3318 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 2830 разрешения и 443 отказа. Първоначалните искания са 2066, а исканията за продължаване на срока са 764.
Използваните специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти, са както следва:
- 2163 лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС;
- 2 лица по чл. 12, ал. 1, т. 2, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лицата по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС;
- 9 лица, които са дали писмено съгласие за опазване на живота или имуществото по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС.
Неотложните случаи по чл. 17 от ЗСРС са 340, а тези в непосредствена опасност по чл. 18 от ЗСРС са 7 случая.
В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 739 веществени доказателствени средства и са получени 729. Приобщени към наказателното производство са 460.
При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 3 и чл. 29, ал. 7 от ЗСРС са изготвени 2211 протокола за унищожаване на справки и са изпратени до съда 1978 доклада.
Спрямо предходната година се наблюдава увеличение на броя на исканията, което се дължи на работата на ГДБОП, тъй като тя обуславя приблизително половината от общия им брой.
По данни на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са изготвени 43 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 34 разрешения и 9 отказа. Първоначалните искания са 28 и за продължаване на срока са 15.
По отношение на 24 лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС и за опазване на живота или имуществото на 2 лица, дали писмено съгласие за това по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС, са използвани специални разузнавателни средства.
В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 8 веществени доказателствени средства.
При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 29, ал. 7 от ЗСРС са изготвени и изпратени до съда 3 доклада.
По данни на Държавна агенция „Технически операции“ постъпилите по Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс разрешения за използване на специални разузнавателни средства са общо 4966, от които първоначалните разрешения са 3674 и за продължаване на срока са 1292.
В сравнение с 2017 г. постъпилите разрешения са общо 4401, от които първоначалните разрешения са 3468 и за продължаване на срока са 933.
От органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са постъпили общо 3090 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 2318 и за продължаване на срока са 772.
Общ брой незапочнато или прекратено прилагане на специалните разузнавателни средства по чл. 22, ал. 3 от ЗСРС, както следва:
- по т. 1, когато е дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства за разкриване на престъпления, извън посочените в чл. 3, ал. 1 – 1 случай;
- по т. 2 при явни фактически грешки в искането на органа по чл. 13 или в разрешението на органа по чл. 15 е 1 случай;
- по т. 4, когато е невъзможно тяхното прилагане са 6 случая.
По отношение на 1717 лица по чл. 12, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3 от ЗСРС и по отношение на 207 обекта за установяване самоличността на лицата по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС са прилагани специални разузнавателни средства.
В 607 неотложни случая по чл. 17 от ЗСРС и в 7 случая на непосредствена опасност по чл. 18 от ЗСРС са прилагани специални разузнавателни средства.
В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са поискани 837 веществени доказателствени средства и са изготвени 818.
При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 4 от ЗСРС са изготвени 4040 протокола за унищожаване на справки.
От наблюдаващите прокурори са постъпили общо 1876 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 1356 и за продължаване на срока са 520.
По отношение на 1115 лица и 68 обекта са прилагани специални разузнавателни средства.
Общ брой незапочнати или прекратени по чл. 22, ал. 3 от ЗСРС, са както следва:
- по т. 2 при явни фактически грешки в искането или в разрешението е 1 случай;
- по т. 4, когато е невъзможно тяхното прилагане са 5 случая.
В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са поискани 802 веществени доказателствени средства и са изготвени 777.
При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 4 от ЗСРС са изготвени 1370 протокола за унищожаване на справки.
По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ като орган по чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства постъпилите по ЗСРС и Наказателно-процесуалния кодекс разрешения за използване на специални разузнавателни средства са общо 362, от които първоначалните разрешения са 235 и за продължаване на срока са 127.
От органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са постъпили общо 218 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 133 и за продължаване на срока са 85.
Незапочнатите или прекратени оперативни способи за прилагане на специалните разузнавателни средства по чл. 22, ал. 3, т. 4 от ЗСРС са 182.
По отношение на 120 лица по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3, ал. 2 и 3 от ЗСРС и по отношение на 4 обекта за установяване самоличността на лицата по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС са прилагани специални разузнавателни средства.
В неотложни случаи по чл. 17 от ЗСРС и в случаите на непосредствена опасност по чл. 18 от ЗСРС няма искания.
В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са изготвени 48 веществени доказателствени средства.
При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 4 от ЗСРС са изготвени 208 протокола за унищожаване. От наблюдаващи прокурори са постъпили общо 144 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 102 и за продължаване на срока са 42. Незапочнатите или прекратени оперативни способи по прилагане на специалните разузнавателни средства по чл. 22, ал. 3, т. 4 от ЗСРС са 132. По отношение на 94 лица по чл. 173, ал. 2, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс са прилагани специални разузнавателни средства.
В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са изготвени 50 веществени доказателствени средства.
При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 175, ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс са изготвени 86 протокола за унищожаване.
По данни на Министерството на вътрешните работи като орган по чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства постъпилите по ЗСРС и Наказателно-процесуалния кодекс разрешения за използване на специални разузнавателни средства са общо 41, от които първоначалните разрешения са 27 и за продължаване на срока са 14.
По ЗСРС разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 31, от които първоначалните разрешения са 19 и за продължаване на срока са 12. По отношение на 19 лица по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗСРС са прилагани специални разузнавателни средства.
В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са изготвени 21 веществени доказателствени средства.
От наблюдаващите прокурори са постъпили общо 10 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 8 и за продължаване на срока са 2. По отношение на 7 лица по чл. 173, ал. 2, т. 3 от НПК са прилагани специални разузнавателни средства.
Органите по чл. 20 от ЗСРС реализират функциите и задачите си при спазване на нормативната уредба и при добра организация за взаимодействие с органите по чл. 13, ал. 1 – 4 от ЗСРС, в резултат на което успешно са предотвратени и разкрити тежки умишлени престъпления и посегателства срещу националната сигурност.
2. Обобщена информация и констатации от проверки по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения.
2.1 Обобщена информация на данните по Закона за електронните съобщения.
По данни на Висшия съдебен съвет във всички нива на съдилищата – районни, окръжни, военни и Специализирания наказателен съд, исканията за достъп до данните по Закона за електронните съобщения и Наказателно-процесуалния кодекс са общо 33 166, по които са дадени 33 835 разрешения и 2287 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията за достъп до данните са общо 35 796, по които са дадени 38 492 разрешения и 2769 отказа.
През 2018 г. исканията за достъп до данните по чл. 251б от Закона за електронните съобщения са 10 603, по които са дадени 12 420 разрешения и 1124 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията за достъп до данните са 13 233, по които са дадени 14 597 разрешения и 1313 отказа.
Исканията за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК са 22 563, по които са дадени 21 415 разрешения и 1163 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията са 25 252, по които са дадени 23 895 разрешения и 1449 отказа.
Следва да се направи уточнението, че броят на исканията не отговаря на сбора от броя на разрешенията и отказите, тъй като в редица случаи по едно искане съдът се произнася с повече от едно разпореждане, а в други – разпорежда частично разрешение или отказ.
По данни на Върховната касационна прокуратура от прокуратурите на всички нива в страната – районни, окръжни, военни и Специализираната прокуратура, са изготвени от прокурори, наблюдаващи досъдебни производства, 22 620 искания за достъп до данни по чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, по които са дадени 21 441 разрешения, от които 34 частични и 1202 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията са 25 444, по които са дадени 24 018 разрешения и 1394 отказа.
През 2018 г. са направени 405 предложения за унищожаване на справки по чл. 159а, ал. 6 от НПК, от които 361 са разрешени и са изготвени 386 протокола за унищожаване.
По данни на Министерството на вътрешните работи исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 9376, по които са дадени 9492 разрешения и 951 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията са 8639, по които са дадени 7778 разрешения и 861 отказа.
В Главна дирекция „Национална полиция“ исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 364, по които са дадени 842 разрешения и 41 отказа.
В сравнение с 2017 г. искания за достъп до данните са 352, по които са дадени 290 разрешения и 62 отказа.
В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и териториалните сектори исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 1528, по които са дадени 1362 разрешения и 166 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията са 1306, по които са дадени 1205 разрешения и 152 отказа.
В Главна дирекция „Гранична полиция“ и териториалните структури исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 406, по които са дадени 381 разрешения и 29 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията са 349, по които са дадени 465 разрешения и 22 отказа.
В Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ във връзка със случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 5, като по 3 от тях е отпаднала необходимостта и са дадени 2 разрешения.
В сравнение с 2017 г. исканията са 10, по които са дадени 11 разрешения.
В Дирекция „Вътрешна сигурност“ исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 87, по които са дадени 218 разрешения и 13 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията са 90, по които са дадени 229 разрешения и 14 отказа.
По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 2180, по които са дадени 2960 разрешения и 231 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията са 2462, по които са дадени 3321 разрешения и 215 отказа.
По данни на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество исканията за достъп до данните по чл. 251б от Закона за електронни съобщения са 9, по които са дадени 8 разрешения и 1 отказ.
По данни на Министерството на отбраната за Служба „Военна полиция“ исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 24, по които са дадени 64 разрешения и 2 отказа.
В сравнение с 2017 г. исканията са 31, по които са дадени 84 разрешения и 4 отказа.
По данни на Министерството на финансите за Агенция „Митници“ предложенията за исканията за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК от разследващите органи до прокурорите, наблюдаващи досъдебните производства, са 56, по които са дадени 55 разрешения и 2 отказа.
В сравнение с 2017 г. предложенията са 47, по които са дадени 50 разрешения и 1 отказ.
По данни от мобилните оператори – „Теленор“ ЕАД, „А1“ ЕАД и „БТК“ ЕАД в предприятията са постъпили общо 54 085 съдебни разпореждания за достъп до данни, като от тях 18 472 са по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и 35 613 са по чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
През 2017 г. съдебните разпореждания са общо 66 582 броя.
В 261 случая мобилните оператори са отказали да предоставят трафични данни с оглед неспазени процедури и изисквания на Закона за електронните съобщения и Наказателно-процесуалния кодекс.
2.2. Констатации от проверки по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения.
В изпълнение Решения № 3/01.02.2018 г., № 4/14.06.2018 г. и № 5/01.11.2018 г. на Комисията към Четиридесет и четвъртото народно събрание, в съответствие с чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС, специализираното звено в рамките на специализираната администрация на Народното събрание, подпомагащо работата на Комисията, е извършило проверки по спазване на процедурите по разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл.159а, ал.1 от НПК.
2.2.1. Проверките са извършени в общо 229 структури за обществен ред и сигурност и органи на съдебната власт на територията на следните области в страната: София, Силистра, Хасково, Стара Загора, Видин, Враца, Монтана, Пловдив, Хасково, Кюстендил, София – област, Пазарджик, Търговище, Ловеч, Смолян, Кърджали и Разград.
При проверките е констатирано, че продължава разнородната практика в съдилищата и прокуратурите по отношение прилагането на разпоредбите на чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК – данни за лицата, за които се изискват данни за трафика, и по отношение на чл. 159а, ал. 3, т. 4 от НПК – период от време, който да обхваща справката.
В съдилищата продължава практиката относно броя на образуването на дела, респективно на постановените разпореждания по постъпилите искания за достъп до данните. В едни случаи по едно искане се образува едно дело и се постановява едно разпореждане до трите предприятия. В други случаи по едно искане се образуват три дела и съответно постановяват три разпореждания до всяко едно предприятие. В трети случаи при постъпили три идентични искания същите се разпределят до три състава на съда.
В прокуратурите са констатирани искания, които не отговарят на изискванията на чл. 159а, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс и не се правят предложения за унищожаване на справките с мотива, че макар и да не съдържат данни във връзка с установените до момента обстоятелства, то те биха могли да допринесат за тяхното изясняване в бъдеще.
При разследващите органи не е въведен способ, посредством който да се правят справки за това кога е получено разрешението за достъп до данни, съответно кога то е изпратено до предприятието, кога са получени данните и броя на постъпилите справки.
2.2.2. Проверки са извършени и в предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги – „Теленор“ ЕАД, „А1“ ЕАД, „БТК“ ЕАД и локалните интернет доставчици.
При проверките е констатирано, че в предприятията продължават да постъпват съдебни разпореждания и искания за достъп до данни при неспазване изискванията на Закона за електронните съобщения и НПК. В тези случаи предприятията мотивирано са отказвали да предоставят исканите справки.
Констатирани са общо 261 случая, при които не са спазени разпоредбите, регламентиращи достъпа до данни, и могат да се обобщят по следните видове и органи:
1. Съдебни разпореждания за достъп до данните по граждански и административни дела – общо в 26 случая. В сравнение с 2017 г. случаите са 12.
2. Постановени съдебни разрешения за достъп до данни, чийто 6-месечен срок за съхранение е изтекъл – общо 45 случая. В сравнение през 2017 г. случаите са 19.
3. Изпратени до предприятията съдебни разрешения за достъп до данни от прокуратура, следствени и разследващи органи и от органите по чл. 251 в, ал. 1 от ЗЕС след изтичане на 6-месечния срок за съхранение – общо 53 случая. В сравнение с 2017 г. такива случаи не са констатирани.
4. Изпратени до предприятията искания за достъп до данни от прокуратура, следствени и разследващи органи и от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС без съдебни разпореждания – общо 137 случая. В сравнение с 2017 г. случаите са 75.
От прокуратура – 8, следствени отдели в прокуратурите – 14, ДАНС – 8, Служба „Военна полиция“ – 1, Главна дирекция „Национална полиция“ – 6, ГДБОП – 4, Гранична полиция – 1, СДВР и РУ – 32, ОДМВР и РУ – 63.
5. Констатирани са случаи, в които Районен съд – Благоевград, по искане на ОДМВР Благоевград е разрешил достъп до данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС, чийто обем от данни е прекомерен съобразно целта.
6. Констатирани са случаи, в които с разпореждането на съда се възлага на предприятието да извършва анализ на данните и при конкретно установени данни от анализа да се даде и допълнителна информация.
3. Предложения за усъвършенстване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по ЗЕС.
В резултат на извършените проверки и констатираните факти могат да се направят предложения по целесъобразност за подобряване на работата в следните насоки:
1. В прокуратурите и съдилищата да се въведе единна практика относно броя на изготвяните искания и на постановяваните съдебни разпореждания, касаещи едно или повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и за реда на изпращане на дадените разрешения до предприятията.
2. В Министерството на вътрешните работи при разследващите органи да се въведе единна практика относно регистрирането и отчетността на това кога е получено разрешението за достъп до данни, съответно кога то е изпратено до предприятието, кога са получени данните, респективно да се установи броят на постъпилите справки от предприятията.
3. Текущо обучение с цел надграждане на професионални знания, необходими за точното прилагане на Закона за електронни съобщения и НПК по отношение на достъпа до данни.
4. Жалби и сигнали от граждани и организации.
Съгласно Вътрешните правила Комисията има правомощия да разглежда жалби и сигнали на граждани и организации по отношение на действия и актове на служителите на службите за сигурност и във връзка с използването и прилагането на СРС и ЗЕС.
В Комисията са постъпили осем броя жалби и сигнали от физически лица. От тях четири броя са относно неправомерно използване на СРС, два броя са препратени по компетентност до Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, един брой е относно Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и един брой е относно гражданско-правен спор.
От осъществения парламентарен контрол по Закона за специалните разузнавателни средства не са констатирани неправомерно прилагани специални разузнавателни средства.
5. Законодателни промени и предложения за подобряване на дейността по ЗСРС и ЗЕС.
През периода на 2018 г. не са постъпвали предложения за подобряване на дейността по Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения, основани на опита в практиката по прилагане на действащата уредба.
През посочения период Комисията е провела 23 заседания.
Комисията е разгледала и гласувала внесени предложения за законодателни промени, както следва:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ от 19 март 2018 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, от 29 март 2018 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи – 3 май 2018 г.
Законопроект за киберсигурност от 30 май 2018 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни от 18 юли 2018 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация от 27 август 2018 г.
Законопроект за държавния бюджет на Република България от 29 октомври 2018 г.
Комисията е приела и становища по годишните доклади и бюджетите на службите за сигурност. Регулярно е изисквала тематични доклади за работата на службите за сигурност и за състоянието на отделните компоненти на националната сигурност.“
Приложения към Доклада от едно до три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: И Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г. с Приложения от 1 до 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря на господин Лазаров, който ни запозна с Годишните доклади за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електроните съобщения за 2017 г. и 2018 г.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Не виждам народни представители, желаещи изказване.
Закривам разискванията.
Гласуваме първия Проект на решение, който се отнася до Доклада за 2017 г.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с член 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2017 г. с Приложения от 1 до 5.“
Гласували 138 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 24.
Докладът за 2017 г. е приет.
Предстои още едно гласуване, което се отнася до Доклада за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г. „Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г. с Приложения от 1 до 3.“
Гласували 143 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 35.
С този резултат Докладът за работата на Комисията през 2018 г. е приет. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г.
Вносител е Министерският съвет на 6 юни 2019 г.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
На заседание, проведено на 6 юни 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
Причината за приемането на Законопроекта е желанието на правителството да отговори на обществените очаквания. Годишната държавна субсидия за политическите партии и коалиции за 2019 г. ще се преизчисли на базата на действителните гласове, получени от съответната партия или коалиция, умножен по размер от 11 лв. за един получен действителен глас за периода от 1 януари до 30 юни 2019 г. и размер от 1 лв. за периода от 1 юли до 31 декември 2019 г.
С намаляването на партийните субсидии от 11 лв. на 1 лв. на действително получен глас ще се реализират по-малко разходи от държавния бюджет за финансиране на дейността на политическите партии и коалиции. Бюджетната икономия за второто полугодие на 2019 г. би възлязла в размер на 14,6 млн. лв. За изпълнението на Законопроекта няма да бъдат необходими допълнителни бюджетни средства. Фиксирането на субсидиите в размер 1 лв. за действително получения от партията или коалицията глас в годишен размер, считано от 1 юли 2019 г. ще намали разходите по държавния бюджет и редуцираният разход на бюджета за второто полугодие ще бъде само 1 млн. 460 хил. 402 лв.
При така предложената законова уредба общият размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции за една година при Четиридесет и четвъртото народно събрание би възлязла за последните две тримесечия на 2019 г. в размер на 1 млн. 460 хил. 402 лв.
Проведоха се дебати. Господин Йордан Цонев от името на парламентарната група на ДПС заяви, че позицията им по този въпрос е неизменна от 2001 г., когато е въведено бюджетното финансиране на партиите. Партиите или се финансират от бюджета, или от олигарси, или от „инициативни бизнесмени“. Третият вариант са лъжите пред обществото – членски внос и друго.
Процесът е скъп, като например в Германия субсидията е в пъти по-голяма, тъй като гласуват 50 милиона, а не 3,5 милиона души. Въпреки това приветстват идеята, че спестените пари ще се използват за строителството на детски градини и за премахване на таксата за тях. Категорично са „против“ популизма за намаляване на субсидията за партиите, защото не може една грешка в методиката да бъде причината да се случи и партиите да изпаднат в зависимост.
Господин Румен Гечев от името на парламентарната група „БСП за България“ каза, че след заседанието на групата в събота ще излязат с официално становище по Законопроекта и затова няма да гласуват днес. Допълни, че ставало дума за кризисен пиар.
Народният представител Николай Александров подкрепи Законопроекта, като изтъкна, че ако парламентът приеме държавната субсидия за издръжка на политическа партия за действителен глас да стане един лев, то е редно да приеме и свобода за идеите, които съответните партии се опитват да предоставят на обществото.
Господин Йордан Апостолов подкрепи изказването на господин Йордан Цонев, като допълни, че в Германия през фондациите политическите партии получават още около 17 евро на глас, но с ясни и точни критерии и механизми. В този смисъл счита, че трябва да се каже как ще се финансират партиите, ще има ли прозрачност, или ще има пълно задкулисие.
Госпожа Менда Стоянова заяви, че за нея има техническа грешка в методиката, която правилно е била прилагана досега. Тя касае единствено и само квадратчето „не подкрепям никого“, а броят на гласовете в това квадратче не трябва да бъде включено в общия брой на действителните гласове.
Противно на господин Апостолов, госпожа Стоянова изтъкна, че законодателната инициатива на Министерския съвет произлиза от народа, а не е инспирирана от външни сили. Освен това за намаляване на субсидията всяка година е имало предложения: през 2014 г. и 2015 г. – от представители на БСП; през 2016 г. – от „Реформаторския блок“, а през 2018 г. – от ВОЛЯ. Всяка година партия ГЕРБ, и в частност Комисията по бюджет и финанси, са изразявали становището, че субсидията е нужна, ако искаме да има достатъчно политически партии, които са форма, чрез която се проявява демокрацията.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 10 гласа „за“, 1 глас „против“, 1 глас „въздържал се“ и 7 неучастващи в гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Темата за субсидирането на политическите партии не е от вчера, а е отпреди 2001 г. Искам да припомня, тъй като съм участник в процеса, че субсидирането на политическите партии от бюджета се случи след една много дълга и задълбочена обществена дискусия, която се проведе, включително и в медиите, в която участваха политолози, социолози, журналисти, неправителствени организации, политически партии и така нататък. Това се случи в далечната 2001 г.
Всеобщият извод, който беше направен от тази дискусия тогава, беше, че трябва да се прекъсне зависимостта на политическите партии от сивата икономика, а и от светлата икономика, трябва да се прекъснат връзките, които пречат за изсветляването на икономиката, връзките, които пречат за борбата с корупцията и така нататък. Спомнете си как изглеждаше не само обществено-политическия, но и икономическия живот на страната през 90-те години. Тогава се започна с един лев на глас, но се оставиха възможности за финансиране извън бюджета. Постепенно, в течение на годините – 2004 г., е следващата поправка, когато се прие 1% от минималната работна заплата, което беше някакво увеличение спрямо предходното финансиране. След това, когато се случи добрият растеж в икономиката през годините 2004 – 2008 г., бяха направени още две стъпки, за да се стигне до 12 лв., което беше финансирането, когато ГЕРБ дойде на власт. Смея да твърдя, и едва ли някой може да обори това твърдение, че ефектът от публичното финансиране е многопосочен.
Първо, постепенно бяха затворени почти всички легални врати към бизнеса, беше забранено финансирането от юридически лица. И към днешна дата е така. Така че на въпроса, който поставят основателно медиите, а и хората: скъсани ли са връзките? Да, скъсани са. Официално тези връзки са скъсани, защото политическите партии от много години не получават никакви дарения от юридически лица. Ако някой осъществява други връзки с юридически лица, имам предвид стопански субекти, те със сигурност са нерегламентирани, те са извън закона, те са наказуеми и те вероятно са корупция. Така че публичното финансиране свърши своята работа в тази част. А в другата част, да осигури нормално финансиране на целия политически процес и на политическите партии, смятам, че няма изобщо защо да го говорим това поне в тази зала, но заради медиите, заради зрителите и заради дълга, който ние не изпълнихме към обществото – ние, политическите партии, може би трябва да кажем няколко думи.
Второ, как се харчат парите, които получават партиите от държавния бюджет? Те се харчат прозрачно, първо – за зрителите, за гражданите и за медиите, абсолютно прозрачно. Нивото на контрол, което се осъществява върху разходите на политическите партии относно парите, получени от финансиране, е възможно най-високото в държавата и възможно най-високото в Европейския съюз. В много от държавите националните им данъчни органи не контролират политическите партии като икономически субекти, а при нас има такъв механизъм. Това е най-тежкият контролен данъчен механизъм в България. Първо, проверява Сметната палата относно целесъобразността на похарчените средства, защото в Закона е казано за какво те могат да бъдат харчени. Това ние трябваше да го обясним на обществото и на медиите, че парите се харчат прозрачно и по закон, че затова проверява Сметната палата. Там, където тя прецени, че парите на данъкоплатците не са изхарчени по предназначение, не ги признава като разход. Това никой не го каза на данъкоплатците. Когато се прецени и се констатира нередност, влиза Националната агенция по приходите и прави ревизия като на стопански субект. Това е най-тежката ревизионна контролна процедура в държавата.
Това също никой не го каза, за да се стигне до върха на популизма в оня референдум, в който политическите партии, с изключение на „Движението за права и свободи“, абсолютно абдикираха от задължението си да информират българските граждани за какво се харчат парите, какво обслужват тези пари, как способстват за скъсване на връзката с бизнеса, как способстват за борбата с корупцията, как способстват за подготовка на политически кадри – от студентската скамейка и така нататък, как способстват за повишаване квалификацията на политиците по отношение на европейските програми, по отношение на европейските директиви, по отношение на европейските документи. Ние от 2007 г. сме член на Европейския съюз. Нивото и обемът на информация е изключително висок. Това не може да стане без специализирани обучителни процедури. Навсякъде в Европа това върви. Това беше втората грешка на всички политически партии, че не обясниха на хората, не обясниха на медиите за какво става въпрос.
Третата грешка, която беше допусната, е, че не обяснихме как се финансира политическият процес и политическите партии в Европа. Ние сме страна – член на Европейския съюз, а не на Евразийския и много често го забравяме. В Европа финансирането е публично от бюджета. И това не го обяснихме. Напротив, там започнаха да се говорят неистини, полуистини и откровени лъжи.
Най-ярката от тях е с давания пример за Германия. Непрекъснато се повтаряше от студио в студио лъжата, че в Германия политическите партии получават едно евро на глас. Лъжа е, защото е само една част от истината, не е цялата истина. Не, не получават едно евро. Едно евро получават и тази субсидия расте, в зависимост от броя гласове, но има още два стълба на финансиране на политическите партии и политическия процес. Това са трите фондации – „Аденауер“, „Еберт“ и „Науман“, ако не греша, които, знаете ли, какъв бюджет имат? Общо бюджетът им е над половин милиард евро. Да, една част от него отива за финансиране на дейности в чужбина, включително и на българските политически партии от съответните семейства, но една част остава за политическите партии в Германия. Третият стълб е, че директно от бюджета се финансират програми и планове, включително и строителството на сгради, офиси и така нататък, за нуждите на политическите партии и сумарно изобщо не е едно евро. Много над 10 евро е на глас, ако сметнем всички разходи.
Холандия – смесено финансиране. Колкото съберат политическите партии от бюджет и от дарения, точно толкова получават и от бюджета. Това кой го обясни на гражданите? Никой.
Така че онова, което ни се случва днес, е функция единствено от нашето бездействие и от нашите грешки – на парламентарно представените и на извънпарламентарно представените партии, които получават субсидии, които смятат себе си за сериозни партии и искат да имат нормално финансиране. Не може да се осъществява този процес без финансиране, няма как да стане.
Сега стигаме до конкретиката на тези предложения – един лев, после гледаме на боб и стават четири лева, пет лева, три и шестдесет, осем лева. Къде са разчетите?! Кога проведохме ние консултации между политическите партии, всеки да си извади разходите и да каже кой е минимумът, за да може една национално представена парламентарна партия, която има дейност във всички общини в страната, да функционира. Никой не го направи. Как тогава стигнахме до извода за единия лев или за петте лева, които вероятно ще ни се предложат тези дни и ние трябва да ги приемем, защото хем щели да получат пари партии, пък хем щели сме да удовлетворим общественото очакване за намаляване на субсидиите? Общественото очакване за намаляване на субсидиите има своите две основания.
Първото е ниският стандарт, ниските доходи и недоволството от нашата работа – и това е обективно, не е субективно, но второто е абсолютно субективно. Ние не информирахме българските граждани, ние не информирахме неправителствения сектор, ние не информирахме медиите за какво става въпрос. Затова „Движението за права и свободи“ не приема този подход – намаляване на субсидията, защото такова било очакването. Ако ще има намаляване или увеличаване на субсидията, ако ще има промяна на модела, това трябва да се случи след дискусия, след доказателства, след аргументи.
Иначе това е откровен, много див популизъм, който ще има много тежки последици за българския политически живот. Уверявам Ви, че още в края на годината ще се четем в докладите и по тази тема, добавяме нова тема към докладите – да не се учудите и да гледате учудено, тази тема ще я има в докладите на всички институции в Европейския съюз, които разглеждат темата по занятие.
Нашето предложение – на „Движението за права и свободи“, понеже това не се случва, между първо и второ четене е субсидията да бъде нула лева. Нула, защото едно, две, три, пет и така нататък означава същото – недофинансиране на политическите парти и търсене на финансиране извън регламентирането, връщане на зависимостите на политическите партии и от сенчестия, и от легалния бизнес, и редица други неща, които ще се случат.
Ако някой иска да прави дискусия по тази тема, ние сме отворени за дискусията, но нашето предложение ще бъде такова. Щом има обществено недоволство от това, че партиите получават финансиране, щом всички Вие смятате, че да кажем истината на хората е непопулярно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, да увеличим ли времето?
Моля, увеличете времето!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …и трябва да си пазим имиджа, окей – нямате проблем с ДПС, но ние тогава ще предложим да отпаднат всички ограничения, да се разреши на политическите партии да набират дарения, прозрачно да ги набират, под обществен контрол да ги набират, под граждански контрол да ги набират и да харчат, да не могат да получават от държавни органи, да не могат да получават от чуждестранни граждани и юридически лица и всичкия набор от контролни механизми, но да могат да получават, да ползват дарение и да си формират бюджет, след като обществото не иска този бюджет да е формиран от бюджета на държавата. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние в Бюджетната комисия не успяхме да сътворим дебат по същество. Там обаче ние подкрепихме действително едно очакване на нашето общество – партийната субсидия да бъде редуцирана на 1 лев. Подкрепихме с аргумента обаче, че редуцирането на партийната субсидия трябва да има друг механизъм, който да я замени. В най-голяма степен това може да кажем, че е изразено в нашата Конституция, където чл. 11, ал. 3 казва, че партиите помагат за формирането на политическите възгледи на обществото. Ако ние не заменим този модел или няма модел, то следователно няма да има политически партии – няма такива, които да формират политики в обществото ни.
Ние сме предложили една такава промяна в Закона за политическите партии, която гласи, че Централната избирателна комисия ще поема разходите за медийни участия на партиите по време на предизборните кампании, защото смятаме, че в тази ситуация, в която ние отговаряме на това обществено очакване, трябва да кажем и как ще бъде продължен моделът на политическите партии в България. Затова на комисия ние подкрепихме предложението, ще го подкрепим и днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Господин Стойнев, заповядайте за изказване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от „БСП за България“ сме „за“ намаляване размера на праговете и таваните на партийната субсидия, но това да не застрашава функционирането на политическите партии. Считаме, че това, което чухме досега – предложението от страна на Политическа партия ГЕРБ, предложението на „Движението за права и свободи“ и подкрепата, която се получава от „Атака“, ще доведе именно до изчезване на политическите партии. Това е вече промяна на модела и считаме, че по този начин се застрашава демокрацията.
Ние като партия, която винаги е бранила демокрацията, ще се противопоставим на това Ваше желание именно по един популистки начин да заличите основни политически сили, да заличите българските гласоподаватели да имат свои представители в българския парламент. Това е висша форма на демокрация тук – ние винаги сме били „за“ нея от началото на прехода, като основна политическа сила сме се борили за всеки един опит, когато се застрашава демокрацията.
В момента това предложение, първо, направено на крак, без да има оценка на въздействието, без да се консултират политическите сили, показва стила Ви на работа, че никога досега във Вашите политики не сте търсили наистина дългосрочното, устойчивото решение на проблема. За Вас проблемът винаги трябва да бъде решен сега, днес, а утре съответно, ако задуха друг вятър, ще променим това свое решение. Така се случва, за съжаление, и с цялото законодателство, на което ние сме свидетели. Неслучайно и хората се противопоставят и са недоволни от работата на българския парламент, защото ние постоянно променяме едни и същи закони, защото така ни скимне, защото все нещо сме недогледали и все нещо бързаме.
Сега искаме да унищожим политическите партии – Вие го искате, ние от БСП ще се противопоставим! Нормално е да има намаляване на партийната субсидия, защото има партии, които дори не могат да я изхарчат.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Вие Вашите изхарчихте!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това ясно показва, че трябва да се намери нужното решение на този проблем. Така че ние ще предложим на всички политически сили диалог.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вярно ли?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предлагаме да не се бърза. Ще поканим всички политически сили между първо и второ четене да седнем и да обсъдим, да предприемем нужните действия – дано да имаме силата да намерим правилните решения, така че да не застрашим политическия живот в страната. Иначе, за съжаление, отиваме на един съвсем друг политически живот, който надали отговаря на една европейска държава, която се бори да защитава определени ценности. За съжаление, сме една от младите членки и може би ще сме първата, която ще въведе модел, който да унищожава устоите на демокрацията. Само че това го въвеждате Вие – от център/дясно. Ние от БСП искаме диалог, искаме да седнем и да обсъдим това, което се предлага, така че да се намери най-правилното решение.
В противен случай Вие обричате партиите не само да не бъдат независими, но и да изчезнат. Тоест може да останат един или два субекта. Надали за това са се борили нашите предци, надали това са основните ценности на Европейския съюз.
Неслучайно, уважаеми дами и господа, няма друга държава, в която да се търси подобен начин на финансиране, който Вие предлагате тук. Жалко е, но в крайна сметка считам, че между първо и второ четене ще се намери правилното решение. Ние няма да подкрепим този законопроект, ще направим свои предложения за актуализация на бюджета.
По този начин, по който Вие работите, политика не се прави, така не се взимат правилните решения. Жалко наистина, че подхождате по този доста детински начин, но в крайна сметка това си е Ваше право, Вие затова сте избрани тук. Ние ще се противопоставяме докрай, ако Вие желаете да сложите край на тази политическа система. Защото всичко друго води до диктатура! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Реплики към изказването на господин Стойнев? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Със сигурност позитивът от това наше предложение е този дебат, който се води днес тук. През последните няколко години дебатът за партийните субсидии се водеше в телевизионни студия, в шоу програми, на места, където не му беше мястото. Мястото на този дебат е тук, в парламента.
Нашето предложение субсидията да падне на 1 лев е направено с преценка на всички рискове на това и ние го казахме. Естествено когато бюджетът не финансира партиите, те ще се финансират по други начини. Ние го знаем и винаги сме го знаели. Ние не го разбрахме днес. Имаше моменти, в които ние се оказвахме или поне публичните внушения към нас бяха, че сме тези пазители на партийната субсидия, тези, които раздават парите, тези, които не позволяват партийната субсидия да падне. На нас започна да ни омръзва тази роля – на виновника за партийните субсидии.
Аз се радвам, че днес чухме какъв е позитивът на тези субсидии и го чухме от останалите политически сили, най-вече от опозиционните формации, най-вече от БСП. Защото през последните години, ако щете и миналата седмица, бяхме онези, които раздават субсидиите, онези, които дори дават насила по 2 лв. отгоре на БСП и тя, незнаейки, че ги получава, се оказва омърсена от нас. Нямаме намерение повече да играем тази роля. Затова направихме това предложение. Затова днес ще гласуваме „за“, защото сме предложили нещо.
Преди три години на референдум 2,5 млн. души гласуваха за падане на субсидията на 1 лв. – не им беше обяснено достатъчно ясно, и тук носим вина всички, защо се дава партийна субсидия. Позволихме това мнение да бъде формирано в обществото, то беше формирано – хората излязоха и гласуваха. Вероятно този избор не е бил достатъчно информиран, но той е факт и резултатите от референдума се превърнаха в политически факт, който, ако помните, беше формулиран като един анти-ГЕРБ вот. Този референдум беше проведен заедно с президентските избори, в които кандидатът на БСП спечели и след това се говореше, че това е протестен вот срещу ГЕРБ. А внушението е, че ГЕРБ са тези, които раздават субсидиите, ГЕРБ пазят субсидиите. Днес ние искаме да кажем, че това не е така.
Субсидиите са за всички партии. Факт е, че вероятно се обяснява трудно защо са 11 лв., много ли са тези пари за една партия и ако се съпостави със стандарта на живот, може да изглеждат много, колко бихме спестили, ако субсидиите паднат. Всички тези въпроси аз се надявам да намерят отговор през този дебат и този отговор да бъде от всички нас, а не само едната част на парламента да бъде обвинявана в някакво чорбаджийство, а другата да е „за“ падането на субсидиите, но да не е ясно на колко да паднат, трета да е за премахването им, обаче без да казва какво ще се случи след това.
Затова ние едновременно с нашето предложение казахме и какви са рисковете пред българското общество и пред българската политическа система. Да, споделяме Вашите опасения, но се нуждаем от подкрепа, когато тези субсидии се дават. Защото е много лесно да кажем: „Дайте да паднат субсидиите“, „ГЕРБ са тези, които раздават субсидии, харчат“, и така нататък. Разбира се, към този дебат трябва да се включи и темата за това как се харчат субсидиите. Господин Цонев каза – по закон, Сметната палата проверява и така нататък. Аз не съм убеден и смятам, че и това е една от причините за недоверието в политическите партии, че субсидиите се харчат целево за политическа дейност. Разбира се, всеки случай е различен. Тук чухме за спестявания на партии. Това са партии, в които има ред. Има други случаи, в които се оказва, че субсидията я няма и това е по-лошият вариант. Защото спестяванията поне са видими, а липсата на пари е невидима. Тогава хората започват да се питат: „Защо даваме тези пари, след като те са изчезнали?“. Това не е само въпрос на конкретната политическа сила, това е обществен въпрос, защото това е публичен ресурс и той се дава за политическа дейност, за партийна дейност, за обучения и не на последно място – за предизборни кампании, където отива и основният ресурс. Българските граждани трябва да знаят това. Огромната част от тези субсидии на всички политически сили без изключение отива за предизборни кампании, респективно за медийни пакети. Отиват в медиите. Нищо че от ефира на една от тези медии този въпрос се повдига непрестанно, но те отиват и в тази медия.
Тези пари не се делят между партийните членове, те не отиват в депутатите да им се плащат на ръка. Тези пари се харчат за кампании. Но повтарям, не ГЕРБ е партията, която дава тези субсидии. Истината е, мисля, че по време на второто правителство на Борисов, субсидиите паднаха от 12 на 11 лв. Сигурно не е голям спад, но това е единственият момент, в който са падали.
Вярвам, че след дебата, и той няма да свърши тук с това гласуване, той вероятно ще продължи и между първо и второ четене, а и след това, ние всички заедно ще се опитаме да информираме хората затова какви са рисковете, какви са ползите – всеки модел е различен. Съществува модел на такива демокрации без субсидии – в Съединените щати е така. Той е друг модел и носи своите рискове. Там, разбира се, има серия от други закони, които разрешават лобизъм, разрешават регламентиране на контактите между бизнеса и политиката, друг казус е, но той съществува.
Никой от нас – става въпрос от групата на ГЕРБ, няма желание българската демокрация да се олигархизира. Напротив, стояли сме и сме защитавали понякога сами подобни непопулярни мерки, докато Вие сте стояли и сте се подхилквали отстрани, радвали сте се на това как нас ни критикуват меко, да кажа, в някои шоу програми, и сте си правили тънките сметки, когато ние оберем негатива на това, как Вие ще оберете позитива. Тези тънки сметки са опасни. Не е опасно това, че някой предлага нещо – това е работата на парламента, да има предложения и да има дебати.
Ние ще подкрепим на първо четене този законопроект и ще го направим с убеждението, че българските граждани трябва да бъдат наясно и добре информирани по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Реплика ли?
Реплика – заповядайте, господин Манев.
Колеги, ще изчерпим тази процедура и ще дам 30 минути почивка.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, колеги! Господин Биков, няма как да не Ви направя реплика. Според мен трябваше от тази трибуна тук Вие да подчертаете факта, че с раздирането на пердето, зад което се криеха толкова популисти, говорейки години наред как едва ли не сме единствените, които пазим субсидията, пазим парите, Министерският съвет и премиерът Борисов успяха и днес в тази зала да изкарат едни твърдения, които Вие трябваше да разобличите от тази трибуна, как предците на БСП са защитавали многопартийността и демокрацията. Как и кога? Кажете им го оттук, че с чл. 1 предците им това не са го правили. Благодаря Ви. (Шум, оживление и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Господин Иванов – втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колега Биков, обширно беше Вашето изказване и засегна тематиката, която наистина е поставена на дневен ред – и е поставена от ГЕРБ, а именно за 1 лев партийна субсидия на изборен глас. Но в цялото си изказване Вие засегнахте също и една друга тема – за наличността по партийните сметки и каси. Аз ще си позволя да направя тук аналогия с един цитат на Алберт Айнщайн: „Лудост е да правиш едно и също нещо няколко пъти и да очакваш различен резултат“.
Явно това можем да го направим като аналог как едни хора се отнасят към техния бюджет и тяхната партийна каса, колегите от БСП, и фалита на държавата, който те постигнаха два пъти. Затова гражданите все още и, надявам се, никога да не им дават право на мнозинство и да управляват държавния бюджет, както те управляват лошо собствения си личен партиен бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Биков, понеже засегнахте и други политически сили относно начина, по който си изразходват средствата, държа да кажа, че за това има контролни органи и Сметната палата проверява именно как се изразходват средствата, така че не можем да говорим за липсващи пари. Това са някакви медийни спекулации, но затова са контролните органи.
Моята реплика към Вас е, когато говорите за парите на партиите: бихте ли ми казали за последните години колко са лихвите от банката, които Вие печелите – Политическа партия ГЕРБ, затова че държите парите си на депозит? Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Дуплика – заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Господин Стойнев, аз не мога да Ви дам веднага тази информация, но, за съжаление, тръгваме пак в тази посока. Пак Ви казвам – нашите пари могат да бъдат видени, Вашите не могат да се видят. От Вас излизат притеснения, че пак са изчезнали някакви пари. (Реплики от „БСП за България“.) Не ние издържаме цяла телевизия. Затова нашите пари са в банката, защото нямаме телевизия. Ако имахме телевизия, вероятно и нашите щяха да са изчезнали някъде. Не е в това въпросът.
Смятам, че дебатът тръгна добре. Ние направихме така, че той да започне. Мисля, че днес това е позитивното от тази ситуация. Нека да го продължим по същество. Извън него всеки може да каже нещо за другия.
Към колегите. Господин Манев, аз мисля, че не е днес денят, в който трябваше да припомня миналото на Българската социалистическа партия. В крайна сметка тя се отказа от своите идеи за налагане на комунистическия режим и възприе идеите на буржоазната демокрация, за което ги поздравяваме, разбира се!
Надявам се, все пак в заключение дебатът да продължи в един конструктивен дух, така че наистина хората да разберат за какво става въпрос, а не да даваме възможност на хора, които пък изобщо не разбират от това, да изкарват пари на гърба на тази тема – защото има и такива. Те не са в тази зала, а в някои телевизионни студия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Колеги, обявявам 30 минути почивка.
В Северното фоайе ще бъде открита изложба, организирана от Общинския съвет по наркомании към Столичната община. Експозицията представя детски рисунки, изработени по време на занятия с художника авангардист Иван Яхнаджиев.
Моля, заповядайте.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с разискванията по Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България.
Имате думата за изказвания.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Да обобщя накратко казаното дотук. Засегната беше предисторията на държавното финансиране на политическите партии. Това наистина е пряка заслуга на демокрацията, но не си задавам въпроса преди 2001 г. какво е финансирането. Няма да навлизам в тази тема, защото тогава не съм бил участник в политическия живот, а и Политическа партия ГЕРБ не е съществувала. Да се върнем на сега действащия Закон за политическите партии и да разискваме малко повече за сега съществуващата възможност за финансирането им.
В чл. 21 на Глава трета „Имущество, финансиране и разходване на средства“ именно в Закона за политическите партии и сега е упоменато, че политическите партии се финансират освен от държавната субсидия, и със собствени приходи. И по-надолу в чл. 23 са изброени възможностите на собствено финансиране и приходи на политическите партии.
Едно от тези пера е членският внос, събраният членски внос. Така че това пряко действа наистина на сегашната уредба – как чрез една партийна работа една партия чрез членски внос може да събира собствени приходи.
Друга такава възможност са собствени приходи от управление на собствени недвижими имоти.
И третата възможност в сега действащата законова уредба – именно в Закона за политическите партии, който е действащ в момента, е приходите от дарения и завещания на физически лица.
Това беше във връзка с преждеговорившите изказвания за възможността за финансиране на политическите партии – било то парламентарно представени или такива със събрана обществена подкрепа, изразена чрез парламентарни избори, над 1%.
Но да се върнем и към възможността, която сега обсъждаме и предложението на Министерския съвет. Защото ГЕРБ за пореден път постъпи най-отговорно и повдигна дебата и общественото мнение, в който да бъде разискван именно в тази зала, после между първо и второ четене, за финансирането на политическите партии със средствата от държавния бюджет, а именно размерът на субсидията.
Преждеговорившите колеги споменаха тук, че има политически партии, които добре управляват бюджета си, имат спестявания и по най-прозрачен начин те са отразени в техните отчети, които са публични и са одитирани от Сметната палата, качени са на сайта ѝ и може да бъде проследено как тази политическа партия развива своята дейност, как е разходвала своите средства и защо едни политически партии са отговорни към публичния ресурс, към обществените средства, които са били дадени от държавата под формата на тази субсидия и, както споменах, от възможността, която е дадена в Закона, да бъдат и от собствени приходи – да не ги изброявам отново.
Така че, колеги, важен е тук и въпросът, който да си зададем наистина: доброто управление на наличните средства как може да постави едни партии във финансов нокаут, а други политически партии да имат отговорност към тези публични средства, да ги изразходват за своите политически кампании и поддържане на структури, и офиси, ако искате, на тези политически партии; да се явяват на избори, да купуват медийни пакети, а други, които имат желание да поддържат апарат, така да кажем, като телевизии, като медии, като вестници, списания, ако искате и социолози, и други такива проучвания да заплащат, после да не разполагат със средства по техни сметки.
И понеже един преждеговоривш засегна какви средства и колко приходи са получени от Политическа партия ГЕРБ назад в годините от лихви по приходи, направих си труда да погледна наистина в качените отчети на сайта на Сметната палата и да видя, че за приходите, които нашата политическа партия има на влогове, получава лихви, близки по размер до нула.
Така че, пак казвам, важна е отговорността на политическите партии да върнат доверието на гражданите в тях. Тук може да дебатираме за размера на субсидията за един брой действителен глас, но най-важното е да върнем доверието на обществото и да не се заиграваме с популизма. Именно да върнем доверието на обществото, за да гласуват все повече граждани, за да може наистина да говорим тогава за политически плурализъм и доверие в партиите, което се измерва чрез избори – парламентарни, местни, ако искате и избори за Европейски парламент.
В това обобщение искам да кажа, че ГЕРБ беше политически отговорна и отвори този дебат, за да отговори на обществения интерес към темата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам.
Други изказвания?
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като страна – членка на Европейския съюз, ние би следвало и съм сигурен, че ще следваме европейските практики.
През последните четири-пет десетилетия в Европа категорично се премина на почти 100-процентово финансиране на партиите от страна на държавата. Отначало финансирането – от края на 50-те години – започва с по-малък дял на държавата и по-голям дял на частни плащания, а през последните 10 – 15 години, особено след 2001-а и 2002 г., е обратният процес – делът на държавните субсидии е почти 90%, между 80 и 90%, и 5 – 10% от финансирането в болшинството от страните – членки на Европейския съюз, идва от членки внос.
Делът на членския внос, уважаеми колеги, намалява под 5%, тъй като под 5% от гласувалите за партиите в Европа плащат членски внос. Ето, например колегите от партия ГЕРБ – членският им внос е символичен, около 100 хил. лв. годишно, докато БСП събира над 1 млн. лв., но такава е европейската тенденция. Решението на политическите системи на Европа е, че партиите трябва да бъдат финансирани от държавата и тези решения са: Федерална република Германия – 1959 г.; Швеция, Финландия – 60 те години; Франция – 1988 г.; Белгия – 1989 г.; Холандия – 1999 г.; Великобритания – 2000 г.
Уважаеми колеги, в Европа има само една държава, където държавата не участва във финансирането на партиите – Швейцария, но това е една страна, която не е особено бедна и в която банките изпълняват някои особени функции.
Второ, уважаеми колеги, как се финансира от държавата, как се финансират партиите в Европейския съюз?
Единият принцип в европейски страни – Андора, Латвия, Русия и Украйна, но само Латвия е член на Европейския съюз: средствата се разпределят равномерно между всички партии, които са стигнали до парламента. Но в огромното болшинство от страни финансирането става по два начина: първо, единият стълб – около 25 – 30% от средствата, се разпределят равномерно между всички партии – членки на парламента; и между 70 и 80% – има нюанси, се разпределят в зависимост от броя депутати или броя общински съветници, които имат съответните партии. Следователно финансирането на партиите в България до момента напълно съответства на европейските практики.
Длъжни сме да обясним на българските данъкоплатци каква е системата в България, отговаря ли на европейските практики и в коя посока ние се движим.
Освен това, в повечето страни – членки на Европейския съюз, субсидиите за партиите се коригират ежегодно с индекса на инфлация – автоматично се индексират тези субсидии. От прегледа, който направихме на страните – членки на Европейския съюз, досега те не са предприемали мерки за намаляване на техните субсидии, което не значи, че този въпрос не може да бъде обсъждан и България не би обсъждала този въпрос.
Уважаеми колеги, прави сте, че е добре да има дебат върху субсидиите, но ние не сме съгласни с начина, по който това се предлага. Първо, не е мястото в парламента да се обсъждат проектозакони, които са внесени сутринта в 9,01 ч., на бегом се организират, в нарушение на Правилника на парламента, Бюджетната и други комисии. Без никакви разчети, без никакво време за обсъждания с експерти, без никакво време за разработка на алтернативни варианти, същия следобед този проектозакон се предлага за обсъждане в комисии и неговото приемане в пленарната зала.
Процесът е обратен съгласно българската Конституция и българските закони. Проектозаконът трябваше няколко месеца поне да бъде обсъждан в българската общественост от парламентарно и непарламентарно представените политически субекти в България и когато се изяснят позициите и имаме точни разчети, той да влезе за обсъждане.
Защото, уважаеми колеги, да си сложим ръка на сърцето – вижте мотивите, там няма никакви числа. Законът ни задължава да видим какви ще бъдат ефектите – икономически и политически, върху политическите партии.
И за мен, и за моите колеги няма съмнение, че цялата тази вакханалия е направена с две цели: първо, да се притисне до стената основната опозиционна партия – Българската социалистическа партия, и заедно с нея, всички възможни други партии с различно мнение от управляващите. И, второ, по същество се връща чл. 1 от старата Конституция на България – закриваме другите партии, остава само една партия и нейните сателити на власт, която има достатъчно средства, за да управлява и без държавни субсидии.
Колеги, тук стана въпрос за депозитите. Ние предлагаме всички партии, които имат депозити към 3 юни, тоест след провеждането на изборите – средствата, които са останали, да бъдат преведени в бюджета. (Смях от ГЕРБ. Реплика: „Как не те е срам?“)
Уважаеми колеги, Вие се смеете, но такива са законите на страните – членки на Европейския съюз. (Реплики от ГЕРБ.) Отворете законите на Испания, на Португалия, на Франция. (Продължаващи реплики от ГЕРБ.)
В законите на европейските страни пише категорично: средствата, които партиите не са изразходвали от субсидии – пише в законите на Европа, се връщат в бюджета. (Продължаващи реплики от ГЕРБ.)
Така че всички партии, които имат депозити към 3 юни и не са похарчили средствата, да бъдат така добри да ги върнат в бюджета. (Оживление в ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие имате ли депозити?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото е много странно, ако една партия държи на депозити милиони левове, а има членки внос колкото за бог да прости – няколко хиляди лева. Възниква логичният въпрос: тази партия как финансира своята дейност? Тя присъства денонощно по телевизиите и радиото, тя извира от всяка радиоточка в България! (Шум и реплики от ГЕРБ.) С какви средства става това?
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Коя телевизия?!
РУМЕН ГЕЧЕВ: И ще завърша, уважаеми колеги, с нещо, на което не може да възразите. Не може да възразите, тъй като това го казва вносителят на Проектозакона – господин премиерът Борисов.
Какво казва той на 9 ноември 2016 г., между двата тура на президентските избори?
Цитирам господин Борисов: „ГЕРБ ще работи за това субсидията да бъде лев на глас. Аз съм убеден – казва господин Борисов, че това ще доведе олигархията в управлението, но щом три милиона и половина искат това, глас народен, глас Божи. Аз по-умен ли съм от тези три и половина милиона?“
И по-нататък господин Борисов казва: „Цецко Чоков може да стане депутат – който има пари по регионите, ще си поръчва.“
Наскоро господин Борисов, премиерът, пред Вас, в парламента, каза следното: „Накрая ще стане като в Чехия и други страни – милиардери и олигарси ще станат премиери.“ Казва господин Борисов!
Той казва: „Не след дълго време партиите ще станат собственост на бизнесмените.“ Казва Вашият премиер.
Добър ден и приятна работа! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден! Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Първа реплика – господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, аз ще се възползвам от Вашето изказване, за да Ви направя реплика и в същото време да информирам по отношение на депозитите, за които се говори – 0,05 е лихвата по нашия депозит и практически тази лихва покрива банковите такси.
Второ, ние, за разлика от Вас, сме открили, че в България има банково дело и банки, и си държим там парите (ръкопляскания от ГЕРБ), а не ги държим по разни каси и чекмеджета – после да се чудим къде са изчезнали. (Смях.)
Най-нормалното нещо е една партия, като получава пари, да ги внася в банка, където тези пари могат да бъдат контролирани и да бъдат съхранявани, така че партията след това да не прави пленуми, на които да пита: къде ни отидоха парите?
Ние сме достатъчно финансово дисциплинирани, за да имаме излишъци и да не се оплакваме от недостиг на пари. Това, че Вие не знаете как да харчите собствените си пари – и 11 лв. очевидно са Ви малко, е Ваш проблем. Просто се дисциплинирайте финансово и си издържайте партията нормално. И по банков път, по банков път, за да може да се проверява къде са парите и да не се чудите – това е и за Ваше улеснение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Господин Иванов – втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Гечев, явно Вие, като член на Бюджетната комисия, наистина не сте се запознали с мотивите, които са внесени, защото многократно във Вашето изказване казвахте, че няма финансови разчети, няма една цифра или число, упоменати в тях.
Напротив, има много ясно изразени мотиви, където пише: „За изпълнение на Законопроекта няма да бъдат необходими допълнителни бюджетни средства. В съответствие с обществените нагласи Законопроектът ще доведе до икономия на държавни средства.“
По-надолу: „Считано, намаляването на партийната субсидия от 1 юли 2019 г. ще намали разходите по държавния бюджет и редуцираният разход на бюджета за второто полугодие ще бъде 1 млн. 460 хил. лв.
Очаквани резултати от прилагането, включително финансово.
При така предложената законова уредба общият размер на държавната субсидия за политически партии и коалиции за една година, при 44-тото Народно събрание, за последните две тримесечия на 2019 г. би възлязъл на 14 млн. лв. спестени средства.“
Така че го има упоменато, колега, в мотивите и моля, не злоупотребявайте, че няма разчети.
Другото, което казахте Вие – именно за връщането на парите, които са налични по банки, на политическите партии в момента. Колегата Биков също го каза – доброто управление не трябва да бъде санкционирано, напротив – трябва да бъде поощрявано. Това са публични средства, които са разходвани по най-прозрачен начин.
Политическа партия ГЕРБ най-отговорно мога да заявя, че е една от малкото партии, които разходват и за социални дейности, и за издръжка на храмове, и градеж на нови, и не само християнски храмове.
Така че това Ваше изказване е свързано и граничи с див популизъм за пореден път.
Вие тълкувате така или иначе спестените средства – искате да дадете повече пари на тези, които не могат финансово да се ограничават и да разходват разумно, а да накажем онези, които наистина са управлявали добре своя бюджет, с което абсолютно не съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Трета реплика? Не виждам.
Професор Гечев, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, благодаря Ви за репликите, но те по никакъв начин не противоречат на онова, което казах. А това, което казах, не е лично мнение, а е законодателството на европейските страни.
Факт е, че в законите на Европа – страните, които Ви цитирах, неизразходваните средства в съответния период се връщат в бюджета, както всяко министерство и държавна агенция. Такава е практиката и в България.
Това, че парите се управляват добре, се преценява от Сметната палата. Аз никъде не казах, че някоя партия ги управлява зле. Но ако една партия има много милиони на депозит, това наистина поражда въпроса: дали субсидиите не са твърде много? Това е въпрос на дискусия. (Реплики от ГЕРБ.)
Просто казвам, че е огромна загадка как една партия има десетки милиони понякога на депозит – тук не става дума за лихвата, в България и без това е близо до нула, по депозита, но отново Вашият премиер каза, че той има проблем да изразходва средствата. Нищо лошо не сме казали – казали сме европейската практика.
3 юни – внасяме предложение – депозитите от неизразходвани субсидии да бъдат върнати при данъкоплатците!
Второ, по отношение на икономиите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, това, което сте написали в мотивите към Проектозакона – колко милиона ще бъдат върнати в държавата, е точно число. Така е. Само че оттук възникват въпросите: да кажем на българите, че субсидиите на политическите партии годишно са 50 млн. лв. – това е три пъти по-малко от парите за къщичките на управляващите. Толкова ли е голяма сумата?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Йончева, Йончева?!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е десетки пъти по-малко от провалени инвестиционни проекти за България! (Шум и реплики в ГЕРБ.)
И накрая, по тази логика – това ли ще спестим ние за България? Казвате – 14 млн. лв. Толкова ли струва политическата система на Република България? Вие по тази странна логика закрийте отбраната и ще спестите 1 милиард! Закрийте образованието – ще спестите няколко милиарда! И ще останете само Вие на власт – на какво: на една държава, която е със съсипана политическа система!
По същество искате да върнете чл. 1 от старата Конституция – Вие да бъдете финансирани от бизнеса, от частни дарения, а всички останали политически партии в България да отидат в небитието.
Колеги, нека не се поддаваме на емоции. Вие казвате – да има пълна прозрачност, да минем на частни дарения за партиите. То това е най-страшното: кои ще бъдат тези български фирми, които много прозрачно ще отидат да се разпишат… (Шум от ГЕРБ. Реплика от народния представител Маноил Манев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
РУМЕН ГЕЧЕВ: …че ще дават дарения на опозицията?! Нали тези фирми ще бъдат смазани първо с малката бухалка и след това с голямата бухалка?!
„Не“ на бухалките, „не“ на рисковете за политическата система на България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
За изказване – господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Намираме се във финала на един сюжет, който започна преди около десетина дни с темата за наддадените субсидии, в който всеки от участниците в тази пиеса, може да се каже, даде своя принос за разгаряне на популистката вълна.
Първо, някои заявиха, че не знаят какво са взимали и не трябвало да го взимат, виновни са други. След това други казаха: „Не, тогава щом тези смятат, че ние сме виновни, ние пък ще направим така, че да се взема по 1 лв. на глас.“ Тук чух нула лева, наддаването продължи с конфискуване влоговете от субсидии на първите, и в тази логическа последователност вероятно трябва да предложим Законът за политическите партии да бъде заменен със Закона за обществените поръчки и да се наддава за политическа длъжност в парламента, в Министерския съвет и така нататък, което би изчистило прекрасно нещата и би ги довело до абсолютно ясна икономическа логика при разпределението на властта.
Очевидно, трябва да излезем от дебата, в който се обвиняваме и в който всеки се опитва да прехвърли някаква вина на другиго, и да потърсим решението, започвайки от формулиране на задачата.
Може би въпросът, който колегите от ГЕРБ поставят, е дали партиите вземат много пари – повече отколкото хората очакват, че им се полагат? Нашето мнение във ВМРО е, че – да, партиите вземат повече пари, отколкото би следвало да вземат. Между 40 и 50 млн. е сериозна сума и фактът, че не всички партии могат да си изхарчат парите, доказва тезата, че тези пари могат да бъдат редуцирани, да бъдат намалени – въпросът е с колко и на каква цена?
Преди всичко, разбира се, голямото отсъствие в Законопроекта, който разглеждаме, е концепцията какво се случва с финансирането на партиите изобщо? Ясно е, че 1 лв. на глас е недостатъчен за всяка от партиите, като изключим може би Политическа партия ГЕРБ, така че: кой ще финансира партиите?
Отговорното поведение би следвало да изисква този отговор да бъде даден от Законопроекта. Чуваме, че дебатът ще се случи между първо и второ четене и ние с удоволствие ще участваме в този дебат, не пазарейки се за два, три, пет лева или отрицателни стойности, както тръгват нещата, а опитвайки се да защитим тезата, че Законът трябва да даде ясно, легитимно, нормално основание на партиите да се финансират и да съществуват, като при това са отговорни пред своите избиратели, че не правят недопустими компромиси със стопанските субекти.
В това отношение има много начини да бъде решена задачата и тези 40 милиона да станат 20 или 10 милиона, така че в края на краищата да се гарантира икономия, от една страна, и същевременно съществуване на политическите партии по един нормален начин.
Между първо и второ четене ние ще предложим нашите идеи и се надяваме да бъдат дискутирани в конструктивен дух и да намерим решение, полезно за държавата и за обществото като цяло.
Ще подкрепим Законопроекта на първо четене, защото смятаме, че субсидията трябва да бъде намалена и силно се надяваме това да е последният дебат, в който популизмът доминира, и оттук насетне да доминира конструктивизмът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики към изказването на господин Веселинов? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Все пак да се върнем на темата. Това, което трябва да разискваме днес, е Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет 2019 г.
Предложението, направено от вносителя – това, което разбрахме от медиите, като отговор на популизма от някои вносители на определени предложения – смятам, че е огромна грешка на популизъм да се отговаря с популизъм, още повече от толкова високоотговорно място, каквото е премиерът, финансовият министър и, разбира се, управляващите.
С този законопроект ни се предлага субсидията за политическите партии да бъде намалена на 1 лв. Тук чухме от някои колеги, че може да бъде и нула лева и те се мотивираха защо. За мен дали ще бъде нула лева, или един лев – разлика няма, същото е. Разликата, колеги, е, че когато днес говорим за промяна на начина на субсидиране на политическите партии за тяхната дейност, ако приемем тези предложения, тогава същите трябва да ги има и в Закона за политическите партии, за да бъде променен начинът на набиране на средства за политическите партии. Това не е направено и освен че е популизъм, това предложение е направено набързо и не знам дали заради кризисен пиар, или от друга необмислена атака, но това не е добро нито за българския парламентаризъм, нито за българската демокрация, нито е акт, който показва много високи държавнически умения и добро управление, каквото тук многократно се представяше от преждеговорившите.
Така внесен Законопроектът може да бъде разглеждан в два аспекта. Първо, той е в абсолютно нарушение и на парламентарните правила, и на законодателството. Много от нещата бяха казани, аз няма да ги повтарям в детайли, но смятам, че е абсолютно недопустимо Министерският съвет да внася тези толкова важни текстове без обществено обсъждане, без оценка на въздействието.
Тук може би някой ще каже: как така няма обществено обсъждане? Та нали преди три години то беше изразено – българските граждани се подписаха, че искат намаляване на субсидията на 1 лв.
Уважаеми колеги, къде бяха управляващите през тези три години да направят тези предложения в бюджета за 2017-а, 2018-а, 2019 г.? И защо с актуализация на бюджета днес правим това? Това е иновация в българския политически живот и в бюджетната процедура. Да, има нужда от актуализация на бюджета, то е видно. Причините са много и те са поредни години – говорили сме много пъти за това как се формира българският бюджет, как се приема, как се изпълнява и това, че той се отчита, но ние не знаем какво отчитат всъщност. Този законопроект беше внесен в нарушение на правилата, които сме приели, на нашия правилник.
Смятам, госпожо Председател, че и Вие го допускате в залата също в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако ние нарушаваме правилата, законите, какво очакваме от българските граждани? И защо тогава сме толкова учудени какво е отношението към българския парламент? Ето това е една от причините, а това са случва многократно.
Истината е, че с това предложение се цели затрудняване работата на политическите партии и, разбира се, поставя се под риск тяхната независимост.
Силно популисткият заряд на предложенията поставя всички нас – политическите партии, както представените в парламента и тези, които са извън парламента, да изглежда, че защитаваме собствения си интерес, собственото си благосъстояние, което не е така, а всъщност днес ние искаме да защитим възможността българските партии да функционират и да защитим българската политическа система по начина, по който тя се финансира още от 2001-а или 2005 г., защото там има промени и това е единственият правилен начин да се финансират политическите организации.
С направените промени се прави сигурна крачка назад в този аспект и ние от БСП няма как и няма да подкрепим тези предложения. Заявяваме, че сме категорично против срещу това посегателство върху свободата на политическия живот в страната, който тласка политическите партии в ръцете на сивата икономика и на неясните контакти и процедури.
Няма да подкрепим Законопроекта и смятам, че не само дебатът днес в залата, нужни са сериозни дискусии между всички политически партии не само представените в парламента, и трябва да направим това като сериозни, отговорни политици и държавници. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Нашата позиция е ясна. Ние ще подкрепим на първо четене предложения законопроект, защото винаги сме били за това партийните субсидии да бъдат оптимизирани и наистина да има реална сметка на това колко средства са нужни на всяка партия, за да може да покрива нуждите си и по време на кампания, и по време на организационния ѝ живот, който води през годината.
В дебата се изпускат два важни момента. Тази седмица последната точка от дневния ред ще бъде за промените в Закона за политическите партии. Приемайки този закон на първо четене днес и след това, приемайки го евентуално на второ четене с размер от 1 лв. на субсидията и с приемането на т. 9 от седмичния дневен ред на Програмата на Народното събрание, всъщност какво ще направим? От 1 юли лишаваме партиите от субсидии, от 1 юли те ще дължат пари, които трябва да върнат на Финансовото министерство, защото някой чиновник тълкувал Закона по различен начин. Тоест идеята на това, което ще приемем днес и след това на второ четене, каква е? Да може да оптимизираме наистина разходите на политическите партии или да фалираме политическите партии? Важното е да се намери правилният подход, важното е да се прецени от коя дата да бъдат намалени партийните субсидии, какъв да бъде размерът на партийните субсидии, защото все пак партиите трябва да направят организация на своите разходи и то няма да стане за един ден. Срокът, който е предвиден в този законопроект – от 1 юли, също трябва да се помисли. В крайна сметка, когато се променят неща, които години наред са работили по този начин, трябва да се даде възможност на всяка една от политическите партии да може да направи и реорганизация, да може да направи и сметка на това как да върне тези средства, които ще гласуваме по т. 9 от дневния ред на парламента тази седмица.
Наистина е важно да има дебат, наистина е важно всички политически партии и парламентарни групи да участват в подобен дебат и да се направи ясна и точна сметка какви средства са необходими на всяка една политическа партия в България, за да може да води нормално съществуване. Докато си играем на игрички помежду си, накрая може да загубим и крехката демокрация, която е в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.
Гласували 207 народни представители: за 117, против 90, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах „против“ този законопроект по три основни причини.
Първата – тя е по начина, по който беше внесен Законопроектът, защото това бе унижаване на парламента на Република България и доказване, че думите на Бойко Борисов за магаретата и начина им за избиране на депутати …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …е неговото разбиране за парламентаризъм, за съжаление. (Шум.)
Второ, гласувах „против“ по начина, по който ни беше поднесен този законопроект от управляващото мнозинство… (Част от народните представители от различните парламентарни групи напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, заемете местата си!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …много приличащ на заглавието на онзи филм „Да разлаем кучетата“. Само че, колеги, ние не се намираме на снимачната площадка и не сме призвани да развличаме хората с филми и сценарии, а сме длъжни да показваме сериозност към законодателството и сериозност към политическата система в България.
И трето – най-важното – гласувах „против“ опита да се унищожат 30 години от историята на България. Тридесет години, в които ние въвеждахме многопартийна система. Тридесет години, в които се опитваме да изградим демокрация. Тридесет години, които Вие искате с лека ръка да унищожите и да превърнете днешната многопартийна система в една олигархично-диктаторска система на управление на държавата. Струва ми се, че това беше Вашият последен опит за политически преврат в държавата и ние няма да позволим той да мине! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа, уважаеми колеги:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ПОДПИСАНО НА 8 АПРИЛ 2019 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, уважаеми господин Веселинов, за представяне на Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г., № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 6 юни 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Меморандумът за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. е подписан на 1 септември 2015 г. Подписаното Споразумение между МРРБ и МБВР е в изпълнение на подписания Меморандум. Проектът на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги е одобрен с Протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет на 27 март 2019 г., като министърът на регионалното развитие и благоустройството е упълномощен да води преговори и да го подпише при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 8 април 2019 г. след съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет.
Целта на настоящия законопроект е да се осигури основа за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие чрез възмездна консултантска помощ в областта на регионалната политика за новия програмен период с продължителност до края на декември 2020 г. и подготовка чрез намиране на добри и работещи решения за следващия програмен период 2021 – 2027 г.
Резултатите от изпълнението на Споразумението ще допринесат и за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на България за периода 2012 – 2022 г., както и за подготовката на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021 – 2030 г.
В хода на проведената дискусия госпожа Деница Николова отговори на поставените въпроси и народните представители се обединиха около необходимостта от предложения проект на Споразумението.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г., да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Следва Докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, уважаема госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г., № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
На редовно заседание, проведено на 30 май 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г., № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Правителството на Република България е декларирало ясно намеренията си за засилено сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), като на 1 септември 2015 г. е подписан Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Подписаното споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е в изпълнение на подписания Меморандум.
Целта на настоящия законопроект е да се осигури основа за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие в областта на регионалната политика и за подкрепа в процеса на програмиране на новата оперативна програма за регионално развитие за следващия програмен период 2021 – 2027 г. с цел използване на опита и експертизата на Банката в страните от Европейския съюз и намиране на добри и работещи решения, които да бъдат приложени занапред.
Споразумението предвижда Международната банка за възстановяване и развитие да окаже възмездна консултантска помощ в подкрепа на процеса на програмиране на новия програмен период. То е с продължителност до 31 декември 2020 г. Клиентът ще заплати на Банката фиксирана сума в размер на един милион деветстотин и тринадесет хиляди лева (1 913 000.00 лв.) в съответствие с предвидения график на плащания.
Споразумението следва да бъде ратифицирано от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г., № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Следва Докладът на Комисията по правни въпроси.
Имате думата, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет нa 16 май 2019 г.
На свое заседание, проведено на 4 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет нa 16 май 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Валентин Йовев – заместник-министър, и госпожа Цветелина Атанасова – началник на отдел „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“.
Господин Йовев представи Законопроекта, като подчерта, че подписаното на 8 април 2019 г. Споразумение продължава линията на засилено сътрудничество между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в контекста на подписания на 1 септември 2015 г. Меморандум за разбирателство за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Беше отбелязано, че предвид новите предизвикателства пред регионалната политика, проектът с Международната банка за възстановяване и развитие ще се съсредоточи върху подкрепа на административния капацитет и подпомагане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в структурирането и функционирането на основните звена, отговорни за изпълнението на регионалната политика за следващия програмен период, включително и за подготовката на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021 – 2030 г.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет нa 16 май 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
И Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата за представяне на Доклада, уважаеми господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, подписано на 8 април 2019 г.
Вносителите посочват, че проектът на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен с Протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет на 27 март 2019 г., като министърът на регионалното развитие и благоустройството е упълномощен да води преговори и да го подпише при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 8 април 2019 г.
В мотивите по Законопроекта се посочва, че целта му е да осигури основа за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие в областта на регионалната политика и за подкрепа в процеса на програмиране на новата оперативна програма за регионално развитие за следващия програмен период с цел използване на опита и експертизата на банката в страните от Европейския съюз и намиране на добри работещи решения, които да бъдат приложени занапред.
Очаква се чрез подкрепата от Международната банка за възстановяване и развитие Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъде по-добре подготвено за следващия програмен период 2021 – 2027 г.
Споразумението предвижда Международната банка за възстановяване и развитие да окаже възмездна консултантска помощ в подкрепа на процеса на програмиране на новия програмен период с продължителност до края на месец декември 2020 г.
Обхватът на Проекта с Международната банка за възстановяване и развитие следва да се съсредоточи върху подпомагането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в структурирането и функционирането на основните звена, отговорни за изпълнението на регионалната политика за следващия програмен период, както и да подкрепи техния административен капацитет.
Очакваните резултати от изпълнението на Споразумението следва да допринесат и за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на България за периода 2012 – 2022 г., както и за подготовката на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021 – 2030 г.
В последвалата дискусия господин Петър Петров, заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изрази своята подкрепа за Законопроекта и поздрави вносителите. Господин Кристиан Вигенин, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, подчерта, че според него администрацията в Министерството на регионалното развитие има достатъчен капацитет и би се справила без консултантските услуги от страна на Международната банка за възстановяване и развитие в процеса на програмиране на оперативната програма в следващия програмен период. Той изрази своите резерви по отношение на Споразумението и подчерта, че се въздържа от приемането му, тъй като подобен разход за консултантски услуги не е оправдан. Госпожа Николова обясни, че Споразумението е стъпка в процеса на децентрализация, към която държавата се стреми от доста години, и ще допринесе за постигането на по-добри резултати на местно и регионално ниво.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Закривам разискванията.
Преди да пристъпим към гласуване, ще Ви прочета:
„Проект!
ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие,
подписано на 8 април 2019 г.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Моля народните представители да заемат местата си.
Моля квесторите да помолят народните представители да влязат в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Имате думата за процедура, уважаеми господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Поради факта, че не бяха направени предложения за изменение и допълнение на току-що гласувания закон, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да бъде разгледан на второ гласуване в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Гласували 96 народни представители: за 75, против 8, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля, уважаеми господин Веселинов, продължете.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие,
подписано на 8 април 2019 г.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване следните текстове: наименованието на Закона, съдържанието на Член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и съдържанието на Параграф единствен от Заключителната разпоредба, както Ви бяха представени.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 104 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 24.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносител е Комисията по културата и медиите.
За представяне на Доклада на Комисията по културата и медиите – имате думата, уважаема госпожо Чеканска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание
На редовно заседание, проведено на 6 юни 2019 г., Комисията по културата и медиите обсъди Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Изготвянето и приемането на процедурните правила е в изпълнение на чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с изтичащия мандат на един от членовете на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание Иво Атанасов и необходимостта от избор на нов член.
След проведеното обсъждане и гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание:
I. Предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии и представяне на документите им.
1. Предложения за кандидати за член на Съвета за електронни медии може да се правят от народни представители и от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по културата и медиите в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. Към предложенията се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно приложение № 1 към решението;
б) декларация по чл. 25 от Закона за радиото и телевизията за притежаване на българско гражданство съгласно приложение № 2 към Решението;
в) подробна автобиография;
г) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование;
д) документи, удостоверяващи, че кандидатът има опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика;
е) документи (информация), удостоверяващи, че предложеният кандидат има обществен авторитет и професионално признание съгласно чл. 25 от Закона за радиото и телевизията;
ж) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно приложение № 3 към решението.
2. Обстоятелствата по чл. 26, т. 1 от Закона за радиото и телевизията се установяват служебно от администрацията на Народното събрание.
II. Публично оповестяване на документите
1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Комисията по културата и медиите становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
4. Средствата за масова информация може да изпращат в Комисията по културата и медиите въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени по време на изслушването. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София – 1169, площад „Княз Александър I“ № 1, Комисия по културата и медиите, или по електронен път на e-mail: kkm@parliament.bg.
6. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
Ш. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по културата и медиите.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по културата и медиите проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по културата и медиите, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Комисията по културата и медиите изслушва допуснатите кандидати по списък на кандидатите за член на Съвета за електронни медии, които отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизията, изготвен по азбучен ред на собствените им имена.
4. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 7 минути.
5. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до 5 минути.
6. Комисията провежда разисквания по направените предложения. Народните представители, членове на Комисията, в рамките до две минути може да задават въпроси към кандидата, включително и такива, постъпили по реда на раздел II. След изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители той отговаря до 3 минути.
7. Председателят на Комисията по културата и медиите представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор, до 2 минути всяко.
8. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 5 минути.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията по културата и медиите на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание. Към него се прилага списъкът на кандидатите, подреден по азбучен ред според собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за член на Съвета за електронни медии.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира цялата процедура по избора на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
V. Избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по културата и медиите представя доклада от проведеното изслушване.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по поредността им в списъка, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до 2 минути.
4. Разискванията се провеждат по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
6. Когато има няколко кандидати за член на Съвета за електронни медии, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
8. В случай че двама или повече кандидати имат равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях при същите условия.
9. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
10. Когато при повторното гласуване по т. 8 и т. 9 никой от кандидатите не получи необходимите гласове, или когато някой от кандидатите се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание, а той е единствен кандидат, както и в случаите, когато няма кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на член на Съвета за електронни медии.
VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният член на Съвета за електронни медии подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 26, т. 2 от Закона за радиото и телевизията по образец съгласно Приложение № 4 към решението.
2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 членът на Съвета за електронни медии подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно Приложение № 5 към решението.“
Към решението има четири приложения, които са декларациите, които трябва да попълнят кандидатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И Приложение № 5, което току-що цитирахте. Всъщност приложенията са пет.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Да. Пет приложения са към Проекта на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Чеканска.
Откривам разискванията.
Уважаеми господин Ченчев, имате думата за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам думата, първо, за да благодаря за работата в Комисията, която бе свършена, по правилата. С някои адекватни технически редакции се получиха едни правила, в които, уверявам Ви, колеги, няма нищо притеснително и трябва да ги приемем, за да стартира тази процедура.
В правилата мен лично ме притесняваше фактът, който беше изчистен като въпрос, че кандидат, който е подал документи за участие, ако не се яви на изслушването в Комисията, процедурата продължава, не спира ходът ѝ. Разбира се, това е логично. В началото текстът звучеше малко двусмислено, но после беше изчистен. Озадачава ме фактът, че искаш да участваш в едно състезание, пък после не се явяваш на неговия старт.
Така или иначе обаче, правилата са добри, бяха гласувани почти единодушно от цялата Комисия. Предлагам да ги приемем и да стартира процедурата. И накрая се надявам Народното събрание да направи мъдър избор и да изберем най-достойния кандидат, най-работоспособния кандидат, най-опитния кандидат, а не – едно притеснение, което имам – най-удобния кандидат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Има ли реплики към изказването на господин Ченчев?
Други изказвания, колеги?
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта на представеното Ви решение за приемане на Процедурни правила, така както беше представен от народния представител Радослава Чеканска, по Доклада на Комисията със съответните предложения № 1 – 5 включително.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Ще Ви прочета едно съобщение:
Днес, 12 юни 2019 г., е постъпил и ще бъде изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, приети на първо гласуване на 6 юни 2019 г. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С това завършваме работата си за днес.
Следващото редовно пленарно заседание – 13 юни 2019 г., от 9,00 ч. съгласно приетата програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,29 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов