Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да се регистрирате за участие в днешното пленарно заседание. (Регистрацията продължава дълго време, но няма кворум.)
Съжалявам, но ще трябва да започна с поименна проверка.

Янко Иванов Здравков - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Яне Георгиев Янев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юлиана Генчева Колева - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цветан Костов Костов - тук
Цветан Емилов Сичанов - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цвета Алипиева Георгиева - отсъства
Христо Димитров Христов - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христина Иванова Янчева - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Фани Иванова Христова - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Тунджай Османов Наимов - отсъства
Тодор Димитров Великов - отсъства
Тодор Атанасов Димитров - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Таня Димитрова Въжарова - тук
Стоян Янков Гюзелев - тук
Стоян Иванов Иванов - тук
Стефани Михнева Михайлова - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Господинов Господинов - тук
Станка Лалева Шайлекова - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Спас Янев Панчев - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Свилен Николов Крайчев - тук
Светослав Тончев Тончев - тук
Светослав Неделчев Неделчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румен Стефанов Стоилов - отсъства
Румен Йорданов Петков - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Георгиев Цеков - тук
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Петя Николова Раева - отсъства
Петър Методиев Петров - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Андонов Пейчев - отсъства
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Николай Хинков Рашев - отсъства
Николай Тодоров Мелемов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Горанов Коцев - отсъства
Никола Иванов Белишки - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Недялко Тенев Недялков - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Муса Джемал Палев - отсъства
Моника Ханс Панайотова - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Ненов Николовски - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митко Живков Захов - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лили Боянова Иванова - отсъства
Кристияна Методиева Петрова - тук
Красимира Щерева Симеонова - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимир Неделчев Минчев - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Костадин Василев Язов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - тук
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Касим Исмаил Дал - тук
Камен Маринов Петков - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йоана Милчева Кирова - тук
Искра Фидосова Искренова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Иво Тенев Димов - тук
Ивелин Николов Николов - отсъства
Ивелин Николаев Николов - тук
Иван Тодоров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Атанасов Алексиев - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Живко Веселинов Тодоров - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емил Йорданов Радев - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Делчев Димитров - отсъства
Eмил Генов Василев - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - тук
Елин Елинов Андреев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Евгений Желев Желев - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - тук
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Даниела Маринова Петрова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Гюнер Фариз Сербест - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гинче Димитрова Караминова - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Цвятков Терзийски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Иванов Икономов - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Велков Колев - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - отсъства
Галина Димитрова Банковска - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Величка Николова Шопова - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Борислав Тодоров Стоянов - тук
Борис Крумов Грозданов - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Бисерка Борова Петрова - тук
Белгин Фикри Шукри - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Атанас Станкев Камбитов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Анна Георгиева Янева - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Анастас Василев Анастасов - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Александър Стойчев Стойков - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Владимиров Радославов - тук

Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
При поименната проверка в залата са били 158 народни представители.
Моля за регистрация. Подадено е искане от Секретариата за електронна регистрация. (Силен шум и реплики в залата.)
Моля народните представители да се регистрират. (Регистрация. Часът е 9,24 ч.)
Изтече предвиденото време за регистрация. Налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Цачева, тези дребни хитрини започват да ни идват в повече. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Току-що беше направена поименна проверка на кворума, което означава, че кворумът е от 157 души. Какво правите в момента?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Правим проверка.
МАЯ МАНОЛОВА: Проверката беше от 157 души. Пребройте колко души са в залата, госпожо Фидосова! Пребройте в момента наличните депутати в залата. Това е кворумът – 157, а не да си правим разни номера. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Поименната проверка на кворума означава наличие на кворум в залата. Ето това е!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ от място): Ти самата беше излязла навън.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Коалиция за България излиза след проверката.
МАЯ МАНОЛОВА: А иначе можем да правим много и най-различни еквилибристики, и то с каква цел – за да поддържаме нисък кворум, законите да се приемат с 60 души „за”, което е безобразие. Няма друго мнозинство, което системно да прави номера с кворума и да приема закони с под 70 души. Вчера бюджетът се гласуваше с 65 депутати.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А къде бяхте Вие?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз бях тук през целия ден! Вас Ви нямаше. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да ви обърна внимание върху чл. 42, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където пише, че когато не се установи необходимият кворум, заседанието се прекратява или отлага и се насрочва не по-късно от един час, за да бъде продължено, ако председателят прецени. Така че в момента, в който установихте, че има 116 народни представители, просто заседанието трябваше да бъде отложено, разбира се, не прекратено и да бъде свикано след 15 или 20 минути. (Шум и реплики.) Нали сте големите майстори на голямата дисциплина! Виждаме ви какво представлявате!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ от място): Гледайте си вас.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Така че заседанието трябваше да бъде отложено.
Следващото нещо, ние вече имаме един установен кворум, той е 158, както беше обявено от Вас. Вие сте документирала това нещо и аз вярвам на Вас повече, отколкото на добросъвестността на колегите, които не искат да се регистрират чрез електронната система. Така че искам да Ви помоля да уважите това, което Вие сте проверила и да смятате, че кворумът е от 158 и съответното мнозинство, което след това трябва да има в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въведете в електронната система кворум 158. Ще въведете имената, които са прочетени, че са тук, тях ще регистрирате – тези, които съм обявила за стенограмата, че са тук.
На основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка в дневния ред предлагам да бъде включено предложение за промени в състава на Комисията по правни въпроси от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
Гласували 136 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Постъпил е Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по правни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Десислава Вълчева Атанасова като член на Комисията по правни въпроси.
2. Избира Цвета Вълчева Караянчева за член на Комисията по правни въпроси.”
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Даниела Машева, заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 111 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 054-01-64, внесен от Емил Радев и група народни представители на 30 юли 2010 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 16 септември 2010 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието заместник-министърът на правосъдието госпожа Даниела Машева и експерти, председателят на Софийския градски съд господин Георги Колев, съдия Костадинка Недкова, председател на търговското отделение в Софийския градски съд, и съдия Красимир Влахов, председател на Софийския районен съд.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Емил Радев, който накратко представи мотивите на законопроекта, с който се предлагат промени, засягащи материята на несъстоятелността, която става все по-приложима в условията на икономическа криза.
Практиката показва, че се предоставят повече способи за защита на изпадналия в неплатежоспособност/свръхpадлъжнялост длъжник, а интересите на кредиторите не са достатъчно защитени, особено при недобросъвестно поведение на длъжника или на някой от кредиторите, а също и, че недобросъвестни длъжници с цел да направят недействителни предоставените от тях обезпечения в производството, заявяват изкуствено определена дата на неплатежоспособност, предхождаща учредяването на обезпеченията. Съществуващите случаи на злоупотреба с датата на неплатежоспособността се предизвикват и от недобросъвестни кредитори на основния длъжник. Това налага приемането на законодателни промени предложени по Част ІV от Търговския закон – „Несъстоятелност”.
Предлага се разширяването на кръга от лица по чл. 613, ал. 2, които имат възможност за защита срещу недобросъвестни действия или срещу неправилност на решението на съда чрез обжалване на трети лица, имащи вземане, обезпечено с вписано в публичен регистър обезпечение.
Предвидено е молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника или ликвидатора, да бъде обявявана в Търговския регистър. Имайки възможност да узнае за откритото производство всеки кредитор, който има интерес, може да подаде молба за образуване на такова производство, което по общите правила ще доведе до спиране на охранителното производство.
За постигане на равнопоставеност на вземанията с другите, възникнали след датата на откриване на производството, се предлага същите да се включат в т. 7 на чл. 722.
В дискусията взеха участие магистрати и народни представители.
След проведеното обсъждане и гласуване, единодушно със 17 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 054-01-64, внесен от народния представител Емил Радев и група народни представители.”
Вторият доклад:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 002-01-93, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2010 г.
На свое заседание, проведено на 28 октомври 2010 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон.
На заседанието присъства заместник-министъра на правосъдието Жанета Петрова, която представи законопроекта. С предлаганите със законопроекта изменения и допълнения се регламентират изискванията относно индивидуализацията на всички акционери на дружеството, издало поименни акции.
Особено внимание е отредено на книгата за акционерите, която се предвижда да съдържа пълна и актуална информация за притежателите на поименните акции във всеки момент. Предвижда се и контрол от страна на лицето или лицата, представляващи дружеството, по отношение на всяко вписване, което се извършва в книгата за акционерите, както и по отношение на изготвянето на актуален списък на поименните акционери и на обявяването му.
Във връзка с предложените промени се създава заключителна разпоредба, чиято цел е да осигури актуализиране на книгата за акционерите с вписване в нея на поименните акционери, придобили акции, които не са вписани до влизането в сила на закона да го направят в тримесечен срок. В тримесечен срок от изтичането на този срок следва да бъде обявен в Търговския регистър и актуалният списък на акционерите – притежатели на поименни акции.
В дискусията се поставиха принципни правни въпроси, които се изразяват в следното:
- дали е ползван чуждестранен опит от други държави или актове на Европейската общност относно обявяването публично самоличността на акционерите и книгата на акционерите, тъй като такъв не е известен;
- наличието на акции като специфика на акционерните дружества и капиталовият им характер, както и определянето на тази категория дружества като анонимни, което ги отличава от ООД-та, чиито съдружници са публични. В тази връзка бе поставен въпросът дали публичността на акционерите не обезсмисля Акционерното дружество като вид търговско дружество;
- наличието на акции, които са ценни книги и тяхната мобилност на прехвърляне свободно от акционерите, което би затруднило следенето и обезсмисля обявяването им в търговския регистър, тъй като веднага след годишното публично обявяване на книгата на акционерите, те ще си променят собственика и така многократно;
- като аргумент бе посочено и неравнопоставеността на акциите на приносител и поименните акции.
След проведеното обсъждане и гласуване с 9 гласа „за”, 3 „против” и 4 „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 002-01-93, внесен от Министерския съвет.”
И третият доклад:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Търговския закон, № 002-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2010 г.
На свое заседание, проведено на 25 ноември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Търговския закон.
Предвижда се създаването на ал. 4 в чл. 262и от Търговския закон, по смисъла на която, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие, няма да се съставя писмен доклад за преобразуването.
Предвижда се материалите – договорът или планът за преобразуване, докладът на управителния орган, на проверителя и други, да могат да бъдат предоставяни и по електронен път, по начин, който позволява на съдружниците или акционерите да ги изтеглят и отпечатат.
С допълнението в чл. 263к, ал. 2 се създава възможност за всеки кредитор на участващото в преобразуването дружество, в случай че искането му за изпълнение или обезпечение на вземането не бъде удовлетворено, да има право освен на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник, както е в действащия текст, така и да поиска от съда да допусне надлежно обезпечение на вземането му чрез запор или възбрана по реда за обезпечаване на искове.
След проведеното обсъждане и гласуване единодушно с 18 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Търговския закон, № 002-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, ще ни запознае нейният председател госпожа Панайотова.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Закон за допълнение на Търговския закон, № 002-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2010 г.
Сега накратко ще ви запозная с основните моменти от него.
„На заседанието, проведено на 24 ноември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за допълнение на Търговския закон.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на правосъдието – госпожа Даниела Машева – заместник-министър, и госпожа Росица Дичева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
I. С проекта на Закон за допълнение на Търговския закон се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с изискванията на Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на Директиви 77/91/ЕИО, 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета и на Директива 2005/56/ЕО по отношение на изискванията за изготвяне на доклади и документи при сливания и разделяния.
II. С изискванията на Директива 2009/109/ЕО се цели да се увеличи конкурентоспособността на дружествата в Европейския съюз, чрез намаляване на административната тежест върху тях с 25 на сто до 2012 г.
Законопроектът дава възможност при преобразуване на дружества да не се съставя писмен доклад за преобразуването и да се изключи задължението на управителните органи на всяко от преобразуващите се или приемащите дружества за информиране на общото събрание на съдружниците или акционерите, за всяка промяна в имуществените права и задължения, настъпила между изготвянето на договора или плана за преобразуване и деня на общото събрание, ако всички съдружници или акционери при образуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това.
В Законопроектът се предвижда да не се изготвя счетоводен баланс при определени условия. Предвидени са разпоредби относно предоставяне на материалите по ал. 1 на чл. 262н от Търговския закон, материалите да бъдат предоставяни по електронен път.
В съответствие с изискванията на Директива 2009/109 ЕО в законопроектът е включен текст, касаещ гарантиране правата на кредиторите. Предвидена е хипотеза, при която не е задължително да се изисква одобрение на сливането от общото събрание на придобиващото дружество при спазване на определени изисквания.
ІII. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект за допълнение на Търговския закон въвежда коректно изискванията на Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на Директиви 77/91/ЕИО, 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета и на Директива 2005/56/ЕО по отношение на изискванията за изготвяне на доклади и документи при сливания и разделяния.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за допълнение на Търговския закон, № 002-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Панайотова.
От името на вносителите има ли изказвания? Няма.
Откривам дискусията.
Изказвания? Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Представените два законопроекта – единият за допълнение на Търговския закон, а другият за изменение и допълнение на Търговския закон, са свидетелство за законодателната дейност, която се развива от настоящото правителство.
Забележете, че по един и същи законопроект са внесени почти паралелно два законопроекта, които ревизират действащия Търговски закон – единият е внесен на 18 октомври 2010 г., другият около месец по-късно – на 23 ноември 2010 г.
Аз не знам дали министър-председателят знае под какво се подписва, не е длъжен да вниква в съдържанието на такава материя, която е твърде специализирана, но най-малкото, би трябвало да пита министрите или чиновниците, които му поднасят тези законопроекти, знаят ли те какво правят помежду си?!
Според мен, единият законопроект е готвен в Министерството на икономиката, другият в Министерството на правосъдието, а изглежда между тях самите няма комуникация. Правителството действа по-скоро като сбор от отделни министри и чиновници, а не като орган, който провежда някаква цялостна и осъзната политика. Това, според мен е твърде показателно.
Сега ще кажа няколко изречения по един от законопроектите – по Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Ясно е, че към сегашния момент обстоятелствата, които индивидуализират акционерите в акционерните дружества в България, издават два вида акции – поименни акции или акции на преносител, които не подлежат на вписване в Търговския регистър.
Законопроектът предлага оттук-нататък задължително да се регистрират в книгата на акционерите всички притежатели на акции. Оттук възниква въпросът: по какъв начин ще продължат да действат тези два вида акционерни дружества или дружествата, които притежават различни видове акции?
Предполагам, че мотивите на вносителите на законопроекта са били да се създаде по-голяма публичност, да има яснота върху структурата на капитала на търговските дружества. Решаването на тази задача не е толкова лесна, колкото си представят вносителите на законопроекта, защото наличието на акциите като специфика на акционерните дружества и капиталовия им характер отличава тези дружества от други, каквито са дружествата с ограничена отговорност. Те не могат да бъдат с някакви акции, които са на преносител – там дяловете на съдружниците са ясни и публични. Оттук възниква въпросът, дали публичността на акционерите въобще не обезсмисля съществуването на акционерните дружества?
Освен това трябва да се има предвид, че в съвременния оборот съществуват фондовите борси и много от акционерите предоставят на други лица възможността да управляват и да се разпореждат с техните акции. Тоест на фондовия пазар това е един непрекъснат процес, при който практически е невъзможно всеки ден да бъде попълвана книгата на акционерите, защото сделките с тези акции се развиват в реално време и те сменят неколкократно своите притежатели.
Затова трябва да се отговори на основния въпрос: дали предлаганият законопроект практически означава забрана за ползване на акции на преносител? Но тази промяна не се прилага в Търговския закон – въобще да се премахнат акциите на преносител и тогава да съществуват само акционерни дружества с поименни акции. Ако на този въпрос се отговори положително, то тогава трябва да последва друга промяна, че се излиза от тази класика, която се прилага в повечето страни, да съществуват акционерни дружества с два вида акции, и да се отиде само към акционерни дружества с поименни акции.
Това е въпросът, на който няма отговор и поради тази причина законопроектът не може да бъде приет, защото главният въпрос, който предизвиква моето питане не е получил отговор в измененията на Търговския закон.
Така че този закон във вида, в който е представен, до голяма степен може да бъде определен като безсмислен и несъстоятелен, защото той поставя една много по-голяма тема за различните видове акционерни дружества и за различните видове акции, с които те разполагат. Тези въпроси остават без отговор.
Другият законопроект няма да го коментирам. Той изглежда повече технически. Поради тази причина трябва да се отговори на въпросите, които поставих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Съжалявам, ето затова трябва да има министри в залата, за да отговорят на тези въпроси, които колегата Стоилов започна, и които, аз сега ще продължа. За съжаление така, както е направена работата, аз ще предложа тези два законопроекта на правителството да бъдат отхвърлени. По въпроса на колегата, ще изразя някои въпроси и резерви, и ако колегата Радев има аргументи, може и да го подкрепя.
Какъв е основният проблем. На първо четене се обсъжда философията на законопроектите. Внесени са ни, както отбеляза колегата Стоилов, последното изменение на Търговския закон е м. юни, тази година. Затова няма да ни стига законодателното време и ще заседаваме по нощите! Защото Търговският закон тази година е от м. юни, а сега се внасят само два правителствени законопроекта, може би след 15 дни ще се сетят още нещо.
Кой е големият проблем? Големият проблем е, че това са два законопроекта на правителството с две различни цели. Два законопроекта, две различни цели! Единият законопроект, предполагам, както каза колегата Стоилов, от министерството, всъщност не знам от кое министерство, предлага намаляване на административния натиск и въвеждане на един регламент, регламент свързан с въвеждане на Директива 109/ЕО – на Европейския парламент, свързана с намаляване на административната тежест. Това се прави в единия законопроект, като се предвижда при различните форми на преобразуване, в случаите, когато всички съдружници или акционери са съгласни, да не се извършва отчет – да няма този отчет, който показва какво е имуществото на сливащите се дружества. Презумпцията е, че щом са съгласни няма нужда да се прави тази процедура, приема се за бюрократична.
И аз бих го приел, ако не беше другият законопроект, който предлага точно обратното – увеличаване на административната тежест, чрез идеята, акционерите да се вписват в Търговския регистър.
Ето затова би трябвало да бъдат тук или министър, или представител на Кабинета, да каже какво иска Кабинетът, с упражняването в рамките на един месец, по един закон на законодателна инициатива. По единия намалява административната тежест, по другия вдига административната тежест. Каква е философията на тази законодателна инициатива? Никаква! Така че не виждам никакви основания ние да подкрепяме тази правителствена инициатива, преди човек от правителството да каже: какво иска това правителство, какво иска премиерът?
Уважаеми дами и господа, дори и да приемете двата законопроекта, защото вие сте упорити хора, вие ще приемете два законопроекта с противоречива философия – с единия, намалявате административната тежест, а с другия, вдигате административната тежест. Тази дискусия, дискусията в печата, мненията включително на хабилитирани научни работници, на проф. Герджиков и други показват, че има някакво дълбоко объркване в конкретните текстове. Няма да влизам в детайли.
Основният, големият проблем е: защо се внасят два законопроекта с абсолютно противоречива философия. После ние механично ще ги обединим, защото и двата са на правителството. В Правната комисия обединяваме двата законопроекта – Обобщен законопроект. Това е към тези, които са от Европейската комисия. Много ми е интересно как ще постигнем целите на Директива 56, на Директива 109? Как ще постигнем целите с другия законопроект – имам предвид в Закона за изменение и допълнение? Това е абсурдно и не искам да давам квалификации за такава законодателна инициатива.
Две думи по законопроекта на колегата Радев. Може ли, колега Радев, не знам дали сте се консултирали с Министерството на финансите, защото сега върви една политика, данъчните да имат всякакви правомощия. Вие обаче предлагате едни изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с които, ако в срок до 6 месеца от започване на принудителното изпълнение за събиране на публичните вземания, всеки друг кредитор има право да започне принудително изпълнение спрямо същото имущество.
При мудната ни администрация, при мудното изпълнение, при мудната бюрокрация има сериозен риск това да увреди държавния интерес. Вие сигурно ще го обясните, но вижте какво става! Ако в срок до шест месеца от откриване на производство по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, а в нея става въпрос за публични вземания, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Тоест с това решение в ДОПК вие казвате: ако достатъчно време държавната машина не действа, за да си събере публичните вземания публичният изпълнител, то тогава се появяват и частните кредитори. Това достатъчно време е шест месеца. Аз не знам дали е достатъчно и дали е в полза на хазната, защото сега бюджетът е приоритет. А в този момент, след шестия месец, при едно бездействие на публичния изпълнител, се нареждат всички частни кредитори. Не знам какво мисли министър Дянков и НАП по този въпрос, дали са го съгласували! Това е нещото, което ме притеснява и то е в Преходните и заключителни разпоредби, а не толкова в същинската материя на Търговския закон.
Затова мисля, че ние не трябва да подкрепяме двата законопроекта, внесени от Министерския съвет, защото, пак казвам, два законопроекта – коренно различни цели, коренно различни философии.
По въпроса за законопроекта на колегата Радев, ще решим, като чуем специално за ДОПК дали е достатъчно защитен държавният интерес.
Накрая една молба, дано да ни чуе някой от изпълнителната власт: Пожалете ни с тези законодателни инициативи, дами и господа от кабинета! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика - заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Аз ще взема отношение само по първия законопроект във връзка с Преходните и заключителни разпоредби, свързани с ДОПК.
Каква е ситуацията в момента? Когато даже има вписана една възбрана, публичният изпълнител не е започнал въобще да прави някакви други действия по реални изпълнения на даден имот, производството по несъстоятелност, което е универсално производство, може да е стигнало дотам, че да е завършило на 90%, но оттам нататък започва да се изчаква да завърши публичното изпълнение. То в някои случаи продължава две-три години, а през това време на практика не се извършват никакви действия по производство по несъстоятелност – заплащат се само разходи за заплати на синдик и за опазване на даденото имущество, което е възбранено. По този начин на практика не можем да довършим едно универсално производство, за разлика от частното изпълнително производство.
Интересите на държавата са много добре защитени, защото в производство по несъстоятелност тя също предявява своите вземания. Като кредитор тя е включена в списъците на приетите вземания. Отгоре на всичко в реда на кредиторите тя е един привилегирован кредитор, който стои след обезпечените кредитори и след работниците и служителите. Така че интересите на държавата в едното и в другото производство са много добре защитени и по този начин ние не искаме само производства по несъстоятелност, които законът предвижда да се движат в един много бърз ред. Знаете, че там първоинстанционното производство трябва да приключи в тримесечен срок, съдът трябва да се произнася по актовете в 14-дневен срок. Така че целта тук е бързина и да може интересът не само на държавата, но и на всички кредитори в това универсално производство да бъде адекватно защитен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радев! Вярно е, че държавата е привилегирован кредитор в несъстоятелността, само че по откъм фенера, по откъм опашката. Ние с Вас водим този спор кой-къде е в реда, защото всички в заглавието им са привилегировани – и работниците, и обезпечените, само че те са подредени. Аз лично смятам, че особено ако възбраната е свързана с Комисията „Кушлев” или с някакво друго действие на прокуратурата, или с вземане от данъци, а в един момент възбранената вещ или недвижим имот се включи в масата по несъстоятелността – не знам дали е на първо място, не знам какво ще допринесе това. Може да се окаже, че възбраната е била неоснователна. Тогава няма проблем. Но аз лично се страхувам, че даване на предимство на удовлетворяване на кредиторите от масата на несъстоятелността пред действията на публичния изпълнител, който по презумпция – аз знам, че тази презумпция е оборима, трябва да защитава интересите на държавата и на публичното вземане, най малкото трябва да мине през пробата на отношението на Министерството на финансите. Защото то отговаря за държавната хазна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днешните два законопроекта за изменения в Търговския закон, внесени от Министерския съвет, на фона и на всичко, което се случи през изтеклата седмица като законодателство, дават основания да се направят няколко извода за законодателната дейност на мнозинството – както за законодателните инициативи на правителството, така и за начина, по който се работи в този парламент – начин, продиктуван от парламентарното мнозинство.
Това, което се налага на първо място, е хаотичното законодателство. Вече става системна практика едновременно да се разглеждат няколко законопроекта за изменение и допълнение на един и същи закон. Този пример с двата законопроекта за изменение и допълнение на Министерския съвет съвсем не най фрапантният, макар че колегата Михаил Миков е абсолютно прав като отбеляза, че двата законопроекта въвеждат две различни тенденции за промени в Търговския закон.
Всъщност в практиката от миналата седмица има няколко по-фрапантни случая, когато един закон - Законът за здравното осигуряване, беше отворен през четири внесени законопроекта, и то, забележете, в Преходните и заключителни разпоредби. Тоест да се правят промени върху едновременно отворени закони в различни посоки без ясна визия вече е стандартна практика на това мнозинство.
Второто, което буди тревога и отново е в противоречие с предизборните намерения на мнозинството и на Политическа партия ГЕРБ в лицето на нейния председател Бойко Борисов, са честите и непрекъснати промени в законите. Това беше едно от посланията на Политическа партия ГЕРБ, когато влезе в управлението, че законодателството ще се прави умно, разумно, пестеливо, че няма непрекъснато да се правят законодателни промени. Нищо подобно не се случи! Накрая, като ударим чертата на този парламент, наистина ще има фрапантни данни колко пъти са променяни едни същи закони. Ако за предния парламент това беше обяснимо, тъй като се правеше хармонизация с европейското законодателство, сега наистина буди недоумение как така и защо Министерският съвет внася два законопроекта за изменение и допълнение на един и същи закон в рамките буквално на един месец.
Третото нещо, което прави изключително неприятно, тревожно впечатление, е лекотата, с която се правят глобални промени в правни фигури, устояли в течение на десетки години. Забележете какво се случва с единия от внесените законопроекти, който касае промени в акциите на акционерните дружества. Всъщност, ако нещо отличава акционерното дружество от другите видове търговски дружества, е, че то има капиталов характер и че собствеността на акциите е анонимна. Ако това бъде премахнато, както се предлага в този законопроект, това практически би обезсмислило съществуването на акционерното дружество като вид дружество. Това са „а” и „б”, които не е необходимо човек да е специалист по търговско право, това го знае всеки юрист, няма как да го знаят и вносителите на този закон. Хей така, без сериозен анализ, въпреки становищата на бележити юристи законопроектът е внесен и не се съмнявам, че без да се слушат аргументи, ще бъде приет от това парламентарно мнозинство.
Забележете, това става на фона на промените в друг закон – Законът за Търговският регистър, който отново обръща идеята за съществуването на една фигура, институт, какъвто е Търговският регистър, с краката нагоре, с хастара навън. Ако за акционерното дружество е важна анонимността на акционерите, то за Търговския регистър е важна публичността на личните данни в него. Но, видите ли, Търговският регистър ...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Искаме удължаване на времето.
МАЯ МАНОЛОВА: Моля за удължаване на времето! Предполагам, че няма проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Удължете времето им.
МАЯ МАНОЛОВА: Смисълът на съществуването на Търговският регистър е възможността на всеки гражданин да се информира за състоянието на търговските, на правните субекти с цел да бъдат избегнати всякакъв вид злоупотреби. С голямо съпротивление от страна включително на съдебната власт и на съдебното лоби беше въведен Търговският регистър. Сега с промени между първо и второ четене на Търговския закон се слага кръст на Търговския регистър, като се посяга на най-важното за него, а именно – неговата публичност.
По същия начин се посяга на един друг институт, на едно дружество, което по принцип е анонимно, като това се прави публично без да се изложат достатъчно аргументи, независимо от наличието на други мнения и независимо че това са институти, съществували от десетки години и никой не е посягал на тяхната същност.
Четвъртият извод, който можем да си направим от това законодателство, в което конкретно участваме по т. 1 от днешния дневен ред, но и през последната седмица, а и изобщо откакто управлява ГЕРБ, е желанието да се имитира дискусия. Кръгли маси се правят с повод и без повод, събират се експерти, вика се опозиция, различни институции, хората говорят, пишат становища, има дебат, в който утвърдени имена се опитват да обяснят на парламентарното мнозинство „а” и „б” на съответната материя, но в крайна сметка се слага кръст на дискусиите и нищо от казаното и предмет на дебата не се случва в законодателството, което прокарва ГЕРБ.
Такъв е случаят и с дискусиите по промените в Търговския закон и особено в Търговския регистър, когато бележити учени, специалисти, институти, включително американски, на които Вие толкова много държите, казаха ясно, че не трябва да се посяга на публичността на Търговския регистър. Все едно нищо не беше казано и очевидно нещо не беше и чуто, защото промените и в Търговския регистър, и в Търговския закон са в ход.
Уважаеми дами и господа от мнозинството, че няма никаква чуваемост, е единият проблем, това обаче, че ще нанесете глобални вреди на законодателство и на утвърдени правни институти е другата беда, с която тепърва ще се сблъскват практикуващите юристи и гражданите, и хората в следващите парламенти, които ще се налага да поправят това, което сътворявате в момента без да слушате аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Самият факт, че разглеждаме едновременно три законопроекта по един и същи закон и авторите са от средите на управляващото парламентарно мнозинство и изпълнителната власт, звучи несериозно. Когато става дума за Търговския закон, това е още по-неприемливо. Същият Търговски закон, който късно вечерта вчера обявихме, че има случаи, в които неговият раздел за реда, по който се вдига капиталът, не важи. Такава практика има в България. Парламентът със закон обявява, че има изключения, в които редът за вдигане на капитала не работи.
Искам да посоча обаче още един аргумент, с който да помолим вносителите да си приберат трите законотворения и да направят един, ако се налага.
Господин Стоилов говори за два вида акционерни дружества според това какъв е характерът на акциите – дали са акции на приносител или са поименни акции. Вие знаете, че има и акционерни дружества, които са публични, и други, които не са. Те имат различни предимства и различен характер и се прави избор и предпочитание какъв да бъде редът и статутът, за което тук и не става дума.
За да не се разпространява тази практика, аз предлагам законопроектите да не бъдат подкрепени, управляващото мнозинство да демонстрира характер и да даде знак на изпълнителната власт, че така повече не може.
Миналата седмица в Комисията по земеделието и горите гледахме Законопроекта за тютюна и тютюневите изделия като инициатива на група народни представители от мнозинството. Дойде представител от министерството, чете становище и казва, че е на съгласуване законопроект, готвен от министерството, по тютюна и тютюневите изделия. Единият върви две седмици преди другия, а концептуалното разбиране на правителството, даващо парадигмата на политиката, ще дойде малко по-късно.
Не само тази работа обаче е причина да припомним на министър-председателя, че заяви следното: „Един-два месеца след като стана премиер, ще кърпим и променяме онова, което е недостойно да съществува. Оттам нататък – само цялостни закони, които ще материализират нашата политическа воля”. Нито воля, нито материализиране – затова да се приберат тези три закона! Вие ги отхвърлете, за да покажете характер! Когато са готови с концепция...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Времето на БСП свърши.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: О, времето, то Вашето – също, но какво да правим – диалектика – така е в живота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 054-01-64, внесен от Емил Радев и група народни представители.
Гласували 126 народни представители: за 94, против 7, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 002-01-93, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2010 г.
Гласували 124 народни представители: за 91, против 24, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Търговския закон, № 002-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2010 г.
Гласували 127 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Има думата за доклада госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Доклад относно Общ проект на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на приетите на първо гласуване на 30 септември 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с № 002 01 68, внесен от Министерския съвет, и № 054-01-65, внесен от Емил Радев и група народни представители.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преди да продължим гласуването по второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, предлагам да гласуваме провеждането на извънредно заседание във вторник, 7 декември, при следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс - продължение в днешния законодателен ден.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки от една страна и Република Корея, от друга страна. Вносител - Министерският съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
9. Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и правителството на Република Турция, представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ. Вносител – Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между министъра на регионалното развитие и благоустройството от името на правителството на Република България и министъра на местното самоуправление от името на правителството на Република Македония относно изпълнение на ИПП Програмата за трансгранично сътрудничество със ССІ номер 2007 СВ16ІРО007. Вносител – Министерският съвет.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения.
12. Първо четене на Законопроекта за ограничаване на плащанията в брой.
По същество това е програмата, предвидена за настоящата седмица, с която няма да се справим, с едно допълнение, а именно второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Госпожо Фидосова, продължете със законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага текста вносителя за § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 14 относно чл. 435, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията по доклада.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Ще подложа поотделно на гласуване предложението на комисията за параграфи 3 и 4.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя предложението на вносителя за § 3, който става § 2 по доклада на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага той да бъде отхвърлен.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи с номера 5 и 6 по вносител, които по доклада на комисията стават съответно параграфи с номера 3 и 4.
Гласували 111 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 е постъпило предложение от народните представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
„§ 5. В чл. 274 ал. 4 се изменя така:
„(4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 8 – предложение от народния представител Любен Корнезов:
Параграф 8 (чл. 280) да има следното съдържание:
1. Алинея 1 се отменя.
2. „(2) Не подлежат на касационно обжалване решения по делата с обжалваем интерес до 10 хил. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2.
Постъпило е предложение от народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6:
„§ 6. В чл. 280 ал. 2 се изменя така:
„(2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 хил. лв. – за граждански дела, и до 10 хил. лв. – за търговски дела.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Има желаещи за изказвания.
Тъй като времето, предвидено за законодателна дейност, е на привършване, ще преустановим дотук разглеждането на второ гласуване на общия доклад и с него ще продължим, съгласно приетото от нас току-що решение, като т. 1 на извънредното заседание на 7 декември, вторник, от 14,00ч.
Тридесет минути почивка.
Продължаваме в 11,00 ч. с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава с предвидения за този ден и по това време
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 27 ноември – 2 декември 2010 г.:
Постъпило е питане от народния представител Румен Овчаров към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно политиката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и правителството за недопускане сривове в електроснабдяването. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Маргарита Попова – министър на правосъдието, относно изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека от Република България и възможността за регресен иск от страна на държавата спрямо лица, отговорни за осъдителните присъди срещу Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на правителството за приватизация и следприватизационен контрол. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Емилия Масларова и Меглена Плугчиева към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно намеренията на правителството за предоставяне на по-големи възможности за мобилност на хората с увреждания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2010 г.
Писмени отговори за връчване:
- писмен отговор от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- писмен отговор от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Яне Янев;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Кирчо Димитров;
- писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Деница Гаджева;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Анна Янева;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Анна Янева;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Георги Икономов;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Уважаеми дами и господа народни представители, имам удоволствието да ви съобщя, че на Балкона на пленарната зала е Мишел Барние – еврокомисар по вътрешния пазар и услугите. Господин Барние е на еднодневно посещение в България.
Нека го приветстваме с „Добре дошъл!” в Народното събрание! (Депутатите стават. Ръкопляскания.)
Приятно ми е, че гости на Народното събрание са студенти от УНСС със специалности „Икономика и чуждоезиково обучение”, „Финанси”, „Счетоводство”, „Политически науки”. Да ги приветстваме! (Ръкопляскания.)
Преминаваме към парламентарния контрол. (Шум и реплики от КБ.)
Пропускът е на администрацията.
Поздравяваме и гостите от Кюстендил: „Добре дошли в сградата на Народното събрание!”. (Ръкопляскания.)
Съгласно обявения вчера ред за парламентарния контрол за първи по време оповестих изслушването на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи. Както обясних, той в момента провежда среща с представители от европейски институции и ще участва в парламентарния контрол, след като приключи срещата му, поради което задалите въпроси трябва да бъдат малко търпеливи и да изчакаме пристигането на министър Цветанов.
Сега започваме с изслушване на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, който ще отговори първо на питане от народните представители Яне Янев, Емил Василев и Георги Терзийски относно политиката на Министерството на финансите по държавното финансиране на БАН и държавните университети.
Питането ще бъде развито от господин Яне Янев.
Заповядайте, господин Янев. Имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Питането е относно политиката на Министерството на финансите по държавното финансиране на Българската академия на науките и държавните университети.
Още преди избора Ви за министър на финансите, господин Дянков, Вие направихте няколко изявления, уронващи престижа на Българската академия на науките. Нещо повече – позволихте си да правите изявления, които са извън компетенциите на министъра на финансите, дори оценихте тези имоти на стойност 250 милиона. Оттогава нататък, след като бяхте вече номиниран и избран за министър на финансите, Вие продължихте да правите изявления за БАН, които обществото не можа да разбере, или по-скоро разбираше като целенасочена атака с цел ликвидирането на Българската академия на науките.
Тези Ваши изявления поставиха началото на един продължителен конфликт между правителството и държавните научни и образователни институции. Той не само не е решен, но все повече се разгаря, като виждаме протестните акции не само на студентите. Протестите на студентите са характерни за целия преход. За първи път виждаме протести на българските учени – толкова мащабни и толкова знакови.
Драстично беше намалена субсидията за Българската академия на науките, на други държавни изследователски институти, на държавните университети, на първо място, на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Накрая беше представен и правителствен проект на Закон за БАН, който предвижда някои академични институти на практика да се закрият, а други да минат на собствена стопанска сметка. Поставя се въпросът: каква е целта и какъв е смисълът на тази рестриктивна политика, която Вие водите спрямо БАН и държавните университети?
Например ръководството на БАН наскоро изтъкна, че субсидията е толкова нищожна, че не може да покрие изискуемия минимум за българско участие в изследванията за очакваното външно финансиране. Ако според проекта на Закона за Българската академия на науките част от институтите ще се приведат към университетите, защото БАН е лоша структура – по всичко личи, такова е Вашето мнение, тогава възниква въпросът: защо това, което Вие предприемате спрямо БАН, на практика е държано в тайна повече от година?
И тук възникват основателно следните въпроси: какви са принципите на политиката на Министерството на финансите по отношение на финансиране на БАН и държавните университети? Каква цел преследва рязкото ограничаване на държавното финансиране – антикризисни икономии или повишаване качеството на науката и образованието, и какви са аргументите Ви като министър на финансите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да дам думата на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за отговор, господин Мишел Барние – еврокомисар за вътрешния пазар и услугите, който е тук на еднодневно посещение, току-що зае мястото си на балкона.
Сега следва да го приветстваме с „Добре дошъл!”. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Господин Дянков, имате възможност за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Янев! Политиката на Министерството на финансите е да управлява парите на данъкоплатците отговорно. Субсидиите за Българската академия на науките идват от данъците на българските граждани.
Какви са аргументите? Аргументите са парите да бъдат харчени по прозрачен начин – да се знае къде отиват тези пари, как се разпределят по-нататък и какъв е крайният резултат. Българската академия на науките няма да се закрива или разпродава, както Вие твърдите. Българската академия на науките ще се реформира, както се реформира впрочем и цялата държавна администрация. Добра наука се прави с добри пари, но ние сега не знаем какво става с парите, които БАН получава на централно ниво. Не знаем по какъв начин се харчат, не знаем как се разпределят по-нататък към институтите, не знаем как се разпределят по проекти, не знаем на какъв принцип се разпределят.
Когато говорим за пари, за държавните субсидии за наука, за парите на българските граждани, които БАН получава, то БАН на централно ниво е една голяма черна кутия. Затова ние искаме научните институти да получават субсидиите си по начина, по който ги получават държавните университети като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. В този смисъл е реформата на БАН. Това е, което искаме – да няма голяма черна кутия. Голямата черна кутия да бъде заменена с прозрачност в използването на парите на данъкоплатците. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – народният представител Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков, ние нищо не разбрахме от това, което казахте. (Шум, реплики и смях.)
Затова първият ми уточняващ въпрос е: къде точно се намира черната кутия, за която говорихте? (Реплика от ГЕРБ.)
От Парламентарната група на ГЕРБ ми подсказват, че ставало въпрос за празна глава. Не знам дали имат предвид Вашата глава (шум и реплики), но във всеки случай, господин Дянков, нищо не разбрахме. Станете и кажете нещо разбираемо (силен шум и реплики от ГЕРБ) и проявете някакво уважение към хората от БАН, които в момента наблюдават Вашия отговор и на които Вие засвидетелствахте неуважение с никакъв отговор на нашето питане.
Затова искам да отговорите съвсем конкретно: защо, преди да станете министър, публично заявихте намерение да се закрие и разпродаде БАН? Как оценихте имотите на БАН на 250 млн. щатски долара?
И последен уточняващ въпрос: вярно ли е, че има конкретни разработки от съветници в Министерския съвет, в Министерството на образованието, младежта и науката и в Министерството на финансите за приватизация на седем конкретни института на БАН, заедно с техните сгради, оборудване и интелектуална собственост?
Моля за конкретни отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Василев.
Напомням, че уважението трябва да бъде взаимно – от народните представители към министрите и от министрите към народните представители.
Заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, не е добре темата за науката да бъде политизирана. Големите българи, които са създали Българското книжовно дружество, са искали то да бъде център на духа. Едва ли са искали то да бъде голяма черна кутия, каквато е в момента БАН. Едва ли затова са отделяли от личните си пари и са завещавали имотите си на Академията.
Дали в България има институти, в които се прави добра наука? Да, има. Дали в България има добри учени? Да, има. Дали и в малка държава като България трябва да отделяме пари за правенето на наука? Да, трябва да отделяме, дори повече, отколкото се отделя сега! Но дали това трябва да се прави в рамките на една голяма черна кутия? Не, не трябва. Трябва да има прозрачност на парите на българските данъкоплатци. Благодаря за вниманието.(Частични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Аз съм омерзен и потресен от отговора на министър Дянков! (Оживление и смях в мнозинството.) Вашият цинизъм, господин министър, минава всякакви граници! Направете една елементарна съпоставка – държави като Израел и Финландия благодарение на структури като БАН постигнаха иновации и брутен икономически продукт, който може да бъде за пример на цял свят, а Вие нещо градено повече от 100 години искате да го разрушите с инфантилни изрази, на които дори не познавате смисъла! Не мога да разбера дали си давате сметка какво говорите?!
Кой пръв политизира темата за Българската академия на науките? Вие, разбира се, когато казахте за някакви старци. И за какви черни каси говорите?! Ако говорите за черни каси в БАН, значи Вашата политика спрямо науката и българското образование е „сатурнова дупка”. Това направихте Вие! Отворихте една огромна дупка в българското общество. Защото политиката, водена от Вас, е политика на привитивизма, политика за ликвидация на българската наука, политика на посредствеността! И Вие това нещо го демонстрирате тук, в пленарната зала, по възможно най-наглия начин! Засрамете се най-после и оттеглете всички Ваши мераци за ликвидация на БАН, защото ако продължавате да си играете с българските учени, бумеранговият ефект ще бъде много по-силен, отколкото очаквате! (Смях в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос, зададен на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков от народния представител Петър Мутафчиев относно системата за обслужване и проверка на гражданите на едно гише на Граничните контролно-пропускателни пунктове.
Господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин министър на финансите, преди няколко години бе въведена системата за обслужване на българските граждани на едно гише. Целта беше да се облекчи преходът през българските гранични контролно-пропускателни пунктове, и втората цел – да се засилят контролът и взаимодействието между отделните институции. Говоря за Гранична полиция, пътни такси, митническите служби. Тази система наистина беше въведена и работеше, независимо от първоначалните трудности, които възникваха, най-вече поради взаимодействието между Гранична полиция и митническите власти.
За съжаление обаче при преминаването ни през граничния пункт в Капитан Андреево за Турция констатирахме, че са върнати стари практики, още отпреди 1989 г., като изцяло системата за проверка на едно гише не работи на този граничен пропускателен пункт.
Ще ви обясня по какъв начин става проверката на българските граждани – пак обръщам внимание – на едно гише.
Най-напред се преминава през Гранична полиция, където се извършва проверка на паспортите на пътуващите през граничния пропускателен пункт, след което се отива на второ място, където се извършва митническата проверка на автомобила и на гражданите. В това няма нищо лошо – извършва се перфектно. Но след като бъде извършена тази митническа проверка, се дава една хартиена бележка, която да бъде попълнена от гражданина, съответно да отиде на трето гише, за да се извърши проверката на автомобила и паспорта на шофьора. След като отиде на третото гише, митничарът поставя печата си на бележката, за да може гражданинът да отиде на четвърто гише и да представи, че е бил проверен от митническите власти.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: считате ли, че това е пътят, по който ще облекчим работата на граничните пропускателни пунктове и съответно ще създадем по-добри условия за преминаването на гражданите през ГКПП? Лично моето мнение е, че върнахте нещата доста назад, именно от страна на митническите власти в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, с последните изменения на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове от 6 август 2010 г., Автоматизираната информационна система за плащане чрез Единен електронен фиш, както тя се казваше дотогава, отпадна. Практиката от отпадането на системата „Единен електронен фиш” показа, че задължителното преминаване на товарните моторни превозни средства по установения технологичен ред не намали, а напротив, почти удвои времето за граничен контрол. С други думи реформата, която вашето правителство направи, освен че изхарчи огромни средства, удвои времето, за което товарните средства трябваше да минават през граничните контролно-пропускателни пунктове. Използваната до неотдавна система изискваше от шофьора на превозното средство да пренася тъй наречения електронен фиш, съдържащ данните на USB-носител, до всяко отделно обособено работно място на различните служби за граничен контрол. Ежедневна практика беше повреждането и изгубването на този електронен носител – USB, предизвикващо забавяне в обработката на данните, а оттам и на товаропотоците през граничните пунктове.
С промените в Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове е предвидена Единна автоматизирана информационна система за обработване на трафика от преминаващи товарни автомобили през шосейните гранични контролно-пропускателни пунктове Калотина, Капитан Андреево и Лесово. Системата се стопанисва и управлява от агенция „Митници”. Интегрираният граничен контрол и редът за събиране на държавните такси и глоби се извършва в технологична последователност, описана подробно в Наредбата от 6 август.
Смисълът от въвеждането на Единната автоматизирана система е данните да се пренасят по изградена електронна мрежа между различните служби от задължителния граничен контрол, а не по USB, както беше досега. Тази мярка съответства и на Решение № 70 от 2008 г. на Европейската общност относно безкнижна среда в митниците и търговията. Вече няма необходимост от физическо преминаване на водач на превозното средство през всички гишета на тези гранични служби, освен в случаите, когато законодателството предвижда задължително извършване на съответния специализиран контрол.
В периода до реалното присъединяване на новата система от страна на органите за граничен, ветеринарно-медицински, фитосанитарен и държавен здравен контрол и карантина, което ще е в края на януари 2011 г. - да, в момента се използва хартиен носител за обходен лист, който представлява временен книжен заместител на Единната информационна система. Заплащането на всички държавни такси и глоби се извършва на едно място, а не както Вие казахте – на три, в зоната на граничните пунктове, като е спазен принципът „едно гише”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, от Вашия отговор спокойно можем да Ви дадем званието господин министър Формалност. Начинът, по който ми отговорихте, и подходът, е изцяло формален.
Има проблем при преминаване на митниците с разтакаване на хората. Няма друга митница, която да те накара да паркираш автомобила след гишето и да отидеш да търсиш гише, на което да декларираш, че влизаш или излизаш с този автомобил от страната.
Говорите ни, че сте въвели изцяло електронната система, а същевременно се разхождаме с книжните бележки от едно гише, на второ, на трето. Говорите, че е въведено от вас. Не, от предишното правителство е въведено да се плаща на едно гише Да, една банка събира парите и се плаща на едно гише.
Има още нещо, на което се учудваме. Вие, като министър не сте реагирали, че ако си купите винетка, точно тази банка ви взима 5 лв. допълнително, което в никакъв случай не може да се счита, че е законосъобразно за пътните такси в страната. Очаквах от Вас наистина разбиране и да кажете по какъв начин ще подобрите организацията. Вие показахте едно – че не сте заинтересован от това.
Това ме кара да мисля, че никога българските граници няма да заработят, така както една нормална европейска граница. Това ще ни бъде проблем и за Шенген. Категорично Ви го казвам!
Ако не знаете как да си организирате работата, идете в Гърция до Вашия колега, идете в Турция, те ще Ви кажат. Там нещата стоят много по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Благодарение на новата система, за която току-що говорих, само през м. октомври 2010 г. Агенция „Митници”, съвместно с Гранична полиция, точно на тези пропусквателни пунктове, за които говорите, хвана около 80 милиона къса контрабандни цигари. Това е повече, отколкото хванатите цигари през цялото ваше четиригодишно управление.
Това показва, че сегашната система работи и то много по-добре от вашата система. Не струва и тези луди пари, които вие дадохте за разработването на система, при която хората си носеха едни USB-та насам-натам, натам-насам. Фактът, че само за един месец сме хванали повече контрабандни цигари на тези контролно-пропусквателни пунктове отколкото за цялото ваше управление, означава, че системата работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на вицепремиера Дянков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Информираха ме, че министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който следваше по списък, закъснява в Министерския съвет. Ще изслушаме министър Игнатов, който е тук.
Преминаваме към питане от народните представител Яне Янев, Емил Василев и Георги Терзийски към министър Сергей Игнатов относно реформата в научноизследователските структури и висшите учебни заведения на държавна издръжка.
Господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, въпросът е относно реформата в научноизследователските структури и висшите учебни заведения на държавна издръжка.
Господин министър, в последно време, вследствие на намеренията и действията на правителството, ние наблюдаваме голяма активност по отношение на протестите, които студенти и учени реализират.
Изключително тежък фактор е това, че учени излязоха на протести. Това е прецедент не само в България, прецедент е и в света в момента. Тази протестна активност е връхна точка в една остра полемика, която започна още от първите дни на правителството. Министри отправиха остри критики към БАН, придружени с недопустими епитети от рода на „феодални старци” по адрес на утвърдени и световно признати учени.
Драстично бяха съкратени средствата за университетите. На първо място, за най-старото и авторитетно висше училище Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Очакваше се и декларирахте, че в БАН ще бъде извършена реформа. Оказва се, че с това, което предлагате и се опитвате да реализирате в момента, вие ще бъдете килърите на 141-годишната Българска академия на науките.
Съкращаването на персонал, закриване и обединяване на институти, като правителственото искане бе „подсигурено” с рязко намаляване на бюджетната субсидия. Разнасяха се слухове за различни проектозакони, докато накрая бе обявен и правителственият проект за БАН, който фактически разформирова Академията.
Видима е целенасочена рестриктивна правителствена политика по отношение на науката и висшето образование. Могат да се дадат много примери, но този с Българската академия на науките е особено показателен и драстичен, още повече, че става дума за тази изключително авторитетна и допринесла за българската наука институция.
Под натиска на властта в БАН бе проведена болезнена реформа, чието съдържание самата научна колегия на Академията формира като „нова ориентация на научните изследвания – от изследванияна на конкретни проблеми на човека и обществото”. Тази тяхна констатация беше направена с наведена глава.
Още нещо. По всичко личи, че тази рестриктивна политика е ориентирана изключително към и срещу държавните научни центрове и университети. Частните практически не са засегнати, те, дори и да са изпълнени с най-добри намерения, имат за цел, като всяка частна фирма – първо печалбата.
Съмнително е, че такава реформа ще доведе до подобряване на качеството на научната продукция.
С други думи: когато Европа поставя като пръв приоритет науката и образованието, България търси изход от кризата за сметка именно на тях – това е най-малкото недалновидно.
Затова въпросът ми в тази връзка е: каква е концепцията на министерството за реформа в научноизследователските и висши учебни заведения и структури? Има ли разлика в тази концепция по отношение на частните и тези на държавна издръжка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Терзийски, когато говорим за наука, мисля, че слуха на всички ни се подразни много пъти, когато многократно изрекохте наука, научен. Това е между другото.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председателстващ, считате ли, че е нужно точно Вие да ми правите тази бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Министерството на образованието, младежта и науката предвижда от 2011 г. да се въведе и система за диференцирано финансиране на университетите, отчитайки качеството на обучението и научната дейност.
Искам да подчертая, че няма как тези реформи да окажат пряко влияние на частните научни и образователни структури по причина, че същите не се ползват с институционален държавен бюджет.
Министерството на образованието, младежта и науката не разполага с информация за подготовката на приватизационни планове на 7 конкретни института на Българската академия на науките, заедно с техните сгради, оборудване и интелектуална собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте в рамките на две минути да зададете два въпроса.
От задалите въпроса кой ще зададе въпросите? Заповядайте господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин министър, не стана ясно дали министерството, ръководено от Вас и персонално Вие, стоите зад законопроекта, внесен от група народни представители от ГЕРБ.
Не стана ясно в т.ч. и на комисията, която се провали, поради становище на Министерския съвет. Затова тук в тази зала е редно да отговорите конкретно и ясно: стоите ли Вие като министър и вашето министерство зад проекта на група народни представители от ГЕРБ, който според нас е проект за ликвидация на Българската академия на науките? Освен това – не чухме отговор Вие като министър на образованието, младежта и науката, смятате ли, че тази реформа укрепва и развива интелектуалния потенциал?
Министър-председателят от тази трибуна каза, че в условия на криза реформа не може да се провежда. Вие обаче казвате, че реформата е наложителна и това, което изтъкнахте тук бяха неща, които сме ги чували многократно от медиите – отново от Вас.
Надяваме се по време на парламентарен контрол да получаваме конкретни отговори, а не фрази, които чуваме постоянно в медийното пространство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, мисля, че въпросът, който задавате, си има своя отговор – становището на Министерството на образованието, младежта и науката е внесено вече в Комисията по образование и там ясно се посочва, че Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя законопроекта, внесен от група народни представители. Подкрепяме го, защото той изразява обща визия и обща политика за развитието на интелектуалния потенциал в България, защото в момента благодарение на това, че 20 години, а може би и повече, Академията бавно потъва в криза. Криза, преди всичко, продиктувана от архаичен модел на ръководство и съществуване. Академията не се синхронизира с динамиката на промените, които станаха през последните двадесетина години в света. Това нанесе сериозен удар върху интелектуалния потенциал на страната. Това е една от причините младите учени в България да търсят поприще, да търсят работа в лаборатории, институти, университети в страни от Европейския съюз, от Северна Америка, дори от Източна Азия.
Реформата е наложителна, уважаеми колеги, защото правителството на ГЕРБ, Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ е искрено загрижена за интелектуалния потенциал на страната. Не е възможно сега – ХХІ век, млади учени и учени, разбира се, от различни възрастови групи, да седят по месец-два-три в неплатен отпуск.
Не знам дали сте работили в тази система, но аз това го преживях в началото на 90-те години, когато копаех канали и едновременно с това преподавах в Софийския университет по това време.
Ние сме искрено загрижени за състоянието на българската наука и на българските учени. Ето защо е необходима тази реформа. Ако не ви харесва реформа – модернизация, синхронизиране със състоянието на света в момента. Ако не се предприемат тези бързи мерки, ние наистина сме заплашени от голям срив в Българската академия на науките, както и в научния потенциал на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли отношение според нашия правилник?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, Ви господин председател.
Господин министър, понеже и аз съм от сферата, в която и Вие сте работили – имам издадени книги, преподавам в университет и може би по това си приличаме, че сигурно имаме някаква искрена загриженост за сферата на науката и образованието. Аз във всеки случай Ви благодаря за това, защото за разлика от министър Дянков проявихте уважение към хората, които задават въпросите и към хората, за които са предназначени въпросите, а именно тези от Българската академия на науките. Аз в никакъв случай не мога да се съглася, че моделът, който в момента се залага, е сполучлив, защото, както каза и господин Янев, има някои напреднали държави в света, на които цялата им икономика е основана на иновациите. Иновациите, това означава връзка между бизнеса и науката, означава инвестиции в науката, означава държавни гаранции.
Тук някъде се губи връзката, защото, спомнете си само преди няколко години излезе едно мащабно социологическо проучване, което показа, че само 5% от българския бизнес се интересува от научните разработки на БАН.
Въпросът обаче е в това, че не бива вината да се прехвърля върху БАН. Това са хора на науката. Не може да се каже: „Тази структура е неефективна, дайте да я закрием”. Тук е ролята на държавата, господин министър, да се направи връзката между държава, бизнес и наука, да вървим към иновации, да вървим към клъстър на икономическо финансови структури, да правим нещо модерно, да вдигаме икономиката на България. Иначе ще стане това, което казва класика на българската литература Чудомир в един от неговите разкази – перефразирам: „Колкото повече метат, толкоз по-мръсно става.”. Така и ние – колкото повече реформи правим, толкова повече затъваме, но моделът не сме го намерили. В „Ред, законност и справедливост” се противопоставяме на закриването на БАН и в РЗС считаме, че ГЕРБ не е намерил модела. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това са последните ми думи – аз се надявам да не останете в историята като килъра на българската наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря ви, господин Василев.
Продължаваме с въпрос на народния представител Валентина Василева Богданова относно осигуряване на възможности за студентска мобилност в държавните висши училища на Република България.
Заповядайте, госпожо Богданова, в рамките на две минути да зададете вашия въпрос.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря ви, господин председател.
Господин министър, във Ваши публични изявления Вие нееднократно сте подчертавали важното значение на студентската мобилност.
Като държава – членка на Европейския съюз България е приела принципа за равнопоставеност между българските и европейските граждани, което означава и възможност граждани на Европейския съюз да се обучават в България по условия и ред, определени за българските студенти, като същото се отнася и за българските студенти, приети в Европейските университети.
През м. юли т.г. студентката от Мюнхен госпожица Бойка Дойчевска решава да ползва възможностите на студентската мобилност и да се прехвърли в български държавен медицински университет – специалност „Стоматология”. В писмото, което ние сме Ви предоставили, тя описва трудностите, с които се е сблъсквала при осъществяването на това свое желание. Твърди, че са й поискали такса за обучение от порядъка на 6225 лв. за семестър в Медицински университет – София и 7500 лв. от Медицинския университет в Пловдив.
Описаният по-горе случай не е изключение. Подобни сигнали до представители на нашата парламентарна група са постъпвали и от други млади хора. Тъй като проблемът е изключително важен, днес искам да разбера чрез Вас: с какъв документ тези такси са утвърдени и кой е нормативният документ, който урежда различията в таксите, плащани в държавни медицински университети и след като приетия вече снощи Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г. субсидията за медицинските университети е намалена. Как вашето правителство ще отговори на желанието на български граждани, обучаващи се в чужбина, да завършат образованието си в България и да работят в родината си? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! С изпълнение на чл. 9, ал. 3, т. 7 от Закона за висшето образование, Министерският съвет утвърждава таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища. В тази връзка Министерството на образованието, младежта и науката се е съобразило с постъпилите предложения на академичните ръководства при спазване на ограниченията, установени от Закона за висшето образование, тоест таксите за обучение на студентите да не надвишават една втора от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.
Таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища за учебната 2010-2011 г. са утвърдени с Постановление № 104, от 27 май 2010 г., от Министерския съвет. В случай, че студенти приети в рамките на държавния план-прием се прехвърлят в Република България от едно държавно висше училище в друго, Министерството на образованието, младежта и науката извършва съответните корекции по бюджетите на висшите училища с размера на съответната бюджетна субсидия, тоест бюджетните средства следват студента.
Конкретният въпрос не се отнася за такъв вид студентска мобилност, а за прехвърляне на обучението от едно висше училище в друго от различни държави.
Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68 от Закона за висшето образование, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него.
Обучението се извършва при условия, определени в Правилника за дейността на висшето училище, и с договор между студентите и висшето училище. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от Закона за висшето образование, размерът на таксите за платено обучение се определя като към норматива, определен по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1, се добавя размерът на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии.
В конкретния случай годишната издръжка за обучение по специалност „Дентална медицина”, се формира от държавната субсидия за 2010 г. за български граждани държавна поръчка, която е равна на диференцирания норматив за издръжка на обучението по тази специалност в размер на 6 хил. 514 лв. 20 стотинки и такса, която всеки студент заплаща, съгласно постановлението на Министерския съвет от тази година.
Таксата определена за български граждани и граждани на Европейския съюз се заплаща от студентите, при условие че те са кандидатствали и приети за обучение при условията и по реда за български граждани и граждани на Европейския съюз, което условие в случая не е изпълнено. Ако на прехвърления студент от чужбина бъде разрешено да заплаща само таксата, предвидена за обучение на български граждани и граждани на Европейския съюз, той ще бъде поставен в по-благоприятно положение от българските граждани и граждани на Европейския съюз, тъй като не е положил приемни изпити, а същевременно ще се обучава по ред, в чиято основа стои полагането на тези изпити. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, господин министър! Аз този отговор го знам. Той беше свързан с отговора на първия ми въпрос. Само че ние с Вас, казвам ние, защото аз ще предоставя Вашия отговор на момичето, по повод на чието писмо днес ние с Вас разговаряме.
Не получих отговор на втория си въпрос. Защото желанието да базираме аргументи затова, че има определен – разбира се, такъв е редът от държавата чрез постановление на Министерския съвет –размер на необходимата издръжка по това професионално направление, че дадохме възможност с актуализацията на бюджета да бъде вдигнат процентът, по който се определя студентската такса, тоест не повече от 30, а не повече от 50%, че вие приехте, колеги, да бъде върнато платеното обучение в държавните български висши училища, за да може на тази база днес да формираме и този отговор, ние не обясняваме коректно, честно, ако щете държавнически, какво правим наистина с тези млади българи, които са започнали своето обучение в чужбина и по логиката, по която европейските страни биха ги приели, ние, тяхната родина, отказваме да им създадем смислени условия да продължат образованието си тук, да завършат тук, и да работят тук. Още повече, че законът, с който поправихме Закона за висше образование, казва, че платеното обучение се въвежда в срок от две години, ако не бъркам, докато излезем от кризата. След това какво правим? Обявяваме вечна криза за българите, които учат в чужбина, ли? Вярно е, че предишното правителство беше направило финансов задел точно за такива българи, които искат да се върнат в България, да продължат обучението си, и да могат в рамките на тази държавна поръчка, за която Вие говорите, да не се окажат в тотално дискриминационно състояние да плащат такса, която плащат студенти, които в рамките само на определено време са приели, че могат да участват в платено обучение в българското образование.
Вие, наистина ли не смятате, че ние трябва да бъдем европейска държава с принципите и възможностите, което това предполага, включително и с финансово осигуряване на този тип дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За дуплика, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! Абсолютно съм съгласен, че България трябва, тя е европейска държава. За да бъдем европейска държава трябва да спазваме законите на страната. Моят отговор се базира на законодателството в момента. Това, което казахте за платеното обучение, е правилно, но конкретният случай е извън хипотезата на платеното обучение, защото тази практика съществува и преди въвеждането на платено обучение.
Става дума за нещо много просто. Всички студенти, да го наречем така, за да го разберат всички, по държавна поръчка, тоест по утвърдения държавен план-прием, които полагат приемен изпит, било то граждани на България или Европейския съюз, се ползват с тези права. Студентите, които не са положили този приемен изпит, вече се разглеждат по тази друга хипотеза.
В момента в Пловдив имаме подобен случай. Едно момче, което идва от Молдова, учи две години по тази система, сега лятото се яви на приемни изпити и изкара над 5,90, и то по тези сложни – биология и химия, признава му се обучението и взетите изпити за тези две години и оттук нататък той продължава по системата на държавния план-прием, тоест това, което някога наричахме държавна поръчка.
Естествено е, че предстои промяна. Ние заедно с Вас, ще правим тази промяна в нормативната уредба на висшето образование, защото работим в една комисия, но сега все пак са предприети стъпки, които дават равен достъп до образование.
Заработи системата за студентски кредити. И понеже беше казано за намалена субсидия – точно по време на протеста, за който ставаше дума преди малко – ние съвсем целенасочено, успешно, в продължение на около три седмици, работихме и постигнахме изключително голям успех – 520 милиона „живи” пари се вливат в българското образование и българската наука от 2011 г. в добавка към бюджета, така че наистина ни предстои да работим заедно за решаване на този проблем.
Запознат съм и с конкретния случай. Зная дори успеха на това момиче. Правили сме проверки, но такъв е законът! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да благодарим и ние, колеги, на министър Сергей Игнатов.
Да преминем към въпроси към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика.
Питане на народния представител Драгомир Велков Стойнев относно мерки за увеличаване на заетостта.
Заповядайте!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Високата трудова заетост е един от най-важните фактори, който влияе върху останалите сфери в страната. Политиката по заетостта има една основна цел, свързана с трайно увеличаване на заетите лица, стремеж за ефективна и високодоходна заетост. За съжаление това не отговаря на основната цел на правителството. Тази цел е заместена от увеличаване на трайно безработните и обезсърчени лица, увеличаване делът на сивата икономика, замразяване, намаляване на доходите от труд.
България като държава – членка на Европейския съюз, е поставена пред огромно предизвикателство, а именно през 2020 г. да достигне заетост от 75%. По тази причина, господин министър, моля да отговорите: каква е динамиката на заетостта през последните години и какви мерки се предприемат за нейното трайно увеличение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, основната стратегическа цел на политиката по заетостта на правителството на Република България е увеличаването на заетостта, намаляването и превенцията на безработицата в нашата страна.
Икономическата криза в страната през 2009 г. и 2010 г. има своето закономерно отражение върху пазара на труда. Евростат отчита намаление на средногодишния коефициент на заетост в страните от Европейския съюз и Еврозоната, като спадът на възрастовия диапазон от 20 до 64 години е с 1,4-процентни пункта до 69,1% през 2009 г. В България спадът е по-голям – с 1,9% до 68,8% през 2009 г.
Паралелно с намаляването на заетостта през 2009 г. и началото на 2010 г. се отчита ръст на безработицата в нашата страна. Но от м. март до м. октомври т.г. включително се наблюдава плавно намаляване на регистрираната безработица. Към м. октомври в бюрата по труда са регистрирани 330 371 безработни и равнището на безработицата е под 9%, а именно 8,92%. Става въпрос за осем поредни месеца – от м. март до м. октомври т.г.
Процесите на трудовия пазар се развиват под въздействието на сезонния фактор и системните действия на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта за балансиране на търсенето и предлагането на работна сила чрез трудово посредничество на бюрата по труда; бързото насочване на възможно по-голям брой безработни към заетост в реалната икономика и осъществяването на активна политика, от една страна, със средствата на държавния бюджет, от друга страна, много важен – със средствата на Европейския социален фонд, тоест от Оперативната програма „Човешки ресурси”.
Независимо от кризата правителството на Република България прави всичко възможно да намали безработицата. В резултат на усилията на Министерството на труда и социалната политика в активна политика по заетост от началото на тази година са включени общо над 230 хиляди безработни и заети лица в програми, мерки и обучение, финансирани както от държавния бюджет, така от Европейския социален фонд и са устроени на първичния пазар на труда. От тях с активно трудово посредничество на първичния пазар на труда са устроени към момента повече от 102 хиляди безработни, неразкрити от работодателите работни места в реалния сектор на икономиката; в активни мерки и програми, финансирани със средства от държавния бюджет и от Европейския социален фонд, са обхванати над 130 хиляди безработни и заети лица, в това число със средства от държавния бюджет по програми и мерки, включени в Националния план по действия по заетостта е осигурена работа на 57 хиляди безработни, като преобладаващата част от тях са от неравнопоставените групи на пазара на труда – младежи до 29-годишна възраст, хора с увреждания, продължително безработни, безработни над 50 години, безработни с основно и по-ниско от основното образование и без квалификация. В обучение за професионална квалификация и ключови компетентности са включени близо 3150 безработни лица.
Друг инструмент за въздействие върху пазара на труда е реализацията на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Чрез нея се надграждат и развиват активните и превантивни мерки на пазара на труда. За постигане на тази цел се реализират схеми, които насърчават пригодността на заетост и професионална мобилност на заетите и на безработните лица, особено за младите хора.
През десетте месеца на 2010 г. в схемите по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” са включени над 70 хиляди безработни и заети лица. Преобладаващата част от тях са включени в обучение за придобиване и повишаване на професионалната квалификация, ключови компетентности. Очаква се това да доведе до допълнителен и бърз ефект по отношение на заетостта и на пазара на труда и най-вече – много важно, за по-голямата пригодност на хората чрез обучение и квалификация да имат по-добър достъп до пазара на труда.
Уважаеми господин Стойнев, в заключение искам да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да инвестира в подобряване качеството на работната сила, да насърчава работодателите да разкриват работни места и да създават условия за запазване увеличаването на заетостта в нашата страна.
Искам само да кажа, че на 1 декември 2010 г. Комитетът по наблюдение на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” одобри 32 нови операции на стойност 833 млн. лв., предназначени за пазара на труда, за обучението, за квалификацията, включително и за младите хора до 29-годишна възраст. Програмата е отворена за тях и те могат да кандидатстват за стажуване в предприятията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Два уточняващи въпроса – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Вие ни засипахте с много данни. Едва ли не човек остава с впечатлението, че нещата вървят добре, безработицата намалява.
Но когато погледнем данните на един независим институт, а именно на Националния статистически институт, виждаме, че картинката е коренно различна. Съпоставяйки данните само за третото тримесечие спрямо 2009 г., защото аз Ви попитах каква е динамиката на заетостта от последните години, Вие не пожелахте да отговорите и аз Ви разбирам защо, но сравнявайки ги с 2007 и 2008 г. наистина разликата ще бъде огромна, но за времето, когато вие сте на власт, а именно една година, наблюдаваме следните данни, които ясно противоречат на това, което казвате. В момента безработните лица са 326 хиляди души, тоест имаме увеличение с 92 хиляди души. Коефициентът на безработица се е увеличил с 2,8%. Броят на обезкуражените лица се увеличава, господин министър! А увеличаването на броя на обезкуражените лица означава, че тези хора не вярват в политиката на правителството. Това означава, че се увеличава сивият сектор.
Не знам за кой път вече излизаме от кризата – дали от 1 април 2010 г., дали от Димитровден, но драстично намалява заетостта. Броят на заетите лица намалява със 170 хиляди души! Нещо повече! Вашата икономическа политика, за която разбира се Вие не сте виновен, но носите вина, тъй като сте част от това правителство – за година и половина не пожелахте да излезете на политически дебат относно бъдещето на тази страна и как ще излезе от кризата, не можахте да подготвите антикризисен план – и мерките в социалната политика аз лично смятам, че не са достатъчно адекватни.
Моят въпрос към Вас, тъй като не остана време, за да обърна внимание върху оперативната програма, е, че не е важно точно усвояването на средствата, господин министър, а какъв е ефектът от предприетите действия и имате ли представа как се развива динамиката на заетите лица по отрасли? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Пазарите на труда се възстановяват най-трудно и най-бавно вследствие на икономическата криза. Това, което прави правителството на Република България, в частност Министерството на труда и социалната политика, е в максимална степен да съчетава възможностите на държавния бюджет, респективно на бюджета на Министерството на труда и социалната политика, както и средствата от Европейския социален фонд и от Оперативна програма „Човешки ресурси”, за да може да подпомогне в максимална степен бизнеса и хората – както безработните, така и заетите лица, с допълнителни схеми за заетост, обучение, квалификация и преквалификация.
Искам още веднъж да повторя, че благодарение на тези усилия от м. февруари т.г., когато беше пикът на безработицата – 10,26%, до м. октомври включително нивото на безработица в момента е 8,92% - осем поредни месеца на тази година, много по-ниско от средното ниво за страните в Европейския съюз, включително и в Еврозоната.
Ще кажа само някои от мерките, които вече дават резултат.
Схемата „Развитие” по Оперативната програма „Човешки ресурси” е насочена към безработни лица, регистрирани в бюрата по труда. За изпълнението на тази схема се цели да се създадат, от една страна, условия за осигуряване на конкурентна професионална квалификация и адаптивност на безработните лица. Предвидено е 52 хил. души да бъдат обучени и след това наети в разстояние до една година. Средствата са 250 млн. лв. Вече около 15% от хората, които могат да се запишат, са се записали в курсове и започва поетапно тяхното назначаване.
Основната цел на схемата „Създаване на заетост на младежи чрез осигуряване на възможност за стаж” е предоставяне на възможност на младите хора до 29-годишна възраст, регистрирани в бюрата по труда и завършили средно или висше образование, дипломирани, да стажуват по специалността си при работодател с цел да повишат конкурентоспособността на младежите на пазара на труда. Това ще улесни прехода от образование към заетост и ще доведе до придобиване на ценен първи професионален опит. Схемата е на стойност 35 млн. лв. и се очаква около 15 хиляди млади хора до 29-годишна възраст да се възползват от тази мярка, която е много важна за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър. Не разбирам обаче защо се говори все в бъдеще време?! Може би защото до м. юли 2009 г. – тоест по времето на предишното правителство – бяха подготвени, одобрени и отворени 58 операции на стойност 1 млрд. 300 млн. лв. или 56% от оперативната програма. Година и половина след началото на мандата Вие заявихте, че: „Вчера Комитетът за наблюдение е одобрил нови 32 операции за 833 млн. лв.”
Повтарям: година и половина след това Комитетът за наблюдение одобрява нови операции. Кога тези пари ще стигнат до бенефициентите, господин Младенов?! Според мен лично не по-рано от пролетта на 2011 г.
Що се касае до приоритетна Ос 1 и 2, която засяга именно пазара на труда, там има средства за усвояване в размер на 925 млн. лв. Колко са усвоени до момента? – малко над 40 млн. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към питане от народните представители Емилия Масларова и Димчо Михалевски относно отнемане на социални права на многодетни майки и хора с увреждания.
Госпожо Масларова, заповядайте да развиете питането.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, колеги, госпожо председател! Ще ми позволите най-напред днес да се обърна към хората с увреждания с пожелание да бъдат здрави, да имат сили, вяра и оптимизъм – те и техните семейства, че в крайна сметка ще могат да живеят по-добре, тъй като днес е Международният ден на хората с увреждания!
За съжаление, въпросът, който задаваме ние с колегата ми Димчо Михалевски към министъра на труда и социалната политика, в никакъв случай не звучи празнично и не е в синхрон с днешния празничен ден и с усилията, които се полагат за хората с увреждания и многодетните майки.
Незнайно защо през м. април т.г. с промяна на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане са подменени, не зная, може би са изпуснати без да искат, няколко думички. Искам да кажа как беше текстът на чл. 19 от правилника. Там се казваше:
„Многодетните майки имат право на безплатно пътуване веднъж в годината – отиване и връщане – с железопътния и автобусния транспорт”. Подчертавам „автобусния транспорт”.
В чл. 19 се казва също: „Лица със 71 на сто или над 71 на сто трайно намалена работоспособност, деца до 16 години с трайно намалена възможност за социална адаптация и военноинвалиди също имат право на безплатно пътуване два пъти в годината, отиване и връщане с железопътния и автомобилния транспорт и с придружаващите ги лица”.
Изведнъж в промяната автомобилният транспорт отпада, остава единствено и само железопътният транспорт.
Господин министър, в Смолянския регион няма нито един метър железопътна линия. Нашите, моите избиратели в Хасково, когато отида, казват: „Ако искаме да отидем до София на лекар, на ТЕЛК или някакъв друг вид преглед, трябва да отидем с автобус до Димитровград и оттам да вземем влака, за да стигнем до София”. Като имам предвид, че сега в голяма част от населените места няма аптеки, медицинско обслужване, да не говоря за други по-големи екстри за тези хора, на мен лично ми се струва, че отнемането на това право на хората с увреждания, на многодетните майки е едно несправедливо решение.
Нашият въпрос е: какво наложи да се отнеме това право? Не считате ли, че това е дискриминация за регионите, в които няма железопътен транспорт, за многодетните майки и за хората с увреждания, които преди 6 месеца имаха право да ползват тези преференции от българската държава? Мисля, че им го дължим. Те и без това имат достатъчно много проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Масларова, във вашето питане се твърди, че с направената промяна в чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане се отнемат социални придобивки на хора с увреждания и многодетни майки.
Искам да ви уверя, че всички предприети действия и промени са насочени не към отнемане на социални придобивки, а към оптимизиране на механизма за най-ефективно използване на налични финансови ресурси с цел насочването им към хората, които действително се нуждаят от подкрепата на държавата и правомерно реализират своите права.
Убеден съм, че ще се съгласите, че ние дължим и носим отговорност за най-целесъобразното и правилно разходване на тези средства на българския данъкоплатец така че действително да гарантираме дължимата обществена подкрепа на хората.
Промяната беше предприета по няколко причини.
На първо място, трябва да отбележа обстоятелството, че по своята същност този вид помощ нямаше характера на социално подпомагане по смисъла на Закона за социалното подпомагане. Правото на безплатно пътуване е част от мерките, които държавата прилага по отношение на хората с трайни увреждания и многодетните майки. Целта е отпуснатите средства да достигат реално до нуждаещите се хора, които действително ползват транспортните услуги и имат нужда от подкрепата на държавата за това.
Право на ползване на автобусен транспорт имаха лица със 71 на сто и над 71 на сто трайна намалена работоспособност, децата до 16 годишна възраст с трайни увреждания и военноинвалидите. На практика същият кръг лица има правото и на интеграционна добавка за транспортно обслужване по Закона за интеграцията на хората с увреждания.
На второ място, следва да се отбележи фактът, че, за съжаление, бяха констатирани много злоупотреби при ползването на правото на безплатен автобусен транспорт, което силно ограничава възможностите за насочването на лимитираните бюджетни средства към хората с увреждания, които действително имат нужда от тях и на практика са реализирали това свое право. Това не важи за пътуванията със железопътния транспорт, тъй като от страна на БДЖ се осъществява контрол дали действително лицата с увреждания осъществяват пътуването, докато при пътуването с автобусен транспорт такъв няма, което създава предпоставка за ползването на правото от други лица. Случаите за ползване правото на безплатно пътуване от други лица са по-често в големите градове, в които има добре развита транспортна мрежа и лесно могат да бъдат намерени билети за дадена дестинация. Тук трябва да се отбележи още една констатация, която, за съжаление, е доста често срещана практика – извършено пътуване до отдалечена и скъпоструваща дестинация в рамките на 24 часа, включително от хора, които са неподвижни и се нуждаят от постоянно обгрижване в своя дом.
Хората с увреждане от малките населени места със слаборазвита транспортна мрежа, рядко злоупотребяват, предоставяйки възможност за безплатно пътуване на свои близки. Лицата с определена чужда помощ и трудности при придвижване, извършват необходимите им пътувания с автомобили на свои близки, като компенсират част от направените разходи със средствата, представени билети за пътуване на други лица. Това е основната причина средният размер на разходите за пътуване на правоимащите лица с увреждания от малките населени места да е 3 4 пъти по-нисък от този, който е в големите градове.
Всичко това доказва належащата необходимост от предприетите мерки, така че да се осигури подобряване на целевото разходване на тези бюджетни средства в интерес на хората, които имат право и потребност за подкрепа от държавата.
Промяната в Правилника за прилагане Закона за социалното подпомагане в никакъв случай не означава, че хората с увреждания, които действително имат нужда от оказване на такава помощ за пътуване с автобусен превоз, няма на я получат от държавата. Целта е чрез преценка на всеки конкретен случай да се окаже подкрепа, която ще гарантира на тази категория лица максимално възможна помощ.
Не на последно място следва да се отбележи и фактът, че в условията на икономическа криза и ограничени финансови ресурси, следва да има много точна и прецизна оценка на всеки един конкретен случай, така че в максимална степен да бъдат защитени интереси на нуждаещите се лица.
Що се касае до правата на многодетните майки, бих искал да обърна специално внимание на факта, че тяхното право не е заличено, както твърдите в своето питане. Целевата помощ за железопътен и автобусен транспорт за многодетни майки е трансформирана като нов вид помощ в Правилника за прилагане Закона за семейните помощи за деца в съответствие с направените изменения в Закона за семейните помощи за деца.
Уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Михалевски! Ние много добре съзнаваме колко важни и отговорни са подобни решения. Затова всички промени бяха подробно и задълбочено дискутирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Младенов! Ние поставяме пред Вас този въпрос не защото просто така сме решили, а защото хората, с които се срещахме в различни части на страната, с болка поставиха пред нас въпроса, че не могат реално да стигнат до различни градове в страната не по свой каприз, а поради нужда.
Вие казахте, че този вид помощ не бил вид социално подпомагане, но той има много дълбок социален смисъл за тези най-уязвими както от гледна точка на социалния си статус, така и на физическия си статус хора. Когато е взимано това решение, вероятно никой не се е съобразил, че републиканската пътна мрежа и общинската пътна мрежа в страната е дълга 42 хил. км, а железопътната мрежа е дълга 3800 км. Вие можете да разберете какъв е достъпът на различните хора от различните населени места до железопътната мрежа. Във връзка с това реалният резултат, без значение от какво е мотивиран – фискално по-добра ефективност, по-добър контрол, макар че аз смятам, че това са важни теми, но не кореспондират със социалната чувствителност към проблемите на хората. Крайният резултат е, че огромна част от тези хора в малките населени места, особено където няма развита жп мрежа, не могат да ползват този вид подпомагане.
Затова моите два въпроса към Вас са следните. Първо, има ли представа вашето ведомство и Вие лично колко хора са ощетени от тези промени в отменения чл. 18, модифицирания чл. 19? И колко средства реално не се разходват ефективно, както Вие казахте?
Вторият въпрос, за който наистина Ви моля лично – кажете ми какво да отговоря на хората в Смолянския регион – каква е алтернативата за тези близо 3000 хора с увреждания в Смолянския регион, където няма нито един метър железопътна линия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Михалевски, уважаеми дами и господа народни представители, по двата допълнителни въпроса!
Отговорете на вашите представители това, което отговаряме ние в разстояние на половин година, а именно. Промяната в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, в никакъв случай не означава, че хората с увреждания, които действително имат нужда от оказване на такава помощ за пътуване с автобусния транспорт, няма да я получат от държавата. Целта е чрез преценка на всеки конкретен случай в дирекциите „Агенция по социално подпомагане” в Република България, да се направи преценка и да се окаже подкрепа на нуждаещите се лица – това, което се прави и в този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата да изразите отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър! Аз смятам, че функциите на социалното подпомагане имат един основен фундамент. Той е: без значение къде живеят хората и в какъв социален статус са, да имат еднакъв достъп до подпомагането, което дава държавата. В случая аз трябва да обясня на хората от Смолянския регион, че трябва от всички населени места да отидат до съответната служба в Смолян, да поискат специалната преценка, което, вероятно се досещате, струва пари на тези хора, които освен всичко друго, са затруднени в своето придвижване, и, разбира се, касае време. Аз смятам, че това не е подход. Още повече, че когато приемахме Закона за изменение и допълнение на бюджета за тази година, допълнително на вашето ведомство бяха отпуснати целево 142 милиона за социално подпомагане.
Вие не ми отговорихте колко хора са засегнати и колко пари струва това. Аз ще Ви кажа – многодетните майки, които са ползвали тази помощ през 2008 и 2009 г., са от порядъка малко над 18 хиляди в цялата страна. Това е коствало на бюджета 1 млн. лв. Аз смятам, че в тази демографска криза всяко едно семейство и всяка една майка, която има смелостта и гордостта да има повече деца, трябва да бъде подпомогната. Едва ли 1 млн. лв. за вашето ведомство са нещо, което е непостижимо.
Хората, които са с увреждания и които са ползвали помощта за автобусен превоз, са 171 хиляди и стойността е към 8 млн. лв.
Тоест, господин министър, става дума за 200 хиляди български граждани. И дори да са верни в някаква част Вашите аргументи, че някой злоупотребявал, заради невъзможността да се употреби ефективен контрол, 200 хиляди български граждани – многодетни майки и хора с увреждания, в момента не могат да ползват тази помощ от държавата. Препращаме ги чисто административно по методи, които, позволете ми, няма да използвам и да повтарям Вашите думи пред тях, защото бих се срамувал, поне лично аз, да ги кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос на народните представители Евгений Желев и Спас Панчев, относно осигуряване на необходими финансови средства за довършването на обект „Дом за стари хора – гр. Гурково” по микропроекти 1054, 1624, 1830 в три етапа от Министерството на труда и социалната политика, Социалноинвестиционен фонд.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Драги колеги, уважаеми госпожи и господа министри, господин Младенов! През 2008 г. започна ремонт на Дома за стари хора в гр. Гурково. С осигурените средства ремонтът беше започнал и през 2008-2009 г. в голяма степен беше извършен. За съжаление, поради липса на средства през 2010 г. той не можа да бъде завършен и вече втора зима домът ще остане под влияние на външните метеорологични условия. Вероятно това ще нанесе щети на извършеното досега.
В община Гурково има безработица, много млади хора напуснаха общината. Има много възрастни хора, които имат нужда и търсят възможност да живеят в домове за стари хора.
Вие сам подчертахте, че парите във вашето министерство са недостатъчни както за дейностите, за които говорихте, така и за възможността за наемане на лични и социални асистенти, на домашни помощници. Явно с малко средства биха могли да бъдат решени въпросите на много хора в община Гурково и региона, както и да бъдат разкрити допълнително работни места.
Нашият въпрос към Вас, господин министър, е: какво ще направи министерството, за да бъде завършен ремонтът и да бъде пуснат в експлоатация Домът за стари хора в гр. Гурково? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Желев, господин Панчев! Обектът „Дом за стари хора” в Гурково не може да бъде финансиран по Социалноинвестиционния фонд поради неговото закриване. Но община Гурково може да кандидатства за финансиране по проект „Красива България” през следващата година при следните условия:
1. Кандидатстването да се осъществи по Мярка 0202 – спешно подпомагане на социални домове.
2. Финансовата рамка на обекта да е в съответствие с утвърдените изисквания на проект „Красива България”, а именно:
- максималната обща стойност на бюджета на обекта да е 750 хил. лв. с ДДС, при обща стойност на бюджета за обекта до 500 хил. лв. с ДДС;
- съфинансиращата вноска от община Гурково да е минимум 20%;
- по проект „Красива България” не се допуска финансирането на оборудване и обзавеждане.
4. Община Гурково следва да удостовери с декларация осигуряването на съфинансирането и от собствени средства, без подпомагане от държавния бюджет за следващата година.
5. Проектът на община Гурково следва да бъде гласуван и одобрен за кандидатстване на сесия на Общинския съвет на община Гурково.
6. Проектът на община Гурково трябва да включва създаването на временни работни места, като процентът от заетите на обекта да са наети безработни, регистрирани в бюрата по труда.
7. В случай, че обект „Дом за стари хора” в Гурково се одобри от Управителния съвет на проект „Красива България”, същият трябва да бъде завършен в рамките на календарната 2011 г.
Обръщам ви внимание, че изготвената документация за кандидатстване от община Гурково не трябва да бъде обвързана с приключилите проекти по Социалноинвестиционния фонд – микропроект 1054, микропроект 1624 и микропроект 1830. В същата следва да се отразяват конкретни видове и количества строителни работи, които не са финансирани и изпълнявани по цитираните микропроекти и по други проекти и програми.
В тази връзка информацията за кампанията за набирането на кандидати за бюджета 2011 г. на проект „Красива България” при Министерството на труда и социалната политика може да се получи на интернет страницата на проект „Красива България” след 8 декември т.г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Госпожо председател, уважаема госпожо министър, господа министри! Аз искам да благодаря на господин министъра за отговора. Очакваме, разбира се, този обект да получи финансиране до края на тази година, за да сме сигурни, че Домът за стари хора ще бъде реален факт следващата година.
Това, което каза господин министърът, все пак е една възможност за община Гурково и администрацията й, а тя ще направи възможното, за да може да се довърши Домът за стари хора в Гурково. Там са вложени около 800 хил. лв. за две години. Хората имат нужда от този дом. Могат да се осигурят около 22 работни места. Това ще бъде добра придобивка за общината и за района.
Общината може да покрие голяма част от условията – от това, което прочетохте, с изключение – по проект „Красива България” не се допускат проекти за оборудване, но явно ще трябва да се търси друга възможност.
Надявам се и на Вашето съдействие в тази насока, господин министър, за да можем да се поздравим догодина с хубава сграда за 66 стари и самотни хора.
Още веднъж – благодаря Ви за отговора. Смятам, че местните власти ще направят всичко възможно да покрият критериите по проект „Красива България”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще направите ли дуплика, господин министър? Не желаете.
Да благодарим на господин министъра за отговорите.
Преминаваме към въпроса към госпожа Нона Караджова, който е зададен от Кирил Владимиров Гумнеров. Той е относно депониране на поне 40 хил. т твърди битови отпадъци от София в клетка 1 на новоизграденото депо в гр. Ловеч.
Заповядайте, господин Гумнеров, в рамките на 2 минути да развиете въпроса си.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): С удоволствие, господин председателстващ.
Уважаема госпожо Караджова, уважаеми колеги, уважаеми господин председателстващ! Моят въпрос е относно депонирането на поне 40 хил. т твърди битови отпадъци от София в клетка 1 на новоизграденото депо за битови отпадъци в гр. Ловеч.
Уважаема госпожо министър, във връзка с противоречивите информации, които получава обществеността в Ловеч, относно общото количество твърди битови отпадъци, които държавата има намерение да депонира в новоизграденото депо в града, както и относно неяснотите, свързани със сроковете, в които това намерение ще стане факт, бих искал да изясните няколко въпроса.
В тази връзка моля да ми отговорите: колко тона битови отпадъци има намерение да депонира в сметището в Ловеч държавата? Колко пари ще получи общината във връзка с този акт и за какво ще бъдат използвани, евентуално ако знаете, те? В какъв срок имате намерение да депонирате съответните количества и кога този процес е предвидено да приключи? Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Караджова, заповядайте в рамките на 3 минути да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гумнеров, както Ви е известно, поради решение на Столичния общински съвет през 2005 г. се преустановява преждевременно експлоатацията на депото в Суходол, без да е намерено друго решение и без да са предприети никакви действия за третиране на битовите отпадъци на София, което е довело до балиране на отпадъците. В резултат на усилията на Столична община през 2007 г. депото в Суходол беше отворено и балирането – преустановено.
С решение на Министерския съвет от м. септември 2010 г. се определиха регионалните системи, в които да се извършва обезвреждане чрез депониране на последните количества балирани отпадъци на Столична община, натрупани в периода до 2007 г. Една от тези системи е регионално депо – Ловеч.
Министерството на околната среда и водите изпрати две писма през м. септември и октомври 2010 г. в уверение, че количеството балирани отпадъци за обезвреждане в депо Ловеч ще е в съответствие с определеното в горецитираното решение, а именно – 40 хил. тона.
Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. за община Ловеч е одобрена целева субсидия в размер на 2 млн. лв. за доставка на техника за обслужване на новото регионално депо за отпадъци – Ловеч. Общината е сключила договор за доставка и тя ще бъде получена всеки момент.
Средствата за транспортиране и депониране на балираните отпадъци са за сметка на Столична община.
Съгласно решението на Министерския съвет крайният срок за извозване и депониране на балираните отпадъци е края на м. март 2011 г.
Уважаеми господин Гумнеров, в момента се провежда процедура за избор на оператор на регионалното депо в Ловеч. След приключване на процедурата и подписване на договор с избрания оператор ще стартира транспортирането и депонирането на балираните отпадъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплика – господин Гумнеров, ако желаете.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо Караджова, аз напълно оценявам Вашите усилия да се реши проблемът с отпадъците в национален мащаб, но имам една забележка.
Съгласно издадената Таблица № 4, т. 1, която е за капацитет на инсталацията на депото в Комплексното разрешително, капацитетът на това депо е 40 т за 24 часа.
Предвид, че Вие се готвите да депонирате около 40 хил. т, както сама казахте, отпадъци в Ловеч, това означава, че ако спазваме закона ние трябва да депозираме поне 1000 дни по 40 т на ден, при това без през цялото това време от трите общини, за които то е предвидено, да бъде депозиран дори един тон!
Ако следваме тази логика ние трябва да депонираме, и пак казвам – ако не нарушаваме закона, ние трябва да депонираме не до м. март 2011 г., а трябва да депонираме до м. септември 2013 г. Именно за тази разлика в срока исках да Ви попитам. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще направите ли дуплика, госпожо Караджова? Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Гумнеров, искам да Ви уверя, че няма да се допуснат нарушения в експлоатацията на депото. Съответно, ако е необходимо, ще бъдат предприети необходимите коригиращи мерки.
Само да напомня, че решението на Министерския съвет е в рамките на разрешените количества, може би оттам идва разминаването с решението на общинския съвет, тоест тези 40 хил. т не са в допълнение към преди това взетото решение за 50 хил. т от общинския съвет, а са в рамките на това. И ще бъдат само 40 хил. т, а не 50!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, да благодарим на госпожа Караджова за отговорите.
Да преминем към въпросите и отговорите към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Първият въпрос е на народния представител Митхат Сабри Метин относно предприетите от оперативно-следствените органи действия по разкриване извършителите на оскверняването на мюсюлманските гробища в гр. Левски. (Шум и реплики в залата.)
Ако желаете, първо ще направим изслушването. Не е определен редът, по който да се отговаря.
Ако желаете, първо изслушването на тази информация – заповядайте, господин министър, но ние спазваме нашата програма така както е дадена.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да предложа да бъда изслушан първо по темата, която в последните няколко дни е най-актуална за обществото, а тя е за всичко, което се случи в една болница в Горна Оряховица.
Във връзка с широкия обществен резонанс, и с всичко това, което беше казано по адрес на Министерството на вътрешните работи и на българската Прокуратура, започна процедура по декласифицирането на информация, с която да мога днес да ви запозная публично.
В тази връзка с искане от прокуратурата във Велико Търново е декласифицирана информация, която е свързана с досъдебното производство във връзка със съмненията и доказателствата, които са събрани за умишленото умъртвяване на едно живо родено бебе в Горнооряховската болница.
Много ще Ви моля за в бъдеще – нека да се придържаме към нормални етични норми на поведение, защото сами разбирате, че има разследвания, които не могат да бъдат оповестявани, информация, свързана с разследването, което тече по дадени криминални случаи.
Молбата ми е към вас, защото все пак всички ние като представители както на изпълнителната, така и като представители на законодателната власт, трябва не да говорим за полицейщина в страната, а всички да се стремим към гарантиране правовия ред и към това – който нарушава законите на страната да понесе своята отговорност за това, което е направил и е причинил.
Искам да бъда съвсем ясен и конкретен в това, което ще ви прочета. Това са разговори от досъдебното производство, които касаят дейността на тези доктори, които казаха, че са били задържани и че вървим към полицейщина спрямо българските лекари.
Няма българин, който да не се нуждае от професионализма на лекарите. Няма българин, който да не оценява това, което правят българските лекари, но всичко това минава през призмата на разбирането, че всеки един от тях трябва да се придържа към Хипократовата клетва и всеки един трябва да проявява максимален професионализъм и това, че трябва да дава всичко от себе си, за да запази живота и да даде шанс на всеки един новороден живот.
Уважаеми дами и господа, ще започна с това, за което ви казах, защото по досъдебното производство беше казано много.
Това, което имаме като безспорни доказателства е от ехографа, от видеозона, който е направен, детето е на 23 седмици и 5 дни към дата 17.11.2010г.
Разговорите, които текат като комуникация между докторите, които са били нощна смяна, и ръководството на болницата аз ще ги оставя без коментар. Нека от тях си направят изводи всички тези, които говориха по адрес на МВР и на Прокуратурата тези дни.
Няма да цитирам имена, ще прочета съдържанието на пряката реч между тях в нощта, сутринта и часове след извършеното престъпление.
„- Ами, извинявай, че те безпокоя. Ей сега един доктор ми звъни за бебето. Тъй! И аз се чудя защо той не ти съ обади на теб, ам’чи минава през мен, трябва да ти съ обажда. Значи, притеснен, защото трябвало да се реши въпроса. Да й кажим на майката, че е живо, да я прехвърлим в Родилното и т.н. И викам: добре, как шъ стане? Ние не може да го гледаме туй бебе. Ами, щъ си го гледаме ей тъй.
- А бе, да, ама, като толкоз е мислил вчера, кат’ сe е родило в 3 часа, защо не са извикали. Шетстотин грама е (не се разбира). Защо не са извикали неонатолози и?
- Аз туй му казах, че ние сме атакуеми. Ми, разбира се!
- Защо, защо толкоз късно ще търсим Плевен? Какво сме пра’или?
- Ами, тогаз там да го напра’име нещо. И какво? Викам, щъ го напра’име, ама никой не иска да го напра’и. И нищо нищо…”
Има малко неразбираеми думи в пряката реч, но аз ви цитирам дословно това, което е.
„- Ами той цяла нощ, к’во прави? Ще не го напра’и това нещо? Той вчера в 3 часа се е родил. Той е бил и дневен, и нощен. Той що не е извикал неонатолог?
- Щот’ вика: шъ стане голям проблем, голям скандал.
- Сега вече, днеска сутринта сме се забавили цели няколко часа. Край вече!
- Е, той трябва да ти се обади и кът…
- Емии, плащане, плащане, ама щяхме да избегнем. Сега к’во да го пра’имe? Аз даже си мислех, да земат да му дадат ли да яде нещо, да пие. То тъй го оставяме да умре се’а.
- Че то грехота е, да ти кажа!
- Ами, грехота е! Ами, ти? К’во п,риказваш ти?
- Толкоз жизнено, иска да живее ли?
- Е, па ние. Ние пак, ние па не му даваме никакъв шанс. К’во да ти кажа?! Наникъде. Не знам к’кво да пра’я сега. Се’a обадими ли се – край! Шъ ни напра’ят на маймуни. Отвсякъде вестниците, ама пък от другата страна, пък…
- Е, дали? Дали пък, нали, ако говорим с тях, който дойде, защо пък да. К’ъв интерес имат да нъ?
- А бе, Боже! К’во да говориш с тях, бе? Те са идиоти. Де да знаем к’во да пра’име.
- Е, в такваз ситуация не сме изпадали.
- То си е живо, живо и здраво, тъй ли?
- Да, бее! … (нецензурна дума) мама му! То си е, още си е живо, тъй ли?
- Ами, сега не знам в момента дали е още живо. Трябва да звъннем. Ама, той сега ми позвъни – к’во става с туй бебe и тъй нататък, почна.
- Какво ти звъни той бе? Той защо е стоял 15 часа и не е извикал, и ни поставя пред... Кого да викаме се’а? То шъ стане голяма разправия! Колко време мина? Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме съ…
- Ами туй? То не е необходимо да го тълкуват. Шъ кажат, (не се разбира) са го оставили да мре, то понеже не мре, и сега нъ викат.
- Ами, да. Майката знае, че е умряло. Всичко на всичко са казали, че е умряло. Той си е виновен… (въпросния доктор). Откъде накъде шъ кажиш на майката, че е умряло, като, като то не е умряло. Той даже не извикал неонатолог. Няма, няма неонатолог. Няма, бе. Никой не се е подписал, никой не си е гледал, бе?
- Ей, са попаднахме в капан!
- Абсолютно!
- Туй се казва цуг-цванг, кога’т всеки ход е грешен вече.
- Да, бе!
- Каквото и да напра’им. … За к’во е чакал 15 до сутринта, докат’ дойдохме ние, той не се е обадил на никой. Хвърлено бебе у някакъв парцал. А, па разчуе ли се, става вече страшно!
- Става много… А бе, да ти кажа, ние да си го бяхме извикали. Забавено - к’во се’а, не сме го забавили ние. Забавил го е нощният, го е забавил в крайна сметка.
- Ма, не! Щото, ако стане се’а да ни разследват, к’во шъ излезне? Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Т’ва, т’ва е, т’ва си е умишлено престъпление и убийство. Хъ!”
Това е разговорът между самите доктори, господа депутати.
„- Хъ! Знаеш ли к`во, ма и да се чуе, то, то, то!
- Ма знам к`во да се знае.
- Ма к`во да ти кажа! И тъй, и тъй и са още в болницата, тъй...
- Ние да й кажем! Ама и той!
- Начи, ´сичко иде оттам, че съ й казали предварително, че е умряло. И на сутринта и пак. И след туй са го гледали. И го виждаш, че продължава да живее!
- Не знам!
- Каква ситуация! Кофти! Не сме имали!
- Да бе, много бе! То, то, то! А той си дигна чуковете от заранта, замина си и каза: айде, чао! Отиде да стане началник, ама иначе не!
- Петнайсет часа! Бил е дежурен. Т`ва бебе стои живо. Той го е израждал. Те шъ кажат: добре, вие сутринта като додохте на работа, айде тоз, вие като додохте на работа и го видяхте, че е живо това бебе, к`во направихте вие, бе? Що не извикахте неонатолог да го земат?
- Ама, ше кажат: ама вие сте го забавили, затова е умряло.
- Щот аз си мислех, нали, да ти кажа, че там колкото и да е, и деветстотин хиляди лева, ама си гарантираме спокойствие и толкоз.
- Абе, не бе, не деветстотин хиляди. Няма, ние горе-долу се разбрахме там колкото шъ й плащаме по-малко. Тя навита на тия таквоз. Тя оттук нататък шъ вземе да се обади у прокуратурата и шъ стане страшно.
- Вече ние сме съучастници. Тъй, ама се разчу. Мъ ше видят за предумишлено убийство бе, човек! Ти знаеш ли к`во става въпрос?
- Аз знам за к`во става въпрос, ама той ще го направи туй нещо! Ние вече сме вътре, де.
- Ние сме бая вътре вече и на оттука нищо не мо`е. Вече сме вътре, ама все!
- А-а. А бе, к`о да праим тогаз? И го мятам?
- Кой го мяташ?
- Ъмъ, то кат` пишат аборт, то не се праща никъде.
- А, то не се праща никъде. Да. (Не се разбира.)
- Еми?
- Как да го убие човек, бе?! То не мо`е да го убиеш! Как да го убиеш?
- Еми ще накарам... (Един там, който е медицински служител.)
- Хъ-ъ-ъ! К`во да ти направи?
- Ами, че тя го била сложила у фризеро, пък... (друг медицински служител) го извадила. Хъ-хъ-хъ-хъ!
- Кой го извадил?
(Еди-си коя там медицинска служителка, не я цитираме.)
- Хъ-хъ!
- Хъ… (Смее се.)
- Да... (нецензурна дума) и шушумигите, да… (нецензурна дума).
- Ами чи! Ъм, к`о напрая се’а?
- … го извадила, оная и тя, к`во да праим, к`во да пра`им и видя. Като че ши ни тако`ат, да… (нецензурна дума).
- Не. Ний, просто аз не виждам. То по-добре да, наистина, у кофа ли, да го давиме ли!? К`во да пра, хъ… (тук се говори, за да го давят).
- Е, добре. К`о да напра`я се`а? Я нищо. Досе`а!
- Ам, чи!? Единственото нещо, че, пфуу, то си е аборт, не е живо раждане примерно, нали т`ва.
- А, оня, к`во ти звъни глупака? Ти каза ли му?
- Той звъни, звъни, що го е страх. Звънял е и на… (друг служител от болницата).
- О-у!
- Туй отиде при Андрей Баташов. Ама к`о ш го пра`им сега, къ шъ го изгарят туй?
- Ама, к`о стана?
- Е, умря си.
- Самó си умря?
- Е, самó, няма да го закачаме, я!
- Е-е-е!
(Не се разбира, говорят едновременно.)
- Туй ти викам, малко му е хладно тука, ама… (не се разбира).
- Еми как, къде бе, биологичните отпадъци във фризера.
- Биологичните.
- Добре, някой сега ще го сложи у фризера. Ама, после опаковат ли се, как ще ги горят, … (нецензурна дума) мама му.
- Къде бе? Не бе, то си има биологични отпадъци. Идват си от специална фирма, която си ги кара чак до София. Там ги горят, бе!
- Премерете го колко е, трябва да е под 500 грама.”
Дават се указания колко да бъде изписано в това, което след това вече започва да се изгражда като поведение.
„- Просто няма такова, че е живяло! Никой не е виждал, не е чул.
- Естествено.
- Умряло си е при това, още при раждането…
- Айде, добре! Слагайте го там, в биологичните, ама го премерете първо да не е повече, некой да не види там.”
„- Здрасти!
- Здрасти! Слушай сега, а това бебе почина. Абе, нали разбираш, че просто умряло си е при самото раждане.
- Естествено, така е написано.
- Ама, точно тъй, щото ти си се обаждал на… (еди си кой там доктор). К`во той ми дига и той кръвното.
- Ами, сложи го в кувьоз. И шъ стане тъй чи.
- Ами сега шъ ни съдят за убийство, бе! Аз и ти, то предумишлено! (Смее се.)
- А така! Ами що?
- Абе!
- Значи, аз мислех, че е умряло още веднага след раждането, щото те го взеха в сектора. Тая сутрин… (еди си кой там) ми каза, че още, вика, мърда.
- Ама, не бе.
- Аз паднах от коня.
- Ами, ако мене ме вика… (еди си кой доктор) и го турила у кувьоза!
- Ами това ти казвам, какво направи – смешна работа!
- Ама не е смешна, не е смешна, щото си… (нецензурна дума) майката!
- Не бе, аз го правя.
- Просто и ясно. Всичко оттук нататък, щото ние ще го хвърлим сега в биологичните отпадъци. То е под 500 грама сега. Разбираш ли?
- Да.
- Най-вероятно.
- Да.
- И толкова! При това развитие на нещата вече просто ти забравяш, че това бебе е, знаеш, че е било живо или нещо, просто е умряло!”
Това са думите и разговорите, водени между онези, които вчера депутатите излязоха да ги защитават и да излязат с декларации спрямо действията на правоохранителната система.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво общо има арестът с това?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ти нали си бил в полицията!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има много общо, господин Миков. Ако от това, което в момента Ви прочетох, Вие не можете да си направите изводите какво се е случило в тази болница, как едно живо бебе умишлено е умъртвено и не му е даден шанс, не са положени необходимите усилия от държавата, от експертизата на тези медици, то аз искам да Ви пожелая само едно – да не Ви се случва подобно нещо на Вас или на Ваши близки! Защото момичето, което е родило това дете, е имало желана бременност. В продължение на това, което се е случило в тези разговори, коментарът е, че тя е доста разнервена, доста агресивна, ако разбере за онова, което се е случило. И Вие казвате: „Какво се е случило?!” Ами нали трябва да извършиш необходимите процесуално-следствени действия, да бъдат разпитани всички, които имат отношение към това, което се е развивало като събитие и действие, последващите разговори, които са водени за промяната на поведението и фалшифицирането на всичко това, което беше лансирано в публичното пространство. И всичко това бе възприето от някои депутати за истина.
Искам да благодаря на лекарите от политическа партия ГЕРБ, че вчера не се присъединиха и не се поддадоха на тази манипулация, с която беше хвърлено в заблуждение българското общество. Защото винаги парламентът е органът, който може да изслушва всеки министър по всеки въпрос. Министърът винаги ще дойде и ще каже каквото е необходимо. Но не мога да приема за необходимо и за удачно да се говорят подобни неща и да се хвърлят такива обвинения към българската прокуратура и българската правоохранителна система!
Уважаеми депутати, ако някъде във времето в този 20-годишен период това е било нормално да се случи, било е нормално да не се разследва, то днес, когато имаме каквато и да било информация, всеки сигнал трябва да бъде проверен и да се търси отговорност на онзи, който е извършил тези престъпления.
Знам, че ще има много питания и много политическо говорене. Затова се придържах към текстовете от разговори. Затова те са така неразбираеми за прочитане. Но исках да ви дам цитати, за да си изградите сами изводите и да си направим препоръки за бъдещ период от време.
Аз винаги съм на ваше разположение, когато има подобни въпроси.
Вие ме обвинихте за полицейското насилие за конкретни случаи. Аз дойдох и бях изслушан. Казах конкретни неща за всичките лица, върху които беше оказано полицейско насилие, че бяха криминално проявени, занимаваха се с наркоразпространение, занимаваха се със сводничество, занимаваха се с всичко, което е престъпление от Наказателния кодекс. Сами разбирате, че не винаги можем да каним престъпниците или тези, които извършват престъпления, на чаша вода или кафе. Защото държавата трябва да покаже характер! И в подкрепата, която получаваме от парламента на България във връзка с променящото се законодателство, се водим само от една-единствена цел и един-единствен интерес – да защитим интересите на всички български граждани и да гарантираме спокойствието и сигурността както на страната ни, така и на Европейския съюз, тъй като сме страна – членка на Европейския съюз.
Искам да чуя след това изказванията и обвиненията на депутати от Синята коалиция. Надявам се, че от това, което чухте и разбрахте, може би ще кажете истината – дали подкрепяте това, което беше казано вчера, или днес имате вече друга позиция. Аз не съм визирал никой поименно. Само казвам какво беше казано вчера и колко много енергия и емоции се изразходваха при говоренето по полицейщината.
Уверявам ви, че каквото и да кажете, ние ще продължим по същия път. Винаги ще заставам зад професионалните действия на българската полиция! Винаги ще работим в синхрон с българската прокуратура, за да документираме и събираме необходимите доказателства за извършваните престъпления на територията на страната! Това е правова държава, това е правов ред! И аз смятам, че ние като част от изпълнителната власт го дължим на българските граждани, на българския данъкоплатец и на Европейския съюз! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Синята коалиция има думата Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо искам да Ви кажа, господин министър, че думата „полицейщина” не е използвана в тази декларация нито един път!
Второто, което искам да Ви кажа, е, че в тази декларация се казва, че независимо коя политическа сила управлява, никой няма право да се отнася към лекарите като към престъпници по презумпция. Това, за което ние протестирахме вчера, беше нещо съвсем различно. Абсолютно категорично заставаме зад това, че всички престъпници в тази държава трябва да бъдат наказвани. Защото иначе няма да имаме правов ред.
Също искам да кажа онова, с което не съм съгласен. Не съм съгласен, че една лекарска с 36-годишен стаж, която вероятно няма никаква връзка или ако има връзка, то тя не е човекът, умъртвил бебето, съгласно доказателствата, с които казвате, че разполагате. А един лекар да бъде събличан гол, към него да има такова отношение – с това не сме съгласни! Хващайте ги, затваряйте ги, съдете ги! Но в крайна сметка не може да се постъпва по един груб нецивилизован начин с тези хора! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към парламентарния контрол спрямо зададените въпроси към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Първият въпрос е от народния представител Митхат Метин относно предприетите от оперативно-следствените органи действия по разкриване извършителите на оскверняването на мюсюлманските гробища в гр. Левски.
Заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! На 27 август т.г. при извършване на погребение в гробищния парк на гр. Левски, представители на Мюсюлманското настоятелство са установили, че голяма част от гробовете са осквернени – общо над 18 надгробни паметника са натрошени и повалени на земята. Настоятелството е подало жалба, с която е сигнализирало началника на Районното полицейско управление за извършения вандалски акт. Образувано е досъдебно производство по чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс. На 14 октомври т.г. Районната прокуратура в гр. Левски излиза с определение, че поради неразкриване на извършителите спира досъдебното производство, като указва на оперативно-следствените органи да извършат определени действия.
Междувременно оскверняването на мюсюлманските гробища придоби национална разгласа след репортаж на телевизия „btv”, излъчен в първия ден на Рамазан-Байрама. В репортажа бяха снимани разрушените гробища, бяха интервюирани местни жители, включително и кметът на гр. Левски, който в интервюто заяви притеснение от евентуално напрежение в града.
Поради гореизложеното, уважаеми господин вицепремиер, поставям на Вашето внимание следния въпрос: какви сили и средства на Министерството на вътрешните работи ще бъдат ползвани при изпълнението на изискания от Районната прокуратура в гр. Левски оперативен план за разкриване на извършителите и има ли в този план разписани превантивни мероприятия срещу бъдещи престъпни посегателства върху мюсюлманските гробища в гр. Левски?
Уважаеми господин вицепремиер, за съжаление този акт не е единичен. Периодично бива поругаван и мюсюлманският храм в гр. Казанлък, където извършителите също не са разкрити. Така се създава усещане за недостатъчна ангажираност на специализираните органи, което според мен би могло да бъде преодоляно само с решителните и бързи действия на Министерството на вътрешните работи. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата господин Цветан Цветанов, заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Метин, уважаеми дами и господа народни представители! От всичко, което беше казано от Вас в хронологията на събитията: да, действително на 31 август 2010 г. в Районно управление - гр. Левски е депозирано заявление от председателя на Мюсюлманското настоятелство в гр. Левски затова, че има разрушения в гробищния парк. Във връзка с погребение е констатирано, че някои от мюсюлманските надгробни плочи са съборени, като част от тях са начупени на парчета.
Установено е, че общият брой е 13-14, като между тях е имало и съборени плочи на християни. По-голяма част от тях обаче са на мюсюлмани и една част от тези надгробни плочи са възстановени.
Наблюдаващият прокурор действително спира досъдебното производство на 14 ноември 2010 г., като извършителят на престъплението не е разкрит. С постановлението е възложено да се разработи план за оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на извършителите на престъплението. Предприети са и съответните мерки както за превантивна дейност, така и по документирането на извършителите на това престъпление.
С цел недопускане на подобни актове, съгласно нормативните документи в МВР за превантивна дейност на полицията, са предприети мерки за последваща превенция на местно равнище, посочени за задачи за придобиване на изпреварваща информация за лица, подготвящи извършването на подобни престъпления. На нарядите по охрана на обществения ред и териториалната полиция е разпоредено да извършват обход на гробищния парк в тъмната част на денонощието. Проведени са разговори и е повишена бдителността на охранителните и стопанските обекти, намиращи се в близост до гробищния парк.
След приключване на съвместните мероприятия следва да се изготви писмен доклад до наблюдаващия прокурор с оглед съгласуване на провежданите оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия с цел разкриването на извършителите на деянието и приключване на разследването.
Това, което мога да кажа е, че имаме доста инциденти, случили се в гробищни паркове. В немалката си част някои от посегателствата са свързани с отнемането или кражбите, които се извършват на метални предмети, огради, надгробни плочи. Това, което в момента правителството предприема във връзка с ограничаване кражбите, е правене на политика за намаляване на изкупните пунктове за цветни метали в близост до гробищните паркове и тяхното закриване. Правим всичко възможно и се надявам, че подобните деяния ще стават все по-малко в страната. Тук обаче искам да подчертая, че не са малко гробищните паркове, които всъщност се охраняват от съответните охранителни звена, които има към местната власт. Давам за пример София – знаете, че охраната на всичките гробищни паркове си има фирма, която си сключва договори с охранителни фирми, които гарантират или поне ми съобщават, след като има извършено престъпление, и започват съответните разследвания. Благодаря ви.
Това, в което искам да ви уверя е, че няма абсолютно никаква тенденция на етническо противопоставяне или напрежение. Колегите ми са го декларирали чрез всички предприети действия към настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин вицепремиер, виждам че наистина органите на полицията работят и са предприели действия относно разкриването, тъй като има предвидени превантивни мероприятия в плана, който Вие предстои да изготвите и да дадете на наблюдаващия прокурор. Репликата ми по повод на Вашия отговор е следната.
Миналата седмица наистина в медиите бяха оповестени резултатите от проведеното през м. ноември Национално съвещание на ръководството на МВР, както и приоритетите за предстоящата работа на ръководството на МВР през следващата година, които могат да бъдат окачествени, като повишаване на разкриеваемостта по случаите, представляващи тежка организирана престъпност и повишаване разкриваемостта по случаите на битова престъпност, нараснала вследствие на икономическата криза през изминалата година.
Искрено се надяваме, а то стана ясно и от Вашия отговор, че сред приоритетите се включва и повишаване на ефективността по случаите, представляващи престъпни посегателства срещу различните вероизповедания, което само по себе си ще повиши зачитането на религиозните свободи в страната.
Преди да приключа, един кратък ремарк. Тази сутрин, уважаеми господин вицепремиер, стана ясно, че има едно с нищо необосновано насилие на български граждани от ромски произход в градския транспорт. Надявам се, че органите на полицията работят по така наречените горещи следи и в най-скоро време извършителите на този акт ще бъдат разакрити. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към въпрос на народния представител Борислав Стоянов относно ромски тормоз над жителите на кв. „Калтинец” - Горна Оряховица.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Госпожо председател, господин вицепремиер, господин министър, колеги! Един от най-големите квартали на гр. Горна Оряховица от години е подложен на денонощен тормоз от огромна маса от циганско население. Става въпрос за кв. „Калтинец”, който е един от най-големите в града. Там живеят около две хиляди човека.
Задавам този въпрос на господин Цветанов с ясното съзнание, че може би основният проблем, който трябва да бъде решен в случая не е толкова в МВР, колкото в местните власти и в общинското ръководство на гр. Горна Оряховица.
За съжаление многобройните жалби през тези години, с някои от тях аз съм запознат, са срещали абсолютно неразбиране от страна на общинската власт в града. Топката се е прехвърляла непрекъснато от община към районно управление на МВР и т.н. Така или иначе не се е стигнало до никакво решаване на този проблем.
Проблемът наистина е огромен, тъй като българските жители на този квартал вече са принудени дори да продават на безценица своите жилища само и само да се измъкнат от този район.
Конкретният ми въпрос е: ще направи ли МВР някакви конкретни стъпки? Обръщам се специално към Вас, тъй като Вие, като заместник-кмет на София по сигурността, доказахте, че имате воля и политическа решимост да работите в тази насока. Положителен пример мога да дам с това, което се случи във виетнамските общежития - беше направен денонощен пункт, денонощна охрана, което все пак доведе до едно голяма спадане на престъпността. Така че поне на този етап, поне до местните избори се надявам, че МВР все пак ще успее да направи нещо, което да осигури спокойствието на едно голямо мнозинство от българските граждани, които на всичкото отгоре са и коректни данъкоплатци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Стоянов, уважаеми дами и господа народни представители! Действително в кв. „Калтинец” в Горна Оряховица има сериозни проблеми и аз наистина съм имал разговори с граждани, живеещи в това населено място. Трябва да ви кажа, че действително проблемите се наслагвани с години. С назначаването на новото ръководство в Областна дирекция - Велико Търново, вече повече от осем месеца, съм разпоредил да се предприемат адекватни действия, и те преди всичко да бъдат с превантивна насоченост, и естествено документиране на всякаква друга престъпна дейност.
Знаете, че там бяха проведени няколко специализирани полицейски операции свързани както с телефонистите, така също и с криминалния контингент, който живее в това населено място.
Тук обаче трябва да кажа и Ви благодаря за оценката, която давате, че това не е само работа на Министерството на вътрешните работи.
Проблемът с тази социална прослойка от обществото е, че винаги провокира и дава възможност за възникването на повече конфликти и повече битова престъпност. Точно в тази насока работим изключително целенасочено – да засилим връзките с местната власт, да търсим възможността съответните местни власти, съответните министерства, които имат отношение по интеграцията на ромите, да може да бъде засилена, за да може действително да предотвратим последващи действия и то като функция от тежката икономическа криза, където престъпността като цяло, битовата, и то в определени региони на страната, има частично завишаване.
Това, което Вие отбелязахте и това, което колегите отбелязват в районното полицейско управление – много са жалбите, които са постъпвали в местната власт, но трябва да ви кажа, че тези сигнали, почти не са идвали в Министерството на вътрешните работи, респективно в подразделенията на Районното полицейско управление в Горна Оряховица.
В момента са предприети действия по план за действие, както с превенция, както с привеждане в известност на целия контингент и бързи действия с обходите, които са предприети на място да бъдат правени и да бъде повишена комуникацията с гражданите и с полицейските служби. Естествено, реализираме доста програми, свързани с полицията близо до обществото. Естествено, разчитаме много както на местната, също така и на депутатите, които ежедневно имате комуникация с хора, които са потърпевши от дадени престъпления. Уверявам Ви, че ще направим всичко възможно при подобни сигнали да бъдат предприети адекватни действия от страна на полицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Стоянов – за реплика.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Искам само да добавя, че наистина ние от „Атака” приветстваме промените, които се направиха в Областното управление на МВР – смяната на предишното ръководство. Сигурен съм, че с тези нови промени, които наистина са от 8 месеца, наистина ще има резултат.
И другото, което искам да добавя, е, че този случай е само една брънка от целия огромен проблем с тази циганска престъпност, която за съжаление нараства в цялата страна, но съм убеден, че Министерството на вътрешните работи във Ваше лице ще има волята наистина да предприеме цяла стратегия за справянето с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов – въпросът е от народния представител Ваньо Шарков относно финансиране на общински болници в отдалечените и рискови райони в Република България.
Доктор Шарков не е в залата.
Ще преминем към следващия въпрос.
Вторият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно потребителските такси на пенсионерите.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Според действащото законодателство пенсионерите плащат потребителска такса за един медицински преглед в размер на 1 лв. Останалата сума от 1,40 лв. се поема от държавата. Това е един справедлив подход, който не ощетява нито възрастните хора, нито лекарите. Тъй като това предложение беше въведено по настояване на Коалиция за България, през тази година правителството на ГЕРБ наказа лекарите като не се разплати за извършените прегледи на възрастни хора.
Доколкото ми е известно, през последните седмици започна разплащането с джипитата като са им платени дължимите суми за потребителските такси на пенсионерите за първите три тримесечия на 2010 г., което означава, че в най-добрия случай дължимите суми за последните три месеца ще бъдат прехвърлени за 2011 г. Тоест отново започва батакът в Здравноосигурителната каса – когато едни разходи, които са извършени през предходната година се плащат през следващата.
Освен това, в резултат на среднощното законодателство, което кипеше в тази зала и с приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, възрастните хора бяха лишени от тази социална придобивка, от това облекчение, което беше въведено от Коалиция за България, а именно да плащат само 1 лв. за медицински преглед. Вече от 1 януари следващата година пенсионерите вместо 1 лв. ще плащат потребителска такса в размер на 2,40 лв.
Вместо коледни надбавки правителството приготви един друг сюрприз за възрастните хора – увеличени данъци, въведени нови данъци – имам предвид новия така наречен „данък колиба” на евтините имоти, намаляване на енергийните помощи – около 60 хил. души български пенсионери ще останат без тях. Сега последният сюрприз на правителството е заплащането в пълен размер на потребителката такса от 1 януари. Понеже уважаеми, господин министър, Вие не присъствахте на дебата по бюджета на Здравноосигурителната каса, използвам случая да Ви задам този въпрос, а именно какво е Вашето отношение по повод отмяната на облекчаването от страна на държавата, на българските пенсионери с 1,40 лв. за всеки един медицински преглед?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Доктор Константинов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, признавам си, че в момента изпитвам чувство на срам, не заради въпроса, който ми задавате, а заради това, което чух преди малко от вицепремиера Цветанов.
Конкретно на въпроса Ви – Министерството на здравеопазването е превело на НЗОК целево 9,8 млн. лв. за изплащане на разликата от 1,40 лв. за потребителската такса на пенсионерите, при общопрактикуващи лекари за първите 9 месеца на годината.
С приключването на 2010 г. Министерството на здравеопазването ще приведе и средствата за останалите три месеца. Това ще стане след като НЗОК подаде нужните данни.
Потребителската такса има важна роля на регулатор за ползване на медицинските услуги във всяка страна. Смятам, че намаляването й от 1% от минималната работна заплата или 2,40 лв. на 1 лв. за определена група потребители, имаше негативен ефект върху здравната система. Това доведе до свръхпотребление на услуги на общопрактикуващите лекари, без винаги да има реална нужда от тях. Затова през следващата година предвиждаме пенсионерите да плащат пълния размер на потребителската такса. По този начин достъпът няма да се затрудни, а ще стане по-справедлив и ще се нормализира.
Не трябва да забравяме, че много категории тежко болни пациенти, които имат реална необходимост от често посещение на личните си лекари са изцяло освободени от потребителска такса – това си диспансеризираните с определени заболявания, всички социално слаби – те не плащат нищо, няма и да плащат и за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
Колеги, искам да ви уведомя, с оглед на оставащото време, да знаете, че министър Цветков няма да отговаря днес на парламентарен контрол, тъй като няма да има възможност за това.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, както стана ясно и от Вашия отговор, става дума сумарно за едни пари в размер на 13 млн. лв. Тринадесет милиона лева ще струва на държавата това, че ще поемат на българските пенсионери сумата от 1,40 за посещенията им при личен лекар. Това е една сума, която определено бюджетът за здравеопазване би следвало да може да си позволи, предвид факта, че с лека ръка пращаме 1 млрд. 500 млн. лв., събрани от българите за здраве, в републиканския бюджет.
Това показва, че пари в здравеопазването има, събрани от вноските на българските граждани и може би най-нормалното нещо е с това да бъдат подкрепени хората, които имат нужда от подпомагане в областта на здравеопазването.
Може и да Ви се струва, че тези 2,40 лв., които ще плащат българските пенсионери не са много пари, но може би те не са много пари за тези, които имат допълнително имущество или получават най-високите пенсии.
Искам само да Ви кажа, тъй като Вие отсъствахте, както и цялото правителство, от дебата по бюджета и по бюджета на Здравното обществено осигуряване, че минималната пенсия продължава да бъде в размер на 129 лв.
Сума, която е крайно недостатъчна за един българин да си плати храната, отоплението, лекарствата и към това да се добави и пълния размер на потребителската такса.
Би имало някакъв резон, ако вие предлагахте диференциране на потребителската такса за тези пенсионери, които имат имущество, които имат по-високи доходи, за тези, които държавата така или иначе подпомага по друга линия, както Вие споменахте, с хронични или други заболявания, но да се въвежда това правило на калпак за всички български пенсионери, е израз на продължаващата тенденция на това правителство да прехвърля тежестите на кризата върху най-бедните хора, независимо от това, че някои от тях едва ще оцелеят през идващата зима.
Не е сериозен аргументът, че по този начин ще се извършва контрол върху това колко български пенсионери, изобщо колко хора посещават личните си лекари, защото биха могли да бъдат въведени и други механизми, които от една страна, да не ощетяват лекарите, а от друга страна, да дадат възможност на всеки болен българин наистина да получи здравни грижи. Защото здравето е не просто право, според българската Конституция, то е ценност, за която според мен, Вие като здравен министър, би следвало да милеете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова! Знам, че правилата на играта в тази зала са такива, че всичко трябва да се говори „срещу”, опозицията винаги да напада управляващите и да вади от 10 кладенчета вода – как нещата са лоши и какво нещо става.
Искам да Ви кажа следното. Първо, парите, които цитирате, няма как да бъдат дадени 13 милиона поради простата причина, че не е минало последното тримесечие. Естествено, че трябва да бъдат отчетени. Ако 13 млн. лв. Ви се виждат малко, трябва да Ви кажа, че с тези пари може да бъде направена чудесна нова болница или да бъдат купени кувьози, и какво ли не друго. Целта тука не е въобще да правим лекарите богати, целта е да регулираме потреблението. Погледнете какво се случва в останалите страни. Вижте какво е в Румъния. Това е смисълът.
Какво диференциране повече може да искаме, когато сме освободили хората, които имат ниски доходи, въобще от потребителска такса. Просто, те не плащат нищо! Това е! Аз няма какво повече да говоря тук. Абсолютно погрешна е тактиката да се върви в политизиране на всичко.
Това се регулаторни механизми. Виждаме, че има опашки, че има свръхпотребление, че хората понякога дори ходят ей така, съжалявам, че трябва да го кажа, но защото имат нужда да осъществят социален контакт. Два и четиридесет не е сума, която може да възпре човек, който се нуждае, и който има доходи, от достъп до медицинска помощ. Пенсионерът, когато няма доходи и му е ниска пенсията, той просто си изважда удостоверение, показва го, и бива освободен. Това е толкова просто! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Въпрос на народния представител Ваньо Шарков относно финансирането на общински болници в отдалечените и рискови райони в Република България.
Заповядайте, д-р Шарков, да развиете въпроса.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! Съгласно чл. 42а, ал. 1 и 2 от Постановление на Министерския съвет от 30 декември 2009 г., Министерството на здравеопазването предоставя субсидии на общински болници в отдалечени и рискови райони по критерии и ред, определен от министъра на здравеопазването и съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България, в рамките на средствата, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., за тази дейност.
Министерството на здравеопазването предоставя субсидии на болници, преобразувани търговски дружества с 50, и с над 50 на сто държавно участие, за високо технологични дейности с национално значение по критерии и ред, пак определени от министъра на здравеопазването.
Мисълта ми е за субсидиите за общинските болници в отдалечени и рискови райони. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви средства са преведени на посочените в постановлението лечебни заведения, а в отдалечени рискови райони – по критериите и реда, определени от Вас до края на м. октомври 2010 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор,
д-р Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, д-р Шарков! Във връзка с поставения от Вас въпрос, Ви уведомявам следното. Министерството на здравеопазването трябва да предоставя субсидии на общинските болници в отдалечените и рискови райони. Точният им брой се определя от Министерството на здравеопазването и се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България. През миналата година министерството е финансирало 75 болници в трудно достъпни райони с 5,9 млн. лв. През тази година министерството ще субсидира 62 лечебни заведения. За съжаление бюджетът на министерството беше намален няколко пъти. По тази причина финансовите ангажименти към тези общински болници все още не са изпълнени. Министерството обаче е направило постъпки към Министерството на финансите за коригиране на бюджета и отпускане на нужните средства за тези 62 лечебни заведения. Надявам се, че до края на годината финансовите ангажименти ще бъдат изпълнени.
През тази година министерството има ангажимент да финансира високо технологичните дейности за хирургични операции за трансплантация на тъкани и изследване със ПЕТ-скенер. Първата от тези дейности се осъществява само от МБАЛ „Царица Йоана”, а втората от МБАЛ „Св. Марина” във Варна и Александровска болница в София. За първото 9-месечие на годината Министерството на здравеопазването е превело на „Царица Йоана” 28 хил. лв. за всички осъществени реплантации и през м. декември ще бъдат преведени авансово още 8,4 хил. лв. за последното тримесечие. За изследвания с ПЕТ-СТ апаратурата на „Св. Марина” досега са преведени заявените 5,69 млн. лв. През този месец ще се изплатят още 1 милион 709 хил. лв. Средствата на Александровска болница не са предоставени, тъй като лечебното заведение не е успяло да организира и да започне дейността си. През следващата година обаче се предвижда и двете болници да организират дейността си и да получават финансиране.
Осигуряването на високотехнологична диагностика и лечение, особено в областта на онкологията, е един от приоритетите на министерството. Затова са предвидени 137 млн. лв. за развитие на диагностика и лечение на онкологичните заболявания в 23 държавни болници в страната по линия на Оперативна програма „Регионално развитие”. С част от тези средства е заложено да се осигури производство на изотопи на територията на страната. С тях ще се снабдяват и двете държавни болници, които разполагат с ПЕТ-СТ апаратура.
Средносрочната инвестиционна рамка за този проект вече е одобрена от оценителната комисия към Оперативната програма и усвояването на средствата може да се очаква да започне до края на следващата година.
Извън това мога да кажа, че за ПЕТ-скенера, който е в Александровска болница ще направим всичко възможно да осигурим средства, за да започне да работи още до края на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
За реплика? Няма.
Следващият въпрос е от народния представител Бойко Великов относно откриване на процедури за продажба на терени за незавършен хирургичен блок на МБЛА „Д-р Стефан Черкезов” в гр. Велико Търново.
Заповядайте, господин Великов, да развиете въпроса.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Повече от 10 години продължава сагата с терените на Великотърновската окръжна болница „Стефан Черкезов”. Правени са няколко опита досега за разпоредителни сделки с тези терени и незавършения хирургичен блок – предлагани са замени, продажби, концесии и т.н. Има и становища на различни институции, включително и на общинския съвет – Велико Търново в различни мандати, на община Велика Търново, на Министерство на здравеопазването, с различни позиции относно възможностите за използване на тези терени. Предлагани са и различни процедури.
Тези общо над 40 дка и незавършения хирургически блок представляват особен интерес както за бизнеса, така и за търговски вериги, и други, които смятат, че биха могли да използват тези терени.
Във връзка с това моят въпрос, господин министър, е: има ли направени предложения и предприети ли са действия за откриване на такива процедури за продажба, или друг вид разпоредителни сделки? Има ли становище Министерството на здравеопазването за начина, по който ще бъдат извършени съответните продажби, или други действия и условията, които ще бъдат поставени за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Великов, аз наскоро бях във Велико Търново и там ми поставиха подобен въпрос. Даже бях информиран, че болницата има големи пустеещи терени, изкопи, пълни с вода – в тях се е зародила вече и форма на живот, плува риба.
Но на конкретния Ви въпрос. Многопрофилна областна болница „Стефан Черкезов” АД – гр. Велико Търново, е лечебно заведение, търговско дружество с държавно и общинско участие в капитала, включено в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационния контрол. Съгласно чл. 28, ал. 9 от Закона за приватизация и следприватизационния контрол продажбата на недвижими имоти от дружество, включено в списъка по чл. 3, ал. 1 от закона, се извършва след решение на Министерския съвет или Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество до Министерския съвет или до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
В случай, че решението за продажба е прието от Министерския съвет, тя се извършва от търговското дружество по реда, предвиден с Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала. В останалите случаи продажбата се извършва от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационния контрол.
До момента в Министерството на здравеопазването не са постъпвали материали или информация за предприети действия за започване на процедура по продажба на недвижим имот – собственост на лечебното заведение, включено в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационния контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз разбирам Вашия отговор в тази ситуация, тъй като в действията, които могат да бъдат предприети с различни разпоредителни сделки, има много сериозен риск от корупционни действия. В същото време трябва да отбележим, че е необходимо да се предприемат такива действия - въпрос на време и преценка е от страна на министерството или от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Защото, както и Вие отбелязахте, тези терени са се превърнали в буренясал змиярник и рибарник. Това трябва да се промени, защото има такава възможност – дали това ще бъдат паркове, дали ще се предоставят за строителство, или за други нужди, е въпрос на преценка кое би било най-изгодно за държавата и за съответното здравно заведение. Важно е процедурите да бъдат достатъчно открити, достатъчно прозрачни, достатъчно публични, за да не се допускат рисковете, за които говорих преди малко. По тази причина поставих този въпрос. Поставям го за втори път с давност от пет години, но за съжаление не се предприемат никакви действия в тези терени, които не се отнасят само и единствено за Великотърновската болница.
Аз поставям този въпрос, защото той се отнася и до немалко други големи болници с обширни терени, за които има възможност да се предприемат такива разпоредителни действия, но, пак повтарям, те трябва да бъдат достатъчно публични, открити, с достатъчна яснота за обществото и разбира се в негов интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Великов, това, което казвате, е чудесно. Абсолютно, имате моето пълно разбиране. Това е и моето схващане. Наистина този въпрос трябва да бъде уреден. Аз си спомням, че проф. Гайдарски, когато беше министър, говореше за едни възможности. Мисля, че нещата наистина трябва да бъдат огледани и да се предприемат действия. От една страна, здравеопазването има нужда от средства – много от сградите имат нужда от рехабилитация, от строеж на нови. Така че след като имаме единомислие, това ще е един добър пример за политическо сътрудничество между различни формации в парламента в името на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Преминаваме към въпроса на народния представител Мая Манолова относно създаването на денонощни кабинети за неотложна помощ, които да подпомагат общопрактикуващите лекари.
Заповядайте, госпожо Манолова, за да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, ще продължа с този си въпрос оттам, докъдето спряхте с отговора на първия ми въпрос. Жалко би било, ако гледате на парламентарния контрол от страна на опозицията само като опит да бъдете изложен или дискредитиран, а и на цялостната ни позиция в приемането на бюджета на Касата и на републиканския бюджет за осигуряване на повече пари за здраве като на вражески акт. Напротив! Повечето пари за здраве, освен че са важни за българските граждани, и гарантират Вашата успешна министерска кариера, защото няма как да се направи реформа без пари.
Следващият ми въпрос е още едно доказателство, че наистина сме загрижени за това какво се случва в здравеопазването във връзка с една Ваша, на пръв поглед, добра идея, а именно за подобряване организацията на работа на общопрактикуващите лекари в посока решаване на проблема с 24-часовото разположение.
Всъщност повод да Ви задам този въпрос бяха разговори с общопрактикуващите лекари в Кюстендил, които са наши общи приятели. Те в резултат на Вашето изявление си задават много въпроси, които аз ще Ви задам от тази трибуна. По този начин ще имате възможност да отговорите на всички общопрактикуващи лекари в страната.
Какво ще представляват тези кабинети за неотложна помощ? Какъв ще бъде техният статут? От кой бюджет ще се гарантира тяхното разплащане? В колко области, градове и малки населени места ще се създават такива кабинети? Колко ще струва всеки един такъв кабинет? По колко хиляди души ще обслужва всеки един от тези кабинети за неотложна помощ? Колко лекари ще работят в тези кабинети и какъв ще бъде техният статут? Дали тези кабинети ще обслужват само осигурените лица, а неосигурените ще си заплащат за оказаната им помощ? И не на последно място, с кого ще сключите договорите за получаване на тези пари?
Вие споменахте сумата от 10 млн. лв. Предполагам, че сте правили разчети както колко ще струва всеки такъв кабинет за неотложна помощ, така и каква ще бъде сумарната цифра. Всички знаем, че за да може те да бъдат разплатени от Националната здравноосигурителна каса, е необходимо да съществува и правен субект от другата страна – изпълнители на медицинска помощ. Въпросът ми е дали ще сключвате договори с групови практики, с отделни лекари, или ще създадете някаква нова форма, която да покрие неотложната помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, определението „неотложна помощ” винаги ме е обърквало, не мога да разделя точно „спешно” и „неотложно”, затова ще го избегна в отговора си.
Както знаете, според сегашното законодателство, общопрактикуващите лекари са задължени да бъдат на разположение на пациентите си 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Подобен ангажимент е непосилен за нито един човек и няма как да бъде изпълнен реално. По тази причина много пациенти остават без възможност за лекарска помощ в извънболничната помощ през нощта или по празниците. Това води до излишно натоварване на Спешната помощ и на ненужни хоспитализации.
Затова смятам, че е удачно да се създадат условия, при които общопрактикуващите лекари да имат реална възможност да осъществят ангажимента си към своите пациенти. Това може да стане само в дежурни кабинети, които да осигуряват първичната извънболнична помощ на всички здравноосигурени пациенти през нощта. Смятам, че е необходимо такива кабинети да се финансират допълнително и да обслужва определен брой население. Приоритетно ще са на база на групови практики на общопрактикуващите лекари, с което последните ще се стимулират. В него ще дежури по един лекар, който ще поема пациентите и на колегите си. Работното време ще започва от 20,00 ч. и ще приключва в 8,00 ч. Заплащането на медицинските специалисти ще се извършва със средства на НЗОК. За тази цел в бюджета на Здравната каса за следващата година за първичната извънболнична помощ са предвидени допълнително 10 млн. лв.
Казано с други думи, стремежът е да се усъвършенства системата на Здравноосигурителната каса със засилване ролята на първичната извънболнична помощ. Тук говорим за ясно финансиране от Здравната каса. Това е един много конкретен пример как само с 10 млн. лв. може да се направи нещо толкова важно за подобряване услугите на населението, вместо да бъдат изхарчвани с други средства.
Що се отнася до мнението на общопрактикуващите лекари, разбира се аз много уважавам формата за даване на отговор пред Народното събрание, но можете да сте сигурна, че аз също контактувам директно с тях и чувам директните техни отзиви. Изобщо не се притеснявам, давайки възможност на хората да работят и да получават повече. Променяйки организацията, мисля, че ще имаме положителни оценки и в обществото от едно такова действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, очевидно идеята Ви не е лоша, но тя е достатъчно неизяснена и достатъчно неконкретизирана. Аз лично се притеснявам, че до 1 януари следващата година остава твърде малко време, за да се избистри Вашата концепция и да получи своята нормативна обосновка.
Ако това, което Вие си представяте, не бъде разписано в съответните нормативни актове, ще си остане гола идея.
Лично аз считам, че тези 10 млн. лв. ще се окажат крайно недостатъчни, освен ако не мислите да създадете такива кабинети само в големите градове, което Вие тук не казахте, но което прочетох във Ваше изявление в медиите. Искам да Ви акцентирам, че проблемът е най-вече за хората в малките населени места. За жителите на големия град съществуват повече възможности да получат неотложна помощ или помощ в кабинетите, които Вие предвиждате.
За моя голяма изненада общопрактикуващите лекари са притеснени от тази Ваша идея поради нейната неизясненост. Според мен имат основания от това, което чух.
Нека си спомним министър Божидар Нанев с неговите идеи за спешните кабинети, които може би бяха добри, но така и не бяха реализирани, а случилото се в практиката беше една пародия.
Нека си спомним и госпожа Анна-Мария Борисова с нейните идеи за малките болнички с десетте легла и 24-часовия прием – може би също нелоша идея, но понеже не беше изяснена и нормативно разписана, остана само на пародийно ниво.
Това, от което според мен се нуждаете, е да направите в диалог с общопрактикуващите лекари и да избистрите тази концепция. Това, което вече е късно да направите, е да осигурите достатъчно финансов ресурс за тази идея.
Всъщност, ние от Коалиция за България бяхме предложили още 10 млн. лв. за реализирането на тази идея, която можеше да бъде подкрепена от парламентарното мнозинство, за да може наистина поне една от Вашите идеи като министър да намери своето добро приложение и да бъде добра както за общопрактикуващите лекари, така и за българските граждани. Но Вие избрахте да не участвате в този дебат, мнозинството избра да не слуша аргументи и така възможността за повече пари беше пропиляна.
Лично аз Ви желая успех в това начинание! Надявам се, че в неговото обсъждане и прилагане наистина ще слушате и общопрактикуващите лекари. Опозицията е добра тогава, когато дава добри идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, доктор Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, съжалявам, че не участвах в дебата. Задълженията на един министър наистина са твърде много, за да мога да присъствам тук, иначе изключително уважавам Народното събрание.
Пропуснах да кажа, че може би още днес ще бъде представен проектът за Наредба № 40, който разглежда всички тези въпроси. Всеки, който се интересува как конкретно ще бъдат направени нещата, може да прочете проекта за наредбата. Разбира се, в 14-дневен срок могат да се нанесат корекции. Тя ще бъде остойностена от Министерството на финансите, както е по закон. Не виждам абсолютно никакъв проблем това да се случи до края на годината.
Разбира се, мнението на общопрактикуващите лекари е важно, но за мен също така е важно мнението на всички останали лекари. Изключително важно е и мнението на обществото.
Надявам се, че всички ще работим в тази посока!
Особено в днешния ден е ясно, че здравеопазването просто не може така да продължи да работи. Трябва да се промени! Знам, че е голямо изкушението да обясняваме на всяко действие, че няма как да стане, няма как да се случи, колко е неразумно, как това не може, как еди-какво си не може! Но от това неможене толкова години го докарахме дотук един министър да стои и се черви за неща, които наистина са потресаващи! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, господин министър.
Уважаеми колеги, тъй като времето напредна и не можем да започнем нова процедура, с това приключва парламентарният контрол.
Вторник – 14,00 ч., извънредно заседание по гласувания днес дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,54 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров

Митхат Метин