Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

(На основание чл. 42, ал. 4 председателят на Народното събрание Цецка Цачева обяви 15 минути почивка, поради липса на кворум, след изтичане на 2 минути от обявеното за регистрация време.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като т. 1 да влезе Проект на решение относно избора на положилата клетва Вяра Петрова за член на Комисията по труда и социалната политика.
Моля да гласуваме включването на това решение като т. 1, което постъпило вчера от Парламентарната група на ГЕРБ.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа, с вх. № 154-02-15 от 17 февруари 2011 г. на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпил Проект на решение за промяна в състава на Комисията по труда и социалната политика.
Пояснявам с едно изречение – след прекратяване предсрочно правомощията на госпожа Вяра Петрова, след Решението на ЦИК за избрана на член на парламента и полагането й на клетва, отново трябва да заеме мястото си в комисията, в която и до момента е работила. Предвид на това ви обявявам проекта за решение:

„РЕШЕНИЕ
за попълване в състава на Комисията по труда и социалната политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Вяра Димитрова Петрова от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ за член на Комисията по труда и социалната политика.”
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
За процедура – госпожа Десислава Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, искам да направя предложение по процедурата предвид следващата точка, която трябва да разгледаме по така приетия от нас дневен ред, сегашната т. 7 да бъде заменена с т. 10 – Второ четене на Законопроекта за горите, предвид възможността да приключим с четенето на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оптимистично предложение.
Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за промяна в програмата ни като вместо предстоящата наред точка за Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия да обсъдим и започнем продължението на второ четене на Законопроекта за горите.
Гласували 121 народни представители: за 105, против 7, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Преди да дам думата на госпожа Танева, ще направя две съобщения.
На 18 февруари 2011 г. на народните представители е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приети на първо четене на 10 февруари 2011 г.
Проектът е изготвен от Комисията по външна политика и отбрана на основание чл. 71, ал. 2 от правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Заповядайте за процедура.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде намален срокът на 3 дни за писмени предложения за изменение и допълнение на така изработения общ законопроект съгласно чл. 71, ал. 2 от правилника, на приетите на първо четене на 10 февруари 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България № 054-01-97, внесен от Любен Андонов Корнезов на 7 декември 2010 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега, може ли по-високо, имаме проблеми със звуковата уредба в залата, но се работи по този въпрос. Моля, малко по-високо.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: ...на България, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте не разбрах предложението Ви за колко дни е.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: На три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложено е срокът между първо и второ гласуване за предложения по общия законопроект от приетите закони да бъде на 3 дни.
Гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 95, против 16, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Второто съобщение е във връзка с искане на ръководството на БНТ за частично прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 18 февруари 2011 г. Генералният директор на Българската национална телевизия, с писмо до председателя на Народното събрание, е поискал разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 18 февруари 2011 г., петък, във времето от 11,00 до 12,00 ч. Това се налага поради пряко предаване на Гигантски слалом – първи манш, мъже, от Световното първенство по ски алпийски дисциплини в Гармиш-Партенкирхен. Българската национална телевизия ще излъчва парламентарния контрол по програмата БНТ СВЯТ, а след това ще продължи по БНТ 1.
Подобна схема на излъчване на парламентарения контрол е прилагана и в други случаи досега. Нека да не ги изброявам всичките. В тези случаи е имало разбиране от страна на народните представители и са уважавани молбите на Националната телевизия без гласуване.
В този случай, в духа на наложилата се практика, моля, народните представители с разбиране да уважим молбата на Националната телевизия. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Не Ви разбрах, господин Стоилов.
Ако направите писмено това предложение, бих могла да го мотивирам с писмо до Националната телевизия – да предава само втория манш.

Продължаваме със:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГОРИТЕ – продължение.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 274 е постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274:
„Чл. 274. (1) Нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на:
1. служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;
2. служителите в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование – за горските територии, предоставени им за управление;
3. кметовете на кметства, кметските наместници и лицата, които заемат длъжност в общините, за която се изисква лесовъдско образование – за горските територии на територията на съответната община;
4. лицата, вписани в регистъра за лесовъдска практика по чл. 235 – за горските територии, за които имат сключен договор за горскостопански дейности и отговарят на условията на чл. 37 от Закона за административните нарушения и наказания;
5. държавните служители на Министерството на земеделието и храните, оправомощени от министъра.
6. държавните служители на Министерството на вътрешните работи, оправомощени от министъра.
(2) Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 имат право да проверяват всички документи за сеч, паша и други ползвания от горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 274 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 275 е постъпило предложение на народния представител Стоян Иванов – в чл. 275, ал. 1, т. 2 израза „от регионалните дирекции по горите” се заменя с израза „от структурите на изпълнителната агенция по горите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Михайлов – в чл. 275, ал. 1, т. 2 израза „от регионалните дирекции по горите” се заменя с израза „от структурите на изпълнителната агенция по горите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов – в чл. 275, ал. 1, т. 2 израза „от регионалните дирекции по горите” се заменя с израза „от структурите на Изпълнителната агенция по горите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 275.
Уважаеми колеги, правя предложение за техническа редакция в текста на вносителя в чл. 275, ал. 1, т. 3, накрая в ал. 1: т. 5 вместо „т. 5”, да стане „т. 6”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тоест вместо „т. 5”, вашето предложение е „т. 6”.
Изказвания? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Стоян Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 50, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Михаил Михайлов и на народния представител Иван Николаев Иванов, които не се подкрепят от комисията. Подлагам ги едновременно, защото са с едно и също съдържание.
Гласували 85 народни представители: за 17, против 54, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението направено от народния представител Десислава Танева за промяна в чл. 275, ал. 1, т. 3 – накрая „т. 5”, се заменя с „т. 6”.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 275 по вносител с редакционната поправка, която беше приета.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 276, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 276:
„Чл. 276. Нарушенията по Регламент /ЕО/ 2173/2005 се установяват с актове на служители на Агенция „Митници”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 276 по комисия.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 277 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277:
„Чл. 277. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 277 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието по вносител на „Допълнителна разпоредба”.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев, което комисията подкрепя.
Постъпило е предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Абиотични” са въздействия, фактори и повреди, причинени от елементи на неживата природа – вятър, сняг, ниски и високи температури, пожари и други.
2. „Архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма” е публично достъпна инфраструктура за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение, като кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари, дървени мостчета, екопътеки, които не представляват строителство по смисъла на Закона за устройство на територията.
3. „Биомаса” е биологично разграждащи се продукти или части от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от горските територии и свързаните с тях промишлености;
4. „Биотични” са фактори и въздействия, причинени от елементи на живата природа – флора, фауна и микота.
5. „Висше лесовъдско образование" е висше образование по специалност от професионално направление „Горско стопанство”, с придобита професионална квалификация „инженер по горско стопанство” или „магистър–инженер по горско стопанство” или „магистър–инженер” по специалностите „Горско стопанство”, „Лесовъдство”, „Лесоползване”, „Лесоустройство”, „Ловно стопанство”, „Селекция, семепроизводство и горски култури”, „Защита на горите”, „Стопанисване на горите”, „Ловно и рибно стопанство”, „Лесоползване и икономика на горското стопанство” в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование.
6. „Временен склад” е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й.
7. „Възобновителна сеч” е сеч, при която след изсичане на дървета се осигурява възобновяване на насаждението.
8. „Географска култура от горски дървесни и храстови видове” е изкуствено създадено насаждение по определена схема с фиданки от различни географски произходи на един и същ дървесен вид.
9. „Гола сеч” е възобновителна сеч, при която за период, не по-дълъг от една година, се отсичат всички дървета на зрялото насаждение на определена територия.
10. „Голина” е незалесена горска площ, подлежаща на залесяване.
11. „Горска екосистема” е съвкупността от организми от горската флора, фауна и микота заедно със свързаната с тях нежива материя, които си взаимодействат в рамките на определени пространствени граници.
12. „Горска семепроизводствена база” са всички одобрени и регистрирани източници за производство на горски репродуктивни материали.
13. „Горски автомобилни пътища” са трайни горски пътища с асфалтовобетонно покритие, повърхностна обработка или трошенокаменна настилка.
14. „Горски култури” са гори, създадени по изкуствен начин.
15. „Горски пътища” са временни или трайни съоръжения, необходими за стопанисване, опазване и защита на горските територии, добив на дървесина и недървесни горски продукти, стопанисване и ползване на дивеча.
16. „Горски разсадник” е площ, на която се извършва производство на фиданки от горски дървесни и храстови видове.
17. „Горски репродуктивни материали” са единици за възпроизводство, части от растения и посадъчен материал от горски видове, предназначени за размножаване или залесяване.
18. „Горски територии с висока консервационна стойност” са горски територии с критично значение за опазване и поддържане на биологичното разнообразие, екологичните и социалните функции на горите.
19. „Горскостопански дейности” са дейности, свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми.
20. „Дендрариум” е жива колекция от дървета и храсти върху определена територия, организирани по систематичен, географски или друг принцип.
21. „Добив на дървесина" е сеч и извоз на дървесина до временен склад.
22. „Ерозирани горски територии” са горски земи, по повърхността на които се наблюдават процеси на разрушаване, пренасяне и отлагане на земни материали от водни потоци и вятър;
23. „Заслон” е временна постройка в горска територия без помещения за постоянно или временно настаняване.
24. „Защитни горски пояси” са линейни горски култури, създадени за защита на почвите, инженерни съоръжения и урбанизирани територии и за подобряване на микроклимата.
25. „Зона за защита от урбанизация” е част от горските територии, в която е забранено извършването на строителство, с изключение на елементи от техническата инфраструктура и хидротехнически съоръжения, както и на съоръжения, свързани с управлението на горските територии.
26. „Инвентаризация на горските територии” е установяване на площта, количествените и качествените характеристики на горските територии по конкретни горскостопански показатели чрез оглед и измерване.
27. „Износ” е придвижването на стоки от държава - членка на Европейския съюз, в трета държава.
28. „Каламитети” са масови прояви на вредители, свързани с нанасянето на значителни повреди на насажденията.
29. „Клон” е група индивиди (копия), първоначално произведени от един индивид (майка) посредством вегетативно размножаване.
30. „Клонова колекция” е горска култура, създадена от отделни клонове в определено съотношение.
31. „Лесистост” е процентното отношение на площта на една територия, заета от гори, към цялата й площ.
32. „Лесовъдско образование с образователно-квалификационна степен „магистър” е висше лесовъдско образование с професионална квалификация „магистър-инженер по горско стопанство” по специалностите „Горско стопанство”, „Лесовъдство”, „Лесоползване”, „Лесоустройство”, „Ловно стопанство”, „Селекция, семепроизводство и горски култури”, „Защита на горите”, „Стопанисване на горите”, „Ловно и рибно стопанство”, „Лесоползване и икономика на горското стопанство” или професионална квалификация „инженер по горско стопанство”, придобити по Закона за висшето образование.
33. „Лесовъдско образование” е средно или висше образование по специалност от професионално направление „Горско стопанство”, с придобита квалификация „техник-лесовъд” или „техник-технолог”, или професия „техник-лесовъд” или „техник-механизатор”, или професионална квалификация „инженер по горско стопанство”, или „магистър – инженер по горско стопанство” или „магистър–инженер” по специалностите „Горско стопанство”, „Лесовъдство”, „Лесоползване”, „Лесоустройство”, „Ловно стопанство”, „Селекция, семепроизводство и горски култури”, „Защита на горите”, „Стопанисване на горите”, „Ловно и рибно стопанство”, „Лесоползване и икономика на горското стопанство” в съответствие с изискванията на Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и Закона за висшето образование.
34. „Логистика” е подпомагане вземането на решения, основани на обективна, точна, достоверна и навременна информация чрез събиране, съхраняване, обработка, анализ и разпространение на тази информация.
35. „Микота” са многоклетъчни организми от царство гъби.
36. „Мъртва горска постилка” е надпочвен органичен пласт, формиран от отпаднала дървесна и друга растителна маса;
37. „Недървопроизводителни земи” са: поляни, ливади, ниви, ерозирани почви, горски пътища, просеки, скали, морени, грохоти, сипеи, пясъци, кариери и насипища, площи, заети от сгради в горските територии, и дворни места, горски разсадници и други.
38. „Необработен дървен материал” са повалени и окастрени дървета с отделена връхна част, със или без кора, разкроени или нацепени.
39. „Новосъздадени горски култури” са горски култури на възраст от една до три години или от една до пет години, когато са създадени във високопланинската зона над 1600 м надморска височина.
40. „Нощна паша” е пашата, извършвана в периода между 23,00 и 04,00 часа.
41. „Опитна култура от горски дървесни и храстови видове” е изкуствено създадено насаждение за изпитване на видове, клонове, произходи, сортове, форми и др. с цел изследване и установяване на определени лесовъдски показатели.
42. „Пожароопасен сезон” е период от време, през което горските насаждения се характеризират с голяма пожарна опасност в зависимост от метеорологичните условия и риска от възникване на пожари.
43. „Поройни горски територии” са горски земи, разположени в територията на поройни водни течения и водосбори.
44. „Пътно превозно средство” е съоръжение за предвижване на колела или друг начин, използвано за превозване на хора и/или товари, включително всички съоръжения използващи за предвижването двигатели с вътрешно горене, електрически двигатели или животинска тяга.
45. „Репродуктивни материали” са семена, части от растения (калеми, резници, тъкани, отводки и други), полен, фиданки от горски дървесни и храстови видове.
46. „Семепроизводствена градина” е горска култура, създадена от селекционирани клонове или семенни фиданки от потомства на фамилии, която е изолирана или се поддържа по такъв начин, че да се избегне или намали опрашването от нежелани индивиди и да се получат многократни, богати и лесни за прибиране семенни реколти.
47. „Семепроизводствено насаждение” е одобрено естествено насаждение или горска култура за производство на горски репродуктивни материали, селекционирано по фенотипни признаци на ниво популация, което е разположено в определен район на произход.
48. „Сеч без материален добив” е отстраняване на изостанали, повредени, пречещи и нежелани дървета и храсти дейност с цел подобряване състоянието на младите насаждения на възраст, до която от тях не се добива реализуема дървесина.
49. „Средно лесовъдско образование” е средно образование по специалност от професионално направление „Горско стопанство” с придобита квалификация „техник-лесовъд” или „техник-технолог”, или професия „техник-лесовъд” или „техник-механизатор” в съответствие с изискванията на Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на комисия по § 1 от Допълнителните разпоредби.
Гласували 91 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието по вносител „Преходни и заключителни разпоредби”, както и по вносител текста на § 2.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 3 има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски – в § 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „или общини” се заменят със „с изключение на общините”;
б) в ал. 2 накрая се добавя „или от общината”;
в) в ал. 5 думите „или общини” се заменят със „с изключение на общините”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Курумбашев, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Меглена Плугчиева – в § 3, ал. 1, се създава т. 4 със следното съдържание:
„4. попадат в публична държавна собственост.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Николаев Иванов, което не се подкрепя по т. 3, която зачитам:
3. Въвежда се нова ал. 5, както следва:
„(5) До произнасянето на Европейската комисия, че замените от списъка по алинея 3 не представляват държавна помощ, се забранява извършването на всякакви разпоредителни сделки с тях'.”
Комисията подкрепа предложението по останалите т. 1 и 2.
Предложение на народните представители Десислава Танева, Христина Янчева, Стоян Гюзелев и Юлиана Колева, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. (1) Не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.
(2) Ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата.
(3) Ограничението по ал. 1 не се прилага, когато промяната на предназначението е за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията, които стават публична държавна или общинска собственост.
(4) В срок един месец от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в „Държавен вестник” списък на имотите по ал. 1.
(5) В срок 14 дни от обнародването на списъка по ал. 4 Агенцията по геодезия, картография и кадастър, общинските служби по земеделие и Агенцията по вписванията отразяват ограниченията по ал. 1 в кадастралните карти, съответно в картите на възстановената собственост, и в имотния регистър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз си позволявам да спра вашето внимание на моето предложение, свързано с една от най-важните теми, които се регламентират с този закон, а именно станалата болезнена за обществото тема за смяна на предназначението на територии от горския фонд, познати в обществото по темата заменки.
Приветствам всичко, записано в предложението на законопроекта, за забрана в защитени територии, които са по смисъла на Закона за защитените територии, за територии, попадащи в „Натура 2000”, за териториите, касаещи Закона за Черноморското крайбрежие.
Позволявам си да спра вашето внимание като цяло на темата за публична държавна собственост. Смятам, че законът ще добие наистина своята сила, ако се добави т. 4, а именно за забрана на заменки в публичната държавна собственост. Самото съдържание на понятието „публична държавна собственост” означава специална собственост, която е от публичен, от обществен интерес. Ако искаме наистина законът да изпълни своето предназначение, е редно да добавим тази т. 4 и наистина генерално да бъде решен въпросът и да няма заменки в публична държавна собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Думата иска заместник-министърът. – Заповядайте, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което предлага госпожа Плугчиева, е по-малко радикално от текста на комисията. Затова предлагам да приемем текста на комисията, който предлага изобщо да се забрани смяната на предназначение на горите предмет на замени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, обръщам внимание на предложенията, които съм направил за промяна в § 3, ал. 1. Ако си спомняте мораториумът, който ние наложихме върху заменките, изключваше общините и общинските гори. Сега изведнъж върху тези разрешени заменки от страна на общините не позволяваме да се извършва строителство и да се променя предназначението. Тогава какъв смисъл имаше да правим това изменение или поне предложение и решение, свързано с мораториума върху заменките?
Не виждам как общините, след като имат право да заменят гори – своя собственост за държавна, след това защо им е тази гора, ако не могат да променят предназначението й и да строят? Ставаше въпрос за важни обществени проекти.
Не намирам логика в отхвърлянето на моето предложение –общините да бъдат изключени от забраната за промяна на предназначението по реда на този закон. Нека още веднъж да помислим по тези промени или поне някой да ми разясни защо това предложение е отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Господин Костов иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Материята е достатъчно деликатна, за да се отнесем невнимателно към нея. Благодаря на господин Татарски, че повдига този въпрос.
Действащият мораториум върху смяната предназначението на заменените гори и земи, който не засяга общините, доведе до ситуация, при която нито една община досега, а те са малък брой – само 4 такива замени, не е поискала промяна на предназначението. Това означава, че по този начин ние не засягаме сериозни инвестиционни намерения на тези общини. Тоест и досега те имаха право в рамките на една година и половина да го направят.
От друга страна, вече има достатъчно много опити така наречените заменени гори и земи да бъдат предоставени като дарение от съответните бенефициенти на общините. Ако ние отворим тази врата в законопроекта, означава, че с такива псевдодарения на местна основа всички заменени гори и земи от горския фонд ще могат да сменят предназначението си и след това държавата ще трябва да отговаря за нерегламентираната държавна помощ.
Затова предлагам текстът на законопроекта, разписан в § 3, да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски, неподкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 26, против 18, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Меглена Плугчиева, също неподкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 14, против 50, въздържали се 15.
И това предложение не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов в частта, която не се подкрепя от комисията, а именно по т. 3.
Гласували 76 народни представители: за 8, против 55, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 4 има постъпило предложение от народния представител Меглена Плугчиева – в Преходните и заключителни разпоредби § 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост.
(2) Комисиите по ал. 1 са в състав: председател – представител на областната дирекция “Земеделие”, и членове: представител на съответната община, определен от кмета на общината, представител на съответната общинска служба по земеделие, представител на съответната служба по геодезия, картография и кадастър и представител на съответната регионална дирекция на горите.
(3) Областната комисия извършва на място, по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и изготвя протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика.
(4) Протоколът по ал. 3 се предоставя в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон на министъра на земеделието и храните за утвърждаване.
(5) В 14-дневен срок от утвърждаването на протокола по ал. 4 министърът на земеделието и храните издава заповед за определяне на имотите като горска територия. Заповедта се изпраща на общинската служба по земеделие или на службата по геодезия, картография и кадастър.
(6) Заповедта по ал. 5 се връчва на собствениците на имотите по ал. 1 и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) След влизането в сила на заповедта по ал. 5 копие от нея се изпраща на регионалната дирекция по горите и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, ако за територията има одобрена кадастрална карта, или на общинската служба по земеделие за отразяване на имотите като горска територия в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Меглена Плугчиева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 19, против 61, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, преминавам към допълнителния доклад, към основния, по Законопроекта за горите.
По § 5 има постъпило предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя.
Постъпило е предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. (1) Заявленията за изключване на площи от горския фонд, за предоставяне право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд, както и тези по § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, като оценките на имотите се определят по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от този закон.
(2) Процедурите по чл. 15б от отменения Закон за горите, започнали до влизането в сила на този закон, се прекратяват.
(3) Процедури, започнали по реда на чл. 14г, ал. 2 от отменения Закон за горите, се довършват по досегашния ред, в случай че лицето, по чието искане е станало изключването:
1. е подало или в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон подаде заявление, към което са приложени всички изискуеми документи, и
2. заплати дължимата цена по сделката в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта за продажба, замяна или учредяване на ограничено вещно право.
(4) В случай че не бъдат изпълнени изискванията на ал. 3, правата на лицата, в полза на които е постановена промяна на предназначението, се погасяват.
(5) В случаите по ал. 4 министърът на земеделието и храните издава заповед за отразяване на имотите като горска територия, копие от която се изпраща на регионалната дирекция по горите и в съответната служба по геодезия, картография и кадастър или в общинската служба по земеделие за нанасяне на промените в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост, както и искане по реда на Закона за устройство на територията за изменение на съответния действащ устройствен план.
(6) Когато подробни устройствени планове се разработват за поземлени имоти в горски територии, които подлежат на продажба по реда на § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), нормативно определената прилежаща площ - обект на продажба, се определя на базата на пределно допустимите нормативи за плътност и интензивност на застрояване за отделните видове територии и устройствени зони.
(7) Разпоредбите на чл. 73, ал. 5 и чл. 78, ал. 4, т. 2 и ал. 7 се прилагат и за производства по отменения Закон за горите по изключване и промяна предназначението на гори и земи от горския фонд за изграждане на национални обекти и общински обекти от първостепенно значение, които не са приключили към датата на влизане в сила на закона.
(8) Разпоредбата на чл. 78, ал. 3, т. 2 не се прилага за приключили процедури по отменения Закон за горите.
(9) Когато към деня на влизане в сила на закона е дадено предварително съгласуване за изключване на площи от горския фонд или е подадено искане за предварително съгласуване, процедурата за промяна на предназначението на съответните имоти се довършва по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, по така предложения текст на комисията правя предложение за правнотехническа редакция на ал. 1 – по досегашния текст се поставя запетая и се добавя изразът „ако е изтекъл срокът на валидност на удостоверението за оценка, издадено по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи, учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания има ли? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на госпожа Танева за ал. 1 – в края се добавя „ако е изтекъл срокът на валидност на удостоверението за оценка, издадено по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи, учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд”.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Сега гласуваме § 5 от допълнителния доклад в редакцията на комисията и с приетото току-що редакционно изменение по ал. 1.
Гласували 79 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 6 е постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. (1) Горски територии, включени в границите на урбанизирани територии – населени места и селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени до 1 юни 1973 г., се считат с променено предназначение и за тях не се извършват процедури за промяна на предназначението по реда на този закон. Промяната на функционалното предназначение и на регулационните отреждания за тези земи се извършват по реда на Закона за устройство на територията.
(2) За горски територии, включени в границите на урбанизирани територии – населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени след 1 юни 1973 г., за които не са извършени процедури за промяна на предназначението по отменения Закон за горите, се провежда процедура за промяна на предназначението по този закон по инициатива на собствениците им.
(3) В случаите по ал. 2, когато териториите се застроени, определянето на цената за промяна на предназначението се извършва на базата на данните от последния лесоустройствен проект, преди застрояването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 6 в редакция на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 7 има постъпило предложение на народния представител Николай Пехливанов, което комисията не подкрепя:
В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби да се направят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 да се измени така:
„(1) Лице, което е построило до 22 февруари 2003 г. сгради, постройки, мрежи и съоръжения в горски територии - частна държавна или частна общинска собственост, включени в защитените територии по чл. 10, ал. 2 от Закона за защитените територии, или е придобило собственост върху такива, може да придобие право на строеж върху земята, върху която е построена постройката, без да се променя нейното предназначение, ако строежите са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или могат да бъдат узаконени при условията и по реда на § 183, ал. 3 или § 184 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.),: или са търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията.”
2. Алинея 2 да придобие следния вид:
„(2) Заявление за придобиване право на строеж се подава до министъра на земеделието и храните в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Към заявлението се прилагат:
1. документ за самоличност, когато заявител е физическо лице, а когато е юридическо лице или едноличен търговец - удостоверение за регистрация, съгласно Закона за търговския регистър, което съдържа единен идентификационен код на кандидата или следните документи, ако кандидатът не е регистриран, съгласно Закона за търговския регистър:
а) актуално състояние на съдебната регистрация на кандидата;
б) копие от документ за данъчна регистрация;
в) копие от документ за регистрация в регистър БУЛСТАТ;
2. документи, удостоверяващи собствеността върху сградата;
3. удостоверение от главния архитект на общината за законността на строежите или за тяхната узаконимост при условията и по реда на § 183, ал. 3 или § 184 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията или за тяхната търпимост по § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията;
4. скица на имотите от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, в която са нанесени сградите, постройките и съоръженията, издадена от службата по геодезия, картография и кадастър или от общинската служба по земеделие;
5. протокол на общинския експертен съвет за приемане на проекта на подробен устройствен план;
6. скица или скица-проект за имота, издадена от службата по
геодезия, картография и кадастър по реда на Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри или от общинската служба по земеделие по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост;
7. оценка на имота, изготвена по реда на наредбата по чл. 83, ал. 2;
8. становище от компетентен орган по околна среда;
9. писмени становища на структурите на Изпълнителната агенция по горите, държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство, в чийто район на дейност се намират имотите. "
3. Алинея 4 да бъде изменена така:
„(4) Въз основа на заповедта и надлежен документ за платена цена, представен от приобретателя на правото на строеж, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите сключва договор за признаване изключително право на собственост върху построените обекти.”
4. Алинея 5 да придобие следния вид:
„(5) Договорът, с който се учредява ограничено право на строеж се вписва от приобретателя на ограниченото право в службата по вписванията по местонахождението на имота за негова сметка.”
5. Алинея 9 се изменя така:
„(9) Когато по реда на ал. 1-8 е придобито право на строеж върху земя от горска територия върху които са построени обектите, посочени в aл. 1, те не могат да бъдат надстроявани и/или пристроявани, а само могат да бъдат основно обновявани, ремонтирани и реконструирани”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стоян Иванов – комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Курумбашев – комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петя Раева и Искра Михайлова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Меглена Плугчиева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 7 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Пехливанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 8, против 47, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията § 7 да отпадне.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 8 и 9, които стават съответно параграфи 7 и 8, по вносител.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми, колеги, по § 10 преминаваме към Допълнителния доклад.
Има постъпило предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. (1) В 7-дневен срок от влизането в сила на закона, министърът на земеделието и храните издава заповеди за определяне районите на дейност на държавните предприятия по Приложение № 1 и техните седалища.
(2) От датата на вписването в Търговския регистър държавните предприятия по Приложение № 1 са правоприемници на активите и пасивите, както и на архива на съответните държавни ловни стопанства по Приложение № 2, т. 1-25 от Закона за лова и опазване на дивеча, както и на съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства.
(3) От датата на вписването в Търговския регистър на държавните предприятия по Приложение № 1 съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства по ал. 2 стават териториални поделения на държавното предприятие, в чийто район на дейност попадат.
(4) Когато към датата на вписването в Търговския регистър по ал. 3 районът на дейност на държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство попада в района на дейност на две или повече държавни предприятия по Приложение № 1, съответното стопанство става териториално поделение на предприятието, в чиито район е седалището му.
(5) Районите на дейност на териториалните поделения по ал. 3 и 4 обхващат районите на дейност, съответно териториалния обхват на дейност на съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни ловни стопанства и държавни горски стопанства.
(6) От датата на вписването в Търговския регистър на държавните предприятия по Приложение № 1 се заличава регистрацията на съответните държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства.
(7) Границите на ловностопанските райони, утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните до влизането в сила на закона, се запазват.
(8) Сключените от държавните горски и ловни стопанства по ал. 2 и 3 към деня на влизане в сила на закона договори по чл. 9, ал. 12, чл. 36л на Закона за лова и опазване на дивеча, както и договорите за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения, запазват действието си.
(9) Съществуващите към деня на обнародване на закона държавни ловни стопанства „Беглика”, „Миджур”, „Сеслав”, „Разлог”, „Тервел”, „Родопи”, „Преслав”, „Тунджа”, „Котел”, „Болярка”, „Ракитово” и „Алабак” стават държавни горски стопанства.
(10) Сключените с директорите на държавните ловни стопанства по ал. 9 договори за управление запазват действието си, а трудовите правоотношения на работниците и служителите се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(11) Договорите по чл. 9, ал. 12 от Закона за лова и опазване на дивеча, сключени от държавните ловни стопанства по ал. 9, както и договорите за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения, запазват действието си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Тогава гласуваме § 10, който става § 9, в редакцията на комисията от Допълнителния доклад.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, преминаваме към основния доклад.
По § 11 на вносител има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. До вписването в Търговския регистър на държавните предприятия по Приложение № 1, за събирането на постъпления и извършването на плащания се ползват досегашните банкови сметки на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 11, ставащ § 10 с редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:
„§ 11. Държавните предприятия по Приложение № 1 превеждат в бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2011 г. 50 на сто, а за 2012 г. – 25 на сто от средствата по чл. 179, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 12, който става § 11 по комисия.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12. Директорите на съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства преминават на работа като директори на съответните териториални поделения на държавните предприятия по Приложение № 1 и сключват договор за управление с директора на предприятието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 13, който става § 12 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 14 на вносител има постъпило предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
„§ 13. Трудовите правоотношения на работниците и служителите в съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и преминават на работа в съответните териториални поделения на държавните предприятия по Приложение № 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 14, който става § 13 по комисия.
Гласували 77 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 15 и 16, които стават съответно 14 и 15 по текстовете на вносителя.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към Допълнителния доклад към основния доклад за Закона за горите.
По § 17 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев – в § 17 от Преходните и заключителните разпоредби т. 29 и т. 34 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Михайлов – в § 17 т. 29 и т. 34 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
„§ 16. В Закона за лова и опазване на дивеча се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Държавните ловни стопанства съгласно приложение № 2 са:
1. по т. 1-25 - териториални поделения на съответните държавни предприятия по приложение № 1 към Закона за горите;
2. по т. 26 и 27 – самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.”;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 след думата „стопанства” се добавя „по ал. 1, т. 2”;
бб) в т. 7 думите „на горите от държавния горски фонд” се заменят с „от горските територии – държавна собственост” и се поставя запетая;
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) Районите на дейност на държавните ловни стопанства по ал. 1 се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.”;
г) алинеи 4, 5 и 6 се отменят;
д) алинея 7 се изменя така:
„(7) В определения им район на дейност държавните ловни стопанства по ал. 1, т. 2 извършват дейностите и изпълняват функциите, възложени на държавните горски стопанства със Закона за горите и с подзаконовите актове по прилагането му.”;
е) алинея 9 се изменя така:
„(9) В определения им район на дейност държавните ловни стопанства по ал. 1, т. 1 извършват дейностите и изпълняват функциите, възложени на държавните горски стопанства със Закона за горите и с подзаконовите актове по прилагането му, както и дейностите по:
1. запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча;
2. изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на биотехнически мероприятия;
3. възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча;
4. аклиматизация и реаклиматизация на дивеча;
5. подобряване на екстериорните и трофейните качества на дивеча;
6. ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм;
7. ползване от горските територии – държавна собственост, за съхраняване качествата на биотипите и подобряване на местообитанията.”;
ж) алинеи 10 и 11 се отменят;
з) алинея 12 се изменя така:
„(12) Държавните предприятия по Закона за горите могат след провеждане на конкурс да сключват с юридически лица договори за съвместно извършване на дейностите по ал. 9, т. 1 - 6 на територията на държавните ловни стопанства. Договорите се сключват за срок до 15 години.”;
и) алинея 13 се изменя така:
„(13) За откриване на конкурса по ал. 12 директорът на съответното държавно предприятие прави мотивирано предложение до министъра на земеделието и храните.”;
к) в ал. 14, т. 3 думите „ловно стопанство” се заменят с „предприятие”;
л) в ал. 15:
аа) в текста преди т. 1 думите „изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „министърът на земеделието и храните”;
бб) в т. 4 думите „ловно стопанство” се заменят с „предприятие”;
вв) точка 8 се отменя;
м) алинея 17 се отменя;
н) в ал. 18 думите „Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „Министерството на земеделието и храните и на съответното държавно предприятие”;
о) в ал. 22, изречение второ думите „Изпълнителната агенция по горите” се заменят със „съответното държавно предприятие”;
п) в ал. 23 изречение първо се изменя така: „Офертите се разглеждат от комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице.”;
р) в ал. 27 думите „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „органа по ал. 23”;
с) в ал. 31 думите „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „Министърът на земеделието и храните”;
т) алинея 33 се изменя така:
„(33) Договорът за съвместна дейност се сключва от директора на съответното държавно предприятие с лицето, спечелило конкурса, в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 31.”;
у) в ал. 34 думите „ловно стопанство” се заменят с „предприятие”;
ф) алинея 35 се изменя така:
„(35) Договорите по ал. 33 влизат в сила след представяне на банкова гаранция за изпълнение на договора.”;
х) в ал. 36:
аа) в изречение второ думите „изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „министърът на земеделието и храните”;
бб) в изречение трето думите „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните”;
2. В чл. 9е, ал. 2 след думите „т. 1-5” се поставя запетая, а думите „и ал. 3 и за дейностите по чл. 9д, ал. 2” се заменят със ”за дейностите по чл. 9д, ал. 2, както и за управление, възпроизводство, ползване, опазване и защита на горските територии – държавна собственост, проектиране и строителство в горските територии”.
3. В чл. 10 в текста преди т. 1 думите „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице”.
4. В чл. 11 думите „гори и земи от горския фонд” се заменят с „горски територии”.
5. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) За ловностопанските райони се изготвят ловностопански планове съгласно наредбата по чл. 18, ал. 1 от Закона за горите.
(2) Бонитирането на дивечовите местообитания и таксацията на дивеча се извършва по реда на наредбата по ал. 1.
(3) Ловностопанските планове се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите след съгласуване със съответните министерства и ведомства.”
6. В чл. 14:
а) в текста преди т. 1 думите ”управлява и” се заличават;
б) в т. 6 думите „ловоустройствените проекти” се заменят с „ловностопанските планове”;
в) точка 7 се изменя така:
„7. изпълнение на ловностопанските мероприятия, заложени във финансовите планове на държавните предприятия.”
7. В чл. 16:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Регионалните дирекции по горите контролират дейностите по чл. 14, т. 2-7 в определените им райони на дейност.”;
б) в ал. 2 думата „управления на” се заменя с „дирекции по”.
8. Член 17 се отменя.
9. Член 20 се отменя.
10. В чл. 22, ал. 10, изречение първо думите „Ловните и горските стражари, ловните надзиратели, както и други длъжностни” се заменят с „Длъжностните”.
11. В чл. 28 се създава ал. 5:
„(5) За извършване на административната услуга по издаване и заверка на билети за лов се заплаща такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет, които постъпват в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.”
12. В чл. 36б:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „Министърът на земеделието и храните”;
б) в ал. 3 думите „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните”.
13. В чл. 36в:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Със заповедта по чл. 36б, ал. 1 се утвърждава документацията за провеждане на конкурса, която трябва да съдържа необходимите данни, указания и изисквания за подготовка на предложението.”;
б) в ал. 2, изречение първо думите „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните”, а изречение второ се заличава;
в) в ал. 3 т. 5 се изменя така:
„5. извлечение от ловностопанския план на дивечовъдния участък, а когато няма действащ план – изисквания за стопанисване на дивеча;”.
14. В чл. 36г:
а) в ал. 4, т. 7 думите „ловоустройствения проект” се заменят с „ловностопанския план”;
б) в ал. 5 думите „Изпълнителната агенция по горите” се заменят със „съответното държавно предприятие”.
15. В чл. 36д ал. 1 се изменя така:
„(1) Конкурсът се провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице.”
16. В чл. 36и ал. 1 се изменя така:
„(1) За работата на комисията се изготвя протокол, който се подписва от всички членове и се представя на министъра на земеделието и храните, придружен с цялата документация, събрана в хода на провеждане на конкурса.”
17. В чл. 36к:
а) в ал. 1 думите „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „Министърът на земеделието и храните” и цифрата „7” се заменя с „14”;
б) в ал. 3 думите „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице”.
18. В чл. 36л, ал. 3, изречение второ думите „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „министъра на земеделието и храните, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, както и на директора на съответното държавно предприятие”.
19. В чл. 36м, ал. 2 думите „Изпълнителната агенция по горите” се заменят със „съответното държавно предприятие”.
20. В чл. 36н:
а) в ал. 1 думите „нейните структури и държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства” се заменят с „регионалните дирекции по горите и държавните предприятия”;
б) в ал. 2, изречение първо думите „горски стопанства и държавните ловни стопанства” се заменят с „предприятия”;
в) в ал. 3 думите „Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите и в съответното държавно предприятие”;
г) в ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „до министъра на земеделието и храните”;
д) в ал. 5 думите „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „Министърът на земеделието и храните”.
21. В чл. 37б, ал. 2 се изменя така:
„(2) Средствата по ал. 1 постъпват в приход на съответното държавно предприятие и се разходват за охрана на дивеча на територията на предприятието, както и за финансиране на дейностите по управление, стопанисване и опазване на дивеча на територията на дивечовъдните участъци, за които:
1. стопанисването и ползването на дивеча не е предоставено чрез провеждането на конкурс по реда на закона;
2. договорът за стопанисване и ползване на дивеча е прекратен - до сключването на нов договор.”
22. В чл. 38 думите „ловоустройствените проекти” се заменят с „ловностопанските планове”.
23. В чл. 39, ал. 2 думите „държавния земеделски и горски фонд” се заменят със „земеделски и горски територии – държавна собственост”.
24. В чл. 41, ал. 2, изречение второ думите „горски стопанства и държавните ловни стопанства” се заменят с „предприятия”.
25. В чл. 43, ал. 5 т. 2 се отменя.
26. В чл. 46:
а) в ал. 2 след думата „райони” се поставя запетая и се добавя „както планът за ползване на разселения дивеч”;
б) алинея 3 се отменя.
27. Член 67 се изменя така:
„Чл. 67. (1) Опазването и охраната на дивеча в ловностопанските райони по чл. 5, ал. 5 се осъществява от лицата, стопанисващи дивеча.
(2) Функциите по опазване и охрана на дивеча се възлагат на лица с лесовъдско образование.
(3) Лицата по ал. 2 в поверените им охранителни участъци:
1. охраняват дивеча и рибата;
2. следят спазването на режима за стопанисване и ползване на дивеча;
3. следят състоянието на дивеча и изпълнението на ловностопанските мероприятия в поверените им участъци;
4. проверяват всички документи за лов и риболов;
5. извършват проверки на личния багаж на ловуващите лица;
6. съставят актове за констатирани нарушения по този закон;
7. задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване;
8. следят за спазването на противопожарните правила;
9. опазват специализираната фуражна база, изградените ловностопански съоръжения, сгради и други обекти в поверените им охранителни участъци;
10. следят за опазването на сватбовищата и токовищата;
11. следят за щети, нанесени от и на дивеча;
12. регулират числеността на хищниците, подивелите и скитащите кучета и котки;
13. охраняват защитените животински видове.
(4) Правомощията по ал. 3 имат и служителите по охрана на защитените територии - изключителна държавна собственост.”
28. Член 68 се изменя така:
„Чл. 68. (1) Лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3, 4 и 5, стопанисващи дивеча, могат да сключват договори с юридически лица, регистрирани по Закона за частна охранителна дейност, за непосредствената му охрана. За сключените договори се уведомява писмено регионалната дирекция по горите.
(2) За извършване непосредствената охрана на дивеча юридическите лица, регистрирани по Закона за частна охранителна дейност, назначават лица с лесовъдско образование.
(3) Охраната на дивеча по реда на ал. 1 и 2 се извършва съгласно разпоредбите на този закон.”
29. Член 69а се изменя така:
„Чл. 69а. (1) С цел опазване на биотехническите съоръжения или в интерес на здравето и безопасността на гражданите директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може временно да ограничи или да забрани достъпа до определена територия. Заповедта се издава по инициатива на стопанисващия дивеча след съгласуване със собственика на територията или с лицето, на което тя е предоставена за управление.
(2) Заповедта по ал. 1 се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, интернет страниците на Изпълнителната агенция по горите, регионалната дирекция по горите или по друг подходящ начин. Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) В изпълнение на заповедта по ал. 1 лицето, което стопанисва дивеча, поставя обозначителни табели, които съдържат информация, определена с правилника за прилагане на закона.”
30. В чл. 70:
а) в ал. 4 след думата „изключение” се добавя „от органа по ал. 5”;
б) алинея 5 се изменя така:
„(5) Директорът на съответната регионална дирекция по горите ежегодно със заповед определя обхвата и периода на действие на ограничението по ал. 3 по инициатива на стопанисващия дивеча след съгласуване със собственика на територията или с лицето, на което тя е предоставена за управление. Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение.”;
в) алинея 6 се изменя така:
„(6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”;
г) създава се ал. 7:
„(7) В изпълнение на заповедта по ал. 5 лицето, което стопанисва дивеча, поставя обозначителни табели, които съдържат информация, определена с правилника за прилагане на закона.”
31. В чл. 77, ал. 1 и 2 думите „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите” се заменят с „директорите на държавните предприятия”.
32. В чл. 78, ал. 1 думите „ловоустройствения проект” се заменят с „ловностопанския план”.
33. В чл. 82 думите „държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство” се заменят със „съответната регионална дирекция по горите”.
34. В чл. чл. 83л, ал. 1 думите „преминаване и престой в район, където са разположени биотехнически съоръжения по чл. 69а” се заменят с „по чл. 69а и 70”.
35. В чл. 91 думите „ ал. 4, т. 4 – 12” се заменят с „ал. 3”.
36. Член 94а се отменя.
37. В чл. 96 се създава ал. 5:
„(5) Тридесет на сто от сумите по ал. 4 от влезли в сила наказателни постановления се изплащат на съответните актосъставители. Условията и редът за изплащане на сумите се определят от министъра на земеделието и храните или от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица.”
38. В § 1 от Допълнителните разпоредби в т. 11 думите „земеделския и горския фонд” се заменят със „земеделските и горските територии”.
39. Параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.
40. Параграф 63 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 91 от 2008 г., изм. бр. 92 от 2009 г.) се отменя.
41. Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 2
към чл. 9, ал. 1
Списък на държавните ловни стопанства
1. РУСАЛКА
2. РОСИЦА
3. ЧЕПИНО
4. ЧЕКЕРИЦА
5. ЧЕРНИ ЛОМ
6. АРАМЛИЕЦ
7. БОРОВО
8. ИЗВОРА
9. ЖЕНДА
10. ШЕРБА
11. РОПОТАМО
12. ВИТОШКО-СТУДЕНА
13. КОРМИСОШ
14. ПАЛАМАРА
15. ОСОГОВО
16. МАЗАЛАТ
17. ДИКЧАН
18. ВИТИНЯ
19. ДУНАВ
20. БАЛЧИК
21. ШИРОКА ПОЛЯНА
22. НЕСЕБЪР
23. ТОПОЛОВГРАД
24. ГРАМАТИКОВО
25. КАРАКУЗ
26. ВОДЕН - ИРИ ХИСАР
27. ИСКЪР”
42. Приложение № 3 към чл. 9, ал. 12 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви за прочитането на този толкова дълъг текст.
Да гласуваме предложението на народния представител Петър Курумбашев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 10, против 57, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Михайлов, също неподкрепено от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 8, против 55, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 17, който става § 16, в редакцията на комисията по Допълнителния доклад на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Спираме с гледането на този законопроект за днес.
Продължаваме в 11,00 ч. с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си!
Заседанието продължава с предвидения за петък:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Искам да уведомя народните представители, че в периода от 11 до 17 февруари 2011 г. не са постъпили питания от народни представители, което не означава, че няма въпроси – има и то не малко.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Костов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма на два въпроса от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на два въпроса от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на две питания от народния представител Яне Янев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов.
Първи в днешния парламентарен контрол ще отговаря Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, на питане от народните представители Сергей Станишев и Димчо Михалевски, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура” за гарантиране на проектната готовност на големи пътни проекти с национално значение за следващия 10-годишен период.
Господин Станишев, имате възможност да развиете питането.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, за изпълнението на важни проекти от Републиканската пътна инфраструктура, освен осигуреното финансиране, от решаващо значение е и наличието на необходимата и пълна проектна готовност. Ако направим дори кратък преглед на сухите факти, става ясно защо Вие днес имате комфорта и възможността да стартирате различни проекти, свързани с пътната инфраструктура. Защото преди Вас бяха започнати и завършени проектно-проучвателни работи ...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ,, от място): Пак ли? Не е истина!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Точно така.
...на следните проекти: автомагистрала „Тракия” – три ЛОТ-а с обща дължина 116 км; автомагистрала „Марица” – два ЛОТ-а с обща дължина 68 км; автомагистрала „Струма” – два ЛОТ-а с обща дължина 32 км; автомагистрала „Хемус” – 9 км; републикански пътища І, ІІ и ІІІ клас по Програма „Транзитни пътища 5”, съфинансирана от Европейската инвестиционна банка, с обща дължина 1650 км.
Бих могъл да продължа още доста изброяването на подготвените проекти по различни програми, но общата равносметка е, че за периода преди Вашето управление са подготвени и проекти за 225 км автомагистрали и 2853 км републикански пътища, които са с обезпечено финансиране в размер на 1 млрд. 900 млн. евро, като е коректно да се отбележи, че беше извършена рехабилитацията на други над 6000 км, за които също бяха изготвени преди това проекти.
Във връзка с това Ви моля за Вашите актуални виждания и отговори на следните въпроси:
1. Колко средства бяха отделени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура” за проектно-проучвателни дейности по проекти от Републиканската пътна инфраструктура за периода от 1 август 2009 г. до 31 декември 2010 г.? Какъв процент от общите разходи на Агенция „Пътна инфраструктура” за 2009 и 2010 г. представляват този вид разходи?
2. Каква е политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура” за гарантиране на проектна готовност на значими обекти от Републиканската пътна инфраструктура до 2020 г.? Вие представихте една много амбициозна програма, но добре разбирате, че за да се реализира тя, трябва незабавно да се работи по проектната готовност.
3. Какъв процент от годишните разходи на Агенция „Пътна инфраструктура” предвиждате да насочите към проектни проучвания за пътни проекти до 2013 г.? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станишев, уважаеми господин Михалевски, политиката на Министерството регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура” по отношение на реализацията на значими обекти до 2020 г. е насочена към постигане на устойчиво развитие на Националната пътна инфраструктура и нейното ефективно интегриране към трансевропейската мрежа. Основен приоритет в този аспект представлява изграждането и доизграждането на пътните участъци по трасетата на трансевропейските транспортни коридори. Водещо място тук, разбира се, заемат автомагистралите, чието доизграждане се обуславя както в контекста на Общоевропейската транспортна политика, така и съобразно нуждите на регионите. Има голям смисъл в това магистралите да бъдат в Министерството на регионалното развитие, защото дългосрочният ефект от една магистрала е преди всичко отключване на потенциала на регионите.
Дефинираните от работната група приоритети, които бяха презентирани официално на обществеността на 24 януари 2011 г., имаха има именно тази цел. Ние посочихме 10-годишен диапазон, ясна програма, ясни приоритети и работихме една година като сформирахме междуведомствена група, която обхващаше различни министерства и институции. Това, което имаме в момента, е една много добра база и преди всичко един нов подход – по един демократичен подход от долу на горе – неправителствени организации, университети, партии, региони, всеки има възможността в един период от 3 месеца, след м. януари 2011 г., когато работната група представи своите резултати, да каже дали това е наистина, защо, да обоснове приоритетите на пътищата до 2020 г. След това работната група ще довърши работата си и ние ще влезем с Решение на Министерския съвет, за да е ясно, че България не работи на парче, за да е ясно, че България има стратегия и за да се надяват всички българи, че независимо който и да е на власт той ще следва тези ясни и демократично избрани съществени приоритети за икономиката на страната и за пътния сектор.
Знаете много добре, че този проект включва седем магистрали, седем скоростни пътя и три стратегически пътни съоръжения, още два нови моста по Дунав – мостът Силистра - Калараш и мостът Оряхово - Бекет, наречени Дунав мост 3 и Дунав мост 4, и тунела под прохода Шипка в Стара планина като стратегическо съоръжение. Така че 7-7-2-1 – 7 магистрали, 7 скоростни пътя, 2 моста, 1 тунел. Това е ситуацията и ние сме изключително горди, че извън тази стратегия, извън тези ясни приоритети през м. декември България финишира и със своя мастерплан, направен от световен лидер. България финишира с конкретни данни и работи по апликационни форми за тези важни инфраструктурни проекти.
За проектите, които ще бъдат включени в следващия програмен период. Знаете много добре, че средствата са осигурени по оперативните програми, създаваме държавното предприятие „Стратегически инфраструктурни проекти”, което ще бъде обектово дружество за трите магистрали – „Хемус”, „Черно море” и „Струма”, и ще бъде бенефициент също по Оперативна програма „Транспорт”. Повтарям – тези средства ще бъдат отпускани за подготовката на инвестиционни проекти като допустими разходи по оперативната програма и няма да натоварват държавния бюджет. Това е съществено, защото разликата между нас и вас е в това, че използвахте единствено и само държавния бюджет, докато ние ще използваме много по-гъвкави механизми, включително тези на кохезионните и структурните фондове за подготовка на проектите.
Отговарям и конкретно на Вашето питане по отношение на средствата в бюджета за 2009 г. и 2010 г.
По отчетни данни на Агенция „Пътна инфраструктура”, средствата, изразходени от държавния бюджет са следните:
- през 2009 г. за проектиране са изразходвани 2 млн. 600 хил. лв.;
- през 2010 г. общо само за проектиране са изразходени 4 млн. 200 хил. лв.;
- през 2011 г. са заявени средства в размер на 15 млн. лв. Предстои внасяне на окомплектованата документация в Министерството на финансите във връзка със Закона за изпълнение на държавния бюджет.
Съгласно средносрочната Инвестиционна програма 2011 и 2013 г. Вие питате за процент. Процентът, който ще бъде за подготовка, проучване и проектиране със средства от бюджетна на Пътната агенция се планира да бъде 10%. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Плевнелиев.
За два уточняващи въпроса – господин Димчо Михалевски.
Имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, основният въпрос беше: как ще променим ситуацията, за да се осигурят пари за проектиране? Няма как да сравняваме двата мандата, защото, когато се изготви Програмата за инфраструктурно развитие на България 2006 г. голяма част от проектите бяха подготвени и финансирани като проектиране. Останаха, може би, половината, които трябва вие да подготвите и някак си не получихме отговор: какво точно, как така ще осигурите тези средства? Погледнете какъв е резултатът.
Реално през 2010 г. Вие обявихте предварително, че 33 млн. лв. ще отделите за 50 обществени поръчки за проектиране. От тях, току-що казахте, че сте платили 4 милиона. Реално от тези 4 милиона по-малко от един е за нови проекти – 350 хиляди за обходния път на Кърджали в началото на декември, 10 от общо 28 отсечки по регионално развитие по допълнителния списък.
Останалото вероятно са плащания от проектирания до 2009 г.
Другият голям проблем е: защо повече от година и половина наличните 3 млн. лв., които са част от общо 20 млн. лв., решени на Комитета за наблюдение по Оперативна програма „Транспорт” не се използват за възлагане на проектирането на ЛОТ 2 на автомагистрала „Струма”? Защо Агенция „Пътна инфраструктура” година и половина не може да пусне този търг?
Друг въпрос: защо няколко пъти Вие се изказахте с недоверие към българската проектантска общност? Аз мисля, че най-малкото нашето уважение към тази гилдия, независимо от коя политическа сила сме, независимо каква експертна група сме, ние трябва да бъдем много внимателни, защото тези хора са проектирали и изградили шедьоври на пътното строителство още преди 30 години, когато България е била световен лидер в пътното проектиране. За да бъдем коректни искам да попитам: как точно и с какви ресурси през настоящата 2011 г. и следващите години, Вие ще осигурите пари за проектната готовност на тази амбициозна програма, която афиширахте отново? Какви средства е планирала АПИ точно по Програма „Основен ремонт” и Програма „Капитално строителство”? Вие заявихте 15 милиона, моята информация е, че те са 11. Искам да попитам дали това, което го заявявате, де факто ще се реализира, защото миналата година започнахте с амбиция 33, а в крайна сметка завършихте реално с под 1? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михалевски.
Заповядайте, господин Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Михалевски, тези 33 милиона, които са били обявени като намерения, Вие много добре разбирате, че включваха и програмата за 2011 г. Търговете бяха стартирани и тези търгове приключват през 2011 г., следователно към тези 4,2 милиона, разбира се, трябва да прибавите и тези 15 милиона, които са част от процеса.
По отношение на българската проектантска общност държа да Ви информирам, че моята първа среща с тях – това беше още през м. септември 2009 г., те ми се оплакаха и казаха: „Господин министър, от две години не е стартиран един търг за проектиране. Един търг за проектиране!” Това са двете последни години от Вашия мандат – един търг за проектиране не е стартирал.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А говорите за гилдията. (Обръща се към депутатите от КБ.)
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Оттам нататък също така искам да Ви информирам, че отношение на ЛОТ 2 на „Струма” и тези 3 милиона, които Вие дискутирате в оперативната програма, абсолютно сме наясно, че ние имаме възможностите да ползваме парите и бъдете сигурни, че ще го направим по един много по-добър и ефективен начин. В момента магистралата се осмисля като цяло и тя ще има ясна концепция до края на м. март.
Както знаете ЛОТ 1 и ЛОТ 4 вече стартират.
Искам аз Вас да Ви попитам: спомняте ли си за Програмата ИСПА, която сега приключваме? Всички останали европейски държави си подготвиха проектите по оперативните програми, използвайки ресурса на ИСПА. Всички останали европейски държави не работеха на парче. Те по ФАР подготвиха ИСПА, по ИСПА подготвиха оперативните програми. Защо България е единствената държава, която по ИСПА не си подготви проектите, така че от 1 януари 2007 г. да можем да стартираме? Защо всички останали държави го направиха?
Разбира се, искам категорично да заявя, че и Държавната компания за стратегически инфраструктурни проекти, и Пътната агенция, са бенефициенти по Оперативна програма „Транспорт” и ще ползват целия ресурс, за да може да си подготвят проектите. Това, което ние получихме три години след началото на оперативната програма – да нямаме една готова апликационна форма – сега ще бъде променено. Нашата идея е до 2011 г. – тоест две години преди мащаба и мандата на следващото правителство ние да представим вече готови някои апликационни форми за 2014-2020 г.
Искам да ви напомня, че ние през 2010 г. платихме 43 милиона за отчуждения, които трябваше да бъдат разплатени години преди това.
Искам да ви припомня, че през 2010 г. ние платихме 6 милиона за археология, които трябваше да бъдат платени и готови години преди това. Същото се отнася и за парцеларни планове, оценки на въздействието на околната среда – всеки ден сме работили, включително е налят ресурс на правителството над 50 млн. лв., само през 2010 г. за нещо, което отдавна трябваше да бъде свършено. От друга страна все пак ние сме благодарни за това, че имаше някаква проектна готовност, защото това дава възможност, все пак, проектите да вървят напред и да се случват.
Дълбоко се надяваме, че Програма 2020 ще гарантира – отново повтарям, че по тези приоритети ще се работи денонощно и експертно, независимо кой е на власт. България има нужда от тези магистрали и тези скоростни пътища. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, добре е да говорим с факти. От тези процедури – 50 на брой, които обявихте в началото на миналата година, сте пуснали една за обходния път на Кърджали. Останалите 10 процедури са допълнителен списък.
Много Ви благодаря за въпроса за ИСПА. Аз питам: година и половина защо ръководството на АПИ, което се сменяше, сега чувам, че пак щяло да се сменя, не намери време да пусне подготвената процедура по ТЕН-Т коридорите – точно по ИСПА? Година и половина от м. юли 2009 г. до м. декември 2010 г., когато изтичаше финансовия меморандум? Не ни обвинявайте! Процедурата беше подготвена за проектиране. Сега Ружинци-Димово от ИСПА ще отиде не знам къде за проектиране. Това е въпросът към Вас, а не към нас.
Господин министър, прекрасно звучи – ще дадете всичко от себе си, ден и нощ ще работите, това го слушаме непрекъснато. Аз питам: какви хора и с какви пари? Тази програма, която сте очертали, за да стане дори и частично, означава, че от 2011 г. до 2013 г. трябва да има за проектиране 150 млн. лв. Аз питам: не дали денонощно, а кой, как и с какви пари? Вие на този въпрос не ми отговорихте.
Наистина, ако искаме не всичко да бъде на думи, а действително да се реализира, както и тези 6 хиляди километра рехабилитирани пътища само за две години, защото 2006 г., която беше първата пълна година от мандата, ние рехабилитирахме 1563 км, за миналата година Агенция „Пътна инфраструктура” е рехабилитирала 260 км. Разликата е съществена, независимо от стотиците милиони, излети през Агенция „Пътна инфраструктура”. Въпросът е: работете за парите, осигурете ги, мотивирайте Българската проектантска гилдия, защото, когато управляваше предходното правителство, те бяха натоварени. В момента екипите на проектантските екипи се разбягват, защото нямат работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народните представители Сергей Станишев и Асен Гагаузов относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура” по използване на договореното финансиране от Европейската инвестиционна банка – „Транзитни пътища V”, и Световната банка – Проект за рехабилитация на републиканската пътна мрежа.
Питането ще бъде развито от господин Сергей Станишев.
Имате думата, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Реализацията на пътни инфраструктурни проекти в участъци, които са с особено значение за развитието на туризма, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и повишаване безопасността на движението, разбира се, би трябвало да бъдат основен приоритет на всяко едно правителство.
Договореното финансиране от предишното правителство от Европейската инвестиционна банка по Програма „Транзитни пътища V” – в размер на 705 млн. евро, и от Световната банка за Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура – в размер на 154 млн. евро, са мощен инструмент за постигане на тези цели. Двете програми покриват рехабилитацията и реконструкцията на едни от най-натоварените и важни участъци от републиканската пътна мрежа с обща дължина 2125 км. През 2010 г. практически беше преустановена работата по много от договорените лотове, а за настоящата 2011 г. по бюджета на МРРБ и АПИ, са планирани разходни лимити по изпълнението на проектите от тези държавни инвестиционни заеми в размер на 189 млн. лв. Тези средства, господин министър, представляват едва около 12-13% от общата стойност на двете програми, затова искам да Ви попитам за Вашите отговори на следните въпроси.
Първо, какъв е крайният срок, който Вие си поставяте, за изпълнение по отношение на завършване на пълния обем от строително-монтажни работи по предвидените лотове по Програма „Транзитни пътища V” и по Проект за рехабилизация на републиканската пътна мрежа?
Второ, какви конкретни действия и мерки ще предприемете Вие за увеличаване на годишните разходни лимити при изпълнението на лотовете от посочените държавни инвестиционни заеми?
Трето, как и за чия сметка ще бъдат разходите, произтичащи от удължения инвестиционен процес и възникналите допълнителни строително-монтажни работи, вследствие на измененото състояние на пътните участъци по тяхната експлоатация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството, господин Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станишев, уважаеми господин Гагаузов, към момента ние не предвиждаме удължаване на срока на финансовия меморандум, което означава по „Транзитни пътища V”, че СМР-тата по обектите, които са включени в проекта, ще завършат през 2013 г.
Срокът за изпълнението на лотовете, по които се работеше с намален темп – да, това е вярно, през 2010 г. имахме намален темп на работа – се удължава, съгласно допълнителни споразумения, които са обсъждани индивидуално с всеки един от изпълнителите. До 31 декември 2010 г. имаме сключени договори за 12 лота по програма „Транзитни пътища V”. Усвоените средства за периода от началото на 2010 г. до 31 декември 2010 г., са в размер на 148 млн. лв. с ДДС, от които 76 млн. лв. са субсидия и 72 милиона са кредит от Европейската инвестиционна банка. Изразходваните средства са за разплащане – строително-монтажни работи, консултантски услуги, строителни и авторски надзори. Предвиждаме през 2011 г. в допълнение към тези 12 лота, по които се работи, да бъдат новостартирани още 4 лота. В бюджета за 2011 г. са предвидени средства в размер на 174 млн. лв.
Относно Проекта за рехабилитация на пътната инфраструктура от Световната банка, проектът включва три компонента: рехабилитация и частична реконструкция на 450 км, институционално развитие, дейности свързани с повишаване на безопасността. Тук изпълнението също беше с намалени темпове през 2010 г. На заседанието на 8 декември 2010 г. Министерският съвет одобри Проект на писмо до Международната банка за възстановяване и развитие за започване на преговори за преструктуриране на този заем. В писмото е направено предложение за промени в компонентите на проекта, а крайният срок за усвояване на заема ще бъде удължен с 24 месеца – до 30 юни 2013 г.
Изпълнението на СМР-та по проектите финансирани с държавни инвестиционни заеми ще се осъществява в рамките на одобрения бюджет, който вече ви казах – от общо 174 млн. лв. Бяха направени всички възможни действия по осигуряване на лимитите. Те са вече факт, одобрени от Министерството на финансите. Очевидно е, че в момента ние се съобразяване с реалната ситуация такава, каквато е – с бюджета на държавата, и работим в рамките на тези лимити.
Относно въпроса за чия сметка ще бъдат разходите, произтичащи от задълженията на инвестиционния процес. Становището на експертите от Агенция „Пътна инфраструктура” е, че изпълнението на рехабилитационните работи на обектите от проект „Транзитни пътища V” и Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура, се осъществява съгласно договорните форми на ФИДИК. Неразделна част към тези договори са тръжните документи, по които изпълнителят е оферирал, съгласно том 4, част 8, преамбюл и количествена сметка, количествата са повторно измерими. Всички разходи, възникнали от измененото състояние на пътните участъци вследствие на тяхната експлоатация, са в рамките на договорните стойности на обектите, тоест допълнителни разходи за държавата няма да има от намаления темп, с който е работено през 2010 г.
Само още две неща. Припомнете си какво е било изпълнението до 2009 г., също така си припомнете, където програмата е в самото начало, че тези 705 млн. евро не са договорени – те са една рамка, те са една възможност. Договорите по „Транзитни пътища V” са за много по-малка стойност и те ще бъдат изпълнени специално по „Транзитни пътища V” – в рамките на програмата до 2013 г., а по програмата със Световната банка подготвяме удължение до 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – господин Гагаузов, заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Актуалната ситуация по отделните лотове на програмите, за които става дума, е следната. Лотовете, които следваше да бъдат завършени през 2010 г., са три на брой с обща дължина 166 км. Лотове със стартирало строителство, които са отложени за изпълнение през 2011 г., са шест лота с обща дължина 414 км. Стойността им е около 290 млн. лв., от които в периода 2008–2010 г., са разплатени около 43 млн. или около 15%. Лотовете, които не са стартирали, имат изпълнител и строителен надзор или предстои да се избере такъв, се предвиждат за строителство през 2011 г., са 10 на брой с обща дължина 717 км.
По Проекта за рехабилитация на „Пътна инфраструктура”, финансиран от Световната банка лотовете, по които се извършва строителството, предстои да бъдат отложени поради затруднение в съфинансирането са шест на брой с 305 км, и отделно, които не са стартирали – три на брой, с 85 км дължина.
За 2010 г. общият размер на усвоените средства по държавните инвестиционни заеми е около 157 млн. лв. при първоначален план за 2010 г., който не е бил изпълнен – 460 млн. лв., като извършеното и разплатено строителство за пътищата по държавните инвестиционни заеми, възлиза на не повече от една трета от тази обща сума. С една дума, през 2010 г. почти не се е работило по „Транзитни пътища V” поради факта, че не са осигурени необходимите средства за финансиране.
И един допълнителен въпрос: това са проекти с работно проектиране и финансиране – ще бъдат ли изпълнени в рамките на предвидения срок, или ще ги включим от програмата до 2020 г.? Как ще бъдат компенсирани фирмите? Казахте, че са изпълнени всички изисквания на ФИДИК, но за нито един от тези обекти няма подписан Акт 10. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отговор, господин Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Гагаузов, няма никакви ЛОТ-ове да бъдат отлагани по Световна банка за 2011 г., напротив, ние имаме програма от 68 милиона за тази година и те ще се изпълняват – тези шест ЛОТ-а.
Второ, нека да не бъркаме думичката план с общ брой на договорите и общ обем на договорите. Вие казвате план за 2010 г. – 460 милиона – не, има общо сключени договори за 460 милиона, а от тези общо сключени договори за 460 милиона ние имаме изпълнение през 2010 г., съгласно цифрите, които аз казах, от 147 милиона.
Трето, аз още веднъж информирам и казвам, че има сключени споразумения с фирмите – с всяка една от тях, забавеният темп на изпълнение спрямо предишните планове за 2010 г. е коментиран и договорен. Така че от тази гледна точка ние сме коректни и спокойни, защото сме ги информирали и сме били заедно с тях в ситуацията, в която държавата е трябвало да решава един много тежък проблем, а именно да избираме между стабилност и наливане на пари, включително и в приоритетни проекти, които обаче понякога не можем да си позволим.
С две думи – ситуацията е ясна, отговорих и на Вашия конкретен въпрос. До 2013 г. всичко, което е планирано по „Транзитни V” ще бъде изпълнено, в рамките на това, което е договорено, и в рамките на лимита, който е договорен и отпуснат. Нещо повече, искам да Ви кажа, че това правителство добави нови проекти и вече изпълнява нови проекти по „Транзитни V” и това е случаят с пътния възел „Меден рудник”, който вече се строи. Искам да Ви кажа колко много строителни разрешения се извадиха по „Транзитни V” в този период, в който вече отново се твърди, че не е работено.
Разбира се, да, има удължаване със Световна банка – две години, но при срокове за завършване от 2011 г. и при едно много ниско изпълнение до края на 2009 г.
Разбира се, добавям бюджетните затруднения на държавата, в най-тежката криза, ние няма как да не удължим, но договорите до последния километър отново са на дневен ред и с удължение от две години ще се случат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин министър, разрешете ми да не се съглася с това, че едва ли не са достатъчно добре подготвени и усвоени преди това някакви средства, тъй като обектите започнаха на практика през 2009 г. Вие финиширахте 2009 г. и ако стартът не е бил добър, това трябва да се има предвид, че е нещо, което е дело на агенцията, която в момента Вие управлявате.
Няма никакви споразумения с нито една от фирмите. Това, че се спря силово финансирането на тези обекти е факт. Просто казвате: „Нямаме средства, не изпълняваме тези проекти”. Аз много добре знам какво е планов и какво е разчет, и какво е договорено с банката. Истината е, че през 2010 г. не се работеше по тези проекти, през 2011 г. имаме около 10-12% и не ми е ясно през 2013 г., ако си направите сметката, до 2013 г. вие трябва да усвоявате по 600 700 милиона само на тези обекти. Когато предвиждате лимит от 100 как ще бъдат изпълнени тези 600-700 милиона? През следващата година ако усвоявате така, както през 2010 и 2011 г., ще ви трябва с пъти увеличението.
По Ваше мнение работите около 6 пъти по-бързо, отколкото сме работили ние. Ако е така вие е трябвало да направите 18-20 хил. километра пътища, а досега – чиста, пълна година на вашето управление, вие сте направили около 300 км. Само за 2007 г. ние направихме 2020 км рехабилитирани пътища. Само за 2007 г.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последно изречение, господин Гагаузов, изтече времето.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Искам да приключа с това, че е хубаво да се говори, хубаво е да се работи денонощно и с голям ентусиазъм, обаче на практика, отчитайки тези резултати, виждате, че ние сме работили шест пъти по-бързо отколкото вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гагаузов.
Преминаваме към въпроса на народните представители Янаки Стоилов, Михаил Миков и Георги Божинов относно допълване на приоритетите за изграждане на пътища с общоевропейско и национално значение с тунел през прохода „Петрохан”.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, наскоро представихте „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с общоевропейско и национално значение”. До 15 март т.г. е предвидено да продължи общественото обсъждане на този стратегически документ. Затова ние използваме определеното за тази дискусия време, за да Ви поставим въпрос от голяма важност за хората, икономиката и развитието на Северозападния район на България. Според приоритетите в областта на пътищата се предвижда строителството само на един тунел през Централна Стара планина, през прохода Шипка. Изграждането на подобен тунел по трасето на Коридор № 4 и първокласния път Е 79 през Западна Стара планина е не по-малко наложително и това се изисква от съвременните стандарти за развитие на пътната инфраструктура.
Аргументите за възобновяването на тази идея, която има десетилетия живот, но никой не е успял да я реализира до момента, са, че така конкурентните възможности на България значително се увеличават, тъй като се съкращава най-краткото трасе, което води от Северно и Балтийско море към Егейско море, а в по-конкретен мащаб от Лом до пристанище Солун.
Вярно е, че това оскъпява строителството на пътя, но значително намалява времето за неговото преминаване, съкращава в перспектива транспортните разходи, създава екологични предимства, и което е също много важно за този регион, подобрява прилежащата инфраструктура и засилва възможностите за икономическо и социално развитие.
Поради това ние отправяме към Вас въпроса: ще включите ли към приоритетите на пътната инфраструктура с европейско и национално значение проектирането и изграждането на тунел през прохода „Петрохан”? Очаквам Вашия отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Бих искал все пак само в рамките на няколко секунди, понеже се вадят думи извън съдържанието, заблуждават се и се оставя впечатление в уважаемите народни представители, което за мен е невярно, да коментирам с едно изречение.
Уважаеми господин Гагаузов, никога не съм казвал, че по „Транзитни V” сме шест пъти по-бързи. Недейте да използвате моите думи, които аз съм казал за магистрала „Люлин”. Да, там сме шест пъти по-бързи, но на „Транзитни V” не сме. Моля, недейте да използвате този фактор 6, за да оставяте погрешно впечатление в нашите зрители и народните депутати. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Господин Михалевски, аз два пъти Ви отговорих какви и откъде ще дойдат парите за подготовката на проекти – оперативна програма и механизмите, свързани с нея. Вие накрая излязохте на трибуната и казахте: „Няма ясен източник”. Два пъти го повторих. Много Ви моля, нека да сме коректни към информацията, която Ви даваме. От тази гледна точка – просто исках да бъда ясен.
Искам сега да отговоря конкретно на въпроса, който беше зададен. Проектът „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура 2020 на България за пътищата с общоевропейско и национално значение” е разработен в съответствие със Закона за пътищата и, разбира се, в съответствие с Правилника за структурата, дейността и организация на Агенция „Пътна инфраструктура”. Документът е съставен в резултат на работата на междуведомствена група, която започна своята работа на 28 април 2010 г., включва много представители на най-различни институции – няма да ги изброявам, различни министерства, дирекции в държавната администрация, включително и към Министерския съвет.
Понастоящем проектът на документа е обявен за обществено обсъждане, това е много важно, до 15 март 2011 г., след което се предвижда повторното му разглеждане от председателя и представители на междуведомствената група с цел обсъждане на постъпили бележки, коментари и предложения. Интересът е огромен. Получаваме наистина много добри предложения и ние се радваме, че имаме много по-различен подход. Сигурни сме, че с тези приоритети на „България 2020” със сигурност ще се гордеем, защото не само те са важни и ясни, но и заради подхода, по който ги правим.
Оттук нататък какво следва? Дали бихме включили към приоритетите на пътната инфраструктура с европейско и национално значение проектирането и изграждането на тунела през прохода „Петрохан”. Последователният модел на работа, който е наложен, ни казва, че един от основополагащите принципи, с който ние се съобразяваме, е да не позволяваме на политиката да пречи на експертността. Не аз мога да взема решение за включването на един или друг проект, а експертите от гореспоменатата междуведомствена група и институциите, които те представляват. От тях получих информация, че в рамките на работата си те са разглеждали и този вариант, като в крайна сметка същият не е бил включен в приоритетните проекти по няколко основни причини. Някои от тях са: при дейността си работната група се е съобразила в максимална възможна степен с действащите стратегически документи на национално ниво и на ниво Европейски съюз при определянето на приоритетните проекти за изграждането на пътната инфраструктура на България с „Хоризонт 2020” за пътищата с приоритетно общоевропейско и национално значение, работната група е консолидирала в максимална възможна степен както основни национални нужди във връзка с балансираното и устойчиво доизграждане на Републиканската пътна мрежа, така и водещи секторни политики на Европейския съюз за развитието на транспортната и специално трансевропейската транспортна мрежа.
Известно е трасето на транс европейския транспортен коридор 4. То е дефинирано по линията Видин-Ботевград-София-Кулата. Също така понастоящем през територията на страната минават и още 4 коридора. Оптимизацията на трасето е смятано с тунел, използвайки габарит 10,5 метра, и оценено от експертите около 300 милиона евро. Освен това трасето Видин-Ботевград минава и през Враца, където се среща и с трасето от Оряхово, а там е визирано изграждането на нов мост. Също така е важно от гледна точка на прилагането – приключвам, госпожо председател – на общоевропейската транспортна политика, че ще се търси връзката с коридор 7 и интермодалност по Дунава с коридор 4. Разбира се експертите ще продължат да работят по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Под формата на дуплика, ще продължите, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, ние не сме удовлетворени от Вашия отговор. Наистина трябва да се правят допълнителни анализи, но разширяването на трасето между Мездра и Ботевград не е аргумент да не се развие пътното трасе, за което говоря.
Освен това ние говорим за модерна пътна инфраструктура, която отива към периода 2020 г. и дори след него. Така че ние настояваме да не отнемете възможностите за развитие на България. От Вас не искаме в тази мандат да финансирате такъв проект, но ако не го заложите в националната стратегия, това означава, че обричате България да не може да кандидатства и в следващия проектен период в бюджетната рамка от 2014 г. Така че е по-добре да има един проект, който в някои отношения може да е дискусионен, отколкото той да отсъства и по този начин Вие да лишите всички бъдещи управления от едно по-модерно развитие на пътната инфраструктура.
По този начин искам да обърна внимание, че Вие създавате възможност това, което в България се наричаха Западни покрайнини след печалните резултати на Първата световна война, да се пренесе на нашата територия и да говорим за Западни покрайнини в собствената ни територия! И което също е много важно, Вие формирахте – разбрахме преди няколко дни – една междуведомствена група, на която Вие сте координатор, за събиране на всички проекти, засягащи развитието на българския северозапад. Ако не се включват такива амбициозни проекти, всичко това ще остане като някакви политически маневри, срещу които Вие тук говорите на трибуната, когато ние имаме едни големи национални задачи.
Искам само накрая да припомня, че три пъти се налагаше да задаваме въпроса за ремонт на един мост за друго пътно съоръжение, което засяга десетки населени места по протежението на Враца и Вършец и Вие за една година не успяхте да придвижите този въпрос. Не искаме да оставаме с впечатлението, че срещате такива затруднения както по най-стратегическите проекти, така и по най-непосредствените задачи, които животът налага в спешен порядък да бъдат решавани.
Затова моля да се обърнете и към експертите, но и към всички хора, участващи в дискусията, и този въпрос да бъде обсъден внимателно и да се заложи в стратегията. Пак казвам, от Вас не очакваме финансиране, от Вас очакваме стратегическо мислене. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За дуплика – министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, ние не лишаваме, ние даваме шанс на отдавна затапени европейски коридори да се отпушат. Ние даваме шанс на отдавна неслучили се магистрали, най-после да бъдат построени. От тази гледна точка ние не лишаваме, а ние даваме. Подходът, по който нещата се случват, няма как да е по-демократичен и по-работещ.
Всички аргументи, които имате – всеки в тази държава, който има какво да каже, е поканен да даде своите аргументи на експертите, а те ще преценят на базата на данни, на базата на всичко, което България има като перспективи, като възможност да заложат и съответно аргументи. Не забравяйте, че ние сме част от европейската мрежа (Реплики на народния представител Янаки Стоилов.) и бъдете сигурен, че в момента Европейския съюз, благодарение именно на труда на отделните държави, ще заложи ясни приоритети, по които ще се работи. Не може просто да философстваме и да казваме, че всеки път в тази държава всеки тунел в тази държава или всеки проект, който идва от регионите, трябва да бъде с трансевропейско значение. Защото Европа очаква конкретни аргументи. Работата ще бъде свършена от тези експерти, включително от международно признати, които ще помогнат на България най-после да има ясна визия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това се изчерпаха въпросите и питанията към министър Росен Плевнелиев. Благодарим му за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Първо е питането на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова относно изпълнението на Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” и реализация на дейности „Социален асистент”, „Личен асистент” и „Домашен помощник” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Заповядайте, госпожо Масларова, да развиете своето питане.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Смятам, че въпросът, който поставяме днес, когато и да го поставим, той ще бъде винаги актуален. Ще бъде актуален, защото касае хора с увреждания, хора, които имат нужда не от грижи, а от двойно повече грижи, отколкото всички ние останалите, и хора, които за съжаление през всички години са имали нужда от специално внимание, и хора, които да се грижат за тях. Още повече с декларираното намерение на правителството сега за деинституциона национализация и за извеждане на голяма част от хората с тежки увреждания в домашна среда, където все пак някой трябва да се грижи на тях.
Господин Младенов, този въпрос отдавна сме Ви го задали, но нямам притеснение, че сега ще отговорите, тъй като проблемите се трупат. Аз си направих труда да проследя всичките Ви медийни изяви миналата година относно това колко хора ще бъдат включени в тези програми. Трябва да Ви кажа, че някак си не можах да стигна до конкретния отговор по простата причина, че в различните периоди в различни медии Вие казвате различни неща, от които някак си не можем да получим ясна представа какво се е случило за 2010 г., за да можем да направим стъпките за 2011 година.
Примерно в БНТ на 14 януари 2010 г. казвате, че веднага стартират 5200 места за лични асистенти на 8-часов работен ден и заплата. По-късно, през м. март, в „Дарик” радио казвате, че от 1 май 2010 г. още 6200 хора с увреждания се включват в услугата „Личен асистент”. Малко по-късно, през м. май 2010 г., на питане на моя колега от Пловдив Захари Георгиев, Вие отговаряте друго и говорите за вече намалено работно време, а не 8-часов работен ден. По-късно, на 23 юни 2010 г., във вестник „Монитор” казвате, че „още днес ще бъдат назначени 9 хил. лични асистенти за хора с увреждания”. На 5 септември казвате, че от 1 октомври ще бъдат назначени 9 хил. лични асистенти. В края на м. декември Вие казвате, че има предвидени 35 млн. лева в тази връзка.

Аз разполагам с Доклада за физическия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” пред Комитета за наблюдение, който е направен на 1 декември 2010 г. Там е посочено, че за 2009 г. има общо лични асистенти, социални асистенти и домашни помощници 15 хил. 523 души, а за 2010 г. – 9614.
Господин Младенов, имайки предвид важността на въпроса, аз бих казала и нещо друго, което мисля, че не би трябвало да се подценява – че през 2008 и 2009 г. по Националния план за действие по заетостта бяха осигурени 10 хил. работни места, специално за личен асистент. Това беше една програма на държавата, и то за 8 часов работен ден.
За нас е важно какво се случва сега. Какво ще се случи през 2011 г.? Колко де факто са обслужени през 2010 г.? Какви допълнителни критерии ще включите в тази програма с оглед да задоволите потребностите на хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, аз ще започна отзад напред по това, което Вие казахте. Грижата на правителството и на Министерството на труда и социалната политика за хората с увреждания, ангажирането на лични и социални асистенти и домашни помощници, е последователна от миналата година и тя ще продължи до края на нашия мандат. Само за ваша справка искам да ви информирам, че през 2008 г., по времето на вашето управление, вие сте осигурили работа на 11 хил. лични асистенти и на 1900 социални асистенти.
Министерството на труда и социалната политика през тази година осигурява работа на 12 хил. лични асистенти и 8 хил. социални асистенти и домашни помощници. Тоест виждате, че правим максималното дори в икономическа криза това да стане.
Що се отнася до цифрите, 3 хил. лични асистенти се назначават от 1 януари т.г. по Националния план по заетостта. От 1 януари са назначени допълнително 3500 лични асистенти по Оперативната програма „Човешки ресурси”.
От 1 март т.г. ще бъдат назначени допълнително 5 хил. лични асистенти за хората с увреждания. До м. септември – още 500, или общата бройка става 12 хиляди.
Що се отнася до вашите въпроси, аз искам да засегна няколко неща.
През 2011 г. от Националната програма „Асистенти за хора с увреждания” в дейностите „Личен асистент” се предвижда наемането на 3 хил. безработни лица, както и разширяването на достъпа на целевите групи.
Социалната услуга „Личен асистент” през 2010 г. се предоставя по проект „Социална услуга на качествен живот – фаза 2” по Оперативна програма „Човешки ресурси”. Проектът се изпълнява от Агенцията за социално подпомагане и териториалните й структури с финансовата подкрепа на оперативната програма. По проекта на територията на цялата страна от лични асистенти се обслужват 6200 деца и лица с увреждания.
Бюджетът на проекта е в размер на 26 млн. 387 хил. лв. Проектните дейности приключват през м. април т.г.
През м. октомври 2010 г. по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, алтернативи, стартира изпълнението на проект „Подкрепа за достоен живот” с конкретни бенефициенти – Агенцията за социално подпомагане. Проектът се изпълнява в партньорство с 262 общини и 23 района в Столична община, насочени към прилагането на нов подход за предоставянето на услуги в семейна среда чрез въвеждането на индивидуален бюджет за лични асистенти в национален мащаб. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Оперативната програма „Човешки ресурси”.
В рамките на проекта се предвижда през 2011 г. да бъдат обхванати до 8500 потребители на социалната услуга „Личен асистент”, както и до 8500 асистенти, а до края на предоставянето на самата услуга до м. април 2012 г. да достигнат 9 хил. потребители и съответно толкова лични асистенти.
Бюджетът на проекта е в размер на 35 млн. лв. Алтернатива за хората с трайни увреждания и тежко болни самотни хора към настоящия момент са и дейностите „Домашен помощник” и „Социален асистент”, които се предоставят по проекти по схемите за безвъзмездна финансова помощ по Оперативната програма „Човешки ресурси”.
По схемата за безвъзмездна финансова помощ „Грижа в семейна среда, за независимост и достоен живот на хората с различни видове увреждания и самотно живеещи хора” дейностите „Социален асистент” и „Домашен помощник”, фаза 2, бяха сключени 143 договора на обща стойност от 14 млн. 655 хил. лв. и стартира изпълнението на 142 проекта. Продължителността на проектите е 12 месеца, като към 30 октомври м.г. приключи изпълнението на 140 договора, а два проекта ще приключат в началото на тази година.
Услуги за предоставяне в рамките на пълен работен ден от лица, търсещи работа или под формата на почасови услуги от работещи, учещи се или пенсионери през миналата година по схемата „Грижи в семейна среда” са получили 7880 лица.
За обгрижване на хората от целевите групи са били наети 794 социални асистенти и 1192 домашни помощници.
Броят на безработните лица, наети за предоставянето на услугата „Социален асистент”, е 539, а за „Домашен помощник” –871.
През тази година по схемата „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, грижа в семейна среда, за независимост и достоен живот на хората с различни видове увреждания и самотно живеещи хора” за дейностите „Социален асистент – фаза 3” са сключени 134 договора на обща стойност 22 млн. 158 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Два уточняващи въпроса ще зададе народният представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Господин министър, всичко, което прочетохте, е много хубаво, само че нещата трябва да се четат правилно и да се гледат справедливо. Вярно е това, което казахте за 2008 г., само че Вие пропуснахте 2009 г., когато по Националния план по заетостта имаше 10 хил. лични асистенти на 8-часов работен ден за 12 месеца плюс 3500 по Оперативна програма „Човешки ресурси”.
Оперативната програма и издействаните суми, 35 милиона по оперативната програма в тази насока, са като допълваща мярка с оглед да можем да разширим тези услуги, а не да заместим онова, което беше отрязано от бюджета и вместо да имаме 10-12 хиляди в бюджета, ние имаме само 4 хиляди хора, които работят по тази програма. Нуждаещите са над 30 хиляди.
Какво се получава в момента? В момента вие редуцирате програмата на 6 часа за 6 месеца – не на 8-часов работен ден за 12 месеца. Така може да ги изкарате и 20 хиляди. По този начин фактически оперативната програма не допълва, не разширява сферата на услугите, а тя замества това, което трябва да се прави по Националния план по заетостта.
Аз ще Ви дам и друг пример, който е още по-фрапиращ и за който ще Ви задам въпрос.
Ето, аз имам пред мен два трудови договора на госпожа Лиляна Иванова Иванова от Любимец, която има дете с увреждания – 100%. Няма да коментирам болестите на детенцето.
Тя има един договор, който е сключен, забележете, на 18 май м.г. до 1 юли м.г. – няма два месеца, за 6 часа; след това има сключен друг договор от 18 ноември до 31 декември 2010 г. Това го броите за две семейства. Става въпрос за дете, което има нужда непрекъснато да бъде обгрижвано.
На тази база пък на госпожата й отнемате енергийните помощи, защото, видите ли, тя е получавала тези средства.
За какво става реч?
Нашият въпрос с господин Стойнев е свързан с това: в крайна сметка ще направите ли опит да се разшири оперативната програма и тези пари да отидат там, където трябва, и по Националния план за действие по заетостта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо Масларова, аз казах и пак ще кажа – хората не ги интересуват цифрите, нека не ги заливаме с цифри. Факт е, че в състояние на икономическа криза ние използваме в максимална степен ограничените финансови ресурси на републиканския бюджет с допълване към Оперативната програма „Човешки ресурси”. И неслучайно това допълване дава възможност много повече хора през последните години, както и тази година, да използват услугите за личен асистент, домашен помощник и социален асистент.
Ние ще продължаваме да правим това, тъй като действително в тази област нуждите на хората са големи. Ще продължаваме и в следващия Комитет по наблюдение на Оперативната програма „Човешки ресурси” да търсим механизми, за да увеличим тези средства и бройката на тези хора – на хората с увреждания, които да имат възможност да ползват социалните услуги „личен асистент”, „социален асистент” и „домашен помощник”.
Не спекулирайте с отделните казуси. Казусите са различни. Всеки един човек има специфични нужди. Това, което правим в максимална степен с Агенцията по социално подпомагане, е да търсим най-добрите решения, за да подпомогнем хората индивидуално, всеки конкретен случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За отношение – госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Господин Младенов, не мога да приема да коментирате, че аз спекулирам с всеки отделен случай. Аз Ви давам конкретен случай – на майка, която трябва да гледа детето си, което е с тежка церебрална парализа. Това дете не е в социален дом, то си е у дома. Значи, даваме й веднъж личен асистент за 6 часа и й плащаме по един лев и 40 и няколко стотинки на час, за месец и половина, отнемаме й на тази база енергийните помощи от 280 лв., даваме й сега, в края на годината, още за месец и половина тези пари – това не е спекулация, това са човешки съдби. Това са човешки животи!
Този въпрос само тази седмица се дебатира три пъти по различни национални медии и той е поставен много сериозно от хората.
Аз миналия път Ви поставих и един друг въпрос – на Пламен Георгиев Бойков от Троян, който независимо че е навършил 18 години, просто има нужда от личен асистент. Той е получил писмо, че има право на бюджет – 30 часа, че е класиран на 56-о място. Забележете, че в Троян към момента ще бъдат обслужени шест човека.
Е, господин Младенов, оперативната програма не е, за да допълва националната програма. Националната програма е водещата, а оперативната програма допълва националната.
Това са човешки съдби, господин Младенов! И аз не искам да казваме, че тези хора спекулират. Те просто имат нужда от непрекъснато обгрижване. И след като ще закриваме социалните заведения за хора с увреждания, особено за деца, трябва да се намери изход.
Хубаво е да обещаем на хората, че нещо ще се случи, но те ще искат това да стане час по-скоро. И Вие трябваше да ни кажете какво в крайна сметка очаквате да се случи тези дни, до средата на годината, какво ще искате от Комитета по наблюдение.
Независимо от това аз вярвам, че ще положите усилия. Моите колеги в министерството предполагам, че са затрупани, не по-малко от нас, с писма и искания по тези въпроси. Аз ще Ви предоставя специално това писмо от Троян. Много Ви моля да съдействате. (Предава писмото на министър Младенов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва питане от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова относно компенсиране на ръста на цените чрез системата за социално подпомагане.
Питането ще бъде развито от народния представител Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, господин Младенов! През последните месеци сме свидетели на лавинообразно и шоково нарастване на цените на основни стоки и услуги от първа необходимост. Виждате, че на годишна база брашното поскъпна с 25%, сиренето – с 20%, млякото – с 12%, олиото – с 42%, маслото – приблизително с 18%.
За съжаление обаче Вие водите политика на замразяване на доходите. Едно такова шоково поскъпване няма как да не окаже въздействие върху покупателната способност на нискодоходните групи, на хората в рисково положение. Нормално е в такива случаи държавата да има конкретна политика именно към най-уязвимите групи.
За съжаление обаче ние виждаме, че държавата и най-вече правителството, Вие като част от това правителство, по-скоро сте загрижени за електроразпределителните дружества. Доколкото разбрах от 1 юли т.г. ще се увеличава цената на тока, за да се компенсира вече инфлацията.
Хората са свидетели на това как се увеличава цената на топлоенергията. Давам за пример „Топлофикация” – София. За м. декември м.г. сметките са нараснали с 30%. Очаква се повишаване на сметките за м. януари т.г. с допълнителни 5%. Виждаме, че хората де факто няма как да оживеят и да оцелеят в сегашната ситуация.
В сегашната ситуация сме свидетели на разширяващата се бедност и на мизерия! Доходите на хората са под линията на бедността и Вие това много добре го знаете.
И тук моят въпрос е: смятате ли за адекватна политиката на Министерството на труда и социалната политика в днешната икономическа ситуация? Няма как да седим безучастни и да гледаме как хората мизерстват, как излизат данни, че едва ли не, за да живее достойно, на човек са му необходими 511 лв., а реално от Вас няма нито една конкретна стъпка за увеличаване на социалното подпомагане и на доходите на хората.
Още по-тревожното е, че предстои втора вълна на увеличение на цените на основни стоки и услуги. Затова моята молба е наистина да споделите с нас – народните представители, дали политиката на Министерството на труда и социалната политика е адекватна на днешната икономическа обстановка в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Световната икономическа и финансова криза се отрази пряко върху националната икономика и върху доходите на нашите съграждани. Независимо от неблагоприятното им въздействие, усилията ни са насочени към запазването на личните доходи на хората, въпреки ограничените възможности на нашия бюджет в условия на влошена икономическа ситуация и спад на самото производство.
Бих искал да ви припомня, че в редица европейски страни се пристъпи към намаляване не само на работни заплати, но и на социални помощи, за семейства и домакинства. В някои страни от Европейския съюз, например Гърция и Румъния, бюджетните заплати бяха замразени или намалени. Във Великобритания и Германия бяха намалени някои социални помощи.
Правителството на Република България нито намали заплати и пенсии, нито увеличи данъците, въпреки кризата.
В областта на социалното подпомагане бяха извършени промени в чл. 12 от правилника за прилагането на Закона за социално подпомагане в сила от 1 май м.г. Съгласно тях лицата, получаващи месечна помощ, полагат общественополезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно, като в случай на отказ за отработването на необходимите дни, същите се санкционират за период от два месеца, а при повторен отказ – за период от две години.
Според изготвения от експертите в министерството анализ прави впечатление изключително ниския брой на лицата, които повторно са отказали полагането на общественополезен труд, тоест тази мярка работи и ще продължаваме да работим в тази посока.
Друга мярка в областта на социалното подпомагане е отпадането на 12-месечният срок за непрекъснато подпомагане на безработни лица в трудоспособна възраст с месечни и социални помощи. Тази мярка е много важна особено сега – в условията на тежка криза.
Все пак държа да отбележа, че ние ще продължим да полагаме усилия за стимулиране на процеса за включването на тези хора на пазара на труда и постепенното ограничаване на необходимостта от включването им в програми и мерки за социално подпомагане.
През миналата година в реализираните от Министерството на труда и социалната политика програми за социална защита, а именно предоставяне на социални помощи по Закона за социалното подпомагане, на целеви помощи за отопление, за закрила на децата, за подпомагане на семействата с деца и за интеграция на хората с увреждания, бяха изразходвани 769,2 млн. лв. Това е с 53 млн. лв. повече от 2009 г., когато бяха изразходвани 716,2 млн. лв. Все пак трябва да се има предвид, че размерът на трансферите на държавата към социално неравностойните групи не следва да води до тяхното демотивиране за търсенето на работа и попадане в групата на дълготрайно безработните.
През миналата година с лични помощи по реда на чл. 9 от Правилника за прилагането на Закона за социалното подпомагане в страната средномесечно са подпомогнати 44 хил. 342 лица и семейства, изплатена е сума 47,8 млн. лв. За същия период на 2009 г. средномесечно са подпомогнати 36 хил. 121 лица и семейства. Изплатената сума е била 34,6 млн. лв. Данните сочат увеличаване през 2010 г. с 22,7% на подпомогнатите лица и семейства в сравнение със същия период на миналата година. Увеличаването на размера на средствата е с 37,9% или с 14,1 млн. лв. в повече.
Отчита се също така тенденция за увеличаване броя на подпомаганите с месечна помощ за безработица в трудово способна възраст. През тази година се предвижда да бъдат обхванати до 8 хил. 500 потребители на социална услуга „личен асистент”, както и до 8 хил. 500 асистенти, а до края на предоставянето на услугата до м. април 2012 г. да достигнат до 9 хил. потребители.
В областта на политиката за децата и семействата получаването на семейни помощи за деца беше обвързано освен със задължителното посещаване на учебни занятия, и със задължителните имунизации на децата съгласно приетия Национален имунизационен календар. Стартира реална реформа на грижата за деца, насочена към деинституционализацията и закриването на специализирани институции за децата в следващите 15 години.
Министерският съвет прие Национална стратегия „Визия за деинституционализация” и подробен план за нейното изпълнение. Първият проект в изпълнение на реформата е „Детство за всички”, което вече се реализира. Стартира изпълнението на нов подход за превенция на социалното изключване на децата и семействата в риск чрез реализацията на проект за социално включване. Вече са одобрени над 70 общини, които ще получат финансиране още тази година за социално включване. Искам да припомня, че вече втора година продължава финансирането и над 10 хил. човека имат възможност в Република България да се хранят безплатно в социалните трапезарии, разкрити от Министерството на труда и социалната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следват два уточняващи въпроса.
Господин Стойнев, имате думата да ги развиете.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, каква е ситуацията в Европа – в Германия и в Гърция, мен лично не ме интересува. Мога да Ви кажа, че брашното, захарта и прясното мляко в Германия са по-евтини отколкото в България, но там заплатите и доходите са 10 пъти по-големи отколкото това, което получаваме ние тук, в страната. Вие можете да говорите, че има много програми, но хората ги интересува следното: дали със заплатата си, с пенсията си, с детските добавки могат да имат същата покупателна способност? Те не могат, господин министър, и Вие много добре го знаете! Вие много добре знаете, че вече голяма част от населението не може да си купи месо. Вие много добре знаете, че хората се отказват от съществени продукти.
Моят въпрос е конкретно да ми кажете: имате ли намерение да вдигате детската надбавка? Вие я заварихте на 35 лв. Ние от 15 лв. я вдигнахме на 35 лв. С тези 35 лв. преди година и половина можеха да се купят 20 литра детско мляко. Сега колко литра могат да се купят? Енергийните помощи бяха 130 лв., ние ги вдигнахме на 280 лв. Вие на колко смятате да ги вдигнете? (Шум и реплики от ГЕРБ.) За децата първолаци заварихме 80 лв., вдигнахме ги на 150 лв. Вие на колко смятате да ги вдигнете? Ние заварихме 65 лв. минимална пенсия, отиде на 136 лв. Вие на колко смятате да я вдигнете и въобще имате ли намерение да я вдигате?!
Това са конкретните отговори, които Вие трябва да дадете тук, в залата, и на хората, защото, повтарям, предстои второ шоково увеличение на хранителните продукти. Хората едвам свързват двата края и Вие като социален министър сте длъжен да се загрижите именно за хората. Програмите са много хубави, но трябва да имате конкретен отговор. Какво смятате да правите по конкретните мерки, които изброих? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Годишната инфлация за м. декември 2010 г. спрямо м. декември 2009 г. е 4,4%. Средногодишната инфлация за периода януари-декември 2010 г. спрямо периода януари-декември 2009 г. е 3%. Именно от тази гледна точка за отоплителен сезон 2010-2011 г. общият размер на сумата на едно лице и семейство за пет месеца за енергийните помощи е 284,30 лв. при 276,15 лв., тоест увеличено е с 3% на базата на инфлацията за миналата година. Ние това сме го съобразили и над 200 хил. човека получиха тази година това увеличение при получаването на енергийните помощи.
Що се отнася до Вашите въпроси, свързани със социалната политика, уважаеми господин Стойнев, през последната година и половина показахме, че в състояние на икономическа криза, в състояние на тежки икономически проблеми на голяма част от българския бизнес успяхме с по-малко средства, без разхищения, да задоволим по-голяма част от нуждаещите се. Аз го казах преди малко и цифрите могат да Ви говорят за това.
Освен това, когато говорим за обвързването на икономическата и социалната политика, за нас е много важно да се изпълнява стриктно бюджетът, който е заложен за тази година. Да се търсят възможности за повече приходи в републиканския бюджет чрез повече инвестиции с по-голяма заетост, с използване в максимална степен на фондовете на Европейския съюз, включително и Европейския социален фонд за инвестиции в човека, в образованието, в квалификацията, за да може той да бъде по-пригоден за пазара на труда и да има възможност да получава по-високи доходи. Ние ще следим именно обвързването на икономическата и социалната политика и в Националния съвет за тристранно сътрудничество ще търсим този баланс, който да даде възможност при повече приходи да има още по-добра и справедлива социална политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стойнев, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, не съм доволен от Вашия отговор, тъй като Вие избягвахте конкретни отговори. В Националния съвет за тристранно сътрудничество не ги ли обсъждате тези проблеми, тъй като от година и половина социалното законодателство е изцяло негативно?! Ние нямаме позитивно законодателство, ние само ограничаваме хората и такава е политиката от година и половина. Когато става въпрос да се помогне на хората, особено на рисковите групи: на хората с увреждания, на безработните, на майките с деца, там не трябва да мислим да ограничаваме разходите. И тук политиката Ви е погрешна. Още повече в година на изключително тежка, дори ще кажа хранителна криза, защото наистина хората нямат пари да се изхранват – до там я докарваме. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие сте длъжен тук да дадете предложения за увеличаване доходите на тези хора.
Тъй като не съм доволен от Вашия отговор, госпожо председател, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям 55 подписа от представители на опозицията следващата седмица да имаме дебат на тази тема – как ще компенсираме ниско доходните групи, за да помогнем на правителството да вземе решение, тъй като то е откъснато от реалните проблеми на хората. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Член 92 казва, че по предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания заедно с проект за решение се внасят при председателя на Народното събрание.
Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Това е следващият петък, 25 февруари, от 11,00 ч., когато започва парламентарният контрол.
Предложението е внесено, има нужния брой подписи, има и внесено проекторешение, така че насрочвам разискванията по това питане за следващия петък.
Продължаваме със следващия въпрос от народния представител Мая Манолова относно ползването на платения годишен отпуск за 2010 г.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Драмата с промените в начина на ползване на годишния платен отпуск от българските граждани продължава вече почти година. И въпреки че онзи ден парламентът гласува вторите промени в Кодекса на труда, бих казала, че тази драма не е приключила. Не е приключила, защото отново, въпреки предупрежденията от опозицията, мнозинството прие противоконституционни текстове, които ощетяват българските граждани по отношение на начина им на ползване на платения отпуск за 2010 г.
Затова моят въпрос към Вас, който достатъчно беше разтакаван от ръководството на Народното събрание, в друг случай може би бил неактуален, но аз смятам, че трябва да бъде зададен, та българските граждани да чуят какъв трябва да бъде подходът на Министерството на труда и социалната политика, какво продължава да бъде Вашето мислене като министър по отношение на социалните права на българските граждани, и по-точно по отношение на начина, по който ще ползват своите платени отпуски. Защото, прощавайте, дебатът онзи ден в пленарната зала беше дежă вю на дебата през м. юли, когато за първи път мнозинството прие противоконституционните текстове, с които неползваните отпуски на българските граждани за предишни периоди изгоряха.
Но нека да върнем лентата назад към онзи дебат през м. юли, към нашите предупреждения, че приемате противоконституционни текстове в ущърб на българските граждани и към последвалото решение на Конституционния съд, което отмени Вашите текстове. Тогава настъпи истински хаос. Хората с право се питаха по какъв начин ще ползват своите отпуски за 2010 г. до края на изминаващата 2010 г. и дали тези отпуски няма да изгорят. Проблеми, хаос и истерия, към които Министерството на труда и социалната политика даде своя принос с един официален отговор на сайта на министерството, с който каза, че отпуските на хората изгарят. Може би Вие сте направили нещо, с което да решите проблема, нещо, с което да успокоите хората, за което ние като народни представители, медиите и българските граждани не са разбрали.
Затова моят въпрос към Вас е: какво направихте, за да предотвратите хаоса в ползването на отпуските за 2010 г., след като Конституционният съд отмени вашите промени в Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз съжалявам, че ще се наложи да коментирам Вашата професионална компетенция като юрист, защото Вие преди малко ме попитахте следното: становището, изразено от Министерството на труда и социалната политика по закони не е задължително. Единствен, който има право да тълкува закони, e този, който е приел този закон. Това е парламентът. На това исках да Ви обърна внимание.
Второ, с реда за отпуските, уважаеми дами и господа народни представители, ние не създаваме никакъв хаос. Напротив, ние не само че не отнемаме правата на работниците и служителите да ползват отпуски, а напротив, с новия ред ние им гарантираме тези права – с графиците, които се изготвят, с двугодишния давностен срок, с това, че работникът трябва и ще бъде гарантиран да ползва отпуската, която му се полага, за да може да си възстанови силите и да бъде работоспособен, да не боледува и да няма опасност от трудови злополуки и от професионални заболявания. Ето, това правим ние! Не само че не отнемаме, напротив, ние гарантираме правата на работниците и служителите. Мисля, че преди два дни парламентът се произнесе по този въпрос и аз искам да ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, очевидно имате къса памет, след като не си спомняте за драмата, която цареше във фирмите и в държавните учреждения в края на м. декември миналата година, тъй като нито служителите, нито работниците, нито работодателите, нито шефовете на институции можеха да си отговорят на въпроса как точно трябва да бъде ползван отпускът за 2010 г. Естествено, те се отправиха с официално питане към Вас. На официалния сайт на Министерството на труда и социалната политика беше публикуван отговор, който сега мога да Ви предоставя и от който отговор следваше, че хората губят своя отпуск за 2010 г., ако не го ползват в рамките на същата календарна година, изключая случаите, в които имат писмен отговор от работодателя, мотивиран с важни производствени причини. Тогава започна едно фиктивно писане на молби и фиктивни откази от ръководители, включително и на държавни институции, за да отговорят на изискванията, които Вие отправихте към тях. На мен лично би ми било неудобно, ако официално на сайт на Народното събрание бъде дадено някакво указание, разяснение или официален отговор на питане на български граждани, от което след това да се отметна, но явно за Вас това не е проблем.
Това, което според мен беше нормално да направите, беше да успокоите тогава хората, а не да хвърляте съчки в огъня, като при това ги плашите с проверки в случаите, в който не са играли този фиктивен театър, и можехте да направите най-малкото поне няколко неща, а именно да инициирате законодателни промени, ако според Вас законът не е бил ясен.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Направихме го.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, направихте го два месеца по-късно и оставихте хората да се чудят какво да правят в края на м. декември. А това, което следваше тогава или поне сега да направите, е да се извините на хората заради неудобствата, които им причинихте, заради това, че се опитахте да им отнемете права, свързани с използването на техния платен годишен отпуск ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, времето изтече. Дадох Ви знак.
МАЯ МАНОЛОВА: ... и което може би ще се случи, след като за втори път Конституционният съд ще отмени приетите по Ваше настояване текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, ще Ви отнема думата!
МАЯ МАНОЛОВА: Та дължите едно извинение на хората. Не е лошо да го направите от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И Вие, госпожо Манолова, за времето, което просрочихте.
Дуплика? Няма да ползвате.
Има думата Корнелия Нинова от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Поставяме настоятелно на Вашето внимание и на вниманието на правителството проблемите в сектор „Земеделие”. Основание за това ни дават проведените срещи с Националната асоциация на животновъдите, Националната асоциация на тютюнопроизводителите, Националната асоциация на зооинженерите и други представители на сектора. Те повдигат три групи въпроси – политически, финансови и административни.
Политически. Българските фермери смятат, че правителството убива сектор „Земеделие”. Води се политика за ликвидиране на българското животновъдство, тютюнопроизводство, пчеларство, овощарство и зеленчукопроизводство. ГЕРБ ликвидира поминъка на десетки хиляди български семейства. Те са изправени на ръба на оцеляването. (Смях и оживление в мнозинството.)
Цитирам техни думи, колеги.
Втора група проблеми – финансови. На българските фермери не се изплащат законно полагащите им се преки плащания за единица площ и национални доплащания. В Бюджет 2011 няма предвидени достатъчно средства, за да им се изплатят. В същото време правителството им увеличи осигурителната тежест три пъти. Натоварихте ги с нов данък. Отказахте се от държавната помощ да поемете акциза върху горивата. Всичко това води до увеличаване на цените на техните продукти, на цените на българските храни и при замразените доходи на българските граждани в крайна сметка води до драстично обедняване.
Трета група проблеми – административни. Българските фермери смятат, че във фонд „Земеделие” цари пълен хаос и некомпетентност.
Уважаеми колеги, земеделските производители споделиха с нас, че многократно са били лъгани. Многократно им е било обещавано и тези обещания не са били изпълнявани. Министър Найденов се е загрижил за качеството на храните. Истинският проблем обаче ще се окаже, че в един момент няма да имаме суровина за тези храни. Убивате българското производство на зеленчуци, на мляко и месо!
В тази ситуация българските фермери се организираха на справедлив национален протест. Опитвахте се обаче да ги спрете със страх и репресии – бяха бити тютюнопроизводители в Русе. Стачкуващи тютюнопроизводители в Гоце Делчев бяха заснемани с камери, бяха викани в полицията на разпит и им бяха съставени актове за по 500 лв. Посягате на демократичното право на протест. (Реплики от ГЕРБ.)
Подготвяният в момента за 22 февруари национален протест пред сградата на Министерския съвет не беше разрешен с мотива, че по това време има чуждестранна делегация в Министерския съвет. Асоциациите решиха да преместят протеста на 23 февруари. Беше им отказано със същия мотив – отново посрещане на чуждестранни гости. Същото се случва и за 24-ти. Разберете – с такива административни методи, със страх и с репресии няма как вече да спрете хората. Разберете, че трябва да чуете какво ви казват те и техните реални проблеми. Реалните им проблеми са доходи, цени и безработица.
Предлагаме Ви и настояваме: да изплатите на българските земеделски производители дължимите им се национални доплащания и преки плащания на единица площ; да подкрепите нашето законодателно предложение да премахнем новия данък, с който ги обложихте; да възстановим държавната помощ за поемане от правителството на акциза върху горивата. Опитайте се да решите тези проблеми. Не се опитвайте да мачкате хората с административни мерки, със страх и с полицейщина, защото гладът е по-силен от страха. Досега те се страхуваха от вас. Дойде моментът обаче вие да се страхувате от тях. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народната представителка Милена Христова относно Националната програма „Активиране на неактивни лица”.
Госпожо Христова, имате възможност да развиете въпроса си.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, от 2008 г. насам в действие е Националната програма „Активиране на неактивни лица”, която има за цел изграждане на капацитет за насърчаване на трудовата заетост на ромите, като в системата на Агенцията по заетостта са назначени служители от ромски произход за улесняване на обслужването на безработни роми. Тези служители са били безработни лица със средно или с висше образование, които са обучени по програмата, познават обстановката в общността, приемани са от общността и имат доверието на хората. Тъй като обаче са назначени по програмата като посредници на трудовата борса или така наречените „ромски медиатори”, големият въпрос, който те поставят пред мен и пред колегите от „Евророма” по места, е: ще продължи ли действието си тази програма и каква ще бъде съдбата на тези служители? Поради което Ви задавам следния въпрос: какъв е резултатът към настоящия момент от Националната програма „Активиране на неактивни лица”, постига ли тя целите си? Каква е визията на Министерството на труда и социалната политика за нейното развитие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, предприемането на мерки за активирането на всички трудови ресурси са от първостепенно значение както за достигането на целите в Стратегията Европа 2020, така и цел № 1 – Националната програма за реформи в България за достигането на 76% заетост сред населението на възраст от 20 до 64 години.
Националната програма „Активиране на неактивни лица” изпълнява една от основните цели на политиката по заетостта – активиране на включване на пазара на труда за неактивни и обезкуражени лица. Това се осъществява посредством индивидуално или групово прилагане на инструменти чрез бюрата по труда, посреднически услуги, получаването на право на включване в обучение и други, и заетост.
Към края на миналата година в 69 дирекции и бюра по труда работят 91 посредници на трудова борса ромски медиатори. В 24 дирекции и бюра по труда са назначени по двама ромски медиатори. Най-много медиатори работят в регионите Варна – 15 в 10 дирекции и бюра по труда и Монтана – 14 в 11 дирекции и бюра по труда. От всички назначени медиатори 69 са жени, а 17 са с висше образование.
Проведени са 14 685 групови и индивидуални срещи с неактивни лица. Триста седемдесет и осем срещи са с НПО-та, социални партньори и други организации, както и 515 срещи с работодатели за предлагане за работа.
В резултат на реализацията на програмата през миналата година в дирекции и бюра по труда са регистрирани като безработни 10 098 неактивни лица. Освен работата с неактивните лица, регистрацията и предоставянето на посреднически услуги на търсещите работа лица, медиаторите активно се включват и в дейностите на дирекциите и бюрата по труда в цялата страна.
В Националния план за действие по заетостта през тази година за изпълнението на програмата са заложени средства в размер на 435 600 лв., с които ще бъде осигурена заетост на 95 медиатора към дирекции и бюра по труда в цялата страна. С цел да се задържат медиаторите и да се подобри качеството на предлаганите от тях услуги през тази година, тяхното трудово възнаграждение е увеличено на 300 лв. – за наетите медиатори със средно образование и 350 лв. – за наетите медиатори с висше образование.
Към 31 януари т.г. в 59 дирекции и бюра по труда работят 75 медиатори като 54 от тях са жени и 14 са с висше образование. По схемата по оперативните програми ще бъдат обучени 250 трудови медиатори допълнително в дирекции и бюра по труда.
Наред с това през тази година България ще участва в Европейската програма за обучение на ромски медиатори в областта на заетостта и на здравеопазването. По покана на Съвета на Европа през тази година по програмата ще бъдат обучени 20 трудови медиатори и 20 здравни български медиатори. Целта е програмата да обедини съществуващите програми в държавите членки като се използват ресурсите, стандартите и методологията на Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
Реплика от госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, от Вашия отговор може да се направи обоснован извод, че тази програма е успешна и до голяма степен постига целите, за които е създадена. Разбира се, зад тези успехи стоят всички ангажирани с нейното реализиране. Радвам се да чуя, че тя ще продължи действието си и през настоящата 2011 г. и съгласно Вашите твърдения има осигурени средства за това.
Особена заслуга обаче за успеха на тази програма имат ромските медиатори, върху които пада основната отговорност за успешното реализиране, зависещо от тяхната персонална работа. Всъщност те работят с най-трудния контингент – трайно безработни лица, болшинството от които са без образование, или с ниско такова и намирането на работа на всеки един от тях е истинско постижение.
Към настоящия момент обаче те декларират своята несигурност за работните си места. Работят наравно с останалите служители в бюрата по труда, че и повече, предвид лицата, с които работят. В същото време заемат временни, а не постоянни длъжности. Имам информация, че около 12 човека са назначени в Агенцията по заетостта, но сами разбирате, че това, съотносимо с общия брой на ромските трудови медиатори, е изключително малък процент.
Затова, уважаеми господин министър, от „Евророма” в Коалиция за България споделяме тревогите на ромските медиатори и апелираме за сигурност на работните им места – от временна трудова заетост да бъдат назначени на постоянни работни места, както и за достойно заплащане на техния труд. Сами разбирате – 300 лв. на месец е едно ниско възнаграждение в условията на тази финансова криза и в условията на всички данни, които колегата Стойнев изказа в своето питане, и ниската покупателна способност, която предполага тези доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо Христова, искам да Ви уверя, че работата на трудовите и на здравните ромски медиатори е изключително важна. Миналата година аз имах срещи с част от техните представители. Това, което им обещах, е, че тази програма ще продължи и през тази година, което е факт. Обещах им да им увелича заплатите, което също е факт. Тяхната работа е изключително важна в дирекциите „Бюра по труда”, „Социално подпомагане”, в сферата на здравеопазването, за имунизациите, така че ще продължим да работим с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Тотю Младенов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Сега ще чуем министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, който ще отговори на въпрос от народния представител Любомир Владимиров относно Правилника на Министерския съвет по прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България.
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Уважаеми министър Игнатов, проучване на сайтовете на висшите училища в България показва, че към момента има обявени близо 100 конкурса за заемане на академични длъжности – асистент, главен асистент, доцент и професор. Конкурсите не могат да бъдат проведени, тъй като висшите училища нямат правилници. Това се дължи на липсата на Правилник на Министерския съвет по прилагане на Закона за развитие на академичния състав, който да е основание за приемане на локални правилници. Те трябва да отразяват специфичните изисквания по научните направления, развивани в университетите, и изисквания, които отразяват спецификата в тяхното устройство и функциониране.
Считам, че формален акт на Министерството на образованието, младежта и науката, какъвто е разработването и приемането на правилник, не трябва да бъде повод за разочарование и огорчение за продължителния и последователен труд на кандидатите за заемане на академични длъжности.
В тази връзка моля да ми отговорите кога ще има яснота и ще бъде уведомена българската общественост за срока на изготвяне и утвърждаване на Правилника за приложение на Закона за развитие на академичния състав и какви са причините за неговото забавяне? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Владимиров.
За отговор – министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, в изпълнение на § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България Министерският съвет с Постановление № 202 от 10 септември 2010 г. прие Правилник за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Посоченото постановление беше обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 75 от 24 септември 2010 г. и съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, предвид липсата на определен срок в постановлението, то влезе в сила на 28 септември 2010 г.
По силата на § 59, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България Министерският съвет в срок до един месец от влизане в сила на закона следва да измени и допълни правилника за прилагане на закона. В тази връзка Ви уведомявам, че Министерството на образованието, младежта и науката е предприело всички необходими действия за изпълнение на посоченото задължение, а именно:
1. Проектът на постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България е публикуван за обществено обсъждане на Интернет страницата на министерството в съответствие с чл. 80 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Всички заинтересовани лица имат възможност да изразят становища и да направят своите предложения.
2. В ход е процедура за внасяне в Министерския съвет на материалите по проекта, като към настоящия момент са изпратени на министерствата за съгласуване съгласно чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Предвид изложеното, Проектът на постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България се очаква да бъде включен за разглеждане в някое от следващите заседания на Министерски съвет. Мисля, че тази сряда ще бъде разглеждан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Игнатов.
Реплика.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми министър Игнатов, последните промени в Закона за академичния състав бяха обнародвани в „Държавен вестник” на 28 декември 2010 г. Това се случи чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав. Точно в § 59 е упоменато, че Министерският съвет трябва в едномесечен срок да приеме правилник за приложение на закона. Този едномесечен срок изтече на 28 януари т.г. Моят въпрос беше свързан точно с това – поради какви причини се получи това забавяне до настоящия момент, от 28 януари досега? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дуплика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Единственото, което мога да кажа, е, че срокът е инструктивен, а не преклузивен, поради което правото на Министерския съвет да приеме изменителният акт не се погасява. Министерството е предпочело да разработи един качествен нормативен акт от гледна точка на съдържанието за сметка на формално спазване на едномесечния срок. Закъснели сме някъде с около две седмици, но липсата на правилник не отменя действието на закона. От това, което се случва вече една година в страната, наблюдаваме, че има центрове, където целенасочено хората се бавят по процедурите по новия закон, за да се създаде хаос и недоволство в тях. Така или иначе мисля, че тази сряда този проект ще бъде разглеждан в Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Игнатов, за участието Ви в парламентарния контрол.
От името на Парламентарната група на „Атака” господин Волен Сидеров – декларация.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Моето изказване е във връзка с поведението на една съседна на България държава – Република Сърбия. Поведение, в което има – мога да кажа – не само неевропейски момент, а има въобще нарушаване на европейски правни норми. Става дума за следното.
За пореден път днес бяха спрени и задържани на границата български граждани, които искат да отидат в Босилеград по повод отбелязването на гибелта на Васил Левски – Апостолът на българската свобода. Там, в Босилеград, Българският културен център редовно, всяка година отбелязва тази годишнина с поднасяне на венци, речи и т.н. Това е една практика, която се повтаря години наред. Сега обаче виждаме едно необяснимо поведение от сръбската страна на противопоставяне и недопускане на автобуси, коли с български граждани, включително и на кмета на Кюстендил, който е бил задържан и не е бил пуснат да отиде в Босилеград. На границата също така са били задържани и активисти на различни обществени, политически организации, наши активисти. Тревожното е, че това се повтаря. Имаше един такъв случай на 19 ноември миналата година, когато няколко автобуса на активисти на Партия „Атака” и съграждани от Кюстендил, от София, от областта бяха спрени на границата без никакво обяснение. Аз също бях в тази група. От служителите на границата не ни беше дадено никакво обяснение.
Смятаме, че това поведение на Република Сърбия трябва да бъде обект на позиция от страна на българската държава. Аз се радвам, че в момента тук е външният министър, който, ако има желание, може да изрази отношение. Това не е въпрос към него. За съжаление, нямаше как да включа въпрос в този дневен ред, но нека да използваме случая, защото става въпрос за една държава, която е кандидат за членство в Европейския съюз и в същото време драстично нарушава европейски правни норми. Свободното придвижване на гражданите е дефинирано и трябва да се спазва от всички държави, включително и тези, които не са членки на Европейския съюз. Те не могат да го спират по никакъв начин.
Затова българската държава, смятаме ние от Парламентарната група на Партия „Атака”, трябва да вземе отношение, трябва да изрази позиция, още повече предвид предстоящото посещение следващата седмица на сръбския премиер в България. Мисля, че тази тема трябва да се постави и като цяло – отношението към българската общност в границите на Република Сърбия. Това са градове и села, които са с българско население, отрязани от нашата родина с Ньойския договор. Отношението към нашите сънародници там продължава да бъде дискриминационно. Аз казвам една силна дума, но, ако насложим факти, които получаваме от тях, ние поддържаме пряк контакт, помагаме с каквото можем на тези центрове в Босилеград, Цариброд, отношението към тях продължава да бъде репресивно, мога да кажа.
Затова, когато говорим за членство на Сърбия в Евросъюза, България трябва много ясно да каже своята позиция. Това беше и причината и във Външната комисия, и при гласуване в залата Парламентарната група на „Атака” да изяви резерви по отношение на ратификацията със Сърбия, защото ние продължаваме да твърдим, че там има какво да се коригира в поведението на Сърбия. Ще се радвам, ако в случая, въпреки че няма въпрос към него, министър Младенов даде някаква оценка на тези събития и каже пред народното представителство какво се върши, какви мерки е взела българската държава в лицето на Външно министерство.
Ние ще продължим да следим това поведение на сръбската държава и да изразяваме нашата позиция, тъй като няма друг начин да бъдем европейци, освен да спазваме нормите и да има нормално европейско отношение към нашите малцинства в Република Сърбия. Разбира се, същото се отнася и за отношението ни към Република Турция, където имаме основателни претенции за обезщетения в резултат на заграбени земи през 1913 г. Този въпрос стои и той продължава да стои, трябва да бъде поставен. Ние ще продължаваме го напомняме винаги, когато има повод и когато има възможност държавното ръководство да вземе отношение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Възползвам се от правото да взема думата във връзка с казаното от господин Сидеров, защото смятам, че то засяга фундаментално въпроси, свързани с нашето отношение към съседите ни и с начина, по който защитаваме правата не само на българските граждани в България, но и на нашите сънародници зад граница.
Първо, искам да дам кратка информация за това, което беше направено от Министерството на външните работи и другите държавни институции през последните два дни по казуса и накрая ще дам оценка по случилото се.
След като бяхме информирани за решението на полицейските власти в Босилеград вчера да откажат разрешение на културно-информационния център на българите в Босилеград да организира шествие и поклонение пред паметника на Апостола Васил Левски, в Министерството на външните работи беше извикан сръбският посланик и беше много ясно изразена позицията, че за нас това е неприемливо решение. Това е традиция, която се е наложила от много години да се полагат цветя. Бяхме информирани, че сръбската страна е имала съмнения, че ще има провокации, които могат да доведат до безредици, ако има организиране на посещения и на събития в този период там и затова полицейските власти са решили да не разрешават самото шествие, да разрешат само поклонението пред паметника.
Информирахме сръбския представител, че нормалната европейска практика, която би трябвало да съществува между съседни държави, особено държави, които членуват в Европейския съюз, или искат да бъдат членки на Европейския съюз, е, когато съществуват такива съмнения, да бъдат информирани официалните институции, за да могат да се вземат превантивни мерки и да не се базират решенията на едната или на другата страна на базата на спекулации. След това връчихме нота на сръбския посланик в България, информирайки го, че нашето разбиране, и това беше потвърдено от тяхната страна, е, че поклонението пред паметника на Васил Левски няма проблем да се състои. Решението на полицията се е отнасяло само по отношение на шествието в града, което ще предизвика блокиране на движението за голяма част от днешния ден.
Тази сутрин, за съжаление, в началото на деня станахме свидетели на една практика, която не е характерна отново за страни, които членуват в Европейския съюз или искат да бъдат членки на Европейския съюз – това е груповото спиране на хора да минат през границата. Това спиране засегна, както беше казано, кмета на гр. Кюстендил, някои други български граждани, които искаха да преминат границата в началото на този ден.
След серия от срещи на граничните власти от българска и от сръбска страна беше уточнено, че това е недопустимо и тази практика беше бързо прекратена, след което преминаването през границата беше възстановено.
Разбира се, този инцидент, както беше казано преди малко не е първият. За съжаление той е изключително неприятен, защото става в навечерието на посещението на министър-председателят на съседната страна, с която България иска да развива нормални добросъседски отношения и има много стратегически проекти, чиято реализация ще бъде от полза именно за нашите сънародници, които живеят в пограничните райони. Давам веднага пример – това е изграждането на пътната връзка, магистралата между София и Ниш, която не само ще създаде по-добър достъп до тези райони, но ще изгради и повече икономически възможности за развитие на един от най-изостаналите райони в Република Сърбия.
Смятам, че като страна, която членува в Европейския съюз, Република България винаги се е придържала в отношенията си със своите съседи към принципите, които са основополагащи в Европейския съюз – принципи на толерантност, добросъседство и регионално сътрудничество. Същите принципи ние очакваме да бъдат спазвани от всички наши съседи, особено от тези наши съседи, които искат да бъдат членове на Европейския съюз. Именно затова, смятам през следващите дни да информираме нашите европейските партньори за това, което се случи през тези два дни, тъй като повтарям – това не е за първи път. Груповото спиране на допуск през границите е недопустим акт. Ако има някакви съмнения, те се изразяват индивидуално. Това е практика, която Република България няма да прилага към никоя друга страна от своите съседи, освен, ако няма достатъчно конкретна информация за евентуални проблеми, което това би предизвикало и съответната комуникация с официалните власти на другата страна. Очакваме подобно поведение от всички наши съседи. Ние не предизвикваме провокации, не очакваме и от обратната страна да бъдат предизвикани провокации спрямо нашата политика.
Искам да уверя народните представители, че във всичките действия на българските институции до този момент, както и в бъдеще, сме се ръководили, и ще се ръководим от желанието да защитим правата на българските граждани, интересите на нашите сънародници зад граница и да осигурим максимално добрата възможност за тяхното икономическо и социално развитие.
Още веднъж повтарям – този инцидент, особено предизвикан в деня, в който всички честваме паметта на най-големия български революционер, чието наследство надминава границите на нашата държава и носи символизъм, граничещ с целия Балкански полуостров, всички ние, които сме се борили за нашата собствена независимост, трябва да уважаваме независимостта и на нашите съседи. Именно затова аз смятам, че трябва да има сериозна дискусия с нашите европейски партньори за подобен тип практики на Балканите, които веднъж завинаги трябва да бъдат прекратени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Младенов.
Преминаваме към питането на народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на външните работи относно мерки за подобряване на кадровия състав на висшите дипломатически служители на Република България в чуждестранните ни мисии.
Имате възможност да отправите питането.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 14 декември 2010 г. Комисията за разкриване на досиетата и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност публикува свое Решение № 185, касаещо висши служители на Министерството на външните работи в дипломатическите ни мисии – това са посланици, генерални консули и заместник-ръководители на мисии. От проверените 462 души, 190 се оказаха свързани със службите, към тях можем спокойно да добавим още 26, които по закона, поради това, че са починали, не се съобщават.
Тази обвързаност, господин министър, на толкова голям брой висши дипломатически служители с репресивните служби на комунистическия режим, естествено влошава образа на страната ни в Европа, както и в нашите взаимоотношения с партньорите в Европейския съюз и НАТО.
Всъщност това е и една много тъжна равносметка за кадровата политика в Министерството на външните работи през всичките 20 години, след 1989 г. Няма, разбира се, да подмина и ретроградната роля на президента Георги Първанов, по време на чийто два мандата броят на посланиците, свързани с Държавна сигурност, нараства до 70%. Това, особено след приемането ни в Европейския съюз, е един скандален факт.
В същото време, господин министър, по Ваше признание, приетите преди около десетина години 20 млади служители в Министерството на външните работи, завършили съответна специалност, поради невъзможност за израстване постепенно са напуснали министерството и са останали само двама от тях, защото няма съмнение, че тяхното израстване е било буквално, солидно и за дълго време запушено отгоре.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос, това е всъщност и питането ми. Какви мерки ще предприемете за радикално подобряване на кадровия състав на висши дипломатически служители на Република Българя в чуждестранните ни мисии? Ако ми позволите бих го разширил: какви мерки изобщо ще предприемете за подобряване на кадровия състав на Министерството на външните работи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министъра на външните работи, господин Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Иванов, благодаря за Вашия въпрос. Той е един от приоритетите в моята работа в Министерството на външните работи.
Въпросът за кадрите на дипломатическата служба и специално за висшите дипломатически служители е важен за това как ще изглежда българската дипломация оттук нататък. Аз не веднъж съм говорил по темите, свързани с наследството на обвързаностите, които Държавна сигурност, която отдавна вече не съществува, слава Богу, е създала в тази система, разбира се, както и в други системи на българската държава. Няма да се връщам към тази тема.
Искам да отбележа, че оттук нататък, както и Вие казахте, България не може да си позволи върху името на нашата страна да тегне сянката на съмнението за обвързаности със службите на бившия режим, не само защото дипломацията е един от мощните инструменти, чрез които се защитават интересите на страната ни в Европейския съюз, НАТО и в международните отношения като цяло; не само защото дипломацията може да бъде инструмент за поддържане на българския бизнес зад граница за създаване на икономически възможности; не само защото всеки български гражданин очаква неговите права да бъдат защитени по цял свят, а най-вече защото за 20 години белким се появиха и други хора, които не са били свързани с Държавна сигурност и трябва да получат своя шанс за реализация.
Искам да кажа накратко сегашното състояние на нещата. В момента Министерството на външните работи има повече старши или висши дипломати, отколкото младши дипломати. Това е обратно на всяка здрава логика в изграждането на една организационна система. С личен дипломатически ранг „посланик” са 86 човека, което показва доста широки критерии при удостояването с най-висок дипломатически ранг до този момент. Например сега съществува позицията на висш дипломатически служител в системата на Министерството на външните работи, като тази позиция е най-малко използвана. В нея, в общи линии, такъв ранг получават хора, които остават извън системата в даден момент, и нямат какво реално да правят. По този начин, за съжаление, се харчи огромен експертен ресурс, граден през години, на хора с познания, които не се използват полезно в работата на министерството. Всичко това влияе пряко върху възможностите на министерството да планира развитието на своите кадри спрямо отделни политики, да не говорим за дългосрочните приоритети на страната ни. Очевидно е, че тази деформация не е от вчера. Тя е натрупвана през последните 20 години и за да бъде върната в рамките на това, което е нормално, ще се изисква не една година, а поне няколко ротации, както се казва в министерството, на хора, които да изкарат мандат в чужбина, да изкарат мандат в България и да заминат отново на мандат в чужбина. Няколко ротации ще трябва, за да се коригира тази система като цяло.
На базата на анализа, който направихме, искам да открия пред вас част от темите, които ще бъдат засегнати в тази връзка в промените на Закона за дипломатическата служба, които се готвят в момента, и в най-скоро време ще бъдат представени пред народните представители.
На първо място, възнамеряваме да отворим дипломацията за способни, опитни и доказани кадри със знания и умения, адекватни, както на новите условия на дипломацията така и на приоритетите на външната ни политика. Това означава да отворим на конкурсно основание възможността да се влиза в системата на Министерството на външните работи не само на ниво стажант-аташе, а на всички по-високи нива. Когато на нас ни трябват икономисти, да можем да обявим конкурс за икономист, когато ни трябват хора с друг профил – да можем да направим същото.
Ще въведем и бърза писта за по-младите поколения в службата, които в продължение на 20 години са живели под това, което преди време нарекох „стъклен похлупак на сегашната система”, голяма част, от които са загубили мотивация и перспектива, а някои от тях са напуснали системата.
При първа възможност, която няма да бъде през следващите 3 до 6 месеца, за съжаление, ще обявим общ конкурс за аташета, за да влязат млади и нови хора в системата, които да започнат тепърва да се изграждат. Във всички конкурсни форми на подбор ще прилагаме принципите и практиките, които вече залагат в своята работа европейската служба за външни отношения. Ще променим организационния модел на министерството, за да стимулираме професионализма, инициативността и личната отговорност на хората чрез променяне на устройствения правилник. Ще променим системата за оценка на служителите, която в много случаи е формална, тя трябва да има пряка връзка, оценяваща работата на хората и стимулирането им спрямо реалния принос, който те са имали в постигането на приоритетите.
Имаме намерение в рамките на тази година да преразгледаме и системата за квалификация и специализация на българските дипломати и да гарантираме адекватност на повишените изисквания към тях.
Ако имате допълнителни въпроси, ще се радвам да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За допълнителни въпроси – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие наистина казахте хубави неща, обещахте ги, но те са за в бъдеще. В същото време ще Ви покажа до какви абсурди се стига, когато част от служителите в повереното Ви министерство глухо саботират проевропейските позиции, които Българя трябва да заеме. Само преди 20 дни в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, виждам в залата господин Йордан Бакалов, който е председател на комисията, беше внесен Проект за декларация относно възпоменание на големия глад – Гладомора в Украйна през 1932–1933 г. Искам да напомня, че тогава в Украйна загинаха 7 млн. души, повече, отколкото са жертвите на Холокоста. Представителят на министерството се постара да внуши на комисията, че един такъв акт е едностранен, че в настоящия момент Русия не приема позицията за умишлено предизвикания глад в Украйна, за това, че се касае за едно престъпление срещу човечеството – чета директно текста, който ни беше представен. Разбира се, ще кажа за това, че Вие в отговор на допълнително писмо изпратено до нас, заявихте: аз приемам обръщението на българските неправителствени организации за признаване на Гладомора в Украйна като геноцид над украинския народ, и колкото до евентуално приемане от Народното събрание на такава декларация, смятаме, че възпоменанието и изразяването на почит към жертвите, е наш хуманен дълг.
Това е чудесно, господин министър, но аз питам коя е позицията на Министерството на външните работи – дали тази, която един чиновник от Вашето министерство представи, или това, което Вие написахте след това? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е свързан с ратификации, които бяха минали тази седмица през Народното събрание, те са две ратификации на конвенции с Беларус. Особено скандална е втората, която идва с положително становище от Министерството на външните работи и която се касае за екстрадиция. Нека напомня, че Беларус е последната диктаторска държава в Европа. Екстрадиция на беларуски граждани, потърсили убежище в България, би било равностойно на това до 1989 г. западните страни да екстрадират българските граждани, които бяха избягали от комунистическия режим и да ги връщат в България, за да отидат в лагери и затвори.
Аз питам какво е Вашето становище относно тези две ратификации, които бяха направени? Това е вторият ми въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин министър, ако считате, че ще отговорите на така разширената тема от въпроси, които нямат общо с първоначално зададеното питане.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Господин председател, благодаря Ви за това пояснение.
С удоволствие ще отговоря и на двата въпроса въпреки, че те нямат връзка с първоначалното питане.
Уважаеми господин Иванов, позицията, която беше изразена от представител на Министерството на външните работи на заседание на комисията относно Гладомора в Украйна, както и това, което аз написах в писмото си до Вас няма противоречия. Искам да бъда ясен и категоричен, че приемането на подобен акт от Република България, от Народното събрание на Република България, води след себе си конкретни политически измерения. Той не е само формален, морален акт, а има зад себе си ясни политически измерения.
Именно затова преценката, която направихме след дълго обсъждане в Министерството на външните работи на тази тема е, че в момента тази декларация и това обсъждане в Народното събрание не би помогнало за реализирането на серия от стратегически приоритети, които нашата страна в момента преследва. Смятам, че това е достатъчно ясно и за Вас и за господин Бакалов.
По отношение на въпроса за споразумението за екстрадиция с Беларус, в нито един договор за екстрадиция не се създават автоматични механизми, които водят до това да има някаква система, която да задължава едната или другата страна да допуска екстрадиция на граждани без ясен съдебен процес.
Искам да отбележа също така, че България в момента преговаря за подобни споразумения и с други страни, които надали ще влязат в категорията, която журналистически бихме нарекли – демократични държави, но които споразумения са нужни за постигане на конкретни цели, които са свързани със защитата на интересите на български граждани.
Моля Вас и всички колеги, които се вълнуват от тези теми, все пак да имат доверие, че в ръководството на Министерството на външните работи, както и в българското правителство се прави внимателна преценка на тези теми преди те да бъдат подложени на дискусия или на гласуване.
Искам да ви уверя, че по никакъв начин изразяваните позиции до този момент, в тези два случая, които цитирахте, не са в противоречие с политиката, която аз следвам в това министерство и съм напълно запознат с изявленията, които са направени по този повод и в двата случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте в рамките на две минути за отношение, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, от Вашия отговор всъщност от повдигнатите въпроси разбирам, че Вие като гражданин осъждате Гладомора и приемате, че е едно от най-големите престъпления на човечеството, но от друга страна, Вие като министър не желаете приемете апела, който беше отправен от международните организации, включително ПАСЕ и ЮНЕСКО да осъди в националните парламенти това престъпление срещу човечеството. За мен това е много странна позиция!
Що се касае до ратификацията – да, не се създават автоматични механизми, но се отваря вратата, за да се оправдае едно в бъдеще, да речем българско правителство, което може да започне да връща белоруските десиденти в страната им.
Господин министър, искам да Ви напомня една история, която съм убеден, че Вие познавате. В края на Първата световна война един от големите пълководци на Франция – това е маршал Люте, казва на своя градинар да засади дърво. Градинарят му отказва, заявявайки, че дървото трябва да расте 100 години. Тогава маршал Люте му казва: „Толкоз по-бързо трябва да го засадиш, за да може да израсте”. Така е, господин министър, и с демократичните устои на една държава. Защото Вие обещахте много хубави неща, които ще се направят в министерството да се промени климата или състава на министерството и визията на чиновниците. Минаха вече година и половина и поне допреди две седмици като седях на интернет страницата на Министерството на външните работи, аз не видях конкурси, които да бъдат в изпълнение на това, което Вие казахте.
Колкото по-бързо – от първия ден, буквално, това трябва да се направи, за да може в края на Вашия мандат, господин министър, да видите плодовете от това, което сте посели. Имайте волята, защото отговорността е Ваша и не искам след една година отново по същия начин да Ви напомням за необходимостта да защитите демократичните устои на българската външна политика, защото примерите, които Ви дадох, уверявам Ви, отекват крайно негативно в съзнанието на всички онези, които искат да имат в сърцето си България като един демократичен образ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министъра иска думата. Съгласно правилника министъра винаги може да поиска думата и да говори пред трибуната на Народното събрание.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Позволявам си да се върна на тази тема, защото усетих, че в края на разговора се върнахме към основния въпрос, който ми бяхте задали в началото на днешното питане.
Господин Иванов, искам да Ви уверя, че с най-голямо удоволствие бих обявил всевъзможни конкурси, с всевъзможни промени от първия ден, в който влязох в Министерството на външните работи. За съжаление, обаче, реалността е малко по-различна от това, което искаме понякога. Когато в разположението на щата нямаш една бройка, на която да можеш да прибереш хората, които се връщат от мандат, това изисква време, за да бъде променено. (Реплики от Синята коалиция.)
Второ, аз не смятам, че е добра практика да влезеш от вратата с краката напред. Смятам, че е нормално, когато започнеш да управляваш една институция да имаш достатъчно време да се запознаеш с нейното функциониране и нейната работа, за да може да се създаде нормална представа за това какви са изискванията за промяна. Всичко останало би било наивно.
По отношение на другата тема, която повдигнахте мисля, че всеки човек в тази зала, който е седял от двете страни на парламентарната банка – както в управление, така и в опозиция, си дава ясна сметка, че свободата, която присъствието в опозиция на всеки депутат или на всеки човек има, се ограничава силно от задълженията на властта.
Аз имам всякакви лични виждания по много въпроси, но невинаги мога да си позволя тези мои лични виждания по всякакви въпроси да се превръщат в държавна политика. Защото смятам, че в крайна сметка целите, които си поставяме – да защитим интересите на българските граждани, изискват внимателна преценка за инструментите, които следваме.
Знам, че в момента този отговор не Ви дава достатъчно удоволствие от това, което казвам, (реплика от народния представител Иван Н. Иванов) но искам да Ви уверя, че има здрава логика зад решенията, които са взети и те са взети в пряк интерес на български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря на господин Младенов за отговорите.
Да преминем към Стефан Константинов – министър на здравеопазването, който ще отговори на първия въпрос на народния представител Мая Манолова относно децентрализация на търговете на лекарства за онкоболните и хората на хемодиализа.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Един от първите въпроси, които Ви зададох в качеството Ви на министър в рамките на парламентарния контрол, беше относно лекарствената политика на Министерството на здравеопазването за това дали ще промените правилата, дали ще ликвидирате лобизма, конфликта на интереси и изтичането на средства. Тогава Вие ми отговорихте, че правилата ще бъдат променени, и то по начин, който да спре течът на средства от търговете в министерството и да осигури своевременен достъп на болните до необходимите им лекарства и необходимите им медикаменти.
Наистина в началото на тази година правилата бяха променени, но въпросът е в чий интерес? За кого работи промяната – за пациентите, за Министерството на здравеопазването или за дистрибуторите на лекарства? Промяната се изразява в широко пропагандираната от Вас децентрализация на търговете за лекарства за онкоболните и болните на хемодиализа, което означава, че вместо един ще се правят 21 търгове от болниците – проблеми, умножени по 21. Ще маркирам част от проблемите, като очаквам Вашия отговор и Вашето решение на тях.
На първо място, относно готовността на болниците да осъществят процедурите за обществени поръчки, които да проведат конкурсите в резултат, на които своевременно пациентите на бъдат снабдени с лекарства. Проблемът е и с обжалването на тези тръжни процедури. Проблемът е и с това доколко те изобщо са стартирали в тези 21 болници.
Вторият въпрос, който е не по-малко важен, е за цените на лекарствата. Всеки знае за колосалната задлъжнялост на болниците към дистрибуторите на лекарства, което означава, че при едно договаряне дистрибуторите ще са тези, които ще диктуват условията, които ще диктуват цените. Това означава най-малкото едно – по-скъпи лекарства.
Третият въпрос е свързан с основанието, на което изобщо се провеждат тези търгове и как Министерството на здравеопазването ще обоснове факта, че практически ще плаща за едни и същи лекарства различни цени.
Това са въпросите от правна гледна точка. Надявам се, че във Вашия отговор ще ги пречупите през призмата на болните, за да не Ви ги задавам в рамките на допълнителния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, наистина Вие сте ми задавала толкова много въпроси, вероятно и тази тема е станала обект на тях.
През тази година министерството предприе действия за децентрализиране на търговете за лекарствени продукти за онкологични пациенти и пациенти на хемодиализа по Наредба № 34 от 2005 г. Целта на промяната е да се осигури по-бърз и гъвкав достъп на пациента до тези медикаменти. Осигуряването им чрез централизиран търг от министерството крие редица недостатъци – недостатъчна възможност да се определят количествата и видовете на лекарствените продукти за всяко лечебно заведение, забавяне пътя им до пациента, съмнение за корупционна практика и непрозрачност. Причината за тези недостатъци е административното ръководене на процеса. За да се премахнат тези недостатъци и през тази година болниците сами ще определят точно какви лекарства да купят от позитивния лекарствен списък, съобразно потребностите на своите пациенти. Освен това с децентрализацията се създава реална възможност на търговете по места да се явят повече участници, което ще доведе до по-засилена конкуренция и в крайна сметка до намаляване цената на лекарствените продукти.
Новите правила за осигуряване на лекарствени продукти от лечебните заведения ще започнат да работят от 1 март 2011 г. До сключването на договори за доставка на лекарствени продукти от всички болници Министерството на здравеопазването ще продължи да осигурява лекарствата по досегашния ред. По този начин ще бъдат осигурени лекарства за онкоболни и пациенти на диализно лечение, ако има обжалвания по проведените тръжни процедури на лечебните заведения, с което гарантираме и правата на пациента.
Правно основание за децентрализирането на тръжната процедура на Министерството на здравеопазването се дава в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. и в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. Там е предвидено, че Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, въз основа на едногодишни договори за дейности, за което е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет или чрез трансфер на бюджета на Националната здравноосигурителна каса по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, от Вашия отговор става ясно, че децентрализацията на търговете не решава, а създава още много проблеми на пациентите. Затова не е случаен фактът, че за първи път всички пациентски организации се обединиха в своето категорично „Не!” на децентрализацията на търговете. Даже след това Ваше решение Министерството на здравеопазването вече е известно като министерство на търговете.
Няма никаква логика в това, което казвате, че по този начин лекарствата ще бъдат по-евтини. Ясно е, че когато се пазарува на дребно, цените са едни и са значително по-високи от случаите, в които се пазарува на едро. Още повече, не е ясна изобщо Вашата увереност, че болниците предварително ще знаят какви лекарства да заявят, при положение че самите средства, с които те разполагат, са лимитирани и са общо в рамките на 100 млн. лева.
Но на мен лично ми се вижда по-важен един друг въпрос, който касае пациентите. Той е: на първо място, нарушава се конституционното право на всеки един български гражданин да си избира лечебно заведение, защото с предприетите от Вас промени реално онкоболните и хората на диализа се закрепостяват към определени лечебни заведения. Ако искат да се лекуват, те имат един-единствен шанс – да отидат в едно конкретно лечебно заведение.
На второ място, Вие ги лишавате напълно от избор на лекарства. Известно е, че за един и същи болен от едно и също заболяване са различно подходящи едни или други медикаменти. Сега обаче съответният онкодиспансер ще поръча и ще закупи само едно от всички възможни лекарства, с което ще обрече болните да се лекуват именно и точно с него, независимо че в конкретния случай тяхното заболяване може въобще да не се повлиява от това лекарство.
На трето място, не е ясен въпросът какво ще се случи с хората, които се разболеят в средата на календарната година, защото за тях определено няма да са предвидени лекарства. Това, което е най-страшното, е, че промяната, която въведохте в Наредба № 34, лимитира ангажимента на държавата за снабдяване с лекарства на онкоболните до рамките на отпуснатия бюджет. Тоест когато бюджетът свърши, всички останали болни ще бъдат обречени по някакъв начин да се снабдяват сами с лекарствата или изобщо да не се лекуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, аз искам да направя само някои уточнения, защото мисля, че допуснахте грешки. Крилатата фраза „министерство на търговете” беше казана от една неправителствена организация поради факта, че министерството провеждаше търгове. Това беше големият упрек, че всичко е съсредоточено на едно място и няма прозрачност. В крайна сметка наистина не е работа на едно министерство да провежда търгове. Всяко лечебно заведение знае колко хора се разболяват, може да направи прогнози. За тези апокалиптични картини - какво ще се случи, вече почти пети месец съм министър, всяка седмица слушаме. (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Имало е възможност, можело е да промените нещата – знаете колко време се чакаше, колко сложни бяха механизмите и през какви комисии и чудесии се минаваше. Сега това няма да го има.
Що се отнася до цените на лекарствата, това не е свободен пазар. Те имат максимална цена, която тази година е по-ниска. Дори на някой много да му се иска да го направи, няма как да стане, защото това е лимитирано. Ние се реферираме по европейските страни, по най-ниските цени, така че това автоматически отпада. Като знаем, че тази година бюджетът за лекарства е малко повече от предишната, хората могат да бъдат съвсем спокойни. Вече другите неща – какво лекарство и дали ще е достатъчно, нека да ги оставим на лекарите, които работят. Мисля, че те по-добре знаят какво да изпишат и кое е подходящото лечението. Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Въпросът е дали ще го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към въпрос на народния представител Захари Димитров Георгиев относно позицията на Министерството на здравеопазването за увеличаване на капиталовия дял на държавата в „МБАЛ-Пловдив” АД.
Заповядайте, господин Георгиев, да развиете въпроса си.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, въпросът, който Ви зададох преди три седмици, беше актуален тогава, тъй като в началото на тази седмица се проведе общото събрание на Акционерно дружество „МБАЛ - Пловдив”. За съжаление, организацията на парламентарния контрол е такава, че пропуснахме две седмици, докато стигнем до възможността да ми отговорите. Независимо от това, независимо че вече е известен резултатът от гласуването по време на общото събрание, аз бих желал да проведа този разговор с Вас, защото въпросът е принципен.
Вие самият сте работили в многопрофилна болница от този тип – бившите окръжни болници, които през 2000 г. с промени в Закона за лечебните заведения са преобразувани, освен с общинско участие, както са изградени и създадени, и с 51% държавно участие, което по тълкуванията на много юристи е чиста национализация и не е конституционосъобразно. Такива въпроси, между другото, са повдигани от редица общини, в т.ч. има положителни становища на Конституционния съд в посоката, която аз твърдя в момента.
Учуди ме фактът, че свиканото общо събрание от Вашата предшественичка д-р Анна-Мария Борисова с този именно дневен ред, включващ увеличаването на капитала на държавата в акционерното дружество, е потвърден и от Вас и не е променен.
Тогава исках да Ви питам: ще поддържате ли тази теза? Видях, че сте поддържали тази теза. Разбрах го всъщност от поведението на Вашата пълномощничка в това събрание. То е било доста неубедително като аргументи.
Основното в случая е, че когато Вие станахте министър, имахте коренно противоположна позиция по отношение на участието на държавата в тези именно болници. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Слушам звънеца Ви, изчакайте още няколко секунди, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Четиридесет Ви изчаках.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Няма как да разбера, затова трябваше да ме предупредите, когато свършвах. (Реплики от ГЕРБ.)
Не ме репликирайте от място, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тогава, господин министър, Вие казвахте, че сте на обратната позиция, а именно, че не бива държавата да национализира дяловете на общините и Вие ще направите всичко възможно да промените това. Днес виждаме, че сте на друга позиция. Ето това искам да ми обясните. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря.
За отговор – министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Георгиев, дами и господа народни представители! Наистина въпросът не е актуален, тъй като общото събрание мина. Затова няма да чета това, което е казано. Но е много хубаво, че го поставяте, защото въпросът е принципен. Аз съм учуден, че човек от левицата задава този въпрос.
Абсолютно безотговорно е поведението, когато държавата дава пари в едно акционерно дружество и да не може с тези пари да си увеличи капитала. Това е антинационална политика! Това само мога да кажа.
Не знам къде сте ме слушали и какво съм казвал, но винаги съм казвал, че нещата трябва да бъдат ясни. Когато е частно, да е частно – когато е държавно, държавно.
Винаги съм казвал, че тази форма – търговската регистрация на болниците, не е най-удачната. Това е точно пример как може да се дадат 4 милиона, след това да се съберат общините, нищо да не са дали и да казват: „Не, ние няма да увеличим капитала, ние ще участваме”. О’кей, участвайте, но участвайте наравно и с проблемите.
Когато има проблеми в болницата, всички се обръщат и казват: „Къде е министерството, къде е държавата? Държавата да осигури това, държавата да осигури онова”! И държавата осигурява. След това се казва – национализация!
На кого е тази държава? На турския султан ли? Ние всички сме тази държава! В крайна сметка няма нищо ненормално, я да видя каква беше сумата, ако не се лъжа – 4 млн. 470 хил. лв. дадени, това да не може да намери отражение в капитала на дружеството! Къде е противоречието и къде е проблемът тук? Къде е конкуренцията между общини и държава? Не трябва ли всички да осигуряват качествено лечение?
Смятате ли, че човек, като отиде в болница, се пита: какъв е делът на общината, какво е било участието? Важно е да се управлява добре. Какъв сигнал даваме ние всъщност към обществото? Че държавата не може да управлява собствените болници!
Никой от обикновените хора не знае, че тази болница, за която говорите, е акционерно дружество. Те знаят, че това е държавна болница! И се учудвам, че подобен въпрос ми се задава от левицата! Наистина е необяснимо за мен. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, ще имате възможност да зададете въпроса. Надявам се, че коректно сте подали как да репликира господин Захари Георгиев.
Нека да дадем възможност да чуем неговата реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Не зная, уважаеми господин министър, от какво се учудвате. Аз именно се учудвам на късата Ви памет за това, което сте говорили преди 5 месеца! Преди 5 месеца Вие заявихте, че по този начин регистрацията на многопрофилните болници, бивши окръжни болници, не може да продължи да съществува. Кое е недопустимо според Вас повече? Това, че държавата е внасяла пари през 2007-2009 г. за развитието на подобни болници, но не само на тях, а на цялостното здравеопазване в България, без никакви условия това да бъде увеличение на дяловия капитал на държавата в тези болници?!
Такива условия тогава държавата не е поставяла! Къде е резонът и кое е недопустимо – да не се разрешава на общините, които са давали своите допълнителни вноски в тези болници; да не могат да увеличат капитала си, а само държавата да увеличи капитала си? Това е парекселанс потъпкване на Търговския закон с ботуши! Това е недопустимо!
Тъй като се базирам на казаното от Вас тогава, Ви моля, спомнете си какво казахте и поправете тази грешка, направена през 2000 г., респективно малко по-късно, когато се взема решението за увеличаване на капитала само на държавата, но не и на общините, защото това е недопустимо!
Това е фактът (встрани от микрофоните).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защо не сте я поправили? Аз сега разбирам – от 2000 до 2011 г....
Дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Първо, в огромното си мнозинство общините участват в тези болници само на хартия и не дават стотинка! Малко са общините, които дават!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Четиристотин хиляди лева!
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Четиристотин хиляди на фона на 4 милиона! Точно това е начинът държавата да си върне, това съм имал предвид – да ги поправим. Когато се блокират действията на държавата, какво можем да направим, когато дори се стига дотам, че да не можем да сменим и управлението на болниците точно по този закон?
Това съм говорил – който е искал да ме разбере, ме е разбрал. Никога не съм казвал, че ще върна – кое състояние да върна? Държавата плаща и трябва да си увеличи капитала. Когато го увеличи, болницата става по-маневрена и може да се контролира! Това съм искал да се направи.
Общините – нека и те да си увеличат капитала. Не знам конкретно за случая колко пари са дали, но ако наистина са 400 хиляди, това е изключение и пак е нищожна част на фона на милионите, които трябва да направим!
Същата болница чака 1 млн. 200 хил. лв. за стерилизационна апаратура – от държавата дадени пари! Какво трябва да направим? Пак да ги дадем и да кажат: „Не, не, обаче ние нямаме нищо общо с държавата”!
Разбирате ли? Тук пък за мен става въпрос за принципа за нихилизма, който излъчваме всички ние! Държавата – това сме ние! Това не е лошо нещо. Не е лошо нещо държавата да има ангажименти в здравеопазването – това съм казал от първия ден и продължавам да го повтарям! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Общините също са държава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Мая Манолова относно методиката за определяне на задължителните прогнозни бюджети на болниците.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В началото на м. февруари и ние, и цялата българска общественост стана свидетел на Вашия спор с директора на Националната здравноосигурителна каса относно методиката за определяне на прогнозните бюджети на болниците за 2011 г. Спор, в който не стана ясно кой е победител – Вие или госпожа Нешева. Но стана ясно кои са губещите – губещите са болниците и пациентите.
Отново фактът с какви пари ще се финансира всяка една болница ще се определя от Регионалната здравноосигурителна каса, тоест от субективната преценка на един администратор. За тези болници, които са по-симпатични, по-близки до управляващите, има възможности за предоставяне на по-големи прогнозни бюджети. За останалите това очевидно няма да е така.
За какво всъщност става дума от законова гледна точка? В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година е записано, че Националната здравноосигурителна каса ще определи за всяка болница прогнозен бюджет. Думата „прогнозен” е нова – беше въведена по настояване на синия депутат Ваньо Шарков. Тя замени думата „делегиран”, но практически нищо не се промени. Как ще кръстим бюджетите – дали прогнозни, или делегирани, в крайна сметка става дума за едни лимитирани цифри.
Правилата се определят от Надзорния съвет на Касата и всъщност тук започна истинският спор – какви да бъдат тези правила. Дали да бъдат достатъчно прозрачни, дали да се основават на обективни критерии, или да се предоставят на субективната преценка на шефовете на регионалните каси и на Националната здравноосигурителна каса?
Тук аз съм склонна да Ви подкрепя, защото Вие възразихте срещу историческия подход при изготвянето на тези бюджети. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Тоест просто за болниците да се препишат цифрите от 2010 г.,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Очакваме въпроса, госпожо Манолова – двете минути изтекоха.
МАЯ МАНОЛОВА: ...които, предвид че клиничните пътеки са с повишени цени, означават, че просто по-малко пациенти ще имат възможност да се лекуват в общинските болници.
Моят въпрос към Вас е: дали Вие сте наясно какви са окончателно приетите правила за определяне на прогнозните бюджети и дали сте спокоен, че след тяхното определяне болниците ще разполагат с достатъчен финансов ресурс, респективно болните ще могат да се лекуват нормално през следващата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Цачева, госпожо Манолова, дами и господа народни представители! Както знаете, определянето на методиката за прогнозните бюджети на болниците, на болничната помощ, не е в правомощията на Министерството на здравеопазването. Тя се изработва от НЗОК и се одобрява от Надзорния съвет на Фонда. Тъй като в неговия състав са включени двама заместник-министри от Министерството на здравеопазването, имах възможност да се запозная с Проекта на методиката. Той трябваше да се разгледа от Надзорния съвет на 27 януари т.г. Националната здравноосигурителна каса изпрати проекта много късно, разглеждането на методиката беше отложено за 31 януари.
Междувременно аз изразих публично притесненията си от заложените правила за определяне на прогнозните бюджети за болнична помощ. Основните ми забележки бяха свързани с определяне на стойността на прогнозните бюджети на база 2010 г., през която средствата за болнична помощ не бяха достатъчни, нито бяха справедливо разпределени. Освен това в проекта не се вземаха предвид новите цени на клиничните пътеки, които бяха приети от Министерския съвет за тази година. Това криеше реална опасност от намаляване на обемите дейности по клиничните пътеки с най-голямо увеличение на цените.
След приключване на заседанието на Надзорния съвет на 31 януари т.г. разбрах, че новата методика включва прогнозни бюджети и всъщност ще бъдат вземани под внимание нивата на компетентност и обемите дейност, които планират да осъществят лечебните заведения.
Наясно съм с методиката, която е предложена и обсъдена от Надзорния съвет, докъде са стигнали нещата. Има вече определени, направени разчети за лечебните заведения. Нищо обаче не е окончателно. Към момента Надзорният съвет не се е събирал и не ги е дискутирал.
На въпроса Ви дали съм спокоен за методиката, въобще за това, което ще получат болниците, ще Ви кажа: не, не съм спокоен! Знаейки състоянието на здравеопазването, в което го заварихме, и което е от години насам, трябва да Ви кажа, че нито един министър в следващите няколко години няма да бъде спокоен за състоянието на здравеопазването, но се стараем да правим най-доброто, което можем, за българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
За реплика – народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, забелязвам промяна във Вашата позиция, тъй като в началото на тази година Вие изразихте удовлетворението си, че пари има, и спокойствието си, че тези пари ще бъдат разпределени по такъв начин на болниците , че да не създадат проблеми за тяхното функциониране, а също така и за пациентите.
Сега с основание не сте спокоен и аз мога да добавя допълнителни аргументи по отношение на това кое би следвало да буди Вашето безпокойство.
На първо място да Ви кажа, че от публично огласената информация става ясно, че методиката за правилата за определяне на прогнозните бюджети вече са окончателно приети от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Вярно е, че те не са публикувани никъде, така че ние, както и Вие, не сме се запознали с тях по официален път, но от изтеклата информация в медиите научаваме, че там ще се работи в следния алгоритъм.
На първо място – регионалните каси ще определят базови бюджети на всяка болница. Забележете, че има нова дума, която няма никъде в законодателството и не е ясно какво означава. Тези базови бюджети ще бъдат на база миналогодишните. Тези базови бюджети ще бъдат само за сведение. В крайна сметка прогнозният бюджет ще се определя от регионалната здравноосигурителна каса по предложение на директора на болницата. Забележете: директорът на болницата предлага, решението се взема от шефа на регионалната здравноосигурителна каса! Правилата? Няма правила! В самите правила, както е озаглавен този документ, няма правила, няма критерии, няма никаква прозрачност. Нещата се оставят на субективната преценка на шефа на съответната регионална здравноосигурителна каса, и по-нагоре – на субективната преценка на шефа на Националната здравноосигурителна каса.
Болниците така няма да имат основание нищо да оспорват. Те могат да поискат, примерно, 50 хил. лв., а РЗОК да им даде 5 хил. лв. Те нямат основание за оспорване, защото методиката е такава. Така госпожа Нели Нешева ще има пълното право по съответните нормативни документи да се разполага със сума, чиято цифра е 954 млн. лв.! Това ще се разпределя по нейната субективна преценка и по субективната преценка на шефовете на регионалните здравноосигурителни каси, което няма как да не притеснява хората, няма как да не притеснява нас.
Болниците са поставени на двойна желязна хватка – от една страна да се притесняват дали ще могат да сключат договори по клиничните пътеки, предвид завишените изисквания, от друга страна дали определените им прогнозни бюджети изобщо ще им дадат възможността да съществуват през следващата година. (Шум в залата. Реплики от ГЕРБ.)
Госпожо председател, много Ви моля да успокоите петимата присъстващи тук депутати в ляво, от Парламентарната група на ГЕРБ… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те са само трима в ляво, госпожо Манолова! Вижте! …
МАЯ МАНОЛОВА: Не, петима са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вижте, в ляво са трима народни представители, които присъстват. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Петима са! (Реплики.)
Ако не Ви е интересно, уважаеми колега, не е задължително да присъствате! (Провиквания, реплики от ГЕРБ.)
Просто не пречете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, не влизайте в диалог.
Нека да се уважаваме взаимно, госпожо Манолова! (Реплики от ГЕРБ.)
На всеки един въпрос минимум с една минута удължавате времето. Искате стриктно да прилагам Правилника и да Ви отнемам думата ли?
Дуплика – господин министър. (Реплики от КБ, от ГЕРБ, шум в залата.)
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Нека да се успокоим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, притесненията ни, мисля, са доста различни.
Искам да Ви кажа, в Здравната каса в крайна сметка всичко се утвърждава от Надзорния съвет. Знаете, че от тази година в Надзорния съвет държавата няма мажоритарно участие, там са работодателите, там са осигурените, пациентските организации. Ако наистина нещата са толкова лоши, както казвате, просто тези бюджети няма да бъдат одобрени.
Към момента няма никакви одобрени бюджети. Всичко, което съм виждал, на ниво чернова и то чрез качеството на заместник-министрите, които участват там, но пак казвам, че държавата няма мажоритарно участие и има пълен публичен контрол върху тази институция. Абсурд е да се мисли, че един човек ще може да направи такива неща, които да повлекат последиците, за които говорите.
Парите тази година наистина са повече. Хората трябва да бъдат спокойни, че ще получат качествено лечение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще чуем въпроса на народния представител Георги Икономов относно обнародването на „Медико-технически стандарт-зъботехника”.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър!
През 2003 г. е утвърден „Медико-технически стандарт–зъботехника”, публикуван е през 2004 г. Стандартът е разработен в изпълнение на Националната програма „Медицински стандарти” действаща в периода 2001-2006 г. В този срок са изработени още 24 медицински стандарти, които отразяват развитието и постижението на медицинската наука и практика.
Разработването на медицинските стандарти е непрекъснат процес, повлиян от осъвременяването на нормативната база и знанията в определената медицинска област. Поради това се наложи и приемането на нова Национална програма „Медицински стандарти” със срок на действие 2008-2010 г., целта на която е да създаде предпоставки и условия за създаване и усъвършенстване на медицинските стандарти с оглед повишаване качеството на здравната система и ефективността й, чрез която освен разработване на нови стандарти се наложи и актуализиране на вече утвърдени.
Поради разработване и внедряване на нови технологии и методи на работа в областта на зъботехниката и повишаване на изискванията за качество и безопасност за пациентите водещите държави в областта на зъботехниката в Европейския съюз разработват и непрекъснато актуализират своите стандарти.
През 2009 г. със заповед на министъра е създадена работна група за изработване на проект за актуализиран стандарт зъботехника. През 2010 г. м. януари този стандарт е готов. След две забележки, отправени им от Съвета по стандарти за качество и ефективност на диагностично-лечебната дейност, те са отстранени през м. февруари и през м. юни 2010 г. е взето решение за приемането на този стандарт. Дотук са спазени общите правила за изготвяне, актуализиране и приемане на стандарта, но другото, което е притеснително в решението, е, че актуализирането ще се извърши, след като са готови всички останали стандарти.
Във връзка с гореизложеното Ви питам следното: от решението не е видно защо трябва да се чака изготвянето на всички останали стандарти, каква е връзката му със стандарт зъботехника и кога е крайният срок за неговото публикуване? Защо след като вече имаме актуализиран стандарт, който е в електронен вариант и е въпрос на минути да бъде качен на сайта преди Вашето приемане, това нещо не стане?
И един допълнителен въпрос: защо не се приема Наредбата за видовете самостоятелни медико-технически лаборатории, съгласно чл. 18 от Закона за лечебните заведения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Икономов.
За отговор – министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Господин Икономов, във връзка с Вашето писмо отговарям следното. В писмен отговор на Ваш въпрос по същия повод, съгласно писмо с вх. № 02-01-206 от 25 ноември 2010 г. на председателя на Народното събрание, Ви предоставихме цялата подробна информация за хронологията на процеса по разработване, издаване и актуализация на медико-техническия стандарт зъботехника от периода на работа на предходните ръководства на Министерството на здравеопазването.
Сега Ви информирам отново по конкретните въпроси, както следва:
По първия въпрос – вече Ви информирахме, че съществува становище от проф. Трифон Михайлов, специалист по обща стоматология, ортопедична стоматология и ортодонтия, постъпило чрез Българския зъболекарски съюз, който счита, че в областта на денталната специалност „протетична дентална медицина” е целесъобразно да има два раздела. Единият за клинични параметри и за дентални лекари, а вторият – с технологични параметри, свързани с дейността по зъботехника, с оглед осъществяване на органична връзка между елемента на лечебния процес, както и да се постигне ефектът лечение след осъществена профилактика.
През м. февруари 2011 г. се предвижда да бъде обсъден проект за медицински стандарт по протетична дентална медицина от Съвета по стандарти за качество и ефективност на диагностично-лечебната дейност при Министерството на здравеопазването. На този съвет ще се разгледа и въпросът за синхронизиране изискванията на двата стандарта.
По втория въпрос – медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. След приемането на нормативния акт от политическия кабинет на Министерството на здравеопазването, водещата дирекция го предоставя с придружително писмо на дирекция „Административно-информационно обслужване” за обнародване на интернет страницата на Министерството на здравеопазването за срок от 14 дни. Проектът за актуализация на медико-техническия стандарт зъботехника не е приет от политическия кабинет на Министерството на здравеопазването поради изложените проблеми и затова не е публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването. По дефиниция стандартите се създават чрез консенсус. Несъгласието от страна на Българския зъболекарски съюз е основна причина за застой в работата по актуализирането на медико-техническия стандарт зъботехника. Този стандарт е бил издаден в началото на 2003 г., когато не е било планирано изработването на стандарти по дентални специалности в рамките на Националната програма „Медицински стандарти в Република България 2001-2007 г.”, утвърдена с Решение на Министерския съвет № 602 от 20 август 2001 г. Впоследствие, след като е стартирало издаването на медицински стандарти по дентални специалности, е възникнал проблемът за несъгласието на Българския зъболекарски съюз и необходимостта от синхронизация на нормативните актове.
По третия въпрос – Министерството на здравеопазването има проект на Наредба за профила на самостоятелните медико-диагностични и медико-технически лаборатории по чл. 18, ал. 5 от Закона за лечебните заведения, но на този етап не е обнародван. Извършихме преглед на неиздадените нормативни актове и в момента конструираме работни групи за тяхното разработване. Сред тях е и посочената наредба, за която задавате въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика – господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, това, което сега ми съобщавате, е нещо ново. Не съм знаел, а и няма информация, че Българският зъболекарски съюз има идея за създаването на два отделни стандарта. Също така ме учудихте, че не е приет от политическия кабинет, при положение че на 14 юни 2010 г. има решение на политическия кабинет, като едно от решенията е точно така:
„Приема решение на дирекция „Правна” за актуализиране на медико-технически стандарт зъботехника съобразно действащата в момента нормативна уредба.”
В тази връзка искам също така да напомня, че към дата, която е била дадена на Българския зъболекарски съюз, а именно в срок до 17 май 2010 г. той да даде неговите забележки, ако има такива, към този момент Българският зъболекарски съюз в дадения му срок не е имал никакви забележки. Кога са се появили тези забележки, може би на някакъв по-късен етап?
Искам да Ви кажа, че по мое лично мнение зъботехниката като неразделна част от денталната медицина в последните години се неглижира. Не знам дали умишлено, дали не дотам, но самото неприемане в срок на стандарта, който вече е изработен, актуализиран и би следвало да действа, защото рецензентът проф. Тодор Пеев дава съвсем различна рецензия от тази, която Вие прочетохте.
Също неприемането на наредбата. Искам да Ви напомня, че нейният срок е шест месеца, вече са минали повече от година и половина.
Също така липсата на ясни правила, в които да са описани взаимоотношенията между зъболекари и зъботехнически лаборатории по отношение на гаранции за изработка на поръчки, по отношение гаранции за използвани материали, по отношение на срокове и т.н., това нещо липсва въобще в нормативната база. Това са причините според мен, поради които зъботехниката и голяма част от зъботехниците се намират в сивия сектор, от което губи най-вече българският пациент поради некачествени услуги, губи и бюджетът от неплащане на данъци.
Включително и изключването на зъботехническите услуги от обхвата на Закона за здравното осигуряване, което стана м. юли т.г., считам, че е абсолютно неправилно. Изключват се зъботехнически услуги, в същото време се увеличават парите за дентална помощ.
Господин министър, мисля, че е крайно време, независимо че може би има различни приоритети от така поставения въпрос, но вземете го предвид и го решете в най-кратко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Спомняте си, че имахме две декларации от името на парламентарни групи, което автоматично води до удължаване на времето ни с 9 минути и половина. В момента е 14,04 ч.
Аз предлагам да чуем въпроса на госпожа Манолова, да уважим и присъствието на министъра.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, знам, че на много от вас вече им става досадно и не им се стои в залата, но тъй като въпросът е изключително актуален и касае процеса за сключване на договори между регионалните здравноосигурителни каси и болниците, считам, че би било по-полезно за самия процес, за министерството, за болниците и за гражданите, ако го задам сега.
Естествено е погледът на всички болнични ръководства, на всички лекари, всички пациенти и на хората, живеещи в малките населени места, да бъде насочен към регионалните здравноосигурителни каси с едно притеснение – как ще финализира този процес и дали най-вече общинските болници ще успеят да сключат договори по достатъчен брой клинични пътеки, което да им даде възможност да просъществуват и през таза календарна година, дали финансите ще са достатъчни, за да могат те да приемат и лекуват пациенти.
В какво се състои проблемът? За съжаление ще трябва да започна с проблем, който създаде министерството, а именно с изработването на медицинските стандарти в края на миналата година, които стандарти по мнението на специалистите предявиха прекалено високи изисквания към общинските болници – за брой лекари специалисти от по 4, 5, 6 от една и съща специалност, за да се получи съответното ниво на компетентност на дадено отделение, за определена медицинска техника, за определени сертификати, за наличие на свързани отделения, за наличие на определени видове лаборатории, които да са на територията на съответната болница. В последствие тези прекалено високи изисквания бяха допълнително утежнени с указание на Националната здравноосигурителна каса – Приложение № 18 към Националния рамков договор, което влоши ситуацията. Алгоритмите на клиничните пътеки бяха направени по начин, по който голяма част от общинските болници да не съответстват на тях – при наличието на подозрението, че авторите им са го направили нарочно, за да насочат потока от пациенти към столичните болници и да подложат под въпрос съществуването на общинските болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Моят въпрос към Вас е: Ще предприемете ли някакви действия за коригиране на медицинските стандарти, защото предполагам Ви е известно, че с Указание № 2 Лекарският съюз и Касата не постигат нищо. Това е незаконно указание, което практически не може да промени нито рамковия договор, нито медицинските стандарти, които са изработени от Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, мога да Ви уверя, че съм упражнил пълен контрол върху изработването на медицинските стандарти и мисля, че резултатите не са никак лоши. През миналата година бяха одобрени 46 стандарта, подготвени от съответните научни дружества. Те бяха приети още преди да встъпя в длъжност. В момента, в който поех този пост, наредих да се извърши ревизия на всеки един от стандартите, тъй като в тях имаше доста завишени изисквания – не само според мен, но и според представители на областни и общински болници. За 2 месеца стандартите бяха преработени и мисля, че бяха заложени напълно адекватни изисквания, които да гарантират качественото лечение на българските граждани. За да осигурим пълна прозрачност на този процес, проектите на стандартите стояха на сайта на Министерството на здравеопазването минимум 14 дни. През този срок всеки можеше да даде препоръки за промени, ако смята, че има лобизъм или неадекватни изисквания в тези документи. За това време в Министерството на здравеопазването не постъпи нито едно подобно предложение – имам предвид писмено. А устно – имаше срещи и сме разговаряли.
Доказателство за това че медицинските стандарти са добри, е успешно завършилата пререгистрация на лечебните заведения. От всичките 312 болници, които подадоха документи, разрешения за дейност получиха 308. Това нямаше как да се случи, ако изискванията по медицинските стандарти бяха прекалено завишени или лобистки, както Вие се притеснявате.
Разбира се, има лечебни заведения, които не могат да отговорят на всички медицински стандарти и няма да могат да извършват дейности за определени специалности. Това обаче на означава, че стандартите трябва да се понижат още, тъй като тяхната цел е да се гарантира качество, а не сключването на договори за всички болници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, разбира се, че има повод за притеснение. Вие би следвало да бъдете запознат с проблемите, които съществуват в процеса на договаряне.
На първо място, създаде се изключително голямо напрежение сред общинските болници в началото на м. януари, когато стана известно, че предвид високите изисквания на медицинските стандарти и на Приложение № 18, голяма част от тях няма да могат да сключат договори по голяма част от клиничните пътеки. Опасността беше да сключат договори за половината и за по-малко от клиничните пътеки в сравнение с миналата година, което на практика означаваше да фалират и да затворят през тази календарна година.
В резултат на срещите, които бяха проведени между ръководството на Националното сдружение на общините, Вас и сдруженията на шефовете на общински болници, беше коригиран Националният рамков договор с Указание № 2, което практически променя Приложение № 18 или високите стандарти плюс допълнителните изисквания на Здравната каса. Коригират се с един спорен от правна гледна точка документ, какъвто е Указание № 2.
Вие като бивш представител на Лекарския съюз би следвало да си давате сметка, че такова указание е незаконно и че в резултат на него болниците ще бъдат поставени пред опасността сключвайки договори с Националната здравноосигурителна каса по определени клинични пътеки, при проверка от дирекция „Медицински одит” през тази година да се установи, че извършват дейности, които не са съответни на високите изисквания на медицинските стандарти. Единственият начин тези неща да бъдат поставени в законова рамка е Вие да коригирате медицинските стандарти и по надлежния ред Националният рамков договор да бъде променен, включително Приложение № 18, защото в противен случай....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: ... наистина ще се стигне до фалити и до закриване по административен път на общински болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Повторението е майка на знанието. Този диалог сме го водили тук вече няколко пъти. Аз отново ще повторя – нищо по-различно няма да кажа. Стандартите ги прави Министерството на здравеопазването, а Рамковият договор и неговите приложения се договарят между Здравната каса и Лекарския съюз. Какво те са договаряли и как са го направили, аз мога само да наблюдавам и да преподпиша, мога да дам съвети, но не съм човекът, който ще го направи.
Мисля, че не трябва да тръгваме по системата: имаме 308 болници и те трябва да лекуват всичко – имат персонал, нямат персонал, могат, не могат, като направим такива стандарти, че да отговорим на техните изисквания. Не, ние трябва да кажем какви са стандартите, които искаме да постигнем като качество на лечение на българските граждани. Който ги покрие – добре, но който не ги покрие, няма страшно – 308 болници....
Повярвайте. Отидете в чужбина и кажете, че на 7 милиона и половина население имаме толкова лечебни заведения. Всеки ще се хване за главата – ляв, десен, от която и да е партия. Тоест нищо страшно няма да се случи за българските граждани. Целта не е да гарантираме договори. Парите са ограничени и възможностите за тяхното използване трябва да бъдат концентрирани максимално ефикасно. Хората трябва да знаят, че отиват в болницата и наистина тя ще ги излекува, а не че ще ги задържи от 4-5 часа до 4-5 дни и след това ще ги прехвърли някъде другаде. Когато казваме, че една болница лекува нещо, то тя наистина трябва да прави това. Такъв е смисълът на стандартите. Иначе – да ги махнем, ако трябва да ги нагаждаме според възможностите дали болница „Хикс” може да отговори. Това е принципната философия.
Надявам се след поредното обяснение да останете удовлетворена от моя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Константинов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Ориентираме се към приключване на пленарното заседание и пленарната седмица.
Следващото редовно пленарно заседание е на 23 февруари т.г., сряда. Начален час – 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Павел Шопов

Екатерина Михайлова

Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин