Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, точно преди седмица опустошително земетресение разтърси приятелска Япония. Вече седми ден светът е съпричастен и солидарен не само с мъката от голямата трагедия, но и с усилията на японския народ да преодолее опустошителните последици.
Днес България и ние, парламентаристите, имаме едно послание: изпитанията трябва да направят света по-силен и още по солидарен.
Искрено скърбим за жертвите и вярваме, че японският народ с помощта на своите приятели по света, ще успее да възстанови спокойствието и нормалния ритъм на живот.
Моля, с минута мълчание да почетем паметта на жертвите от разрушителното земетресение. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Ще направя две съобщения.
На 16 март 2011 г. в Народното събрание са постъпили три материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно: информация за индексите на потребителските цени за февруари, окончателни данни за януари 2011 г.; основни резултати от наблюдението на работната сила през 2010 г.; предварителни данни за четвъртото тримесечие и годишни данни за 2010 г., брутен вътрешен продукт и производителност на труда, заети лица и отработено време.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 16 март 2011 г. на Народното събрание е предоставена приетата от Икономическия и социален съвет Резолюция по „Проект на Националната програма за реформи на Република България”.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по околната среда и водите, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ.
С доклада ще ни запознае господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, молба за процедура за допускане до зала на господин Евгени Ангелов – заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Продължаваме с § 28, тъй като вчера е гласуван § 27, включително.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29:
„§ 29. В чл. 33, ал. 1 се изменя така:
(1) Общото събрание на Националната занаятчийска камара се свиква поне веднъж годишно от настоятелството или по искане на една десета от членовете й. Ако в последния случай настоятелството в 14-дневен срок не отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то се свиква от съда по седалището на камарата по писмено искане на заинтересуваните членове или на упълномощено от тях лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 29 по предложение на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30:
„§ 30. В чл. 35 се правят средните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Настоятелството на Националната занаятчийска камара се състои от председател и 10 членове, които се избират за срок от 4 години. Членове на настоятелството могат да бъдат само членове на регионалните занаятчийски камари, на Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и представители на приети за членове национални браншови организации.
2. В ал. 4, изречение второ думите „прието за член национално браншово занаятчийско сдружение” се заменят с „приета за член браншова организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 30 по доклада на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 30, който получава нова номерация – § 31 по доклада.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 31 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението в частта му думата „функциониращи” се заличава. Предложението в останалата му част е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32:
„§ 32. В чл. 39 ал. 1 се изменя така:
„(1) Към Националната занаятчийска камара се създава арбитражен съд за разрешаване на спорове между занаятчии, които не могат да се разрешат от комисиите по етика, и разрешаване на спорове към регионалните занаятчийски камари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 32.
Гласували 123 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 32 е постъпило предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 32.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Параграф 33.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 33 по вносител.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 33:
„§ 33. В Глава трета, Раздел IV „Браншови занаятчийски сдружения” с чл. 42, 43 и 44 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 33 по доклада на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 35 е постъпило предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Анна Янева – в § 35, чл. 45, ал. 4, думите „лица/деца” се заменят с „подрастващи и младежи до 25 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 34:
„§ 34. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в занаятчийско предприятие” се заличават.
2. В ал. 2 думите „в занаятчийско предприятие” се заличават и накрая се добавя „по програми за обучение, утвърдени от Националната агенция за професионално образование и обучение”.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Алинея 3 не се прилага при обучение на лица с увреждания от майстори в система за занаятчийско обучение, разработена специално за тях, както и в създадени за лица до 30 годишна възраст с ментални и други здравословни проблеми специални училища, при наличие на договорни отношения между училището и регионалната занаятчийска камара и на програма за обучение, одобрена от Националната занаятчийска камара и утвърдена от Министерството на образованието, младежта и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Янева ...
АННА ЯНЕВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е оттеглено.
Подлагам на гласуване § 34 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35:
„§ 35. В чл. 46 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В предприятие, организирано по занаятчийски начин, и в Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” могат да се обучават чираци само по занаятите от списъка по Приложение № 1, които се упражняват в тях.”
2. В ал. 2 думите „тези занаятчийски предприятия” се заменят с „предприятията, организирани по занаятчийски начин и Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти”.
3. В ал. 3 думите „занаятчийското предприятие” се заменят с „предприятието, организирано по занаятчийски начин, на Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти”, както и от потребностите на региона”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 35 по доклада на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 37 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 36:
„§ 36. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „В програмите за обучение на чирак по всеки занаят се определят:”;
б) създават се точки 8 и 9:
„8. правилата за провеждане на изпит по всеки занаят, включващи план за провеждането, критериите и времетраенето на изпита;
9. броят на явяванията на изпит и срокът между отделните явявания.”
2. В ал. 2 думите „това със собственика на занаятчийското предприятие” се заменят с „обучение с майстор”.
3. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „собственика на занаятчийското предприятие” се заменят с „майстора”;
б) точка 2 се изменя така:
„2. занаятът, по който ще се извършва обучението;”
в) точка 3 се изменя така:
„3. финансовите взаимоотношения между майстора и чирака, включително минималното заплащане на час/ден/месец на чирака за положения труд.”
4. В ал. 4 думите „собственика на занаятчийското предприятие” се заменят с „майстора”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Не.
Гласуваме § 36 по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 38 по вносител, подкрепен от вносителя, с новата му номерация на § 37.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 39 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 38:
„§ 38. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „занаятчийско” се заличава, а след думата „предприятие” се поставя запетая и се добавя „организирано по занаятчийски начин”.
2. В ал. 2:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Регионалната занаятчийска камара издава свидетелство за калфа на:”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. чирак, който успешно е положил калфенски изпит пред комисиите по чл. 53, ал. 1;”
в) в т. 2 думата „занаятчийско” се заличава, а след думата „предприятие” се добавя „организирано по занаятчийски начин”;
г) в т. 3 след думата „което” се добавя „не е положило калфенски изпит, но”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Националната занаятчийска камара утвърждава унифициран по форма и съдържание образец на свидетелството за калфа за всеки занаят, който е задължителен за регионалните занаятчийски камари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 38 по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 40 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 39:
„§ 39. В чл. 51 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „несамостоятелно” се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Регионалната занаятчийска камара определя мястото и часа за провеждане на калфенския изпит по определен занаят”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 39, съгласно доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 41 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 40:
„§ 40. Член 52 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме § 40 по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 42 – предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 41:
„§ 41. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Изпитната комисия се състои най-малко от 5 членове. Членовете на изпитната комисия са майстори по занаята, за който се провежда изпитът, или представители на браншовите организации, на Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и преподаватели от съответната област, определени по предложение на регионалните занаятчийски камари, Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и на браншовите организации. Председателят на комисията се определя от регионалната занаятчийска камара.”
3. В ал. 3 думите „Националната занаятчийска камара” се заменят със „съответната регионална занаятчийска камара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 41 по доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 44 – предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 43:
„§ 43. В чл. 55 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Майстор в определен занаят е лице, което познава детайлно целия работен процес до степен, че да може да го осъществява сам, притежава необходимите за занаята практически умения и теоретични познания и има издадено майсторско свидетелство.
(2) Националната занаятчийска камара издава майсторското свидетелство на:
1. калфа, успешно издържал майсторския изпит;
2.лице, което не е положило майсторски изпит, но има висше образование в областта на приложение на занаята и най-малко две години стаж по специалността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 43.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 45 – предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Иван Иванов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 44:
„§ 44. Член 56 се изменя така:
„Чл. 56. Обучението на майстори се извършва в предприятие, организирано по занаятчийски начин, или в Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” в съответствие с изискванията на стандартите за обучение по всеки занаят от списъка по приложение № 1 и утвърдените програми. В програмата за обучение се определят:
1. срокът на обучение по всеки занаят;
2. уменията и знанията – предмет на занаятчийското обучение;
3. занаятите, по които може да се организира обучение за майстор;
4. изискванията към условията за обучение;
5. изпитните изисквания за завършване на обучението;
6. управлението и контролът на обучението;
7. документите за завършено обучение;
8. правилата за провеждане на майсторски изпит по всеки занаят, включващи план на провеждането, критериите и времетраенето на изпита;
9. броят на явяванията на изпит и срокът между отделните явявания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 44 по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 47:
„§ 47. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 цифрата „3” се заменя с „две”, а думата „като” се заменя с „и са”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) По мотивирано предложение на управителния съвет на регионалната занаятчийска камара до полагане на майсторски изпит се допуска и лице, което е упражнявало занаята в чужбина и представи копия на документи, удостоверяващи квалификацията му съгласно законодателството по мястото на упражняване на занаята.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 47 съгласно доклада.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 49 има предложение от народните представители Миткова, Добрев и Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 48:
„§ 48. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо, накрая се поставя запетая и се добавя „браншовите организации, Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и Националната агенция за професионално образование и обучение”.
2. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Членовете на изпитната комисия са майстори по занаята, за който се провежда изпитът, или представители на браншовите организации, на Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и преподаватели от съответната област, определени по предложение на регионалните занаятчийски камари, Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и на браншовите организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 48.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 50 има предложение от народните представители Миткова, Добрев и Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 49:
„§ 49. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) Кандидатите се допускат до изпит след решение на изпитната комисия, взето с обикновено мнозинство. За решението на комисията кандидатите се уведомяват в 15-дневен срок от подаването на съответните документи. Председателят на комисията е длъжен да уведоми всеки кандидат дали е допуснат до изпит, или какви пропуски в документите му следва да се отстранят. Отказът на комисията за допускане до изпит се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Общият курс на обучение и придобиване на квалификация и практически опит на майстора е най-малко 14 години - общообразователно обучение най-малко 8 години, 4 години обучение в специализирано учебно заведение или 3 години чиракуване и 2 или 3 години практическо обучение на място, работейки в предприятие по конкретния занаят или професия.
(3) Националната занаятчийска камара издава майсторско свидетелство за всеки занаят по утвърден от нея унифициран по форма и съдържание образец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 49.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 50:
„§ 50. Член 62 се изменя така:
„Чл. 62. Ако кандидатът не е положил успешно майсторския изпит, той има право да положи отново изпит след допълнително 6-месечно обучение, считано от датата на полагане на изпита.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 51, който става § 50, съгласно доклада.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на вносителя за § 52, който става § 51 и който комисията подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 53 има предложение от народните представители Миткова, Добрев и Червенкондев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Анна Янева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 52:
„§ 52. Член 65 се изменя така:
„Чл. 65. (1) За нарушение или неизпълнение на разпоредбите на чл. 4, чл. 5, ал. 3, чл. 45, ал. 2, 3 и 4, чл. 46 и чл. 47, ал. 1 и 2 на виновните лица се налага глоба от 100 до 1000 лв., която постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която е било установено съответното административно нарушение, ако деянието не съставлява престъпление.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер от 200 до 2000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 53, който става § 52, съгласно доклада.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 54 има предложение от народните представители Миткова, Добрев и Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 53:
„§ 53. Член 66 се изменя така:
„Чл. 66. (1) Регионална занаятчийска камара, която не изпълни задълженията си по чл. 9, т. 5 и 7, чл. 21, чл. 23, ал. 1, чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 50, ал. 2 и 3, чл. 53, ал. 1 и чл. 59 или откаже да представи информация от регионалния регистър на занаятчиите, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., постъпваща в приход на бюджета на общината, на територията на която е регистрирана камарата.
(2) Националната занаятчийска камара, при неизпълнение на задълженията й по чл. 29, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 9, ал. 2 и 3, чл. 55, ал. 2 и чл. 60, ал. 1, или ако откаже да представи информация от националния регистър на занаятчиите, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., постъпваща в приход на бюджета на общината по седалището на камарата.
(3) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 54, който става § 53, съгласно доклада.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 55 има предложение от народните представители Миткова, Добрев и Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 54:
„§ 54. В чл. 67 думите „председателя на съответната регионална занаятчийска камара” се заменят с „кметовете на общини или оправомощени от тях лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 55, който става § 54, както е по доклад.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 55:
„§ 55. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1:
а) точки 1, 2 и 3 се изменят така:
„1. „Отговорен за техническото ръководство” на дружество по Закона за задълженията и договорите е майстор, който ръководи производствената дейност и отговаря за осъществяването на технологичния процес, като може да не е собственик.
2. „Занаятчийска квалификация” е набор от необходимите знания и придобити практически умения – професионални, организационни, творчески и други познания и квалификации, достатъчни за самостоятелно изработване на занаятчийско изделие или предоставяне на занаятчийска услуга.
3. „Занаятчийско обучение” е преподаване на специфичните за занаята приложни умения и техники, запознаване със специфичните инструменти и материали, развитие на организационните, творческите и други познания и умения на индивида, необходими за упражняването на конкретния занаят. Познанията и практическите умения са придобити при занаятчийско обучение в предприятие, организирано по занаятчийски начин, с постепенно надграждане на познанията и практическо усъвършенстване на уменията.”;
б) създават се т. 4, 5 и 6:
„4. „Производствено-технически умения” са умения за използване на специфични механизми за изработване и оформяне на изделие, създадени в процеса на развитие на занаята във времето.
5. „Занаятчийски услуги” са поправка, обслужване и/или поддържане на продукти, устройства и обекти, както и дейности, свързани с потребности от лично естество, които се извършват/предоставят с ръчен труд или с помощта на инструменти и механизми, характерни за занаята.
6. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.”
3. Създава се § 1а:
„§ 1а. Упражняването на занаят се доказва пред регионалната занаятчийска камара със:
1. трудова книжка или по друг начин за установяване на трудов стаж или с регистрация;
2. документи за платените данъци и осигуровки през времето на упражняване на занаята.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 56, който става § 55, както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 56:
„§ 56. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се изменя така:
„Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2, т. 1
Списък на занаятите по групи:
I. Народни художествени занаяти
1. Художествена обработка на кожа
2. Изработване на изделия от кожа
3. Изработване на накити
4. Изработване на изделия от ковано желязо
5. Художествено леене
6. Звънчарство
7. Ножарство
8. Изработване и ремонт на старинно оръжие
9. Везбарство
10. Художествено плетиво
11. Изработване на национални кукли
12. Изработване на художествена керамика
13. Грънчарство
14. Художествена обработка на дърво и дърворезба
15. Изработване на художествени тъкани
16. Гайтанджийство
17. Изработване на национални костюми
18. Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти
19. Художествена обработка на камък
20. Бакърджийство (медникарство)
21. Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство
22. Ръчно килимарство
II. Други
23. Леярство на камбани
24. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло
25. Рисуване и гравиране върху стъкло
26. Ръчно книговезване
27. Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях
28. Изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите й
29. Часовникарство
30. Гравьорство
31. Изработване на камини, кахлени печки
32. Изработване на елементи и монтаж на облицовки на стрехи
33. Покривни работи – редене на керемиди, поставяне на улуци, изграждане на комини
34. Коминочистене
35. Тенекеджийство
36. Калайджийство
37. Ковачество
38. Изграждане на кладенци
39. Каменоделство
40. Точиларство
41. Ключарство
42. Бъчварство
43. Коларство
44. Кошничарство, изработване на рогозки и метли
45. Тъкачество (платно, аби, пътеки, черги, китеници и сродни) и мутафчийство
46. Седларство и сарачество
47. Обущарство
48. Шапкарство
49. Въжарство
50. Производство на боза (бозаджийство) и шекерджийство, производство на изделия от захарен сироп
51. Вулканизация
52. Поправка на велосипеди
53. Шивашки услуги
54. Тапицерство
55. Ръчна изработка и ремонт на мебели
56. Ръчна изработка на табели и реклами
57. Фризьорство.”

Това е Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1.
Господин председател, искам да обърна внимание на следния въпрос – този списък е следствие на предложения, които са направени по-нататък, но Правната дирекция го е изнесла малко по-напред в доклада. Аз смятам за правилно сега да ви прочета и всички направени предложения по списъка, които да бъдат гласувани преди приемането на списъка. В противен случай няма да е коректен самият механизъм. Тоест да ви прочета всички предложения по списъка, да бъдат гласувани и после да бъде гласуван този списък.
На стр. 47 е текстът на вносителя. Предложенията започват на стр. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, страница 48:
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено в § 56 по предложение на комисията, който параграф аз прочетох.
Сега обаче има предложение от народния представител Иван Николаев Иванов, което не е подкрепено от комисията и във връзка с процедурните правила аз съм длъжен да ви го прочета, уважаеми дами и господа.
Предложението на народния представител Иван Николаев Иванов – в § 63, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се изменя така:„Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, буква „а”
Списък на занаятите по групи:
І. Занаяти в областта на строителството, реставрацията и довършителните работи
1. Зидарство
2. Бетонджийство: изработване на кофраж, арматура и бетонни конструкции
3. Изработване на камини, кахлени печки и различни системи за отопление
4. Покривни работи
5. Изработване на термична и звукова изолация
6.Изработване на подове с монолитно покритие, облицоване с керамични и други видове плочи и поставяне на паркет и други настилки
7. Каменоделство
8. Възстановяване и съхраняване на обекти със стари и модерни технологии и методи.
ІІ. Занаяти в областта на електротехниката и металообработването
9. Поддръжка на хладилна и климатична техника
10. Поддръжка на битова електротехника
11. Поддръжка на електронна техника
12. Автомонтьорство и автосервизни услуги и вулканизация
13. Изработване и поддръжка на ВиК инсталации
14. Часовникарство
15. Ключарство
16. Гравьорство
17. Изработване и поправка на метални духови инструменти
18. Бижутерство
19. Стругарство
ІІІ. Занаяти в областта на обработката на дървени и други материали
20. Изработване на мебели
21. Изработване и монтаж на врати и прозорци
22. Изработване на дървени играчки
23. Бъчварство
24. Изработване на дървени музикални инструменти.
ІV. Занаяти в областта на шивачеството, текстила и кожухарството
25. дамско и мъжко шивачество;
26. Бродировачество
27. Тъкачество
28. Плетачество
29. Тапицерство
30. Обущарство
31. Шапкарство.
V. Занаяти в областта на производството на храни и напитки
32. Хлебарство и ситничарство
33. Сладкарство
34. Месарство и колбасарство
35. Мелничарство
36. Приготвяне на боза или други безалкохолни напитки
37. Готварство.
VІ. Занаяти в областта на здравните и хигиенните услуги
38. Фризьорство
39. Козметика
40. Маникюр, педикюр, ноктопластика
41. Гримьорство.
VІІ. Занаяти в областта на медиите, рекламата и комуникациите
42. Фотография и операторство
43. Изработка на табели, светлинни реклами и дизайн.
VІІІ. Занаяти в областта на стъкларството и керамиката
44. Стъкларство и/или облагородяване на стъкло
45. Изработване на стъклени изделия чрез духане
46. Шлифоване и гравиране на стъкло, изрисуване на стъкло и порцелан
47. Изработване на керамични изделия.
ІХ. Народни художествени занаяти
48. Художествена обработка на кожа и кожарство
49. Изработване на изделия от ковано желязо или мед
50. Звънчарство
51. Ножарство
52. Изработване на национални кукли
53. Изработване на народни музикални инструменти
54. Иконопис и стенопис
55. Изработване на художествена керамика
56. Художествена обработка на дърво и дърворезба.”
Господин председател, предлагам следната процедура, сигурно ще има и дебат: първо да гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител и след това – текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Такъв е и правилникът.
Изказвания по първоначално прочетения текст от господин Димитров и по тези предложения, които бяха направени?
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ако погледнете предложението, което съм направил по § 63, който впоследствие е преместен като § 56, като брой занаяти е дори с един занаят по-малко, отколкото тези, които предлага комисията в окончателния вариант. Комисията предлага 57 занаята – моето предложение е за 56.
Има обаче съществена разлика, и то още в структурирането на занаятите. Докато комисията предлага списък на занаятите по групи, изведнъж се вижда, че групите са всичко на всичко две: първата – „Народни художествени занаяти”, втората –„Други”; при мен, ако сте забелязали, занаятите са групирани в 9 групи, които издават, първо, характера на занаятите, второ – свързаността, която има между отделни занаяти, за да бъдат по този начин групирани. Това дава възможност на занаятчиите да създават браншови занаятчийски камари. То е съвсем естествено. Например занаятите в областта на обработката на дървени и други материали няма да бъдат разпознаваеми, ако отделно, занаят по занаят, се стремят да създадат своя браншова камара, защото няма да бъдат и достатъчно многобройни, няма да могат и да функционират като една браншова камара.
Какво ни предлага всъщност комисията във варианта, който ви е предложен за гласуване? В групата „Други” би трябвало например при „калайджийство” калайджиите да си създадат браншова камара, което е абсурдно. Точиларите – също, ключарите – също.
Прави впечатление, че всъщност предложението на комисията е ориентирано преди всичко към занаяти, немалко от които поради естественото развитие на обществото имат затихващи функции. Подценява се ролята на занаятите и на занаятчийството като цяло, ако щете, за развитието на България, защото занаятчийството по своя характер е проява на дребен семеен и личен бизнес.
По този повод искам да ви кажа, че във Франция занаятчийството обединява повече от 3 млн. членове и там групирането на занаятите е по принципа, който аз предлагам. По същия начин е направено в немския закон и вие можете да го видите, защото тези материали, поне в комисията, бяха раздадени.
Моят призив към вас е да подкрепите предложението, което правя, защото дори в заседанието на комисията аз не чух сериозни аргументи против предложението, направено от мен. Имаше един-единствен аргумент и той беше: каква е разликата между занаят и професия? Уви, самото българско законодателство не дава ясно тази разлика. Дотолкова, доколкото Законът за занаятите трябва да позволява на хората, които искат да се развиват като занаятчии по Закона за занаятите, то не би трябвало да има формални административни ограничения. Трябва да стъпим върху традициите на българските занаяти, върху постиженията, които те имат, и да не създаваме изкуствени спънки, изваждайки определени занаяти от този списък.
По този повод, уважаеми колеги, аз апелирам към вас да подкрепите списъка, който съм предложил като алтернативен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В този закон решаваме проблемът, който беше поставен от много хора, от българското общество. Те твърдяха, отделен въпрос е до колко е вярно или не е вярно, че Занаятчийската камара е принуждавала едва ли не много хора насила да стават нейни членове. Вече казваме: членството е доброволно!
Сега създаваме един равнопоставен, конкурентен режим. Който иска – отива в Занаятчийската камара, който не иска – си работи по Търговския закон, което е справедливо!
При това положение не разбирам и аз защо, колеги, толкова много ограничаваме списъка със занаяти.
Занаятчийството е с изключителни традиции в България. Напомням ви, че и преди векове един от начините българската традиция, българската култура да оцелее, е занаятчийството. Още по време на Османската империя запазването на българските традиции и култура е благодарение на занаятите. Така хората са си изкарвали хляба години, години наред.
Сега – след една година бавене, този закон се приема. Това е единственият закон, който в Икономическата комисия се гледа повече от една година, поради сложната материя, от една страна, но и поради натиска, който беше оказан от различни групи.
Колеги, седи следният принципен въпрос – ако даваме свобода всеки да бъде член, съгласно неговата воля, което за мен е правилното, европейското, конкурентното, създаваме конкурентен режим между Занаятчийската камара, от една страна, и упражняването на тази професия по друг начин, от друга страна, което наистина е нещо добро, защо толкова ограничаваме списъка със занаятите? Имайте предвид, че това ще създаде едно ненужно обществено недоволство. Нямаше нужда от такова нещо.
Ние решихме основния проблем. Законът е добър. Вече никой няма право да се оплаква. Ако някой се оплаква, защото не разбира закона, извинявайте, но това не може да бъде повод ние толкова много да ограничим списъка от занаяти. И ще ви дам един пример, който мен ме впечатли.
Дойде на заседание на комисията един човек, който е от Фотографската браншова асоциация. Той каза, че до момента много хора от чужбина са идвали в България, за да положат изпит в България и да получат майсторско свидетелство. Поради тази причина те са идвали в България и на практика са инвестирали в България. Вече това няма да е възможно. Вече няма да е възможно да идват много хора в нашата страна и да полагат майсторски изпит за фотографски услуги. С това ограничаване на списъка на професиите според мен постигаме цел, различна от целия дух на закона.
Моят призив е да бъде подкрепено предложението на господин Иван Иванов, което сме го мислили заедно. Това е по правилният подход, уважаеми дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
За първа реплика – заповядайте, господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вие знаете моето мнение относно този прословут списък. Да, наистина господин Иванов дава едно предложение, но какво искаме да кажем с него?
Тук говорим за занаяти. Ако разчитаме на занаятите, че ще ни изхранват, че те ще дават поминък на нашите хора, тогава за какво бъдеще говорим? Къде ги пращаме тези хора? За какво професионално образование говорим? Ще го ликвидираме ли, какво ще го направим?
Относно примерът, който беше даден с фотографа. Човекът го каза: дойдоха тук, защото цените, тарифите са по-ниски, затова.
Ако трябва да изкажа моето лично мнение – то е, че в списъка трябва да останат или само художествените занаяти, или този списък въобще да го няма. Не мога да си представя как ще се проведе изпит за майстор, като трябва да има петима майстори в регионалната камара, за да се проведе изпит. Ами как ще изпитат един коминочистач? На покрива – петима, или на крив кюнец долу?! (Оживление.) Извинявам се за сравнението, което давам накрая. Не омаловажавам труда на всички, които работиха по закона, но все пак списъкът със занаятите не е добре направен, което е моето лично мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За втора реплика, заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мартин Иванов, уважаеми господин Иванов! Репликата ми е по-скоро към господин Иванов като вносител на основния текст.
Моето мнение е, че занаятчийството е пряко свързано, пряко корелирано с традицията. Съвсем спокойно можеше да няма занаятчийски камари, ако толкова напред бяхме стигнали в степента на производство и технологизация на изделията, че съвсем се откъснем от миналото, или пък – още една алтернатива, ако не искаме да запазваме традициите си. Затова си струва в този закон, в този обхват да са професиите, които са свързани с традиция, с етнографските традиции на населението.
Без съмнение голяма част от това, което предлагате, има връзка с това, но не мога да се съглася, че професии от типа на ремонт на климатична техника, ремонт на – какво беше, нещо подобно, от този род... са занаяти. Това не носи никаква традиция. Това са си професии, това са съвременни професии, високо технологизирани. Още малко и ще кажете, че в занаятчийския обхват трябва да поставим и изработката на ядрени реактори, например. (Оживление.)
Трябва да сложим знака за съвпадение, за близост между занаятчийството и традициите и тогава всичко ще си отиде на мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика няма.
Дуплика – господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, които направихте реплики, аз смятам, че допускате една много сериозна грешка. Беше казано, че едва ли не в една развита държава няма място за занаяти.
Колеги, вижте Германия. Тя е може би е една от най развитите, може би е най-развитата страна в Европейския съюз. Тя има изключително добре развити занаяти, изключително добре развити закони в тази област. Аз съм се срещал с техни представители. Те са помагали до момента на българското законодателство в тази област.
И нещо много важно – България, за да бъде силна икономически, да има нови работни места, трябва да развива занаяти и отделни сектори, отделни ниши. Нишовото производство ще бъде силно в България, там ни е силата, затова ние сме и за екоземеделие, колеги, а не за генно-модифицирани организми. Нашата сила не може да бъде масовото производство. Силата на България е в конкретни ниши, в конкретни занаяти, в конкретна специализация. Там е най-големият потенциал, който има България! Там са и нашите традиции!
В момента това, което мен ме притеснява, казвам го абсолютно откровено, защото това иначе е един добър закон – закон, по който се трудихме повече от година и има много добри неща в него. Той беше направен по добър начин. Накрая обаче ненужни и необясними са тези аргументи, които чух от колегата от БСП. Аз смятам, че той не е добре подготвен с материята, говорейки за ядрени реактори. Поне по тази тема не споменавайте ядрени реактори, господине. Пак ще се върнем на „Белене” веднага след този закон. Сега нямаше нужда да отваряте темата.
Абсолютно ненужно, абсолютно необяснимо се оряза списъкът със занаяти. Разберете, това не може да го обясните утре на хората. Утре хората ще поискат сметка.
Имам много прост въпрос, който и аз ще ви го задам: добре бе, хора, нали даваме свобода?! Нали казваме, че който иска да е член на Занаятчийската камара, това е доброволно вече, никой няма право да го задължава, точка. Така казваме в закона. Защо тогава да орязваме списъка със занаятите?
Господин Белишки, без да иска, подкрепи моята теза. Той каза въобще да няма списък. Ами да – има две опции: или да има един дълъг списък, или въобще да няма списък. (Реплики.)
Точно така, господин Белишки. Аз съм съгласен с Вас. Вие винаги вземате принципни позиции на заседанията на комисията. И тук постъпихте по този начин, даже малко неволно се получи.
Колеги, не можем да обясним утре на хората, като ни питат всички нас по места, защо списъкът със занаятите се ограничава. Няма логика за това решение. На практика за дейности, които са се развивали стотици, десетки години в България и са били занаят, изведнъж парламента казва, че това вече не е занаят. Защо правим това? Каква е ползата в крайна сметка? Няма полза от това. Единственият резултат ще бъде ненужно обществено недоволство, ненужна загуба може би, за съжаление, на работни места. Това са все неща, които ще тежат на съвестта на българския парламент, абсолютно ненужно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Народният представител Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Това че ограничаваме списъка със занаятите, не означава, че всеки професионалист може да продължи да членува в Занаятчийската камара. Според промените, които правим, Занаятчийската камара се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел и това, че определени професии не са в списъка на занаятите, не означава, че тези професии не могат да членуват в Занаятчийската камара. Членуването е доброволно и всеки, който иска, може да членува.
Защо е този списък и защо той е толкова важен? Защото този списък казва по кои занаяти – това наистина са традиционни занаяти, такива, които се извършват от самия занаятчия, използвайки ръчен труд и собствени инструменти, Занаятчийската камара може да провежда, общо взето, каквото си иска обучение. Може да провежда обучение за три дни, за пет дни или за две седмици и да им дава съответно свидетелство за калфа или за майстор. Това са занаяти, от които не могат да последват вредни последствия за обществото като цяло.
Какво обаче не е занаят? Занаят не е трудът на строителя. За да станеш строител, се изисква много повече от 3-дневен или 5-дневен курс и изпит от някой, който дори не е строител, защото там има изисквания, има норми към строежите и строителството в ХХІ век не е строителството в ХІХ или ХХ век. Ние живеем в жилищни сгради от по 18-20 етажа, а не живеем в къщи на село, които са от един или два етажа, които може да направи всеки занаятчия. Така че недопустимо е според мен строителите да бъдат в списъка на занаятите, защото те трябва да се обучават според професионалното образование и да минават определения минимум хорариум часове както по теория, така и по практика. Затова този списък е ограничен, защото има професии, които трябва да бъдат професии и в които трябва да се провежда сериозно обучение, а не тридневен курс, на базата на който да се издава свидетелство за майстор или калфа и този строител да идва на строежите в София и да практикува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Госпожа Манолова – първа реплика.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Какво искате да кажете, колега? Че всички строители в България са завършили строителни техникуми?
Предложенията, които се правят в този закон, особено в частта с ограничаване на занаятите в списъка, са абсурдни. Това, което реално ще се случи, е, че голям кръг от дейности, голям кръг от занаяти, като се извадят от този списък, ще останат абсолютно без контрол, защото в момента все пак Занаятчийската камара има някакъв ангажимент – освен да провежда качествени обучения, но и да следи за добрите практики, които се прилагат в тези занаяти. Като ги вадите, вие ги оставяте един вид абсолютно без всякакъв контрол, без всякакъв надзор, което не знам в крайна сметка за кого работи. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Във всеки случай не за потребителите на тези услуги.
Няма логика във вашите действия, освен че искате да вредителствате, защото нивото на българското занаятчийско обучение е европейски признато. Това са някакви неверни неща, които вие говорите, да не използвам по-силна дума, че за три дни може да се получи съответно удостоверение от Занаятчийската камара. Не, не може да се случи. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие в момента от тази трибуна клеветите Българската занаятчийска камара и начина, по който се провеждат обученията и се дават съответните сертификати. Това е, което правите, а с текстовете от закона просто вредителствате за пореден път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика – господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Първо, искам да кажа, понеже познавам добре работата на комисията, всички тези атаки точно към Д. Добрев са малко незаслужени, но както и да е.
Господин Добрев, понеже репликата е към Вас, връщам се към § 3, чл. 3. Там се казва така:
„Чл. 3. (1) Занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин.”
След това се казва: „ ...едновременно следните изисквания:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно Приложение № 1;”.
Тоест, няма те в списъка, не си занаятчия – така е казано. (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Да, казано е, че всеки може да членува. Дето се казва и ние с Вас можем да се запишем в Занаятчийската камара. Като председател и заместник-председател на Икономическата комисия и ние можем да се запишем в Занаятчийската камара, да, господин Добрев. Обаче проблемът е, че не можем да се обучаваме по занаятчийски начин след това, ако ни няма в този списък. Това е проблемът – че като ни няма в списъка, ще си бъдем членове с Вас там, ще ходим по събрания, но няма да могат да ни обучават по занаятчийски начин.
Затова, колеги, аз призовавам и още веднъж искам да подчертая – законът има и много достойнства. Не трябва да влизаме в крайности. Но ако приемем списъка, който сме предложили с господин Иванов, който е по-широкият списък, създаваме много възможности. Искам да се замислите по следния въпрос. Замислете се, колеги! Да не се окаже, че ако бъде редуциран толкова списъкът, част от тези хора ще отидат в сивата икономика. Замислете се по това. Тук госпожа Манолова може би е права – ще отидат в сивата икономика. И второ, много хора ще уволнят служители и ще загубим работни места.
Ако това стане сега в продължаващата криза, защото не се лъжете: кризата в България продължава, всички знаете това, всички обикаляте страната и знаете, че кризата в България продължава, ако сега загубим работни места заради това редуциране на списъка, ще бъде голяма грешка. Това исках да кажа аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При цялото ми уважение към господин Добрев, който обикновено е конструктивен в комисията, това, което той каза всъщност, не беше точно. Той каза, че в занаятчийските сдружения могат да членуват хора, които желаят, а тези, които не желаят, може да не членуват, но при едно условие – че са се декларирали като занаятчии. Хора, които са получили по друг начин своето образование, независимо от степента на образование, не биха могли да бъдат членове на занаятчийските камари.
Аз ще Ви прочета, господин Добрев, т. 8 от чл. 9, в който се казва, че регионалният регистър на занаятчиите се състои от: самостоятелно заетите занаятчии; майсторите, които не са самостоятелно заети лица; калфите, които не са самостоятелно заети лица; и чираците.
Постигна се една хубава основна цел на закона – доброволният принцип. Вие си спомняте, в първия закон беше заложен задължителният принцип. При създаден доброволен принцип – който желае да получи своето образование и да израства като чирак, калфа, майстор, има тази свобода, този, който иска чрез системата на Агенцията към Министерството на труда и социалната политика, си има своята свобода. Защо трябва да бъдат лишени част от българските занаятчии, които не само имат традиции, но имат и постижения и се гордеят с това да носят званието „майстор”, изведнъж се казва: не, това не е занаят, това е професия?
За мен това е административен натиск и служене на някакви не съвсем ясни цели, които са може би от страна на Министерството на труда и социалната политика, подкрепени от администрацията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Не мога да споделя това. Смятам, че списъкът би трябвало да бъде този, който първоначално беше предложен от нас и зад който заставаше и Занаятчийската камара. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – народният представител Делян Добрев, с това приключваме.
Остават записани за изказване народните представители Александър Радославов, Захари Георгиев и Никола Белишки.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Госпожо Манолова, няма да Ви правя реплика. Попитайте хора, които са преминали през такова обучение в Камарата, колко е продължило то, какво точно са ги обучавали и кой ги е изпитвал.
По-скоро бих искал да направя реплика на господин Мартин Димитров и господин Иван Иванов.
Няма проблем, господин Димитров, Занаятчийската камара да продължи да обучава по професиите, които е предложил господин Иванов, но условието е това обучение да става чрез техния Център за професионална квалификация.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ами то няма други центрове.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И да бъде в минималния хорариум на часовете, които се изискват според Закона за професионалното образование. За строители – съответно първа, втора, трета квалификационна степен, 300, 600 и 900 часа.
Господин Иванов, това че определена професия не фигурира в списъка, в никакъв случай не означава, че този професионалист не може да членува или не може да получава образование от Камарата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, приключваме с второто гласуване на този законопроект.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с предвидения
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 12 март до 17 март 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно необходимостта от преоценка за сеизмичната безопасност при строежа на атомни електроцентрали в България след земетресението в Япония. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 март т.г.
Постъпило е питане от народния представител Нигяр Джафер към Стефан Константинов – министър на здравеопазването, относно идеите за нова концепция за спешна помощ в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 март 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Бойчев, Иван Вълков, Галина Милева, Стоян Янков Гюзелев, Иван Алексиев и Вяра Петрова към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно увеличаване броя на щатните полицаи в Районно управление „Полиция” – Несебър. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 март 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Валентина Богданова;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата господин Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Мъдростта на един народ се проявява, когато има силата да бъде единен, а пред нас е недвусмисленият пример на изправения пред тежки изпитания японски народ.
Днес нашият народ също изпитва несгоди, макар и не така драматични като тези в Япония. Българите днес имат нужда от подкрепа, от вяра за това, че ежедневните лишения, които понасят, имат смисъл и са оправдани. Замразените доходи вече са „премазани” от галопиращите цени и на хилядите безработни, социално слаби, пенсионери днес им трябват отговори – колко чиста е каузата, заради която стискат зъби?!
Каузата на българското правителство днес е ясна: криза е, строим магистрали, доходите ще почакат. Първо, инфраструктурата, макроикономическата стабилност, после заплатите и пенсиите. (Шум и реплики в мнозинството.)
Разбира се, че магистралите са важни за хората. Затова и всички последни правителства работиха за тази кауза – час по-скоро да станат българските магистрали. (Смях в блока на мнозинството.) Едни от тях са полагали усилия да ги проектират, други са полагали усилия да осигурят финансирането. Само за периода 2005-2008 г. бяха завършени и пуснати в експлоатация 114 км магистрални пътища и подготвени 240 км други. (Шум и оживление в мнозинството.) Строителите на съвременна България са много и те в никакъв случай не започват само с това правителство. (Реплики в мнозинството.)
На кого тогава говорят управляващите с агресивно внушение: „Никой преди нас не е правил нищо. Само ние можем и само ние правим”?! (Реплика от Красимир Велчев.) На никой, уважаеми дами и господа. Защото в България хора без памет няма.
Въпросът е как ни управляват, накъде вървим. Да им вярваме ли? Говорят ли ни истината, или имат огромно желание да се харесат на хората преди изборите?
Истина ли е, че днес всички трябва да търпят лишения и да се борят да оцелеят заради магистралите? Нима всички пари отиват там? Не е истина, защото 80% от средствата за автомагистралите „Тракия”, „Марица”, „Струма” са от Европейския съюз, а много добре знаем, че Европейският съюз пари за пенсии и заплати не дава.
Колко всъщност обаче ни трябва да дадем за тези магистрали, ако те се изпълняват в следващите години – тази и следващите две? (Шум в блока на мнозинството.) Триста милиона общо, 100 милиона за една година, 43 лв. на български пенсионер на година, 3,60 лв. на месец на български пенсионер, което, уважаеми дами и господа, представляват два хляба и две кофички кисело мляко. (Възгласи от мнозинството: „Еее!”) Това е 1,3% от средната пенсия на месец, а само за последните 18 месеца покупателната способност на заплатите и пенсиите падна с минимум 15%. Очевидно е, че магистралите не са обяснението за живот на ръба.
Като не е истина тази кауза с магистралите, поне оправдана ли е? Все пак ще има ли добре изградени магистрали?
Ние сме опозицията днес и ние питаме!
Първо, защо беше нужно да правите процедури, които очевидно доведоха до силно занижени цени на договорените участъци на автомагистрала „Тракия”? Защо се различават условията по договорите за различните участъци на автомагистрала „Тракия”? Ако все пак се наложи да се плащат допълнителни средства, защо беше нужно да налагаме натоварване на републиканския бюджет, след като имаше още 103 млн. евро европейско финансиране, и кой ще носи отговорност за това? Защо се наложи изпълнителите да използват гори и пепел за основа на магистралата? Нима не бяха същите тези строители, които строяха съседния участък на магистрала „Тракия” и използваха коренно различни материали?!
Ние постъпихме честно – взехме проби от тази пепелина (шум, реплики и възгласи от мнозинството), от която се строи основата на ЛОТ 2 на автомагистрала „Тракия”, дадохме я на най-авторитетните лаборатории в Строителния университет, за да се уверим дали нашите съмнения ще се потвърдят за качеството на този материал да бъде здрава основа на магистралата. За съжаление това, за което всички говореха, но не смееха да кажат на глас, се потвърди: очаква ни магистрала върху пепел.
Нашата загриженост днес е много ясна. Според данните, потвърдени от изследване на специалисти, ние, уважаеми дами и господа, имаме проблем. Този проблем между другото се потвърждава и от доклада на управляващия орган в Министерството на транспорта за капацитета на Агенция „Пътна инфраструктура” и в наш общ интерес с вас е да решим заедно този проблем. Не строителите, не надзорниците, не лабораториите създадоха този проблем – отговорността е на министър Плевнелиев! Той като министър дължи отговори, не заклинания за поръчки и някакви партизански войни. Ако има доблест, трябва да поеме отговорността, това е силата на управлението. Защото иначе потърпевши сме всички ние – българските граждани.
Ясно заявяваме, че ние като най-голяма опозиционна сила в страната, отправяме своите въпроси (шум, реплики и възгласи от мнозинството) и обвинения срещу начина, по който се управлява България – с лъжа за евтини магистрали, които трябва да изгладуваме, и с обещания, че не днес, а утре народът трябва да живее по-добре. Не мускули и лъжи, уважаеми – толерантност и интелект ни трябва днес! Ако имаме силата да кажем истината, ще може да чуем тази истина! Тази декларация всъщност е апел към хората – да бъдат бдителни и да не се подават на внушения; да си дадат сметка какво ни говорят, какво правят и накъде ни водят. Нашият народ заслужава хляб, а не пепел. (Ръкопляскания от Коалиция за България. Възгласи и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин премиер, госпожо председател, дами и господа! Ще започна с това, че за съжаление хляб нямаше и по време на тройната коалиция и БСП, уважаеми дами и господа! (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)
Темата на изказването ми е друга. Колеги, някои виждал ли е монопол, който сам да свали цените? Виждали ли сте някой монопол да излезе и да каже: „От днес искаме парното да е по-евтино, токът или водата да са по-евтини.” Такъв монопол някой виждал ли е? Не сте виждали и няма да видите!
Макар и да вярваме в пазарната икономика, идва ролята на държавата. Държавата трябва да накара монополите да си намалят разходите, както направи частният сектор. Няма да стане по друг начин! Тогава и много цени не само че няма да се увеличат, но могат и да спаднат. Това е ролята на държавата.
Ние виждаме един човек, който след призива на Синята коалиция постъпи мъжки и принципно, и това е министър Трайков. Той не замълча и ясно посочи проблемите, включително в пазара на горивата. Ние обаче не трябва да спрем дотук. На 24 март Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм прави специално изслушване по темата „Пазарът на горива”. На това изслушване на масата трябва да се сложат конкретните идеи – какво правим? Защото, ако горивата продължат да растат по начина, по който в момента растат, накрая на годината, уважаеми колеги от ГЕРБ и „Атака”, които в момента управлявате България, ако искате да покажете икономически растеж, ще бъде много, много трудно, по-скоро няма да се получи.
Кои са конкретните идеи? Сега е моментът да поискаме всяка държава в Европейския съюз сама да си определя акцизите, това да стане европейска политика. Ако тази световна криза не е подходящият повод, колеги, по-добър глобален и европейски повод няма да имаме. Сега България трябва да сложи тази идея на масата на Европейската комисия и да се преборим за нея. Имаме нашите съюзници и нека да свършим тази работа. Повече от половината от цената на горивата са акцизи и ДДС и това в момента убива българската икономика, хората плащат непосилни сметки.
Другият важен въпрос: биокомпонентът в цените на горивата може да бъде без акциз. Това може да бъде друго наше искане пред Европейската комисия.
На трето място – Комисията за защита на конкуренцията е, за съжаление, една удобна комисия, която е създадена още по времето на БСП. В този си състав тази комисия не взима сериозни мерки срещу монополни картелни споразумения. Тя стои пасивно и наблюдава. Това е една комисия, която наблюдава пазарите; наблюдава и отвреме навреме някой нещастен човечец, който няма голямо влияние, е обект на глоба в крайна сметка. Имаме нужда от силна Комисия за защита на конкуренцията.
Днес от името на Синята коалиция призоваваме ГЕРБ и „Атака”, ако съставът на тази комисия, наследена от БСП, не знам защо ги преизбрахте, продължи да стои по този пасивен начин, сложете нови хора. Сложете хора, които да разследват картелни споразумения, да разследват ценообразуването, включително на пазара на горива, и които да налагат „солени” глоби; да има респект от тях. Монополистите трябва да имат страх и респект от държавата. С тази Комисия за защита на конкуренцията, наследена от БСП, няма да стане, колеги, като гледам как се развиват нещата.
Преди две години, когато горивата пак скочиха, те бяха един наблюдател, който не свърши никаква работа. И днес отново са наблюдател. Задача на Народното събрание, но най-вече на Политическа партия ГЕРБ е, ако тази комисия не си върши работата, сложете хора, които да налагат глоби, които да разследват, и които да накарат монополистите да спазват някакво поведение. С тази разюзданост, която е в момента, колеги, няма да се справим.
Виждате, че общественото недоволство става все по-голямо, защото хората наистина са бедни. Не са бедни просто най-бедните, средната класа започва да обеднява, средната класа едва плаща тези цени. Сега трябва да бъдат взети истинските мерки, за да запазим уважението и подкрепата на хората и към парламента, и към правителството, което трябва да бъде нашата обща цел.
Затова ние ви призоваваме: дайте срок; да дадем заедно срок от един месец на Комисията за защита на конкуренцията за конкретни действия. Ако не си свършат работата, ги сменяме. Идват нови хора с ясен ангажимент, ясен мандат, които да подгонят монополистите. В противен случай ние стоим и наблюдаваме какво става в България.
Нужни са активни хора и активни мерки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов на питане от народния представител Георги Пирински относно последиците за България от така наречения Пакт за конкурентоспособност.
Господин Пирински, имате възможност да развиете питането.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, както разбирате, днес въпросът вече не е каква позиция сте заел на 4 февруари, на извънредното заседание на Европейския съвет по тогавашния вариант на Пакт за конкурентоспособност, а каква позиция ще заемете следващата седмица – на 24 март, на предстоящото поредно заседание на Европейския съвет, когато предстои да се приеме официално вече Пакт за еврото, който е значително преработен и различен от онзи, който е бил дискутиран тогава.
Във Вашия доклад тук пред Народното събрание миналия вторник по участието на България в Евросъюза, Вие, господин Борисов, въобще не засегнахте този въпрос. В отговор на зададени Ви въпроси мимоходом споменахте следното: че в срещата си с Ван Ромпой, когато беше тук, в София, сме поставили този въпрос и сте констатирали, че следващото заседание на така наречената група 17, тоест членките на Евросъюза, вече ще е във формат 17 плюс. Казвате: „Където участваме и ние.”
Виждам, че дори с кимане потвърждавате това, което казвам.
Не си ли задавате въпроса, господин Борисов, че няма как, защото сме казали в миналото, че ще се присъединяваме към еврото и че имаме валута, привързана към еврото, да се счита, че сме изразили съгласие с Пакта за стабилност, далеч преди той да е възникнал даже като идея? Как може да твърдите, че имате съгласие – да отидете в Брюксел и да кажете: „България се присъединява към Пакта за еврото”, защото преди известно време сме се ангажирали с политика за присъединяване към Еврозоната и че имаме твърд курс към еврото?
Нямате мандат към днешния момент за такова заявление. Не сте изпълнил нормата на Конституцията – чл. 105, която изисква от Вас лично, когато става дума за решение, в което България участва, предварително да информирате парламента и след това да се отчетете какво е станало.
Какъв е проблемът? Тъй като този Пакт за еврото е широко неизвестен и в България, а и в повечето страни, ето Ви три независими мнения – не моето, които са достатъчно авторитетни.
Едното е на независими наблюдатели в Брюксел, които ... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направо питането, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще задам въпросите си в допълнението, но знайте, че европейските синдикати са категорични. Става дума за пакт, който води до намаляване на възнагражденията, до ограничаване на колективното договаряне и до разбиването на социална Европа.
Така че: какво ще заявите другия петък в Брюксел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, разбира се, и уважаеми господин Михалевски, мечтите и светлите ви блянове за магистрали ще ги изпълним ние. Двадесет и две години ви чака българският народ да има една магистрала от София до морето или докъдето щете в някаква посока – една няма, така че Ви благодаря за съветите. Да не Ви напомням как заварихме магистрала „Люлин” – отникъде-заникъде, в поляните горе беше спряла. Именно на това съм благодарен и се надявам паметта на българския народ да не изневерява. А това, какво Вие считате, не е точно моя работа да знам.
Господин Пирински, настоящата криза разкри зависимостта между държавите – членки на Европейския съюз, и бързината, с която икономическите и финансови проблеми на една държава членка могат да се пренасят и върху останалите. Трудности се усетиха особено болезнено в страните от Еврозоната, където наличието на една валута ограничи възможностите за справяне с последствията от кризата. За да намали вероятността от бъдещи проблеми в отделни държави членки да доведат до сериозни негативни последици за цялата европейска общност, Европейската комисия предприе определени инициативи, които да засилят икономическото сближаване между страните. Беше създаден механизъм за по-добра координация, наблюдение на икономическата и бюджетната политика чрез въвеждане на така наречения Европейски семестър от началото на 2011 г. Сериозни са и мерките за засилване ролята на Пакта за стабилност и растеж. Бяха установени също финансови наказания и санкции за страните от Еврозоната при неспазване на предложените препоръки. Предприемат се и мерки за засилване на координацията между държавите членки за навременното идентифициране на икономическите дисбаланси.
Нашето разбиране е, че националните правителства трябва да поемат по-сериозна отговорност за икономическа интеграция и ускоряване на икономическия растеж на Европейския съюз за осигуряване на по-високи доходи за гражданите и опазване на съществуващите социални модели. Затова България подкрепя предложения Пакт за конкурентоспособност и мерките за постигане на основните му цели, а именно:
- насърчаване на конкурентоспособността;
- насърчаване на заетостта;
- устойчивост на публичните финанси;
- укрепване на финансовата стабилност.
Както всички знаете, финансовият сектор в България е стабилен, добре функциониращ и капитализиран и осигурява ефективно финансово посредничество. С това България напълно изпълнява целта за финансова стабилност, но ще продължи да предприема мерки за хармонизиране на националното с европейското законодателство в областта.
По отношение насърчаване на конкурентоспособността приемаме, че ключ за повишаване на производителността е подобряване качеството на образованието, функционирането и ефективността на образователните и обучителните системи, стимулиране на научно-изследователската и развойна дейност и на иновациите. Това изисква и осигуряване на благоприятна бизнес среда, особено за малките и средни предприятия по отношение развитието на техния бизнес.
В България няма механизъм за индексиране на заплатите с нивото на инфлацията с изключение на минималните прагове, които се осъвременяват всяка година. Нивото на заплатите се ръководи от пазарните принципи.
Разбираме реформите за насърчаване на заетостта като съществени за подобряване на жизнения стандарт на гражданите и за фискална стабилност в средносрочен и дългосрочен план. Политиката ни в тази област ще създаде и предпоставки за социално включване и намаляване на бедността. Ние определяме доброто и по-ефективно използване на трудовия потенциал в България като един от 6 те фактора за растеж.
Публичните финанси на Република България са едни от най-стабилните в Европейския съюз – външен дълг по-малко от 20% и бюджетен дефицит, който през 2011 г. ще бъде по референтната стойност от 3%, според изискванията на Пакта за стабилност и растеж.
Правителството на България е твърдо решено на фона на фискалната криза в световен план да продължи да провежда консервативна и дисциплинирана фискална политика. Основната ни цел е да постигнем близка до балансираната позиция в средносрочен план.
По отношение устойчивостта на пенсиите, разходите за здравеопазване и социалните придобивки у нас функционира 3 стълбова пенсионна система. С това и страната е сред новаторите в това отношение. Предвид значителния натиск върху бюджета предприехме мерки за консолидация на пенсионната система и повишаване адекватността на пенсиите през 2010 г. С това целим нейното стабилизиране в дългосрочен план, съобразно с очакванията за демографско развитие в страната.
Сериозни промени българското правителство предприема и по отношение на въвеждането на конкретни фискални правила. През м. февруари Министерството на финансите предложи за обсъждане така наречения Пакт за финансова стабилност. Нашият стремеж е основните правила, които той дефинира, да бъдат записани в Конституцията на страната. Дебатите за това текат в настоящия момент.
Основните характеристики на пакта включват следните фискални правила:
Първо, преразпределителната роля на държавата да не надхвърля 37% от брутния вътрешен продукт.
Бюджетният дефицит да не е по-голям от 3% за всяка бюджетна година.
Всяка промяна и на директните данъци да бъде одобрявана с квалифицирано мнозинство от две трети от представителите на Народното събрание.
При обсъждането на Пакта за конкурентоспособност ще заявим позицията си за необходимост от диалог по данъчната политика и обмен на добри практики в борбата срещу данъчните измами.
От тази гледна точка ние не бихме подкрепили предлаганата и установяване на общо консолидирана корпоративна база за данъчно облагане, защото това крие рискове за малките отворени икономики в Европейския съюз. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря ви, времето изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, обръщам се към Вас: сериозно ли считате, че това, което прочетохте, е отговор на въпроса, който Ви зададох?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Разбира се. (Весело оживление в ГЕРБ.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не знам от какво се разбира, защото пак възприехте една много порочна практика, която и миналия вторник възпроизведохте тук – да прочетете написан текст в една скоропоговорка, която затрудни и вашите колеги тогава да Ви слушат и да считате, че с това въпроса се изчерпва.
Не е това смисълът на парламентарния контрол. Смисълът е да чуете, и то публично зададени, сериозни въпроси, които са от основно значение за развитието на страната, и да се постараете да им дадете конкретен отговор.
Първо, кажете на тези, които са Ви писали този отговор, да го актуализират, защото другата седмица няма да се разглежда Пакт за конкурентоспособност, а Пакт за еврото.
Второ, кажете им да разширят малко рамката, защото освен въпроси на бюджета и финансите, в целия пакет от документи, включително и тези на Комисията, се разглеждат въпроси и на Общата икономическа и социална политика и по тях в предложенията на Комисията са записани възможности за санкции. Санкции, които ще се налагат, ако не се изпълняват определени ангажименти – и за инвестиции в иновации, ако се установи, че нашите разходи за труд са много по-големи, отколкото в най-добрите страни, и ще ни кажат: уважаеми членове българи, или съкращавайте персонал, за да се вдигне производителността, или намалявайте заплатите, защото производителността ви е ниска.
Накрая това, което казахте, че България няма да подкрепи уеднаквяването на данъчната ставка. Добре, и какво ще кажете? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Да видим какво ще ни кажете сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете, че има лимит 3 минути. В рамките на тези 3 минути аз се старая да кажа максимално повече неща. Ако искате като в това писмо: „Пиша ти бавно, защото не можеш да четеш бързо.”, ще се опитам да приказвам така, че да можете и да разберете. Това не е тема, която може да се развие за 3 минути, защото действително Европа е изправена пред една много силна конкуренция от страните – като се започне от Съединените щати, Китай, Индия, Бразилия и много други.
Да, разбира се, социална Европа е пример за целия свят, не само за демокрация, а и за отношение към правата на човека, към добруването на всеки един от нас. Неслучайно всеки иска да отиде да живее в Западна Европа – най-висок стандарт, най-хубавите градове за живеене – от типа на Виена, във всички конкурси в света са такива. За колко време можем да удържим тази си позиция, ако не повишим нашата конкурентоспособност, ако нямаме стабилна общоевропейска валута, ако правителства в Европейския съюз, а вече нашата икономика и индустрии са закачени една с друга, продължат като наши съседи или подобни държави в Европа да харчат повече, отколкото произвеждат, кой ще компенсира тези пари? В това отношение и Франция, и Германия са категорични.
Да, много неприятно звучи. Ако трябва, нашият народ трябва да разбере, че ще работи много, ще работи качествено, ако иска да се мери с европейските граждани. Тази социалистическа тенденция – държавата да се грижи за всеки един от нас, пък – няма да продължи дълго. Това ще им кажем.
Ние сме за стабилно евро. Като държава понасяме всички тежести с поддържането на този фискален дефицит, за да можем да бъдем дисциплинирана и уважавана държава. Какъв е другият вариант? Да извадим пари, да ги раздадем, да задължим държавата по същия начин, по който нашите съседи, и какво ще се случи след 2-3 години? Унгария го направи. Унгария го направи преди няколко години – увеличи двойно заплатите и пенсиите. Какво се случи? Удържа ли им социалистическото правителство? Срина се с 80% загуба, защото това са сладки няколко годинки. Сладки – след това фалира държавата. Идва Международният валутен фонд и отиваш на 25 милиарда, които трябва да изплащаш.
Аз се надявам, че, господин Пирински, за разлика от много други хора, които са в тази зала, Вие сте информиран и знаещ човек, и нашата позиция не трябва да бъде по-различна от тази.
Да, по кохезионните фондове, разбира се, че не бива ние – малките държави, или за съжаление посткомунистическите да понесем удара и това, което и господин Станишев миналия път предупреди за Европа – на две скорости, именно това поставих аз на господин Ромпой.
Господин Станишев, който е участвал на Съвета в Брюксел, знае как се взимат и толерират решенията. Затова тогава господин Ромпой – не аз, в своята публична пресконференция каза, че ще направи всичко възможно от 17 да станат 17 плюс.
И миналия път ви казах, че има държави като Великобритания, например, която категорично е против еврото. Затова президентът Саркози им каза: „Няма смисъл да идвате на тези срещи, защото какво ви интересува нашето евро, след като вие сте против него?!” Оттам идва това 17. Ние – да, нямаме мандат, но имаме фискален борд, както Вие казахте привързано евро с лева. В никакъв случай на този съвет няма да се вземат тези решения. Те ще се взимат бавно, защото много от държавите не са съгласни – и Дания, и Полша, и Унгария, Словакия – много мога да изброя, които бяха против. Това ще бъдат много тежки съвети. Нашият мандат какъв е? Имаме ли валутен борд, фискален резерв, вързан лев с евро? Факт – какво различно мога да кажа от това, което да изисква да искам мандат от парламента? Аз това ще кажа!
Ако се стигне до такива решения, които трябва да се ратифицират от парламента, разбира се, че веднага ще дойда и ще ви информирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, надявам се, че отбелязахте, че господин Борисов ползва 2 минути над времето по правилника, така че се надявам да бъдете толерантна. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Какво ви вълнува, уважаеми колеги? Различни права тук, независимо от правилника? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Никаква дребнавост не е.
Господин Борисов, това вече е пò друг разговор и аз приветствам начина, по който отговорихте на въпросите ми.
Първо, какво да кажете на 25-и, че ще запознаете и правителството, разбира се, преди всичко, и Народното събрание, с Пакта за еврото, така както той официално ще бъде приет, защото, както знаете, там ще има покана към нечленките на Еврозоната да изявят желание за присъединяване. Предлагам да не бързаме.
Вие сте прав, че ние сме свързани с еврото, че сме заявили такава ориентация, но пак повтарям – конкретните задължения, които произтичат от тези нови договорености, досега не са обсъждани и трябва да бъдат внимателно преценени. Говорихте за страни като Великобритания – тя не шуми, но тя много внимателно, дипломатично вкарва текстове, които например, що се отнася до задължението да намалява бюджетния дефицит, е записала, че ще се старае да го намалява, независимо че е над 10%. Благодарение на тези думи „ще се стараят”, сега обосновава това, че тези записи за санкции, които Комисията предлага, не се отнасят за нея, защото това е режим, който те са заявили, че не могат да приемат.
Казвате, какво друго, освен такъв Пакт? Бих Ви предложил да възложите на хората във Вашия кабинет да Ви предоставят една статия във в. „Файненшъл таймс” (Financial Times) от началото на този месец, от трима високо уважавани в цял свят политически личности – Ферховстат – бившият премиер на Холандия, Романо Проди и Жак Делор. Черно на бяло те казват: „Не ни трябва...: (Шум и реплики от ГЕРБ.) Та, тези трима души казват: „Не ни е необходим такъв Пакт за конкурентоспособност или за еврото, както той се нарича сега. Необходим ни е общностен Пакт, който да осигурява конвергенция и по-добро управление.” Конвергенция, преведено на български означава сближаване. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Тези проблеми, за които Вие говорите, липса на конкурентоспособност, необходимостта от реформи, трябва да бъде усилие, което е подкрепено от конвергентната политика на Европейския съюз.
Извинявам се, ако се чувствате обидени.
Господин Борисов, една от констатациите, които Ван Ронхой прави, и то на следващите дни след 11 март, е, че ролята на националните парламенти изключително много се повишава в светлината на тези нови договорености, тъй като ще трябва да има един, както той се изразява – структуриран диалог между националните парламенти и Европейския парламент, за да се придаде легитимност на тези договорености, тоест и обществата да разберат какви мерки се предлагат, и те да бъдат не наложени силово, а да бъдат възприети като необходимост.
И последното – цитирате Пакта за финансова стабилност на господин Дянков, цитирахте трите мерки.
В началото на страница 1, той е записал, и го повтори в Харвард онзи ден, че през последните 13 години в България се е установил консенсус за спазване на финансова дисциплина, за ограничаване на публичния дълг, за поддържане на ниски данъци. Ние не сме от страните – съгласен съм с Вашия пример за Унгария, които безотговорно са харчили. Ето защо, няма защо да се предявяват тези претенции, сега се стегнете. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, своеволно добавих две минути към Вашето отношение, за да има равнопоставеност между страните.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (встрани на микрофоните): Напълно основателно, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Курумбашев във връзка с разпоредена проверка на ДАНС относно разработка на сина на директора на Агенция „Митници” – Ваньо Танов.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Народното събрание! Моят въпрос е свързан с нееднократните изявления на господин Ваньо Танов за това, че към неговия син е била приложена разработка, която е включвала поставянето на наркотици в дома му и на контрабандни цигари в неговата кола, което е било с цел, когато бъде „заловен” – говоря за сина на Ваньо Танов, очевидно да бъде компрометиран самият господин Танов.
Тъй като подобно действие е притеснително, ако е организирано и от частна структура, или пък от държавата, зададох въпроса на господин Танов – дали Ви е информирал за подобно действие? Ако е организирано от частна структура – е много лошо, тъй като високопоставен държавен служител може да бъде подложен на рекет, защото е засегнал нечии частни интереси. Ако е засегнат от страна на държавата – още по-лошо, тъй като официално държавата работи по този начин срещу собствените си служители. Даже господин Танов изрази съмнението, че всъщност държавата участва в това мероприятие, тъй като той каза например, че има един разработен психологически портрет, който самият той изработвал, когато е работил за съответната служба – имам предвид БОП.
Попитах го дали Ви е информирал? Първо, на мен ми направи впечатление, че той не е информирал министъра на вътрешните работи, а е информирал Вас. Той каза, че Ви е информирал и Вие сте разпоредили да бъде направена проверка от ДАНС. Съвсем нормално действие. Това е през м. май или м. юни, миналата година.
Въпросът ми е: след като сте били информиран и сте разпоредили такава проверка, какви са резултатите от нея? Господин Танов каза, че до ден-днешен не е информиран за такива резултати, но Вие като премиер би трябвало да бъдете информиран, ако такава проверка е проведена и ако има някакви резултати от нея. Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като по този въпрос отговорът ми ще бъде сравнително кратък, искам да кажа още няколко думи по повод питането на господин Пирински.
Действително удоволствие е, господин Пирински, човек да има политически опонент с познанията, които имате Вие, защото дебатът веднага става по-различен. Да, така е за Великобритания, но Великобритания си е извоювала правото. Дори когато подобни точки – дали за еврото, дали за дефицита – знаете какви тежки санкции се прилагат към другите държави, техният премиер казва: това за Великобритания не важи! И всички знаят, че това за Великобритания не важи. Но за съжаление ние не сме Великобритания, а сме България. Всички се питат защо е така, но никой не би могъл да отговори защо е така.
Аз се надявам колегата Станишев да ме подкрепи в тази посока, че надали и той по негово време би могъл да стане и да попита: защо Англия – така, пък другите – иначе? Просто някакво неписано правило, което всички спазват, а може би са и сигурни, че дори дефицитът във Великобритания да е над 10%, те все пак ще се оправят, а рисковете в подобни страни като в България, Гърция, Румъния, Ирландия винаги са по-големи, отколкото в една подобна мощна икономика. Поемам твърд ангажимент към Вас на този съвет – освен за това, което имаме към момента, като поет документ. Между другото, абсолютно подкрепям господин Ромпой, защото дори и канцлерът Меркел винаги се реферира и казва: „Аз трябва да се отчета в Бундестага, това ми е поставено като задача и искам или да се приеме, или Бундестагът – няма да го приеме.”
Така че в това отношение не само го приемам като помощ, а това е много добър елемент националният парламент, като парламентарна република, да поставя задачите и да не можем да се отклоняваме от тях, защото то гарантира правилното за държавата решение. Така избягваме този натиск в кулоарите, който винаги го има от по-големи или заинтересовани държави.
Така че Ви благодаря, ще направим такава тактика и мисля, че ще е успешна.
Що се отнася до въпроса на господин Курумбашев – да, господин Танов дойде при мен и ме информира, че по негов надежден източник има – съжалявам, че говоря с термини, които са полицейски, но така говорят, – че се работи по сина му. Дали е ДАНС, дали е частна структура, дали е МВР – той не знае.
Веднага направих среща, на която присъства директорът на ДАНС, вътрешният министър и финансовият министър. Поставих задачите. Получих информация, че по линия на ДАНС, МВР не се прави такава проверка и не са правени такива разработки. Още повече на тази среща – аз категорично, както винаги съм казвал – въпросът за смяната на господин Танов, от шеф на митниците, не е стоял, за да се работи в тази посока. До ден-днешен, както виждате, той си е ръководител на тази агенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Първо, ще Ви помоля да приканите премиера да спазва правилника, тъй като не е редно, когато аз съм задал въпрос (силен шум и реплики от ГЕРБ), да се отговаря на господин Пирински. Например, след малко въпрос ще зададе госпожа Корнелия Нинова, и да речем, през това време премиерът може да се сети да ми отговаря на мен – нека да се отговаря на този, който е задал въпрос. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
След като се оказа, че държавата не е работила по господин Танов или по сина му, някой друг е работил. Вие дължите този отговор на българското общество.
Следващото нещо, което дължите като отговор, е: защо господин Танов се обръща не към господин Цветанов, а към Вас?
В тази връзка аз имам много прост въпрос – Вие ще поискате ли оставката на вицепремиера Цветанов? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Давате ли си сметка, че ако не направите това действие, Вие заставате зад всички негови действия и носите пълната политическа отговорност за това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – министър-председателят господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Извинявам се, господин Курумбашев, че все пак отговорих на член на Вашата партия, на Вашата парламентарна група, но моля, госпожо председател, ако друг път се отклоня незабавно да ме спирате (смях и оживление), защото аз съм дисциплиниран човек и обичам да спазвам правилата.
Министерство на вътрешните работи и ДАНС работят по инструкции, по писмени документи и такива, свързани с работа по сина на Танов, каквито питате дали има, или не, категорично ми се докладва, че няма.
Много добре искам да знаете и винаги съм го казвал: когато дойдат сигнали, каквито и да са, по линия на даден служител, дори и високопоставен, ние сме длъжни да направим проверка. Това става със знанието на главния прокурор, това става с наблюдаващ прокурор, така че всички мероприятия се искат от прокуратурата и това ме кара да бъда достатъчно сигурен и спокоен, че когато са работили толкова много организации – спазвали са правилата и са постъпвали така, както трябва.
А защо да търси вицепремиера Цветанов, след като той си има ресорен вицепремиер Дянков? Съответно по този ресор не отговоря вицепремиерът Цветанов. Не виждам в това драма, че ме е потърсил мен, още повече през годините сме работили заедно, имам необходимото доверие в него и е споделил тази своя тревога. (Реплика от народния представител Петър Курумбашев.) Благодаря Ви. Извинявам се още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към питане на народния представител Корнелия Нинова относно политиката за контрол по изпълнение решенията на Министерския съвет.
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Питането ми е: как контролирате изпълнението на решенията на Министерския съвет, какви са механизмите за контрол и отговорност при неизпълнение от страна на министрите?
Защо Ви питам? Прави впечатление, че Министерският съвет се събира на своите заседания, взема решения, Вие се подписвате под тези решения, тоест поемате отговорност и гаранция за тях, слагате срокове за изпълнение и възлагате на министрите това изпълнение.
Ако се направи обаче преглед на най-важните решения на Министерския съвет, може да се види, че те не се изпълняват. Сроковете изтичат, минава половин, една година и никакво движение за изпълнение на решения на Министерския съвет, които касаят най-важните сфери на обществения живот.
Затова Ви питам: по какъв начин следите изпълняват ли се решенията, които вие самите приемате, които Вие самият гарантирате с подписа си? Има ли наказан министър за това, че не е изпълнил решението? Чувствате ли се някак засегнат и обиден, затова че вашите министри не изпълняват решенията, които Вие гарантирате? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Явно Вие имате някой агент в администрацията, защото на няколко пъти вече ми се случва в момента, в който издам заповед за нещо, веднага след това следва питане от Вас в парламента за това. Ще го науча кой е! (Шум, оживление, смях в мнозинството.) В момента, в който издам заповед да ми дадат справка как се изпълняват дадени заповеди и решения, Вие на следващия ден отправяте питане към мене.
Провеждането на политика за контрол по изпълнение решенията на Министерския съвет е конституционно задължение на министър-председателя, възпроизведено като негово правомощие в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Съгласно чл. 108, ал. 2, изречение първо от Конституцията министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация министър-председателят ръководи общата политика на правителството и координира дейността на членовете на Министерския съвет по нейното осъществяване. Администрацията на Министерския съвет не участва пряко в осъществяване на политиката за контрол върху изпълнението на решенията на Министерския съвет, защото това е конституционно правомощие на министър-председателя.
Тези функции се осъществяват от политическия кабинет чрез периодични писмени доклади до мен от началника на политическия кабинет. Изпълнението на актуалните задачи и заповедите се проследява месечно и се докладва по установен ред.
По втория Ви въпрос – за механизма за контрол и отговорностите при неизпълнение от страна на министрите, уточнявам, че те също са конституционно уредени. При неизпълнение министрите носят политическа отговорност пред Министерския съвет. Такава отговорност вече поеха със своите оставки трима министри, заместник-министри и други длъжностни лица. За основанията на тези кадрови промени вече съм дал разяснения в отговор на парламентарно питане.
Искам да Ви напомня, че конституционният механизъм за реализиране на тази моя отговорност е записан в чл. 84 от основния закон и е достатъчно ясно определен: по мотивирано предложение на министър-председателя председателят на Народното събрание освобождава министрите като членове на правителството.
Вследствие на проверката, която съм възложил, на нейна база сигурно ще има наказани и отстранени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Борисов, а дали не се случва точно обратното – в момента, в който аз Ви задавам въпроса, Вие издавате заповед?! (Смях, оживление в мнозинството.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не, не, не!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Съмнявам се.
Хареса ми отговора, за първи път поне чувам, че Вие лично поемате отговорност за нещо и да не я прехвърляте на администрацията си. (Силен шум, реплики, смях в мнозинството.) Казахте, че Вие сте виновен персонално за неизпълнение на решения на Министерския съвет? Нали така?! Тогава Ви питам: как ще понесете отговорност за това, че не сте изпълнили собственото си Решение № 180? Да, господин Дянков, това, което ще кажа, касае и Вас.
Например, защо сте записали, че ще направите публичен регистър на задълженията на държавата към фирмите от обществени поръчки, акциз, ДДС, а към този момент регистърът не е направен?
Защо сте приели, че по график до края на първото полугодие на 2010 г. държавата ще издължи всичко дължимо на бизнеса от обществени поръчки, ДДС и акцизи – и досега, март 2011 г., не е направено?
Ускорено ще издължите сумите по европейски фондове, като ще увеличите авансовите плащания на 40% – нищо подобно не се е случило.
Докато държавата плати на фирмите, ще ги освободите от наказателни лихви по дължими от тяхна страна към държавата такси, данъци и така нататък – няма такова нещо.
Важни мерки по отношение живота на хората – във вашия план, във вашето решение пише, че от 1 юли 2010 г. ще увеличавате минималната работна заплата. Сега е април 2011 г. и все още не само че не сте съгласни да се прави това, но го отричате изобщо като възможност. (Шум, реплики и възгласи от ГЕРБ: „Не е април, а март!”)
Пишете, че ще направите усилия за ограничаване нарастването на държавно регулираните цени – нищо подобно, свидетели сме точно на обратното.
Та, господин премиер, защо не изпълнявате собствените си решения? Щом казвате, че Вие сте лично отговорен за това, как ще понесете тази отговорност? Ще ревизирате ли антикризисния план на държавата? Виждате, че той не сработи, но той е ваш, вие сте го приели, а не дава никакви мерки. Или трябва да отмените това решение на Министерския съвет, или трябва да го изпълните – друг ход нямате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, многоуважаема госпожо Нинова! Горе-долу същият въпрос има и колегата Дянков, но той ще Ви отговаря с цифри, по-подробно, и ще видите, че цифрите са много ясни и точно характеризират правеното от правителството.
Много пъти вашата партия ме обвинява, че имам еднолична власт, че само аз вземам решения. А преди малко Вие казвате, че за първи път съм поел отговорност!
Трябва да ви кажа, че от толкова години нося цялата отговорност, че най-малко на Вас Ви отива да задавате подобен въпрос. Разбира се, когато има толкова тежки проблеми, наследени от миналото, не можем да не ги казваме, защото те тежат до ден-днешен като воденичен камък. Сега ще видите в отговор на Ваш въпрос в доклада на господин Дянков с колко стотици милиони сме намалили задълженията, които сме заварили. Аз много стриктно изпълнявам своите задължения.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И резервът се намали от тази работа.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не, резервът не се намали. Резервът се намаляваше и при вас, след това се повишаваше, говорили сме много на тема „Резерв”. Пък и този резерв не е ваш. Как го казвате: „Намали се резервът”, все едно той е ваш. (Шум, оживление.) Както виждате, ние нямаме претенции към него. (Шум и реплики от КБ.) Поне при нас обаче се вижда как се харчи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин премиер, Вие не сте прав и аз не очаквам публично да кажете, че сте отговорен за нещо в държавата, но се надявам поне когато останете насаме със себе си да си давате сметка, че за положението в България е виновна не само световната криза, не само Муамар Кадафи и японското цунами, че направихте тези тежки грешки за две години. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!”)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И комунистите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не са и комунистите. Вие направихте тежки грешки за две години. Вместо да решавате проблеми, станахте част от проблема. Не изплатихте дължимото на бизнеса, с което още допринесохте за срива в икономиката.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: На кой бизнес точно? На Вашия бизнес?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: На българския бизнес. (Реплики от ГЕРБ.) Не, Българската стопанска камара не е наша и тя вчера казва, че им дължите два милиарда от ДДС и че са изправени пред фалит.
Някога изобщо ще си дадете ли сметка, че това е проблем и че трябва да му търсите решението? И че решението не е в световната криза, не е в петрола и не в БСП? Разберете, че, за да решите един проблем, трябва да го признаете. Ако не искате тук, признайте си го пред себе си и му търсете решение. Защото контролът по изпълнение на решенията е елементарен въпрос. Вие ще го осъществите. Другото е по-важно – че нямате желание да провеждате антикризисна политика. Или може би нямате възможност да я провеждате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Повече от това?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Но това струва скъпо и цената се плаща от всички българи.
Как повече от това, господин Борисов? Какво сте направили? Ето личния Ви антикризисен план. Не е на БСП, не е на международното положение. Вашият! Вие сте го подписвали, Вие не сте го изпълнили и пак някой друг Ви е виновен. Разберете, скъпо струва това и цената се плаща от всички българи.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Днес „Подкрепа” казва, че 90% сме го изпълнили. Утре имаме тристранка.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вие от това, което Ви попитах, виждате ли, че не сте изпълнили нито една мярка? Платили ли сте на бизнеса до 2010 г.? Увеличили ли сте?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: На червения бизнес, Вашия, с който сте подписали договорите, как да платим?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Мислих, че разговорът с договорите е приключен, особено след като получихме от Европейската комисия писмо, че такива няма. След като ви искахме 28 пъти тези договори и не ги дадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Нинова. (Реплики от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Българската стопанска камара не е частен бизнес и там те казват, че са изправени пред фалит и че държавата е виновна за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вземете мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Преминаваме към въпроса на народния представител Мая Манолова (силен шум и реплики в ГЕРБ) относно съвместяването на държавни функции и партийни позиции на предстоящите избори през 2011 г.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги!
В средата на миналия месец една новина от Изпълнителната комисия на ГЕРБ буквално изуми всички ни – решението министърът на вътрешните работи да оглави предизборния щаб на Политическа партия ГЕРБ. Едва ли е необходимо да обяснявам защо и колко подобно решение е неуместно, неприлично, бих казала скандално. Всъщност, неуместно би било, ако който и да е член на правителството оглави предизборния щаб на Политическа партия ГЕРБ, защото той е министър не на ГЕРБ, а на всички български граждани. Но това е скандално, когато става дума за силовия министър, когато става дума за министъра на МВР. (Реплики от ГЕРБ.)
Защо? Защото МВР има репресивни функции. Защото МВР разполага с много информация. Защото МВР, според изборното законодателство, има ангажименти да отговаря за реда на изборите. Защото МВР трябва да следи срещу нарушения на изборите и в този смисъл МВР е едно от ведомствата, които трябва да гарантират честността на изборите. И изведнъж шефът на МВР е шеф и на предизборния щаб на една от политическите партии, които искат да спечелят изборите. Това е конфликт на интереси отвсякъде. Това е все едно съдия в един футболен мач да е президентът на единия от футболните клубове, които участват в мача. Е, всички знаят за кого ще свири този съдия и че този мач няма да бъде честен. Това е все едно абсурдната ситуация, в която една политическа партия подава жалба в МВР с министър Цветанов срещу действията на предизборния щаб на ГЕРБ с председател Цветанов. Това е все едно ние да се жалим на ГЕРБ от ГЕРБ и да подаваме жалби на Цветанов от Цветанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Кажете, господин премиер, как при това положение ще гарантирате честността на предстоящите избори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова!
Колега Станишев, ако може да ми ги разпределяте една по една (силен смях в ГЕРБ) ще бъда изключително благодарен. Просто това е много силен психологически натиск върху мен.
Госпожо Манолова, вицепремиерът Цветанов досега е оглавявал щабовете на ГЕРБ във всички избори. По принцип знаете, че лидерът на една партия – така е при вас, така е и при нас, така е и при всички останали – след спечелване на изборите става министър-председател, а по време на избори обикновено оглавява щаба. Аз мисля, че много по-голям конфликт на интереси в кавички, както казвате, ще е аз да оглавя този предизборен щаб. На мен ми се иска през това време на изборите правителството по никакъв начин да не загуби своят темп на работа.
Освен това, нека да бъдем откровени, не е ли по-честно така да бъде конструиран нашият щаб, отколкото да сложим Цецо Паунов, да речем, за председател на щаба, всъщност тогава Цветанов ще има много повече възможности да влияе, повтарям, ако иска да влияе. Напротив, сега, когато е председател на щаба, всяко негово действие ще бъде гледано под лупа, всяко негово движение ще се знае къде е през деня, защото знаете, че и медиите, и вие наблюдавате председателя на щаба какви изяви има, в кои градове и какво прави. Така че не виждам никакъв проблем.
Още повече, професионалното ръководство на МВР, което пряко ще изпълнява и своите ангажименти през този период, където министър Цветанов задължително ще ползва своя отпуск, Калин Георгиев е главен секретар и от времето на вашето правителство на тройната коалиция, така че не би трябвало да има проблеми в убедеността, че професионалното ръководство на МВР си гледа ....
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Калин Георгиев не е бил главен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не репликирайте от място, без да съм ви дала думата. Обръщам Ви внимание, господин Мутафчиев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Калин Георгиев беше на Дирекция на полицията, която беше най големият полицейски орган тогава. Аз мисля, че е достатъчно уважаван и обективен човек.
Разбира се, пак повтарям, сравненията ви не са правилни, защото ние участвахме на четири-пет избора, в които, ако си представим, че два футболни отбора играят, не само съдията, а и страничните съдии, и председателят на федерацията по футбол, и съдийската колегия, и наблюдателят, всички ваши. Ние бяхме самички. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Само публиката беше за нас тогава. Благодаря ви. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин премиер, подготовката на изборите започва далеч преди този един месец, който формално представлява предизборната кампания и като организация на изборите и като подготовка на политическите партии. Даже самият министър Цветанов в отговор на парламентарен въпрос преди няколко седмици от тази трибуна обяви, че предизборната кампания вече е започнала. Няма как да се гарантира отсега и да се спасите от подозрението, че всички действия на МВР отсега до изборите, няма да бъдат предварително компрометирани, че във всеки един случай служителите на това ведомство и подчинените на министър Цветанов няма да се влияят от факта, че техният началник е пряко отговорен и пряко ангажиран с изборите. Тоест, това ще компрометира предварително както изборите, така и самите действия на МВР.
Честно казано, аз не разбирам защо Ви е това и какво носи на Политическа партия ГЕРБ. Ако трябва да цитирам Ваши думи, аз нямам обяснение защо Ви е такъв таралеж предварително. Защото по този начин Вие поставяте министър Цветанов в едно двойствено положение, в едно шизофренно положение, в което никога няма да се знае дали той действа като министър или като председател на щаба. Кажете ми кое ще гарантира, че една информация за политически опоненти, която е получена от министъра на МВР, няма да се използва от него като председател на предизборния щаб и дали той няма да се изкуши да използва тази информация за репресия срещу своите политически опоненти? Разбирате ли, че така дискредитирате изобщо идеята за деполитизация на МВР?
И не случайно казвам, че това решение е безпрецедентно, защото съм сигурна, че няма да можете да ми посочите нито една демократична държава, в която полицейският министър да е шеф на предизборния щаб на управляващата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова, времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: И това Ви го казвам сега, но то ще Ви се напомня до изборите. И Вие имате според мен две възможности – или да освободите министър Цветанов като шеф на МВР, или да го освободите като председател на предизборния щаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Защото, както и да свири мача ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Времето изтече, ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: ...той ще бъде предварително компрометиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова!
За дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, Вие сте умна жена и не мисля (смях от ГЕРБ) – ако ние бяхме сложили друг председател на щаба, кое щеше да Ви гарантира, че ако дойде такава информация при Цветанов и той иска да я използва, няма да я даде на този председател на щаба? (Весело оживление в ГЕРБ.) Кое?
Считате, че на Цветанов, независимо дали е председател на щаба, или не е, като вицепредседател на партията ще му е безразлично дали ще загуби изборите или не?! (Реплики.) По тази логика вътрешният министър от всяка една партия, която е на власт, просто не трябва да се занимава с политика! Нали именно това е деполитизацията на Вътрешното министерство?
Има професионално ръководство, с цялата тежест, която ние му дадохме, която вие ми взехте навремето като главен секретар и ме принудихте да напусна (смях от ГЕРБ). Именно по време на избори този човек, това професионално ръководство няма да направи МВР да бъде затворено.
Иначе, повтарям, каква е разликата? Цветанов не е председател на щаба – правим Дянков. (Смях от ГЕРБ.) Информацията, която ще дойде при Цветанов, няма да се ползва? Тогава Вие ще кажете: „Той да си подаде оставката като финансов министър. Той ще ползва тайните на държавата.” (Реплики от КБ.)
Знам, че това го искате само до момента, докато не го обявим. Веднага след това ще има друго питане.
Аз Ви гарантирам, госпожо Манолова, че от такова нещо не можете да се притеснявате. Познаваме се добре. Можем да обменим информация. Имате ли подобни сигнали – лично към мен. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на господин Бойко Борисов за участието му в днешния парламентарен контрол и да преминем към отговорите на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, който ще отговори, първо, на питане от народните представители Сергей Станишев и Михаил Миков относно мерки за ограничаване на контрабандата на цигари.
Питането ще бъде развито от господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър!
Уважаема госпожо Танева, всеки министър, който дойде – и Вие тук, до трибуната!
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Само се уточняваме.
МИХАИЛ МИКОВ: Уточнявахте се с премиера, сега се уточнявате.
Госпожо председател, все тя!
Уважаеми господин министър, извинявайте.
Известно е, че през 2010 г. голямата пробойна в приходите на държавата са акцизите от цигарите, които по различни преценки са някъде между 800 милиона и 1 милиард – по-малко в сравнение с 2009 г. на база на консуматорите на цигари в България. Тези 800 милиона до 1 млрд. лв. са много сериозно перо в държавния бюджет. Друг е въпросът, че те, отивайки в престъпния свят, са много сериозна опасност и за демократичната система, и за икономиката на България. Размерът на контрабандата е заплаха и за националната сигурност в този контекст.
Вие постоянно казвате, че се залагат повече цигари и това е добре, но очевидно като расте контрабандата, расте и броят на заловените.
Ние с господин Станишев сме отправили едно питане, свързано с другия въпрос: как да се намали контрабандата, как тези приходи да отидат в бюджета и как, ако трябва по-малко да залагате, но да постъпват 1 милиард повече в бюджета?! Не постоянно да се заявява: „Ние залагаме повече.” Това, че залагате повече, е добре, но не е достатъчно, защото тези пари не влизат в бюджета.
В крайна сметка какви мерки предвижда правителството? Вече станахме свидетели на някои мерки в парламента – те тихичко се прокараха, това е добре, в правилната посока.
Но: какви мерки предвижда правителството за ограничаване на контрабандата на цигари? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Станишев, уважаеми господин Миков! В изпълнение на приоритета на правителството за повишаване на бюджетните приходи чрез намаляване дела на сивата икономика и засилване на борбата срещу укриването на данъци се предприемат мерки в три основни насоки.
Първо, усъвършенстване на законодателството срещу митническите и данъчни измами – нещо, за което и Вие споменахте, за което благодаря на целия парламент.
Второ, засилено административно сътрудничество и ефективен обмен на информация – нещо, по което се работи и има още много какво да се направи.
Трето, засилване на митническия контрол и на контрола по събираемостта.
В акцизното законодателство и в Закона за данъка върху добавената стойност вече се въведоха няколко важни мерки. Чрез Министерството на правосъдието също вече са инициирани промени в законодателството, с които да се предоставят споделени компетенции на митническите и на правоохранителните органи по отношение на нарушенията на митническото и акцизното законодателство. За мен това е най-важната стъпка, по която все още се работи, и се надявам в скоро време това да стане факт.
Вече е въведена система за движение и контрол на акцизните стоки в съответствие с европейското законодателство. Тази система позволява осъществяване на контрол върху движението на стоките в реално време на национално и на общностно ниво. Това смятам, че е успех за България.
Засилено е международното сътрудничество на Агенция „Митници” с партньорите ни от съседни страни – Турция, Македония и Сърбия, както и с всички митнически и данъчни администрации в Европейския съюз.
С цел потвърждаване на реалното заплащане на държавните вземания Агенция „Митници” изгради комуникационна връзка с обслужващите банки – това вече е факт. Предприети са и действия за модернизация на мобилните рентгенови системи за сканиране в товарните автомобили, във всички видове моторни превозни средства. Въведен е централизиран информационен обмен за оценка и анализ на риска.
В заключение, тази седмица при премиера имахме допълнителна среща, конструктивна за мен, с представители на най-големите компании в тютюневия бранш, които работят на българския пазар. Важността на темата предполага добра координация и съвместни действия с всички засегнати по въпроса страни. Ние инициирахме, ще инициираме и в бъдеще такива срещи, за да могат и те да споделят допълнителни идеи как заедно да се борим с контрабандата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Два допълнителни въпроса – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, тези работи звучат добре, само че първият ми допълнителен въпрос е: какви са приходите за двата месеца от облагането на цигари? Предполагам, че имате готовност – м. януари и февруари изтекоха.
Нашата информация е, че те са по-малко от миналата година. Тоест такива мерки се предприемат, че те постоянно падат! Е, как да ни убедите, че тези пари, позволете да Ви поправя, не отиват в сивата икономика? Специално от контрабандата на цигари отиват в черната икономика – това е пар екселанс престъпност. Не става въпрос само за нарушения на данъчното и митническо законодателство. Тук става въпрос за добре организирана престъпна схема при контрабандата на цигари.
Вторият въпрос, свързан с това, е: Вие анонсирахте идея за създаване на митническо разследване, какво правите по нея? Очевидно тя трябва да компенсира някакъв дефицит в борбата с този тип престъпност. Пак Ви обръщам внимание, не сив сектор, черен, престъпен сектор, защото притеснението е, че за двата месеца в тези над 700 милиона дефицит, които се очертават, своят дял продължава да има сериозно облагането на цигарите. Това е най-ясното доказателство, че тези мерки са неефикасни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор, господин Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Миков! По първия въпрос – по предварителни данни за месеците януари и февруари Агенция „Митници” между ДДС и акцизи за 2011 г. е събрала със 114 милиона повече от 2010 г., така че явно някои от мерките работят. Както казах, има и още доста какво да се направи. Това е свързано с втория Ви въпрос.
За мен това е стъпката или мярката, която предстои да се направи и която според господин Танов и Агенция „Митници” е най-важната стъпка, за да можем наистина веднъж завинаги да успеем да се преборим, както Вие казвате, с черната икономика.
Какво сме направили по тази стъпка? Знаете, че на Консултативния съвет при Президента аз представих подробен план-анализ, който е публично достояние, какви са стъпките това да се направи. Това мина и през заседание на Министерския съвет. Маргарита Попова, министърът на правосъдието, беше натоварена с тази задача – да работи заедно с наши експерти и експерти от Министерството на вътрешните работи, независими експерти, така че това да може в рамките на следващия месец-месец и половина вече да е готово като законови промени и да влезе тук, в парламента. Аз наистина смятам, и тук съм съгласен с Вас, че това много ще помогне за борбата, която сега водим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дянков! Въпросът е действително изключително сериозен, защото контрабандата, в това число на цигари, има два аспекта: недостиг на средства в бюджета за основни функции и задължения на държавата и дейност на организираната престъпност.
Факт е, че направихте и много грешки в данъчната политика. Рязкото скачане на акциза върху цигарите през 2010 г. с повече от 40% доведе до това, че в България според господин Танов, шефът на митниците, 30% от цигарите са контрабанда. Според други данни става дума за 35 и повече процента от целия оборот на цигари. Това са гигантски средства – около 1 млрд. лв., които не влизат в бюджета и се преразпределят в черната икономика, в организираната престъпност. Затова със стандартни действия няма как да се реши проблемът.
Още повече през тази година вие сте заложили в бюджета приходи с 1 млрд. 200 млн. лв. повече, отколкото миналата. Нали така? Вие споменахте данните от дейността на митниците за първите два месеца, но дайте да не се заблуждаваме – рязко скочиха цените върху петрола, ДДС-то от този внос на петрола е значително. Важното е какво се получава по другите направления и общата картина никак не е успокояваща. За първите два месеца се очертава един дефицит в бюджета от около 700 млн. лв., ако не се лъжа, по предварителни данни. За цялата година сте заложили дефицит от 1 млрд. 800 млн. лв.
За това сигурно трябват и законодателни промени, но трябва най-вече, първо, добро взаимодействие между Министерството на вътрешните работи и митниците. Това не се вижда изобщо при тази война между господин Танов и господин Цветанов.
Второ, Вие говорихте за разследващите функции на митницата. Дано това донесе определен резултат.
Един резултат със сигурност ще донесе – ако не само министър Цветанов може да разпорежда да подслушват господин Танов, а и господин Танов да разпорежда да бъде подслушан министър Цветанов и да провери дали неговите твърдения за покровителство на контрабандата са верни. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва питане от народния представител Георги Пирински относно необходимостта от активни мерки за растеж и работни места.
Господин Пирински, заповядайте да развиете питането.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Питането ми е в продължение на предходното питане във връзка с мерките за насърчаване на растежа и заетостта.
Господин министър, повтарям въпроса и питането си от миналия път: защо Вие изцяло отказвате да обсъждате и да представяте активни антикризисни мерки на правителството за постигане на по-високи темпове на растеж и на по-висока заетост и през цялото време ограничавате своята активност до лансирането на своя пакт за така наречена финансова стабилност? Основанието да Ви задам този въпрос е и ясната позиция на Европейската комисия в първия си годишен обзор за растежа от 12 януари 2011 г., която цитирах и миналия път, където ясно е казано, че финансовата стабилизация трябва да бъде съпроводена с активни прорастежни, както там е изразът, мерки и с целенасочени мерки за увеличаване на заетостта.
Същата тази теза е повторена и в последното заседание на Вашите колеги от Европейския съюз във формáта „Съвет на министрите по заетостта, социалните политики и здравеопазването” от 7 март т.г., където буквално тази постановка е потвърдена с аргумента, че при липсата на такива мерки само пазарните стимули няма да доведат до нужния растеж и заетост и ще получим онова, което комисарят Андор още през м. януари предупреди – едно десетилетие на загубения растеж и на растеж без заетост.
Същата постановка, обърнал сте внимание, е и в Резолюцията на Икономическия и социален съвет по Националната програма за реформи, която представихте и която трябва да бъде представена на Европейския съюз.
И вижте какво се получава. На срещата Ви с работодателите Вие се убедихте, че трябва да представите нов документ – Протокол за мерки, които да дадат гъвкавост на Вашите предложения, именно в моменти на криза. Същевременно по програмата за реформи не водите никаква дискусия, освен да поканите по електронна поща да Ви се пратят коментари. Всъщност се получава една пълна безпътица, защото, както сам признавате в интервюто си от 11 февруари 2011 г. в един от централните ежедневници, от трите мерки за Вас най-важна е не втората – бюджетният дефицит, а първата – намаляването на разходите на държавата до 37% от брутния вътрешен продукт, който се прогнозира.
В самия Ви Пакт за финансова стабилност няма никаква обосновка защо тази мярка е най-важна. В интервюто сте подсказали две неща: ако сложим този таван, няма да има натиск върху данъците, няма да има натиск върху разходите, само че това е пълно бягство от отговорност. Единственото, което Ви дава, е да кажете: „Ето, по закон няма пари!”, само че това никого не устройва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Фискалната политика, насочена към поддържането на макроикономическа стабилност, е ключов фактор за осигуряване на устойчив растеж и създаване на нови работни места. Опитът показва, че за сравнително малки, отворени икономики като българската фискалната експанзия, насочена към стимулиране на вътрешното търсене, води по-скоро до увеличаващ се икономически дисбаланс и висок дефицит по текущата сметка, нарастваща задлъжнялост и висока инфлация. Имаме достатъчно съседи с тези характеристики, за да се поучим от тях.
Този факт беше признат и на общоевропейско ниво. Съгласно заключението на Европейския съвет относно Европейския план за икономическо възстановяване акцентът е върху структурни реформи по линия на предлагането, с които да се осигури гъвкавост на икономиката и бързо възстановяване на потенциалния растеж. Тези препоръки на Съвета са спазени от българското правителство. Предлагането е стимулирано основно чрез поддържане на ниски данъчни ставки върху труда и върху капитала. Социалните помощи и трансфери, включително помощите за безработните лица, бяха моделирани така, че да не изкривяват търсенето на пазара на труда. Беше засилен и контролът върху събираемостта на задълженията към бюджета и върху разходите за социални нужди. Резултатите вече са видими. Положителната динамика на брутния вътрешен продукт през последните три тримесечия оказва въздействие и върху пазара на труда, който и в тежките месеци през зимата, когато пазарът на труда е по-тежък, вече се забелязва оживление в търсенето на труд от м. февруари.
По отношение на заетостта бих добавил следното.
В предварителния вариант на своята Национална програма за реформи България заложи цел за равнище на заетост 76%, която е по-висока от средната за Европейския съюз – 75%. Изпълнението на тази цел ще бъде подпомогнато чрез прилагането на структурни реформи, за които току-що споменах.
Основните реформи ще бъдат насочени към подобрение на съответствието между умения и потребности на пазара на труда, и второ – ефективни инвестиции за развитие но човешкия капитал, включително чрез програма и мерки за обучение, финансирани със средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, дадохте в основната си част формален отговор. Ще Ви кажа защо. Вие сам отбелязвате във Вашия проект за Пакт за финансова стабилност, че през последните 13 години в България има консенсус за спазване на строга финансова дисциплина, за недопускане на раздуване на дефицита. Същото нещо сте повторил и в лекцията си в Харвард от началото на този месец. Така че да започвате обосновката си с това колко е вредно да се раздуват разходите в светлината на тези факти за политиката в България, няма смисъл.
За сметка на това трябва да сте много по-ясен от онова, което маркирате – че ще има структурни реформи, които ще водят до повишаване на квалификацията, до развитие на способностите на работната сила и т.н.
Всички тези Ваши заявления се сблъскват с онова, което Вие считате за най-важното – таван от 37% върху разходите спрямо БВП.
И Вашата цел, и на министър-председателя, която заявявате, е да направите България на средно равнище като доходи, като развитие, в течение на десетилетието. Сам много добре знаете, че средното равнище на разходи от бюджета спрямо БВП в Европа е 50% и че в страните, които имат най-високи постижения като стабилни ръстове и като висока заетост, този процент е още по-висок. Какво се крие зад него? Не безотговорно харчене, а активно партньорство с фирмите, с общините, с регионите. Защото Вие, слагайки този таван, прехвърляте цялата преса върху домакинствата, върху бизнеса и общините. Не им плащате. Казвате: „Няма пари за заплати”, а като става дума за цените, казвате: „Не ни търсете”. Но всичко това запушва икономиката, поставя в невъзможност по-голямата част от бизнеса.
Знаете мнението на Конфедерацията на работодателите. Тази година ще бъде година на тъй наречените оздравителни фалити. Какво означава оздравителни фалити?! Стотици хиляди хора без работа, стотици хиляди фирми фалирали, ръст, който се реализира от определени сектори в промишлеността и земеделието, но който няма да реши нито проблемите със заетостта, нито проблемите с доходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, аз така и не разбрах кои бяха тези два последващи въпроса, понеже Вие не зададохте въпроси, а си дадохте мнението по някои теми. Ако единият от тези въпроси – но там трябва да има въпросителен знак – беше за социалната политика на правителството, моля, формулирайте го и с удоволствие или аз, или министър Младенов ще Ви отговорим. Не разбрах от Вашето изказване какви точно бяха тези два въпроса, които Вие искахте да зададете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, Вие много добре разбирате какви са по-нататъшните въпроси. Ако държите да ги задам във въпросителна форма, то е: защо си затваряте очите пред абсурда да твърдите, че ще провеждате активни реформи и едновременно с това ще ограничите разходите до 37%? Кого мислите, че заблуждавате, и защо смятате, че с подобни увъртания убеждавате някой, че провеждате отговорна политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на народния представител Янаки Стоилов относно използваните критерии и процедури, по които министерствата, другите държавни ведомства и търговските дружества с преобладаващо държавно участие избират обслужващите ги търговски банки.
Господин Стоилов, имате възможност да развиете въпроса.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, може би въпросът, който днес Ви задавам, е с най-голяма финансова и социална цена. Подчертавам това, за да се разбере неговото голямо обществено и управленско значение.
Прави впечатление, че паричните средства на търговските дружества с държавно участие, на министерства и държавни ведомства са концентрирани в няколко търговски банки. Тази устойчива непазарна практика продължава вече години наред. Смятам я за порочна, защото става дума за няколко милиарда лева обществени средства, които определени търговски субекти, в случая банки, получават без ясни и публично известни критерии. Не ми е известно например като условие за предоставяне на такива средства да се предвижда изискване за размера на таксите, които гражданите заплащат при преводи към тези банки за изпълнение на задължения, поставени им от държавата, или за ползвани от тях услуги. Много граждани подозират, че тези решения се вземат в интерес на лицата от управлението, които предоставят тези средства, и респективно на тези, които ги управляват или получават. Според мен задължението на финансовия министър, на Централната банка е да се предложат и приемат критерии и процедури, по които министерствата, другите държавни ведомства и търговските дружества с преобладаващо държавно участие да избират обслужващите ги банки. Интересно е да чуем, имате ли анализ на този финансов проблем.
И най-накрая, какво ще направите, за да стане ясен и прозрачен изборът на търговски банки, които оперират с предоставени от държавата и държавни дружества средства? Очаквам с интерес и внимание Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоилов, държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала са самостоятелни юридически лица, чието оперативно управление се осъществява от органите им за управление и контрол. Управителните органи разполагат с правото на свободна преценка по отношение начина, по който да управляват техните финансови средства, включително и подбора на банката, която да ги обслужва. В този смисъл изборът на обслужваща банка, която да предоставя финансовите услуги на дружествата и предприятията, се осъществява на пазарен принцип. Водещ мотив при избора е постигането на минимален риск, сигурност на ресурса и доходност на вложените средства.
С оглед обаче на унифицирането на критериите за избор на кредитни и банкови институции, през м. юли 2010 г. Министерството на финансите разработи и изпрати до всички министри, управляващи правата на държавата в търговските дружества и в държавните предприятия, документ, наречен Насоки за прилагане на добри практики при избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови или кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции. Тези насоки, които – подчертавам – действат от около 8 месеца, имат за цел да създадат предпоставки за по-ефективно управление на финансовите средства на търговските субекти, както и да се гарантира прозрачност и равнопоставеност на кредитните институции при стриктно спазване на конкуренцията.
Към настоящия момент в Министерството на финансите е постъпила първата информация, това трябваше да стане след определен брой месеци, от страна на съответните министри, че част от търговските дружества вече са предприели действия по въвеждане на насоките. За тази цел от страна на управителните им органи са приети вътрешни правила, методики, правилници и други документи, в съответствие с които вече организират процедурите за избор на изпълнител на финансовите услуги. Разбира се, с времето ще видим доколко всички държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие се съобразяват с тези насоки на Министерството на финансите.
Накрая искам да кажа, че по отношение на избора на банки и обслужващи министерства съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. сметките на всички министерства през 2011 г. се обслужват от Българската народна банка и с това смятам, че сме отговорили на Вашия въпрос, който и лично сте ми задавали. За министерствата мога да кажа, че всичките пари като оборотни средства, които се използват в министерствата, са в БНБ. И смятам, че с това сме отговорили на Вашия въпрос, който и лично сте ми задавали. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, ще ми бъде интересно, по-нататък вероятно ще има възможност да поискам Вашия анализ, който ще направите в писмена форма, за да видим дали той е довел до подобрения в тази област. Може би има основание Насоките за прилагане на добри практики, които споменахте, да бъдат превърнати от препоръчителен в задължителен документ и да бъде приета съответна наредба. Действително търговските дружества трябва да имат необходимата самостоятелност при управлението на тези средства и изборът на обслужващите ги банки, но критериите за това да бъдат нормативно заложени.
По отношение на държавните ведомства, които също са голям брой извън министерствата, не чух дали това, което казахте за тях – че техните оперативни средства от 2011 г. са в Българската народна банка, се отнася и за другите публични институции? Това така ли е, или не е така?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Така е.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Проверете го, защото според мен това може да оставя доста вратички да продължават практики, които съвсем не са продиктувани от защита интересите на гражданите, обществените интереси. Смятам, че предложението, което беше прието в законодателството за поставянето на терминали в банките, през които се изпълняват задължения към държавата, не трябва да се разчита толкова държавата да плати на банките за тази дейност, а на условията, които им се поставят. Вие ми отговорихте в тесния сегмент за средствата, които са собственост на министерствата, но всъщност има редица публични дейности и те са дори по-големия финансов обем от средства, осъществявани от държавни агенции, министерства и други ведомства. Тези правила трябва да се разпрострат там, за да може този, който оперира с гарантиран държавен ресурс, да поеме определени задължения, а не тези задължения да бъдат плащани от гражданите.
Това е моето настойчиво предложение към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоилов, благодаря Ви за допълнителните коментари за допълнителен анализ. Аз исках да взема пак думата, за да се ангажирам този анализ да бъде подготвен възможно в най-бърз срок и да Ви бъде представен, така че да имаме последваща дискусия по тази тема. И Вие, и аз да имаме анализа, който може да ни предостави, разбира се, начин да мислим как в бъдещето още по-добре да обхванем тази дейност, така че тя да е в интерес на България и на българските данъкоплатци. Благодаря,
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос на народните представители Лютви Местан и Неджми Али относно безпрецедентно забавяне на изкупната кампания сред тютюнопроизводителите.
Въпросът ще бъде развит от господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, въпросът ми бе депозиран на 9 февруари 2011 г., като – искам да подчертая – към тази дата бяха изкупени едва около 15% от произведените количества ориенталски тютюн.
Днес, към 18 март, 37 дни от задаването на този въпрос, за съжаление той все още не е загубил своята актуалност. Срокът по Закона за тютюна и тютюневите изделия изтече преди 18 дни, в началото на месеца, но все още не е изкупена цялата продукция.
Дори да се изкупи цялата продукция, в което дори не бихме искали да се съмняваме, защото към настоящия момент все още има цели максули тютюни в определени региони, където не е изкупена продукцията, въпросът остава открит. Средната изкупна цена от около 3,50 лв. на килограм не покрива дори производствените разходи. Производителите се питат с какви средства ще изплатят и ще покрият социалните и здравните си осигуровки, които бяха увеличени над три пъти, и с какви средства ще започнат подготовката за производството на тазгодишната реколта тютюни.
Въпросът всъщност е: има ли аналог някъде по света на това, което се случва с българския тютюнопроизводител – изключително тежкият му труд не само да не го изхранва, а дори да не му покрива производствените, социалните и здравните осигуровки. Предполагам, досещате се, че без да изпълните поетите ангажименти, проблемът ще остане открит и оттам рискът от ескалиране на напрежението ще расте.
В този аспект: кога ще изпълните поетите от Ваша страна ангажименти, съгласно Наредба 2 на Министерството на земеделието и храните за специфичните национални доплащания, която беше приета през м. февруари 2010 г.? Започнахте ли работа по изработването на Стратегията за развитие на регионите, в които има тютюнопроизводство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Местан, уважаеми господин Али!
Темата е действително много сериозна и неведнъж е обсъждана в различни формати, включително си спомняте и на срещата в Министерството на финансите, на която заедно с вас бяха господин Местан и народни представители от Политическа партия ГЕРБ от засегнатите райони, министърът на земеделието и храните и представители на тютюнопроизводителите. На тази среща, която беше някъде около преди месец, министърът на земеделието и храните пое ангажимент да провери хода на изкупната кампания на тютюна и съответно на ценовите равнища, което е част и от Вашия въпрос. Смятам, че е в неговия ресор, той да се занимава с този ангажимент.
Ако смятате за необходимо, готов съм да организирам последваща такава среща в рамките на следващите няколко дни, за да отчетем докъде сме стигнали, което е част от Вашите въпроси, и оттук нататък какво може да се прави по националните доплащания. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Али, заповядайте за реплика.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Господин министър, де факто, Вие не отговорихте на въпросите, които сме Ви задали. В крайна сметка Вие сте вицепремиерът и срещата се състоя наистина при Вас. На тази среща бяха поети конкретни ангажименти евентуално да има дори времеви график. Към настоящия момент обаче виждаме, че нямаме никакъв отговор за това дали изобщо е сформиран така наречения Консултативен съвет по тютюна, дали е започнало изработването на Стратегията за развитие на регионите, в които има тютюнопроизводство. Оттук нататък получаваме информация, че се създава хаос и с изменения Закон за тютюна и тютюневите изделия. Към настоящия момент лицензираните търговци на тютюни, не зная какво се случва оттук нататък с тях, но ако се забавим неимоверно във времето, опасявам се, че наистина контрабандата в това направление ще се увеличи, което досега не беше допускано.
Призовавам Ви в най-кратки срокове да се състави този Консултативен съвет и да се започне изработването на Стратегията за развитие на регионите, защото и хората, а и търговците на тютюни – това, което заявиха и на срещата при Вас, да могат да имат една краткосрочна визия за развитие на отрасъла, за да може наистина те да си направят своите разпределения, както и самите тютюнопроизводители.
Към настоящия момент забелязваме едно обезлюдяване на регионите. Млади хора, да не говорим за над 50-годишна възраст, които няма как да намерят препитание в страната, стягат куфари. Обезлюдяваме цели региони. Мисля, че цената, която впоследствие ще платим, ще бъде много висока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – заповядайте, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Али, темата действително е много сериозна и за мен е тема за разговор и с експерти. Точно от тази гледна точка предложих да организирам, в рамките на няколко дни в началото на следващата седмица, среща при мен, на която да присъстват всички представители, които и миналия път бяха при нас. Да, имаше ангажименти и Вие коректно разказахте какви са. Но те са главно при ресорния министър. Просто понеже, да, аз съм вицепремиер, но не съм експерт по тази тема.
Спомняте си, аз тогава поставих задача наистина да има и да се сформира такъв консултативен съвет, работна група към него, която да подготви не само краткосрочните, а и дългосрочните мерки за развитието на този сектор. Така че моят отговор към Вас е, наистина смятам, конструктивен – да се съберем пак, да ни разкажат експертите докъде са стигнали, дали да има такъв консултативен съвет и на базата вече на този разговор аз съм готов с Вас или тук, или в друг формат да отговарям вече, като имам и тези експертни мнения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос на народния представител Захари Георгиев относно 30-милионен заем на община Пловдив за реконструкция на 300 вътрешноквартални улици и пространства.
Господин Георгиев, имате възможност да развиете Вашия въпрос.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, тази тема е всъщност с продължение, защото има своето развитие. За тези, които не я следят, искам да кажете, че това е част от проявленията на финансова дискриминация от страна на Финансовото министерство по отношение на община Пловдив. Това е моят избирателен район. Тази дискриминация датира още от началото на управленския Ви мандат, господин министър, и се изразява както в блокиране на възможността общината да тегли заеми, в това число и този от Европейската банка за възстановяване и развитие, така и неизпълнение на поети финансови ангажименти и недофинансиране през бюджетните средства.
Припомням, че община Пловдив дълго време, още от 2008 г., работи по един проект, свързан с реконструкция на второстепенните улици, която реконструкция да се извърши чрез теглене на заем от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Припомням, че този заем предвиждаше Европейската банка да финансира за своя сметка анализ и обследване на проектите, което беше направено, и приключи със становище, че всичко е готово за финансиране на този проект.
Припомням, че по необосновани действия на фигури с политическа цел Вие, господин министър, спряхте този заем до изясняване на ситуацията.
Припомням, че на мой въпрос Вие отказахте да дадете отговорът на Европейската банка на Вашето запитване в ред ли е всичко по оценката на този заем, което автоматически, според мен, означава, че отговорът е бил положителен по отношение на заема.
Оттам насетне обаче в обществеността и управлението на Пловдив възникнаха опасения, продиктувани от мнения на експерти и хора от Европейската банка, че след като е спряно изпълнението на този заем, следва да се поемат разходите, които са направени за оценка, и да се платят неустойките.
Моят въпрос е: кой ще плаща неустойките? Кой ще плаща разходите по обследването, след като община Пловдив не е виновна за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, ще припомня, че с писмо от м. май 2010 г. до Европейската банка за възстановяване и развитие Министерството на финансите изрази своята загриженост относно реализацията на така споменатия проект със следните два мотива:
Първо, във връзка с техническата част на проекта е необходимо предварително да бъде извършено подробно проучване на управлението на транспорта в гр. Пловдив и направен анализ на цялата система от пътни условия, безопасност и управление на трафика.
Второ, и по-важно, за този вид дейности през 2011 г. на община Пловдив са предоставени финансови средства по линия на инструмента за техническа помощ на Европейския съюз –„Джаспърс”, и с оглед избягване дублирането на дейности и финансиране, по-целесъобразен в икономически план е моделът за единен интегриран проект с ясно разграничаване на дейностите, финансирани от Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейския съюз.
По отношение на Вашия въпрос, относно допълнителното обезщетение в размер на 200 хил. лв., бих искал да Ви информирам, че проектът на Мандатно писмо между Европейската банка за възстановяване и развитие и община Пловдив не е бил съгласуван с Министерството на финансите. След проверка обаче се оказва, че в писмото няма клаузи, които задължават община Пловдив да предостави на Банката допълнително обезщетение в размер на 200 хил. лева. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми министър Дянков, аз Ви съветвам да уволните незабавно хората, които са Ви подготвили този отговор, защото в него няма нищо истинско. Всичко това е лъжа.
Първо, проектът, който се подпомага и координира по линията на „Джаспърс”, няма нищо общо с проекта за реконструкция на малките улици. Няма нищо общо с транспортния проект и това Вие много добре го знаете, но въпреки всичко четете нещо, което са Ви подготвили, и то е лъжа.
Второ, тези 200 хил. лв. са заложени в договора между община Пловдив и Европейската банка за възстановяване и развитие и касаят направените разходи, в случай че не се подпише договор. За какво писмо говорим тук? Тук говорим за сключен договор, който Вие блокирахте. Това е истината.
Защо си мислите, че няма да дойде деня, в който Вие лично ще поемете тази отговорност за нанесените щети на община Пловдив, пропуснатите й ползи и вредите на пловдивските граждани да могат да живеят при по-добри условия на живот, да могат да се разкрият няколко стотици работни места в този период, когато се извършва този ремонт и реконструкция? Ще дойде и това време, господин министър, и може би ще отговаряте персонално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Въпрос на народния представител Корнелия Нинова относно задължение на държавата към български фирми.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин вицепремиер, въпросът ми е: какъв е размерът на дължимите от държавата суми към бизнеса и кога ще бъдат изплатени?
Повод за този въпрос ми даде изнесената от Българската стопанска камара информация – анализ, който те са направили през м. февруари. Там се казва – цитирам: „Фирмите са близо до критичната точка, а след това следват фалитите. Държавата допринася за проблема, защото бави парите, които дължи на фирмите средно с година и половина. Невъзстановените данъци, дължими от бюджета към бизнеса, са на стойност 2,4 млрд. лв.”.
Вярно ли е това, господин Дянков? Ако е вярно, това е голям проблем. Вие не плащате на фирмите, те съответно не внасят данъци и не плащат осигуровки, освобождават работници, вдига се безработицата, свиват се обемите за работа на фирмите, срива се българската икономика, от което с това не допринасяте за излизане от кризата и за облекчаване на състоянието на икономиката.
Фирмите твърдят, че заради проблема неплащане от страна на държавата не внасят осигуровки около 900 млн. лв., а данните за м. януари показват, че наистина има проблем с дефицита в Националния осигурителен институт; че дължат на работниците си близо 2 млрд. лв., което, разбира се, създава проблем с потреблението и с обедняването на хората. Дължат ви данъци и осигуровки 4,7 млрд. лв., тоест не плащат и бюджетът ви се срива.
Вярна ли е цялата тази информация и ако е така, Вие вкарвате икономиката в един омагьосан кръг – държавата не плаща, бизнесът не работи, от своя страна той съответно не внася данъци, вдигате безработицата и водите до обедняване на хората.
Кажете, ако е така, какви мерки ще вземете, за да се поправи това състояние?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор вицепремиерът и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, информацията, която Вие току-що прочетохте, не е вярна. Благодаря за вниманието. (Реплики и смях от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Това е изключително несериозно – кажете го на българския бизнес. Ако тази информация не е вярна, то коя е вярна? Със сигурност е вярно, че в антикризисния ви план, който коментирахме преди малко с господин Борисов, пише, че ще направите Публичен регистър за задълженията на държавата към българските фирми – какво им дължите като обществени поръчки, колко акциз и колко невъзстановено ДДС. Не сте го направили досега! Освен че не сте го направили, за да можем всички да го видим и да го четем, не искате да отговорите в Парламентарен контрол на този въпрос, за да видим каква е информацията.
Пише, че до края на първото полугодие на 2010 г., ще изплатите всичко дължимо на бизнеса. Не сте го направили! Вие наистина ли не разбирате, че това е огромен проблем и неиздължаването към бизнеса води като верига до следващи изключително тежки последствия – за социалната сфера, за развитието на икономиката? Как ще изкарате тази икономика от кризата, господин Дянков? С Пакта за финансова стабилност няма да стане! Имате ли намерение изобщо да платите на фирмите? Ако дължите по-малко – кажете, че е по-малко, ако е повече – кажете, че е повече. Какви мерки ще вземете, за да подобрите това състояние?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, първият Ви въпрос беше – дали е вярно. Аз Ви отговорих – не е вярно.
Вторият Ви въпрос беше – какви са верните данни. Готов съм да Ви ги разкажа.
Верните данни показват, че неразплатените в срок задължения към фирмите през 2010 г. са намалели с близо 400 млн. лв., като в края на 2010 г. възлизат на 205 млн. 800 хил. лв.
От анализа на данните за размера на задълженията към бизнеса се вижда, че мерките за решаване на проблема са позволили почти всички министерства и ведомства да разплатят задълженията си към бизнеса до края на 2010 г.
Има три изключения и аз ще ги спомена.
МРРБ – Министерството на регионалното развитие и благоустройството – задълженията бяха редуцирани с близо 200 млн. лв. към 31 декември 2010 г. Сега, или по-скоро към 1 януари 2011 г., министерството е дължало 47 млн. лв. Половината от тези обаче са по Проекта „Корекция на р. Арда” – гр. Кърджали, по който се води досъдебно производство и разплащането не се извършва по обективни причини до приключване на разследването.
Второто такова министерство е Министерството на отбраната. То отчита просрочени задължения към бизнеса в общ размер на 87 млн. лв. в края на 2010 г., като намалението за 2010 г. е със 102 млн. лв. В тези 87 млн. лв. приемуществено са големи проекти с чужди изпълнителни фирми от гледна точка на въоръжение.
Третото такова министерство е Министерството на труда и социалната политика, където към 1 януари 2011 г. се дължат 4 млн. 800 хил. лв. Намалението на задълженията е с 53 млн. лв. за 2010 г.
Усилията на правителството през 2011 г. са насочени към трайно решаване на проблема с просрочените задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос на народния представител Корнелия Нинова относно изпълнението на бюджета на Република България за 2011 г.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Да взема и аз да се поуча от премиера и по повод втория си въпрос да коментирам първия.
Господин Дянков, Вашите цифри се разминават много с тези на бизнеса на Българската стопанска камара. Вероятно има обективна причина за това. На мен ми стана ясно едно – не сте си изпълнили мярката да изплатите всичко през 2010 г., все още дължите на бизнеса. Не чух обаче имате ли намерение сега да го изпълните и не виждам как това ще стане с оглед на втория ми въпрос, който сега задавам: какво е изпълнението на бюджета за м. януари? Моля да ме извините, задала съм го преди един месец, когато още ги нямаше числата. Сега вече ги има и в някаква степен този въпрос е изяснен. Може би, защото ги има числата, ще ни даде повод да ги коментирате.
Вие заложихте за 2011 г. 1 млрд. 200 млн. повече приходи, обаче на консолидирана основа имате дефицит от близо 477 милиона. Притеснително е, че имате 116 милиона по-малко акциз спрямо 2010 г., при положение че акцизът на цигарите беше увеличен в предходния период.
Въпреки увеличението на осигуровките дефицитът ви в осигурителната система за 2011 г. е по-голям от този за същия период за 2010 г. Изхарчили сте за едно много кратко време – от около месец, близо още 1 милиард от резерва.
За съжаление обаче се вижда, че не намаляват разходите, въпреки поетия ви антикризисен ангажимент да намалеят разходите с 10%. Напротив, те са се увеличили за м. януари спрямо м. януари 2010 г. с 14%. Защо така тежко се разминава реалното изпълнение на бюджета със заложеното от вас самите с очакванията ви? Как ще наваксате липсата на приходи, защото това ще доведе до рязане на разходи, ще засегне доста системи, които сега са недофинансирани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, вече имаме и предварителни данни за м. февруари т.г., така че вече можем да говорим за първите 2 месеца от годината. Те показват, че дефицитът е над два пъти по-малък от дефицита за 2010 г. – м. януари и м. февруари 2010 общо сме имали дефицит около 1 млрд. 450 млн. лв. За тази година по предварителни данни около 600 – 650 млн. лв. С други думи, и приходната част е изпълнена на 100% от Агенция НАП. Агенция „Митници” в момента за първите 2 месеца са на 104% изпълнение.
С други думи, програмата за финансовата рамка за 2011 г. върви точно както е записана в Закона за държавния бюджет 2011 г. и аз нямам притеснения, че тя няма да се изпълни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Дянков, аз не съм съгласна с Вас, че няма проблем. Дефицитът ви за първите 2 месеца – м. януари и м. февруари, е в размер на 1%, а заложеният за цялата година е 2,5%. Само за 2 месеца правите почти половината от годишния дефицит. Ще успеете ли да наваксате през оставащите 10, или ще се наложи да режете разходи от жизнено важни системи? Растат ви разходите за текуща издръжка, въпреки ангажимента Ви да намалявате тези разходи – разходи за администрация и т.н., те растат. Сигурно ще Ви се наложи да режете от общини, от здравеопазване, социални системи. Няма ли опасност да се наложи да правите актуализация на бюджета? Наистина ли не сте притеснен от това, че продължава да се стопява, не генерирате приходи и няма изход оттук-нататък за икономиката и за социалната сфера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, разходите за държавна администрация в Бюджет 2011 г. са с над 120 милиона по-малки от тези в Бюджет 2010 г., и този бюджет в момента се изпълнява. Хубаво е да знаем истинските цифри. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Петър Мутафчиев относно План за облекчаване на данъчната тежест на земеделските производители – физически лица, за 2010 г.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, в края на 2009 г. във връзка с приемането на бюджета за 2010 г. Вие предложихте Закон за облагане на селскостопанските производители – на земеделските производители в България. Разбира се, всички търговски дружества – земеделски производители се облагат по Закона за корпоративното подоходно облагане. Там правилата за всички фирми са едни и същи. Странно беше обаче, че в Закона за физическите лица Вие тогава приравнихте земеделските производители – един сектор, който се субсидира в целия Европейския съюз, за който е доказано, че в сектора няма рентабилност по-висока от 8 до 12%, и това го сочат всички европейски данни за земеделието в отделните европейски страни, наложихте данък върху 40% от оборота. Тогава ние като парламентарна група категорично застанахме против това предложение. За съжаление не бяхме чути от Вас, а може би обществото тогава не обърна внимание.
Сега възниква един много сериозен проблем – данъкът за 2010 г. трябва да бъде платен. Получава се една голяма разлика между физическите лица, които ще платят от четири до седем пъти повече, отколкото юридическите лица, тоест фирмите. Защо? Защото така е приет законът – по предложение на вашето министерство, и от Министерския съвет.
Ние предложихме една промяна – за 2011 г., да се направи така, че земеделските производители да получат справедливост. За съжаление законът, с който целим да се намали оборотът на 10%, като облагаема основа, вие задържате вече месец и половина в парламента, дори не се обсъжда в комисията.
Чух, че при среща със земеделските производители Вие, господин министър, сте поели ангажимент, че ще предложите специален план, с който да се намалят плащанията по данъка за физическите лица.
Моят въпрос е: какъв е този план и какъв ангажимент ще приемете пред земеделските производители, така че те да платят един справедлив данък спрямо дейността, която развиват? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Действително в момента в Министерството на финансите се обсъжда нов механизъм за облагане на доходите на земеделските производители, които са физически лица. Обмисля се възможността да могат да се приспаднат реално извършените от производителите разходи, а не фиксиран процент нормативно признати разходи, както е в момента в закона. В тази връзка се анализира и въвеждането на задължения за водене на счетоводство.
Предложеният механизъм не може да се приложи към вече изтекъл данъчен период и по-конкретно спрямо доходите, придобити през 2010 г. Това обаче може да стане за 2011 г. с промяна на текстовете в Закона за устройството на държавния бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Петър Мутафчиев.
Имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, ако не Вие, то значи някой друг излъга българските земеделски производители, че виждате ли, можем да ви намалим данъка за 2010 г., което по Конституция и по закон в България не може да стане. Затова Ви зададох и този въпрос – кой е този? – министърът на земеделието ли излъга земеделските производители, че ще плащат по-малък данък, от който Вие заложихте в закона.
Не се учудвам, защото те бяха излъгани и по време на изборите, когато обещавахте, че ще спрете вноса от трети страни на зеленчуци, а в момента морковите в страната се внасят на 0,15 лв., тоест убиваме земеделските производители чрез вноса – налагаме високи данъци. Сега казвате: ние ще променим закона за 2011 г. Дайте конкретни предложения! Не чух какво точно ще стане и как така ще приравните данъка между физическите и юридическите лица – земеделски производители, след като те се облагат по два различни закона.
Ние ви предлагаме: нека данъчната облагаема основа да бъде 10% от общия оборот. Тогава нещата ще бъдат приравнени, защото това са данните за най-добрата рентабилност в най-добрата година, която те считат, че е 2010 г. Иначе винаги рентабилността е била на минус – до минус 8%. А ние искаме един непосилен данък от физически лица – земеделските производители, хората, които чрез производството на зеленчуци, мляко и така нататък, хранят своите семейства. За това става дума.
Днес очаквах, че ще чуя нещо конкретно. Казвате: да, ще правим! Мина месец и половина, предлагаме ви мерки, но вие не желаете даже да ги обсъдите с нас. Тогава, кажете ясно какви са ви намеренията, за да разберем, че все пак вашето правителство има някаква добронамерена политика към земеделието. Защото всичко това, което се прави през тази година и половина, не показва това, а напротив – враждебност и създаване на ситуации за съсипване на сектора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, България в момента има най-ниското данъчно бреме от всички страни в Европейския съюз. Това е един голям успех на това правителство, водено от политическа партия ГЕРБ. Трябва да се отчита, дори и от опозицията, защото определено се отчита в Европейския съюз. (Реплики от КБ.)
Мога да ви кажа, че вчера бях в Брюксел и няколко комисаря изразиха надеждата, че и други държави в Европейския съюз ще имат същата фискална дисциплина – каквато има България, и същия тип данъци, каквито има в България. Това правителство е първото, което спря незаконен внос на зеленчуци, в случая беше от Йордания, а това за четири години вашето правителство не успя да направи. (Шум и оживление в КБ.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос на народния представител Мая Манолова относно проблеми при преобразуванията на търговските дружества, породени от Търговска териториална дирекция на НАП.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! В началото на тази година по предложение на правителството на ГЕРБ беше извършена една промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, по-точно в чл. 77, който регламентира процедурите по заличаване на еднолични търговци, по преобразуване на дружества и по прехвърляне на предприятия. Досега, за да се извършат такива промени, беше необходимо освен търговецът да е изпълнил специфичните изисквания на Търговския закон, но и да е уведомил съответната данъчна служба, и да представи доказателства за това уведомяване. Сега, според новите правила, е необходимо търговецът да представи в Търговския регистър удостоверение от съответната служба на НАП, че е представител такова уведомление. Срокът, забележете, в който трябва да действа съответната териториална служба на НАП, е 60-дневен.
Тези промени влязоха в сила от 15 февруари и вече хаосът е налице. Хаосът е пълен в териториалните дирекции на НАП, защото не знаят какви удостоверения трябва да издават – нямали бланки, в Търговския регистър, защото не знаят какво да правят с тези заявления, които са подадени до 15 февруари. В резултат на това поделенията на НАП не издават удостоверения или ще чакат да изтече този 60-дневен срок, а Търговският регистър постановява откази, което означава нови и нови такси за бизнеса. Това означава търговците да са изнервени, да са недоволни и да са финансово натоварени.
Съмнявам се, че такава е била Вашата цел. Затова според мен трябва да предприемете конкретни действия, за да успокоите системата и да помогнете на бизнеса, който и без това е поставен на колене.
Моят въпрос към Вас е: какви действия ще предприемете, за да накарате служителите на НАП да си изпълнят задълженията, и то своевременно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър – за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, целта на законодателната промяна в чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е да се даде възможност на НАП да елиминира случаите, водещи до невъзможност за събиране на задължения на лица след тяхното прехвърляне, преобразуване или прекратяване – един вид борба с ДДС-веригите.
В тази връзка със Заповед от 16 февруари 2011 г. на изпълнителния директор на агенцията е сформирана работна група за анализ на извършените данъчно-осигурителни измами. Работната група вече е изготвила доклад с конкретни предложения за мерки за оптимизиране на контролната дейност.
В тази връзка са изготвени и указания за създаване на необходимата организация и координиране на действията на служителите на НАП. Извършена е оценка на текущото програмно обезпечение на процеса, съобразно новите изменения, като се констатира необходимост от промяна и актуализация в програмните продукти.
В началото на м. март 2011 г. беше проведена среща между представители на НАП и Агенцията по вписванията – 7 март е конкретната дата, на която беше представен новият образец на удостоверение. От два дни този образец на удостоверение вече е на Интернет-страницата на Агенцията по приходите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер! Може би е допустимо Вие да не сте запознати изцяло с търговското и данъчното законодателство, но това е недопустимо за експертите, подготвяли Вашия отговор. Затова ще Ви кажа, че тези промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не решават нито един проблем нито с измамите по ДДС, нито изобщо с измамите по прехвърляне на фирми по няколко причини.
Първо, защото дори и съответният търговец да има данъчни задължения, което ще бъде установено от съответната данъчна служба, това не е пречка за прехвърляне нито на неговото предприятие, нито на неговата фирма, нито за заличаване на едноличния търговец.
Второ, има редица текстове в Търговския закон, които гарантират държавата в случаите на прехвърляне на дружество, например в чл. 15, който регламентира прехвърлянето на предприятие, е казано, че за задължение към държавата отговарят солидарно и прехвърлителят, и приобретателят. Следователно законодателно интересът на държавата е защитен.
И трето, всеки счетоводител, юрист, данъчен адвокат, съдия ще Ви каже, че данъчните измами не се правят по този ред, защото този ангажимент на данъчната служба не визира случаите на прехвърляне на дялове на дружества, разбирате ли, което е обичайният случай да се правят данъчни измами?
Вие не решавате нито един от проблемите с данъчните измами, но в същото време създавате колосален проблем на търговците. Извадила съм Ви мненията от един от форумите в интернет – да видите какво мислят счетоводителите, бизнесът, юристите по отношение на това законодателно предложение. То втрещи всички със своята необоснованост и некомпетентност и в момента взривява всички с проблемите, които създава на бизнеса. Хората ходят в един и същи ден по пет пъти до данъчната служба и Търговския регистър, за да си решат проблема.
Моят съвет към Вас е да се разпоредите към данъчните служби да не чакат 60-дневния срок, след като вече са им направили бланка за това удостоверение, а своевременно да го дават на бизнеса, за да не се затруднява търговският оборот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Манолова! Това предложение всъщност дойде в хода на дискусията в Тристранния съвет и беше приветствано от правителството, от работодателите и от синдикатите. Разбира се, възможно е като при всяко предложение част от първоначалните идеи да не са се осъществили.
Аз поемам ангажимента си към Вас да поискам сега анализ дали предварителната идея е добре изпълнена законодателно и още по-важно – дали добре се изпълнява от гледна точка на действителната администрация.
Приемам Вашия коментар в разговори с директорите на Агенция НАП и териториалните й дирекции да отправя такава настойчива молба да не чакат 60-дневния срок, а да го правят колкото може по-бързо за улеснение на търговците. Благодаря Ви, че заострихте вниманието ми върху тази тема, която действително е малко по-далеч от моето финансово обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това се изчерпаха питанията и въпросите към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, за което му благодарим.
Преминаваме към въпроси към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Първият е питане от народния представител Георги Пирински относно липсата на стимули за корпоративна социална отговорност.
Господин Пирински, заповядайте да развиете своето питане.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането ми към Вас, господин министър, както знаете, е съществуват ли достатъчно реални икономически условия и стимули, за да говорим днес за така наречената корпоративна социална отговорност в пълния смисъл на това понятие?
Съзнавам, че когато човек употреби самото понятие, то дори звучи малко екзотично в съвременните български условия, защото повечето фирми са изправени пред изключителни затруднения, да не кажем в несъстоятелност, и да ги призоваваме да бъдат корпоративно социално отговорни, много хора ще си кажат: „За какво става дума и защо въобще ни занимавате с отвлечени неща?”
Задавам този въпрос като втората или обратната страна на въпроса ми към министър Дянков как смята да постигне необходимите структурни реформи с орязване на разходите в бюджета до 37% от брутния вътрешен продукт.
За да е ясен въпросът ми към Вас, искам да разшифровам понятието „корпоративна социална отговорност” в пет конкретни характеристики, които са записани в документа на Европейския съюз от 2006 г., с който се обосновава тази практика. Става дума за доброволни практики на фирмите по пет линии.
Първата е привличане и настаняване на работа на хора в затруднено положение, с увреждания, от малцинствени групи, социално слаби.
Второто са мерки за защита на потребителя, които и законово, но и не само, фирмите трябва да предприемат като достатъчно коректна информация, достатъчно ясни предупреждения за евентуални рискове за здравето и т.н.
Трето – нещо много важно, икономичното изразходване на ресурси и екологосъобразното развитие на дейността им отново отвъд минималните необходими норми.
Четвърто, активно провеждане на иновации, на нововъведения, като перспективно развитие на отделната фирма.
Пето, не на последно място, струва ми се, че в това понятие се включват и действия за повишаване на уважението към бизнеса и към предприемачеството в обществото. Те са от рода на дарителство, добро поведение в общината, където се намира фирмата, и така нататък.
С Вас участвахме в среща, инициирана от Австрийския стопански съвет. Там стана дума, а и коментарите след нея от българския бизнес бяха: „Всичко звучи много хубаво, но какво да правим при условия на много разстроен пазар, на сива икономика, която изяжда всяка възможност за по-нормална дейност” и така нататък.
Ще развия допълнително въпросите си към Вас в уточняващите въпроси.
Съзнавам, че Съветът за социална отговорност се координира от социалния министър, но задавам въпроса към Вас, за да кажете как изглежда тази стратегия от Ваша гледна точка – на икономически министър. Случвало ли се е, проведен ли е предварителен анализ на изпълнение на стратегията, утвърдена от вашето правителство в края на 2009 г., както е предвидено там – в края на 2010 г. е трябвало да има такъв анализ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор на поставеното питане.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Оценявайки важността на поставения от Вас въпрос и дефиницията, която правилно направихте, искам още веднъж да кажа, че на 25 ноември 2009 г. Министерският съвет прие Стратегия за корпоративна социална отговорност (2009-2013 г.) и план за изпълнение в периода 2009-2010 г. В момента информацията ми е, че се подготвя доклад за изпълнението на този план и се работи по изготвянето на следващия за периода 2011-1012 г.
Основните цели на стратегията се отнасят до осведомеността на заинтересованите страни относно същността и прилагането на корпоративна социална отговорност, до създаването и укрепването на капацитета на експертите, до създаването на правна институционална среда. Предвижда се също така координиране на мерките, реализирани по други стратегически програми и документи, финансирането на мерките за нейното изпълнение да се осигурява в рамките на програмното бюджетиране, с привличане на средства от други източници – от оперативните програми, финансиране със средства от Европейския съюз, донорски програми и други, както и чрез активното участие в процеса на всички заинтересовани страни.
Мерките, по които Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има водеща роля, са свързани основно с мероприятия по информираността и утвърждаване на разбирането за важността на КСО. В скоби бих казал, че модерните компании отдавна са разбрали, че работата по КСО е тяхно конкурентно предимство и няма нужда да бъдат подканяни да го правят.
Това, което сме направили в министерството, са редица национални международни инициативи. Те са продиктувани от нашето разбиране, че КСО не е изискване, а начин на поведение на компаниите. Ето няколко примера за нашите действия: конференция „Индустрия и иновации”, конференция „Влияние на климатичните промени върху българската икономика”, конференция „Електромобилите – предизвикателствата и за новата мобилност”, конференция „България преминава на нисковъглеродна икономика”, както и стимули по оперативна програма „Конкурентоспособност”. В подкрепа на по-отговорното отношение на фирмите към околната среда по процедурата за финансиране въвеждането на международно признати стандарти е предвидено сертифициране на системи за управление на околна среда по ISO 14001. Допълнително в обявените до момента процедури, както и в бъдещите такива е предвидена възможността за внедряване от страна на българските фирми на стандарта ISO 26000 „Указания за социалната отговорност”.
До края на м. март на настоящата година ще бъде обявена процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, която е във връзка с европейски стандарт, въведен като БДС „Системи за управление на енергията”, изисквания с указания за прилагане.
Планираните процедури по индикативна годишна работна програма за 2011 г. са общо десет на обща стойност 792,3 млн. лв., като всички предвидени процедури имат пряко или косвено отражение към мерките за стимулиране на корпоративната социална отговорност на подкрепяните предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Пирински, можете да зададете два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, как като министър на икономиката ще се постараете да осигурите необходимото финансово обезпечаване на мерките за корпоративна социална отговорност? Това, което съобщихте във Вашия отговор, е съдържащият се текст в Стратегията – финансовото осигуряване на изпълнението на Стратегията, част от програмно бюджетиране от държавния и общинските бюджети, друга част от оперативни програми на Европейския съюз и други източници.
Ясно е, че има доста мероприятия, но вторият ми въпрос е свързан пак със записа от Стратегията – българският контекст и пречките за осъществяване. Отбелязано е, че има много звена с различни ангажименти, но няма точно и ясно разписани компетентности в сферата на КСО, отсъствие на многостранен формат за обсъждане, координиране и т.н., да не отегчаваме аудиторията с такива отвлечени понятия.
Сам разбирате, че това, което казахте – възприемането в повечето европейски фирми на разбирането, че това е перспективата за тяхното развитие, е много далеч от разбирането на фирмите в България днес.
Пак повтарям – основанието ми да задам този въпрос е опасението ми, че онзи, които диктува икономическата политика, министърът на финансите, е далеч от всякакво разбиране за по-активно взаимодействие с бизнеса именно за развитие на такива форми на корпоративна социална отговорност. Така че въпросът ми към Вас е в крайна сметка откъде ще потърсите подкрепа, ще се обърнете ли, ако имате такова намерение, към Народното събрание, когато се гледа бюджетът? Ще ангажирате ли колективните асоциации на бизнеса в една много ясна и конкретна постановка как с такива практики да се преодоляват предизвикателствата, липсата на достатъчно перспектива и т.н.? И как ще бъде реалистично да говорим за КСО в условията на един пазар, който засега е доста разстроен от сивия сектор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Наистина влизаме в един разговор, по който ние с Вас имаме общо разбиране за това, че е важна корпоративната социална отговорност.
Що се отнася до финансирането, постарали сме се да намерим всички възможни източници, затова ги изброих, които не поставят на везната разпределянето на оскъдните бюджетни средства за такива мероприятия или за нещо, което е по-близо до народната душа. Има средства, изброени от източниците, които казах, по оперативните програми. Все пак голяма част от тези политики във фирмите следва да се финансират от самите фирми, защото това им носи осезаема икономическа полза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Пирински. Имате възможност да изразите отношение към отговорите на министъра.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Аз съм съгласен, че министърът има онова разбиране по този въпрос, което е нужно. Отново казвам, че безпокойството ми е, че то ще остане повече добро намерение, отколкото реална практика. И само бих предложил и призовал всички, които споделят това разбиране, да се стараят да разширят подкрепата за него. И то не просто като принцип, че е добре, с разбирането, че това е именно една поредица от антикризисни мерки, които, ако бъдат достатъчно последователно провеждани, ще имат непосредствен и много положителен ефект за фирмите и несъмнено ще допринесат за едно по-друго развитие на икономиката.
Трябва да бъдат подкрепяни онези фирми, които се стараят да работят по правилата. Трябва да бъдат поставени не само в непривилегировано, а да бъдат притискани онези, които завоюват пазарен дял, които развита производство, като карат хората фиктивно да се подписват, че им се заплаща, като бягат от всякакви данъци, като правят всякакви нарушения с качеството на храните, раздуват цените неправомерно и т.н.
Струва ми се, че въпросът за КСО трябва да бъде вкаран в целия кръг реалности на бизнеса в България днес, като се насърчават именно онези, които искат да работят по този начин и едновременно с това се притискат онези, които разрушават всякаква такава възможност с антипазарното си поведение. Така че, господин министър, само можете да разчитате на подкрепа за всякакви подобни мерки, които бихте предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следващият въпрос е от народния представител Павел Шопов относно контрол върху измервателните уреди, отчитащи електроенергията, използвана от граждани и юридически лица.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, господин министър! Както е известно, след приватизацията на енергоразпределителните дружества, по време на управлението на Сакскобургготски беше извършена смяна на електромерите. Тогава тази смяна беше първото нещо, което новите собственици направиха твърде припряно, просто незабавно с един аргумент, че правят тази смяна, за да сложели електромери, които отчитали по-точно. От тогава до сега във всичките години изобилстват случаите, в които потребителите на електроенергия се оплакваха от неправилно отчитане на ползваната енергия, като, разбира се, оплакванията бяха винаги за завишаване на киловатите. От тогава до сега се появяват много информации, включително и по медиите, за умишлено завишаване, като много често гражданите твърдят, че е заложено по принцип отчитане, и то при всички електроразпределителни дружества, и трите, в размер по 20% от действително потребяваната електроенергия. По-ясно казано, всеки от електромерите е заложен да отчита в повече. Така се твърди от много граждани. А имаше такива информации, тиражирани и в медиите.
Моят въпрос към Вас е какви са ангажиментите на държавата за контрол върху измервателните уреди, монтирани от електроразпределителните дружества и тяхна собственост, за отчитане на електроенергията? Съществуват ли контролирани от държавата лаборатории, каква е тяхната подведомственост и какви са резултатите относно правомерността и добросъвестността на електроразпределителните дружества при извършените проверки? Има ли сигнали за някакви флагрантни нарушения и за такова заложено чисто технологическо завишаване в размер на 20% при всички електроразпределителни уреди, които са монтирани в електромерите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте за отговор, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Няма данни и резултати от проверки, които да потвърждават такова подозрение. Контролът върху измервателните уреди се извършва от страна на държавни органи и оправомощени от държавата частни лица. Изискване има към самите средства за измерване, за да бъдат пуснати те на пазари, при пускането им в употреба или в периода на тяхното използване.
За осигуряване точност и достоверност на измерванията се извършва метрологичен контрол, който обхваща контрол на средствата за измерване и метрологична експертиза на същите.
Контролните дейности се извършват под формата на първоначални и периодични проверка.
Периодичните проверки на уредите в употреба – за случая, електромери, се осъществят от лица или лаборатории, оправомощени от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Собствениците на уредите са длъжни да представят в определени от държавата интервали от време своите уреди за проверка пред оправомощените лица и по този начин да се гарантира, че те са в изправност и продължават да поддържат метрологичните си характеристики.
Измервателните уреди, монтирани от електроразпределителните дружества, са тяхна собственост и този контекст енергийно разпределителните предприятия са задължени да представят уредите за проверка.
През 2010 г. е извършен метрологичен надзор и на трите електроразпределителни дружества в качеството им на лица, които ползват средства за измерване с цел осъществяване на търговски плащания.
Установено е, че в периода 2007 - март 2010 г., от трите дружества са закупени с цел въвеждане в употреба над 1,5 млн. бр. еднофазни и трифазни електромера, а над 500 хиляди от старите, които са в употреба, са заявени и представени за проверка. Констатирана е тенденция за увеличаване на броя на електромерите в употреба, представени за периодична проверка.
Следва да се има предвид, че до приватизацията такива проверки почти не са извършвани. В 854 обекта на трите дружества на мястото на употреба са инспектирани 5691 средства за измерване. Констатирано е, че 15% от тях не отговарят на изискванията. За установените несъответствия са съставени 10 протокола със задължителни предписания и 151 акта за установяване на административни нарушения, за това, че дружествата използват средства за измерване, които са без валидни знаци от последваща проверка. Извадени са наказателни постановления и са наложени санкции и на трите дружества. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Отговорът мисля, че беше твърде общ. Цитираха се нормативни разпоредби, които, общо взето, са под формата на пожелание за контрол. За мен от това, което чух, е слабост, че гражданите, по отношение на които се отчита електроенергията, не виждам имат ли, или нямат инициативата, възможността и правото да представят те електромерите за контрол, а той тежи като задължение по отношение на собствениците. Тук това е най-тревожното.
Съмнението е, че точно собствениците, електроразпределителните дружества, върху които тежат всички задължения, имат възможността за манипулации, имат тези възможности, правомощия. Електроразпределителните дружества във всички случаи могат да манипулират тези проверки.
Чух, че били издадени наказателни постановления, но какъв е размерът на глобите, санкционирани ли са електроразпределителните дружества, в какъв размер – това остава една неясна сфера. С тази нормативна уредба, която съществува, с този контрол, който се осъществява по този начин, винаги ще има съмнения. Това обяснява припряността, с която бяха сменени повечето от електромерите след приватизацията. За гражданите остава това съмнение. Заключените секции на електротаблата, на електромерите – всички знаете, че е така, това е една забранена зона. В нея пипат и имат отношение само представителите на електроразпределителните дружества. Държавният контрол е нещо много общо, той не е целеви. Това е общ контрол на измервателни уреди и средства за страната изобщо, но той не е специализиран в тази сфера, която е особено чувствителна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов!
Средствата за извършването на тези проверки, така както се изисква по закон, в интервалите за всеки електромер, се заплащат от електроразпределителните предприятия. Клиентите обаче при съмнение имат възможност да поискат във всеки момент такава проверка, но тогава те трябва да заплатят за това. Разгледани са по този начин нещата, вменени са задължения на електроразпределителните предприятия да покриват разходите, но в някакви интервали, защото очевидно не може всички електромери да се проверят непрекъснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следващият въпрос към министър Трайков е също от народния представител Павел Шопов и е относно нарастване цените на горивата в страната през последните дни.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, господин министър! Този въпрос беше зададен в началото на големия дебат в обществото, на медийния шум, на разискванията, на разговорите, на съвещанията, които се проведоха по повод нарастващата цена на горивата. Няма нужда да напомням как тази цена в последно време изключително драстично се вдигна. Обяснението затова не е само в цената на петрола, на нефта на международните пазари.
Въпросът остава актуален. Той ще си стои и оттук нататък. И аз мисля, че начинът, по който се заговори за вдигането на цената на петрола, е нещо много важно за свалянето на тази цена. Виждаме, че има вече някакъв ефект, но за да бъде този ефект наистина пълен, трябва да се отговори на някои въпроси, на които по времето на този дебат вече се отговори, но на други не се отговори. От тези въпроси има и един, който е основен. Аз с него ще завърша.
Моят въпрос към Вас е: съществува ли в министерството, което оглавявате, методика, която да дава представа за начина, по който се формират цените на горивата? Има ли за това държавна грижа? Има ли звено, което да следи формирането цената на горивата? Ясно ли е точно и по детайли кои са компонентите, които формират тази цена, а именно цената на производител, данъци, акцизи? Каква е търговската надценка и печалбата на продавача? В състояние ли сте самият Вие да обясните пред народните представители, оттам и пред българските граждани, пред българската общественост това – как се формират цените по компоненти? По какъв начин може да се осъществява надзор, публичност и прозрачност върху този процес? Известно ли Ви е, че съществува картел относно формирането на цените на горивата – въпрос, който много пъти напоследък се задаваше, но на който не се даваше отговор.
Основният въпрос, може би въпрос на въпросите, който ще изясни всичко, е: известна ли е цената на производител на горивата в България? Оттук нататък, като знаем ставките на данъци и акциз, ще можем да намерим отговор и на другите въпроси, но на основният въпрос до този момент никой досега не даде отговор през целият дебат, който се разви в последните дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на отправените въпроси към Вас.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! На въпросът Ви относно това дали в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е налице методика, която да дава представа за начина, по който се формират цените на горивата мога да кажа, че такава утвърдена методика няма. Както знаете, в пазарните икономики, в нерегулираните пазари, тези, в които се очаква свободната конкуренция да управлява, цените се формират на пазарен принцип в зависимост от съотношението между търсенето и предлагането. Затова няма държавна институция, която да се занимава с формирането на цените на горивата, поради тази причина и в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма няма такъв специализиран отдел, но аз създадох аналитично звено, което наблюдава развитието на всички икономически сектори и на което възложих разработването на анализ на цените на горивата за периода 2008 г. насам.
Друг Ваш конкретен въпрос е: кои са компонентите, които формират цената на горивата, а именно цена на производител, данъци и акцизи. С този въпрос от една страна ме питате, а от друга – си отговаряте, защото именно това са компонентите, които ценообразуват. Това ме кара да мисля, че имате предвид нещо по-различно. Може бе имате предвид структурата на цената. Ако това е така, то в структурата на цената на едро от 2008 г. насам делът на производствената цена се колебае от 43,4% до 51,6% за бензина и между 46,5 и 56,2 – за дизела. Останалото са акциз и ДДС.
Ако ме питате как се формират самите елементи на цената, то по отношение на производствената цена, това са разходите за покупка и транспорт на суровината и разходите за нейната обработка. Ориентир за разходите за покупка на суровината могат да бъдат борсовите котировки на нефта. Останалото е конфиденциална фирмена информация и аз не бих могъл да Ви отговоря.
Акцизът и ДДС се въвеждат законодателно. Към днешна дата акцизната ставка в България е с 32% по-ниска от средната за Европейския съюз при бензина и с 22% по-ниска от средната за дизела.
Относно въпросът Ви за търговската надценка и печалбата на продавача – явно тук става дума за маржа, тоест за разликата между цената на едро и цената на дребно – тази, която потребителите заплащат на бензиностанцията. Цените на дребно се различни на различните бензиностанции и зависи от това дали бензиностанцията е в центъра на града, на магистрала, влияят и други фактори.
Наблюденията и разчетите на нашето аналитично звено показват, че маржът е в интервал 5-10%, най-често между 6 и 7%. В потвърждение на това са и последните разчети за бензиностанциите в София.
В състояние ли сте Вие самият да обясните пред народните представители (това е въпросът към мен), как се формират цените по компоненти и по какъв начин може да се осъществява надзор, публичност и прозрачност. Публичност и прозрачност – такава не може да се каже, че липсва. Информация по темата се предлага всеки ден в Европейския енергиен портал, както и в Нефтения бюлетин на Европейската комисия, където може да бъде проследена динамиката на цените без данъци и такси, акцизната ставка и ДДС то за всяка страна членка, и да се направят изводи. На сайтовете на големите бензиностанции може да се информирате за цената на дребно, а на сайта на „Лукойл” можете да намерите информация за производствената цена и размера на добавените към нея акциз и ДДС.
Дали има картелно споразумение относно формирането на цените на горивата могат да отговорят единствено от Комисията за защита на конкуренцията. Това се очаква да се случи съвсем скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Шопов за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Изключително Ви благодаря, господин министър, за този отговор.
За мен, който следя темата откакто тя беше горещо представена и поставена пред българското общество, това беше най-ценният отговор, който получих, не отговорите, които получих опосредствено от медиите или на разни съвещания, заседания с различни институции, браншови организации, а този отговор, който получих тук от Вас.
От него мога да си направя извода, че това е една сфера, която в някаква степен е малко изпусната, струва ми се. Държавата е загубила контрол над нещата под общо-взето девиза и оправданието за действието на пазарната икономика. Тук се касае за монополисти, за монополист. Всички знаем кой е монополистът. Касае се за една област, която е по-особена, по-различна. Това не е продажба на каквато и да е хранителна стока, на дрехи или на каквото и да е, а на стратегически суровини, на енергоносители.
Вие сам казахте, че има конфиденциалност в една сфера, на въпросите по която Вие не можете да отговорите, защото не знаете. От този Ваш отговор аз мисля, че могат да се направят много сериозни изводи, да се направят много сериозни препоръки. Много съм доволен, че зададох въпроса. Тези български икономисти и политици, които мислят и са отговорни, на базата на този Ваш отговор, който е официален за пред българската общественост и е даден от тази трибуна, трябва да си направят изводите в каква насока трябва да се предприемат мерките за обуздаване на тази спекула, защото това е спекула. Спекула е, защото цените на горивата са толкова високи. Това е отправна точка, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
С това се изчерпаха и въпросите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Благодаря Ви за участието, господин министър.
Преди да продължим, искам да уведомя народните представители, че удължаваме заседанието с времето, което беше ползвано от името на парламентарните групи, а това е малко повече от 11 минути. В това време ще могат да се получат отговорите на два въпроса към министър Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, които въпроси ще вървят по процедурата „един отговор на два въпроса”, тъй като въпросите са на една и съща тема.
Има въпрос от народния представител Мая Манолова относно прилагането на Класификатора на длъжностите.
Има и въпрос от народните представители Хасан Адемов и Тунчер Кърджалиев относно ефектите от приложението на Националната класификация на професиите и длъжностите - 2011 г., при определянето на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Първо, заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Господин министър, нашият въпрос е зададен преди около месец. В това време настъпиха известни промени. Вие сте приели и публикували Ваша заповед, с която изменяте Класификатора на длъжностите и професиите в България.
Междувременно е постигната и договореност между работодателя и синдикати в сектор „Здравеопазване” – нова договореност за минималните осигурителни прагове за длъжности и професии в сектор „Здравеопазване”, което променя по един или друг начин нашият въпрос, но според нас проблемът все още не е решен дефинитивно, защото не е променен Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване, където към чл. 8 на този закон, в ал. 1 има едно приложение. В него са дадени минималните осигурителни прагове, върху които отделните предприятия в България имат задължението да внасят осигурителни вноски. Нашият въпрос все още продължава да бъде актуален.
Това, което притеснява всъщност работещите в сектор „Здравеопазване”, е, че на практика заплатите на медицинските сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти на практика са много по-ниски от минималния осигурителен доход, който е даден в класификатора, който действаше до 1 март 2011 г., до промените, за които говорих преди малко.
На практика акушерките, медицинските сестри и асоциираните медицински специалисти са приравнени към групата на аналитичните специалисти, тоест преминали са към по-горна група, където минималният осигурителен доход е 780 лв.
Уважаеми господин министър, в тази връзка нашият въпрос продължава, както казах преди малко, да бъде актуален: какви са намеренията на Министерството на труда и социалната политика за преодоляване на напрежението, свързано с драстичното увеличаване на минималните осигурителни прагове за медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте и Вие.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, ще задам въпроса по-популярно. Изправени сме пред поредното социално недоразумение – този път потърпевши са медицинските сестри. В началото на тази година болниците бяха поставени пред ново изпитание – този път сервирано им не от Здравното министерство и не от Националната здравноосигурителна каса, а от Социалното министерство с въпросната промяна в Националния класификатор на длъжностите, според която минималният осигурителен праг на медицинските сестри е изравнен с този на лекарите или от 480 на 780 лв. Това при положение, че е публично известно, че сумите, които получават медицинските сестри, са в порядъка на 500 лв.
Реакцията на всички засегнати страни – и на среден медицински персонал, и на работодатели в здравеопазването, и на граждани, беше еднозначна, че подобно законодателно решение е абсурдно. Наложи се болниците да заобикалят закона, всяка от тях – по различен начин. Едни – като преназначиха медицинските сестри на по-ниски длъжности, като помощник медицински сестри, за да могат да плащат повишените осигуровки. Други – като продължиха да плащат ниските заплати, но да осигуряват сестрите върху по-високи прагове. Трети – като започнаха да удържат на медицинските сестри парите за осигуровки. Четвърти – като започнаха да говорят за фалит на болници, тъй като според прогнозните бюджети тези нови увеличени разходи по никакъв начин не са предвидени.
Това показва, че лошите управленски решения, в случая и лошите законодателни решения, създават проблеми даже на хората, които се опитват да работят нормално, и карат хора, работещи нормално, да заобикалят закона, да нарушават закона, просто за да изпълнят новите по-високи изисквания, които им предявяват управляващите. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Моят въпрос към Вас е в същата посока: какви действия реално ще предприеме Социалното министерство, за да реши наистина този проблем, а не просто да обявява неговото решаване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър – имате възможност да отговорите и на двата въпроса едновременно. Разполагате с 6 минути.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Адемов, уважаема госпожо Манолова! Част от тези въпроси, които ми задавате днес, трябваше да ги отправите към Съюза на работодателите в здравеопазването, Съюза на зъботехниците в България, Медицинската федерация „Подкрепа”, Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Националния осигурителен институт.
През м. юли 2010 г. с моя заповед бе утвърдена новата структура на Националната класификация на професиите и на длъжностите. Новата структура е съобразена с Международната стандартна класификация на професиите през 2008 г., чието използване в България е задължително от 2011 г. по силата на правото на Европейския съюз.
Заповедта, заедно със структурата на Националната класификация на професиите и на длъжностите, бе публикувана на страницата на Министерството на труда и социалната политика през м. юли 2010 г.
Наред с това, при стартирането на процедурата по договарянето на минималните осигурителни доходи за 2011 г. на всички социални партньори с писмо бе изпратена инструкция за основните параметри по договарянето, в която изрично беше указано да се спазват измененията на Националната класификация на професиите и на длъжностите. Новата класификация беше достъпна дълго преди влизането в сила, в това число и на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика. Тъй като изброените от мен съюзи, федерации и структурите на работодателите и на синдикатите сами договарят тези прагове на базата на моята заповед за новата класификация на професиите, явно те не са се съобразили с този ред.
От началото на настоящата година в Министерството на труда и социалната политика постъпиха запитвания от представители на отрасъл здравеопазване относно приложението на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за наетите лица през 2011 г. Те бяха породени от обстоятелството, че някои специалисти по новата класификация промениха своя клас и по този начин присвоиха значително по-висок размер на минималния осигурителен доход.
За разрешаването на тези възникнали проблеми в отрасъла, не по вина на Министерството на труда и социалната политика, госпожо Манолова, а на база на договарянето, което е направено, без да се съобрази с Националния класификатор, искам да подчертая това, ние инициирахме срещи.
С наше писмо от 28 февруари Министерството на труда и социалната политика инициира за икономическите дейности, в които има проблеми и постигнато съгласие между страните, да се предоставят до 11 март т.г. нови споразумения с коригиращи стойности на минималните осигурителни доходи. Искахме всички споразумения да бъдат подкрепени с мотиви, съдържащи съществуващите проблеми и необходимост от корекции.
На 14 март работната група с представители на социалните партньори, участници в процеса по договарянето на минималните осигурителни доходи, на Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт проведе заключително заседание и финализира процеса. На заседанието са разгледани всички технически аспекти на тази промяна, по-точно минималните осигурителни доходи на медицински специалисти в двете основни групи дейности по Класификатора на професиите и длъжностите ще се коригират от 820 и 1100 лв. респективно, съответно на 500 и на 580 лв. за първи клас специалисти, и от 550 и 780 лв. на 400 и на 540 лв. за втори клас специалисти, където попадат медицинските сестри в общия случай.
Достигнат е консенсус и са подготвени предложения. В понеделник в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт ще се вземе това решение и то ще влезе в парламента. Аз апелирам към вас да съдействате колкото се може по-бързо да се промени приложението в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за промяна на праговете на този вид специалисти.
Още веднъж искам да ви обърна внимание – този път адресът не е Министерството на труда и социалната политика, ние съдействаме да се поправи тази грешка, адресът е към тези, които са договаряли праговете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики по реда на зададените въпроси.
Първо – господин Адемов. Имате възможност за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Този въпрос го задаваме към Вас, защото няма как да го зададем към социалните партньори, към Синдиката на работодателите и към Федерацията на работещите в сектор здравеопазване. От друга страна, въпросът е изключително важен, защото в този сектор към края на миналата година работят 31 258 медицински сестри. Тридесет и една хиляди двеста петдесет и осем! Друг е въпросът, че само преди няколко години техният брой беше над 60 хиляди.
Това не е въпрос, който сме го измислили, за да се правим на интересни, а защото има обществен интерес към този казус. Аз предполагам, че процедурата за неговото решаване (Надзорният съвет ще го разглежда в понеделник, след това трябва да го разгледа Националният съвет за тристранно сътрудничество, след това – на две четения в комисиите и в Народното събрание) ще отнеме най-малко един месец технологично време. От началото на годината досега на практика медицинските сестри в България се осигуряват върху минимални осигурителни доходи, които надвишават значително доходите, които получават те като работни заплати.
При всички положения става въпрос за намаляване на техния разполагаем доход. При всички положения става въпрос за увеличаване на разходите на лечебните заведения, които и без това имат много сериозни финансови проблеми. Така че – по-бързото решаване на този проблем.
Аз се радвам, че Вие сте намерили общ език с онези, от които зависи решаването му, но в крайна сметка ние сме тези, които трябва да променим Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Надявам се, заедно с колегите, да решим този въпрос.
Иначе всички в тази зала, всички в България сме наясно: за да има високи осигурителни плащания, за да получаваме високи пенсии, когато настъпят съответните осигурителни събития (сигнал от председателя за изтичане на времето), завършвам, госпожо председател, очевидно е, че трябва да се осигуряваме върху реалните доходи, които получаваме. Но в случая въпросът е съвсем друг – осигуряваме се върху доходи, които не получаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова – реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, това че се съветвате със социалните партньори, е добре, но не трябва да забравяте, че отговорността за взетите решения е Ваша, а не на социалните партньори.
Още повече аз не мога да приема твърдението, че Вие в случая не сте наясно какви са заплатите на медицинските сестри и че с повишаването на минималните осигурителни прагове на практика болниците са принудени да плащат измислени осигуровки. Реално законът се заобикаля и не се прилага в точния му смисъл – медицинските сестри получават едни заплати, а се осигуряват върху други, много по-високи.
Тук, за да преодолея в някаква степен отегчението на част от колегите от ГЕРБ, ще цитирам примери, които касаят например Благоевградския регион. Медицинските сестри в благоевградската болница вместо договорените 400 лв., в момента получават по 230 270 лв. именно поради увеличаването на минималните осигурителни прагове. И това е така в цялата страна.
Това че Вие най-накрая, три месеца след като проблемът е създаден, признавате неговото съществуване е добър сигнал, но, от друга страна, много добре знаете, че решаването на този проблем не е чрез нови преговори със социалните партньори, а чрез внасяне на законодателно предложение, което аз като народен представител бих внесла, ако имах тази правна възможност, тъй като става дума за промени в бюджетен закон – в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Колко месеца са Ви необходими, за да подготвите едно елементарно законодателно предложение, което да върне съществуващото досега състояние?! Казвам Ви, че ако потупате топката още малко, реално промените ще влязат в сила от средата на годината, което означава, че 6 месеца болниците ще са плащали измислени осигуровки и медицинските сестри ще са получавали по-ниски заплати в резултат на тази социална и законодателна недомислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова, уважаеми д-р Адемов, уважаеми дами и господа народни представители! Две неща.
Първо, д-р Адемов, Вие много добре знаете, ако Вашата колежка Манолова не знае, че държавата не се меси в договарянето на минималните осигурителни прагове. Тя ги приема такива, каквито са и ги внася за разглеждане в Надзорния съвет на НОИ, в Министерския съвет, в парламента, където се гледат в две комисии и нито един от вас не е обърнал внимание на този въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вие го подписахте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Подписът е Ваш.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Вие се сетихте чак днес за този въпрос. (Реплики от народните представители Мая Манолова и Хасан Адемов.)
Второ, щом е допусната такава грешка между договарящите се страни, тя може да бъде отстранена, както я отстраняваме, както казах в този момент. Ние ги приканихме на преговори, те договориха нови прагове, съобразени вече с новия класификатор, който действа, искам да повторя, от 1 юли м.г. Ще се внесат в Надзорния съвет на НОИ, след това в парламента, за да може да се променят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Младенов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преди да закрия пленарното заседание, припомням – утре извънредно пленарно заседание, посветено на парламентарен контрол. Започваме с отговорите на министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин