Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Процедура.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! През 1982 г. 8 април е обявен за Международен ден на ромите от Организацията на обединените нации и Европейския съюз, като е прието на този ден да се почита паметта на стотиците хиляди жертви-роми на Холокоста, поради което в качеството ми на народен представител от Евророма в Коалиция за България правя процедурно предложение: с едноминутно мълчание да почетем тяхната памет и за пореден път да дадем ясен знак, че расизмът, ксенофобията и омразата нямат място в съвременния демократичен свят.
(Всички стават. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, на 7 април 2011 г. в Народното събрание постъпи предложение от управителя на Българската народна банка господин Иван Искров за избор на подуправител на БНБ – ръководител на управление „Банково”. Съгласно чл. 12 от Закона за Българската народна банка Народното събрание избира подуправителите на БНБ по предложение на управителя, като изборът се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия подуправител. Мандатът на действащия подуправител – ръководител на управление „Банково”, изтича на 11 юни 2011 г.
Предложението на управителя на БНБ е раздадено на народните представители вчера в пленарната зала. Предвид сроковете и необходимостта от своевременно гласуване и приемане на решение, предлагам на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като т. 1 в днешния дневен ред да бъде избор на подуправител на Българската народна банка.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, във вчерашния пленарен ден при обсъждането на проект за решение за уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция постъпи предложение, което бе гласувано и прието от нас – за отлагане на дебатите по тази точка.
Междувременно след приключване на пленарното заседание постъпи проект от група народни представители – от Волен Сидеров и група народни представители със съответни мотиви към него, който своевременно беше разпределен на Комисията по външна политика и отбрана, която е изготвила доклад. Тъй като има общност на предложенията за решение и е необходимо те да бъдат обсъждани в един пленарен ден, на основание чл. 43, ал. 5 от правилника, предлагам като т. 2 от нашия дневен ред да включим проект за Решение за уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция, отнасящи се до имуществените и социални въпроси с входящ номер на предложението № 154-02-27 от 7 април 2011 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 138, против 16, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ИЗБОР НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Тъй като съгласно Закона за Българската народна банка управителят на БНБ прави предложение до Народното събрание, моля да гласуваме процедурно предложение за допускане в пленарната зала на управителя на Българската народна банка господин Иван Искров и на предложения кандидат за подуправител господин Димитър Костов.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Искров и господин Костов в пленарната зала.
Господин Искров, имате думата.
ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, съгласно Конституцията на Република България управителят и тримата подуправители се избират от Народното събрание, а в съответствие със Закона за Българската народна банка се конкретизира, че подуправителите на Българската народна банка се избират от Народното събрание по предложение на управителя на Банката. В съответствие със същия закон се казва, че изборът се извършва не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на действащия подуправител. Както знаете, това е въведено с оглед да има предсказуемост най-вече по отношение на партньорите на Централната банка в международен аспект, но и по отношение на финансовите пазари.
Знаете, че тази длъжност към момента се изпълнява от господин Димитър Костов, който е подуправител и ръководи Управление „Банково”. Същият е избран на 11 юни 2005 г. и мандатът му изтича на 11 юни 2011 г. В тази връзка, ако трябва, и ние спазваме закона, изборът трябва да бъде извършен до 11 април тази година.
Преди да направя предложението за подуправител, бих желал, тъй като материята е много специализирана, с няколко думи да ви обърна внимание върху дейността на въпросното Управление „Банково”.
Както знаете, Централната банка като Централна банка на Република България има три основни управления – „Банков надзор”, „Емисионно” и Управление „Банково”, които се ръководят пряко от подуправител, избран със съответния портфейл от Народното събрание без право на Управителния съвет на Централната банка или на управителя да размества техните отговорности.
Управление „Банково” е управление с най-разнообразна дейност, тъй като покрива различни отговорности на Централната банка и поради тази причина е изключително важно ръководителят му да бъде много добре запознат, професионалист с техниката и технологията на банковото посредничество. Накратко, Управление „Банково” отговаря за нормалното функциониране на платежните системи, най-вече РИНГС, откъдето минават многомилиардни преводи всеки ден, ТАРГЕТ 2 – за плащанията в евро, Депозитарят на държавния дълг и на държавните ценни книжа.
На второ място, управителят, ръководещ Управление „Банково”, ръководи надзора върху операторите на платежни системи, платежни институции и дружествата за електронни пари, който надзор е отделен от надзора на банките, който пък е поверен на другото управление – „Банков надзор”.
На трето място, това е подуправителят, който пряко отговаря за функционирането на Централния кредитен регистър, в който се водят персоналните данни и файлове на около 2 млн. българи.
На четвърто място, това е изключително важната дейност в условия на системен риск за банковата система, дейността на Българската народна банка като кредитор от последна инстанция, както и поддържането на минималните задължителни резерви на банките.
Не на последно място по отговорност, това е управлението, което отговаря за ежедневната дейност на Централната банка, ежедневната счетоводна дейност, изготвянето на бюджета, изпълнението на бюджета на Централната банка, както и обслужването на всички бюджетни предприятия на територията на Република България, както и нашите европейски и други международни партньори, които имат открити сметки в банката.
След като изложих основните функции, уважаеми дами и господа, и след като запознах и Управителния съвет на Централната банка през предходната седмица, имам всички основания, правото, честта и отговорността да направя пред вас предложение, а именно на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка предлагам кандидатурата на Димитър Иванов Костов за подуправител на Българската народна банка, ръководител на Управление „Банково”.
На практика предлагам да бъде преизбран досегашният подуправител, който ръководи тази дейност. Изложил съм доста подробно в своето предложение до вас, народните представители, своите мотиви. Само ще напомня отново, че господин Костов е изключително добре познат на нашата банкова общественост, ползва се с много добра репутация между колегите от сектора. За шест години, през които съм работил с него, се мъчих да се сетя поне веднъж да сме изпадали в някакво нарушение на закон или някакъв проблем. Не се сетих точно в областта, която е ръководена от господин Костов.
Това, което за мен е също изключително важно, тъй като България вече е пълноправен член на Европейския съюз, е нашият имидж и работа в европейските институции. По линия на Република България господин Костов е нашият алтернативен гуверньор, алтернативен на финансовия министър и доста деен по отношение на повечето международни ангажименти на страната, най-вече по линия на Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, но също така и на Международния валутен фонд, Европейската комисия и други органи, които са в областта на нашия предмет на дейност в Европейския съюз.
Уважаеми дами и господа, считам, че кандидатурата е добра, безспорна и моля за вашия положителен вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Разискванията са открити.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Преди да преминем към гласуване, ви предлагам служебен Проект за решение за избиране на подуправител на Българската народна банка:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 12, ал. 2 и ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и по предложение на управителя на Българската народна банка
РЕШИ:
Избира Димитър Иванов Костов за подуправител на Българската народна банка, ръководител на Управление „Банково”, с мандат шест години, който започва на 12 юни 2011 г.”
Режим на гласуване!
Гласували 159 народни представители: за 143, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Да благодарим и честитим на господин Костов! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УРЕЖДАНЕ НА НЕРЕШЕНИТЕ ВЪПРОСИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ.
Постъпил е с вх. № 154-02-27 от 7 април 2011 г. от господин Волен Сидеров и група народни представители.
По същество, във вчерашния ден, господин Сидеров ни запозна със самия проект за решение, но тъй като с разпореждане № 150-01-112 от 7 април 2011 г., проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика и отбрана, от нея е постъпило становище, с което ще ни запознае председателят на комисията – господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика и отбрана относно проект за Решение за уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция, отнасящи се до имуществените и социалните въпроси, № 154-02-27, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 7 април 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 7 април 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от господин Сидеров и група народни представители проект.
След изслушването на мотивите на вносителя се проведе дискусия, чийто основен обект беше целесъобразността да се провежда ускорена процедура по приемане на решението. Отбеляза се необходимостта от запознаване на народните представители със съответните международни договори, както и от съгласуване с Министерството на външните работи. Беше изтъкнато, че обществената важност на третираните проблеми, както и създадената обстановка на широко парламентарно одобрение имат приоритет пред опасенията, че решението може да бъде използвано за тяснопартийни пропагандни цели.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с 12 гласа „за”, 1 – „против” и 1 – „въздържал се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
За уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция, отнасящи се до имуществените и социалните въпроси.
Народното събрание на Република България:
- във връзка с необходимостта от уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция, от имуществен и социален характер;
- в изпълнение на чл. 2 от Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, подписан в Анкара на 6 май 1992 г.;
- във връзка с Договора за приятелство, подписан между България и Турция на 18 октомври 1925 г. (т.нар. Ангорски договор от 1925 г.) и Протокола към него;
- на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Призовава българското правителство да ускори работата си в рамките на Смесената комисия по нерешените въпроси между Република България и Република Турция по имуществените и социални теми, в т.ч. и тези на тракийските българи, екзархийските имоти, паметниците на културата и други.
2. Възлага на правителството да обобщи и систематизира фактическия материал и наличната документация, удостоверяващи претенциите на българската страна, както и да извърши финансов анализ и определяне на техния актуален размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителите – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Предлагаме на вниманието на народното представителство един проект за решение, който трябва да възложи на правителството уреждането на нерешените въпроси между Република България и Република Турция.
Само с две думи искам да кажа – този проект е едно от първите наши предложения, което внесохме в това Народно събрание и претърпя известна редакция. Аз ще прочета проекта за решение и ще кажа две думи за мотивите към него.
„Решението за уреждане на нерешени въпроси между Република България и Република Турция се отнася до имуществените и социалните въпроси.
Във връзка с необходимостта от уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция от имуществен и социален характер и в изпълнение на чл. 2 от Договора за приятелство и добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, подписан в Анкара на 6 май 1992 г.; във връзка с Договора за приятелство подписан между България и Турция на 18 октомври 1925 г. – т.нар. Ангорски договор от 1925 г. и Протокола към него; и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание
РЕШИ:
1. Призовава българското правителство да ускори работата си в рамките на Смесената комисия по нерешените въпроси между Република България и Република Турция по имуществените и социални теми, в т.ч. и тези на тракийските българи, екзархийските имоти, паметниците на културата и други.
2. Възлага на правителството да обобщи и систематизира фактическия материал и наличната документация, удостоверяващи претенциите на българската страна, както и да извърши финансов анализ и определяне на техния актуален размер.”
В текста, с който прилагаме като мотиви, ние като вносители изразяваме удовлетвореността си, че за първи път по време на 20-годишния преход, това правителство, този кабинет, реши да пристъпи с истински ангажимент към решаването на тези, отлежавали десетилетия нерешени въпроси между Република България и Република Турция.
След среща с представители на Външно министерство и лично с външния министър, ние установихме, че вече работи експертна група, която заедно с турската страна придвижва тези въпроси.
Това решение, което предлагаме на Народното събрание, ще ускори, ще стимулира, ще даде по-добра мотивация на работната група и на Външно министерство, да работи по тази тема.
Аз съм удовлетворен също от факта, че и вчера в Комисията по външна политика и отбрана имаше съгласие почти от всички народни представители, от всички парламентарни групи, с изключение само на един, гласувал „против”, беше прието това решение.
Сигурен съм, че това съгласие ще покаже един нов етап в мисленето и работата на българското Народно събрание за един такъв важен, национално отговорен въпрос, какъвто е защитата на българските интереси при отношения с чужди държави. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
Господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Безспорно решението, което предстои да приемем, е по един изключително важен с дълголетна история въпрос и няма съмнение, че обстоятелството, че днес Народното събрание е готово да приеме такова решение единодушно, на практика, е с много сериозна тежест именно по отношение и на усилията на правителството, на Министерството на външните работи, да излезе с една доста силна, подкрепена от целия парламент на България позиция.
Вземам думата, за да направя две уточнения във връзка с казаното от господин Сидеров. Първото е по отношение на работата, с цялата решителност по този въпрос. Тя не датира от влизането в мандат на сегашното правителство.
В предходния кабинет беше започната и много сериозно придвижена работата по систематизирането именно на документацията, която подкрепя исканията на българската страна. Знаете, че беше създадена двустранна група с Република Турция за изясняване на всички спорни въпроси, които са един много широк набор. В рамките на тази Смесена работна група, конкретно беше проведено първото заседание на подгрупата по имотите и по тези претенции като на турската страна беше представена един огромен обем документация, която предстои по нататък да се работи. Разбира се, че има място за по-нататъшно активизиране, по-нататъшно конкретизиране на българската позиция в това отношение и пак повтарям, това, което предстои да приемем, ще бъде, според мен много съществен, качествен фактор в полза на исканията на българската страна.
Второто уточнение, по повод казаното от господин Сидеров за вчерашното заседание на Комисията по външна политика и отбрана. Той спомена, че това решение е било подкрепено от почти всички парламентарни групи. Аз не бих искал да правим такова разделение, защото групата, която не гласува „за” решението, не го оспори по принцип, както и в пленарната зала вчера представител на Парламентарната група на Движението за права и свободи заяви, че предлаганият проект по принцип е приемлив, добър, но се изисква допълнително време за неговото разглеждане и анализиране. Това бяха мотивите в комисията вчера. Болшинството от народните представители в комисията счетоха, че бавенето не е нужно, че имаме на практика съгласие, изразено вчера в пленарната зала и в отговор на апела на министъра на външните работи да има токова съгласие. Ето защо тези 12 народни представители, които гласувахме „за” предложението вчера, именно подкрепяме неговото приемане днес тук. Пак повтарям, според мен не би било и обективно вярно, а и добре, да отграничим една парламентарна група като несъгласна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Министър Младенов иска думата, след него господин Лютфи.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз искам да благодаря на всички народни представители, които вчера в Комисията по външна политика и отбрана са работили, за да може да се постигне това съгласие в нея. Надявам се, че то ще бъде отразено и в гласуването днес на решението, което предстои на вашето внимание. Както беше казано и преди малко, това решение е изключително важно, за да може българската държава да има по-голяма решителност в своите действия по систематизирането на материала на наличната документация, за да се установят реалните претенции, които могат да бъдат формулирани от българска страна.
Разбира се, за да може да бъде решен този въпрос, той трябва да бъде разглеждан в контекста на отношенията, които Република България и Република Турция имат в момента – две съюзнически държави в НАТО, чиито отношения са пример за добросъседство.
За мен е изключително важна подкрепата, която днес ще получи, живот и здраве, това решение, реално да може да послужи като инструмент на българската външна политика. Именно затова съм готов, ако вие приемете с голямо съгласие това решение, веднага да пристъпя към изготвянето на доклад до българския министър-председател и до българското правителство относно конкретните мерки, които трябва да бъдат предприети от различни държавни институции, за да може наистина, това което е записано в решението, да бъде приведено към действие.
Вярвам също така, че Народното събрание със същата воля на съгласие и разбирателство по този въпрос, която ще прояви днес, ще продължи да проявява по всички въпроси, които са свързани с националните интереси на всички български граждани както в страната, така и в чужбина, за да може нашата страна наистина да защити интересите на тези, които са част от българското общество, без значение на техния етнически и религиозен произход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Младенов.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще започна с последните думи на министъра на външните работи, че въпросът е от изключителна важност и е добре парламентът да приеме подобно решение, за да може то да послужи като сериозен аргумент при по-нататъшните разговори по нерешените въпроси между двете съседни приятелски държави и съюзници в НАТО – Турция и България. Това е много добре, това го каза и господин Сидеров.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че за тези 20 години Движението за права и свободи е било винаги част от консенсуса по отговорните национални приоритети на Република България. Тези колеги, като господин Пирински и другите, могат да потвърдят това, че ние винаги сме били за част от консенсуса за защита на националните интереси на Република България. И сега вероятно си задавате въпроса защо Движението за права и свободи не е точно част от консенсуса, защо ние имаме нюансирано отношение по този въпрос.
Уважаеми колеги, когато този въпрос е важен и правителството има необходимост от подкрепата на българското национално събрание, добре беше например правителството да внесе един такъв проект за решение. Защо не го направи правителството? Защо не се повтори установената практика, каквато е, пак повтарям, от години наред установена в българския парламент – когато се търси консенсус за декларации или за решения, се внася от всички парламентарни групи. Тогава дори, госпожо председател, уважаеми колеги, не е необходимо да минава и през комисии. Ние не един или два пъти сме го правили това – директно сме го внасяли с подписите на представителите на парламентарните групи тук, в тази пленарна зала. Имало е дебати и всички сме го подкрепяли.
Отново това не стана. Ние смятаме, че неправилно е подходено, когато проект с такава важност, е внесен само и единствено от една парламентарна група и това е Парламентарната група на „Атака”.
При това положение искрено съжаляваме, че не можем да бъдем част от този консенсус и ние няма да участваме в гласуването на този проект за решение. Благодаря ви. Моля ви за разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Димитров, заповядайте.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искрено съжалявам за това, с което завърши господин Лютфи. Искрено се надявах, че днес ще успеем да се обединим около този текст. Нека да не обръщаме начина. Имаше ли по-добър начин да се случи това нещо? Да, сигурно имаше. Можеше ли? Да, вярно е, можеше да се случи и по-добре, имаше и по-добри начини.
Но в крайна сметка нека не се съсредоточаваме върху процедурата, а върху текста, върху съдържанието, което – факт е, никой няма против него. Всъщност ние имаме консенсус относно това, което е изписано, и това, което в крайна сметка ще бъде гласувано.
Това е нещото, което ще остане. А как то ще бъде входирано – да, една партия го входира, но ние трябва да сме готови, когато една партия има идея, зад която всички бихме могли да се обединим, ние да се съгласим с това. Това е малка цена да се плати за една важна и отговорна задача, която предстои на всички нас и за цялата нация. Съжалявам, наистина, за това ваше мнение.
Както виждам има пълен консенсус и благодаря на всички партии, включително и на Движението за права и свободи, които все пак, независимо че заявяват, че няма да участват в гласуването, са съгласни по същество с текста и че такова решение е правилно, тъй като много правителства на България са работили по въпроса. Логично е и парламентът да даде своята подкрепа за това нещо, дори задължително. Смятам да се съсредоточим върху положителната част на това и резултатът, който би могъл да произведе.
България и Турция в момента са, смятам, в най-високата си точка в отношенията си за последните 80 години. Това е уникален шанс. Реално сега е моментът за такова решение, тъй като наистина благодарение на тези добри приятелски и съюзнически отношения ние имаме всъщност шанс да разрешим този въпрос.
Така че, колеги, това е моето изказване. И с последен апел: нека да дадем посланието, което се опитваме да покажем днес в събранието, че независимо дали има малки пропуски – дали процедурно, дали го предлага една партия, но когато има нещо, което е добро по съдържание, всички да застанем зад него и да бъдем като един. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Този въпрос не е нов и не се поставя за първи път пред Народното събрание.
Новото и различното е, че в този момент се забелязва нов, по-широк консенсус. Новото, с което поздравявам и колегите от ДПС, е, че никой не се противопостави.
Спомням си в началото на мандата на правителството, оглавявано от Симеон Сакскобургготски, в много категорична декларация от нашата парламентарна група бяха поставени искания за по-решителни и адекватни действия на българското правителство за справедлива реципрочност в поведението на двете страни при уреждането на социални и имуществени въпроси на граждани от България и Турция. Тогава, за съжаление, останахме сами, поради политическата конюнктура. Правителството направи декларации, че ще вземе бележка и ще активизира своите действия.
Днес, когато се забелязва и не може да не бъде отбелязан този консенсус, се надяваме, че само този акт на парламента ще бъде нов стимул за българското правителство и за всички следващи правителства, които ще трябва да довършват този процес, защото той е справедлив, защото без неговото уреждане докрай, колкото и да се подобряват отношенията между нашите две страни, ще оставя сянка.
Нека днес, гласувайки този акт, който може да не е изчерпателен, може да не е докрай категоричен, но трябва да бъде прочетен като обща политическа воля и подкрепа на правителството за действия в една абсолютно справедлива посока, каквато хората заслужават. Ние ще подкрепим това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Божинов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение, съгласно предложението в становището на комисията.
Преди това да поясня само, че в предложението на господин Сидеров и група народни представители позоваването като правно основание е чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В проекта за решение в становището основанието от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е чл. 78, ал. 4.
Разликата е в това, че в първия текст – при вносителя, те са посочили на какво основание като група народни представители предлагат този проект за решение, а вече в становището на комисията – на какво основание, съгласно правилника, Народното събрание може да гласува такова решение.
Така че подлагам на гласуване решението във вида му по становището на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура за прегласуване иска господин Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване. (Оживление в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване проекта за решение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРДЕНИТЕ И МЕДАЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков. Законопроектът е приет на първо четене на 1 декември 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Петрова, да представите доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България, № 054-01-76, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Ваньо Шарков на 23 септември 2010 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите за наименованието на акта, което комисията подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Красимир Велчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Силвия Хубенова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисия подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „от председателя” се заменят със „с решение” и след думата „събрание” думите „и от” се заменят с „или на”;
2. Създава се ал. 6:
„(6) Решението по ал. 2 се придружава с документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители! Това предложение, което беше гласувано и подкрепено от комисията, в крайна сметка измества приетия на първо четене текст с голямо мнозинство от Народното събрание. Внесеният текст от мен и господин Шарков гласеше:
„С ордени и медали не могат да се награждават:
1. лица, които са били щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност, Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана и Народната милиция в периода 1944-1989 г. или участвали в политически репресии;
2. лица, които са осъждани за престъпления от общ характер, освен ако не са били реабилитирани по съдебен ред или със закон, както и тези, които са амнистирани.”
Предлаганият от комисията текст е базиран върху предложението на господин Велчев. Той предлага всички кандидати, които са предлагани от някого за награждаване с ордени и медали - това е споменато по-нататък в закона, да бъдат проверени от Комисията по досиетата за принадлежност към тези органи.
Списъкът, който ние предложихме с господин Шарков, е за лица – щатни или нещатни сътрудници на репресивния апарат на комунистическия режим, и е взет от § 3а от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, точно така, както там това е написано. Там са дадени и дефинициите на тези съответни категории, които ние смятаме, че не трябва да бъдат награждавани с ордени и медали.
Комисията предлага да се направи една малка крачка напред и тя е всички да бъдат проверявани и не председателят на Народното събрание да прави предложения, а цялото Народното събрание с решение да прави предложение за награждаване на лица с ордени и медали.
Решението на Народното събрание не се отнася до решенията на Министерския съвет, тъй като Министерският съвет на свое основание ще прави предложения за награждаване с ордени и медали.
Единственото положително нещо в това предложение е, че всички кандидати ще бъдат проверявани и ще бъдат огласявани данните дали са били сътрудници или не на репресивния апарат на комунистическия режим. Това е единствената положителна стъпка.
Смятам, че това е недостатъчно, тъй като по този начин не се взема отношение към съществения въпрос: редно ли е такива лица да бъдат награждавани с ордени и медали от нова България, тъй като са били свързани по някакъв начин с репресивния апарат на един престъпен режим. Това е предложението, то изменя в значителна степен текста, приет на първо четене.
Виждам, че има желание да се заобиколи тази разпоредба, която сме предложили с господин Шарков, но не смятам, че това е основателно, тъй като в крайна сметка не трябва да се страхуваме да имаме ясни позиции по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Преходна разпоредба.”
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Предлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2, със следната редакция:
„§ 2. Внесените до влизането в сила на този закон предложения за награждаване с ордени и медали и неприключилите по тях процедури се довършват по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на § 1а, който става § 2, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Красимир Велчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Нели Калнева Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 3:
„§ 3. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ДВ, бр. …) в чл. 27, ал. 1 се създава т. 4:
„4. органи на законодателната и изпълнителната власт по отношение на лица, за които е направено предложение за награждаване по чл. 11, ал. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, който става § 3, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет, а с това е приет и законът на второ гласуване.
Поради изчерпване на дневния ред приключваме със законодателната програма за тази седмица.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с отредения в петък от 11,00 ч.:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Едно съобщение за промяна в реда на парламентарния контрол:
Поради заболяване в заседанието за парламентарен контрол днес, 8 април 2011 г., не може да участва министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Новопостъпили питания за периода 1-7 април 2011 г.:
Постъпило е питане от народния представител Емил Василев към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи за структурни и организационни реформи на СДВР – най-голямата териториална дирекция в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 април 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Николай Младенов – министър на външните работи, относно позицията на страната за заседанието на Европейския съвет на 24-25 март 2011 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 април 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Петър Димитров и Драгомир Стойнев към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно политиката на Министерството на труда и социалната политика за постепенно увеличаване на минималната работна заплата до средното ниво в Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 април 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Любомир Иванов;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на правосъдието Маргарита Попова на питане от народния представител Цвета Георгиева;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Цвета Георгиева;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Цвета Георгиева;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Димитър Дъбов и Пенко Атанасов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова.
Парламентарният контрол започва с изслушване на Николай Младенов – министър на външните работи, който ще отговори на въпрос от народния представител Борислав Стоянов относно обидно отношение и отнемане на паспорти на български граждани без причина от турски митничари на българо-турската граница.
Имате думата, господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Господа министри, уважаеми колеги, господин Младенов! Като народен представител, избран от Великотърновска област, бях запознат с официален сигнал от жителката на града Марица Кънчева Кирова, в който тя разказва за сериозни унижения, на които е била подложена на 22 февруари т.г. при опита си да премине в Република Турция. Накратко разказано, в продължение на осем часа българската гражданска е била подложена на истинска гавра от страна на турски митничари, които без никакви обяснения или с подхвърляния на обидни реплики, касаещи думи като наркотици, откраднати коли и т.н. са я разкарвали от гише на гише. Повтарям отново – подхвърляйки през цялото време обидни реплики към нея и към нашата страна, които от уважение към институцията, в която се намираме, няма да цитирам. Накрая госпожа Кирова е била принудена да даде паспорта и талона си без никакви обяснение за преснимане от турските власти, както и да подпише документ на турски език, отново без никакви обяснения и осигурен преводач за неговото съдържание.
Така че моят въпрос, уважаеми господин министър, е какви действия е предприело или смята да предприеме, ако досега няма такива, Министерството на външните работи, за да изясни въпросния скандален инцидент на турската граница? И което е по-важно, тъй като могат да се чуят тук гласове, че си говорим за един конкретен частен случай, въпреки че това не е така, какво смята да предприеме в бъдеще Министерството на външните работи и лично Вие, за да бъде сложен край на подобни издевателства, не се стеснявам да кажа това нещо, над български граждани, които, за огромно съжаление, през последната половин година, започнаха да се превръщат в рецидив. И то не само на българо-турската граница, но и на българо-сръбската граница, с което и Вие сте много добре запознат, където имаше два скандални инцидента с наши граждани, в това число и народни представители, които по най-обиден и демонстративен начин не бяха допуснати на сръбска територия без никакви обяснения и без никакъв повод за инциденти, дадени от българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоянов.
За отговор, Николай Младенов – министър на външните работи.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоянов, уважаеми народни представители! Разбирам Вашия въпрос. Да, той е конкретен случай, но Народното събрание е длъжно да се занимае дори и с конкретни случаи, когато те показват конкретна симптоматика. Разбирам и Вашата загриженост за изясняване на обстоятелствата, при които на госпожа Марица Кирова е било отказано влизане на територията на Република Турция. Тя е наш сънародник и ние сме длъжни да защитим нейните интереси.
Защитата на интересите на българските граждани е приоритетен въпрос, по който Министерството на външните работи подхожда с необходимото внимание и отговорност. За тази цел се прави обективна преценка на всеки отделен случай, преди да се вземе решение и да се прецени съответната реакция по него.
Сега искам да изясня конкретните обстоятелства.
При сигнала на госпожа Кирова дирекция „Консулски отношения” на Министерството на външните работи действа адекватно и осъществи незабавна връзка с потърпевшата, за да се изяснят допълнително обстоятелствата в нейната ситуация. Молбата на госпожа Кирова бе изпратена до нашето генерално консулство в Одрин за спешна проверка.
Установено е, че практиката на турските власти е да подлагат на рентгенов преглед 10 от всеки 100 моторни средства, които преминават през Граничния контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево – Капъкуле. Те се избират на случаен принцип. Това е практика, която съществува и в други държави. Автомобилът на госпожа Кирова в случая попада именно в тази категория проверки.
По данни на турската регионална дирекция „Митници” управляваният през 2006 г. от сина на госпожа Кирова автомобил – същият, с който тя е пътувала тогава, е бил допуснат на турска територия, въпреки разпоредбите на турските власти, че с автомобили с повече от 20 години давност не трябва да влизат в страната. Тогава е направено изключение. През 2006 г. е бил допуснат на територията на Турция, но това е било компромис, който е бил допуснат тогава. Автомобилът е бил регистриран в митническата система, за да бъде избегнато повторното му влизане в Турция, защото той не отговаря на изискванията към тогавашната дата.
Впоследствие обаче, преди две години, това изискване е отпаднало и автомобилът, за съжаление, не е бил снет от отчет в регионална дирекция „Митници” на Турция. В издадения от турските власти документ е отразено ясно основанието за недопускане. В него е отбелязано, че се прилагат копие на регистрационния талон на автомобила и страници от паспорта на госпожа Кирова, с което се удостоверява, че документът се отнася към конкретното моторно превозно средство – не към нея. Госпожа Кирова е подписала този документ.
Турските официални власти впоследствие осъзнават нередността, която е допусната, защото, както казах, правното основание за недопускането на автомобила впоследствие е отпаднало. Те поднесоха своите извинения на генералното ни консулство в Одрин. Госпожа Кирова беше информирана за причините за тази нередност, както и за резултата от проверката.
Искам да отбележа, че само през 2010 г. над 100 хиляди български граждани са посетили Одрин. Това е първият...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Под формата на дуплика, господин Младенов, тъй като изтече времето Ви, предвидено за отговор.
Реплика – господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Господин министър, хубаво е, че са изяснени подробностите около този грозен инцидент с българска гражданка. Техническите подробности може би са такива, каквито са изложени. Хубаво е, ако има извинение от страна на турските власти. Но техническите подробности по никакъв начин не могат да оправдаят унизителното отношение към гражданин на България, което, пак казвам, се демонстрира – и то не само в този конкретен случай, има и други сигнали – от страна на турските власти.
Именно затова е нашият не въпрос, а апел към Външно министерство и сме убедени, че Вие ще се съобразите с него. Още повече – след днешното гласуване. Видяхме, че Външно министерство също прояви разбиране за инициативата на „Атака” за обезщетяването на тракийските българи – благодарим.
Убедени сме, че Министерството на външните работи, така следва да бъде, трябва да защитава интересите на всеки български гражданин, независимо от това в коя точка на света се намира. Още повече, когато стават инциденти с наши съседни държави. Никакви конюнктурни съображения не могат да бъдат водещи – водещи са интересите на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоянов, благодаря за Вашата реплика.
Външно министерство наистина полага усилия в това да защити интересите на всички български граждани зад граница. Както казах, над 100 хиляди са само българските граждани, посетили Одрин през 2010 г.
Сигнали от подобен характер – това е единственият, който е дошъл за този период.
Искам да отбележа, че за да можем да бъдем ефективни в помощта, която оказваме на нашите сънародници, е изключително важно – излизам от контекста на конкретния случай – те да познават добре правата и задълженията си при пътуване зад граница. Инциденти имаме, някои от които са доста абсурдни и смешни, в различни държави, когато наши съграждани не познават правата си или не знаят как да потърсят защита, когато тези права са нарушени.
Именно затова през следващите месеци Министерството на външните работи ще пусне специален интернет сайт. Разработваме и някои съвременни информационни средства, за да можем да поддържаме връзка с нашите съграждани по цял свят, които искат да бъдат регистрирани и да търсят съдействие от българската държава; да ги информираме периодично и редовно за състоянието на възможностите да пътуват в различни държави, както и за проблемите, които те могат да очакват да им се случат, когато са зад граница – как да потърсят съдействие за това.
За мен ще бъде удоволствие през следващите месеци, когато бъде готова новата разработка на Министерството на външните работи, да я представя официално пред Народното събрание; да търся съдействието на всички народни представители тя да достигне до максимален брой наши съграждани, за да могат те да бъдат по-добре информирани и по-добре защитени, когато пътуват зад граница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Младенов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преди да чуем отговорите на министъра на труда и социалната политика господин Тотю Младенов, дами и господа народни представители, нека приветстваме гостите, които са на балкона на Народното събрание, от Кюстендилска област. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.)
Първа ще отправи своето питане народният представител Емилия Масларова относно осигуряване на заетост на безработни лица и предоставяне на качествена грижа за деца от една до петгодишна възраст.
Госпожо Масларова, имате възможност да развиете питането.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Може би моят въпрос съвпадна много „успешно” с изнесените данни за демографската ситуация в страната.
Имахме възможност и преди два дни да коментираме, предлагайки увеличаване на детските добавки, каква трябва да бъде грижата в тази насока. Комплексните грижи за демографската политика включват в себе си един проблем: как да се отглеждат децата и как да помогнем на хората, които са безработни, да помогнат на младите семейства, които имат деца и които имат работа, да се върнат на работа, а през това време някой да гледа техните деца?
Всички знаем каква е в момента ситуацията на пазара на труда. За съжаление, по коефициент на заетост България се върна към 2003 г. – заетостта е спаднала фатално, кризата ни се отразява драстично. Ако добавя и реформата, така наречената реформа в пенсионната система, която поставя изискване за по-висок осигурителен принос на всеки един с три години, всичко това създава предпоставка да обърнем поглед към Националния план по заетостта и Оперативната програма „Човешки ресурси”, в които бяха предвидени мерки за безработните хора: от една страна, да започнат работа, да трупат трудов стаж, за да могат да се пенсионират, да имат и доходи; от друга страна, да помогнат на младите семейства, които да се възпроизвеждат интензивно, така както искаме; и, от трета страна, младите хора пък да се върнат на работа.
Господин министър, аз внимателно следя как се разпределят средствата в тази насока. Моето питане е именно по тези програми – програмите, които са насочени в подкрепа на безработни, които да подкрепят младите семейства и да гледат деца.
Програмата „В подкрепа на майчинството” беше изключително добра програма, която стартира през 2008 г., която със сериозно разбиране Главната дирекция в Европейския съюз и Комитетът по наблюдение утвърдиха. Още през 2008 г. бяха заделени над 4 млн. 700 хил. По тази програма се включиха около 1300, хайде да кажа, баби или жени в предпенсионна възраст, които започнаха да гледат деца на други семейства, а младите хора се върнаха на работа, за да не губят пък те своята квалификация.
През 2009 г., имайки предвид кризата, имайки предвид, че ще се наложи да се обърне поглед към пазара на труда, парите бяха вече над 9 милиона, а предвидените хора по тази програма, преди всичко жени, бяха близо 5000 човека. Това е в Националния план по заетостта.
Отделно по Оперативна програма „Човешки ресурси” бяха предвидени 30 милиона – в програмата „Отново на работа”, за да разширим и допълним тази добра инициатива, тъй като всички знаем, че хората над 50 и 55-годишна възраст по-трудно си намират работа.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какво предвиждате, предвид и демографската ситуация, и безработицата, в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми дами и господа народни представители! Важно направление в националната политика по заетостта, особено в период, когато все още последствията от кризата на пазара на труда са осезаеми, е насърчаването на по-доброто съвместяване на професионалния, личния и семейния живот както за жените, така и за мъжете.
В изпълнение на Националния план за действие по заетостта през тази година Министерството на труда и социалната политика реализира конкретни програми, които насърчават по-ранното завръщане на работа на самите родители чрез осигуряване на безплатни грижи за техните деца. По този начин се създават условия за постигането на по-добър баланс между семейните и професионалните им задължения и се осигурява заетост на безработни лица. Подкрепата в тази насока се осъществява със средства от държавния бюджет и по Оперативната програма „Човешки ресурси”.
За финансирането на заетостта на безработни лица в сферата на грижите за деца от 1 до 3-годишна възраст по схемата „Отново на работа” са определени средства по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” в размер на 64 млн. лв. за периода 2009-2012 г.
Индикативният бюджет на схемата през тази година е в размер на 7 млн. лв., планирано е в периода до 2012 г. в обучение да бъдат включени 8 500 безработни лица, а в заетост – 8 хил. лица. Процедурата за включването на родителите и на безработните лица е максимално облекчена. Приоритетно се включват самотните родители, многодетните семейства, родителите на деца с увреждания, семейства, при които единият или двамата родители са с увреждания, както и семейства, на които месечния доход на родителите не надвишава размера на две средни работни заплати.
Грижи за деца на възраст от 1 до 3-годишна възраст могат да полагат безработни лица, регистрирани в бюрата по труда, в заетост приоритетно се включват и тези хора, които имат нужда, и на които не им достига трудов и осигурителен стаж преди пенсиониране.
Одобреното от родителите безработно лице се включва в обучение за придобиване на знания за полагане на грижи за деца от 1 до 3-годишна възраст. Детегледачките се наемат по трудов договор от екипа за управление на проекта към Агенцията по заетостта с всички права и задължения по Кодекса на труда. Услугата е безплатна за родителите, от тях не се изисква да заплащат такси. Финансира се трудовото възнаграждение и осигуровките на наетите лица за период от 2 години.
Подкрепата е потърсена от голям брой български семейства. От стартирането на проекта преди една година до настоящия момент в дирекцията и бюрата по труда са подадени и са одобрени заявленията за участие на 1288 родители. Желание да се грижат за малките деца са заявили и съответно са одобрени за участие 2 246 безработни лица. В обучение по проекта са включени 1088 безработни лица. Одобрени от родителите на децата, наети по трудов договор като детегледачки с документи са 953, и този процес ще се ускорява през следващите месеци.
През 2011 г. продължава реализацията на националната програма „В подкрепа на майчинството”. Поради ограничения бюджетен ресурс се субсидира продължителна заетост на 164 детегледачки. Осигурени са финансови средства на стойност 142 хил. лв., но по Оперативната програма за безработни майки с малки деца се предвиждат тези мерки, за които споменах преди малко.
С инструментите на активната политика са създадени условия за подкрепа на семействата с деца с увреждания. По националната програма „Асистенти на хора с увреждания” за първите два месеца на тази година 682 безработни са наети в качеството им на лични асистенти на децата с увреждания.
Значителен финансов ресурс е заделен за реализацията на схемите по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, насочени към предоставянето на комплексни социални услуги в подкрепа на семействата и децата с увреждания, „От социални помощи към осигуряване на заетост”, „Нова възможност за заетост” и други програми.
В заключение искам да посоча, че целенасочените действия на правителството в областта на политиката по заетостта имат важно значение за балансирането на пазара на труда в условията на икономическа криза. Предприетите мерки за създаването на условия за по-добро съвместяване на професионалния с личния и семейния живот подпомогнаха интеграцията на пазара на труда за лица от уязвимите групи, включително и на майките с малки деца.
Искам да Ви уверя, че тази подкрепа ще продължи в дългосрочен план, тъй като насърчава не само заетостта, но допринася за положителните тенденции в раждаемостта, а тези въпроси са изключително важни в контекста на демографските предизвикателства, пред които сме изправени в цяла Европа, включително и в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Младенов.
Два уточняващи въпроса, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Няколко пъти, когато сме спорили относно Националния план по заетостта, по Оперативна програма „Човешки ресурси” и по принцип за дейността на пазара на труда, винаги сме говорили за това, че Оперативната програма „Човешки ресурси”, която действително има един много голям ресурс – над милиард и 200 млн. евро, в един такъв период, когато има криза, трябва да бъде използван в максимална степен, но тя в никакъв случай не трябва да замества грижата на държавата в тази посока, тоест държавата трябва да насочи необходимия ресурс, а тази програма да допълва това, което държавата ще направи.
Ето, Вие преди малко споменахте – индикативния план по Оперативна програма „Човешки ресурси”, по програмата „Отново на работа” за 2011 г. са 7 млн. лв. предвидени, които 7 млн. лева на фона на онези 60 милиона, като фон са много малко. Те са малко, а програмата, знаете, че свършва 2013 г.
Но аз по-скоро обръщам поглед към това, което Вие споменахте за Националния план по заетостта.
Колеги, от 5 хил. души по Националния план по заетостта, тази година по тази програма „Подкрепа на майчинството”, която има тристранен ефект, има само 164 човека срещу 142 хил. лв.!
Отделно, господин Младенов, по онзи друг проект по Националния план по заетостта – насърчаване на работодателите да наемат на работа безработни, които да гледат деца до 3-годишна възраст, там са 400 души. По другата програма за насърчаване работодателите да наемат работници, които гледат и имат деца между 3 и 5-годишна възраст, на които държавата плаща 6 месеца, след това работодателят плаща още 6 месеца, са още 400 човека или общо по тази програма от Националния план по заетостта са скромните 964 човека. Деветстотин шестдесет и четири човека при тези възможности, които бихме могли да имаме да реализираме в тази насока и да подпомогнем хората, които нямат необходимия трудов стаж и са близо до пенсия, е твърде малко!
Аз искам да Ви попитам: има ли някакъв резерв да усвоите тези пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми дами и господа народни представители! С цифрите обърквате хората. Не това е важното! Важното е, че със средствата, които са оскъдни в държавния бюджет, за активни мерки на пазара на труда, с допълнения от Оперативната програма „Човешки ресурси”, които са предназначени за заетост, за обучение, за квалификация и за преквалификация на заети и на безработни лица, общо средствата стават с пъти много повече, отколкото Вие сте използвали по времето на Вашия мандат. Това е важно да се каже!
Затова именно от тази гледна точка има една мярка, която се отваря след 11 април т.г. Тя в момента е на сайта на Агенцията по заетостта – за препоръки. Тя е изключително важна и тя ще подкрепи всички наши усилия в тази посока, а именно в рамките на схемата „Социални иновации в предприятията” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с бюджет 37 млн. 880 хил. лв. се подкрепят гъвкави форми на заетост, при които самотни родители и родители на деца до 3 години назначени на половин работен ден получават допълнителен финансов бонус.
Освен това работодателите могат да кандидатстват за финансиране и на проекти за подкрепа на своите служители – за създаване на детски кът за техните деца. Целта е да се насърчат иновативните стратегии за развитие на човешките ресурси, което стимулира въвеждането на гъвкави форми на заетост, които допринасят за по-доброто съвместяване на професионалните и на семейните задължения на родителите с малки деца. Индикативният бюджет на схемата само за тази година е 17 млн. 300 хил. лв.
Тоест виждате, че с подкрепата на Оперативна програма „Човешки ресурси” и по-малкия бюджет на държавата за социална политика ние правим всичко възможно да допълваме тези два финансови инструмента, за да дадем възможност както на бизнеса, така и на хората да се възползват от тези мерки за допълнителна заетост.
Искам да ви уверя, че за последната програма, за която говорим – за иновативни социални инвестиции в предприятията, има голям интерес от бизнеса и от хората. Надявам се, че тази мярка ще е една от най-успешните по оперативната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отношение – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз няма да се съглася със становището на господин Младенов, че сега се правят много повече неща отколкото предишното управление. Това хората могат да преценят – кога е имало повече възможност и кога повече хора са били заети.
Специално по програмите, касаещи подкрепата на майчинството и отглеждането на децата и кога по-рационално са използвали парите – господин министър, не може да не прави впечатление това, че срещу 142 хил. лв. за 164 души, които ще гледат малки деца (по тази толкова важна програма) има 2 млн. лв. – резерв на министерството. Този резерв е 10,5 пъти повече, отколкото парите, които можете да насочите по тези програми. Много добре следя становището на Главната дирекция, на Европейската комисия по използването на програмите. Много внимателно чета и бележките, че се дават пари на лектори – по 100 евро на ден, и то недобре квалифицирани лектори. Чудесно е да има образование и квалификация на кадрите, чудесно е да се разширяват индикативните средства. Въпросът е колко хора реално ще ползват тези услуги, колко хора ще бъдат заети и на колко млади хора в този период на демографски срив ще помогнем.
Нека да се насочим действително към конкретните ефекти. Далеч съм от мисълта да заблуждавам някого с това, което казвам. Аз казвам онова, което казвате Вие, но само че Вие ме насочвате към други проекти и програми, които реално не водят до трупане на трудов стаж на безработни хора, не водят и реално до облекчаване на семействата. Всъщност се създават други предпоставки. Дано час по-скоро тръгне другият проект – за 40 млн. евро, който е за децата до 7-годишна възраст, нека най-после да стартира, за да видим някакъв ефект и в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Следва питане на народния представител Георги Пирински относно причините за трайната безработица.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането ми, господин министър, е за причините за продължителната безработица. Съгласно последните данни, публикувани от Статистическия институт в рубриката „Безработни лица и коефициенти на безработица”, от общо 382 400 души без работа през четвъртото тримесечие на миналата година, 200 хиляди, тоест над половината, са били безработни продължително време, тоест повече от една година, като половината от тези 200 хиляди, а именно над 107 хиляди са без работа повече от две години.
Вие споменахте в предходния си отговор към госпожа Масларова, че се цитират неточни числа. Искам да предложа на вниманието Ви да коментирате следните.
През 2008 г. продължително безработните са били 105 668.
През 2009 г. те са спаднали на 79 727, тоест с над 30%. В доклада на Агенцията по заетостта за 2009 г., публикуван през 2010 г., се отбелязва, че този спад се дължи на промените в Закона за насърчаване на заетостта, приет през 2008 г., където са създадени нови възможности за ограмотяване и за квалификация. И изведнъж, господин министър, през 2010 г. от тези 79 727 числото нараства на 199 700, над 2,5 пъти. И няма защо да търсим много далече причините за този скок. Достатъчно е да цитираме, че средствата за активни мерки на пазара на труда от над 190 млн. лв. през 2009 г. са спаднали на 73 милиона по бюджета за тази година. Зад този спад се крие срив в живота на десетки хиляди души. В резултат на този срив на средства хората, които работят по програми и мерки, финансирани от държавата, през 2009 г. са 73 200, а през 2010 г. остават 26 500 – с 46 000 по-малко.
По другите програми, които привличат нови лица за включване в мерки по заетост и образование – през 2009 г. са 103 700, а през 2010 г. – 42 100.
Имате ли някакъв отговор, някакво обяснение какви са причините да се допусне от това правителство този срив в много тревожната категория „продължително безработни”? Особено драматично е положението сред младите хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор има думата министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Пирински, уважаеми дами и господа народни представители! През втората половина на миналата година българската икономика започна да отбелязва постепенно възстановяване, но процесите в икономиката се отразяват на пазара на труда с известен период на закъснение. Равнището на безработица се стабилизира, като януари и февруари т.г. е 9,78%, а за края на март е 9,52%. Аз очаквам, че през следващите 6 месеца заради сезонността на заетостта този процент непрекъснато ще намалява. Това са стойности и на Европейския съюз, средно за страните – членки на Европейския съюз, но това не трябва да ни успокоява.
Агенцията по заетостта отчита продължително безработните в трудоспособна възраст от 15 до 64-годишна възраст. През февруари т.г. техният брой е 125 595, 35% от всички безработни, регистрирани в бюрата по труда. За сравнение преди кризата – февруари 2008 г., когато икономиката работеше, броят им е бил 146 893 или е по-висок с 21 300 души от сегашното състояние, въпреки че в момента сме в криза. Основната причина за по-големия брой трайно безработни, особено в условията на икономическа криза, е тяхната ниска квалификация и образование. Утежняващ фактор е и високата средна възраст на тези безработни. По данни на Агенцията по заетостта от всички продължително безработни тези без квалификация са близо 69%; с основно и по-ниско образование са 64%, а 47% са лицата над 50 години, които срещат сериозни затруднения при намиране на работа. Продължително безработните не могат да се конкурират при заемането на свободни работни места със съкратените поради кризата лица, сред които преобладават тези с по-висока квалификация.
В резултат на кризата нарастват и обезкуражените лица на възраст от 15 до 64-годишна възраст.
За намаляването на продължително безработните и неактивните предприемаме действия за тяхното включване на пазара на труда, обучение и подкрепа за започване на работа. През м. февруари т.г. над 4800 продължително безработни са работили по програми и мерки за субсидирана заетост със средства от държавния бюджет и почти 5900 – по Оперативната програма „Човешки ресурси”, по Схемата „Развитие”, като до края на тази година по Схемата „Развитие” ще бъдат назначени около 22 хиляди дълготрайно безработни лица в частния бизнес.
От началото на годината 1935 неактивни лица са регистрирани в бюрата по труда, благодарение на усилията на ромските медиатори по Програмата „Активирането на неактивни лица”. Със средства по Оперативната програма „Човешки ресурси” ще бъдат наети още 250 трудови медиатора. През м. февруари бяха проведени първите седем от планираните общо 106 трудови борси в цялата страна.
През настоящата година ще стартират още две схеми по Оперативната програма „Човешки ресурси”, в които приоритетна група са дълготрайно безработните лица. Само по Програма „Развитие за дълготрайно безработни лица” са предвидени средства по оперативната програма над 250 млн. лв. за около 65 хиляди дълготрайно безработни, които трябва да минат курсове за обучение и квалификация на база заявката от бизнеса, и след това в разстояние на една година те ще бъдат наети. По оперативната програма ще им се плаща минималната работна заплата плюс осигуровките и допълнително работещите в частния бизнес работодатели ще трябва да платят още толкова. Особено подходящи продължително безработни в заетостта в „Социални услуги” по Схемата „Алтернативи” понастоящем работят 9263 лица като лични асистенти. Част от тях са били трайно безработни.
В заключение бих искал да отбележа, че Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта продължават ежемесечно да осъществяват мониторинг и анализ на ситуацията на пазара на труда като условие за предприемане на адекватни действия. Повярвайте ми, правим всичко необходимо за това тези над 69% от дълготрайно безработните, които са неграмотни или без квалификация – през последните 20 години този проблем се е наслоявал и затова се е стигнало дотук – да намерим тези форми и механизми, за които казах преди малко чрез Оперативната програма „Човешки ресурси”, чрез обучение, ограмотяване и квалификация да бъдат пригодни за пазара на труда и да бъдат активни в търсенето на работа. Това е изключително важно и към това са насочени нашите усилия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за два допълнителни въпроса, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, що се отнася до числата – Вие казахте, че с продължителна трайна безработица сега са 20 хиляди по-малко, отколкото през 2008 г. Ясно е, че и по другите числа, свързани с общия показател за безработица, имате много сериозни разминавания с Националния статистически институт и с ЕВРОСТАТ. Само процентът безработица, който ЕВРОСТАТ съобщава за февруари месец е 11,6, Вие отчитате 9,8, като застъпвате в печата мнение, че трябва да се гледат регистрираните в агенцията, а не анкетираните.
Първият ми въпрос е: защо допускате разминавания с Националния статистически институт и с ЕВРОСТАТ, тъй като докато има тези разминавания, всички числа, които Вие споменавате, остават съмнителни, остават под въпрос?
Второ, що се отнася до фактора образование и квалификация. Право да Ви кажа, поводът да Ви отправя това питане, беше изказаното мнение на министър-председателя на 20 март в едно от телевизионните предавания, че в крайна сметка си зависи от човека дали има работа или не. Буквално той заяви: „Всеки да си зададе въпроса защо е изпаднал в състоянието на безработен – дали е бил толкова ценен кадър, че никой да не го иска да работи?”. Това прозвуча скандално за десетки, да не кажа стотици хиляди хора. Защото, когато държавата ти държи минималната заплата на 240 лв. и прави работата безсмислена от гледна точка на възнаграждение, когато не ти осигурява нормални условия да излезеш от сивата икономика и да работиш нормално, когато разчита на оперативната програма с тези милиони, за които Вие говорите, да преодолее дефицита в бюджета, каквато не е функцията на оперативната програма, както заяви и госпожа Масларова, тя може само да допълни, остават много тежки, груби тези мнения на министър-председателя, че хората не щат да работят. Когато едно правителство не може да им осигури минимални условия да се квалифицират, да се обучават, да се насочват за работа, министър-председателят да си позволи това обяснение, е недопустимо. Как ще коментирате и неговото, така наречено обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Пирински, миналата година в една от антикризисните мерки ние направихме всичко възможно да облекчим хората, които по една или друга причина са останали без работа за даден период от време, като увеличихме обезщетението за безработица на 60% от средния осигурителен доход. По този начин помогнахме на много хора и в момента помагаме, когато са останали временно без работа, през времето, през което търсят нова работа или нова квалификация, или ново обучение, да получават едно прилично обезщетение за безработица. Тоест, направили сме максимално стимули за безработните лица да се регистрират в бюрата по труда, тъй като има закон в Република България, в който се казва, че единствено Агенцията по заетостта е тази, която дава нивото на безработица в Република България. Вие много добре знаете това.
От тази гледна точка Агенцията по заетостта отчита това, което е регистрирано в бюрата по труда – входящият и изходящият поток. Това са единствените и точните данни.
Къде е разликата в статистиката? Разликата е, че когато се прави статистика, тя се прави не на база регистрация на самите безработни лица, а на база на анкетни карти. Нали разбирате, че един човек може да каже различни неща по време на анкетирането на този служител, който го анкетира – дали е безработен, дали работи, дали работи в сивия сектор и така нататък. Така че меродавно е мнението и становището на Агенцията по заетостта. Това е официалната статистика. Тъй като в момента средното ниво на безработица в Европейския съюз е около 9,5%, толкова колкото е и в България в момента. Виждате, че полагаме изключителни усилия в тази посока.
Що се отнася до нискоквалифицираните работници или тези, които въобще нямат никаква квалификация, което е един огромен процент от общия брой безработни, там са насочени усилията на трудовите посредници в Агенцията по заетостта – да направят всичко възможно тези хора да се възползват в максимална степен от това, което им предоставят правителството и Европейският социален фонд. Действително хората в България трябва да бъдат активно търсещи работа. Това е изключително важно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отношение, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, що се отнася до числата за безработицата, Вие добре знаете, че за последното тримесечие България е на трето място по ръст на безработицата в Европейския съюз след две остро кризисни страни – Ирландия и Гърция. Така че общата тенденция е пределно тревожна.
Моят въпрос, както знаете, е за проблема с продължителната безработица. Тук акцентът Ви върху това, че хората трябва да се регистрират в агенцията и това са меродавните данни, не издържат. Не че не трябва да се регистрират, но Вие знаете много добре колко са така наречените обезкуражени хора, които са вдигнали ръце и не търсят работа, защото не виждат смисъл при равнището на заплащане и при равнището на различните условия за труд – и като безопасност, и като социални условия, защо да постъпват на работа. Разговорът е твърде дълъг, няма да го изчерпим сега.
Моят въпрос и питане към Вас е: Вие, в дискусията в Министерския съвет, която сега върви за Бюджет 2012 г., ще пледирате ли в Бюджет 2012 г. поне да бъде записана номинално същата сума от 190 млн. лв. за активни мерки на пазара на труда, които не могат да бъдат заменени с никакви медиатори, с никакви допълнителни мерки по оперативната програма? Държавата в този случай, правителството трябва да поеме пълния обем своя отговорност и да атакува този проблем, който е наследен от миналото, но който няма да бъде разрешен, ако се действа половинчато и ако надделява гледището на финансовия министър, че пари нема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Преминаваме към питането на народния представител Меглена Плугчиева относно демографската политика на българското правителство.
Госпожо Плугчиева, заповядайте да развиете питането.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето питане е свързано с въпроса за демографската структура на страната и съответно демографската политика на правителството.
Тези дни излязоха резултатите от преброяването и за съжаление те са изключително тревожни. Българите и българското население се стопява с цели 580 хиляди за последните десет години. В същото време Националният статистически институт изнесе наскоро данни, че раждаемостта в последната година рязко е намаляла и то с 3 хиляди броя раждания. Трябва да отворя скоба и да припомня, че в същото време ЕВРОСТАТ дава статистика за периода 2003-2009 г., когато България е показала ръст на раждаемост и то един висок ръст, сравним с този в Малта, Португалия и Люксембург – страни с много висок стандарт. Трябва да затворя скобата и да кажа, че за съжаление към тези негативни данни се прибавят и резултатите от изследването на БАН и прогнозите за изчезващото българско село към 2060 г.
В същото време, сигурно сте запознати с тези статистически данни, които показват, че България, за съжаление, е на първо място по смъртност в Европейския съюз и за голямо съжаление детската смъртност е изключително висока – 3-4 пъти по-висока в сравнение със средните данни за Европа.
Трябва да прибавя още и продължителността на живота. Ако жените в Европа средно живеят 82 години, то в България – 77 години, а мъжете в Европейския съюз живеят средно 76,4 години, в България – 70 години.
Към тази негативна статистика мога да продължа, за съжаление с факти около емиграцията, напускането на страната от млади хора, хора, които са образовани. Емиграцията в момента означава износ за другите страни, износ на раждаемост, износ на образованост, износ на квалифицираност.
Моето питане, господин министър, към Вас е: какво предприемате Вие в краткосрочен, в средносрочен и в дългосрочен план, за да се спрат тези тежки и тревожни тенденции, като се има предвид, че тази изключително негативна демографска структура води след себе си икономически и социални проблеми, и съответно води до дефицит в икономически и в цялостен план на развитието на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Младенов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Действително демографските промени и предизвикателства през ХХІ век не са само за България, но и за всички държави – членки на Европейския съюз. Те са свързани с ниските нива на раждаемост, засилени миграционни процеси, урбанизация, застаряване и качествени промени на структурата на баланса на населението. Тези дългосрочни и трайни тенденции се отразяват неблагоприятно върху състоянието и развитието на системите за социална сигурност в Република България – пенсионната система, системата за социална закрила, заетостта, здравната и образователните системи.
Демографските промени имат пряко отражение върху икономиката, конкурентоспособността и възможностите за развитие на всяка държава в глобалния свят. Без съмнение, демографското развитие на населението в България през последните 20 години поставя изключително сериозни предизвикателства.
През миналата година по Закона за семейните помощи за деца са изплатени общо 467 млн. 471 хил. лв.
С еднократни помощи за раждане на дете са подпомогнати 72 226 деца.
С еднократни помощи за отглеждане на близнаци до една година – 2056 деца.
С еднократни помощи за отглеждане на дете до една година от майка-студентка – 1934 майки.
С месечни помощи за отглеждане на дете до една година – средномесечно са подпомогнати 23 201 майки.
С месечни помощи за деца до навършването на 20 години – средномесечно са подпомогнати 570 577 семейства или 839 698 деца.
Еднократни помощи при бременност са получили 17 639 жени.
Целева помощ за безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната на многодетните майки, са получили 7461 лица.
Целеви помощи за ученици – 42 399 деца.
Много сериозна подкрепа на семействата при отглеждането на деца са паричните обезщетения при бременност и раждане, както и за отглеждането на малко дете. Следва да се отбележи, че повишената раждаемост и увеличаването на продължителността на платения отпуск за бременност и раждане на 410 дни, както и въвеждането на платен отпуск за бащинство, доведоха до сериозно нарастване на броя на тези видове парични обезщетения от републиканския бюджет на Република България.
Реализирани са програми и насърчителни мерки за съвместяването на семейния и на професионалния живот и в подкрепа на заетостта на жените. Такива са програмите: „В подкрепа на майчинството”, схемата „Отново на работа”, за които отговорих на господин Пирински и на госпожа Масларова преди малко.
За подкрепа на семействата се реализират и следните схеми по оперативната програма: „Усъвършенстване и подобряване услугата „Личен асистент” за хората с различни видове увреждания”; „Грижа за семейна среда за независим и достоен живот за хората с увреждания”. За насърчаване на социалната кохезия в обществото и създаването на условия за равни възможности и за всички се предвижда реализирането на множество схеми – „Вземи живота си в свои ръце”, „Интеграция на деца и ученици от етническите малцинства в образователната система”, „Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности, ограмотяване на възрастни”, „Шанс за всички”, „Нови възможности”, „Да не изоставяме нито едно дете”, „Шанс за щастливо бъдеще” – това са средства, които са осигурени от Европейския социален фонд.
Във връзка със застаряването на населението беше инициирана и осъществена реформа за стабилизирането на пенсионната система, подкрепена от всички социални партньори, предвид негативните демографски тенденции. Знаете, че там се прецизираха условията за пенсиониране за всички работници и служители, което беше направено по един, аз бих казал изключително плавен начин за условията за пенсиониране с вдигането постепенно на осигурителния стаж и на възрастта за пенсиониране на база на актюиращите разчети и на база на пиковете, които се очакват след десет години в областта на застаряването на населението, които да се отразят още по-неблагоприятно върху икономиката и върху социално-защитните осигурителни мрежи. Това беше една изключително важна реформа, която трябваше да предприемем и аз съм много доволен, че това стана със съгласието и на социалните партньори, за да може действително нашата пенсионно-осигурителна система да бъде устойчива, да бъде сигурна и да дава възможност за едни адекватни пенсии.
В заключение бих искал да подчертая, че факторите, които и за в бъдеще ще определят динамиката и тенденциите в демографското развитие на населението, са многообразни, което налага възприемането на комплексен подход и провеждането на интегрирана политика в условията на макроикономическа стабилност, устойчивост и икономически растеж, повишаване на икономическата активност, заетостта и доходите на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Първо, сам Вие знаете, че не е валидно, това което казахте, че това е трайна тенденция – демографският срив в цяла Европа. Страни като Франция и други имат една нарастваща тенденция и увеличаващ се ръст на раждаемост и на населението. Въпросът е: къде сме ние и какво успяваме да направим, за да предотвратим изчезването на българската нация? Това, което очаквах да чуя, е, какво допълвате, какво правите и надграждате към политиката, която наследихте и към всичко, което беше изградено, създадено и развито като цялостен пакет от действия и мерки в няколко посоки – за увеличаване на раждаемостта, за подпомагане на майчинството, за гарантиране на работни места и запазване статута на майките при работодателите.
Това, което Вие изброихте, повторихте де факто направеното от предходното правителство – както увеличаване на срока на платеното майчинство от 135 дни на 410, за което предишното правителство и предишния социален министър получи поздравления в Германия, споменахте също за увеличаване три пъти размера на еднократната помощ за раждане на второ дете от 200 на 600 лв. – това също беше направено от предишното правителство; увеличаване на размера на добавките за отглеждане от 18 на 35 лв.; съответно, достъпът до получаване на детски добавки от 200 на 350 лв.; това, че беше осигурено майка-осиновителка студентка, учеща в редовна форма, да придобие правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година в размер на 12-месечни минимални работни заплати; да се въведе 15-дневен платен отпуск за бащата. Всичко това беше направено в предходното правителство. Беше намален броят с 26% на децата в институции, беше увеличен размерът на месечната помощ за отглеждане на деца с трайни увреждания от 250 на 409 лв. и особено важно е, че беше дадена възможност на безработни лица да гледат деца от 9-месечна до 3-годишна възраст. Всички тези мерки бяха направени в предходното правителство, господин министър.
Аз очаквам да чуя от Вас, освен пенсионната реформа, която за съжаление не се приема одобрително от населението – какво друго сте направили и планирате да направите в краткосрочен и дългосрочен план?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, нали не смятате, че българското правителство за една година и половина е създало тези демографски проблеми в Република България? Това, първо.
Второ, аз искам да подчертая, че всичките тези мерки, които Вие изредихте – подпомагахте населението, социално уязвимите групи в период на икономически растеж. В период на икономическа криза правителството на Република България не намали нито една помощ за хората, които имат нужда и които по закон са длъжни да получат от държавата, нито една.
На трето място, аз още веднъж ще го кажа: съчетаването на средствата от държавния бюджет със средствата от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Човешки ресурси” дава повече възможности да подпомагаме много повече хора от различни категории възрасти, включително и младите хора, включително майките, включително хората, които са в предпенсионна възраст. Това го доказах с цифри.
Що се отнася до развитие на политиките – вече има одобрени 67 общини по Проекта за социално включване за деца от 0 до 7 години, които до края на годината ще бъдат изпълнени във връзка със заема от Световната банка, инфраструктурата, както и „меки мерки” за поддържане на услугите в цяла България. Аз се надявам, че този проект ще бъде успешен и по този начин допълнително ще подпомогнем младите хора, включително децата от 0 до 7-годишна възраст.
Другото нещо, което направихме и смятам, че е важно, хората, които получават социални помощи с реформите, които направихме миналата година, е да ги обвържем с три основни неща, които са много важни за обществото и за интеграцията на малцинствените групи.
На първо място, задължителното полагане на общественополезен труд от хората, които получават социални помощи, иначе се лишават от полагането на тези социални помощи, които трябва да получат. Децата на тези родители, които получават социални помощи, трябва задължително да посещават училище, иначе се отнемат социалните помощи. На трето място, задължително те да се ваксинират, иначе също има забрана за получаване на социални помощи. Тези мерки са изключително важни за интеграцията, особено на малките деца от малцинствените групи, в нашето общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Две минути за отношение – госпожо Плугчиева, заповядайте.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие допълнихте това, което аз не можах да добавя в списъка на мерки и действия, които бяха направени в предходното правителство. Благодаря Ви, че го изброихте и слава Богу, че не сте го съкратили.
Оправданието с кризата вече е несъстоятелно, защото, да Ви припомня думите на вицепремиера Дянков – миналата година по това време, ние излязохме няколко пъти от кризата. Така че нека да се държим сериозно и отговорно към българското общество. От Вас очаквах да чуя какво планирате да направите в средносрочен и в дългосрочен план, защото тук става дума за демографска политика.
Това, към което ще ви върна, са фактите. В периода 2003 2009 г. раждаемостта в България расте с ръст равен на този в Малта, Португалия и Люксембург – водещи страни в икономическо и социално отношение в Европа. Съответно, само за една година на това управление, за което става дума – на ГЕРБ, има рязък спад на раждаемостта с три хиляди раждания, господин министър. Това, което допълнително се случи в тази година, че ако преди една година десет души безработни се бореха за едно място, сега през м. февруари 2011 г., Вие знаете добре, се борят сто души за едно място.
Съответно, знаете също така, че шест хиляди деца с увреждания изчезнаха от вашите регистри – обвинихте майките, че източват НОИ, обвинихте болните, че източват Здравната каса. В същото време направихте така, че да спрете двете безплатни пътувания на деца инвалиди, и изобщо на инвалиди, с автобус и ги оставихте да ползват такава придобивка само с жп. Питам аз, от Смолян, как се придвижват тези хора? И последното, което, господин министър, направихте Вие и мнозинството в парламента, е, че отхвърлихте предложението за увеличение на детските надбавки от 35 на 48 лв.
Това е за съжаление, което е направено за година и половина. Аз Ви съветвам да предизвикате една сериозна дискусия по тази тема и да се разработи специална стратегия за демографската политика и демографското развитие на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Благодаря и на министър Младенов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на отбраната господин Ангелов.
Първият въпрос е от народния представител Даниела Петрова относно намерение за приватизация на Кораборемонтния завод „Флотски арсенал” от Министерството на отбраната.
Заповядайте, госпожо Петрова, да развитие въпроса.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в моя избирател район Варна Кораборемонтният завод „Терем – КРЗ Флотски арсенал” е структуроопределящо предприятие. Това е една от малкото корабостроителници, която има продуктова програма, която включва ремонт както на специална продукция, така и на гражданска продукция и преоборудване на кораби. Поради вече изброеното Кораборемонтният завод „Флотски арсенал” е обявен за стратегически за държавата. В региона на Варна е един от големите работодатели. Тъй като в него са заети стотици работници, които разчитат на неговото развитие, за нас представлява интерес да получим отговор на поставените от мен въпроси.
По време на предишното управление усилено се подготвяше приватизацията на „Флотски арсенал”. Някои фирми даже декларираха своето желание да го приватизират. Имаше и публично обявен конкурс, който впоследствие беше прекратен.
Стигна се дотам, че в средата на м. март т.г. мои колеги от избирателния район започнаха тенденциозно да разпространяват новината, както с назначаването на новото ръководство на „Терем – КРЗ Флотски арсенал” ЕООД, че се цели да се влошат финансовите показатели, резултатите на дружеството и то да бъде продадено. По този начин се опитват да всеят страх в хората, заети в корабостроителницата и нейните контрагенти, за работните места.
В тази връзка бих искала да задам следните въпроси към Вас, а именно: имало ли е планове за приватизация на „Терем – КРЗ Флотски арсенал” ЕООД? Има ли към момента подобни планове и каква е политиката на Министерството на отбраната относно бъдещето на това предприятие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – министър Аню Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Да, имало е планове за приватизация. Вие сама посочихте някои факти, аз ще ги доуточня.
През м. септември 2007 г. е изготвена Стратегия за преструктуриране на „Терем” ЕАД от правителството на тройната коалиция. Стратегията е приета от министъра на отбраната, тогава господин Близнаков, същата е представена и на заседание на Министерския съвет през м. декември 2007 г. На базата на тази стратегия Съветът на директорите на „Терем” ЕАД е взел решение за продаване на мажоритарен пакет дялове, представляващи 66% от капитала на „Флотски арсенал”. По-късно обаче, на 26 септември 2008 г., вече по времето, когато министър на отбраната е господин Цонев, тази процедура е прекратена – един работен ден преди изтичането на крайния срок за подаване на обвързващи оферти, закупени от 11 инвеститора.
Има ли планове за приватизация? Моят кратък и ясен отговор е: не, няма такива планове. Това е единственото дъщерно предприятие на „Терем” ЕАД, което е стабилно печелившо дружество. Следователно, няма обективна причина да се пристъпи към продажба на мажоритарен или миноритарен пакет. Подобно действие не е обсъждано и дори няма да бъде подлагано на обсъждане от това ръководство на Министерството на отбраната.
Каква е политиката на министерството? Ние продължаваме изпълнението на сключеното през 1994 г. междуправителствено споразумение между България и Руската федерация част от дълга ни да бъде погасен чрез извършване на ремонт. Това ръководство на Министерството на отбраната в края на миналата година изплати чрез „Терем” ЕАД 8 млн. 701 хил. щатски долара. През тази година предстои да доизплати още 8 млн. 700 хил. щ.д., като по този начин задълженията на България към Русия ще бъдат изчистени окончателно, а остатъкът от новия договор – за седмия кораб, ще бъде платен от руската страна. Общата стойност на договора се предполага, че ще бъде около 20 млн. долара. Утвърден е бизнес план, който предвижда чистата печалба на дружеството за 2011 г. да се увеличи с 30% спрямо 2010 г. Това се доказва от резултатите през първото тримесечие, когато реализираната печалба е близка до печалбата за цялата 2010 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли реплика, госпожо Петрова?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Аз съм доволна от него, тъй като сега на всички стана ясно, че политиката на Министерството на отбраната е точно обратната на разпространяваните слухове. Особено за работниците на „КРЗ – Флотски арсенал” е много важно да се знае, че няма защо да се опасяват по отношение на неговата приватизация, те могат да бъдат спокойни за своите работни места.
Радвам се да разбера, че Министерството на отбраната и „Терем” в частност държат да развиват кораборемонтната и корабостроителната индустрия. Още повече стана ясно, че в обвиненията и слуховете, които се разпространяват във Варна, няма нищо вярно – нито заводът се източва, нито ще се продава, а напротив, той ще се развива.
Явно сме свидетели на откровени спекулации. Явно мръсното начало на предизборната кампания за някои среди, което, за съжаление, показва и нивото им на почтеност, е започнала. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Искам да посоча, че ние планираме да развиваме не само тази кораборемонтна дейност, която сега се провежда. В момента имаме около 80% използваемост на производствените мощности, а предвиждаме паралелно с тази дейност да се развие и корабостроителна дейност, като се постигне пълно натоварване на производствените мощности.
Относно отправените от някои среди обвинения за опит за източване, искам да отбележа, че на 15 април 2010 г. беше прекратено участието на „Флотски арсенал” в едно така наречено гражданско дружество „Техномаш – Българска индустриална група”, което го обвързваше с 10-годишен договор, който предвиждаше използване на производствените му мощности и терени, както и възможност за извършване на кораборемонтна дейност от „Техномаш”, а задължението за внасяне на парична вноска от „Техномаш” не беше обвързано със срок. С други думи, тогава са били създадени предпоставки, които биха позволили да се изработи схема за източване на „КРЗ Флотски арсенал”. По тази причина бяха сменени управителят и двама от тримата му заместници.
Надявам се, че след тези разяснения ще престанат всякакви публични спекулации за опити за източване на „КРЗ Флотски арсенал” от настоящото ръководство на Министерството на отбраната сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Преди да преминем към следващия въпрос, декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България – заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
Изключително сме обезпокоени от продължаващото разпространение на шапа по чифтокопитни животни в Бургаска област. Ситуацията е критична, като непрекъснато се появяват нови огнища в различни общини.
Нашето безпокойство е предизвикано от неадекватната реакция на изпълнителната власт и специализираните органи за ликвидиране и ограничаване на епизоотията, в частност неспазване разпоредбите на чл. 127 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, където точно и ясно е казано:
„Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено заразни болести, включително и болести по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, към Министерския съвет се създава Централен епизоотичен съвет.
Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и храните, а секретар – изпълнителният директор на Българската агенция за безопасност на храните.
В състава на съвета се включват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и – разбира се – Министерството на земеделието и храните.
Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.”
На нас не ни е известно дали този съвет функционира и дали предприетите мерки имат нещо общо с него. Вместо това се създават разни кризисни щабове, оглавявани от лица, непосочени в закона. Тези действия на правителството са в разрез със закона.
Благодарение на системното обезличаване на специализираните институции се стигна до хаотични, несистемни действия по организирането и провеждането на строги мерки за ограничаване на животните. Прекомерно доверяване на частната ветеринарномедицинска практика, на която е предоставено изцяло лечебно-профилактичната дейност в животновъдството, и естествено тя не работи ефективно.
Всичко това води до ерозия на доверието на стопаните в държавата и неефективност на предприетите действия.
Призоваваме ви в тази тежка кризисна обстановка да проучите опита на България – не на някоя друга страна, а на България, в борбата с опасни и заразни болести, регламентирани в специализираните ветеринарномедицински закони още от края на ХІХ век, а именно от 1898 г., от 1906 г., от 1924 г., от 1932 г., с което страната ни е постигнала значителни постижения и е осигурен подем в животновъдството в години на тежка икономическа криза, като държавата е гарантирала безплатни зоопрофилактични мерки.
Знаете ли, господа управляващи, че при предишната поява на шап в държавата ние сме се справяли за 21 дни, за което органите са получили благодарности от европейските институции?
Сега, вместо адекватни мерки, централната и местна власт продължава системен пиар, който се оказа с много жестоки последствия, като се даде възможност за безконтролно движение на животни и разпространение на свобода на болестта. Тоест, първо се съобщава и след това се предприемат действия. Това се оказа погрешно и вредно.
Добрите практики показват, че при първото съмнение неотложно се предприемат действия и след това се огласяват. Единственото, което се прави сега, е да се върви след болестта и да се унищожават заразените животни, и след това да се изплащат компенсации на животновъдите. Прекалено късно и под натиск започна да се мисли за осигуряване на фураж на здравите животни, които са под карантина в засегнатите райони. Не се дава никаква перспектива за реализация на здравите животни и животновъдната продукция от тях, а всички мерки ги има изписани в нормативните документи.
Затова ние настояваме:
Първо, започнете да работите по закон! Престанете да импровизирате!
Второ, призоваваме ви да искате от Европейската комисия определянето на зона около огнищата, извън която животновъдите от незасегнатите райони да реализират готовата си продукция без проблеми.
Трето, да се изготви и представи програма за възстановяване на животновъдството в Странджа след преодоляването на болестта. Животновъдите в Странджа са убедени, че планирано се унищожава бизнесът им, за да може да се открие възможност за влизането на едри акули в този чист регион на България.
Господа управляващи, можете и сигурно е крайно време да освободите министъра на земеделието Мирослав Найденов, но по-важни са адекватните действия сега и веднага. Това, за съжаление, не виждаме и от това сме силно обезпокоени.
Господин министър-председател, когато законът изисква действията да се ръководят от вицепремиер, за да не заработи ефективно цялата система в борбата с шапа, Вие сте отговорен, господин Борисов, Вие, така че е крайно време да вземете мерки!” (Ръкопляскания от Парламентарната група на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Въпрос от народните представители Доброслав Димитров и Моника Панайотова относно участието на Република България в операцията на НАТО „Обединен защитник”.
Въпросът ще развие госпожица Моника Панайотова.
Заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно участието на Република България в операцията на НАТО „Обединен защитник”.
Първо, господин министър на отбраната, бих искала да Ви благодаря, че Вие винаги своевременно, още преди Резолюцията на ООН 1973 информирахте парламентарната Комисия по външна политика и отбрана относно развитието на ситуацията в Либия и относно всяко решение, към което се ориентира българската позиция. Дори вчера в ресорната подкомисия беше проведено подобно изслушване.
Въпреки това обаче през тази и миналата седмица се чуха много и различни мнения относно съгласувателната процедура по участието на България в операцията на НАТО „Обединен защитник”. В тази връзка, тъй като бяха отправени множество коментари относно целесъобразността, финансовия аспект на участието, нивото на риска за българските военнослужещи от фрегата „Дръзки”, бих искала да Ви попитам: по какъв ред беше взето решението за участие на страната ни в операцията? Подлежи ли то на съгласуване и одобрение от страна на другите институции? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров и госпожице Панайотова! Както е известно, на 17 март т.г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1973, в която беше дадена международноправната основа за предприемане на всички необходими действия за защита на цивилните граждани на Либия, а така също за налагане на оръжейно ембарго на Либийската арабска джамахирия.
За прилагане на резолюцията Съюзническият съвет на НАТО единодушно утвърди оперативен план и изпълнителна директива за операцията на Алианса „Обединен защитник” в подкрепа на оръжейното ембарго.
Както е известно, силите, с които разполага НАТО, са силите на страните членки. Във връзка с това беше отправено запитване към страните членки какви сили могат да предоставят за нуждите на тази операция. На извънредно заседание на основния състав на Съвета за сигурност на Министерския съвет на 20 март т.г. беше обсъдено възможното участие на Република България с една фрегата. В края на март Военният комитет на НАТО преведе конференция за генериране на сили за тази операция и България заяви такова участие. Заявеният от България принос към операцията се основава на задълбочен анализ на Министерството на отбраната, включващ възможностите на въоръжените ни сили, политическия аспект от участието в операцията, риска, финансовите параметри и други.
По докладна записка на началника на отбраната в съответствие с моите правомощия аз внесох в Министерския съвет проект за решение. Отчитайки, че операцията „Обединен защитник” е операция на НАТО, както и изричния текст на чл. 63, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили, че Министерският съвет разрешава изпращане и използване на въоръжени сили за изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от надлежно ратифициран международен договор с политико-военен характер, правителството прие Решение № 207/31 март 2011 г. С него се разрешава изпращането на фрегатата „Дръзки” и група за специални операции с обща численост до 160 души за подкрепа на оръжейното ембарго срещу Либийската арабска джамахирия най-рано към 15 април т.г. за срок до 3 месеца. За взетото решение писмено са уведомени Народното събрание – чрез неговия председател, и Президентът на републиката на 1 април 2011 г.
Друга съгласувателна процедура или процедура по уведомяване не са предвидени по закона и не са извършвани.
Съгласно финансовите разчети на специалистите от Военноморските сили средствата за участието на фрегатата за един месец, включително преходът до и от зоната на операцията възлизат на около 1,5 милиона лева, които ще бъдат осигурени от бюджета на министерството. Рискът за участието на фрегатата се определя от военните експертите като нисък, тъй като фрегатата ще бъде разположена извън териториалните води на Либия, не се предвижда използване на оръжейните системи на кораба, а дейностите по патрулиране и проверка на кораба са отработвани от екипажа при участие в операция на НАТО „Актив индевър” и в мисията на ООН в ЮНИФИЛ.
Законът за отбраната и въоръжените сили детайлно регламентира изпращането и използването на въоръжените сили на Република България извън територията на страната, включително и правомощията на държавните органи при вземането на тези решения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Мисля, че и държавният глава, ако също го слуша, ще е полезно за него. За мен въпросът не е образователен.
Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор.
Това беше важно уточнение, че всъщност нито една институция не е превишила или респективно да е пренебрегнала правомощията на останалите институции, имащи отношение в процеса по вземането на решение.
Това, което искам от моя страна и от страна на Парламентарната група на ГЕРБ да направя, е да Ви приветстваме, че наистина България се държи като пълноправен и адекватен съюзник на НАТО, който изразява готовност за участие в мисиите на НАТО, но готовност, съобразена с реалните възможности на страната ни и съответно с нисък риск за нашите военнослужещи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров и госпожице Панайотова! Бих искал да добавя следното. Всички страни – членки на НАТО, участват пряко или по друг начин дават своя принос за успеха на операциите на Алианса.
Ние – ръководството на Министерството на отбраната, разбираме членството в НАТО не само като консуматор на сигурност, но и като даваме своя принос за сигурността на всички държави членки. Само по този начин България е и ще бъде надежден, отговорен, активен, предсказуем и уважаван съюзник. Искрено се надявам, че народните представители от всички парламентарни групи, независимите народни представители и всички други държавни институции така разбират и са приели членството на България в НАТО. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря. Благодарим на министъра на отбраната за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следващият въпрос е от народния представител Камен Петков относно наемната практика на Министерството на правосъдието. Въпросът е към министъра на правосъдието госпожа Попова.
Господин Петков, заповядайте да развиете въпроса.
КАМЕН ПЕТКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Факт е, че страната ни е в условия на тежка финансова криза и налага изключително пестеливо изразходване на бюджетните средства. На фона на твърденията, че средствата на министерствата са крайно недостатъчни, на фона на публичните изказвания на премиера, че ще се гледат под лупа всички разходи в бюджетната сфера и призивите му за икономии, искам да ми отговорите на следното: какво наложи нецелесъобразното и неоправдано преместване на Регионалната агенция по вписванията – гр. Варна в началото на тази година, и то за срок само от 13 месеца, от мястото, където тя се помещава от самото й създаване при положение, че помещенията са били преустроени специално за нуждите и спецификата на агенцията? Колко струва на държавата преустройството и задължителното окабеляване с оптичен кабел на новите помещения, разположени на втория и третия етаж в офис-сградата с много други наематели, без възможност за паркиране в близост, както и стойността на преместването на офис-оборудването и архива.
Ето и фактите: Агенцията по вписванията е била наемател по договор за наем, сключен с „Дружба стил” АД до м. януари 2011 г. Наемната цена по договора за 2010 г. е била 13,30 евро на кв. м за 1410 кв. м чиста използваема площ. През м. юли 2010 г., на среща между представителите на агенцията в лицето на господин Анастас Георгиев и госпожа Силва Крикорян и „Дружба стил” са достигнати договорености за намаляване на месечния наем за оставащите 6 месеца до края на срока на договора от 13,30 на 9,50 евро на квадрат, при подписване на анекс за продължаване на срока за цена от 750 евро, платима ежемесечно. Протоколът от срещата и проект на анекс са изпратени до Вас чрез заместник-министър Жанет Петрова. До м. декември 2010 г. няма никаква реакция от страна на министерството. И по този начин от предложеното намаление на цената на наема са загубени 32 хил. 148 евро. Същият месец в телефонно обаждане от регионалния директор госпожа Силва Крикорян предлага на „Дружба стил” при авансово плащане цената за 2011 г. да бъде намалена от 7,50 на 6 евро, което предложение се приема, но анекс не се подписва.
Ето и най-интересното – на 22 декември същия месец
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, господин Петков. Ще Ви помоля да приключвате. Въпросът е ясен. Времето за задаване на въпроси изтече, благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Петков, меко казано, съм много учудена от въпроса, който задавате, защото на парламентарен контрол подлежат въпроси, които са в обществен, а не в частен интерес, но въпреки това ще Ви кажа няколко неща и накрая ще Ви попитам защо всъщност Вие задавате този въпрос.
Когато поехме управлението през юли 2009 г., ние направихме вътрешен мониторинг и вътрешен контрол, и чрез Сметна палата – външен одит в Министерство на правосъдието, проверка за това как са разходвани публичните средства в рамките на министерството и също като Вас достигнахме до много тъжния, много тежък извод, който се отразява пряко на състоянието на държавата, че публични средства са изразходвани не по най-добрия начин. И след тези проверки на Сметна палата и на вътрешния одитен контрол ние предприехме мерки там, където е възможно, да намалим парите, които държавата дава за наеми и предприехме мерки за това как се сключват договори и как се възлагат и обществени поръчки.
В резултат на това искам да Ви кажа, че не беше прекратен договорът, а беше сключен нов договор за наем за настаняване на Агенцията по вписванията във Варна след изтичане на първоначално сключения договор, в резултат на който предишните ръководства са предоставили площ и така наречени работни помещения, които са представлявали халета без светлина за работа на служителите в Агенцията по вписванията, в резултат на което чрез новосключения договор цената е намалена, цитирам – от 23 лв. на кв. м и след индексация почти 32 лв. на кв. м по стария договор, на цена 13 лв. за кв. м при новосключения договор.
Защо новият договор е сключен за кратко време? Защото Агенцията по вписванията предприема мерки да бъдат осигурени още по-благоприятни условия за работа на служителите и да бъде по-евтино за държавата.
Договорът, който е бил сключен и който след изтичането му всъщност не е подновен, е дал възможност държавата да изразходи през 2008 г. за една година 476 хил. 534 лв. с ДДС. Този договор, представете си, е бил индексиран, като за 2010 г. от държавата са платени 527 хил. 999 лв. Сега новият договор е на стойност 213 хил. 637 лв. с ДДС.
Освен това в новите помещения сега е налице многостепенна система за безопасност. Извършва се видеонаблюдение, има жива охрана, контрол за достъп, действаща сигнална охранителна система. В сградата има осигурено пожароизвестяване, пожарогасене, генератор за аварийно ел. захранване. Като всичко посочено по-горе, господин народен представител, влиза в наемната цена, за разлика от наемната цена, която Агенцията по вписванията е плащала преди това.
И така, както Ви обещах в началото на моя отговор, бих искала да попитам: всъщност Вие защо задавате този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Петков.
КАМЕН ПЕТКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Попова! Задавам въпроса, защото според мен това е практика при Вас – да се пилеят по този начин пари.
Аз не можах да разбера следното: има предложена цена от 6 евро на кв. м за чиста използваема площ. Вие отивате на цена 7,80 евро без ДДС на 1000 кв. м, където 27% са общи площи. Къде е Киро на кирия в крайна сметка при това нещо?
И искам да Ви кажа, че този сигнал аз ще го дам и в Комисията по корупция и конфликт на интереси – в крайна сметка да се изясни какво става в Агенцията по вписванията.
Освен всичко това, според мен е извършено нарушение при вписване на новия договор, след като нотариалната заверка на подписите по договора е само на подпис на наемодателя, но не и на наемателя, което Вие най-добре трябва да го знаете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика, госпожа Попова?
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря на министър Попова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос от народния представител Меглена Плугчиева към министъра на образованието, младежта и науката господин Игнатов относно кадровата политика в Центъра за развитие на човешките ресурси.
Госпожо Плугчиева, заповядайте да развиете въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На последния парламентарен контрол на мой въпрос относно напредъка на частта от Програмата за развитие на човешките ресурси, която се управлява от министерството, Вие отговорихте, че наистина има известно забавяне и признахте, че това забавяне трябва наистина да бъда наваксано. Знаем, че всичко това става с административен капацитет. Тази обобщаваща дума, крие зад себе си обаче човешкия ресурс, който е важен, за да се реализират тези програми. Министерството управлява още и програмите „Еразъм” , „Сократ” – все с пари на Европейския съюз.
Във връзка с това и моят въпрос: предвид амбициозната програма, която имате за тази година, каква е кадровата политика, която водите? И осигурен ли е този административен капацитет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
За отговор, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, всъщност Вие ми задавате два въпроса, така както съм ги получил в писмен вид. Единият е за кадровата политика в Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), а другият е за административния капацитет за изпълнение на индикативната програма към 2011 г., тоест административен капацитет към Министерството на образованието, младежта и науката, който е свързан с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Така че аз ще се постарая да отговоря и на двата въпроса. Предполагам, че има голям интерес по някаква причина към Центъра за развитие на човешките ресурси – затова няколко думи по него.
Там през 2010 г. с Правилник за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси в националната агенция по програма „Учене през целия живот” на Европейската комисия, издаден от Министерството на образованието, младежта и науката и обнародван в „Държавен вестник”, бр. 8 от 29 януари 2010 г., с цел гарантиране и осигуряване на висококвалифициран административен персонал и качествено изпълнение на административните дейности са разработени и въведени нови длъжностни характеристики, които са в съответствие с отправените препоръки в одитен доклад от 10 ноември 2009 г., № 8007-00-71, като за всяка ръководна длъжност са фиксирани и унифицирани минимални изисквания за образователна степен.
Към днешна дата служителите в ЦРЧР – както на ръководни позиции, така и на експертно ниво, отговарят в пълна степен на изискванията, поставени от Европейската комисия за администриране на програмата. Всичките 40 щатни бройки са заети, като само един служител на безсрочен трудов договор е със средно специално образование и заема позиция „касиер-счетоводител”. Всички останали служители, наети на безсрочен трудов договор, притежават дипломи за завършено висше образование.
Например директорът на дирекция „Правно-административни дейности и бюджет” притежава образователно-квалификационна степен „магистър финанси”. Началникът на отдел „Селекция, договориране и анализ” притежава образователно-квалификационна степен „магистър международни отношения”.
Служителите на центъра и в частност директорът положиха огромни усилия през последната година за отстраняване и компенсиране на натрупаните през предходните години пропуски и грешки по администриране на програмата в България. Тези резултати са потвърдени от Европейската комисия, което е индикатор за възвърнато европейско доверие към работата на българската национална агенция.
През 2010 г. Европейската комисия отпусна допълнително 1 млн. 484 хил. евро. Съгласно Договора между Европейската комисия и ЦРЧР плащанията се извършиха на три транша, като различните траншове бяха конкретно обвързани с отстраняване на регистрирани слабости при управление на програмата на национално ниво през 2007 и 2008 селекционни години, като: съществени пропуски при проверка на бенефициенти, контрол върху отчети, невъзстановяване на средства от некоректни бенефициенти. Това са само няколко примера, които настоящият екип своевременно отстранява и с което заслужи положителни оценки на Европейската комисия (сигнал от председателя за изтичане на времето), изразени в три мониторингови доклада – м. август 2010, януари 2011, март 2011 г.
На 29 март 2011 г. е получена писмена информация, че всички предпазни клаузи, наложени във връзка с пропуските и нередностите в изминалите години, са вдигнати като резултат от адекватните мерки, предприети от настоящото ръководство на ЦРЧР, за което България ще получи оставащите за 2010 г. 5 млн. 803 хил. 600 евро, а на 31 март България подписа Споразумение за 2011 г. за 14 млн. 166 хил. евро. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Плугчиева, заповядайте за реплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, благодаря Ви за отговора.
Моят въпрос е продиктуван от сигнали, които постъпиха при мен като народен представител. Тъй като Вие отговорихте или уведомихте, че всички новоназначени лица в центъра отговарят напълно на всички изисквания, които са формулирани в изискванията и на Европейската комисия, аз бих искала да поставя допълнително въпросите, които бяха поставени на мен, тъй като иначе явно хората не могат да получат отговор.
Вярно ли е, че директорът на центъра господин Митко Шалев е назначен без конкурс и до този момент не е обявяван конкурс за тази длъжност; че той е „бакалавър по история”, придобита степен през 2005 г. в Нов български университет; и няма нито компютърна, нито езикова грамотност?
Вярно ли е, че е под въпрос автентичността на дипломата на госпожа Теодора Гюрова, която е директор на дирекция в същия център, и има някаква опасност да се повтори „случаят Калина Илиева”?
Вярно ли е, че административният секретар госпожа Виктория Юнакова, с образование „бакалавър по психология”, тъй като няма езикова компетентност, ходи на курсове по английски език в работно време (прекрасно, че ходи на английски, но защо в работно време); че й липсва стаж за заеманата длъжност, тъй като седем години е била билетопродавачка в туристическа агенция?
Вярно ли е, господин министър, че госпожа Петя Аспарухова, директор на дирекция „Правно-административни дейности” е назначена на този пост с образование „Българска филология” и тя ходи на курс по английски език в работно време?
Вярно ли е, че Лъчезар Африканов работи в същия център, а майката на Лъчезар Африканов – госпожа Юлияна Добрева, работи по проекти с този център? Темата конфликт на интереси ми се струва, че е важна.
Последно, вярно ли е, че майката на госпожа Николета Тошева, началник на отдел в центъра (майката се казва Емилия Тошева), е служител при Вас – в министерството?
Много моля – важно е не толкова за мен да дадете отговора, колкото за българската общественост и за служителите Ви, които, за съжаление, са демотивирани и разочаровани, че се прилагат различни стандарти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Игнатов, заповядайте за дуплика. Едва ли ще успеете да отговорите на толкова въпроси.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да, въпросите наистина станаха много.
Уважаема госпожо Плугчиева, някои служители са демотивирани по простата причина, че за да бъдат отстранени нередностите от предишните години, са заведени около 40 дела (мисля, че около 37) от новия екип. Те наистина са демотивирани и се намират в притеснено състояние! Четири от тези дела вече са спечелени. Вие ще видите, че в хода на делата има много интересни имена. Така че оттам идва тази демотивация.
Вие също бяхте на подобен пост, даже бяхте вицепремиер. Ясно е, че един министър не може да познава поименно служителите в едно второстепенно звено, още повече – майките. Предпочитам да познавам само своите родители – по-здравословно е.
Така или иначе – някои от нещата, за които питахте. За да се повтори „случаят Калина Илиева”, трябва дипломата да бъде от чужбина, а тази диплома, която Вие се опитвате да сравнявате с Калина...
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ, от място): Аз не сравнявам, само Ви питам!
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не може така, след като се цитира име. „Случаят Калина Илиева” е диплома, получена от чужбина и нашият НАЦИД (Национален център за информация и документация) направи съответното проучване. Когато дипломата е издадена в България, вече случаят е друг.
Всичко това, което казахте, аз ще го взема от стенограмата и ще направя проверка. Там, където има конфликт на интереси, той ще бъде отстранен. Така че не можете да се съмнявате в това.
Сега – за тези служители. Някои от тези, за които казвате, че нямат езикова компетентност – зная, че има ниво „Б2” по английски език. Ръководителят на центъра наистина няма документ за езикова компетентност, защото 20 години е живял в Англия. Това не му е чужд език, очевидно! Една от дипломите му за висше образование е „бакалавър”. Мисля, че има и някакви други, но ще го проверя.
Притеснението идва от това, че за да бъдат отстранени нередностите и да получим близо милион и половина повече, бяха предприети много решителни мерки. Когато има решителни мерки, има и притеснения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ, от място): Нямам право – само ще подам данните на министъра, за да не си губи времето (предоставя ги на министър Игнатов).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви за отговора, господин Игнатов.
Да продължим.
Преминаваме към въпроси към Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, който ще отговори на първия въпрос, от народните представители Георги Тодоров Божинов и Асен Димитров Гагаузов, относно създаване на компенсационен фонд за покриване на щети при управление на европроекти.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Господин министър, през последните месеци Вие направихте редица изявления относно намеренията, преговорите и подготовката за създаване на компенсационен фонд с бюджет между 30 и 70 млн. лв. С парите от този фонд ще се покриват щети на общините по европейски проекти. Дори на 17 март заявихте, че в края на м. март т.г. фондът ще заработи.
В хода на подготовката на това решение възникват редица въпроси: какви ще бъдат критериите, по които ще се определят нарушенията, грешките и щетите, които ще се покриват; как ще бъде конструиран органът, който ще прави преценка за общината, която ще бъде компенсирана; какъв ще бъде размерът на санкцията, която ще се покрива от държавния бюджет? Не на последно място – ще продължи ли практиката да се налагат санкции за правила и норми, които не са съществували към момента на извършването на даденото действие?
Господин министър, нашият въпрос е: на какъв етап е подготовката на фонда и има ли яснота по въпросите, поставени по-горе?
Ако трябва да уточня трябва да кажа, че редица бенефициенти вече са в драматична ситуация. В някои общини ситуацията е критична и това е там, където задълженията са съизмерими с бюджета на дадената община.
Въпросът е: ще направите ли един обективен механизъм; ще изработите ли ясни критерии; ще привлечете ли компетентни и честни хора; защо само бенефициенти-общини, а не и пострадали бенефициенти-фирми – цял куп от въпроси. Ще се радвам да чуя Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! През м. юли 2010 г. беше прието Постановление на Министерски съвет № 134 или така наречената Национална методология за извършване на финансови корекции.
Държа да направя едно уточнение – въпреки травматичното звучене, това е механизъм, който ни позволява да налагаме дисциплина и да пазим националните интереси на страната, да не губим средства, да не се налага да се връщат средства в Европейската комисия. Когато нарушение, определена категория нередност бъде открита от българските контролни органи и бъде наложена финансова корекция, средствата се връщат обратно в оперативната програма и могат да бъдат използвани отново. Към момента броят на договори с корекции по всички оперативни програми по последни данни е 176 договора, в които имаме финансови корекции. Стойността на корекциите е не по-малка от 25,4 млн. лв.
Самият аз лансирах идеята за създаването на нарочен механизъм, който да подпомага публични институции, когато размерът на корекцията е в особено неблагоприятно отношение към разполагаемия бюджет на тази институция. Повод за това бяха няколкото случая на общини, които са заплашени от финансови корекции, като общият размер на корекцията е близък до размера на целия общински бюджет.
Разсъждавайки за компенсаторен механизъм позволете ми да отбележа, че ние трябва да имаме грижа не толкова за дадената политическа фигура – кмет или ръководител на съответната администрация, и не за самата администрация. Ние трябва да имаме грижа за гражданите на тази община. Корекция в особено голям размер реално би могла да постави за много дълъг период от време – 5 или 10 години, под съмнение общината изобщо да изпълнява основните услуги, които дължи на гражданите.
Създадена е работна група със заповед на премиера, като краен срок за работата й е посочен м. май т.г. В крайна сметка става дума за разпределение наистина на много сериозни суми. Едва ли някой тук би желал да прибързваме или да нямаме пълната увереност, че работата на фонда ще бъде подчинена на ясни и точни принципи.
Не искам да обезсмислям работата на работната група в момента, казвайки определени критерии, но със сигурност основните принципи, на които ще се подчинява работата на фонда са: критерий за решения коя корекция да бъде частично компенсирана ще бъде на първо място отношението между размера на корекцията и собствените приходи плюс обща изравнителна субсидия, когато говорим за община.
На второ място ще бъде степента на нарушение – дали говорим за измама, дали говорим за нередност и съответствие на действията към момента с действащото към момента българско законодателство.
Държа да отбележа, че няма да е възможно и не е редно да бъде покриван на 100% целият размер на финансовите корекции. Срещу това биха възразили остро и Европейската комисия, и Европейската служба за борба с измамите, доколкото на финансовите корекции се гледа като на, малко или много, дисциплиниращ инструмент.
Нашата задача е да преодолеем негативните последици по отношение на населението на тези общини и това ще бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, става ясно, че инициативата е Ваша.
Става ясно, че ще става дума и ще се уредят случаите само за общини, в които дължимата сума или щета е съизмерима или значима за бюджета, значи за нейното функциониране. Този механизъм няма да обхваща бенефициенти, които са пострадали от грешки на администрацията, държавни служители, или правила на играта, променени в хода на самото действие, за което бенефициентът няма никаква отговорност. Това става ясно от Вашия отговор.
Вие също така казахте, че когато през лятото на 2010 г. сте предложили този механизъм за дисциплиниране, сте въвели принцип, и аз си го бях отбелязал, и Вие го казахте, че когато България сама наложи санкции на получателя на парите, не губи евросредствата, а те отиват за друг проект.
Това е много важен принцип и със следващия въпрос, който Ви задаваме, ще проверим дали го прилагате, защото там, където е наказана общината като Сопот, където са 4 милиона, а бюджетът е 5, положението е драматично. Там, обаче където държавата не е наложила санкциите, става цинично, защото от бюджета ще трябва да се поемат грешките на тези лица, които Вие изредихте.
Затова ние Ви призоваваме щом не е готов механизма – да го обмислите още по-добре, още по-прецизно и така да бъде дадена матрицата, регламента и парадигмата, че да няма подбор, а да има действия по правилата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Божинов, аз или не бях достатъчно ясен, или останах неразбран.
В случаите, когато причина за корекцията е несъответствие на българското законодателство към съответния момент с изискванията на европейското законодателство или на одиторите, или пък има виновно действие от страна на държавен орган, в този случай корекцията би трябвало да бъде покрита на 100% от фонда. Ние не можем да държим отговорни бенефициентите за други грешки, грешки на държавата или на държавните институции.
Наред с това категорично не бива да губим дисциплиниращия ефект, който налага механизмът за финансови корекции, и мисля, че с това ще се съгласим всички.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): С тази част сме съгласни, да чуем и втората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпрос от народните представители Георги Божинов и Асен Гагаузов относно проект по ИСПА – Интегриран проект за воден сектор на гр. Сливен.
Заповядайте, господин Гагаузов, за да развиете въпроса.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, относно проект ИСПА „Интегриран воден проект – сектор, гр. Сливен”, финансовият меморандум на проекта е подписан от страна на Европейската комисия на 1 декември 2005 г., а от Министерството на околната среда и водите на 10 януари 2006 г.
Със споразумение от 2008 г. между Министерството на околната среда и водите и община Сливен по една от двете части на проекта се дава възможност на община Сливен да бъде възложител и да направи избор на конкретен изпълнител. Договорът е подписан през 2009 г. Към момента състоянието на проекта е катастрофално.
През юли 2010 г. министър Караджова отговаря на въпрос защо след като община Сливен няма капацитет да управлява проекта не се предприемат мерки и действия, с които да се осигури успешното му завършване и усвояване на средствата по ИСПА. Тя посочва, че в резултат на усилията, които е положило българското правителство, е постигната възможността за удължаване на финансовия меморандум, включително и за община Сливен с една година. Забележете – тази една година вече е, както се казва, профукана, защото 16 месеца не се работи над този проект.
Като крайна мярка тя посочва, че може да бъде прекратена безвъзмездната помощ от ИСПА поради неизпълнение на ангажиментите от страна на община Сливен. Поставят две изисквания. Нито едно от тези изисквания не е изпълнено от община Сливен и въпреки това проектът не е прекратен и не са иззети функциите на възложител на община Сливен.
Господин министър, нашият въпрос е: какво е състоянието на Проекта „Строителство и реконструкция на канализационната мрежа на гр. Сливен”? Ще бъдат ли усвоени средствата по ИСПА? Кой ще заплати направените разходи и кой ще носи отговорността за евентуалното неизпълнение на обекта? По обекта са изпълнени около 5-6%, а остават по-малко от седем месеца за неговото завършване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Гагаузов.
Господин Дончев, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гагаузов, интегрираният проект за водния цикъл на гр. Сливен включва реконструкция и модернизация на градската пречиствателна станция за отпадни води и рехабилитация и разширение на водоснабдителната и канализационната мрежа.
Възложител по договора за проектиране, строителство и реконструкция на пречиствателната станция за отпадни води е Министерството на околната среда и водите. Вероятно знаете, че към настоящия момент физическото изпълнение по договора надхвърля 85%. По линия на водата строителните дейности са изпълнени и в момента се извършват тестове, по линия на утайката се извършват строително-монтажни работи. Очаквам през м. май т.г. да започнат процедурите по въвеждане на станцията в експлоатация.
Възложител по договора за реконструкция на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Сливен е община Сливен. Договорът с изпълнителя е прекратен с предизвестие за неизпълнение, издадено от община Сливен на 19 април 2010 г., считано от 4 май същата година. Във връзка с прекратения договор община Сливен е възложила независима експертиза на извършените на този етап строителни дейности. Общината е провела нова процедура за избор на изпълнител за довършване на оставащите строително-монтажни дейности от прекратения договор. От 15 май 2010 г. е обявено официалното решение на общината като възложител – да сключи рамково споразумение за строителство, в което е включен и договорът за рехабилитация на ВиК мрежата.
Във връзка с предоставената възможност за удължаване на срока за допустимост на разходите за проектите, съфинансирани с безвъзмездната финансова помощ по предприсъединителния инструмент ИСПА и Кохезионния фонд, одобрени в периода 2000-2006 г., е изготвена позиция от българска страна. На 26.10.2010 г. беше процедирано към Европейската комисия искане за изменение на финансовия меморандум на цитирания по-горе проект. Същевременно комисията поиска допълнително по същество техническа информация по отношение на предложеното изменение. Община Сливен, както и Министерството на околната среда и водите предоставиха изчерпателна информация, която чрез националния ИСПА-координатор беше предоставена на Европейската комисия. Предстои получаване на решение от страна на комисията по исканото изменение на финансовия меморандум. Към момента такова решение не е предоставено. За да бъда още по-конкретен и ясен, към момента нямаме решение на комисията относно нашето искане за удължаване на финансовия меморандум, с което крайният срок на изпълнение на проекта би се удължил до 2011 г.
Относно други нюанси от Вашия въпрос – какво би се случило, ако нямаме удължаване на финансовия меморандум? В такъв случай всички разходи по довършването на проекта трябва да бъдат поети от бенефициента и от държавата. Чия е отговорността? При изпълнението на един проект основната отговорност е на този, който възлага, и на този, който изпълнява.
Позволете ми да изразя от една страна тревогата си от състоянието на изпълнението на проекта. Знам, че ситуацията е неприятна за всички граждани на община Сливен, на гр. Сливен специално, и да изразя увереността си, че ситуацията в рамките на тази календарна година ще бъде значително подобрена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой от двамата вносители на въпроса ще направи реплика?
Има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин министър, виждам тук народния представител Иван Иванов, който пръв постави този въпрос на дискусия.
Вие казахте много неща за втория подобект, но пропуснахте да кажете, че по меморандума, който е 8 млн. евро, община Сливен намери изпълнител за 15 млн. 141 хил. евро. И там е ключът на раздора! Но аз за това няма да говоря.
На въпроса на господин Иванов, който е точно по времето, когато Вие сте приели в Министерския съвет този дисциплиниращ механизъм, министър Караджова отговаря, че е постигната възможност за удължаване на финансовия меморандум, включително в община Сливен. Условията са две: първото – реалистичен план, с който да се докаже, че строежът и работите по него ще бъдат изпълнени до края на 2011 г.; вторият вариант, който тя нарича много тежък, това е да бъде прекратено, но е тежък, защото община Сливен повече няма да може да кандидатства по проекти за ИСПА. И от тези два варианта: първият – неспособност, а вторият – тежест, е избран третият вариант – някакъв рамков договор, за който на мое питане тя ни уведоми, че нито първото е направено, нито второто, а е тръгнало да се прави нещо трето, което ще доведе до това, което Вие сочите като принцип. Когато България е знаела, но не е санкционирала, парите вместо от този проект да отидат за друг, ще бъдат загубени. И тук се въвежда новата категория – финансово осигурени от чужбина провалени проекти са загубили парите.
И тези над 35 милиона, господин министър, а Вие отговаряте за управлението на фондовете, могат да бъдат компенсирани по две линии. Едната е бюджетът. Тук може да се изчисли колко точно се взема от пенсионерите, ако искате – от онкоболните, ако искате – от всички, които се нуждаят от лечение. Другата опция е ПУДООС. Ако платите този грях по ПУДООС, значи сто села да бъдат лишени от малки водоснабдителни проекти, които са по 350 хил. лв. Този казус трябва да бъде анализиран. Кметът, министърът на околната среда и водите, Вие и Министерският съвет носите отговорност за този проигран и пропилян ресурс от Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Божинов, нещо объркахме нещата. Кой какви договори е сключил в ролята на бенефициент, каква е стойността на договорите, какви проверки са извършени по отношение на тези договори и усилията ни, персонално – усилията ми да бъде удължен финансовият меморандум – между двете няма пряка връзка. Аз няма да влизам в детайлен коментар за стойността на сключените договори, типа процедури и изпълнителите. Доколкото разбрах, с министър Караджова вече сте имали дълъг дебат и дълга кореспонденция по този повод.
Мой приоритет е всеки меморандум, който може да бъде удължен, за да ползваме средствата до края на 2001 г., да бъде удължен. Още миналото лято водих преговори в Европейската комисия да изчерпим всички такива възможности, дори и проекти, които са на граничния период – между 2004 и 2005 г.
Искрено се надявам – все пак това е решение на комисията – меморандумът да бъде удължен, което да позволи завършване на проекта с европейски средства. Разбира се, подобна хипотеза, нека да не коментираме специално проекта на Сливен, съществува с възможност за прехвърляне на проекта за изпълнение към Оперативната програма „Околна среда”. Но аз не искам да губим възможността да се ползват парите от ИСПА като предприсъединителен инструмент. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ще бъде грях, ако не се използват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Последен въпрос към министър Дончев – от народния представител Георги Тодоров Божинов относно усвояването на средствата по Оперативна програма „Околна среда”.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! уважаеми господин министър, моят въпрос е към Вас в качеството Ви на министър по управлението на средствата от Европейския съюз. Така сте номиниран, така сте избран и така трябва да функционирате – не по удължаване на меморандумите, а по усвояване на средствата.
Затова моят въпрос към Вас е: към настоящия момент е безспорна констатацията, че усвояването на средствата по Оперативна програма „Околна среда” се забави. Особено тревожно е положението в сектор „Води”.
Забавя се изграждането на пречиствателни станции за отпадни води. Има опасност да не бъдат усвоени предвидените за страната средства по съответните европейски фондове.
Моят въпрос към датата на задаването му писмено е бил и си остава: направили ли сте анализ на причините за това състояние и кои са най-важните от тези причини?
Днес, след като председателят на Европейската комисия Данута Хубнер направи изявление, ще го цитирам. Тя каза, че Вие безпогрешно знаете всички причини за това забавяне. Слушах Ви няколко пъти публично. Не личи, че искате да ги кажете. Затова Ви задавам въпроса тук, пред българския парламент: кажете кои са причините? Защото в областта на депата е сключен само един договор с Ботевград, който беше готов преди 18 месеца. За големите пречиствателни станции няма нито един. Кои са причините? Аз ще Ви подскажа в отговора някои от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дончев, имате възможност за отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, до м. март 2011 г. по Оперативната програма „Околна среда” са сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на над 1 милиард лева. Обявени са 24 процедури за набиране на проектни предложения, изпълняват се 232 договора за предоставяне на безвъзмездна помощ.
Специално по отношение развитието на ВиК мрежите се осъществяват мерките по приоритет на Ос 1 на оперативната програма, както следва:
- 113 договора за техническа помощ;
- 26 договора за инфраструктура;
- 4 договора по процедура, съчетаваща техническа помощ и строителство, както и една заповед на министъра на околната среда и водите за директно предоставяне на безвъзмездна помощ;
- изпълняват се и 2 големи проекта – съответно интегрираните проекти за водния цикъл на градовете Враца и Габрово на обща стойност 123 млн. евро.
През 2010 г. са пуснати в експлоатация първите 5 инфраструктурни обекта, включително ВиК мрежи и пречиствателни станции за отпадни води за градовете Приморско, Созопол, Белослав, Благоевград и Казанлък.
От началото на 2011 г. са пуснати в експлоатация 3 водни инфраструктурни обекта за гр. Хисаря, кв. „Долно Езерово” – община Бургас, както и Троян.
Към м. март 2011 г. успешно се изпълняват 8 договора по процедурата за техническа помощ. До м. март 2011 г. проектни предложения по процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ към 124-те агломерации за развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води, специално тези над 10 хил. еквивалент жители, с общ финансов ресурс над 306 млн. евро са подали 9 общини.
През м. август 2010 г. е отправена покана за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ към 36 общини за подготовка и изпълнение на инвестиционните проекти, специално за пречиствателни станции за отпадни води и канализационни системи. Сключени са договори с общините Разлог, Айтос, Ямбол и Чирпан на обща стойност 53,67 млн. евро.
Същевременно бих искал да отбележа, че към края на м. февруари 2011 г. по Програма ИСПА са изградени 15 пречиствателни станции за отпадни води – няма да ги изчитам детайлно.
Бих искал да обърна внимание на следните факти:
Оперативна програма „Околна среда” е подписана през м. ноември 2007 г. На практика физическото изпълнение на програмата стартира в началото на 2009 г., което неминуемо рефлектира върху финансовото й изпълнение, което имаме към момента. В изпълнение на задълженията ни и по настояване на Европейската комисия е извършен преглед на проектните предложения, одобрени по приоритетна Ос 1 на оперативната програма през 2008 г. Знаете добре, че част от договорите бяха свързани с населени места под 2000 еквивалент жители и имаше опасност тези инвестиции да не бъдат признати като допустим разход от програмата. Безспорно въвеждането на новия подход консумира време, консумира и човешки ресурс, което доведе до определено забавяне. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Към настоящия момент работата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: По време на дупликата ще имате възможност да довършите, господин министър.
Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, не чух нито анализ на причините, нито конкретното им посочване. Ще започна отзад напред.
Казахте за погрешната политика, която тук беше станала като флагман на критиката Ви към предишното правителство, че парите във водния сектор са насочвани към малките водоснабдителни обекти, към частите от цялото, а не го е имало голямото. Обявихте го за погрешна политика. Но сега, ако бяха Ви подготвили компетентен отговор, щяхте да ми кажете на колко от тези агломерации над 10 хил. жители, по които имаме договор с Европейския съюз, няма готови проекти днес, две години откакто сте на власт, но ги нямаше и по-рано. Затова тези по 40 милиона на година от ПУДОС в раздела „Води” отиваха за там, закъдето имаше проектна готовност.
Освен това Вашето сравнение колко са пуснати и колко са сключени, ще го отрека с оная футболна терминология, която Вие използвахте в едно предаване – ако на четвъртия кръг в първенството един отбор има 5 точки, а на петнадесетия кръг има 15 точки, въобще не казвайте, че сте ускорили три пъти реализацията във футболното първенство. Защото Вие казвате колко сте разплатили, но сте разплатили това, което е сключвано и подготвяно преди Вас. Проблемът е, че няма проекти, проблемът е, че се провалят търгове.
Ще Ви кажа защо. Ако една заместник-министърка вчера е информирала депутатите за това, че ако сте посочили в търга на 40 километра, че трябва да имаш кариера, за да строиш магистралата, как се отнасяте, господин министър, към изискването да спечелиш обекти във водния сектор, ако имаш в банката пет пъти по-голям влог, отколкото е стойността на изпълнявания обект? Това са нещата, за които трябва да наказвате. Не са го измислили общините, а го е измислил тоя, който дирижира правилата на играта на територията на страната, за да предопредели изпълнителите и да се делят комисионните. Там е големият проблем, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Божинов, аз не знам кои от данните, които казах преди мъничко, предизвикват Вашето съмнение. Аз мога да Ви уверя, че за обема сключени договори, за които казах преди малко, всичко това може да бъде потвърдено. По отношение на изградените обекти аз мога да потвърдя, доколкото съм имал удоволствието да посетя по-голямата част от тях.
Времето беше недостатъчно да добавя още един елемент в анализа – това, за което България често е критикувана, включая от Европейската комисия – за капацитета на финалните ползватели на средствата, българските общини. Само че всички упреци, свързани с капацитета на общините, аз не ги приемам само и единствено като упрек по отношение на местните власти. Приемам го и като несвършена работа от страна на държавата, доколкото държавата има ангажимент да поддържа, да подготвя капацитета на местните власти. Не е достатъчно времето, за да Ви обясня какво се прави в момента.
Иначе ми е трудно да отговоря на всички въпроси и подвъпроси. Още повече аз не използвам футболна терминология, която би могла да опрости изказа. Моля Ви, ако имате конкретни данни за нередности в конкретна процедура, в конкретна община, да ми ги предоставите, за да мога да взема необходимите мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Дончев.
Преминаваме към отговорите на Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първият въпрос, на който ще отговори, е от народния представител Мая Божидарова Манолова относно възлагане на превоз без конкурс по автобусна линия София – Велинград.
Заповядайте, госпожо Манолова, в рамките на 2 минути да развиете и зададете въпросите си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми касае превоза на пътници по автобусна линия София – Велинград, която е част от републиканската транспортна схема. Според изискванията на Наредба № 2 на Министерството на транспорта и съобщенията за условията и реда на транспортните схеми, превозът на пътници по тези схеми се извършва след възлагането на конкурс. За линията от републиканската схема, каквато е схемата, за която Ви питам, конкурсите се провеждат от двата общински съвета на територията на крайните пунктове на съответната линия. Какво е положението с превоза на пътници по линията София – Велинград?
Велинградският общински съвет е изпълнил своето задължение и превозите от квотата на Велинград се осъществяват след проведен конкурс още през декември 2006 г. Не е така обаче ситуацията с превозите от квотата Столична голяма община, в които без проведен конкурс и в нарушение на закона са определени фирми, които извършват превозите на пътници вече втора година. За да им разреши подобен превоз, областният управител на София-град се е позовал на чл. 29 от същата наредба. Оставям настрана въпроса, че изобщо хипотезите на чл. 29 не са налични в този случай, но само ще Ви кажа, че това е възможно единствено и само в рамките на 6-месечен срок, а въпросните превози, без конкурс от фирми, се осъществяват вече втора година, тъй като първото разрешение е издадено през м. април 2005 г. и допустимият срок, в който да се извършват превози без конкурс, е бил през м. октомври 2009 г., (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) тоест софийският областен управител четири пъти без надлежно законово основание е удължавал този срок.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете като министър на транспорта, за да прекратите това закононарушение, още повече че от данните, с които разполагам, е видно, че многократно сте били сезирани по този случай?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, хипотезата, за която Вие говорите, е регламентирана в чл. 29 на Наредба № 2, при която в случаите на необходимост от осигуряване на превозвач по съществуващи линии, съответният областен управител може да разреши за срок не повече от 6 месеца, превозите да се възлагат без конкурс от кмета на съответната община до провеждането на такъв. Става въпрос за следните случаи:
- при едностранно прекратяване на договора за възлагане на превозите от страна на превозвача;
- при прекратяване на договора за възлагане на превозите от изправната страна, поради виновно неизпълнение от другата страна на задълженията по него;
- при прекратяване на правата на превозвача;
- при обжалване на заповедта на кмета, чийто срок на договора за възлагане на превозите е изтекъл.
За всеки конкретен случай областният управител, който дава разрешението за възлагане, следва да прецени дали е налице някоя от хипотезите, изброени в горецитирания член.
Превозите по утвърдени транспортни схеми винаги се възлагат от кмета на съответната община. В случаите по чл. 29 областният управител само дава разрешение на кмета за възлагане на превозите, без да определя изпълнител.
Към настоящия момент всеки общински съвет самостоятелно взема решение за условията и реда за провеждане на конкурс за възлагане на превози по автобусни линии, тъй като изискванията по конкурса се определят от него.
Действащите нормативни актове не предоставят правомощия на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответно на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, да осъществяват контрол за законосъобразност върху актове и решения на кметове и областни управители, както и да се намесват в договорните отношения между община и превозвач.
Съгласно Закона за автомобилните превози, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” има правомощия само по отношение на това дали превозите по автобусни линии се изпълняват от превозвачи, имащи договор с възложителя.
Компетентни по отношение на контрола за законосъобразност на актовете на общинския съвет, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация, са административният съд и областният управител. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Манолова, имате възможност за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, смисълът на Закона за автомобилните превози и на въпросната наредба е превозите на пътници да се извършват от фирми, които са определени с конкурс. Разбира се, че Министерството на транспорта би трябвало да следи за това доколко се изпълняват актовете, чийто издател е то, още повече че такива възможности са предвидени в Заключителните разпоредби на тази наредба, които Ви дават възможност да санкционирате виновните лица за нарушение на тази наредба.
В случая сме свидетели на нещо друго, което е изключително притеснително и което поставя под въпрос всички приказки за прозрачност, за честност и за лоялна конкуренция, които сме чули от страна на вашето министерство. Смущаващото е, че фирмите, които извършват превози без конкурс вече две години, са две – това са фирмите „Съни Ко” ООД и фирма „Елина” ЕООД, с един и същи собственик и управител – това е лицето Петър Арабаджиев, който според данните от Търговския регистър е бил съдружник на Вашия брат Свилен Цветков във фирма „Фарматек”. Случайно или не Вашият брат прехвърля дяловете си от тази фирма на майката на Петър Арабаджиев, точно през м. октомври, когато в нарушение на закона за първи път е удължен срокът на разрешителното за извършване на превоз от тези фирми.
Аз разбирам, че Вие ще ми кажете, че отговорността е на столичния кмет, че отговорността за провеждане на конкурса е на Столичния общински съвет, но тук искам да Ви посоча още един факт, който буди притеснение. Когато за първи път е определена тази фирма за изпълнител без конкурс, Вие сте бил заместник-кмет по транспорта, именно на Столична голяма община. Това, което аз бих Ви препоръчала като народен представител е, за да не се събуждат повече подозрения за Ваш интерес в тези процедури, следващия път, когато ще изтече срокът за превози без конкурс, а именно на 17 май т.г., да вземете всички необходими мерки, за да бъде прекратено това безобразие, да се проведе конкурс и фирмата, която ще извършва превозите, да бъде определена след този конкурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо Манолова, аз мисля, че достатъчно ясно казах какви са правомощията на Министерството на транспорта и какво контролира Министерството на транспорта. Разбира се, че правомощията да обявява конкурси, кога да обявява тези конкурси, е на общинските съвети на съответните администрации.
Що се отнася до връзките, които Вие хипотетично правите, очевидно е, че няма никаква връзка, разбира се, и никакъв интерес, за който Вие намеквате, защото едни такива потенциални съдружия в миналото и това дали се познава съответното лице или не, няма абсолютно нищо общо с извършваната дейност.
Аз се надявам Столична община, и аз съм ги призовавал няколко пъти да стартират конкурси по всички линии, по които не са се явявали превозвачи или съответно те са се отказали, и това не е случай на Столична община. Това е случай на много общини в страната. Там, където няма такива превозвачи, това, разбира се, дава възможности за сивия сектор и дава възможности за някакви нерегламентирани превози. Затова винаги съм призовавал – там, където конкурсите не са направени и не са назначени превозвачи с конкурс, това да се направи по най-бързия възможен начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз Ви благодаря, господин Цветков.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народните представители Ваньо Евгениев Шарков и Иван Николаев Иванов относно закриване на пощенски станции в населени места с под 800 жители.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, този въпрос го зададохме във връзка с притеснението на редица жители на по-малките населени места във Великотърновска област, които потърсиха помощта на нашите приемни, както и на приемни на колегите от Политическа партия ГЕРБ, във връзка с тяхното сериозно притеснение за последствията, които ще има върху тях едно вероятно решение на държавна фирма „Български пощи”, с което предстои да се закрият пощенски станции в населените места под 800 жители.
Знам, че има поети такива ангажименти и от страна на депутатите от ГЕРБ за срещи с Вас, но искаме този отговор да прозвучи от парламентарната трибуна и да е ясно на хората, които живеят в тези населени места: какво наистина ще се случи, трябва ли да има такива притеснения и как ще се развият нещата?
Затова искаме да ни отговорите: какво е основанието, ако има такова, да бъдат закривани пощенските станции точно в населени места с под 800 жители? Как точно 800 е избрано като число, при положение че тези, които са в населени места над 300 жители, имат право да избират свой кмет? Какъв е техният брой в страната? Колко души ще бъдат освободени от работа? Какъв е механизмът, по който ще бъдат обслужвани жителите в тези населени места? Тоест, ако наистина има настроение, желание, решение да бъдат закривани пощенските станции в населените места с под 800 жители, има ли разработен механизъм, който да компенсира предоставянето на тази услуга за хората, така че те да не изпитват притеснение в една такава ситуация?
Всички си даваме ясната сметка, че много от хората в тези населени места ползват редица други услуги с отиване до общинския център, а най-често инфраструктурата в голяма част от общините, поне в нашата област, е в такова отчайващо състояние, че дори е трудно да се пътува. Затова, моля да отговорите на нашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Цветков, да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господа Шарков и господин Иванов, още в началото искам да отбележа, че „Български пощи”, отчитайки важната роля, която играе в живота на хората, особено в малките населени места, на този етап няма да закрива пощенски станции. Съгласно нормативите на Комисията за регулиране на съобщенията за определяне на гъстотата на местата за достъп до пощенските мрежи селища с население под 800 жители се обслужват от Български пощи, без задължението това да става в стационарна пощенска станция. Към момента от общо 2981 пощенски станции 1391 са в селища с население под 800 жители, като 88% от тях са с отрицателен финансов резултат.
След публикуване на официалните резултати от националното преброяване на населението и анализиране на финансовите резултати от дейността на пощенските станции за 2010 г. „Български пощи” още веднъж задълбочено и сериозно ще прецени ефективността от действащите станции, тъй като някои от тях се намират в населени места с изключително малобройно население, където липсва търсене на пощенска услуга. Дружеството има интерес да запази пощенските станции в малките населени места, които са на печалба, както и в по-малките селища със стратегическо значение, популярните туристически дестинации или архитектурно-етнографски забележителности, независимо от отрицателните финансови резултати от дейността им.
Тъй като търговската политика на дружеството определя пощенската мрежа да се развива при увеличаване на клиентите и търсенето на пощенски услуги в големите населени места, в градовете с голяма концентрация на население и интензивно развитие на икономиката даже се откриват нови пощенски станции и се монтират нови пощенски кутии. Оптимизацията на пощенската дейност се извършва на базата на детайлен анализ на реализираните трафични обеми, на икономическата й ефективност, на потенциала й за развитие и демографския профил при задължително осигуряване на подходяща алтернативна форма за обслужване на населението. Чрез такива алтернативни форми, предоставящи качествена услуга като междуселищен пощальон и пощенско агентство, дружеството е обслужвало десетки години над 2700 населени места без стационарна пощенска станция.
Ползвайки опита на европейските пощенски администрации, „Български пощи” разработва и други форми на обслужване на жителите в малките населени места – франчайзинг гишета и мобилни пощенски станции.
Оптимизирането на пощенските станции в никакъв случай не означава прекратяване на задължението на „Български пощи” да предоставя универсалната пощенска услуга, да изпълнява договори по възложителство за изплащане на пенсии и инкасиране на дължими суми към ВиК, телефонни и енергоснабдителни дружества. Всяка оптимизация би позволила, за сметка на намаляването на клоновете, да се понижат разходите и акумулират средства, за да се повиши качеството и разнообразието на предлаганите услуги и дружеството да бъде адекватно и силно на конкурентния пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Цветков.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Отговорът Ви действително звучи смислено, особено в неговата първа ясна част, когато заявихте, че „Български пощи” няма да закриват пощенски станции. Разбира се, аз смятам, че проблем възниква и по причина, че е слаба комуникацията на съответните длъжностни лица от „Български пощи” с хората, които населяват тези 1391 населени места, където населението е под 800 души. Защото има решение на Комисията за регулиране на съобщенията, което има задължителен характер – че трябва да има стационарна пощенска станция с население над 800 души, е тълкувано от хората, че това, което е под 800 души, ще бъде закрито.
Трябва да се обясни на хората във всяко едно от тези населени места, че „Български пощи” ще продължават да изпълняват, така както го предвижда чл. 32 на Закона за пощенските услуги, универсална пощенска услуга, отговаряща на три условия, а те са: с гарантирано качество, с достъп до всяко едно място в страната и на трето място, искам да подчертая, и при достъпни цени. Това може да стане не само със стационарни пощенски станции, както Вие съобщихте, а може да бъде и с подвижни пощенски станции, може да бъде и с пощенски бюра. Хората трябва да знаят, че както изисква законът, ще бъдат обслужвани и ще могат да ползват универсалната пощенска услуга.
Нещо повече – в почти всички тези населени места трябва да се гарантира това, което е записано в чл. 33, а то е, че 5 пъти в седмицата ще им се предоставя пощенската услуга. Изключение се прави само за населените места в труднодостъпните райони.
Господин министър, аз наистина, както моят колега Шарков, заявявам, че доста произволно е избрано числото 800. Защото в населените места с над 350 души избират свой кмет, а не могат да използват пощенските услуги, ако се въведе закриване на пощенските станции. Нека отчитаме, че това са хора, които и без това, поради демографски срив в страната, са лишени от училища, от здравна помощ. Нека поне пощенската услуга да бъде тяхната връзка към света и към техните близки. Моля Ви се отчетете това, за да бъдат спокойни хората, че няма да се нарушат техните права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Цветков, за дуплика – имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз отново кратко и ясно ще кажа – границата от 800 жители за населените места, означава задължението или незадължението на „Български пощи” да осигурява стационарна пощенска станция. Но, „Български пощи” по закон са длъжни да осигурят универсалната пощенска услуга във всички населени места и те ще продължават да изпълняват това си законово задължение.
Затова „Български пощи” разработва и нови алтернативи, които да бъдат и по-удобни за жителите на тези най-малки населени места. Така че те трябва да бъдат абсолютно спокойни, че и занапред тази пощенска услуга ще продължават да я получават, и то в по-добро качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Цветков.
Колеги, да благодарим на господин Цветков за всички отговори, които даде, и да преминем към отговорите на Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
За процедура – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Трайков, защото само Вие сте тук в министерската ложа, в сряда имаше предложение от Синята коалиция за Вашето изслушване в пленарната зала. Поради посещението Ви в Руската федерация, с оглед заседанието на смесената българо-руска комисия, вчера председателят на българския парламент Цецка Цачева прочете писмо от ръководителя на Вашия кабинет, в което се казваше изрично, че господин Трайков ще информира пленарната зала на Народното събрание незабавно след завръщането си от преговорите в Русия. Беше уточнено, че това ще стане или в четвъртък, или ако се завърне по-късно господин Трайков, ще стане в петък.
По този повод, господин председателю, тъй като министър Трайков е тук, пред нас, аз питам: кое кара да се наруши решение, което всъщност, първо, пленарната зала го е приела и председателят на Народното събрание ни информира, че ще бъде изпълнено, и второ, беше потвърдено и беше прочетено пред пленарната зала за ангажимента да получим тази информация относно развитието на преговорите по Проекта „АЕЦ - Белене”.
Моят настойчив апел, господин председателю, е министър Трайков преди да отговаря на въпросите на народните представители, да му дадете думата, за да изпълни ангажимента, който е поет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, не можах да разбера какво общо имаше Вашето изявление с процедурното предложение по начина на водене? То беше една смесица с други теми,...
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Как не можа да разбираш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: ...с въпроси, които Вие повдигнахте, които са повдигани и са били коментирани тук по същество, може би. Но мисля, че Вашето изявление нямаше нищо общо с начина, по който аз в настоящия момент водя заседанието.
Аз не мога да направя нещо по-различно от това да дам думата на господин Цветков по дневния ред, по въпросите и отговорите, по които той е поканен в настоящето заседание, да даде отговори на уважаемите народни представители.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Господин председателю, господин Цветков си отиде. Тук е министър Трайков.
Второ, може би Вие вчера не бяхте, когато председателят на Народното събрание – уважаемата госпожа Цецка Цачева, ни информира писмено, че щом министър Трайков дойде в парламента, той ще поднесе тази информация пред народните представители. Убеден съм, че колегите, които са пред нас, чуха това изявление, което беше прочетено, а не тълкувано.
Когато казвам, че правя процедура по начина на водене, то е именно, след като министър Трайков е тук, се обръщам към Вас с настойчивата молба този ангажимент да бъде изпълнен и преди да отговори на въпросите, да направи това изявление. Това е единствено, а не е някаква смесица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не може в настоящия момент да очакваме дали министър Трайков ще отговори, или няма да отговори.
А по начина на водене, се прави искане или оплакване, или изявление, когато има нарушение на правилника.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Защо трябва да правя оплакване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Цветков, заповядайте!
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Няма го Цветков.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Цветков си отиде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли да направите изявление? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако желаете, заповядайте. Иначе продължаваме с въпросите и отговорите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин председател, бях уведомен от квестора, че до мен е стигнало моето желание да направя изявление по чл. 55 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Затова започвам да го правя.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Всичко е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Нормално е, защо беше нужно това изявление преди малко? (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Първо, отново бих искал да се извиня за това, че в кратките минути между приключването на заседанието на Министерския съвет и полета за Москва в сряда, не успях да уважа основния орган на властта в парламентарната ни република. Бих искал да направя това сега. Дори е по-добре това, че първо мога да ви информирам за приключилата вчера 14-та среща на междуправителствената българо-руска икономическа комисия.
Работата на политическо и експертно ниво показа, че има конструктивно отношение на нашите партньори по темите от взаимен интерес, въпреки че заедно с моя колега съпредседателя от руска страна министър Шматко успяхме да съкратим пленарната част и двустранните срещи в един изключително кратък период, за което съм му благодарен и си спестихме взаимно времето. Експертите преди това бяха работили в продължение на няколко дни и бяха свършили значителна работа.
Като положителни бяха оценени резултатите от двустранното икономическо сътрудничество с Русия, въпреки негативното влияние на кризата. Българският износ за Москва се увеличил с 44,2% през 2010 г. спрямо 2009 г., а вносът – с 31,4%. По време на сесията бе отбелязано, че стратегическо направление в двустранното партньорство продължава да бъде енергийната област. Вече в този протокол, по изрично настояване на българската страна, залегна изискването, че най-важният въпрос при развитието на ядрената енергетика е спазването на най-високи нива на безопасност. На тази база България и Русия потвърдиха своята заинтересованост от намиране на икономически взаимноизгодни решения по всички отворени въпроси, които могат да доведат до успешна реализация на проекта „Белене”.
С министър Шматко се уточнихме да продължим сътрудничеството си по пътната карта за „Южен поток”, като ще се работи за привеждането му в съответствие с изискванията на европейския енергиен пазар.
По проекта „Бургас-Александруполис” българската и руската страна се съгласиха, че следващи стъпки може да има едва след окончателния доклад за оценка на въздействието върху околната среда.
По време на сесията поставихме на дневен ред въпроса за възможностите за достъп на български компании до търгове и конкурси по държавни поръчки и изпълнението на целеви федерални и регионални програми в Русия. Нашата страна настоя Москва да обсъди възможностите за участие на български компании в строителните работи за предстоящите Зимни олимпийски игри в Сочи през 2014 г., както и за международната Лятна универсиада в Казан през 2013 г.
По предложение на българската страна в протокола от сесията бе записана необходимостта от задълбочаване на контактите в областта на въздушните съобщения, което има пряко отношение към увеличаването на туристическия обмен. Ние настояхме за увеличаване на броя на летищата, достъпни за български превозвачи, определяне на честотата на полетите от Москва до Варна и Бургас, замяната на едно летище с друго, според обема на туристическите пътувания. Обсъдихме и перспективата за увеличаване на туристическия обмен, използвайки възможността руски граждани да се лекуват в българските балнеоложки центрове с финансиране от частни фондове и големи промишлени предприятия.
България настоя и за възстановяване на Ро-Ро линията Варна Новоросийск или за приспособяване на корабите, пътуващи по линията Варна-Кавказ за превоз на товарни автомобили.
В заключение по тази тема искам да подчертая, че диалогът ми с министър Шматко беше откровен, прагматичен и изключително ефективен. В негово лице човек лесно намира партньор на българската страна. Това се отнася включително по въпроси, засягащи технологията, гаранциите за сигурност и цените при развитието на ядрената енергетика.
Колкото до отношенията между ръководствата на отделни фирми от едната и от другата страна, това е въпрос, който ще изясняваме през следващите седмици.
Много накратко се опитах да щрихирам резултатите от сесията.
Сега ми позволете да кажа няколко думи по въпроса, който развълнува всички, при подписването на споразумението и меморандума за АЕЦ „Белене”. Искам да уверя всички коментатори, че нямам самочувствието на жертва, защото не поставям себе си над проблемите. По-скоро смятам, че съм човек, който се опитва да установи до каква степен са защитени националните и икономическите ни интереси. В този смисъл стоя зад всички мои думи и действия, засягащи подписаното в София споразумение, което е подписано от изпълнителния директор на НЕК без санкцията и мандата от Българския енергиен холдинг и в нарушение на решение на Съвета на директорите на НЕК.
Към края на деня в петък, миналия петък, имахме съгласуван и взаимноприемлив и от българската, и от руската страна текст на Допълнение 12, в което имаше тримесечно удължаване на досегашните документи, но нямаше ангажимент за парафиране и подписване на окончателен ИДС-договор в някакви фиксирани срокове, като оставаше да се изчисти единствено искането ни в тримесечния срок да не се започва производството на оборудване за втори контур с оглед дискусиите за подмяната на турбината, предвидена в проекта, с по-високо ефективна такава.
В понеделник господин Първанов дойде на заседание в кабинета ми, за да докладва за работата през уикенда със съвсем друг текст, който на практика беше първоначалната руска версия, макар и с едно важно изключение, което беше отпаднало, слава Богу, по настояване на вицепремиера Дянков – за ангажимент за подписване на договора до 30 юни, а беше останало само за парафиране до 1 юни. На това заседание в кабинета ми в понеделник пред целия екип на господин Красимир Първанов беше изрично забранено да подписва този вариант на споразумението, а във вторник се оказа, че документът е подписан в нарушение на моята заповед, ...
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): И на Съвета на директорите.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: ...на решението на Съвета на директорите на НЕК и на мненията, изразени в писмен вид по електронна поща от практически всички членове на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг.
За мен случаят е изключително неприятен. Надявам се в режим на диалог с вицепремиера Дянков и министър-председателя да изясним всички отговорности и координация по процесите за проекта „Белене” оттук нататък. Все още съм оптимист, че можем да отстояваме своите интереси в рамката на това, което имаме като документална база.
За мен е очевидно, че трябва да сме много деликатни в период, когато Европарламентът дискутира временен мораториум върху строежа на нови ядрени проекти, а Европейската комисия обсъжда общи тестове и нови мерки за безопасност. Решение за реализиране на проекта – да, но с широко отворени очи и с ясно осъзнаване на всички последствия от взети или предстоящи да бъдат взети решения.
България е член на Европейския съюз и се надявам, че всички сме наясно с ангажиментите на страната. Най-сериозният ни ангажимент обаче е към българските граждани. Като министър на икономиката, енергетиката и туризма ви гарантирам откритост, каквото и да струва това. Граждани за европейско развитие на България дойде на власт с предложението към избирателите за открито управление. Аз смятам да дам своя принос за изпълнението на този ангажимент. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Трайков.
Сега преминаваме към въпросите и отговорите към Вас.
Първият въпрос е питане от народния представител Павел Димитров Шопов, Венцислав Асенов Лаков и Любомир Владимиров Владимиров относно бездействието и злоупотребите на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН при задължителното изкупуване на трафопостове, изградени от предприемачи и граждани в новопостроени и стари обекти.
Тъй като аз съм в качеството на задаващ въпроса, а в момента водя пленарното заседание, за прецизност и за да няма колизия, заявявам от трибуната, че аз лично оттеглям въпроса си към министър Трайков, с което задаващи въпроса остават двамата ми колеги Венцислав Лаков и Любомир Владимиров.
Въпросът ще развие господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането ни към господин министър Трайков е свързано с неща, които се разиграват в миналото, а не с такива като „Белене”, с които драмата ще се разиграе в бъдещето, и засягат много повече хора от този изкуствено раздухван скандал в момента с „Белене”.
Уважаеми господин министър, в Парламентарната група на партия „Атака” и във в. „Атака” постъпиха много сигнали от граждани за злоупотреби с монополно положение от страна на електроразпределителните дружества ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН. Избирателите ни се оплакват от ниско напрежение на доставяната им електроенергия, от често прекъсване на тока, заради което те сами трябва да си монтират трафопостове.
В същото време предприемачи от Враца, където е конкретният пример, който посочваме, но и от цялата страна, са изправени пред фалит, защото ЧЕЗ и другите електроразпределителни дружества отказват да им изплатят дължимите суми за вече построени от тях трафопостове.
Конкретният случай, за който Ви информираме, е с господин Христофор Буковски, собственик на „Форстрой- инженеринг”, който в сигнал до нашия лидер Волен Сидеров съобщава за своеволие от страна на ЧЕЗ, която доставя ток във Враца. ЧЕЗ дължи 130 хил. лв. неизплатени задължения за построените от предприемача 20 жилищни сгради с прилежащите към тях трафопостове и ел.мрежи. Тази сага се разиграва от 2005 г. насам, като документите се губят, намират, в крайна сметка обаче парите не са платени и човекът е пред фалит.
Гаврата със забавяното от години изкупуване на трафопостове коства бизнеса на не един предприемач. Хората масово се интересуват какво ще стане с тези трафопостове, които по закон трябва да бъдат изкупени. Освен това като монополист и трите дружества предлагат свои цени, различни от пазарните. Освен това предлагат парите забавени във времето, което пък изяжда инвестициите на предприемачите заради инфлацията и това забавяне.
В този смисъл въпросите ни са: колко са неизкупените до момента трафопостове? Как се извършва оценяването им? Какви действия предприема министерството, за да контролира трите ЕРП-та? Предвиждате ли законови промени, които да фиксират някакъв срок и процедура, по която да става изкупуването на трафопостовете при ново или старо строителство? Благодаря.
Имаме и други доуточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господа Лаков, Владимиров и Шопов! Имам информация за конкретния случай, който повдигате, предлагам да ви я предоставя след това.
Сега нека да се спра на по-общия проблем, защото той наистина е важен.
Изкупуването на съоръжения, представляващи част от мрежата на електроразпределителните дружества, е решено със съответни нормативни текстове, както следва:
- За стари енергийни обекти и съоръжения, които са заварени като собственост на трети лица, към момента на влизането в сила на Закона за енергетиката се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в осемгодишен срок от влизането в сила на Закона за енергетиката, тоест до 9 декември 2011 г. и трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия.
- Преминаването на собствеността на новоизградени енергийни обекти и съоръжения към електроенергийните системни оператори (ЕСО) или електроразпределителните предприятия, се урежда съгласно Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи. Придобиването на енергийни обекти и съоръжения е вписано в условията на издадените лицензи на всяко електроразпределително дружество и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е институцията, която упражнява систематичен контрол за това изпълнение в периодични и извънредни проверки, предизвикани от жалби и сигнали срещу предприятията, включително за договорни нарушения.
Степента на изкупуване на трафопостове от отделните ЕРП-та е драстично различна. Жалбите за неизкупуване на съоръжения, постъпили в ДКЕВР срещу Е.ОН и ЕВН са малко на брой, тъй като тези две дружества практически си изпълняват договорите и графиците към присъединени инвеститори и потребители.
ЕВН България „Електроразпределение” АД няма установена практика за присъединяване на нови потребители съгласно Наредба № 6, с изключение на единични случаи. Необходимите съоръжения се изграждат изцяло от дружеството. От общо 39 клиентски енергийни центрове електроразпределителното дружество е разрешило само на шест от тях да извършват присъединяване на нови потребители по цитираните нормативни текстове след изричното одобряване на проектите от управителния съвет на дружеството.
Е.ОН България „Мрежи” отчита, че всички подадени искания за сключване на договори за прехвърляне на собствеността на изградените от присъединявано лице електрически съоръжения на основание Наредба № 6 са реализирани, стига към тях да е приложен необходимият набор от документи. Към 31 март 2011 г. за 77 съоръжения са издадени разрешения за въвеждането им в експлоатация. За тези съоръжения са стартирали процедури по придобиването им, но не са финализирани, поради това че не са представени всички необходими документи за окончателното приключване на преписките.
Към момента, както и Вие посочихте във въпроса си, проблематично е изпълнението на въпросното лицензионно задължение единствено за ЕРП ЧЕЗ „Разпределение” България АД. От последната извършена проверка от страна на ДКЕВР за периода 2006-2010 г. е установено, че дружеството има задължения към инвеститорите за изкупуване на енергийни съоръжения съгласно Наредба № 6 в размер на 119 млн. 680 хил. 236 лв. или 69,1% от стойността на съоръженията, за които има постъпили заявления за изкупуване.
За сега действащият регулаторен период 2008-2013 г. на ЧЕЗ са признати нетни инвестиционни разходи в размер на 356 млн. 345 хил. лв., за придобиване на съоръжения общо разходите са 173 млн. 331 хил. лв.
В тази връзка е очевидно, че ДКЕВР е признала достатъчен размер разходи за инвестиции за придобиване на съоръжения, а дружеството не може да се оплаче от лоша ликвидност. Определянето на цените на съоръженията – както на трафопостовете, така и на кабелните и на въздушните линии, се извършва от лицензирани независими оценители по реда на Закона за обществените поръчки въз основа на законово регламентираните методи за извършване на пазарни оценки в Република България. Гаранцията за съответствието на стойността с пазара се дава именно от оценителя – институцията, която го е лицензирала за извършване на такава дейност. В Закона за енергетиката е регламентирана и възможност, в случай че страните не постигнат споразумение за стойността на съоръжението, да възлагат извършването на оценката на независим оценител. В Закона за енергетиката, който в момента се подготвя, не предвиждаме удължаване на осемгодишния срок, тоест остава ангажиментът за изкупуване на стари енергийни обекти и съоръжения – собственост на трети лица, който изтича в края на тази година. Очакваме ЧЕЗ да изпълни лицензионните си ангажименти, като лично ще настоявам пред ДКЕВР да използва правомощията си за задължаване или принуждаване на електроразпределителното дружество да ги изпълни и ще проследя какво се случва с този ангажимент.
В резултат на извършената проверка от ДКЕВР за степента на изкупуване на трафопостове и направените констатации от нея е изготвен констативен протокол, въз основа на който са образувани административнонаказателни производства и са съставени 9 бр. акта за установяване на административно нарушение срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД за това, че електроразпределителното дружество е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, предвиждаща налагане на имуществена санкция в размер от 20 хил. лв. до 1 млн. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За два уточняващи въпроса, заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не отговорихте на въпроса ми ще се фиксира ли някакъв срок при изкупуване, тоест да бъдат задължени дружествата, така че да изкупуват в срок новопостроените трафопостове, което е важно? Не става въпрос за срока 2011 г., който изтича и който очевидно ЧЕЗ няма да може да изпълни, да ги изкупи в този срок. В този смисъл искам да поставя и въпроса какви санкции ще предприемете Вие, защото държавата има 33% в дружествата? И ако не реагирате както трябва и подобаващо, ставате съучастник в ограбването на българските граждани.
В Партия „Атака” мислим, че драстичните нарушения, допуснати от ЧЕЗ, за които и Вие споменавате, са достатъчно основание да бъде преразгледан договорът с тях и да бъде разтрогнато това нещо. Крайно време е да се върви в тази насока.
Колкото до схемата, по която става ограбването, не зная дали са Ви направили впечатление данните, които публикува самото ЧЕЗ, и докладът на ДКЕВР, но от цифрите там излиза, че, примерно, за една година инвестициите за изкупуване на трафопостове са в размер на 42 млн. лв. А в същото време таксите, които са за присъединяване, са в размер на 40 млн. лв. Тоест едни пари се взимат от хората и се инвестират уж като инвестиция, която е куха инвестиция. Така че очаквам отговора Ви и очаквам най-вече действия по отношение на самозабравилите се монополисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми народни представители, съгласен съм, че изпълнението на тези ангажименти трябва да бъде стриктно контролирано, да бъдат наложени санкции, когато е необходимо. Именно затова казах, че ще проследя как ДКЕВР изпълнява тези свои задължения да проверява изпълнението на лицензионните задължения на ЕРП-тата. Според мен забавянето в изкупуването от страна на ЧЕЗ е драстично. Чухте за какви суми става дума. Не смятам, че дружеството има оправдание да продължава по този начин. В понеделник имам среща с ръководителя на ЧЕЗ за България господин Доклада и това е една от темите на разговора, защото наистина това са пари, които трябва да са в бизнеса, а в момента са в ЧЕЗ. При това в голямата си част по банковите им сметки.
В случая Вие казахте за държавния дял в дружеството. Парадоксът е, че като участници в това дружество всъщност интересите ни, търговски погледнато, са обратните на тези, които имаме като министерство, заставащо на страната на бизнеса и държащо да се спазват законите в страната. Затова аз поех този ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за уточнение, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за заявените намерения. Вярвам, че те ще станат реалност и вярвам, че тук, пред камерите, можете да се ангажирате кога най-после ще се сложи край на тези беззакония. Вярвам, че като представител на държавата ще защитите и ще отстоите националните интереси по отношение на електроразпределителните дружества по същия начин, по който заявявате, че ще го сторите по отношение на „Белене”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
С приключването на това питане всъщност изчерпахме цялото време за парламентарен контрол. За съжаление, остават пет въпроса, които ще ангажират 45 минути. Така или иначе времето изтече.
Следващото пленарно заседание е на 13 април, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров

Митхат Метин