Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Павел Шопов и Екатерина Михайлова


Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Първо, едно съобщение – на 14 април 2011 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за март 2011 г. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Новопостъпили питания за периода 8 април 2011 г. до 14 април 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Сергей Станишев и Пламен Орешарски към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно „Процеса на присъединяването на България към Пакта „Евро плюс”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 май 2011 г.
Постъпило е питане от народния представители Меглена Плугчиева към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните по проблемите в сектор „Плодове и зеленчуци”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 май 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Меглена Плугчиева към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно позицията на България по бъдещата кохезионна политика на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 май 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Меглена Плугчиева и Димчо Михалевски към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно пречиствателни станции по ИСПА. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 май 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Меглена Плугчиева към Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, относно предприетите мерки за облекчаване кандидатстването на бенефициентите по оперативните програми и стартиралия процес за програмиране и планиране на периода 2014-2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 май 2011 г.
Постъпило е питане от народния представители Атанас Мерджанов към Николай Младенов – министър на външните работи, относно предложение за цялостна реорганизация на Министерството на външните работи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 май 2011 г.
Последното е питане от народните представители Кирил Добрев и Драгомир Стойнев към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, относно политиката на Министерството на образованието, младежта и науката при освобождаване и назначаване на директори на учебни заведения. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 май 2011 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Евгени Желев;
- от министъра на здравеопазването Стефан Константинов от народния представител Евгени Желев;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народните представители Иван Николаев Иванов и Михаил Михайлов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Емил Радев;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Румен Петков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Милена Христова;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народните представители Любомир Владимиров и Димитър Карбов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на питане от народния представител Кирчо Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди малко бях уведомен от министър-председателя на Република България господин Борисов, че ще участва в днешния парламентарен контрол, но ще се яви по-късно в пленарната зала.
Затова ще започнем с въпросите и питанията към заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
Първият въпрос е от народния представител Меглена Плугчиева относно сигнали за нарушение на Закона за движение по пътищата от кмета на община Две могили, Русенска област.
Госпожо Плугчиева, заповядайте да развиете въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представител, уважаеми господин министър Цветанов! Господин министър, наложи се да отправя този въпрос към Вас, тъй като става дума за публична личност, става дума за личност на висок управленски пост и за повтарящи се в последно време сигнали за груби нарушения на Закона за движение по пътищата от страна на кмета на община Две могили. Това са сигналите и жалбите, постъпили при мен като народен представител от този регион, и за съжаление не само като сигнали и жалби, а като оплаквания, че в общината се прави всичко възможно, за да бъдат прикрити тези нарушения.
Тези жалби и сигнали са подадени в областната управа. Голяма част от тях са излезли в медиите и тъй като отникъде не се стига до някакво конкретно решение, а в същото време всеки, който се е опитал да се жалва и да се оплаква, е бил заплашван – по думите на жалбоподавателите, дошли при мен в приемната. Затова се наложи да отправя този въпрос към Вас официално и директно от трибуната на Народното събрание.
Очаквам Вашия отговор. Най-вече жителите на община Две могили и на цялата Русенска област очакват Вашия отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – заместник-министър председателят господин Цветанов.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Въпросът, който е отправен към мен, е свързан с публичната личност кмет на община Две могили и действията, свързани с неговото каране на моторно превозно средство и нарушенията, които прави. В тази връзка отговорът ми е за лицето Драгомир Драганов, който е придобил правоспособност да управлява моторно превозно средство през 1978 г., като валидността е до 03.09.2011 г.
Аз ще дам една хронология на всички нарушения, които е правил през последните години въпросният кмет и вие сами ще си направите равносметка дали ние сме си свършили нашата работа от това, което имаме като компетентност по закона.
- на 07.03.2002 г. е съставен акт, като не пропуска движещият се по пътя с предимство лек автомобил, вследствие на което причинява пътнотранспортно произшествие. На лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 70 лв.;
- на 21.05.2003 г. на Драганов е съставено административно наказание глоба за неизползване на обезопасителен колан, отнети са му шест точки;
- на 21.09.2003 г. на Драганов е съставен акт за превишаване на скоростта, за което му е наложена глоба 10 лв. и за второ нарушение 20 лв., като на същия са му отнети осем контролни точки;
- на 01.02.2004 г. също му е съставен акт за превишаване на скоростта и е наложено административно наказание;
- на 20.04.2005 г. също имаме превишаване на скоростта и му е наложено административно наказание;
- на 17.02.2006 г. имаме забранено влизане на МПС в двете посоки, като навлиза след знака и също е санкциониран с административно нарушение и глоба;
- на 28.11.2006 г. на Драганов е съставен акт за превишаване на скоростта и е санкциониран;
- на 24.01.2008 г. на Драганов е съставен акт за превишаване на скоростта и също е санкциониран;
- на 06.06.2009 г. му е съставен акт, че след употреба на алкохол и управлява МПС и е санкциониран;
- на 11.12. – малко по късно след това пак е санкциониран, че въпреки отнетото му свидетелство за управление пак управлява.
Мога да ви кажа, че в момента въпросният кмет Драганов обжалва последните наказателни постановления, които са от 18.02.2011 г.
Госпожо Плугчиева, разбира се, че публичните личности трябва да спазват и да се водят от спазване на закона в България, но сами разбирате, че това, което имаме като компетентност, ние сме го направили. Не бих искал да влизам след това в последваща полемика, защото въпросният кмет е областен ръководител на една политическа формация. Сами разбирате, че ако влезем в някакви по-сериозни мерки, може да бъде тълкувано като полицейско насилие или някаква полицейщина и естествено е, че аз искам да предпазя колегите от подобни нападки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Слушах внимателно отговора Ви. Вие изброихте осем случая на нарушения като, разбира се, спестихте и подробности около тези нарушения, особено последните, когато е предизвикана много тежка катастрофа в непосредствена близост до жп прелез и знаете, че е имало опасност да се предизвика и тежка жп катастрофа от този инцидент.
Сам казахте, че има установено каране в нетрезво състояние, отнемане на свидетелство за правоуправление, поредица от рецидиви и натрупване на нарушения и ще Ви моля – тук говорим за кмет на община, да не намесваме политическата окраска, независимо от коя политическа сила е, този човек носи отговорност като кмет. Като е кмет на една община, е кмет на всички граждани, а в момента наистина заплашва състоянието и здравето на хората в тази община. В същото време с всички сили прави необходимото да се прикриват нарушенията, които явно прави. Освен това има сигнали, че той продължава и сега с отнето свидетелство за правоуправление да шофира в общината. Това означава, че има наистина опасност за населението, за хората в Две могили и в региона.
Много Ви моля, нека да се отстранят всякакви политически коментари и опасения, че ще бъдете обвинен, че това е намеса и посегателство срещу някаква политическа сила. Трябва нещата да бъдат разграничени. Тук не говорим за взаимоотношения с политическа сила, тук говорим за една публична личност, за един кмет. Когато става дума за сигурността на хората, не може да има политически пристрастия. Аз апелирам към Вас вашите хора наистина да направят необходимото и да проверяват дали този човек в момента с отнето свидетелство за правоуправление продължава да шофира и да вземете необходимите мерки, защото с повтарящите се рецидиви това става опасно за здравето и сигурността на хората в Две могили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин председателстващ, госпожо Плугчиева, уважаеми дами и господа народни представители! Аз изброих хронологията на всички нарушения, които са извършени от тази публична личност и направих това, защото исках да ви докажа, че работим без да се съобразяваме с това кой какъв пост заема и от коя политическа формация е. Впоследствие винаги има политическо говорено, когато има определени лица, които се ползват с определената политическа протекция или подкрепа. За мен е по-важно дали политическата формация СДС ще се разграничи за действията на този кмет, на който са дали тази подкрепа и са го регистрирали и през цялото това време стоят зад гърба му.
Полицията е направила каквото е било необходимо, но сами разбирате, че ние не можем да отделим един полицай и да контролираме този кмет дали кара или не кара. Той е на вниманието на органите на реда, но, разбира се, там, където бъде хванат, че кара при отнето свидетелство за правоуправление, естествено, че ще бъде допълнително санкциониран. Това, което е необходимо, сме го направили.
Аз не виждам тук Мартин Димитров, но нека Мартин Димитров и СДС да се разграничат поне политически от политическата подкрепа и регистрацията, която са дали за този кмет от Две могили.
Знаете много добре, че когато имаше дебат за вашия председател на Общинския съвет във Варна, тогава също бях обвиняван, че едва ли не правим някаква полицейщина, така че, когато ние прилагаме, закона вие веднага виждате политическото говорене, обаче го правите когато ви изнася и когато не ви изнася.
Когато задържахме схемата за ДДС измамите в „Мариците” тогава беше младежката ви структура на Провадия.
Нали разбирате, че ние правим всичко, което е по закон и не можем въобще да си мислим за никакви прикривания на когото и да е било на база политическите му пристрастия. Законът е равен за всички. Надявам се, че и публичните личности трябва да правят същото. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Продължаваме с питане от народния представител Емил Василев относно политиката на Министерството на вътрешните работи за структурни и организационни реформи в СДВР – най-голямата териториална дирекция в страната.
Господин Василев, заповядайте да развиете питането.
Моля за тишина в залата.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Уважаеми господин Цветанов, повиках Ви днес в пленарната зала, поради това че се натрупва едно напрежение сред служителите на МВР и по-специално в Столична дирекция на МВР. Към мен се обърнаха полицейски служители от София, към други народни представители от „Ред, законност и справедливост” също. Усилено се говори сред служителите от МВР в София, че предстоят много сериозни структурни и организационни реформи на столичната дирекция, включително се предвиждало закриването на така наречените изнесени участъци. Знаем, че на територията на столицата има девет районни полицейски управления и към тях има общо 23 на брой така наречени изнесени полицейски участъци, където обаче е съсредоточена по-голямата част от охранителната и оперативната дейност на полицията в София. Служителите във въпросните изнесени участъци са били неофициално предупредени, че е добре да потърсят работа навреме, свободни щатове в МВР, да подават молби за преназначаване, тъй като не било изключено след закриването на изнесените полицейски участъци те да останат без работа.
Сам разбирате, господин Цветанов, че въпросът е много сериозен, тъй като това пряко влияе на мотивацията на личния състав в МВР в столицата и няма как да караме хора, които са демотивирани, да вършат каквато и да било охранително-оперативна дейност.
Конкретните ми въпроси към Вас са следните: дали наистина е предвидена структурна реформа на територията на столичната дирекция, част от която е закриването на така наречените изнесени полицейски участъци в различните столични квартали? Каква ще бъде съдбата на служителите на МВР, които досега са работили в тези полицейски участъци? Предвижда ли се тяхното преназначаване или чрез съкращаване на тези организационни структури ще се стигне до прекратяване на техните правоотношения с МВР?
По същия начин стои въпросът и по отношение на така наречените квартални полицейски инспектори – каква ще бъде тяхната съдба и ако има съкращения, кой ще поеме техните функции? Поради каква причина се предвижда това съкращаване, за което усилено се говори сред полицейските служители в столицата?
Оттук нататък е вече въпрос на стратегия, с която се надявам Вие да ни запознаете, как възнамерявате да покривате с оперативни охранителни дейности, по криминално-икономическа линия особено, оголените чрез закриване на полицейски участъци райони на двумилионния град? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Преди всичко на какво се дължи този двоен стандарт – предвижданото закриване на изнесените полицейски участъци в столицата, но не и закриване в други териториални дирекции в страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: И накрая – с това приключвам, господин председател – става въпрос за много сериозен сграден фонд. Каква ще бъде неговата съдба, ако тези изнесени полицейски участъци се закрият? Ще остане ли той публична държавна собственост, или ще гледаме в бившите полицейски участъци хотели и офис сгради? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Столична дирекция на вътрешните работи е териториална дирекция в системата на МВР, осъществяваща организационно-управленски и преки задачи по противодействие на престъпността, по опазване на обществения ред и законоустановените права и свободи на гражданите на територията на гражданите.
Ръководството на Столичната дирекция на вътрешните работи, след анализ и преценка на изменението в криминогенната обстановка на територията на столицата и обсъждане на постигнатите резултати в борбата с престъпността през 2010 г., предложи промяна в структурата на дирекцията. Промяната в структурата е необходима за пренасочване на щатен състав за противодействие на извършените престъпления с нарастващ относителен дял през последните години – тези, свързани с МПС и разпространение на наркотици. За целта бе преценено да се използва наличният ресурс на структурните звена във формираните през 1998 г. полицейски участъци, като се реорганизира структурата им и тяхната съподчиненост.
В структурата на полицейските участъци са включени две групи – група „Криминална полиция”, включваща оперативен състав по криминална линия, и група „Териториална полиция”, включваща полицейски инспектори, младши полицейски инспектори, ръководени от началници на групи и началник на полицейски участък. При предложената промяна се запазват полицейските участъци в по-отдалечените райони на София: кв. Нови Искър, кв. Кремиковци, кв. Панчарево, кв. Банкя, кв. Факултета. Останалите 20 полицейски участъка се реорганизират като групите „Криминална полиция” се преструктурират в сектор „Противодействие на криминалната престъпност” на съответното районно управление „Полиция”, а групите „Териториална полиция” – в сектор „Охранителна полиция” на районно управление „Полиция”, като се запазва досегашният им щатен състав. Така се премахва едно междинно управленско ниво – това на началник на полицейски участък, освобождава се ресурс за пренасочване в борбата с криминалната престъпност и се улеснява организацията на работа чрез пряко подчинение на звената по направление на дейност на районните управления на полицията.
Всички освободени длъжности са предвидени за трансформиране в структуроопределящите направления на дейност на отдел „Противодействие на криминалната престъпност” и отдел „Охранителна полиция”. На държавните служители, чиито длъжности са трансформирани, ще бъдат предложени равнопоставени длъжности в рамките на притежаваните от тях категории.
При реорганизацията на полицейските участъци и промяната на структурата на СДВР няма да бъде съкратена нито една длъжност. Не се предвижда промяна на местоработата на служителите от полицейските участъци, както и промяна на предназначението на сградния фонд, който запазва статута си на публична държавна собственост и който е крайно недостатъчен. Повечето от участъците „Полиция” нямат собствени сгради и се помещават в сгради на районни управления „Полиция” в участъци „Слатина”, „Изгрев”, „Сердика”, „Възраждане”, „Илинден”, „Красна поляна”, „Лозенец”, „Триадица”, „Оборище”, „Подуяне”, „Красно село”, „Овча купел”, „Студентски град”, „Дружба”, „Люлин”. В участъците няма щатен административен персонал, поради което не се предвижда и съкращаване на такъв. Във всички районни управление „Полиция” при СДВР са сформирани административни звена, които обслужват всички структурни звена и са в минимален щатен състав от 6 до 7% от общата щатна численост на районните управления на полицията, които ще продължат да обслужват звената и след преструктурирането.
Промените са одобрени от Комисия по оптимизация на щата на основание структурите на МВР, създадена със Заповед РК № 1з-53 от 11 януари 2011 г. на министъра на вътрешните работи. Вярваме, че ще допринесем за подобряването и оптимизирането на работата на структурите на Столичната дирекция на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За два доуточняващи въпроса – заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Цветанов, значи истина се оказа и аз се радвам, че това беше публично заявено от парламентарната трибуна и поне тези полицейски служители в изнесените участъци на Столичната дирекция на МВР да са наясно какво предстои да се случва.
Това, което аз разбрах от Вашия отговор, е, че ще бъдат закрити 20 изнесени полицейски участъка в СДВР. Същевременно Вие заявявате, че не се предвижда съкращаване на тези полицейски служители, тоест прекратяване на техните правоотношения. Казахте го публично тук пред всички и аз много ще се радвам, ако нито един от тези полицейски служители в закриваните изнесени полицейски участъци не бъде уволнен. Дано да е така!
Но аз не получих ясен отговор и тук са моите уточняващи въпроси: как точно ще се извършват дейностите по осигуряване на реда и законността в центъра на София, при положение че се закриват там всички изнесени полицейски участъци? Как ще се извършват охранителните дейности? Как ще се извършват дейностите по превенция и разкриване на престъпления от районните полицейски управления, които в много от случаите се намират на километри спрямо закривания изнесен полицейски участък? И аз ще Ви дам един конкретен пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Приключвам уточняващия си въпрос. Примерно изнесеният полицейски участък „Средец”, който е към Първо РПУ, се намира на бул. „Раковски” – всеки ден минавам с моята кола оттам, затова давам съвсем произволно пример с него – територията му покрива от НДК до тук, до парламента, и от бул. „Витоша” до „Орлов мост”. Това е голяма част от идеалния център, а Първо РПУ се намира при зала „Универсиада”. За хората, които не са софиянци, за да разберат, ще кажа, че това е разстоянието, което е равно на размерите на един средно голям български град. Как точно ще се случат тези дейности, като закриваме участък „Средец”? Моля да ми отговорите конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Цветанов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Василев, Вие може би сте чули отговора, явно не сте го разбрали. Аз ще се постарая пак да Ви акцентирам върху основните моменти на това, което беше изложено от мен като отговор.
Чрез тези промени, които са по предложение на директора на Столичната дирекция и ръководството на Столична дирекция на вътрешните работи и обсъжданията, които са направени от Комисията по щатовете, се премахва едно междинно звено. Това е точно началникът на този участък. Те се пренасочват в равнопоставени длъжности и участъците реално не се закриват, защото Ви казах, че те си остават пак публична държавна собственост. В тази посока служителите, които са работили там, ще продължат да работят, но искаме да концентрираме повече ресурс и оптимизираме работата, когато махнем това междинно ръководно звено.
В тази посока организацията ще бъде много по-добра и това е предложение на база задълбочен анализ, който е направен от ръководството на Столична дирекция на вътрешните работи на база криминогенната обстановка и тенденциите за даден тип престъпления, които се извършват на територията на столицата. Не би трябвало да имате абсолютно никакви притеснения в тази посока, а и това, което Ви казах, че няма да има никакво съкращаване, това е част от преструктурирането и оптимизирането на работата на Столична дирекция на вътрешните работи, пак повтарям, по предложение на професионалистите и на тези, които носят и отговорност за сигурността на Столична дирекция на вътрешните работи, това е ръководството на самата дирекция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за отношение, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Цветанов, истината е, че отговорността Ви е персонална. Пише го в Закона за Министерство на вътрешните работи. Не бих искал да се прикривате зад предложения на ръководството на Столичната дирекция на вътрешните работи и зад становището, което била вземала някаква комисия. Защото, прочетете какво пише в чл. 14 и в чл. 21 от Закона за МВР. Там пише, че откриването и закриването на изнесени полицейски участъци, за които иде реч в момента в настоящия парламентарен контрол, става еднолично със заповед на министъра на вътрешните работи. Така че Вие в момента поемате една огромна отговорност пред този личен състав в 20 изнесени полицейски участъка, които ще бъдат закрити и Вие го заявихте тук от парламентарната трибуна.
Аз се надявам добре да прецените, защото това е заплата на хиляди полицейски служители и техните семейства. Това е истината. Иначе не можах да разбера каква точно е Вашата идея и как ще си покривате с оперативни охранителни дейности тези територии, защото, един елементарен пример – качете се на една кола и тръгнете от Първо РПУ, за да стигнете до изнесения полицейски участък „Средец”, който ще бъде закрит. Дори с полицейска лампа, дори с огромната Ви охрана от няколко пилотни коли, ще Ви трябват 15 минути, когато има голям трафик, трябва да пресечете „Орлов мост”. Как ще се извършва всичко това? Нямате идея, господин министър, с това приключвам, това е моето отношение, смятам че правите груба грешка – планирате уволняване на полицейски служители, закриване на действащи полицейски структури. Правите огромна грешка и Ви предупреждавам за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Николаев Иванов относно мерки за преустановяване на организираните боеве с кучета.
Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласно чл. 325а от Наказателния кодекс, счита се за престъпление както организирането, така и провеждането на жестоки боеве между животни, което в България е разпространено най-вече като боеве между кучета. Независимо от това, практиката на организиране и провеждане на такива боеве продължава и от страна на Министерство на вътрешните работи позицията е изключително пасивна. По този повод, ще дам пример, само преди два месеца една от телевизиите с национално излъчване, показа потресаващи сцени от незаконни кучешки боеве. Прави впечатление, че имаше специално подбрано място, платен вход за зрителите на тази жестокост, и на трето място – имаше, разбира се, и залагания за изхода от отделните гладиаторски боеве между кучетата. В залата имаше малки деца.
Нещо повече, и това именно е скандалното, за което отправям въпроса към Вас – съдия в тези гладиаторски битки беше действащ служител на Министерството на вътрешните работи от Второ районно управление в София и неговото име е Стефан Найденов. Той работи от 15 години в МВР. Това не му пречи не само да бъде съдия, но да не прояви никаква милост към едно от животните, за които собственикът просто моли боят да бъде прекратен, защото животното издъхва. Пред скрита камера същият този служител дава инструкции как трябва да бъдат възпитавани към жестокост кучетата в съответните обучителни центрове.
По този повод, независимо че Стефан Найденов е наказан, но единствено с порицание, отправям към Вас следните въпроси: Органите на МВР следят ли дали се спазва забраната за организиране на боевете с животни? Колко случая са установени за последните две години след приемане на промените в НК? Има ли извършени полицейски проверки, заведени ли са предварителни производства и обвинени ли са лица в съответствие с чл. 325а от НК? Какви мерки предприемате за прекратяване на тези прояви на умишлена и обществено опасна жестокост? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, в отговор на поставения въпрос Ви уведомявам следното.
С текущите изменения и допълнения в Наказателния кодекс, бр. 27 от 2009 г., е приет нов чл. 325а, който инкриминира организирането на боеве с животни и предоставянето на животни за боеве, като законодателят е предвидил налагане на наказание пробация и глоба от 1000 до 5000 лв.
По повод на подадения сигнал от журналистите в Нова телевизия и излъчения на 5 и 6 февруари 2011 г. репортаж в телевизионно предаване „Темата на Нова” на организиран бой с кучета, по време на който е присъствал служител от МВР, със заповед на директора на Столична дирекция на вътрешните работи е разпоредена административна проверка по случая. При проверката е установена самоличността на организатора на боя с кучета, останалите съпричастни лица, както и конкретният служител от Столична дирекция на вътрешните работи. С оглед на осъществените от него неправомерни действия при спазване на нормативно предвидените изисквания е взето отношение и му е наложено съответно по вид дисциплинарно наказание „порицание” от началника на Второ районно управление в София.
Тъй като по случая са налице данни за допуснато тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата, съм възложил да се проведе дисциплинарно производство срещу служителя за търсене на най-строга дисциплинарна отговорност. Изготвената обобщена справка за резултатите от проверката и събраните писмени материали са изпратени за произнасяне по компетентност на Софийска районна прокуратура, предвид наличието на данни за образуване на наказателно производство срещу виновните лица за извършено от тях престъпление по чл. 325а от Наказателния кодекс.
При осъществяване на законово определените основни задачи и функционална компетентност на органите на МВР се предприемат необходимите мерки за предотвратяване и пресичане на подобен вид правонарушения, като основно се разчита на активното съдействие от страна на гражданите. С цел тяхното недопускане е наложително да бъдат ангажирани всички органи на изпълнителната и местна власт, неправителствените организации и широката общественост.
Във всички случаи на подаден заявителски материал, в който са налице предвидените данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 325а от Наказателния кодекс, специализираните органи в МВР извършват необходимите оперативно-издирвателни мероприятия и процесуални действия за документиране на осъществената престъпна дейност.
В заключение искам да заявя, че ръководството на МВР е непримиримо към подобни прояви от страна на служителите, с които се увеличава трудът на хилядите съвестни служители от министерството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз наистина съм удовлетворен от това, което Вие казахте относно случая, който беше разкрит в предаването „Темата на Нова”. Ако този служител беше останал с единствената санкция „порицание”, това за обществото има смисъл по-скоро на леко потупване по рамото, отколкото като наказание за това, че този човек е участвал в провеждането на такива боеве.
Радвам се, че сте назначили повторна проверка, че е сезирана прокуратурата. В крайна сметка, благодарение на Вашия отговор в пленарната зала, хората ще знаят, че Министерството на вътрешните работи вече гледа по много сериозен начин на борбата с такива прояви. Те имат дълбока антиобществена същност.
Изследвания, които са проведени от водещи учени, господин министър, показват, че две трети от хората, които са проявили агресия по отношение на хора, са били жестоки към животните, а 100% от сексуалните насилници в своето минало са били мъчители на животни.
Ако ние искаме да възпитаваме бъдещото поколение на България да има уважение към хората, към обществото, трябва да го възпитаваме и в любов към животните.
Искрено се надявам, че мерките, които Вие сега набелязахте, ще бъдат трайна политика. В това отношение Народното събрание Ви подпомага, защото буквално след няколко дни ще излязат поредните промени в Наказателния кодекс, където наказанията са увеличени и самият състав е разширен. По такъв начин Вие имате инструмента и ако имате политическата воля, уверявам Ви, обществото ще Ви бъде благодарно. Желая Ви успех в тази дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Дуплика желаете ли, господин министър?
Следващият въпрос е на народния представител Алиосман Имамов – относно издаването и подмяната на българските документи за самоличност в района на гр. Гоце Делчев.
Господин Имамов, заповядайте да развиете въпроса.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! В резултат на активната гражданска позиция на медиите може да се каже, че българската общественост е информирана за общите проблеми, които съществуват в процеса на издаване на документите за самоличност. В резултат на настоятелните и категорични обществени реакции системата безспорно се подобрява. За съжаление обаче, този извод може да се направи само за относително големите населени места в страната.
Що се отнася до малките населени места, особено в отдалечените, изолирани гранични и планински райони, проблемите по издаването и подмяната на документите за самоличност продължават да тормозят хората и да предизвикват неприятни последствия, свързани с тяхното и без това трудно социално и икономическо положение.
Моят конкретен въпрос, господин министър, е свързан с проблемите по издаването и подмяната на документите за самоличност в района на гр. Гоце Делчев. Убеден съм, че подобни проблеми съществуват и в други крайгранични, планински, изолирани райони на страната.
Преди всичко бих желал да кажа, че Районното управление „Полиция” в гр. Гоце Делчев и екипът, който се занимава пряко с издаването на документи, полагат усилия, за да улеснят хората, особено в посока на пестене на време. Екипът се опитва да съкрати времето, което всеки е принуден да отделя, за да изпълни в срок изискванията на закона.
По-голямата част от проблемите обаче излизат извън техните правомощия и компетентности и засягат оптимизацията на системата на областно и национално равнище.
Ще използвам само един, особено красноречив според мен пример в това отношение. Капацитетът на екипите, които се занимават с издаването и подмяната на документите и техническото оборудване, не съответства пропорционално на броя на възрастното население в отделните общини или групи от общини, които се обслужват от едно районно управление. Не е отчетен и факторът брой на населените места и тяхната отдалеченост от районното управление.
В района на гр. Гоце Делчев има близо 66 хил. души възрастно население (сигнал от председателя за изтичане на времето), които живеят в 57 населени места. В същото време обаче екипите и капацитетът на тези екипи са същите, както в другите управления.
Моят конкретен въпрос, господин министър, е: какви конкретни мерки ще предприемете за оптимизиране на системата, за ускоряване на процедурата по издаване на документите за самоличност в отдалечените, изолирани крайгранични и планински райони, и в частност в района на гр. Гоце Делчев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Имамов, в отговор на поставения въпрос Ви уведомявам следното.
Изминалата 2010 г. бе изключително трудна, натоварена, но, бихме отчели, успешна за всички служители в МВР, пряко ангажирани със задачи по издаването на лични документи, тяхното персонализиране, доставянето на материали и консумативи, както и поддържането на програмните и технически средства, осигуряващи нормалната работа на автоматизираната информационна система.
Възникналите проблеми в тази насока, за което многократно сме поднасяли своите извинения, се дължат на комплексни причини от обективен и субективен характер. С цел своевременното им отстраняване във всички областни дирекции на МВР бяха реализирани редица организационни мерки, част от които са въвеждането на удължено работно време и отпускането на допълнителни щатни бройки в звената за българските документи за самоличност.
В района, обслужван от Районно управление „Полиция” – Гоце Делчев, са включени общините Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово с общо население 70 934 души. От тях: Гоце Делчев – 30 823, Гърмен – 14 825, Сатовча – 15 305, и Хаджидимово – 9981.
Възрастните хора над 65 години общо за района са 10 525 или 14,8% от цялото население.
Цитираните данни са актуални към последното преброяване на населението и се различават от изнесените в отправения от Вас актуален въпрос.
Към момента в група „Български документи за самоличност” при Районно управление – Гоце Делчев, в Областна дирекция на МВР – Благоевград, на длъжност „системен оператор” са назначени общо четирима служители, от които двама на постоянен и двама на допълнителен щат. За оптимизиране административното обслужване на гражданите, живеещи в отдалечените населени места на територията на общината, обслужвани от Районно управление „Полиция” – Гоце Делчев, допълнително е въведена система за уведомяването им посредством изпращането на кратки електронни съобщения – SMS, относно възможната дата за подаване на заявление.
От началото на м. март т.г. в Районното управление, след извършените строително-ремонтни дейности, беше разкрито и трето, допълнително гише за получаване на готовите лични документи. По подадените заявления в Районно управление „Полиция” – Гоце Делчев, всички лични карти, паспорти и свидетелства за управление на МПС са изготвени в срок и връчени на гражданите.
Към 8.04.2011 г. в Областна дирекция на МВР – Благоевград, са получени общо 128 молби от граждани и ведомства в региона за прием на заявления за издаване на български документи за самоличност от създадените мобилни екипи. На място са посетени и приети заявления с мобилни станции на 118 жители в областта, от които 20 са на територията, обслужвана от Районно управление „Полиция” - Гоце Делчев.
Съгласно Закона за българските лични документи, личните карти, издавани на българските граждани, навършили 58 години, са безсрочни. Личните документи, издадени преди 29 март 2010 г., също са валидни до изтичане на срока им. Населението в региона е уведомено чрез Пресцентъра на Областна дирекция МВР – Благоевград, местните и централните медии, че съществува възможност за подмяна на личните документи и преди датата на изтичане на тяхната валидност.
Предвид изложените факти, не може да се твърди, че броят на възрастните граждани, потенциално желаещи да подменят документите си за самоличност в гр. Гоце Делчев, е приблизително равен на този в гр. Благоевград, където населението, заедно с община Симитли, е общо 94 819 души.
В заключение категорично мога да Ви уверя, че от страна на ръководството на Областна дирекция МВР – Благоевград, е създадена оптимална организация за нормално функциониране на процеса по приемане на заявления за издаване на български лични документи. Мога да кажа, че в последните няколко месеца постоянно призоваваме българските граждани да подават своите заявления, защото към настоящия момент нямаме абсолютно никакво натоварване, което да създаде проблем в съответните пунктове за издаване на личните документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин министър, не мога да се съглася с Вашите заключения, защото след обяд ще отида в Гоце Делчев и на опашката, която съществува за документи, ще им кажа, че според Вас няма проблеми в издаването на документите.
Очевидно имаме различия в тълкуването на понятието „възрастно население”. Според мен и данните, които аз Ви дадох, се отнасят за онова население, което е потенциално клиент на службите, които издават документи. Това е население над 18-годишна възраст.
Не мисля, че системата е оптимизирана, защото ще Ви споделя следните факти за това население. В Гоцеделчевския район над 18 години има 66 хил. души население. Всички те рано или късно ще отидат в звеното, за да сменят своите документи за самоличност или да получат нови документи. В същото време в района на гр. Разлог, който включва Белица, Якоруда и Разлог, има 36 хил. души възрастно население, или два пъти по-малко от Гоце Делчев. Банско, който включва само една община, има 12 хил. души възрастно население, повтарям, над 18-годишна възраст, което е шест пъти по-малко от населението в Гоце Делчев.
Аз Ви предлагам, господин министър, да размислите и да направите анализи дали не е възможно да обедините звената в Разлог и Банско и освободения капацитет да изпратите в Гоце Делчев. Тогава можем да говорим за оптимизация на системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Въпрос от народните представители Сергей Станишев и Петър Мутафчиев относно бягството на задържан турски кораб от териториалните води на България.
Заповядайте, господин Станишев, да развиете въпроса.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! На 13 февруари 2011 г. Вие, господин министър, открихте във Варна Интегрираната система „Синя граница” за наблюдение на границата ни по море, финансирана от Европейската комисия на стойност 19 млн. евро. Тогава заявихте също така, че системата ще контролира българо-турската граница, морските пространства на България и Европейския съюз и ще служи за предотвратяване на инциденти с плавателни съдове.
Същия този месец – близо две седмици по-късно, се случва инцидент с турски кораб, кораб под турски флаг „Филип ІV”, който, пускайки котва, провлачвайки я, пресича газопровода на „Петреко”, отиващ към Варна, и създава сериозна индустриална авария, бих казал. Този кораб застава на пристанище Варна да се ремонтира. Издадена е заповед за неговото задържане във връзка с нанесените щети, но какво се случва на 26 март, господин министър? Корабът през нощта избягва, изчезва, въпреки преследването, както пишат местните медии, от страна на „Гранична полиция”, която упорито го гони, но той успява да се измъкне.
За какво става дума, господин вицепремиер?! Тридесетгодишен кораб със скорост 11 възела, преследван от модерните, току-що купените по Шенген български гранични катери, които развиват 30 възела?! Извинявайте, но това е контраистория на големия успех на Българския морски флот по време на Първата балканска война, когато „Дръзки” атакува и тежко поврежда „Хамидие”. Турците си изтриха срама с това бягство.
И още едно сравнение, господин министър. През 1999 г. по време на бомбардирането от НАТО на Югославия сърбите свалиха един „Стелт” – невидимият изтребител на НАТО и на Съединените щати, и казаха: „Извинявайте, не знаехме, че е невидим”. Очевидно турският кораб и неговият екипаж не са знаели, че вие изградихте такава модерна система и са се измъкнали.
Въпросът ми е: как оценявате този инцидент и как това се отразява върху нашата амбиция да влезем в Шенген? Впрочем вече трябваше да сме вътре. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Цветанов.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станишев! При спазване на съществуващите нормативни изисквания през периода от 28 февруари 2011 г. до 24 март 2011 г. от директора на „Морска администрация” – Варна, са издадени няколко поредни заповеди за задържане на моторен кораб „Седит 4”, плаващ под турски флаг. Същият се намира на котва в териториалните води на Република България и задържането му е било наложително, с цел представяне на необходимите гаранции на корабопритежателя за обезпечениe при предявяване на евентуален паричен иск. По случая е образувано частно търговско дело по описа на Окръжен съд – Варна. С последно издадената административна заповед на 24 март т.г. са запознати служителите в Регионална дирекция „Гранична полиция” – Бургас, и плавателният съд е поставен под особеното внимание на Локален координационен център „Галата” и Гранично полицейско управление – Варна.
На 26 март 2011 г. в 0,45 ч. чрез Интегрираната система „Синя граница” е установено, че корабът самоволно напуска рейд – Варна, който е разположен на разстояние от две морски мили североизточно от нос Галата. След като регистрират движението на кораба, дежурните служители на „Гранична полиция” отправят запитване до бреговия център – Варна, и получават информация, че същият не е освободен. Незабавно е задействана системата за реагиране на „Гранична полиция” – Бургас, с цел спиране и обратното връщане на кораба на рейд – Варна. Преследването е извършено в рамките на правомощията по чл. 85, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и в съответствие с чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 61, т. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България. Съгласно цитираните правни норми преследването на чуждестранен кораб може да започне, когато се намира във вътрешните води или в териториалното море на страната.
По категоричен начин е установено, че плаващият под турски флаг моторен кораб „Седит 4” е нарушил българските закони при пребиваването му във вътрешните морски води, напуснал е без разрешение мястото на основателно задържане и се е отправил към териториално море. Преследването от страна на българските гранично полицейски кораби започва в рамките на нормативно предвидените за реагиране 30 минути, когато корабът вече се е намирал в териториално море, и продължава до навлизането му в изключителна икономическа зона. Екипажите на гранично полицейските кораби предприемат възможните и допустими от закона действия за спиране на кораба, като са подадени задължителни светлини по международния сигнален код, команди на английски и турски език по корабните и на брегови радиостанции, работещи във възстановени международни канали за връзка, използвани са високоговорящи устройства – сирени, и светлина, сигнализация – синя пробляскваща светлина, както и изстрелване на сигнално-предупредителни ракети.
Съгласно разпоредбите на чл. 74, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 30 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България полицейските органи могат да употребят оръжие в границите на вътрешните морски води и териториално море. В конкретния случай турският кораб е застигнат в прилежащата зона, извън посочените граници, и употребата на огнестрелно оръжие като крайна мярка за спирането му е била недопустима. Подобни действия са нецелесъобразни и с оглед същността на извършеното нарушение – отклонение от наложена административна мярка във връзка с обезпечаване на бъдещ иск, касаещ гражданско-правен спор от частен характер. Взето е предвид обстоятелството, че националността на кораба, данните на корабособственика и екипажът са известни и същите могат да бъдат предоставени за нуждите на съдебен процес. Събраните материали по случая са изпратени за произнасяне по компетентност на Районна прокуратура – Варна.
По същество възникналият инцидент не може да се отрази негативно върху присъединяването на България към Шенген, дори напротив. Изградената и въведена в експлоатация интегрирана система „Синя граница” по категоричен начин доказа своята практическа ефективност при осигуряването на надеждна охрана на държавната граница, наблюдаването и контрола за спазването на граничния режим и дейността по превенцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, ние бяхме Ви попитали преди кой е отговорният за този сериозен пропуск, който е направен. Аз мисля, че същото това лице Ви е написало отговора на този въпрос, от който трябва да се срамува.
Има един факт и това е, че един стар кораб, по-точно гемия, която развива скорост от 11 възела, е арестувана, констатирано е, че напуска българските териториални води, въпреки че е поставена под забрана, и отговорността за това е на Гранична полиция. При цялото прекрасно техническо оборудване и уникални системи и в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и в Министерството на вътрешните работи, българските гранични власти не успяват да предотвратят този инцидент?!
По какъв начин ние даваме гаранция за това, че в края на краищата кораби, които пренасят наркотици, кораби, които пренасят съответно опасни товари или правят трафик на хора, няма да навлизат в български териториални води? Това са абсурдни неща!
Говореше се, че може би само във филми като „Карибски пирати” могат да се случат такива неща. Аз мисля, че отговорността е на Гранична полиция и трябва да потърсите съответно и административна отговорност на хората, които не са успели да се справят с този случай. Това е ясно доказателство, че ние независимо от техническата обезпеченост, за която говорите, не можем да създадем една перфектна организация, така че да не се нарушава морската граница на България, която е също така и морска граница на Европейския съюз.
Това е един сериозен проблеми, който стои пред нас. Въпросът не е само до техническа обезпеченост, господин министър! Имат основания съмненията, които и Франция, и Германия предявяват към нас. И аз казах, че такова нещо може да се случи може би единствено във филм като „Карибски пирати”, и ако отново се върнем на шеговития тон, с който започнахме нашия въпрос, може би Джони Деп не е бил, както се шегуваха, в Бургас, ами е бил във Варна в кораба „Филип ІV”. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председателстващ! Уважаеми господа Станишев и Мутафчиев! Не знам дали сте слушали внимателно отговора. На вас просто не знам как трябва да ви бъде обяснено – става въпрос за това, че се е задействала интегрираната система „Морска граница”, след което служителите са реагирали предвид тежестта на деянието.
В случая какво предлагате – да потопим кораба, да упражним сила, да стреляме по него при административно запориране за излизане на този кораб от териториалните води на България, при евентуално бъдещ съдебен иск. Нали разбирате, че винаги при наказанието трябва да се изхожда от тежестта на извършеното деяние на даден плавателен съд?
Вие говорите за наркотици. Нали разбирате, че действията щяха да бъдат съвсем различни от тези, ако говорим за тази хипотеза, която Вие давате за пример? И това е толкова несъстоятелно!
И моля Ви, нека поне на трибуната на Народното събрание се дръжте малко по-достойно и по-сериозно, когато говорим по тези теми. Сами трябва да разбирате това, което беше изложено – реакцията е в законоустановения срок, корабът е бил застигнат... (Реплики от КБ.)
Какво предлагате – да го спрем с упражняването на сила ли?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Защо го гоните? Пуснете го да си върви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Моля? (Реплики от КБ.)
Вижте само! Вижте: „Отклонение за наложена административна мярка във връзка с обезпечаване на бъдещ иск, касаещ гражданско-правен спор от частен характер.
Взето е предвид обстоятелството, че националността на кораба, данните на корабособственика и екипажа са известни, и същите могат да бъдат представени за нуждите на съдебния процес”.
За това говорим!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Но е задържан кораб, който трябва да стои там! ... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля ви, без реплики от залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Кой щеше да носи отговорност, ако бяхме потопили този кораб? Сигурно тогава щяхте да кажете, че Гранична полиция си е превишила правата. Нека все пак да изхождаме от целесъобразността и тежестта на този административен акт, който има за този кораб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Въпрос на народния представител Моника Панайотова относно напредъка на Република България в процеса на присъединяването към Шенгенското пространство.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно напредъка на Република България в процеса на присъединяване към Шенгенското пространство.
През изминалата седмица имаше три основни, ключови събития: едното беше срещата на министрите на вътрешните работи в Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург; второто бяха изразените резерви от страна на министрите на вътрешните работи на Франция и Германия относно присъединяването на България и Румъния към Шенген, и третото събитие, за което искам изключително да благодаря на всички парламентаристи, на всички народни представители от различните парламентарни групи в парламента, е участието ни в съвместна делегация в Европейския парламент и проведена среща с докладчика и докладчиците в сянка по Шенген в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) в Европейския парламент. Искам да благодаря за изключителното единодействие по един наистина национален приоритет, да благодаря и на нашите евродепутати в различните политически семейства.
Това, което искам да споделя с вас е, че се почувствах национално горда, когато проведохме срещата с нашите колеги от Европарламента, и от последващата среща с евродокладчиците и докладчиците в сянка, представители на Европарламента от Германия и Унгария, когато те не само казаха, че България е техническа подготвена, но че България е един отличен пример по отношение на контрола на морска граница. Не трябва да допускаме единични случаи, погрешно интерпретирани от преждеговорившите, да създават съмнения в тази посока, защото на черноморската граница има много по-силен контрол, отколкото е съществуващият контрол на средиземноморската граница на Европейския съюз.
За мен беше удоволствие, че Европейският парламент ще се стреми към едно широко мнозинство в подкрепа на България и за присъединяването й към Шенген, което означава, че гласът на повече от 500 милиона европейски граждани съответно е в подкрепа на присъединяването на България и се базира на една обективна оценка.
Моят въпрос е: какъв е напредъкът на Република България в процеса на присъединяване към Шенгенското пространство към днешна дата? Какви евентуални предизвикателства могат да бъдат идентифицирани? Какви действия се предвиждат за финализирането на този процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председателстващ! Уважаема госпожо Панайотова, за изпълнение на един от основните национални приоритети – присъединяването на България към Шенгенското пространство, беше осъществена огромна по обем работа на експертно и политическо ниво.
Благодарение на усилията на българското правителство бяха контрактувани и разплатени 100% от финансовите средства по инструмента „Шенген”. Само ще напомня, че в началото на мандата от 160 млн. евро, предвидени от Европейската комисия, бяха контрактувани, освен и само, 33 милиона, или 26% от тези суми.
Всички мисии за оценка на Шенген бяха проведени в график и докладите от тях са приети. В докладите в областите „Морски граници”, „Въздушни граници”, ШИС („Шенгенска информационна система”) и SIRENE („Искане за допълнителна информация от националните звена”), е отчетено прилагането от България на най-добри практики, съгласно Шенгенските критерии.
България реално работи с данните от Шенгенската информационна система и осъщественото още през м. ноември 2010 г. техническо включване е знак за доверие от страна на европейските ни партньори.
В резултат на положените усилия, успешното приключване и последното посещение на Граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево” и Свиленград – ГПУ, предпоставка за този положителен резултат беше своевременната реакция на препоръките в областта за сухопътните граници, за чието изпълнение беше осигурено допълнително национално финансиране в размер на около 6 млн. лв.
Проектът на доклад от посещението беше представен на заседанието на работната група „Шенгенски въпроси” на 4 април 2011 г., като основното заключение е, че България е осъществила значителен напредък по отношение на граничния контрол по външната сухопътна граница и вече изпълнява шенгенските изисквания.
Със заключението в доклада процесът по оценка за България практически приключи на експертно ниво. В рамките на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи” на 11 април 2011 г. в Люксембург министрите на вътрешните работи на голяма част от страните поздравиха България за успешното приключване на оценъчната мисия по Шенген за сухопътна граница, както и за положителния доклад, който признава готовността ни за членство в Шенген.
Държавите членки имаха възможност да зададат въпроси по доклада до 11 април, като в определения срок не сме получили въпроси, което още веднъж потвърждава положителната оценка на европейските ни партньори за постигнатото от България за гарантиране сигурността на външните граници на Европейския съюз. На 13 април – два дни по-късно след упоменатия краен срок, получихме един въпрос от Франция. Очакваме формално приемане на доклада на заседание на работната група „Шенгенски въпроси” на 3 май 2011 г.
Продължаваме активно да поддържаме и търсим диалог с държавите членки, които са резервирани към приемането ни в Шенген, като полагаме всички усилия, за да променим тяхната позиция в положителна посока.
В следващите няколко седмици предстоят посещения в България на френския министър на вътрешните работи господин Клод Геан – 18 април, и холандския министър по европейските въпроси господин Бен Кнапен – 11 и 12 май т.г. Активизирането на отношенията с тези държави може да се счита за положителен знак за България. На 12 април 2011 г. Комитетът по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Европейския парламент е обсъждал проект на доклад за решение за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. В проекта за доклад докладчикът на Европейския парламент по разширяването на Шенгенското пространство господин Карлос Куельо посочва, че България и Румъния са готови да изпълнят разпоредбите на шенгенското законодателство. Това становище се базира както на заключението от докладите за оценка, така и на личните впечатления на господин Куельо, който в края на м. февруари т.г. посети ГКПП „Капитан Андреево” и се запозна с действията, предприемани от България за осигуряване на ефективната защита на този чувствителен участък на външните граници.
Изказваме благодарност на всички български депутати за подкрепата в процеса на обсъждане на проекта на Доклад по присъединяването на България по Шенген. Активните и последователни действия на българските представители в Европейския парламент допринесоха за повишаване информираността относно постигнатите резултати и положителната оценка от страна на Европейския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин вицепремиер, за изчерпателния отговор.
Моят призив е на предстоящите срещи с вътрешните министри, които предстои да дойдат в България, да използвате средствата на дипломацията и силата на аргументите, защото България е технически подготвена, защото България от самото начало изразява позицията си, че присъединяването към Шенген не е самоцел, а цели осигуряване сигурност на българските граждани, респективно сигурност на европейските граждани, защото ясно съзнаваме отговорността, че сме външна граница на Общността.
От тази гледна точка България допринася и дава геополитическа добавена стойност на региона. Третирането на България не трябва да провокира всъщност създаването на Европа на две скорости и по отношение на присъединяването на двете държави – България и Румъния, към Шенген.
Моят призив е от позицията на самочувствието, защото сме наистина технически подготвени и наистина сме изпълнили своите ангажименти и критерии, съзнаваме, че това е цялостен процес, към който подхождаме отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Борислав Стоянов относно нарастващата агресия на крайни ислямистки и неоосмански кръгове и намесата им във вътрешните работи на Република България.
Господин Стоянов, заповядайте да развиете въпроса.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господа министри! Уважаеми господин вицепремиер, през последните няколко години за съжаление се наблюдава все по-агресивно поведение на определени среди в нашата страна, свързани с крайни ислямистки и неоосманистки кръгове, предимно ситуирани в нашата южна съседка Турция. Само в рамките на последните десет-дванадесет месеца по време на мои срещи с граждани, предимно в районите на Велинград и Смолян, ми бяха предоставени множество сигнали, свързани с провеждането на крайно агресивна политика от страна на определени имами и ходжи в районите на тези общини. Въпреки че ние от партия „Атака” вече дадохме гласност на редица скандални случаи, при които мюсюлмански духовни лица привличат в лоното на исляма българи християни предимно в тежко социално положение от тези региони срещу обещано месечно възнаграждение от порядъка на 500-600 лв., тази политика на принудително икономическо асимилиране на наши сънародници към мохамеданството продължава с пълна сила.
Особено тревожен за нас е фактът, че покрай приемането на исляма, българските граждани, които приемат въпросната религия, са подложени на постоянна обработка – отново предимно чрез икономически средства – да се отрекат и от своята народност по изпитания модел на неоосманистите, според който вярата определя националността. А това вече представлява открита заплаха за националната ни сигурност!
Последната ярка илюстрация за неприкрита намеса във вътрешните работи на нашата държава е скандалното официално обръщение от 14 февруари 2011 г. на главния секретар на организацията „Ислямска конференция” проф. Екмеледин Иханоглу към участниците в Националната конференция на мюсюлманите в Република България, в която той в открит и прав текст призова своите следовници за все по-масирано изграждане на джамии на територията на Република България, включително и за спешно изграждане на т.нар. Ислямски културен център в София, за който всички си спомняте, че преди две-три години разбуни доста духовете в нашата столица, и призова за превръщането на София в център на исляма – не само в България, но и на Балканите, което е пряка намеса във вътрешните ни работи!
Моят въпрос е: запознати ли са компетентните органи от Министерството на вътрешните работи с дейността на определени ислямски движения и лица, свързани включително и с благотворителни организации като „Сюлейманоглу Нурджу”, и какви са мерките, които се предприемат за прекратяване на намесата във вътрешните работи на България и заплахите за нейната национална сигурност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стоянов.
За отговор – заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Противодействието на религиозния екстремизъм и фундаментализъм, в това число и ислямския, като вид посегателство срещу националната сигурност попада в законоустановените функции на агенцията по чл. 4 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”. Извършването на дейности от агенцията за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите и институциите и установения в страната конституционен ред, е свързано с всякакъв вид прояви, форми и противоконституционна дейност. Агенцията самостоятелно или съвместно с други държавни органи извършва контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвени или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, сред които е и религиозният екстремизъм и фундаментализъм.
Вследствие на предприетите след 1995 г. мерки от Националната служба за сигурност при МВР, по-късно Държавна агенция „Национална сигурност”, всички действащи на територията на страната ислямски организации работят съгласувано с ръководството на мюсюлманското изповедание. В случаите на констатирани административни нарушения от страна на структурите или отделни представители на тези организации, от Държавната агенция „Национална сигурност” се предприемат съответни мерки, които да гарантират спазването на действащото в тази област законодателство.
Следва да се подчертае, че в контекста на наблюдавания през последните десетилетия възход на религиозния екстремизъм в световен мащаб, действащите сред българската мюсюлманска общност чуждестранни ислямски организации стоят на вниманието на Държавната агенция за национална сигурност. Политиката на агенцията в тази област е ориентирана към съблюдаване стриктното спазване от страна на тези структури на разпоредбите на действащото българско законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За реплика – заповядайте, господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, хубаво е, че всички тези неща се имат предвид от компетентните органи, но пак смятаме, че може би са нужни още по-енергични действия в тази насока. Припомням два от случаите, които бяха изнесени в централните медии през последната седмица – отново по икономически причини родители дават своите деца още от невръстни за обучение за имами. Прословутите коран-курсове, за които имам чувството, че продължават да се извършват най-свободно в нашата държава от определени секти под благовидното прикритие на социална дейност, обучение в Корана, осигуряване на храна и дрехи – отново на деца от семейства в тежко положение. Имаме сведения, че в много от тези коран-курсове отново се насаждат идеи, които всъщност са по настрани от традиционния ислям, свързани са с по-крайни фундаменталистки течения.
Нашият апел е: службите да продължават да следят тези процеси и наистина да бъдат дори малко по-осторожни, ако мога така да кажа, в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към заместник министър председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков.
Въпрос от народния представител Иван Костов относно споразумение с Швейцария за съдействие при разкриване на банковата тайна.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин заместник министър-председател, през 2009 г. в Швейцария влезе в сила закон, който дава възможност да се разшири сътрудничеството с други страни по отношение на облагането на доходите и капитала. Това се прави във връзка с чл. 26 от Рамковата конвенция на Организацията за сътрудничество и развитие в Европа. От тази възможност се възползваха редица страни, които вече имат споразумение с Швейцария за съдействие при разкриване на банковата тайна в страната. Сред изготвилите такова споразумение е и съседна Румъния.
Решаването на въпроса е с голямо значение за разкриване на укрити пари от български граждани в Швейцария. В тази връзка моят въпрос към Вас е: направила ли е нашата страна постъпки за договаряне на такова споразумение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дянков, заповядайте да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костов!
Федералният съвет към швейцарската федерална данъчна администрация обяви през 2009 г., както Вие коректно казахте, че Швейцария приема нов стандарт за административно сътрудничество по данъчни въпроси. Швейцария обяви, че запазва правилата относно банковата тайна, но приема, че тя не следва да обхваща случаите на данъчни измами.
Във връзка с това решение Швейцария заяви готовността си за провеждане на преговори за ревизиране на старите си Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, както и за сключване на нови спогодби.
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Швейцария е сключена през 1991 г. и не съдържа клауза за обмен на информация. Точно поради това България – Министерството на финансите, отправи предложение до швейцарската страна за започване на такива преговори. Двете страни вече са се договорили тези преговори да се състоят в периода 22-25 ноември 2011 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има думата народният представител Иван Костов за реплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаеми господин заместник министър-председател. Аз Ви поздравявам за направеното усилие, защото то ще даде възможност на българското правителство да потърси укрити пари от български граждани в Швейцария с цел избягване на данъчното облагане в България. По този начин правителството, ще може да провери всички въображаеми или реални сигнали за наличието на такива парични суми, за да бъдат спокойни българските данъкоплатци, че законът ги третира по еднакъв начин.
Аз се надявам в частност, че правителството като получи това разширение на споразумението за избягване на двойното данъчно облагане ще отговори и на ширещите се интриги и клевети по отношение на крупни суми. Българското общество трябва да бъде наясно с това кое отговаря на истината и кое не отговаря на истината по отношение на укрити пари в Швейцария. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Колеги, обявявам половин час почивка, след което ще продължим с парламентарния контрол.
Почивката е до 11,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с Парламентарния контрол.
Има питане от народните представители Сергей Станишев и Драгомир Стойнев относно политиката на доходите на правителството. Ще отговаря министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
Господин Станишев, заповядайте за декларация от името на политическа партия. (Председателят Бойко Борисов излиза от залата.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми липсващ министър-председател, който излезе преди декларацията на Парламентарната група на Коалиция за България. Поводът на декларацията пряко се отнася към министър-председателя.
На 1 април т.г., отговаряйки на въпрос на господин Георги Пирински по отношение на решението на правителството за присъединяване към Пакта „Евро плюс”, премиерът заяви: „Другата седмица да намерим удобно за вас време, да ме поканите и да направя един отчет, защото това е един изключително важен дебат.”
Минаха две седмици. Две седмици се опитваме да приканим парламента да покани премиера да организираме такива дебати по стратегически важен за България въпрос. Уви, няма никакво желание за това. Въпросът е: за какво беше това обещание на министър-председателя и за какво става въпрос в действителност?
На 24 март т.г. на път за летището премиерът информира парламента, че България е взела решение да се присъедини към Пакта „Евро плюс”. Какви са целите на този пакт? Какви са ангажиментите на България? В обществото ни има пълна мъгла за това какво следва за нашата страна от присъединяването към този пакт. Той се зароди като идея в резултат на финансовата нестабилност в Европейския съюз, на проблемите на редица страни, които трябваше да бъдат спасявани – става дума и за Гърция, и за Португалия, и за Ирландия, и се стреми: към по-добра координация на икономическите политики, които до този момент са национална компетентност; към създаване на механизъм за макроикономическа и финансова стабилност на страните от Еврозоната; към поемане на ангажименти от всяка една страна, която се присъединява към пакта; и поне на хартия, към по-високо конкурентоспособност на Европейския съюз.
Искам да кажа, че първоначалната идея на госпожа Меркел и господин Саркози беше действително скандална, защото тя подменяше изцяло начина на вземане на решения в Европейския съюз от общностен към междудържавен, където основните решения за икономическата и финансова политика на Европейския съюз щяха да се вземат само в 17-те страни от Еврозоната, а останалите щяха да ги изпълняват.
Да, сега има съществени промени, но не са достатъчни. През м. юни предстои окончателно утвърждаване на съдържанието на този пакт и ангажиментите на всички страни. Процесът е изключително динамичен. Затова са нужни дебати в Народното събрание за формиране на национална позиция, с която правителството да отиде и да заяви нашите позиции, ангажименти и резерви, ако е необходимо. Това е в изгода на правителството, защото ако има решение на парламента, ще бъде много по-силна позицията на изпълнителната власт, но господин Борисов не пожела да чуе тези думи и тази декларация на Парламентарната група на левицата.
Досега правителството е заявило, че ще се присъединим, сигурно с мотива да не ни заобикалят и да имаме някакво влияние върху решението. Има резон в това. В този вид, в Пакта „Евро плюс” няма баланс между макроикономически, фискални и социални цели. Не са отразени по никакъв начин особеностите на по-слабо развити икономически и социално страни – към тях спада България, защото ние оставаме най-бедната страна и нашият приоритет трябва да бъде догонващо развитие – и на икономиката, и на доходите на хората. Това е стратегическа стъпка. Тя поема ангажименти, които ще изпълняват следващи правителства, не сегашното. Какво следва в тази ситуация за България от пакта във вида, в който се дискутира и уточнява в този момент?
Първо, премахва се всякаква възможност за индексация на доходите, съобразно инфлацията. Всичко се обвързва с производителността на труда. Вие нали знаете, че това означава още дълги години да има политика на замразяване на доходите и реално обедняване на хората – и работещите, и безработните, и пенсионерите? Това ли приема българското правителство?
Предвижда се преразглеждане на възрастта за пенсиониране и ограничаване на ранното пенсиониране. Нали знаете какво означава това за българските граждани при нашата продължителност на живот? Че ще работят до края на живота си и голяма част от тях никога няма да получават пенсии.
Предвижда се единна данъчна основа, която засяга прякото данъчно облагане – корпоративният данък и данъкът върху физическите лица. По този начин едно от малкото конкурентни предимства на България – ниското данъчно облагане, може да бъде отстранено, да бъдем принудени да го отстраним.
Освен всичко останало, има неяснота за критериите по финансовите ангажименти. Да, както каза на 1 април т.г. премиерът, те не са непосредствени за България, но предстоящи. Какви са критериите, че страна като България, която спазва финансова дисциплина, няма големи държавни дългове, ще трябва да гарантира със своя ресурс неразумната фискална политика на други държави от Еврозоната? Затова нашата позиция е следната.
Напълно погрешно е да се смята, че излизането от икономическата криза на Европейския съюз може да стане само с фискални мерки и с тежки финансови ограничения, които се налагат. В кризата пазарът има своите несъвършенства.
Пактът предлага някои разумни крачки в правилна посока за подобряване на икономическото управление на европейско ниво и по-голяма координация извън националните политики. Той залага неамбициозни цели, не показва лидерство и не показва мерки за реална конкурентоспособност на Европейския съюз, в това число на България. Затова са ни нужни парламентарни дебати, които да формират национална позиция и ние като държава трябва да настояваме Пактът „Евро плюс” да бъде допълнен с целенасочени мерки за създаване на работни места, технологична модернизация и със силни социални мерки и политики.
Настояваме българското правителство сериозно да преработи проекта за Национална програма за реформи. Тя е същността на политиката на държавата до 2015 г. – икономическа, социална и всякаква друга. Тя трябва да включва мерки за ускорено нарастване на производителността на българската икономика, акцент върху иновациите, образованието и квалификацията на работната сила и, разбира се, сближаване на доходите. Ако това не се случи, има съвсем реална опасност България да претърпи тежки загуби от прилагането на политиките в Пакта „Евро плюс”, към който се присъединяваме със затворени очи. Да не говорим за това, че обещанието на липсващия сега министър-председател от лятото на 2010 г. гласеше, че за три години политиката, която прави ГЕРБ, ще направи България средна европейска държава. При тази политика, която се залага и в Националния план за реформи, и в Пакта „Евро плюс”, има съвсем реална опасност това да се окаже пълна измама на управляващата партия ГЕРБ. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Бих поканил министър-председателя на Република България – господин Борисов, в залата.
Кой ще развие питането – господин Станишев или господин Стойнев?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господин Борисов, Вие обещахте на българския народ европейско развитие, европейски доходи, но като че ли за съжаление животът е хубав само за управляващите. Бих искал да Ви запозная с изводите на Световната банка – как се оценява животът на българите. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
Две трети от домакинствата едва свързват двата края, а около 5% са затънали в дългове. Едно на всеки десет домакинства е изпаднало в трайно затруднение, от което не намира изход. Броят на хората, намерили работа през последните 12 месеца, е по-малък от тези, загубили работа – факт, който показва тенденцията за увеличаване на безработицата в следващите 12 месеца. Петдесет и седем процента от хората считат, че през изминалите 12 месеца икономическата ситуация за обикновения българин се е влошила. Всяко трето домакинство е било принудено да се лишава от основни хранителни продукти като хляб и мляко, всяко пето домакинство – от лекарства, а 7% от домакинствата са пропускали основни хранения, господин Борисов. Близо половината от домакинствата – 44%, са намалили потреблението на електричество, отопление и вода, говорим за държава – членка на Европейския съюз. Сред най-бедните домакинства – между 35% и 40%, се лишават от необходими лекарства. Под линията на бедност са 22% от хората. Три процента са спрели да си плащат здравните вноски през последната година, а 11% са отложили преглед при лекар.
Какво е Вашето решение, господин Борисов? Бих искал да знам каква смятате, че трябва да бъде ролята на правителството, за да помогне на българите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми минимален брой дами и господа народни представители! Доста обидно е – сигурно една пета от депутатите са в залата, така на първо четене, за да дебатираме по тези въпроси.
Господин Станишев, с цялото си уважение към Вас, не към това, което четохте, направих тази демонстрация, а по начина, по който всеки път, когато дойда в парламента – точно тогава, за да Ви дават по телевизията, започвате да четете декларации. Обявете си декларацията за деня, аз ще дойда да Ви изслушам, защото темата, която казахте, е изключително важна за цяла Европа, Европейския съюз, разбира се, и българите. Абсолютно сте прав. С голямо желание искам тази тема да се разгледа от парламента и да я дебатираме въпрос по въпрос – и за еврото, и какво би станало, ако продължи Европа по същия начин да плаща пенсии и заплати, защото засега „лошите” Меркел и Саркози според вас компенсират тези правителства, главно социалистически и либерални, които доведоха държавите си до фалит и една по една започват да искат помощ от Европейския съюз. (Реплики от КБ.) Ами, вие ги доведохте! (Смях и оживление в КБ.) На колко години е вашата партия? Аз не съм чул българин и при социализма, и в предишните 20 години да каже, че е добре. Не съм чул такъв човек!
В началото искам да припомня за пореден път един много важен факт. (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Да, господин Димитров, ако вие през 2006 г., както си подписахте договора и си дадохте 12 месеца, за да подпишете окончателен с руснаците за АЕЦ „Белене”, тази тема щеше да бъде приключена. Ама вие спахте! Сега да ми говорите за работни места и за всичко останало, въобще не искам да ви слушам! Четох договора много внимателно – 2006 г. вие, вашето правителство си дава срок 12 месеца, за да направите нещо. И правите – нищо! Сега през 2011 г. ние трябва да ви оправяме бакиите. Във всяка сфера сте така, но тази е най-ясна. Тази е най-ясна, най-видима, най-четлива и написана. (Реплики от КБ.)
Като основен компонент на доходите на домакинствата средната работна заплата в страната нараства, въпреки кризата и влошения инвестиционен климат. Въпреки тежестите на глобалната финансова икономическа криза, правителството не намали работните заплати. Пенсиите от първия ден, в който дойдохме ние – ги вдигнахме. (Оживление в КБ.) Да, разбира се, ние ги платихме още първия месец. Вие не платихте нищо! (Реплики от КБ.)
Между другото, госпожа Нинова, съжалявам за инцидента, но именно заради Вас приехме закон и вече тези, на които им се случи подобно нещо, могат да осъдят тези недобросъвестни собственици. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Мисля, че сте благодарни на мнозинството, че ви защити. (Смях и оживление.) Мисля, че ви защити. (Реплики.) ... И за картофите мога да ви кажа нещо, но по на... (Смях.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кога ще отговорите на въпроса?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие с вашата декларация всъщност измествате темата на въпроса. Можеше декларацията да е по въпроса, нали? А темата за „Евро плюс” да я проведем с друго питане, и тогава да прочетете тази декларация, където й беше мястото.
Като основен компонент на доходите на домакинствата средната работна заплата в страната нараства. Политиката на правителството цели нарастването на доходите от труд да се основава на оптимизацията както на производствените структури, така и на държавната администрация. С това разчитаме да осигурим подобряването на производителността на труда. Търсим и обсъждаме възможностите, в рамките на запазване на фискалната стабилност и в зависимост от ситуацията на фирмите и консолидирания държавен бюджет, да предприемем съгласуваните с партньорите ни от Националния съвет за тристранно сътрудничество действия към повишаване на доходите. Ще кажа, че може би ние сме единствената държава, която не се изкуси във финансовата криза, да повиши данъците.
В момента в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество се подготвя договарянето на препоръчителен ръст на работните заплати в частния сектор на базата на повишената производителност на труда, инфлацията, измененията в конкурентоспособността и данъчно-осигурителната тежест. На тази основа ще започне и колективно трудово договаряне по отрасли, браншове и отделни фирми за увеличен размер на заплащането в зависимост от индивидуалните условия, производствените и икономически параметри на дейността в различните браншове и предприятията. Предстои ежегодно договаряне на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и групи професии за следващата година.
Със средствата за активна политика на пазара на труда и от Републиканския бюджет, както и от фондовете на Европейския съюз по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, ще продължим да насърчаваме заетостта и повишаването на квалификацията на работната сила. Ще продължим да следим за спазването на трудовото законодателство чрез съвместни усилия на Главната инспекция по труда. В рамките на проведената пенсионна реформа запазваме равнищата на пенсиите. Води се диалог и се правят разчети за тяхното актуализиране в зависимост от наличието на фискални средства. Важни мерки, които прилагаме са оптимизирането на контрола и основанията за изплащане, така че да се преодолее разхищението и неправомерното разходване на средствата от системата за държавното обществено осигуряване.
Посоката, към която са насочени усилията ни, е постепенно приближаване на доходите в България спрямо средното за страните от Европейския съюз равнище.
Уважаеми господа депутати, трябва да се осъзнае, че повишаването на доходите на гражданите – доходи от труд, пенсии и социални трансфери, не може да остане откъснато от параметрите на реалната икономика, приходите на фирмите и постъпленията в бюджета на държавата. Затова в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” на Европейския съюз от м. март 2010 г. правителството формулира цели и приоритети на икономическата политика, които благоприятстват структурната промяна.
Всички сме наясно, че равнището на реалните доходи в страната е относително ниско, но лесните и бързи начини за тяхното повишаване чрез бюджета имат краткосрочен ефект и според нашето политическо виждане са вредни за финансовата стабилност.
Тези мерки биха наложили увеличаване на преразпределителните процеси, които влияят негативно върху стимулите за растеж на реалната икономика и в посока увеличаване на сивия сектор.
Трябва да заявя пред вас, че белезите на положителна тенденция и общите ни политически усилия не могат да ни удовлетворят, защото не променят съществено нивото на доходи и качеството на живот на гражданите. Затова управленските ни усилия целят на първо място създаване на такива икономически условия, че нарастването да става постоянно и устойчиво. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за два уточняващи въпроса, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо по темата „Евро плюс” –няма как да избегнем коментара. Преди две седмици, господин премиер, предложихте да има дебати в парламента. Кажете на вашето мнозинство да се съгласят да има такава дискусия в Народното събрание. Пак Ви казвам: това е в интерес на правителството, ако имаме национална позиция...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ето, казвам: Велчев, направете дебат в парламента.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Кажете им! Две седмици предлагаме и отхвърлят това предложение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ще обсъдим вашето предложение.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не става дума за саботаж на опозицията, а за сериозна дискусия за произтичащото за България от прилагането на този пакт в този вид. Трябва да заявим ангажименти и резерви, ако е необходимо, отчитайки интересите на България, защото те са специфични – различни от тези на Франция или на Германия.
Уточняващите въпроси са свързани с пълната неразбория, извинявайте, господин премиер, един театър, който разиграват социалният и финансовият министър вече месеци наред по отношение на компенсиране на доходите. Така беше за пенсиите и коледните надбавки. Господин Тотю Младенов каза: „Трябва да има коледни надбавки”, финансовият министър отхвърли тази възможност.
Сега в продължение на месеци пак министърът на труда и социалната политика казва: „Трябва да има увеличаване на минималната работна заплата, осигурил съм парите”, министър Дянков разиграва „лошото ченге”. Въпросът е: каква е правителствената политика? Защото в крайна сметка Вие определяте правителствената политика, имате политическата воля и можете да наложите на тези двама министри да съгласуват позиция, в крайна сметка това е предизборен ангажимент на ГЕРБ, не всички, но поне това, което бяхте казали по отношение на вдовишките пенсии, по отношение на надбавките с по 50 лв. повече за хората на по-голяма възраст. Това беше предизборен ангажимент на ГЕРБ.
Впрочем и в антикризисните програми, които приемахте, има ангажименти за социална индексация на хората, които са най-уязвени. Тук не става дума за някакво невероятно разточителство от бюджета, ако говорим за минималната работна заплата, разходът на годишна основа, за да достигне тя 300 лв., както предложи Коалиция за България, са необходими 20 млн. лв. Може и днес българската държава да си го позволи.
Затова въпросите са: първо, как ще преодолеете разминаването между говоренето на двамата министри? И второ, каква е Вашата позиция и какво ще бъде решението на правителството, не на Тристранния съвет, а на правителството, защото вие сте изпълнителната власт, може да вземете това решение и да го предложите на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено е в едно демократично правителство всеки министър да желае да постигне най-добрите резултати по своя ресор.
Какво би следвало да каже един социален министър: „Аз съм да се намалят пенсиите и заплатите”. Естествено, че не може да го каже.
Какво може да каже финансов министър, който е заварил държавата, както господин Орешарски прояви мъжество, дойде и обяви над половин милиард дефицит, с първия ден, в който е влязъл в хазната. Половин милиард! (Реплики от КБ.) Моля? Оставете излишъците, те са във фискалния резерв. (Реплики от КБ.)
Господа, тогава ние бяхме поканили и очаквахме, че там ще дойде господин Станишев заедно с Орешарски – това да го приключим веднъж завинаги като тема. Надявам се, че всички медии имат записи от тази ни среща, така че мога да ви го припомня, когато пожелаете. Ние не знаехме, че има този дефицит в хазната, защото тогава вие ни казвахте, че няма финансова криза, че имаме буфери, че сме много, много добре и затова предизборно излъгахте хората, вдигнахте пенсиите и ние от първия ден започнахме да ги плащаме. (Реплики от КБ.)
Моля? Господа, какво сте правили вие не искам да коментирам нещата, защото има кой да ни оценява и вас, и нас. Ако сте ги вдигали по два пъти, нямаше да паднете тогава два пъти на изборите. (Смях и оживление в ГЕРБ. Ръкопляскания.)
На българския народ много добре му е ясно, че с тази инфраструктура, с тази разнебитена комуникация, която има между градовете, виждате преброяването какво ни каза – всички бягат в големите градове, ако ние не си оправим инфраструктурата и за радост, а за ваше съжаление, това, което вие не можахте да направите, вчера дойде техническият доклад от Брюксел и за магистрала „Хемус”, и за Шумен-Русе, и за Рудозем-Пловдив, и за магистрала „Рила”, и съответно Варна-Шабла ще бъдат включени в европейския бюджет. Това са над 2 млрд. евро. (Реплики от КБ.)
Михалевски, ти им обещаваше светло бъдеще без да ги има в бюджета, а ние им казваме, че 2013-2014 г. ще бъдат включени в бюджетирането. Следващите правителства, Михалевски, няма да имат едно водно огледало в Кърджали, с това ще се запомни твоето управление, а ще имат магистрали и ще ги видят хората. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото в това огледало можеш да се огледаш само ти. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
Господин Станишев, да минем към сериозната тема на разговора. Аз умолявам Красимир Велчев и депутатите на ГЕРБ действително, всичко останало е популизъм, те ще го говорят, защото това им е изгодно, те знаят какво са оставили в България, прекрасно знаят, но популизмът е това. Могат да го говорят – тяхна работа си е! „Евро плюс” е тема, която касае поколения българи и искам по тази тема ние да подходим абсолютно сериозно в дебата, подготвени, Дянков, финансови експерти, за да стане ясно какво искаме да защитим. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател, Вие говорихте почти за всичко, но много малко говорихте за политиката ви за доходи сега, по време на криза, когато има висока инфлация, когато хората обедняват реално, всеки ден. Това е отговорност на правителството.
Ако искате, можем да направим отделни дебати за това какво наследство сме ви оставили, какво наследство ще оставите вие като правителство на следващото, което и да е то. Аз много добре знам какво финансово наследство оставихме – 8 млрд. 200 млн. лв. фискален резерв – факт. В момента фискалният резерв е на 5 милиарда, господин Дянков, които Вие похарчихте неизвестно за какво и хората не чувстват никакъв ефект в своя жизнен стандарт.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Това не е вярно.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Оставихме също така една политика на ежегодно увеличаване на доходите – и на минималната работна заплата, и на доходите в реалния сектор, които нараснаха съвсем видимо и съществено. Да, аз знам, че в този период имаше икономически растеж и в България, и в света. Да, аз осъзнавам, че не е лесно в кризата да се увеличават доходите, но това са ваши ангажименти не само предизборни, те са следизборни ангажименти, които правителството...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: В рамките на мандата.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: В рамките на мандата. Господин премиер, Вие обещахте миналата година през лятото за три години да направите България средноевропейска държава, не аз.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Правим я.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Как стоят нещата с доходите? Десет и повече процента инфлация за последните 20 месеца.
Това означава при замразяване на доходите, на пенсиите, на минималните работни заплати, реално и ефективно обедняване. (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.) Това са факти.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ти ми говориш за Украйна, а аз – за нещо друго. (Реплика на заместник министър-председателя Симеон Дянков.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Говоря за България, господин Дянков много добре знае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие винаги като член на кабинета можете да вземете думата, след това можете да направите изявление.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...че само за последната година инфлацията е 5,6%. Аз дори не говоря за инфлацията на основни хранителни стоки. Огромно разминаване има между това, което говорите и правите. (Реплики от ГЕРБ.)
Само последното да Ви кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станишев, бях достатъчно толерантна. Дадох Ви много време.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Само 4 страни не са увеличили минималната работна заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станишев! (Реплики от ГЕРБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И сред тях е България. Това е неприемливо и неразбираемо като политика. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – госпожа Корнелия Нинова (Смях от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Обяснение защо кучето е умряло. (Смях в ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Борисов!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Чакай, че децата тръгнаха!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По-важно е, че Вие останахте. (Реплики от ГЕРБ.)
Господин Борисов, благодаря Ви, че сте загрижен за моето здраве – очевидно и кучетата в България вече озверяха от глад, освен хората. (Силни викове: „Еее!” от ГЕРБ и смях. Ръкопляскания от КБ.)
Но аз взех думата за друго. Искам да Ви кажа следното. Това тук, в което се намирате, е Парламентът на Републиката.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това не е футболното игрище в Банкя, където, докато с едната ръка ритате мач, с другата – ядете филия с мас. (Викове: „Браво!” от КБ.)
Престанете да принизявате ролята на парламента. Вие сте една от причините тази институция да е с най-нисък рейтинг, независимо кой стои на тези места. (Силен смях от ГЕРБ.) Важна е институцията Парламент и Вие влияете на това, че нейният рейтинг спада.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Тогава да дойда да седя тук при вас, за да стане по-висок!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това е принципното ми изказване.
А сега, понеже започвам да се изнервям от тези лични закачки ли, нападки ли – имам към Вас едно предложение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Спомняте ли си, че преди много време ми бяхте много ядосан за нещо? Обадихте ми се и ми казахте: „Абе, защо не дойдеш да се разбéрем кат΄ мъже?” Тогава не дойдох. Сега Ви правя контра предложение: Що не излезете отвън да се разбéрем кат΄ мъже, да се върнем и да отдадем необходимото уважение и респект...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кажете, че е това.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...към залата и към хората, които са ни изпратили тук и да започнем да работим вече сериозно. (Ръкопляскания от КБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Дадено. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър-председателя за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с отговорите на вицепремиера Симеон Дянков. (Реплики между народни представители от парламентарните групи на ГЕРБ и КБ.)
Въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно изразходваните средства от фискалния резерв за периода юли 2009 – март 2011 г. (Реплики от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Моят въпрос е и продължение на дискусията преди малко. Въпросът ми конкретно е: за какво изхарчихте парите от фискалния резерв? Наследството, което получихте, е 8 млрд. 200 млн. лв. фискален резерв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Не е вярно това.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: В момента по официални данни на Министерството на финансите той е 5 млрд. лв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И това не е вярно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: А по неофициални данни – вече е паднал и под 5 млрд. лв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Не е вярно и това.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Освен това сте направили допълнително 1 милиард вътрешен заем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И това не е вярно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За какво точно изхарчихте 4 млрд. лв. за 2 години – 2 години, през които не спряхте да обяснявате, че няма пари за пенсии, защото имате тежко наследство; няма пари за наука, защото има тежко наследство; няма пари за здраве по същата причина; няма пари да увеличите заплатите по същата причина? За какво точно похарчихте 4 млрд. лв. от лошото наследство на предишното управление за 2 години? Това е въпросът ми. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата заместник министър-председателят на Република България и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, нито една от цифрите, които Вие споменахте преди малко, не е вярна. (Смях от ГЕРБ.)
Нашето правителство използва фискалния резерв единствено и само за финансиране в рамките на разчетите по Закона за държавния бюджет. Това е и отговорът на поставения от Вас въпрос.
Средствата от фискалния резерв служат за гарантиране на изпълнението на социалните отговорности на държавата и приоритетните политики в програмата на правителството при спазване на одобрената от Народното събрание фискална рамка. Фискалните критерии и заложеният минимален праг на размера на фискалния резерв за 2010 г. бяха постигнати. Изпълнението на бюджета за 2011 г. към момента се развива в рамките на утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2011 г. параметри. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, ще се опитам да преведа на по-разбираем език това, което казахте. С резерва, наследен от предишното правителство, финансирате дефицита в бюджета.
Дефицитът представлява това, че имате по-малко приходи, отколкото харчите – разходи. В началото на мандата обещахте 2 милиарда повече приходи, не ги направихте. Нямате приходи по няколко причини – една обективна причина е икономическата криза, и няколко субективни причини. Това, че нанесохте удар на българската икономика, като не платихте на бизнеса и това, че увеличихте акцизите, с което направихте сивият сектор около 40% и не можете да си съберете контрабандата.
Тъй като не можете да проведете политиката за събиране на приходи, а трябва да си покриете харчовете, вземате готовите пари от лошото наследство и с тях плащате пенсиите, които Борисов тук преди 1 минута твърдеше, че си ги плащал той, като че ли тези пари си ги носи от Банкя. Плащате ги с парите от лошото наследство! С тях плащате магистралите, които всеки ден тръбите, че строите, тоест пак с парите от предишното управление. С тях плащате за здраве и за образование. Моят извод, а ако сте откровен – и Вашият, е, че предишното правителство и БСП вече 2 години при управлението на ГЕРБ продължава да издържа държавата с парите, които ви остави. (Викове: „Браво, браво!” от КБ и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, ще се върна малко назад във времето в последната година от мандата на правителството на така любимата Ви тройна коалиция. (Реплики от КБ.)
Ако анализираме по-внимателно данните за периода от м. октомври 2008 г. до м. юли 2009 г., се вижда, че фискалният резерв вместо да нараства, е намалял с внушителните 4 млрд. 400 млн. лв.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не е вярно, не е вярно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Това никога не е било в историята на Република България.
ВИКОВЕ ОТ КБ: Не е вярно, не е вярно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И това е само за период от 9 месеца! Фискалният резерв към 31 октомври 2008 г. – данните са публични и всеки може да ги види, е в размер на 12,1 млрд. лв.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това са от бюджета за 2008 г. (Шум и реплики от ГЕРБ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви, без репликирания от място! Много ви моля! (Силен шум и реплики от КБ и ГЕРБ.) Моля ви! Не може да репликирате от място.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това са парите от Бюджет 2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължете, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Фискалният резерв към 31 октомври 2008 г. (реплики между народни представители от ГЕРБ и КБ) e в размер на 12 млрд. 100 млн. лв., а към края на мандата на тройната коалиция е 7,7 млрд. лв. Намалението на фискалния резерв през този период не е породено въобще от натиск към фискалната позиция, а се дължи основно на финансиране на разходни политики, които допълнително са раздули рамките по разходите. Около 1 млрд. 500 млн. са налети в държавни компании, 800 млн. – в НЕК, и други – около 700 млн., в други държавни компании. В Българската банка за развитие – 550 милиона, 100 милиона – в Националната компания „Индустриални зони”, 13 милиона – в Българския нанотехничен център, който така и не е започнал своята работа. (Реплики от КБ.)
Освен това не бива да забравяме, че предходното правителство на тройната коалиция не предприе никакви мерки за ограничаване на разходите през първите 7 месеца на 2009 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Заради това ни остави с безпрецедентните 700 млн. лв. допълнителни задължения, които ние трябваше да плащаме. Благодаря за вниманието. (Реплики на народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Валентина Богданова относно извършване на проверка от Националната агенция за приходите на имотното състояние на господин Андрей Иванов – председател на Столичния общински съвет.
Заповядайте, госпожо Богданова, да развитие своя въпрос към министъра.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. (Реплики между народни представители от КБ и ГЕРБ.)
Госпожи и господа народни представители, господин вицепремиер! (Реплики между народни представители от КБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви, отнасяйте се с уважение към говорещия – малко тишина!
Заповядайте!
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Придоби публичност фактът, че председателят на Столичния общински съвет и лидер на ГЕРБ в София има имоти – 52 на брой, на стойност 10 млн. лв., част от тях придобити по спорен начин. Отговорът на господин Иванов беше, че имотите му са 14, придобити вследствие на 120 години общ трудов стаж на него, съпругата му и неговите родители.
Столичният общински съвет отказа да образува анкетна комисия за проверка на случая, но Националната агенция за приходите започна проверка на имущественото състояние на господин Андрей Иванов в началото на м. ноември миналата година. Стандартният срок на тази проверка е 3 месеца, а те отдавна, видно, са минали, и вече 6-ти месец резултатите от тази проверка не са оповестени.
Аз съм депутат от София и държа да знам не дали тези имоти са 52, 14 или 43 – различни цифри се появиха в медийното пространство, аз искам да знам: какви имоти е придобивал и има председателят на Столичния общински съвет и лидер на ГЕРБ в София, как ги е придобил? Възможно ли е бързо да бъде установен доходът, с който той ги е закупил?
В края на краищата моят въпрос, на който аз държа да отговорите сериозно, господин вицепремиер, е: какво налага удължаването на срока за извършване на проверката на Националната агенция за приходите на имотното състояние на господин Андрей Иванов и кога ще бъдат оповестени публично резултатите от нея? Отговорът на този мой въпрос е изключително важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Богданова! Проверката на господин Андрей Иванов е възложена във връзка с неговото заявление от 3 ноември 2010 г. В хода на възложената проверка органите по приходите са изготвили искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. Изпратени са също така и искания за представяне на информация до всички търговски банки на територията на страната, до Столична дирекция „Полиция”, „Пътна полиция” – КАТ и сектор „Български документи за самоличност”, до Държавна инспекция по корабоплаване, Дирекция „Морска администрация”, до Главна дирекция „Гражданска и въздухоплавателна администрация”, до Агенцията по вписванията.
Извършен е анализ на данните от информационната система на НАП за декларираните от лицето доходи, участието му в търговски дружества, както и за извършените от него разходи, отразени в дневниците за продажби на регистрираните по ДДС лица.
На 5 април 2011 г. са представени всички изискани от органите на приходната администрация документи. Срокът за приключване на проверката е 10 май 2011 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Богданова, за реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Има нещо изключително нелепо в начина, по който ние обсъждаме тези вече публични скандали, които трябва да придобият своя разумен отговор. Ние говорим за проверка на имущественото състояние на лицето на ГЕРБ в София – и политическото, и лицето на местната власт на ГЕРБ в София. Човек, който по смисъла на закона е попълнил своята имуществена декларация и във времето до момента се оказва, че няколко месеца са недостатъчни, за да може това, което той е декларирал, ако твърди, че е искрен, че е коректен към закона, да бъде проверено дали е вярно. В края на краищата тогава, когато говорим за коректност, за политика, за ред ние изпадаме в абсурдната ситуация да твърдим, че всичко, което до момента се е случило, получило, обсъждано, не е достатъчно, за да даде разумен отговор на въпроса дали написаното в имуществената декларация е вярно или не е.
Аз искрено се надявам, господин министър на финансите, че резултатите от тази проверка ще придобият публичност, тоест, господин Иванов няма да бъде поредното лице на ГЕРБ, което да заяви, че резултатите от тази проверка са конфиденциална информация, тоест тайна за обществото. Защото в края на краищата тогава, когото говорим за морал, почтеност, коректност, публичност, всичко, което ГЕРБ твърди, че е негова политическа практика, ще остане само една политическа дъвка на ГЕРБ, за съжаление, с горчив привкус. И аз Ви заявявам, обещавам Ви предварително, че след 10 май ще Ви задам още един въпрос със същото съдържание, за да получа разумен отговор на въпроса какви са резултатите от тази проверка, по какъв ред придобиват публичност и как гражданите на София, които са в година на местни избори, ще знаят кой кой е, кой представлява управляващото мнозинство в ГЕРБ, с какъв морал, с какви правомощия, с какъв социален статут и как той по свой начин претендира за тяхното доверие. Това е важно. Другото просто не Ви прави чест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика? Не желаете.
Следва въпрос от народните представители Петър Димитров и Корнелия Нинова относно влошаването на стопанската конюнктура в страната през март 2011 г.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете въпроса към министъра.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, преди да задам въпроса, едно уточнение – разберете се с вашите хора в министерството, това е документ на вашето министерство, в който пише: в 2008 г. фискален резерв 8,382 милиона, в края на 2010 г. – 6,012 милиона, в края на януари – 5,412 милиона. Поне вашите хора да говорят същото, което Вие тук ще генерирате от трибуната на Народното събрание.
Въпросът ми е: „Стопанската конюнктура в страната през март се влошава с 4,1 пункта спрямо февруари” – съобщи Националният статистически институт. В промишлеността влошаването е с 39 пункта, в строителството с 1,7 пункта, услугите – 14,9 пункта. Имате подобрение единствено в търговията на дребно, където се очаква да скочат продажбите.
Нашият въпрос към Вас е: кои са причините за подобно рязко влошаване и какви мерки предприема правителството за неговото подобряване?
И, за да Ви помогна малко, ще Ви подкрепя с още данни. „Галъп” от 10 до 17 март 2011 г. прави проучване за икономическото състояние. На въпроса „Как се променя общото икономическо положение в страната през последните 12 месеца? – „Стана по-лошо” от 59 на 71%. „Как оценявате материалното положение на семейството си днес в сравнение с преди година?” – „Стана по-лошо” от 52 на 62%. „Какво очаквате в следващата година?” – „Ще се влоши” – от 31 на 41%. „Какво ще стане с цените на основните стоки?” от 82 на 86 – „Ще растат”. И на общия въпрос „Накъде върви България – към по-добро или към по-лошо?” – от 50 на 65%, господин министър, отговарят, че „Ще върви към по-лошо”.
Вие се заформяте като основен министър на отчаянието и в тази връзка Ви задавам въпроса. Върви една шега в мрежата, мога да Ви я подаря. Пристигайки в Щатите, Ваш приятел Ви пита как Ви е приел бизнесът в България. Вие отговаряте: „Като Христос.” Той казва: „Е, не се ли изсилваш?” Вие сте отговорили: „Не, не се изсилвам. Най-напред ме посрещнаха с „Осанна!”, а сега където и да отида викат: „Разпни го, разпни го!” Това е отношението на бизнеса към Вас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Причините за влошаване на стопанската конюнктура през м. март са външни. Кризата в Арабския свят и природните катаклизми в Япония разклащат сигурността за успешното следкризисно развитие както в развитите, така и в нововъзникващите пазари.
В същото време, според последните оценки на международните финансови институции, повишаването на цените няма да възпрепятства процесите на възстановяване на глобалната икономика и не се очаква съществен негативен ефект върху темповете на растеж. Международният валутен фонд през м. март са коригирали прогнозата си за растежа на брутния вътрешен продукт на България – от 2,6 до 3%, а външни икономически анализатори предвиждат растеж от 3,8% – тоест, над растежа, който е заложен в нашата програма.
Основната цел на икономическата политика на правителството е запазване на макроикономическата стабилност в България. По този начин ще се постигне по-голяма предвидимост и сигурност за частния сектор в страната. Това вече е факт. Усилията на правителството за провеждане на строга фискална политика и повишаване на институционалния капацитет в страната, бяха наскоро отчетени и от рейтинговата агенция „Муудис”, която между другото от днес намали с две степени рейтинга на Ирландия, а за България „Муудис” казва, че тези причини – подобряването на фискалната дисциплина, са основни причини за решението на „Муудис” да предложи на кредитния си борд да преразгледа рейтинга на България за повишаване в следващия месец. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, просто не мога да повярвам на тези неща, които говорите тук, без капка чувство за отговорност и за срам. Естествено, че проблемите и причините за състоянието на бизнеса не са само външни, както Вие казвате. Причините са във вашата политика, която провеждахте през последните две години.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Основно!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За да не звуча голословно, ще цитирам документи. Вече Ви свикнах – говорите общи приказки. Навсякъде си ходя с документите и цитирам Вашите думи.
Вие приехте няколко антикризисни плана. Ще цитирам последния – от 1 април 2010 г. Там сте написали и сте се подписали под мерки, които ще предприемете, за да стимулирате развитието на икономиката и на бизнеса!
Преди две седмици исках от Вас писмен отговор кои от тези мерки сте изпълнили. Имам Вашето писмено признание, че не сте ги изпълнили! Например – мярката да връщате ускорено и в срокове ДДС. В отговора си сте написали: „НАП работи по въпроса, още не е станало”.
Мярката – да предвидите фирмите, които имат задължения към държавата, но не са си получили парите от вас, да не плащат лихви по тези задължения. Нищо подобно! Не само че плащат, мачкате ги с постоянни проверки, с постоянен рекет! Плащат си, без да имат вина за това, че не са си получили парите от държавата! Вие им спряхте парите.
Пише мярка – да увеличите до 40% авансовите плащания по европроектите. Ами не е изпълнено!
Ето три конкретни мерки, с които можете да помогнете на бизнеса, които Вие сте си ги измислили, които Вие не сте си ги изпълнили!
За да Ви дам нагледен пример колко безотговорно и безсмислено е това, което говорите, ще Ви прочета само две изречения от Вашия писмен отговор до мен – как си изпълнявате антикризисния план, за да помогнете на българската икономика и на българските граждани да се излезе от кризата.
„Мярка – чрез промени в Закона за местното самоуправление да се направи така, че общините да имат повече самостоятелност и повече приходи, като единствената база за определяне на таксата за битови отпадъци е количеството генерирани отпадъци.”
Написали сте ми: „Мярката е изпълнена”. И само в следващото изречение сте казали: „На работната група не е предложен механизъм за измерване на количеството отпадъци. Предвид това, не са направени изменения в данъчния закон в тази посока”.
Е, кое от двете е вярно? Вие не знаете какво правите! Собствения си план не изпълнявате, а собствените Ви отчети са абсолютно безсмислени и пълни с вътрешно противоречие! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, няколко цифри от последните международни статистики на Евростат.
Според предварителни данни, публикувани на 11 април, за периода януари-февруари тази година българският износ е нараснал номинално със 72,5% спрямо същия период на 2010 г. По този показател България е първенец в целия Европейски съюз. Най големият ръст на износа за първите два месеца на тази година в целия Европейски съюз!
За 2010 г. България също беше № 1 в Европа от гледна точка на увеличаване на износа.
Второ, статистическите данни за м. февруари показват, че благодарение на по-силното външно търсене промишлеността се възстановява успешно и регистрира ръст спрямо февруари 2010 г. от 15,2%. За преработващата промишленост този ръст е 22,3%.
Налице е също преустановяване на спада в оборота на дребно. Данните за м. февруари показват ръст спрямо м. февруари на предходната година в търговията на дребно. Това са фактите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Димитър Горов относно изплащане на компенсации по Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Заповядайте, господин Горов, да развиете своя въпрос към министър Дянков.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Преди да започна развиването на моя въпрос, искам да Ви дам справка от Вашите колеги, които са направили подготовка.
За 2010 г. износът е 16,2%, вносът – 4,5%.
Не знам откъде вземате тези данни да ги казвате тук, но имам чувството, че ги ползвате, само и единствено за да покажете някаква активност. Не знам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Четете Евростат на английски език!
ДИМИТЪР ГОРОВ: Не знам на какъв, но това е от Вашите хора. Това е от Вашите хора! Някой някъде лъже по веригата – не знам кой. Уточнете се и тогава ще говорим пак.
Уважаема госпожо председател, в приемните си и по пощата получих редица писма от жители на Ловешка община, които имат закупувани жилища, за които не са им възстановени лихвоточките. Към днешна дата те продължават да не бъдат платени.
С решение на парламента от 1.01.2010 г. влезе в сила, че тези хора ще чакат за изплащането на лихвоточките до 2019 г.
Изпълнителният директор на агенцията, която извършва тази дейност, заявява, че към 2010 г. са изплатени лихвоточките на хората, които са подадени до август-септември 2009 г. Същевременно обаче е видно, че от община Ловеч са изпратени искания и заявления за изплащане в София за 413 жилищно-спестовни вложители. Към днешна дата от тези, които са изплатени към август и септември 2009 г., за Ловешка община не са изплатени нито за май, нито за юни, нито за юли.
В закона е записано, че изплащането става по реда на заявката.
В тази връзка моят въпрос е: има ли нарушения на реда за изплащане на заявленията и ако има такива нарушения, какво бихте направили, за да се прекрати тази порочна практика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Горов, одобреният бюджет на Националния компенсаторен жилищен фонд за компенсиране на жилищно-спестовните влогове е по години, както следва:
за 2009 г. – 12 млн. 349 хил. лв., като са компенсирани 1841 влога;
за 2010 г. – 10 млн. 060 хил. лв., компенсирани са 1525 влога;
за 2011 г. – 11 млн. 130 хил. лв. Това е общо за страната.
Във фонда постъпват целогодишно искания от 158 местни комисии при общините. Изплащането на левовите компенсации на правоимащите вложители се извършва, както и Вие коректно казахте, по реда на постъпване на заявките.
Сега – конкретно за община Ловеч.
През 2009 г. на община Ловеч са преведени средства в размер на 741 хил. 834 лв. за компенсиране на 115 жилищно-спестовни влога.
През 2010 г. на община Ловеч са преведени 657 хил. 260 лв. за 103 влога.
От м. януари 2011 г. до момента на община Ловеч са изплатени 283 хил. 377 лв. за компенсиране на 56 жилищно-спестовни влога. Работата продължава по реда на постъпване на заявките. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, колеги! Аз не твърдя, че фондът изобщо не изплаща суми на правоимащите. Твърдя обаче нещо друго. Тези, които в момента са изостанали в Ловеч, са подадени в периода между м. май 2009 и март 2011 г.
Твърдението на изпълнителния директор е, че са изплатени всички до август и септември 2009 г. Към днешна дата, не говоря за 2009, 2010 или за тази година, в ловешкото поделение има още неизплатени такива, които са подадени към май, юни и юли. Затова твърдя, може би трябва да се направи допълнителна проверка, че има нарушение на реда, по който се изплащат тези задължения.
И тук трябва да стане ясно, че една част от тези хора са млади хора, които са взели кредити, за да си построят жилища. Техните разчети са свързани с това, че с тези пари, които ще получат, ще възстановят кредитите към банките. Днес те са изправени пред изключително неприятната ситуация, в която банките ще си вземат парите по надлежния ред, ще продадат апартаментите им, и млади хора – български граждани, ще останат на улицата и ще трябва да търсят своето препитание навън, ще трябва да търсят друго място, където да живеят.
Същевременно една друга част от тези хора са пък възрастни хора, което са били реалните спестяващи в този предишен период. Те останаха единствените, които към днешна дата не са компенсирани. На времето с реституцията, с възстановяването на земеделските земи и т.н., с редица други такива закони, които бяха приети в предишни периоди, голяма част от хората си получиха обезщетенията, но тези хора ще трябва да чакат до 2019 г., поради това, което е приело мнозинството само преди година. Може би трябва вече да се мисли – това е по-големият въпрос – за начин на компенсация на тези хора. Явно, че с тези 10 11 милиона няма как да се отговори на общото голямо искане за около 58-60 млн. лв., които явно не се предвижда да бъдат отделени от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика – министърът на финансите Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Горов, разбирам допълнителния Ви въпрос и се ангажирам да търся веднага добър отговор.
По стечение на обстоятелствата по-късно днес аз пътувам за Ловеч във връзка с годишнината на Ловешката езикова гимназия, на която съм възпитаник, така че ще имам възможност и по път да се занимавам с този въпрос. Обещавам Ви отговор в следващите няколко дни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Това беше и последният въпрос към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Благодаря му за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме на въпрос към министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков от народния представител Цветан Сичанов относно статута на ски пистите, собственост на Министерството на физическото възпитание и спорта, на територията на курорта Боровец.
Заповядайте, господин Сичанов, за да развиете въпроса си.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с Боровец – най-старият планински курорт в България.
С развитието на ски спортовете през 60-те години курортът се превръща в ски център от международно значение. В момента общият брой на пистите е 24 с обща дължина 58 км и 28 км писти за ски бягане.
За съжаление, въпреки добрите снежни условия, добрите писти и близостта до столицата, Боровец за последно е бил домакин на световни и европейски ски състезания по алпийски дисциплини през далечната 1985 г.
Въпреки твърденията, че Боровец се развива, видимо курортът не заема на туристическата и спортната карта подобаващото му се място. Спортните прояви са незначителни и в преобладаващата си част са в рамките на национални първенства.
По мои данни 8 от пистите и то части от тях са с учредено право на ползване върху земя от Държавен горски фонд за срок от 30 години, считано от началото на 2009 г.
В тази връзка и моят въпрос е: колко и кои писти и съоръжения, включително и техника, от наличните в курорта Боровец, са собственост на Министерството на физическото възпитание и спорта? Какъв е техният статут в момента? От кого се стопанисват и за какъв период от време? Какви са условията и задълженията за ползване на пистите, съгласно сключения договор и неговото изпълнение? Какво е виждането на Министерството на физическото възпитание и спорта в бъдеще по отношение ползването на спортната база в Боровец и развитието на ски спортовете в курорта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сичанов, във връзка с Вашия въпрос относно статута на ски пистите на Министерството на физическото възпитание и спорта на територията на курортен комплекс „Боровец” Ви информирам следното: с Разпореждане № 7 от 24 юни 2005 г. Министерският съвет чрез принципала министърът на младежта и спорта по това време – Васил Иванов-Лучано, увеличава капитала на „Национална спортна база” ЕАД, апортирайки следните недвижими имоти, представляващи държавна собственост, а именно: Национална алпийска ски база „Боровец”, намираща се в курорта Боровец, община Самоков, Софийска област, подробно описана в Акт за държавна собственост № 6390 от 3 ноември 1994 г., включваща ски пистите в землището на курорт Боровец – „Ястребец-1”, „Ястребец-2” и „Ястребец-3”, трасе на лифт, трасето на ски влекове и „Маркуджик-3”.
Второ – техническа сграда на писта „Ястребец-2”, гараж към нея, гараж, склад, ски влек – първа част, втора част, долна станция, междинна станция, горна станция, финална къща и други, подробно описани в Акт за държавна собственост № 6394 от 3 ноември 1994 г.
Трето – ски шанци, построени в землището на курортен комплекс „Боровец”, подробно описани в Акт за държавна собственост № 6392 от 3 ноември 1994 г.
Този обект не отговаря на съвременната нормативна уредба за провеждане на спортно-тренировъчна дейност. „Национална спортна база” ЕАД търси партньорство за привеждане на съоръжението във вид, отговарящ на съвременните изисквания.
Четвърто – отреден терен за Национален ски център, местност „Варнака”, Боровец, с площ 20 дка. За обекта е съставен Акт за държавна собственост № 6395 от 3 ноември 1994 г.
През 2005 г. теренът, който съгласно данни от Агенцията по кадастъра е категоризиран като горска територия на основание Заповед № РД 49-182 от 2 юни 2005 г. на Министерството на земеделието и горите, е заменен и незаконно плътно застроен с хотел – апартаментен тип, след сделка за покупко-продажба през 2005 г. с купувач „Бългериън екопроджект” ЕООД, е издадено разрешение за строеж през 2006 г., за което предишното ръководство на „Национална спортна база” ЕАД не е предприело необходимите действия. Към настоящия момент е образувано дело по подадена от Национална спортна база искова молба за обезсилване договор за замяна по Заповед № РД 49-182 от 2 юни 2005 г. на Министерство на земеделието и горите.
Пето – част от Национална база за биатлон, намираща се в курорта Боровец, община Самоков, включваща Спортен комплекс по биатлон, състоящ се от 8 бр. преместваеми временни постройки, подробно описани в Акт за държавна собственост № 6393 от 3 ноември 1994 г., ски писти по биатлон на север от „Ястребец”, подробно описани в Акт за държавна собственост № 6391 от 3 ноември 1994 г.
В момента обектите по т. 1, 2 и 5 са отдадени под наем на „Бороспорт” АД с договор за наем № 174 от 22 юли 2005 г., за срок от 10 години, с цел осъществяване поддръжка на пистите и съоръженията с грижата на добър стопанин.
С договора е регламентирана сума във вид на инвестиционна програма, разпределена по години за отделните подобекти, която служи за ежегодна рекултивация и хомологация на пистите, изграждане на нови инсталации за изкуствен сняг на мястото на неработещите, амортизирани и стари такива, осъвременяването и поддържането на съоръженията в отлично състояние. По този начин „Национална спортна база” ЕОД осъществява своята инвестиционна програма, влагайки ежегодно необходимите средства за апортираните обекти в комплекса, запазвайки спортния им характер и предназначение като комплекс за зимен спорт и туризъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Сичанов.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, благодаря за отговора. Мисля, а и така както бяха цитирани посочените данни, че това сега не е най-доброто управление на спортната база в курорта Боровец.
Факт е, че Боровец е с най-добрите условия за международни прояви – близост до София, хотелска част, спортна инфраструктура. Не става въпрос само за алпийските ски спортове. Става въпрос и за ски бягането, става въпрос и за ски скока.
Факт е, че през 1991 г. имаше световен кръг по биатлон. Факт е, че имаше европейски шампиони по ски скок. Факт е, че настоящият световен шампион по ски скок за младежи е българин и то без шанца на територията на страната.
Използвам случая, за да отправя към Вас една покана за една среща на широка основа на територията на общината със спортната общественост, с хотелиери, с всички заинтересовани за възвръщането на Боровец в един наистина сериозен ски център. Той трябва да заеме съответното място. Не му е мястото там, където Боровец е в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Сичанов! Действително се предвижда такава среща. Още повече следващата година този договор от десет години изтича, така че е време да се съберем и да видим по какъв начин като стратегия ще се развива оттук нататък ски спортът, туризмът в този наш красив курорт. Предполагам, че е добре да поканим и министър Трайков, който също е отговорен по отношение развитието и стратегията на туризма в България. Това предвиждаме в следващо време, за да може следващите десет години при подписване на новия договор, като се съобразим с инвестицията, вложена до момента от наемателите, да изградим стратегията за по-добри условия и разширяване на периметъра за международна състезателна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Първият от тях е въпрос на народните представители Петър Димитров и Георги Божинов относно решението за замразяване на смесите с биодизел до края на 2011 г.
Народният представител Петър Димитров ще развие въпроса.
Имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, молим да ни отговорите как ще се отрази решението на кабинета за замразяване на смесите с биодизел до края на тази година върху себестойността на дизеловото гориво, каква ще бъде съдбата на сектора за производство на биодизел и как тази мярка ще се отрази на националната цел, определена от Европейската комисия за използване на биогорива до 2020 г.?
На 23 март т.г. на среща в Министерския съвет, в която участват премиерът, финансовият министър и представители на транспортния бранш, се постига устна договорка да отпадне изискването дизелът да се смесва с биодизел. В тази среща не вземат участие отговорните министри на икономиката, енергетиката и туризма, на екологията и на транспорта. Договорката е незаконна, антиевропейска, антибългарска и безсмислена.
Незаконна, тъй като по действащия Закон за възобновяемите енергийни източници от 1 март 2011 г. горивото за дизелови двигатели трябва да съдържа минимум 4-обемни процента биодизел, а горивото за бензинови двигатели да съдържа минимум 2-процентни пункта биоетанол.
Антиевропейска – България е поела европейски ангажимент за смесването на традиционните с биогорива, като до 2020 г. делът им трябва да достигне 10%. Тази договорка може да стане повод за санкции от страна на Брюксел.
Антибългарска – добавките на биодизел и биоетанол не са прищявка на Европейската комисия, а пазят живота и здравето на българите. В името на властта очевидно не бива да жертваме здравето на българите. Спира се и българско производство и се замества с внос.
И безсмислена, след като министър Дянков тържествено обяви, че тази мярка ще намали цената за литър дизелово гориво с 0,06 лв. В разчетите се включиха експерти, в това число и Вие, господин министър, които доказаха, че намалението ще е под 0,01 лв., а най-вероятно ще е и под половин стотинка.
Последствията за бизнеса – ще бъде унищожен един зараждащ се сектор на българската икономика с инвестиции от около 100 милиона, приходи около 40 милиона годишно, заети – 1250, земя – около 2 млн. декара са заети с рапица, 6% дизелово гориво и бензин ще бъдат заменени с внос от чужбина, вместо с родно производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, Вие възразихте остро и емоционално срещу нещо, което не е факт. Имаше такава идея, която бе обект на обсъждане като временна мярка, чрез която да се намали тежестта от растящите цени на горивата върху българските граждани. Проведоха се множество дискусии по този въпрос. Анализите не доведоха до ясното заключение доколко ефективна ще бъде тази временна мярка, предвид тежестта и динамиката на останалите фактори, които определят цените, най-вече международните цени на нефтопродуктите.
В контекста на европейската политика и ангажиментите на страната в тази област считам за недобро решение отлагането на изискванията за смесване по следните мотиви: първо, ползването на биогорива е един от факторите за постигане на енергийна независимост на страната. Установената за България цел е 16-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление до 2020 г., като в нея е включена и задължителна цел от 10 % дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Ползването на биогоривата ще допринесе и за намаляване на енергопотреблението, тъй като анализите сочат, че разходът на енергия за производството на минерален дизел по време на целия жизнен цикъл – от добива на суровините до крайното потребление, е четири пъти по-голям от този за производството на биодизел.
Друг важен мотив е въздействието, което ще окаже ползването на биогорива върху търговското салдо, предвид факта, че ще бъде оползотворяван национален ресурс. Изградените мощности в страната за производство на биодизел са за 250 хил. т годишно, а за биоетанол – 60 хил. тона. За изграждането на предприятията за производство на биодизел са вложени над 100 млн. лв., а за тези за биоетанол – над 60 млн. лв. Пряко заетите в сектора на производство на биодизел към м. март 2011 г. са около 250 човека, а косвено – около 1000. При приемането на предвидените промени в Законопроекта за енергията от възобновяеми източници за увеличаване процента на задължително смесване на биодизела е до 5% и въвеждане на задължително смесване на биоетанол от 2%. Пряката заетост ще нарасне до около 1000 човека, а косвената – до около 3000.
И накрая, въпросът е не толкова дали без биокомпонентата цената ще е с 0,06 лв. по-ниска на литър, а защо с биокомпонентата цената е с 0,06 лв. по-висока на литър, след като по данни на производителите стойността на самата биокомпонента е по-малко от половин стотинка, а останалите 5 стотинки и половина са разходи за смесване? Ако премахнем смесването, спрямо коя цена всъщност ще сравняваме новата несмесена цена?
Искам да кажа, че приключи обсъждането в комисия на Закона за възобновяемите енергийни източници. Предстои той да бъде приет в пленарната зала и, уважаеми дами и господа, тук ще бъде ваша отговорността да кажете дали да продължим, или не с плана за смесване на горивата с биогорива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър. Много е важно това, което казахте, а Вие казахте, че това не е факт. Това, което каза премиерът, не е факт. Това, което каза финансовият министър, не е факт. Днес присъствахме на поредната сценка, на която се изопачават фактите. За съжаление прави са протестиращите, които твърдят, че правителството поема ангажименти и не ги изпълнява. Това е жестоката истина.
Искам да кажа още нещо, което също не е факт – около 50% от цената на бензина и на дизела не се формира от разходи за производството на бензин и на дизел, а се формира от акциз и от данък добавена стойност. Формира се от данъчната политика на Европейския съюз и на нашето правителство. И докато в първите 50% има разход на инвестиции, на пот, на труд – да го добиеш, да го транспортираш, да го преработиш, в тези 50% няма морал.
Трябва да знаят протестиращите, че няма значение дали плащат 0,20 лв. или плащат 2,00 лв., или 4,00 лв., половината от тази сума автоматично се прибира от Министерството на финансите.
Вместо да отидем и да се правим на герои за „Евро плюс”, да поставим въпроса – поне като временна мярка да намалим акциза през този период, докато върви кризата, ние поемаме допълнителни финансови ангажименти, а нашите превозвачи загиват. Та от тази гледна точка има още един източник. За съжаление едва ли има време. Много е важна цената, по която „Лукойл България” купува нефта. Много е важна цената, по която „Ромпетрол” – Румъния, продава на „Ромпетрол” – България. Там е другият резерв – данъците и цената, по която се продава нефтът на България. Ако там няма промяна, колкото и да протестират превозвачите, нищо не може да се промени. Това са двата резерва и аз се надявам, че господин Трайков ще отстоява интересите на превозвачите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Министър Трайков, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, не мога да се съглася с две от нещата, които казахте – първо, че правителството не спазва ангажиментите си. Няма нищо, с което да можете да потвърдите това твърдение в дебата за горивата, защото няма нищо, с което да сме се ангажирали като мярка и да не е изпълнено. Идеи – колкото искате, включително и от Вас. Те са добре дошли.
Що се отнася до тази част от горивата, която отива в хазната – акцизът и ДДС, ще напомня, че ставките, които България се ангажира да прилага по отношение на горивата, са договаряни по време на вашето правителство, господин Димитров, в предприсъединителния период, преди 2007 г.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Точно така.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: И ако тогава бяхте проявили същия патос и загриженост за правата на потребителите, днес щеше да ни е много по-лесно да имаме гъвкавост и да реагираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следващият въпрос е от народните представители Петър Димитров и Корнелия Нинова относно влошаването на стопанската конюнктура в страната през м. март 2011 г.
Въпросът ще бъде зададен от народния представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, едва ли знаете как вървеше преговорният процес и кога бяха подписани договорите, но това едва ли е толкова важно.
Аз казвам, че България трябва да постави въпроса пред Европейския съюз – в условията на криза да намалим акциза. А ДДС е национален данък и може да се намали и без разрешението на Европейската комисия.
Няма да повтарям това, което казахме на министър Дянков, че стопанската конюнктура се е влошила. Въпросът е и към Вас: какви мерки предприема правителството, естествено и Икономическото министерство, за да преодолее тези неща?
И понеже Вие непрекъснато се връщате към нашето управление, Ви напомням какво направихме ние. Поехме ангажимент за 7% ДДС в туризма и го направихме 7%. Вие го направихте 9%. Корпоративният данък го направихме 10%, когато дори Мартин Димитров пледираше тук за 16%. Дори той беше изненадан! Не точно Вие, а министър Дянков взема 10% за харчовете на фирмите, за да им платите, и им искате допълнителен данък от 10%. Въведохме плоския данък от 10% за населението. Държавата влезе като трети осигурител по схемата 8-10-12. Да не говорим за „Джеръми”, където ви предупреждавахме – не променяйте схемата, тъй като парите няма да стигнат навреме до бизнеса по време на кризата. Не послушахте. Минаха две години. Нито лев не е стигнал до бизнеса. Да се надяваме, че до есента ще стигне.
Така че, господин министър, сега в сравнение кажете Ваши съпоставими мерки – на Вашето революционно правителство, мъдро, умно, честно – за подкрепа на бизнеса, които да намалят този песимизъм на бизнеса и да го изкарат от отчаяние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, първо искам да Ви напомня, че България и сега прилага втория най-нисък акциз върху дизела в Европейския съюз. Това е факт.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Точно така е!
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: За данъка върху добавената стойност. България е една от малкото страни в Европейския съюз, господин Димитров, която не повиши ДДС в периода на кризата. Данък добавена стойност за туризма – от 7 на 9% беше повишена ставката за организираните пътувания, за пакетите, но пък от 20 на 9% беше намалена за индивидуалните пътувания.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Точно така!
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Иначе, както и друг път съм имал случай да го правя – поздравявам Ви за Вашата позиция при въвеждането на плоския данък. Знам, че не Ви е било лесно.
Що се отнася до конкретно зададения от Вас въпрос – през м. март 2011 г. бизнес анкетите на Националния статистически институт отчитат понижение на равнището на общия показател на бизнес климата с 4,1 пункта спрямо предходния месец, което се дължи на занижените оценки на мениджърите за настоящата и очакваната бизнес ситуация в предприятията. Подобно понижение на показателя е отчетено в общо 15 страни на Европейския съюз. Основен принос за негативната промяна в стопанската конюнктура в България имат съставните показатели за бизнес климата в промишлеността, строителството и в сектора на услугите, докато в сектора за търговия на дребно показателят бележи подобрение, което за мен е изключително важно, макар и да е малък знак по отношение на вътрешното потребление. Това означава съживяване на потреблението, което най-трудно се възстановяваше от последиците на глобалната финансово-икономическа криза.
Намаление на показателя за състоянието на бизнес климата в България се наблюдаваше и през м. март 2010 г. И тогава, и сега той е продиктуван в определена степен от сезонността в отделните сектори на националната икономика. Иначе от март 2010 г. до февруари 2011 г. показателят за бизнес климата беше позитивен във всички месеци с изключение на май, юни и септември със стойности между 0,3 и 4,4-процентни пункта. Сезонността е характерна и за икономиката на нашите основни търговски партньори и съвсем логично доведе до влошаването на бизнес климата и в Еврозоната.
Анализирайки влошаването на стопанската конюнктура през март 2011 г., няма как да пропуснем последното изследване на „Юро Чембърс”, съгласно което през 2011 г. България се нарежда на пето място в целия Европейски съюз по състояние на бизнес климата и очакване за развитие на бизнеса. Пред България са само Швеция, Естония, Латвия и Белгия. Това означава, че чрез провеждането на политика на недопускане на рязко повишаване на преки и косвени данъци през кризисния период, което е основно, правителството успя да спечели доверието на анкетираните мениджъри. Това апропо се потвърждава и от други изследвания, например на Българо-германската камара. Очакванията на мениджърите за бизнес климата е само една прогноза или по-скоро време на нагласа, която не трябва да се абсолютизира по отношение на предстоящите резултати, защото след влошената оценка на показателя през март 2010 г. до края на годината се наблюдаваха положителни тенденции в динамиката на промишленото производство и особено в тези на износа. Те се запазиха и в началото на 2011 г. През м. януари промишленото производство нарасна на годишна база с 9,3%, износът – със 72,6%, притокът на преки чуждестранни инвестиции почти се удвои, достигайки 103,8 млн. евро. Тези промени заедно с наблюдаваните индикации за постепенно подобряване на икономическата среда в условията на стабилна финансова и банкова система показват, че влошаването на бизнес климата през м. март наистина е конюнктурно колебание.
По отношение на предприетите мерки от страна на правителството бих искал да отбележа, че те имат дългосрочен, а не конюнктурен характер и са насочени към създаването на условия за повишаване на икономическата активност и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, очаквах от Вас по-обективен и с по-голяма отговорност отговор от този на господин Дянков, но очевидно сте съгласували позицията си.
Да видим какво казахте – че падането на индекса на бизнес климата било сезонно в момента и че това няма да продължава по-нататък. Обръщам Ви внимание, че през януари и февруари той растеше, а в момента пада и че очевидно трябва да се търси причината за това. Казвате, че сте направили нещо положително, като не сте увеличили преките данъци. Така е, но прочетете анализа, който ни дава бизнес общността през последните две седмици, където казва, че в момента заради вашата политика за промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация плаща десет пъти повече пари за данък сгради и такса смет. Казвате, че износът нарасна. Добре, но в Закона за бюджета и в другите ви основни документи и закони, които приемате, сте заложили усилия за повишаване на вътрешното потребление като единствения начин за извеждане на България от кризата. Това е цитат. Показателите обаче сочат, че вътрешното потребление пада. Не казвате изобщо какви мерки ще вземете там, как ще стимулирате вътрешното потребление.
Бих искала обаче в по-голяма конкретика да Ви обърна внимание на няколко мерки, които вашето министерство трябва да изпълнява от антикризисния план, за да помогнете на бизнеса за излизане от кризата, и за които Вие сте ми отговорили писмено, че не изпълнявате достатъчно добре.
Например да ускорите издължаването към бенефициентите на дължими суми от европейски фондове – не се изпълнява; да увеличите авансовите плащания на фирмите по европейските фондове на 40% – не се изпълнява; да решите два проблема, които бизнесът поставя като причина за състоянието, в което се намира – липсата на свободна конкуренция и финансови проблеми.
Имате една такава мярка: Вашето министерство да предприеме мерки за регулация, гарантираща лоялна и свободна конкуренция – в отчета си сте написали, че тази мярка се изпълнява. Колеги, вижте как се изпълнява: анализирана е нормативната уредба и съдебната практика на държавите – членки на Европейския съюз, и работната група продължава да анализира какви предложения да направи за промени в българското законодателство. Тоест нямате никакви реални действия освен работни групи, които анализират ситуацията.
Имате една мярка в антикризисния план за облекчаване на бизнеса (председателят дава сигнал за изтичане на времето), която предвижда, например, да има публичен регистър, в който да има отчетени всички задължения на държавата към бизнеса. Защо не правите този публичен регистър дори само във вашето министерство, от който да има прозрачност, яснота и да се вижда какво се случва.
Господин Трайков, моята основна теза към Вас е, че освен външна причина има и вътрешна причина, която се корени във Вашата политика – не изпълнявате конкретно взетите си решения и дадените обещания пред българите, за да им помогнете за излизане от кризата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Нинова, изпълняваме абсолютно всичко, което сме поели като ангажимент, включително и това, което съм Ви казал и в писмения си отговор. До края на годината целият ресурс по програма „Конкурентоспособност” ще бъде открит за предложения. Откакто новият екип на министерството работи по програмата, всички срокове по целия процес – от приемането на проектните предложения, до изплащането, е ускорен средно с 40%.
Що се отнася до другите факти, за които Вие пак казвате: „Да, ама намалява през март”. Ами така е, съгласих се – индексът намалява през март, както е намалял и през март миналата година. Виждате обаче какво става през останалите месеци и аз съм сигурен, че ще видим същата тенденция и тази година.
Питате ме за вътрешното потребление. Казах Ви, че от всичките негативни през март, точно компонентът на вътрешното потребление е с позитивна стойност. Така че не искам да се присъединявам към Вас в изкарването на нещата в по-черни краски, отколкото те са. Да – трудности има, а ние сме тук, за да се справим с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, министър Трайков.
Следва въпрос от народния представител Павел Шопов относно увеличението на цените на цимента от производителите.
Господин Шопов, заповядайте да развиете въпроса си.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в условията на икономическа криза, при драстично намаление на потреблението на цимент предвид тежкото положение на строителния бранш, преди известно време всичките четири производители на цимент в България, общо, заедно, почти едновременно, между другото и всички чуждестранни собственици на бивши държавни български заводи, почти едновременно вдигнаха цената на продукта с 10-15 лв. на тон. Известно е, че през м. декември представители на тези заводи са се събрали в София, известно е дори и мястото, където това е станало, и са взели това решение. То е съгласувано и с производителите на цимент, със завода, който се намира близо до България, почти на турската граница, който уж известно време ни беше конкурент, като и той е включен в това споразумение. Разбира се, това са неофициалните данни.
В тази връзка, като министър на икономиката Ви задавам въпрос, може би първият, който се поставя в този бранш – производството на цимент, защото това е тема, която почти не е дискутирана. Проблемът обаче е тежък и той съществува. Въпросът ми е: има ли картелно споразумение между производителите на цимент в България? Имате ли обяснение какво е наложило повишаване на цената? Сигурно ще се каже, че горивата се повишават, но все пак не може увеличението да бъде с 10-15% само заради горивата.
Съществува ли механизъм, според който държавата да може да осъществява контрол върху цените на цимента? Прави ли се нещо за нормализирането на цените на пазара на цимент в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Както знаем, отговор на въпроса дали има картелно споразумение между производителите на цимент може да даде компетентният орган по тази тема, а именно Комисията за защита на конкуренцията.
От отговора на отправеното от мен запитване към КЗК става ясно, че през 2009 г. е образувано производство по подобна преписка с цел установяване на забранено решение на предприятия за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара за цимент от страна на Българската асоциация на циментовата индустрия. Повод за образуването на производството са: първо – публикации в средствата за масово осведомяване, свързани с вноса на турски цимент, и острите реакции от страна на горецитираната асоциация за ограничаването му; второ – тенденцията за увеличаване цената на цимента на българския пазар в условията на криза и засилен внос на цимент с произход Република Турция и трето – разпоредби от устава на асоциацията, пораждащи съмнения за налагане на членовете му на задължения, които могат да бъдат определени като антиконкурентни.
Проучването на КЗК установява, че пазарът на цимент в България е олигополна структура, характеризиращ се с високи бариери за навлизане и висока степен на прозрачност. При тези условия участниците по-лесно предвиждат поведението на конкурентите си и имат възможност да си взаимодействат, включително и по отношение на ценовата си политика.
Заключението на КЗК е, че покачването на цените на цимента на българския пазар може да бъде обяснено по-скоро с характеристиките на съответния пазар, отколкото с антиконкурентно координиране на поведението на производителите на цимент в рамките на асоциацията.
Относно повишението на цените на цимента данните на НСИ за производство и продажба на цимент на вътрешния пазар сочат, че средните цени намаляват. През 2008 и 2009 г. отчетените цени са 150 лв. на тон, докато през 2010 г. и м. януари 2011 г. циментът се е търгувал на средни цени от 130 - 120 лв. на тон, тоест 20% по-ниско.
В заключение може да се каже, че при липса на доказателства за картелно споразумение между производителите на цимент, цените са пазарни и контрол от страна на държавата не е необходим. Ако обаче разполагате с данни и доказателства за непазарно поведение на някои от играчите на пазара, КЗК ще бъде сезирана и ще бъдат предприети необходимите мерки.
Искам да взема повод и от предишното питане, свързано с конкуренцията – да, уважаема госпожо, това е начинът държавата да регулира пазарната среда – чрез промени в законодателството и чрез мерки за спазването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин министър, от отговора Ви разбирам, че проблемът е много сериозен. Отговорът Ви е твърде обтекаем. Не Вие, разбира се, сте виновен – такава е системата и така са сложени обстоятелствата в българската икономика, за да съществува той обаче. Вие сам разбирате и аз го чувствам от отговора Ви, че съзнавате сериозността на ситуацията в този бранш. Вие ми цитирахте нещо, което е правено и проблемът е заострен и поставен преди доста време – 2009 г.
Моят въпрос беше с оглед на последните развития: браншът – производителите и собствениците, силно са се активизирали напоследък и използват конюнктурата за постигане на стопански резултати в тяхна полза, разбира се.
От отговора Ви става ясно, че трябва да се вземат мерки. Ще Ви очертая един сценарий, който е много тревожен за целия този бранш. Защо се прави това увеличение на цените в момента – за да бъдат съсипани крайните производители на бетоновъзлите и то от циментовите заводи, които на практика, такава е практиката, да притежават и бетоновъзлите и да затворят кръга до последно – да продават на потребителя произведения вече готов бетон.
Това се прави с оглед на тежкото състояние, тук е и строителният министър, и той е наясно с това, че положението на бетоновъзлите в момента е изключително тежко поради намаляването на обемите и намалялото строителство. Точно това е целта на производителите, които да ги притиснат в момента с по-големи цени, при намалени обеми да се използва този момент за изкупуване и за намаляване на възможността производителите на бетоновъзлите – крайните производители, да реализират каквито и да е печалби и да изпаднат в тежка ситуация.
Това е една от причините за това увеличение, което е алогично, което е абсолютно ненормално – при намалелите обеми на потребление на цимент, да бъде увеличаван още в много аспекти.
Затова поставям този въпрос: проблемът да бъде заострен и следен от Вас като министър на икономиката и да Ви бъде ясно, че проблеми в бранша съществуват и да се направи всичко необходимо и чрез Комисията за защита на конкуренцията, и чрез промяна в нормативната уредба – да бъде направено всичко възможно да бъде спасен браншът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, и министър Плевнелиев ми подсказва, че Вашата теза е логична. Ако имате данни за изкупуване от циментовите компании на бетонови възли, ако това е така, ще Ви съдействаме те да бъдат анализирани и ако е необходимо, ще сезираме органите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, министър Трайков.
С това се изчерпаха и въпросите към министър Трайков. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Първият въпрос е от народните представители Атанас Камбитов и Георги Андонов относно прилагането на Закона за пътищата.
Заповядайте, господин Камбитов.
АТАНАС КАМБИТОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласно Правилника за работа на Агенция „Пътна инфраструктура”, текущият контрол, последващият контрол, мониторингът и оценката върху изпълнение на сключените договори в резултат на обществени поръчки се осъществяват от дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в АПИ. Въпросите ни са: колко проверки са извършени върху изпълнението на сключените договори с предмет на дейност – превантивни, текущи, зимни, ремонтно-възстановителни работи на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление – Благоевград? Какви са направените констатации при проверките? Какви са конкретните мерки, предприети от АПИ в ролята на възложител?
От обществен интерес е да се знае отговаря ли фирмата изпълнител, спечелила обществената поръчка за поддръжка на 665 км пътища в Благоевградска област, на изискванията по договора?
При участието си в конкурса фирмата се явява по документи и по документи отговаря на всички изисквания, въз основа на което печели конкурса.
При проверка на терен се оказва, че техниката, която е декларирана предварително, не е налична – липсва. Всичко това е видно и от протоколите, и от докладите на Областно пътно управление – Благоевград, до Агенция „Пътна инфраструктура”. Въпреки това агенцията изготвя нов оперативен план, този път съобразен с наличната техника на изпълнителя и забележете, без да променя финансовите параметри на договора, без да налага санкции и корекции, като по този начин сама пренебрегва собствените си изисквания, заложени в обществената поръчка. Това практика ли е в работата на АПИ, или е прецедент? Не буди ли съмнение за опит за заобикаляне на Закона за обществените поръчки и предварително определените тръжни условия?
Важно е и как се гарантира качеството на услугата в този случай, предвид факта, че наличната техника е почти 50% по-малко от първоначално изискуемата. Още по-важно е дали е гарантирана сигурността на пътуващите в област Благоевград. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми господин министър, дълбока е нашата убеденост в принципната Ви позиция, която винаги сте демонстрирали, по отношение на въпроси от обществен интерес, какъвто е и този случай. Уверени сме, че ще реагирате своевременно, като по този начин гарантирате прозрачността, която ние сме поели като неотменим ангажимент пред гражданите. Благодарим ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Камбитов и Андонов, силно оценявам активната работа от страна на народните представители от регионите като и специално тези от Благоевград. Винаги съм призовавал областните управители, народните представители да бъдат нашите очи и уши за това какво се случва в регионите и по текущата работа, разбира се, и на изнесените държавни структури в регионите.
Случаят, който Вие визирате с Вашия въпрос, е, разбира се, добър и ни помага да засилим контрола, да се насочим да бъдем по-стриктни в изпълнението на ангажиментите.
Съвсем конкретно на въпроса, който вие поставяте. От м. януари 2010 г. до м. януари 2011 г. Областно пътно управление – Благоевград, е направило 20 проверки. В тях са участвали инспектори от дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, директорът на Областно пътно управление – Благоевград, експерти, както и представители на фирмите за текущ ремонт и поддръжка в района. Отделно са провеждани работни срещи от Агенция „Пътна инфраструктура” с фирмите с договори за поддръжка, на които е проверявано изпълнението на оперативните планове за зимно почистване и са разглеждани постъпилите сигнали за пропуски в работата им.
От изисканата от мен информация от Агенция „Пътна инфраструктура” става ясно, че част от извършените проверки са били с цел установяване на аварийното състояние на съоръжения и участъци от републиканската пътна мрежа, както и за подготовката и готовността за зимно поддържане. Тук са били набелязани и дейности за преодоляване на проблемите, както и изпълнението е контролирано в последващи проверки на място. За всичко е докладвано на тогавашния състав на Управителния съвет на АПИ. Мога да Ви цитирам част от проведените проверки съвсем конкретно:
- През м. март 2010 г. инспектори от дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” са извършили проверка на място на строително-монтажни работи – поставяне на предпазна мрежа на скатове на път 1-1 – София – Кулата от километър 377 до километър 396. В проверката са участвали директорът и експерти от Областно пътно управление – Благоевград, и фирмата изпълнител. Проверявани са включително депозираните количествени сметки, направени са нови измервания, одобреният и изплатеният сертификат е с почти 160 хил. лв. по-малко от първоначално представения. Повтарям – след проверката се оказа, че сертификатът е със 160 хил. лв. по-малко от този, който първоначално е представен. Отчитам това като добре свършена работа от Областното пътно управление.
- На 25 и 26 ноември 2010 г. е направен оглед от инспектор от дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” и директор на Областно пътно управление – Благоевград, на път 1-1 от километър 356 до километър 438 за почистване на окопи. На километър 490 е проверено допълнително укрепване на пътя и измерванията са показали, че сертифицираните количества отговарят на извършеното.
- През м. октомври 2010 г. от Областното пътно управление е сигнализирано, че избраната след проведена обществена поръчка фирма Обединение „Пътно поддържане област Благоевград”, не създава добра организация по снегопочистване, поради недостатъчна техника и материали. Представители на Агенция „Пътна инфраструктура” са провели срещи с фирмата и са уточнени въпроси по оперативния план за зимно поддържане. Направен е нов оперативен план за зимно поддържане, представен на 27 декември. Оперативният план е одобрен от дирекциите, последвала е мащабна проверка, която ще Ви цитирам, от м. март 2011 г. Направена е и последваща проверка на укрепване на свлачища, както и неотложните работи по авариралия участък, в който пътят падна в р. Струма.
Накрая, само за да приключа, Вие виждате, че има доста проверки, които са направени. Аз съм убеден, че тази ефективност и спазването на дългосрочните работи и работата на контролните органи може да бъде подобрена. Специално по конкретния казус, който визирате, ще сигнализираме в Агенцията за държавно-финансова инспекция. Ще има последваща проверка от нейна страна и Вие ще бъдете информирани писмено за резултатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, ние като народни представители от Благоевградски район, първо, искаме да Ви благодарим за отговора, особено в последната му част, в която се ангажирахте да се направи цялостна проверка на свършените работи в участъка на Областно пътно управление – Благоевград.
Като цяло, отговорът, който е предоставен и на Вас от Агенция „Пътна инфраструктура”, е малко формален.
Какво имаме предвид? Като народни представители от Благоевградски регион разполагаме с доклади, изготвени от Областно пътно управление в Благоевград до Агенция „Пътна инфраструктура”, които касаят множество нарушения на фирмата, която е спечелила конкурса за поддръжка на републиканската пътна мрежа в региона. Една част от нарушенията бяха представени от моя колега господин Камбитов, а именно, че фирмата е имала ангажимент по договор да изпълнява ангажимента си за поддръжка на пътната мрежа с определена техническа част, но тази техническа част през целия зимен период е била с 50% по-малко от това, което е по договор.
Господин министър, другото констатирано в част от докладите е, че фирмата е отдала част от дейностите на фирма подизпълнител, без да има право по договор и без да уведоми Агенция „Пътна инфраструктура” за това свое действие. Интересното е, че тези доклади не са отразени, господин министър, във Вашия отговор. Те не са констатирани от служителите в агенцията, които са изготвили отговорите. По-интересното е, че няма никакви финансови санкции по тези доклади, които Вие констатирате пред нас и които са докладвани пред Вас.
Другото, което имаме като констатация по тези доклади, които са изготвени от Областно пътно управление, е разликата в остойностяване на дейностите от Областно пътно управление и от служители в Агенцията „Пътна инфраструктура”. Става въпрос за дейности, които касаят аварирали участъци – става въпрос за авариралия участък зимата в Кресненското дефиле, и за участък на изхода от Благоевград – посока София. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Има разлика в това, което е изготвено в Благоевград, то е за 270 хил. лв., а това, което е от АПИ като количествена сметка е за 600 хил. лв.
Господин министър, не искам Вие, колегите и хората, които наблюдават парламентарния контрол, да приемат това като атака към Вас. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Напротив, ние оценяваме Вашите усилия в работата като министър на регионалното развитие и благоустройството, но тези практики, които бяха емблематични за предишното правителство – като „батко” и „братко”, не искаме да се прилагат със служители на Агенция „Пътна инфраструктура” и по време на нашето управление. Благодаря.
Извинявам се, господин председател, за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Малко, не бих казала. Що се отнася до искането Ви – е основателно.
Дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Не възприемам по никакъв начин като атака това, което Вие изнесохте тук от парламентарната трибуна, а напротив, това е помощ за един министър и за една администрация, която иска да подобри, включително не само изпълнението, но и контрола.
Благодаря Ви за това, което Вие изнасяте като факти.
След като вече казахме, че са направени 20 проверки, насрочихме 21-та, която ще бъде от възможно най-сериозната институция – Агенция „Държавен и финансов контрол”. Единственото, което мога да ви предложа, е всички данни, които имате, независимо откъдето и да било – предоставете ги на компетентните органи и ще бъде направено възможно най-доброто. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с въпрос на народния представител Иван Костов и Екатерина Михайлова относно действия на Министерството на регионалното развитие и благоустройтвото за защита на държавния интерес за възстановяване на собствеността върху държавни имоти.
Въпросът ще бъде развит от госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, въпросът си зададохме на 18 март, а днес е 15 април. Много неща се случиха от момента, в който зададохме въпроса. Но, за да е ясно и на тези, които слушат и наблюдават парламентарния контрол, въпросът ни е за това какви действия ще предприеме съответното министерство за защита на държавния интерес върху собствеността на държавни имоти относно отнетото и възстановено имущество на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници, и има ли резултат от тези дела?
В резултат на този въпрос, пак ще напомня – от 18 март, около седмица след това беше изнесена информация, че има заведени три дела от страна на министерството към три от дворците на бившите царе. Междувременно излезе още информация. Тъй като един месец след като сме задали въпроса, успявам да го поставя в пленарна зала, искам днес да направя допълнителни въпроси към Вас, господин министър, защото виждаме, че има предприети действия. Междувременно излезе информация в медиите и искам да чуя от Вас каква е позицията Ви, че в една от парламентарните комисии Вие сте поискали да бъде премахнат мораториумът, който Народното събрание наложи върху ползването на всички тези имоти, които най-общо ще нарека Царски имоти, за да не ги изреждам.
Искам да чуя дали това е Ваша позиция, или в медиите имаме изкривена информация?
Второто нещо, което искам да попитам във връзка с делата, които се водят, защото сега заведохте три дела, а има и преди това заведено дело, е, че получихме информация, която беше потвърдена й на въпрос към министъра на земеделието и храните, че в едно от делата, които се водят, има промяна на адвокатската кантора, която се занимава с тези дела. Знаем от медиите, че до този момент доста добре се справят тези, които се занимават с делата, защото ги печелят, поне на тези инстанции, на които са минали.
Наложила ли се е промяна и защо се е наложила? Защото това е важно как ще се развият процесите и какви ще бъдат резултатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
За отговор – министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Разпоредбата на чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс ме оправомощава да защитавам интересите на държавата в съдебни производства по дела, които се отнасят до недвижими имоти държавна собственост. Предвид необходимостта от извършване на задълбочен правен анализ – разказвам малко предистория, възложихме относно възможностите за завеждане на делата от държавата срещу наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ, така че държавният интерес да бъде защитен. Министерството възложи проучване на всеки от имотите. Това са дворец „Врана” с парк, къща в с. Слатина, дворец „Царска Бистрица” и имот „Саръгьол” и дворец „Ситняково”. С оглед правната и фактическа сложност на казуса „царски имоти”, изпълнението на задачата бе възложено на представители на адвокатура с голям опит в областта на вещното право. В договорения срок адвокатите представиха правни анализи. Това бяха три независими кантори. Те се ангажираха със становища относно основателността на бъдещата искова претенция от страна на държавата.
Във връзка с необходимостта от формиране на окончателно становище по казуса, ръководството проведе среща с всички ангажирани адвокати, на която се обсъдиха правните изводи и направените препоръки. Изискани бяха от Министерството на земеделието и храните, от Столичната община допълнително документи и информация, които са от значение за уточняване на претенциите на държавата, както и за формиране на окончателно становище, специално визирайки и бившата къща в с. Слатина, която е придобита с нотариален акт от 1937 г. С оглед на допълнително представените от Столична община документи и информация се прие, че не са налице основания за завеждане на дело от държавата за имот – бивша къща в с. Слатина.
В резултат на правните изводи и направените препоръки от представители на адвокатурата, които бяха подробно анализирани и поставени на вниманието и на Министерския съвет, се прие да бъде атакувана реституцията на така наречените Царски имоти по гражданскоправен ред, чрез предявяване на искови претенции от държавата, по реда на чл. 108 от Закона за собствеността и налагане на обезпечителни мерки върху имотите.
В тази връзка на 29 декември 2010 г. МРРБ сключи договор с адвокатска кантора „Савова & сие” с предмет процесуална защита, изразяваща се в изготвяне и подаване на искови молби с оглед образуване на дела за защита на интересите на държавата, както и процесуална защита по образуваните дела до приключването им пред всички съдебни инстанции. Договорите предвиждат образуване на съдебни дела относно недвижими имоти – дворец „Врана”, дворец „Царска Бистрица” и дворец „Ситняково”.
На 28 януари 2011 г. се сключи договор и с адвокатска кантора „Петър Кирилов Петров”, член на Висшия адвокатски съвет и представител на Съвет на съветите на адвокатските колегии и правните общности в Европейския съюз за процесуална защита и за имот „Саръгьол”. Исковите молби за имотите – дворец „Врана”, дворец „Ситняково” и дворец „Царска Бистрица”, са одобрени от МРРБ и са внесени в съда. Проектът на искова молба за имот „Саръгьол” е представен в МРРБ. В съответствие със сключения договор предстои одобряването на исковата молба от експертите в министерството, след което също ще бъде моментално внесена в съда.
Искам да добавя, че правителството е предприело и мерки за осигуряване на финансов ресурс за воденето на тези дела. На оперативно заседание на Министерския съвет съм докладвал и е получено положително становище от Министерството на финансите и Министерския съвет за осигуряване ресурс за държавни такси по исковите производства.
Бързичко отговарям и на двата допълнителни въпроса, които Вие зададохте. По отношение на парламентарната комисия – аз нищо не съм поискал от тях, защото знаете много добре, че е работа на парламента, който гласува този мораториум и който би могъл да вземе решение по отношение на този мораториум. Така че аз не мога да поискам и не изисквам нищо от парламента. Това, което единствено се коментираше в парламентарната комисия е какво е мнението на министерството. Казахме, че ние съветваме и ако трябва да чуят нашето мнение, то е, че след като държавата е внесла всичките тези дела вече, би могло парламентът да помисли отново относно мораториума. Не изискваме, не казваме нищо категорично, защото не ни е работа. Това е работа на парламента.
Второ, има ли промяна на адвокатската кантора? При нас няма такава промяна. Тези които са избрани, ще вървят напред и им пожелаваме успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Плевнелиев.
Позволих си да Ви отпусна повече време, тъй като отговорът наистина е обстоен по обем и като информация, поради което ще имате възможност в дупликата да доразвиете изложението си.
Заповядайте за реплика, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, аз съм удовлетворена от това, че са предприети действия. Това е позиция, която аз и моите колеги от Парламентарната група на Синята коалиция сме защитавали в годините, че трябва да се предприемат действия от страна на държавата и накрая съдът да прецени, като събере цялата информация, която вече доста добре беше събрана и в Народното събрание, и към съответните министерства.
В тази връзка обаче искам да кажа, че излъчването на сигнали, че може да бъде променен мораториумът, който е наложил парламентът върху ползването на тези имоти, не е добре. Аз зададох този въпрос, защото моята информация идва само от медиите и, разбира се, от разговора с колеги, откъдето се получи противоречива информация. Нужно е да има яснота, нужно е държавата да защити своите интереси категорично, и ако Вие правите това, ще имате подкрепата от наша страна, защото наистина трябва този въпрос да бъде решен докрай и да има яснота.
Много време се злоупотребяваше според нас и според мен. Имаше и действия, които бяха извършени и от Министерски съвет, говоря в предишни управления, по времето на министър-председател Симеон Сакскобургготски, които отвориха този казус и практически направиха нещата така, че държавата сега да трябва да дава и пари, и време, но в крайна сметка справедливостта трябва да възтържествува. Аз Ви моля да продължите в тази посока, а именно в защита на държавния интерес и провеждането на всички действия от страна на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дуплика? Няма да ползвате. Благодаря Ви.
Въпрос от народния представител Муса Палев относно изграждане на пътя Гоце Делчев-Звъничево.
Имате думата.
МУСА ПАЛЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Въпросът ми към Вас, господин министър, е предизвикан от многобройните запитвания, най-вече от населението по Местенското корито, а и не само, добре знаете, че този път обслужва както потока КПП-Илинден, КПП-Кулата, курорта Банско, а и не само Банско, Огняново, курортните и туристически села от целия регион.
Имайки предвид и последното бедствие, което се случи в края на миналата година в Кресненското дефиле, когато беше прекъснат път Е-79, а именно София-Кулата, видяхме колко е важен пътят, основно Разлог-Гоце Делчев, който е единственият алтернативен път за КПП-Кулата, КПП-Илинден. На косъм беше и този път да бъде прекъснат, господин министър.
Основният ми въпрос към Вас е: предвижда ли се в настоящата година стартиране на рехабилитацията на този път, имам предвид пътя Гоце Делчев-Звъничево, ако не греша, мисля, че така се нарича този ЛОТ 22, извинявайте, ако греша, и ако се предвижда стартирането на изграждането на този път за тази година, откога? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Отговор на министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Палев, абсолютно сте прав за важността на този път. Предисторията му е драматична, знаете много добре и в момента, между другото, водим тежки арбитражни съдебни битки с избраната гръцка компания „Проодефтики”, тъй като това е проект с много дълга, лоша слава от провалената програма ФАР, където ние още берем, за съжаление, плодовете на един лош мениджмънт и управление.
Ще бъда бърз и конкретен в това, което Вие запитвате, защото наистина, както Вие, така и много други народни представители са ме занимавали с този казус. Специално искам да благодаря на народния представител и шеф на Регионалната комисия господин Татарски, който наистина ни помогна много в тази добра новина, която аз мога днес да кажа, а именно, че да, ЛОТ 22А и ЛОТ 22Б е истинското наименование на този участък. Никой няма да спори за това как този път ни спаси и по време на падналия и аварирал участък на пътя София-Кулата, а и неговата изключителна важност за региона.
Това, което ние можем да отчетем, е, че за ЛОТ 22Б по Програма „Транзитни пътища V” в неговия участък от Ветрин дол до Велинград и Юндола вече има сключен договор със сдружение „Лена-Гуалчев”. Той е сключен на 4 юни 2010 г. За начало на работите по договора се счита 20 октомври 2010 г. Те имат срок от 365 дни гаранционен период и 24 месеца изпълнение. Седемдесет и осем километра е общият ЛОТ и изпълнителят следва да програмира започване началото на инвестиционния процес така, че да спази тези срокове. Знаете, че вече имаме и начало по изпълнението на ЛОТ 22Б, имаме и осигурено финансиране, включително и в програмата за 2011 г.
ЛОТ 22А е този важен път, за който ние говорим от Разлог към Гоце Делчев-Звъничево и той е с обща дължина 109 километра, като в него има и други участъци. Единият участък е Юндола-Разлог, вторият участък е Разлог-Банско-Гоце Делчев-Садово, третият участък е Разлог-Банско-Гоце Делчев-Садово. Единият е от километър 36 до километър 53, а другият участък е от километър 53 до километър 74. Третият участък е разделен на четири Разлог-Банско-Гоце Делчев-Садово от километър 74 до километър 93.
Добрата новина е, че Агенция „Пътна инфраструктура” е изпратила вече възлагателно писмо до избрания за изпълнител сдружение „Роудс К-2009”.
Към момента има осигурени минимални средства по лимитите на бюджета, така че след като се подпише договорът, да бъде платен и аванс и да започне строителство.
Ще дадем всичко от себе си през 2012 г. да се даде по-голям лимит, за да може този така важен път наистина да се форсира. Добрата новина е, че вървим към подписване на договор, плащане на аванс и съответно изпълнение.
Последната информация, която е важна за Вас, е по отношение на пътя Гоце Делчев – с. Пирин. Там имаме избран изпълнител консорциум „Неврокоп” с водеща компания „Главболгарстрой” – строят, времетраенето на строителството е 730 дни, гаранционният срок е 365 дни. На 8 март 2010 г. започнаха, изпълнили са вече 20% от работите. По изпълнението на проекта няма закъснение към момента и изпълнителят е в състояние да приключи работата в предвидения срок, а той е 6 март 2012 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
МУСА ПАЛЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, аз съм благодарен, че разбирате наистина важността на този път. Знаете, че задаваме този въпрос втори път – миналата година преди актуализацията на Бюджет 2010 с господин Имамов го зададохме и тогава Вие категорично поехте ангажимент, че ще направите всичко възможно в началото на тази година да стартира рехабилитацията.
Господин министър, наистина настоятелно задаваме въпросите по този проблем. Знаете, че особено състоянието на пътя Разлог-Велинград в района на общините Белица, Якоруда, Велинград е изключително тежко. Изграждането на този път ще бъде една сериозна антикризисна мярка за този регион. Знаете, че общините са сред тези с най-голяма безработица в Благоевградска област, така че изграждането на този път ще бъде много голяма антикризисна мярка. Без изграждането на този път, да не се заблуждаваме, едва ли някой инвеститор ще се съгласи да прави вложения в каквато и да било област в тези общини. Така че надявам се наистина по най-бързия начин да се случи всичко това, което Вие заявихте и да стартира изграждането на този път, защото ситуацията наистина е трагична и, вярвайте ми, по средата на тази година наистина ще бъде невъзможно пътуването по него, въпреки че в края на миналата година се предприеха някои спешни мерки за запушване на дупките. Но това е една друга тема. Може би трябва да обърнете внимание на изпълнението, което беше направено в края на миналата година - там запушването на дупките с асфалт буквално беше идентично на опесъчаване на пътя. Може би трябва да проверите какви средства са отпуснати и как са били усвоени те в края на миналата година. Благодаря ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще поема ангажимент, на базата на информацията, която Вие току-що ми дадохте за изпълнението по текущи ремонти и поддръжка на запълване на дупки по този път, да се направи проверка и да се види какво е състоянието. Ако има неизпълнено или некачествено строителство, разбира се, Пътната агенция е длъжна да вземе съответните мерки.
Използвам случая с тази дуплика, за да Ви благодаря за констатациите, които Вие направихте по отношение на тези региони. Защото има опозиционни партии, които казват, че хората не ядат асфалт. Да, обаче аз съм на Вашето мнение – без асфалт няма да има нищо какво да ядат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Четин Казак, относно актуалното състояние, свързано с рехабилитацията и ремонта на някои пътища от републиканската пътна мрежа в Шуменска област.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко, уважаеми господин министър, аз искам да Ви поздравя за огромния успех, който сте постигнали с включването на автомагистрала „Хемус” в трансевропейската мрежа и с финансирането й с 80% от еврофондовете за следващия програмен период 2014-2020 г.
От името на всички депутати от Северна България, без да съм искал, разбира се, тяхното изрично съгласие, мисля, че това е едно голямо постижение, заслужаващо адмирации, стига то да се реализира.
Въпросът ми обаче, който съм задал, ако сте забелязали – Вие или Вашите служители от Агенцията „Пътна инфраструктура”, е идентичен с въпроса, който Ви зададох в края на 2009 г., относно актуалното състояние на пътната инфраструктура в Шуменска област, която и тогава, и сега продължава да бъде в окаяно състояние в много големи части.
По-специално бих искал отново да получа актуална информация относно два пътни участъка, а именно първокласния път Силистра-Шумен – знаете, че това е участък, включен в Програма „Транзитни пътища”, финансиран със заем от Европейската инвестиционна банка. В края на 2009 г. Вие ми отговорихте, че заради кризата сте замразили някои от тези проекти, за да не теглите излишни заеми и да не се увеличава външният дълг. Каква е ситуацията към момента? Ще започне ли най-после през 2011 г. рехабилитацията на този път, тъй като той е в трагично състояние, а, повтарям, това е първокласен път?
Вторият ми подвъпрос е: ще има ли тази година нещо осезаемо по отношение на премахването, отстраняването на свлачищни участъци по третокласен републикански път в отсечката Радко Димитриево-Друмево? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Казак! Конкретно за тези важни пътища, които Вие споменахте, за рехабилитацията на първокласния път Силистра-Шумен – да, така беше през 2009 г., но ситуацията вече е различна. Ние осъзнаваме колко важен и приоритетен е този път. Това е ЛОТ 5 по „Транзитни пътища V”. По този проект се включва рехабилитация и частична реконструкция на 108 км от този участък между километър 1 до километър 108. Пътят представлява не само важна връзка между градовете Шумен и Силистра и граничен контролно-пропускателен пункт към Румъния, но той е съществен и за няколко български региона.
От тази гледна точка ние проведохме абсолютно всички процедури, приоритизирахме този участък, договорът за строителството е възложен на изпълнител, а това е фирмата „Пътинжинерингстрой Т”. В момента приключваме процедурата за избор на строителен надзор и през м. май т.г. е предвидено стартиране на строителните работи.
Рехабилитацията на второкласния път ІІ-73 в участъка Шумен-Карнобат също е включена, за което Вие питате, в Програма „Транзитни пътища V”, като ЛОТ 4, включена е рехабилитация на около 90 км от този път – между километър 0 и километър 90. Началото на ЛОТ 4 е при пътния възел с път 1-7, а краят – при пътния възел на ниво с път 1-6. Този път се намира на територията на две области и преминава през доста населени места. Има много важна разпределителна функция за пътните потоци в посока север-юг, и, разбира се, през старопланински проход, и специално Рижкия проход. Драмата е пълна от години. Вие много добре знаете изключително тежкото състояние. Това също ще бъде променено – Рижкият проход е част от тази рехабилитация, която е предвидена. Изпълнението на строителните работи вече е възложено, след тръжна процедура, на смесеното сдружение „Лена” и „Инжстрой инженерниг”, пътища ЛОТ 4, избран е и консулт, строителен надзор – това е фирмата „Т 7 Консулт”, предвидено е стартирането на строителните работи буквално до дни.
Ремонтът на третокласния път 731 Радко Димитриево-Друмево, Черноок-Храброво и т.н., за който Вие питате, имаме аварирали участъци. Това, което предвиждаме там, е ремонтно-възстановителни работи, които през 2008 г. са били оценени на 2 млн. лв., през 2010 г. е проведена процедура за избор на изпълнител. През следващите няколко седмици ще започне изпълнението на тези укрепителни работи.
За 2011 г. е планирано укрепването на още един участък – от километър 040 до километър 8 плюс 152, одобрен е бюджет за тези укрепителни дейности.
Аварийната програма на Агенция „Пътна инфраструктура” за 2011 г. приоритетно ще пренасочи допълнителни средства към укрепителните работи и за останалите три участъка, общо пет. Вие знаете за тези пет участъка.
Последното, което може би е най-важното, и аз Ви благодаря за добрите думи, които казахте за магистрала „Хемус”. Първо, знаете, че за магистрала „Хемус” правителството с Постановление на Министерския съвет от 17 март взе решение да предостави допълнителни финансови средства, за да може да стартира процедура за избор на изпълнител и да се плати аванс от 8 млн. лв. през 2011 г. и да започне изпълнението на участъка от Шумен до Белокопитово-Каспичан.
По-важното и генералното е големият успех на правителството от последните дни с успешно приключените преговори, европейската солидарност и европейският шанс, който се даде на магистрала „Хемус” – за нас е едно изключително постижение, с което всички ние се гордеем, и пожелаваме успех на магистрала „Хемус”. Оттук-нататък нейната перспектива е ясна, предстои много работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин министър, благодаря за обещанието, което дадохте специално за първокласния път Силистра-Шумен. Вие казахте, че най-после, от м. май т.г., ще стартират рехабилитационните и строителни дейности. Ако това стане, ще бъде много радостна новина за всички жители на общините, през които минава този първокласен път, защото те изпитват изключителни трудности – пътят е осеян с дупки и просто е невъзможно да се шофира.
Надявам се наистина до края на годината да се отстранят всички свлачищни участъци по третокласния път Радко Димитриево-Друмево, тъй като това е много важен път, свързващ две общини и две области – Шуменска и Варненска. Неговото окаяно състояние пречи на нормалния трафик между двете области и специално за жителите на селата по този път това е много голям проблем.
Що се отнася до участъка Шумен-Белокопитово от автомагистрала „Хемус”, аз се надявам наистина тази добра новина, която донесохте от Брюксел, да не охлади намеренията на правителството със средства от държавния бюджет да започне още през тази година строителството на автомагистралата специално в този участък. Така той ще бъде построен преди да изчакаме следващия програмен период от 2014 г.
Последно искам да Ви попитам: какво стана с първокласен път Шумен-Върбица? Доколкото знам, там отдавна беше проведен търг, избран изпълнител, но към момента нищо не е започнало като строителство. Ако сега не можете да ми отговорите, ще се радвам в писмена форма да получа отговор, тъй като и това е една от стратегическите пътни артерии в Шуменска област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика? Не желаете.
И последният въпрос към министър Плевнелиев е от Николай Янков Пехливанов относно подадени от общините справки за регистрацията на етажната собственост.
Заповядайте, господин Пехливанов, да развиете въпроса си.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Господин министър, въпросът ми е свързан със Закона за етажната собственост – един изключително важен и сериозен въпрос, който касае житието и битието на над три милиона български граждани. Знаете, че имат ангажимента да си свикат общо събрание, да си изберат домоуправител, да си регистрират етажната собственост. Повече от две години и половина законът е влязъл в сила, лично аз на два пъти удължавах срока за регистрация на етажната собственост и срокът, през който кметовете трябваше да проведат общи събрания там, където не са проведени. За съжаление обаче с това двукратно увеличение на срока не успяхме да активизираме обществото и – това е моята констатация – не успяхме да увеличим броя на регистрациите на етажната собственост.
Аз Ви алармирах на няколко пъти за този основен проблем и според мен, и според нашите констатации, ние не можем да отлепим от тези 40% средно за страната регистрация на етажната собственост. В този контекст има въпрос – дали ще потвърдите тези наши констатации? И да ни информирате какъв е броят на общините, подали информация към края на календарната 2010 г., и какъв е процентът на регистрация на етажната собственост до края на миналата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пехливанов, в отговор на поставения от Вас въпрос, свързан с изпълнението на Закона за управление на етажната собственост в частта, свързана с регистрация на етажните собствености по реда и при условията на чл. 44 от закона, ето конкретните данни.
От общо 264 общини, справка за направените регистрации на сгради или отделни входове, представляващи етажни собствености, към 31 декември 2010 г. са подали 75 общини, включително и райони от градовете с районно деление. Отчетът посочва, че вписаните в публичния регистър етажни собствености са средно около 50% от подлежащите на вписване за съответните общини и райони. В по-малки общини като Първомай, Антоново, Нови пазар, Правец регистрацията вече е 100-процентова.
Висок е делът на регистрираните и в градовете Велико Търново, Русе, Варна, Добрич – там е над 70%. Само част от справките съдържат данни за дела на регистрираните спрямо общия брой на подлежащи на регистрация етажни собствености, което не позволява прецизното отчитане на този показател. В регистъра се вписва информация и за формата на управление – общо събрание или сдружение на собствениците. Данните сочат, че за периода са регистрирани само 6 сдружения. Използвам случая, първо, да Ви благодаря, защото Вие наистина с Ваша инициатива двукратно удължихте този срок. Но моето мнение е, че имаше смисъл от това, което се направи, защото, както виждате, все пак тези 40% са вече 50%. Така че не с тази скорост, с която ние желаем, но има и общини-отличници, имаме и много, които още не са подали. Имаше срещи с Националното сдружение на общините и процесът върви. Надявам се през 2011 г. цифрите да са още по-добри от това, което в момента ви давам като данни към края на 2010 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Пехливанов, имате думата за реплика.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Благодаря на господин министъра за отговора. За съжаление, картинката не е много добра. Имаме не повече от 30% общини, подали регистрация, което означава, че законът не се спазва. Реално кметовете по Закона за етажната собственост са били длъжни до края на 2010 г. да изпратят своите справки. И ако си позволите да вземете отношение след моето изказване, бих Ви попитал какво ще правите? Ще ги наказвате ли, какви мерки ще предприемете за спазване на закона?
Според мен цифрите не са задоволителни и определено ако получите справка от останалите общини, това са над 75%, може би процентът наистина ще остане 40 за цялата страна, с което потвърждавате и нашите констатации.
По медиите излязоха изказвания от вашето ведомство, че възнамерявате да увеличите глобите за всички, които не са регистрирали етажната си собственост. По съвсем груби изчисления това са над 2 милиона български жители. Смятате ли с увеличението на глобите да подпомогнете бюджетите на общините и по този начин те да си запълнят финансовите дупки? И мислите ли, че е удачна една такава политика, при условие че имаме неработещ закон и несправяне със задачите, да глобяваме българските граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пехливанов, констатацията, че 30% от общините са подали данни, не бива да ни води до изкривяване на картинката, че законът генерално не се спазва. Имайте предвид информация, която може би ще бъде интересна и за вас, че от тези 720 000 жилища, в които живеят три милиона българи, за които ние говорим, половината от жилищата са концентрирани в четири града на България, така че това, че 70 общини са подали от общо 264, аз съм убеден, че поне половината от тях изобщо не трябва и да подават, защото там няма какво да се подаде.
Спомнете си много добре данните, които изнесе Националният статистически институт миналата седмица за преброяването. Мен лично много ме впечатли, че 2,8 милиона семейства в България представляват 3,9 милиона жилища. И все пак, от тези 3,9 милиона жилища, ние говорим за около 720 хиляди, които са в този режим на етажна собственост. Така че е добре да погледнем цифрите от всички страни и още веднъж да Ви благодаря, защото аз съм абсолютно убеден, че това удължаване изигра своя смисъл.
По отношение на глобите, ние не предвиждаме по никакъв начин да увеличаваме глобите, нито предвиждаме да използваме глобите като инструмент, за да може общините да си финансират дейности, или да си запълват дупките в бюджета, но все пак, съгласете се, че когато ние предвиждаме глоба между 20 и 100 лв. за собственик или обитател в режим на етажната собственост, това не е само защото е свързана с регистрацията или нерегистрацията. Съгласете се, че всички български граждани очакват, ако някой започва да строи незаконно в етажната съсобственост, ако някой пречи на другите собственици и обитатели да използват общите части, ако някой причинява вреди на общите части на сградата, за които пък останалите се грижат и плащат вноски, или ако някой не изпълнява решенията на общото събрание, разбира се, би следвало той да си понесе глобата. Това е смисълът и ние сме абсолютно убедени, че не може да има безнаказаност, когато има такива нарушения.
Картинката не е толкова лоша, заедно вървим напред, така че законът да бъде максимално работещ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър, за отговорите на въпросите, които дадохте.
Преминаваме към отговорите на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, който ще отговори на въпрос от народния представител Петър Владимиров Димитров и народният представител Драгомир Стойнев относно политиката на Министерството на труда и социалната политика за постепенно увеличаване на минималната работна заплата до средното ниво в Европейския съюз.
Заповядайте да зададете въпроса си, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Господин Младенов, въпросът ми към Вас е свързан с политиката на Министерството на труда и социалната политика за постепенното увеличаване на минималната работна заплата.
Вече година и половина, откакто ГЕРБ е на власт – обществото е заложник на постоянния спор между Вас и финансовия министър. Едва ли не се стига до абсурдни ситуации, че почти всеки месец Вие вдигате минималната работна заплата и ние Ви подкрепяме, тук държа да го кажа, но, за съжаление, това не се случва. Вие обещавате коледни добавки за възрастните хора – това не се случва.
Голямото извинение е минималната работна заплата в Европейския съюз. Виждате ли, там намалявали работните заплати – единствено в България минималната работна заплата не намалява.
Поради тази причина бих искал да ни информирате за нивата на минималната работна заплата в държавите – членки на Европейския съюз, и политиката на министерството относно бъдещото увеличение на минималната работна заплата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор на питането в рамките на пет минути, както е по регламент.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, при отговора на двете части от Вашия въпрос следва да се отчита обстоятелството, че Република България влиза като член на Европейския съюз с най-ниското равнище на доходите от труд. Това обстоятелство е обективно и не може да бъде елиминирано в условията на криза за задържане на производството и влошената финансова среда.
Минималните месечни работни заплати към 1 януари т.г. в държавите – членки на Европейския съюз, варират от 122,71 евро, както е у нас, до 1775 евро, както е в Люксембург. При това следва да се отчитат и различията в конкурентоспособността на националните икономики, националната производителност на труда, равнището на цените и инфлацията.
Отношение към средната работна заплата за отделните страни членки – минималната варира от 33,9 до 49,3. У нас това съотношение е 37,1.
Целта на държавната политика в областта на доходите от труд е създаването на условия за обвързване на техния растеж с обективните реалности на средата и потребностите на наетите и на техните семейства. В този смисъл важно значение имат цитираните производителност на труда, конкурентоспособност на икономиката, възможностите на фиска, на фирмените финанси.
От значение са пропорциите, в които се разпределя новосъздадената стойност.
Правителството прилага политики за повишаване на производителността и за преструктуриране на икономиката в посока увеличаване на дела на секторите с високо добавена стойност.
Следва да се отбележи, че средната работна заплата у нас нараства, макар и с колебливи темпове, което само по себе си е постижение.
Респективно в областта на минималната работна заплата също се съобразяваме с обективните реалности. Даваме си сметка, че ниските доходи се явяват своеобразна преграда за икономическото и социално развитие на нашата страна и заплаха за равнището на възпроизводство на най-важния национален ресурс – работната сила.
Още от миналата година сме инициирали широк дебат по проблемите на минималната работна заплата. Целта ни е да намерим такива решения, които да не компрометират устойчивостта на икономическата система и на публичните финанси.
В тристранния диалог се очертават многообразни позиции – често противоположни. Налице е принципно съгласие между всички социални партньори, че трябва да се разработи и приеме механизъм за определянето и актуализирането на размера на минималната работна заплата.
Основните методологически проблеми са около избора на показатели, с които да се обвърже равнището й. Работим за общоприемливо решение в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, комисиите към него и в нарочно създадената междуведомствена група.
Възможни са няколко подхода: обвързване на минималната работна заплата със средната за нашата страна; обвързване с производителността на труда, инфлацията и с други показатели; и обвързване с минималните осигурителни доходи, в т.ч. по икономически дейности, браншове и групи професии, развитие по пътя на браншовото и фирменото колективно трудово договаряне, в т.ч. и чрез разпростиране действието на браншовите колективни трудови договори.
Обвързването с един, два или повече икономически показатели и тяхното изменение не дава отговор на въпроса за необходимото актуално равнище на минималната работна заплата и крие рискове от необосновани отклонения в зависимост от особеностите на икономическото развитие в нашата страна.
Отнасянето на минималната работна заплата към средната, въпреки технологично неизбежния времеви лаг от няколко месеца, дава добри гаранции и по отношение на относителното благосъстояние на заетите на минимална работна заплата.
Държавата, работодателите и синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, които в момента водят преговори, да намерят решение за увеличаване на най-ниските доходи от труд на базата на повишаването на минималната работна заплата. Нашето намерение е при наличие на благоприятни индикации за параметрите на икономическата система и обществено съгласие да предложим увеличеният размер на минималната работна заплата да стане още от средата на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Стойнев. Имате възможност да зададете два насочващи, допълнителни въпроса към господин министъра.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, съгласен съм, че минималната работна заплата и нейното нарастване трябва да бъдат обвързани с производителността на труда. Но за четвъртото тримесечие на 2010 г. производителността на труда е нараснала със 7,8%, а реалните разходи за единица труд намаляват с 6,7%. Тоест има висока производителност, а същевременно минималната работна заплата не нараства!
Гледайки останалите държави членки, където има минимална работна заплата, най-отговорно го казвам, единствено, уважаеми дами и господа народни представители, в Румъния през 2010 г. работната заплата намалява със 7 евро, но през 2011 г. се покачва с 15 евро!
Да не говорим за Словения, където има ръст 27% или 150 евро, Полша – 13,5%, Латвия – 10,9%, Португалия – 7,8% ръст, Словакия – 7,3%. Въобще във всяка една държава членка имаме ръст на минималната работна заплата!
Не е вярно, че като вдигнете минималната работна заплата, едва ли не ще изгубите работни места. Вие много добре знаете, че голяма част от тези хора, които получават минимална работна заплата, де факто се осигуряват върху нея, но получават много по-високи доходи. Едно вдигане на минималната работна заплата по-скоро ще доведе до изсветляване на икономиката.
Господин министър, проблемът тук е, че аз не знам кой е зад Вас. Вие постоянно казвате „Националният съвет за тристранно сътрудничество” – много хубаво, но той приема вече функциите на Министерския съвет! Там като че ли решавате всичко и всичко прехвърляте на Националния съвет за тристранно сътрудничество!
Кой ще носи отговорност – синдикатите ли, работодателите ли, при вземането на погрешно решение?
Тази сутрин министър-председателят каза, че няма да вземе отношение в този спор. Съответно има голям риск Вие да се превърнете в единствения социален министър от началото на прехода, който губи войната срещу финансовия министър! (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Откъде ще намерите подкрепа за увеличаване на минималната работна заплата и откъде ще намерите средства за нейното увеличаване, тъй като е ясно, че финансовият министър е категорично против? Още повече, гледайки тригодишната фискална рамка, говорим за евентуално увеличаване на разходите за труд и на заплатите в годината преди изборите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Стойнев, уважаеми дами и господа народни представители! Никой не води никакви войни – ние си вършим работата. Финансовият министър си върши неговата работа, аз се стремя да върша моята.
Да, има индикации на базата на ръста на производителността на труда от миналата година да се увеличи размерът на минималната работна заплата. В момента, пак повтарям, се водят преговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение на механизма за ръста на минималната работна заплата и самото увеличение на минималната работна заплата евентуално от 1 юли тази година – по наше настояване! В момента се водят преговори и за един препоръчителен индекс за нарастването на работните заплати в частния сектор. След това на базата на този препоръчителен индекс, на базата на колективното трудово договаряне, на браншовото колективно трудово договаряне да се актуализират заплатите в частния сектор.
Само преди няколко седмици се подписа браншови колективен трудов договор в металургията, където минималната заплата се увеличи от 350 на 400 лв.! Тоест с над 14%, в зависимост от икономическото състояние в този бранш.
Аз съм убеден, че тези индикации, които ги има, на базата на повишената производителност на труда от миналата година ще дадат възможност за ръст на доходите още от 1 юли тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Ще вземете ли думата за отношение, господин Стойнев?
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Смятам, че трябва да сте по-категоричен. Доколкото знам, България вече излезе от кризата. Вие казвате, че безработицата дори не се увеличава благодарение на активните мерки на правителството, което е друга тема и по нея можем да спорим тук, в тази зала, но не може един финансов министър да налага конкретни правила и да извива ръце!
Дори за минималната работна заплата вече виждам как Вие отбягвате темата, искате въвеждане и на почасовото заплащане, което е коренна промяна на осигурителния модел в страната. Вие трябва да кажете от 1 юли т.г. със сигурност ще се вдига ли минималната работна заплата. Това го чуваме вече година и половина. А ако не се вдигне от 1 юли т.г. минималната работна заплата? Ако отново се каже, че няма пари?
Виждате, че в другите държави – навсякъде се намират пари за най-бедните хора, върху които се стоварва цялата криза. Единствено ние тук, в България не можем да намерим пари, които Вие знаете, че са около 20 млн. лв., за да вдигнем доходите на тези хора, въпреки че се вдига и производителността. Какво още трябва да стане, за да се вдигне минималната работна заплата?
Моето лично мнение: стига сте разчитали на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е консултативен орган, това не е орган, който взема решения. Решения се взимат в правителството и е крайно време министър-председателят да вземе позиция по този въпрос, тъй като този спор между Вас и финансовия министър може да продължи и през следващите две години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Преминаваме към въпрос от народния представител Веселин Методиев относно функционирането и обезпечаване на финансирането на професионалното обучение „Аз мога” в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господа министри! Искам да изразя удовлетворение от случайността, че сте тук заедно с министъра на образованието, когато задавам този въпрос. Темата косвено го вълнува и него.
Уважаеми колеги, в предизборните програми на Синята коалиция и на Политическа партия ГЕРБ има доста съвпадения и едно от тях е, че в ситуация на криза професионалното образование и обучение могат да изиграят решаваща роля и да са част от мерките за преодоляване на кризата.
Правителството на ГЕРБ започна с една от тези мерки, която е обект на моя въпрос.
Искам да кажа, че една от добрите страни на прилагането на тази мярка е именно да се дава шанс на хората да добиват професия, да добиват нови знания и умения в своя занаят. Една от добрите страни беше въвеждането на ваучерната система. Въвеждането на ваучери означава да се прекратят възможностите за злоупотреба с финансови средства, корупционни практики – неща от миналото, които всички ние смятаме основателно, че не са добри.
Моят въпрос към министър Младенов е свързан с това до каква степен, вече след година и половина, за образователните институции, които са ангажирани с тази дейност, ваучерите са се превърнали във форма на финансиране, тъй като има цяла мрежа от такива образователни институции на различни равнища – колежи, професионални гимназии, други образователни структури – държавни, частни? До каква степен държавата изпълнява своя ангажимент да осигурява редовното изплащане на сумите, защото там са ангажирани голям брой преподаватели, да го кажем с най-хубавата дума – учители, организирани са институции, които имат да заплащат разходи за тази дейност, и пр., и пр. С други думи това е пазарен сегмент, който е в голяма зависимост от държавата. Това е моят въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Методиев! Схемата „Аз мога” е една от най-успешните използвани програми от Министерството на труда и социалната политика чрез Оперативна програма „Човешки ресурси”.
Значителният интерес към схемата се потвърждава от данните за нейното изпълнение – включените в обучение лица през миналата година надхвърлят четири пъти заложените в схемата и са 39 051.
Изплатените средства за миналата година са в размер на 5 млн. 117 хил. 450 лв.
Към 31 март т.г. са подадени общо 97 162 заявления и са издадени 48 565 ваучера. Обучение са започнали 44 хил. 397 лица, от тях вече са завършили 26 497.
Средствата на фирмите доставчици за обучение по схемата се изплащат от Агенцията по заетостта по реда на постановление на Министерски съвет от 2009 г. Заплащането се извършва в срок до 60 дни от представяне на всички изискуеми документи в Агенцията по заетостта.
В допълнение – с цел осигуряването на строг контрол върху разходването на тези средства се изпълнява и процедурата на Агенцията по заетостта за изплащането на средствата на доставчиците за обучение за извършване на обучение чрез ваучери.
Агенцията по заетостта полага усилия за спазването на регламентираните срокове. Случаите на забавяне в плащанията към обучаващите организации се дължат в някои случаи на представени неизрядни документи от доставчиците за осребряване.
В изпълнение на Постановление на Министерски съвет № 251 в този случай доставчиците на обучение се уведомяват за констатираните пропуски и до тяхното отстраняване спира да тече 60 дневният срок за плащането на стойността на обучението, извършено с ваучери. Установява се, че част от доставчиците на обучение не са се съобразили също така с промените в нормативната база, които изискват допълнително представяне на съответните документи. Всяка неизрядност в документацията забавя окончателното одобряване на разходите и тяхното изплащане. Агенцията по заетостта разглежда и се произнася по всички искания за плащане на доставчици за обучение и изплаща дължимите средства на изрядните от тях, съгласно регламентацията.
В заключение искам да посоча, че Агенцията по заетостта и управляващият орган в лицето на Министерството на труда и социалната политика, оценяват необходимостта от осигуряването на работна сила с по-високи знания и умения в условията на излизане от икономическата криза. В тази връзка се прави всичко възможно в кратки срокове да бъдат разплатени средствата за приключване на тези обучения.
Аз лично посещавам такива центрове за обучение, срещам се с екипите, с хората, които извършват обучението и хората, които се обучават. Ще продължа да го правя, защото мисля, че това е най-правилното в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Методиев, заповядайте за реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Благодаря за отговора, господин министър.
Моята реплика ще бъде съвсем кратка: ще се ангажирате ли, че ако Ви представя писмено забавяне от порядъка на 10 месеца при изрядни документи от страна на образователната институция или институции, не става дума за една и две, за съжаление? Ще се ангажирате ли с това да бъдат наказани тези администратори, които са излезли от тази, иначе добра картина, която Вие описвате?
Картината, която представяте, наистина, сама по себе си, е положителна. Но когато образователни институции с история от 15-20 години са положили усилия, свършили са всичко при езиково образование, да речем, и 10 месеца не са получили нито една стотинка, това не е изрядно поведение от страна на държавата, тъй като те не са получили тези обструкции, за които Вие говорите, че това не е направено, че друго не е спазено, за да си поправят тези документи и да довършат подготовката на документацията. Става дума за изрядна документация, предоставена в Агенцията по заетостта.
И тъй като нашата задача тук като народни представители все пак е, първо, да изчистим принципните въпроси с вас като министри, аз се нагърбвам с това да Ви представя конкретни случаи като писмен въпрос, а Ви моля Вие да поемете ангажимента, че тези чиновници, които не са си свършили работата, ще бъдат санкционирани. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, ако желаете думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Методиев, дайте ми лично такива сигнали и ще направя проверка. Ако се окаже това, което Вие казвате, без да има вина обучителната организация, ако няма никакви пропуски и има забавяне, тези служители ще бъдат уволнени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народните представители Емилия Радкова Масларова и Петър Владимиров Димитров относно изпълнението на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, честно казано, не очаквах да стигнем до задаване на такъв въпрос, тъй като България е заинтересована. В голямата си част българи са работили в бившия Съветски съюз или в Русия и би трябвало ние да натискаме руската страна нещата да стават по-бързо и по-просто. С огромно удивление откривам, че нещата са точно обратно. Руската страна – аз ще ги връча след малко, пише писма, в които моли да не се бюрократизира процесът, да не се държат документите 5 до 7 месеца и да се пращат навреме.
Какъв е проблемът, господин министър?! Имаше други власти, които бяха с антируски настроения. Не знам какво са виновни работилите в Русия. Става въпрос поне за 250-300 хил. българи. Това са и смесените бракове, това са и училите в Русия, тоест много са хората, които са заинтересовани да получат пенсия. Тук ще получат пенсия от руска страна, тоест ние бихме получавали финансов ресурс вътре, в България, и се създават пречки.
В тази връзка въпросът към Вас е: как прилагащата българска институция Национален осигурителен институт изпълнява Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г.?
Простете ми, но имам чувството, че ако имаше някой жив опълченец, нямаше да може да се пенсионира човекът. Това просто е несериозно. Аз Ви моля да вземете отношение и най-после да задействате тези институции да си вършат работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, Спогодбата за социална сигурност между България и Русия е факт от 20 март м.г. Самият договор изискваше към него да бъде сключено споразумение за прилагането му. Това споразумение беше подписано на 13 ноември м.г. по време на посещението на министър-председателя на Руската федерация господин Владимир Путин у нас и е в сила от същия ден.
Във връзка с постъпващите и в Министерството на труда и социалната политика сигнали от граждани, че техни документи за стаж в бившия Съветски съюз и искания за прилагане на Договора за социална сигурност с Русия не се приемат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт, за пореден път ще обърна внимание на ръководството на НОИ, че е недопустимо да се отказва приемането на документи и искания за прилагането на договора от териториалните му поделения.
Ръководството на НОИ ни информира, че според техни експерти за лицата, работили на обектите на територията на бившия Съветски съюз, конкретно на обектите в Коми, се касае за български осигурителен стаж, за който се следва преценка за право на българска пенсия съгласно чл. 10, ал. 2, т. „б” от денонсираната Спогодба между Народна република България и СССР за социално обезпечаване. Към настоящия момент вече има отговори по такива искания от пенсионния фонд на Руската федерация, в които се уточнява, че периодите на работа на обектите в Коми не се зачитат за руски стаж, тъй като са зачетени като български осигурителен стаж. При наличието на дублиран стаж няма разпоредба в договора, която да указва, че за период на осигуряване не се дължат съответните обезщетения или пенсии. Обратният е принципът на новия договор, заложен в чл. 11, ал. 1 от него: всяка договаряща страна изчислява размера на пенсиите, съответстващ на нейния осигурителен трудов стаж при условията на законодателството на тази договаряща страна. Изчисляването и потвърждаването на осигурителния трудов стаж за определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на договарящата страна, отпускаща пенсията.
Що се отнася до практическите проблеми в прилагането на договора, поддържаме връзка с ръководството на НОИ и аз лично, упражнявайки правомощията си по чл. 28 от Закона за международните договори на Република България, възнамерявам да укажа на НОИ да оттегли горното писмо и да осигури максимално добри условия за безпрепятственото подаване на документи и искания за упражняването на правата по този договор.
Предвид информацията от НОИ, че руската страна при дублиран период отказва потвърждаването на стаж и отпускането на пенсия именно с мотива, че същият период е зачетен и в България, то това е въпрос на спор по тълкуването на договора, който следва да се реши при преговори между компетентните министерства съгласно чл. 22 от договора. За целта съм поискал лично от руския министър на здравеопазването и социалното развитие госпожа Голикова провеждането на двустранна среща именно по въпросите на двойното осигуряване в рамките на работното ми посещение в Русия през м. май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Няма да бъде истинска реплика.
Благодаря Ви, господин министър. Разбирате, че съм от хората, които проследяват поетите ангажименти.
Доволен съм, че споменахте въпросното писмо, тъй като в него пише: „Следва да преустановите приемането на заявления с искания за потвърждаване на руски стаж и преценка право на руска пенсия.” Тоест шефката пише до всички районни управления да се спре приемането на такива документи. Не може междуправителствено споразумение, ратифицирано от парламента, да се спира с такива указания.
Ще Ви дам двете писма от руската страна, където има конкретни оплаквания, дори такива, че се приемат документите на българите и се бавят 5 до 7 месеца, в разрез със срока в спогодбата. Тоест типично бюрократична процедура да пречим на някой да вземе едни пари, които евентуално ще даде друга държава на български граждани.
Благодаря Ви за този ангажимент. Искрено се надявам той да бъде реализиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър, за отговорите, които дадохте.
Преминаваме към въпрос към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
Въпросът е от народния представител Михаил Райков Миков относно възможностите за придобиване на научна степен „доктор”.
Господин Миков, имате възможност да развиете въпроса си.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, с промените на законодателството и закриването на Висшата атестационна комисия и поради липсата на акредитация, а страхувам се и поради противоречиво тълкуване на материята и противоречия със Закона за висшето образование, възникнаха проблеми, свързани с възможността за защита на докторски дисертации и то най-вече по специалности, по които няма акредитирани висши училища за обучение на докторанти. Ще Ви цитирам няколко, свързани специално от областта на правото. Става въпрос за „Римско частно право”, за „Изобретателско, авторско и патентно право”, „Финансово и данъчно право” и „Право на Европейския съюз”.
Откъде идва проблемът? Идва както от липсата на хабилитиран академичен състав специално по „Римско право”, там е проблемът, но другият проблем е процесът на акредитация, който за съжаление трудно пък ще се реализира при критериите, които са установени, и тези изисквания в Закона за висшето образование, защото въпреки измененията съществува забранителната норма на чл. 80, ал. 1 от Закона за висшето образование, а именно, че висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления. Самата отмяна на класификацията на специалностите с Постановление № 202 от м. септември м.г. не решава проблема, защото има съществуваща уредба и в Закона за висшето образование, има и други действащи подзаконови актове по неговото прилагане, които пък съдържат тази класификация.
Аз мисля, че има два начина – единият чрез тълкуване, който е рисков и несигурен, защото може утре в Административния съд да стане някакъв проблем, макар че е по-бърз, и другият – чрез законодателни промени, но спешни, за да не спира научното развитие по тези специалности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, абсолютно сте прав. Проблемът съществува. Съществуващите проблеми не са резултат от промените в реда, по който се придобива докторската степен след приемането на Закона за развитие на академичния състав или отмяната на шифрите. Това законодателно положение не беше засегнато в закона. Законодателят и нормативната уредба – правилниците, приети в Националната агенция за оценяване и акредитация, са категорични: висше училище, което не е получило акредитация за обучение в докторска степен, не може да провежда това обучение. Преди, при съществуването на Висшата атестационна комисия, поради това, че тя беше голям орган, някои дисертанти успяваха да се промъкнат през системата поради това, че един специализиран научен съвет не винаги знае цялата тази нормативна уредба. Сега е малко по-сложно, защото вече университетите носят тази отговорност и когато формират жури за защита, могат да го направят само ако са получили съответната акредитация.
Сега подготвяме спешна промяна в акредитацията. Системата на акредитация ще засегне не само докторската степен, но и другите направления. Тъй като сме колеги и Вие имате преподавателски опит, ясно е, че там, където няма хабилитиран преподавател, е много трудно да се даде разрешение за докторска програма.
В новия Закон за развитие на академичния състав се допуска като членове на жури да бъдат нехабилитирани лица, но с докторска степен. Така или иначе ще облекчим от гледна точка на бюрократичните трудности акредитацията, но не можем да свалим качеството и задължително трябва да има поне едно хабилитирано лице в катедрата.
Законът позволява интердисциплинарно решаване на проблема. Не съм специалист по право и не зная каква е разликата между Римското право и другите области на тази наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще можете да продължите мисълта си в дупликата.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Благодаря, господин министър. Явно и Вие сте разбрал за този проблем и се работи по него. Очевидно ще трябва да има някакво окрупняване на тези специалности и отраслово групиране, за да се намира хабилитиран състав, който да отговаря на изискванията. Аз също не настоявам по никакъв начин да се свалят критериите, но може в описанието, което произтича от наследената уредба при функционирането на ВАК, да се потърси окрупняване на тези специалности, та да се осигури хабилитиран състав. Моля хората, които отговарят за това, внимателно да видят тези специфични области, в които съществуват проблеми.
Другата ми молба е колкото се може по-бързо тези законодателни изменения да бъдат на вниманието на Народното събрание, защото е абсурдно в Европейския съюз, а Европа е на знанието, на науката, то хора, които са седнали да се занимават с научна работа, да имат такива практически трудности да се зачислят и да започнат работа.
Още веднъж Ви благодаря за разбирането. Надявам се, че ще ускорим заедно този процес, за да не страдат хората, които са избрали пътя на науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря.
Това, което казвате, е абсолютно правилно. Слава Богу, през септември 2010 г. беше отменена заповедта от 1990 г. за шифрите. Сега университетите имат право в по-широко направление, извън шифъра да решат този проблем.
Журито може така да се състави, че да бъдат поканени специалисти от чужбина, ако в България няма такива. Това е предвидено в новия закон. Ако те не могат да дойдат, в правилника сме предвидили, че може да се използва целият технически прогрес, с който разполагаме – видиоконферентна връзка и т.н. Въпросът е хората да са запознати предварително. Но въпреки всичко никой в тази зала няма да се съгласи – ако България няма хабилитирано лице в съответна област (да речем в правото е едно, но има области, където няма хабилитирано лице), ние да не можем да обучаваме докторанти. Нашата задача е да изпратим и да подготвим такива хора, защото България има голяма сила в науката. Имаме традиции и трябва да възстановим своите позиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, с това приключваме днешния парламентарен контрол поради изтичане на времето, предвидено в правилника.
Както е по нашия регламент, обявявам, че следващото заседание ще се състои на 20 април, сряда, от 9,00 ч. по програма, която ще бъде раздадена предварително и после гласувана при откриването на заседанието.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,06 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Павел Шопов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова