Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Eкатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Едно съобщение: на 6 октомври 2011 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за август 2011 г., както и за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Съгласно приетата от нас програма днешният пленарен ден е посветен на парламентарен контрол.
Новопостъпили питания за периода от 30 септември 2011 г. до 6 октомври 2011 г.:
- от народните представители Меглена Плугчиева и Петър Мутафчиев към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката на правителството за подобряване условията за корабоплаване по р. Дунав. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 октомври 2011 г.;
- от народния представител Драгомир Стойнев към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството за увеличаване на пенсиите през 2012 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 октомври 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на питане от народния представител Георги Пирински;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Емил Димитров;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димитър Чукарски;
- от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Румен Стоилов.
Господин Станилов, заповядайте по начина на водене.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, във вторник, 4 октомври внесох въпрос към министър-председателя господин Бойко Борисов. Вчера разбрах от деловодството, че Вие сте задържали моя въпрос.
По смисъла на правилника Вие нямате право на това. Господин Борисов може да поиска отлагане на въпроса. Вие може да пренасочите въпроса или да ми го върнете. Нямате право да задържате моя въпрос! Лично аз не смятам, че на този въпрос господин Борисов не може да отговори. Можеше да отговори и това не е много трудно.
Въпросът ми е: защо унизявате Народното събрание в мое лице, защо унизявате и министър-председателя? Смятам, че това, което сте направили, не е правилно, не е справедливо и няма морална стойност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станилов, нямам спомен. Ще проверя какъв е случаят относно това, което говорите. Наистина, нямам никакъв спомен.
Първи ще отговаря господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България, на питане от народния представител Корнелия Нинова относно отчета на правителството за изминалите две години и приоритетите на правителството за следващите две години.
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър-председател, в края на август правителството изготви отчет за изтеклите две години от управлението. Този отчет не беше представен нито в парламента, нито на медиите, нито на обществото. Не беше подложен на обсъждане, а беше качен на сайта на Министерския съвет.
Това ме провокира да Ви задам питане, защото тук е мястото да обсъдим какво се случи през изтеклите две години и какво възнамерявате да правите в следващите.
Господин премиер, 150 страници – ето това Ви е отчетът. Сигурна съм, че не сте го чели, защото иначе не бихте допуснали това четиво да види бял свят. То е пълно с противоречия, взаимно изключващи се тези, лъжи и празни приказки. По-нататък ще Ви цитирам някои неща.
Сто и петдесет страници похабена хартия за две похабени години, които могат да бъдат описани с две думи – катастрофа за държавата и мизерия за българите. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Спокойно колеги, като чуете фактите, няма да имате възможност да ги опровергаете.
За тези две години, ще ви сравня 2009 г. с 2011 г. – началото на вашето управление и сега, приходите ви са паднали, разходите на това спестовно правителство обаче са на същото ниво. (Реплика от ГЕРБ.) Броят на заетите лица е намалял с 400 хиляди. Безработните лица, продължително безработните са се увеличили със 110 хиляди. Обезкуражените лица са станали с 62 хиляди повече; безработните младежи са 18 хиляди повече; пенсиите са на същото ниво.
Преки чуждестранни инвестиции. В предишните 4 години – 25 милиарда, за вашите две години – 2 милиарда, а през тази година за пръв път инвеститорите се оттеглят от страната.
Консолидираният държавен дълг е нараснал със 700 милиона, а фискалният резерв се е стопил с 4 милиарда.
Цените са с 20% нагоре – 49% от парите на българите отиват за храна; с 11% са нараснали разходите за здравеопазване; доходите на 21% от населението у нас са под минималното за нормален живот; 60% от бизнеса смята, че условията му за бизнес са се влошили, а 47% казват, че сивата икономика е нараснала през 201 спрямо 2010 г. и 2010 г. спрямо 2009 г.
Това ли е европейското бъдеще за България, господин министър-председател? Европейски доходи, стандарт, които обещахте през 2009 г. и които твърдите в този безсмислен документ, че сте постигнали в момента? Или по-точно, понеже не постигнахте равнището на живот на българските граждани да се изравни с европейското, решихте да направите обратното – да свалите европейското равнище до българското. Затова отидохте и предложихте на европейските лидери нов икономически план за излизане от кризата – да намалят доходите на европейските граждани до тези на българите, за да живеят по-добре. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Европа е в потрес от това предложение, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, 20 секунди повече говорите. Поставете си въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Въпросът ми е: на базата на това, което отчитате, че сте постигнала през тези две години, какво залагате и възнамерявате да правите оттук-нататък? Ще предложите ли на държавата визия за бъдещето и на българите някаква надежда за по-добър живот? Благодаря.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, бях се подготвил да Ви отговарям на въпроса, но толкова наглост, (шум и реплики от КБ) толкова безочие…
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Моля Ви се, недейте така!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: …просто не намирам изобщо нужда (шум и реплики в КБ) да ви цитирам това, което говорите.
Само една цифра ще ви кажа по това, което говорите. От чуждестранните инвестиции, за които говорите, в последните четири години при вашето правителство, 75-80% от тях бяха в София и аз бях кмет.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не е вярно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Как да не е вярно? – В строителството! Бяха в строителството. От големите ви инвестиции във ветропарковете, соларните паркове – сега се чудим как да платим зелената енергия, вдигаме цената.
Аз разбирам, но малко да има поне самокритика или поне да кажете какво сте ни оставили. Тук е министър Орешарски, още с влизането бяхме на половин милиард отдолу. Дойде човекът в Министерството на финансите и го каза. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) Колко беше?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): 8,5.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А колко бяха неразплатените сметки в Агенция „Пътища”, да речем? Колко от първия ден станаха пенсиите, откакто дойдохме и започнахме да плащаме? (Реплики от КБ.) Да не говорим за вагоните. (Смях от ГЕРБ, реплики от КБ.) Защото ще трябва да ги платим.
Така че, уважаема госпожо Нинова, имаме пет основни дългосрочни проекта: възстановяване и гарантиране на справедливостта в българското общество, постигане на благоденствие и просперитет на българските граждани, подобряване на социалната сигурност и създаване на благоприятна и здравословна среда за живот за гарантиране на личното и общественото здраве на хората, развитие на човешкия капитал на нацията за по-високо национално самочувствие и успех на всеки гражданин, превръщане на България в основен фактор за стабилност в региона и света, уважаван член на Европейския съюз. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Е, това ли е отговорът!? (Смях от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – народният представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): То отговорът беше красноречив, наистина какво да му уточняваш на това. Но имам право, така че ще се възползвам.
Господин министър-председател, чуждестранните инвестиции в столицата, докато сте били кмет, не са само Ваше лично дело.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А на кой са?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: А на правителството. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Много добре знаете каква част от тези инвестиции бяха осигурени по правителствени проекти.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: В кои правителства?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Пенсиите! Стига с тези пенсии! Казвате, че от първия ден плащате пенсии. Аз многократно съм Ви казвала, че тези пари, с които плащате пенсии, не си ги носите от Банкя. Те са вноските на българските граждани.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Те са и ваши.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И мои вноски са, и на всеки тук присъстващ, и на всеки българин вноски. Това не са Ви лични пари.
Не ми отговорихте на въпроса какво сте направили за две години.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: То нямаше въпрос.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз за разлика от Вас съм прочела доклада и ще Ви кажа какво сте отбелязали като голямо постижение – че сте постигнали финансова стабилност.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Абсолютно вярно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това е така. Но на какво се дължи? На факта, че с 4 милиарда от резерва запълвахте дефицита в бюджета, но той свърши. Част от въпроса ми е какво предлагате за следващите години, какво ще правите? – Резервът свърши, приходите ви са зле, какво става оттук нататък?
Вярно ли е, че в следващия Бюджет 2012 сте заложили увеличение на вътрешния дълг и с колко? Вярно ли е, че сте замразили доходите на хората до 2014 г.? Това са двата ми допълнителни въпроса.
В отчета си много сте се похвалили с построените магистрали и залагате като основен приоритет за следващата година също пътища и магистрали, само че от вчера изглежда вече Ви е неудобно да споменавате тази тема, след като Европа заяви, че заложените от вас 4 милиарда за магистрали няма да ги получите. До 2020 г. ще получите 2 милиарда, а другите 2 милиарда – откъде? От джоба на всеки българин! Вместо да ги дадете за доходи и пенсии, ще ги изсипете отново в асфалт. (Викове от ГЕРБ: „Еее!”) Тезата Ви, че магистралите се правят само с европейски пари, вчера лъсна, че е лъжа. Не се правят само с европейски пари, а с държавния бюджет на България и Европа няма да ги възстанови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И третата ви голяма похвала в този отчет е престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, времето Ви изтече.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, ще се възползвам накрая.
Моля Ви да ми отговорите на конкретните два въпроса, които Ви зададох: какво ще правите през 2013 г. с бюджета на държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Корнелия Нинова, как да Ви кажа – дори и това, което говорят хората в Брюксел, заради вас ще дойдат да го повторят след няколко дена пак тук, защото явно не го разбирате. Няма как да го разбирате, защото при вас еврофондовете бяха спрени. (Ръкопляскания от ГЕРБ и реплики от КБ.)
Аз не знам на какво основание се подсмихвате, но аз четох пред всички журналисти, когато една по една ни изпратиха оценките за съответствие. Четох и сравнявах при вас и при нас и защо са пуснати. Ето ги там, обърнете се и ги питайте! Защо тогава не говорехте!?
РЕПЛИКА ОТ КБ: На кое място сме?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Искам да ви кажа, че тъй като екипите на министерството работят много добре – усвояват много добре еврофондове, хората в Брюксел казват, че при всички тези апликационни форми и всичко това, което сме започнали, за „Струма” – специално ЛОТ-3, ще отиде за следващия програмен период 2014 г. То няма как да не отиде, защото вие за „Струма” дори идеен проект не сте оставили – за ЛОТ-3. Няма идеен проект, господин Мутафчиев. (Реплики от КБ.) Няма и ние правим в момента! Затова този ЛОТ ще отиде за 2014 г. Технически никой от нас не е готов за него. Кое ви притеснява? „Тракия”, „Марица” си вървят в срок, жп линията върви в срок. Кое ви притеснява?
Стига сте спекулирали! Асфалтът не се яде, но асфалтът носи хляб след това. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Още римляните първо са правили пътища, виждате, и тогава са правили градове. Стига сте лъгали хората и сте ги плашили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин премиер, понеже еврофондовете са Ви голяма гордост, ще Ви напомня следното – месец септември 2010 г. Бойко Борисов, цитат: „Ще усвоим 90% от парите по европейските фондове”.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Така е.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, че го потвърждавате.
В отчета ви за двете години, който очевидно не сте чел, пише 13%.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Къде са 13%, къде са 90%? След като са ни били спрели еврофондовете, защо ние бяхме на 14-то място по усвояване, а сега България е на предпоследно място по усвояване?
Не само магистралите носят хляб. Разберете, колеги! Ако се дадат пари за повишаване на доходите, това ще стимулира вътрешното потребление, което ще съживи икономиката и ще донесе хляб много по-бързо, отколкото дългосрочните проекти за магистрали.
И сега, искам все пак да ви кажа няколко цитата по това, което сте отчели за свършено. Има страхотни куриози, колеги, повярвайте!
„НАП и Митниците продължават да работят активно за повишаване събираемостта на приходите като в резултат на това се увеличава броят на данъчните ревизии и падат приходите”. Е, кой нормален човек може да напише такова нещо в отчет за две години управление?
„Приоритет е избягването на резки изменения по отношение на доходите в условия на започнато икономическо възстановяване – каквото и да значи това. „Резки изменения на доходите” – нагоре ли, надолу ли? Нищо не се разбира от приоритета, който сте си поставили.
„Работата на правителството доведе – чуйте – до увеличаване на заетостта, понижаване на безработицата и индиректно подобряване на благосъстоянието на живот на българина”. Пак, каквото и ще да значи това! Как така индиректно се е подобрило, след като хората мизерстват, няма какво да ядат? Била се увеличила заетостта, при положение че имаме 360 хиляди нови безработни! Що за безумие е този отчет на правителството?
Какви приоритети си поставяте за следващата година, понеже Вие не бяхте точен в отговора си?
За бизнеса – вместо да помогнете на бизнеса, за съживяване на бизнеса…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...предлагате инициатива да направите администрацията много по-приятелска към бизнеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, времето изтече.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Очевидно, не ми стигна времето, но моля само едно изречение в заключение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност при второто питане.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Двете години наистина са загубено време за България, жалко за следващите две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Питане от народния представител Корнелия Нинова относно актуализация на антикризисен план на правителството.
Преди това от името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми народни представители!
Днес е един позорен ден за българската демокрация: за първи път от демократичните промени през 1989 г. парламентът на републиката затвори, за да не пречи на предизборната кампания на управляващите! (Шум и реплики от ГЕРБ.) На принципа „Има парламент – има проблем. Няма парламент – няма проблем!”. Запазват се помощните функции на парламента и се премахват основните – законодателната дейност и парламентарният контрол. Вместо в отпуск да излязат депутатите – кандидати за президент и кметове, разпуснахте парламента.
Особено срамно и унизително е, че този акт беше поискан не от кой да е, а лично от председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Човекът, избран да бъде лицето на парламента, да ръководи неговата работа и официално да го представлява, демонстрира неуважение към парламентаризма и обслужи Политическа партия ГЕРБ, за да могат министрите и цялата изпълнителна власт безконтролно да ползват предизборно целия ресурс на държавата – пари, коли, медии, полиция, администрация. Защото гласът на опозицията и парламентарния контрол са забранени! С лицемерния аргумент, че така се осигурява предизборно равенство с извънпарламентарните партии.
Не стига че цялото правителство демонстративно работи като предизборен щаб на ГЕРБ; че вътрешният министър, който трябва да осигури законността и честността на изборите, е председател на предизборния щаб на ГЕРБ; че двама от министрите играят за президент и вицепрезидент от ГЕРБ; че 15 депутати от ГЕРБ се състезават за кметски места; че 36 PR агенции лъскат омърсения имидж на ГЕРБ; че всички медии са брутално притиснати (оживление в ГЕРБ); че премиерът се изживява единствено като пиар на себе си и на ГЕРБ и се е превърнал в ножица за рязане на ленти, като препуска из държавата с кортежи, вертолети и самолети, та решихте да затворите и парламента! (Оживление.) Това се казва демокрация от ефрейторски тип – „Като ме критикуваш, ще мълчиш!”
Това управление е поредна стъпка към унищожаване на българската демокрация и държавност, след като ГЕРБ дойде на власт с категоричния ангажимент да ги укрепва, като пребори престъпността и корупцията. И макар че премиерът е участник в крупен корупционен скандал (казусът „Мишо Бирата”); кандидатът за президент на ГЕРБ затъна в друг корупционен скандал; вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов стигна дотам, че прехвърли личната си корупционна отговорност за незаконните доходи върху родителите на съпругата си; заради корупцията ни отрязаха за Шенген, хората продължават да хулят парламента, чийто авторитет достигна най-ниското ниво в съвременната ни история от 5%.
Правителството и ГЕРБ съсипват държавността, погазват Конституцията, унищожават социалния характер на държавата, за да се утвърждава едноличната власт.
Случаят „Катуница” е показателен за рефлекса на институциите и за отношението на властта към интеграцията на ромите. Абсурдно е през 21 век в държава от Европейския съюз български граждани да бъдат заплашвани с убийство и полицията да не вземе мерки да ги защити. Какво да кажем за последвалото убийство и за необяснимото напускане на страната от извършителя. Още по-необясним е организираният палеж на къщи на фамилията Рашкови, докато полицията съзерцава подпалвачите. Абсурдно е с този случай да се занимава ООН, Съветът на Европа и Европейската комисия, а българският премиер и министърът на вътрешните работи да откажат да дадат обяснения пред парламента. Във всяка страна вътрешният министър щеше да си подаде оставката. Нашият дори не прекъсна предизборната си отпуска. Да не говорим за това, че именно Цветанов е председател на Съвета по етнически и демографски въпроси и за две години не го е събрал нито веднъж!
Случилото се е резултат от пълната безпомощност на властта пред гнева на хората. В повечето случаи това не е гняв срещу ромите. Това е гняв срещу социалното неравенство, срещу двойния аршин, който се прилага. Правилата не се прилагат еднакво за всички. Всичко това е резултат от липсата на усещане в гражданите за доверие в държавността и в правовия ред. Има усещане за безнаказаност, за беззаконие. Има гняв от двете реалности – тази на медиите и предизборните лентички и на истинския живот на милиони българи – живот в страх, несигурност и растяща бедност.
Правителството убива и социалната държава. Вече трета година всички доходи са замразени и се топят от инфлацията. Ликвидираха се над 370 000 работни места. Резервът е преполовен, а за покриването на раздутите разходи се вземат нови външни заеми.
На хората цинично се обяснява, че няма пари за пенсии и заплати, за здравеопазване и образование. В същото време в страната се разгръща култово строителство в духа на Луи ХIV. Милиони бяха похарчени за спортна зала, строи се български „Лувър”, обещава се строителство на грандиозен стадион, активира се паралелното строителство на всички възможни магистрали уж с европейски пари, но досега се плаща само с пари на българските данъкоплатци. А по усвояемост на средства от Евросъюза се сринахме от 14-о на последно място в Европейския съюз.
Националните рамки стават все по-тесни за българския премиер и той все по-настойчиво започна да съветва другите страни – членки на Европейския съюз. След като им препоръча да следват бюджетната политика на министър Дянков, за да стане еврозоната достойна за нашето членство, сега премиерът издигна нови „цели” пред Европа: да уеднакви пенсиите и заплатите си с българските! Най-бедната, най-непроизводителната, най-неконкурентоспособната страна в Европейския съюз арогантно съветва богатите страни да се изравнят по бедност с България. Такъв тип „съвети” ни отдалечават от Шенген и еврозоната, но и подхранват идеите за Европа на две писти, дори за отделяне и замразяване на членството на бедните страни, като България.
Никога досега местното самоуправление не се е намирало в толкова тежка ситуация. Задълженията на общините надхвърлят 200 млн. лв. Това е пряко следствие от политиката на ГЕРБ, които всяка година намаляват средствата за местната власт и прехвърлят отговорности от държавата към общините. Резултатът е тежка социална криза в редица общини – те са изправени пред фалит и нямат пари за основни социални дейности. Показателно за местното управление на ГЕРБ са общини като Видин и Сливен, които са шампиони по задлъжнялост. (Реплики.) Децата във видинските детски градини са минали само на ориз и картофи. Изключени са светофарите, а в детските градини и в три видински училища не получават заплати. (Шум и реплики.)
„Разпускането” на парламента до изборите има и своите положителни страни: българинът ще има възможност да остане насаме с празния си стомах; ще има възможността да чуе по-ясно гласа на онези 370 000 изгубили работните си места; да схване, че голяма част от проблемите на общините идват не от кмета и общинския съвет, а от собственото му правителство; да осъзнае, че България спешно се нуждае от решителна политическа промяна, ако иска да оцелее.
Господа управляващи, естествено е в навечерието на местните и на президентските избори да изпитвате страх – народът да не ви каже „не” и да ви вземе властта. И този страх да ви подтикне да запушите устата на опозицията, като разпуснете парламента. Правили са го преди вас. Сигурно ще го правят и след вас. В същото време нямаше по-радикален начин да признаете, че ви е страх от истината в гласа на опозицията!
През тези две седмици в страната ще господства не вашето агресивно самохвалство, а този ваш панически страх от загубата, от провала на изборите! Искрено вярвам, че като се видим след края на тази незаслужена ваканция, ще се поздравим не само с промените в президентството и в местната власт, но и с края на безхаберното, некомпетентното и вредно за България управление на ГЕРБ! Коалиция за България. (Ръкопляскания от КБ, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За лично обяснение думата поиска народният представител Цецка Цачева.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители, господин премиер, господа министри, господин Димитров! Хубаво е човек да има малко вътрешен самоконтрол и малко мяра за нещата, които говори. Ето, уважаеми колеги и скъпи български граждани, молбите на народните представители от 1 септември до момента (показва ги), които считат, че това са извинени причини да не идват в пленарната зала с едно-единствено обяснение.
Ще цитирам първата – на шефа на групата на Коалиция за България господин Сергей Станишев: „Моля на основание чл. 121, ал. 3 да бъдат извинени отсъствията ми от пленарната зала на 1 и 2 септември поради предварително поети ангажименти в избирателния ми район”. И така – докрай. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
Последното за настоящата седмица. След като на ваша партийна пресконференция се изказа относно работата на парламента, подаде също такава молба, в която каза: „Като председател на партия и председател на парламентарната група имам ангажименти във връзка с изборите в цяла България. Моля да ми бъдат извинени отсъствията”.
И аз навсякъде, тъй като сме в предизборна кампания, пиша „да”. Но нека да знаят българските граждани, че Вие искате по този начин да работи парламентът (ръкопляскания от ГЕРБ), защото, уважаеми дами и господа, когато има такива молби (ръкопляскания от ГЕРБ), се ползват служебните коли на парламента, се получават командировъчни, се получават пари за бензин! (Реплики от КБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А-а-а!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но, уважаеми колеги, тези две седмици парламентът не е във ваканция, при необходимост парламентът ще заседава, и се очертава вече такава потребност – ще има извънредни заседания, за ваше голямо съжаление и неудовлетворение, но няма да ползвате служебните пари, няма да ползваме парите на данъкоплатците за командировки! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Трябва да бъдем коректни към българския народ и да се каже, така както го каза господин Лютви Местан! Нека да не симулираме работа,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Просрочихте времето.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …а да знаем. Това са молбите! (Показва ги.) Това са молбите, господин Мутафчиев! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По начина на водене. Кой от вас? Няколко души искате по начина на водене – уточнете се.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ха засрамете се малко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Мутафчиев, имате думата по начина на водене. (Силен шум.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, имам процедура по начина на водене. Струва ми се, че като народен представител, който е с дълъг стаж в Народното събрание, и като председателстващ Събранието Вие трябваше да направите забележка на председателката госпожа Цачева, че тя в момента манипулира общественото мнение. (Силен шум и смях от ГЕРБ.)
Аз ще ви обясня – не се смейте, и премиерът да чуе: народните представители не получават командировъчни в дните от понеделник до петък! Така че, госпожо председател, този, който е участвал от понеделник до петък, не получава командировъчни и пари за бензин! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Мутафчиев, понеже се обърнахте към мен – не можех да направя бележка на госпожа Цачева, че манипулира Народното събрание и общественото мнение, защото всички изказвания на народните представители във всеки един момент са политически и малко или много те рефлектират по един или друг начин към определени групи на обществото. Дебатът тук е политически.
А относно командировките – това, което казахте, не беше вярно, но това е друга тема. (Шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Процедура. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Вие казахте друго, господин Мутафчиев. Вие казахте за събота и неделя – нека да не влизаме в този спор. Нещата са ясни, в правилника са разписани.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, кой Ви е дал думата? (Смях от ГЕРБ.) Аз поех ръководството.
МИХАИЛ МИКОВ: Попитайте в ръководството кой ми е дал думата и си отпушете ушите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаше процедура по начина на водене – един човек.
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Процедура, госпожо председател, много сте се емоционализирали, ми даде госпожа Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Такава дума не познавам.
Говорете.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Хубаво е, че се смениха водещите, госпожо председател, защото вчера неоснователно сте ми върнали въпроса към министър Тотю Младенов за състоянието във видинските детски градини. Там наистина децата ядат картофи и ориз от две-три седмици.
Аз Ви моля да изпратите въпроса ми до министъра, защото без никакво основание сте го насочили към просветния министър, а той няма общо с детските градини. Така ме съветвате да го задам.
Неслучайно вчера и господин Младенов е посещавал детски заведения.
Така че Ви моля да изпратите въпроса ми до министъра Младенов, а не да ми го връщате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз.
Следва питане от народния представител Корнелия Нинова относно актуализация на антикризисен план на правителството.
Имате думата, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, за две години управление на ГЕРБ приехте три антикризисни плана – и трите не проработиха. В тях имаше добри мерки, като например увеличаване на доходите на хората – не го изпълнихте. Имаше лоши мерки, като това да не плащате на българския бизнес за изпълнени обществени поръчки – това го изпълнихте.
През месец юни тук на мое питане казахте, че възлагате на Симеон Дянков да прегледа мерките в трите ви антикризисни плана, да ги актуализира и да предложите на Народното събрание, на обществото нов антикризисен план.
Задавам този въпрос не само поради формалното Ви обещание, което очаквам да спазите, а и защото в света и в Европа се случват неща, които тревожат. Има опасност от втора рецесия в развития свят и тази опасност изглежда все по-реална, след като данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показаха, че ръстът на икономиката се забавя през второто тримесечие. Четвърто, поредно тримесечие се забавя ръстът в организацията, в която влизат повечето държави от Еврозоната, САЩ и Япония.
В Еврозоната през второто тримесечие ръстът също се забавя – до 0,2%, докато предходното бе 0,8. Бъдещето на Еврозоната все повече тревожи инвеститорите. В икономиката на България също има забавяне, по данни на Националния статистически институт, спрямо прогнозата, която давахте в началото на годината. За второто тримесечие бе отчетен ръст едва от 0,1%.
Няма как събитията, които се случват в света и Европа, да не се отразят на България. Първите ви три антикризисни плана не проработиха! Ефект няма! Симеон Дянков всеки ден обявява, че сме излезли от кризата – по Петровден, по Димитровден. Очевидно не сме. Бизнесът се чувства зле, българите живеят зле, България все още е в криза, а се задава и нова опасност.
Моля, кажете: ще актуализирате ли антикризисния план, какво предвижда тази актуализация, освен екзотичната Ви идея, представена на европейските лидери, които хвърлихте в потрес, да намалявате доходи и пенсии?
Друго нещо имате ли като идея в главите за оправяне на държавата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожа Нинова, аз просто се учудвам как и с такава огромна упоритост мине-немине време, задавате въпрос за нещо, за което самите вие твърдяхте, че го няма!?
За какви антикризисни мерки ме питате, след като вие твърдяхте до последния ден на управлението си, че няма криза? Кога се яви кризата за вас – когато криехте от българското общество, че вече сте в дефицит; когато вдигахте пенсии без да имате пари да плащате след това, и финансовият министър знаейки прекрасно, че следващите ще трябва да ги вземат от фискалния резерв; когато подписвахте договори, които знаехте, че няма как да се изпълнят, защото няма пари към тях и след това прехвърлихте цялата отговорност за бизнеса на тези фирми върху нас?
Ето, давам пример с прословутото Водно огледало – още 30 милиона с лихвите имаме да плащаме. Защо не сте си платили?
Господин Мутафчиев излезе, но ще кажа, че…
Аз не знам защо толкова много искате, господин Димитров, да заседава парламентът, като двете групи – БСП и ДПС, тук нямат и 15 човека в момента? (Оживление в залата.)
Гледайте тук колко са! (Посочва депутатите от Парламентарната група на ГЕРБ.)
Тук е пълно! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
В края на краищата, то въпросът не е да си направите дежурства по 5-6 или 10 души да влизат или да излизат от залата, а въпросът е действително да има работещ парламент, за да може хората да го уважават.
През 2006 г. защо след като имахте толкова много пари в бюджетите, отчитахте милиарди излишъци, не си платихте вагоните и мотрисите „Сименс”? Защо взехте кредит, за да плащате лихва по кредит? Къде е логиката – когато имаш пари, да се набуташ с кредит и да му плащаш, да обслужваш лихва? И сега всичките тези плащания дойдоха при нас.
Ами, един милиард е „Цанков камък”, половин милиард – за „Белене”! Ето ги парите за доходите, ако искате да ви говоря популистки като вас. С тези пари щяхме да вдигнем и пенсиите, и заплатите, да направим благосъстоянието на трудещите се още по добро! Загубени пари! (Реплики от КБ.)
Моля? (Реплика от народния представител Петър Димитров.)
Ами, какви са, господин Димитров? Един милиард закопани пари за 80 мегавата! Поне Вие не се обаждайте, че разбирате от енергетика! По Вашата сметка, ако 80 мегавата струват един милиард, „Белене” трябва да струва 26 милиарда приблизително. (Реплики от КБ.)
Ще струва толкова?! Ами, защо не го направихте? Защо не излязохте честно, понеже много обичате този популизъм, защо не излязохте честно пред вашите избиратели, господин Димитров, за да кажете: бяхме четири години на власт, имахме договор за „Белене”, ако ние искахме да я строим (за БСП говоря), ние щяхме да сме я направили до ниво, от което процесът да е необратим и следващото правителство като дойте да е длъжно да я строи, както като заварихме „Цанков камък” го достроихме, защото иначе просто трябваше да погребем тези пари под земята. Додадохме още около 115 милиона. (Реплики от БСП.) Нали разбирате?
А вие оставихте един гьол с хиляди задължения! Ако там имаше сега 50 метра строеж, дори и с колегите в дясно да не сме съгласни, ние щяхме да я достроим. Защо честно не казахте на вашите избиратели: ние нарочно не я направихме и оставихме като дойде ГЕРБ да им прехвърлим отговорността за това, че не са я направили. Бъдете честни с вашите избиратели! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ако от 2006 г. до 2009 г. я бяхте застроили вече, ние нямаше как да я спрем. А вие сте тупкали топката, тупкали-тупкали-тупкали, за да я отложите и да дойдем ние. Това е истината! (Оживление, провиквания от КБ: „Е-е-е!”.)
Какво: „Е-е-е!”? Това е истината! (Оживление.) Един гьол – заварих един гьол! И още е гьол! От 2006 г. до 2009 г. сте направили един гьол! (Реплика от КБ: „Къде е този гьол?”.) Ходи си го снимай! (Реплики и провиквания от КБ, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, госпожо Нинова. Имате думата за два уточняващи въпроса. (Шум и реплики.)
След като свършат процедурите по питането, можете да искате други процедури!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо Михайлова, Вие не сте отговорна за това, което ще кажа, но все пак – ще се намери ли някой човек с характер в ръководството на този парламент, да направи забележка на министър-председателя, че като идва тук трябва да отговаря на въпросите, които му се поставят; че няма право министър-председателят да идва да хока парламента, а обратното – парламентът контролира изпълнителната власт! (Шум и реплики.)
Някой най-накрая ще го обясни ли това на този човек и да сложим този парламент в някакъв ред?!
Съжалявам, че ми тече времето на разговора ни по същество.
Господин министър-председател, въпреки че Конституцията не го позволява, бих приела да идвате и да ни хокате като народни представители при две условия: ако поне веднъж дойдете подготвен по темата, за която говорим, и поне веднъж не лъжете! Е, тогава приемаме всякакви Ваши позиции! (Шум и реплики.)
Защо продължавате да лъжете за необезпечените договори, при положение че Ви представихме писмо от господин Барозу, че в Европа след направена проверка, такива необезпечени договори от тройната коалиция не са намерени в България? (Шум и реплики.)
Само това казвам и спирам, за да мога да си кажа нещата по същество! (Реплики от ГЕРБ.)
Защото в момента не говорим за 2006 г., а говорим за 2011 г. и 2012 г.!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Само кажете за Водното огледало! Само на този въпрос отговорете!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Като се връщате постоянно пет години назад, правите ли живота на българите по-добър?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ние като лъжем, кажете за Водното огледало! Само това уточнете!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Европа търси в момента път за създаване на общ фонд. Трябва да се мине през бюджетно уеднаквяване на целия Европейския съюз. (Реплики от ГЕРБ.)
Това ще е трудна процедура и ще отнеме време поне до 2020 г.
Различните бюджети на европейските държави са в различно състояние. В САЩ има пълно раздвояване по това какво да се прави оттук-нататък и кое е по-важно – да се правят финансови рестрикции и да се намалят държавните разходи, или да се дават държавни стимули през бюджетите.
Светът води този смислен разговор, защото търси път към бъдещето си – и на държавите си, и на техните граждани. Ние си говорим тук шменти-капели две години, защото позволяваме на министър-председателя да превръща този парламент в пазар!
Искам да говорим по същество, господин Борисов! (Реплики от ГЕРБ: „Времето! Изтече времето!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Задайте въпросите си, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Според последните проучвания на бизнес асоциациите... (Силен шум в залата, реплики от ГЕРБ.)
Светът се раздвоява между това дали държавите да помагат с финансови стимули на икономиките си или да режат разходи, за да спасяват икономиките. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, въпросите!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Въпросът ми е простичък: българското правителство кой път избира – държавата ще дава ли държавни стимули и ще помага ли или ще реже разходите през следващите години, за да спасява икономиката и живота на българите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря за толерантността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата е на министър-председателя за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожа Нинова, просто само тази вина не мога да поема, че хората не ви харесват парламента. И като не Ви слушат и гледат, не в мене е вината. Аз се държа толкова възпитано, етично с Вас! (Реплики от КБ.)
Изтърпявам тези питания, при които (за хората е видно, че Вие просто, понеже искате да си говорите с мен по някакъв начин), всеки път питате за какви ли не теми.
И аз Ви зададох ето, конкретен въпрос: защо за Водното огледало – това, което най си го харесвате, черешката на тортата, Ви казвам, 25 милиона не сте доплатили, след като е готово и Станишев го откри, защо не го платихте, плюс 5 милиона лихва – трябва да ги платим ние.
Какъв Барозу, какви пет лева?! (Шум и реплики, оживление.)
Ето Ви конкретен пример. Защо не си го платихте?
И мога да Ви изброя още 20 такива проекта – и в екология, и в строителство, и къде ли не.
Господин Димитров, сега пък спортната зала не му харесва. Ама, Вие нали, ако бяхте останали на власт, и Вие щяхте да я построите уж, само че по-скъпа и виртуално! (Оживление.)
Госпожа Нинова, по начина, по който ми говорите, с цялото ми уважение към този парламент, към вас като народни представители, макар че аз не съм никакъв, само премиер – малък, някакъв, а Вие – депутат, страхотен (ръкопляскания от ГЕРБ), но няма да ми говорите така! Ама, няма да ми говорите! Може да се карате на мъжа си, на любовника, а на мен няма да ми говорите така! (Ръкопляскания, провиквания от ГЕРБ.) Толкоз!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Дръжте се прилично!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Държа се много прилично! Поне аз не съм свикнал да ми се говори с такъв тон! Аз съм много почтителен, уважителен – виждате. (Шум и реплики от КБ.)
Да, като ми отговорите на тези въпроси. В края на краищата, аз тук не съм на разпит. Имам право и аз да си изложа тезите, да си задам контра въпросите, пък Вие, ако искате, ми отговаряйте. Вие и без това не го правите!
Нашият път, който сме избрали – дисциплина, фискален ред, инвестиции, в пъти повече усвояване на еврофондове! Това е нашият път! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Нинова, имате думата за отношение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър-председател, не Ви се караме, а държим да спазвате Конституцията и Правилника за работа на парламента! (Реплики от ГЕРБ.)
В тях пише, че като Ви се задават въпроси, трябва да се отговаря на въпроси, а не да се правят свободни съчинения.
Аз Ви питам съвсем конкретно – догодина ще намалите ли държавните инвестиции и разходи, Вие ми говорите за гьол.
Аз Ви питам ще увеличите ли доходите на хората – Вие казвате… Какво беше? Нещо обидно за господин Барозу.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Какво съм казал за човека?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ами, ето това е разминаване между задълженията Ви като министър-председател и тук се държите като обидено дете, защото едва ли не сме Ви извикали, за да Ви се караме.
Мисля, че темите, които Ви поставям, са изключително сериозни – криза, антикризисни мерки, намерение на правителството за следващите две години как да подпомогнем държавата, бизнеса и хората. И традицията да обръщате сериозни теми на цирк в този парламент, за да затиснете сериозните въпроси, които са неудобни за Вас...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кое им е неудобното?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...Това олекотява парламента. Това го прави незначителна институция. И ще повторя, въпреки че вече нямате възможност да ми отговорите по процедура на тези въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ами, тогава защо ме питате?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не чухме – два пъти вече говорите, затова Ви питам – какво ще правите догодина? Защо в момента вместо да разглеждаме Бюджет 2012, пускате парламента във ваканция?! (Силен шум и реплики.)
Защото в Бюджет 2012 сте заложили, уважаеми колеги, замразяване на доходите, увеличаване на вътрешния дълг, по-малко пари за здраве, по-малко пари за образование и наука. Ей затова в момента излизаме в отпуска и нито отговаряте на въпроса ми, господин министър-председател, какво ще прави оттук нататък държавата, нито давате възможност на парламента да дебатира тази тема като внесете Закона за бюджета, за което единствено Вие имате възможност по процедура. Иначе ние бихме изработили и бихме внесли такова предложение, но нямаме възможност. (Силен шум и реплики.)
Накрая, във връзка с въпросите, които Ви зададох. Очевидно, колеги, се налага тезата, че двете години, през които управлявате, са загубено време за държавата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Жалко за следващите две при това отношение, което демонстрирате към тази сериозна тема, към България и към българските граждани. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Лично обяснение.
Действително бяхте споменат, господин Мутафчиев. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин премиер, струва ми се, че точно ГЕРБ и дори във Ваше лице се опитвате да превърнете тази трибуна в предизборен митинг (силен шум и реплики от ГЕРБ) именно с въпросите, които нахвърляхте към предишното управление, с оправданията: виждате ли, защо предишните управляващи не са поели всички задължения на държавата. Ами, не могат да ги поемат, както и Вие не можете да ги поемете и ние не настояваме към Вас за това.
Конкретно по въпроса, който зададохте към мен. Днес четем във вестниците, че мотрисите „Сименс” може да бъдат прибрани от германската финансова институция KfW, за това че от 2010 г. досега – независимо че този парламент отпусна и кредит на Българските държавни железници, ние водихме дебати – не се изплащат задълженията по лизинга. Тези мотриси, които увеличиха с 10% пътниците на „Пътнически превози”, които създадоха много добри условия на пътниците, трябва да бъдат изплащани.
Аз само това ще ви кажа: в договора, който сключи предишното правителство с „Пътнически превози”, е включен наемът, в който влиза лизингът за тези мотриси. Попитайте това некадърно ръководство в момента (шум и реплики от ГЕРБ) защо година и половина не си плащат задълженията към KfW и къде са им парите? Там е проблемът! Намесете се и съответно сложете хора, които могат да управляват тази тежка система. (Ръкопляскания от Коалиция за България. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Картата.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря за забележката.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Може би не знае.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Понеже вие много знаете...
Госпожо председател, моля Ви вече да прекратите тази практика – нека си спазват знаещите времето.
Това, което господин Мутафчиев каза за великите мотриси. Първо, обяснете, че тези мотриси вече не се произвеждат. (Силен шум и реплики от Коалиция за България.)
Сега замълчете, защото аз ви слушах!
Тези мотриси вече не се произвеждат. Тези мотриси в момента дефектират. Тези мотриси вече се разглобяват, защото от три се правят две.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Нямате право!
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Имам, както и Вие.
За това, че вашето кадърно ръководство е купило такива, които не могат да се поддържат, вината е ваша, така че замълчете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Белишки, когато излиза народен представител, няма как да знам за какво и как ще говори. Беше споменато името му. Като лично обяснение бях длъжна да го допусна, понеже Вашата процедура беше по начина на водене. Благодаря Ви.
Следва въпрос на народния представител Милена Христова относно политическата отговорност за обществените протести след случая в Катуница.
Имате думата, госпожо Христова, да зададете въпроса си.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! В деня след трагедията в Катуница в присъствието на полицаи в селото нахлуха хора под формата на протестиращи, които спокойно чупиха, палиха и скандираха с расистки призиви, провокирайки етническо напрежение в района. Далеч съм от мисълта, че полицаите са бездействали на своя глава – просто така им е наредено.
Това изпускане на ситуацията, както Вие го нарекохте, отпуши поредица от протести и конфликти, ситуацията беше кризисна и имаше предпоставки за дестабилизация на страната. От едната страна се чуваше гласът на омразата, надмощието и силата, а от другата – гласът на страха. Улицата иззе функциите на държавата и тръгна да раздава правосъдие. Питам: къде е държавата? Къде са избраните от народа да го управляват и в случаите като този да оставят всичко друго и да предприемат решителни действия за овладяване на ситуацията и запазване на мира в страната?
Вие, господин премиер, и вашият министър на вътрешните работи следвахте дневния ред на ГЕРБ – предизборна кампания и пиар акции, защото можехте да си позволите да изпуснете ситуацията, но не можехте да си позволите да изпуснете властта на никаква цена.
Затова задавам към Вас въпрос: правителството ще понесе ли политическа отговорност за случващото се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, имате основание в първата част на Вашето изказване. Неслучайно още в самия момент лично изпратих главния секретар там на място с ясната задача да не се допуснат никакви ексцесии, затова и дадох тази оценка на действията на полицията.
С президента Първанов бяхме заедно и в Катуница, и заедно изслушахме в областната дирекция окръжния прокурор и всички ръководители на действията по време на палежите. Мисля, че в двете изказвания бяхме абсолютно еднозначни, така че по тази тема сме поели своята отговорност и сме казали това, което трябва.
Връщането на Цветанов в тази ситуация от отпуска действително щеше да политизира ситуацията. Това нямаше да помогне в никакъв случай. Дори виждате, че хора, на които цялата кариера е минала като професионално ръководство на Министерството на вътрешните работи, изпаднаха в ситуация, в която да не могат да вземат в момента адекватни решения, а ако имаше политически ръководител там в лицето на министъра, говоренето по политически теми в случая щеше да бъде изцяло в тази посока.
Имаше Консултативен съвет. Там в общи линии всички политически партии имахме еднакви становища, с изключение на „Атака”. Мисля, че нищо в случая оттук нататък не застрашава етническия мир, напротив – винаги българи, мюсюлмани, роми, евреи и арменци са живели добре, ще живеят и занапред добре. Сигурен съм и съм убеден, че в тази ситуация всяка една от политическите партии се възползва по начин, който е удобен за нея. Целият негатив отиде в ГЕРБ, така че няма в какво да ни осъдите в случая.
Много беше лесно да прекратим отпуската на Цветанов. Това нямаше нищо да донесе, точно обратното. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Давам възможност, защото ето сега тук виждам от Движението за права и свободи са май двама човека само, а преди малко слушах, че едва ли не ГЕРБ убива демокрацията, опозицията не можела да говори, а те са двама души. Двама души, другите не са на работа! А като преброя и от останалите, видно е. Надявам се повече такива ексцесии да не се случват. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, когато държавата в продължение на една седмица се тресе от протести с расистки призиви на етническа основа, призоваващи едните на сапун, другите под ножа и така нататък, когато България влезе с тези протести, с тази дестабилизация в световните новини, когато ООН излиза с позиция по тези въпроси, държавата липсва! Управлението липсва! Политиката липсва! Сигурността на гражданите, правовият ред и националната сигурност са политика, и то на най-висше ниво. Не принизявайте този въпрос на ниво техническа работа в Министерството на вътрешните работи. Господин премиер, и най-големият наивник в държавата знае, че тези протести не бяха организирани по елементарния начин в интернет. Те бяха планирани, организирани и целенасочени.
Питам аз: къде е работата на службите? Можете ли да ми отговорите има ли политически сили, които стоят зад тези протести? Къде е Вашата политическа роля? Къде е политическият дебат в държавата?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Нали отговорих?!
МИЛЕНА ХРИСТОВА: И друго нещо. През цялото това време Вие рязахте лентички. Колко лентички, господин министър-председател, отрязахте Вие в ромските квартали?! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Много лентички сме отрязали в цигански квартали – като се започне от Суходол и се стигне до „Христо Ботев”. То бяха сгради, то бяха игрища, какво ли не, канализация, много работи. Това, че Вие не знаете, е Ваш проблем. Много години по ред, пет години съм бил кмет и съм ги правил тези работи. (Реплики в КБ.)
Госпожата ме пита дали съм рязал лентички там. Да, така е. Госпожо, и в тези дни при лентите, които рязахме, зад мен оставаха всеки път по 30-40 км нови пътища (реплики в КБ) – Дулово, Ясенец, къде ли не. (Реплики в КБ.)
Надявам се, че и Вие, и всички останали съзнавате, че като си играете с етническата карта, след това процесите са неуправляеми. Не е никакъв проблем да се насъскват хората в България. Не го правете! Както виждате, ние с „Атака” рязко се разграничихме и през последните дни най-тежките упреци на господин Сидеров бяха към мен тук, от този парламент. Така че недейте да подмятате. Вашият коалиционен партньор са двама души тук. Беше хубаво повече да дойдат. Липсват ви. Това казвам. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър-председателя за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушването на Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, който ще отговори на въпрос на народния представител Мая Манолова относно заетостта, безработицата и доходите на хората в община Кюстендил и в Кюстендилска област.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди повече от две години ГЕРБ влезе във властта с редица обещания – за европейско развитие на България, за повишаване на доходите, за растеж и модернизация на икономиката, за запазване и създаване на нови работни места. Всички ние сме свидетели, че през изминалите две години нищо от това не се случи. Напротив, вместо растеж и модернизация, икономиката на България в момента е в тежка рецесия. Вместо запазване и откриване на нови работни места, десетки и стотици хиляди български граждани загубиха своята работа и в момента безработицата е два пъти по-висока от 2008 г. Вместо обещаният ръст на доходите правителството на ГЕРБ вкара доходите на българските граждани във фризера. Българските домакинства са на прага на мизерията. Всеки българин пести от храна, от лекарства, от образование. Затова е справедливо да се каже, че днес българите са най-бедните, най-болните и най-необразованите в Европа. Чувството за отчаяние и безизходица завладява във все по-голяма степен стотици хиляди български домакинства. И тази тенденция е толкова по-силна в малките градове, в провинцията, защото България не е София. Хората в малките градове живеят наистина в мизерия и отчаяние.
Затова моят въпрос касае моя избирателен район – област Кюстендил и община Кюстендил, където през последните две години младите хора си тръгнаха, където средното поколение напусна община Кюстендил, за да търси препитание в София и в чужбина, където останаха практически пенсионерите с мизерните си доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставете си въпроса, госпожо Манолова. Времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Затова моят въпрос към Вас е: как се промениха заетостта, безработицата и доходите в Кюстендилска област и Кюстендилската община по време на Вашето управление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, по данни на статистиката от наблюдението на работната сила, коефициентът на заетост в област Кюстендил през 2009 г. е по-нисък, а през 2010 г., въпреки кризата, е по-висок от средния за цялата страна. След непрекъснатото нарастване на заетостта в областта от началото на 2010 г., през последното тримесечие на миналата година тенденцията се обръща и заетостта в областта намалява. Това се отразява и на коефициента на заетост, който през второто тримесечие на 2011 г. е 56,9%, тоест с 1,3% по-нисък от средния за цялата страна.
През 2011 г. броят на безработните в областта намалява и се стабилизира на по-ниски стойности в сравнение с предходната година.
През август 2011 г. безработните в областта са 7 226 души или за период от две години броят им нараства с 256 човека спрямо 2009 г., а за период от една година намалява с 859 души спрямо 2010 г.
По данни от Агенцията по заетостта през август 2011 г. безработните в общината са 3631 или за период от две години броят им нараства с 49 души спрямо 2009 г., а за период от една година намалява с 254 души.
Положителната тенденция на нарастване се наблюдава при средната работна заплата на наетите лица от област Кюстендил. Съгласно краткосрочната статистика на заетостта и разходите на труд, статистиката на средната работна заплата за наетите лица по трудово или служебно правоотношение в област Кюстендил през второто тримесечие на 2011 г. е 76% от средното за цялата страна.
Искам да напомня, че въпреки кризата от 1 септември тази година успяхме да увеличим минималната работна заплата от 240 на 270 лв. Това доведе до повишаване на доходите на редица сектори и браншове чрез договаряне със синдикатите и работодателите.
Съществен принос за смекчаването и ограниченията на последствията от икономическата криза на трудовия пазар имат активните действия на пазара на труда, Националния план по заетостта и Оперативна програма „Човешки ресурси”.
Уважаема госпожо Манолова, искам да Ви уведомя, че за първи път, никога досега кметовете не са получавали толкова средства по Националната програма за заетост, по Оперативна програма „Човешки ресурси” за дълготрайно безработни, по програмите „Личен асистент”, „Домашен помощник” и „Социален асистент”.
Искам да Ви уверя, че за област Кюстендил са разкрити над 6600 работни места на първичния пазар. В реалната икономика в областта за периода са устроени почти 5300 безработни, като една трета от тях – близо 1800, са в община Кюстендил. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Чрез Оперативна програма „Човешки ресурси” от началото на тази година чрез обучение са заети над 20 хиляди човека в цялата страна – това става за първи път. От срещите си с кметовете искам да ви уверя, че те отчитат това и благодарят на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди да Ви задам този въпрос, аз също съм си направила съответната справка с официалните данни както от Статистическия институт, така и от Бюрото по труда в Кюстендил. Искам да Ви кажа, че в момента Вие направихте много грозна манипулация с цифри и факти.
Само ще кажа, че по отношение сравнението на заетостта в Кюстендил и средната заетост в страната, в Кюстендилската община заетостта е с 9 пункта по-ниска от средната за страната за първото тримесечие на 2011 г. – става дума за 35-процентна заетост, докато средната за страната е 44,7%. Това е според данните от последното статистическо преброяване на Националния статистически институт.
Ситуацията и в област Кюстендил, и особено в областния център – община Кюстендил, и със заетостта, и с доходите, и с безработицата наистина е отчайваща. Ще Ви извадя официалната статистика на Бюрото по труда.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има кметове, попитай кмета защо е такава безработицата.
МАЯ МАНОЛОВА: Увеличението на безработните лица, госпожо Фидосова, по-тихо, от 2008 г. до 2011 г. е от 7,38% до 11,9%. Или в цифри: от 5427 безработни за областта, те са се увеличили на 7326.
В община Кюстендил ситуацията е още по драматична, където безработните от 2008 г., които са 2840, през последното тримесечие са 3 940 – близо 4 хиляди безработни има в община Кюстендил, или 11,78%.
Ситуацията със средната работна заплата е още по-драматична. В област Кюстендил (председателят подава сигнал, че времето изтича) средната работна заплата е с 300 лв. по-ниска от средната за страната. На фона на всичко това Вие сте намалили три пъти мерките и парите за мерките „От социални помощи към заетост”, в резултат на което от 2000 в момента заетите по ваши програми са само 404 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, 40 секунди отгоре говорите. Не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, докато хората мизерстват, Социалното министерство само регистрира тези проблеми и няма доблестта да ги признае. Всъщност, единственото, което направихте, е раздаването на едни пакети на пенсионерите със солети... (Председателят изключва микрофона.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, благодаря Ви, просрочихте времето.
За дуплика – министър Младенов.
Господин Младенов, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (при изключен микрофон): Можехте да ме оставите да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, говорите 40 секунди повече. Няколко пъти Ви дадох звуков сигнал, предупредих Ви.
Министър Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, работните места в България се създават от бизнеса. Министерството на труда и социалната политика чрез Оперативна програма „Човешки ресурси”, чрез Националния план по заетостта може да ограничи безработицата, може да помогне временно на дълготрайно безработни, да даде средства за заетите и за безработните лица да повишават своята квалификация – това, което и правим.
Искам да ви припомня, че от началото на годината 35 хиляди човека в цялата страна дълготрайно безработни са назначени към общините за заетост, 20 хиляди човека по Оперативна програма „Човешки ресурси”, дълготрайно безработни – за заетост, по което програмата плаща минималната работна заплата плюс осигуровките. От 1 януари тази година 12 600 човека са назначени „лични асистенти” в цялата страна. Казвам ви всички тези неща, за да знаете, че общините, може да ги попитате, включително и Кюстендил, никога не са получавали толкова средства за заетост от Министерството на труда и социалната политика. Това е, което ние можем да правим.
Вие като народен представител във Вашия регион трябва да направите всичко възможно да търсите инвеститори, за да има работа за хората и то устойчиви работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Младенов, за участието Ви в парламентарния контрол.
Следва въпрос от народните представители Пенко Атанасов и Пламен Орешарски към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно обезпечаването на гаранции при несъстоятелност на туристически фирми.
Господин Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Преди да започна изложението си ще кажа две думи: няма го премиерът Борисов, за да види колко са колегите от ГЕРБ, тъй като той претендираше, че е пълна залата.
Конкретно на въпроса. Господин министър, преди няколко седмици бяхме свидетели на нещо, което възмути българските граждани, притесни чужди туристи. Те стояха с дни по летищата, с голяма трудност бяха извозени и проблемът остава да виси със страшна сила.
Фирмата „Алма Тур” не можа да обезпечи тяхното извозване и проблемите ще продължат в тази насока, защото имаме сериозен проблем с имплантирането на законодателството на Европейския съюз, а именно на Директива 90/314, в която сме се отчели, че е приложена в нашето законодателство, а реално, на практика видяхме, че това не се случва.
В същата директива е написано, че въз основа на чл. 7 на Директива 90/314 правителството на България е длъжно да осигури достатъчна гаранция. Ние видяхме, че тази гаранция далеч не е достатъчна. Ние сме решили въпроса със застраховка и така сме се отчели пред Европейския съюз, че сме си свършили работата, а реално се оказа, че сме заложници и на законодателството, и на конкретните фирми.
Въпросът ми към Вас е: каква е политиката на правителството за обезпечаване на достатъчни гаранции от организатора или продавача на туристически пакети, включващи пътувания с обща цена? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, уважаеми господин Орешарски! Искам да ви благодаря за този въпрос, макар че вие го задавате по много погрешен начин, защото той ми дава възможността още веднъж да повторя това, което един ваш виден колега и вие продължавате да не сте разбрали.
Обезпечаването на гаранции за потребителите на организирани туристически пътувания с обща цена при несъстоятелност на оператора е уредено в Закона за туризма и в Наредбата за условията и реда за сключване задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора. Тези нормативни актове транспонират в националното ни законодателство Директива 90/314 относно пакетните туристически пътувания, ваканции и обиколки.
Целта на законовите разпоредби е да гарантират защитата на потребителите на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена срещу рискове, свързани с неразплащане на туроператора с негови контрагенти и доставчици.
Важен момент тук е, че туроператорът е отговорен за причинени вреди на потребителя следствие на неразплащане, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора. С тези разпоредби, господин Атанасов, в България е заложено значително по-широко приложно поле на застрахователното покритие в сравнение с препоръчаното с Директива 90/314, която се концентрира единствено върху случаите на несъстоятелност на туроператора.
Съгласно действащият Закон за туризма наличието на включена застраховка е предварително условие за регистрация за извършване на туроператорска дейност. Въведен е режим на ежегодно подновяване на застраховките, съответно тяхното проследяване като неподновяването им е основание за заличаване на туроператора от регистъра на туроператорите и отнемане на възможността му за осъществяване на туроператорска дейност.
На ниво Европейски съюз се водят усилени дебати относно нуждата от ревизия на Директива 90/314, доколкото тя е приета преди 20 г. и не отчита новите тенденции и проблематика на туристическия пазар. Въпреки липсата на единно виждане в Европейския съюз в рамките на нашето национално законодателство предприехме съответните стъпки за регулиране дейността на туроператорите, опериращи само по електронен път, тоест такива, които нямат офиси и представителства, работят чрез онлайн резервационни и платежни системи. В това число влизат и сайтове за колективно пазаруване. В Законопроекта за туризма се предвижда тези туроператори да бъдат приравнени с традиционните такива като изискваме и контрол, в това число и по отношение на обезпечаване на гаранции при несъстоятелност.
В момента водим интензивни разговори със застрахователи и туроператори с цел повишаване ефективността на покритието на застраховката отговорност на туроператора. Необходимо е изменение на скалата, по която се изчисляват застрахователните премии и суми, тоест увеличаване на застрахователния лимит, тъй като настоящият максимален лимит на отговорността на туроператора съществува от въвеждането на разпоредбите в сила, тоест преди 10 г., като не е предвиден коефициент за индексиране. След достигане на решение по този въпрос ще бъде предложена и промяна в нормативната уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господа министри, колеги, уважаеми господин Трайков! Би следвало на втората година вече да разберете, че обичайно въпросите, които се задават, се задават от част от избирателите и след Вашия последен отговор очевидно те също не са разбрали, затова продължават да се интересуват от тези въпроси. Те не се задават самоцелно и за някаква псевдоизява.
Аз се опитах много внимателно да слушам какво казахте. Вие казахте, че има регулации, всичко е о‘кей – „ще помислим малко да ги променим”, но не поехте никакви ангажименти, не направихте никакъв анализ защо въпреки регулациите, се стигна до ситуацията, за която говори моят колега и на която всички бяхме свидетели.
Искам само да Ви напомня, че летният сезон приключи, но идва зимен и от начина, по който Вие отговорихте на този въпрос, в мен остава убеждението, или по-скоро – тревогата, за голяма вероятност и зимата да наблюдаваме подобни случаи. Дай Боже, това да не се случи, разбира се и с тази разлика, че въпросите сега ще ги задават не избирателите от морските райони, а тези от Рила, Родопите – там, където са локирани нашите зимни курорти.
Така че Ви обръщам внимание още веднъж, че формалните отговори от типа „това са частни фирми, ние нищо не можем да направим” – не вършат добра услуга на никого и рушат репутацията на страната като туристическа дестинация, която с толкова много усилия и средства, в това число, се завоюва в последните години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Орешарски, аз вярвам в добросъвестността на зададения от Вас въпрос, затова и аз добросъвестно ще Ви обясня още веднъж, защото изводът за мен е, че не сте разбрали, а не, че умишлено променяте същността на нещата.
Отговорността, която се покрива от Директива 90/314 в България, се отнася за организираните пътувания на български граждани, пътуващи с български туроператор в чужбина. Много добре се видя, че системата работи, защото клиентите на „Алма тур”, които бяха в Анталия и в Крит, например, се върнаха абсолютно безпроблемно. Аз поне не знам Вие да сте питали гръцкия или турския министър какъв е проблемът там, при тях.
Ако толкова Ви интересува обаче какви разпоредби се отнасят спрямо руските туристи, които са в България на почивка с руски туроператор, то може би има начин по линия на парламентарния контрол да зададете този въпрос на парламентарен обмен към руските туристически власти. Апропо, те оцениха много високо нашите усилия и прецениха, че действително тяхната система се нуждае от прецизиране.
Така че не виждам никаква полза от въртене отново и отново на това колело, което налива вода в мелницата на други, но не на българския туризъм във всеки случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Трайков.
Следват въпроси към министъра на отбраната Аню Ангелов.
Първо е питането на народните представители Ангел Найденов и Спас Панчев относно утилизацията на излишни боеприпаси.
Заповядайте, за да зададете въпроса си.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, драги колеги! Един от проблемите, който съпътства дейността на Министерството на отбраната и постоянно е в полезрението, е въпросът с боеприпасите с отпаднала необходимост и с изтекъл срок на годност. През последните години на много места по света имаше нещастни случаи, взривове, десетки човешки жертви. След 2008 г. – след това, което се случи в Челопечене, след взрива, в началото на тази година имаше сериозни поражения в Кипър, в Туркменистан, и през месец юни ние пожелахме в Комисията по отбраната и външна политика министърът на отбраната да ни запознае със състоянието на боеприпасите в нашата страна. За съжаление това не се случи и в средата на месец юли с колегата Ангел Найденов поставихме това питане пред министъра, загрижени, защото от информацията, която имахме в медиите, през 2010 г. не беше проведен конкурс и ние не знаем какво е състоянието и количеството на отпадналите от необходимост боеприпаси. В началото на годината беше споменато, че предстои да се проведе конкурс в България, че има осигурени средства за това, но и до този момент ние не знаем това проведено ли е, случило ли се е. Въпросът е наистина много тревожен, защото на няколко места в България има складове, в които се съхраняват боеприпаси, взриватели, барути. При нещастен случай това би имало сериозни последици, не дай си Боже, и човешки жертви.
Загрижени за това дали наистина има средства, дали се предвижда през тази година да се проведат такива търгове, ние поставихме пред министъра следните въпроси:
Какво е количеството, господин министър, на отпадналите от необходимост боеприпаси? Как се съхраняват те? Има ли средства за утилизацията им и в какви срокове Вие, господин министър, считате, че това може да бъде направено? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Панчев.
Заповядайте, господин министър – имате възможност да отговорите на зададеното питане.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Найденов и Панчев! Бих искал да кажа, че не е имало случай, когато аз съм поканен в Комисията по външна политика и отбрана да не съм се явил. Трябва да питате ръководството на комисията защо не съм дошъл да отговарям на така зададените ми въпроси.
Към 31 август 2011 г. излишните количества боеприпаси, подлежащи на утилизация, унищожаване или продажба, възлизат на 14 140 тона, сред които има стрелкови, артилерийски, авиационни, инженерни боеприпаси, както и елементи от зенитни управляеми ракети. Тези боеприпаси се съхраняват в складовете на Бригада „Логистика”, специално подразделение за тази цел, заедно с останалите боеприпаси, които са необходими на Българската армия в съответствие с всички регламентиращи документи при същите строги условия, както боеприпасите, които се използват от Българската армия или ще се използват.
Периодично се провеждат технически прегледи и техническо обслужване, полигонни лабораторни изпитвания, които гарантират тяхното безопасно техническо състояние и съхранение до настъпването на момента на тяхната утилизация, унищожаване или продажба. Утвърдил съм план за поетапна утилизация и унищожаване на излишните боеприпаси, който предвижда до края на 2014 г. Министерството на отбраната да се освободи от количеството ненужни боеприпаси, споменати малко по-горе, или 14 140 тона.
Следва да отбележа, че процесът на утилизация и унищожаване е непрекъснат процес, защото, от една страна, непрекъснато излизат от употреба различни типове боеприпаси поради изтичането на срока им на годност за безопасно бойно използване; от друга страна, с изпълнение на плана за развитие на Въоръжените сили ще се преизчисляват необходимите запаси и ще отпаднат като ненужни допълнителни количества боеприпаси. Нашата амбиция е след 2014 г. количеството на излишните боеприпаси да не надвишава 2-3 хиляди тона.
Ще припомня само, че през 2003 г. бе изготвена и приета Национална програма за утилизация, която така и не стартира. Вследствие на това към 2008 г. се бяха натрупали около 40 000 тона излишни боеприпаси. Политиката на Министерството на отбраната спрямо излишните боеприпаси е първо да се търси тяхното търговско реализиране, а впоследствие утилизация или унищожаване, за което трябва да се плаща. Самата утилизация ще бъде възлагана както на български, така и на чуждестранни предприятия, избрани съгласно Закона за обществените поръчки. За 2011 г. са предвидени за утилизация и унищожение около 1300 тона боеприпаси с изтекъл експлоатационен ресурс. За тях са осигурени 1 млн. 300 хил. лв. Процедурата за избор на изпълнител е стартирала в края на месец юли. Тя се провежда по Наредбата за специални обществени поръчки и в средата на ноември ще имаме сключен договор за унищожаване и утилизация на тези количества боеприпаси. За следващите години ще бъдат осигурявани средства за утилизация в зависимост от възможностите на бюджета, но аз ви казах каква е амбицията ни – до 2014 г. да бъдат унищожени 14 000 тона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Панчев, имате думата за два уточняващи въпроса.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Аз съм убеден, господин министър, че този въпрос стои пред Вас наистина ежедневно и Вие търсите решение.
Във Вашия отговор, за съжаление, не казахте какво се случи в 2010 г., защото и тогава се очакваше, че ще има търг. Имаше определени средства, които можеха да бъдат изразходвани. Какво стана с тези пари? Има ли ги и може ли и тази година да се възползвате от тях, за да извършите определена утилизация?
Истина е, че не само отпадналите от необходимост боеприпаси са опасност, защото всякакъв вид боеприпаси и компоненти за тях са опасни, ако не се съхраняват добре. Вие ни уверихте, че за това не трябва да се притесняваме.
Все пак в 2008 г. имаше един план, който изискваше да бъдат построени допълнително изградени охранителни системи и камери в складовете, където се съхраняват боеприпаси, за да е по-сигурно, че няма да има кой да проникне вътре.
Във връзка с това допълнително Ви питам, господин министър, кой осигурява охраната на складовете, където се съхраняват боеприпасите?
И също – във военновременните запаси има големи количества боеприпаси и компоненти за изработване на боеприпасите. Българската армия значително съкрати своя състав, а и броят на резервистите също намаля. Това сигурно стои пред вас като въпрос и предполагам, че вие работите по изготвянето на нов план за държавния военновременен запас. Работи ли се реално по този въпрос и вие предвиждате ли в скоро време такъв да бъде направен, за да осъвремените необходимостта с това какъв е численият състав на Българската армия, какво ние очакваме да се случи. Моля Ви да отговорите на тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Панчев.
Мисля и на Вас е известно, че всички мероприятия, които са били свързани с повишаване на сигурността на съхранението на боеприпасите в резултат на взрива на боеприпаси в Челопечене са изпълнени. Те са изпълнени и разпоредени още от предишното правителство.
По отношение на охраната, което всъщност няма връзка с причините за взрива в Челопечене, охраната се извършва основно от две фирми. Едната фирма е със 100% държавно участие. Собственик на капитала и правата се упражняват от мен. Другата фирма е частна фирма. Всички тези фирми се контролират бих казал непрекъснато и непосредствено от Военна полиция и аз получавам редовно доклади за сигурността на складовете за боеприпаси.
Що се касае до поставянето на допълнителни средства за контрол, имаме такъв проект, който в момента се подготвя за презентация в Националния военен университет, след което ще започнем постепенно да го въвеждаме на практика. Става въпрос за наблюдение с камери.
По отношение размера на военновременните запаси, от 1985 г., откогато е старият Държавен военновременен план, приет от така наречения Комитет за планиране, нито едно правителство не се постара да разработи държавен военновременен план, който да съответства на сегашното състояние. Има създадена работна група, има решение на министър-председателя за тази междуведомствена работна група, аз я ръководя, скоро приехме нови военновременни задачи с постановление на Министерския съвет, на основата на което се разработва и нов Държавен военен план. Аз съм поел ангажимент до края на тази година проектът за Държавен военновременен план да бъде готов и представен на Министерския съвет.
А по отношение на това какво е било в 2010 г., същите тези средства, за съжаление, не можахме да ги усвоим в 2010 г. поради необходимостта да прекратя самата процедура. На практика се яви само една фирма. На мен Законът за обществените поръчки ми дава право в този случай да прекратя процедурата, тъй като имах съмнение относно редовността на тази процедура. Същите тези средства на практика са прехвърлени за 2011 г. и ще бъдат изпълнени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Панчев, имате възможност да изразите отношение към отговорите на министъра.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Зная, господин министър, че Вие правите всичко необходимо. Ние като опозиция сме готови да подкрепим Вашите усилия и да настояваме пред министъра на финансите да бъдат отпуснати допълнително средства, защото 15 000 тона не са никак малко количество, а не изискват огромни средства, за да може този въпрос да бъде решен още преди 2014 г., както Вие предвиждате във вашите планове.
Трябва да се знае, че около няколко града и населени места има такива складове и те наистина са сериозна опасност. Колкото по-скоро успеете да ликвидирате тези количества, толкова по-спокойни ще бъдат хората, които живеят там. А ние знаем как проблемът изглежда отстрани, защото това наистина е един сериозен проблем.
Прав сте, че трябва да бъде преработен военновременният план. Ние започнахме работа по него, имаше работна група и добре, че продължавате този въпрос, защото е безсмислено в складовете да се съхраняват неща, от които нямаме потребност, необходимост. Колкото по-скоро успеете да се лишите от ненужните за Българската армия боеприпаси, докато все още има възможност да бъдат използвани, и ги продадете, толкова по-добре ще бъде за държавата и за вас самите, защото и вие имате план да изпълнявате – план за приходи. Можете наистина да успеете да спечелите пари, с които да ликвидирате останалите количества с изтекла годност. Това Ви желая и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно охраната на закритото военно поделение в гр. Средец, област Бургас.
Заповядайте, господин Атанасов, да зададете своя въпрос към министъра.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, колеги! Господин министър, в България през целия преход, след 1989 г., бяха закрити много военни поделения. Вашите предшественици, за съжаление, не предприеха сериозни стъпки за съхраняването, стопанисването или разпродажбата на тази огромна материална база в интерес на държавата.
Ситуацията сега с нищо не се е променила, казвам отново, за съжаление. Продължава разграбването и откровените кражби на метал и други материали от тези поделения.
Задавам въпроса, защото обикновените българи с право негодуват за ширещата се безстопанственост и истински грабеж на тези поделения, за построяването на които нашите предшественици и ние сме си отделяли от залъка.
Между другото, още през 2004 г. кметът на община Средец господин Тодор Пройков е отправил искането това поделение да бъде предоставено на общината. Това е първото му искане. Следват няколко други. И до момента въпросът не е решен.
Реалната ситуация е изключително тревожна, защото това голямо военно поделение, с такава сериозна материална база – всички граждани на Средец и тези, които идват в Средец, виждат картина, която е недопустима. Това е нещо, което тревожи всеки нормален българин, който мине оттам. Наистина тревогата е огромна.
В тази връзка конкретният ми въпрос към Вас е: по какъв начин сте организирали охраната на закритото военно поделение в гр. Средец, област Бургас? Какви са плановете Ви за бъдещето на тази база? Имате ли готова стратегия като цяло за бъдещето на всички военни поделения в страната? Колко пари дава министерството за охраната на тези поделения? Какъв е размерът на тази сума? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Вие правилно отбелязахте, че моите предшественици не са направили нищо за тези райони, които са били освободени.
Конкретно на Вашия въпрос. Този район е освободен през октомври 2002 г. Охраната на района е възложена на охранително дружество БОДУ ООД със спечелен конкурс. Съгласно клаузите в договора за охрана охранителното дружество носи 100% отговорност за нанесени щети на охраняваното имущество и срещу двустранно подписани констативни и оценителни протоколи заплаща стойността на нанесените вреди по сметката на Министерството на отбраната. Така се процедира с всички онези имоти с отпаднала необходимост, които се охраняват.
От охранителното дружество са регистрирани единични и групови посегателства над имуществото, задържани са и лица. Търсена е и е получавана помощта, услуга Военна полиция – Районно полицейско управление, включително с разкриване на досъдебни производства по отношение на задържаните лица.
Откакто аз съм министър, при мен не е пристигало решение на Общинския съвет, повтарям, решение на Общинския съвет на община Средец с искане този имот да бъде предоставен на общината. Има много други общини, които са отправяли искания. Няма община, на която да съм отказал поради някаква причина, освен техническа. Например липса на акт за държавна собственост – той трябва да бъде изкаран, преди да бъде разпоредено със съответния район.
С най-голямо удоволствие ще поискам от Министерския съвет безвъзмездно да бъде предоставен районът на бившето военно поделение в Средец на община Средец. Само че трябва да има решение, повтарям, финансова обосновка какво ще става с този район и съгласие на областния управител. Писмо съгласие на областния управител – това е съгласно Закона за държавната собственост.
Иначе има стратегия, която е утвърдена и се изпълнява. Както много добре Ви е известно, огромно е количеството пари, което се съхранява в българските банки, на българските граждани. За съжаление, няма никакъв интерес към такива имоти и почти всички търгове за големи площи се провалят именно поради липса на кандидати за закупуване.
Пак повтарям, имаме четири начина. Първо, предоставяне на областния управител, ако той поиска. Второ, предоставяне на общината, ако тя поиска, чрез решение на общинския съвет. Трето, предоставяне на съответни ведомства, ако са земи от държавния горски фонд или държавния поземлен фонд – на Министерството на земеделието и храните. И четвъртият – продажба чрез търг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, учуден съм, защото съм убеден, че нееднократно е пускано от община Средец такова искане. Аз се надявам, че ме слушат от общината, в това число и кметът, и това ще бъде направено. Не е вярно, че няма интерес от страна на бизнеса. Напротив, знам поне няколко големи фирми в региона, които даже имаха интерес към стрелбището в община Средец – край Пънчево. Просто това не е вярно.
Безпокои ме другото – че групичките, които крадат от това поделение, когато ги спират, казват: „Те на нас ни разрешиха”. Охранителната фирма ли е разрешила и тя ли изкупува тези материали, за да си възстановява щетите, за които Вие казвате, че плащат в министерството?
Опровергайте слуха, че за целия преход – ако не се лъжа, за тези охранителни фирми, за такава охрана всяка година отделяте 20 милиона – лично министърът е заинтересован от това!
Господин министър, това върви в обществото и е изключително тревожно. Бъдете Вие човекът, който да реши този въпрос, така че да не сме свидетели повече на такива безобразия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, аз Ви каня по всяко време, когато имате възможност. Вземете поне един от тези много инвеститори, които желаят и ги доведете при мен. Лесно се говори на приказки, но реално при мен инвеститор с желание за инвестиции в региона, тоест за покупка на този имот, не е идвал.
Що се касае до искането на общината. Вие сам споменахте, че първото искане е от 2004 г. Колко правителства минаха от 2004 г. досега? Аз, като Ви отговарям категорично, означава, че няма решение на общинския съвет! Може да е имало писмо от кмета. Писмото от кмета нищо не означава. Съгласно Закона за държавната собственост трябва да има решение на общинския съвет – да оторизира кмета тогава да поиска чрез това решение. (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.)
Аз Ви давам тази информация в момента. Нека да заповяда и господин кметът – нямам нищо против.
Вие сте прав за общата сума – тя постепенно намалява. Все пак нещо продаваме, нещо предаваме на общините. В момента за охрана е някъде 13, 14 до 15 милиона.
Що се касае обаче до разрешения, не знам кой охранител, на когото в договора му пише, че 100% трябва да възстановява щетите, ще ги краде, ще ги продава и ще си възстановява щетите. Доста конспиративно мислене – аз нямам такова мислене и считам, че охранителните дружества си вършат добре работата (реплика от народния представител Пенко Атанасов), а там, където не я вършат, прекратявам договорите. Това е факт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър. С това се изчерпаха въпросите и питанията към Вас.
Следват въпроси към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Предлагам преди да дадем почивка, всъщност именно това питане да може да бъде развито, а това е питане от народния представител Емилия Масларова относно усвояване на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, предвидени за образованието.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, искрено съжалявам, че го няма премиера, защото предполагам, че този въпрос щеше да бъде интересен за него, тъй като касае европейските фондове. Той казва, че екипите работят много добре, но пък все пак трябваше да може и да преброи и вас, колеги, и колко сте останали след него, но, господин министър, предишните успяха да представят и да получат утвърждението на Европейската комисия по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която е в размер на 2 млрд. 374 млн. лв.
Предишните успяхме да убедим Европейската комисия и да има междинно звено, което да е свързано с използване от тези пари за човешки ресурси за образование, като Вашето министерство е междинно звено, и тогава успяхме 855 млн. лв., тоест 36% от всичките пари на оперативната програма, да бъдат предвидени за образование в две приоритетни оси – Приоритетна ос-3, която е за подобряване качеството на образованието и обучение в съответствие с потребностите на пазара на труда, за изграждане на икономика, основана на знанието, чийто бюджет е близо половин милиард – 475 млн. лв., и Приоритетна ос-4, която е за подобряване достъпа до образование и обучение, с бюджет 380 млн. лв.
Тези – същите, предишните, успяхме да ви оставим, ние ви оставихме по тези две приоритетни оси най-високо ниво на договаряне и усвояване в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Господин министър, ние имаме предвид каква е ситуацията в образованието. Имаме предвид, че то е недофинансирано. Имаме предвид, че както в науката, така и в професионалното образование, така и в образованието в различни региони на страната, има твърде голям дефицит. Включително и тази сутрин имаше репортажи как се обучават българските деца в различни краища на страната и съответната диференциация: 855 млн. лв. са една изключително добра помощ за подпомагане и дофинансиране на българското образование, насочено към пазара на труда със съответните изисквания, които поставя Европейската комисия.
За нас е много важно какво се случва с тези пари по приоритетни оси 3 и 4, които се управляват от Вашето министерство, тъй като другите пари се управляват от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта.
Защо Ви зададох този въпрос, господин министър?
Аз получих информация, че до този момент по тази приоритетна ос в 2010 г. не е направено ни-що! Там е пълен провал: 12 месеца – нищо! (Сигнал за изтичане на времето.)
Моят въпрос към Вас е (много сте стриктна, госпожо председател, благодаря Ви): да ни кажете каква е ситуацията при усвояването на средствата по тези две приоритетни оси за образование, за което и премиерът преди малко каза, че всичко върви много добре?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, наистина през последните шест месеца всичко върви много добре. Ако не ме лъже паметта, през месец май тази година бяха верифицирани 625 хил. лв., то през септември вече те са над 23 млн. лв.
Подробно: средствата за образование по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” се усвояват по график.
Тук е мястото да се подчертае, че през последните две години този процес бе интензифициран максимално.
През двугодишния период бе отбелязан съществен напредък при планиране, договаряне и реално разплащане на средства към бенефициентите на програмата, което е основна предпоставка за усвояване на планираните средства и за изпълнение на целите и приоритетите на програмата.
Един от основните показатели, илюстриращи интензивния напредък при усвояване на средствата, са данните за верифицираните разходи.
От началото на програмния период Министерството на образованието, младежта и науката, което е междинно звено на оси 3 и 4, е верифицирало разходи в размер на 91 млн. 2 хил. 373,86 лв. като само за последните две години са верифицирани 84 млн. 121 хил. 243,05 лв. от тях, което съставлява 92,4%.
Същият аргумент в тази посока е размерът на реално платените средства. От началото на програмния период до края на септември 2011 г. реално платените средства са 106 млн. 105 хил. 802,03 лв. За сравнение през последните две години са изплатени 74 млн. 951 хил. 787 лв., което е 71% от парите, действително платени на бенефициентите.
По отношение на финансовото изпълнение на образователните оси на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” от края на 2009 г. до месец септември 2011 г. включително, министерството отчита сериозен напредък. Нови операции на стойност общо 98% от общия размер на средствата, предвидени по приоритетните оси от компетентността на Министерството на образованието, младежта и науката, са представени и одобрени от Комитета за наблюдение. Така размерът на планираните средства само през този период е 554 млн. 430 хил. лв.
Паралелно през същия период са договорени средства, тоест подписани са договори или са издадени заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 88 млн. 484 хил. 918,86 лв.
През последните две години са стартирани 19 нови операции, свързани с подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието, финансирани по приоритетните оси 3 и 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Още един пример за темповете на изпълнение – само през последните десет дни Министерството на образованието, младежта и науката стартира четири нови операции на стойност 380 млн. лв. Отворени за проектни предложения бяха схемите „Включващо обучение” с бюджет 10 млн. лв., „Подобряване качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес” на стойност 180 млн. лв., „Ученически и студентски практики” с бюджет 90 млн. лв. и „Да направим училището привлекателно за младите хора” с бюджет 100 млн. лв.
Оценката на проектите, подадени по грантовите операции „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” с бюджет 6 млн. лв. и „Реинтеграция на отпаднали ученици в образователната система” с бюджет 7 млн. лв., ще стартира до края на 2011 г.
Към постиженията при изпълнение на Оперативна програма в частта й за образование би трябвало да се посочи, че министерството чрез Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” инициира промяна в законодателството с цел оптимизиране на процедурите, свързани с управлението на оси 3 и 4.
На 28 юли 2011 г. беше прието Постановление на Министерския съвет № 228 за допълнение на Постановление на Министерския съвет № 84 с оглед по-доброто усвояване на средствата и децентрализация на проектните дейности. С постановлението бе въведена възможността детските градини, училищата и регионалните инспекторати по образование да могат да участват в техническото и финансово изпълнение на проектите, включително и да извършват разходи по проектите, финансирани по приоритетни оси 3 и 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Това беше твърде важна процедурна стъпка, тъй като с нея бе дадена възможността на всички училища, включени в големите проекти по оперативната програма, не само да участват в изпълнението на дейностите, но и да натрупат допълнителен опит, свързан с управлението и отчитането на средства от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност на двата допълнителни въпроса да отговорите.
Сега госпожа Масларова има възможност да ги зададе.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Игнатов, радвам се, че в последните десет дни имате такова динамизиране. Явно въпросът, който беше зададен, е създал малко по-голямо напрежение във Вашето министерство, но аз искам да споделя с Вас и предполагам, че ще се съгласите, че разлика между договорено и усвоено е нещо много голямо; че четири години от оперативната програма вече са минали, остават още две и искам да кажа, че договореното до момента е 27% от общото, което имате Вие, при положение че в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” договореното до момента е 55%; че усвоеното от Вас до момента, Вие току-що казахте, са 106 милиона, а 106 милиона са 13%, което значи, че практически средномесечно усвоявате по около 2 милиона.
Нали разбирате, господин министър, че в оставащото време няма как – или трябва да усвоявате по 15 милиона и повече месечно, а не да договаряте, или в крайна сметка бихме могли да зачеркнем парите, които са дадени в тази насока. За нас е много важно това, тъй като Вие сам разбирате колко са важни парите, насочени към тези изключително важни оси, които създават една съвсем друга динамика и подпомагат един друг отрасъл, който е безкрайно необходим. Казвайки отрасъл, имам предвид дейност, което е пазарът на труда, и необходимостта – това, което правят работодателите и искат от нас.
Затова искам да Ви задам един допълнителен въпрос, не два: какво ще направите, за да динамизирате изпълнението на приоритетни оси 3 и 4? Пак казвам, връщам се и го повтарям: за 2010 г. няма нищо, за 2011 г. има леко раздвижване по Ос 4. В крайна сметка това е изключително тревожна ситуация във вашето министерство, и го казвам с болка и притеснение. Уморих се да казваме: ние и вие. Крайно време е да започнем да говорим всички заедно какво се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Аз нямам тези притеснения, защото 2011 г. е много добра и имаме нарастващ темп. Както Ви казах, само за последните 6 месеца от 625 хиляди – месец септември над 23 милиона са верифицираните разходи. Ако през лятото на седмица се харчеха по около 400 хил. лв., то ние очакваме след края на месец октомври да надхвърлим числото от 3 милиона, така че парите ще бъдат усвоени и ще отидат по предназначение за подпомагане на дейностите в сферата на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Игнатов, за разлика от Вас аз пък се притеснявам, защото изпълнението на Индикативната годишна програма за 2011 г. реално Ви е провалено. Аз ще Ви кажа: от общо 123 млн. лв., които са планирани за 2011 г., за 8-те месеца по двете оси вие сте усвоили 13%. Трагично е положението, а това е приоритетна ос, по която, пак казвам, е изискването на пазара на труда. От планираните 68 милиона, за 8 месеца сте усвоили 2 милиона – 3%.
Е, извинявайте, ако така продължавате, да не казвам онази купешка дума „локиране”, но тези средства ще бъдат пренасочени към други дейности. При положение че на пазара на труда имаме изключително тревожна ситуация с високо квалифицираните кадри, които ги няма в страната, че имаме много тежка младежка безработица, която преди всичко е структурна безработица, и на всичкото отгоре имаме недофинансиране на образованието.
Аз съм притеснена, господин министър. Пак казвам, уморих се да слушам за предишните и сегашните. Уморих се да се караме и тук да говорим кой е пó, пó! В момента имате сериозни проблеми по приоритетни оси 3 и 4 от междинното звено на Оперативна програма „Човешки ресурси”.
Ако Вие сте спокоен или Вас Ви успокояват, аз Ви моля да седнем да видите за какво става въпрос, защото не съм убедена, че са Ви дали най-точната справка и са Ви ударили камбаната по начин, по който би трябвало да се притеснявате. Недейте толкова бодряшки да отчитате всичко, защото то не е така, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Благодаря и на министър Игнатов за участието му в настоящия парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
Въпрос към нея ще зададе народният представител Ирена Соколова относно качеството на атмосферния въздух в община Перник.
Госпожо Соколова, имате думата.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През 2008 г. беше приета нова Европейска директива за качеството на атмосферния въздух и в нея бяха установени нормите за основните замърсители. По отношение на серния и азотния диоксид, по отношение на въглеродния оксид и оловото като цяло няма проблеми в страната ни, но превишенията са по отношение на фините прахови частици. Според Световната здравна организация няма праг, под който фините прахови частици да не са вредни.
Още в началото на 2010 г. бяха предприети стъпките за актуализиране на общинските програми с мерки за намаляване на праховите замърсявания. В началото на тази година всяка община трябваше да изготви специален план и програма, да ги представи на Министерството на околната среда и водите, за да може от цялата страна събрано да се поиска удължаване на сроковете за постигане на нормите като европейска директива, от една страна, а от друга страна – Министерството на околната среда и водите директно да има инструмент, с който да повиши качеството на въздуха.
Най-сериозният проблем обаче, който трябваше да бъде решен с тези програми, е превишаването на нормите с фините прахови частици на 30 града. В края на месец септември миналата година правителството получи от Брюксел предупредително писмо за част от българските градове.
В този смисъл, госпожо министър, моят въпрос е: има ли община Перник работеща и отговаряща на изискванията програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух и кога ще се реши проблемът със системното прахово замърсяване в града? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Караджова, министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо Соколова! Действително Перник е един от градовете с много тежки проблеми още от миналите десетилетия по отношение замърсяването на качеството на въздуха във връзка с преиндустриализацията на този град в миналото. Много градове в България решиха своите проблеми, но за съжаление Перник е един от градовете, който има все още проблеми, особено по отношение на замърсяването с фини прахови частици. Той е един от градовете с най-много на брой превишения и е с най-високи стойности за последната година. От началото на тази година те са 134 на брой.
Имайки предвид, че това е проблемен град, още през 2002 г. Министерството на околната среда и водите подпомага община Перник да разработи първата за България такава програма, отговаряща на европейските изисквания, с помощта на немското Министерство на околната среда. Тази програма е приета от общинския съвет както изисква законът едва през 2005 г. и за съжаление много малко мерки от тази програма са изпълнени, поради което продължаваха проблемите както със замърсяване със серни окиси, така и с прахови частици.
От началото на 2010 г. като министър разпоредих общините да бъдат подпомогнати методически, за да разработят и актуализират своите програми там, където има проблеми със замърсяване с фини прахови частици. Още в началото на 2010 г. организирах среща с кметовете, на която присъствахме лично аз, заместник-министърът и много експерти, за да чуят общините колко е важен този проблем и да им помогнем как да го решат, на първо място с изготвяне на програми като инструмент за анализи – какви са причините да се постави диагноза във всеки отделен град, каква е причината на замърсяването, а оттам да се идентифицират и разположат във времето съответните мерки за намаляване на това замърсяване.
Почти всички общини представиха своите програми в първоначалния срок – 30 ноември 2010 г., и в удължените срокове до 15 март 2011 г.
Община Перник обаче не спази установените от министерството срокове, включително удължения срок, и представи своята програма на 11 юли 2011 г. Освен значителното закъснение, при представянето на програмата се констатираха много сериозни пропуски и неточности, поради което становището на министерството от 20 юли 2011 г. е, че тя трябва да бъде изцяло преработена. След това има две-три напомнителни писма и от Регионалната инспекция по околната среда в Перник до община Перник, но за съжаление до момента няма представена програма. А няма ли такава програма, ние не знам кой е проблемът, кои са дяловите източници и съответните мерки, които да бъдат предприети. Няма такава програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Караджова. Изтече времето за отговор. Следват два уточняващи въпроса. Ще имате възможност да им отговорите, госпожо министър.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, Вие казахте, че Перник е сред най-проблемните градове и че ако до м. март не бъдат изготвени общинските програми, тогава няма как да имаме съответно мерки за предотвратяване.
Моят доуточняващ въпрос е: кога изтича срокът за предоставяне в Министерството на околната среда и водите от страна на общините на тази програма и каква ще бъде санкцията за община Перник, ако тя не представи своята програма в срок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо Соколова, както вече Ви казах, срокът отдавна изтече. За съжаление най-голямата санкция е санкцията на хората, които имат тези проблеми с въздуха. За съжаление те са наказани заради неактивните действия на общинските власти. Иначе има съответни мерки, които могат да бъдат предприети съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух и да бъдат наложени съответни санкции на кмета на общината. Ще изчакаме още малко. Ние сме толерантни, но това ще бъде до време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народния представител Ирена Соколова към министър Караджова относно поканата към община Перник да внесе в Министерството на околната среда и водите през ноември 2009 г. Проект за изграждане на депо за битови отпадъци.
Имате думата, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Отново темата е Перник. Този път става дума за депото за твърди битови отпадъци, за което депо се говори още от октомври 2003 г., когато е направена първата копка.
През февруари 2008 г. на заседание на Областния експертен съвет по устройство на територията от Министерството на околната среда и водите е предоставен за обсъждане актуализираният проект „Продължаване изграждането на регионалното депо за твърди битови отпадъци”. Тогава експертите са поискали само доокомплектоване на документите, но не и изработването на нов проект, който в момента се оказва недостатъчно добър. В проектната разработка е заложено изграждането на сепарираща и компостираща инсталация, но до този етап в община Перник по осъществяването на проекта е реализирана само подготовка на инвестиционен такъв.
Моят въпрос, уважаема госпожо министър, е: какви са елементите на този проект, който е подаден?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Соколова, уважаеми депутати! Министерството на околната среда и водите разработи покана за кандидатстване по Оперативна програма „Околна среда” и я изпрати на община Перник през декември 2009 г. През м. май 2010 г. община Перник депозира в министерството разработено проектно предложение за оценка. Проектът включва следните елементи: изграждане на първа клетка на регионално депо за битови отпадъци, външни връзки, съоръжения за управление на замърсени и чисти води, газоотвеждаща система. Второ, сепарираща инсталация за отделяне на полезните компоненти за последващо рециклиране, компостираща инсталация за разградими отпадъци и механизация за нормалната ежедневна експлоатация на депото.
В съответствие с действащите към момента на стартиране на оценката вътрешни правила на Оперативната програма „Околна среда”, срокът за оценка е два месеца. В случай на установени неточности и непълноти в процеса на оценката на проектното предложение, същото се връща на кандидата за корекция и допълнение с указания за преработка. В този случай посоченият по-горе срок за провеждане на оценката спира да тече до представяне от страна на кандидата на преработен проект, придружен с изискваните документи и разяснения. В конкретния случай експертна работна група оцени проектното предложение за 40 работни дни, а през останалия период от време общината преработва проекта, за да осигури съответственост с изискванията в поканата за кандидатстване. Следователно няма забава в оценката на проекта, а дългият период за одобряването на проекта се дължи на многобройни пропуски и слабости в представеното проектно предложение, сред които основните бяха: представен частично попълнен формуляр за кандидатстване – бяха непопълнени две трети от задължителните полета; несъответствие на проведеното проектно предложение с решението по оценка на въздействието върху околната среда и даденото комплексно разрешително. Подробният устройствен план на регионалната система е одобрен в нарушение с разпоредбите на Закона за устройство на територията, като планът е одобрен със заповед на кмета на община Перник вместо с решение на Общинския съвет, както това се изисква съгласно закона. Този пропуск е отстранен едва през юли 2011 г. Има непредставени документи, доказващи осигурено съфинансиране. Документите са представени през юни 2011 г. По финансовата част на проекта – некоректно попълнен бюджет на проекта, анализ на разходи и ползи, неспазени указания на поканата за кандидатстване. Окончателно пропуските и допуснатите технически грешки по отношение на финансовата част на проекта са отстранени с преработено проектно предложение, подадено в края на м. август 2011 г. Има непредставени решения от общинските съвети за кандидатстване по настоящата процедура от съответните общини, включени в региона, които са изискуеми документи към подаване на проектното предложение. Те са подадени едва през юни 2011 г.
Трябва да подчертая, че в Министерството на околната среда и водите бяха подпомогнати многобройни срещи с представители на общината, на които съм присъствала лично аз, както и ресорните заместник-министри, за да подпомогнат общината да отстрани пропуските в своето проектно предложение. Оценката на проекта приключи през месец септември 2011 г., тоест 18 месеца от началото на процедурата. С решение от 9 септември 2011 г. министерството одобри съфинансиране на община Перник. С писмо от 14 септември 2011 г. общината е уведомена, че проектното предложение е одобрено за финансиране и във връзка с предстоящото подписване на договора за безвъзмездна помощ общината следва да представи изискваните в писмото декларации и документи. В отговор община Перник представи документи в министерството на 29 септември 2011 г., но все още не е представено решение на Общинския съвет за определяне на временно изпълняващ длъжността кмет на община Радомир, който съответно следва да подпише договора, за което община Перник е уведомена на 5 октомври.
Съгласно графика за изпълнение на проекта, предложен от общината, индикативната дата за пускане в експлоатация на модерното съоръжение е март 2013 г., за което ние ще упражняваме строг контрол и мониторинг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Госпожо Караджова, чух отговора Ви с дати и цифри. Не разбирам обаче защо едно проектно предложение, което е подадено 2003 г., актуализирано е през 2008 г., в медиите изтича информация (това е от 2008 г.), че община Перник спечели още един от крупните проекти – инициативата е изцяло на общинския екип. Проектът обхваща огромен ресурс и огромен фонд от регионалните ресурси и предвижда строителство на депо за битови отпадъци в региона. Депото ще се намира в местността „Чокладиновец” в землището на пернишкото село Люлин и ще реши проблемите на хората.
Когато това нещо е толкова широко огласявано, с изненада разбираме, разбира се, и без това да е обявено на общинския сайт, че все още старт на изграждането на депо за битови отпадъци не може да бъде даден и все още Перник ще бъде на последно място в списъците по отношение на усвояването на парите от еврофондовете в тази приоритетна ос.
Моля да ни кажете какви са причините одобрението да се бави две години и половина? Министерството на околната среда и водите ли има проблем с проекта, който е получил, с проектното предложение? Кога се очаква да заработи това модерно съоръжение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо Соколова, действително има изоставане в изграждането на регионалните системи от години насам. Доста историческо е депото на град Перник, тъй като то трябваше да се строи по програма ИСПА. Проблемът е с терена, тъй като общинските власти са декларирали в министерството, че теренът е общински. В крайна сметка се оказа, че теренът е частен и не може да започне строителство на депото, поради което този проект изпадна от програма ИСПА. Впоследствие общината е започнала да готви новия проект и както преди малко Ви казах – с огромни пропуски. През август и септември на 2009 бях изключително зарадвана, когато Ботевград и Перник – два региона на сдружение на общини, декларираха, че имат пълна готовност да кандидатстват. За мен това е радостно – от една страна се изграждат важните регионални системи, от друга страна – средствата се усвояват.
Както преди малко Ви казах, огромните пропуски в този проект доведоха до това забавяне. Иначе мога да Ви дам допълнителна информация: проведоха се многобройни срещи в министерството и наистина помогнахме много, след две години да стигнем до един, надявам се, успешен край.
Когато бъдат представени и последните документи, ще бъде подписан договор за безвъзмездна помощ и ще започне изграждането на тези толкова важни за региона системи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Госпожо Соколова, заповядайте за отношение.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Караджова, благодаря за уточнението, което внесохте. За пореден път казвам: от две години насам в медиите широко се тиражира как Перник е единственият град, в който има грандиозни проекти, които се сбъдват и Перник усвоява най-много евросредства. Уви, в момента единствено от Вас разбрах, че на 14 септември е изпратено писмо към общината, което е покана. За да стартира този проект, отново трябва санкция на общинския съвет, каквато в момента няма.
Благодаря, че разсеяхте всякакви спекулации относно прекрасното усвояване на еврофондове в Перник. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Браво! Добре бяхте направили сценария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане към министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов от народния представител Меглена Плугчиева относно проблеми в горския сектор след приемането на новия Закон за горите.
Госпожо Караджова, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Госпожо Плугчиева, имате думата.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, питането ми е свързано с прилагането на новия Закон за горите и ситуацията в горския сектор. Почти шест месеца след приемането на закона се оказва, че секторът е блокиран, парализиран и не работи по няколко основни причини. Те сигурно са много.
На първо място, законовата уредба все още не е готова. Ако са верни данните, които получих от министерството до момента, шест месеца след приемането на закона, от 24 наредби са готови само четири. Трябва да обърна внимание и съжалявам, че председателката на комисията госпожа Десислава Танева я няма, при обсъждането в комисията обърнах внимание, че при такава тежка предстояща реформа на закона трябва да се даде достатъчно време, за да се подготви подзаконовата уредба. Това беше неглижирано и отминато с абсолютната постоянна арогантност, която за съжаление звучи от страна на ГЕРБ.
В момента цял сектор е парализиран, не могат да се провеждат необходимите процедури, за да се добива дървесина. Не се знае кой носи отговорността – дали новосъздадените големи предприятия, или тези процедури трябва да се провеждат от горските и ловните стопанства? Няма наредба за възнагражденията и все по-често чувам с жестока ирония, че заплатата малка, но гората голяма, господин министър, което трябва да тревожи всички. За съжаление не се използват и бюджетните средства, не се изпълнява планът за приходите Оказва се, че от предвидените 85 милиона ще бъдат изпълнени само 45 милиона.
Горските мерки по Програмата за развитие на селските райони не работят. Както си говорихме с Вас преди около месец, там не се използват пълноценно 140 млн. лв. За съжаление, секторът все повече минава в сивата, да не кажа в черната икономика и то в международната година на гората, във времето, когато цял свят и Европейският съюз са поставили като приоритет номер едно борбата с климатичните промени и темата за горите става ключова в целия този контекст. Да не говорим, че при план 20 хил. декара, предстои и трябва да бъдат залесени тези оставащи 10 хил. декара сега, есента, а де факто не се прави нищо. Това е и тревогата долу по места на съответните стопанства. Българските граждани трябва да знаят, че в България трябва да се залесяват годишно минимум 150 хил. декара нови гори.
Всичкото това буди сериозна тревога и основание да задам този въпрос и да ми кажете какви мерки в крайна сметка Вие като принципал на този сектор, независимо от разгромяването, разделянето и разпарчетосването, извинявам се за грубата дума, на сектора, какво Вие предприемате, за да може да се нормализира работата в сектора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми, господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, в Закона за горите, обнародван на 8 март, не е предвидено да се приема правилник за неговото прилагане, поради което е регламентирано издаването на поднормативни актове, именно наредби.
Бих искал да подчертая обаче, че до приемането на изброените в Закона за горите наредби действат подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за горите, доколкото не противоречат на новия. Вече влезли в сила са Наредбата за оценка на поземлените имоти в горските територии и Наредбата за сечите в горите. Останалите са в процес на съгласуване или в процес на разработване.
По отношение на изпълнението на годишната програма за залесяване, бих искал да Ви информирам, че е изготвено разпореждане държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите да предприемат действия за реализиране на поетите от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства ангажименти в рамките на одобрения за 2011 г. годишен разчет в частта му, касаеща залесителните мероприятия и стопанисването на горите.
С цел осигуряване на прозрачност и равнопоставеност между кандидатите при продажба на дървесина от Държавния горски фонд е разпоредено на държавните предприятия, считано от 12 август 2011 г., продажбата на дървесина да се осъществява чрез търгове с явно или тайно наддаване, като изключение се допуска само в случаите за задоволяване нуждите на физически лица за лична употреба.
Разчетът за добив и реализация на дървесина от Държавния горски фонд по финансовите планове за 2011 г. възлиза на 4445 куб. мeтра, като към 31 август 2011 г. е отчетена продажба на 2993 куб. метра, което представлява 67% изпълнение. Не се наблюдава изоставане в средномесечните разчети за реализация на дървесина. За сравнение през същия период на 2010 г. са отчетени 2626 хил. кубика или през 2011 г. имаме увеличение в продажбите на дървесина с 367 хил. куб. метра спрямо 2010 г.
През настоящата година реализацията на дървесина достигна своята най-висока стойност за последните години, което е предпоставка за задоволяване на повишеното търсене на дървесина както от страна на населението, така и от промишлеността. През отоплителния сезон 2011-2012 г. необходимостта на населението от дърва за огрев ще се осигурява по два основни начина – чрез закупуване на добити дърва от склад или чрез продажба на стояща дървесина, суха и паднала дървесина и остатъци от дървесина в сечищата. По информация от държавните предприятия вследствие на повишеното търсене се предвижда през новия отоплителен сезон да бъдат предоставени приблизително 800 хил. куб. метра дърва за огрев на физически лица за лична употреба.
Госпожо Плугчиева, политически чистки в системата на горите няма. Всички кадрови промени, настъпили след датата на регистрация на предприятията по чл. 163 от Закона за горите, са вследствие на дадените права на директорите на предприятията в сключените договори за управление между тях и министъра на земеделието и храните. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За два допълнителни въпроса – заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, първо, Вие признавате с това, което отговорихте, че поднормативната уредба не е готова и, за съжаление, тя крие големи рискове и проблеми за реализацията на цялата производствена дейност – и за залесяване, и за създаване на инфраструктура, а също така и за изпълнение на ангажиментите по снабдяване на предприятията, на индустрията и на местното население с дърва. Това води до резултат, че в момента горският сектор, със съжаление го казвам, е един образцов пример на сивата икономика и промишлените предприятия, за да се снабдяват с дървесина, търсят именно по втория начин или нелегален добив, на черно, снабдяване с дървесина.
По повод политическите чистки – Вие сам поставихте въпроса. Аз ще Ви кажа какво всъщност се случва с факти и с молба да си отбележите тези факти, да направите проверка и аз ще потърся отговор от Вас точно по това, което питам в момента.
В така нареченото Югозападно предприятие са уволнени само за три месеца директорите на ДГС-Кресна, Сандански, Сапарево, Гоце Делчев, Дупница, Осогово, Разлог, Витошко, София, Боровец, Белово, Самоков, Петрич, Първомай. Това са 80% от всички ръководни кадри на стопанствата в Югозападното предприятие. Освен това една част от тези назначения вече сте ги сменили през 2009 г., господин министър, и сега – след две години, отново ги сменяте, и то чисто по политически причини. Това, което се случва – оказва се, че на коляно се пишат заповедите и вътре има един чл. 18 – направете си труда да го прочетете, където ръководителят на така нареченото голямо предприятие може без никакви мотиви, никакви основания да освободи съответния директор. Разбира се, че всичко това пада в съда и започва един затворен, порочен кръг.
Продължавам нататък с Южноцентрално предприятие – Смолян. (Председателят дава сигнал, че времето изтича.) Съжалявам, но трябва да ги изброя: уволнени са ДЛС-Широка поляна, Беглика, Родопи, Корнисош, Пловдив, Хисар, Розино, Кричим, Снежана.
В Югоизточно предприятие – Сливен: Садово, Несебър, Звездец.
И те надолу сменят поголовно хора. Това е процесът, който тече, господин Найденов. Чакам отговор от Вас.
В същото време на бял кон се връщат хора, освободени заради нарушения, какъвто е най-драстичният пример в Разлог с новия директор Бойко Аврамов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Аз ще започна от поговорката, която казахте, или, не знам, по скоро тя е горска сентенция: „Заплатата е малка, но гората – голяма”. Тъй като не е измислено отсега, доколкото разбирам, за да не е заплатата малка, а гората – голяма, точно заради това се налагат тези кадрови промени. За тях аз съм дал абсолютни права на директорите на горските предприятия, тоест мога да Ви кажа, че нямам лична или някаква партийна намеса.
Единствената задача, която е поставена на директорите на горските предприятия, е да подобрят своята дейност, да намалят максимално тези злоупотреби, които са се случвали в „Горите”. В контекста на това те носят отговорност за кадровите промени, които са направени.
Тъй като за мен са важни цифрите, тези шест държавни горски предприятия в момента реализират много добри приходи, които в сравнение с миналата година са по-големи. Това означава, че тази система работи по-добре от системата, която е работила до миналата година и в годините назад.
Уверявам Ви наистина, че разпореждане от високо ниво по отношение кадровата политика в горските предприятия няма. Има нетърпимост обаче към някои прояви, случвали се години наред и които бяха обществено достояние. Затова ние ще продължим.
Ако трябва, аз мога да направя – и ще благодаря, ако след това ми дадете списъка – да проверя, защото чувам от Вас за първи път кои са сменени. Ако имате конкретно данни, че някой е сменен по политически причини, мога да направя проверка и да Ви отговоря допълнително, но на прима виста мога да Ви кажа това.
Бих се възползвал обаче от заставането си на трибуната, тъй като казахте, че тази година е Годината на гората, за съжаление точно в Годината на гората дойде лошата новина от Европейската комисия, че тя стартира официално разследване срещу България за заменките, станали нарицателни и станали етикет за управлението на предишното правителство.
Това, от което се опасявахме и може да доведе до много по-големи негативи на България, всъщност се случва – Европейската комисия ни разследва за това, за което двама вече бивши министри – от квотата на ДПС, и един председател на Държавната агенция по горите – от квотата на БСП, вече са обвиняеми. Може да се стигне до там Европейската комисия като цяло да обвини България. Тъй като трябва да сме коректни – не са виновни само тези, които са обвиняеми в момента. Тогавашният вицепремиер – Ваш колега в правителството от БСП, господин Калфин е внасял в Министерския съвет тези решения, които Министерският съвет е вземал и за които днес ние сме изправени пред угрозата България да плати глоби за стотици милиони, не дай си Боже, милиарди левове. Мисля, че това е сериозният въпрос, който трябва да дискутираме, а не дали има някакви политически чистки, които, уверявам ви, няма в „Горите”, след като икономическите резултати са много, много по-добри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте да вземете отношение по дадения отговор, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, аз мога само да Ви кажа: всичко, което по закон трябва да направите, го направете. Имам предвид последния Ви коментар – за да се защити и да се направи необходимото да се защити имиджът на страната.
Само ще Ви кажа, че с новите грешки, и то много по-дълбоки, и то политически, не смятайте, че ще подобрите положението и състоянието на отрасъла. Аз Ви предупреждавам, че след време ще плащаме много по-големи санкции, наложени от Европейския съюз, за всичко, което се случва в момента. Защото вие залагате не само икономическа катастрофа в сектора, но с всичко, което се случва, се залага и екологична бомба за България. Верен е принципът на един немски професор, който казва, че политиците работят с визия от едни избори до други – за четири години, докато в „Горите”, господин министър, се работи с времеви параметри от 100–120 години. Това, което се случва в момента, е, че шестте горски предприятия на България в резултат на този изобщо изкривен закон, са се превърнали във феодални имения, които се управляват само на политическа основа. Най-скандалният случай е в Югозападна България – Вие го знаете и ГЕРБ го знае. Това е скандалната личност Йолев, която е абсолютно компрометирана в професионален и във всякакъв план. Този човек дерибейства в сектора и уволнява масово от горе до долу и назначава само политически партийно принадлежащи марионетки.
Това, което се залага с некомпетентността и с политическата чистка, е изключително опасно както в средносрочен, така и в дългосрочен план.
Искам да ви обърна внимание, че наистина сега, когато цяла Европа прави необходимото за увеличаване на площта на горите, за устойчиво стопанисване и ползване на горите, ние в България разгромяваме този сектор, който има екологическа, икономическа и социална стойност.
Аз ще Ви предам списъка на уволнените и ще помоля Вие лично да се заемете и да проверите защо тези хора са уволнени, още повече, че 2009 г. пак заради същия принцип – за справедливост, махнахте 150 души. Сега тези хора отново се махат. Това означава, че или тогава са избрани неподходящите хора, или сега се изпълняват само политически чистки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Георги Божинов относно критичното състояние на път VRC 1015 Тлачене – Габаре, част от републиканската транспортна схема.
Господин Божинов, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, дала съм Ви думата.
Вие се изказахте вече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Искам думата за процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, ще ползвате ли възможността да си зададете въпроса? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Кога ще ми дадете думата за процедурата?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Как да откажа на другата дама? Но щом сте ми дали думата, ще говоря.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Става дума за пътя между селата Тлачене и Габаре, община Бяла Слатина. На практика този участък от пътя е непроходим за моторни превозни средства с изключение на високопроходимата селскостопанска техника. Асфалтовата настилка е напълно износена и разрушена. Пътното легло в отделни участъци е деформирано от дълбоки ями. На места пътят е затревен и с много тесни габарити. Състоянието на 5-километровия участък не подлежи на частичен ремонт.
По тази част от пътя, освен всичко друго, би трябвало да преминава училищен автобус, превозващ 50 ученици от селата Соколаре, Комарево, Буковец, Тлачене и Вировско до средното основно училище „Христо Ботев” в село Габаре. В настоящия момент този автобус преминава по друг маршрут с 45 километра по-голяма дължина. По този път би трябвало да се изпълнява и автобусната линия Враца – Ловеч. Поради състоянието на пътя превозвачите отказват да изпълняват тази линия, което засяга областите Враца, Плевен и Ловеч.
Работният проект за цялостна реконструкция на този участък е подготвен още през 2007 г. През 2009 г. проектът е внесен отново с искане за целево финансиране в рамките на субсидиите за капиталови разходи на МРРБ и отново получава отказ. Кметът на общината Венцислав Василев направи всичко, което зависи от него. През 2010 г. проектът отново е актуализиран и допълнен.
Уважаема госпожо министър, какво отношение ще вземете Вие по този въпроси като министър на регионалното развитие и благоустройството на Република България и на какво могат да се надяват засегнатите от това жители на региона? И те са български граждани, и те са данъкоплатци както тези, на които проблемите се решават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова – министър на регионалното развитие е благоустройството.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Както коректно посочихте във Вашия въпрос, отсечката от село Тлачене за село Габаре с дължина пет и половина километра, е общински път, разположен на територията на две общини – община Бяла Слатина и община Борован. Вие знаете, в съответствие със Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини и съответно се финансират или със средства от държавния бюджет, предоставени на общините, или чрез целево финансиране от държавния бюджет, или чрез средства, които са договорени през кандидатстване по европейски програми и европейски фондове.
От 2007 г. насам средствата за изграждане на този основен ремонт, както отбелязах, не са били предоставени на Министерство на регионалното развитие, а само целево по бюджета на общините.
Знаем, че община Бяла Слатина неколкократно се е обаждала към Министерство на регионалното развитие със свои писма, както посочихте и от 2007, 2009 и 2010 г. През 2007 г. отговорът на министерството е, коректно отбелязан и от Вас, че такива средства в бюджета на министерството няма. Министерството финансира и отговаря за републиканската пътна мрежа, общинските пътища са в компетенциите на кметовете. През 2009 г., когато България вече е член на Европейския съюз, общината е могла да бъде бенефициент и да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони за осигуряване на средства за ремонт, рехабилитация, реконструкция на общински пътища, каквито са били финансирани по програмата. Аз нямам информация към настоящия момент дали общината е кандидатствала по тази програма. През 2010 г., когато отново е отправено запитването от кмета на общината към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, отново министерството е потвърдило към онзи момент, че такива средства не са предвидени и заложени за целево финансиране. Бих искала да отбележа обаче, че бюджетът на общината за ремонт на общински пътища за 2010 г. е бил в размер на 124 хил. лв. Преценка на общината към онзи момент е било дали тези средства да бъдат използвани за ремонта на този път или не. Това е било, разбира се и решението на кмета да не бъдат отпуснати именно за този участък, за който в момента Вие питате.
Община Бяла Слатина е бенефициент по Оперативна програма „Регионално развитие”. В Оперативна програма „Регионално развитие” един от приоритетите, освен ремонт, реконструкция, рехабилитация на пътищата от републиканската пътна мрежа, има бюджетна линия, насочена към ремонт и рехабилитация на общински пътища. През 2007, 2008 и през 2009 г. е имало обявяване и възможност община Бяла Слатина да кандидатства по Оперативна програма „Регионално развитие” за финансиране на всички общински пътища в общината. Проверката, която направи моят екип в момента, показва, че общината не е кандидатствала и за това финансиране. Към настоящия момент вече то е изчерпано, но общината не се е възползвала и от този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, ще продължите в дупликата, госпожо министър.
Реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, аз мога да кажа всичко, но не зная какво си казват хората, които Ви слушат – оправдание и обяснение. Какви 124 хил. лв., с които разполага общината за ремонт? Аз казах, че този път не подлежи на ремонт, защото леглото на пътя е нарушено. Пътят трябва да се прави с пари, съизмерими с годишния бюджет на общината. Как да го направи общината?
И за това, като знаят, че и околовръстният път на Бяла Слатина, който е част от републиканската пътна мрежа, също вече е трудно проходим, и министър Плевнелиев – Вашият предшественик, от тази трибуна обеща, че през месец ноември ще бъде готов околовръстният път на Бяла Слатина. Там в момента няма една машина, а ноември е утре. Погледнете и на този регион като министър на регионалното развитие, както гледате на тези региони, за които казвате, че режете ленти и министър-председателят преди два часа каза, че всеки ден реже лента на 30 км път. Дайте да направим тези 5 км! Тези хора не могат да се придвижват, децата им ходят 45 км по-дълго, за да отидат на училище. Линията Враца – Ловеч не се изпълнява, а ние обясняваме за ракетата и космоса. Живеят хора там!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да не е от вчера този път?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не е от вчера, ама нали днес триумфирате в пътната област?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не можем всичко наведнъж да направим.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не можете всичко, нали? Това не са сериозни отговори. Аз очаквам от новата министърка и съм попитал какво ще бъде нейното отношение за разлика от всички предшественици.
Вие ще го видите на изборите тогава, още на 23 ще го видите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): И вие ще го видите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Ние сме го гледали. Падали сме и ставали. Вие още не сте падали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте от място, имате възможност да ползвате микрофоните.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Божинов, повярвайте ми, министерството е изключително ангажирано по всичките дейности, за които отговаря. Министерството не отговаря за рехабилитацията на общинските пътища. Министерството отговаря за републиканската пътна мрежа и това е причината. Дали са 5 или 50 км, няма значение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие сте министър на регионалното развитие!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За съжаление, не отговарям за общинските пътища – отговарям само за републиканската пътна мрежа.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие отговаряте за регионалното развитие на България, за регионите на България!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В бюджета на община Бяла Слатина за 2011 г. има заложени 105 хил. лв. целево финансиране за тези дейности.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): За какви 105 хиляди ми говорите?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Искам да отбележа: алтернативното транспортно обслужване, което посочихте, че е необходимо да се изминава – 45 км, не са 45, а са 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова – процедура.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ, от място): Някое мече няма ли да размахаш?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Носиш ли мечета? (Смях от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Процедурата ми е по начина на водене.
Уважаема госпожо председател, предполагам, че сте разбрали какво се случи преди малко пред парламента и очакването ми беше да вземете някакво отношение, а не да се правите, както обикновено, че нищо не се случва.
След като вчера един от народните представители откри пакет с тротил пред блока, в който живее...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква връзка има това с воденето на заседанието?
МАЯ МАНОЛОВА: ...и не се взеха никакви мерки по този случай, днес пред парламента се хвърлят бомбички и димки, без по никакъв начин ръководството на парламента да реагира!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само Вие така си мислите.
МАЯ МАНОЛОВА: Това, че разпуснахте парламента, вероятно означава, че сте разпуснали и цялата държава! (Смях от ГЕРБ.) Управлението е отговорност. Парламент и депутати в отпуск, и министри в отпуск – това е безотговорност! (Смях от ГЕРБ.)
Вие не се интересувате какво се случва в държавата. Нещата са на автопилот! Цялото правителство и всички институции са впрегнати да правят избори! Само вие не разбрахте, че изборите се правят от политически партии, не от институции!
Всъщност няма да се изненадам и за всичко, което тепърва предстои да се случва пред българския парламент, след като благодарение на тези действия неговият рейтинг е под 5%! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, в момента хулите Народното събрание на Република България! (Народният представител Мая Манолова продължава да говори при изключени микрофони.)
Отнемам Ви думата и ако не се подчините на отнетата дума, ще Ви отстраня от пленарното заседание.
Моля Ви, вземете си картата и си седнете на мястото.
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Много скоро Вас ще Ви отстранят оттук! Много скоро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но Вие няма да седнете тук, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Аз нямам такива амбиции. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Меглена Плугчиева относно изпълнението на проекти по Дунавската стратегия на Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. (Реплики между народни представители от ГЕРБ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е свързан с така наречената Стратегия за Дунавския регион на Европейския съюз. Като народен представител от Русе, Русенския регион, съм натоварена с ангажимента от една широка публика – от обществеността и бизнеса, да отправя този въпрос към Вас за малко повече информация, защото през последните три месеца спря всякакъв поток на информация какво се случва с реализацията на предварително обявените и дискутирани около 250 проекта или проектни предложения. (Реплики от ГЕРБ.)
Госпожо председател, пречат на работата – на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА: Определени ли са вече съответните наистина реализуеми проекти, предвидени по Дунавската стратегия от българска страна? Можем ли да разчитаме и на какво финансиране от структурните фондове в България? Какъв е разчетът за следващия програмен период? Можем ли и на какви средства можем да разчитаме? Кои са тези консенсусни проекти, особено важни за България, като се има предвид, че сме сложили приоритет върху инфраструктурата, върху темата туризъм? Да дадем яснота на българското общество, защото това ще има съответната икономическа и социална значимост като приложение и развитие на българската икономика.
Разчитам на Вас да дадете повече информация. И не само това, призовавам да се създаде цялостна концепция за популяризиране, известяване и включване на представители на широката общественост в обсъждането и вземането на окончателните решения, защото това е принципът, който се прилага в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, както знаете, в изминалите две години работихме усилено, включително с Вашето съдействие, със съдействието на представителите на България в Европейския парламент по дефинирането на Плана за действие и по изготвянето на Стратегия за развитието на Дунавския регион. България, като пълноправен участник в този процес, участваше активно в преговорите, участваше активно в дискусията по идентифицирането на 11-те приоритетни области, които да бъдат включени в тази стратегия. След консултации, които бяха проведени още през 2010 г., ние предложихме кои да бъдат национално приетите проекти, които да бъдат включени като част от проектните предложения от името на България в списъка с проекти в Стратегията.
Вие знаете, приложихме подхода от долу на горе, както споменахте – в министерството, в създадената междуведомствена работна група, в която се включват и бизнес, и работодатели, и неправителствени организации. Получихме над 200 проектни предложения.
Основен критерий при селекцията на тези 250 проектни предложения беше те да не отговарят и да не адресират само микронуждите на определени малки населени места, а наистина да имат отношение към региона като макрорегион към Стратегията за развитието на целия регион Дунав като такъв.
Във връзка с това проектите, които ние предложихме като основни и които залегнаха като част от окончателната позиция, за които България настоява изключително много да бъдат ключови проекти, са проектите за създаване на логистични интермодални центрове, разбира се, проекти, свързани с развитието на пътната инфраструктура по протежение на транспортните коридори, които минават през страната, изграждане на жп линии, включително жп линията Видин-София е приоритизирана като такава, участъците от магистрала „Хемус”, скоростни пътища Варна-Дуранкулак, Шумен-Русе, Русе-Велико Търново, тунелът под Шипка.
И най-важното, знаете, след преговори успяхме да постигнем в Плана за действие България да има изрично посочени два проекта, така наречените flexi Project, или големи приоритетни проекти, а именно проектите за нови мостове, мостовете 3 и 4 на Дунав при Силистра-Кълъраш и Оряхово-Бекет. Тези проекти залегнаха като такива в окончателната версия на Стратегията, на Плана за действие и те са част от Стратегията.
В резултат на работата знаете, че българското правителство подписа декларация, между министрите на транспорта на България и Румъния – Декларация за стартиране на подготовката и съвместни действия за проучването и реализацията на тези проекти.
Финансиране за това е определено по Оперативна програма „Транспорт” – да се направят прединвестиционни проучвания за тези два моста.
Какви бяха критериите – другият Ви въпрос. Вие знаете – критериите бяха да има голямо отражение за развитието на сектора. В дупликата мисля, че ще мога да Ви представя допълнителна информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо Плугчиева, заповядайте за реплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо министър. Целта на този въпрос към Вас е именно не за кратките три или пет минути да дадете, да нахвърлите някои идеи или основни моменти. Целта е да провокирам Вас и министерството да дадете пълната информация, да я качите не само на интернет страницата на министерството, но и тя да стане неразделна част от програмата за развитие на България за следващите години, да има един ясен времеви хоризонт за реализацията на отделните проекти, както за така споменатите от Вас Дунав мост – 3 и 4, не споменахте Панорамния път по р. Дунав, от който имаме крещяща нужда, не споменахте нищо за Велоалеята, която знаете, че ще даде невероятен тласък за развитието на туризма.
Отварям скоба, за да дам пример, че само за трите летни месеца на тази година от гр. Пасау в Германия до Виена са минали 250 хиляди туристи-велосипедисти. Разбирате, че една трета от тези хора да привлечем да дойдат в България и да ги използваме като туристически поток, разбирате какъв тласък, какъв икономически и социален ефект ще има това за страната ни и особено за Дунавското поречие.
Затова разчитам на Вас да дадете, да подготвите, да сформирате екип или да допълните сегашния екип, и да дадете една пълна картина с времеви хоризонт на основните проекти за България, най-важните, които са само български, така и съответно в кооперация с Румъния, Сърбия и другите дунавски страни, които ще реализираме – времевият график, в който ще бъдат изпълнявани тези проекти, и съответно финансовият ресурс, който се предвижда за реализацията на тези проекти. Нека да е ясно какви са финансовите източници – от Оперативна програма „Транспорт”, от „Регионално развитие” или са някакви допълнителни финансови източници.
Както знаете, въпросът за привличане и на частния бизнес в случая за реализацията на тези проекти, е изключително важно. Затова разчитам, че ще има една пълна и ясна картина за реализацията на Дунавската стратегия, от която можем да профилираме, можем да извлечем ползи за развитието на страната ни, от което имаме крещяща нужда при цялостната рецесия и проблеми, които имаме в момента в икономиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – министър Павлова.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА: И да не забравим корабоплаването, госпожо министър. Заради нас спира корабоплаването по р. Дунав!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Господин председател! Уважаема госпожо Плугчиева, искам да Ви уверя, че сме абсолютни единомишленици по този въпрос.
Министерството осъзнава важността и ролята на стратегията като такава. Вие знаете, че България е определена за съкоординатор с Румъния по Приоритетна ос „Туризъм и междукултурен диалог” и с Германия по Приоритетна ос-11 „Сигурност и борба с организираната престъпност”. Това са две изключително важни теми за България. Работим активно в тази област.
Проведохме първите, стартиращите срещи, на които започна дефинирането на нашите приоритети и проекти. Проектът за Велоалеята е част от тях. Той е включен в общите проекти, които ние ще инициираме да бъдат финансирани за изграждането им в частта, която касае нашата държава.
Един много важен проект също беше определен като такъв. С него ще кандидатстваме за финансиране. Това е проектът за Пътя на римските императори, като част от общата инициатива и общия Европейски проект за културни маршрути. И това е само началото.
На 17 ноември тази година ще се проведе среща на работната група, която беше създадена по тази приоритетна ос. На нея ще бъдат определени шестте цели. Ще бъдат определени така наречените Дунавски проекти, които тази работна група от представители на отделните страни ще предложи.
В момента работата е в ръцете на отделните работни групи, които се председателстват от различните държави. Задачата им е да съберат всички проектни предложения, да ги анализират, да направят списък от тези, които подлежат и са потенциално подходящи за Дунавската стратегия, за да може вече на по-високото ниво – ние, координаторите, получавайки информация от всяка от тези работни групи, да определим кои са тези проекти, за които ще търсим целенасочено финансиране.
Вие знаете, че в момента нямаме финансов ресурс, но преговорите, които водим, са в три посоки. Следващата Програма за трансгранично сътрудничество България – Румъния да има на специален фокус проекти, които са важни за региона и които са важни за реализация на Дунавската стратегия.
Втората насока са така нареченият Кънектинг Юръп Фасилити или новият финансов инструмент, чрез който ще можем да включим проекти като новите мостове, като жп линии, като част от свързаността в Европа с аргумента, че това са изключително важни проекти за свързаността в региона.
Разбира се, не на последно място, чрез стандартните оперативни програми да можем да финансираме всичко това в региона с определен приоритет, така че наистина да можем да развием тази част от Долен Дунав.
Времето е крайно недостатъчно. Можем да говорим много по тази тема. Вие знаете, че информация за това има и на нашия сайт. А това, което правят нашите партньори, нашите координатори и в случая Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на вътрешните работи, е сега, ако имат възможност да получат финансиране, да направим интерактивна връзка с всички наши бенефициенти, които на специален сайт да могат да кандидатстват, да дават своите проектни идеи, за да работим заедно по този въпрос.
Ще направя това с широка публичност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следващият въпрос от народния представител Кирчо Димитров, относно канализацията на с. Жельо войвода, община Сливен, подобект „Канализационна мрежа – първи етап, Северен район, Първи приоритет”.
Заповядайте, господин Димитров, за да развиете въпроса.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно канализация на с. Жельо войвода, община Сливен, подобект „Канализационна мрежа, първи етап, Северен район, Първи приоритет”.
Уважаема госпожо министър, през 2007 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е възложило изготвяне на технически проект за обект „Канализация на с. Жельо войвода, подобект „Канализационна мрежа – първи етап, Северен район, Първи приоритет”.
Последвало е сключване на договор с фирма за изпълнение на строително-монтажните работи.
Моят въпрос към Вас е: кой е възложител по договора за строително-монтажни работи и кой е избран за изпълнител и на какво основание по горецитирания проект? Има ли заложени в договора гаранционни условия за извършените строително-монтажни работи? Кой е осъществявал мониторингът, инвестиционният контрол върху изпълнението на договора и по-конкретно за гаранционните условия, ако има такива? Има ли констатирани некачествено извършени дейности до изтичане на гаранционните срокове? Какви действия са предприети и от кого, ако е имало такива некачествено извършени дейности? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Министър Павлова – за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, ще отговоря на Вашия въпрос по реда на зададените от Вас въпроси.
По първия въпрос: кой е възложител на договора – обектът е бил включен в инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през 2007 г. и съответно министерството като такова е било възложител на договора за строително-монтажни работи по този обект.
С решение от 20 август 2007 г. министърът на регионалното развитие е провел открит конкурс по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. На конкурса е подал документи един участник. Със същия този участник е бил сключен договор за строителство. Сключеният договор е от 1 октомври 2007 г., а избраният изпълнител е „Дар 55”, гр. Нова Загора.
По отношение на въпроса има ли в договора гаранционни условия за извършените строително-монтажни работи – да, в договора има такива заложени гаранционни условия. Съгласно чл. 21 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите, и съгласно договора, гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждане в експлоатация на извършения и построен изцяло готов проект.
Настоящият обект, въпросният обект от 2007 г., за който има сключен договор, през 2008 г. – на 4 декември, бил замразен с Акт 10, с Решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Бил е замразен и оттогава до днешна дата този обект е замразен.
Какви са причините за това проектът да е замразен и все още да е с Акт 10 за замразяване на обекта? Причината е следната – тъй като имаме неприключили процедури по одобряване на парцеларните планове и смяна на предназначението на земите на територията на два от подобектите на този проект, а именно канализационната помпена станция и колектора за обекта.
Процедурите по одобряване на подробните устройствени планове се провеждат от община Сливен. Вие знаете, че министерството няма ангажимент по този въпрос.
Към настоящия момент подробен устройствен план за канализационната помпена станция е одобрен от кмета на община Сливен, но не е сменено предназначението на земите на територията на площадката, което също е ангажимент на общината и той все още не е изпълнен.
За колектора няма стартирала процедура по изготвяне на подробен устройствен план.
По тези причини проектът не може да бъде възобновен и не може да бъде размразен, докато община Сливен не изготви, не утвърди подробни устройствени планове и съответно не промени предназначението на земите.
Кой осъществява мониторинга? Мониторингът, съгласно закона, съгласно проведена процедура – има избрана фирма за осъществяване на строителен надзор на обекта, фирмата е „Сливенски имоти 2000” ЕООД, гр. Сливен. Договорът с тази фирма също е замразен, тъй като тя няма какво да наблюдава и няма изпълнение, което да следи.
По отношение на некачествено изпълнени дейности, пак казвам, тъй като обектът е замразен и не се изпълнява, към настоящия момент няма декларирани и съответно няма изпълнени дейности, нямаме информация за некачествени такива.
Това, което мога да Ви уверя, е, че когато община Сливен довърши изготвянето, утвърждаването на подробни устройствени планове, направи необходимото да се смени предназначението на тези земи, министерството ще може да възстанови работата по този договор, да го включим в инвестиционната програма за 2011 г. и този обект да бъде завършен. Това, което е в ръцете на министерството, ще бъде факт, когато общината свърши своята работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Аз Ви благодаря за изчерпателната информация, госпожо министър. Явно по този обект предстои още доста работа.
Моят въпрос беше зададен основно за досега извършената работа и дали тази работа е качествено извършена, защото най-вероятно изпълнителят към момента е получил някакви средства, а там на място, като отидете, се вижда пропадане на асфалт, едни големи дупки. Нещо повече, жителите на с. Жельо Войвода многократно са търсили информация за това кой е изпълнител, за да могат да изразят своето възражение по отношение качеството на работата.
Ако не се засили този инвеститорски контрол, ще продължи порочната практика за усвояване на средства, а Вие много добре знаете, както и ние, че както държавата, така и общините отделят все по-малко средства за селските райони. Ако не се осъществи такъв инвеститорски контрол, който да затегне дисциплината, да отстрани тази порочна практика, хората в малките населени места ще бъдат принудени да напускат районите и да се увеличи обезлюдяването на селата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Използвам момента да апелирам към Вас: ако Вие имате тези сигнали, да ги адресирате към министерството, тъй като към настоящия момент от 2008 г., откогато обектът е замразен, в министерството няма постъпвала информация и сигнали за проблеми на обекта. Този обект се води замразен, осигурена е охрана, докато възстановим строителните работи на него, така че ако имате сигнали, Ви моля да ги адресирате, за да можем съответно да разпоредим проверки на органите, които се занимават с това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Михаил Миков относно обезопасяване на път ІІ-11 (Дунавци-Арчар-Лом) в района на с. Арчар.
Заповядайте, господин Миков, да развиете въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! На 13 септември тази година в участъка, за който съм Ви задал въпрос – участък от 400-500 м, едно дете, което трябваше след два дни да тръгне на училище, загина. Разследванията като че ли показват, че скоростта е била разрешената за това населено място, но това е въпрос, който ще се установи в следствието.
По-големият въпрос е друг – за обезопасяването. След това се предприеха някакви мерки, които не са достатъчни. Направиха се две пешеходни пътеки, два лежащи полицая, един-два знака се сложиха, но по-големият въпрос е друг – там трябва да се изгради защитна ограда. Това е път от републиканската пътна мрежа, който минава през населено място. Става въпрос за с. Арчар, кв. „Бабуя”. Няма да Ви цитирам името на пътя, Вие го имате.
Разговорите на общината с областната ви структура показват, че няма средства. Мисля, че в този участък, в който не за първи път, и в предишни години е имало такива случаи – пада колело на пътуващ ТИР, удря майка с малко дете. Там има инвалидизирани хора, има други хора, за които през годините този проблем постоянно съществува и сега възниква въпросът да се направи едно защитно съоръжениe, простичко казано, ограда. За да се направи тази ограда и тя да съответства на някакви изисквания, първо трябва да отпуснете средства и то спешно, защото през зимния сезон от хлъзгавия път, от поледиците ще стане още по-страшно.
Ако Вие не се справите с този въпрос, а смятам, че държавата има ресурс да се справи, аз говорих там с гражданите, ще организираме доброволци и ще направим ограда. Може да ни глобявате, да ни наказвате, че не е в съответствие със законите, но ще я направим, защото много често малките деца не могат да контролират своите реакции и това създава опасност и за тях, и за водачите от пътнотранспортни произшествия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Павлова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Напълно осъзнаваме ситуацията, която е в района на с. Арчар след трагичния инцидент на 13 септември 2011 г., именно затова с областното пътно управление на Агенция „Пътна инфраструктура” предприехме спешни мерки за обезопасяване на района. Както Вие коректно отбелязахте, наистина доста сериозни дейности бяха извършени от областното пътно управление съвместно със сектор „Пътна полиция” в района.
Тези дейности, които се опитахте да пренебрегнете, мисля, че не трябва да ги пренебрегваме, защото също са изключително важни за сигурността и безопасността на гражданите в региона. Вие знаете, че беше направено необходимото да бъде разчертана пешеходната пътека, да бъдат поставени знаци на тази пешеходна пътека, а в зоната на автобусната спирка също бяха монтирани знаци и изкуствени неравности на платното за движение със съответните пътни знаци и маркировки за това. Също така скоростта беше ограничена до 30 км в час в двете посоки на движение, именно за да нямаме ситуацията, че превозното средство се е движило със скорост, която е позволена, но е прекалено висока за този регион. Освен това допълнително бяха изградени изкуствени неравности на платното за движение след бензиностанцията Арчар по посока Видин със съответната сигнализация. Поставени са допълнителни табели и на 300 м от този участък. Максималната скорост на движение в цялото населено място е ограничена двустранно до 40 км в час изцяло в целия град.
Това е, което имаме готовност да направим. Уверявам Ви, че имаме и волята, и желанието да го направим, но Вие знаете – по закон не областното пътно управление и Агенция „Пътна инфраструктура” са тези, които трябва да го поставят, това е общината. Ние сме готови въпреки всичко да съдействаме на общината. Имаме готовност да осигурим финансиране извън вече вложените 35 хил. лв. за тези допълнителни мерки, които дадохме. Да предоставим мантинели и необходимите огради, които да бъдат монтирани така, че да отговарят на предписанията на „Пътна полиция”, тъй като ако поставим мантинели, които не отговарят на предписанията, няма да осигурим необходимата безопасност. Мантинели има, ще ги предоставим и ще ги финансираме. Единственото, на което наистина ще разчитаме, е общината да е тази, която да организира тяхното монтиране, така както е по закон. Готовността и волята я има и ще направим всичко необходимо да осигурим здравето и живота на хората в този регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо министър. Аз не омаловажавам направеното, но трябва да имате предвид, че то е направено за автомобилите. Деца на две-три-пет години, каквито тичат там – без бордюри, в които да спре автомобилът, ако стане някаква техническа неизправност, да влезе в някоя къща, каквито случаи има предишните години – не познават пътните знаци, затова е нужно това, което казвате.
Аз Ви благодаря за разбирането, само че сега очаквам следващите седмици, преди още да е настъпил зимният сезон, да се предприемат тези мерки. Тоест вашата структура на място да влезе в комуникация с Министерството на вътрешните работи и да започне изработването на тези съоръжения, щом сте осигурили средства и мантинели. В други населени места има мантинели, а някои пък казват, че в населени места не могат да се правят такива съоръжения с мантинели. Това аз не разбирам, специалистите трябва да кажат.
Другият вариант е да измислят някаква лека ограда. Както пътят за летището има шумозащитни огради, там става въпрос за човешки живот. Да се види как го правят другите страни, как по магистралите се слагат мрежи, за да не преминават животни, измислете по какъв начин. Аз ще продължа да следя този въпрос, но молбата ми е да се реши в късо време, иначе като дойде зимата, ясно Ви е, че нищо няма да направим и там пак ще има някоя човешка жертва.
Благодаря Ви за разбирането и очаквам бързите действия по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика? Благодаря и аз.
С това се изчерпва дневният ред, поради което заседанието ще бъде закрито.
Следващото редовно пленарно заседание е на 26 октомври 2011 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,20 ч.)

Председател: Цецка Цачева


Заместник-председатели: Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров
Митхат Метин