Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ.
В пленарната зала бе представен докладът на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Процедура – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение за допускане в залата, което вчера не е направено, тъй като гостите не са били тук, на Росица Станкова и Станимир Пеев от Държавния резерв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Доклад за първо гласуване на Комисията по правни въпроси – госпожа Ангелова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
На свое заседание, проведено на 1 ноември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Станимир Пеев – председател на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Със законопроекта се регламентира съхранението на запасите от нефт и нефтопродукти на територията на Република България, както и на територията на други държави – членки на Европейския съюз. Съгласно разпоредбите на Директива на Съвета 2009/119/ЕО отпада изискването съхранението да бъде предварително уреждано с междуправителствени споразумения. Запасите на българските задължени лица могат да се съхраняват на територията на страната в складове, които се регистрират от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, както и в други държави – членки на Европейския съюз. Делегиране на съхранението на запасите от задължените лица на частни лица или в други държави членки ще се допуска само след предварително разрешение от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и съответните оторизирани органи на другата държава, на чиято територия ще се съхраняват запасите. Контролът относно наличността, движението и състоянието на запасите, създадени от задължени лица или от агенцията, съхранявани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, ще се осъществява от съответните оторизирани от нея органи, за което председателят на агенцията периодично ще изисква информация. Запаси на други държави членки, съхранявани на територията на страната, ще се контролират от агенцията, като съответно за резултатите ще се информират оторизираните им органи.
Предвижда се издаването на подзаконови нормативни актове и вътрешни актове на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, с които ще се регламентират условията и редът за съхранение на запасите от нефт и нефтопродукти на територията на страната и на територията на други държави – членки на Европейския съюз, както и прилагането на методите за изчисляване нивата на запасите.
Уредени са условията и редът за съдействие от страна на Република България при извършване на проверки от органите на Европейската комисия относно готовността на страната за реакция при извънредни ситуации.
Регламентират се процедурите при извънредни ситуации, с които се създава възможност държавата да отпусне за ползване бързо, ефективно и по прозрачен начин част или всички запаси за извънредни ситуации и целеви запаси. Процедурите се прилагат в случаи на затруднения в доставките или значимо прекъсване на снабдяването, като Министерският съвет може да отпуска запаси за ползване, да наложи общи или специални ограничения на потреблението в съответствие с изчисления недостиг, приоритетно да разпределя нефтопродукти на определени групи потребители.
Законопроектът предвижда Министерският съвет да утвърждава план за намеса при извънредни ситуации, който ще се прилага при всеки отделен случай на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в Европейската общност или в отделна държава – членка на Европейския съюз, при влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси или решение на Министерския съвет при криза от местен характер.
С административнонаказателните разпоредби в законопроекта се обхващат всички нарушения на материалноправните норми на закона. Диференцираният подход при определяне на санкциите и въвеждането на възможност за търсене на персонална отговорност от лицата, представляващи неизрядните задължени лица, са предпоставка за адекватна и ефективна намеса на държавата при извършване на закононарушения и за недопускането им в бъдеще.
С цел единно и недвусмислено тълкуване на въведените в законопроекта нови правни механизми и понятия в Допълнителните разпоредби са добавени нови дефиниции.
След проведената дискусия и обсъждане, с 18 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Сега ще чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ще Ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на закон за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
На заседанието, проведено на 26 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи, и Росица Станкова – заместник-главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси” в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
I. Проектът на Закон за запасите от нефт и нефтопродукти продължава утвърденото през годините с актове на Европейския съюз задължение за неговите държави членки да създават и поддържат стратегически запаси от нефт и нефтопродукти. Въвеждането на това задължение е продиктувано от увеличаващото се производство, намаляването на ресурсите от нефт и повишаването на потреблението на нефтопродукти. С тези запаси се засилва енергийната сигурност в рамките на Европейския съюз и се намаляват рисковете за европейската икономика, свързани с евентуалните затруднения или прекъсвания в доставките на горива.
II. Въвеждането на редица нови, съществени елементи в европейската правна уредба налага приемането на нов закон, който да ги реципира.
С предложения законопроект се цели транспониране разпоредбите на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Директивата отменя предходните актове относно налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Тя възпроизвежда и доразвива тяхната философия. Срокът за транспониране на Директива 2009/119/ЕО изтича на 31 декември 2012 г.
III. Сред най-важните нововъведения, предвидени в законопроекта и произтичащи от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, е обособяването на две отделни категории стратегически запаси от нефт и нефтопродукти – запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, като разграничението е с оглед различния им правен статут. Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” се явява централна структура за управление на запасите, като се запазва основната й функция за провеждане на държавен надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти.
На второ място, предложеният законопроект съгласно разпоредбите на Директива 2009/119/ЕО въвежда два метода за изчисляване на нивата на запасите за извънредни ситуации. Първият метод е въз основа на равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите, а вторият – въз основа на равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната през предходната календарна година. Целевите запаси, в случай че Министерският съвет реши такива да бъдат създадени и поддържани, се включват в общото количество на запасите за извънредни ситуации, но имат специален статут, тъй като се създават и поддържат само от държавата и спрямо тях не могат да бъдат прилагани принудителни мерки.
Проектът на закон предвижда съхранението на запасите както на територията на Република България, така и на територията на други държави членки на Европейския съюз. Запасите на българските задължени лица може да се съхраняват на територията на страната в складове.
В чл. 40 от законопроекта са уредени условията и редът за съдействие от страна на Република България при извършване на проверки от органите на Европейската комисия относно готовността на страната за реакция при извънредни ситуации. В глава шеста, раздел ІІ от законопроекта са регламентирани процедурите при извънредни ситуации, с които се създава възможност държавата да отпусне за ползване бързо, ефективно и по прозрачен начин част или всички запаси за извънредни ситуации и целеви запаси.
IV. При разглеждането на Законопроекта за запасите от нефт и нефтопродукти от страна на водещата комисия между първо и второ четене, следва да бъдат взети предвид правно-техническите препоръки, отправени в становище ДЕ-256-05-45/25.09.2012 г. на отдел „Европейско право“.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря госпожо Хубенова.
Дискусията е открита. Моля народните представители, които желаят да вземат отношение по нея, да дадат знак. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
Гласували 109 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ.
На второ четене до момента са гласувани заглавието и от § 1 до § 21 включително, по вносител, който става § 26 по доклада на комисията.
Предстои да се докладва нов § 27.
Заповядайте, госпожо Николова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
„§ 27. В чл. 35 думата „разпространение” се заменя с „пускане на пазара”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 27 по доклада на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 28:
„§ 28. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 9 след думата „фуражи” се добавя „с неизвестен произход, както и фуражи”;
б) в т. 13 думата „страни” се заменя с „държави”.
2. В ал. 2 след думата „като” се добавя „инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните”.
3. В ал. 4 думите „продажбата, разпространението” се заменят с „пускането на пазара”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) При осъществяване на правомощията си по ал. 1 инспекторите и/или официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните издават:
1. предписания;
2. разпореждания.
(7) Разпорежданията по ал. 6, т. 2 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 28.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 30:
„§ 30. Наименованието на Глава шеста се изменя така: „Въвеждане, внос, износ и реекспорт на фуражи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 31:
„§ 31. В чл. 52 ал. 3 се изменя така:
„(3) Въвеждане и износ на фуражи се извършват при спазване специфичните изисквания на този закон, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Регламент (ЕО) № 882/2004, Регламент (ЕО) № 669/2009, Регламент (ЕО) № 183/2005, Регламент (ЕО) № 1829/2003, Регламент (ЕО) № 1830/2003 и Регламент (ЕО) № 1069/2009.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 31 по доклада на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 32:
„§ 32. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Въвеждане на фуражи от трети държави, предназначени за Европейския съюз, може да се осъществява само през гранични инспекционни пунктове (ГИП), одобрени с Решение 2009/821/ЕО на Комисията от 28 септември 2009 г. относно съставяне на списък на граничните инспекционни пунктове, определяне на някои правила относно инспекциите, извършвани от ветеринарните експерти на Комисията, и определяне на ветеринарните единици в TRACES (ОВ, L 296/1 от 12 ноември 2009 г.).
(3) Операторът, отговорен за въвеждане на пратката фураж от трета държава на територията на Република България, уведомява съответния ГИП 24 часа преди пристигането на пратката на пункта посредством предоставяне на документ за въвеждане по образец съгласно наредбата по чл. 41.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 32.
Гласували 103 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 33:
„§ 33. Създават се нови чл. 53а - 53е и чл. 53ж:
„Чл. 53а. (1) Всяка пратка с фуражи с произход или изпратена от трети държави подлежи на граничен контрол.
(2) Граничният контрол по ал. 1 обхваща:
1. документална проверка;
2. проверка за идентичност;
3. физическа проверка.
(3) Граничният контрол по ал. 2, т. 1 и 2 се извършва на всяка пратка.
(4) Граничният контрол по ал. 2, т. 3 се извършва чрез вземане на проби в съответствие с правото на Европейския съюз, българското законодателство и утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните план за вземане на проби от фуражи при въвеждане от трети държави.
(5) При вземане и изследване на пробите се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 152/2009 и Регламент (ЕС) № 619/2011.
(6) Граничният контрол по ал. 1 се извършва на ГИП от официални ветеринарни лекари.
(7) Официалният ветеринарен лекар по ал. 6 допуска пратка с фуражи, предназначена за въвеждане в Европейския съюз, ако се придружава от оригинален сертификат или други оригинални документи, издадени от компетентния орган на държавата на произход и на държавата износител, в случай че са различни.
(8) Граничен контрол по ал. 1 се извършва и когато пратката с фуражи е поставена под един от митническите режими съгласно чл. 4, параграф 16, букви „б” - „е” или ще бъдат въведени в свободни зони, или свободни складове по смисъла на член 4, параграф 15, буква „б” от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ, L 302/1 от 19 октомври 1992 г.).
(9) Разходите за вземане и изследване на пробите по ал. 4 са за сметка на собственика на пратката с фураж.
Чл. 53б. (1) За да се гарантира, че всички фуражи, въведени в Република България, са преминали граничен контрол, Българската агенция по безопасност на храните работи съвместно с Агенция „Митници” и с Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи при събирането на цялата информация относно въвеждането на фуражи, което включва:
1. информация, достъпна за митническите служби;
2. информация за манифеста на плавателния съд (кораб, лодка и други), влака или самолета;
3. други източници на информация, достъпни за сухопътните, железопътните, пристанищните или летищните търговски оператори.
(2) За подпомагане изпълнението на задълженията, произтичащи от правото на Европейския съюз, Българската агенция по безопасност на храните получава достъп до справочните системи на Агенция „Митници”.
(3) Информационните системи на Българската агенция по безопасност на храните и на Агенция „Митници” обменят информация при условия и ред, определени в споразумение между двете администрации.
Чл. 53в. (1) Когато при проверки по чл. 53а, ал. 2 се установи, че фуражите не отговарят на изисквания на приложимото законодателство, официалният ветеринарен лекар задържа пратката и след обсъждане с вносителя или с негов представител налага една от следните мерки:
1. връщане на пратката;
2. унищожаване на пратката;
3. употреба за други цели, различни от фуражи.
(2) Разходите за връщането, унищожаването или използването на фуражите за други цели са за сметка на вносителя или лицето, отговорно за пратката.
(3) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане.
Чл. 53г. (1) Връщането на пратка по чл. 53в, ал. 1, т. 1 се извършва през същия ГИП, през който е въведена, в срок до 60 дни от въвеждането. Пратката се изнася за местоназначението, което вносителят или лицето, отговорно за пратката, е определило.
(2) До вземането на решение по ал. 1 пратката се съхранява под надзора на официалния ветеринарен лекар по чл. 53а, ал. 6 за сметка на вносителя или лицето, отговорно за пратката.
Чл. 53д. (1) Унищожаване на пратката по чл. 53в, ал. 1, т. 2 се извършва, когато:
1. връщането на пратката или употребата на фуража за други цели е невъзможно и/или срокът по чл. 53г, ал. 1 е изтекъл;
2.вносителят или лицето, отговорно за пратката, писмено декларира съгласието си за нейното унищожаване.
(2) В разпореждането за унищожаване на пратката по чл. 53в, ал. 3 се определят мястото и начинът на унищожаването й.
(3) За унищожаването на пратката се издава документ от ръководителя на обекта за обезвреждане, който се изпраща в оригинал до съответния ГИП.
(4) Граничният инспекционен пункт предоставя копие от документа по ал. 3 на всяка заинтересована страна.
Чл. 53е. (1) Когато се установи, че пратка с фуражи не е преминала през задължителен граничен контрол по чл. 53а, ал. 1, инспекторите и/или официални ветеринарни лекари от областните дирекции по безопасност на храните издават разпореждане за налагане на една от следните мерки:
1. връщане на пратката;
2. унищожаване на пратката.
(2) Разходите за връщането или унищожаването са за сметка на собственика на фуража.
Чл. 53ж. (1) При въвеждане на фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО, вносителят задължително представя на ГИП информация в придружаващите пратката документи за вида и количественото съдържание на ГМО, и резултати от анализи, извършени в акредитирана лаборатория съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003.
(2) На ГИП се съхраняват заверени копия от резултатите от лабораторните анализи по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 27 по вносител, който става § 33 по редакцията на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28 и предлага да се създадат нови § 34 - 38 и § 39:
„§ 34. Досегашният чл. 53а става чл. 53з.”
„§ 35. Досегашният чл. 53б става чл. 53и и в него в ал. 1 навсякъде думите „чл. 53а” се заменят с „чл. 53з”.
„§ 36. Досегашният чл. 53в става чл. 53к и в него думите „чл. 53а” се заменят с „чл. 53з” и думите „чл. 53б” се заменят с „чл. 53и”.
„§ 37. Досегашният чл. 53г става чл. 53л и в него навсякъде думите „чл. 53а” се заменят с „чл. 53з” и думите „чл. 53б” се заменят с „чл. 53и”.
„§ 38. Досегашният чл. 53д става чл. 53м и в него думите „чл. 53а” се заменят с „чл. 53з” и думите „чл. 53б” се заменят с „чл. 53и”.
„§ 39. Досегашният чл. 53е става чл. 53н”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 28 по вносител, където по предложение на комисията се създават нови параграфи от 34 до 38 и § 39, както бяха формулирани.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29 и предлага да се създадат § 40 - 44:
„§ 40. Наименованието на глава седма се изменя така:
„Медикаментозни фуражи”.
„§ 41. Създава се нов чл. 54:
„Чл. 54. При производство на медикаментозни фуражи и/или междинни продукти за производството им се влагат само ВМП под формата на медикаментозни премикси, лицензирани за употреба:
1. по реда на глава единадесета от Закона за ветеринарномедицинската дейност;
2. съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата.”.
„§ 42. Създава се нов чл. 55:
„Чл. 55. (1) Одобрение за производство и/или търговия с медикаментозни фуражи и/или с междинни продукти за производството им на територията на Република България могат да получат оператори във фуражния сектор, които са:
1. вписани в регистрите по чл. 20;
2. одобрени като оператори във фуражния сектор по съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или по реда на законодателството на държава – страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Изискванията за производството и/или търговията с медикаментозни фуражи и/или с междинни продукти за производството им се определят в наредба на министъра на земеделието и храните.”
„§ 43. В глава седма се създават чл. 55а – 55з:
„Чл. 55а. (1) За одобрение по чл. 55 операторите във фуражния сектор подават заявление по образец до директора на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта. Образецът на заявлението се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните. За всеки отделен обект за производство и/или търговия с медикаментозни фуражи и/или с междинни продукти за производството им се подава отделно заявление.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. договор с ветеринарен лекар, който ще отговаря за производство на медикаментозни фуражи и/или междинни продукти за производството им;
2. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(3) Документите по ал. 2 се проверяват и в случай на непълноти и/или неточности в 7-дневен срок писмено се уведомява заявителят и се определя срок за отстраняването им.
(4) При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите по ал. 3 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за отказ за одобрение. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 55б. (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 55a, ал. 1 или от отстраняване на непълнотите и/или неточностите по чл. 55a, ал. 3 директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните назначава комисия, която в тридневен срок извършва проверка на място на обекта, в който ще се произвеждат и/или търгуват медикаментозни фуражи и/или междинни продукти за производството им за съответствие с изискванията на наредбата по чл. 55, ал. 2.
(2) В 7-дневен срок от извършване на проверката по ал. 1 комисията представя на директора на областната дирекция по безопасност на храните констативен протокол и становище с предложение за:
1. одобрение – когато обектът отговаря на всички изисквания за съответната дейност;
2. отказ за одобрение.
(3) В 7-дневен срок от представянето на становището по ал. 2 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за:
1. вписване в регистъра на одобрените обекти за производство и/или търговия с медикаментозни фуражи и/или междинни продукти за производството им;
2. отказ за одобрение.
(4) Заповедта по ал. 3, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) При промяна на вписаните обстоятелства по чл. 55в, ал. 2, т. 2 и 4 операторите по чл. 55а, ал. 1 в тридневен срок от настъпване на промяната уведомяват писмено директора на областната дирекция по безопасност на храните и прилагат документи, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(6) В 7-дневен срок от уведомлението по ал. 5 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за вписване на промяната в регистъра.
(7) В случаите по ал. 6 удостоверението за одобрение се преиздава.
(8) Удостоверението за одобрение се отнема и одобрението се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните:
1. по писмено искане на оператора;
2. при груби или системни нарушения на изискванията на закона;
3. при системно възпрепятстване на контролната дейност на областната дирекция по безопасност на храните.
(9) Заповедта по ал. 8, т. 2 и 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Чл. 55в. (1) Областната дирекция по безопасност на храните води регистър на одобрените обекти за производството и/или търговията с медикаментозни фуражи и/или с междинни продукти за производството им.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. идентификационен номер;
2. наименование на производителя или търговеца;
3. адрес по местонахождение на обекта за производство и/или търговия;
4. фармакологичните групи субстанциите, които се съдържат в медикаментозните премикси;
5. забележки.
(3) Идентификационният номер по ал. 2, т. 1 се състои от идентификационния номер по чл. 20, ал. 2, т. 1 на обекта по чл. 15, ал. 3 или 4 като след символа „BG”, представляващ ISO кода на Република България, се добавя „М”.
(4) Българската агенция по безопасност на храните поддържа национален регистър на одобрените обекти за производство и/или търговията с медикаментозни фуражи и/или с междинни продукти за производството им, който съдържа данните от регистрите на областните дирекции по безопасност на храните. Националният регистър се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.
Чл. 55г. Областните дирекции по безопасност на храните поддържат досиета на вписаните в регистъра по чл. 55в, ал. 1 обекти. Досиетата се съхраняват 5 години след прекратяване дейността на обекта.
Чл. 55д. (1) На одобрение по реда на членове 55а и 55б и вписване в регистрите по чл. 55в подлежат и операторите по чл. 55, ал. 1, които при извършване на дейността си не задържат медикаментозни фуражи на склад, а търгуват директно от складовете на производителите и/или търговците до складовете на потребителите.
(2) Към заявлението по ал. 2 операторите прилагат декларация по образец, че няма да задържат медикаментозните фуражи на склад, а ще търгуват директно от складовете на производителите и/или търговците до складовете на потребителите.
(3) За одобрението по ал. 1 може да не се извършва проверка на място по чл. 55б.
(4) Образецът на декларацията по ал. 3 се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.
Чл. 55е. Забранява се:
1. хранене на животни, отглеждани за производство на храни с медикаментозен фураж, който не е произведен от одобрен по реда на тази глава оператор;
2. производство и хранене на животни, отглеждани за производство на храни с медикаментозен фураж, за който няма издадена рецепта от ветеринарен лекар, включително когато фуражът е произведен в друга държава – членка на Европейския съюз;
3. хранене с медикаментозен фураж на животни, различни от посочените в рецептата по т. 2;
4. повторното използване на рецептата по т. 2;
5. влагането на количество медикаментозен премикс, различно от предписаното в рецептата по т. 2, при производството на медикаментозни фуражи;
6. директно влагане на фармакологично активни субстанции, предназначени за производство на ВМП, във фуражите и/или водата за пиене на животните; в случаите, когато животновъден обект с регистрирано ветеринарномедицинско заведение разполага с дозиращи устройства към системите за поене и хранене, се допуска директно влагане на ВМП, предназначени за фуражите и/или водата за пиене на животните.
Чл. 55ж. (1) Забранява се употребата на хормонални продукти, бета-агонисти и тиреостатици, използвани за изхранване на животни, отглеждани за производство на храни, с цел стимулиране на растежа.
(2) Употребата на хормонални ВМП, бета-агонисти и тиреостатици се допуска по изключение за терапевтични, зоотехнически и научноизследователски цели под контрола на ветеринарен лекар.
(3) Условията и редът за употреба на хормонални продукти, бета-агонисти и тиреостатици се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 55з. Изискванията за пускане на пазара, употребата, транспортирането, деконтаминацията и унищожаването на медикаментозни фуражи и на междинни продукти за производството им се определят с наредбата по чл. 55, ал. 2.
§ 44. В чл. 56, ал. 2, т. 5 думата „разпространението” се заменя с „пускането на пазара”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 29 по вносител, на базата на който се създават параграфи от 40 до 44, в редакцията, която беше прочетена от госпожа Николова.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 30 по вносител, който става § 45.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 46:
„§ 46. В чл. 66а се създават ал. 3 и 4:
„(3) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 15а, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 500 до 1000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 1500 до 3000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 31, който става § 46.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията предлага да се създаде § 47:
„§ 47. В чл. 66б, ал. 1 думите „чл. 14а, 15а и” се заменят с „чл. 14а, ал. 1 или”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 47.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 32 по вносител, който става § 48.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 49:
„§ 49. В чл. 67 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 7 и чл. 17в, ал. 1”.
2. В ал. 3 думите „чл. 18, ал. 3” се заменят с „чл. 19, ал. 15 и чл. 55б, ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 33 по вносител, който става § 49, в редакцията, която беше прочетена от госпожа Николова.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията предлага да се създадат параграфи 50 и 51:
„§ 50. Член 70 се отменя.
§ 51. В чл. 73, ал. 1 и 3 след думите „чл. 14а” се поставя запетая и се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Колеги, гласуваме новосъздадените параграфи 50 и 51 по предложение на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 52:
„§ 52. Създава се чл. 75а:
„Чл. 75а. (1) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 26, ал. 6, чл. 26а или чл. 26б се наказва с глоба в размер от 5000 до 7500 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 7500 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 15 000 до 20 000 лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 34 по вносител, който става § 52 по редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 53:
„§ 53. Създават се нов чл. 77 и чл. 77а – 77и:
„Чл. 77. (1) Физическо лице, което произведе или използва фуражи, които съдържат нежелани субстанции или продукти над максимално допустимите концентрации, определени в наредбата по чл. 11, ал. 3 или смеси такива фуражи с цел разреждане, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 8000 до 13 000 лв.
Чл. 77а. (1) Физическо лице, което наруши разпоредба на чл. 23г или чл. 23д, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 15 000 до 30 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 30 000 до 45 000 лв.
Чл. 77б. (1) Физическо лице, което наруши разпоредба на чл. 23е, ал. 1, 3 или 5, или чл. 23ж, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 15 000 до 20 000 лв.
Чл. 77в. (1) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 53, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 2000 до 5000 лв.
Чл. 77г. (1) Физическо лице, което вложи или допусне да се вложат във фуражите нелицензирани медикаментозни премикси или ВМП, различни от медикаментозни премикси, се наказва с глоба в размер от 2500 до 5000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 5000 до 8000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 77д. (1) Физическо лице, което наруши чл. 55е, т. 1 – 5, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 77е. Който наруши изискване за производство, съхранение, опаковане, етикетиране, транспортиране, отпускане, пускане на пазара и употреба на медикаментозни фуражи, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 6000 до 10 000 лв.
Чл. 77ж. (1) Физическо лице, което наруши чл. 55е, т. 6, се наказва с глоба в размер от 6000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 15 000 до 20 000 лв.
Чл. 77з. (1) Който вложи или допусне влагането на хормонални продукти, бета-антагонисти или тиреостатици във фуражи за изхранване на животни, отглеждани за производство на храни извън случаите по чл. 55ж, ал. 2 и в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 55ж, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 77и. (1) Физическо лице, което наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 57а – 77з, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушение по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 2000 до 4000 лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли някой желаещ за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 35, който става § 53 според редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 54:
„§ 54. Параграф 1а от Допълнителните разпоредби се изменя така:
„§ 1а. По смисъла на този закон:
1. „Груби нарушения” са нарушения на изискванията на този закон или на нормативните актове по прилагането му, довели до непосредствена опасност за здравето на хора, животни, растения, замърсяване на околната среда или до значителни икономически загуби.
2. „Добра производствена практика” е система от общи хигиенни и технологични правила за ограничаване до приемлив минимум на риска от замърсяване на фуражите чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до: проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, приемането и съхранението на суровините, на основните, спомагателните и опаковъчните материали, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация.
3. „Етикетиране” са всички текстове, обозначения, марки на производителя и търговски марки, изображения и знаци, които придружават или се отнасят за даден фураж и са нанесени върху опаковката му под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея, или са отразени в документи, указания и обяви, които ги съпровождат.
4. „Животни” са животни, отглеждани за производство на храни, и/или животни, които не се отглеждат за производство на храни.
5. „Нежелани субстанции и продукти” са субстанции или продукти (без патогенни микроорганизми), които се намират върху повърхността или във фуражите и които представляват опасност за здравето на хората или животните и за околната среда.
6. „Медикаментозен премикс” е ветеринарномедицински продукт, приготвен предварително, с цел влагането му при производство на медикаментозен фураж.
7. „Медикаментозен фураж” е смес от медикаментозен премикс и комбиниран фураж, предназначена за профилактика, лечение, възстановяване, коригиране или модифициране на физиологичните функции на животните.
8. „Междинни продукти при производство на медикаментозни фуражи” са смеси от един или повече медикаментозни премикси с фуражна суровина или комбиниран фураж (включително допълващ фураж), които са предназначени за производство на медикаментозни фуражи.
9. „Обект” е всяко помещение или сграда, в които се извършва добив, частична или цялостна преработка, опаковане, преопаковане, етикетиране, съхранение, търговия и употреба на фуражи.
10. „Оператор във фуражния сектор” е физическо или юридическо лице, отговорно за спазването на изискванията на този закон и правото на Европейския съюз в рамките на дейностите под негов контрол на всеки етап на производство, преработка, съхранение, транспортиране, пускане на пазара, включително употреба на фуражи, и регистрирано по Търговския закон, Закона за кооперациите, Закона за задълженията и договорите или по Закона за подпомагане на земеделските производители.
11. „Повторно нарушение” е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
12. „Преработване” е дейност, която променя свойствата или състава на фуражите, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.
13. „Производство” е цялостен или частичен процес на добив, преработка, приготвяне, опаковане, преопаковане, етикетиране и съхранение на фуражи.
14. „Системно нарушение” са три или повече нарушения на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.
15. „Системно възпрепятстване на контролната дейност” е три или повече възпрепятствания от страна на оператора във фуражния сектор независимо дали операторът присъства или не по време на извършване на проверка от компетентния орган.
16. „Трета държава” е всяка държава, която не е членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване § 36 по вносител, който става § 54 по редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване „Преходни и заключителни разпоредби” като наименование по предложение на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 55:
„§ 55. Наредбите по чл. 400, ал. 3 и 407 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се прилагат до издаването на наредбите по чл. 55, ал. 2 и чл. 55ж, ал. 3, доколкото не противоречат на Закона за фуражите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма, не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 37 по вносител, който става § 55.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията предлага да се създаде § 56:
„§ 56. (1) Издадените до влизането в сила на този закон удостоверения на операторите във фуражния сектор запазват действието си.
(2) Регистрираните и одобрени до деня на влизане в сила на този закон оператори във фуражния сектор, които при извършване на дейността си използват странични животински продукти или производни продукти и които произвеждат и/или търгуват с медикаментозни фуражи, в срок до 1 март 2013 г. подават заявление за регистрация или одобрение по реда на този закон.
(3) При подаване на заявление по ал. 2 не се заплаща такса за регистрация или одобрение.
(4) За одобрение по ал. 2 не се извършва проверка на място на обекта.
(5) Започнатите до влизането в сила на този закон процедури за регистрация и одобрение на операторите във фуражния сектор се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 56.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 57:
„§ 57. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 1, т. 5 думите „фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи” се заличават;
б) в ал. 2:
аа) в т. 8 думите „фуражи, фуражни добавки и премикси” се заличават;
бб) в т. 18 думите „фуражи, фуражни добавки и премикси” се заличават.
2. Глава дванадесета с чл. 395, 396 и 400 – 410 се отменя.
3. Членове 462 – 468 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 38, който става § 57 по редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
С това приемаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите, който се превръща в закон.
Благодарим Ви, госпожо Николова.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Ще го докладва председателят на Транспортната комисия господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” господин Валентин Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Противни предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Вълков за допускане на двамата гости в залата.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: От § 1 до § 7 няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 1 до 7 включително по вносител, които ще бъдат гласувани заедно.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 8 има предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Емануела Спасова, Цветомир Михов, Зоя Георгиева и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 78, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г., наричана по-нататък „АЕТR”.
2. В т. 2 след думите „Регламент 3821/85” се добавя или АЕТR”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 съобразно предложението на депутатите Иван Вълков и група народни представители, в редакцията на комисията, която беше прочетена.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 9 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 10 има предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Емануела Спасова, Цветомир Михов, Зоя Георгиева и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция:
„§ 10. Създава се Глава шеста „а” с чл. 90а и 90б:
„Глава шеста „а”
Внедряване и използване на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и интерфейси с останалите видове транспорт
Чл. 90а (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията координира дейностите при внедряване и използване на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и интерфейси с останалите видове транспорт.
(2) За подпомагане дейността на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по ал. 1 се създава Съвет по интелигентните транспортни системи, наричан по-нататък „съвета”.
(3) Съветът по ал. 2 се състои от председател, заместник-председатели и членове.
(4) Председател на съвета по ал. 2 е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а заместник-председатели са заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заместник-министър на вътрешните работи и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Членове на съвета по ал. 2 са представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, определени от съответните министри, представители на Агенция „Пътна инфраструктура”, на Българския институт за стандартизация, на Комисията за защита на потребителите, на Комисията за защита на личните данни и на Националното сдружение на общините в Република България, определени от съответните им ръководители.
(6) При необходимост председателят на съвета по ал. 2 може да кани за участие в работата му представители на други държавни органи, органи на местното самоуправление, представители на неправителствени организации, на висши учебни заведения в страната и други заинтересовани страни, чийто предмет на дейност има отношение към интелигентните транспортни системи.
(7) Поименният състав на съвета по ал. 2 се определя със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(8) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи и с министъра на регионалното развитие и благоустройството издава правилник за работата на съвета по ал. 2.
(9) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подпомага организационно-технически дейността на съвета по ал. 2.
(10) Съветът по ал. 2:
1. подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на правомощията му по ал.1;
2. изготвя и приема Национален план за действие за внедряване и използване на интелигентни транспортни системи и интерфейси с останалите видове транспорт и наблюдава изпълнението му;
3. обсъжда и подготвя доклад с информация относно напредъка за националните дейности и проекти по отношение на приоритетните области за използване на спецификации и стандарти за интелигентни транспортни системи;
4. прави предложение за промени в правното регулиране в областта на внедряването на интелигентни транспортни системи;
5. прави предложение до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано с внедряването на интелигентни транспортни системи;
6. дава становище по нормативни актове, свързани с интелигентни транспортни системи;
7. обсъжда други въпроси, свързани с внедряването на интелигентни транспортни системи.
(11) По решение на съвета по ал. 2 към него могат да се създават работни групи за решаване на отделни проблеми и задачи.
Чл. 90б. Правилата относно внедряването и използването на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и интерфейси с останалите видове транспорт се определят с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли желаещи за изказване? Няма.
Господин Мутафчиев, не Ви видях. Имате думата. (Реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Видяхме, че си тук. (Обръща се към народния представител Петър Мутафчиев.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Оспорването на правото да вземеш думата в парламента е ставало само в авторитарните държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Никой не Ви е оспорвал правото.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не обвинявам Вас, а чисто и просто се обръщам към заместник-председателя на Парламентарната група на ГЕРБ.
Искам да кажа, господин Велчев, за Вас и Вашите колеги ставаше дума. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Радвам се, радвам се, че все пак се представихте.
Искам да кажа обаче, че ние ще подкрепим този текст, защото този текст, господин Велчев, в края на краищата дава възможност наистина в България да започне да се работи по интелигентни транспортни системи.
Обръщам се към Вас и затова започнах репликата към Вас, защото този текст трябваше много по-рано да бъде приет. През месец февруари България трябваше да докладва в Европейската комисия, че сме синхронизирали нашето законодателство. Сега сме кой месец, господин Велчев?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Почти февруари.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Почти февруари, но 2013 г., тоест една година по-късно.
Стигнахме дотам, нашата страна да бъде предупредена, че ще бъде санкционирана за това, че не си е синхронизирала законодателството.
Тук най-добронамерено се обръщам най-вече към ръководството на ГЕРБ, защото друга политическа сила не може да направи промяна на стила на работа в Парламента: хайде, българският Парламент в края на краищата да знае какво става по отношение връзките между нашето правителство, ангажиментите, които поема с Европейската комисия, съответно промените в законодателството – малко по-топла да бъде тази връзка, за да не е виновен парламентът, защото в момента вината пак опира до нас, когато не се изпълняват конкретни наши ангажименти като пълноправен член на Европейския съюз. Казвам това най-добронамерено.
Няколко пъти правим подобни предложения. В комисиите нямаме информация какво върви по КОРЕПЕР в момента; какви са позициите на нашето правителство; какво предстои ние като народни представители да приемаме.
Одобрявам текста. Текстът е много добре направен. Дай Боже, да заработи тази комисия. Наистина се надявам, че ще започнем да работим по една по-модерна технология в транспорта.
Сега можете да се възмущавате колкото си искате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Мутафчиев? (Реплики:„Той подкрепя текста.”)
Да, той подкрепи, но може да има съображения по това, което изрази като мотиви, а имаше и бурни реакции преди малко.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Радвахме се, че го видяхме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Добре, щом сте се радвали. В репликата може да се съдържа това, че сте се радвали.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител с направените предложения, както и с подкрепата на комисията по редакцията, която господин Вълков изложи.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, давам почивка половин час.
Продължаваме в 11,00 ч. с парламентарен контрол, както става в петъчния ден.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри!
Заседанието продължава с предвидения за този час на деня
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 16-22 ноември 2012 г. от:
- народния представител Димчо Михалевски към Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните относно новата политика на Министерството на земеделието и храните чрез изменената Наредба за възлагане на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и продажбата на дървесина и недървесни горски продукти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 ноември 2012 г.;
- народните представители Лилия Христова, Емил Радев и Димитър Атанасов към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно закриването на жп гара Вълчи дол. Следва да се отговори писмено до 6 декември 2012 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Румен Такоров;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Михаил Михайлов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Хасан Адемов и Белгин Шукри;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова, Теодора Георгиева и Светослав Тончев;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева.
Първи в днешния парламентарен контрол ще отговаря министърът на образованието, младежта и науката господин Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Валентина Богданова относно обхвата на 5-годишните деца във формите за предучилищна подготовка.
Госпожо Богданова, имате възможност да развиете въпроса си.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! Съгласно изменението на чл. 20 от Закона за народната просвета от месец октомври 2010 г. задължителната предучилищна подготовка на децата е две години и започва от 5-годишната им възраст. Този текст влиза в сила от тази учебна година. Надявам се да си спомните, че поправката на чл. 20 стана факт с широка парламентарна подкрепа, но и с много сериозна дискусия за това къде следва да се провежда задължителното предучилищно обучение на 5-годишните – аз и досега продължавам да твърдя, че това следва да бъдат детските градини. Даваме ли достатъчно възможности и ресурси на общините да гарантират наличието на материална база за тази 2-годишна задължителна предучилищна подготовка и създали ли са механизъм за това всички български деца, навършили 5 години, да станат част от задължителното предучилищно образование?
Казвам това, защото, когато преди близо два месеца зададох въпроса, бяха факти част от публични изказвания – и Ваши, и на заместник-кмета на София господин Тодор Чобанов, който каза: „Ние няма да налагаме глоба на родителите, чиито деца не са записани в задължително предучилищно образование”, а Вие изразихте притеснение от това, че малките общини, непонятно за Вас, след като получават пари не правят организация за включването на 5-годишните деца в системата на предучилищното образование.
Този въпрос е важен, тъй като текстът е императивен. За мен е важно и затова моля да ми отговорите: постигнат ли е предвиденият в закона пълен обхват на 5-годишните деца във формите за предучилищна подготовка през учебната 2012 - 2013 г?
Надявам се в отговора Ви да има и анализ на това: какъв е форматът на този обхват, какви мерки се предприемат той да стане факт и в края на краищата, когато текстът е императивен, какво следва от неговото неприлагане? Предварително Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на образованието, младежта и науката господин Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, с разбирането, че предучилищното образование има най-висок процент възвръщаемост върху процеса на учене през целия живот и е основен фактор за преодоляване на трудностите още от най-ранна възраст, през 2010 г. Министерството на образованието, младежта и науката извърши законодателна промяна, с която въведе задължение за децата, навършили 5-годишна възраст да посещават детска градина. Това означава и по-големи ангажименти от страна на държавата към предучилищното образование, а именно увеличаване на Единния разходен стандарт за децата, навършили 5 години, с 224 лева, безплатни учебни помагала, подпомагане на храненето. С промените в Закона за народната просвета се осигури безплатен транспорт за децата в предучилищната възраст, включително и за децата на 6 години, обхванати в задължителна предучилищна подготовка, за които непонятно защо не беше осигурен такъв дотогава.
Ежегодно за децата в задължителна предучилищна възраст се осигуряват 1,5 млн. лева допълнително за транспортни разходи. За децата, които не владеят добре български език, освен задължителна подготовка, се осигурява и допълнително обучение за усвояване на българския език. Усвояването на българския език от децата, за които българският език не е майчин, се оценява като особено необходимо в периода преди постъпване в 1. клас с цел достигане на равнище на владеене на езика, съизмеримо с това на останалите деца. Периодът от 3 до 7 години полага основите за изграждане на когнитивни личности и компетентност у детето, стимулира у него определени ценности и утвърждава ценностни ориентации, изгражда се способността на детето за социална ориентация, познавателна мотивация и развитие на психичните процеси и явления.
Въвеждането на задължителна детска градина и за петгодишните повиши значително обхвата на българските деца в предучилищното образование. За една година имаме повишаване на обхвата на петгодишните с 20% – от 36 на 56%, при само 66% от общините, които са се включили в мярката.
Имаме общини, като например Бургас, които за тези две години преходен период с изключително целенасочена политика и мерки постигнаха 97% обхват на петгодишните. Бих искал да поздравя и Столична община, която само от началото на 2012 г. разкри близо 1000 нови места за деца от яслена и градинска възраст за детските градини. Тридесет и шест са групите в училищата за петгодишните, като в по-голямата част от тях е въведена целодневна организация, като са закупени креватчета за осигуряване на следобедния сън на децата. Нетният коефициент на децата записани общо в детските градини през учебната 2011 - 2012 г. е 81,5%, което означава ръст с 6,6% само за една година.
По данни на Списък-Образец № 1, записани в подготвителни групи за петгодишни към 15 септември 2012 г., 4988 са децата в групи в училище, 52 781 са децата в детските градини или общо 57 769 от 74 047 деца по ГРАО. Тоест това са 78% от децата навършили петгодишна възраст или с 5% повече в сравнение с предишната година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, няма как да съм доволна от отговора, защото встъпването на петгодишните деца в задължителна предучилищна подготовка не е мярка, това е законова норма, приета по Ваше предложение. Щом е законова норма, тя се изпълнява! Ако не се изпълнява, очевидно тя не е изпълнена, се прави анализ за предприемане на стъпки за нейното изпълнение или тя се премахва. В края на краищата ние с Вас не спорим за това колко е нужна предучилищната подготовка, ние спорим за това, че приемаме законови норми, които не гарантираме като изпълнение или които най-малко са спорни очевидно като приложение.
Вие бързате да вкарате нов Закон за училищното образование и в него сте заложили след три години в рамките на предучилищното образование да бъдат задължително включени и четиригодишните деца. Защо приемаме такава законова мярка? Не само заради това, че има реакция на родителите – тя в последно време става публична, след като дори петгодишните не можем да вкараме в тези форми на предучилищно образование, което, повтарям, е задължително. Няма как само със статистиката и с аргументите – колко е нужно това задължително предучилищно образование, да изчерпим отговора на един въпрос, който е важен! Ние или законодателстваме и приемаме сериозни законови текстове или, извинявайте, се задяваме с важни проблеми, обличайки ги в норма. Само че, за да бъде гарантиран законът, трябва да бъде изпълняван. Останалото е явно наша недомислица или наша лоша организация, или невъзможност да направим сериозен анализ. Аз този анализ ще го чакам и когато Законът за предучилищното и училищното образование влезе в пленарната зала, тогава трябва да ни кажете защо сваляме възрастовата граница още по-надолу, при условие че очевидно не можем да гарантираме, организираме или предпоставим изпълнението на законовата норма днес.
Аз не споря, че трябва да има две години предучилищна подготовка, и то задължителна, тази дискусия се е водила и в учителската общност. Колегите също имат притеснение, че в рамките на една година тази подготовка не може да бъде гарантирана и в края на краищата по-добре е вместо да въвеждаме дискриминационна норма за един или друг, което е невъзможно, да дадем възможност в рамките на две години децата да създават своите социални навици, да се научат да живеят заедно, да бъдат готови за едно нормално учебно занимание в рамките на 12 години след това. Това означава експертен анализ! Не го правим и в този смисъл аз съм изключително притеснена за начина, по който изпълняваме действащото законодателство или формираме следващото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! Да, ние бързаме с приемането на новия Закон за предучилищното и училищно образование, защото сега сме 2012 г. Историческата промяна в България стана през 1989 г., тоест 23 години след промяната, след като страната влезе в нова историческа ситуация и среда, ние все още работим по стари закони, което означава, че всъщност се намираме в безвремие, защото не можем да синхронизираме ставащото в страната със ставащото в останалия свят. Затова бързаме, но не прибързваме. Законът влезе в парламента през пролетта, сега сме втората половина на ноември, предстои приемането му, надявам се до края на годината да бъде приет.
Погледнато през проектобюджета на 2013 г., когато всички общини ще са въвели мярката, това означава, че ежегодно ще се предоставят допълнително над 29 млн. лв. за изпълнение на мярката. Тези средства са над разходите в размер на 75 млн. лв., с които биха се финансирали по по-ниския Единен разходен стандарт незадължително обхванатите деца на пет години, ако не беше въведена тази мярка. Общо за децата на петгодишна възраст с проектобюджета за 2013 г. са предвидени 104 млн. лв. Давам пример с 2013 г., за да онагледя ежегодния целогодишен ефект – 29 млн. лв. или 38% увеличение на средствата, като тази сума ще нараства с увеличаване на обхвата и повишаване на Единния разходен стандарт. Тъй като мярката се въвежда поетапно тези суми бяха по-ниски през 2010, 2011 и 2012 г. Въпреки това можем да кажем, че в резултат на въвеждането на мярката към системата на предучилищното образование за периода 2010 - 2012 г., включително са се насочили допълнително само за този период 43 млн. лв., това е до 2012 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос е от народния представител Даниела Петрова относно предприетите от Министерството на образованието, младежта и науката мерки във връзка с решението на Съвета за висше образование на Република Турция.
Слушаме Ви, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Съветът за висше образование в Република Турция, институцията, която легализира документи за висше образование, издадени в чужбина, на 5 юли 2012 г. временно замрази процедурата по признаване на документи, издадени от висшите учебни заведения в Република България. Мотивите за това решение са, че са разкрити фалшиви дипломи и академични справки, издавани в България, и призив към турските студенти да се въздържат от обучение в България.
През месец октомври в началото на стартиране на учебната година в област Варна проведох разговори с ректорите на варненските университети, които също изразиха безпокойство по този въпрос. Смятаме, че решението на този орган, който легализира документите за висше образование в Република Турция, предлага една несиметрична мярка. Проблемът засяга не само обучаваните у нас студенти от съседна Турция, които по различни информации са между 6 и 7 хиляди. Евентуалният техен отлив ще доведе както до загуби на висшите училища, така и ще окаже влияние върху рейтинга и имиджа на българското висше образование. България и Турция са част от Конвенцията за признаване на квалификациите, които се отнасят до висшето образование в Европейския регион и съгласно чл. 6, т. 1 от нея, там е разписан текстът, че доколкото едно решение за признаване се основава на знанията и уменията, удостоверени от квалификацията за висше образование, всяка страна признава квалификацията за висше образование, издадена от друга страна, освен ако не се докаже съществено различие между квалификацията, за която се търси признание и съответстващата квалификация в страната, в която се търси признание.
Уважаеми господин министър, във връзка с това моля да ми отговорите: какви мерки е предприело повереното Ви министерство във връзка с решението на Съвета за висше образование в Република Турция за замразяване на процедурата за признаване на документи, издавани от българските висши училища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Петрова! Министерството на образованието, младежта и науката предприе незабавни мерки срещу фалшификации на образователни документи след решението на Съвета за висше образование на Република Турция. Изготвени са нови щемпели за заверка на документи. Те се сменят регулярно през определен интервал от време, като за всяка промяна Министерството на образованието, младежта и науката своевременно информира дирекция „Консулски отношения” към Министерство на външните работи. За заверката на образователни документи с нефабрична номерация, издадени след 25 юли 2012 г., съдържащи повече от една страница, са въведени допълнителни изисквания, с които са запознати всички висши училища. Документите се заверяват само, ако същите са скрепени с печата на висшето училище, включително и вътрешните страници.
От 1 септември 2012 г. Министерството на образованието, младежта и науката извършва заверка на дипломи за висше образование, издадени след 1 януари 2012 г., само ако съответното висше училище, издало дипломата, вече е качило сканирано нейно копие в регистъра на завършилите студенти.
Иначе преди самото решение с моя заповед от месец януари 2012 г. всички дипломи, които се издават в България, трябва да бъдат качени на сайта, за да бъдат достъпни. От 13 септември 2012 г. е създадена англоезична версия на регистъра на завършилите студенти, така че го имаме на български и на английски език. На български език е от месец януари, преди да се случи това решение през юли месец. Двата регистъра са публикувани на интернет страницата на министерството, като са предприети необходимите мерки за защита на съдържащата се в тях информация. За предприетите мерки от страна на Министерството на образованието, младежта и науката писмено сме информирали Министерството на външните работи на Република България. Беше проведена и среща с Негово превъзходителство Исмаил Арамаз – посланик на Република Турция. Предстои другата седмица да замина за Турция за разговори с моя колега министъра на образованието на Република Турция, за да доизясним възникналите проблеми.
Това, което трябва да кажа, е, че нито Министерството на образованието, младежта и науката, нито Министерството на външните работи на Република България е заверявало и заверява дипломи с невярно съдържание.
Това, което се е получило на някои места, е, че след заверките, които са минали през Министерството на образованието, младежта и науката и през Министерството на външните работи, са подменени вътрешните страници на дипломите, като някои студенти са добавили повече часове или повече кредити, според изискванията на Република Турция.
Завършвайки, казвам, че там, където има нарушения, те са извършени от конкретни лица и отговорността преди всичко е към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожо Петрова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Аз бих искала да Ви благодаря за отговора. Действително предприети са мерки от Министерството на образованието, младежта и науката. Усилията на българското правителство и във Ваше лице в ресора, за който отговаряте, наистина трябва да изчистят имиджа на българското висше образование, защото считаме, че не българските университети създават предпоставки за този имидж, а злонамерените – дали ще са студенти или други лица, които са използвали или създали такъв документ. Благодаря Ви и Ви желая успех в тази Ваша среща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пропуснах да кажа, че сигурно беше през август, изпратих писмо до всички ректори на българските висши училища, с което настоявам да се прекратят договорите с фирмите, които набират студенти. Или там, където е невъзможно – ако е някоя отдалечена страна, взаимоотношенията с тези фирми да бъдат прекратени в момента, в който студентите се записват в университета.
Предварителната проверка, която е извършена – тя вече е в компетенциите на други разследващи органи, тъй като ние сме Министерство на образованието – показва, че голяма част от фирмите, набиращи турски студенти, не са български фирми или ако имат регистрация тук, в повечето случаи са съвместни – на български и турски граждани.
Отново повтарям, когато има престъпление – тук става дума за документална измама, за такъв вид престъпление, отговорността се насочва към тези, които са го извършили. Не може цялата институция – университет, или цялата държава да бъдат омаскарени по този начин, защото в България в момента имаме студенти от над 51 страни. Това показва, че българското висше образование, независимо от трудностите, които изпитваме заради финансовата и икономическата криза, е запазило своите позиции.
Това, което правя в момента и съм насочил усилията си, е към изграждането на алумни асоциации на възпитаници на български висши училища. Знаете, че тук имаше много чуждестранни студенти от Африка, от арабския свят, от Азия, с които искаме да започнем активна работа. Много от тях искат децата им да учат в България и ние ще направим всичко възможно това да стане. Това, което правим сега, е, че протягаме ръка към тези хора, които настина носят в сърцето си България и са продукт на българското висше образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
Последният въпрос към Вас е от народните представители Ивелин Николов Николов и Валентина Богданова относно отношението на Министерството на образованието, младежта и науката към обществени събития с образователен характер, организирани от структури на политически партии по случай Деня на народните будители.
Въпросът ще развие господин Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Господин министър, вече стана дума, че въпросът ми към Вас е свързан с отношението на ръководеното от Вас министерство към участието на ученици, евентуално задължени, в обществени събития, организирани от структури на политически партии. Конкретният повод, Вие сте разбрали, че структурата на младежкия ГЕРБ – Габрово, се опитва на 31 октомври да организира, цитирам: „обществено събитие с образователен характер по случай Деня на народните будители”, и чрез писмо до директорите на средни училища дава конкретни указания как и какво да правят учениците по време на това събитие.
Аз съм далеч от мисълта, че такива събития не трябва да се организират – ние с Вас като държавници и политици би трябвало да толерираме всички организирани събития от младежки организации, независимо че те са политически.
Това, което ме притеснява, е, че тонът и начинът, по който се дават указанията в разпратеното писмо до училищата, е доста особен. Там се казва, че представянето им трябва да продължи в определен срок от време, разпределят се будители задължително по училища – кое училище за кой будител отговаря, дава се срок от три дни за отговор по подготовката. Даже се казва – и ако не беше тъжно, щеше да е смешно – как учениците, ако нямат факли, да носят фенерчета. Истината е, че няколко дни по-късно след обществения интерес и недоволство от средите на училищата и учениците организаторите се отказват от това събитие с писмо до кмета на общината, което е много изненадващо – не до директорите на училищата, а до кмета на общината те се отказват от организирането на това събитие.
Моят въпрос е свързан с това: възможно ли е ние да се връщаме към едно време, когато политически младежки организации от тоталитарно време се опитват да командват какво ще правят учениците около Деня на будителите, а не да ги канят на събития? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, уважаеми господин Николов, мога да отговоря кратко: не е възможно и полагаме всички усилия – не само министерството, а и цялата политическа система да не се връщаме към тези рецидиви от тоталитарното ни минало. Фактът, че събитието не се е състояло, показва, че са взети съответните мерки.
Абсолютно съм убеден, че образователната система – детски градини, училища, университети, не могат да бъдат поле за политически битки или да бъдат въвличани в различни политически изяви. Убеден съм също и слава Богу – законът е такъв, че държавни служители, независимо в коя сфера, не могат да заемат ръководни позиции в политически партии.
Споделяме общо убеждение. Събитието не се е състояло. То не се е състояло не защото ние сме се обадили, а те самите са разбрали, че е допусната грешка. Предполагам, че младежите са били водени от патриотично чувство и са искали да го организират, но осъзнавайки, че не може по този начин, събитието е оттеглено.
Използвам трибуната, за да кажа, тъй като наистина предстоят избори, че ще се повиши политическата активност. Нека не допускаме по никакъв начин образователната система да се превърне в арена на политически сблъсъци. Колегите от министерствата да проверят дали държавни служители са ръководни лица в съответни политически структури, което смятам за недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, господин министър! Прилагането на Закона за държавния служител не е проблем и не е предмет на този въпрос. Това е друг разговор.
Важният проблем днес е този, който колегата Николов зададе и сме оформили накрая във въпроса си. Членовете на политическите партии, още повече на техните младежки структури са легитимни, пълноправни и ангажирани граждани. Те могат да правят своите изяви, включително да ги определят като събития и да канят на тях всички, които имат интерес, възможност или желание да присъстват.
Важен беше Вашият отговор, защото сте прав: идват избори и всяко управляващо мнозинство е изкушено да използва възможностите на училищата, учителите и на хората там, които безспорно са хора с авторитет, формални и неформални лидери.
По нашия разговор, който не се води за първи път в тази зала не по наша вина, всъщност трябва да кажа следното. Неприлично, нередно и недопустимо е младежка идея да бъде свързана с администриране на процеса. Никой не би следвало да мисли това. Чарът на всеки, който иска да се занимава с политика, е да търси съмишленици, хора, които го харесват и го следват, по начина, по който законът им дава такава възможност. Училищата не следва да бъдат поле на партийни битки. Те така или иначе ще се окажат средище на политически спорове, защото политиката също е част от управлението, науката и обема знания, който те усвояват. Нека мислят различно, но да знаят, че в училище се учи.
Директорите на училища имат ангажимент, предвиден по закон и гарантиран би следвало от Вас – да осъществяват този процес по най-добрия начин. Те не могат и не следва да бъдат притискани от никого, защото конюнктурата е временна, а това, което прави училището, е да гарантира дълга вечност на всички ни.
В този смисъл държа въпросът да бъде повтарян със същия смисъл непрекъснато и нека всички бъдем любезни да не се изкушаваме да влизаме там, където никой не ни е поканил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, уважаеми господин Николов, както казва другарят Ленин: „Младежта не е кофа да я налееш, младежта е факел да я запалиш”. Тези млади хора, възбудени от предстоящия наистина много голям празник, очевидно са били твърде запалени той да бъде отбелязан. След това обаче, тъй като са част от политическа структура, са осъзнали, че политическа намеса в образователния процес не е възможна. Постъпили са съвършено правилно и политически отговорно, като са оттеглили тази инициатива. Тя не се е провела по тяхно искане.
Трябва обаче да разбираме и младежите. Тук прави чест на МГЕРБ това, че независимо от младежката разпаленост, те са проявили политическа отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Игнатов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към генерал Аню Ангелов – министър на отбраната.
Първият въпрос е от господин Ангел Найденов относно качеството на камуфлираните униформени облекла за войсковите ни континенти зад граница.
Слушаме Ви, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В средата на тази година в печатни издания се появи информация за проблеми с камуфлажното униформено облекло за контингента ни в Афганистан. Оплакванията са, че униформите бързо се захабяват и лесно се мачкат. Уж водонепроницаеми, шубите протекли под дъжда.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е извършена ли е проверка на тези информации? Спазени ли са изискванията относно качеството? Отстранени ли са слабостите и пропуските при изработването на униформените облекла? Това е едната страна на въпроса, господин министър.
Другата страна е, че по принцип това е тема, към която винаги има и ще има интерес. Когато се появява информация за проблеми, винаги ще предизвиква безпокойство. Сред въпросите с най-широк отзвук освен униформеното облекло са и въпросите, свързани с индивидуалните средства за защита, въоръжението, техниката, изобщо снабдяването и осигуряването на военните ни контингенти.
Че има проблем, е факт, който се появява не просто заради информацията и оплакванията на военнослужещите. Оказва се, че това е факт, потвърден и с допълнителни изследвания, показали отклонение от материалите, послужили за изработка на униформите. Това са отклонения по отношение на здравина, тегло на тъканите, мембранния плат и съответно на залепващата лента.
Господин министър, появяват се съмнения, че не толкова мострите, послужили за класиране при конкурса, а използваният материал за изработване на основната партида на униформите е нискокачествен и съответно по-евтин. Всъщност това е проблемът, който поражда оплакванията и безпокойството.
Затова, господин министър, въпросът ми е: извършена ли е проверка? Какви са констатациите и взети ли са мерки от страна на министерството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на отбраната господин Ангелов:
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, ще отговоря на едната страна от въпроса. За другата ще Ви оставя възможност да ми зададете друг въпрос – става дума за техниката и въоръжението.
Осигуряването на контингентите с всичко необходимо за изпълнение на мисиите, включително и с облекла, е наш основен приоритет. В тази връзка всяка информация, свързана с качеството, включително и от медиите, се проверява надлежно.
Краткият ми отговор на Вашия въпрос е да, проверени са. Ще Ви дам допълнителна информация. През месец май са получени няколко информации от контингента в Афганистан за констатирано скъсване на шевове на панталоните, като дефектът е един и същ за почти всички облекла – шевовете. Тъй като въпросните облекла са в гаранционен срок, веднага е поискано от фирмата производител да отстрани за своя сметка този дефект. Тя е сключила договор с немска фирма, която извършва такава дейност във военните бази в Кабул и Кандахар. Дефектите в облеклото на българските военнослужещи са отстранени. Част от дефектиралите панталони са върнати в България за извършване на допълнителен анализ на качеството на облеклата. Междувременно констатираният проблем е отстранен и в намиращите се на склад в България облекла пак за сметка на фирмата производител.
Относно информация за проблеми с водоустойчивостта на униформите, в периода 14-18 юни тази година в сертифицираната лаборатория на Института по отбрана са извършени изпитване на контролни проби от униформените облекла на контингента за водоустойчивост както като нови, така и след двадесет процедури на пране. Резултатите от проведените лабораторни изследвания показват съответствие със заложените технически спецификации и тези спецификации отговарят на едни от най-високите стандарти въобще за производство на облекла.
След предприетите действия няма други постъпили оплаквания за качеството на полевите облекла в контингентите. Това че се мачкат, все пак имайте предвид, че това е бойна униформа, тя не е парадна. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, от Вашия отговор мога да направя заключението, че Вие всъщност потвърждавате проблема само с част от изработването на униформите и че публикациите и съответно оплакванията, включително и публикациите за допълнителни изследвания по отношение на здравина и тегло на плата, по отношение на качеството на мембранния плат не са потвърдени и не са верни. Аз зададох съвсем конкретен въпрос, Вие казахте: „Да, има проблем с шевовете на униформите”, тоест с конците или с нещо от този род.
В такъв случай, господин министър, стои въпросът, защо са правени допълнителните изследвания освен в лабораторията на Института по отбрана, изследвания в заводска лаборатория на фирмата производител на тези униформи. Като тук, господин министър, съмненията са, че всъщност става дума за допълнителни изследвания, които по-скоро целят да опровергаят тази информация, отколкото да дадат обективен отговор на съмненията и на подозренията, включително и на оплакването от качеството на униформите. Това обаче е едната страна.
Другата страна е, че става дума за изследвания тъкмо на фирмата, от която са купувани платовете. И ако има проблем, е малко вероятно да се очаква, че тъкмо тази фирма ще потвърди опасенията и съмненията за качеството на предоставените платове и материали.
Господин министър, не е толкова проблем и смущаващ фактът, че едни и същи фирми печелят години наред обществените поръчки на министерството тогава, когато има обективно съответствие с изискванията и с качеството. Смущаващо е, когато се появява информация, че тези фирми печелят заради близост с управляващите, че тези фирми печелят включително и заради това че има нагласени конкурси и че там победителите са известни.
Много Ви моля да опровергаете това, защото, ако остане и сянка от съмнение, това хвърля изобщо сянка върху начина, по който се провеждат обществените поръчки в Министерството на отбраната. Проблемът с униформите е част от този проблем. И затова моля Ви за достатъчно ясен и категоричен отговор, че министерството не допуска такива конкурси и че при всяко съмнение министерството действа достатъчно категорично, за да отхвърли тези съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, няма как да отхвърля съмненията на една опозиция, които са политически обосновани. Има контролни органи в държавата – Сметна палата, има Комисия за финансов надзор, която следи най-внимателно как са осъществявани обществените поръчки. И затова мога да Ви гарантирам, че нито знам кои фирми са свързани с управляващите, нито са нарушени по какъвто и да е начин изискванията на Закона за обществените поръчки.
Изглежда не ме слушате внимателно. Казах, че качеството на униформите се изпитва и изследва в Института по отбрана, който има сертифицирана лаборатория. За никакъв заводски начин на изпитване не става и дума.
Освен това след тези сигнали съм разпоредил, което е почти невъзможно, 100% от продукцията да се проверява на входа, преди да постъпи при потребителите. Това съм направил във връзка с тези сигнали. И целта е именно да не се допуска по никакъв начин в контингентите да се осигуряват облекла и обувки впрочем, които имат определени недостатъци.
Всичко онова, което наистина покаже дефект, сами разбирате, че в България трудно могат да се направят лабораторни изследвания, съпоставими с начина на използване на облекла и обувки в Афганистан. Това съм го видял с очите си. Затова и на тази основа съм разпоредил тези 100-процентни проверки.
При всички случаи качеството е най-важно по отношение на облеклата. Защото некачественото облекло създава впечатление и във военнослужещите, че Министерството на отбрана не обръща достатъчно внимание на това.
Така че мога да Ви уверя в това, което поискахте преди малко, че такива съмнения трябва да отпаднат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос към Вас е от народния представител Ваньо Шарков относно Военната болница в гр. Сливен.
Господин Шарков, слушаме Ви.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, преди няколко седмици с колегата Кирчо Димитров като депутат от Сливен зададохме въпрос относно намеренията на министерството, свързани с Военната болница в гр. Сливен. Тогава въпросът ни беше върнат, тъй като на него е отговорено по време на парламентарния контрол на 23 март.
Подновихме питането с оглед факта, че на 23 март Вие заявихте, че влизайки в положението на хората, които работят в тези две болници, на които им предстоеше преструктуриране – в Плевен и Сливен, на практика ще вземете решение да не се съкращава личният състав, а просто да се преобразуват тези болници в търговски дружества, с което те да поемат изцяло бъдещите си разходи за сметка на своите приходи. Тогава заявихте, че ще сключите също договор с тези търговски дружества по отношение осигуряване на военнослужещите, на пенсионираните военнослужещи, членовете на техните семейства, инвалидите, на военноинвалидите и военно пострадалите. И по този начин няма да се загуби потенциалът на самата болница.
Заявихте през март, че ще започнете с болницата в Сливен като пилотен проект с намерението през следващата година да се пристъпи към реорганизиране и на тази в Плевен.
От контактите, които с господин Димитров имаме, с колегите, които работят във Военната болница в Сливен, останахме с убеждението, че все още, за съжаление, почти девет месеца, нищо не се случва и работещите в болницата са притеснени, не знаят какво да очакват. Липсва сигурност за тяхното бъдеще както на тях, така и на техните семейства.
Във връзка с това въпросът ни е: докъде стигнахте с преструктурирането и пилотния проект за Военната болница в Сливен?
Господин министър, имайте предвид, че всъщност Вие в момента не отговаряте на нас като народни представители, а отговаряте на хората, които работят във Военната болница в Сливен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – генерал Ангелов, министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Шарков, за изминалия период, за който става въпрос, бе извършено много за подготовка на преструктурирането, но не всичко зависи от Министерството на отбраната.
С моя заповед още през месец май беше сформирана работна група с цел създаване на организация за преобразуването на болницата от състава на Военномедицинска академия в търговско дружество. На 28 май утвърдих предложения ми план за документи и дейности при преобразуването, който се състои от 16 дейности с конкретни отговорни изпълнители и срокове.
За изминалото време в края на месец юни се констатира проблем при попълването на обособените части на имота, кадастралната карта на град Сливен от Службата по геодезия, картография и кадастър. Забавянето възникна от необходимостта за изготвяне на подробен устройствен план за имота, което не е от правомощията на Министерството на отбраната и изисква технологично време. В резултат на това се преразгледаха и всички утвърдени срокове за преобразуването.
Тази седмица в Министерството на отбраната се получиха окончателните скици, необходими за преобразуването, и вчера утвърдих новите актове за публична държавна собственост. Стартира и процедура за промяна на статута от публична в частна държавна собственост, която предстои да се разгледа от Министерския съвет в началото на месец декември, след което ще се пристъпи към преобразуване на болницата в ЕООД с принципал – министърът на отбраната.
В момента е извършена инвентаризация и се определя цената на апортната вноска. Също така се подготвят промени в длъжностното разписание и Правилника за устройство на Военномедицинска академия, които са следващи етапи.
След като бъдат изготвени всички необходими документи, ще бъдат предоставени на Министерството на здравеопазването за изпълнение на чл. 35, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, тоест самото преобразуване. Имаме съгласието на министъра на здравеопазването за това.
В плана също така е заложено да се информират представителите на синдикалните организации относно предвижданата промяна. Срокът е 45 дни преди окончателното преобразуване, така че до средата на месец декември те ще бъдат изцяло информирани. Както е видно, дейностите са взаимно свързани и изпълнението им следва едно след друго.
С оглед на гореизложеното съм поставил краен срок за преобразуването на болницата в Сливен в търговско дружество – да бъде подготвено и извършено до 1 февруари 2013 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор. Това, за което искам да Ви помоля, е да не се чакат тези 45 дни, а работната група, която сте назначили, да проведе среща с хората, които работят в болницата, за да имат те спокойствието и сигурността – какво ще се случи с тях в бъдеще.
Другото, което е важно и трябва да се има предвид при извършването на цялата тази процедура, е, че всъщност преобразуването ще приключи според сроковете, които сте възложили, приблизително в момента, в който ще трябва тези лечебни заведения да сключват договорите с Националната здравноосигурителна каса, което може да създаде нов проблем. Заради това е необходимо тази среща да се проведе на място с работещите в болницата – хората да знаят какви са етапите, какво се очаква, за да могат да структурират своя живот и този на своите семейства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Благодаря и на министър Ангелов за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към маратона на министъра на околната среда и водите госпожа Нона Караджова.
Първият въпрос към нея е от народния представител Джевдет Чакъров – относно изпратено от Европейската комисия на България мотивирано становище, изискващо да се осигури правилното прилагане на Директива 2009/41/ЕО по отношение на дейностите във връзка с генетично модифицирани микроорганизми.
Слушаме Ви, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Датите, които ще посоча тук, са още от месец април. Въпросът ми беше зададен преди доста време, но в интерес на истината и министър Караджова отсъстваше, и аз съм отсъствал. Днес имам възможността да отправя въпроса към министър Караджова, а именно:
На 26 април, като цитираха Пресслужбата на Европейската комисия, медиите съобщиха, че съгласно процедурите на Европейския съюз за неизпълнение на задължение комисията е взела решение да изпрати на България мотивирано становище, изискващо да се осигури правилното прилагане на Директива 2009 на Общността по отношение на дейностите във връзка с генетично модифицирани микроорганизми.
Както съобщиха медиите, забележките са отправени към страната ни заради пропуски в сферата на гарантирането, че са взети всички необходими мерки, за да се избегнат негативните последици за човешкото здраве и/или околната среда, които могат да възникнат при дейностите с генетично модифицирани организми.
Според информацията с посочената директива от държавите членки се изисква да се гарантира, че са взети всички необходими мерки, за да се избегнат негативните последици за човешкото здраве или околната среда, които могат да възникнат при дейностите с генетично модифицирани микроорганизми.
Съгласно забележката комисията счита, че България не прилага правилно посочената директива. Съгласно директивата всички дейности във връзка с генетично модифицирани микроорганизми се класифицират в зависимост от отрицателните последици, които биха могли да имат.
Дейностите без риск или с незначителен риск са в обхвата на директивата. „Само дейностите с незначителен риск обаче са уредени в българското законодателство”, е позицията на Европейската комисия, съобщена от медиите чрез Пресслужбата й.
Като отговор от наша страна е посочено, че това не е необходимо от страна на Република България, че това не е необходимо изрично да бъде посочено в нашето законодателство. Тази позиция обаче не се приема от страна на Европейската комисия.
Във връзка с това моите въпроси са: какви са конкретните забележки на Европейската комисия относно прилагането от страната ни на директивата по отношение на дейностите във връзка с генетично модифицираните организми? Какви мерки предвижда да предприеме Министерството на околната среда и водите с цел изпълнение на тези забележки? Ще се наложат ли законодателни промени? Ако да, какви и в какви срокове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Нона Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Чакъров, Директивата относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия е транспонирана в българското законодателство със Закона за генетично модифицираните организми. Регистрация на помещения за работа в контролирани условия се извършва само след подаване на заявление до министъра на околната среда и водите; извършване на инспекция на помещението, преглед на заявлението от консултативна комисия по генетично модифицирани организми и заповед на министъра за регистриране на помещението.
В заявлението за регистрация на помещение лицата подават информация относно класа на риска за работа с ГМО.
Законът за генетично модифицираните организми предвижда четири степени на риск – от клас 1 до клас 4. Законът определя клас 1 като дейности с незначителен риск, за които се прилага първо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда.
Директивата относно работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия класифицира работата с генетично модифицирани микроорганизми в клас 1 като дейности без или с незначителен риск. Тоест дейности, за които се прилага първо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда.
Поради липсата на думите „без риск” в текста на българския закон Европейската комисия е счела, че Директивата за работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия не е прецизно транспонирана.
Бих искала да обърна внимание и на факта, че спорната разпоредба на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за генетично модифицираните организми е била приета с липсващи думи „без риск” още през 2005 г. в българското законодателство и не е била променяна в тази й част до настоящия момент, което не е създавало никакви юридически или практически пречки по отношение на тълкуването и прилагането на българския нормативен акт.
Независимо от гореизложеното, в дух на добро сътрудничество с Европейската комисия считаме, че най-бързият начин за решаване на въпроса – за добавяне на думичките в съответния член, е да бъде предприета законодателна инициатива чрез народен представител от Комисията по околната среда и водите. Това е много лесно. Ще оценя високо, ако и Вие направите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Това, което чувам и от министър Караджова, е, че наистина се предвижда по най-бързия начин, чрез промяна в законодателството, да се изпълнят забележките, които са отправени от страна на Европейската комисия.
Да, аз изразявам готовност наистина да бъда един от съвносителите, ако трябва. Редно е законодателството да бъде наистина много прецизно в сферата на генетично модифицираните организми. Знаем колко е чувствителна темата. Още повече знаем какво е мнението и позицията на обществеността в нашата страна по тази изключително чувствителна тема, така че не бива да се подлага на риск и да имаме каквито и да било бележки. Ние трябва да хармонизираме нашето законодателство, знаейки и позицията на Европейската комисия.
Аз имах възможността в Копенхаген да се срещна лично с еврокомисаря по околната среда. Там имахме разговори и по линия на делегацията от Комисията по европейските въпроси, в която участвах и стана ясно, че всяка страна в голяма степен има правото да има позиция по отношение на това каква политика да има спрямо генетично модифицираните организми. Нашата позиция е ясна. Ние ще я следваме. Ще следим и политиките в тази сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо министър, дуплика? Няма да ползвате.
Следващият въпрос на господин Чакъров е относно подаване на иск от Европейската комисия срещу България в Съда на Европейския съюз заради забавено транспониране на Рамковата директива за отпадъците.
Имате думата, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! За съжаление въпросът е актуален и към момента, защото проблемите с управлението на отпадъците все още не само са на дневен ред, но те няма и да бъдат решени, както се очертава и в скоро време, за съжаление.
Докато дойде време да задам въпроса си, Европейската комисия наистина прекрати наказателната процедура срещу страната ни, започната заради невъведената в националното ни законодателство Директива за отпадъците, но пък, за съжаление преди два дни откри нова наказателна процедура заради друг неизпълнен ангажимент, а именно със закриване на 124 те, неотговарящи на европейските изисквания, стари депа.
Информиран съм от медиите тези дни за позицията на Министерството на околната среда и водите, че 97 млн. 600 хил. лв. от Оперативна програма „Околна среда” са предоставени за закриване и рекултивация на 37 стари депа за отпадъци, но в случая възниква естествено въпросът къде са новите депа и изобщо с цялата система за управление на отпадъците има ли я, работим ли по въпроса.
Проблемите наистина са много сериозни.
Първо, знам, че вече е открито депото в Ботевград. Сключени са редица договори за строителство, но това, което знам също от медиите, е, че преди няколко дни се направи първа копка на депото в Бургаския регион, в Братово и всички останали 22 депа предстоят да бъдат построени.
Аз съм много сериозно притеснен и загрижен същевременно, защото средствата, които са отпуснати по Втора ос на Оперативна програма „Околна среда”, са отпускани и по ИСПА, и по линия на Оперативна програма „Околна среда” за този програмен период. За следващия програмен период ние няма да имаме право на тези средства. Наистина като императив стои пред нас да направим така, че да се построят тези регионални депа.
Следващият ми въпрос е: след като имаше готов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците още юли месец, той беше готов още в предходния мандат, но с оглед на изключително натоварената програма през последните месеци на предходното Народно събрание, не беше включен. Това може да бъде проверено. Защо тогавашният директор госпожа Мария Нинова, представител на ресорния заместник-министър госпожа Евдокия Манева, не е придвижила готовия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, за да бъдат спестени време и средства? А се е подходило към изцяло нов закон, към който аз съм изразил своята позиция. За съжаление той не дава отговори на редица въпроси.
Загубено е много време за съжаление и е хубаво да знаем защо по този начин е процедирано. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, аз бях втресена в средата на август 2009 г., когато заварих на нула работата както по изграждане на депата, както по предвижване на проектите по Оперативна програма „Околна среда”, както по липсата на сдружения между общините, така и поради липса на каквато и да било аналитична и друга работа по подготовката на закон за транспониране на директивата. Работата беше – ну-ла! Какво направихме своевременно?
Както Ви е известно, Рамковата директива беше готова до края на 2007 г. Публикувана беше през 2008 г. Предвид амбициозните цели, които поставя директивата относно оползотворяване на отпадъците, на страните членки бяха предоставени две години и половина за въвеждане на текстовете на директивата в националните закони. За съжаление, както Ви казах, до септември 2009 г., в министерството не беше извършвана никаква аналитична и друга дейност за въвеждане на Рамковата директива в националното законодателство.
От друга страна анализът, който изисках и беше изготвен през септември 2009 г. за проектите по Оперативна програма „Околна среда” за общински и регионални съоръжения, показа, че няма техническа и процедурна готовност за почти всички регионални съоръжения, а в много региони общините не желаят и нямат интерес да се сдружават. Тоест, не бяха отправени покани към общините да си представят проектите, не бяха подготвени указанията за изискванията към проектите, общините нямаха готови проекти, нямахме закон, който да стимулира общините да задвижат целия процес. Ето защо взех правилни управленски решения и приложих следния подход:
Първо, бързи изменения и допълнения в действащия Закон за управление на отпадъците с оглед създаване на административни и икономически стимули за сдружаване на общините по региони и ускоряване на подготовката на проектите по Оперативна програма „Околна среда”. Законопроектът беше разработен от министерството и приет от Народното събрание през юни 2010 г.
Второ, започнаха анализът и работата по нов Закон за управление на отпадъците, който да въведе в пълен обхват текстовете и със съответните национални механизми – Рамковата директива за управление на отпадъците, като се отчетат и натрупания опит, и възникналите проблеми при прилагането на тогава действащия закон.
До края на 2010 г. беше разработен първият проект на нов Закон за отпадъците. Беше представен на широко обществено обсъждане, тъй като неговото прилагане засяга всички граждани, общини и широк кръг от бизнеса.
Проведоха се многобройни срещи с всички заинтересовани страни, над 100 срещи. В резултат в началото на юли 2011 г. Министерският съвет одобри проекта на нов Закон за управление на отпадъците и се внесе в Народното събрание. През юни той беше приет и както Вие съобщихте – Европейската комисия отчете напредък и съответно оттегли иска от Съда на европейските общности.
Смея да твърдя, че това, което направихме за три години, не е направено за предишните 10 години! И Вие отлично знаете за това!
Също знаете какво заварих – една схема за развозване на отпадъците из цялата страна, и ако това беше се случило, в момента щяха да са запълнени и депата на България, които отговарят на изискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Караджова.
Реплика – господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз очаквах подобен отговор, но не очаквах толкова крайна позиция.
Коректният подход предполага да се направи един правилен прочит и да се отчете това, което е направено.
В самото начало бих искал да Ви кажа, че ние получихме оценка за нашата работа. Аз ще посоча точно какво е предадено, как е предадено съвсем накратко в момента, но 2009 г. Негово величество българският гражданин в качеството си на избирател посочи кой да бъде управляващият субект. Това е Политическа партия ГЕРБ и Вие сте излъчили министър Караджова да отговаря за тези политики.
Категорично не споделям позицията, която представяте. Тя не е реална, не отговаря на истината, затова защото са проведени много срещи с общините, с представители на регионалните инспекции по околната среда и водите и с общините. Всичко това е документирано и в министерството.
Може би заместник-министър Манева да не Ви е представила готовия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците със съвсем малко липсващи компоненти за дотранспониране на директивата, но Вие носите отговорността.
Няма да говоря за качеството на така направения Закон за управление на отпадъците. Буди недоумение защо по този начин е подходено, след като имаме готов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците? Вие носите отговорността. И бих искал да чуем напредъка, който е реализиран за тези три години вследствие „огромно свършената работа”. Къде са депата, които са в процес на строителство?
И не отговаряте на въпроса, ако не бъдат построени те, аз искрено се надявам, че ще бъдат построени, затова съм загрижен, затова бих искал те да бъдат построени.
В оставащото време до края на мандата аз настина апелирам Вие да се заемете много сериозно и да има ефективна работа, така че тези средства да се усвояват. Посочих вече, че следващият програмен период ние няма да имаме отпуснати пари за строителство на депа. След това всичко ще се струпа на нашата глава – ние да плащаме още веднъж за тези депа, ако се наложи да бъдат спасени тези средства. Тези средства ще бъдат насочени за други дейности, както междупрочем вече става и се насочват за какво ли не, вместо за водния сектор и за отпадъците.
От 24-те депа, които трябваше да бъда построени – едно е построено в Ботевград, което беше почти готово. В момента стартира строителството в Братово.
Аз бих се радвал и бих Ви приветствал, ако стартира строителството и бъдат построени всички депа, защото ние имаме потребност от това и да има една реално действаща система за управление на отпадъците и дейностите, свързани с отпадъци.
Приключвам – ние трябва да развием разделното сметосъбиране. Европейската комисия и в докладите си посочва, че ние сме на последно място по разделно сметосъбиране, по рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Всички отпадъци, които се генерират, за съжаление по това сме на опашката в Европейския съюз, отиват в депата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Чакъров, може би ще информирате обществеността точно какво Вие сте направили?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз Ви предадох папката.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Покажете кои съоръжения сте построили и колко проекта бяха готови към месец юли 2009 г., за да могат да започнат поне да се строят, а не да се дострояват?
Какво направих? Освен проектите по Оперативна програма „Околна среда”, които се финансират, вече се построиха, изцяло предложени от мен през месец септември 2009 г., пет депа, тъй като се оказа, че те отговарят на изискванията, но са с изчерпал се капацитет. Ако не бяхме предприели мерки, и там щяха да се чудят какво да правят. Това са депата в Шумен, Враца, Гоце Делчев, Сандански, Смолян, където строежът продължава и всеки момент ще се въведе в експлоатация, Асеновград – готови съоръжения, извън Ботевград, извън Костинброд. Това обхваща над 20 общини и над 400 хил. жители. Те вече работят, или във всеки момент ще се въведат в експлоатация, строителните работи са свършили. Тоест, предприех каквото е необходимо не само за тези, които са в оперативната програма, а за тези, които трябваше предишните 4 години да се построят.
И да напомня на всички – срокът за привеждане в съответствие с изискванията на Европейската комисия за депата беше 16 юли 2009 г. В момента съм предприела всички мерки и нещата се случват.
Аз не зная колко срещи са правени преди. Усмихвате ми се, добре.
Вие отлично знаете колко срещи правя с кметове. Ще Ви дам пример с една община. Благодарение и на депутати от ГЕРБ, и на депутати от Движението за права и свободи успяхме да убедим общината да не се отказва от проект по оперативната програма. Поканих кметовете, поканих два пъти този кмет – това е община Минерални бани, която беше отказала да участва. Общинският съвет беше взел решение да не участва в регионалната система и хората от този район, които нямат нищо общо с взетите решения на общинския съвет, щяха да страдат 30 години, че нямат съоръжение. Аз подхождам отговорно. Направила съм поредица от срещи и казах на кмета, на заместник-кмета и на всички други представители, че ако те не влязат в тази система, населението ще страда заради тях. Убедих ги, решението беше взето от общинския съвет повторно и в момента тези хора са осигурени.
Не зная колко срещи сте правили с кметове, за да ги убедите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Ивелин Николов относно инвестиционно предложение за изграждане на възобновяеми енергийни източници – Газификация на биомаса и когенерация, в град Габрово.
Заповядайте, господин Николов, да развиете въпроса.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Въпросът ми е повече от два месеца и Вие знаете, че може да са настъпили някои промени в обстоятелствата. Въпреки това, след приемането на Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници стартираха различни проекти за добив на електроенергия, има и такива чрез когенерация и газификация на биомаса.
През месец март тази година Акционерното дружество „Грийн Форест Проджект” е представило документация с инвестиционно предложение за такава централа в град Габрово. Предложението е представено в Регионалната инспекция по околната среда и водите във Велико Търново. Предполагам, знаете, че същата фирма вече работи с такава централа в община Етрополе, а има и проекти за общините Пещера, Момчилград, Ямбол и Велинград.
Въпросът ми към Вас е: одобрено ли е това инвестиционно предложение за Централата за газификация на биомаса и когенерация в град Габрово; уточнено ли е каква точно ще е технологията, по която ще работи централата; извършена ли е оценка за въздействието върху околната среда и има ли намерение да се извършва такава оценка по проекта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Инвестиционният проект „Габрово ВЕИ – газификация на биомаса и когенерация” на фирмата „Грийн Форест Проджект” АД – град Пловдив, с местоположение на инвестиционното намерение в промишлена зона на град Габрово е включвал монтиране на инсталация с мощност 5 мегавата за производство на електрическа и топлинна енергия посредством газификация на биомаса. В инсталацията за газификация се е предвиждало да се извършват два основни процеса: превръщане на биомасата в горими газове и очистване на газовете. Полученият в резултат от процеса на газификация пиролизен газ е предвидено да се използва за задвижване на двигатели с вътрешно горене, като се генерира комбинирано топлина и електричество. Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Велико Търново, е провел процедури по реда на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
Срещу постановеното решение на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите е постъпила жалба. След разглеждане на същата директорът на регионалната инспекция е оттеглил решението си, като е върнал процедурата на по-ранен етап. Възложителят е информиран за взетото решение, като от своя страна той е отправил искане за прекратяване на производството по цитираните по-горе закони. В резултат Регионалната инспекция по околната среда и водите е прекратила производството поради оттеглено инвестиционно предложение, при което вероятно инвеститорът се е отказал от намеренията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Николов, имате възможност за реплика към отговора.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър! Добрата новина е, че такъв проект в Габрово няма да се случи, и това е добра работа след жалбата на регионалната инспекция.
Това, което мен ме притеснява, е, че има няколко интересни съвпадения. Същата фирма започва да работи по тези проекти малко преди да бъде приет миналата година месец май Законът за енергията от възобновяеми енергийни източници и има една интересна поправка, направена между двете четения от колегата Червенкондев на заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. По настояване на колегата Емил Димитров, който е присъствал на това заседание, нищо че не е член на комисията, тарифата, която ДКЕВР да определя за този тип технология, цената да бъде с 30% по-висока за производителите в сравнение с останалите източници на електроенергия. Съмнения тогава изказват министър Трайчо Трайков, тогавашният шеф на ДКЕВР, но така или иначе поправката е приета.
Има още една интересна поправка в Закона за горите, внесена от колегата Емил Димитров, когато биомаса освен от отпадъчна, може да се произвежда и от току-що отсечена дървесина.
В град Етрополе, където е първата централа, той лично обяснява на гражданите, че там ще се гори току-що отсечена дървесина. Това го има качено на сайта на община Етрополе.
И не на последно място, Вие знаете за протестите на деца и възрастни в Етрополе за въздействието от такава централа от биомаса.
Искам да попитам дали са верни твърденията, че такива цехове се разполагат на места, където има много гори и може да се сече без контрол? И това не са ли лобистки поправки на двамата колеги от Партия ГЕРБ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Николов, аз отговорих на конкретния Ви въпрос. Тъй като споменахте и подобна централа в Етрополе, понеже имах питане, мога да Ви кажа състоянието допреди 20 дни, когато отговарях. А то е, че при пускането на тази централа в експлоатация е имало несъответствие във връзка с изискванията по околната среда. Регионалната инспекция по околната среда и водите е спряла централата до отстраняване на несъответствията. Това беше преди двадесет дни. Дали вече са отстранени – това не мога да Ви отговоря, но нашите регионални инспекции стриктно следят за тези изисквания. Тоест още от момента на пускане тя е спряна, докато не отговори на изискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо министър.
Следва въпрос от народния представител Янаки Стоилов относно противоречиво прилагане на Закона за водите.
Господин Стоилов, имате думата да развиете въпроса си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател! Госпожо министър, задавам Ви въпрос, който е повече юридически, но засяга отношения в областта на околната среда и има значителни икономически последици.
При едно от последните изменения на Закона за водите през 2010 г., в Преходните и заключителните разпоредби е приет текст, който гласи: „Всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.” Макар и по-късно, е издадена Наредба за ползване на повърхностните води – през средата на 2011 г.
Повод за въпроса ми са документи и Ваши писмени становища, които предлагат противоречиви решения, като в някои от тях дори се твърди, че новоприетата разпоредба и съответстващата наредба обхващат случаи, приети след тяхното приемане. Очевидно смисълът на закона (от реалните проблеми) е, че трябва да се уреждат заварени отношения и да се определя максималният срок, до който тези разрешения могат да бъдат удължавани. Иначе този текст в голяма степен би бил безпредметен.
Поради това Ви задавам въпроса: ще реализирате ли това Ваше становище, за да се преодолее противоречивата практика, когато едно разрешително е издадено преди влизането в сила на цитирания параграф и се извършва първото изменение или продължение, така че да се отнася и за случаите, които вече са започнали да действат преди съществуващите разпоредби на закона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, съгласно цитираната във Вашия въпрос законова разпоредба всички разрешителни по Закона за водите, издадени до 9 август 2010 г. включително, освен разрешителните за изземане на наносни отложения, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване, а тези наносни отложения се подновяват всяка година.
Съгласно Административнопроцесуалния кодекс съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
В тази връзка при постановяване на решение за изменение или продължаване на разрешително по Закона за водите, компетентният орган следва да се съобрази с всички действащи нормативни разпоредби, приложими към момента на издаване на акта за изменение или продължаване срока на действие на разрешителното. В тази връзка нормите на Наредбата за повърхностните води, цитирана във Вашия въпрос, която е в сила от 22 юли 2011 г., се прилагат при изменението или продължаването на разрешителните за водовземане или ползване на повърхностен воден обект, които са издадени преди влизането в сила на § 146 от Закона за водите, при положение че решението за изменение и/или продължаване на тези разрешителни се издава по време на действие на наредбата.
Съгласно Разпоредбата на чл. 53 от Наредбата за ползването на повърхностите води, изменението и продължаването на разрешителните за използване на повърхностни води и водни обекти се извършва при условията и по реда на Закона за водите.
Обръщам внимание, че с влизането в сила на Наредбата за ползването на повърхностните води се регламентира издаването на едно общо разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект. С това разрешително едновременно се предоставят право на водовземане и право на ползване, когато за реализиране на водовземането на повърхностни води е необходимо изграждането на системи и съоръжения. Издаването на тези разрешителни за водовземане и ползване, регламентирани в чл. 31 от Наредбата за ползване и опазване на повърхностните води, започва с влизането в сила на наредбата от 22 юли 2011 г. За тези разрешителни е предвидено да се издават със срок на действие до въвеждане на обекта в експлоатация, но не повече от 5 години. Продължаването на срока на действие на тези разрешителни е възможно да се извърши еднократно за срок от три години. Съгласно Наредбата за ползването на повърхностните води, когато обектът вече е въведен в експлоатация, разрешителното за водовземане и ползване може да бъде продължено в частта му „право за водовземане” със срок на действие съгласно Закона за водите в общия случай – до 20 години.
В заключение, максималният 5-годишен срок на действие и максималният 3-годишен срок за продължаване срока на действие на разрешителните за водовземане и ползване по чл. 31 от Наредбата за повърхностните води се отнасят само за тези разрешителни, издадени след влизане в сила на Наредбата, когато за реализиране на водовземането от повърхностни води е необходимо изграждането на системи и съоръжения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Стоилов, имате думата за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо министър, като че ли становищата ни донякъде съвпадат, а от един момент нататък те се разминават. Вие признавате, че новата уредба на закона засяга заварените отношения, тоест срокът за водовземане и ползване на тези съоръжения максимално може да бъде до 5 години, включително с 3 години удължаване. Но Вие казвате, че случаите, които попадат от приемането на закона до приемането на наредбата, тоест период почти една година, са извадени от неговия обхват, въпреки че точно законът въвежда изискването за преуреждане на тези отношения, така че удължаването да засяга именно тези случаи, които вече са възникнали и по които първоначално са дадени разрешения. Така според мен се поставят в неравностойно положение различните категории субекти, защото тези, които ще подадат искането за удължаване след приемане на наредбата, независимо че генералното основание е в закона – казвате, че те могат да действат до 20 години, а другите, които са в междинния период, ще се ползват само от това удължаване. Така възникват редица въпроси – дали издаването на наредбата не е забавено, за да могат да бъдат селектирани различни случаи. Това само може да се предполага. Мисля, че би следвало общият смисъл на закона да се запази, защото и законът, и наредбата се отнасят към заварени отношения. Законът изисква издаването на наредба. Тя няма собствено основание. Така че според мен тези случаи не би следвало да се третират като напълно различни.
Според мен това е проблем и Вие трябва да го анализирате още веднъж с Вашия юридически екип, за да се намери решение, което в най-голяма степен съответства на смисъла на закона и поставя пред равни законови изисквания всички лица, които потенциално попадат в тази категория. Защото някъде има конкуренция на интереси и явно тези неща се използват, за да се постигат едни или други резултати – нещо, което според мен не съответства на най-добрата практика, произтичаща от промяната, направена през 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Стоилов, към момента е известен само един конкретен случай на решение за изменение на разрешително за водовземане от повърхностни води, издаден при влизане в сила на Наредбата за ползване на повърхностните води, който поради извършени нарушения и противоречия още при първоначалното издаване на две взаимообвързани разрешителни, тъй като се отнасят до едно и също място на реката, съответно първото през 2007 г. и второто през месец юни 2009 г., предполага възможности за различно тълкуване и прилагане на разпоредбата на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове.
Споровете по случая между двете фирми са отнесени до Административен съд – гр. Плевен, и предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съгласно която никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, следва да се изчака решението на съда.
Какъв е проблемът, който затруднява колегите от Басейнова дирекция със случая? През 2007 г. е издадено разрешително за водовземане и ползване на воден обект за изграждане на ВЕЦ на „Енерджи КА” ЕООД, с управител Каральо Рикардо съсобственик „Каральо” ООД – Италия. За същото място на водовземане е подадено искане за изграждане на ВЕЦ и през юни месец 2009 г. е издадено такова разрешително за същото място на водовземане – тоест инвестиционни предложения за едно и също място – на фирмата „Норт Ел” ООД, с еднолични собственици на капитала в дружеството Тодор Георгиев Божинов и Стефан Георгиев Божинов.
Както Ви казах, в момента и двете фирми са подали жалби в съда и изчакваме решението на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Сега думата има народният представител Сергей Станишев за изявление от името на парламентарна група.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Намираме се в края на управленския мандат на господин Борисов и неговото правителство и, разбира се, е време за обобщения и равносметка – кой какво е свършил, кои от обещанията са изпълнени и кои не са изпълнени.
Тези дни станахме свидетели на една масирана кампания от страна на вицепремиера господин Дянков, който гастролираше по много телевизии в своя типичен арогантен и подплатен с евтини манипулации и недостойни сравнения стил развиваше следните тези: първо, че настоящото правителство било дало милиард и повече от предходното за здравеопазване и за пенсии; второ, че фискалният резерв въобще не е похарчен, той е почти на равнището, на което го е заварило сегашното правителство, и трето, че размерът на средната пенсия у нас бележи забележителен растеж в сравнение с размера на средната пенсия, забележете къде, в съседна Гърция.
Разбира се, известно е, че господин Борисов третира господин Дянков като „своето слънчице”, както той се изразява, и самочувствието на господин Дянков е широко известно. Само че тези дни излезе независима класация на най-авторитетния вестник от Европейския съюз в тази област – „Файненшъл таймс”, който класира 19-те най-добри министри на финансите на Европейския съюз. Чудя се, защо господин Дянков го няма в тези 19, в които влизат министрите на финансите и на Гърция, и на Испания, и на Португалия? Може би не е 27-ми, но очевидно е от 20-то място нататък – в задната част. Това е оценката на „Файненшъл таймс”.
По-важното е да проследим фактологията и да определим къде свършва истината в твърденията на вицепремиера, къде започват лъжите и в какво се състоят.
Предходното правителство всяка година увеличаваше финансирането както на здравеопазването, така и на други ключови сфери от публичния сектор. За четири години практически удвоихме финансирането на публичните дейности, включително и заплащането на държавните служители.
Настоящото правителство замрази средствата както за издръжка, така и за заплати. Замрази ги на нивото на последната година от предходното управление. И това отчитате като огромен успех! Само че, господа от управляващото мнозинство, обещахте съвсем различно в предизборната кампания. Вие обещахте ръстове, говорехте за увеличение на доходите, говорехте за това, че българите ще догонваме средноевропейското ниво в рамките на този мандат. Защо не казахте в кампанията, че всъщност истинската Ви цел е замразяване? Кого излъгахте? Българските граждани.
Второ, критиките от опозицията, че се влошават фискалната позиция на страната от порядъка на 6 млрд. лв. не били верни. Така казва господин Дянков. За илюстрация той посочва, че нарасналият тази година фискален резерв е достигнал 7 млрд. лв., тоест разликата между завареното и сегашното състояние е само 1 млрд. лв. надолу, а затова как нарасна резервът не казва нито дума. Сякаш вече забравихте за новия външен заем от почти 2 млрд. лв.?! Два милиарда лева, които са включени в този фискален резерв, но със заем, не са пари взети от собствени приходи!
Така че наред с вземанията на вътрешни заеми, Вие увеличихте правителствения дълг сумарно с 5 млрд. лв. за Вашия мандат! Тези пари ще ги връщат всички български граждани! Всички! Тези пари не са обезпечени! Като добавим и останалата разлика във фискалните резерви от началото на мандата и понастоящем, и предстоящото дефицитно финансиране на бюджета и през следващата година, което вече прогласувахте, ще се окаже, че сметката е повече от 6 млрд. лв. Това е сумата, с която финишира ГЕРБ. Над 6 млрд. лв. сумарен дефицит за четирите години Ваше управление! Необезпечени пари! Това са фактите.
В началото на следващата година с тези пари от фискалния резерв, който твърдите, че е 7 милиарда, ще платите излизащите в падеж стари облигации за около 1 млрд. 700 млн. лв. С тази сума Вие ще намалите правителствения дълг, но ще намалите отново и фискалния резерв. Непроменена обаче ще остане само обобщаващата сума от 6 млрд. лв. – цената от управлението на ГЕРБ за всеки един български гражданин.
Всички правителства от края на миналия век, от 1997 г. досега, имат своя принос за закрепването на финансовата стабилност на държавата – и правителството на господин Костов, и правителството на господин Сакскобургготски. Що се отнася до предишното правителство – ние двойно намалихме държавния дълг, а също така двойно увеличихме фискалния резерв. Това са фактите.
Спекулациите на господин Дянков са безкрайно недостойни за един български министър. Общата картина е негативна и цената, както казах за данъкоплатците, е 6 млрд. лв.
Наскоро господин Дянков отново даде светли обещания. Каза, че до 10 години ще достигнем този път вече средноевропейските доходи. Да оставим настрана, че 10 години е нещо, което изглежда много отдалечено за българите, които ежедневно се борят за оцеляване, но в началото на мандата на това правителство средната пенсия в България, както твърди господин Дянков, изоставала шест пъти от гръцката, а днес – само три пъти. Само че много цинично е да се радваш на такова сближаване не за сметка на това, че пенсиите или доходите, като цяло, в България растат, а за сметка на това, че на другите намаляват.
То и господин Борисов предложи на премиерите от Европейския съюз да намалят заплатите и пенсиите, за да се изравним, само че като гледам, не виждам никой желаещ да го направи. Това ли е Вашата политика на доходите?
Преди време имаше един популярен виц, а и песен „Как ще ги стигнем американците”, изобщо – напредналите държави. Очевидно философията на ГЕРБ разчита именно на този подход – те да се обърнат към нас и да тичат назад, а не ние да вървим напред и да ги догонваме.
Това са всъщност резултатите от управлението на ГЕРБ.
Искам да засегна накратко още една тема: гордостта на господин Борисов – еврофондовете. В момента, както знаете, се водят тежки преговори на Европейския съвет за следващата финансова рамка, за бюджета на Европейския съюз за 2014 - 2020 г. Българският премиер отиде без мандат от парламента, без национална позиция. Вчера се е оплаквал по телевизията защо партиите не обсъждат този сериозен въпрос. И аз питам: защо? Кой трябва да прояви инициативата, да потърси подкрепа от целия парламент, да отиде и да каже: „България иска това и това, защото искаме да постигнем определени цели и зад това стоят всички – управляващи и опозиция”. Няма го!
И какво се оказва – за 2017 – 2013 ние имаме без земеделските плащания 7 млрд. евро. Миналата година са разплатени за годината 531 млн. евро. При този темп, който Вие практикувате, ние ще загубим голяма част от еврофондовете от тази рамка, може би над 40%, за съжаление. Казвам го с искрено съжаление, защото тези пари са нужни на гражданите, на икономиката, на българските фирми.
А знаете ли, че в предложението на господин Ван Ромпой е включен нов критерий за следващия период – степента на усвояване за този финансов период. С какви очи господин Борисов ще отиде и ще поиска повече пари и за кохезия, и за земеделие? Да не говорим, че изобщо не е поставен като приоритет развитието на конкурентоспособност, иновации и наука. Господин Дянков казва на учените – няма да Ви увеличаваме заплатите, няма да даваме пари и от БАН, печелете проекти. Кои проекти, след като не ги искаме? Това е ужасно тежък въпрос и наследство на ГЕРБ като управляващи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми дами и господа от мнозинството, в политиката победите винаги се редуват и със загуби. Достойнството обаче трябва да се пази. Това не се прави с арогантност, с манипулации и с евтини внушения, а с реално отчитане на фактите и анализ на причините за допуснатите провали. Защото достойната загуба сама по себе си е своеобразна победа. Тепърва ще видим дали можете да си правите тези изводи и достойно да понасяте загубата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Това е въпрос от народния представител Михаил Миков относно проект на община Етрополе за внос на благороден елен и за разселването му на територията на общината с цел поддържане на биоразнообразието.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо министър, моят въпрос е свързан с още един скандален случай, който се превръща в емблематичен за Вашето управление – по какъв начин се харчат европейските пари?
Община Етрополе, известна с това, че господин Емил Димитров е от тази община, е изработила проект за внос на благороден елен и за разселването му на територията на общината с цел поддържане на биоразнообразието. В печата се появи достатъчно информация, че по-скоро е имало една косвена цел, доколкото там има ловни полета, ловни резервати. Целта на общината е била да се увеличи дивечът за отстрел, като се използват европейски пари за биоразнообразие.
Мисля, че ние постоянно ще учудваме Европейската комисия и европейците с начина, по който ние тълкуваме политиките на Европейския съюз – уж развъждаш дивеч, за да увеличиш биоразнообразието, а всъщност, за да го използваш за лов. В крайна сметка Европейската комисия отхвърля този проект, спира финансирането.
Затова Ви задавам въпроса: когато се одобряваше проектът, защото той е минал през Вас, и когато е подписван, дали Ви беше известно на Вас, че благородният елен не е сред защитените видове? Защото една от причините да бъде спряно финансирането на проекта е, че благородният елен просто не е сред защитените видове. И не можеш да правиш биоразнообразие с животни, които не са сред защитените видове. С интерес ще чуя Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, да поясня, че независимо дали става въпрос за водите, отпадъците или биоразнообразие по оперативна програма, оценките се извършват от оценителни комисии, в които влизат представители на дирекции на министерството и се привличат и външни оценители. Със сигурност, когато правят тези оценки, колегите нито се интересуват, нито трябва да се интересуват коя е общината, кой живее в този град, на ДПС ли е, на ГЕРБ ли е, на БСП ли е общината и така нататък. Става въпрос за експертни оценки.
В хода на разглеждане, оценяване и одобрение на проекта, за който Вие задавате въпрос, от оценителната комисия за оценка на проекта членовете й са били напълно наясно, че благородният елен не е защитен вид. Независимо от това комисията е преценила, че реализацията на проекта, първо, е от полза за опазване, поддържане в благоприятно състояние и евентуално възстановяване както на незащитени, така и на редки и защитени видове от европейско значение както в района на проекта, така и в близко разположените няколко зони от мрежата Натура 2000.
Във връзка с това попада в код 51 – Насърчаване на биоразнообразието и защита на природата, включително Натура 2000 от Европейския регламент 1828/2006, в съответствие с който е одобрена приоритетна ос 3 на Оперативна програма „Околна среда, опазване и възстановяване на биоразнообразието” и, второ, че този проект е в съответствие с основната цел на приоритетна ос на оперативната програма, а именно намаляване и спиране на загубата на биоразнообразие в страната. При оценката на проекта експертната оценителна комисия е взела предвид цялата съвкупност от взаимообвързани дейности по проекта, но във връзка с предмета на Вашето питане аргументите са следните.
В близост до района на проекта се намират четири защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000. Предмет на опазване на защитените зони са защитени видове като мечка, вълк, скален орел, които имат пряка връзка и зависимост и от наличието на благороден елен. Тези видове се срещат и в самия район на проекта, включително и при миграция от самите зони.
Статистиката за състоянието на числеността на благородния елен в страната показват, че за периода 1993 - 2003 г. е налице драстично намаление от близо 15 хиляди екземпляра. Въпреки полаганите грижи към 2010 г. общата численост на благородния елен все още е с повече от 10 хиляди екземпляра под оптималната, съобразно емкостта на местообитанията в страната численост 29 хиляди екземпляра, която е била достигната в началото на 90-те години. Това се отнася и за района на Етрополе, където числеността на благородния елен не надхвърля 40 екземпляра в природната среда при възможности на екосистемите и хранителната база за около 200 екземпляра.
При тази оптимална численост екосистемите, обитавани от благородния елен, биха били в устойчиво благоприятно състояние, като се има предвид, че местообитанията на благородния елен се припокриват с местообитанията на едрите хищници в България като мечка, вълк, чакал, рис, който се възстановява през последните години, включително е забелязан и в Етрополския балкан, Стара планина и той е в основата на хранителната верига на тези хищници.
От тази гледна точка възстановяването на благородния елен е от важно значение за благоприятното състояние и на тези видове, които са предмет на опазване от европейските директиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо министър, трогателно е усилието Ви да ме убедите, че случайно този проект е попаднал на границата на ловните полета на господин Емил Димитров. Аз Ви съчувствам и разбирам, само че това, че се опитвате да убедите мен, трудно може да бъде доказателство за комисаря, който направи специално изявление по случая, но въпросът е друг.
Милиони се дават за експерти в тези оценителни комисии, милиони – също по европейските програми и проекти. И задачата е те да не допускат проекти, на които Брюксел в един по-късен етап ще спре финансирането. Експертите, които са похарчили милиони, би трябвало да имат усещането, че когато искаш да изхитруваш пред Брюксел, то Брюксел има и други пътища, освен официалните, да се информира – дали ще бъде неправителствен сектор, дали ще бъдат граждани, дали ще бъдат народни представители в парламентарния контрол. Дали Вие мислите, че не е добре отново да се преразгледат списъците на тези експерти, които вземат милионите във Вашето министерство? Част от тях добре ги познавате, защото имате и определени връзки с тях отпреди да бъдете министър. Може би е добре да ги съберете и да им кажете: „Уважаеми експерти, така си вършете работата срещу тези добри хонорари, че не се опитвайте да лъжете Брюксел!” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Миков, да Ви информирам, че почти изцяло експертите са същите, които са работили 20 години преди това в министерството.
По темата за временното спиране на средствата по проекта. Това се извършва и е стандартна процедура по много проекти, за които има някаква информация за съмнение, независимо какъв е източникът на това съмнение.
Не съм си задавала въпроса: кой се опитва да спре не само този проект, а цялата ОС „Биоразнообразие”, а и други проекти в Брюксел? Нямам време за подобни разследвания. След като разгледах този конкретен проект, видях, че една от дейностите в него е разработване на Наредба за забрана за лов на благороден елен в района за 10-годишен период. Тогава започнах да си отговарям на въпроса: кой може да ни клепа пред Европейската комисия и да създава проблеми? Най-вероятно това са ловци, не зная дали сте ловец или не, но според мен това е единствената причина. Екологичните неправителствени организации, по-скоро природозащитните, с които работим добре, винаги когато имаме разногласия и преди да изпратят информация до комисията, която решава споровете, идват при нас за обсъждане. Въобще не са поставили при нас такава тема, включително до ден-днешен.
Така че няма нищо странно. Отново Ви казвам, че никой не е длъжен, даже по-добре, че експертите не се вълнуват кой депутат, бизнесмен в кой град живее, как живее, кой на кого какъв е, на коя община е, дали е на тази партия или е на онази партия. Помагаме на всички общини и сме го доказали с нашата ежедневна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Въпрос от народния представител Мая Манолова относно изграждане на „Регионален център за третиране на неопасни отпадъци на територията на община Дупница”.
Госпожо Манолова, имате думата да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Проблемът със съхраняването и третирането на отпадъците е един от заявените от Вашето министерство приоритети, който следваше да бъде решен в рамките на този мандат. Безспорно материята е достатъчно сложна, безспорно има достатъчно проблеми и конфликти, но те трябва да бъдат решени не само заради заплахата от санкции от страна на Европейската комисия, но и заради българските граждани. Още повече, че пари за изграждане на регионални депа има, както стана ясно от предишните въпроси, има неколкостотин милиона лева по Програма „Околна среда” за изграждане на модерни съоръжения за третиране на битови отпадъци.
Какво се случва в една от невралгичните точки, в която проблемът не е решен, а зреят и нови конфликти? Област Кюстендил, от която съм избрана за народен представител, и ситуацията с общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Невестино и Трекляно, които са заплашени със санкции, ако своевременно не бъде решен въпросът с третирането на битовите отпадъци.
Каква е ситуацията в този момент? Проектът, по който се работеше от няколко години, за изграждане на регионално депо в землището на село Кочериново, беше прекратен през 2011 г. Стартиран беше втори проект за изграждане на завод за боклук на територията на община Дупница, който също беше прекратен по настояване на Общинския съвет в Дупница, с аргумента, че бил опасен за околната среда, че имало отрицателна ОВОС. Впоследствие това се оказа лъжа, но така или иначе и този проект е прекратен.
В момента се работи по Проект за изграждане на регионално депо за отпадъци на територията на община Дупница, като този проект отново е натоварен с изключително големи скандали. Каква е причината за това? Избирането на площадка на терен за това регионално депо е обвито в мистерия, че както се оказа преди няколко месеца ръководството на община Дупница работи зад гърба на хората и практически без да ги пита, е взело решение това депо да се изгражда на територията на землището на село Джерман.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки предприема министерството за нормалното решаване на проблема с третирането на отпадъците в област Кюстендил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата има министър Нона Караджова за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, известно Ви е, че не от 5, а от 50 години законодателството изисква кметовете на общини да отговарят за управление на битовите отпадъци, образувани на тяхната територия. Ролята на министерството е да осигурява финансови средства, да осигурява методическа помощ, да се явява като медиатор между кметовете, както аз го правя многократно с тях, за да се разберат.
В конкретния случай през 2008 г. Министерството на околната среда и водите е одобрило и финансирало Проект за техническа помощ за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Кочериново, в който са включени общините от област Кюстендил.
Формулярът за кандидатстване е подписан от кмета на Кочериново, не е подписан от другите кметове, но е приложен протокол за учредяване на сдружение през 2004 г. между тези общини, че са съгласни да изграждат такава система.
През месец май 2011 г. общините от цялата регионална система доброволно се отказват от осъществяването на този проект и вземат решение за разделяне на регион Кочериново на два региона – Дупница и Благоевград, което е изцяло в техни компетенции, това е местно самоуправление и ние не можем да се наложим по никакъв начин. Въпросът е: защо се е стигнало до там, че се е подготвил през 2004 г. такъв проект? Защо някой е приел проект, без да са се подписали другите кметове, а само един кмет? Това е друга тема.
Към настоящия момент общините Дупница, Кюстендил, Сапарева баня, Бобов дол, Невестино и Трекляно, включени в регион Дупница, са създали Регионално сдружение за управление на отпадъците по новия Закон за управление на отпадъците с председател господин Паунов, който е кмет на община Кюстендил. Първото Общо събрание е проведено на 14 юни 2011 г. От този момент Министерството на околната среда и водите подпомага непрекъснато общините при разработване на необходимите документи за кандидатстване по Оперативна програма „Околна среда” или въобще за друго финансиране. Разработен е график на всички необходими дейности. Ние следим подготвените документи – няма да ги изброявам, те не са малко, доста свършиха общините през този период и ги разглеждаме в оперативен порядък, за да не се губи после времето в официалното разглеждане на документите, а да може да се отстранят грешки, ако са допуснати, още в хода на подготовката. Много срещи са проведени. Последната среща се състоя на 1 ноември 2012 г. На нея за пореден път се уточниха ангажиментите на общините по отношение ускоряване подготовката на проекта.
Предстоящи действия по проекта са: подписване на споразумения за партньорство между общините от кметовете, като са поели ангажимент да извършат това до края на месец ноември тази година и да внесат Доклада за оценка на въздействие върху околната среда до края на месец ноември също тази година, тъй като този доклад се изготвя от страна на общините.
Общините от район Дупница могат да получат покана за финансиране след представяне на необходимите документи, за които истински им съдейства министърът за регионалната инспекция, където ще се гледа докладът по оценка на въздействие, за да са максимално ускорени процедурите. Дано да няма обичайните обжалвания от някои граждани. Уверявам Ви, че максимално съдействаме и този случай да бъде решен, доколкото ни е възможно. Със сигурност ще се осигурят средства, въпросът е да се ускори този процес. Съжалявам, че по грешен модел е бил стартиран този проект още през 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, не медиатор, скоро в Дупница ще бъде необходим миротворец, който да се оправи със сложната ситуация по повод изграждането на това депо за регионални отпадъци.
Проблемът е в това, че кметското ръководство на община Дупница е предприело действия за определяне на площадка за това регионално депо без консултации с хората. На практика, без обществено обсъждане, без да се проучват алтернативни проекти ръководството на община Дупница неясно по какви критерии е избрало един терен в землището на село Джерман и се опитва да го натрапи и на хората, а предполагам и на Вашето министерство.
В същото време, разбира се, има и сериозна ответна обществена реакция, създаден е инициативен комитет, който е събрал подписка от няколко хиляди души, които аргументирано се обявяват срещу изграждането на регионално депо точно на площадката в село Джерман. Ще Ви спомена няколко от техните аргументи – че Джерман е най-гъсто населено място в най-гъсто населената община в Кюстендилска област, че теренът е в непосредствена близост до река Джерман, до автомагистрала „Струма”, до газопровода с Гърция и до три населени места, че теренът е свлачищна зона, че площадката е стръмна и трасирана, което ще оскъпи изграждането на проекта, че в момента теренът се използва за пасище и за житни култури, че е в непосредствена близост с други овощни и зеленчукови градини и не на последно място – че за функционирането на това депо ще бъде използвана питейната вода за село Джерман, която и без това е оскъдна и селото е на воден режим.
Проблемът е, че този инициативен комитет не е чут нито от ръководството на община Дупница, по-точно не са взети предвид неговите аргументи, а очевидно не са ги взели предвид и останалите институции.
През последните месеци, всъщност буквално в края на предния месец, беше направен опит от ръководството на община Дупница да излъже хората, че са правени проучвания и на други площадки, което обаче се оказа неистина.
Най-неприятното е, че в споразумението, което Вие цитирахте, не е посочена конкретната площадка, на която ще се изгражда регионалното депо, но с точност е цитирана квадратурата на депото в землището на село Джерман. Тоест ръководството на община Дупница, кметската управа се страхува (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) да каже ясно на дупничани, че е взела решение депото да се изгражда в Джерман, извършва всички процедури и накрая общественият скандал, който ще се случи ще препятства изграждането на депото, ще е в ущърб и на хората от Дупница, и на хората от региона, и в ущърб на усилията на Вашето министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: За това моята молба към Вас е своевременно да се намесите и ако има още някаква възможност да бъдат проучени и други площадки, нека да бъдат проучени, и това депо да бъде изградено на най-подходящата от тях, а не на най-скъпата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика има думата министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо Манолова, първо да Ви кажа за така наречения проект за завод – Дупница. Запозната съм със случая. Този проект се състоеше от две страници без никакви технически, финансови и каквито и да е параметри, тоест беше едно изложение на две страници. Тоест няма как да бъде одобрено нещо, въпреки това е от компетенция на общината, но за съжаление нищо не стоеше зад него.
Ние препоръчахме още преди година и половина да се изиска от потенциалните инвеститори, които и да бяха те, да си дадат техните финансови разчети, какво ще струва това на жителите, каква ще е таксата битови отпадъци, за да прецени общината и общините около нея дали е изгодно, или не. Общината изисква такава информация, но до ден-днешен, доколкото ми е известно, въобще не е представена.
По отношение на площадките, министерството няма никаква компетенция, няма право да налага на общините къде да са площадките за изграждане на техните съоръжения. Трябва кметовете да се разберат. Една от многобройните причини да закъсняваме с тези съоръжения е именно липсата на желание между кметовете на общини да се разберат. Слава Богу, в момента останаха единствено два региона, по-скоро един регион, който не се е разбрал – от цяла България, от 264 общини. Това е регион Дупница. Дори общините от регион Благоевград, които останаха, като се разделиха, разбраха се и работят последователно, помагаме им по същия начин.
Безкрайно съжалявам, че не могат да се разберат, но ние по никакъв начин не можем да им наложим площадка. Не е наша компетенция и нямаме такова право.
Относно това дали площадката е подходяща, или неподходяща за такъв вид съоръжение, може да покаже единствено съответните процедури, които се провеждат по екологичното законодателство. Това са два закона. Ако имаше начин да им го наложим, щяхме, но просто няма. Аз силно се надявам да се разберат, останаха последните в цяла България. Друго не мога да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега следват два въпроса от народния представител Румен Такоров. Първо ще бъде зададен въпросът му относно сметището в квартал Суходол, Столична община.
Имате думата, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е относно сметището на квартал Суходол, Столична община.
Уважаема госпожо министър, повече от година постоянно се дискутира по въпроса ще се прекрати ли дейността на сметището в Суходол, докога то ще бъде в експлоатация? Изчерпани ли са капацитетните възможности на сметището, или не? Това са много разнообразни въпроси, които касаят живеещите в района и чакат някакъв конкретен отговор.
Във връзка с изложеното дотук моля да ми отговорите какъв е свободният обем на сметището в квартал Суходол към момента на база комплексното разрешително от 2009 г.? Кога ще бъде спряна експлоатацията му и къде ще се пренасочат битовите отпадъци на Столична община? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Такоров.
Госпожо министър, имате думата
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Такоров! Първо искам да отбележа, че от 2007 г. насам Столична община отговаря на изискванията на нормативната уредба в областта на европейското и на българското законодателство по управление на отпадъците и е първата община в България, която приложи метод освен депониране и сепариране на полезните компоненти от потока битови отпадъци чрез сепариращи инсталации. Именно за намаляване количеството отпадъци за депониране през последните години, на територията на Столична община се въведоха в допълнение мерки за разделно събиране и работят може би вече пет или шест сепариращи инсталации за отделяне на полезните компоненти. Една част от тях отиват за рециклиране, друга част от тях отиват за оползотворяване с изгаряне на енергия в циментови заводи.
Предприети са и действия за подобряване на системите за разделно събиране и работата на сепариращата инсталация, вследствие на което количеството отпадъци през последните три години намаля многократно, тоест предназначените за депониране отпадъци в Суходол. На депото се приемат единствено предварително третирани отпадъци чрез инсталацията за сепариране. С цел гарантиране на параметрите на технологията по депониране общината е доставила и нова техника, която значително подобрява технологията на депониране посредством по-добро уплътняване на обезврежданите отпадъци и освобождаване на нови обеми. Това е информацията, която имам от Софийска община по темата.
Все още има остатъчни обеми в депото в Суходол. Неговият общ обем е 600 хил. т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Такоров, имате думата за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Колеги! Госпожо министър, не са 600 хил. т, а 650 хил. т по комплексното разрешително. Сигурно не са били коректни тези, които са писали отговора Ви.
Това, което казвате, също не отговаря на истината, защото през 2010 г. госпожа Фандъкова казва две тези, които взаимно се отричат помежду си. Тя казва, че: „Експлоатацията на депото се предвижда да приключи до изчерпване на проектния капацитет на съоръжението”. След това веднага казва: „Оставащият капацитет на депото в Суходол е разчетен да обезпечи нуждите на Столична община за обезвреждане на отпадъци до изграждане на съоръженията, предвидени в проекта „Изграждане на интегрирана система на съоръженията за третиране на битовите отпадъци на Софийска община”. Кое от двете е вярно?
Само през 2009 г. 359 хил. т са закарани в Суходол. През 2010 г. са 264 хил. т. През 2011 г. са 260 хил. т. Нали разбирате, че ако изключим 2009 г., само за 2010 – 2011 г. са закарани над 550 хил. т на сметището при разрешен капацитет 650 хил. т. Всъщност само след първите четири месеца на тази година капацитетът на сметището в Суходол би трябвало да е запълнен. Вие като министър не си вършите работата – да отидете и спрете сметището в Суходол.
Това, което говорите, извинявайте, но меко казано не е вярно. Още през 2010 г. госпожа Фандъкова казва, че след 23 месеца ще бъде изграден заводът за механично битово третиране на отпадъците. Тези 23 месеца бяха до месец октомври тази година. Ходих на полето, но завод не видях. Не знам някой от присъстващите дали е виждал завода за механично и биологично третиране.
Госпожо министър, когато четете някакви данни, карайте Вашите експерти предварително да ги проверяват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Такоров, цитирате госпожа Фандъкова, но от това, което казвате, не съм убедена дали това точно е казала. Със сигурност и двете неща са верни. Има остатъчен капацитет. Вие цитирате тонове. Аз Ви обясних, че има уплътняване, което позволява приемане на много по-големи обеми в депото.
Абсолютно съм убедена, че заветната Ви мечта е да стане криза с боклука в София, но такава няма изгледи да се случи, господин Такоров.
Благодаря Ви, че сте загрижен за Столичната община, независимо, че сте депутат от Търговище. Ще Ви държа в течение какво се случва с нещата всеки ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следващият въпрос, който е последният към министър Нона Караджова, е отново от народния представител Румен Такоров относно осъществяване на инвестиционно предложение – Проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварището в село Долни Богров чрез обезвреждане и оползотворяване, имот № 000236, район Кремиковци, с възложител Столична община.
Господин Такоров, имате думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо министър, че сте заинтересована за Търговище – региона, от който съм избран. Все пак аз съм депутат в Народното събрание не само от Търговище, но това е друг въпрос.
Уважаема госпожо министър, сметоразтоварището в село Долни Богров е спряно от експлоатация с Решение № 38 от 27 септември 1997 г. Работният проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварището в село Долни Богров е изготвен с техническата помощ на Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.
През 2011 г. са усвоени само 3723 лв. През 2012 г. се появява инвестиционно предложение на Софийска община, в което към заглавието на проекта „Закриване и рекултивация на сметището в село Долни Богров” се добавя и изразът „обезвреждане и оползотворяване”. Започва неговата реализация.
В ОВОС-а на това инвестиционно предложение никъде не се говори за провеждане на действия по депониране на отпадъци, но изискването да се подаде заявление за издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда означава, че планираната дейност попада в приложното поле на чл. 117, ал. 1 или ал. 2 от закона, който засяга само изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категории „промишлени дейности” по Приложение № 4 и съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения. Сметоразтоварището в Долни Богров не е действащо и в експлоатация от 1997 г., което означава, че ще се извършват дейности по изграждане и експлоатация на ново депо.
Във връзка с гореизложеното, за ОВОС-а може да не ми отговаряте, защото знаете, че когато има рекултивация, ОВОС не се изисква, но тук в инвестиционното намерение се изисква ОВОС. Моля да ми отговорите: издадено ли е комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда? Ако е така, за какъв вид инсталация и какви количества нови битови отпадъци се очаква да се генерират? Какво е предвидено за тяхното третиране? Осигурено ли е финансирането, от какви източници и на каква стойност? Какъв е срокът за реализация на инвестиционното предложение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Такоров! Първо, искам да се похваля, че осигурихме достатъчно средства за рекултивация на тия язви из страната – нещо, което не беше правено дълги години. Вече имаме единадесет рекултивирани сметища. В момента се извършва рекултивация на още около десет. Едновременно с това вчера се одобри и проект за финансиране на стойност 90 милиона. Един от проектите е и този за Столична община. Да го кажа, защото Вие отбелязахте, че през 1997 г. е преустановена експлоатацията на Долни Богров и кочината до село Долни Богров стои. Столична община от 2008 г. предприе действия за изготвяне на проект за рекултивация на този терен.
Както Вие вече сам си отговорихте, защото това е във въпроса Ви, проектите за рекултивация на депа не подлежат на процедура по оценка на въздействието върху околната среда. За реализирането на проекта за рекултивация на депото в село Долни Богров от Столична община е изготвен доклад за оценка на въздействието върху околната среда предвид частична промяна в обхвата на инвестиционното намерение. Промяната е в заместването на предварително заложените маси и строителни отпадъци с подситова и надситова фракция от сепариращата инсталация в град София. Фракциите ще бъдат вложени с цел оползотворяване за целите на техническата рекултивация на депото преди биологичната рекултивация. Тази промяна позволява по-бързата реализация на проекта, поради обстоятелството че първоначално предвидените материали за запълване са силно ограничени вследствие и на намаленото строителство, значително по-евтина е – тоест това намалява стойността на рекултивацията и е в съответствие с нормите. Към настоящия момент все още процедурата по комплексното разрешително не е приключила.
За реализиране на проекта са осигурени средства чрез предприятия за управление на дейностите по опазване на околната среда в размер на 11 млн. лв. за първия етап, който се реализира и от който са усвоени около 3,5 милиона. До края на годината ще се разгледат и следващите етапи, за да се осигури необходимото финансиране. Най-важното в случая е, че тази язва сред Софийското поле ще бъде отстранена, включително с биологична рекултивация. Когато бъде завършен проектът, както между другото около десет през последните две години, които бяха завършени в страната, това са повечето малки общини, на които рекултивирахме депата, в момента има трева, има храсти, тоест тези неща не съществуват. Мисля че като работим последователно, както започнахме, да се продължи това и нататък до няколко години няма да има такива ужасни гледки из страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, Вие много елементарно отклонихте въпросите, които Ви зададох и на практика изговорихте куп неистини. Ходили ли сте на Долни Богров, за да видите какво се прави?
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Ходила съм.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Кога сте ходили?
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Преди два месеца.
РУМЕН ТАКОРОВ: Онзи ден бях там. Дори не ни пуснаха да влезем, но това е отделен въпрос.
Най-голямото признание за това, че с действията си Вие не можете да решите проблемите на сметосъбирането, на сметоизвозването на София е именно с утвърждаването на решението за ОВОС от директора Ви на Регионалната дирекция, защото то е съставено на основание чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс с режим на предварително изпълнение.
Но защо се дава предварително изпълнение, колеги? Ще Ви кажа какво пише в ОВОС-а: „Забавянето реализацията на инвестиционното предложение – проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварище с. Долни Богров чрез обезвреждане и оползотворяване, ще доведе до нарушаване режима на сметосъбиране, извозване и до натрупване на количества отпадъци по улиците, в жилищните райони, което ще създаде реална опасност за възникване на епидемии, застрашаващи здравето на населението. Предварителното изпълнение се налага освен за опазване здравето на населението на Столична община и за да се защитят особено важни обществени интереси – правото на чиста и благоприятна околна среда за живота на населението в региона.”
Това какво ще рече? Че именно в Регионалната инспекция по околната среда и водите в София са имали и са разполагали с информация, че на сметоразтоварището в Долни Богров ще се карат твърди битови отпадъци. И затова в Раздел VІІІ на ОВОС-а пише, че целогодишно ще се карат по 220 хил. тона, което значи, че в рамките на 950 хил. тона, пет години ще бъде експлоатирано това сметище за твърди битови отпадъци.
Моля Ви застанете на тази трибуна в момента и кажете, ще се карат ли твърдите битови отпадъци на София в Долни Богров и балите или не? Това кажете. Не искам нищо друго да казвате. Кажете го с две прости приказки – да или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Такоров.
Дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Такоров, първо, Вие сте депутат в Комисията по околна среда може би около 15 години, да Ви поправя – ОВОС-а не е той, а е тя. Това е оценка на въздействие върху околната среда. И не „в ОВОС-а пише”, а в Доклада за оценка на въздействие върху околната среда.
Но, по същество.
Както Ви е известно, проведена е дълга процедура по оценка на въздействие върху околната среда въз основа на доклада, който е изготвен, за да се оцени въздействието на промяната на инвестиционното предложение.
Проведени са четири широки обществени обсъждания, широко оповестено е и Вие, като много загрижен за здравето на хората от Столична община, можехте да участвате в тия процедури и да дадете своето становище.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Отговорете ми на въпроса – какво пише в ОВОС-а?
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Няма „ОВОС” има Доклад за оценка на въздействие върху околната среда и е със „с” ако съкращавате, господин Такоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, без реплики от място. Слушахме Вашата реплика, господин Такоров.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Така че направено е всичко необходимо, всички предприети стъпки както от Столична община, така и от Регионална инспекция по околна среда и води са в пълно съответствие със законодателството, всички са имали достъп, включително и на предварително изпълнение. И е добре, че го има този инструмент. В момента вероятно може би около 10 проекта в областта на отпадъците нямаше да вървят, защото на много места въпросите се политизират, подкокоросват се разни хора да протестират и за момента така, както имаме от онзи ден следваща стъпка на наказателна процедура за депата за отпадъци, ако не се прилага този инструмент може би, тъй като винаги има протестиращи – понякога правилно, понякога не, ако не е този инструмент, може би към 2030 г. може и да се справим.
Така че в качеството си на министър използвам всички възможности, за да подпомагам всички общини в България. Подчертавам – всички кметове, независимо дали са от ГЕРБ, от БСП, от ДСБ или независими, са ми безкрайно благодарни за помощта, която им оказваме.
Така че отговорих Ви на въпроса, имало е процедури...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Караджова, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Не ми отговорихте на въпроса.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Имало е процедури, да сте участвал в процедурите, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Тя не ми отговори нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпросите и отговорите на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Първи ще развие своя въпрос народният представител Иван Николаев Иванов относно обществена поръчка за ремонт на пътнически вагони.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През миналата 2011 г. БДЖ „Пътнически превози” ЕООД е възложител на обществената поръчка „Планов заводски ремонт на 86 броя пътнически вагони от серията 29-74 и 20-47”. Обществената поръчка се изпълнява от румънски завод, стациониран в Брашов.
Зададох въпроса в началото на месец октомври. По независещи от мен причини, поради Вашето отсъствие по здравословни причини Вие ми отговаряте сега и аз не зная дали са напълно актуални данните, които ще представя пред моите колеги, но тогава от предвидените за ремонт 86 броя вагони, в рамките на 10 месеца от началото на поръчката на възложителя са били предадени само 12 броя, при това ремонтирани с ниско качество и с използване на пожароопасни материали при ремонта.
По този повод, господин министър, и като имам предвид състоянието на подвижния състав на БДЖ, необходимостта от много сериозно обновяване на този състав, нещо повече – изгорелият вагон, който предизвика промяна дори в нормативната база по отношение на материалите, които трябва да се влагат при ремонта, отправям към Вас следния въпрос: какви действия ще предприемете, след като изпълнителят в продължение на близо една година е ремонтирал едва 14% от вагоните? Защото 12 върху 86 прави наистина 14%. Какво е качеството на ремонтираните вагони, които са предадени на българската страна и спазели са изискванията за пожаробезопасност и качество на влаганите материали? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, БДЖ „Пътнически превози” към момента има сключени четири договора за ремонт на пътнически вагони, разпределени по видове и брой, съгласно спечелена от съответния изпълнител процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Изпълнението на договорите за ремонт от изпълнителите към 15 октомври 2012 г. е следното:
„Интерком” ЕООД, гр. Дряново, има по договор 33 вагона – подадени са 24 и ремонтирани 19 вагона;
„Хан Крум” АД, село Хан Крум, има по договор 12 вагона – подадени са 8 и ремонтирани 6 вагона;
„ВЗ „Левски” АД, град Левски, по договор има 38 вагона – подадени са 21 и ремонтирани 10 вагона;
Румънският завод S.C. „CFR – SIRV BRASOV” SA Брашов, Аюд и Клуж по договор има 86 вагона – подадени са 46 и ремонтирани 12 вагона.
Видно е, че с изключение на „Интерком” ЕООД, град Дряново, всички останали заводи имат неизпълнение над 50%.
Действията, които са предприети не само към румънския завод, но и към останалите изпълнители, са съгласно клаузите в договорите за ремонт. За неизпълнение на поръчката в договорения срок за всеки ден просрочие се удържа неустойка в размер на 0,2% от стойността на неизпълнения ремонт.
Качеството на ремонтираните вагони и на влаганите резервни части и материали се гарантира от заложени критерии и технически изисквания в тръжната документация при обявяване на процедурата по Закона за обществените поръчки, които са неразделна част от сключените договори за изпълнение.
Готовите вагони след ремонт се приемат от екипи по качеството, като при всяко констатирано неизпълнение вагоните се рекламират и отстраняването на дефектите се извършва за сметка на съответния изпълнител.
Вагоните се приемат от ремонт от служители на БДЖ „Пътнически превози” само при наличие на съответните сертификати за вложените части и материали.
Изискванията към влаганите при ремонта материали по отношение на пожарната безопасност са съгласно фиш на UIC 564-2 за негоримост, минимум клас „В”.
Към настоящия момент БДЖ „Пътнически превози” са стартирали процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на ремонт на още 177 пътнически вагони допълнително.
При проверка от наша страна и запитване към заводите – поради каква причина се бави изпълнението на тези ремонти, отговорът варираше в най-различни посоки. Основното беше – липса на оперативни средства и забавяне на процедури по заеми, които теглят от банките. Така че основните причини са недоброто финансово състояние на тези заводи и липсата на възможност да закупят съответно необходимите материали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие направихте преглед на цялата съвкупност от вагони на БДЖ, които в момента се ремонтират.
Моят въпрос беше акцентиран върху единия от изпълнителите. Не получих отговор защо на румънската страна са предадени за ремонт 86 броя вагони по договор, а на трите български вагоноремонтни заводи броят на вагоните по договор е значително по-малък – на трите общо, от вагоните, които са заявени за ремонт към румънската страна.
На следващо място, както Вие казахте, за тези два месеца нищо ново не се е случило. Ремонтираните от румънския завод вагони продължават да бъдат 12, а там българската страна им е предала, Вие казахте, може би не по-малко от 30, 40 или 50 вагона, които чакат за ремонт, без да е изпълнен целият обем на договора, който е 86 вагона.
Аз съм разговарял със специалисти от българските вагоностроителни и вагоноремонтни заводи. Те например ме информират и нямам основание да считам, че това не е вярно – като материали се влага изкуствена кожа за седалките, използва се блажна боя за боядисване на вагоните, за подподовата и подовата настилка се използва обикновен балатум. Това са материали, които вече са забранени по променената нормативна база след пожара, който тогава наложи да се променят наредбите относно ремонт и влагани материали в подвижния състав на БДЖ.
Апелирам към Вас – господин министър, възложете нарочна проверка на това какво е качеството на ремонтираните от румънския завод вагони. Съпоставете го с качеството на ремонтираните от трите български вагоноремонтни завода. И ако изнесените от мен данни отговарят на истината, направете необходимото за прекратяване на договора поради неизпълнение на клаузите в него, голямо закъснение и влагане на материали, които не съответстват на стандартите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Иванов, няма никакъв проблем да бъде назначена допълнителна проверка на ремонтираните вагони, които идват от Румъния.
Относно процедурата – те са открити процедури. Всички български вагоноремонтни заводи, както и всички такива на територията на Европейския съюз нямат никакво ограничение да участват. Така че, който предостави най-добри условия по време на процедурата, всъщност печели поръчката за ремонт на вагони.
Ако по някакъв начин си позволим да сложим критерии, които да дават предимство на българските заводи, това е дискриминационно и ще бъдем уличени в нарушение.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Не говоря за това. Ако не изпълнява условията на договора!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Поемам ангажимент – ще възложа допълнителна проверка на ремонтираните в Румъния вагони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Петър Мутафчиев относно бъдещото управление на Дунав мост 2.
Слушаме Вашия въпрос, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: какви мерки ще се предприемат, за да може да се сформира и регистрира Дружеството за управление на Дунав мост 2?
Този въпрос беше зададен още в началото на месец октомври. През това време се случиха някои събития, включително срещата, която направихте във Видин и на румънска територия.
Ще се радвам да чуя какви мерки ще бъдат взети от Ваша страна.
Казвам това, защото то беше един от ангажиментите, които остана сегашното правителство да свърши, по споразуменията, които трябваше да се подпишат за Дунав мост. В смисъл че предишното правителство подготви споразумението с Румъния, възстанови договорите по финансовия меморандум, подписаха се две споразумения – както за строителните дейности, така и за работната сила, за преминаването на двете граници и пренасянето на материали.
Единственото споразумение, което остана да се сключи през тези три години и да се сформира, е за Дружеството за управление на моста.
Нарочно не съм задал въпроса – на чия територия ще бъде, съответно как ще функционира и така нататък. Надявам се, въпреки това, да кажете няколко думи по този въпрос. Знам, че това е обект на едно предишно споразумение и че все пак интересите на двете държави ще бъдат равноправно защитени. Надявам се, че такава е волята и на българското правителство.
Дано до края на 2012 г. Дунав мост 2, Видин-Калафат, да бъде реализиран като строителство, но ако това нещо стане, то задължително трябва да имаме звеното за управление и стопанисване на моста, така че да могат да се изпълнят всички ангажименти, които България е поела към Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, по въпроса за седалището имам зададен въпрос от господин Миков, така че ще отговоря на него.
Изпълнението на договора за проектиране и изграждане на новия мост на река Дунав при Видин – Калафат е вече в последната си фаза. Прилежащите пътна и железопътна инфраструктури са завършени и от румънска, и от българска страна. След тази дата трябва да започнат съвместни процедури за функционално изпитване на различните системи – електрозахранване, съобщения, контрол, сигурност по шосейния и железопътния трафик и приемане на обекта за експлоатация.
На свое заседание от 13 януари тази година Министерският съвет на Република България прие решение, с което одобри Стратегията за водене на преговори и Проекта на двустранно споразумение между нашето правителство и това на Румъния за създаване на съвместно търговско дружество оператор на новия комбиниран мост над река Дунав между Видин и Калафат.
Със съдействието на международен консултант в рамките на смесения Българо-румънски комитет по проекта бяха извършени проучвания и анализи и бяха подготвени проекти на двустранно споразумение и на документи за учредяване на съвместно българо-румънско търговско дружество, което да управлява транспортната инфраструктура като публична собственост от името на двете държави.
В рамките на Смесения комитет обаче не бе постигнато съгласие по някои въпроси, които в съответствие с приетите правила за работа следваше да се решат чрез междуправителствени преговори.
Спорните въпроси, на които трябва да се намери решение, бяха обсъдени с румънската страна на среща през изминалия месец, имам предвид октомври, между мен и колегата ми – министъра на транспорта и инфраструктурата на Румъния господин Силаги.
Преговорите за подписване на двустранното Споразумение за учредяване съвместното българо-румънско дружество започнаха на 8 ноември тази година.
В рамките на подготовката на двустранното споразумение от Министерството на финансите на България и на Румъния са предприети съвместни постъпки за дерогация на Директивата за ДДС, която да позволи всяка от двете страни да прилага собствените си данъчни ставки при финансовото управление на моста. Процедурата за дерогация е преминала успешно през Европейската комисия и се очаква дерогацията да бъде одобрена от Съвета на Европейския съюз в най-скоро време, като това ще позволи да бъде решен съществен въпрос при преговорите по проектоспоразумението за учредяването на съвместното дружество.
Средствата за учредяването на дружеството и за поддържане на държавната собственост са предвидени в бюджета в необходимия размер.
Въз основа на ангажиментите, поети от двете страни за навременно завършване и въвеждане в експлоатация на общия граничен проект, българската страна изразява увереност и мотивираност за провеждането на преговорите, прилагайки рационален и положителен подход, така че в най-кратък срок може окончателно да се оформят документите по двустранното споразумение, позволяващи създаването на съвместното дружество, което да поеме управлението, експлоатацията и поддържането на новия мост още в следващите месеци.
Благодаря Ви за вниманието, като допълнително бих искал да уточня, че имаше определено забавяне от страна на колегите от Румъния поради липса на мандат на екипа, който води преговори. Знаете, по настояване лично на премиера към техния министър-председател, този мандат беше своевременно даден и се започна реална работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, ако това е така, както казахте, че ще чакаме утвърждаване на дерогация от страна на Съвета на Европа, това означава, че до края на 2012 г. дружеството няма да може да се регистрира.
Аз наистина горещо Ви препоръчвам, тъй като в края на краищата сме парламентарна република, като парламентарист, да се спре с всички останали спекулации колко сте заварили провален проекта. Това не е така. Имаше шестмесечно закъснение, но знаете, че всичко друго беше подготвено и строителството вървеше в едни добри темпове, и пак, ако не беше румънската страна.
Сега, ако сметнем закъсненията – ние закъсняхме шест месеца, Вие закъсняхте до момента с шест месеца. Ако не го направим моста до края на 2012 г., ще закъснеете повече, без да имате основания обаче, така че молбата ми е следната – направете всичко възможно нека поне да свършим тази работа, която зависи от правителствата на двете страни. Ако се закъснее със строителството, нека отговорността да си носи самият строител.
Ние Ви подкрепихме, когато поискахте тази подкрепа, да увеличим с 40 милиона средствата на строителя поради наистина промени в проекта, наложили се от геодезия, и така нататък, и така нататък. Направихме го и ги подкрепихме.
Много Ви моля, бъдете добри да няма упреци към държавата и затова нека да регистрираме дружеството навреме – 2012 г. да е готово, за да имаме основание и да настояваме пред строителите да си свършат навреме работата. Сериозни са опасенията, че мостът до края на 2012 г. няма да може да бъде пуснат в експлоатация, най-малкото, че железопътната линия не е готова.
Желая Ви успех! Дано да успеете, но мисля, че с този темп и това, което ми отговорихте, тази задача се явява най-непосилна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, фактите са ясни. Аз не обяснявам и не казвам кой е виновен и кой не е виновен, но действително мостът като съоръжение беше забавен въобще не с шест месеца, а с поне шестнадесет! (Реплики от КБ.)
Благодаря Ви всъщност за подкрепата, която оказахте за оскъпяването, което беше дадено като вариация, но този мост не е нито на ГЕРБ, нито на БСП, той е за цялата държава.
Относно нашия ангажимент като държава Ви декларирам и още веднъж казвам, че ние абсолютно всичко навреме сме направили, което е необходимо, само че тази съвместна компания между България и Румъния, не случайно Ви казах, че мандатът за преговори на техния екип беше даден едва преди по-малко от месец, така че мога да изброя и причините, поради които ние заварихме това съоръжение със съответните забави, а именно, че концесията не беше дадена навреме за добив на насипни материали за фундирането, целият този процес на подмяна въобще на конструкцията изцяло.
Разбира се, имаше и други независещи от правителството фактори, като промяна на законодателство и така нататък. Но фактологията по документи е ясна и забавянето със сигурност е повече от тези шест месеца, за които казвате! (Реплики от Петър Мутафчиев.)
Грешите! Аз ще Ви дам документи, които показват, че забавянето е много повече от шест месеца. Аз казвам: поне шестнадесет! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос е на народния представител Захари Георгиев относно строителството на интермодалния терминал на Драгоман.
Слушаме Ви, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Моят въпрос към Вас е свързан със строителството на интермодалния терминал в Драгоман – Ро-Ла терминал за превоз на товарни автомобили върху железопътни платформи.
Вашият предшественик господин Цветков през юли направи копка на това съоръжение, като каза, че в срок от три месеца то ще бъде завършено и пуснато в експлоатация.
Истината е, че то беше пуснато в експлоатация с Акт 16 200 дни по-късно – в началото на 2011 г. Там бяха усвоени около 6 млн. лв., което по думите на експерти е доста завишена цена за строителството на такова подобно съоръжение.
Проверки от ДАНС бяха назначени за Вашия предшественик господин Цветков. Дали причината беше тази – за терминала, но шест месеца по-късно той си отиде от поста.
Този въпрос го задавам днес отново, поради две причини – след като Вие станахте министър, казахте, че интермодалният терминал в Драгоман е остарял (цитирам го това), ненужен и икономически неизгоден.
На въпрос през септември миналата година Вие се ангажирате и казвате, че независимо от всичко за един-два месеца, тоест октомври-ноември, ще има експериментален превоз и веднага след това ще има реален, регулярен Ро-Ла превоз през този терминал.
Тук искам да кажа, че не оспорвам нито Вашите думи, нито това, което сте обещали, но искам да Ви попитам: колко превози са реализирани от откриването на терминала до този момент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Слушаме отговора на министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми народни представители! Леки неточности забелязвам в това, което казвате. Не си спомням аз да съм казвал, че това е остарял и ненужен терминал. Ще Ви бъда благодарен, ако ми покажете извадка къде съм цитирал това.
През последните години Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се стреми да насърчава развитието на интермодалния транспорт. Този стремеж намира израз както в подготовката и изпълнението на проекти за изграждане на интермодални терминали в различни точки на страната, така и в създаването на условия за осъществяване на Ро-Ла превози през България. Ние като държавна администрация направихме всичко възможно да предложим тази нова услуга и на българския железопътен пазар.
Освен изграждането на терминала в Драгоман, предприехме подпомагащи административни мерки, в това число въвеждане на преференциални инфраструктурни такси за Ро-Ла превоз, освобождаване от винетни такси на товарните автомобили, ползващи услугата за придвижването им от граница до терминал и обратно. Също така предложихме включването на терминала като важна интермодална връзка в трансевропейската транспортна мрежа. Предложението беше подкрепено от Европейската комисия. Последващата организационна дейност, свързана с въвеждане на Ро-Ла превоза, е въпрос на преговори между операторите.
Към настоящия момент услугата не е стартирала. Проведени са поредица преговори, но все още не е намерена подходяща взаимноизгодна форма за експлоатация на тази услуга.
БДЖ „Товарни превози” не разполага с вагони от типа, подходящ за осъществяване на Ро-Ла превози, и за извършване на услугата се налага тяхното наемане. Въпреки положителното въздействие върху околната среда и други ползи от въвеждането на Ро-Ла превозите, Холдинг БДЖ, и в частност БДЖ „Товарни превози”, не може да си позволи да извършва превозите, особено в състоянието, в което е в момента. Същевременно финансовите разчети за терминала са подготвени в период за развитие на икономиката и с прогнози за значително по-големи обеми от железопътния трафик, каквито на практика не са реализирани поради икономическата криза. Въпреки това министерството търси възможност за реализирането на услугата. Убедени сме, че същата ще има пряк положителен ефект върху развитието на железопътния транспорт и ще допринесе за облекчаване на автомобилния трафик и подобряване на екологичните показатели на транспортната система. Очакваме нейното значение да нарасне многократно с въвеждането в експлоатация на трафика, който ще идва от Турция след пускането на тунела под Босфора, и цялостното завършване на железопътното направление Драгоман – София – Пловдив – Свиленград - турска граница на наша територията, което понастоящем изграждаме много интензивно и до края на следващия програмен период трябва да бъде финализирано.
Развитието на интермодален транспорт е приоритет за националната ни транспортна политика и трябва да изградим мрежа от модерни интермодални терминали като база за развитие на по-ефективни, екологосъобразни и устойчиви транспортни вериги. В тази посока се разглежда и бъдещето на европейската транспортна система. Новата Бяла книга за транспорт предвижда до 2030 г. 30% от товарите в автомобилния транспорт над 300 км да се прехвърлят към железопътен или воден транспорт, като се улеснят ефективни екологични товарни коридори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Накратко, Вашият отговор е: нито един курс не е направен с този терминал, където са похарчени над 6 млн. лв. и за което има съмнения за корупция и отклонени средства, поради което може би Вашият предшественик е освободен от това си задължение.
Интересно би било, ако може да кажете, кога е възложено проучването? Фирмата „Евротранспроект” кога всъщност е направила изследването за това е ли рационален този проект, струва ли си да се започва, преди или след като е изграден, защото, ако тя имаше нормално обследване на необходимостта от този проект, не би следвало той да се строи? Както виждате и досега нищо по него не е предложено.
Между другото не трябваше да се харчат някакви пари за обследване, при положение че още през 1990 г. са направени такива опити за Ро-Ла превози. През 1995 г. има специално обследване от Института за комплексни транспортни проблеми към Вашето министерство и са проучени тези въпроси. Ако всичко това беше прочетено и прегледано, щеше да се види, че всички експерименти, които са направени тогава, са неуспешни по простата причина, че не се създават интересни обстоятелства за тези, които ще возят. Не може да е интересно обстоятелството за един, който идва по шосеен път до Сърбия, чака 3-4 часа на терминала в Драгоман, плаща едни пари, които много малко се различават може би, не знам дали е и в изгода, от парите, ако пътува с камиона си, и след това губи още няколко часа да го разтоварят и да продължи. Поради това той не може да се реализира. Ако това не се промени, нищо няма да се случи по-нататък и ще останем с впечатлението, че е трябвало да се похарчат едни 6 милиона и да отидат в нечии джобове.
Апропо, не зная на кого да вярвам, тук чета една статия от 28 септември 2012 г. Да цитирам ли вестника, или искате да Ви го покажа, за да не му правим реклама?
В тази статия пише: „А няколко месеца след като господин Московски стана министър, той се отрече от терминала, окачествявайки го като „остарял, ненужен и икономически неизгоден”.” Това е статия, наречена „Терминал за никъде”.
Господин министър, ако искате, в дупликата си поемете някакъв ангажимент какво би могло да се случи със замразените активи там, за които ежемесечно се харчат пари за охрана и осветление. До този момент от пускането му в действие са похарчени 300-400 хил. лв. само за да се поддържа нещо, което не работи. Трябва да има някакъв изход от тази тупикова ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Георгиев, моето мнение по този казус многократно съм го казвал, и то е следното: при комплексното развитие на железопътната инфраструктура, която развиваме, а именно за следващия програмен период планиране и завършване на отсечките Септември - Елин Пелин, Елин Пелин - София и София - Драгоман, ще видите, че този терминал безспорно има смисъл и ще бъде необходим. Може би имате право дали това е било правилното време за неговото изграждане, кога точно и в какви обеми е трябвало да бъде направен, но този терминал като интермодален терминал е необходим и ще има полза от него, и то сериозна полза.
Пропускате едно нещо – най-голямото предимство, тоест липсата на такова предимство, за да се качат камионите върху влак, да пресекат територията на страната, е времето за преминаване. При сегашните средни около 40-50 км скорост на железницата, разбира се, всеки превозвач ще предпочете да пресече територията на страната на ход, тъй като се скъсява много времето. Тази услуга така или иначе има бъдеще. Тя се практикува в много страни от Европа и считам, че правилното развитие и довършване на тези проекти за железопътна инфраструктура ще придадат сериозна стойност и потенциал, още повече че става въпрос и за сериозен ефект върху екологията на държавата.
Защо е предвиден да се направи по-рано и как? Не бих могъл да нося отговорност за това решение, но твърдя, че той в определен момент ще има сериозен смисъл и ефект както върху екологията, така и чисто икономически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Имаше изявление от името на парламентарна група, което ни дава възможност да бъде зададен още един въпрос в днешния парламентарен контрол.
Един-единствен ще може да бъде зададен. 14,00 часът е, все пак около десет минути отнема един въпрос и отговорът.

Въпрос от народните представители Георги Петърнейчев и Петър Мутафчиев относно доставката на нови спални вагони.
Въпросът ще развие господин Петърнейчев. Имате думата.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди една година Вие заявихте, че през месец март 2012 г. ще бъдат пуснати новите спални вагони, произведени в Република Турция по поръчка на Български държавни железници. Тъй като този срок беше пропуснат, Вие обявихте отново, че през летния сезон, по-точно през месец август българските граждани ще могат да ползват новите спални вагони до морето и обратно. За съжаление вече сме края на месец ноември, но все още спални вагони няма. Още по-лошото е, че целият летен сезон по вина на ръководството на Български държавни железници, което не извърши нито планов, нито текущ ремонт на все още движещите се вагони, за първи път в историята на Българските държавни железници през летния сезон не се движеше нито един спален вагон.
Господин министър, основната причина, която посочвате, е, че новите спални вагони трябва да бъдат сертифицирани от оторозирана фирма. Явно фирмата има затруднение и причините се крият в безхаберието на сегашното ръководство на Български държавни железници. Вярно, господин министър, че преведеният аванс, с който е даден старт на договора за доставка на спални вагони, е без да има утвърдена техническа документация. Създадена е комисия, която е определена само за вътрешния интериор, но за талигите, конструкцията и спирачките няма одобрена документация, която да отговаря на европейските изисквания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Петърнейчев, господин Мутафчиев, преди да започна с отговора, искам да кажа, че 30 години не е закупуван спален вагон в БДЖ. Тридесет години!
Съгласно изискванията за техническа спецификация за оперативна съвместимост за подсистема „подвижен състав” – локомотиви, пътнически подвижен състав на трансевропейската конвенционална железопътна система, за новите спалните вагони трябва да се издадат ЕО-декларации за проверка за съответствие със съществените изисквания за оперативна съвместимост на структурната подсистема или част от нея. Този документ се издава от лице за оценка на съответствието на съответните елементи и подсистеми на оперативна съвместимост, съответно регистрирането в Европейския регистър и системата на нотифицираните органи.
Новите спални вагони са поръчани за доставка съгласно технически изисквания на горепосочената техническа спецификация за оперативна съвместимост и за скорост 160 км в час.
През 2007 г. преди стартиране на процедурата са съгласувани технически параметри – изисквания от Министерството на транспорта. Българските държавни железници са избрали турската фирма „Тювасаш” за доставчик на вагоните, след като производителят е спечелил обществена поръчка през 2008 г. „Тювасаш” като производител е наела британската компания „Корел Рейл” като лице за оценка на съответствието на съставните елементи и подсистеми за оперативна съвместимост. Фирма „Корел Рейл” се обърна към Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията, респективно Изпълнителната агенция „Железопътна администрация”, за съдействие с цел извършване на изпитанията и пробите на вагоните за движение със скорости над 120 км в час.
В края на месец юли в България пристигнаха 6 вагона, оборудвани с измервателна апаратура, с която се извършиха изпитания по трасето Пловдив - Димитровград със скорости до 160 км в час. Фирма „Кнор Брендс” възложи извършването на спирачни проби от Националния изследователски институт по транспорта ЕООД. В момента се комплектоват всички необходими документи, включително и с резултати от изпитанията с цел представянето им за издаване на ЕО-декларация за съответствие от „Корел Рейл” в качеството им на лице за оценка на съответствието. След издаването на тази ЕО-декларация за съответствие, БДЖ – „Пътнически превози”, съгласно изискванията на Наредба № 57 е необходимо да подаде заявление до Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” за издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация. Нормативният срок за това е до 4 месеца. След издаване на разрешението новите спални вагони ще бъдат допуснати за движение по националната жп инфраструктура и включени в състава на влакове за редовна експлоатация на територията на България.
Тъй като Република Турция не е член на Европейския съюз, процесът на сертифициране и съответствие с европейските директиви се прилага за първи път. Това води до забавяне на изпълнението и съответно въвеждането в експлоатация. Към момента на сто процента са готови 25 броя спални вагони, които чакат приемане. Останалите 5 броя спални вагони за превоз на хора с намалена подвижност са изпълнени на 80%. До края на година се очаква БДЖ „Пътнически превози” да получат всички необходими документи за въвеждане в експлоатация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Петърнейчев, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз приемам Вашите доводи, но питам: Вие не знаехте ли тези срокове, които сега казахте, през лятото, когато обявявахте, че вагоните ще тръгнат в срокове, които нямат нищо общо с това, което в момента казахте?!
Също така искам да чуя от Вас – докога ще бъдат пуснати всички 30 спални вагона по Българските държавни железници? Има ли осигурени средства в бюджета за следващата година, след като след 4 месеца ще бъдат пуснати, за заплащане на ДДС, застраховки и други необходими средства за пускането на вагоните в експлоатация?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Къде са сега вагоните?
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: В Турция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
С това приключваме днешния парламентарен контрол.
Благодаря на народните представители и на министрите, които взеха участие в заседанието.
Пожелавам Ви хубава събота и неделя!
Следващото пленарно заседание е на 28 ноември 2012 г., сряда, от 9,00 часа.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председатели:
Екатерина Михайлова
Павел Шопов
Секретари:
Милена Христова
Митхат Метин