Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


(Председателят госпожа Цецка Цачева обявява регистрация, но поради липса на необходимия кворум отлага началото на заседанието за 9,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е необходимият кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение във връзка с искане на ръководството на Българската национална телевизия за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 1 февруари 2013 г.
Генералният директор на Българската национална телевизия с писмо до председателя на Народното събрание е поискал разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол при евентуалното му удължаване след 14,00 ч. на 1 февруари 2013 г. – петък, във времето от 14,00 ч. и от 16,30 ч. Това се налага поради директното излъчване на мачовете от тенис турнира за купа „Дейвис”.
Ако се наложи това прекъсване, БНТ ще излъчва парламентарния контрол по сателитния канал „БНТ Свят”. Подобна схема на парламентарен контрол по сателитния канал и репортажите на информационните емисии е прилагана и в други случаи досега. И в този случай, в духа на наложилата се практика, се умоляват народните представители с разбиране да уважим молбата на Националната телевизия.
Процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване срока за изменение и допълнение на приетите на първо гласуване: Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, Законопроект за Военното разузнаване и Законопроект за Националната служба за охрана. Срокът за продължаване да бъде максималният – четири седмици или 28 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване времето за предложения от народни представители между първо и второ гласуване на посочените законопроекти.
Гласували 140 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
От комисиите, на които е разпределен законопроектът, няма постъпил доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Ще чуем първо доклада на водещата комисия – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря.
Госпожо председател, моля да подложите на гласуване, въз основа на нашия правилник, допускане в залата на Евгения Харитонова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, и Валентина Илиева – началник на отдел в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност,
№ 202-01-82,
внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2013 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Евгения Харитонова, заместник-министър и Валентина Илиева, началник на отдел в дирекция; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Десислава Йорданова, директор на дирекция „Жилищна политика“, Маргарита Томова, държавен експерт, и Виолета Ангелова, директор на дирекция „Технически правила и норми“; от Националното сдружение на общините в Република България – Благой Станчев, парламентарен секретар; от Агенция за устойчиво енергийно развитие – Красимир Найденов, директор на дирекция „Информация и анализи“; от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ – Димитър Дуков, изпълнителен директор, и госпожа Ренета Борисова; от Високотехнологични енергийни системи – Валентина Узунова, председател, и Цветко Шоков, заместник-председател, както и представители на Черноморски регионален енергиен център, ЕВН, „Енерго-Про” ЕАД, ЧЕЗ, Български енергиен форум, Българска ветроенергийна асоциация, Българска петролна и газова асоциация и Българска стопанска камара.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Евгения Харитонова.
Основна цел на законопроекта е транспонирането на разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите. Директивата въвежда мерки, определящи изисквания за публичния сектор, както по отношение на реновирането на сградите в този сектор, така и по отношение прилагането на високи стандарти за енергийна ефективност при изграждането на сгради с близко до нулево потребление на енергия.
Законопроектът е насочен към постигането на целите на страната в областта на енергийната ефективност, намаляване потреблението на енергия и насърчаване подобряването на енергийните характеристики на сградите.
Най-значимите нови положения, произтичащи от Директивата са: разработване на Национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия; въвеждане на сертификати за проектни енергийни характеристики; енергийно сертифициране на сгради в експлоатация и обособени части от сгради; създаване на система за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите.

Националният план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия ще включва националното определение и техническите показатели за такива сгради, периода на действие, националните цели за увеличаване броя им в зависимост от класификацията на видовете сгради, както и политиките и механизмите, в това число финансови, за насърчаване изграждането на такъв тип сгради.
Проектните енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация ще се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики въз основа на разработения и оценен за съответствие инвестиционен проект на сградата.
Енергийното сертифициране на сгради в експлоатация и обособени части от сгради за техните енергийни характеристики ще се извършва за всички сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 м2, като от 9 юли 2015 г. посоченият праг за издаване на сертификат намалява на 250 м2. Мерките за енергоспестяване, които се препоръчват при всяка реконструкция, основен ремонт или основно обновяване на сграда или на части от сграда в експлоатация, ще се оценяват по отношение на техническата и икономическата целесъобразност за използване на алтернативни високоефективни системи.
При продажба или при отдаване под наем на сграда или на обособени части от сграда продавачът/наемодателят предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата.
Предвижданата система за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики ще подлага на проверка всички издадени сертификати за енергийни характеристики през съответната година.
При изпълнението на мерките от произтичащите от законопроекта дейности се очаква собствениците на сгради да постигнат икономии на разходите, които всяка следваща година ще се увеличават.
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. по централния бюджет са предвидени средства за финансиране на общините по договори с гарантиран резултат за сгради – общинска собственост, обслужващи делегирани от държавата дейности.
В рамките на тригодишния период 2013-2015 г. по съответните закони за държавния бюджет общините ще получават целева субсидия за капиталови разходи до размера на приетите за периода разходни тавани, която е един от източниците за финансиране и на мерките за енергийна ефективност.
Заинтересованите министерства, ведомства и други държавни структури ще осигурят изпълнението на законопроекта в рамките на определените им бюджети за 2013 г. и за следващи години. Ще се потърсят възможности за финансиране на изпълнението му със средства по европейските програми и/или други източници.
Очакваните резултати от изпълнението на законопроекта са: намаляване на разходите за доставка на горива и енергия; обследване и сертифициране на 10 985 броя сгради; повишаване жизнения стандарт на населението и покупателната му способност; създаване на нови работни места и осигуряване на трудова заетост на специалисти, ангажирани с обследване на сгради и промишлени системи, инспекция на водогрейни котли и климатични инсталации; намаляване разходите на държавния бюджет в средносрочен и дългосрочен план.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „против” – 1 народен представител, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Сега ще чуем доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Дедев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82,
внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 10 януари 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Основните промени, предложени със законопроекта, са насочени към транспониране разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите. Директивата е насочена към мерки, определящи изисквания за публичния сектор – както по отношение на реновирането на сградите в този сектор, така и по отношение прилагането на високи стандарти за енергийна ефективност при изграждането на сгради с близко до нулево потребление на енергия.
Основната насоченост на законопроекта е да допринесе съществено за постигането на целите на страната в областта на енергийната ефективност, намаляване потреблението на енергия и насърчаване подобряването на енергийните характеристики на сградите.
Законопроектът предвижда да се разработи Национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия. Планът ще включва националното определение и техническите показатели за сгради с близко до нулево потребление на енергия, периода на действие, националните цели за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия в зависимост от класификацията на видовете сгради и политиките и механизмите, в това число финансови, за насърчаване изграждането на такъв тип сгради.
Проектните енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация ще се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики. Сертификатът ще се издава от лицето, упражняващо строителен надзор или от техническия ръководител – за строежите от пета категория, въз основа на разработения и оценен за съответствие инвестиционен проект на сградата.
Сертификат за енергийни характеристики на сгради ще се издава за всички сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 м2, като от 9 юли 2015 г. посоченият праг за издаване на сертификат намалява на 250 м2. Предвидено е да се създаде система за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите, като всички издадени сертификати за енергийни характеристики през съответната година ще се подлагат на проверка.
Предвижда се при продажба или при отдаване под наем на сграда или на обособени части от сграда продавачът/наемодателят да предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата. Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост ще имат право да получат нотариално заверено копие от оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата, като оригиналът на сертификата се съхранява при управителя на етажната собственост.
Въвеждат се регулирани професии по смисъла на Закона за професионалните квалификации „оценител по енергийна ефективност на сгради” и „оценител по енергийна ефективност на промишлени системи”. Признаване на правото за упражняване на регулираните професии ще се осъществява от Агенцията за устойчиво енергийно развитие при условия и по ред, определени със съвместна наредба, издадена от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. по централния бюджет са предвидени средства за финансиране на общините по договори с гарантиран резултат за сгради – общинска собственост, обслужващи делегирани от държавата дейности. В рамките на тригодишния период 2013-2015 г. по съответните закони за държавния бюджет общините ще получават целева субсидия за капиталови разходи до размера на приетите за периода разходни тавани, която е един от източниците за финансиране и на мерките за енергийна ефективност.
Заинтересованите министерства, ведомства и други държавни структури ще осигурят изпълнението на законопроекта в рамките на определените им бюджети за 2013 г. и за следващи години. Ще се потърсят възможности за финансиране изпълнението на закона със средства по европейските програми и/или други източници.
В становището, представено от Националното сдружение на общините в Република България, бе изразена принципна подкрепа за законопроекта, като същевременно бе обърнато внимание, че общините са натоварени с много задължения по този закон, а същевременно финансовият ресурс за изпълнение на мерките е недостатъчен. Представителите на общините възразиха срещу предложените изисквания сделките с имоти да се извършват след представен сертификат за енергийните характеристики на сградата, което според тях може да доведе до практическо блокиране на предоставянето под наем и извършване на разпоредителни сделки с общински имоти. Възражения бяха направени и по отношение на предвидените промени в Закона за местните данъци и такси, с които се въвеждат допълнителни данъчни облекчения при данъка върху недвижимите имоти.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на законопроекта, като същевременно подкрепиха и направените бележки и предложения, изразени в становището на Националното сдружение на общините в Република България.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дедев.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен
от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.

На заседанието, проведено на 12 декември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Иво Маринов – заместник-министър, и Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”.
Основната задача на предложените промени в Закона за енергийната ефективност е съществено да бъде подпомогнато постигането на целите на страната в областта на енергийната ефективност, намаляване потреблението на енергия и насърчаване подобряването на енергийните характеристики на сградите.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност се предлага транспонирането на разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите. С документа се въвеждат мерки, определящи изисквания за публичния сектор, както по отношение на реновирането на сградите в този сектор, така и по отношение прилагането на високи стандарти за енергийна ефективност при изграждането на сгради с близко до нулево потребление на енергия. С директивата се поставят нови, по-високи цели за енергийна ефективност в сградите и практически се въвежда повсеместно изискване за такива сгради, които имат близко до нулево потребление на енергия.
Сред основните промени, предложени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност, са следните:
- разработване на Национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия...
Финансови средства за изпълнение изискванията, въвеждани със законопроекта, са предвидени в националния бюджет на Република България за 2013 г. по централния бюджет – за изпълнение на мерките от страна на общините за сградите по договори с гарантиран резултат за сгради – общинска собственост, обслужващи делегирани от държавата дейности съгласно чл. 9 от Наредба № РД-16-347 от 2 април 2009 г.
Заинтересованите министерства, ведомства и други държавни структури се очаква да осигурят изпълнението на изискванията на закона в рамките на определените им бюджети за 2013 г. и за следващи години.
Въз основа на предложените текстове Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите ще бъдат успешно транспонирани в българското законодателство и на свой ред ще допринесат за постигане целите на страната в областта на енергийната политика.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 11 гласа „за“) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега ще чуем и последния доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Професор Грозданов ще ни представи доклада.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви представя:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82,
внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.

На свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, и госпожа Валентина Илиева – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от господин Николай Налбантов.
Предложените изменения и допълнения на Закона за енергийната ефективност са във връзка с транспониране разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите.
Директивата поставя нови, по-високи цели за енергийна ефективност в сградите. Тя е насочена към мерки, определящи изисквания за публичния сектор, както по отношение на реновирането на сградите в този сектор, така и по отношение прилагането на високи стандарти за енергийна ефективност при изграждането на сгради с близко до нулево потребление на енергия.
Новите положения, произтичащи от Директива 2010/31/ЕС от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите, които се въвеждат със законопроекта, са:
Първо, изготвяне на Национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия.
Планът ще включва националното определение и техническите показатели за сгради с близко до нулево потребление на енергия, периода на действие, националните цели за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия, в зависимост от класификацията на видовете сгради, и политиките и механизмите, в това число финансови, за насърчаване изграждането на такъв тип сгради.
Второ, издаване на сертификати за проектни енергийни характеристики.
Проектните енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация ще се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики. Сертификатът ще се издава от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител – за строежите от пета категория, въз основа на разработения и оценен за съответствие инвестиционен проект на сградата.
Трето, извършване на енергийно сертифициране на сгради в експлоатация и обособени части от сгради.
Сертификат за енергийни характеристики на сгради ще се издава за всички сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 кв. м, като от 9 юли 2015 г. посоченият праг за издаване на сертификат намалява на 250 кв. м.
Четвърто, въвеждане на регулирани професии по смисъла на Закона за професионалните квалификации „оценител по енергийна ефективност на сгради” и „оценител по енергийна ефективност на промишлени системи”.
Признаване на правото за упражняване на регулираните професии ще се осъществява от Агенцията за устойчиво енергийно развитие при условия и по ред, определени със съвместна наредба, издадена от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.Пето, въвеждане на система за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите.
Със законопроекта са предвидени и изменения в Закона за местните данъци и такси с цел синхронизиране на терминологията в двата закона.
При изпълнението на мерките от произтичащите от законопроекта дейности се очаква собствениците на сгради да постигнат спестявания (икономии на разходите), които всяка следваща година ще се увеличават.
В проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. по централния бюджет са предвидени средства за финансиране на общините по договори с гарантиран резултат за сгради – общинска собственост, обслужващи делегирани от държавата дейности съгласно чл. 9 от Наредба № РД-16-347 от 2 април 2009 г. В рамките на тригодишния период 2013–2015 г. по съответните закони за държавния бюджет общините ще получават целева субсидия за капиталови разходи до размера на приетите за периода разходни тавани, която е един от източниците за финансиране и на мерките за енергийна ефективност.
Заинтересованите министерства, ведомства и други държавни структури ще осигуряват изпълнението на проектозакона в рамките на определените им бюджети за 2013 г. и за следващи години. Ще се потърсят възможности за финансиране изпълнението на законопроекта със средства по европейските програми и/или други източници. Законът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност няма да окаже въздействие върху първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и подчинените им структури, тъй като мерките могат да се осъществяват в по- продължителен период, което не налага осигуряването на значителен по размер бюджетен ресурс.
Очакваните резултати от изпълнението на законопроекта са намаляване на разходите за доставка на горива и енергии; обследване и сертифициране на 10 985 броя сгради; повишаване нажизнения стандарт на населението и покупателната му способност; създаване на нови работни места и осигуряване на трудова заетост на специалисти, ангажирани с обследване на сгради и промишлени системи, инспекции на водогрейни котли и климатични инсталации, намаляване разходите на държавния бюджет в средносрочени дългосрочен план.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, „въздържали се”– 3 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, проф. Грозданов.
Дискусията е открита.
Има ли народни представители, желаещи да участват в нея?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имах предчувствието, че господин Червенкондев ще вземе отношение, както и ред други колеги, които се занимават с енергетика, защото Законът за енергийната ефективност е един от основните закони. На този закон като че ли не се гледа като на онзи инструмент, който може да подпомогне Народното събрание и Министерския съвет при вземането на сериозни решения относно развитието на енергетиката в България.
Разглеждайки и прилагайки Закона за енергийната ефективност и разбирайки параграфите в този закон, ние щяхме да имаме съвсем друг подход и към референдума, и към всички онези мощности, които България трябва да построи и да реновира. От тази гледна точка Законът за енергийната ефективност, приет от предишните народни събрания, дава възможност на всеки един от нас, включително на институции и предприятия, да направят така, че България да не изразходва излишни средства за построяване на излишни мощности.
Разглеждайки стария Закон за енергийната ефективност, ще видите, че там освен саниране на жилищни, общински и държавни сгради има ред други глави относно енергийната ефективност в промишлените системи.
Законът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, който днес ни се предлага, е една частица от всичко онова, което трябва да разглеждаме обстойно. В този закон днес ние освен да транспонираме новата директива, не правим нищо друго. Имам чувството, че при това транспониране като че ли в стремежа си да угодим и напишем точно онова, което е написано в директивата, изпускаме онези подробности и характеристики, с които би трябвало да се съобразим при енергетиката на България.
Затова, колеги, ще се опитам накратко да наблегна на онези места, където смятам, че има пропуск в предложения ни Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, за да може между първо и второ четене да направим всичко възможно с предложения от народни представители или с други инструменти да транспонираме новата директива, така че да бъде приемливо за всички ни.
Основните въпроси, които поставя за решаване Директива 2010/31 на Европейския съюз в този закон, в момента са следните:
Първо, подобряване на енергийните характеристики на сгради при отчитане на външните климатични и местни условия и съотношението „разходи-ефективност”.
Второ, въвеждане на обща методологична рамка за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради, и обърнете внимание – тук вече се включват обособени части от сгради.
Трето, прилагане на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на съществуващите сгради и обособените части от тях или сгради и компоненти, подлежащи на основен ремонт, техническите сградни инсталации, без оглед на това кога са монтирани, подменени или модернизирани.
Четвърто, изготвяне и приемане на национален план за увеличаване на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия – нова терминология. По-нататък ще видите, че ако не обърнем достатъчно ясно внимание как и по какъв начин да възприемем тази нова терминология, можем да допуснем много сериозни грешки.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 2, т. 2 от директивата, с близко до нулево нетно потребление на енергия е сграда с много добри енергийни характеристики. Това е определено в Приложение № 1 от директивата като необходимото количество енергия за задоволяване на енергийните потребности на сградата и нейните обитатели с близка до нулевата или с много ниска стойност, тя следва да бъде произведена в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от възобновяеми източници на енергия, разположени на място или в близост.
За да се осъществи тази основна цел в сгради с близко до нулево потребление на енергия, директивата предвижда задължение за държавите членки за осигуряването на подходящи инструменти за финансиране и други инструменти, които да способстват за подобряването на енергийните характеристики на сградите, и за прехода на тези сгради към сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия в националната схема за подпомагане.
Уважаеми колеги, вместо да реши основните въпроси, поставени от Директива 2010/31 на Европейския съюз, предложеният законопроект, не зная коя дума да използвам – може би „осакатява” е най-подходяща в момента в сега действащия Закон за енергийната ефективност чрез заличаване на основни разпоредби в закона, въведени в изпълнение на Директива 2006/32 на Европейската общност за енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставяне на енергийни услуги.
Като пример в тази посока може да се посочи разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от сега действащия Закон за енергийната ефективност, съгласно която при изпълнението на поставените им цели, търговците с енергия могат да осигуряват предлагането на енергийни услуги на своите клиенти на конкурентни цени или да правят вноска във фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или в други съществуващи, или ново създадени фондове за енергийна ефективност.
Обърнете внимание, съгласно предложения Закон за изменение и допълнение за енергийната ефективност, в редакцията на чл. 10, ал. 2: „На търговците с енергия е предоставена възможност за изпълнение на индивидуалните цели и индивидуалните междинни и индикативни цели за енергийни спестявания чрез осигуряване предлагането на енергийни услуги на техните клиенти на конкурентни цени или чрез вноски във фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или в други специализирани фондове, програми, мерки, схеми, механизми, с които да финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайни потребители на енергия, включително да сключват споразумения с бенефициенти.”
Уважаеми колеги, единственото, до което ще доведе тази разпоредба, е създаването на предпоставки за увеличаване на нормативно признатия разход – разходи, произтичащи от задължения, свързани с изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, въведен със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който е участващ в ценообразуваща компонента в цената на електрическата енергия за крайните потребители, но не води до повишаване на енергийната ефективност.
Това е така, тъй като в частта относно контрола от енергийната ефективност – чл. 63, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност предвижда какво включва контролът по отношение на лицата, извършващи обследване на енергийната ефективност и сертифицирането на сгради на лица, извършващи обследване на енергийната ефективност на промишлени системи. Няма нищо предвидено в частта относно обхвата на контрола по отношение на търговците с енергия при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийните спестявания.
Друг пример: за да не можем да приемем така предложения ни Законопроект зана енергийна ефективност, са новите изисквания по отношение на лицата, извършващи обследване за енергийната ефективност и сертифициране на сгради и обследване на енергийната ефективност на промишлени системи. Без да има изрично изискване от Директива 2010/31 на Европейския съюз със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност по отношение на лицата, извършващи обследванещи на енергийната ефективност и сертифициране на сгради и обследващи енергийната ефективност на промишлени системи, са поставени изисквания да имат валидна застраховка за времето за своята дейност за вреди, които могат да настъпят вследствие на дейността в размер на минималната застрахователна сума от 100 хил. лв.
Уважаеми колеги, въвеждането на това изискване може да бъде разгледано от два аспекта.
Първо, съсипване на една голяма част от фирмите, извършващи обследване на енергийната ефективност и сертифициране на сгради поради невъзможност за осигуряване на застраховката.
Второ, създаване на предпоставки за нов разцвет на застрахователния бизнес чрез набирането на застрахователни премии за застраховки с неясен покрит риск, които никога няма да бъдат предявени.
Третото, на което искам да наблегна: с въведените от § 44 от законопроекта изменения в модела на договорите с гарантиран резултат, говорим за ЕSCO договорите, а именно отделянето в дейността по първоначално обследване на енергийната ефективност на сгради от дейности по изпълнение на предписаните с доклада от обследването на енергийна ефективност енергоспестяващи енергии и гарантиране на предписания с доклада от обследването резултат, достигане до определени нива на енергийни спестявания. В резултат на това възстановяване на първоначално вложената от изпълнителя инвестиция, на практика ЕSCО моделът остава неприложим и това ще доведе до тотален отлив от тези дейности. До този момент ЕSCО моделът, като една от типичните форми на успешно публично частно партньорство и съответно на финансов инструмент за насърчаване изпълнението на дейности и мерки, спомогна голяма част от сградите – държавна и общинска собственост, да бъдат санирани и да достигнат определени нива на спестяване на енергия.
В случай че предложените със законопроекта изменения в частта относно ЕSCО договорите бъдат приети, ще се достигне до съсипването на един успешно работещ модел от 2004 г. досега.
Освен това, в законопроекта липсва и уредба относно сертифициране за енергийни характеристики на обособени части от сгради, както и относно въвеждането на системи за независим контрол на сертификатите и за енергийните характеристики на сградите, и докладите от инспекциите на отоплителните и климатичните инсталации в сградите.
Уважаеми колеги, може още да се продължи, но всичко, което изложих досега в това становище, аргументирано налага извода, че докато законопроектът не бъде основно преработен между първо и второ четене, Ви предлагам да не приемаме закона и на първо четене. Благодаря Ви. (Оживление от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Данев.
РУМЕН ДАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че пред нас е добър закон, който поставя поредна крачка и важни въпроси в сферата на енергийната ефективност за страната.
Както чухте и от докладите, в закона се предвижда изготвянето на национален план за увеличаване на броя на сградите, близки до нулево потребление на енергия. Той ще включва националното определение и техническите показатели за сгради с близко до нулево потребление на енергия, периода на действие, националните цели за увеличаване броя на тези сгради в зависимост от класификацията на видовете сгради, политиките и механизмите, в това число финансови, за насърчаването на изграждането на такъв тип сгради.
Друг важен момент е енергийното сертифициране на сгради в експлоатация и обособени части от сгради.
Съответствието с изискванията за енергийна ефективност на сградите в България ще се удостоверява с документ с единно наименование, а именно сертификат за енергийни характеристики, който ще е проектен за новостроящи се сгради.
Сертификатът за енергийни характеристики ще се издава и за всички сгради за обществено обслужване с разгърната площ над 500 кв. метра, като от 9 юли 2015 г. посоченият праг ще бъде намален на сгради с над 250 кв. метра.
Предвижда се въвеждането на система за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите, като всички сертификати за енергийни характеристики, издадени през съответната година, ще бъдат подлагани на проверка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие за достоверността на входящите данни на сградите и данните, посочени в сертификата на резултатите и направените проверки.
С цел гарантиране на качество и достоверно обследване и сертифициране на енергийната ефективност на сгради се предвижда същите да се извършват от консултанти по енергийна ефективност, вписани в публичен регистър в Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Класификацията на консултантите по енергийна ефективност се разделя на две нива: едни за обследване на сгради и други – за обследване на промишлени системи, като удостоверенията за вписване в регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие ще се подновяват на всеки три години след проведен положителен изпит.
Не на последно място, промените в този закон ще доведат до намаляване на разходите за доставка на енергия и горива. Ще бъдат обследвани около единадесет хиляди броя сгради. Всичко това ще повиши жизнения стандарт на населението. Ще бъдат създадени нови работни места и осигуряване на трудова заетост на съответните специалисти и в един по-дългосрочен план това ще доведе до намаляване на разходите на държавния бюджет.
Затова считам, колеги, че това е един качествен законопроект, който заслужава да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказвания?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, още преди 10 ноември, по времето на епохата на комунизма, едно от обвиненията и пропагандните клишета за тогавашната икономика беше нейната ниска ефективност – два три пъти по-ниска от тази в другите страни. Казвам „пропагандни клишета”, защото това пропагандно клише продължи да се развива и в годините на демокрацията. Тези обвинения продължават и ние си посипваме главите с пепел и се самообвиняваме за ниската ефективност на нашата икономика по отношение на енергоносителите и нейната енергоемкост. Истината е, че досега няма критерии, няма научно обосновани тези и научни спецификации, според които да бъде измерена точно енергоемкостта на една икономика и нейната ефективност.
Това, което правим сега, е отново пропагандно клише, особено с фразата – то просто няма място и е наистина несъстоятелно – за сгради, както го наричате в закона – „енергоемкост и енергоефективност близка до нулевата”. Такова нещо не може да съществува. То нито е научно, нито е обосновано от някакви критерии, така че в тази връзка законът е абсолютно несъстоятелен.
Целите на закона са няколко и повечето от тях са негативни.
Една от целите му е да се създаде нов механизъм, който да обслужва определени интереси, корпоративни интереси за разпределяне на едни пари, които идват по европейска линия и ние трябва да отделим, и те да бъдат насочени към определени фирми. Това е отново лобистки закон, ако го погледнем в тази връзка и в този смисъл.
Пропагандното значение на закона има и друг смисъл, друга насока – хайде да намаляваме енергоемкостта и да направим икономиката по-ефективна и сградите по-ефективни, че да намалим производството на електроенергия. Тази теза беяше обилно развивана и изключително превратно, и бих казал, нечистоплътно по време на цялата кампания за референдума против строежа на АЕЦ „Белене”.
Там, където има директива, винаги съм гледал с подозрение. Там винаги съм считал, че трябва да се погледне внимателно на това, което е спуснато от Брюксел. В този смисъл отново имам своите подозрения за смисъла и добрите намерения на закона.
Законопроектът за енергийната ефективност има недотам добри намерения. Той не е добър и няма да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност № 202 01 82, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2011 г.
Гласували 96 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 14.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
Заповядайте, госпожо Танева, за да ни запознаете с доклада на Комисията по земеделието и горите, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, първо, искам да направя процедурно предложение за допуск в залата на господин Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, и госпожа Михаела Мавродиева – главен юрисконсулт на същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване на
Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за защита на растенията, № 202-01-85,
внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 януари 2013 г., на което обсъди Законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров, който изтъкна, че при изготвянето на закона са взели участие представители на всички заинтересовани неправителствени организации. Проведени са три поредни обсъждания и всички представени от тях и непротиворечащи на европейското законодателство предложения са били съгласувани и отразени.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Пенко Атанасов, Спас Панчев, Венцислав Върбанов, Христина Янчева и Десислава Танева, както и представители на неправителствените организации.
Основните акценти могат да бъдат обобщени както следва:
Широко дискутиран беше въпросът с изискването лицата, които боравят с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба да притежават сертификат, който се издава и съответно подновява периодично, след преминато обучение и положен писмен тест. В законопроекта се предлага това изискване да важи и за завършилите висше образование в областта на аграрните науки, които първоначално служебно ще получават сертификата, но за неговото подновяване ще следва също да полагат писмен тест. Болшинството от изказалите се считаха, че подобно изискване е необосновано, представлява подценяване на качеството на висшето образование и от неговия обхват следва да бъдат изключени лицата с висше образование в областта на аграрните науки.
Другият аспект на това изискване, който беше коментиран, е, че земеделските производители, които нямат сключен трудов договор с лица, придобили квалификация и получили съответния сертификат, следва сами да преминат обучение и да бъдат сертифицирани за работа с растителнозащитни продукти, а това би затруднило сериозно тяхната работа.
Беше дискутиран въпросът с възможността Българска агенция по безопасност на храните да делегира част от проверките на растенията и растителните продукти, включително лабораторните анализи, свързани с тях, на други юридически лица, като бяха изказани съмнения, че това ще отвори възможност за навлизането на частни интереси при осъществяването на официалния контрол, който следва да бъде прерогатив на държавата.
Друг коментиран въпрос касаеше режима за осъществяване на паралелна търговия на растителнозащитни продукти, който според част от изказванията е твърде рестриктивен, предвид факта, че това е законово регламентирана европейска практика за въвеждане на разрешени продукти. Така разписан режимът създава монополно положение на големите компании. В тази връзка от Асоциация „Растителнозащитна индустрия в България” обясниха, че предвиденият механизъм по никакъв начин не цели да затрудни паралелния внос на растителнозащитни продукти, а само гарантира осъществяването на строг и ефективен контрол върху една дейност, която крие риск за здравето на хората и на околната среда. Според тях преопаковането на продуктите би могло да доведе до нарушаване на правилата за тяхното опаковане, да наруши установените изисквания за естеството на опаковката и до промяна в характеристиките и съдържанието на продукта. Освен това, когато преопаковането става без знанието на производителя, той не би могъл да гарантира качеството и безопасността при работа с растителнозащитни продукти.
Също така беше коментиран въведеният рестриктивен режим за въздушно пръскане на културите. Голяма част от изказалите се народни представители изтъкнаха, че в България въздушното пръскане е разпространена практика, върху която се осъществява строг контрол и следва да бъде обмислено облекчаване на условията за неговото разрешаване. От Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията потвърдиха, че контролът, който държавата осъществява върху операторите в бранша е на изключително високо ниво и това следва да се има предвид при вземането на решение по този въпрос.
От името на самите оператори в бранша също призоваха за облекчаване на режима и за по-равнопоставено третиране на въздушното и наземното пръскане.
От Национална асоциация на зърнопроизводителите отбелязаха, че подкрепят законопроекта като цяло и че единственото им опасение е по отношение на този твърде рестриктивен режим. Според тях следва да бъдат коригирани сроковете за подаване на документи за получаване на разрешение за въздушно пръскане, както и да се прецизират самите документи, които се изискват. В заключение изразиха удовлетворението си, че има готовност за диалог по този въпрос.
От Министерството на земеделието и храните поясниха, че при одобряването на тези текстове не са отразени единствено онези предложенията, които са постъпили след края на срока за съгласуване. По тях обаче са били проведени допълнителни разговори с представителите на неправителствения сектор, на които е било постигнато съгласие.
От името на народните представители, председателят на комисията също потвърди, че са проведени такива разговори и че между първо и второ четене на законопроекта ще бъде потърсен консенсус и предложенията, които не противоречат на изискванията на европейското законодателство, ще бъдат отразени.
От Българска асоциация за растителна защита заявиха, че са взели участие в разработването на закона и повечето техни предложения са отразени в проекта, като отбелязаха, че имат отделни предложения, които ще представят и считат, че следва допълнително да бъдат обсъдени в рамката на процедурата по приемане на закона.
В заключение председателят на комисията заяви, че ще бъде поискан удължен срок за предложения между първо и второ четене на законопроекта, всички становища на представителите на неправителствения сектор, които постъпят ще бъдат предоставени на вниманието на народните представители и изрази готовност да бъде намерен компромис по спорните текстове.
В заключение и след проведената дискусия Комисията по земеделието и горите с 12 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 202 01 85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: С доклада на Комисията по околна среда и водите ще ни запознае госпожа Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя резюме на:

„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно първо гласуване на Законопроект за защита на
растенията, № 002-01-85,
внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 16 януари 2013 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за защита на растенията, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г. и разпределен на водеща комисия – Комисията по земеделието и горите.
От Министерството на земеделието и храните на заседанието присъстваха: господин Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция за безопасност на храните, госпожа Нели Манчева – директор на дирекция „Препарати за растителна защита и торове” при БАБХ, господин Лъчезар Чавдаров – началник отдел „Оценяване на препарати за растителна защита”, госпожа Михаела Маврудиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”, и господин Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в МЗХ, а от Министерството на околната среда и водите – госпожа Валентина Василева, главен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” и госпожа Цветанка Димчева, главен експерт в дирекция „Превантивна дейност”.
От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Тенев – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните.
Основен мотив за предлагането на новия законопроект е това, че действащият Закон за защита на растенията, приет през 1997 г., към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намират страната, икономиката и в частност растителната защита, а именно: през 2005 г. е ратифициран новият ревизиран текст на Международната конвенция за растителна защита ратифицирана със закон от Народното събрание на 31 март 2005 г., с който се предписаха нови допълнителни фитосанитарни мерки срещу разпространението на вредители по растенията и растителните продукти; след 2007 г. България е член на Европейския съюз, в който растениевъдството заема особено важно място, като един от основните способи за защита на растенията и растителните продукти и подобряване на селскостопанското производство е употребата на продукти за растителна защита; през 2009 г. са приети Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и в качеството си на държава членка България следва да определи национални разпоредби за разрешаване на продуктите за растителна защита и национални защитни мерки за намаляване на рисковете от тяхната употребата; от началото на 2011 г. в контекста на новата политика на Европейския съюз по безопасност на храните в България беше учреден единен национален орган по безопасност на храните – Българската агенция по безопасност на храните.
След като беше представен от господин Тенев, по време на дебата от Комисията участваха народните представители Искра Михайлова и Джевдет Чакъров, който подкрепи законопроекта, а Искра Михайлова обърна внимание, че по отношение опазването на околната среда, в законопроекта има стриктни мерки при въздушната употреба на препарати и почти липсват такива при наземно третиране, като няма гаранции за опазване на места с пчелини или с производство на биопродукти. На въпроса се получи отговор от Българската агенция по безопасност на храните.
След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 002-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря и аз, госпожо Михайлова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Миткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за защита на
растенията, № 202-01-85, внесен от Министерския съвет
на 18 декември 2012 г.

На свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди горецитирания законопроект.
Законопроектът определя целите на закона, обществените отношения, които урежда, и мерките, които се въвеждат на национално ниво в изпълнение и прилагане на Международната конвенция за растителна защита и актовете на Европейския съюз в областта на растителната защита.
Изчерпателно са посочени дейностите, които осъществява Българската агенция по безопасност на храните в качеството си на компетентен държавен орган за осъществяване на официалния контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз, регламентиращо изискванията към растителната защита.
Конкретно са определени правомощията на контролните органи при упражняването на последващия контрол за спазване на установените в законопроекта изисквания и видовете публични регистри, които агенцията води в качеството си на разрешаващ и регистриращ орган по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Нов момент е прехвърлянето на част от правомощията по наблюдение, диагностика, прогноза и сигнализация на частни лица консултанти. Дадена е възможност под контрола на Българската агенция по безопасност на храните земеделските производители да наблюдават и да извеждат борбата срещу вредителите по земеделските култури, като ползват услугите на тези консултанти.
Определя се редът, по който растенията и растителните продукти се движат на територията на Европейския съюз, съответно се внасят, произвеждат, отглеждат, съхраняват и търгуват на територията на България.
Като изключение от общите правила се установява разрешителен режим за движение на забранени карантинни вредители, растения, растителни продукти и други обекти, само когато те са предназначени за извършване на научни изследвания и селекция.
Дава се възможност на официалния орган в България – Българската агенция по безопасност на храните, да делегира под свое ръководство и контрол и при липса на конфликт на интереси изпълнението на част от функциите си по фитосанитарен контрол на други юридически лица.
Въвеждат се редица защитни разпоредби, целящи ограничаване на употребата на продуктите за растителна защита в изпълнение на изискванията на Директива 2009/128/ЕО: осигуряване на консултантски услуги в областта на интегрираното управление на вредителите от квалифицирани лица; забрана за въздушно прилагане на пестициди, като се въвеждат специални изисквания за издаване на разрешения в извънредни ситуации, възникнали в растителната защита; лицата, които извършват специализирани растителнозащитни дейности, се регистрират в публичните регистри на Българската агенция по безопасност на храните; лицата, които работят с пестициди, от една страна, трябва да бъдат обучени по програми, утвърдени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, а от друга – да са получили сертификат от същата; ограничава се кръгът на лицата, които могат да употребяват продукти от професионална категория на употреба.
За предотвратяване на административни нарушения по закона и предотвратяване и отстраняване на вредни последици от тях се въвежда институтът на принудителните административни мерки при установени нарушения от страна на контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните. Принудителните мерки са разписани непосредствено след членовете, които уреждат съответните правила.
Административнонаказателните разпоредби са структурирани, като съставите на нарушенията са формулирани по-конкретно, размерът на санкциите е предвиден съобразно тежестта на всяко нарушение, границата между минималните и максимални санкции е разширена.
Предвид специфичната материя, която се урежда със законопроекта, в Допълнителните разпоредби се дават определения на използваните думи и термини, за да се гарантира в максимална степен точното и еднакво прилагане на закона.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на други закони, свързани с дейностите по законопроекта.
Регламентиран е редът за довършване на започнали, но недовършени по досегашния закон производства. Предвидена е валидността на подзаконовите актове и документите, издадени на основание на досега действащия закон, и са заложени преходни периоди за влизане в сила на някои разпоредби.
Законопроектът осигурява по-добри възможности за опазване на земеделските култури, което ще подобри качеството и безопасността на растителната продукция, а също и процесът на разрешаване на продуктите за растителна защита, като същевременно се ограничи до възможния минимум тяхната употреба с оглед защитата на здравето на хората, животните и околната среда.
След проведената дискусия и обсъждане, с 11 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Русев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РУСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за защита на растенията,
№ 202-01-85, внесен от Министерски съвет на
18 декември 2012 г.

На заседанието, проведено на 9 януари 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за защита на растенията, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Българска агенция по безопасност на храните – д-р Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор, Добринка Павлова – началник на отдел, и Михаела Мавродиева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”.
Настоящият законопроект предлага приемането на разпоредби, свързани с общите принципи на интегрирано управление на вредителите; изчерпателен ред за прилагане на спешни фитосанитарни мерки при установяване на карантинни вредители, които са нови за страната или са ограничено разпространени в нея, детайлни правила за упражняване на първоначалния и последващия контрол върху регулираните дейности в областта на защитата на растенията и пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита и торове.
Проектът на закон е насочен към решаване на редица проблеми, свързани с подновяване разрешаването и първоначалното разрешаване на продуктите за растителна защита съгласно действащите европейски актове; обмена на информация между България, Европейската комисия и другите държави членки чрез системата за бързо оповестяване за установени огнища от карантинни вредители в страната, задържани такива пратки от внос или пратки с установена зараза при движението им между държавите членки; установяване на изискванията към употребата на продуктите за растителна защита при първичното производство на растения и растителни продукти, предназначени за консумация, като мерки, осигуряващи безопасността на храните; прилагане на мерки за борба при масови появи на болести и неприятели по растенията, свързани с нанасянето на значителни стопански загуби.
В законопроекта ясно и точно са определени неговите цели, обществените отношения, които урежда, и мерките, които се въвеждат на национално ниво в изпълнение и прилагане на Международната конвенция за растителна защита и актовете на Европейския съюз в областта на растителната защита. Посочени са дейностите, които осъществява Българската агенция по безопасност на храните в качеството си на компетентен държавен орган за осъществяване на официалния контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз.
С Проекта на закон се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността, като законопроектът отразява и натрупания досегашен опит по прилагането й в България.
Въвеждат се и мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009, който отменя Директива 91/414/ЕИО на Съвета, въведена със сега действащия закон. Съществена промяна в сравнение с него е въвеждането на редица защитни разпоредби, целящи ограничаване на употребата на продуктите за растителна защита в изпълнение на изискванията на Директива 2009/128/ЕО. Въвеждат се също изискванията на Регламент № (ЕО) 2003/2003 относно торовете по отношение на режима на обозначаване на „ЕО ТОР”.
По отношение на административно-наказателните разпоредби, съставите на нарушенията са формулирани по-конкретно от тези в досега действащия закон, размерът на санкциите е предвиден съобразно тежестта на всяко нарушение, границата между минималните и максимални санкции е разширена и са въведени задължителните санкции при нарушения на регламенти (ЕО) № 1107/2009 и № 2003/2003.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на други закони, свързани с дейностите по законопроекта. Измененията в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и в Закона за водите въвеждат разпоредбите на Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта не е постъпил.
Откривам дискусията.
Желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.
Гласували 87 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет.
Процедура – госпожа Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, тъй като така говорихме и в комисията, когато приемахме доклада, и с колегите от опозицията, правя процедура за удължаване с три седмици на срока за предложения между първо и второ четене на току-що приетия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме процедурата. (Реплики от ГЕРБ.) Общо на три седмици, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): С три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: С още три седмици.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Продължаваме с Парламентарен контрол в 11,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с предвидения за този час:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 25-31 януари 2013 г., както следва:
- питане от народния представител Корнелия Нинова към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно нови приоритети на правителството на Република България, следва да се отговори в пленарното заседание на 8 февруари 2013 г.;
- питане от народния представител Корнелия Нинова към Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, относно политика за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и за недопускане употребата на наркотични вещества – чл. 53 от Закона за здравето, следва да се отговори в пленарното заседание на 8 февруари 2013 г.;
- питане от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Корнелия Нинова и Милена Христова към Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно развитието на военните технологии и производство на военна техника в Република България, следва да се отговори в пленарното заседание на 8 февруари 2013 г.;
- питане от народните представители Пенко Атанасов и Емилия Масларова към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно събиране на такси на граничните контролнопропускателни пунктове, следва да се отговори в пленарното заседание на 8 февруари 2013 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Милена Христова;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Милена Христова;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Добрин Данев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Добрин Данев;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на питане от народните представители Димитър Петров и Румен Стоилов.
От името на Парламентарната група на „Атака” има думата господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя това изказване от името на Парламентарната група на партия „Атака” във връзка със скорошно изявление на премиера Борисов – разбира се, не тук, на трибуната на Народното събрание, защото той тук не е идвал с месеци и ние сме много загрижени за него защо отбягва сградата на парламента. С удоволствие бих полемирал с господин премиера тук, на най-висшия законодателен орган на България, но той предпочита седянката на Американската търговска камара, където изказва геополитически и други възгледи.
Наскоро чухме негово изказване, в което той визира национализма и популизма. По втората част няма да се произнасям, защото най-големият специалист по популизма е самият премиер, както знаем, но по национализма съм длъжен да кажа някои неща.
Господин премиерът обяви, че Европа е заплашена от национализъм. Много е интересно защо, когато българският национализъм му даваше рамо, той не виждаше заплаха от него, а сега вече вижда.
Искам да кажа на господин премиера – разбира се най-добре е да дойде тук и най-после да го видим – че Европа не е заплашена, а в Европа национализмът се възражда и въздига като отговор на глобализма, който се налага от неговите американски покровители. В отговор европейските народи засилват своето доверие и вот към националистическите партии, защото те изразяват новите идеи на света – прогресивните идеи, както се казваше едно време.
В момента либералният турбокапитализъм е в голяма криза и националистическите движения и партии в Европа са във възход, защото хората се виждат все повече излъгани от глобалистичната вълна, която разслоява все повече населението в света, има все по-малък брой от много богати и все по-голям брой бедни. В България това е ежедневие, това е картината, която виждаме с очите си.
Затова аз не разбирам искреното или разиграното учудване на господин премиера, което той демонстрира на седянката на Американската търговска камара, като каза, че някои в България искали доходите да се увеличат, но няма откъде и няма как.
Тъй като аз съм директен и конкретен човек, го съветвам да посочва нещата с техните имена. Няма друга политическа партия в България в момента, която да говори така за доходите и да поставя този въпрос като най-важен, както партия „Атака”. Тъй като не само го поставя, но и посочва как може това да се случи, аз ще изпратя препоръчано писмо на министър-председателя, в което ще му обясня точно как и откъде могат да бъдат набавени парите за това българските доходи да станат европейски, тъй като неговата партия се нарича „Партия за европейско развитие на гражданите”.
Как и откъде трябва да дойдат парите, с които българските доходи да станат сравними с европейските, тоест минималната заплата – 1000 лв. и минимална пенсия – 500 лв.? Това е възможно, това е реализируемо, то трябва да стане и трябва да бъде въпрос номер едно на всички партии. Мога да обясня и в отделни лекции, мога да направя неделно училище, специално за министър-председателя, и да му обяснявам как точно и откъде ще дойдат парите. Защото той се прави, че не чува може би вече 1-2-3-4 години, откакто е този мандат на парламента, че трябва да прекрати концесионните договори с една съмнителна, да не кажа грабителска, чужда фирма, която изнася златото на България за милиарди, а плаща жълти стотинки.
Тази концесия трябва да се прекрати – казал съм го поне 50 пъти от тази трибуна. Нима господин Борисов не е чувал моите думи? Чувал ги е, разбира се, но се прави на разсеян, защото така му е изгодно пред американските господари. Той е български премиер и трябва най-после да реши дали ще работи за българските интереси, американските, турските или някои други, да го каже ясно и открито. Когато излизаме на избори, да знаем: гласуваме за ГЕРБ – гласуваме за Турция и за САЩ, гласуваме за „Атака” – гласуваме за България, за българския възход. Това трябва да е ясно на хората най-после, защото нямаме повече време за експерименти. Достатъчно експерименти изтърпяхме.
В момента въпросът на въпросите за българските доходи, по който българският премиер се прави на разсеян, е най-важният проблем на политическата класа.
Откъде ще дойдат парите?
Господин Борисов, ако върнете например златодобива и добива на редки и ценни метали, ще имате поне 3 млрд. лв. на година в допълнение към бюджета.
Ако върнете ЕРП-тата или електроразпределителните дружества да не ограбват българските граждани и да не се експлоатират от чешка държавна, австрийска общинска и съмнителна германска фирма, ще имате поне още 1 млрд. лв. годишно в хазната.
Ако върнете мобилните оператори, които са в чужди ръце – отново чужда държавна фирма и чужда съмнителна фирма, ще имате поне още 1 млрд. лв. в хазната допълнително.
Ако спрете разпиляването на пари под формата на социални и други подаръци за циганското население, което не иска да праща децата си на работа, не иска да плаща данъци, ток и вода, но прибира огромни социални и детски надбавки, хиляди и хиляди на месец, това са 3 млрд. лв. на година, изчислих го.
Ако спрете контрабандата, която продължава да се вихри в България и по изчисление на специалисти е някъде около 1 млрд. евро, ето Ви още 2 млрд. български лева.
Ако спрете да разпилявате пари по начина, по който го правите сега, купувайки военни отпадъци от чужбина; плащайки далаверите на Милен Велчев, защото сега, преди броени седмици – януари тази година, платихме 2 млрд. лв. заради далаверите на Милен Велчев, вместо да го вкарате в затвора за тази далавера, но това беше Вашето предишно правителство; ако спрете да давате бонуси на Вашите министерства – по последни данни са раздадени около 5 млн. лв. на най-различни министерства, министрите, които са тук за парламентарния контрол, могат да потвърдят и да кажат точно колко стотици хиляди са раздадени в техните министерства; ако спрете всички тези пробойни, ще се окаже, че България има пари да издържа себе си като държава, да развива индустрия, високи технологии и да има средноевропейски доходи за българското население. Ето откъде и ето как!
Ако обаче се правите на разсеяни и продължавате да обвинявате национализма за всички злини и да си търсите враг, ще Ви посоча пример с Ваш предшественик от дясната страна на залата – господин Костов. Преди десетина години той обяви национализма за погребан тук, от тази трибуна – беше във връзка с приемането на така наречената Рамкова конвенция за малцинствата, с което извърши национално предателство. Излезе и каза оттук: „Днес погребахме българския национализъм”. Е, не щеш ли, само след пет години българският национализъм не само че възкръсна от погребението на Костов, но влезе в Парламента и доказа, че е имунната защита на нацията и без него не може да се мине в политиката.
Вие тръгвате по същите стъпки – на господин Костов, обявявайки национализма за нещо лошо, защото така казват американските господари. Тръгвате да обяснявате на тези господари как ще унищожите „Атака”, както сте обещали на един американски посланик през 2006 г., и сега се чудите как чрез избирателни хватки, фалшификации, купуване на депутати и други удари да елиминирате националистическата формация, която единствена в прехода влезе в Парламента и доказа, че българският национализъм не само не е погребан, но е бъдещето на страната. Ще се опитвате да ни елиминирате, но това няма да стане, няма да успеете! По-скоро ще последвате съдбата на господин Костов. Спомняте си, че той беше така шокиран от своето падане от власт, че две години просто загуби дар слово – не можеше да говори нито пред медии, нито пред други съпартийци и разговаряше само с теменужката. Това очаква всеки български премиер, който предпочита думата на Американската търговска камара пред трибуната на Българското народно събрание. Има само няколко месеца до края на мандата, има възможност господин премиерът да се поправи, както се казва, да разбере, че българският национализъм не е нещо лошо. Той не е това, на което се дължи срива на България. Обратното, сривът на България се дължи на липсата на национализъм в българските политически партии, липса на противодействие на глобалистичните, на колониалните тенденции и заробването на България всъщност е дело точно на този колониален механизъм, от който ние искаме да я извадим. Когато разбере това нещо, българският премиер ще бъде достоен за този висок пост. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Госпожа Нинова – процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам думата, за да Ви помоля да осигурите изпълнение на правилника на Парламента и на Конституцията на Република България и по-конкретно нов чл. 86, който казва: „На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от получаването им”. „Министър председателят, заместник министър-председателите или отделни министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни.” Няма никакви други поставени условия за удължаване на срока – нито отпуски, нито командировки, нито друга ангажираност.
Поставям го конкретно, защото съм задала питане към министър-председателя на 19 декември 2012 г. Отдавна всички срокове са изтекли. Затова Ви моля да приложите в действие ал. 3 на същия член, която гласи: „Министър-председателят, който не отговорил в законния срок – а това е така – е длъжен в 10 дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение”. И 10-дневният срок е изтекъл. „Длъжен е” – пише в текста – лично да го направи. Моля днес и сега да осигурите присъствието на министър-председателя, който да изпълни разпоредбите на правилника. Добре знаете, че по силата на решение на Конституционния съд той има силата на закон.
Моля да осигурите изпълнение на чл. 26, ал. 5 от правилника, който гласи: „По искане на една трета от членовете на комисия председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи, които да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията в срок до 7 дни от отправяне на искането”.
Събрали сме необходимите подписи и сме отправили искане към комисията министър Цветанов да се яви на изслушване – преди един месец.
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Преди два месеца.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Конкретният повод беше случилото се в Коиловци. Оттогава до днес се натрупаха и други поводи да искаме изслушването на министър Цветан Цветанов – опитът за покушение срещу лидера на ДПС Ахмед Доган, стрелбата пред Съдебната палата и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаема госпожо председател, ако откажете да приложите тези норми на правилника, моля да ми обясните, като юрист, на какво основание ще го направите! Поведението на министър-председателя и на министрите е част от кампания за дискредитиране на Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Уважаеми колеги, Вие сте съучастници в тази кампания. Унизителните 6% уважение към Парламента не Ви притесняват изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, не ми е удобно повече да Ви правя бележки за спазване на времето и правилника.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Сигурно искате до края на малкото време, което остава, тези 6% да ги докарате до минус 6%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Неудобно звучи да апелирате да се спазва правилникът в момент, в който Вие лично го нарушавате. (Силен шум и реплики от КБ.)
Що се отнася до искането и призива на госпожа Нинова – да обясня като юрист, заявявам, че който и да е от ръководството на Народното събрание или народните представители нямаме правомощия по силата на закон или нашия правилник да прекъсваме надлежно оформен отпуск, какъвто министър-председателят ползва във вчерашния и днешния ден. (Шум от КБ.)
Господин Кутев, имате думата. (Шум от КБ.)
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сходен е поводът и за моята процедура – имам едно питане към министър-председателя, което горе-долу е също от месец декември и на което също трябваше да бъде отговорено.
Аз обаче искам да продължа с това, с което Вие завършихте. Това, че той не е дошъл в срок е категорично явно. Това, че Вие не сте можели да му прекратите законно искан отпуск, според мен не е вярно по простата причина, че законно искания му отпуск той си го е прекратил сам днес. Днес има ясно съобщение от Пресцентъра на Министерския съвет, че господин Бойко Борисов ще бъде в Търговище и в Разград, за да реже лентички. При това интересното е, че той ще бъде с госпожа министърката, която е тук. Защото в Разград, ако не се лъжа, или в Търговище, трябваше да открият някакво отделение. А пък пътят оттам – от Разград до не знам къде си, трябва да бъде отворен с другата министърка, която след малко ще бъде тук.
Значи госпожи министърките могат да бъдат тук и да отидат за рязането на лентичките в Търговище и в Разград, апропо питам: как ще стигнат – най-вероятно с вертолет, а Бойко Борисов не може да бъде тук и да отиде за същото нещо, както твърди неговия пресцентър. А пък най-интересно ще бъде, ако и той стигне с вертолет, когато е в отпуск, защото това вече ще си бъде абсолютно неприемливо. Така че можете – можете да го прекъснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър!
На 9 януари зададох въпрос към премиера Бойко Борисов относно ангажиментите на правителството за информационно осигуряване на референдума. Направих го два дни след обрата на позицията на ГЕРБ, след като се регистрираха с позиция „да”, агитираха с „не”, накрая заявиха, че референдумът няма смисъл. Подчертавам, че това не е вътрешнопартиен въпрос на ГЕРБ. ГЕРБ могат, ако искат, на предстоящите парламентарни избори да се регистрират от ГЕРБ, пък да агитират и да гласуват за РЗС, например.
Въпросът за подготовката на референдума е въпрос, който се отнася до ангажимента на държавата и на нейните органи, в случая правителството, да осигурят нормално функциониране на демокрацията. И по отношение на проведения референдум, и по отношение на предстоящите парламентарни избори, и по отношение на задължението на министрите и на премиера да се явяват своевременно и да отговарят в парламентарния контрол. Така че господин Борисов е длъжен да се яви и да отговори и на моя въпрос, защото, макар че референдумът мина, анализът на безобразията, които се случиха по време на неговата подготовка, трябва да бъде направен тук – в пленарната зала, и да бъде взет предвид при предстоящите промени в изборното законодателство.
А Вие, уважаема госпожо Цачева, сте длъжна да осигурите присъствието и на премиера, и на министрите своевременно да отговарят на поставените в парламентарния контрол въпроси. Защото иначе рейтингът на парламента, който достигна мизерните 6%, на финала от управлението на ГЕРБ, ще бъде отрицателен –Парламентът ще има доверие нула, благодарение и на безхаберието на неговото ръководство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
В официално разпространеното съобщение за парламентарен контрол отново научаваме, че сред отпускарите е и министър Нона Караджова. Трети месец госпожа Караджова с умели апаратни хватки винаги е вън от обхвата на парламентарния контрол. В тези три месеца, може би пет или шест пъти основанието беше „в отпуск”. Нали разбирате, че така не може да се продължава безкрайно и аз Ви моля да вземете сериозно отношение, защото всичко това е за сметка на парламента, на отрицанието на парламентаризма, на характера на устройството на българската държава за сметка на шмекери, които се правят на министри, госпожо председател. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев.
Извинявайте – господин Курумбашев. (Оживление.)
Господин Кутев тръгна да излиза и реших, че някакви вътрешни… Но веднага съобразих, че той вече ползва правото си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): Дължите ми вече не риза, не костюм, а два костюма…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мандат.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри! Искам да Ви прочета една съвсем кратка справка.
Искам да Ви благодаря за своевременната реакция специално за моя въпрос, тъй като аз съм го задал в сряда и в петък той е включен в контрола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Най-после една добра дума. Слушаме Ви, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Разбира се, след като пожелахте мандат. Предполагам мандат на управляваща партия.
За последен път на питания и въпроси господин Бойко Борисов е отговорил на 7 декември 2012 г. Днес е 1 февруари. Отиваме с два месеца закъснение. На 11 януари е поискано отлагане със седем дни поради отсъствие от страната. На 25 януари е поискано отлагане със седем дни поради отпуск. На 1 февруари е поискано отлагане поради отпуск.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кога работи?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Кога работи този човек? (Оживление.)
Освен това вчера дава изявление в Симитли, днес нещо ще се реже в родилно отделение ли ще бъде, къде беше – в Търговище? Не знам какво ще режете – лента или пъп.
Въпросът ми е: защо министър-председателят бяга от парламентарния контрол? С едни колеги бяхме на посещение в Германия и ни разказаха, че един ръководител в тази държава най-обичал да ходи в Райхстага. Знаете ли, че като отидеш в парламента можеш да чуеш и някакво друго мнение? Умберто Еко казва: „Не мога да обясня на мои приятели френски интелектуалци защо нашият премиер Берлускони предпочита да се появява в ток-шоута, отколкото в парламента и оттам да обявява важни политически решения”. Защото в ток-шоуто имаш услужлив водещ, който ти задава предварително подбрани въпроси, а тук трябва да дойдеш и да отговаряш на въпросите, които се поставят от българския народ.
Аз съм задал въпрос, например, за председателя на ДКЕВР, който е абсолютно актуален въпрос и как ще бъде избран следващият. Ако той дойде след два месеца, за да ми отговори на този въпрос, вече ще е минала всякаква процедура. (Председателят дава сигнал, че времето за изказване е изтекло.)
И така, госпожо председател, аз разбирам, че Вие сте в много неудобно положение, моля да използвате всичките си правомощия, които имате като председател на Събранието, да накарате министър-председателя да спазва Конституцията и Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! В демокрацията, както и в човешкия живот, всичко се основава на уважението. Демокрацията е уважение към институциите. Демокрацията е уважение към правовия ред. Демокрацията е уважение към мнението и гласа на гражданите в страната.
Ние сме народни представители в Народно събрание, което е стигнало дъното на своето неодобрение! Шест процента доверие на хората в работата на нашата институция!
Освен отговорността на мнозинството, много сериозна отговорност за това състояние носят изпълнителната власт и министър-председателят.
Неведнъж сме се обръщали и към Вас, госпожо председател, и лично към министър-председателя, че по важни въпроси на държавата в една парламентарна република е задължително премиерът да заявява позиции пред Народното събрание, да търси подкрепа от Парламента за политиката, която води. Винаги сме подчертавали, че е скандално отсъствието на премиера от обсъждането на вотове на доверие и недоверие, от парламентарния контрол, от бюджета, когато се приема от Народното събрание. Това показва ясна тенденция – на сриване на демокрацията в България.
Неслучайно, уважаеми госпожи и господа, през следващата седмица в Европейския парламент ще има дискусия, пленарни дебати на тема „Състояние на демокрацията и върховенството на закона в Република България”. Шест години след нашето членство в Европейския съюз стои този въпрос! Срамна работа!
Темите, които бяха засегнати досега от моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, показват системно неглижиране, пренебрежение на премиера към институцията Български парламент, стремеж да се установи телевизионна демокрация, управление, което се гради на телевизионния PR!
Но има нещо по-страшно! В неделя се проведе първият в историята на България изобщо демократичен референдум, предизвикан от самите граждани на България, със 770 000 подписа. Не наложен от властта, която и да е тя, по тема, по която има широко съгласие, а по важен въпрос, засягащ икономиката, енергетиката, цените на тока, живота на българите, ако щете самия модел на икономическо и социално развитие на страната, който предизвиква различия!
За първи път, въпреки негативната кампания и стремежа хората да бъдат отказани от гласуване, да им се внуши, че със или без тях – все тая, че има кой мъдро да решава вместо тях.
Почти милион и половина българи излязоха и заявиха своите позиции. Всички тези български граждани заслужават уважението на властта – най-малкото.
Каква беше реакцията на господин Борисов по този фундаментален въпрос – отношението към пряката демокрация? Не го интересува. Него го интересуват мачове в чужди страни с чужди играчи! Това смята за по-важно, отколкото прекия вот на българските граждани, и заяви: „Каквото и да кажат хората, ние ще направим каквото сме си решили”!
Това е много опасно, уважаеми дами и господа, за бъдещето на страната, защото демокрацията, особено българската, може да не е съвършена като механизъм, като институции, като доверие в хората, но алтернативата е диктатура, едноличен режим – безконтролен! Това действително не бива да се допуска.
Какво видяхме като отношение на властта към референдума, към хората, които гласуваха „за” и „против”? Видяхме страх. Страх пред свободната воля на българските граждани, защото, за разлика от много избори, референдумът беше свободен, без контролиран и купен вот – отразява обективно преобладаващото мнение на българските граждани.
Близо 62% от гласувалите казаха „да” на развитието на ядрената енергетика. (Реплика от ГЕРБ.) Това е много важен факт.
Как реагира властта? С кризисен PR!
Господин премиерът спешно отиде в Сопот и се прегърна с работниците. Резултатът обаче какъв е? Шестстотин души – съкратени. Даде един месец за решаване на проблемите на предприятието.
За три и половина години какво се реши? Това е поредна залъгалка за хората. При това на съкращаваните какво им се предлага? Временна заетост. И се води към системна ликвидация на Вазовските машиностроителни заводи, защото бързата приватизация без никаква държавна подкрепа, без държавна политика ще унищожи ВМЗ във вида, в който предприятието е съществувало в продължение на десетилетия.
Какво видяхме още? Падащи глави на министри и ръководители, назначени от господин Борисов.
От колко месеца продължаваше скандалът във Фонд „Научни изследвания”? Поне от ноември е централна тема в медиите! Защо сега се реагира? Ясно е – за да се отвлече вниманието от първата голяма лична загуба на господин Борисов чрез вот на българските граждани. Това не решава нито един проблем.
Ами Държавната комисия за енергийно и водно регулиране? Виновна била Европейската комисия, защото шефът на ДКЕВР не предприел определени действия и щели да ни санкционират. Сега ли се узнава това? Не, разбира се. Истинската причина е, че трябва да се даде жертвоприношение – една жертва за това, което не се случи, въпреки обещанията и на премиера, и на господин Добрев.
Нали уж с 22% намаляха цените на доставките на газ? Това означава поне с 10-15% намаление на цените на „Топлофикация”! Хората, които ползват услугите на „Топлофикация”, получиха с десетки проценти по-високи сметки! Кого лъжете? Какво се решава с този кризисен PR?
Предлагане на акад. Воденичаров, председателят на БАН, за министър на образованието, младежта и науката. Кой може да се заблуди, че това ще промени нещо по отношение на политиката на правителството към науката? Хората в БАН отдавна знаят за отношението и на господин Дянков, и на правителството като цяло към българската наука, а то е ликвидация чрез финансово удушаване.
Кажете: ще промените ли бюджета на Българската академия на науките? Да видим, че има резултат от това ново назначение! Няма да го направите, за съжаление, въпреки че има огромна необходимост.
Давам последен пример и за измамите, и за непоследователността на тази власт. Коледните бонуси за пенсионерите. Колко месеца господин Дянков обещаваше, че заради доброто изпълнение на бюджета ще има коледни бонуси? Два месеца поне. После се оказа, че няма да има за пенсионерите. Виновна била Европейската комисия, защото забавила превеждането на парите за еврофондовете и европроектите. Само че тази лъжа беше опровергана от самата Европейската комисия, която, първо, е превела парите в края на годината и, второ, тя каза, че решението за бонусите е въпрос на националния бюджет, на националните пари. Така че – поредна измама.
На фона на това давате милиони и милиони левове бонуси на политическата Ви администрация. Само няколко министерства, далеч не е изчерпателен списъкът – 5 млн. лв. бонуси в края на декември! Близо половината министерство, да не говорим за другите ведомства. Това означава – въпреки че криете информацията, че общият размер на бонусите сигурно е значително по-голям и се измерва в десетки милиони левове. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо председател.
Затова искаме да си изпълните обещанието – увеличете пенсиите на българските пенсионери от 1 януари като компенсация за лъжата за бонусите, а не от 1 април! Това е съвсем възможно – променете бюджета.
И като цяло, уважаеми дами и господа, по този начин държава не се управлява. Който пренебрегва демокрацията и българските граждани, ще получи огромно наказание от тях на изборите през юли тази година. (Ръкопляскания от левия блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински – процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, чл. 83 от Конституцията на страната гласи:
„Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставените въпроси”.
Член 77 Ви повелява на Вас, като председател на Народното събрание, да предлагате проект за дневен ред на заседанията.
Член 9 от Правилника на Народното събрание също на Вас Ви вменява, именно и във връзка с чл. 77 от Конституцията, да осигурявате и следите за спазването на този правилник.
Процедурното ми настояване е: в сряда сутрин Вие да внесете, още във вторник, проект за дневен ред на Народното събрание, за програма за 6-8 февруари 2013 г. с точка първа: Изслушване на министър-председателя по зададените му въпроси, по обясненията му за отсъствието повече от два месеца от парламентарен контрол, и не на последно място – каква смята той да бъде позицията на България за Европейския съвет на 7-и и 8-и, където ще се обсъжда Многогодишната финансова рамка за 2007-2014 г.
Също по Конституция Министерският съвет е длъжен предварително да информира Народното събрание за такива важни въпроси, които ще се обсъждат в органите на Европейския съюз.
Госпожо председател, Вашата позиция, която изразихте, че нямате правомощия да задължите министър-председателя да се яви пред Народното събрание, е изцяло несъстоятелна. Вие или не знаете, или не желаете да приложите правомощията, които имате по Конституция и по правилник.
Нека сме наясно, уважаеми колеги, бягството от Парламента, нарушаването на закона (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) грубо и явно руши самата законност в страната. България е с най-високия процент сива икономика. Завчера на семинар с германско участие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … беше заявено, че в Германия всичко се крепи на уважението на закона и на законодателната власт.
Господин Борисов ни съветва да работим като германците, за да просперираме. Как работи той?! Къде е той, защо не е на работа?! И какви са тези смешни упреци, че други не ходели на работа?! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Основна функция на Парламента, основно задължение и правомощие е парламентарният контрол върху правителството, върху министър-председателя. От всички изказващи се днес виждаме, че тази функция е абсолютно занемарена. Виждаме, че министър-председателят и министрите системно бягат от парламентарен контрол. За това има вина и нашият правилник, приет преди три години и половина. Голяма причина за мизерните 6% доверие в Парламента е лошо свършената работа на Народното събрание по отношение на този парламентарен контрол.
Ние от „Атака” имаме идея, имаме предложение. То е внесено в Народното събрание и се касае поне последните шест месеца да бъде направен опит за подобряване на правилника по отношение на парламентарния контрол. Навсякъде, във всички европейски парламенти, тази функция на парламента е със завишени критерии. Така трябва да бъде и в България.
Нашето предложение е съвсем конкретно: то има предвид във всяка сряда от 13,00 до 14,00 ч. министрите и министър-председателят да бъдат викани по спешни проблеми и въпроси.
При това, което беше отчетено днес за този занижен контрол, това е начин да се подобри работата на Парламента чрез промяната на правилника на нашето Народно събрание.
Във Вашите правомощия е бързо да придвижите това наше предложение по комисии. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сторено е вече, господин Шопов. Изпратено е на Правната комисия.
ПАВЕЛ ШОПОВ: А и самите Вие да го внесете за разглеждане в Народното събрание, защото само по този начин, чрез това наше предложение, може да се подобри правилникът и оттам парламентарният контрол на Народното събрание върху правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Имаме ли готовност да преминем към контрола? Струва ми се че „да”.
Първият въпрос е на народния представител Мая Манолова към Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, относно лечение на болни с диагноза фамилна амилоидна полиневропатия.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! През последните месеци научихме за едно сравнително рядко заболяване – фамилната амилоидна полиневропатия, съкратено ФАП. Научихме за нея благодарение на активната дейност на Асоциацията на пациентите с ФАП, които в продължение на няколко месеца алармираха чрез медиите за тежкото състояние на пациентите с това заболяване, проучиха възможностите за лечение и се обърнаха с молба за помощ до всички институции – до Парламента, до правителството, до Вас като министър, до Омбудсмана, до Националната здравноосигурителна каса.
Какво е ФАП? Рядко наследствено генетично заболяване, от което страдат около 60 пациенти от 30 фамилии в България. То се проявява около 35-40-ата година на пациентите и е известно също така като бавния семеен убиец, защото обикновено изходът от това заболяване е фатален.
В България държавата засега не осигурява лечение на пациентите, които са със заболяването ФАП. Казвам го, без желание да критикувам Здравното министерство, нито Националната здравноосигурителна каса, защото е ясно, че първият случай на ФАП беше регистриран в България през 2008 г., а едва през миналата година Европейската агенция по лекарствата одобри първото и единствено досега лекарство, което не лекува, но забавя развитието на тази коварна болест.
Затова и моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли някакви действия като министър на здравеопазването за подпомагане на болните от това заболяване, като включите болестта ФАП в Наредба № 38, в списъка на заболяванията, лекарствата за които се поемат от българската държава, а след това да включите и въпросното лекарство в позитивния списък, като по този начин осигурите някакъв шанс за живот на болните от това заболяване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, във връзка с Вашия въпрос относно лечение на болни с диагноза фамилна амилоидна полиневропатия Ви информирам, че действително се касае за рядко заболяване, за което в страната има възможност за диагностициране от месец април 2010 г. чрез ДНК изследване за определен генен дефект. До момента броят на диагностицираните с това заболяване пациенти в България е около 60 и е факт, че това заболяване се наблюдава предимно в района на Югозападна България.
Заболяването фамилна амилоидна полиневропатия не е включено в Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и лекарства – напълно или частично. Към този момент в Министерството на здравеопазването вече е постъпила молба за включване на заболяването в Наредба № 38. Съгласно § 3, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на наредбата до 15 февруари 2013 г. министърът на здравеопазването следва да публикува на официалната електронна страница на министерството проекта на наредба за изменение на списъка за настоящата 2013 г.
Действително едва миналата година Европейската комисия издава разрешение при извънредни обстоятелства да се ползва един продукт за лечение на това заболяване. Това означава, че по научни съображения не е било възможно да се получи пълна информация за този продукт, а всяка година Европейската агенция по лекарствата извършва периодично преглед на новата информация, включваща резултати от проучване върху ефектите на лекарствения продукт при подгрупа пациенти с определен вид генетични мутации.
Този продукт, който се ползва и в Европа, вече е разрешен за употреба в Република България с терапевтични показания за лечение на транситеринова амилоидоиза при възрастни пациенти със симптоматична полиневропатия стадий първи за отлагане на периферно неврологично увреждане.
През 2012 г. притежателят на разрешение за употреба е подал заявление до Комисията по цени и реимбурсиране за включването на продукта в позитивния списък. В Приложение № 2 не е включен, тъй като продуктът към онзи момент не е отговарял на условията и критериите на наредбата. Вероятно знаете, че съгласно Наредба № 38 до 15 януари беше времето, когато се подаваха заявления за включване в списъка по Наредба № 38. До 31 януари се получават становища от националните консултанти и до 15 февруари списъкът трябва да бъде обнародван на сайта на министерството за получаване на становища.
Аз също се срещах с представители на тази пациентска организация, както и с представителите на Пациентската организация „Защита на пациентите с редки заболявания”. Поел съм ангажимент пред тях, че ще направим всичко възможно – първо, това заболяване да бъде включено в Наредба № 38 от 2013 г., а възможностите, които впоследствие ще има – да влезе в позитивната листа. Това е тема, която може би впоследствие, в следващите няколко месеца ще стане ясно дали е възможна. Знаете, че съгласно Наредбата за цени и реимбурсиране, за да се плаща един продукт в България от Националната здравноосигурителна каса, трябва да се реферира с други държави, да се продава в други държави и да се плаща от техните здравноосигурителни фондове. Надявам се, че и производителят, и вносителят ще предприемат такива действия, за да гарантираме лечението на тези пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, благодаря за отговора. Благодаря за Вашата ангажираност. Надявам се, че ще направите всичко възможно това коварно заболяване да бъде включено в Наредба № 38 и това да даде възможност лекарството срещу това заболяване да бъде поето от българската държава.
Няма даже да Ви припомням, че в края на миналата година предложих законодателни промени, които да облекчат включването на редки болести в наредбата, регламентираща заплащането за тях, защото искам разговорът ни да бъде в конструктивен тон.
Само ще Ви кажа, че наистина става дума за около двадесет души. Това са Валентина от Кюстендил, Софúя от Благоевград, Валентин от Горна Оряховица, Христо от Варна, Здравко от с. Багренци – Кюстендилско, Кирилка от Благоевград, Жеко от София, Георги от Благоевград и други, които наистина имат страшна нужда от подкрепа от страна на българската държава, за да удължат живота си, за да могат да дочакат разработването на лекарство, което не просто да забавя, а да лекува болестта. Аз познавам част от тези хора, познавам лично и председателя на Асоциацията на болните от ФАБ и мога да Ви уверя, че това са активни, смели и до вчера успяващи хора, които не биха молили помощ от държавата, ако наистина не ставаше дума за едно скъпо струващо лечение, което повечето от тях не могат да си позволят.
Искам да Ви обърна внимание, че това не е просто молба за помощ. Това е напомняне за ангажимента на българската държава, за напомняне на ангажимента на Парламента, за напомняне ангажимента на българското правителство и на Вас като здравен министър – да осигурите живота и здравето на тези хора, защото опазването и гарантирането на живота на българските граждани е висша ценност и спрямо българската Конституция. Нека да положим усилия заедно и в крайна сметка да има резултат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – заповядайте, госпожо Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, обсъждали сме Вашето предложение за нормативни промени и включването по всяко време на годината на заболявания в Наредба № 38. Тогава коментирахме, че не е възможно да става по начина, по който Вие предлагате, тъй като в края на всяка година се гласува бюджет от Народното събрание и той определя параметрите, за които Националната здравноосигурителна каса или държавата ще плаща.
Конкретно за този казус. Безспорно Вие изброихте имена на смели хора, но не просто имена. Зад тези имена стоят човешки съдби, стои болка, стои отчаяние. Аз гарантирам, че ще положа всички усилия, така че те да имат шанс за живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към питане от народните представители Станка Шайлекова и Гинче Караминова относно Средносрочната рамкова инвестиционна програма.
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър! Онкологичните заболявания са сериозен здравно-социален и обществено-икономически фактор както в България, така и в целия свят. Според световната здравна статистика всяка година в света повече от десет милиона се диагностицират с рак. До 2020 г. новооткритите случаи ще достигнат повече от 20 милиона души. Повече от 6 милиона всяка година умират от рак, а това е 12% от смъртността в света годишно.
В България всяка година 35 хиляди човека научават, че са болни от страшната болест. В момента онкоболните наброяват над 300 хиляди. Всяка година, за жалост, 22 хиляди умират от страшната болест. Този висок процент на смъртност би могъл да бъде намален, ако се използва съвременна апаратура за диагностика и лечение на онкологичните заболявания.
В тази посока е и нашето питане: във връзка с проект „Средносрочна рамкова инвестиционна програма”, чиято основна цел е оборудване с медицинска техника на комплексните онкологични центрове, нашият въпрос е: колко средства от европейските фондове са инвестирани, на какъв етап от изпълнението е проектът и кога се очаква неговото финализиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема д-р Шайлекова, госпожо Караминова! В отговор на Вашия въпрос Ви уведомявам следното. Министерството на здравеопазването е бенефициент по схема за безвъзмездна финансова помощ в подкрепа, реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации по Операция „Социална инфраструктура” и средствата се осигуряват чрез Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2007-2013 г. и обхващат три компонента:
Компонент едно – осигуряване на апаратура за диагностика на онкологични заболявания и строително-монтажни работи на десет лечебни заведения с регионално значение.
Компонент две – преструктуриране на съществуващи сгради за купуване на оборудване и строително-ремонтни дейности за осем дома за медико-социални грижи.
Компонент три – строително-ремонтни дейности за изграждане на нови комплекси и доставка на апаратура за лъчелечение на три лечебни заведения с национално значение, които са Специализираната болница по активно лечение на онкологични заболявания, Университетската многопрофилна болница „Александровска” и Университетската болница „Св. Марина” ЕАД – гр. Варна.
Средносрочната рамкова инвестиционна програма е на обща стойност 147 млн. 978 хил. 554 лв. Основните дейности на проектите са насочени към закупуване на съвременна апаратура за онкодиагностика и лъчелечение и извършване на строително ремонтни дейности в съответствие с нуждите на оборудването в болниците. Бяха проведени множество срещи с водещи и български експерти за оптимизиране на параметрите на различните апарати с цел гарантиране на прозрачност, обективност и равнопоставеност пред всички участници в обществените поръчки. Всички технически спецификации бяха съгласувани с експерти от Световната здравна организация. Има доклад от Световната здравна организация, потвърждаващ обективността на заложените параметри.
След проведени обществени поръчки от месец август 2012 г. досега са сключени 75 договора на стойност 109 млн. 300 хил. лв. С избраните изпълнители част от договорите са за доставка на медицинска апаратура, а друга част са за извършване на строително ремонтни дейности, които са в етап на изпълнение.
В рамките на спестения от общественитe поръчки финансов ресурс се очаква в Оперативна програма „Регионално развитие” да се обяви нова покана за подаване на проектни предложения от лечебните заведения, включени като резерви в Концепцията за преструктуриране на болничната помощ на Министерството на здравеопазването. Такава покана ще бъде отправена към Многопрофилната болница за активно лечение в град Габрово и Многопрофилната болница за активно лечение в град Стара Загора.
По Компонент едно са сключени договори за строително-ремонтни дейности и доставка на основната нова апаратура за образна диагностика, в това число ядрено-магнитен резонанс, компютърен томограф, рентгенови апарати и други. В съответствие с изискванията на оборудването са стартирали строително-монтажните работи и строителен надзор в лечебните заведения. Напредъкът на изпълнението на отделните проекти е различен с оглед спецификата на вида оборудване и нуждата от строително-ремонтни дейности.
От месец януари тази година стартира поетапната доставка на апаратура в различните лечебни заведения.
По Компонент две успешно бяха проведени обществени поръчки за избор на изпълнители за строително-ремонтни дейности и строителен надзор. Сключени са договори с избраните изпълнители за всички осем дома за медико-социални грижи и предстои стартиране на същинските дейности.
Следва да се има предвид, че изпълнението на този компонент е тясно свързан с успешното реализиране на проекта в посока семейство, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, в който освен Министерството на здравеопазването, партньори са Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. По този компонент предстои обявяване на обществена поръчка за специализирано оборудване за нуждите на децата в домовете.
С цел осигуряване на външен мониторинг по провежданата процедура за строителство, осигуряване на прозрачност и гарантиране на безпристрастност на реализирането й бе сключено споразумение за партньорство с Асоциация „Прозрачност без граници”.
По Компонент три са сключени договори с избрани изпълнители на строително-ремонтни дейности, строителен надзор и доставка на апаратура. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За допълнителни въпроси?
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, господин министър, колеги!
На 4 февруари се отбелязва Световният ден за борба с рака. За първи път този ден е отбелязан през 2005 г., за да се напомни за опасността и разпространението на онкологичните заболявания.
Последното мащабно онкологично проучване показва, че с относително висока смъртност от онкологични заболявания за 2009 г. са областите Шумен, Перник, Варна, Добрич, Кюстендил. Разбира се, данните се променят в годините. Следващата година се сочат по-голям брой смъртни случаи в Северозападния район – 262 души на 100 хиляди население, а в Югозападния – 200 души на 100 хиляди население.
Като области напред в черната статистика са Плевен, Враца, Монтана, Габрово, Велико Търново и Пловдив.
Всеки човек е уникална личност и е необходимо да му се предоставят условия за лечение и профилактика на това тежко заболяване. Въвеждането на модерна техника и апаратура ще повиши успеваемостта и ще съкрати времето за лечение на туморните заболявания. Грижата на държавата за болните хора е изключително важна не само за лечение, но и за ранното диагностициране на болестта.
Във връзка с тази статистика е и нашият уточняващ въпрос: каква точно апаратура се закупува и най-вече какво население се обхваща в рамките на Проект „Средносрочна рамкова инвестиционна програма”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Караминова, бих искала да добавя, че по Компонент три вече са сключени договорите с избраните изпълнители и към момента е доставена част от апаратурата, предвидена за оборудване на някои лечебни заведения.
Вече е доставена част от апаратурата за Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Александровска” ЕАД – София, като в изпълнение на предложените графици ще бъдат доставени и останалите апарати. Сключени са договори за цялото предвидено оборудване за Специализираната болница по активно лечение по онкология – София, и Университетската болница „Света Марина” – Варна, като поради спецификата доставката е тясно свързана с изпълнението на строително-ремонтните дейности. Стартирали са всички дейности по строително-ремонтните работи в двете лечебни заведения, като изпълнението върви съгласно заложените в договорите срокове.
Бих искала да кажа, че в изпълнението на Средносрочната рамкова инвестиционна програма се реализират приоритетите на правителството по отношение на сектор „Здравеопазване”, а именно да се модернизира и обнови инфраструктурата на лечебните заведения с над 51% държавна собственост в капитала, като предпоставка да се насърчи качественото и достъпно здравеопазване.
Друга цел е подобряването на благосъстоянието на населението и устойчивото развитие на градските ареали, както и да се осигури много по-високо качество на живот.
Разбира се, част от този проект е осигуряване на ново по-добро качество на живот на децата от нула до тригодишна възраст, настанени в домовете за медико-социални грижи. Бих искала да кажа, че и в процеса на деинституционализацията, и извеждането на децата, и приемната грижа, и осиновяванията работим много усилено заедно с колегите от другите институции и вече можем да стартираме обновяването на домовете за медико-социални грижи както с нови услуги за децата, така и с извеждането им в съвсем друга среда.
Освен това, отново категорично заявявам, че Министерството на здравеопазването изпълнява не само заложените в Средносрочната рамкова инвестиционна програма цели, но се ангажира и с други проекти. Отново с европейски средства такъв проект е „Спри и се прегледай”, който е насочен към определени фокус групи за превенция и профилактика отново на онкологичните заболявания.
Вероятно знаете, че имаше проблеми с доставката на лекарства за онкологични заболявания (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), чиято грижа основно за доставката на тези лекарствени продукти е на лечебните заведения, защото там се провеждат търговете. Но и с това се ангажирахме и от вчера доставките са регулярни. Говорили сме с фирмата вносител и сме гарантирали, че няма да има нарушения на терапевтичната схема за лечение на хората с онкологични заболявания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Шайлекова, за отношение.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор, който дадохте на нашето питане. Много се надявам думите Ви да са стигнали до всички онези хора с онкологично заболяване, които в този момент се борят за живота си. За жалост те няма как да бъдат изброени поименно. Това че снабдявате онкологичните центрове с нова модерна апаратура, благодарение на европейските пари, означава ранна диагностика, ранно, навременно лечение. Вярвам, че максимален брой онкоболни ще имат достъп до това лечение. Само така те ще бъдат в полза на нашето общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Мая Манолова относно възстановяване на диалога между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса със съсловните организации.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо министър, за съжаление, не мога да споделя ентусиазма, който звучеше от задаващите предния въпрос, по отношение на успехите в подпомагането на онкоболните, както за снабдяването с лекарства, така и като цялост от тяхното лечение. Очакването е за повече самокритичност в ситуация, в която продължават проблемите с липсата на лекарства и с несвоевременното им снабдяване до хората, които се нуждаят от тях. В крайна сметка, това е Ваша отговорност и Ваша съвест.
Преминавам към моя въпрос. В края на управленския мандат на ГЕРБ нормално все по-често ще става дума за Вашите предизборни обещания и за това как успяхте да ги изпълните и в какво състояние оставяте сферите, за които отговаряте. Ще припомня за пореден път, че един от ангажиментите, които пое ГЕРБ в сферата на здравеопазването, беше възстановяване на договорното начало и поддържане на коректни, активни и прозрачни отношения със съсловните организации.
Да видим в какво състояние оставяте взаимоотношенията с Българския лекарски съюз като основна съсловна организация – не просто нарушен диалог, не просто разрив, а пълен срив в отношенията на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса с Лекарския съюз, доколкото и двата най-важни документи, които регламентират основите на здравеопазването през 2013 г., не бяха подписани и откровено бяха бойкотирани от Българския лекарски съюз.
Става дума за Националния рамков договор за 2013 г. и за Договора за цените и обемите на медицинските дейности през следващата година. И двата документа не бяха подписани от Българския лекарски съюз и бяха приети едностранно – единият с постановление на Министерския съвет, а другият с решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Затова моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли някакви мерки за затопляне на отношенията с Българския лекарски съюз? Защото в крайна сметка това не е Ваш личен въпрос, това е въпрос, който се отнася до здравето на всички български граждани, до всички български пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, информирам Ви, че никога не са прекъсвали добрите отношения и диалога между Министерството на здравеопазването и Лекарският съюз, за да има нужда от възстановяване. Министерството на здравеопазването в своята работа по нормативни, важни и стратегически актове винаги осъществява взаимодействие с представители на Българския лекарски съюз, когато се налага – с ръководството на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, с представителите на останалите съсловни организации и с представители на пациентски организации. Така беше и в периода, когато се изработваха нормативните актове, които се издават по реда на Закона за здравното осигуряване – чл. 45, и определят основния пакет от извънболничната и болнична помощ, които впоследствие Националната здравноосигурителна каса заплаща съгласно сключен договор между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации.
Фактът, че Българският лекарски съюз, останалите съсловни организации и Надзорният съвет на Здравната каса взеха активно участие в изготвянето на Наредба № 40 и Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, е подкрепен с тристранен протокол, от който е видно, че е имало консенсус по отношение на промените в основния пакет. Много от промените даже са направени по искане и инициатива на Българския лекарски съюз.
Разбира се, впоследствие, на събора на Българския лекарски съюз, не беше прието да се подпише Национален рамков договор, който се сключва между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Участието на министъра на здравеопазването е по отношение на това, че той го преподписва и го обнародва в „Държавен вестник”, а не участва в преговорите. Обемите и цените на медицинските дейности не са даже елемент на Национален рамков договор, а те са отделен акт, в който министърът на здравеопазването също не участва.
След този акт на събора на Българския лекарски съюз не е постъпвало нито писмо, нито искане от Българския лекарски съюз, свързано с претенции по отношение на наредбите на министъра на здравеопазването, приети на основание Закона за здравното осигуряване, освен писмата, които са в потвърждение на договореностите, отразени в общия протокол от заседанията. Освен че нормативният ред не делегира пряко участие на министъра на здравеопазването в изготвянето на Националния рамков договор, Ви информирам, че няма постъпил сигнал от Българския лекарски съюз с претенции към политиката на Министерството на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, пълната липса на самокритичност към Вашата дейност направо ме изумява. Оставя ме без думи. Вие очевидно не сте разбрали какво се случи на събора на Лекарския съюз. Ами там българските лекари Ви гласуваха вот на недоверие. Гласуваха вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов за неговата здравна политика с 224 „против” срещу 27 „за”.
Какво направихте след това? Предприехте наказателна акция срещу Българския лекарски съюз, първо, чрез извършените законодателни промени, с които абсолютно изключихте Лекарският съюз от диалога и неглирижирахте неговата дейност.
Второ, с промяната на цените и обемите на медицинските дейности за 2013 г. Това, което беше договорено с Лекарския съюз, беше драстично снижено. Затова и Лекарският съюз отказа да подпише този изключително важен за здравната дейност през 2013 г. документ и Вие си го приехте едностранно с акт на Министерския съвет.
Очевидно само Вие не сте чули, че след това Ваше действие Българският лекарски съюз заяви, че ще отнесе въпроса в съда. Заяви, че ще отнесе въпроса пред Европейския парламент и Европейската комисия за системно погазване на здравното законодателство в България от страна на Националната здравноосигурителна каса, очевидно с Ваша благословия.
Ако това са нормални отношения и съществуване на диалог, аз наистина нямам какво да добавя. Но искам да Ви кажа, че в резултат на тоталния разрив на Вашите отношения с Лекарския съюз страдат не просто лекарите, които все по-често напускат страната, страдат и българските пациенти, защото резултатът е недофинансиране на здравния сектор, защото резултатът е, че българският пациент трябва да бърка в пробития си джоб да си доплаща за здраве, при положение че парите системно се източват от Националната здравноосигурителна каса. Все още имате няколко месеца да направите стъпки за подобряване на отношенията си с Лекарския съюз, защото залогът на това са българските пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, аз трудно си обяснявах понякога Вашето поведение, но сега Вие казахте на какво се дължи.
На въпроса. Бих искала да подчертая, че и в момента отношенията с Българският лекарски съюз са в диалог. В момента има работни групи, които са сформирани в министерството, по промяната на редица нормативни актове и представители на Българския лекарски съюз участват при обсъждането на промените в тези нормативни актове. Например в Закона за здравето, въпреки краткия срок и въпреки коментара от Ваша страна, че ние дори може би не си говорим, те вече са изразили и писмено становище, а и участват в работата на работните групи. Аз Ви гарантирам, че няма да нарушим стила на работа, който е въведен, и винаги ще търсим консенсус между съсловните организации по важни не само за лекарите, но и за цялото ни общество въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към въпросите към министъра на отбраната господин Аню Ангелов.
Първият въпрос е от народния представител Атанас Мерджанов относно състоянието и бъдещето на полковата музейна сбирка на закритото поделение 24 310 – град Враца.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, в резултат на Вашето управление като министър бяха закрити и сериозно редуцирани редица гарнизони в Република България. Такава е съдбата на Врачанския гарнизон. Няма да говоря за тежката и нерадостна участ на стотици семейства. По този въпрос моят колега Георги Божинов Ви питаше и Вие не можахте да дадете смислен отговор, но това ще лежи на Вашата съвест.
Поводът за въпроса ми към Вас е загрижеността и питането на различни представители на военно-патриотични организации и е свързано със съдбата на военната автомобилна и автобронетанкова техника под наименованието „Полкова музейна сбирка”, намираща се в поделение 24310 във Враца. Тя включва около 50 ина изключително ценни и в много добро състояние образци, на които днес могат да завидят редица европейски музеи.
В медиите изтече информация, че е отправено искане от страна на областния управител на Враца Пепа Владимирова, за стопанисването и управлението на въпросната музейна сбирка.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е съдбата на въпросната музейна сбирка на тази безценна материална част, свързана със славната история на Българската армия? Всички експонати ли ще останат във Враца и изобщо какво е намерението на Вашите историци – експерти и специалисти, по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, аз съм закрил един гарнизон, въпреки че той не е закрит и сега ще разберете защо. По времето на управлението на всички други партии преди ГЕРБ са закрити 40 гарнизона, не един. Вие пак се предоверявате на истината на Вашата информация, поради простата причина, че военно формирование 24 310 – Враца, не е закрито. То се нарича „База за съхранение на бронетанкова техника, автомобилна техника и специални машини” – продължава да действа, и ще продължи да действа. В рамките на това поделение е и този музей. Той е държавна собственост – всички експонати. Съхранява се много добре и се стопанисва от това поделение, което преди малко посочих. Така че единственото вярно е това, че има музей. Благодаря Ви. (Смях и весело оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги от ГЕРБ, аз не виждам на какво се радвате – на остроумието на министъра, който така безцеремонно се отнася към живата сила пък и към техниката?!
На Вашия отговор, господин министър. Искам само да припомня, че в така наречената „Полкова музейна сбирка” се съдържат безценни находки – командирски коли с висока проходимост тип джипове: КДФ-82 „Кубелваген”; руския „Вилис” – ГАЗ-67; хибридния ГАЗ М-72 „Победа”, ползван като служебен автомобил от министъра на Народната отбрана ген. Иван Михайлов; военни камиони – „Опел Блиц”; „Щаер 440”; ЗиС-5М; санитарният автомобил „Феномен Гарант”.
Изброявам всички тези безценни образци, защото преди време Ви зададох въпрос, свързан с танковете „Майбах”. Тогава със същият патриотичен плам ми отговорихте от тази трибуна, че те ще се съхраняват и ще бъдат в съответния музей. Какво беше нашето учудване, когато разбираме, че редица от тези експонати попадат в чужди музейни колекционерски сбирки. Ние имаме реални опасения, че същото ще се случи и с въпросната музейна полкова сбирка.
След като Вие сте, казано по народному, толкова ербап и съхранявате въпросната музейна техника, бихте ли дали дума тук, от трибуната на Народното събрание, че в ден, определен от Вас, ще поканите представители на военно-патриотичните съюзи и организации лично да се запознаят със състоянието на въпросната техника и да бъдат уверени от Вашите специалисти за нейното бъдеще и по-добро съхранение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Заповядайте за дуплика, министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, Вие изглежда не сте ме чули, когато отговарях. Това поделение е действащо, в рамките на това поделение е този музей и по всяко време всеки един представител може да поиска да влезе и да разгледа музея. Така че няма защо аз да издавам някакви заповеди.
Що се касае до експонатите, така наречени „Майбах”, ако не ме лъже паметта, през 2008 г. стана тази кражба. Да си спомняте кой беше на власт тогава? В момента тези експонати са възстановени от Министерството на отбраната и ще бъдат изложени в град Ямбол, в така наречения Музей на бойната слава. Сега се числят на Националния военноисторически музей. Така че мога да Ви уверя, че нито един „Майбах” не е изчезнал и няма да изчезне поне до юли месец тази година. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Какво ще стане юли месец?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Волен Сидеров относно намеренията на Министерството на отбраната и правителството да закупят употребявани многоцелеви изтребители F-16.
Слушаме Ви, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаеми господин министър, в края на миналата година правителството Ви възложи да проучите до 1 март възможностите за закупуване на многоцелеви изтребители за Българските военновъздушни сили. От проведена през януари кръгла маса по тази тема стана ясно, че предпочитанията на Министерството на отбраната клонят към придобиване на девет употребявани F-16 от Португалия. Това бе потвърдено от участниците в кръглата маса, сред които бяха командващия ВВС – ген. Константин Попов и заместникът му ген. Румен Радев.
В печата излязоха подробности, че самолетите са произведени през 80-те години на миналия век и сделката ще бъде за 700 млн. лв. Това е много повече от сумата 268 млн. долара, която Португалия е платила през 1999 г. на САЩ, при това за покупка на 25 употребявани F-16, блок 15.
Въпросите ми към Вас са:
Защо е пренебрегната напълно процедурата за конкурс и търг?
Какви са офертите на „Грипен” и „Еврофайтър” и с какво те са по-лоши от F-16?
Защо ще се купуват самолети трета ръка вместо да се модернизират по-новите МиГ-29?
Откъде ще дойдат парите за F-16 след като не са планирани в бюджета за 2013 г.?
Кой и къде ще извършва ремонтите и техническото обслужване на самолетите?
Кои фирми на какви цени ще доставят резервни части и въоръжение, при положение че изтребителите вече не се произвеждат в САЩ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, Вие ми задавате не един, а шест актуални въпроса. Трудно ще се вместя в рамките на три минути, но ще направя всичко възможно това да стане.
Първо, процедура за конкурс се обявява, когато се закупува ново въоръжение, което е собственост на участваща в конкурса фирма производител. В нашия случай, с оглед на повечето предложени цени за нови самолети, далеч надхвърлящи покупателните възможности на българската държава, такъв подход би изключил възможността да се закупят използвани самолети, собственост на определена държава, имащи достатъчен ресурс от часове, за да се експлоатират в продължение на не по-малко от 20 години. Това е едно от основните изисквания, което сме поставили.
Второ, все още няма решение за закупуване на определен тип многоцелеви изтребител. Щом няма решение, няма как да Ви информирам кой и как ще извърши ремонта и ще доставя резервните части.
Колкото до цитираната от Вас дискусия – участвалите членове на проектния екип са военни, а не e Министерството на отбраната и са представили организацията на работата по проекта, военнотехническите изисквания към бъдещия нов тип боен самолет, както и методиката и математическия модел за анализ на предложението.
В резултат на продължилите две години анализи на постъпилите 15 пакета с предложения за нови и използвани самолети, както и на прогнозните възможности на бюджета за отбрана за периода 2014-2020 г., с доклада си до Министерския съвет съм поискал и ни е даден мандат за преговори с четири държави – Италия, Португалия, САЩ и Швеция. В този смисъл цитираните от Вас типове „Грипен” и „Юрофайтър” са включени в тези преговори.
Трето, цитираната от Вас цена 700 милиона не е цената, на която и да е доставка на бойни самолети. Това са възможностите за заделяне на средства от бюджета за отбрана чрез преструктуриране на разходите за периода от 2014 до 2020 г., необходими за закупуване на въоръжение и наземно оборудване, за обучение, за техническа поддръжка и включват всички експлоатационни разходи за посочения период, всички полети, които тези самолети ще изпълняват в изпълнение на задачите на ВВС.
Ето защо механичното делене на средствата на 9 броя самолети и обявяването на резултата за цената на единичен самолет е крайно елементарен подход към ценообразуването за такъв сложен проект.
Четвърто, наречените от Вас по-нови самолети МиГ-29, все пак са произведени преди 25 години. Както и да ги модернизираме, не могат да постигнат необходимите изисквания за съвместимост, съгласно стандартите на НАТО.
Още повече в момента срещаме определени затруднения в поддръжката на тази техника и изпълнението на договора от фирмата-производител. Даже удържахме гаранцията й за неизпълнение в срок на сключения договор.
Освен това през миналата година изтече летателният ресурс на МиГ-21, а догодина изтича на СУ 25.
От правителството на господин Костов насам три правителства са знаели този факт и не са направили нищо, за да се реши този проблем.
За да си осигурим пълна прозрачност, равнопоставеност и конкурентоспособност на горепосочените държави са изпратени детайлни описания на методологията и критериите за избора. Също така им е изпратена и методика с искане за подробно остойностяване на цената на самолетите и цялото необходимо оборудване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Предстои провеждане на преговори с тези страни, така че никой от кандидатите не е пренебрегнат, нито фаворизиран.
Резултатите от водените в момента преговори ще бъдат оформени в инвестиционния проект. С решението на Министерски съвет, а впоследствие и одобрение с решение на Народното събрание, обществото ще бъде изцяло запознато с всички аспекти на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин министър, първо ще започна с неистината, която казахте преди малко. Не е вярно, че МиГ-29 не са приспособими към натовските стандарти. В Полша ползваха и мисля, че още ползват МиГ-29, това е страна – членка на НАТО.
Колкото до самата сделка, тя бе възложена от Министерския съвет. Тоест даден Ви е мандат. Така пише в стенограмата на Министерския съвет и през месец март Вие трябва да отговорите и всъщност да приключите преговорите. На практика за нас, като народни представители от „Атака”, това е в ход.
Много е тревожно, че ще се купуват самолети, които специалистите и пилотите наричат „най-скъпите прахосмукачки в света”, тъй като системите за всмукване на въздух събират камъчета по пистите и преди да излети един такъв F-16 нашите войници от базите, които дадохте безплатно на американците, ходят да метат. Това е повод за подигравка от страна на пилоти и специалисти, че се купуват самолети, които вече не се произвеждат в Щатите. Резервните части и поддръжката им ще бъдат осигурявани от Турция, където през месец март 2012 г. министър-председателят беше на посещение в турската фирма „Ти Е Ай” и там очевидно вече е уговорено тези летящи гробници да бъдат ремонтирани в Турция и ние да влезем в зависимост и да плащаме стотици милиони на Турция за това, че ще поддържат едни самолети, които са не само морално остарели, а ще бъдат и физически остарели, и е абсурд да бъдат използвани през следващите 20 години.
Повтаря се това, което правеха Вашите предшественици от НДСВ и всъщност Ваши биологически създатели. Те купуваха фрегати, които бяха ръждясали и негодни за нищо, Вие сега купувате самолети, които не стават за нищо, изтърбушвани са няколко пъти и са трета ръка, плюс това на цена, която е по-висока дори от цената на самолетите трета ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Имам мненията на българските пилоти, които са летели и на трите типа самолети, за които се водят преговори. В нито едно становище на пилоти, летели на тези самолети няма това, за което Вие говорите. Ако става въпрос за неистини, неистини не говоря, а Ви казвам какво е състоянието в момента на проекта.
Това, че Вие визирате един тип самолет –F-16, трябва да Ви кажа, че той все още е в производство и има заявки да се произвежда включително до 2018 г. Няма да се наложи да купуваме резервни части, защото наземното оборудване и резервните части ще бъдат доставени още при изпълнението на проекта от Съединените американски щати и от Португалия, ако те бъдат избрани, естествено.
Що се касае до оценката – 268 млн. долара, имам извадка, но нямам време да я преведа, може да видите за какво са платени 268 млн. долара. Те са платени – става въпрос за португалските самолети – за да се транспортират 25 самолета от Съединените американски щати в Португалия. Не е плащан нито един самолет. Те са дадени от Съединените американски щати без пари по една специална програма. Това са стрували и модернизационните китове или модернизационните комплекти, които е трябвало да бъдат направени. Това е съвременен самолет, който по становище на пилотите в момента има качества равняващи се на качествата на току-що произведен самолет F-16, блок 52, с каквито са въоръжени 24 държави в света. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, министър Ангелов.
Преминаваме към отговорите на министъра на културата господин Вежди Рашидов.
Първа ще развие своя въпрос госпожа Милена Христова относно изказване на директора на Националния исторически музей за отрицателен икономически принос на хората, живеещи в кварталите „Столипиново” – Пловдив, и „Факултета” – София.
Слушаме Ви, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, задавам въпроса си във връзка с изказване на директора на Националния исторически музей господин Божидар Димитров по Националната телевизия, в което изказване той коментира Законопроекта за българското гражданство, с който се дава възможност на чужденци при инвестиция над определена сума да получават българско гражданство по облекчен режим.
Там господин Димитров си позволява да направи една асоциация с българските граждани, които живеят в кварталите „Столипиново” в Пловдив и „Факултета” в София, като заявява, че цитирам: „Техният принос към развитието на нацията и държавата е с отрицателен принос, докато тези хора – визирайки чужденците – ще плащат данъци.”
Това, господин министър, ме накара да задам своя въпрос и да Ви питам, тъй като е известно, че в тези квартали живеят български граждани предимно от ромски и от турски произход, допустимо ли е директор на Националния исторически музей – длъжностно лице, публично, медийно, по този начин да обижда, да насажда омраза и да внушава, че тези български граждани живеещи в „Столипиново” и във „Факултета”, виждате ли, са по-малко български граждани от останалите или, не дай си Боже, са по-малко български граждани, достойни български граждани от чужденците, които ще направят инвестиция над определена сума в България? Това за мен е едно недопустимо изказване.
Аз искам да чуя Вашето мнение, искам да чуя дали Вие ще вземете някакви мерки, какви ще бъдат те, кога ще го направите, за да видим докога ще се продължава определени хора... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) ...медийно и в обществото да насаждат омраза между българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Националният исторически музей е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и е самостоятелно юридическо лице с автономно управление. Министърът на културата няма юридическо основание да санкционира директора на Националния исторически музей за негово изказване.
По отношение на самото изказване мисля, че сме демократична държава със свобода на словото. Професор Димитров е интелигентен човек и уважаван учен със свое мнение и сам носи отговорност за думите си.
Що се отнася до личното ми мнение смятам, че всички граждани на Република България трябва да са равнопоставени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, аз не съм доволна от Вашия отговор. Бих искала да ми отговорите на въпроса: министърът на културата ли назначава директора на Националния исторически музей? Националният исторически музей с принципал Министерството на културата ли е? Ако тези неща са така, то следва, че господин Божидар Димитров е длъжностно лице в този си смисъл.
Не смятам, че едно длъжностно лице – независимо какъв пост заема, в която и да е институция, първостепенен или второстепенен разпоредил с бюджетни кредити, може да се изказва по този начин и да насажда такава омраза и такова внушение. Това е публично изявление в качеството му на директор на Националния исторически музей, не в личното качество на Божидар Димитров, който е уважаван историк, да. Тези думи насаждат омраза, пораждат обида у хората, живеещи в „Столипиново” и във „Факултета”.
Това са хора, които работят, господин министър. Български граждани от този произход, които са лекари, спортисти – с постижения за България, те са в областта на културата, музикалното изкуство, певци. Тези хора работят, имат деца, които също са български граждани, и плащат данъци. Повярвайте ми! Не заслужават да бъдат пренебрегвани и заклеймявани по този начин.
Вие трябва да застанете и да кажете какво приемате за нормално в това изказване и като Ваш служител, така да го кажа, защото Вие сте принципал на Националния исторически музей, какво ще направите в този случай? Вярно е, че сме демократична държава, вярно е, че всеки може да каже каквото иска, но не можем да насаждаме омраза и внушение между българските граждани, че едните са по-равни от другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, господа народни представители, госпожо Христова! Нямаше да отговарям, но ще Ви кажа няколко думи.
Вижте, тук има един малък разнобой. Ако Божидар Димитров не си върши работата като директор на музея и неговото основно задължение – да се грижи за културно-историческото наследство, ако има нарушения в областта, в която е директор и второстепенен разпоредител, пет минути няма да се замисля. Но, аз не съм Българска телевизия, за да коригирам изказванията и не сме медийно пространство.
Сега ще Ви дам един пример. Ако един депутат ме наскърби и обиди, това не значи, че аз трябва да съдя Народното събрание. Много Ви моля, не ме вкарвайте в това. Всеки може да чуе личното ми становище в едно интервю, ако пожелае, винаги съм бил с граждански позиции.
Да, аз съм за любов, а не за война. Ако това Ви харесва – обичам и хубавите жени, обичам и любовта между хората, обичам си внучките, обичта е много хубаво нещо. Стискам зъби дори да обичам.
Така че недейте да ме вкарвате в нещо, което Божидар Димитров е казал. Въпросът е към него, а не към мен. Ако е нарушил нещо в Националния исторически музей с удоволствие ще взема мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Станислав Станилов относно опазване паметник на културата – летище Божурище.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, бившето армейско летище в Божурище е едно от най-старите в Република България. На 30 януари 2008 г. то е обявено за паметник на културата с национално значение. Паметникът включва пистата, старата аерогара и няколко прилежащи постройки. Българските любители на авиацията, които ме информираха за този случай, са възмутени, че собственикът на терена на летището, фирмата „Индустриален парк”, не се грижи добросъвестно за опазването на сградите и не са предприети необходимите действия произтичащи от статута на паметник на културата. Летището е пустеещо и занемарено. Сградата на първата аерогара в България е пред срутване, вътре в хангарите е поникнала буйна растителност, парашутната зала е в разруха и така нататък.
В тази връзка моля да ми отговорите какви предписания са дадени от Министерството на културата за опазване на паметника на културата – летище Божурище. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Летище Божурище е собственост на акционерно дружество „Индустриален парк София” АД, като сделката по придобиването му е реализирана от областния управител на Софийска област през 2007 г.
„Летищен комплекс Божурище” е деклариран като „групова урбанистична и историческа недвижима културна ценност” през юли 2010 г., като са определени териториален обхват и временни предписания за опазване.
До месец ноември 2012 г. в Министерството на културата не са получавани сигнали за състоянието на комплекса. След постъпила в края на миналата година информация и сигнал от господин Красимир Велчев проверките установиха, че сградите в комплекса не се използват и не се поддържат, с изключение на две, които са предоставени на охраната на обекта. Части от мазилките на монолитните сгради са в много лошо състояние. На много места липсва остъкляването. Ламаринената покривна обшивка и винкелите на остъкляването са корозирали. Не се забелязват компрометирани елементи от носещите конструкции на сградите.
В комплекса се намират три паметни знака: на полк. Стефан Калъпчиев – летец-парашутист, майстор на спорта, загинал през 1964 г.; на загинали при изпълнение на служебния си дълг парашутисти и на българските самолетостроители, поставен през 1995 г.
На територията на летището няма паметници на български летци, загинали по време на войните.
Пространството около сградите и паметните знаци е обрасло с ниска растителност, както Вие самия казахте.
Във връзка с решение на Националния институт за недвижимо културно наследство за провеждане на снимки за игрален филм, монтиране на необходимите съоръжения и декори край пистата, по протежение на южната й страна е направен пясъчен насип с дължина около 350 метра, ширина 1-1,5 метра и с височина между 50 и 80 сантиметра. Този насип е трябвало да бъде премахнат веднага след приключването на снимките.
Уважаеми професор Станилов, в отговор на въпроса Ви за опазването на летищния комплекс, Министерството на културата е предприело следните действия:
На собственика е съставен акт за установяване на административно нарушение, касаещ сградите в рамките на летището. Наложена е глоба, съгласно Закона за културното наследство.
Също така сме разпоредили:
Първо, да се премахне пясъчният насип южно от пистата и зоната да бъде рекултивирана като се използва депонираният хумус.
Второ, да се почисти растителността около сградите в „Исторически летищен комплекс – Божурище”.
На трето място, да бъдат почистени паметните знаци и прилежащата им територия в груповата урбанистична и историческа недвижима културна ценност – „Исторически летищен комплекс – Божурище”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Предвид зимния сезон за изпълнението на разпореждането е даден 3-месечен срок от постановлението на принудителната административна мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин министър, аз съм удовлетворен от това, което казахте, че все пак трябва да изчакаме тези три месеца, за да видим какво ще направят те. Според мен много трудно ще се оправят с тази работа.
Но специално с поддръжката – третият въпрос е друг, че според административната практика все пак за тези опущения, за тази безстопанственост все пак трябва да отговарят ресорните длъжности – заместник-министърът по опазване паметниците на културата, хората около него, целият му екип и така нататък. Защо те не са обърнали внимание досега, а трябваше колегата Красимир Велчев – председател на Парламентарната група на ГЕРБ, да обръща внимание точно в този момент на това състояние на паметника?
Моят въпрос – ако имах възможност да Ви задам друг въпрос, щеше да бъде: каква наистина ще бъде съдбата на паметника? Защото предписанието е хубаво – дадено е, но този паметник ще се реновира ли, ще бъде ли експониран, както трябва? Ще му бъде ли обърнато достатъчно внимание като единствен, уникален паметник в България? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, господа депутати! Уважаеми господин Станилов, Вие сте един човек, който безкрайно уважавам – един човек, който познава добре материята.
Ще кажа само няколко думи. Знаете добре, че това не е собственост на държавата. Това е собственост, преминала в ръцете на някаква корпорация, преди малко Ви прочетохме наименованието, към някаква италианска фирма.
Онова, което Министерството на културата може да направи върху чужд имот, е да има методически контрол. Да, там са направени по сигнали две проверки. Едната проверка е от миналата година, по сигнал разбира се. Другата проверка е тази, която скоро направихме, по сигнал на господин Велчев. Установихме това, което и Вие сте установили. Ние нямаме разминаване в това, което виждаме. Да, наложили сме глоба, те дойдоха да си приемат глобата и се подписаха. Доколкото знам, обжалват. Това е истината.
За да можем нещо да направим върху този паметник, ние можем да осъществяваме методически контрол, но върху чужд имот не можем да направим нищо, господин Станилов. Знаете това добре. Така че нека да не остава погрешно мнение, защото не на всичко, което е със статут „паметник на културата”, собственик е държавата. Да, укоримо е, ако държавата не стопанисва добре, но в случая не е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последният въпрос към господин Рашидов е на народния представител Антон Кутев относно Държавния културен институт в гр. Балчик.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми за Държавния културен институт в гр. Балчик е провокиран, за съжаление, от твърдото ми убеждение, че там нещата не се случват както трябва, но се надявам да ме опровергаете.
Започвам от това, че през 2011 г., ако не се лъжа, имаше серия протести, в резултат на което това правителство взе решение за разделяне на собствеността там между Министерството на културата, което, доколкото ми е известно, стопанисва едната част, която касае сградния фонд, и Ботаническата градина към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, която стопанисва декарите с градините. Разбира се, става дума за така наречения Дворец на румънската царица. Това наистина е един от сериозните културни паметници на държавата, той е обявен за национален културен паметник. Безспорно привлича много туристи. Доколкото знам, става дума за около 270 хил. души годишно, тоест този паметник на практика се издържа от собствените си приходи.
Във връзка с това за мен е важно да Ви попитам няколко неща:
Първо, вярно ли е, че хотелската част и плажът са дадени на различни фирми? За мен е непонятно защо. Ако ще го издържа по някакъв начин Министерството на културата, защо там трябва да има фирми? Още повече цялата тази част е хотелска, там почти няма друго. Работи ли изобщо в момента хотелската част?
Вярно ли е, че посетителите в този културен паметник всъщност плащат по два билета? Защото трябва да платят един билет за хотелската част, доколкото знам, и, втори билет, за да разгледат градината. Става дума все пак за един далече неголям по обем паметник.
Изобщо какви са задачите, поставени пред така наречения „Държавен културен институт” и съответно изпълнява ли ги той? Това, последното, за мен е изключително важно – какво сме им поръчали и всъщност какво изпълняват?
Искам само да Ви кажа, че тук гледам едно изявление на д-р Ивелина Радилова – директор на Културния институт, и ще го цитирам, която в едно интервю казва, че Балчик е място, в което се срещат седем цивилизации, но по всичко личи, че последната е най-лоша от тях. Тоест, според нея, по време на Римското управление тези земи са се управлявали по-добре, отколкото по времето на ГЕРБ. Не знам дали ще успеете да ме опровергаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Кутев! Архитектурно-парков комплекс „Двореца” към министъра на културата е създаден през 2000 г. с Постановление на Министерския съвет, като през 2002 г. е обявен за групова недвижима културна ценност с национално значение и паметник на градинското и парково изкуство.
През 2004 г. „Двореца” – Балчик, е преобразуван в Държавен културен институт с предмет на дейност: опазване и разпространение на културни ценности, осъществяване на културни дейности и прояви и осигуряване на условия за съхраняване, опазване и експониране на движимите и недвижимите културни ценности.
Основните задачи на Културния център са опазване и развитие на комплекса, организиране на изложби, музейни експозиции, концерти, фестивали, художествени и фотографски пленери и други, реставрация на културни ценности и дейности по популяризирането на културното наследство.
По отношение на опазване на културното наследство в комплекса, през последните 10 години Министерството на културата е направило огромни инвестиции за възстановяване, реставриране и опазване на двореца – както на сградите, така и на терена и парка.
През последните години са реализирани редица дейности, свързани с международното сътрудничество. Предстои да се реализира Проект за реставрация на стенописите в параклиса „Успение Богородично”. Извършват се и дейности по проучването на архивни и библиотечни фондове, свързани с историческото развитие на комплекса.
Финансовите показатели на института в последните години устойчиво се подобряват, като само за изминалата 2012 г. собствените приходи възлизат на над 1 млн. 300 хил. лв.
През април 2011 г., за да отговори на обществените очаквания за подобряване, опазване и развитие на комплекса, както и на претенциите на университетската общност за използването на ботаническата градина, Министерският съвет прие решение за съвместно ползване, с което предостави безвъзмездно за управление на Софийския университет „Св. Климент Охридски” теренът с площ от 181 декара, а на Министерството на културата – намиращите се в имота сгради.
В изпълнение на горното решение, Министерството на културата предприе опити за подписване на споразумение, което да удовлетворява желанието и потребностите на двете страни за съвместно стопанисване и управление на комплекса в интерес на обществеността, както въвеждането на справедливо разпределение на приходите и режима за охрана и допуск в обекта.
От страна на Софийския университет „Св. Климент Охридски” бяха предявени необосновани претенции за промяна на досегашната схема за разпределение на приходите, като осуети законното право на Държавния културен институт да администрира приходите от входните билети, които да се инвестират в стопанисване и развитие на комплекса.
В министерството категоричната позиция е, че управлението на комплекса следва да се извършва в рамките на решението на Министерския съвет, като всички приходи от предоставените за управление имоти се реинвестират в дейности по поддържането, опазването и развитието.
В заключение, във връзка с поставения от Вас въпрос, въпреки невъзможността за постигане на този етап на взаимно приемливо споразумение с университета, Ви уверявам, че Министерството на културата чрез културния си институт изпълнява възложените му от закона задачи, като управлява комплекса отговорно, осигурявайки необходимите условия за съхранение, опазване и експониране на недвижимите културни ценности и същевременно постига устойчивост и добри финансови резултати. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Кутев, имате думата за реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин Рашидов, не мога да се съглася с Вашето твърдение за отговорното управление от страна на Министерството на културата и на сегашната управа по няколко прости причини.
Всъщност Вие така и не ми отговорихте на въпроса кои са задачите, поставени пред този институт. Според мен там се използват много малка част от възможностите. Става дума за паметник, който би могъл да направи много повече.
Неслучайно Ви зададох въпроса дали в момента работи. Доколкото знам, в момента хотелската част не приема. Хубаво, да речем, че правят някакъв ремонт, някой ден ще го завършат. Това не е най-големият проблем.
Голям проблем за мен обаче е фактът, че, първо, там има назначени хора от Ботаническата градина. Второ, хора от Министерството на културата. Проблемът е, че и едните, и другите са назначени с еднакви длъжностни характеристики.
Най-големият проблем обаче е, че според Инспекцията по труда там има груби нарушения на трудовото законодателство. Доколкото ми е известно, дворецът би трябвало да назначи на щат осем души, а Вие нямате назначен нито един на щат, за сметка на което имате назначени 30 души на граждански договор. Тоест, между осемте души на щат и 30-те души на граждански договор има огромна разлика, която касае Кодекса на труда. Доколкото ми е известно, за това има становище на Инспекцията по труда, която преди няколко месеца е правила проверка там. Това не влиза по никакъв начин в идеята за добросъвестното управление на Двореца.
Трябва да имаме предвид, че въпросната госпожа Ивелина Радилова е назначена от Вас, с Вашата благословия. Няма лошо в това, стига нещата да вървят.
Тъй като днес тръгнах с цитати, искам да Ви цитирам още нещо – изказването на въпросната директорка на този културен институт госпожа Радилова, която казва: „Омерзена съм от всичко, което се случва. Двувластието ни прави да съществуваме в криви огледала. То може да бъде ликвидирано само от Министерския съвет. Необходима е само политическа воля”. Това казва жената, която Вие сте назначили. Според нейното мнение вината за това, че нещата не се случват, е във Вашата градина. Добре е да се разберете кой е виновен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители, уважаеми господин Кутев! Ще си позволя да кажа няколко думи.
Основателни са думите на директорката на музея.
Ще Ви дам няколко данни. През 1955 г. министърът на културата със заповед предоставя тази градина на Биологическия факултет. Целта е „да могат студентите и академичните учени да могат да развиват Ботаническата градина, което би било полезно”. В това не виждаме нищо лошо.
Знаете добре, дворецът е купен през 1970 г., изцяло принадлежи на българската държава. Той е управляван съвестно много години от Министерството на културата. Това е единственото печелившо поделение, което е в прекрасен вид.
Ще напомня, че в рамките на десет години се водят съдебни дела за собствеността и кой да стопанисва изцяло двореца. Софийският университет печелеше всяка година делото. Министерският съвет, без значение кое правителство е било на власт, знаете, че дори господин Данаилов го внесе в Министерския съвет след като делото отново беше спечелено от Софийския университет да вземат Двореца в Балчик и го стопанисват. Десет години Софийският университет печелеше делата и Министерството на културата десет години внасяше в Министерския съвет това за съгласуване.
За първи път, откакто съм министър, спечелих делото. Висшият административен съд присъди окончателно имота на Министерството на културата, за да се грижи и да прави това, което е правело години наред – поддържали сме сграден фонд, охрана. Питахте за наеми. Не го даваме под наем, това проверих. Дават се отделни туристически павилиони. Приходите са добри – туристи много, правилно го казахте.
Спомняте си, че ректорът господин Илчев, когато излезе това съдебно решение, заключваше вратите на университета – правеше стачки. Като отговорни хора нямаме нищо против българските студенти и българските учени да имат свое място, където да се обучават. Ние съвсем демократично предоставихме отново ботаническата част, двора и земята, която принадлежи, на университета. В това лично аз не виждам нищо лошо.
Оттам нататък обаче започват малките проблеми. Всеки, смятайки се за чорбаджия, прави своеволия. Да, има битка – тези пари там някой иска да ги подели. Там битката е за пари, за съжаление, това съществува.
Директорката е права – там наистина всеки прави, каквото си иска. И мярката е: или минаваме на Министерски съвет, да си го вземем, да има един стопанин, и някой да вземе да го стопанисва, защото в крайна сметка имотът принадлежи на Балчик и на България. Аз лично не смятам да си го прибирам в джоба.
Има проблем – прав сте. Подкрепям това, но трябва да се реши по много особен начин. А какво правим с университета?!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: С това въпросите към министъра на културата Вежди Рашидов се изчерпиха.
Преминаваме към въпросите към Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз.
Първият въпрос към министър Дончев е от народния представител Георги Тодоров Божинов относно реално изплатените средства по Оперативна програма „Околна среда” към 1 октомври 2012 г. и очертаващата се загуба на средства след изтичане на последния срок за плащане по програмата.
Господин Божинов, имате думата да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Базовата дата е 1 октомври, тъй като въпросът ми е зададен на 17 октомври миналата година.
Уважаеми господин министър, изтекоха всички срокове за разплащане на извършените работи по Програмата ИСПА. България разбра какво означава да загубиш европейски средства поради неразплащане в срок. Тези уроци трябва да бъдат научени и да послужат като предупреждение при реализирането на оперативните програми. Емблематичен е случаят в Сливен с огромния провален проект.
Господин министър, днес има реална опасност по линия на Оперативна програма „Околна среда” да загубим огромни средства. Към 1 октомври 2012 г. са разплатени малко по-малко от 15% от бюджета на програмата. Добре известен Ви е крайният срок за разплащане по програмата. Страхът на правителството от загуба на средства води до действия, за които се търсят оправдания и обяснения, но крайният резултат ще бъде липса на обекти, подобряващи средата, в която живеем, каквато в крайна сметка е целта на програмата.
Господин министър, какви са действителните причини за това катастрофално изоставане на реалното разплащане по тази оперативна програма и пренасочване на средствата в други сфери – това е писменият ми въпрос.
Две думи за уточнение. Ако към датата, която цитирам, в България са разплатени 27,57% от общия бюджет по оперативните програми, 14,89% по Оперативна програма „Околна среда” са най-слабият резултат към началото на шестата година на програмата и такъв прецедент няма в цялата история на Европейския съюз.
Второ, понеже ще ми отговорите в какви важни направления са отклонени тези близо половин милиард, искам да кажа, че в Стратегията за водния сектор разликата между необходимите пари за водния сектор на България и това, което страната може да осигури, е пропаст. Когато и малкото пари, които планираме, насочваме в други области, това вече показва политика със стратегически последствия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Божинов, не ми поставяте подобен въпрос за първи път, а и с други народни представители в този режим сме дискутирали темата. Въпреки всичко аз, от дълбокото си уважение към процедурата за парламентарен контрол и персонално към всеки народен представител, ще предоставя сходни отговори на тези, които съм давал и на другите зададени въпроси.
Започнахте с Програма ИСПА и научените уроци. Настоящото правителство добре си научи уроците от последните години от довършването на проектите по ИСПА. Няколко са основните уроци: когато стартира проект е добре да стартира в началото, да се движи с бързи темпове, а не да се пропускат години и да се ускорява в края, както се получи; че е добре самите технически проекти, документацията да е с високо качество, за да не се налага да се преправя в крачка; че трябва да се плаща навреме; че всички процедури – предварителни и свързани с учредяване на вещни права, трябва да бъдат уредени навреме. Тези уроци сме ги научили и ги прилагаме и при управлението на оперативните програми. Впрочем приключваме ИСПА с над 93% усвояване на средствата.
Колкото до състоянието на Оперативна програма „Околна среда”, към днешна дата разплатените средства са над 630 млн. лв. или 18% от бюджета на програмата. Относно договарянето – знаете, че там вече работим в режим на свръхдоговаряне, тоест мобилизирани са повече средства, отколкото е цялата финансова рамка. Факт е, че от един среден темп на плащане – 35-36%, това е най-ниският резултат. Имаме оперативни програми, които работят с 40% разплатени средства и факт е – това не мога да отрека – че „Околна среда” е с най-ниския финансов резултат.
Какви са причините за това? Без да искам да преповтарям това, което съм казвал и друг път, съвсем накратко могат да се групират по следния начин: късен старт на програмата, неясен фокус в началото, фокусиране върху общини с по-нисък еквивалент жители, необходимост от пренасочване на ресурса там, където трябва да бъде. Редица нарушения, свързани със Закона за обществените поръчки, основно от 2009 г., довели до необходимостта от корективни действия през 2010 г. – това отнема време. Големи, сложни инвестиции – само ще напомня, че особено инвестициите в пречиствателни съоръжения, пречиствателни станции за отпадни води, пречиствателни станции за питейни води. Това са едни от най-сложните инвестиции, които се правят в България. По техническа сложност те могат да бъдат сравнявани и конкурирани само с инвестициите в Софийското метро.
Няма да скрия и трудностите, които изпитват общините при възлагането на процедурите по реда на Закона за обществените поръчки. Не са един и два случаите, когато една отделна процедура надвишава целия бюджет на съответната община. И е нормално тук да има доза страх, доза несигурност, което също се отразява на времевия напредък.
Колкото до коментара за историческия рекорд в Европейския съюз, вероятно добре познавате историята на кохезионната политика. Тук обаче правите грешка – най-лошият резултат, с който една страна завършва програмен период към края е 10% плащане. Тук определено сте в грешка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Аз говоря за оперативните програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, две уточнения.
Водещото не бива да бъде нито уважението към процедурата, нито персоналното отношение към тези, които Ви питат, а Вашата отговорност като министър за усвояването на тези средства, които принадлежат на българския народ. Отговорността е на администрацията и на правителството с провежданата политика да доведе до стопроцентовото им усвояване.
Второ, аз говоря за оперативните програми, а не за предприсъединителните, но ако 10% ще бъде базата, която Ви успокоява, че при 18% в тази програма този подход е пораженчески.
Друго искам да кажа – за миналата година бяха заложени, че ще бъдат разплатени 3 милиарда и 800 милиона. И до последните месеци Вие бодряшки заявявахте, че това ще стане. Може ли от тази трибуна да кажете колко милиарда сме разплатили за миналата година по всички оперативни програми, при положение че са предвидени 3 милиарда и 800 милиона?
И второ, Вие добре се предпазихте днес от това да ми обясните колко важни са направленията, в които са пренасочени тези 500 милиона лева от пречиствателни станции, водни съоръжения и биоразнообразие към пожарни, помпи, мотриси и т.н. Това, както пролича от Вашия отговор, са лесните обществени поръчки за произведените в други страни машини и съоръжения – иначе за необходими неща в България, но ако тези стотици милиони бяха за обекти за строителство в България, това освен ефекта, щеше да бъде заетост за десетки хиляди хора, доходи, покупателна способност и данъци в българския бюджет. Така че лесният начин, по който спасявате средствата, за да бъдат усвоени, показва, че уроците, за които говорихте в началото, са осъзнати, но нямате сили да промените, защото тези най-трудни обекти трябва да бъдат изградени с тези пари. И са ни нужни тези обекти, а не другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за дуплика. Може да продължите тезата си отпреди малко.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Божинов, всеки трябва да си носи отговорността – както предишното, така и настоящото, така и следващото правителство – за това, което е сторило и най-вече за това, което не е сторило. Персонално аз нося цялата отговорност за всичко, което съм сторил, за всичко, което не съм сторил, често и за неща, които са отвъд прекия ми контрол.
Пряко на въпроса Ви – близо 2,5 милиарда са средствата в графа „Разход”. Но това е само по оперативните програми, не включва плащания по ИСПА, както не включва и средствата от националното съфинансиране. Общата кумулативна сума вероятно е по-голяма. В момента коментирам колко е плащането по оперативните програми. Впрочем тази сума е рекордна, тя е сравнима с всичко, което е платено за пет години назад – 2,9 милиарда е платено в 2007 до края на 2011 г.
Със сигурност се случва следното – две години поред всяка година всички ме предупреждават как ще загубим средства по Оперативна програма „Околна среда”. Нека да напомня, че досега не сме загубили нито стотинка. Тоест годишните цели и за миналата, и за по-миналата година бяха покрити.
И един допълнителен коментар, не стигна времето, относно новите сфери, които се покриват на база промяната в програмата. Разбира се, това е станало по утвърдения процедурен ред, има решение на Комитета за наблюдение, предварително съгласувано с Европейската комисия. Животът е по-силен от оперативните програми. Животът не може да бъде разделян на фондове и на финансови инструменти, а проблемите съществуват такива, каквито са. И ние имаме задачата всички предизвикателства, неустановени навремето, включително и нововъзникнали предизвикателства, да ориентираме към тях източниците на финансиране и да търсим решение.
Аз бих спорил с Вас дали ние нямаме нужда от допълнителни инвестиции в сферата превенция на риска. Комично е да твърдим, че темата, свързана с горските пожари, не е актуална и не е сериозна, особено в последните години. Да, безспорно инвестициите във водния сектор са важни, те са едни от най-важните. Ресурсът – национален и европейски, който можем да кумулираме, покрива една малка част от нуждите. Също така обаче безспорно се нуждаем, и такива мерки ще бъдат заложени в следващия програмен период в чистота на въздуха, специално по отношение замърсяване с фини прахови частици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е също от народния представител Георги Божинов относно политиката на правителството за по-добро усвояване на средствата от Европейския съюз чрез повишаване на административния капацитет на бенефициентите и управляващите органи, както и информиране на обществеността.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Две думи по предишния въпрос като преминаване към настоящия.
Господин министър, моделът НИЕ Ви е добре известен. Трите думи Н, И и Е са: Нужди – познати нужди, осмислени нужди; планирани Инвестиции; и очакван Ефект. Това е критерият за компетентността на едно управление. Иначе това, което възниква – днес пожар, утре киша, вдругиден друго – то значи, че се работи на пожар.
И сега моят въпрос. Той е записан, ще го повторя така: относно политиката на правителството за по-добро усвояване на средствата от Европейския съюз чрез повишаване на административния капацитет на бенефициентите и управляващите органи, както и за информиране на обществеността.
Европейската практика и политика е предвидила и е гарантирала част от средствата, които Европейският съюз предоставя на страните, да отидат за тези две неща – повишаване на административния капацитет и информиране на обществото.
Моят въпрос към Вас е: как се реализира тази политика и какви средства са изразходвани отначалото на мандата на ГЕРБ за работа с медиите – национални и местни, по съответните оперативни програми; какви средства са изразходвани за обучение на служители в съответните министерства, управляващи органи на съответните оперативни програми и различните бенефициенти?
Ако парите отиват за тези цели, ако се информира обществото и се повишава административният капацитет, това оправдава смисъла, но ако на тези пари се гледа като на лесни пари, ако с тях властта си осигурява медиен комфорт, ако тези пари отиват към паразитни фирми, в които несретници ще обучават най-компетентните хора, това е паразитна политика.
Каква е Вашата оценка, господин министър, за това, което става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Божинов, само една къса реплика по отношение на дебата ни, свързан с предишната тема. Хубава скоропоговорка се получи с пожарите. Надявам се да имате смелост да я повторите пред хората, които са пострадали от горски и други пожари, и да твърдите, че от специализирана техника в тази посока няма нужда.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ще я повторя.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Също така, надявам се да имате смелостта да повторите, че българските градове, особено големите градове нямат нови нужди от подвижен състав. Разбира се, допълнителен ефект от всичко това е опазването на качеството на атмосферния въздух.
Пряко на въпроса Ви – със сигурност системата за адекватно ползване на европейските пари не се базира нито само на средствата, които са отделяни за информация и публичност, нито само на средствата, които са дадени за повишаване на административния капацитет. Много други фактори, много други системи трябва да бъдат мобилизирани в пълна сила, за да имаме добре работеща система, но въпросът Ви е свързан с тези две сфери. Да, безспорно те са важни. Това, което претендирам, е, че не са единствените.
Укрепването на административния капацитет не е само на служителите, работещи в управляващите органи в съответните ведомства, но и на бенефициентите в общините би следвало да е първостепенен приоритет и е такъв. Много усилия са положени в тази посока, не само свързани с професионално обучение: гарантиране на атрактивно възнаграждение; осигуряване на нормални условия на работа; намаляване на текучеството на персонала. Ние трябва да се борим за задържането на всеки добър, всеки успешен служител.
Колкото до средствата, които се отделят за информация и публичност, те са важни по няколко причини. Разбира се, първи е ангажиментът ни към Европейската комисия да правим популярна, достъпна, разбираема за гражданите солидарността на европейските данъкоплатци. Много по-важно е обаче, когато говорим за схеми, които са достъпни за широк кръг бенефициенти, те да знаят предварително какви възможности има, за да могат да кандидатстват, да подготвят документи и да проявят интерес.
През периода месец юли 2009 г. до 24 януари 2013 г. изплатените средства за изпълнение на мерките по информация и публичност по седемте оперативни програми, както и Програма за развитие на селските райони и Програма за развитие на сектор „Рибарство”, са 27 млн. 224 хил. 606,19 лв. Средствата за повишаване на административния капацитет на управляващи органи, междинни звена, бенефициенти на същите програми за референтния период са почти 11 млн. лв.
В състояние съм да Ви предоставя и справка по оперативните програми. По-голямата част от средствата за публичност са разходени от Програма за развитие на селските райони. Това е сума над 15 милиона, няма изненада, това е най-големият финансов инструмент. Разбира се, ако смятам правилно, средствата, които са изразходени за публичност, съставляват около 0,3% или 0,4% от всички разплатени средства. Прагът, който е заложен от европейските институции, е доста по-висок. Видно е тук, че сме се движили в едни по-ниски показатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, дълбоко се заблуждавате, ако сте помислили, че аз подценявам необходимостта от превенция срещу рисковете, които природата ни поднася. Но когато беше закрито Министерството на бедствията и авариите и целият бюджет, който българският народ осигурява за тази дейност, премина към Министерството на вътрешните работи, да казвате, че няма пари от това, което народът е отделил за тази превенция, а тези пари, стотици милиони отиват за безсмислено подслушване с политически и корпоративни цели. Аз пледирам, че не от парите за Оперативна програма „Околна среда” трябва да се решават тези неща, а целесъобразно от парите, които българският народ е заделил за тази цел.
Сега по въпроса, който Ви задавам.
Господин министър, ако тези пари отиваха за повишаване на административния капацитет и за информиране на обществото, резултатите щяха да бъдат по-добри, но всички министри се възползват от чл. 4, ал. 2 на Закона за обществените поръчки, като широко си отварят вратите за задкулисни договори с медиите по вратичката „коопрограми” – без публичност, без обществена поръчка, без информиране на обществото. Пари на българина за комфорт на министрите!
Аз ще Ви дам един пример – Европейската комисия, с която се оправдавате, заявява, че никога не е давала картбланш на правителствата, заобикаляйки Закона за обществените поръчки, да купуват време в медиите и площ в печатните издания, с което се оправдавате, че нито един от тези разходи не е направен по този единствено правилен ред.
Двете думи за Министерството на околната среда и водите, за което питах преди малко. Двадесет и три милиона лева ще харчи за консултанти и за капацитет.
Само две думи, господин министър. Вижте тези 2 милиона, които ги дават на една вчера създадена фирма за обучение на възрастни хора, която ще трябва да обучава най-водещите специалисти на двете дирекции на министерството по това що са европейски фондове и как се харчат.
Ей Богу, не мога да го приема като целесъобразен разход, а като далавера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Божинов, аз много се притеснявам, че дискусията ни загуби фокус.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Напротив.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: В смисъл, тръгнахме от Министерството на бедствията, не знам защо не минахме през международното положение, и стигнахме, доколкото разбирам, до някакъв проект на Фонд „Научни изследвания”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Недейте да се опитвате да профанизирате разговора.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Хубаво е да се движим в режим на конкретика. Защо не ме попитахте аз колко пари давам на българските медии? Защо не ме попитахте колко пари аз давам на българските медии?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): На българските медии?! Защото Вие отговаряте за всички пари.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Средствата, които аз давам на българските медии, са нула. Доколкото на Вас Ви е професионален ангажимент да хулите правителството, това е разбираемо! Бъдете внимателен, когато слагате под същия знаменател всички български медии, също експерти и консултанти, които работят в страната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не ме плашете!
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Позволихте си недобре звучащи реплики по отношение на тях. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не Ви е сериозен отговорът, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с питане от народния представител Корнелия Нинова относно политиката за усвояване на средствата от Европейския съюз.
Имате думата, госпожо Нинова, да развиете питането си.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, питането ми е: ще коригирате ли политиката за усвояване на средствата от Европейския съюз след Годишния доклад на Европейската сметна палата? Правя уговорката, че той е стар – от 14 ноември 2012 г. и повод да го задам беше представеният пред нас в Икономическата комисия Годишен доклад на Европейската сметна палата.
Първо ще кажа няколко думи какъв е този орган – за тези, които не знаят. Европейската сметна палата е институция на Европейския съюз, която действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Европейския съюз и допринася за подобряване на финансовото управление на Европейския съюз. Докладът, който представиха пред нас в Икономическата комисия, е тревожен за България. Ще го коментирам в две части.
Първо, според мен този доклад категорично решава спора между правителството на Сергей Станишев и правителството на Бойко Борисов за това кой какви усилия и какви постижения има при усвояването на европейските средства. Мисля, че докладът категорично опровергава две неверни твърдения на сегашното правителство.
Първото е, че всички пари на Сергей Станишев били спрени. Сигурно познавате тази таблица, тя е приложение към доклада (показва я), плащания по години: 2007 г. – 580 милиона, 2008 г. – 962 милиона, 2009 г. – 967 милиона извършени плащания в България по политики на Европейския съюз. Подпис – Европейска сметна палата. Няма как да са извършвания плащания, ако са били спрени програмите.
Втората теза, с която Европейската сметна палата опровергава твърдение персонално на министър-председателя Бойко Борисов – че неговото правителство усвоява в пъти повече средства. В неговите уста тези пъти повече звучат между 30 и 50 пъти. Същата таблица (показва я). През 2008 г. – 962 милиона извършени плащания в България по всички политики, през 2011 г. – 1 млрд. 111 милиона. Разликата е само сто и няколко милиона. Никакви пъти, уважаеми колеги.
Тревожна е констатацията за извършените плащания през 2011 г. по политики по държави членки. Също сигурно Ви е познато. (Показва графика.) Ето, тук е България, на опашката, шеста отзад напред от 27 държави през 2011 г. „Пазари и преки помощи в областта на земеделието в България”, пише така: „Резервът в Годишния отчет за дейността „Земеделие и развитие на селските райони” е във връзка с недостатъци на интегрираната система за администриране и контрол, недостатъци в България при прилагане на процедурата за укрепване на достоверността”. „Селски райони, околна среда, рибарство и здравеопазване” – констатацията на Сметната палата пет години след започване на програмния период 2007-2013 г. – „Степента на изпълнение в България е все още твърда ниска – 29%.”
Имам още такива констатации на Палатата, но нямам време.
Затова, господин министър, питането ми е: притесни ли Ви този доклад за 2011 г., взехте ли мерки и какви са те, за да ускорите усвояването на средствата от Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дончев, заповядайте да отговорите на питането и на поставените въпроси в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, темата, която поставяте, е изключително сериозна. Аз винаги съм призовавал всички колеги да се отделя изключително голямо внимание на докладите на сметните палати – както на българската, така и на Европейската сметна палата. Голямата разлика от всички останали одитни доклади от различни проверяващи органи е, че тези доклади са натоварени с определена доза аналитичност, която би следвало да подпомага управлението на всички нива. Впрочем спецификата на Европейската сметна палата е, че тя има правото да проверява, да прави заключения по отношение на действията на Европейската комисия. Така че приветствам поставения въпрос и професионалния дебат по темата.
В полза на професионалния дебат искам да кажа, че в данните, които споменахте, има леко объркване. Тук има смесване между предприсъединителни инструменти и оперативни програми. Защото плащанията към средата на 2009 г., вземам референтен период, плащанията по оперативните програми са 150 милиона. Това не е тема, по която може да има спор. Има достатъчно исторически данни на различни места какви са били плащанията по периоди. Не е коректно да се кумулират подобни плащания. Примерно ако ме питате към момента какви са плащанията по предприсъединителните инструменти, те са нула. Те вече не съществуват.
Колкото до поуките от доклада, ако аз чакам да прочета доклада за 2011 г., да си извадя поуки по отношение на това, което правим в момента, това би означавало, че реагирам безвъзвратно късно. Повечето данни, особено тези, свързани с това до колко адекватно действа контролната система, са с референтен период 2009-2010 г. Ако аз през 2012 г. или 2013 г. тепърва трябва да вземам мерки по отношение на неща, случили се през 2009 или 2010 г., това би означавало, че се реагира безвъзвратно късно.
Пряко по отношение на коментарите Ви, свързани със земеделските инструменти. Впрочем там има коментари по кохезионната политика. Искам да Ви уверя, че основният пакет необходими мерки от това, което е било проблем през 2009 и 2010 г., са взети още 2010 г. Тук искам да спомена за системата за идентификация на земеделските парцели, нивото грешка, което от 6,5% през 2009 г. пада почти 50% и става 3,5% в момента. Това е по отношение на земеделските инструменти.
Доста по-любопитен е случаят, когато коментираме кохезионната политика. Констатациите в доклада се отнасят – тук мога да бъде съвсем конкретен – до Оперативна програма „Околна среда” и възлагане на обществени поръчки през 2009 г. През 2009 г. това е причината Сметната палата да наложи резерва на България, както и още на 15 държави. Разликата с България е, че това е единствената държава, в която резервът е само по една оперативна програма.
Не знам дали е необходимо да припомням – това е отговор на питането Ви – какво е направено от 2010 г. досега, за да не се повтаря подобна ситуация? Ще маркирам само две изключително важни стъпки.
На първо място е приетата още през първата половина на 2010 г. Методика за финансови корекции, която позволи да се реагира в подобни случаи, когато има нарушения в процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Предполагам знаете, ако не – обяснявам в момента – когато при дадена обществена поръчка при възлагането им има дефект, нередност, налага се финансова корекция и тази грешка се изчиства. Тя не може вече да бъде броена за грешка. Добрите резултати, които имаме от гледна точка на ниво „грешка” за поредна година под 2%, до голяма степен се дължат на националната методика и прилагането й за финансови корекции.
Втората изключително важна стъпка е въвеждането на нова система за предварителен контрол на процедурите с европейско финансиране, изпълнявана от Агенцията за обществени поръчки. За да адресираме този критичен период – възлагането (това е може би най-критичната част в един проект), въведохме този предварителен контрол. Разчитаме това да доведе до допълнително намаляване на грешките. Това е в изпълнение на правилото, на практиката – „откривай грешките преди да ги е открил някой друг или по-добре не позволявай на грешката да се случи, отколкото по-късно да поправяш последиците й”.
Абсолютно съм убеден, че в по-късни доклади на Европейската сметна палата, както и на българската Сметна палата всички тези усилия ще намерят отражение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Нинова, имате възможност да поставите два допълнителни насочващи въпроса в рамките на две минути.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, първо, ако имате забележки към начина на изчисляване на плащанията, моля да ги направите към Европейската сметна палата, а не към нас. Ние четем документи, които ни се представят в комисията.
Второ, казахте, че няма нужда да чакате чак досега, за да вземете мерки и че такива сте взели още през 2010 г.
Тогава Ви питам: защо в доклада за 2011 г. съществува ето тази графика (показва я), в която се вижда, че през 2010 г. усвояването е било по-високо, отколкото през 2011 г.? Тоест, въпреки взетите от Вас мерки през 2011 г. България усвоява по малко средства.
Трето, казвате, че сте сигурен, че в докладите за следващите години усилията на правителството ще бъдат отбелязани. В Доклада за 2012 г., макар и да не е представен в Българския парламент, е представен в Европейския, и ние се запознахме с него.
Там пише така: „Предстои да бъдат загубени милиони евро по Програма за трансгранично сътрудничество България – Сърбия. Предстои да бъдат загубени милиони евро по Оперативна програма „Рибарство”.
В този доклад пише: „В края на 2012 г. България продължава да бъде с близо 15% по-назад от средното ниво на усвояване на средствата от структурните фондове сред държавите от Европейския съюз и с близо 50% или с два пъти по-малко усвоени средства от първенците.”
Тоест хората са оценили усилията Ви не високо, напротив – предупреждават, че има опасност да загубим средства.
Моите два допълнителни въпроса са: има ли реална опасност, моля отговорът Ви да не бъде политически, а реален, България да загуби окончателно средства в края на този програмен период? Как ще се отрази усвояването от този период на преговорите за предстоящия програмен период 2014 – 2020 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дончев, имате думата да отговорите на допълнителните въпроси, поставени от госпожа Нинова.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Нинова, не съм казал, че имам претенции по отношение на данните, предоставени от Сметната палата. Направих уточнение как би следвало да се четат, защото имате смесване между предприсъединителни инструменти и плащания, осъществени по оперативните програми.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Бяха Ви спрени всички евроинструменти, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това да го приемам като уточняващ въпрос ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви, господин Димитров, не влизайте в диалог.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако искате, бих могъл, не знам защо Ви е интересна темата, да се върнем към 2009 г. и да обсъдим въпроса какво е било спряно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дончев, моля Ви, продължете отговора.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Нищо не е било спряно, защото нищо не е било пускано! България не е имала право да възстановява обратно средства по оперативните програми - нито стотинка. Нищо не е било спряно, защото нищо не е било пуснато. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Госпожо Нинова, говорим за оперативни програми. Недейте ги бърка с предприсъединителни инструменти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Нинова, ще можете да вземете отношение накрая.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Колкото до това какъв е резултатът, сравнен с другите държави – България завърши 2012 г. с 35% плащания. Шампионът по плащане е Португалия – с 50%. Действително има разлика между България и страната с най-голям процент плащания. Никога не съм твърдял, че България е шампион в Европейския съюз и това между впрочем няма как да се случи на нова държава членка.
Това, което твърдя, е, че има ръст – той е видим в последните три години, отчетен от всички институции, включително и от Европейската комисия.
Няма връзка между обема усвоени средства – не обичам тази дума – и преговорите, които текат в момента по многогодишната финансова рамка. Пряка подобна формална зависимост не съществува.
Наред с това дисциплината при управление на средствата, наличието на грешки, нередности и темповете на плащания могат да бъдат използвани като политически аргумент в изключително острия дебат по отношение на финансовата рамка. Считам, че от тази гледна точка България стои изключително добре.
На първо място, както споменах, ръстът, който е направен през последните години, е видим и оценен от нашите партньори.
На второ място, след проблемите в Полша, ние сме една от трите страни в Европейския съюз без спрени оперативни програми. Надявам се и работя да продължим да бъдем такава страна.
Колкото до загубата на средства – в момента коментирам оперативните програми, тази тема винаги се начева в началото на годината, към края се коментира по друг начин. До към края на 2012 г., до момента, България няма загубена нито стотинка от оперативните програми. Плановете са 2013 г., 2014 г. и 2015 г. да приключат по същия начин. Между впрочем най-тежката година, с най-високите цели, е 2013 г. Ние имаме право да продължим да плащаме и 2014 г. до есента на 2015 г., но най-предизвикателната година от гледна точка на обем плащания е именно тази година. Разбира се, съчетано с усилията за подготовка на следващия програмен период – конкретен отговор: не планираме да загубим средства тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Нинова, имате думата за отношение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, Вие ме шокирахте с изказването, че едва ли не се гордеете, че в момента България няма спрени оперативни програми. Досега голямото говорене, големият аргумент на правителството на Борисов беше, че ще усвоим 90% от всичко. Сега стигнахте до равнището да се радвате на това, че не са ни спрени програмите.
През 2012 г. трябва да усвоим 3 милиарда и 800 милиона – не са усвоени! Вероятно това ще напрегне, както казвате, системата през 2013 г.
До август месец 2012 г. бяха усвоени 467 милиона, беше поискано още за 404 милиона и Вие признахте, че това поставя под съмнение 2013 г. като изпълнение, защото за тази година ни остава да изпълним близо 2 милиарда – колкото са усвоени през последните шест години. Каквото и да правите, няма как това да се случи. Очевидно е, че България ще загуби неусвоени средства. (Реплика от министър Томислав Дончев.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, 5,4 или 6 – все едно. Около 6 милиарда усвоени, остават ни за усвояване съответно толкова. Няма как за една година това да стане.
Не разбирам да продължавате с упорството си и да твърдите, че няма да има проблем за България. Очевидно в края на програмния период става ясно, че не можете да изпълните една от големите политически обещания на партия ГЕРБ – да усвоите средствата от Европейския съюз. Очевидно е, че това поставя под риск финансовата и икономическата ситуация в страната.
Сигурно знаете, че бюджетът на държавата се крепи на европейски средства и че ако не са те – ще фалирате държавата. Само в края на миналата година, заради това че не дойдоха неколкостотин милиона от европейските средства, спряхте пенсии, детски и така нататък. Не разбирам упорството Ви да не погледнете проблема в очите, защото това, което ще оставите след Вас и за следващия програмен период, е част от тежкото наследство, което ще остави правителството на Бойко Борисов на следващото управление.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Хем не усвояваме, хем се крепи на европейски пари бюджетът?! Кое от двете е вярно?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на министър Дончев за отговорите, които ни даде на въпросите и питането.
Продължаваме с въпроси към министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Първият въпрос, на който ще отговори госпожа Павлова, е въпрос от народния представител Петър Владимиров Димитров относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за гарантиране на водоснабдяването на гражданите и фирмите в град Добрич.
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, случаят е поостарял – от края на лятото е, но съдбата обича иронията и го актуализира през месец декември.
На 11 август гражданите на Добрич бяха предупредени, че от 0,00 ч. на 13 август ще останат без вода в европейска България. Това не се случи – водата беше спряна още на обяд на 12 август и три дни Добрич нямаше вода.
По ирония на съдбата ситуацията се повтори на 20 декември, вече по друга причина – не за това че „Енергопро” е спрял електричеството. Природата спря подаването на електричеството и в навечерието на Коледа отново нямаше вода.
Вие разбирате, че ако се случи такова нещо не в европейска държава, а някъде в Африка, то на другия ден там ще е нашата еврокомисарка Кристалина Георгиева. Яхнала една водоноска ще обяснява: „Ние няма да ви изоставим и да позволим.”
В същото време в европейска България, управлявана от Партия за европейско развитие на България, областният управител в Добрич е от тази партия, кметът в Добрич е от тази партия, Вие сте министър на регионално европейско развитие на България – в Добрич останаха без вода. Абсурдна ситуация!
В тази връзка са и моите въпроси към Вас. Те са няколко, съжалявам, председателката не допусна да е питане.
Първият въпрос е: каква е политиката на МРРБ за гарантиране на водоснабдяването на Добрич?
Второ: какви инвестиции е направило ВиК – Добрич, за подобряване състоянието на мрежата?
Трето: какво е направено за събирането на несъбраните вземания?
Четвърто: какви са приходите на дружеството за периода на управление на уволнения управител – той вече е трети поред, става въпрос през лятото, и колко от тях са инвестирани за модернизация на мрежата?
Следващият въпрос: как Министерството на регионалното развитие и благоустройството е упражнило контролната си функция като принципал на дружеството и защо е позволило да се стигне да такава свръхзадлъжнялост, от която страдат огромен брой изрядни платци? Имало ли е политически чадър над управителя на ВиК дружеството в Добрич, след като с управлението си го е довело до просешка тояга, в следствие на което страдат хиляди граждани?
Ако Ви позволи волята, отговорете ми откъде все пак взехте парите – 3 млн. лева, за да се плати на „Енерго-про” и да бъде възстановено подаването на водата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, първо трябва да отговорим и да бъдем докрай коректни, когато получаваме или правим обвинения – аз на Вашия парламентарен въпрос отговорих обединено, с въпрос на друг Ваш колега народен представител. Това стана миналата година, но Вие отсъствахте от заседанието и настояхте да говоря втори път. Нека да бъдем коректни, защото Вашите колеги и тези, които ни слушат, ще помислят че не съм Ви отговорила от месец август, което не е вярно.
Темата за ВиК Добрич е обсъждана неведнъж в тази зала в последните месеци. Радвам се, че и днес имам възможност да отговоря на този въпрос, защото имам какво да споделя с Вас.
Започвам отзад напред. Първо, можете да бъдете убедени и фактите говорят за това, че политически чадър над управителя на дружеството няма и не е имало. От ръководеното от мен министерство се предприемат адекватни мерки във всеки един момент, когато има ситуация, в която трябва да се предприемат кризисни действия. Включително беше освободен ръководителят на това ВиК дружество, когато очевидно видяхме, че той не се справя с работата си.
Ръководителят на ВиК дружеството, който в момента го управлява, е назначен през месец ноември. Беше част от така наречения „кризисен щаб”, както е по-известен този работен екип, който работи в дружеството и разработи един оздравителен план. Той е в процес на реализация. Много се радвам и благодаря на ръководителя на дружеството, че не само разработи този план, но и го прилага. Фактите и цифрите към момента показват, че има подобрение.
Разбира се, ние не можем да очакваме чудеса. Трябва да бъдем реалисти, че когато едно дружество повече от 10 години е водено към декапитализация и загуби няма как с магическа пръчка да го оправим за три месеца. Важното е, че работим в тази посока и резултатите вече са факт. За последните три месеца имаме подобрена събираемост на дружеството, което беше изключително важно в този момент. Благодарение на това за три месеца събираемостта е повишена с 15%.
По отношение на голямата задлъжнялост. Да, тя наистина е много голяма, но слава Богу, този месец декември годината приключи с разсрочени преструктурирани заеми, разсрочени погашения, което даде възможност за първи път – през декември, дружеството да си плаща заемите, да не е в задлъжнялост, да няма просрочия, да не му спират тока, както за съжаление, се случи през лятото. Успяхме да преодолеем тази криза.
Ще Ви отговоря на всички поставени въпроси. Мисля, че работим прозрачно и няма какво да крием. Дружеството взе заем от ВиК Бургас, което е дружество в добро финансово състояние, и заплати. Всичко това беше направено с цел хората да не останат без вода и то по неправомерен начин от „Енерго-про” и Вие добре го знаете. Аз съм сезирала прокуратурата за този случай.
Също така установихме, че до момента в това дружество няма налице добро, качествено мерене и липсват водомери както на водата, която излиза и се подава, така и количеството на изразходваната вода. Именно затова като част от оздравителния план мерките включват монтирането на водомери както на подаваната вода, така измерването на големите консуматори, които са над 1800. От тях 150 са критични. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Още много мога да Ви разкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: След това ще имате възможност.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Единствено искам да Ви уверя, че правим всичко възможно, за да стабилизираме дружеството, което от 2001 г., за съжаление, работи на големи загуби и в годините са натрупани големи задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: В дупликата ще можете отново да вземете думата, ако желаете, разбира се.
Господин Димитров – за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо министър.
Зарадва ме фразата, че сте сезирали прокуратурата. Само две думи за 10-годишния период. През 2006 г. дружеството е получило изключително изгоден банков кредит от 15 млн. лв. С 11,5 милиона ВиК Добрич покрива всичките си стари задължения натрупани от 1998 г. Останалите 3,5 милиона инвестира в рехабилитация на системата. За инвестиции дружеството получава още 2 млн. лв. от МРРБ. Така че да не се връщаме 10 години назад.
Две думи за прокуратурата. Това предприятие се превръща в своеобразна хранилка на ГЕРБ. И Вие го знаете! Радвам се, че сте сезирали прокуратурата и ще Ви дам пример. Тук има дребни закачки, че бившият управител Дамян Калчев е кумец на областния управител. Това е дребна закачка. Дребна закачка е това, че са наети 10 адвокати, за да адвокатстват на дружеството и примерно общинската съветничка на ГЕРБ от Варна е получила скромната сума от 90 хил. лева – това е Валентина Софрониева. Предполагам, че ще проверите за какво са харчени.
Но големите неща, госпожо министър, са: дружеството е плащало от 29 до 40 стотинки на литър повече, отколкото на колонките на бензиностанциите. Само оттук за 2011 г. са изтекли около 660 хил. лева. За една година! Той управлява три години.
Резервни части са купувани не от заводите производители, както е било преди това, а от местни магазини. По този канал са изтекли за една година 450 хил. лева.
Изчезнали са 14 багера и самосвали – нарязани. Кой ги е рязал, защо ги е рязал, нарязани ли са, или са някъде другаде, не е ясно?!
Тук имаше специален дебат между министър Цветанов и Антон Кутев за тръбите от терасата на Дунав. Били са 90 км, а сега са не повече от 43 км. Става въпрос за много пари! Става въпрос за политическото усвояване на тези тръби, които се вадят от земята и се пласират по едни неприлични цени. Трансформаторите под наем – да не говоря за всичко това! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам.
Казвам Ви тези неща, госпожо министър, защото Вие сте човекът, който би трябвало да раздаде въз-мез-ди-е. Възмездие! Вместо това, Вие казахте – горе-долу така излезе: „Абе аз ще взема три милиона от бургаските потребители на вода, ще ги дам”. За какво, за да замажем дупките ли? Това са дупки, които са издълбани от конкретни хора с конкретни цели и Ваша задача е да направите сериозна ревизия и виновните да си понесат отговорността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Димитров, не мога да се съглася докрай с Вашите твърдения, защото можем погледнем статистиката и финансовите данни, които включително са качени в интернет сайта, за всяко търговско дружество. Вие знаете, че ВиК Добрич е регистрирано в Търговския регистър през 1991 г. с капитал от 72 милиона неденоминирани лева.
През 1996 г. е подписано заемно споразумение на стойност 2 млн. 760 щатски долара. Към днешна дата, за съжаление, този заем е необслужен и възлиза на 6 млн. 950 хил. лв.
През 2001 г. състоянието на дружеството не е добро и подписва договор за кредит, за да си разплати задълженията към „Електроразпределение – Варна”. През същата година дружеството приключва със загуба малко над 2 милиона, със задължения почти 4 милиона. През 2003 г. дружество приключва със загуба още по-висока – над 3 млн. 300 хиляди и задълженията вече са 15 млн. 267 хил. лв.
През 2005 г. задълженията са 19 млн. 200 хиляди, а през месец декември 2006 г. има задължения от почти 22 милиона лева, включително към това задължение е договорът към Стопанска инвестиционна банка на стойност 11 милиона. Със заемът са погасени старите задължения.
Ако беше инвестирано в мрежата, към днешна дата загубите на вода нямаше да са 70%. Така че логичният въпрос стои така: къде са направените инвестиции, след като продължава да има загуби в мрежата?
В продължение на това, което споменахте, ако има злоупотреби, повярвайте ми, задължително ще бъдат сезирани компетентните органи.
Очаквам одита за 2012 г. Всяка година в началото на годината се прави одит и аз вярвам, че той ще даде обективни резултати. Ако има виновни лица, безспорно ще сезирам прокуратурата, както съм я сезирала до момента. (Реплики от народния представител Румен Такоров.)
Благодаря Ви, господин Такоров, Вие имате достатъчно въпроси към мен и ще ми ги задавате оттук. Не сме на пазара, а в парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Димитър Горов относно цената на водата на територията на община Ловеч.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! От 1 октомври 2012 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – град Ловеч, вдига цената за доставка на питейна вода с 10 стотинки и цената за отвеждане на отпадните води – става въпрос за канализацията, с 1 стотинка. Тук искам да отбележа, че въпросът ми може да изглежда малко неактуален, тъй като е зададен още през месец октомври, но по редица причини не можа да стигне до отговор. Факт е, че той не губи своята актуалност по простата причина, че колкото несъществено и безсмислено е увеличението на водата преди четири месеца, точно толкова безсмислено е и към днешна дата. Защо казвам, че няма смисъл това увеличение?
На първо място, аргументът на дружеството във връзка с това, че, виждате ли, електроенергията се е увеличила и от тази гледна точка цената на водата трябва да се покачи, е несъстоятелен поради една много проста причина – спецификата на доставянето на водата във ВиК – Ловеч, е, че 75% от водата се доставя по гравитачен път, а само 25% се изпомпва с помпи, които фактически харчат електроенергия. От тази гледна точка е видно каква малка част заема – по-малко от 25%, тази вода, която се изпомпва с електроенергия.
На второ място, не е видно да са направени някакви конкретни разходи за намаляване на течовете. Ако имаше конкретна инвестиционна програма, която между другото не се спазва от дружеството в момента, бих могъл да разсъждавам в посока, че инвестирайки по-големи средства от страна на дружеството за подобряване на канализацията, за да няма загуби, това води до увеличаване разходите на дружеството, но не това е истината. Напротив, от 2 млн. 539 хил. лв. инвестициите в дружеството са спаднали на 143 хил. лв., което сами може да сметнете какво занижение е в инвестиционната програма на дружеството. От тази гледна точка аргументите, които се представят от дружеството за увеличение на цената на водата са несъстоятелни.
Моят въпрос към Вас е: каква е причината да се увеличи цената на водата в Ловеч?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор на въпроса на господин Горов.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, и към Вас едно уточнение. Аз идвам почти всеки петък на парламентарен контрол. През октомври може да сте си задали въпроса, но Вие поне десет пъти сте си го отлагали поради това, че не присъствате в петък на контрол. Мога да цитирам миналия, по-миналия петък, когато се наложи да прекратим парламентарния контрол, тъй като нямаше народни представители в залата, които да ми зададат висящите 28, или колкото са там, въпроса, така че Вашата забележка не беше коректна.
По отношение на въпроса, който задавате, първо, трябва да отбележим, и аз съм убедена, че Вие знаете това, не аз като министър и принципал на ВиК дружествата определям цените. В България има Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и тя е органът, който определя и регулира цените, а не министърът – принципал на ВиК дружествата.
Всяко едно ВиК дружество, като търговец по смисъла на Търговския закон, разработва своя бизнес план, своята инвестиционна програма – петгодишна, съответно определя цените, ценообразуването се формира на основата и на икономически, технологични, технически предпоставки и ДКЕВР е органът, който определя цените и актуализира при необходимост тези цени. Както ВиК – Ловеч, така и всички останали ВиК дружества независимо дали са държавни, общински или със смесено участие, включително частното дружество, актуализира своя план, своята програма и кандидатства за увеличение на цените и ДКЕВР е тази, която преценява дали има основание за това увеличение или няма.
В конкретния случай актуализацията, която е поискала ВиК – Ловеч, е именно на две основания. Едното е повишаване разходите за електроенергия и те са индексирани с 11%, тъй като цените на това дружество, цените за предоставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, не са били актуализирани, а в периода от 2010 до 2012 г. повишената цена на електроенергия не е отразена в цените, които са за предоставяне на ВиК услуги. Това е един нормален процес и именно затова ДКЕВР е одобрила увеличението на цената и то не с толкова, колкото е поискало дружеството – това също трябва да го отбележим. Дружеството е поискало да бъдат индексирани с 11%, ДКЕВР е одобрила индексиране на цените, но с индекс на инфлация 4,2%. Така че това увеличение с 10 стотинки на едната цена и с 1 стотинка на другата, бих казала, е абсолютно обективна, даже по-ниска от реалното, което дружеството би трябвало да събира като цени за потребление.
Ангажиментът ми като министър и принципал на тези дружества е да следя как те предоставят услуги, а не как те ценообразуват цените, тъй като има компетентен орган в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Горов, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз наистина отсъствах последната седмица, тъй като бях ангажиран в кампанията за референдума. Няма да се спирам на това защо не съм бил тук през тези 16 седмици, може и да са обективни причините, това не е важно в случая.
Изключително удобна дъвка за правителството става все повече ДКЕВР. Дали за цената на тока, дали за цената на водата, дали за цената на газа, изключително удобна дъвка, която използвате поради това, че не упражнявате необходимия контрол върху дружествата, които управлявате. Защо казвам, че не управлявате необходимия контрол? По една много проста причина. Не това са причините за увеличението цената на водата, а други – увеличените разходи, които се правят в дружеството след определен период от време. За какво става дума? Ще започна от тези, които са по-несъществени.
На първо място, новият изпълнителен директор постоянно и непрекъснато вместо да спи във ведомствените жилища на дружеството, спи в хотела на центъра на Ловеч.
Абсолютно непрозрачни поръчки се правят, при които се вземат материали без процедури и се използват лица, приближени до ръководството, от приближени фирми. Направете проверка и ще видите кои са лицата, фирмите, от кого купуват материалите, използвани в дружеството във ВиК – Ловеч.
Вместо да се правят инвестиционни разходи, които да са свързани с намаляване загубата на вода, се правят разходи за ремонт на административната сграда, изгражда се нова административна сграда в град Априлци. Няма да коментирам, че в местните медии излезе – със стая за отдих. Административна сграда на дружеството със стаи за отдих!
Увеличени са просрочията от клиентите – близо 2 милиона са тези пари, които дружеството не е събрало. Вие казвате, че е увеличена цената с 10 стотинки.
Растат разходите за персонал. Цялата младежка организация на ГЕРБ вече работи във ВиК-то. Шестнадесет процента са се увеличили разходите за заплати, 25% са увеличени разходите за командировки, 182% са увеличени разходите за печатни услуги за абонаменти и обяви в различните списания. Да не говорим, че застраховките са се качили с 20%, а имайте предвид, че техниката, която е закупена в предишни периоди, остарява и нейната застрахователна стойност трябва да намалява, а не да се увеличава. Това обаче не се случва в дружеството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тук става въпрос за това, че трябва да се упражни контрол върху работата и управлението на дружеството, а не да си триете ръцете с ДКЕВР, защото знаем как действа ДКЕВР при положение, че се назначава от министър-председателя и в края на краищата действа под команда. Благодаря Ви. Извинявам се за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Горов, популистките обвинения, които сипете от тази трибуна, ще трябва да можете да ги докажете. Ако можете да ги докажете, разбира се, компетентните органи ще предприемат действия.
Ако ще сипете популистки обвинения срещу лица, които не присъстват тук, по този грозен начин от трибуната, пак казвам, ще трябва да ги докажете в съда.
Ако имате желание да управлявате това дружество, представете своя бизнес план. От така направеното изказване виждам, че сте се задълбочили във функциите на това дружество. Заповядайте, мога да Ви поканя да дойдете в управлението на дружеството. Виждам, че имате голям мерак или това е меракът на предишния шеф на дружеството, който така любезно се опитва да опетни името на новия.
Това ВиК дружество е едно от дружествата, които е в доста по-добро състояние в сравнение с много други. Петнейки името на хората, внимавайте какво казвате, ако не можете да го докажете в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към последния въпрос в днешния парламентарен контрол. Той е от народния представител Добрин Данев отново ВиК услуги в с. Сваленик и с. Церовец, община Иваново, област Русе.
Имате думата, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Мисля, че моят въпрос е много лесен и очаквам положителен отговор на въпроса, който ще поставя.
С Указ № 423 от 17 септември 2003 г. на Президента на Република България са утвърдени промени в границите на община Цар Калоян, област Разград и на община Иваново, област Русе. Така утвърдените промени се изразяват в отделянето на с. Сваленик и на с. Церовец от община Цар Калоян, област Разград и присъединяването им към община Иваново, област Русе.
Преминаването на селата Сваленик и Церовец към община Иваново е взето предвид, отчетено и на практика е действащо положение за всички административни услуги, предоставени на населението. За всички публични институции, за всички доставчици на публични услуги двете села са част от община Иваново, област Русе. Единственото изключение са ВиК услугите. Въпреки че вече 10 години с. Сваленик и с. Церовец са част от община Иваново, област Русе, жителите на тези две населени места продължават да ползват и да плащат ВиК услуги не на „ВиК” ООД, Русе, което дружество е ВиК-оператор за област Русе и с което община Иваново е съдружник, а на „Водоснабдяване – Дунав”, гр. Разград.
Уважаема госпожо министър, във връзка с посочената и предвид липсата на каквато и да е логика, нужда или обоснованост на подобно положение, моят въпрос към Вас е какви са причините за очертаната фактическа обстановка и какви мерки ще предприемете за привеждането на същата в съответствие с извършената през 2003 г. промяна в границите на община Иваново, така че жителите на селата Сваленик и Церовец да ползват услугите на ВиК-оператора за общината, в която живеят и към която принадлежат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Данев! Да, със сигурност моят отговор е положителен. Безспорно когато една община или населено място е променила своя териториален обхват, тя трябва да бъде съответно към ВиК-то, в конкретния случай говорим за ВиК – в съответната област.
Конкретното преминаване на тези населени места от Разград към Русе е факт и той е повече от 10 години. Аз не мога да кажа защо за тези 10 години не е променен териториалният обхват, но мога да Ви кажа какво направихме, за да можем да опростим процедурата и реда, по който това формално прехвърляне на населени места от една обособена територия в друга, да бъде направено. Това го направихме с предложението за изменение на Закона за водите, който Вие знаете, може би почти една година, е обект на дебат тук в парламента и аз се надявам, че от следващата седмица ще започнем гласуването му на последно четене в пленарната зала, за да може най-накрая този изключително важен закон за реформата във водния сектор – реформа, която очакваме много години, да започне. Именно там е предложен опростен ред и процедура, по които да можем да променим този процес. Как?
Двадесет и осемте области, на които териториално е разделена нашата страна, е предложено и толкова да бъдат водните територии – 28 обособени водни територии. По този начин всяка една община, която принадлежи към съответната област, ще попадне автоматично към съответната обособена водна територия. Това е най-лесният начин, по който може да бъде решен този проблем.
За съжаление в момента, съгласно съществуващия закон, който прилагаме към този момент, процедурата е изключително сложна. По тази процедура е предвидено, изваждайки от активите на ВиК-дружеството – в конкретния случай вадейки от активите на ВиК – Разград, инфраструктурната мрежа, активите на тези населени места и прехвърлянето им към област Русе, трябва да стане с отписване на активи, и то официалното им отписване, а те са изключително скъпи и това се прави спазвайки, разбира се, разпоредбите на законите, но тези активи трябва да бъдат отписани финансово и трябва три месеца да се изчака процедурата, включително всички потенциални платци и кредитори трябва да бъдат обезпечени в такъв случай. Вие знаете, че в много случаи има такива. Още повече ВиК – Русе, и всяка една община, която е част от ВиК – Русе, трябва да има заседание на Общинския съвет, заседание на Общото събрание и всеки общински съвет трябва да е приел положително съответното отписване на едните активи и вписването на другите. Това е една изключително сложна и времеемка процедура с неясен край.
Именно затова ние разчитаме, че след приемането на закона, буквално следващите седмици след промените в Закона за водите, този процес ще бъде опростен и ние ще можем през следващите няколко месеца да инициираме тази процедура, тъй като това не е валидно само за област Разград и Русе, а в много други области имаме ситуация, в която едни общини, които се водят към една област, а всъщност се обслужват от ВиК-дружеството на съседната област. Това е изключително важен въпрос и още веднъж потвърждава моята позитивна роля и желание максимално бързо след приемането на закона да инициираме процедурата по прехвърлянето на всички тези активи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Данев, имате думата за реплика.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожо министър! Наистина е така, процедурата е сложна, но не е невъзможна.
С изменението на Закона за водите в средата на 2009 г. се създаде законова рамка, законова възможност това нещо да стане. Аз не искам да чета текстовете на чл. 198а-о, които дават възможност с волята на министъра на регионалното развитие и благоустройството да се направи прехвърлянето, още повече ВиК-системата в тези две населени места е локална, тя не е свързана със системата на ВиК – Разград, и тези активи много лесно могат да бъдат прехвърлени.
В крайна сметка след промяната на Закона за водите сме изчакали три години, ще изчакаме да приемем закона. Мисля, че Вашите навременни и адекватни действия ще изразят голямото желание на жителите от тези две населени места в с. Сваленик и с. Церовец наистина да приключи тази 10-годишна сага и те да бъдат обслужени от ВиК-оператора в гр. Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Искате ли думата за дуплика, госпожо министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Искам да Ви уверя, че промените, които сме предложили, със сигурност дават един опростен и облекчен ред.
За съжаление, промените в Закона за водите от 2009 г., който Вие цитирате, са именно тези, които ни възпрепятстват. Именно те изискват отписването от активите на дружеството, изчакването на всички кредитори да предявят своите искания и тогава да могат да бъдат отписани от активите на едното дружество и вписани, след съгласие на общинските съвети, в другото дружество. Именно затова не са предприети действия за прехвърлянето на активите както на тези населени места, така и на други.
Затова сме предложили облекчен ред, тъй като видяхме, че този член на закона е трудно приложим, а на места – неприложим, защото активите, които трябва да се отпишат, са в голяма степен по-големи от общата стойност на активите, с които разполага дружеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо министър, за отговорите, които дадохте.
С това, поради изчерпване на парламентарното време, парламентарният контрол за днес приключва.
Така както е по правилник, обявявам, че следващото заседание на Народното събрание ще се състои на 6 февруари 2013 г., сряда, от 9,00 ч. по програмата, която ще бъде раздадена.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,19 ч.)

Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Менда Стоянова

Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова