Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Владимиров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Преди да преминем към точка първа от програмата ни за днес, а именно Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносител Министерския съвет, както обявих във вчерашния ден, днес от 10,00 ч. по време на пленарното заседание президентът на Републиката господин Росен Плевнелиев ще отправи обръщение към народа и Народното събрание.
Правя формално предложение за пряко излъчване на обръщението по Националното радио и Националната телевизия.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Гинче Караминова ще ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Красимир Сивев – началник на отдел, дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите и Калоян Кръстев – председател на Държавната комисия по хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, моля.
Гласували 143 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Караминова.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2013 г.
На свое заседание, проведено на 27 февруари 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Владислав Горанов – заместник-министър, и Красимир Сивев – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, и Васил Панов – директор на дирекция „Контрол” в Националната агенция за приходите, и Калоян Кръстев – председател, и Десислава Панова – главен секретар на Държавната комисия по хазарта.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Предложенията за промени в Закона за данък върху добавената стойност са свързани с усъвършенстване на разпоредбите, регламентиращи задълженията на лицата за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
Основните моменти в законопроекта са:
- създават се ясни разпоредби, регулиращи отношенията между данъчно задължените лица, сервизните фирми, Българския институт по метрология и НАП и се намалява административната тежест, като отпада задължението за регистрация на сервизните фирми, обслужващи фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
- създава се специфичен ред за отчетност и контрол на доставките и движението на течни горива от петролни бази, когато са изпълнени едновременно следните условия: плащанията да се извършват само по банков път; петролната база да разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и достоверно отчитане на наличното количество горива във всеки момент; петролната база да осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната й система; петролната база трябва да подава данни в Националната агенция по приходите за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях;
- създава се специфичен ред за отчетност и контрол на доставките за данъчно задължени лица, които за целите на независимата си икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива;
- предлагат се дефиниции на понятията „фискално устройство”, „интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“, „петролна база“ и „краен потребител”;
- прецизира се режимът за предоставяне на данни в Националната агенция по приходите за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива от доставчиците и получателите.
За практическото прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост по осъществяване на проекта от органите по приходите на Националната агенция по приходите.
Със Заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта.
Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в Закона за корпоративното подоходно облагане са свързани с усъвършенстване на разпоредбите, регламентиращи задълженията на лицата за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, както и с прецизиране на разпоредбите, свързани с данъка върху хазартната дейност.
Промените в Закона за здравното осигуряване са свързани с прецизиране на действащи разпоредби, касаещи изключването от задължените лица в Националната здравноосигурителна каса на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни в една календарна година, както и на българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.
Промените в Закона за хазарта са следните:
1. Предлага се да се прекратява лицензът и да се издава лиценз за новия обект при промяна на обекта, в който се организират игрите, посочени в предложената нова ал. 4 на чл. 3 от Закона за хазарта.
2. Предлага се да бъде отменена действащата разпоредба, която предвижда допълнителни изисквания при издаването на лиценз по Закона за хазарта към дружествата, в които съдружници или акционери са чуждестранни лица.
3. Предлага се допълнение в чл. 9, което цели преодоляване на възникнали затруднения и неясноти в практиката по прилагането на закона.
4. В Допълнителната разпоредба на Закона за хазарта се предлага нова редакция на дефиницията за „вносител” и се дава дефиниция за „офшорна зона”.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо Караминова.
Колеги, законопроектът е разпределен на две други комисии – на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по здравеопазването. От тях няма доклади, но съгласно нашия правилник, щом като има доклад от водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси, който беше прочетен от госпожа Караминова, можем да пристъпим към дебат.
Откривам дебата по законопроекта.
Имате думата, заповядайте.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
В такъв случай закривам дебата и подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 302-01-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2013 г.
Гласувайте, колеги.
Гласували 130 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието, а с това на първо гласуване и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Има желаещ за процедура.
Заповядайте, господин Главчев, имате думата.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме срок за предложения между първо и второ четене в размер на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли някой против това процедурно предложение, друго становище? Няма.
Режим на гласуване.
Гласували 127 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Следващата точка в дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПРАВЯНЕ НА ПОКАНА ЗА РАЗШИРЕНА МИСИЯ НАБЛЮДАТЕЛИ НА ОССЕ И ПАСЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, вносители – Ангел Найденов, Янаки Стоилов, Мая Манолова и Михаил Миков, и ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ДА БЪДЕ ОТПРАВЕНА ПОКАНА КЪМ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ПАРЛАМЕНТАРНИ АСАМБЛЕИ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА НАБЛЮДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2013 Г., вносители – Лютви Местан и група народни представители.
Кой ще представи първия проект за решение?
Господин Найденов, кой ще представи проекта за решение?
Ако от вносителите не желаете да го представите, аз да го прочета? Вие желаете да го представите.
Заповядайте, имате думата.
Да се отчете времето, защото госпожа Манолова няма карта в момента.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Последните парламентарни и местни избори ще бъдат запомнени в най-новата ни история като едни от най-безобразните и манипулирани избори. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Хайде стига вече!
МАЯ МАНОЛОВА: Това е оценка, която беше дадена от международните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Беше включена за първи път в Доклада на Европейската комисия, който отбеляза с неудоволствие констатацията за наличие на изборни измами в България.
В резултат на ограничената мисия, която ОССЕ изпрати в България, беше изготвен доклад, съдържащ 32 препоръки, които политическите сили поехме ангажимент да заложим в промените в Изборния кодекс. Аз няма да се връщам на това кои от тези 32 задължителни препоръки намериха място в промените на изборното законодателство. Ще отбележа само, че задължителните препоръки по отношение на избирателните списъци и на медийното отразяване не бяха взети предвид, което, заедно с не докрай разписаното участие на наблюдатели в изборния процес, създава предпоставки за създаване на среда, в която отново да бъдат извършвани изборни нарушения.
Всички политически партии декларираха желанието си, от друга страна, да положат усилия за едни по-честни избори и за едно по-честно, адекватно и справедливо отразяване на изборните резултати на вота на българските граждани.
На проведените консултации при президента Плевнелиев беше заявена готовност от всички парламентарно представени политически партии за отправяне на покана за разширени мисии от наблюдатели и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в резултат на което сме предложили този проект за решение. Не трябва да има никакво съмнение в декларираната воля от Коалиция за България, която, предполагам, ще бъде подкрепена и от другите парламентарни групи, на предстоящите извънредни парламентарни избори да има достатъчен брой наблюдатели, включително на авторитетни международни организации, които да следят за съответствието на изборите както с българското изборно законодателство, така и с утвърдените стандарти за честни избори.
Аз се надявам, че внесеният от нас проект ще бъде подкрепен и от Парламентарната група на ГЕРБ, и от останалите парламентарно представени политически сили, което ще бъде знак и към българските граждани, че сме готови да направим поредна стъпка за феърплей на предстоящия вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
От името на вносителя на втория Проект за решение от господин Лютви Местан и група народни представители думата има господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, дами и господа! Движението за права и свободи също има Проект за решение за възлагане на министъра на външните работи да бъде отправена покана към международни организации и парламентарни асамблеи за изпращане на наблюдатели на Парламентарни избори 2013 г.
Нашият проект за решение е следният:
„Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с § 1, т. 18а от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс
РЕШИ:
Възлага на министъра на външните работи на Република България да бъде отправена покана към международните организации и парламентарните асамблеи, посочени в § 1, т. 18а от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, за изпращане на наблюдатели на Парламентарни избори 2013 г.”
Нашите мотиви са, че с оглед на изборите и във връзка с ангажимента, поет от всички парламентарно представени политически сили да се гарантира максимална прозрачност и демократичност на тяхното организиране и провеждане, е наложително да се предприемат необходимите мерки за привличане на максимален брой външни наблюдатели.
Убедени сме, че преди разпускането на Четиридесет и първото Народно събрание следва да се изпълни този ангажимент, поет пред българските избиратели и утвърден на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на Републиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бисеров.
Дискусията е открита.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да Ви кажа, че съмнението, което се поражда у Вас, че няма да бъдат поканени наблюдатели на изборите, е неоснователно. Искам да Ви напомня, че в годините от 2009 досега всички покани по изборите – местни, президентски и референдум, бяха отправени навреме и по надлежния ред.
Не мога да не Ви припомня, че през 2009 г. председателят на 40-ото Народно събрание не изпрати покана до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Поканата е била изпратена от ръководителя на делегацията на 40-ото Народно събрание в ПАСЕ. През септември 2009 г. пред бюрото на ПАСЕ аз трябваше да обясня защо демократи като Вас не успяха да си свършат елементарното задължение – да поканят международните организации на изборите през юли 2009 г.
Аз ще подкрепя проекта на решение на господин Лютви Местан и група народни представители, защото той съответства на Изборния кодекс, защото той е по-общ и защото дава възможност да бъдат поканени и повече международни организации.
Уважаеми колеги, това беше моята позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не се изненадвам, че вероятно единственото изказване от ГЕРБ е обърнато назад във времето. Нормално е за тази политическа сила вместо да гледа напред, да гледа назад. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Нека все пак да добавя това, което не каза госпожа Грозданова – че ръководителят на мисията беше депутатът от Коалиция за България депутатът Евгения Живкова. Нали така? Можехте да добавите тази подробност, за да бъде пълен разказът Ви.
Тук не е толкова важна фактологията – какво се е случило. По-важно е по какъв начин Вие, след като беше приета ограничена мисия на ОССЕ, изпълнихте препоръките, дадени в доклада на международните наблюдатели от ОССЕ.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Те са ни дадени заради Вас.
МАЯ МАНОЛОВА: След като по искане на мен и на господин Пирински беше включен парламентарен дебат за препоръките на ОССЕ, след като Парламентарната група на ГЕРБ пое пълен ангажимент да се съобрази при промените на изборното законодателство с тези препоръки, в крайна сметка се случи както с всички обещания на ГЕРБ – казаното казано, а когато дойде време да се изпълнява, сме забравили какво сме обещали.
Би следвало по-притеснителното да бъде, че легитимните препоръки на ОССЕ не бяха спазени при промените на изборното законодателство от Парламентарната група на ГЕРБ.
Пак повтарям – става дума за медийното отразяване на предизборната кампания, за възможностите на всички участници в изборите равнопоставено да представят своите предизборни платформи. Става дума за необходимостта да бъдат прочистени избирателните списъци, защото 800 хиляди български граждани „плюс” в избирателните списъци е предпоставка за манипулация на резултатите от страна на тези, които разполагат с базата данни. Да не продължавам нататък – със задължителното изискване за участие на опозицията във всички ръководства, да не продължавам нататък със задължителното изискване за участие на наблюдатели на всички фази на изборния процес.
Да не се връщаме назад, тъй като Изборният кодекс вече е факт. Нека се съсредоточим върху това поне да направим необходимото, та в България да дойдат мисии наблюдатели, и то разширени мисии.
Усещам тук Вашето желание да подкрепите само единия проект за решение. Ние също ще подкрепим проекта, предложен от Парламентарната група на ДПС.
Ще направя предложение за редакция – пред думата „мисии” да бъде добавена думата „разширени”, за да е ясно, че става дума за разширени мисии от наблюдатели на ПАСЕ, ОССЕ и на останалите мисии наблюдатели на парламентарните асамблеи, които ще бъдат поканени за изборите, тъй като това е смисълът на предложението на колегите от ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, моля да ми предадете предложението в писмен вид, защото редакцията не се получава.
Ето Вашия проект за решение – да го прочетете, тъй като не сте направили това преди.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще Ви обърна внимание на съществената разлика между двата проекта. Това, което ние сме предложили, е разширена мисия за наблюдение на предстоящите избори.
Предлагам, ако Парламентарната група на ГЕРБ реши да подкрепи предложението на ДПС, след думите „за изпращане на” да бъдат добавени думите „разширени мисии наблюдатели на парламентарни избори 2013”.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Тези международни организации къде ползват разширени мисии?! Няма такъв термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Госпожа Грозданова иска лично обяснение.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, тъй като ми споменахте името и понеже смятам, че както винаги – влизате в залата и влизате в темата без да сте подготвена (частични ръкопляскания от ГЕРБ), проверете си кой е бил председателстващ на делегацията в 39-то и 40-то Народно събрание в ПАСЕ. Може би бъркате ПАСЕ и ОССЕ. Има разлика между двете делегации. (Оживление в ГЕРБ.)
Искам да Ви кажа, че Вашият проект на решение не е коректен, защото не съответства на Изборния кодекс. Въпреки че Вие бяхте тук на тази трибуна на всеки член от Изборния кодекс, явно не сте прочели т. 18 от § 1. В бъдеще наблюдателите ще бъдат канени от Външното министерство, а не от председателя на Народното събрание.
Моля да си направите бележка.
Не знам защо Вие от името на ДПС предлагате корекция в техния проект на решение. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Първо искам да отбележа, че българският парламент изпълни препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – да бъдат направени промени в Изборния кодекс, които да осигурят провеждането в България на парламентарни избори според всички международни стандарти. Това стана, както се очакваше – колкото се може по-бързо. Една от препоръките, която се съдържа в резолюцията, е факт чрез последните промени в Изборния кодекс. Казвам го, тъй като ние се стремим да бъдем обективни и там, където има основание за критики, те да бъдат отправени както тук, така и в организациите, в които участват български представители, и в същото време там да се отбелязва къде е постигнат напредък, къде има съответствие между ангажиментите, които е заявила България, и нейните партньори.
Сега по темата, която обсъждаме и която, надявам се, скоро ще завърши с положително решение.
Истински новото в този проект за решение е необходимостта България да покани разширена мисия за наблюдение на изборите от двете организации.
Ако ставаше дума за традиционните ограничени мисии, които са изпращани при предишни избори, дори няма нужда да се внасят предложения за такива промени, защото те могат да бъдат направени от институциите на България по съответния служебен ред. Ако днес се прави нещо, трябва изрично да се посочи изискването, разбирането, че е необходимо да има разширена мисия, която да разполага с много по-голям състав, да направи по-внимателно проучване и наистина да може да участва наред с българските наблюдатели, което да гарантира прозрачност и достоверност на провежданите избори и отчитаните от тях резултати. Ако това не бъде изрично посочено, независимо в кой от двата проекта за решения, тъй като в проекта, който ние сме внесли, се посочва точно това и ако за основа се вземе проектът, внесен от Парламентарната група на Движението за права и свободи, задължително трябва да се направи това допълнение.
Точно с това завършвам: ако това предложение не бъде подкрепено, самият Проект за решение няма почти никакво значение. Всичко ще бъде по досегашния ред. (Реплики от залата.) Не, не, казвам, след като не се направи стъпката, която отбелязва конкретната ситуация и необходимостта за разширено наблюдение, другото означава, че Парламентът отказва да се осигури такова ефективно наблюдение на предстоящите избори.
Нека всички, които гласуват, да го знаят, защото спорът не е словесен и той не трябва да бъде представен като спор кой от двата проекта да се приеме. Предполагам, че и самите вносители съзнават тази важна разлика и смятам, че за това си дават сметка и хората от мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Лютви Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, не съм съгласен, че има противоречия между проекта за решение, внесен от Коалиция за България и нашия проект за решение. Нашият проект за решение третира по-широко приложно поле на поканата, която българските институции биха отправили – не само ПАСЕ и ОССЕ, а и други организации.
Що се отнася и точно по тази причина, понеже не всяка организация дели формàта на наблюдението си на ограничена, неограничена или разширена, затова не сме добавили. А иначе, ясни са политическите тези на ДПС, че този път искаме не ограничена, а разширена мисия наблюдатели собствено по линия на ОССЕ. И в този смисъл, ако е необходимо, ще предложим и корекции на текста. Това е категорична позиция.
Освен това добре съзнаваме, че поканата за ПАСЕ се отправя от председателя на Народното събрание, че ОССЕ може да бъде поканена от министъра на външните работи, но това не означава, че законодателният орган не може да вземе свое решение, с което да задължи всички останали компетентни органи. Бога ми, затова България е република с парламентарно управление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Стоилов, и аз ще се присъединя към мнението на господин Местан, че Вие не бяхте съвсем коректен, изтъквайки различията между двата проекта за решения.
Наистина в проекта за решение на ДПС се съдържа възможността освен отправяне на покана за наблюдатели от ОССЕ и от ПАСЕ, но и към други парламентарни асамблеи.
Също така можехте да обърнете внимание и на госпожа Грозданова, която е участник в парламентарна делегация на Българския парламент, че участието в тези международни организации се състои в това, включително, когато бъдат отправени препоръки на техни ограничени или разширени мисии, депутатите, които ни представляват в тези организации, да следят и да настояват за реализацията на тези препоръки.
Госпожа Грозданова абсолютно удобно пропусна дебатите по Изборния кодекс. Тя не се впечатли от факта, че препоръките, които са отправени от организациите, в чиято парламентарна делегация на България тя е член, се игнорират от това мнозинство. Това нея не я притесни, притесни я фактът, че видите ли конкретно не е разписана процедурата, чрез която да бъдат поканени международни наблюдатели. Не е смисълът на т. 18, § 1 – този, който е разбрала госпожата, защото наистина няма никаква пречка председателят на Народното събрание от името на Българския парламент, реализирайки негово решение, да отправи покана към съответните международни организации, още повече когато в такава организация Българският парламент е представен чрез парламентарна делегация. Няма никаква пречка. Напротив, нашето мнение е, че когато става дума за канене на разширена мисия от наблюдатели, които да следят как се прилага и българското изборно законодателство, и международните стандарти, това е най-добрият възможен вариант.
Ако сте следили промените в Изборния кодекс, които касаят международните наблюдатели, което очевидно не сте направили, щяхте да разберете, че просто сме добавили и възможността с изрично разписване на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, тъй като досега Изборният кодекс третираше само ОССЕ. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов. Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, времето изтече. Благодаря.
Трета реплика?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дали ОССЕ ще изпрати ограничена, или разширена мисия, зависи само от предварителната мисия, която ОССЕ изпраща предварително в България, която оценява политическата обстановка. Само ОССЕ може да прецени дали да изпрати разширено, или ограничено наблюдение. ПАСЕ няма практиката да прави различен тип делегации. Така че каквато и да е мисията, това не зависи в момента от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Репликата трябваше да бъде към господин Стоилов.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо Грозданова, с Вас добре знаем, че решението по този въпрос се взема от Организацията за сигурност и сътрудничество, но в случая вземаме решение, за да отправим покана към тази организация за вида на наблюдението, което да се организира в страната. Ние не сме органът, който решава този въпрос вместо тях и приемайки или неприемайки решението да предопределим какво ще бъде становището на Организацията за сигурност и сътрудничество. Българският парламент е в пълното си право да изрази позиция, да отправи покана. Тази покана е също един от важните фактори в оценка на ситуацията и в решението, което ще бъде взето. Времето за това е достатъчно и тези действия могат да се организират в предстоящите два месеца и половина.
По отношение на другите репликиращи ме – господин Местан, и госпожа Манолова, искам да им обърна внимание, че изглежда не са достатъчно запознати с този проблем.
Разширена мисия не означава добавянето на други организации към Организацията за сигурност и сътрудничество и Съвета на Европа. (Реплика от залата.) Не, не, защото тук се излагат аргументи. Недейте да омаловажавате този факт. Защото ако това не се приеме, ако не се приеме думата „разширена” Парламентът не приема нищо различно от досегашното.
Нека когато се говори по въпроси, да е ясно какво правят международните организации и какво прави Българският парламент. Това че могат да бъдат поканени представители от други парламенти, от други организации, е положителен факт. Но официалният доклад за изборите се изготвя от Организацията за сигурност и сътрудничество, призната за международната специализирана организация, която има най-голям капацитет, и организира цялостния процес и присъединяването на другите организации. Такъв доклад изготви и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Ако някои не са сигурни, предлагам им в следващия мандат да ги изпратим в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за да знаят как се водят дебатите и там, и тук, и каква е тежестта на едните и на другите решения.
Моля Ви да бъдем наясно, защото многото приказки от трибуната не са достатъчни, за да се реши въпросът по най-добрия начин.
Предлагам тези, които ме репликираха – и госпожа Манолова, и господин Местан да си оттеглят репликите и да приемат тези аргументи. Защото без думата „разширена” (реплика от народния представител Лютви Местан) Парламентът ще приеме решение, от което няма да има никакви последици, различни от това.
Призовавам колегите от ДПС или да добавят това към решението, което ще гласуваме, или да оттеглят своя проект. Защото другото, независимо от добрите намерения, няма да постигне резултата, който поне ние искрено желаем да бъде за предстоящите парламентарни избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, имате думата за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да успокоим малко страстите и да видим точно за какво става дума.
Съществената разлика между двата проекта за решение – проектът, който ние сме внесли, и този на Коалиция за България – е, че ние сме се придържали стриктно към записа в Изборния кодекс и то запис в Допълнителната разпоредба, който съвместно успяхме да извоюваме, а именно ...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Кажи го, да чуе Янаки Стоилов, за да се успокои.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, не само ОССЕ и не само ПАСЕ изпращат мисии от наблюдатели за провеждане на избори в различни страни в света. Такива мисии, на първо място, уважаеми колеги от Коалиция за България, изпраща и Европейският парламент, и то не маловажни мисии. Това са мисии, които също наблюдават изборния процес – Вие знаете много добре, изготвят доклади, след това се обсъжда в Европейския парламент и там се взимат дори резолюции по демократичността на провежданите избори.
На следващо място, мисии изпращат и други парламентарни асамблеи. Парламентарната асамблея на НАТО също изпраща мисии от наблюдатели на избори. Ако щете, Парламентарната асамблея на франкофонията също изпращат такива мисии. Неслучайно ние успяхме да извоюваме в Изборния кодекс да се запише „и други парламентарни асамблеи” – не само ОССЕ и не само ПАСЕ. Това че Вие сте работили в ПАСЕ или някой друг е работил в ОССЕ и си мисли, че едва ли не само ПАСЕ и ОССЕ са компетентни в тази проблематика или само те могат да оказват влияние и да правят оценка за демократичността на изборния процес е дълбока заблуда.
Ето защо ние предложихме да се задължи и министърът на външните работи да покани всички, които са обхванати в дефиницията на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби. Това е голямата разлика между досегашната ситуация, господин Стоилов, и новият момент, който предлагаме. Защото досега пращахме само на ПАСЕ и ОССЕ и мислихме, че сме си свършили работата.
Не, сега ще задължим министъра на външните работи да покани Европейския парламент да изпрати мисия, ОССЕ да прати мисия, ПАСЕ да прати мисия, други парламентарни асамблеи също да пратят мисии – да има колкото се може повече и различни мисии от наблюдатели и специално там, където има разлика между ограничена мисия и разширена мисия, както е в случая в ОССЕ, естествено ще настояваме да бъде изпратена разширена мисия, за да може да се покрие максимално наблюдението на изборния процес.
Затова, госпожо председател, правя предложение за редакционна добавка към текста на нашия Проект за решение – да се добави следното изречение: „Поканата до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да бъде за изпращане на разширена мисия от наблюдатели”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тъй като ще бъдат гласувани редакции, пояснявам, че предложението, което направих, е в същия смисъл – пред „наблюдатели” да се добави „разширена мисия”.
Тук нямаме спор за това, че има разлика между ограничена и разширена мисия, а че всички настояваме за това да бъде включено нашето предложение за изпращане на разширена мисия.
Втората разлика между двата проекта е, че Парламентарната група на ДПС предвижда възможността за отправяне на покана и за международни организации и други парламентарни асамблеи, което на практика не променя смисъла и на двата проекта за решение.
Просто пояснявам, че предложението ми е аналогично с това, което направи господин Казак, и може да бъде гласувано едновременно.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно, че е аналогично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Казак? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Към първия по време Проект за решение от господин Ангел Найденов и група народни представители няма направени редакционни предложения.
Подлагам на гласуване Проект за решение, който първо ще изчета:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за отправяне на покана за разширена мисия наблюдатели на ОССЕ и ПАСЕ в предстоящите парламентарни избори
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Отправя покана към Организацията за сигурност и сътрудничество и към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да изпратят разширена мисия за наблюдение на организацията и провеждането на предстоящите парламентарни избори за Четиридесет и второто Народно събрание.
2. Възлага на председателя на Народното събрание и на министъра на външните работи да предприемат необходимите действия за осигуряване на това наблюдение.”
Режим на гласуване!
Гласували 131 народни представители: за 50, против 18, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Преминаваме към втория Проект за решение – от господин Лютви Местан и група народни представители от Движението за права и свободи.
По неговата редакция в залата са постъпили две редакционни предложения.
Първото по време е на госпожа Мая Манолова, която предлага след думите „за изпращане на” да бъде допълнено: „разширени мисии от наблюдатели за Парламентарни избори 2013 г.”.
Гласуваме предложението на госпожа Мая Манолова.
Гласували 139 народни представители: за 50, против 47, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Второто редакционно предложение е на господин Четин Казак, който предлага към текста на Проекта за решение да бъде добавено следващо изречение: „Поканата да бъде за разширени мисии от наблюдатели”.
Гласуваме предложението на господин Казак.
Гласували 138 народни представители: за 123, против 5, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване пълната редакция на Проекта за решение за възлагане на министъра на външните работи да бъде отправена покана към международни организации и парламентарни асамблеи за изпращане на наблюдатели на Парламентарни избори 2013 г. – по вносител, съобразено с приетото току-що от нас решение по допълнението, което поиска господин Четин Казак.
Гласуваме!
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Следваща точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 11 юли 2012 г.
С доклада на комисията за второ гласуване ще ни запознава господин Татарски – председател на същата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, преди да предложа на Вашето внимание Доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Черноморското крайбрежие, предлагам да подложите на гласуване да бъде допуснат в залата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Добромир Симидчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, моля.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министъра.
Слушаме Ви, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От основния доклад са параграфи от 1 до 4.
По § 1 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Направено е предложение от народния представител Менда Стоянова § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 се създава т. 3:
„3. условията и реда за провеждане на процедурите за определяне на концесионери и на наематели на морските плажове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Менда Стоянова, което комисията не подкрепя.
Гласували 127 народни представители: за 22, против 32, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за редакция на §1.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 2 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 2 т. 2 се изменя така:
„2. осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията по доклада на комисията.
Колеги, правя уточнение, че винаги, когато се позовавам на доклада, става дума за основния доклад. За допълнителния – ще упоменавам изрично.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 3 – предложение от народния представител Димчо Михалевски § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 78, въздържали се 16.
Предложението не е прието. (На балкона заема своето място патриарх Неофит.)
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 3.
Гласували 132 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 4 е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Татарски, ще продължите след това. (В залата влиза президентът на Република България Росен Плевнелиев. Всички стават и приветстват госта с ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, в пленарната зала влиза президентът на Република България господин Росен Плевнелиев, който на основание чл. 98, т. 2 от Конституцията на Република България ще отправи обръщение към народа и Народното събрание.
Господин Президент, моля заповядайте.
Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че на балкона на пленарната зала е Негово Светейшество Българският патриарх Неофит. Моля да приветстваме Негово Светейшество! (Всички стават и приветстват госта с ръкопляскания.)
Господин Президент, имате думата.
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, Ваше Светейшество, уважаеми народни представители, уважаеми господа президенти, скъпи сънародници! Позволете ми да поздравя новоизбрания български патриарх с огромно уважение и респект към тежестта и силата на патриаршеския жезъл, както и с очакването и надеждата на всички граждани избраните от тях политически и духовни водачи да работят за единение, с вяра в демократичните и християнски ценности, за достоен живот, за добро и за напредък.
През последните 23 години бяхме свидетели на много – тези 23 години, които ние наричаме преход, България премина през няколко мащабни кризи. За този кратък период имахме две експертни и две служебни правителства, но историята на България не е от 23 години. Ние знаем какво се е случвало, имали сме периоди, през които политическите партии са били забранени, имали сме седем велики народни събрания, имали сме период на суспендиране на Конституцията, когато народните представители са били 47, имали сме тоталитарни и авторитарни управления, които са се обявявали за народни. Историята е важна, трябва да я помним, защото без корените си ще изсъхнем бързо.
Вярвам, че законите и правилата в правовата държава са щит срещу задълбочаване на кризи и здравия фундамент по пътя на тяхното преодоляване. Българската Конституция ни пази в трудни моменти и предвижда как да ги преодолеем. Тя е нашият стълб и опора. Десетилетия наред всички ние сме се стремили към това – да изградим държава върху основите на правов ред, да имаме общество, което е активно, общество, което отправя своите претенции и очаквания към избраните от него представители на властта, иска и намира форми, чрез които да участва във формулирането и осъществяването на важните за държавата въпроси.
Много път извървяхме, но и немалко постигнахме. България заслужи да бъде член на Европейския съюз и НАТО. Българското общество показа недвусмислена ориентация към ценностите на европейската демокрация и този процес е необратим, защото това е наш съзнателен избор, в който всички ние вярваме и го искаме. Демокрацията в Европа обаче е свързана и с представата за добър живот.
В последния месец хората излязоха масово на улиците и показаха, че в България има силно гражданско общество. Нашите сънародници искат много прости неща: първо, да ги управляват почтени хора, второ, да не ги крадат, трето, да не ги лъжат, четвърто, да живеят добре.
Гражданската енергия днес е много силна и е навсякъде. Въпросът е дали тя ще бъде съзидателна, или разрушителна. Това зависи от лидерите на протестите, но зависи и от нас политиците. Това е наш общ ангажимент – и на партиите, и на гражданите, да не търсим дестабилизация. Гражданите ни подадоха ръка, нека да я поемем. Имаме исторически шанс да върнем тяхното доверие. Днес сме свободно общество, лесният достъп до информация и интернет ни променят. Хората реагират веднага на всяко събитие. Те искат да знаят повече, институциите да са прозрачни към тях и да могат да упражняват регулярен контрол. Хората имат своите основателни искания и те имат своите дълбоки корени назад във времето на прехода и отвъд.
Българското гражданско общество е активно и привързано към демократичните ценности. Показват го и протестите – те са мирни. Нещо по-важно, все по-големи групи от български граждани обличат своите протести в конкретни искания към институциите. Искания, насочени основно към това, те да работят ефективно и открито. Това е новото, това е и различното и ние нямаме право да го пренебрегваме.
Какво ни казват гражданите, как разчитаме техните послания? Това са важните въпроси, насочени към политическите сили, към тези, които след броени дни ще поискат нашето доверие на предстоящите избори.
Да, протестите са много, исканията са разнородни. Някои от протестиращите искат ЕРП-тата да станат държавни, от друга страна, не вярват в държавата. Искат държавата да не финансира партиите, от друга страна, кой да ги финансира – частният сектор, това по-добре ли е? Други предлагат депутатите да се отзовават. Имали сме го вече и това – двете конституции на тоталитарната държава, тези от 1947 и 1971 г., имаха точно такива текстове. Говори се за национализация, но това не е решение, защото ще изгони инвеститорите. Ако навлезем в период на трайна несигурност и дестабилизация на страната, това ще увеличи риска да се инвестира, ще вдигне безработицата, ще вдигне лихвите, следователно, ще направи всички по-бедни, а животът ни още по-труден. Не искаме да се стигне дотам, затова разчитаме на мъдрост, добронамереност и отговорност за излизане от кризата, а не на емоции, прибързани действия и оценки. Нека да не се подценяват рисковете и последиците от действията на всички нас, но и да не се правят прибързани оценки за исканията на гражданите като крайно леви, крайно десни, лозунги, популистки и други. Тези оценки са плоскост, върху която не препоръчвам на никой да стъпва, а и гражданите не го позволяват.
Днес безизходица се излива по улицата, но проблемът на държавата не е причинен от улицата и хората ясно го показаха. Проблемът е в неизпълнените обещания на политиците, неефективните институции и ниското доверие към тях. Проблемите няма да бъдат решени от днес за утре, но днес и утре ние ще вземем решения – някои ще бъдат правилни, някои ще бъдат грешни, но всяко едно от тях ще има своя краткосрочен и дългосрочен ефект.
Дано всички си даваме сметка за това, че днес пред очите на целия свят в България се гори европейското знаме, гори се Конституцията. Един мъдър човек каза: „Преди да изгорим Конституцията, добре е да я прочетем”. Вместо да погазим основния закон в държавата, трябва да покажем демократична култура и умение да го правим цивилизовано, да запазим гражданския мир и обществения ред – това е нашият основен дълг днес към държавата, към децата ни, но и да надградим постигнатото, а не да разрушаваме.
Обръщам се към протестиращите: Вие вече променихте България! Правителството не просто подаде оставка, правителства са падали преди, ще падат и в бъдеще, но Вие променихте дневния ред. Институциите се задвижиха в зададената посока, партиите също. Сега е време за градивен диалог, базиран на демократичния правов ред. Нека заедно посочим проблемите и търсим решения.
Българското общество иска промяна и формулира ясно своите претенции към политиците, съгласие обаче се постига с желание от всички страни и воля за съгласие. Всички трябва да подходят отговорно. Хората очакват реални решения на реални проблеми, очакват конкретни мерки, с които да се ангажират бързо и ефективно институциите, политиците, да се загърби противоборството и да започнат да се решават. Не е възможно всички проблеми да се решат отведнъж, посочих много ясно, те са трупани много дълго време в годините назад, но са необходими ясни ангажименти и резултати на ниво правителство, Президент, Парламент, общински власти, партии по конкретните проблеми. Те са посочени, ще изброя само някои от тях: сметки за ток, парно, монополи, регулатори, доходи, заетост и други.
Хората се борят срещу монополите, посочиха ги като основен враг. За тях монополите са символ на задкулисие – задкулисие в политиката, задкулисие в икономиката, задкулисие в съдебната система. Хората негодуват от това, уважаеми народни представители – от липсата на справедливост и от задкулисието. Именно затова събрах всички заедно на консултациите, именно затова посочих първия, втория, третия, за да няма задкулисие, за да дам своя принос за обективност и конструктивен честен подход.
След внезапната оставка на правителството преди няколко дни, проведох незабавни консултации, свиках и Консултативния съвет по национална сигурност, за да търсим път за излизане от кризата и за опазване на гражданския мир. Демокрацията ни дава решението, а решението са изборите.
Някои очакваха Парламентът да функционира до края на мандата си, дори да приеме фундаментални реформи и закони, които да променят съществено организацията на демократичните институции, включително и да се дебатира по промени в Конституцията. Вярвам, че е правилно за България важните промени в законите да бъдат направени от нов, избран от народа, Парламент с висока степен на легитимност. Това Народно събрание в оставащите дни да се фокусира върху неотложните задачи, да се ангажира с най-спешните мерки и решения, които да направят възможно намаляването на цената на тока и облекчаването на социалното положение на българските граждани.
Важно е да се предприемат и други спешни мерки, например за опазване на природните богатства и недопускане на тяхното унищожаване, визирам дюни, плажове и защитени територии. Добре би било да се приеме Законът за устройство на Черноморското крайбрежие, който беше широко дискутиран и по него беше постигнато съгласие с гражданското общество.
По време на консултациите посочих важността на Закона за водите и наводненията от последните дни показаха, че и той е спешен. Пакетът от четири закона в сектор „Сигурност” е много важен, може да бъде финализиран също в оставащите дни и отговаря напълно на изискванията на гражданите за прозрачност, правила, институционална култура и обществен контрол върху дейността на службите.
Обмислете внимателно възможността за промени в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване или в Закона за държавния бюджет за 2013 г. (оживление вляво), както и за други краткосрочни възможни решения в политиката по доходите и в подкрепа на най-нуждаещите се.
Най-почтено и най-отговорно към гражданите в политическата безизходица, в която се намираме, е да има избори. Но трябва да дадем шанс изборите да се организират добре. Не мога да допусна избори без необходимата готовност на Централната избирателна комисия. Не искам избори на Цветница и на Великден. Това са светли християнски празници, които не може да бъдат натоварени с политически страсти. Нека тези християнски празници ни просветлят и обединят, а не противопоставят и разделят.
Затова ако и третият мандат не успее, изборите ще се поведат на 12 май 2013 г. – първата възможно дата е тази.
Дами и господа народни представители, макар и в краткото оставащо време, трябва да положите усилия да оползотворите всяка минута, всеки ден и дневният ред да бъде дневния ред на гражданите. Очакваме не необмислени, прибързани и декларативни, а някои посочват – и популистки, мерки. Те няма да могат да помогнат на нацията и на държавността.
Нека да поемем инициативата по посочените от гражданите проблеми рационално и отговорно. В днешната ситуация е важно всички институции да продължат да работят спокойно. Правителството в оставка ще продължава да си върши работата и да носи своята отговорност до датата на разпускане, съгласно сроковете, посочени в Конституцията. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране също да си върши работата. Това искат хората – работа и резултати по наболелите проблеми. Чакат се много отговори и хората трябва да знаят какво плащат и защо са се увеличили драстично сметките. Необходими са проверки на всички по веригата на ценообразуването – цената на тока, прозрачност и ново ценообразуване в интерес на гражданите. Обещано бе спешно намаляване на цената на тока и аз Ви благодаря, че за това бяха предприети съответните законодателни мерки. В дългосрочен аспект енергийната либерализация и енергийната ефективност са единствено правилното решение за България. Само така сметките за ток могат да намалеят значително.
Надявам се в оставащите дни на Парламента да се прилагат по-малко политически трикове и да се наблегне на успешното приключване на важните законопроекти. Апелирам към политическите партии в предстоящия предизборен период да направят всичко необходимо, всичко възможно, за да бъдат на нивото на демократичната зрялост, която им показва обществото и да отговорим на обществените очаквания.
В тези кризисни дни аз многократно призовах за отговорно поведение. Популизмът е лесно средство за краткосрочни, теснопартийни дивиденти. Но в чий интерес е това – на гражданите, на нацията, на отделни партии? Гражданите ни показаха, че очакват целенасочени ефективни решения, които да имат осезаем дългосрочен ефект. Конкуренцията на идеи е добра, но поляризацията и разделението неведнъж са ни отклонявали от пътя. Нека да не го допускаме и днес.
Наслагваните проблеми няма да отпаднат сами изведнъж, няма да ни напуснат с думи и ораторско майсторство. Решението е в усилената работа на всеки един от нас, стъпка по стъпка, всеки ден по националните приоритети.
Националният интерес – всички знаем много добре, не е абстрактен. Той е еманация на всичко, което ни обединява като нация и всичко, което искаме да постигнем заедно. Отстояването на националните интереси е призвание на политиците, но същевременно е тяхна отговорност.
Стана ясно на всички – предстоят избори. Това е основният инструмент на демокрацията.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Стига популизъм!
ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Избирателната система може да се променя, но в основата на демокрацията стоят изборите. Те са механизмът, с който гражданите могат най-силно да въздействат върху управлението на страната, да му зададат посоката, да му кажат ясно кои са техните приоритети.
Днес част от гражданите изпращат ясен сигнал към партиите, че не виждат своето политическо представителство. Нека да променим това, нека да се отворим, нека да демократизираме вътрешнопартийния процес и да дадем възможност на широк кръг членове и симпатизанти да участват пряко в номинациите за длъжностите: народни представители, общински съветници, кметове и други изборни длъжности. Сигурен съм, че това ще помогне.
Дефицитът на справедливост бе посочен от всички като основен проблем на нацията. Дефицитът на справедливост е в основата на недоверието. Доверието не се гради обаче за ден и два, доверието се гради само със системни и последователни действия, защото доверие означава способността да поемаме отговорност и да постигаме резултати по поетите ангажименти и обещания.
Днес България има исторически шанс да върнем доверието, да чуем какво казва българският народ, да го разберем и ако трябва, да се променим. Защото с исканията, които получих, а те заливат всеки ден президентската институция, гражданите са изключително активни, молбите са ежеминутни, желанията, идеите, поставянето на проблеми, търсенето на решения. Това е огромна енергия, която се концентрира при нас, а всичко това, аз считам, е една здрава основа и нещо, върху което да стъпим, да се справим и да вървим напред.
Разбирате, че от президента хората очакват истината, а тя е, че не разполагаме с магическа пръчка, за да направим народа богат веднага. Богатството се постига не с магия, а с инвестиции, с работа и производство. Постигането на приоритет и просперитет не е кратък процес. Сигурен съм, че българите го разбират, но очакват отговорно управление и напредък.
Още от първия ден новоизбраното Четиридесет и второ Народно събрание ще има важни проблеми за решаване, посочени и от гражданите, но и необходими за дългосрочното развитие на държавата: антимонополно законодателство, преструктуриране на енергетиката, либерализация по европейски правила на пазара на ток, така че фирмите и хората да имат правото и свободата на избор на доставчик, въведена с мисъл и защита за битовия потребител.
Проблемите, пред които се изправят младите семейства и младежката безработица, търсят своите решения, защото на младите ще се опира страната ни през следващите десетилетия. Нужно е ново послание за солидарност между поколенията.
Важно е да се строи инфраструктура – това е изключително отговорна и необходима за държавата мисия, но по-важно е какво се случва днес в българското училище, какви добродетели, каква компетентност, какво възпитание получава бъдещото поколение на България. А бъдещото поколение на България, нашите деца гледат от нас, гледат какво ние правим, как го правим.
Трябва да се намерят решения на остри социални проблеми, пред които са изправени някои групи от българското общество.
Трябва да се предприемат мерки срещу демографската криза.
Разбира се, предстои реформа в здравеопазването, към която да се отнесем отговорно, заедно и да я приведем в действие.
Трябва да се предприемат мерки и за гарантиране на свободна, открита, равнопоставена конкурентна среда, като предпоставка за инвестиции и заетост, за постоянно подобряване на бизнес средата. Това е постоянна задача на всеки от нас.
Да се предприемат мерки в подкрепа на малките и средните предприятия, защо не и специална програма за тях, защото те създават работните места и доходите, а не политиците.
Мерки за енергийна ефективност, за саниране на панелните жилища, за електронно правителство, което да бъде довършено, за здравеопазване, за по-добри доходи и повече справедливост чрез ефективно правораздаване.
Мерки за защита на стратегическите български интереси в рамките на динамичния европейски дневен ред.
Това са някои от големите проблеми за решаване, които стоят пред нас. Поемете ясни ангажименти в предизборната кампания. Дайте реални обещания на хората и ги изпълнете. Толкова е просто. Това ще създаде висока степен на доверие. От това какви лица ще влязат в следващия парламент и правителство и какво ще свършат, зависи дали очакванията на протестиращите граждани няма да отидат напразно и с това да се създаде още по-голямо напрежение след време.
Нека да се променим, нека да се адаптираме към новата реалност.
Нека следващото Народно събрание даде пример за прозрачност и прогнозируемост. Ако искаш да промениш един закон, обоснови се публично и навреме, с оценка за въздействие, както пише в правилата, а не поправки в последния момент. Това дразни. Депутатите не решават проблеми на един или друг влиятелен кръг. Те решават системни проблеми на държавата и нацията.
Гражданите поставиха под съмнение волята на всички нас да преборим корупцията. Толкова пъти променяхме законите и правихме реформи. Ясно е, че само това не е достатъчно – трябва морал,. Трябва и електронно правителство. Искат го всички в държавата. Твърдо съм решен в моя мандат като президент, благодаря на всички досега, но трябва да се положат усилия то да заработи. Когато то заработи ефективно, гражданите няма да чакат по гишетата, няма да плащат подкупи, няма да чукат на вратата на бюрокрацията и няма да се молят за услуги.
Това ще даде възможност да въведем и електронното гласуване. Тогава няма да говорим за мъртви души в избирателните списъци, защото това са българите в чужбина, които ще могат да гласуват където и да са по света. Наше задължение е да им гарантираме това право. Те не са мъртви души, те са активни глобални българи, които имат мнение и могат да бъдат полезни на родината си.
Скоро предстои да бъде създадено и да поеме своите отговорности служебното правителство, което да гарантира плавния преход към следващия кабинет.
Европа също преживява най-тежката икономическа и финансова криза от своето обединение досега вече пета година. В много държави тя също прерасна в социална и политическа криза. В България разполагаме с необходимия капацитет, зрялост и воля по един демократичен и спокоен начин да минем през трудностите, в които се намираме.
Служебното правителство ще изпълни своите ангажименти за управление на държавата в преходен период. Институциите ще работят спокойно. Стабилността и нормалното функциониране на всички системи в държавата ще бъдат гарантирани. Гражданската енергия и политическата воля, с които ще започне работа служебното правителство, са ресурсът, с който се надяваме да създадем възможности за развитие.
Служебното правителство ще организира отговорно и честно следващите избори. Към министър-председателя на служебното правителство ще заработи граждански борд за свободни и честни избори, както и ще бъдат поканени разширени мисии за наблюдение от ПАСЕ и ОССЕ, както всички се договорихме.
Служебното правителство ще гарантира работата на институциите.
Служебното правителство ще управлява отговорно, спазвайки законите, и разбира се, ще гарантира експертност, професионализъм, без да гледаме партийната принадлежност.
Ключовата дума за този период е стабилност.
Затова от парламентарната трибуна призовавам всички държавни институции да продължат да изпълняват ангажиментите си, да бъдат инициативни, спокойно да установяват и да осъществяват своите правомощия в интерес на държавността и на гражданите.
Европа не е спряла, тя няма и да ни чака. В този период Европейският съюз взема много важни решения за своето развитие и България ще бъде част от тях.
Предстои много работа по еврофондовете. Те трябва да продължат да се усвояват с високото темпо, което беше зададено.
Служебният кабинет ще играе важна роля в подготовката на договора за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г.
Ще обърнем поглед към малките и средните предприятия, ще работим с фокус върху техните нужди.
Ще ускорим и ще обсъдим Национален план за въвеждане на електронното правителство, в който да се посочат всички услуги – на държавно и общинско ниво, както и конкретните срокове за тяхното въвеждане.
Пенсиите ще бъдат увеличени от 1 април, както е планирано. Бюджетът на държавата ще се изпълнява стриктно, както е заложен.
Скъпи сънародници, уважаеми дами и господа народни представители! С повече спокойствие, работа, доверие и самочувствие, че сме на прав път, ще минем и през този тежък период.
Нека намерим нови двигатели на позитивната промяна, катализатори на доверието в собствените сили. Нека стартираме конкретни проекти и нека продължим да отключваме потенциала за развитие.
Кризисните ситуации не са нещо непознато в съвременната ни история. Кризи е имало и ще има – икономически, финансови, парламентарни, политически. Имало е всякакви, със сигурност ще ги има.
Проблемите сме си създали сами в България, сами и ще ги решаваме. Изходът от кризата е плод на колективното усилие на всички. Всички сме в тази лодка – и протестиращите, и партиите, и държавата. Затова е време да действаме мъдро и отговорно. Ако минем по достоен начин през тази криза, всички ще спечелят много, защото ще укрепим демократичните устои на държавата и ще се сплотим като общество. „Ако всеки действа солово, хор няма да стане” – каза вчера един мъдър владика на срещата с мен. Хор само от солисти няма. Държава само от индивидуалисти и самостоятелни субекти – също. Правителствата идват и си отиват, държавата обаче не е само за един ден. И докато правителствата и партиите могат да действат солово – това е и тяхна отговорност, аз се надявам, апелирам: по проблемите на държавността и нацията нека да сме хор! Трудностите, пред които сме изправени, изискват национално отговорен подход. Благодаря Ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Президент.
Уважаеми народни представители, обявявам 30 мин. почивка до 11,00 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава.
Господин Татарски, моля Ви да започнете доклада от § 4, тъй като го прекъснахме по средата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По § 4 има предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове.
(2) Достъпът на гражданите до морските плажове се осигурява чрез предвижданията на устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща тези територии.”
2. В ал. 3 думите „по ал. 1” се заменят с „по чл. 6, ал. 4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Минаваме към допълнителния доклад, § 5.
По § 5 отново има предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.”
2. В ал. 4, т. 5 думите „изградените от” се заменят съc „създадените в резултат на”.
3. В ал. 7, изречение второ думата „изработването” се заменя с „възлагането, създаването”.
4. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Когато в резултат на естествени процеси на взаимодействие на морето със сушата се образуват морски плажове, засягащи един или повече имоти – частна собственост, частта от засегнатите имоти се отчуждава по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(9) За създаването на специализираните карти и регистри по ал. 7 органите, на които със закон са възложени опазването и контролът на защитените територии и на защитените зони, са задължени да предоставят информация и/или да посочват очертанията на обектите по ал. 4, т. 3 и 4. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин председател на комисията господин Татарски, аз повдигнах въпроса по време на заседанието на комисията.
Колеги, обръщам се към мнозинството, разбира се, ако решите за уместно. Обърнете внимание на ал. 2 на § 5 в допълнителния доклад, има го и в първоначалния вариант, какво е определението за морския плаж.
Според проекта морският плаж е: „Територия, представляваща обособена част от крайбрежна плажна ивица, покрита с пясък, чакъл” – добре, дотук няма проблем, „и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси в резултат на човешка дейност”.
На някой му останал имот от дядо му или прадядо му, има скално образувание на брега на морето. Човекът по някаква причина се е постарал няколко квадрата около този камък да го изчисти в морето, но изведнъж по това определение излиза, че това е нов морски плаж.
По-нататък четем, че се създават нови алинеи 8 и 9. В новата ал. 8 допускаме, колеги, сигурно е така, че „могат да бъдат образувани и нови плажове” освен тези, които в момента ги има. Ние нямаме и карта, няма никаква карта и не знаем къде какви плажове има. Следователно скалата в частния имот по това определение ще бъде вече плаж. Ще започне процедура за отчуждаване, за да бъде държавна собственост.
Аз лично получих писмо от гражданин от черноморския край. Заявявам, че нямам никакъв интерес – нито бизнесът ми е там, нито избирателният ми район е там. Един частен имот граничи обаче с голям туристически имот. Човекът не продава своя имот, малък имот, останал от дядо му. И този имот, тоест „плаж”, ако бъде отчужден, защото става държавна собственост, той ще бъде отдаден, за съжаление, масова е злоупотребата с право от съответните органи, на собственика на съседния имот, който иска да го купи. Тоест заобикаляйки закона, смачквайки частната собственост, имотът на човека ще бъде одържавен. Запомнете, че това може да стане масово. Злоупотребата с право ще я има. Не обвинявам никого.
Във връзка с това, уважаеми колеги, госпожо председател, процедурно предлагам да отпаднат думите „или скални образувания” в определението за „плаж”, защото уж всички сме за неприкосновена частна собственост. По-нататък продължава: „или изкуствено предизвикани в резултат на човешката дейност процеси”. Само „или скални образувания” да отпадне и въпросът ще бъде изчистен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Реплика – господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Осман, заслужава уважение Вашето отношение в защита на частната собственост. Наистина е така, но ние вече приехме, а и той не е променен, защото в чл. 6, ал. 3 в съществуващия закон изрично се казва, че „морските плажове са изключителна държавна собственост”. Ако сега тръгнем да променяме статута на плажовете, ще влезем в основно противоречие.
Що се касае до това дали камъните, скалите, скалните образувания са плажове, трябва да направим тълкувание що е то „скално образувание”, защото не всички плажове са пясък. Има плажове с чакъл, с дребни скални отломъци и това е смисълът на термина „дребни скални образувания”. Поне аз така го разбирам.
Смятам текста за коректен.
Възможно е да има злоупотреби, но да се надяваме, че отговорните институции ще прилагат точно, съвестно и коректно закона така, както е разписан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Татарски, съгласен съм с Вас, но в този параграф ние даваме определението за „плаж”. Точно тук е определението. Оттук-нататък ще възникне въпросът или проблемът, вкарвайки или отпадайки „скални образувания”, винаги при „плаж” това ще означава и скално образувание. Ако мнозинството реши да отпадне „скално образувание”, морският плаж няма да включва това скално образувание. Определението за „морски плаж” е в този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Дискусията е закрита. Пристъпваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Осман в § 5, т. 1, ал. 2 да отпадне текстът „или скални образувания”.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 52, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме пълната редакция на § 5 по допълнителния доклад на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От основния доклад – § 6.
Предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова:
„В § 6, в чл. 7 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се отменя;
б) ал. 2 става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Морските плажове извън границите на защитените територии, включени в Приложение № 2 към Закона за защитените територии с прилежащата им акватория до 200 м, могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия за услуга за срок до 15 години при условията и по реда на Закона за концесиите, доколкото друго не е определено в този закон.”;
в) ал. 3 става ал. 2, като след думата „концесионера” се оставя изразът „на свой риск”;
г) ал. 4 става ал. 3, като думите „по ал. 2” се заменят с „по ал. 1”;
д) ал. 5 става ал. 4, като думите „по ал. 4” се заменят с „по ал. 3”;
е) ал. 6 става ал. 5;
ж) ал. 7 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) При условията и по реда на Закона за концесиите се предоставят концесии за строителство на морски плажове върху имоти – публична държавна собственост.”;
з) ал. 8 става ал. 7.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата „концесия” се добавя „за услуга”, думите „Закона за концесиите” се заменят с „този закон”, а думите „10 години” се заменят с „15 години”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Концесията се предоставя срещу задължението на концесионера да извършва концесионно плащане към концедента, да осигурява свободен и безплатен достъп на морския плаж, да осъществява задължителните дейности и да постави указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.”
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.
4. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, се обявяват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за неохраняеми морски плажове ежегодно до 31 май. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.”
5. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Морските плажове с прилежащата им акватория в границите на защитените територии, включени в Приложение № 2 към Закона за защитените територии, могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия или чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, ако с плановете за управление, утвърдени по Закона за защитените територии, се допуска осъществяване на дейности, свързани с използването им за рекреационни нужди.”
6. Създават се ал. 9, 10 и 11:
„(9) Условията и редът за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове по ал. 2, 5, 7 и 8 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(10) По реда на Закона за концесиите се предоставят концесии за изграждане на изкуствени морски плажове върху имоти – държавна собственост.
(11) Морските плажове не се предоставят на концесия или под наем при наличието на някое от обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от Закона за концесиите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова, което комисията не подкрепя.
Гласували 104 народни представители: за 13, против 18, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за редакция на § 6.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 6а:
„§ 6а. Създава се нов член 7а със следното съдържание:
„Чл. 7а. (1) При провеждането на откритата процедура за предоставяне на концесия за услуга по чл. 7, ал. 1:
1. срокът за получаване на оферти не може да бъде по-кратък от 30 дни;
2. не се провежда подбор по чл. 26 от Закона за концесиите;
3. уведомяването на участниците за отстраняването им от участие в процедурата поради наличие на обстоятелство по чл. 16 от Закона за концесиите се извършва едновременно с уведомяването им за решението по чл. 58, ал. 2 от Закона за концесиите.
(2) Срокът на концесията за услуга по чл. 7, ал. 1 не може да бъде удължаван.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Стоянова, което комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 24, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 7 – предложение от народния представител Димчо Михалевски:
„В § 7, в т. 1 буква „а)” да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова:
„В § 7, в чл. 8, ал. 1 т. 1 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Атанасов:
„В чл. 8, ал. 2 изречение второ се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Димчо Михалевски за отпадане на буква „а)” в т. 1 на § 7, неподкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 73, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на госпожа Менда Стоянова – комисията не го подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 11, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Димитър Атанасов – не е подкрепено. (Реплика от ГЕРБ: „Оттегля се!”.)
Колеги, ще моля народните представители, които си оттеглят предложението, да го правят, преди докладчикът да го изчита, защото губим времето.
Сега то е оттеглено – няма да го подлагам на гласуване.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 7.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 8 – предложение от народния представител Димчо Михалевски:
„Параграф 8 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е направено и от народния представител Менда Стоянова:
„Параграф 8 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Димчо Михалевски – комисията не го подкрепя. Всъщност гласуваме и предложението на госпожа Менда Стоянова, тъй като те са идентични – и двете са за отпадане на § 8.
Гласуваме неподкрепени предложения на господин Михалевски и госпожа Менда Стоянова.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 40, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 8 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От допълнителния доклад – § 9.
По § 9 има предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, но не подкрепя предложението по т. 2, а именно – т. 2 да отпадне.
Направено е предложение от народния представител Диан Червенкондев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „пясъчните дюни” се заличават.
2. В ал. 2 т. 1 се отменя.
3. В ал. 3:
а) в т. 2 букви „а”, „б”, „в” и „г” се изменят така:
„а) плътност на застрояване (П застр.) – до 10 на сто;
б) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 80 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
в) характер на застрояването – ниско, с височина до 6 м;
г) при изграждане на озеленени площи – паркове и градини, в които се допуска строителство без промяна на предназначението им на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, открити обекти за спортни или културни дейности, площадки за игра, монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи - спомагателните постройки и съоръжения към открити обекти за спортни или културни дейности могат да заемат до 10 на сто от площта на урегулирания поземлен имот и да имат височина до 6 м;”
б) точка 3 се изменя така:
„3. поставянето на преместваеми обекти на градското обзавеждане – спирки на масовия градски транспорт, монументално-декоративни елементи, пейки, осветителни тела, информационни табла, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници;”
в) в т. 4 думите „по ал. 4, т. 5-7” се заменят с „по ал. 4, т. 5-8”.
4. В ал. 4 се създава т. 8:
„8. изграждането на подземни проводи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.”
5. Създават се нови ал. 5 и 6:
„(5) В наредбата по чл. 7, ал. 9 се определят дейностите по ал. 4, които могат да се осъществяват на територията на морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем.
(6) Зоната на активната плажна площ по ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите е равностойна като достъп до морето със зоните с разположени от концесионера или наемателя плажни принадлежности, които той предоставя възмездно на посетителите на морския плаж. Зоната се обозначава на морския плаж и на указателните табели, поставяни от концесионера или от наемателя на съответния морски плаж.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея:
а) в т. 1 думата „площта” се заменя с „активната плажна площ”, а думата „площ” се заменя с „активна плажна площ”;
б) в т. 2 думата „площта” се заменя с „активната плажна площ”, а думата „площ” се заменя с „активна плажна площ”.
7. Създава се ал. 8:
„(8) Към обектите за бързо хранене по ал. 4, т. 2 се допуска ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по ал. 7, която не може да заема повече от 2 на сто от активната плажна площ за плажовете до 40 дка и повече от 1 на сто – за плажовете над 40 дка.”
8. Досегашната ал. 6 става ал. 9”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е един от най-съществените текстове, които се предлагат за изменение в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, и това е предизвикано от скандала, който разтресе държавата ни – „Дюни гейт”.
Какво обаче предлагаме в момента? Ще припомня на уважаемите колеги, че преди повече от пет години, когато предходното Народно събрание е приемало закона, много ясно е дефинирано как се определя зона „А” и какво включва зона „А”. Никъде не е споменато, че тази зона трябва да бъде паралелна по ширина, по полоса на Черноморския бряг на Република България: първо, защото природата е много по-различна от простата геометрия и именно защото в тази изключително важна защитна от устройствена гледна точка зона, трябва да влязат крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и до 100 метра от оставащата прилежаща площ на Черноморското крайбрежие.
Какво правим в момента с това изменение? Предлаганото изменение „В т. 1, ал. 1 думите „пясъчни дюни” се заличават” означава, че от зона „А” вадим пясъчните дюни. Защо, питам аз? И моля вносителите от министерството да обяснят.
Вероятно обяснението е създаването след това на нов § 14а, в който правим същата устройствена защита на пясъчните зони. С това донякъде се обяснява, само че забележете, че в това изменение след това ние вкарваме поредица от изключения. Всъщност, каква е разликата? Досега действащите текстове забраняваха да се строи върху пясъчните дюни. Новите текстове с изкарването на пясъчните дюни от зона „А” започва да разрешава строителството върху пясъчните дюни, дори и под претекст, че това са обекти от национално значение, обекти на техническата инфраструктура и специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Първо, аз мисля, че работа на национални обекти и техническа инфраструктура с малки изключения, каквито са примерно отвеждащите отпадните води тръби, които преминават основно през плажни ивици и не толкова през дюни, тъй като пречиствателните станции в България, слава Богу, не са позиционирани и ситуирани върху пясъчни дюни, не попада в тази категория, но всъщност ние отваряме един огромен портал, през който може да бъде прекарано практически всичко.
Да, то е под рубриката „Държавно строителство”, но аз мисля, че законодателят преди нас е имал ясната отговорност и ясното съзнание, че ние трябва да опазим тези природни образувания и забележителности.
Всъщност, с тези изменения ние нарушаваме този дълбок принципен въпрос и ние го дискутирахме и на голямото обществено обсъждане с представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз смятам, че тук действието, което се стремим да направим като законодатели, е едва ли не да покажем, че правим някакви промени, с които ще защитим пясъчните дюни, само че ние правим точно обратното.
Затова аз апелирам, госпожо председател, в § 9 на чл. 10, т. 1 – отпадането на пясъчните дюни да не се случва, да си остане, както и досега текстът, да се изпълнява текстът на закона, защото вижте къде е проблемът – и с това ще завърша.
Проблемът е, че когато беше приет законът той ясно предписваше какво трябва да извърши Министерство на регионалното развитие и благоустройството – в рамките до три години след влизане в сила на закона и приемането на съответната наредба, да се изработят специализираните карти на крайбрежните плажни ивици, на пясъчните дюни, орто-фотоплан на 20- километровата полоса навътре в територията на страната и подробна топографска карта 1:5000, за да може всякакви инвестиционни проекти, свързани и с държавно, и с частно строителство да бъдат реализирани.
Това, уважаеми колеги, не е факт. Беше спряна процедурата, по която бяха избрани изпълнителите и имаше осигурено финансиране в 3-годишната фискална рамка 2009-2010-2011 г. Беше зачертано и всъщност това е проблемът, който позволи на определени чиновници в определени министерства да не си изпълнят ангажиментите и тъй като отсъстваха ясни граници на тези крайбрежни плажни ивици и пясъчни дюни, те правеха тези далавери.
Сега, в момента, с това действие, което се предлага, не решаваме нищо, ако не продължи действието, предвидено в закон преди 5 години на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да си изпълнят задачата. По-нататък в текстовете предлагаме сега на МОСВ да му дадем една година срок, то да даде информацията на МРРБ, пък на МРРБ след това още незнайно колко години ще му трябват да направи картите.
Аз призовавам да спазваме закона такъв, какъвто е. Той е абсолютно ясен и точен, абсолютно защитава обществения интерес – въпрос на неговото изпълнение.
Моето предложение, госпожо председател, е тази точка да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Татарски – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Михалевски, никаква врата, никакъв портал не отваряме. Вие много добре знаете как протекоха консултациите, разглеждането на тези въпроси в присъствието и на представители на общините, и на екологичните организации.
Бяха предвидени доста повече на брой изключения, които даваме в § 14а, и Вие знаете това. Останаха само три и те са обекти с национално значение, обекти на техническата инфраструктура, специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Знам, поне такава е официалната информация, че специализираните карти вече са изработени и всеки, който прави проект и смята да го реализира на територия, върху която има дюни, би трябвало да се съобрази с вече наличната информация и да избягва минаването през дюни, но това се отнася само за случаи, в които е невъзможно. Тук бих дал примера с „Южен поток”. Ако се наложи да мине през дюни, какво, ще го спрем ли, или една канализационна тръба колектор, който отвежда водите до морето? Това споменаване на три конкретни, специфични случаи не смятам, че отваря такъв широк портал.
По-нататък Вие много добре знаете, че във всички текстове изрично сме записали, че върху дюни се забранява каквото и да е, освен тези три изключителни случаи, в които се надяваме, че все пак отговорните държавни институции ще се съобразят с всички изисквания на този и на други закони, и да не строят върху дюни, да не разрушават тези природни образувания. Смятам, че предложението, което правим, е коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Татарски, първо не е вярно, че има изготвени специализирани карти на дюните. Такива карти няма. Миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството пусна един търг през лятото за мониторинг на плажовете, за да видели каква е плътността на ползване на активната зона на плажовете и свободната зона. Няма да коментирам, че този търг беше изпълняван като дейност от края на месец септември до края на декември. Вие си помислете колко чадъри и шезлонги има примерно на 20 ноември 2012 г. на плажовете на България?! Там бяха хвърлени доста сериозни средства.
Покрай тях беше пусната една пет пъти по-малка процедура за около 130 хил. лв. – приблизително казвам числото, вероятно не е точно това, което цитирам, за заснемане на плажовете – специализирана карта на плажовете.
Само че, господин Татарски, това е една двадесета част от задачата, която е вменил законодателят по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Вероятно не е виновно само министерството, защото все пак трябва някой в това правителство да му даде пари, за да свърши работата, то не може да я свърши без пари, само че това е фактът. В момента нямаме специализирани карти на пясъчните дюни, нямаме! Именно това отваря големия проблем. Продължавам да съм обезпокоен, че всъщност ние като законодател днес ще разрешим строителството върху пясъчните дюни под рубриката „три изключения”. Тези изключения обаче могат после да нараснат.
Какво да правите, какво да строи държавата върху пясъчните дюни, какви елементи на техническата инфраструктура?! Имаме достатъчно територия, върху която извън пясъчните дюни можем да построим, така че обяснението, което давате, категорично не приемем. В момента, ако този текст се приеме, ние ще отслабим защитата на обществения интерес, свързана с природни образувания пясъчни дюни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Други народни представители?
Госпожо Христова, заповядайте.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обърна Вашето внимание върху една друга част от § 9, която като разпоредби и като мерки, които ще бъдат предприети, беше сериозно прокламирана от министъра на регионалното развитие и благоустройството през лятото на миналата година, когато тя беше по Черноморското крайбрежие и обясняваше как с промени в Закона за Черноморското крайбрежие ще се даде възможност на плажуващите свободно да разполагат своите лични чадъри и шезлонги, за да могат да използват и те плажа, без да плащат за тези неща на концесионера за така наречената „свободна площ” по плажовете. Широко прокламираше и това, че ще се въведе ред и граници на търговската площ, която се използва от заведенията за бързо хранене по Черноморското крайбрежие, по плажовете.
Тези предложения бяха записани в предложенията на вносителите – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, именно в § 9. Там в ал. 6 е предвидено активната площ за свободно разполагане на плажни принадлежности да бъде равностойна като достъп до морето със зоните за разполагане от концесионера и наемателя на плажни принадлежности. Това е много добре.
Проблемът идва от това, че по-нататък в законопроекта в § 31 накрая е предвидено, че този § 9, именно тези предложения ще влязат в сила точно след две години. Това означава, че до това време влизането в сила на тези разпоредби се отлага и прокламираните мерки от страна на министерството още миналата година няма да се реализират. Предложението да влязат след две години идва като предложение на комисията.
Тук искам да подчертая, че мнозинството в комисията е от народни представители от ГЕРБ. Тоест това бяха хората, които гласуваха тези предложения да влязат в сила след две години. Странно представителите на министерството в комисията замълчаха и не можаха, или не искаха да защитят своите предложения, така че да направят тяхното приемане задължително.
Аз сега призовавам представителите на министерството тук да дойдат и да кажат доколко държат на своите предложения, доколко ги подкрепят и съгласни ли са те да станат факт след две години, при положение че министърът още миналата година така обясняваше нещата, че, виждате ли, всичко това ще се случи на момента?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Реплика?
Заповядайте, господин Татарски.


ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, Вие цитирате два текста от този параграф, но от ал. 6 отидохте към § 31. Няма връзка между едното и другото, защото § 31, който отлага срока на действие на определени норми, които сега залагаме, се отнася за т. 3 – параметрите на застрояване. Така че в зоната на активната плажна площ, която хората могат да ползват свободно, няма отношение към тази нова разпоредба, която разсрочва във времето други конкретни параметри, които сега залагаме в този параграф. Няма връзка между двете. Според мен Вашите твърдения в изказването, което направихте, не са основателни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Татарски, аз приемам Вашата реплика, но държа да отбележа, че дори отнасяйки се за буква „а”, това също касае рамки и параметри, които бяха широко прокламирани. Корекциите, които се правят съобразно сегашният текст, са с 10% плътност на застрояване, с височина на застрояване по-малка с един метър и половина и така нататък. Всъщност това са прокламации, които трябваше да влязат уж на момента. Знаете, че в комисията се разрази доста сериозна дискусия по този въпрос. Държахме тези добри намерения – държа да подчертая – да влязат в сила сега. Разбира се, надделя Вашата позиция – имам предвид на мнозинството, не коментирам лично Вашата – това да влезе в сила след две години. Ако искаме да има стриктни мерки и да има ред, каквито бяха прокламирани още миналата година, би трябвало да приемем тези текстове, но да не приемем § 31, който прокламира да влязат в сила след две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания? Не виждам желаещи народни представители.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 15, против 57, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението отново на народния представител Димчо Михалевски, направено в залата, за отпадане на т. 1 в § 9.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 36, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 9 в редакцията на комисията от допълнителния доклад.
Гласували 90 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По основния доклад – от § 9а до § 13.
Направено е предложение от народния представител Димчо Михалевски за създаване на нов § 9а, което комисията подкрепя по принцип в частта му по ал. 1 и не подкрепя предложението в частта му по ал. 2, а именно:
„(2) В случаите, когато в охранителна зона „А” или в охранителна зона „Б” попада незначителна част от поземлен имот, за която с плана за регулация и застрояване не може да се образува самостоятелна подзона за застрояване в нейните граници, тоест е с размери и площ по-малки от минималните нормативно изискуеми за образуването на урегулиран поземлен имот, поземленият имот се урегулира по правилата на съответната охранителна зона, в която попада преобладаващата му площ.”
Комисията предлага да се създаде нов § 9а, който да стане § 10:
„§ 10. Създава се чл. 12а:
„Чл. 12а. Устройството и застрояването на поземлени имоти, части от които попадат едновременно в охранителни зони „А” и „Б”, се определя с подробен устройствен план – план за регулация и застрояване. В съответствие с устройствената зона, в която попада частта от поземления имот, с плана за регулация и застрояване в границите на урегулирания поземлен имот се определят подзона в обхвата на охранителна зона „А” с пределно допустими показатели на застрояване съгласно чл. 10, ал. 3 и подзона в обхвата на охранителна зона „Б” с пределно допустими показатели за застрояване съгласно чл. 12. Допустимото застрояване във всяка една от зоните се определя на базата на площта от поземления имот, попадаща в съответната подзона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 9, против 48, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 9а, който става § 10, в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 11.
По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 12.
По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 10, 11 и 12, които стават съответно параграфи 11, 12 и 13 в редакцията по вносител.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 13 комисията подкрепя по принцип текста на § 13 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 14:
„§ 14. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „гори и земи от горския фонд” се заменят с „поземлени имоти в горските територии”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Извън случаите по ал. 1, промяна на предназначението на земеделски земи и поземлени имоти в горските територии се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за:
1. обекти с национално значение;
2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;
3. обекти с регионално значение;
4. общински обекти от първостепенно значение;
5. обекти – публична собственост;
6. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;
7. обекти на техническата инфраструктура;
8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие въз основа на решение на общинския съвет;
10. недвижими културни ценности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания!
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам предложение – в т. 2, когато става въпрос за промяна на предназначението на поземлените имоти, да има едно изключение – че може да се промени, освен за обектите с национално значение, спор няма; за национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост също няма спор.
Въпреки че господин Михалевски повдигна няколко въпроса за новия § 14 – нямам притеснение за новия параграф.
Имам обаче сериозни притеснения и никъде – нито в действащия закон, нито в законопроекта има определение за обекти с регионално значение. Тоест има изключения. Могат да бъдат променени предназначенията на поземлените имоти, когато касаят обекти с регионално значение или общински обекти от първостепенно значение.
В допълнителните разпоредби, тъй като е специален закон, го има за бреговата линия и така нататък. Тоест няма определение какво значи „регионално значение”. Може да бъде 5-звезден хотел, може от регионално значение да бъдат и калните бани в Поморие на брега или нещо друго.
Ако примерно ГЕРБ са решили да няма промяна в предназначението на поземлените имоти, тогава в § 14, ал. 2, т. 3 трябва да отпадне или трябва да дадете определение какво е „обекти с регионално значение”. Защото обратното означава по законен начин да се заобиколи законът.
Какво масово ще стане? Под формата, че виждате ли, някой ще даде определение, че обект в район Хикс, е обект с регионално значение и може да се направи промяна на предназначението на земята, и съвсем субективно ще се произнасят, защото няма определение. Ако остане в този вид е чисто популистическо.
Убеден съм, че идеята е била по някакъв начин, след тези злоупотреби в нашето Черноморие, което вече прилича на бетонни селища, редно е да бъдат предложени такива ограничителни текстове. Тогава дайте определение какво означава „обект с регионално значение”. Както даваме определение за обекти с национално значение, така трябва да има и определение за обекти с регионално значение. Обратното означава да се заобиколи законът по някакъв начин, но някой ще може да вземе това определение от някъде, други няма да могат.
Госпожо председател, предлагам т. 3 в ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Осман, изброените 10 конкретни случая са пренесени от Закона за устройството на територията. Там ги приехме по същия начин и там дадохме определение що е то обект с регионално значение, а именно обект, който е определен като такъв с решение на областния съвет за развитие. Така че такава легална дефиниция все пак има и сме пренесли от Закона за устройството на територията тези текстове, за да има еднаквост в този и в другия закон. Иначе има определение за обект с регионално значение. Само това исках да спомена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Осман, за дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин Татарски, за да остане в стенограмите – да, такъв текст има, но ние обсъждаме специален закон. Ние трябва да изпишем в Закона за Черноморското крайбрежие това определение и не бива да бъде оставен на субективното решение на един съвет – единият обект с регионално значение във Варна, ще вземе по един начин, в Бургас – ще вземе по друг начин. Би било по-правилно, ако това определение бъде изчистено точно и никой да не може да излиза извън това определение. Това ми е мнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Госпожо председател, ще бъда изключително кратка.
С промяната на чл. 17 в този закон ние разширяваме възможността за промяна на предназначението, специално за горските територии. В Закона за горите приехме разпоредби, които ограничават промяната на предназначението въобще в територии в страната.
По отношение на зона „А” и „Б” тук – за Черноморското крайбрежие, не само че не записваме същите разпоредби и правила както сме ги записали в специалния Закон за горите, а напротив – разширяваме възможностите за промяна на предназначението на земи и горски територии, когато се отнася за зони „А” и „Б”. Тоест точно за Черноморското крайбрежие даваме по-висока, по-голяма възможност за промяна на предназначението, отколкото в другите части от територията на страната. Точно там, където са спорни териториите и по отношение с обществеността, и по отношение с екозащитните организации – и за дюните, и за защитените територии, точно там с този текст даваме по-голяма възможност да се променя предназначението на имоти, които са горски територии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Господин Татарски, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, бихте ли отхвърлили или казали кой точно от тези обекти да отпадне от списъка? Станете и кажете: „Ето на този според мен не му е тук мястото или не трябва да го има.”
Когато сме разглеждали законопроекта и сме приемали всички тези особености, условности като изключение на чл. 17, сме имали предвид всички възможни случаи, в които това се налага.
Вие станете и кажете: „Предлагам да отпаднат общинските обекти или национални обекти.” Кажете кой точно обект да отпадне, след като толкова много разширяваме обхвата?
Да, сигурно трябва да ограничаваме, но тук става въпрос все за изключително важни за общините и за държавата обекти и проекти, които трябва да се реализират. Не смятам, че сме разширили обхвата, че ще допуснем едва ли не безконтролна промяна на предназначението. Сигурен съм, че ще Ви бъде трудно да посочите, кой точно от тези случаи да отпадне в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Христова, имате думата за дуплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Татарски, уважаеми колеги! Няма да влизам във Вашата хипотеза – да посочвам точно коя точка да отпадне. Това, което казвам, е, че в тази разпоредба се касае за гори и земи от горския фонд – горски територии. Статутът на горските територии е уреден в Закона за горите. Ако Вие смятате, че там мерките са много рестриктивни, би следвало там да се променя.
Що се касае за горски територии, уредбата трябва да бъде в Закона за горите. А не Законът за горите да дава по-рестриктивни мерки и след това в друг закон – за Черноморското крайбрежие, Вие да давате възможност точно върху тези горски територии да се изключват в други, по-големи случаи, отколкото е упоменато в Закона за горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Ремзи Осман – отпадане на т. 3 в ал. 2, а именно „обекти с регионално значение”.
Гласували 75 народни представители: за 11, против 42, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 13, който става § 14, в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Параграф 14а от допълнителния доклад.
Комисията предлага да се създаде нов § 14а, а именно:
„§ 14а. В Глава трета се създава чл. 17а:
„Чл. 17а. (1) Забранява се строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяната на предназначението и учредяването на ограничени вещни права върху пясъчните дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите, когато с влязъл в сила подробен устройствен план е предвидено изграждане на:
1. обекти с национално значение;
2. обекти на техническата инфраструктура;
3. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
(2) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 се прилагат и за обектите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Не виждам заявки.
Преминаваме към гласуване на § 14а от допълнителния доклад в редакцията на комисията.
Тъй като тук започва да се появява номерация с букви, което ще имаме и в още няколко текста, когато приключим гласуването на целия закон, ще трябва да се направи преномерация.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От основния доклад по § 14 е постъпило предложение от народния представител Димчо Михалевски, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. В чл. 18, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думата „територията” се заменя с „цялата територия”.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. специализирани подробни устройствени планове по чл. 111 от Закона за устройство на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 14, който става § 15 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 16 в редакцията на вносителя.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 16.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 17 е постъпило предложение от народния представител Димчо Михалевски – § 17 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Към общите и подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 се изработват специализирани схеми за прилежащата акватория.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „т. 1” се заличават;
б) в т. 1 думите „и къпане” се заличават.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Схемите по ал. 1 се приемат и одобряват като част от общите и подробните устройствени планове по реда на чл. 19, ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не виждам заявки за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 7, против 50, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 17 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 18 е постъпило предложение от народния представител Димитър Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Оттегляте?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В такъв случай комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. Създава се Глава четвърта „а” с чл. 22а – 22д:
„Глава четвърта „а”
Финансиране и контрол
Чл. 22а. (1) Приходите от концесионни плащания и от наеми на морски плажове се разпределят, както следва:
1. петдесет на сто от сумата на концесионното плащане и петдесет на сто от наемната цена се превежда по бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж; общината отчита по бюджета си преведената сума на концесионното плащане като приходи от концесии;
2. десет на сто от наемната цена се превежда по бюджета на областта, на чиято територия се намира съответният плаж.
(2) Паричните постъпления от концесионни плащания и наеми на морски плажове, както и от неустойки, гаранции, обезщетения и от продажба на документации за участие постъпват като приход по бюджета на съответното министерство или ведомство.
(3) Постъпилите приходи по ал. 1, т. 1 се разходват за:
1. благоустрояване на прилежащите територии на морските плажове;
2. осигуряване на транспортни връзки с местни пътища, както и пешеходни и велосипедни алеи до морските плажове в изпълнение на чл. 14, ал. 1;
3. поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове, разположени на територията на съответната община;
4. принудително премахване на преместваеми обекти и съоръжения на морските плажове по чл. 57а от Закона за устройство на територията;
5. почистване и извозване на отпадъците от морските плажове, обявени за неохраняеми.
(4) Постъпилите приходи от наеми на морски плажове по ал. 1, т. 2 се разходват за:
1. провеждане на процедури за отдаване под наем на морски плажове;
2. контрол по изпълнението на сключените договори за наем на морските плажове;
3. поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове, разположени на територията на община от областта, за която няма постъпили приходи по ал. 1, т. 1;
4. обезпечаване със задължителните дейности на неохраняемите плажове по реда на наредбата по чл. 7, ал. 9.
(5) Финансирането на дейностите по предоставяне на морските плажове на концесия се извършва съгласно Закона за концесиите.
Чл. 22б. (1) Текущият контрол по изпълнението на договорите за наем на морските плажове включва периодичен контрол на изпълнението на условията на наема и на задълженията на наемателя по договора за наем в съответствие с предвиденото в него.
(2) Текущият контрол за изпълнение на сключените договори за наем се осъществява от органа, който е сключил съответния договор за наем.
Чл. 22в. (1) В зависимост от броя на контролираните договори за наем, от вида на обектите на наем и от териториалното им местоположение органът, който организира контрола по изпълнението им, назначава една или повече комисии за контрол.
(2) Органът по ал. 1 издава заповед, с която определя:
1. председателя и заместник-председателя на комисията;
2. поименния състав на останалите членове на комисията.
(3) В състава на комисията не може да участва лице, което:
1. има материален интерес от наема – предмет на контрола на комисията;
2. е свързано лице по смисъла на Търговския закон с наемател, който е страна по договор – предмет на контрола на комисията, или с негов подизпълнител.
Чл. 22г. (1) Комисията за контрол приема правила за своята работа, които се утвърждават от органа, който я е назначил.
(2) Комисията за контрол провежда заседания по график, утвърден от органа, който я е назначил.
(3) Комисията за контрол заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й, и приема решенията си с мнозинство от повече от половината от членовете й.
Чл. 22д. (1) Комисията за контрол има следните функции:
1. извършва проверка и анализ на документите за отчитане на резултатите от изпълнението на задълженията на наемателя, определени в договора за наем;
2. прави планирани проверки на място, извършвани въз основа на предварително одобрен график;
3. прави извънредни проверки на място – при възникнала необходимост от това;
4. прави предложения до органа, който организира контрола по договора за наем;
5. приема решения относно други въпроси, имащи отношение към изпълнението, изменението и прекратяването на договори;
6. сезира компетентните органи – при констатирано неизпълнение на нормативни изисквания;
7. предлага на органа, който организира контрола по изпълнението на договора за наем, възлагането на трети лица на изпълнението на определени експертни или технически дейности, свързани с контролната дейност.
(2) При осъществяване на своята дейност членовете на комисиите за контрол имат право:
1. на свободен достъп до подлежащите на контрол обекти на наема;
2. да изискват и проверяват документи, данни, сведения и справки, свързани с изпълнението на договор за наем;
3. да изискват от проверяваните лица писмени обяснения във връзка с изпълнението на договора за наем.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по текста? Няма желаещи народни представители.
Предложението, което имаше, беше оттеглено и не беше прието. Затова преминаваме към гласуване на § 18 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 19 по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 20.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 21 и 22, които стават съответно параграфи 20 и 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване параграфи 21 и 22 по вносител, които се преномерират на параграфи 20 и 21 с редакцията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От допълнителния доклад – § 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 22.
„§ 22. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 3 и 4:
„3. „Брегова линия” е линията на пресичане на повърхността на сушата с нивото на водата към момента на измерването.
4. „Пясъчни дюни” са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.”
2. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 5 и 6.
3. Създават се т. 7 и 8:
„7. „Допълнителна търговска площ” е част от активната плажна площ на морския плаж около преместваеми обекти за бързо хранене по чл. 10, ал. 4, т. 2, на която се допуска разполагане на преместваеми подиуми с тенти, чадъри, шатри и други сгъваеми слънцезащитни устройства с маси и столове за консумация.
8. „Водноатракционни услуги” са услугите, свързани с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения срещу заплащане и предоставени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 23, който става § 22 от допълнителния доклад в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 24 е направено предложение от народния представител Иван Вълков, което впоследствие бе оттеглено.
Направено е и предложение от народния представител Диан Червенкондев, което комисията не подкрепя, но е оттеглено и няма да го разглеждаме.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 23:
„§ 23. (1) Общите и подробните устройствени планове за територията по чл. 3, т. 1, одобрени до влизането в сила на този закон, запазват действието си.
(2) До влизане в сила на нормативите по чл. 10, ал. 3, т. 2, букви „а” – „г” съгласно § 9, т. 3, буква „а” от този закон проектите за общи и подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на Закона за устройство на територията или на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, както и проектите за изменения на действащи подробни устройствени планове за територията по чл. 3, т. 1, чието изработване е допуснато с предписание от компетентния орган, се довършват съгласно действащите разпоредби.
(3) Спира се прилагането на подробни устройствени планове, предвиждащи застрояване в поземлени имоти в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А”, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Татарски, това, което докладвахте, е от Допълнителния доклад, нали така? Защото същата номерация я има и в Основния доклад – и там има едни Преходни и заключителни разпоредби. За да бъде ясно точно какво гласуваме и по кой ред вървим, е нужно това уточнение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Този параграф е от Допълнителния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
С приетите досега текстове ние въведохме сериозни ограничения и защитихме пясъчните дюни и други територии край морския бряг, тъй като тяхното застрояване беше предизвикало сериозно обществено напрежение. Обаче в ал. 1 на този параграф, ние предлагаме общите и подробните устройствени планове, които вече са приети, да запазят действието си, с което в голяма степен обезсмисляме досега приетите текстове.
Затова предлагам редакционно, вместо думите „запазват действието си”, да бъде записано „се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон”.
Смятам, че по този начин ние ще можем да приведем досега приетите норми във вече приетите подробни устройствени планове и общите устройствени планове. Същото това нещо би трябвало да се приложи и в § 24, където се разглеждат започналите и неприключили до влизане в сила на този закон производства. Те също трябва да отразят вече приетите, с приемането на този законопроект, разпоредби, така че да има смисъл нашата работа, която правим.
Приветствам това, че приехме тези текстове, обаче в крайна сметка накрая можем с такива действия да обезсмислим всичко, което е направено. Моля да подложите на гласуване редакционната поправка, която предлагам – думите в ал. 1 „запазват действието си”, да се заместят със „се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Господин Татарски, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, аз разбирам загрижеността Ви, но все пак да имаме предвид, че става въпрос за одобрени общи и подробни устройствени планове. Тези, които са в процедура, вече трябва и ще се съобразят с изискванията на този закон, а този принцип ние го въведохме в ЗУТ-а по същия начин и там решихме въпроса с влезлите в сила подробни общи устройствени планове, защото все пак това са права, които някой е получил съвсем законно и няма как те да му бъдат отнети. И този принцип сме го пренесли също от ЗУТ-а, който вече приехме преди няколко месеца. Смятам, че съвсем резонно е за тези приети, влезли в сила общи и подробни устройствени планове, да продължат да действат, а новите, които се изработват, или са в процедура, естествено трябва да се съобразят с този закон. Смятам, че бихме нарушили едно основно право, ако приемем Вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Тошев. Не.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване направеното редакционно предложение от народния представител Лъчезар Тошев в ал. 1 на § 23 думите „запазват действието си”, да се заменят със „се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон”.
Гласували 74 народни представители: за 19, против 14, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 24, който става § 23, от Допълнителния доклад в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Параграф 25, който също е от Допълнителния доклад.
Направено е предложение от народния представител Диан Червенкондев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 24:
„§ 24. (1) Започнатите и не приключили до влизането в сила на този закон производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж се одобряват при досегашните условия и по досегашния ред.
(2) За дата на започване на производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се смята датата на внасянето на инвестициония проект за съгласуване и одобряване от компетентния орган. За започнато производство се смята и наличието на съгласуван от компетентния орган идеен инвестиционен проект към датата на влизане в сила на този закон.
(3) До отразяване на границите на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешения за строеж се извършват след писмено становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни.
(4) Не се съгласуват и одобряват инвестиционни проекти и не се издават разрешения за строеж за строителство в поземлени имоти в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания?
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Господин председател, уважаеми народни представители! Преди малко беше отхвърлено предложението вече влезлите в сила устройствени планове да бъдат променяни, но тук става въпрос за такива, които са започнали, но все още не са влезли в сила, не са приключили до влизането в сила на този закон. Защо ние да не поискаме Допълнителните разпоредби, които този закон въвежда, да бъдат съобразени и в тези започнали процедури?
Затова редакционно предлагам накрая на ал. 1 думите „при досегашните условия и по досегашния ред”, да бъдат заместени със следните думи: „при спазване на разпоредбите на този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Имате думата, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Тошев, нали преди малко гласувахме, че влезлите в сила общи подробни устройствени планове запазват действието си, а това, за което Вие говорите – за инвестиционните проекти, това са проекти, които са изработени въз основа на влезли в сила общи и подробни устройствени планове. Така че, ако приемем това Ваше предложение, трябва да се върнем назад, да отхвърлим и предишното решение, което вече взехме. Значи, инвестиционният проект е на база на влязъл в сила, на одобрен общ или подробен устройствен план – за тях говорим, а не за някакви инвестиционни проекти, които няма как да са изработени и предложени за одобряване и съгласуване, ако не е въз основа на одобрен общ или подробен устройствен план. Така че не виждам как може да се случи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика?
Няма да ползва дуплика колегата Тошев.
Поставям на гласуване направеното предложение от Лъчезар Тошев думите „при досегашните условия и по досегашния ред” в ал. 1 на § 24 от Допълнителния доклад, да се заменят с думите „при спазване на разпоредбите на този закон”.
Гласували 76 народни представители: за 26, против 12, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 25, който става § 24, от Допълнителния доклад, в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо председател, извинявам се за неточността при докладването на закона, но сме пропуснали да гласуваме названието на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби” преди § 24, който вече гласувахме.
Предлагам да подложите на гласуване наименованието на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби”, което комисията подкрепя като наименование на подразделението, преди § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване предложението, което направи господин Татарски – да гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, което се явява преди § 24, който току-що вече гласувахме от допълнителния доклад, а „Преходните и заключителните разпоредби” са от основния доклад.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Преминаваме към основния доклад.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 25:
„§ 25. (1) Одобрените до влизането в сила на този закон схеми за преместваеми обекти в зона „А” и зона „Б” се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от влизането му в сила.
(2) Преместваемите обекти, разрешени по досегашния ред, които не отговарят на изискванията на този закон и на одобрената схема по чл. 13, ал. 3, се премахват от собствениците на поземлените имоти в едногодишен срок от влизането му в сила. След този срок обектите се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 26, който става § 25, в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Параграф 27.
Предложение от народния представител Менда Стоянова – § 27 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 18, против 21, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 27, който става § 26 в редакцията по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Народният представител Менда Стоянова е направила предложение за § 28 и § 29 – да отпаднат.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27, и за § 29, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното предложение от народния представител Менда Стоянова за отпадането на § 28 и 29 в номерацията по вносител, което не се подкрепя от комисията,.
Гласували 78 народни представители: за 14, против 17, въздържали се 47.
Предложенията не е прието.
Гласуваме параграфи 28 и 29, които стават съответно параграфи 27 и 28 в редакцията по вносител, както се подкрепят от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Продължаваме по допълнителния доклад.
Комисията предлага да се създадат § 29а – 30и:
„§ 29а. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на околната среда и водите предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7. В 6-месечен срок след предоставянето на информацията границите на пясъчните дюни се отразяват в кадастралната карта и специализираните карти и регистри”.
§ 30а. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 127:
a) в ал. 1 в изречение първо след думата „планове“ се добавя „се публикуват в интернет страницата на съответната община и“.
б) в ал. 6 се създава изречение четвърто: „Одобреният общ устройствен план се публикува в интернет страницата на съответната община”.
в) създава се ал. 11:
„(11) Общите устройствени планове, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се публикуват в интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на съответната община”.
2. В чл. 128, ал.2 се създава изречение второ: „Проектът за подробен устройствен план се публикува на интернет страницата на съответната община.“
3. В чл.129 се създава ал. 5:
„(5) Одобрените подробни устройствени планове по ал.1 и ал. 2 се публикуват на интернет страницата на съответната община.”

§ 30б. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 82 се правят следните изменения:
1. В ал. 4, изречение второ думите „Становището или решението” се заменят с „Влязлото в сила становище или решение”.
2. В ал. 5, изречение второ думата „Решението” се заменя с „Влязлото в сила решение”.
§ 30в. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 13, ал. 1 думите „независимо от изискванията по други закони” се заличават.
§ 30г. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 2 думата „четири” се заменя с „шест”.
2. В чл. 31:
а) в ал. 16 думата „Решението” се заменя с „Влязлото в сила решение”;
б) създава се ал. 24:
„(24) Компетентният орган прекратява процедурата, когато установи, че планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение засягат поземлени имоти в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.”
§ 30д. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 23 се създава ал. 4:
„(4) Не се допуска утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които, съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.”
§ 30е. (1) Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи, които противоречат на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи, се прекратяват.
(2) Започнати и неприключили до влизането в сила на този закон са процедурите, по които няма постановено решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи за утвърждаване на площадка и/или трасе за проектиране и за промяна на предназначението, или решението за промяна на предназначението не е влязло в сила.
§ 30ж. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 54 се създава ал. 4:
„(4) Не се учредява право на строеж върху поземлени имоти в горски територии, в случаите когато в специален закон е въведена забрана за строителство.”
2. В чл. 73:
а) в ал. 1, т. 1 думите „и електротехнически съоръжения” се заменят със „съоръжения, както и на площадкови енергийни обекти по смисъла на Закона за енергетиката”;
б) създава се ал. 8:
„(8) Не се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които, съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.”
3. В чл. 75:
а) в ал. 2 се създава т. 4:
„4. становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице – за имотите по чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.”;
б) в ал. 3 се създава ново изречение трето: „Органът по ал. 1 незабавно прекратява производството, ако съгласно становището по ал. 2, т. 4 в поземления имот попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.”, а досегашното изречение трето става изречение четвърто.
4. В чл. 79:
а) в ал. 2, т. 1 думите „по реда на Закона за държавната собственост” се заличават;
б) създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5:
„(3) В случаите по ал. 2, т. 1 министърът на земеделието и храните възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на продавания имот. Стойността на възнаграждението за извършената оценка се включва като дължима такса в заповедта за продажба.
(4) Продажната цена на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имотите.
(5) При прехвърляне на собствеността се заплащат режийни разноски в размер 2 на сто върху продажната цена.”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 6;
г) създава се ал. 7:
„(7) Не се допуска продажба на поземлени имоти в горски територии с променено предназначение, попадащи в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които, съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, попадат пясъчни дюни.”
5. В чл. 85 думите „чл. 79, ал. 3” се заменят с „чл. 79, ал. 6”.
§ 30з. (1) Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за изключване на площи от горския фонд по § 5 от Закона за горите, попадащи в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които, съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, попадат пясъчни дюни, се прекратяват.
(2) Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури по § 5, ал. 3 или по чл. 79 от Закона за горите за имоти, попадащи в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които, съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, попадат пясъчни дюни, се прекратяват.
(3) Правото на лицата по ал. 2, в чиято полза е променено предназначението на имотите, се погасява. Платените суми за цената за промяна на предназначението на имотите по ал. 2 се възстановяват от държавния бюджет, а тези, които са постъпили в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, се възстановяват от предприятията.
§ 30и. Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията, попадащи в хипотезите на чл. 54, ал. 4 от Закона за горите, се прекратяват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Момент, да направим справка, защото се движим по двата доклада – номерациите са различни. Всъщност ние трябва да се върнем и да подложим на гласуване първо параграфи от основния доклад, за да не стане пълна каша в подреждането. Отиваме направо на § 29а, а не сме гласували § 29. Нека да вървим в поредност, така че да не създадем проблем. (Уточнения между председателя Екатерина Михайлова и докладчика Любен Татарски.)
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, за да не стане объркване на номерацията между основния и допълнителния доклад, предлагам най-напред да гласуваме § 30 от основния доклад, който става § 29 и който комисията подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първо ще гласуваме § 30, който става § 29, с текста по вносител и едва след това можем да гласуваме буквите, които се добавят на номера на параграфа. Иначе ще стане доста неясно кое след кое върви.
Поставям на гласуване § 30, който става § 29, по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на параграфи от 29а до 30и в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отиваме на § 31 от основния доклад.
Има направено предложение от народния представител Менда Стоянова – § 31 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 30:
„§ 30. В Закона за държавната собственост в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 след думите „върху имоти –” се добавя „изключителна и”.
2. В ал. 6 думите „както и върху обекти или имоти – изключителна държавна собственост” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Менда Стоянова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 9, против 13, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 31, който става § 30, в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отново – допълнителния доклад.
Направено е предложение от народния представител Иван Вълков за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 31:
„§ 31. Параграф 9, т. 3, буква „а” влиза в сила две години след обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Аз предлагам § 31 да отпадне. Той засяга § 9, който вече гласувахме, неговата точка „а”. Предлага се тя да влезе в сила след две години. Тя засяга следните въпроси: плътност на застрояването – до 10%; минимална озеленена площ – най-малко 80%, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; характер на застрояването – ниско, с височина до 6 метра, и следващото – при изграждане на озеленени площи, паркове и градини, в които се допуска строителство без промяна на предназначението им на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, открити обекти за спортни или културни дейности, площадки за игра, монументално-декоративни и информационни рекламни елементи, спомагателни постройки и съоръжения към открити обекти за спортни или културни дейности, могат да заемат до 10 на сто от площта на урегулирания поземлен имот и да имат височина до 6 метра.
Защо трябва да отлагаме с две години влизането в сила на този текст, когато той оттук нататък ще изисква за тези, които правят своите проекти, да се съобразяват с тези изисквания – височина до 6 метра, например? Защо още в момента това изискване да не влезе в сила? То е за проектите, които оттук нататък ще бъдат правени. Защо трябва да го отлагаме с две години?
Ако отлагаме с две години тези изключително добри изисквания, тогава нещата могат да продължават през тези две години, както и досега. От това няма да спечелим. Няма да бъде хубаво да виждаме навсякъде кич, големи постройки, мутренски барок и така нататък. Всичко това трябва да влезе в рамките на разумното, което комисията предлага. Защо тези добри неща, които вече гласувахме, да бъдат отлагани с две години?
Аз предлагам тези изисквания да влязат в сила още сега и те да се отнасят за проектите, които оттук нататък ще бъдат изработвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Тошев, репликата ми е по отношение на това, че е необходимо, когато се въвеждат някакви рестрикции, да има някакъв отлагателен срок, някакъв срок, в който те да могат да бъдат въведени. Не може от днес за утре да започнем да въвеждаме някакви рестрикции, които, между другото, не ясе различават много от рестрикциите, които съществуват към настоящия момент в този закон.
По време на разискванията в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство беше зададен въпросът: какви са нарушенията след създаването на закона от 2008 г. до сега? И знаете ли какъв беше отговорът? Нямаше такъв! Когато се правят такива предложения е хубаво да се отчете и това, че не можеш да кажеш на хората, които живеят там, как за парцели, които са един до друг – единият ще бъде с едни параметри, другият – с други параметри. На следващия ден ставаш и прочиташ в „Държавен вестник”, че това нещо е изключено и от днес нататък не може да се строи.
Затова, според мен, ако трябва да бъдем справедливи, трябва да има отлагателен срок и този срок да даде възможност на всички, които имат в този период започнати процедури и всички започнати инвестиционни намерения да бъдат завършени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – няма.
Господин Тошев, имате думата за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Ние вече гласувахме, че тези, които са влезли в сила планове и прочее, си остават. Тези, които имат започнати процедури – спазват се по стария ред.
Сега остава въпрос за тези, които сега започват, оттук нататък. Защо те също по стария ред да вървят? Те могат да вървят по реда, който приехме в този закон, по този ред. Отсега нататък да започват така, иначе през тези две години те могат да си карат, както и досега са си карали, нали?
Затова предлагам този текст да влезе в сила веднага, както влиза общо законът, без да се отлага и оттук нататък това да бъдат изисквания, изискванията оттук нататък! Това е мотивът да направя това предложение и смятам, че то е логично и че е обосновано това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Изказване – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям преждеговорившите. Защо?
Ще припомня, че когато влезе в сила Законът за устройство на Черноморското крайбрежие по същите причини, със същите доводи, с които колегите от ГЕРБ току-що репликираха моя колега от Синята коалиция, се даде един срок, в който имаше отлагателно започване действието на новия закон. И точно в този период имаше невероятен бум от одобряване на подробни устройствени планове, както и сега с това отлагане – две години, на иначе добрите намерения да направим рестрикции, ще има започване дори на процедури, които ще започнат, да завършат в този двегодишен срок и всъщност ние няма да сме направили абсолютно нищо.
Затова трябва според мен наистина този текст – последният параграф да отпадне, ако наистина искаме да налагаме тези рестрикции. Останалото е просто едно пожелание, което ние с последния параграф всъщност обезсмисляме.
Моят призив, госпожо председател, е това да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз съвсем накратко, в контекста и на господин Вълков, както направи репликата. Понастоящем промяната не е толкова голяма. Освен това мерките, които се предвиждат, логично е да се даде време за това. По всичките процедури, където има инвестиционни проекти в някаква напреднала фаза, няма логика хората да бъдат карани от днес за утре всички подготвени книжа да ги променят, а все пак да се даде технологично време за изпълнение. Разликата примерно от 10 – досегашно 20 става 10 на сто, досегашни седем метра и половина стават на шест метра, досегашни най-малко 70 на сто стават най-малко 80 на сто, не е голяма, но има логика и по-европейският подход е да се даде някакво технологично време за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Михалевски за отпадане на § 31 по Допълнителния доклад.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е предложението на господин Тошев, подкрепено от предложението на господин Михалевски – поправям се за стенограмата.
Гласуваме.
Гласували 71 народни представители: за 13, против 29, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 31 в редакцията му по Допълнителния доклад.
Гласували 74 народни представители: за 68, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законопроектът за устройството на Черноморското крайбрежие.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Доклад на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, първо ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието, и госпожа Елена Чернева Маркова – председател на Националното бюро за правна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 31 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2012 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Елена Маркова – председател на Националното бюро за правна помощ.
Законът за правната помощ постави началото на реформата на системата за правна помощ. С новата организация на системата за правна помощ се въведе строго планиране, анализ, отчетност и контрол при управлението и разпореждането със средствата, като по този начин се въведе европейският принцип, че финансирането на правната помощ е задължение на изпълнителната власт на държавата, каквато е практиката на Европейския съд по правата на човека.
Практиката от прилагането на закона показа, че нараства броят на социално слабите лица, имащи нужда от правна помощ. Поради ежегодно нарастващия обем на предоставената правна помощ възниква необходимост от засилване на контрола при допускане и предоставяне на правна помощ с оглед целесъобразното разходване на предоставените от държавата средства, за качеството на правната помощ и отговорността на адвокатите, както и за необходимостта от въвеждане на механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ.
Предлаганите промени целят да гарантират достъп до правосъдие на по-широк кръг социално слаби граждани и категории лица от рисковите групи, на които се полага правна помощ по силата на други закони, подобряване на контрола и качеството на правната помощ и по-целесъобразно разходване на държавните средства.
Със законопроекта се разширява кръгът от лица, на които се предоставя безплатна правна помощ, и се уеднаквяват критериите за предоставяне на безплатна правна помощ независимо от вида на правната помощ и от органа, който взема решение за предоставянето й.
В европейското законодателство са въведени едни и същи критерии при предоставяне на всички видове правна помощ – за консултации, за подготовка на документи за образуване на дело, за извънсъдебно споразумение и за процесуално представителство при вече образуваното дело. С оглед съобразяване с тези критерии се предлагат и съответните промени в закона. С оглед целесъобразното разходване на средствата за правна помощ, независимо от нейния вид, лицето, което иска да му бъде предоставена безплатна правна помощ, е необходимо да докаже пред решаващия орган с документи от съответните компетентни органи, че е финансово затруднено и не разполага със средства за упълномощаване на адвокат.
С оглед на ежегодно нарастващия обем на предоставената правна помощ и целесъобразното разходване на държавните средства се допълват разпоредби на закона, с които на определени органи от системата за правна помощ се възлагат допълнителни контролни функции в тази насока. Засилва се ролята на Националното бюро за правна помощ с цел подобряване качеството на работата на адвокатите и увеличаване на тяхната отговорност при предоставяне на правна помощ.
Предлагат се и промени, които определят разноските за правна помощ като частни държавни вземания, като се регламентира и редът за тяхното събиране от Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 3 от Закона за НАП в кръга на правомощията на НАП е да установява и събира определени със закон частни държавни вземания, като агенцията събира освен изрично изброените частни държавни вземания и други, чието събиране със закон е определено да се извършва от нея. Действащият механизъм е в полза на държавата, което би довело до по-висока събираемост и допълнителни приходи в държавния бюджет. При това изградената регионална структура на НАП дава възможности за това.
С оглед осигуряването на бърз и ефективен процес и защита се разширява приложното поле на правна помощ, предоставяна от дежурни адвокати, като тук се включват бързите и незабавни производства по Наказателно-процесуалния кодекс, производства по Закона за здравето и по Закона за закрила на детето. Прецизира се и редът за определяне на дежурен адвокат.
Въвеждането на фигурата на „резервния защитник” в НПК с оглед по-бързото приключване на производството налага и прецизиране на някои разпоредби на закона. Предлага се „резервните защитници” да декларират съгласие пред адвокатските съвети, че желаят да бъдат назначавани за такива, като то да е валидно до приключване на производството. Въз основа на даденото съгласие се формират списъци на адвокати „резервни защитници”.
В хода на обсъждането госпожа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет, заяви, че законопроектът решава много важни въпроси, които до момента не са били решени, но изказа възражения срещу § 7 и 8. Според нея в текстовете им е допусната концептуална грешка, като се изисква от обвиняемия да представя декларация за имотното си състояние в досъдебното производство, което е недопустимо с оглед правото на обвиняемия по Наказателно-процесуалния кодекс да не дава обяснения пред органите на досъдебното производство. Тя посочи, че трябва да останат действащите разпоредби, според които по наказателни дела преценката има ли средства дадено лице да заплати адвокатско възнаграждение се извършва от органа, ръководещ процесуалните действия, въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело.
В хода на дискусията бяха поставени и някои въпроси относно отпадането на предвидения срок в § 2, чл. 12; отсъствието на фигурата на резервния защитник в § 4, чл. 18, т. 7 и в § 16, чл. 33, ал. 6 не е предвиден срок за заличаване от националния регистър за правна помощ на вписан адвокат в случаите по чл. 33, ал. 5, т. 4.
След проведената дискусия и обсъждане с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Сега ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2012 г.
На заседание, проведено на 24 януари 2013 г, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Елена Чернева-Маркова – председател на Националното бюро за правна помощ, Вилма Василева-Георгиева – заместник-председател на Националното бюро за правна помощ, и Елена Владимирова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Законопроектът беше представен от Елена Чернева. Създадената със Закона за правната помощ, който е в сила от 1 януари 2006 г., нова система за организация на правната помощ, е един успешен европейски модел, който гарантира равен достъп до правосъдие. В резултат на тази нова система за организацията на правната помощ са преодолени редица негативни явления, свързани с липсата на отчетност и контрол при предоставянето на правна помощ, липсата на критерии при оценяването на предоставяната правна помощ, както с непрозрачното финансиране на правната помощ.
Предлаганите изменения целят следното:
- гарантиране на достъп до правосъдие на по-широк кръг социално слаби граждани и категории лица от рисковите групи, на които се полага правна помощ по силата на други закони;
- подобряване контрола и качеството на правната помощ;
- по-целесъобразно изразходване предоставените държавни средства за правна помощ;
- въвеждане механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ.
Основните изменения и допълнения са обобщени в три направления:
Първо, разширяване на кръга от лица, на които се предоставя безплатна правна помощ. Предложено е допълнение за включване на лица от рисковите групи, деца пострадали от домашно или сексуално насилие и трафик и други лица, на които се полага правна помощ по силата на други законови актове.
Разширен е и кръгът на социално слабите по смисъла на Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане.
Второ, засилване на контрола по предоставяне на правна помощ върху органите, които допускат правна помощ. Уеднаквяват се критериите при предоставянето на правната помощ. Засилва се и контролът върху работата на адвокатите, които предоставят правна помощ с цел подобряване качеството на работата им и увеличаване на тяхната отговорност при предоставянето на правна помощ чрез засилване ролята на Националното бюро, като се разширяват функциите му.
Трето, възстановяване разходите за правна помощ и събиране на присъдените в полза на Националното бюро за правна помощ вземания за разноски за правна помощ, тъй като в действащите към момента разпоредби на Закона за правна помощ не е предвидена възможност за възстановяване на държавата на разходите за правна помощ.
Съгласно досегашната практика голяма част от присъдените в полза на Националното бюро за правна помощ вземания, продължават да се събират от структурите на Националната агенция по приходите. Същевременно съгласно Закона за Националната агенция за приходите, в кръга на правомощията на Националната агенция за приходите е да установява и събира определени със закон частни и държавни вземания, както и такива, чието събиране е регламентирано със закон. Поради това в законопроекта разноските за правна помощ се определят като частни държавни вземания и се регламентира редът за тяхното събиране.
В хода на дискусията председателят на комисията – Менда Стоянова, и някои от членовете – Павел Шопов и Дарин Матов, поставиха въпроси относно финансирането и необходимостта от допълнителни средства за реализиране целите на закона.
Вносителите поясниха, че въпреки разширяване кръга на лицата, които ще получават безплатна правна помощ, допълнителните бюджетни средства ще се получат от засилване контрола по предоставянето на правна помощ чрез ограничаване назначаването на правна помощ на лица, които не са социално слаби.
С цел по-добро събиране на средствата и с оглед изключителната натовареност на Националната агенция за приходите относно събирането на публични задължения, председателят на комисията Менда Стоянова предложи да се предвиди възможност за събиране на тези вземания и чрез частни съдебни изпълнители, което би облекчило работата на Националната агенция за приходите и би довело до по-добра събираемост и намаляване загубите за фиска.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” 15 народни представители, без „против” и „въздържали се” 3.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Караминова.
Дискусията е открита.
Има ли народни представители, желаещи да вземат участие в нея? Няма.
В такъв случай след откриването, без дискусия, закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, с оглед единодушното приемане на законопроекта на първо четене, правя процедура за намаляване на срока между първо и второ четене на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно процедурно предложение? Няма.
Гласуваме.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Ще имаме време в рамките на следващата седмица да гласуваме този законопроект и на второ четене.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 2002 г. КЪМ АТИНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРЕВОЗА НА ПЪТНИЦИ И ЛИЧНИЯ ИМ БАГАЖ ПО МОРЕ ОТ 1974 г.
Има доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31,внесен от Министерски съвет на 3 декември 2012 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 декември 2012 г. бе обсъден Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2012 г.
В заседанието на Комисията взе участие госпожа Анна Натова – директор на Дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти” в Изпълнителна агенция „Морска администрация” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Основната цел на конвенцията е да бъдат гарантирани правата както на превозвачите, така и на пътниците, в случаите на причинени вреди по време на превоз по море.
Ратифицирането на протокола от 2002 г. към Атинската конвенция е акт на изпълнение на общата политика на Европейския съюз в областта на превоза на пътници по море.
Протоколът от 2002 г. внася изменения в конвенцията. Той влиза в сила 12 месеца след датата, от която 10 държави са го подписали без резерва за последваща ратификация, приемане или одобрение, или са депозирали при Генералния секретар документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване. До момента това условие не е изпълнено. До 31 август 2012 г. страни по протокола са: Албания, Белиз, Дания, Латвия, Палау, Сейнт Китс и Невис, Сърбия, Сирийската арабска република и Европейският съюз в качеството си на регионална организация за икономическа интеграция.
Протоколът въвежда и изискване за задължително сключване на договор за застраховка или друго финансово обезпечение. Целта е да бъде гарантирано покритие на обективната отговорност на превозвача. В приложението към протокола се съдържа образец на удостоверението за сключена застраховка.
Конкретните условия за издаването му, срокът на валидност и правомощията по издаването му е предвидено да се определят от националното право на държавата по месторегистрация на кораба. Поради тази причина на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България е необходимо протоколът да бъде ратифициран.
По-голямата част от правилата на конвенцията са включени в правото на Европейския съюз посредством Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия. Регламентът ще започне да се прилага от датата на влизане в сила на Атинската конвенция за Общността, но не по-късно от 31 декември 2012 г.
Европейският съюз се е присъединил като самостоятелна страна към протокола на 15 декември 2011 г.
С цел да бъде постигната цялостна единна правна рамка относно правата на морските превозвачи и техните пътници в случай на произшествие, Европейският съвет счита, че остава необходимостта всяка държава членка отделно да стане страна по протокола от 2002 г. и приканва държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да депозират документите за ратификация или присъединяване в разумен срок (решения на Съвета 2012/22/ЕС, 2012/23/ЕС). Република България като държава – членка на Европейския съюз, ратифицира протокола в изпълнение на това свое задължение.
През 2006 г. Юридическият комитет на Международната морска организация приема резерва и насоки за прилагане на Атинската конвенция. Те имат препоръчителен характер. Идеята е резервата да се използва като стандартна и да улесни и ускори ратификацията на протокола от повече държави. Дава се възможност на държавата, която направи резерва, да ограничи отговорността на превозвача и на застрахователите при изрично посочени рискове – при военни и терористични действия, свързани с радиоактивно замърсяване, химически, биологически, биохимически и електромагнитни оръжия, с кибернетична атака. Европейският съюз се възползва от тази възможност при присъединяването си към протокола от 2002 г. и в решение на Съвета (2012/22/ЕС) приканва при ратификация или присъединяване държавите членки също да направят резервата, приета от Юридическия комитет на Международната морска организация. Освен това Регламент 392/2009 придава обвързваща сила на резервата и насоките. Затова Република България също следва да ратифицира протокола с резерва.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерския съвет на 03 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Стоев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., 202-02-31, внесен от Министерския съвет на 03 декември 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 януари 2013 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.
На заседанието присъстваха Камен Кичев – заместник-министър на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Анна Натова – директор на дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти” към Изпълнителна агенция „Морска администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Камен Кичев.
Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, приета през 1974 г., регулира режима на гражданската отговорност за вреди, причинени на пътници при превоза им по море. Протоколът от 2002 г. внася съществени изменения в нея.
Основната цел на конвенцията е да бъдат гарантирани правата както на превозвачите, така и на пътниците в случаите на причинени вреди по време на превоз по море. С оглед постигането й се установяват граници на дължимото обезщетение, значително завишени с протокола от 2002 г. Същевременно се въвежда обективна отговорност на превозвача за вреди до определен размер и задължително застраховане, което да осигури покритие на обезщетението в този случай. Конвенцията съдържа и правила относно международната компетентност на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения.
Границите на отговорността са диференцирани в зависимост от естеството на причинената вреда. Протоколът от 2002 г. урежда правото държава – страна по конвенцията, да определи в националното си право по-висок от установения в конвенцията лимит при смърт и телесна повреда на пътник.
Протоколът въвежда изискване за задължително сключване на договор за застраховка или друго финансово обезпечение. Целта е да бъде гарантирано покритие на обективната отговорност на превозвача. Компетентните държавни органи трябва да следят за спазването на това изискване и да го удостоверяват чрез издаването на документ. Конкретните условия за издаването на такова удостоверение, срокът на валидност и правомощията по издаването ще се определят от националното право на държавата по месторегистрация на кораба.
Юридическият комитет на Международната морска организация приема през 2006 г. резерва и насоки за прилагане на Атинската конвенция, които са с препоръчителен характер. Целта й е да улесни и ускори ратификацията на протокола от повече държави.
Дава се възможност на държавата, която направи резерва, да ограничи отговорността на превозвача и на застрахователите при изрично посочени рискове – при военни и терористични действия, свързани с радиоактивно замърсяване, химически, биологически, биохимически и електромагнитни оръжия, с кибернетична атака. Европейският съюз се възползва от тази възможност при присъединяването си към протокола от 2002 г. и в Решение на Съвета (2012/22/ЕС) приканва при ратификация или присъединяване, държавите членки също да направят резервата, приета от Юридическия комитет на Международната морска организация. Освен това Регламент 392/2009 придава обвързваща сила на резервата и насоките. Затова Република България също следва да ратифицира протокола с резерва.
Ратифицирането на протокола е акт на изпълнение на общата политика на Европейския съюз в областта на превоза на пътници по море.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. 202-02-31, внесен от Министерския съвет на 03.12.2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоев.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 13 декември 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2012 г.
Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, приета през 1974 г., регулира режима на гражданската отговорност за вреди, причинени на пътници при превоза им по море. Протоколът от 2002 г. внася съществени изменения в нея.
Основната цел на конвенцията е да бъдат гарантирани правата както на превозвачите, така и на пътниците, в случаите на причинени вреди по време на превоз по море. Предвидени са граници на дължимото обезщетение, значително завишени с протокола от 2002 г. Въвежда се обективна отговорност на превозвача за вреди до определен размер и задължително застраховане, което да осигури покритие на обезщетението в този случай. Конвенцията съдържа и правила относно международната компетентност на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения.
Границите на отговорността са диференцирани в зависимост от естеството на причинената вреда и се прилагат, доколкото превозвачът и пътникът не са се споразумели за по-високи максимални обезщетения. Протоколът от 2002 г. урежда правото държава – страна по конвенцията, да определи в националното си право по-висок от установения в конвенцията лимит при смърт и телесни повреди на пътниците.
За вреди до определен размер при смърт или телесна повреда на пътник се въвежда обективна отговорност на превозвача – тя може да бъде изключена единствено ако превозвачът докаже, че инцидентът е настъпил вследствие на изрично изброени, независещи от него причини. В останалите случаи превозвачът отговаря, когато има вина за настъпването на инцидента, довел до увреждането.
Протоколът въвежда изискване за задължително сключване на договор за застраховка или друго финансово обезпечение. Целта е да бъде гарантирано покритие на обективната отговорност на превозвача. Компетентните държавни органи трябва да следят за спазването на това изискване и да го удостоверяват чрез издаването на документ.
Юридическият комитет на Международната морска организация през 2006 г. приема резерва и насоки за прилагане на Атинската конвенция, които имат препоръчителен характер. Дава се възможност на държавата, която направи резерва, да ограничи отговорността на превозвача и на застрахователите при изрично посочени рискове – при военни и терористични действия, свързани с радиоактивно замърсяване, химически, биологически, биохимически и електромагнитни оръжия, с кибернетична атака. Европейският съюз се възползва от тази възможност при присъединяването си към протокола от 2002 г. и в решение на Съвета (2012/22/ЕС) приканва при ратификация или присъединяване държавите членки също да направят резервата, приета от Юридическия комитет на Международната морска организация. Регламент 392/2009 придава обвързваща сила на резервата и насоките, поради което Република България също следва да ратифицира протокола с резерва.
След проведената дискусия и обсъждане, с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожа Грозданова, с молба за редуциране на становището. Всички сме запознати с него.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на Закон за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г.
На заседанието, проведено на 12 декември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взе участие Анна Натова – директор на Дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти” в Изпълнителна агенция „Морска администрация”, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
През 2006 г. Юридическият комитет на Международната морска организация приема резерва и насоки за прилагане на Атинската конвенция. Дава се възможност на държавата, която направи резерва, да ограничи отговорността на превозвача и на застрахователите при изрично посочени рискове. Освен това Регламент (ЕО) № 392/2009 придава обвързваща сила на резервата и насоките. Затова Република България също следва да ратифицира протокола с резерва.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 11 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Остана да чуем и Доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ДАСКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2012 г.
На извънредно заседание, проведено на 12 декември 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Протоколът от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоз на пътници и личния им багаж по море (приета през 1974 г.) внася съществени изменения в нея. По голямата част от правилата на конвенцията са включени в правото на Европейския съюз (ЕС) посредством Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент (ЕП) . Регламентът ще започне да се прилага от датата на влизане в сила на Атинската конвенция за общността, но не по-късно от 31 декември 2012 г. Европейският съюз се присъедини като самостоятелна единица към протокола на 15 декември 2011 г., но с цел постигане на цялостна единна правна рамка относно правата на морските превозвачи и техните пасажери в случай на произшествие, Европейският съвет счита, че остава необходимостта всяка държава членка да стане страна по протокола от 2002 г.
Протоколът въвежда изискване за задължително сключване на договор за застраховка или друго финансово обезпечение с цел да се гарантира покритие на обективната отговорност на превозвача. Съответни компетентни държавни органи трябва да следят за спазването на това изискване и да го удостоверяват чрез издаване на документ. Към самия протокол е приложен образец на удостоверение за сключена застраховка, но конкретните условия за издаването му, срокът на валидност и правомощията по издаване ще бъдат определяни от националното право на държавата по месторегистрация на кораба.
Ратифицирането на протокола е акт на изпълнение на Общата политика на Европейския съюз в областта на превоза на пътници по море.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Вълков – процедура.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде приет на второ гласуване законопроектът, който преди малко гласувахме на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.
Член единствен. Ратифицира Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. със следната резерва:
„Резерва във връзка с ратификацията от Република България на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г. („Конвенцията”)
Ограничаване на отговорността на превозвачи и др.
1. Република България запазва правото и поема задължението да ограничи отговорността по член 3, параграфи 1 и 2 от конвенцията, ако такава възниква, по отношение на смърт или телесна повреда на пътник, причинени от които и да било от рисковете, посочени в параграф 2.2 от Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, до по-малката от следните суми:
а) 250 000 разчетни единици по отношение на всеки пътник за всеки отделен случай, или
б) 340 милиона разчетни единици общо на кораб за всеки отделен случай.
2. Освен това Република България запазва правото и поема задължението да прилага mutatis mutandis към случаите на такава отговорност параграфи 2.1.1 и 2.2.2 от Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция.
3. По същия начин се ограничават отговорността на фактическия превозвач по член 4 от конвенцията, отговорността на служители и представители на превозвача или фактическия превозвач по член 11 от конвенцията и границите по отношение на съвкупността от дължимите обезщетения по член 12 от конвенцията.
4. Резервата и задължението по § 1.2 се прилагат независимо от основанието на отговорността по чл. 3, § 1 или 2 и независимо от всякакви разпоредби в противен смисъл на членове 4 и 7 от конвенцията; тази резерва и това задължение обаче не засягат действието на членове 10 и 13.
Задължително застраховане и ограничаване на отговорността на застрахователите
5. Република България запазва правото и поема задължението да ограничи изискването по член 4а, § 1 за поддържане на застраховка или друго финансово обезпечение в случай на смърт или телесна повреда на пътник, причинени от които и да било от рисковете, посочени в § 2.2 от Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, до по-малката от следните суми:
а) 250 000 разчетни единици по отношение на всеки пътник за всеки отделен случай, или
б) 340 милиона разчетни единици общо на кораб за всеки отделен случай.
6. Република България запазва правото и поема задължението да ограничи отговорността на застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение по чл. 4а, § 10 по отношение на смърт или телесна повреда на пътник, причинени от които и да било от рисковете, посочени в § 2.2 от Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, най-много до границата на сумата на застраховката или другото финансово обезпечение, което превозвачът е задължен да поддържа съгласно § 1.6 от настоящата резерва.
7. Република България също така запазва правото и поема задължението да прилага Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, включително разпоредбите, посочени в параграфи 2.1 и 2.2 от Насоките, към всяко задължително застраховане по конвенцията.
8. Република България запазва правото и поема задължението да освободи лицето, предоставящо застраховка или друго финансово обезпечение по чл. 4а, § 1, от всяка отговорност, за която то не е поело задължение.
Издаване на удостоверения
9. Република България запазва правото и поема задължението да издава удостоверения за застраховка съгласно чл. 4а, § 2 от конвенцията с цел:
а) да отрази ограничаването на отговорността и изискванията за застрахователно покритие, посочени в параграфи 1.2, 1.6, 1.7 и 1.9, както и
б) да включи други подобни ограничения, изисквания и освобождавания, които прецени за необходими в зависимост от условията на застрахователния пазар към момента на издаване на удостоверението.
10. Република България запазва правото и поема задължението да приема застрахователни удостоверения, издадени от други държави - страни по конвенцията, съобразно подобна резерва.
11. Всякакви подобни ограничения, изисквания и освобождавания се отразяват ясно в удостоверението, издадено или заверено съгласно чл. 4а, § 2 от конвенцията.
Отношение между настоящата резерва и Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция.
12. Правата, запазени посредством настоящата резерва, се упражняват при дължимото отчитане на Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция и на всякакви изменения в тях с цел да се осигури последователност. Ако предложение за изменение на Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, включително на ограниченията, бъде одобрено от Юридическия комитет на Международната морска организация, измененията се прилагат от датата, определена от комитета. Това не засяга разпоредбите на международното право по отношение на правото на дадена държава да оттегли или измени своята резерва.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Закона за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. – член единствен, ведно с резервата, с която ни запозна господин Вълков.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Уважаеми народни представители, във връзка с гласувания от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие гласувахме параграфи, които са с буквени означения, като например § 14а, § 29а до § 30и. Това ще наложи при подготовката на закона за обнародване да бъде извършена преномерация на приетите параграфи, каквато е установената практика на служителите в отдел „Финални законови текстове”.
Следват съобщенията за парламентарен контрол за 1 март 2013 г. – петък, 11,00 ч.:
Заместник министър-председателят и министър на финансите в оставка Симеон Дянков ще отговори на три въпроса от народните представители Четин Казак, Захари Георгиев, и Мая Манолова и на два питания от народните представители Димчо Михалевски, и Корнелия Нинова.
Министърът на отбраната в оставка Аню Ангелов ще отговори на шест въпроса от народните представители Захари Георгиев, Ангел Найденов – три въпроса, Венцислав Лаков, Димитър Чукарски и Тодор Великов и на питане от народните представители Ангел Найденов и Атанас Мерджанов.
Министърът на външните работи в оставка Николай Младенов ще отговори на два въпроса от народните представители Волен Сидеров, и Венцислав Лаков.
Министърът на здравеопазването в оставка Десислава Атанасова ще отговори на четири въпроса от народните представители Мая Манолова – два въпроса, Любомир Владимиров, и Михаил Михайлов и на две питания от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на културата в оставка Вежди Рашидов ще отговори на пет въпроса от народните представители Ваня Добрева и Румен Такоров – два въпроса, Антон Кутев, Кирчо Димитров, и Станислав Станилов.
Министърът на околната среда и водите в оставка Нона Караджова ще отговори на 16 въпроса от народните представители Георги Божинов - осем въпроса, Джевдет Чакъров, Захари Георгиев, Милена Христова и Димчо Михалевски – общ, Александър Радославов, Венцислав Лаков, Цветан Сичанов, Михаил Миков, и Антон Кутев и на питане от народните представители Антон Кутев и Димчо Михалевски.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз в оставка Томислав Дончев ще отговори на две питания от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в оставка Делян Добрев ще отговори на десет въпроса от народните представители Атанас Мерджанов, Антон Кутев, Румен Такоров – два въпроса, Пенко Атанасов и Пламен Орешарски, Румен Петков и Милена Христова, Корнелия Нинова, Любомир Владимиров – два въпроса, и Георги Божинов и на две питания от народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Тунджай Наимов, Корнелия Нинова и Милена Христова – общо питане, и Диан Червенкондев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова ще отговори на четири въпроса от народните представители Димчо Михалевски, Деница Гаджева, Захари Георгиев, и Михаил Миков и на три питания от народните представители Димчо Михалевски (две питания), и Антон Кутев и Димчо Михалевски.
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи в оставка Цветан Цветанов ще отговори на пет въпроса от народните представители Венцислав Лаков, Пенко Атанасов, Корнелия Нинова, Георги Божинов, Димитър Чукарски и Тодор Великов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България в оставка Бойко Борисов – на два въпроса от народните представители Румен Петков, Пламен Орешарски и Пенко Атанасов, и Михаил Михайлов;
- министърът на правосъдието в оставка Диана Ковачева – на въпрос от народните представители Лютви Местан и Четин Казак;
- министърът на здравеопазването в оставка Десислава Атанасова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Милена Христова, и Евгений Желев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на труда и социалната политика в оставка Тотю Младенов.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов, и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в оставка Ивайло Московски.
Утре редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч. – законодателна дейност, 11,00 часа – Парламентарен контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)




Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари:


Митхат Метин

Любомир Владимиров