Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Петър Хлебаров и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум - откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, имам удоволствието да ви съобщя, че днес гости на Народното събрание са представители на младежки организации от цяла Европа. Те са в България за участие в Международна конференция на тема „Младите хора в политиката – национални и европейски измерения”. Нека ги приветстваме с добре дошли! (Ръкопляскания.)
Искам да ви информирам, че на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до мен е постъпило искане от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов с желание да се проведе изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков, относно последните публични изявления на министъра по повод намеренията на правителството за бъдещото изграждане на АЕЦ „Белене”.
Искането е на основание чл. 43, ал. 5 от правилника, тоест като извънредно и важно обстоятелство изслушването да се включи като т. 1 в програмата на Народното събрание за пленарното заседание на 19 февруари 2010 г.
Съгласно нашия правилник искания на народни представители за включвания в дневния ред се правят до 16,00 ч. в деня предшестващ началото на пленарната седмица, тоест 16,00 ч. във вторник, а настоящото искане е отправено в 10,32 ч. на 17 февруари 2010 г. Това е едната причина, за да не може да бъде включено в дневния ред за днес.
Другата причина е, че както вчера уведомих в съобщението за настоящия парламентарен контрол, министър Трайчо Трайков днес не може да се яви за контрол, поради служебни ангажименти и своевременно е уведомил ръководството на Народното събрание за това.
Новопостъпили питания за периода от 12-18 февруари 2010 г., както следва:
Постъпило е питане от народния представител Петър Василев Мутафчиев към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по поддържане на необходимия административен капацитет за управление и изпълнение на Оперативна програма „Транспорт”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Яне Янев и Бисерка Петрова към Божидар Нанев – министър на здравеопазването, относно цялостната политика на Министерството на здравеопазването. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 февруари 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Калина Крумова към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, относно помощните училища в страната и политиката на Министерството на образованието, младежта и науката към тях. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 февруари 2010 г.
На основание чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание връчвам писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Емил Караниколов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Румен Такоров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Петър Мутафчиев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народните представители Йордан Бакалов и Иван Иванов;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Има ли някакви процедурни искания преди изслушването?
От името на парламентарна група – заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри!
Декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България:
„Много са критериите, по които се оценява достойнството на една нация. Сред тях безспорно е цивилизационният й принос и социално-икономическата й визитка.
2010 г. е достоен повод да си спомним, че и ний сме дали нещо на света – отбелязваме 1155-годишнината на нашата азбука! В европейската история това е знаменателен факт.
Толкова по-несъответен на него е друг факт, че България влезе преди три години в Европейския съюз като най-бедната и най-неразвитата страна в Европа. Този факт тегне на челата ни и днес.
По тази причина беше изключително важно страната ни да реализира догонващо икономическо и социално развитие, за да може в обозрими срокове да застигне средното ниво на страните членки и да добави към достойнството, полагащо й се по исторически причини, и значение, и тежест, отвоювано с растежа днес.
С темповете си на развитие през последните години България относително успешно реализираше тази стратегия. Брутният вътрешен продукт нарастваше ежегодно с над 6%. България влезе в тройката на най-динамично развиващите се икономики в Европейския съюз, особено бързо се развиха доходите. Средната работна заплата нарастваше с 20% ежегодно, а пенсиите за четири години се удвоиха. И това бяха реални крачки.
За съжаление икономическата криза прекъсна тази позитивна тенденция. Като неделима част от обединена Европа България би трябвало да следва общите икономически тенденции в Съюза. Последните статистически данни показват, че Европейският съюз като цяло започва да излиза от кризата. Брутният вътрешен продукт на Съюза за 2009 г. е нараснал с 0,6%. От кризата излизат както големите икономики – Великобритания, Франция, Германия, така и по-малките. Впечатляващ е примерът на Естония, която е една от най-засегнатите малки икономики, но завърши 2009 г. с ръст от 2,7%.
За съжаление, ако трезво погледнем на себе си днес, без диоптричните очила на всякакво политиканство, трябва да кажем, че данните за България са драматични! Брутният вътрешен продукт през 2009 г. е намалял с 5,1%, а само за последното тримесечие на 2009 г. – с 6,2%.
Размерът на чуждите инвестиции е намалял над два пъти. Галопиращо расте безработицата. От м. септември до края на миналата година нови 84 000 българи са изгубили поминъка си, а за цялата 2009 г. са общо 182 000.
Според последните данни на статистиката доходите на българина за една година са се стопили с 12%. Повтарям: с 12%! Общият доход на домакинство в края на 2009 г. е спаднал от 925,28 лв. на 821,90 лв. Днес българите са не само най-бедни, най-болни, най-безработни от всички европейци, те са по-бедни, по-болни и по-безработни от българите през 2008 г. и независимо, че всички тези изводи се налагат от съпоставянето на цифрите трябва да подчертаем, че народът не е цифра, че зад всяко число стоят живи и истински човешки съдби, че безработният баща не може да предложи за вечеря на семейството си никаква статистика, че достойният по потекло българин лесно може да бъде превърнат от бедността в безличен, безразличен, апатичен, неинтересуващ се от високи думи и политическо жонгльорство човек или още по-лошо – може да оскотее. Всеки ден виждаме такива примери.
И не на последно място, че нация, съставена от унижени от бедността хора, просто губи своето достойнство. България вече не догонва Европейския съюз. България ускорено изостава от Европейския съюз. България увеличава дистанцията с Европейския съюз. България не е просто в криза. Тя главоломно се спуска по пързалката на кризата – назад и надолу.
Причината за икономическата криза безспорно е външна, но липсата на антикризисни мерки е вътрешна. Цялата отговорност за прокризисните мерки и за драматичното затъване на страната в кризата изцяло се носи от правителството на ГЕРБ, колкото и да е болезнено да го признаем. Нескопосаните опити за прехвърляне на отговорността за задълбочаването на кризата на предходното правителство вече изчерпаха своя потенциал и дори дават обратни резултати. Ако сравним икономическите показатели, ще видим, че кризата критично се засилва през второто полугодие и особено през четвъртото тримесечие. Докато свиването на брутния вътрешен продукт през първото полугодие е 4,2%, през четвъртото тримесечие е 6,2%.
Особено показателно е състоянието на приходите в републиканския бюджет. От НАП и митниците се очакваха допълнителни милиарди. Вместо това приходите на митниците падат с 26 на сто спрямо 2008 г. При ДДС спадът е 41%, при митата – 45%, като намалението на стокообмена не е толкова драстично – 29%.
Откъде е тази разлика, господа управляващи? Или както казват в онзи клип – „Къде са парите, господин Дянков?” Длъжни сме да го кажем и не защото се вживяваме в ролята си на опозиция, а защото истината ни заставя. Правителството води откровено прокризисна политика. Непрекъснато намаляват публичните разходи. Вълната от уволнения в публичния сектор допълнително напомпва безработицата. В условията на икономическа криза правителството стартира една от най-жестоките реформи в сферата на здравеопазването. Не ни стигат падащите доходи и растящата безработица, но под въпрос е здравното оцеляване на българите от малките населени места. Да не говорим за циничните намерения в условията на лавинорастящата безработица – да се увеличи възрастта за пенсиониране.
Икономическият и социален екип на правителството действа неадекватно, некомпетентно и прокризисно. С такъв екип България няма шанс да излезе от кризата. Сменят се обществените нагласи. Расте социалното напрежение и хората с основание казват: „Пак ни излъгаха! Какво ни топлят арестите на „трактори” и „хамстери”, след като оставаме без работа, без доходи, без болници?! Искаме спешно излизане от кризата! Искаме работа, искаме ръст на доходите, искаме достъпно здравеопазване! Искаме да сме живи, здрави, със сигурна работа и гарантирано лечение!” (Шум в блока на мнозинството.)
В тези условия, гледайки истината в очите, Коалиция за България призовава всички политически сили, синдикатите и работодателите да изработим и приемем спешно консенсусна национална антикризисна програма, която да помогне на България и българите да оцелеят, да се измъкнат от кризата.
Този призив не е опозиционен маньовър, а конструктивен опит да се обединят усилията в името на България, без демаркационната линия, разделяща нацията на наши и ваши. Коалиция за България е отворена за конструктивен антикризисен диалог в името на оцеляването на хората и извеждането на икономиката от тежката и продължителна криза, докато все още го има народът български и докато все още не е отправил тежкото си обвинение към онези, които играейки поредната игра на стражари и апаши просто забравят за хората, за народа!
Особено е важно днес, в деня на екзекуцията на Апостола, да си спомним неговото „Народе!”, да си спомним, че той имаше много, но даде всичко, и да не позволяваме на негово място да се настани съвременният Бай Ганьо, който има малко, но иска всичко! Коалиция за България.” (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други декларации от групи? Не виждам желаещи.
Преминаваме към предвидения за днес
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи по ред ще отговаря Бойко Борисов - министър-председател на Република България, на питане от народните представители Яне Янев и Дарин Матов относно обявената от министър-председателя на Република България правителствена политика за решаване на проблема за задълженията на държавата към частни търговски дружества в условията на финансова криза.
Господин Матов, заповядайте да развиете питането.
ДАРИН МАТОВ (независим): Госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Едно от проявленията на тежката финансова криза, в която се намира страната, е липсата на свеж финансов ресурс във фирмите, което спъва дейността им и е фактор за многопосочни измерения. Този проблем е пряко свързан с огромната междуфирмена задлъжнялост. Фактор в тази насока са огромните задължения на отрасловите министерства към търговски дружества по изпълнени, но неразплатени с държавата договори. Това е изключително сериозен проблем, изискващ съответно законово разрешение.
В този смисъл будят недоумение тиражираните в медиите Ваши изявления, а именно, че всички фирми, които искат бързо да получат парите си от държавата, трябва да свалят цената с 10%, тъй като държавата е в криза, а и тези 10% са комисионите, тоест това са получените чрез фирмите подкупи от корумпираните държавни служители, организирали и провели търговете за обществени поръчки.
Господин министър-председател, всяко правителство, още повече дошло на власт със заявката за налагане на законност в обществените отношения, следва да се съобразява с установения конституционен и законов ред.
Позволявам си да цитирам чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, съгласно който частната собственост е неприкосновена, а ал. 5 сочи, че принудителното отчуждаване на собственост за държавни и обществени нужди може да стане само със закон, и то при определени условия. Опитите за заобикаляне на законовите забрани чрез изнудване на бизнеса - да се подписват анекси към вече изпълнени договори, са крещящо нарушение по Закона за задълженията и договорите. Експроприацията на частната собственост е отдавна отминал период в българската история и е недопустима за страна – членка на Европейския съюз, а силово чрез лостовете на изпълнителната власт да се налагат неписани правила създава опасен прецедент не само в търговските, но изобщо в обществените отношения.
Във връзка с изложеното, господин министър-председател, питам следното: заявената от Вас официална правителствена политика решаване на проблема със задълженията на държавата към частни търговски дружества ли е? Има ли решение на Министерския съвет, респективно на отрасловите министри в контекста на Вашето изявление? С колко фирми и на каква стойност са сключени анекси към вече изпълнени договори за корекция на стойността им? Как тези анекси се отнасят към условията, при които са обявени и спечелили търговете или конкурсите за обществени поръчки? Ще има ли и какви санкции по отношение на търговските дружества, които откажат да подпишат анекси? Ще бъдат ли тези дружества включени в черен списък при бъдещите търгове за възлагане на обществени поръчки? Кой ще поеме материалната отговорност за щети на държавата при евентуални бъдещи съдебни спорове в България и Европейския съд относно противоконституционните действия на правителството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, народни представители! Ако ми позволите, относно декларацията на Коалиция за България. Ако бяха само последните четири пет реда, щеше да бъде една много добра декларация. И аз съм готов винаги да се срещна с вас, да разговаряме по всички антикризисни мерки, които предложихте, и да ги приемем, ако са разумни. Но не мога и да не ви отговоря, че по начина, по който построихте началото, точно вие нямате право да го кажете. И вчерашният ден го доказа по един безспорен начин – над 40 млн. лв., след като сте били предупредени, че не трябва да ги платите относно обработваемите земи, сте ги платили. Има одит на Сметната палата. Как да не ви напомним, че при следващите плащания тези 40 млн. лв. ще бъдат удържани?
Така че, ако се обединим върху последните изречения от декларацията ви, ще бъде по добре, отколкото уводът.
Уважаеми господа Янев и Матов, изявлението ми, дори да е точно цитирано в питането ви, следва да се тълкува като предложение, отправено до производителите и търговците, не и като посегателство върху частната собственост, тъй като не притежава белезите на принуда. Не е налице и нарушение на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, която разпоредба има предвид принудително отчуждаване на собственост, тоест едностранно властнически акт. Става въпрос за предложения, отнасящи се до търговски сделки между равноправно поставени правни субекти. Икономическият растеж през годините до 2009 г., съчетан със значителното влошаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс в резултат на значително превишаване на вноса над износа, генерираха големи по размер приходи за бюджета и формираха излишъци. Сумите, преразпределяни като допълнителни разходи в края на годината, се измерваха в стотици милиони левове и създаваха нагласи в разпоредителите с бюджетните кредити за неограничени възможности за поемане на ангажименти през годината.
В резултат на това много от ведомствата и най вече тези, ангажирани с поддръжка на публична инфраструктура, сключваха договори за строителство, основен ремонт на дълготрайни материални активи и доставка за суми, многократно надхвърлящи техните бюджети. Многократно се появяваха информации, че сключването на подобни договори не е в съответствие с установените правила, което даде повод на Европейската комисия да преустанови или редуцира отпускането на финансова помощ по различните предприсъединителни инструменти.
Поемането на ангажименти за разходи, несъобразени с възможностите на бюджета, проличава най осезаемо през първите месеци на 2009 г. Независимо от категоричните сигнали за икономическа криза се приеха нормативни актове, с които се разпределиха значителни суми. Само за периода от 20 януари до 24 юли 2009 г. с 37 нормативни акта на Министерския съвет са разпределени 1 млрд. 512 млн. 200 хил. лв. Подобно неблагоразумно поведение доведе до натрупването на огромни по размер ангажименти на правителството ни, които няма как да бъдат финансирани, без да се постави под съмнение стабилността на публичните финанси. В тази ситуация е ясно, че държавата няма възможност да финансира едновременно всички свои ангажименти в кратки срокове.
Поетите огромни ангажименти за разходи, които са заварено наследство от предходното правителство, доведоха до сериозен натиск върху разходната част на бюджета при протичащите неблагоприятни тенденции в приходите. При ограничените възможности за финансиране, при наследените необезпечени с ресурс ангажименти правителството положи през 2009 г. всички усилия за разрешаване на проблема със задълженията на държавата към частни търговски дружества.
В първия етап бе приложена в края на 2009 г. схема за разплащане на част от задълженията на министерства и ведомства към фирми – изпълнители и доставчици, тоест така наречените триъгълни операции. При тази схема министерствата, контрагенти с неразплатени задължения по договори, изплатиха суми, равностойни на задълженията на фирмите изпълнители по тези договори към бюджета - това са осигуровки, ДДС и други. Заедно с това фирмите трябваше с тези средства да погасят своите задължения към бюджета, с което бюджетният баланс не бе влошен.
Разрешаването на проблема с неразплатените задължения на държавата към фирми изпълнители и доставчици е основен приоритет за тази година. Тези преговори се водят на доброволен принцип, без санкции и натиск върху нито едно дружество, което частично е предоговорило финансовите условия по даден договор.
Подписаните допълнителни споразумения са по взаимно съгласие на двете страни – изпълнител и възложител, което не предполага бъдещи съдебни претенции.
На въпроса ви дали ще има и какви санкции по отношение на търговските дружества, които отказват да подпишат анекси и дали тези дружества ще бъдат включени в „черен списък” при бъдещите търгове за възлагане на обществени поръчки, заявявам, че няма да има санкции по отношение на търговските дружества, които не са подписали анекси. Не се изготвят и няма да бъдат изготвени „черни списъци” при бъдещите търгове за възлагане на обществените поръчки.
А по отношение на поемането на материална отговорност за нанесени щети на държавата при евентуални бъдещи съдебни спорове, трябва да ви е ясно, че средствата са дължими от държавата в случаите, когато е постановено осъдително решение от национален съд или Съда на Европейския съюз. Казусът, по който питате, не може да доведе до осъдително решение на национален съд или на Съда на Европейския съюз, доколкото не е налице противоправна принуда.
За конкретните факти – неизплатените, дължимите и анексираните договори по министерства, прилагам и следната справка.
Министерството на отбраната има неизплатени задължения от 231 млн. 700 хил. лв. с натрупани лихви от просрочване 2 млн. 800 хил. лв. През януари 2010 г. са изплатени 21 млн. лв. по текущата издръжка към български фирми. През м. февруари 2010 г. се очаква да се изплатят общо 42 млн. лв., от които 19,5 по лизингова вноска за доставки на кораби и 22,5 милиона по текуща издръжка и лични възнаграждения.
Министерството на земеделието и храните има просрочени задължения към външните контрагенти 15 млн. лв. През 2010 г. започна погасяване, което към 31 януари е 13 млн. 900 хил. лв.
Министерството на здравеопазването има допълнителни споразумения поради намаляване на държавната регулирана цена на сключените договори за доставка на лекарствени продукти по Приложение № 1. Аз ще ви го предоставя да го имате.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството има тристранно споразумение с Министерството на финансите и Камарата на строителите, в което са определени сроковете и средствата за разплащане на задълженията на държавата към фирмите кредитори по договори за извършване на проектиране, строително монтажни работи, поддръжка на пътища, зимно почистване, текущ ремонт и други. До 31 март 2010 г. държавата ще погаси задължения в рамките до 200 млн. лв. Разплащането на средствата, които се разплащат чрез Агенция „Пътна инфраструктура”, се извършва след преглед на договорите от Министерството на финансите за установяване на точното и пълното им изпълнение.
Министерството на труда и социалната политика има неразплатени задължения по Проект „Красива България” за 23,4 млн. лв. и по Социалноинвестиционния фонд – 8,3 млн. лв. Министерството няма просрочени задължения към фирми. Към 31 януари 2010 г. има просрочено задължение единствено към Изпълнителна агенция „Социални дейности” към Министерството на отбраната в размер на 18 млн. 400 хил. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Матов, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ДАРИН МАТОВ (независим): Господин министър-председател, в контекста на двата допълнителни въпроса бих искал да подчертая, че се налага, и то от държавата, модел на паралелни неписани правила, подобни на доброволното застраховане на дребния и среден бизнес в началото на 90-години и мутиране на рекета на силовите групировки. Държавата разполага с целия арсенал от средства и органи да докаже злоупотреби, да накаже виновните, да отнеме незаконно придобитото имущество, да развали по съдебен ред сключените в нарушение на законите договори. Обявяването на целия бизнес по презумпция за замесен в корупционни схеми е абсурдно. В този смисъл е абсолютно обосновано категоричното несъгласие на Камарата на строителите в този държавен рекет.
И двата ми допълнителни въпроса са: от Вашия отговор не стана ясно има ли списък с привилегировани фирми, спонсорирали ГЕРБ, на които им се изплаща дължимата сума, а към останалите държавата се държи като мащеха? Ангажирате ли се по категоричен начин да спрете рекета на почтените предприемачи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Матов.
Господин Борисов, заповядайте да отговорите на двата въпроса.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: По двата Ви уточняващи въпроса мисля, че за всички е ясно, че такива фирми няма. Всички фирми, които са работили с нас в момента, като правителство, знаят, че ако ние имахме пари, щяхме да платим. Това, че парите ги няма в държавата, е ясно за всички и плащаме това, което можем. Няма никакъв ред, регламент кой да се пререди или кой да остане отзад. В противен случай Вие нямаше да питате по този начин, а щяхте да посочите фирми.
Затова приемете отговора ми във вида, в който Ви го дадох – че нищетата и мизерията ни водят до това да се опитваме да предоговаряме сключени договори поради няколко причини.
Първо, цената на труда в момента не е такава, каквато е била преди две години. Има маса строителни мощности, които стоят празни.
Самите строителни материали като цени не са тези, които са били преди две години. Така че, вярвайте ми, по никакъв начин фирмите не са ощетени.
Затова, както аз добронамерено приемам Вашия въпрос, така Ви моля да подбирате думите, които употребявате към нашите действия, защото на базата на тези спестени пари ние ги влагаме в същата тази инфраструктура, която има изключителна нужда за това. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Борисов.
Заповядайте да изразите отношение, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Господин министър-председател, не само че не съм доволен от отговора, но считам, че той е чиновнически, формален и най-вече отговор, прикриващ истината за това как правителството мачка и притиска всеки предприемач, който не ви подкрепя. (Шум, весело оживление и реплики в ГЕРБ.) Нещо повече, служите си с репресивни лостове на държавната машина и си мислите, че така може да задържите властта, но жестоко се лъжете. Защото икономика и финанси не се управляват с инсценирани милиционерски разработки, незаконно подслушване и четене на СРС-та. Защото ГЕРБ само за 7 месеца се оказа не „Граждани за европейско развитие на България”, а групировка за едноличен рекет на българите. Благодаря ви. (Шум и весело оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народните представители Яне Янев и Тодор Великов относно политиката на правителството в областта на националната сигурност на Република България.
Питането ще развие господин Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! За последните две десетилетия системата с отговорност за националната сигурност беше може би най-често реформираната от всички други държавни структури. Неколкократно беше променяно названието, респективно обхватът на функциите и организационната й структура. Различни специализирани служби бяха създавани, закривани, преименувани, дефинирани със самостоятелен статут или поставяни при по-висша шапка, прехвърляни от нея към МВР и обратно като общият им брой в някакъв момент достигна абсурдната цифра 9. Сменяше се подчинеността им спрямо висшите нива на държавната власт, формулата за определяне на ръководния й състав и т.н. Накрая беше сформирана ДАНС, която обедини голяма част от спец службите. Това беше стъпка в правилна посока, но редица въпроси останаха нерешени. Само като примери: различни служби продължават да са на различно ниво на подчинение – министър, премиер, президент, което видимо създава проблеми в координацията и субординацията на действията им.
Защитата на националната сигурност не е единна система и всъщност няма визия дали трябва да е в единна система. Някои от службите като например НРС и НСО дори са извън парламентарен контрол, което противоречи на основните принципи на Конституцията. Не е ясно кой орган следва да извърши планирането в сферата на националната сигурност, което е въпрос на държавна политика, докато самите служби са на изпълнителните органи.
Функциите на съществуващите два съвета по национална сигурност в тази посока са твърде неопределени, от което съответно следва, че е необходим основополагащ документ, който да определя концепция за националната сигурност на Република България. Актуален такъв не ми е известно да има и се поставя въпросът: въз основа на какво правителството заема политическите си решения в тази област?
Номинално съществува концепция за национална сигурност, приета с решение на Народното събрание през 1998 г., но тя има поне два много съществени недостатъка, които я правят неприложима на практика.
Първо, има характер по-скоро на обща декларация, съставена с общи формулировки, без работещи правила по направления.
Второ, приета е преди влизането ни в Европейския съюз и НАТО, а членството ни в тези структури е основен елемент на националната ни сигурност днес и то далеч не само във външнополитически аспект.
Националната сигурност е задължение на всички висши държавни институции, но отговорността за нея е на правителството като цяло. Това постановява Конституцията на Република България – чл. 105, ал. 2, където е записано, че Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност.
Въз основа на горното, господин министър-председател, питаме следното: Въз основа на какъв стратегически документ правителството взима политическите си решения в областта на националната сигурност при конкретна ситуация?
Как правителството планира работата в областта на националната сигурност, при положение че някои от отговорните за нея изпълнителни институции не са му подчинени?
Каква е Вашата визия за структурата и функции на органите, пряко ангажирани със защита на националната сигурност?
Считате ли, че правителството обезпечава националната сигурност на страната в смисъла, в който я дефинира законът, и какви са доказателствата за това?
Кога правителството ще има концепция за националната сигурност на Република България и какви са пречките тя още да не е готова?
Какви са Вашите виждания по отношение на изготвянето на такъв изключително важен за нашата държава документ? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Великов.
Следва отговорът на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, господин Великов, госпожи и господа народни представители! Преди официалния си отговор правя само едно уточнение, да го наречем, че към Комисията по външна политика и отбрана на Народното събрание има подкомисия, която контролира НРС и НСО, така че не са безконтролни от парламента, а в Закона за ДАНС и в Закона за защита на класифицираната информация са дадени определения за национална сигурност. С тях се създава впечатление, че то е свързано основно със службите за сигурност и обществен ред. Ние гледаме на националната сигурност и нейната защита като по-широк и стратегически процес и го разбираме като определен от състоянието на обществото, степента на защита на териториалната цялост и единствена за страната ефективна организация и функциониране на държавните институции, способност на държавата и обществото да отговарят на постоянни и ситуационно възникващи опасности и заплахи.
Системата за национална сигурност съчетава възможностите и усилията на държавните институции, местната власт, организациите на гражданите и отделните граждани, която е динамична, гъвкава и отворена за усъвършенстване. За нас основни критерии за състоянието на сигурността на Република България са личните и гражданската сигурност, съчетани със сигурност на държавата. Разбираемо е отделните служби за сигурност да бъдат на различно подчинение. По този начин не се допуска свръхконцентрация на правомощията и компетентност, предотвратява се връщането към авторитарната държава и управление.
При тази организационна структура на службите за сигурност и обществен ред от особено значение е координацията между тях. Основата за координация за между различните институции и власти са съответните разпоредби в законовите и подзаконовите актове. В рамките на изпълнителната власт в момента координацията се осъществява чрез Съвета по сигурност при Министерския съвет. За последните три месеца съветът е обсъдил на 6 свои заседания над 10 актуални теми, които са от стратегическо значение за националната сигурност. В момента се работи по изготвянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност за 2009 г. Такъв доклад за последните 12 години е бил представен пред Народното събрание само веднъж досега.
Вие питате въз основа на какъв стратегически документ правителството взима политическите си решения в областта на националната сигурност при конкретни ситуации. Мога да Ви уверя, че за всяка конкретна ситуация, каквато Вие уточнявате, правителството взима решение на база предоставените факти, анализи и оценки от съответните институции и разпоредбите на нормативните актове.
Правителството планира работата си в областта на националната сигурност чрез Съвета по сигурност при Министерския съвет, в чийто основен състав се включва и директорът на Националната разузнавателна служба. В заседанието участват и представители на Президентството, на законодателната и на съдебната власт.
Функциите и структурата на Органите за сигурност и обществен ред ще бъдат прецизно дефинирани след приемането на стратегията за национална сигурност на принципите за недопускане на свръхконцентрация на правомощия и компетентност в една институция, избягване дублирането на дейности, постигане на високо ниво на координирано развитие на способностите на всички нива на управление на системата за национална сигурност.
Пълноценното обезпечаване на националната сигурност се извършва в съответствие със законовите разпоредби. Доказателство за това са последните резултати от работата на МВР, на ДАНС, на Въоръжените сили, както и на контингентите ни зад граница в рамките на НАТО.
Както вече бе обявено, в отговор на друго питане през м. септември 2009 г., с моя заповед бе създадена работна група за подготовката на стратегията за национална сигурност. Тя трябваше да бъде готова до края на миналата година. Срокът й бе удължен, за да се разработят и секторните стратегии. Предстои публично обсъждане на проекта, дискутиране на становище и оценяване на предложенията на научените, институтите, неправителствените организации и политическите сили.
Нашето желание е този документ да е отражение на политическия консенсус и да бъде приет от Народното събрание към края на м. май т.г. Именно затова приех и декларацията във вида й, който казах, от колегите от опозицията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър-председателя.
Господин Великов, имате думата за два допълнителни въпроса.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, националната сигурност далеч не се изчерпва само с работата на силовите ведомства. Тя е значително по-обхватна дейност, както постановява и законът, че националната сигурност е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, като са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основни права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението.
В този ред на мисли аз имам два допълнителни, конкретни въпроса към Вас. Считате ли, че хората, които ръководят институциите, осигуряващи националната сигурност на страната, не са подвластни на чужди сили и групировки, имащи комерсиални интереси?
Вторият ми допълнителен въпрос: считате ли, че е нормално цялата система за национална сигурност да е под контрола на едно лице – на Цветан Цветанов, което до вчера беше безработен партиен секретар на вашата партия? (Шум, реплики и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Докога ще продължава порочната практика комплексирани вождове да стават министри на МВР? (Шум, реплики и смях от ГЕРБ.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор думата има министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа депутати! Аз истински се надявам, че в българския парламент правилата са направени така, че действително да може да има контрол върху всеки един в държавата. Аз мисля, че е коректно да не се злоупотребява с това.
Както аз с цялото си уважение се готвя за питанията, които правите, отговарям, с цел да ви убедя или да докажа това, което правим. Не е честно вие – дали ме слушате или не е ваша работа, да излизате с предварително написани отговори на това, което ще кажа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Неслучайно преди малко помолих вашия колега да ми остави листчето, защото той всъщност е задал питане, за да си прочете това, което накрая са му написали. Защо не оставите листчето? Защо не го покажете на всичките си колеги тук какво са Ви написали? Всъщност Вие сте ме питали, без да Ви интересува какво ще Ви отговоря. По-точно какъвто и отговор да дам, дори да е точно такъв, какъвто Ви харесва, Вие пак имате написано какво да ми отговорите. Колеги, това не е редно, защото по този начин вие злоупотребявате с правата, които са Ви дадени.
Господин Великов, действително с това, което казвате, ме притеснявате много. Не очаквах от Цветанов така да вземе властта като комплексиран вожд. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Че е вожд, вожд е, но комплексиран не е със сигурност.
Знам Вашата заигравка и неприязън, която имате още от Търново – тя е взаимна между другото. (Смях от ГЕРБ.) Моля Ви да не ме поставяте в ситуация аз да Ви отговоря на едното или другото. Може спокойно да си зададете питането – в случая към вожда, и той да Ви отговори. (Смях от ГЕРБ.)
Смея да твърдя – поне тези които ме познават, операциите на службите, тези, които са важни за страната – международните операции, всички ми се докладват, давам санкции по тях. Действително много от тях в рамките на евроатлантическите партньорства, които имаме, се съгласуват и между отделни правителства.
Наркотрафикът касае от Гордън Браун до Ердоган – всички правителства по тази линия. Съответно колегите дали са от Ми-6, дали са от МОСАД, дали са от ФБР – те работят за своите правителства и за своите народи, и ние в рамките на тази евроатлантическа интеграция … В края на краищата ние сме едно семейство с Евросъюза и с евроатлантическите партньори в НАТО. Нормално е ние да обменяме информация и да работим по съвместни проекти заедно.
Тъй като искам да се дистанцирам от личните нюанси във въпроса Ви, аз Ви уверявам, че много добре си контролирам нещата. Уверявам Ви в това! Аз съм първият, който ще реагира, ако усети подобно нещо. Няма да чакам да ме подсещат.
Достатъчно зрели хора сме, с опит, Вие се борете – това си е Ваш проблем. Гарантирам, че службите не се използват абсолютно по никакъв начин за политически цели или в услуга на каквото и да било – дали чуждо разузнаване, дали вътрешна групировка или каквото щете.
С това ще завърша – неслучайно, в последните дни вие видяхте една безпрецедентна подкрепа и от европейските посланици, и от посланика на Съединените щати към това, което правят нашите правозащитни организации.
И не на последно място, ролята на Прокуратурата, на главния прокурор и на всички наблюдаващи прокурори – те са хората, които бдят и много внимателно следят всички наши действия.
Никой от нас не би си сложил петно върху репутацията, за да направи нещо, от което след това ще се срамува.
Надявам се, че ме разбрахте добре и благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отношение – господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Госпожо председател, министър-председателят нали е ваш човек му дадохте много по-дълго време да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте следили Вашето време с колко секунди съм Ви го удължила, а неговите съм извадила. По време на първите пет минути той говори 4 минути и 12 секунди, така че оттам спести няколко секунди. (Смях в залата.) Много стриктно следя.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Това беше в рамките на шегата.
Уважаеми господин министър-председател, за да не кажете, че четем, защото ние, когато отправяме въпроси към Вас, много старателно се готвим, подбираме си въпросите, които поставяме пред Вас.
Това е една Ваша заповед, с която натоварвате вътрешния министър Цветан Цветанов да изработи Стратегия за националната сигурност на Република България със срокове, като първият срок е 20 ноември за публично обсъждане на тази стратегия, а вторият срок е 16 декември – за внасяне на тази стратегия в Министерския съвет. Това означава, че Вие сте излъгали, както излъгахте, че ще махнете и лицето Иван Драшков като заместник-председател на ДАНС. Пак излъгахте.
Аз смятам, че Вие нямате капацитет да изработите такава концепция за националната сигурност, защото досега трябваше да има някакво обсъждане, върху базата на която ние да работим.
Ходих на срещата на така наречената една година от пушачите в Министерството на вътрешните работи. Такива шокиращи неща научих за Вътрешното министерство, които полицаите ми казаха. Тогава се запознах с вашия главен секретар Калин Георгиев. В разговор, на който присъства и господин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, знаете ли какво каза Калин Георгиев? Каза: „Мен политиката, господин Великов, ме отвращава.” Главният секретар на България да каже, че политиката го отвращава в присъствието на свидетели. (Реплики от ГЕРБ.) Значи той се отвращава от министъра, от министър-председателя. От кое се отвращава?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това е интрига.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Няма никакви интрига, това е живата истина, имаше толкова свидетели. Вие сте на път да превърнете системата за национална сигурност в милиционерска хунта за разчистване на лични сметки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър-председателя Бойко Борисов за участието му в днешния парламентарен контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Преминаваме към изслушване на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, който ще отговори на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов относно взетите мерки по преодоляване на наводненията в Ямболска област и необходимостта от компенсации за пострадалите граждани от областта.
Заповядайте, господин Мерджанов, да развиете въпроса си.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Макар и да отшумява полека-лека кризисната ситуация в Ямболска област, в резултат на обилните валежи и тежките наводнения от придошлите реки Тунджа, Мараш, Мучурица, Поповица и други притоци на река Тунджа, продължава да тежи и потиска нормалния живот в цялата област.
Най-пострадалата от наводненията е община Елхово. Наводнени бяха и все още са улици, жилищни сгради, учреждения, района на автогарата, парковото пространство, индустриалната зона, разрушена е пътната инфраструктура от четвъртокласната пътна мрежа към селата Трънково и Чернозем. В община Ямбол са наводнени над 10 улици в града, къщи и мазета, а също така и шест училища. В община Тунджа ситуацията е също така тежка – наводнени са къщи, приземни етажи, мазета, улици в 17 села в общината и над 200 къщи. Извън строя е помпената станция в с. Драма, а така също е разрушен и асфалтовият път до селото. В община Стралджа са наводнени 72 жилища, стопански постройки и дворни места в селата Маленово, Воденичене, Атолово и Чарда, Саранско, Каменец и, разбира се, самият град Стралджа. Скъсани са диги и съоръжения и са разрушени участъци от републиканската пътна мрежа. И в община Болярово са наводнени 22 села, но най-вече Попово, Дъбово и Мамарчево, като е скъсан и общинският язовир „Крастав кладенец” в с. Стефан Караджово.
Съгласно доклад от Областната дирекция „Земеделие” са засегнати над 60 хиляди декара, засети с есенници. Анализът на бедствената ситуация показва, че причините за наводненията са свързани както с природните условия, катастрофалното покачване на водите вследствие на обилните валежи и снеготопене, така и с недостатъчно добре планираните и неизпълнени превантивни мерки в областта и липсата на цялостна интегрална система за защита от наводнения.
Моят въпрос, господин заместник министър-председател, е: какви ще бъдат предприетите мерки от държавата и в какви направления ще бъдат компенсирани гражданите и потърпевшите от нанесените щети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор думата има вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мерджанов! В отговор на въпроса Ви относно взетите мерки по преодоляване на наводненията в Ямболска област и необходимостта от компенсации на пострадалите граждани на областта Ви уведомявам следното.
С цел недопускане на щети и ограничаване на последиците от вредното въздействие на водите през 2010 г. правителството предприе срочни превантивни мерки, като изиска от органите на изпълнителната власт, собствениците или ползвателите на водостопанските системи и водни обекти, стриктно спазване на изискванията на Закона за водите, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за защита при бедствия и подзаконовите нормативни документи, което да гарантира защитата на населението и националното стопанство при наводнения.
Министерството на вътрешните работи чрез „Гражданска защита” поддържа списък от потенциално опасните водностопански обекти и язовири, хвостохранилища, шламохранилища, сгуроотвали, критични участъци на реки и дерета и ВиК системи. Актуализацията се извършва на база наръчник за оценка на риска и съществените изисквания към обема, съдържанието на експертизите на потенциално опасните обекти.
За област Ямбол е извършен мониторинг на 82 бр. водностопански обекта, включващи 39 бр. язовири, проводимостта на 21 бр. участъци от реки, състоянието на 8 бр. ВиК системи, на диги и 13 бр. шлюзове. Извършени са 103 бр. проверки, съставени са 61 бр. констативни актове и 4 бр. протоколи, в които са дадени 84 бр. предписания - почистването на откосите на язовирните стени, храстите и дърветата, възстановяване на проектните параметри на язовирните стени и съоръженията към тях, осигуряване проводимостта на речните корита и др.
Към настоящия момент са организирани и координирани действия за намаляване на последиците от наводненията, както и за осигуряване на временното снабдяване с питейна вода, храни или други необходими средства за преживяване на населението от засегнатите територии, въведени са в действие планове за защита на населението на общинско и областно ниво в част „Наводнения”.
На 9 февруари 2010 г. по мое разпореждане за управление на водоведомствата, силите и средствата е сформиран щаб под ръководството на главния секретар на МВР със задачи оперативно събиране, обработване и анализ на информацията с цел предприемане на адекватни за съответната ситуация управленски решения, в това число обезпечаване с ресурси и преместване на сили и средства за целите на оперативната защита. От ресурса на министерството са осигурени 5000 чувала пясък, допълнителен ресурс за ГСМ и личен състав за водене на непрекъснато наблюдение на проблемните участъци.
В района на р. Тунджа се надградиха най-критичните участъци. С пряко участие на сили и средства на МВР бе извършена евакуация на население, покъщнина и имущество. За периода на наводненията от 8 февруари до 17 февруари 2010 г. е оказана помощ на 1419 души, изтеглени са 438 автомобила и са отводнени повече от 360 домове. Само за територията на област Ямбол с участието на силите и средствата на МВР са проведени 68 аварийно-спасителни операции, при които е оказана помощ на 138 души, отводнени са 59 домове.
След оттеглянето на водата от прилежащите на наводнените сгради терени имаме готовност да извършим отводняване на засегнати сгради по график, изготвен от кметовете на общини. Предстои да отводним повече от 500 частни домове и обществени сгради. Създадена е добра организация на управление на оперативната защита при наводнения при отлично взаимодействие на „Гражданска защита”, пожарната, Охранителна полиция, Гранична полиция, БЧК и неправителствени организации.
С цел ранното предупреждаване и оповестяване на населението по поречието на р. Арда след преливането на язовир „Ивайловград” на 11.02.2010 г. в спешен порядък и добра организация са информирани гръцката и турската страна. След оттичане на водите в речните русла общинските администрации в бедстващите райони и компетентните държавни органи следва да организират извършването на оценка на вредите и изготвят конкретни искания за осигуряване на финансова помощ както за възстановяване на жилищата на пострадалите домакинства, така и за неотложни възстановителни работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
За реплика думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, аз искам да изкажа крайното си неудовлетворение от повърхностния и схематичен отговор, който Вие дадохте. Защо? Неслучайно обрисувах картината на ситуацията в Ямболска област, не от популистки въображения и преувеличавания. Впрочем тази картина беше изключително добре отразена от всички електронни средства, от телевизиите, от пресата. Трябва да се отбележи, че по време на кризата не се появи нито един представител на правителството поне да окуражи и да помогне на действащите сили, и всъщност най-важното, най-позитивното беше, че нямаше загуба на човешки живот.
Аз трябва да подчертая, че силите на полицията, на противопожарната охрана, на Гражданска защита действително се включиха и положиха максимум старания и усилия, но къде беше държавата през тези няколко седмици? Това не е държавата. Държавата трябва да провежда съответната политика, а след закриване на Министерството по бедствия и аварии практически такава политика няма.
Бихте ли ми отговорили, господин заместник министър-председател, съществува ли Междуведомствената комисия и откога? Какъв е нейният състав и провела ли е тя поне едно заседание или по време на наводненията в Шабла и в Добрич Вие „на коляно” раздавахте и обещавахте средства за погасяване на щетите? Ето това е държавна и превантивна политика в тази област, което Главната дирекция в повереното Ви министерство би трябвало да изпълнява.
Аз не споря, че Вие сте зает с много по-важни дела – да се борите с престъпността, дано резултатите бъдат доказани и в съда. Искрено го желая, но истината е, че по отношение на бедствията и авариите Вие и ръководената от Вас политика отсъства. Тя просто не съществува.
Нещо друго, началникът на Главната дирекция е с временен договор, а такива са временно назначени във всичките 31 области. По какъв начин тези хора биха могли да се чувстват сигурно, да поемат авторитетно своите ангажименти и да ги извършват, след като те нямат нужния авторитет, нужната подкрепа от централната изпълнителна власт? Само с действията на един областен управител и на кметовете не могат да бъдат решавани тези тежки проблемни ситуации, които и за в бъдеще, уви, ще възникват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мерджанов.
За дуплика – вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мерджанов! Относно Вашия коментар по моя отговор и това, което казахте като констатация за добре свършената работа от служителите на Министерството на вътрешните работи, Гражданска защита и Пожарната, аз мога да Ви уверя, че те са част от органите на управление на държавната власт, така че в тази посока са участвали активно. Вие им давате добра оценка. Това, което мога да Ви кажа за Междуведомствената комисия, е, че тя работи – това сме констатирали. С голямо съжаление за Вашата висока оценка, която давате на закритото Министерство на бедствията и авариите мога да Ви уверя, че сумата, изразходвана за подобни операции при възстановяването, е на стойност 57 млн. лв. Знаете ли кое е най-фрапиращото и кое е най-обезпокоителното? За парите, които са отпускани на конкретните общини – в размер от около милион и половина до шест милиона, няма насрещна проверка как са осъществени съответните възстановителни работи.
Това, което съм изискал от Междуведомствената работна група, е експертите от всяко едно ведомство, имащи отношение – Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да направят насрещна проверка на всички тези усвоени пари, за да видим какви са процедурите и да направим по-голям и задълбочен анализ за период от пет години и да видим дали има преповтаряне на обекти, за които са осигурявани пари.
Мога да Ви кажа, че по време на обиколката ми из страната съм се срещал с избирателите и не съм бил „безработен партиен функционер”, както каза господин Великов. В община Кирково местните хора казваха, че един мост три последователни години се е „откривал” по едно и също време след наводнения и пари са осигурявани всяка година за този мост. Има усвояване на средства, които не са отишли по предназначение, и съмнение за занижен контрол от изпълнителната власт в минал период и че парите не са отишли по предназначение за съответните обекти.
Мога да Ви запозная конкретно с данни за общини, които са усвоили сериозни финансови средства, но аз съм убеден, че и Вие самият, когато сте обикаляли там, не сте видели това, което реално е трябвало да бъде извършено като дейности от парите на българския данъкоплатец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос на народния представител Атанас Мерджанов към Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, относно закупуване на билети за участие на българските спортисти в Зимната олимпиада във Ванкувър.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Поводът за актуалния ми въпрос към Вас са публикации в българската преса от 25 януари, които с тревога констатират следното: на зимните олимпийски игри само след седмица, за съжаление тя вече е факт, във Ванкувър българските спортисти най-вероятно няма да завоюват медали. Със съжаление трябва да отбележа, че тази тежка констатация се потвърждава.
Затова пък оказва се има една туристическа фирма, която е сред най-печелившите от раздаването на пари от държавния бюджет за участието на нашите олимпийци. По-нататък в публикациите се твърди, че макар и неспечелила окончателно конкурса от обществената поръчка, фирмата „Елит Травел Интернешънъл” ООД е посочена на Българския олимпийски комитет да закупи билетите на българската делегация. Простата сметка показва, че билетите, които въпросната агенция е осигурила за всеки от 40-те души в делегацията, са на стойност 3500 лв. или 1785 евро единият. След направена справка в системата за он-лайн резервации в сайта на „Елит Травел Интернешънъл” при зададена дата на пътуване 4 февруари, когато лети първата група български олимпийци, наяве излизат изключително смущаващи различия. Билетът София-Ванкувър-София струва между 837.11 и 1001.77 евро в зависимост от авиокомпаниите, при положение че става въпрос за резервации само десет дни преди пътуването, а не както реално са направени месец-два по-рано, когато билетите са били много по-евтини.
Преразходът на държавни пари е очевиден, независимо дали Министерството на физическото възпитание и спорта пряко или косвено посочва на Българския олимпийски комитет въпросната фирма, осигуряваща пътуването. В публикациите се изказват подозрения и предположения, че разходите може и да са реални, ако в тях са включени разходите на журналисти от частни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте въпроса си, господин Мерджанов. Времето изтече.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По този начин се създава впечатление, че въпреки очертаващото се скромно участие на олимпиадата ръководството на министерството очевидно цели да си осигури солиден медиен контрол.
Истина ли са изнесените факти, господин министър, и изобщо как ще коментирате процедурата по закупуване на билетите за участието на българската делегация в олимпиадата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мерджанов.
Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мерджанов! През м. ноември 2009 г. Министерството на физическото възпитание и спорта проведе открит конкурс за избор на изпълнител за осигуряване на самолетни билети и хотелски резервации в чужбина за нуждите на министерството. Конкурсът беше проведен съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Класирането на участниците бе обявено с решение и бе определен за изпълнител „Елит Травел Интернешънъл” ООД. Впоследствие решението беше обжалвано от друг участник в процедурата и съответно сключването на договор с определения за изпълнител участник не се осъществи поради факта, че би било в нарушение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки, тъй като съответните компетентни институции следва да се произнесат окончателно по искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка „спиране”. Определеният за изпълнител участник е класиран на първо място, според предоставените в офертата му условия и услуги, на базата на сравнителна оценка с офертите на другите участници в обществената поръчка. Класираният на първо място участник е предложил най-добрите условия за възложителя, включително и най-големи отстъпки на различните видове цени и такси.
Всички предложени от определения за изпълнител условия, услуги, отстъпки, намаления и т.н., задължително подлежат на отразяване в договора, тъй като предстои да се сключи. Ако до 5 февруари 2010 г. се сключи, трябва да се каже, че вече е сключен, тъй като на 28 януари с Определение Върховният административен съд се произнесе окончателно, че потвърждава Определението на Комисията за защита на конкуренцията и отхвърли искането на „Bulgarian VIP Travel” ООД за налагане на временна мярка „спиране”. По този начин чрез отразени в договора ясни и точни параметри е възможно да се осъществи контрол по изпълнението му и самолетните билети да се закупуват при възможно най-благоприятни цени и условия.
На 28 януари 2010 г. Комисията за защита на конкуренцията се произнася по същество, като с решение отхвърля жалбата на „Bulgarian VIP Travel” ООД. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.
Във връзка с осъществяването на по-ефективен контрол за разходването на средствата, определени за олимпийската делегация, бе взето решение закупуването на самолетни билети до Ванкувър да се осъществи чрез туроператорска фирма, избрана след провеждане на обществена поръчка с възложител Министерството на физическото възпитание и спорта. Тъй като процедурата бе обжалвана, уведомихме Българския олимпийски комитет за невъзможността министерството да осигури самолетните билети, като съответно Българският олимпийски комитет следваше самостоятелно да организира тяхното закупуване.
С оглед гореизложеното Министерството на физическото възпитание и спорта е нямало възможността да контролира процеса на закупуването на самолетни билети от страна на Българския олимпийски комитет. Употребената в пресата терминология за така нареченото посочване на фирма от страна на министерството, от която Българският олимпийски комитет да закупи самолетни билети, не отговаря на истината, тъй като от Българския олимпийски комитет са имали възможността да проучат условията и цените на самолетните билети и да изберат най-изгодния за тях вариант при минимално разходване на бюджетни средства. Министерството към момента на закупуване на самолетни билети от страна на Българския олимпийски комитет по никакъв начин не е обвързано с фирмата – изпълнител, тъй като е нямало сключен договор и в тази връзка нямаме никакви основания да посочваме определена фирма, от която да се закупят самолетните билети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Нейков.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: В министерството нямаме информация по какъв начин, чрез каква процедура Българският олимпийски комитет е закупил самолетните билети.
Освен това, Олимпиадата не е свършила - тепърва започва участието на нашите големи състезатели, така че се надяваме и на медали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, ние също се надяваме на медали. Дано обаче това да не си остане само предположение, обещание и надежда.
Първо, искам да ви кажа, че публикациите във в. „Сега” и във в. „Дневник” никак не могат да бъдат оприличени като близки до опозицията вестници. Така че изнесеното отговаря абсолютно на истината. Вие по никакъв начин не можете да обясните разликата от близо 700 евро на билет и аз призовавам специализираните органи да се заемат със съответната процедура. Това, от една страна.
От друга страна, оказва се, че от 5 юли насам въпросната фирма „Еlite Travel International” ООД печели последователно конкурсите за билети в Народното събрание, в Министерския съвет, в Министерството на финансите и, разбира се, във вашето министерство. Това най-малкото е смущаващо. Представете си конкурсът, за който говорите, и показателите, по които тя е класирана, е един-единствен – отстъпка на групов билет, като групата се състои само от 2 души. Това е недопустимо и в едно от писмата на IATA категорично се казва предложенията за прилагане на групови цени за по-малко от 6 души или за предоставяне на отстъпки от груповите цени да бъдат придружени от писмени документи от съответната авиокомпания. Разбира се, такива писмени документи липсват. Аз и заради това призовавам специализираните органи да се заемат със съответната процедура.
Иначе, успех на нашите олимпийци! А с делата в повереното Ви министерство ще се занимаваме и в следващи парламентарни контроли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мерджанов, не знам откъде е информацията Ви, че всички конкурси на Народното събрание се печелят от тази фирма. Обществената поръчка, която е обявена....(реплики на народните представители Любен Корнезов и Атанас Мерджанов) ...но Вие засягате институцията Народно събрание. Няма приключила процедура в момента. Предшественикът ми господин Георги Пирински за 4 години не е провел нито една обществена поръчка. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте за дуплика, господин Нейков.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Господин Мерджанов, искам да Ви кажа следното. В статията, от която имате информация и се информирате, са посочени дати 4 – 11. Ние не знаем някоя делегация да отиде на Олимпийски игри и да се върне преди откриването на Олимпийските игри, което противоречи на Вашето изказване. (Реплики на народния представител Атанас Мерджанов). Така пише в статията, така сме го получили.
На следващо място, ние знаем, че нашите състезатели не отиват със самостоятелен багаж, а и с допълнителни пушки, патрони, допълнителни ски-съоръжения и т.н., които допълнително оскъпяват цените на билетите.
На следващо място, нашата олимпийска делегация пътува от различни места на света. Част от нея, като някои от по-късно стартиращите състезатели, пътува първо до Солт лейк сити за съответната аклиматизация и поради създадени добри тренировъчни условия и след това пристигат в олимпийското село. Така че всичко това е свързано с пътуване от различни краища на света. Мисля, че с всички тези факти, които изтъкнах, цените, в лицето на „Луфтханза” - нашият коректен партньор, спечелил поръчката по Закона за обществените поръчки и нямаме никакви нарушения, което по-късно се потвърждава и от Върховния административен съд, са напълно реални и достъпни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нейков за участието му в парламентарния контрол.
Сега следва да изслушаме Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, който ще отговори на няколко въпроса.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Румен Такоров относно отглеждане на генно-модифицирани организми в България.
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В медиите се появиха разнопосочни тези по въпроса „за” и „против” генно-модифицираните организми в България от неправителствени организации и сдружения и от много граждани. Включително премиерът заяви, че има натиск от Европейската комисия и трябва да направим това гласуване, за да изпълним ангажимента си.
Но само десетина дни по-късно се разбра, че натискът и ангажиментите не са от и за Европейската комисия, защото лично председателят господин Барозу заяви, че проблемът за генно-модифицираните организми си решава индивидуално всяка една страна – членка на Европейския съюз. Отново разнопосочна информация!
Правиха се безспорни напъни в областта на законодателството. Преди да е влязъл в сила законът, щяхме да налагаме 5-годишен мораториум за отглеждане на генно-модифицирани организми, въпреки че думата „мораториум” за приети директиви в Европейския съюз е забранена за България от датата на подписването на Договора за членство в Европейския съюз. Но по отношение на законодателството Вие много добре знаете, уважаеми господин министър, че най-важното е позицията, а другото е законодателна техника.
От изложеното дотук, господин министър, искам да Ви задам следния въпрос: През периода, в който сте министър, имали ли сте среща с представители на фирми, заинтересовани от отглеждането на генно-модифицирани организми у нас, и какви ангажименти са поети от Вас или от правителството в тази посока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Такоров.
Министър Найденов, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Такоров! Това ще е най-краткият отговор на въпрос на парламентарно питане: Не, не съм имал срещи с представители на фирми в България, които са заинтересовани от отглеждане на генно-модифицирани организми у нас. Благодаря. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, това, което казахте, ми изглежда малко шменти-капели. Защото не мога да разбера – нямали сте никакви ангажименти, не сте поемали абсолютно нищо по отношение на генно-модифицираните организми, а внасяте в Министерския съвет предложение да гласувате „за” три генно-модифицирани хибрида на срещата на министрите по земеделието на Съвета на Европа, провела се на 19-20 октомври 2009 г. в Люксембург!?
За единия хибрид Вашият глас е бил решаващ, защото гласовете са били 11:11.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Другите десет гласа не са ли били решаващи?!
РУМЕН ТАКОРОВ: Господине, там се противопоставихме на страни като Германия, Франция, Италия, но може би това е истинската политика на ГЕРБ в областта на генно модифицираните организми.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Осемнадесет бяха гласовете тогава.
РУМЕН ТАКОРОВ: От изявленията на премиера не можа да се разбере нищо. Той каза: „Аз и правителството сме против генно модифицираните организми” през м. януари 2010 г., но през м. октомври 2009 г. лично премиерът и правителството гласуват за генно модифицираните организми. На практика това навява на лобистки интереси.
Господин министър, искам да Ви уведомя, че вчера на заседанието на Комисията по околната среда и водите заедно с неправителствените сдружения и организации, с опозицията, заедно със Синята коалиция, не мога да кажа не и без съдействието на госпожа Цецка Цачева на практика приехме на второ четене закон в парламента, който на практика прави България зона, свободна от генно модифицирани организми. Какво по-добро от това, за което аз им благодаря. Това ще рече, че в България ще процъфтява туризмът, ще има повече туризъм, повече инвестиции и за България ще се говори като за чиста страна, чисти храни и хранителни продукти. Може би това е преди всичко знак на уважение към собствените български граждани, защото българската трапеза ще бъде освободена също от генно модифицирани организми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Такоров, разбирам, че Вие никога не сте участвали в Съвета на министрите. Понеже във вашата парламентарна група има бивши министри, те могат да разяснят, тук е и бившият премиер господин Станишев, той може да го потвърди: при гласуването в Съвета решенията се вземат с квалифицирано мнозинство и резултати 11:11 няма. Такъв мач и такъв резултат няма, така че това, което говорите, не е така.
За разяснение, става въпрос за позиция на България, поддържана включително от правителството на господин Станишев. Винаги е гласувано така. Става въпрос за допуск на генно модифицирана царевица на територията на Европейския съюз само за фураж, като компонент за фураж. Същото касае и соята, но не за отглеждане в България. Всъщност Вие правите препратка към поправката на Закона за генно модифицираните организми. Това по отношение гласуването в Съвета на министрите.
Отново повтарям, не съм се срещал и не съм поемал ангажименти към абсолютно никакви фирми. Това не е въпрос на лобизъм, защото ако би имало такъв, той би трябвало да касае и вашето правителство. Това е продължаване на политиката на България в тази насока.
Като цяло има дефицит на компонента за фураж в Европейския съюз, най-вече за соята и определени сортове генно модифицирана царевица, за които има становище на европейския орган за безопасност на храните, че от тях няма опасност.
Отново повтарям, за да спрете да спекулирате: става въпрос за фураж за животни, а не за храни за хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Найденов.
Следва втори въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно мисия на Европейската комисия по одитиране на Програмата за развитие на селските райони.
Заповядайте да зададете въпроса си.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В периода 28 септември – 2 октомври 2009 г. е проведена мисия на Европейската комисия, която одитира Програмата за развитие на селските райони. Докладът от този одит е получен на 22 януари т.г. Като цяло отчита някои слабости в процедурите, свързани с одобрението на офертите, препоръки за спазване на Закона за обществени поръчки – най-важният документ, касаещ общинските мерки.
Поставя се въпросът за изкуственото разделяне или по-скоро за наличието на свързаност. Препоръките са представени пред Вас, господин министър, и пред госпожа Калина Илиева още на 2 октомври 2009 г.
Министерството на земеделието и храните следва да изготви коригираща програма и в срок от два месеца да изпрати отговор до Европейската комисия за предприетите мерки.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какво е направил от м. октомври м.г. Държавен фонд „Земеделие” за преодоляване на тази констатация, част от която касае администриране на проблеми, а не нормативна база? И защо тези препоръки не са намерили място в Наредба № 8, обнародвана на 2 февруари т.г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Министър Найденов, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
Преди да отговоря на поставените въпроси, ако позволите, бих искал да направя едно уточнение по отношение на Вашето твърдение, че препоръките от одитния доклад на Европейската комисия са представени пред мен и изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” на 2 октомври 2009 г. Европейската комисия, както и всяка друга институция на Европейския съюз кореспондира с държавите членки чрез официални документи. Цитираният от Вас доклад е получен официално на 22 януари 2010 г. в постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел. В Министерството на земеделието и храните докладът е получен на 27 януари 2010 г.
В тази връзка Ви уведомявам, че Европейската комисия очаква от нас да бъде уведомена за вече предприетите коригиращи мерки и за тези, които предстои да бъдат предприети, както и за графика за тяхното изпълнение в срок до два месеца от получаване на одитния доклад, тоест до 22 март т.г.
По отношение на въпроса Ви за предприетите от Държавен фонд „Земеделие” и Разплащателната агенция мерки за преодоляване на констатациите, част от които касаят администриране на проблеми, а не нормативна база, бих искал да Ви уведомя, че експертите от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” вече работят по план-график за изпълнение на препоръките и мерките с необходимите действия и срокове, в които следва да бъдат извършени. Сформирана е и специална работна група за изменение на нормативните актове.
Следва да имате предвид, че Европейската комисия е извършила одит върху прилагането на мерките по Програмата за развитие на селските райони за изминал период, а именно от 1 април 2008 г. до 30 юни 2009 г. – по време на управление на тройната коалиция. По тази причина някои от констатациите и препоръките вече са отразени. Ще Ви дам пример.
Първо, Държавен фонд „Земеделие” е предприел промени във вътрешните си правила за работа с цел прецизиране на процедурите за проверка на обществените поръчки, възлагани от страна на общините, за което е уведомил Европейската комисия с писмо от 22 декември 2009 г.
Второ, по препоръката, свързана с малкия размер на българския пазар и повлияването му от дейността на някои големи пазарни участъци, Държавен фонд „Земеделие” вече е сключил меморандум за сътрудничество с над 80 фирми доставчици на земеделска техника, както и с международни асоциации с оглед разширяване на базата данни за средните пазарни цени. Още с промените в Наредба № 8 от м. декември 2008 г. е въведена практиката да се изисква от кандидатите да представят в проектната си документация официалните запитвания, които отправят до доставчиците, и офертите за земеделска техника, какъвто ангажимент е бил поет към проверяващите.
По отношение направените констатации в одитния доклад, свързани с процедурата по предоставяне на три оферти, искам да Ви уведомя, че е изпратено писмо до Европейската комисия за уточняване на препоръката с цел да се избегнат бъдещи санкции на страната ни, породени от заобикаляне на принципите на конкурентоспособност при включване на текстове в нормативната уредба.
Относно въпроса Ви защо тези препоръки не са намерили място при промяната на Наредба № 8, обнародвана в „Държавен вестник” на 2.02.2010 г., Ви отговарям, че проектът на наредбата беше подготвен и изпратен за обнародване в „Държавен вестник” преди получаването в Земеделието и храните на въпросния одитен доклад.
Използвам повода да Ви уверя, че след получаването на разяснението от Европейската комисия и в изисквания от нея двумесечен срок ще бъдат извършени необходимите промени във всички нормативни актове, както и в посочената от Вас Наредба № 8. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика.
ПЕНКО АНАСТАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Абсолютно точен сте в това, че одитният доклад сте получили в министерството на 27 януари. Аз обаче твърдя, че когато е свършила мисията, в устен порядък всички тези констатации са Ви били подсказани или казани в прав текст и на Вас, и на госпожа Илиева. Вярно е, че формално докладът трябва да се получи, по него да бъдат взети мерки. Разбирам, че сте предприели стъпки в тази посока, но мен ме смущават и продължават да ме смущават фактите.
Вижте какво, и в предния мандат сме имали много забележки към фонда. Бяха сменени много шефове на фонда. Много проблеми имаше по фонда. Въпросът обаче, това, което много ме притеснява, е, че сегашното ръководство на фонда се учи как да управлява фонда просто на ход. В тази връзка е и усещането не само на нас като народни представители, но на всички, които имат контакт с фонда, че нещата във връзка с програмата за развитието на селските райони са зациклили или не вървят с достатъчна скорост, каквато на нас ни се е искало.
Затова се обръщам към Вас с молба, бих казал настойчива молба, да осъществите по-сериозен контрол, да усилите процедурите, защото има проекти. Да, госпожа Илиева онзи ден на комисията каза, че много работа е свършена, много проекти са проверени, но аз се връщам пак на предишния мандат на Народното събрание, когато се докладваше, че има проекти, но в края на краищата въпросът е кога тези проекти ще тръгнат да се реализират и кога бенефициентите ще получат парите, защото според мен това е критерият за свършената работа. И във връзка с това аз Ви моля Вие да осъществите такъв контрол, който да ускори процедурите и това да не се случва.
И нещото, което ме притеснява много и бих искал да го подчертая дебело. Госпожа Калина Илиева в комисията каза нещо, което мен силно ме смущава. Тя каза, че основна нейна цел като ръководител на фонда е да пази финансовите интереси на фонда. Аз го разбирам, но едва ли това е основната цел на шефа на фонда и на цялото ръководство. Според мен основната цел на фонда е максималното усвояване на средствата по европейските програми, без да се нарушават процедурите със съответния ред. Това е основното. Разбира се, на втори план идва и това, което каза госпожа Илиева, защото мисля, че има смяна на приоритетите. Аз отново се обръщам и разчитам, че Вие ще осъществите този контрол, който е необходим на всички и на държавата ни като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Атанасов.
Дуплика на министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Атанасов, нормално е да се притеснявате, когато към фонда са отправени толкова много надежди. Искам обаче да Ви кажа, че притесненията Ви не кореспондират с дадената вчера оценка. Ние имахме среща на министър-председателя и част от министрите с Националното сдружение на общините в България, където от госпожа Дора Янкова – кмет на Смолян, която е и председател на сдружението, беше дадена оценка, че много добре се работи и с екипа на фонда, и с екипа на Министерството на земеделието и храните. И даде пример, че от 1600 проекта, които са подадени от общините въобще за проекти, 800 са по Програмата за развитие на селските райони. Това се е случило, вече има подписани договори, работи се.
Разбирам Ви, че е нормално да искате повече. Правим всичко възможно, но Ви уверявам, че то няма да стане за сметка на занижен контрол. И ако не виждате това, което каза и премиерът – заради занижен контрол ние вчера получихме поредния шамар от Европа – глобяват ни с над 40 млн. лв. Не искам аз да съм този министър, заради който държавата ще бъде глобена след това заради занижен контрол. Така че успоредно с контрола ще вървят и наистина оптимизираме ежедневно дейността си. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Найденов.
Втори въпрос от народния представител Пенко Атанасов към министър Найденов относно освобождаването на началници на общински служби по земеделие в Бургаска област.
ПЕНКО АНАСТАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! По последните Ви думи – никой не иска да се нарушава процедурата. Нека всичко да бъде в ред, но нещата наистина трябва да вървят по-бързо. Това, че има подписани проекти, разбирате ли, още никого не топли. Реално това ще се случи, когато бенефициентите получат средствата.
Относно въпроса. Уважаеми господин министър, в Областната дирекция по земеделие в Бургас бяха освободени от длъжност през м. декември трима началници на служби – на Руен, Айтос и Приморско. А към настоящия момент още трима – Карнобат, Сунгурларе и Бургас. Какво налага тази тотална промяна в ръководството на общинските служби по земеделие в цитираните общини и какви са мотивите за освобождаването им? Наложителна ли е смяната им в настоящия момент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз като разбрах за въпроса, помислих, че въпросът е от страна на групата на ГЕРБ защо не съм ги освободил, а Вие сега питате защо съм ги освободил. Така че сега ще отговоря защо съм ги освободил.
В писмото Вие твърдите, че през м. декември са освободени от длъжност Мюмюн Мюмюнов – началник на Общинската служба по земеделие – Руен, Пенка Куцарова – началник на Общинската служба по земеделие – Айтос, и Таня Радославова – началник на Общинската служба по земеделия – Приморско.
Позволете ми накратко да предоставя информация за причините за прекратяване на служебните правоотношения с цитираните служители.
Служебното правоотношение с госпожа Таня Радославова е прекратено по взаимно съгласие, считано от 1 януари 2010 г. Госпожа Радославова подаде заявление до мен, с което изяви желанието си да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 1 януари 2010 г. и аз, естествено, удовлетворих нейното искане.
Служебното правоотношение на госпожа Пенка Куцарова – бивш началник на Областна служба по земеделие – Айтос, също е прекратено по взаимно съгласие, считано от 4 януари 2010 г. Тя също пожела да бъде освободена от длъжност поради преминаване на друга работа. И аз, естествено, удовлетворих и нейното желание.
С моя заповед от 29 декември 2009 г. е прекратено служебното правоотношение с господин Мюмюнов – началник на Областната служба по земеделие – Руен, на основание чл. 107 и 108 от Закона за държавния служител, а именно за получена възможно най-ниска оценка 5, което означава неприемливо изпълнение, при атестирането му за 2009 г. Оценяването неизпълнението на длъжността обхваща периода от 1 декември на предходната година до 30 ноември на следващата година и включва времето, което действително е отработено от служителя, съгласно Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация.
Съгласно чл. 14 на наредбата, заключителната среща между оценяващия ръководител и оценявания за определяне на общата оценка на изпълнение на длъжността му се провежда в периода от 30 октомври до 30 ноември на съответната календарна година. Срещата на господин Мюмюнов с оценяващия го ръководител – началник на отдела на общинската служба, е проведена на 19 ноември 2009 г. Коментарът на оценяващия ръководител е, че оценяваният „не е успял да реализира целите, заложени в работния му план, системно допуска неточности при изпълнение на задълженията, визирани в длъжностната характеристика, не притежава необходимите умения за разглеждане и решаване на проблемите, не успява да създаде организация за изпълнение на задачите по отношение на отговорностите и сроковете, не е изградил добри връзки с общинската администрация, не притежава необходимата компетентност за вземане на бързи решения, пропуска сроковете за изпълнение на поставените задачи и така нататък.
Според чл. 28 на наредбата служителите, които не са съгласни с дадената им оценка, могат да подадат писмено възражение, в което да посочат мотивите за несъгласието си. Възражението се подава до контролиращия орган, в конкретния случай до директора на Областната дирекция по земеделие в 7-дневен срок от датата, на която оценяваният е подписал формуляра за обща оценка на изпълнение на длъжността. Господин Мюмюнов не е подал възражение по поставената му оценка в законоустановения срок.
Господин Атанасов, Вие твърдите също, че към настоящия момент са освободени от длъжност и госпожа Тонка Георгиева, началник на Областна служба по земеделие в Бургас, господин Гроздан Тодоров – началник на Областна служба по земеделие в Сунгурларе, и госпожа Катя Данева – началник на Общинска служба по земеделие – Карнобат, което не отговаря на истината. Тримата посочени от Вас началници не са освободени от длъжност и продължават засега да заемат длъжността началник на Общинската служба по земеделие. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Анастасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, разбирам технологията – тези, които не се справят, се принуждават по взаимно съгласие да напуснат поста си. На тези от втората вълна, които не са освободени, им е предложено да преминат на друга работа, въпреки че има категорични показания, че са се справяли перфектно.
Давам пример с началника на общинска служба „Земеделие” в Карнобат, който години наред е бил първенец в региона, награждаван е по служба, шест години е изпълнявал перфектно задълженията си и няма забележки към него. Въпреки всичко, Вие решавате, че това е начинът, по който да бъдат освободени. Според мен това са политически натиск и уволнения и не е приемливо.
Аз не говоря за тези, които не се справят по служба. Всяка една институция би трябвало да следи кадрите й да бъдат на ниво и да дават този обществен продукт, който се иска от тях, който цялото общество иска.
Не приемам това, което казвате и ми се иска да се задълбочите в тези хора, които подготвяте за освобождаване, да разберете, че те преди всичко са качествени специалисти и след това всичко останало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Министър Найденов, заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Атанасов, ако позволите – по отношение на тази система, както Вие я наричате, за принуждаване на служителите да напускат или да преминават на друга работа. Искам да Ви кажа, че Вие очевидно говорите за система, която вие сте създали и я познавате добре, защото ГЕРБ досега не е била в изпълнителната власт и не е управлявала. Явно познавате добре този опит, но Ви уверявам, че ние не използваме този ваш „добър опит”.
Оценката, която се прави, се прави на базата на задълбочен анализ и проверки. Нека да Ви напомня, че още с идването ми като министър разпоредих комплексна проверка на всички, първо, областни и след това – общински служби. На базата на тези резултати аз съм предприел съответните мерки и разговори. Мисля, че когато служителите също са видели за какво става въпрос, са имали волята и са пожелали да напуснат с оглед на резултатите, които са показали. В това няма нищо странно. Ние всички видяхме резултата от тяхната дейност и състоянието на днешното земеделие го показва.
Така че не ни корете в желанието ни да проведем определена кадрова политика, която да доведе до по-добри резултати – това, което очакват земеделските производители, когато идват при нас.
Последните бяха онзи ден - от Велико Търново. Първото, което ми поставиха като въпрос, е: защо още не съм освободил шефовете на общинските служби по земеделие. Там имаше и народни представители – могат да го потвърдят. Затова очаквах въпросът да е: защо още не са освободени, а не защо са освободени. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Да благодарим на министър Найденов за днешното участие в парламентарния контрол.
Въпроси към Божидар Нанев, министър на здравеопазването.
Започваме с питане от народния представител Калина Венелинова Крумова относно политиката на Министерството на здравеопазването към болните от диабет.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането ми, както всички разбрахте, е свързано с политиката на Здравното министерство и на кабинета като цяло към болните от диабет.
Тъй като през последните няколко седмици в страната доста усилено се говори за здравната реформа и за това, което се случва в здравния сектор, ние от партия „Атака” сме на мнение, че това е тема, която винаги е актуална.
Ще ви запозная със статистиката, защото в крайна сметка не всеки е длъжен да знае какво сочат данните, които са ужасяващи.
Те сочат, че от диабет до момента са починали много повече хора, отколкото през Първата и Втората световни войни, взети заедно. Седем милиона души в световен мащаб годишно заболяват от диабет. Два милиона души годишно са жертвите.
За да се върна към мащабите на България и да премина към питането към министър Нанев, ще ви кажа, че през 2005 г. в България около 400 хил. души са заболели от диабет, а с днешна дата според различните статистики те са между 514 и 540 хил. души.
Нас от „Атака” ни тревожи не само това, което ви цитирам като данни, като статистика – тревожи ни това, че голяма част от тези болни и от новите регистрирани случаи на диабет са в ранна детска възраст, та дори и при новородени.
Преди известно време мой колега от политическа партия „Атака” предложи заедно със задължителните изследвания, които се правят за децата, постъпващи в ясла и детска градина, да бъдат правени и такива за диабет.
Така че, господин Нанев, работи ли се по този въпрос и като цяло какво смятате да правите с болните от диабет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министър Нанев в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Крумова! Наистина има тенденции, които са тревожни. Броят на болните от захарен диабет следва световните тенденции.
През 1981 г. диабетиците у нас са били около 81 хил. души или 1,01%. През 2006 г. общ брой – 237 хил., от които 153 неинсулинозависим тип и 83 700 инсулинозависим тип. Честотата на захарния диабет става 2,5%. Тъй като повече пациенти със захарен диабет тип 2 се лекуват в рамките на извънболничната помощ, то захарният диабет се стоварва като сериозна грижа за извънболничната помощ.
Захарният диабет, особено тип 2, се разглежда и като сърдечно-съдова болест. От друга страна, захарният диабет тип 2 е част от така наречения метаболитен синдром - струпване на рискови фактори за сърдечно-съдова смъртност, артериална хипертония, дислипопротеинемия, захарен диабет тип 2, затлъстяване и други.
Така че тези данни, които цитирахте за смъртност, засягат изключително много и усложненията от захарния диабет.
Тези данни налагат необходимостта от провеждане на мултидисциплинарен, политически подкрепен и координиран подход в сферите на здравеопазване, социални услуги, финанси, образование, спорт, земеделие и хранителна промишленост. Този въпрос, който задавате, изисква най-малко времето за широка дискусия и кръгла маса.
Какво правим в България по основни направления? Профилактиката и лечението на захарния диабет са сред приоритетите на Министерството на здравеопазването. Министърът на здравеопазването регулира политиката за профилактика, диагностика, лечение, диспансеризация, осигуряване на съвременни и достъпни лекарства за всички български пациенти въз основа на подзаконови нормативни актове, въз основа на които НЗОК осъществява реализация на политиката.
Това са: Наредба № 39 за профилактични прегледи и диспансеризация, Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, Наредба № 10 от 24 март 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарства и лекарствени продукти в хуманната медицина.
Въз основа на посочените нормативни актове НЗОК реализира дейности за контрол на модифицируемите рискови групи за заболяването, които са насочени към две прицелни групи хора с повишен риск от развитие на диабет и цялото население. Има политика за наблюдение на високорискови групи деца, бременни жени, както и болни с напреднали диабетни усложнения. В Наредбата за диспансеризация има специфични правила за наблюдението им.
Подходът към останалите високорискови лица включва идентифициране на лицата с повишен риск и интервенции за намаляване на риска от захарен диабет тип 2.
Подходът на популационно ниво има за цел внедряване на важни промени, касаещи здравето на голям процент от населението, а превенцията от болестта и ранното откриване също е подход.
Личният лекар формира и води регистър на рисковите за диабет здравноосигурени граждани по определени критерии, утвърдени от световната практика при извършване на ежегодни профилактични прегледи.
По този повод Ви информирам, че предложението на госпожа Цвета Георгиева от вашата парламентарна група да се въведе задължително изследване на кръвна захар при постъпване на деца в детска градина беше обсъдено с експерти ендокринолози, националния консултант по детска ендокринология доц. Коприварова и други водещи педиатри, подкрепени с документи на Световната здравна организация, Международната диабетна федерация и други. Тяхното становище е, че няма медицинска целесъобразност и критерии, които да доведат до резултат от въвеждането на това изследване. На този етап няма установени такива критерии за ранно откриване на детско-юношески диабет и нивото на кръвната захар е информативно само при проявено заболяване.
За деца до 18-годишна възраст и болни със захарен диабет на инсулиново лечение над 18-годишна възраст диспансерното проследяване се извършва от специалист по ендокринология. Гарантирани са и консултации със съответните профилни специалисти един път годишно. През 2009 г. има 167 569 лица диспансеризирани при общопрактикуващи лекари и са заплатени 10 млн. 344 хил. лв. при специалисти от извънболничната помощ. Болнично диспансеризирани лица са 100 900, а средствата там са 7 млн. 773 хил. лв.
Клинико-лабораторни изследвания са гарантирани в широк обем и даже включват съвременни изследвания, които показват дали самоконтролът е добър, и са на стойност 8 млн. 308 хил. лв.
В болничната помощ има четири клинични пътеки, като броят на преминалите пациенти по тези пътеки е 65 400.
Лекарствената политика в областта на диабета е насочена към заплащане и на пределна цена на инсулинови продукти, разрешени за употреба в България, като непрекъснато се увеличават видовете съвременни и скъпоструващи аналогови форми. В Полша и Румъния тези форми не се заплащат от обществения фонд, а Латвия заплаща само някои от тях, например. През 2009 г. средствата за инсулини са 54 млн. 280 хил. лв., а за перорални средства – 80 млн. 546 хил.лв., около 23% от общите разходи за лекарства и медицински изделия.
Ръководството на Министерството на здравеопазването разгледа този въпрос и във връзка с постъпващите допълнително искания за глюкомери и тест-ленти. Сами разбирате, че всичко, което е възможно и необходимо, се прави, но това води до един изключително голям натиск върху финансовите средства, с които разполага Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за два уточняващи въпроса има народният представител Калина Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Благодаря Ви много за отговора.
Искам тук да уточня нещо по предложението на моя колега госпожа Георгиева, което разбрах вече, че не е било прието.
Ние от партия „Атака” много държим на профилактиката на тази болест, защото всички знаем, дори и да не сме специалисти в здравната област, че е по-добре една болест да бъде предотвратена, отколкото след това да бъде лекувана.
Доколкото ми е известно, Министерството на здравеопазването и кабинетът като цяло имат дългосрочна стратегия с три основни компонента, свързани с диабетно болните. Това са: масовият скрининг и профилактика, обучението на диабетно болните, защото в крайна сметка знанието е голяма част от тяхното лечение, и разбира се по-ранната диагностика. Искрено се надявам този план да има как да бъде осъществен, за да може да спасим както младите хора, така и всички страдащи от диабет в България, защото това е едно доживотно заболяване. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на министъра за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаема госпожо Крумова, това, което казахте, е така.
В допълнение ще кажа, че от тази 2010 г., различното е, че достъп до специалист-педиатър имат всички деца до 18-годишна възраст, където могат да бъдат допълнително направени консултации и изследвания, а при необходимост - вече насочени и към ендокринолог. Една част от педиатрите имат и втора специалност – ендокринология. Достъпът до тях на практика е неограничен и като заплащане е гарантиран от Здравно-осигурителната каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От думата за отношение по отговора - отказвате се.
Преминаваме към въпрос от народния представител Пенко Атанасов Атанасов относно отражението на здравната реформа в област Бургас.
Имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Предприетата реформа в областта на здравеопазването предизвика масови недоволства във всички общини, където предстои закриване или преструктуриране на болници.
В област Бургас под сериозен въпрос са болничните заведения в Карнобат, Средец, Царево и Поморие. Въпреки обещанията и при условие, че ще защитят част от дейността си, тези болници реално са заплашени от закриване. Причините са до болка ясни, след като финансирането ще бъде намалено с пъти. Това естествено ще доведе до тяхното закриване, даже и прехвърляне финансовата тежест върху общините не решава въпроса.
Въпросът, който си поставят хората, ангажирани със здравеопазването в тези общини, е дали реформата е премислена в дълбочина и болните от тези общини ще получат ли адекватна здравна услуга, след като реално последната се отдалечава значително от тях? Имат ли капацитет областните здравни заведения да поемат потока от болни и какво ще предприеме министерството, ако този капацитет се окаже недостатъчен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за отговор има министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов! Това е пореден въпрос от народен представител по повод промените, които се случват в здравната система, и най-вече е въпрос за новите договори на лечебните заведения с НЗОК през 2010 г.
Многократно вече стана въпрос за политиката при преструктуриране на болничната помощ. Ще се спра накратко на общите положения и конкретно на ситуацията в област Бургас във връзка с изразеното Ваше безпокойство.
В Концепцията за преструктуриране на болничната помощ в Република България, приета на 16 декември 2010 г. от Министерския съвет, са разписани проблемите на болничната помощ, поставените цели, очакваните резултати и не на последно място – инструментите за постигане на целите. Неслучайно тази Стратегия беше приета и от Европейския съюз и бяха отворени фондове за 288 млн. лв., които са насочени към болничната помощ, а 140 от тях – към общинските болници.
Акцентът в концепцията е поставен на достъпа до медицинска помощ, постигане на съвременно качество на болничното обслужване, равнопоставен достъп на населението до съответни качествени нива на болнична помощ. В тази концепция са набелязани и съпътстващите мерки с оглед гарантиране на населението от населени места, в които лечебните заведения не могат да отговорят на определени критерии.
Тъй като нямам достатъчно време ще Ви кажа известни данни в цифри, специално за Бургаска област. Ще започна от болничната помощ, тъй като въпросът Ви е насочен повече към болничната помощ. Имам подробна справка и за извънболничната помощ.
На територията на областта има сключени договори на НЗОК с 16 лечебни заведения за болнична медицинска помощ, в т.ч. 7 многопрофилни болници, 4 специализирани болници за активно лечение по пневмофтизиатрия и вътрешни болести, хирургия и очни болести, 3 специализирани болници по рехабилитация, 2 диспансера по онкология и по кожно-венерически болести.
Тези лечебни заведения за 2009 г. са договорили 576 клинични пътеки с НЗОК, а за 2010 г. – 584 клинични пътеки. През 2010 г. една многопрофилна болница е нов договорен партньор с НЗОК по 52 клинични пътеки. Договорените клинични пътеки за 2010 г. на посочените от Вас общински болници са следните: в МБАЛ – Карнобат има намаление – от заявени 56 са спаднали на 39; МБАЛ – Средец - от 25 на 17, Специализирана болница – Царево – от 3 на 1 клинична пътека; МБАЛ – Поморие е договорила по-голям брой клинични пътеки с НЗОК.
Същевременно спешната помощ е укрепена допълнително на тези територии. На територията на община Карнобат има един филиал на Центъра за спешна медицинска помощ, 2 долекарски екипа, организирани са 24-часови дежурства допълнително в спешен кабинет на филиала. На територията на община Средец е разкрит един медицински център и един филиал на Центъра за спешна медицинска помощ с два екипа – един лекарски и един долекарски. На територията на община Царево е разкрит един медицински център и един филиал с един лекарски и един стационарен екип. В съседната община Приморско има разкрит един долекарски, който при необходимост се насочва към адреси за оказване на спешна медицинска помощ и в община Царево.
Видно от гореизложеното като цяло в област Бургас са сключени договори за дейност през 2010 г. за по-голям брой клинични пътеки, отколкото през 2009 г. Разкрита е и нова болница, която може да поеме голяма част от болните в областта. Даже при запазване на миналогодишния брой хоспитализации по данни на Районния център по здравеопазване около 300 пациенти на месец могат да бъдат лекувани в гр. Бургас.
При налична база и ресурси на лечебни заведения за болнична помощ и при наличие на нова многопрофилна болница с широк спектър клинични пътеки, според мен няма риск от липса на капацитет за гарантиране потребностите от болнична помощ при това на необходимо и качествено ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за реплика има народният представител Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, картината, която обрисувахте тук, би трябвало да ме зарадва и да не правя никакви реплики, само че действителността е малко по-друга. Това ме притеснява много силно, защото Вие дадохте пример с Карнобат, че имало два допълнителни лекарски екипа в Бързата помощ, което не отговаря на истината. Още сутринта говорих с Ваши колеги от болницата, които ми казаха, че от 2 до 7 болницата разчита само на фелдшери. Ако се случи инсулт или инфаркт, те са с вързани ръце. Това, което казвате, не отговаря на истината.
Общинската болница в Карнобат – разбирате, че живея в този град и съм народен представител оттам, затова поставям тези болезнени проблеми – обслужва и община Сунгурларе с население около 50 хил. човека. Твърдя, че Бургас не може да поеме болните, които идват само с инсулти. За това не е помислено и то е много сериозен проблем. Поинтересувайте се колко пъти линейки отиват до Бургас, не могат да бъдат приети и са върнати обратно. Просто чакаме тези хора да умрат. Ако действаме на принципа „Има човек – има проблем”, успешно се справяме. Скоро те силно ще намалеят и така въпросите ще бъдат решавани по „добър” начин.
Какво става с финансирането? Болницата в Карнобат през 2009 г. разполагаше с 1 млн. 816 хил. лв., в Айтос – с 1 млн. 667 хил. лв., в Поморие – с 1млн. 149 хил. лв. Сега с делегираните бюджети Карнобат разполага с 387-388 хил. лв., Айтос – с 304 хил. лв., Поморие – с 987 хил. лв. Да не говорим, че 50% от парите за общопрактикуващите лекари са намалели, в смисъл – лимитирани. За специализираната доболнична помощ – по същия начин. Ако това е реформата и ако това е мисъл за обикновения български гражданин, здраве му кажете! Но нали разбирате, че това не е приемливо?! Каквито и приказки да говорите, тази реформа е обречена на провал, защото не е обмислена в дълбочина! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за дуплика – господин Нанев, две минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин Атанасов, не съм казал, че на територията на община Карнобат има повече екипи. Има два фелдшерски екипа, наистина. Това е състоянието от много време насам. Предложили сме и сме отпуснали средства за допълнителни 24-часови дежурства от лекари. А дали има достатъчно лекари, желаещи да участват в тези дежурства на този етап – предполагам, че сега се формира графикът. Въпрос на мотивация е. Не можем да принудим никой да дежури допълнително.
Сключените договори, които имат лечебните заведения в областта, както казахме многократно във връзка с делегираните бюджети – не са окончателни. Делегираните бюджети бяха анализ и прогноза на база на съществуващия бюджет за страната. След това допълнително ще бъде взето решение за актуализиране на Закона за бюджета на Касата и за освобождаване само на преходния остатък, с което трябва да бъдат включени още 350 млн. лв. Така че дейностите, които реално са извършени и отчетени, трябва да бъдат заплатени.
Въпрос на отговор е точно в какъв срок ще бъдат изплатени парите за извършените дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Цвета Алипиева Георгиева относно определяне степен на инвалидност като изключващ фактор за лечение от множествена склероза.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! От 20 януари 2010 г. Националната здравноосигурителна каса въвежда нови критерии за определяне на допустимост за лечение от множествена склероза. Един от изключващите критерии при започване и продължаване на лечението е определен процент на инвалидизацията в актуалното ТЕЛК-решение в над 65% във връзка с множествена склероза. Това най-общо казано означава, че Касата въвежда експертизите на ТЕЛК като критерий за достъп до лечение на хората с множествена склероза. Според тези критерии лица с решение на ТЕЛК със степен на инвалидност над 65% не могат да се лекуват по програмите за лечение с интерферон бета глатирамерацетат. Съгласно кратките лекарствени характеристики на медикаментите терапията с тези препарати е указана за започване на лечение на MS с два или повече пристъпи в последните две години при установена степен на инвалидност по скалата на Куртске от 3,5. С тази скала се определя степента на работоспособност и според Част VІІ, т. 3, подточка 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността отговаря на средна степен на развитие на MS, тоест между 60 и 70% инвалидност. От НЗОК обясняват, че са приели средна цифра 65%, като хората с по-висок процент на инвалидност имат право да искат преразглеждане на решенията. Става ясно обаче, че тези 65% като критерий за изключване не се базират на научна обосновка, а са приети на неясно какво основание. Оттук нататък започва ходенето по мъките за без друго тежко болните от множествена склероза. Великодушно НЗОК им разрешава да поискат преразглеждане на решението. Естествено, в изискванията на НЗОК е записано, че при установени противоречия по представените данни в медицинската документация, комисията може да препоръча болният да бъде представен пред втора независима специализирана комисия. Това се отнася както за установената степен по Куртске, така и за ТЕЛК. Ако пациентът желае, той може да актуализира своя ТЕЛК и да подаде отново документи за започване на лечение към Касата. А тя има задължение да преразгледа документите в два месеца.
В тази връзка, господин министре, задавам следния въпрос: ще предприеме ли министерството проверка на основанията на Касата за въвеждане критерия от 65% инвалидност, при условие, че той не е научнообоснован? Ще предприемете ли мерки да се отмени този критерий, тъй като самото заболяване е основание само по себе си и няма нужда от други основания, а и ограничава достъпа на болните до съответното лечение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министъра на здравеопазването Божидар Нанев – три минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Георгиева! Във връзка с поставения въпрос относно определяне степента на инвалидност като изключващ фактор за лечение с лекарствения продукт с международно патентно наименование интерферон Ви уведомявам, че на 20.01.2010 г. НЗОК е въвела критерии при издаване на протоколите за провеждане на лечение на болни с пристъпно лимитентна множествена склероза с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта в извънболничната помощ. Съгласно т. 12 от протокола към изискванията на НЗОК болните с множествена склероза имат право на лечение със скъпоструващите лекарствени средства - различни видове интерферони, ако имат определен процент трайно намалена работоспособност под 65%. Предприетата актуализация на изискванията на НЗОК при издаване на протоколи за лечение на множествената склероза е съобразена с личния опит на водещи специалисти-невролози в България, които са консултанти на НЗОК, съгласно заповед на директора от 17.07.2009 г. и в съответствие с правилата за извършване на експертизи по чл. 78 от Закона за здравното осигуряване и регламентите на Централното управление на НЗОК, изменени и допълнени с решения (РД-та) от 26 май 2009 г. на събрание на представителите на НЗОК.
На базата на писмени становища на консултанти невролози и след работна среща са конкретизирани със съответен протокол критериите за започване и продължаване на лечението, като изискването за наличие решение на ТЕЛК не е задължителен критерий за определяне на достъпа до лечение и не е определящ критерий за неговото продължаване. Определящите показатели са клиничната форма, честотата и тежестта на развитите пристъпи след започване на лечението и степента на неврологичен дефицит.
При осъществяване на медицинска експертиза НЗОК не ограничава назначаването на необходимата терапия и не може да променя определената нормативна база, а само се ръководи от нея. Медицинската експертиза по чл. 78, т. 2 от Закона за здравното осигуряване се осъществява на база на представена пред комисията документация. Към настоящия момент липсва формирана листа на чакащи за лечение с интерферон и всеки болен, който отговаря на критериите, започва лечение, което е заплащано от НЗОК .
Ясно е конкретизирано и мястото на интерфероните при множествена склероза като повлияващи болестния ход лекарствени средства, а не е основна терапия при болестта в пълно съответствие с българския алгоритъм за диагностика и лечение на множествената склероза и характеристиката на лекарствените продукти, които са одобрени от Европейската агенция по лекарствата.
В заключение бих искал да кажа, че въведеният критерий от 65% трайна неработоспособност като изключващ за лечение на болни с множествена склероза с интерферон поражда основателно недоволство и загриженост сред пациентите. Тъй като Министерството на здравеопазването и неговите консултативни органи – Националният консултант по неврология и Националната лекарска комисия, която е методичен ръководител на медицинската експертиза на национално ниво, не бяха сезирани предварително, не са участвали в обсъждането съгласно посочените заседания, считам, че е необходимо уточняване на възникналия проблем с участието на широк кръг специалисти по неврология и експерти в областта на медицинската експертиза и представители на заинтересовани пациентски организации, които срещи Министерството на здравеопазването поема ангажимент да организира в кратък срок с оглед намиране на адекватно и целесъобразно решаване на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за реплика има народният представител Цвета Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Благодаря Ви много, господин министър. Този отговор наистина ме удовлетворява, защото е ясно, както неведнъж Министерството на здравеопазването е постъпвало до този момент, че вие предприемате необходимите мерки, когато бъдете надлежно и навременно сезирани за възникнали проблеми. Смятам, че предприетите от вас действия ще доведат до реален резултат, за да може болните от това изключително тежко заболяване със социална значимост да получат спокойствие за възможността и достъпа си до лечение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от възможността за дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Валентин Николов Иванов относно състоянието и бъдещото развитие на местността „Тузлата”.
Имате думата.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Уважаеми колеги! Във връзка с многобройни запитвания на жители от община Балчик, област Добрич, в приемните ни дни на Клуба на партия „Атака” Ви задавам следните въпроси.
В местността „Тузлата” се намира уникално за нашата страна лиманно езеро с лечебна кал. На морския бряг в близост до езерото е изградена Специализирана болница за лечение и рехабилитация на заболявания на костно-ставния апарат и нервната система, като голяма част от пациентите са деца. Поради тази даденост все още е запазена природата. В последните години имотите, намиращи се там, са предмет на различни сделки. Една част от имотите са собственост на държавата, която ги стопанисва и управлява чрез Министерството на земеделието, Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Установява се, че държавната собственост намалява с всяка изминала година. Друга част от имотите са собственост на физически и юридически лица, придобити през последните няколко години.
Законът за устройство на Черноморското крайбрежие е в сила от 1 януари 2008 г., като съгласно § 8 от този закон границите на зона „А” и зона „Б” се отразяват служебно в срок до 1 юли 2008 г.
Местността „Тузлата” на община Балчик не е включена в „Натура 2000” и не е обявена за защитена територия съгласно Закона за защитените територии.
Предвид гореизложеното Ви питам запознат ли сте със състоянието и противоречията между различните видове право на собственост върху недвижими имоти в местността „Тузлата”, община Балчик? Какви мерки сте предприели и какви са конкретните резултати от тях? Определени ли са вече границите на зона „А” и зона „Б” съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и в частност местността „Тузлата” в гр. Балчик? Възможно ли е да се включи местността „Тузлата” в „Натура 2000” или да се обяви за защитена територия съгласно Закона за защитените територии и кога? И ако е започнала такава процедура, докъде е стигнала и кога очакваме резултат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за отговор има министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! На поставения от Вас въпрос относно проблеми със собствеността на Специализирана болница за рехабилитация „Тузлата” ЕООД, предприетите мерки за определяне на границите на зони „А” и „Б” съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие по отношение на „Тузлата” и възможностите за включване на имотите в „Натура 2000” или обявяването им за защитена територия съгласно Закона за защитените територии Ви уведомявам за следното.
Проблемите със собствеността на Специализирана болница за рехабилитация „Тузлата” ЕООД датират от години. При преобразуването на лечебното заведение в търговско дружество в капитала му са апортирани всички имоти, които то е ползвало, в това число езеро, гора и дори плажна ивица, представляваща изключително държавна собственост.
За съжаление все още не е извършено отразяване на границите на зони „А” и „Б” по смисъла на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие в кадастралните карти и кадастралните планове. Както знаете, то се извършва служебно и е следвало да бъде приключено към 1 юли 2008 г.
Проблемът със собствеността се задълбочава с наличието на разминаване на данни в актовете на държавна собственост, като в годините собствеността на дружеството намалява, без да има основание за това. Има твърдения на физически и юридически лица, че притежават постройки, разположени в земи, собственост на Специализираната болница „Тузлата” и предявени претенции от тези лица, че следва да получат земя, представляваща прилежаща част към съответните постройки. За някои от случаите, за които предполагаме, че има закононарушения, сме сигнализирали и прокуратурата.
В края на 2007 г. имоти, за които се знае, че са собственост на специализираната болница, са актувани като имоти частна държавна собственост и в рамките на месец от актуването са продадени от областния управител на област Добрич на „Мехтранскомерс” АД, гр. Варна. За тези имоти Специализирана болница за рехабилитация „Тузлата” води гражданско дело срещу „Мехтранскомерс” АД, което е спечелено на първа инстанция. Дружеството води и друго дело за установяване на собственост. В момента делото е в първа инстанция и се събират доказателства по него.
Във връзка с възникналите промени са предприети действия по установяване и актуване на имуществата, собственост на специализираната болница. Направени са постъпки пред Службата по геодезия, картография и кадастър – Добрич, за установяване на липсващите земи. Към настоящия момент няма резултат.
По отношение на включването на земите в „Натура 2000” и обявяването им за защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии управителят на специализираната болница е отправил искане до областния управител на област Добрич да направи предложение за обявяването на земите, собственост на дружеството, за защитени територии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Валентин Иванов.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ (Атака): Господин министър, благодаря Ви за коректния отговор, защото и аз имам информация, че само един месец след актуването на тези имоти в държавен акт са продадени на фирмата, която Вие споменахте, регистрирана във Варна, между другото, тя е софийска.
Искам да Ви кажа, че този сигнал е заведен и в Комисията за борба с корупцията, на която аз съм член, и се надявам да излезем със сериозно становище по въпроса и да уведомим компетентните органи. Аз съм се постарал и ще Ви предам едни документи – държавни актове и договори за покупко-продажба. Интересното, което пропуснахте и аз ще го кажа, е, че тук 1 квадратен метър се е продал за 4,06 лв. Това е видно от договорите, които ще Ви предам в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
С това да благодарим на министър Божидар Нанев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
Въпрос от народния представител Любомир Тодоров Иванов относно срока за завършване на Дунав мост-2.
Имате думата.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Господин председател, господа министри! Моят въпрос е следният: по данни на медиите, очакваното изграждане на „Дунав мост 2” при гр. Видин би трябвало да приключи до края на м. август 2011 г. Бихме искали информацията дали този срок е реалистичен, както и относно това какви са оставащите етапи за довършване на този инфраструктурен проект. Бих казал и следното: дали е подсигурено финансирането чрез европейски средства?
За да бъда съвсем ясен, това, което ме мотивира да задам този въпрос, е силната демографска криза в районите Видин и Монтана. Знаете, че населението там очаква с нетърпения това да се случи и да съживи, да окаже благотворно въздействие върху региона, от който съм избран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, действително напоследък в медийното пространство се тиражира информация за приключване изграждането на „Дунав мост 2” през м. август 2011 г. Преди това обаче трябва да е ясно какво заварихме лятото на миналата година.
Както знаете, средствата по Програма ИСПА могат да се усвояват в рамките на годините 2000-2010 г., като „Дунав мост 2”, като проект по ИСПА не прави изключение. За съжаление, през м. август 2009 г. закъснението по проекта беше не по малко от 14 месеца, а степента на неговото изпълнение е едва 45%. Налице бяха сериозни юридически и административни проблеми с румънската страна и по конкретно липса на разрешително за строеж на румънския бряг; проблеми с лицензиране на надзора по румънското законодателство; липса на геотехнически данни на румънския бряг и още много други. Освен това бяха налице и проблеми с изместване на електропроводи на ЧЕЗ и НЕК, така и затруднения с осигуряването на материал за насипи, съответстващ на техническите спецификации.
Какво точно направихме от лятото насам, след като констатирахме драстичното закъснение на проекта от 14 месеца и реалната опасност да загубим поредните европейски средства?
На първо място, съвместно с румънската страна направихме необходимите постъпки като изпратихме Стратегия за завършването на проекта и водим разговори с Европейската комисия, от която сме поискали да бъде удължен Финансовият меморандум по проекта. Очакваме положителен отговор от страна на Брюксел.
На второ място, предприехме всички мерки за максималното ускоряване реализацията на проекта.
Изчистихме повечето административни и юридически проблеми с румънската страна, които наследихме и които съществено са допринесли за забавянето на проекта.
Усилихме мениджърските екипи на изпълнителя и на звеното за управление на проекта.
Системно анализираме развитието на проекта за идентифициране на рискови фактори и актуализираме Плана за действие.
От страна на управляващия орган се предприеха следните мерки за решаване на критичните проблеми, които пряко влияят на напредъка на строителните работи.
В края на 2009 г. с ЧЕЗ и НЕК бяха подписани договори за изместване на електропроводите им, с което отпаднаха препятствията за изпълнение на строителни работи, намиращи се на критичния път в работния график на значителна част от дейностите по прилежащата инфраструктура.
Поради липса на български нотифициран орган предприехме и необходимите действия по сертифициране на железопътната част на проекта за моста и прилежащата инфраструктура за безопасност и оперативна съвместимост с европейски нотифициран орган.
В резултат на всичко това постигнахме съществен напредък в организацията и изпълнението както на строително монтажните работи по моста, така и по прилежащата пътна и железопътна инфраструктура. Вече към настоящия момент експертната оценка на физическия напредък при изпълнението на договорите дава основание да се очаква, че строителството на обекта ще бъде приключено до края на м. юни 2011 г., като реалистични са очакванията въвеждането на обекта в експлоатация да стане до края на 2011 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за реплика има народният представител Любомир Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Надявам се да сме заедно там, когато режем лентата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министърът няма да се възползва от правото на дуплика.
Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно строителството на електропровод № 8.
Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, България е единствената страна в Югоизточна Европа, която е средище на пет европейски коридора. Като изключим единия от тях – еврокоридор № 7, това е р. Дунав, другите два еврокоридора пресичат страната в направление север юг и изток запад. И докато еврокоридор № 4, който пресича страната в направление север юг, действително е обект на големи усилия, за да може България да го завърши до изходния пункт Кулата - от Видин до Кулата, то един важен еврокоридор в посока изток-запад, еврокоридор № 8, е практически в пълен застой.
Еврокоридор № 8 ще използва една голяма част от автомагистрала „Тракия”, фактически от Бургас до София. Ще използва една съвсем малка част от еврокоридор № 4 – някъде докъм Радомир, преди Радомир, но от Радомир през Кюстендил до Гюешево това е български участък от този еврокоридор, който в момента по никакъв начин, в продължение на дълги години, не е на вниманието на българските власти.
Считам, че този еврокоридор е от изключителна важност по причина, че той свързва, от една страна, Черно с Адриатическо море, от друга страна, свързва България с Македония и впоследствие с Албания. Когато говорим за тесни исторически връзки на България с Македония, то реално е да се положат по големи усилия, за да се развие тази важна връзка. Иначе ние наистина рискуваме да останем в периферията на връзката между изток-запад, от Черно море до Адриатика.
По този повод, господин министър, отправям към Вас моя въпрос: какви са намеренията в рамките на мандата на вашето министерство и българското правителство, респективно, за ускоряване строителството на еврокоридор № 8? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за отговор има министър Цветков.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, благодаря Ви, че засягате един много важен за страната ни въпрос – развитието на транспортните връзки със Западните Балкани, като един от приоритетите на външната ни политика.
Както знаете, през 2005 г. важността на коридор № 8 бе потвърдена и от създадената от Европейската комисия група на високо равнище на госпожа Лойола де Паласио, която определи изграждането на коридора като първостепенен приоритет в процеса на свързване на трансевропейската транспортна мрежа със съседните държави и региони.
България винаги е била един от основните, да не кажа основния инициатор на идеята за приоритетността на коридор № 8 по няколко конкретни причини:
Първо, новото значение на комуникациите и доставките, в това число на енергийни ресурси, по направлението от Черноморския регион към Адриатическо-Средиземноморския.
Второ, острата необходимост от създаването на съвременна европейска магистрала, свързваща страните от Югоизточна Европа по направлението запад-изток, като основна ос на комуникациите на и през района.
Трето, новото значение на коридора като елемент, свързващ европейската и азиатската транспортна система чрез Проекта ТРАСЕКА.
Не знам защо сте останали с впечатлението, че не се предприемат конкретни действия за реализацията на коридора, след като на българска територия инфраструктурата му е в добро състояние, като се изпълняват и много проекти за нейното модернизиране – магистрала „Люлин”, магистрала „Тракия”, железопътната линия „София-Пловдив-Стара Загора-Бургас”, железопътната линия „Карнобат-Синдел”. Освен това, за да гарантираме наличието на модерна пристанищна инфраструктура с необходимия капацитет за обработка на товарния трафик по коридора и с възможност да предложи качествени услуги и адекватни транспортни връзки по море, в процес на реализация е проектът за изграждане на контейнерни терминали в пристанищата Варна и Бургас.
В заключение искам да отбележа, че приоритетното реализиране на Коридор № 8 не е на дневен ред в Европейската комисия, независимо от декларираната готовност на Европейския съюз да разширява транспортните си връзки с региона и да постигне договор за транспортна общност със Западните Балкани.
Основният проблем опира до недостатъчните средства, планирани в бюджетната рамка – от една страна, и включването на две страни, които не са държави – членки на Европейския съюз в основното трасе на този коридор – от друга.
На територията на Македония следва да бъдат направени най-мащабните инвестиции за изграждане на железопътните й трасета както към България, така и към Албания.
Липсващите участъци от железопътния Коридор № 8 са почти изцяло разположени на територията на Македония, а това изисква значителен финансов ресурс, който трудно може да бъде икономически обоснован пред международните финансови институции. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за реплика има народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вярно е това, което казахте, че в инициативата на госпожа Лойола де Паласио, въпреки това, че България наистина е определен активен участник в преговорите, в крайна сметка, когато казах, че не се забелязва голямо движение, аз действително имах предвид изграждането на шосейната връзка от Радомир до Гюешево. Тя изобщо не е в добро състояние. Пример за това е, че при едно поредно наводнение, там беше отнесен мост между Кюстендил и Гюешево, в резултат на което в рамките на ден-два беше разкъсана връзката на страната ни с Македония и трябваше да се обикаля през околни пътища.
От друга страна, България действително като член на Европейския съюз трябва – и това всъщност е моят апел към Вас, ясно да защитите този приоритет. Приоритетът на съседната ни страна от юг – Гърция, е изграждането на еврокоридора, той е всъщност магистрала Виа Игнатия, която пресича южната ни съседка от Цариград до Адриатика и съвсем малко от Турция. Не искам целия транспортен поток да бъде съсредоточен там и България да се окаже в положение, когато ще бъде безсмислено строителството на тази връзка.
Както Вие съвсем правилно подчертахте, това вече ще бъде важна енергийна връзка, това ще осмисли пристанище Бургас като много важно пристанище, там където изграждаме съответна инфраструктура – важно пристанище на Черноморието, да се пребори с Констанца и до голяма степен това ще създаде работна ръка в страната ни и ще укрепи връзките със Западните Балкани.
Господин министър, завършвам с апел към Вас – в тези три години, които остават, в разговорите, които ще се водят, и от Ваша страна като наш представител в Европейската комисия по въпросите на транспорта на редовните междуправителствени срещи, да настоявате за отпускане на определени средства, за да може България да даде пример, поне да построи своята част, така както наблюдаваме Турция как е построила от Капитан Андреево до Цариград и Гърция от Промахон до Солун. Нека ние дадем пример да започне това строителство и на шосейната връзка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Иванов, напълно съм съгласен с Вашите твърдения. През следващите три години България ще положи големи усилия, за да реализира най-важните си инфраструктурни проекти, които са по направлението изток-запад, а именно автомагистралите и железопътните линии.
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Това исках да чуя.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: България продължава да настоява за приоритетност на Коридор № 8 на всички международни форуми, включително и пред Европейската комисия, тъй като той е от много голямо значение за България.
Уверявам Ви, че през следващите три години България ще полага усилия в тази посока, а аз се надявам, че изграждайки тези основни инфраструктурни проекти, които цитирах, ще спомогнат да се повиши значението на този коридор и това да даде по-нататъшен тласък на тази идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Александър Цветков за днешното му участие в парламентарния контрол.
С това завършихме парламентарния контрол за днес.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 24 февруари 2010 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,41 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Петър Хлебаров
Милена Христова