Председателствал: заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (звъни): Имаме необходимия кворум – откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители! Днес България отбелязва една от най-забележителните дати в своята история – 131-та годишнина от приемането на Търновската конституция.
Освен Ден на Конституцията, 16 април е и професионален празник на юриста. Нека да поздравим всички български юристи на този ден, когато преди 131 година успешно приключва работата на Учредителното Народно събрание и е приета Търновската конституция.
Вярвам, че всеки от нас осъзнава, че днес отново трябва да осмисли основополагащото значение на непреходните демократични начала, заложени в Търновската конституция и намерили съвременен израз в основния закон на Република България от 1991 г.
Вярвам, че с високо съзнание за граждански дълг и отговорност, както и с професионализъм и активни усилия, българските юристи достойно ще отговорят на повелята за утвърждаване на върховенството на закона и правовия ред в живота на страната ни днес, както и категорични гаранции за правата на гражданите и интересите на държавата.
Честит празник, уважаеми народни представители! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, ще направя едно предложение, а именно по чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ще направя разместване в точките и предлагам първа точка в днешното работно заседание да бъде Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Ще го поставя на гласуване.
Има ли обратно предложение? Няма.
Моля народните представители да гласуват това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ „ПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА” МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Започваме с доклада на Бюджетната комисия. С него ще ни запознае председателят на комисията госпожа Менда Стоянова. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение
„Проект за развитие на общинската инфраструктура”
между Република България и Международната банка
за възстановяване и развитие, № 002-02-14,
внесен от Министерски съвет на 06.04.2010 г.
На заседание, проведено на 15 април 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Георги Прегьов.
Необходимите инвестиции за реализацията на стратегията възлизат на около 6,9 млрд. евро. Част от тях ще бъдат осигурени чрез европейските фондове чрез оперативните програми „Околна среда” и „Развитие на земеделските райони”. Тъй като тези средства не са достатъчни, се налага търсене на други източници на финансиране от международни финансови институции, които да допълват и направят по-ефективно оползотворяването на средствата от европейските фондове.
Основните цели на проекта са: да се окаже съдействие на общините при планирането и реализацията на проекти за водоснабдяване и канализация; да се подобри качеството на ВиК услугите в определени райони на страната, като се премахнат режимите на водоснабдяването и се достави на потребителите питейна вода в съответствие с нормативните изисквания за нейното качество.
Общата стойност на проекта е 101 млн. 199 хил. 375 евро, в т.ч. 81 млн. евро заем от Международната банка за възстановяване и развитие и 20 млн. 199 хил. 375 евро съфинансиране от държавния бюджет.
На 13 октомври 2009 г. са проведени разговори с Международната банка за възстановяване и развитие.
На 24 ноември 2009 г. пакетът от документите по „Проект за развитие на общинската инфраструктура” е разгледан и одобрен от Борда на директорите на Международната банка за възстановяване и развитие.
След дискусия се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
На основание на горното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 1 февруари 2010 г. в София”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Сега с доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на
Заемното споразумение „Проект за развитие на
общинската инфраструктура” между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие,
внесен под № 002-02-14 от Министерски съвет
На свое редовно заседание, проведено на 15 април 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерски съвет.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Георги Прегьов - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Основните цели на проекта са да окаже съдействие на общините при планирането и реализацията на проекти за водоснабдяване и канализация, да се подобри качеството на ВиК услугите в определени райони на страната, като се премахнат режимите във водоснабдяването.
Проектът ще се реализира в три компонента, в които са предвидени средства за: техническа помощ за подготовка на проекти и тръжни документи, строителен надзор, одит и консултантски услуги; изготвяне на 48 регионални генерални плана и 40 градски генерални плана за развитие на водоснабдяването и канализацията; доизграждане на язовирите „Луда Яна”, „Нейковци” и „Пловдивци” и реконструкцията на язовир „Студена”. Проектът ще се реализира в периода 2010-2015 г., а погасяването на заема, чийто размер е 81 млн. евро – в периода 2017-2028 г.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно – с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерски съвет”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае Искра Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
относно първо четене на Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 6 април 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 април 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха господин Любомир Полимиров – директор на дирекция „Инвестиционни дейности” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Светлана Панова – началник отдел в дирекция „Външни финанси”, и госпожа Десислава Лазова – държавен експерт в дирекция „Външни финанси” при Министерството на финансите.
От името на вносителя, господин Полимиров представи предлагания за ратификация законопроект и мотивите за неговото приемане.
За нормалния живот на хората, както и за цялостното икономическо и социално развитие на населените места водоснабдяването и канализацията имат важно ключово значение. Критериите за качество на услугите по ВиК в Европейската общност са високи, а отговорностите, които е поела страната ни с присъединяването си към Общността ни задължават да постигнем съществен напредък в тази област, и то в кратки срокове.
Подобряването на качеството на ВиК услугите е част от Националната стратегия за развитие на водния сектор и основна цел на Националната стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията, приета от правителството на страната през 2004 г.
Постигането на тази цел е свързано с изграждането на значителна по обем инфраструктура: язовири, водопроводи, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, канализация на много населени места, както и подобряване на вече съществуваща и амортизирана инфраструктура.
Необходимите инвестиции са около 7 млрд. евро. Част от средствата ще бъдат осигурени чрез европейските фондове с оперативните програми „Околна среда” и „Развитие на селските райони”, но те няма да са достатъчни, което налага търсенето и на други източници на финансиране от международни финансови институции, които да допълнят и направят по-ефективно оползотворяването на средствата от европейските фондове. Именно в тази връзка е и предложеният за реализация „Проект за развитие на общинската инфраструктура”, който ще се финансира чрез заем от Международната банка за възстановяване и развитие.
Предвижда се реализация на проекта в три компонента, включващи техническа помощ, изготвяне на регионални и градски планове за развитие на ВиК и доизграждане на язовирите „Луда Яна” (водоснабдяване на Панагюрище), „Нейковци” (водоснабдяване на Трявна) и „Пловдивци” (водоснабдяване на Мадан и Рудозем), както и пречиствателни станции за питейни води на тези градове и реконструкция на язовир „Студена”, водоснабдяващ Перник.
Отношение по предложения законопроект взеха народните представители Костадин Язов, Огнян Пейчев, Павел Димитров, Георги Божинов и Петър Курумбашев.
Отговори бяха предложени от господин Полимиров и госпожа Панова.
В заключение, Комисията по околната среда и водите счита, че проектозаконът е обоснован и заемът е необходим за съфинансиране на дейности по изграждане на водоснабдителни и канализационни обекти в страната ни.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Сега ще ви запознаят с доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 6 април 2010 г.
На основание Решение № 373 на Министерския съвет от 25 май 2009 г. и Решение на Народното събрание от 30 май 2009 г. са проведени преговори с Международната банка за възстановяване и развитие. Пакетът от документи по „Проект за развитие на общинската инфраструктура” е разгледан и одобрен от Борда на директорите на Международната банка за възстановяване и развитие, за което са уведомени министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството с писмо от 27 ноември 2009 г.
На 1 февруари 2010 г. е подписано Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие – Заемно споразумение № 7834 – БГ, съгласно което проектът ще се реализира в периода 2010-2015 г., а погасяването на заема – в периода 2017-2028 г.
След проведената дискусия единодушно с 16 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 6 април 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
А сега с доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае Живко Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Подобряването на качеството на ВиК услугите е основна цел на Националната стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията, приета от правителството през 2004 г. като част от Националната стратегия за развитие на водния сектор. Членството на страната ни в Европейската общност и отговорностите, които сме поели с него, ни задължават в кратки срокове да постигнем съществен напредък в тази област.
Необходимите инвестиции за реализация на стратегията възлизат на около 6,9 милиарда евро. Част от тях ще бъдат осигурени чрез европейските фондове, чрез оперативните програми „Околна среда” и „Развитие на земеделските райони”, но те не са достатъчни за изграждането на необходимата ВиК инфраструктура. Това налага, заедно със средствата по оперативните програми, да се търсят и други източници на финансиране от международни финансови институции, които да допълват и направят по-ефективно оползотворяването на средствата от европейските фондове.
Във връзка с това е предложен за реализация „Проект за развитие на общинската инфраструктура”, който ще се финансира чрез заем от Международната банка за възстановяване и развитие. Съгласно подписаното споразумение проектът ще се реализира в периода 2010-2015 г., а погасяването на заема – в периода 2017 2028 г.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа няколко думи във връзка с предстоящата ратификация, тъй като в последните дни сме свидетели на сериозни твърдения с колко много коалицията, която управляваше досега, е ощетила управляващите в момента. Ще кажа няколко думи за ваша информация, защото никой няма да Ви ги каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Говорим за ратификация. Говорете по темата.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Точно за ратификацията говоря, господин председателстващ. С тази ратификация, по която ние работим почти три години, ще бъдат осигурени допълнително извън националното финансиране 80 млн. евро. Тези 80 млн. евро са предназначени за изграждането на три язовира и реконструкцията на четвърти язовир. Освен това ще бъдат изготвени мастерс планове на 48 структури, с което ще бъде покрита цялата територия на страната и заедно с Министерството на околната среда и водите, което инвестира в същата област, ще бъде направено така, че да се знае на територията на страната във всяко населено място каква нужда има от инвестиране в сектор „Водоснабдяване и канализация”.
Казвам това, защото искам да се знае, че в края на моя мандат аз оставих неразплатени разходи в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 60 млн. лв., тъй като не беше изпълнен бюджетът за миналата година. Само с този кредит осигурявам на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 160 млн. лв.
Забележете, първият въпрос, който ми беше зададен, е дали са сключени вече договори по тези обекти. Не, не са сключени договори, уважаеми дами и господа, за нито един от тези обекти. Сега вие ще сключвате договорите и трябва да сте много щастливи. Така, че искам да пожелая успех на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и не искам да чувам повече, че предното ръководство е ощетило с нещо това министерство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Гагаузов? Няма.
Желания за изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обърна внимание на ръководството, че беше добре този проект за ратификация да мине и през Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прочетохме доклада от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Няма доклад от тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От Комисията по външна политика и отбрана.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми колеги, освен четирите язовира, изпълнението на мастерс плановете за ВиК-тата и агломерациите с над 10 000 еквивалентни жители е ключов въпрос на България, за да може да отговори на изискванията и да може правилно да планира своите инвестиции в следващите периоди. Тук трябва да обърнем внимание, че трябваше малко по-бързо да свършим тази работа, защото в крайна сметка за усвояването на парите от оперативната програма „Околна среда” и програмата „Развитие на земеделските райони” в частта за развитие на ВиК-системите в малките населени места очакват изпълнението на тези мастерс планове.
Ще бъде добре в следващите седмици, когато успеят, да поканим тримата министри – на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите и на земеделието и храните, за да може да се направи дебат за сроковете по изпълнението на тези действия. Ще припомня, че в края на миналата година ние удължихме срока за изграждането на новите асоциации за управление на ВиК-системите на териториален принцип. За съжаление към днешна дата този процес не върви с необходимите темпове. Така че макар и да изглежда рутинно днешното действие за ратификация на този закон, трябва да погледнем в неговите по-дълбоки аспекти и да има повече мотивация в изпълнителната власт, защото недобрата концентрация върху тези действия ще доведе до небързото и неефективно усвояване на европейските средства.
Последното нещо, което искам да кажа в тази посока, е, че този заем имаше и още един много важен аспект, по който за съжаление явно няма чувствителност в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Казвам го със загриженост, а не със злорадство. Защото процедурите за възлагане изпълнението на строително-монтажните работи на четирите язовира бяха доведени да приемане на покани по къса листа и през тези девет месеца можеше да бъде извървян този път. Към момента в четири много важни региона на страната, където и без това безработицата е висока, можеха да бъдат създадени поне 2000 работни места.
Ето това според мен трябва да бъде във фокуса на Народното събрание, защото то е най-висшият орган на конституционен ред, и трябва да се опитаме да имаме отговорността да изискваме от изпълнителната власт да върши своята работа. Иначе, разбира се, този законопроект трябва да бъде подкрепен и по най-бързия начин да се следи за неговото изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказване?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Начинът, по който се обсъжда този важен законопроект, и начинът, по който беше обсъден в комисиите, не отговарят на онази степен на сериозност, която има този законопроект.
Искам да кажа, че преговорите със Световната банка отпреди 3-4 години за уточняването на рамката на този заем имат и едно друго измерение. Това не са само размерът на сумата, която ще получи България, и условията, при които ще получи тези средства. Това е мероприятие, което има – бих казал – дисциплиниращ ефект. Преговорите с Банката за този заем, мандатът, който парламентът даде на правителството да води преговорите и да подготви настоящия акт, както и преговорите на българското правителство с комисията относно някои от оперативните програми, са белязани със съзнанието (много преди критиките на това правителство), че нещата в България трябва да се поставят на друга основа.
Кое е дисциплиниращото? Ако досега от националното финансиране, от кохезионните фондове, от външните привлечени средства, от предприсъединителните фондове и от други източници се провеждаха мероприятия във водния сектор на България, след приемането на условията на този заем и след изпълнението на едната част от ангажиментите, които поемаме за изразходването на тези средства за тъй наречените мастерс планове, в България всеки отделен проект във водния сектор ще бъде част от цялото, което е виждането, представата и резултатът на дадения мастерс план за отделната водна асоциация.
Това е изключително важно, но то няма да реши с магическа пръчка проблемите, защото както казаха ораторите преди мен, ние можехме да провеждаме процедурите и с касовото постъпване на средствата в бюджета на България да имаме стартирани процедури за изготвянето на тези местерс планове. Защото ако те бъдат изготвени в тригодишен срок, както се предвижда - до края на мандата на това правителство, ще трябва да разчитаме тъй наречените водни асоциации да преодоляват проблемите от предишни периоди, които се критикуват, и да бъдат органите, които ще преценяват всеки отделен проект, неговото място в реализирането на стратегията, преди да имаме мастерс план.
Така че беше добре тук да участват министърът на финансите, който има ангажимент по този закон да контролира; министърът на регионалното развитие, който има част от ангажиментите, и министърът на околната среда и водите, който има своите ангажименти, за да може след реализирането на средствата по този заем да отговори на изискванията за получаването на средства по Оперативната програма „Околна среда”.
От изслушването на представителите на отделните министерства по време на обсъжданията в комисиите останах с впечатлението, че този синхрон отсъства, че ясната хронограма на действията, които трябва да се извършат, и взаимната обусловеност на процесите в отделните министерства отсъства. Ето защо днес взимаме едно важно решение, което не е докрай осмислено от изпълнителната власт, и има една опасност – една трета от парите ще отидат за планиране, тази дума, която беше презряна в първите години на прехода. Оказва се обаче, че без тези планове няма да можем да целенасочим изразходването на средствата и да постигнем целите.
Последно, казваме, че този заем е добър. Той е добър, защото 7 години няма да го връщаме. Има 7 години гратисен период. Първият падеж ще бъде по времето на следващото или по, по-следващото правителство на България. Дано тогава няма един сърдит премиер и един капризен министър на финансите, който да се разсърди за това, че падежът на връщането на този заем ще бъде точно по негово време. Но така стоят нещата в реалния живот.
Утре, след подписването на този закон, ние ще получим около 160 милиона приход в бюджета на България. Ще го изразходваме и, дай Боже, да бъде за това, за което сме го взели. А след 7 години ще започне за един период от още 8 години, значи за 15, връщането на този заем. Така че проблемът не е в заема, проблемът е дали дисциплиниращите мерки, които се предлагат и налагат на България срещу тези пари, ще доведат до действия на правителството, което да доведе до оптимални резултати. В противен случай и този заем ще бъде като един друг воден заем, за който 100 милиона отидоха на вятъра; за един друг здравен заем, за който парите отидоха на вятъра; за един друг образователен заем, за който ни учеха как да пишем буквари и парите отидоха на вятъра.
Дано този скромен дебат бъде повод за размисъл в правителството, за по-трезви приказки относно миналото и за по-голяма отговорност за бъдещето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики? Няма.
За изказване – господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата наистина е важна и законът не бива току-така да минава през пленарната зала, защото касае един изключително важен сектор за нашата страна, за нашите общини. Вече разбрахме, че за реконструкцията, модернизацията на този сектор са необходими 5-6 млрд. евро, които няма как да бъдат получени само чрез европейските програми, трябва да се търсят и такива форми на финансиране.
От това, което чух преди малко от колегите, не е коректно да се говори, че това ще бъде поредният загубен заем. Не е коректно да се говори, че досега би могло да се проведат процедури по избор на изпълнител отново с неосигурено финансиране. Не е коректно да кажем, че законът, който се прие – Законът за водите с тъй наречените водни асоциации, е добър. Той беше спасителен вариант, за да ни отпуснат средствата по „Околна среда”. Затова и не работи, защото той не е добър. Затова е необходимо той да се промени.
Аз се надявам много скоро в нашата пленарна зала да влезе изменение на този закон, който да даде един работещ вариант, един работещ механизъм. Общините определено са притеснени по какъв начин ще стопанисват, управляват тази система. Няма яснота. Затова и се предприемат мерки от нашето правителство, колеги, за изработването на стратегия, може би създаването на Национална водна компания. Но очевидно този закон трябва да бъде преработен, очевидно е необходимо да има и осигурени средства и естествено чак тогава да проведем процедурите по избор на изпълнител за тези наистина важни обекти.
Аз не смятам, че средствата ще бъдат похабени. Смятам, че трябва да се работи по този начин – след ратификация, след осигуряване на средства, провеждане на процедури, избор на изпълнител, реализация на проектите. Тези водни асоциации, на които толкова много се възлага надежда, няма да заработят, защото не е решен въпросът с довеждащите съоръжения, с водовземните съоръжения. Необходим е един наистина много сериозен дебат не само по осигуряване на финансирането, а и по това как ще бъдат харчени тези средства. Затова наистина въпросът е много важен.
Ние сега решаваме една част от него – финансирането на част от този проблем, но по-съществената, законодателната предстои.
Затова, колеги, аз се обръщам към всички с молба много внимателно, много отговорно да подходим, когато подготвяме този Закон за водите и когато взимаме решения за водния сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Татарски, аз бих предложил Вие да инициирате една широка дискусия. Нека вашата комисия да бъде водеща, да поканите всички други, защото действително има някакво неразбиране. Да, трябваше да има специален Закон за ВиК, не променящ Закона за водите, но той не е направен спасителен, защото тези текстове, които в крайна сметка влязоха в измененията на Закона за водите миналата година, са плод на повече от 10-годишна дискусия. Те не са плод само на действията на предходния парламент и предходното правителство.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ, от място): Не работи.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Извинявам се, казвам Ви го като колега. Вие си противоречите. Ако той не е добър, защо тогава Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпълнява стъпка по стъпка, макар и забавено, тези действия за асоциациите?
Второ, извинете ме, ще го кажа обаче като професионалист: няма нищо общо строителството на язовирите с постановките в Закона за водите. Абсолютно нищо общо няма. Тези язовири решават много важни проблеми, още повече голяма част от тях са изпълнени над 50%.
Така че моята молба към Вас е: като водеща комисия, организирайте спешно тази дискусия, където да поканим всички видове експерти да си кажат мненията, защото най-лошото, към което може да се тръгне, ако няма достатъчно информираност и се тръгне на нови стратегии, означава загуба на време, липса на институционално продължение но дотам, докъдето е достигнало българското общество и професионалната гилдия, а това е важно за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колега Татарски, в моето изказване аз не казах, че ще бъде провален този заем, а казах: дано не бъде провален, както други заеми, които в много по-ранен период от промените в България сме взимали и не сме постигали целите. Така че в този смисъл искам да Ви коригирам.
Що се отнася до Закона за водите, господин Михалевски каза нещо, аз ще добавя. Водната стратегия на България предвижда да има три закона, които да регулират отношенията в тази сфера: единият е за управление на водите; единият е за водния регулатор и в третия е записано: „За собствеността на ВиК-системите”. Не успяхме досега да изготвим третия закон така, както беше замислен в стратегията.
Приехме тези изменения, които Вие казвате, че не са добри. Те не подменят необходимостта от този закон и това е ваша задача днес. Те решиха един конкретен въпрос. Това е, както казах в самото начало, всеки отделен проект да се вижда като част от едно цяло. Цялото е територията, на която действа едно ВиК, една водна асоциация. Това беше препоръчано от Европейската комисия и това беше условието да не прекъсват средствата по оперативната програма. Ако има нещо да се донадстроява – правете го. Но това, повтарям, не беше едно окончателно решение на проблема за собствеността на ВиК-системите. Така че Вие, като председател на тази комисия, носите оттук нататък отговорността за довършването на този законодателен процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Михалевски, господин Божинов! Да, необходима е дискусия и ние ще я проведем. Ще направим така, както трябва, за да станат наистина и действията ни, и законът такива, каквито трябва.
Да, тези промени в закона са добри, но недостатъчно, защото … И не съм съгласен с Вас, господин Михалевски, тези язовири не са обект на този закон. Това е лошо. Те са водоземни съоръжения. Законът в сегашния си вид третира довеждащите тръбопроводи, които преминават през няколко общини и наистина там въпросът е решен, да кажем. Но за другите – водоземните съоръжения, които обслужват няколко общини или области – този въпрос не е решен. Наистина е необходима задълбочена дискусия и стратегия, но не по начина, по който тя досега се води.
Наистина – десет години, колеги, десет години – този въпрос стои. Да ви кажа там, в Министерството на регионалното развитие още има едни хорица отпреди 20 години, които са шефове на тези отдели. Тези хора продължават да определят водната стратегия на България. Не знам докога ще продължава това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли желание за други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като дебатът, който се разрази, на практика не беше по съществото на нашия законопроект, а той е именно за ратифициране на Заемното споразумение, а не за Закона за водите, и в този дебат не се направиха абсолютно никакви предложения относно този законопроект предлагам на основание чл. 70 от нашия правилник да разгледаме законопроекта и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Менда Стоянова.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Имате думата за второ четене.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 1 февруари 2010 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желания за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Поставям на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО, № 054-01-12.
Внесен е от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.
Процедура – заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз вчера направих една процедура с аргументи, които явно не бяха чути, поради това че вече беше към 13,35 ч., и умората беше много голяма. Сега ще се опитам да се аргументирам за моето процедурно предложение, което е – да не разглеждаме този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прощавайте, но това вчера го гласувахме – за отлагане на разглеждането. Вчера беше прогласувано по Вашата процедура. Тук всички имаме спомени, имаме съответно и стенограма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, ще Ви помоля да не ме прекъсвате, защото с това не ставате по-умен. Изслушайте ме, ако евентуално има нещо, което е против правилника, тогава вземайте отношение, защото Вие сте един от нас. Аз така като гледам, има много по-достойни в редиците на ГЕРБ да заемат Вашето място, така че ще Ви помоля да не ме прекъсвате. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми председателю, аргументите са следните. Убеден съм, че сутринта всички сте получили едно писмо от една неправителствена организация – „Коалиция за живот без тютюнев дим”. Ще се аргументирам с тяхното писмо.
Те казват: „Днес България разполага с модерен европейски закон, според който на 1 юни 2010 г. ще влезе в сила пълна забрана за тютюнопушенето на закрити обществени места. Това ще бъде най-добрият, дългоочакван подарък за децата и подрастващите на България, които в този момент са изложени на постоянен тютюнев гнет. По данни от Световната здравна организация децата в България са сред най-тежко пострадалите от цигарен дим на европейския континент…” (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
РАМАДАН АТАЛАЙ: По тези аргументи Ви моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Времето Ви изтече. Вие не направихте никаква процедура.
Преминаваме към доклада на Комисията по здравеопазването.
Моля, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, №054-01-12, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 март 2010 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.
На заседанието присъстваха проф. Мила Власковска – заместник–министър на здравеопазването, господин Благой Рагин – председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител госпожа Десислава Атанасова. Тя информира членовете на Комисия по здравеопазването, че законопроектът урежда въвеждането на изключения за допускане на тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения в някои закрити обществени места – ресторанти, заведения и други, като се предлага с наредба да бъдат регламентирани условията и редът, техническите характеристики, изискванията за вентилация и начинът за обозначаване на помещенията, в които може да се допусне тютюнопушене. В редица държави – членки на Европейския съюз, се допуска по изключение тютюнопушене в някои обществени места при различен режим на обособяване на самостоятелни помещения.
С предлаганото допълнение на чл. 56 от Закона за здравето се определя пълна забрана за тютюнопушене в определени категории закрити обществени места, като училища, звена за извънкласни форми за обучение, школи, кръжоци, клубове, висши училища, интернет клубове и културни учреждения. Забраната ще се отнася и за помещения в обекти за производство и търговия с храни, в които се извършва съхраняване, подготовка, производство, приготвяне и търговия с храни, без залите за консумация на място.
Професор Мила Власковска, заместник–министър на здравеопазването, представи становището на Министерството на здравеопазването, с което се подкрепя внесеният законопроект за изменение и допълнение на чл. 56 от Закона за здравето. Професор Власковска допълни, че Министерството на здравеопазването ще работи за осигуряване на ефективни мерки за гарантиране високо ниво на здравна защита на всички граждани на Република България и предпазване от излагане на тютюнев дим, а в дългосрочен план – и за въвеждане на пълна забрана за тютюнопушене на обществени места.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха препоръки за включване на допълнителни обекти в категорията на закритите обществени места с пълна забрана за тютюнопушене, като например спортните зали. Беше направено предложение за обсъждане на изискване за обособяване на равностойни по големина помещения за непушачи в закритите обществени места, в които се допуска тютюнопушене.
От своя страна народният представител Петър Петров информира членовете на Комисията, че според проведени изследвания в различни страни забраната за тютюнопушене на закрити обществени места не е оказала отрицателно влияние върху хотелиерството, ресторантьорството и туризма, като в редица случаи е довела до увеличаване на оборота на заведенията и нарастване броя на издадените лицензии за откриване на заведения.
Господин Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, изрази подкрепа за законопроекта, като добави, че въвеждането на пълна забрана за тютюнопушене в закрити обществени места в настоящия момент би довело до задълбочаване на икономическата криза в страната и увеличаване броя на безработните лица.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” - 11, „против” - 2, „въздържали се” - 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12,
внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.
На заседанието присъства госпожа Веселина Мандаджиева – началник отдел в Министерството на здравеопазването.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител господин Иван Иванов. Той посочи, че със законопроекта се урежда въвеждане при спазване на нормативно определените изисквания на изключения за допускане на тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения в някои закрити обществени места – ресторанти и други, като се предлага с наредба да бъдат регламентирани условията и редът, техническите характеристики, изискванията за вентилация и начинът за обозначаване на помещенията, в които може да се допусне тютюнопушене. В редица държави – членки на Европейския съюз, се допуска по изключение тютюнопушене в някои обществени места, при различен режим на обособяване на самостоятелни помещения.
Целта на разглеждания законопроект е обусловена от необходимостта за подкрепа на туризма, като едно от основните пера в нашата икономика и на отглеждането на тютюн, като един от традиционните отрасли в земеделието.
Госпожа Фидосова посочи, че с предлаганото изменение на чл. 56, ал. 2 от Закона за здравето за първи път в закон, а не в подзаконов нормативен акт се определя изрично пълна забрана за тютюнопушене и не се допускат изключения от нея в следните категории закрити обществени места – училища, звена за извънкласни форми за обучение, школи, клубове, висши училища, интернет клубове и културни учреждения. Забраната ще се отнася и за помещения в обекти за производство и търговия с храни, в които се извършва съхраняване, подготовка, производство, приготвяне и търговия с храни, без залите за консумация на място.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около становището за подкрепа на законопроекта, като направиха следните редакционни бележки и предложения:
1. В § 1, т. 3, в новата ал. 4 думите „могат да бъдат определени” да се заменят със „се определят”.
2. Да се посочи, че законът влиза в сила от 2 юни 2010 г., както и да се възложи на Министерския съвет да приеме в този срок наредбата по чл. 56, ал. 5 за условията и реда, техническите характеристики, изискванията за вентилация и начина на обозначаване за помещенията, в които може да се допусне тютюнопушене.
3. Да бъде уреден редът и начинът на обозначаване на заведенията за пушачи и на заведенията за непушачи.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване при следните резултати: „за” – 14, „против” – 3, „въздържали се” – 2, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
От името на вносителите – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Инициативата за изменение и допълнение на Закона за здравето в частта, касаеща пълна забрана за тютюнопушене в закрити обществени помещения, е инспирирана от общественото неодобрение, което породи тази прибързана и крайна мярка. Последните данни на Министерството на здравеопазването показват, че 44 на сто от пълнолетните граждани на България са пушачи, което поставя страната на едно от предните места по разпространение на тютюнопушенето.
Това, уважаеми колеги, превръща въвеждането на пълна забрана в трудна и напълно неизпълнима задача относно упражняване на ефективен контрол върху спазването й. В подкрепа на казаното ще Ви посоча резултати от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено през м. март тази година. Тридесет и шест на сто от участниците в него са декларирали, че пушат, а 62%, че са непушачи.
Според данните 88% от пушачите смятат пълната забрана за нереалистична, а 77% от всички анкетирани допускат, че частичната забрана също трудно може да бъде ефективна. (Оживление отляво, ръкопляскания от ДПС. На първия ред на балкона в пленарната зала, където десетина посетители, изправени и хванали се с вдигнати ръце, показват агитационните си фланелки против тютюнопушенето.) Според 48% от интервюираните поправката ще бъде вид подкрепа (ръкопляскания) за традиционен (ръкопляскания) български отрасъл, какъвто е тютюнопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако обичате, моля!
(Ръкопляскания от КБ и ДПС към посетителите, отделни викове: „Браво!”.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Отстранете ги, не може да пречат на заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля, квесторите, ако обичате, да се въдвори ред в залата! (Шум и реплики.) Ред в залата! (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това да не е митинг на БСП!
ИВАН ИВАНОВ: Според 48% от интервюираните преработката ще бъде вид (шум и реплики, посетителите продължават да демонстрират фланелките си с щампа: „Забранено тютюнопушенето!”, ръкопляскания от КБ и ДПС, реплики отляво: „Браво!”) подкрепа за традиционен български отрасъл, какъвто е тютюнопроизводството и преработката на тютюн.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Прекратете заседанието, това не е митинг!
ИВАН ИВАНОВ: Според социолозите обществото като цяло одобрява отлагането на пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места. (Посетителите напускат балкона на пленарната зала.)
Българите споделят основните мотиви за новата поправка в Закона за здравето, а именно практическата невъзможност за ефективен контрол върху забраната и подкрепа за българската икономика.
На всички е известно, че туристическият бизнес е едно от основните пера в нашата икономика и в условия на криза, уважаеми колеги, е меко казано недалновидно да го затрудняваме допълнително със забрани, водещи до отлив на клиенти. Затова е необходимо да приложим по-гъвкаво и балансирано законодателство по отношение забраната за тютюнопушене.
Държа да подчертая, че предлаганите промени касаят само и единствено заведенията за развлечения – кафенета, ресторанти и нощни клубове.
Пълна забрана за тютюнопушене и сега действа в обществените и административни сгради, в училищата, в детските заведения, в болниците и в обществения транспорт. С предложеното допълнение на чл. 56 от Закона за здравето се определя категорична забрана в определена категория закрити обществени места, включително помещения в обекти за производство и търговия с храни.
Предлаганите промени целят да предоставят на заведенията за развлечения, които, нека не забравяме, се посещават само по желание, възможността да посрещат както непушачи, така и пушачи при спазване на определени изисквания. Ако във всяко заведение бъде поставен разяснителен надпис за правилата относно тютюнопушенето, то всеки потенциален клиент би могъл да направи своя информиран избор и да реши дали да посещава дадено заведение или не.
Предлагаме също така да бъде разрешено пушенето в обособени закрити помещения, но при задължителното им обозначаване като такива и при стриктно спазване на определените изисквания.
Ще припомня, че в редица държави - членки на Европейския съюз, се допуска тютюнопушене в закрити помещения при определени условия. Реално пълна забрана съществува единствено в Ирландия и във Великобритания, в 7 други страни – Италия, Малта, Франция, Швеция, Финландия, Латвия, Словения и Холандия, приеха възможността да бъдат установени зони за пушене в барове и ресторанти. Гърция, която е шампион в областта на тютюнопушенето, ще въведе забрана за тютюна от 1 юли в обществените места с възможност да бъдат резервирани зони за пушачи.
В тази посока е и нашето предложение за създаване на нова ал. 4 в чл. 56 – в заведенията за развлечения с по-голяма площ от 100 кв. м да могат да бъдат обособени самостоятелни помещения за тютюнопушене, като общата площ на помещението, в която не се допуска тютюнопушене, е преобладаваща спрямо общата площ на цялото заведение. Ако заведението е по-малко от 100 кв. м, собственикът да има право да избира дали ще допуска пушенето или не. С Наредба на Министерския съвет ще бъдат определени условията, редът, техническите характеристики и изискванията за вентилация, както и обозначаване на помещенията.
Преди да завърша, бих искал да отбележа, че в бъдеще би могло да се работи в посока на въвеждане на пълна забрана за пушене в закрити обществени пространства като мярка за борба с тютюнопушенето, но на този етап борбата с вредния навик не може да бъде спечелена единствено с въвеждане на пълна забрана. По-ефективно би било инвестирането в мерки за превенция на тютюнопушенето, в провеждането на информационни и разяснителни кампании. В цитираното от мен по-горе социологическо проучване е посочено, че 54% от анкетираните гледат на провеждането на национална информационна кампания срещу тютюнопушенето като на необходимо условие за успешно налагане на пълна забрана в бъдеще, 48% от пушачите също са склонни да приемат бъдещата пълна забрана след кампании за вредата от пушенето.
Световният опит, колеги, показва, че потреблението намалява не толкова поради рестриктивни мерки, а поради промяна в отношението към тютюнопушенето, което от своя страна се постига с продължителни и методически информационни кампании. Благодаря Ви. (Реплика от КБ: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Откривам дискусията.
Има ли желание за изказване? (Шум и реплики.)
Моля за ред в залата – вече свърши шоуто, което от БСП ни организираха! Моля за тишина в залата!
Господин Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз дълбоко се съмнявам, че някой политизира този въпрос, защото пушачи и непушачи има навсякъде. Аз даже казах на един човек, който уважавам и с когото съм от дълги години в политиката, че ще говоря само за него сега, но той взе, че излезе от залата. (Оживление.) Дано ме слуша в коридора.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Пушач ли е?
ИВАН КОСТОВ: Пушач – страстен. Страстен пушач. Аз съм фундаменталист–непушач. В този смисъл ако считате, имам конфликт на интереси.
Искам да кажа следното. Аз съм съгласен с господин Иван Иванов, че ние не можем да наложим със сила и с рестрикции едно отношение към такова сериозно обществено явление, каквото е тютюнопушенето на хора, които не желаят да го направят.
Само че бих влязъл в следния спор: толерантен ли е българинът? Готов ли е българинът да прояви алтруизъм, да влезе в положението на другия, на непушача? Готов ли е да застане на неговото място, така както прави толерантният европеец и да каже: „Аз не мога да причинявам вреда на чуждо здраве!”. Защото в това се състои проблемът. Той даже не е проблем „пушач/непушач”. Той е проблем на толерантността. Българинът става ли толерантен след промените, след като влиза в Европа, става ли алтруистичен, става ли човек, способен да влезе в кожата на другия и да каже: „Аз не бива да причинявам вреди на този, на другия човек до мен!” Става или не става?
Ако си истински европеец, ако искаш да бъдеш истински европеец, не можеш да заставаш в положението на човек, който съзнателно наврежда на здравето на другия до теб. За себе си решавай както искаш, но откъде накъде ти ще решаваш заради мен?
Знаете ли, господин Иванов, че аз не влизам в Парламентарната група на Синята коалиция? Знаете ли го това? Защото вътре се пуши! (Оживление.)
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Имате право!
ИВАН КОСТОВ: Обръщам се към моите колеги! (Шум и реплики.) Да, то трябва да стане битово, дайте да говорим откровено за тези неща! Може ли ние да не можем да работим заедно, защото единият има страст – не, не защото има страст, а защото не иска да се съобрази с другия до него? Как така, как така няма да се съобразяваме един с друг? Аз съм готов да се съобразя с всеки един от вас, а Вие не сте готови да се съобразите с мен, колеги! (Ръкопляскания от ГЕРБ, „Атака” и СК.)
Много съжалявам, че излязоха точно тези хора, които аз обичам на всичко отгоре, и наистина искам да решим този въпрос през ценностите, да минем оттам, през това да стигнем до този път – ние трябва да разберем, че една нация, която е безогледна, която е склонна да влезе в чуждото пространство, която не иска да се съобрази с другия човек, няма да бъде европейска нация! Това е целият проблем.
Сега, вярно, написали сте го в закона - вместо „пълна забрана”, сте изписали нещо, което е очевидно – аз не знам кой пуши в детски градини например?! Опитали сте се да се измъкнете, да го облечете в някаква политическа популистка обвивка, но нищо не постигате!
Аз знам какво ще кажат тези, които ще застанат на другата позиция: „Ей ги, тези от Народното събрание – фундаменталисти, искат да ни наложат със сила, с репресии и т.н! И разбира се, кой ще се изкаже? Първият, той е Командира в кавички, дето ще ни налага!?”. Но това е практика на цивилизованите страни, това е практиката на Европа. И не е вярно това, което Вие казвате – всички знаем, че не се пуши. Няма да загубим от това нещо. (Шум и реплики.)
Не се смейте, защото наистина тези неща не бива да ни разделят!
Аз искам тези разстояния, тези различия между нас по този ключов въпрос – въпросът за толерантността, за влизането в кожата на другия, в обувките на другия човек, да почувстваш другия човек до себе си и да кажеш: „ Няма да правя това нещо”, аз искам колкото се може по-бързо тази пропаст помежду ни да се затвори! Призовавам Ви: гласувайте „против” този законопроект! (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики?
Господин Станилов – първа реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Когато в комисията гледахме законопроекта, там дойде един много прилично изглеждащ човек и каза: „Аз съм шеф на Асоциацията на ресторантьорите. Не съм пушил, никога в живота си не съм слагал цигара в устата си и семейството ми не пуши, но Ви моля да приемете тази поправка по простата причина...” и веднага даде пример с Македония, където 30% от дребния ресторантьорски бизнес веднага са фалирали.
Аз лично пуша от време на време, в ресторанта обикновено не пуша, вкъщи не пуша и т.н., пуша само в парламента – това е отделен въпрос. (Шум, смях, оживление.)
Мисля, че трябва да спазваме културното моделиране на отделните нации, а не да ги натискаме!
Въпросът не е в пушенето в ресторанта. Бях веднъж тук, в София, в ресторант нагоре по драгалевския път, в който димът от цигарите сe издигаше направо нагоре към тавана и изобщо не се появяваше на около 2 метра от пода. Това е въпрос на изисквания към климатика – това може да се направи и лека-полека трябва да се направи! Иначе, ако откажем тази поправка, ще приемем нещо, което не се спазва. В България обикновено законите не се спазват. И този закон няма да се спазва. И да приемем, и да не го приемем – категорично според предложението на господин Костов, то няма да се спазва. Защо да го приемем?! Това, първо.
Второ, на базата на тази логика, когато отида в ресторант, трябва да поискам вегетарианците да започнат да ядат месо?! Или аз да не ям месо?! Или нещо от този род?! (Шум, реплики, оживление.) Такива забрани не можем… Ние трябва да се придвижваме бавно, според нашата културна традиция.
Това, което иска господин Костов, може да стане, но не може да стане веднага. Такъв е смисълът на тази поправка. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втората реплика е на господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Уважаеми господин председателю, мисля, че току-що ние бяхме свидетели как се разби митът за Командира Костов. В нашата група просто ние спорим и не се съгласяваме. (Шум, оживление, реплики от КБ.) Онези, които продължават да насаждат този мит, би трябвало да си вземат поуки от днешното заседание!
Що се отнася до този въпрос, абсолютно цивилизовано е всеки да се съобразява с всекиго! Аз се заричам тук, от тази трибуна, че ще се съобразявам с всеки, който не желае да се пуши в нашата стая, както се съобразявам навсякъде. (Ръкопляскания.)
Искам да кажа още нещо. Като човек, който е с претенция да бъде свободомислещ, просто не искам със закони да ми се казва какво да правя и какво да не правя! (Шум и реплики от КБ.) От тази гледна точка смятам, че когато една държава попечителства над мен, без да ми осигурява серия други услуги, по начин, добър за всички ни, тази държава не може да ме лишава от права. Ако тя ми осигури всички услуги, заради които плащам данъци, акциз върху цигарите, върху горивото, тогава може да ми каже какво да правя с личния си живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трета реплика – господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Костов, с всичкото ми уважение към Вас, ще ми позволите да не се съглася, че българският народ е нетолерантен.
За всеки случай, ако има нетолерантни, затова в този законопроект, в тези промени изрично е предвидено точно да бъде обозначено къде се пуши и къде не се пуши, за да могат непушачите да влизат в заведения, където не се пуши, а в големите заведения е предвидено да има твърди прегради с минимум 51% от помещението за непушачи. Ако има нетолерантен при пушачите, той ще пуши в съседното помещение.
Искам да ви уверя, разбрали сме се с колегите, защото между нас също има колеги с Вашето мнение, че които не пушат и искат да има толерантност, те ще напишат и ще предложат между първо и второ четене драстични санкции за неспазване на този закон. Не виждам причини да се опасяваме от нетолерантност на пушачите към непушачите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Костов – дуплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
На първата реплика няма да отговоря, защото не беше отправена към мен.
На господин Асен Агов ще кажа така. Прав сте, господин Агов, че държавата България не Ви дава и не осигурява това, което трябва да Ви даде, да Ви гарантира и като личност, и като жизнено пространство, като просперитет и т.н. Вярно е, така е, съгласен съм. Този аргумент винаги може да се каже на държавата: „Не ми налагайте ограничения, защото не ми давате това, което очаквам от вас”. Това е сериозен аргумент. Но това не е аргумент в пространството, в което аз поставих този въпрос. Аз го поставих между хората – вътре, долу, между нас. Това не е въпрос между държавата и вас, законодателите, в момента. Той е въпрос между нас – непушачите, и вас – пушачите. Това е наш спор.
Забележете, в това взаимоотношение нетолерантни са пушачите, а не непушачите, защото ние не навреждаме на вашето здраве, не навлизаме във вашето пространство. В този случай ние сме потърпевшите. Въпросът е между нас и вас. Мисля, че така трябва да гледаме на този законопроект, а не дали държавата е коректна към своите граждани, има ли право или няма.
Господин Димитров, не съм казал, че българският народ е нетолерантен. Аз казах, че част от българския народ и то част от пушачите, защото една част от пушачите – радвам се, че тя става все по-голяма, става все по-толерантна към непушачите. Виждал съм хората как си гасят цигарите, съобразяват пред децата, как в никакъв случай не си позволяват да пушат пред малки деца, виждал съм тези неща.
Знам и друго, знам че самите пушачи, значителна част от тях биха желали да има такова ограничение, дори за самите себе си. Както каза един от колегите при обсъждането на законопроекта в групата: „Аз не познавам пушач, който не желае да се откаже от цигарите”. Така каза, така беше, свидетели са ми всички колеги.
Това са хора, които разбират, за разлика от нашата Здравна комисия, която не разбира това нещо. Хората разбират по-добре, отколкото Здравната комисия на парламента, която застана зад този закон. Хората си дават по-ясно сметка, госпожо Атанасова, отколкото Вие си давате сметка като човек, който изложи това становище, което не Ви прави чест в никакъв случай, защото все пак вие сте Здравна комисия, би трябвало да защитавате интересите от гледна точка на здравеопазването, а не от гледна точка на някаква криворазбрана партийна дисциплина.
Хората разбират това нещо и проявяват толерантност. В този смисъл не можете да ме упреквате. Искам да кажа следното: искам това да става колкото се може по-бързо, колкото се може по-бързо пушачите да влизат в положението на другия, да станат толерантни и истински европейци! Да няма нужда от такива ограничения, господин Агов, поставяни със закон. Защото, ако всички ние сме толерантни, разбира се, че няма да има нужда от закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Процедура.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при участие в дебатите хора, които по определен начин са в конфликт на интереси относно обсъжданата тема, са длъжни да декларират това.
По този повод аз отправям въпрос към господин Емил Димитров: дали това е вярно, което излезе в публичното пространство? Цитирам директно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Процедура! Ако обичате процедурата! Благодаря Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Сега ще Ви кажа.
Емил Димитров е пряко свързан с тютюневата индустрия. Той има участие във фирма за търговия на цигари, а освен това е бил и председател на Асоциацията на производителите и търговците на тютюн. Ако това е вярно, господин председател, аз искам господин Димитров да декларира, че е бил в конфликт на интереси, когато е изказал становище по този законопроект. Благодаря Ви.
Това се касае и за други, които може да са в такава позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желание за изказване – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз декларирам конфликт на интереси, защото, както и много мои колеги от парламентарната група, съм син на тютюнопроизводители. По-голямата част от моето семейство продължава да се изхранва от тютюна, но ще направя изказване против законопроекта, и то от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
РЕПЛИКА ОТДЯСНО: Ще се разплача! (Оживление.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Синтезираната позиция ...
И мисля, че тук иронията е абсолютно неприложима. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за ред в залата! Ако обичате, моля Ви!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно защото именно по отношение на този законопроект и по отношение на въпроса с така наречените права на пушачите е абсолютно приложим принципът, който днес трябва да приемем за аксиома: „Моите права свършват там, където започват правата на другия”.
Никой не ограничава правата на пушачите, но техните права свършват там, където започва територията на непушача. Още повече от гледна точка на принципа, че никой няма право да уврежда здравето на другия.
Уважаеми госпожи и господа, предлагам, стъпвайки именно на разбирането, че не може да позволим права, които газят правата на другите, предлагам всички, които имат нагласата да подкрепят този законопроект, да преосмислят позицията си и българският парламент консенсусно да отхвърли този законопроект. Това ще бъде един европейски акт на Четиридесет и първото Народно събрание на европейска България!
Аз не пуша от седем години и в групата съм известен като един от най-толерантните непушачи. От днес отказвам да бъда толерантен по отношение на моите колеги-пушачи. (Ръкопляскания.)
И в това отношение, без грам ирония или закачка, не виждам нищо лошо по този признак господин Костов да си продължава да си остава и Командир! Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика към господин Местан? Няма.
Изказване?
За лично обяснение... (Шум и реплики в залата.)
Изчакайте, господин Пантев, има лично обяснение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Иванов, правилно четете вестника. Там пише „бил е”.
Преди да вляза в парламента съм напуснал тези фирми. Всичко това е отразено коректно в декларацията ми за конфликт на интереси. Когато дойде време и ако реша да се изказвам по въпроса, бъдете сигурен, ще декларирам всичко точно от трибуната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, господин Пантев, имате думата за изказване.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Господа! Тази дискусия стана по-гореща, отколкото по влизането ни в НАТО! (Шум и реплики.)
По-рано пушеха онези, които нямат характер. Сега пушачи са онези, които имат характер, които не се влияят от тази наистина разюздана и почти брутална антитютюнева пропаганда, но все пак с болка на сърце и с лула в ръце ви казвам, че трябва да подкрепим този закон. Пушачи, гласувайте за него и си пушете вкъщи! (Ръкопляскания, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Пантев? Реплики няма.
Желание за изказване?
Заповядайте, д-р Желев – за процедура.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Моето процедурно предложение е да прекратим дебата, защото остават три минути до почивката и до парламентарния контрол, и да продължим следващата седмица.
Както се вижда, дебатите са разгорещени. Има основание – ще вземем важно решение. Така че предложението е да прекратим този дебат и да го минем за другата седмица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Желев, не можем да прекратим дебата. Има точно 1 минута и 30 секунди и това е на първо четене.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Ами, ако трябва да го отложим за следващата седмица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отлагане – може. Това е съвършено различно! (Реплики.)
Процедура, но ако действително е процедура, иначе, господин Пантев, при цялото уважение... Процедура!
Не, не мога да Ви дам думата. Ако имате процедура! Ако е процедура, заповядайте. (Шум в залата.)
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Сега нали разбрахте, нали разбрахте смисъла на това, което казах?! Така че не подкрепяме този закон – ние, пушачите, поне в мое лице.
Това беше обяснението. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това не беше процедура по същество, категорично.
От уважение към Вас... Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
От уважение...
Уважаеми народни представители, беше направено процедурно предложение. (Реплики.)
Моля за тишина!
Беше направено процедурно предложение дебатът да продължи в следващата работна седмица, в сряда.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 142 народни представители: за 129, против 12, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Часът е точно 10,30.
Обявявам 30-минутна почивка.
Точно в 11,00 ч. Ви моля да бъдете в залата.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, започваме.
Процедура от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ме упълномощи да направя следната декларация.
В продължение на повече от месец тютюнопроизводителите са в очакване да получат премиите за реколта 2009 г. Правителството на Република България пое категоричен ангажимент да ги осигури в размер не по-нисък от миналогодишните. До края на м. март Министерският съвет следваше със свое решение да определи конкретния размер по произходи и сортове тютюни, а до края на м. април тези премии трябваше да бъдат изплатени. Вече сме във втората половина на м. април, а решение на кабинета по този въпрос все още няма.
Вместо това, правителството прави според нас некоректен опит да прехвърли своята отговорност върху бранша с идеята тютюнопроизводителите да се споразумеят. Имам предвид производителите на дребнолистни тютюни да се споразумеят с производителите на едролистни тютюни. Въпросът е: какво ще стане, ако не се споразумеят, и дали това не е легитимиране на забавянето на решаването на този въпрос?
Припомняме, че парламентарната Комисия по земеделието и горите е изразила консенсусна позиция. Всички народни представители, членове на тази комисия, без оглед на партийната си принадлежност, са представили на фонд „Тютюн” и на министъра на земеделието и храните консенсусна позиция как да бъдат разпределени средствата. Управителният съвет на фонд „Тютюн” формализира тази консенсусна позиция на парламентарната комисия като свое решение. Наред е кабинетът. По-нататъшното отлагане на решението на този въпрос с мотив - първо производителите да се разберат помежду си, разбираемо ще генерира напрежение сред производителите.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи припомняме, че години наред нямаше напрежение между ориенталисти и виржинисти. Бяха доволни и едните, и другите. Затова, базирайки се на консенсусната позиция на парламентарната Комисия по земеделието и горите, изразяваме силното си очакване Министерският съвет на следващото свое заседание в сряда най-сетне да реши този въпрос.
Припомняме също така, че с измененията в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и в Закона за бюджета на ДОО тютюнопроизводителите вече са ударени с около 600 лв. по-високи социални и здравни осигуровки на човек, което е четири пъти повече в сравнение с 2009 г. Наред с това през тази година за първи път ще се дължи и данък за облагане на доходите на физическите лица върху реализираната продукция. Това са все нови тежести, които влошават социалния статус на тази и без това най-чувствителна социална група в българското общество. Затова очакваме решението на Министерския съвет следващата сряда не просто да балансира интересите в бранша на тютюнопроизводителите, но да бъде и справедливо, като отчита факта, че тютюнопроизводителите вече са загубили значителна част от своите приходи. На този фон решение, което евентуално би намалило драстично размера и на премиите, е крайно неприемливо.
Ние сме длъжни да изразим тази позиция, защото когато преди Нова година във връзка с обсъжданията на Закона за бюджета и свързаните с този закон законопроекти за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на Националния осигурителен институт предупредихме, че е възможно да има прояви на социално напрежение, в тази ни абсолютно коректна прогноза и позиция привидяхте опити за нагнетяване на социално напрежение.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, бихме искали да ви уверим, че най-малкото ние имаме интерес от социално напрежение. Нашият интерес е в спешното и справедливо решение на проблема с тютюнопроизводителите. Струва ми се, че самият Закон за акцизите и Законът за тютюна не оставят поле за оправдание, че няма средства, защото по линия на акциза върху цигарите има целеви финансов ресурс, който директно постъпва във фонд „Тютюн”, и той не може да бъде изразходен за каквото и да е друго.
В очакване, че следващата сряда най-сетне ще имаме решение на този въпрос, аз изразявам категоричната позиция на Парламентарната група на Движението за права и свободи, че ако решаването на въпроса се забави отвъд м. април, ние не бихме могли вече да носим политическата отговорност за една или друга проява на социално недоволство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От името на парламентарна група – заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин министър-председателю, почитаеми народни представители! На днешния ден преди 85 години Българската комунистическа партия извърши най-големия терористичен акт в историята на света до 11 септември 2001 г., като беше взривена Катедралата „Света Неделя”. В този терористичен акт загинаха около 150 души на място и няколко починаха от раните си в болница, 200 души бяха ранени. Този терористичен акт е бил извършен в съгласуване с извънредната комисия на съветската болшeвистка партия – печално известната ЧК, които са участвали съвместно в един опит да бъде унищожен политическият елит на България през 1925 г.
Това е един от редките случаи, когато лидерите на БСП осъдиха този акт преди няколко години.
Ето защо днес, когато се навършват 85 години от този печален и трагичен за България акт, от името на Синята коалиция бих искал да Ви помоля, господин председателстващ, да призовете народните представители и министрите с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите в атентата в Катедралата „Света Неделя” на днешния ден през 1925 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги и гости! Нека почетем паметта на загиналите с едноминутно мълчание. (Едноминутно мълчание.)
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 26 март 2010 г. до 15 април 2010 г.
Постъпило е питане от народните представители Емилия Радкова Масларова и Драгомир Великов Стойнев към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството по отношение на младежката безработица в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 април 2010 г.
Второ, постъпило е питане от народния представител Огнян Андонов Пейчев към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно допуснати нарушения по изпълнение на проект по програма ФАР от община Ямбол – извършени плащания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 април 2010 г.
Писмени отговори:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Кирил Добрев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народните представители Кирил Добрев и Драгомир Стойнев.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Георги Божинов.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването в оставка Божидар Нанев на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването в оставка Божидар Нанев на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Любомир Владимиров.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Николай Пехливанов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Валентин Николов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Петър Хлебаров.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Антон Кутев.
За процедура има думата господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Процедурният ми въпрос е свързан с това, че на 1 април т.г. отправих към всички министри от правителството на господин Борисов един-единствен въпрос, свързан с тема, която според мен е изключително актуална и която се тиражира нееднократно по медиите. Тя е свързана с тъй наречените договори, които са били сключени в края на предходния мандат и натоварват сегашния бюджет.
Към министрите съм задал според мен доста нормален въпрос, който касае кога са сключени договорите, какъв е размерът на тези договори, какво е процентното изпълнение на тези договори, какво в края на краищата е изплатено и има ли да се доплаща към тези договори. Какво беше учудването ми, когато видях, че госпожа Цачева ми е отговорила, че този въпрос не е за парламентарен контрол и че трябва да задам въпроса си по реда на, цитирам: „Закона за достъп до обществена информация”.
Днес е Денят на българската Конституция и мисля, че там много ясно са уредени правата на народните представители. Те включват възможността да упражняват парламентарен контрол върху дейността на министрите. По такава изключително важна тема, каквато смятам че е тази, аз нямам възможността като господин Борисов да събера експертите от министерствата и да ги попитам: „Кажете ми сега какво е станало по тези договори?”. Затова използвам единствената възможност, която има един народен представител – да задам актуален въпрос.
Аз няма да спра дотук. Ще продължа да питам, и то не по реда на Закона за достъп до обществена информация, защото продължавам да смятам, че са ми нарушени правата от председателя на Народното събрание, които ми се дават от Конституцията на Република България.
В тази връзка смятам, че процедурата по организация на парламентарния контрол е изключително нарушена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не се състоеше процедура.
Уважаема народни представители, бих искал да Ви информирам, че на балкона на пленарната зала е господин Бранко Цървенковски – президент на Република Македония от 2005 до 2009 г., както и министър-председател на страната в предходния период. Той е на двудневно посещение в България заедно с депутати от македонския парламент по покана на председателя на Коалиция за България. (Народните представители стават прави. Ръкопляскания.)
За процедура има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! В дългогодишната си парламентарна практика съм задал стотици въпроси на министрите от шест кабинета. За пръв път току-що връченият ми от Вас отговор от български министър е придружен от някаква резолюция „да”. Какво означава, ако някой напише резолюцията, „не”? Няма такъв процедурен момент в утвърдената парламентарна практика. Ще Ви моля да я разгледате на ръководството на парламента и това не бива да се повтаря.
Второ, когато погледнах текста, ясно, че е писан от сътрудници на министъра, но когато той слага своя подпис, говори от първо лице. Няма нужда да ми разказва трето лице какво е правил министъра. Затова, много Ви моля да се подходи много сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бихте ли ми го предали?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предайте това нещо. Няма как ...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кой министър? (Народният представител Георги Божинов показва отговора на министър-председателя, след което го предава на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Божинов, ще вземем отношение.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Пръв ще отговаря Бойко Борисов - министър-председателят на Република България, на въпрос на народния представител Корнелия Нинова относно мерките за възстановяване на българската икономика, приети с решение на Министерския съвет.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря.
Господин Борисов, моят въпрос е: как се изпълнява Антикризисният план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г. с решение на Министерския съвет, и по-точно защо не се изпълнява този план, чийто срок изтича сега, на 27 април 2010 г.?
Част от предвидените там мерки изобщо не са работени. Например записаното увеличение на броя на работни места със 100 150 хиляди не се случва. Напротив, имаме 380 хиляди нови безработни.
По част от мерките, които сте записали и Вие лично подписали, през тези осем месеца направихте точно обратното. Например: обещахте вследствие на свързване на НАП и „Митници” да осигурите 800 млн. повече приходи, а вследствие с борба с контрабандата да осигурите повече 2 млрд. приходи в бюджета и с тези приходи да нараснат доходите на хората. Не само че тези приходи не са събрани, за първите два месеца сте на минус с милиард и четиристотин, тоест няма да осигурите увеличаване на доходите на хората. Напротив, в новия си план посягате и на малкото обещание, което дадохте, да увеличите пенсиите на възрастните над 75 години и вдовишките пенсии.
На общините обещахте държавата да им помогне, като увеличите средствата във Фонд ФЛАГ. Направихте обратното – оттеглихте държавата от съфинансиране на общините, спряхте плащанията към общините.
На бизнеса обещахте ускорено възстановяване на ДДС. Не само че не сте го направили, няма никакво възстановяване на ДДС.
По част от мерките, разбира се, работихте и ги изпълнихте. Когато ги приехме, ние ви предупредихме, че са грешни. Сега и Вие приемате, че са грешни с новия си Антикризисен план от 1 април. Например:
- приехте и намалихте осигурителната тежест с 2%;
- записахте и се подписахте под това, че ще продължите да намалявате осигурителната тежест с 1% на всяка година. Сега се отказвате от тази мярка и казвате, че е грешка. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин Борисов, нямате ли усещане, че излъчвате противоречиви, взаимно изключващи се сигнали, които създават у хората усещане за несигурност, нестабилност, незнание и неможене на Вашия екип да се справи с кризата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожа Нинова, все пак искам да Ви напомня, че с близо 900 милиона ние започваме да изплащаме пенсии още първия ден, когато идвахме на власт. Сиреч Вие ги вдигнахте, когато си тръгнахте. Трябва да бъдем поне малко коректни в това. Във времето на криза, когато вие прекрасно сте знаели, че няма откъде да дойдат приходите, сте ги вдигнали, знаейки, че ние ще ги плащаме. Така че най-малко Ви отива да говорите на тая тема.
Аз съм достатъчно любезен да дойда и да отговарям на вашите питания, така, че ако има други питания – нали днес говорите за конституция, парламентаризъм, ще ги зададете и ще ви отговоря.
Основните усилия, предприети от правителството за изпълнение на Решение № 772 на Министерския съвет от 1 октомври 2009 г., имат за цел поддържане на стабилна макроикономическа среда и запазване на валутния борд при сегашния фиксиран курс на лева към еврото. За да бъде постигната тази цел, правителството предприе голям брой икономически и фискални мерки със следните акценти:
- поддържане на нисък и контролиран бюджетен дефицит в условията на криза;
- ускоряване на процедурите за усвояване на европейските фондове, превантивно взаимодействие с Европейската комисия, ОЛАФ и прокуратурата;
- солидарно понасяне на последиците от кризата за всички групи чрез общ диалог със социално-икономическите партньори. Пряк израз на това бе диалогът ни със синдикатите, работодателите и определянето на шестдесетте актуални мерки за справяне с кризата.
По предотвратяване на злоупотреби с бюджетни средства и данъчни измами работим непрекъснато и ежедневно. Резултатите също са видими за всички. Разкритията, до които стигаме непрекъснато, увеличават обема и разнообразието на нарушенията, направени от вас. Тези мерки имат пряк, спасителен за икономиката ефект, защото пресичат всички практики за източване на държавни средства и стигат до схемите, по които то е извършено досега.
Аз Ви уверявам, че те ще продължат, и за това, по което работят прокуратурата и службите, се информирам ежедневно. Резултатите идват бавно, но, виждате, операциите следват една след друга и ще стигнем докрай.
В момента анализираме и разкриваме, сключването на финансово необезпечените и сключените в нарушение на Закона за обществените поръчки договори, с които държавата е ощетена в изключително висока степен. Аз съжалявам, че вчера уважаемият депутат – не съм знаел, че има този интерес, спокойно можеше да бъде поканен да слуша и да види при какви условия и колко безобразно се работи.
Направен бе сериозен анализ и засега не се налага да прибягваме до увеличаването на социално-осигурителна тежест за гражданите и бизнеса. Ценообразуването на здравните услуги се прави на базата на икономически анализ. Съгласно измененията на Закона за здравното осигуряване ценовата политика се предлага от Агенцията за икономически анализи и прогнози. Бенчмарковият ценови модел ще послужи за основата на бъдещото моделиране на цените.
Работим активно и по възможностите за намаляване разходите на администрацията. Прегледът на административния капацитет и заплащането в публичната администрация ще приключи през 2010 г. юли месец. Въз основа на този анализ ще се предприемат по-нататъшни реформи на публичната администрация. Нашата амбиция е темпът на растеж на заплатите в държавната сфера да съответства на темпа на растеж в производителността на труда. В администрацията ще се установи йерархия за плащането на длъжност в съответствие с отговорностите и резултатите от работата.
Да Ви кажа честно, никога не съм предполагал, че може да се оставят хората да имат да ползват по 200-300 дни отпуск. Аз призовавам и синдикатите оттук нататък да не допускат тази гавра с работниците и с хората, които работят. Смисълът на отпуската е да отидеш и да си починеш, да възстановиш здравето си, да се съхраниш и да се върнеш по-активен на работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Борисов, времето.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не да ти сумират дните и след това, когато си тръгне дадено правителство, да получиш допълнителен дивидент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за реплика на народния представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Борисов, отговорът Ви е формален и не дава никаква информация по същество на моя въпрос. Искам обаче да Ви репликирам, че не Вие плащате пенсиите на българските пенсионери – плащат ги всички българи с техните вноски.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие ми зададохте въпроса защо не ги плащам аз.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разходите за 2009 г. бяха предвидени в бюджета за 2009 г. Аз не Ви обвинявам, че не плащате. Обвинявам Ви в това, че обещахте да им увеличите пенсиите и сега се отмятате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Нали това е от всичките пари? Едното не плащаме, другото плащаме...
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разбирам, че борбата с корупцията е антикризисна мярка. Тя Ви е записана в плана, но е една от 99. Хубаво е, че борите корупцията с всички средства. Продължете! Тази борба не разкрива нови работни места и не дава хляб на хората.
Освен това, господин Борисов, Вие сте непоследователен дори и в тази политика за борба с корупцията. Вчера или онзи ден казахте една култова реплика към вашия коалиционен партньор Иван Костов по повод неговите обвинения, че вашият антикризисен план не работи. Вие казахте: „Аз знам, че по време на управлението на Костов има далавери и злоупотреби, но не го закачам за това.” Това ли Ви е принципът за борба с корупцията?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кога съм казал това нещо?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това е борба с корупцията на политическа основа, само с политически опонент и само в полза на ГЕРБ.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Сигурна ли сте, че аз съм го казал? Аз ли съм казал това?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да. Гледах Ви лично по телевизията.
Административната реформа, намаляване на разходите в администрацията ...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм казал, че знам, че по време на управлението на Костов има далавери и злоупотреби, но не го закачам за това?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Абсолютно. Да.
Административната реформа, за която говорите – добре, правете я. Обещавате от 8 месеца, но не се случва. За всичките реформи ви трябват приходи. Големият Ви проблем не е в разходите, не е в обезпечените договори. Големият Ви проблем е, че не можете да съберете приходите в бюджета. Защо, като борите корупцията, в новия ви Антикризисен план няма нито една мярка за борба със сивия сектор и с контрабандата? Знаете ли, че контрабандата е 50%? Знаете ли, че оттам Ви липсват 1 млрд. в бюджета? Защо нямате нито една мярка за борба в тази посока? Дали е случайно това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър-председателя Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Нинова, господин председател, дами и господа! Първо, аз такова нещо, което Вие цитирахте, съм убеден, че не съм казал. Мога точно да Ви кажа какво съм казал и да го подкрепя с това, което съм имал предвид – за подписаните договори с двете компании, италианската и американската, по времето, когато е управлявал господин Костов. Тогава са подписани договори, в момента ние плащаме цената на тока по тях – 126 и 137 лв. Кого съм прикрил в това изказване? Къде е моята непоследователност?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): Вие казахте, че няма да го закачате.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм казал, че няма ... (Шум и реплики от КБ.) Такова нещо няма. За всички подобни договори и всичко, което се е случило там, в момента виждате вече досъдебните производства, които вървят в прокуратурата.
Що се касае до контрабандата, искам да Ви обясня и да не се спекулира с това. От Варна до София виждате, че по знаковите фигури, които са известни със своите прякори, вече много от тях са в ареста. Когато се спира контрабандата, това не означава, че те отиват в белия сектор като приходи. Те просто ... ако внасяш един парфюм на по-ниска цена контрабандно, тогава той има цена. В момента, в който този канал се пресече, вече не е изгодно за този човек да внася парфюма и той повече не го прави. И вие знаете, че задържахме тирове с подобни детайли. (Реплика от КБ.)
Аз мисля, че в следващите седмици това, което се работи по алкохола и цигарите, също ще Ви бъде интересно да го гледате и да го слушате. Така че – имайте уверение и търпение.
Освен това, в заключение искам да Ви кажа, че кризисните и антикризисните мерки, които въвеждаме – аз самият не съм мислил и особено вчера като слушах шефовете на дирекции – втори, трети ешелон – по начина, по който са правени, действително няма човек, който да може да предположи – и аз няколко пъти публично съм благодарил и сега ще благодаря за това, което в София опозицията от БСП, от сините, от „Атака”, от НДСВ правеха като контрол в общинския съвет – подобни неща в София не можеха да се случат. Тук са господин Кутев, Курумбашев – там за всяка сделка, за всяко нещо, което ние сме предлагали, без да е обезпечено финансово, не можеше въобще да се говори за него. (Реплика от КБ.)
Не ви чувам, но мисля, че и метрото, и възлите, които правим, и София в момента се намира в различно състояние от това, в което се намират другите общини в България. Благодаря ви за питането. Мисля, че в следващите седмици още по-категорично ще отговорим с действия на това, което питате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно политиката на правителството по гарантиране безопасността на храните за българските граждани.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Моят въпрос е относно политиката на правителството по гарантиране безопасността на храните за българските граждани.
Уважаеми господин министър-председател, още преди парламентарните избори през 2009 г. вашата политическа партия ГЕРБ анонсира готовността си за създаване на Агенция по храните – нещо, за което имате и нашата категорична подкрепа, което също беше в нашата предизборна програма. Касае се за единен контролен орган по безопасността на храните, който обединява различните министерства и агенции, които в момента се занимават с този проблем, като Националната ветеринарно-медицинска служба, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, РИОКОЗ, Агенцията по вината, служби по зърното и други, които са подчинени – едните на Министерството на земеделието, други на Министерството на здравеопазването.
Въпреки многократното деклариране на този ангажимент и в след изборния период, към момента няма индикации, че в близко време може да бъде създадена Агенция по храните. Видно това е свързано и с икономическата криза в страната. Считам, че 2010 г. може да бъде годината, в която да се направи предварителната подготовка и като законодателство, и като проучване, и създаване на проекти за създаване на подобна агенция.
В тази връзка, господин министър-председател, моят въпрос към Вас е следният: каква е в момента политиката на правителството във връзка с гарантиране безопасността на храните? Каква е причината за забавяне на създаването на тази агенция? Има ли ясна концепция правителството относно това кой прилага контрола по отношение безопасността на храните в Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър-председателя Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Съгласно изискванията на § 92 от Закона за храните в срок до 31 юли 2007 г. Министерският съвет е трябвало да представи в Народното събрание стратегия и Законопроект за създаване на Национална агенция по безопасност на храните. Вероятно сте наясно с факта, че предишното правителство не е спазило изискванията на тази разпоредба. Затова министърът на земеделието и храните Найденов сформира работна група за изготвяне на проект, на стратегия за създаване на Агенция по безопасност на храните.
В края на м. февруари Министерството на земеделието и храните изготви проекта за внасяне и обсъждане в Министерския съвет. Стратегията прави предварителен анализ за установяване на компетентни органи, броя на персонала, броя на бизнес операторите, структурите на европейските органи, както и на европейското национално законодателство. Отразени са необходимите етапи за създаване на Агенция по безопасност на храните, изготвяне на проект за стратегия, внасянето й за разглеждане и одобряване в Министерския съвет, промяна съответно на действащото законодателство, сформиране на централно управление на 28 регионални структури.
Нашият проект предвижда агенцията да е единен компетентен орган за официален контрол по безопасност на храните, безопасност на фуражите, здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях и защита на растенията, които обхващат контрола по цялата хранителна верига. Проучен е опитът на държавите – членки на Европейския съюз, и е извършен анализ на съществуващите системи за контрол.
Концепцията ни, описана в проекта на стратегията е контролът по цялата хранителна верига – от полето до масата, образно казано, да бъде възложен изцяло на Агенцията по безопасност на храните.
Дейностите на съществуващите контролни органи, определени в Закона за храните, Закона за фуражите, Закона за ветеринарно-медицинската дейност, Закона за защита на растенията, също са разработени в проекта на стратегията. Той определя необходимостта от създаването на единен компетентен орган, както и орган за оценка на риска.
Предвидено е Агенцията по безопасност на храните да извършва контрол в съответствие с изискванията на европейското и българското законодателство по цялата хранителна верига – първични хранителни продукти, храни, фуражни растения, животни, странични животински продукти, непредназначени за консумация от хора, ветеринарно-медицински препарати, препарати за растителна защита, торове, генетично модифицирани организми и храни.
Контролът ще се основава на оценката на риска за осигуряване на висока степен за опазване здравето на хората, здравето на животните и растенията, и хуманно отношение към животните.
Контролът ще се унифицира, като ще се прилагат еднакви методи и единен подход за осигуряване ефективност, прозрачност и ефикасност.
Създаването на единен компетентен орган ще доведе до премахване на двойната регистрация, дублиране на контрола и намаляване административната тежест върху бизнес операторите, което ще повиши доверието и в държавните институции, оптимизиране състава на общата администрация, броя на лабораториите, дублиране на извършените анализи, намаляване на финансовата тежест върху държавата.
Структурата на агенцията е съобразена с органите по безопасност на храните в Европейския съюз, Европейската комисия, Генерална дирекция САНКО, Служба по храни и ветеринарни въпроси (FVO) и европейския орган по безопасност на храните (EFSA), за да се постигне висока степен на сътрудничество и независим обмен на информация с тях.
В заключение считам, че с осъществяването на проекта ще се избегнат съществуващите недостатъци в сега действащата система за контрол и ще се повиши доверието на потребителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, искам само да Ви запозная със съществуващото към момента положение, защото то е свързано в голяма степен с Вашата идея и това, което се подготвя в момента.
В момента официалният контрол върху храните се осъществява от Национален съвет по безопасност на храните към Министерския съвет за координиране на държавната политика по безопасност на храните. В него влизат заместник-министърът на здравеопазването, заместник-министърът на земеделието и храните, заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, председателят на Българската асоциация по хранителна и питейна индустрия и представители на сдруженията за защита на потребителите, като този национален съвет се председателства през шест месеца от единия от двамата заместник-министри на земеделието или на здравеопазването, които се ротират.
За осигуряване на ефективна координация и сътрудничество при извършване на официалния контрол съгласно закона към този национален съвет се създава Съвет за координация на контрола, забележете, в който са: съпредседателят на онзи национален съвет, където двамата председатели се сменят през шест месеца, главният държавен санитарен инспектор, главният ветеринарно-санитарен инспектор, директорът на Държавния ветеринарно-санитарен контрол, директорът на Националната служба за растителна защита, директорът на Националната служба за зърното и фуражите, директорът на Агенция „Митници” и, забележете, главният секретар на МВР.
Все още в закона пише, че е главният секретар, а не е комисарят. Към министъра на здравеопазването пък има Агенция по нови генно модифицирани храни, която се състои от 15 хабилитирани учени, от които Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните и Министерството на образованието, младежта и науката предлагат по четирима, Министерството на околната среда и водите предлага трима, които пък подписват декларация за неразгласяване на поверителна информация.
Уважаеми господин министър-председател, това са последните промени в Закона за храните, направени през 2006 г. от тройната коалиция. При така направената система за контрол на безопасност на храните всички разбираме, че въобще не става въпрос за контрол, а става въпрос за пълна безконтролност и само заемане на различни чиновнически позиции.
Удовлетворен съм от Вашия отговор. Единственото, което Ви моля, е да има срокове и отговорници, за да има ефективни резултати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата... Отказвате се от правото на дуплика.
Благодарим за днешното участие на министър-председателя Бойко Борисов.
Преминаваме към питания към Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството.
Въпрос от народния представител Любен Татарски относно критериите за определяне на агломерационните ареали и на общините, включени в тях по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожо и господа министри, уважаеми колеги! Съгласно Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. националният териториално-урбанистичен модел в момента определя три йерархични нива на градовете центрове и прилежащите към тях агломерации. Това са София, шестте големи града и 29 средно големи градове с население над 20 хил. жители.
Според определението в програмата агломерационните ареали са зони, състоящи се от групи селища и общини с неделими функционални пътни връзки, които са концентрирани около големи или средно големи градски центрове. Други критерии и показатели за определяне на агломерационните ареали и общините, които да бъдат включени в тях, програмата не съдържа. На тази основа са идентифицирани 36 агломерационни ареали, в които са включени общо 86 общини, посочени в Приложения № 3 и 3а от програмата. Тези общини са избираеми за финансиране по съответните приоритетни оси и операции към тях, определени в програмата.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин Плевнелиев, е: достатъчно ясни и прецизни ли са според Вас критериите за определяне на агломерационните ареали и общините, включени в тях, за да може да се направи обективна преценка доколко всички общини отговарят на тези критерии? Възможни ли са промени в Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., насочени към допълнително прецизиране на съществуващите критерии за определяне на общините, попадащи в обхвата на агломерационните ареали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Татарски! Изборът на агломерационните ареали се основава на социално-икономическия анализ на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. и дефинираните в Националната стратегия за регионално развитие централни територии с големи градове. С оглед на обстоятелството, че политиката на сближаване на Европейския съюз за периода 2007-2013 г. прави значително разграничаване между градското развитие като основен приоритет за тази политика и развитието на селските райони като основен приоритет на обща селскостопанска политика, социално-икономическият анализ на Оперативна програма „Регионално развитие” цели да идентифицира градските райони в България. Анализът констатира наличието на 6 големи града и един много голям град – това е столицата София, които са двигатели на растеж и наличието на 29 средно големи града, които изпълняват спомагателни функции като вътрешнорегионални полюси на растеж – това са тези 36, за които Вие говорите.
На база на този анализ, конкретният обхват на агломерационните ареали включва 86 общини и той е приет от работна група, назначена през м. октомври 2004 г. с участие и представителство на повече от 40 заинтересовани страни, включително различни институции на национално и на регионално равнище. При разглеждането на въпроса за прецизиране на критерии за определяне на агломерационните ареали освен съгласуваността на програмата с националните регионални стратегически документи, се вземат предвид и обстоятелствата, че агломерационните ареали по Оперативна програма „Регионално развитие” са основната разделителна линия между политиката за сближаване и общата селскостопанска политика. В този смисъл Оперативна програма „Регионално развитие” като инструмент на политиката за сближаване в кохезионната политика покрива тези 86 общини и стимулира интегрираното развитие на градските райони. Останалите 178 отиват към селските райони и Програмата за развитие на селските райони.
В хода на изпълнение на Оперативна програма „Регионално развитие” ние констатираме, за да бъда конкретен към Вашия въпрос, и се сблъскваме с казуса, че някои малки общини са част от агломерационните ареали, а на практика не разполагат с необходимия финансов и административен капацитет за подготовка и изпълнение на проекти за градско развитие. В същото време, за съжаление, сравнително големи общини са изключени от обхвата на градските агломерации и съответно от възможността да се финансират по Оперативна програма „Регионално развитие” – това е факт.
Следва да подчертая, че промени в териториалния обхват на оперативните програми в средата на периода на тяхното изпълнение са нежелателни, тъй като биха породили съмнение за двойно финансиране от Оперативна програма „Регионално развитие” и Програмата за развитие на селските райони. Съществува и сериозен риск определени общини, които бъдат изключени от списъка на агломерационните ареали, да не бъдат автоматично включени в списъка на общините, попадащи в селските райони и обратно. По този начин определени общини биха могли да останат без достъп както от едната, така и от другата програма и да създадем реална опасност за неусвояване на средствата.
Предвид гореизложеното и обективния проблем, който имам, и въпрос, който Вие поставяте, подчертавам, че ние виждаме, осъзнаваме и споделяме проблемите точно на тези общини, които са достатъчно големи, но практически са изключени от агломерационните ареали. Считаме, че тези пропуски трябва да бъдат преодолени. Ако на етапа на програмиране на периода 2007-2013 г. не е могло да стане, то да е в периода 2014-2020 г. В тази връзка бих искал да отбележа, че от 2011 г. министерството стартира процес на програмиране за периода 2014 2020 г. въз основа на политиката на сближаване на Европейската общност, 2020 г.
Бих искал да декларирам пред Вас, че в процеса на програмиране констатираните трудности понастоящем пред основните партньори и бенефициенти на оперативната програма в лицето на българските общини ще бъдат взети под внимание, включително за да бъдат преформулирани критериите за избор на градски зони за интервенции по линия на структурните фондове. Ще отчетем реалната ситуация и нуждите на местно ниво, така че новите тенденции в развитието на европейската политика на сближаване да отговарят на възможностите на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за реплика на народния представител Любен Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря за отговора, господин министър. Аз неслучайно зададох този въпрос по този начин, за да стане ясно на всички нас и на жителите на Република България от общините и населените места, които по един твърде субективен и несправедлив начин са лишени от възможността да участват в тези европейски програми - „Регионално развитие” и Програмата за развитие на селските райони.
По един странен начин една група населени места и общини са включени в тази оперативна програма „Регионално развитие”, като Аврен, Белово, Белослав, Божурище, Камено, Куклен, Лясковец – да не ги изреждам, които, според мен, не отговарят на изискванията и на критериите за тези агломерационни ареали.
В същото време една немалка група общини и градове, населени места с над 10 хил. жители, отпадат от тази група, като не могат да кандидатстват и по другата програма - нямат шанс по Програмата за развитие на селските райони. Смятам, че това е един несправедлив, неправилен подход и аз наистина разчитам, че при планирането на следващия програмен период тези недостатъци ще бъдат взети предвид, ще бъдат отстранени, така че всички граждани, жители на населените места в България, да имат еднакво право на достъп до фондовете на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Росен Плевнелиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Маргарита Попова – министър на правосъдието.
Въпрос от народния представител Антон Кутев относно възможността за публично оповестяване на дарителите на фондация „Бъдеще за България”.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър, колеги! Въпросът ми е продиктуван от факта, че през последните 1-2 месеца сериозно се заговори за така наречените икономически досиета на прехода и от това, че интересът към нещата, които са се случвали с хората във властта, трябва, според мен, наистина да бъде сериозен. Със същата сила, с която сега се проверява сегашното правителство, предишното правителство, трябва да се проверяват, според мен, всички правителства през периода на прехода и хората, свързани с тях. Защото, ако не излезем сега на чисто, няма да има кога.
Искам само да Ви уведомя, че въпросът към Вас, госпожо Попова, не е епизодичен, той е част от серия въпроси, отправени към всички ведомства в България, които биха могли да съдържат тази информация. Този въпрос е отправен и към Министерството на финансите, и към Сметната палата, тоест към всички институции, които по някакъв начин могат да събират тази информация в себе си.
Смисълът на въпроса и необходимостта от него е в това, че Фондация „Бъдеще за България” продължава да бъде регистрирана и в момента като фондация, но поне аз не можах да попадна на неин сайт, в който да видя какво е актуалното й състояние. Така че това, което успях да намеря в публичното пространство, са само някакви цитати за нея, но собствена информация на фондацията няма. Разбира се, и към самата фондация ще бъдат отправени същите искания.
Въпросът за това кои са дарителите на фондацията е изключително важен. Искам да Ви напомня настървението, с което вече от няколко години обсъждаме дарителите на Президента на Републиката. Разликата между него и бившия премиер от времето на правителството на СДС е, че неговите дарители са изписани в интернет и всеки може да ги види.
За мен е абсолютно нормално и реално дарителите на Фондация „Бъдеще за България” да бъдат публични до един, независимо от това че законът през периода, в който господата от СДС са управлявали, не е предвиждал подобни неща. Наистина въпросът за изясняване на произхода на парите в нашето общество е много важен и той касае всички български граждани.
Затова въпросът ми е: има ли във вашето министерство някакви сериозни материали, които да показват дарителите на Фондация „Бъдеще за България” през периода, в който председателката на фондацията и нейният съпруг са имали участие във властта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за отговор на министър Маргарита Попова.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! На Вашия въпрос, който аз днес не можах да разбера добре дали го задавате към господин Костов или към мен, ще Ви отговоря, така както съм го прочела и така както сте го записали. Затова на основата на закона ще Ви кажа следното.
В Министерството на правосъдието от 2001 г. се води и поддържа Публичен централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел, самоопределили се за обществено-полезна дейност, на основание разпоредбите на Глава трета, Раздел ІІ от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност при Министерството на правосъдието. На основание чл. 46, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано юридическо лице, вписано в Централния регистър, е задължено до 31 май всяка година да представя информация за дейността си през предходната година. Тази информация се съхранява и поддържа в регистъра в Министерството на правосъдието и е публично достъпна на информационния сайт на министерството.
Фондация „Бъдеще за България” е вписана в Централния регистър и е предоставила своите отчети, изисквани по закона, за 2003, 2004, 2005, 2006, 2007 и 2008 г., като съобразно с изисквания срок по закона информация за 2009 г. все още не е депозирана в Министерството на правосъдието.
Като допълнителна информация и пояснение към Вас за това, което описвате, бих добавила следното нещо. Съгласно разпоредбите на същия Закон за юридическите лица с нестопанска цел самото юридическо лице има задължение да води книги, в които на основание чл. 40 се описват определени обстоятелства. Министерството на правосъдието ежегодно контролира, приемайки отчетите за всяка календарна година на тези юридически лица с нестопанска цел, като следи в тези обстоятелства, които трябва да дойдат в Министерството на правосъдието, тъй като ние сме регистър, а не сме друг контролен орган, да има следните неща: преписи от съдебни решения за регистрация на промени, списък на лицата, които са били в състава на управителните органи, информация за дейността по чл. 38 от същия закон, годишни доклади по чл. 40, ал. 2.
Точно в този годишен доклад за 2009 г., който все още не е дошъл, се съдържа информацията, която самото юридическо лице предоставя за дарителите, за сумите, за стойностите, които то е получило през съответните години. Така че нашата информация се базира на информацията, която ние получаваме в годишните доклади на съответното юридическо лице.
Доколкото Вие съобщавате във Вашия въпрос, че имало водени дела, че там се третирали различни обстоятелства, Министерството на правосъдието не събира информация и не притежава такава за водени дела. Доколкото Вие бихте могли да надникнете в сайта на Министерството на правосъдието, няма никакъв проблем да видите кои, какви дарители и какви стойности са оповестени от съответното юридическо лице. Ако има някакви нередности, Вие правилно сте постъпили – можете да сезирате и другите контролни органи в държавата, които да Ви дадат информация. Това, което е при нас, е подавано системно, своевременно за всяка календарна година. Очакваме и сега не само от тази фондация, а и от другите юридически лица с нестопанска цел да предоставят на нашето внимание техните ежегодни доклади. Така че това бих могла да отговоря на Вашия въпрос. Не е трудно Вие да се снабдите с отговорите, които Ви интересуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за реплика на народния представител Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо Попова, доколкото разбрах от отговора и ако правилно съм го разбрал, практически Вие информация от създаването на фондацията до края на 2001 г., когато правителството на СДС беше на власт, тоест до момента, в който е възможно да има конфликт на интереси при донорите и при събирането на средствата, нямате, ако правилно съм разбрал?
Ще Ви помоля просто да потвърдите имате ли информация за дарители през този период или не! Това обръща нещата към другите институции, към които ние също ще се обърнем. Много е важно обаче да се знае, че поне по отчетите на фондацията, до които аз успях да стигна, през този период годишните суми, с които е разполагала фондацията, са от порядъка на 4-5 млн. лв., които за тези години са доста голяма сума в сравнение с капитала, който се въртеше в страната, в държавата. За мен е изключително важно да се разбере кои са конкретните предприятия, които са го направили, и по каква схема е било финансирането.
Пак казвам, по моя информация - публична, която мога да ползвам, те са 4-5 млн. лв. Въпросът ми е точен и ясен: има ли в министерството списък и информация за дарителите от създаването на фондацията до 2001 г., в периода, в който правителството на СДС е на власт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не, благодаря.
Да благодарим на министър Маргарита Попова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане към господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Питане от народния представител Петър Василев Мутафчиев относно политиката по подобряване качеството на услугата превоз на пътници от БДЖ, „Пътнически превози” ЕАД.
Имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето питане е свързано с развитието на пътническите превози на БДЖ – един много важен въпрос, който касае комфорта, конкурентоспособността и най-вече безопасността на превозите по железопътния ни транспорт.
Всички знаем, че дълги години в годините на прехода не се обръщаше внимание, че трябва да бъде подменен подвижният състав, а това са локомотивите, вагоните, мотрисните влакове. Същевременно да се сключи един дългосрочен договор с „Пътнически превози”, за да се гарантира добра услуга на българските граждани. България не го правеше, за разлика от много европейски страни, които по този начин решаваха проблема и със задръстванията по магистралите, и с намаляването на произшествията по пътищата, като превръщаха железопътния транспорт в желан от техните граждани транспорт за превоз на пътници и товари.
Предишното правителство – преди Вашето, прие Програма 2008 г., с която трябва да се гарантира динамично развитие на железопътния транспорт, изхождайки и от приоритетите на Европейския съюз по отношение на безопасност и екологичност. Основна задача в това, както казах, е и подмяната на вагони и локомотиви.
Предишното правителство на база на тази програма и утвърждаването й от Министерския съвет сключи дългосрочен договор чрез конкурс с „Пътнически превози” ЕАД, които трябва да гарантират услугата за превоз на пътници, като ангажиментът в договора е да бъде подменен над 60% от парка в пътническите превози.
Направено беше и друго, Вие си спомняте. Включително премиерът Бойко Борисов представи пред медиите, че имаме нотификация от Европейския съюз, за което в бюджета бяха заложени 40 млн. лв. за рециклиране на нови 40 вагона, които трябваше да бъдат готови до края на годината и да обслужват ускорените бързи влакове. За съжаление, независимо от нотификацията, средствата не бяха осигурени от Министерството на финансите, независимо че бяха включени в бюджета. Съответно се наложи за следващата година да бъдат предвидени други средства. За съжаление средствата, които предвидихте в бюджета за 2010 г., не само не покриват неизвършеното през 2009 г., но и не осигуряват сключеното по договор с „Пътнически превози” за самата 2010 г.
Господин министър, рисковете са много. Аз загрижено задавам този въпрос, защото съм изживял няколко тежки катастрофи и инциденти, включително по железопътния ни транспорт. Не бива държавата в никакъв случай да се отказва от подкрепата на железопътния транспорт! Не бива държавата да бъде безучастна към подновяването на парка, стабилизирането на железния път, така че да създаде сигурност и безопасност на българските граждани! Очаквам от Вашия отговор наистина да получа визия за перспектива, която да гарантира наистина сигурността, безопасността и конкурентоспособността на железопътния транспорт в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Един от основните приоритети, залегнали в Програмата на правителството за периода 2009-2013 г., е именно повишаване нивото на безопасността, сигурността и качеството на предоставяните транспортни услуги. Предприетите в тази връзка мерки от БДЖ са свързани както с ангажиментите по Договора за възлагане на обществени услуги, така и с изискванията на влезлия в сила на 3 декември миналата година Регламент относно правата и задълженията на пътниците, ползващи железопътния транспорт.
От една страна, става въпрос за мерки, свързани с повишаване на качеството на предлаганата услуга, какъвто е и Вашият въпрос. Тук следва да отбележим: разширяването и модернизацията на дистрибуционната мрежа и информационното обслужване за гражданите и внедряването на пътническа информационно-билето издаваща и резервационна система; въведената интернет продажба на билети и резервация на места. Осигурява се и получаването чрез интернет сайта на БДЖ на актуална и надлежна информация преди и по време на пътуването. Това вече е направено на четири гари в страната – София, Пловдив, Бургас и Мездра. Престои включването на още 37 гари.
На второ място, оптимизират се връзките с автобусния транспорт, тъй като в 174 спирки и 69 гари, които се намират извън населените места, липсва градски, дори и таксиметров транспорт.
На трето място е издаването на билети за комбинирани превози влак-автобус и влак-самолет и с тази цел – увеличаване клиентите на БДЖ чрез прилагането на тази пакетна услуга.
Друг механизъм за повишаването на качеството е подобряването на търговското обслужване в бързите влакове, където се въвежда разносната търговия, и повишаване ефективността на вътрешните и международните нощни влакове.
Сериозна мярка е подобряването на обслужването на лица с намалена подвижност. Разширен е списъкът на гарите, в които се предлага обслужване на лица с намалена подвижност. В гарите София и Горна Оряховица се осигурява втори мобил-лифт, а в гарите Русе, Карлово, Сливен и Благоевград в момента се осигурява достъп до влаковете.
Не на последно място, предприети са действия за подобряване културата на обслужването, квалификацията на персонала, подобряване качеството на самата превозна услуга чрез завишения контрол за почистването на пътническите вагони, чрез намаляване броя на пътниците без превозен документ и свеждане до минимум на закъсненията по вина на превозвача.
В потвърждение на горното искам да отбележа, че от днес – 16 април 2010 г., всеки петък ще се движи допълнителен влак София-Пловдив-Бургас само с едно спиране по маршрута в гара Пловдив и време за пътуване 5 часа и 40 минути. Този влак именно ще бъде съставен от изцяло подновени вагони.
Друга съществена група мерки, предприети от БДЖ, са свързани с безопасността и сигурността на превозите. Накратко, става въпрос за следните мерки: провеждат се редовни контролни проверки върху техническото състояние на подвижния железопътен състав, работата на работниците и служителите във връзка с безопасността на превозите на пътници и товари, включително и проверки за употреба на алкохол и на други упойващи вещества. Упражнява се строг контрол и мониторинг върху системите за управление на безопасността и лицензираните железопътни превозвачи и управителя на инфраструктурата. Издадени са предписания на подвижния железопътен състав за осигуряване на безопасността. Извършени са необходимите проверки за валидността на сертификатите за безопасност на подвижния състав, като в случаите на констатирани нарушения са предприети действия за спиране на достъпа до железопътната инфраструктура и от експлоатация на возила без такъв валиден сертификат.
За подобряване безопасността на превозите е от значение създаването на нова и актуализирането на действащата нормативна база с цел въвеждане на международните и европейски стандарти за безопасност и сигурност. Такава е Европейската система за управление на железопътния трафик ERTMS, чието подобряване ще доведе до повишаване нивото на безопасност. За ваша информация процедурата по избор на изпълнител за изготвянето на стратегията за внедряване на ERTMS е пред приключване.
По отношение на повдигнатия въпрос за подновяването на подвижния състав на Българските държавни железници, аз бих искал да ви обърна внимание, че то и в момента се извършва, но с такива темпове, каквито позволява финансовото състояние на Българските държавни железници и съответно бюджетът на Република България. И ние именно с това се съобразяваме – да не харчим повече, отколкото позволява бюджетът. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на народния представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, благодаря за всичко това, което казахте. Това е едно продължение на много неща, които се вършеха в железниците за подобряване на услугата. Добра е една инициатива, която сте подхванали, че трябва да се вържат билетите и със самолетните. Пожелавам ви успех. Но, за да стане това, господин министър, е нужно да има необходимото качество на услуга в железопътния транспорт. А голяма част от това е именно подмяната на вагоните и локомотивите. И, разбира се, гаранция на държавата за железния път, за да се постигнат високите скорости.
Вие говорите, че, виждате ли, продължавате със същите темпове. Не, в момента се забавя не само подновяването на подвижния състав, но в момента се забавяте, поради нефинансиране на определени ремонти. Обръщам сериозно внимание на това, че голяма част от старите мотриси и влакове подлежат на ремонт. Те трябва да бъдат подменени и това е включено в тази програма.
Тук правителството ясно трябва да каже ще продължи ли да работи по програмата, която беше приета 2008 г., за пътническите превози, защото там, господин министър, съответно са поставени всички средства, които са необходими за изплащане, включително на кредитите, с които закупихме мотрисните влакове.
И тук искам да кажа още нещо. Вие много често спекулирате и казвате: „Виждате ли, има дългосрочни кредити по БДЖ”. Да, има, обаче в БДЖ е инвестирано, а не е източвано, защото с тези кредити са закупени именно мотрисните влакове, господин министър.
И още нещо. Нека честно да кажем, че в момента Вие не споделихте колко локомотива ще бъдат закупени, колко вагона ще бъдат ремонтирани – пътнически вагони на база на договора, който имате, и съответно колко нови ще бъдат закупени или стари рециклирани. Такива, които да отговарят на европейските условия.
А що се отнася до нефинансирането, под възможността на реплика ще ви отговоря много точно и ясно, защото спекулациите, които и днес вървят по вестниците, надминават границите на разумното политическо поведение, господин министър.
Моят въпрос към Вас е: ще осигурите ли всички необходими средства за ремонт, така че да не се допуска компромис със сигурността на пътническите и на товарните превози, включително и колко вагони съответно ще бъдат реновирани, защото влакът, който сега пускате до Бургас, е с тези седем вагона, които бяха направени със средствата, които пуснахме ние в предишния мандат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на министър Цветков за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Мутафчиев, много е хубаво да бъдат подменени локомотивите, вагоните, по възможност целият подвижен състав на Българските държавни железници. Само искам да Ви припомня, че тази програма и това модернизиране на железниците доведе дотам, че БДЖ има дългосрочни кредити в размер на 550 млн. лв., които то не е в състояние да обслужва. Със същия успех могат да станат и 5 милиарда, ако продължаваме по този път. В момента коефициентът на ликвидност на БДЖ е под нулата и това е основният проблем, че БДЖ не може да обслужва тези кредити, които са натрупани във връзка с тази модернизация, за която говорите. Така че БДЖ, първо, има нужда да бъде реформирана, второ да се предложи програма за финансовото й стабилизиране и, разбира се, в рамките на финансовите възможности да бъде подновяван паркът й и да бъдат извършвани съответните ремонти.
И пак повтарям, за разлика от предишната политика, това правителство не си позволява да харчи повече, отколкото може да харчи, отколкото има. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на народния представител Петър Мутафчиев за отношение към отговора.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, тук Вие казахте една голяма неистина. Всички кредити са гарантирани с дългосрочните договори, които има държавата към „Пътнически превози”. Там са включени включително програмите за 60% подновяване на подвижния състав. И аз попитах каква е политиката и не получавам отговор на това. Дали Вие ще продължите с този обем на средства, които са предвидени преди, или считате да съкратите, и то в каква степен, за да знаем какво очаква „Пътнически превози”? Тоест, с договора между държавата и съответно „Пътнически превози” АД са осигурени всички средства. И много Ви моля, хайде да не спекулираме, че не може заради предишното правителство да се обслужват превозите. Големият проблем е Кремиковци, големият проблем е икономическата криза и товарните превози. Вие го знаете и Ви съчувствам, че трябва да го разрешавате.
По отношение на спекулацията, че, виждате ли, предишното правителство харчило пари, без да бъдат осигурени. Чух и днес, един приближен вестник до правителството беше написал: „Без пари построили летище Пловдив”. Ами, не е вярно господа! Става дума за 40 милиона, които са осигурени от бюджета на „Летище Пловдив” АД и 17 милиона, които бяха осигурени за строителството на инфраструктурата. Обаче при сключва на договорите и при търговете се получават 2 милиона повече. И в края на годината трябваше да се направи корекция. Там, където не са усвоени капитални разходи, тези пари да бъдат покрити или следващата година да бъдат покрити. Защо спекулираме с това? По същия начин и за самолетите, в които в момента се возите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Говорим за БДЖ в момента и въпросът Ви е за БДЖ.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, за БДЖ. Имаше реплика, на която аз трябва да отговоря. Там също чрез писмо на Министерството на финансите средствата бяха осигурени. Защо спекулираме пред хората? Защо непрекъснато говорим неистини? Или когато обясняваме, дори фактически това да е така, кажете каква е истината, а не казвайте измислици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Петър Мутафчиев и Драгомир Стойнев относно финансиране на летателна подготовка на студенти от Техническия университет - София.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През 2010 г. се очертава криза в летателната подготовка на група инженери и студенти от магистърска степен на Техническия университет в София от катедра „Въздушен транспорт”. Според програмата, в която студентите са приети по държавна поръчка, Техническият университет е задължен да осигури фактическата подготовка. Тази подготовка се осъществяваше от договори, подписани с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Авиокомпания „Еър Скорпио” и нейният летателен учебен център, и Държавно предприятие „Ръководство въздушното движение”.
Съгласно Закона за гражданското въздухоплаване средствата, осигуряващи тази подготовка, за 6% от летищните такси по чл. 120, ал. 1. За съжаление тези средства са напълно недостатъчни и е необходимо държавата да предприеме действия за дофинансиране на практическата подготовка.
Нашият въпрос към Вас е: ще осигури ли българската държава в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията необходимите средства за обучение? Възнамерявате ли да предложите на Министерския съвет решение за преодоляване на горепосочения проблем, тъй като необходимите средства не са предвидени в бюджета? Изрично Ви моля, господин министър, не за един административен отговор, защото студентите от този випуск са тук, в залата, да обясните на тях ще има ли нужните средства за тяхната подготовка. Защото единадесет випуска преди това е имало средства и тази година за първи път няма да има средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на министъра за отговор.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, уважаеми господин Мутафчиев, ние някак си естествено от вагоните, през летище Пловдив и самолетите, стигаме и до летателната подготовка на студентите. Само искам да отбележа, че тези твърдения, които Вие се опитвате да оборвате, ги правят Вашите служители. Така че, няма да коментирам.
Проблемът, който поставяте в зададения ми въпрос, е от изключително сериозно естество. Само че, кризата в летателната подготовка, за която говорите, започна още в края на 2008 г. Предполагам, че като министър на транспорта към онзи момент Вие сте били запознат със ситуацията, тъй като летателното обучение на летците - пилоти по договора, сключен през месец декември 2008 г., е било само частично платено и съответният курс за обучение не е бил довършен поради липса на средства.
Действително в Закона за гражданското въздухоплаване е определен размерът на средствата, които следва да се отпуснат за тази цел, а именно 6 на сто за събраните суми от летищни такси. Тук обаче е мястото да отбележа факта, че цитираната разпоредба на закона, регламентираща финансирането на летателното обучение, е била последно изменяна през 2001 г. Тогава е била налице една съвсем различна фактическа обстановка, когато всички средства от летищни такси, а именно таксите, събирани от летищата в София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица, са постъпвали в държавния бюджет чрез бюджета на ГВА и съответно на Министерството на транспорта.
Каква е ситуацията в момента? Първо, през 2003 г. чрез изменение на финансовия договор между България, Европейската инвестиционна банка и летище София за финансиране на проект „Реконструкция, развитие и разширение на летище София” е било предвидено, че докато заемът за изпълнение на проекта не бъде погасен, летище София ще има правото да събира и усвоява всички летищни такси на летище София. От този момент една съществена част от събираните летищни такси е престанала да постъпва в бюджета на ГВА.
На второ място, през 2007 г. летищата във Варна и Бургас са били отдадени на концесия и летищните такси за използването им са започнали да се събират от концесионера. Към настоящия момент в бюджета на министерството чрез бюджета на ГВА постъпват само летищните такси от летищата в Пловдив и Горна Оряховица, като за миналата година тези суми са в размер на 554 хил. лв., с което не може да се осигури дори издръжката на двете летища, каквото е основното предназначение на летищните такси. Само за сравнение искам да отбележа, че финансирането, необходимо за обучението на осемте летци-пилоти по договора за 2008 г., възлиза на 958 560 лв., а предвидените по Закона за гражданското въздухоплаване шест на сто от събраните летищни такси представляват приблизително сумата от 35 хил. лв.
Всичко това означава, че поради недостиг на средства финансирането на летателното обучение би следвало да се осъществява за сметка на общия държавен бюджет, за което обаче няма законово основание.
В тази връзка, за да може да се намери най-удачното решение на този проблем, съм възложил на ГВА да проучи и уточни модела, по който се финансира тази дейност в останалите европейски държави и на базата на това, след разговори с бранша да предложи работещ финансов механизъм, съобразен с най-добрите европейски проекти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Всичко, което казахте, е така. То е вярно. Но има един голям проблем. Проблемът е, че има випуски, които са приети в Техническия университет, и на тези випуски е гарантирано, че съответно ще имат своето практическо обучение за пилоти. И тук държавата, и ние включително, трябва да помислим по какъв начин ще решим въпроса, поне докато приетите випуски до 2010 г. преминат съответно своето обучение. И аз мисля, че имаше възможности, където и Вие като министър да поговорите сериозно с финансовия министър. В края на 2009 и за 2010 г. да се осигурят средства за това обучение.
Ще Ви кажа откъде. Правителството си позволи да направи нещо, което никой друг не го прави, никоя друга европейска държава не го прави. С решение на правителството струва ми се 180 млн., не казвате колко, дано да са по-малко, от резерва на РВД бяха взети, съответно включени към разходите, които извършва правителството, което е в нарушение на всички законови норми и международни спогодби, между другото. Но това са средства на авиокомпаниите, които те плащат за прелитане над България. Какво пречи точно с тези средства за няколко години да гарантираме на младите хора, че ще получат своето образование и практично обучение, така че българската авиация да има един сериозен тил от млади, стабилни и работещи кадри?
Така че, наистина разчитам включително да поговорите, както казахте, с вашите служители, тоест моите. Сега Ви предлагам да разговаряте с вашите служители по този въпрос и да се намери начин. Аз Ви гарантирам, че ако Ви трябва подкрепа в тази посока, от моя страна ще я имате, тъй като авиацията в България след преодоляването на онази криза, знаете забраната за пътуване, сега вече се развива бурно и в края на краищата е наш ангажимент да осигуряваме кадри за българската авиация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще сте възползвате ли от правото на дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Мутафчиев, аз мисля, че в края на моето изложение отбелязах, че няма законово основание лицето да отпусне тези средства и че има европейски практики, които съм възложил да бъдат изяснени и да бъдат предложени, и да бъдат направени съответните корекции в законодателството, така че това финансиране да бъде осигурено. Повярвайте ми, този екип работи много сериозно, за да реши този въпрос. За съжаление, както виждате, въпросът от твърде дълги години не е решаван, за да се стигне дотук. За съжаление, в момента 6%, както Ви казах, представляват около 35 хил. лв. Но ще намерим решение, каквото е в европейските страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на министър Александър Цветков за днешното му участие в Парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Въпрос от народния представител Антон Кутев относно размера на възнагражденията в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
Имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Въпросът ми е продиктуван от протестното писмо, което са написали една група служители на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, в което те твърдят съвсем обосновано, че не са си получавали възнагражденията от м. март нататък. Доколкото знам, два месеца преди това е била сменена изпълнителната директорка на агенцията, след което от м. март започват голямата част от служителите на агенцията започват да не си получават допълнителните възнаграждения, съгласно чл. 6 от Постановление № 46 на Министерския съвет.
Искам да обясня, че това са парите, които се доплащат допълнително на всички държавни служители, които работят по европейските фондове с цел да се повиши административният капацитет на хората, които се занимават с европейски фондове. На всички е известно, че в частните фирми и в по-големите неправителствени организации заплатите по някой път многократно надвишават заплатите в администрацията. И затова това доплащане е изключително необходимо, за да може да се поддържа добър административен капацитет в онези органи, от които България зависи най-много, а именно органите, които усвояват средствата по европейските програми. Така че тези пари не могат да се считат за някаква екстра към заплатите им, а са част от тяхното възнаграждение, с което те са били назначени. Тези хора работят в администрацията, защото получават толкова пари и по никаква друга причина. Така че това, че не им се изплащат тези допълнителни възнаграждения, е проблем и ще доведе единствено до лоши последствия както за министерството, така и за държавата. Защото хора, които знаят как се работи по европейските фондове, които имат съответните езикови и други подготовки, които могат да работят, са не чак толкова много. На тази държава й трябват десетки хиляди. И ако ние си позволяваме да правим реформи, да пестим пари за държавата за сметка на тях, това няма как да доведе до друг резултат, освен старата поговорка, че сме скъпи на триците и евтини на брашното. Защото заради парите, които няма да доплатим за заплати, накрая ще се окаже, че ще имаме много по-лошо усвояване, което, за съжаление, някои от нас вече сме виждали.
Така че въпросът ми към Вас е какво налага, предполагам, че имате някаква методика, която го обосновава, предполагам, че ще ми я кажете, че това е съкращение, защото те не са си свършили работата, предполагам, че има методика, която да го удостовери, тоест какво налага това недоплащане и каква е методиката, по която то се прави? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Трудовите възнаграждения на служителите от Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия се плащат редовно и в пълен размер. Не се плащат допълнителните месечни възнаграждения на тези, които не позволяват малките и средни предприятия да получат навреме субсидиите по оперативната програма и на тези, които не допринасят за нейното изпълнение.
Вие, господин Кутев, преценете дали това е небрежност или антикризисна мярка, както ме питате във въпроса си.
Както вече посочих, в агенцията няма случай за неизплащане на задължения към служителите по трудови правоотношения. През м. март т.г. не са изплатени допълнителни възнаграждения по Постановление на Министерски съвет № 46 от 2009 г. на 46 служители от агенцията.
По отношение на взетото решение за неизплащане на посочените допълнителни месечни възнаграждения е необходимо да се има предвид следното.
Първо, съгласно 46-то ПМС служителите следва действително да са работили по Оперативна програма „Конкурентоспособност” през съответния месец, а не само да са включени в списъците на служители, имащи право на такова възнаграждение. Аргумент за това е и чл. 6, ал. 2 от същото постановление на Министерския съвет, в която е предвидено, че допълнителното възнаграждение се начислява и изплаща на база на действително отработените дни.
Второ, с цел ускоряване на плащанията към бенефициентите от началото на м. февруари т.г. е в сила процедура за отчитане на работата по оперативната програма. От служителите се изискват месечни доклади за свършеното, на базата на които се определя дали съответният служител да получи допълнителната сума към заплатата си.
Кой не е получил допълнително възнаграждение? На база на съответните индивидуални доклади през миналия месец е установено, че 22 души в агенцията не са работили по оперативната програма или са отчели незначителен обем работа. Давам Ви пример, след малко. За останалите 24 служители, отговорни за окончателните и междинни отчети, сключени в искане за Плащане № 8, е установено, че не са отстранили своевременно неточности и грешки в подаваната документация, в резултат на което времето за плащане към бенефициентите – малки и средни предприятия, надхвърля законоустановения срок.
Искане № 8 е представено за първи път на управляващия орган за верифициране на плащането още през м. декември миналата година и оттогава е връщано шест пъти за отстраняване на пропуски, вследствие на което вече четвърти месец направените от фирмите - бенефициенти разходи не са възстановени със средства от европейските фондове.
Надявам се, господин Кутев, дори и Вие ще се съгласите, че не е нормално шест поредни пъти да се налага връщане за поправки и отстраняване неточности поради недобре свършена работа и това да бъде възнаградено с двойна заплата?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, колеги, господин министър! Сигурно не е нормално за несвършена работа да се плащат двойни възнаграждения.
Първо, обаче това не са двойни възнаграждения, а това е възнаграждението, което е договорено.
Второ, ако действително има пропуски в работата на агенцията, разбира се трябва да се затяга дисциплината. В това спор няма. Но аз имам сериозния въпрос: ако тази методика, която сте приложили към хората, които работят в изпълнителната агенция, приложена ли е към хората, които работят в управляващия орган? Има ли наказания?
А ако не знаете, управляващият орган е на пряко подчинение – Ваше, в министерството, а не в агенцията. И има ли наказания, които да са направени в управляващия орган, който е под Ваше ръководство, за това, че тази агенция не си е свършила работата, ако това наистина е така? Защото, ако наказвате хората в агенцията за това, че не си е свършила работата, а не наказвате хората, които контролират това нещо, това, разбира се, би било сериозен проблем от административна гледна точка и говори за двоен стандарт най-малкото или за зле свършена работа.
А въпросът за зле свършената работа според мен пък най-добре си проличава от искането на шефката на агенцията, която с цялото си нахалство, след като не плаща на половината агенция възнагражденията, които дължи съответното ведомство на хората, решава, че е спестила достатъчно пари и може да получи три заплати за това, та съответно пуска едно писмо до Вас, подписано от главния секретар на агенцията, с което се иска да й бъдат изплатени за това, че е спестила пари, да й бъдат изплатени 3-месечни заплати бонус, на което, между другото, тя няма право, за разлика от хората, на които не са доплатени парите. Тоест тук видимостта за двоен стандарт е абсолютна. Аз не мога да си представя, че по този начин управлявано, едно ведомство може да доведе до добри резултати и затова не се и учудвам от резултатите на правителството в икономическата сфера, защото вероятно не се работи така само в това ведомство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Трайчо Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Кутев! Благодаря, че ме призовавате да направя нещо, което Вие критикувате изначално. Все пак, оказа се, че съм прав да видя колко аргументи можете да изкарате, преди да разширим експеримента. Не се притеснявайте, ще го направим и това няма да е само експеримент, а ще е практика, която ще е различна от всичко, което се правило досега по програмата.
Говорете с фирми. Вижте какви са резултатите и ще видите действително какви са резултатите по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, колко по-добри са те сега и че сме на прав път действително тези пари да отидат във фирмите, а не в така близките до Вас и до Вашето сърце 46 служители, които не са си свършили работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: На последния въпрос от народния представител Любомир Владимиров е отговорено писмено.
Уважаеми народни представители, изчерпахме дневния ред на парламентарния контрол.
Преди да закрия днешната сесия, следващото Събрание ще бъде на 21-ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,37 ч.)





Заместник-председател:

Лъчезар Иванов



Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова