Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова
Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Заповядайте – народният представител Ваня Донева.
Преди това – едно съобщение. На 29 април 2010 г. на основание чл. 1, ал. 2 и в изпълнение на чл. 51 от Закона за Българската народна банка в Народното събрание е постъпил Годишен отчет на Българската народна банка за 2009 г. Отчетът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси. Българската народна банка предостави на Народното събрание 250 екземпляра на отчета, които ще бъдат раздадени на народните представители, а разликата над членовете на Народното събрание ще бъде на разположение в Библиотеката.
Госпожо Донева, имате думата.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател! Имам процедурно предложение. На основание чл. 45, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат отложени разискванията по т. 10 и да се проведат в едно заседание с разглеждането и провеждането на разисквания по Закона за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, тъй като поводът за внасянето на четирите законопроекта е общ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно процедурно предложение – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя обратно процедурно предложение, тъй като предложението за промени в Закона за Националната агенция за приходите не е включено в дневния ред за тази седмица. Аз лично нямам информация кога ще бъде включено. Трите законопроекта, които касаят промени в Кодекса за социално осигуряване, всъщност бяха продиктувани от превратно тълкуване на изпълнителния директор на НАП на текстове от този кодекс, като въвеждаха задължението за двойно социално осигуряване на съдружниците в дружества, които изпълняват дейности като самоосигуряващи се лица. Тъй като тази практика на шефа на НАП – превратно да тълкува различни закони, продължава, мисля, че е неотложно да се вземат мерки в тази посока.
За справка само ще кажа, че са налице две указания, които поставят под съмнение прилагането на данъчните закони. Едното касае възможността на младите семейства да ползват преференции при ипотечни кредити за покупка на жилище. Има едно ограничително указание на изпълнителния директор на НАП в тази посока. Има и друго, което касае така наречените приятелски заеми.
Днес изтича и срокът за подаване на данъчните декларации, така че на хората ще бъдат създадени ред проблеми. И когато за неопределено време отлагаме разглеждането на тези законопроекти, които касаят дейността на НАП по тълкуването на данъчните и други закони, ние създаваме проблем на българските граждани.
Всъщност, днес финансовият министър ще се въздържи от отговор от тези въпроси, тъй като той отговаря за дейността на НАП. Поставям пред вас този въпрос - той касае вашите избиратели във вашите избирателни райони, уважаеми колеги от ГЕРБ. Преди да подкрепите това предложение, поне се поинтересувайте кога ще сработи гледането на тези закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на т. 10 – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, точката има предвид три законопроекта.
Гласували 147 народни представители: за 93, против 52, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Манолова – прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя формално предложение за прегласуване.
Всъщност, използвам процедурата, за да задам въпрос за кога се отлага разглеждането на тези три законопроекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не ми е ясен редът, по който следва да получите отговор. (Шум и реплики.)
Подлагам на прегласуване направеното предложение за отлагане на тази точка от разглеждане на това пленарно заседание.
Гласували 147 народни представители: за 90, против 51, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Следващата точка от днешното пленарно заседание е:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ПРЕЗ 2009 Г.
Постъпил е Годишен отчет за дейността на комисията. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на господин Валентин Енев – член на Комисията за защита на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г., № 0020-005, внесен от Комисията за защита на личните данни на 1 февруари 2010 г.
„На свое заседание, проведено на 17 февруари 2010 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Венета Шопова – председател на комисията, и членове Валентин Енев, Мария Матева, Веселин Целков.
Госпожа Шопова представи отчета за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г., който е изготвен на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни и обхваща периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г.
Годишният отчет отразява дейността на комисията като единствен национален надзорен орган в областта за защита на личните данни. Той е съставен по раздели, които съответстват на специфичните дейности на комисията.
От началото на отчета е представено институционалното изграждане на комисията. Последователно са представени осъществяването на производствата пред комисията и реализирането на нейните компетентности, дейностите по осъществяването на цялостния контрол по спазването на закона, а така също и регистрацията на администраторите на лични данни. Отчетени са административният капацитет и финансовото състояние на комисията през 2009г. Отразени са основните направления на международното сътрудничество и участието на комисията в работата на европейските органи.
Специално място е отделено на напредъка в областта на защита на личните данни в контекста на предстоящото присъединяване на Република България към Шенгенското пространство. На база на конкретните резултати може да се направи изводът, че през отчетната година Комисията за защита на личните данни е функционирала пълноценно, като вече са достигнати необходимите европейски стандарти в областта на защита на личните данни.
Сред основните цели и задачи на комисията за 2010 г. е успешното приключване на процеса по подготовка за прилагане на правото на Шенген и устойчивото прилагане на критериите, по които се извършва оценката за готовността на Република България за присъединяване към Шенгенското пространство. Ключов приоритет е осъществяването на ефективната информационно - образователна дейност сред различни целеви групи в обществото с оглед на постигнатото и поддържането на адекватно ниво на информираност сред българските граждани за националния и европейски режим на защитата на личните данни чрез организирането на мащабни информационни кампании, форуми и образователни инициативи.
С цел оптимизиране на контролната дейност на комисията във връзка с отработването на лични данни и разширението на обхвата на оперативния контрол из цялата територия на страната Комисията за защита на личните данни възприема като своя важна задача създаването на нейната администрация на мобилни групи за извършване на проверка по спазването на закона. Това би довело до значително повишаване на гаранциите за спазване правата на физическите лица при обработването на личните им данни, както и засилване на институционалното взаимодействие с представителните организации на големите администратори на лични данни в Република България.
По време на обсъждането бе отправена препоръка към Комисията за защита на личните данни за изготвяне на анализ за броя на делата по жалби на граждани, заведени срещу комисията, на решенията на съда, както и причините за отмяна на актовете.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г. с единодушие. „
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2010 г. с решение със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на годишния отчет за дейността на
Комисията за защита на личните данни през 2009 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Сечанов.
Някой от вносителите желае ли да вземе думата?
Думата има господин Валентин Енев – член на комисията.
ВАЛЕНТИН ЕНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мога напълно убедено да ви уведомя, че 2009 г. е сред най-успешните в историята на Комисията за защита на личните данни. Институцията постигна съществен напредък в развитието на своята основна дейност, а именно защитата правото на неприкосновеност на личния живот на хората, респективно събирането, съхраняването, разпространението и унищожаването на личните им данни. Считам, че не сме само поредната административна структура на държавата, а сме посредник между хората и всички останали субекти в публичния и частния сектор – там, където са съсредоточени нашите лични данни.
Успешно продължи започналият в началото на 2008 г. процес на позитивно развитие на институционалната публичност на комисията, на активно разширяване на медийното присъствие и на устойчиво институционализиране на комисията като висш, независим надзорен орган на българската държава. Постигнахме важен за нас успех и в усилията ни за подобряване на административния капацитет на комисията за обучението, професионалното развитие и подобряването на условията за работа на служителите в институцията, въпреки че все още комисията обитава сграда под наем на некомуникативно и трудно достъпно за гражданите място при все по-остър дефицит на работна площ.
Ще маркирам основните дейности на комисията и реализирането на основните й цели през 2009 г. Изградихме и пуснахме в действие изцяло нова информационна система за онлайн регистрация и актуализация на администраторите на лични данни през Интернет страницата на комисията. Благодарение на функционирането на електронния регистър на администраторите на лични данни (ЕРАЛД), комисията през миналата година успя да реализира важната за прилагането на закона кампания за актуализация на данните в публичния регистър на администраторите на лични данни.
На следващо място, известен на всички е и успехът, през който премина проведената през миналата година Инспекция по Шенген, както и положителната оценка, която комисията получи на европейско ниво. Бяха проверени и оценявани всички аспекти на подготовката и готовността на Република България за правилното прилагане на правото на Шенген и за осъществяване на надзора по обработване на лични данни в Шенгенската информационна система. И след осъществяваната инспекция КЗЛД периодично предоставя информация относно напредъка, реализиран по линия на предстоящото присъединяване към Шенгенското пространство.
Във връзка с реализирането на всички дейности по Шенген, комисията подписа през миналата година Споразумение за сътрудничество с МВР, Министерство на външните работи и ДАНС. Съществени постижения, които са логични на фона на развитието на основната дейност на институцията и са резултат от подкрепата и съдействието, които получавахме през цялата година от всички органи на държавната власт, можем да отбележим и в осъществяването на надзора и производствата пред комисията. През 2009 г. над 45 хиляди физически лица и администратори на лични данни са сезирали Комисията за защита на личните данни по въпроси от нейната компетентност. Постъпили са 148 искания на физически лица, като от тях 97 са жалби и 51 са искания за извършване на проверки.
За информация срещу администратори на лични данни от публичния сектор са постъпили 28 бр. жалби, а срещу администратори на лични данни от частния сектор – 67. Това са в секторите телекомуникации, здравеопазване, медии, трудови, финансови, кредитни, осигурителни институции, услуги на дирекция маркетинг. Типичен пример за твърдяно нарушение е предоставяне на лични данни на трети лица или разпространение на личните данни без знанието и съгласието на физическите лица, чиито собственик са те, разпространение на лични данни в интернет и др. Не са малко случаите, когато в административното производство пред КЗЛД се установяват данни за извършване на деяния, които могат да бъдат квалифицирани като престъпление и материалите са препращани към прокуратурата.
През миналата година комисията успя да приложи още един компонент от добрите практики на сродните органи в Европа. За първи път бяха проведени планови проверки на администратор на лични данни по предварително приета и публично обявена програма. Бяха извършени тематични проверки в секторите комуникации и образование. Броят на реализираните от институцията проверки е 698, приблизително средно по три проверки на работен ден. В резултат на тази интензивна инспекционна и аналитична дейност, както и на реализирането на производство пред комисията, са издадени 25 наказателни постановления.
Анализът на постигнатото през миналата година ни даде основание да определим и прецизираме приоритетите на комисията в осъществяването на нейната дейност през 2010 г.: повишаване информираността на гражданите за техните права; продължаване на подготовката за присъединяване към Шенгенското пространство; разширяване на обхвата на надзорната и превантивната дейност, включително чрез създаване на мобилни групи за извършване на проверки, поставяни от закона; засилване на институционалното взаимодействие с представителни организации на големите администратори на лични данни в Република България.
Убедени сме, че в трайно установената атмосфера на пълно разбиране и съдействие от страна на Народното събрание, особено на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на органите на изпълнителната и съдебната власт ще успеем да реализираме нашите приоритети за настоящата година пълноценно и изцяло, защото тяхното изпълнение е в интерес на всеки български гражданин, защото то е важен елемент от общото усилие за укрепване на законността, за трайно доверие и упование в силата и справедливостта на закона, в устояването на конституционното право на защита на личната неприкосновеност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Откривам дебатите по Годишния отчет за дейността на комисията.
Желаещи народни представители?
Народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Колеги, „Атака” винаги е поставяла пръст в раната. Това ни е съдбата, значението и смисълът на политическа сила в настоящия исторически момент за страната.
Започвам така, защото ще наруша съществуващото безразличие и лека подигравка, с която беше изслушан докладът от всички ни. Ще нарека нещата с истинските им имена.
Тази комисия и цялата тази дейност е нещо като „врата в поле” и трябва да си кажем, че е една от многото паразитни и безсмислени структури и дейности, които се осъществяват, където изтичат пари – някакви милиони, може би от порядъка на 1-2-3. Не съм правил справка в бюджета колко са предвидени за тази година, но това са пари, това са щатове. Тук се говори – горките от комисията живеят под наем, да им се даде държавна сграда. Да, под наем, харчат се пари, коли, щатове, секретарки.
За какво толкова години се опитвам да вникна в смисъла на тази дейност, която тук представящият като че ли се опита да представи като особено значима? Не мога да разбера смисъла на това, което върши тази комисия.
Публично известно е, че личните данни на всеки от нас са нещо като името, с тях се борави всеки ден пред различни институции, във взаимоотношенията с фирми, с частни лица, с държавни институции. Те са най-лесното и достъпно нещо, което имаме. Така или иначе това е част от нашето съществуване, от битието ни, от това, което всеки от нас всеки ден експонира, представя, за да може да участва в гражданския оборот, да участва като представител, субект и обект на административни взаимоотношения и така нататък. Всички разбирате, че ЕГН, номерът на личната карта, трите имена, адресът, тоест личните данни, са толкова публично известни, че никой не може нито да ги скрие, нито да откаже тяхното представяне там, където е необходимо.
Да, на това ще бъдат направени някакви възражения, че имаме някакви задължения по Шенген, по европейската ни интеграция, по участието ни в Европейския съюз, така е в Европа. В някаква степен по някакъв начин може и да е така, само че въпросът е да се изпълнят тези задължения, може и с някакъв минимум от усилия. Нещо, за което може да се помисли - да се администрира, да се създаде фигура, която да струва много по-малко пари, много по-малко усилия, а не това да става чрез тази независима комисия с това гръмко наименование и по този начин, по който това се прави.
Такива доклади минават обикновено на принципа „доклад да мине, година да замине”. Съответната институция да продължи до следващата година, когато да ни представи поредния безсмислен доклад за поредната си безсмислена дейност и оттам нататък да си продължи по същия начин.
Затова ние поставяме въпроса на нашето внимание – да се направи коренна реконструкция, това е работа, разбира се, на правителството, на управляващите от ГЕРБ, за да се спестят тези пари и това усилие, което изтича за тази абсолютно безсмислена дейност, наречена защита на личните данни по начина, по който това се прави.
Разбира се, ако това трябва в някаква степен да се осъществява, пак повтарям, и то не за друго, а заради нашите задължения като страна - член на Европейския съюз, и във връзка с Шенгенското пространство, това може да се направи от много други институции, които съществуват и които имат отношение към тази дейност. Има служба ЕСГРАОН, има Прокуратура, има ДАНС – може да се направи такава фигура, която да спести тези пари и тези усилия във вид на тази комисия.
Ние от „Атака” ще гласуваме „въздържали се” или „против” – както преценят колегите. Аз лично ще гласувам „против”, не защото този доклад може би не е пълен, не е коректен, така както е представен – може би е така, а за да дадем ясен знак, че има друг начин за уреждане на тези обществени отношения. Има начин да бъдат спестени тези пари и да се направи нещо, за да бъдем коректни към хората, които са ни изпратили тук, към българския народ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Шопов, аз възразявам срещу начина, по който Вие поставяте пред парламента отношението към дейността по защита на личните данни. На всички е известно отношението на „Атака” към европейските регламенти, към европейските директиви, към Европейския съюз, но става въпрос за една изключително важна материя, уредена веднъж на общностно равнище, втори път – на наше равнище, като част от съобразяване на законодателството, на държавното устройство с това на страните от Европейския съюз!
Сега в парламента вие, като партньор на управляващите, да поставяте въпроса за защитата на личните данни като въпрос – това е просто абсурд! Обсъждайте доклада, гласувайте както си искате. Но има европейски правила, има общностно право, има задължения на България, включително фундаментални задължения за изпълнението на Шенгенските критерии! Едно от тях е защитата на личните данни, ефикасното функциониране на органите по защита на личните данни, спазването на правилата, институционалното изграждане на защитата на личните данни.
Иначе аргументът „да махнем и този орган, защото няма пари” – ами, махнете всичко! С този анархо-либерален подход, особено когато България е член на Европейския съюз, вие слагате доста сериозни пречки пред оценките на критериите, на които България трябва да отговаря в един процес, който тече в момента и това е Шенген! Абсурд е народен представител от управляващото мнозинство в българския парламент да поставя под въпрос необходимостта от защита на личните данни, институционалния капацитет за това, законодателството за това! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Шопов! Въпросът, свързан с личните данни и тяхната защита, пряко засяга подготовката на България и членството й в Шенген. Той може да възпрепятства този процес и може да ни върне много назад.
Искам да подчертая пред Народното събрание, че има решение на българското правителство, което е съгласувано с правителството на Румъния и с Европейската комисия, за периода на присъединяване на България към Шенген. И ако по такива фундаментални въпроси като защита на личните данни ние отворим дискусия, която е в противоречие с общностното право, с нормативната уредба, която е приета досега в страната, със стъпките и действията, които са реализирани досега от българските власти, ние можем да се върнем много назад и можем не просто да поставим под въпрос, а да стопираме процеса към присъединяването на България към Шенгенското пространство, така че този въпрос е от особена важност.
Много моля депутатите, особено от управляващото мнозинство, да имат предвид, че такава дискусия може да ни остави много встрани от един процес, който е същностен за България.
Правителството на Сакскобургготски, така или иначе, вкара България в НАТО, правителството на Станишев, така или иначе, вкара България в Европейския съюз. Големият въпрос пред правителството на Борисов е членството на България в Шенген. Правителството на Иван Костов свали Шенгенските визи. Всяко едно от тези правителства има своя резултат, има зад гърба си постигнат крупен резултат в интерес на българските граждани и поставянето на въпроса днес може да съсипе направеното от тези три български правителства с всички укори, които могат да бъдат отправени към тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Имате право на дуплика, господин Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Разбира се, че е така, но недоволството, репликите и реакцията идват от БСП. В това няма нищо чудно. И това става, разбира се, с големи фрази, с предупреждения за големи опасности, за свързване с въпроса за Шенген. Нищо общо няма това, колеги!
Реакцията е така остра, и то от страна на БСП, защото тази комисия е формирана по времето на управлението на БСП, изцяло с кадри, разставени, поставени от тях. Тук нещата стоят, както и на много други нива – да не се пипа администрация, да не се пипат структури, защото ще се пипнат другари, защото ще се пипнат хора, поставени, разставени от предишните управляващи.
Аз казах преди малко – ако е нужно да има някаква такава форма на надзор, някаква форма на инстуционализиране, това може да стане през други структури, които имат отношение по проблемите, по въпросите. Не е задължително, не е необходимо по поетите от нас споразумения и ангажименти това да става със специална структура – такава, каквато представлява тази, за която говорим в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по Годишния отчет? Не виждам.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване проекта за решение, предложен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а именно:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния отчет за дейността на
Комисията за защита на личните данни през 2009 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2009 г.”.
Режим на гласуване за това проекторешение.
Гласували 99 народни представители: за 85, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
С това приключихме работата по т. 11 от програмата.

Преминаваме към точка дванадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на водеща комисия – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, и освен това на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по здравеопазването и Комисията по околната среда и водите.
Моля господин Мартин Димитров, председател на водещата комисия, да ни запознае с доклада й. (Реплики.)
Преди това – процедура.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от правилника правя процедурно предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Иван Иванов и група народни представители, с една седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване с една седмица на срока за предложенията между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието – срокът е удължен.
Сега вече, господин Димитров, можете да ни запознаете с доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо правя процедурно предложение да бъдат допуснати в пленарната зала господин Сергей Цочев – председател на Агенция за ядрено регулиране, Николай Влахов и Пепа Стоянова – от същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите в залата лицата, на които разрешихме достъп.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-18,
внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване за ядрената енергия.
Предложените със Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия промени са следните:
Първо, отчитане на нови международни документи и договори, както и на направени промени в съществуващите актове.
Измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал са ратифицирани от Република България със закон. Съгласно изискванията на Конвенцията Агенцията за ядрено регулиране се определя за компетентен орган, пункт за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.
Със законопроекта осигуряването на физическата защита се включва като едно от основните направления на закона, съвместно с ядрената безопасност и радиационната защита.
Предложенията за изменение и допълнение отчитат специфичните задължения на Република България по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и Споразумението за прилагане на гаранциите по Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
С пълноправното членство на Република България в Европейския съюз се преминава към системата на гаранциите на Европейския съюз с централа в Люксембург. Във връзка с това Република България е ратифицирала Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

С присъединяването към споразумението операторите докладват директно на Европейската комисия по системата на гаранциите на Евратом, като централен регистър за целия Европейски съюз се поддържа в Люксембург. В рамките на класическите гаранции Европейският съюз се разглежда като една държава. Със законопроекта се отчита новата ситуация в областта на отчета и контрола на ядрения материал и прилагане на гаранциите. Споразумението е в сила от 1 май 2009 г.
Директивата на Съвета 2006 / 117 / Евратом от 20 ноември 2006 г. за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво е транспонирана през декември 2008 г. със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, като нейното въвеждане е нотифицирано пред Европейската комисия чрез работна група 20 „Околна среда”. Със законопроекта се урежда трайното установяване на създадената регламентация. Въвежда се единен режим за Общността относно превоза на радиоактивни отпадъци и остатъчно гориво в рамките на Общността към и от трети страни, както и прилагането на Стандартен документ (приложение към директивата). Не се предвижда добавяне или отмяна на разрешителни режими, като транзитът през територията на Република България се осъществява въз основа на писмено съгласие на председателя на Агенцията за ядрено регулиране.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2009/71/ Евратом на Съвета за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации. С директивата се допълват основните стандарти, посочени в чл. 30 от Договора Евратом по отношение на ядрената безопасност на ядрените инсталации, като тя не засяга разпоредбите на Директива 96/29/ Евратом.
Директивата е свързана с установяване на изисквания относно:
- законодателната, регулаторната и организационната рамка;
- компетентността на регулаторния орган;
- притежателите на лицензии;
- компетентността и уменията за ядрена безопасност;
- информирането на обществеността;
- организирането на периодични самооценки на националната рамка и отправяне на покана за международна партньорска проверка с цел постоянно подобряване на ядрената безопасност.
Споразумението между Евратом и страните – членки на Европейския съюз, за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност е подписано от Република България през 2003 г. и е ратифицирано със закон от Народното събрание през 2005 г. В изпълнение на споразумението със законопроекта Агенцията за ядрено регулиране се определя за централен орган по споразумението.
През 2006 г. Международната агенция за атомна енергия преиздава основния си документ в областта на безопасното използване на ядрената енергия и безопасното управление на радиоактивни отпадъци и отработено гориво. Документът изброява и описва основните принципи на безопасност, които страните –членки на Международната агенция за атомна енергия, трябва да спазват. Със законопроекта тези принципи се въвеждат като основни за ядрената безопасност и радиационната защита.
Второ, изменения в лицензионния и разрешителния режим.
Съгласно действащия Закон за безопасното използване на ядрената енергия председателят на Агенцията за ядрено регулиране издава на лицензианта отделно разрешение за всеки етап от процеса на извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение. Със законопроекта се въвежда лицензия за извеждане от експлоатация. По този начин се отменя издаването на разрешения за извеждане от експлоатация и се избягва двойният разрешителен режим. В допълнение се гарантира запазване отговорността на лицензианта по отношение на безопасността на съоръжението през целия период на извеждане от експлоатация, продължаващ десетки години. Лицензията за извеждане от експлоатация ще се издава за срок до 10 години. С новия режим се избягва необходимостта лицето, извеждащо от експлоатация, да е лицето, експлоатиращо ядреното съоръжение.
Процесът на извеждане от експлоатация включва демонтаж на чисто и замърсено оборудване, разрушаване на сгради и съоръжения, дезактивация на оборудване и съоръжения и други. В процеса на изпълнение на дейностите по извеждане от експлоатация на различните етапи се генерират огромно количество отпадъци, които са с различно ниво на радиоактивно замърсяване. Не всички отпадъци представляват риск за населението и околната среда, поради което е необходимо въвеждането на механизъм за освобождаването им от регулаторен контрол. Съгласно законопроекта освобождаването от регулаторен контрол няма да подлежи на отделен разрешителен режим, а всяко конкретно освобождаване ще се одобрява със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране съгласно изискванията за освобождаване, определени с наредба на Министерския съвет. Въвеждането на този режим съответства на международно приетата практика и разпоредбите на Директива 96/29/ Евратом. Освобождаването се извършва при спазване на ясни и точни изисквания и критерии след извършване на независими изследвания и измервания.
Със законопроекта се предвиждат редица мерки за облекчаване на лицензионния и разрешителния режим в областта на използването на източници на йонизиращо лъчение, като:
- дава се правна възможност за отпадане на лицензионния режим за определена категория източници на йонизиращо лъчение с нисък радиологичен риск, използвани в медицината и индустрията, които остават под регулаторен контрол, но за които ще е необходимо само уведомяване на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Такива са например денталните рентгенови апарати с дигитализиращи образа приставки, някои пожароизвестителни датчици, използващи радиоактивни вещества, и други;
- изцяло се премахва лицензионният и разрешителният режим за частите за източници на йонизиращо лъчение, като например държатели за рентгенови тръби, кабели, усилващи екрани и т.н., които не представляват радиологичен риск;
- удължава се максималният срок на издаваната лицензия за експлоатация на източници от 5 на 10 години.
Със законопроекта се въвежда изискване за издаване на разрешение за внос на определена категория закрити източници само при осигурено връщане на високоактивни радиоактивни източници на производителя след прекратяване на използването им. Очакваният ефект от допълнението е намаляване броя на безстопанствените източници, както и намаляване на източниците, погребвани като отпадък на територията на Република България.
Със законопроекта се въвежда и понятието „квалифицирани експерти по радиационна защита” като консултанти, чиято квалификация е призната от компетентните органи, и се създава законов механизъм за признаване квалификацията на такива експерти. Понастоящем понятието е въведено с Наредбата за основните норми за радиационна защита.
Прецизира се текстът, касаещ забраните, като се забранява добавянето на радиоактивни вещества при производството на храни, играчки, бижута и козметични продукти, както и вносът и износът на такива стоки.
Прецизира се и уредбата по режима на контрол на дейностите с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, които не могат да бъдат пренебрегнати от гледна точка на радиационната защита, като се гарантира безопасността на персонала и населението при тези дейности.
В законопроекта се урежда прехвърлянето на отговорностите за безопасността при прехвърляне на собствеността както в процеса на изграждане на ново ядрено съоръжение, така и в останалите етапи от жизнения цикъл на съоръжението. Осигурява се приемственост по отношение на поетите отговорности.
Със законопроекта се създава правна възможност за изменение на удостоверенията за правоспособност, което ще облекчи процедурата на подновяването. В допълнение се облекчава финансовата тежест върху дейността специализирано обучение, като се намаляват таксите за получаване на лицензия за дейността.
Прецизира се изискването за наличие на удостоверение за правоспособност на лицата, изпълняващи дейности в ядрени съоръжения.
В изпълнение на принципа за равнопоставеност между всички лица и субекти се отменя облекчението за неплащане на такси от лицата на бюджетна издръжка, които извършват дейности по Закона за безопасното използване на ядрената енергия. По този начин се осигуряват еднакви условия за конкуренция и свободна инициатива в стопанската дейност.
В хода на дискусията бе поставен въпросът относно разпоредбата на § 57 за чл. 93, ал. 1, т. 5. Кметът на с. Нови Хан изтъкна, че разпоредбата трябва да касае не само планираните, но и експлоатираните съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада ще ни запознае господин Тошев.
Чухме доклада на водещата комисия, но понеже становищата са много, моля следващите докладчици да ни запознават с най-важната част от становищата, тъй като докладите на комисиите се прилагат.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председателстващ!
„На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, внесен от Министерския съвет.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се въвеждат изискванията на Директива 2009/71/ Евратом на Съвета за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации. Директивата предвижда разпоредби, свързани със създаването на рамката на Общността за поддържане и подобряване на ядрената безопасност и нейното регулиране, както и разпоредби, гарантиращи създаването на подходяща национална уредба за постигането на високо ниво на ядрена безопасност за защита на работниците и на населението от опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение на ядрените инсталации.
По отношение на § 3 от законопроекта, комисията направи следните препоръки:
1. Новосъздадената т. 15 на чл. 5 от закона е формулирана много общо и следва да бъде прецизирана.
2. В § 86 от законопроекта, в новосъздадените параграфи 1а и 1б (1) от Допълнителните разпоредби на закона, думата „Общността” следва да се замени с думите „Европейския съюз”.
3. С цел да се избегне цитирането на Директива 2006/117/ Евратом, в § 86 от законопроекта се предлага текстът на новия § 1б (2) от Допълнителните разпоредби на закона да придобие следната редакция:
„§ 1б (2) Документите, свързани с международния превоз по този параграф, се изготвят в стандартен формат, одобрен със заповед на председателя на агенцията.”
4. В § 86 от законопроекта се предлага текстът на новия § 1е (1) от Допълнителните разпоредби на закона да придобие следната редакция:
„§ 1е (1) С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2009/71/ Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации (ОВ, L 172 от 2 юли 2009 г.).”
5. В § 86 от законопроекта се предлага да отпадне цитирането на Директива 2009/71/ Евратом в новия § 1е (2) от Допълнителните разпоредби на закона и вместо това да се посочат текстовете от закона, в които тя е транспонирана.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените препоръки между първо и второ гласуване на законопроекта.”
Уважаема госпожо председателстващ, в съответствие с Вашите указания представих накратко становището на комисията. Прилагаме към протокола пълния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря много.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
С него ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги депутати! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо
четене на Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за безопасно използване на ядрената енергия,
№ 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г.
На заседание, проведено на 18 март 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г.
На заседанието присъства Симеон Йорданов от Агенцията за ядреното регулиране, който представи законопроекта.
Необходимостта от изменение и допълнение на закона се налага с цел внасянето на съответствие с ратифицираните след 2001г. международни актове, засягащи предмета на правно регулиране на закона, както и с най-новите изисквания на законодателството на Европейския съюз и Международната агенция по атомна енергия.
Измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал са ратифицирани от Република България със закон, „Държавен вестник”, бр. 16 от 2006 г. Съгласно изискванията на конвенцията, Агенцията за ядрено регулиране се определя за компетентен орган, пункт за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. Със законопроекта осигуряването на физическата защита се включва като едно от основните направления на закона съвместно с ядрената безопасност и радиационната защита.
С пълноправното членство на Република България в Европейския съюз се преминава към системата на гаранциите на Европейския съюз с централа в Люксембург. С присъединяването към Споразумението операторите докладват директно на Европейската комисия по системата на гаранциите на Евратом, като централен регистър за целия Европейски съюз се поддържа в Люксембург. Със законопроекта се отчита новата ситуация в областта на отчета и контрола на ядрения материал и прилагане на гаранциите. Споразумението е в сила от 1 май 2009 г. В тази връзка в Глава девета „Прилагане на гаранциите” се променя споразумението и се осигурява свободен достъп на инспекторите по гаранциите на Европейската комисия.
Директивата на Съвета 2006/117/ Евратом от 20 ноември 2006 г. за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво е транспонирана през декември 2008 г. със заповед на председателя на агенцията, като нейното въвеждане е нотифицирано пред Европейската комисия чрез Работна група 20 „Околна среда”. Със законопроекта се урежда трайното установяване на създадената регламентация. Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2009/71/ Евратом на Съвета за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации, обнародвана на 2 юли 2009 г. в „Официален вестник” на Европейския съюз.
В областта на използване на източници на йонизиращо лъчение е извършен обстоен анализ на съществуващия лицензионен и разрешителен режим. Целта е да се облекчи в максимална степен режимът за обектите и дейностите с незначителен риск за здравето и околната среда. Със законопроекта се предвиждат редица мерки за облекчаване на лицензионния и разрешителния режим.
Въвежда се принципът за връщане на определени категории радиоактивни източници на производителя. Със законопроекта се въвежда изискване за издаване на разрешения за внос на определена категория закрити източници само при осигурено връщане на високо активни радиоактивни източници на производителя след прекратяване на използването им. Очакваният ефект от допълнението е намаляване броят на безстопанствените източници, както и намаляване на източниците, погребвани като отпадък на територията на Република България.
Прецизиран е текстът, забраняващ добавянето на радиоактивни вещества при производството на храни, играчки, бижута и козметични продукти, както и вноса и износа на такива стоки.
Усъвършенства се и уредбата във връзка с режима на контрол на дейностите с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, които не могат да бъдат пренебрегнати от гледна точка на радиационната защита, като се гарантира безопасността на персонала и населението при тези дейности.
В законопроекта се урежда прехвърлянето на отговорностите за безопасността при прехвърляне на собствеността – както в процеса на изграждане на ново ядрено съоръжение, така и в останалите етапи от жизнения цикъл на съоръжението. Осигурява се приемственост по отношение на поетите отговорности.
Народният представител Тодор Димитров след представянето на законопроекта постави въпрос на вносителите за изясняване на § 39 – какво означава вероятността за увреждане на здравето от източниците на йонизиращи лъчения да е „пренебрежително малка” и как от правна гледна точка това следва да се тълкува?
От името на вносителите отговори господин Йорданов, че критериите са технически, а не правни и това ще се определи в наредбата, с която ще се определят тези технологични норми на допустимост на увреждането. В същия смисъл относно техническото естество на нормата внесе яснота и народният представител Анастас Анастасов.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси, с 14 гласа „за” и 1 – „въздържал се”, прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия под № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
С Доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае народният представител Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената
енергия № 002-01-18, внесен от Министерския съвет
на 2 март 2010 г.
На редовно заседание на Здравната комисия Законопроектът бе представен от председателя на Агенцията за ядрено регулиране д-р Сергей Цочев.
Той информира членовете на комисията, че със законопроекта се предвиждат промени, свързани с изменения в основополагащи международни документи и договори, както и изменения в лицензионния и разрешителен режим по отношение на ядрените съоръжения и обектите с дейности и източници на йонизиращи лъчения.
Със законопроекта се предвижда да отпадне изискването за наличие на лицензия за определени категории източници на йонизиращо лъчение с нисък радиологичен риск, използвани в медицината и индустрията, които остават под регулаторен контрол.
Предлага се и премахване на лицензионния и разрешителен режим за частите на източниците на йонизиращо лъчение.
Доктор Явор Горчев заместник-председател на Българския зъболекарски съюз, информира народните представители, че Българският зъболекарски съюз подкрепя законопроекта и посочи, че предлаганите промени дават възможност за подобряване на качеството на оказвания от лекарите по дентална медицина труд, с изпълнение на стандартите за добра медицинска практика и достигане на европейски параметри при оборудване на денталните кабинети. В настоящия момент между един и четири процента от денталните кабинети са оборудвани с рентгенови апарати с мощност до 70 киловолта, които могат да гарантират качество на оказваната дентална помощ.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 18, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С Доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запозная председателят й госпожа Искра Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 24 март 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия с вносител Министерският съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, господин Борислав Станимиров – заместник-председател на Агенцията по ядрено регулиране, господин Николай Влахов – главен секретар на Агенцията по ядрено регулиране, както и експерти и представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът беше представен от господин Станимиров – заместник-председател на Агенцията по ядрено регулиране, който изложи мотивите за неговото внасяне и обоснова необходимостта от приемането му.
Законопроектът има за цел привеждане на националното ни законодателство в съответствие с ратифицираните след 2002 г. международни актове, засягащи предмета на правно регулиране на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, както и с най-новите изисквания на законодателството на Европейския съюз и Международната агенция по атомна енергия.
Предложените със законопроекта промени се отнасят основно до отчитане на: изменения в основополагащи международни документи; изменения в лицензионния и разрешителния режим; изменения, предложени от експертните работни групи към фондовете „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и „Радиоактивни отпадъци”; изменения, предложени при предварителното обсъждане с ключови ведомства и с основни лицензианти.
Предложените изменения и допълнения могат да се обособят в три основни групи:
1. отчитане на нови международни актове и договори и направени промени в съответните актове;
2. изменения в лицензионния и разрешителния режим;
3. други изменения.
Тъй като предложените изменения бяха подробно представени на Народното събрание от преждеговорившите и основно в доклада на водещата Комисия по икономика, енергетика и туризъм, аз няма да се спирам на предложените изменения, а само ще отбележа, че в последвалата дискусия, след представянето на мотивите и основните елементи на законопроекта, се зададоха въпроси и взеха отношение народните представители Костадин Язов, Искра Михайлова, Огнян Пейчев, Петър Курумбашев и Лъчезар Тошев, относно изясняване отговорността на лицензианта, общия вид на лиценза, а не на отделни разрешения, кореспондирането с международните изисквания, изискванията за квалифицираните експерти, ще има ли лиценз за извеждане на първи и втори блок на АЕЦ „Козлодуй” без доклад за ОВОС, как ще се съгласуват дейностите с Министерството на околната среда и водите и др. Изчерпателни отговори на поставените въпроси и изясняване на дискутираните текстове беше направено от страна на представителите на Агенцията по ядрено регулиране.
След проведените разискванията, Комисията по околната среда и водите подкрепи с гласуване единодушно законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия № 002-01-18, внесен от Министерския съвет.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
От името на вносителите желае ли някой да вземе отношение? Няма желаещи.
Дебатът е открит.
Моля народните представители, които имат съображения по проектозакона, да дадат знак с вдигане на ръка.
Господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, необходимостта от изменение и допълнение на закона се налага с цел внасянето на съответствие с ратифицираните след 2002 г. международни актове, засягащи предмета на правно регулиране съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия, както и с най-новите изисквания на законодателството на Европейския съюз и Международната агенция по атомна енергия и отразява натрупания опит от прилагането на Закона за безопасно използване на ядрената енергия в периода около шест години, както и развитието на общото българско законодателство в този период.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2009/71, извършват се изменения в лицензионния и разрешителния режим, по същество някои от които са съгласно действащия Закон за безопасно използване на ядрената енергия. Председателят на Агенцията по ядрено регулиране издава на лицензианта отделно разрешение за всеки етап от процеса на извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение.
Със законопроекта се въвежда и лицензия за извеждане от експлоатация. По този начин се отменя издаването на разрешения за извеждане от експлоатация и се избягва двойния разрешителен режим.
В допълнение се гарантира и запазване отговорността на лицензианта по отношение на безопасността на съоръженията през целия период на извеждане от експлоатация, продължаващ десетки години.
Освен това, уважаеми колеги, е дадена работеща дефиниция на процеса по извеждане от експлоатация, който включва демонтаж на чисто и замърсено оборудване; разрушаване на сгради и съоръжения; дезактивизация на оборудването и съоръженията и др. В процеса на изпълнение на дейностите по извеждане от експлоатация на различните етапи се генерира огромно количество отпадъци, които са с различно ниво на радиоактивно замърсяване. Не всички отпадъци представляват риск за населението и околната среда, поради което е необходимо въвеждането на механизъм за освобождаването им от регулаторен контрол.
При по-детайлното запознаване с текстовете на предложения законопроект смятам за целесъобразно да направя някои коментари по определени текстове, както и определени предложения за корекция от моя страна.
Съгласно § 16, чл. 24 от закона административните актове, издадени по този закон, включително мълчалив отказ за издаване на съответния акт, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, освен ако в този закон не е предвидено друго. Обжалването на актове не спира тяхното изпълнение.
Съгласно действащата практика по прилагане на закона е известно, че процедурите по издаване на актове от Агенцията по ядрено регулиране са продължителни, тежки и не са свързани с конкретни срокове. Това лишава заявителя от възможност за възражение или предоставяне на допълнителна информация, която да помогне на компетентния орган обективно да промени решението си.
Предлагам процедурата по мълчалив отказ да отпадне и да се замени с процедура за уведомяване на заявителя за отказ.
Другият ми коментар съгласно § 32, чл. 47 се изменя така: „По инициатива на титуляра на лицензия за експлоатация Министерският съвет може с решение да обяви ядрената централа или отделни части от нея за съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци, ако ядреното гориво окончателно е изведено от съоръжението”.
Решението на Министерския съвет се приема след извършване на оценка за въздействието върху околната среда, предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи.
Моят коментар е, че процедурите по оценка на въздействието върху околната среда са разписани в Закона за опазване на околната среда и наредбите към него. Решението на Министерския съвет е структурно определящо и не отменя действието на правните норми, описани в другия специален закон.
Приемането на предложения текст може съществено да забави дейността на новия оператор по реализация на процедурите по ОВОС, както и дейностите по управление.
Смятам да предложа да отпадне второто изречение: „Решението на Министерския съвет се приема след извършване на оценка на въздействието върху околната среда в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи”.
Съгласно § 57, чл. 93, ал. 1 се правят следните допълнения като се създава т. 5. Тук имаше предложения и от кметовете, които присъстваха на заседанието, общините и населените места, попадащи в зоната на въздействието на планирано съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци, площадката на което е одобрена по реда на този закон, да могат да получат финансиране на проекти и дейности за устройство и развитие на територията.
Предложеният текст, колеги, е бланкет и не дава отговор на въпроси и процедури относно реда и условието за извършване на тези разходи, както и субекта, определящ правилата.
Смятам да предложа инвестиционните разходи за реализиране на проекти, свързани със създаване, поддържане и модернизиране на техническата инфраструктура в райони, в които се експлоатира или планира изграждането и експлоатацията на национално хранилище за съхранение или погребване на радиоактивни отпадъци и редът и условията за извършване на тези разходи да се определят от управителния съвет на Фонд „Радиоактивни отпадъци”.
Уважаеми колеги, предлагам да подкрепим законопроекта и ако има някои несъответствия или изменения и допълнения във връзка с предложените текстове, да ги направим между първо и второ четене, за да имаме един работещ закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Аталай.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрена енергия.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Думата има госпожа Искра Михайлова за доклад за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно второ гласуване на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за управление на отпадъците,
№ 002-01-2, внесен от Министерския съвет на
6 януари 2010 г., приет на първо гласуване на 4 февруари 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона така, както ни предлага и комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение по § 1 от народните представители Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Йоана Кирова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 5, ал. 2 накрая се добавя „с лица, притежаващи документ по чл. 12 за отпадъци със съответния код, съгласно наредбата на чл. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съображения? Няма.
Моля да гласуваме § 1 съгласно редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Постъпило е предложение по § 2 от народния представител Йоана Кирова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 3.
Постъпило е предложение от народните представители Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов, с което се предлага § 3 от разпоредбата на ал. 4 на чл. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 16, против 64, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 3, съгласно текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 4.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 5.
Постъпило е предложение от народни представители Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Огнян Пейчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Йоана Кирова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) За извършване на дейностите по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително предварително третиране преди оползотворяване и/или обезвреждане, се изисква:
1. разрешение, издадено по реда на чл. 37, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на Глава седма, Раздел ІІ от Закона за опазване на околната среда.
(2) Разрешения не се изискват за:
1. търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства;
2. събиране и временно съхраняване на отпадъци на мястото на образуване;
3. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 18 и т. 19 от Допълнителните разпоредби;
4. съхраняване на неопасни отпадъци, попадащо в обхвата на операция, означена с код R13 по смисъла на § 1, т. 17, буква „н” от Допълнителните разпоредби.
(3) За извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства, се издава лиценз по реда на Глава пета, Раздел ІІІ.
(4) За дейностите по ал. 2, т. 3 и 4 директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицето, издава регистрационен документ по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, по реда на Глава пета, Раздел ІІ.
(5) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите издава удостоверение по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите по реда на Глава пета, Раздел ІІІ преди издаването на лиценза за дейността по ал. 2, т. 1, когато дейностите по отпадъците се извършват на територията на съответната регионална инспекция по околната среда и водите.
(6) В случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 и 4, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл. 37, включващо всички дейности или част от тях, което отменя изискването за издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.
(7) Разрешение по ал. 1 или регистрационен документ по ал. 2, т. 3 и 4 за извършване на дейности с отпадъци се издава за физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон.
(8) Алинея 2, т. 1 и 4 не се прилагат в случаите на превоз на отпадъци по Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ, L 190 от 12.07.2006 г.), наричан по-нататък „Регламент 1013/2006”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли становища? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5, съгласно предложението на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Това бе последното гласуване за днешното пленарно заседание.
Тридесет минути почивка, в 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с отредения за петък, за петъчното заседание:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 23-29 април 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Николай Пехливанов към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно стартиране на работата по изготвяне на Национална комплексна устройствена схема. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 май 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Тодоров Божинов към Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването, относно статута на областните болници като акционерни търговски дружества. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 май 2010 г.
По реда на чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, са постъпили писмени отговори за връчване, както следва:
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Дарин Матов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, процедурният ми въпрос е по чл. 86 от нашия правилник, който изисква министрите задължително да отговорят в 14-дневен срок на зададено към тях питане. По правилник те имат право да отсрочат със седем дни своя отговор, но ако прехвърлят и този срок, вече изпадат в тежко нарушение. Съгласно ал. 3 от чл. 86 в 10-дневен срок от просрочието лично министърът е длъжен да се яви в Народното събрание и да даде лично обяснение защо отклонява отговора на даденото питане.
Моето питане към министър Дянков е по данъчната политика на правителството, както е формулирана в Конвергентната програма, и по онова, което в момента се върши. Считам, че причините, поради които господин Дянков отсъства вече втори път, неуважително, са недопустими.
На сайта на Министерството на финансите беше обявено, че на 22 април т.г. той е на работно посещение в Лондон за среща с експерти на Европейската банка за възстановяване и развитие. Днес – на 30 април 2010 г., се съобщава, че заминава на работно посещение в Република Македония. Без да омаловажавам важността на отношенията с Македония, смятам, че днес той задължително трябваше да е тук.
Госпожо председател, предложението ми е следното. Следващата седмица ще имаме пленарно заседание на 5 май - в сряда. Предлагам в програмата, която Вие ще предложите, половината от времето да бъде за парламентарен контрол. Разбирам, че господин Дянков не е отговорил и на седем актуални въпроса на наши колеги. Считам, че е задължително, ако той наистина гледа отговорно на своите задължения, да се яви в парламента и да даде тези отговори.
Предлагам в предложението, което ще внесете за сряда – 5 май 2010 г., задължително да има парламентарен контрол – както сме постъпвали в предишни Народни събрания: да има и извън петъчния ден парламентарен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, съгласно чл. 38 от нашия правилник редовните пленарни заседания се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9 до 14 ч., като времето за парламентарен контрол е предвидено за петък от 11 до 14 ч. Алинея 2 казва, че Народното събрание може да промени времето за редовни заседания, в това число и за Парламентарен контрол. Да разбирам, че по същество процедурата Ви е по чл. 38, ал. 2 – искате да подложа на гласуване Народното събрание да вземе решение в сряда да има парламентарен контрол? Остава да конкретизирате предложението си от колко часа да бъде това.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Или сега, или в сряда, когато се приема програмата, Вие да предложите това като, разбира се, потърсите подкрепата на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че в момента нямате процедура за подлагане на гласуване? Благодаря Ви.
За процедура – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Правя формално предложение в контекста на изложеното от господин Пирински за включване в програмата за следващата седмица на парламентарен контрол. Аз също съм задала въпроси на министър Дянков, които касаят данъчното облагане на българските граждани. Единият от въпросите ми касае данъчните облекчения за млади семейства в случаите, когато става дума за покупка на жилища с ипотечен кредит. Спомняте си, че в присъствието на господин Борисов и на господин Цветанов тук по време на приемането на бюджета за 2010 г. късно през нощта постигнахме договореност по два важни текста: единият за това как младите семейства да ползват данъчни преференции; другият – за така наречените приятелски заеми.
Сега шефът на Националната агенция за приходите е издал две задължителни указания, които превратно тълкуват нашата договорка в пленарната зала, което е в ущърб най-вече на младите семейства, които не могат да ползват привилегията за данъчни облекчения по ипотечни кредити. Ако този въпрос се проточи във времето, това практически ще обезсмисли възможността за тези преференции.
Правя формално предложение в сряда във втората половина на пленарния ден да бъде включен парламентарен контрол с отговори на министър Дянков, за да може своевременно да се вземат необходимите мерки и да има смисъл както от въпросите, така и от отговорите на вицепремиера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, моля да конкретизирате под втората половина на пленарния ден какво разбирате?
МАЯ МАНОЛОВА: От 11,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Мая Манолова в сряда – 5 май 2010 г., от 11 до 14 ч. да има парламентарен контрол.
Гласували 133 народни представители: за 41, против 38, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Господин Миков – декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми дами и господа! Изтече срокът на първите антикризисни обещания на ГЕРБ, които бяха поети от правителството през октомври миналата година.
Какви са резултатите днес?
Провал на бюджетната политика на правителството. Най-добрият бюджет в историята на страната, според господин Дянков, има дефицит от милиард и половина само за четири месеца.
Лоша събираемост на приходите. За първото тримесечие на 2010 г. приходите са намалели с 23% спрямо миналата година, а събираемостта на ДДС – с около 50%. Контрабандата на цигари се шири. Приходите в „Митниците” от увеличения акциз спадат на по-ниско равнище, отколкото при предишния акциз. Има индикации за провеждана политика за покровителство на контрабандата. (Реплики от ГЕРБ.)
Данъкът се вдига, и той се анонсира вчера, заради липсата на капацитет за управление, заради провала на тези антикризисни мерки, заради управленска безпомощност в определени сектори.
Здравеопазването е в колапс и събраният от гражданите почти един милиард резерв за здравеопазване отива за подкрепа на финансовата политика на господин Дянков. В същото време болниците са в хроничен финансов дефицит, на гражданите се готви такса върху рецептите за безплатни лекарства. Сума – пренебрежимо малка, с оглед на събрания от тях милиард, който се държи като резерв за подкрепа на фискалната политика.
Болничните листове и неизползваните отпуски се превърнаха в най-големият проблем на държавата, проблем иначе решим с малко повече управленска воля и действия – всеки ръководител на държавно ведомство да въведе мерки по използване на натрупаните дни отпуск.
Свидетели сме на поредните панически съобщения в публичното пространство и противоречиво говорене на отделни членове на кабинета.
Силно сме обезпокоени от заявените през последните 24 часа намерения за увеличение на данък добавена стойност. Какви ще са последиците?
По-високият ДДС ще доведе до увеличение на цените, а оттам и до инфлация, до свиване на и без това свитото вътрешно потребление. Това увеличение ще се понесе от крайните потребители. Ще поскъпнат стоките от първа необходимост – хляб, мляко, лекарства, транспорт, всичко, което всеки българин ползва всеки ден. В условия на замразени доходи това е политика на отнемане на доходи от всички български граждани.
Най-големият удар ще се стовари върху нискодоходните и уязвимите групи, без да са предвидени компенсиращи мерки за това. Хората с по-високи доходи ще понесат данъка, но много ще се лишат от ежедневните си нужди.
Увеличението на ДДС ще увеличи още повече и без това сивия сектор.
Ние от Коалиция за България настояваме:
Най-сетне правителството, именно то, да представи пред българския парламент реалистична оценка за финансово и социално-икономическото състояние на страната.
Правителството да престане само да говори, доста често и противоречиво. Необходими са мерки и действия, написани и подписани от тези, които носят отговорността за следващите месеци и години. Необходимо е, освен мерки и действия, и широко съгласие за излизане от кризата.
За какво настояваме и искаме?
Деблокиране на средства от резерва на Здравната каса и спешно изплащане на задълженията на здравните заведения. Защото, когато това ще се случи, може да не изиграе никаква роля.
Актуализация на бюджета и започване на нейното обсъждане още сега, за да не започнем обсъждането й тогава, когато може да мине и без нея.
Увеличаване на средствата за действия по заетостта, за активни политики на пазара на труда за заетост и подкрепа, насочена към предприятията в затруднение.
Ускорено усвояване на средства по оперативните програми – едно обещание, което беше основен приоритет на днешното правителство.
Като временни мерки:
- въвеждане на данъчни стимули за работодатели, които разкриват нови работни места и увеличават средносписъчната численост на персонала;
- поради високата безработица е необходимо за хората с увреждания да се предвиди в предприятия, в които заетите лица са хора с увреждания и представляват не по-малко от 50%, намаляване на дължимия данък;
- увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2400 лв., за да може да има истинска справедливост в поемането на тежестите от кризата;
- допълнителна семейна помощ за детски ясли или градини за семейства, в които и двамата родители са безработни. Следва да проявим загриженост за потенциала на нацията, като социалните помощи за деца се превърнат в задължителна социална инвестиция в условията на криза.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Днес България има нужда от политически диалог и сериозна парламентарна дискусия, а не от ежедневни идеи, търкалящи се в публичното пространство, чиято годност е от 24 часа до три дни. Има нужда от цялостна визия за следващите месеци и години, има нужда от яснота кой и защо поема тежестите на кризата, кой и за какво носи политическата отговорност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – Стоян Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател
Уважаеми господин министър - председател, уважаеми господин министър на вътрешните работи, уважаеми колеги! Отново слушаме Българската социалистическа партия, която говори за икономика и за антикризисни мерки години, след като тя трябваше да предприеме такива мерки, но някак си се разсея, пропусна, или просто не знаеше какви мерки може да предприеме, за да съживи икономиката на страната във важния момент, в окото на кризата през 2007, 2008 и 2009 г.
Аз си спомням как кабинетът Станишев прие две странички антикризисна програма, в които нямаше никакви антикризисни мерки, освен огромно ударно харчене на средства, които впоследствие наляхте в проекти, които нямат или никаква ефективност, или не носят нищо положително на българските граждани, с нулев публичен ефект за българските данъкоплатци. Над милиард евро похарчихте в Белене, тоест два милиарда лева. Похарчихте над един милиард лева за „Цанков камък”. Похарчихте огромни пари за електронно правителство, което не съществува. За националната мрежа на държавната администрация – близо 200 млн. лв. Такава все още не функционира, господа! Да не изброявам всички проекти, за които българските граждани вече знаят вашето отношение към средствата на данъкоплатците. Това е прахосване. (Реплики от КБ.)
Явно не сте чели внимателно, въпреки дебатите миналата седмица, доклада на Комисията „Станишев”, която мисля, че подробно изброяваше всичките ви успехи в кавички в различните сфери на обществения живот.
Господин Миков говори за усвояване на евросредства. Вие, господа, сте усвоили 0,05% от евросредствата . Това ли са грандиозните успехи на социалистическия кабинет?
Когато говорите за икономика, отново ще ви цитирам нещо, което ви казах миналата седмица. Госпожа Маргарет Тачер, говорейки за социалистите, беше казала – ще го перифразирам – на социалистите не ви отива да говорите за икономика, защото това е все едно Ченгиз Хан да говори за човешки права. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) Така че просто спрете да говорите по тази тема.
Ще припомня още веднъж това, което пак ви казах миналата седмица – бившият премиер Станишев през 2005 г., преди изборите, много усилено и яростно обещаваше в едно интервю пред Ройтерс как ще премахне Валутния борд. Слава Богу, че не изпълни тази своя прекрасна програмна декларация, защото сега щяхме да имаме една фалирала финансово-икономическа система. Сигурно и банки щяхте да фалирате, както през 1997 г., при вашия отново виден социалист Жан Виденов.
Нека да припомня и на господин Миков – може би той трябва да благодари на премиера Борисов и на вътрешния министър Цветанов за акцията във Видинско, която се състоя наскоро в неговия избирателен район, и за поредната престъпна група, разбита точно в района, в който господин Миков е избран. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) И за всички останали акции на МВР и на службите, които затварят пробойните в бюджета и спряха краденето на държавните средства!
Господа социалисти, спрете да говорите за икономика, защото е нелепо, смешно и не ви отива. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК. Народният представител Михаил Миков иска думата от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, ако искате думата за лично обяснение, няма да я получите, защото името Ви беше споменато само за това, че сте народен представител, избран от този избирателен район. Оспорвате ли го това? Оспорвате ли го това? (Оживление, шум и реплики от КБ.)
Преминаваме към изслушване на Бойко Борисов – министър-председател на Република България, който ще отговори на въпрос от народния представител Иван Йорданов Костов относно кадровата политика на страната в институциите на Европейския съюз.
Господин Костов, имате възможност да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По начина на водене може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започна процедурата по въпроса. След като изтече процедурата по този въпрос, ще Ви дам възможност да изкажете съображения относно начина на водене на заседанието.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожо министър, колеги народни представители! След тези страсти да се концентрираме върху въпрос, който е от национален интерес.
Задавам въпрос относно кадровата политика на кабинета в институциите на Европейския съюз, от която всички сме заинтересовани.
Уважаеми господин министър-председател, всяка страна – член на Европейския съюз, се стреми нейните политици и експерти максимално да участват в работата на европейските институции. Изискванията за участие в екипите на представители от други страни, освен от родната страна на ръководителя, са силно ограничени. Затова всеки ръководител се опира основно на свои сънародници.
Вестникът на десницата „Ню Юръп” съобщи, че българският комисар госпожа Кристалина Георгиева по внушение, „любезно помолена” от Комисията, е назначила за директор на кабинета си Сабин Уей – германка. Това е единственият случай, в който шефът на кабинета е от друга страна. Винаги комисарят назначава свой сънародник за най-близък помощник.
„Самата Уей”, цитирам съобщението, „назначи всички членове на кабинета на Георгиева, консултирайки се само с Комисията”. Това обяснява защо нито един служител, препоръчан от София, не беше включен.
Начинът на назначаване е следният, искам да го кажа за всички народни представители: кандидатите се назначават от комисаря и от назначения началник кабинета. Те разглеждат кандидатурите и те осъществяват назначенията. Тоест решаваща е волята на комисаря, в случая Кристалина Георгиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Костов. Задайте въпроса си.
ИВАН КОСТОВ: В тази връзка и предвид това, че кандидатурата на госпожа Георгиева беше Ваша лична, Ви питам: отговаря ли на истината информацията на „Ню Юръп”? Колко члена има и какъв е съставът на кабинета на българския еврокомисар? Колко българи работят в него? Какви предложения е направило българското правителство на госпожа Георгиева? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор - министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, ще отговоря на въпросите Ви, без да коментирам публикациите във в. „Ню Юръп”.
По сформирането на кабинета на еврокомисаря Кристалина Георгиева мога да посоча следното.
Както вероятно знаете, подборът на състава на кабинета е от изключителната компетентност и отговорност на съответния комисар, като се изключва всякаква национална или партийна намеса. При изпълнение на своите задължения всички служители на кабинетите на членовете на Европейската комисия се съобразяват с Професионални и етични правила за служителите на Европейската комисия и се ръководят единствено от интересите на институцията, тоест не могат да получават инструкции, указания или върху тях да се упражнява влияние от източник извън нея.
Кабинетът на госпожа Георгиева се състои от шестима постоянни служители. Те са подбрани по следните формални изисквания:
- да бъдат представители на минимум три националности;
- да представляват като екип според своя произход - географски баланс;
- да осигурят съответствие между постоянни служители на институциите и служители на временен договор, като минимум половината следва да бъдат официални служители на институциите;
- да гарантират със своите професионални качества разнообразие на експертизата, за да може съответният комисар да се включва ефективно и адекватно във вземането на решения на Комисията;
- да представят на политическо ниво - началник на кабинета и заместник-началник, различна от тази на комисаря националност;
- да не включват в кабинета на члена на Европейската комисия външни за Комисията служители под формата на помощен състав, национални експерти, както и каквото и да е форма на командировани експерти.
В момента кабинетът на еврокомисар Кристалина Георгиева се състои от общо 16 души. От шестимата постоянни служители двама са българи. Първият отговаря за финансовия контрол при хуманитарни операции и правните въпроси, а вторият е шеф на архива. Другите четирима българи са от административно-техническия персонал на кабинета.
Всички останали служители в екипа са назначени от госпожа Георгиева в резултат на нейно лично решение, взето на базата на професионалната подготовка на кандидатите в рамките на състезателен селекционен процес.
Искам да използвам Вашето питане като повод да подчертая, че в момента въпросът за увеличаване на броя на българските граждани, работещи в институциите на Европейския съюз, е изключително актуален, предвид напредналия етап на подготвителна работа по сформирането на Европейската служба за външна дейност или Външното министерство на Европейския съюз, ръководено от баронеса Аштън.
България участва много активно в дискусиите по изграждането на службата и неизменно застъпва тезата, че набирането на персонала следва да се осъществява на база на индивидуалните качества на кандидатите при осигуряване на адекватен географски баланс и прозрачна процедура.
Ние си даваме сметка за факта, че България като една от скоро присъединилите се (сигнал от председателя за изтичане на времето) към Европейския съюз държави членки все още не е достатъчно добре представена в европейските институции. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от балкона на пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Борисов за отговора.
Реплика?
Господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър-председател, Вие коректно спестявате обстоятелства, свързани с това, че българският комисар Кристалина Георгиева не се е обърнала към правителството да поиска подкрепа и кандидатури за назначаване на свои помощници, което означава, че тя не реализира българската кадрова политика.
Това, което Вие казвате, означава, че е оставена сама на себе си. Тя е назначила само двама души от общо 16 или 17-членния си кабинет, което е некоректно от нейна страна.
Аз искам да кажа на народните представители, че тя е отказала кандидатури, които са имали политически опит. Например хора с препоръка на Европейската народна партия са били изцяло елиминирани от конкуренцията да бъдат включени в членовете на нейния кабинет.
Вторият член на кабинета е назначен буквално преди седмица или две. Тоест смятам, че има връзка с въпроса, който Ви задавам.
Аз мисля, че това не е добра политика от нейна страна.
Ето втори въпрос. Вие казвате – нека да назначават по качества. Колко души българи е предложила госпожа Кристалина Георгиева на своите колеги комисари?
Изобщо, като има толкова германци в кабинета на госпожа Кристалина Георгиева, колко българи има в кабинетите на германските комисари? Това е много интересен въпрос.
Все пак, макар и малка страна, сме средна по европейските си мащаби.
Считам, че такова поведение – категорично отстраняване на хора, които имат политически опит, назначаване на чужди граждани изцяло, неопиране на български експерти, просто лишава страната ни от възможност да развива своите кадри. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика министър-председателят Бойко Борисов няма да ползва.
Уважаеми дами и господа, искам да обявя, че гости на парламента днес са деца от Детския парламент на Обединен детски комплекс „Кърджали” и техни колеги от Кюстендил. Да ги приветстваме с „Добре дошли!” (Ръкопляскания.)
Подсказват ми, че имаме гости и от Враца. Да приветстваме и тях! (Ръкопляскания.)
Да им обърна внимание, че гостите могат да наблюдават работата на Народното събрание без да имат право със звукови или други знаци да изразяват отношение към това, което става в пленарната зала. Конкретната ми реплика е по повод ръкопляскания, които гостите нямат право да извършват в тази зала.
Преминаваме към въпрос, поставен от народния представител Станислав Станилов към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно забавените проверки в закритото Министерството на извънредните ситуации.
Господин Станилов, имате думата да развиете въпроса си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господин министър!
Пълният одит на министерства и агенции беше едно от вашите предизборни обещания, които вие последователно спазвате. Резултатите от тези проверки дават впечатление, че правителството е изненадано от размера и броя на разкритите злоупотреби.
Припомням ви, че Партия „Атака” през целия свой мандат в предходния парламент постоянно изнасяше информация и предупреждаваше за последствията, затова изразявам удовлетворение всеки път, когато член на правителството предостави резултати от направена проверка в съответно министерство.
Както се очакваше, става дума за огромен обем работа. Вероятно това е причината засега да изостават проверките в закритите министерства на извънредните ситуации и държавната администрация.
Много избиратели поставят въпроса защо няма разкрития в Министерството на извънредните ситуации. Проверките не трябва да се ограничават в структурите на бившето министерство и напомням, че една от най-важните функции на министърката в първото от тях бе да председателства Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Това е точно тази комисия, която предоставя средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията.
Извънредните ситуации в последните години показваха, че огромни средства са разходвани, без с това да се увеличи сигурността на хората в пострадалите райони. Стана ясно, че укрепителни и превантивни мерки са правени на неподходящи места или само са осчетоводени, но са погълнали огромни суми. Разходите се оправдаваха със ситуации, които рядко се срещат в нашите географски ширини. То не бяха ураганни ветрове от 100 м/сек. или дъждове от по 400 литра на час.
Същевременно имаше проверки, които установиха, че в много от дните, посочени от министерството като бедствени, времето е било тихо и спокойно. Може би подобни разкрития наложиха министерството да промени името си от Министерство на държавната политика при бедствия и аварии в Министерство на извънредните ситуации.
Независимо от името проблемът си остава и обществото чака отговор от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да чуем въпроса, господин Станилов. Времето Ви изтече!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В тази връзка моят въпрос към Вас е: ще се ускорят ли проверките по работата на Министерството на извънредните ситуации и на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор думата има Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Едно от нашите обещания, които последователно спазваме, е осъществяване на пълен одит на законността и целесъобразността на извършваната в министерствата и държавните агенции дейност.
Искам да Ви уверя, че по отношение на Министерството на извънредните ситуации, както и за Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет не е налице забавяне. Правоохранителните органи работят активно и при подготовката за отговор на Вашия въпрос ми беше докладвано, че за периода 27.07.2009 г. – 24.04.2010 г. са извършени общо 42 броя проверки, като 20 броя от тях са по прокурорски преписки, останалите 22 по сигнали на граждани, включително и народни представители. Извън тази цифра са проверките на МВР, които се извършват със специални способи и средства, които не считам, че е необходимо да огласявам от трибуната на Народното събрание.
Тридесет и една проверки са приключени и МВР ги е докладвало на съответната компетентна първоинстанционна прокуратура. По 18 са образувани досъдебни производства като за по-голямата част от тях има привлечени към наказателна отговорност и виновни длъжностни лица. По 11 работата продължава.
Извън тази статистика по отношение на разновидностите неправомерна дейност дала основание за образуване на проверките, а впоследствие и на делата към тях, то тя е относима към наказателните състави на чл. 219 от Наказателния кодекс – това е безстопанственост; чл. 220 от Наказателния кодекс – сключване на неизгодни договори; чл. 282 от Наказателния кодекс – престъпления по служба, документни престъпления и други. Това са случаи за незаконосъобразно усвояване и разходване на средства за корекции на дерета, корекции на корита на реки, изграждане на подпорни стени, ремонт на пътища, асфалтиране на улици и много други.
Искам ясно да отбележа, че горепосочените дейности сами по себе си са в полза на обществото, но нашите проверки са по тези случаи, по които процедурите не са спазвани и усвояването и разходването на средствата е било непрозрачно. Това означава, че проверките се извършват там, където е установено, че са били създадени условия за корупционни практики. За съжаление, проверките досега показват, че те са довели до личното облагодетелстване на немалък брой лица.
Господин Станилов, това са обективни факти и ако обществото е останало с впечатление за забавяне на проверките в Министерството на извънредните ситуации и на Междуведомствената комисия за установяване и подпомагане към Министерския съвет, то това се дължи на разбирането ни, че е необходимо най-напред МВР и прокуратурата да свършат своята работа по закон, да разкрият престъплението, да го докажат и след това да се дава гласност на случая.
Също така искам да Ви уверя, че в закритото Министерство на извънредните ситуации и в Междуведомствената комисия се извършват проверки освен от МВР и прокуратурата за законосъобразност, така и одити от компетентните за това органи за целесъобразност на извършваните дейности и плащания. Работи се и се търсят възможности за реализиране на всички видове отговорности, съществуващи в нашия правен ред – дисциплинарна, административна, гражданска и наказателна.
В заключителната част на отговора си бих искал да отбележа, че проверката на органите на изпълнителната власт ще продължат с необходимия интензитет, всеобхватност и задълбоченост. Това ще гарантира, че българските граждани ще узнаят не само размера на злоупотребите от страна на виновните лица. Те ще могат да си отговорят на въпроса дали през годините на съществуването на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии страната ни е претърпяла природни катастрофи или са били осчетоводявани парични суми за никому ненужна, в някои случаи и общо неизвършена дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Обемът от факти, които Вие изложихте, господин министър-председател, тук показва, че си заслужава да задам такъв въпрос, независимо от това, че кой знае какви ... не е имало, защото обществото все пак трябва да знае и от трибуната на Народното събрание трябва да се чуе какво става там, какво е ставало там, и какво ще стане там. Ако сега не се изчистят тези неща, няма да я има тази дейност в България, тя не може да има бъдеще, защото нещата ще се повтарят.
Аз Ви благодаря за вниманието още веднъж. Вярно е, че нещата са много забатачени и не могат да станат изведнъж, но аз лично пожелавам на Вас и на Вашия екип успех в това отношение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на проф. Станилов.
Дуплика, господин Борисов, ще ползвате ли? Не желаете.
И последен въпрос от народния представител Станислав Станилов относно изготвяне на Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България.
Имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин министър-председател, съгласно Концепцията за национална сигурност правителството трябва да внася ежегодно за обсъждане в Народното събрание доклад за състоянието на националната сигурност на Република България. Техническата подготовка на текста се извършва от Съвета за сигурността към Министерския съвет.
Предишното правителство на страната не изпълняваше тези свои задължения, произтичащи от нормативната база, системно да обсъжда в Народното събрание вътрешните и външните опасности за България и възможните мерки срещу тях, както и необходимостта за това да бъде информирано цялото българско общество. Единствено през 2006 г. Вашият предшественик представи доклад за 2005 г., и то след изричното настояване на депутатите от Партия „Атака”. Липсата на докладите за следващите години показаха, че на предишните управляващи липсва необходимото желание или капацитет да работят професионално по проблемите на сигурността. Създаде се порочна традиция, която не може да бъде одобрена.
Сега отново идва моментът, господин министър-председател, когато настоящото Народно събрание трябва да разгледа Годишен доклад за националната сигурност за 2009 г. Според нормативната практика процедурата за изготвяне и приемане на такива документи от Министерския съвет трябва да приключи в края на м. март. Към настоящия момент няма информация дали срокът е спазен.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: ще се разграничите ли от практиката на предишното правителство да не се обсъждат в Народното събрание вътрешните и външните опасности за България и ще бъде ли изготвен своевременно годишният доклад за 2009 г.? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Станилов.
За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! В отговора на предишно питане вече имах възможност да Ви информирам, че в момента се работи по проект на Стратегия за национална сигурност. Планираме до края на м. май тя да бъде внесена в Народното събрание. В проекта на стратегията е отделено специално място на ролята на Министерския съвет и Съвета по сигурността към него като органи за оперативно управление на системата за национална сигурност. Предвидена е и процедура за внасяне на годишни доклади в Народното събрание. С това се цели както да се даде оценка на състоянието на националната сигурност, така и да се планира нейното управление, включително и коригирането на стратегията, ако това се налага.
Съгласно действащия Правилник за функциите, задачите и организацията на работа на Съвета по национална сигурност в Министерския съвет ежегодно се обсъждат и одобряват проект на доклад на Министерския съвет за Народното събрание. В съответствие с тази разпоредба е създадена организация от секретаря на Съвета за разработване на доклада. Ведомствата, които имат пряко отношение към националната сигурност, са представили своите становища. Предстои работна група да подготви окончателния вариант, който да се обсъди в Министерския съвет и представи в Народното събрание, както казах, до края на м. май.
Ще Ви припомня каква е била практиката досега. Първият Годишен доклад за състоянието на националната сигурност за 1999 г. е внесен в Министерския съвет през м. юни 2000 г. и е приет от Народното събрание на 25 юли с.г. Още два годишни доклада са приети с решения № 240 от 2000 г. и № 384 от 2006 г. на Министерския съвет. Те обаче не са били внасяни в Народното събрание. За останалите години докладите са обсъждани само в Съвета по сигурността.
Трябва да уточня, че няма изрична разпоредба за сроковете за приемане на проектите за годишни доклади от Министерския съвет и внасянето им в Народното събрание. Практиката показва, че досега те са разработвани през м. април, а внасянето им в Министерския съвет – през м. май. Обикновено ведомствата анализират и оценяват своята дейност за предходната година през месеците февруари и март. Считам, че най-подходящото време за приемане на годишния доклад за състоянието на националната сигурност от Министерския съвет е през месеците март, април и в краен случай май.
Мога да Ви уверя, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност за 2009 г. ще бъде внесен в Народното събрание до първата половина на м. юли т.г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър-председателя господин Борисов.
Реплика? Няма реплика, съответно няма възможност и за дуплика.
Да благодарим на премиера за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушване на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, който ще отговори на въпрос от народния представител Гинче Караминова относно изразходване на средства по Оперативна програма „Административен капацитет” – гр. Пазарджик.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Вземам повод от репликата на министър-председателя Бойко Борисов: „Където и да пипнеш, жива далавера”, за да задам днешния въпрос, свързан със съмнително раздаване на средства по европейските програми.
През пролетта на 2008 г. Сдружение „Гражданска инициатива и развитие Пазарджик” получава близо 400 хил. лв. за реализация на проект „Подобряване информираността на гражданското общество относно дейностите, които се извършват по Закона за водите”. Проектът е спечелен по Оперативна програма „Административен капацитет” на Европейския съюз, която по това време се управлява от Министерството на държавната администрация и административната реформа, чийто министър беше Николай Василев от НДСВ. На пръв поглед в тези факти няма нищо смущаващо, но само на пръв поглед.
Това, което прави особено тревожно впечатление, е, че сдружението, регистрирано през м. декември 2007 г., на практика до спечелването на този проект не е осъществявало никаква дейност.
Другото, което буди безпокойство, е фактът, че тримата членове на управителния съвет са изявени активисти на НДСВ - Пазарджик, работили усърдно за изборните кампании на партията. На първо място е областният координатор на жълтите в Пазарджик Юлиана Ангелова, която е доверен човек на Любка Качакова, по това време ресорен заместник-министър в Министерството на околната среда и водите от квотата на НДСВ в правителството на тройната коалиция. Другите двама са общинският съветник Георги Георгиев и Страхил Иванов – кандидат за общински съветник от НДСВ – Пазарджик. Не мога да скрия учудването си, че една неправителствена организация с едва четири месеца живот, без каквато и да е дейност, е успяла да получи толкова сериозно финансиране.
Но да се върнем на проекта. Основната му цел е била да информира гражданското общество, да анализира силните и слабите страни в работата на държавната администрация по Закона за водите, както и да проучи практики от други страни от Европейския съюз. Проектът е предвиждал още да бъде изготвен интернет сайт с модел за публикуване на справки по същия закон, и всичко това според Сдружение „Гражданска инициатива и развитие Пазарджик” струва само 383 хил. 23 лв. 46 ст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да чуем въпроса, госпожо Караминова. Времето изтече.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Държа да отбележа, че случай като този едва ли е изключение, предвид порочните практики, въведени за раздаване на пари на калпак по оперативните програми на политически коректни към тройната коалиция лица.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: искане компетентните органи да извършат проверка за това как са изразходвани средствата и как е бил одобрен въпросният проект? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Караминова! В отговор на Вашия въпрос относно изразходване на средства от Оперативна програма „Административен капацитет” в гр. Пазарджик Ви информирам, че в Главна дирекция „Криминална полиция” на Министерството на вътрешните работи по сигнали за извършени закононарушения от длъжностни лица от бившето Министерство на държавната администрация и административната реформа при отпускане на средства по Оперативна програма „Административен капацитет”, както и за наличие на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности, са извършени проверки, резултатите от които са следните.
Проверката относно проекта от 2008 г. „Подобряване на информираността на структурите на гражданското общество за дейностите, които се извършват по Закона за водите”, съфинансиран със средства от бюджета на Европейската общност по Оперативна програма „Административен капацитет”, с бенефициент по програмата Сдружение „Гражданска инициатива и развитие Пазарджик” съдържа данни за връзки на политически ангажирани лица с проекта, както и относно неефективно усвоените в тази връзка публични средства.
Сдружение „Гражданска инициатива и развитие Пазарджик” е бенефициент по Оперативна програма „Административен капацитет” по силата на договор на обща стойност 387 хил. 23 лв., сключен между госпожа Юлиана Ангелова – управител на сдружението, чрез пълномощник Георги Ангелов Георгиев – съуправител на сдружението, същият към настоящия момент общински съветник от НДСВ в гр. Пазарджик, и Министерството на държавната администрация и административната реформа чрез госпожа Мария Дивизиева – ръководител на управителния орган на ОПАК.
Изпълнението на проекта, предмет на този договор, е приключило на 10.09.2009 г. Изплатена е била сумата в размер на 304 хил. 962 лв., от които 76 хил. 604 лв. авансово плащане и 228 хил. 357 лв. междинни плащания. До приключване на проверката по изпълнението на договора, плащанията по него са спрени.
По сигнал до Министерството на вътрешните работи, съдържащ данни за извършени закононарушения на длъжностни лица от бившето Министерство на държавната администрация и административната реформа, относими към състава на престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс, и наличие на конфликт на интереси при определяне на фирми за изпълнение на поръчките по Оперативна програма „Административен капацитет” и получаване на нерегламентирани средства, които са инвестирани в дружеството „Експат Бета” – Акционерно дружество със специална инвестиционна цел, се извършва проверка, от която е установено следното.
При направения анализ за дейността на дружеството „Експат бета” АД със специална инвестиционна цел през 2008-2009 г. се установи, че в същото са акционери „Оксиген” ЕООД, „Сиела софт енд паблишинг” и Биляна Стойкова – бивш главен секретар на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Същата притежава 182 хил. броя акции с номинал 1 лв., които е закупила на 30.10.2008 г., когато е изпълнявала длъжността главен секретар на министерството.
Това е практиката, която е указана, с даване възможност политически да се влияе на подобни програми и подобни усвоявания. Съжалявам, но практиката преди е била такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветанов.
За реплика – госпожа Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Надявам се и искрено вярвам, че такива очевадни случаи занапред ще бъдат разкривани, а виновните наказвани. За съжаление подобни организации фантоми с политически чадър са източвали огромни евросредства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика има думата заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да благодаря на всички, които подават сигнали за злоупотреби – както с парите на Европейската общност, така и с парите на българския данъкоплатец. В тази връзка – всеки сигнал се проверява и там, където има констатирани нарушения, се търсят съответните наказателни отговорности.
Мога да Ви уверя, че в тази посока българското правителство има политическата воля да реши този проблем и да не допуска подобно политическо лобиране, което беше допуснато в предшестващото управление, разделено на тройния партиен принцип „наши-ваши и всичките сме в далаверата”. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на господин Цветан Цветанов за участието му в днешния парламентарен контрол и да преминем към изслушване на проф. Борисова – министър на здравеопазването, която първо ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Миков относно наводнението в кв. „Нов път” в град Видин.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Бързам да благодаря и на господин Цветанов за четиримата арестувани роми в кв. „Нов път”. (Излизайки, заместник министър-председателят Цветан Цветанов се спира, за да изслуша благодарността. Оживление в залата.) Ако са извършили престъпления – да отговарят пред закона!
Навремето господин Бойко Борисов ходи по случая „Зрънковци” и после те се разхождаха из цялата страна. По-старите депутати помнят този случай в историята на България.
Но думата ми, уважаема госпожо министър, е за повече от 1000 души, които живеят в кв. „Нов път”, където безработицата надминава 90-95%, където доходите на населението са изключително ниски. Живее се предимно от социални помощи. (Реплика от мнозинството: „Кражби!”.)
Кражби. За вас хората са потенциални престъпници, знам, господин Велчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте в реплики от място, без да съм Ви дала думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Там над 1000 души български граждани живеят при условия, в каквито не са живели сигурно и индианците по поречието на Амазонка. Това е една четвърт от квартала.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): От вчера ли живеят там?
МИХАИЛ МИКОВ: Не подвиквай, Велчев.
Преди малко дадох на министър-председателя да види...
Сега, уважаема госпожо министър, ще Ви дам и на Вас да гледате за какво става въпрос. (Подава снимки на министър Анна-Мария Борисова.)
Става въпрос за залети септични ями. Става въпрос за залети стопански сгради с животни. Става въпрос за наводнение, което е повече от два месеца и половина. Писах открито писмо до кмета на Видин от Партия ГЕРБ, до общинските съветници с мнозинството от ГЕРБ. Казаха, че няма бедствено положение. Децата ходят със салове на училище. (Възгласи от мнозинството: „Е-е-е!”.) Но това са други теми. Ето снимките, който иска – да ги види.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Миков. Задайте въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ: Във Видинската болница няма инфекциозно отделение.
Уважаема госпожо министър, крие ли опасности тази хигиенно-епидемиологична обстановка в кв. „Нов път” във връзка с това наводнение? Какви мерки ще предприемете за опазване на здравето на населението? Обръщам внимание, че в квартала освен наводнените над 1000 души живеят около 10-ина хиляди души. Ако там пламне епидемия, последиците от това ще бъдат изключително тежки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата госпожа Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването.
Заповядайте, проф. Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо Цачева! Уважаеми господин Миков, във връзка с отправения от Вас въпрос относно хигиенно-епидемиологичната обстановка в кв. „Нов път” – град Видин, във връзка с наводненията в този квартал и предприетите мерки за опазване на здравето на населението, Ви уведомяваме следното.
В резултат на обилното снеготопене, започнало през м. януари тази година, и повишаване нивото на р. Дунав в ромския квартал „Нов път” на този град се получи заблатяване с подпочвени води. Това се наблюдава почти ежегодно там по това време на годината. От втората половина на м. януари тази година положението се влоши и някои от периферните улици на квартала, както и редица дворове бяха наводнени.
Във връзка с така създалата се ситуация и с цел недопускане възникването и разпространението на заразни заболявания, Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве в град Видин незабавно предприе следните мерки:
Първо, на „ВиК” ЕООД – град Видин, бе разпоредено да се завиши съдържанието на остатъчния хлор в питейната вода на града.
Второ, бяха взети проби от централната мрежа за питейно водоснабдяване на кв. „Нов път”, които след изследване не показаха отклонения от изискванията според Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
Трето, хранителните обекти в квартала не попадаха в заливната зона и не бяха засегнати. При извършените проверки на тези обекти не се констатираха несъответствия с действащата нормативна уредба. Имаме предвид Закона за храните и произтичащите от него подзаконови нормативни актове.
Четвърто, Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве ежедневно проследява чистотата на питейната вода в квартала, както и санитарно-хигиенното състояние на хранителните обекти.
Пето, извършени са проверки в кабинетите на семейните лекари, намиращи се на територията на квартала. Кабинетите не са засегнати от наводнението. Спазва се добър санитарно - хигиенен и противоепидемичен режим на работа. Осигурени са достатъчни количества дезинфекционни препарати, миещи и почистващи средства.
Шесто, епидемичната обстановка остана спокойна. От началото на годината до момента на написването на този доклад в квартала са регистрирани само пет случая на деца с ентероколит, две са заболели през м. януари и м. февруари и едно е заболяло през м. март. И петте случаи са хоспитализирани в инфекциозния сектор към Детското отделение на Многопрофилната болница за активно лечение в град Видин. Случаите са завършили с оздравяване и не е установена епидемична връзка между тях. Не са регистрирани заболявания от други чревни инфекции: нито вирусен хепатит тип А, нито салмонелоза, нито дизентерия, нито колиентерит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Приключвам. Останаха две мерки.
Седма мярка. До общопрактикуващите лекари в квартала са издадени предписания за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, свързани с опасност от поява на разпространение на чревни инфекции.
Осма мярка. Дадени са препоръки на кмета на община Видин за провеждане на дезинфекционни мероприятия в засегнатите площи.
Освен това са реализирани контакти с представители на местната власт, с неформални ромски лидери, с ръководители на организацията „Заедно” - с оглед да се проследи обстановката и в следващите дни.
Към момента на писането на доклада се е наблюдавало снижение в нивото на подпочвените води в този квартал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, проф. Борисова.
За реплика – народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, наистина и предишни години е имало наводняване, с тая разлика, че предишни години е имало отводняване. Тази година тези над хиляда души бяха оставени да си живеят в тази екзотична обстановка, напомняща някои туристически обекти от островите в Тихия океан. Снимките го показват. Снимките излязоха и в печата.
Уважаема госпожо министър, това, което прочетохте оттук, не е вярно. Не е вярно, защото аз имам информация за много повече. Ако направите справка, в Ломската болница, защото, пак казвам, във Видинската болница няма Инфекциозно отделение, има Инфекциозен сектор, който е в отделението с другите болни. Това е ситуацията. Хората карат децата си в Лом. Там има Инфекциозно отделение. Направете справка колко деца са били за Инфекциозната болница в Лом и колко деца са точно от този квартал.
Не чух за абсолютно никакви средства, които да се осигурят за предприемане профилактика, преглед на децата. Имайте предвид, че в този квартал младото население, децата са много повече като демографско съотношение отколкото в другите квартали. Виждате тези деца как плуват със салове по водата, под която са фекалните и септичните ями. Това е България на ХХІ век.
Този, иначе сухо звучащ, отчет не казва нищо на хората там.
Аз Ви моля – дадох снимките и на министър-председателя, след като употребих всички възможности да накарам местната власт да си свърши работата, да се предприемат сериозни мерки. Пак Ви казвам: освен че става въпрос за над 1000 души, става въпрос за хигиенно - епидемиологична обстановка с вдигането на температурите, която може да зарази целия град. Така че хлорът – добре, но не бива само с хлор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика? Не желаете.
Втори въпрос към проф. Борисова от народните представители Емилия Масларова и Милена Христова относно готовността на системата за здравеопазване да бъдат извършени имунизации и профилактични прегледи на децата до 18-годишна възраст.
Въпросът ще бъде развит от госпожа Милена Христова. Заповядайте.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо министър, една от новите мерки на вашето правителство е, че за да се получат детски надбавки, от личния лекар трябва да бъде изискана служебна бележка, с която да се удостовери, че на детето са поставени всички ваксинации и са направени всички имунизационни прегледи, както и профилактичните прегледи. Ние от „ЕВРОРОМА” и „Коалиция за България” подкрепяме по принцип тази мярка, тъй като ваксините предпазват не само отделния човек, но и обществото като цяло от възникването и развитието на епидемии, на каквато бяхме свидетели през последните няколко месеца. Дотук обаче се изчерпва положителното от тази мярка и започват проблемите на родителите.
Един от тях е че, за да получат служебна бележка, личните лекари изискват от родителите такси в различен размер от 2 до 5 лева в различните райони на страната. Разтревожени родители също ни сигнализираха, че липсват задължителните ваксини при личните лекари и се опасяват, че имунизационният статус на децата им ще бъде нарушен. Някои от родителите например са закупили петвалентната ваксина „Пентаксим” на цена от по 60 лв. за брой, тъй като тя се слага на три приема. Вече на децата им са направени два приема например и третият не може да бъде направен, защото не само че ваксината липсва при личния лекар, но липсва и в аптеките.
От 1 април са включени още две нови ваксини в имунизационния календар, които обаче липсват и досега от Министерството на здравеопазването не е правена доставка на тези ваксини. Тези ваксини обаче трябва да бъдат поставени на бебетата до три или четиримесечна възраст. Забавянето застрашава техният имунизационен статус. Поставянето на тези ваксини след 6-месечна възраст вече ще бъде невъзможно. От своя страна, при липса на задължителните ваксини и личните лекари са поставени в едно особено положение да избират – или да издават документ с невярно съдържание или, неиздавайки такъв документ, да лишат децата от детски надбавки. Това са само малка част от проблемите, пред които са изправени българските родители, поради което нашият въпрос към Вас е следният:
Каква е готовността на здравната система да извърши необходимите имунизационни ваксини и профилактични прегледи във връзка с получаването на детски надбавки на децата до 18-годишна възраст? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – проф. Борисова, министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо Цачева! Уважаема госпожо Масларова, госпожо Христова, във връзка с отправения от Вас въпрос, Ви уведомявам за следното. С промяна на Наредба № 15 на Министерството на здравеопазването за имунизациите в Република България от 2009 г. в Националния имунизационен календар бяха въведени два нови антигена – хемофилус инфлуенца и пневмококи, които имат съществено влияние върху детската патология в най-ранната възраст. По този начин българския имунизационен календар значително се доближи до календарите на страните от Европейския съюз.
Една от първите задачи на екипа на министерството бе подписването на договорите за доставка на ваксините за изпълнение на новия календар. Към момента тези договори са подписани, изпратени са заявките към фирмите-доставчици и вече тече 10-дневният срок препаратите да бъдат доставени в складовете на Министерството на здравеопазването. От началото на м. май, тоест от другата седмица, те ще бъдат транспортирани, при стриктно спазване на хладилното съхранение на ваксините, до всички регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, или както ги наричаме за кратко РИОКОЗ, а чрез тях – и до всички общопрактикуващи лекари.
С цел повишаване на обхвата на имунизациите на труднодостъпните групи от населението, по предложение на нашето министерство Министерството на труда и социалната политика направи промени в Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца. Промяната бе обнародвана в бр. 27 на „Държавен вестник” от 9 април т.г. и предвижда общопрактикуващите лекари или РИОКОЗ, забележете, когато по обективни причини няма избран личен лекар, да издават служебна бележка, че при детето има извършени задължителните по имунизационен календар ваксинации за възрастта.
По предложение на Министерството на труда и социалната политика бе изготвен образец на служебна бележка, който е изпратен с писмо до всички РИОКОЗ за ползване. РИОКОЗ ще издават посочените служебни бележки по изключение, тъй като неупражненото право на избор на личен лекар не е уважителна причина. Издаването на тези служебни бележки от РИОКОЗ ще бъде напълно безплатно за родителите. Министерството на здравеопазването предприе действия за създаване на нормативни предпоставки за безплатно издаване на служебни бележки и от личните лекари на тези деца.
Ще се промени, всъщност ние вече я променихме и тази промяна тече, в ход е, но си има юридически срок – промяна в Наредба № 40, Раздел VІІІ, където се добавя т. 3а, съгласно която личните лекари ще издават служебни бележки за извършена имунизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за отговора.
Реплика – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, господа министри, колеги! Безспорно мярка, свързана с имунизацията и профилактичните прегледи на децата, е нещо похвално, нещо абсолютно необходимо. Аз бих казала, че имаше години, когато нашите деца и ние сме били може би много по-напред в тази насока от много страни – членки на Европейския съюз, днес. Но, госпожо министър, в такива случаи се казва доволен съм или не съм доволен от отговора. Аз този път смятам да кажа, че важното е от Вашия отговор да са доволни хората, родителите, които се срещат и сблъскват с този проблем. Защото въпросът ми е продиктуван от писма и лични срещи на майки, на родители, които имат сериозни затруднения и се възпрепятства възможността те да получат детските си добавки.
За тези 35 лв., които те получават месечно, при положение, че нормативните наредби излязоха на 9 април, даде се 14-дневен срок родителите да предоставят документ, на базата на който е извършена имунизация или профилактичен преглед, нека да бъдем съвсем откровени, примерно хората в Симеоновград трябва да отидат до Димитровград за профилактичен преглед на децата си, за да доставят тези документи. Ако заведете две деца от Симеоновград до Димитровград и ги върнете с родителите, горе-долу всъщност Вие изчерпвате тяхната детска добавка.
Така че, госпожо министър, като член на правителството, като лекар, като жена, аз считам, че Вие трябва да настоявате да има един гратисен период, когато системата напълно е готова. Нека да бъдат профилактичните прегледи за учениците в определени срокове, там, на място, в училище. Нека да се извършват имунизациите на децата, защото Вие много добре знаете, че за имунизацията от туберкулоза се пускат писма на родителите в кой ден и кой час да отидат, защото като се отвори една ампула, могат да бъдат имунизирани 2, 3 или 4 деца и след това тази ампула се хвърля, тоест има някакъв срок за годност.
Системата ни не е готова, за да поставя репресивни мерки, в случая може би силно казано, към родителите. Нека да се създаде организацията от страна на здравната система и тогава можете да бъдете сигурни, че ние ще сме тези, които също ще настояваме всяко едно дете да бъде имунизирано и да мине през профилактичен преглед. В противен случай ние на фона на антикризисните мерки като че ли поставяме в една много трудна ситуация семействата, които получават детски добавки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Масларова, 40 секунди просрочвате.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, свършвам. Детски добавки получават семейства с ниски доходи и от тази гледна точка ние ги ощетяваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за репликата.
Дуплика няма да ползвате.
Да благодарим на Анна - Мария Борисова – министър на здравеопазването, за участието в парламентарния контрол.
Даваме възможност на народния представител Стоян Иванов да отправи своя въпрос към Аню Ангелов – министър на отбраната. Въпросът е относно военни имоти с отпаднала необходимост за отбраната в землището на гр. Черноморец, община Созопол, Бургаска област.
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с военни имоти с отпаднала необходимост за отбраната в землището на гр. Черноморец, община Созопол.
В картата на възстановената собственост на землището на Черноморец е отразен имот № 000016, с площ 375 дка. Намира се в местността „Акра”. Това, за сведение, е полуостров на брега на морето.
За голяма част от този имот има предявени реституционни претенции по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Общинска служба по земеделие и гори, гр. Созопол, в периода 1998-1999 г. е постановила решения за признато право на собственост. Тези решения са били връчени на собствениците като е постановен отказ за възстановяване на земите, попадащи в обектите на Министерството на отбраната.
На 16.11.2001 г. въпросният имот е обявен от Министерството на отбраната за имот с отпаднала необходимост за нуждите на отбраната. Същият после е обявен за публична държавна собственост, а с Решение № 144 на Министерския съвет от 28.08.2005 г. за частна държавна собственост.
Вече десет години бившите собственици и техните наследници организират публични протести, пишат жалби до Министерството на отбраната, Министерския съвет, Народното събрание и която още институция се сетите и получават отказ от възстановяване на собствеността им на горепосочения имот първоначално с мотива „необходимост за отбраната”. След като този мотив отпада, че вече е публична държавна собственост, след отпадането и на това основание с мотива „имотът е загубил характера земеделска земя”.
Заради протестите и жалбите на хората, на първо място, от Черноморец, но и от други подобни казуси се стигна до промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, даваща възможност да се възстановяват отчуждени земи с отпаднала необходимост за отбраната.
Само че предходното правителство, господин министър, така и не прие наредба по чл. 24, ал. 10 от въпросния закон, с което лиши собствениците от възможността да предявят претенциите си и по този начин само потвърди публичните подозрения, че лица, свързани с управлението на тройната коалиция, възнамеряват да приватизират и този военен имот по любимия си способ „кон срещу кокошка”. В момента като компенсация на собствениците се предлагат имоти във вътрешността на община Созопол, на десетки километри от морето, чиято пазарна стойност е стотици пъти ако не и хиляди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът Ви, господин Иванов, просрочвате с 30 секунди.
СТОЯН ИВАНОВ: Въпросът ми е: какви са намеренията на Министерството на отбраната спрямо имотите с отпаднала необходимост за отбраната на територията на община Созопол и конкретно този имот в местността „Акра”? Смятате ли да предприемете стъпки за предоставянето на тези имоти на държавния поземлен фонд или на община Созопол с цел възстановяване на справедливостта и обезщетение на собствениците? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Генерал Ангелов, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, фактологията няма да я повтарям, мога само да я потвърдя.
Всъщност става въпрос за следното: има имот с отпаднала необходимост в съседство с действащ войскови район. Този имот би трябвало още тогава през 2001 г. да бъде възстановен или на общината, или на областния управител.
Впоследствие е издаден акт за публична държавна собственост, намерението е било да се запази за нуждите на Министерството на отбраната, но в самия акт от 2005 г. имотът се преактува в частна държавна собственост и това наистина показва намерение с този имот да се разпорежда Министерството на отбраната чрез продажба.
Имаме общо четири имота в гр. Черноморец с отпаднала необходимост. Единият от тях ще премине към действащите войскови райони. Той е малък район, в местността „Медни рид” и ще се използва от Българската армия.
Моето решение по имот № 000016 е (и съм го съгласувал с областния управител), че ще внеса проект за преактуване на имота от частна държавна собственост в публична държавна собственост и да бъде предоставен от Министерския съвет на областния управител за разпореждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Аз Ви благодаря, господин министър, за този отговор, защото най-сетне публично тук от тази трибуна един министър се ангажира с начин, по който евентуално, въпреки че знам, че стъпките са дълги след това, би могъл да бъде решен този сложен проблем.
Само ще напомня, то в тази страна от залата няма никой, ще напомня, че този проблем е бил поставян още по времето на правителството на СДС. Тогава имаше обещание от депутатите от СДС, че ще съдействат, след което правителството на НДСВ и ДПС също обещаваха, след което в предизборната кампания имаше цяла делегация от БСП, които обещаваха там на хората и ги излъгаха, съзнателно или не. Не се реши проблемът. (Реплики от КБ.) Внесоха и промените в закона, които така и не се реализираха.
Надявам се, че това мнозинство и Вие като министър ще имате най-сетне волята този проблем наистина да бъде решен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин министър, ще ползвате ли дуплика? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Последен ще отговаря Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, на въпроси, първият от които е на народния представител Пенко Атанасов, вторият също е негов, относно забавяне на плащания към поделенията на Селскостопанската академия.
Имате думата, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди да задам въпроса си, трябва да кажа на колегата, че все пак в залата има някой и този някой, между другото, внесе промените в закона, които така не Ви харесват. Но все пак те са вратичката, чрез която сега ще решите въпроса.
Уважаеми господин министър, на организираната конференция от Министерството на земеделието и храните за бъдещето на Селскостопанска академия с огромна изненада разбрах, че поделенията, които стопанисват 90 хил. дка обработваема земя, до момента не са си получили средствата по Схемата за единно плащане на площ. Още по-лошо, в началото на м. февруари в Селскостопанската академия са получени 2 млн. 62 хил. 316 лв. по Схемата за единно плащане на площ от Разплащателната агенция. Тези средства постъпват в транзитните сметки на институтите и веднага са централизирани към Министерството на земеделието и храните.
По подобна схема преведените средства по проекти към Министерството на образованието, младежта и науката в размер на 1 млн. 100 хил. лв. също постъпват по транзитните сметки на институтите, но съдбата им е същата – просто институтите не са си ги получили. Съгласно условията на Министерството на образованието, младежта и науката за тези средства са проведени процедури по Закона за обществените поръчки и има сключени договори, по които се трупат неустойки.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е: кога институтите от Селскостопанска академия ще получат тези средства по Схемата за единно плащане на площ и по проектите на Министерството на образованието, младежта и науката? Мисля, че е излишно да Ви напомням, че тези средства са крайно необходими. С неплащането им Вие ги обричате на гибел или най-малко ги вкарвате в неконкурентна среда. Ако до края на м. май неразплатените средства по Схемата за единно плащане на площ не се разплатят, ще трябва да бъдат върнати на Брюксел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Атанасов.
За отговор има думата министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Министерството на земеделието и храните и в частност Селскостопанската академия се явяват бенефициенти на Разплащателната агенция по Схемата за единно плащане на площ, както и страна по различни наши и международни програми.
Селскостопанската академия по Схемата за единно плащане на площ получава и допълнителни средства, които подпомагат извършването на вменените й дейности. Наистина до този момент тези средства не са стигнали до институтите в състава на Селскостопанската академия, което е изключително тревожно. Причината тези средства все още да не са стигнали до конкретните бенефициенти е следната: до м. ноември 2009 г., съгласно установените правила от Министерството на финансите, за получаване на подобни финансови средства чрез БНБ се извършваха сторнировъчни операции както по приходната, така и по разходната част на бюджета на Министерството на земеделието и храните, с което се освобождаваше лимит за правото на разход в СЕБРА. Оттогава до настоящия момент за подаваните от Министерството на земеделието и храните до БНБ платежни документи се извършват необходимите сторнировъчни операции без да се дава допълнителен лимит за правото на разход. По тази схема преведените по линия на различни програми чужди средства не се предоставят на съответните бенефициенти и са за сметка на бюджета. В тази връзка Министерството на земеделието и храните изпрати писма до Министерството на финансите за даване на конкретни указания с цел разрешаване на този изключително важен проблем. До този момент все още не сме получили методически указания относно прилагане на финансовия механизъм за решаването.
Позволете ми да Ви напомня, за пореден път, че съгласно европейското законодателство крайният срок за извършване на плащанията за кампания 2009 е 30 юни т.г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Найденов.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз разбирам, че сте в трудната ситуация да отговаряте на въпроси, за които в момента Вие самият не може да решите, защото „топката” е във Финансовото министерство.
Да, разбирам, трудна е ситуацията – лимитите могат да бъдат ограничавани, но това, което по право са получили сигурно 90 и кусур процента от земеделските производители, по какви причини тези, които произвеждат семена, тези, които са стълбът на нашето земеделие (да, вероятно имат нужда от промени и неслучайно се дискутират тези въпроси), те няма да ги получат, и наистина са поставени в среда, в която е невъзможно да изпълняват нормалните си задължения. Да, вероятно до м. май ще ги получат, но само с тези действия Вие ги обричате наистина на много сериозно изпитание и ги поставяте в невъзможност да изпълняват тези свои задължения.
Аз разбирам, че решаването на този въпрос даже не би трябвало да стои на внимание, защото от 2007 г., откакто са тези средства по Схемата за единно плащане на площ, никога не е имало проблеми да бъдат получени – не само от институтите, а по принцип от всички, които имат право и не са нарушили закона.
Така, че моят апел към вас е: направете така, че тези средства да бъдат получени. Направете така, че тези средства да влязат сега, когато наистина са крайно необходими, когато институтите в голямата си част трябва да извършат необходимите си агротехнически мероприятия, а са затънали в дългове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Атанасов.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Атанасов, както Вие сам отбелязахте, към момента над 99% от средствата по Схемата за единно плащане на площ са изплатени - четири месеца преди края на програмата. Това е прецедент от членството на България в Европейския съюз. Разбира се, остава по-малко от един процент и тези средства са точно там.
Тъй като все пак Селскостопанската академия и институтите към нея са бюджетни организации, в контекста на ситуацията на бюджета, който заварихме – да не казвам благодарение на кого (реплика на народния представител Пенко Атанасов), се налага ние да правим съответните рестрикции и забавяния. Затова е поставен срокът – 30 юни, уверявам Ви, че до 30 юни те ще си получат средствата, защото наистина в противен случай трябва да бъдат върнати в Европейския бюджет. Самият Вие казахте, че аз организирах тази конференция за бъдещето на Селскостопанската академия, точно поради това, че има проблеми, които трябва да бъдат решавани и този е един от тях. Уверявам Ви, че той ще бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Найденов.
Последен въпрос от народния представител Пенко Атанасов към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно декларация, изисквана от Общинска служба „Земеделие”.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми възникна при последната ни приемна на граждани в гр. Бургас. Честно казано, много се обезпокоихме, защото при подаване на общото заявление за подпомагане през 2007 г. служителите от общинските служби по земеделие надлежно информират земеделските производители, обработваните земи на които попадат в териториалния обхват на необлагодетелствани райони, съгласно списък за необлагодетелствани райони за други специфични ограничения, поради което последните заявяват желание да бъдат подпомагани по тази мярка. В заявлението те декларират, че ще извършват земеделска дейност върху площите върху необлагодетелствания район за поне пет години след първото плащане.
При подаване на заявленията за подпомагане за стопанската 2007-2008 г., земеделските производители са информирани от служителите от Областната разплащателна агенция – гр. Бургас, че съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелствани райони и териториалния обхват, приета с Постановление № 30 от 15 февруари 2008 г., някои от тези землища не попадат в обхвата на необлагодетелстваните райони, поради което земеделските производители не кандидатстват за съответното подпомагане през 2007-2008 г.
При идентификация на площите през 2010 г. служителите от общинските служби по земеделие информират земеделските производители, че трябва да подпишат декларация от ИСАК, Регистър „Директни плащания”, по която като грешка излиза „неизпълнение на петгодишен ангажимент за необлагодетелствани райони” и при детайлите е записано: „Заявили сте необлагодетелствани райони 2 за кампания 2007 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът Ви, господин Атанасов, времето изтича.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Към настоящия момент те продължават да обработват тези площи.
Въпросът ми към Вас е: след като гореспоменатите земеделски производители продължават да обработват земеделски земи и дори да не попадат в необлагодетелстваните райони, защо трябва задължително да подписват декларацията от ИСАК, Регистър „Директни плащания” ? Ако откажат да попълнят такава декларация, общото им заявление не се приема. Попълвайки го, ще бъдат санкционирани, че не са изпълнили 5-годишен ангажимент за необлагодетелствани райони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът Ви, господин Атанасов – 23 секунди извън срока.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Това е въпросът ми: как ще решите този въпрос, след като е ясно, че служителите от общинските служби по земеделие са инструктирани по този казус да изискват тази декларация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има думата за отговор министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! През 2007 г. не е имало влязъл в сила нормативен акт, който да определя необлагодетелстваните райони на територията на страната, както и не е била одобрена Програмата за развитие на селските райони от Европейската комисия, част от която е и Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони”.
Част от землищата в България, попадащи в необлагодетелстваните райони, различни от планинските, са били заложени в списък на проект на Наредба за определяне на критериите на необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Програмата за развитие на селските райони е била одобрена на 19 февруари 2008 г. от Европейската комисия, но в § 4 на решението е посочено изрично, че одобрената програма се прилага за периода от 1 януари 2007 до 31 декември 2013 г., като в нея са заложени осите и мерките, прилагани с програмата, и планът за общото им финансиране.
В Анекс 5 към Мярка 212 на Програмата за развитие на селските райони се съдържа изчерпателен списък на необлагодетелстваните райони, различни от планинските, който обаче се различава от списъка в проекта на Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Решението за одобрение на всяка Програма за развитие на селските райони на Европейската комисия съгласно Регламент 1290/2005 относно финансиране на общата селскостопанска политика представлява решение за финансиране, а след изпращането на нотификация за него става правно задължение за съответната държава членка по смисъла на регламента. Това означава, че Република България не може да извърши финансиране по мерки и схеми, които противоречат на приетата програма, и следва да откаже плащания по тях.
В съответствие с одобрената програма е приета Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват с Постановление на Министерския съвет № 30 от 15 февруари 2008 г. Подписването на декларациите от страна на кандидатите за подпомагане за Кампания 2010 по отношение на неизпълнен ангажимент е за земеделските стопани, които са кандидатствали веднъж по съответната мярка и след това поради една или друга причина са се отказали от изпълнението на поетите ангажименти. Санкции по тази декларация не се прилагат в съответствие с приложимото законодателство на Държавен фонд „Земеделие”.
Те имат право да изискват плащания, извършени към земеделските стопани, за получени средства за подпомагане по Мярка 212 в райони с ограничения, различни от планинските райони, и не изпълнили петгодишния си ангажимент. Подписването на тези декларации единствено и само информира кандидатите на Държавен фонд „Земеделие”, че могат да понесат съответната финансова рестрикция по отношение на получените средства за подпомагане за неизпълнен ангажимент по програмата. По отношение на подписването или не на декларацията, генерирана от ИСАК, Ви уведомявам, че запознаването с нея е информативно и не е задължително условие за прием на заявлението.
Бих искал да Ви уверя, че Държавен фонд „Земеделие” като разпоредител с финансови средства от структурните фондове на Европейския съюз и от бюджета на Република България изпълнява строго приложимото в областта на земеделието законодателство и не може да си позволи неправомерни действия, костващи акредитацията на Разплащателната агенция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги!
Господин министър, вероятно става някакво разминаване. Аз твърдя, че тези, които са кандидатствали, не са получили нито един лев поради разминаванията, които Вие сам цитирахте и които аз бях развил във въпроса си. Въпросът е, че те продължават да бъдат третирани, че не са изпълнили петгодишен ангажимент, който реално не са поемали. И сега ги карат да попълват декларации, което буди у тях недоумение: „Чакай, аз не съм получавал пари по мярката, а ме карат да попълня декларация, че не съм си изпълнил ангажимента!” Разбирате ли какво става – нещо ненормално!
Мисля си, че вашите хора трябва да си свършат работата и да не изискват тази глупава декларация, първо, защото тези хора не са се ползвали от първоначалното право, което е имало по списъка за необлагодетелстваните райони, впоследствие променено в наредбата, отпаднало реално условие, което държавата е поставяла, а сега да им искат такава декларация.
Разбирате ли?! Не прием отговора Ви в този смисъл. Моля Ви да обърнете по-задълбочено внимание! Имам чувството, че за да си вържат гащите, вашите хора изискват какви ли не декларации, само и само да докажат, че средствата са изразходвани правилно. Вероятно е правилно, нека да бъде така, само че е глупаво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Атанасов, тъй като наистина и въпросът Ви беше сложен, предполагам и моят отговор Ви се е сторил сложен, да го кажем на по-прост език.
Ако през 2007 г. бяхте стартирали Програмата за развитие на селските райони, когато трябваше – от 1 януари 2007 г., а не от 2008 г., ако тогава бяхте приели наредба, която да отговаря на програмата след това, сега нямаше да стигаме до тази ситуация. Системата ИСАК генерира тази декларация. Те наистина трябва да я попълнят, независимо дали са получавали или не помощ. Това разминаване се е получило заради забавяне на програмата.
Именно защото нашето правителство забави тази програма, в момента правите обвинение към нас за това, че изискваме да се спазва този регламент, от който зависи усвояването на тези средства.
Нека го кажем ясно към тези земеделски производители, които в момента трябва да попълват тази декларация като задължителен атрибут, без тя да има за тях някакво отношение. Това е заради разминаването между наредба, измислена от вас през 2007 г., и приетата програма през 2008 г. Съжалявам, но тогава ние нямаме никакво отношение към това. В момента подобряваме системата, за да могат те да се възползват от тези средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Найденов за участието му в парламентарния контрол.
Въпросите са изчерпани, което означава, че отиваме към приключване на пленарното заседание.
Следващото редовно пленарно заседание е на 5 май 2010 г. с начален час 9,00 ч.
Весели празници! Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,42 ч.)




Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:
Екатерина Михайлова


Секретари:

Петър Хлебаров

Митхат Метин