Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Лъчезар Иванов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Новопостъпили питания за периода 21-27 май 2010 г., както следва:
- питане от народния представител Йордан Бакалов към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно Стратегията за развитие на поливното земеделие в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни 2010 г.;
- питане от народния представител Валентина Богданова към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, относно провеждане на международна оценка на научноизследователската работа на висшите училища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни 2010 г.;
- питане от народния представител Димчо Михалевски към Томислав Дончев – министър по управлението на средствата от Европейския съюз, относно преодоляване на забавянията на плащанията по проектите на оперативните програми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни 2010 г.;
- питане от народния представител Емил Василев към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи за преодоляване на бюджетния дефицит. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни 2010 г.;
- питане от народния представител Янаки Стоилов към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно мерки за стимулиране на икономическия растеж и преодоляване на икономическата криза. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни 2010 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Милена Христова;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков към народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Петър Хлебаров.

Преминаваме към предвидения за днес, 28 май 2010 г.:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Заповядайте за процедура, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, колеги! Моето процедурно питане фактически или процедурен въпрос, който искам да разгледаме, е свързан с едно мое питане, на което трябваше да бъде отговорено писмено от министър-председателя на Република България господин Борисов, по един изключително, според мен, актуален въпрос в момента, касаещ дупката в бюджета и изобщо начина, по който е формирана тази дупка – дали тя е формирана на базата на договорите, които са от предходния мандат.
Самият аз имах уверението на господин Борисов от тази трибуна, че той би ми съдействал тези въпроси да бъдат предоставени на министрите и аз да получа отговор. За мое голямо съжаление и учудване днес аз отново не получавам отговор на тези въпроси.
Моят интерес в края на краищата е къде са тези въпроси – някъде по веригата на Народното събрание ли се губят, или в Министерския съвет? Би трябвало, спазвайки правилника, в рамките на 10 дни от подаване на този въпрос аз да получа отговор. Такъв не получавам. Това вече започва да става практика в Народното събрание, която смятам, че не е нормална и фактически е нарушение на Конституцията.
Моля, госпожо председател, вземете мерки в някакъв разумен, обозрим срок да получа отговор на тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Горов, получили сте писмен отговор, в който подробно с мотиви Ви е обяснено защо се отказва това, на което Вие веднъж казвате питане, втори път – въпрос, няколко пъти в момента не правите разлика между тези две правни възможности за контрол. Това, че министър-председателят е поел ангажимент да Ви отговори, може да бъде във всяка друга форма, но не и под формата на недопустими въпроси за парламентарен контрол, каквито Вие отправяте. Направете си консултация с юристи.
ДИМИТЪР ГОРОВ (встрани от микрофоните): Не съм получил никакъв отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Получили сте много подробен отговор, лично от мен подготвен и подписан.
ДИМИТЪР ГОРОВ (встрани от микрофоните): Няма такова нещо изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Волен Сидеров – изявление от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, господа министри, дами и господа народни представители! През последните месеци най-често употребяваната дума на политическото говорене в публичното пространство беше думата „криза”. Мисля, че вече няма българин, който да не е разбрал, че светът и нашата държава се намираме във финансова икономическа криза. Това като констатация не е достатъчно обаче. Ако приемем, че кризата е някакъв вид болестно състояние на една държава, на едно общество, то ние трябва да анализираме и да стигнем до мерките, до лечението на тази криза. Един добър лекар не се задоволява с това да лекува симптомите, той лекува причините за болестта.
Затова аз ще направя едно изказване, което не е свързано с конюнктурата на деня, ако щете, с пренията и полемиките, които се чуват всеки ден, а едно изказване, с което искам да насоча погледа към по-стратегическо виждане, към една концепция, която България трябва да постави, управлението - правителството и управляващата партия заедно с подкрепящите я в парламента партии да поставим и следваме, тъй като смятам, че периодът, в който бяха вземани бързи, спасителни мерки, с които се пълнеха дупки и буквално се спасяваше положението в страната, вече започва да преминава.
Оттук нататък управляващата партия и правителството, за да не бъдат повече мишена на нападки, в които да се говори, че вече не могат да бъдат обяснявани отделни неуредици с наследството на миналото правителство, макар да няма спор, че това наследство е много лошо, аз предлагам да започне да се мисли и работи по една стратегия, по една нова икономическа философия.
Кризата, която днес преживява светът и България в частност, не е единствената, уважаеми дами и господа народни представители. През последните 25 години от най-ново време, казват специалистите, е имало 122 кризи – локални, по-малки, по-големи. Как те са били преодолявани и лекувани, обаче е въпросът. Във всички случаи спасяването е ставало с държавна намеса, с регулация.
Тук аз отивам към темата, по която в България все още много малко се говори – темата за новата икономическа философия, която ние трябва да изработим, и да влезем в крак с цивилизования свят.
Защото през последните години големите лидери на западните държави, към които вече принадлежим и ние, се събираха на няколко пъти и стигнаха до извода, че финансовата криза е предизвикана от прекален неолиберализъм в икономиката и във финансовите пазари, от прекален разгул - даже може да се каже така.
Аз ще ви цитирам едно име, което е световно известно – Джефри Сакс, всички го знаят – не само икономисти, но и политици. Той казва така: „Сегашните страдания на милиони хора в Америка дават основание да се преосмисли икономическият модел, възприет от Роналд Рейгън през 1981 г. – цитирам Джефри Сакс – ниските данъци, дерегулацията създадоха потребителски гуляй, който изглеждаше добре, докато траеше, но който доведе до голямо доходно неравенство, остра бедност, тежка задлъжнялост, пренебрежение към околната среда и инфраструктурата, а сега и голям финансов хаос. Дойде време за нова икономическа стратегия, по същество New Deal”. Това е стратегията, която Рузвелт приема след голямата криза през 1929г.
Не е само Джефри Сакс, редица големи западни философи на икономиката, икономически теоретици през последните години се изказаха и казаха, че е дошло времето да се преосмисли тази финансова вакханалия. Кризата тръгна оттам – защото беше позволено при днешния глобализиран свят наднационалните корпорации и финансовите пазари да предизвикат такава спекулация с виртуални пари, че в крайна сметка тя да удари широките слоеве от населението. Виждаме, че това стана в Съединените щати, в европейските държави, сега кризата идва и до България, макар и в по-слаб вариант.
Хора, които бяха фенове и апологети на финансовата неолиберализация, говорят вече за нов модел. Цитирам Алън Гизбърн, който беше шеф на Федералния резерв и смятан за един от виновниците на тази криза. Той призна пред конгресната комисия, че е направил грешка, като се е обявил против строгата държавна регулация на пазарите.
Професор Пол Кругман – професор по икономика и носител на Нобеловата награда за 2008 г., говори, че липсата на регулация във финансовата система е довела до финансовата криза. Същият Кругман написа писмо до президента Обама, когато същият пое поста, в което го съветва той да тръгне по стъпките на Франклин Делано Рузвелт – да направи това, което Рузвелт направи. Това е писмо от 14 януари 2009 г., където Кругман казва на Обама следното: „Вземете пример от Рузвелт. Към 1935 г. правителството на САЩ става собственик на около една трета от банковата система и администрацията на Рузвелт използва това, за да принуди банките да дават кредити за реалната икономика” – забележете, съвет на носител на Нобеловата награда и то единственият за 2008 г., Пол Кругман, който съветва Обама да направи това, което прави Рузвелт – стимулация на реалната икономика, на бизнеса, на тези, които произвеждат продукт.
В България това предстои да стане, уважаеми дами и господа народни представители. И тъй като предстои да стане, се обръщам с призив главно към управляващата партия, защото тя е натоварена с тази отговорност от избирателите – да изведе България от кризата, да сложи на здрава почва и основа колата, наречена България – казвам това образно. Това може да стане, само ако преосмислим някои приемани досега за десни, десноцентристки или приемливи за периода преди години икономически философии, и отидем към нова икономическа философия, наречена регулиране на финансовите пазари и икономиката.
В тази връзка, в България трябва да се направят няколко неща, тъй като ние от партия „Атака” не само говорим, но и действаме. Затова казваме следното. В България трябва да се простим с легендите, че пазарът се регулира сам и държавата трябва да се свива. Колкото по-малко държава, толкова по-добре. Това вече не е актуално. (Шум и реплики от КБ.)
Знам, че ще има реплики, обструкции. Но, разберете, тук не става въпрос да се движим по учебниците ляво-дясно, тук става дума за динамиката на живота. Животът е по-силен от всички учебници и теории. Животът в момента ни казва: „Трябва да преосмислим виждането си за развитието на България. Трябва да изоставим легендите, теориите, които казваха, че по-малко държава е по добре”. Не, в момента е по-добре държавната намеса да се усили и да се уплътни!
В момента е необходимо чрез държавна регулация да се регулират лихвите по кредитите, от което страда най много българската икономика. (Шум и реплики от КБ.) В тази насока Партия „Атака” е готова с предложения, които са пред мен и в най скоро време ще ги внесем и предложим тук, в Народното събрание, предложения за поправки в законите, касаещи банковото дело, кредитните институции и БНБ. Уважаеми дами и господа, тези поправки с гъвкав механизъм могат да направят така, че лихвите по кредитите в България да се изравнят с тези в Западна Европа.
Какво имаме днес тук, у нас? Има фирми, бизнес, а и граждани, които не могат да вземат кредити и да развиват някаква дейност, защото тук кредитът е по-скъп около два пъти, два пъти и нещо повече, отколкото в Западна Европа. Защо - питам аз – защо е този двоен стандарт?! Защо белгиецът, французинът може да вземе кредит с лихва в пъти по-ниска, отколкото българският бизнесмен?! Този двоен стандарт за българската икономика е задушаващ. Ние трябва да направим възможното да я освободим, да й дадем въздуха, от който има нужда.
Иначе, само със счетоводни мерки – разходи, приходи, рязане и кърпене, можем да спасяваме положението. Но за да има България добро бъдеще, ние трябва да стъпим на производството, на развитието на реалното производство, на стимулиране на икономиката. Всичко това не можем да направим, ако продължава положението, ако банките – тук отбелязвам с подчертаване, те са главно чуждестранни, ако банките продължават със своя монопол и своето картелно поведение да стискат за гушата българската икономика, повтарям, българския бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, 10 секунди до края на времето ви.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ние сме готови с предложения, с които можем, без да нарушаваме международни и европейски нормативи, без да нарушаваме конституционни норми, да предложим гъвкав механизъм за снижаване на лихвите. Това ще бъде първата крачка към една стратегия, която наесен, на есенната сесия – пожелавам това на правителството и на управляващата партия – есенната сесия да започне с една нова икономическа стратегия, която да покаже на цялото общество, че България може върви успешно напред. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от Атака, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Декларация от името на група – Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да започна със сериозната надежда, че господин Дянков не си е записвал до момента това изказване. Но аз не виждам пред него тетрадка, което ме успокоява до някаква степен.
Между другото, надявам се, че и тази нова икономическа политика, за която говори до момента господин Сидеров, означава, че вече няма безусловна подкрепа. Той каза, че основният проблем в България е, че трябва да се увеличават данъците. Трябва да кажете кои данъци трябва да се увеличават. Трябва да кажете това!
РЕПЛИКА ОТ „Атака”: Не е казал, че трябва да се увеличават данъците.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има няколко важни неща и извън този тон трябва да се кажат.
На първо място, ниските данъци не се причината за кризата нито в България, нито в световен план. Те не са проблемът. (Шум и реплики от „Атака”.)
На следващо място, колеги, когато има валутен борд, ситуацията е една. Тогава дефицитите са много по-голям проблем от ситуацията, когато няма валутен борд. Двете ситуации са несравними. Слушам как много хора обясняват: „Ами, и в Англия има дефицит, и там има 9% дефицит”. Но разликата между Англия и България е тази, че тук има валутен борд. А когато си във валутен борд много дълго време, не е хубаво да седиш в ситуация на дефицит.
Колеги, затова тази нова икономическа политика, която поиска господин Сидеров, трябва да насочим нейните усилия в намаляването на бюджетния дефицит – това трябва да бъде най голямото ни усилие. В България сега при актуализацията на бюджета там трябва да хвърлим усилията си. Защото иначе рискуваме утре през процедура, включително в Европейската комисия, да бъде поискано да ни глобят и да започнат мерки за намаляване на този дефицит – това рискува България.
Кризата от 1996 г. не е забравена и ако допуснем през тази година пет процентен бюджетен дефицит, за много хора тази криза ще се припомни и ще се спекулира с нея. Затова е много важно да покажем ясно – това трябва да бъде ангажимент на цялото Четиридесет и първо Народно събрание и на правителството, да покажем ясно, че ситуацията е под контрол. Това е много важно за всички нас. Това трябва да направим, това трябва да бъде основната ни задача – ситуацията да е под контрол.
Затова от Синята коалиция призоваваме правителството, двамата вицепремиери, които са тук, и Политическа партия ГЕРБ всички разходи, които могат да бъдат отложени, да бъдат отложени! Всички неефективни разходи, които могат да бъдат съкратени, да бъдат съкратени, колеги! В крайна сметка, трябва да се покаже, че ситуацията е под контрол. Трябва ясно да се види, че България започва да излиза от кризата. Рискуваме тази година икономиката малко да отлепи, а бюджетът да върви надолу – има го този риск. Този риск трябва да бъде овладян с усилията на всички вас.
Завършвам с това: да направим актуализация на бюджета, която да доведе до по-нисък бюджетен дефицит. Да не правим актуализация на бюджета, която да води до по-високи бюджетни дефицити – това е най-важният ключов въпрос сега. Иначе, колеги, няма да си свършим работата, както трябва. Благодаря за вниманието.
Благодаря специално на господин Сидеров за новата икономическа политика, която представи. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изявления от групи, преди да минем към същинската част?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа министри, господа и госпожи народни представители! След засегнатата важна и актуална тема за икономическата криза мисля, че трябва да реагираме с кратък коментар и той засяга както политическата, така и социално-икономическата страна на проблематиката. От изявленията, които преди малко чухме от лидерите на „Атака” и на Синята коалиция се оказва, че днешните групи, подкрепящи правителството, са на диаметрално противоположни позиции. И се питам не усетихте ли това от изказванията? (Оживление.) Интересно ми е, ако ГЕРБ е в ролята на арбитър, към коя от тези две позиции ще се доближи, или ще потърси, не знам дали може да открие някакви допирни точки. Това вече може би говори за фактически разпад на управляващото мнозинство (ръкопляскания от КБ, оживление) от гледна точка на управленската философия.
А това, че по тактически и конюнктурни причини вие ще гласувате за правителството, е един въпрос, който има значение в пленарната зала, но той вече започва да губи всякакво обществено значение. Защото вие дърпате страната в противоположни посоки, а такава политика няма как да доведе до резултат. И може би само и единствено ентусиазмът и активността на полицейските акции днес е това, което може да обедини в подкрепа различните групи от мнозинството.
Сега по същество на засегнатите теми.
Това, което каза лидерът на „Атака”, изразява вече значително представително не само експертно, но и политическо мнение в света за необходимостта от промяна на досегашната финансова икономическа система. Тук няма нищо ново. Въпросът обаче е какви стъпки ще бъдат предприети в това направление. И аз използвам случая, за да поставя няколко от възможните решения главно пред министъра на финансите. Защото предстои да се внесе изменение в бюджета и то още преди да е изтекла първата половина на бюджетната година. Както се разбира, основният инструмент в тази промяна е използване на значителна част от фискалния резерв за попълване на липсващите приходи в бюджета. Това е тревожното и аз се питам предвижда ли се част от тези средства да бъдат използвани за стимулиране на икономическата активност, тоест тези средства да могат да изработят други средства да създадат определен продукт, да водят до заетост и доходи. Защото, ако ние само консумираме това, което е натрупано, което тук наричат постоянно лошо наследство, а в тази част аз не знам ако не е това наследство какви други инструменти вие можете да приложите в днешната тежка ситуация.
Оттам нататък, говори се за мерки, които ще бъдат предложени есента. Вчера Вие може би си готвихте речта за днешното изявления и пропуснахте да включите ваши представители в дебата за регулиране на лихвените проценти по потребителските кредити. Какво да предлагате, като ви предложихме решение, но аз не чух от „Атака”, а и не видях дали има някой гласувал срещу това, което се предлагаше, което е една информираност, една публичност на измамата по отношение на определянето на лихвите спрямо потребителите. Така че вашите мерки и заклинания могат да се окажат твърде закъснели, когато пропускате реалните моменти да защитите и с аргументи да отстоявате определена декларирана политика.
Също така предлагам на финансовия министър да се обсъди в правителството въпроса за създаване на национална инвестиционна програма, в която да бъдат включени най-важните инфраструктурни проекти, да бъдат включени най-големите и важни проекти на частния бизнес, тоест тези елементи в българската икономика, които все още имат и експортни възможности, или които с влагането на средства днес могат да носят икономическа активност и заетост утре или след няколко години. И, разбира се, тази национална инвестиционна програма изисква формирането на национален инвестиционен фонд, който може да бъде постигнат чрез участието на търговските банки. Затова може би трябва да се преосмисли идеята за априорното гарантиране на влоговете в банките, а най-силните защитни мерки държавата да оказва на тези банки, които се ангажират с определена кредитна дейност, за да може българският бизнес да излезе от тази ситуация. Защото ние сме в парадоксалната ситуация, че българските банки не са декапитализирани. Те не са лишени от финансови средства. Но поради провежданата лихвена и друга политика, поради липсата на достатъчна автономност и презастраховането, тези банки не се ангажират в момента с достатъчна подкрепа на бизнеса, дори там, където те могат да представят договори, които да бъдат гарантирани като изпълнение от насрещната страна, било то български или чуждестранен партньор.
Ето от тази ситуация трябва да се намери изход.
Също поставям въпроса пред финансовия министър – а то е въпрос и към вътрешния министър – няма ли да поставите въпроса за ограничаване на достъпа на фирми с офшорна регистрация по отношение на ползване на средства от бюджета за обществени поръчки и концесии и на еврофондовете? Защото те могат да оперират на българския пазар. Но такива компании с неясен произход, чиято печалба изцяло излиза от страната, не могат да претендират за ползване на обществените средства. Могат да се продължат с други радикални и достатъчно обосновани мерки. Това именно би означавало промяна на тази инерционна икономическа политика. И с това трябва да се заеме правителството, към което ние призоваваме от Коалиция за България.
Ние отново сме готови за такова обсъждане. Но аз се опасявам, че нашето правителство е в плен все още на тази либерална инерция, на тези остатъци от една политика, задмината от времето. И което е още по-тревожно – правителството е в постоянна предизборна кампания. То предлага мерки, на които търси краткосрочния ежедневен ефект. То не залага действия, които трайно да подобрят положението в страната и да я изведат от кризата. Този подход на проби и грешки, на заиграване с най-непосредствените очаквания на хората, няма да доведе до подобряване на положението. Затова нашият призив е вече не към отделните групи, които подкрепят правителството, а към самото правителство да поеме своите отговорности и наистина да престане с неверните прогнози, които досега не се сбъдват, да предлага действия, които са реални, конкретни и с които ние можем да излезем от кризата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други изявления? Няма.
Преминаваме към отговорите на заместник министър-председателя и министъра на вътрешните работи господин Цветан Цветанов, който ще отговори първо на въпрос, поставен от народния представител Венцислав Лаков, относно подобряване на работата на полицията в Козлодуй и борбата с ромската престъпност в региона.
Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Този актуален въпрос по независещи причини се забави с около един месец, независимо от господин Цветанов. И си мислех, че няма да е актуален. За съжаление не е така. Напротив, става все по-актуален. Става дума за циганската престъпност, която се разраства в община Козлодуй. Госпожо председател, „циганска” не е обидно.
При срещите ми с избиратели в Козлодуй гражданите нееднократно се оплакват от ромската престъпност в региона. В писмо до в. „Атака” и до други медии те посочват примери на тази престъпност. Посочват, че се краде безобразно от дворове, къщи, вили, апартаменти и мазета. Краде се селскостопанската продукция, крадат се птици и животни, освен това и реколтата. „Желязо не остана”, казват избирателите в Козлодуй, „защото всичко отива за скраб и в пунктовете за вторични суровини”. В града действат дори и въоръжени банди. И ще припомня случая от 5 март, когато МВР задържа петима такива извършители в момент на престъпление.
Проблемът е, че на територията на Козлодуй има две полицейски управления, които са неравностойни. Едното е с много голяма численост и охранява АЕЦ „Козлодуй” – обект с национално значение, което има, естествено, своя резон. Второто полицейско управление за самата община и за град Козлодуй, което, по мои данни, е с минимален личен състав и патрулиращите полицаи на смяна са не повече от 4.
Във връзка с това, господин Цветанов, въпросът ми към вас е възможно ли е при сливане на двете структури в една да се оптимизира дейността им и в резултат на закритите чиновнически – повтарям чиновнически – щатове, а не реално действащи, да се отделят повече бройки за патрулиращи полицаи и каква е превантивната полицейска дейност в региона, за да се намали тази престъпност?
Другото, което искам да попитам, е води ли се статистика на дребните престъпления, които са несериозни, не тежки, не са свързани с убийства, но в същото време изнервят хората и са постоянно ежедневие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лаков.
За отговор има думата вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Районно управление – Козлодуй, е изградено за осъществяване охрана на обществения ред, пътния контрол, превенция и борба с престъпността на територията на общините Козлодуй и Хайредин, където живеят около 4000 лица, принадлежащи към етническата малцинствена ромска общност, предимно безработни. Често те са извършители на кражби и грабежи, което от своя страна формира тенденция към негативна нагласа в обществото.
Щатната численост на Районното управление – Козлодуй, е 61 бр., от които 15 – държавни служители категория „В” и „Г”, 41 – категория „Д” и „Е” и 5 бр. лица, работещи по трудово правоотношение. Броят на служителите, извършващи административна и обслужваща дейност в районното управление е 3 бр. Вакантните бройки са 9, в т.ч. 2 – за държавни служители категория „Г”, 7 – за държавни служители категория „Д” и „Е”, и тук мога да кажа, че ваканциите и администрацията, за която Вие казвате, там като цяло почти я няма.
Численият състав на Районно управление „Полиция” – Козлодуй, е съответен на този на останалите полицейски структури в страната със сходна оперативна обстановка. Районно управление „Полиция” - АЕЦ „Козлодуй”, е изградено през 2005 г., съгласно договор между АЕЦ „Козлодуй” и Областната дирекция на вътрешните работи – Враца, на основание чл. 76, ал. 1 от Закона за МВР, чл. 114, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и чл. 5 от Закона за енергетиката.
Численият състав на районното управление се състои от 265 държавни служители с присъдени категории „В”, „Г”, „Д” и „Е”. За осъществяване дейността на районното управление, АЕЦ „Козлодуй” превежда ежемесечна сума за издръжката, съгласно сключеният договор. Предметът на договора е организиране и контрол на физическата защита и охрана на АЕЦ „Козлодуй” в качеството му на стратегически обект, имащ съществено значение за националната сигурност. За осъществяване на охраната е осигурен 24 часов режим на работа, изградени са 21 постоянни и 7 временни поста, в които са включени 4 групи за реагиране на сигнали, сигналноохранителна техника и сигналноохранителни системи по периметъра на защитната зона и каналите за техническо снабдяване.
С оглед на горното считам, че пренасочването на служители, които да изпълняват други задачи извън тези, свързани с охраната на АЕЦ „Козлодуй” и сключения договор с АЕЦ „Козлодуй”, е извън предмета на сключения договор и би оказало негативно влияние върху сигурността на Атомната централа и националната сигурност. Обединяването на двете районни управления не е възможно, поради различния предмет на дейност и функционални задължения на служителите. Това решение не би довело до намаляване на броя на длъжностите, извършващи административна и обслужваща дейност, тъй като тези служители към настоящия момент са на необходимото минимално ниво.
Правим всичко възможно да респектираме и да работим адекватно на действително увеличаващата се криминална престъпност от ромската общност по тези така наречени битови престъпления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Реплика на господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор.
Стана ясно защо не може да стане това сливане.
Мога да Ви пожелая да попълним щатните бройки, за да се получи по-добро полицейско присъствие.
Само да припомня във връзка с актуалностите, че само преди няколко дни в Гложене, което е в района, стана масово сбиване на ромски кланове, в което участва Охранителна полиция от РПУ в Козлодуй. Това е един добър пример за това как могат да се решават нещата и да се прехвърлят сили и средства. Не пречи този опит да бъде използван в такива случаи. Този опит би следвало да се развива и поощрява.
Другият ми въпрос, който е поставен от избирателите ми в Козлодуй е: кога ще има нова сграда на Полицейското управление в самия Козлодуй? Има ли такава идея? Това е една дълга сага. Какви са вижданията по въпроса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За дуплика –министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Лаков! Всичко това, което беше казано от Вас, и това, което предприема Министерството на вътрешните работи за реалното противодействие на престъпността и по-специално на битовата, са и поредицата от операции, които са направени по така наречените „Лихвари”. Тези „Лихвари” са предимно в ромските махали. Няма да давам за пример Видин, това, което беше в Берковица последно, последната операция в Монтана, която беше проведена онзи ден. Тези неграмотни, безработни български граждани изпадат в една зависимост. За да връщат тези пари, които дължат на тези лихвари, те се принуждават да прибягват към тази битова престъпност, за която Вие споменахте.
Що се касае до Полицейския участък в Козлодуй – възможно е при наличие на финансови средства да стане това. Към момента е извършен само частичен ремонт на сградата за подобряване условията на труд. Действително, че са нужни повече средства.
Тук е моментът също да спомена, че предприетите действия от ръководството на министерството и с разговорите, които са водени с министър Томислав Дончев, е да търсим възможности за включване на Министерството на вътрешните работи в оперативни програми, които могат да дадат възможност за тези дейности, а не бюджетът на министерството да се формира от това колко цимент и тухли трябва да осигурим, за да ремонтираме сградите, а да можем по оперативните програми да се възползваме от това. То се прави в други ведомства, но не знам защо това не е направено в по-предишен период. Сега правим първите стъпки. Въпросът е да бъдат коригирани тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Павел Шопов относно процеса на разполагане и разгръщане на система за видеоконтрол и наблюдение по българските пътища и магистрали.
Господин Шопов, имате възможност за въпроса си.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министри, господин вицепремиер!
Кризата е криза. Тя е дошла и ще отмине, но има една друга криза, един голям проблем в държавата, който е перманентен. Това е войната по пътищата. Във връзка с този проблем, с тази война всяка година България дава плюс–минус хиляда души загинали, да не говорим за ранените, да не говорим за материалните щети.
Ясно и безспорно е, че най-големият проблем в тази връзка, причинител на тези жертви, на тези загуби, е високата скорост по пътищата.
Преди две години преди летния сезон, който е най-опасен и най-смъртоносен, зададох същия въпрос на тогавашния министър на вътрешните работи относно разполагането, разставянето по българските пътища и магистрали на технически средства, камери и други такива. Безспорно доказано е във всички страни, които ползват този опит, че това е най-истинското, най-въздействащо и ефективно средство за борба с високите скорости. Тогава беше отговорено общо взето: видите ли, нещата са в движение, в най-скоро време въпросът ще бъде решен и по българските пътища и магистрали ще има ефективна техническа мрежа от съоръжения, които да следят за скоростта и да предполагат нейното снижаване.
Това не стана, разбира се. Затова след някои откъслечни информации по българските медии, които се появиха напоследък в тази връзка, Ви задавам въпроса: до каква степен е достигнала реализацията, какви са съоръженията за така осъществявания видеоконтрол и наблюдение? От какъв тип са тези съоръжения? Осигурени ли са средства от бюджета на министерството? Какви са те по размер за текущата година? Има ли, според Вас, някакви вече конкретни резултати от санкционирането на водачите на МПС, предвид констатирани нарушения по този ред и начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Направеният анализ на настъпилите пътнотранспортни произшествия през последните години показва, че основната причина за настъпване на пътнотранспортните произшествия става с превишаването и несъобразената скорост, с най-висок дял на катастрофите по вина на водачите около 40-42% от тежките пътнотранспортни произшествия, при които загиват значителен брой граждани – около 45 до 48,5 от общо загиналите. Най-голям дял от катастрофите по вина на водачите са вследствие на неправилен избор на скоростта на движение – превишена или несъобразена.
В тази връзка в изпълнение на Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България и Препоръка 345 на Европейската комисия от 6 април 2004 г. за пътната обстановка и използването на автоматични технически средства за контрол на скоростта, както и за подобряване на пътнотранспортната обстановка по пътищата, бяха предприети редица действия за подобряване на административния капацитет на службите за контрол и повишаване качеството на контролна дейност. Проучени бяха водещи практики от безопасността на движението в повече страни от Европейския съюз с цел изграждане на дългосрочна прогнозна стратегия за въвеждането в експлоатация на съвременни технически средства за контрол, включващи следните етапи - това, което мога да кажа като допълнение към това, което изброих, е, че съвместно с холандското правителство реализираме съвместен проект, където ползваме добрите практики и правим съответните промени в законодателството - подмяна на използваните обикновени радари от тип ТР-4 със съвременни такива, видеозаснемащи нарушения за скоростта, включване и на такива, работещи на лазарен принцип; оборудване на териториалните подразделения със стационарни технически средства за автоматизирано фиксиращи нарушения за скоростта, работещи без намесата на оператор, на пътни участъци в населените места и междуградските пътни отсечки на основата на направените за движение в страната по места, където контролът и физическото участие на служителите не е ефективен.
Териториалните подразделения са оборудвани със съвременни технически средства за контрол на скоростния режим, отговарящи на европейските критерии, а именно: стационарни радари и установки. Към момента в реална експлоатация от 18.01.2010 г. се намират 15 броя стационарни радари и установки, като идеята е при реализирането на този цялостен проект да достигнем до 400 подобни камери, които са оборудвани. Мога да кажа, че за периода от 19 февруари 2010 г. за един месец са констатирани 28 хил. 206 нарушения в диапазона над 31 км, което значи, че радарите бяха пригодени да бъдат с 30 км над допустимото за дадения участък, и това са нарушенията, които са направени.
Времето няма да ми стигне, за да изброя абсолютно всичко, но мога да Ви уверя, че това, което правим с междуведомствената работна група и участието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание, е, че законодателните промени, които се предвиждат, са точно в тази насока. Това е желанието на неправителствения сектор и на участниците в междуведомствения съвет – да повишим и завишим санкциите, да подобрим събираемостта и да може да се инвестира не от пари на републиканския бюджет, а от нарушителите - те самите да станат инвеститори за дадените проекти, които са свързани с контрола. Да избегнем субективния фактор и контакта, който осъществяват служителите на КАТ по пътищата, а всичкото това нещо да бъде документирано със съответните надеждни технически средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за отговора на господин Цветанов.
За реплика – народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин министър, за изключително коректния отговор. Явно темата е толкова обширна, че в краткото време за въпроси и отговори не можем да я изчерпим. За мен е по-важното, че съществува политическата воля за разгръщане, както виждам, на тези съвременни съоръжения за контрол на скоростта.
Точно така е – около 40% от смъртните случаи в катастрофите се причиняват от високата скорост.
Ако сте в състояние обаче, да отговорите след тези мои насочващи въпроси на следното. Знаем за тази цифра на около 28 хиляди констатирани нарушения, какъв е ефектът като наложени наказания, имате ли представа за това? Имате ли разработена програма, становища и виждания относно законовите мерки, които трябва да се внесат в Закона за движението по пътищата, за една по-ефективна процедура относно наказване на виновните водачи? Сега с тези фиксирани устройства съществува много тежък ред за привеждането на цялата процедура в действие и стигането до налагане на ефективно наказание, тъй като се издирва първо собственикът на автомобила, оттам кой е водачът и в процеса на всичко това е много трудно да се стигне до краен резултат, а именно намиране на виновното лице и налагането на административно-наказателни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Действително сте абсолютно прав, че трябва да се търси промяна на законодателството. Във връзка с реализирането на съвместните проекти със страни от Европейския съюз ние търсим да приложим добрите практики, които чувствително са подобрили точно борбата срещу тази война по пътищата, която се води.
Мога да Ви уверя, че комисията, която аз председателствам, и депутатите от Четиридесет и първото Народно събрание, дискусията, която се води, има леко разминаване и влизане в колизия с българското законодателство. В тази посока работим много активно, за да изчистим тези законодателни пречки, които са приложими в страните от Европейския съюз, но във връзка със структурирането и прилагането на българското законодателство има леко разминаване и не би трябвало да влизаме обаче пък в колизия с българското законодателство, така че работим много активно с колегите от Четиридесет и първото Народно събрание, с представители на изпълнителната власт и неправителствения сектор. Надявам се, че стигайки до един абсолютно прагматичен подход, съобразен с българското законодателство, ще можем действително да приложим по-добрия модел за събираемост, за контрол и за една справедливост и ограничаване на тази война по пътищата, защото жертвите, които се дават по българските пътища, са много – някъде около 1000 1100 на година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на господин Цветан Цветанов за отговорите и да преминем към изслушване на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, който ще отговори първо на въпрос от народния представител Димо Гяуров относно договор между Министерството на финансите и „Краун Ейджънтс”.
Господин Гяуров, имате думата да развиете въпроса си.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин вицепремиер и министър на финансите, моят въпрос беше мотивиран от това, че през м. юни изтичат договорите с „Краун Eйджънтс” и поради това, че през годините се поддържаше умишлена тъмнина и непрозрачност по тези договори, както и за ефектите от тях. Давам си сметка, че вече е може би малко късно да получаваме отговор на тези въпроси и евентуално да дебатираме по тях, тъй като запитах по тази материя през м. март т.г., но макар и да признавам, че имам частично отговорите на това, което ме интересува, аз все пак ще развия онова, което попитах през м. март, защото съм сигурен, че и за колегите, и за българската общественост това е важно.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите, бих искал да отговорите ясно и недвусмислено има ли намерение българската държава във Ваше лице да подновява договора с „Краун Eйджънтс” след изтичането му? Как по-точно консултациите на фирмата „Краун Eйджънтс” и дейността й на терен са допринесли за по-голямата събираемост на приходите от митни сборове, ДДС и акцизи? Ако имате възможност, моля да ни представите конкретни данни. Колко е платила общо България на „Краун Eйджънтс” през всичките тези години за периода на договора? Какви са били ползите за страната ни на фона на това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Гяуров! Дейността на „Краун Eйджънтс” в България е осъществявана по две отделни програми.
Първата е „Подпомагане на реформите и модернизация на митническата администрация” – програма, която започва от януари 2002 г. и завършва през декември 2006 г. Основната дейност на тази програма е била подпомагането на събираемостта на приходите и по-конкретно „Краун Eйджънтс” подпомагат създаването на мобилен митнически контрол, Национален контролен и координационен център, Централно аналитично звено за събиране, анализ и разпространение на разузнавателната оперативна информация и функцията по вътрешен одит.
Втората програма е за модернизация на българската финансова администрация. Тя започва през юни 2007 г. и след 6-месечно прекъсване изтича в края на юни тази година. Обхватът на дейността е разширен и включва съучастие и съдействие на Българската агенция за приходите. По искане на министър Орешарски ролята на „Краун Eйджънтс” става по-стратегическа, като усилията са насочени към развиване на оперативния капацитет на агенциите посредством съвети и обучения. По-конкретно „Краун Eйджънтс” участва в създаването на координационна група срещу фискални престъпления, подобряване на функционалността на процеса за регистрация по ДДС, система за „АйТи (IT) сигурност” в министерството.
Конкретно на Вашия въпрос: изплатените суми от началото на 2002 г. до март 2010 г. за работата на „Краун Eйджънтс” в България са в размер на 89 млн. 235 хил. 221 лв. С други думи близо 90 млн. лв. в този период са изхарчени за работата на „Краун Eйджънтс”.
По Вашия най-конкретен въпрос – „Какво става оттук нататък?”, искам да кажа в заключение, че в условията на икономическа криза, а и предвид на структурните промени в приходните агенции, които вече сме предприели, аз съм решил да не подновявам договора с „Краун Ейджънтс”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата господин Гяуров.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря за отговора, господин министър.
Позволявам си да отбележа, че точно това поведение е достойно за уважение по време на криза, защото на всички беше ясно, че има дълбока неефективност в дейността на фирмата „Краун Ейджънтс”. Оставам с надеждата, че все пак с въпроса си до някаква степен ние сме провокирали това Ваше решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Заместник министър-председателят не желае да ползва дуплика.
Преминаваме към въпрос от народния представител Драгомир Стойнев относно идеята за поемане на социалноосигурителните вноски от държавните служители.
Господин Стойнев, имате възможност да развиете въпроса си.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър! Първо да благодаря на министъра на финансите, че намери време да отговори на този въпрос.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде стига, бе!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Той е зададен на 24 март. Сега сме 28 май. Истината е, че аз го отложих миналата седмица, тъй като не бях в страната, но нямах желание да го оттеглям, защото не знам дали следващия път министърът ще намери време да отговори на подобни въпроси.
Господин министър, виждам, че не ме слушате.
През м. март т.г., когато правителството търсеше антикризисни мерки, не знаеше как да се справи с кризата и подготвяше своя втори антикризисен план, се роди идеята държавните служители да заплащат сами своите социални осигуровки. Знаете, че досега държавата ги заплащаше, но тогава министърът на финансите заяви, че това няма да важи за държавните служители в сферата на държавата и вътрешната сигурност. Знам, че въпросът ми не е достатъчно актуален, но, господин министър, разберете ме, Вие толкова често си сменяте позицията, че може този въпрос скоро да стане актуален. Затова молбата ми е да успокоите държавните служители или пък още повече да ги изплашите и да заявите ясно дали наистина имате такова намерение – държавните служители сами да заплащат своите здравноосигурителни вноски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор има думата вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стойнев, размерът на социалноосигурителните вноски остава непроменен за тази година. Решението е резултат от анализ на Министерството на финансите, представен от мен на заседание на правителството преди около два месеца. Същият беше обсъден и одобрен от социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за конкретния отговор, но това не ми беше във въпроса. Не е въпросът за размера на вноските. Разбирам, че не си спомняте, защото прекалено много идеи имате от м. март. Тогава се говореше как дефицитът е лошо нещо, от вчера разбираме, че е хубаво да има дефицит, през м. декември казвахте как ние имаме най-хубавия бюджет, как сме първенци в Европейския съюз, сега ситуацията е коренно различна.
Та въпросът ми беше: ако държавните служители поемат своите осигуровки и ги заплащат, това за всички ли ще важи или ще отпаднат тези служители, които са в системата на отбраната и вътрешната сигурност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Не желаете. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво, браво!” в блока на КБ.)
Преминаваме към изслушване на въпрос от народните представители Петър Курумбашев и Евгений Желев относно поети ангажименти съгласно Закона за здравното осигуряване.
Господин Курумбашев, имате възможност да развиете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дянков, уважаеми господин министър! Управляващите и лично Вие поехте ангажимент още с встъпването си в длъжност в един кратък срок да бъдат ревизирани цените на клиничните пътеки. Приеха се и промени в Закона за здравното осигуряване, в съответствие с които към Вас, като министър на финансите, се сформира консултативен съвет, който да дава становище за цените и методиката за остойностяването на тези клинични пътеки. Сега, 10 месеца по-късно, този ангажимент все още не е факт.
Моят въпрос към Вас е: изпълнява ли Агенцията за икономически анализи и прогнози ангажиментите си съгласно Закона за здравното осигуряване? Кога ще получим информация за реални резултати от работата й? Какъв финансов резултат ще е необходим при новите цени на клиничните пътеки? Този въпрос е особено актуален и във връзка с актуализацията на бюджета, която тези дни Министерския съвет е предложил на Народното събрание.
По отношение изобщо на идеологията за това какво искаме да правим в здравеопазването, трябва да си отговорим на въпроса дали искаме просто да се осчетоводяват и оправдават разходите или дали искаме пациентът да е здрав. Това е въпрос и дискусия, която знаете, че се води и в Америка, и в Западна Европа. Там например много по-често подходът е свързан с диагностично свързани групи, а не с клинични пътеки. Така че мислите ли и в тази посока – по отношение на диагностично свързани групи, а освен това и актуализирате ли цените по отношение на клиничните пътеки и какво показват Вашите разчети? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата на министър Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, уважаеми господин Желев, остойностяването на медицинските услуги започна в Министерството на финансите веднага след обнародване на Закона за държавното осигуряване през м. декември 2009 г. Екипът представи първите си резултати от остойностяването на клиничните пътеки на директорите на болници и на представителите на Българския лекарски съюз на 17 март 2010 г.
Накратко, анализът на болничната помощ, защото това беше първата фаза на остойностяването, показва, че има 82 надценени пътеки и 214 подценени клинични пътеки. При настоящото ниво на заплащане на лекарите общата стойност на болничната помощ възлиза на 800 млн. лв. на година, а от анализа, който току-що показах, излиза, че общото надплатено – това са по 84-те надценени клинични пътеки, това е за 2008 г., където са последните данни – е на стойност 102 млн. лв., а общото неразплатено или други, подценените клинични пътеки – 214 на брой, е 291 млн. лв. Това е на база резултатите от 2008 г.
За първичната и специализираната медицинска помощ, която е втора фаза на анализа, анализът все още се работи. Той ще стане готов до края на м. юни т.г. Първите резултати обаче вече и там бяха представени в края на м. март 2010 г. на представителите на Българския лекарски съюз.
Веднъж тези анализи като се съберат, като станат и за болничната, и за специализираната и първичната медицинска помощ, оттам нататък вече може да се тръгне. Аз съм привърженик на работата по диагностичните групи, както и Вие казахте. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата народния представител Евгений Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин вицепремиер, това е добре, че е започната работа. Така изисква законът. Аз смятам, че до това време тези общоизвестни факти, че едни пътеки са недооценени, други – надценени, бяха ясни и трябваше да се работи доста по-бързо, защото договорният процес, дотолкова доколкото го има по новия Закон за общественото осигуряване, специално за отношенията с Лекарския съюз би трябвало да започне някъде м. юли на вече утвърдени стандарти и критерии. Така че е необходимо доста по-бързо да работите, за да е ясно в крайна сметка какво би следвало да получи като бюджет следващата година Националната здравноосигурителна каса.
Преди малко получих писмен отговор от министъра на здравеопазването на един такъв въпрос – какви са перспективите и какви са разчетите на базата на постъпленията на средства в Касата за разходи до края на годината? Там се казва, че дори и да се използва резервът от 125 милиона, дами и господа, оперативният на НЗОК, недостигът за разплащане на болничната помощ ще бъде налице. Освен това едни 30 милиона ще висят за плащане на лекарства за лечение в домашни условия, специализирани храни и медикаменти. Така че на пръв прочит и със задълженията на болниците недостигът се оформя някъде на 300-350 милиона. Сега предстои актуализация на бюджета около 220 милиона, което се доближава някъде до предишния бюджет на Касата за 2009 г., който явно няма да бъде достатъчен. Така че остойностяването иска пари, Вие това го знаете най-вероятно и сте го казвали многократно. Колкото по-бързо го направите, толкова по-бързо ще направим консенсуса за следващия бюджет за НЗОК, когато го приемаме, и ще подкрепи моята теория, която вече много време развивам в няколко парламента, всъщност два, че реформата в здравеопазването върви с пари. Крайно време е да разберем това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Дуплика – Симеон Дянков, заместник-министър председател и министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Желев, прав сте и напълно съм съгласен с Вас, че колкото по-бързо завърши този анализ не само за болничната, а и за специализираната помощ, толкова по-добре и за бюджетирането в системата на здравеопазването, а и особено, разбира се, за пациентите. Този анализ, макар че наистина специалистите от дълго време говорят и в годините всъщност е говорено, не само при нашето управление, че има нужда от такъв анализ и резултатите ще са сходни с това, което реално излезе, точно както и Вие казахте. Все пак е необходимо, за мен, да се направи доста пълен анализ, просто пътека по пътека да се види къде са надценените, къде са подценените и като цялостен бюджет какво излиза. Тези данни, които ви казах: 84 надценени – общата надценка, така да се каже е 102 млн. лв.; общите подценени – 214, близо три пъти повече; общото подплатено, така да се каже, 291 млн. лв., от което става ясно, ние сме го казвали и аз лично съм го казвал многократно, че като се направи целият този анализ ще излезе, че повече пари трябва да влязат в здравеопазването. Това е точно така, анализът всъщност го показва.
Това, което този анализ ни дава, е точно къде трябва да влязат тези пари. Аз просто исках да взема пак думата, за да кажа пак някои, за мен поне, фрапиращи факти. Има някои пътеки, които са доста надценени. Давам един пример: инвазивна кардиология – сегашната средна цена там е 3518 лв., а реалната цена на услугата или стойността й е на стойност 1349 лв. Тази пътека е надценена близо три пъти. Докато някои други пътеки, пътеки главно, които се занимават с деца, знаете, че това е тема близка и до мен – педиатрична неврология, в момента цената на услугата там е 330 лв. – това се плаща. Средната стойност е 2688 лв. Един вид за тази клинична пътека близо девет пъти е подценена реалната стойност на цената й. Тук има още доста такива пътеки.
С други думи, да, трябват повече пари в здравеопазването. Това сме го казвали ясно и продължаваме да го казваме. Трябва да видим къде да отидат тези пари и първо да направим една база, така че да изравним базата, на фона на която вече е следващата реформа, както и Вие във Вашето питане коректно казахте, вече да се мисли за диагностични групи. Веднъж като влезем в диагностичните групи тогава ще има хем повече възможност за лекарите и въобще за болниците да решават кой е най-добрият начин за лекуване на пациента и, разбира се, ще има повече избор за пациентите. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим за участието в парламентарния контрол на вицепремиера Симеон Дянков.
Преминаваме към въпроси и питания към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика.
Въпрос от народните представители Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев относно изпълнение на Проекта „Социално включване”.
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 18 ноември 2008 г. министърът на финансите в предишното правителство подписа Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. На 26 февруари 2009 г. Четиридесетото Народно събрание със закон ратифицира споразумението. След обнародването на закона в “Държавен вестник” Социално-инвестиционният фонд на Министерството на труда и социалната политика продължи работата по изготвяне на оперативното ръководство и при приключване на мандата на правителството имаше готовност за стартиране на процедури, с които да се определят доставчиците на първоначални услуги за стартиране на проекта, информационни и рекламни кампании – също така. Досега следваше да са се провели и приключили тези кампании, както и републиканските семинари за разясняване на проекта.


По същия този план сега трябваше да текат първите процедури за избор на общини, които да бъдат финансирани по този проект.
По необясними причини или по причини, станали ясни по-късно, а именно закриването на Социално-инвестиционния фонд, работата по изпълнението на Заемното споразумение беше блокирана. Закриването на Социално-инвестиционния фонд, промяната в устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика с цел намиране на подходяща структура и хора и необходимостта от ново съгласуване на Световната банка с отговорното по проекта звено, доведе до непоправимо забавяне на проекта с една година. Вероятно ще се наложи да се предоговори крайният срок за споразумението, който изтича на 31 октомври 2013 г.
В условията на криза, когато всяко инвестиционно намерение трябва да се подкрепя, страната не е направила нищо за усвояване на частта от заема в инфраструктурни проекти. Губят общините, губят и страните ни, губят и безработните.
От друга страна, в условията на силен демографски проблем и растяща неграмотност, забавянето всеки ден на средствата за включване на деца от рискови групи, ползването на детски заведения, налива вода в мелницата на социалната изолираност. Всичко това става в рамките на Европейската година срещу бедността и социалното включване, в която Вие редовно участвате. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин председател, министърът има въпросите, но те са четири, позволете ми да ги прочета в рамките на не повече от 30 секунди.
Господин министър, моля Ви да ми отговорите на следните въпроси: какво е направено от повереното Ви министерство по проект „Социално включване”, така че да достигне в най-скоро време до тези, за които е предназначено? Какви са действията, които са предприети до този момент? Какви са основните моменти в плана за действие по проекта и сроковете за реализацията им? Кои са критериите по които ще бъдат избрани общините? В какви срокове реален паричен ресурс ще се насочи към общините? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа депутати, господин Стойнев! На 5 май 2010 г. Министерският съвет прие решение, с което одобри проекта на писмо до Международната банка за възстановяване и развитие относно изменение на Заемното споразумение за Проект за социално включване. Писмото е изпратено на Банката като промените в споразумението, които предлагаме, са предварително консултирани и съгласувани с нейния екип.
С оглед предотвратяване забавянето на изпълнението на Проекта за социално включване, екип от представителите на Банката и от министерството работят по оперативното ръководство за изпълнение на проекта. Целта е ръководството да бъде готово към момента на влизане в сила на измененията на самото заемно споразумение.
В тази връзка бих желал да отбележа, че едно от допълнителните условия за влизане в сила на Заемното споразумение е приемането на Оперативно ръководство за изпълнение на този проект. Такова ръководство не беше прието към м. август 2009 г., независимо, че споразумението е ратифицирано още през м. ноември 2008 г.
Представеното от Министерството на труда и социалната политика през м. април 2009 г. оперативно ръководство не е било ревизирано в съответствие с бележките на Банката. От тази гледна точка забавянето не го е направило сегашното министерство, а предното министерство.
Както вече посочих, първите и най-спешни действия вече са предприети. Основните дейности, които са заложени в плана за действие, които предстоят да се извършат през тази година са:
- ратифициране на промените в заемното споразумение през м. юни 2010 г. и след това незабавно официално съгласуване с Банката на Оперативното ръководство за изпълнение на този проект;
- създаване на Комитет за наблюдение на проекта през м. юли 2010 г.;
- изготвяне на формулярите за кандидатстване и брошура с насоки за кандидатстване през м. юли 2010 г.;
- обявяване на кампания за набиране на проекти и провеждане на кампания за популяризиране на проекта, набиране на идейни проекти и оценка на идейните проекти в периода август октомври 2010 г.;
- покана към общините, които имат одобрени идейни проекти, да представят формуляри за кандидатстване с подробно разписани проекти през м. октомври 2010 г.;
- оценка на проектите през декември 2010 – януари 2011 г.
Предвиждаме подписването на Споразумението за финансиране с общините, чиито проекти са одобрени да се осъществи през м. януари 2011 г. Самото изпълнение на проекта ще бъде в рамките на две години.
Във връзка с поставения въпрос относно критериите за избор на общините, трябва да се има предвид, че те не се определят едностранно от изпълнителното звено, а се съгласуват с Банката и Националното сдружение на общините в Република България. Критериите имат за цел проектът да бъде насочен към тези общини, където ще може да обхване най-много уязвими деца и семейства.
При изпълнението на плана за действие по проекта, съгласно нашия предварителен график, заемът ще бъде усвоен в срок, като финансовите средства ще бъдат предоставени на общините за изпълнение на конкретни проекти през първото тримесечие на 2011 г.
Съгласно предварителния ни план за действие проектите на общините следва да приключат до средата на 2013 г., а датата за приключване на заема е 31 октомври 2013 г., която ще бъде спазена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, от Вашия отговор разбирам, че м. май е поискано официално одобрение от Световната банка. Тоест ние досега не сме поискали такова одобрение?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вие спахте бе!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Членовете на Социалната комисия бяхме заблудени от ваш заместник-министър, който заяви, че такова одобрение има. Вие казвате, че чак сега е изпратено одобрение и не се знае какъв ще бъде неговият отговор?! Ако не получите положителен отговор?
Наистина Ви пожелавам успех да усвоите тези средства в сроковете, които Вие официално заявихте, макар че се съмнявам, но казахте, че заедно с общините ще определяте кои ще бъдат печелившите общини.
Във вашето писмо, уважаеми колеги, вижте какво е записано:
„Министърът на труда и социалната политика утвърждава окончателния списък на подпроектите на общините, предложени за финансиране.”
Аз съжалявам, но чак сега разбирам каква е била целта да се закрие Социално-инвестиционният фонд. Министърът на труда и социалната политика да разполага с едни 40 милиона, които той самият да ги разпределя в която община иска. Разбира се, това става на гърба на децата, които са в изключително трудно положение, на бедните семейства. Така или иначе, сега ми стана ясно какъв е основният принцип.
Желая Ви успех и дано тези пари да стигнат до крайно нуждаещите се! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Стойнев, Вие не сте чули това, което казах преди малко. (Смях от ПГ на ГЕРБ.) Аз искам да Ви кажа, че от м. ноември 2008 г. до м. юли 2009 г. предното ръководство на Министерството на труда и социалната политика не е направило нищо, дори не е отчело забележките на Световната банка. Ние сме предприели всички стъпки с Банката и този проект ще бъде изпълнен в сроковете, в които казах. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Анна Георгиева Янева, относно медицински изделия и помощни средства за хора с увреждания.
Имате думата.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с осигуряването на необходимите помощни средства и медицински изделия на хората с увреждания. Това безспорно е проблем с изключителна важност за навременната интеграция на хората с увреждания.
Към мен като народен представител се обърнаха граждани, които изразяват безпокойството си от невъзможността навреме да получат полагащите им се помощни медицински изделия. Като основна причина се посочва забавеното плащане от страна на Агенцията за социално подпомагане към доставчиците.
В тази връзка, господин министър, моите конкретни въпроси към Вас са следните: какъв е размерът на усвоените средства за заплащане на медицинските изделия и помощните средства за хората с увреждания за четирите месеца на 2010 г.? Какъв е размерът на неразплатените разходи за медицински изделия и помощни средства? Какви са предвижданията Ви за годишната необвръзка между планирания и достатъчен финансов ресурс за помощните средства и медицинските изделия? По кои пера ще направите вътрешно компенсиране и ще осигурите необходимия ресурс за разплащането с доставчиците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, госпожо Янева! От дължимите суми към търговци на дребно за предоставяне на медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения за 2009 г. са останали неразплатени към 31.12.2009 г. 10 млн. 784 хил. 816 лв. поради недостиг на средства по бюджета на Агенцията за социално подпомагане. С бюджета за 2010 г. са предвидени 30 млн. 739 хил. 440 лв. за изплащането на медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания.
За първите четири месеца на тази година са изплатени 12 млн. 601 хил. 493 лв. за фирмите-доставчици на медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения, като приоритетно са изплатени сумите, дължими за стари периоди. Неразплатените средства към 30 април 2010 г. са в размер на 6 млн. 168 хил. 303 лв.
През 2009 г. са изплатени средства за медицински изделия и помощни средства в размер на 47 млн. 395 хил. 767 лв., при заложени средства в бюджета за 2009 г. 36 млн. 800 хил. лв. С останалите неразплатени суми към 31 декември 2009 г., общият разход на медицинските изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения е 58 млн. 180 хил. лв., тоест недостигът на средства за изплащане на задължения към фирми- доставчици на медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, формирани като разлика между дължимите суми и заложените средства за 2009 г. е в размер на 21 млн. 805 хил. лв.
С предвидените в бюджета за 2010 г. финансови средства в размер на 30 млн. 739 хил. 440 лв., при запазване на разхода за изплащане на медицински изделия, помощни средства и приспособления от 2009 г., недостигът на средства се очертава в размер на 27 млн. 441 хил. лв., и с актуализацията на бюджета, което се надявам, че ще стане през следващия месец, мисля, че тези суми ще бъдат покрити.
За определянето на нов механизъм за предоставяне на медицински изделия с моя заповед от м. март 2010 г. е създадена междуведомствена работна група, чиято цел е да се разработят предложения за промени в законодателството, свързани с преминаване на плащането на медицинските изделия за хората с увреждания към Националната здравноосигурителна каса. Мотивите за необходимостта от уеднаквяване на режима за предоставяне и изплащане на всички медицински изделия са свързани с практиката, която съществува в повечето европейски страни, предоставянето на медицински изделия да се осъществява в системата на здравеопазването и да се финансира от здравноосигурителните институции. Предоставянето на медицинските изделия на хората с увреждания посредством системата на здравеопазването и в частност чрез Националната здравноосигурителна каса ще подобри процеса и в същото време ще ограничи възможностите за злоупотреби, такива, каквито ние установихме в края на миналата година и дадохме тези сигнали на прокуратурата.
Безспорен е фактът, че медицинските изделия за хората с увреждания не са в по-различна категория от останалите медицински изделия, но за тях изкуствено се поддържа различен режим. Аз се надявам, че когато започнат да се плащат тези средства от Здравноосигурителната каса, тоест този, който ги изписва, той трябва да контролира тяхното отпускане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Анна Янева.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, от Вашия отговор стана ясно, че недостигът на средства за осигуряване на необходимите медицински изделия и помощни средства е почти 50% от необходимите. Това означава, че 50% от хората с увреждания през тази година няма да получат необходимите им помощни средства, които им се полагат по закон.
Искрено се надявам с актуализацията на бюджета по Ваше предложение тези средства да залегнат и Ви уверявам, че ние от Коалиция за България ще ги подкрепим.
На второ място, Ви благодаря за това, че поставихте въпроса и проблем, който съществува, който и предишното правителство искаше да реши, а именно предоставянето на тези медицински изделия и помощни средства да се предоставят от Здравната каса.
Мисля, че с това ще се поставят нещата на правилното място, ще има по-добър контрол и няма да има злоупотреби.
Вие в своя отговор обаче споменахте за някои злоупотреби, които сте установили в края на миналата година. Аз искрено се надявам, че това не е проблемът за слуховите апарати и с определянето на тяхната пределна цена и очаквам Вие да се извините за обвиненията, които по този проблем отправихте към Вашия предшественик – госпожа Емилия Масларова. Благодаря ви. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Първо, искам да кажа, че всички хора, които имат нужда от тези помощни средства, ще ги получат по закон, така че няма от какво да се притесняваме. В заложената актуализация за бюджета на Министерството на труда и социалната политика са предвидени допълнително 142 млн. лв.
Второ, по отношение на тези сигнали, които са над 200, когато се установи от проверките на Инспектората от Агенцията за социално подпомагане и от Министерството на труда и социалната политика, че се получавали помощни средства хора, които въобще не са имали нужда от тях, тези над 200 сигнала са в прокуратурата, когато прокуратурата се произнесе тогава ще се извиня. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към питане от народния представител Иван Костов относно усвояването на европейски средства от Министерството на труда и социалната политика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Внасям питане относно усвояването на европейските средства от Министерството на труда и социалната политика, защото в условията на икономическа криза най-големите предизвикателства са към трудовата и социална политика на правителството. Тези политики трябва да гарантират запазването на заетостта и защитата от безработица. Основен ресурс на Министерството на труда и социалната политика за водене на такава политика, разбира се, наред с бюджетните средства, са европейските средства.
В тази връзка моля да ми отговорите на следните два въпроса:
1. Какъв напредък имате в усвояването на европейските средства?
2. Какви са данните от проведените от европейските и български контролни органи проверки на финансираните проекти?
Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа депутати! Уважаеми господин Костов, аз благодаря за този въпрос, защото той е много актуален в този момент.
Процесите, които се наблюдават от м. април на пазара на труда, показват прекъсване на продължилите близо година и половина негативни тенденции, свързани с нарастването на безработицата в нашата страна. Към 21 май т.г. нивото на безработица е 9,7% или 359 472 лица, които са безработни, докато през м. април безработицата е била 9,9%.
Истината е, че благодарение и на мерките, предприети от сегашното правителство, и от бизнеса най-вече, българският пазар на труда не беше и не е изправен пред трусовете, които споходиха редица други държави членки. Дори и в сегашната кризисна ситуация равнището на безработица в България е такова, каквото е средното в страните от Европейския съюз.
Сред най-ефективните мерки, които правителството, в частност Министерство на труда и социалната политика, предприе е ускоряването на изпълнението и осигуряване на достъп до финансиране за общините, гражданите и бизнеса по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Към момента изпълнението на програмата се характеризира с устойчив темп на нарастване, договорените и изплатени средства. В процес на изпълнение са 61 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 млрд. 328 млн. лв. По тази програма са сключени общо 1420 договора на стойност 997 млн. 400 хил. лв., което представлява малко над 43% от общия бюджет.
Размерът на реално платените средства по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” към днешната дата е около 127 млн. лв. Искам да отворя една скоба, че от 2007 до м. юли 2009 г. бяха реално усвоени 30 млн. лв. Виждате, че за около десет месеца ние усвоихме допълнително 100 млн. лв. по оперативната програма. С оглед осигуряването на финансиране на активни мерки на пазара на труда по приоритетни оси 1 и 2 на оперативната програма се изпълняват осем схеми с общ бюджет 551 млн. лв.
Впечатление прави големият интерес от страна както на заетите лица, така на работодателите към мерките за преквалификация и повишаване знанията и уменията на заетите лица. Това е ясен знак, че както бизнесът, така и самите хора използват кризата и намаленият обем от работа за повишаване на адептивността на предприятията и работната сила.
Мерките, насочени към заетите лица, имат пряко отражение за повишаване конкурентноспособността на българските предприятия и запазване на тяхната заетост. В тази връзка заслужава да се отбележи, че само по един от изпълняваните проекти, а именно „Аз мога”, по който се финансира обучение на заети лица чрез ваучери от 11 януари до 14 май 2010 г. подадените заявления от лицата са 60 704, одобрените за обучение са 49 000, ваучери реално са получили 30 000 лица, като стойността на предоставените ваучери възлиза на 20 млн. 716 хил. лв.
За създаване на нови работни места и в отговор на масовите съкращения, настъпили вследствие на икономическата криза, с 250 млн. лв. по схемата „Развитие на човешките ресурси” се извършва обучение за придобиване и повишаване на професионалната квалификация на 65 000 безработни, осигуряване на последваща субсидирана заетост за период до 12 месеца на 42 000 лица от тях.
Има и други проекти и програми, като искам да изтъкна проекта за осигуряване на заетост на безработни лица в предпенсионна възраст за гледане на малки деца от 1 до 3 години на стойност 64 млн. лв., схема за предоставяне на безвъзмездна помощ на работодатели и обучаващи организации за обучение и осигуряване на стаж на безработни лица с бюджет от 36 млн. лв.
На 19 май т.г. Комитетът по наблюдение на оперативната програма одобри 13 нови операции на стойност 271 млн. лв., със средствата от които с 35 млн. лв. ще бъдат осигурени за подкрепа на платени стажове на 13 500 младежи, завършили образование. Други 35 млн. лв. ще бъдат разходвани за наемането на лични асистенти за 9000 лица с увреждания. За интеграция на пазара на труда за неактивни и трайно безработни лица от уязвимите групи и нови в подкрепа ще бъдат предоставени 11 млн. лв.
В допълнение, поради нестихващия интерес към схемата от страна на хората, беше увеличен бюджетът на програмата „Аз мога” с още 25 млн. лв. Предприети са действия по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
По отношение на втория въпрос аз искам да кажа само следното - извършените проверки на място от страна на управляващия орган и от междинните звена, приключилият одит от Европейската комисия за оценка на съответствието на системите, дават резултат и имаме положителна оценка. В края на този месец и началото на м. юни ни предстои да ни дадат окончателния доклад от втората проверка на Европейската комисия. Така че аз се надявам, че всички препоръки, които бъдат направени по оперативната програма, както и досега, ще бъдат изпълнявани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, във връзка с изразения от Вас оптимизъм по отношение на нивото на безработица искам да кажа, че би трябвало да сте много по-предпазлив, тъй като Вие сте длъжен да разглеждате нарастването на безработицата като един много сериозен риск и от политическа гледна точка, и от гледна точка на икономиката на страната и да не се самоуспокоявате с данните от сезонното, временно нарастване на заетостта. Тя ще се промени. Разбира се, това не означава, че през есента няма да бъде изключително тежко положението. Затова Ви призовавам просто да се отнесете с максимална сериозност към ангажимента на трудовата политика да създава всички възможности за намиране на реализация, за преквалификация и пр.
В тази връзка първият ми уточняващ въпрос е свързан с разликата между тези договори, които Вие казахте, че са около 40% от средствата – 1420 договора, ангажиращи 43% от средствата, и реалното усвояване на 127 млн. или 10%. За десет месеца усвояване на 97 млн. лв. не са голям успех.
Аз искам Вие да кажете какво точно предвиждате да направите, за да може, от една страна, първо, да превърнете тези договори в реално усвояване, разбира се, съобразно процедурите, които са предвидени от европейските нормативи, така и да направите сериозни усилия тези 97 млн., които сте успели да усвоите за десет месеца, в следващия период много рязко да нарастват, за да може наистина мощната програма „Развитие на човешките ресурси” да влезе изцяло в действие или максимално да влезе в действие, за да реши тези проблеми.
Относно вторият ми допълнителен въпрос, ще се обърна към Вас с писмен въпрос, за да видя този одитен доклад и сам да се убедя, че всичко е наред и процедурите са спазени, така както е необходимо. Надявам се, че в началото на м. юни, когато той пристигне, Вие ще ми го предоставите за запознаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Костов, ние естествено не се самоуспокояваме, че през последните три месеца се задържа нивото на безработица. Такива са нашите очаквания и за следващите три месеца.
Аз искам да кажа по отношение на оперативната програма, че през тези десет месеца освен усвояването на тези 97 млн. лв., ние положихме условията оттук нататък по-бързо да се усвояват тези средства, като опростихме схемите, направихме ваучерите за работещите, за безработните в центровете за обучение и аз мисля, че тази схема работи.
Самият факт, че приключилият одит, ревизиране от Европейската комисия за оценка на съответствието на системите за управление и контрол по оперативната програма, приключи успешно и като такъв резултат през м. февруари т.г. бе дадено положително становище от страна на Европейската комисия относно изградените системи за управление. От този момент започна и реалното възстановяване на средства за страната от Европейската комисия, тоест ние вече не харчим пари от държавния бюджет, а те се възстановяват от Европейската комисия. Това е много важно в състояние на криза.
Аз искам да Ви уверя, че процесът на усвояване на средствата по оперативната програма ще стане още по-интензивен. Ще предоставим на Вашето внимание всички доклади от одитите, които получим, за да се запознаете.
Искам да кажа още веднъж, че Оперативната програма „Човешки ресурси” е ключът хората да престояват по-малко като безработни в бюрата по труда, когато напуснат своето работно място, и чрез обучение, квалификация и преквалификация колкото се може по-бързо да намерят своя работа. Оперативната програма е инструментът за обучението, квалификацията и преквалификацията, но в крайна сметка инвестициите са тези, които ще създадат заетостта. Въпросът е чрез програмата да имаме добре квалифицирани работници, които да бъдат от полза за нашия бизнес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви. Вие създадохте у мен високи очаквания.
Това – за опитните политици – не е много добре.
Надявам се да бъдете на върха на тези високи очаквания и в следващите месеци и да ни убедите, че нещата се развиват в посоката, в която Вие бихте желали да видите, и резултатите да са добри!
Благодаря. Надявам се скоро да видим и конкретния одитен доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към питане от народния представител Захари Георгиев относно увеличаване на обхвата на лицата, участващи в Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”, дейност „личен асистент”.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Господин министър, този мой въпрос е предизвикан, както съм го отбелязал в писмения материал, от срещата ми с родителите на деца, обединени в Сдружение „Различни, но равни” в гр. Пловдив. Това е гражданска организация, в която членуват родителите на стотина деца и младежи с вродени тежки физически и умствени увреждания, всички те живеещи в моя избирателен район.
Грижата, която те полагат за своите деца, е 24 часа в денонощието, а повечето от децата се нуждаят от лекарства, които не се поемат от Здравната каса.
До м. декември миналата година, когато Вие издавате заповед, с която се ограничава обхватът на дейността „личен асистент” от Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”, мнозинството от тези родители са имали сигурни, макар и скромни доходи.
Справката, която направих, сочи, че с направените промени след Вашата заповед критериите по дейността „личен асистент” са се завишили и броят на ангажираните лица е намален наполовина. До края на 2009 г. са били 265, а след това стават 137 – това е към края на м. март. От Сдружението „Различни, но равни” считат, че новите критерии са несправедливи и нехуманни спрямо тях, защото има деца и младежи с тежки умствени увреждания, които не са лежащо болни или в инвалидна количка с чужда помощ, но се нуждаят от ежеминутно внимание. Родителите ме информираха, че онези от тях, които все пак са успели да покрият новите изисквания, са били назначени на непълен работен ден. Повечето от тях имат сключени договори за 6-часов работен ден и при заплащане 1,42 лв. на час, забележете! След удръжките, които плащат, нетният месечен доход на тези родители достига максимално 100 лв.
Обяснението, че биха могли да намерят и друга почасова работа, особено за самотните родители звучи изключително непрофесионално. Техните деца изискват непрекъсната грижа, както казах преди малко – 24 часа в денонощието, което прави невъзможна каквато и да било допълнителна трудова заетост. Преди седмица регионалното звено на Агенцията за закрила на детето изнесе данни, че децата с увреждания под 18-годишна възраст на територията на Пловдив и областта са 1700. Липсата на единия регистър обаче предполага много по-голям брой деца. В Пловдив има само три центъра за работа с хора с увреждания. Капацитетът на тези специфични заведения е общо 80 души за жителите на Пловдив и областта. Така за пловдивчани, които се обърнаха към мен, единствената възможност да се грижат за децата си остават социалните програми и дейности като тази „личен асистент”.
В тази връзка моето питане към Вас, господин министър, е: възнамерявате ли да възстановите обхвата на лицата, участващи в дейност „личен асистент”? Не считате ли, че е логично отпуснатите бройки по тази дейност да бъдат разпределени съобразно броя на хората с увреждания, живеещи на територията на съответната област?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Захариев! През 2010 г., както знаете, средствата от държавния бюджет за финансиране на активната политика на пазара на труда бяха намалени на 65 млн. лв., което е почти три пъти по-малко от миналата година.
Въпреки това в условията на бюджетни ограничения за финансиране на активна политика на пазара на труда през тази година за реализирането на Националната програма „Асистенти на хора с увреждания” са определени средства в размер на 8 млн. 806 хил. 387 лв. за обезпечаването на заетост на 4 хиляди лични асистенти на 6-часов работен ден за шест месеца.
През тази година се промени обхватът на лицата, нуждаещи се от постоянна грижа и за реализацията на тази Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” към 30 април са изразходени 4 млн. 448 хил. лв.
На територията на област Пловдив се предоставят общо 28 социални услуги на общността, делегирани от държавата дейности за деца и възрастни хора с капацитет на обслужване 1007 места. От тях подходящи за деца и младежи са 15 социални услуги с капацитет 577 места. Министерството на труда и социалната политика отчита силния социален ефект, който имат социалните услуги в семейна среда за хората с трайни увреждания или тежко болни самотни хора.
В тази връзка бих искал да Ви информирам, че за компенсиране на недостига на средства от държавния бюджет към настоящия момент алтернатива са дейностите „домашен помощник”, „социален асистент”, „личен асистент” по схемите за безвъзмездна финансова помощ по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
Първо, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „грижа в семейна среда” за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора, дейности „социален асистент” и „домашен помощник”, фаза две, по които са стартирали 142 проекта на обща стойност 14 млн. 680 хил. лв. Към 30 април са обслужени 5 950 потребители.
На територията на област Пловдив по схемата се реализират шест проекта на обща стойност 665 хил. лв., които към 30 април обслужват 212 потребители.
Второ, процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, усъвършенстване и подобряване на услугата „личен асистент” за хората с различни видове увреждания и самотно живеещи хора, Проект „Социална услуга за качествен живот”. Проектът акцентира върху създаването на реални условия за повишаване качеството на живот на самотно живеещи възрастни хора, деца и възрастни с различни заболявания, нуждаещи се от постоянна грижа и невъзможност да се обслужват сами и да организират самостоятелно своя бит. С реалните възможности на проекта се обслужват 6 200 лица. Общата стойност на проекта е 26 млн. лв. по оперативната програма. Проектът се реализира от Агенцията за социално подпомагане чрез Главна дирекция „Социално подпомагане” на територията на цялата страна.
За територията на област Пловдив по Проекта „Личен асистент” ползват общо 350 потребители. В процес на оценяване са 300 проектни предложения по трета фаза – схемата „Грижи в семейна среда”.
Комитетът по наблюдение само преди няколко дни на 19 май т.г. одобри нова схема в размер на допълнителни 35 млн. лв. за наемането на допълнителни 9 хил. лични асистенти за лица с увреждане. Със средствата от държавния бюджет ще бъде осигурена допълнителна заетост от още 500 нови лица. Тоест, вие виждате, че със средствата, които са малко в държавния бюджет, с допълнителните средства по Оперативната програма за личен асистент, ние тази година ще назначим повече лични асистенти, отколкото миналата година. И така ще продължаваме, защото това е една много важна услуга и има голямо търсене за нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за два уточняващи въпроса на народния представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, преди известно време премиерът забрани да се употребява бъдещото време в изказванията. Вие казвате: да, ще стане по-добре, но днес е тъй. Днес в Пловдив има два пъти по-малко заети лица в дейността „личен асистент”. И получават средства, които не стигат да преживеят и една трета от времето, за което е нормално да стигнат тези 100 лева. Това, за съжаление, са фактите. Вие от тази трибуна ни дадохте много и различни числа за всички социални програми, свързани с възрастни хора, с деца. Моето питане беше само по отношение на дейността „личен асистент” в тази програма. Там просто няма какво да кажете, защото с Вашата заповед сте направили така, че мнозинството от тези родители и деца да не могат да попаднат под обхвата на тази програма. Те не могат да се включат там. И вие реално в този момент имате икономия на тези бройки. Защото хората не отговарят на тези възможности. А до миналата година са отговаряли на тези възможности. И искате всъщност да правите икономия на средства от тази програма. Не е никак коректно, според мен.
Във връзка с това моите допълнителни въпроси към Вас са следните. Доколкото аз чух Ваши представители, Ваши служители на територията на Пловдив са съобщили, че ще се удължи срокът на действието на програмата и по-точно на дейността „личен асистент” до края на годината. Е ли това така или не е така?
И второ, не мислите ли, че е разумно при положение на повече от половината бройки да се направят критериите така, че да съответстват на възможността повече хора да попаднат в този обхват? Както Ви казах данните – над 1700 са децата и родителите, респективно с тези проблеми в Пловдивска област, а са обхванати, както Вие казахте, едва 200 и няколко.
Това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Захариев, съвсем накратко. До момента по Програмата „Личен асистент” със средства от държавния бюджет и по Оперативна програма „Човешки ресурси” са назначени около 10 хил. лични асистенти. С приетите от Комитета по наблюдение от 18 май промени до септември-октомври месец т.г. ще бъдат назначени още 9 хил. лични асистенти. Това са общо за годината около 19 хил. лични асистенти, които са близо два пъти повече спрямо назначените лични асистенти през миналата година. Аз това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отношение – народният представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Аз не зная как Вие, уважаеми господин министър, екстраполирате числата. Моето питане е конкретиката по отношение на област Пловдив. Вие отговаряте на база цялата страна и то с данни, които биха били се случили. Не възприемам този подход и няма как да сме доволни от него. Избягвате на два пъти да ми отговорите на конкретния въпрос ще преосмислите ли своята заповед, за да се разшири обхватът на личните асистенти по тази дейност? Защо го избягвате? Надявам се да не се вживявате в ролята на финансовия министър и да се грижите за намаляване на разходите в бюджета точно от тази дейност. Надявам се да споделяте убеждението, което имам аз, че цивилизоваността на всяка една държава, респективно на всяко едно правителство, се измерва с отношението на това правителство към хората с увреждания, респективно към възможността те да не се чувстват отритнати и пренебрегнати от обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, 30 минути почивка! Продължаваме в 11,35 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Петър Владимиров Димитров относно възстановяване на община Балчик на 282 хил. лв., внесени по сметка на СИФ за ремонт на детска градина „Знаме на мира” – гр. Балчик.
Имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Признавам си, че това е един въпрос, който не желаех да задавам, тъй като, според мен, въпросът е срамен. И той е срамен заради това, че държавата, която в общи линии би трябвало като основна грижа да има децата на България, задържа или е прибрала едни 282 хил. лв. за ремонт на детска градина в гр. Балчик. И до ден днешен тези пари не се връщат.
На 26 май 2009 г. е сключено споразумението между Социално-инвестиционния фонд и общината. Сумата е за 462 хил. лв., като 282 хил. лв. е безвъзмездното участие на общината. Общината провежда малка обществена поръчка, избира се изпълнител, сключва се договор.
На 31 август с.г., малко след като новото правителство встъпи във власт, СИФ информира общината, че няма да може в размера на пълната сума да финансира проекта, а само до размера на парите на общината – от 282 хил. лв. и казва: останалите пари ще ви ги дадем през 2010 г. Изпълнителят естествено прави необходимите гаранции, праща фактура на СИФ, откъдето не получава нищо. В резултат на цялата тази работа ХЕИ затваря детската градина и сега това е свърталище на наркомани. Това е една от най-големите детски градини.
Кметът пише на Социално-инвестиционния фонд. Те не благоволяват да му отговорят. Той пише до кабинета на премиера. Оттам получава интересен отговор – той да провери какво се случва, как се случва и защо не се случва, и да информира кабинета на министър-председателя.
В началото на м. март т.г. направихме среща в кабинета на министъра. Аз участвах, кметът участва и господин министърът. Там беше поето обещание до края на месеца проблемът да се реши. Сега сме края на м. май 2010 г.
Изключително притеснителна ситуация, точно заради това, че сме прибрали парите, които са предназначени за децата.
Знаете колко много приказки се изприказваха за необезпечени договори, за не знам какво си. В случая общината си е дала парите и сега не иска дори другата част. Иска си парите, които е дала. И тези пари до ден-днешен не се дават.
Това е въпросът, на който очаквам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, министър Младенов, за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, господин Димитров! Действително трябва да кажем истината по този проект, а тя е следната: за Социално-инвестиционният фонд в началото на 2009 г. правителството е взело решение за отпускане на допълнителни средства от натрупания излишък в държавния бюджет за 2008 г. на Министерството на труда и социалната политика.
Социално-инвестиционният фонд е бил натоварен да изготви списък на общински инфраструктурни проекти, които да бъдат финансирани от допълнителни бюджетни средства от Министерството на труда и социалната политика.
В тази връзка на 28 януари м.г управителният съвет на СИФ е утвърдил списък с проектите, които да бъдат финансирани изцяло с бюджетни средства през 2009 г. Инвестиционната програма е наречена „ИП 2008-2”. Средства за нейното финансиране се осигуряват от Постановление на Министерския съвет № 11 от 20 януари 2009 г.
Споразумението за финансиране с община Балчик е подписано на 26 май 2009 г. и е на стойност 462 хил. 170 лв., като това е било прогнозната стойност на предвидените по проекта строителни дейности. Действително, съгласно подписаното споразумение, общината участва с 282 хил. лв. съфинансиране.
След провеждането от община Балчик на обществена поръчка е подписан договор за строителство с фирма „Девня трейд” ООД, гр. Варна, на стойност 373 хил. 177 лв. На обекта не е извършвана строителна дейност.
На 20 април т.г. в Министерството на труда и социалната политика е получено писмо от кмета на община Балчик за едностранно прекратяване на сключеното със СИФ споразумение за финансиране с искане възстановяване на предвидените средства от общинския бюджет.
Аз искам да Ви уверя, че до 20-о число на м. юни т.г. тези 282 хил. лв. ще бъдат възстановени на община Балчик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Разбирате, че датата 20 юни в момента се следи от десетки майки в Балчик.
Това е изключително важен въпрос. Те си направиха страница във Фейсбук. Добре е да погледнете в тази страница и квалификациите, които тези майки дават за политиците, които са ги лишили от местата в детска градина, тъй като децата им са в друга детска градина, където са по 30 и няколко деца в група. Просто е невъзможно да се осъществи нормалното функциониране.
Господин кмете, Вие сте баща. Като баща разбирате - това е все едно да разбиете касичката на децата си и да им приберете парите. Вие сте бивш кмет, разбирате, че абсурдно е държавата да прибере парите на общината и да не иска да ги върне. Казвам Ви, че община Балчик е стартирала нова обществена поръчка. Тя върви и ако не ги върнете тези пари, понеже е от изключителна важност градината, общината пак ще направи ремонта. Тя няма други варианти, но е абсурдно българската държава да пречи в тази ситуация.
Завършвам с цитати от майките. Вижте какво пишат: Гледката е страшна. Става въпрос за това, какво представлява в момента градината, която се разрушава. Свърталище на наркомани е, слушаме само оправдания и лъжи и реално нищо не се предприема за започване на прословутия ремонт.
И завършвам с думите на Даниела Иванова, която казва: Израстването и съществуването на децата ни никой не го касае. Ние ги избрахме, ние можем да ги махнем – става въпрос за управляващите. Едно жестоко, но реално и навременно предупреждение към хората, от които зависи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.


МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Господин Димитров, аз казах вече, че тези средства ще бъдат възстановени на община Балчик още през следващия месец.
Искам само да не забравяте, че местната власт също има своите отговорности и аз се надявам, че кметът ще направи всичко възможно да си изпълни тези свои ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Мая Манолова относно намеренията на правителството за промени в пенсионната система.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Намеренията на правителството за промени в пенсионната система в посока увеличаване на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране, респективно на пенсионната възраст, буквално взривиха общественото мнение. Особено на хората, на които им предстои да се пенсионират, и особено на тези в активна възраст, защото те основателно се притесняват от лансираните промени, които практически ще лишат част от хората от възможности за пенсиониране, а друга част ще обрекат на съществено редуцирани пенсии.
За какво става дума? Ще си позволя да цитирам едно Ваше изказване от началото на м. май, според което от 1 юли ще се въведат нови изисквания за пенсиониране. Практически ще се премахне точковата система, формално ще се запази пенсионната възраст – 60 години за жените и 63 – за мъжете, но ще се въведат нови изисквания за минимален осигурителен стаж при пенсиониране – 37 години за жените и 40 години – за мъжете. Хората, които са навършили пенсионна възраст, но нямат необходимия, изискуемия осигурителен стаж и не им достигат три години от него, ще получават намалена пенсия – по 2,4% за всяка липсваща им година. Това означава, че тези хора ще получават годишно по една пенсия по-малко.
Какво се получава? Едни граждани ще получават орязани пенсии, други граждани просто няма да могат да се пенсионират, защото минималният стаж 37 минус 3 – 34 за жените и 40 минус 3 – 37 за мъжете, в много от случаите изобщо няма да бъде достигнат.
Основания да твърдя това ми дават последните статистически данни, които показват, че преобладаващата част от безработните са хора именно в предпенсионна възраст – на фона на всички безработни около 40% са безработните над 50-годишна възраст и с 40% повече за първото тримесечие на миналата година.
Моят въпрос към Вас е: подкрепяте ли тези идеи за промени в пенсионната система, и според Вас, те ще дадат ли възможност на голяма част от българските граждани да се пенсионират, а на друга да получават адекватни пенсии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Манолова! Ако през целите четири години вие бяхте направили така, че да стабилизирате пенсионния фонд и да направите всичко възможно хората да получават адекватни пенсии, аз мисля, че нямаше да се стигне дотук – ние в момента със синдикатите и с работодателите да мислим за укрепването на пенсионния модел и за адекватност на пенсиите.
Защо казвам със синдикатите и с работодателите? Защото те са представителите на работниците и на служителите и на бизнеса, които плащат осигуровки. И с тях водим преговорите. На 4 юни следващия месец има Тристранен съвет, където ще бъдат дискутирани тези въпроси.
Искам само да кажа, че през 2010 г. 60% от приходите на социалното осигуряване са от държавния бюджет поради ниските осигурителни вноски, ранното пенсиониране, изпреварващото увеличаване на пенсиите в сравнение с доходите на работещите през последните години. Едновременно с това сме свидетели и на процеса на застаряването на населението. За последните десет години очакваната продължителност на живот се е увеличила с близо две години. Днес хората са по-здрави, живеят по-дълго и в същото време имат по-малко деца. Комбинацията от повишаването на продължителността на живот и ниската раждаемост ще доведе до влошаването на коефициента на възрастовата зависимост. В момента коефициентът на възрастовата зависимост, съотношението на населението над 65 години към населението в трудоспособна възраст е около 27%, а само след 20 години ще се увеличи с още 10%. Резултатът от всичко това е икономически обоснован и предвидим – все по-малко работещи ще трябва да издържат повече хора в нетрудоспособна възраст.
Предвид тези предизвикателства се създаде Консултативен съвет. Той излезе със своите становища и се надявам, че до края на м. юли ще има решение от Министерския съвет, съгласувано със социалните партньори, и в началото на м. септември в парламента ще имате възможност да обсъдите промените в пенсионната система.
В Кодекса за социално осигуряване възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 4 е 65 години при 15 години осигурителен стаж, а при наличието на определени критерии жените могат да се пенсионират на 60 години, мъжете на 63 по чл. 68, ал. 1-3. Ефективната възраст за пенсиониране и осигурителен стаж и възраст ІІІ категория, което отчитат от НОИ е 64,1 за мъжете и 60,8 за жените при 38,5 години осигурителен стаж за мъжете и 35,9 години за жените. Така че и сега българите се пенсионират между 60 и 65 години.
Предложенията на Съвета по пенсионната реформа се отнасят до въвеждането на по-строги критерии за достъп до пенсия преди 65 години, ограничаване ранното пенсиониране, удължаване периода на работа преди пенсиониране. Повишаването на заетостта сред възрастните работници не само ще доведе до намаляване на пенсионните разходи, но и ще повиши осигурителните приходи и адекватността от пенсии, каквато е нашата цел.
Осъзнаването на необходимостта от удължаването на трудовия живот няма да бъде лесно. Това е и Стратегията от Лисабон. Това не само изисква да се осигурят финансови стимули за хората, които ще останат по-дълго икономически активни, и да се инвестира в техния човешки капитал, но и да се създават възможности за работа на възрастните работници съобразно тяхната квалификация и образование – това, което се стремим да правим като политика.
Политиките за обучение през целия живот, непримиримост към възрастовата дискриминация, гъвкаво пенсиониране, здравословни условия на труд също трябва да се имат предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Младенов.
За реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, оценката за това какво всяко едно правителство направи за пенсионерите ще бъде дадена от самите пенсионери. Защото, както и да изопачавате оставеното ви наследство, фактите са си факти – за времето на мандата на предишното управление пенсиите бяха увеличени два пъти. Наистина има очаквания у хората за пенсионна реформа, но във всички случаи те са в посока на получаване на достойни доходи за старост, стъпки, в която посока се правеха от предишното правителство, а не от оставянето им в пълна невъзможност да се пенсионират или да получават орязани пенсии.
Това, което Вие ми отговорихте, всъщност е потвърждение на моята теза, че във връзка с безработицата сред възрастните хора – защото първи губят работата си тези в предпенсионна възраст – част от тях изобщо няма да могат да се пенсионират, което означава, че се очакват сериозно социално напрежение и справедливи протести от хората, които очакват своето пенсиониране.
Бих Ви казала, че парите за пенсия са така наречените дълги пари, а мерките, които касаят пенсионната реформа, са от дългосрочните мерки, които ще имат продължителен ефект в бъдещето. Макар че вие сега ги решавате конюнктурно с цел да запълните дупките в бюджета и да орежете парите от възрастните хора.
И в този смисъл искам да Ви кажа максимата, че в политиката, за разлика от живота, не важи логиката, че няма ненаказано зло. Защото едно решение, което вие сега ще вземете за минути, може би за дни или за месеци в преговори в управляващия формат, ще осакати живота на десетки бъдещи поколения. И малка утеха за хората ще бъде, че и вие самите, и вие, които в момента измисляте този несправедлив модел, също ще се пенсионирате и няма как и вие да не бъдете засегнати от тази несправедлива система, която въвеждате сега.
Престъпно е това, което се опитвате да направите по отношение на хората, на които им предстои да се пенсионират.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо Манолова, ако ние не правим нищо, така както вие не правихте четири години в областта на пенсионната система с цел нейното укрепване, никога сегашните и бъдещи пенсионери няма да получават високи доходи, защото в момента 11,3% от брутния вътрешен продукт отива за пенсии и заплащане по държавното обществено осигуряване. По този начин ние лишаваме останали сфери като образование, здравеопазване, инфраструктура и култура от допълнителни средства. Именно поради тази причина крещящо се налага да се промени системата, да се укрепи, за да може да има гаранции за по-високи доходи от пенсии, които ще получават хората. Това е целта на тази реформа в крайна сметка.
Искам да Ви уверя, че с представителите на работниците, на служителите и на работодателите, пак повтарям, тези, които плащат осигурителните вноски през целия си живот преди пенсия, водим много сериозни преговори. Има сближаване на определена част от позициите и аз мисля, че ще намерим този ефективен механизъм, който ще защити в максимална степен както сегашните, така и бъдещите пенсионери, тоест тези, които работят в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Младенов за този отговор.
Да чуем въпроса на народния представител Янаки Стоилов относно мерки за намаляване на безработицата в област Монтана.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, моят въпрос не засяга Вашата дейност по време на предишното управление, в което също участвахте. Той е насочен към дейност, за която изцяло сега отговаряте, и затова обхваща само периода на последните няколко месеца.
По данни на Националната статистика в края на първото тримесечие на годината безработните са над 340 хиляди и надхвърлят 10%. В сравнение със същото тримесечие на 2009 г. това увеличение е с около 120 хиляди, а загубилите работа през същия период са над 200 хиляди. Още по-тежко е отражението на кризата в проблемни райони като Северозападна България, включително в област Монтана. Докато в началото на 2009 г. регистрираните безработни в областта достигат най-ниското ниво за последните пет години – около 8760, което съставлява 11%, то към края на м. февруари те са 13 160, или 16,5 % от трудоспособното население. Известно е, че с бюджета за тази година, въпреки нашите настоявания и предложения неблагоразумно трикратно намалихте средствата за активни мерки по заетостта. Сега с ограничените средства трябва да се решава допълнително отежнената задача.
Моят въпрос е в две части. Едната се отнася до използване на съществуващи програми като „Адаптивност”, „Развитие” и други, които служат за компенсиране на доходите на лица, преминали на непълно работно време, за разходи за обучение и квалификация, за осигуряване на последваща заетост на млади хора и на преминали 50 годишна възраст. Другата част от въпроса е за търсене на възможности в районите с най-тежки социално икономически показатели, като област Монтана, да се приложат допълнителни мерки за осигуряване на заетост.
Господин министър, какви мерки в тези насоки за намаляване на безработицата в общините от област Монтана са приложени досега, какъв е техният резултат и предвиждате ли допълнителни мерки за увеличаване на заетостта в областта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Стоилов! В общините в област Монтана през 2010 г. се отчита по-високо от средното равнище на безработица, което е основа за насочването на повече ресурси от Министерството на труда и социалната политика чрез Националния план по заетостта. Предвид ръста на безработицата за дирекция „Регионална служба по заетостта” – Монтана, в чийто обхват попада област Монтана, за 2010 г. са предвидени най-много финансови средства в сравнение с други дирекции, а именно 7 млн. 806 хил. 434 лв.
В резултат на активната работа на трудовите посредници през четирите месеца на тази година в област Монтана 2651 безработни лица са постъпили на работа, на първичния пазар са устроени 886 човека, а в програми и мерки по заетост за обучение са включени над 1900 безработни лица. Изразходваните средства за четирите месеца на тази година са 1 млн. 524 хил. 702 лв. Изпълнението на действията в тази насока цели максимално намаляване на периодите на безработица и бързо устройване на работа. Ето защо различните програми и мерки са съобразени с конкретните потребности на отделните целеви групи на територията на цялата област. За съкратените лица или заети при непълно работно време вследствие свиване на производството и предоставяне на услуги по Постановление № 44 на Министерския съвет, с което се подкрепя запазването на заетост на работници и служители от предприятия в сектори „Индустрия” и „Услуги”, през първите четири месеца на тази година в област Монтана 233 работници и служители от двата сектора са били включени за получаване на тези компенсации за непълно работно време.
Също така в рамките на Националната програма „Нова възможност за заетост” за съкратени в резултат на икономическата криза лица приоритетно се предоставя специален пакет от услуги - информиране, консултиране, насочване към налични свободни места, мотивиране, обучение и субсидирана заетост.
Специално внимание в областта се отделя на неравнопоставените групи на пазара на труда, които изпитват затруднение при намирането на работа. В област Монтана през 2010 г. на 102 лица с трайни увреждания е дадена възможност да работят и да получават доходи. В област Монтана работят пет ромски медиатори, които оказват активна подкрепа на ромското население при търсене на работа.
Въпреки ограничението на обхвата на Националната програма „От социални помощи към заетост” тя продължава да бъде най мащабната в тази област. През 2010 г. в програмата са включени 1459 безработни лица. Чрез Националната програма „Асистенти за хора с увреждания” е осигурена възможност за 145 безработни лица да работят като лични социални асистенти и да полагат грижи в семейна среда за хора с трайни увреждания и самотни хора.
През настоящата година се реализират и две регионални програми в община Вълчедръм и Лом, включени в обучение са 15 безработни лица, устроени на работа – 21.
В област Монтана успешно се изпълняват и схемите по Оперативната програма „Човешки ресурси” – „Аз мога” и „Лични асистенти”. През м. април са включени 327 лица по ваучерната схема „Аз мога”, по схема „Адаптивност” – 14 лица, по останалите схеми също.
Искам само да кажа, че с последното постановление на Министерския съвет, с което се отпускат допълнително 10 млн. лв. за субсидирана заетост в тези райони, които са с по-висока безработица, за област Монтана също ще бъдат предвидени средства през следващите шест месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви за отговора, господин министър.
Господин Стоилов, имате възможност за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, благодаря за подробната информация, която за краткото време предоставихте. Добре разбирате и Вие, че независимо от тези действия и средствата, и политиките не могат изцяло да покрият проблемите, които се отежняват през последните месеци. След като имате желанието да работите за тяхното намаляване, ще използвам и възможностите, ако такива хора се нуждаят от съдействие, те да получат решение на поставените въпроси. Ще разчитам, че значителна част от тези 10 милиона, които заявихте допълнително за областите с по голяма безработица, ще бъдат насочени към общините от област Монтана.
Накрая искам да препоръчам и на Вас като член на кабинета, защото само с чисто социалните мерки този социален въпрос не може да бъде решен, затова Вие би трябвало да сте един от тези, които най-активно да настояват и да изискват и от министъра на финансите, и от министъра на регионалното развитие и благоустройството в България да се оформи регионална политика, която включва съответстващи икономически, финансови и социални мерки, насочени точно към районите, които са в най тежко икономическо, демографско и социално положение, за да може чрез стимулиране на икономическата активност, тоест с позитивни, а не само с последващи компенсаторни мерки, да бъдат постепенно намалявани вече хроничните социални проблеми за тези райони.
Без такива допълнителни действия мисля, че вашите усилия ще бъдат половинчати, без да подценявам това, което се прави в социалната област.
Относно дискусията по бюджета - накрая би трябвало отново да бъдат компенсирани част от средствата, които бяха намалени при първоначалното му приемане, ако очакваме да се даде адекватен отговор, защото сегашните незначителни движения в областта на заетостта не трябва да подвеждат, че сме намерили траен изход от кризата, която в България според мен ще има по-продължително въздействие, особено по отношение на социалните последици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Стоилов, надявам се, че кметовете от област Монтана, а и не само от тази област, но от всички области в нашата страна ще бъдат по-активни в усвояването на средствата по европейските програми, включително по оперативните програми „Човешки ресурси”, „Околна среда”, „Регионално развитие”, „Транспорт”, „Земеделие”, „Развитие на селските райони” и т.н., за да може в крайна сметка тези средства да бъдат усвоявани и да създават допълнителни работни места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Това беше последният въпрос от въпросите и питанията към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Благодарим му за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Първият въпрос е на народния представител Петър Димитров относно държавната субсидия за издръжката на Университета за национално и световно стопанство – София.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете своя въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! През кризисната 2009 г. субсидията от републиканския бюджет за Университета за национално и световно стопанство е 19 млн. 915 хил. лв., тоест 20 млн. лв. След кризисната 2009 г., цитирам вицепремиера Дянков: „В републиканският бюджет за УНСС са предвидени 18 млн. 335 хил. лв., с 1 млн. 580 хил. лв. по-малко”.
С Постановление № 76 от 20 април 2010 г. за оптимизиране на месечното разпределение на разходите извън сферите по републиканския бюджет, Министерският съвет намалява субсидията на УНСС с нови 1 млн. 833 хил. 567 лв. Кумулативното намаление на бюджета на УНСС за 2010 г. спрямо 2009 г. е 3 млн. 414 хил. лв. Така парите за 2010 г. остават на ниво от около 80% от парите за 2009 г.
Господин министър, моят въпрос към Вас е от две части.
Първо, с колко възнамерявате да намалите субсидията на УНСС? Това вече беше публикувано, така че отговорът е ясен – с нови 1 млн. 833 хил. лв. Много се надявам днес да хвърлите светлина върху това как сте получили сумата от 1 млн. 833 хил. лв. Много е важно преподавателите и студентите в УНСС да разберат как се вземат решенията в Министерския съвет и на каква база.
Втората част на въпроса е: като се опрете на Вашия опит като вузовски преподавател, като ректор, като настоящ ресорен министър, да обясните какви разходи трябва да съкрати университетът, за да се вмести в тази намалена субсидия. Ще Ви помогна – в хуманитарните вузове основният разход е за работни заплати на преподавателите. В Университета за национално и световно стопанство около 77% от разходите са за заплати на преподавателите. Там материалните разходи са малко. Тоест до 80%, колкото сте ги оставили, остават 3%. Моля да ми обясните как Университетът за национално и световно стопанство ще се справи с тези 3% с всички други разходи, освен заплатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, субсидията на УНСС за 2009 г. всъщност е 17 млн. 518 хил. 552 лв. С актуализирането на Закона за държавния бюджет за 2010 г. е разчетено намаление на трансферите от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за всички висши държавни училища и БАН съгласно Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния бюджет – с 20 на сто. Според направения анализ на изпълнението на приходите и разходите, към м. април 2010 г. спрямо бюджета за 2009 г. очакваните приходи и разходи до края на 2010 г., очакваният недостиг по бюджета на Университета за национално и световно стопанство – София, е сравнително нисък – 6,3% от годишните разходи. Той може да бъде финансиран за сметка на остатъците от предходни години, които възлизат на 14 млн. 500 хил. лв., като очакваният остатък след ползването на преходните остатъци е 12 млн. 453 хил. 110 лв. До този момент университетът работи със сравнително оптимални показатели, но през второто полугодие на миналата година са увеличени възнагражденията, което води до 18% по-високи разходи за заплати. Общият размер на увеличението на годишна база възлиза на около 3 млн. лв. и надвишава очаквания дефицит.
Знаем, че живеем в условията на наистина безпрецедентна световна финансова и икономическа криза и разработването и прилагането на антикризисни мерки и от университетите е задължително условие за тяхното функциониране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Димитров, имате възможност за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин министър. В общи линии аз не чух разчетите. Опитах се чрез протокола на Министерския съвет също да видя какви са разчетите. И там не открих такова нещо. Моето подозрение е, че това са изкомандвани проценти и по команда сте намалили средствата на всички вузове с такъв процент, което, разбирате, че не е сериозно. Разбирате, че живеем в ХХІ век. Системен подход се ползва най-малко от средата на миналия век. Не може с команда да намалите парите с 10 и 20%. Не можете да си намалите телевизора с 20% и това да е телевизор, джиесема си, не можете да намалите собственото си тяло с 20% и да не се превърнете в инвалид. (Шум и реплики в мнозинството.)
Така че от тази гледна точка това механично намаляване, командно, заповядано намаляване на парите на вузовете не води до някакви сериозни резултати.
Връщам се към Вашия отговор. „Откъде ще намерите пари?” – „Ами те имат резерви от миналото”. Това е същият подход, който ще ползваме и при актуализацията на бюджета – парите от лошото управление на предходните две правителства. С тях трябва да се живее.
Напомням, че при предходното правителство субсидията е била 13,5 млн. лв. За четири години стават 20 млн. лв. Вие за няколко месеца свалихте тези 20 млн. с 3,5 млн. лв. Много обичате това сравнение: „Така беше тогава, така е сега”. Тоест виждате как беше и как става.
Криза е, трябва да има жертви, аз съм съгласен, но Ви задавам въпроса: Вие като министър на просветата защо се съгласявате жертвите да са само от образованието и науката? На МВР няма ли да се съкращава бюджетът? На Министерството на образованието няма ли да го съкращаваме? На ДАНС няма ли да го съкращаваме?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде стига глупости! Само от образованието се съкращавало!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Като влезе корекцията на бюджета, ще ги видите тези резултати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето Ви изтече, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Завършвам.
Моят призив към Вас, господин министър, е да изпълнявате функциите си на министър на просветата, да направите реформата, да не унищожавате държавните вузове, да не водите битка с тях, тъй като тази победа ще горчи след това в устата на цялата нация най-малко още един век. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето Ви изтече, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не е хубаво да победите в тази област!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, желаете ли да вземете дуплика? Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народните представители Румен Петков и Георги Анастасов относно държавната субсидия за издръжката на Медицинския университет в Плевен.
Заповядайте, господин Анастасов, да развиете въпроса.

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Аз ще започна с няколко ноторно известни факта, че образованието, както и здравеопазването, са най-големите ценности на българина и за България. Факт е и всички тук би трябвало да знаете, а и съм убеден, че го знаете в тази зала и не само в тази зала, всички го знаят в България, че в криза се инвестира в образование, наука и чрез наука. В най-трудните години на България, в българската история – годините на турското робство, българинът е пращал децата си в килийните училища в манастирите, а общините, които са били единствената форма на обществена организация на българина, са инвестирали заедно с манастирите в Русия да изпраща нашите деца.
Ще припомня и думите на покойния наш лидер на българските социалдемократи – д-р Петър Дертлиев: „Може да има капитализъм в България, може да има капиталистически отношения, но образованието и здравеопазването не може, не трябва и никога не трябва да бъдат стока”.
В тази връзка ми се ще да припомня и нещо друго – много умни деца произхождат от бедни семейства и то е нормално. В богатите семейства много често децата са презадоволени и амбициите са по-малки. Тези млади българи, умни деца – доказахме го с нашите математици с това, което постигнаха на международните форуми и конкурси, че те имат нужда да бъдат стимулирани, както и българските учени, както и българските преподаватели, доценти и професори.
В тази връзка искам да задам един въпрос за Медицинския университет в Плевен ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето обаче изтече. (Подава сигнал.)
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Седемстотин и петдесет хиляди лева за 2009 г.; за 2010 г. се намаляват четири пъти – на 200 хил. лв. за наука. Нека само да припомня, преди да бързате ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Анастасов, изтече времето.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Само секунда, едно изречение.
За 2005-2009 г. са инвестирани 14 милиона в този университет за наука, за оборудване и за сгради.
Какво е Вашето мнение за Медицинският университет в Плевен – да го бъде или да не го бъде? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, уважаеми господин Анастасов, мога да отговоря на последния Ви въпрос и аз с едно изречение и да си седна. Моето мнение за този университет е, че това е един прекрасен университет, който се управлява с промисъл от много добър екип. Но все пак на база на предоставените отчети за касовото изпълнение на бюджета от държавните висши училища и Българската академия на науките за първото тримесечие на 2010 г. е направен анализ на приходите и извършените разходи като Министерството на образованието, младежта и науката счита, че акумулираните собствени приходи към 30 април 2010 г., както и наличностите по бюджетните сметки на държавните висши училища, които са в размер на 187 млн. лв., са възможен буфер в краткосрочен и средносрочен план за нормалното осигуряване на учебния процес в тях.
Според направения анализ на изпълнението на приходите и разходите към м. април 2010 г. спрямо бюджета за 2009 г. и очакваните приходи и разходи до края на 2010 г. Медицинският университет в гр. Плевен ще приключи годината с превишение на постъпленията над разходите в размер на 543 хил. 638 лв. Намалението на субсидията е с 1 млн. 498 хил. 207 лв. Размерът на преходния остатък към началото на 2010 г. възлиза на 1 млн. 743 хил. 315 лв., което означава, че в края на 2010 г. се очаква остатък в размер на 2 млн. 286 хил. 953 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин министър, прогнозата Ви, че чудесният Медицински университет в Плевен ще оцелее въпреки Вас, според мен до някаква степен е оправдана. За 2009 г. 90-те процента от бюджета представляват получените 9 млн. 800 хил. лв. За 2010 г. намаляването с 10% в сравнение с реално получените през 2009 г. означава 7 млн. 491 хил. лв. Тоест имаме 20% по-малко в сравнение с 2009 г. С Постановление на Министерския съвет № 76 е извършено преразпределението на трансферите с упоменатите проценти. За м. януари Медицинският университет в Плевен е получил 70% от месечния трансфер. За месеците февруари, март, април – 80% от месечния трансфер и тези средства още не са компенсирани. Капиталовите разходи за поддръжка, за модернизация са близки до нулата. Стипендиите също са намалени с 10%. Средствата за наука, както каза и господин Анастасов, са намалени четири пъти. Ние не говорим за плод-зеленчук, а говорим за Медицински университет.
Вие, господин министър, сте на път да останете в историята – имам предвид прекия смисъл на думата – като човекът, който ще вкара висшите учебни заведения в системата за лимитиране на средствата „Себра”. Това означава, че Вие ще ги демотивирате да търсят разширяване на собствените си приходи, включително разширяване на обучението на чуждестранни студенти. Тази Ви стъпка показва не просто слугинаж към позициите на ключови фактори в правителството, а показва, че Вие не сте част от академичната общност на Република България. Такова отношение към висшето образование, към висшите учебни заведения, това е грубо посегателство върху тяхната автономия. Вие би трябвало да го разбирате по-добре от мен. Ако имате действително самочувствието на човек от академичната общност, на човек, който държи на българското образование и на висшето образование, не бива да допускате издръжката на един студент да е под издръжката на един ученик. Пак казвам, другото означава, че в най-скоро време ще останете в историята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос, който е зададен от народния представител Корнелия Нинова, относно държавната субсидия за издръжката на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград.
Заповядайте, госпожо Нинова, да развиете своя въпрос.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Игнатов, както знаете, Европа прие Стратегия за развитие до 2020 г., в която пише следното: „Кризата заличи постигнатия напредък. Европа трябва да реагира, за да избегне упадъка. Разполагаме с ограничени варианти за действие. Каква Европа желаем? От излизане от кризата към трайно възстановяване. Три приоритета за устойчив растеж и работни места”.
Отгръщам на трите приоритета и виждам, че на първо и най-важно място – „Растеж, основан на знанието, науката и иновациите. Инвестиции в иновация, образование и наука”.
Европа предвижда да инвестира 3% от брутния вътрешен продукт само в наука, а в България този процент е 0,3% от брутния вътрешен продукт. Нещо повече, в актуализацията на бюджета, която готви правителството на ГЕРБ, залагате намаляване на средствата за държавните висши училища със 77 милиона, тоест с още 20%
Конкретният ми въпрос е: как това намаление ще се отрази на бюджета на Югозападния университет в Благоевград? Защото до края на м. май ръководството на университета е получило 85% от предвидената 100-процентова субсидия. Ако сега намалите с още 20%, това означава 35%.
Колегите там са направили възможни всички ограничения в разходите си – административни, пътувания, командировки, участия в научни форуми и симпозиуми, свили са групите, обединили са групите в потоци, за да направят икономии. По-голямо свиване от това ще се отрази на качеството на образование, на социалните придобивки на студентите, на развитието на научния потенциал. Добре знаете, че Югозападният университет е научен и образователен център не само в Югозападна България. Той е важен за цялата страна, а и за съседни страни на България.
Затова Ви питам: какво предвиждате за бъдещето на Югозападния университет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Съгласно чл. 3 от Постановление № 76 от 20 април 2010 г. за оптимизиране на месечното разпределение на разходите и трансферите или субсидиите по републиканския бюджет за 2010 г., трансферите от бюджетите на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките се коригират съгласно Приложение № 3 при спазване на разпоредбите на чл. 1, ал. 2, което за Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград означава 1 млн. 554 хил. 409 лв.
Намалението на субсидията с 20% води до намаление на общите постъпления на висшето училище с 16,1%.
Разходите за възнаграждение и социални осигуровки представляват 55,9% от общия размер на разходите. В този смисъл дори при 20% намаление на постъпленията тези разходи няма да бъдат засегнати.
От друга страна, преходният остатък на висшето училище към началото на 2010 г. възлиза на 6 млн. 538 хил. 585 лв., което означава, че въпреки намалението на субсидията университетът ще приключи годината с превишение на постъпленията над разходите с 2 млн. 619 хил. 611 лв. и преходен остатък в размер на 9 млн. 158 хил. 196 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, формално може да се каже, че отговорът Ви дава информация в цифри, но аз не съм доволна, защото в този отговор няма нито дух, нито политика. Няма ангажимент на вашето министерство и на правителството на ГЕРБ към науката и образованието.
Разбирам, че е криза, но както посочих стратегията на Европа до 2020 г. Европа също е в криза, въпреки това разбира, че приоритет за излизането от кризата трябва да е науката, образованието и инвестициите в тази сфера.
Ще си позволя тук да изляза извън рамките на Европа и да ви цитирам какво каза американският президент Барак Обама на срещата си с Академията на науките на Съединените американски щати: „В такъв труден момент някои казват, че не можем да инвестираме в наука, че такива инвестиции са ненужен лукс в момент на криза. Аз не съм съгласен. Науката и образованието днес е по-важна откогато и да е за нашата сигурност, просперитет, здраве, околна среда, начин на живот, бъдещето на нацията. Едно е ясно – единствената възможност да се справим с тази ситуация на криза лежи на плещите на научната общност.”
Господин Игнатов, защо Европа и светът разбират, че най-важният начин за извеждане от кризата е инвестиция в наука и образование, само Вие и ГЕРБ не го разбирате?
Аз ще си позволя да Ви дам едно копие от тази реч, защото е изключително силна и ключова. Дано имате време да я прочетете и да видите накъде върви светът и накъде върви България, водена от вас – от правителството на ГЕРБ. Вървите в различна посока! Правите много грешки в това управление – част от тях са бързо поправими, но тази по отношение на образованието и науката ще бъде с такъв дълготраен ефект, че поколения напред няма да могат да се справят. (Народният представител Корнелия Нинова подава материала на министър Сергей Игнатов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Ивелин Николов относно държавната субсидия за издръжката на Технически университет – Габрово.
Заповядайте да развиете своя въпрос. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колегите са доста развълнувани. Аз все пак искам да развия моя въпрос.
Господин министър, въпросът ми не е свързан с Постановление № 20 на Министерския съвет от м. април, а с предстоящата актуализация на Закона за държавния бюджет.
Въпросът ми е много кратък и конкретен: с колко ще се намали субсидията за Техническия университет в Габрово? Допълнителните мотиви за този въпрос – техническите университети за разлика от хуманитарните висши училища имат своя специфика. Те имат специализирано техническо осигуряване, нужда от специфично оборудване, нужда от специфични лаборатории, от допълнителен сграден фонд, от нов хардуер, софтуерни продукти, от научноизследователска техника и т.н.
На всичкото отгоре за всичко изброено дотук е необходимо непрекъснато обновяване и актуализация, за да има качество на учебния процес и естествено научноизследователската дейност.
Въпросът ми е: как тази актуализация ще се отрази точно на учебния процес и научноизследователската дейност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Към началото на 2010 г. преходният остатък на Техническия университет Габрово възлиза на 2 млн. 379 хил. 25 лв. Въпреки предвиденото намаление от 715 хил. 816 лв., висшето училище ще приключи годината с превишение на постъпленията над разходите със 768 хил. 771 лв. и преходен остатък в размер на 3 млн. 147 хил. 796 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря за много конкретния отговор, още повече, че от вчера може да се прочете и законопроектът, приет от Министерския съвет. Ако прочетете внимателно, спрямо Закона за държавния бюджет за 2010 г. точната сума на намалението не е 700 хиляди, а около милион и половина лева, да не говорим за неиздължената субсидия.
Искам да кажа още няколко неща. Впечатлен съм, че Вие отсега знаете как ще приключи годината във всеки един университет и очевидно целта Ви е да унищожите преходните остатъци на автономните университети, тъй като изчисленията ми показват, че тези преходни остатъци ще загинат по време на тази предстояща година.
Второ, очевидно е, че орязването ще се отрази най-вече на издръжката и на учебния и научоизследователския процес.
Искам да попитам само още две неща: защо не търсите други форми на оптимизация на бюджета? Например базата на държавната фирма „Студентски общежития и столове”, които университетите отдавна искат да използват и да бъде върната, защото те са я създали, което ще намали и администрацията, и ще даде възможност за допълнителни приходи.
Второ, какви са мотивите и приоритетите в Законопроекта за актуализация на бюджета някои пера да бъдат орязани с 1%, други с 2%, други с 4%, други с 10%, а точно във висшето образование и науката да бъдат орязани с 20%? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос на народните представители Пламен Орешарски и Пенко Атанасов относно държавната субсидия за издръжката на университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. (Шум, смях и реплики от ГЕРБ.)
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от ГЕРБ, които така възбудено се радвате на нашата поредица от въпроси! (Реплики от ГЕРБ.) Вероятно, разбирайки смисъла на това, което питаме. Затова, че с орязването на субсидията за образование загробваме нашето образование, а българинът е доказал през годините, че той се грижи преди всичко за образование и е разбирал смисъла на това.
Между другото това е първото правителство, което орязва по такъв драстичен начин средствата за образование. Аз не разбирам – защо толкова се радвате? Вие трябва да сте силно притеснени, господа управляващи, много силно! (Реплики от ГЕРБ.)
Въпросът ми е за Университет „Проф. Асен Златаров” в Бургас. Едно учебно заведение, създадено през 1963 г., произвело хиляди кадри, реализирали се в нас и в чужбина. Сега в момента се учат 4200 студенти и между другото в тази част на залата има млади хора, част от които са студенти в това висше учебно заведение. (Народният представител Пенко Атанасов посочва левия балкон на залата.) Уважаеми господин министър, те с голямо нетърпение ще чакат отговора на Вашия въпрос, защото образованието по време на криза, средствата по време на криза, които се дават за образование са антикризисна мярка. Ако не сте го разбрали, крайно време е да го разберете.
Нашият конкретен въпрос е: с какъв размер ще бъде намалена определената субсидия за Университет „Проф. Асен Златаров” в Бургас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Орешарски, уважаеми господин Атанасов! Съгласно чл. 3 от Постановление № 76 от 20 април 2010 г. за оптимизиране на месечното разпределение на разходите и трансферите, субсидиите по републиканския бюджет за 2010 г., трансферът от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката на Университет „Проф. Асен Златаров” – Бургас се коригира с 598 852 лв. Процентното намаление на субсидията спрямо очакваните разходи е 10,6%, което е очакваният дефицит в размер на 480 хил. 774 лв., може да бъде покрит за сметка на спестяванията от предишни години. Очакваният остатък след ползване на преходния остатък възлиза на 6 млн. 946 хил. 933 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Два коментара искам да направя.
Първо, вероятно Ви е известно, че ползването на преходни остатъци във фискален аспект също е разход и не е добра политика да включвате преходните остатъци в общата сметка как ще приключат финансовата година различните университети.
Другият ми коментар е по-принципен и е свързан със самия подход на редукция на разходите. В условия на спадащи приходи безспорно редукциите са необходимост. Има два принципни подхода на редуциране на разходите. Единият е еднакъв процент за всички, който съдържа и плюсове, но и много минуси. Виждам, че правителството е избрало втория подход, което заслужава приветстване. Защо обаче в този подход фигурира висшето образование? Дали това е признание за приоритет или не, без да повтарям всичко, което казаха по отношение на приоритета на висшето образование всички колеги до този момент, на мен ми се струва, че орязването с най-високия процент от възприетата скала – 20 на сто, представлява красноречива оценка за мястото на висшето образование сред приоритетите на управляващото мнозинство, разбира се, и на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
Следват два въпроса, които ще бъдат с режим на един отговор на два въпроса, на една тема. По реда на задаването им, първият въпрос е от народния представител Иво Димов относно финансово-стопанското състояние на СУ „Св. Климент Охридски” и политиката на Министерството на образованието, младежта и науката по отношение на държавните субсидии на висшето училище.
Въпрос на същата тема е задала и народният представител Галина Банковска. Нейният въпрос е относно държавната субсидия за издръжката на СУ „Св. Климент Охридски”.
Процедурата е по две минути последователно по реда на постъпване на въпросите на двамата народни представители. Думата се дава на министъра за общ отговор – за шест минути, след което всеки от народните представители ще има възможност за реплика и респективно дуплика от страна на министъра.
Думата има народният представител Иво Димов относно финансово-стопанското състояние на СУ „Св. Климент Охридски” и политиката на Министерството на образованието, младежта и науката по отношение на държавните субсидии на висшето училище.
Заповядайте, господин Димов.
ИВО ДИМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 11 май Студентският съвет на СУ „Св. Климент Охридски” организира протестна акция в подкрепа на българското висше образование. Студенти и преподаватели определиха намаляването на държавните субсидии като посегателство върху правото на качествено и достъпно висше образование и дискриминирането на СУ „Св. Климент Охридски”.
По време на кампанията в подкрепа на реформата във висшето образование младите хора в България се обявиха за децентрализация на управлението и разделяне на финансовата от академичната власт именно с цел – по-добър мениджмънт на парите, за предоставяне на конкретно и качествено висше образование, за провеждане на адекватна политика по отношение степента на участие във висшето образование.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас: какво е финансово-стопанското състояние на СУ „Св. Климент Охридски” и смятате ли, че политиката днес убива образованието утре?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Игнатов.
Извинявайте, следва да дам думата на народния представител Галина Банковска, която да развие своя въпрос, след което ще чуем общ отговор в размер на шест минути по времетраене на господин министъра.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Институциите на висшето образование са основен фактор за постоянно икономическо развитие и напредък на познанието. Висшето образование е определящо за доходите на населението и перспективите за заетост, поради което играе важна роля за определяне на нивата и разпределение на доходите в обществото. Затова трябва да се осигури ефективно инвестиране в образователните системи и системите за обучение на всички равнища от предучилищна възраст до висше образование.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от Закона за висшето образование всяка година Народното събрание със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно училище.
Моят въпрос е, в какъв размер възнамерявате да намалите определената за 2010 г. субсидия за СУ „Св. Климент Охридски”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Игнатов, имате възможност в рамките на шест минути да отговорите на двата поставени въпроса.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димов, уважаема госпожо Банковска! Години наред СУ „Св. Климент Охридски” получаваше най-много средства. Това е разбираемо предвид факта, че това е най-старото висше училище у нас, което разполага със 17 сгради, които са знакови за България. Това са паметници на културата.
От направения анализ на изпълнението на приходите и разходите към м. април 2010 г. спрямо бюджета за 2009 г. и очакваните приходи и разходи до края на 2010 г. става ясно, че университетът ще приключи годината с дефицит от 3 млн. 648 хил. 196 лв.

Бих искал да подчертая, че при Софийския университет „Св. Климент Охридски” това е хроничен проблем. Той би бил на дефицит в момента дори и при 100% изпълнение на субсидията. Сред основните причини са неоптимални вътрешни структури, по-нисък ръст на студентите спрямо другите висши училища, високо съотношение на преподаватели към студенти. В сравнение с висшите училища със сходен на Софийския университет „Св. Климент Охридски” профил съотношението е един преподавател на шест студенти, при Пловдивския университет то е 1 към 13, във Великотърновския - 1 към 9,5, Русенския университет - 1 към 11-12 студента.
Дефицитът по бюджета на Софийския университет съществуваше и в предходните години, но същият беше финансиран с допълнителни средства, предоставени от републиканския бюджет. Това обаче позволяваше на университета да не извършва оптимизация. Към 30 април 2010 г. университетът е натрупал просрочени задължения в размер на 3 млн. 900 хил. лв., от които 1 млн. 900 хил. лв. е такса „Битови отпадъци” и данък сгради и 2 млн. лв. са задълженията към различни доставчици. При тези показатели се очаква Алма Матер да има сериозни проблеми с разплащанията през август и септември и особено през ноември и декември, което прави спешна необходимостта от оптимизацията.
Въпреки казаното Софийският университет не би следвало да има проблем с изплащането на възнагражденията на заетите, ако спазва приоритетите на плащанията, заложени в Закона за държавния бюджет.
На 26 май т.г. заедно с премиера Бойко Борисов бяхме поканени на заседание на Академичния съвет, където получихме уверение, че на следващото заседание ще се разгледат антикризисни мерки, сред които свиване на администрацията и рязко намаляване на назначенията във факултети, които не са печеливши от финансова гледна точка.
Отново искам да повторя, че живеем в условията наистина на безпрецедентна финансова и икономическа криза, но правителството на България не отстъпва от поетите ангажименти и смятаме, че образованието е инвестиция в развитието на човешкия ресурс и основата, върху която се гради една успешна икономика.
На този етап се осъществяват паралелни и много често некореспондиращи помежду си образователни програми и практики. В сравнение с останалите страни от Европейския съюз системата на висшето образование в България се характеризира със сравнително голям брой малки по размер и специализирани университети, сравнително ниски нива на участие, липса на адекватност в програмите, слаба отговорност и отчетност на висшето училище. Често споделяното недоволство, че академичните програми, знанията и уменията, които те осигуряват на завършващите не съответстват на съвременните изисквания, отразява съществуващото разделение между университетите и външната среда, в която те функционират.
Кризата е възможност за реформи. Висшето образование трябва да се промени, но на принципа на конкурентоспособност, което означава повече гъвкавост, автономия и отчетност. Университетите трябва да се научат да се вглеждат не толкова в министерството, за да получат някакви пари, колкото в студентите и тяхната реализация на пазара на труда. Само така ще постигнем една от основните цели на Стратегията „Европа 2020”, а именно подобряване на резултатите и международната привлекателност на висшите училища в Европа и повишаване цялостното качество на всички равнища на образование и обучение в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – Иво Димов.
ИВО ДИМОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин министър - аз съм съгласен с Вас, че висшето образование трябва да се промени, и то на принципа на конкурентоспособността, което наистина означава повече гъвкавост, автономия и отчетност.
Но искам тук да отбележа някои факти, които надявам се и на Вас са добре известни, а те са, че Софийският университет е изразходвал близо 8 млн. лв. за ремонтни дейности по случай 120-тия си рожден ден, което беше съобщено лично от проф. Иван Илчев. Въпреки това смятам, че условията в университета като цяло са далече от минималните изисквания, на които отговаря едно реномирано европейско висше училище.
Хубаво е именно в период на криза ректорското ръководство да обърне по-голямо внимание на последния доклад на Сметната палата, а той е, че в резултат на допуснати пропуски и нарушения, Софийският университет не е усвоил предоставените бюджетни средства, поради което е забавено изграждането на важни обекти на висшето учебно заведение през 2008 г. От предоставените 33 млн. 917 хил. лв. за капиталови разходи са усвоени едва 15 млн. 142 хил. лв. или 44,6%. Одиторите са установили, че са проведени две процедури по договаряне без обявление и 3 процедури – договаряне с покана, вместо да бъде обявена малка обществена поръчка. Практиката във ВУЗ-а е била да се заобикалят търгове за отдаване на помещения под наем. Одитът констатира, че в Софийският университет „Св. Климент Охридски” е наложена практика продължаването на действията на договорите за отдаване под наем след първоначалния конкурс да се извършват чрез анекси без провеждане на нови търгове извън допустимите от закона срокове.
Удължаването сроковете на договори с анекси, без да са провеждани нови търгове, като в много от случаите се работи с едни и същи фирми – наематели, е в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.
При сключените договори за наем на нежилищни помещения е допуснато прехвърляне на права на трети лица за предоставяне с договори за наем на помещения, както и използването на тези помещения не по предназначение. Това е нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост, който гласи, че имоти публична държавна собственост не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица. Срещу извършване на строително-монтажни работи без да е проведена процедура по Закона за обществените поръчки университетът е предоставил последните три етажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Димов!
ИВО ДИМОВ: ...и така нататък, и така нататък.
Благодаря за отговора, господин министър, и се надявам, че освен реформата в образователния процес ще има реформа и в управлението и мениджмънта на университета. (Реплики на народния представител Любен Корнезов, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Сергей Игнатов има възможност за дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Реформата в управлението и мениджмънта на университетите е преди всичко работа на самите университети, тъй като те са автономни институции.
Другото, което предстои, е приемането на нов Закон за висше образование, който да създаде условия за по-добро функциониране на системата.
Действително, според доклада на Сметната палата, в Софийския университет за около една година са били извършени над 40 съществени закононарушения, свързани главно със Закона за обществените поръчки и Закона за счетоводството. С установените ниски наеми във ведомствените жилища ръководството на университета е намалило и част от възможните приходи към собствения си бюджет.
Освен това миналата година за първи път през своята дългогодишна история университетът е бил принуден да провежда пето класиране на кандидат-студентите си, което показва спешна нужда от осъвременяване на курсовете и специалностите, които се предлагат, за да може той да бъде наистина привлекателен за младите хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика на народния представител Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Министър Игнатов, моята реплика е относно споменатите от Вас основни цели на Стратегията „Европа 2020”. В изследване, представено по време на дискусия „Добро образование – шанс по време на криза”, между представители на бизнеса и висшето образование сочи, че 60% от фирмите в страната смятат, че висшето образование е на средно ниво. Проучването е направено сред мениджъри на по-големи български фирми и специалисти в областта на човешките ресурси. Голяма част от участниците са в сферата на реалната икономика. Фирмите са отговорили, че са наели най-много кадри, завършили висшето си образование, на първо място, в Университета за национално и световно стопанство, следва Софийският университет „Св. Климент Охридски” и след това Нов български университет.
Работодателите искат готови специалисти, които да не обучават, искат да има съответствие между реалните способности и посочените компетенции в дипломите на завършилите студенти. Затова университетите трябва да имат по-голяма увереност да се възползват от своята автономия и да произвеждат своите доктори и специалисти, трябва да има обратна информация от работодателите за оценката им за качеството на образованието. Оттам трябва да настъпят корекции в университетите. Искаме да не тичаме по отделни писти, а да работим заедно.
В условията на криза можем да се възползваме от бизнеса. Бизнесът не е фондация, той иска да получи добавена стойност от своя продукт при инвестиция.
Същите проблеми и желания изразиха и младите хора в България по време на SOS-кампанията „Спаси образованието сега”. Тя беше породена като идея и концепция от недоволството от качеството и развитието на висшето образование.
Смятате ли, че опасенията на двете заинтересовани страни са основателни? Ще се вземат ли те под внимание при изготвянето на новия Закон за висшето образование именно с цел изпълнението на Стратегията „Европа – 2020”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Мога да кажа, че представителите на младежите са включени в работната група, която трябва да изготви Законопроекта за висшето образование. Само преди две седмици обсъдихме това заедно с националното студентско представителство в много по-широк формат и те предложиха изключително интересни и важни искания – неща, които задължително трябва да влязат в текста на бъдещия Закон за висшето образование. Ако това стане, наистина много бързо ще се синхронизират всички процеси, които се случват у нас, с развитите университетски центрове. Сега – някъде към средата на м. юни 2010 г., предстои Кръгла маса отново с представителите на студентите, където те ще връчат още повече предложения, които след това ще залегнат в работата на групата по новия закон.
Безспорно е, че комуникацията е най-важният инструмент за повишаване на публичния интерес в демократичното общество. Правителството работи за изграждане на система за устойчива комуникация в сферата на образованието, която да насърчава информираното участие на всички партньори в образователния процес за включване в дейностите по неговото тестване, усъвършенстване и добро управление. Това означава консенсус, който е главната цел на образователната политика, създаване на система за ежегодни консултации между академичната, училищната, родителска общност и работодателите и интегриране на студентите като компетентен, активен и конструктивен партньор.
В заключение, тъй като със загриженост се обсъжда намаляването на разходите в сферата на висшето образование и науката, ще кажа следното. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в крайна сметка вие сте тези, които ще гласувате бюджета. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Игнатов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушване на генерал Аню Ангелов – министър на отбраната, който първо ще отговори на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов относно възникналия хаос със съкращенията в Социалната агенция на Министерството на отбраната.
Господин Мерджанов, имате думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е продиктуван от създадения хаос в бившата вече Агенция „Социални дейности”, сега „Военни клубове и военно-почивно дело” в резултат на поредица неправомерни и незаконосъобразни действия на директорката Мария Димчева.
Още преди няколко седмица разтревожени служители алармираха, а и медиите широко отразиха скандала в агенцията, свързан с преструктурирането й. За какво става дума?
В края на м. април 2010 г. 139 души получиха предизвестия и заповеди за освобождаване от директорката Мария Димчева. Това обаче става без да е влязъл в сила новият устройствен правилник на ведомството и новите щатове, което трябваше да стане на 25 май и това се случи. На този фон десетки служители са завели искови молби да съдят агенцията, 32 жалби са подадени пред Административния съд в София, 1 – в Административния съд във Варна и 35 – пред Софийския районен съд. Повече от ясно е, че липсата на правно основание за съкращенията ще излезе на министерството много по-солено, отколкото икономиите от самите съкращения.
В същото време неофициално в агенцията се коментира, че съкращенията няма да засегнат новоназначените служители, направени от новото ръководство. Назначени са 66 души, 36 от които са държавни служители, а останалите – по трудово правоотношение, 14 са на ръководни длъжности. Ако и това не е политическа чистка, тъй като се знае, че Мария Димчева е активист на ГЕРБ, кандидат за столичен общински съветник и председател на Управителния съвет на скандалното общинско дружество „Трамкар” и е ясно, че новоназначенията са свързани с политическа партия ГЕРБ!
Въпросът ми, господин министър, е: какви мерки съгласно Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за прилагането му, и другите нормативни актове ще предприеме ръководеното от Вас Министерство на отбраната по отношение на скандалния старт на преструктурирането на агенцията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Атанас Мерджанов.
За отговор – генерал Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мерджанов! Няма да повтарям казаното от Вас, то отговаря на истината – броят на служителите и т.н. Нарушението, допуснато в агенцията, е факт.
Изпратих Инспектората за проверка. Той установи две съществени нарушения. Изпратени са предписания, без да има утвърдено длъжностно разписание и без да е влязъл в сила устройственият правилник.
В резултат на проверката на 5 май, след като отправих остра забележка, задължих изпълнителния директор да оттегли заповедите. Те бяха оттеглени на 5 май.
Всички подадени молби във връзка с предизвестията, вече 15 дела е отказано да бъдат заведени от съответния съд поради липса на правен интерес. Няма какво да се спори, тъй като заповедите са оттеглени.
По този начин, както Вие се изразихте, дадохме възможност това да стане законово.
Трябва да отбележа обаче, че всички действия, които са предприети преди тази погрешна стъпка, са били в унисон с Кодекса на труда и със Закона за държавния служител. Имам предвид срещи със синдикатите, предупреждения за онези длъжностни лица, които следва да бъдат освободени, направен е подбор по съответния ред съгласно Кодекса на труда. Затова не мога да приема Вашите изводи, че това е някаква политическа чистка. В края на краищата, и аз съм член на ГЕРБ и към мен можете да отправите такова обвинение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Това е друго.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Искам да подчертая, че няма политическа чистка. Действително, в агенцията има над 40 досъдебни производства и то направени от хора, които досега са работили в тази агенция. Вие не можете да очаквате от мен като министър, че мога с лека ръка да отмина това нещо и да не въздействам за това тези хора да излязат не само от агенцията, но и от Министерството на отбраната.
При всички случаи, трябва да кажа, че към 25 май също бяха освободени значителен брой държавни служители и хора по трудово правоотношение и от Министерството на отбраната. Естествено, всеки има право да използва съда като институция, за да защити своите права. В това няма съмнение.
Имам само едно уверение, което искам да изкажа пред всички вас: аз упражнявам непосредствен контрол върху извършваното в момента. Смятам, че в голямата си част такива молби ще бъдат неоснователни. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Ангелов.
За реплика – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за отговора. Трябва да призная, че го очаквах и в известен смисъл съм съгласен с факта, че и Инспекторатът, и Вие енергично се намесихте, за да се справите със създалата се тежка, извънредна ситуация.
Не мога да се съглася обаче с факта, че Вие отричате, че има политическа партийна намеса в действията на въпросната госпожа. Нещо повече: въпросните съкращения засягат и така наречения Информационен център на Министерството на отбраната, който е към същата агенция. Там се предвиждат от двадесет и осем петнадесет уволнени журналисти във в. „Българска армия”. Говори се, че ръководител на Военния телевизионен канал ще стане журналистът Асен Сираков. В това няма нищо лошо, разбира се, стига обаче да бъде проведен съответният конкурс в такива условия – както изисква Законът за държавния служител.
Господин министър, считате ли, че тази госпожа, която допусна толкова тежки нарушения, пак повтарям, на старта на реформата в Българската армия, е в състояние да се справи с тежката ситуация?! Очевидно тя е компрометирана. Повече от ясно е и Вие най-малкото се нуждаете от убеждение в тази насока, че за провеждането на реформата в Българската армия е необходим ред, хладнокръвие и професионализъм. Очевидно тези качества отсъстват у госпожа Димчева и е въпрос на чест и във Ваш интерес час по-скоро да се разделите с нея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте, господин генерал.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Мерджанов, още веднъж искам да подчертая – аз не съм свикнал да наказвам който и да е от моите подчинени от първата му грешка. Така че аз наблюдавам много внимателно дейността на госпожа Димчева и при първия случай, при който си позволи подобно своеволие, тя ще бъде освободена. В това можете да бъдете сигурен.
Що се касае до Информационния център, информацията Ви не е вярна. Всъщност е създадена нова дирекция – Дирекция „Информационен център”, част от която е отдел „Военно-телевизионен канал”, част от която е отдел „Българска армия”. Освободени са точно толкова бройки, колкото Вие казвате. Ще има конкурс за началник на отдел „Военно-телевизионния канал” и „Българска армия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Следва въпрос на народния представител Ангел Найденов, относно преглед на структурата на силите.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожо министър, дами и господа народни представители! В приетия наскоро Годишен доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България, имаше редица смущаващи изводи и констатации, които в никакъв случай не могат да бъдат пренебрегнати. Факт е, че част от тези констатации и изводи са в резултат от натрупвания от предишни периоди. Това обаче не ги прави по-малко тревожни. Напротив, на фона на влиянието на кризата и намалените и намаляващи средства, част от факторите, които ги пораждат, ги активират до степен на критичност.
Сред тези изводи и констатации могат да бъдат отбелязани, например, изводът за поддържането на неефективни структури, които по никакъв начин не допринасят за военната сигурност на страната. Или констатациите за дисбаланса между средства, численост, отговорност и задачи на Въоръжените сили. Вероятно можем да прибавим и извода за ограничените финансови средства, които не съответстват на потребностите на Българската армия и на Министерството на отбраната. Ако към тези констатации добавим въздействието на икономическата криза, вероятно трябва да бъдат отчетени известни предложения в новата стратегическа концепция на НАТО, сигурно и влизането в сила на Лисабонския договор, който предвижда определени действия по отношение на европейската политика за сигурност и отбрана, е ясно, че трябва да се извърши преглед на структурата на силите и това беше заложено в годишния доклад.
Във връзка с това, господин министър, моят въпрос е в какви срокове планирате да осъществите този преглед и как смятате да представите и приложите неговите резултати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – генерал Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, Вие сте съвършено прав – докладът за състоянието на Въоръжените сили е в основата на прегледа, който започна през м. февруари 2010 г. Отдадох специална заповед с конкретни указания как да се извършва този преглед и сроковете за представяне на съответните резултати. Те са следните: до 25 май трябваше да приключи реформата и реорганизацията на Министерството на отбраната, администрацията на Министерството на отбраната, заедно с Щаба на отбраната. Това вече е факт. Реорганизацията и преструктурирането, и съкращението с около 30% във висшите командни звена, в щабовете на видовете въоръжени сили ще бъде факт на 1 юли. Вече е взето решение от мен въз основа на обсъждане в Съвета за отбрана.
До края на м. август трябва да бъдат обобщени всички резултати от прегледите на 16 работни групи, една от които е групата за ръководство и е под мое пряко наблюдение. Всяка седмица работните групи трябва да се отчитат пред тази група за ръководство. В края на м. август ще имаме в завършен вид проект на „Бяла книга” за отбраната и въоръжените сили за визия относно тяхното развитие за 5-годишен период – до 2015 г.
В края на м. септември, като мине съответно през Министерския съвет, ще бъде предоставен и на парламента за одобрение. При това се задължавам пред вас, че ще бъде поставена и на обществено обсъждане в сайта на Министерството на отбраната веднага щом стане готова. До края на годината ще бъде разработен нов план за развитие на въоръжените сили, който предстои да бъде приет от Министерския съвет.
Трябва да Ви кажа, че няма никакви предпоставки към прегледа към момента и не се пристъпва с мисълта за нагласа за съкращаване числеността на Българските въоръжени сили. Целта е техните структури да станат по-ефективни и да се вместят в бюджетните рамки. Това е най-важното. Но, ако в хода на провеждането му, необходимостта от съкращение се докаже по безспорен начин, можете да бъдете сигурни, че това ще бъде направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Ангелов.
Има думата за реплика господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, отговорът Ви внася яснота както по отношение на сроковете, така и по отношение на целите и документите, които ще следват след този преглед. Разбира се, не бих се наел в случая да коментирам сроковете и работата на работните групи. Факт е, че това е изцяло Ваша отговорност и Ваше правомощие. Аз зададох този въпрос, освен да внесем яснота, и заради факта, че всяко намерение, свързано с осъществяването на подобен преглед, няма как да не предизвика неяснота и несигурност във военнослужещите, защото винаги се свързва с евентуални съкращения на числеността. В този смисъл без претенцията да Ви давам съвети, моето мнение е, че един подобен преглед трябва да бъде осъществен бързо, без да е прибързан. Че един подобен преглед трябва да послужи като основа за изработването и съответно прилагането на трайни документи, които да очертават политика, естествено не година за година. Това е особено неподходящо тогава, когато става дума за национална сигурност, в частност за военната сигурност.
И трето, един подобен преглед трябва да дава основание за предсказуеми, последователни, планирани решения, които да изключват случайните хрумвания или политическата целесъобразност.
Ще си позволя обаче да изразя едно недоумение. Вие споменахте поредицата от документи и сроковете, че в случая вече са започнали определени съкращения. Факт е, Вие подчертахте, в администрацията на министерството, но вече бяха заявени намерения за съкращения във висшите командни звена и в щабовете, което според мен до известна степен се разминава с очакванията за извършване на преглед и тогава предприемане на определени действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика има думата министърът на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Найденов, искам да подчертая две неща: първо – постоянни са моите срещи с военнослужещи по гарнизони, второ – в работните групи участват командири на бригади, началник-щабове на бригади, които ги касае това, трето – този път реформата я започваме от върха надолу, а не обратното. Досега винаги тя е започвала от дъното и когато се изкачвала към върха постепенно, постепенно е затихвала.
Ние сме направили това обмислено и това е по предложение на началника на отбраната – като структури, на съответните началници на щабове, така че имаме пълно съгласие в Съвета по отбрана. Това мое решение не е политическо. То е основано на военната експертиза. Това мога да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втори въпрос към министър Ангелов, зададен от народния представител Ангел Найденов, относно промени в модела за пенсиониране на кадрови военнослужещи.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, ако се върна към предишния въпрос ще трябва да отбележа, че едва сега може би толкова цялостно внасяме определена яснота в намерения, които вече бяха заявени, в част от действията, които вече са предприети, но за съжаление те вече са създали определена среда на неяснота, на несигурност и на напрежение.
За съжаление, това не е само по отношение на прегледа на структурата на силите. Ако се върнем към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили – там също можем да открием достатъчно основание за това напрежение и тревога в средите на кадровите военнослужещи. Имам предвид, разбира се преди всичко социалната политика, която следваше да се реализира в Министерството на отбраната.
За съжаление ще трябва да прибавя към тези основания и намеренията, които бяха заявени, за промяна в модела на пенсиониране на кадровите военнослужещи чрез увеличаване на пределните прагове за служба в Българската армия, тоест осигурителният стаж – увеличаването от 25 години, от които 16 години и 8 месеца в Българската армия, на 30 години, от които 20 години в Българската армия. Това няма как да не създаде напрежение, особено сред кадровите военнослужещи, които вече са навършили 25 години или са близо до навършване на 25 години, което може да послужи като едно допълнително основание за по бързо излизане от състава на Българската армия и на Въоръжените сили.
Моят въпрос, господин министър, е каква е Вашата позиция и какво очаквате да бъде предприето от Вас или съответно от кабинета, чиито член сте Вие, в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – генерал Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Въпросът за пенсионната реформа по принцип е изключително сериозен въпрос. Аз чух моят колега господин Младенов да отговаря на подобен въпрос – какво е било влиянието върху това.
Информиран съм, че се обсъждат в експертни формати различни варианти на промени в тази система. Към настоящия момент нито правителството, нито Министерството на отбраната са обсъждали конкретни предложения за промени в пенсионирането и пенсионното осигуряване на военнослужещите. Не бих желал да коментирам нещо, което е само идеен проект в нечии глави и е в процес на дискусия.
Нямам съмнение, че промени в системата на пенсионирането може би трябва да има. Казвам: „няма съмнение” и „може би”, но тези промени не означават неизбежно и само увеличаване на необходимия стаж за пенсиониране на военнослужещите. Възложил съм в Министерството на отбраната да бъдат направени анализи и разработени различни сценарии за пенсиониране на военнослужещите.
Ще бъда откровен с Вас, че очаквам много силно отражение върху мотивацията за служба, в това Ви подкрепям. Също така обаче очаквам и задържане на висши и старши офицери повече отколкото трябва и с това нарушаване на нормалното кадрово развитие на млади офицери. Съответно аз не очаквам, че ще има наплив от рапорти, за да се използват 25 години сега. Очаквам, че задържането на висши и старши офицерски състав ще доведе до нарушаване на баланса между млади и стари офицери в Българската армия – институция особена, която изисква кадрово развитие. Ако един, да кажем, войник идва за три години или за шест години, той след това напуска армията, но офицера и сержанта трябва да имат път за развитие. Тук не става въпрос да пенсионираме войници. Няма такава армия в света, в която професионалните войници да се пенсионират. Това на Вас Ви е добре известно.
Трябва само да ви информирам, че във връзка с едно задължение в Закона за отбраната и въоръжените сили е сформирана група заедно с Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт за разработване на Закон за Военен пенсионен фонд, който ще цели да създаде втори стълб и да подпомогне намеренията за сигурно пенсиониране на военнослужещите при определен стаж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Аз съм готов веднага да заявя позицията си в подкрепа на намерението за създаване на Военен пенсионен фонд, който да подпомогне и съответно да увеличи вероятно размера на пенсиите за българските военнослужещи.
Аз обаче се връщам на въпроса, свързан с намерението за промени в модела на пенсиониране, защото ми се иска да изясня Вашата позиция. Да разбирам ли, че Вие сте против тези намерения в този момент, които бяха тиражирани?
Ще кажа със съжаление, че това не бяха само намерения, които са останали в нечия глава. Те бяха намерения, които бяха представени като част от вариантите, които се обсъждат, споменахте вече, в различни формати, в това число и заявени от страна на министъра на труда и социалната политика. Тогава когато те се заявяват няма как да не предизвикат неяснота и несигурност в кадровите военнослужещи.
Добре, да приемем Вашия аргумент, че те може би няма да бъдат основание за стимулиране на напускането на военнослужещите, които имат осигурителен стаж близо до 25 години. Но нека да си дадем сметка, че ако това се случи, това ще означава и допълнително финансово натоварване, което не зная дали Министерството на отбраната може да понесе, дали изобщо обезщетенията, които биха последвали в резултат на уволнението на толкова военнослужещи, биха били поносими от бюджета на министерството.
И второ, аз напълно съм съгласен с това, че една подобна промяна ще наруши кадровото развитие, защото има един много специфичен модел в Българската армия, поради предварителното определяне на длъжностите в обхвата на едно военно звание. Това може да не се отнася за други сфери, но тук, когато се направи едно подобно непремерено и неразчетено предложение или промяна, тогава настъпват и съответните сътресения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Найденов, надявам се, че не искате от мен да кажа сега дали съм „за” или „против”. Затова съм възложил на администрацията на Министерството на отбраната да направи тези анализи. Когато ги направи, бъдете сигурен, че ще защитя нашата позиция в правителството.
Друг е въпросът, че ние сме колективен орган и колегиален орган, там ще бъде решено в края на краищата. Но можете да бъдете сигурен, още веднъж повтарям, че ще запозная всички членове на правителството с позитивите – има и такива, и най-вече с негативните последици от едно такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на генерал Ангелов за участието му в днешния парламентарен контрол и да преминем към изслушване на проф. д-р Анна-Мария Борисова, министър на здравеопазването.
Първи към нея с питане се обръща народният представител Антон Кутев, относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на закриването на болници.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаема госпожо министър! Питането ми беше продиктувано от това, че не успях достатъчно добре да разбера плановете, които имате по отношение на продължаването на здравната реформа.
От една страна, една от първите Ви публични изяви в ролята Ви на министър силно ме обнадежди, защото там Вие буквално казахте, че нито една болница няма да бъде затворена – нещо, което ми звучи доста оптимистично.
От друга страна, в други свои публични изяви, говорите затова, че е добре и че оптималната бройка на болниците е около 120, ако се лъжа – ме поправете, пък те сега са над 300, доколкото знам, тоест очевидно има разминаване между едната теза и другата.
Проблемът не е в разминаването на тезите. Проблемът е по скоро в това, че очевидно има недостиг на финансови средства в системата на здравеопазването. Очевидно беше избран един модел, според който по един, според мен, неправилен начин, се оценява кои са болниците, които трябва да оцелеят и по пътя на съкращаване на средствата чрез пътеките и чрез досегашните форми на финансиране, се определя кои са онези болници, които ще оживеят и тези, които няма да оживеят. Общо взето това беше направено с досегашните бюджети, с разпределението на пътеките.
Добър сигнал от Ваша страна досега беше фактът, че Вие очевидно се обръщате първо към изработването на така наречената Здравна карта, тоест към това че първо трябва да е ясно кои са болниците, които са необходими и трябва да останат. Критерият, който се надявам да залагате в тази работа, е къде населението се нуждае от ефективни здравни грижи, а не коя болница в момента трябва да закрием, защото няма да й стигнат средствата. Така че от тази гледна точка, опитвайки се да разбера какво точно казвате в последните може би вече два месеца, откакто сте министър, задавам въпрос, защото аз поне не виждам промяна в системата на финансиране, която да е наложена за последните няколко месеца.
Договорите със Здравната каса, доколкото знам, са до голяма степен предопределени. Резултатът от това нещо ще бъде, че само след няколко дни буквално на определени болници, които сключиха договори на половината от досегашните си пътеки, ще започнат да им приключват парите. Това означава, че вие може да не ги затворите, те сами ще затворят, защото няма как да се случи друго, като нямат пари да плащат. Това, разбира се, според мен е в пряко противоречие с Вашите твърдения, че няма да закривате болници. Те ми изглеждат пресилени, непрофесионални, така че моите въпроси към Вас са: какви са политиките, които оттук нататък ще използвате? Откъде ще намерите парите, защото очевидно тук става дума за пари, така беше поставен въпросът от вашия предшественик, и по какъв начин смятате да решите точно този казус - как така хем няма да затваряте болници, хем в същото време няма да им дадете пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на здравеопазването.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо Цачева, уважаеми господин Кутев, дами и господа народни представители! Във връзка с Вашето питане относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на закриването на болници Ви информирам следното.
С оглед на заявената от мен позиция в Министерството на здравеопазването се реализират няколко процеса.
На първо място, в момента по мое нареждане се прави преглед на състоянието днес на болничната мрежа със съответни ретроспективни и проспективни анализи. Информацията, която постъпи, е актуална, съдържа данните от днешния ден и тя ще бъде подложена на многоаспектен анализ относно възможностите за достъп на пациентите до болнична помощ.
Второ, изготвяне и прилагане на индикатори за ниво на компетентност за всяка болнична структура на територията на нашата страна по всички медицински специалности – стъпка, която се предприема за изясняване на действителната ситуация по отношение на предоставеното качество на медицинските услуги, с цел равнопоставен достъп до еднакво качество за всички граждани.
Изготвени са параметрите за всяка медицинска специалност за три нива на медицинско обслужване и се обсъжда тяхната приложимост. Първото е с най-ниски изисквания, третото – с най-високи относно структура, човешки ресурси, оборудване, резултати от дейност, компетентност на специалистите. Това са елементи на качеството на медицинската дейност съгласно теорията на Донабедиан. Тъй като качеството е комплексно понятие, за да бъде гарантирано, следва да са изпълнени няколко елемента: качество на човешки и други ресурси, качество на процесите, качество на резултатите от дейността.
Трето, с моя заповед са сформирани комисии за разработване на областни здравни карти, както и комисия под мое лично ръководство за разработване на Национална здравна карта.
Четвърто, вече сме изготвили четири клинични пътеки за долекуване и продължително лечение. Първата е за след активно лечение в хирургията, втората – вътрешните болести, третата – след активно лечение в неврологията, както и за продължително лечение. Предстои публикуването им в „Държавен вестник”.
Интензифициране на активното лечение и създаване на условия за болните да се долекуват след активно лечение – това е приоритет, който е крайно време да се реализира в тази държава. Това изисква създаването на структури, на легла за долекуване и продължително лечение.
Последната реално предприета мярка има пряко отношение към зададения от Вас въпрос и е първа спешна стъпка към запазване на болниците, които съм обещала, че ще бъдат запазени. Тези клинични пътеки са източник на допълнително финансиране и за лечебните заведения, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса за по-малък брой клинични пътеки, поради което имат проблем с оцеляването си.
Считам, че с това отговорих и на втората част на въпроса Ви, който не е ясно зададен, и аз не можах съвсем точно да го разбера. Оставам с впечатлението, че Вие питате какво ще се случи с болниците, чиито договори със Здравната каса не осигуряват финансиране за целия период на 2010 г.? Така го разбирам, въпреки че знаете, че договорите са за цялата година. Вероятно въпросът Ви касае именно тези болници, на които ние ще дадем шанс - при един добър мениджмънт така да си преобразуват своите неефективни и некачествени за момента структури, та да ги превърнат в системи за долекуване и продължително лечение, от което те да печелят.
Реализирането на много от нашите действия са в ръцете на законодателя, поради което очаквам бързи законодателни промени, за да реализираме тези свои намерения. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За два уточняващи въпроса – Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо министър, ако започнем отзад напред, бързите законодателни промени обикновено е редно и е добре особено в този случай да тръгват от министерството, а не от Народното събрание, а вече приемането е въпрос на мнозинството, към което принадлежите. Аз също се надявам, че законодателните промени, за които говорите, ще бъдат реализирани възможно най-бързо, но, повярвайте ми, те зависят от вас, а не от мен.
А иначе по повод на това какви няколко пътеки ще отворите, аз разбирам нещата, доколкото мога да си ги обясня, така – най-малко 500-550 милиона влизат в здравното осигуряване през тази година в сравнение с бюджета от миналата година. Хубавото на този ред от въпроси, който се е стекъл може би днес или е бил така направен, е, че следващият въпрос е на господин Евгений Желев, на бившия министър. Той със сигурност е много по-добър специалист в това отношение от мен и предполагам, че може много по-точно да говори по отношение на цифрите. Факт е обаче, че вие имате силен недостиг на финансиране в системата.
Във Вашия отговор Вие си противоречите според мен в две неща. Аз все пак исках да разбера кой ще бъде приоритетът в бъдещата ви политика – дали това една болница отговаря ли на определени качествени изисквания, което досега беше заложено, или това до каква степен тази болница е необходима на населението, което обслужва? Съгласен съм, че с третия приоритет, за който говорихте, тоест със Здравната карта вие изтегляте необходимостта от болницата, само че преди това казахте два други, които говорят за нивото на качество. Тоест продължава да не ми е ясно, при недофинансиране на системата от около 500 милиона изначално още със самия бюджет, с още най-малко сигурно едно 100, 200, 300, или кой знае колко милиона недофинансиране в резултат на неизпълнение на бюджета, които оттук нататък ще ви се наложи да направите, как ще се получи така, че да финансирате болници, които очевидно няма как да оживеят до края на годината поради недостатъчния брой клинични пътеки, които те са подписали? Това че вие ще им давате парите през цялата година, сигурно е така, само че на тях през цялата година и през половината им трябват два пъти повече пари, отколкото вие сте в състояние да им дадете. Тоест вие си имате един чист минус в системата, който за мен е абсолютно непонятно до момента от Вашите отговори как смятате да попълните, освен че примерно ще правите някакви вътрешни пренареждания, комисии и какво ли още не, които обаче в крайна сметка не дават отговора на генералния въпрос: накъде сте тръгнали?
Иначе приветствам, пак казвам, това че ще правите Здравна карта и че тя минава първо, съгласен съм, добре е. Въпросът в този случай е: какво правите с недофинансирането на системата? Откъде идват онези пари, които ще ви дадат възможност системата да бъде финансирана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата министър Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Предлагам със следващите въпроси, които ще получа, да ви се изясня по тези неща, защото някак си добре са подредени и темата се развива постепенно във въпросите. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народните представители Мая Манолова и Евгений Желев относно съкращаване на разходите в системата на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, антрикризисните мерки на правителството, които бяха лансирани наскоро, предвиждат съкращение в публичните разходи на държавата с около 20%. Това касае всички сфери на публичния сектор. Има и министерства, които няма да бъдат засегнати от тези съкращения – Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. За съжаление Министерството на здравеопазването не е сред привилегированите.
Едно доста странно решение, защото няма европейска страна, която в условията на криза да е съкратила своите пари за здраве. Едно доста странно решение и предвид изявлението на премиера само преди три месеца, когато каза, че категорично правителството няма да прави икономии за здраве. Сега сме пред друго решение, което предвижда с 20% съкращение на разходите в сферата на здравеопазването.
В тази връзка е и Вашата заповед от средата на м. май т.г., насочена към всички структури на Министерството на здравеопазването – за съкращаване на разходите в рамките на 29,4%. Това касае спешните центрове, домовете за деца, психодиспансерите – т.нар. центрове за психично здраве. И въпреки изявленията на вашия пресцентър, че тази заповед е наужким, тя не е отменена. Справка, направена вчера в редица спешни центрове показа, че те имат ангажимент да извършат 30-процентно съкращение на разходите за издръжка. Това означава 30% съкращаване на разходите за консумативи, лекарства, бензин, линейки и всичко, необходимо за спешната помощ. И 10% съкращение на разходите за работни заплати. Едно доста странно решение предвид, че спешните центрове страдат от хроничен недостиг на средства. Въпреки увеличенията, направени по време на нашето управление (през 2008 г. два пъти се вдигаха заплатите на заетите в спешните центрове), те и сега страдат от недостиг на кадри. Например в София незаетите места за лекари в спешната помощ са 70.
Не мислите ли, че това съкращение на разходите допълнително ще демотивира специалистите, заети в спешната помощ, и на практика ще постави под съмнение нейното функциониране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Борисова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо Цачева, уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин Желев, дами и господа! В отговор на зададения въпрос във връзка със съкращаване на разходите в системата на Министерството на здравеопазването и как това ще се отрази на спешните центрове, на техните възможности да осигуряват адекватна спешна помощ на населението, Ви информирам следното.
Към настоящия момент във връзка с необходимостта от съкращаване на разходи в системата на Министерството на здравеопазването не е предвидено намаляване на броя на работещите екипи и намаляване на щатната численост от медицински специалисти (които и без това са малко, както подчертахте), работещи в центровете за спешна медицинска помощ и осъществяващи медицинска помощ за пациенти в спешно състояние.
Основните усилия на Министерството на здравеопазването са свързани с подобрение на управлението на ресурсите в системата на спешната медицинска помощ, увеличаване ангажираността на всички участници и оптимизиране на административните разходи, което не засяга финансовото обезпечаване на качеството и обема на оказаната спешна медицинска помощ и няма да се отрази на възможността на центровете за спешна медицинска помощ да осигуряват адекватно своята работа.
Искам ясно да подчертая, че очакваното съкращаване на разходите в системата на Министерството на здравеопазването ще се реализира основно от намаляване разходите на администрацията в министерството, както и на второстепенните структури на бюджетна издръжка. Ние драстично ще намалим разходите за участие в комисии, за командировки, за придобиване на дълготрайни материални активи.
В резултат на административната реформа ще се слеят административни звена, ще се премахнат щатни бройки с дублиращи се функции. Изискано е в съвсем кратък срок здравните структури, чието финансиране минава пред Министерството на здравеопазването, да представят предложения, подчертавам – предложения за намаляване на разходите си, но при изричното условие това да не се отразява на обема и качеството на тяхната работа, както и на обслужването на пациенти.
Използвам случая, въпреки че Вие насочихте въпроса си само към спешните центрове, да заявя категорично от тази трибуна, че разпореждането не засягаше нито домовете за деца, нито психиатричните заведения, нито учрежденията, които касаят наркоманите. Всичко това изобщо не е било в полезрението на нашите препоръки – да се дадат предложения относно съкращаване на разходи в административните структури на тези учреждения. И нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, няма да коментирам Вашите намерения за съкращаване на разходи в администрацията на Министерството на здравеопазването, защото очевидно такива могат да бъдат направени, но искам да Ви заявя, че звучи притеснително каквото и да било намерение за съкращаване или както Вие го наричате – оптимизиране на разходите в спешната помощ.
Ще ви припомня някои от идеите на Вашия предшественик господин Божидар Нанев, който обеща на спешната помощ допълнителни 30 млн. лв. Аз съм съгласна с него, че част от тези пари биха били необходими, още повече предвид високите очаквания, които министър Нанев залагаше на спешните центрове и които предполагам, че ще доразвиете във Вашата реплика като част от първия въпрос, зададен за преструктурирането изобщо на болничната помощ.
Според министър Нанев на спешните центрове се отделяше централно място в общата схема за преструктуриране на болничната помощ, като те трябваше освен да извършват спешна помощ, да бъдат един вид центрове, в които да се пренасочват постъпилите пациенти с оглед тяхната необходимост от болнична помощ.
Затова министър Нанев лансира една нова интересна форма, наречена спешни кабинети, като даже обеща на работещите в тях по 100 лв. възнаграждение за дежурство. В района, от който аз съм избрана за народен представител, дори беше открит такъв спешен кабинет – в Бобов дол. Истината е, че той се състоеше от една стая с кушетка и шкаф за лекарства, но на лекарите в спешния център беше обещано допълнително възнаграждение.
Вярно е, че спешният център си съществуваше и преди министър Нанев да отиде в Бобов дол. Надявам се, че ще продължи да съществува и след Вашето министерстване, но за хората, които работят в тази сфера, е важно да има някаква постоянна политика, която да е предвидима и да е ясно какво точно ще се случи с тези изключително важни звена от системата на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Професор Борисова, имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Искам да Ви информирам, че някои от тези спешни центрове, на брой три до момента, вероятно в бъдеще ще има още, сами пожелаха да бъдат затворени, тъй като на месец минавали двама души. (Смях и частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народния представител Евгений Желев, народния представител Михаил Миков и Ангел Найденов относно рамкова инвестиционна програма.
Доктор Желев, имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа! Явно е, че ситуацията е такава, директивата е ясна – че ще се съкращава и в Министерството на здравеопазването, колкото и да е неприятно и колкото и да е неприемливо. Просто трябва да го направим, за съжаление. Можеше да се вземе и друг тип решение.
Така или иначе един от начините да се компенсира намалението на ресурса в здравеопазването е използване на еврофондовете – една тема, която е много актуална в момента и предстои да бъде още по-актуална. Сигурно ви е известно на всички вас, уважаеми колеги, дами и господа, че здравеопазването като сектор е сравнително слабо застъпен във всички проблеми, по които България работи от 2007 г. насам. Това естествено е изключително важно основание Министерството на здравеопазването, госпожо министър, да впрегне целия си ресурс, капацитет – интелектуален, управленски, за да може да направи всичко възможно да се използва този ресурс, който се предоставя като безвъзмездна помощ.
Една от възможностите за такова финансиране на здравни структури в Република България е Оперативната програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, компонент в подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските конгломерации. Общата стойност на този компонент, тази програма е около 150 млн. лв.
В късната есен на 2009 г. новият екип на Министерството на здравеопазването, след изборите през м. юли, изработва една концепция за преструктуриране на болничната помощ и този документ е приет като решение на Министерския съвет на 16 декември 2009 г. Всъщност на базата на тази одобрена политика в сектора право да кандидатстват по тази програма, за която говорим и съответния компонент, са имали всички здравни структури, включени в така наречената концепция. През същия м. декември 2009 г. обаче по настояване, доколкото е известно, на самото Министерство на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството закрива програмата и я открива наново на 29 януари 2010 г. като краен срок за подаване на средносрочна рамкова инвестиционна програма и проектните фишове е 31 март 2010 г.
За съжаление, оценителната комисия по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, подкрепа за реконструкция, обновяване, оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските конгломерации с Решение РД-02-14-827 от 15 май 2010 г. е отхвърлила тази средносрочна инвестиционна рамкова програма на министерството като краен бенефициент.
В тази връзка нашето питане е: Всъщност какви са причините за ниската оценка и отхвърлянето на тази инвестиционна програма, според Вас? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на здравеопазването професор Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо Цачева! Уважаеми господа Желев, Миков и Найденов, във връзка с вашето питане ви информирам следното. Средносрочната рамкова инвестиционна програма за здравеопазване по Оперативна програма „Регионално развитие” е предадена на 30 март 2010 г. в периода преди встъпването ми в длъжност. Като основни причини за отхвърляне на тази програма управляващият орган, а това е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, посочи:
1. липса на обосновка на целите и очакваните резултати от програмата;
2. липса на анализ на регионалните нужди и проблеми;
3. липса на критерий за избор на конкретните обекти на интервенции.
Всичко това обаче, по наша преценка, е резултат от:
1. Липса на национална актуална здравна карта, върху която екипът на Министерството на здравеопазването всъщност работи сега и на която ние трябва да се опрем в нашите преценки.
2. Недостатъчно ясно определяне на медицинските дейности, които могат да се извършват само във високотехнологични болници съгласно концепцията за преструктуриране на болничната помощ. Такива определения ние вече изготвяме.
3. Приемане на посочените от болниците потребности без да се отчита действителната необходимост от високотехнологично оборудване, което в новата програма ще бъде поправено на база именно на тази здравна актуална карта, която правим сега.
Ръководството на Министерството на здравеопазването е в диалог както с управляващия орган, така и в пряка връзка с Дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия. Активно обсъждаме стъпките, които новото ръководство на министерството ще предприеме за финансиране на високотехнологичните болници по Оперативна програма „Регионално развитие”. Постигнато е съгласие ние, Министерството на здравеопазването, да пренапишем средносрочна рамкова инвестиционна програма, в която ясно да бъдат обвързани цели с очаквани резултати. Това е важно условие, за да успеем.
Одобрението на оборудването на високотехнологичните болници и поименното им определяне ще зависи от анализа на изготвената в момента актуализация на Национална здравна карта. Ръководството на министерството възнамерява до края на м. септември т.г. да представи новата инвестиционна програма за оценка на управляващия орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За два уточняващи въпроса – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, аз не чух във Вашия отговор оценка или опит да определите това, което се е случило чрез отхвърлянето на средносрочната инвестиционна програма на министерството. Нещо повече, аз усетих един опит да оневините екипа, който е подготвил тази програма и съответно да оправдаете министерството като ведомство, което кандидатства.
Ще се опитам да Ви предложа една оценка на това, което се е случило. Това е, че случилото се е провал. Провал на министерството, чийто негативен ефект можем да открием поне в две посоки.
Първата посока е невъзможност да бъдат усвоени средства по тази оперативна програма и съответно по средносрочната инвестиционна програма в момент, в който министерството спешно се нуждае от подобни средства. Доктор Желев спомена, че става дума за около 150 млн. лв., което е фактически обемът на капиталните средства на министерството за 4 години. Всичко това става в момент, в който се търсят допълнителни приходоизточници, при положение че бюджета на министерството беше орязан с над 500 млн. – всъщност средствата за здравеопазването за тази година.
Второ, негативният ефект можем да открием и в невъзможността да се реализира намерението за усвояване на средства по европейските оперативни програми, в случая по отношение на Програма „Регионално развитие”.
Това е нашето или моето в случая предложение за ефекта.
Моите въпроси са следните:
Първо, смятате ли да промените нещо в политиките, които се реализират чрез тази програма, и какви проблеми бихте решили, ако промените тези политики?
Второ, в какви срокове ще изработите новата програма по начин, който да не доведе до загуба на възможността да се усвоят средствата по Оперативна програма „Регионално развитие”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте за отговор.

МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Вече имах среща с представителя на Световната банка за България, последователно след това с представителя на Европейската комисия – човекът, от който зависи да се получат тези средства, заедно обсъдихме слабите страни на старата програма. И на двамата господа им беше представена визията ни за бъдещето. Тези посещения бяха в различни дни, независими едни от други. Ние получихме одобрението и от двамата. Те бяха впечатлени от националния поглед за решаване на този проблем и категорично го подкрепиха.
Аз съм над 90% сигурна, че ние ще бъдем победители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Госпожо министър, в интерес на истината и на коректността трябва веднага да заявя, че в крайна сметка Вие не носите отговорност за това, което се е случило, но оттук нататък Вашата отговорност е много по-тежка, защото нямате време. Просто нямате време!
Трябва, пак в интерес на истината да кажа, че моят екип говори, преговаря в разстояние на шест-седем месеца със самия господин Расмусен, който даде одобрение и цялата Европейска комисия, управляващият орган към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на тази програма. За нашата средносрочна инвестиционна програма, тя беше предприемане с одобрените имена и на болниците, и здравните структури от Европейската комисия, които трябваше да получат финансиране.
Новият екип на министерството – този преди Вас, обаче, с лека ръка задраска всичко това направено и реши, че животът започва от тях. Това, което искам да кажа, е, че е добре всеки един управленец да погледне какво е вършено след него и всички положителни неща да могат да бъдат продължени, защото забавянето, особено сега в случая води не само до загуба на пари. Според мен по-вярното, по-точното или по-необходимото е с тази програма, с тези средства, не да бъдат толкова усвоени, за да отчетем усвояване на европари, а да извършим определени политики в здравеопазването. Затова и въпросът на господин Найденов беше всъщност: какви политики ще защитим и ще реализираме чрез дадената ни безвъзмездна помощ от Европейския съюз? Затова европейците толкова много настояват и контролират самото харчене на парите.
Госпожо министър, предстои Ви много работа. Аз съм готов и ние сме готови да помогнем и с нашите екипи, и с нашите възможности, и с опита, който имаме. Въпросът е в това дали ще го поискате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приключихме с процедурата по развиване и изслушване питането на тримата народни представители.
Последеният въпрос към министър Борисова ще зададе народният представител Мая Манолова относно оптимизиране броя на болниците в България.
За информация на народните представители – ще изслушаме въпроса и отговора към министър Вежди Рашидов.
Поради напредналото време отговорите на въпросите към министър Трайчо Трайков ще бъдат отложени за следващия парламентарен контрол.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): „Няма да затварям болници!” – това беше Вашето първо послание като здравен министър, госпожо Борисова. Дори препоръчахте на медиите да го изведат в заглавие след Вашата първа пресконференция и те го направиха. Как изглежда това послание само един месец след Вашето министерстване – безнадеждно остаряло?!
Новото послание: „На България й прилягат 120-130 болници за активно лечение.” – това е Ваш цитат. Останалите ще бъдат преструктурирани или казано с други думи – закрити. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Преструктурирани и закрити не е едно и също.
МАЯ МАНОЛОВА: Какво означава, госпожо Борисова, те да бъдат превърнати в болници за долечение, за продължително лечение или за спешни центрове? Означава да има законодателна база и да има пари за това преструктуриране.
По отношение на финансите – за тази година средствата за здравеопазване са с половин милиард по-малко в сравнение с миналата. С 220 млн. лв. са намалени средствата на Касата за болнична помощ.
За съжаление намерението на правителството с актуализацията на бюджета да компенсира тези 220 млн. лв. няма да се случи, тъй като около 200 млн. лв. ще бъдат намалени през бюджета на Министерството на здравеопазването и още толкова през общините, чиито бюджети ще бъдат намалени между 15 и 20%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ) Един от основните ресурси пред тях са парите за здраве.
Към днешна дата дълговете на болниците са 400 млн. лв., от които 100 млн. лв. за консумативи, и около 200 млн. лв. за лекарства. Част от тях и благодарение на това, че Касата не сключи договори за клинични пътеки за 2010 г.
Моят въпрос към Вас е: на каква база преценихте необходимостта на България от 120-130 болници и какво ще се случи с останалите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на здравеопазването проф. Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо Цачева! Уважаема госпожо Манолова, във връзка със зададения от Вас въпрос по повод на мое изявление за оптималния брой болници за активно лечение в България Ви информирам. Безспорна е потребността от преструктуриране на болничната помощ. Това е заложено и в действащата в момента Здравна стратегия, приета от предходния парламент. Това е една от целите на настоящото правителство в областта на здравеопазването.
Многократно в официални документи за анализи на системата на болничната помощ наши и международни експерти, например в мастерплана на Световната банка е констатирана свръхосигуреност с болници в Република България като на този фон има свръхнедостиг на легла за долекуване и продължително лечение – те на практика почти не съществуват, за разлика например за Европа, където са между 12 и 15% от болничните легла. При нас няма такива. Това е проблемът на България! Ние нямаме такъв вид болници! Ние трябва да ги създадем!
Отново ще Ви припомня тези цифри – осигуреността с болници на 100 хил. души население през последните няколко години нараства и варира между 3,8-4,62. За сравнение за Европа е 3,0. Къде сме ние – 3,8-4,6? При това, забележете, без да сме добавили близо 5000 легла от 46-те си диспансера, което означава, че този коефициент ще мине 5 – за Европа средно – 3.
Съществуват обективни математико-статистически модели за определяне потребностите от болнични легла. Те се базират на средноевропейски норми за осигуреност на населението с болнични легла, върху които се налагат интегрални коригиращи коефициенти, индивидуални за всяка област на страната. Коефициентите се формират въз основа на демографски показатели за възрастова структура на населението. Има значение дали там имаме много възрастни хора или не – раждаемост, смъртност, детска смъртност, хоспитализирана заболеваемост, инвалидизирани лица над 16 години. Това са основни здравно-демографски показатели, които имат пряко отражение върху потребностите от болнични легла.
По отношение на общия брой легла се налага и още един друг коригиращ коефициент, тъй като значение има и показателят използваемост на леглата.
С оглед профилактиката на вътреболничните инфекции е общоприето в света да се планира резервен леглови капацитет, поради което показателят се приема за нормален, когато е между 75 и 80% – това са световни норми.
Видно от всичко, което Ви изложих, планирането на потребностите от брой болнични легла е напълно обективизирано. Ние нямаме намерение да приемем друг европейски показател за потребности от болнични легла. Ние ще се базираме на това, което е прието в света, моля Ви се, а то е 5,9 на 1000 души население, защото, както казахме вече, в момента това е ситуацията в България. Ние имаме толкова. Ние нищо няма да променим. Ние ще останем на този показател. Той няма да мръдне. Този показател е средноевропейски – затова и няма да мръдне, защото отговаряме.
Имаме намерение обаче да променим структурата на леглата, за което вече ви подчертах. Ние ще имаме легла за интензивно лечение, както и сега, за активно лечение, както и сега, но ние ще развием системата на продължителното лечение и долекуването, което ни липсва. Защото това е проблемът на нашата система.
Изложените принципи, които току-що ви поднесох показват потребност от около 27-30 хиляди легла за активно лечение, подчертавам, трябва да се диференцират нещата – за активно лечение в страната. За да има една болница за активно лечение нужното многопрофилно изявяване и затворен цикъл на обслужване на населението се счита, че е подходящо да разполага средно с около 300 легла, и това може да задоволи потребностите на един регион от 100-150 хиляди души население. Това са общоприети норми, което ви цитирам. При тази калкулация излиза, че на нас са ни нужни около 90-100 такива болници, ако обаче са само за активно лечение и са еднакви – все по 300. Да, обаче в България легловата база в болницата варира от 50 до 1300. Например в Пловдив – „Свети Георги”, мегаболница, огромна!
Тези особености ни поставят пред една по-сложна задача да направим преглед на структурите, което правим, обемът на дейностите, което правим, и съответствието с нужното качество на съответното ниво на медицинско обслужване, което също правим. Сега, в момента, правим тези оценки. На тази база ще се приложат вариантите на математическия модел, за което вече стана дума и с който ще определим потребностите и ще предприемем последващи управленски решения, за да преструктурираме системата така, както имаме намерение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В заключение ще кажа, че в първите мои изявления аз подчертах и отново ще кажа – няма да закривам болници. Продължавам да поддържам казаното и това следва да е ясно в настоящото изложение по поставения от Вас въпрос. В този смисъл споменатата цифра „130 болници за активно лечение” е извадена от контекста на една по-мащабна политика на болнично преструктуриране и както чухте от текста те могат да бъдат и 100, а могат да отидат и към 150 – ще видим, анализираме! Но там някъде е бройката на болниците за активно лечение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Борисова, с внимание слушах Вашия отговор и мога да кажа, че разсъжденията Ви са прекрасни от теоретична гледна точка, но нямат абсолютно нищо общо с действителността. Затова и заявеното от Вас преструктуриране на практика означава точно закриване на болници. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото, за да се преструктурира една болница за активно лечение в болница за долекуване или продължително лечение са необходими две неща: пари и нормативна база.
Вие заявихте, че Министерството на здравеопазването се занимава с разработването на нови четири клинични пътеки, които да касаят евентуално долекуване и продължително лечение, но Вие самата много добре би следвало да знаете, че клиничните пътеки започват да действат от началото на всяка календарна година. Има ред, по който болниците могат да кандидатстват за финансиране по тях. Така че те евентуално ще имат своето действие от 1 януари следващата година. (Реплики от ГЕРБ.)
По отношение на нормативната база. Искам да Ви информирам, че в момента българският парламент в Комисията по здравеопазване обсъжда на второ четене промените в Закона за лечебните заведения и тези промени нямат абсолютно нищо общо с Вашите разсъждения. Наистина става дума за изготвянето на областни здравни карти, което ще се прави от областни комисии, в които неизвестно защо са включени 80% държавни чиновници, само по двама представители на общините и само по един от представители на пациентски организации. Тези комисии ще трябва да преценят минимума и максимума от болнични легла, които следва да има в една област.
Но кажете ми, уважаема госпожо Борисова, по какъв начин ще се направи преценката, с кои точно болници и за кои точно болнични легла ще сключва договори Касата за публично финансиране и какво ще се случи с останалите? Означава ли това, че останалите болнични легла ще бъдат необходими например като такива за долекуване. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Тъй като дадохте удължаване от 4 минути на госпожа Борисова, надявам се, че тя ще си доразвие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А на Вас, госпожо Манолова, на всичките Ви въпроси по 40 секунди, сметнете колко минути са.
Имате ги 30 секунди, но не издребнявайте, защото на Вас много повече време съм Ви дала днес.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще задам един практически пример за това, което говори госпожа Борисова. Например да вземем област Стара Загора. Приема се, че минимумът от болнични легла, необходимия е 1000, максимумът е 1500. В момента в Старозагорска област има 2500 болнични легла. Там има класически пример – Университетска болница, областна болница, няколко частни болници, едната от които е на един колега от ГЕРБ и няколко общински болници. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Кажете ми как ще се направи преценката с кои точно болници ще сключи договор Касата за публично финансиране като болници за активно лечение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме въпроса Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Как останалите ще се превърнат в болници за долекуване, с какъв ресурс и на каква база? Пътят, по който вървите, е много подобен на пътя, по който вървеше вашият предшественик и той не е добър нито за него, нито за българското здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, проф. Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Аз много благодаря за грижата, която проявявате към моето бъдеще. Моето бъдеще е ясно, сигурно, само да съм жива и здрава. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Що се отнася до българското здравеопазване не само Вие, а всички ние, които сме тук в залата и в частност и аз, защото в края на краищата съм дошла на този пост, за да се опитам с моите познания и експертиза да помогна. Защото наистина искам да вървим напред в тази област, в която работя 35 години и ми е много болно за нея.
Много бяха въпросите. Трябва да ми подсказвате, но така на прима виста, питахте ме за пътеките, които евентуално да бъдат изработени. Те отдавна са изработени, те чакат одобрение. Може би е въпрос на 2-3 седмици.
Относно плащанията. Доколкото ми е известно ние бихме могли да ги вкараме в Касата, така много грубо казан е глаголът, но не мога да намеря по-подходящия в момента. Това е въпрос на договореност и не смятам, че това би била причината в държавата да не се случи цялата тази промяна заради един формален акт.
Следващ въпрос да ми припомните, че бяха много, трябваше да си записвам. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) А, преценките! Да, благодаря. Аз в обстойното презентиране, което ми отне малко повече време се опитах много подробно да покажа научните пътища, по които ще се правят тези оценки и че това не е някакъв умозрителен акт, мой, или на някой друг. Има цяла наука в медицината, която се занимава с тези оценки. Ние ще се опираме на тези научни похвати, подходи, теории, на тази база ние ще направим разработката и в никакъв случай това няма да бъде субективна оценка. Всички онези болници, които отговарят за единия или другия тип болници, ще имат всички основания да сключат договор с Касата и да работят спокойно. Всички болници, които са включени в нашата Национална здравна карта, която работим в момента, както ви обясних, всички тези болници ще бъдат болници, които ще сключват договори със Здравната каса в едно качество, в друго качество, но те ще бъдат осигурени с договори със Здравната каса и ще работят спокойно. Надявам се Вие и вашите избиратели ще бъдете спокойни след това мое изявление. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодарим на проф. Борисова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Предстои ни да изслушаме въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно участието на България в Нощта на музеите към министър Вежди Рашидов, министър на културата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За шеста поредна година Европа реализира една мащабна културна инициатива, така наречената Нощ на музеите. В нощта на 15 срещу 16 май 2010 г. Европа остана будна с отворени очи към културното и историческото наследство на своята територия, на целия континент.
Радостно е, че в тази нощ - Нощта на музеите, десетки български музеи и галерии също отвориха врати. Пред много от тях се проведоха концерти. Получи се всъщност една вечер и Нощ на културата не само в Европа, но и в България. На този фон сред тези музеи и галерии правеше силно впечатление отсъствието на флагмана на българските институти, които се грижат за културното ни наследство, а това е Националният ни исторически музей. Още от 18,00 ч. Националният исторически музей остана затворен. Очевидно това като събитие би трябвало да засяга и Вас, господин министър като човек, който трябва да защитава разпространяването на културното наследство като един богат исторически опит за поколенията. Защото най-важният резултат от Нощта на музеите е развиването на чувствителността и на познанието на младото поколение към нашето духовно историческо наследство.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: по каква причина Националният исторически музей е бил затворен в Нощта на музеите? Ще предприемете ли мерки това да не се повтори в бъдеще? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на културата господин Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Нощта на музеите е инициатива на Министерството на културата и комуникациите на Република Франция от 2005 г. С времето се превърна в Европейска нощ на музеите, в която доброволно избират да се включат както държавните, така и частните музеи и галерии. Целта на инициативата е да се повиши интересът на публиката към тези пространства на духовността и по този начин те да имат по-голяма посещаемост.
Музеите и галериите в цяла България отвориха врати през нощта за първи път преди 5 години. Нощта на музеите и тази година се организира от Френския културен институт - София, в партньорство с Министерството на културата на Република България и Столичната община. Музеите и галериите в страната бяха поканени да участват, след като заявилите участие над 60 желаещи музеи и галерии бяха обработени. Беше съставена програма.
На 13 май т.г. във Френския културен институт се състоя пресконференция по повод отбелязването Нощта на музеите. Представители на Националния исторически музей участваха в тази пресконференция и в редица други медийни изяви и подробно обясниха каква ще бъде програмата, с която отбелязват Нощта на музеите. На пресконференцията бяха раздадени материали с програмата за нощта.
Програмата на Националния исторически музей и работното му време коректно бяха обявени както на сайта на музея, така и на сайта на Министерството на културата, а също и на специално изработените покани до широката общественост, до представителите на тур-операторите, до Софийския инспекторат по образование и до медиите. Аз ще Ви подаря тази програма, от която е видно, че Националният исторически музей се включи в инициативата и той е на първо място.
Националният исторически музей отваря вратите си безплатно цял ден за всички посетители на 11 май от 11,00 до 18,00 ч. Но не само това! Освен постоянните експозиции Националният исторически музей представи и богата културна програма: арт студио „Камбана”, театър „Смях без сълзи”, разказват се приказни истории в „Камбана”. В програмата има изпълнения на вокално студио „Светулковци”, детска вокална група „Витошки камбанки”, фолклорна певческа група „Виделина”, вокална група „Жестим”, балет „Естрея”, клуб „Амаранд-М”, детски дансов ансамбъл „Шопски танц” и студенти от Театралния колеж „Любен Гройс”, Гергана Иванова – флейта, концерт-майстор Константин Евтимов от Българското национално радио – виолончело, дует „Червено и черно”. В Националния исторически музей е организирано и великолепно ревю с костюми от времето на Първата и Втората българска държава, както и от края на ХІХ и началото на ХХ век. Приказки за тъкането очакват посетителите в тъкаческото ателие на музея, където етнографите на Националния исторически музей и деца от Училището за деца с увреден слух възпроизведоха стари техники на тъкане. Бяха прожектирани българските игрални филми „Рицар без броня”, „Изпити по никое време” и „Таралежите се раждат без бодли”.
През целия ден публиката е била забавлявана и с много подаръци и изненади, осигурени от научно-популярно списание за история и култура. Изданията на музея, книги, каталози и албуми бяха предлагани на намалени цени. Столичната община бе осигурила автобус за по-лесно придвижване на хората с начална спирка при Националната художествена галерия.
Самото начало на празника беше поставено именно в Националния исторически музей в 11,00 ч. от госпожа Контамен – директор на Френския културен институт, кмета на район Витоша – господин Любен Петров, и присъствието на стотици гости на музея. В празничния 15 май т.г., събота, Националният исторически музей затвори врати половин час по-късно от обявеното в 18,30 ч., като до този момент е бил посетен от над 6 хил. 300 човека.
Още веднъж подчертавам с пълното си уважение към въпроса, който задавате, че участието на всеки един държавен или частен музей или галерия в инициативата е напълно доброволно. Особеният статут на сградата на музея – да, той наистина е с особен статут, знаете, че това не е музей, а резиденция с охрана - и ситуацията е сложна.
Само ще включа две думи, че ние много скоро направихме една генерална концепция за музеите, които могат спокойно да обслужват понятието „Културен туризъм” в един ясен лъч.
Години наред ние дължим достойно място, за да бъде наистина Национален исторически музей. Защото в момента имаме един компромис – ние сме го заврели в една резиденция, която е проектирана и е направена за резиденция. Пътят оттук-нататък е да се направи собствено, самостоятелно място, да има по-добър, по-свободен достъп както на софиянци, на българите, така и до чужденците като туристическа дестинация. В това отношение сте прав, въпросът Ви е правилен. За съжаление, това са неща, които не зависят от нас, поради сложния статут на този музей.
Благодаря, разбираме прекрасно въпроса Ви. Да, това е притеснението и това е причината, поради която Националният исторически музей не, че е направил изключение да бъде затворен, но обстоятелствата налагаха да работи до 18,30 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за отговора на министър Рашидов.
За реплика – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вашият отговор беше наистина много подробен и изчерпателен. Той показваше как България участваше в Нощта на музеите, но в частта за Националния исторически музей всъщност Вие казахте как и какви действия е организирал в деня 15 май 2010 г.
Моят въпрос беше защо е бил затворен в Нощта на музеите и накрая Вие казахте, макар и съвсем кратко, какъв е отговорът на моя въпрос.
Господин министър, изтече информация – беше съобщено и по телевизията, първо, имаше десетки български граждани, а може би и чужденци, които въпреки дъжда бяха отишли, очаквайки, че най-големият български музей ще бъде отворен в Нощта на 15 срещу 16 май, но намериха вратите заключени.
Второ, беше казано, че причината е специалният режим – това, което Вие казахте по отношение на охраната там. Господин министър, голяма част от музеите в Европа се помещават в дворци, част от тях са действащи дворци. Като се изключат личните апартаменти на кралските особи в Нощта на музеите, целият кралски дворец е бил отворен, за да могат хората да видят културното и архитектурно наследство в своите страни.
Аз считам, че не българската култура трябва да се съобрази с правилата на президентската охрана, а правилата на президентската охрана трябва да бъдат съобразени с нуждите на българската култура, а тя има нужда в Нощта на музеите – явно тази година вече е невъзможно, но следващата година този музей да бъде отворен.
Накрая казахте, че ще се направи нещо в тази насока. Уверявам Ви, че ако не го направите, ще сте длъжник на хората, които искат в Нощта на музеите да видят Националния исторически музей, съхранил най-големите образци на нашата историческа и културна памет. Пожелавам Ви да реализирате това! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Иван Николаев Иванов.
Ще ползвате ли дуплика, министър Рашидов!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Иванов, ставам от пълното уважение към Вас, разбира се. Мисля, че аз го казах.
Но за съжаление, пак трябва да Ви го кажа с две думи и пак от уважение Ви го казвам – и аз бих искал, и аз много желая това да се случи. Разбира се, 100% сте прав, че така трябва да бъде. За съжаление, и на нас ни беше казано, че поради специалния статут не можем да работим повече. Ако беше институт към Министерството на културата, уварявам Ви, че както всички останали музеи, Националният исторически музей щеше да работи до сутринта. Желанието е било налице, но имаше една невъзможност, която не зависеше от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Рашидов за участието му в петъчния контрол.
Поради изтичане на времето, определено за парламентарен контрол, закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,32 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Лъчезар Иванов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин