Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа, в днешния брой на „Държавен вестник” е обнародвано решението на Народното събрание за избиране на Стоян Мавродиев за Комисията за финансов надзор. Необходимо е същият да положи клетва, поради което на основание чл. 43, ал. 5 от нашия правилник предлагам, като точка първа от заседанието днес да бъде: полагане клетва от Стоян Мавродиев.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за т. 1 в дневния ред.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка първа:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА.
Моля, квесторите, поканете господин Мавродиев! (Всички народни представители стават. Председателят Цецка Цачева чете текста на клетвата.)
СТОЯН МАВРОДИЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА – продължение.
Господин Стоичков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предложение на народните представители Борислав Стоянов, Димитър Карбов, Любомир Владимиров за създаване на нов § 54а. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 53, § 56, който става § 54 и § 57, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам ан блок на гласуване параграфи 53, 54 и 55 по номерацията на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение на народните представители Тошев, Димов, Стоилов за създаване на нов § 57а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага създаването на нов § 57а, който става § 56 със следната редакция:
„§ 56. В Закона за професионалното образование и обучение се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 1:
а) създава се нова т. 2:
„2. спортни училища;”
б) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея думите „и спортни” се заличават.
2. В чл. 11, т. 3 след думата „изкуствата” се добавя „и спортните училища”.
3. В чл. 15, ал. 1 съюзът „а” се заличава, а накрая се добавя „и в спортните училища – с наредба на министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта”.
4. В чл. 18:
а) създава се нова т. 4:
„4. спортни училища;”
б) досегашните т. 4, 5 и 6, стават съответно т. 5, 6 и 7.
5. В чл. 19:
а) в заглавието съюзът „и” се заменя със запетая и след думата „изкуствата” се добавя „и спортни училища”;
б) създава се нова ал. 6:
„(6) Спортните училища осъществяват професионално образование с придобиване на трета степен на професионална квалификация с продължителност до четири години след основно образование.”;
в) досегашната ал. 6 става ал. 7.
6. В чл. 25:
а) в заглавието съюзът „и” се заменя със запетая и след думата „изкуствата” се добавя „и в спортни училища”;
б) в ал. 3 след думата „изкуствата” се добавя „и спортните училища”;
в) създава се нова ал. 7:
„(7) Държавният план-прием за спортните училища се утвърждава от министъра на физическото възпитание и спорта по реда на Закона за физическото възпитание и спорта.”
г) досегашната ал. 7 става ал. 8.
7. В чл. 30:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
„5. учебно-тренировъчни бази на училищата, спортни зали, стадиони и плувни басейни.”;
б) в ал. 2 след думите „учебно-производствените бази” се добавят „и учебно-тренировъчните бази на училищата”.
8. В чл. 31, ал. 2 думите „и 4” се заменят с „4 и 5”.
9. В чл. 35, ал. 1 съюзът „а” се заличава, а накрая се добавя „а за спортните училища – и на представители на Националната спортна академия и на лицензираните спортни организации”.
10. В чл. 36, ал. 2 съюзът „а” се заличава, а накрая се добавя „а за спортните училища – от министъра на физическото възпитание и спорта”.
11. В чл. 39 в изречение първо след думата „изкуствата” се добавя „спортните училища”, а в изречение второ след думите „т. 2” се добавя „и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване § 56 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 29.
Предложението е прието.


ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58, който става § 57 и предлага следната редакция:
„§ 57. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 39, ал. 3, изречение първо, след думите „или културата”, се добавят „както и на спортни обекти и съоръжения или на части от тях”.
2. В чл. 56, ал. 6 думите „председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с „министъра на физическото възпитание и спорта”.
3. В чл. 134, ал. 7 след думите „или културата” се добавят „както и на спортни обекти и съоръжения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 57 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 58 по номерацията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 60, който става § 59 и предлага следната редакция:
„§ 59. Издадените до влизането в сила на този закон спортни лицензии запазват срока си на действие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 59 в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение от народните представители Тошев, Димов, Стоилов за създаване на нов § 60а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 60 със следната редакция:
„§ 60. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове, а заварените подзаконови нормативни актове се привеждат в съответствие с изискванията му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 60 по предложение на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 61 със следната редакция:
„§ 61. Министерският съвет в срок до шест месеца от влизането в сила на този закон внася в Народното събрание Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорт по чл. 7, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 61 по предложение на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение от народните представители Тошев, Димов, Стоилов за § 61.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 61, който става § 62 и предлага следната редакция:
„§ 62. Параграфи 20, 21, 48, т. 1, § 52, т. 1 и 3 и § 56 влизат в сила от учебната 2011-2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 62.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение от народните представители Тошев, Димов, Стоилов за създаване на нов § 62.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да се изчете текстът.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ:
„§ 62. В шестмесечен срок от влизането в сила на изменението по предходния параграф на правилника за прилагане на закона се провеждат конкурси за директори на държавните и общински спортни училища. До провеждане на конкурсите, трудовите правоотношения на директорите на държавните спортни училища се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която не подкрепя предложението на народните представители.
Гласували 89 народни представители: за 61, против 9, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо председател, предлагам да се върнем на § 12, който беше отложен за разглеждане – за създаване на чл. 12а.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега трябва да бъде изчетено предложението, тъй като не се поддържа от комисията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ:
„Чл. 12а. (1) Обединените спортни клубове са сдружения на спортни клубове по един или няколко вида спорт и се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
(2) Право на сдружаване по реда на ал. 1 имат само спортни клубове – членове на съответните лицензирани спортни федерации, и сдружаването се извършва на териториален или ведомствен принцип.
(3) Обединените спортни клубове:
1. популяризират физическото възпитание и спорта, като организират спортни дейности и физически упражнения за гражданите;
2. организират и изпълняват научното, медицинското и материално-техническо осигуряване на осъществяваната от членовете им тренировъчна и спортно-състезателна дейност;
3. извършват административно осигуряване и техническо обслужване на своите членове;
4. изграждат, управляват, поддържат и ползват спортни обекти и съоръжения;
5. предоставят спортни услуги;
6. изпълняват социални проекти в областта на спорта.
(4) Обединените спортни клубове подлежат на вписване в Националния регистър на спортните организации в едномесечен срок от регистрацията им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становища? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага отпадането на § 12.
Гласували 87 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това е приет на второ гласуване и Законът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, с едно уточнение: следва да бъдат преномерирани съответно параграфите след отпадането на § 12, което ще доведе до промяна в номерацията на всички последващи параграфи. Трябва да бъде съобразено също кои от тях влизат в различно време от общия принцип за влизане в сила на закона.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси.
С доклада ще ни запознае председателят на комисията госпожа Фидосова.
Имате думата, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на господин Димитър Иванов – директор на дирекция „Държавна администрация” към Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете господин Иванов в залата.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерски съвет на 31.05.2010г.
На свое заседание, проведено на 10 юни 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерски съвет на 31.05.2010 г.
На заседанието присъства господин Димитър Иванов – директор на дирекция „Държавна администрация” към Министерски съвет, който представи законопроекта от името на вносителя.
Със законопроекта се уреждат редица правомощия в областта на държавната служба и административния контрол, които останаха неуредени след приемането на новата структура на Министерския съвет и закриването на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Централизираните конкурси за длъжността „младши експерт” и за експертни длъжности с аналитични или контролни функции за хора с трайни увреждания се провеждаха най-малко един път годишно, съгласно Закона за държавния служител. Предлага се централизираните конкурси да се провеждат само след оценка и анализ на необходимостта от човешки ресурси в администрациите.
Със законопроекта се предлага утвърждаването на обобщения годишен план за обучение на служителите в администрацията да се възложи на директора на Института по публична администрация, като цялостният контрол по изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. Специализираната контролна дейност се възлага на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”, като издаването на наказателните постановления е в компетентността на изпълнителния директор и на директорите на териториалните дирекции на агенцията.
В изборните закони се предлага административно-наказващ орган при нарушаване на процедурите да бъде министър-председателят или овластено от него лице предвид факта, че областните управители са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерския съвет и функцията по регионална координация и организационно-техническа подготовка на изборите премина към администрацията на Министерския съвет.
В Закона за достъп до обществена информация се предвижда изменение, с което включването на обобщената информация за органите и техните администрации, съдържаща данните по чл. 15, както и друга информация във връзка с прилагането на закона в годишния доклад за състоянието на администрацията, който се приема от Министерския съвет. Докладът за състоянието на администрацията се публикува на електронната страница на Министерския съвет, като така се постигат принципите на отчетност и прозрачност в работата на държавната администрация.
Предлагат се и съответните изменения в Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, Закона за геодезията и картографията, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
След проведената дискусия се обърна внимание и се отбеляза, че е необходимо да бъдат извършени съответните изменения относно правомощията на министъра на държавната администрация и административната реформа в чл. 10 и чл. 16, ал. 3 от Закона за транслитерацията и §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Поставиха се въпросите какви са мотивите за промяната в § 16 в законопроекта – актовете за установяване на административните нарушения да се съставят от длъжностни лица, които трябва да бъдат оправомощени от областния управител, и относно § 11 – защо отпада изискването за ежегодно публикуване на обобщена информация за органите и техните администрации, както и друга информация, като същата трябва да бъде на разположение за справка на гражданите във всяка администрация.
Господин Казак отбеляза, че в последните изменения на Закона за администрацията са разписани правомощията на Главния инспекторат към Министерски съвет, който осъществява специализирания контрол по спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите на администрацията, а цялостният контрол се осъществява от Министерски съвет. Сега се предлага специализираната контролна дейност по спазването на законодателството да се извършва от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Същата тази агенция не може да осъществява контрола на необходимото ниво. Тя е специализирана за осъществяване на контрол само по отношение прилагане и спазване на трудовото законодателство. В същото време има и създаден Инспекторат към Министерския съвет.
Изказа се и становището между първо и второ четене § 6 и 7 да бъдат още веднъж презицирани.
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.05.2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за държавния служител.
Гласували 76 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
И последна точка от работната ни програма за седмицата преди парламентарния контрол:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
Постъпили са докладите от водещата Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, от Комисията по правни въпроси и от Комисията по бюджет и финанси.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае председателят й господин Огнян Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.
Па заседанието присъстваха представители на БАН, СУ „Св. Климент Охридски" и бяха представени писмени становища от Съюза на учените в България и Русенския университет.
Законопроектът и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Основната цел на предложения законопроект е да се актуализира нормативната база в областта на научните изследвания в съответствие със Стратегията за развитие на Европейското изследователско пространство и да се осигури ефективно развитие на научната дейност чрез активно участие в различни национални и международни научни инструменти.
В тази връзка са предвидени следните промени:
Първо, регламентира се възможност да бъдат създавани изследователски експериментални или аналитични центрове за концентриране на уникална научна апаратура за провеждане на конкурентноспособни изследвания.
На второ място, въвежда се периодична оценка на научноизследователската дейност на висшето училище и на научните организации, както и на дейността на фонд „Научни изследвания” на базата на ясни критерии, които се определят в Правилник за организацията и функциониране на система за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност.
На трето място, определят се условията и редът за подпомагане и стимулиране на внедряването на научните продукти и тяхното разпространение във всички сектори на икономиката.
Разширява се функционалността на Регистъра за научната дейност в България и се прецизират неговите реквизити, с оглед обвързване и синхронизиране на информацията му с мрежата на европейските регистри.
Дава се възможност със средствата на фонд „Научни изследвания” да се финансират приложни научни изследвания, придобиване и поддържане на права на интелектуалната собственост, включително и за разходи, свързани с придобиване и поддържане на патентите.
Също така проектът предвижда осигуряване на стимули за научните колективи и отделни учени чрез учредяване на годишни награди от министъра на образованието, младежта и науката. Въвежда се принципът фонд „Научни изследвания” да работи в координация с другите инструменти за финансиране на приложни научни изследвания.
Прецизират се функциите на експертните комисии към фонд „Научни изследвания", като временните научни експертни комисии организират оценяването и извършват класиране на кандидатстващите в конкурсите за научноизследователски проекти, а постоянните научни експертни комисии извършват анализ и оценка на изпълнението на финансираните конкурсни проекти.
Определя се задължителното съдържание на конкурсните научни проекти. Също така се прецизира процедурата по оценяване на научните проекти, като основен компонент става международното независимо оценяване.
Предвиждат се ограничения за участие в проекти на членове на Изпълнителния съвет и експертните комисии на фонд „Научни изследвания” с цел избягване конфликт на интереси.
Изменя се легалното определение за „Млад учен”, с цел да се предотврати дискриминация по признак „възраст” и се създава легално определение за „постдокторант”.
В дискусията се включиха народните представители Методиев, Местан, Станилов, Николов, Тошев, Колев, Имамов, Банковска, Соколова и Стоичков.
Припомнено бе, че Законът за насърчаване на научните изследвания е приет през 2003 г. без широко обсъждане. Приложението му очертава две групи проблеми.
Първата произтича от отсъствието на Националната стратегия за научни изследвания, която съгласно закона е трябвало да бъде приета до средата на 2004 г. Не е спазено и изискването за приемане на годишни доклади за състоянието и развитието на научните изследвания. Според чл. 7, ал. 2 от Закона за насърчаване на научните изследвания докладите са обвързани с изготвянето на бюджета. Те трябва да дават обосновката въз основа, на която се прави финансиране по научни направления.
Подчертано бе, че науката трябва да бъде обвързана със стратегия за превръщане на България във високотехнологична държава, защото благоденстващи са само тези държави, които са развити на базата на високи технологии. Независимо в каква финансово-икономическа ситуация се намира държавата, научноизследователската дейност не може да спре. Именно това е една от приоритетните дейности в момент на криза. Законодателството трябва да създава условия за пряко и косвено финансово стимулиране на научните изследвания. Европейското право познава данъчни облекчения за стопанските субекти, които внедряват тези изследвания или назначават на работа доктори.
В същото време въпросът за технологиите не е въпрос в рамките на Министерството на образованието, младежта и науката, а в рамките на българската икономика като цяло. Капиталът трябва да бъде насърчаван да инвестира в българската наука и да ползва нейните резултати. Това досега не е правено и по тази причина Законът за насърчаване на научните изследвания на практика се е превърнал в закон за управление на фонд „Научни изследвания”.
Втората група проблеми при приложението на Закона за насърчаване на научните изследвания са свързани с работата на фонд „Научни изследвания”. Основната част от внесените предложения за изменение и допълнение на закона са насочени именно към преодоляване на различни пречки, които са възпрепятствали практическата дейност във фонда.
Народните представители направиха и някои конкретни бележки.
Първата бе по § 4, според който се създават нови членове 6а и 6б. В чл. 6а, ал. 1 е предвидена възможността Министерският съвет по предложение на министъра на образованието да създава с постановление изследователски експериментални центрове. Оспорена бе необходимостта от подобен текст, тъй като и в момента действа разпоредбата на чл. 60 от Закона за администрацията, която дава възможност за създаването на такива структури. В чл. 6а, ал. 2 има неяснота кой е органът, който урежда дейността на изследователските центрове - Министерския съвет или министъра на образованието, младежта и науката.
Отношението между бизнеса и научните изследвания са регламентирани в § 13, но е проблематично обвързването им с Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания.
Предвидените в § 19 ограничения за участие в проекти на членове на Изпълнителния съвет и експертните комисии на фонд „Научни изследвания” имат за цел избягване конфликт на интереси, но са пропуснати близки родственици на тези членове.
Дефиницията за „постдокторант” в § 21 поражда въпроса доколко е уместно учен, който е доктор да бъде определян като постдокторант, а не като „постдоктор” например.
Като проблематично бе определено и разширяването на правата и функциите на министъра на образованието, младежта и науката по отношение създаването, по негово усмотрение, на критерий за оценяване на научноизследователската дейност на автономните научни организации.
Направени бяха и две предложения, които излизат извън разглеждания законопроект:
Националният съвет за научни изследвания по чл. 8 от действащия Закон за насърчаване на научните изследвания, да бъде към Министерския съвет и да се ръководи от министър-председателя. В състава му, освен министъра на образованието, младежта и науката, да се включат и други министри, които имат отношение към научните изследвания и техния трансфер към икономиката на страната.
Законът за насърчаване на научните изследвания да регламентира финансова подкрепа от страна на държавата за науката, както всички подобни закони в европейските страни регламентират този въпрос. Обосновките за ежегодния ръст на тази финансова подкрепа да са съобразени с европейските стандарти и документи и с решението на Министерския съвет от 5 май 2010 г. за следващите десет години разходите за наука да достигнат минимум - 1,4 до 2 процента от брутния вътрешен продукт.
Народните представители се обединиха около мнението, че приемането на законопроекта трябва да постави началото на един широк дебат за стимулите за насърчаване на науката.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” - 14 гласа, без „против” и „въздържали се” - 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги!
Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания с вх. № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.
На заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от името на вносителя от Министерството на образованието, младежта и науката господин Любомир Йосифов – от Правната дирекция, и Мариана Борисова – държавен експерт.
Законопроектът бе представен от името на вносителя от господин Любомир Йосифов.
Основната цел на предложения законопроект е да се актуализира нормативната уредба за научната дейност, както и да се гарантира съответствието на националната политика с европейската Визия 2020 за развитие на Европейското изследователско пространство.
Предвижда се национално и международно експертно независимо оценяване и наблюдение на научните изследвания и на резултатите от тях.
Въвежда се принципът за съгласуваност на политиките в областта на образованието, науката и иновациите, насочването на научните изследвания към решаване на проблеми на обществото и икономиката с цел избягване на дублирано финансиране. По-добрата координация между финансиращите организации, както и подкрепата на изграждането на крупна научна инфраструктура в съгласуваност с Европейската пътна карта са в основата на предложените изменения и допълнения по отношение на ангажиментите на държавата ни.
Предвижда се стимулиране на заявителската активност по отношение на закрила на патенти и полезни модели на научните организации чрез нови инструменти.
Отговаряйки на един от приоритетите на Визия 2020 „Изграждане на научни инфраструктури с отворен достъп на всички учени и бизнеса до тях при фиксирани условия”, се регламентира възможността да бъдат създавани изследователски експериментални центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания и решаване на значими научни задачи.
Предвижда се издаване на Правилник за организацията и функционирането на система за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на фонд „Научни изследвания”. Издаването му се възлага на министъра на образованието, младежта и науката.
Предлага се да се преструктурира Регистърът на научната дейност и воденето му да се възложи на Министерството на образованието, младежта и науката.
Предложените промени разграничават функциите и подобряват координацията на дейностите от компетенциите на Националния съвет за научни изследвания и на фонд „Научни изследвания”.
Въвежда се ясна процедура за оценка и за финансиране на конкурсните проекти и ясни правила за участие в Изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания” и в научно-експертните комисии с оглед избягване на конфликта на интереси.
Във връзка с процедурата на инфриджмънт спрямо Република България заради ограничителни възрастови разпоредби в Закона за научните степени и научните звания, което се преодолява със Закона за развитие на академичния състав, се въвежда ново определение на „млад учен” с т. 5 от Допълнителните разпоредби.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване с 14 гласа “за” и 5 гласа „въздържали се” Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания с вх. № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Остана да чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Ваня Донева - заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания с вх. № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.
На заседание, проведено на 13 май 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.
На заседанието присъства Мариана Борисова – директор на дирекция „Наука” в Министерството на образованието, младежта и науката, която представи законопроекта.
Както в мотивите, така и в експозето при представянето се изтъкна, че основната цел на законопроекта е да се актуализира съществуващата нормативна уредба за насърчаване на научната дейност и да се гарантира съответствието на националната политика с европейската Визия 2020 за развитие на Европейското изследователско пространство. Вносителят счита, че тази задача се постига с предложените промени, които отразяват основните приоритети на Европейската стратегия за наука като европейско партньорство за учените (свободен пазар на учените); изграждане на научни инфраструктури; функциониране на нов тип изследователски и университети и организации; трансфер на знания и защита на интелектуални права и собственост и отваряне на Европейското изследователско пространство към света чрез засилване на международно сътрудничество.
Предлагат се промени, които осигуряват възможност бюджетните средства за научна дейност да се предоставят на програмно-конкурсен принцип и да се стимулира участието на научни организации и университети в международни научни програми и проекти, включително на основата на принципа на споделеното финансиране и стимулиране на заявителската активност по отношение на закрила на патенти и полезни модели на научните организации чрез нови инструменти, като възможността част от средствата на фонд „Научни изследвания” да се изразходват и за разходи, свързани с придобиването и поддържането на патентни и други права, свързани с интелектуалната собственост.
Също така се предлага със средства от фонд „Научни изследвания” да се поддържа научна инфраструктура и научни комплекси; да се подпомага научноизследователската дейност и професионалното развитие на млади учени, докторанти и постдокторанти и да се финансират проекти въз основа на схеми за финансиране на научни изследвания с участието на бизнеса като бенефициент на научния продукт.
С цел осигуряване на отчетност на вложените публични средства за наука пред обществото и данъкоплатците се предвижда национално и международно експертно, независимо наблюдение и оценяване на научните изследвания и на резултатите от тях. И за да се гарантира максимална безпристрастност, обективност и прозрачност на всеки етап от оценката на даден проект и на неговото изпълнение се разграничават ясно функциите на временните и постоянните научно-експертни комисии към фонд „Научни изследвания” и се въвежда ясна процедура за оценка и за финансиране на конкурсните проекти.
Със законопроекта се въвежда принципът за съгласуваност на политиките в областта на образованието, науката и иновациите; насочването на научните изследвания към решаване на проблеми на обществото и икономиката с цел избягване на дублирано финансиране; осигуряване на по-добра координация между финансиращите организации, както и подкрепа за изграждането на крупна научна инфраструктура в съгласуваност с Европейската пътна карта.
В съответствие с Европейската стратегия за развитие на човешките ресурси и Хартата на учения за стимулиране на българските учени и научни колективи се предвижда министърът на образованието, младежта и науката да учредява награди за принос и постижение в областта на научните изследвания.
По законопроекта се проведе дискусия с изказвания и задаване на въпроси, на които изчерпателно отговори представителят на вносителя.
След приключване на разискванията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 7.
Въз основа на проведеното разглеждане на законопроекта и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19 април 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Донева.
От името на вносителя – министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, проектът трябва да се подкрепи, защото този проект включва научните изследвания в актуална европейска рамка. Много вода изтече от 2003 г. За тези седем години всички сме свидетели на ускоряване на времето – България стана пълноправен член на Европейския съюз и в сферата на науката крайно време е да се синхронизираме с нашите партньори.
Проектът заслужава внимание, защото поставя въпроса за концентрация на средства и на наличните сили, с които разполагаме в науката. Основна слабост в днешните научни изследвания – тя се отразява и във висшето образование – е голямата разпокъсаност. Основна слабост е затвореността на структурите, с които разполагаме. Европейска практика в момента наистина е концентрацията на научните изследвания, на усилията и на средствата, които се влагат, и това е ценността на нашето предложение.
Проектът заслужава подкрепа и защото урежда подготовката и статута на постдокторантите. Стана дума в комисията – с насмешка, че те не могат да бъдат постдокторанти, какво е това „анти”. Трябвало да бъде постдоктор. Те не могат да бъдат постдоктори, защото човек става доктор, придобива научна степен и я носи цял живот. Когато човек се намира в статут на докторант, той се намира в процес на обучение, който завършва със защитата на дисертация и придобиване на научната степен „доктор”. Този проект урежда възможността за обучение, за повишаване на квалификацията в по-добра и по-висока научна среда след докторското обучение. Мисля, че е безсмислено да се води този спор.
Другото, за което стана дума, е изключително нужно на нашето общество – Стратегия за научни изследвания България трябва да има. Липсата на такава стратегия не означава, че този проект днес трябва да бъде зачеркнат. Вие всички чухте, че през 2004 г. трябваше да има такава стратегия. Бяха писани различни текстове, бяха обсъждани в различен формат. Опитите се сгромолясаха по простата причина, че надделя мнението, че научната стратегия трябва да отразява едва ли не историческото развитие на българската наука. Въпросът е, че всеки исторически етап има определени постижения и при преминаването от едно в друго състояние се променят приоритетите.
Научна стратегия страната ще има до края на годината. В момента един екип усилено работи по изготвянето и тя ще бъде предложена на вашето внимание.
Основният принцип в тази научна стратегия е изследването какво се прави в момента в страната, за да знаем в следващите 10 15 години основните коловози, по които ще се развива науката в България. Естествено няма да бъде загърбен историческият принцип, защото на всички ни е ясно, отговорно съзнаваме, че ако страната няма качествени научни изследвания и такава база, тя не може да усвоява научно-технологичен продукт, което естествено ще се отрази пагубно на нашето развитие, още повече че живеем във време на висока интелектуализация на всякакъв вид труд.
Другата много важна ценност на нашия проект е, че има визия най-после да кажем, че в страната има научноизследователски университети и университети, които са просто образователни центрове. Предстои изследване на цялата университетска среда, за да могат да бъдат определени и концентрирани усилията в тази насока.
Аз съзнавам, че в дискусиите, които проведохме в комисията, колегите бяха абсолютно прави – да, заложени са високи цели, обаче като че ли няма достатъчно финансова подкрепа. Това е така и не е така. В момента страната наистина се намира във финансово-икономическа криза и едновременно с това наличните финансови ресурси не се използват достатъчно. България плаща огромни суми членски внос на различни организации в Европейския съюз. Какво правим? Само си го плащаме, понякога отлагаме тези плащания поради липса на средства и не се сещаме, че плащането може да стане чрез европейски фондове. Абсолютно не се сещаме, че след като плащаме този членски внос, ние го плащаме, защото по този начин отваряме врата за печелене на научни проекти. Така че тезата, че няма добро финансиране, не отговаря на актуалното състояние. Ние плащаме огромни суми – 3,5 милиона, стигаме до 11 12 милиона. Различни членски вноски плащаме. Всичко това отваря вратата за печелене на проекти.
Призовавам ви да подкрепите този проект. България има нужда от регламентиране на научните изследвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Игнатов.
Дебатите са открити.
Има ли желаещи народни представители, които да изложат тезите си?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Аз съм съгласна с министър Игнатов, че това е изключително важна материя и че тя си струва да бъде обсъждана в пленарната зала, включително и подкрепяна с приемането на законови текстове. Мисля, че дискусия по този проблем трябва да се случи.
Между другото, аз съм съгласна и с оценките, които бяха направени по съдържанието и действието на действащия сега Закон за насърчаване на научните изследвания. Той действително е правен очевидно бързо, правен е с добра воля, дал е рамката, чрез която да бъде създаден фонд „Научни изследвания” - това е добро, и е записал текстове, които отразяват добри виждания, но не е уредил механизмите, по които те да станат факт. Затова доработването на този закон, технологизирането, ако щете, на процеса, има смисъл.
Заедно с това обаче, ми се ще да кажа още нещо, което според мен ще определи моето отношение към този проект за закон. Има три същностни проблема, които си струва да бъдат гледани, обсъждани и работени между двете четения. Първият действително намери място в представянето на проекта от министър Игнатов. Вярно е, че през 2004 г. българската Стратегия за научни изследвания е трябвало да бъде факт. Такава няма и до момента. Вярно е, че в предишния парламент бяха положени много усилия такава стратегия да бъде изработена и готов вариант има. Аз много добре знам защо тя не беше приета, но мисля, че каузата не е изгубена.
Казвам това, защото и одитният доклад на Сметната палата, който беше направен, за работата на фонд „Научни изследвания” твърдеше, че няма как да бъде направена оценка, че средствата са изразходвани целесъобразно и ефективно, тъй като не са ясни приоритетите поради липса на такава стратегия.
Част от текстовете, които са предложени тук, препращат към тази стратегия. Аз отново ще се върна към една своя теза, която намирам за редна.
Господин министър, ние наистина първо трябваше да се справим със създаването на Стратегията за научни изследвания и след това да приемем инструмента за нейното изпълнение, тоест Закона за насърчаване на научните изследвания, дори и чрез неговите изменения, защото тя щеше да даде отговор на част от въпросите, които сега се пораждат и те няма как да не бъдат поставени.
Още повече, само една реплика – законът в своята форма, която сте предложили, предвижда тримесечен срок за изработване на правилник, но не предвижда никакъв срок за изработване и приемане на стратегията. Ако ние наистина твърдим, че този закон ще бъде действащ с текстовете му, които разчитат на изработена стратегия, приемането й също трябва да бъде част от Преходните и заключителни разпоредби, които тук се предлагат.
На второ място - проблемът за тези коментирани научноизследователски експериментални центрове, които ще бъдат създавани по действието на Закона за държавната администрация. Да, има такъв текст. Да, предполага подобни ангажименти на министрите и подобна възможност. Вярно е, че европейска е тенденцията да бъдат концентрирани ресурси, включително човешки, материални, финансови, за да бъде осъществявана такава дейност.
Но аз отново питам: добре, ако ние с вас наистина бяхме уредили приемането на стратегия, ако ни беше ясно какво е бъдещето на научните организации, кои са приоритетните проблеми, които могат да бъдат решавани чрез създаването на подобни центрове с временно или постоянно действие? Това е друг разговор.
Днес имаме оскъден финансов ресурс. Разчитането на европейски пари е друга работа, то може да бъде част от финансирането на тези проекти, но не единствено. Фонд „Научни изследвания” е с възможности до 7-8 милиона днес – неясно как ще работи утре. Как ние ще разпределяме средствата между действащите научни организации и университетите, които тази година имат нула лева за научноизследователска дейност и може би малко повече догодина, и тези експериментални центрове, които ще концентрират в себе си големи ресурси? И това е ли е виждане само и единствено на министъра на образованието, както и да се нарича той?
Този отговор докато не бъде даден с технологията на този закон, извинявайте, реакциите „за” и „против” на една група университети, които естествено имат интерес и той трябва да бъде поощрен, и на другите, които не го виждат, и няма как той да бъде стимулиран, ще останат.
И на трето място, вижте, аз твърдя, че контролът върху изразходването на средствата от Фонд „Научни изследвания” трябва да бъде факт. Правилни са и твърденията на колегите, че не е достатъчен само авторитетът, ресурсът, добрата воля, амбицията на министъра на образованието, който и да е той, който според записа в закона трябва лично да анализира и контролира дейността на Фонд „Научни изследвания”.
Колеги, винаги съм твърдяла и мисля, че това е добра практика - анализът трябва да бъде дело на оторизирана общност. И тук има научен съвет за научни изследвания, който подпомага министъра при провеждане на държавната политика, но той няма ангажимента да анализира, той няма ангажимента да свърши този тип експертна работа, която би трябвало да му бъде вменена със запис в закона, а не предложена като спомагателна, помощна, ако щете, консултантска дейност от страна на министъра, при условие че този орган се урежда със създаването на закон. Убедена съм, че този разговор ще го продължим между двете четения.
Поисках думата обаче, за да кажа - не смятам, че този закон създава проблеми, но истината е, че той не решава проблеми, той не урежда инструментариум. Той залага добри тези и аз съм готова да ги подкрепя от сърце, само че изреченията, които тук вкарваме, са достойно присъстващи в една политическа програма, политическа или предизборна платформа, даже в една стратегия, но те не са организационен механизъм, който урежда действие. Друг е въпросът, че насърчаването и стимулирането на научните изследвания все пак няма как да бяга от насърчаването и стимулирането на българските учени. Мисля, че един по-сериозен инструментариум тук би си струвало да бъде поощрен.
В този смисъл ние ще се въздържим от подкрепата на този проект на първо четене, но искрено ще разчитам, че между двете четения, доколкото е възможно, част от текстовете могат да получат своя конкретен прочит. Опасявам се, че философията на подготовката му обаче не дава особена надежда за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Имах намерение да направя изказване, но се възползвам от възможността да бъде по-скоро под формата на реплика. Всички знаем, че когато фондът беше създаден преди двадесет години, неговата идея беше научните изследвания и развитието на науката у нас да станат приоритет и да бъдат подчертани съответните приоритетни области. Уви, чак през 2004 г. се заговори за национална стратегия, каквато се предполагаше, че трябва да бъде изградена.
Нека да кажем много ясно, че в сегашния момент, ако се очаква да бъде изработена такава стратегия и тя да бъде поставена императивно, това би означавало отново да попаднем в хипотезата на несъгласие от всички страни, защото някой трябва да прецени кое е важно и кое е маловажно. Много силно се надявахме това да се случи от одитния доклад на Българката академия на науките, където да бъдат представени онези научни сфери, които са добре оценени, които са високо развити и носят претенцията за висококачествен научен продукт. През този отчетен доклад обаче се оказа, че всички сфери са изключително ценни, много важни, с нито една от научните области там и съответните специалности не можем да се разделим просто така и уви самите хора на науката сякаш не могат да дадат своя приоритет за една или друга област.
Нека това, което казвам, не изглежда като очакване някой друг да свърши работата, но нали разбирате, че ако искаме да постигнем съгласие и това, което Вие казвате - да имаме удовлетвореност на човешкия фактор, така че самите хора на науката да бъдат доволни от това, което се случва, трябва да имаме тяхната заявка за значимо и незначимо в този смисъл, когато изработваме национална стратегия. От друга страна, това, което казвате за механизма, той ще бъде уреден с правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Соколова, все пак бих Ви предложила да се обърнете към архивите на Народното събрание от преди една година, времето не е чак толкова далечно. Част от дискусията по това кое българските учени считат за важно и кое не за особено важно там я има, включително и амбицията на всяка научна общност да изживява себе си като водеща.
Но аз знам няколко неща – първо, когато със закон, и то с промяна в него, се залагат изисквания за съобразяване със стратегия, тази стратегия трябва да я има, защото иначе текстовете, които днес ще подкрепим, са неработещи или най-малкото кухи.
Второ, аз знам, че когато трябва да се определят приоритетните области, които държавата финансира, държавата трябва да каже своята дума. Да го направи с дискусия, да го направи с перспективно виждане, да го направи с цялата отговорност, на която е способна, защото иначе всички добри текстове, които звучат красиво в това допълнение, което Министерският съвет предлага, също са кухи фрази или въпрос на някаква субективна оценка, която може да направи най-мъдрият човек, но тя винаги е спорна. И ако ние с вас продължаваме да правим закони с общи текстове, които ще прочитаме в правилници, това е лоша законова практика и вярвайте ми – отказвам да я подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Истинският фонд за научни изследвания, така както е организиран в света, има претенцията да подкрепя фундаменталната наука, и това се случва в почти всички фондове за научни изследвания, които познаваме. Науката, която се занимава с приложни дисциплини, обикновено почти в 50% се самофинансира, защото тя има възможностите да се обвърже пряко с бизнеса и съответно оттам да черпи част от своите финанси. В този смисъл, ако наистина заложим онези механизми, които са общовалидни за всички, това означава да попаднем в хипотезата през Фонд „Научни изследвания” да подкрепяме единствено и само фундаментална наука. Това, което трябва да се случи, е останалите фондове, с които разполага, да кажем, Министерството на финансите, а те са два – единият е за иновации, другият е за подкрепа на малък и среден бизнес, да подкрепят приложната наука. Това всичко щеше да бъде чудесно, ако към момента, в контекста, в който сме, в нашата държава разполагахме и с ресурса, в това число не само финансов, да проявим разбиране и съответно да случим нещата по този начин.
Без да искам да се връщам към това, което се случи в предишните месеци и в голямото обсъждане на въпроса за израстването на академичния състав, мисля, че всички видяхме на какво ниво е и емоционалният ресурс да приемем промяната. Когато говорим, че този закон трябва да реши проблеми, не мисля, че това е добра практика. Самата Европейска общност създаде Лисабонската стратегия, но не след дълго я промени със Стратегия 20/20, не след дълго тази стратегия най вероятно също ще бъде променена в Стратегия 20/30, и това не е просто времеви отрязък, който трябва да бъде облечен в някаква нова стратегическа същност, а е въпрос на непрекъснато променящата се действителност.
Това вече не е куха фраза. Това е реалност. Няма как да създадем българска реалност към българската наука. Надявам се всички си даваме сметка, че науката е световна и ако България смята, че може да създаде продукт, наречен „българска наука”, мисля, че тогава изобщо няма смисъл да водим този разговор.
Каквато и стратегия да бъде създадена, какъвто и закон да бъде направен, колкото и императивен да бъде той, колкото и подробно в него да са сложени контролни и защитни механизми, човешкият фактор е този, който определя същността на закона и какво се случва след това. Ако си мислим, че един закон може да реши проблемите на българската наука, а и където и да е, мисля, че ще бъдем твърде наивни. Хората - за голямо съжаление или за голяма радост, са същите, които са се подчинявали на предишния и които ще се подчиняват и на бъдещия закон.
Можем да поговорим по-скоро за това как са мотивирани тези хора, а не за това какви подробни разписания и контролни механизми са заложени в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Мисля, че този закон пак ни навежда към една принципна задача на българското общество – да намери своя път в глобализиращия се свят, в тази високоразвита интелектуална индустрия, въобще в този нов път на човечеството. Трябва да си даваме ясна сметка, че България е сравнително малка държава, с малък ресурс. Крайно време е като оставим настрана политическите пристрастия, да се опитаме да създадем не само стратегия за научните изследвания. Според мен науката е свързана с Националната стратегия на държавата, на България, и то не само в близка, но и в по-средносрочна перспектива.
Допреди промените, докато беше централизираното управление на икономиката в България, държавата финансираше и приложната наука. Имаше ведомствени институти, които де факто създаваха технологиите и новите изделия. Целият ми професионален път е минал в такъв научно-приложен институт. Мисля, че имам определени знания в тази насока и затова пожелах да се изкажа.
В ситуацията, в която сме, много трудно българският бизнес може сам и самостоятелно да финансира приложните научни изследвания, защото развитието на българския бизнес е свързано с цялостното интегриране на България, на първо време в икономическата общност на Европейския съюз. Натам са ориентирани над 60% от износа.
Трябва да имаме приоритети за развитие на България като страна производител или съпроизводител, които да се приемат. Това рефлектира и в научните изследвания. Защото не може да се прави наука априори и наука без конкретика – нещо, което би било полезно да подкрепи българската индустрия, така че действително да имаме производство, което е експортно ориентирано и което да има висока принадена стойност.
Виждате, че навсякъде земеделието се субсидира. България няма много ниши, където има традиции и където би трябвало да се концентрират малкото ресурси на държавата. Аз по принцип съм за това държавата да субсидира не само фундаменталната наука, но и конкретни научни изследвания, защото само с фундаментална наука ние ще си останем бедна държава, колкото и да се опитваме по други механизми да си помогнем. Това е принципен въпрос.
Моята молба към министъра, към научната общност е да се конкретизира дискусия за какви приоритети ще насочим научните изследвания. Ние си имаме традиционни такива. Мисля, че това, успоредно с този закон и реформата, която се прави в науката и образованието, е абсолютно свързано. Трябва да има връзка между БАН и висшите учебни заведения. Трябва да има подсказване от страна на бизнеса кои са научните приоритети и новите специалности, които биха се създали в университетите. Това са взаимно свързани проблеми, като скачени съдове.
Не може да се гледа едностранчиво закон, както в случая, че едва ли не с магическа пръчка би решил другите въпроси. Това е част от този комплекс. Мисля, че ние най-добросъвестно трябва да се опитаме като народно представителство да помогнем според силите си и да инициираме и да бъдем водещи в тази сложна дискусия. Без нея, без ясно очертаване на приоритетни области за развитие на България, ще ни куца всичко друго, независимо от добрите намерения – да бъдем полезни, включително и с този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Радославов.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, но понеже стана дума, че позицията на нашите опоненти е принципна, то тази принципна позиция всъщност е безпринципна по простата причина, че не може да се вменява във вина липсата на научна стратегия на сегашния кабинет. Стратегията за научни изследвания трябваше да бъде готова 2004 г. Тя започна да се мъти и да се прави при миналия кабинет. Аз лично съм участвал в тези дискусии. Министър Даниел Вълчев имаше широката подкрепа на университетската общност. Въпросът е защо не беше приета?! Фактът, че въпросът „Защо не беше приета?” сега се прехвърля на сегашния кабинет, мисля за абсолютно безпринципна позиция.
По тази логика, понеже нямаме стратегия, нямаме това, нямаме онова, дайте да не правим нищо, докато то стане. Ами не можем да стоим на едно място!
По същата логика България може би не трябваше да стане член и на Европейския съюз, защото процесът на европеизация на страната предстои и ще предстои и при нашите наследници – бавно усвояване на ежедневни европейски практики в нашия живот.
Госпожи и господа народни представители, призовавам ви да приемете този проект и да го подкрепите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи да участват в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Преди да преминем към режим на гласуване, уважаеми народни представители, искам да Ви съобщя, че на балкона на пленарната зала са участници от осем балкански страни. Те са гости на Народното събрание и участват в Конференция на българското училище за политика на тема „Младежки политики и перспективи за регионално сътрудничество на Балканите”. Нека да ги приветстваме с „Добре дошли!”. (Ръкопляскания.)
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
С това нашата седмична програма е изпълнена.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
Почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Пленарното ни заседание продължава с предвидения за петък:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 11 юни 2010 г. до 17 юни 2010 г.:
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Мирослав Найденов - министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните по отношение Сектор „Тютюнопроизводство”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юни 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Павел Шопов към Росен Плевнелиев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на министерството относно разполагането, съществуването и бъдещето на билбордовете, разположени покрай българските пътища и магистрали. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юни 2010 г.
Постъпило е питане от народните представители Павел Шопов и Стоян Иванов към Росен Плевнелиев - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно осъществяването на ефективен контрол относно функционирането на плажовете по българското Черноморие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юни 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Бойко Борисов - министър-председател на Република България, относно Стратегията на Европейския съюз „Европа 2020” и Националната програма за развитие на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 юни 2010 г.
Преминаваме към връчване на писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Иван Костов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Бойко Великов;
- министъра на правосъдието Маргарита Попова на два въпроса от народния представител Яне Янев;
- министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Венцислав Лаков.
Преди да изслушаме министър-председателят на Република България Бойко Борисов, който ще отговори на едно питане и един въпрос от народни представители, искам да ви уведомя, уважаеми дами и господа народни представители, че на гости днес са младежи, ученици от гр. Берковица и гр. Плевен. Нека да ги приветстваме. (Народните представители приветстват учениците с ръкопляскания.)
Преминаваме към изслушване на министър-председателя и министрите.
Питане от народния представител Антон Константинов Кутев относно политиките на правителството в условията на задълбочаващата се икономическа криза за финансово оцеляване на българските общини.
Господин Кутев, заповядайте да развиете питането.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Питането ми, разбира се, е свързано с приетата вчера актуализация на бюджета. Ситуацията, в която се намират в момента държавата и общините, започва да става наистина драматична. Това продиктува питането и желанието ми да насоча вниманието на всички във вярната посока.
Господин министър-председател, вашето правителство само за няколко месеца успя със завидни темпове да съсипе огромна част от българската икономика. (Неодобрителни реплики и възгласи в ГЕРБ.) Не успяхте да съберете милиарди левове приходи, които всички от вас очакваха, тъй като бяха част от вашите предизборни обещания. Безспорно се увеличи контрабандата. Дали е с личното участие на министрите или не е въпрос, който тепърва трябва да се уточнява. (Неодобрителни реплики в ГЕРБ.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли така да се лъже, бе?
АНТОН КУТЕВ: Че се е увеличила контрабандата не се лъже. Освен това, не говорете зад мен. Ако искате, вземете думата.
На практика е блокирана дейността на Фонд ФЛАГ, което практически затруднява в огромна степен усвояването на европейските фондове.
На практика вие не разплатихте в края на миналата година стотици милиони левове към българския бизнес, което след това направихте от резерва през м. март и април – прекалено късно. Тоест изхарчихте парите, пак без да разплатите на бизнеса, и това доведе до много сериозни затруднения по отношение на икономиката и на българския бизнес и фирми.
За българските общини това означава нещо много просто – че те са изправени в момента пред фалит. Проблемът е, че общините са най-близо до хората. Те са оная структура, която практически касае ежедневния живот на хората.
Това че намаляха техните собствени приходи, благодарение на кризата, предизвикана, разбира се, и от външни фактори, но до голяма степен и от некомпетентност на министрите, е сериозен проблем. Това, че вие обаче намалихте и фактически прехвърлихте държавното финансиране върху европейските проекти върху общините е още по-сериозен проблем, защото по този начин допълнително се затруднява и на практика блокира процеса на усвояване на пари по европейските фондове. Сега вече режете и субсидиите на тези общини с 15% на годишна база, което на практика означава, че вие ги поставяте в ситуация, в която те не могат да оживеят и няма как на практика да стигнат до края на годината. Между другото, даже спряхте парите за комарите за дунавските общини. Опряхме до комарите – по-малко от един милион.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате 15 секунди, за да си поставите питането.
АНТОН КУТЕВ: Всички общини, освен София, на практика страдат. Това е резултатът от управлението на това правителство.
Вие прехвърляте в момента отговорността на това правителство върху кметовете.
Моят въпрос е: … (Шум, реплики, ръкопляскания в ГЕРБ, председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Какво ще направите, за да спасите общините от фалит? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., който е съгласуван и със социалните партньори от Националния съвет за тристранно сътрудничество, е предвидено до 20% намаление на нелихвените разходи и трансфери по републиканския бюджет. Като част от тази мярка се предвижда и намаляване размера на бюджетните взаимоотношения с общините с 15 на сто на годишна база. Те не включват съкращения на разходите за образование, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност, както и одобрените средства за екологични обекти. В тази ситуация усилията на българските общини трябва да бъдат насочени в посока на най-ефективно разходване на публични средства, приоритетно организиране на провежданите политики, спазване на финансовата дисциплина, изготвяне на мерки за повишаване събираемостта на собствените им приходи и на процедури за възстановяване на финансовата стабилност.
За справяне с финансовите трудности в условията на криза се засилва отговорността на общините за успешното и разумно усвояване на финансовите ресурси, предоставени от Европейския съюз чрез структурните и Кохизионния фонд.
Местните власти трябва да полагат много усилия за повишаване на административния си капацитет, за повишаване на способностите да усвояват европейските фондове ефективно и с успешни проекти, които да получат подкрепата на европейските институции.
С публично-частното партньорство общините имат един от основните инструменти за реализиране на голяма част от проектите, свързани с регионалното развитие, околната среда и развитието на селските райони.
Общият финансов ресурс, с който българските общини могат да разполагат възлиза на 9,4 млрд. лв.
В момента правителството работи активно за опростяване и ускоряване на процедурите по всички оперативни програми. В сравнение с миналата година темпът на плащанията по оперативни програми се е увеличил седем пъти, а темпът на договаряне с 1,5 на сто.
Усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз е най-съществената възможност за развитие на общините и местната икономика. Резултатите показват, че все още усвояемостта от тяхна страна е сравнително ниска и изпълняваните проекти нямат значителен ефект върху местната икономика.
Актуалните данни от Информационната система за управление и наблюдение на средства от Европейския съюз – ИСУН сочат, че сключените договори с общините са 744. Те са на стойност 1 млрд. 646 млн. 600 хил. лв. Към момента 18% от общия финансов ресурс на оперативните програми е договорен с общините, като извършените плащания за сключените договори възлизат на 14% от договорените средства.
Успоредно с това се обсъжда Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация 2010-2013 г. Тя е разработена съвместно с Националното сдружение на общините в Република България и предвижда поредица от мерки, свързани с прехвърляне на правомощия от централните органи и изпълнителната власт към общините, увеличаване на собствената им приходна база, разширяване на финансовата самостоятелност на общините.
По отношение на собствените приходи на общините със съдействието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси се подготвя концепция за трайно уреждане на политиката за облагане с местни данъци и такси в съответствие с европейския опит и практика, което да осигури стабилизиране и разширяване на общинската приходна база.
Независимо от икономическата криза в страната са осигурени средства в размер на 4,2 млн. лв. за финансиране на новоразкрити 42 общински заведения за социални услуги.
Продължава финансирането на националните програми в образованието като до момента общините са получили допълнително финансиране в размер на 46,3 млн. лв. за изплащане обезщетение на освободения персонал в училищата.
Уважаеми депутати, искам да Ви обърна внимание на факта, че правителството непрекъснато поддържа диалога между централната и местната власт.
Актуализацията на бюджета беше обсъдена на две поредни срещи с Управителния съвет на Националното сдружение на общините в България и бяха съгласувани и одобрени предложенията им.
В тяхно писмо, което ще Ви го предоставя, господин Кутев, публикувано на сайта на Министерския съвет, се оценява доброто сътрудничество между правителството и Националното сдружение на общините в България. В него също така се изразява и надежда, че в диалог народните представители ще бъдат постигнати една поносима за общините и нашите граждани корекция във финансовите ресурси.
Вярвам, че това очакване ще бъде оправдано от вас и при гласуването на бюджета на второ четене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Антон Кутев – два уточняващи въпроса.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, разбира се, това, че имате някакви отношения, може би добри със сдружението на общините изобщо не гарантира резултата по отношение реално на общините, особено на някои от тях и на по-малките.
Аз си направих труда да изчислявам наистина с колко се съкращават парите за малките общини в моя регион – говоря за Ситово, говоря за Алфатар. Там наистина реалното съкращение е над 15% от това, с което, разбира се, разполагат общините, но това е на годишна база. Това означава, че те вече са изхарчили над 50% и като им съкратите тези 15% само от едната част, на практика те имат пари до м. август. Реалността е, че огромна част от общините в България имат пари да оживяват до м. август. Оттам-нататък нямат – независимо от всичките цифри, които прочетохте, по-точно не независимо, а именно заради тях.
Затова Ви питам: каква е възможността и изобщо мисли ли се политика по връщане на държавата във финансирането на европроектите? Много добре знаете, че това е първата година, в която съфинансирането по европроектите беше прехвърлено изцяло върху общините и при всички досегашни периоди това съфинансиране се поема от държавата, именно за това, защото общините не могат сами.
След като, така или иначе, им режем субсидията, след като техните приходи благодарение на нашата криза падат: има ли възможност поне да поемем съфинансирането по европроектите, за да може да се отблокира това, което иначе е огромно перо, и не може да влезе? Давам пример с община Тутракан, където мисля, че бюджета й е около 2 милиона. Те имат в момента да плащат половин милион по съфинансиране за европроекти, което е немислимо за тази година. На практика те провалят в момента спечелени законно и почтено проекти, които не могат да реализират, просто защото нямат физическата касова наличност.
Второто е, не може ли държавата ... Аз се боря за моите си общини. Един милион лева трябва да влязат в борбата с комарите, защото в противен случай те прескачат от единия град в другия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Приключвам.
Те преминават от Тутракан в Силистра, ако всяка община пръска поотделно. За комари трябва да се пръска едновременно и от българската, и от румънската страна, иначе не става. Ако го правят поотделно комарите ще са по-живи от хората. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър-председател Бойко Борисов – за отговор на двата въпроса.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз мисля, че само преди няколко дни в Кърджали държавата показа как се бори със скакалците и мисля, че е доста успешно, така че ще направим необходимото.
Що се касае до финансирането на европейските проекти, ако те са подготвени по начин, по който да минат през институциите в Брюксел, мисля, че и там сме намерили достатъчно инструменти да осигурим кофинансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Господин министър-председател, те са минали през институциите в Брюксел. Проблемът е, че нямат пари да си платят, за да могат да продължат нататък и нямат пари да ги финансират, защото те ще си получат тези пари след определен период от време, а общините трябва да ги платят сега, за да могат да реализират проекта.
Тук не става дума за това дали сме добри пред Брюксел или не сме, защото ние отдавна сме добри пред Брюксел – поне тези проекти, за които говоря.
Иначе, само няколко думи за това какво ще се случи, за да могат всички български граждани да знаят, че оттук-нататък зимно почистване през тази година, с този бюджет няма да има. Оттук-нататък социалните патронажи ще бъдат затваряни масово, особено в малките общини. Оттук-нататък уличното осветление ще изгасне в доста общини или поне ще бъде изгасено на 50 или 70% от времето, в което е работило досега.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е по темата.
АНТОН КУТЕВ: Как да не е? Говорим за общините. Аз говоря за това какво ще загубят общините в резултат на съкращаването на бюджета и докъде ще доведе това съкращаване. Ще доведе до затваряне на детски градини и ясли – на общинска отговорност. Ще доведе до това, че хиляди хора ще останат без работа. Това е резултатът от това, че ние не можахме да съберем едни пари на национално ниво, прехвърлихме отговорността върху мажоритарно избрани кметове. Това направи правителството. Прехвърли отговорността върху мажоритарно избрани кметове.
Искам да уведомя хората, че това, което казах не само, че ще се случи, то се случи не само в червените общини, то ще се случи и в гербаджийските общини, просто защото цялата тази политика е напълно сбъркана. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Въпрос на народния представител Марио Тагарински относно нарушения при застраховането на държавните енергийни дружества.
Господин Тагарински, заповядайте да развиете въпроса си.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Във Ваше изявление пред медиите, направено на 6 април 2010 г., Вие наричате, цитирам: „Явна далавера сключените предсрочно за срок от пет години напред застрахователни договор на държавните енергийни дружества със Застрахователно акционерно дружество „Енергия”.” Цитирам отново Вашите думи, казани по този повод: „Някой се изхитрил и, въпреки че договорите на Застрахователна компания „Енергия” свършват сега, именно м. март т.г., някой още в първите ми дни, докато съм правил правителството, е сключил за следващите пет години застрахователни договори” – край на цитата. Впоследствие Вие освободихте шефовете на няколко енергийни дружества.
Каква е предисторията на въпросното дружество и тази, както Вие я наричате – „жива далавера”?
През периода 1998-1999 г., по времето на правителството на господин Иван Костов, държавата чрез Националната електрическа компания по неясни, поне за мен, причини е станала акционер на едно застрахователно дружество – Застрахователно акционерно дружество „Енергия”. Това дружество, както показва името му, е осъществявало само застраховане на имуществените интереси на държавните предприятия и дружествата в енергийния сектор. В различни години при реорганизацията на Националната електрическа компания, акционери в застрахователното дружество с минимални проценти са ставали и други отделни държавни и енергийни дружества. Участието като акционер е създало задължения за тези енергийни дружества чрез санкция на държавата, като собственик на капитала им, да застраховат само в това дружество. Освен това, след приемането на Закона за обществените поръчки това акционерно участие на държавата е дало основание, при това незаконосъобразно, да се прилага текст от този закон даващ възможност да не се провеждат обществени поръчки за избор на застраховател.
След приватизацията на отделни енергийни дружества същите са започнали да провеждат обществени поръчки за застраховане. Застрахователните премии по договори, сключени с обществени поръчки, са в пъти по-малки от същите, които дружествата са плащали по времето, когато са били държавни и едноличният собственик на капитала е определял къде точно да се застраховат, тоест...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: ... специално създадено за това дружество.
Ето защо моят въпрос е следният: каква е причината държавата да продължава да бъде акционер в едно застрахователно дружество, след като това участие по никакъв начин не е в полза на държавните енергийни дружества? Докога ще се заобикаля Законът за обществените поръчки, след като цената на услугата застраховане без проведена обществена поръчка е в пъти по-висока. Едва ли евентуалният дивидент, който получават дружествата, които са с минимално участие може да компенсира плащането на по-високи в пъти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Благодаря Ви предварително, господин министър-председател, за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тагарински! Във връзка със зададения от Вас въпрос, първо, искам да посоча някои факти.
Застрахователно акционерно дружество „Енергия” е дружество, създадено през 1993 г. В него акционери са „Алианс България” с 50% участие, НЕК – ЕАД, АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, ТЕЦ „Марица изток 2”, ЕАД, „Мини Марица изток” – ЕАД, и Българският енергиен холдинг (БЕХ), които притежават останалите 50% от капитала на дружеството.
За периода 1993-2009 г. са постигнати следните финансови резултати: 405 млн. лв. са застрахователни премии, 23 млн. 552 хил. лв. изплатени обезщетения, 156 млн. лв. изплатени дивиденти. През 2009 г. Застрахователно акционерно дружество „Енергия” е дало дивидент на НЕК – ЕАД – 10 млн. лв., и на АЕЦ „Козлодуй” – 244 хил. лв. Стойността на нетните активи на дружествата към 31 декември е 55 млн. лв.
Съгласно чл. 45 от Закона за енергетиката всички лицензирани енергийни предприятия следва да поддържат застраховките си за активите, с които осъществяват лицензионна дейност, като основание за отнемане издадените им от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) лицензи за извършване на дейността, може да е липсата на такива.
Договорът на НЕК – ЕАД със Застрахователно акционерно дружество „Енергия” са сключени през м. август 2009 г., въз основа на Решение на Съвета на директорите от 28 юли 2009 г. и са одобрени от Българския енергиен холдинг на 3 август. Договорът на АЕЦ “Козлодуй” с „Енергия” е на основание решение на Съвета на директорите от 22 юли и е одобрено от Българския енергиен холдинг на 27 юли.
Към момента на питането мога да Ви информирам за това, че Българският енергиен холдинг е изпратил писмо до енергийните дружества, сключили договори с „Енергия”, в срок до 30 юни 2010 г., да извършат пълен анализ и преглед на причините за сключване на договорите. След окончателния доклад ще бъдат преценени възможностите за промяна или прекратяване на тези договори. Освен извършвания от Българския енергиен холдинг преглед на договорите, проверка се извърши и от Държавна агенция „Национална сигурност”.
По втория Ви въпрос мога да кажа, че Законът за обществените поръчки не е нарушаван, тъй като в съответствие с последните промени, синхронизирани с европейското законодателство, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6 – законът не се прилага за договори и за услуги, доставки или строителство, сключвани с подвъзложитела по чл. 7, т. 5 или т. 6 от ЗОП със свързано предприятие при условие, че 80 на сто от неговия среден годишен оборот от реализирани услуги за последните три години е от предоставянето им на свързани предприятия. „Енергия” предоставя застрахователни услуги на свързаните с дружеството предприятия, които са акционери в обем над 80% от средногодишния си оборот. Решението дали да сключи договор със свързано или с друго юридическо лице, избрано въз основа на някои от процедурите по закона се преценява от конкретния възложител.
По отношение на проведените търгове по Закона за обществените поръчки от енергийните дружества най-пресен пример е проведеният търг на застрахователно имущество на ТЕЦ „Марица изток 2”. При наличието на четирима участници „Енергия” е отстранена от участие в процедура с мотива, че пазарният му дял към 30 юни е по-малък от изискуемия от възложителя.
След извършване на съответния преглед на застрахователните договори и приключване на всички проверки, ще бъдат преценени възможностите за провеждане на процедури за избор на застраховател и необходимостта от участието на дружествата от Българския енергиен холдинг в „Енергия”.
Решението ще бъде съобразено и с факта, че с последните изменения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от м. март 2010 г., всяко прехвърляне на акции, собственост на Българския енергиен холдинг, се третира като приватизация, което от своя страна налага по-задълбочен анализ за правните форми за излизане на дружествата от „Енергия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика? Няма да ползвате реплика.
Няма и дуплика.
Да благодарим на министър-председателя за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към изслушване на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, който ще отговори на въпрос на народния представител Михаил Миков относно среща на народния представител Волен Сидеров с директора на СДВР.
Господин Миков, заповядайте да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа вицепремиери и госпожо министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, става въпрос за един народен представител, който е широко известен не само с парламентарното си, но и с извънпарламентарното си поведение – и в Съдебната палата преди 1-2 години, и в редакцията на един централен вестник, и при посещението на министър-председателя на една съседна страна, а след задаването на моя въпрос се прослави и с опита за поругаване на тържествата по повод на 2 юни в град Враца.
На 29 април т.г. той посещава Столична дирекция на вътрешните работи, провежда една среща с нейния директор и след това се появяват изявления в печата, в които той квалифицира полицаите като „мутри в униформи”. Настоява пред директора на Столична дирекция на вътрешните работи да се вземе отношение към тези полицаи, които са изпълнявали служебните си задължения и, които по определен начин се смята, че са засегнали негов роднина.
Това в полицейските среди се приема като груб политически натиск, арогантен, видим политически натиск за разправа с тези хора без да се изчакат решения, защото в момента има и висящи процедури в съдебната власт. Всъщност, отварям една скоба, че и там се упражнява подобен тип натиск върху магистратите за решения в полза на неговия роднина.
Въпросът ми е: каква е Вашата позиция като министър на вътрешните работи по повод на тази среща и изявленията след нея в печата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! На 29 април 2010 г. в сградата на Столичната дирекция на вътрешните работи, на ул. „Антим І”, по инициатива на господин Волен Сидеров е проведена среща между директора на СДВР – комисар Валери Йорданов и господин Волен Сидеров, в качеството му народен представител, председател на парламентарна група и парламентарна комисия.
На срещата са присъствали господин Десислав Чуколов – народен представител и заместник-председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и господин Павел Шопов – народен представител, член на Комисията по бюджет и финанси и заместник-председател на Народното събрание. Конкретният повод за този разговор е настояване на господин Сидеров да бъдат отстранени от длъжност полицаи замесени в инцидента с господин Димитър Стоянов – евродепутат от партия „Атака” през м. юли 2008 г.
Господин Волен Сидеров е обосновал искането си с факта, че при извършване на разследването срещу държавни служители и други лица заемащи високи постове, същите биват отстранявани от длъжност и е настоял това да бъде приложено и спрямо полицейските служители, които е споменал по име. Той е уточнил, че неговото искане е подкрепено от Парламентарната група на Политическа партия „Атака”. Господин Сидеров е припомнил, че преди две години след споменатия инцидент представители на партията са се срещали с тогавашния министър на вътрешните работи и директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, но при тези срещи не е постигнат исканият от него резултат.
Становището на ръководството на СДВР изразено по време на срещата с комисар Валери Йорданов накратко се състои в това, че действията на полицейския състав, ангажиран в охраната на масови мероприятия, е насочен към категорично недопускане на прояви на насилие срещу протестиращи граждани независимо от характера на техните искания, политически, синдикални или други. В същото време всеки протест трябва да бъде съобразен със законовите изисквания и да бъде проведен така, че да не нарушава обществения ред и сигурността на гражданите на страната и в частност, в столицата. Ако протестиращите заплашват реда и безопасността на лица или институции, извършващи закононарушение, органите на МВР са длъжни да вземат отношение, съгласно правомощията си и в рамките на своята компетентност. Към момента няма доказана виновност от страна на седемте служители на поделението „Сили за превенция и охрана” към Столична дирекция – нито от извършена вътрешна проверка по случая на Дирекция „Инспекторат”, нито със съдебно решение. Поради това не е налице основание посочените полицейски служители да бъдат отстранени от длъжност.
Считам, че следва да бъде подкрепено мнението на ръководството на СДВР, че при подобни случаи е редно служителите да бъдат пренасочвани за работа в други подразделения на дирекцията с цел избягване на професионалния стрес, предизвикан от инцидента, и по-ефективно изпълнение на задълженията им. (Реплики от КБ.) Такова пренасочване вече е факт за ръководителя на групата, участвал в охранителните мероприятия, който е преназначен в друго поделение на МВР. Категорично трябва да се потвърди, че характерът на проведената среща и изразените от директора на СДВР мнения са били лишени от всякакъв политически подтекст, каквито внушения направихте и Вие, господин Миков, и мога да Ви уверя, че срещата е минала доста конструктивно и е нямало абсолютно никакво напрежение както между ръководството на Политическа партия ГЕРБ, също така и от професионалното ръководство на Столична дирекция на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз Ви благодаря, уважаеми господин министър, че Вие дадохте и една друга светлина от това, което се отрази в някои медии след изявление на този народен представител. Тази позиция, която разбрах, че и Вие подкрепяте, на директора на Столична дирекция на вътрешните работи трябва да стане достояние просто на служителите. Тогава, когато не е установено, не е доказано, по отношение на тях, няма да бъдат предприети някакви действия независимо от политическото нюансиране на един или друг въпрос и независимо кой политик го поставя. Защото приемането на друга позиция означава пълна демотивация на служителите да изпълняват служебните си задължения. Аз се радвам, че Вашата позиция става достояние на широката общественост от тази трибуна. Аз не съм внушавал нищо. Това бяха изказванията на въпросния народен представител, които бяха отразени в печата и станаха достояние на служителите от Столичната и от всички дирекции на вътрешните работи.
Благодаря Ви, че внасяте светлина по този въпрос. Ще Ви моля да следите да не се упражнява натиск по отношение на тези служители, които на всичкото отгоре не са някакви ръководни служители. Не са някакви ръководни служители! Става въпрос за хора, които всеки ден са на улицата и се сблъскват с представители на една или друга политическа сила, но когато има нарушение на обществения ред, независимо коя политическа сила е носител, независимо дали у нас или в чужбина, независимо дали по суша или по въздух, то тогава служителите трябва да знаят, че имат подкрепата на държавата и на Министерството на вътрешните работи, независимо кой е на власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте, министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, аз все пак се обръщам към Вас като бивш министър на вътрешните работи. Когато имате подобни въпроси, дори можете да се обадите да разговаряме и не е необходимо допълнително да създаваме някакво напрежение, което би могло да възникне. Бъдете убеден, че винаги ще стоя зад професионалните действия на всички полицаи и винаги ще вземам съответните санкции за действия, които пък уронват престижа на министерството.
Понеже Вие казвате, че от медиите сте разбрали и започвате вече да го тиражирате като 100% вярно, аз мога да Ви коригирам и в нещо, което стана преди два дни, когато бях на изслушването в комисията за контрабандата. Вие тогава казахте, че служителят от Столичната дирекция на вътрешните работи, който е катастрофирал с микробуса, който е бил пълен с цигари, още е на работа и това се говорело сред хората и... (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Не, Вие го казахте и това пише в медиите.
Това, което мога да Ви кажа, е, че дисциплинарната проверка тече, служителят е в болнични, но има образувано следствено дело и той ще понесе своята отговорност, и ще бъде уволнен от системата на МВР. Така че в тази посока нека се придържаме към обективното и да не влагаме много популизъм и политика, която всъщност мисля, че е безсмислена в подобни дебати. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега идва ред на питането от народните представители Яне Янев, Тодор Великов и Емил Василев относно политиката на Министерството на вътрешните работи спрямо исканията на протестиращите полицаи.
Питането ще бъде развито от народния представител Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо, искам да благодаря на вицепремиера, защото миналия петък не остана време за високата оценка, която той по същество даде за дейността на партия „Ред, законност и справедливост” в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, включително и в операция „Октопод”, тъй като е известно на всички, че главният свидетел на обвинението е госпожа Теменужка Кайлитска, която е член на „Ред, законност и справедливост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, преминете към въпроса.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Понеже изразихте притеснение, господин Цветанов, дали не са намалели нашите сигнали, аз направих справка – 40 сигнала сме внесли от началото на годината, така че някои предполагам са по трасето и в скоро време ще стигнат до Вас.
Сега по съществото на питането – то е във връзка със скорошните полицейски протести. През 2009 г. полицаите започнаха символично да пият вода и да пушат цигари на знакови места. В началото на тази година полицейските протести ескалираха – стигна се дотам, че Вие лично, господин Цветанов, бяхте освиркан от собствените си служители в градинката на Народния театър. Внезапно обаче полицейските протести спряха и нормално в обществото възниква въпросът защо се получи така? Тези въпроси обаче съществуват и в редовите полицейски служители, тъй като информацията, която имаме в „Ред, законност и справедливост”, е, че всъщност няма разрешение на техните основни искания. Техните основни искания бяха свързани не само с повишаване на възнаграждението, което да бъде адекватно на професионалните им рискове, но също така да бъде съответно променен във възходяща линия техният професионален статут и социален статус.
Ето защо аз бих искал Вие да поясните какво всъщност се случи от март 2010 г. досега в отношенията Ви като вицепремиер и министър на вътрешните работи със служителите на МВР? Какво е състоянието на тези отношения? Какво се случи със синдикалните организации на полицейските служители, защото те така внезапно намалиха своята активност? Кои са легитимните синдикални полицейски организации и има ли нелегитимни синдикални полицейски организации, с които Вие осъществявате контакти?
Също така бихме искали да ни отговорите и дали е бил оказван натиск срещу отделни служители на МВР, които да са понесли отговорността за полицейските протести, съответно били ли са уволнявани и наказвани такива служители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Василев.
За отговор има думата вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Само мога да Ви кажа, че това, което изнесохте като данни в началото, преди да зададете въпроса по същество, 40 сигнала от началото на годината, преди това го правехте в рамките на 10 дни.
Що се касае до въпроса, който ми задавате, това е проблем, който се е наслагвал с години. Знаете, че тежкото материално състояние, малките средства, които отделяме за капиталови разходи за Министерството на вътрешните работи не е позволило да имаме повече възможност да удовлетворим справедливите искания на служителите от Министерството на вътрешните работи за подобряване на техните работни места и също така да обновим 100% автопарка.
Това, което обаче мога да Ви кажа, е, че с встъпването в длъжност и това, което беше направено в краткосрочните мерки, които бяха необходими и неотложни, това бяха законодателните промени по Закона за МВР. И знаете, че в Глава 20, може би тогава още не бяхте депутат, тук колегите депутати приеха точно тези промени, които дадоха възможност синдикалната дейност да се развива на една изключително добра основа. И Ви уверявам, че всичко, което се прави всеки ден, е точно да отговаряме на тези искания, които полицейските служители са изразили към ръководството на Министерството на вътрешните работи. Имаме постоянно действащ орган. Заместник-министър Павлин Димитров е оторизиран да води този социален диалог и ви уверявам, че това, което предприехме и в края на миналата година, въпреки тежките финансови проблеми, които имаше министерството, ние успяхме да изплатим, макар и в последния месец, вещевото доволствие на служителите на Министерството на вътрешните работи, което се равнява на около 23 млн. лв.
Това е, което мога да Ви уверя е, че сме създали необходимата организация, съвместно със синдикатите да има контрол и прозрачност при процедурите при провеждането на вещевото доволствие. И знаете, че по техен сигнал ние направихме проверка на вещевото доволствие, което беше купено по една от оперативните програми за Гранична полиция. След разговори с Министерството на финансите и проверките, които бяха осъществени, сме спрели плащането на около 6 млн. лв., които трябваше да бъдат по изпълнението на този договор. Това, което мога да Ви кажа, е, че няма абсолютно никакъв натиск, за който Вие намеквате, защото няма министър, който и да било той, и след мен, и преди мен, който да има възможността да оказва някакъв натиск към служителите за осъществяването на тяхната синдикална дейност. Това можете да го проверите, мога да Ви дам и допълнителна информация, ако Ви е необходима, но Ви уверявам, че такъв натиск няма, не е мислен и не е правен.
Искаме да направим един сериозен диалог, който да бъде конструктивен и на база възможностите на държавата днес да се отговори на тези искания. Това е, което аз мога да кажа.
Искам да благодаря на господин Миков за това, че през 2008 г. от бюджетния излишък са заделени целево пари, които са дадени на Министерството на вътрешните работи и днес ние откриваме вече второ, трето полицейско управление, които са в Столична дирекция на вътрешните работи и във Варна. И всъщност, когато нещо е направено добро, ние го оценяваме.
Синдикатите, които са легитимни и с които контактуваме, защото ние с нелегитимни не контактуваме, са четири синдикални организации, вписани в Регистъра за юридически лица с нестопанска цел. Това са Национален полицейски синдикат, Национален синдикат на пожарникарите „Огнеборец”, Национален синдикат на гражданската администрация и Синдикална федерация на служителите в МВР. Това са синдикатите, с които водим разговори и които са част от този конструктивен диалог, за който говорех преди малко. Това, че напрежението е спряло, означава, че си вършим работата. И това, което искам да подчертая, е, че в дебатите, които се водеха за промените и актуализацията на бюджета за тази година, за всичко това сме разговаряли и със синдикалните организации, и със служителите, защото знаете, че при тази рестриктивна политика, която се води, Министерството на вътрешните работи и към настоящия момент не е предвидено да бъде съкратено, защото на нас са ни необходими допълнителни средства, за да можем да противодействаме на конвенционалната престъпност, която е най-чувствителна за обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Цветанов.
За два уточняващи въпроса има думата господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Уважаеми господин вицепремиер, причината за питането беше именно публично да заявите от трибуната на Народното събрание, че няма оказан натиск върху служители и върху синдикални организации. Това беше много важно да се чуе от всички.
Безспорно очакванията към ръководството на МВР са големи, защото вчера ние приехме на първо четене актуализиран бюджет. МВР е един от най-големите първостепенни разпоредители с бюджетни средства, които са от порядъка на 1 млрд. лв. Естествено, нормално е служителите на МВР да се интересуват какво ще се случи с този 1 млрд. лв., включително и по отношение на тяхното социално обезпечаване, а и по отношение на техническото обезпечаване на тяхната работа, не само на заплатите. Според РЗС има два основни проблема в МВР във връзка с това и аз се надявам Вие да започнете да ги решавате, включително и в сътрудничество със синдикалните организации. Единият проблем е текучеството на кадри. И другият проблем е нещо, което в медиите започна да се нарича и да придобива публичност като ОПГ.
И тук са моите два конкретни въпроса. Единият е какво ще предприеме МВР, за да задържи младите служители? Давам ви един пример – старшият дознател в СДВР в сектор „Икономическа полиция”, човекът с най-голям стаж е под 30 години и мисля с 6 години стаж в полицията. Под него всичките са току-що завършили Полицейската академия. Това са хората, които разследват най-тежките икономически престъпления, най-сложните – тези на „белите якички”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставете си втория въпрос, няма да имате време за него.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Вторият въпрос е срещу организираните престъпни групи в различни областни дирекции на полицията в страната, тъй като съществуват организирани полицейски шайки от високопоставени служители на Полицията, които са повече бизнесмени, отколкото полицаи. Наскоро вие разбихте подобна група в Пазарджик. Това обаче го има навсякъде, господин министър, и ние бихме искали да разберем какво ще направите срещу полицаите бизнесмени. Защото, обикаляйки навсякъде из страната със собствения си автомобил, аз никога не съм ползвал парламентарен, ми казват: този паркинг е на шефа на ОДП, тази бензиностанция е на шефа на „Криминална полиция”, тази автокъща е на шефа на „Охранителна полиция”. Какво ще правим с тези ОПГ-та по върховете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министър Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Аз смятам, че сме показали, че работим много усилено срещу ОПГ-тата, които има в момента и които са били преди това в Сектор „Сигурност и обществен ред”. Самият факт, че неутрализираме едно от най-големите ОПГ – това е операцията „Октопод”, защото знаете, че човекът, който в момента е в ареста, беше една от знаковите фигури в Държавна агенция „Национална сигурност”. От това по-голямо ОПГ и изнудванията, и рекетът, който осъществяваше той, това според Вас не е ли ОПГ и Вие разграничихте ли се от подобни операции, които направи МВР, или ги подкрепяте?
Това, което мога да Ви кажа, е, че подобни говорения от тази трибуна, трябва да бъдат с конкретни имена и с конкретни областни дирекции, за да може от стенограмата, и от това, което казвате, да бъдем сезирани, ако не дадете в писмен вид това, което имаме предвид. Защото по всеки един сигнал, който постъпва в системата на МВР, веднага се назначава съответната проверка и „Вътрешна сигурност” реагира много адекватно. Смятам, че това, което имаме като резултат за служители, които са съпричастни и са част от престъпни групи, смятам, че ние сме показали, че имаме политическата воля, а и новото ръководство на министерството смятам, че го прави по един достоен начин.
Това, което е също много важно и трябва да го знаете – ефективността на министерството е функция от оперативната свобода, която даваш на служителите да работят. Мога да ви кажа, че не е спряна нито една разработка, нито пък се дават някакви конкретни допълнителни други указания в каквато и да било посока, единственото основни цели и приоритети за неутрализиране на организираната престъпност и реална борба срещу конвенционалната престъпност във всичките й форми, по всички текстове от Наказателния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за отношение господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Разбира се, че Ви подкрепяме, господин вицепремиер. Защото в борбата срещу престъпността няма опозиция, няма управляващи и ние сме го показали. Смея да твърдя, че много голяма част от операциите, които реализирате в последно време, са по сигнали на „Ред, законност и справедливост”. (Викове: „Е-е-е!”, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Би следвало да си давате ясна сметка – знам, че го правите - че проблемите на МВР са вътрешни и външни. Вътрешните ви проблеми са свързани с това, за което преди малко говорихме – текучеството, неспособността да задържите млади квалифицирани кадри, организираните престъпни групи от полицейски служители–бизнесмени, които съществуват в много областни дирекции на МВР и, разбира се, корупцията – тази, дребната корупция, унизяваща достойнството на обикновените полицейски служители, и положение, до което те са стигнали, да се принуждават да си изкарват допълнителни доходи.
Външните ви проблеми са свързани не само с организираната престъпност обаче, а и с тази така наречена масова престъпност – обикновената престъпност, битова престъпност, както я наричаме, и тя непрекъснато расте.
В РЗС оставаме с впечатление обаче, че множеството полицейски акции, които провеждате напоследък, и на които беше дадена една голяма показност, може би до голяма степен служи да прикрива тези основни вътрешни и външни проблеми на МВР, които съществуват вътре в системата, и неспособността ви да се справяте с масовата, с обикновената престъпност.
Аз знам, че Ви е трудно. Знам, че нямате друг избор освен непрекъснато да увеличавате тези показни полицейски акции (сигнал от председателя за изтичане на времето), за да може в края на краищата тези проблеми, ако не могат да бъдат разрешени, поне да бъдат скривани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Павел Шопов поиска думата от името на парламентарна група.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, вицепремиери, госпожо министър! БСП се кичи с най-различни характеристики, наричайки се често лява, социална партия. Това всичко е една голяма лъжа.
БСП е преди всичко номенклатурна партия. Номенклатурна е за беда, защото е разставила своите хора в годините, в десетилетията, в които е управлявала, на всички позиции, на всички места. Няма обществена сфера, няма институция, няма орган на държавно управление, в който БСП да не е разставила своите агенти.
РЕПЛИКА ОТ КБ: В „Атака”!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И те работят. Там те работят като извършват непрекъснато диверсии и саботажи, (оживление в залата), казано на тяхно му, на езика отпреди 40-50 години, когато са правили (реплика от КБ) - да, когато са ограбвали мандри, и когато са били партия на Коминтерна, която осъществявала така наречената класова борба. (Шум и реплики в КБ.)
Сега нещата стават по-перфидно. Те стават с вредителство непрекъснато на всички нива - вредителство, което цели да ги докара отново на власт. Ако някога БКП-БСП е стигала до властта, правейки въстание и въоръжена борба, избивайки български полицаи, български политици и е водила партизанска и друга война, сега БСП го прави по един друг начин.
Може да се чудите защо бяха изнесени темите по литература. Ами – много просто, кадри, хора на БСП ги изнесоха и ги подадоха в общественото пространство. (Силен шум, смях, реплики от КБ и ръкопляскания от ГЕРБ.) Примери могат да бъдат дадени безкрайно много.
Днес стана въпрос защо не се пръскало за комари. Защото кадрите на БСП, кметовете, червените кметове (смях от КБ) не го правят! Не го правят и обвиняват това управление. Така че БСП вредителства.
Думата ми обаче е за кадрите на БСП в едно министерство. Това е Министерството на вътрешните работи, от което БСП никога до този момент не си е отивала, не е излизала нито за миг, саботирала всички опити на други, различни от БСП, министри да управляват (реплики от народни представители от КБ) и да променят нещо в това министерство.
Тук преди малко господин Василев от „Ред, законност и справедливост” каза, че на господин Цветанов му е трудно. Да, на господин Цветанов му е много трудно сред тия - много от които са внуци (реплики на народния представител Михаил Миков) и синове и правнуци още като се започне от септемврийските убийци, та досега! Там, в МВР, е пълно с такива. (Реплики от КБ.) Та за такива мутри – те са смесени и с мутрите в МВР – стана дума.
Стана дума и в един въпрос днес – за биячите в униформи, за мутрите в униформи, които всъщност са кадри на БСП, сложени, разставени в годините – внуци или правнуци на някои от тези, за които стана дума. (Шум и реплики в КБ.)
В това министерство - на господин Цветанов, витаят точно тези призраци. Там лесно няма да бъдат изчистени. Там трябва много работа, защото бившият министър на вътрешните работи господин Миков и предишния, и по-предишни, са ги толерирали, държали, закриляли, по начин, по който да им служат. И те им служиха.
Преди две години през м. юли точно тези хора бяха изпратени да бият български депутати, евродепутати, да бият протестиращите тогава. Те изпълниха тази своя мисия. Тогава много от хората от ГЕРБ и сегашни депутати не бяха в парламента. Фотосите са налице, някои от вас са ги виждали. Недвусмислено и ясно нещата бяха показани по българските медии, но тогава, тогавашният министър Миков не взе никакви мерки. Той се кри като мишок в Министерството на вътрешните работи дни и седмици наред, докато най-после успеем да влезем при него и обеща мерки. Разбира се, той такива мерки не предприе. Той не ги предприе не за друго, а защото той беше изпратил тези хора да направят това, което направиха, по заповед, разбира се, на министър-председателя си. Това ние го знаем и го знаехме.
Тогава, понеже тогавашната, действаща все още, Военна прокуратура беше започнала действия във връзка с преследването на тези мутри в униформи, беше ускорено ликвидирането на Военна прокуратура като институция с тази цел. Това беше една от причините да се избърза с това. Това беше, повтарям, една от причините.
Така че БСП нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. БСП действа и работи точно така – номенклатурно, използвайки своите кадри на всички нива като, пак повтарям, Министерството на вътрешните работи може би е най-много обхванато от тази кукувича прежда, която е червена прежда (силен шум, смях, оживление в залата), която просто го обвива.
Когато министърът Цветанов се оплаче и се разбере, че има изтичане на информация към престъпни групировки, към престъпни босове, мисля, че на него му е ясно, но аз ви говоря, и ние от „Атака” го казваме винаги, за да е ясно на всички нас – това не е просто случайно. То пак произтича от този единен команден център на БСП, който работи. Защото не можеш да пренебрегнеш факта, че тези мутри в униформи бяха нанесли 34 рани на евродепутат – на евродепутат, за който те знаеха, че е евродепутат. Тук няма да е зле да бъде направена една фотосесия – снимките, които да говорят за всичко онова, което се случи.
Ние от „Атака” решително протестираме срещу опитите на БКП-БСП да продължи да манипулира, да продължи да инсинуира, да продължи да провокира тази своя политика през годините – десетилетна политика, която винаги е водила и продължава да води до спъване на държавната машина, на замърсяване на държавните институции от хора и кадри, които продължават да работят против България. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За лично обяснение - заповядайте!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Няма как да не се вземе отношение, когато на няколко пъти бях споменаван лично, пък и партията ми.
На първо място, трябва да кажа, че Българската социалистическа партия няма нищо общо с въздухоплавателната компания „Луфтханза”. Няма общо и с всички други случаи, които широката общественост знае, като се тръгне отзад напред от 2 юни, мине се през събитията пред Съдебната палата, в редакцията на един столичен вестник, където една партия, проповядваща по принцип ксенофобски и антисемитски идеи …
РЕПЛИКА ОТ АТАКА: За какъв антисеминитизъм говориш, бе?! Чуваш ли се какво говориш?!
МИХАИЛ МИКОВ: … грубо нарушава реда в обществото. Трябва да кажа, че премахването на военната подсъдност за служителите на Министерство на вътрешните работи е въпрос, поставян многократно в докладите на Съвета на Европа. Това, че господин Шопов смята, че аз или ние сме инициирали този въпрос, засилва прекалено нашите възможности. Това е въпрос на съдебната система у нас. Служителите на МВР – министър Цветанов знае – вече не са на подсъдност във Военния съд и Военната прокуратура.
По отношение на конкретния случай само ще кажа, че в архивите на Министерството на вътрешните работи има достатъчно и фото, и други материали за тези лица, които бяха задържани тогава. И боксовете, и палките, и свастиките, и другите материали са там, всичко го има. Може да се види какво стана след това и пред Пето районно полицейско управление и опитът, включително със сила да се проникне в едно полицейско управление.
Дължах това обяснение по повод казаното от народния представител Шопов. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Милена Иванова Христова относно зачестилите ксенофобски прояви.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин министър, въпросът, който поставям на Вашето внимание, е породен от зачестилите напоследък пропаганди и нападения, мотивирани от неонацистки, расистки, фашистки и ксенофобски мотиви. Това, което чухме днес в залата на Народното събрание от тази трибуна, дава още по-широка и по-голяма актуалност на задавания от мен въпрос.
Ще припомня само няколко случая от последните три седмици.
На 31 май 2010 г. в публичното пространство стана известно как двама общински съветници от Общинския съвет, Стара Загора, празнуват рождения ден на Хитлер на фона на неговия портрет, разрязвайки торта с изрисувана свастика.
На 6 юни т.г. четирима младежи бяха пребити с метални пръти от лица, изповядващи неонацистка идеология, на последната спирка на трамвай № 20 в София.
На 9 юни т.г. късно вечерта в центъра на София, само на метри от Президентството бяха пребити няколко български граждани от ромски произход, дошли да гледат попфолк концерт. Нападнати са от 20-ина скинари с бухалки и стъклени бутилки и само намесата на денонощната охрана на Българска народна банка и на Президентството ги е спасило от по-тежки наранявания.
Начинът, по който се правят нападенията, показва, че това са организирани, въоръжени и целенасочени групи да пребиват и убиват български граждани заради външността им, цвета на кожата им, етническата им принадлежност или политическите им възгледи.
Същите тези групи и противоконституционни организации поддържат и сайтове, призоваващи открито към ксенофобия и расизъм.
Въпросът ми към Вас по тази причина е следният: какви мерки ще предприемете по отношение зачестилите напоследък ксенофобски прояви, придружени с насилие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на господин Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Христова! Съжалявам, че не се обърнахте и към гостите тук – учениците от Плевен и Берковица.
Уважаеми депутати! Много Ви моля, нека не слагаме под общ знаменател, че са мутри всички полицаи, защото полицаите, които са работили и ще продължат да работят, няма значение кой е техният министър.
Малко като анонс на това, което говорихте преди. Нека имаме уважение, защото тези служители работят денонощно и се нуждаят точно от вашата подкрепа, за да имат достатъчно мотивация, за да вършат ежедневно своята работа.
Преминавам към отговор на въпроса Ви – за ксенофобски прояви, придружени с насилие.
На 6 юни 2010 г. в 10,40 ч. в Осмо РПУ е получен сигнал за сбиване между две групи младежи в трамвайната мотриса, пътуваща по линия № 20. След сигнала веднага са изпратени две патрулки. Това, което имаме като информация от станалото събитие, е, че при сбиване са пострадали четири лица от 16 до 29-годишна възраст и една 35-годишна жена. При предприетите действия от органите на реда са установени извършителите, а потърпевшите са от Движение за съпротива „23 септември” и са пътували към с. Бусманци в подкрепа на протеста, организиран от Федерацията на анархистите в България.
Подобен сблъсък е имало и в предишен период между Национална съпротива „България”, с които са имали доста недобри комуникации, невъзпитано поведение.
Уверявам Ви, че по тази случка има задържани осем човека, шест от които са с постоянна мярка задържане под стража. Надявам се, че делото ще приключи в скоро време. Събрани са достатъчно допълнителни веществени доказателства за тяхната съпричастност. Там е имало свастики, метални палки, метален бокс, един боеприпас. Имаме също така вече дактилоскопични, ДНК и технически експертизи, които показват тяхната съпричастност.
Мога да Ви уверя, че има комплексна работа от началото на годината за реализирането на нов подход за противодействие на този вид престъпления, като се търси съдействието на широк кръг държавни, общински и неправителствени институции за разпознаване на проблема, запознаване, получаване на обществена подкрепа и генериране на идеи и съвместни мерки за предотвратяване на това явление.
По линия на подобни прояви се осъществява системна превантивна дейност по места, където се събират лица, склонни към извършване на такива прояви или правонарушения. Чрез лично наблюдение или непосредствени разговори с граждани се установяват лицата, склонни към извършване на подобни прояви. Лицата се водят на отчет по списък, който ежегодно се актуализира. Полицейските органи провеждат профилактични беседи, осъществяват контрол и явно наблюдение на лицата, като периодично докладват за резултатите от своята работа.
По отношение превенцията на престъпленията и нарушаването на обществения ред съвместно с ДАНС, МВР, Столична община, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се работи по съвместен проект за осъществяване на тази превенция. Надявам се, че ще имаме по-добри резултати в месеците и годините напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Цветанов.
Заповядайте за реплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, господин министър.
Господин министър, аз се надявам, че първоначалните Ваши думи, които казахте, първоначалните Ваши изречения не са насочени към мен, защото не съм се обявявала против служителите на Министерството на вътрешните работи, които си вършат работата.
Аз не се съмнявам, че те работят по разкриването на извършителите и задържането на престъпниците. Важното тук обаче е в каква насока се води разследването. Нападенията не са породени от някаква повърхностна провокация, хулигански прояви. Тук мотивите са много по-страшни. Това са хора, изповядващи антидемократични идеологии като расизъм и ксенофобия.
Важно е да се види какви хора стоят зад тези младежи, които правят такова насилие срещу хора – мирни граждани. Не би трябвало да се поставят на едно ниво, да се равнопоставят младежите, мирно пътуващи в трамвая, и тези, които са се подготвили с бухалки, бутилки и т.н., целенасочено да нападнат младежите и последните да бъдат пребити.
В Наказателния кодекс има няколко разпоредби, по които могат да бъдат подведени под отговорност тези хора, а не техните деяния да бъдат квалифицирани като хулигански прояви. Разбира се, тези разпоредби са недостатъчни да обхванат изцяло тази материя, но дават възможност за адекватна в някаква степен наказуемост на деянията, основани на посочените вече мотиви, като ксенофобия и расизъм.
В тази връзка като представител на Евророма и Коалиция за България – ще следим страната ни да изпълни ангажимента си да синхронизира законодателството ни до м. ноември с Директивата на Европейския съюз относно борбата с определени форми на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, като, разбира се, ще вземем и активно участие в изготвянето на разпоредбите, уреждащи тази материя. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Аз Ви благодаря за това, че от началото на годината все пак сте взели някакви мерки и сте създали група, която да работи по тези проблеми, но се опасявам степента на обществена опасност на такива деяния да не бъде омаловажавана и да не се игнорират истинските мотиви за извършването на тези престъпления, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: ... като апелирам да изготвите цялостна стратегия за борба с тях. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Нека да не концентрираме и не фокусираме проблема, като единствената институция, която може да го реши – Министерството на вътрешните работи, защото в голямата си част подобни прояви са предимно на тийнейджъри. Нека да разширим, а и всеки от нас с поведението си да демонстрира точно тези позитивни послания, за които говорите Вие.
Тези деца са в съответната семейна среда, така че в тази посока както всички граждани имаме своя ангажимент за възпитанието на децата си, така трябва да съблюдаваме и да бъдем активни граждани в противодействието и неутрализирането на подобни противообществени прояви.
Затова при подобни инциденти много важна е помощта, която получаваме от гражданите. Понеже имаме двама бивши вътрешни министри в залата, те знаят много добре, че има статистика, има регистри и при съдействието на гражданите много по-бързо става разпознаването на лица, които участват в подобни противообществени прояви.
Нека всички институции да се обединим, а депутатите да станат инициатори на всичко това, за което говорите и Вие като предложения. Ние ще бъдем насреща. Ние правим, но можем да бъдем част всички заедно, защото това е проблем, който вълнува абсолютно всички български граждани, без изключение и без политическите пристрастия на когото и да било. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Уважаеми дами и господа, да благодарим на вицепремиера Цветанов за участието му в днешния парламентарен контрол и да преминем към изслушване на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, който ще отговори първо на въпрос от народния представител Румен Петков относно информирането на министъра на финансите от кмета на община Плевен за поемане на общински дълг през 2010 г.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моля да ми бъде отговорено дали кметът на община Плевен, спазвайки изискванията на писмо от Министерството на финансите от 13 януари т.г. относно съставянето на бюджета на общините за 2010 г. съгласно чл. 11, алинеи 3 и 4 от Закона за общинските бюджети, е уведомил Министерството на финансите за намерението на общината да поеме общински дълг през 2010 г.
Ако има заявено такова намерение, какъв е посоченият прогнозен размер на този дълг?
Защо задавам този въпрос? Защото от общинските съветници в Плевен и от служители в администрацията – разговори, които имам регулярно с тях по понятни причини, оставам с впечатлението, че кметът на община Плевен съзнателно е подвел Министерството на финансите. В заявеното намерение на общината се цитира сумата от 15 милиона, ако не греша, разбира се. Ако греша, Вие ще ме поправите. Решението на Общинския съвет впоследствие, и то без това да е отразено в общинския бюджет, когато той е бил разглеждан и приеман, е за стойност от 20 милиона.
Въпросът е принципен в два аспекта. Първо, какъв е ресурсът на Министерството на финансите да контролира адекватността и коректността на общините, след като те информират Министерството на финансите за своите намерения? В случая ако това, което казвам, е вярно, повтарям, означава, че кметът на община Плевен съзнателно е подвел министъра на финансите и министерството, предоставяйки невярна информация. Тоест ресурсът на Министерството на финансите да контролира изпълнението на тези ангажименти, които общините декларират, първо.
И второ, когато един кмет си позволява да подведе Министерството на финансите, какви са мерките, които министерството и лично министърът предприемат, за да може да се спазва строга финансова дисциплина, от която – мисля, Вие сте убеден, че в момента се нуждаем? Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Краткият отговор е – не! Решението на Общинския съвет относно приемане на общинския бюджет за 2010 г. следва да съдържа информация, която изисква чл. 11 от Закона за общинския дълг: първо, максималния размер на новия общински дълг; второ, общинските гаранции, които могат да бъдат издадени през годината; и, трето, максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година.
Общинският съвет – Плевен, е приел бюджета на общината с Решение № 836 от 29 януари 2010 г. В т. 7 от решението Общинският съвет определя размера на разходите по обслужването през 2010 г. на поет дълг от общината през 2003 г. съгласно приложение към решението, включващо и максималния размер на дълга в края на бюджетната година.
В решението не е включена информация за размера на новия дълг, който общината възнамерява да поеме, и общинските гаранции, които могат да бъдат издадени през годината.
В разпоредбите на чл. 11, ал. 4 от Закона за общинските бюджети е предвидено при предоставяне на проектобюджета за съответната година кметът да предоставя в Министерството на финансите и намеренията на общината за поемането на общински дълг.
В изготвения проектобюджет за 2010 г. на община Плевен тези намерения не са отразени по съответните параграфи. Вписването на конкретна информация за намеренията съгласно дадените указания на Министерството на финансите е направено от общината чрез Централния регистър на общински дълг към Министерството на финансите по-късно.
В този срок общината е подала намеренията си за поемане на дългосрочен дълг през 2010 г. общо в размер на 15 млн. лв. Конкретно: през второто тримесечие – 6 млн. лв., през третото тримесечие – 6 млн. лв., и през четвъртото тримесечие – 3 млн. лв. Това са единствените данни, с които Министерството на финансите разполага.
По закон, в отговор на последния Ви въпрос, Министерството на финансите няма регламент, няма законов ресурс, който може по някакъв начин да определя или да събира повече информация и да налага съответно санкции на общини, които не изпълняват законовия ред, за който стана въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Информацията, с която аз разполагам, е, че при обсъждането и приемането на бюджета за 2010 г. през м. февруари предложение за поемане на дългосрочен дълг не фигурира. Това, за съжаление, се потвърждава и от Вас. Решението на Общинския съвет предвижда усвояване на 20 млн. лв. Вие потвърдихте, че в намерението, което е депозирано при Вас, кметът на общината заявява намерение за ползване на 15 милиона. Срокът за усвояване на дълга, посочен пред Министерството на финансите, е до края на 2010 г., както потвърждавате и Вие, а решението на Общинския съвет фиксира срок до две години.
На следващо място, бих искал да отбележа, че от поисканата справка от лидера на социалистите в Плевен се вижда, че тя е подготвена на 7 юни, а е предоставена на 17 юни, тоест 10 дни, след като е била изготвена. Това очевидно е направено, за да не се даде възможност областният управител да атакува решението за дълга пред съответните институции. По този начин община Плевен възпрепятства установяването на незаконосъобразността на решението, която може да бъде доказана, видно от изнесената и от Вас, за съжаление, пак казвам, информация, както и от други обстоятелства, които не са предмет на кореспонденцията, която е установена в Плевен.
Какви изводи се налагат от комуникацията между община Плевен и Министерството на финансите?
На първо място, министерството систематично е подвеждано за намеренията на община Плевен за поемане на дългосрочен дълг, с което по същество са обезсмислени функциите на изпълнителната власт.
Какво предприема Министерството на финансите в такива случаи? Считам, че трябва да се направят законови промени, за да има ресурс изпълнителната власт да осъществява ефективен контрол. Какво ще предприеме конкретно в този случай? Мисля, че той трябва да бъде предоставен на прокуратурата заради това, че кметът на община Плевен си е позволил съзнателно да подведе Министерството на финансите и грубо да погази изискванията на нормативната уредба. Лично аз ще сезирам прокуратурата за тези груби законови нарушения, като към сигнала, който ще предоставя, ще представя и стенограма от днешното заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не желаете дуплика.
Следващият въпрос към вицепремиера Дянков е от народния представител Меглена Плугчиева относно изпълнението на проекти по Програма „Транзитни пътища” ІV и V.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Моят въпрос е свързан с изпълнението на Програмата за транзитни пътища ІV и V. Като се базирам на това, че изграждането на нови пътни проекти и съответно реконструкцията и рехабилитацията на пътната мрежа в цялата страна беше определен като един от първите приоритети на това правителство, си позволявам да спра Вашето внимание именно на тази тема, като се има предвид, че има и сключени договори за инвестиционни заеми със Световната банка и с Европейската инвестиционна банка. Разчита се именно тази програма да бъде финализирана тази и следващите две години.
По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се оказва, че за тази година, до актуализацията на бюджета, са били предвидени скромните 50 млн. лв., като са необходими, пак казвам източник е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, повече от 167 млн., за да може готовите проекти и стартиралите процедури да бъдат изпълнени.
Моят въпрос към Вас е: на базата на актуализацията на бюджета, какви средства предвиждате, за да може Програмата за транзитни пътища ІV и V фактически да бъде изпълнена успешно през 2010 и 2011 г., като се има предвид, че инвестиционните заеми със Световната банка и Европейската инвестиционна банка изтичат до края на 2012 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Последният транш външно финансиране по Проект „Транзитни пътища” ІV в размер на 10 млн. евро е изтеглен през м. април 2008 г., а съгласно техническото описание към договора изпълнението на проекта е трябвало да приключи още през 2007 г. В същото време Агенция „Пътна инфраструктура” с внесения отчет към 31 май 2010 г. отчита изразходени средства по проекта в размер на 25 млн. 23 хил. лв., с източник единствено съфинансиране.
В тази връзка и след постъпило писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройството за осигуряване на допълнителен ресурс през 2010 г. Министерството на финансите изисква от МРРБ предоставяне на детайлна информация относно усвояването по проекта до настоящия момент. Предстои да бъде направен анализ на изпълнението към 30 юни 2010 г. на всички инвестиционни проекти, финансирани чрез държавни инвестиционни заеми. Ще се направи оценка и на възможностите за извършване на компенсирани промени в разпределението за външното финансиране по тези заеми, на базата на което би могло да се осигури допълнителен ресурс за Проекта „Транзитни пътища”V.
Що се отнася до 2011 г., към настоящия момент прогнозното усвояване е в размер на 100 млн. евро. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Разбирате, че този отговор не задоволява, предполагам, първо Вас, на второ място, не задоволява Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но по-важно е, че не задоволява фирмите, с които вече МРРБ има сключени договори. Проведени са процедури и има сключени договори за над 120 млн. лв. В крайна сметка тези фирми имат даже банкови гаранции, които са направени, и целият процес за 2010 г. в момента де факто се блокира заради някакви виртуални или други проверки и оценки, които предвиждате да направите.
По-лошото обаче е какво се случва с тези отсечки. Те са няколко и то на една обща дължина от около 1500 км. Ще изброя само една част от тях: Дуранкулак – Каварна, Шабла – Каварна, Юндола – Разлог, Велинград – Септември, Карлово - Пловдив, Асеновград – Смолян, Дупница – Самоков, Елхово – Болярово. Разбирате, че днес в тази кратка минута не мога да изброя всички, но това означава, че гражданите в тези райони ще бъдат лишени от тази възможност и отново ще говорим за катастрофи, за дупки, за нереконструирани и непоправени пътища.
Моят въпрос също е свързан и с това какво казват нашите партньори от Световната банка и Европейската инвестиционна банка по този въпрос? Преди да стигнем до 2011 г., кажете какво правим с 2010 г., защото е изключително тревожно? Още повече актуализацията на бюджета предвижда увеличение на бюджетния дефицит. Кажете: ще ги има ли, или няма да ги има реално тези средства? След като се обявяват приоритети на правителството, гражданите да очакват наистина, че стоите зад тях и реално осигурявате средства, за да бъдат изпълнени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Пак бих искал да повторя, че последният транш външно финансиране по Проекта „Транзитни пътища” ІV е изтеглен още през м. април 2008 г., а съгласно техническото описание към договора изпълнението на този проект е трябвало да приключи още през 2007 г. по времето на вашето правителство. Така че Вие, госпожо Плугчиева, не сте си свършили работата. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ, от място): Някакъв вид лично обяснение, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такава процедура.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин министър, да Ви припомня - 2007 г. аз бях посланик в Германия. Явно като сте били далеч, в Щатите, не сте забелязали този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Плугчиева, няма такава процедура.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Лично обяснение, госпожо председател. Не може да се говорят неистини и аз да стоя и да мълча. Съжалявам. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос на народните представители Иван Николаев Иванов и Мартин Димитров относно изпълнение на Договора за приватизация на Българската телекомуникационна компания.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! През 2004 г. беше извършена най-голямата и най-скандалната корупционна сделка на българския преход. Това беше приватизацията на най-печелившата българска компания – Българската телекомуникационна компания. Тази компания беше харизана само за 230 млн. евро, когато пазарната оценка на компанията беше много по-висока. Три години по-късно собственикът продаде 65% от акциите на компанията на един американски инвестиционен фонд – „Глобъл инвестмънт груп” за 1 млрд. 80 млн. евро.
Съгласно договора за допълнителни плащания при последваща продажба, валиден този договор в случая, когато тази продажба е извършена след срок по-малък от шест години от самата приватизация, би трябвало на българската държава чрез Агенцията за следприватизационен контрол по онова време, а сега Агенция за приватизация и следприватизационен контрол да бъдат изплатени суми, които са равни на 10% от разликата между продажната цена и една базова стойност от 300 млн. евро. Това прави стойност между 78 и 80 млн. евро, дължими на българската държава. Повтарям това, за да се знае съвсем ясно, че това са пари, които трябва да получим поне като малка компенсация на тази крайно неудачна, в интерес само на лондонските юпита и насърчена от тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски приватизация.
По този повод и в съответствие с възложените Ви правомощия като заместник министър-председател отправям към Вас следния въпрос: изпълнено ли е посоченото заплащане към Агенцията за следприватизационен контрол при осъществената продажба на 65% от акциите на БТК и в какъв размер е това плащане? Ако заплащането не е извършено, кои са причините за това и какви мерки ще предприемете, за да бъде изпълнен договорът за приватизация в тази му част? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Димитров, на 20 февруари 2004 г. между Република България в качеството й на продавач и „Вива Венчърс Холдинг” в качеството му на купувач е сключен договор за приватизационна продажба на 65% от акциите на капитала на Българската телекомуникационна компания (БТК). На 11 юни същата година между Република България, „Вива Венчърс Холдинг” и „Адвент Централна и Източна Европа ІІ Лимитид Партнършип”, едноличен собственик и акционер във „Вива Венчърс Холдинг”, е сключен договор за допълнителни плащания, както Вие казахте, при последваща продажба. Съгласно този договор „Вива Венчърс Холдинг” и „Адвент” се задължават да извършат допълнително плащане на Република България при настъпване на определени обстоятелства.
Договорът за допълнителни плащания при последваща продажба е подчинен на английското право и интересно – съдържа клауза за конфиденциалност. Република България счита, че са настъпили обстоятелствата, даващи основание тя да получи допълнителното плащане, което, както Вие казахте, е около 80 млн. евро, и е направила съответното искане за това. До настоящия момент нито „Вива Венчърс Холдинг”, нито „Адвент” са платили дължимото към държавата.
Поради това Министерството на финансите вече е провело обществена поръчка за избиране на международно адвокатско дружество, което да представи интересите на Република България във връзка с допълнителното плащане. В резултат на поръчката е избрано едно от най-реномираните международни адвокатски дружества в тази област, което да защитава нашите интереси.
След извършване на необходимия правен анализ, адвокатското дружество вече е предприело необходимите стъпки за максимална защита на интересите на държавата. Надявам се, че в скоро време тази голяма сума за България, особено по време на криза, а и извън криза, ще влезе в хазната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Иван Н. Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин заместник министър-председател, това, което казахте, ми дава известно основание да съм оптимист, че най-после ще се случи нещо, което е полезно за страната, а то е да вземем поне тези 80 млн. евро, дължими от „Вива Венчърс”.
Отправих въпроса към Вас, защото поне в предишни отговори от предишни министри ми беше заявено, че процесуалното представителство на Република България пред Международната търговска камара в Лондон се осъществява от министъра на финансите като процесуално представителство. Разбира се, физическата защита, както Вие обяснихте, ще бъде поета от голяма адвокатска компания. Искрено се надявам, че след като изтекоха вече три години, дори и малко повече от момента, когато беше извършена тази последваща продажба, българското правителство, настоящото правителство, в това число и във Ваше лице, ще направи необходимото, за да може България в този критичен момент на криза, когато всеки милион в бюджета е крайно необходим, да получи тази сума, която ние заслужаваме като страна, подписала този последващ договор за препродажба на акциите на БТК.
Очаквам в следващите месеци да ни информирате за положително развитие на процеса в Международната търговска камара в Лондон. Нека имаме успех! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата народният представител Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! По повод на днешното изявление от името на Коалиция за България за ситуацията с енергийните проекти, които са дългосрочен стратегически, икономически и политически интерес на България.
На 11 юни – миналия петък, след среща с европейски посланици министър-председателят господин Борисов заяви, че България се отказва от проекта „Бургас-Александруполис” и замразява проекта „Белене”. След това и до ден днешен следва поредица от противоречиви сигнали от страна на българското правителство. В това число и днес министър-председателят е заявил, че България има интерес от атомна електроцентрала, но на възможно най-ниска цена.
Няма спор, че темата „енергетика” и превръщането на България в регионален енергиен център винаги е била от голямо значение за икономиката на България и за благосъстоянието на всеки български гражданин, за това нашата страна да се вижда и да има влияние в цяла Европа като енергиен разпределителен център. За това предишното правителство работеше последователно. След дълги години приказки как ще бъдем регионален енергиен център, се предприеха конкретни стъпки за подготовката и реализацията на стратегически, огромни по своето значение проекти. Сред тях е проектът за Атомната електроцентрала „Белене”, сред тях е „Бургас-Александруполис”, сред тях е проектът „Набуко” за диверсификация на доставки на газ за Европейския съюз, сред тях е и проектът „Южен поток”, но до ден днешен няма ясен отговор каква е визията на българското правителство, оглавявано от господин Борисов, по тези проекти.
Добре си спомняте, че през септември миналата година министър-председателят имаше среща с руския премиер господин Путин и заяви, че до ноември България ще изясни своите позиции по основните проекти – най-вече по „Белене” и „Бургас-Александруполис”, основавайки се на ясни аргументи – икономически, екологични, технически. Такива аргументи не са представени и до ден днешен. Няма яснота. Има обаче ясна линия на поведение на правителството, която води към прост краен резултат, негативен за нашата страна – в България да не се реализират тези стратегически проекти. Това става все по-очевидно. Без да има позиция на правителството, постоянно се правят такива заявления. Те започнаха още преди формирането на правителството – че България няма нужда от „Белене”, че „Белене” е прекалено скъп проект, че България няма нужда от „Бургас-Александруполис” и много други подобни изявления. Няма никаква яснота от правителството!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Всичко е толкова ясно. Какво искате?!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това е безкрайно тревожно, защото всеки такъв проект изисква много сериозни усилия на правителството – икономически, финансови, технологични, административни, но най-вече политическа визия и яснота в реализацията на подобна политика. Такава няма. Налице е пълен хаос! (Реплика на Станислав Иванов). Всеки един от тези проекти е прозорец от възможности за страната. Тези прозорци няма да бъдат вечно отворени.
Много се говори за цената на „Белене”, че е важно всеки проект да бъде на максимално ниска цена. Но нека направим съпоставка. Наскоро Русия подписа с Турция споразумение за изграждане на атомна електроцентрала на нейната територия. Стойността в Турция на един блок със същите капацитети като тези, които са предвидени за Белене, е двойно по-висока.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Защо не го направихте, като е толкова изгодно?!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин председател, ще помолите ли за тишина и ред в залата?
Това са факти. И никой няма обяснение защо българското правителство се отказа и замразява проекта „Белене”. Това е български проект, не руски, в който е планирано България да има 51%. Не е учудващо, че след противоречивите и негативни изказвания през есента, през октомври 2009 г., стратегическият инвеститор, който беше избран от германска страна, водеща фирма – RWE, се отказа от участие. Защото без яснота от правителството никой не би вложил сериозни пари в такъв проект. Необяснимо е това, което се случва.
Впрочем може да се даде едно обяснение – този, който работи срещу реализацията на „Белене” в България, лишава България от възможността:
Първо, да има електроенергия, която е доста по-ниска от електроенергията, произвеждана от ТЕЦ-ове или възобновяеми източници. Това има голямо значение за благосъстоянието на гражданите.
Второ, да намали емисиите на въглероден двуокис, което е задължение, ангажимент на България пред Европейския съюз, и до 2020 г. трябва да направи много сериозни стъпки.
Трето, лишава от възможността България в перспектива да бъде сериозен износител на ток в региона. И така, както я карат правителството и мнозинството, ще я докараме дотам, че България да внася ток от Турция. Ще го докараме дотам и това ще бъде отговорност на правителството, което бездейства и дава подобни сигнали. Искам ясно да заявя това.
Затова очакваме максимално бързо ясна правителствена позиция по тези въпроси.
По „Бургас-Александруполис” правителството проявява голяма загриженост за околната среда. Това е обяснимо. И аз имам такава, и Коалиция за България, но искам да задам един въпрос: колко милиона тона нефт се разтоварват сега в Бургаския залив годишно с руска технология от 70-те години? Ако това е основният мотив, дайте да не внасяме нефт и да минем на свещи. Няма съмнение, че един нов проект би бил с много по-висока екологична сигурност. Това, разбира се, е процес, който трябва да бъде следен.
За двата проекта трябва ясно да се каже, тъй като имаше много спекулации на тази тема, че това са проекти, основани на проектно финансиране, не с пари от държавния бюджет. И тук има много спекулации.
И, трето, газовите проекти, които могат да минат през територията на България. Предишното правителство сключи споразумение с Руската федерация за изграждането на „Южен поток” и смятам, че там добре са отстояни българските интереси за равноправно икономическо и политическо участие в реализацията на този проект. Предишното правителство сключи необходимите споразумения и по „Набуко”, който е европейски проект, но и тук няма особено движение.
Искам да споделя един много тревожен факт. През последните дни ръководството на „Газпром” проведе срещи с министъра на икономиката на Румъния, обсъждайки минаването на „Южен поток” в значителна степен през територията на Румъния. Ние сме изправени пред реална заплаха България да бъде заобиколена от такива стратегически важни проекти. Това не може да не буди тревогата на Коалиция за България. Искам ясно да заявя, че нереализацията на тези проекти, ако се стигне дотам, ще бъде отговорност на това правителство. Тя се изчислява в милиарди евро за нашата страна, загуби за нашата страна – стратегически. Това ще ощети интересите на българските граждани, на всеки един, живеещ в България.
Да не говорим и за другите обстоятелства, защото много странно е, когато не се представя ясна аргументация – икономическа, техническа, екологична, защо се обявяват такива позиции на българското правителство. И задавам въпроса: кой взима решенията в България – българското правителство или някой друг отвън дава инструкции какви позиции да се заемат? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Продължаваме с парламентарния контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Моника Ханс Панайотова относно реформата в държавната администрация и по какъв начин тя допринася за кариерното развитие и израстване на младите хора в нея.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! В Програмата за европейско развитие на България, след като бе отправена критика за неефективност на държавната администрация, бе дадена заявка за твърда решимост от страна на българското правителство да модернизира България и да доведе страната до стандарти, близки до тези на Европейския съюз.
В тази връзка, в качеството ми на председател на Младежката организация на ГЕРБ, предадох на Вас и вашия екип към Дирекция „Държавна администрация” в Министерския съвет, който работи съвместно със Съвета за административна реформа, предложение на една идея, лансирана именно от младите хора, за така наречената бърза писта за кариерно развитие, израстване и задържане на младите хора в държавната администрация. Тази идея, от една страна, цели да привлече младите хора с потенциал в държавната администрация, което респективно ще я модернизира, и, от друга страна, да задържи тези, които са наистина иновативни, талантливи и ефективни, стимулирайки ги да работят и да останат именно в системата.
Според мен, това е един от начините, по които можем след години наистина да се похвалим с една професионална, висококвалифицирана и надпартийна администрация, от която смятам, че държавата ни се нуждае наистина много в момента.
В тази връзка моето питане към Вас е: по какъв начин ще стимулирате младите хора да работят в държавната администрация и до каква степен лансираната от нас идея ще допринесе за тяхното кариерно развитие и израстване в нея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Панайотова, основната идея на новия модел е да бъде приложена в практиката общовалидна и прозрачна система – с ясен регламент за растежа в кариерата и заплащането и субективни критерии за оценяване на служителите и на техните постижения. Сериозен проблем при сегашния начин на определяне на заплатите в държавната администрация е точно липсата на прозрачност. Всяко ведомство ползва свои вътрешни критерии, не е ясно как точно се формират заплатите на служителите, тези механизми не са публични. При новия модел на заплащане държавният служител ще има предварителна яснота от самото си постъпване на работа за това с какво заплащане ще започне, как ще расте в кариерата и какъв размер би могла да достигне неговата заплата в зависимост от представянето му.
Мерките за по-голяма прозрачност в кариерното развитие са свързани с матричния модел, който предлагаме и който се състои от строго определени, отнапред зададени стъпки за израстване. С въвеждане на матричната скала ние целим създаване на ясен регламент за растежа в кариерата и съответно в заплащането. Сегашните практики не позволяват такава яснота и до голяма степен пазят статуквото.
Друга мярка е свързана с въвеждането на прозрачни правила за получаване на бонуси.
Предвижда се въвеждане на два вида бонуси – 20% текущ бонус – годишен или за по-кратък период, обвързан с оценка на постиженията на администрациите като цяло, на структурните звена и на отделните служители и 5% целеви бонус – програмни, проектни бонуси за изпълнение на особено важни задачи или за адекватна реакция при специфични обстоятелства. Бонуси за събрани глоби и такси няма да има.
Много важна мярка за прозрачност при кариерното развитие е свързана и с промяната на системата за атестиране. Обсъждат се различни варианти за въвеждане на ефективни критерии за атестиране. Един от тях е така наречената 360-градусова оценка – за получаване на текущи бонуси задължително да се изисква оценка за постигнатите резултати минимум на три нива – на администрацията като цяло, на структурния екип и на отделните служители.
Съвсем ясно е, че с промените в модела на заплащане ние търсим стимули за привличане на млади и най-вече талантливи хора за работа в държавната администрация.
Позволете ми да обясня накратко основната идея на този модел.
Съотношението между постоянната и променливата част ще бъде 75% на 25%. Това съотношение е на ниво средства за заплати, а не за отделен служител. Тоест, ако сега държавен служител получава 800 лв. и се представя добре, той ще получи и бонус над тези 800 лв. Бонусът ще бъде от допълнителни средства в размер на 25% и ще зависи от постигнатите резултати. Тези бонуси ще бъдат своебразни стимули за задържане на младите хора, а и въобще на можещите в държавната администрация.
Тук е мястото да обърна внимание на едно неправилно тълкуване, което се появи през изминалите дни – че ще намаляваме заплати. Не, с новия модел няма да намаляваме заплати на служителите, за разлика от съседките ни Гърция и Румъния, а също и много други държави в Европейския съюз като Естония, Испания и т.н.
Друг стимул за младите и можещите ще бъде свързан с въвеждането на матричната скала. Тази система ще бъде много по-прозрачна от настоящата и всеки служител ще знае какво му предстои – и като заплащане, и като растеж в кариерата.
Следователно и въвеждането на т. нар. „атрактивна” добавка за въвеждане и привличане на талантливи млади служители. Тази добавка ще бъде с постоянен характер и е част от основната заплата на служителя. В кризисни периоди такъв вид добавка е привлекателен стимул за ключовите за организацията експерти да останат и да осигурят продуктивността на организацията. Подобна добавка е част от модела на заплащане в държавната администрация на Великобритания, Холандия и Дания.
Вашата идея за въвеждане на „бърза писта” в кариерното развитие е още една посока, в която моят екип работи в момента. България безспорно има нужда от програми за интензивно обучение и ускорена кариера на перспективни служители в държавната администрация, като по този начин ще ускори модернизацията на администрацията. Ползите от участието в програмата ще са най-много от самото заплащане, но и освен това много по-големи. Това е възможността на участниците в бързата писта да развиват по-бързо своите умения и да заемат различни постове в различни институции за известен период от време.
Участниците в програмата ще имат възможността да придобиват опит в управлението на хора, проекти, разработване на политики чрез пряка работа с министри и висши държавни служители. Участието в бързата писта също ще предвижда да се получават целеви бонуси, но те да бъдат пряко свързани с постигнатите резултати. С „бързата писта” ще се търсят възможности за подбор на талантливи служители в различните области. За реализацията на програмата се предвиждат над 2 млн. лв. от европейските фондове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За два уточняващи въпроса давам думата на народния представител Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Господин вицепремиер, благодаря за изчерпателния отговор, който дадохте на моя въпрос, както и на този, който щях да задам към Вас, а именно за това по какъв начин ще бъде преодолян субективният характер при оценката на държавните служители, защото в голяма степен всъщност от това, какво решава директорът, зависи от израстването на държавния служител, респективно за неговото заплащане.
Бих искала да кажете повече за това какъв тип умения ще придобиват младите хора, които ще бъдат именно по програмата „Бърза писта”. Това, което искам да кажа и да се обърна към всички е, че ето това е един добър пример как, когато има едно конструктивно предложение от страна на младите хора, от друга страна има чуваемост от страна на управляващите, и от трета страна желание и умение на администрацията да работи в интерес на гражданите. Нещата се получават и те са наистина добри за всички нас.
Затова призивът ми към всички млади представители в парламента е да можем да съдействаме, специално с нормативните актове, които ще са необходими за въвеждането на така наречената „бърза писта”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Панайотова! И аз лично се вълнувам и мисля по какъв начин може да се сведе до минимум субективността в оценките в цялата държавна администрация, от които и сега всъщност зависи допълнителното материално стимулиране и вдигането на заплатите на годишна основа.
От тази гледна точка ние смятаме да въведем от началото на следващата година така наречената 360-градусова оценка, която за разлика от сегашната система, където само директорите, началниците отдели и т.н. оценяват своите служители, но самите служители нямат никакъв начин да оценяват своите ръководители. По този начин пряко зависят само от тях. С новата 360-градусова оценка се получава нов начин на оценяване, и затова се казва 360, с всеки, който се работи независимо от това дали те са над теб като длъжност, дали са на твоето ниво, дали са на по-ниско ниво, всички те оценяват работата на хората, с които работят. По този начин – това е примера и от Холандия, и от Дания, и от Великобритания, се премахва до голяма степен субективността, която до голяма степен днес в България зависи от това, че структурата е йерархическа и само от горните етажи се определят заплатите на долните етажи, а не обратното.
С 360-градусовата оценка това ще се премахне и вярвам, че това е един от около десетина въведения в начина на заплащане в държавната администрация, която ще стимулира влизането на по-кадърни млади хора и въобще на талантливите хора в българската държавна администрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на вицепремиера Симеон Дянков и министър на финансите за днешното му участие в парламентарния контрол.
От името на парламентарна група – господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Вчера при разглеждането на актуализацията на бюджета Синята коалиция изтъкна един от най-сериозните си мотиви за това да подкрепи намеренията на правителството да осъвременят разходите и приходите на държавата с изключително доброто решение да се замрази изграждането на АЕЦ „Белене” и да се спре изграждането на твърде опасния и съмнителен проект, наречен тръбопровод „Бургас – Александруполис”.
Прави впечатление, че днес в един концерт, който очевидно е дирижиран от изток, президентът на Републиката и бившият – слава, Богу, министър-председател (ръкопляскания от ГЕРБ и СК), защитават отново тези провалени проекти. Защо са провалени проекти?
Само онези, които не знаят, биха допуснали, че „Бургас – Александруполис” би носил печалби на България. Транзитната такса за доставката на петрол през малката отсечка на „Бургас – Александруполис” е 35 млн. долара годишно. Тридесет и пет милиона долара годишно приход за държавата са нищо в сравнение с всичко онова, което може да бъде нанесено като щета върху природата на българското Черноморие, което носи десетократно, да не кажа много повече от десетократно, печалби на българската икономика. Достатъчно е да погледнем онова, което се случва в Мексиканския залив, за да видим колко прави са били хората в Бургаско, в Поморие, в гр. Бургас, когато са гласували на своите референдуми да не се допусне изграждането на „Бургас – Александруполис”.
Сочат и тук примера с Турция и тяхната сделка за строежа на атомни реактори в страната с руски технологии.
Извинете, като погледнете цените на руските технологии, ще видите, че това би било една крайно неизгодна сделка, ако България я беше сключила. Реакторите, които се предлагат на Турция струват 6 милиарда и половина евро и който, каквото ще да говори – България не разполага с тези средства, за да може да строи в момента, в тази криза едно толкова разкошно съоръжение като АЕЦ „Белене”. Тъй като съм избран в област Враца, ще кажа, че има много по-евтини начини за развитие на българската енергетика, с много по-съвременни технологии. Имаме изградената площадка на АЕЦ „Козлодуй”, имаме възможности за трансформирането на І и ІІ блок, които бяха закрити в хранилища за ядрено гориво, защото никой не казва тук и особено руските адвокати като Станишев и Първанов – не казват тук, че от 2013 г. България трябва да съхранява ядрените отпадъци. Ето едно място, където могат да се съхраняват ядрените отпадъци.
Господин председател, аз протестирам и от името на Парламентарната група на Синята коалиция срещу това да се манипулира българското обществено мнение с това, че щяло да загуби пари. Българското общество загуби вече над 1 милиард евро от хората, които на практика точиха проекта „Белене” и бяха финансирани от тройната коалиция и от предишното правителство на Сакскобургготски. Ето този един милиард, който сега е крайно необходим на българската икономика – крайно необходим на българската икономика, беше пропилян, за да има един гьол, както видяхме от телевизионните репортажи в самия Белене.
Ето затова, ние от Синята коалиция смятаме, че опитите да се печелят политически дивиденти чрез абсурдното предложение на бламирания от българския парламент български президент, да се прави референдум за АЕЦ „Белене”, е само начин да се търси галванизация на доста провалените идеи на Българската социалистическа партия и на нейния реаниматор Георги Първанов. (Ръкопляскания в СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпроси към Маргарита Попова – министър на правосъдието.
Въпрос от народния представител Захари Димитров Георгиев, относно осъществяване на контрол върху дейността на частните съдебни изпълнители от страна на Министерството на правосъдието.
Имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря господин председател, госпожи и господа народни представители, господа министри.
Уважаема госпожо министър, както писах до Вас преди един месец, случаят с който Ви занимавам се касае за Христо Балъков, който е гражданин на гр. Карлово и е взискател по дело от 2007 г. За събиране на дължимото му вземане се обърнал към частния съдебен изпълнител Атанас Атанасов от Пловдив.
През месец август 2007 г. същият съдия изпълнител е продал публично имот на длъжниците по посоченото дело, но и до днес не е превел сумата на ищеца. Първоначалните обяснения на Атанасов били, че това е невъзможно, тъй като наследниците на длъжника обжалвали. Същото е показала и проверката, която ваши инспектори, господин Григоров, извършват. След нова жалба на господин Балъков проверяващият инспектор Григоров е поискал още доказателства затова, за което безспорно, според мен, от това което чета и в писмата на господин Григоров, е ясно. Той информира господин Балъков, че информацията с която разполагат е недостатъчно подредена, за да може да се произнесе по нея.
Това са фактите по отношение на господин Балъков. Както съм написал в своето питане до Вас – десетки пострадали от действията на частния съдебен изпълнител Атанасов има в Пловдив.
И във връзка с това, предвид че по Закона за частните съдебни изпълнители правомощията за контрол и въздействие върху частните съдебни изпълнители са Ваши, госпожо министър, Ви питам: ще се разрешили казусът и в какъв срок? Каква е причината да се бавят Вашият отговор и Вашите действия по случая на Христо Балъков? По какъв начин Министерството на правосъдието ще гарантира на българските граждани, че няма да пострадат от подобни казуси и своеволия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Маргарита Попова – министър на правосъдието.
МИНИСТЪР МАРГАРИТА ПОПОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Ще отговоря на Вашия въпрос кратко и тръгвайки от последния факт, който Вие изложихте тук, защото и във Вашия въпрос, и днес, пред народните представители, Вие изложихте коректно фактите – отделно от оценките, които всеки може да направи и най-вероятно няма да сбърка.
Какво направих аз до днешния ден, след всичко това, което е направено до м. януари? Разбира се, това което имам право да направя е по закон – назначих проверка на действията на този частен съдебен изпълнител, която върви в две посоки: на неговите книжа, които той е обработвал във връзка с конкретния казус и изпратих проверка на място в неговата кантора в Пловдив. Проверката е приключена. След обобщаване на резултатите съм изпратила искане до Камарата на частните съдебни изпълнители да бъде образувано дисциплинарно производство срещу колегата частен съдебен изпълнител следвайки закона и по-точно процедурите по чл. 70-73.
Какво следва оттук насетне? Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители трябва да се произнесе по образуваното дисциплинарно производство в едномесечен срок. След това по закон следват възможности за обжалване, включително и от страна на министъра на правосъдието, ако наложеното наказание или процедурите не са приключени така, както аз смятам, че трябва да бъдат приключени по закон и по справедливост. След като приключат тези процедури и бъда уведомена за решението на дисциплинарния състав, ще Ви уведомя отделно: какъв е резултатът и каква ще бъде съдбата на този частен съдебен изпълнител, който впрочем, е получавал наказания и далече преди 2009 г. за неизпълнение на служебни задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, това което казвате е някаква надежда, че може да се случи нещо положително в този, а пък и в други подобни случаи. Защото, едно такова въздействие от страна на министъра на правосъдието към хора, които са получили правото да представляват по някакъв начин държавата, макар и че тя не отговаря за тях, да се злоупотребява с това право, е неморално да се държат на същата длъжност, която заемат те. И забележете – една година – 17.06.2009 г., откакто той е подал първата жалба до министъра. Една година време, за да се случи това действие, което трябваше да се случи на втория месец от неговата жалба. Това е нещото, което мен ме притеснява. Дано поводът да се вземе някакво действие в тази посока, да не е това, че аз съм отправил това питане преди повече от месец.
Използвам случая, господин председател, да обърна внимание на Вас и на госпожа министър Попова, че задължението по Конституция и по правилник е да ми се отговори в рамките на една седмица, максимум на две, а не на повече от месец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Министър Попова, ще вземете ли думата за дуплика? Не.
Да благодарим на министър Попова за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министър Аню Ангелов – министър на отбраната.
Въпрос от народния представител Бойко Стефанов Великов, относно перспективите на Националния военен университет „Васил Левски”, Велико Търново след извършено съкращение на преподаватели и служители.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще си позволя много кратка история по отношение на Националния военен университет, който е създаден 2002 г. с решение на Народното събрание с три факултета – общовойскови, артилерийски факултет в Шумен и авиационен в Долна Митрополия. Счита се, че определено е избегнато дублирането на организационни структури, каквито са учебните звена, центровете, отделите, професионалните направления и специалности, общообразователните и общовойскови катедри. Счита се, че по мисия, цели, задачи, по организация и по военно-образователни стандарти Националният военен университет напълно отговаря на европейските военни училища и академии. Добре е да се знае, че университетът получи институционална акредитация с оценка „Много добър” за срок от шест години и високи оценки за програмните акредитации на професионални направления и специалности. Това бяха реалностите до м. юни, т.г.
Какво предизвика съкращението което беше направено? Тук възникват, разбира се, серия от въпроси относно броя на щатовете, които бяха съкратени. Първоначално 126, след това 155. Оказва се, че може би са и повече. Но официално заявените са 108 военнослужещи и 47 цивилни служители. Оказва се на практика, че съкратените са почти 200.
Няколко са съществените въпроси, които възникват от това съкращение.
Как ще повлияе съкращението на научната и преподавателската дейност, на учебните дисциплини и програми и тяхното обезпечаване? Няма ли да се наруши нормалното функциониране на научните и преподавателски звена след значителното ограничаване на техния състав? И, разбира се, как ще се отрази това съкращение върху перспективите и бъдещето на Националния военен университет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Аню Ангелов – министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Бюджетът на Националния военен университет за 2010 г. е намален спрямо 2009 г. с близо 20%. Предстои съкращение с актуализацията на бюджета с още 20%. Това е направено от гледна точка на общата финансова ситуация в страната и в частност Министерството на отбраната.
Общата численост на състава на университета е: 301 научно-преподавателски, 71 инструкторски, 189 административни и 177 обслужващи. Правилна е цифрата, която посочихте. Това е с постановление на Министерския съвет – няма как да стане повече. Сто петдесет и пет души – от тях 108 военнослужещи и 47 цивилни служители. От военнослужещите 17 са напуснали по собствено желание, от които само 1 е преподавател, 31 са прехвърлени в Батальона за подготовка на войниците от Сухопътни войски, а на 60 военнослужещи, от които 5 преподаватели, са връчени 6-месечни предизвестия за освобождаване от военна служба.
От цивилния персонал са съкратени 9 преподаватели, 25 административни и 13 обслужващ персонал. Съкратените са общо 15, от всички 301 преподаватели: поради преструктуриране на чуждоезиковото обучение – 9 преподаватели и 6 преподаватели от пет катедри – в някои един, в една катедра са двама. Щатните промени са направени така, че да не попречат на нормалното протичане на учебния процес и успешното изпълнение на учебния план. Следователно не е налице, цитирам: „значимо ограничаване на състава на научните и преподавателски звена и те ще функционират нормално.”
Що се касае до бъдещето на Националния военен университет предстои в рамките на започнатия през м. февруари 2010 г. преглед на структурата на въоръжените сили да се анализира състоянието, потребностите, повтарям – потребностите, и ресурсите и да се предложи усъвършенстване на системата за военно образование и оптимизиране на нейната структура. Изводите от този преглед ще мога да Ви съобщя през м. септември т.г., но мога да Ви уверя, че българската национална система за военно образование ще продължи да съществува. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за реплика на народния представител Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, предполагам знаете на какво се дължи съкращението и къде са разходите. Вие не го засегнахте и аз ще го отбележа в своята реплика. Те са от натрупани 2 млн. лв. дългове за парно, храна и вода и нито част от тези дългове не са свързани с военното обучение. За парно – 5 хил. лв. на ден, за храна и вода – 12 хил. лв. на ден и 800 хил. лв. към кетърингова фирма, която обслужва храненето в Националния военен университет.
Моят въпрос беше свързан и с това къде са разходите и къде са съкращенията, които се извършват на практика? Няма да скрия, че силно ме смути последното Ви изречение, че ще бъде запазена системата на военно обучение, но Вие не споменахте: какви са перспективите точно пред Националния военен университет? Защото няколко министри поред правят съкращения под различни форми на Националния военен университет, което е с десетилетни традиции и аз мисля, че това, което се предприема под една форма, свързана с потребности и под други мотиви има едни по-далечни или по-близки цели, трудно ми е да преценя в момента, които биха се отразили трайно върху бъдещото съществуване на Националния военен университет.
Това ме провокира да Ви задам и този въпрос, свързан с перспективите и бъдещето на този университет, разбира се, и на неговите факултети – Артилерийския в Шумен и Авиационния в Долна Митрополия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за дуплика на министър Аню Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Никога не съм казвал, че Националният военен университет няма бъдеще. Когато говорим за обстоен преглед на структурата и задачите на всички висши военни училища и Военна академия имам предвид точно това. Как да Ви дам този отговор сега, когато не е завършил този преглед? Той е въпрос на много дълбок анализ.
Искам само да подчертая, че от м. януари до този момент, всеки месец, допълнително извън бюджета на Националния военен университет аз давам по 200 хил. лв., за да покрия тези задължения. Част от тези задължения, които Вие споменахте – от 2 млн. лв., ще бъдат покрити чрез цесията, чрез Българската банка за развитие. Оказваме всякаква помощ на Националния военен университет, защото наистина неговото положение по отношение на финансите е доста тежко.
И от друга гледна точка – Вие казахте, че има сгради, има полигони, които не играят роля във военното обучение. Те са основата на военното обучение! Ако едно висше военно училище няма полигони, няма съответни средства, с които да извършва своята непосредствена подготовка за длъжностите, които ще заемат в армията, то няма смисъл от такова военно училище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно утилизацията на военни отпадъци в завод „Терем”.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! През миналия месец по Нова телевизия в рубриката „Темата на Нова” беше изнесена информация за прехвърляне от завод „Терем” на поръчки на частни фирми-подизпълнители, на стойност 14 млн. лв. за извършване на действия по утилизация на 6 хил. тона военни отпадъци – поръчка, възложена от Министерството на отбраната.
От изнесената информация се разбира, че подизпълнителите не са имали лиценз за извършване на дейността, а част от ненужните амуниции, подлежащи на унищожаване, за което е било заплатено от Министерството на отбраната, са били пребоядисвани, сменяни са взривателите им и са продавани като нови, товарени на полигона в Сливница.
В същото предаване, което беше отразено и в пресата, има твърдения от участници в тази дейност за заплащане на комисионни, за да работят с Министерството на отбраната.
Моят въпрос към Вас е: направена ли е проверка на тези сигнали и, ако изнесените данни са се потвърдили, какви мерки са предприети от Вас като министър на отбраната по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Аню Ангелов – министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Нова телевизия излъчи всъщност два репортажа, свързани с нарушения в „Терем” ЕАД. Тези нарушения са извършени от бившето ръководство на дружеството, когато министър беше Николай Цонев. От м. ноември е сменено цялото ръководство на дружеството, а дейността на бившия управител сега се разследва от прокуратурата. Той беше арестуван за известно време.
Основната тема е свързана с нарушение на Договор за утилизация на боеприпаси. Договорът е сключен през м. декември 2008 г. между Министерството на отбраната и „Терем” ЕАД, като в този договор има изричен текст в чл. 33, че „всяко преотдаване на подизпълнители на тази дейност следва да се извършва с разрешение от Министерството на отбраната”. Такова разрешение не е искано и дейностите по унищожаване на боеприпаси от двете фирми – „Ивайло” ЕАД и „Костенец” ЕАД, са прехвърлени на „Евроремонтстрой”. Новото ръководство възложи на Военна полиция редица проверки, а така също и на специалисти от служба „Контрол на общоопасните средства” на МВР.
Бяха констатирани съществени нарушения при и по повод извършване на утилизацията. С мое разпореждане през м. февруари спрях дейността по утилизация от тази фирма, докато не бъдат предприети всички необходими предохранителни мерки по осигуряване на безопасност на процесите. Разпоредил съм незабавно да се преустанови ползването на предоставените сгради, складови площадки от полигон Сливница, от лица, които не са страна по договора. С мое писмо до Съвета на директорите на „Терем” съм изискал незабавно преустановяване на утилизацията на боеприпаси от лица и фирми, които не са страна по договора.
Възложил съм на „Терем” ЕАД да приведе изпълнението на задълженията си в съответствие с клаузите на договора. До спирането дейността на „Терем” ЕАД Министерството на отбраната чрез „Терем” е изплатило на въпросната фирма на практика близо 6 млн. лв.
По повод твърдението за дадени комисионни, извършените от нас проверки не са довели до откриване на безспорни данни за това. Ще добавя, че за описаните по-горе нарушения през есента на миналата година е образувано досъдебно производство и аз се надявам да има резултат от него.
В репортажа бе засегнат и въпросът за извършен фиктивен ремонт на почивна база „Прибой” – собственост на „Терем”. Извършител на ремонта е „Рис” ООД. Фирмата не е извършила договорените дейности, въпреки това комисия от „Терем” е приела изпълнението и са изплатени средства. Назначена бе нова комисия, която да установи действителното състояние и беше изготвен рекламационен акт, съответно лицата, приели фиктивния ремонт – главният счетоводител, главният юрист и ръководителят на сектора от дружеството, са уволнени през м. април 2010 г., преди репортажа на „Нова тв”.
Съгласно рекламационния акт „Рис” ООД сега, в момента, извършва ремонт за собствена сметка под постоянния контрол на нарочна комисия, назначена от управителя на „Терем”.
В репортажа бе повдигнат въпросът за закупуване от „Терем” ЕАД на изключително високи цени на офис в София, по който също тече прокурорска проверка. Надявам се, компетентните органи да установят какви са злоупотребите и кой персонално е отговорен за тях. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Давам думата за реплика на народния представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, поздравявам Ви за енергичните действия, които сте предприели по този въпрос. Както вероятно знаете, през есента на тази година в Съвета на Европа ще има дебати по утилизацията на военните отпадъци в Европа, по която тема имам чест да съм докладчик. Надявам се на Вашето сътрудничество по тази тема и по-нататък. Благодаря също за участието на експерта на министерството подполковник Николов в слушането, проведено в края на миналата година в Париж по тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на министър Аню Ангелов за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
Въпрос от народния представител Янаки Боянов Стоилов относно оповестяване на информация за резултатите от матурите чрез частен мобилен оператор.
Имате думата!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, на 1 юни т.г. бяха обявени резултатите от матурите на завършващите средно образование. Разбираемото нетърпение и вълнение от очакването на тези резултати бе допълнено с напрежение и недоволство сред хиляди зрелостници, предизвикано от липсата на ясна и своевременна информация за начина и времето на нейното получаване. Вместо заинтересованите да я получат от Министерството на образованието и регионалните инспекторати, много от тях я научават от един от мобилните оператори. Той съобщава, че с кратко текстово съобщение вече ще могат да се проверяват резултатите от държавните зрелостни изпити. Оценките от проведените матури са публикувани и на сайта на Министерството на образованието, младежта и науката. Но самото министерство не е предоставило информация за начина на ползването от свои източници на тази информация. Както се установи – между един и два часа в следобедните часове на същия ден, мобилният оператор е предоставил търсената информация преди да се осигури реален достъп до сайта на Министерството на образованието, младежта и науката. Какви са причините за това, Вие трябва да изясните. Защото знаете, че дори и за такова кратко време възникват множество въпроси.
Така че, проблемът не е в обстоятелството, че наред с Министерството на образованието, младежта и науката и друга организация е могла да оперира с тези данни.
Въпросите са: кой е разпоредил да се предостави информацията за изпитните резултати на такъв мобилен оператор, на какво правно основание? И главно, защо е допуснато тази информация да изпревари оповестяването на резултата на сайта на Министерството на образованието, младежта и науката? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! На 11 май т.г. в Министерството на образованието, младежта и науката постъпи писмо с вх. № 1321 316, с което фирмата „Дан електроник” ООД ни предложи напълно безплатно пилотно изграждане на кол-център за автоматично предоставяне на информация за оценките от матури, от положени изпити и резултатите за класиранията и приема в учебно заведение. Бяха проведени разговори както с посочената фирма, така и с нейния партньор при предоставянето на тази услуга, който също изрази готовност за безвъзмездна подкрепа при евентуална реализация на подобен проект с включване на допълнителни линии на цената на стандартно обаждане на абоната с цел поемане на повече едновременно входящи обаждания.
След изразени опасения от страна на представляващите министерството длъжностни лица, че ако тези линии са само към конкретен оператор, това би дискриминирало другите доставчици на мобилни обществени услуги, бе достигната договорка за предоставяне на фиксирани линии със стандартна тарифа на фиксиран абонат, от една страна, както и за отвореност на системата на министерството, в случай че и други оператори решат да предоставят подобна услуга.
Бе уточнено, че достъпът до базата данни за информацията за оценките се предоставя от министерството успоредно и едновременно с достъпа на официалния сайт към базата данни, тъй като това осигурява едновременно публикуване на оценките в официалния сайт на Министерството на образованието, младежта и науката и достъпа до тях чрез телефонните номера.
Категорично заявявам, че в случая между Министерството на образованието, младежта и науката и Мобил тел няма търговски взаимоотношения, които да водят до финансови изгоди, за която и да било от страните. Достъпът до резултатите от изпитите е даден за предварително тестване на проекта с цел цялостното имплементиране за матурите през м. септември.
Разминаването във времето на предоставяне на информацията чрез телефонните линии и сайта на министерството се дължи на технически проблем, след констатацията на който достъпът до базата данни бе незабавно преустановен. Автоматично гласово съобщение информираше свързалите се със системата, че резултатите не са налични към момента.
Въпреки всичко, в резултат и на Вашето питане случаят е предаден на разследващите органи. При установено нарушение от страна на служители на ръководеното от мен ведомство същите ще понесат дисциплинарна отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, оценявам това, че сте реагирали на този сигнал, който оповестих още преди да мога да формулирам днес своя въпрос. Очаквам наистина да бъдат изяснени причините – дали те са от техническо естество, тъй като безспорно днес се потвърждава информацията, че има разлика във времето, при което заинтересованите могат да получават безплатен и свободен достъп до сайта на Министерството на образованието, младежта и науката, от една страна, и по-ранен и платен от потребителите достъп – от мобилния оператор. Така че, нека този въпрос да се изясни – дали става дума за някакъв технически проблем, поради натоварването на системата, поради несвоевременното й включване, или пък за други интереси.
Големият въпрос обаче, който аз използвам в своето заключение да поставя, е, че като че ли в българското общество през последните години и особено през периода на днешното управление се прави усилие да се докаже, че дори образованието и здравеопазването в голяма степен трябва да бъдат платени от хората, които се нуждаят от тях. Защото големият въпрос не е в разходите, които са направили лицата, които са се обадили, а за това, че след като някои от тях научиха по привилегирован и недопустим начин темата от зрелостните изпити, оказва се, че информацията за дългогодишните усилия в училище хората трябва да получат не от официалния източник – от министерството, а поне една част от тях – от други частни канали.
Това, според мен, е една практика, която трябва да се опитаме с общи усилия да предотвратим. Но, за съжаление, виждам, че тя се разпространява, ако съдя и по внесения законопроект за промени в Закона за висшето образование, където отново се възстановява частично платеното обучение в държавните висши училища. Точно това мисля, че трябва да се предотврати и хората да се убедят, че здравето и образованието са задължение на държавата и тя трябва да бъде много стриктна при изпълнение на тези свои функции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ще разделя отговора си на три части.
Предложението за въвеждане на платеното обучение отново е прието, подчертавам, по искане на Академичния съвет на Софийския университет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): И Вие го подкрепяте?!
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз какво да направя?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля от място да не се репликирате, господин Стоилов! Познавате правилника.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Отново казвам, това е искане на Академичния съвет на Софийския университет. Ние не можем да премълчим, когато най-старото висше училище в България има такива искания. Те смятат, че това ще доведе до подобряване на финансовото им състояние.
Относно предполагаемото изтичане на темите за матура, казвам „предполагаемо”, защото все още чакаме резултатите от проверката, мога да кажа, че няма никой, който да се е възползвал. По цялата територия на страната има само 12 отлични оценки, равномерно разпределени във всички основни центрове.
От гледна точка на услугата, която тестваме, да, ние тестваме в момента тази система, защото искаме по време на септемврийските матури учениците и техните родители да имат достъп до всички информационни ресурси. Мога да кажа, че тази услуга е практика в много европейски държави. Тя дава наистина един нов, бърз, евтин, удобен, по-лесно достъпен начин за информиране на максимален брой хора. Основана е на възможност за избор – дали ще търсят в сайта, или ще бръкнат в джоба си и ще извадят мобилния си телефон. Подчертавам, евентуалното й въвеждане за държавните зрелостни изпити през м. септември т.г. е резултат от стремежа на институцията към нови и съвременни алтернативни методи за информиране на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Да благодарим на господин Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Сега преминаваме към въпрос към министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова от народния представител Евгений Желев Желев относно изпълнение на проекти по Програма „Развитие на човешките ресурси” към Министерството на труда и социалната политика с бенефициент Министерството на здравеопазването.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! В средата на 2009 г. като министър на здравеопазването подписах съвместно с министъра на труда и социалната политика споразумение за финансиране на два проекта по Програма „Развитие на човешките ресурси”. Други два проекта бяха готови за подписване.
Подписаните проекти бяха: първият проект „Информирани и здрави” е на стойност 4 млн. 600 хил. лв., вторият особено важен проект „Спри и се прегледай” е на стойност 19 млн. 500 хил. лв. Той предполага преглед на около 300 хил. български граждани, касаещ така наречения онко-скрининг за ранна профилактика и откриване на ракови заболявания. Готовите проекти, чакащи оформяне на договори за подпис, бяха „Акредитация на лечебните заведения и продължително обучение на медицинския персонал” на стойност 3 млн. 300 хил. лв., другият последен проект беше „Пулс”, това практически е увод в лечението на спешните състояния, на обща стойност 6 млн. лв.
Госпожо министър, моят въпрос към Вас е: каква е съдбата на изброените проекти към настоящия момент? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Желев! Във връзка с постъпилия от Вас въпрос Ви информирам за следното.
Министерството на здравеопазването изпълнява четири проекта в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Както казахте, те са стартирали през 2009 г. и се изпълняват в срок.
Първи проект – „Спри и се прегледай” – Национална кампания за ранна диагностика на онкологични заболявания, е със старт м. май 2009 г. и край м. юли 2011 г. Проектът цели да се увеличи относителният дял на откритите и насочени за лечение в предклиничен и ранен стадий заболели от рак на маточната шийка, от рак на млечните жлези при жените, от колоректален карцином при двата пола. Министерството на здравеопазването подготвя създаването на информационно-технологична система и система за известяване, които да обслужват процесите на онкологичния скрининг, първо.
Преди да започнат пилотните скринингови прегледи на територията на цялата страна, имаме намерения да проведем и информационна кампания, за да привлечем пациентите си.
Втори проект – „Пулс”, е практически увод в лечението на спешните състояния. Той е със старт м. юли 2009 г., завършва м. декември 2011 г. Целта на проекта е подобряване на качеството на предоставяната спешна медицинска помощ. Както знаете, в момента се подготвят анализи и бази данни за подкрепа на процеса на обучение. Подготвят се и протоколи за клинично поведение в спешната медицина.
Имаме намерения да се направи електронна страница за надграждащо обучение по спешна медицина, както и да се създадат програми за обучението.
Практическото обучение организираме да се провежда от водещи в областта на спешната медицина преподаватели и специалисти в болнични заведения, които в момента смятаме да изберем.
Трети проект – „Акредитация на лечебните заведения и продължителното обучение на медицинския персонал”. Той е със старт м. юли 2009 г., край – м. декември 2011 г. Целта на проекта е укрепване на институциите, отговорни за акредитацията на лечебните заведения, и за квалификацията на доставчиците на здравни услуги. Предвижда се създаването на модел на независима институция за акредитация на всички програми и дейности, които са част от продължителното медицинско обучение. Освен това се предвижда и извършването на анализ и оценка на действащата система за акредитация на лечебните заведения и разработването на концепция за оценка и непрекъснато подобряване на качеството на здравните услуги.
По четвъртия проект – „Информирани и здрави”, стартът е през м. май 2009 г., ще приключи през пролетта на 2011 г. Целта е да се повиши трудоспособността на населението, продължителността на активния му трудов живот, да се поддържа здрава работната сила. Това ще постигнем чрез повишаване нивото на знания, умения и мотивация за здравословен живот.
В рамките на този проект досега е извършен анализ на потребностите, както и на проблемите на целевите групи. Направено е проучване на познанията, на нагласата за промяна в поведението и уменията за здравословен начин на живот.
Първоначалната продължителност на всички проекти е удължена, без това да изисква допълнително финансиране. Удължаването на проектите по наше мнение ще осигури качествено изпълнение на всички дейности и постигане на заложените цели. Ръководството на министерството и екипите, изпълняващи проектите, се ръководят в своята дейност от разпоредбите на европейското и националното законодателство и от утвърдените правила и процедури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Евгений Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо министър. Явно сте успели да предоговорите и анексирате програмите. Първоначалният срок, както беше в подписания договор, беше м. октомври 2010 г.
Въпреки това смятам, че има голяма забава в изпълнението на проектите. Вие не носите никаква вина – длъжен съм да го кажа, както и по Програмата за оперативно развитие за преструктурирането и преоборудването на болниците в България.
Оттук-нататък обаче трябва страшно много работа, особено по проекта за скрининг на онкозаболяванията. Това са прегледи на 200 хил. жени за карцином на гърдата, 50 хиляди – за карцином на шийката на матката и 50 хил. мъже – за колоректален карцином. Явно е, че тук трябва да хвърлите изключително големи усилия, защото това би дало възможност за спестяване на огромни средства при ранната диагностика, ранното и точно лечение. Това се отнася в крайна сметка и за всички българи.
В този период, в който виждате, че 160 млн. лв. висят като угроза върху бюджета на Министерството на здравеопазването след актуализацията в бюджета, следва да се използва всяка възможност, а тук парите са готови.
Зададох въпроса неслучайно, а именно, за да подчертая, че е крайно необходимо да стегнете организацията и да използвате всяка възможност да бъдем общополезни за гражданите на Република България. Благодаря Ви. Пожелавам Ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на д-р Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Много Ви благодаря, д-р Желев, за въпроса, който ми зададохте и държа да подчертая, че наистина и ние отделяме основно внимание на раковия скрининг. Затова, защото втората група по смъртни заболявания в България са онкологичните. А сред тях най-чест е ракът на млечната жлеза. За нас това е най-важната програма. Но не бива да подценяваме и другите и специално последната „Информирани и здрави”, тъй като в България липсва здравна култура, здравни традиции и здравно възпитание. И аз се надявам с този проект малко да поработим и в тази сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването, за днешното й участие в парламентарния контрол.
Въпроси към Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
Започваме с въпрос от народния представител Меглена Иванова Плугчиева-Александрова относно проекта „Изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадни води гр. Сливо поле” по схемата BG161ПО005/08/1.12/01/07 – Подобряване и развитие на инфраструктурата на питейни и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10 000 еквивалент жители.
Имате думата, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Позволявам си да се обърна към Вас този важен въпрос, защото касае община Сливо поле и, както е известно, този проект е бил подготвен и съответно предложен на управляващия орган. В продължение вече на месеци няма отговор, няма информация, а въпросът за канализационната мрежа и изграждане на пречиствателна станция на Сливо поле е от изключителна важност за общината. Това е един земеделски район, това е територия, която граничи с р. Дунав и проблемът е изключително голям поради факта, че се стига до замърсяване не само на почви, но и на повърхностни и на подпочвени води. Още повече, че става дума за сондажни кладенци, които захранват не само общината с питейна вода, но съответно захранват част и от тръбопровода за питейна вода на гр. Русе, съответно на Разград, на Шумен, на Търговище. И разбирате, че това става един сериозен и голям проблем. Затова представлява интерес за всички граждани на региона каква е ситуацията с проекта. След проверката, която е била правена през 2009 г., се стига до спиране на проекта. Нека от тази трибуна гражданите на община Сливо поле да чуят каква ще бъде съдбата на проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Във връзка със зададения от Вас въпрос бих искала да Ви информирам следното.
Първо, цитираната от Вас процедура за набиране на проекти от общините по Оперативна програма „Околна среда” е прекратена не през есента на 2009 г., а на 2 юли 2009 г. от предишния министър на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров. Прекратяването на процедурата е в резултат на констатациите на Европейската комисия, че министерството финансира неприоритетни и неефективни проекти по Оперативна програма „Околна среда” в сектор „Води”. Едно от изискванията на Европейската комисия е свързано с постигане на съответствието с директивата относно пречистването на отпадъчни води в населените места. В съответствие с директивата и с препоръките на Европейската комисия променихме изцяло подхода, като определихме за приоритетни за финансиране през 2010 г. пречиствателни станции в агломерации с над 10 хил. еквивалент жители, на които трябва да бъде осигурено подходящо пречистване до края на 2010 г.
Град Сливо поле попада в групата агломерации между 2000 и 10 000 еквивалент жители, за които следва да се осигури пречистване на отпадъчните води до 2015 г. Проектът за тези агломерации ще се финансира поетапно в зависимост от тяхната готовност и наличие на финансов ресурс след 2010 г. Така че след 2010 г. община Сливо поле ще може да кандидатства. Разбира се, ако поправи своя проект в съответствие с правилата, които ние разработваме в момента за пречиствателни станции от 2000 до 10 000 еквивалент жители. Ние приоритетно подготвяхме такива правила и изисквания към тези над 10 000 жители. Те са качени на страницата на министерството, одобрени са от комисията и общините. До края на м. юли ние ще поканим общините над 10 000 еквивалент жители да предадат своите предложения и впоследствие, когато дойде времето, ще подадем съответно обяви и за малките общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, ще си позволя да направя една корекция в това, което казахте. Трябва да припомня, че спирането на тези проекти беше по мое разпореждане в ролята ми тогава на бивш вицепремиер, отговарящ за еврофондовете, именно, за да се коригират пропуски и то при проекти на малките общини, когато при отделни случаи имаше прекалено завишени стойностни сметки, които не бяха обосновани. Но не това е темата, по която ще спорим и не това е целта на моя въпрос към Вас. По-важното, че след като бяха спрени тези проекти, през есента трябваше да бъдат направени проверките, да приключат и съответно качествените проекти да получат шанс да бъдат финансирани. За съжаление се върви точно на принципа на махалото – предишният министър на околната среда и водите толерираше проекти за малките общини от 2000 до 10 000 еквивалент жители, Вие сега сменяте тотално политиката и отивате в другата крайност.
Разбирате, че за България са важни всички проекти и трябва да намерим съответния баланс или златната среда. Разбира се, големите общини с над 10 000 еквивалент жители, са ключови и важни, защото и ефектът там е по-голям, когато се влагат средствата, но не можем да игнорираме, да забравим и да сложим на втори план и като второ качество жители и общини малките общини до 10 000 еквивалент жители. Затова препоръчвам горещо да заповядате в Комисията по европейски въпроси, за да разгледаме и да представите Вашата визия и концепция и тя да бъде огласена пред българските граждани, за да се знае кога и в какви срокове ще се изпълняват различните групи проекти, защото това е от изключително значение за всички общини. И освен това те да имат съответно финансовата възможност да подготвят или да актуализират вече направени проекти, които явно сега ще бъдат оставени за следваща или по-следваща година.
Разчитам много на Вашето съдействие и очаквам в най-скоро време в Комисията по европейски въпроси да бъде представена Вашата програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо Плугчиева, няма как всички проекти да са еднакво приоритетни. Ние до края на 2010 г. трябва да построим 124 пречиствателни станции, а почти нямаме помръдване. Така че, няма как първо да построим пречиствателните станции на малките населени места или да няма приоритети.
Ние вече направихме преглед, при това заедно с експерти от програма „Джаспърс” направихме проверки на подадените проекти. Вече имаме информация. Така че тези от тях, включително ако община Сливо поле попада сред тях и има добър проект от гледна точка на технически изисквания, ще бъдат поканени в 2011 г. Така че и това е направено. Но ние не можехме да не тръгнем да правим нещо и сега, като ни попитат от Европейската комисия в началото на 2011 г.: „Абе, вие в България какво направихте с тези големи пречиствателни станции?”, ние поне да кажем: „Поканихме ги, строихме ги, подготвяме ги”. Така че си съсредоточихме усилията там. А пък ще дойде времето и за другите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Тодоров Божинов относно реализирането на три от най-важните проекти в областта на опазването на околната среда и водите в община Враца.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е относно трите най-значими проекта в областта на околната среда за община Враца. Това са: водният цикъл на стойност повече от 120 милиона, изграждането на нова клетка на регионалното депо Враца–Мездра и третият – линия за предварително третиране на битовите отпадъци в същото това депо.
Моят въпрос е: като познавате значимостта на проектите, хода на тяхната подготовка и реализация, какви средства смятате, че е възможно да бъдат усвоени през 2010 г. за всеки един от тях?
Поставям този въпрос, защото за втория и третия, които са предвидени да бъдат финансирани от бюджета за 2010 г. в частта му капиталови разходи, само след пет месеца финансовият министър ще Ви зададе същия въпрос, който аз задавам днес. Той ще Ви пита колко са усвоени и на 16 ноември което не е усвоено ще бъде прехвърлено на друго място.
А ще бъде грях при такава значимост на проектите поради някакви причини тези средства да не бъдат усвоени. Въпросът е значим. Виждам, че всички колеги народни представители от ГЕРБ са в залата, а и господин Найденов като врачански кадър също следи с интерес Вашия отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Божинов! Ето отговора на Вашия въпрос:
Проектът за водния цикъл на община Враца, одобрен за финансиране по Оперативна програма „Околна среда”, включва три строителни договора – два за ВиК мрежата и един за пречиствателна станция за отпадъчни води. Очаква се до края на годината общината да сключи договори с изпълнители на обществени поръчки, свързани със строителството; Министерството на околната среда и водите да предаде аванс на общината в размер на 24 млн. лв., и по двата договора за ВиК мрежата да има извършени строителни дейности.
В проекта за пречиствателна станция за отпадъчни води се правят едни допълнения в момента, така че той ще тръгне малко по-късно.
Проектът „Изграждане на нова клетка към регионално депо за твърди битови отпадъци на община Враца и Мездра” е одобрен за финансиране със Закона за държавния бюджет за 2010 г. През 2010 г. министерството издаде комплексно разрешително за регионалното депо. Община Враца изготви документацията за провеждане на обществена поръчка, която след представяне за съгласуване с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е преработена в съответствие с направените бележки. Предстои провеждане от общината на процедура за възлагане на обществена поръчка.
От страна на министерството е направено всичко необходимо за реализация на проекта. Считаме, че са налице съответните предпоставки за усвояване на предвидените целеви субсидии от държавния бюджет за 2010 г. в размер на 1 млн. 900 хил. лв. и завършване реализацията на проекта през 2011 г., както е планирано всъщност.
По третия проект „Изграждане на сепарираща инсталация за битови отпадъци на регионално депо за битови отпадъци на общини Враца и Мездра” са изготвени от общината: идеен проект, документация за провеждане на обществена поръчка, която след представяне за съгласуване с Предприятието за управление на дейностите по околна среда е преработена в съответствие с направените бележки. Предстои провеждане от общината на процедура за възлагане на обществена поръчка.
Считаме, че са налице съответните предпоставки за започване през 2010 г. на изпълнението на проекта, усвояване на предвидените целеви субсидии в размер на 1 млн. 400 хил. лв. за 2010 г. и завършване на реализацията на проекта през 2011 г., както е планирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Отговарям с едно изречение – ще запомним този отговор и ще се радвам, ако той бъде реализиран. Повтарям, грях ще бъде, ако не съумеем да усвоим тези средства, особено в ситуация като тази и при значимост на обектите като тази, която те имат. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Нона Караджова за нейното участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, искам да ви информирам, че от името на парламентарни групи са ползвани 21 минути, така че това време ще бъде за въпроси към господин Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
Въпрос от народния представител Пенко Атанасов Атанасов относно резултатите от последната промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който съм подготвил към министър Найденов, беше почти преди месец. По една или друга причина министърът ще отговаря днес. Въпреки всичко обаче се радвам, защото този въпрос, който поставям във връзка със стопанските дворове, който вълнуваше много хора и в предишния, и в по предишния парламент, дълго време не намираше решение.
Надявам се от това, че съм задал въпроса, нещата да са задвижени, но въпреки всичко темпът, по който се връщат тези дворове на желаещите, не е такъв, какъвто бихме искали. Когато приемахме закона, тогава вкупом вносителите от ГЕРБ, във Ваше лице, господин министър, казвахте, че въпросът ще бъде решен бързо, защото знаете как. И администрацията в същата посока казваше, че този въпрос ще намери бързо решение. Въпреки всичко, почти шест месеца – едва сега като че ли се е завъртяло колелото.
Бих искал да Ви запитам: смятате ли все пак да ускорите този темп?
Аз не се гордея с това, което предния мандат ставаше по този въпрос, господин министър. Определено го казвам, защото ние няколко пъти променяхме закона и все не се случваха нещата във вида или със скоростта, с която бихме искали да се случват.
Тогава аз казах: господин министър, добре е администрацията да тръгне да работи. Надявам се, че сте намерили пътя и с удоволствие ще чакам Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Ще започна оттам, където Вие свършихте. Благодаря Ви за оценката, че смятате, че администрацията вече работи и грешките, които са допускани в миналото, вече не се повтарят, но искам да Ви дам и съответната конкретика, която доказва и Вашата теза.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби, могат да придобият собствеността върху нея и върху застроената част чрез покупко-продажба съгласно т. 1 или чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд съгласно т. 3.
С § 17, чл. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в “Държавен вестник” на 6 февруари 2009 г., е регламентиран и редът за процедиране с недовършените производства, като е указано, че същите се довършват по досегашния ред от съответния областен управител в срок до 15 февруари 2009 г. След изтичането на този срок преписките се довършват от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на закона.
С Постановление № 188 от 24 юли 2009 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона, обнародвано в “Държавен вестник” на 4 август 2009 г., в Глава четвърта А е внесена промяна в изискванията и реда за процедиране с преписките за придобиване на право на собственост върху земи, частна държавна собственост, по реда на чл. 27, ал. 6 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 56г, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона министърът на земеделието и храните се подпомага от постоянно действаща комисия, която разглежда преписките по чл. 27, ал. 6 за придобиване на правото на собственост върху застроените и нормативно определените прилежащи площи към сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12.
В изпълнение на горецитираната разпоредба съм назначил комисия със заповед от 8 септември 2009 г. Комисията разглежда преписките, комплектувани с необходимите документи, и действа регулярно. Съгласно разпоредбата на чл. 56г, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона комисията е приела правила за работата си, в които е регламентирано провеждането на редовни заседания веднъж месечно и на извънредни заседания, които могат да се свикват при необходимост. За работата си комисията съставя протокол, въз основа на който министърът на земеделието и храните или упълномощено от него лице издава заповед за извършване на покупко-продажба или замяна, която представлява внасяне на равностойна земя в Държавния поземлен фонд. До настоящия момент са провеждани както редовни, така и извънредни заседания, на които са разгледани общо 392 бр. преписки. Към днешна дата предстои да се разгледат още 372 бр. преписки, но следва да имате предвид, че бройката им е много динамична, тъй като всеки ден постъпват нови и нови искания за продажба или замяна. Към момента имаме издадени 69 заповеди, които, ведно с приложените към преписката документи, са изпратени в съответните областни дирекции „Земеделие” за сключване на договори.
Господин Атанасов, по отношение на опасенията Ви относно актуалността на скиците, приложени в преписката, Ви уведомявам, че под внимание се взема нейната актуалност към момента на постъпване на преписката в Министерството на земеделието и храните, тоест важи към този момент, така че няма притеснения по тази точка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря за отговора. Смятам, че въпросът като такъв беше изключително важен за много хора, за които дълго време това не се случваше.
Въпреки всичко аз обаче Ви обръщам внимание да държите на пулс администрацията, защото опитът поне на нас ни е показал, че тя не винаги работи с темпото и стъпките, с които бихме искали. Радвам се, че въпросът със скиците също по някакъв начин е решен, защото това беше голям тормоз. Има преписки, които вече не знам колко пъти са били наново изготвяни и на хората им писва от съприкосновението с държавната администрация.
Пожелавам Ви успех и, дай Боже, всички тези, които чакат да вземат прилежащите площи в стопанските дворове, да си ги получат възможно най-бързо и Вие да бъдете в основата на това и да Ви бъдат благодарни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Георги Иванов Андонов относно изплащането и размера на паричната премия по чл. 18а от Закона за тютюна и тютюневите изделия за произведен и изкупен тютюн - реколта 2009 г.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Като народен представител, избран от Гоцеделчевския регион - регион, в който една от основните култури, благодарение на която населението се изхранва, е именно тютюнът и тютюнопроизводството, поради създалото се напрежение, може би без да има основания и без помощта на различни опозиционни партии по отношение на изплащането на субсидиите за реколта 2009 г., господин министър, искам да Ви задам следните въпроси:
Какъв ще е размерът на премията за тютюнопроизводителите за реколта 2009 г. общо за сектора и поотделно за сортовите групи и какъв ще е срокът за получаването им?
Какво е становището на вашето министерство, господин министър, по отношение на схемата, по която са се изплащали премиите на тютюнопроизводителите досега, какви са били основните цели и дали са се постигнали те?
Третият ми въпрос към Вас, господин министър, е: каква ще е схемата за премиране на сектора оттук нататък и какви ще са вашите основни цели? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андонов, благодаря Ви за изключително актуалния въпрос. Благодаря и на ръководството на Народното събрание, че удължи времето след 14,00 ч., за да може този актуален въпрос да получи своя отговор. Надявам се хората, които и в този момент протестират и очакват своите пари, да могат чрез масмедиите да чуят този отговор.
Размерът на премиите за тютюн реколта 2009 г. е с финансов таван от 116 млн. лв. и е вече определен по сортови групи, взето е и съответното решение на Министерския съвет. Номерът му е 240 от 23 април 2010 г. и то е, както следва: за сортова група „Басми” – премия от 3,20 лв. за килограм; за „Кабакулак” – 2,08 лв.; за „Бърлей” – 1,45 лв., и за „Виржиния” – 1,46 лв. за килограм.
Към момента срокът за получаване на премиите от тютюнопроизводителите зависи от приемането в Народното събрание на актуализацията на бюджета на Република България. След като това стане реалност, ще пристъпим незабавно, подчертавам, към изплащане на тези средства. Вчера стана факт приемането на първо четене на този закон.
По отношение на втория Ви въпрос, бих искал да Ви информирам, че европейското законодателство изключва възможността за предоставяне на държавна помощ под формата на премия за тютюн след изтичането на 3-годишния гратисен период след присъединяването на Република България към Европейския съюз. Предоставената до този момент парична премия представлява елемент на крайна реализационна, фермерска цена за килограм произведен и предаден тютюн и е фактор за покриване на част от разликите или загубите между извършените производствени разходи и постигнатата крайна реализационна цена. Премията като такава има за цел повишаване доходите на тютюнопроизводителите.
Господин Андонов, единствената възможност за предоставяне на подпомагане след 2010 г. беше да се разработи схема за национални доплащания към директните плащания, която да получи одобрение от Европейската комисия. След положително становище на Европейската комисия, с Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания бяха определени и конкретни изисквания за кандидатстване по схемата за тютюн. Съгласно параметрите на одобрената схема, подпомагането с национални доплащания се предоставя въз основа на средногодишно количество изкупен тютюн от първи до трети клас по сортовите групи през референтния период от 2007 до 2009 г. Подпомагане се предоставя на производителите, които са отглеждали тютюн, през която и да е година от определения референтен период и продължават да се занимават със земеделска дейност. Размерът на помощта се определя на килограм изкупен тютюн по сортови групи през референтния период.
Политиката за подпомагане на тютюнопроизводството в Европейския съюз изисква помощта за тютюнопроизводителите да не се обвързва с произведеното количество. Европейската политика в тази сфера има и за цел да не се увеличава производството, а да се подпомагат доходите на земеделските стопани. Това е и основната цел на разработената, необвързана с производство схема за национални доплащания на тютюн, която до момента на изравняване на директната подкрепа с подкрепите в старите държави членки ще осигури подпомагане на доходите на реалните земеделски стопани, каквато е и логиката на общата селскостопанска политика. Към момента се работи и са предприети всички необходими действия по разработване на схема за алтернативна заетост на тютюнопроизводителите. Същата ще има за цел да се създадат конкретни предпоставки за преструктуриране на отрасъла, като ще бъдат използвани европейски средства и едновременно с това ще се намали тежестта върху държавния бюджет. Това е във връзка с Регламент № 73 от 2009 г., чл. 68. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика давам думата на народния представител Георги Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Уважаеми господин министър, лично мен отговорът Ви ме удовлетвори. Доколкото разбрах, сега в моя регион има стачни действия от страна на протестиращите. Надявам се Вашият отговор да е удовлетворил и тях.
Искам да поздравя Вас и господин Борисов за големите усилия, които положихте, плащанията за реколта 2009 г. да бъдат факт. Надявам се чрез новите цели, които сте си поставили, и новата схема за субсидиране на сектора – секторът след време да постигне такова ниво, което да бъде на принципа на свободната пазарна икономика - самият труд и самата цена, която получават те от фирмите изкупвачи, да бъде рентабилна на техния труд и на усилията им. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За дуплика давам думата на министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Андонов, уважаеми народни представители, останали в този момент в залата! Искам на първо място да Ви благодаря за това, че вчера гласувахте „за” и тези 116 млн. лв. поне на първо четене станаха факт. Подчертавам го дебело и апелирам към тези, ако има такива, които подстрекават тютюнопроизводителите днес, в този час, да бъдат на улицата, да не спекулират повече с това. Те ще получат своите пари, защото надявам се, че парламентарното мнозинство има и разум законът да бъде гласуван на второ четене и веднага, след като той бъде гласуван, тези 116 млн. лв. да отидат по сметките на тютюнопроизводителите. А за да не се бавим и ден, аз съм разпоредил – и това вече е факт, фонд „Тютюн” е заредил в програмите на компютрите си и техните банкови сметки и наистина парите ще отидат по възможно най-бързия начин към тях. Разбира се, след вашето гласуване на второ четене, каквото не се съмнявам, че ще се случи. Благодаря ви още веднъж. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на министър Мирослав Найденов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следващото редовно пленарно заседание ще бъде на 23 юни 2010 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Лъчезар Иванов

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова