Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов,  Камелия Касабова и Юнал Лютфи
 
Секретари: Митхат Метин  и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум,  откривам пленарното  заседание.
Уважаеми народни представители, на базата на предложенията, които са направени в петък, предлагаме следната програма за периода 2-4 май 2007 г.
На основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има две предложения: от Парламентарната група на  Демократи за силна България – Първо четене на Законопроекта за електронно гласуване; от Парламентарната група на коалиция „Атака” – Проект за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г.
Предложения по ал. 3 на чл. 40:
1. Проект за декларация на Четиридесетото Народно събрание във връзка с отбелязването на 1100 г. от кончината на княз Борис І – Михаил.
2. Законопроект за ратифициране на конвенцията, съставена на основание на чл. К. 3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство.
3. Проект за решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса  на труда.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните.
7. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения.
8. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г.,  и върнат с Указ  № 105 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
10. Първо четене на Законопроекта за пазарите на финансови инструменти.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
12. Парламентарен контрол.
Има и други предложения,  направени по ал. 3 на чл. 40, които ще ви докладвам и парламентът ще реши чрез гласуване кои да бъдат включени в тази седмична програма.
За процедура думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Възразявам срещу включването в дневния ред на Проект за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., предложен от Парламентарната група на  коалиция „Атака” при условията на чл. 40, ал. 7, на основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той гласи, че законопроект, който е  отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения. Същият Проект за решение за признаване геноцида над арменците е внесен на 17 януари 2006 г. и е включен в дневния ред на същото основание – чл. 40, ал. 7, на 10 май 2006 г., когато е отхвърлен с гласуване. Тези, които желаят да направят сравнение на двата текста за проект за решение,  могат да го направят. Те са абсолютно идентични.
Тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 69 по отношение на необходимостта от нанасяне на съществени промени в основните положения на проекта за решение, считам, че включването му в програмата за тази седмица при условията на чл. 40, ал. 7 е недопустимо и ви моля да бъде изваден от седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Станилов, заповядайте за обратно предложение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Както чухте, миналата сесия беше нарушен правилникът на Народното събрание, защото ние имахме право на следващата сесия да внесем това проекторешение, а то изобщо не беше включено в дневния ред и затова се включва сега.
Второ, съществените изменения ги има и те са в мотивацията. Мотивацията изцяло е сменена и по тази причина ви моля, колеги, при гласуването да имате предвид, че все пак правилникът трябва да се спазва. (Реплики от КА.)
В случая не може да се подлага на гласуване това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение, което се основава на чл. 69 от нашия правилник – за отпадане от седмичната програма на Проекта за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Нека пленарната зала да реши дали има съществено или няма съществено изменение. (Реплики от КА.)
Моля, гласувайте за отпадане на тази точка от седмичната програма. (Шум и реплики от КА.)
Седнете спокойно, залата ще реши.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място):  Ние няма да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Който желае, той гласува.
Гласували 140 народни представители: за 103, против 36, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председател, току-що за пореден път се наруши правилникът на Народното събрание и се налага диктат над българската опозиция. Правилникът много ясно посочва в чл. 40, ал. 7, че предложенията, които парламентарните групи правят на негово основание, не се подлагат на гласуване от залата. Това е единственият шанс опозицията да има някаква възможност да вкара някакъв проект в дневния ред. Просто махнете този член от правилника,  щом толкова много ви пречи, за да нямате повече проблеми.
В случая въобще не може да става дума за подлагане на гласуване на такова процедурно предложение. Тази точка от дневния ред влиза по силата на това, че е предложена от парламентарна група на първото месечно заседание на Народното събрание. Досега никога не е имало такъв случай тези предложения да се гласуват, защото утре ще влезе друг неудобен законопроект за управляващите и те отново ще направят процедурно предложение и ще го извадят от дневния ред. Така никога в това Народно събрание няма да влезе Законопроект на опозицията.
Използвам процедурата за прегласуване. Нека да напомня на народните представители, че те имат задължението по клетвата, която са положили тук и пред народа на Република България, да спазват Конституцията и законите на страната, най-вече позовавайки се на демократичния характер на Република България, и да гласуват “против” това предложение като абсолютно недопустимо по правилника на Народното събрание на Република България, приет на основание Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте предложението за отпадане от седмичната програма на този проект за решение.
Гласували 143 народни представители: за 95, против 48, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура има думата госпожа Михайлова. (Шум и реплики от Коалиция “Атака”. Депутатите от парламентарната група стават прави.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това наистина е прецедент – прецедент, който е позорен акт на българския парламент, на мнозинството на този парламент! Текстовете по ал. 7 дават възможност на опозицията – това е текст, в който се казва, че е ден на опозицията, да предлага дневен ред, удобен или неудобен, няма значение. Вие днес лишавате опозицията, която и да е тя, която и да е темата, от правото да бъде поставян въпрос и той да бъде разглеждан. Трябваше да допуснете разглеждането му,  ако искахте – го отложете, ако искахте – го отхвърлете. Но вие всъщност слагате диктат върху гласа на всичко друго, което не ви харесва, не желаете да се чува за арменския геноцид, защото държите на гласовете на ДПС, за да си крепите правителството - това е истината.
И, господин председател, в знак на възмущение от това, което направи мнозинството, ние от Демократи за силна България отказваме в днешния ден да се ползваме от правото на опозиция, защото Вие лишавате от правото опозицията в този парламент. Вие отказвате да се чува опозицията. Отказвате и искате да делите въпросите на удобни и на неудобни. Мнозинството е длъжно да чува и удобните, и неудобните критики! Това, което направихте, е позор! Отказваме се от правото си днес, макар че този път сме първи за това да ползваме правото по дневен ред да предложим закон. Предлагахме Законопроект за електронното гласуване в момент, в който далеч преди използването му може да се подготви технически, но не желаем да участваме в този фарс на мнозинството, не желаем да ги подкрепяме, оставяйки с темата, която ние поставяме, и с манипулациите им. Затова процедурата ни е: и възмущение, и отказ да играем под диктата на мнозинството! (Ръкопляскания от ДСБ и Коалиция “Атака”. Двете парламентарни групи напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте изявление от Демократи за силна България, те оттеглят своето предложение. (Шум и реплики от напускащите парламентарни групи.)
Заповядайте за процедура по дневния ред.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на Обединените демократични сили също категорично възразяваме срещу това, което днес се случи. В този парламент от самото начало е наложена една практика, при която всички неудобни въпроси и предложения, направени от опозицията, процедурно се отлагат във времето, не се допускат до гласуване. Това, което се случи днес, е кулминация на отношението на мнозинството към опозицията. Недопустимо и абсурдно е по този начин да бъде отхвърляно правото на опозиционна парламентарна група. (Реплики на народния представител Ремзи Осман.)
Господин Осман, това, което днес се случи, е позорно.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Как ще е позорно, прочети правилника!
ИВАН СОТИРОВ: Предстоят ни европейски избори, част от Европа сме и се държите по един начин, в който в този парламент се е процедирало преди 17 години.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Прочети правилника!
ИВАН СОТИРОВ: Ако вие продължавате по този начин да действате, действайте си, но на вас не ви трябва опозиция. Нашето присъствие при тази ситуация в този парламент е безсмислено. Ние също ще напуснем това заседание. (Парламентарната група на ОДС напуска пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението за дневния ред така, както го прочетох. Всъщност, останаха предложенията по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 2, въздържал се 1.
Седмичната програма за периода 2-4 май 2007 г. е приета.
Има допълнителни предложения, които трябва да поставя на гласуване.
Има предложение от Парламентарната група на Коалиция “Атака”. На основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник от името на тази парламентарна група се прави предложение за проект за Решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
Няма кой да обоснове това предложение. (Реплики.)
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 23, против 73, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Минчо Христов – на основание чл. 40, ал. 3 той предлага като точка от седмичната програма да бъде включен проект на Решение за постановяване на мораториум върху сделките за превъоръжаване на Българската армия.
Господин Христов го няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 2, против 99, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от народния представител Стела Банкова – на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник госпожа Банкова предлага като точка от седмичната програма да бъде включен проект за Решение за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите и трайно безработните български граждани със средства от бюджетния излишък.
Госпожа Банкова я няма в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за няма, против 82, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
 
 
Уважаеми народни представители, вече гласувахме нашата седмична програма. Другите предложения, които бяха направени от народни представители, не се приемат.
Както се уточнихме и на Председателския съвет, постъпило е Решение № 179 от 27 април 2007 г. на Централната избирателна комисия на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители:
„Обявява за избран за народен представител в 23.Многомандатен избирателен район – София, Альоша Маков Даков, ЕГН 8011056264 от коалиция  „Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД-социалдемократи, ДСХ, партия „Рома”, Комунистическа партия на България, БЗНС – „Александър Стамболийски”, ЗПБ”.
Решението се обнародва в „Държавен вестник”.”
Моля квесторите да поканят господин Даков в пленарната зала за полагане на клетва.
Господин Даков, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
АЛЬОША ДАКОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 1100-ГОДИШНИНАТА ОТ КОНЧИНАТА НА КНЯЗ БОРИС І – МИХАИЛ, с вносители Светослав Спасов и Евгения Живкова.
Предложението е внесено на 26 април 2007 г. в 16,23 ч.
Заповядайте, господин Спасов, да представите декларацията и да я прочетете.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин главен секретар на Светия Синод!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание във връзка с отбелязването на 1100-годишнината от кончината на княз Борис І – Михаил
Четиридесетото Народно събрание на Република България,
- като отбелязва, че на 2 май 2007 г. се  навършват 1100 години от успението на Свети цар Борис І – Михаил, покръстител на българите;
- като припомня, че приемайки християнството през 864 г. този български владетел обединява народа си чрез обща религия и очертава неговия духовен път и държавното единство на България през столетията;
- като посочва, че възприемайки духовната същност на християнството той намира вярната посока за културното и политическо развитие на държавата посредством единна религия, закони, писменост и книжнина за българския народ;
- като подчертава, че неговата държавническа далновидност, прозорливост и дипломация изграждат фундамента на единната българска народност и я поставят редом и в равноправие с най-напредналите народи в своето време;
- като отчита, че приемайки учениците на Св. Св. Кирил и Методий в България през 886 г. и като основава книжовни школи в Плиска, Велики Преслав и Охрид той осигурява на българския народ писменост на роден език, с което предпоставя културното му развитие и утвърждава духовната независимост на българската държава, а по-късно и на други славянски народи;
- позовавайки се на вековната традиция за почит към паметта на строителите на българската държавност, просвета и култура, подчертавайки верността си към общочовешките ценности и оценявайки приноса на княз Борис І – Михаил към развитието на европейската цивилизация, декларира:
1. С почит се прекланя пред живота и делото на покръстителя и обединителя на българския народ, на спасителя и разпространителя на славянската писменост и радетеля за политическа, религиозна и културна независимост на България княз Борис І – Михаил.
2. Високо цени ролята на княз Борис І – Михаил за единението на българския народ чрез неговото духовно и политическо обединение, за развитието на законодателството и утвърждаването на държавността в България.
3. Отчита приноса на княз Борис І – Михаил в установяването на стабилни политически позиции на България в Средновековна Европа, изградили нейния авторитет и допринесли за развитието на европейската цивилизация.
4. Подкрепя и приветства инициативите за отбелязване на знаменателни годишнини, свързани с българската история,  в духа на опазване на духовната идентичност на България в рамките на културното многообразие на обединена Европа и света.
5. Призовава българския народ и общността на цивилизованите с достойно за делото им почитание да тачат паметта на всички бележити личности, допринесли за умиротворяването, прогласяването на ценностите на духовността и добруването на народите, независимо от тяхната раса, език и религия.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин Спасов прочете декларацията, която ви е раздадена.
Откривам дискусията по тази декларация. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за декларация, включително и в текстовата му част?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Искам да поздравя вносителите на проекта за решение. Мисля, че целият български народ напълно ще подкрепи едно такова решение на парламента, защото това действително е един голям български владетел, човек, който е проправил пътя на България още оттогава, преди хилядолетия, към цивилизована Европа.
Така че ще го подкрепя с голямо удовлетворение.
Призовавам всички да подкрепим проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
По изключение ще преминем към гласуване.
Поставям на гласуване декларацията с вносители Светослав Спасов и Евгения Живкова.
Моля, гласувайте.
Гласували  120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.  
Декларацията е приета. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,  ЗА ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО.
Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по транспорт  и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство № 602-02-72, внесен от Министерския съвет.
“На редовно заседание, проведено на 26.04.2007 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди този законопроект. Законопроектът беше представен от комисар Алекси Стратиев – началник на отдел “Пътна полиция – КАТ”  при Главна дирекция “Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и  превенция” към Министерството на вътрешните работи.
В изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г., страната следва да се присъедини към редица конвенции и протоколи, изрично изброени в Анекс 1 на договора, до датата на присъединяване към Европейския съюз. В списъка е включена и Конвенцията за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, приета на 17 юни 1998 г. на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, с която се изгражда съответната нормативна основа и се създава ефективен механизъм за признаване валидността на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство за цялата територия на Европейския съюз.
Конвенцията включва: дефиниции на понятията “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, “държава по местонарушението”, “държава по местоживеенето” и “моторно превозно средство”; уведомяването от държавата на нарушението на държавата по местоживеенето за всяко наказание “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”; признаването от държавата по местоживеенето за валидно решението, с което е наложено наказанието “лишаване от право да се управлява МПС”, взето в държавата по местонарушението; случаите, при които държавата по местоживеенето отказва или може да откаже да признае за валидно лишаването от  право да се управлява МПС; приемане на необходимите мерки от всяка държава членка, които да й позволят да пенализира управлението на МПС на нейна територия, когато водачът е лишен от правото да управлява от държавата по местоживеенето в изпълнение на конвенцията.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения подкрепи мотивите на вносителя и с 8 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство № 602-02-72, внесен от Министерския съвет на 28.12.2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Кой ще докладва становището на Комисията по европейска интеграция?
Не виждам председателя. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“На заседанието, проведено на 2 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред комисията от господин Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи. В обсъждането взе участие  и полк. Алекси Кисяков – секретар на Комисията по безопасност на движението.
Със законопроекта се предлага на Народното събрание ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство. Конвенцията създава нормативна основа и урежда ефективен механизъм за  признаване валидността на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство на цялата територия на Европейския съюз.
Конвенцията предвижда държавата на нарушението да уведомява държавата по местоживеенето за всяко наказание “лишаване от право да се управлява МПС”. Държавата по местоживеенето е длъжна да признава за валидно решението, с което е наложено наказанието “лишаване от право да се управлява МПС”, взето в държавата по местонарушението. Конвенцията урежда случаи, в които държавата по местоживеенето може да откаже да признае за валидно лишаването от право да се управлява МПС. С нея се изисква от всяка държава членка да предприеме необходимите мерки, които да й позволят да се санкционира управлението на МПС на нейна територия, когато водачът е лишен от  правото да управлява от държавата по местоживеенето.
Конвенцията, приета на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, е изрично изброена в Анекс 1 към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, в който са изброени конвенциите и протоколите, към които страната трябва да се присъедини до датата на присъединяване към Европейския съюз. Това налага своевременното й ратифициране.
В съответствие с правилата на конвенцията Министерският съвет предлага на Народното събрание конвенцията да бъде ратифицирана с известни декларации.
Първата от тях е във връзка с чл. 4, § 5 от конвенцията. С нея България в качеството си на държава по местоживеене избира процедура за признаване на решението, с което е наложено наказанието “лишаване от право да се управлява МПС”, взето в държавата по местонарушението.
Предлага се да се направи декларация по чл. 6, § 3 от конвенцията за прилагане на чл. 6, § 2 относно условията, при които държавата по местоживеене може да откаже за валидно лишаването от право да се управлява МПС.
Декларацията по чл. 7, § 2 от конвенцията е във връзка с определянето на централен орган и компетентен орган за целите на чл. 7, § 1.
С декларацията по чл. 9, § 2 от конвенцията България заявява, че документите, предвидени в чл. 9, § 1, изпращани до нея от държавата по местонарушението, трябва да се придружават от превод на български език.
С последната декларация, която е във връзка с чл. 14, § 2 от конвенцията, нашата страна приема юрисдикцията на Съда на европейските общности в съответствие с процедурите, определени в чл. 14, § 3, буква “а”.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че тъй като със Законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство България изпълнява задължение по присъединяването й към Европейския съюз, законопроектът следва да бъде подкрепен, като бъдат направени и  предложените от Министерския съвет декларации.
Комисията по европейска интеграция препоръчва на компетентните органи да предприемат мерки за информиране на българските граждани за задълженията и отговорностите, които могат да възникнат в тяхна тежест в други държави членки след влизане в сила на конвенцията.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие, 11 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Следва становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-72 за ратификация на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2006 г.
На 18 януари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратификация на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за лишаване от право да се управлява моторно превозно средство и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, приета на 17 юни 1998 г. с предложените декларации.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Откривам дискусията по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма желаещи.
Гласуването на този законопроект ще бъде утре в началото на пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, трета точка е Проект за решение за приемане на годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) с вносител Комисията по европейските въпроси. Както се уточнихме на Председателския съвет, тази точка утре, четвъртък, ще бъде първа точка, непосредствено след гласуванията, които ще бъдат проведени.
Четвърта точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Някой да има възражения? Няма.
Приема се единодушно. Моля поканете господата да влязат в залата.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, на проведено заседание на 18 април 2007 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона и предлага следната редакция: “Закон за изменение на Кодекса на труда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуването по законопроекта ще бъде утре.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. Член 34 се изменя така:
“Представителни организации на работниците и служителите
Чл. 34. За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. има най-малко 50 хиляди членове;
2. има най-малко 50 организации с не по-малко от пет членове в повече от една трета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;
3. има местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;
4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по наименованието на законопроекта и по § 1. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Член 35 се изменя така:
“Представителни организации на работодателите
Чл. 35. (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. има най-малко:
а) 750 членове, всеки от които не по-малко 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или
б) 30 000 работници и служители, наети на трудов договор, във всички членове на работодателската организация;
2. има организация на работодателите в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с националната класификация на икономическите дейности, с не по-малко от 10 членове;
3. има местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;
4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две години преди подаването на искането за признаването на представителност.
              (2) В случаите, когато една отраслова организация на работодателите членува в две или повече организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в чл. 35, ал. 2 предлагам една редакционна добавка: “В случаите, когато един работодател или една отраслова организация на работодателите членува в две или повече организации” и нататък текстът остава същият.
Какви са мотивите за това? Мотивите за това са следните: целта на предлаганите изменения и допълнения в крайна сметка е да се създадат едни обективни критерии за участие на социалните партньори в тристранния диалог. Това, разбира се, е в съответствие с изискванията на Европейската комисия, но в крайна сметка целта е да се даде един подобаващ социален мандат на участниците в тези преговори. В ал. 1 са посочени количествените критерии за участниците в тристранния диалог, същевременно в ал. 2 се третират само отрасловите организации. Така че логично е да добивам текста, който предлагам. С това предложение по никакъв начин не се ограничават правата на съответните организации за членуване в работодателските съюзи.
Смятам, че това не променя същността на закона и очаквам вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Вашето предложение, господин Иванов, ще бъде подложено на гласуване утре.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 35? Няма.
За следващия § 3 се подкрепя текстът на вносителя и няма да го четем.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 има предложение на народния представител Весела Драганова:
В § 4, в чл. 36а, ал. 2 се изменя така:
                 „(2) Когато установи липса на критерии за представителност, Министерският съвет отнема това качество на съответната организация по чл. 34 или 35.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като има направено предложение, трябва да  прочетем текста.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „§ 4. Член 36а се изменя така:
„Проверка на изискванията за представителност
Чл. 36а. (1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за наличието на критериите за представителност по чл. 34 или 35 на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите.
              (2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:
1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и служителите или на работодателите на национално равнище;
2. да потвърди нейната представителност по реда на чл. 36, алинеи 5 и 6.
              (3) Решението по ал. 2, т. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 36.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Да преминем към „Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя  по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага следната редакция: „Преходни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. (1) Председателят на Националния съвет за тристранно  сътрудничество обявява в „Държавен вестник” начало на процедура за признаване на представителност в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон.
         (2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни на национално равнище, подават исканията си до 1 септември 2007 г.
         (3) Министерският съвет се произнася по подадените искания в срок не по-късно от 1 декември 2007 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище с решение на Министерския съвет до влизането в сила на този закон, които са подали искания за признаване на представителност по § 5, ал. 2, запазват своята представителност до приключване на процедурата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Това е последният параграф на законопроекта.
Гласуването ще бъде утре сутринта, непосредствено след регистрация.
За процедура по същия въпрос има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, когато изготвяте списъка за гласуването утре, моля да се съобразите с изискванията и това кои промени са редакционни и кои са по същество, кои могат да бъдат направени направо в пленарната зала и кои – не. Когато става дума за промени, които касаят промяна по същество, тоест текстове, които или не са обсъдени в постоянната парламентарна комисия, или пък са били отхвърлени и формално няма такова предложение, моля да не ги включвате като вариант за гласуване в пленарната зала.
В случая визирам предложенията по чл. 35, ал. 2, където възможността, която касае броенето на отрасловите организации, се добавя „или работодателски организации”, което е промяна по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, всъщност по този законопроект беше направено само едно предложение от господин Иванов. Той даже представи и текст. Утре  ще решим въпроса дали подлежи на гласуване въобще, дали то е редакционно или е по същество.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще Ви моля първо да поставите на гласуване този въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако е по същество – то не подлежи на гласуване, но сега в момента не можем да вземем отношение по този въпрос.
За процедура имате думата, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение във връзка с входиране в Деловодството на Народното събрание на обобщен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, изготвен от Комисията по въпросите децата, младежта и спорта на основание на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за  физическото възпитание и спорта № 702-01-5, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2007 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 754-01-25, внесен от Светослав Спасов и група народни представители на 8 февруари 2007 г. Предлагам срокът за правене на писмени предложения от народни представители по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде 21 дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Това процедурно предложение също ще бъде гласувано утре в началото на пленарното заседание.
Следва точка пета от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, във връзка с обсъждането на този законопроект правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Гълъб Донев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Има ли някой против? Няма възражения.
Да заповяда в залата представителят на изпълнителната власт.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
„На заседания, проведени на 7 и 14 февруари, 7, 14 и 21 март 2007 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на  първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2007 г., постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева.
Комисията подкрепя  по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. (1) С този закон се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
              (2) Този закон въвежда общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите за:
1. превенция на професионалните рискове;
2. защита на безопасността и здравето;
3. отстраняване на рисковете и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост;
4. информиране, консултации, обучение;
5. балансирано участие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, докладвайте следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
По § 2 има предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева:
В § 2 текстът на ал. 3 да се редактира така:
              „(3) Този закон не се прилага, когато особеностите на спасителни дейности или дейности, насочени към ограничаване и овладяване на бедствия и аварии, неизбежно влизат в конфликт с изискванията на закона.”
Текстът на второто изречение се запазва.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Нека да преминем към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 3 има предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Навсякъде думата „превенция” да се замени с „предпазване от”.
2. В т. 4 на ал. 3 точка да се постави след думите „производствени методи”,  а текстът след думите „с цел” да се заличи.
Предложението по т. 1 е оттеглено, а комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 4, 5 и 6.
По § 7 има предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева – в т. 3 на § 7 да отпаднат думите „с техните компетентности, опит и възможности” и да се заменят с „длъжностната характеристика”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 20, в ал. 1, т. 2 думите „броят и обучението им” се заменят с „броят, обучението и предоставеното им за целта оборудване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 22, ал. 3 накрая се добавя „освен ако са проявили непредпазливост или не са изпълнили инструкциите на работодателя за безопасна работа”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „отделен закон” се заменят с „Кодекса за социално осигуряване”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В случаите по ал. 1 се канят представители на работещите по безопасност и здраве при работа и на синдикалните организации.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 24 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Когато работодателят възлага извършването на дейностите по ал. 1 на други юридически или физически лица, той е длъжен да им предостави информацията по чл. 19, ал. 1.
(5) Работодателят осигурява на лицата по ал. 1, както и на представителите на  работещите по безопасност и здраве при работа достъп до:
1. оценката на риска и мерките за защита, посочени в чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2; 
2. информацията, свързана с дейностите по чл. 23;
3. информацията, получена в резултат на осъществяване на мерки за защита и превенция;
4. информацията, получена от констатациите и предписанията на контролните органи в областта на безопасността и здравето при работа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Явно няма желаещи. Да продължим да докладваме.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „организирането и изпълнението на задълженията им по” се заменят с „и организирането на дейностите по”;
б) създава се т. 3:
„3. приспособяване на работата към възможностите на работника и служителя, като се отчита неговото физическо и психическо здраве”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Службите по трудова медицина се създават от:
1. работодателите самостоятелно или съвместно с други работодатели;
2. юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за обслужване на работещи.”
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) За обслужване на работници и служители лечебните заведения могат да създават служби по трудова медицина, учредени като самостоятелни юридически лица.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Досегашните ал. 5 и 6 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:  С § 14 се създават членове от 25а до 25д.
Има предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева – в чл. 25а, в ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „оказване на помощ” да се заменят с „разработване на препоръки до работодателите”;
2. В т. 4 текстът да се допълни с „и предписване на мерки за подобряването му”.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 25б има предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева – в чл. 25б, ал. 3,  т. 1 думите „в контролните органи” да се заменят с „в системата”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова – в чл. 25б се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 след „трудова медицина” се поставя запетая и се добавя текстът „хигиена на труда и обща хигиена”;
2. В ал. 3 текстът „и при изпълнение на конкретни задачи” се заличава;
3. В ал. 3 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Донка Михайлова, подкрепено от комисията.
По чл. 25в има предложение на народния представител Маргарита Панева, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова.
Комисията подкрепя по принцип тяхното предложение.
По  чл. 25г има предложение на народния представител Донка Михайлова – в чл. 25г, в ал. 1, т. 6 след края на изречението да добавим и текста „и професионалния опит на лицата по чл. 25б, ал. 1, т. 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева – в чл. 25г ал. 4 се редактира така:
„(4) Регистрация може да бъде отказана мотивирано, в случаите когато документите не отговарят на изискванията по ал. 1 и пропуските не са отстранени след уведомлението по реда на ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова – в чл. 25г, в ал. 4 след „в случаите” се поставят две точки и се добавя текстът:
„1. когато пропуските в документите за регистрация не са отстранени в срока, определен с уведомлението по ал. 2;
2. когато на лицата, регистрирали служба по трудова медицина, е наложено по-тежко наказание от предвидените в чл. 54б, ал. 1 и 2 до изтичане на срока му.”
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 25д комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на целия § 14:
„§ 14. Създават се чл. 25а-25д:
„Чл. 25а. (1) Основните дейности на службите по трудова медицина са:
1. оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа;
2. оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите;
3. предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на  установения риск;
4. наблюдение на здравното състояние на работещите;
5. обучение на работещи и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.
                     (2) Службата по трудова медицина води и съхранява документацията, определена в наредбата по чл. 25б, ал. 4.
                     (3) Службата по трудова медицина извършва своята дейност в съответствие с изискванията на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа.
Чл. 25б. (1) Минималният състав на службите по трудова медицина включва:
1. лице с образователно-квалификационна степен „магистър” по медицина и с придобита специалност „трудова медицина”;
2. лице с висше техническо образование и 3 години професионален опит в областта на безопасността и здравето при работа;
3. технически изпълнител с образование не по-ниско от средно.
                     (2) Трудовите договори с работещите в службите по трудова медицина се сключват, изменят и прекратяват съгласно Кодекса на труда.
            (3) В състава на службата по трудова медицина и при изпълнение на конкретни задачи не могат да се включват:
1. лица, които работят в Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика и техните контролни органи;
2. медицински специалисти, загубили правоспособност по смисъла на Закона за здравето;
3. лица с подписан договор с Националната здравноосигурителна каса и регистрирани в регионалните центрове по здравеопазване.
            (4) Условията  и редът за осъществяване дейността на службите по трудова медицина се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
            (5) Времето, през което медицинските специалисти работят в службата по трудова медицина, се зачита за професионален стаж.
Чл. 25в. (1) Службите по трудова медицина се регистрират в Министерството на здравеопазването.
               (2) Регистрирането на службите по трудова медицина се извършва от министъра на здравеопазването по предложение на комисията за регистриране на службите по трудова медицина.
                (3) Комисията по ал. 2 се назначава със заповед на министъра на здравеопазването и се състои от председател и 8 членове.
                (4) Председателят на комисията по ал. 2 се определя от министъра на здравеопазването.
                (5) Министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, националнопредставителните работодателски организации и националнопредставителните организации на работещите определят по двама свои представители за членове на комисията по ал. 2.
Чл. 25г. (1) За регистриране на службите по трудова медицина лицата, които са ги създали, подават заявление, към което прилагат:
1. данни, съдържащи наименование, седалище и адрес;
2. копие от акта за съдебна регистрация или копие от друг документ за създаването на лицата по чл. 25, ал. 3;
          3. договор между работодатели за случаите по чл. 25, ал. 3, т. 1;
         4. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;
         5. списък на минималния състав на специалистите от службата по трудова медицина;
       6. нотариално заверени копия на документи, удостоверяващи образованието и квалификацията на специалистите по т. 5;
         7. декларация на   лицата по т. 5, че отговарят на изискванията по чл. 25б, ал. 3;
         8. удостоверение за членство в Българския лекарски съюз за лицето по чл. 25б, ал. 1, т. 1;
         9. документ за платена такса, в размер, определен с тарифата по ал. 7.
                        (2) При непълнота и при нередовност на документите по ал. 1 министърът или упълномощено от него длъжностно лице в 30‑дневен срок от датата на подаване на заявлението писмено уведомява лицата за констатирани непълноти и нередовност на документите, като с уведомлението определя срок не по-малък от 14 дни за отстраняването им.
                        (3) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или нередовности министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице по предложение на Комисията за регистриране на службите по трудова медицина издава удостоверение за регистрация на службата по трудова медицина или прави мотивиран отказ за регистрация.
                        (4) Отказ за регистрация се прави в случаите, когато непълнотите и нередовностите в документите не са отстранени в срока, определен с уведомлението по ал. 2 или при несъответствие с изискванията за регистрация.
                        (5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
                        (6) Министерството на здравеопазването води публичен регистър на службите по трудова медицина. Данните от регистъра се публикуват на страницата на Министерството на здравеопазването в Интернет.
                        (7) За издаване на удостоверение за регистрация на служба по трудова медицина по чл.  25г, ал. 3, и за  пререгистрация на служба по трудова медицина по чл. 25г, ал. 2 се събират такси, в размер, определен с тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.
Чл. 25д. (1) При промяна на обстоятелства по чл. 25г, ал. 1 лицата, създали служба по трудова медицина, в 7-дневен срок от настъпването им уведомяват писмено министъра на здравеопазването, като прилагат документи, удостоверяващи промяната.
                            (2) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице в 20-дневен срок от подаване на уведомлението за промяна на обстоятелствата по чл. 25г, ал. 1 по предложение на Комисията за регистриране на службата по трудова медицина отразява промените в регистъра на службите по трудова медицина и издава удостоверение за промяна на регистрацията или прави мотивиран отказ.
                (3) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за заличаване на регистрирани служби по трудова медицина от регистъра при:
1. подадено заявление от лицата, създали служби по трудова медицина, за заличаване от регистъра;
2. прекратяване дейността на лицата, които са създали служба по трудова медицина;
3. установени нарушения на изискванията на чл. 25б, ал. 1, 3 и 4;
4. констатирани от контролните органи системни нарушения на чл. 25а;
5. установяване наличието на документи с невярно съдържание, свързани с регистрацията на службата.
                            (4) Отказът по ал. 2 и заповедта по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По повод на текстовете, които разглеждаме, в Комисията по труда и социалната политика имаше доста разгорещени дебати, касаещи възможностите за включване в съставите на службите по трудова медицина на лекари, които са сключили договори с Касата или са регистрирани в регионалните центрове. Ставаше дума, че при изпълнение на конкретни задачи, а не в основния състав на службите, би могло да се ангажират такива специалисти. При описване и правене на характеристика на работните места, при упоменаване условията на труд в съответните предприятия, в зависимост от спецификата на труда, могат да се ангажират такива специалисти, които по-подробно, по-конкретно, по-категорично и по-професионално от специалиста по трудова медицина да се произнесат за характера и условията на труда. Оказа се, обаче, че в малките населени места почти няма лекари, които да не са сключили договори с тези две институции, което лишава от възможност службите по трудова медицина да направят перфектна оценка и да се справят добре със своите задачи. Заради това ние настоявахме т. 2 да остане.
От т. 1 на чл. 25в ние се отказахме, тъй като се оказа, че няма да създаде проблеми за службите по трудова медицина, ако не се запише, че могат да бъдат ангажирани и специалисти по хигиена на труда и обща хигиена, а само специалисти по трудова медицина.
Но в т. 2 и т. 3 ние искаме да дадем възможност наистина специалистите да се произнесат, когато става дума за определяне характера на труда на работното място.
Що се отнася до чл. 25, т. “г”, ние бяхме предложили едно допълнение, което решава проблема по същество. Всъщност записът е, че отказът на регистрацията се прави в случаите, когато нередовностите в документите за регистрация не са отстранени в срока, определен с уведомлението по ал. 2. Това е един формален подход, ако наистина документацията не е редовна.
Ние предлагахме в т. 2 да се запише, че има отказ от регистрация и в случаите, когато лицата са в период на изтърпяване на някакво наказание – лишаване от права и т.н.
Затова ние заставаме зад тези предложения и не сме ги оттеглили, водейки се от презумпцията за по-голяма прецизност на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете, които се докладваха? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 15 има предложение на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова – в чл. 26, ал. 2 към т. 1 се добавя подточка “г” със следното съдържание:
“г) въвеждане на нови изисквания за безопасност и здраве при работа;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
“§ 15. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 се изменя така:
“1. на всеки работещ, включително на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна заетост по чл. 14, ал. 1, както и на работещите на смени и полагащите нощен труд подходящо обучение  и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и на професия при:
а) постъпване на работа;
б) преместване на друга работа или промяна на работата;
в) въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология;”
2. Създава се ал. 3:
                        “(3) Обучението и инструктажите по ал. 2, т. 1,  се провеждат периодично, като се отчитат новите или променените рискове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 16, § 17, § 18, § 19 и § 20.
По § 21 има предложение от народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
“§ 21. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
“2. участие във финансирането на проекти за подобряване условията на труд с висок социален ефект на резултатите в отделните предприятия, определени чрез конкурс, финансовото участие е в размер до 30 на сто от стойността на проекта”;
б) създават се нови т. 6 и 7:
“6. организиране и провеждане на специализирани обучения, семинари и конференции в областта на здравословните и безопасни условия на труд;
7. наблюдение и контрол на условията на труд и факторите на работната среда.”;
в) досегашните т. 6 и 7 стават съответно т. 8 и 9.
2. В ал. 2 думите “ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7” се заменят с “ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 9”.”
Има предложение на народни представители за създаване на нов параграф, което е оттеглено.
По § 22 има предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева:
В чл. 54а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в края на изречението се добавя и “органите на Инспекцията по труда”.
2. В ал. 4 след думата “контрол” се добавя “и на Инспекцията по труда”.
3. В ал. 5 след думата “контрол” се добавя “и на Инспекцията по труда”.
Навсякъде в текстовете, свързани с издаване на актове и наказателни постановления, да се направят същите изменения.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Донка Михайлова и Кръстанка Шаклиян в чл. 54а, ал. 1 след думите “се извършва” да се добави “по място на извършване на дейността” и след думите “Държавния здравен контрол” да се добави “и Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова в чл. 54а да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 да се добави текстът “и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”.
2. В ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 4 се променя така: “Органите по чл. 54а”;
б) добавя се нова т. 2 със следното съдържание:
“2. на свободен достъп до обектите на извършваната дейност от службите по трудова медицина”.
3. В ал. 5 думите “на държавния здравен контрол” да се заменят с текста “по чл. 54а”.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 54в има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
“§ 22. Създават се чл. 54а-54г:
“Чл. 54а. (1) Органите на държавния здравен контрол упражняват контрол върху дейността на службите по трудова медицина по:
1. регистрацията и съответствието на данните и документите по чл. 25г, ал. 1 и чл. 25д, ал. 1 с фактическото състояние;
2. изпълнението на договорилите се с работодателя дейности, свързани със здравето на работниците и служителите по чл. 25а, ал. 1;
3. документите, удостоверяващи дейността на службата.
                  (2) Контролът се извършва текущо и в случаи на подадени жалби и сигнали.
                  (3) Органите на държавния здравен контрол имат право:
1. на свободен достъп до службите по трудова медицина;
2. да изискват информация и документи от службата по трудова медицина във връзка с дейността й;
3. да дават задължителни предписания на службата по трудова медицина за отстраняване на констатирани нарушения;
4. да съставят актове за констатирани административни нарушения.
                  (4) При изпълнение на своите задължения органите на държавния здравен контрол са длъжни да пазят в тайна факти и обстоятелства, които са им станали известни при проверката и които представляват производствена или търговска тайна на контролираните предприятия.
Чл. 54б. (1) Лицата, регистрирали служба по трудова медицина, и ръководителите на службите по трудова медицина, които не изпълняват задълженията си по този закон, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 250 до 1000 лв.
                  (2) За повторно нарушение наказанието по ал. 1 е имуществена санкция или глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 54в. (1) Нарушенията по чл. 54б се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, в регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, изрично упълномощени от директора да извършват контрол върху дейността на службите по трудова медицина.
                  (2) Наказателните постановления за нарушения по чл. 54б се издават от директора на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
Чл. 54г. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.”
По § 23 има предложение на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова:
В § 23, т. 2, т. 2а след текста “което работи за себе си” се вписва “или е наето като подизпълнител”. Изречението продължава с текста на вносителя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Донка Михайлова има думата. Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да аргументирам предложението, което правим с колежката Шаклиян, във връзка с чл. 54а, ал. 1.
Съобразно текста на вносителя се предвижда контролът върху дейността на службите по трудова медицина оттук нататък да бъде осъществяван от органите на здравния контрол. Има се предвид това да бъдат РИОКОЗ, доскорошните ХЕИ.
В съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 2 се предвижда основна дейност на службите по трудова медицина да бъде и оценка на професионалните рискове. Ние считаме, че органите на здравния контрол – РИОКОЗ, нямат необходимата квалификация и компетентност да осъществяват контрол точно върху тази специфична дейност на службите по трудовата медицина – дейността, свързана с оценката на риска, поради което считаме, че “Главна инспекция по труда” е органът, който има необходимите квалифицирани кадри и опит да осъществява тази част от контрола върху дейността на службите.
Освен това в текста, предхождащ посочения текст 54а, се предвижда специализираният контрол по силата на този закон да бъде осъществяван от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Тъй като вече в Кодекса по труда се третират въпросите и върху дейността на службите по трудова медицина, ние считаме, че “Главна инспекция по труда” е логично да осъществява и част от контрола върху дейността на службите по трудова медицина.
Още един елемент, който касае нашето предложение. Ние предлагаме текстът да бъде пояснен с това, че контролът върху дейността на службите по трудова медицина трябва да бъде осъществяван по място на извършване на дейността, тъй като не е логично, според нас, този контрол да се осъществява по място на регистрация. Считаме, че с това предложение текстът става по-прецизен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по текстовете?
Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тъй като предложенията, които правим и трите групи депутати, в общи линии съвпадат, бих могла да добавя само още нещо. Това, което споделих и преди, когато ставаше дума за състава на самите служби и сега за тяхната дейност, считам, че контролът трябва да се осъществява на мястото на тяхната дейност и там контролиращите органи да имат свободен достъп.
Заставам и зад тезата, че инспекциите по труда са онези органи, които освен с ресурс и капацитет имат възможности да реализират тази контролна дейност и по съдържание, и по същество, и могат да допринесат със своите заключения и компетенции до категорично произнасяне в полза или срещу действията на съответната служба.
Бих добавила и още едно изречение, свързано с друг текст в закона, който ние с моята колежка Ива Станкова не сме оттеглили, което касае понятието “работещ”. Към текста, който е предложил вносителят, бяхме добавили още две думи: “или е наето като подизпълнител”. Защо си позволихме да направим това предложение? Оказа се, че в много от сключените договори за извършване на определена дейност основният работодател наема редица фирми-подизпълнители. Много често това става на база на някакви уговорки или даже без да има допълнително сключени трудови договори. За съжаление има много случаи, при които има трудови злополуки с лица, които са от фирмата на наетия подизпълнител и те по никакъв начин не могат да се ползват от законодателството, тъй като нямат никакви гаранции за това. Това беше мотивът да направим това предложение.
Считам, че при по-задълбочено обсъждане и размисляне може да се подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително по тези текстове имаше и дебати в комисията, и предложения, които бяха направени за участие на Инспекцията по труда при осъществяване на контрола, но определено смятам, че имат своите правомощия по Кодекса на труда по чл. 399. Когато трябва да се осъществява контрол върху службите за трудова медицина и смесването на задължения на Инспекцията по труда и на РИОКОЗ-ите, определено смятам, че по-ефективен контрол могат да осъществяват Министерството на здравеопазването и поделенията от РИОКОЗ, тъй като там са специализираните органи.
Както отбелязах, Инспекцията по труда има своите правомощия по Кодекса на труда по чл. 399 и никой не пречи на Инспекцията по труда да санкционира работодателите при неосигуряването на безопасни условия на труд.
Моето мнение, че единственият контрол върху службите за трудова медицина на този етап трябва да се осъществява от Министерството на здравеопазването и от поделенията на РИОКОЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете? Няма.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Не е никак странно това, че има различен тип мнения по отношение на контрола на службите по трудова медицина и тъкмо затова в Министерството на труда и социалната политика вече има работна група, която се занимава с изготвянето на законопроект по инспектирането на труда, който да събере тези разхвърляни правомощия на различните институции на едно място, в един закон. Затова има различни мнения, в което няма нищо общо по принцип.
“Допълнителна разпоредба.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаване на “Допълнителна разпоредба” и предлага тя да отпадне.
По § 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага систематично той да бъде отразен в “Преходни разпоредби” със следната редакция:
“§ 24. Навсякъде в закона думите “работници”, “работници и служители” и “работници или служители” се заменят с “работещи”, а думите “работниците”, “работниците и служителите” и “работниците и на служителите” се заменят с “работещите”.”
“Преходна разпоредба.”
Комисията подкрепя по принцип това наименование и предлага следната редакция  – “Преходни разпоредби.”
Има предложение на народния представител Антонела Понева.
Създава се § 24а:
“§ 24а. Разпоредбата на чл. 25б, ал. 1, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
“§ 25. Регистрираните до влизането в сила на този закон служби по трудова медицина се пререгистрират в срок до една година от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това се изчерпаха текстовете за второ четене. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Заглавието е докладвано, също и параграфи от 1 до 5, включително и предложенията на народните представители Георги Божинов, Стойко Танков и Пламен Славов, и на народния представител Георги Божинов за нов § 5а. По докладваните параграфи са проведени разисквания, които са приключили.
По предложението за нов § 5а са започнали разисквания, които не са приключени.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че е редно, както и на заседанието на Комисията по труда и социалната политика и в пленарната зала колегите народни представители да бъдат запознати с официалната информация, с която разполагаме като държава за положението на участниците в антифашистката съпротива в други европейски държави – членки на Европейския съюз.
По данни на Международната организация на участниците в съпротивата и по документи на някои от националните организации на антифашистите, които съдържат основни данни за положението на антифашистите в редица европейски страни, окупирани от хитлеристка Германия или нейни сателити, се вижда следното.
Първо, специално законодателство фиксира права на участниците в съпротивата и на пострадалите от нацизма в Австрия, Белгия, Холандия, Франция, Германия, Италия, Чехия, Словакия и Унгария.
Второ, участниците в съпротивата са приравнени с ветераните от войните и с военните доброволци в Белгия, Франция, Холандия, Германия, Австрия, Италия и Унгария.
Трето, медицинската помощ е безплатна за тях в Австрия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Израел, Чехия, Словакия и Унгария, а в Белгия с намален процент.
Участниците в антифашистката съпротива ползват намаление на транспорта в Австрия, Белгия, Испания, Франция, Унгария, Израел, Италия, Германия, Чехия и Словакия. Те се пенсионират преди пределната за страната възраст в Белгия, Франция, Италия, Чехия и Словакия. Пенсията им е с различни проценти над съответстващата в Белгия, Холандия, Италия, Чехия, Словакия и Израел. Признати са им и различни други права, като запазване на определен процент от работните места в Италия, Франция, Чехия и Словакия.
Гаранции срещу уволнения има във Франция, Израел, Италия, Германия, Чехия и Словакия.
Безплатно обучение и стипендии има в Белгия, Кипър, Франция, Израел, Италия, Чехия и Словакия.
Преимущества при получаване на жилища има в Австрия, Кипър, Израел, Италия, Чехия и Словакия.
Смятам, че тези данни са достатъчно сериозни, за да мога с дълбоко убеждение да заявя, че квалификациите, които прозвучаха в петък при началото на обсъжданията по този текст, който предлагаме с колегите Георги Божинов и Стойко Танков, като тези, че дебатът е срамен и странен, са напълно неоснователни. Този дебат не е нито срамен, нито странен, нито ужасен, този дебат е нужен, необходим и е съвсем на място – в рамките на закон, в който имаме възможност да направим това, което са направили всички държави с антифашистка съпротива, независимо дали са били окупирани от Германия или са били нейни сателити.
Искам да кажа, че напълно неоснователно и исторически неточно бяха направени паралели, които представиха антифашистката съпротива като част от действията на една политическа сила, на една партия през периода 1941-1944 г. Истината е, че в антифашистката съпротива през този период в нашата страна участваха хора с различни политически възгледи, хора с различно социално положение, хора от различни етнически общности, с различни религиозни убеждения. Тази антифашистка съпротива имаше народен характер и той беше предопределен от несъгласието с водената от правителството политика, което превърна България в съюзник на хитлеристка Германия, в част от Тристранния пакт и изправи България пред трета национална катастрофа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Славов, моята реплика също взема повод от Вашите думи и от дебата ни в петък. Вие споменахте много държави, в които под “антифашизъм” се разбират антиокупаторските движения, които са били налице в окупираните от Германия държави. В България прегледът на историята посочва, че това не е така. Участието на България във Втората световна война в двете й фази, разбира се, е работа на историците като оценка. Факт е обаче, че българският народ е дал на Борис ІІІ определението “обединител”. Обединяването на всички български територии в лоното на майка-България Вие не можете да наричате с изразите, които преди малко употребихте. И това нещо произхожда от нашата национална гордост, от нашите национални ценности.
Искам само да Ви възразя с това, че не бива да превръщаме паметта на нашите ветерани от войните в повод за евтина политическа пропаганда. И вместо ние днес да обсъждаме героите, които сваляха крепостите над София, вместо днес да почитаме паметта на Стоян Стоянов, който свали пет от тези американски летящи крепости, живата торпила, който даде живота си над София, ние говорим за хора, които имат спорен исторически принос в нашата история. Повтарям, нека да не вадим скелетите от гардероба и да не повдигаме този дебат с чисто политически цели! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата с чувство на известно неудобство, тъй като съм един от съвносителите на първоначалния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, който както бе посочено при дебатите на първо четене, имаше една-единствена цел – да бъде облекчено социалното положение на тези близо 24 хил. останали живи ветерани от войните.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Двадесет и седем хиляди ветерани.
БОРИС ЯЧЕВ: Добре, двадесет и седем хиляди ветерани.
За съжаление, с предложението, което беше направено в последния момент в Комисията по труда и социалната политика, това позитивно намерение беше изкористено и стана повод за дебат, който е всичко друго, но не и социален.
Няма да се впускам в политическата пързалка, но ще кажа само две неща. Очаквах от колегата, който е съвносител на този спорен текст за разширяване правомощията на ветераните от войните и включването на още една категория, спорна сама по себе си, категория, за която първо тук не се дава определение, а само е записано, че правото на участник във фашистката съпротива ще бъде определяно от Съюза на антифашистите в България, очаквах да даде данни за това колко са признатите антифашисти в България, каква е цифрата им. Защото една от основните битки, които водихме аз и колегата Ангел Найденов от БСП като съвносители, беше с Министерството на финансите. Оттам поискаха много строг разчет колко души ще обхване тази привилегия в България. Трябваше да бъдат намерени 11 млн. лв., за да бъде изпълнена и приложена тази поправка в Закона за ветераните от войните. Те бяха намерени изключително трудно.
Онова, което липсва тук, са цифрите. Предложението, което правят колегите Божинов и останалите съвносители, не е прецизно, да не говорим за това, че то е непочтено, защото се прави на гърба на хора, които са почтени, заслужили и които в продължение на близо 50 години след Втората световна война са били лишавани от всякакви привилегии, за разлика от тези, които искате да включите в момента и които безспорно ползваха привилегии до 1989 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика, заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Използвам процедурната възможност да заявя, че Комисията по труда и социалната политика се произнесе по този спорен и предизвикващ основателни дискусии казус, и е заявила, че това предложение е извън предметния обхват на приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте го отразили в доклада.
ХАСАН АДЕМОВ: Да, отразили сме го в доклада и това е безспорно.
На следващо място, това, което вече аз заявявам по този въпрос, е, че тази дискусия в ситуацията, в която се намираме, не е здравословна. Очевидно тя е насочена към активиране на определен тип избиратели и от едната, и от другата страна – в това няма спор.
Като председател на Комисията по труда и социалната политика си позволявам да заявя следното: уважаеми колеги, моля ви в предизборни ситуации, по време на избори не ангажирайте и не натоварвайте социалната политика и социалните придобивки с идеологизиране на проблема, защото всичко това, което е свързано с привилегии и с права, социални права по същество, не трябва да бъде натоварвано с идеология. То създава условия за противопоставяне, за нездравословни дискусии. Твърдя, че този текст е напълно излишен точно в тази ситуация.
Съвсем друг е въпросът какви са тези хора, имат ли право, както в други европейски страни има такъв тип придобивки и така нататък – това е съвършено различно нещо и няма място в Закона за ветераните от войните, защото предметният обхват на хората, наречени ветерани от войните, е много ясно визиран в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика – господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, най-напред съм длъжен да заявя, че в никакъв случай не става дума за евтина политическа пропаганда. Смятам, че съвсем коректно предоставих информация, която народните представители трябва да имат, така както го направих и на заседанието на постоянната Комисия по труда и социалната политика.
Лично аз смятам, че в петък в първата част от изказванията представителите на дясната опозиция си позволиха да политизират и да идеологизират същността на нашето предложение.
Смятам, че основните аргументи и мотиви имат исторически характер. Българската историческа наука се е произнесла по тези въпроси.
Ако внимателно се прочете предложението, което сме направили с колегите, ще стане ясно, че не говорим за привилегии, а говорим за признаване на качеството на участник в антифашистката съпротива, което не се признава, както каза господин Ячев, от Българския антифашистки съюз, а от Министерството на отбраната.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): И Съюза на антифашистите.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: По предложение и съгласувано, но Министерството на отбраната е този орган, който в края на краищата се произнася. Не говорим за привилегии, говорим за права. Говорим за това морално признание за около 3000 души, тъй като ставаше дума за колко хора иде реч, които са участници в антифашистката съпротива от периода 1941‑1944 г., но не са взели участие във военните действия по време на Отечествената война.
Няма изкористяване в нашето предложение. Няма изкористяване и опити за манипулация в дебата, който водим. Това не е политическа пързалка. Не говорим, че се опитваме непочтено на гърба на определени хора или зад гърба на определени хора да прокараме предложение, което не е уместно или което не е редно. Именно в този закон, ако ние проявим воля, е мястото, където този текст може и трябва да бъде обсъден. И с гласуване ние да се произнесем. Това е законът, с който ние можем да направим необходимото, както то е направено за редица европейски държави – членки на Европейския съюз, които или са били съюзници на хитлеристка Германия, или са били окупирани от нея. Повтарям, по тези въпроси българската историческа наука се е произнесла и то по достатъчно категоричен начин. Така че въпросът вече е до съвест, до гласуване, в което се надявам всеки от нас ще прецени по какъв начин да участва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам по тази сериозна партизанска тема, както ми подсказват колегите, но начинът, по който се опитват да ни убеждават и да ни правят на политически наивници, просто не е почтен. Непочтено е да се борави с живота и здравето на тези може би 3000, не зная колко са, вие ги знаете, вие ги следите и ги броите по списък колко остават. Но и триста да са, и трима да са,  не бива по този начин, колеги. Не заигравайте по тънки струни на електората си преди избори.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ, от място): Винаги има избори.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не винаги има избори. Значи като не става с Азис, дайте сега с антифашистите. Като не става с платформа, дайте с талига. Вкарвате ни в една игра, която не е почтена и ние не искаме да участваме в нея.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Че кой ви кара?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Кара ме гласът. Искате от мен като коалиционен партньор да гласувам. Но аз не съм убеден. И най-многото, което мога да направя за вас, е да гласувам “въздържал се”.
Добре, като тръгвате с такива крачки, дайте да караме напред, дайте синовете, дъщерите и внуците, които не са уредени, пак да им дадем тези права, които си имаха – да влизат в университетите без изпити, да заемат служби, да стават дипломати. Дайте да си върнем нещата както бяха и няма да имате проблеми. Обаче не по този начин.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ, от място): Става въпрос за морална оценка.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Моралната оценка я дава историята. Нито Вие, колега, нито аз мога да дам морална оценка на едни събития преди 60 години. Историята си е дала оценката кой е бил антифашист, кой е бил партизанин, кой е бил шумкар, кой е бил участник във войната. И не сега да го вкарвате с предизборни манипулации и да манипулирате нас, Народното събрание. Вие и вашият електорат бихте могли и го правите, но нас – недейте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текста?
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Представлява провокация, че е внесен този текст. Това е провокативно. Няма никакво съмнение, освен това, че е свързано с изборите. Всички, които говориха по този въпрос, вярно налучкаха скрития мотив на тази парламентарна акция.
Аз ще повторя, че става дума за провокация по простата причина, че се прави опит да бъдат възстановени в привилегиите си тези, които ги имаха дълго, тези, които нямат убедителен статут на антифашисти. Това трябва да се подчертае дебело. Това са лицата, които придобиха привилегирован статут след 1959 г. с решение на Тодор Живков да консолидира собствената си власт през такъв тип мемоарна политика на спомени за героизма на хора, които по правило станаха антифашисти някъде през 1944 г. Тези, които се сражаваха с фашизма от високо благородни подбуди, бяха или дисквалифицирани от колаборационистите на режима след 1944 г., или просто загинаха в младостта си.
В тази група на привилегированите, които имаха привилегии до гротеска, до право на безплатна баня и чаршаф в публичните къпални, можеха да следват, можеха да придобиват жилища, можеха да се пенсионират, ако дадат съгласието си да бъдат пенсионирани по възраст и прочие, ще трябва да бъдат реабилитирани отново като привилегировани. Тези, които бяха антифашисти, номинално и без всякакво съмнение бяха строители на тоталитарна България реално. Ако нямате вкус, ако нямате такт да разберете какво правите, вие ще бъдете, каквото и предстои да се случи, бламирани от този парламент, който няма да припознае нелепата ви идея за своя. Иначе ще трябва да включите в контингента на привилегированите и тези, които избихте в тази парламентарна зала непосредствено след свещената ви дата, защото тези хора спасяваха евреите тук като депутати в Народното събрание, имаха своята антифашистка активност, която никога не припознахте.
Нещо повече, тези, които искате днес да възстановите в привилегиите, както е известно – това не може да не ви се припомни, щом го искате, избиха някъде около три хиляди души без юридическа формализация и още толкова с една абсолютно гротескова юридическа практика, наречена Народен съд. Това не трябва да се прави в българския парламент на нивото на дискусията. Самата дискусия е нелепа, тя не ви прави чест. Бяхте подканени да върнете този законопроект, да се откажете от него тактично – не го направихте. Сега ще остане известен срам, някаква поука да се знае отново и отново, че сте много дълбоко привързани към своята класическа епоха, наречена тоталитарен свят, и към практиката на този строй тогава, в който сте участвали и който ви е скъп. Сега той да бъде законодателно реабилитиран е нелепост. Благодаря ви за вниманието. Толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Уважаеми господин Михайлов! Споделям това, че в никакъв случай не трябва да се връщат или да се дават нови привилегии. Може би беше прав колегата, когато каза, че става дума за права, за извоювани права. Ще ви репликирам единствено по това, че си позволихте да кажете, че са избити народни представители след Девети септември.
Със себе си нося една книга, която ще Ви предоставя, за избитите преди Девети септември народни представители: Борис Хаджисотиров, Еньо Марковски, Димитър Попов, Никола Габровски, Димо Хаджидимов, Васил Мулетаров, д-р Наим Исаков, Гео Милев не е народен представител, Христо Ясенов не е народен представител, Ламби Кандев – народен представител, Ана Маймункова – редактор на вестник, Вела Пискова – учител, Стефан Кираджиев – синдикалист, Жеко Димитров – синдикалист, Харалампи Стоянов – народен представител, Темелко Ненков – дядо ми, народен представител, Николай Грамовски – синдикалист, д-р Нено Цървуланов – синдикалист, Теню Стоилев – народен представител, Тодор Страшимиров – народен представител, Коста Петров – кмет на Дупница, Димитър Кондов – кмет на Варна, Найден Киров – адвокат (сигнал от председателя за изтичане на времето), Александър Атанасов – народен представител, Асен Халачев – адвокат, Никола Гинев – писател, Никола Илиев – синдикалист (сигнал от председателя за изтичане на времето), Александър Буйнов – народен представител, Михаил Дашин – кмет на Самоков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Приключвам. Наред  с това Сергей Румянцев, земеделци: Георги Дамянов, Петко Д. Петков, Спас Дупаринов – бащата на Маргарита Дупаринова (сигнал от председателя за изтичане на времето).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, но прехвърлихте времето.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Тук са повече от осем хиляди убити преди 9 септември. Подчертавам, не става въпрос за привилегии, става въпрос за морална оценка и признание на жертвата и кръвта, която са дали тези хора. Благодаря ви. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има изказване на господин Михайлов, първа реплика – Ненко Темелков. Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика, ако желаете, господин Михайлов. Не желаете.
Сега е 11,04 ч., следователно трябва да дадем почивка. След почивката има трима заявили се.
Почивка – до 11,35 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с изказвания по чл. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните.
Заявление за изказване има госпожа Антонела Понева – първа след почивката.
Имате думата, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ):  Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, през почивните дни ме срещаха хора и ме питаха: вярно ли е това, възможно ли е, наистина ли ще се състои този дебат отново в българското общество, в българския парламент? Казах им не само, че е вярно, а и че е възможно. Наистина звучи толкова  нелепо, че хората имат основание да не вярват на ушите си и на очите си, но това се случва.
Вие, господин Божинов и господин Славов, с това ваше предложение зачеркнахте 18 години от българската история. Не само, че връщате дебата години назад, ами дълбаете широка разделителна линия не само в българския парламент, а и в българското общество.
Очевидно е, че заради промяната в позициите ви относно Европейския съюз и НАТО имате проблем с партизанската част от вашия електорат. Решавайте този проблем без да намесвате българския парламент, обществото и без да намесвате цялата държава в това. Това, което искате да направите днес, е да върнете привилегиите на тези, които 45 години обществото носи на гърба си с безмерните им привилегии тогава. То не бяха списъци, то не бяха коли, то не бяха апартаменти, то не беше храна от хотел „Рила” и вода от чужбина тогава, когато българските деца ядяха и пиеха чернобилската вода и храна!
Не забравяйте едно нещо – българският парламент осъди комунизма като престъпен режим, а днес вие искате да върнете привилегиите на тези, които го установиха в България, на тези, които убиваха в името на народа и тези, които грабеха в името на народа.
Този дебат показва едно със сигурност – несполучливата мимикрия БКП-БСП! Преди 20 години вие обличахте комунизма в човешко лице. Днес се опитвате несполучливо да го напъхате в европейска дреха. Ами, уважаеми колеги от БСП, отворете и лагерите, отворете „Белене”, „Куциан” и „Скравена”. Така ще завършите картината, която се опитвате да чертаете днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Реплики няма.
Госпожа Елеонора Николова има думата за изказване. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че всички ние сме учили по едни учебници по история, които са учебници от времето на развития социализъм. В исторически аспект аз не си спомням да има обявен фашизъм като форма на управление другаде, освен в Италия.
За сведение само - в Германия е известно пак като исторически факт,  че там имаше националсоциализъм.
Ако ние сега, след толкова години се опитваме да твърдим, че в България като форма на държавно управление сме имали  фашистко управление, аз бих препоръчала да се обърнете към коалиционния си партньор в центъра, за да Ви каже господин Сакскобургготски дали би бил съгласен неговият баща да бъде обявен за фашист.
Освен това аз искам да припомня пак от учебниците по история, че партизанското движение в България възниква далеко преди Втората световна война. Нека само да си спомним Никола Парапунов и Иван Козарев.
Освен това аз искам още веднъж да си припомним един исторически факт. Защо, когато е обявена война на Полша на 1 септември 1939 г., Коминтернът не подава сигнал за въоръжена борба, а това се случва, едва когато е обявена война на Съветския съюз?
Ако ние всички заедно успеем да си отговорим на тези въпроси, най-вече да отговорим на въпроса имало ли е фашизъм като форма на държавно управление в България, тогава бихме могли да дискутираме евентуално въпроса за това какво се явяват българските партизани и българските активни борци против фашизма и капитализма, както се казваха, към днешни дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
За реплика, заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Искам да ви кажа, че българските антифашисти са започнали доста преди това борбата с фашизма като интербригадисти в Испания, а не да чакат войната срещу Съветския съюз. Доста от тях са били  убити в тази война, която е била започната от фашиста Франко, когато  републиканското  правителство е спечелило изборите и е управлявало в Испания. Тогава фашистка Германия и Италия са помогнали на Франко. Тогава български антифашисти са водили битка срещу фашизма.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): И с атентата в „Св. Неделя” са я започнали борбата...
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (встрани от микрофоните): Ще стигнем и до него...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика искате ли, госпожо  Николова? Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Когато трябва да си припомняме исторически факти, тогава вероятно трябва  да стигнем и до въпроса защо Полша беше в менгеме. Трябва да се върнем на въпроса за Катинската гора, когато беше избит целият цвят на полската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Аз мисля, че тук въпросът не е, защото имаше такива коментари, доколко бюджетът при сегашната социална ситуация може да поеме отново тази армия от активни борци, техните синове, внуци и правнуци, защото 45 години си прехвърляха привилегии - толкова много хрантутници, които си бяха измислили фашистко управление в България. Тук дори се спомена, защото казвахте „монархофашизъм”, сега сте се коалирали с тези, които по тогавашните ваши анонси, бяха монархофашистите.
Първо, в България исторически никога не е имало фашистко управление. Може да е имало отделни хора, които са споделяли такива възгледи, но в България не е имало фашизъм. Мисля, че този дебат многократно е воден тук.
Вие си бяхте създали една фикция, че в България имало монархофашистко управление, бяхте създали един съюз от привилигировани хора. Да си припомним, че той беше Съюз на активните борци против фашизма и капитализма. Моят въпрос е защо вие забравихте, че бяха борци против фашизма и капитализма, а сега остана само срещу фашизма, който в България не е съществувал? Защо вече не говорите за активни борци против капитализма? Може би защото вие станахте най-солидните капиталисти в България и сега с този закон се опитвате да хвърляте прах в очите на хората - на тези, които отричаха капитализма. Защото вие няма как за 17 години да оправдаете пред хората тази двойнственост на вашата партия. Вашият елит работи с най-крупните капиталисти в държавата. Същевременно вие разчитате със социален популизъм да заблуждавате хора, които са  крайно леви в своите убеждения. Сега това е поредният евтин предизборен трик, който вие разигравате.
Крайно непочтено и аморално е в един закон, третиращ ветераните от войните – хора, които са се били за България и за българските национални интереси, вие да вкарвате една категория хора, която в огромната си част, сигурно и там е имало изключения, бяха хора, които обслужваха интересите на Коминтерна, бяха терористи, обирджии на мандри и тези хора вие ги направихте национални герои. Четиридесет и пет години ни тровехте, за да ни убеждавате какви велики защитници на българския национален интерес са, а огромната част от тях бяха чужди резиденти и  хора, воювали по недопустим начин, което е осъдително във всяка нормална държава, срещу законно установеното управление в страната.
Това е вашата философия. Не можеш да бъдеш антифашист и да не бъдеш антикомунист, защото фашизмът и комунизмът са двете страни на една монета. Ние в България изпитахме комунистическата страна на тази монета.
С фашизма са се сблъскали хора пт на запад от България. Ние имахме проблем с един чудовищен комунистически модел на управление, който беше най-близо до съветския и китайския модел – най-жестоките чистки, съсипването на три поколения българи, на целия елит, беше по-точно на вашата комунистическа партия, на която вие сте правоприемници. Неслучайно и днес една от големите фамилии на комунистическото управление се разписа чрез свой наследник в този парламент в това мнозинство.
В крайна сметка въпросът е какво се случи за тези 17 години – нещо, което вие с тези действия констатирате? Какво щеше да стане, ако не беше дошъл 10 ноември? Пак щяха да управляват синовете и дъщерите на тези, които управляваха по времето на Тодор Живков, просто защото биологически тези, които управляваха по негово време, вече са или пенсионери, или покойници. Това ли се случи за тези 17 години? Вие просто трансформирахте вашата политическа власт в икономическа, подиграхте се с илюзиите и надеждите на милиони хора, че България ще бъде една модерна европейска държава и сега развивате един евтин предизборен популизъм. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Засрамете се, засрамете се!
ИВАН СОТИРОВ: Срамно е това, което вие правите сега. Вие сте си същите, които бяхте и тогава.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Даже нямаш патос!
ИВАН СОТИРОВ: Тук не става въпрос за патос, а за едно справедливо възмущение. Вие, господин Миков, сега ми е любопитно как ще гласувате този закон? Вие сами не си вярвате. Вие се подигравате действително...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не личи, че сте възмутени!
ИВАН СОТИРОВ: Вие действително се подигравате с тези малко хора, които останаха и още ги заблуждавате и водите под строй да гласуват за вас! Вие по-добре им обяснете на тези хора как изглежда вашето ново рекламно лице пред Европа. (Реплика на народния представител Татяна Дончева.)
Може би това е поводът сега да изкарвате от стария си арсенал такива методи! Срамно е и аморално.
С това ще приключа, не можете да слагате терористи и хора, които бяха обирджии на мандри, редом в един закон с хора, които действително са дали живота си за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика на господин Сотиров -  господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Сотиров, Вие споменахте тук за монархофашизма, но не развихте темата за първата част на това словосъчетание.
Вие не споменахте, че българският народ нарече монарха Борис - Обединител. Вие пропуснахте да споделите, че този монарх – Обединител, предпази българската армия от участие в първата фаза на войната - тази 500-хилядна армия не отиде на Източния фронт, както направиха в Румъния, и той го направи за България с цената на живота си.
Вие споменахте за това, че пълното наименование на така наречения антифашистки, сега съюз, било Съюз на борците против фашизма и капитализма. Ако бяхте споменали за капитализма и развили тази теза, вие щяхте да стигнете до причината от развихрянето на този дебат, а тя е, според мен, че вносителите на законопроекта не могат да защитят пред своите избиратели имиджа си на лява партия и това е един блед опит да го направят. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защото сме с вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Пантев, заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Не зная дали си струват тези десетина или по-малко крачки, които извървях от мястото си, а още повече дали си струва да се разделя с лулата си, за да отговоря на такива умопомрачителни изфуквания и изхвърляния.
Не зная кой ви е писал тези исторически справки, но най-много да е получил оценка “3 минус„. Ако в България не е имало фашизъм, тогава защо не поискаме обезщетение – морално, материално и политическо, на жестоките бомбардировки, нанесени върху нашата столица, която сега оправяме? Защо не поискаме наследниците на Чърчил – понеже вие непрекъснато цитирате Чърчил, да се извинят, че са назовали българската тогавашна управляваща система и самото правителство „престъпна клика”. Аз не споделям това, но така е казано. Нали сте чърчиловеди, вие?
Има и друго нещо. Тук се говори за окупация като неправилно понятие. Извинявайте! Едно е да навлезеш в Охрид, друг е въпросът, че там след това е издигнат германският флаг, на Третия райх, а друго е да вкараш войски в Шумадия. Самият корпус се е наричал окупационен, по название българско, архивно и командно. Така че нека да развием тези неща и в бъдещите, условно казано, дебати. Защото това ми се струва махленска припирня, а често пъти комично до отвращение дръвчене.
Що се отнася до партизаните, които нападали мандрата, аз познавам партизани, които са имали собствени мандри, и са станали партизани! Но вие нямате друг индикатор или друг мотив за поведение и действие, освен през стомаха си. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – господин Тодоров, заповядайте за реплика на господин Сотиров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че ние по-скоро приемаме един Закон за ветераните от войните и някой тук си прави политически дивиденти, започва да отправя тук политически изборни неща, което не е нашето положение сега в парламента.
Приказват се неща. Да, Законът за ветераните от войните. Може да има още редица закони, които ние да приемаме. Дайте тези хора, които са дали живота си с пагоните на раменете, да ги почитаме и уважаваме. За фашизма е ясно – цяла Европа беше окупирана от фашизма, и тези хора, които са се борили срещу фашизма, те също трябва да получат място. Но не тук! Не тук. Трябва да бъдем ясни и категорични. Това, което вие поставяте предизборно, тук да се приказват неща от тази трибуна, не. Който му трябват избори – отвън. Тук нещата са точни и ясни. Законът за ветераните от войните е за тези, които са носили пагони, умирали са и в момента умират. Те трябва да бъдат точно в този закон поставени. А за тези други моменти, за които сега става спор, да се вкара друг закон. Аз съм за и винаги ще бъда за – който се бори за правдата и съществуването. Това трябва да бъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте за дуплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, точно за това пледирах, че е жалко и срамно да се правят такива предизборни анонси и да се приравняват хората, които са воювали и са гинали за България, с хора, които са обслужвали чужди интереси, които взривяваха църкви и обираха мандри. Това е същността на тези, които вие сега искате да приравните с ветераните от войните. Не неопитен, жалък е този опит вие да замажете вашата двойнствена същност, господа от БСП. Именно в това беше моето изказване.
Днес се прие поредният опит, с който вие искате да легитимирате някаква нова същност. Аз го нарекох и на Председателския съвет, може би някаква форма на династическа приемственост, че внучката от последната династия на България направи предложението да се приеме декларация във връзка с 1100 години от кончината на княз Борис І и то точно тази династия, която преследваше хората, които ходеха на църкви. Точно неин приемник, за да си създава сега нов имидж и нова визия, направи предложение парламентът да почете човека, който направи България християнска държава. Именно за този тип демагогия, за тази двойственост на вашата партия става въпрос. Убеден съм, че вече няма кого да заблуждавате. Няма кого да заблуждавате с този тип действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): В  петък  моят  съгражданин д-р Колчаков каза, че в България Гражданската война е започнала, когато са повели въстаниците и Владайското войнишко въстание срещу София. Не е вярно. Съжалявам, че господин Колчаков го няма тук. Гражданската война в България не е започнала нито при Владайското войнишко въстание, нито на 9 септември 1944 г. Но някои хора тук отдясно, от бившите буржоазни демократични партии в кавички страдат изглежда от ретроградна амнезия. Защото Гражданската война в България е започнала на 9 юни, когато законният министър-председател земеделецът Александър Стамболийски е бил зверски убит от фашиста Харлаков. Тогава именно са започнали войната, тази пропаст, която е издълбана между българския народ, е изпълнена с кръв. Тогава е започнала тази Гражданска война. Тя е продължила м. септември 1923 г., както Антон Страшимиров казва, че “клаха българския народ, както турци не са го клали.”
Защо го забравяте? Не е имало фашизъм в България?! Ако това не е фашизъм, какво е?
През 1925 г., използвайки взрива в “Св. София”, са убити левите интелектуалци, които не са комунисти. Това са Антон Страшимиров, Гео Милев, Сергей Румянцев, Йосиф Хербс, които не са комунисти, но са използвани, за да избият цвета на лявата интелигенция, защото са разобличавали фашизма в България.
Преди малко моят колега съобщи колко комунисти депутати без съд и присъда са избити на жълтите павета, без да ги изкарват даже и от пленарната зала.
В България концлагерите, госпожо, не са измислени от комунистите. Гонда Вода и Еникьой са измислени от фашистите в България. Хиляди земеделци и комунисти са изпратени там и са унищожени. Преди да говорим за Белене, трябва да говорим за Гонда Вода и Еникьой. Комунистите не са убивали деца, нито братя Кокарешкови, нито ястребинчетата. Това е истината за Гражданската война, която е започнала в България.
Освен това партизаните в Италия, във Франция – маките, са уважавани хора за разлика от България. Това не са терористи, защото, когато започва Втората световна война, те не са изпратени,  самостоятелно са напуснали своите домове, за да започнат борба срещу фашизма. Не са терористи хора, които са взривявали немските ешелони, отивайки към Източния фронт с оръжие.
Освен това – дали е имало фашизъм в България? След като България в тази зала ратифицира Договора за присъединяване към фашисткия тристранен пакт, това не е ли фашизъм? Това не предизвика ли сегашните наши партньори – Англия и САЩ, да започнат бомбардировки над София и избиват хиляди хора, разрушават София, докато министрите са скрити в Чамкория?
В антифашистката борба именно майор Томсън е бил при партизаните, не е бил при стражарите. Това дава възможност на България да не загуби земи при Парижкия мирен договор. Защото, ако не е била тази партизанска война, това е първата фаза на войната срещу фашизма, България може би отново щеше да бъде орязана, както е орязана през Първата световна война.
На тези хора трябва да свалим шапка, а не да се обвиняват, че са терористи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Лъчезар Иванов има думата за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че в две поредни заседания чухме различния прочит на историята.
На първото заседание, за което аз говоря, ДПС прочете историята за геноцида над арменците по свой начин.
Българската социалистическа партия се опитва след 17 години, в които българският народ тръгна по демократичните промени, отново да посее семето на разделението. Считам, че бяха употребени толкова време, сили, енергия и думи бяха изговорени тук, за да можем отново да представим на народа едно разделение в обществото, към едно демократично общество, към което всички сме се запътили. Запътили сме се към Европа и отново в България да имаме разделение.
Светът и Европа се обединяват, господа. Ние отново се опитваме тук чрез политиканстване и прочит на историята да използваме едни или други факти, за да можем да придобием някакъв приоритет сред своите избиратели.
Мисля, че този жест от страна на господин Божинов и на всички онези, които имат собствени разбирания, не е добър сигнал за нашето общество към предстоящите избори.
Считам, че и голяма част от БСП не приемат тези убеждения и това предложение за приемане в закона. От тези дебати какво се получава? Получава се втвърдяване, вместо да има разбирателство. Получава се втвърдяване в електората на БСП и обединяване в техните редици, а в същото време в обществото се получава едно пълно разделение и неразбиране, когато ние говорим за европейски избори, за европейски морал, ние тук да се дрънкаме за едни или други исторически факти. Аз считам, че сред ръководството на БСП има хора, които са далновидни, които са политици с дългогодишен опит.
Предложението, което направи доц. Китов, да се спре дебатът и да оттегли предложението си господин Божинов, беше добър сигнал към всички, които са ни избрали в тази зала, и всички онези, на които ние ще разчитаме на 20 май да гласуват за евродепутати, да дадем добър знак, че все пак България и обединението на Европа седят над дребните политически страсти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Признавам неохотата си отново да се изправя пред вас, защото това напомня отдавна – да се надяваме, преодолени времена. Но има времена, които завинаги са си отишли и завинаги са останали в нас. Днес ние разглеждаме една особена ситуация, не следствието от нея – законопроектът маркира една ограничена хронологически, но пълна със значение действителност.
Може би не е мястото тук да кажа, че не приемам в парламентите да се изказват по исторически искания. Това ми прилича малко на Джордж Оруел. Трябва ли да създадем министерство за историческата истина и за истината изобщо? Не, не трябва да се произнася, защото всеки има право да каже нещо друго.
Но тук именно за друго става дума. Става дума за една съпротива, става дума за един героизъм. Не обичам платения, ненавиждам възнаградения героизъм. Той убива своя носител. Затова съм скептичен към привилегиите, стига да не се отнасят за инвалиди или за болни хора.
Но тук искате да кажете, че тези хора, които са се били тогава, някои от тях в Брезнишко и Трънско с английски автомати „Томпсън”, са били чужди слуги, са били проводници на чужда идея. По тази логика би трябвало този парламент да издаде декларация против Рузвелт, който се съюзи с тези, на които ние или онези там са служили. Във всеки случай аз не ползвам привилегия,  да го кажа за повече яснота. Не съм ползвал. Така че става дума за нещо друго.
Ние осъждаме един порив на съпротива, независимо от мотивацията, независимо от това, което е станало по-сетне. Че поборниците след Освобождението не се ли избиваха един друг? Поборниците не бяха ли адвокати, посланици, министри и пр., а другите плахо пишеха прошение за една пенсийка? Не после, а какво е било тогава. Мисля, че тук става дума за законопроект, а не за историческа присъда.
Понеже тук се говориха какви ли не неща за Рибентроп, Молотов, като че ли няма споразумение Хор - Лавал и няма Мюнхенско споразумение, което е много по-позорно, като че ли няма антикоминтерновски пакт?!
Господа, в антикоминтерновския пакт участваха Италия, Германия и Япония. Излиза, че враговете на Коминтерна са нашите съвременни врагове, които сме отрекли с лекотата на историческата дистанция. Тогава само се правим на адвокати, прокурори и съдии.
В крайна сметка тези хора са принесли към една кауза. Двадесет и петото Народно събрание, дами и господа...
Знам че е срамежливо и неудобно да се каже, благодарение на Пакта Рибентроп-Молотов беше възвърната Добруджа. В тази зала Двадесет и петото Народно събрание е чуло чудесни, прекрасни комплименти, чудни и най-ласкателни за другаря Сталин и то от тези, които по-късно бяха съдени от Народния съд, справедливо или не. Но понеже става дума за това, когато почетохме жертвите на Народния съд, тази част от залата стоя мирно, в тишина, почтително и не, но в  тишина, защото не всички от тях са били ангели. Някои от тях наистина са мъченици, но далеч не всички са ангели. Та става дума за нещо, което не можеш да го разсечеш със сатъра на съвременните ви речи. Трябва тънкият скалпел на едно благородство, при което по един или друг начин се е разбирала службата към Отечеството. Но не можете да кажете, че те са служили на някой друг. Край Батак, на 5 км, лагерът на партизаните, които вие осмивате като мандраджии, се е казвал не „Йоска Висарионович”, а „Техеран”. Обитателите на този лагер, дами и господа, са носени на кол, по-точно главите им. А една от съпругите на партизанин е прекарала цял нощ с главата на съпруга си в полата.
За това ли сега ще се разсещаме, за това ли сега ще се препираме кой кого е клал повече? Нали става дума за цивилизованост? Нали става дума за някакъв път? Аз не нося в сърцето си Молотов.
Но искам да попитам тези господа, на които са им написали 7-8 фразички – подлог, изложение и сказуемо, които казват колко тежко е била окупирана, колко тежко е страдала България след това – да, след това. Да, никой не отрича Скравена и Белене. Но, извинявайте, същият този Молотов, доволно антипатичен между другото, макар че е племенник на великия композитор Скрябин, произнася патетиката: „Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат недокоснати и непроменени”.
Между другото, не знаете, сигурно, че сме били в състояние на война и с островите Фиджи по време именно на този прекрасен период 1941-1944 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Между другото, военните представители на Фиджи маршируват пред Бъкимганския дворец в деня на съюзническата победа, значи победа над България също. Защо Молотов е казал това? И какъв беше аргументът, при който България за 20-и век трети път е обявена за агресор, независимо, че казваме „да, но”. Да, но никой не ни слуша. За пръв път тя няма териториални ректификации, даже запазваме Добруджа. Слава Богу, че румънците са се били при Сталинград, иначе това нямаше да запазим.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Времето!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Времето? Добре.
Та ви казвам: Двадесет и петото Народно събрание, вашите предшественици и идейни бащи славеха другаря Сталин. Даже и другаря Ленин споменават, вижте в стенографските дневници. (Реплика от народния представител Иван Сотиров.)
Така че тук става дума за едно мъжество, за една безкористна храброст, с която вие, нищожества, не можете да се мерите, освен по гювеч.
Затова твърдя, госпожо председател, че с този законопроект показваме, че сме цивилизована страна, която е еднаква към всички насилия и еднакво осъжда блендата между невежеството, глупостта и тарикатлъка на неоконюнктурата. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към господин Пантев? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Донякъде не съм учуден от развиващата се тук полемика.
Професор Пантев, аз съм възхитен от блестящата Ви реч, перфектна е. Обаче забравихте нещо.
И аз така като един – няма да използвам Вашата лексика, но като един скромен желаещ да зная истината, бих Ви попитал: кой създаде македонската нация? Същият този Коминтерн, на който тук му лъскахте имиджа.
Аз няма да гласувам за хора, които в миналото си са се борили – бил какъвто бил техният мотив, но по поръчката на едно грозно явление, каквото е Коминтернът, за откъсване на една част от българската нация и създаването на това ракообразно явление – Македония. Това са моите мотиви.
Учуден съм, че Вие като историк, който уважавам, премълчавате това. Не искам да коментирам Вашата мотивация.
Погледнато от друга страна – да, тези хора са се борили и са имали своите идеали. Да, наистина, прав сте. Какво е станало по-подир, само историята може да съди, а не ние. Но в крайна сметка това, което те сътвориха, разделяйки българската нация на две, днешният и утрешният ден ще покажат колко грозно, колко отвратително и колко несъстоятелно е било. Това е единственият ми мотив да не гласувам за този закон и да отрека въобще обсъждането му тук. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика – господин Пантев. Ще Ви моля, в рамките на две минути.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Македонската нация я създаде тъпата политика на Третото българско царство, което остави тези хора, без да заслужават нищо, да страдат, благодарение на нашите външнополитически диващини, ориентации и претенции. Тези хора не са виновни. (Шум и реплики от ОДС и НДСВ.)
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не Ви ли е срам?
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Тези хора не са виновни, че загубихме войната. Тези хора не са виновни, че без да искат, те бяха свързани с победата на германското оръжие.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не Ви ли е срам?!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: За срам ли ми говорите?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не Ви ли е срам?! Вашият Георги Димитров създаде …
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Нашият Георги Димитров … (Шум и реплики от ОДС и НДСВ.)
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Да извадим аналите на Коминтерна!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: В книгата на Ана Харенд, която мога да ви дам веднага, пише, че единственият човек в Германия е Георги Димитров. Но тук не сме се събрали за това.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): В тази книга има ли ги телеграмите на Коминтерна?!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Искам да ви попитам друго, господа. Сега вече го няма Коминтерна, няма я УДБА, няма го Тито, няма я Югоармията. Защо македонците не искат да ни прегърнат? Защото има идиоти, включително и в тази зала. (Ръкопляскания и тропане по банките от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика?
За дуплика – господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Почитаеми проф. Пантев, надявам се, не отправяте лично тези епитети към мен, защото не се чувствам нито нищожество, нито идиот.
РЕПЛИКА ОТ КБ: То си личи!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да, благодаря, личи си, че не съм нищожество и не съм идиот. Благодаря, че сте забелязали.
Моят въпрос към Вас е, ако не за Коминтерна, какво ще кажете за Виенската декларация на Лев Главинчев, на Кулишевски, от кого бе инспирирана тя?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Каква връзка има това със законопроекта?!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Кой приключи с …
Госпожо, аз не разговарям с Вас, моля не се обаждайте от място, разговарям с проф. Пантев.
Кой ликвидира Тодор Александров и кой пръв създаде Директивата за създаване на македонската нация? Като един перфиден историк Вие трябва да знаете отговорите на тези въпроси  и не бива да ги премълчаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение – госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, правя възражение по начина на водене на заседанието. От доста време в залата се дискутира нещо, което няма отношение към законопроекта.
Внесен е законопроект, който урежда пенсиите на определена категория граждани. Да, наистина квинтесенцията на това, за което се води спорът, е дали лицата, участващи в антифашистката съпротива, могат да бъдат приравнени на участниците във войната. Възможни са два отговора: или да, или не.
Но в отговор на този въпрос не може да се превърта цялата история на България от 1923 г. до наши дни и всеки да счита за нужно от този амвон да сподели със залата или със стенографите оскъдните си исторически познания.
Поради това ви моля да се придържаме все пак към онова, което е предмет на законопроекта, независимо какви са нашите разсъждения по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: След тези указания, които госпожа Дончева даде на залата, господин Пинчев, имате думата.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Тогава да се прекрати дебатът, защото цялата комисия казва, че този въпрос е извън предмета на законопроекта.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, когато преди няколко месеца дебатирахме проблема по закона за изплащане на цялото обезщетение на репресираните за всички лежани месеци, някои народни представители вкарахме между първо и второ четене на този законопроект нещо подобно на това, което господин Божинов е вкарал в § 5а. И тогава в самата комисия се произнесоха, че нямаме право и че това не се отнася към темата. Защото темата в този законопроект е да получат компенсации и, разбира се, онова, което са заслужили за мъките, страданията, жертвите и опасностите, на  които са се подлагали, участниците в Отечествената война. И това е напълно справедливо да бъде направено от българското Народно събрание.
Но тук се опитвам да разсъждавам на глас пред вас. Кога как постъпваме ние? В единия случай, когато ние предлагаме, тъй като чл. 6 по досегашния Закон за възмездяване на репресираните не работи, правим предложение, но нашето предложение се отхвърля, тъй като не било по темата, а сега се включва друго предложение и се дебатира като нещо, което е по темата. А то явно не е по темата – първо.
Второ, аз съм от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Искам да кажа, че имам малко по-друго становище за това какво се е случвало в нашата страна до 9‑ти септември 1944 г. Напълно съм съгласен, че тук се правят различни интерпретации на важни моменти, на съдбовни моменти от българската история.
Не бях тук, когато е направено изказването, че Владайското въстание било началото на еди какво си. Владайското въстание стана заради лошата политика на тези, които управляваха България и доведоха нещата дотам, уж в интерес на българските национални интереси, за да бъде възстановена, ако това е възможно, Санстефанска България, че българските войници воюваха по налъми в окопите. Фактически те се биха за чужди интереси, а тук тиловите герои грабеха и богатееха. Владайското въстание беше един справедлив протест на накипялата българска болка през онази епоха, а не предателство към българския национален интерес и към идеята за национално обединение.
Що се отнася до онова, което каза господин Паунов, независимо от това, че стоим на различни идейни платформи, мога да кажа следното. Действително на 9-ти юни започна голямата трагедия на България. Казвам това, не защото съм земеделец. Една и съща каста офицери, които наистина бяха се превърнали в каста, извърши три преврата – на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. и в тази група бяха и Дамян Велчев, и Кимон Георгиев. (Шум и реплики от Коалиция за България.)
Уважаеми колеги от Парламентарната група на БСП, говоря за Кимон Георгиев, след чийто преврат на вратата на Варненския затвор беше обесен Йордан Лютибродски. Може би някои от вас знаят, други не знаят кой е Йордан Лютибродски. Думите му бяха цитирани в доклада на Георги Димитров пред VІІ конгрес на Коминтерна.
В това отношение аз се различавам коренно от някои колеги от парламентарната група, в която съм. Помня, макар че бях хлапе, картофения хляб, който ядяхме. Помня, когато дойдоха да секвестират малачето и теленцето. Някои ще ми се смеят, но аз искам да го кажа. Това беше повсеместно в България. Хората ядяха картофен хляб, защото българските храни се изнасяха на Източния  фронт. А на Българската армия беше отредена ролята на жандарм срещу свободолюбивата борба на гръцкия народ и на югославските народи срещу хитлеристката окупация. Това е истината, уважаеми народни представители.
Вярно, ние не изпратихме войски на Източния фронт, което беше една добра българска политика. И вероятно заслугата е на Борис – българския цар тогава. Но ние в същото време участвахме в репресиите над народите на две съседни държави. И голямото престъпление беше, когато на 13 декември 1941 г., без да гръмне един пищов от Америка и Англия срещу нас, обявихме война, ето тук, в това Народно събрание, на тези велики западни демокрации. И се наредихме официално на страната на фашистките държави. Защото седем дни преди това, на 7 декември в Пърл Харбър Япония разгроми Тихоокеанската флота на Съединените американски щати.
Така че всичко започна наистина от 9 юни с един хайдушки преврат, с главорези, които след това направиха 19-томайския преврат, установиха режима на личната власт, което беше диктатура, суспендирани бяха всички демократични свободи на българския народ, почти бяха назначавани народните представители. И тези назначени народни представители обявиха тази война на Англия и на Америка. Това е  истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Да, аз Ви благодаря.
Във всеки случай вече на всички ни омръзна да слушаме различни интерпретации  на българската история през тези 17 години. Ако ние бяхме на правилната страна по време на Втората световна война,  в крайна сметка нямаше така или иначе да бъдем победена държава и да сключваме мирен договор и с Англия, и със Съединените американски щати. Защото ние воювахме срещу тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Аз приключвам, уважаеми колеги, и още един път искам да се обърна към мнозинството, към тройната коалиция – не може по един начин да се процедира по едно предложение, което направихме преди няколко месеца по закона за възмездяване на репресираните, а тук да се процедира по друг начин. Изобщо, внесеното от господин Георги Божинов няма нищо общо с темата на този закон. И прав е господин Станчо Тодоров, когато каза по някакъв друг начин, ако нещо искате да направите, направете опит. Ваше законодателно право е да имате такава инициатива. Но или по един начин ще мерим нещата, когато заставаме на тази трибуна и гласуваме нещата в това Народно събрание, или иначе не правим закони, а правим предизборна партизанщина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извън напомнянето, че изказванията чувствително се отклоняват от дискутираната тема, все пак да напомня и това, че изказването е в рамките на 5 минути. Въпреки уважението ми към Вас, моля Ви, съобразявайте се.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не бих желала да ползвам такива крайни думи, но категорично не споделям предложението да бъдат върнати привилегиите на активните борци противи фашизма и капитализма. Аз не смятам, че можем да причислим тези хора към онези участници в Отечествената война, които защитаваха интересите на България. Смятам, че активните борци против фашизма и капитализма имаха достатъчно много привилегии години наред – както материални, така и имуществени, така и поколения наред техните деца, синове и внуци ползваха привилегии както за образование, така и за много други неща. Нека да не буним повече залата и да не създаваме впечатление, че се връщаме години назад. Смятам, че това предложение е в абсолютно противоречие с някои факти.
И понеже аз съм от Кюстендил, искам да ви върна малко назад  – името на Димитър Пешев, което смятам, че всички уважават тук. Един човек, който в 25-ото Народно събрание се осмели и събра  подписка от 43 народни представители да се опълчи точно срещу тази хитлеристка Германия, срещу самия Хитлер, по времето на самия режим и спаси българските евреи. Аз се гордея, че този човек е от Кюстендил. Но горчивото е, че веднага след 9 септември 1944 г., така нареченият Извънреден Народен съд осъди този човек, който аз смятам, че е явен антифашист – човек, спасил голямата част от евреите в България, е осъден от този Народен съд на 15 години затвор. Наистина, лежал е само година и нещо, но в края на краищата до последните дни от живота си той е лишен от правата си да има юридическа практика, лишен е от граждански права, отнето му е жилището.
Нека да не забравяме тези факти и аз смятам, че голяма част от тези така наречени борци срещу фашизма и капитализма, са свързани точно с такива срамни актове. И много късно ние реабилитирахме хора като Димитър Пешев. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Заповядайте за реплика, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Цветкова! Апелирам към Вас и към останалите народни представители, които коментират направеното предложение от господин Божинов, господин Пенков и мен, коректно да се отнасят към текста. Още веднъж повтарям, че ние не говорим за привилегии. Ние говорим за признаване на качество на участник в антифашистката съпротива. Това е формулировката. Не говорим за активни борци против фашизма и капитализма. Говорим за определен исторически период от време, който обхваща по-голямата част от събитията по време на Втората световна война – 1941-1944 г. Така че, когато се коментират тези неща, нека да бъдем коректни. Коментираме текст, направен за второ четене, и е нормално и редно да се коментират формулировките така, както те са направени от нас. Няма  привилегия, няма активни борци против фашизма и капитализма. Говорим за признаване на качество на участник в антифашистката съпротива.
И аз благодаря на господин Пинчев за това, което той каза преди малко. Това  е историческата истина. Участниците в тази съпротива са част от участниците в антифашистката съпротива в Европа и в света. И когато преди почивката се изказвах, целта беше именно колегите народни представители да имат ясна представа и точна информация за това, което е направено в другите европейски държави – членки на Европейския съюз,  по отношение именно признаването на качествата и правата на тези участници в антифашистката съпротива. Това е достойната позиция, това е коректното отношение, без да се стига до манипулации и изкривявания, както вече става в няколко изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Имате думата за дуплика, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ):  Аз питам как бихме могли да разделим старото понятие борци против фашизма и капитализма и точно тези антифашисти? Вие знаете ли ги кои са и как бихте ги разделили?
И от друга гледна точка, искам да ви попитам вие давате ли си сметка, че нееднозначно е отношението към партизанското движение в планинските краища, където и партизаните са безчинствали по невероятен начин? Аз знам такива факти, има още живи хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Давам думата за изказване на господин Светослав Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Благодаря  Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятам, че господин Пинчев неволно допусна грешка, като каза за Отечествената война 1944-1945 г. Би искал да каже, че е Отечествената война на България и  Българо-сръбската война, когато целият народ излиза срещу агресора. И аз не мога да  определя тази война от 1944-1945 г. като отечествена за България. По-късно разбираме, че тя е окупационна.
Аз лично бих подкрепил този текст само при един случай – ако това партизанско движение наистина беше антифашистко. То, за съжаление, не е. Защо? През 1939 г. се подписва Договорът между Съветския съюз и Германия, като  преамбюлът започва: „Двете братски социалистически страни...”. Защо няма антифашистко движение между 1939 и 1941 г.? Обяснете ми защо няма нито един партизанин никъде?
Аз лично бих подкрепил Вашето предложение, ако наистина това движение беше антифашистко. Но то просто не е. Това движение би станало антифашистко, ако беше като движението във Франция или други европейски страни точно когато започва германската окупация на различни страни. За съжаление, в България не можем да говорим за антифашистко движение. Когато Германия обяви война на Съветския съюз, тогава се появи антифашисткото движение в България. Е, дотогава какви бяха? Те бяха братя по оръжие. Съжалявам, но аз не мога да подкрепя този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря Ви.
Думата за изказване има господин Христов.
 
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Тук разискваме един закон, който мисля, че има своята логика. Погледнете какво става в една Франция – член на Европейския съюз; погледнете в останалите европейски страни. Погледнете отношението им към хората, които са се борили срещу фашизма – не само в окупираната част на Франция, но и в онази част, която е била под режима на Виши.
Защо в България провеждаме този дебат и политизираме проблема на  няколко  хиляди човека?
Искам да ви кажа и друго: прави ми впечатление, че законът влиза в сила от  средата на годината. Защо не го направим от началото на годината за участниците във войната, както и за участниците в антифашистката съпротива? Вие знаете ли, че от тези хора пет хиляди души са починали миналата година? До една-две години просто няма да останат.
Знаете моето отношение – че всички би трябвало да сме равни пред закона, знаете моето отношение към привилегиите. Както стана ясно, тук става дума за отношение, за морално отношение ако щете. За какви привилегии говорите вие? Редно ли е така наречените репресирани – моето уважение към тях – да имат определени права, а хората, които са се борили преди 9 септември, да ги нямат? Редно ли е един бивш монарх например да получава незаконно имоти за над 1 млрд. лв., а да лишавате хората, чиито роднини... (реплика от народния представител Минчо Спасов).
Не ме репликирайте, господин Спасов. Ако имате нещо да кажете, го кажете оттук.
Редно ли е? Вие говорите, че не е имало фашизъм. В чия тройна коалиция бяхме? Кой ни вкара във Втората световна война? Какво ще кажете за хилядите убити именно заради този режим, който величаете, колеги отдясно? Просто не разбирам защо се опитвате да извлечете политически дивиденти и да раздухвате неща, които и децата знаят, че са така? Спомнете си трагедията за ястребинчетата – тук се говори за това.
Нашият подход трябва да бъде съвсем различен. Огромната част от хората, за които говорим, независимо дали са участниците на фронта или участниците в антифашисткото движение, вече си отиват, те са пенсионери. Не е лошо да помислим за всички български пенсионери.
Тази сутрин Стела Банкова предложи проект за отмяна на точковата система и незабавно преизчисляване на пенсиите. Знаете ли колко подкрепиха това предложение тази сутрин? Нито един човек, уважаеми колеги. 
Трябва да мислим за пенсионерите като цяло, а не само за отделни части от тях. Не прави чест на така наречената дясна опозиция и така наречените царисти – извинявам се за тази дума, но мисля, че е точна - да говорят неща, които просто са далеч  от историческите  факти. Нека отдадем заслуженото на всички. Аз не съм против тези, които са  били репресирани след 9 септември, безспорно е имало и такива хора – нека да отдадем заслуженото и на тях, но нека отдадем заслуженото и на онези, които са се борили за своите идеи преди 9 септември.
Искам да ви кажа и нещо друго. Голяма част от участниците в антифашистката съпротива са заминали на фронта като доброволци и много от тях не са се върнали. Това също искам да го знаете – в тази зала.
Мисля, че просто е безсмислен този спор, който водим в момента. Нека да дадем заслуженото и на едните, и на другите, и да мислим повече за всички български граждани, а не само за отделни сегменти от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Спасов, заповядайте за реплика на господин Христов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Куминев! Искам само да Ви кажа, че бяхте прав в последните си думи – че една група от тези борци е отишла на фронта, голяма част от тях са загинали, но това е била само малка група от тези „антифашисти”, които и по сегашния закон ще си ползват правата като военни ветерани.
Ние не говорим за тези, които са отишли на фронта. В този закон се говори за тези, които са останали тук да управляват България. Говорим за тези, които са формирали тогавашното комунистическо правителство.
Никой тук не спомена за един исторически факт, може би господин Пантев го знае. Аз не съм историк, но съм чел фактите. Има ги горе – в библиотеката на Народното събрание. Същите тези, които са останали тук - не са отишли на фронта, са формирали комунистическото правителство. На 17 август в 11,00 ч., по време на почивката, са се оттеглили от тази зала в зала „Запад” – цялата група на БКП. Били са заключени там. По време на почивката тук е влязла Народната милиция с автоматите, арестувала е всички представители на опозицията – народни представители, квестори, секретарки, защото не са знаели какви са и са ги пратили кой на бесилото, кой в Белене. След това нашето Народно събрание, формирано от тези, които не са отишли на фронта, е започнало да приема закони, които и първокурсникът по право ще знае, че са нищожни, защото то е гласувало само в тази си част.
Ето тези факти, господин Куминев, пропуснахте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място):  Коя година? (Реплики между народните представители Михаил Миков и Минчо Спасов. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин Христов, докато говорехте забелязах една неточност, която изпъкна. Аз съм имал също срещи с такива хора. Прав сте – те намаляват, не са няколко хиляди. Те са вече неколкостотин.
Второто, колкото и комично да е, но мнозина от тези активни борци против едната власт след Девети са продължили битността си по затворите като борци против следващата власт. Това го знаем. Мнозина бяха по затворите и преди Девети, и след Девети. И сякаш след цялата тази малко безсмислена патардия, която правим тук, едно свое мнение ще изкажа, виждам, че хората, които са трънливи цветя, които са черни овци, са си черни овци при всеки режим. В крайна сметка трябва да им отдадем уважението точно като на такива – луди глави, черни овци, готови да се противопоставят на всяка тирания, на всяка несправедливост и всеки гнет. Хайде, така да бъде! (Оживление.)
Не се хилете така, господин Казак, защото и аз съм един такъв... Не се хилете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли думата за дуплика, господин Христов? (Реплики.)
За трета реплика имате думата, госпожо Понева. (Шум и реплики в залата.)
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Христов, Вие правилно отбелязахте, че ние трябва да помислим за пенсионерите и обърнахте внимание именно на тази тема, но тези, за които днес става дума, именно активните борци, те наистина са пенсионери, но те като част от червената номенклатура, която вземаше най-високо заплащане преди 10 ноември 1989 г., сега получават най-високите пенсии – 490 лв. Не те са пенсионерите, за които трябва да се грижим, а всички останали, които живеят на ръба на мизерията. А тези така наречени “активни борци” 45 години висяха като пиявици по тялото на държавата. Сега на всичкото отгоре трябва да им се дадат още привилегии, които арогантно се наричат “право”. Право – за какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря. Уважаеми колеги отдясно, вие много добре знаете моята позиция против, категоричното ми отношение против всякакви привилегии. Едно от тези неща е именно имунитетът на депутатите. Затова два пъти го предлагам и два пъти вие го отхвърляте.
Що се отнася до репликата на господин Викторов – той говори за това легитимни ли са законите след 9 септември. Вероятно подтекстът на неговото изказване е легитимен ли е референдумът. Може би ще пожелаят след малко ние да върнем неговия патрон – господин Кобургготски, на трона. Вероятно.
МИНЧО ВИКТОРОВ СПАСОВ (НДСВ, от място): Само ако Вие го кажете!
МИНЧО ХРИСТОВ КУМИНЕВ: Вероятно това е неговият подтекст. Радвам се, че си признавате, господин Викторов.
Що се отнася пак до Вашето изказване ще Ви кажа: спомнете си кой подписваше смъртните присъди? От чие име се подписваха? Не искам да се връщам на набучените на кол глави. (Реплики.) Кой, кой беше този? На убитите ястребинчета и т.н., и т.н. Историята е много дълга, но аз ви призовавам, колеги, да затворим тази страница, да мислим за хората, които днес живеят в България и само един пример ще ви дам.
Вие в тази зала категорично отхвърлихте предложението ни със Стела Банкова да отпадне ДДС за лекарствата. Знаете, че пенсионерите са най-незащитените хора в това отношение. В същото време освободихте от ДДС хазарта. А всички знаете, че европейската практика е да няма ДДС върху лекарствата или то да е изключително занижено – между нула и пет процента. Това са фактите. За кой път ви го казвам от тази трибуна? Защо не направите нещо в това отношение за тези хора? И не само за тези хора, а за всички хора, които са в това положение като пенсионери.
Ето за това трябва да помислим, а не да вадим скелетите от миналото и да извличаме политически дивиденти от една или друга позиция. Ето за това Ви призовах, господин Викторов!
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Аз бях първият, който призовах да затворим обратно скелетите в гардероба. Няма смисъл да ми го казвате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам други желаещи.
Утре ще гласуваме този текст.
Господин Мръцков, продължавайте да докладвате по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стигнахме до § 6 по вносител.
По § 6 има предложение от народния представител Христина Христова – да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 6 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 4.
По § 8 има предложение от народния представител Петър Мръцков - да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 8 да отпадне.
“§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
Тук има предложение на народния представител Донка Михайлова:
§ 9 се изменя така:
“§ 9. Законът влиза в сила от 1 юли 2007 г.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 5:
“§ 5. Законът влиза в сила от 1 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, продължение.
Господин Мирчев, бихте ли ми помогнали, като кажете докъде сме стигнали по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тези, за които сме гласували миналия път могат да влязат в залата.
Стигнахме до Част трета от доклада.
“Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за “Допълнителна разпоредба”.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага т. 1 да се измени, както следва:
“1. “Абонат” е всяко физическо или юридическо лице, което е страна по договор с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага т. 2 да се измени така:
“2. “Абонатна линия” е физическата верига – усукана метална двойка, която свързва крайна точка на обществена фиксирана телефонна мрежа в помещения на абоната с главния репартитор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 3. Няма да чета текста.
Има предложение – ще обява само неприетите – на народния представител Димитър Йорданов:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 4 и 5:
“4. “Битстрийм достъп” е двупосочна, цифрова високоскоростна мрежова услуга за достъп, при която едно предприятие предоставя на други предприятия пълен или поделен достъп до преносния капацитет на активните си мрежови съоръжения, при което тези и други предприятия получават възможност да предлагат високоскоростни услуги на потребителите.
5. “Вертикално интегрирано предприятие” е предприятие, което извършва дейност в области, съставляващи различни части от един и същи производствен процес и/или процес на предоставяне на услуги на взаимосвързани пазари на едро и дребно.”
2. Точки 4-84 се преномерират съответно на 5-85.
Комисията не подкрепя предложението.
4. “Взаимно свързване” – комисията подкрепя текста на вносителя за т. 4.
5. “Вредно въздействие” – комисията подкрепя текста на вносителя за т. 5.
6. “Географски номер” – комисията подкрепя текста на вносителя за т. 6.
7. “Гласова телефонна услуга” – комисията предлага т. 7 да отпадне.
8. “Данни за местоположение” – комисията подкрепя текста на вносителя за т. 8, която става т. 7.
По т. 9. “Достъп” има предложение на колегите Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което се оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага т. 9, която става т. 8, да се измени, както следва:
“8. “Достъп” е осигуряване на достъпност на съоръжения и/или услуги за друго предприятие при определени условия за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Това включва достъп до елементи и устройства от електронната съобщителна мрежа, които могат да включват и свързването на оборудването по фиксиран или нефиксиран начин (включително достъп до абонатната линия и до устройства, необходими за предоставяне на услуги посредством абонатната линия), битстрийм достъп, достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали, шахти, кули, мачти и стълбове; достъп до съответните софтуерни системи, включително операционни системи за поддръжка; достъп до фиксирани и мобилни мрежи, включително за осъществяване на роуминг; достъп до системи за условен достъп за цифрови телевизионни услуги; достъп до виртуални мрежови услуги.”
Точка 10 е текстът на вносителя.
Точка 11, която става т. 10, е текстът на вносителя.
Точка 12, която става т. 11, е текстът на вносителя.
Точка 13, която става т. 12, е текстът на вносителя.
Предложението на господин Румен Ангелов по т. 14 е прието по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на т. 14, която става т. 13:
“13. “Електронна съобщителна инфраструктура” е съвкупност от всички или някои от следните елементи: електронни съобщителни средства, включително линии, кабелни системи, стълбове, кули, канали, шахти, тръби, мачти, кабели, жици и съоръжения, които се използват за осъществяване на електронни съобщения, с изключение на крайни електронни съобщителни устройства.”
Точка 15 става т. 14 по текста на вносителя.
Точка 16 става т. 15 по текста на вносителя.
Точки 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 33 са по текста на вносителя, само че идват като номерация с едно число по-напред.
Предложението на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков по т. 34  е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов също е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага т. 34, която става т. 33, да придобие следното съдържание:
“33. “Негеографски номер” е номер от Националния номерационен план, който не е географски и не е обвързан с географско място като номера за мобилни услуги, безплатни телефонни услуги, услуги с добавена стойност и други.”
Точка 35 става т. 34 по текста на вносителя.
По т. 36 “Нетни разходи” има предложение на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков – в § 1 от Допълнителната разпоредба т. 36 се изменя така:
“36. “Нетни разходи” е разликата между разходите на предприятие със задължение за предоставяне на универсална услуга и разходите без задължение за предоставяне на универсална услуга, като към нея се добавят приходите от предоставянето на универсалната услуга.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 36, която става т. 35, както е предложена от вносителя.
Точки 37, 38, 39 и 40 се приемат по текста на вносителя.
По т. 41 има предложение от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков – т. 41 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага т. 41 да отпадне.
Точка 42 става т. 40 по текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага т. 43, която става т. 41, да се измени така:
“41. “Обществена телефонна услуга” е обществена електронна съобщителна услуга за пренасяне на глас и звук в реално време, чрез която се осъществяват национални и международни повиквания и достъп до услуги за спешна помощ, посредством номер или номера от национален или международен номерационен план, която може да включва една или повече от следните услуги: предоставяне на услуги чрез оператор, справки за телефонни номера, телефонни указатели, предоставяне на обществени телефони, предоставяне на услуга при специални условия, предоставяне на специални средства за хора с увреждания или лица със специални социални нужди, и/или предоставяне на негеографски услуги.”
Точки 44, 45, 46, 47, 48 и 49 се приемат по текста на вносителя, тъй като в т. 49 предложението се оттегли и реално остава текстът на вносителя – т. 49, която става т. 47.
Точки 50, 51 и 52 са изцяло по текста на вносителя.
По т. 53 има предложение на народния представител Тодор Костурски, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Костурски оттегля това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: При това положение т. 53 става т. 51 по текста на вносителя.
Точки 54 и 55 остават също по текста на вносителя.
По т. 56 “Радиоразпръскване” има предложение на народния представител Яни Янев – в § 1 от Допълнителни разпоредби т. 56 се изменя така:
“56. “Радиоразпръскване” е първоначалното предаване или излъчване наземно, по кабел или чрез сателит на радиопрограми, предназначени за приемане от неограничен брой слушатели.”
Предложението не се подкрепя.
Има предложение на народния представител Дончо Цончев.
Комисията подкрепя предложението и предлага т. 56, която по новата номерация става т. 54, да придобие следното съдържание:
“54. “Радиоразпръскване” е излъчване от радиопредаватели на радио- и/или телевизионни сигнали, предназначени за приемане от неограничен брой потребители.”
Точка 57 става т. 55 по текста на вносителя.
Точка 58 става т. 56 по текста на вносителя.
Точка 59 и т. 60 стават съответно т. 57 и т. 58 по текста на вносителя.
По т. 61 има неподкрепено предложение на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков – т. 61 се изменя така:
“61. “Разходоориентирани цени” са такива цени на услуги, които включват направените разходи за извършване на дейността, като отчитат инвестициите и свързания с тях риск, както и приемливо ниво на възвръщаемост на вложения капитал.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 61, която става т. 59.
Точка 62 става т. 60 по текста на вносителя.
Точка 63 става т. 61 по текста на вносителя.
Точка 64 става т. 62 по текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 65, която става т. 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 66, която става т. 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 67, която става т. 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 68, която става т. 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 69, която става т. 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 70, която става т. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 71, която става т. 69.
По т. 72 има предложение на народния представител Яни Янев, което не е подкрепено от комисията – т. 72 се изменя така:
“72. “Телевизионно разпръскване” е първоначалното предаване или излъчване наземно, по кабел или сателит в кодиран или некодиран вид на телевизионни програми, предназначени за приемане от неограничен брой зрители, по аналогов или цифров способ. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.”
Има предложение от народния представител Дончо Цончев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага т. 72 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 73, която става т. 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 74, която става т. 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 75, която става т. 72.
По т. 76 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията – т. 76 се изменя така:
“76. “Услуга с добавена стойност” е услуга, за която викащата страна заплаща допълнителна цена към цената за ползване на далекосъобщителната услуга (изходящото повикване), като двете цени се събират от далекосъобщителния оператор, от чиято лицензирана далекосъобщителна мрежа е осъществено повикването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага т. 76, която става т. 73, да придобие следната редакция:
“73. “Услуга с добавена стойност” е услуга, за която потребителят заплаща на предприятието допълнителна цена към цената за ползване на съответната електронна съобщителна услуга.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 77, която става т. 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 78, която става т. 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 79, която става т. 76.
По т. 80 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага т. 80, която става т. 77, да придобие следната редакция:
“77. “Фиксирана телефонна услуга” е обществена телефонна услуга, с определено качество, предоставяна между фиксирани крайни точки на обществена електронна съобщителна мрежа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 81, която става т. 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 82, която става т. 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 83, която става т. 80.
По т. 84 има предложение от народния представител Тодор Костурски, което се оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага т. 84, която става т. 81, да придобие следната редакция:
“81. “Правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара” са тези, които не се основават на икономически условия, а са резултат от законодателни, административни или други държавни мерки, които в някаква степен ограничават достъпа до пазара на потенциалните конкуренти или тяхното бъдещо поведение.”
По т. 85 има предложение от народния представител Димитър Йорданов за създаването на нова т. 85 със следното съдържание:
“85. “Мобилна електронна съобщителна мрежа” е съобщителна мрежа, използвана основно за пренос на електронни съобщения, при които крайното устройство е свързано със съобщителната мрежа чрез свободно разпространение на радиовълни.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мария Капон – да се даде ясна формулировка в Допълнителната разпоредба, § 1, определение на “Процедура за обществено обсъждане” като нова т. 85.
Предложението беше неясно, недобре формулирано, не е конкретно и комисията фактически не го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Аз имам едно такова предложение за редакционна поправка в текста към Допълнителните разпоредби – т. 2, определение на абонатна линия. Използвано е едно старо определение, че “абонатната линия” е физическата верига – усукана медна двойка”. Тъй като вече има нови технологии и оптични връзки и по този начин ние изключваме оптичните връзки като абонатни линии, предлагам определението “физическата верига – усукана медна двойка” да отпадне и да остане “физическа верига, която свързва крайната точка на обществената фиксирана…” и така нататък. Това е от по-стар текст, а в новите директиви и новото определение, което се дава от Европейския съюз за абонатна линия, е без “усукана медна двойка”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
От името на вносителите има думата госпожа Андриана Атанасова от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
АНДРИАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина имаме нови технологии, имаме други видове връзки, които се осъществяват, но същевременно не трябва да изключваме в случая от контекста на това, което сме заложили в закона, какво точно искаме да обясним. В случая говорим за абонатна линия. Поглеждайки в тялото на закона, абонатна линия е разгледана само в частта, където говорим за необвързан достъп. Ние в момента трябва да разрешим проблема по отношение на крайната линия, популярния термин, който е навлязъл в обществеността и която използва този термин и говорим специално за този вид кабели, които са старите аналогови линии, от централата до абоната. Така че обяснявайки „абонатна линия” в Допълнителните разпоредби, ние я обвързваме с необвързания достъп до абонатната линия, който трябва да осигури Българската телекомуникационна компания на алтернативните оператори. Целта на тази дефиниция е точно да се обясни по отношение на какво трябва да имаме необвързан достъп до тази мрежа – мрежата на БТК. Трябва да осигурим именно от абоната до централата усуканите медни или метални двойки, така че не подкрепяме предложението да отпадне този текст от дефиницията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Изказването на госпожа Атанасова не беше реплика към Вас, господин Манолов, а от името на вносителя, така че не мога да Ви дам думата. Няма как, правилникът не позволява това. Вие говорихте конкретно по Вашето предложение, което ще бъде гласувано утре.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Това са изключително важни текстове, които дават сроковете за изпълнение на закона. Има някои неприети предложения, а освен това комисията, в края, на базата на текста на Министерския съвет, на приетите текстове на колеги народни представители, ви предлага една изцяло нова формулировка на “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 2 има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя.
По § 2 има предложение от народния представител Румен Ангелов, което комисията подкрепя по т. 1, по т. 2 не подкрепя.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Ангелов оттегля предложението по т. 2.
По § 2 има предложение на народния представител Дончо Цончев, което не е подкрепено от комисията.
Той предлага в § 2 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
            “(3) Задълженията по ал. 1 и 2 не отменят задълженията на съответните предприятия по Закона за авторското право и сродните му права, свързани с уреждане на авторските и сродните им права върху произведенията, записите и изпълненията, включени в националните и регионалните програми на БНТ и на БНР.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като след думата “аналогово” се добавят думите “или съответно цифрово”.
Комисията не подкрепи този текст, защото не му е мястото в този закон. Това са въпроси на Закона за радиото и телевизията.
По § 2 има предложение от народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова, което комисията не подкрепя.
Те предлагат в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби да се създаде ал. 4:
            “(4) Задълженията на предприятията по ал. 1 не отменят техните задължения по Закона за авторското право и сродните му права, свързани с уреждане на авторските и сродните им права върху обектите, включени в националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.”
Комисията не подкрепя предложението по същата причина, че това са текстове, които нямат нищо общо със Закона за електронните съобщения, а са въпроси на Закона за радиото и телевизията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 по принцип. След това има окончателни редакции като цяло.
По § 3 има предложение от народния представител Яни Янев, което е подкрепено по принцип.
Предложението на народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова е подкрепено от комисията.
Предложението от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 по принцип. В окончателното предложение на комисията има нови формулировки.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 по принцип.
По § 5 има предложение от народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 5 на вносителя да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9 по принцип.
Това са изменения в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, които са свързани главно с наименования.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10 по принцип.
Комисията предлага § 11 на вносителя да отпадне.
Аз помолих Комисията по правни въпроси и всички поправки в Наказателния кодекс бяха извадени от този закон, предадени писмено на Комисията по правни въпроси и са отразени. Не е от компетентност на нашата комисия да променяме Наказателния кодекс.
По § 12 има предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя и е отразено в § 30 на окончателния текст.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията не подкрепя.
Те предлагат в § 12 от Преходните и заключителни разпоредби думите “1 януари 2009 г.” да се заменят с “1 януари 2008 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков – в § 12 от Преходните и заключителни разпоредби числото “2009” се заменят с “2008”, което предложение фактически е прието.
Аз искам да обърна внимание, колеги, за самата дискусия и за самото гласуване утре. Може би тук ще вземат отношение господин Радославов и други колеги.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 по принцип.
Има предложение от народния представител Румен Ангелов § 13 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението се оттегля.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков § 13 от Преходните и заключителни разпоредби да се измени така:
“§ 13. Наложените по отменения с този закон Закон за далекосъобщенията специфични задължения на операторите със значително въздействие върху пазара се запазват до влизане в сила на съответните решения от комисията, свързани с конкуренцията на пазарите по този закон. Комисията може да отменя или изменя, или да налага нови специфични задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, както и да извършва всички действия, свързани с такива специфични задължения, в съответствие с отменения с този закон Закон за далекосъобщенията, до влизане в сила на съответните решения от комисията, свързани с конкуренцията на пазарите по този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Радослав Илиевски да се създаде нов § 13 със следното съдържание:
“§ 13. До определяне на съответните пазари на обществени електронни съобщителни услуги и на предприятията със значително въздействие, както и до налагане на специфични задължения по този закон, Комисията за регулиране на съобщенията не следва да разширява, включително по обем и съдържание, приетите с влязло в сила решение конкретни ограничения и задължителни указания, свързани с изпълнение на задължения на предприятия със значително въздействие върху пазара, наложени въз основа на отменения Закон за далекосъобщенията и издадените въз основа на него нормативни актове, включително по отношение на съответни пазари, дефинирани от настоящия.”
Съответно параграфите нататък се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13 по принцип.
Има предложение от народния представител Димитър Йорданов да се създаде нов § 14 от Преходните и заключителни разпоредби, като останалите параграфи се преномерират съответно, който гласи:
“§ 14. Предприятията, на които е наложено задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга по реда на отменения Закон за далекосъобщенията, продължават да осъществяват дейността по предоставянето й до определяне на нови такива по реда на Глава единадесета, Раздел ІІІ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Иво Атанасов и Илияна Йотова § 14 от Преходните и заключителни разпоредби да се измени така:
“§ 14. Членове на Комисията за регулиране на съобщенията се избират в съответствие с приетата процедура по настоящия закон, като изборът им прекратява мандата на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, избрани по Закона за далекосъобщенията.”
Комисията не подкрепя предложението. Мотивите бяха, че няма да има никаква приемственост в дейността на комисията, тъй като членовете са избрани с мандат – трима души на Народното събрание, един на президента и един от квотата на председателя на Министерския съвет, за да не се получи вакуум.
Имах информация, че господин Иво Атанасов ще оттегли предложението, но той не е в залата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14 по принцип.
Комисията подкрепя предложението на Ваня Цветкова и Иван Иванов.
Предложението на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов е подкрепено.
Предложението на народния представител Димитър Йорданов е подкрепено.
Предложението на Камен Костадинов и група народни представители е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 по принцип и на базата на предложенията на колегите, които са приети от комисията, ще ви прочета окончателната редакция.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17 по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
По § 19 има неприето предложение на народния представител Румен Ангелов. Оттегля се.
Има неприето предложение по § 19 на народния представител Мария Капон:
В § 19 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
              “(2) До извършване на действията по ал. 1, обемът и съдържанието на специфичните задължения, наложени въз основа на отменения Закон за далекосъобщенията и издадените въз основа на него нормативни актове с влезли в сила решения на Комисията за регулиране на съобщенията, не могат да бъдат разширявани, включително по отношение на съответни пазари, дефинирани от настоящия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 19 на вносителя да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20 по принцип.
По § 21 има предложение на народния представител Дончо Цончев да се измени изцяло Законът за радиото и телевизията. Текстът не е приет, защото няма нищо общо със Закона за електронните съобщения, но все пак ще го прочета, за да спазя правилника.
Параграф 21 се изменя така:
“§ 21. В Закона за радиото и телевизията (изброени са всички досегашни изменения и допълнения) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 19:
а) в ал. 1 след думите “радио- и телевизионните оператори” се добавя “и предприятията, осъществяващи електронни съобщения, изразяващи се в пренос на радио- и/или телевизионни програми”;
б) създава се нова ал. 3:
              “(3) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения, изразяващи се в пренос на радио- и/или телевизионни програми, представят всяка година на Съвета за електронни медии при поискване доказателства за отстъпените авторски и сродни права върху произведенията, записите и изпълненията, включени в радио- и/или телевизионните програми, чийто пренос осъществяват.”;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите “ал. 2” се добавя “и ал. 3”.
2. В чл. 44 се създават алинеи 3, 4 и 5 със следното съдържание:
              “(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход (на диаспората на Република България) по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени пийпълометрични изследвания.
              (4) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.
              (5) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.
3. В чл. 125б думата “чуждестранни” се заменя с “чужди радио- и/или телевизионни програми”, а думите “излъчваните чуждестранни” се заменят с “разпространяваните през изтеклото полугодие”.
4. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата “оператори” се добавя “и на предприятията, осъществяващи електронни съобщения, изразяващи се в пренос на радио- и/или телевизионни програми”;
б) в ал. 4 след думите “чл. 19, ал. 2” се добавя “и ал. 3”, а след думата “оператори” се добавя “и съответно на предприятията, осъществяващи електронни съобщения, изразяващи се в пренос на радио- и/или телевизионни програми”;
в) създава се ал. 5 със следното съдържание:
              “(5) За нарушение на разпоредбата по чл. 125б на далекосъобщителните оператори, разпространяващи чужди радио- и/или телевизионни програми, се налага имуществена санкция в размер от 2 хил. до 5 хил. лв. При повторно нарушение имуществената санкция се налага в двоен размер.”
Комисията не подкрепя предложението.
Както казах, това не са въпроси за електронните съобщения, а за Закона за радиото и телевизията и нямат връзка с този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21 по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22 по принцип.
Предложенията на колегите народни представители по § 23 са приети по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23 по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция:
 
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Този закон отменя Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г., изм. и доп. бр. 19, 77, 88, 95, 99 и 105 от 2005 г. и бр. 17, 29, 34, 51, 59 и 82 от 2006 г.).
§ 3. (1) Предприятията, които предоставят услугата радио- и телевизионно разпръскване чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, разпространяват безвъзмездно в реално време националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.
        (2) Разпространението на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване се извършва от предприятията по силата на решение на Съвета за електронни медии въз основа на договор при цени, покриващи разходите за тази дейност при обичайна печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
        (3) Българската телекомуникационна компания се задължава качествено да осигурява наземно аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българското национално радио и на Българската национална телевизия въз основа на договор при цени, покриващи разходите за тази дейност при обичайна печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
§ 4. (1) Законът за радиото- и телевизията се привежда в съответствие с този закон за срок до шест месеца от влизането в сила на този закон.
       (2) Българската телекомуникационна компания може да разпространява телевизионни програми, лицензирани и/или регистрирани по реда на Закона за радиото и телевизията към момента на приемане на този закон, както и чуждестранни програми на чуждестранни физически или юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, чрез издадената й лицензия/разрешение за осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за срока и в териториалния обхват, определен в нея.
       (3) Съветът за електронни медии в шестмесечен срок от влизането в сила на промените по ал. 1 определя с решение две български програми, една от които е Канал 1 на Българската национална телевизия, които могат да бъдат разпространявани чрез мрежата по ал. 2 за срока и в териториалния обхват на лицензията по ал. 2.
§ 5. Разрешения за индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване се издават до 31 декември 2008 г. за максимален срок до 31 декември 2012 г.
§ 6. (1) Задълженията по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 за фиксирани мрежи влизат в сила от 1 януари 2008 г., а по чл. 134, ал. 1, т. 3 за мобилни мрежи е в сила от 1 януари 2007 г.
       (2) Разпоредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 не се прилага за аналогови телефонни постове.
§ 7. Наложените по реда на отменения с този закон Закон за далекосъобщенията задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, свързани с достъп и взаимно свързване, съвместно разполагане и съвместно ползване на помещения и съоръжения, специфичен достъп, достъп до абонатните линии, избор на оператор за преноса, предоставянето на линии под наем и на универсална далекосъобщителна услуга, се запазват до влизане в сила на решенията на комисията, с които се налагат специфични задължения на предприятията, определени за такива със значително въздействие върху съответния пазар по реда на този закон.
§ 8. Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към датата на влизане в сила на този закон довършват мандата си.
§ 9. (1) Операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, а този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с подаване на уведомление по този закон, се вписват служебно в регистъра по чл. 32, ал. 1, т. 1 от комисията в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
       (2) Лицата по ал. 1 осъществяват електронни съобщения до вписването им в регистъра въз основа на издадената им индивидуална лицензия или при спазване на условията на общата лицензия, по която са регистрирани.
       (3) На операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии.
       (4) В случай на постъпило искане до комисията в 6‑месечния срок по ал. 1 и ал. 3 за предоставяне на допълнителен ограничен ресурс или изменение на индивидуалната лицензия по отношение на предоставения индивидуално определен ограничен ресурс, комисията се произнася по искането по реда и в сроковете, предвидени в този закон, освен в случаите, когато за предоставянето на индивидуално определен ограничен ресурс се изисква провеждането на състезателна процедура.
       (5) Годишните такси, дължими по индивидуалните лицензии по ал. 1 и 3, се заплащат в размера и сроковете, определени в съответните индивидуални лицензии до прекратяване на действието им, съобразно периода, през който дейността е била осъществявана въз основа на тях.
        (6) Годишна административна такса за контрол по чл. 140 се дължи от вписването в регистъра по чл. 32, ал. 1, т. 1, а годишна такса за ползване на ограничен ресурс по чл. 139, ал. 1 се заплаща пропорционално на периода за ползването му, в съответствие с издаденото разрешение.
§ 10. Операторите, които са извършвали далекосъобщения свободно при условията на отменения Закон за далекосъобщенията и за които този закон изисква да извършват електронни съобщения след подаване на уведомление, са длъжни да изпратят уведомление по чл. 73 до комисията в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 11. (1) Започналите процедури по издаване на индивидуална лицензия, когато ресурсът е ограничен и този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с издаване на разрешение, се довършват в съответствие с разпоредбите на този закон, като подадените заявления за издаване на индивидуални лицензии се считат за заявления по смисъла на чл. 81 от закона.
         (2) В срок до 30 дни от влизането в сила на закона заявителите привеждат заявленията си в съответствие с изискванията на чл. 81.
         (3) В случаите по ал. 1 такса по чл. 137, ал. 2, т. 4 от този закон не се дължи.
§ 12. (1) Подадените заявления за регистриране по обща лицензия, когато този закон определя, че осъществяването на електронни съобщения е свързано с подаване на уведомление по същия закон, се считат за уведомления по смисъла на чл. 73, ал. 1.
                     (2) В срок до 30 дни от влизането в сила на закона заявителите привеждат уведомленията си в съответствие с изискванията на чл. 73, ал. 2.
§ 13. Разпоредбите от Глава седемнадесета се прилагат и по отношение на електронната съобщителна инфраструктура, изградена преди влизане в сила на този закон.
§ 14. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. (обн.,ДВ,…) в Приложение № 1 към чл. 8, т. 1, на ред с пореден № 59, в колона “Наименование на икономическата дейност” и в Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 3 думата “далекосъобщения” се заменя с “електронни съобщения”.
§ 15. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн.,ДВ,…) се създава чл. 16е:
“Чл. 16е. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице:
1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба и въздушната подвижна спътникова радиослужба, издава разрешения за използване на радиостанции на въздухоплавателни обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;
2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация и въздушна радионавигация-спътникова;
3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на въздухоплавателни обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщенията.”
§ 16. В Закона за данък върху добавената стойност (обн.,ДВ,…) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 5, т. 1, буква “а” думите “далекосъобщителни услуги” се заменят с “електронни съобщителни услуги”;
2. В чл. 21:
а) в ал. 3, т. 2, буква “з” думите “далекосъобщителни услуги” се заменят с “електронни съобщителни услуги”;
б) в ал. 4 думите “доставка на далекосъобщителни услуги” се заменят с “предоставяне на електронни съобщителни услуги “;
3. В § 1 в Допълнителната разпоредба т. 13 се изменя така:
“13. “Електронни съобщителни услуги” са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения. Електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.”
§ 17. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн.,ДВ,…) в чл. 3, ал. 2, т. 11 навсякъде думите “далекосъобщителни оператори” се заменят с “предприятия, осъществяващи електронни съобщения”.
§ 18. В Закона за държавната собственост (обн.,ДВ,…) в § 1 от Допълнителните разпоредби думите “далекосъобщителни мрежи” се заменят с “електронни съобщителни мрежи”.ляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставянето
 
 
 
       
§ 19. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 4, т. 2 думата „далекосъобщенията„ се заменя с „електронните съобщения”.
2. В чл. 13 навсякъде думите „далекосъобщителна мрежа” се заменят с „електронна съобщителна мрежа”.
3. В чл. 15 думите „далекосъобщителна мрежа” се заменят с „електронна съобщителна мрежа”.
§ 20. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, ...)  се правят следните изменения:
1. В чл. 50, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати”.
2. В чл. 169, ал. 1, т. 3 думата „далекосъобщения” се заменя с „електронни съобщения”.
§ 21. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, ...) в чл. 30, ал. 2 думите „далекосъобщителните оператори” се заменят с „предприятията, осъществяващи електронни съобщения”.
§ 22. В  Закона за концесиите (обн., ДВ, ...) в § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба  думата „далекосъобщителната” се заменя с „електронносъобщителната”.
§ 23. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, ...) в чл. 112, т. 6 думите „лицензираните далекосъобщителни оператори” се заменят с „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”.
§ 24. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15:
а) в ал. 1 думите „упълномощен оператор за далекосъобщения” се заменят с „упълномощено предприятие, осъществяващо електронни съобщения”;
б) в ал. 2 думата „далекосъобщения” се заменя с „електронни съобщения”.
2. Създава се чл. 60б:
„Чл. 60б. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице:
1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна спътникова радиослужба, на оператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, издава разрешения за използване на радиостанции и радиолокационни станции на плаващи обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;
2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите  морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация, морска радионавигация–спътникова;
3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на плаващи обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта за разпределението на опознавателните знаци в Република България, съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщенията.”
§ 25. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, ...), т. 39 от Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 се отменя.
§ 26. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, ...)  в чл. 85, ал. 1 думата „далекосъобщения” се заменя с „електронни съобщения”.
§ 27. В Закона за отбраната  и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, ...) в чл. 49а се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „пощенската и далекосъобщителната мрежа” се заменят с „пощенските и електронните съобщителни мрежи”, а след думата „сили” се добавя съюзът „и”.
2. В т. 2 думите „далекосъобщителните мрежи” се заменят с „електронните съобщителни мрежи”.
3. В т. 3 след думите „поддържането на” се добавя изразът „специални обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности за военно време в Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана за нуждите на отбраната”, а текстът до края на изречението се заличава.
§ 28. В Закона за пощенските услуги се правят следните изменения:
1. В чл. 3, т. 2 думите „далекосъобщителни средства” се заменят с „електронни съобщителни средства”.
2. В чл. 64, ал. 2 думите „осъществяване правомощията й по чл. 15, т. 4 от Закона за далекосъобщенията” се заменят с „за проекти по чл. 20, ал. 1, т. 1, 7, 9 и 11 от Закона за електронните съобщения”.
§ 29. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, ...)  в чл. 44 се създават алинеи 3-5:
            „(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на територията на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.
            (4) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.
            (5) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.”
§ 30. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, ...) в чл. 27 се създава ал. 5:
            „(5) За крайните електронни съобщителни устройства и радиосъоръжения надзорът на пазара се осъществява от Комисия за регулиране на съобщенията, съвместно с председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.”
§ 31. В Закона за устройството и застрояването на Столичната община (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 1, т. 9 думата „далекосъобщения” се заменя с „електронни съобщения”.
2. На ред 28 от колона първа на Приложението към чл. 3, ал. 2 думата „далекосъобщенията” се заменя с „електронните съобщения”.
§ 32. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 70, ал. 4 думите „далекосъобщителни мрежи” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.
2. В наименованието на Раздел VІ от Глава четвърта на Част първа думите „далекосъобщителни мрежи” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.
3. В чл. 93:
а) в ал. 1 и 2 думите „далекосъобщителни мрежи” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”;
б) в ал. 3 думите „далекосъобщителната мрежа” се заменят с „електронносъобщителна мрежа”.
4. В чл. 94 думата „далекосъобщителни” се заменя с „електронни съобщителни”.
5. В чл. 108,  ал. 2 думата  „далекосъобщения” се заменя с „електронни съобщения”.
6. В чл. 137, ал. 1:
а) в т. 1,  буква „б” думата „далекосъобщителните” се заличава;
б) в т. 2, буква „б” думата „далекосъобщителните” се заличава;
в) в т. 3 се правят следните изменения:
аа) в буква „б” думата „кабелни” се заличава;
бб) създава се буква „з”:
„з) електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани от магистрален тип на национално ниво;”
г) в т. 4 се създава буква „ж”:
„ж) електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване;”
д) в т. 5 се създава буква „д”:
„д) електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с ниско застрояване;”
е) точка 6 се изменя така:
„6. шеста категория – строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147.”
7. В чл. 205, т. 2 думите „далекосъобщителни мрежи” се заменят с „електронни съобщителни мрежи”.
8. В § 5, т. 31 на Допълнителните разпоредби думата „далекосъобщенията” се заменя с „електронните съобщения”.
 
§ 33. В Закона за управление при кризи (обн.,ДВ,…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 27:
а) в ал. 2 думите “далекосъобщителни оператори” се заменят с “предприятия, осъществяващи електронни съобщения”, а думите “обособените информационни мрежи” се заменят с “информационните мрежи за собствени нужди”;
б) в ал. 3 думите “далекосъобщителните оператори” се заменят с “предприятията, осъществяващи електронни съобщения”, думите “далекосъобщителни услуги” се заменят с “електронни и съобщителни услуги”;
в) в ал. 5 думите “далекосъобщителни услуги” се заменят с “електронни съобщителни услуги”.
2. В чл. 64, ал. 1 думите “далекосъобщителните мрежи за осигуряване на необходимите съобщителни връзки” се заменят с “предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за действие”
§ 34. (1) Актовете по прилагане на този закон се приемат в 6‑месечен срок от влизането му в сила.
            (2) Подзаконовите актове, издадени на основание отменения Закон за далекосъобщенията, продължават да се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
            (3) Подзаконовите актове, приети от Министерския съвет на основание чл. 14, ал. 1, т. 2; чл. 27, т. 15 и чл. 28, ал. 1, т. 11; чл. 140, ал. 1 и чл. 209, ал. 2 от отменения Закон за далекосъобщенията се отменят от Министерския съвет в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон.
          (4) Методиката по чл. 149, ал. 2 се приема от Министерския съвет в тримесечен срок от обнародването на този закон в “Държавен вестник”.
            (5) Документите и информацията по чл. 152 се представят на комисията в едномесечен срок от приемането на методиката по ал. 2.
            (6) Проекти на решения, съдържащи анализи на съответни пазари, съгласно методиката по ал. 2, се публикуват за обществено обсъждане в тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3.
                (7) Инструкцията по чл. 308, ал. 3 се издава в едномесечен срок от обнародването на този закон в “Държавен вестник”.”
Това е финалът на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Някой желае ли думата?
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гледайки празната зала, по-скоро изказването ми е към стенографите.
Аз искам да подкрепя предложението, което сме направили с колегите Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков по отношение на § 13 от Преходните и заключителни разпоредби, а именно:
“Наложените по отменения с този закон Закон за далекосъобщенията специфични задължения на операторите със значително въздействие върху пазара се запазват до влизане в сила на съответните решения от комисията, свързани с конкуренцията на пазарите по този закон. Комисията може да отменя или изменя специфични задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, както и да извършва всички действия, свързани с такива специфични задължения в съответствие с отменения с този закон Закон за далекосъобщенията, до влизане в сила на съответните решения на комисията, свързани с конкуренцията на пазарите по този закон.”
Мотивите, за да направим това предложение, са следните. Възможността за изменение на наложените специфични задължения по реда на отменения Закон за далекосъобщенията е предвидена в чл. 27 от Рамковата директива 2002/21/ЕС. Съгласно интерпретацията на Комисията по комуникации, специфичните задължения, наложени съгласно регулаторна рамка 1998 на Европейския съюз, могат да бъдат изменени през транзитния период, но не могат да бъдат налагани нови специфични задължения. Именно във връзка с това аз правя съответната редакция в предложението. Същата позиция е изложена и в доклада на комисията до групата на европейските регулатори от 25 ноември 2004 г. Съгласно този доклад до извършване на пазарните анализи по новата рамка, наложените специфични задължения запазват силата си като се приема, че те могат да бъдат променяни. Прието е, че всяка промяна на наложените по старата рамка специфични задължения ще бъдат считани за преходни мерки по смисъла на чл. 27 от Рамковата директива.
С приемане на предложението, което ние  правим, ще се въведе последователна рамка 2002 и ще се прекрати възможността някои оператори да се възползват от създадения правен вакуум, като препятстват развитието на конкуренцията, като от друга страна ще се осигури последователно и трайно прилагане на регулаторната рамка и на наложените специфични задължения, тъй като на Комисията за регулиране на съобщенията предстои да бъде извършен анализ на 18 пазара. Всички, които са наясно с тематиката и с материята на това, за което говоря, са абсолютно наясно, че съответният анализ на 18 пазара ще отнеме на комисията доста сериозно време, през което, ако тя няма възможност да изменя наложените специфични задължения, това наистина ще доведе до вакуум в пазара.
И във връзка с това аз призовавам за подкрепа на това предложение. Макар че то не беше подкрепено в комисията, смятам, че аргументите, които са ни водили, когато сме го предлагали, са разумни, че са в полза на конкуренцията и затова наистина апелирам към подкрепа на това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Преди да закрия днешното заседание, уважаеми колеги, съгласно новия чл. 55 от нашия правилник председателстващият заседанието следва да информира Народното събрание за законопроектите, които ще бъдат гласувани утре, четвъртък.
1. Започваме с гласуване на процедурното предложение на народния представител Светослав Спасов за удължаване срока за писмени предложения по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с 21 дни.
2. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за лишаването от право да се управлява моторно превозно средство.
3. Гласуване на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
4. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труда.
5. Гласуване на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните.
6. Гласуване на второ четене на докладваните текстове от Законопроекта за електронните съобщения, тоест целия законопроект, с който току-що приключихме на второ четене.
Следващото заседание е утре, четвъртък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 14,03 ч.)
 
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов