Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Силвия Стойчева и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, предстоят ни няколко гласувания, след което ще преминем към парламентарния контрол.
Първо ще гласуваме два законопроекта по Закона за данък върху добавената стойност на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 150 народни представители: за 37, против 86, въздържали се 27.
Предложението за този законопроект на двамата народни представители не се приема.
За процедура ли, господин Христов? Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, понеже голяма част от вас не присъстваха вчера, искам да ви кажа аргументите за това разумно предложение. Знаете, че преди две години, когато се гласуваше Законът за ДДС, със Стела Банкова предложихме лекарствата и средствата за инвалиди да не бъдат облагани с този данък. Тогава отхвърлихте това предложение.
Днес ви предлагаме да намалим драстично ставката на ДДС от 20 на 1% и по този начин ще намалим цената на лекарствата, която и без това е най-високата в Европа, с 20%. Това е една стъпка да облекчим, уважаеми колеги, най-болните, най-нуждаещите се български граждани. Това е социална стъпка.
Искам да ви кажа и друго, понеже стана дебат по тази тема и едва ли не бяхме обвинени, че лобираме за нечии интереси. Искам да кажа от трибуната: да, лобирам за нечии интереси – за интересите на българските граждани, на болните български граждани! Казвам го открито.
Искам да ви кажа и друг факт. По данни, които бяха оповестени вчера тук, от тази трибуна, ДДС се източва с фиктивен износ на лекарства около 500 милиона, тоест източва се повече, отколкото се събира от държавата.
Колеги, на практика вие карате болните български граждани да плащат на мафиотите, които източват ДДС! Това се получава на практика, уважаема госпожо Антонова, защото Вие засегнахте този въпрос! Затова ви призовавам, колеги, ако имате капчица съвест и морал, да подкрепите това предложение, още повече, че в огромната част от европейските държави тази ставка е диференцирана, а в България е най-високата ставка! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям втори път на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 159 народни представители: за 44, против 80, въздържали се 35.
И този път предложението на двамата народни представители за този законопроект не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Ваньо Шарков и група народни представители на първо четене.
Гласували 165 народни представители: за 61, против 66, въздържали се 38.
Това предложение не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Шарков. Единствено възможната процедура е за прегласуване.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви припомня няколко неща само от вчерашния ден. Чухте, поне тези, които бяхте в залата, доклада на Комисията по европейските въпроси, която предлага законопроектът да бъде подкрепен в залата. Той предвижда намаление на данъка добавена стойност за лекарствата на 5% - нещо, което е разписано като възможност в Европейската директива и не противоречи на европейското законодателство в тази сфера. Вчера ви казах, че благодарение на едно такова намаление средствата за лекарства, закупувани с публични средства от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, ще бъдат намалени и могат да бъдат насочени за подобряване на здравеопазването, като закупуване на медицинска техника, апаратура и т.н. Повече средства ще останат и в общинските болници, може да бъде подобрено тяхното състояние. Вчера чухте от тази трибуна и че тези средства като част от общата сума, събирана от данък добавена стойност върху всички продукти в България, е само 2%, тоест в рамките на 140-150 милиона от общо 5 милиарда. Тоест влиянието няма да бъде тежко. Предвижда се тази промяна да бъде от 1 януари следващата година – няма да се наруши бюджетът за тази година. Това е нещо, което може да подобри системата на здравеопазване в България, макар и не като основен фактор.
Затова се обръщам към вас и ви моля законопроектът да бъде подкрепен. Обръщам се особено към представителите на Българската социалистическа партия: ако не подкрепяте нашия законопроект, поне подкрепете вашия министър, който е за намалението на ДДС върху лекарствата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям втори път на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Ваньо Шарков и група народни представители.
Гласували 178 народни представители: за 81, против 72, въздържали се 25.
И този път законопроектът е отхвърлен, не се приема.
Преминаваме към следващото гласуване - първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 149, против 4, въздържали се 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди с вносител Министерския съвет е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, предстои ни само още едно гласуване. Тези, които вчера бяха в пленарната зала, знаят, а и тези, които са се интересували, макар да не са били в залата, че господин Янаки Стоилов направи процедурно предложение за намаляване на срока за писмените предложния за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавата и общините за вреди - да бъде три дни.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, направено от председателя на Комисията по правни въпроси Янаки Стоилов.
Гласували 152 народни представители: за 136, против 9, въздържали се 7.
Процедурното предложение на господин Янаки Стоилов е прието.
Господин Ралчев, Вие поискахте думата от името на парламентарна група. Заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Българска нова демокрация
В началото на тази пленарна седмица управляващото мнозинство отхвърли искането на Парламентарната група на Българска нова демокрация за изслушване на министър-председателя Сергей Станишев във връзка с разрастващата се криза в МВР. Депутатите от тройната коалиция решиха, че за българското общество е по-полезно да се запази комфортът на премиера, като бъде предпазен от въпросите на опозицията, вместо той да се изправи пред българския парламент и да демонстрира отговорност, като представи мерките, които ще бъдат предприети за излизане от създалата се ситуация.
Според нас, народните представители от Българска нова демокрация, този акт беше свидетелство за липса на политическа зрелост и решимост за справяне с проблемите в МВР. Публичното изказване от министър-председателя на твърдения от рода на това, че в разгара на поредица от гафове в Министерството на вътрешните работи всичко е спокойно и просто, ставаме свидетели на оздравителен процес, не може да бъде прието като демонстрация на сериозна и отговорна управленческа позиция.
В момента цялото ни общество е свидетел на серия от скандали от министерството, което е призвано да бди над законността в страната и сигурността на българските граждани.
Положително е, че Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред пое своята роля и се намеси, за да изслуша замесени в случая лица. Това, което прави впечатление, е, че нейният председател господин Минчо Спасов съобщи, че стенограмата от заседанието й в сряда е изпратена на прокуратурата, тъй като са констатирани смущаващи обстоятелства, включващи и подозрения срещу министъра на вътрешните работи. Впоследствие, по време на вчерашното извънредно заседание на комисията бе изслушан и господин Румен Петков, който отговори на въпросите на нейните членове.
В светлината на последните развития на кризата в МВР и воденото разследване, по което страна се оказва самият министър на вътрешните работи, ние настояваме за временно отстраняване от длъжност на господин Петков, докато не бъдат изяснени всички факти по скандала. Считаме, че това би било най-логичната стъпка от страна на министър-председателя. Основание за предприемане на тази стъпка е опасението, че в качеството си на министър господин Румен Петков би могъл да влияе както на хода на следствения процес, така и на различни свидетели по разследването. Допълнителна предпоставка за нашето искане е прецедентът с временно отстраняване от длъжност на бившия министър на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, докато течеше разследването по съмнения за злоупотреби в „Топлофикация”. Може да се твърди, че в момента се намираме в сходна на тогавашната ситуация.
Ние считаме, че ще има последователност в действията на Министерския съвет и министър-председателя и, че сега, когато е редно да се покаже воля за решаване на проблемите, ще се постъпи по идентичен начин. Нашата позиция не почива на желание за персонална атака към министър Петков, а на необходимостта да бъдат ограничени до максимална степен възможностите за политически натиск върху компетентните органи и те да вършат работата си по един независим начин, характерен за демократична европейска практика.
Считаме, че така ще бъде гарантирано върховенството на закона, за да можем впоследствие, когато станат ясни резултатите от назначените проверки, той да бъде приложен в цялата му суровост и сила спрямо виновните, а невинните да бъдат реабилитирани.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, съобразно приетата от нас седмична програма, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Господин Кирчев, Вие за процедура ли? Споделете с нас.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Ще споделя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да знаем в какъв режим се намираме. От името на парламентарна група ли?
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, встрани от микрофоните): Не, на зададен въпрос не ми се отговаря вече два месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, след като уточнихме режима, искам да отправя остър протест за това, че на отправен въпрос към министър Мутафчиев, който съм внесъл на 14 февруари, все още не ми се отговаря. Като погледнах дневния ред за отговори на министрите, видях, че отново съм сложен накрая. Тъй като по правилник винаги се подреждаха министър-председател, вицепремиери, след това министрите по ред, по който трябва да отговарят, съжалявам много, но констатирам, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание се игнорира изцяло.
Моля, господин председател, да се направи остра бележка на господин министъра и след толкова дълго отлагане най-сетне да получа този отговор. Корабът „Перун” отиде, обикаля света, върна се, разследват, забравиха го. А аз питам как е тръгнал „Перун”, с какво разрешение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирчев, както Ви е известно, министър Петър Мутафчиев днес е готов да отговори на Вашия въпрос, даже той е под номер едно.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, встрани от микрофоните): Той е най-накрая, никога няма да стигне до него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Най-вероятно до 14,00 ч. няма да стигне. Поемам ангажимента за следващата седмица Петър Мутафчиев да бъде на по-предно място, за да може да Ви отговори.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, встрани от микрофоните): Предния път стигна до мен, сега пак накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Общо ни трябват над седем часа, за да може да се отговори на въпросите от днешната програма. Ясно е, че времето не достига.
Заповядайте от името на парламентарна група, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители!
Декларацията от името на Парламентарната група на „Атака” е във връзка с посещението на турския премиер Реджеп Ердоган. „Това посещение се превърна в ярка демонстрация на васално поведение от страна на управляващите България. За срам и позор на нашата история и на кръвта на нашите предци министър-председателят на България Сергей Станишев вчера се извини на турския премиер Ердоган за поведението на партия „Атака”.
Питам се, господин Станишев, какво беше поведението на партия „Атака”? То беше поведение на избрана от българския народ парламентарна група, която има правото да зададе въпроси към Вас. Вие обаче избягахте от тези въпроси, скрихте и министър-председателя Ердоган, когото щяхме да питаме кога ще уреди въпроса с десетте милиарда долара за избитите и изгонени от Одринска Тракия българи през 1913 г. Щяхме да го питаме и кога ще се извини за геноцида над българския народ.
Във вчерашния ден стана ясно и още нещо – че България е една абсолютна полицейска държава, в която полицаите могат да налагат брутално насилие срещу свободно избрани народни представители, срещу активисти на парламентарна сила. С бой, със сила беше попречено на активисти на „Атака”, включително и на народни представители, да стигнат до мястото на законен митинг, на който да изразят конституционното си право на свободно мнение.
Всичко това стана с нареждането на един несъстоятелен вътрешен министър, който на секундата, отдавна трябваше да бъде отстранен от този пост, и който е наредил на тези полицаи да бият народни представители. Всичко това, Вие, господин министър-председател, го знаете, а може би и Ваше е било това нареждане.
А във връзка с Вашето извинение към турския министър-председател Ердоган мога да кажа в отговор, че аз се извинявам на българския народ, че има такъв министър-председател, че има такъв вътрешен министър, който като се напие, се напикава, и че има такъв президент, който е доносник на службите… (Силен шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, правя Ви бележка!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: … и ходи на лов, когато в България умират хора. Извинявам се на българския народ за управлението на България. (Силен шум и реплики от мнозинството.)
Вие сте недостойни управници на България и един ден ще плащате, ако сега подпишете проекта „Горна Арда”. Вие се записвате в графата „национални предатели”, защото това е безумен проект, който нарушава интересите на България и един ден ще плащате и ще отговаряте за това – помнете ми думата!” (Силен шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър-председателят на България Сергей Станишев поиска думата по силата на чл. 83 от българската Конституция.
Имате думата, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Първо, господин Сидеров, когато говорите, е хубаво да слушате поне себе си. Проектът, споразумението „Горна Арда” е подписано през 1998 г. не от това правителство. Вие говорите за проекта „Горна Арда”, господин Сидеров. (Реплики на народния представител Волен Сидеров.)
Сега в хода на преговорите с господин Ердоган ние преговаряме за прекратяване на този проект, за решаване на този казус, който беше заплетен от други, господин Сидеров. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
Когато каните гости в дома си, човек с елементарна култура трябва да се държи прилично. Когато става дума за междудържавни отношения, трябва да се спазва елементарно приличие към министър-председателя или държавния глава, или председателя на парламента, който е поканен в българската държава на това посещение. Затова се извиних на господин Ердоган и нямам никакви проблеми с това и с моята съвест, защото Турция е наш съсед. Тя е важна държава. Ние трябва да развиваме отношения с Турция. Това по никакъв начин не означава, господин Сидеров и уважаеми господа от „Атака”, че не поставяме по най-сериозен и открит начин всички проблеми, открити в двустранните отношения.
В това число мога да информирам Народното събрание, че вчера господин Ердоган пое ангажимент официално след десет години замразяване на разговорите - от 1998 г. не са водени разговори по имотните открити въпроси за тракийските бежанци и тяхното компенсиране, да стартират наново. (Ръкопляскания от мнозинството и реплики „Браво!”.) И нямам никакво основание да не вярвам на господин Ердоган, че тези преговори най-накрая ще започнат, което българската държава много пъти е поставяла.
Турският министър-председател пое също така ангажимент с приемането на новия Закон за фондациите да се преразгледа, пое личен ангажимент да се направят стъпки на базата на закона, да се върне имотът на българската болница в Истанбул „Евлоги Георгиев”. Това също е жест на добра воля. (Ръкопляскания от мнозинството.)
С господин Ердоган водихме сериозни разговори и по Споразумението за Горна Арда, което, пак ще повторя, е подписано не от това правителство, ...
РЕПЛИКИ ОТ КБ: От Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ... а ние търсим начин този въпрос да бъде развързан и прекратен. И много ясно беше казано в разговорите с турската делегация, че трудно може да се обсъжда и стартира някакъв друг енергиен проект, докато не намерим решение на този казус.
Впрочем, хубаво е да знае Народното събрание, че заради онази спогодба – инфраструктура срещу ток, или обратното, проекта, известен като „Горна Арда”, сега господин Джейлан съди в Международния арбитраж България за 75 млн. евро. И ние – това правителство, трябва да решава и да разбърква каши, забъркани от други. Благодаря ви. (Силни ръкопляскания от мнозинството. Реплики от КБ: „Кажи си, Иване!”, „Дайте думата на Иван Костов!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мурджов, заповядайте от името на парламентарна група.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): От името на парламентарна група.
Уважаеми господин премиер-министър, господин председател, уважаеми колеги! По повод на вчерашното посещение на турския министър-председател Реджеп Ердоган в Република България, от името на Българския народен съюз считам, че това посещение е в рамките на добросъседските отношения между България и Турция, каквито трябва да бъдат съседските отношения с всички останали съседи на България.
Приветстваме икономическия форум, на който бяха взети решения за поощряване на стокообмена между България и Турция.
От друга страна сме притеснени от изявленията на премиер-министъра, който заявява официалната правителствена политика на следното ниво, че България ще подкрепя Турция по пътя й към Европейския съюз.
Ясно и категорично трябва да отговорим на въпроса чие е това решение – на българското правителство, на българското Народно събрание или лично Ваше мнение?
Ясно и категорично е едно, странно за България и още по-странно за Европейския съюз. В Турция има нарушени основни човешки права, в Турция няма изградени демократични институции. Турция е военна демокрация и това е ясно за целия свят.
От друга страна, тази партия, която в момента управлява Турция, се опитва да връща ислямското образование в светския живот – нещо, което е особено притеснително не само за нас като съсед, но за целия Европейски съюз и за целия цивилизован свят, към който Турция несъмнено се стреми. Една държава, която иска да бъде част от цивилизационния избор на света - Европейския съюз, трябва да отговаря на всички критерии. Тези критерии са ясно и категорично заложени. Между другото, България ги е покрила и моята родина трябва да налага тези условия на всички съседи, които искат да присъстват в този цивилизационен избор.
Основното, което ме притеснява и което трябва да заявим ясно и категорично, е защитата на националния интерес. Защото този, който търси подкрепа от България – в случая Република Турция, трябва да изпълнява своите международни договорености по така наречения Ангорски договор, трябва да изплати необходимите репарации на стойност над 10 млрд. долара на всички наследници на бежанците, които прогони по времето на втората Балканска война.
Всичко останало е добро пожелание. Този, който иска подкрепа и иска добросъседски отношения, трябва да изпълнява решенията, наложени от международното право. А защитата на националния интерес, господин премиер-министър, минава през това българското правителство да се държи достойно и дискусията, която провежда българското общество – „за” или „против” Турция в Европейския съюз, трябва да бъде ясно и категорично изразявана от Вас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от БНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи да вземат думата.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви съобщя новопостъпилите питания в периода от 21 до 27 март т.г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката за осъществяване на връзки на населените места в страната със строящи се магистрали. Следва да се отговори в пленарно заседание на 4 април 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Несрин Узун към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно някои прояви на етническа и верска нетърпимост. Следва да се отговори в пленарно заседание на 4 април 2008 г.
Постъпило е питане от Илиян Илиев към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно развитието на онкологичната помощ. Следва да се отговори в пленарно заседание на 4 април 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно финансовото ощетяване на държавата чрез нерегламентирано производство на бандероли. Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 април 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно усвояването на средства в размер на 1 млрд. 400 млн. лв. от бюджетния излишък за 2007 г., съгласно Постановление на Министерския съвет № 298 от 7.12.2007 г. Следва да се отговори писмено до 10 април 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Митко Димитров към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно отговорността на Министерството на икономиката и енергетиката за сигурността на енергийната система. Следва да се отговори писмено на 10 април 2008 г.
Писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов;
- от заместник-министър председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Любен Корнезов;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от заместник-министър председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Нено Димов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Иван Славов;
- от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Иван Славов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Лидия Шулева;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Христо Величков.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени от народни представители към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първо, питане от народния представител Иван Костов към министър-председателя Сергей Станишев.
Господин Костов, заповядайте, за да развиете Вашето питане към министър-председателя на Република България.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги народни представители! Преди една година след вота на недоверие Вие обещахте за голяма радост на управляващото мнозинство, сред бурни аплодисменти от Парламентарната група на БСП, че до края на м. март 2007 г. ще има нова Здравна стратегия. Едната година измина. Вашият кабинет продължава да няма политика в здравеопазването. Хаосът в системата се отразява отрицателно върху здравето на нацията. С фактическия си отказ да реформирате отрасъла генерирате или най-малко насърчавате във все по-големи мащаби грозни корупционни практики в българските болници.
Зад позициите на политици в мнозинството прозира лично и корпоративно, и постоянно облагодетелстване от кризата в болничното здравеопазване. Разбира се, ситуацията не е лоша за всички. Стоящият до Вас господин министър Радослав Гайдарски откри частна болница във Видин на собственото си име. Това показва, че в тази среда на упадък на здравеопазването има шанс за частната инициатива. Впрочем, появиха се 70 нови частни болници към 200-300 общински и държавни, които съществуват, така че проблемите станаха още по-тежки за финансирането на тези държавни и общински болници. В тази връзка, това са само малко детайли от всичко това, което българският пациент преживява, когато се сблъсква с нуждата да ползва медицинска помощ в болница.
В тази връзка моля да ми отговорите – първо, защо една година след личния Ви ангажимент няма нова Национална здравна стратегия? Защо не прилагате неотменената стратегия за 2001-2010 г.? На какво основание не я прилагате, тъй като сте задължени на практика да я прилагате?
Второ, предвижда ли кабинетът промяна в размера на здравната вноска?
Трето, защо под натиска на партньора си Ахмед Доган се отказвате от принципа на солидарност при осигуряване на базовия пакет медицински услуги, гарантирано от обществения характер на Националната здравноосигурителна каса? Наясно ли сте, защото медиите вече са напълно наясно, и не само медиите, но и всички заети в здравеопазването, че при сегашния модел на финансиране приватизацията на болниците ще се превърне в тяхна ликвидация, за да просперират, разбира се, частните болници? Какво предприехте в последната година, за да решите проблема с над 1 милион неосигурени български граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Вие най-вероятно сте отсъствали от парламентарния контрол на 1 февруари т.г., където в отговора към господин Шарков говорих за Националната здравна стратегия.
По поставените от Вас въпроси е отговарял и министър Гайдарски, но разбира се, спазвайки изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще обясня отново.
Модернизирането на сектора на здравеопазването е свързано с развитието и реформирането на здравноосигурителния модел, въведен в България през 1999 г.
Националната здравна стратегия е основополагащият документ, който трябва да съдържа визията, целите, мерките и сроковете за осъществяване на реформата. Този документ трябва внимателно да отчете новите реалности в икономиката и обществото, както и интересите на потребителите и доставчиците на медицински услуги.
Въпросите, които трябва да се разрешат в сектора, са сложни и изискват значителна степен на консенсус. Вие добре знаете, естествено и всички лекари знаят, че основният принцип в здравеопазването, както и въобще в медицината, е първо да не се навреди, а след това да се търсят решенията на болестите, които мъчат и българското здравеопазване.
По същите причини считаме, че стратегията, приета от вашето правителство на 23 април 2001 г., не е актуална поради многото промени в българското общество. Анализ на Стратегията „По-добро здраве за по-добро бъдеще на България” Министерството на здравеопазването е направило във въведението си към проекта на Национална здравна стратегия и ако бяхте проявили интерес и я бяхте прочели, сега нямаше да задавате този въпрос, защото тези документи и визия са публични.
По втория Ви въпрос – в момента се обсъжда увеличаване на здравната вноска в комплекс с намаляване на осигурителната тежест за гражданите и фирмите, така че да няма цялостно увеличаване на данъчната тежест върху гражданите. Целта ни е да подходим балансирано по отношение интересите на отделни сектори в икономиката, както и да преценим внимателно допълнителните разходи на бюджетни средства. Не е тайна, че здравната вноска в България е една от най-ниските, а може би и най-ниската в целия Европейски съюз. В крайна сметка здравеопазването се прави и с пари.
Нелепо звучи и третият Ви въпрос, защото разработваната програма за модернизиране на здравноосигурителния модел не съдържа вариант за отказ от принципа на солидарност при осигуряването на основния здравен пакет за гражданите. Напротив, този принцип е и ще остане водещ в системата на здравното осигуряване. И това е съвсем закономерно, защото здравеопазването никога не е било и не може да бъде просто стока. Има пазарни принципи в здравеопазването, в т.ч. като икономическа дейност, но задължително в едно европейско общество трябва да има и солидарният, и социалният принцип за достъп до здравеопазване.
Въвеждането на плуралистична и конкурентна система на здравно осигуряване ще постави България в групата на европейските страни, в които този модел е съдействал за постигане на относително по-високо качество на здравните услуги – Холандия, Белгия, в началото на 90-те години и Германия, Швейцария, Ирландия, Словакия, Русия и Унгария. Спазването на принципа на солидарността в тези системи е гарантирано чрез прилагането на подходящи механизми за разпределение на риска, които ще се прилагат и у нас.
Аз ще си позволя да продължа с един цитат: „Развитието на частния сектор в здравеопазването е обективно необходимо и социално оправдано за постигането на по-добър баланс в здравната система и за адекватно задоволяване на здравните потребности и потребителското търсене на медицински услуги от гражданите. Развитието на частния сектор следва да се извършва и по пътя на приватизацията на лечебни заведения, за което са налице необходимите нормативни положения”.
Уважаеми господин Костов, как Ви звучи това? Спомняте ли си, че това е записано във вашата Национална здравна стратегия от 2001 г.? Как да го съпоставя с въпроса, който ми задавате, че при сегашния модел на финансиране приватизацията на болниците ще се превърне в тяхна ликвидация?
Искам пак да подчертая, че не става дума за безогледна и задължителна приватизация, особено пък на ядрото, на скелета на българското здравеопазване – става дума за университетските и за областните болници, МБАЛ, които дават най-високото качество и обслужват най-много граждани. Те се запазват обезателно като държавни, господин Костов, но там, където може да се привлече допълнителен финансов ресурс за постигане на по-добро здравеопазване, не виждам нищо лошо да се даде такава възможност, още повече, че голяма част от болниците са общински, както знаете.
Нека да припомня, че проблемът с неосигурените български граждани е заложен още със стартирането на здравноосигурителната система през 1999 г. – по Ваше време, господин Костов. Тогава като критерий за участие в системата е възприет изборът и записването при общопрактикуващ лекар, а не заплащане на здравноосигурителни вноски. Липсата на информационна система предрешава резултатите от контролна дейност. Един от основните приоритети на Министерството на здравеопазването е изграждането на информационна система, която да позволи контрола, защото без такъв контрол и информационна мрежа всички други политики са достатъчно безполезни и не могат да се реализират в пълен обем. Едва на четвъртата година от създаването на Националната здравноосигурителна каса при целеви проверки се открива, че голям брой от гражданите са с нередовен здравноосигурителен статус, тоест не са заплащали здравноосигурителните вноски. Тогава се постави началото на поредица целенасочени действия на Националната здравноосигурителна каса, на Националния осигурителен институт и други отговорни институции, които целят преодоляването на този проблем, за който Вие ме питате.
Не смятам, че сме свършили цялата необходима работа и по Здравната стратегия, и по подобряване на модела на здравното осигуряване, и по Националната здравна карта, но определено по доста неща имат видим напредък. Много неща трябва да се подобряват и да се решават в българското здравеопазване, което е далеч от очакванията на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Господин Костов, както Ви е известно, може да зададете до два уточняващи въпроса към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председателю, съвсем очевидно е, че сте излъгали преди една година и нямате все още здравна стратегия. Въпросът е: защо нямате? Не можете да отговорите. Казвате, че имате някакви проекти, но не можете да отговорите защо нямате. Аз ще Ви помогна с втория си допълнителен въпрос.
Известно ли Ви е, че според Закона за народното здраве министърът на здравеопазването е длъжен всяка година да представя пред Народното събрание доклад за състоянието на здравето на нацията и че досега господин Гайдарски не е представил нито един път такъв доклад? Ако се прави някаква стратегия изобщо, тя трябва да почива именно на дълбоко разбиране и анализ на състоянието на здравето на нацията.
Затова моят първи допълнителен въпрос е: каква отговорност, изобщо имате ли намерение да потърсите отговорност от министъра на здравеопазването затова, че той не изпълнява задълженията си по закон?
Вторият ми въпрос идва от това, което Вие говорите за принципа на солидарността. Вие изглежда наистина не разбирате, че принципът на солидарността е рухнал и в момента не се прилага. Това е особено болезнено за хората с доходи по-ниски от средните за страната, защото когато хората отиват в болницата да се лекуват, те трябва да доплащат. И хората доплащат, независимо дали са бедни и богати, а за тези, които са бедни, това представлява огромно напрежение на семейните бюджети. Така че принципът на здравеопазването е рухнал, рухна във вашите ръце. Но аз няма да Ви задавам този въпрос, защото очевидно Вие изобщо не разбирате какво означава принцип на солидарността.
Имам само един допълнителен въпрос обаче на фона на корупционните скандали и на фона на Вашето разбиране за конфликт на интереси. Според Вас има ли конфликт на интереси в това, че министърът на здравеопазването създава частна болница и я поставя на финансиране от система, която самият той управлява? Има ли конфликт на интереси между частната болница на министъра и ролята му като министър на здравеопазването? Защото ако той беше министър на икономиката, тогава всички щяхме да кажем: да, не може министърът на енергетиката да има фирма, която да получава обществени поръчки в сферата на енергетиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Ако е рухнал принципът на солидарността, вероятно е рухнал поради погрешно заложен модел през 1999 г., защото тогава се правиха тежки експерименти с българското здравеопазване. Тази прехвалена реформа, за която Вие толкова много говорите като заслуга на вашето правителство и на вашето мнозинство, доведе до унищожаването на поликлиниките, на доболничната помощ. Доведе до много тежко бюрократизиране на дейността на лекарското съсловие, защото половината от работата на лекарите е в попълване на формуляри, бланки и много други неща. (Шум и реплики в залата.) Една реформа, която не беше подложена на сериозно обществено обсъждане и беше приложена волунтаристично с много сериозни тежки дефицити и въвеждане на един модел на финансиране без информационна система за контрол, не мога да нарека по друг начин освен авантюра във финансов и социален план. И сега се борим да преодолеем тези последици от един очевидно недостатъчно добър модел.
Да, нееднократно съм казвал, че правителството е несъвършено от гледна точка на реализацията на тази здравна реформа, която е необходима, защото за да се приложи, е необходима воля, политически и обществен консенсус по всички основни елементи. Основните елементи на това, което ще се прави в рамките на управляващата коалиция, са разработени и обсъдени. Но искаме преди това да направим още едно публично обсъждане с участие и на лекарско съсловие, и на всички заинтересовани, за да сме сигурни, че има необходимата воля за подкрепа.
Вие прекрасно знаете, че никъде в света няма съвършено здравеопазване и усещане в гражданите, че нещата са наред в областта на здравеопазването. В Англия се чака по три месеца за тежка животоспасяваща операция – в една много заможна страна. В Съединените американски щати, където за здравеопазване се харчи около 14% от брутния вътрешен продукт, има десетки милиони хора, изпаднали извън здравната система. Не го казвам като оправдание към нас, защото винаги съм казвал, че в здравеопазването може и трябва да се направи много повече и по-системно от гледна точка на модела, който се променя. Но действително при сериозна, дълбока промяна на модела на здравното осигуряване и на функциониране на мрежата, естествено че ще има и съпротива и че трябват много премерени крачки, така че да не се навреди и да се създаде вакуум и срив, както се получи с реформата, която приложихте вие през 1999 г.
Що се отнася до другите теми, обвиняването в лъжи, защото Вие всеки път го казвате по един или друг начин. Уважаеми господин Костов, преди малко отговарях на господин Сидеров на темата за Турция. За 75 млн. евро „Джейлан” съди България в Международния арбитраж заради тази спогодба, която вашето правителство подписа. Десет милиона евро България е задължена да плати на Гад Зееви за „Балкан”. (Шум и реплики в залата.) Не стига, че го продадоха на безценица, разпродадоха го и, освен това, сега България е задължена да плаща. Писна ми да плащаме сметките на вашето правителство. (Възгласи: „Браво!”. Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов, който да изрази своето отношение към отговорите на министър-председателя господин Сергей Станишев.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, с Вас въобще не може да се води диалог. Вие сте като кучето на Павлов – на всеки въпрос отговаряте по един и същи начин. Размахвате нещо отпреди осем години, радвате тук публиката най-вляво. Изглежда стават все по-малко хората, които се радват на тази примитивна реакция, обаче въобще не сте в състояние да отговорите. Защото отговорите са красноречиви. Отговорът е самоподразбиращ се. Има конфликт на интереси, защото това, което е в здравеопазването сега, дава възможност да просперира министър Гайдарски и да загива българското здравеопазване.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Лъжа! Това е голяма лъжа!
ИВАН КОСТОВ: Има конфликт на интереси - от една страна, да прибираш пари, от друга страна, да ги даваш. Безспорно е, че има.
И накрая, Вие наистина се държите като човек, който е безпомощен да потърси отговорност на един министър за това, че не изпълнява задълженията си пред закона.
Този министър трябва да дойде тук и да каже: „Състоянието на здравеопазването е такова и такова”. Трябва да каже най-елементарните неща. „Хората умират най-много по тези пет причини. Заради това пакетът от услуги трябва да бъде такъв и такъв. Договарянето трябва да бъде такова и такова. Въпросът трябва да се разреши по следния начин.”
Трябва да се коригира стратегията. Това трябваше да се направи много отдавна, но този човек зад Вас очевидно е зает с други неща. Той не е министър на здравеопазването. Може би е много проспериращ управител на собствената си болница. Не знам, пожелавам му успех. Въпросът е за Вас – че Вие не сте в състояние на никой от министрите си, включително и на тези от БСП, да потърсите сметка за най-елементарното нарушаване на законите на страната при изпълнение на служебните им задължения. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Много лъжи, бе, много лъжи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов, към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Господин Христов, заповядайте. Разполагате с две минути, за да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа нещо на господин Костов. Проблемът за здравните осигуровки на тези един милион български граждани е на парламента, а не на правителството, защото в сряда тази зала отхвърли нашето предложение със Стела Банкова да решим този проблем, както отхвърлихте и отпадането на такса „лекар”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, придържайте се към правилника. Въпросът Ви е за Косово.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин премиер, на 29 февруари 2008 г. пред Националната телевизия Вие заявихте, че България ще установи дипломатически отношения с независимо Косово. Броени дни след Вашето заявление аз отправих въпрос към Вас: „Вземано ли е решение на Министерския съвет за признаване на Косово и кои са основните аргументи за това?”
Ще Ви спестя първата част от въпроса, защото не искам да Ви поставям в неудобно положение, тъй като решението на Министерския съвет беше взето 20 дни след Вашето изявление. На официалната пресконференция Вие казахте, че признаването на Косово гарантирало сигурността и стабилността в региона, както и че това решение било мотивирано от националните ни интереси.
Затова ви питам: български национален интерес ли е да признаваш държави по етнически и религиозен принцип? В наш национален интерес ли е узаконяването на едно етническо прочистване и разкъсване на територията на една съседна държава, през която минава най-краткият път към Централна Европа? Какво бихте направили Вие, господин премиер, ако утре някое малцинство в Западна Македония също поиска автономия, а после и независимост? Ами ако утре някое етническо малцинство реши да прави своя държава, тук, в България, как бихте реагирали тогава? Не допускате ли, че руският външен министър може да се окаже прав като заявява, че признаването на Косово е само началото на един взривоопасен процес? Как ще коментирате признанията на министъра на икономиката Петър Димитров, според който България може да загуби 340 млн. евро заради ответни сръбски мерки?
Моля да ми отговорите конкретно, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Минчо Христов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, на 17 февруари т.г. Асамблеята на Косово прие Декларация за независимост. С декларацията властите на Косово поеха ангажимент, че ще изграждат Република Косово като демократична и мултиетническа държава на принципа на равноправието на гражданите и върховенството на закона, както и за цялостно изпълнение на принципите и предписанията на всеобхватното предложение на специалния пратеник на генералния секретар на ООН господин Марти Ахтисаари за уреждане на статута на Косово. Властите изразиха своята готовност да приемат дългосрочно международно присъствие и международно наблюдение в Косово, както и да сътрудничат в пълна степен на международната общност. Те се задължиха също да приемат конституция, гарантираща спазването на основните права и свободи на гражданите, съдържащи се в Европейската конвенция за правата на човека, както и във всеобхватното уреждане на статута на Косово на Марти Ахтисаари.
На 18 февруари 2008 г. Съветът по общи въпроси и външни отношения на Европейския съюз, като взе под внимание поетите в Декларацията за независимост ангажименти на косовските институции, предостави на всяка страна от членките на Европейския съюз правото самостоятелно (съгласно съответните национални процедури) да вземе решение по въпроса за отношенията с Косово.
Позицията на България като страна – член на Европейския съюз, носеща отговорност за запазване на сигурността и стабилността в региона, бе изразена в заявлението на външния министър и вицепремиер Ивайло Калфин след провеждане на заседанието на съвета, тоест преди интервюто, което Вие споменавате. Съгласно заявлението решението на правителството на България за установяване на отношение с властите в Косово се обвързва с приемането от косовските институции на съответното законодателство, което да гарантира изпълнението на плана „Ахтисаари”, както и с развитието на процесите в Косово през следващите седмици.
В изпълнение на поетите ангажименти пред международната общност косовските институции изготвиха проект на конституция, който изцяло съответства на изискванията на плана „Ахтисаари”. Този проект бе публично обсъден и в най-кратко време предстои да бъде разгледан и приет от Асамблеята на Косово, за което никой няма съмнение, че ще бъде направено. Асамблеята вече прие ключови закони от гледна точка на приложението на плана „Ахтисаари” като тези за правата на общностите и техните членове, защитата на културното и религиозното наследство, социалната политика, здравеопазването, образованието, Министерството на външните работи, на правосъдието, отбраната, силите за сигурност, законите за водене на публични финанси, употребата на държавни символи и Централната банка, Гражданската авиация и много други. В конституцията на Косово, която предстои да бъде приета, е записано, че териториалната цялост на всички съседни страни ще бъде зачитана. Косово няма да се присъединява към други страни или да присъединява части от съседни държави. Мисля, че само тези факти вече са достатъчни, за да предприеме българското правителство действията, защото виждаме, че условията, които ние поставихме като страна член, реално погледнато се изпълняват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика, две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин премиер, един ден преди Вие да признаете тази територия Косово, със Стела Банкова тук, в тази зала, внесохме проект на решение, задължаващо българското правителство да не признава Косово. Така искахме да помогнем на Вас като премиер и на вашето правителство да устоите на силния външен натиск. За съжаление само 16 от 240 народни представители ни подкрепиха. В същия ден, когато Вие признахте Косово, президентът Буш разреши доставката на оръжие за тази област. Според Буш тези доставки, цитирам: „щели да повишат сигурността на САЩ и щели да бъдат от полза за световния мир”.
Трябва ли да припомням, господин премиер, че със същите аргументи бяха въоръжавани талибаните в Афганистан, превърнали се днес в най-голямата терористична заплаха за западния свят?!
Ще ви питам и друго. Защо България не следва политиката на Румъния и Гърция – две съседни страни – членки на Европейския съюз, членки на НАТО, които отказват да признаят Косово? Защо не вземете пример от испанския Ви колега социалист – Сапатеро, който изтегли войските от Ирак и категорично заяви, че Испания не може да признава държави на етнически принцип.
Ще завърша с откъс от писмото на 100 български интелектуалци, цитирам точно: „Днес правителството поема историческата отговорност да признае една криминална държава. Луди ли сте, слепи ли сте или сте само купени? – питат българските интелектуалци.
Голяма част от тях, господин премиер, са членове на вашата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев – право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Мисля, че многократно и много категорично и ясно са обяснени аргументите на българското правителство за вземане на решение за признаване независимостта на Косово, която към момента е под международно наблюдение и ще бъде такава очевидно за много дълго време, както и за установяване на дипломатически отношения.
Искам много категорично да заявя, единственото нещо, от което се е водило българското правителство, е виждането за максимални гаранции за стабилността и сигурността в региона. Защото ясно е, че рискове има. Като цяло Западните Балкани през 90-те години бяха арена на тежки етнически и религиозни конфликти, на войни, на стотици хиляди загинали и милиони бежанци, в това число и в Косово. Заради погрешна политика.
Кое може в максимална степен да гарантира стабилността и преодоляването на тези реално съществуващи рискове, в това число и в Косово? Силно международно присъствие! И военно, и цивилно, и икономическо. Кой може да го направи и кой го прави? Единствено НАТО чрез операцията KFOR и Европейският съюз чрез своя ангажимент за разполагане на европейска мисия в цивилната част.
Да, Косово е далеч от съвършената държава, тя е далеч като държавно устройство, функциониране на институции, икономика и от България. Но това не означава, че ние трябва да си затворим очите пред реалностите, които са създадени. Вече близо десет години Косово, заради грешки на предишния режим на Сърбия, живее абсолютно откъснато от Сърбия. И всеки сръбски политик, а и гражданин много добре разбира, че връщане към предишното състояние няма и не може да има. То не може да бъде физически осъществено, освен чрез широкомащабна война, но това не е изход.
Освен това ние сме против замразените конфликти, какъвто беше косовският. Тази замразеност пораждаше много по-голямо напрежение. Спомнете си 2004 г., заради нетърпението, особено на по-радикалните слоеве на населението в Косово, какви погроми, каква нестабилност и несигурност имаше в самото Косово. Сега, с изключение на Косовска Митровица, която е разделен град и разделена част от Косово по същество, защото сърбите преобладават, в останалите части има много по-голямо спокойствие. Виждаме, че и институциите на Косово правят всичко възможно да се гарантира сигурността и на сръбското малцинство, и на другите малцинства, в това число на тези, които имат българско етническо самосъзнание. Това е процес. Няма гаранции за успеха на всеки един процес. Но, господин Христов, в международното право има два принципа, които си противоречат и са в сблъсък по дефиниция, Вие ги знаете – принципа за неразширимост на териториалните граници и принципа за правото на нациите за самоопределение. И второ, никои принципи на международното право не могат да гарантират определени процеси, ако са допуснати политически грешки, икономически грешки, грешки в социалната политика, за което за съжаление, за мое съжаление като български гражданин, днешна демократична Сърбия плаща. За старите грешки, за политиката от 90-те години, а и от 80-те години. Защото Косово имаше много специален статут във Федерална Югославия, почти изравнен с този на федералните републики като самоуправление. Милошевич направи своята кариера с политика на отнемане на този статут, на мачкане на албанското малцинство тогава в Сърбия, на разделяне, политика на етническо прочистване от албанци, в това число на Косово - все грозни елементи от историята на съвременна Сърбия. И за съжаление днес тази цена се плаща и има едно реално създадено статукво, което никой не може да промени.
Така че ние не избираме между идеалния, красивия вариант и грозната реалност, а между два варианта, всеки от които има своите тежки рискове. Но когато очакваме ангажимент от международната общност за стабилността и на Косово, и на Западните Балкани, а това е големият интерес на България, според мен закономерно е да бъдем заедно с тези страни, които поемат този ангажимент и го реализират съвместно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има зададен въпрос от народния представител Иван Костов относно европейските фондове за България. На същата тема има зададен въпрос към министър-председателя на Република България от народния представител Елеонора Николова. Както ви е известно, след като има зададени няколко въпроса на една и съща тема, ще имаме един отговор на министър-председателя.
И така, давам думата на народния представител Иван Костов, за да развие своя въпрос. След това ще дам думата и на госпожа Николова.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, господин министър-председател, колеги! Отдавна, още от момента, в който бяха спрени плащанията по третия европейски фонд за България, се опитвам да задам въпрос, да предизвикам дискусия с министър-председателя, а ръководството на Народното събрание много упорито се опитваше да го защити и да избяга от всякакъв дебат. Аз не разбирам защо, при положение че правителството трябва да има отговор, трябва да има политика, която да възстанови достъпа на България до европейските фондове. Но както и да е, едва на 14-и е пуснат моят актуален въпрос. Вече е много ясно и какви са щетите на българското общество, няма нужда от някакви въведения в тази тема.
Аз питам какви мерки ще предприеме министър-председателят, за да потърси отговорност от министрите, които са отговорни, директно носят отговорността за спирането на финансирането на трите европейски фонда? Това са министрите Пламен Орешарски, Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев, Нихат Кабил и Джевдет Чакъров. Ще потърсите ли отговорност от министрите? Защото, ако не потърсите, всички практики, които са порочни и които са спрели фондовете, ще продължат.
Ето един пример. Беше даден срок да се отговори до 17 март на исканията на комисар Лий. Това не беше направено и има остро писмо от 18-и от Европейската комисия, за което те даже не са Ви предупредили, защото Вие в едно интервю казвате, че няма такова писмо.
Така че въпросът е за отговорността, защото това е най-силното средство, с което Вие разполагате, за да дисциплинирате Кабинета си и да покажете политическа воля, че сте способен да се справите с тези решения. Този ясен знак от Вас се очаква от Европейската комисия. Вместо този ясен знак Вие давате друг ясен знак – ясния знак със скандалите в Министерството на вътрешните работи. На практика заради това ще бъдат и разговорите Ви с господин Барозу днес.
И още веднъж естественият въпрос е: каква политика ще предприеме Кабинетът Ви да възстановите достъпа на България до европейската финансова подкрепа? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, имате думата да развиете и Вие Вашия въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз също искам да направя остро възражение срещу начина, по който се администрира парламентарният контрол. Господин Корнезов, Вие си спомняте, че Вие също върнахте този мой въпрос, заради което аз направих възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спомням си.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Спомняте си. Сега, след като сте го допуснали, явно, че грешката е била Ваша. Радвам се, че я поправихте.
Въпросът ми не е по-различен от този, който прозвуча от господин Костов, а той е следният: господин Станишев, от кого ще търсите отговорност за демонстрираните слабости в управлението и контрола на средствата по програмите ИСПА, ФАР и САПАРД, в какви срокове и поемате ли отговорност като премиер, за да гарантирате, че плащанията ще бъдат възстановени и няма да се стигне до още пропуснати ползи за страната ни? По какъв начин ще стане това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, госпожо Николова, без да пренебрегвам значението на двете части на въпроса считам, че по-важен е акцентът във втората му част – каква ще бъде политиката, която ще осъществяваме за преодоляване на негативните за момента последици от досегашната дейност в част от секторите при усвояването на средствата от предприсъединителните фондове? Това действително е най-важното, защото съм заявявал нееднократно и публично, че всеки проблем има две страни – страната на проблема на неприятността и страната на даване на възможност да се промени нещо към по-добро. Именно това е посоката, в която правителството работи и са взети съвсем ясни, конкретни решения, за които широко е оповестена българската общественост.
Разширяването на Европейския съюз и присъединяването на нови страни членки, всяка от които е със свой специфичен механизъм на работа по усвояването на средствата по фондовете, очевидно е посочило критични моменти в осигуряване прозрачността на процеса и ефективността, и надеждността за използване на средствата от фондовете.
През м. февруари т.г. Европейската комисия прие специален План за действие за укрепване на контрола на Европейската комисия в условията на споделена отговорност със страните членки за управление на средствата по структурните фондове. Искам да подчертая, това засяга всички страни на Европейския съюз. В този план е подчертана решимостта на комисията да предприеме всички необходими мерки, в това число и спиране на плащанията, и финансови корекции, за да се гарантира ефективно и надеждно използване на фондовете. Такива мерки вече се прилагат от редица страни членки, не само в България. Към момента с кореспонденцията на Европейската комисия временно са преустановени част от плащанията по програми ФАР и САПАРД. По Програма ИСПА Европейската комисия е поискала допълнителна информация по изпълнението на три проекта, с което временно е отложила процеса на възстановяване на разходите от нейна страна за тези конкретни мерки.
Впрочем, господин Костов, няма комисар Лий в Европейската комисия. Има директор на Дирекция „Разширяване” в Европейската комисия, който се казва Майкъл Лий.
Европейската комисия предприема това като част от провежданата в момента политика за засилване на контрола върху използваните средства от европейския бюджет, в това число върху прилагането на предприсъединителните и структурните фондове.
Политиката, която ще следваме и за която, както вече казах, са приети конкретни мерки и План за действие на Министерския съвет са срокове 15 април във всички сектори и във всички отговорни институции, изпълнителни агенции и управляващи органи е концентрирана върху:
- Превенцията.
- Усъвършенстването и създаването на нови механизми и нормативна база за предотвратяване на условията за негативни практики.
- Усъвършенстване на контрола по цялата верига на реализацията на един проект – от проектирането, оценяването, текущото изпълнение и финалния резултат.
- Усъвършенстване на процесите и прозрачност на действията и това цели публикуването на всички бенефициенти по тези програми в Интернет, в публичното пространство на вниманието на българското общество, за да има обществен контрол.
- Изнасяне на огромната, преобладаващата част от одиторската дейност във външни структури чрез рамкови договори с авторитетни и международни одитори.
- Решително подобряване качеството на административния капацитет, работещ в тази насока и това е един много реален и сериозен проблем за цяла България, не само за структурите в съответните министерства, защото поради натиска на частния капитал, който изсмуква много квалифицирани кадри с много по-високи заплащания, въпреки усилията, въпреки двойното заплащане в звената, които се занимават с европейската интеграция и с европейските фондове, много трудно се задържат хора.
- Усъвършенстване на механизмите на комуникация, защото очевидно има слабости в съответните звена на министерствата, тъй като има едно неглижиране на процеси и сигнали и се смята, че някои проблеми са незначителни и няма нужда да се информира Европейската комисия, няма нужда да се информира министъра. Това, бих казал, е чисто бюрократично мислене, което се превръща с натрупване в реален проблем.
Първите конкретни стъпки вече са приети. Освен тези, които ви посочих, има много активна комуникация между българските институции и срещи, и разговори, и обяснения със съответните дирекции на Европейската комисия. Този процес се води в един много добър и конструктивен дух, защото смятам, че се оценява правилно и адекватно това, че българското правителство приема проблема насериозно. Приема го не само като проблем, но и като възможност за усъвършенстване механизмите във вътрешен план в усвояването както на предприсъединителните фондове, така и на това, което предстои в оперативните програми. Затова, повтарям за пореден път, това е полезен и добър момент, за да направим нашите вътрешни корекции, за да бъдем по-добре подготвени, с по-добри механизми, за да може България ефективно да усвоява средствата от Европейския съюз.
Впрочем, говорейки за спирания на фондове, винаги опозицията подминава един факт – че вече са преведени към България 187 млн. евро, които са по оперативните програми и те са на разположение като добър транш ... (Реплика от народния представител Евгени Чачев.)
Господин Чачев, там, за „Горна Арда” да не Ви припомням, защото днес беше във фокуса на общественото внимание. (Шум и реплики от ДСБ.)
Така че има много средства на разположение. Процедурите по оперативните програми вървят, но естествено е необходимо да се вземат коригиращи мерки по отношение на предприсъединителните фондове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Иван Костов, в рамките на две минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Добре е, господин министър-председател, да се държите по-солидно, по-сериозно, по-отговорно от трибуната. Разбира се, че един министър-председател ще го дразнят от всички страни. Важно е Вие да запазвате самообладание, да оставате върху темата, да бъдете конкретен, ясен, изчерпателен и т.н. - нещо, което не можете да направите поради следната проста причина.
Мерките, които Вие обявихте, са рутинни, обикновени, абстрактни, неконкретен и неоперативен отговор на това, което се иска от Вас, за да се възстанови достъпът на България до европейската финансова подкрепа. Мерките Ви не са тези, които ще обещаят на България достъп до европейските фондове. Това е основната слабост във Вашата реакция.
Второ, ако бяхте честен, трябваше да кажете тук: „Не мога да поискам оставката на Нихат Кабил и Джевдет Чакъров, защото те са министри на Ахмед Доган, а аз не смея да поискам това нещо от господин Ахмед Доган”. Трябваше да кажете, че не можете да направите същото с министър Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев, защото те са министри с протекцията на президента господин Георги Първанов и няма да Ви разрешат да ги смените. Накрая не можете да направите това и с Пламен Орешарски, защото зад гърба му стои Васил Божков – Черепа и това се вижда поне от две обстоятелства. Първо, от мястото, където отидоха основна част от парите от излишъка, които бяха усвоени за българската пътна инфраструктура. Те отидоха точно за тази персона. Това е честният отговор от Ваша страна.
Аз обръщам вниманието Ви върху следното: Вие трябва да си дадете сметка за следното – гаранция за усвояването, за противодействието на престъпността, на корупцията, за контрола в изразходването на европейските страни е персоната лично министърът на вътрешните работи, който в момента е най-оспорваната и най-неубедителната фигура във вашия кабинет. Затова скандалите в неговото министерство, бягството му от отговорност, опитът му да натопи всичко, което може, около себе си, само и само да се спаси, са най-лоши, но за съжаление много ясен знак, който вашето правителство дава на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова. Имате право на реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин министър-председател, много трудно може да ни убедите, че пазите парите на българските данъкоплатци, с всичко, което излиза през тези десет дни. За да можем да Ви повярваме, че имате друго отношение към общоевропейските средства. В тази държава никой не иска дестабилизация и бедност. Никой не я иска и затова аз Ви призовавам и очаквам от Вас най-верния ход, който може да направите като държавник и политик – да отсечете този крайник на държавата, който е гангренясал. Аз имам основание да Ви кажа, че ще Ви подкрепя като десен политик в такъв силен ход, защото ние вдясно и досега пием чашата на мълчанието на криворазбраната партийна лоялност. Не повтаряйте грешките на Иванкостовото правителство, не повтаряйте грешките на Виденовото правителство – лошо е за нашата обща държава. Проявете решителност, защото ако Вие не я проявите, ние утре ще проявим тази решителност. Жалко е за хората в страната ни, които искат и чакат лъч почтеност.
Господин министър-председател, дайте ни възможност да Ви уважаваме като политик. Вие четете историята, но ако не направите този ход, просто ще преминете покрай нея, без да останете в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. Имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова, уважаеми господин Костов! Изобщо не смятам, че мерките, които са предприети от правителството, са рутинни – те са системни мерки. Това не е финалът на тези мерки, не само по отношение на фондовете, защото когато тук опозицията, така наречената обединена парламентарна и извънпарламентарна опозиция, внесе вот на недоверие с мотиви – корупция, както знаем много неубедителен и като дебати, много неубедителен и като резултат, ясно казах пред Народното събрание, че проблем в страната ни има. Това е общественото мнение. (Шум и реплики.)
Затова са необходими много ясни и системни мерки и те няма да бъдат изчерпани. Няма да бъдат изчерпани с мерките, които предприе правителството. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, нямате право да говорите от място. Моля Ви!
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Вече Комисията за противодействие и превенция на корупцията е разгледала пакет и законодателни, и организационни, и други мерки, които ще бъдат разгледани от правителството следващата седмица, и съм убеден, че ще бъдат приети. Надявам се на подкрепа и от Народното събрание, защото те ще включват и Закон за конфликт на интереси и много други неща.
Моето дълбоко убеждение е, че най-ефективната борба срещу корупцията е ограничаването на условията и на територията за корупция. Смятам, че съм показал достатъчно ясно моята политическа воля в тази област и по конкретните теми, свързани с МВР и разкрития, пак отстоявам последователна позиция.
Първо, че не може да има никакъв политически чадър над когото и да било.
Второ, че ще има ясни действия и всеки, ако има вина, ще си понесе отговорността, но на основата на факти – факти, които ще бъдат доказани и проверени от прокуратурата, на която аз имам доверие, и на Държавната агенция „Национална сигурност”, защото така се прави в цивилизованите държави. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Госпожо Николова, не е вярно, може би Вие сте искрена, но не е вярно, че няма хора и политически сили, които търсят дестабилизация на страната, насаждайки несигурност в обществото, дискредитирайки МВР като цяло и всички работещи почтени хора в МВР, създавайки страхова психоза в хората. Има такива сили, те имат ясни говорители, които са бивши генерали, офицери от МВР, които се превърнаха в политически фигури, в това число господин Атанасов, в това число господин Ваньо Танов, който е действащ политик, провалил се кмет от ГЕРБ в Русе и говорител на политическа партия, по своето същество като общински съветник.
И на финала, тъй като споменахте, госпожо Николова, историята – да, аз съм историк. Има един исторически анекдот: „Шефът на ЦРУ Гувър се возил няколко часа с висши служители на ЦРУ в пълно мълчание. За този период един от тях само веднъж се изкашлял, след което Гувър го освободил от длъжност, защото казал, че много говори.”
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Той е бил началник на ФБР, а не на ЦРУ.
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Още по-добре – на ФБР, защото казал, че много говори. Това искам да коментирам по повод на многото говорене, думи, полуистини и откровени лъжи от много бивши служители в МВР. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, на балкона на нашата пленарна зала са студентите по специалност „Право” от Университета за национално и световно стопанство. (Ръкопляскания.)
Господин Методиев, заповядайте за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата за изявление от името на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Мерките за борба с корупцията, мерките за това да престане Европейският съюз да спира парите за България не са, уважаеми млади хора, празни думи и абстрактни приказки. Това са конкретни действия, които трябва да бъдат възприети, уважаеми госпожи и господа народни представители, не в шестнадесетте препоръки, за които говори господин министър-председателят. Много съжалявам, че той напусна залата.
Не може шестнадесетте препоръки на правителството, в които се говори за това, че трябва всеки чиновник да се запознае с правилата на Европейския съюз, представете си, това е работа за студенти, а не за експерти, да бъдат мярка за борба с корупцията и злоупотребата с власт.
Мерките, пак казвам, трябва да бъдат съвсем конкретни и аз искам да ви запозная с това, което предлага Парламентарната група на Демократи за силна България.
Кой харчи пари, колко харчи, кога ги харчи, как ги харчи – това питат хората не само в Брюксел, а и тук в България? Харченето на пари в една страна се урежда с устройствения закон за държавния бюджет, затова ние предлагаме нещо съвсем конкретно.
В този законопроект да се създаде нова Глава девета със следното заглавие: „Средства от Европейския съюз и други чуждестранни средства”. В новите членове 52 и 53 да запишем следното: „Решенията на управителните органи на държавните институции за разходване средства на Европейския съюз на всички етапи от усвояването на средствата са публични” – нещо, което все още не е факт.
Тук преди малко имаше дискусия между господин министър-председателя от трибуната и господин Евгени Чачев от нашата парламентарна група от място тези 187 млн. евро дали са някакъв аванс, кога са дадени, как са дадени. Кой знае в момента в България? Никой! Ако бъдат публични на всички етапи, този въпрос няма да възниква изобщо в залата.
На следващо място, разходите на тези средства трябва да се извършва при следните задължителни условия:
1. оборудване в електронен вид на всички общини, фирми, институции и физически лица, получили финансиране;
2. размерът на получените средства за всяка фирма и физическо лице;
3. наименованието и целите на проекта;
4. сроковете за осъществяване;
5. самият договор за изпълнение на проектите.
Всички случаи, в които има състезателна процедура, трябва публично да се обявят критериите за одобряване на проектите, както и мерките за отпускането на средства, когато става дума за кандидатстване за по-малък размер от този, който е обявен. Трябва ежемесечно да има отчет за хода на изпълнението на проекта и, разбира се, резултатите от конкретните проверки на всички наблюдаващи държавни органи да са публични.
Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Ако така бъде променен Законът за устройство на държавния бюджет, ако тези неща наистина станат публични, тогава ще бъдат взети реални мерки. В противен случай ще бъдем свидетели на празни приказки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме изявления от името на парламентарна група.
Професор Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, поиска думата по силата на чл. 83 от българската Конституция. (Реплики от опозицията.) Извън контрола е. Не мога да откажа. Знаете, че когато министрите поискат думата, стига да не е в процедурата на контрола, им се дава думата. Това е традиция.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги депутати, уважаеми студенти! Нямаше да взема думата, ако от тази висока трибуна не бяха казани някои неистини, неистини в смисъл лъжи и то от страна на един бивш министър-председател. Става въпрос за господин Иван Костов, който заяви пред целия български народ, разбира се, това тук бих го приел като добра реклама за болницата, която аз правя, но не мога да се въздържа да не кажа, че това, което се каза, е чиста лъжа.
Болницата във Видин, която се строи в момента, все още не работи. Забележете, тази болница беше завършена като строеж преди три години. Точно преди три години, но точно защото тогава станах министър на здравеопазването, тя не работи и в момента. Той чете вестници, защото във вестниците беше публикувано, че е пусната една част – едно ДКЦ, което знаете каква функция изпълнява. Функцията на ДКЦ не е болница. Болницата не работи, тя не е регистрирана още.
Така че господин Иван Костов, който говори за морал, бих му припомнил, че хората, които говорят за такъв висок морал, би следвало да бъдат самите те толкова морални. За какъв морал може да говори Иван Костов? Аз не говоря за сделката с Гад Зееви, които не само че взеха целия „Балкан”, но ни осъдиха да им платим допълнително 10 милиона. Но става въпрос, че за много къс период от време, само за няколко месеца той продаде, неговото правителство продаде само за 1 млн. 300, аз искам това да го чуе целият български народ, само за 1 млн. 300 - 217 дка в „Св. Влас”. Продаде една от най-големите и най-хубави сгради на Златни пясъци – четириетажна сграда заедно с поликлиниката на Златни пясъци, която не можем в момента да използваме, заедно с още няколко други обекта в тази област. В с. Казашко продаде изключителен минерален извор. И всичко това само за 800 хил. лв.
Господин Иван Костов има нахалството, бих казал, или морала да дава съвети. Бих го посъветвал друг път, когато прави такива изказвания, да си направи по-сериозна проверка, а не да чете вестници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Професор Станилов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! По традиция българските ученици отбелязват националния празник 3 март със скромни тържества и настоящото честване би следвало да е по-мащабно, защото съвпада с кръглата годишнина. По тази причина Министерството на образованието и науката отпечата комплект фотоматериали и реликви на българската национална епопея. Изданието бе предвидено да създаде по-тържествена обстановка и атмосфера на събитието. Според обявения замисъл на министерството фотосите трябваше да украсят българските училища в навечерието на националния празник.
Последния учебен ден, преди 3 март, беше петък, 29 февруари. Оказа се, че софийските училища не са получили навреме посочените материали. Поради неясно какви причини голяма част от тях пристигат в сградата на регионалния инспекторат по образованието в София към обяд на 29 февруари. Едва тогава те са получени от представителите на столичните училища, които чакали в Инспектората цяла сутрин. В резултат фотоалбумите не стават част от тържествената атмосфера в училищата, които провеждат занятия само първа смяна, и закъсняват много за училищата, където има и втора смята.
На практика, господин министър, материалите не изпълняват своя замисъл – да създадат тържествена атмосфера сред българските ученици за посрещане на националния празник. Нямах възможност да проверя дали проблемът се отнася само за София или важи за цялата страна. Нормално положение би било всички материали да са получени поне един ден преди училищните тържества. Става дума или за немарливост, или за умишлен опит за подценяване на националния празник и кръглата годишнина от Освобождението на България.
В тази връзка Ви моля да отговорите: какви са причините за ненавременното осигуряване на софийските училища с материали за националния празник и какви организационни изводи, което е още по-важно, ще си направите от тях? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Благодаря за отправения въпрос, наистина Ви благодаря, тъй като бях останал с впечатление, че усилията на Министерството на образованието и науката да въведе малко повече тържественост, да ритуализира обществения живот, са останали скрити за голяма част от нашите сънародници. Радвам се, че за Вас това не е така.
Разбира се, ако трябва да отговоря конкретно, бих казал, че няма никакъв смисъл министърът на образованието и науката да направи такава кампания, да поръча всички тези материали, да създаде съответната организация и след това да саботира собствените си усилия. Предполагам, че разбирате, че това не може да бъде така.
Бих искал да кажа как стоят нещата в действителност. В действителност по повод на националния празник Трети март и навършването на 130 годишнината от Освобождението на България от Османско иго Министерството на образованието и науката раздаде на всички училища в България – около 3000, един комплект, за който Вие споменахте – „Реликви на българската национална епопея”. Той включва 16 табла, които проследяват историята от Освобождението на България до независимостта й, така са художествено оформени – в този исторически период. Идеята е с тези табла във всяко училище да бъде създаден своеобразен исторически кът. Разбира се, поводът беше 130-годишнината от Освобождението, както Вие справедливо отбелязахте, но веднага искам да кажа, че нямат еднократно действие и не изчерпват своя смисъл след преминаването на този празник. Те ще се ползват, надявам се, дълго време от училищата.
Действително, не зная защо, тоест, вече зная, но преди Вие да ми зададете въпроса не знаех с подробности, че изготвеният график, като се започне от доставчика и се стигне до регионалните инспекторати по образованието, и оттам съответно до училищата, не е бил напълно спазен, поради което съществува проблемът, за който Вие споменахте.
С оглед на това, че тези табла нямат, разбира се, еднократно действие, не считам, че се е създал някакъв кой знае какъв голям проблем. Бих искал да кажа обаче няколко думи въобще за ритуализацията, една дума, за която в началото ни се смееха – през 2006 г ., че я употребяваме във връзка с училищния живот, но, като че ли започна да се възприема не само самото понятие, но и това, което стои зад него.
Да припомня, че нашият екип създаде правилото, според което на 15 септември учебната година се открива с изслушване на химна и с вдигане на националния флаг. Да припомня, че сме сложили 800 пилона в училищата, които нямаха пилони за знамена. Да припомня също така, че въведохме Ден на ученическото самоуправление на 9 май за цялата страна, че на 11 май провеждаме ежегодно поход до Рилския манастир с ученици. Пак по този повод раздадохме на всички български училища комплект с 18 портрета на основните български будители, така да се изразя.
Освен това раздадохме във всички български училища едни добри според мен информационни табла със символите на Република България и на Европейския съюз.
Освен това миналата и тази година въведохме съответни програми, според които за ритуализацията на училищния живот бяха дадени едни доста големи средства, в това число за училищни униформи и за различни символи, свързани с живота на училището.
Аз си позволих малко нарушение на протокола, господин председателю – да донеса на проф. Станилов, понеже знам, че той е ценител, съответно от всички тези комплекти по един. Ако той прецени, нека да ги вземе.
Благодаря още веднъж за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз благодаря, господин министър.
Защо само на проф. Станилов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Не може на цялото Народно събрание!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Може, господин професоре, и ще го имам предвид.
Не мога да кажа защо, но допускам, господин председателю, че това е поради старата българска черта, че се дава на онова дете, което най-много плаче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Станилов, нарекоха Ви дете.
Заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Не мисля, че репликата за детето беше към мен, беше в съвсем друга посока, господин председателю. Аз съм доста по-възрастен от господин министъра, не може да ме нарече дете. Както и да е.
Господин министър, моят въпрос беше за слабостите в министерството. Вие не казахте кой е виновен. Там има виновни и аз се надявам, че са си получили заслуженото, защото ако не санкционирате виновните, следващия път пак ще го направят. Това е моята реплика.
Благодаря Ви за подаръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря на господин Станилов.
Разбира се, че длъжностните лица са наказани, господин професоре. Но аз винаги изхождам от правилото, когато съм в тази зала, че ако нещо не е наред в министерството, в крайна сметка виновен е министърът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Станислав Станилов да зададе втори въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието господин Даниел Вълчев.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър и заместник министър-председател! На 24 март в Пловдив Вие открихте кръгла маса на тема „Развитие на правната уредба на научните степени и звания в България”. На тази кръгла маса са били поканени ректорите на висшите учебни заведения и директори на научни институти от БАН. Обсъждан е бил само проектозаконът, разработван под ръководството на акад. Петър Кендеров. В тази връзка се е получил дебат за състоянието на българската наука.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите: по какви съображения и причини на кръглата маса не бяха поканени представители на ръководството на Българската академия на науките? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Благодаря за отправения въпрос.
Бих искал да потвърдя това, което Вие казвате в обстоятелствената част на Вашия въпрос, а именно, че действително на 24 март в Пловдив Министерството на образованието и науката организира кръгла маса по темата, която Вие посочихте. На нея на практика бяха представени всички университети чрез техните ректори или там, където бяха служебно ангажирани – от техните заместници, общо 51 ректори и още приблизително толкова директори, респективно техни заместници на институти към Българската академия на науките. На тази среща присъства и премиерът Сергей Станишев, който взе участие в дискусията. Изслушахме един доклад на акад. Кендеров – председател на Висшата атестационна комисия, след това имаше едно добро обсъждане. Ще си позволя няколко думи да кажа за него и ще премина конкретно към въпроса Ви.
Първо, ние се обединихме около разбирането, че е необходима промяна на действащия модел за даване на научни степени и научни звания.
На второ място, че трябва да се търси един внимателен баланс между бързината и динамиката на този нов модел, и качеството, което следва да не бъде снижавано при даването на научни степени и научни звания.
На трето място, че следва да се търси по-голяма автономия по отношение на кадровата политика, която висшите училища и научните организации осъществяват, просто казано не ВАК да им назначава тези хора, а те самите по някакъв начин да участват в самата кадрова политика. Но това са сложни въпроси и в рамките на тези няколко минути едва ли ще можем да ги решим.
Бих искал само да добавя, че в резултат на тази кръгла маса се обединихме около това до 11 април всички научни звена или научни институции в България да предоставят на Министерството на образованието и науката техните виждания, за да можем да направим следващите крачки, тъй като в момента, да припомня – господин председателят знае вероятно по-добре от мен, има над 30 законопроекта, голяма част от тях официално внесени през различни легислатури. Но винаги е отсъствал, поне според мен, широк обществен дебат и някак си политическата воля не е достигала, за да придвижим този въпрос напред.
Конкретно на въпроса защо ръководството на БАН не е било поканено. Бих искал да кажа няколко съображения.
На първо място, не е лошо да си зададем въпроса кой в България представлява научната общност? Струва ми се, че тук всички ще се съгласят, че така посоченият от мен колегиум, който участва в това обсъждане, е достатъчно представителен. Това бяха ректорите и съответно ръководителите на научни институции.
Моето лично разбиране е, че трябва да вървим към даване на по-голяма автономия на всички научни звена в България, в това число и на научните институти, както към тяхната почти пълна, да не кажа пълна икономическа самостоятелност, така и по отношение на възможността да осъществяват собствена научна политика.
Струва ми се също така, на второ място, че е важно да подчертая, че идеята за кръглата маса беше да се чуят лични, а не институционални позиции. Хората, които бяха представени, са и ръководители, хора с богат опит, но те представяха своите мнения не обособени от институционални или йерархични обременености.
На последно място, уважаеми господин Станилов, през последните месеци в Българската академия на науките се случиха доста голям брой важни събития: промени в Устава, заседание на Общото събрание, двукратно подаване на оставка от бившия председател, избор на изпълняващия длъжността председател. За нито едно, повтарям, за нито едно от тези обстоятелства министърът на образованието и науката не беше официално информиран. Всъщност до вчера, когато направихме една много плодотворна среща с изпълняващия длъжността акад. Съботинов, официално не бях информиран въобще какво точно се е случило в Българската академия на науките. Това не ми се вижда правилно. Не мисля, че причината за тази нарушена комуникация е в Министерството на образованието и науката.
Слава Богу, след тази среща се договорихме с акад. Съботинов взаимно да се информираме за всичко важно, което засяга двете институции и другото, което според мен е много важно, е да работим съвместно както по въпроса за научните степени и научните звания, така и по въпроса за развитието на системата за научните изследвания. Нещо повече, още от следващия месец възстановяваме заедно с изпълняващия длъжността председател на Българската академия на науките и министъра на образованието и науката посещение всеки месец в един от институтите на БАН, както правехме през миналата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Всъщност Вие, господин заместник министър-председателю, се съгласихте с мен, че има някакво неглижиране на Българската академия на науките спрямо висшите учебни заведения. Искам също да кажа, че представителите на ръководството и самото ръководство се представлява от учени от елита, те също имат право на мнение и тяхното мнение също би трябвало да бъде изслушано.
Освен това сред тези към 30 закона, които Вие изброихте, е и проектът на Съюза на учените в България, съвместният проект между ръководството на Българската академия на науките и СУ “Св. Климент Охридски”, които също са валидни институции в тази насока.
Смятам, че подобно разграничаване от ръководството на Българската академия на науките създава известно напрежение между БАН и между вузовете. Според мен не могат да се разграничават по този начин, всички представляват една академична общност.
Що се отнася до някакви търкания между министерството и ръководството на БАН, те не могат да бъдат причина да не се поканят на една такава кръгла маса тези хора. Не съм съвсем доволен от отговора Ви.
Удовлетворява ме само това, че сте се срещали с акад. Саботинов и нещата може би ще тръгнат в добра посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми проф. Станилов, всъщност отговорът е защо не е бил поканен и.д. председател на Българската академия на науките, ако правилно разбирам, а не въобще Българската академия на науките, тъй като тя беше представена от повече от 50 директори на институти. Разбира се, ние постигнахме с акад. Саботинов изясняване на всички тези въпроси. Няма никакво съмнение, че той ще бъде поканен на следваща наша среща, която ще бъде в началото на м. май. Но тук не става въпрос за неглижиране на институтите за сметка на университетите, поне според мен не става въпрос за такова нещо.
Тук става въпрос за следното. Така, както председателят на Съвета на ректорите не може да говори от името на всички университети, така смятам, че председателят на академията, който и да е той, не може да говори от името на всички учени. Мисля, че това е правилно. Така, както председателят на Народното събрание, в случая проф. Корнезов или господин Пирински не може да говори от името на всички народни представители. Мисля, че това е правилното.
Затова ние каним широк кръг учени, разбира се, на формален критерий, които да могат да изразят позиции. Няма нищо страшно в това, че директорът на един институт ще е настроен по един начин, а на друг институт по друг начин. Така, както няма нищо страшно, че ректорът на еди-кой си университет мисли едно, а на друг университет мисли друго. В това е, ако щете, елегантността и красотата в някаква степен на научната общност или на преподавателската общност във възможността всеки да формира мнение и свободно да го изразява.
Бих искал да кажа, че между Министерството на образованието и науката и ръководството на Българската академия на науките няма някакви търкания. Тук става въпрос за нещо, което ми се струва принципно, а именно, всеки от ватмана до президента на тази страна трябва да спазва закона. Щом законът казва, че не можеш да заемаш щатна длъжност след 70 години, значи не можеш, който и да си ти! Аз не давам оценка на един или друг кандидат за този пост и никога – мисля, че всеки с ръка на сърцето ще признае, че не съм се месил, откакто съм министър, не че преди това съм се месил, но искам да кажа, че дори и в това си качество, нито в избор на ректори, нито в избор на органи на Българската академия на науките. Въпросът тук обаче е принципен. При нарушаване на закона, не само право, но и задължение, според мен, на министъра на образованието и науката е да реагира по съответния начин.
Аз се радвам, че в крайна сметка нещата се разрешават така и ви уверявам наистина още веднъж, че в този дебат ще бъде поканено и ръководството на Българската академия на науките, което надявам се, ще изрази позиция от името на ръководството, а не от името на всички учени в България, което мисля, че е правилното, редното. Но ние постигнахме, още веднъж искам да кажа, едно решение за много добро сътрудничество с акад. Саботинов. Ще се уверите при следващите седмици и месеци, че това не са просто думи, а наистина ще покажем, че мислим в една посока, действаме в една посока и си помагаме кой с каквото може. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Почивка до 11,35 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим с парламентарния контрол. (Звъни.)
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Първият зададен въпрос е от народния представител Мартин Димитров. Господин Димитров преди почивката ме информира, че поради негова служебна ангажираност моли въпросът му да не се разглежда на днешното заседание, да се отложи евентуално за по-късно.
Следователно преминаваме към втория въпрос, зададен от народния представител Светослав Спасов към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Уважаеми народни представители, да ориентирам тези, които са в и извън залата – днес трябва приключим докъм 13,45 ч.
Господин Спасов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Въпреки че моят въпрос е зададен преди повече от месец, смятам, че продължава да бъде актуален. Той е във връзка с функционирането на Търговския регистър при Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието.
Уважаема госпожо министър, от 1 януари 2008 г. започна работа Търговският регистър при Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието. Независимо че той беше създаден с цел улесняване дейността на търговците, към настоящия момент те останаха разочаровани. Въпреки нееднократното отлагане на влизането в сила на Закона за Търговския регистър и близо двегодишното закъснение за разработването на новата система, към момента са налице километрични опашки пред гишетата, недобре подготвени служители, лошо работещ интернет сайт.
Независимо от отлагането уж с цел да се гарантира безпроблемно стартиране на новата система, към момента е налице не само липса на готовност за правилната и ефективна работа, но и наличие на много пречки, които създават проблеми на по-голямата част от българските търговци и създават трудности за нормалното функциониране на техния бизнес.
Затова Ви задавам няколко въпроса.
Първо, с какво в момента Търговският регистър улеснява работата на търговците, след като те са принудени да чакат с дни, за да подадат заявление за вписване на обстоятелствата в регистъра? Защо не се спазват предвидените от чл. 19 от Закона за Търговския регистър срокове?
Второ, кое дава право на държавата да реши, че в рамките на Република България може да има само един търговец с едно наименование? Какво ще се случи с търговец с 10-годишна репутация и наложено на пазара име, ако някой успее преди той да извърши изискуемата от закона пререгистрация, да регистрира фирма с неговото име?
Трето, чия е отговорността за неработещата интернет страница на Търговския регистър, която би следвало да улесни регистрацията на търговците по електронен път?
Четвърто, колко струваше на българските данъкоплатци изграждането на тази система, след като предишната система беше много по-удобна за търговците?
Пето, какви действия ще се предприемат, за да се отстранят недостатъците на новата система и да се отстранят пречките пред българските търговци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Трудно ще ми бъде в рамките на 3 минути да отговоря на четири въпроса, но ще се опитам да направя това.
Първият Ви въпрос – с какво към момента Търговският регистър улеснява работата на търговците. Регистрацията на Търговския регистър като замисъл е за бърза и лесна процедура. Заради това и понеже през последните две години нямаше готовност регистърът да излезе от органите на съдебната власт, от съдилищата, Вие сам казахте, че този въпрос беше отлаган четири пъти.
Към този момент е безспорно, че въвеждането и преминаването на регистърното производство от съдебно към административно не е приключило докрай. Има все още проблеми при регистрацията на търговците. От 1 януари, дори от 18 юли 2007 г. Министерството на правосъдието полага усилия, за да може да свърши работата така, че преминаването от съдебно в административно производство да бъде по една облекчена процедура. Няма вече такива опашки, за които Вие твърдите.
Искам да кажа още, че винаги съм била готова да отговарям на въпроси и бележката, че сте задали въпроса преди един месец, не е в това, че министърът на правосъдието не е искал да отговаря на въпроси.
Срокът за произнасяне на длъжностните лица по регистрацията е инструктивен – така както беше и срокът за съдилищата. Безспорно е, че към този момент, преодолявайки опашките, създавайки добра организация за приемане на заявленията, имаме все още да работим по това регистърното производство да изпълни и инструктивните срокове и фирмите да бъдат регистрирани. Към момента имаме вече забавяне в рамките на 30 дни. Поради тази причина направих предложение за промени в Закона за Търговския регистър, които вече са факт – минаха през Министерския съвет през миналата седмица и се надявам много скоро те да влязат в Народното събрание.
Създали сме всички организационни, правно-технически, правни нормотворчески усилия и условия, за да може Търговският регистър да заработи.
По втория Ви въпрос – кое дава право на държавата да реши, че в рамките на Република България може да има само един търговец с едно наименование и какво ще се случи с търговец с 10-годишна репутация и с наложено име на пазара, трябва да кажа, че Законът за Търговския регистър беше дебатиран много пъти в тази пленарна зала. Беше обсъждан въпросът за уникалността на името.
Направих си труда да видя и направя справка дали Вие сте присъствали на тези дебати и сте участвали в това гласуване. Не сте присъствали. Може би заради това не знаете, че дебатът по това дали да съхраним, да запазим досегашните имена, дали да разпишем тази разпоредба, която и в момента е в Търговския регистър, беше много голям. В крайна сметка, вие решихте уникалността на фирмите да бъде съхранена по този начин.
По конкретния въпрос – изложената от Вас хипотеза за търговец с 10-годишна репутация, на който някой новорегистриран търговец му отнема името, това е юридически невъзможна хипотеза, защото търговците, които тепърва ще се регистрират, могат да запазват и използват само фирми и наименования, които не се повтарят към момента на запазване на фирмата, съответно към момента на регистрацията на търговеца. Агенцията по вписванията разполага с база данни за фирмите на съществуващите търговци и в случай, че търговецът заяви за регистрация на вече съществуващо име, му се постановява отказ за регистрация.
На другия Ви въпрос – чия е отговорността за неработещата интернет страница на Търговския регистър, която би следвало да улесни регистрацията на търговците по електронен път, трябва да кажа, че от самия старт на Търговския регистър, в първите месец и половина имахме само 600 заявления, подадени по електронен път. До снощи са подадени 3104 заявления по електронен път, което означава, че все повече граждани възприемат за положително това да подават документите си по електронен път. До края на м. март ще бъдем готови и с електронното разплащане, за да може, подавайки документи по електронен път, таксата да се плаща също по електронен път и да спестим опашките и чаканията на търговците.
Трябва също да Ви кажа, че към този момент имаме подадени 66 510 заявления, от които 3104 са по електронен път. Наистина имаше часове, в които системата е блокирала, заради спиране на тока. Няма обаче нито един ден от 1 януари т.г. досега, в който електронната страница на регистъра да не е работила.
На последния въпрос Ви отговорих с промените в Закона за Търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Светослав Спасов – право на реплика.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В София се чака между час и половина и два, за да бъдат подадени документи и действа система, при която подаваш документите, дават ти входящ номер, но входират документите чак след 5-6 дни. И както Вие казахте, наистина се чака около 30-35 дни, за да излезе решение. Ако се получи отказ, това означава още 40-42 дни.
Аз се надявам за фирмите, които са с име и голям период на съществуване, да се помисли наистина за въвеждане на критерий как именно да се избегне фирма, която е регистрирана преди месец, да открадне име на друга, която е с дългогодишна репутация. Както Вие казахте, само 3 хил. са регистрираните по Интернет фирми и над 60 хил. са другите, които се регистрират на място. Най-големият проблем в случая е, че ежедневно постъпват около 1000-1200 заявления, а Агенцията по вписванията, доколкото имам информация, успява да обработи от 500 до 600 заявления. Тоест всеки ден се натрупва работа за още един ден и ако продължи това лавинообразно темпо, през м. май вече ще се чака по три месеца.
Доколкото знам, би трябвало да имате 90 бройки на щат, а са назначени само 30 длъжностни лица. Моята информация е от преди месец. Надявам се тези бройки да бъдат запълнени, за да може повече хора да обработват документи. Още повече се надявам, че тези промени, за които вие говорите в Закона за търговския регистър скоро ще станат факт и ще влязат в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева – право на дуплика.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Използвам дупликата не за да опонирам, а за да кажа още няколко неща.
Факт е всичко това, което казвате. Това не го научавам от Вас, това е информация, която аз ви предоставям, което означава, че ние много отблизо следим процеса с търговската регистрация. Поради тази причина, заради опашките, въведохме така наречения двойно входящ регистър, за да може да се приемат документи, след това те да се обработват и да се вижда дали са прецизирани.
Обсъждахме много варианти. Факт е, че има проведени шест конкурса след старта на Търговския регистър и преди това, когато трябваше да бъдат запълнени тези 90 щатни бройки за длъжностни лица по регистрацията, към този момент има заети 37 бройки. Ние сме направили необходимото след като влязат в сила промените в Закона за търговския регистър, там сме предложили пакет от мерки, които да дават възможност да се даде по-добро възнаграждение, за да намерим юристи, които да дойдат да работят, направили сме необходимото, за да променим правилника. И вместо да имаме 60 бройки в София, които няма нито къде да седнат, нито има такива кандидати, да преразпределим този щатен състав и да направим така, че в другите градове, където има и желаещи, има и възможност регистърът да работи по-ефективно, да назначим там длъжностните лица.
Уверявам ви, че Министерството на правосъдието, заедно с Агенцията по вписванията е положило всички необходими възможности и за правно регулиране на търговския регистър, и за изчистване на някои проблеми в законодателната рамка, както и организационно-технически въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков – въпрос към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, в Дома за деца, лишени от родителски грижи в с. Тотлебен, община Пордим е настанено детето Демир Ангелов Атанасов, който и в момента е без лични данни. Сама знаете, че след като е без лични данни, все едно че това дете не съществува – не може да посещава детски градини, не може да ходи на училище, не може да бъде осиновявано, не може да бъде настанявано в приемно семейство. Същият през 2002 г. е осиновен от американски граждани. Тогава това дете е имало лични данни. Осиновено е от американски граждани, които впоследствие отказват да го вземат със себе си. Старите данни на детето са заличени в общината и не е издаден нов акт за раждане. Забележете, това става в 2002 г.
По данни на Министерството на труда и социалната политика от 26 февруари т.г., през м. май м.г. Агенцията за социално подпомагане е отправила молба до Министерството на правосъдието за изясняване на статута и правното положение на малолетния Демир Ангелов. Отговорът на ръководеното от Вас министерство е бил, че ще се предприемат действия по прекратяване на осиновяването, за които агенцията ще бъде своевременно уведомена. До края на м. февруари 2008 г. това не се е случило.
Във връзка с това, уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е каква е причината, поради която е налице това забавяне. Виждате, че в 2002 г. е инцидентът с осиновяването, при който детето не е взето. Не знам поради какви причини Министерството на труда и социалната политика Ви информират чак след пет години. И в разстояние на вече почти една година, или поне към края на м. февруари не е имало информация от Министерството на правосъдието. Каква е причината, поради която е налице това забавяне? Какви са предприетите действия и в какъв срок въпросът ще бъде решен в полза на детето? Надявам се да кажете, че вече е решено. Ако не е – кога може да бъде решен?
И тъй като в отговора на Министерството на труда и социалната политика има данни за още пет такива деца в България, които са без ЕГН, без единен номер на чужденец, имате ли данни за общия брой на децата без лични данни, настанени в такива детски домове и изобщо как виждате колаборацията между различните ведомства по изясняване на техния статут? Надявам се да не правим и двамата политика от това нещо, да решим въпросите в полза на тези лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков, уважаеми гости! Случаят на детето Демир Ангелов Атанасов е известен на Министерството на правосъдието. Сигнал, съдържащ въпрос относно евентуалното прекратяване на допуснатото международно осиновяване на детето, е постъпил в Министерството на правосъдието през м. април 2005 г. от Агенцията за социално подпомагане. В отговор на това Министерството на правосъдието отправя искане за предоставяне на документи и информация, необходими за проучването на случая и преценка на възможността министърът на правосъдието да упражни правомощията си по чл. 64, ал. 3 от Семейния кодекс и да поиска от съда да прекрати международното осиновяване. Напомням, че съгласно посоченият текст, прекратяване на осиновяването при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения, могат да поискат осиновителят, осиновеният, прокурорът при засегнат обществен интерес, а също и министърът на правосъдието в случаите на международното осиновяване.
Впоследствие през м. май 2007 г. в Министерството на правосъдието постъпва писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – град Левски, съдържащо молба за разяснение относно действията, които могат да се предприемат по случая и по-специално относно прекратяване на осиновяването. С писмо от м. юни 2007 г. министерството е уведомило Дирекция „Социално подпомагане” в град Левски за това, че се работи по случая с оглед предприемане на действия по завеждане на дело за прекратяване на осиновяването на Демир. След анализ на случая и събиране на необходимите документи през м. юли 2007 г. Министерството на правосъдието е предприело действия по завеждане на искова молба за прекратяване на международното осиновяване на детето. Направихме справка в Софийския градски съд – първото по делото заседание, насрочено за 8 април 2008 г. Предстои да се развие съдебно производство, поради което не може да бъде определен срок, в който въпросът ще бъде решен окончателно.
След прекратяване на осиновяване по отношение на детето би могло да се предприемат отново действия по осигуряване на постоянно семейство за него, включително и чрез осиновяване.
В хода на събиране на необходимите по случая документи в Министерството на правосъдието постъпва копие от препис от 26 септември 2005 г. на акт за раждане на детето, издадено от община Ямбол. Той съдържа личните данни на детето преди осиновяването. В графата „Бележки” е посочено само, че има съставен нов акт за раждане, но същият не е описан. Това противоречи на информацията в друг приложен документ по случая, а именно на документ от 12 март 2005 г., издаден от Главна дирекция ГРАО, подразделение Плевен към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който удостоверява, че лицето Демир Ангелов Атанасов е изтрито от националната база данни. Причини за това не са известни на министъра на правосъдието.
След приключване на съдебното производство по прекратяване на осиновяването отново ще бъде поставен на обсъждане въпросът за издаване на нов акт за раждане на лицето, отразяващ новите му лични данни в зависимост от съдебното решение.
По отношение на втората част от Вашия въпрос – Министерството на правосъдието не получава и не обобщава информация за деца без лични данни, настанени в специализираните институции. Това не е и в неговите правомощия. Практиката показва, че министерството е било ангажирано с единични случаи за прекратяване на международно осиновяване, какъвто е този на Демир. Предстои съдебно производство за прекратяване осиновяването на още едно дете – Борис, чийто случай е идентичен с този на Демир. Има производство за прекратяване на още едно осиновяване по подобни причини. Това за пореден път показва необходимостта от преглед на правните рамки на всички закони, които са свързани със закрила на детето – нещо, което правителството вече предприе. Има назначена работна група и до края на м. април т.г. тя трябва да даде своите резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков. Той има право на реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, единственият извод, който може да се направи от отговора, който Вие давате и, надявам се, от този, макар и кратък диалог, който водим, е, че не само законодателството трябва да бъде променено и подобрено в тази му част, а трябва да бъде подобрено изключително много взаимодействието и координацията между различните институции, които имат отношение към този въпрос.
Явно, че това е един от моментите, които изключително много куцат. Това беше казано и от омбудсмана на Републиката на една среща в началото на тази седмица при създаването на Обществен съвет за закрила на детето. Искам да Ви кажа, че има и други такива драстични случаи в страната на деца, които продължават да живеят в тези домове без ЕГН-та и всички произтичащи от това проблеми за тях.
Ако възложите на някой от Вашия екип, който се занимава изобщо с тези въпроси, както и с въпросите за международното осиновяване, ще видите, че в ръководеното от Вас министерство вероятно има една преписка, тъй като аз съм отправял писмен въпрос към министерството по повод на едно дете, което вече е на 10 г. То е настанено в дома в с. Медвен – „Св. Марина”. Той се казва Сами Иседой. Същият този малчуган 10 години живее без ЕГН. Той е абсолютно здраво дете. Абсолютно здраво е, гарантирам ви го, а има и медицински документи за това. Той е настанен в Дом за деца с тежка умствена изостаналост. Това дете нито може да отиде при приемен родител, нито може да бъде осиновено, нито може да посещава училище, въпреки 10-годишната си възраст. Затова се надявам работната група, която сте създали, да свърши своята работа. Надявам се работната група, която опозицията също създаде в Народното събрание, въпреки нежеланието на мнозинството да участва в нея, също да свърши нашата работа и изобщо въпросите по закрила на детето в Република България да бъдат повдигнати на много по-високо ниво от нивото, на което се намират в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, желаете ли да вземете думата за дуплика? Отказвате се от това Ваше право. Благодаря.
Питане от народния представител Елеонора Николова към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Заповядайте, за да развиете Вашето питане.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, ще спестя малко острия преамбюл на моето питане, който имам. От момента, в който то е постъпило е изминал, както виждате, цял месец. Аз имам виждането, че Вие работите по проблема, но така или иначе, моето питане е свързано с едно Ваше обещание, което Вие дадохте в края на 2007 г., че тези текстове, които предварително е видимо, че са лошо направени, които ще поставят под съмнение добрият старт на Търговския регистър, Вие поехте ангажимент още в първите дни на м. януари 2008 г. да влязат в зала, така че по никакъв начин да не се слага петно върху старта на Търговския регистър. Това до края на м. март с.г. виждаме, че не се е случило.
Поради това аз имам два въпроса към вас: първият – съгласно чл. 24 от Закона за Търговския регистър отказът на длъжностното лице по регистрацията се връчва на заявителя незабавно след установяването по реда на Гражданския процесуален кодекс. Досега, както знаете, госпожо министър, има постановени достатъчно броя мотивирани откази. Никой от тях не е връчен, тъй като агенцията не разполага със собствено звено за призовки. Как смятате да преодолеете този проблем и най-важното – кога?
Вторият ми въпрос е по-сериозен и е провокиран от забележителното сходство между § 2 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и § 22, който всички ние познаваме от творбата на Джоузеф Хелър?
Уважаема госпожо министър, за да се свика общото събрание, на което да бъде приет годишен финансов отчет, е необходимо да се пререгистрира дружеството. Дружеството не може да се пререгистрира без свикване на общо събрание и приет годишен финансов отчет. Как предлагате да стане това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Николова, уважаеми дами и господа народни представители!
Първият от въпросите и свързан с текста на чл. 24 от Закона за Търговския регистър, съгласно който отказът на длъжностното лице по регистрация се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на Гражданския процесуален кодекс. Със Заповед № РД-0178 от 25 януари 2008 г. са утвърдени правила за работа при връчване на мотивирани откази и за окомплектоване преписките по подадени жалби срещу постановени откази и изпращането им в съответния окръжен съд. Разполагам с копие от тази заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията и мога да Ви го предоставя.
С тези правила е изграден механизъм за връчване на мотивиран отказ, който се прилага в случай, че отказът не е връчен по електронен път – опция, която Законът за Търговския регистър предвижда в чл. 24, ал. 2, когато заявителят е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път. Отказът се изпраща на посочения от него електронен адрес автоматично след постановяване на самия отказ.
Колкото до вторият Ви въпрос, който е свързан с необходимостта на пререгистрация на търговските дружества за насрочване на общо събрание и за регистрация на търговските дружества за приемане на годишните счетоводни отчети аз смятам, че трябва да направим едно систематическо граматическо тълкуване на разпоредбата на § 2 от Наредба № 1. Не виждам никакво противоречие или пък проблем това да се случва.
Няма необходимост от пререгистрация на фирмата за насрочване на общото събрание по силата на всички разпоредби на Закона за Търговския регистър и Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър. Няма спор, че има задължителност за вписване на счетоводния отчет за пререгистрация на фирмата. Това е проблем, който изникна от 3-годишния срок на Закона за Търговския регистър и възможността фирмите да бъдат пререгистрирани и промените от края на 2006 г., когато се въведе 6-месечния срок за счетоводните отчети. Няма пречка и към сега действащите разпоредби на Закона за Търговския регистър без да бъде пререгистрирано дружеството да си приеме годишния счетоводен отчет.
Факт е обаче, че за да може той да бъде вписан по новите разпоредби на Закона за Търговския регистър, трябва да има пререгистрация, но това няма нищо общо с приемането на годишния счетоводен отчет. Поради тази причина ние направихме предложение за промени в Закона за Търговския регистър и така се надявам да отговоря на първата част на въпроса Ви. Промените са готови. Министерският съвет ги прие миналата седмица на заседание и те са на фаза „път към Народното събрание”.
Имаме разговори с Правната комисия да направим максимално бързо приемането на първо четене, между първо и второ четене да съкратим срока, така че максимално бързо тези промени да станат факт, за да можем да преодолеем всички онези негативи – първо, които идват от някои неправилно или неточно разписани текстове, синхронизиране на всички онези текстове, които са правени като промени заради четирикратното отлагане, а след като влезе в сила Законът за Търговския регистър във всички случаи ние ще направим необходимия преглед за синхронизиране на подзаконовите нормативни актове с новите предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, аз съм удовлетворена от това, че макар и със закъснение от три месеца има шанс едни лошо разписани норми да бъдат преуредени. Това, разбира се, трябва да стане в синхрон със Закона за счетоводството, защото проблемът идва и оттам. Идеята ми беше, че това можеше да се случи по-рано, така както и Вие самата обещахте, и че всички тези затруднения практически създават психоза.
Аз съм един от народните представители, който е посрещнал с одобрение идеята за Търговския регистър и изваждането му от съдилищата и съм я подкрепяла, поради това съвсем добронамерено искам нещата да се случват както трябва. Вие имахте основание и възможност много по-рано да ги внесете, затова имам недоволство. Защото още през м. октомври, през м. ноември, групата, която правеше мониторинг върху пилотните съдилища, имаше виждането за тези проблеми и ако своевременно беше внесена законодателната инициатива, ако беше направена, досега ние може би щяхме да имаме по-голям успех.
Може би големият проблем възниква и поради това, че хората, които приемат документите, не са юристи, не са обучени. Нямат нищо общо със старите служители от окръжните съдилища, от фирмените отделения, които знаят повече от самите съдии и които приемаха гражданите, създаваха спокойствие у тях и във всеки един момент обясняваха какво да се случи. Неподготвените и зле отнасящи се към молителите, към заявителите, служители всъщност допълнително създават усещането за безпомощност и паника в търговците, а не може такава добра идея да бъде опорочена. Поради което в мое лице Вие ще видите един сътрудник за това нещата да се случат по-добре по отношение на текстовете, които трябва да се променят, така че търговският ни обмен да бъде сигурен и да не се създава ненужно и допълнително напрежение в така или иначе много трудния дневен ред на нашите търговци, на хората, които имат фирми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, заповядайте да отговорите на тези допълнителни въпроси, тъй като това е питане.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Аз не смятам, че Министерството на правосъдието се е забавило да внесе предложенията за промени в закона. Факт е, че ние можеше на 2 януари да внесем някакви промени, но те нямаше да бъдат в целия комплект и в пакет от всичко онова, което в крайна сметка се констатира при това двумесечно прилагане на Закона за търговския регистър. Абсолютно сте права във всичко онова, което казвате, и аз не считам, че има недобронамереност нито от Ваша, нито от моя страна. Напротив, точно затова е парламентарният контрол, за да се обяснява колко работа свърши Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията, защото аз ви уверявам, че това е така, а и вие самите знаете за какво става дума.
Факт е също още едно нещо. По силата на Закона за търговския регистър в Преходните и заключителните разпоредби на § 3, ал. 4 в един конкретен срок, някъде към годината, когато беше приет Законът за търговския регистър, някъде към 2003 г. или 2005 г., с всичките му промени 2006 г., в месечен срок председателите на окръжните съдилища е трябвало да предоставят на Висшия съдебен съвет предложения за това кои служители – деловодители от търговскофирмените отделения е трябвало да преминат на работа в Агенцията по вписванията. Такъв е бил замисълът на законодателя и той е бил абсолютно правилен. И тогава може би нямаше да имаме проблеми с четирикратното отлагане на Търговския регистър. В този срок нито председателите са направили съответните предложения, нито пък Висшият съдебен съвет е утвърдил списък, нито има един деловодител от окръжните съдилища, които, обучени от десет години, са приемали документите и които са преминали на работа в Агенцията по вписванията. И агенцията стартира на абсолютно голо поле. Факт е, че има все още какво да се желае по обучението, но е факт също, че ние сме оценили този проблем и го преодоляваме с всеки изминал ден.
Сега, като преодолеем и причината с липсата на кандидати с 3-годишен юридически стаж заради ниското възнаграждение – предложенията ни сега са да ги приравним на съдебен администратор, да минат на трудово правоотношение, а не да бъдат по Закона за държавния служител, вероятно ще има такива кандидати. Ще попълним и длъжностните лица по регистрацията и се надявам до края на м. май да преодолеем това запушване и забавяне на системата. Идеята е действително Търговският регистър да си свърши работата и в рамките не за следващия ден, защото това е невъзможно, но в рамките на седмичен срок търговците да знаят, че те ще получат съответното вписване или отказ от вписване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, имате думата да изразите отношението си към отговорите.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Госпожо министър, Вашият отговор още веднъж ни показва, че акълът на българина идва малко по-късно. Съжалявам, но винаги съм имала впечатлението, че Министерският съвет не работи като едно колективно тяло, защото този проблем с възнагражденията на регистраторите е много сериозен. Той можеше предварително да бъде видян и да бъде сезиран министърът на държавната администрация да направи съответните промени. Защото няма как да искаме от едни служители, които получават близо 1000 лв. в съдилищата, след това да минат на едно възнаграждение от 300 лв. – някъде в този порядък се движат възнагражденията, поради което действително едни подготвени, качествени хора преминаха в други звена на съдебната система – в прокуратури, в съдилища. Ние просто ги загубихме, а загубиха и гражданите, защото нямат пред себе си този много качествен информатор, който всъщност им помага в тежките дебри по преодоляване на администрацията.
Ако всички тези неща бяха видени предварително, ако текстовете, които сега ще бъдат променени, бяха направени своевременно, всичките тези въпросителни и негативи към Търговския регистър нямаше да съществуват и ние щяхме да знаем, че сме в състояние, имаме капацитет да стартираме електронно управление. Аз винаги съм разглеждала електронния Търговски регистър като много важен елемент от случващото се и надявам се в скоро време да има електронно управление в Република България. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, встрани от микрофоните): Господин председател, от името на парламентарна група искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, 15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим.
Въпрос, зададен от народния представител Васил Антонов към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Господин Антонов, моля да развиете Вашия въпрос.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа колеги! Уважаема госпожо министър, обществено-икономическите промени у нас през 90-те години принудиха много млади хора да търсят препитание в други страни по света. Един от тези български граждани е Цветомир Ангелов Цветков от гр. Плевен. От 1999 г. той живее и работи в Испания. През следващите две години при него се установява съпругата му Десислава и роденото от брака им дете Анжел Цветомиров Цветков. По-късно отношенията между Цветомир и съпругата му се влошават. И двамата български граждани предприемат действия за прекратяване на брака. Цветомир подава иск за развод пред Районен съд – гр. Плевен, България, а Десислава – в Първоинстанционен съд № 23 в гр. Мадрид – Испания. Двете съдилища се произнасят и прекратяват брака между съпрузите. Решението на съда в Мадрид е издадено на 3 юли 2003 г., а на Плевенския съд – на 16 юли 2003 г. Проблемът не е само, че по семеен спор има постановени почти едновременно две съдебни решения, но и че те предвиждат противоположни последици при прекратяване на брака относно упражняването на родителските права върху детето Анжел Цветомиров Цветков и изплащането на издръжка за отглеждането му. Съдът в Плевен предоставя упражняването на родителските права върху детето на бащата – Цветомир, а съдът в Мадрид решава отглеждането и възпитаването на детето да се предостави на майката. В диспозитива на испанското съдебно решение е включена и забрана за изваждане на детето от територията на Кралство Испания, както и страните, подписали Шенгенското споразумение.
В края на 2003 и началото на 2004 г. Цветомир Цветков довежда сина си в България и го записва в училище в Плевен, където завършва първи и втори клас в индивидуална форма на обучение. Има и социален доклад на Дирекцията „Социално подпомагане” в община Плевен по настаняването на детето при роднините. През лятото на 2007 г. Цветков прави постъпки и съдът от първа инстанция № 4 признава и дава законова сила на съдебното решение, постановено от българския съд, но в периода 2004-2007 г. българският гражданин е осъден за отвличане на малолетния си син от Испания и съответно следва съд. Въпреки това на 5 октомври Цветомир Цветков е задържан в полицията, а на 7 същия месец е откаран в затвора в Малага. Едва на 11 януари 2008 г. му е връчена присъда по обжалваното от него съдебно решение и в момента българският гражданин е в испански затвор.
Уважаема госпожо Тачева, Република България има Договор за взаимна правна помощ по граждански дела с Кралство Испания.
Оттук произтича и моят въпрос: какви постъпки ще предприемете като министър на правосъдието пред компетентните испански органи за разрешаване на този казус, в основата на който стоят противоречиви съдебни актове за развод, а не умишлено поведение от страна на българския гражданин, който упражнява родителските си права, позовавайки се на българското съдебно решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, аз ще се опитам в рамките на трите минути да кажа малко повече от онова, което и Вие знаете.
От извършената проверка на Министерството на правосъдието се установи, че българските съдилища са се произнесли с четири съдебни акта, като окончателният е от 16 юли 2003 г. Вие правилно отбелязахте, че испанският съд се е произнесъл на 3 юли 2003 г. Съгласно решението на Първоинстанционния съд в Мадрид от 3 юли 2003 г. съдът прекратява брака между Десислава и Цветомир, като отглеждането и възпитанието на детето, родено по време на брака, се предоставя на майката, като родителските права ще се упражняват съвместно от двамата родители. Определеният режим на контакти на бащата с детето забраняване извеждането на детето от територията на Испания.
В същия смисъл с решение № 463 от 16 юли 2003 г. на Плевенския районен съд, българският съд прекратява с развод брака между Десислава Цветкова и Цветомир Цветков и предоставя упражняването на родителските права на бащата, като на майката се дава право на лични отношения и тя е осъдена да изплаща издръжка. Върховният касационен съд е отменил влязлото в сила Решение № 63 от 16 юли 2003 г. на Плевенския районен съд в частта за мерките относно упражняването на родителските права и издръжката, като връща делото за ново разглеждане на Плевенския районен съд. С определение № 102 от 11 април 2005 г. Плевенският окръжен съд е предоставил упражняването на родителските права върху майката, като на бащата се дава право на лични отношения и осъжда бащата да заплаща издръжка на детето. В резултат на определението на Плевенския окръжен съд решението на Плевенския районен съд не е влязло в сила с мотив – спиране на съдебното производство поради висящ съдебен процес в Испания между страните по същия спор.
Поради наличието на международен елемент разгледаният случай следва да се обвърже със следните международни актове относно упражняването на родителски права, по които Република България е страна и Министерството на правосъдието е определено за централен орган: това са Договорът за взаимна правна помощ по граждански дела между Република България и Кралство Испания, в сила за България от 1 юли 1994 г., и Конвенция за компетентността, приложимото право, припознаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на детето от 9 октомври 1996 г.
Конвенцията от 1996 г. за гражданските аспекти на международните отвличания на деца, която е от 25 октомври 1980 г., и Регламентът на Съвета, който е от 2003 г., не се прилагат към случая, защото са влезли в сила за Република България от 2007 г., след произнасянето на двете съдебни решения. Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. се прилага между България и Испания от 1 април 2005 г. В Министерството на правосъдието е образувана преписка във връзка с постъпила от Испания молба от Десислава Цветкова – бивша съпруга на Цветомир Цветков, за връщане на сина им.
За позицията на Министерството на правосъдието е уведомена испанската страна. В крайна сметка разрешаването на случая с господин Цветков към този момент е от компетентност единствено на испанските правосъдни органи. Министерството на правосъдието е изразило готовност да окаже в рамките на своите правомощия съдействие. Започната е процедура по наше искане за трансфер на господин Цветков, за която вече е даден отговор на запитване на народния представител Стела Банкова, заведен е в Министерството на правосъдието по жалба на българския гражданин от 22 януари 2008 г.
Ще ви предоставя отговора, господин Антонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Антонов – право на реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви. Виждам, че за краткото време откакто поставих въпрос, Вие сте се запознали в детайли и сте предприели необходимите мерки по трансфера на българския гражданин, който в момента е в испански затвор. Давам си сметка за сложността на казуса. В него има гражданска и наказателна страна. Убеден съм, че с мерките, които предприемате, оттук нататък трябва в кратки срокове да се опитаме – най-вече министерството и Вие, да изпълним тази процедура докрай. Казусът е сложен, но действително един български гражданин лежи в испански затвор, без да е извършил деяния, които водят към това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика. Отказвате се.
Въпрос, зададен от народната представителка Фатме Илияз, към министър Тачева.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър Тачева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проблемите на изоставените деца в домовете за деца, лишени от родителски грижи, станаха особено актуални напоследък и са във фокуса на общественото внимание. Един от начините за решаване на проблема е чрез оптимизиране на осиновителските процедури, защото и най-добрата грижа в институциите не може да бъде по-добра от семейната.
Факт е, че до 2003 г. осиновяването в България се подчиняваше на принципи, които създаваха условия за бързо и ефикасно осъществяване на процедурата. Кандидатстващите осиновители българи или чужденци посещаваха социалните домове, влизаха в контакт с децата в присъствието на директора и по време на този контакт всеки откриваше своето дете.
Годишно в България по този начин се осъществяваха по 800 международни осиновявания и над 2000 – български. От 2003 г., след като влязоха в сила промените в Семейния кодекс, засягащи осиновяването, броят на осиновяванията драстично спадна – през 2007 г. са осъществени по-малко от 100 международни осиновявания и около 650 - национални.
Статистиката показва, че в домовете постъпват около 2000 деца на година, изоставени от своите биологични родители, а кандидат-осиновителите, особено извън страната, са многобройни.
В тази връзка въпросите ми към Вас, госпожо министър, са следните. Какви мерки предприема повереното Ви министерство във връзка с одобряване и оптимизиране на процедурите в областта на международните осиновявания, както и на националните осиновявания в частта, за която отговаряте Вие? Какви изменения в Семейния кодекс предвиждате във връзка с осиновяването? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Илияз! Действително до 2003 г. имаше друга процедура за осиновяване и тогава броят на осиновяванията беше: по молби на чуждестранни граждани през 2002 г. – 1114, през 2003 г. – 595, като драстично са намалели през 2004 г. – вече са 217, през 2005 г. – 100, през 2006 г. – 98, през 2007 г. – 81.
Аз ще спестя голяма част от отговора, който ми е подготвен за въведените с Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, която вие добре познавате. Безспорно, както казахте, от 2003 г. има нова практика и за националните, и за международните осиновявания. Беше въведена регистърна система, чрез която се създадоха равни възможности за децата да бъдат осиновени в страната, а при невъзможност за това, международно осиновяване, а за българските граждани – да достигнат до националното осиновяване. По-рано всеки кандидат търсеше сам механизъм да достигне до една или до няколко специализирани институции.
Независимо от изброеното нашият анализ показа, че е необходимо да бъдат оптимизирани процедурите по международно осиновяване. В проекта за нов Семеен кодекс, който също е факт от миналата седмица като решение на Министерския съвет и е относим към втората част от Вашия въпрос, включихме още изискване всеки член от Съвета по международни осиновявания да има определен заместник с цел да се избягнат случаите, в които поради липса на кворум органът не може да вземе решение. Включихме заплащане на членовете на Съвета по международни осиновявания. Освен това специално по отношение на децата, които се нуждаят от закрила, включително и чрез осиновяване, в проекта за нов Семеен кодекс предвидихме ускорена процедура за включване в Регистъра за националното осиновяване задължение на родителя да поиска отмяна или промяна в мярката за закрила на настаненото в специализирана институция дете в рамките на 6 месеца от настаняването и ако родителят не направи това, детето се вписва автоматично в Регистъра за национално осиновяване. Включихме също: по-благоприятна предпоставка за постъпване на досиетата на децата от регионалните дирекции за социално подпомагане; изключване на съда от процедурите по вписване на децата в Регистъра за национално осиновяване; създаване на предпоставки за осиновяване на братя и сестри заедно при наличието на емоционална връзка между тях, както и на близнаци отделно, в случай че в рамките на 6 месеца те не са могли да бъдат осиновени заедно.
Освен предложенията в новия Семеен кодекс направихме и чисто организационни подобрения в работата на дирекция “Международни осиновявания”. До настоящия момент има проведени 11 заседания – от 13 декември до 25 март, като Съветът по международни осиновявания е разгледал 578 досиета на осиновяващи и 438 досиета на деца. За 118 деца е определил подходящите осиновяващи, а за 290 е решил да бъде поместена информация на сайта на страницата на Министерството на правосъдието. Това са деца с много тежки увреждания. За съжаление няма чак толкова много желаещи, включително и от чуждестранни граждани, да осиновяват тези деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Фатме Илияз за реплика.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз Ви благодаря за отговора, уважаема госпожо министър. Удовлетворена съм, че най-сетне повереното Ви министерство е предприело мерки за оптимизиране на процедурите за национални и международни осиновявания. Считам, че поради институционално недоразумение е грехота прави и здрави деца да престояват в институциите, при условие че има кандидат-осиновители – национални и международни.
Особено важно е – Вие го казахте – детето да не престоява в институции повече от 6 месеца. През това време да се попълнят досиетата на тези деца, на които липсват такива, да заработят ефективно регистрите за национални и международни осиновявания. Ако след определен срок едно дете няма кандидат-осиновител от страната, веднага да се впише в Регистъра за международни осиновявания. Директорите на домовете активно да участват в осиновителските процедури. Именно те са хората, които най-добре познават децата, настанени при тях, и биха могли най-добре да намерят осиновителите им.
В дирекциите “Социално подпомагане” масово липсват юристи, което затруднява обработката на документите. В законодателството би трябвало да залегне възможността да се използват юристи от неправителствения сектор, които да помагат за улесняване узаконяването статута на децата.
Надявам се, че този изключителен социален и обществено- морален проблем и в контекста на страна – членка на Европейския съюз, в най-скоро време ще намери решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, желаете ли дуплика? Отказвате се.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването.
Първо, питане от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, моля да развиете Вашето питане към проф. Гайдарски.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първо, питането ми е от януари месец и може би днес има друго развитие на нещата. Извинявам се, че се случва така. Аз прочетох и стенограмата на базата на питане, направено от госпожа Антонела Понева, и ангажиментите, които Вие сте поели във връзка с политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на диагностицирането и лечението на редки генетични заболявания.
За пореден път се обръщам към Вас по въпрос, който би трябвало вашето министерство отдавна да е разрешило. Става дума за деца, страдащи от фенилкетонурия, но също и за техните родители, които са оставени сами със себе си и се борят, въпреки държавата, за пълноценния живот на децата и на семействата си. Макар и нелечимо, то е контролируемо състояние, негативните последици от което могат да бъдат предотвратени, ако има нормално лечение. Отсъствието обаче на национална генетична програма, както изглежда в момента, застрашава изследването на 65 до 70 хиляди новородени бебета всяка година.
Навременното диагностициране както на това заболяване, така и на други заболявания, като муковисцидозата или Синдрома на Даун, е критично за живота на бебето, поради което и абсолютно задължително.
Следващ проблем е, че липсват реактиви - казвам отново към момента януари месец. Надяваме се много днес това да е различно. В края на миналата година не са проведени търгове за необходими реактиви за 2008 г. Ще се радвам, господин министър, ако се окаже, че това не е така.
Поврежда се и апаратът за кръвни изследвания в Националната генетична лаборатория. Обещано е от Вас, господин министър, с инициативата “Българската Коледа” той да бъде закупен. Резултат към средата на януари няма.
Така че аз Ви питам днес, господин министър, кога в България ще има одобрена и работеща национална генетична програма? Каква е политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на редките генетични заболявания? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа депутати! Уважаема госпожо Капон, аз също Ви благодаря за този въпрос, понеже по него се спекулира много в страната и той действително е обект на медийни спекулации. Затова бих искал да Ви поясня следното.
Министерството на здравеопазването осигурява провеждането на диагностиката и профилактиката на наследствените редки болести на основание Наредба № 26. Това е една нова наредба, която беше издадена на 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени, за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца, забележете, и бременни жени. Обнародвана е в “Държавен вестник”.
По реда на тази наредба министерството извършва изследване за фенилкетонурия и вроден хипотиреоидизъм на всички новородени деца в страната. Забележете, на всички новородени деца! Изследванията за фенилкетонурия се извършват в Майчин дом – знаете къде е, в София, в Националната генетична лаборатория с ръководител проф. Иво Кременски, с когото лично разговарях и той категорично потвърди, че лабораторията разполага с необходимата лабораторна техника, не само техника, а и необходимите консумативи и извършва изследване за фенилкетонурията. Ако искате, Вие също можете да се свържете с него.
В тази връзка категорично не съм съгласен с Вашето твърдение, че липсват апарати и реактиви. За 2008 г. министерството е заделило средства за закупуване на китове, реактиви и консумативи, осигурявани по реда на Наредба № 26 от м.г. на стойност 678 хил. лв. С Наредба № 26 от 2007 г. е осигурено извършването на изследвания на 108 – обръщам внимание, на 108 редки наследствени заболявания. Тези изследвания се извършват освен в Националната генетична лаборатория в София и в още шест генетични лаборатории в страната – Варна, Плевен, Стара Загора, Пловдив. Така че, както виждате, не става въпрос само за една генетична лаборатория, а става въпрос за шест. Всички желаещи бременни жени се изследват за болестта, която Вие казахте, на Даун в 15-та до 19-та седмица и за 2007 г. са изследвани 10 000 жени. В момента се въвежда нова високопроизводителна технология, с капацитет над 70 000 бременни годишно, което означава, че всяка една жена – вие знаете, че ражданията в България са толкова – около 70 000, така че всяка една желаеща жена може да бъде изследвана в рамките на 10-та до 14-та седмица от забременяването.
За децата с фенилкетонурия Националната здравноосигурителна каса, освен това реимбурсира шест вида диетични млека за специални медицински цели, а две от тях са напълно безплатни.
Освен това министерството осигурява лечението на пациенти с такива редки заболявания, като болест на Гоше, таласемия майор, не минор; синдром на Търнър; вродените коагулопатии; муковисцидоза, болестта на Уилсон. Заделените пари за миналата година са 10 млн. лв. В края на м. януари 2008 г. министерството информира и председателя на Сдружението на родителите на деца, страдащи от фенилкетонурия на поставените от него въпроси за диагностиката и лечението на това заболяване. На 29 март – това ще бъде само след един ден, утре, ще бъде открит модерен специализиран кабинет по муковисцидоза в Александровска болница. Така че, виждате, че нещата не са такива, както се представят, защото обикновено в нашата медийна мрежа се говорят какви ли не небивалици. Гарантирам за всяка една от тези цифри, които изнасям тук.
Република България е включена от началото на тази година в европейската мрежа за консултации на български език по Интернет за родители и лекари от най-добрите европейски специалисти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, може да зададете до два уточняващи въпроса към министъра.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, имам два уточняващи въпроса относно муковисцидозата.
Кога ще има антибиотик „Тоби 300”, който е изключително безалтернативен антибиотик? Децата са горе-долу 70, между 68-70-75, които имат нужда от този антибиотик.
Това е първият ми въпрос – кога той ще бъде включен в Наредба № 34, защото без него няма как децата да имат нормален живот?
Само за сведение искам да кажа, че месечното лечение е 7000 лв., тоест 42 000 лв. е на година лечението на едно такова дете, което е непосилно за който и да е родител. Ако приемем, че децата са 70, то това лечение струва около 3 млн. лв.
Вторият ми въпрос е: кога ще има самостоятелна пътека за тях, така че те да бъдат приемани от лекарите, тъй като в момента им се отказва, или ако биват приемани, то те взимат друга пътека и по този начин се харчат средства, които са примерно за десет болни деца от бронхопневмония? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Капон, действително проблемът, който поставяте, е много тежък за решение и е много важен за децата и особено за техните родители, защото аз си представям каква сума трябва да отделят тези родители, за да могат да поддържат в една добра кондиция децата от раждането им и отглеждането до 30-40 г. минимум.
Препаратът „Тоби” най-вероятно ще бъде вкаран тази година, но вие знаете, че по силата на това, че вие гласувахте в Народното събрание ...
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Не ние, а БСП.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Вие общо. Аз не правя изключение. Вие гласувахте една комисия по така наречения позитивно-реимбурсен списък и не знам точно кога ще стане готов този списък затова, защото Вие знаете, че там от подаването на документите за вкарването на един препарат и приемането му в списъка се изчакват 90 дни. След това има още едни 45 дни за другата комисия и, ако броите примерно от началото на м. април, може да минат около 135 дни оттук нататък, понеже препаратът не е включен в списъка.
Второ, пътеката, за която Вие говорите, тази година няма да може да стане, защото Вие знаете, че няма Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и между Управителния съвет на Лекарския съюз. По време на течащата година е абсолютно примерно да се правят нови пътеки. Това е могло да стане само ако имаше национален рамков договор и в този рамков договор бяха предвидени нови пътеки. Тъй като за тази година е явно, че няма да има нов Национален рамков договор, не може да има и такава пътека. За съжаление, това не зависи от Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър. Мислех да Ви пощадя, ама този път наистина няма да Ви пощадя, защото аз се чудя Вие наистина дали трябва да говорите за хора или не. За какво става въпрос?!
Първо, „Тоби 300” е в позитивния списък, въпреки че какво ги грее хората дали е в позитивен или е в негативен списък? Това е абсолютно несериозно.
Когато говорим за здравеопазване, става въпрос за здравеопазването на нашите деца, на нашите родители и на всички нас. Това, първо.
Второ, това, че няма Рамков договор, това, че Вие си измисляте всякакви списъци и си ги измисляте с тази част на залата (сочи лявата страна) и вашата коалиция, тъй като ние многократно сме искали това да не се случва, категорично смятам за безпардонно поведението Ви и много съжалявам понякога, че наистина един лекар като Вас може да застане и да говори относно някакви деца по някакъв начин. Имайте предвид, че миналата седмица д-р Ръсина от вашето министерство се е държала безпардонно с родители, като им е задавала въпроса: „Какво искате?”.
Аз ще Ви кажа, господин министър, какво искат тези родители – искат живота на децата си. Има ли нещо по-важно от това? Смятам, че всичко, което прави Българската социалистическа партия, вашето правителство и Вие лично като министър, и от вчерашния парламентарен ден, и в следващите дни, които ще се види с приватизацията на болниците, доказват, че е крайно време да си ходите. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Стела Банкова към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, през 1995 г. е създадено първото държавно здравно заведение Очна банка, за да подпомогне безплатно ослепелите български граждани. Местоположението на новото здравно заведение беше в Университетската болница „Св. Царица Йоана” – ИСУЛ. По този начин стотици българи прогледнаха.
Когато станахте министър, Вие назначихте проф. Петя Василева за национален консултант по очни болести. Вероятно сте пропуснали факта, че от 2003 г. в Софийска градска прокуратура срещу нея тече разследване за незаконно изнесени 400 човешки роговици от същата очна банка.
Ще Ви прочета част от тези документи: „Над 400 човешки роговици от България са изнесени в други държави в нарушение на Закона за народното здраве.” – край на цитата.
Очевидното нарушение на закона е било известно на проф. Василева, тогава директор на Очната банка, тъй като в официалните си отчети до министъра на здравеопазването този износ е бил представен като брак. Този незаконен износ е престъпление според чл. 349а от Наказателния кодекс.
Към документите в прокуратурата са приложени справки за износа на човешки роговици по години и държави и копие от митническите документи, удостоверяващи този износ. Факт е, че след като назначават новия национален консултант проф. Петя Василева броят на роговиците за трансплантация рязко намаля. Дали това е резултат от създадения административен хаос, както твърди проф. Петя Василева в интервю във в. „Монитор”, или това е политика за умишлен фалит от ръководството на болницата, за да може проф. Василева да я приватизира чрез създадената от нея частна фирма, която носи името Международна очна банка и е нейна лична собственост? Това е въпросът, който поставям пред Вас.
Господин министър, това е печалният резултат от приватизацията на единствената очна банка у нас. Виждам, че проф. Василева започва да Ви рекетира чрез медиите и да иска все повече пари за частното си лечебно заведение.
Моля да ми отговорите: каква е старата цена на една роговица, когато Очната банка беше държавна, и каква цена иска сега проф. Петя Василева, след като приватизира единствената очна банка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаема госпожо Банкова! Съгласно чл. 13, ал. 4 от наредбата разходите на лечебните заведения за вземане и присаждане на роговици, специално говорим за тъканите и по-специално за роговиците, в момента са 1000 лв. Преди това, тъй като Вие ми зададохте такъв въпрос, няма цена. Не се плащаше нищо. Вие знаете, че заплащанията на трансплантационни органи, тъкани и клетки започнаха преди две години, откакто е новото ръководство на Министерството на здравеопазването. Ние дадохме една такава средна цена 1000 лв. Мога веднага да Ви кажа, че след възстановяването на Международната очна банка цената беше определена на 720 лв. за банката и оставаха 280 лв. за съответните лечебни заведения. Средствата включват всички разходи на лечебното заведение, свързани с извършеното присаждане, включително и положения труд и това представлява, както казах, някъде около 30 до 40% от общата сума.
Съгласно чл. 82 финансирането се извършва извън рамките на здравното осигуряване. За 2007 г. министерството е отделило, не само за роговиците, но и за останалите трансплантации и трансплантационни органи, 2 млн. 545 хил. лв., като преди това не бяха давали и лев. За тази дейност през 2008 г. ние предвидихме 3 млн. 265 хил. лв.
Успоредно с посоченото от Пътека № 137 „Кератопластика”, Националната каса освен тези 1000 лв., които дава, тоест ние, министерството, ги даваме тези 1000 лв., а Националната здравноосигурителна каса доплаща още 600 лв. на здравно осигурените лица, които се нуждаят от присаждане на роговица.
Необходимо е да се подчертае, че с Наредба № 29 от миналата година се въвежда нов регламент за финансиране на лечението чрез трансплантация на всички лечебни заведения, включително и за частните заведения, каквато възможност не съществуваше преди влизането в сила на тази наредба.
Посоченото ясно показва, че дейностите по трансплантация се финансират съгласно ясен, предварително зададен регламент, като се възстановяват направените разходи от лечебните заведения, включително и за болничния престой на реципиента, разходите по диагностика, лечение и труд. Подчертавам само за заведения, които са лицензирани, акредитирани и съответно имат сключени договори с Министерството на здравеопазването. Тъй като ме питате колко трансплантации на роговици се правят годишно в България, средногодишно, ако изходим от това, което имаме, данните за 2006 и 2007 г. са около 100.
Изпълнителната агенция по трансплантация води регистър на чакащите трансплантации на органи, докато за трансплантацията на тъкани, включително това е за роговиците, за които Вие питате, няма списък на чакащи. Извършването на трансплантация на роговица се налага при някои сравнително рядко срещани заболявания – няма да ги изброявам, те се знаят кои са.
През 2006 г. са взети 266 роговици, понеже ме питате конкретно, и са присадени 190. През 2007 г. са взети 112 роговици и са присадени 77.
Трябва да се отбележи, че за първи път в средата на миналата година министерството финансира тази дейност, пак повтарям, по ясни регламенти, независимо от формата на собственост.
Поради високите финансови претенции, това, което Вие изтъкнахте преди малко, на така наречената Международна очна банка, директорите на дванадесетте болници в страната, с които имаше такъв договор, акредитирани като донорски бази, отказаха да подпишат договор с нея. Това наложи да бъдат проведени само този месец две много бързи и спешни заседания – първо, с директорите на съответните бази и, второ, с Експертния съвет по очни болести.
Категорично всички представители и на Експертния съвет, и на болничните директори отказаха да подпишат договор с Международната очна банка. Поради това, че има опасност евентуално да затрудним хората, които имат нужда от трансплантация на роговици, беше решено в Института „Пирогов”, където знаете, че е една от най-големите международни тъканни банки, да се възстанови старото производство и Ви уверявам, че до края на м. април там ще има нова, втора очна банка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря Ви, сега приключвам.
Не само това, договорихме се, че евентуално ще има още една, трета очна банка и тя ще бъде разположена извън София. Предполагам, че това ще бъде във Варна, като Министерството на здравеопазването поема изцяло грижата за закупуването на апаратура, оборудване и заплащане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, в рамките на две минути може да зададете до два доуточняващи въпроса към министър Гайдарски.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви.
Господин министър, няма чакащи, защото цената от 600 лв. е непреодолима за повечето български граждани, а трябва да кажа, че около един милион български граждани нямат здравни осигуровки.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не се плаща ...
СТЕЛА БАНКОВА: Разбирам, но около един милион български граждани нямат здравни осигуровки, а част от тях вероятно се нуждаят от присаждане, но ...
Директорите отказват да подпишат договор с проф. Петя Василева, защото тя ги рекетира с твърде високи цени.
Господин министър, вероятно сте бил подведен от изпълнителния директор, защото заявихте в предаване по „Нова телевизия”, че не знаете за приватизацията на Очната банка.
Данните от Търговския регистър и от Изпълнителната агенция по трансплантация показват, че точно проф. Петя Василева по времето, когато Вие сте я назначили за национален консултант е закупила скъпоструващата апаратура на Очната банка без търг и конкурс. Повтарям, господин министър, без търг и конкурс!
Недоумявам защо в случая с Очната банка, която направи толкова скъпи и недостъпни очните роговици за стотици ослепели българи, Вие сте дали съгласие за приватизация при наличие на действащ тогава мораториум за приватизация? Действащ тогава мораториум за приватизация!
Становището на Европейската комисия е, че тъканните банки в държавите – членки на Европейския съюз, трябва да са публична собственост, каквато е била Очната банка в ИСУЛ, а не частна собственост, какъвто е случаят с приватизираната Очна банка в ИСУЛ.
Настоявам, господин министър, да проверите дали така необходимите очни роговици не се изнасят отново от проф. Петя Василева в богати държави чрез договор? Какви действия ще предприемете, ако установите, че сте подведен от ръководството на Очната банка, от болницата, от вашите сътрудници в министерството? Считате ли, господин професор, че е морално държавната Очна банка да се ликвидира и на нейно място да се създаде частна структура със същия предмет на дейност, със същата апаратура и в същите помещения на държавната болница? Излишно е да Ви припомням, че новата частна структура е ръководена от същото лице, което я ликвидира – проф. Петя Василева, която е била ваш национален консултант.
Господин министър, Вие лично ли разрешихте приватизацията на тази Очна банка и имате ли някакви разумни аргументи за тази приватизация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, благодаря Ви за уточняващите въпроси. Искам да Ви кажа, че приватизация няма, в смисъл със законоустановени средства. Има писмо от директора на болницата, с което уведомява, че той не желаеше повече да издържа тази банка, тъй като тя в онзи си вид, в който беше, трупаше огромни дългове. Вие знаете, че болниците бяха натрупали огромни дългове. Тогава разрешихме на проф. Петя Василева, тъй като тя каза, че може да поеме банката, да работи там. Не е ставало никога въпрос и няма документи, потърсете да видите, че тази Очна банка изобщо не е приватизирана. Няма такова нещо. Тя лично с мен не е разговаряла никога, че ще се приватизира. Ако тайно е приватизирала и нещо е правила, това е друг въпрос.
Между другото, мога да Ви кажа, че правим проверка отново, за да се установи истината за тази Очна банка. Защото в последните разговори, които имахме с нея, се установи, че след като ние заплащахме около 720 лв., тя ги получаваше, защото казваше, че толкова й струва, тя беше вдигнала на 920 лв. цената и след това изведнъж вдигнаха на около 3080 или 3800 лв. не мога да Ви кажа точната цифра, да не сгреша. Именно това наложи срещата с Консултативния съвет по очни болести и с директорите на болниците. Разбрахме се: първо, тя вече не е национален консултант, не я наричайте повече национален консултант, тя вече не е такава; второ, казах, че ще разкрием и то много бързо, до края на месец април, втора Очна банка, която ще бъде в Института „Пирогов”, и най-вероятно ще има и трета във Варна.
Така че нямам представа какво ще се случи с нейната международна Очна банка оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър. В ръцете си държа заповедта, с която се разпореждате, тук чета: „Да бъде продадена или приватизирана без търг и конкурс Очната банка” от посочената от Вас фирма на проф. Петя Василева. Датата е 29 март 2007 г., с Ваш подпис.
Трябва ли да изпратя този документ в прокуратурата, господин министър? Горещо се надявам, че сте били подведен в случая.
Вие знаете категоричната ми позиция против приватизацията на болниците. Не случайно с колегата Христов сме внесли законопроект за пълна ревизия на приватизационните сделки.
Не мога да приема Вашата позиция, че болница, която Вие сте включили в забранителния списък за приватизация, точно там Вие сте допуснали приватизация на Очната банка. Припомням Ви, става дума за единствената Очна банка за роговици в България, роговици, които са необходими за стотици незрящи българи. Недоумявам, че тази Очна банка Вие директно сте я предоставили в ръцете на проф. Петя Василева, която е разследвана от прокуратурата за изнесените 400 роговици зад граница. Недоумявам как модерна американска апаратура, моля Ви, обърнете внимание, господин министър, и вие, колеги, недоумявам как модерна американска апаратура за стотици хиляди долари, дарена на България за лечение на слепотата, сега е продадена за около 18 хил. лв.! В този документ е стойността – 18 хил. лв. Апаратурата, която е дарена, е на стойност от неколкостотин хиляди долара.
Оказва се, че приватизацията на Очната банка фактически лишава хиляди българи от възможността да прогледнат, заради желанието на шепа търгаши да печелят от човешкото страдание.
Искрено се надявам, господин министър, че Вие ще върнете единствената Очна банка в ръцете на държавата.
Господин министър, как в рамките на една година Очната банка е продадена, харизана за жълти стотинки, а сега Вие ще откривате нова Очна банка? Откъде ще се вземат парите? Ще Ви припомня, че когато Очната банка беше държавна, хората са проглеждали без да доплащат нищо. Сега, когато Очният център е приватизиран, цената вече надхвърли 1000 лв. – нещо, което и Вие казахте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Болните не плащат нищо, плаща го министерството.
СТЕЛА БАНКОВА: Аз Ви разбирам, господин министър, всичко това все пак се взема от джобовете на българските данъкоплатци.
Може ли това да наречем и определим като социална политика, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител д-р Нигяр Джафер към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Гайдарски! Моето питане е свързано с контрола и осигуряването на защита при медицинско облъчване.
През 2005 г. е приета Наредба № 30, касаеща условията и реда за осигуряване на защитата на лицата при облъчване. В нея са разписани правила за ограничаване и контрол върху медицинското облъчване с йонизиращи лъчения върху пациенти и работещи с подобен вид лъчения. Разписана е и необходимостта от обосноваване и прилагане на медицинско облъчване само по медицински показания, когато ползата надхвърля вредата от експозицията с лъчи. За специалистите е известно непоклатимото правило в медицината Primum non nocere, преведено от латински – Преди всичко да не се вреди.
Прекъснатата връзка и лошата комуникация между общопрактикуващите лекари, СИМП-овете и болничните структури благоприятства безразборното назначаване особено на диагностични процедури с йонизиращи лъчи.
Обезпокоително е неконтролираното използване на лъчение при деца, жени в репродуктивна възраст, както и при някои болести и състояния, при които тези въздействия биха имали отключващ характер или са доказан етиологичен фактор (особено надхвърлили определени пределни дози).
Важен е въпросът с контрола на техническите параметри на използваната апаратура. В лечебните заведения, включително за да се покрият поставени изисквания от Националната здравноосиурителна каса, беше въведена в употреба техника, която не е нова, а е рециклирана, тоест изхвърлена от употреба в други страни. Има лечебни заведения, които работят с рентгенови апарати отпреди 30 и повече години, опасни за персонала и пациентите. Невинаги се осигурява адекватна защита на лъчечувствителните органи, а помещенията, в които са тези отделения и апарати, не отговарят на всички правила за безопасност. Мечта е осигуряването на реално действащ медицински физик – експерт, който участва в лечебния процес съгласно чл. 26. Най-обезпокоителното на този фон обаче е, че никой – нито пациентът, нито лекарят му, нито рентгенологът знаят каква точно доза лъчение е получил той!
Две години след издаването на Наредба № 30 се оказва, че въпреки чл. 6, ал. 2 и 3 никой не следи и не знае кой пациент колко пъти, при какви обстоятелства е бил облъчван.
Разбира се, никой не знае каква обща доза лъчение е поел при различни поводи и изследвания и какъв е пределът, при който трябва да спре. Не са въведени така наречените радиационно диагностични паспорти, изрично изискване на чл. 6, съгласно който всички рентгенови и нуклеарни медицински изследвания се вписват в този паспорт.
В тази връзка моята питане е относно контрола, осъществяван по отношение на използването на лъчение по медицински показания, а и въвеждането на индивидуални радиационно диагностични паспорти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, за да отговори на питането на д-р Нигяр Джафер.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаема д-р Джафер! Понеже са много въпроси за кратко време, не знам как ще Ви отговоря, сигурно няма да стигне времето, но започвам отначало.
На въпроса за рентгеновите и йонизиращи лъчения и уреди. Наредба № 30 е първият документ в нашата нормативна база, забележете, което създава регламенти и правила за прилагане на медицинското облъчване и разписва отговорностите за това. Още по-важни са тези правила по отношение на облъчването на деца и лица в репродуктивна възраст.
Второ, за радиологичната апаратура – у нас в експлоатация са над 2400 рентгенови уредби и 18 гама камери за нуклеарно- медицинска диагностика. Лъчелечение се осъществява в 13 лечебни заведения в страната. Факт е, че немалка част от тази апаратура е морално остаряла – това, което казвате Вие, и е физически износена. Министерството подпомага обаче лечебните заведения с изкупуването на модерна радиологична апаратура и само през 2007 г. отделихме 21 млн. 370 хил. лв. за закупуване на нови многосрезови компютърни томографи, скенери и друга модерна рентгенова апаратура. Общо за първи път – забележете, 21 нови уредби!
В това отношение следва да се включи и Националната каса с наличните финансови механизми. В същата Наредба № 30 за първи са включени измерими критерии за оценка на състоянието на апаратурата и нейната настройка, за да се осигурява качествена диагностика при минимално облъчване на пациентите. За новоинсталираната апаратура, независимо дали е нова или рециклирана, тези изисквания се прилагат преди въвеждане в експлоатация и това се изисква и следи от органите на Държавния здравен контрол. За действащата в страната стара радиологична апаратура в наредбата е предвидено до края на 2008 г. да се извърши първо изпитване за качеството на техническите параметри. Апаратура, която не отговаря на изискванията на наредбата, ще бъде изведена от употреба, а до края на 2010 г., в зависимост от степента на отклонение от критериите за безопасност, поетапно ще спре експлоатацията на морално остарялата апаратура в цялата страна. Сега си представям какво ще стане с онези стотици вкарани стари рентгени и скенери.
Измерванията по изпитване качеството на апаратурата и оценка на облъчването на пациента се провеждат от лицензирани – забележете, а не случайни и регистрирани в министерството групи – това са медицински физици, което осигурява методическа дейност, която разработва указания и провежда обучението за нова дейност. До момента има шест регистрирани групи – забележете, шест групи за контрол на качеството в различни градове на страната. Действително броят на квалифицираните медицински физици е недостатъчен, особено в рентгеновата диагностика, но това е проблем не само на Министерството на здравеопазването, това е проблем на висшето образование, на инициативата на висшите училища. Не е мечта, както казвате Вие в питането си, а е реален факт, че от десетилетия у нас работят много медицински физици и участват в лечебния процес с йонизиращите лечения. Например само в онкологичните звена работят около 30 медицински физици и споделят отговорността за лечение на болните наравно с лекарите.
За дозите, получавани от пациентите. От пет години у нас се провеждат национални проучвания по облъчване на пациентите, основно в Националния център по радиационна защита към Министерството на здравеопазването.
В периода 2002-2004 г. беше проведено първото национално проучване за облъчването при рентгенография и мамография, която обхвана над 150 рентгенови уредби. През последните две години се провежда проучване, насочено към рентгеновите изследвания на малки деца и новородени. (Председателят дава знак за изтекло време.)
Много са въпросите, как да отговоря?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съобразно правилника – 5 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Още 1 минута, да си довърша мисълта.
В питането си твърдите, че надхвърля пределната доза или пределния брой медицински лъчеви процедури. Принцип в международната практика е да не се ограничава броят на изследванията, нито се дава граница на доза, над която да се откаже изследване. Усилията се насочват към това да не се правят ненужни и нискокачествени изследвания. Затова в тази Наредба № 30 европейските референтни нива и дози не са гранични дози, а са само ориентировъчни. Благодаря за вниманието.
Не можах да си довърша изказването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие двамата сте лекари, ще се разберете, не само от трибуната.
Заповядайте, д-р Джафер. Имате 2 минути и нито секунда повече.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми проф. Гайдарски! Известна е склонността на българския пациент да се снима и изследва. Моят въпрос, по-скоро питането ми, беше насочено към това: кога ще бъдат въведени радиационните паспорти според наредбата, в които да се отчита колко пъти един пациент си е направил рентгенови снимки, колко пъти е ходил на ядрено-магнитен резонанс, защото при нас всеки с главоболие тръгва да си прави скенер. Обикновено ортопедът не знае кога пациентът е бил при гастроентеролог, който заради коремни болки му е назначил други изследвания, които го натоварват с рентгенови лъчи. Това е конкретният ми въпрос и искам да получа този отговор.
А Вие, надявам се, ще опровергаете твърденията, че някои пациенти в момента си правят един мини Чернобил поради това, че никой не следи и не знае какво се случва, кой къде ходи и как се изследва. Отделно, че между отделните звена в здравната ни система няма достатъчно обмен на информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми депутати, уважаема д-р Джафер! Точно дотук стигнах. Сега ще Ви прочета това, което не можах да прочета. Ставаше въпрос за този радиационно диагностичен паспорт. Той е предвиден в тази Наредба № 30, чл. 6. Този паспорт въвежда изискването за отброяване през година колко пъти човек е бил на рентген, колко пъти е бил на скенер, магнитен резонанс и т.н. За съжаление обаче, истината е, че не е готов, защото изисква страшно много средства. В момента се работи и се подготвя. Ще има такъв паспорт.
Но нали ви е ясно, че да се подготви един такъв паспорт на всеки един гражданин, това е все едно да имаш паспорт и книжка за шофьорите, шофьорите са по-малко в България... Всеки един гражданин от раждането до смъртта трябва да има такъв паспорт. Не може да стане лесно и бързо и най-важното е, че е много скъпо. Но ще го направим!
Има го в наредбата и ще го има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Нигяр Джафер, за да изрази в рамките на 2 минути своето отношение към отговорите на министър Радослав Гайдарски.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря за пояснението, уважаеми господин председател.
Преди година Българско национално радио постави този въпрос точно по този начин. Виждаме, че и тогава министерството работеше по този въпрос, продължава да работи две години след като наредбата е приета. Надявам се все пак през следващите от 2 до 5 години да стане ясно как ще изглежда този паспорт, пък и да се въведе може би след още 5 години. Това обаче не отменя проблема, защото той наистина е много сериозен. „Primum non facere” - това е правилото, господин професоре. Нали така?
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: И пари трябват, просто пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, аз ви съобщих, че ще трябва малко по-рано да прекъснем парламентарния контрол.
Затова преминаваме последно към въпроса, зададен от Стела Банкова към министъра на здравеопазването. За съжаление към министъра има още два въпроса и едно питане, но няма да можем днес да приключим. Другия път продължаваме.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми проф. Гайдарски, в началото на този месец в. „Труд” изнесе скандални факти за спекулативни сделки с животоспасяващото лекарство „Доцетакс”. Лекарството се произвежда в Индия. Там то струва 372 лв. В същото време това лекарство е било закупувано от вашето министерство за 1368 лв. от фирмата на господин Асен Арсенов, съпруг на Долорес Арсенова – бивш министър от кабинета на господин Кобургготски и настоящ депутат от НДСВ. В аптеките цената на лекарството е достигала до 2044 лв. Сега, към днешна дата, цената на лекарството е 554 лв.
Господин министър, защо обаче през миналата година вашето министерство плащаше за това лекарство по 1368 лв.? Кой разреши тази висока цена на споменатото лекарство и може би трябва да попитам кой прибра комисионната за това престъпление от морална, ако щете и от политическа гледна точка, шепа спекуланти, шепа търгаши да печелят от страданието на болни хора?
Известно е, че българите пътуват до Гърция, Турция и Македония, за да си купуват животоспасяващи лекарства на значително по-ниски цени. Известно е също, че цените на лекарствата в България са най-високи в целия Европейски съюз.
От две години насам с колегата Христов многократно предлагаме да се отмени ДДС върху лекарствата. Вие също заявихте, че този данък трябва да бъде отменен и аз се радвам, че споделяте нашата позиция. За съжаление мнозинството и голяма част от опозицията отхвърлиха това разумно предложение. С огорчение трябва да кажа, че и тази сутрин мнозинството и част от опозицията отново гласуваха против нашето предложение данъкът за добавената стойност върху лекарствата да бъде определен на 1 процент.
Господин министър, какви действия ще предприемете за разследване на далаверите на спекулантите, които търгуват с живота на болните българи и печелят милиони от това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, за да отговори на въпроса на народния представител Стела Банкова.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми депутати, уважаема госпожо Банкова! На въпроса, който ми задавате, госпожо Банкова, имам отговор. Но аз ще се опитам да Ви обясня за какво става въпрос.
Миналата година на търга, който се проведе в министерството, се явяват две фирми. Едната фирма е отстранена по една причина, а другата фирма е отстранена, поради това, че слага две цени. Двете фирми с различни цени, разбира се – няма да казвам цифрите сега, след това се провежда нов търг, защото двете фирми са отстранени, те обаче се явяват отново и кое е интересното? Тази, която предлага иновативния препарат, и тази, която предлага генеричния препарат се договарят и поставят една и съща цена – до пет нули накрая. И избор няма!
При това положение има две възможности: или не се подписва договора и оставяме хиляди граждани без лечение, а Вие знаете, че този препарат е за онкоболните, или трябва да се направи нещо друго. И това нещо друго беше решението на комисията – половината препарат от иновативния – това е по закон, и двете фирми печелят по половината. Само че разликата каква е? Иновативният препарат е на 1900 лв., генеричният препарат, с който те се договарят, се прави една отстъпка и отива на 1336 лв., струва ми се – няма значение, разликата е доста голяма. Тоест те правят отстъпка от около 25%. Това е по закон. Ние сме вдигнали надценките на генеричните препарати, които могат да стигат до 75-80% от иновативния препарат. Те в началото играят на еднаква цена, обаче след това намаляват генеричния препарат с 25%. Затова ние използваме и генеричния препарат, с което се печелят няколко милиона.
Тази година обаче, при участието на същите две фирми, изведнъж фирмата, която Вие назовахте, предлага нова цена за генеричния препарат – 500 и няколко лева. Тоест от 1990 лв. разбирате къде отиваме – на 500 и няколко лева. Естествено е, че нашата комисия предлага сключване на договор именно с тази фирма.
Има един проблем, който беше повдигнат и във в. „Труд”, че това е препарат, който се произвежда в Индия. Оказа се обаче, че и онзи, иновативният препарат, търсихме произхода му, и той се произвежда в Индия, само че, забележете, и двата препарата са припознати от фирмата „Сипла” - това е в Англия, и е една от най-големите фирми, освен това преминава през Унгария, защото Унгария като технологична, фармацевтична страна, която знаете, че има едни високоразвито фармацевтично производство, има правата и проверява тези препарати. Оказва, че тези препарати – и единият, и другият, са преминали точно през тази унгарска лаборатория. Така че препаратът, който ние закупуваме, е приет, сключили сме договор, цената му е много приемлива, разбирате, че е близо 3,5 по-евтина, и второто нещо, което е, от употребата на препарата миналата година няма и едно оплакване. Аз това исках да разбера дали този генеричен препарат има някакви странични действия. Няма нито заявено оплакване от гражданин, който е получавал този препарат. Така че не виждам тук нищо спекулативно в момента. Проверявали сме този препарат многократно. Цяла комисия бях назначил, за да търсят евентуално някакви корупционни моменти. Няма такива, уверявам ви!
Другото, което е, за имената. Знам за какво спекулираме сега с това име, но той е търговец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова – право на реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря.
Господин министър, нали си спомняте голямата битка при предишния кабинет, когато се борихме срещу абсолютната криминална дейност на търговете за лекарства за онкоболни? Тревогата сега е голяма, защото имаме горчив опит от предишното правителство.
На 11 март т.г. в. „Труд” съобщи, че прокуратурата проверява скандалната сделка с лекарства за рак, реализирана от фирмата на Асен Арсенов „МС фарма”.
Ще припомня, че през 2007 г. тази фирма е спечелила пет договора за доставка на скъпи лекарства на много високи цени. Тук задавам риторичния въпрос: не трябва ли да мислим за конфликт на интереси?
След сигнала на Теодора Захариева – онкоболната, която осъди Министерството на здравеопазването, заради това че беше лишена от лекарства, след нейния сигнал и разговор с главния прокурор, прокуратурата вече разследва всички криминални търгове с лекарства за онкоболни.
Ще Ви попитам: в тази ситуация къде е Вашата отговорност?
И още един друг пример с друго лекарство, който също съм взела от публикации в нашата преса – глидек. На 26 март в. „Труд” съобщи, че само от вноса на това лекарство, което се плаща от държавния бюджет, България ще загуби над 800 хил. лв. Ще загуби, защото и в този случай става дума за фирми – търгаши с човешкото здраве, става дума за корупция, която все още остава ненаказана.
Ще Ви кажа и друго: освен отпадане на ДДС върху лекарствата предложих и премахване на таксата за посещение при лекар. За голяма част от българските граждани високите цени на лекарствата и таксата за лекар затрудняват достъпа им до медицинска помощ.
Що се отнася до случая с лекарството доцетакс, фирмата на Асен Арсенов е получила печалба от около 1 млн. 800 хил. лв. Питам се колко ли човешки живота могат да бъдат спасени с тези пари.
Господин министър, какви конкретни действия ще предприемете, за да предотвратите и други подобни случаи на цинична търговия със страданието на болни български граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски – право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Банкова! Смятам категорично това, което Вие твърдите, че едва ли не в Министерството на здравеопазването се шири някаква спекула с лекарствени средства, отричам това категорично. Трябва да се знае, че аз съм този, който подписва. И всяка една най-малка буква, запетая или изречение, в което се съмнявам, го проверявам многократно. За случая с доцетакса, за който Вие споменавате, проверявахме го многократно. Няма откъде да се вземе по-евтин. В Индия може да струва и 50 лв., защото тя е производител, но в България, след като премине през етапите от Англия – Унгария и дойде в България, може да струва вече и 5000 лв. – това е положението. И трябва да знаете, че такава е практиката.
Освен това Вие виждате, че те са свалили цената изключително ниско, приближили са цената до тази в Индия. Този препарат, между другото, не се използва само в Индия, а и в цяла Европа, но под различни наименования. Знаете, че всяка една фирма може да внася препарата под различни наименования. Така че, дали ще го намерите като доцетакс, доцетаксел, таксотел и т.н., е въпрос на фирмена практика.
Що се отнася до глидека, има абсолютна грешка. За публикуваното във вестника и по-рано Ви бях казвал следното. Ние с Вас се уважаваме. Не четете само вестниците! Питайте, когато има такова нещо! Не е вярно, че препаратът струва 2264 лв. или така, както беше публикувано там. Препаратът с ДДС струва 5016 лв. Може би греша другите числа, но е над 5000 лв. Това е един от най-скъпите препарати в света. Направихме сметка и уточнихме. Ние изчисляваме на грам, грамовете. Трябва да Ви кажа, че 1 милиграм струва при нас 0,45, а във всички европейски страни, които ние реферираме – Вие знаете, че реферираме с осем страни, имат 0,46 0,48 на милиграм - толкова струва. При нас е най-евтин.
Не е вярно, че у нас са най-скъпи лекарствата, в България са най-евтините лекарства.
Остава въпросът защо в Гърция са малко по-евтини. Това е единствената страна от осемте, където лекарството е малко по-евтино, защото те имат 8% ДДС, а ние имаме 20%. Благодаря ви.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Дайте и ние да го направим по-нисък!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, разрешете ми и от ваше име да благодарим на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол. За днес приключваме.

Следващото пленарно заседание е на 2 април 2008 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,45 ч.)

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Стойчева
Георги Димитров